НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
99
резултата в
80
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_04 ) Незнайна Любов
- Боян Боев (1883 – 1963)
И когато изговориш тези думи, то наполовина силата ти отива там и тогава силата на
Обичта
се намалява и даже съвсем се губи.
Ако дойде някой гладен при мен, ще го задоволя. Светията колко е работил, за да дойде до това състояние! Трябва да се вниква все повече и повече в дълбочините на Битието. Вие знаете, че някой ви обича, но пак го побутвате: „Кажи, обичаш ли ме? “ Като ви каже, че ви обича, с това любовта не се усилва, напротив – остава наполовина, защото много мъчно се произнасят думите „обичам те“.
И когато изговориш тези думи, то наполовина силата ти отива там и тогава силата на
Обичта
се намалява и даже съвсем се губи.
Отива си Ангелът на Любовта. Когато един човек почне да се изявява пред теб, че много те обича, най-после свършва с малко, понеже нищо повече не може да даде от това, което ти е казал, и свършва с нищо; това е инволюция в Любовта. А в истинската Любов чувстваш, че най-напред твоята любов към някого е много малка, нищожна и не я изказваш, но тя расте, увеличава се, докато я проявиш един ден в нейната пълнота и сила. Така отиваш към Великата любов, която е реална; това е еволюция в Любовта. Когато попиташ: „Обичаш ли ме?
към текста >>
2.
7_05 ) Чистота
- Боян Боев (1883 – 1963)
Степента на
Обичта
зависи от степента на Чистотата.
Представете си, че вие сте при първия извор, дето водата е чиста. Тук на Земята всеки извор има в себе си гниещи вещества и водата му не е толкова чиста. Една мисъл, като мине в мозъка, понеже в него има натрупани нечисти вещества, то тя е вече опетнена. И в сърцето ви е нечисто. Като излезе от вас Любовта, аз виждам струя от червенина, виждам, че тази любов е оцапана.
Степента на
Обичта
зависи от степента на Чистотата.
Значи, за да те обикне Господ, свали опръсканите си дрехи, измий се, облечи чисти дрехи и ще бъдеш обичан. Чистота и умереност във всичко са качества, които ще ни направят по-възприемчиви към Мировата любов! Когато не си чист, Господ не те слуша Щом Той не те слуша, това значи, че е време да изчистиш канализацията. Един ден ще видим колко сме били невежи – благото е било при нас, а ние сме си блъскали главите. Трябва Огън, Светлина и широк простор за пречистване.
към текста >>
3.
7_06 ) Развитие на добродетелите
- Боян Боев (1883 – 1963)
Живеем и се движим в Бога, всичко зависи от любовта и
обичта
ни.
Най-първо се постави на неговото място, за да видиш какво трябва да се направи. Един Ангел видял, че някой човек греши и казал на Господа: „Как го търпиш? “ Господ го пратил на мястото на човека и Ангелът направил два пъти повече погрешки. Необходимо качество на ученика е спокойствието. В света идат големи противоречия, но да не се смущавате от това.
Живеем и се движим в Бога, всичко зависи от любовта и
обичта
ни.
Когато отидеш на гости при турци, те имат един хубав обичай – ще ти събуят обущата и ще ти дадат удобни пантофки. Същият закон важи и за вътрешния живот: когато влезеш в скришната си стаичка, в стаята на своя ум, остави своите обикновени безпокойства и тревоги, не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Ще изхвърлиш грижите, ще мислиш, че живееш в един свят на Хармония и на Разумност. Ще се повърнеш към онова детско състояние, към ангелското състояние. Бъди силен, без да бъдеш груб.
към текста >>
4.
23) Духовна и материална храна
- Боян Боев (1883 – 1963)
Наложително е да влезе в приложение законът за
Обичта
.
Така се образуват скачени съдове. Когато се храни, човек трябва да мисли за Бога; тогава се чувства добре и самата храна действа добре. У човека има един орган, с който познава каква храна му е потребна, и чрез него той ще си избере каква храна му е определила Природата; това са неща за в бъдеще. Ако за всеки човек се избират специфични храни, то много неприятности ще се избегнат. Не трябва да се налагат нещата, но човек сам трябва да избере онова, което обича, защото на някои хора цвеклото не подхожда, а на други – морковите.
Наложително е да влезе в приложение законът за
Обичта
.
Плодовете трябва да се измиват хубаво, вредна е нечистотията по тях. Искат ли хората да ядат хубави и чисти плодове, трябва да насаждат растенията на чисти места и на чиста почва. За да определи човек времето кога трябва да обядва и кога трябва да спи, нека той сам да намери хармоничните течения в Природата. Трябва да има определено време и за физически, и за умствен, и за духовен труд. Също така необходимо е да се ориентирате в кои посоки да направите заплануваните си екскурзии и разходки.
към текста >>
5.
33) Какво значи да любиш
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ние, като проявяваме
Обичта
, с това показваме, че ценим това, което Бог е дал.
А Любовта трябва да бъде отвътре, т. е. няма да казваш на онзи, когото обичаш, че го обичаш, няма да се разхождаш с него насам-натам, но ще го обичаш с незнайна Любов. Хората какви ли не идоли нямат! Даже по-рано са считали за идоли котките, биковете. Човек трябва да се научи да люби и да обича – да люби безкористно и да обича безкористно.
Ние, като проявяваме
Обичта
, с това показваме, че ценим това, което Бог е дал.
А някой твърди, че те обича, и ти тури юлар; това не е Любов. Любовта има безброй форми. Всички тези форми на Любовта трябва да ги изучите. Съвременният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и душа. В бъдеще ще оценим днешните условия.
към текста >>
Любовта иде и ако не я приемеш, горко ти; и
Обичта
също.
Любовта има безброй форми. Всички тези форми на Любовта трябва да ги изучите. Съвременният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и душа. В бъдеще ще оценим днешните условия. Ще се спрем на един ден от сегашния ни живот и ще разберем колко неоценими условия е съдържал той.
Любовта иде и ако не я приемеш, горко ти; и
Обичта
също.
Любовта няма да стои нито една секунда – ще мине, ще ти остави благата и ще си отмине, а трябва да работиш върху оставените блага. Казано е: „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен“. Значи да предадем Любовта такава, каквато ние сме я приели. Някой казва: „Той не заслужава моята любов“. Любовта не пита дали някой заслужава Любовта, или не; ако пита, това не е Любов.
към текста >>
6.
1) Ангел хранител
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта винаги слиза, а
обичта
винаги се качва.
Ние мислим, че могат да ни вземат Любовта, ама щом може да се вземе, това не е никаква Любов. Има една Любов на долините и една Любов на планините. Когато снеговете се топят, всичката Любов на планините слиза в долините, а когато водата се изпарява, всичката пара отива в планините. Умът е планина, а сърцето – долина. Когато умът се проявява, сърцето го оценява, а когато сърцето се проявява, умът го оценява.
Любовта винаги слиза, а
обичта
винаги се качва.
Не могат двама души да се влюбят едновременно. Когато някой те люби и ти дава нещо, ти оценяваш Любовта му и го обичаш. Този, когото не обичаш, той е еднакъв с теб. Не обичат някого, понеже той не обича никого и така му се отплащат. Една американска студентка се влюбила в един свой колега и като споделила любовта си, той ѝ отказал: „Ние не сме един за друг.“ Тя се разплакала, а той обяснил: „И да плачеш, така е, защо ще си създаваме нещастия.“ Напуснал университета и постъпил в друг, където се влюбил в дъщерята на ректора.
към текста >>
7.
5) Българският народ и твърдостта
- Боян Боев (1883 – 1963)
От славяните българинът е взел самопожертвованието и
обичта
да работи земята, а от Аспаруховата чета е дошла храбростта.
Гърците са оставили следи в носа и са напредничави. В българина има разрушителна енергия, но ако се впрегне на работа, той може да направи много нещо. Той е активен, а когато иде в странство, проявява голяма дейност. В България преди заселването на славяните и на Аспаруховата чета е имало благати хора. Съвременният българин е формиран от тези благати хора, които са имали стремеж към духовното и мистичното.
От славяните българинът е взел самопожертвованието и
обичта
да работи земята, а от Аспаруховата чета е дошла храбростта.
Доста будни хора има в Македония, някога там е имало духовно движение. Правил съм много наблюдения: българите говорят, разсъждават и като ги слушаш един-два часа, най-после те питат дали и ти няма да кажеш една дума. Всеки ще си каже по нещо и у тях се заражда желание да чуят и госта. Един брат каза: Учителю, ние Ви питахме за характера на българина, понеже цели 11 години сте правили френологически изследвания върху българския народ, като сте пропътували България. Какво ще кажете за задачите, които той трябва да разреши днес?
към текста >>
8.
75) Пробен камък
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Божествения свят, щом изпратиш Любов,
обичта
непременно идва при теб.
Чрез безлюбието е влязла смьртта. И сега трябва да се върнем в закона на Любовта, за да станем безсмъртни. Тогава ще можем да се сгъстяваме и да се разредяваме, ще можем да се пренасяме, където искаме и при каквито и условия да се намираме, ще се приспособим към тях. Най-хубавият порядък е Божественият, при който за човека ще има безкрайни възможности, дори и такива, които не е сънувал. В Божествения свят разменната монета е Любовта – усмихнеш ли се, всичко ще имаш.
В Божествения свят, щом изпратиш Любов,
обичта
непременно идва при теб.
Любовта доставя всичката храна, която желаят умът, сърцето и душата. И като имаш Любов, ще спечелиш много. Най-хубавото нещо е да обичаш. Като обикнеш някого, а и той също те е възлюбил, ако си болен, ще оздравееш, или ако си глупав, ще поумнееш, или ако си лош, ще станеш добър. Любовта всякога изменя човешкия живот.
към текста >>
И
обичта
– също.
Любовта доставя всичката храна, която желаят умът, сърцето и душата. И като имаш Любов, ще спечелиш много. Най-хубавото нещо е да обичаш. Като обикнеш някого, а и той също те е възлюбил, ако си болен, ще оздравееш, или ако си глупав, ще поумнееш, или ако си лош, ще станеш добър. Любовта всякога изменя човешкия живот.
И
обичта
– също.
Щом някой те възлюби, ти ставаш щедър, готов си да даваш. При Любовта няма лъжа – тогава имаш мир в ума, в сърцето и в душата си. Обичта е едно отражение на Любовта, тя е обработеният материал. Любовта е мощна, силна и онзи, който те люби, нищо не иска от теб, а се радва, че ти дава от Любовта си. При Любовта и обичта нищо не се иска.
към текста >>
Обичта
е едно отражение на Любовта, тя е обработеният материал.
Като обикнеш някого, а и той също те е възлюбил, ако си болен, ще оздравееш, или ако си глупав, ще поумнееш, или ако си лош, ще станеш добър. Любовта всякога изменя човешкия живот. И обичта – също. Щом някой те възлюби, ти ставаш щедър, готов си да даваш. При Любовта няма лъжа – тогава имаш мир в ума, в сърцето и в душата си.
Обичта
е едно отражение на Любовта, тя е обработеният материал.
Любовта е мощна, силна и онзи, който те люби, нищо не иска от теб, а се радва, че ти дава от Любовта си. При Любовта и обичта нищо не се иска. Те са Божествени процеси и тогава се радваш, че любиш или обичаш. Любовта никога не е малка, но формата, през която се проявява, е малка. Не казвайте: „Толкова мога да обичам.“ Две неща ви трябват: да бъдете проводници на Божията Любов и на Божията обич – нищо повече.
