Търсене в текстове за 'Обичта'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 44 резултата в 38 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени в пределите на живота.
Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранно обучение в класната атмосфера и извън нейните стени. Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата. Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това на твоите ближни. Педагог, който не пести знанието си, а иска да знаеш както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост. Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени в пределите на живота. Изгревът - Том 24 7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско
към текста >>

2. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Щом съзнавате, че настоящето е следствие на миналото и във вас има добро желание да изправите следствието и да възстановите първоначалната хармония, вие сте в пътя, който води към Вечната виделина, гдето царуват радостта и веселието и обичта е закон на разумните същества.
Има възможност за ония, които се подвизават в добрия път на самоусъвършенству-ването, да бъдат обезпокоявани от разните скитающи се микроби. Няма съмнение - тия елементарни същества разбират живота по своему. В техния начинающ мозък не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават подтик за истинското знание на живота, на тях трябва да се говори с притчи. За да може человек да разбира пътя на Истината и смисъла на живота, в неговата душа трябва да са развити и съответствующите чувства, чрез които да влезе в съприкосновение с тия области. Извън това всичко ще бъде тъмно и неясно за ум, лишен от тия способности, чрез които да може да долавя по-дълбоките наредби на природата. Щом съзнавате, че настоящето е следствие на миналото и във вас има добро желание да изправите следствието и да възстановите първоначалната хармония, вие сте в пътя, който води към Вечната виделина, гдето царуват радостта и веселието и обичта е закон на разумните същества. Няма съмнение, изпитите в тоя живот се зле отразяват върху някои, временно ги сплитат и забавят в пътя им. Нима онова зрънце, което е заровено в земята, не усеща голяма мъчнотия, докато го отделя от слънчевите лъчи? Несъмнено то чувствува всичките препятствия на пътя си, но желанието да живее, да се развива и расте възбужда и събужда в него всичките негови спящи сили да се бори и победи. Така и душата, която е дошла под влиянието на Божествените лъчи, се стреми към това слънце на живота. Всичките спънки не са в сила да я спънат.
към текста >>

3. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Да заговори доброто, милостта, обичта в человешките сърца и дълбокото желание да се слугува на Господа доброволно и драговолно с радост и веселие.
Всеки според каквото му е отредено. На съвременните хора им липсва вяра жива. Те са хора без упование в Бога, понеже Го не познават. Съмнението разяжда постоянно техния душевен живот и те умират в греховете си, като не вярват във вечния живот, който оживява мъртвите. Вяра на всички трябва, тя е спасението на света, без нея всичко ще се вкисне, вмирише и разложи на своите части. Да заговори доброто, милостта, обичта в человешките сърца и дълбокото желание да се слугува на Господа доброволно и драговолно с радост и веселие. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Когато тя се появи в сърдцето и в неговите сокове, образува дружбата, приятелството и обичта между хората.
Тя говори повседневно. Любов, която не може да издържа страдания, лишения, унижение, пренебрежение, не носи живот в себе си. Любовта прави всички, които я имат, герои. Тя осветлява живота, подслажда горчивините, изпъжда съмненията и дава подтик за работа. Когато тя се появи в кръвта, образува бащите, майките, братята, сестрите, роднините и дома. Когато тя се появи в сърдцето и в неговите сокове, образува дружбата, приятелството и обичта между хората. Когато се появи в ума, образува хубавото, красивото, съзвучието и подтика към мисълта на идейното. Когато се появи в душата, образува любовта към Бога и към всичко, което страда и дава подтик за самопожертвувайие. Тази Любов не мисли за себе си, не дири своето си, но това, което принадлежи на Небето. Искам всички постепенно да станете такива. Само тогава ще можете да разберете дълбините, висините, ширините на Божествения Дух.
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Всички са опитали закрилата и обичта Божия.
И колко добре е изразил Духът тая мисъл чрез устата на великия Учител на човечеството: Това е Живот вечен, дето да познаят Тебе, Единого Истиного Бога и Христа, Когото си пратил. Нека да говорят мислите, нека да говорят чувствата и нека да говори и душата чрез своите уста. Нека всичко, което се върши, да е благоприятно пред лицето на Бога. Аз всякой ден изпращам добрите си мисли към всички. И зная, че всички са получили повече, отколкото заслужават, а като е така, да благодарят всички на Господа Бога Единия Спасител. Всички са опитали закрилата и обичта Божия. Той е показал Своята вярност и голяма грижливост. И бъдещето е в Неговите ръце. А като е така - бъдете уверени, че и то ще е добро. Защото Господ е велик и по ум и по дух, и по сила. В. В.
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Търново

