Търсене в беседите за 'Обичта'

Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта.
Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа. Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества. И са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко?
към беседата >>

2. Многоценният бисер

В това различие седи основата на обичта, която има мъжът спрямо жената.
По този начин жената, която паднала в кладенеца, направила много голямо добро на света, защото като влязла в кладенеца и мъжът ѝ видял, че изплашила дявола, разбрал, че дяволът само от жена се страхува, а не от мъж, и като извика само: „Бягайте, че жена ми иде! “, пропъжда всички дяволи. Като пострадал един, хиляди се освободили. Ето защо жените имат ключовете на Царството Божие. И когато Христос каза на Петра: „Давам ти ключовете на Царството Божие“, Той подразбираше този дълбок вътрешен закон, че между мъжа и жената трябва да има всякога едно съществено различие. В това различие седи основата на обичта, която има мъжът спрямо жената. В деня, в който жената измени позицията, в която Бог я е поставил, мъжът няма да я обича: каквито ще диаманти, пръстени, огърлици и копринени рокли да си тури, никаква външна сила не е в състояние да накара мъжа ѝ да я обича. Мъжът е Господ за жената; тя трябва да вижда, че Господ живее в него, и за да я обича Господ, тя трябва да заслужи Неговата обич, като извърши някаква работа за Него. Понеже сам не може да слезе на земята да работи, Той ни дава и ум, и сърце, и сила, – всичко за да завладеем земята, да турим ред и порядък, в замяна на което Той ще ни изпрати всички добрини. Някои казват: „Господ ще дойде да оправи света“. Той и сега го оправя, но не сам, а чрез други; немците, от една страна, русите, французите, англичаните, от друга страна, го оправят със своите топове.
към беседата >>

3. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Обичта е насъщен закон.
Ама ще платиш. Денем малцина влизат – само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влизат. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя". Мислете върху стиха „Главата на Твоята Слава е Истината". Истината за в бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого; това ще рече, че искате да го облечете. Бащата има дете, ще гледа да го облече. Мъжът обича жена си, ще я облече в коприна и венец ще й купи, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма. Трябва й красива къща; ще й направи. Това е закон.
към беседата >>

4. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

След това у човека има висши чувства - неговите морални чувства и обичта, която той има към ближните си. (втори вариант)
Ако остане отсега да ви избират, то се свърши - вие трябва да сте избрани отдавна. По-добре е да не знаете избрани ли сте, или не. Стремежът да богатеете, без да знаете, че сте богати, е по-добър. Сега, тези пет деви имат съотношение с човешкия ум. Той има трояко разделение: първо, обективен или преднамерен ум, второ, по-висш разум и трето, ум на възпоменание или на паметта. След това у човека има висши чувства - неговите морални чувства и обичта, която той има към ближните си. Тези са петте деви. Едната дева е отзад на главата, другата е на горната част, а останалите три са отпред на челото. Всички образуват един триъгълник. Тези деви са у нас, те са, които ни карат да мислим, те са това възвишеното, благородното. Казват, че човек има два ангела.
към втори вариант >>

5. В истия час

Те трябва да приложат Любовта и Обичта.
Обаче, Бог е решил да подложи човечеството на голямо пречистване, да не остане в света нито един лъжец и крадец. Единственото спасение за тях е покаянието. Те трябва да се обърнат към Бога и да искат повече Светлина, да видят погрешките си и да се изправят. Какво се изисква от сегашните хора? Градеж, творчество. Те трябва да приложат Любовта и Обичта. Умрелите трябва да се съживят и възкръснат, а живите да изправят погрешките си и да се обновят. Кой ще съживи и възкреси мъртвите? Духът. Кой ще обнови живите? Духът. Той ще ги научи да живеят в чистота и святост. Той ще ги научи как да работят, за да придобият плодовете на Духа.
към беседата >>

6. Събличане и обличане

Думите мъжки и женски пол подразбират Любовта и Обичта.
Женитбата трябва да става правилно, за да се раждат Добродетели, възвишени и добри дела. Светът се нуждае от Добродетели, от велики дела. Какво виждаме днес? Светът е пълен с деца на старото, на безлюбието. И след това всички се оплакват от децата си и казват: "Не трябва човек да се жени." Когато направи човека, Бог го(***без го) създаде мъжки и женски пол. Думите мъжки и женски пол подразбират Любовта и Обичта. Мъжът представлява Любовта, а жената – Обичта. Мъж, който не люби, не е истински мъж; жена, която не обича, не е истинска жена. Това е велика Истина, която засяга едновременно и мене, и вас. Мъжът трябва да бъде облечен с нова дреха – с дрехата на Любовта, а жената – с дрехата на Обичта. Ето защо, когато дохождат при мене мъже и жени да се оплакват едни от други, понякога съм мек и добър към тях, а понякога – строг.
към беседата >>

Мъжът представлява Любовта, а жената – Обичта.
Светът се нуждае от Добродетели, от велики дела. Какво виждаме днес? Светът е пълен с деца на старото, на безлюбието. И след това всички се оплакват от децата си и казват: "Не трябва човек да се жени." Когато направи човека, Бог го(***без го) създаде мъжки и женски пол. Думите мъжки и женски пол подразбират Любовта и Обичта. Мъжът представлява Любовта, а жената – Обичта. Мъж, който не люби, не е истински мъж; жена, която не обича, не е истинска жена. Това е велика Истина, която засяга едновременно и мене, и вас. Мъжът трябва да бъде облечен с нова дреха – с дрехата на Любовта, а жената – с дрехата на Обичта. Ето защо, когато дохождат при мене мъже и жени да се оплакват едни от други, понякога съм мек и добър към тях, а понякога – строг. Когато съм строг, с това искам да им кажа да съблекат старите си и нечисти дрехи и да облекат новите: мъжът да облече дрехата на Любовта, а жената – дрехата на Обичта.
към беседата >>

Мъжът трябва да бъде облечен с нова дреха – с дрехата на Любовта, а жената – с дрехата на Обичта.
И след това всички се оплакват от децата си и казват: "Не трябва човек да се жени." Когато направи човека, Бог го(***без го) създаде мъжки и женски пол. Думите мъжки и женски пол подразбират Любовта и Обичта. Мъжът представлява Любовта, а жената – Обичта. Мъж, който не люби, не е истински мъж; жена, която не обича, не е истинска жена. Това е велика Истина, която засяга едновременно и мене, и вас. Мъжът трябва да бъде облечен с нова дреха – с дрехата на Любовта, а жената – с дрехата на Обичта. Ето защо, когато дохождат при мене мъже и жени да се оплакват едни от други, понякога съм мек и добър към тях, а понякога – строг. Когато съм строг, с това искам да им кажа да съблекат старите си и нечисти дрехи и да облекат новите: мъжът да облече дрехата на Любовта, а жената – дрехата на Обичта. Когато съм добър и мек, проявявам Божието търпение и си казвам: щом Бог търпи хората, и аз трябва да ги търпя. По отношение на мене, Бог е Любов; по отношение на Бога, аз съм Обич. Следователно аз трябва да дам възможност на Божията Любов да се прояви чрез мене.
към беседата >>

Когато съм строг, с това искам да им кажа да съблекат старите си и нечисти дрехи и да облекат новите: мъжът да облече дрехата на Любовта, а жената – дрехата на Обичта.
Мъжът представлява Любовта, а жената – Обичта. Мъж, който не люби, не е истински мъж; жена, която не обича, не е истинска жена. Това е велика Истина, която засяга едновременно и мене, и вас. Мъжът трябва да бъде облечен с нова дреха – с дрехата на Любовта, а жената – с дрехата на Обичта. Ето защо, когато дохождат при мене мъже и жени да се оплакват едни от други, понякога съм мек и добър към тях, а понякога – строг. Когато съм строг, с това искам да им кажа да съблекат старите си и нечисти дрехи и да облекат новите: мъжът да облече дрехата на Любовта, а жената – дрехата на Обичта. Когато съм добър и мек, проявявам Божието търпение и си казвам: щом Бог търпи хората, и аз трябва да ги търпя. По отношение на мене, Бог е Любов; по отношение на Бога, аз съм Обич. Следователно аз трябва да дам възможност на Божията Любов да се прояви чрез мене. Само така умът ми може да бъде светъл, а Духът ми – силен и бодър. Започнете от днес да събличате старите си дрехи, да събувате старите си обувки и да ги изхвърлите вън.
към беседата >>

7. Скритият квас

Любовта, обичта, Вярата са друг вид квасни ферменти, които наричаме с общо име хлебни.
Ако замесването става правилно на физическия свят, ще се извършва правилно и в другите два свята; ако замесването не е станало правилно на земята, и в другите светове не става правилно. Следователно, растенето и цъфтенето на растенията е в зависимост от почвата, в която са посадени. Доброто жилище се отразява благоприятно върху здравето и разположението на човека. Всяко физическо притеснение, всяко съмнение и колебание се отразяват и върху разположението на душата. Съмнението, подозрението, безверието се дължат на присъствието на бирения квас в човека. Любовта, обичта, Вярата са друг вид квасни ферменти, които наричаме с общо име хлебни. Хората търсят Любовта, но не знаят къде се намира тя. Достатъчно е да се домогнете до кваса на Любовта, за да намерите самата Любов. Турете кваса на Любовта във вашето брашно и очаквайте резултат. Някой туря кваса на омразата в брашното си, а очаква Любов – това е невъзможно. Замесиш ли кваса на Любовта в три мери брашно, скрий го внимателно, да не дойде някой отвън и да тури в него ферменти от друг квас.
към беседата >>

8. В мое име

Как ще изразите обичта си?
Репродукцията означава преповтаряне на явленията. Художникът преповтаря това, което вижда в Природата. Музикантът преповтаря това, което чува в Природата. Възлюбеният говори на възлюбената си това, което Бог е казал. Казвате на някого, че го обичате. Как ще изразите обичта си? Ако е гладен, ще го нахраните; ако е жаден, ще го напоите; ако е бос и окъсан, ще го облечете; ако е невежа, ще го научите на нещо. Аз вярвам само в Любов, която дава. Аз не вярвам в Любов, която се изразява в чукане на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народ. Ще седнат няколко души пред чаши, пълни с вино, ще се чукат и ще пият за доброто на България. Това не е нито Любов, нито Обич.
към беседата >>

"Дето са двама или трима, събрани в мое име." Числото 2 е закон на Обичта, а числото 3 – закон на самопожертване, т.е.
Докато се целуват въздушно, те запазват добрите си отношения. Щом се целуват физически, отношенията им се развалят. Нечисти са днес човешките целувки, затова хората се срамуват от тях. Да целунете умиращия, това е на място, защото той е пречистен. Целунете го, изпратете му своите добри мисли и чувства и пожелайте му добър път. "Дето са двама или трима, събрани в мое име." Числото 2 е закон на Обичта, а числото 3 – закон на самопожертване, т.е. закон на равновесие в Природата. Числото 2 е още закон на производителност, на плодородие, на изобилие. Числата 2 и 3, 5 и 6, 8 и 9 са щастливи числа. Те помагат на хората. Ако не научите смисъла на числата 2 и 3, не можете да влезете в числата 5 и 6; ако не научите смисъла на 5 и 6, не можете да влезете в числата 8 и 9.
към беседата >>

9. Двата полюса

" – Любовта и Обичта са условия за постигане на всички човешки желания.
След двадесет и четири часа той внезапно умрял. Къде остана сигурността му? Това не е християнска философия, нито разбиране на живота. „Събирайте съкровища за небето, дето нито молец ги изяжда, нито ръжда ги руши." Време е вече да работите за развиване на ума и на сърцето си, да възприемате чрез тях възвишени мисли и чувства, да извлечете и от най-големите страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на Живота. – "Как ще постигнем това, чрез Обич ли? " – Любовта и Обичта са условия за постигане на всички човешки желания. – “Тогава, да се обичаме! ” – Само българите ли трябва да се обичат? Любовта включва всички хора, всички живи същества на земята. Кой човек е българин? Който носи в себе си следните четири качества: честност, Справедливост, Разумност и Доброта.
към беседата >>

10. Дух Господен

Той не знае как се изявява Обичта.
Това показва, че, като се стреми да изнесе Истината, човек попада на лъжата. Значи, формата, чрез които човек иска да изнесе Истината, излиза лъжлива. Лъжата пък представлява карикатура на Истината. Хората не могат още да прилагат Истината. Някой казва, че обича някого, а всъщност не го обича. Той не знае как се изявява Обичта. Изобщо, хората говорят за Любов, за Милосърдие, за Добро, без да изявяват това, за което говорят. Че си дал на някого пари, това не значи, че го обичаш. Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества. Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети. Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка.
към беседата >>

11. Призваните

Обичта гради върху това, което Любовта твори.
Това изисква и Бог от нас. Това изисква Любовта. Какво представлява Любовта? Някои употребяват думата Любов вместо обич и обратно, а те се различават. Любовта е творческа сила, която дава Живот. Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема. При един индуски учител дошъл един ученик, да пита какво нещо е Любовта. Учителят мълчал, нищо не отговорил. Ученикът го посещавал пет дни наред, задавал му същия въпрос, но той пак мълчал. На шестия ден ученикът настоял пред учителя, да му каже нещо по зададения въпрос, но, вместо отговор, учителят го хванал за ръка и го повел по направление към реката Ганг.
към беседата >>

Изобщо, Любовта дава, Обичта взема.
Това изисква Любовта. Какво представлява Любовта? Някои употребяват думата Любов вместо обич и обратно, а те се различават. Любовта е творческа сила, която дава Живот. Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема. При един индуски учител дошъл един ученик, да пита какво нещо е Любовта. Учителят мълчал, нищо не отговорил. Ученикът го посещавал пет дни наред, задавал му същия въпрос, но той пак мълчал. На шестия ден ученикът настоял пред учителя, да му каже нещо по зададения въпрос, но, вместо отговор, учителят го хванал за ръка и го повел по направление към реката Ганг. След това го потопил във водата и така го държал пет минути.
към беседата >>

12. Като чуха

Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане.
Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си. – “Как трябва да любим? Как да проявим чувствата си? ” – По тези въпроси не се философства. Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане. Как ще измиеш краката на един пътник, дошъл в дома ти? Ще вземеш един леген с топла вода, сапун, кърпа и ще ги измиеш. – “Да не му причиня някаква болка.” – Ако ръцете ти са меки и нежни, не се страхувай, няма да му причиниш болка; ако ръцете ти са корави и груби като зъбците на колелото, това е друг въпрос. Всеки ден вие минавате през колелото на Живота, затова някога сте разположени, а някога – неразположени. Когато сте неразположени, минавате през назъбената част на колелото.
към беседата >>

13. Неизвестното

От израза „ще се оженим за синовете си", разбираме връзка между майката и сина, която се основава на Любовта и на Обичта.
Сега има и мъже – учители. В книгата на пророците се употребява изразът: "Ще се оженим за синовете си". Този израз ни се вижда неестествен. Наистина, странно е майка да се ожени за сина си. Странно е, защото под женитба сегашните хора разбират само едно отношение, брак между мъж и жена. От израза „ще се оженим за синовете си", разбираме връзка между майката и сина, която се основава на Любовта и на Обичта. В първоначалния език под женитба се разбира Любов, проявена на физическия свят. Каже ли някой, че се е оженил, питам го: с Любов ли се ожени, или без Любов? Ако се ожениш с Любов, ти минаваш през женитбата; ако се ожениш без Любов, ти сам се заробваш. Ако следвате едно учение без Любов и не го прилагате, вие сте слуга и роб на това учение. Как се изявява Бог на физическия свят и чрез кого?
към беседата >>

14. Встъпление в Любовта

Помислете как ще разберете Обичта.
да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов! ” – това е говорене на тялото. Аз казвам: „Да се обичаме” – това е говорене на сърцето. Този втори начин на говорене не го разбираме така непосредствено, както поканата за ядене, защото с последното вие имате опитност. Помислете как ще разберете Обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа! ”, това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа? Помислете върху Обичта и познаването на Христа. Обяснете ми вие, като българи, как обичате и как познавате Христа.
към беседата >>

Помислете върху Обичта и познаването на Христа.
Този втори начин на говорене не го разбираме така непосредствено, както поканата за ядене, защото с последното вие имате опитност. Помислете как ще разберете Обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа! ”, това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа? Помислете върху Обичта и познаването на Христа. Обяснете ми вие, като българи, как обичате и как познавате Христа. У нас аз зная как става това, но ме интересува за България. За това казва: „Като възлезе на високо, плени плен и даде давания на человеците.” А това „възлезе” що е друго, освен че е и слязъл по-напред в най-долните страни на земята? Този, който е слязъл, той е, който и възлезе по-горе от всичките небеса да изпълни всичко. (4:8-10) Христос, като е бил на Земята, изпълнил е всичко и казва: „Аз победих света.” Другата победа – над плътта – Той е оставил за вас.
към беседата >>

15. Лозата и пръчките

Обичта е закон за създаване, а любовта – за разрушаване.
Той погледнал читателя си, усмихнал се и отговорил: И аз сам не зная, какво съм искал да кажа с тези мисли. Правата мисъл се разбира от всички. При това между писмената и говоримата реч трябва да има известно отношение, известна връзка. Не можеш да пишеш едно, а да говориш или разбираш друго. Не е все едно, дали обичаш или любиш някого. Обичта е закон за създаване, а любовта – за разрушаване. Обичта съгражда разрушеното, а любовта и руши, и съгражда. Любовта първо руши старото, гнилото, негодното, а после съгражда нещо ново, здраво, полезно за всички. Радвайте се, когато ви обичат; радвайте се и когато ви любят. Мъчнотиите, страданията и нещастията са първата степен на обичта. Щом страда, човек започва да мисли и да гради.
към беседата >>

Обичта съгражда разрушеното, а любовта и руши, и съгражда.
Правата мисъл се разбира от всички. При това между писмената и говоримата реч трябва да има известно отношение, известна връзка. Не можеш да пишеш едно, а да говориш или разбираш друго. Не е все едно, дали обичаш или любиш някого. Обичта е закон за създаване, а любовта – за разрушаване. Обичта съгражда разрушеното, а любовта и руши, и съгражда. Любовта първо руши старото, гнилото, негодното, а после съгражда нещо ново, здраво, полезно за всички. Радвайте се, когато ви обичат; радвайте се и когато ви любят. Мъчнотиите, страданията и нещастията са първата степен на обичта. Щом страда, човек започва да мисли и да гради. Той възприема Христа в себе си и се ръководи вече от Неговата мисъл.
към беседата >>

Мъчнотиите, страданията и нещастията са първата степен на обичта.
Не е все едно, дали обичаш или любиш някого. Обичта е закон за създаване, а любовта – за разрушаване. Обичта съгражда разрушеното, а любовта и руши, и съгражда. Любовта първо руши старото, гнилото, негодното, а после съгражда нещо ново, здраво, полезно за всички. Радвайте се, когато ви обичат; радвайте се и когато ви любят. Мъчнотиите, страданията и нещастията са първата степен на обичта. Щом страда, човек започва да мисли и да гради. Той възприема Христа в себе си и се ръководи вече от Неговата мисъл. И тъй, дръжте връзка с Христа, за да не разваляте отношенията си с хората. Който се отделил от лозата, той живее постоянно в спор и неприятности с хората. Кой каквото му каже, той е готов да се кара с него.
към беседата >>

16. С любов се взима

Обичта е вътрешна сила, която държи всичко в изправност, а Духът обгражда онова, което имаме.
Ето защо Царството Божие с Дух се крепи. Не считайте, че думите “Любов”, “Обич” и “Дух” се отнасят само до Царството Божие. Те се отнасят и до нашия обикновен живот, така както никоя мома или момък не могат да вземат своя другар без Любов. Даже никаква вещ не можете да си купите без Любов, а по-напред трябва да го възжелаете, да го възлюбите. Отидете ли в някоя гостилница да се нахраните или в някоя месарница да си купите нещо, пак ще вземете онова, което обичате. Обичта е вътрешна сила, която държи всичко в изправност, а Духът обгражда онова, което имаме. Като поставим Любовта в отношението към нашия Дух, Обичта към нашата душа и духа към нашето тяло, ние ще имаме разгадка на великия Живот, който владее Земята. Духът е единството, което се проявява във всички хора. Той е едно цяло, неделимо в себе си и във всички същества, затова трябва да го любим с една и съща Любов. Духът не може да се разделя, той крепи цялото Царство. Може да плачете, може да изливате много сълзи, но нямате ли Любов, Царството Божие е далеч от вас.
към беседата >>

Като поставим Любовта в отношението към нашия Дух, Обичта към нашата душа и духа към нашето тяло, ние ще имаме разгадка на великия Живот, който владее Земята.
Не считайте, че думите “Любов”, “Обич” и “Дух” се отнасят само до Царството Божие. Те се отнасят и до нашия обикновен живот, така както никоя мома или момък не могат да вземат своя другар без Любов. Даже никаква вещ не можете да си купите без Любов, а по-напред трябва да го възжелаете, да го възлюбите. Отидете ли в някоя гостилница да се нахраните или в някоя месарница да си купите нещо, пак ще вземете онова, което обичате. Обичта е вътрешна сила, която държи всичко в изправност, а Духът обгражда онова, което имаме. Като поставим Любовта в отношението към нашия Дух, Обичта към нашата душа и духа към нашето тяло, ние ще имаме разгадка на великия Живот, който владее Земята. Духът е единството, което се проявява във всички хора. Той е едно цяло, неделимо в себе си и във всички същества, затова трябва да го любим с една и съща Любов. Духът не може да се разделя, той крепи цялото Царство. Може да плачете, може да изливате много сълзи, но нямате ли Любов, Царството Божие е далеч от вас. Цял живот може да постите, постоянно да се разкайвате, но нямате ли Любов, Царството Божие е далеч от вас.
към беседата >>