към текста >>
При Любовта и
обичта
нищо не се иска.
И обичта – също. Щом някой те възлюби, ти ставаш щедър, готов си да даваш. При Любовта няма лъжа – тогава имаш мир в ума, в сърцето и в душата си. Обичта е едно отражение на Любовта, тя е обработеният материал. Любовта е мощна, силна и онзи, който те люби, нищо не иска от теб, а се радва, че ти дава от Любовта си.
При Любовта и
обичта
нищо не се иска.
Те са Божествени процеси и тогава се радваш, че любиш или обичаш. Любовта никога не е малка, но формата, през която се проявява, е малка. Не казвайте: „Толкова мога да обичам.“ Две неща ви трябват: да бъдете проводници на Божията Любов и на Божията обич – нищо повече. Изпяхме песните „Ти съзнавай, ти люби „ и „Аз мога да любя“. Любовта е най-добрата ориентировка.
към текста >>
Закон е, че по-рано трябва да се приложи Любовта и после –
обичта
.
Тогава каква е тази любов? А друг казва: „Аз те обичам“, а нищо не обработва. Тогава каква е тази обич? Често се създават любовни песни, които не са прави в съдържанието си. Дървото на живота е Любовта.
Закон е, че по-рано трябва да се приложи Любовта и после –
обичта
.
Да обичаш е много по-сложно, отколкото да любиш. Да знаеш как да нахраниш едно дете, да се приспособиш към характера му, това е обич. В човека има нещо Божествено. Ангелът го вижда и това, Божественото, привлича ангела към човека. И цветята обичат така, както човек.
към текста >>
9.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
- Боян Боев (1883 – 1963)
А когато човек отклони или подпуши в себе си вълните на Любовта и
обичта
, тогава той не е в състояние да привлича висшите обновителни енергии към себе си и добива предразположение към болести.
“, т.е. „Можеш ли да възбудиш в себе си трептенията на оня лъч, който Бог е вложил в теб? “ Вярата и Любовта са най-голямата лечебна сила. Там зад главоломните скорости, които не се поддават на никакво въображение, гори Божественото Слънце и облъчва човешките инструменти: мозъка и нервите; така се проявяват незнайните сили на волята и вярата – в това стои силата на Любовта. Когато човек люби и обича, той се свързва с висшите духовни полета и техните енергии внасят живот.
А когато човек отклони или подпуши в себе си вълните на Любовта и
обичта
, тогава той не е в състояние да привлича висшите обновителни енергии към себе си и добива предразположение към болести.
Думите на Учителя: „Ако не приемем най-малкия елемент на Божествената Любов, ще бъдем изложени на болести, не можем да бъдем здрави. Любовта е първият необходим елемент за здравословното състояние.“ V. Любовта като най-мощен трансформатор „Любовта е най-мощният трансформатор на човешките състояния и носи изобилния живот“ е мисъл, изразена от Учителя, която има обширно значение. Любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психическото: тя изменя състоянията на ума, сърцето и волята, тя внася живот не само в организма, но и в духовното измерение на човека, и чрез нея разцъфтяват дарбите, а скръбното състояние се сменя с радостно; тук ние ще я разгледаме във връзка със здравните проблеми.
към текста >>
Цитирам Учителя: „Търпението изключва болестите, но човек не може да бъде търпелив, ако няма Любов.“ Или: „Възприемайте нещата чрез
обичта
и ги предавайте чрез Любовта; тогава и материята, плазмата на човешкия организъм, ще се обнови и реорганизира.
Ако имате любов и плачете три пъти на ден, чудя се що за любов е това? “ Или: „Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота – и не само физическа, но и чистота в мисли, чувства, желания. Ако Чистотата и Любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете.“ Всяка мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на Любовта, създават предразположение към болести. Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава ритъма на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и довежда до болезнени състояния.
Цитирам Учителя: „Търпението изключва болестите, но човек не може да бъде търпелив, ако няма Любов.“ Или: „Възприемайте нещата чрез
обичта
и ги предавайте чрез Любовта; тогава и материята, плазмата на човешкия организъм, ще се обнови и реорганизира.
Ако в нас влезе Божественият ток на Любовта, никаква нечиста материя не може да остане в тялото ни. Ние трябва да възстановим първоначалното си състояние. Ако си на умиране и произнесеш името на Истината, ако премине през теб Любовта, ти ще възкръснеш. Ако болният познае Любовта на Бога, ще оздравее моментално.“
към текста >>
10.
25.ХI.1952 г. Изгрев
- Боян Боев (1883 – 1963)
Обичта
ражда обич.
Най-първо трябва да повярваме, че в Любовта стои нашето безсмъртие, да се събуди в тебе онзи чаровен момент - да знаеш какво нещо е Любовта. Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в душата си. Дръжте се за това вътрешно разбиране на Бога. Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога, който ни обича? И ние трябва да го обичаме.
Обичта
ражда обич.
И ако ние се научим да обичаме Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и Любовта ни към другите. РАДОСТНАТА ВЕСТ Е, ЧЕ ИМА ЕДИН, КОЙТО НИ ОБИЧА И ЧЕ ТОЗИ, КОЙТО НИ ОБИЧА, Е В СИЛА ДА НИ ИЗБАВИ ОТ БОЛЕСТИТЕ И ОТ ВСИЧКИ НЕДЪЗИ. Христос казва: „Намерих разрешението на безлюбието. Идете и кажете, че задачата е разрешена.” Това е онази сила, която е скрита в човека и то трябва да се разкрие. То е разумното, то е Божественото, то е Духът.
към текста >>
11.
МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изворът, който имаш е
обичта
.
Детето му казва, че е възхитено от кристалните му води. Изворът му отговаря: „Аз обичам цветенцата, тревичките, камъчетата, даже и песъчинките, които покриват моето дъно. Обичам всяка птичка и всяка сърна, която идва да пие от мен. Обичам и всяко дете или възрастен, който идва да утоли при мен своята жажда. И ти имаш в себе си един извор.
Изворът, който имаш е
обичта
.
Отвори го да протече, и тогава ще станеш също като мен. Както всички се радват на мене и идат при мен, така ще се радват и на тебе.”
към текста >>
12.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
- Боян Боев (1883 – 1963)
И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството,
обичта
, любовта.
До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти. Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия.
И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството,
обичта
, любовта.
Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства. Излагахме в коридорите и екземпляри от зеленчуковата градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура.
към текста >>
13.
Ново отношение към природата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Обичта
пък е невидим елемент, „живата вода” в света, която тече в големи вълни във всемира и обхваща невидимо всички нас.
То е нещо повече от въздух! Някаква психическа сила, която блика от живота на всемира. Щастлив е онзи, който чувства жива, силна и дълбока обич към дърветата, птичките и другите животни, който ги чувства сродни със себе си и знае, че и те в замяна на неговата обич му подаряват нещо много ценно. Всичко живо се движи по симпатии и антипатии. Ние представяме една част от безкрайното съзнание, дърветата - друга.
Обичта
пък е невидим елемент, „живата вода” в света, която тече в големи вълни във всемира и обхваща невидимо всички нас.
Дървото е една жива мисъл на Бога. Една мисъл, която заслужава нашето внимание. В него се крие една форма на мъдростта, която нам може би липсва - която ние още не сме постигнали. Нам е нужна тая мъдрост, защото всяко вярно схващане докарва мощ: а нам е нужна мощ, за да се сдобием с по-чисти, по-красиви и по-здрави тела. Ние искаме в края на краищата да се отървем от болестите.
към текста >>
14.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
- Боян Боев (1883 – 1963)
„Човек, който постоянно копнее за любовта и
обичта
, има бъдеще.”
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище „И най-малките деца трябва да знаят законите и методите на любовта. Трябва да знаят, по кой начин Божествената любов се превръща в служене, милосърдие, вяра, надежда, радост, смирение, знание и пр.”
„Човек, който постоянно копнее за любовта и
обичта
, има бъдеще.”
„Новото в света седи в следното: Служене на любовта! ” Учителят По-горе разгледахме любовта като образователен фактор - като най-благоприятна среда за всяко обучение и възпитание. Но този въпрос има и друга, по-дълбока страна.
към текста >>
15.
П л а н и н а т а
- Боян Боев (1883 – 1963)
Много се радва, че я обичате и изразява по някакъв начин
обичта
си към Вас.
* При Мусала казахме, че има нужда от хижа - ия направиха. При хижа „Скакавица" казахме, че трябва да се направи мост - и направиха мост. Когато искаме да направим нещо, понеже не пожелаваме само, но работим и действително искаме да го направим, каквото пожелаем става. Когато отидете на планината и я обичате, тя е много чувствителна към вашата обич, отзивчива е за нея.
Много се радва, че я обичате и изразява по някакъв начин
обичта
си към Вас.
Тя е отзиВчиВа за нашата обич към нея, защото и тя обича. Вие отивате на планината, за да научите велики Божии закони. Планината е място за проява на Любовта. За онзи, който разбира, планината има всички блага в себе си. В бъдеще яденето няма да бъде тук, а на планината, дето ще се отива с аероплан.
към текста >>
16.
Екскурзия на Витоша на 3 ноември 1942 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ние, като проявяваме
обичта
, с това показваме, че ценим онова, което Бог е дал.
Хората какви ли не идоли имат! По-рано са считали за идоли даже котките или биковете. След като стигнахме на Ел Шадай, изпълнихме Паневритмията и към 10 часа отново почна разговор. - Човек трябва да се научи да люби и да обича. Да люби безкористно и да обича безкористно.
Ние, като проявяваме
обичта
, с това показваме, че ценим онова, което Бог е дал.
Някой те обича и ти туря юлар. Това не е любов. Любовта има безброй форми. Всички тези форми на Любовта трябва да ги учите. Съвременният Живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и душа.
към текста >>
17.
11. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1937 година (Учителят говори)
- Боян Боев (1883 – 1963)
Обичта
ражда обич!
Определете свободното си време през деня, 1 час да употребите за Бога — за молитва, размишление, четене и пр. Ставайте сутрин по-рано, за да имате време за това. Това е една обнова. Има едно вътрешно разбиране за Бога, което всеки носи в душата си, дръжте се за него. Бог ни обича и ние трябва да го обичаме.
Обичта
ражда обич!
И когато се научим да обичаме, Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и любовта ни към другите. Разумното, Божественото, Духът, то е скрито в човека и то трябва да се разкрие, да се събуди и душата ви ще стане като Слънцето. Любете хората и тогава, когато ви мразят и ви вършат зло, слугувайте им без да знаят. Това е служене на Бога, както е казал Христос: "Аз дойдох да науча хората да живеят по Любовта — няма друг път". Сега идва шестата раса и хората не могат да влязат в нея, преди да ликвидират със своята карма.
към текста >>
18.
29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Божествения свят най-първо трябва да изпратиш любовта от теб и
обичта
идва след това непременно при теб и човек се радва тогава, че люби и обича.
Най-хубавото нещо за човека е да обича. Любовта е мощна сила и онзи, който те люби, нищо не иска от тебе, той се радва, че дава от Любовта си. Бъдете проводници на Божията Любов и обич. Дървото на живота е Любовта и в човека има нещо Божествено. При Любовта няма лъжа, при нея човек има мир в ума, сърцето и душата си, тя доставя всичката им храна и при каквито и условия да се намира, той може да се приспособи тогава.
В Божествения свят най-първо трябва да изпратиш любовта от теб и
обичта
идва след това непременно при теб и човек се радва тогава, че люби и обича.