- Бог, Господ на Любовта, Обичта, Haдеждата, които са сила и живот (бел. ред.)
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Г. - Господня (бел. ред.) ** Б.Г.н.Л.О.Н.К.С. и Ж. - Бог, Господ на Любовта, Обичта, Haдеждата, които са сила и живот (бел. ред.) * * *
към текста >>

7. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Обичта е насъщен закон.
Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите. Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя."„Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого, това ще рече, искате да го облечете. Бащата има дете, ще гледа да го облече. Мъжът обича жена си, ще я облече, коприна и венец ще й тури, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма. И красива къща ще й направи. Това е закон.
към текста >>

8. Писмо на Учителя Петко Гумнеров (препис до Минчо Сотиров), Варна

Изглаждайте, измазвай, изправяйте, за да ви намеря пригодни за обичта.
Първо душата, после тялото; Първо Духът, после душата; Първо умът, после мислите; Първо сърдцето, после чувствата; Първо волята, после действията. Изглаждайте, измазвай, изправяйте, за да ви намеря пригодни за обичта. Вършете всичко от Любов към Бога. Всичките противоречия ще престанат. Молете се искрено, усърдно за успехът на Божието дело. Господ Бог Мой да благослови всичките добри начинания, добри действия, добри мисли и желания. Помнете - силата е в Бога и когато ние сме свързани с Него всичко съдействува за добро.
към текста >>

9. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

И всякога можем да бъдем бодри когато Господ на обичта и Бог на Любовта е с Нас.
(получено на 13 август 1918 г.) Любезни М. Сотиров, Надявам се да сте бодри и весели духом. И всякога можем да бъдем бодри когато Господ на обичта и Бог на Любовта е с Нас. Да се съзнаваш своята всегдашна връзка с Господа, това е благо. И право казва псалмопевеца: "Ако и в ада и там Твоята десница ще ме подкрепи и настави". И наистина вие, които се намирате в тринадесетата сфера на фронта и там Господ ще ви подкрепи и настави. Само по този начин ще изучите малките мистерий, мистерията на тъмнотата, която се крие в центъра на Земята. Смел и непоколебим трябва да бъде човек в своята вяра, в своята Любов към Бога, Смърт или Живот - това е все едно с Него.
към текста >>

10. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

Иде времето за добрите неща, за Любовта отгоре, за обичта отдолу и Духът отвътре навън и вън навътре.
Писмата ви имаме на ръка. Завършването на добрите неща изисква време за тяхното осъществяване. За да придобие настоящия свят сегашната си физиономия са били потребни милиони векове. Търпението е велико качество на Бога. И живите хора в миниатюрна форма се стараят да подражават Нему по необходимост. Иде времето за добрите неща, за Любовта отгоре, за обичта отдолу и Духът отвътре навън и вън навътре. Така се обновява човек в тоя временен живот. Господ ще доведе всичко до добрия край. В Неговото Царство ще престанат всички противоречия. В. В. (Свещеният подпис)
към текста >>

11. Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Търново

Няма по-възвишено състояние на земята от да живее човек в съгласие с Любовта и обичта.
Търново, 8.IX.1919 г. Обична Паша, Получих писмото ви. Няма по-възвишено състояние на земята от да живее човек в съгласие с Любовта и обичта. Да е постоянно проникнат с тяхната сила. Пазете щателно драгоценния бисер на живота, който небесния Отец ви е дал. Вий всякога ще имате моето съдействие словом и делом. За мен само времето може да ви говори. Човек трябва да се опита и познае.
към текста >>

12. Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'

А идеалното на земята е туй: обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно.
Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. То е смисълът и то е правилното и постоянното. Всички други положения са само преходни илюзии. Тази обич ще мине от единия свят в другия. Ти усещаш едно ограничение, ако някой си те използува. А идеалното на земята е туй: обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят без тази обич губи смисъла си. А и човешката обич без Божествената и тя губи смисъла си. Нещата стават ценни зарад приятеля, който ги дава. Пръстенът от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и пръстена му. Обичаш някого и затуй четеш книгите му.
към текста >>

13. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

Еднаква обич грее във всички сърца - това е обичта на планината, на вселената, на Учителя - една е тя!
Где са белите му власи? Не, не няма ги! Те всички са белота и чистота, красота и вечна младост.Как ласкаво ни гледа! Нарича ни „ГЕРОИ”; пита, дали някой не е изостанал някъде, дали всички сме тук.Стари и млади край него изглеждаме на еднаква възраст. Еднакво нагоре неуклонно ни зове снежния Връх. Еднаква обич грее във всички сърца - това е обичта на планината, на вселената, на Учителя - една е тя! С нас има и деца. Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им зачервени, греят от здраве и радост. Витоша прави това. Тя е стара магесница - хранилище древно на безсмъртен елексир и който пие от него става вечен като природата.
към текста >>

14. Учителя изнася две беседа на Витоша, 24 май

Обичта / Противоречията в живота - 24 май 1922 г., Витоша, МОКЗдравец - 24 май 1922 г., Витоша, Извънредна беседа
Учителя изнася две беседа на Витоша, 24 май Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота - 24 май 1922 г., Витоша, МОКЗдравец - 24 май 1922 г., Витоша, Извънредна беседа
към текста >>

15. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Обичта не е за тях, а за падналите е.
Истината се състои в малките неща, не в големите. В тази философия, да кажем, че двама души слизат отгоре надолу, за да спасят един паднал брат; слязат и двамата, но единият, вместо да хване падналия брат, хваща другаря си и казва: „Ти сега обичаш ли ме? " и започват и двамата да се дърпат. Окалят се и двамата и казват: "Господи, ние тази работа не я разбираме, и двамата се окаляхме". Няма какво да се обичат. Обичта не е за тях, а за падналите е. Пита: „Обичаш ли ме? " Няма какво да се обичате, вие сте излезли от Любовта, имате достатъчно любов, ще хванете падналия, ще издигнете ръцете си нагоре и като се качите при Бога, тогава ще разберете. В туй е недоразумението. Вие сега казвате: „Този брат не ме обича, онзи не ме обича". Туй е положителна философия.
към текста >>

16. Упражнение (2) от Учителя, дадено на 8 юли (за пръстите)

Искате да развиете изкуството, обичта към Природата, съединете безименния с палеца.
Всеки един пръст е свързан с известни течения. за пример вие искате да образувате в себе си една черта на достойнство и благородство. Ако искате да работите над ума си, съединете палеца и показалеца си много бавно, а другите пръсти да останат свити. Съсредоточете ума си върху тази група пръсти (палецът и показалецът съединени). Искате да развиете самосъзнанието, съединете палеца и средния пръст и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздейства на съзнанието ви. Искате да развиете изкуството, обичта към Природата, съединете безименния с палеца. Искате да бъдете тактични, ще съберете палеца и малкия си пръст, защото някой път вие постъпвате нетактично, сприхави сте. Сутрин и на обед ще правите това упражнение и ще видите какво влияние ще окаже. Това са елементарни упражнения.
към текста >>

17. Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'

Обичта прониква във всичко.
Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност. Малкото цветенце също е говор на Великия Разумен Свят, който ни обича. Ние сме оградени от Любовта. Тя е която ни храни и пази. Тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква във всичко. За нея няма препятствия. Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим. От цялата Вселена иде към нас живо т - животът на милиарди слънца и планети. Човек приема този живот и отговаря на него. Да, човек разговаря с Всемира.
към текста >>

18. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

Чрез тях ние изливаме обичта си към птички, цветя, ручеи, небе, слънце и звезди.
Колко се радва той когато грабне диригентската палка! Широките му гърди се издуват с благодарната сила на песента - гласът му ечи над всички.Хубави са нашите песни. С тях десетки години посрещаме дни и нощи, и носим неволи и грижи. Дивни песни! Сладчайши мелодии. Чрез тях ние изливаме обичта си към птички, цветя, ручеи, небе, слънце и звезди. Как иначе? Освен с песни, много и сърдечни песни: „Тъги, скърби”, „Сладко медено”, „Роена капко”, „Зора се чудна зазорява”. Една ли са и две, че да ги запиша? Той ни даде тия песни. Той - Учителят.
към текста >>

19. Писмо от Учителя до учениците (и спомен на Мария Тодорова за писмата в школата), София

Ти ставаш активен принцип в природата, работиш и се стремиш към обичта.
И така „обичен брат", „обична сестра". Учителят влагаше съдържание в думата „обичам". Тя е дума с много голяма кинетична енергия, чрез която впоследствие трябва да се задейства и прояви. Още в първите години Учителят изнесе една беседа, в която говори за Космичната Обич и Мировата Любов. Думата „обич" означава, която ти се проявяваш, изявяваш се и действаш като активен принцип. Ти ставаш активен принцип в природата, работиш и се стремиш към обичта. А Любовта е принцип, който носи отвън и влиза в теб като сили и енергии, които трябва да те организират и да създадат в теб друг вътрешен свят. Та човек не може да обича и да люби едновременно. Или е в активният полюс, работи с активният принцип на Обичта и обича, или е в пасивният полюс, работи с пасивният принцип, т.е. работи с Любовта - той тогава люби, т.е. възприема. И двата принципа като се съединят правят кръг, а това е изявата на живота в своята пълнота.
към текста >>

Или е в активният полюс, работи с активният принцип на Обичта и обича, или е в пасивният полюс, работи с пасивният принцип, т.е.
Още в първите години Учителят изнесе една беседа, в която говори за Космичната Обич и Мировата Любов. Думата „обич" означава, която ти се проявяваш, изявяваш се и действаш като активен принцип. Ти ставаш активен принцип в природата, работиш и се стремиш към обичта. А Любовта е принцип, който носи отвън и влиза в теб като сили и енергии, които трябва да те организират и да създадат в теб друг вътрешен свят. Та човек не може да обича и да люби едновременно. Или е в активният полюс, работи с активният принцип на Обичта и обича, или е в пасивният полюс, работи с пасивният принцип, т.е. работи с Любовта - той тогава люби, т.е. възприема. И двата принципа като се съединят правят кръг, а това е изявата на живота в своята пълнота. Ето защо започнахме да пишем в своите писма „обичен брат" или „обична сестра". Това означаваше един нов подход към нещата. Учителят бе казал: „Да си оказвате взаимно уважение.
към текста >>

