Търсене в текстове за 'Обичта'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 187 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИМПРЕСИЯ - Едидия Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Едни разливат нежния аромат на обичта и лекуват, а други дъхат студената омраза и са като отровни змии.
ЕДЕЛВАЙС По земята има много цветя. Едни разливат нежния аромат на обичта и лекуват, а други дъхат студената омраза и са като отровни змии. Всяко цвете е символ на душа, която се е родила. И, както се знае, най-хубавите цветя са най-редки. А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки. Мнозина смятат розата за върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят за безкрайните кръгове на човешкото съвършенство. Други казват, че формата, цвета и уханието на розата са твърде непостоянни.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е обичта, която нявга ни спохожда, това е малкото добро.
Той е бил преди животът да бъде, защото животът начева от часа, когато Той пожела да го създаде. Животът, това е неспирното движение на душите по безкрайната вселена, великото училище, а Той е вечно пребъдващия Един. Скрит от зеницата на нашето око. Той всеки миг е с нас и всеки миг е в безкрая. Ние знаем само малки проблясъци от Неговото естество. Това е обичта, която нявга ни спохожда, това е малкото добро. Брате мой, не си ли догадил нявга в рядък час величието на своята собствена душа ? Ако такъв един миг имаш ти, ще познаеш нещо от самия себе и за безмерната обич на Оня, из когото си излязъл. Опитал ли си се веднъж да вникнеш в себе си, да видиш какъв е океан! Страхотно ще ти стане от това, че ти погрешно се познаваш, че не си направил нито стъпка в това безбрежно море на самия себе. Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка.
към текста >>

3. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства.
Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи.
към текста >>

Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага.
Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически.
към текста >>

Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи.
Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
към текста >>

4. НАШИТЕ ЗАДАЧИ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако имаше светлина, нямаше да се издигат в святост нашите измислени идоли пред святостта на обичта, която трябва да имаме.
Не си създавайте изкуствени прегради и различия, защото сте мънички и жалки пред вечната правда. Срамота е да се държат роби, срамота е да се крещи за хляб, когато всички го ядем в дар. И слънцето, и влагата, и здравето в мишците на орача, всичко е в дар от Вечния, който търпи и чака да премине нашето безумие. Ако имаше светлина в нашите души, не щеше да има робство, всички щяхме да работим, всеки със своя дар. С ралото, с перото, с лъка на цигулката и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно тяло. Ако имаше светлина, нямаше да се издигат в святост нашите измислени идоли пред святостта на обичта, която трябва да имаме. Хора, човеци трябват днес. Души пробудени, свободни, смели, човеци, които да мислят със своите удове, да живеят със своите сърца, да обичат Бога. Човеци на свободата, които да пеят химна на оная слава зад пределите на нашата низост, а не рапсодии на кръвта, стихотворци, дошли в помощ на търговците с живите души... Дни на кървави борби живеем днес, когато душата на народа, натегнала бди, кога ще настъпи оня час, та брат на брата си подло да забие нож. Ония, които са призвани да учат народа, държат великото слово, написано в златни книги, не го тълкуват, а правят панихида, да упокои Бог душите на техните жертви. Бог не упокоява души.
към текста >>

5. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Да си ученик и да чувствуваш близостта и обичта на учителя си, то е неизчерпаем източник на радост.
Единственото желание на ученика е да свърши с успех училището, а всяка мъчнотия в живота е една задача, която, решена правилно, му доставя радост. Радостта е най-същественото благо в живота и без преувеличение може да се каже, че който най-много се радва, той най-много живее. Но не радостта на онзи, който се радва на хорските беди; не радостта, която се продава по арените; не и радостта на пияния, който се смее, защото мозъкът му е размекнат. Говорим за радостта на детето, което тича към обятията на майка си; за радостта на онзи, които е подигнал един паднал клас; ние говорим за радостта пред величието и красотата на природата. Нали минутите на радост, колкото и малко да са понякога, ни импулсират да живеем. Да си ученик и да чувствуваш близостта и обичта на учителя си, то е неизчерпаем източник на радост. И ето младежът ученик. Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан. За него тъмните пътеки на порока и безделието са чужди.
към текста >>

6. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията!
Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки? " И всяко дихание спря дъха си, дано чуят отзвук на своите молитви жежки! – И чу се Глас тих, едва доловим, кой идваше от дълбоко, де житните зрънца погребаха жестоко. И казваше им: „Изпитвайте Писанията! Изпитвайте свещената книга на Любовта, за да знаете, че там имате живот. По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията! - тихо шепнеше познатий Глас. Външното не е същественото. То е старата, скъсаната дреха, от която трябва да се съблечете. То е затворът на вашата душа, от който требва да се самоотречете." „Големи са нашите страдания, тежка е нашата участ, заровени тъй дълбоко, в дъното на тази изба". ,,Изпитвайте Писанията!
към текста >>

7. Вести Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта.
Тази мистерия разбира единството под различни аспекти. Тя познава този кът, където съм аз, просто заради това, защото този кът е един за себе си, въпреки видимото противоречие на нещата, съдържащи се в самия факт на съществуванието на този кът. Нейното познание за едно дърво е това за едно Единство, което ù изглежда под форма на дърво. Това Единство в мен е творческо. Неговите творби са едно развлечение, с посредството на което то изразява един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са неговите картини, неговите поеми, неговата музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо. Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта. То търси само себе си в другиго. Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на неговата истинност не го правеше действителен. В обичта ние намираме една радост, която е върховна, защото тя е върховната истина. Ето защо се казва в Упанишадите, че „адветам е анантам" - „Единството е Безкрай", че „адветам е анандам" – „Единството е обич". Да се даде съвършен израз на Безкрая чрез хармонията на множеството, на Единството и Обичта, чрез самопожертвуването, е обект на нашия индивидуален живот и този на нашето общество. (следва)
към текста >>

В обичта ние намираме една радост, която е върховна, защото тя е върховната истина.
Това Единство в мен е творческо. Неговите творби са едно развлечение, с посредството на което то изразява един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са неговите картини, неговите поеми, неговата музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо. Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта. То търси само себе си в другиго. Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на неговата истинност не го правеше действителен. В обичта ние намираме една радост, която е върховна, защото тя е върховната истина. Ето защо се казва в Упанишадите, че „адветам е анантам" - „Единството е Безкрай", че „адветам е анандам" – „Единството е обич". Да се даде съвършен израз на Безкрая чрез хармонията на множеството, на Единството и Обичта, чрез самопожертвуването, е обект на нашия индивидуален живот и този на нашето общество. (следва)
към текста >>