Тук на земята, човек е на пансион и тя е най-хубавото училище. Трябва да ви дадат диплом тук, за да ви освободят, иначе и да отидете на онзи свят, пак ще трябва да се върнете и докато не го получиш, не можеш да се освободиш, т.е. трябва да се научиш да живееш добре! И колкото по-дълго живееш, трябва само да се радваш и учиш. Например: Ако човек е красив и употреби красотата си за общо добро, то е хубаво; същото е, ако той е умен, силен, богат, а не да искате това за вас и ваша изгода, да поправите само своите работи.
към текста >>
19.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта и
обичта
идват и ако не ги приемете, горко ви!
Трябва всеки ден да долавяте тези мисли и чувства и да работите с тях. Доброто е основата, Справедливостта с нея се гради и Разумността, т.е. да знаем как да се обхождаме. Вземете толкова, колкото торбата ви побира, а давайте всичко, което имате. Сегашният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля.
Любовта и
обичта
идват и ако не ги приемете, горко ви!
Те минават, остават благата си и отминават, а вие трябва да работите върху оставените ви блага, т.е. да предадете Любовта такава, каквато сте я приели. Вечер при лягане благодарете за това, което сте получили през деня (в ума и сърцето) и през нощта, когато спите, душата ви ще обработи този материал, който сте получили през деня. Трябва да се радвате на състоянието си, което имате в даден момент, защото в следващата секунда, то ще е друго. При доброто, човек постоянно се освобождава, а при злото е обратно — ограничава се, като не се съобразява със Законите на Природата.
към текста >>
20.
35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава
обичта
ти или не, дали някой те обича или не.
Остави този въпрос неразрешен. Той в бъдеще ще се разреши. – Как може да се задържи любовта? – За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието. Тогава тя ще остане при него.
Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава
обичта
ти или не, дали някой те обича или не.
Сега мнозина са минали през разочарованието на любовта и са изгорели. В Божествената любов няма изгаряне. Любовта не е химера. Тя е най-реалното нещо. Вие сте опитали нещо от трошиците на любовта.
към текста >>
21.
37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Имате ли ясна представа, какво нещо е
обичта
?
Като дойде любовта, никой не може да те лъже. Щом я няма, всеки може да те излъже. Тя е една нова наука. Най-първо трябва да се отучите от старото. Вие обичате някого.
Имате ли ясна представа, какво нещо е
обичта
?
При любовта има едно прояснение, едно прозрение. Преди да е почнала любовта да работи в човека, той е в спящо състояние. Щом дойде тя, има пробуждане. Тогава умът, сърцето и волята функционират правилно. И тогава постъпваш като гениален човек.
към текста >>
22.
47. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта започва с даване, а при
обичта
ще научите закона на възприемането.
Тя казва: „Аз се отказвам вече да разрушавам". Като се научат хората да любят и обичат, ще излязат от света на противоречията. Последните по никой друг начин не могат да се разрешат. Щом не любите и не обичате правилно, ще имате изопачено понятие за света и страданията ще дойдат. Вие не можете да любите, докато не дадете нещо от себе си.
Любовта започва с даване, а при
обичта
ще научите закона на възприемането.
Безлюбието е причина на всички болести и на всички страдания в света. Не можете да живеете, докато не обичате никого. Ако любовта не идва в нас изобилно, не могат да се родят у нас хубавите работи. И благото на цялото човечество зависи от любовта. Хората търсят своето щастие вън от нея.
към текста >>
23.
55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта и
обичта
служат за развиване на душата.
Някой като обикне някого, оставя го свободен. А друг като обикне, туря юлар. Това не е любов. Любовта има безброй форми. Всички тях трябва да ги учите.
Любовта и
обичта
служат за развиване на душата.
Някой пита: Онзи заслужава ли моята любов? Любовта не пита, дали заслужава оня любовта или не. Радвайте се, когато ви обичат. Радвайте се и когато ви мразят. В първия случай ви дават обработен материал, а във втория случай ви дават материал за обработване, напр.
към текста >>
24.
076 ВСЕОБЕМАЩАТА ЛЮБОВ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега ще изучавате
обичта
към цялото.
Вие трябва да имате вътрешно отношение към всички живи Същества. Ние търсим ония отношения, които са съществували първоначално между душите. Във всяко Същество, растение, животно или човек ще намерите поне една добра черта, заради която може да го обичате. Докато едни хора са ви приятни, а други неприятни, вие разглеждате нещата вън от Любовта. И в най-малката форма се крие един ангел, който след хиляди и милиони години ще измени тази форма и ще покаже знанието, което носи в себе си.
Сега ще изучавате
обичта
към цялото.
Това е закон, на който Бог ще ви учи. Не може да научите този закон сами. Друг ще ви научи. Кой? Само ученият може да ти покаже как да обичаш цялото. Кой е този учен?
към текста >>
25.
084 НОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
В какво седи
обичта
?
Как ще критикуваш пъпката, че не е цъфнала още? Не е дошло още времето й да цъфти. Не се произнасяйте за човека, че не е добър, но кажете: "Картината не е още завършена." Ако искате да имате правилни отношения към човека, трябва да държите в ума си хубавите негови черти и да не се отклонявате от тях. Тогава доброто в него ще се прояви. Който ви обича, счита всичко във вас за добро.
В какво седи
обичта
?
Този, който ви обича, не вижда никакви погрешки във вас. Любовта не вижда погрешките. Когато хората виждат погрешките на другите, когато ги съдят, това става по закона на Правдата. От хиляди години насам хората живеят по закона на човешката правда. Светът не само че не се поправя, но земята се е покрила с кости.
към текста >>
26.
Огънят на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Обичта
ражда обич.
Най-първо ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие, да се събуди в теб онзи чаровен момент да знаеш какво нещо е любовта. Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в душата си. Дръжте се за това вътрешно разбиране на Бога. Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога, Който ни обича? И ние трябва да Го обичаме.
Обичта
ражда обич.
И ако ние се научим да обичаме Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и любовта ни към другите. Радостната вест е, че има Един, Който ни обича, и че Този, Който ни обича, е в сила да ни избави от болестите и от всички недъзи. Христос казва: „Намерих решението на безлюбието. Идете и кажете, че задачата е решена. Това е онази сила, която е скрита вътре във вас.
към текста >>
27.
За чистотата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Степента на
обичта
зависи от степента на чистотата.
Представете си, че вие сте при първия извор, дето водата е чиста. Тук, на земята, всеки извор има в себе си гниещи вещества и водата му не е толкова чиста. Една мисъл, като мине в мозъка, понеже в мозъка има нечисти вещества, то тя е вече опетнена. И в сърцето ви е нечисто. Като излезе от вас любовта, аз виждам струя от червенина, виждам, че тая любов е оцапана.
Степента на
обичта
зависи от степента на чистотата.
Значи, за да те обикне Господ, снеми опръсканите си дрехи, измий се, облечи чисти дрехи и ще бъдеш обичан. Чистота! Чистота във всичко и умереност са, които ще ни направят по-възприемчиви към мировата любов. Когато не си чист, не те слуша Господ. Щом Той не те слуша, това значи, че трябва да изчистиш канализацията.
към текста >>
28.
Божественият свят
- Боян Боев (1883 – 1963)
Щом я изпратиш,
обичта
непременно идва при тебе.
Тогава ще можеш да се пренесеш, дето искаш. Най-хубавият порядък е Божественият. Тогава за човека ще има безкрайни възможности, които той не е сънувал. В Божествения свят разменната монета е следната: Ще се усмихнеш, и всичко ще имаш. В Божествения свят най-напред трябва да изпратиш любовта.
Щом я изпратиш,
обичта
непременно идва при тебе.
Щом не я изпратиш, нищо не идва. Любовта доставя всичката храна на ума, сърцето и душата. Като имаш любов, ще спечелиш нещо. Най-хубавото нещо е да обичаш. Ако обичаш някого и той те е възлюбил, ти ще оздравееш, ако си болен.
към текста >>
Любовта и
обичта
са Божествени процеси.
При любовта няма лъжа. Тогава имаш мир в ума си, в сърцето си и в душата си. Любовта е мощна сила. Онзи, който те люби, нищо не иска от тебе. Той се радва, че ти дава от любовта си.
Любовта и
обичта
са Божествени процеси.
Тогава се радваш, че любиш или обичаш. Любовта не е малка, но крушката, през която се проявява е малка. Например 200 или 300 свещи. Един човек, който представлява 200 или 300 свещи, казва:“Толкова мога да обичам“. Не че любовта е малка, но крушката е такава.
към текста >>
Що е
обичта
?
Нищо повече. Изпяхме песента “Ти съзнавай, ти люби“ и“Аз мога да любя“. Любовта е най-добрата ориентировка. Що е любовта? Внесеният капитал.
Що е
обичта
?
Изработеният капитал. Дървото на живота е любовта. В човека има нещо Божествено. Ангелът го вижда. Това, Божественото, привлича ангела към човека.
към текста >>
29.
Странникът и красотата на живота
- Боян Боев (1883 – 1963)
И
обичта
също.
Това не е любов. Съвременният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля. Ние един ден ще гледаме сегашния живот и ще разберем колко неоценими условия е съдържал той. В бъдеще ще оценим днешните условия. Любовта иде и ако не я приемеш, горко ти!
И
обичта
също.
Любовта няма да стои нито една секунда. Тя ще мине, ще ти остави благата и ще си отиде. Ти трябва да работиш върху оставените блага. Казано е: „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен. “ Значи да предадем любовта такава, каквато ние сме я приели.
към текста >>
30.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Не забравяй
Обичта
Му,
Не забравяй вейте Му милости. Не забравяй вейте Му благости. Не забравяй вейте Му добрини. Не забравяй милостта Му, Не забравяй благостта Му,
Не забравяй
Обичта
Му,
Не забравяй Любовта Му! Последните четири реда се повтарят три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които изразяваха с разни телесни пози и движения – с глава, ръце и крака, но и с цялото тяло, като всички следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна за възрастта Му ловкост, правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина. А преди всички тези упражнения, всички заедно, наизуст, пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение.
към текста >>
31.
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
започнала дейността си и има връзка с
обичта
, с Любовта.
Той казва: "Всяка душа, като отделна единица, има възможност да се разширява или да се смалява, да се отклонява от правия път. В окултната наука туй го обясняват по няколко начина. Западните окултисти го обясняват с т.н. топлинен етер. Топлинният етер е първичната енергия, която е.
започнала дейността си и има връзка с
обичта
, с Любовта.
Етерът означава това, от което нещата се раждат, отглеждат. Частицата ет означава Първичното Начало, от което нещата се раждат, а тер е това, което отглежда нещата на Земята. Етерът не е гъста материя". "Следователно в първото изявление на Живота се проявява Любовта, през което време започва да действа топлинният етер в материята. И така Животът се проявява в топлината.
към текста >>
Обичта
е закон на работа.
Такъв човек има вяра, върху която е изградил живота си. От човека се изисква разумна вяра, а не суеверие. Истинската вяра, както и истинската обич, подразбира работа. Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него.
Обичта
е закон на работа.
Понеже ни обича, Бог постоянно работи за нас. Той е създал света за нас, да се учим и да се развиваме. По същия закон и ние трябва да работим за Него, да правим това, което Той желае. Това значи да изпълняваме Волята на Бога от Любов към Него. Хората се радват на живот, на здраве, на сила, благодарение на Любовта и на грижите на Бога, на напредналите същества към тях.