Да се почне с проявата на обичта като принцип.
И двата принципа като се съединят правят кръг, а това е изявата на живота в своята пълнота. Ето защо започнахме да пишем в своите писма „обичен брат" или „обична сестра". Това означаваше един нов подход към нещата. Учителят бе казал: „Да си оказвате взаимно уважение. А как можете да сторите това? Да се почне с проявата на обичта като принцип. Ние тук говорим за принципи в природата, а не говорим за онези човешки приумици, които имат хората за обичта, любовта". Ето така ние получихме едно знание дадено чрез Словото на Учителя. По-късно Учителят започна да дава и писма, които бяха предназначени за учениците, но възрастните братя ни показаха писма, с които Учителят се е обръщал до учениците и преди Школата. Те бяха предназначени за учениците в Школата. Ето тук, за да се онагледи този въпрос, поднасям едно писмо на Учителя до учениците.
към текста >>

Ние тук говорим за принципи в природата, а не говорим за онези човешки приумици, които имат хората за обичта, любовта".
Ето защо започнахме да пишем в своите писма „обичен брат" или „обична сестра". Това означаваше един нов подход към нещата. Учителят бе казал: „Да си оказвате взаимно уважение. А как можете да сторите това? Да се почне с проявата на обичта като принцип. Ние тук говорим за принципи в природата, а не говорим за онези човешки приумици, които имат хората за обичта, любовта". Ето така ние получихме едно знание дадено чрез Словото на Учителя. По-късно Учителят започна да дава и писма, които бяха предназначени за учениците, но възрастните братя ни показаха писма, с които Учителят се е обръщал до учениците и преди Школата. Те бяха предназначени за учениците в Школата. Ето тук, за да се онагледи този въпрос, поднасям едно писмо на Учителя до учениците.
към текста >>

20. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 21 август

Обичта към другите е да виждаш себе си в тях.После правим гимнастика боси по ливадата.
Чистота, Святост и Любов са аналогични на служене, почитание и обич. Да служиш на Бога - значи да имаш почитание към себе си и обич към ближния. Това е служение на Божествения Дух, който работи във всички. Почитание на душата, която носи всички съкровища. Доброто, красивото ще намериш в себе си и ще го почиташ, а след това като го намериш в другите ще го познаеш, понеже си го намерил в себе си. Обичта към другите е да виждаш себе си в тях.После правим гимнастика боси по ливадата. Нареждаме се по един по цялото крайбрежие до езерото на Божествената песен Махабур. Засвири рог. Първом по три пъти мием лицето си, после по три пъти мием ръцете си и после - нозете си.Езерото отразява нашите фигури в себе си. Като че ли от водата ни гледат други същества - чисти и красиви, които ни кимат отвъд този свят.Стенографките на Учителя днес празнуват 8 годишен юбилей, затова раздават бонбони, локуми и малки късчета плодове.Този ден и дъждът ни окъпа. Моята колибка е мокра, подобно всички самодивски жилища.Разговаряме се за предстоящето пътуване.
към текста >>

21. Учителя започва песента 'Студът всичко дава'

и всякога слуша гласа на обичта.
За мнозина това е чудно, но това го знаят и дъждовните капки. Студен е той, но ни предпазва от студа и всякога слуша гласа на обичта. Студен си ти, но ни избавяш от мраза и носиш само това, което Светлината ти дава. Твойта дреха е бяла.
към текста >>

22. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 6 февруари

Обичта ни свързва с ангелите.
Добрият човек не може да бъде сиромах. Да се не сравняваме с другите, да сме благодарни на своето Възвишеното и благородното в нас е лозата и ние трябва да сме пръчките. Лозата, тя е закон за самопожертвуване. Любовта ни свързва с Бога. Обичта ни свързва с ангелите. Да търпим. Ангелите търпят. Всички да имаме разумността на ангелите и на светиите. В ума да нямаме излишни мисли, които са непотребни и в сърцето си да нямаме излишни чувства, При мъчнотии, болки, да не се смущаваме.
към текста >>

23. Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.