Да се даде съвършен израз на Безкрая чрез хармонията на множеството, на Единството и Обичта, чрез самопожертвуването, е обект на нашия индивидуален живот и този на нашето общество. (следва)
Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта. То търси само себе си в другиго. Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на неговата истинност не го правеше действителен. В обичта ние намираме една радост, която е върховна, защото тя е върховната истина. Ето защо се казва в Упанишадите, че „адветам е анантам" - „Единството е Безкрай", че „адветам е анандам" – „Единството е обич". Да се даде съвършен израз на Безкрая чрез хармонията на множеството, на Единството и Обичта, чрез самопожертвуването, е обект на нашия индивидуален живот и този на нашето общество. (следва)
към текста >>

8. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И цъфтят те под обичта на Слънчевия Син и в ранни зари пият неговите сълзи, за да просветнат в изпръвната си хубост.
И колчем погледнал към земята, дето били заточени царските дъщери, топял се в жалба по тях и ронел светли сълзи. От тия му сълзи се образувала росата - и тя безспирно къпела цветята, дано измие грубите багри. И къпел ги в росни сълзи Синът на Слънцето и греел ги в лъчите на своята обич, ала напразно - краските не се махвали. Ала след време той с радост забелязал, че краските се проясняват, избистрят, започват живо да трептят и сякаш засияват. И до днес дъщерите на Ормузд са на земята. И цъфтят те под обичта на Слънчевия Син и в ранни зари пият неговите сълзи, за да просветнат в изпръвната си хубост. И само вечер, кога окото на Слънцето се склопи, те в жалба привеждат главици и излъхват своята ароматна тъга. Г.
към текста >>

9. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Обичайте и зарад любовта давайте, каквото можете да дадете, не заради това що обичта би ви принесла.
Нека то ви служи за образец. От центъра на вашето сърце, нека зари любов и светлина. Нека любовта да протича към всичко, но не се домогвайте до това, любовта да се повръща към вас. Изпращайте я, без желанието да се повръща към вас и ви стопля. Работете за самата работа, не за ваше удоволствие. Обичайте и зарад любовта давайте, каквото можете да дадете, не заради това що обичта би ви принесла. Забравете сами себе си, като не пожелавате нищо за себе си и ще видите, че всичко ще ви се открие в едно съзнание по-широко, по-пълно, отколкото сега можете да предполагате. Не търсете признателност Отдавайте се цели, не искайте нищо за себе си, също и никаква признателност за това що правите. Всяка признателност усилва личността, безразлично дали признавате това или не. Очистете нисшото у себе си, като се откажете от любовта и одобрението на света, но не забравяйте при това, че най-близката окръжаваща ви среда е твоя свят; най-горчивите ти уроци ще дойдат от там. Нищо не очаквайте от света, вашето одобрение трябва да дойде от вътре.
към текста >>

10. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Израз е на хубостта, благосклонността, обичта, но и на разпътството.
По характер и вкусове е по-женствен. Погледът му е мек, любезен, гальовен. Той изразява красотата във всичките ù форми. Походката му е непринудена и елегантна. Той действа с чара на своя характер и деликатните си обноски. Израз е на хубостта, благосклонността, обичта, но и на разпътството. Лимфатичните по темперамент натури са хора на бавните движения, на леността, непостоянството, мечтите, фантазията. Те ходят бавно и отпуснато, сякаш са морни и скучаят. Краката им се влачат по земята, ръцете им са люлеят хлабаво. Те се движат, без да се оглеждат наоколо, погледът им е сякаш унесен. Нехайни и капризни, жените с лимфатичен темперамент в любовта са най-своеобразни или пък най-„нежно-странни".
към текста >>

11. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората.
Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание. Интелект е оня принцип, който издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието. След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх съзнание, което се проявява в духовния ум. Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа. На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората. С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област в форма на откровение, а интелектът ги обсъжда и потвърждава. От тук иде и интуицията. Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята.
към текста >>

12. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ала под тоя дъх се носи дъхът на „свещената земя", отдето се излъчва обичта на човека към неговия груб „земен" брат, който пори браздите на земята и вади пшеница и грозде – да нахрани себе си и своите братя.
Името на Гоброн се често среща в страниците на френското спиритуалистично списание. „Le Fraterniste" и които четат поменатото списание, познават перото на автора на горната книга. Думите, с които авторът изпраща до редакцията на Ж. 3. двата си тома разкази из живота на лотарингските селяни, дават ясна представа за съдържанието и характера на неговата книга, затова ще ги приведем : „Простите селяни от Лотарингия приличат навярно на българските, защото навред селянинът е син на земята, на свещената земя, която го е облекла в дрехи". Той е представил искрено и правдиво живота на лотарингските селяни, които все още „таят у себе си животното" (думи на Щайнер, които сам Gorbon цитира, вземайки ги за лайтмотив на своите разкази): Разказите, които са написани на лотарингско наречие – просто, грубо, но сочно – са напоени с тежкия дъх на земя, селяк и животно. Ала под тоя дъх се носи дъхът на „свещената земя", отдето се излъчва обичта на човека към неговия груб „земен" брат, който пори браздите на земята и вади пшеница и грозде – да нахрани себе си и своите братя. Книгата на Gabriel Gobron е озаглавена по-точно: Аu Pays des Cocolinjos et des Colindindins. Histoires Lor-raines. Edition ftmbiorix, 6 rue Thiers, Rethel (Ardennes). Обществото на Розенкройцерите – The Rosicrucian Fellowship чието седалище е в Oceanside, California, USA, изпраща на Ж. 3. книгата: Cosmogonie des Rose-Croix ou Philosophic Mystique Chretienne, елементарен трактат върху миналата еволюция на човека, сегашния му строеж и бъдещия му развой, от Max Heindel.
към текста >>

13. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта.
И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта. Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо върху нас, пада. Но опрощението трябва да бъде всестранно. В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение. Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки.
към текста >>