към текста >>
32.
3. От смърт в живот, 1 юни 1932 г
- Влад Пашов (1902- 1974)
Едната е
обичта
, която дава и носи живот, а другата, която взема и носи смърт, тя е омразата.
Ако любовта няма приложение, какво ще ни ползва. Добрите чувства са проводник на силите на живота. Трябва да обичате някого вънка от семейството си, за да бъдете здрави, силни, богати, красиви. Всички блага в света са обосновани върху този закон. Но има два вида обич.
Едната е
обичта
, която дава и носи живот, а другата, която взема и носи смърт, тя е омразата.
В човешкото сърце трябва да влезе любовта, и животът, и благородството. Любовта има едно свойство - онзи, който ви обича, всякога да остава невидим и другите хора да не знаят, че ви обича. И който те обича, той никога не може да мe разлюби. Човекът, който ви обича, може да ви разлюби само по ваша вина. Ако вие се съмнявате в неговата любов, това дава път на негативните сили в него и той, без да иска ще ви измени.
към текста >>
33.
4. Пътят към свободата, 28 септември 1932 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Друг е въпросът за
обичта
.
А днес хората познават влюбването и страстта, но не и любовта. За влюбването аз имам особено мнение. За мен всички хора, които са влюбени се движат в една тъмна нощ; пътят по който те вървят има много трапчинки и затова постоянно падат и се нараняват. Влюбеният все ще падне, а после се оплаква, че го боли сърцето, че няма разположение и т.н. Такова нещо е влюбването.
Друг е въпросът за
обичта
.
Това е вече разумно отношение. И ако човек може да ходи вечерно време без да пада, това показва, че неговите очи са отворени. Сега хората смесват тези два процеса и се чудят защо страдат. И като не разбират казват: „Бог ще оправи света." Но това е само залъгване. Така светът не се оправя.
към текста >>
Когато ние говорим за
обичта
и любовта - за нас това е връзката, която е нужна, за да се опознаят хората, за да могат да работят заедно.
Това е пътят на свободата, по който хората ще могат да си помогнат по един разумен начин. Така те ще излязат из сферата на делничния и безцелен живот и ще станат съработници на Природата. И тогава ще се прояви вътрешната връзка, която съществува между хората и те ще могат да живеят без писани закони. Цялото човечество тогава ще представлява една грамадна свободна комуна, едно грамадно общочовешко семейство, член на Всемирната конфедерация на Космоса. Всички ще работят, всички ще се ползват еднакво.
Когато ние говорим за
обичта
и любовта - за нас това е връзката, която е нужна, за да се опознаят хората, за да могат да работят заедно.
Щом двама души се обикнат, те трябва да разпределят труда и благата помежду си и да си помагат. Ако те не си помагат и не разпределят труда си, няма никаква любов помежду им. Любовта като дойде, тя ще разпредели труда и благата. Само на тази основа може да се съгради едно разумно и свободно общество. Цялата философия на живота се състои в това, да знаеш да изпратиш по една хубава мисъл и благородно пожелание на своите събратя човеци ида бъдеш винаги готов да споделиш с тях всичко, каквото имаш.
към текста >>
34.
5. Пътят към щастието, 25 септември 1932 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
И вие като обичате някого и изливате
обичта
си към него, тя ще протече като жива вода и ще се ползват всички около вас.
Аз не искам да вярвате в това, но направете опит. Когато можеш да обичаш някого, без той да знае, тогаз ти ще обичаш всички. Ако нямаш едного, когото ти да обичаш без той да знае, ти не можеш и другите да обичаш. Трябва да има един човек, на когото ти да изливаш чувствата си, както една струя, един извор излива водата си и напоява цяла една местност. И изворът излива водата заради някого и напоява цялата област.
И вие като обичате някого и изливате
обичта
си към него, тя ще протече като жива вода и ще се ползват всички около вас.
Не казвайте името на този, заради когото правите нещата. Мнозина казват: Това и това го правя за Бога - с това пакостят на себе си. Аз като зная, че има един да ме обича, аз съм нещастен. И всичкото ми нещастие произтича от факта, че знам, че някой ме обича. Защото този, който ме обича, той чака нещо от мен и редно е да очаква.
към текста >>
Обичта
е едно условие, за да се реализира щастливият живот на земята.
Няма някой от вас, който да не е преживял този свещен трепет. Този свещен трепет не е лош, в когото и да се яви. Само така човек може да има постижения. Това е единственото нещо, което може да направи човека щастлив. Човек, за да бъде щастлив трябва да обича.
Обичта
е едно условие, за да се реализира щастливият живот на земята.
Трябва да реализираме един хармоничен живот тук на земята, за да се създаде едно общество на хора трезви, за да ти е приятно да живееш. И като срещнеш един човек, да знаеш, че има някого, когото обича. Всеки един от вас има възможност да бъде щастлив. Щастливият човек е господар и над смъртта. Всички, които искате да бъдете щастливи, трябва да изучавате законите на щастието.
към текста >>
35.
24. Пътят на доброто, 22 октомври 1933г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Щом се съмнявате в неговата обич, вие се съмнявате в
обичта
на Бога, защото в дадения случай, когато един човек ви обича, тази любов е на Онзи, Който ви е дал живота.
Трябва да знаете как се е ограничавала човешката душа. Затова се изискват хиляди години проучване. Когато започнем да ценим живота на всички същества като своя, ние ще разберем дълбокия вътрешен смисъл на доброто; Защото доброто е израз на онази любов, която е основата на живота. И за да разберем и оценим доброто като израз на любовта, трябва да бъдем крайно интелигентни. Защото, ако срещнете един човек, който е готов да се жертва за вас, а вие почнете да се съмнявате в това, дали ви обича, вие причинявате смърт на себе си.
Щом се съмнявате в неговата обич, вие се съмнявате в
обичта
на Бога, защото в дадения случай, когато един човек ви обича, тази любов е на Онзи, Който ви е дал живота.
Съмнението показва, че нямаш достатъчно светлина, интелигентност, за да схванеш истинското положение на нещата. И тогаз се оплаквате от съдбата си. Вие трябва да знаете, че човек е господар на съдбата си, но благодарение на невежеството си, робува на съдбата. Човек може да стане, каквото пожелае. Това значи да е господар на съдбата си.
към текста >>
36.
2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Обичта
към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога.
Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце. Уповавайте на това, което вие знаете и можете да направите, а не на това, което другите са ви казвали. Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите. Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си.
Обичта
към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога.
Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас.
към текста >>
37.
8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
И по законите на Любовта -
обичта
към един човек е обич към всички.
А сега както живеят хората, това не е никаква култура, не е никакво възпитание. Днес индивидуализмът и егоизмът са стигнали до крайните предели на своето проявление. И човек за човека не е брат, както би трябвало да бъде, а е станал вълк. Това се дължи на отсъствието на Любовта в човешкия живот, която е единствената връзка между всички същества. Двама души могат да се разберат и да останат заедно, само когато се обичат.
И по законите на Любовта -
обичта
към един човек е обич към всички.
Този, който може да обикне едного, е в състояние да обича всички. Щом човек започне да обича, макар и едного, той е станал вече проводник на Великата Божествена Любов. Ако човек не обича, той попада в един процес, чрез който влиза злото в него. Стане ли човек проводник на злото, може да повлече хиляди и милиони хора след себе си в тоя път. Така се спъва общочовешкото развитие.
към текста >>
38.
8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако вярвате, влезте в пътя на
обичта
.
Безверника, понеже не е зает като вярващия с молитви, използва времето си да помага на другите, да изпълнява волята Божия. Кое е по-хубаво - да вършим волята Божия или да казваме на Господа „Господи, аз много те обичам“ и да не изпълняваме волята Му? Сега аз определям степени в отношенията на хората към Бога - да вярват в Бога, да обичат Бога и да служат на Бога. Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме. Трите заедно, това е целокупността на нещата.
Ако вярвате, влезте в пътя на
обичта
.
Ако обичате, влезте в пътя на служенето. Така ще се образува един вътрешен кръг от трите, те ще образуват едно вътрешно единство, което ще ви осигури всички сполуки в живота. И ако човек иска да има сполуки в живота си, трябва да бъде човек на вярата, на обичта и на служенето. Ако едно учение не се възприеме и приложи, то е безсмислено. Сега хората искат да оправят съвременния строй.
към текста >>
И ако човек иска да има сполуки в живота си, трябва да бъде човек на вярата, на
обичта
и на служенето.
Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме. Трите заедно, това е целокупността на нещата. Ако вярвате, влезте в пътя на обичта. Ако обичате, влезте в пътя на служенето. Така ще се образува един вътрешен кръг от трите, те ще образуват едно вътрешно единство, което ще ви осигури всички сполуки в живота.
И ако човек иска да има сполуки в живота си, трябва да бъде човек на вярата, на
обичта
и на служенето.
Ако едно учение не се възприеме и приложи, то е безсмислено. Сега хората искат да оправят съвременния строй. За да се оправи сегашният строй, според моите изчисления ще трябват още 1000 години, и то, за да стане микроскопическо подобрение. За да станат две подобрения в човечеството трябва да минат 2000 години. За да се добият три подобрения, са необходими 3000 години отсега.
към текста >>
39.
Абсолютна чистота
- Влад Пашов (1902- 1974)
Значи
обичта
е да виждаш себе си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек.
Ако виждаш доброто, интелигентността и разумността в себе си, ще ги виждаш и в другите хора. Това значи туй, което виждаш в себе си, се отразява и в останалите. Човек уважава хората за съзнанието, което има в себе си. Той обича хората за хубавото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Види ли го и у другите, той ги обича вече.
Значи
обичта
е да виждаш себе си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек.
А да служиш на Бога, значи да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. И всичко, каквото вършиш, да го вършиш в Негово име. На Бога може да се служи само идейно. Под думата “служене” се разбира, че всичко, каквото правиш в името на Бога, е възможно. Така че иска ли човек да се развива правилно, трябва да се научи да служи на Бога, да почита себе си и да обича ближните си.
към текста >>
40.
ВРЪЗКАТА С БОГА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Обичта
се познава и
ще затвори крана си за теб, защото не познаваш Доброто в него. Следователно не могат да те обичат, ако не познаваш Доброто в хората. И ти не можеш да обичаш, ако другите не познават Доброто в тебе. За да обичате и да ви обичат, не прекъсвайте тока на Любовта. Ще вярваш в хората, за да вярват и те в тебе.
Обичта
се познава и
по това, че даваш нещо от себе си. И тъй, да обичаш, това значи да познаваш хората, т. е. да познаваш тяхното Добро. Да обичаш, значи
към текста >>
41.
Правило за обичта
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 976 • Правило за
обичта
.
• 976 • Правило за
обичта
.
За да те обичат хората, не се представяй, че знаеш повече от тях. Ако можеш да услужиш на хората, и те ще ти услужат. Обаче представиш ли се по-високо от тях, те няма да те погледнат. И тъй, като срещнете един човек, вижте как се държи – като господар или като слуга.
към текста >>
42.
16-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Обичта
си е обич.
И затова се казва и в книгата на праведния Йов, че в Съвета Господен дошъл и присъствувал и представител на Черното Братство. Значи и той присъствувал на този събор в Школата. В Школата няма никакъв спор между Белите и Черните Братя. Че един е черен, а че друг е бял - те се обичат. В Школата се обичат, но щом излязат в света, интересите им не се съвпадат и работят всеки за своите интереси.