Днешният ден има символично отношение към бъдещето: бъдещата култура ще бъде култура на Любовта, култура на Обичта и култура на Духа.
Истината е метод, начин, сила за задържане на Божествената топлина в човешката душа. Шестото писмо, адресирано до шестата дъщеря, ще прескоча, няма да го разпечатвам, ще оставя вие да го разгадаете. Защото другарката на шестата сестра я няма, а аз не говоря на един човек, но на двама. Ще премина към аметистовия цвят. На седмата, последната, своя дъщеря, бащата написал: “Дъще, кажи на хората, че Царството Божие с Любов се взима, с Обич се крепи и с Дух се държи, затова и твоите дрехи са аметистови”... Днешният ден има символично отношение към бъдещето: бъдещата култура ще бъде култура на Любовта, култура на Обичта и култура на Духа. Любовта е сила, която лекува всички болести и недъзи, няма по-добър лекар от нея в света. Всеки, който иска да лекува или да придобие нещо, трябва да има Любов в себе си. Не се старайте да разгадавате какво нещо е Любовта, не я чоплете, само я опитайте. Разгадаването е механично действие. Често вие питате децата колко ви обичат и те посочват с ръце, като ги разтварят повече или по-малко широко според степента на любовта – за братчето си посочват половин пръстче, за голямата си сестра посочват повече, за майка си – още повече, а когато показват колко обичат баща си, съвсем разтварят ръцете си, т. е.
към беседата >>

Широко разтворените ръце на детето показват, че обичта им е колкото цялата вселена.
Всеки, който иска да лекува или да придобие нещо, трябва да има Любов в себе си. Не се старайте да разгадавате какво нещо е Любовта, не я чоплете, само я опитайте. Разгадаването е механично действие. Често вие питате децата колко ви обичат и те посочват с ръце, като ги разтварят повече или по-малко широко според степента на любовта – за братчето си посочват половин пръстче, за голямата си сестра посочват повече, за майка си – още повече, а когато показват колко обичат баща си, съвсем разтварят ръцете си, т. е. показват, че го обичат най-много – толкова, колкото целия свят. Широко разтворените ръце на детето показват, че обичта им е колкото цялата вселена. Децата обичат баща си повече, защото бащата означава Бог, т. е. “баща” и “Бог” са синонимни думи. Ако във вашите бащи и майки вие виждате не човеци, а Бога, веднага този закон ще ви стане ясен. А сега казвате: “Този да обесим – онзи да обесим, този е крадец – онзи лъжец” и т. н. С това въпросът не се разрешава.
към беседата >>

Оправят се с гранати – хвърлят по кораба една, две, три и повече гранати, докато той се обърне, докато се изсипе от него Любовта и Обичта, а след това казват: “Затова ли се оженихме?
А ти си в съвсем друг кораб. Питате се какво ще стане с кораба на другия, опасявате се да не потъне. Някои казват: “От моя кораб аз ще оправя другия”. И започват да се оправят. По какъв начин? Оправят се с гранати – хвърлят по кораба една, две, три и повече гранати, докато той се обърне, докато се изсипе от него Любовта и Обичта, а след това казват: “Затова ли се оженихме? ” Това е старата култура на женитбата. Господ никъде не е писал хората да се женят. Думите “жена” и “жиг”1 произтичат от един и същи глагол – “жигосвам”. Хората се жигосват, но това не е женитба. Писанието казва: “Което Бог е съчетал, да не се разваля, защото то е съчетание вътрешно”.
към беседата >>

Царството Божие, Любовта, Обичта, Духът никога не бързат.
Това значи да си направите приятели от богатството на неправдата. И тъй, Царството Божие с Любов се взима, с Обич се държи и с Дух се крепи. Сега, поуспокойте се, защото забелязвам едно хипнотично състояние у вас. Аз, обаче, не искам да ви хипнотизирам. Успокойте се и не бързайте, искам да мислите сериозно. Царството Божие, Любовта, Обичта, Духът никога не бързат. Бездруго трябва да проявим това, което Бог иска. Даже сме закъснели в проявлението му – голяма част от живота си сме употребили за нищо и никакви неща, които Бог не иска, затова са дошли страданията и нещастията. Но днес аз обръщам нов лист и на него ще пиша за жената така: намериш ли мъжа си неразположен, кажи му, че ще го обикнеш, защото досега не си го обичала. Твоят Господ е в мъжа ти; възлюби Го и после Му кажи: “Господи, ще възлюбя и Духа Ти, ще обикна и душата, и тялото Ти”. Ако дъщеря ви не е разположена, кажете й същото.
към беседата >>

Вярвайте в Любовта, в Обичта, в Духа, във всичко добро, което Бог е създал.
Когато се върнете вкъщи, да не започнете да се питате дали е вярно всичко това. Съмнението е вчерашният, старият човек – не му вярвайте. Има два вида вяра: да вярваш в лъжата и в Истината. В съвременната вяра са събрани най-лошите птици, които си омърсили гнездото на Дървото. Ако вярваш, че има смърт, че има болести, че няма нищо хубаво в света, това е вярата на Луцифер. Вярвайте в Любовта, в Обичта, в Духа, във всичко добро, което Бог е създал. Не искам старите да бъдат млади и младите – стари, а искам всички да бъдат умни, мъдри. Младият подразбира силен човек, а старият – мъдър човек. Затова старият ще каже на младия: “Аз имам знания, а ти имаш сила; ела, братко, да работим”. А сега младите казват: “Когато стана по-възрастен, тогава ще работя”. Няма какво да ставаш възрастен, ти и сега си такъв.
към беседата >>

Любовта ще намерите в дядото, Обичта ще намерите в бабата, а Духа ще намерите във внуците.
”, на правнуците им казвам: “С Дух се крепете! ” Всяка млада мома да хване стар дядо, всеки млад момък да хване стара баба, защото в тези стари баба и дядовци се крие царската дъщеря. Когато старата баба се съблече от старите си дрипели, тя ще излезе като красива пеперуда и ще каже: “Аз не съм баба, аз съм царската дъщеря, която търсите”. Когато дядото съблече своите дрипели, ще каже: “Аз не съм стар дядо, а съм левент момък, аз съм царският син, бях само скрит в тази черупка”. Потърсете и ще намерите вашата Любов, вашата Обич и вашия Дух. Любовта ще намерите в дядото, Обичта ще намерите в бабата, а Духа ще намерите във внуците. Или Любовта ще намерите в мъжете, Обичта – в жените, а Духа – в децата. Във всяка девица и във всеки момък ще намерите и Любовта, и Обичта и Духа. И сега аз поставям за мото на бъдещия ви живот на Земята да бъдете девствени, т. е. да имате Любов, Обич и Дух, да стоите по-горе от всяко вярване, религиозно общество и схващания, да се обедините с Бога и да кажете: “Господи, ние с Любов ще Ти служим, с Обич ще поддържаме Царството Ти и с Дух ще го крепим”.
към беседата >>

Или Любовта ще намерите в мъжете, Обичта – в жените, а Духа – в децата.
” Всяка млада мома да хване стар дядо, всеки млад момък да хване стара баба, защото в тези стари баба и дядовци се крие царската дъщеря. Когато старата баба се съблече от старите си дрипели, тя ще излезе като красива пеперуда и ще каже: “Аз не съм баба, аз съм царската дъщеря, която търсите”. Когато дядото съблече своите дрипели, ще каже: “Аз не съм стар дядо, а съм левент момък, аз съм царският син, бях само скрит в тази черупка”. Потърсете и ще намерите вашата Любов, вашата Обич и вашия Дух. Любовта ще намерите в дядото, Обичта ще намерите в бабата, а Духа ще намерите във внуците. Или Любовта ще намерите в мъжете, Обичта – в жените, а Духа – в децата. Във всяка девица и във всеки момък ще намерите и Любовта, и Обичта и Духа. И сега аз поставям за мото на бъдещия ви живот на Земята да бъдете девствени, т. е. да имате Любов, Обич и Дух, да стоите по-горе от всяко вярване, религиозно общество и схващания, да се обедините с Бога и да кажете: “Господи, ние с Любов ще Ти служим, с Обич ще поддържаме Царството Ти и с Дух ще го крепим”.
към беседата >>

Във всяка девица и във всеки момък ще намерите и Любовта, и Обичта и Духа.
Когато старата баба се съблече от старите си дрипели, тя ще излезе като красива пеперуда и ще каже: “Аз не съм баба, аз съм царската дъщеря, която търсите”. Когато дядото съблече своите дрипели, ще каже: “Аз не съм стар дядо, а съм левент момък, аз съм царският син, бях само скрит в тази черупка”. Потърсете и ще намерите вашата Любов, вашата Обич и вашия Дух. Любовта ще намерите в дядото, Обичта ще намерите в бабата, а Духа ще намерите във внуците. Или Любовта ще намерите в мъжете, Обичта – в жените, а Духа – в децата. Във всяка девица и във всеки момък ще намерите и Любовта, и Обичта и Духа. И сега аз поставям за мото на бъдещия ви живот на Земята да бъдете девствени, т. е. да имате Любов, Обич и Дух, да стоите по-горе от всяко вярване, религиозно общество и схващания, да се обедините с Бога и да кажете: “Господи, ние с Любов ще Ти служим, с Обич ще поддържаме Царството Ти и с Дух ще го крепим”.
към беседата >>

17. Господ му рече

– Ако всички можете да възприемете болшевизма на равностранния триъгълник, в който обичта, любовта и духът крепят нещата, станете болшевици.
Тогавашните християни бяха болшевици, които застрашаваха старата култура, затова ги гонеха и преследваха, да ги накажат. Срещна го Христос и го запита: Савле, защо ме гониш? Защо гониш моите хора? Савел запита: Какво искаш от мене, Господи? Казвате: Тогава всички да станем болшевици. – Ако всички можете да възприемете болшевизма на равностранния триъгълник, в който обичта, любовта и духът крепят нещата, станете болшевици. Но болшевизъм, който убива хората, не е истински, това е революционерство. Сега аз ви говоря върху тоя въпрос, за да не се плашите. Защото всички обществени явления вървят по определени закони. Това, което става сега в Европа, е предвидено. Всеки народ си има своя програма и своя роля, която трябва да изиграе.
към беседата >>

Казвате: „Тогава всички да станем болшевици." Ако всички можете да възприемете болшевизма на равностранния триъгълник, в който обичта, любовта и духът крепят нещата, станете болшевици. (втори вариант)
Тогавашните християни бяха болшевици, които застрашаваха старата култура, затова ги гонеха и преследваха, да ги накажат. Срещна го Христос и го запита: „Савле, защо Ме гониш? Защо гониш Моите хора? " Савел запита: „Какво искаш от мене, Господи? " Казвате: „Тогава всички да станем болшевици." Ако всички можете да възприемете болшевизма на равностранния триъгълник, в който обичта, любовта и духът крепят нещата, станете болшевици. Но болшевизъм, който убива хората, не е истински. Това е революционерство. Сега аз ви говоря върху тоя въпрос, за да не се плашите. Защото всички обществени явления вървят по определени закони. Това, което става сега в Европа, е предвидено.
към втори вариант >>

18. Това учение

Обичта се състои в това да понасяме обидите.
Някой път се борите, имате страдания, но изведнъж ви дойде светла мисъл и вие си разрешавате въпроса. Това показва, че ви се помага. Преди няколко дни дойде при мен един господин, който ми каза: „Един човек ме обиди, но понеже тръгнах в Пътя, не исках да му отвърна по същия начин и се опитах да намеря две такива думи, които отвън да са гладки, но да са толкова съдържателни, че никога да не ги забрави. И реших нищо да не му казвам, да не му давам горчиви хапове...” Всички вие давате такива хапове в софийското общество, но бих желал този господин да ви служи за пример. По този начин трябва да прилагате Христовото учение. Обичта се състои в това да понасяме обидите. Две обиди не правят една добродетел. Когато Господ ни прощава, Той иска сами да признаем, че сме Го обидили. Но когато дойдем до положение да съзнаваме това и започнем да плачем и скърбим, Бог ни изпраща Ангели да ни помогнат. Понеже иде Възкресение Христово, откажете се от тези две думи, които отвън са гладки, а отвътре не носят Мир, а вложете в себе си думите Отец и Син. Ако искаш да направиш нещо лошо, кажи си: „Какво ще каже Татко, който е горе, когато ме види в този вид?
към беседата >>

19. Като го видя Петър

При любовта ти носиш материал за градеж от далечни разстояния, а при обичта градиш.
Какво се разбира под „любов и обич”? Любовта означава закон на самопожертване, т. е. движение, пътуване на далечни места. Под „обич” се разбира щедрост, т. е. движение с по-малка сила от това на любовта. При любовта ти носиш материал за градеж от далечни разстояния, а при обичта градиш. Под „дух” разбирам проява на сила, затова казваме, че духът крепи света. И строят се крепки чрез сила, но не чрез насилие, както мнозина разбират. Някой престъпва законите, и законът го наказва с затвор или със смърт. – Право ли е това? Питам: Право ли е да обесиш мравката, че не вярва в моето съществуване?
към беседата >>

20. Призваха Исуса

Обичта не е нищо друго, освен възприемане на Доброто, посаждане и оживотворяване на Доброто в нашия Живот.
Този момент, в който вършиш зло, показва, че си бил такъв и в миналото, но той е отражение на миналото. Някой ще каже: „Аз засега съм лош, но в бъдеще ще стана добър.” Не, още сега измени своите действия! Ти трябва да престанеш да си лош, а това значи да предизвикаш Доброто от твоето минало. Този е първият принцип, който Христос е препоръчал на младоженците. Той им е казал да се обичат. Обичта не е нищо друго, освен възприемане на Доброто, посаждане и оживотворяване на Доброто в нашия Живот. Аз ви говоря за сватбата, защото мнозина обещават това, което не може да стане. Обещания за бъдеще – това са празни приказки. В Божествената икономика няма какво да се предвижда. Бог е предвидил всичко Добро за тези, които вършат Добро. Тези, които не действат добре, ги чакат злини.
към беседата >>

21. Правият път

Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или, както аз я наричам, култура на обичта.
Ето защо трябва да учите всички онези методи, които облагородяват сърцето. Не е умът, който ще спаси света. Умът е само едно оръдие, необходимо за обработване на човешкото сърце; той е рало, мотика, с които можем да копаем. Ума можем да уподобим на какво да е сечиво, потребно за работа. Онези, които не са сформирали своя ум, трябва да го сформират, сиреч те трябва да създадат всичко необходимо за него и оттам да слязат в сърцето си. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или, както аз я наричам, култура на обичта. Сегашната обич прилича на обичта на паяка. А знаете ли каква е културата на обичта на паяка? Като се оплете някоя мушичка в паяжината му, паякът я хваща, прегръща я и й казва: „Аз те много обичам“, започва да изсмуква сока й и после й казва: „Сбогом. Дадох ти много добър урок, да ме помниш.“ Паяци се срещат навсякъде: в обществения, в политическия, в културния и в духовния живот. Но онова, което ограничава, което разваля стремежите на човешката душа, не е обич, но е нещо противобожествено.
към беседата >>

Сегашната обич прилича на обичта на паяка.
Не е умът, който ще спаси света. Умът е само едно оръдие, необходимо за обработване на човешкото сърце; той е рало, мотика, с които можем да копаем. Ума можем да уподобим на какво да е сечиво, потребно за работа. Онези, които не са сформирали своя ум, трябва да го сформират, сиреч те трябва да създадат всичко необходимо за него и оттам да слязат в сърцето си. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или, както аз я наричам, култура на обичта. Сегашната обич прилича на обичта на паяка. А знаете ли каква е културата на обичта на паяка? Като се оплете някоя мушичка в паяжината му, паякът я хваща, прегръща я и й казва: „Аз те много обичам“, започва да изсмуква сока й и после й казва: „Сбогом. Дадох ти много добър урок, да ме помниш.“ Паяци се срещат навсякъде: в обществения, в политическия, в културния и в духовния живот. Но онова, което ограничава, което разваля стремежите на човешката душа, не е обич, но е нещо противобожествено. Всички желания у нас, които разрушават Божественото, трябва да ги отмахнем, защото те собствено не са наши, а остатъци от една много стара култура, за която аз сега няма да говоря.
към беседата >>

А знаете ли каква е културата на обичта на паяка?
Умът е само едно оръдие, необходимо за обработване на човешкото сърце; той е рало, мотика, с които можем да копаем. Ума можем да уподобим на какво да е сечиво, потребно за работа. Онези, които не са сформирали своя ум, трябва да го сформират, сиреч те трябва да създадат всичко необходимо за него и оттам да слязат в сърцето си. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или, както аз я наричам, култура на обичта. Сегашната обич прилича на обичта на паяка. А знаете ли каква е културата на обичта на паяка? Като се оплете някоя мушичка в паяжината му, паякът я хваща, прегръща я и й казва: „Аз те много обичам“, започва да изсмуква сока й и после й казва: „Сбогом. Дадох ти много добър урок, да ме помниш.“ Паяци се срещат навсякъде: в обществения, в политическия, в културния и в духовния живот. Но онова, което ограничава, което разваля стремежите на човешката душа, не е обич, но е нещо противобожествено. Всички желания у нас, които разрушават Божественото, трябва да ги отмахнем, защото те собствено не са наши, а остатъци от една много стара култура, за която аз сега няма да говоря. Колкото по-рано се освободим от тях, толкова по-добре ще бъде за нас, защото ще придобием онова вътрешно състояние, което дава мир, спокойствие и подем на сърцето.
към беседата >>

Всяка мома иска да има лице, очи, вежди, коси, ръст, дрехи такива, които да се харесват на възлюбения й – тази е скритата мисъл на обичта й.
Растенето е движение в една посока. Искате да посетите някой ваш приятел, който стои километър далеч от вас; като стигнете до вашия приятел, ще пожелаете ли да отидете по-далече? Не. У вас ще се породи само желание да се върнете назад, след като сте посетили приятеля си. Желанието ви да растете не е за друго, а защото искате да постигнете нещо, да отидете при някого. Малкото момиченце се стреми да порасне, защото иска по-скоро да бъде възрастно, когато ще бъде обичано от онзи, който е определен да го обича. Всяка мома иска да има лице, очи, вежди, коси, ръст, дрехи такива, които да се харесват на възлюбения й – тази е скритата мисъл на обичта й. Законът е същият и когато някой каже, че иска да бъде учен или добър. Защо искате да бъдете учени, добри? За да се харесате някому. Вие ще възразите: „Ние искаме да сме учени, добри за себе си.“ За кои себе си? Значи все има един, бил той вътре или вън от нас, дали го съзнавате или не, комуто искате да се харесвате.
към беседата >>

22. Космичната Обич

Като слушате думите Космична Обич, на пръв поглед може да ви се види странно и да се запитате как е възможно обичта да бъде космична.
Като слушате думите Космична Обич, на пръв поглед може да ви се види странно и да се запитате как е възможно обичта да бъде космична. - Може. Аз употребявам тази дума в много широк смисъл. Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от Центъра на вселената и отива към периферията, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към Центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а Обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда. Когато говорим за култура, обществен, политически и духовен живот, подразбирам Обичта, проявена в своята велика дейност, т.е.
към беседата >>

Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а Обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда.
Като слушате думите Космична Обич, на пръв поглед може да ви се види странно и да се запитате как е възможно обичта да бъде космична. - Може. Аз употребявам тази дума в много широк смисъл. Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от Центъра на вселената и отива към периферията, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към Центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а Обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда. Когато говорим за култура, обществен, политически и духовен живот, подразбирам Обичта, проявена в своята велика дейност, т.е. тя представя един съзнателен процес, който става индивидуално във вселената. Ще ви моля за момент да оставите своите възгледи, каквито и да са те, и да разсъждавате с мене заедно, без да критикувате. Ако искате да се ползвате, поставете се в положението на фотография, която възприема картините вярно както са, а после критикувайте. Ако се поставите предварително на критична почва, вие ще възприемете нещата невярно, а от това и критиката ви ще бъде неразумна.
към беседата >>

Когато говорим за култура, обществен, политически и духовен живот, подразбирам Обичта, проявена в своята велика дейност, т.е.
Като слушате думите Космична Обич, на пръв поглед може да ви се види странно и да се запитате как е възможно обичта да бъде космична. - Може. Аз употребявам тази дума в много широк смисъл. Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от Центъра на вселената и отива към периферията, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към Центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а Обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда. Когато говорим за култура, обществен, политически и духовен живот, подразбирам Обичта, проявена в своята велика дейност, т.е. тя представя един съзнателен процес, който става индивидуално във вселената. Ще ви моля за момент да оставите своите възгледи, каквито и да са те, и да разсъждавате с мене заедно, без да критикувате. Ако искате да се ползвате, поставете се в положението на фотография, която възприема картините вярно както са, а после критикувайте. Ако се поставите предварително на критична почва, вие ще възприемете нещата невярно, а от това и критиката ви ще бъде неразумна. Аз говоря за Обичта, защото тя е необходим елемент за всекиго от вас.
към беседата >>

Аз говоря за Обичта, защото тя е необходим елемент за всекиго от вас.
Когато говорим за култура, обществен, политически и духовен живот, подразбирам Обичта, проявена в своята велика дейност, т.е. тя представя един съзнателен процес, който става индивидуално във вселената. Ще ви моля за момент да оставите своите възгледи, каквито и да са те, и да разсъждавате с мене заедно, без да критикувате. Ако искате да се ползвате, поставете се в положението на фотография, която възприема картините вярно както са, а после критикувайте. Ако се поставите предварително на критична почва, вие ще възприемете нещата невярно, а от това и критиката ви ще бъде неразумна. Аз говоря за Обичта, защото тя е необходим елемент за всекиго от вас. Всеки, който иска да бъде здрав и щастлив, трябва да разбира вътрешната сила на Обичта. Мнозина говорят за Любов и Обич, но ги смесват. Любовта твори, а Обичта съгражда. В много случаи, обаче, Любовта и разрушава. Котката изяжда мишката от любов, защото тя тъй разбира и проявява процеса на любовта.
към беседата >>