14. КАМЕНАР, ОТРОНЕН ЛИСТ - ТЕОФАНА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Първият път на живота е обичта.
В живота има диференциране. Живот без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това: да обичаш и да те обичат. Временният живот е сянка на живота или най-малката проекция на целокупния живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всичките условия за разумно растене.
към текста >>

15. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота.
Човек не е свикнал да прави малки жертви Tе са толкова малки понякога при повечето случаи, че представят от себе си само добрата мисъл, само доброто желание, които нищо не костват. Ние виждаме един човек, който страда, болен е. Ако бихме били научени да се вглеждаме в живота на другите, да се интересуваме от тях, ние бихме разбрали, че този човек се нуждае от нашата помощ. И както бихме желали при подобен случай да ни помогнат и на нас, ако ние страдаме, така не можем ли ние да пожелаем доброто на този човек и да му помогнем?! – Ако ние в дълбочината на своето сърце горещо желаем доброто на другия, ние няма да го усетим как ще го направим, ние дори няма да забележим как и кой ще помогне на другия – доброто, добрата мисъл, горещото желание и обич ще намерят свой най-подходящ проводник. Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота. Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”. Кой разумен човек няма опитност в тази насока? Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни? Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство. Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро.
към текста >>

16. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но обичта е градина.
* * * И така, щом влезеш в чужд дом, ще бъдеш внимателен към душите на хората в този дом. Ще бъдеш внимателен към техните мисли и чувства. Ще ги пазиш. Това е нещо свещено! Всички хора искат да бъдат обичани. Но обичта е градина. Тя е лозе, насадено с най-хубавото грозде. Как ще бъдеш обичан, ако без позволение късаш от тях? Бъди внимателен към господаря на тази градина. Поздрави го само. Ако той желае, ще ти предложи от своите плодове – от своята обич.
към текста >>

17. СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР - КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако обичта се разшири към всички хора, красотата на живота ще се изпита много по-силно.
Най-малкото накърняване на интересите на кое да е същество е нарушение на единството. Нашите страдания ни говорят все за нарушение на принципа на единството. А кога констатираме проява на единството ? Опитът показва, че пълното единство се постига само в любовта. Между двама души, които се обичат, има единство. Ако обичта се разшири към всички хора, красотата на живота ще се изпита много по-силно. Ако любовта се разшири в още по-големи размери, радостта и силата на човека ще бъдат съвсем други. Очевидно, любовта е основа на единството. Откъде ще научим законите на единството? Едничкият сигурен източник е нашият опит, почерпен във великото училище на живота. Ала малцина се учат истински в живота.
към текста >>

18. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето защо Учителят казва: „Обичта дава топлина, светлина и красота!
Любовта прави човека поет, музикант, дава вдъхновение към всички други изкуства, към наука, към всичко - дава крила! Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с животворните си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа. Това се отнася и за ония, които обичаш. Защо любовта носи разцвет, подем? Понеже при нея човек влиза в контакт с изобилния живот. Ето защо Учителят казва: „Обичта дава топлина, светлина и красота! " Защо всяка работа, вършена с любов, успява? Защото тогаз влизат в действие животворни сили. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин и друго растение по стария начин, при равни други условия.Учителят казва: „Даже ако бъде обикнат един развален човек и той почувствува, че го обичат, той ще се преобрази".
към текста >>

19. ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК - Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В такива дни вътрешния подвиг на човека, който дири пътя на истината и въздига обичта между хората като най-върховен закон в живота, се счита за анахронизъм и слеповерие.
Народите в нашата съвременност, взети като цялостни единици, приличат на хората от втората категория. Техния възход - духовен и материален - е труден, защото тия, които ръководят съдбините им, имат лоша памет и твърде малко се съобразяват с нерадостната картина на недалечното минало. След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход. Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и свято и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата. В такива дни е трудно да се приказва за една скрита възвишена радост на душата, която се ражда във вътрешния мир на нашето Аз, защото грубите трепети отвън поглъщат цялото внимание и всичката воля. В такива дни вътрешния подвиг на човека, който дири пътя на истината и въздига обичта между хората като най-върховен закон в живота, се счита за анахронизъм и слеповерие. Ако хората имаха очи, те щяха да видят, как измамната суета плете мрежи за реещите се безцелно в живота, готови да се хванат в тая страшна сет , а от друга страна биха видели, че людете, като дирят пътя към възхода, помагат със своите мисли на света, със своята любов, с копнежа на душите си. Ние сега преживяваме времето на едно такова заспиване. В атмосферата на нашите дни съскат като разярени змии алчността, злобата, егоизмът. Хората живеят отделено, уединени и изолирани в изяждащи ги тревоги, едно диво надпреварване в измама расте, заедно с грамадния растеж на техниката, която съкрати разстоянието във физически смисъл, ала разлъчи сърцата в студени недосегаеми далечини. За света се подготвя нова катастрофа, която несръчно се прикрива от маневрите на дипломацията.
към текста >>

20. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ала и зад тия сурови думи ти чувствуваш обичта ù, чувствуваш как я боли, как кръв ù капе на сърцето.
И с пълна още уста, ти грабваш чантата си, па изтичваш на улицата облекчен, с отпуснато сърце, на воля. Не че не обичаш майка си, не че не чувствуваш и нейната обич - малко ли пъти си изпитвал как трепти над тебе и над всички, как весден се трепе и бъхти все за децата, все за дома. Дори и когато ти се кара, ти сещаш как сърцето я боли за тебе. Особен е характерът на Марта - съжалява човека, милее го, сърцето ù се топи понякога от болка за него, а няма да каже нежни думи, няма да помилва - това ù се струва някак сантиментално, тя сякаш се свени от подобни неща. В такива случаи дори, за да излее някак сърцето си, тя ще ти се скара, ще те нахока. Ала и зад тия сурови думи ти чувствуваш обичта ù, чувствуваш как я боли, как кръв ù капе на сърцето. Човек трябва да познава тази особеност на Марта, за да може да долавя истинските и чувства зад строгите жестове и укорни думи. Трезва, работлива, реалистично настроена, Марта не обича ни пасивното съзерцание, ни възторзите и излиянията. Тя в никой случай не би могла да седне така тихо и спокойно при нозете на Исуса, като сестра си Мария и да слуша унесено неговите думи. И да седнеше, сърцето ù щеше да бъде свито като топка. Че толкова много домашни работи я чакат!
към текста >>