Обичта
си е обич.
И едните вярват в правотата на своята кауза, и другите вярват, но вярата на едните се различава много от вярата на другите. 3. Като ученици на таза Школа ще имате широки възгледи, а няма да бъдете тесногръди. И Черният Брат и той е един напреднал дух. Тези неща са реални. В школата ще мислите, че всичко в света съществува, защото е необходимо.
към текста >>
43.
33–то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
- От
обичта
, от Любовта на Ученика към знанието зависи неговото правилно развитие.
Това няма да стане в един ден, нито в една-две години, нито в 100 години. Това е един вътрешен органически процес, за който се изисква дълго време. Обаче това, което говоря, за всеки едного по отделно може да стане бързо и да пожъне плодовете му. Това, което за колективното изисква векове, за един отделен човек може да стане за един кратък период. 78. Кой е най-важният въпрос за Ученика, с който трябва да се занимава най-първо и от който зависи неговото бъдеще?
- От
обичта
, от Любовта на Ученика към знанието зависи неговото правилно развитие.
Ученикът трябва да започне с обич към знанието. Знанието е предметът, към който трябва да се стреми Ученикът. А Любовта е храната, която той трябва да възприеме, с която да се храни. Няма ли Ученикът Любов към знанието, той нищо не може да постигне. Има ли Любов към знанието, то ще улесни Пътя на неговата душа, ще спомогне за правилното развитие на неговия ум.
към текста >>
Всеки ден като се разширява съзнанието на Ученика, трябва да се увеличава и
обичта
му към знанието, към проучване на Живота.
Благоприятните условия на живота отклоняват неразумния човек от пътя на неговото правилно развитие, а разумния човек те подкрепят в пътя на неговото развитие. Тази е причината, поради която при сегашното ви развитие мъчнотиите са повече, отколкото благоприятните условия. По този начин Природата иска да ви застави да учите. 81. Най-важното за Ученика е знанието. Това знание трябва да съдържа качеството на вътрешно смирение.
Всеки ден като се разширява съзнанието на Ученика, трябва да се увеличава и
обичта
му към знанието, към проучване на Живота.
Знанието се събира с години в съзнанието на човека, без да излезе навън. И Ученикът трябва да прекопае пластовете на съзнанието си, за да бликне това знание навън като жива вода и да полива растителността наоколо. Растителността в случая е емблема на вътрешния живот на Ученика. Най-хубавите желания и най-хубавите чувства могат да се реализират само от един прекрасен ум. Затова всеки от вас трябва да се стреми да има един прекрасен, отлично развит ум и с него да работи.
към текста >>
44.
41-во писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Идеалното на земята е туй:
Обичта
, която ние можем да имаме един към друг безкористно.
Когато ние говорим за Бога, разбираме туй Висшето, Разумното. Във всички външни неща и стремежи не е смисълът на живота. Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. Всички други неща са преходни илюзии. Тази обич ще мине от един свят в друг.
Идеалното на земята е туй:
Обичта
, която ние можем да имаме един към друг безкористно.
Физическият свят и живот без тази обич губи смисъла си. И човешката любов без Божествената губи смисъла си. Нещата стават ценни заради приятеля, който ги дава. Като говорим, че физическото е илюзия, ние разбираме, че не трябва да правим яденето, условията на живота център. Ако ние приемем Любовта безкористно и я приложим, светът ще се оправи.
към текста >>
45.
АЗ И ДРУГИТЕ
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Обичта
е свещено чувство.
* Когато видите, че един човек прави погрешка, използвайте я, за да се учите. Защото трябва да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е колективен акт. Вие не знаете защо един човек се е подхлъзнал някъде и е направил погрешка. * Когато някой каже, че обича, той трябва да даде, без да очаква да вземе нещо. Когато някой дава, а другият взема, и двамата трябва да изпитват свещено чувство.
Обичта
е свещено чувство.
* Хората страдат от безлюбие и умират пак от безлюбие. Те имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Той би бил спасен. * Срещате един човек, облечен с прости дрехи, но в него има една душа, един дух, сърце, ум.
към текста >>
46.
ЛЮБОВ, ОБИЧ
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Колкото е
обичта
ви, толкова ще бъде и паметта ви.
* Разпиляването на енергията не е жертва. Мнозина разпиляват живота си, а мислят, че правят жертва. Без любов жертва не може да има. * Няма друг изходен път освен този: Господ ме обича и аз Го обичам. * Ако обичате един човек, вие ще запомните думите му, ако не го обичате, няма да ги запомните.
Колкото е
обичта
ви, толкова ще бъде и паметта ви.
* Ще се обичате, без много да се доближавате, и без много да се отдалечавате. * Светиите и Учителите само разбират Любовта. На Земята се изучават силите на Любовта, но не и законите на Любовта. * Когато двама души се обичат, цялото човечество участва в тази любов. Целият свят обича влюбените.
към текста >>
47.
ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕШ БЛАГОДАРНА
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Слушай да ти кажа:
Обичта
е едно нещо, а женитбата - съвсем друго нещо.
От тази обич нищо не си изгубила, само и двамата спечелихте. Ти го обичаш, и той те обича, но това не значи, че непременно трябва да се ожените. - Но, Учителю, защо? Аз го обичам и искам да бъда постоянно с него. - Ако настояваш, може да успееш, но въпросът ще бъде уреден по човешки.
Слушай да ти кажа:
Обичта
е едно нещо, а женитбата - съвсем друго нещо.
На Земята ти имаш кармична връзка само със своя баща. Ако желаеш да бъдеш ученичка, не си създавай нови връзки и нови карми. Една женитба обвързва, усложнява, спъва свободата на човешката душа. Понякога хората се женят, за да се разплатят. Такава женитба е на мястото си.
към текста >>
48.
Думите на Видния Странник Буди-Са
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Казахме я -
Обичта
.
А храна Бог е дал и има не само за вас, а и вън изнасяте за другите. И ако някой гладува понякога, то е защото някой някъде е усвоил неговото или го е разпилял, или сам е преял. Но как може да се тури ред някъде? Трябва първо да имаш една основа. Коя е тя?
Казахме я -
Обичта
.
Ако един човек рече, че едната му ръка не е негова и не иска да я храни и облича или захапе? Че кракът не е негов и не иска да го обува, или намуши - умен ли е ? Целият народ е такова тяло - един голям човек - и всеки човек е една клетка от него: всеки трябва да получи своето - и храница, и топлинка, за да бъде жив и да може да работи заедно с всичкото останало тяло. Всеки от вас има тяло и знае това - и за всяко нещо от него го боли - обича си го! Болката показва, че го обича - като претръпне, престане да обича, тогава все му е едно.
към текста >>
Но със здраве- то, с водицата, с мирната главица, с истината, с
обичта
, хората може помежду си да се разберат и да направят това, от което всички ще бъдат доволни.
Ако един човек е пил у един кръчмар и опитвал една бъчва с вино - напил се, направил пакости; пил от втора бъчва вино - напил се, правил пакости, бил се, затваряли го; пил от трета бъчва вино - счупили му главата; пил от четвърта бъчва, уж ново нещо - развалил му се стомахът, лежал болен с недели. Питам, какъв смисъл има да отива пак в кръчмата, да опитва пак уж новите бъчви на кръчмаря? Такива кръчми са и сегашният ви живот. Не е ли време да се разбере, че е по-добре да се пие това, което Господ е дал: бистра водица, та мирна глави- ца? С ходене по кръчми и пиене вино работите не се оправят.
Но със здраве- то, с водицата, с мирната главица, с истината, с
обичта
, хората може помежду си да се разберат и да направят това, от което всички ще бъдат доволни.
Защо- то истинско добро е само доброто за всички. Когато един прави добро за сво- ите само - той е вълк, който радва вълчетата, но овцата плаче за отвлеченото агне. Когато ние отвличаме, радваме се, но когато ни отвличат, крещим, пла- чем и негодуваме. А законът е такъв: който отвлича - ще го отвлекат! Лъжецът намира по- голям лъжец, насилникът - по-голям насилник от себе си.
към текста >>
-
Обичта
.
А законът е такъв: който отвлича - ще го отвлекат! Лъжецът намира по- голям лъжец, насилникът - по-голям насилник от себе си. И когато той победи, злото наместо да намалее, става по-голямо, защото по-големият насилник ос- тава вместо победения по-малък. Ето защо е казано, че зло със зло не се по- беждава! Коя е основата на дома?
-
Обичта
.
Коя е основата на всеки разумен живот? - Същата обич. Без обич в све- та стават само лошите работи. Може да казваш каквото искаш: интерес, пра- во, закони - всичко това без любовта става зло! Омръзнало на един човек да гледа стария си баща.
към текста >>
Любовта ражда любов,
обичта
- обич, Доброто - добро.
- Кога? - Когато не са ти платили нищо за услугата, когато ти нито си поискал, нито даже помислил за някаква отплата, когато си я правил. Защото и гостилничарите хранят, но взимат пари. И лекарите лекуват, но им плащат! А за платеното веднъж не се плаща пак.
Любовта ражда любов,
обичта
- обич, Доброто - добро.
Това е закон, който никой не може да обори. Но ако ти си уж правил добро, давал яйце и взел кокошка - и после се оплакваш, че хората не искали да ти признаят доб- рото или да ти помогнат и на тебе - или хората лъжеш, или себе си! Трънката грозде не ражда, но и лозата трънки не ражда. Всяко по вида си ражда. Сейте доброто и като не чакате плода му - той по-лесно ще дойде.
към текста >>
Старото или новото, смъртта или животът,
обичта
или омразата, съмне- ние или радост, бедност или богатство - сами си изберете - и ще проверите тогава вярно ли е това, което ви говоря!
Един е само законът: да се обичаме един други, както обичаме себе си! Два пътя са отворени сега пред всекиго. И каквото си предпочетете и изберете - това и ще имате. Какво е било досега, и то е много важно, но това, което ще си изберете от днес нататък - е още по-важно!
Старото или новото, смъртта или животът,
обичта
или омразата, съмне- ние или радост, бедност или богатство - сами си изберете - и ще проверите тогава вярно ли е това, което ви говоря!
А сега нека ви разправя ПРИКАЗКАТА ЗА ЗАЕКА. На заека не вървяло в живота. Къде шавне - все поразия! Тук го гонят, там го стрелят - просто да легне жив в гроба - не се живей!
към текста >>
49.
Живот
- Георги Радев (1900–1940)
Първият път, по който Животът тръгва, е
Обичта
.
В Живота обаче има диференциране. Животът без Любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма.
Първият път, по който Животът тръгва, е
Обичта
.
За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат. Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот.
към текста >>
50.
Добро
- Георги Радев (1900–1940)
Обичта
към злото му придава
Този човек има нещо мощно в себе си, заради което всички го обичат. Добрите хора са истински силните хора в света. Ала хората мислят, че злото в света е силно. Злото е силно само затова, защото хората го обичат.
Обичта
към злото му придава
сила. Злото черпи сила от Любовта. Въпреки това обаче, стремежът към Доброто никога не може да спре. Процесът на Доброто е вечен. Той е творчески процес на Живота.
към текста >>
51.
Котката, която мижеше
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Любовта и за
Обичта
.
съдба и карма. И трябва правилно да я разрешим в дихарма. А от кармата се преминава в дихармата само чрез любовта." И всяка една сестра, която посещаваше Школата беше чувала, че Учителят непрекъснато говори за
Любовта и за
Обичта
.