Всеки, който иска да бъде здрав и щастлив, трябва да разбира вътрешната сила на Обичта.
тя представя един съзнателен процес, който става индивидуално във вселената. Ще ви моля за момент да оставите своите възгледи, каквито и да са те, и да разсъждавате с мене заедно, без да критикувате. Ако искате да се ползвате, поставете се в положението на фотография, която възприема картините вярно както са, а после критикувайте. Ако се поставите предварително на критична почва, вие ще възприемете нещата невярно, а от това и критиката ви ще бъде неразумна. Аз говоря за Обичта, защото тя е необходим елемент за всекиго от вас. Всеки, който иска да бъде здрав и щастлив, трябва да разбира вътрешната сила на Обичта. Мнозина говорят за Любов и Обич, но ги смесват. Любовта твори, а Обичта съгражда. В много случаи, обаче, Любовта и разрушава. Котката изяжда мишката от любов, защото тя тъй разбира и проявява процеса на любовта. При това вие знаете как я изяжда - не съблича кожата й, не изхвърля от нея нечистотиите й, а я поглъща изцяло с тях.
към беседата >>

Любовта твори, а Обичта съгражда.
Ако искате да се ползвате, поставете се в положението на фотография, която възприема картините вярно както са, а после критикувайте. Ако се поставите предварително на критична почва, вие ще възприемете нещата невярно, а от това и критиката ви ще бъде неразумна. Аз говоря за Обичта, защото тя е необходим елемент за всекиго от вас. Всеки, който иска да бъде здрав и щастлив, трябва да разбира вътрешната сила на Обичта. Мнозина говорят за Любов и Обич, но ги смесват. Любовта твори, а Обичта съгражда. В много случаи, обаче, Любовта и разрушава. Котката изяжда мишката от любов, защото тя тъй разбира и проявява процеса на любовта. При това вие знаете как я изяжда - не съблича кожата й, не изхвърля от нея нечистотиите й, а я поглъща изцяло с тях. И ни се вижда много странно как тъй котката, която е образец за чистота, която е тъй префинена в това отношение, да не знае как да яде. Мнозина и от хората имат навика на котката - не знаят как да се хранят.
към беседата >>

Трябва да намери процеса на Обичта, да започне да пере, да влачи, да преде и да тъче вълната.
Тъй са разбирали Любовта още старите хора, тъй я разбира и новото поколение. Ако ние я разберем другояче, мислим си, че ще се натъкнем на едно противоречие. В съвременния обществен, политически и духовен живот всички хора страдат от преизобилна Любов, от която всекиму е втръснало. На прост език казано, ето как стои работата: ако една жена има много вълна и я оставя без да я тъче, вълната започва да мирише. Аз пък казвам: Любовта й започнала да мирише. Трябва да намери процеса на Обичта, да започне да пере, да влачи, да преде и да тъче вълната. Може като тази жена да имате много вълна, като човеци може да сте богати търговци, философи, учени, проповедници. Всичко това е добро, но не предете и тъчете ли със знанията си, ще ви кажа, че сте проповедници на вълна, търговци на вълна, философи на вълна, учени на вълна и т.н. Вие имате само неизпредена вълна. Вълната трябва да се изпреде, а ще се изпреде, когато дойде онзи велик процес на Космичната Обич и се пробуди у нас Космичната Сила или, както съвременните философи казва, когато се пробуди у нас Висшето съзнание и разберем, че трябва да работим за общото благо на цялото човечество, на всички живи същества, безразлично дали ги виждаме или не. Ще кажете, че моята мисъл е малко странна.
към беседата >>

Да организираш още не значи възпитание; да даваш образование още не значи да учиш на закона на Обичта.
И така, в съвременния свят има три процеса, които работят едновременно. Според единия процес, едни хора иска да забогатеят, да станат учени, философи, министри, генерали, да образуват държава. Тези хора наричаме велики, защото са научили изкуството да стават големи. Те разбират тайната да се увеличават, да привличат всички хора, цялото общество наоколо си, но главното не са научили - изкуството да организират хората, обществата като съзнателни единици. Магнитът и той привлича железните стърготини, но не знае как да ги организира. Да организираш още не значи възпитание; да даваш образование още не значи да учиш на закона на Обичта. Следователно, когато говорим за Виделина, подразбираме процес, в който човешкият ум се разширява и придобива вътрешно самосъзнание; а под Топлина се разбира процес на сгъстяване, на вътрешно съграждане. Светлината е процес, който иде от центъра към периферията, а Топлината - процес, който иде от периферията към центъра. Аз наричам Светлината артериална кръв, а Топлината - венозна. Затова Обичта, когато мине през сърцето на някой човек, понеже представлява венозната кръв, поема и изхвърля всички нечистотии. Ето защо казваме, че Обичта лекува.
към беседата >>

Затова Обичта, когато мине през сърцето на някой човек, понеже представлява венозната кръв, поема и изхвърля всички нечистотии.
Магнитът и той привлича железните стърготини, но не знае как да ги организира. Да организираш още не значи възпитание; да даваш образование още не значи да учиш на закона на Обичта. Следователно, когато говорим за Виделина, подразбираме процес, в който човешкият ум се разширява и придобива вътрешно самосъзнание; а под Топлина се разбира процес на сгъстяване, на вътрешно съграждане. Светлината е процес, който иде от центъра към периферията, а Топлината - процес, който иде от периферията към центъра. Аз наричам Светлината артериална кръв, а Топлината - венозна. Затова Обичта, когато мине през сърцето на някой човек, понеже представлява венозната кръв, поема и изхвърля всички нечистотии. Ето защо казваме, че Обичта лекува. Светлината и Топлината, т.е. артериалната и венозната кръв в човешкото тяло постоянно се сменят и чрез тези два процеса се съзижда, съгражда човешкото тяло. Тези две течения, тези два процеса се намират навсякъде: те се срещат в ума, в сърцето и в душата на всеки човек. Следователно, за да изучим Живота, трябва да го изучаваме тъй, както Природата го е създала, а не както ние го виждаме днес.
към беседата >>

Ето защо казваме, че Обичта лекува.
Да организираш още не значи възпитание; да даваш образование още не значи да учиш на закона на Обичта. Следователно, когато говорим за Виделина, подразбираме процес, в който човешкият ум се разширява и придобива вътрешно самосъзнание; а под Топлина се разбира процес на сгъстяване, на вътрешно съграждане. Светлината е процес, който иде от центъра към периферията, а Топлината - процес, който иде от периферията към центъра. Аз наричам Светлината артериална кръв, а Топлината - венозна. Затова Обичта, когато мине през сърцето на някой човек, понеже представлява венозната кръв, поема и изхвърля всички нечистотии. Ето защо казваме, че Обичта лекува. Светлината и Топлината, т.е. артериалната и венозната кръв в човешкото тяло постоянно се сменят и чрез тези два процеса се съзижда, съгражда човешкото тяло. Тези две течения, тези два процеса се намират навсякъде: те се срещат в ума, в сърцето и в душата на всеки човек. Следователно, за да изучим Живота, трябва да го изучаваме тъй, както Природата го е създала, а не както ние го виждаме днес. Сегашните хора може да спорят дали има душа или не; то е въпрос на разбиране.
към беседата >>

Но Обичта може само майката да я преподава: когато майката съгражда организма на детето си, тя му дава Обич чрез своята обич на самопожертване.
- Да, но разстроен ми е стомахът. - Е, като е така, ще носиш последствията. Като чува, че стомахът го боли, отстъпва пред всякаква друга философия. Стомахът е, който дава направление на мнозина в чувства и действия. Космичната Обич е един велик закон, който разпределя действията на всички сили в нашето съзнание тъй хармонично, че на всяко нещо, което създава, му дава и съответна храна, която му е необходима: на ума - съответни мисли, на сърцето - съответни желания, на волята - съответни действия. Но Обичта може само майката да я преподава: когато майката съгражда организма на детето си, тя му дава Обич чрез своята обич на самопожертване. И само онзи, който се самопожертва, живее, защото усеща една радост, която го съживява. Много някогашни богати българи не живеят вече, а Ботев, Раковски и други, които са се самопожертвали, са преживели, защото те са научили закона на Обичта. Но ще ми възразят някои: "Да, но Ботев не е бил вярващ". Не е важно, че някой не е вярвал като нас; важното е дали е разбирал и прилагал закона на самопожертването за своите ближни. То е важното и необходимото за нашето досъграждане.
към беседата >>

Много някогашни богати българи не живеят вече, а Ботев, Раковски и други, които са се самопожертвали, са преживели, защото те са научили закона на Обичта.
Като чува, че стомахът го боли, отстъпва пред всякаква друга философия. Стомахът е, който дава направление на мнозина в чувства и действия. Космичната Обич е един велик закон, който разпределя действията на всички сили в нашето съзнание тъй хармонично, че на всяко нещо, което създава, му дава и съответна храна, която му е необходима: на ума - съответни мисли, на сърцето - съответни желания, на волята - съответни действия. Но Обичта може само майката да я преподава: когато майката съгражда организма на детето си, тя му дава Обич чрез своята обич на самопожертване. И само онзи, който се самопожертва, живее, защото усеща една радост, която го съживява. Много някогашни богати българи не живеят вече, а Ботев, Раковски и други, които са се самопожертвали, са преживели, защото те са научили закона на Обичта. Но ще ми възразят някои: "Да, но Ботев не е бил вярващ". Не е важно, че някой не е вярвал като нас; важното е дали е разбирал и прилагал закона на самопожертването за своите ближни. То е важното и необходимото за нашето досъграждане. Когато ми кажат за някого, че не вярва, че има ексцентрични възгледи, аз питам тези възгледи повдигат ли го, повдигат ли обществото. Ако да, тогава е безразлично, макар да минава в очите на хората за невярващ.
към беседата >>

За мене има Господ, Той е Обичта, която аз виждам навсякъде, и която много добре разбирам.
Где е духът му? Какво трябва да се разбира под дух? Известен е основният закон на Лавоазие, че нищо в Природата не се губи, затова всяко нещо, което се е проявило, живее. Някои неща може да се проявяват за едного, а за другиго да не се проявят, но значи ли, че ако аз не видя нещо, то не съществува? Ред богослови, философи разглеждат този въпрос: съществува ли Бог или не; един отвлечен въпрос. За мене има Господ, Той е Обичта, която аз виждам навсякъде, и която много добре разбирам. Не само аз, но всеки, който служи на Господа, ежедневно Го вижда и се разговаря с Него. Този Господ живее у вас. Няма човек, у когото да не живее Господ. Вие за мене не бива да казвате нищо лошо, нито аз за вас, защото у мене и у вас живее Господ, против Когото не може да се говори лошо. Туй, дето сте дошли да ме слушате, показва, че Господ е дошъл с вас.
към беседата >>

За да се прояви Обичта в нас, трябва да имаме подходящи за това условия.
Всаждай добри действия със своята воля, защото всяко добро действие е плодно дърво". Космичната Обич казва още: "Не се съмнявай в себе си, защото всяко съмнение е проказа". Космичната обич довършва: "Бъди смел и решителен в Живота и в борбите, които ти се явяват. Не считай борбата като нещастие, а като процес на труд. Да разбереш вътрешния смисъл на Живота, да намериш ония закони, по които тялото е съградено, законите, на които се подчиняват стомахът, дробовете, мозъкът и т.н., за да може да ги организираш правилно". За да се прояви Обичта в нас, трябва да имаме подходящи за това условия. Тези условия ние ги имаме в Живота, те са ни дадени. Ако не ги използваме, ние не ще можем да се избавим от лоши последици. Страданията показват, че ние сме изгубили енергията на своя живот. Ще страдаме дотогава, докогато се възстанови изгубеното равновесие. Ще ви приведа един пример, който показва, че нашата вяра или безверието произвеждат два противоположни резултата.
към беседата >>

Обичта и Любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на Земята.
Само така България ще може да се повдигне като народ и държава. Бъдете уверени, че ако възприемете Космичната Обич, всичко ще се разреши във ваша полза. С България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми. Новото ще дойде, ще има преливане на енергия от нечистото гърне в друго - чистото. И ние, като хора на Новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба. Обичта и Любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на Земята.
към беседата >>

23. Беседа по нарядите

Любовта е видимото, обичта – невидимото.
Като се върнете у дома си, трябва да проявите Любов и Мъдрост във всяко отношение – ще работите чрез Мировата Любов и Космичната Обич. А като ги разберете и приложите, ще имате два ключа, с които ще може да отключвате всичко. Тогава Великият Баща ще каже: „Доволен съм от Своите Деца! “ В нас ли е Господ, или е извън нас? Той е и вътре, и вън – по Любов е вън, по обич е вътре. Любовта е видимото, обичта – невидимото. Обичта обаче е много по-дълбока. Когато Любовта се самопожертва, ражда се обичта. Когато Любовта умира, обичта възкръсва. Някой път става и обратното. Онова, което не виждате, но което чувствате вътре във вас, е Божията Любов.
към беседата >>

Обичта обаче е много по-дълбока.
А като ги разберете и приложите, ще имате два ключа, с които ще може да отключвате всичко. Тогава Великият Баща ще каже: „Доволен съм от Своите Деца! “ В нас ли е Господ, или е извън нас? Той е и вътре, и вън – по Любов е вън, по обич е вътре. Любовта е видимото, обичта – невидимото. Обичта обаче е много по-дълбока. Когато Любовта се самопожертва, ражда се обичта. Когато Любовта умира, обичта възкръсва. Някой път става и обратното. Онова, което не виждате, но което чувствате вътре във вас, е Божията Любов. – Родителската обич към децата не може ли да се сравни с Божията обич?
към беседата >>

Когато Любовта се самопожертва, ражда се обичта.
Тогава Великият Баща ще каже: „Доволен съм от Своите Деца! “ В нас ли е Господ, или е извън нас? Той е и вътре, и вън – по Любов е вън, по обич е вътре. Любовта е видимото, обичта – невидимото. Обичта обаче е много по-дълбока. Когато Любовта се самопожертва, ражда се обичта. Когато Любовта умира, обичта възкръсва. Някой път става и обратното. Онова, което не виждате, но което чувствате вътре във вас, е Божията Любов. – Родителската обич към децата не може ли да се сравни с Божията обич? – Може да се сравни, но трябва да бъде истинска.
към беседата >>

Когато Любовта умира, обичта възкръсва.
“ В нас ли е Господ, или е извън нас? Той е и вътре, и вън – по Любов е вън, по обич е вътре. Любовта е видимото, обичта – невидимото. Обичта обаче е много по-дълбока. Когато Любовта се самопожертва, ражда се обичта. Когато Любовта умира, обичта възкръсва. Някой път става и обратното. Онова, което не виждате, но което чувствате вътре във вас, е Божията Любов. – Родителската обич към децата не може ли да се сравни с Божията обич? – Може да се сравни, но трябва да бъде истинска. Дъщерята е еднаква с майка си, но синът не е, той е подобен на баща си.
към беседата >>

Повярвайте в силата на Любовта и на обичта и ще имате Живот вечен.
Повтарям: които поемат нарядите, трябва да вложат в работата си две неща – трябва да започнат с Мировата Любов и да стигнат до Космичната Обич. Влязат ли в последната, те ще намерят безсмъртието, ще намерят Христа. Христос казва: „Който чуе гласа на Сина Человечески, ще оживее.“ Този Син Человечески чрез какво говори? Чрез Любов и чрез обич. И когато Той заговори у нас с тях отвън и отвътре, ние оживяваме и възкръсваме. Повярвайте в силата на Любовта и на обичта и ще имате Живот вечен. Величието и безсмъртието на Христос се състоеше тъкмо в тази Божествена Любов и обич, чрез която Той се пожертва за спасението на човечеството.
към беседата >>

24. Мъчението

Обичта – това е като извор, бликащ отдолу.
И вие, които ме слушате тук, давали ли сте си някога отчет за следния психически момент, за вашето разположение? Обичате някого, не се мине ден-два, и вашите чувства се променят – колкото вашата обич е била силна, толкова и вашето отвращение и омраза са силни. Питам, възможно ли е от един чист извор, из който до вчера извираше чиста вода, днес да извира мътна? Няма да обяснявам вътрешната страна на този психичен момент. Ще ви дам само едно пояснение картинно, което е вярно. Обичта – това е като извор, бликащ отдолу. Запуши ли се този извор, той търси друго място да се прояви. На изсъхналото място, когато валят дъждове, събира се нечиста вода и утайки, и в тези малки локви, в които животът е застанал, се образуват миазми – злото, изразено в омраза и злоба. И там има движение, но движението не е вече към центъра, а към периферията. Тъй както огънят тлее, и то продължава, докато тази материя се дематериализира – изчезне в пространството, без да принесе полза. След като сте обичали един човек 1 – 5 – 10 години, какво сте придобили от тази обич?
към беседата >>

25. Великата майка

Преводът на топлината е обичта.
Значи подобна на студа е омразата. Направете аналогия между студа и омразата: какво произвежда студът върху организма? Свиване. И наистина, всички тела се свиват до известна степен. Омразата предизвиква същото действие - и тя свива човека. Противоположното на студа е топлината. Преводът на топлината е обичта. Какво произвежда обичта? Също разширение. Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез топлината да въздействат на омразата, а чрез студа на обичта. Белите маги в Бялата Окултна Школа употребяват топлината против омразата, а черните маги употребяват студа за усилване на омразата. Ако ме запитате защо имаме студена зима, ще ви отговоря, че тия две ложи - Черната и Бялата действат в Природата.
към беседата >>

Какво произвежда обичта?
Направете аналогия между студа и омразата: какво произвежда студът върху организма? Свиване. И наистина, всички тела се свиват до известна степен. Омразата предизвиква същото действие - и тя свива човека. Противоположното на студа е топлината. Преводът на топлината е обичта. Какво произвежда обичта? Също разширение. Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез топлината да въздействат на омразата, а чрез студа на обичта. Белите маги в Бялата Окултна Школа употребяват топлината против омразата, а черните маги употребяват студа за усилване на омразата. Ако ме запитате защо имаме студена зима, ще ви отговоря, че тия две ложи - Черната и Бялата действат в Природата. И според този закон, онези от вас, които са наблюдавали какво е било времето, когато воюваха помежду си Централните сили и Съглашението *, са забелязали следния резултат: когато Централните сили имаха победа, времето всякога беше студено, а когато побеждаваше Съглашението, времето беше топло.
към беседата >>

Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез топлината да въздействат на омразата, а чрез студа на обичта.
Омразата предизвиква същото действие - и тя свива човека. Противоположното на студа е топлината. Преводът на топлината е обичта. Какво произвежда обичта? Също разширение. Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез топлината да въздействат на омразата, а чрез студа на обичта. Белите маги в Бялата Окултна Школа употребяват топлината против омразата, а черните маги употребяват студа за усилване на омразата. Ако ме запитате защо имаме студена зима, ще ви отговоря, че тия две ложи - Черната и Бялата действат в Природата. И според този закон, онези от вас, които са наблюдавали какво е било времето, когато воюваха помежду си Централните сили и Съглашението *, са забелязали следния резултат: когато Централните сили имаха победа, времето всякога беше студено, а когато побеждаваше Съглашението, времето беше топло. И тогава, от чисто окултно гледище, ние заключавахме, че Бялата Окултна Школа беше на страната на Съглашението, Черната - на страната на Централните сили. Дали те знаят това нещо или не, това е друг въпрос.
към беседата >>

26. Вяра

Сега ще дойдем до онези чувства, които изразяват висшето проявление на Обичта: когато вие обичате някой човек и не усещате никаква промяна, безразлично дали той е при вас, или не, това е Божествено чувство.
Какво чувство е приятността в този случай? Пак физическо. На тази приятност не може да разчитате, защото тя е на физическото поле. Имате някой приятел, когото обичате, и когато той е при вас, вам е приятно, усещате се силни, мощни, но отдалечи ли се от вас, усещате една неприятност. Това е душевно състояние, но това чувство е непостоянно, на него човек не може да съгради къща. Сега ще дойдем до онези чувства, които изразяват висшето проявление на Обичта: когато вие обичате някой човек и не усещате никаква промяна, безразлично дали той е при вас, или не, това е Божествено чувство. Всички форми, които се менят у вас, са несъществени. Вие си представяте Христа така, както едно време сте Го знаели. От тази пластична форма, която остава във вашия ум една и съща, когато се обърнете към нея, изтичат някакви разумни Сили. Реплика: Тази форма еднаква ли е за всички? Тя е различна за всички.
към беседата >>

27. Ще управлява всички народи

Някои от вас сте опитали обичта на вашите приятели; други – любовта на възлюбения си и познавате трептенията на вашето сърце.
И тъй, детето се възпитавало на небето. На друго място, Евангелието характеризира детето с думите „нов човек". Често се говори за религия. Онези, които са издигнати, които имат духовни преживявания и са във връзка с Бога, разбират, че религията не е нова форма, но велик живот, отношение, връзка на човека с Бога. Всички сте били деца, млади; изпитали сте първите ласки и обич на вашата майка. Някои от вас сте опитали обичта на вашите приятели; други – любовта на възлюбения си и познавате трептенията на вашето сърце. То трепти като Божественото сърце. Има тайни неща в живота, които ние търсим. Това са преживявания, за които, човек е готов да пожертва живота си. Божествените преживявания се отличават от обикновените: в тях няма промяна, те са постоянни. Когато се нахраните, вие усещате приятно чувство, което постепенно отслабва и след пет – шест часа, се сменя с неприятно чувство – усещате глад.
към беседата >>