красиво чувство – обичта,
Излязъл е сеяч да сее прекрасно благо – нов живот. И сее той, и тихо пее пред всеки дом и всеки род: “Безценен дар е Любовта, красиво чувство – обичта, и благо дело – милостта, обилен извор – мъдростта.“ И който чуе, в миг потръпва от тоя благ и мил напев; и просиява, и възкръсва,
към текста >>

24. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 30 декември

Не може в едно и също време двама да проявяват любовта или двама да проявяват обичта.
Обичай в дома си необичаните, тях обикнете! Добрият да обикне лошия, умните да обикнат глупавите. И рече Бог: „Да направим човека по образ и подобие Наше" - да обича и да люби. Един път ще го любят, той ще обича, ще цени Любовта. Другия път той, любеният, ще люби, а другият ще обича, ще го цени. Не може в едно и също време двама да проявяват любовта или двама да проявяват обичта. Ще сменят ролите си. Един път ще любиш, другия път ще обичаш. Любовта дава - любящият дава, обичаният възприема и благодари. Изгревът - Том 17 26. Вътрешната организация
към текста >>

25. Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'

Светлината и Обичта еднакво да пребъдват с всички ви – ученици на живота!
Любовта да бъде с вас – Любов, която носи Мир, Радост, Чистота, Разумност и Търпение Божествено. Любовта на Духа Свети да ви озарява. Бъдете Весели духом. Слънцето на живота еднакво грее всякога. Мирът да бъде с всички вас, които носите Божията Чистота. Светлината и Обичта еднакво да пребъдват с всички ви – ученици на живота! ТОВА Е ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ НА ДУХА. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ В ЦАРСТВОТО НА БОГА Земният живот представлява една Велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, която води към Първото Начало на Живота – Бога. Искай Любовта! Търси Мъдростта!
към текста >>

26. Учителя е на екскурзия с учениците до Витоша, Бивака, или Ел Шадай

И обичта също.
Това не е любов. Съвременният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля. Ние един ден ще гледаме сегашния живот и ще разберем колко неоценими условия е съдържал той. В бъдеще ще оценим днешните условия. Любовта иде и ако не я приемеш, горко ти! И обичта също. Любовта няма да стои нито една секунда. Тя ще мине, ще ти остави благата и ще си отиде. Ти трябва да работиш върху оставените блага. Казано е: „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен. “ Значи да предадем любовта такава, каквато ние сме я приели.
към текста >>

27. Учителя дава песента 'Мога да любя'

" Любовта и обичта дават подтик в живота.
Датата в тази тема е избрана от беседата "Силните", съборна беседа, 12 август 1942 г. - София. В тази беседа, Учителя казва: "Нека всеки се опита да състави някаква мелодия на следните думи: „Люби ти, добър бъди! Обичай ти, силен бъди! " Любовта и обичта дават подтик в живота. Изпейте думите: „Аз мога да любя, добър да бъда. Аз мога да обичам, силен да бъда." Който иска да придобие любовта, нека се опита, да си съчини някаква мелодия на дадения текст, да затвори стария тефтер на своя живот и да отвори нов. Нека напише в новия тефтер думите: Аз мога да любя, добър да бъда. Аз мога да обичам, силен да бъда. След това всеки в себе си да каже: Господи, готов съм да направя всичко заради Тебе, защото Си ме възлюбил."
към текста >>

Любовта и обичта,
След това всеки в себе си да каже: Господи, готов съм да направя всичко заради Тебе, защото Си ме възлюбил." Текст на песента: Мога да любя Аз мога да любя, добър да стана. Аз мога да обичам, силен да стана. Любовта и обичта, Любовта и обичта ще ме научат на Бога слуга да стана. Слуга да стана, слуга да стана. Това е новото поприще, което внася Любовта
към текста >>

Любовта и обичта ще ме научат
Текст на песента: Мога да любя Аз мога да любя, добър да стана. Аз мога да обичам, силен да стана. Любовта и обичта, Любовта и обичта ще ме научат на Бога слуга да стана. Слуга да стана, слуга да стана. Това е новото поприще, което внася Любовта и новия свят създава,
към текста >>