Но Той говореше за Всемировата Любов и за Космичната Обич. А Михаил използуваше това и ги привличаше при себе си с тези слова на Учителя, защото му трябваше тяхната обич и любов. И после ги
към текста >>
52.
ПРЕДГОВОР
- Теофана Савова
Обичта
й към Теофана, която чувстваше до себе си, я крепеше.
Милата леля Катя! Чрез нея обикнах още повече българската душа, защото, родена и израснала в Балкана, тя я олицетворяваше. Беше мило, но и тъжно, тъй като я виждах да страда от мъчителна коксартроза, която въпреки всичките грижи прогресивно я обездвижваше. Колкото и да страдаше, тя запази приветливия си характер.
Обичта
й към Теофана, която чувстваше до себе си, я крепеше.
Беше се грижи- ла за нея с всеотдайност, особено през последните й земни дни. И естествено в нея Фани бе видяла истинския си наследник. Един ден съвсем спонтанно, както става между добри приятели, Катя ми каза: „Извинявай, защото аз знаех, че Фани искаше да остави всичко на теб!
към текста >>
53.
СЪБОР В СОФИЯ
- Теофана Савова
Не забравяй
обичта
Му,
Не забравяй всичките Му милости, Не забравяй всичките Му благости, Не забравяй всичките Му добрини! Не забравяй милостта Му, Не забравяй благостта Му,
Не забравяй
обичта
Му,
Не забравяй Любовта Му! " Последните 4 реда се повтарят 3 пъти: първият път силно; вторият път тихо; третият път много тихо. След това започнаха седемте физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения: с главата, ръцете, краката, но и е цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и с чудесна ловкост за възрастта му, правеше едновременно същите движения... А преди всяко от тия телесни упражнения всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията или част от тях се повтаряха трикратно.
към текста >>
54.
ЛЮБИ И ОБИЧАЙ
- Теофана Савова
Единствената монета, която не спада в света, е
обичта
!
Ти любиш, като даваш любов на другите. А обичаш, като възприемаш и оценяваш любовта на другите към тебе. И двете неща носете в себе си: люби и обичай! Бог никога не иска да срещне един човек, който е прекъснал връзката си с Него. Единствената монета, която не спада в света, е Любовта.
Единствената монета, която не спада в света, е
обичта
!
Човек трябва да започне с любовта, за да знае какво нещо е музика. Само тогава можеш да пееш!
към текста >>
55.
ОКУЛТНАТА МУЗИКА И УЧИТЕЛЯ
- Теофана Савова
Възхищението и
обичта
ни са безгранични.
Учителя ни погледна, усмихна се сърдечно и продължи да пее: „Нивата ми тази година роди много. Ще се наблагодаря на Бога, че имаме една щастлива година. Хамбарът е пълен, децата ми са облечени -слава на Бога." Колко е мил той в тия вечери, колко е естествен и силен в тези мигове на вдъхновение.
Възхищението и
обичта
ни са безгранични.
След това Учителя дойде при нас и, докато ни говореше, в салона влязоха и други, та кръгът от слушатели значително нарастна. Тези вечери бяха като свещен дар за нас. Тръгнахме си за вкъщи едва в полунощ. 27 ноември Музикална вечер
към текста >>
56.
7.46 Неделчо Попов
- Светозар Няголов ( -2013)
Неговият добър, мек характер бързо спечелва
обичта
на младежите.
Тогава се събират в обща квартира и работят в Държавната печатница като словослагатели. Управата се нуждаела от оценител и те се спрели на Неделчо, като веднага му увеличили заплатата. Тази длъжност изпълнява до края на живота си. През 1926 г. Неделчо Попов участва в събора и започва да посещава беседите.
Неговият добър, мек характер бързо спечелва
обичта
на младежите.
Добрата заплата му позволява да кани Учителя на важни концерти, като осигурява и транспорта. Става близък с Учителя и взема дейно участие в братския живот. Заради хубавото му отношение към братята и сестрите получава прякор „Гълъба". Увлечен от младежките пориви на братята, решава да напусне работата си, да вземе една раница с беседи и да проповядва. Съобщавайки на Учителя намерението си, последният строго му казва: „Тебе яли ли са те въшки?
към текста >>
57.
Село Хатърджа
- Георги Томалевски (1897-1988)
Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер
обичта
и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал.
Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове. Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и гръцките духовници. Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия. Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той. Така вървяха дни, седмици, месеци.
Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер
обичта
и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал.
Той работеше на нивата, в двора, около добитъка, защото не обичаше мързела и готованството, но през свободните часове залягаше на четмото и писмото, на черковната история и на сметките. - Готви се, Константине. Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към манастира, да го правиш тук за народа казваше с лека усмивка Атанас. - Скоро ще бъде това. Когато мръкнеше и Константин се прибереше в своята стаичка, отредена за него на горния кат, той четеше, молеше се и размишляваше за това, което му предстоеше да извърши в живота си.
към текста >>
58.
Закони
- Георги Томалевски (1897-1988)
Пояснение: Само
обичта
на околните може да ти даде кураж и сила в един момент, в който трябва да извършиш едно сериозно дело.
Ограничението, което човек е получил, след като е злоупотребил с тази свобода, идва от закона за каузалността, а не от отмъстителността на Бога. Бог не отмъщава, защото е Любов. Онова, което изглежда като отмъщение, е нарушеното равновесие в света на абсолютната правда, което законът възстановява. И тъй мярката на твоята лична свобода е свободата, която ти даваш на другите. 17. Закон: Щом хората те обичат, те те повдигат.
Пояснение: Само
обичта
на околните може да ти даде кураж и сила в един момент, в който трябва да извършиш едно сериозно дело.
Не прекъсвайте връзките си с добрите хора. Те са невидимите източници, от които получавате сила в най-сериозните моменти на своя живот. Какво става с растението, лишено от слънчевата светлина? 18. Закон: Добрият е винаги силен. Пояснение: Ние коригираме понятието сила.
към текста >>
59.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
- Константин Златев
Обичта
към злото му придава сила.
За нас тук е по-важно да уточним някои детайли, свързани пряко с проблематиката. И един от тях е: откъде злото черпи силата си в нашата действителност? На този съдбовен въпрос Учителят на ББ у нас отговаря по следния начин: "Добрите хора са истински силните хора в света. Ала хората мислят, че злото в света е силно. Злото е силно само затова, защото хората го обичат.
Обичта
към злото му придава сила.
Злото черпи сила от любовта (към него - бел. К. З.)." Както е прието да се казва, коментарът е излишен. И още един съществен ракурс в същото направление: какви са плодовете на злото? Нали именно по тях следва да го разпознаем?
към текста >>
60.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
- Константин Златев
Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или култура на
обичта
.
На този проблем Учителят П. Дънов посвещава значителен брой свои беседи и лекции, изяснява го и в лични разговори с последователи: "Не е умът, който ще спаси света. Умът е само оръдие за обработване на човешкото сърце. Той е ралото, мотиката, с която можем да копаем. Ония, които не са сформирали своя ум, трябва да го сформират и оттам да слязат към сърцето.
Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или култура на
обичта
.
От сърцето започва новата култура! Всички желания в нас, които разрушават Божественото, трябва да ги отмахнем. Те не са наши, но са остатък от една много стара култура. Колкото по-скоро ги отмахнем, толкова по-скоро ще дойдем до онова вътрешно състояние, което носи подем и мир. Новото, което иде сега, ще заздрави всяка рана на душата, сърцето и тялото." Той добавя и извънредно любопитна информация относно радикални промени в земния релеф, които ще съпътстват утвърждаването на Новата култура: "Сегашните континенти ще изчезнат.
към текста >>
61.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
- Константин Златев
Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а
обичта
- процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда."
Той единствен (поне доколкото ми е известно, без да съм филолог) съдържа две понятия-синоними относно обекта на изследваната тук тема: "любов" и "обич". Първото от тях е от славянски произход, а второто - от прабългарски. Често в разговорната реч ги използваме като взаимно заменяеми. Но от езотерична гледна точка - като носители на определен тип енергия - те притежават съдържание с известни нюанси в проявата им като космически принцип. По този въпрос Учителят на ББ в България съобщава следното: "Думата "Любов" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към периферията, а думата "обич" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието.
Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а
обичта
- процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда."
Когато един ден неминуемо си заминем от този свят (това е съдбата на всички въплътени същества, дори и на великите духовни Учители), ще се изправим пред своите по-напреднали по космическата стълбица на духовното израстване братя и сестри и ще трябва да отговорим на един най-важен въпрос: "Изпълни ли закона на Любовта? " От отговора му и ще зависи как да протече по-нататъшното ни обучение в духовния и материалния свят, условията на следващото или на поредицата следващи въплъщения, кармичните обусловености и задачи, стимулът да продължим напред към крайната цел - съвършенството, единението с Бога. Излишно е да споменаваме, че тези, които ще ни зададат този въпрос, предварително отлично ще знаят и точния отговор. В невидимия свят нищо не може да остане скрито! Но от нас ще се очаква да бъдем максимално обективни и самокритични, за да си помогнем сами в избора на вариантите за по-нататъшния ни път през Вечността.
към текста >>
62.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
- Константин Златев
Обичта
на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на Бога.
А Космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога." - Свръхсъзнание: Свръхсъзнанието е проява на висшето естество на човека, на неговата потенциално заложена Божественост, разгърната в целия блясък на съвършенството си. Затова и Учителят П. Дънов го назовава още "Божествено съзнание". За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат.
Обичта
на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на Бога.
За повечето хора това са мигове в живота, които обаче оставят незаличима следа в паметта им. Само великите Посветени са постигнали толкова висока степен на индивидуално духовно развитие, че да пребивават постоянно в състоянието на свръхсъзнание. Окултните ученици са на път към това постижение. Свръхсъзнанието може да бъде дефинирано още и като съзнание на Цялото. За взаимоотношенията между него и останалите единици съзнание в Космоса Учителят на ББ у нас подчертава: "В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват.
към текста >>
63.
VIII. ТЪРПЕНИЕТО
- Константин Златев
Търсиш всички възможни начини да изразиш
обичта
си.
Такава е и идеята на следващата му реплика към учениците: - Не се стреми да постигнеш всички желания изведнъж. Днес едно желание като постигнеш, всички други желания ще можеш да постигнеш. Не е трудно да се досетим, че търпението е от особено значение и в най-деликатните взаимоотношения – между мъжа и жената. Влюбваш се и душата ти полита.
Търсиш всички възможни начини да изразиш
обичта
си.
Нетърпелив си да я споделиш с всички и, разбира се, на първо място – с нейния обект. Ако той остане безразличен, изгаряш в огъня на несподелените чувства. Светът се срутва върху главата ти. Животът загубва смисъл. Небето помръква и птиците престават да пеят.
към текста >>
64.
XIX. ЩАСТИЕТО
- Константин Златев
И е съвсем логично първият и най-важен обект на
обичта
ни да бъде самият Източник на всемирната Любов: „... Искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма заповед: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и всичкия си ум, и ближния си като себе си.“ Дръжте тази Любов непреривно в себе си, за да става правилна обмяна между Божията и вашата Любов.
От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви Своята Любов и да ни покаже как да обичаме.“ От нас се очаква да достигнем такова равнище на духовно израстване, че да умеем да обичаме така, както Бог обича. А това означава да мислим, да чувстваме и да действаме като Него. Само тогава бихме могли да изпитаме онова щастие и блаженство, които Той изпитва във всеки миг на безкрайността, в която живее. Всичко останало, колкото и да е примамливо и бляскаво, е само подготовка за триумфа на окончателното сливане с Божественото.