28. Законът и пророците

Те приготвят човека за обичта и любовта.
– Колко пъти сме се срещали! Колко сме се разговаряли. Аз познавам целия ти род, но всички сте се оплаквали от мене, защото не сте ме разбирали. Казвам: Хората са дошли до сегашното си развитие, благодарение на мъчението и страданието. Бог се проявява чрез тях. Те приготвят човека за обичта и любовта. Те му донасят истинските блага на живота. „Законът и пророците до Йоана бяха." – Какво представят законът и пророците? – Стария живот, с всички свои сгоди и несгоди. Той отваря пътя към Царството Божие. – Не може ли да се живее без страдания?
към беседата >>

Помни: Новото учение изисква две неща – да издържаме, от една страна, на страданията и мъченията, а на любовта и обичта, от друга, и то - във всичките им форми.
Овцата не трябва да търси братство от вълка, но да бъде пъргава и бдителна: да плюе на краката си и да бяга. Пъргавината, както и подвижността на човека се дължи на вълка, който като се движи между хората, станал причина за пробуждане на съзнанието им. Когато птичката се озърта на една, на друга страна, питам я: Защо се озърташ толкова? Тя казва: Опитвал ли си ноктите па сокола? Понеже съм ги опитала, сега още отдалеч бягам, да не го срещна. Помни: Новото учение изисква две неща – да издържаме, от една страна, на страданията и мъченията, а на любовта и обичта, от друга, и то - във всичките им форми. В някои случаи, любовта предизвиква зло в света. Например, залюбиш една красива селска мома, която си работи доволна и щастлива на нивата. Ти я отделиш от работата й, заведеш я в града, облечеш я като кукла и почваш да я показваш на хората. Младата жена, непривикнала на този живот, постепенно се поддава на хорските ласки, докато един ден я загубиш. Кой е причина за това?
към беседата >>

29. Работете с Любов

Търпението произтича от Обичта.
Така и вие изнасяте своите опитности. Оставете, дайте място на другите, нека те да си продадат стоките, а като дойде ред и за вас, ще продадете колкото можете, а което остане непродадено, ще го върнете назад. А вие казвате: „Да, но аз съм дал толкова много пари! ” и състезанието започва. Реплика: Всичко е от това, че не можем да се търпим. Търпението произтича от Обичта. Обикнеш ли някого, ще можеш да го търпиш. Но има друг закон и трябва да бъдете съобразителни в следното: да допуснем, че сте гладували три дни, а аз ви казвам: „Чакай да ти разкажа една опитност.” Вие се нервирате. Тогава ви казвам: „Хайде, иди си! ”, а после се оплаквам, че не искате да ме слушате. Аз не влизам в положението ви, че сте гладни, че три дни не сте яли.
към беседата >>

Ще забележите цветята колко са чувствителни към Обичта, но затова са необходими повече екскурзии.
Както в Природата всеки отправя погледа си на разни страни, или както на обедна трапеза всеки си избира какво ще яде, така и в размишленията всяка да се вглъби в себе си и да гледа да придобие тази енергия. Щом наблюдаваш другите – кой как стои, как се моли, това не е медитация. За медитация се изисква голяма стая, в която да няма кой да ви смущава, да сте на разстояние половин метър една от друга. Добре е във вашите събрания да разглеждате белезите на някое цвете, на един карамфил например, на ягодата и т.н., да разглеждате техните психологически прояви. Всички цветя трябва да се изучават на място, под микроскоп трябва да се наблюдават. Ще забележите цветята колко са чувствителни към Обичта, но затова са необходими повече екскурзии. Стремете се към повече свобода, да нямате ограничения. Многото правила водят към друга крайност, но гледайте да престанете със самоосъжданията, да ги избягвате. Ще почнем да говорим върху по-отвлечени предмети. Трябва да разисквате обективно, та когато говорите, да нямате никого предвид. Понякога може да си представите някого като модел и да го рисувате, но да не бъде той прицелна точка.
към беседата >>

30. От мен да мине / От мен да замине

Това показва, че и тя ви изказва обичта си.
Във всякой случай и единият, и другият са под влиянието на Господа. Трябва да работите, за да стоите всякога във връзка с Христа. Той е в растенията и в овощията, и в цветята. Те говорят. На практика се доказва – идете под една круша узряла, обичате я, порадвате ѝ се, след десет минути ще почнат да падат круши. Това показва, че и тя ви изказва обичта си. Цветята са много чувствителни към обичта. Извадете едно цвете, което сте обичали, от стаята си, то ще изсъхне. Научете децата си да не късат главите на мухите, буболечиците, защото, ако днес детето убие муха, утре това дете ще убие и човек. Всяко зло, което правим, ще се възвърне върху нас. Оформявам моето учение така: спазарявате една кола дърва.
към беседата >>

Цветята са много чувствителни към обичта.
Трябва да работите, за да стоите всякога във връзка с Христа. Той е в растенията и в овощията, и в цветята. Те говорят. На практика се доказва – идете под една круша узряла, обичате я, порадвате ѝ се, след десет минути ще почнат да падат круши. Това показва, че и тя ви изказва обичта си. Цветята са много чувствителни към обичта. Извадете едно цвете, което сте обичали, от стаята си, то ще изсъхне. Научете децата си да не късат главите на мухите, буболечиците, защото, ако днес детето убие муха, утре това дете ще убие и човек. Всяко зло, което правим, ще се възвърне върху нас. Оформявам моето учение така: спазарявате една кола дърва. Всякоя от спазаряващите страни казва: „От теб да замине.“ Новото учение казва: „От мен да замине.“
към беседата >>

31. Симоне Йонин, любиш ли ме?

Обичта пази всичко.
Хората се плашат, като ги събличат в любовта, и страдат. Щом започнат вашите страдания, ще казвате: „Любовта е дошла и ви съблича, за да ви облече.“ Петър казва на Христа: „Обичам Те“, а Христос го пита: „Любиш ли Ме? “ Любовта действува във всичко. Обичта пази всичко. И сега аз ви желая да любите и да получите всичко, и да имате обичта, за да пазите всичко. 10 ч. и 30 мин. преди пладне Из разговора след беседата
към беседата >>

И сега аз ви желая да любите и да получите всичко, и да имате обичта, за да пазите всичко.
Щом започнат вашите страдания, ще казвате: „Любовта е дошла и ви съблича, за да ви облече.“ Петър казва на Христа: „Обичам Те“, а Христос го пита: „Любиш ли Ме? “ Любовта действува във всичко. Обичта пази всичко. И сега аз ви желая да любите и да получите всичко, и да имате обичта, за да пазите всичко. 10 ч. и 30 мин. преди пладне Из разговора след беседата В природата трябва да изучавате законите теоретически, така както кога ще тъчете, трябва да знаете кросната, нищелки, ватали и пр.
към беседата >>

32. Което се променя, без да се изменя

Ако вземем един студен предмет, за да познаем, че той е студен, трябвало е преди това да сме пипали топъл; за да познаем, че обичаме, трябва да сме мразили, защото, с което чувство изпитваме обичта, със същото чувствуваме и омразата; с което чувство, или сетиво, изпитваме топлината, с него изпитваме и светлината.
Синът представлява това, което се променя, а Бащата-Отец – това, което нито се променя, нито се изменя. Синът – това е закон на движение – силата на света, която взема разни форми. В света не може да има реални неща, които да се променят. За да можем да съзнаем, че има реални неща, трябва да познаваме промените на техните състояния. Трябва да изпитаме различни чувства, за да познаем, че чувствуваме. Ако вземем един студен предмет, за да познаем, че той е студен, трябвало е преди това да сме пипали топъл; за да познаем, че обичаме, трябва да сме мразили, защото, с което чувство изпитваме обичта, със същото чувствуваме и омразата; с което чувство, или сетиво, изпитваме топлината, с него изпитваме и светлината. За да познаем благоуханията, трябва да познаваме зловонието и обратно. Това са външни състояния на нашите чувства. Аз съм в състояние да ви покажа чрез това временно състояние туй, което се променя, но не се изменя. Как така? – Например дал съм обещание някому да му заема 10 000 лева, за да започне търговия.
към беседата >>

33. Три закона

Розовата краска е за обичта.
най-отгоре ясносиньо – Истината, ясночервено – Любовта, ясножълто – Мъдростта, яснозелено – Правдата (съдийската маса), златисто (узряло жито) – Добродетелта. Розовата краска е за обичта. Аз ще взема да направя един ден едно описание на цветовете от пентаграма. Краските от пентаграма съответствуват на удовете от човешкия организъм. Ясносинята краска е за духовния човек. Ясночервената краска – за сърцето, дробовете. Ясножълтата краска – за ума.
към беседата >>

34. Новият човек / Новиятъ човѣкъ

Обичта не е само в писмото.
Момата чете писмо: „Моя мила възлюбена, изпратих ти пет риби. Много те обичам“. Така, но рибите ги няма, изядени са. Момата се радва, но това не обич. Рибите, рибите! Обичта не е само в писмото. Не трябва само да пише, че е готов да направи всичко за нея. Това са далавери. Наблюдавал съм как момата чете писмо от своя възлюбен. Чете и цяла сияе. После туря писмото близо до сърцето си и се радва.
към беседата >>

35. Възпитание на човешката воля

Обичаш някого – изрази обичта си!
Ако твоят брат умре или загуби, ти ще носиш товара му; ако той стане учен или умен, ти ще се ползваш от неговите блага. И благата, и скърбите са общи. И тъй, ще се стараете да създадете хармонията на добрите действия на волята. Например за някого казват, че имал дяволит поглед, шейрет човек е. Във всеки добър човек погледът трябва да бъде определен. Обичаш някого – изрази обичта си! Срамота ли е да обичаш? Какво лошо има в обичта? Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого. Тогава човек започва да лъже, че много обича, и като вземе това нещо, става явно, че не е имало обич. Туй е престорената любов, от която съвременните хора страдат.
към беседата >>

Какво лошо има в обичта?
И тъй, ще се стараете да създадете хармонията на добрите действия на волята. Например за някого казват, че имал дяволит поглед, шейрет човек е. Във всеки добър човек погледът трябва да бъде определен. Обичаш някого – изрази обичта си! Срамота ли е да обичаш? Какво лошо има в обичта? Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого. Тогава човек започва да лъже, че много обича, и като вземе това нещо, става явно, че не е имало обич. Туй е престорената любов, от която съвременните хора страдат. Съберат се двама приятели и за тях казват: „А, те много се обичат! “ Да, но след два месеца тази любов изчезва. Защо?
към беседата >>

36. Какво трябва да искаме?

“ Защото обичта се показва във време на нужда.
Този закон не е написан, а се подразбира от самата същина на нещата. Кой ще разбере туй? Как да изпълним задълженията си към Бога? Този закон е написан вътре във всяка душа. И Христос се обръща и казва: „Вие можете ли да пиете тази чаша? “ Защото обичта се показва във време на нужда. Жената не трябва да обича мъжа си, защото той ѝ купува дрехи, рокли и шапки – то не е любов, – а когато този мъж остане най-беден, страдащ, тя само тогава може да покаже своята любов към него. Значи във време на страдания. Следователно вашите приятели ще ги познаете във време на страдание. Кога можете да имате приятели, само когато сте богати ли? Тогава всичко може да направите.
към беседата >>

37. Трите живота / Трите живота

Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат.
Щом се е отклонил, той е изгубил пътя си, поради което и до днес го търси. Стремете се към Божественото, защото то ще осмисли живота. Само чрез Божественото в себе си човек може да влезе в новия живот, т.е. в живот, свободен от дългове, от стремеж към осигуряване, от личния егоизъм. Да влезеш в новия живот, това подразбира да намериш смисъл на живота. Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат. Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си. Ти цениш нещо заради приятеля си, който ти го е дал. Докато обичаш приятеля си, ще оценяваш всичко, което ти е дал; престанеш ли да го обичаш, ще престанеш да цениш и предметите, които той ти е дал.
към беседата >>

Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно.
Стремете се към Божественото, защото то ще осмисли живота. Само чрез Божественото в себе си човек може да влезе в новия живот, т.е. в живот, свободен от дългове, от стремеж към осигуряване, от личния егоизъм. Да влезеш в новия живот, това подразбира да намериш смисъл на живота. Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат. Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си. Ти цениш нещо заради приятеля си, който ти го е дал. Докато обичаш приятеля си, ще оценяваш всичко, което ти е дал; престанеш ли да го обичаш, ще престанеш да цениш и предметите, които той ти е дал. Ако обичаш някой поет, писател или учен, ще четеш и книгите му.
към беседата >>

Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него.
Само чрез Божественото в себе си човек може да влезе в новия живот, т.е. в живот, свободен от дългове, от стремеж към осигуряване, от личния егоизъм. Да влезеш в новия живот, това подразбира да намериш смисъл на живота. Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат. Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си. Ти цениш нещо заради приятеля си, който ти го е дал. Докато обичаш приятеля си, ще оценяваш всичко, което ти е дал; престанеш ли да го обичаш, ще престанеш да цениш и предметите, които той ти е дал. Ако обичаш някой поет, писател или учен, ще четеш и книгите му. Обичта осмисля нещата.
към беседата >>

Обичта осмисля нещата.
Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си. Ти цениш нещо заради приятеля си, който ти го е дал. Докато обичаш приятеля си, ще оценяваш всичко, което ти е дал; престанеш ли да го обичаш, ще престанеш да цениш и предметите, които той ти е дал. Ако обичаш някой поет, писател или учен, ще четеш и книгите му. Обичта осмисля нещата. Без нея човек живее в света на илюзиите. Много естествено. Щом изгуби вечното, неизменното в живота, човек остава само с преходното. Затова казвам: Не правете преходното център на живота си. За пример, храната е нещо преходно.
към беседата >>

Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат.
Щом се е отклонил, той е изгубил пътя си, поради което и до днес го търси. Стремете се към Божественото, защото то ще осмисли живота. Само чрез Божественото в себе си човек може да влезе в новия живот, т.е. в живот, свободен от дългове, от стремеж към осигуряване, от личния егоизъм. Да влезеш в новия живот, това подразбира да намериш смисъл на живота. Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат. Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си. Ти цениш нещо заради приятеля си, който ти го е дал. Докато обичаш приятеля си, ще оценяваш всичко, което ти е дал; престанеш ли да го обичаш, ще престанеш да цениш и предметите, които той ти е дал.
към беседата >>

Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно.
Стремете се към Божественото, защото то ще осмисли живота. Само чрез Божественото в себе си човек може да влезе в новия живот, т.е. в живот, свободен от дългове, от стремеж към осигуряване, от личния егоизъм. Да влезеш в новия живот, това подразбира да намериш смисъл на живота. Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат. Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си. Ти цениш нещо заради приятеля си, който ти го е дал. Докато обичаш приятеля си, ще оценяваш всичко, което ти е дал; престанеш ли да го обичаш, ще престанеш да цениш и предметите, които той ти е дал. Ако обичаш някой поет, писател или учен, ще четеш и книгите му.
към беседата >>

Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него.
Само чрез Божественото в себе си човек може да влезе в новия живот, т.е. в живот, свободен от дългове, от стремеж към осигуряване, от личния егоизъм. Да влезеш в новия живот, това подразбира да намериш смисъл на живота. Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат. Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си. Ти цениш нещо заради приятеля си, който ти го е дал. Докато обичаш приятеля си, ще оценяваш всичко, което ти е дал; престанеш ли да го обичаш, ще престанеш да цениш и предметите, които той ти е дал. Ако обичаш някой поет, писател или учен, ще четеш и книгите му. Обичта осмисля нещата.
към беседата >>

Обичта осмисля нещата.
Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си. Ти цениш нещо заради приятеля си, който ти го е дал. Докато обичаш приятеля си, ще оценяваш всичко, което ти е дал; престанеш ли да го обичаш, ще престанеш да цениш и предметите, които той ти е дал. Ако обичаш някой поет, писател или учен, ще четеш и книгите му. Обичта осмисля нещата. Без нея човек живее в света на илюзиите. Много естествено. Щом изгуби вечното, неизменното в живота, човек остава само с преходното. Затова казвам: Не правете преходното център на живота си. За пример, храната е нещо преходно.
към беседата >>

38. Царството Божие

Ах, ако те обича някой, то е, защото парици имаш, но като бръкне да ги извади, обичта престава.
Всинца ги имаме. Ама той бил големец, цар – всички имаме едни и същи нужди, а другите неща не са съществени. Туй трябва да съзнаем. Ние имаме нужда в този свят, и в туй свещено здание на нашето битие ние трябва да се уважаваме, да знаем и прилагаме правилата на Божествената Мъдрост. И сега всинца, казвам, да любим. Как? Ах, ако те обича някой, то е, защото парици имаш, но като бръкне да ги извади, обичта престава. Обичта е външна, но туй Божественото, вътре в нас, ще ни даде всичките блага и богатства. Има затруднения, които ни очакват отсега нататък. И сегашният човек, тъй както аз го гледам, неговото тяло както е направено, то е и хубаво, и лошо направено. И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им! Това нещо не е Божествено, ние не сме изчистили телата си.
към беседата >>

Обичта е външна, но туй Божественото, вътре в нас, ще ни даде всичките блага и богатства.
Ама той бил големец, цар – всички имаме едни и същи нужди, а другите неща не са съществени. Туй трябва да съзнаем. Ние имаме нужда в този свят, и в туй свещено здание на нашето битие ние трябва да се уважаваме, да знаем и прилагаме правилата на Божествената Мъдрост. И сега всинца, казвам, да любим. Как? Ах, ако те обича някой, то е, защото парици имаш, но като бръкне да ги извади, обичта престава. Обичта е външна, но туй Божественото, вътре в нас, ще ни даде всичките блага и богатства. Има затруднения, които ни очакват отсега нататък. И сегашният човек, тъй както аз го гледам, неговото тяло както е направено, то е и хубаво, и лошо направено. И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им! Това нещо не е Божествено, ние не сме изчистили телата си. Аз сега се радвам, че има бани, но бани да има и вътрешни, за умовете ни, за сърцата ни.
към беседата >>

39. Закон на движенията / Закон на движение

Прочетоха се: тръгни, хармония, абсолютно, природа, надявам се, симфония, постоянство, начало, ученик, мир, висина, кристал, съграждаме, героят, усърдие, мога, хубаво, звезда, светлина, дете, мълчание, жертвам се, стремеж, великолепно, Господ, иде, взаимопомощ, лотос, обичта, смиреномъдрие, топлота, съвършенство, извор, чистота, хляб, ведрина, виделина, обичам и просветление. (втори вариант)
Тайна молитва. Всеки ученик прочете думата, която трябваше да напише. Прочетоха се: тръгни, хармония, абсолютно, природа, надявам се, симфония, постоянство, начало, ученик, мир, висина, кристал, съграждаме, героят, усърдие, мога, хубаво, звезда, светлина, дете, мълчание, жертвам се, стремеж, великолепно, Господ, иде, взаимопомощ, лотос, обичта, смиреномъдрие, топлота, съвършенство, извор, чистота, хляб, ведрина, виделина, обичам и просветление. Първата дума от прочетените е повелителната форма на глагола тръгвам - тръгни. Този глагол е свързан с движението, значи вие трябва да изучавате закона на движението. Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания в движение. Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детство? Първият подтик на новороденото дете е дишането - още с раждането си то започва да диша, защото законът на движението е закон на Астралния свят.
към втори вариант >>

40. Не бъди неверен, но верен!