21. DU MAITRE - PENSE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

През очите на обичта (разкази), от Н. Неделчева.
Нашата звездна система е наречена Галактична система или система на Млечния път. 250 сантиметровият рефлектор е разширил наблюдаемата област един милиард пъти. Тая област съдържа около 100 милиона мъглявини, всяка една от които е една звездна система." Сега е в строеж един двойно по-силен телескоп – 500 сантиметров рефлектор – от Калифорнийския технологически институт. Този телескоп ще разшири още повече познанията за вселената. (Из в. „Зора"). През очите на обичта (разкази), от Н. Неделчева. с клише на кориците от Цветана Симеонова. Цена 5 лева. Доставя се от авторката – улица „Опълченска", № 64, София.
към текста >>

22. ИМА ДНИ ИМА НЕЩА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Те живеят с тая обич и с тая вяра, която твори добро и пращат своите помисли и своите надежди към гениите на доброто и обичта, които също работят за спасяването му.
Там днес ще се реши победата. Останалото е следствията, които ние ще преживеем, и които са неминуеми. Това, което ще последва няма да бъде ничия жестокост, освен нашата жестокост, ничие пренебрежение, освен онова, с което ние сме пренебрегнали тихия глас на любовта у нас, няма да бъде някое чуждо, а нашето собствено коравосърдечие, с което сме отминали прострените ръце на милостта. Днес човечеството подготвя утрешната си съдба. Ония, които живеят съзнателно, желаят от всичкото си сърце, да се спести едно огромно страдание на човешкия род. Те живеят с тая обич и с тая вяра, която твори добро и пращат своите помисли и своите надежди към гениите на доброто и обичта, които също работят за спасяването му. Но, надделее ли егоизмът, алчността и тъмната власт на разрушението, тогава любовта смирено ще се отдръпне, защото е дълготърпелива, за да се яви после, когато ще я позовем от разораните бразди на земята, напоени с кръв, когато ще я викаме из развалините на нашата жестокост. И в единия и в другия случай, светът ще тръгне в пътя на великия план. Думите на ония от човеците, които днес ръководят съдбините на света, са арена на борба за силите на светлината и мрака. Ако те приемат като ръководно начало тая светлина, под благодатното въздействие на която човечеството от памтивека е вървяло напред, тогава те ще заслужат своята слава и своето достойно место. Ако ли пък станат проводници на тъмните сили и тласнат човечеството към гибел, тогава те ще бъдат хвърлени в мрака на забравата, изоставени от грандиозната вълна, която носи душите към чистия връх на планината.
към текста >>

23. Du Maitre: La loi du rajeunissement Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

След като излезе с множество разкази: "Татковите приказки за нея", "Грижа от другия свят", "Всичко е за добро", "Как намерих Учителя", "През очите на обичта", "Езерната царица и рибарчето", "Чута молитва", сега излиза с това по-крупно произведение.
Цена 15 лева. Радваме се, че "Големият брат" излезе във френски и английски превод. В Америка, както и във Франция, тая книга е намерила широко разпространение и е събудила голям интерес с дълбокото разглеждане на силите, действащи в днешната епоха и разбирането на важността ù в свръзка с близкото бъдеще, което иде. Превъзмогване, роман от Невена Неделчева. София, 1939 год. След като излезе с множество разкази: "Татковите приказки за нея", "Грижа от другия свят", "Всичко е за добро", "Как намерих Учителя", "През очите на обичта", "Езерната царица и рибарчето", "Чута молитва", сега излиза с това по-крупно произведение. Тия, които са чели разказите ù, ценят художествените и идейни достойнства на нейните творби. Препоръчваме "Превъзмогване" на читателите си. Плутарх и Питагор за музиката Неуморимият работник в областта на музиката и историята, Андрей Андреев, е печатал вече четири свои труда върху музиката : "Мит и музика. От Орфей до Фауст", 1938 г. "Музикалното изкуство на старите траки.
към текста >>

24. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не.
Остави този въпрос неразрешен. Той в бъдеще ще се разреши. – Как може да се задържи любовта? – За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието. Тогава тя ще остане при него. Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не. Сега мнозина са. минали през разочарованието на любовта и са. изгорели. В Божествената любов няма изгаряне. Любовта не е химера. Тя е най-реалното нещо.
към текста >>

25. ЧОВЕКЪТ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

През всички времена ще пробегне радост и бялата стъпка на обичта.
Ще се поздравят Изтокът и Западът, ще се прегърнат Северът и Югът; ще запеят меридианите като струни, докоснати с ръка, полюсите ще ликуват и небето ще се вслуша в тая златна пчелица, литнала към цветята на Всемира. Ще дойде пролетта, чакана от хиляди столетия, ще цъфнат белите цветове на вишните, ще ни събуди утрото с бодър вик, а орачът ще поведе из топлата угар воловете, бели като преспи сняг. Ще се стопят ледовете, ще паднат зидовете на занданите, ще тръгнат, отначало плахо, а после свободно и с широка стъпка, заключенниците. От очите им ще побегне бледата печал и ще блеснат там сълзи на радост. Ще пеят багрите на светлината, ще звънят секундите, ще екнат часовете, ще танцуват годините и ще размърдат тежка снага хилядолетията. През всички времена ще пробегне радост и бялата стъпка на обичта. Както посрещнахме в мълчаливо тържество пролетта на годината, така ще срещнем и утрото на дълго чаканата пролът, която ще ни роди отново!
към текста >>

26. НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята.
Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята. Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта. Пред мене сега стоят безкрайните, окъпани в слънце полета на приморските южни равнини. По тия поля се люлеят зрелите златни класове на една богата жетва. Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите. Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце.
към текста >>

27. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Имате ли ясна представа, какво нещо е обичта?
Като дойде любовта, никой не може да те лъже. Щом я няма, всеки може да те излъже. Тя е една нова наука. Най-първо трябва да се отучите от старото. Вие обичате никого. Имате ли ясна представа, какво нещо е обичта? При любовта има едно прояснение, едно прозрение. Преди да е почнала любовта да работи в човека, той е в спящо състояние. Щом дойде тя, има пробуждане. Тогава умът, сърцето и волята функционират правилно. И тогава постъпваш като гениален човек.
към текста >>