И е съвсем логично първият и най-важен обект на
обичта
ни да бъде самият Източник на всемирната Любов: „... Искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма заповед: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и всичкия си ум, и ближния си като себе си.“ Дръжте тази Любов непреривно в себе си, за да става правилна обмяна между Божията и вашата Любов.
Колкото по-чиста, по-безкористна и по-възвишена става вашата Любов, толкова по-голяма е възможността да познаете Онзи, Който ви обича. Той постепенно ще ви се открива и вие ще започнете да виждате еднакво ясно както отвън, така и отвътре“ (Учителят П. Дънов). Следователно – да познаеш Бога в Любовта е най-значимото постижение по духовния Път, което те пренася завинаги в нетленните обители на върховното щастие. А си щастлив, защото Той е оживял в теб и ти си станал едно с Него. Така неусетно ти си се превърнал в жител на Божествения свят: „Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е.
към текста >>
65.
'Копнеж за обич'
- Невена Неделчева
Творбата на Невена Неделчева засяга един извечен въпрос – за
обичта
и майчинството, осветен в светлината на Учението на Беинса Дуно.
"Копнеж за обич" творба на Невена Неделчева книгата за теглене на PDF
Творбата на Невена Неделчева засяга един извечен въпрос – за
обичта
и майчинството, осветен в светлината на Учението на Беинса Дуно.
Тази вълнуваща книга трябва да достигне до всяка жена и до всяка майка в нашето време. Задачата на този роман е да ги насочи към светлината, идваща от идеите на Учителя, за да разберат жената и майката, че те трябва да се превърнат в онази Нова Ева, която се приближава до идеала, водещ ни към мистичната Божествена Майка на света. Автор: Невена Неделчева Издателство: Бяло Братство, 2010 г.
към текста >>
66.
Вътрешната връзка с Учителя
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Обичта
ни към него беше безгранична.
Връзката между ученика и Учителя се реализира на всички нива. Когато Крум пристига на Изгрева и отива при Учителя, той се усмихва и му казва: „Е, има ли още нещо да питате? “ Крум ми казваше, че когато си в аурата на Учителя, те обзема вътрешен мир, хармония, Любов. ,3 аурата на Учителя ние се преобразявахме.
Обичта
ни към него беше безгранична.
В присъствието на нашия обичен Учител думите на Христос: „Моят мир ви давам, моят мир ви оставям“ за нас се превръщаха в реалност.“ [66] Учителят. Закони на доброто, младежки окултен клас, 1930. София: Литопечат, 1942. 369 с.
към текста >>
67.
И тръгна Словото по света...
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Обичта
, която се раждаше между нас, е още в сърцата ни.
От ляво на дясно: непознат, Пенка Кадиева, Данаил Жеков, Крум Въжаров, Борис Николов, двама младежи от САЩ, Лидия Жекова Лагерът на Седемте езера беше посещаван от чужденци от Русия, франция, Англия, САЩ и др. Крум усърдно работеше с тях, обясняваше им учението, водеше ги на преходи в планината, показваше им местата, по които са ходели с Учителя. Общувахме непринудено, преживявахме красотата на братския живот.
Обичта
, която се раждаше между нас, е още в сърцата ни.
Всички тези хора от далечни страни отнасяха със себе си частица от нашия братски живот, за да я споделят със своите приятели, и пак се връщаха... Весела Несторова и Крум подготвяха материали от Учителя на английски език, които раздавахме на чужденците. Приятелите от Русия много обичаха Крум. Те общуваха с него и чрез писма. Ето едно писмо от Елена Соловьова до Крум Въжаров.
към текста >>
68.
Последни дни
- Крум Въжаров (1908- 1991)
И през най-тежките дни на съществуването ми имаше едно любезно, настойчиво и безкрайно благородно същество, което не изгуби
обичта
, толерантността и търпението си да ме тегли нагоре и напред по светлите пътеки на духовния живот.
Любезна Мария, Ето, става вече година, откакто получих Вашето писмо с вестта за заминаването на Крум Въжаров. Вестта дойде при мен като тежък удар. Докато бях в София, брат Крум беше за мен единствената, ала толкова по-здрава и надеждна връзка със светлата, разумна и градивна част на света. Няма да крия, че аз бях трудна ученичка - захваната в хомота на трудно и объркано ежедневие, задължения, противоречия между високи пориви в изкуство и духовен живот и тягостни усилия за прехрана и оцеляване в буквалното значение на думата.
И през най-тежките дни на съществуването ми имаше едно любезно, настойчиво и безкрайно благородно същество, което не изгуби
обичта
, толерантността и търпението си да ме тегли нагоре и напред по светлите пътеки на духовния живот.
Мисля, че той е допускал, че пътуването ми за Швеция през 1988 г. ще бъде само в една посока и заради това беше толкова настойчив в братската си напътствена подкрепа. Но какво Крум е мислел и предвиждал, това са само мои догадки сега, след като вече близо година все още не мога да свикна с мисълта, че той не е тук между нас! Имаше нещо изключително устойчиво в него, той внушаваше някакво необикновено усещане за трайност и дългопродължителност на Доброто, Любовта и Истината, умееше да подкрепя Надеждата и Вярата. Идвайки тук, изпитах големи трудности в подреждането на битието, което изведнъж прекъсна старите връзки и опори и трябваше да създаде нови.
към текста >>
69.
Теми на Общия окултен клас
- Влад Пашов (1902- 1974)
Единство на
Обичта
, 26.12.1923 г., 7:30 ч. вечерта.
Разлика между гордост и тщеславие, 21.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителните качества на мъжа и жената, 28.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Ще разгледате въпроса идейно, както са мъжът и жената в Природата. Отличителни черти на растенията, 05.12.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Качества на знанието, 19.12.1923 г., 7:30 ч. вечерта.
Единство на
Обичта
, 26.12.1923 г., 7:30 ч. вечерта.
Произход на лечебните растения, 02.01.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Най-малката добродетел, 08.01.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Произход на усмивката, 16.01.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Разлика между Дух и материя, 23.01.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Най-щастливият ден в годината, 06.02.1924 г., 7:30 ч. вечерта.
към текста >>
70.
Духовни закони
- Влад Пашов (1902- 1974)
Правило за
обичта
976
Постът като метод за окултна работа 785 Правене на добро и на зло 607 Правило 969 Правило за будността 825 Правило за даване на обещание 1004
Правило за
обичта
976
Правото на ученика 1003 Превръщане на користолюбието в милосърдие 619 Придобиването на Истината 590 Приложение 974 Приложение и анализиране на мислите 553
към текста >>
71.
Соломон и Балкиза
- Николай Райнов
„И, когато изново се родиха на земята момъкът и момата, запалиха се от свърхземна обич — и
обичта
га изгори с небесен пламък.
И, като извади сърцето й, запали го с огън от небето. „А тя умря. „И, по свещено заклинание на светлоликия Мъж, сърцето пламна с пурпурен пламък на саможертвена любов — и тръгна след момъка. „Разбра тогава момъкът, колко силна е била любовта на момата. А сърцето изгори дяволската сянка, пратена от черния магьосник, — и душата на момъка видя волност.
„И, когато изново се родиха на земята момъкът и момата, запалиха се от свърхземна обич — и
обичта
га изгори с небесен пламък.
„И сляха се в едно — и се издигнаха над облаците, а звезди украсиха главите им — и под нозете им се въртяха пламтящи вселени. „ ... От ранни младини съм чувал тази притча, царице. Но колко малко спомня тя словата на сегашния живот!“ *** И, когато млъкна Соломон, Балкиза каза. „Притчи за богове — на боговете трябват. „Наистина, малко спомня притчата на цар Соломона словата на човешкия живот: от небето е твоята притча негли — па и не е за земята... Защо ни са небесни притчи?
към текста >>
72.
Псалом на Слънцето
- Николай Райнов
Той е вечният Пламък, по който се топят душите и летят в опиване към Него — и Го доближават, ала не ще Го стигнат никога! *** Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината! Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас! Алилуйа! Хвала и благодарност, славословие и жъртва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрост! Алилуйа! Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе! Алилуйа! Защото Твое е Царството на
Обичта
— и Силата на Жъртвата — и Славата на Страданието! Алилуйа! *** Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодияк е начертание на Пътя.
Разливаха в Негова чест на златен престол благовонни течности фараоните в Египет, а ладан и царствен нард Му кадеха иноците на Запад. Защото от едно Слънце е бил вредом посян животът, — както се сее златно семе по разпукана орница. *** От море до море води керван от звезди Синът на Царя — и всичко живо Му въздава почет — и вси люде в Негово име начеват работа. Той е Агнето, заклано в жъртва, когато се е създал светът : Неговата кръв кипи на златни вълни по небето, Неговата плът трепери и диша, затворена в земята, като в пъстра одежда на царски празник. Нему е поверена светлата Тайна на Разпятието и Възкресението.
Той е вечният Пламък, по който се топят душите и летят в опиване към Него — и Го доближават, ала не ще Го стигнат никога! *** Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината! Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас! Алилуйа! Хвала и благодарност, славословие и жъртва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрост! Алилуйа! Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе! Алилуйа! Защото Твое е Царството на
Обичта
— и Силата на Жъртвата — и Славата на Страданието! Алилуйа! *** Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодияк е начертание на Пътя.
По пътя на Слънцето мини, за да познаеш Слънцето! Пробуди в себе си звездността на Огъня, който твори чрез опознаване на най-скритото! И ще станеш тогава Овен ; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света. Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пеe вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец — и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове. Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство. Че в непобедимото сливане на Човек и Дух е Тайната на Третия Ден.—Това наричат Близнаци. Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак, който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта.
към текста >>
73.
Песен за Девата
- Николай Райнов
Всеки, който почита богинята на
Обичта
, почита — Нея.
Всеки е пред Нея дете — и Тя е Майка на всичко живо. Тя е родила душите, които живеят на земята. Светлина Я обвива. И мъжете, като съзерцават Нейния блясък, остават със смутени сърца, с треперливи ръце — и в душата им се ражда любов. Тя е носила Вечния Човек в своето лоно — и от Нейното сърце блика обич към вселената.
Всеки, който почита богинята на
Обичта
, почита — Нея.
И детето, което се гали с топли ръце о майка си, и момъкът, който посреща с тупкащо сърце своята обична, и съпругът, който целува своята съпруга, и старецът, който милва проходилото внуче: всички тачат Нея, Зорницата. Чисто е Нейното сърце от петно — и като девствен сняг е бяла душата на Небесната Мома. Тя е съкровен трепет на всичко създадено — и диша. Тя е в цветето на пролетта, стене в жълтия лист на есента, бори се с небето в снежните зимни бури, топи се в синевината на ведро лятно небе. Ветрецът разнася Нейния шепот, а мълнията разсипва бурно блясъка на Нейните златни коси.
към текста >>
Ищар, Деркето, Лакшми, Анаитис, Астарта, Изида, Афродита, Венера —: Нея вредом обожават онези, що любят дълбоко и дирят в
обичта
или трепетен живот, или пламенна смърт.
…И всичко живо Я боготвори — и всичко Ней служи. Тя минава през тъмната древност на вековете — и стига през мрака на времето до нас. Тя е световната Евритмия, за която жадуват художниците — и светлата Хармония, която дирят свирачите и певците. Много са Нейните преображения. Много са песните, в които долита Нейната душа при нас, при смъртните.