Когато казвам „да се обичаме“, вие отговаряте: „Нима не знаем обичта и че трябва да се обичаме?
„Не.“ – Не вярвам тогаз. И ние, съвременните християни, искаме сега да приложим какво е искал да каже Христос. Христос искал да каже следното: в света има само една цел – да се приближат хората към Бога, от когото излиза Духът, който дава живот. И този Бог е Любов, а тази Любов съдържа в себе си всички методи, всички начини, всички условия, чрез които човешката душа може да се развие, за да бъдем щастливи и радостни. Следователно Христос казва: Само Любовта съдържа в себе си всичката велика наука да направи хората щастливи, да се обичат. Когато казвам „да се обичаме“, вие отговаряте: „Нима не знаем обичта и че трябва да се обичаме? “ – Не я знаете. Трябва да се научите как да обичате. Това са методи. Аз казвам: Как ще обичаш човека, ти научи ли го да не лъже? Ние казваме на децата: „Няма да лъжеш“, и там си остава, „Няма да крадеш“, и там си остава.
към беседата >>

41. Разбор на думи

За да кажеш Господ, трябва по-напред обичта да предшествува и тогава може да имаш думата Господ.
Господ – то е много неопределена дума. Обичам – вижте, там има смисъл. Може да обичаш кого? – Другите. Не, Господа може да обичаш. За да кажеш Господ, трябва по-напред обичта да предшествува и тогава може да имаш думата Господ. Произнесеш ли Господ без обич, то е все едно да четеш книга без светлина. За да произнесеш едно име или да тръгнеш, трябва да имаш един подтик в съзнанието. За пример, идейните хора, които тръгват в пътя, трябва да имат този подтик. Може да бъде несъзнателен, може да бъде подсъзнателен; може да бъде съзнателен, както у животните, може да бъде и самосъзнателен, както у човека, а може да бъде и свръхсъзнателен, както е у по-висшите същества. Тръгване, т.е.
към беседата >>

Обичта за неговата родина, обичта за майка му, за баща му, за приятели, за църквата.
вътре имат смисъл и тъй, думите се нареждат като тонове. Нали някои от вас има малко поети. Те не са учили тия ключове. Поетите трябва да знаят тия ключове. За да напишете едно стихотворение, коя е подбудителната причина? Обичта за неговата родина, обичта за майка му, за баща му, за приятели, за църквата. Обичта е един път. Не всякога може човек да тръгне по пътя. Колко пъти е спомената думата обичам? Един път. Обич? Един път. Тръгвам?
към беседата >>

Обичта е един път.
Нали някои от вас има малко поети. Те не са учили тия ключове. Поетите трябва да знаят тия ключове. За да напишете едно стихотворение, коя е подбудителната причина? Обичта за неговата родина, обичта за майка му, за баща му, за приятели, за църквата. Обичта е един път. Не всякога може човек да тръгне по пътя. Колко пъти е спомената думата обичам? Един път. Обич? Един път. Тръгвам? – Само веднаж.
към беседата >>

А обичта вече ни дава подтик.
Разбирате ли? Запример, казва някой: „Да се любим“. То е грешно да кажете да се любим. Как да се любим? Няма никакъв метод. А обичта вече ни дава подтик. Обичта казва тъй, то е символ, тя казва: „Тръгни“! Обичта казва: „Посей семето в земята, вложи чувството в сърцето, вложи мисълта в ума си! “ Следователно, всяко чувство, ние вземаме като отделно семенце, което трябва да се посее в сърцето и да даде резултат. Резултатите ще покажат качеството на семето.
към беседата >>

Обичта казва тъй, то е символ, тя казва: „Тръгни“!
Запример, казва някой: „Да се любим“. То е грешно да кажете да се любим. Как да се любим? Няма никакъв метод. А обичта вече ни дава подтик. Обичта казва тъй, то е символ, тя казва: „Тръгни“! Обичта казва: „Посей семето в земята, вложи чувството в сърцето, вложи мисълта в ума си! “ Следователно, всяко чувство, ние вземаме като отделно семенце, което трябва да се посее в сърцето и да даде резултат. Резултатите ще покажат качеството на семето. Виж, обичта съдържа два елемента, тя показва, че туй семенце трябва да израсте; това е първият опит.
към беседата >>

Обичта казва: „Посей семето в земята, вложи чувството в сърцето, вложи мисълта в ума си!
То е грешно да кажете да се любим. Как да се любим? Няма никакъв метод. А обичта вече ни дава подтик. Обичта казва тъй, то е символ, тя казва: „Тръгни“! Обичта казва: „Посей семето в земята, вложи чувството в сърцето, вложи мисълта в ума си! “ Следователно, всяко чувство, ние вземаме като отделно семенце, което трябва да се посее в сърцето и да даде резултат. Резултатите ще покажат качеството на семето. Виж, обичта съдържа два елемента, тя показва, че туй семенце трябва да израсте; това е първият опит. „Ч“ показва, че туй семе трябва да израсте, не само да израсте, но и да цъфне; не само да цъфне, но и да победи всичките мъчнотии добре, да го не попари сланата.
към беседата >>

Виж, обичта съдържа два елемента, тя показва, че туй семенце трябва да израсте; това е първият опит.
Обичта казва тъй, то е символ, тя казва: „Тръгни“! Обичта казва: „Посей семето в земята, вложи чувството в сърцето, вложи мисълта в ума си! “ Следователно, всяко чувство, ние вземаме като отделно семенце, което трябва да се посее в сърцето и да даде резултат. Резултатите ще покажат качеството на семето. Виж, обичта съдържа два елемента, тя показва, че туй семенце трябва да израсте; това е първият опит. „Ч“ показва, че туй семе трябва да израсте, не само да израсте, но и да цъфне; не само да цъфне, но и да победи всичките мъчнотии добре, да го не попари сланата. „А“ накрая показва, че трябва да даде онзи разумен резултат, от който ще се убедим, че това е обич. Всеки резултат, който може да ни убеди за своята реалност, без никакво противоречие показва, че ние сме в пътя на обичта. И тъй, първото нещо, ще тръгнете да търсите истината. И като намерите тази истина, ще я обикнете.
към беседата >>

Всеки резултат, който може да ни убеди за своята реалност, без никакво противоречие показва, че ние сме в пътя на обичта.
Следователно, всяко чувство, ние вземаме като отделно семенце, което трябва да се посее в сърцето и да даде резултат. Резултатите ще покажат качеството на семето. Виж, обичта съдържа два елемента, тя показва, че туй семенце трябва да израсте; това е първият опит. „Ч“ показва, че туй семе трябва да израсте, не само да израсте, но и да цъфне; не само да цъфне, но и да победи всичките мъчнотии добре, да го не попари сланата. „А“ накрая показва, че трябва да даде онзи разумен резултат, от който ще се убедим, че това е обич. Всеки резултат, който може да ни убеди за своята реалност, без никакво противоречие показва, че ние сме в пътя на обичта. И тъй, първото нещо, ще тръгнете да търсите истината. И като намерите тази истина, ще я обикнете. И когато обичате тази истина, тя ще ви избави от сегашното състояние на страха и лъжата. Сега вие още не може да говорите истината. Сега да допуснем, някой от вас му е зададено едно упражнение, един прост пример и го попита Учителят: Защо не го направи това упражнение?
към беседата >>

Преди да изговорите думата Господ, Обичта трябва да предшества; да произнесете думата Господ без Обич, то е все едно да четете някаква книга без светлина. (втори вариант)
Хармония между два тона съществува, но симфония между два тона не съществува. Според вас коя дума от прочетените е най-важна? Думите постоянство, съвършенство означават резултат на нещо; думата Господ е много неопределена. Думата обичам има смисъл; човек може да обича кого - хората може ли да обича? Не, той обича Господа. Преди да изговорите думата Господ, Обичта трябва да предшества; да произнесете думата Господ без Обич, то е все едно да четете някаква книга без светлина. За да произнесете едно име или за да тръгнете за някъде, непременно трябва да имате някакъв подтик в съзнанието си; не може човек да върви в духовния път, ако за това няма някакъв подтик в съзнанието си. Този подтик може да бъде съзнателен, както в животните; той може да бъде самосъзнателен, както в хората; и най-после, той може да бъде подсъзнателен или свръхсъзнателен, както във Висшите същества. Тръгването в известна посока се предизвиква от вътрешен подтик с цел да се извърши нещо. Ако произнесете името на майка си без Любов, тази дума - майка, е вече без съдържание и смисъл, вследствие на което тя произвежда в мислите и в чувствата на човека известна дисхармония. В този смисъл Обичта, Любовта е ключ на Живота, както и в музиката има ключ, според който инструментите се настройват.
към втори вариант >>

В този смисъл Обичта, Любовта е ключ на Живота, както и в музиката има ключ, според който инструментите се настройват. (втори вариант)
Преди да изговорите думата Господ, Обичта трябва да предшества; да произнесете думата Господ без Обич, то е все едно да четете някаква книга без светлина. За да произнесете едно име или за да тръгнете за някъде, непременно трябва да имате някакъв подтик в съзнанието си; не може човек да върви в духовния път, ако за това няма някакъв подтик в съзнанието си. Този подтик може да бъде съзнателен, както в животните; той може да бъде самосъзнателен, както в хората; и най-после, той може да бъде подсъзнателен или свръхсъзнателен, както във Висшите същества. Тръгването в известна посока се предизвиква от вътрешен подтик с цел да се извърши нещо. Ако произнесете името на майка си без Любов, тази дума - майка, е вече без съдържание и смисъл, вследствие на което тя произвежда в мислите и в чувствата на човека известна дисхармония. В този смисъл Обичта, Любовта е ключ на Живота, както и в музиката има ключ, според който инструментите се настройват. Значи думата Господ има смисъл само тогава, когато е произнесена с Обич, с Любов. Обичта, Любовта пък е ключ на петолинието в Живота, следователно, ако вземете този ключ и после произнесете думата Господ, тя вече има смисъл, има и съдържание; щом тази дума се осмисли, с нея заедно се осмислят и всички останали думи: тръгвам, хармония, симфония и т.н. Сега, ще знаете вече, че думите в речта се нареждат така, както се нареждат нотите в музикалните пиеси. Ония от вас, които са поети, ако не са изучавали думите като ключове на речта, трябва да се позанимаят с тях, да знаят къде и как да ги поставят. Кое подтиква поета да пише стихотворения - любовта към родината, към майката, към приятелите го заставя да пише.
към втори вариант >>

Обичта, Любовта пък е ключ на петолинието в Живота, следователно, ако вземете този ключ и после произнесете думата Господ, тя вече има смисъл, има и съдържание; щом тази дума се осмисли, с нея заедно се осмислят и всички останали думи: тръгвам, хармония, симфония и т.н. (втори вариант)
Този подтик може да бъде съзнателен, както в животните; той може да бъде самосъзнателен, както в хората; и най-после, той може да бъде подсъзнателен или свръхсъзнателен, както във Висшите същества. Тръгването в известна посока се предизвиква от вътрешен подтик с цел да се извърши нещо. Ако произнесете името на майка си без Любов, тази дума - майка, е вече без съдържание и смисъл, вследствие на което тя произвежда в мислите и в чувствата на човека известна дисхармония. В този смисъл Обичта, Любовта е ключ на Живота, както и в музиката има ключ, според който инструментите се настройват. Значи думата Господ има смисъл само тогава, когато е произнесена с Обич, с Любов. Обичта, Любовта пък е ключ на петолинието в Живота, следователно, ако вземете този ключ и после произнесете думата Господ, тя вече има смисъл, има и съдържание; щом тази дума се осмисли, с нея заедно се осмислят и всички останали думи: тръгвам, хармония, симфония и т.н. Сега, ще знаете вече, че думите в речта се нареждат така, както се нареждат нотите в музикалните пиеси. Ония от вас, които са поети, ако не са изучавали думите като ключове на речта, трябва да се позанимаят с тях, да знаят къде и как да ги поставят. Кое подтиква поета да пише стихотворения - любовта към родината, към майката, към приятелите го заставя да пише. Значи Любовта, Обичта е път, който води за някъде. Човек не може всякога да тръгне на път, но щом тръгне, той има вече определена посока, определена цел.
към втори вариант >>

Значи Любовта, Обичта е път, който води за някъде. (втори вариант)
Значи думата Господ има смисъл само тогава, когато е произнесена с Обич, с Любов. Обичта, Любовта пък е ключ на петолинието в Живота, следователно, ако вземете този ключ и после произнесете думата Господ, тя вече има смисъл, има и съдържание; щом тази дума се осмисли, с нея заедно се осмислят и всички останали думи: тръгвам, хармония, симфония и т.н. Сега, ще знаете вече, че думите в речта се нареждат така, както се нареждат нотите в музикалните пиеси. Ония от вас, които са поети, ако не са изучавали думите като ключове на речта, трябва да се позанимаят с тях, да знаят къде и как да ги поставят. Кое подтиква поета да пише стихотворения - любовта към родината, към майката, към приятелите го заставя да пише. Значи Любовта, Обичта е път, който води за някъде. Човек не може всякога да тръгне на път, но щом тръгне, той има вече определена посока, определена цел. Накъде тръгва ябълковата семка, която сте посадили в земята? Ябълковата семка тръгва в две посоки: нагоре - към центъра на Слънцето, и надолу - към центъра на Земята. Според вас човек накъде тръгва? - Към Слънцето.
към втори вариант >>

Любовта, Обичта говори на човека на символичен език: „Тръгни! (втори вариант)
Всички вие трябва да се научите да мислите право. Всяко нещо, за което говорите, трябва да е опитано и проверено от вас. Не е добре човек да мисли без мисъл. Какво значат думите да мислиш без мисъл? Мисълта подразбира едновременно и чувство, и действие; без тези две неща мисълта не е права мисъл, това е все едно да казвате, че трябва да се любите, без да любите - това не е Любов, в такава Любов няма никакъв подтик, никакъв метод. Любовта, Обичта говори на човека на символичен език: „Тръгни! ", с други думи: „Посей семето в земята, вложи чувство в сърцето, вложи мисъл в ума! ". Следователно ние разглеждаме всяко чувство като отделно семенце, което трябва да се посее в сърцето на човека и след време да даде плод; от плодовете ще се съди за качеството на всяко семе. Думите обич, обичам, обича имат два важни елемента: първият елемент е растене, а вторият - узряване на плода, резултат. Буквата Ч в тази дума показва, че семето трябва да се посади в земята, да поникне, да израсте, но не е достатъчно само да израсте; то трябва да цъфне, да завърже плод и най-после плодът трябва да узрее - това значи, че семето е победило всички мъчнотии: вятър, бури, скреж, слана, суша и т.н. Буквата А в думата обичам показва, че семето трябва да даде разумен резултат - от този резултат именно ще познаем какво нещо е Обичта.
към втори вариант >>

Буквата А в думата обичам показва, че семето трябва да даде разумен резултат - от този резултат именно ще познаем какво нещо е Обичта. (втори вариант)
Любовта, Обичта говори на човека на символичен език: „Тръгни! ", с други думи: „Посей семето в земята, вложи чувство в сърцето, вложи мисъл в ума! ". Следователно ние разглеждаме всяко чувство като отделно семенце, което трябва да се посее в сърцето на човека и след време да даде плод; от плодовете ще се съди за качеството на всяко семе. Думите обич, обичам, обича имат два важни елемента: първият елемент е растене, а вторият - узряване на плода, резултат. Буквата Ч в тази дума показва, че семето трябва да се посади в земята, да поникне, да израсте, но не е достатъчно само да израсте; то трябва да цъфне, да завърже плод и най-после плодът трябва да узрее - това значи, че семето е победило всички мъчнотии: вятър, бури, скреж, слана, суша и т.н. Буквата А в думата обичам показва, че семето трябва да даде разумен резултат - от този резултат именно ще познаем какво нещо е Обичта. Всеки резултат, от който можем да съдим за реалността на нещо без никакво противоречие, показва, че ние сме в пътя на Обичта. И тъй, първата дума тръгни показва, че ще тръгнете да търсите Истината. Като намерите Истината, трябва да я обикнете; като я обикнете, тя ще ви избави от страха и от лъжата. Засега вие още не можете да говорите Истината. Представете си, че учителят дава на ученика си да реши една проста задача.
към втори вариант >>

Всеки резултат, от който можем да съдим за реалността на нещо без никакво противоречие, показва, че ние сме в пътя на Обичта. (втори вариант)
", с други думи: „Посей семето в земята, вложи чувство в сърцето, вложи мисъл в ума! ". Следователно ние разглеждаме всяко чувство като отделно семенце, което трябва да се посее в сърцето на човека и след време да даде плод; от плодовете ще се съди за качеството на всяко семе. Думите обич, обичам, обича имат два важни елемента: първият елемент е растене, а вторият - узряване на плода, резултат. Буквата Ч в тази дума показва, че семето трябва да се посади в земята, да поникне, да израсте, но не е достатъчно само да израсте; то трябва да цъфне, да завърже плод и най-после плодът трябва да узрее - това значи, че семето е победило всички мъчнотии: вятър, бури, скреж, слана, суша и т.н. Буквата А в думата обичам показва, че семето трябва да даде разумен резултат - от този резултат именно ще познаем какво нещо е Обичта. Всеки резултат, от който можем да съдим за реалността на нещо без никакво противоречие, показва, че ние сме в пътя на Обичта. И тъй, първата дума тръгни показва, че ще тръгнете да търсите Истината. Като намерите Истината, трябва да я обикнете; като я обикнете, тя ще ви избави от страха и от лъжата. Засега вие още не можете да говорите Истината. Представете си, че учителят дава на ученика си да реши една проста задача. Ученикът не може да реши задачата, учителят го пита: „Защо не реши задачата си?
към втори вариант >>

42. Необятната любов / Необятната любов

Обичта на майката към това дете става причина да се яви омразата в дома.
За да разбере Любовта в нейната пълнота, човек трябва да мине през всичките ѝ степени, като започне от първата, най-долна степен. Първата степен на Любовта е неразбраната любов, т.е. омразата. Кога любовта се превръща в омраза? Представете си, че една майка има 5–6 деца. Тя обича всички, но едно от тях обича най-много. Обичта на майката към това дете става причина да се яви омразата в дома. Значи дето е Любовта, там се явява и омразата. Ако децата разбираха защо майката обича това дете повече, нямаше да се яви омразата. Това показва, че омразата е резултат на неразбраната любов. Неразбирането на нещата внася сянка. Как ще се примирят децата помежду си?
към беседата >>

Обичта на майката към това дете става причина да се яви омразата в дома.
За да разбере Любовта в нейната пълнота, човек трябва да мине през всичките ѝ степени, като започне от първата, най-долна степен. Първата степен на Любовта е неразбраната любов, т.е. омразата. Кога любовта се превръща в омраза? Представете си, че една майка има 5–6 деца. Тя обича всички, но едно от тях обича най-много. Обичта на майката към това дете става причина да се яви омразата в дома. Значи дето е Любовта, там се явява и омразата. Ако децата разбираха защо майката обича това дете повече, нямаше да се яви омразата. Това показва, че омразата е резултат на неразбраната любов. Неразбирането на нещата внася сянка. Как ще се примирят децата помежду си?
към беседата >>

43. Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота

Тъй щото, когато дойдем до същността на нещата, много мъчно е да се пише върху обичта.
За пример, когато пишете, да преживявате; вие пишете, а нищо не преживявате. Ти, като почнеш за пишеш за Любовта, трябва да любиш, да преживяваш това. Какво ще преживеете? После, да преживееш онзи момент, че те обичат. Как ще го преживееш? Тъй щото, когато дойдем до същността на нещата, много мъчно е да се пише върху обичта. Да обичаш и да те обичат – за сега вие ще пишете само за това, което не знаете. И аз даже зная, че вие не сте обичали до сега, нито сте били обичани. Туй, което вие наричате „обич“ то е само спънка; и да ви обичат, и то е спънка само. То не е реалност. Ако вие се съмнявате, аз ще ви дам един малък опит да видим колко от вас ще издържат.
към беседата >>

Аз говоря за обичта.
Туй, което вие наричате „обич“ то е само спънка; и да ви обичат, и то е спънка само. То не е реалност. Ако вие се съмнявате, аз ще ви дам един малък опит да видим колко от вас ще издържат. Не че нямате любов, но тази любов, за която аз говоря, вие я нямате. Защото в тази любов поляризиране няма. Аз говоря за обичта. Тя щом проникне в душата ви, веднага ще дойде едно просветление в ума ви, вие ще се намерите в хармония с всичката земя, с всичкия живот, с цялото битие, като че всичко ви е ясно и близко на душата. Всичко туй ще почувствувате като обичате, и като обичате и като ви обичат, пак ще почувствувате същото. Тогава ще почувствувате вътрешния смисъл на тази обич и пак ще го преживеете. Тъй щото, това ще бъде за вашата бъдеща еволюция. За туй, дето ви казвам да обичате и да ви обичат, вие ще учите хиляди години.
към беседата >>

Ако при сегашните условия пусна тока на обичта, вие ще трябва всинца да се намерите на корем, нито един няма да стане, само ще ритате, ще почувствувате, че умирате и ще кажете: „Стига, Господи!
Тогава ще почувствувате вътрешния смисъл на тази обич и пак ще го преживеете. Тъй щото, това ще бъде за вашата бъдеща еволюция. За туй, дето ви казвам да обичате и да ви обичат, вие ще учите хиляди години. Само когато преживеете ред съществувания, ще дойдете до онова вътрешно дълбоко разбиране на нещата, така реално. В туй отношение аз не искам да направя един опит, понеже вие не може да издържите. Ако при сегашните условия пусна тока на обичта, вие ще трябва всинца да се намерите на корем, нито един няма да стане, само ще ритате, ще почувствувате, че умирате и ще кажете: „Стига, Господи! “ – спира ви дишането, спира мисълта, избягват живота живота и съзнанието. Туй ще почувствувате; вашата нервна система не е достатъчно калена, телата ви не са калени, за да може да се възприемат тия силни вибрации. Затова тия методи в окултните школи са за калене: трябва да се кали душата, сърцето, волята, ума. Калене подразбира нагласяване съобразно тия течения в природата. То е велика наука.
към беседата >>

Това, което наричате обич, е сянка на Обичта, следователно нито вашата обич, нито тази на ближните ви може да се нарече реалност. (втори вариант)
Колкото и правилен отговор да дадете на темата, вие още не можете да бъдете на правия път. Не е достатъчно човек само да напише нещо вярно за Любовта, той трябва да я преживява; следователно, който пише за Любовта, той непременно трябва да люби и да чувства, че го любят. Това показва, че е мъчно да се пише върху същността на нещата. Като давам тази тема, обръщам вниманието ви на това, че ще пишете върху неща, които не знаете - защо? Защото досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Това, което наричате обич, е сянка на Обичта, следователно нито вашата обич, нито тази на ближните ви може да се нарече реалност. Казвате: „Възможно ли е нашата обич да е сянка на Любовта? ". Това може да се провери. Ако ви подложат на изпит - да видите каква е любовта ви, вие веднага ще пропаднете. Вие имате любов, но не такава, за каквато ви говоря. В Божията Любов, за която ви говоря, няма никакво поляризиране; достатъчно е само за един момент Любовта да проникне в душата на човека, за да придобие той просветление на ума си и да дойде в хармония със Съществата на цялата Земя, с целия Космос - това може да изпита всеки, който люби и когото любят.
към втори вариант >>

44. Връзки на знанието

Какво дава обичта?
Тогава, според вашето разбиране, вие казвате: който люби – дава. Онзи, който люби, всичко взема. И който те люби, той те обсеби. Господарят като обича слугата си, обсеби го, та не му дава възможност да се прояви. Ти, като обичаш коня си, не му даваш свобода. Какво дава обичта? – Нищо не дава. Следователно, основата на вашето разсъждение не е права. Приложете вашата теория в практическия живот да видим какви резултати ще има. Ще влезете непременно в противоречие със себе си. Аз да ви дам един малък опит.
към беседата >>

Тогава какво дава Обичта - нищо не дава. (втори вариант)
Отговорете тогава на въпроса: Защо трябва да яде човек. Значи който люби, той всичко дава; когото любят, той всичко взема. При това който люби някого, той същевременно го обсебва. Ако господарят люби слугата си, той го обсебва и не му дава възможност да се прояви. Когато обичате коня си, вие не му давате свобода. Тогава какво дава Обичта - нищо не дава. Както виждате, основата на вашите разсъждения не е права; приложете тия разсъждения в практическия живот, за да видите техните резултати. Щом речете да ги приложите в живота си, ще се натъкнете на ред противоречия. Според вас когото обичат, той само взема; който обича пък, той всичко дава. За изяснение на въпросите за Обичта, за Любовта ще приведа следния пример. Когато млад човек влезе в кръчма, кръчмарят веднага го обиква.
към втори вариант >>