28. ПРИРОДА И МАШИНА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Като посети човек съдилищата и затворите, или ако иде в една касапница, може да види, каква е обичта на съвременните хора и каква е съвременната култура.
И най-умните хора, като възприемат лошия живот след време стават глупави. Когато човек обича, в него царува добрият живот. Когато не обича, в него царува лошият живот. Един лош човек не може да обича. Една овца не може да очаква един вълк да я обича. Като посети човек съдилищата и затворите, или ако иде в една касапница, може да види, каква е обичта на съвременните хора и каква е съвременната култура. Добрият и лошият живот са създали света такъв. Като дойдем до живота, не може да правим никакво възражение. Никой не може да каже на лошия живот защо така постъпва. Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва. И двата живота са самостоятелни; и двата живота се разбират и обичат.
към текста >>

29. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Светът е организирано единство, в което всяко същество се ползува от обилието и обичта на по-горните, където всеки трябва да дава на следващия след него.
Тогава едва ли бихме имали кураж да произнесем думата аз без стеснение. Вземете аналите на човешката история и вие ще видите как говорят за себе си наистина великите представители на човешкия род и как многократно надуто, дори безсрамно говорят за своето аз самовлюбените в себе си, за които един от най-дълбоките и дейни апостоли на Христа казва, че са „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка". Няма сила вън от оная, която се получава чрез общението с великата душа на света. Как мислите, няма ли световен дух? Нима е възможно да има дъждовни капчици, а да няма океан, от който те са дошли, от който те са част? Светът е организирано единство, в което всяко същество се ползува от обилието и обичта на по-горните, където всеки трябва да дава на следващия след него. Така се разбира думата „равенство", защото всяко друго измислено равенство е безсмислие. Ако ние бихме могли да погледнем света „отвън", бихме видели огромните извитъци на спиралата, по която възхождат съществата. Само будните могат да прозрат законите на развитието. Ние сме заобиколени от мълчаливо изявяващата се мъдрост на Вселената. Стига да сме будни, ние можем да видим това, което е по-красиво от всяка мислима красота, по-внушително от всяка сила, по-величествено от всяка музика — щедростта на едно сърце, което е по-голямо от всички други на света.
към текста >>

30. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Обичта е естествената среда за нашата душа, тъй както естествена среда на птичката е въздухът, а на рибата — водата.
да даваме все повече път на великото, възвишеното, Божественото да минава през нас, без да го ограничаваме. 4. Вътрешна дисциплина. Това е съзнанието, че носим отговорност за делата си пред Възвишеното, което работи в нас. Хората на Любовта носят именно тия качества. Всички ние можем да имаме тия качества още сега, защото нашата измъчена, затворена душа жадува за тях. Обичта е естествената среда за нашата душа, тъй както естествена среда на птичката е въздухът, а на рибата — водата. Като излъчваме Любовта, която минава през нас, околните ще ни познаят. Срещнат ли ни веднъж, ние ставаме за тях притегателна сила, ставаме им нужни, както насъщният хляб. Тихо, скромно, мълчаливо и спонтанно проявяване на любовта, ето що е нужно в настоящия момент.
към текста >>

31. ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. К Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Обичта ни води към съвършенство, Ние обичаме, за да поправим всички криви работи.
Човек е роден от майка, но греши. За да престане да греши, трябва да бъде роден от майката на съвършенството. Роденият от майката на съвършенството се отличава по любовта, която има. Който обича, е роден от майката на съвършенството. Защо трябва да обичаме? Обичта ни води към съвършенство, Ние обичаме, за да поправим всички криви работи. Любовта е огън, който ще изгори всички непотребни неща. Тя ще поправи всички погрешки и ще внесе новото в света. Ако обичаме само един човек, ние сме обикновени. За да бъдем съвършени, трябва да обичаме всичките хора. Трябва да се подигнем в света, да добием онова знание, да обичаме всички.
към текста >>

32. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Д. Ан-ва КАК Някой знай ли, как изказват обичта си цвят на цвят?
Д. Ан-ва КАК Някой знай ли, как изказват обичта си цвят на цвят? Те венчето си разтварят, и ухаят, и мълчат. Някой знай ли, как звездите срещат се по своя път? Светлина си те изпращат отдалече и мълчат * * * Н. ЩЕ ЗВЪННЕ Ще звънне пак отново колесница, обсипана с венци. И приказната пролетна царица при нас ще се яви.
към текста >>

33. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието.
Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта. Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1). Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука.
към текста >>

Обичта е венозната кръв в човека.
Идеал — да живеем. Любовта е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3). Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото. В Мировата Любов, която повдига съзнанието, се намират опорните точки за развитието на човека. Любовта е артериалната кръв в човека. Обичта е венозната кръв в човека. Тя поема и изхвърля всички нечистотии. Затова обичта лекува, тя носи здраве и щастие. Космическата обич е велик закон, който разпределя хармонично действията на всички сили в нашето съзнание. Тя дава на ума светли мисли, на сърцето и волята съответни желания и действия. Космическата обич дава сила на човека и чрез духа преобразява тялото му.
към текста >>

Затова обичта лекува, тя носи здраве и щастие.
Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото. В Мировата Любов, която повдига съзнанието, се намират опорните точки за развитието на човека. Любовта е артериалната кръв в човека. Обичта е венозната кръв в човека. Тя поема и изхвърля всички нечистотии. Затова обичта лекува, тя носи здраве и щастие. Космическата обич е велик закон, който разпределя хармонично действията на всички сили в нашето съзнание. Тя дава на ума светли мисли, на сърцето и волята съответни желания и действия. Космическата обич дава сила на човека и чрез духа преобразява тялото му. Тя обуславя културата на света, тя съгражда. (3). Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея.
към текста >>

34. ТОЙ ИДЕ! ЕК. М-ВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърце на обичта.
Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята. Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се укротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира. Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърце на обичта. Синьо небе, бели облаци и следпладнена тишина И в нашите души плавно се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чакат стъпките на небесния жетвар. В трепетните висини на духа пърха бяла птица. Скоро над света ще прозвъни мелодията на едно сърце, което има пеещи струни. Ще трепне небесната лютня и светът в тая песен ще се роди изново.
към текста >>

35. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Обичта внася разположение, а не тревога.
Ако човек оценява Любовта, тя сама идва. Смущенията в човека произтичат от безлюбие. Любовта, която носи живот за всички хора, е Божествена. Тя идва отвсякъде. Да обичаш някого, значи да работиш за него като за себе си. Обичта внася разположение, а не тревога. Ако човек не може да обича един бръмбар, едно камъче, една росна капка, не може да обича и човека. Любовта отваря очите на човека. Тогава той вижда неща, които с обикновени очи не вижда. Любовта прави човека мощен. Хората на Любовта отделят такова ухание, което никога не може да се забрави.
към текста >>

Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога.
Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов. Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога. Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея. Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта. Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче. Тя, Любовта, започва в тайно, безмълвно и свършва в явно, свършва с резултатите, с постижение.
към текста >>

36. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Потърси по тъмния купол на небето колелото на вечното възхождане и виж там — в зенита — далечния знак, откъдето идва обичта!
Когато тръгнеш по пътя на мъдреците и гадателите, когато преминеш през всичките листа на голямата житейска книга и паднеш изморен на сетната страница, ти не ще си познал нищо повече от това, което ти носи в редки мигове далечната и невидима обич на световното сърце, Ако тръгнеш по пътя на победите и капнал от умора, наранен от острите кървави кремъци на земята, подириш покой, ти не ще го намериш никога, ако не хвърлиш суетния венец на славата и не разтвориш ръце за тихата ласка на голямата световна обич. Ако си богат със злато, но никога не те е докосвал трепет от лъчезарното сияние на тая любов, ти си сетен бедняк. Ако си бедняк, от сетните печални дрипи на живота, триж по-беден ставаш без тоя поздрав на всемира, който е най-скъпият дар. Не заспивай вечер, докато не прозвъни у тебе тихият шепот; чакай в нощта, макар и да си уморен, макар че мишците ти са отпаднали от усилния труд, макар че цял ден под трепетната мараня да си вдигал тежките снопове. Спри! Почакай! Потърси по тъмния купол на небето колелото на вечното възхождане и виж там — в зенита — далечния знак, откъдето идва обичта! Разтвори длани за нея, преди да затвориш очи за сън! Обилна жетва пада по нивята. Пеят хоризонтите, блестят сърповете, тракат налетите класове и зърното чака своята съдба. Слънцето се приближава до великото сърце на Всемира. Там го чака най-светото кръщение, чието тайнство е любов.
към текста >>

Няма по-голям празник от тоя миг, когато ще познаем обичта, когато душата ни ще стане бликащ извор.
Слънцето се приближава до великото сърце на Всемира. Там го чака най-светото кръщение, чието тайнство е любов. Изминат е трудният път на възхода. Преминати са тръните на съмнението и коравите скали на самотната скръб. Пътят се насочва вече към великото сърце, което раздава щедро своята любов. Няма по-голям празник от тоя миг, когато ще познаем обичта, когато душата ни ще стане бликащ извор. Колко е хубаво да дойдат жадните и да напълнят своите шепи от него! Жетва е на земята, а на небето, в модрата мрач, когато пее щурчето и вечерният покой тихо гали уморените жетвари, сияе Лъвът — знакът на пламналото в обич сърце. Жетварите събират зърното, пее полето, звучат лъчите на слънцето, звънкат сърповете и един глас се носи над разлюлените ниви. Една сребърна нишка е пусната от сърцето на небесния Лъв и по нея слиза небесната радост. Затова пеят жетварите — нашите смугли и корави братя.
към текста >>

37. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РИБИ.-СТРЕЛЕЦ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Любовта започва с даване, а при обичта ще научите закона на възприемането.
Тя казва: „Аз се отказвам вече да разрушавам". Като се научат хората да любят и обичат, ще излязат от света на противоречията. Последните по никой друг начин не могат да се разрешат. Щом не любите и не обичате правилно, ще имате изопачено понятие за света и страданията ще дойдат. Вие не можете да любите, докато не дадете нещо от себе си. Любовта започва с даване, а при обичта ще научите закона на възприемането. Безлюбието е причина на всички болести и на всички страдания в света. Не можете да живеете, докато не обичате никого. Ако любовта не идва в нас изобилно, не могат да се родят у нас хубавите работи. И благото на цялото човечество зависи от любовта. Хората търсят своето щастие вън от нея.
към текста >>

38. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Не прогонвай обичта, която разцъфтява в сърцето ти и която трябва да подариш на никого.
Не се тревожете когато ви оставят. Сигурно в тоя час вашата мисия за другия е вече свършена. Ако погледнете нагоре, ще видите ослепителния блясък на белия връх, който ви чака. Там стои безмълвна и безбурна тая любов, която някога забравихме. В нейните кратки обятия има всичкия мир и всичката радост, която не сме могли да намерим в измамния свят на миражите. Не прогонвай обичта, която разцъфтява в сърцето ти и която трябва да подариш на никого. Може би чрез тази обич то ще познае обичта на света. Не се мъчи и на сила да задържиш тоя, който си отива. Ти не знаеш, какво е станало у него. Може пътищата ви да се раздвояват тъкмо там, където е най-добре. Може тая раздяла да осмисли онова, което е било най-хубаво в живота ви.
към текста >>

Може би чрез тази обич то ще познае обичта на света.
Сигурно в тоя час вашата мисия за другия е вече свършена. Ако погледнете нагоре, ще видите ослепителния блясък на белия връх, който ви чака. Там стои безмълвна и безбурна тая любов, която някога забравихме. В нейните кратки обятия има всичкия мир и всичката радост, която не сме могли да намерим в измамния свят на миражите. Не прогонвай обичта, която разцъфтява в сърцето ти и която трябва да подариш на никого. Може би чрез тази обич то ще познае обичта на света. Не се мъчи и на сила да задържиш тоя, който си отива. Ти не знаеш, какво е станало у него. Може пътищата ви да се раздвояват тъкмо там, където е най-добре. Може тая раздяла да осмисли онова, което е било най-хубаво в живота ви. Не извършвай насилие върху свободния избор на хората.
към текста >>