Ищар, Деркето, Лакшми, Анаитис, Астарта, Изида, Афродита, Венера —: Нея вредом обожават онези, що любят дълбоко и дирят в
обичта
или трепетен живот, или пламенна смърт.
Пазителка на Девствеността. Тя има храм, дето вечно гори неугасимият Пламък на Любовта. И там отлитат душите на тръпни моми и на копнеещи мъже — и там душите пърлят своите крилца — и там душите изгарят, за да се не върнат назад. Тя е вечната клада, на която гори душата на света. За оногова, който не знае, нейното име е просто — Жена.
към текста >>
74.
Книга на загадките
- Николай Райнов
Пето чуй: Ако ти е скъпа жената, сине мой, и ако цениш
обичта
си към нея — давай й по малко тайна всеки ден! Не може никоя жена без малко тайна, защото твърде много обича всяка жена тъмнината — и скритото, и онова, за което се не говори.
А няма жена, готова да умре за тебе. дори с тебе! Друго чуй: Чети свещените редове на ведите, но вниквай и в поученията на живота дори ако ти се вижда истина мълвата на мъртвата буква! Знай: отшелници са писали тези книги, а отшелник знае само половината свят, той знае небето. Но тъмната бездна не знае: помни това! Затуй в големите песни на ведите за жената се казва малко, а за душата й -нищо. Трето чуй: Когато се сживееш с жена, научи я да се покорява на твоя поглед и на ножа ти! Не й давай да търси по-властен поглед от твоя, нито по-бърз нож от ножа, що виси на твоето бедро! И ако се дори сепне у нея хубавият звяр, който не търпи вериги, та полети към чуждия шатър —да дири роб, за да го зове свой мъж, — не бой се! Не бой се, сине мой: тя сама ще дойде — да я разпориш със своя нож! Четвърто чуй: Обещае ли ти жената звезди, луна й слънце, запази за нея малък светилник! Защото ти цял живот ще живееш на тъмно под нейните звезди, луна и слънце, но поне нея недей оставя в мрачината. Виновна ли е тя, че не знае що обещава?
Пето чуй: Ако ти е скъпа жената, сине мой, и ако цениш
обичта
си към нея — давай й по малко тайна всеки ден! Не може никоя жена без малко тайна, защото твърде много обича всяка жена тъмнината — и скритото, и онова, за което се не говори.
Шесто чуй: Искаш ли, сине мой, жената да те разбере кой си — не й говори за себе си нищо! Тя ще кърти всеки ден по малко от скалата, в която е затворена душата ти, и най-подире ще те отбули цял. И така ще й бъдеш скъп, защото тя не скъпи тебе, а своите разкървавени пръсти и усилието па ноктите си. Седмо чуй: Жената обича н тебе пъстрата багреница, славата на името ти, огъня на погледа ти, златния звън на твоята реч или спомена за някой друг, живял преди тебе. Не вярвай, сине мой, когато ти мълви, че обича душата ти, защото лъжа пълзи от устата й тогава! Слепец не може да види слънце... Осмо чуй: По-лесно е да срутиш кула от гранит, отколкото упорство на жена. Но по-лесно е да счупиш воля на жена, отколкото клонче от папирус.
към текста >>
Те не знаят моя език: те не знаят езика на
обичта
.
Тя беше чиста — песента на момата, която още не знае, що е любов. Когато умря, скръбта разля през бамбуковата цевница черната си песен, а топлите тръпки замряxa, като вълни по вир, смразени от леден вихър. Над нея разляха благовонни масла и тънка мрежа зави тялото на мъртвата. Бялата песен секна и замря, сякаш прекъсната от крило на ангел. *** Тези, при които отиваш, не ще ти кажат думите, що чу от мене.
Те не знаят моя език: те не знаят езика на
обичта
.
Те ще напълнят със злато светилника над ложето ти и с пъстри ветрила ще прокудят от снагата ти благовонния лъх на моите целувки. Те ще премаляват от звъна на твоите гривни и ще паднат като мъртви пред сиянието на взора ти. Но никой не ще ти каже: „Ти ставаш моя песен.“ Бурята на очите ти ще прегази много дути, но никой не ще ти каже думите, що чу от мене. Те не ще ти промълвят: „Ти си наш сън.“ Късно е. Върви при тях! Моите ръце стискат сянката, която някога беше сама ти.
към текста >>
75.
Единно Човечество
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Всички хора, без разлика на национален и расов произход, ще се почувстват като братя, еднакво близки, еднакво мили, еднакво заслужващи
обичта
на другите.
Кой е раздробил цялото на части и с това е отнел възможността за хармония в живота и всеобщо щастие? — Това е все същия дух на отделността, на егоизма, който е същевременно духа на насилието. Този дух все още непоклатимо царува в умовете и душите на една голяма част от хората, които дават насока на съвременния живот и които поради това са хора на отделността, на егоизма, на насилието. Новото човечество ще ликвидира със сегашната разпокъсаност на своите части-народи и с тяхното противопоставяне едни срещу други. Колкото и невероятно да ни се вижда това днес, ще дойде време, когато хората ще се чувствуват преди всички хора, членове на едно единно човечество, а не българи, сърби, гърци, французи, немци и т. н.
Всички хора, без разлика на национален и расов произход, ще се почувстват като братя, еднакво близки, еднакво мили, еднакво заслужващи
обичта
на другите.
Та кой е българина и кой сърбина? Кой е германеца и кой френеца? Кой е японеца и кой китаеца? — Не са ли всички еднакво равноправни синове на Единствения Бог? Защо тогава да се мразят, презират, гонят и избиват едни други?
към текста >>
76.
Глава пета: Баучеровото
- Атанас Славов
А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му благости Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй благостта му; Не забравяй
обичта
му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо.
Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утринна дрезгавина стройни борики. Над тях търпеливо блестеше Зорницата готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един висок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел. Дължимо може би на ранното утро, на горският под небето свод, обстановка на тисячогласният хор от клеветени и угрозявани (.заплашвани) лица, не зная на какво се дължи, но ефектът от изпятия псалом бе за мене несравняем освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг с ръце издигнати над главите си, песента се поде от хиляди и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и Душата на всеки неатрофиран духовен човек.
А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му благости Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй благостта му; Не забравяй
обичта
му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо.
След това почнаха седемтях физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения, с главата, ръцете и краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна ловкост за възрастта му правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, с чудесен такт, хармония и в пълна тишина. А преди всичко с тези упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно упражнение с изречение. Песните и изреченията си повтаряха част от тях трикратно. Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш“ и 91-ви псалом, изговаряни дружно от всички.
към текста >>
77.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
- Атанас Славов
Любовта и
обичта
Ще ме научат на Бога слуга да стана...“ По същото време той прави публична декларация срещу насилията на немците навсякъде, където се появят.
Върху България, както върху целия цивилизован свят, се стоварва ужасът на Втората световна война. България приема да бъде под диктата на носителя на еврейска кръв Хитлер, с неговите расистки антисемитски истерии, масови убийства и налудничави фантазии, че ще покори цялото земно кълбо под управата на висшата германска русокоса раса. През юни 1942 започва да се сипе град от бомби къде ли не! Учителят изнася „Словото си...“ след проливна градушка на „Изгрева“. Идва последния лагер на Седемте езера. Учителят дава песента която върви с текста: „Аз мога да любя, добър да стана, Аз мога да обичам, умен да стана.
Любовта и
обичта
Ще ме научат на Бога слуга да стана...“ По същото време той прави публична декларация срещу насилията на немците навсякъде, където се появят.
През същата година е и последната Паневритмия на Поляната, изпълнена в стария дух и традиция на Братството. Боян Боев издава книгата си „Учителят за дишането“. На 25 юли същата година 60 ученика участват в Дианабад в курс за използването на Паневритмията в училищата. През 1943 год. Братството предприема енергична акция за спасяване на евреите от хитлеровите газови камери, в която впряга всичките си връзки с интелектуалните и политическите си приятели.
към текста >>
78.
Глава втора: Ученикът и учителите му
- Атанас Славов
Икономов” Томов, който изглежда по-нерешителен и сдържан, е лаконичен, но
обичта
му се усеща, колкото и контролирана.
И ръцете ми се разтреперват, защото какви личности те гледат от тези снимки само! Прострелват те, разсъбличат те с тези техни очи. Какъв ренесансов дух, каква младост, каква сила и самоувереност. Това са българи от Българското възраждане - лека му пръст! - скъпи мои! Двадесет и две-три годишни момчета! Трима. Най-старият - Икономов - на гърба на снимката си е написал топло, искрено посвещение на учителите си: „Теологичната семинария Дрю, Декември 29/1874. Ваш с братски чувства, Й. И.
Икономов” Томов, който изглежда по-нерешителен и сдържан, е лаконичен, но
обичта
му се усеща, колкото и контролирана.
Трудно се разчита името на третия българин: силен, изправен, с очила и бакенбарди - самоуверен. Чета го като „Желясков“, но после - когато директорката ми казва - „Вижте, господин Славов, ще ви дам снимките сам да намерите как да ги преснимате, но вие лично ще ми ги върнете, разбрахме ли се? “ - аз се изчервявам на доверието й и като ги залепям на стъклото на репродуктора, кой знае защо загрявам, че това, което отпред прилича на буквата „джей“, както се пише сега, преди сто години така се е пишело главно „ти”. Чета отново. „Тесличков.“ Що за име е това - Тесличков?
към текста >>
79.
Глава четвърта: Семинаристът
- Атанас Славов
Повечето спомени за Юфам са свързани с
обичта
му към шегите.
Първо, никой никога, ни ученици, ни неговите колеги, не го нарича Юфам. За всички той е или „Сам“ или „Чичо Сам“. Това си спомнят всички, които са били близки с него: че характерът му просто те предразполага към непосредствена, интимна, човешка връзка. С това върви и хуморът му, суровата му нужда нещата да правят смисъл, проникновената му мъдрост, съчетана с пиперлии примери и някаква едва ли не домашна атмосфера около всичко духовно и съществено важно. Човек убежище! Човекът, от когото Петър е имал нужда, за да започне да отваря душата си и тя да започне да се разлиства.
Повечето спомени за Юфам са свързани с
обичта
му към шегите.
И това е толкова по-очарователно поради факта, че на пръв поглед не личи. Единствен от всички учители тук той носи твърда пасторска бяла права яка и козята му брадичка и дългият му прав нос стърчат предизвикателно. Да, но дълбоките му очи се смеят под рунтавите вежди и на устата му потръпва вечна усмивка. Повтаря нови вицове, разказва стари вицове в час, но в устата му те не са стари, защото ги кара да блеснат с интелектуалните искри на словото си. Обича приятели, обича да се влачат подир него почитатели и въпреки че идва от Нова Англия, където хората уж били по-сдържани, не вярва на Емерсън, че „човек е и си остава центробежна орбита и съхранява индивидуалността си на тази основа“.
към текста >>
80.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
- Георги Христов
Чак тогава разбрах какво значи
обичта
на майката.
“ „Можеше да работиш с твоите панталони, пък с новите да се върнеш в София.“ „Не, не може. Нека и тези панталони видят какво значи комуна.“ Христо не отстъпва. А панталонът му е дълъг и се влачи и обира лайната на говедата. Да заплачеш от жалост. Аз си замълчах.
Чак тогава разбрах какво значи
обичта
на майката.
Не след дълго получих писмо от майка ми. Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар. Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения. Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говорът на невидимия свят с образи и форми и постъпки.
към текста >>
НАГОРЕ