За изяснение на въпросите за Обичта, за Любовта ще приведа следния пример. (втори вариант)
Когато обичате коня си, вие не му давате свобода. Тогава какво дава Обичта - нищо не дава. Както виждате, основата на вашите разсъждения не е права; приложете тия разсъждения в практическия живот, за да видите техните резултати. Щом речете да ги приложите в живота си, ще се натъкнете на ред противоречия. Според вас когото обичат, той само взема; който обича пък, той всичко дава. За изяснение на въпросите за Обичта, за Любовта ще приведа следния пример. Когато млад човек влезе в кръчма, кръчмарят веднага го обиква. Как изразява любовта си - като му дава вино да пие: кръчмарят налива една след друга чашите, а младият момък пие, постоянно взема. Младият човек се пълни, но и кръчмарят се пълни, с една разлика само: от това, което пияницата взема, нищо не остава за него; каквото кръчмарят взема от пияницата, всичко задържа - той взема от пияницата пари, ниви, къщи, всичкото му материално и здравословно положение. Следователно любовта, за която хората говорят, е любов между кръчмаря и пияницата. Идеална любов ли е тази - тази любов не е идеална, но въпреки това хората казват, че в любовта има нещо Божествено.
към втори вариант >>

Когато в човека се пробуди Обичта, той има желание никой да не забележи, да не знае това нещо - това е стремежът на душата. (втори вариант)
Много от вашите клончета са счупени от тежестта на вашите стари идеи. Идеите трябва да бъдат в корените, а не по клоните. Нямам нищо против вашите идеи, но има опасност от тежестта им да се счупят клончетата на вашия живот, затова поне малко ветрец ви е потребен. Някои се страхуват, че снегът, т.е. идеите им щели да паднат; нищо опасно няма в това - снегът непременно трябва да падне долу, при корените на растенията. Когато в човека се пробуди Обичта, той има желание никой да не забележи, да не знае това нещо - това е стремежът на душата. Докато никой не забелязва неговата Обич, той е радостен, доволен; щом го забележат, радостта му изчезва. Направете следния опит да проверите думите ми: минете покрай някой беден човек и без да забележи той, сложете пред него двадесет-тридесет лева; щом се отдалечите, вие ще изпитате голяма радост. На другия ден пак минете покрай същия човек и му подайте в ръка двадесет-тридесет лева; той ще ви благодари, но ще ви запомни и където ви види, все ще очаква да му дадете нещо. В този случай вие няма да бъдете радостен - защо? Развали се нещо в Любовта. Следователно
към втори вариант >>

45. Живите сили в природата / Живите сили на природата

Обичта към растенията се изразява в отглеждането им.
Тази е причината, където растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека. Обичайте растенията и горите, за да се свързвате със силите, които действат в тях. Те са склад на сили, откъдето човек може да черпи това, което е нужно за организма му. Не е достатъчно човек само да се движи между растения и дървета, но трябва да ги обича. Новото възпитание има за цел да развие в децата любов към растенията и дърветата, за да се ползват от тях. Обичта към растенията се изразява в отглеждането им. Ето защо, ученикът на Божествената школа трябва да отглежда растения и плодни дървета. В двора си всеки ученик трябва да има поне две–три овощни дървета, които да прекопава и полива от време на време. Когато правите екскурзии, както сега сте на Чам-кория, разхождайте се между дърветата, особено между боровете, които със своя стремеж нагоре влияят върху духовното развитие на човека. Борът е духовен и идеалист. Той заема малко място и се стреми всякога нагоре.
към беседата >>

Обичта към растенията се изразява в отглеждането им.
Тази е причината, където растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека. Обичайте растенията и горите, за да се свързвате със силите, които действат в тях. Те са склад на сили, откъдето човек може да черпи това, което е нужно за организма му. Не е достатъчно човек само да се движи между растения и дървета, но трябва да ги обича. Новото възпитание има за цел да развие в децата любов към растенията и дърветата, за да се ползват от тях. Обичта към растенията се изразява в отглеждането им. Ето защо, ученикът на Божествената школа трябва да отглежда растения и плодни дървета. В двора си всеки ученик трябва да има поне две–три овощни дървета, които да прекопава и полива от време на време. Когато правите екскурзии, както сега сте на Чам-кория, разхождайте се между дърветата, особено между боровете, които със своя стремеж нагоре влияят върху духовното развитие на човека. Борът е духовен и идеалист. Той заема малко място и се стреми всякога нагоре.
към беседата >>

46. Единственото начало (Утринна беседа, без заглавие)

Обичта не е за тях, а е за падналите.
Тази философия е вярна и в най-малките неща. Истината седи в малките неща, не в големите. В тази философия, да кажем, че двама души слизат от горе на долу, за да спасят един паднал брат: слязат и двамата, но единият, вместо да хване падналия брат, хваща другаря си и казва: „Ти обичаш ли ме? “, и започват и двамата да се дърпат. Окалват се и двамата и казват: „Господи, ние тази работа не я разбираме, и двамата се окаляхме.“ Няма какво да се обичат. Обичта не е за тях, а е за падналите. Пита: „Обичаш ли ме? “ Няма какво да се обичате: вие сте излезли от Любовта, имате достатъчно Любов – ще хванете падналия, ще издигнете ръцете си нагоре и като се качите при Бога, тогава ще разберете. В туй е недоразумението. Вие сега казвате: „Този брат не ме обича, онзи не ме обича.“ Туй е положителна философия. При тия упражнения ще седиш долу, ще размислиш, ще кажеш: „Слязох да помогна, а извършената работа – плода, го вземам и го занасям горе.“ Направете този опит.
към беседата >>

47. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза

Ако тази дума ви се вижда мъчна, започнете с обичта, макар че не е първа дума.
И тогава, каквото поискате в Негово име, ще ви се даде. Това означава стихът: „Просете, и ще получите ; хлопайте, и ще ви се отвори; искайте, и ще ви се даде." Ако не знаете езика на Христа, колкото и да Му говорите, няма да получите отговор. Кажете ли една дума на Неговия език, веднага ще ви се отговори. Тази година искам да се заемете с изучаването на Христовия език. Първата дума на този език е любовта. Ако тази дума ви се вижда мъчна, започнете с обичта, макар че не е първа дума. Думата „любов" трябва да се очисти, понеже хората са я оцапали. В думата „обич" се крият по-фини чувства от тези в любовта. Един ден, когато тази дума се очисти, ще видите, каква мощ, каква сила и красота се крият в нея. Нека всеки си зададе въпроса: Обичам ли Христа, любя ли Го? И, като отговор на зададения въпрос, да си каже: Възлюбих Христа.
към беседата >>

48. Обичен и скъп

Обичта внася разбирателство между хората.
Както в речта, всяка дума трябва да бъде на мястото си, така и всяка мисъл, трябва да бъде определена и на мястото си. Съществата на разумния свят обичат да им се говори на определен език: всяка дума да има точно определено значение, без никакво двусмислие. Питам: Каква връзка има между думите „обичен и скъп"? Нещата трябва да бъдат обични, а не скъпи. Когато хората се обичат, между тях трябва да има разумни отношения. Обичта внася разбирателство между хората. Защо се обръщате към приятелката си с думите: „скъпа приятелко"? Скъпа, значи, оценили сте я. Всъщност, човек не може да се оцени. На български думата „безценен" има двояко значение: безценен, и без цена. Хубавите неща трябва да са безценни.
към беседата >>

Знаете ли, какво нещо е обичта?
– И двамата се лъжат. Като се свършат парите, и двамата виждат, че са се лъгали; не са те, които носят благата. Той се вижда в чудо, какво да прави, как да си достави средства. В същото положение се намира и тя. Мнозина казват, че обичат хората. Знаете ли, какво нещо е обичта? Казвате, че обичате, а очаквате, да ви дадат нещо. Това не е обич. Обичта всякога дава, а не взема. Тя взема само необработена материя, с цел, да я обработи. Обичта започва с буквата "о", а любовта – с „л".
към беседата >>

Обичта всякога дава, а не взема.
В същото положение се намира и тя. Мнозина казват, че обичат хората. Знаете ли, какво нещо е обичта? Казвате, че обичате, а очаквате, да ви дадат нещо. Това не е обич. Обичта всякога дава, а не взема. Тя взема само необработена материя, с цел, да я обработи. Обичта започва с буквата "о", а любовта – с „л". В геометрично отношение, българската любов е клинообразна, каквато е буквата „л" – клин. Долната част на буквата „л" е отворена. Значи, тази любов няма равнодействаща сила.
към беседата >>

Обичта започва с буквата "о", а любовта – с „л".
Знаете ли, какво нещо е обичта? Казвате, че обичате, а очаквате, да ви дадат нещо. Това не е обич. Обичта всякога дава, а не взема. Тя взема само необработена материя, с цел, да я обработи. Обичта започва с буквата "о", а любовта – с „л". В геометрично отношение, българската любов е клинообразна, каквато е буквата „л" – клин. Долната част на буквата „л" е отворена. Значи, тази любов няма равнодействаща сила. Тази сила е насочена нагоре. Значи, любовта на българина означава – стремеж към Бога и борба с централните сили на земята.
към беседата >>

Обичта всякога дава, а не взема. (втори вариант)
Като се свършат парите, той се хваща за раменете. Е, сега ние казваме, че обичаме някого, нали. Но знаете ли сега какво значи „обич"? При туй, което наричате обич, вие очаквате да ви дадат, а не да дадете. Но това не е обич. Обичта всякога дава, а не взема. Тя, ако взема, понякога взема необработена материя, за да я изработи. Но изобщо, обичта всякога дава. В български език думата „любов" започва с буквата „А", тя е един клин. Българската любов мяза на клин, клинообразна е българската любов. Геометрически погледнато, долната й част е отворена - значи любов, в която няма равнодействаща линия.
към втори вариант >>

Но изобщо, обичта всякога дава. (втори вариант)
Но знаете ли сега какво значи „обич"? При туй, което наричате обич, вие очаквате да ви дадат, а не да дадете. Но това не е обич. Обичта всякога дава, а не взема. Тя, ако взема, понякога взема необработена материя, за да я изработи. Но изобщо, обичта всякога дава. В български език думата „любов" започва с буквата „А", тя е един клин. Българската любов мяза на клин, клинообразна е българската любов. Геометрически погледнато, долната й част е отворена - значи любов, в която няма равнодействаща линия. Защо я няма там? Буквата „А" има отвърстие.
към втори вариант >>

49. Простри ръката си!

Колкото по-лесно се съединяват два елемента, толкова по-голяма е обичта между тях.
Химиците казват, че от съединяването на кислорода с водорода се образува вода. Влезте по-дълбоко и намерете причината, която ги кара да се съединят. Аз не разглеждам въпроса като религиозните хора – повърхностно. Казвам, че тия елементи се съединяват, защото се обичат. Значи, афинитета между тях ние наричаме обич. Колкото по-лесно се съединяват два елемента, толкова по-голяма е обичта между тях. Щом се съединят, от тях се образува нещо ново. Сегашните учени отиват по-далеч и говорят вече за йони на елементите. Те дават различни обяснения, но аз не приемам, че първоначално, човек произлязъл от микроб. Други са тълкуванията на окултната наука. Според нея, първоначално, човек е бил велико същество, с голяма разумност.
към беседата >>

Като казвам „обич”, във вашите умове изпъква обичта в сегашните й форми.
към изявените вече резултати. С други думи казано: бащата (1) се отнася към майката (2), както майката (2) се отнася към сина (3). Това означава пропорцията – 1:2 = 2:3. Първо бащата обича майката, а майката обича детето си. Това е закон. Като казвам „обич”, във вашите умове изпъква обичта в сегашните й форми. – Какво е било първоначално отношението между хората? – Първоначално; те не се раждали така, както сега. – Защо? – Всеки слънчев лъч, който минава през пространството, сам по себе си е жив. Той е съзнателна сила, която може да се превърне в живо същество.
към беседата >>

50. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни

Да приложиш обичта, това значи да бъдеш възвишен, велик дух. (втори вариант)
– Когато дойде у вас. Той ще ви създаде работа, ще ви даде разумни методи как да се обичате. Изкуство е да обичаш всички хора. Често казвам: Обичай всички хора. Обичай всички животни, бубулечици, дървета, извори – обичай всичко, каквото Бог е създал. Да приложиш обичта, това значи да бъдеш възвишен, велик дух. Това, което проповядвам, не е учение за обикновения морал, но за великата любов. Този морал, тази любов могат да подобрят здравето,; да просветят ума, да разширят сърцето, да дадат подтик на духа. Това значи да подобри човек живота си. Всеки човек, всяко общество, всеки народ може да използва това учение. Към която партия да принадлежиш, от който народ да излизаш, използвай това учение.
към втори вариант >>

51. Предназначение на слънцето, луната и звездите

Обичта е цвят, който навреме трябва да се опраши.
— Ще купим, мама, всичко ще купим. Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта. Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела. Питам: Какъв смисъл има в такова хапване? Циганката имала желание да направи жертва за детето си, да му достави каквото искало, но никаква жертва не направила. Обичта е цвят, който навреме трябва да се опраши. Закъснее ли пчелата или пеперудката да дойде навреме, цветецът изсъхва, без да завърже. Между цвета и пеперудата трябва да става правилна обмяна, и то на определеното за това време. Когато съзнанията на две същества са будни, те навреме се жертват, взаимно си услужват и навреме изпълняват Божия закон. Като знаете това, бъдете будни, навреме да използвате и най-малките моменти за жертва, за изпълнение на волята Божия. Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро.
към беседата >>

52. Опити

И правите, и обратните реакции на любовта са по-силни от тия на обичта.
Понеже атмосферата вън е силно наситена с влага, упражнението не може да излезе много сполучливо. Обикновено влагата препятства на теченията на мисълта. За следния път пишете върху темата „Влиянието на силните и на слабите думи". Ще се спрете само върху силните и слабите думи в положителен смисъл. Ако разгледате думите „любов" и „обич", как мислите, коя от двете думи ще окаже по-силно влияние върху човека и на коя от двете думи влиянието ще бъде по-трайно. И правите, и обратните реакции на любовта са по-силни от тия на обичта. Като кажете на някого „бъди благ" или „бъди добър", кое от двете пожелания ще окаже по-силно влияние? Или ако кажете „бъди милостив", „бъди снизходителен", кое пожелание ще се отрази по-силно върху човека? — „Бъди милостив" ще се отрази по-силно, отколкото „бъди снизходителен". За да се произнесете върху влиянието на думите, за степента на тяхната сила, вие трябва да ги опитате първо върху себе си. Изговорете тихо думите „добър", „благ", „милостив", „справедлив", „търпелив" и др.
към беседата >>

53. Проява на разумните сили в природата

Щом обичта ви е непреодолима, противоречия няма.
Законът е такъв: между двама приятели никога не може да се изпречи една река. Може да опитате това нещо. Никога не може да се срещнете с един ваш приятел през една река, всякога ще се намерите на един възел, откъдето ще можете да минете свободно. Това е Божествено. Никога не могат да ви поставят на едно противоречие. Щом обичта ви е непреодолима, противоречия няма. И тъй, аз искам като ученици да спазвате тия, красивите движения, с едно морално вътрешно убеждение. Ако за вас всичките неща са маловажни, трябва да знаете, че няма маловажни работи. Разбира се, вие трябва да се пазите, като правите тия движения, да не ставате прозвище, да не произвеждате смях. Когато осмивате някого за неговите криви движения, вие всякога ще попаднете под същия закон. Аз забелязах някои ученици, на които съм казал някои неща, те се смяха и попаднаха под същия закон.
към беседата >>

54. Упътване

Искате да развиете изкуството, обичта към Природата, съединете безименния с палеца.
Всеки един пръст е свързан с известни течения. за пример вие искате да образувате в себе си една черта на достойнство и благородство. Ако искате да работите над ума си, съединете палеца и показалеца си много бавно, а другите пръсти да останат свити. Съсредоточете ума си върху тази група пръсти (палецът и показалецът съединени). Искате да развиете самосъзнанието, съединете палеца и средния пръст и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздейства на съзнанието ви. Искате да развиете изкуството, обичта към Природата, съединете безименния с палеца. Искате да бъдете тактични, ще съберете палеца и малкия си пръст, защото някой път вие постъпвате нетактично, сприхави сте. Сутрин и на обед ще правите това упражнение и ще видите какво влияние ще окаже. Това са елементарни упражнения. Имайте едно нещо предвид: ако вие отидете да разправяте тези неща другиму, този ключ е изгубен. Знаете ли защо е изгубен?
към беседата >>

55. Разумният живот

Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо.
Вие се зарадвате. Но зад тази радост седят големи нещастия. Какви нещастия ще ви последват например? Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист. Всичко това носи вашето нещастие. Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо. Ако пък богатството ви донесе едно голямо нещастие, то не ви е потребно. Вие ще ми възразите: как ще свършим университет без пари? Чудни сте вие! С пари ли се свършва университетът? Туй, което ви помага да свършите университета, това е вашият ум, който Бог ви дал, а парите в този случай са заблуждение за вас.
към беседата >>

56. Бог на живите

Обичта се състои в това, че когато обикнете някого, не се занимавате с него.
“ Ти за Господа грижиш ли се? – „Ами Господ за мене мисли ли? “ Ти за Господа мислиш ли? – „Господ с мене занимава ли се? “ Мислите ли, че аз, като обичам някого, трябва да се занимавам с него? Обичта се състои в това, че когато обикнете някого, не се занимавате с него. Ще ви докажа това по обратен път. За пример, имам 100 души длъжници, аз се занимавам с тях. Взел съм полиците им и казвам: еди-кой си, на еди-коя си дата ще ми плати. Разглеждам поотделно всички полици и всеки месец отивам, събирам своя дан, взимам лихвите. Но един ден, като ги обикна, скъсвам полиците, не се занимавам повече с тях.
към беседата >>

„Аз – казва – ви познавам.“ „Вие – казва – не ме обичате.“ Ами че ти познаваш ли какво нещо е обичта?
Казваш: „Виждам тази звезда“. Ами че смешно е! Аз стоя на 100 километра разстояние от тебе, нося една малка свещ, а ти казваш: „Видях един човек“. Нищо не си видял. И целият научен свят е пълен с такива научни теории. „Аз – казва – ви познавам.“ „Вие – казва – не ме обичате.“ Ами че ти познаваш ли какво нещо е обичта? Казва някой: „Ти не ме любиш“. Познаваш ли какво нещо е Любовта? Не че не ви любя, но във вас няма условия да проявя моята любов. Научно аз бих казал тъй: онзи, който иска да го любя, в него трябва да има условия. Щом двама души си говорим, ние сме живи.
към беседата >>

57. Волята Божия

В обичта няма нищо лошо, но лошото е, че в дадения момент у мен се поражда желание да взема ябълката и да я изям.
Представете си, че имам една много хубава ябълка, която обичам, и я държа в стаята си, за да я гледам. Дойде някой у дома, види я и и той я обикне. Седнем и двамата около нея – и двамата я обичаме. Дойде трети – и той я обикне. Дойде четвърти, пети, шести, десети: всички я обичаме, всички седим наоколо ¢. В обичта няма нищо лошо, но лошото е, че в дадения момент у мен се поражда желание да взема ябълката и да я изям. В този случай аз вече се влияя. У всички се поражда желание, спор кой да изяде ябълката. Аз казвам: „Аз се отказвам.“ Вторият – също; третият, четвъртият, десетте – всички също се отказват и ябълката остава. Сега ябълката сама ще разреши въпроса. Тя казва: „Аз съм много благодарна за всички услуги, сторени от вас, но ще ми направите още една услуга.“ – Каква?
към беседата >>

58. Езикът на природата

Да, това е обичта на огъня който пращи, хвърля искри надалеч.
Скъса ли се тази връзка, вие сте една перушинка вече и можете да станете играчка в ръцете на съдбата. Как може да се скъса тази връзка? – Когато съзнанието ви не е будно. Сега, като наблюдавате живота, ще забележите: тия хора, които обичат да пият, събират се двама души заедно, напълнят чашките си, дигнат ги, прекръстосат ръцете си, казват: Хайде, приятелю, аз ще пия от твоята чашка ти от моята! – Искат да покажат, покажат, че се обичат. Да, това е обичта на огъня който пращи, хвърля искри надалеч. Има известни места в природата, до които като дойдете, опасно е. Добре че вие още не разбирате езика на природата. По дърветата по изворите, по реките, по горите, по всички планински места – навсякъде из природата са хроникирани всички добродетели и всички престъпления и отвратителни грехове, които хората са върши и отначало и до сега Някои хора казват: Да разбираме езика на природата! Няма по-ужасно нещо от това, да ви се отворят очите преждевременно и да видите какви лоши работи има написани в нея. Има и красиви работи написани в природата, но има и лоши!
към беседата >>

59. Единство на обичта

Сега всички съгласни ли сте с мислите, които сте писали върху темата „Единство на обичта“?
Сега всички съгласни ли сте с мислите, които сте писали върху темата „Единство на обичта“? Нали казвате някой път: „Единство на вярата.“ Какво подразбирате под понятието да имаме вяра? Като казвате единство на обичта, подразбирате ли да се проявявате по един и същ начин в обичта? Вижте, това е един детински въпрос. Онези от вас, които разсъждават философски, ще кажат: „Не знаем ли ние какво нещо е единство? “ Но детинските работи са философски работи – това е вярно.
към беседата >>