де Любовта и обичта царуват
на Бога слуга да стана. Слуга да стана, слуга да стана. Това е новото поприще, което внася Любовта и новия свят създава, де Любовта и обичта царуват и Истината тържествува, а животът свободен става. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>

28. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 28 август

Бъди силен чрез обичта!
Като любиш, да светиш. Слаби, болни, невежи сте, защото сте се отдалечили от Бога. Бъди добър! Бъди силен! Бъди добър чрез любовта! Бъди силен чрез обичта! Турете основата на любовта, която не се мени. Тя навсякъде е еднаква. Като станеш майка, трябва да намериш първата майка - Любовта. Като станеш баща, трябва да намериш първият баща - Мъдростта. Като станеш приятел, ще намериш първият приятел.
към текста >>

29. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 29 август

Бъди силен чрез обичта!
Като любиш, да светиш. Слаби, болни, невежи сте, защото сте се отдалечили от Бога. Бъди добър! Бъди силен! Бъди добър чрез любовта! Бъди силен чрез обичта! Турете основата на любовта, която не се мени. Тя навсякъде е еднаква. Като станеш майка, трябва да намериш първата майка - Любовта. Като станеш баща, трябва да намериш първият баща - Мъдростта. Като станеш приятел, ще намериш първият приятел.
към текста >>

30. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Трети ден - 30 август

Бъди силен чрез обичта!
Като любиш, да светиш. Слаби, болни, невежи сте, защото сте се отдалечили от Бога. Бъди добър! Бъди силен! Бъди добър чрез любовта! Бъди силен чрез обичта! Турете основата на любовта, която не се мени. Тя навсякъде е еднаква. Като станеш майка, трябва да намериш първата майка - Любовта. Като станеш баща, трябва да намериш първият баща - Мъдростта. Като станеш приятел, ще намериш първият приятел.
към текста >>

31. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

Обичта трябва да се превърне в сила, особено когато трябва да се разрешават въпроси.
Ето защо мнозина я търсят – малцина я намират! Мнозина се увличат – малцина обичат! На Любовта ходът – туй е то възходът! Истинската религия на жената е да внесе Любовта в живота. Тя е, за да проповядва Любовта! Обичта трябва да се превърне в сила, особено когато трябва да се разрешават въпроси. Тя е чувство, което трябва да подтикне към правилно, благородно действие. Отсъствието на милост е най-страшният порок! Милосърдието се изразява в най-красиво отношение. Обаче милост без святост прави погрешки! Милостта трябва да бъде и свята!
към текста >>

32. Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя

красиво чувство – обичта,
Излязъл е сеяч да сее прекрасно благо – нов живот. И сее той, и тихо пее пред всеки дом и всеки род: “Безценен дар е Любовта, красиво чувство – обичта, и благо дело – милостта, обилен извор – мъдростта.“ И който чуе, в миг потръпва от тоя благ и мил напев; и просиява, и възкръсва,
към текста >>

33. Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя

Вярвам, че всеки искрен брат и сестра ще изпрати топлината и обичта на своето сърце и душа към тях.
И кажат ли вечерта “лягай”, намятах се със зимното палто, лягах на сламеника и заспивах бързо – чувствах се не само уморен, но и нищо не тежеше на съвестта ми, а и не се окайвах за този нещастен живот”. На “Изгрева” и в цялата страна по това време много от братята се молят за двамата затворници, (особено всеотдаен в молитвите си е брат Георги Куртев). Други, повярвали на лъжливите обвинения, избират пътя на безлюбието и съмнението в брата си, а трети, водени от страха, решават да се откажат от Школата и Братството. В едно от писмата си до кръжоците в страната брат Боян Боев призовава: “Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и освободени. Тук приятелите са в непрестанна молитва за тях, защото знаят, че те винаги са служили безкористно на Божествената идея. Вярвам, че всеки искрен брат и сестра ще изпрати топлината и обичта на своето сърце и душа към тях. И великата сила на Любовта, която им се изпраща, ще ги обгръща и крепи като ангел-хранител”. Затваря се и тази страница от живота на брат Жечо Панайотов. Той се завръща след четиригодишното изпитание в дома си, при своето семейство, сред приятелите си, за да продължи отредената му работата в Школата на Бялото Братство. Статия на Соня Митева Публикувана в Вестник Братски живот бр.74
към текста >>

34. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Там зарових обичта си.
„Зима ужасна е свила в моето гнездо, аз бродя и сякаш все на едно място стоя...“; „Нищо от никого не очаквам вече...“; „Всичко е било измама, самоизмама“ – тези редове на болка и отчаяние тя ще сподели пред К. Христов[2]. А пред себе си ще бъде още по-откровена: „Защо ли се зарових жива, не зная! И коя ли ръка ще ме отрови? “; „Иска ми се да има някой да ме обича като себе си“[3]. Често я спохождат мисли за Италия: „В тая страна съм най-много оби-чала, копняла и страдала. Там зарових обичта си. Кой може да знае, освен Бог, какво прека-рах в тая красива страна“[4]. Във въображението ѝ светлата южна страна става символ на любовта и щастието. М. Белчева ще мечтае да намери пари и да замине натам – на поклонение по светите места на своите чувства. Измъчват я самота, неудовлетвореност, липса на топлина и на семейна обич. За кой ли път си спомня своите мъртъвци – струва ѝ се, че с всеки от тях е изчезнал завинаги лъч светлина от живота ѝ.
към текста >>

35. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Там зарових обичта си.
„Зима ужасна е свила в моето гнездо, аз бродя и сякаш все на едно място стоя...“; „Нищо от никого не очаквам вече...“; „Всичко е било измама, самоизмама“ – тези редове на болка и отчаяние тя ще сподели пред К. Христов[2]. А пред себе си ще бъде още по-откровена: „Защо ли се зарових жива, не зная! И коя ли ръка ще ме отрови? “; „Иска ми се да има някой да ме обича като себе си“[3]. Често я спохождат мисли за Италия: „В тая страна съм най-много оби-чала, копняла и страдала. Там зарових обичта си. Кой може да знае, освен Бог, какво прека-рах в тая красива страна“[4]. Във въображението ѝ светлата южна страна става символ на любовта и щастието. М. Белчева ще мечтае да намери пари и да замине натам – на поклонение по светите места на своите чувства. Измъчват я самота, неудовлетвореност, липса на топлина и на семейна обич. За кой ли път си спомня своите мъртъвци – струва ѝ се, че с всеки от тях е изчезнал завинаги лъч светлина от живота ѝ.
към текста >>

36. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята.
Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята. Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта. Пред мене сега стоят безкрайните, окъпани в слънце полета на приморските южни равнини. По тия поля се люлеят зрелите златни класове на една богата жетва. Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите. Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце.
към текста >>

37. Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.

красиво чувство – обичта,
Излязъл е сеяч да сее прекрасно благо – нов живот. И сее той, и тихо пее пред всеки дом и всеки род: “Безценен дар е Любовта, красиво чувство – обичта, и благо дело – милостта, обилен извор – мъдростта.“ И който чуе, в миг потръпва от тоя благ и мил напев; и просиява, и възкръсва,
към текста >>

38. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

3. «През очите на обичта» - разкази
И аз ги върнах през пролетта на 2003 година всичките. Вергилий Кръстев 27. Отпечатани книги на Невена Неделчева: 1. «Татковите приказки за Нея» 2. «Чута молитва» - разказ 3. «През очите на обичта» - разкази 4. «Превъзмогване» - роман 5. «Бащина обич» - преработени приказки 6. «Рибарчето и езерната царица» - приказки 7. «Дарът на феите» - приказки 8. «Чудната цигулка» - приказки
към текста >>

0.22608995437622