Като казвате единство на обичта, подразбирате ли да се проявявате по един и същ начин в обичта?
Сега всички съгласни ли сте с мислите, които сте писали върху темата „Единство на обичта“? Нали казвате някой път: „Единство на вярата.“ Какво подразбирате под понятието да имаме вяра? Като казвате единство на обичта, подразбирате ли да се проявявате по един и същ начин в обичта? Вижте, това е един детински въпрос. Онези от вас, които разсъждават философски, ще кажат: „Не знаем ли ние какво нещо е единство? “ Но детинските работи са философски работи – това е вярно. Аз, доколкото съм наблюдавал, забелязал съм, че само децата разсъждават философски, а възрастните хора разсъждават детински. Сега вие може да ми направите възражение.
към беседата >>

Значи под единство на обичта разбираме, че Природата, с която проявяваме нещата, трябва да съдържа необходимото за нас.
Тъй че всички тия съвременни философски и религиозни системи – това е цял чувал със злато, от който може да се прехрани цял свят, но едва може да се извади от него екстракт, колкото от едно житно зърно. Сега въпросът е какво трябва да подразбираме под думата единство? Единството – това е съдържанието на нещата. Туй съдържание не включва външната форма. Може да ви дам малко вода в една дървена чаша, може да ви я дам в една желязна, в една сребърна или в една златна чаша – важното е туй единство да е в съдържанието, а не във формата. Значи под единство на обичта разбираме, че Природата, с която проявяваме нещата, трябва да съдържа необходимото за нас. Аз разбирам под думата единство само тия неща, които имат вътрешно съдържание. Единство има само в неща, които са необходими за Живота. Тия неща, които нямат тази необходимост, за тях думата единство не съществува. Единство в Обичта, в Любовта, в Знанието: тия неща, които са реални – в тях единство може да съществува, но в тия неща, които не са реални – за тях единството се изключва. Може ли да има единство в лъжата?
към беседата >>

Единство в Обичта, в Любовта, в Знанието: тия неща, които са реални – в тях единство може да съществува, но в тия неща, които не са реални – за тях единството се изключва.
Може да ви дам малко вода в една дървена чаша, може да ви я дам в една желязна, в една сребърна или в една златна чаша – важното е туй единство да е в съдържанието, а не във формата. Значи под единство на обичта разбираме, че Природата, с която проявяваме нещата, трябва да съдържа необходимото за нас. Аз разбирам под думата единство само тия неща, които имат вътрешно съдържание. Единство има само в неща, които са необходими за Живота. Тия неща, които нямат тази необходимост, за тях думата единство не съществува. Единство в Обичта, в Любовта, в Знанието: тия неща, които са реални – в тях единство може да съществува, но в тия неща, които не са реални – за тях единството се изключва. Може ли да има единство в лъжата? – Може да има, но то е вече минус, то е вече отрицателна величина, а не единство в положителен смисъл. И наистина, всичките лъжци лъжат, в тях може да има единство. Каквото и да направят, за цел имат лъжата и в тази лъжа могат да успеят. Каквото и да направят те: къща да ти направят, пари да ти дадат назаем, друго нещо да ти обещаят – цел имат те, обект имат.
към беседата >>

Сега вие говорите за единство на Обичта.
Затуй при думата единство казваме: „Един Бог има само.“ Един – това значи да Го отличим. Като кажем думата Бог, тази дума сега е станала малко несъдържателна. Един Бог имаме – значи в Него има единство, в Него няма абсолютно никаква лъжа. Единство е Той – т. е. туй, което е основна мярка на всички неща. Сега вие говорите за единство на Обичта. По какво се различават Обичта от Любовта? Любовта и Обичта имат един и същ произход, но те не са родени в едно и също време от Бога. Значи те се различават само по времето, по което са излезли от Бога. Коя е родена по-рано – Обичта или Любовта, как мислите? – (Любовта.) Да, Любовта е първата проява на Бога.
към беседата >>

По какво се различават Обичта от Любовта?
Като кажем думата Бог, тази дума сега е станала малко несъдържателна. Един Бог имаме – значи в Него има единство, в Него няма абсолютно никаква лъжа. Единство е Той – т. е. туй, което е основна мярка на всички неща. Сега вие говорите за единство на Обичта. По какво се различават Обичта от Любовта? Любовта и Обичта имат един и същ произход, но те не са родени в едно и също време от Бога. Значи те се различават само по времето, по което са излезли от Бога. Коя е родена по-рано – Обичта или Любовта, как мислите? – (Любовта.) Да, Любовта е първата проява на Бога. Обичта после се е явила в света.
към беседата >>

Любовта и Обичта имат един и същ произход, но те не са родени в едно и също време от Бога.
Един Бог имаме – значи в Него има единство, в Него няма абсолютно никаква лъжа. Единство е Той – т. е. туй, което е основна мярка на всички неща. Сега вие говорите за единство на Обичта. По какво се различават Обичта от Любовта? Любовта и Обичта имат един и същ произход, но те не са родени в едно и също време от Бога. Значи те се различават само по времето, по което са излезли от Бога. Коя е родена по-рано – Обичта или Любовта, как мислите? – (Любовта.) Да, Любовта е първата проява на Бога. Обичта после се е явила в света. Сега ще ви задам един въпрос: единица с единица може ли да се събере?
към беседата >>

Коя е родена по-рано – Обичта или Любовта, как мислите?
туй, което е основна мярка на всички неща. Сега вие говорите за единство на Обичта. По какво се различават Обичта от Любовта? Любовта и Обичта имат един и същ произход, но те не са родени в едно и също време от Бога. Значи те се различават само по времето, по което са излезли от Бога. Коя е родена по-рано – Обичта или Любовта, как мислите? – (Любовта.) Да, Любовта е първата проява на Бога. Обичта после се е явила в света. Сега ще ви задам един въпрос: единица с единица може ли да се събере? Мислете сега, не искам нито един от вас да се произнесе веднага. – Единица с единица не може да се събере никога.
към беседата >>

Обичта после се е явила в света.
По какво се различават Обичта от Любовта? Любовта и Обичта имат един и същ произход, но те не са родени в едно и също време от Бога. Значи те се различават само по времето, по което са излезли от Бога. Коя е родена по-рано – Обичта или Любовта, как мислите? – (Любовта.) Да, Любовта е първата проява на Бога. Обичта после се е явила в света. Сега ще ви задам един въпрос: единица с единица може ли да се събере? Мислете сега, не искам нито един от вас да се произнесе веднага. – Единица с единица не може да се събере никога. Туй, което казват математиците в математиката, че единицата може да се събере с единица, аз оспорвам това тяхно твърдение. Когато в математиката събират единицата, това са части от единицата, не е цялата единица.
към беседата >>

И тъй, Любовта е единство на Обичта.
У вас молитвата означава: аз като направя една беля, тогава ще се моля, ще туря всичките си глупости на Бога, а като живея един чист живот, няма защо да се моля. И действително, така е. Когато човек е в охолност, не се моли, а щом се намери в някоя беля, в някой зор, усърдно се моли, някой път се моли и по три-четири пъти на ден. Не, станете като малките деца! дясно И тъй, Любовта е единство на Обичта. Придобивате Любовта! Обичта е един начин да предадем Любовта си на другите хора. Значи тя е метод, чрез който ние може да предадем Божествената Любов. Думата любов и в български, и в английски, и във френски, и в турски език не е сполучлива. Първата буква на думата любов на български език е Л.
към беседата >>

Обичта е един начин да предадем Любовта си на другите хора.
Когато човек е в охолност, не се моли, а щом се намери в някоя беля, в някой зор, усърдно се моли, някой път се моли и по три-четири пъти на ден. Не, станете като малките деца! дясно И тъй, Любовта е единство на Обичта. Придобивате Любовта! Обичта е един начин да предадем Любовта си на другите хора. Значи тя е метод, чрез който ние може да предадем Божествената Любов. Думата любов и в български, и в английски, и във френски, и в турски език не е сполучлива. Първата буква на думата любов на български език е Л. В буквата Л имаме един отворен ъгъл. Този ъгъл показва една отсечка от кръга.
към беседата >>

60. Колко пъти да прощаваме?

Знаете ли в какво седи обичта?
С тази вяра всичко можеш да направиш. Тя е една положителна вяра. И всички трябва да я приложите, но не само тук. У майката, запример, ако една майка обича едно от децата си повече, това е пристрастие. Еднакво ще ги обича. Знаете ли в какво седи обичта? – Ти ще дадеш на всяко дете изобилно, но всяко дете ще го поставиш при тези условия, при които то може да се ползва. Като поливаш едно цвете, ти ще го поливаш изобилно, че то да каже в себе си: „Господарката ми тури повече вода“. Тази вода трябва да прелее, та цветето да остане доволно. И затуй жените, като поливат цветята, аз ги следя и зная кои жени са добри и кои – лоши. Добрите жени така поливат, че водата прелива от саксиите.
към беседата >>

61. Трансформиране на енергиите

Френологически разгледан, човека, у когато любостяжанието е силно развито, че минава границата и у когото обичта към живота е също силно развита, заражда се в него чувството на пестеливост, т.е.
Кажете ли така, въпросът веднага се изглажда и приятелят ви е петдесет на сто обезоръжен. И тъй, да се справи човек със себе си, да се справи със силите, които са вложени в него, това е най-трудното нещо в света, то е дълбока наука. Та първото важно нещо е да проучвате естеството си с вложените в него сили още от миналите си съществувания. Всичко това, което ви говорих за мъчнотиите, трябва да прилагате разумно. Прочете се резюме от темата „Икономия и пестеливост“. Френологически разгледан, човека, у когато любостяжанието е силно развито, че минава границата и у когото обичта към живота е също силно развита, заражда се в него чувството на пестеливост, т.е. голяма любов към парите и този човек започва да пести. А онзи човек, който икономисва, всякога има предвид да употреби икономисаното за някаква по-висша цел. Например той ще икономиса пари от облеклото си, от някои нужди, за да може да си купи книги. Само разумният човек може да икономисва. Той е същевременно и пестелив, но тази пестеливост е под контрола на ума.
към беседата >>

62. Движение на енергиите. Закон за поляризиране

Обичта към злото му дава сили.
Сега аз се спирам само върху простото проявление на тия сили. Всякога от това поляризиране се образуват много нещастия. Аз не искам да говоря върху отрицателните сили на природата, но ако вие имате едно отрицателно, ще си отидете от света с мисълта, че злото в света е силно. Злото е силно по причина на това, че вие го обичате. Нищо повече. Обичта към злото му дава сили. Злото черпи сили от любовта. Ако ние нямаме любов към известна постъпка, тя не може да съществува. Тази постъпка е силна, понеже ние я обичаме. Ти мразиш някого, защото го обичаш и обратно: ти го обичаш, защото го мразиш. Ти искаш да го заставиш да те обича и казваш: аз те обичам и ти трябва да ме обичаш: ако не ме обичаш аз ще те накарам да ме обичаш.
към беседата >>

63. Просете, търсете и хлопайте

Аз свързвам думата „прося" със закона на обичта.
В хлопането човек проявява своята воля. Само разумното хлопа, търси и проси. Какво означава думата „просете" на български? Ако махнете буквата „п", остава „росете." Ако махнете следните две букви, ще остане „сете." На български „сете" подразбира, да се досети човек за нещо, да разбере това, което му се говори. Или човек се досеща, какъв е дълбокият вътрешен смисъл на нещата. Аз свързвам думата „прося" със закона на обичта. Търсенето свързвам със закона на мъдростта, а хлопането – със закона на истината. Да просиш, да търсиш и да хлопаш, това са вътрешни, психологически прояви на човешката душа. Това не са само думи. Като кажеш една дума, тя трябва да изявява своя вътрешен смисъл. „Просете, търсете и хлопайте!
към беседата >>

Обичта на майката е в състояние да предотврати всякаква болест, даже смъртта.
Майката поплаче известно време, докато се примири. Най-после тя казва: Такава била волята Божия. – Не, това не е волята Божия. Детето е заболяло поради изверженията на тези малки същества, попаднали в кръвта му. Щом няма сила, която да им се противопостави, те се размножават все повече и повече, докато отнемат живота на детето. Обичта на майката е в състояние да предотврати всякаква болест, даже смъртта. Ще кажете, че майката обича детето си и плаче за него. Какво представя плачът? Кой човек плаче? – Слабият. Някой държи пушката си, отдалеч се пази и минава за герой.
към беседата >>

Аз свързвам просенето с любовта, с обичта, с всички блага за душата.
– Какво да търсим? – Светлината и знанието. – „Хлопайте! " – При кого да хлопаме? – Хлопайте на вратата на Истината, която ще ви донесе свободата. Аз свързвам просенето с любовта, с обичта, с всички блага за душата. Търсенето свързвам с мъдростта, която носи светлина и знание в истинския смисъл на думата. Хлопането свързвам с истината, която освобождава човека от всички ограничения. Истината е велика, мощна, жива сила, затова освобождава всички същества от робството и ограничението. Достатъчно е при мъчнотиите си човек да се вслушва в себе си, за да чуе тихият глас на истината, който му казва: Не се страхувай, аз ще те освободя от мъчнотиите, ще те освободя от всички ограничения. Някой мисли, че е свободен.
към беседата >>

64. Да възлюбиш Господа

– Не, такава е била обичта на влюбените преди хиляди години.
Когато момъкът се обяснявал в любов на момата, или тя на него, който изслушвал обяснението, имал право да иска от другия, да отреже парче месо от себе си, около 200 – 300 гр. от лицето, ръката, или крака си и да го опече. Когато изяждал месото, той познавал, дали възлюбеният имал любов към него. Поради този култ, хората през тази епоха били обезобразявани: някой на лицето, друг – на ръката, трети – на крака; всички носели белези по тялото си. Съвременните учени ще кажат, че това е атавизъм. – Не, такава е била обичта на влюбените преди хиляди години. И днес в подсъзнанието на хората е останал спомен от това време, поради което влюбеният казва на своята възлюбена: Ще ми се да те изям. И до днес той помни вкусното месце. И тя казва същото. Питам: Отде иде това желание във влюбените? – От времето, когато и двамата са яли от това месце.
към беседата >>

65. Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия

МС

Обичта му към едни цветя повече, отколкото към други, показва, какви способности и сили се крият в него.
Всяка външна проява на човека определя неговия характер. Добре е човек да отглежда цветя, но трябва да се знае, че всяко цвете е израз на известна интелигентност. От цветята, които човек отглежда, съдим за степента на неговото развитие. Човек не съзнава, защо обича някои цветя повече от други. Макар и да не съзнава това. Обичта му към едни цветя повече, отколкото към други, показва, какви способности и сили се крият в него. Като изучавате земеделието, виждате, че различните почви се използуват за различни култури. Черноземът, запример, дава добро жито. Някои хора са подобни на чернозем. Те са богати материалисти, но разумни. Освен чернозем, има червена, глинеста почва, и песъчлива почва, върху които растат различни култури.
към беседата >>

66. Топлината на живота

МС

Правете добро, обичайте, за да имате обичта. (втори вариант)
Когато идеш на гости в някоя къща, децата със страхопочитание се приближават, дадат ръце. Погледнеш по едно време, току дойдат, хванат те за брадата, ако имаш брада, след два, три деня карат те да ги носиш. Често ученици, качили се на гърба на учителя, казват: „Я, ни носи! " Казвам: И вие ще бъдете учители и вашите ученици ще се качат отгоре ви по същия закон. Каквото правите, ще ви направят. Правете добро, обичайте, за да имате обичта. Бъдете честни, спрямо другите, за да бъдат и те спрямо вас. Ето основните правила, с които трябва да започнете: Обичайте, за да ви обичат или обичайте, за да се прояви Бог във вас. Сега нека младите - вие всички сте млади, някои от вас се мислят стари, защото стар човек наричам мъдреца, а между вас такива ги няма. Срамота е да се казвате стари, защото който от вас е стар, трябва да разрешава всичките въпроси. Щом това не можете, ще кажете: „Аз съм млад." А млади хора ние наричаме хората на онова велико възприятие - готовност да възприемат новото и да го приложат в живота, да вземат посока.
към втори вариант >>

67. Новитѣ схващания на ученика

Вземете сега закона на обичта.
” Ако е англичанин, ще се дуелирате. Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са такива материалисти, че ги е страх да не би да проникнеш в тяхната душа. Какво ще проникнеш! Страх ги е да не проникнете в техните дребнавости, а всичките им дребнавости не струват нито една лула тютюн. Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен полюс П.О. и отрицателен полюс От.О. Заражда се въпрос: защо човек трябва да обича? – За да се прояви. Съществуването, животът не може да се прояви без обич.
към беседата >>

Обичта има положителен полюс П.О.
Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са такива материалисти, че ги е страх да не би да проникнеш в тяхната душа. Какво ще проникнеш! Страх ги е да не проникнете в техните дребнавости, а всичките им дребнавости не струват нито една лула тютюн. Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен полюс П.О. и отрицателен полюс От.О. Заражда се въпрос: защо човек трябва да обича? – За да се прояви. Съществуването, животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма.
към беседата >>

Първият акт на живота е обичта.
и отрицателен полюс От.О. Заражда се въпрос: защо човек трябва да обича? – За да се прояви. Съществуването, животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият акт на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я. При отрицателния полюс пак има обич. Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви.
към беседата >>

И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет.
– За да се прояви. Съществуването, животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият акт на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я. При отрицателния полюс пак има обич. Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви. Значи, за да се прояви животът, трябва да има кого да обичате. И най-първо човек обича себе си.
към беседата >>

Вземете сега закона на обичта. (втори вариант)
Ако вие отидете в Германия, в Англия или в Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого от тях, то ако този човек е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш? Защо ме фиксираш? “ Ако е англичанин, ще се дуелира с вас. Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са много големи материалисти, страх ги е да не проникнеш в тяхната душа, в техните дребнавости, но всичките им дребнавости не струват нито лула тютюн. Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен и отрицателен полюс. Заражда се въпросът: защо човек трябва да обича? – Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма.
към втори вариант >>

Обичта има положителен и отрицателен полюс. (втори вариант)
Защо ме фиксираш? “ Ако е англичанин, ще се дуелира с вас. Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са много големи материалисти, страх ги е да не проникнеш в тяхната душа, в техните дребнавости, но всичките им дребнавости не струват нито лула тютюн. Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен и отрицателен полюс. Заражда се въпросът: защо човек трябва да обича? – Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път на Живота е Обичта.
към втори вариант >>

Първият път на Живота е Обичта. (втори вариант)
Обичта има положителен и отрицателен полюс. Заражда се въпросът: защо човек трябва да обича? – Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път на Живота е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш. При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен. Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого.
към втори вариант >>

Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет. (втори вариант)
– Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път на Живота е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш. При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен. Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого. Най-първо човек обича себе си. Той не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте.
към втори вариант >>

Какво нещо е Обичта? (втори вариант)
Туй, което имате – то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще кажете: „Аз имам оригинала му – ще го намеря в себе си.“ Ти можеш отвън само да му се радваш. Всичко това ние само го допускаме. Това са допускания, математически вероятности, но дали е тъй, или не, туй за вас не е доказано. Ще знаете, че всяка изказана мисъл не е изгубена – тя остава написана в самия човек. Какво нещо е Обичта? Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно.
към втори вариант >>

68. Възможности и прояви на Любовта

КД

Обичта се проявява в три посоки.
(Паша: Не.) - Защо? Защото приятелството спада към единичните случаи, то не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека. Ако направиш добро на много хора, то е обществен дълг, пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг. Пък ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг. Значи, ако любиш ближния като себе си, то е Божествено. Обичта се проявява в три посоки. Този, когото ти обичаш, най-първо трябва да му дадеш живот, на второ място трябва да му дадеш светлина и на трето място трябва да му дадеш свобода. Това са три акта на любовта. Да обясня. Да кажем, че някой е измръзнал вън в снега, ти го разтриваш, връщаш му живота. След това запалваш огън, стопляш стаята, това е светлина, даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода.
към беседата >>

69. Раздай всичко!

Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва. (втори вариант)
Доброто никога не може да се напише на черната дъска. Казваме: Белият плат. Да, но белият плат не може да се напише на дъската. Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже. Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви. Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва. Какво разбирате вие под думата „обич“. Един разбира едно, друг – друго. Казва някой: Обичаш ли ме? – Обичам те. Е, тогава погледни ме малко.
към втори вариант >>

В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? (втори вариант)
– Обичам те. Е, ако ме обичаш, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: Татко, обичаш ли ме? – Обичам те. Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка. В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? Попитайте едно дете, в какво седи обичта? И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там. Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги?
към втори вариант >>

Попитайте едно дете, в какво седи обичта? (втори вариант)
Е, ако ме обичаш, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: Татко, обичаш ли ме? – Обичам те. Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка. В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? Попитайте едно дете, в какво седи обичта? И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там. Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги? Где са инструментите, с които си ги опитал?
към втори вариант >>

Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта? (втори вариант)
– Обичам те. Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка. В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? Попитайте едно дете, в какво седи обичта? И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там. Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги? Где са инструментите, с които си ги опитал? Колко трептения прави сърцето ти при тази обич? Ама тази дума „обич“ имала съдържание.
към втори вариант >>

Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. (втори вариант)
Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка. В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? Попитайте едно дете, в какво седи обичта? И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там. Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги? Где са инструментите, с които си ги опитал? Колко трептения прави сърцето ти при тази обич? Ама тази дума „обич“ имала съдържание. Хубаво, где е нейното съдържание?
към втори вариант >>

70. Ти си!

– Обичта е една необходимост. (втори вариант)
Човек трябва да има една преобладаваща идея в живота си която да го подтиква. Тази преобладаваща идея ще бъде най-високият връх, от който той ще измерва всички други положения. Някой може да те пита защо трябва да имаме една идея? – Тя е една необходимост. Защо трябва да обичаме? – Обичта е една необходимост. Защо трябва да живеем? – Животът е една необходимост. Защо трябва да се учим? – Учението е една необходимост. Защо трябва да работим?
към втори вариант >>

71. Продължаване на живота

Сега във вас се явява друг въпрос: каква трябва да бъде обичта?
Ако вие можете да приложите Христовия закон или Божия закон по този начин, всичко ще ви върви лесно. Казва някой: „Как тъй, не мога да обичам този човек! “ – Не, ще си кажеш: „Обича ли го Бог? “ – Обича го. Щом Бог го обича, въпросът е свършен – и аз го обичам. Сега във вас се явява друг въпрос: каква трябва да бъде обичта? Щом започнете да философствате върху обичта, вие разваляте заповедта. Ще ви приведа сега следния факт. Всеки човек може да се роди при огнището на баща си, когато свети даже само една вощена свещ, но той не може да израсте от огъня на тази камина и от светлината на тази свещ. За да израсте и да се възпита, той трябва да излезе вън, на Слънцето. Та човешката любов в света – това е огнище, това е свещ.
към беседата >>

Щом започнете да философствате върху обичта, вие разваляте заповедта.
Казва някой: „Как тъй, не мога да обичам този човек! “ – Не, ще си кажеш: „Обича ли го Бог? “ – Обича го. Щом Бог го обича, въпросът е свършен – и аз го обичам. Сега във вас се явява друг въпрос: каква трябва да бъде обичта? Щом започнете да философствате върху обичта, вие разваляте заповедта. Ще ви приведа сега следния факт. Всеки човек може да се роди при огнището на баща си, когато свети даже само една вощена свещ, но той не може да израсте от огъня на тази камина и от светлината на тази свещ. За да израсте и да се възпита, той трябва да излезе вън, на Слънцето. Та човешката любов в света – това е огнище, това е свещ. При нея може да се констатира фактът, че ти си роден еди-кога си, и да се напише името ти, но ако искаш да растеш и да стане нещо от тебе, трябва Слънцето да те грее отвън.
към беседата >>

72. И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея

МС

Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ.
Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се? – Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ. Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта. Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ. Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого. Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ. Богъ ни познава по закона на Любовьта. Да не мислите, че Богъ ни познава механически. Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия. За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ. На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене“.
към беседата >>

Обичта, Любовта е която може да хвърли Светлина и топлина в една душа да се разтвори, за да я познаеш. (втори вариант)
В този свят хората познават ли се? – Именно в този свят хората не се познават. Познанието се добива само чрез закона на Любовта. Само ако обичаш, можеш да познаеш. Без обич, без любов не можеш да познаеш никого. Обичта, Любовта е която може да хвърли Светлина и топлина в една душа да се разтвори, за да я познаеш. Бог ни познава по закона на Любовта. Да не мислите, че Бог ни познава механически. Не, ние сме излезли от Бога, и Той ни се радва, понеже имаме същия образ като Неговия. За да познаваш някого, трябва да има образ. На едно место апостол Павел казва: „На мъки съм, докато се роди образа на Христа в мене“.
към втори вариант >>

73. Учтивият човек

– За неговите способности, за обичта му към науката и за вниманието му към предмета на неговия професор, както и към него самия.
Казвам: учениците на Окултната школа трябва да бъдат идеалисти, души с висок идеал, за да могат да създадат отлични, красиви образи и отношения помежду си. Всеки човек трябва да има нещо красиво в себе си, за което хората да го обичат. Още повече: всеки човек трябва да има нещо красиво в своята душа, за което и Бог да го обича. За какво може Бог да обича човека? За какво може професорът да обича своя студент? – За неговите способности, за обичта му към науката и за вниманието му към предмета на неговия професор, както и към него самия. Когато обаче някой студент е невнимателен към предмета на някого от своите професори, той не го учи и професорът се отнася към този студент с пренебрежение и го къса на изпитите. На същото основание, когато някой човек се стреми с всичката си душа да бъде носител на Божията Любов, Мъдрост и Истина, и Бог е крайно внимателен към него. И тъй, колко степени има от учтивостта до Любовта? Аз не говоря за такава любов, каквато много от съвременните хора разбират, но говоря за Любовта като сила, като принцип, от който произтича Животът. Някои казват: „Нали професорът, учителят трябва да се занимава и със слабите студенти и ученици?
към беседата >>

74. Високият връх

Ами ти като мислиш за общественото мнение, не е ли същото, че искаш обичта на хората?
Не трябва да избягвате тия неща, но трябва да изявявате чувствата си правилно. Някой казва: „Аз с детински работи не се занимавам! “ – Най-хубавите работи са детинските. Животът без Любов няма смисъл. Който казва, че не иска да знае нищо за Любовта, той всъщност най-много се интересува от нея, само че се крие. Ами ти като мислиш за общественото мнение, не е ли същото, че искаш обичта на хората? Като пишеш нещо, не е ли пак за хората? Искаш да имаш власт. Не е ли пак за хората – да дойдат при тебе? Искаш да станеш виден човек. Не е ли пак за хората?
към беседата >>

75. Истинната врата

Нека изявим обичта във всички нейни проявления!
Ама вие ще му говорите за душата, за Бога. Той казва: „Празни работи са тия! Ние не се занимаваме с празни работи. Покажи сега Любовта си! “ Нека изявим обичта във всички нейни проявления! Допуснете, че вие обичате някого, но кракът му е изкълчен, превива се от болки. Две чувства се състезават в него. Той има чувства към вас, но същевременно има болки в крака. Как ще проявите сега Любовта си към него? Най-пьрво ще се занимавате с неговия болен крак, и след като оздравее, тогава ще му говорите за вашата любов.
към беседата >>

76. Аумен

Ще кажете: „Значи, говори се за хора, които се обичат." А пък обичта подразбира непременно млади хора.
Вие благодарете за вашите черни коси и очи, защото възлюбеният, когото вие очаквате дома си, ще дойде при вас само за черните ви коси и очи. Нямате ли черни коси и очи, той няма да дойде при вас. Само по тях той ви познава. Благодарете и за сините очи и русата коса, които имате, защото вашият възлюбен ще дойде в дома ви само за тях - по тях той ви познава. Сега вие ще пренесете тия думи в обикновения живот и веднага ще потърсите известни форми, в които да ги поставите. Ще кажете: „Значи, говори се за хора, които се обичат." А пък обичта подразбира непременно млади хора. И затова често казвате: „Млади са, нека се обичат! " Според вас Любовта е достояние само на младите хора. Млади или стари всички хора трябва да се обичат и да обичат. В Любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено. Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов.
към беседата >>

77. Видя го Исус

Обичта не седи в красотата.
Но тя не е дала никакво обяснение, защо е така. По този въпрос има много хипотези, много теории, изобщо много от учените се досещат, на какво се дължи тази устойчивост или неустойчивост на съединенията. То е същия въпрос, защо някой мъж обича жена си повече, а друг не я обича. Ще кажат някои, че някой мъж обича жена си, защото е красива. Не е въпросът в това. Обичта не седи в красотата. Устойчивостта не седи в красотата. Ама тя е благородна. Не е и в това. Да обичаш някого, значи, че ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта.
към беседата >>

Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта.
Обичта не седи в красотата. Устойчивостта не седи в красотата. Ама тя е благородна. Не е и в това. Да обичаш някого, значи, че ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта. Щом мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш. Следователно в абсолютната смисъл на думата, ние казваме, че обичаме нещо или някого само тогава, когато не можем без него. И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй великото, абсолютното, без което не може да се живее, нито може да се мисли, нито да има свобода. И когато говоря, че трябва да обичаме, аз разбирам три неща: Любов, без която живот не може да има; Мъдрост, без която светлина не може да има; и Истина, без която свобода не може да има. Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете.
към беседата >>

78. Служене на Бога и на себе си

Онези, които ви обичат, те не живеят на земята, защото обичта е постоянен, непрекъснат процес.
Който не знае това, той върви в крив път. Ние трябва да знаем кой ни обича, кой мисли за нас. Каже ли някой, че Бог не го обича, той е невежа човек. Как познавате кой ви обича? Който ви обича, той ще се яви в услуга, в помощ при всички трудни моменти на вашия живот. Онези, които ви обичат, те не живеят на земята, защото обичта е постоянен, непрекъснат процес. И с това ние си обясняваме защо хората на земята един час обичат, на втория час не обичат. Те нямат условия да проявят постоянната Любов и затова служат само като проводници на Божията Любов. И тъй ще знаете, че онези, които ви обичат, те са същества от друг свят. Казано е: „Бог е Любов". Значи Бог е първоизточникът, изворът на великата Любов.
към беседата >>

79. Познат от Него

Военните, офицерите, искат да имат обичта и почитта на техните – всички имат право.
Не, когато зачекнем този въпрос, изисква се един светъл ум, едно благородно сърце, една широка душа, толкова обемиста, като цялата вселена и един дух толкова обемист, който може са изрази Божията сила в себе си - сила, която може да издържа Любовта. Всички вие се занимавате с малки работи, искате да бъдете обичани: бащата иска да бъде обичан от сина си да има право. Майката иска да бъде обичана от дъщеря си–има право. Учениците искат бъдат обичани от учителите си, и учителите искат да бъдат обичани от учениците си. Господарите искат да бъдат обичани от слугите си, и слугите искат да бъдат обичани от господарите си. Военните, офицерите, искат да имат обичта и почитта на техните – всички имат право. Владиците и те искат да имат любовта на подчинените си, както и на своето паство – всички желаят по нещо и мислят, че с това са разрешили този въпрос. Питам: тия хора домогнали ли са се до истинската цел на живота? Уважават ли се и обичат ли се съвременните хора? Не, любовта им е още фиктивна. Не казвам, че тя не съществува в съзнанието на сегашните хора.
към беседата >>

80. Микроскопическите добрини

– Светът е пълен с обич, но обичта е потънала дълбоко в човешките сърца и трябва да се вади със сонда.
Изобщо, за да развивате в себе си каквото и да е чувство или каквато и да е способност, вие трябва да се движите в съответна среда, между хора, у които тези чувства и способности са добре развити. Ако искате да развивате милосърдието си, дружете с милосърдни хора. Ако искате да развивате математическия си център, идете при някой виден математик, който може да хвърли светлина в ума ви, за да придобиете импулс към работата си. Като работите усилено и с обич върху математиката, вие постепенно ще развивате своя център. Какво трябва да се направи, за да се обичат хората? – Светът е пълен с обич, но обичта е потънала дълбоко в човешките сърца и трябва да се вади със сонда. Обич има не само в човешките сърца, но навсякъде в Природата. Въздухът е пълен с обич, но трябва да знаете как да я извадите оттам. Кой е органът на любовта в човека? Отговор: Сърцето. Така мислят хората, но всъщност със сърцето ли човек люби?
към беседата >>

Светът е пълен с обич, само че сега обичта е дълбоко, че трябва със сонди... Течения има, само трябва да знаете как да намерите обичта. (втори вариант)
Да допуснем, че вие искате да развиете в себе си едно чувство или на милосърдие, или така религиозно духовно чувство, любов към Бога – трябва да избирате такива хора, които имат туй чувство силно развито, да дружите с тях. Ако в тяхно присъствие усещате една атмосфера свободна – добре, отивайте, но ако ви стяга, не стойте. Ако учите математика при един учител и вашият ум се помрачава, не стойте там. Този човек, като ви предава, трябва да се усещате свободни, да ви придаде един вътрешен импулс за работа, да хвърли една светлина в ума ви. Туй, което искате да ви се предаде, свободно да го възприемете. Светът е пълен с обич, само че сега обичта е дълбоко, че трябва със сонди... Течения има, само трябва да знаете как да намерите обичта. Вие мислите, че само хората може да ви обичат. Кое е това у човека, което люби? С кое люби човек? Със сърцето си човек може ли да люби? Като започне да люби, неговото сърце почне да се вълнува и започва да го боли сърцето.
към втори вариант >>

81. Огъване и пречупване (Сгъване и пречупване)

Тъй подразбираме ние обичта -подтикване към целта, към благото на душата.
Вие може да имате един приятел, който ви обича, но вие не се заблуждавайте още от първите прояви на любовта. Любовта се познава по своите крайни резултати. Вие не се заблуждавайте от временните прояви. Онзи, който ви обича на земята, той трябва да ви сочи пътя нагоре. Сочи ли ви пътя, той ви обича, не ви ли сочи - той не ви обича, нищо повече! Тъй подразбираме ние обичта -подтикване към целта, към благото на душата. Ако някой спъва моята душа, ако я заробва, ако ме спъва от пътя да разбирам Бога, каква полза имам от неговата любов? Значи любовта в своя вътрешен смисъл се познава по това, че всеки, който ви обича, трябва да даде един вътрешен подтик на душата ви. Туй наричаме ние взаимен труд, взаимна работа за самоусъвършенствуване. Туй е красивото. И когато дойдете да разсъждавате, ще знаете: всяка сестра, която може да ви подтикне напред, тя ви обича, а всяка, която не може да ви подтикне, нейната любов не е още силна.
към беседата >>

Каква е обичта в света?
Туй наричаме ние взаимен труд, взаимна работа за самоусъвършенствуване. Туй е красивото. И когато дойдете да разсъждавате, ще знаете: всяка сестра, която може да ви подтикне напред, тя ви обича, а всяка, която не може да ви подтикне, нейната любов не е още силна. Вие казвате: "Ама тя не ме обича." Това са временни субективни схващания. Светът има такава любов. Каква е обичта в света? Аз ще ви се усмихна, ще ви дам стол да седнете, ще ви нагостя, но това още не е любов. Аз може да имам някакъв интерес. Ако идете при някой съвременен учител американец като ученик и му платите два-три пъти повече хонорар, отколкото някой беден ученик, той ви посреща добре, а бедния ученик го изпъжда, иска да се освободи от него, макар че и той му плаща. Казва му: "Не си губи времето." И тъй, в продължение на тия 10 дни, като станете сутрин, няма да бързате веднага да станете, да се измиете, но оставате 10 минути в леглото си в размишление, за да възприемете Божиите лъчи на Истината, и тогава се измийте.
към беседата >>

82. Обмяна

И тогава аз казвам: Да проявиш обичта си към някого, това значи да направиш такова нещо за него, което дълбоко да засегне душата му.
Вие търсите доброто отвън. Не, тъй, както днес човек се проявява, доброто му не може да се види отвън. То е дълбоко затрупано в материалния свят. Дълбоко трябва да се засегне човек, за да видите, че в неговата душа се крият хубави, красиви зародиши. Те чакат само благоприятни моменти за своето развитие и проявление. И тогава аз казвам: Да проявиш обичта си към някого, това значи да направиш такова нещо за него, което дълбоко да засегне душата му. Само тази обич е в състояние да повдигне човека. Да намериш в човека една добродетел, дълбоко скрита в неговата душа, и да съдействаш за нейното развитие, това значи обич, любов към този човек. Да обичаш човека, значи да разбираш неговите мъчнотии и да му помагаш при разрешението им. Казвате: „Какво нещо е мъчнотия? “ Питам: Можете ли да се качите зимно време на Мусала?
към беседата >>

83. Добро и свобода

Обичта зависи от Божествените неща. (втори вариант)
Но не всякога да се занимава някой с вас. Ще гледате, ако той желае да му помогнете, помогнете му. Но ако иска да си играе, да изпитва вашите знания, ще бъдете резки, ще му кажете: "Нямам време сега, идете търсете друг майстор." Понеже сте млади в живота, има какво да работите. Под думата "младост" разбирам новото в света, Божественото. Дотогава, докато във вас владее Божественото, всеки може да ви обича. Обичта зависи от Божествените неща. Онези растения, където почвата е девствена, растат и се развиват много добре. А почвата, на която са посети много растения, тя е бедна, стара почва. Най-първо ще определите има ли у вас Божественост. Казахте ли тази сутрин, като станахте, каква беше вашата идея? Всеки един от вас трябва да има идеи.
към втори вариант >>

84. Зазоряване

Обичта пък е лявата страна на живота.
Вие искате всички хора да бъдат към вас справедливи, да ви обичат. Отлично е това, идеално е да ви обичат, да ви любят. То е реалното в живота, но вие поставяли ли сте се сами на такъв изпит? Любовта, това е положителната, дясната страна на живота. Това е силата, която твори. Обичта пък е лявата страна на живота. Любов има и долу в краката. Десният крак има любов. Ако вие говорите за семейната любов, за тия приятни представления, които стават по някой път, това е друг въпрос. Някой път се водят приятни разговори между баща и син. Такива разговори се водят между десния и левия крак.
към беседата >>

85. Ще бъде жив

Омразата и обичта, това са двете страни на любовта.
В какво вярвам аз това ме интересува. Аз често се проверявам, казвам си: може ли моята вяра да издържи на всичките мъчнотии, които срещам в живота? Аз вярвам в едно нещо, а именно: че цялото човечество не може да се обърне против мене. Половината може да се обърне против мене, но останалата половина няма да се обърне. Половината от човечеството ще ме обича, другата половина ще ме мрази. Омразата и обичта, това са двете страни на любовта. Туй е закон на поляризиране. Любовта не може да се прояви по един и същи начин. Сега аз предавам думите на апостол Павел, който е казал: “Праведният чрез вярата ще бъде жив”. Можем ли ние съвременните хора да приложим тази вяра в икономическия живот? - Можем.
към беседата >>

86. Скритото имане

В този живот ние туряме обичта като метод за привличане веществата на вечния живот.
Това е така, няма какво да се доказва. Когато Христос говори за придобиване на вечния живот, той подразбира да се даде всичко. Аз ще ви дам по една капка от този живот и тази капка е като онази искра, която, като се тури в огъня, разгаря се, увеличава се от вашето знание! Та казвам: трябва да изучавате условията на Царството божие. И стари, и млади, всички искате да развивате живота си. В този живот ние туряме обичта като метод за привличане веществата на вечния живот. Някой казва: защо трябва да обичам? Защото само чрез закона на любовта ти ще можеш да привлечеш онази материя, от която се гради вечният живот, от която трябва да съгради твоето тяло. Сегашното тяло на човека е неустойчиво. При една болест ти можеш да изгубиш 20-30 килограма от тялото си, а някой път можеш да изгубиш изведнъж 50-60 килограма. Тогава, кое е същественото у човека?
към беседата >>

87. С чия воля?

Дъщерята трябва да каже на майка си: “Мамо, може да не е морално това, което аз правя, но обичта изисква да се срещна, да се поразговоря, да се посмея със своя възлюбен, пък да му напиша и писмо.” За да не се изложи пред майка си, дъщерята прибягва до лъжа.
Докато е на служба, той е под закон. Щом се освободи от службата си, законът вече няма сила върху него. Като ви говоря така, понеже всички сте на еднаква възраст, ще кажете: “Не е морално да се говорят такива неща пред младите.” Кои въпроси вие считате за морални? Морално ли е това, когато майката съветва дъщеря си да не разговаря с млади господа, да не се смее много с тях и т.н.? Въпреки съветите на майката, дъщерята се крие от нея и се среща със своя възлюбен, пише му писма и получава от него. Дъщерята трябва да каже на майка си: “Мамо, може да не е морално това, което аз правя, но обичта изисква да се срещна, да се поразговоря, да се посмея със своя възлюбен, пък да му напиша и писмо.” За да не се изложи пред майка си, дъщерята прибягва до лъжа. В какво се заключава неморалната постъпка на дъщерята? Неморалното е в лъжата, а не в това, че момата писала писмо на своя възлюбен. Ако чувството на момата към момъка е Божествено, защо трябва тя да се срамува? Ако някой дава пари назаем от любов, с разположение, трябва ли да се сърди и гневи, когато неговият длъжник не може веднага да му ги върне? Щом той дава с любов, нека почака, длъжникът да му ги върне пак с любов.
към беседата >>

88. Когато страданията произтичат / Произход на страданията

Обичта подразбира живот между върхове и долини. (втори вариант)
При това положение само той може да прояви устойчивост. Обаче ако човек се намери между едно свое чувство, подобно на долина, и сам той е в долина, непременно ще прояви неустойчивост. Такъв човек наричаме ние човек на настроенията. Настроението е пясъчна пустиня, в която вятърът разнася пясъка от едно място на друго. Чувствата могат да се уподобят на оазис, в който блика живот. Обичта подразбира живот между върхове и долини. Колкото по-идеална е обичта, толкова по-високи са върховете и по-дълбоки са долините. И тъй, колкото по-големи са контрастите в живота на човека, толкова по-големи са възможностите му да се познае. Като се намери при такова положение, човек казва, че има големи изпитания. Не е достатъчно да каже, че изпитанията му са големи, но той трябва да знае външни или вътрешни са изпитанията му. Ако страданията и изпитанията на човека произтичат от неговото естество, той трябва да се радва, да благодари, че му са дадени условия да расте.
към втори вариант >>

Колкото по-идеална е обичта, толкова по-високи са върховете и по-дълбоки са долините. (втори вариант)
Обаче ако човек се намери между едно свое чувство, подобно на долина, и сам той е в долина, непременно ще прояви неустойчивост. Такъв човек наричаме ние човек на настроенията. Настроението е пясъчна пустиня, в която вятърът разнася пясъка от едно място на друго. Чувствата могат да се уподобят на оазис, в който блика живот. Обичта подразбира живот между върхове и долини. Колкото по-идеална е обичта, толкова по-високи са върховете и по-дълбоки са долините. И тъй, колкото по-големи са контрастите в живота на човека, толкова по-големи са възможностите му да се познае. Като се намери при такова положение, човек казва, че има големи изпитания. Не е достатъчно да каже, че изпитанията му са големи, но той трябва да знае външни или вътрешни са изпитанията му. Ако страданията и изпитанията на човека произтичат от неговото естество, той трябва да се радва, да благодари, че му са дадени условия да расте. Същото може да се каже и за радостите му.
към втори вариант >>

89. Среда и условия