Дойде ли някой в живота ти, приеми го с ведрината на твоя свободен дух, попитай сърцето си и, ако в ударите на това твое сърце усетиш ритъма и обичта на другото сърце, тогава повярвай на това сърце, защото ако устата, очите или разумът могат да се излъжат, сърцето ти – никога.
Може пътищата ви да се раздвояват тъкмо там, където е най-добре. Може тая раздяла да осмисли онова, което е било най-хубаво в живота ви. Не извършвай насилие върху свободния избор на хората. Мислиш ли, че е добре да задържиш при себе си един човек, когато вече раздялата е станала в един друг по-реален свят, където се осъществява първом всичко онова, което отпосле се осъществява на земята ? Отиде ли си някой от твоя живот, дошло е неговото време. Дойде ли някой в живота ти, приеми го с ведрината на твоя свободен дух, попитай сърцето си и, ако в ударите на това твое сърце усетиш ритъма и обичта на другото сърце, тогава повярвай на това сърце, защото ако устата, очите или разумът могат да се излъжат, сърцето ти – никога. В такъв случай бъди уверен и в това, че никой не може да ти го отнеме. Не, никога и никой не е успял да разлъчи тия, между които е имало любов!
към текста >>

39. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всичко бе научил Селим — първенецът на родовете ни; и ветровете на пустинята, идващите от далеко самуми, и борбата с литналите в небето пясъци, но обичта не бе научил, защото не знаеше, що е беда.
Знаеш ли, сине, Нефуд е голяма, могъща и страшна пустиня, за която казват, че няма край. Тоя Селим бе суров човек, който не разбираше от обич и милост. Той знаеше да бъде само справедлив. За него Аллах бе само правда и закон. Когато трябваше да се отсъди по правда, думата на Селим бе закон за камиларското селище, която никой не можеше да промени, но трябваше ли да се стори милост и опрощение, Селим беше безмълвен като канара, защото имаше ледено сърце. Всичко бе научил Селим — първенецът на родовете ни; и ветровете на пустинята, идващите от далеко самуми, и борбата с литналите в небето пясъци, но обичта не бе научил, защото не знаеше, що е беда. Аллах го бе завардил от злочестина, а някои люде в злочестината само придобиват меко сърце. Как ще научи, що е милост човек, който никога не е молил за милост? Селим може никому да не беше сторил зло, но и добро не знаеше да прави. Камила не бе му умирала в пътя, нито бе загубвал следи с керваните си, нито разбойници го бяха нападали. Той не бе виждал робите си да умират под острието на вражески ханджар.
към текста >>

Прегърнали се развълнувани Селим и другоземецът, който станал най-близкият човек тогава, когато нямало селище, нито храмове, нито хора, а само пустинята и обичта сръд нея.
Ето сега Всемогъщият ми подари най-голямото съкровище да ти спася живота, за да се радва Зиннет. Сега ще те оставя, господарю, а ти не казвай нищо на дъщеря си, нека да се не дращи зарастващата рана. — Ти си най-достойният за нея — почти изплакал Селим. Побързай, синко. Пада нощ, а ние трябва по-скоро да зарадваме едно сърце, което е скъпо и на двама ни. Прегърнали се развълнувани Селим и другоземецът, който станал най-близкият човек тогава, когато нямало селище, нито храмове, нито хора, а само пустинята и обичта сръд нея. Слънцето залязвало. Сенките на двамата мъже лежали морни и проточени върху червеникавия пясък. В тоя час муезинът сигурно призовавал правоверните за молитва. Когато Селим коленичил пред трепетното небесно око и надзърнал в страниците на светия Алкоран, който извадил от пояса си, очите му попаднали на стиха: „В името на Аллаха — благият и милостивият". — Тогава чак, сине — проговори трепетно просякът — Селим разбрал, че Аллах е благ и милосърден.
към текста >>

40. ПРОЩЕНИЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всякога, когато трябва да обичаш и не дадеш място на обичта, ще се роди едно болезнено състояние".
можеш ли да възбудиш в себе си трептенията на оня лъч, който Бог е вложил в тебе? Ето защо вярата и любовта са най-голямата лечебна сила. Там далеч, зад тези главоломни скорости, които не се поддават на никакво въображение, гори онова Слънце, отдето чрез такива инструменти, каквито са мозъкът и нервите, се проявяват незнайните сили на волята и вярата. Там е и силата на любовта". Учителят казва: „Всякога, когато трябва де любиш и не дадеш място на любовта, ще се роди едно болезнено състояние. Всякога, когато трябва да обичаш и не дадеш място на обичта, ще се роди едно болезнено състояние". Когато човек люби и обича, той се свързва с висшите духовни полета и Техните енергии внасят живот в целия организъм. А когато човек отклони и подпуши вълните на любовта и обичта в себе си, тогава не може да привлича висшите обновителни енергии към себе си, органите остават без прилив на оня живот, който може да ги укрепи и поддържа, и добиват предразположение към болести. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Ако не приемеш най-малкия елемент на Божествената любов, ще бъдеш изложен на болести, не можеш да бъдеш здрав. Тя е първият необходим елемент за здравословното състояние".
към текста >>

А когато човек отклони и подпуши вълните на любовта и обичта в себе си, тогава не може да привлича висшите обновителни енергии към себе си, органите остават без прилив на оня живот, който може да ги укрепи и поддържа, и добиват предразположение към болести.
Там далеч, зад тези главоломни скорости, които не се поддават на никакво въображение, гори онова Слънце, отдето чрез такива инструменти, каквито са мозъкът и нервите, се проявяват незнайните сили на волята и вярата. Там е и силата на любовта". Учителят казва: „Всякога, когато трябва де любиш и не дадеш място на любовта, ще се роди едно болезнено състояние. Всякога, когато трябва да обичаш и не дадеш място на обичта, ще се роди едно болезнено състояние". Когато човек люби и обича, той се свързва с висшите духовни полета и Техните енергии внасят живот в целия организъм. А когато човек отклони и подпуши вълните на любовта и обичта в себе си, тогава не може да привлича висшите обновителни енергии към себе си, органите остават без прилив на оня живот, който може да ги укрепи и поддържа, и добиват предразположение към болести. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Ако не приемеш най-малкия елемент на Божествената любов, ще бъдеш изложен на болести, не можеш да бъдеш здрав. Тя е първият необходим елемент за здравословното състояние".
към текста >>

41. ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

) "Възприемайте нещата чрез обичта и предавайте ги чрез любовта, и тогава материята, плазмата на човешкия организъм ще се обнови, ще се преорганизира".— "Не можеш да живееш, ако не обичаш някого.
Гледам никога да не нарушавам своето търпение, спокойствието, вярата, тихата радост, която пълни душата ми, и любовното чувство към всички околни – не само към хората, но и към цветята, към камъните, към изворите, слънчевия лъч. Околните се чудят на моето доволство при трудностите, на които се натъквам понякога. Съзнателно работя в това направление, защото знам, че всяко нарушение на споменатото.състояние, всяко нарушение на доволството, на тихата вътрешна радост, всяка нервност и всеки страх ще създаде предразположение към болест". Учителят пояснява тая идея със следните думи: "Любовта премахва всички болести в света! " (Лекция от 21 януари т.г. ) "Възприемайте нещата чрез обичта и предавайте ги чрез любовта, и тогава материята, плазмата на човешкия организъм ще се обнови, ще се преорганизира".— "Не можеш да живееш, ако не обичаш някого. (Утринно слово на Учителя на 7. XII, 1941 г.) – "Ако в нас влезе божественият ток на любовта, никаква нечиста материя не може да остане в тялото ни. Ние трябва да възстановим първоначалното си състояние. Ако си на умиране и произнесеш името на Истината, ако премине през тебе любовта, ти ще възкръснеш! " (Беседа на Учителя, от 19.
към текста >>

42. В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И от сърцето и душата на всеки човек ще се роди най-хубавото на земята – братството, правдата и обичта към другите, към всичко, което Бог е създал.
Една култура, родена в любов и братство е истинска основа за трайно творчество, живот в преизобилие, радост и мир. И тази култура, този живот е толкова близко до човека! Пространство и време не ги дели. Необходимо е само едно просто насочване на погледа към себе си и дейността навътре, в сърцето и душата. В тази безшумна дейност ще намерим себе си, ще намерим пътя към Бога и любовта към ближните си. И от сърцето и душата на всеки човек ще се роди най-хубавото на земята – братството, правдата и обичта към другите, към всичко, което Бог е създал. От сърцето и душата на всеки човек ще се роди новият живот, в който разрушенията и смъртта ще изчезнат. Човек ще стане средище на най-хубавия живот, в който мисълта за себе си е еднаква с любовта към ближните и служенето на всичко, на цялото. В Учителя (Възможности за Щастие, стр. 359), намираме една от най-красивите и велики мисли в това отношение. Той казва: "Да изпълняваш волята на Бога, значи да служиш на себе си.
към текста >>

43. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Любовта и се проявява обичта.
В него се откърмва вярата в живота, в него се таят силите за всеки успех. Затова е казано: "Сине мой, дай си сърцето". Не е казано: Дай си ума. В сърцето се крият всичките ценности на живота – топлината и влагата, които възрастват всичко. В сърцето се ражда красотата, там живее. Любовта и се проявява обичта. В сърцето си дават среща силите на безпределно великото, безпределно голямото и силите на безпределно малкото. Те се стремят едни към други. Така се заключва вечният кръг на Любовта и обичта. От Бога излиза Любовта, минава през човешкото сърце, проявява се и се връща като обич. Защото само Бог люби, а човек може да обича.... Само който има сърце, той живее.
към текста >>

Така се заключва вечният кръг на Любовта и обичта.
В сърцето се крият всичките ценности на живота – топлината и влагата, които възрастват всичко. В сърцето се ражда красотата, там живее. Любовта и се проявява обичта. В сърцето си дават среща силите на безпределно великото, безпределно голямото и силите на безпределно малкото. Те се стремят едни към други. Така се заключва вечният кръг на Любовта и обичта. От Бога излиза Любовта, минава през човешкото сърце, проявява се и се връща като обич. Защото само Бог люби, а човек може да обича.... Само който има сърце, той живее. Само който е очистил калта, която покрива сърцето, може да види златото, най-ценното, що го създава. Дайте място на сърцето да се прояви, защото то създава истинските блага на живота, защото то създава истинската култура на човечност и братство. От Учителя, предава Е.
към текста >>

44. ТИ ДОЙДЕ - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Любовта и обичта служат за развиване на душата.
Някой като обикне някого, оставя го свободен. А друг като обикне, туря юлар. Това не е любов. Любовта има безброй форми. Всички тях трябва да ги учите. Любовта и обичта служат за развиване на душата. Някой пита: Онзи заслужва ли моята любов? Любовта не пита, дали заслужва оня любовта или не. Радвайте се, когато ви обичат. Радвайте се и когато ви мразят. В първия случай ви дават обработен материал, а във втория случай ви дават материал за обработване, напр.
към текста >>

45. ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите.
Невъзможно е да се наложи едно какво и да е убеждение в съзнанието на хората по външен начин. И никакво социално чувство и разбиране не се ражда там, където личният интерес е поставен на най-високо място. Тука идват на помощ методите на новото учение. Те събуждат в човека, преди всичко, съзнанието за Цялото. Човек се чувствува разумно свързан с това Цяло, което е разумно и има живи отношения към всичко. Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите. А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ. И когато това стане плът и вътрешен закон във всекиго, тогава обществата и по-големите социални единици ще се изменят коренно. те ще заживеят един цялостен живот на вътрешна хармония и между отделната единица и Цялото ще има пълно творческо единство. Това единство произтича от съзнанието, че любовта между отделните единици е израз на любовта на Цялото към всички. В нашата любов към това Цяло, което ни обединява, се крият основите на най-висшето съзнание за социален напредък и добро за всички.
към текста >>

46. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Любовта и обичта са мощни сили, с които Божият Дух работи.
Спасява се само онзи, който изработи нещо от себе си. Като отиде на оня свят, да занесе плода на своя живот. Един от тия хубави плодове е смирението и службата на Първопричината. Без Любов и без обич няма спасение. Без Любов никаква дреха не може да се изтъче. Любовта и обичта са мощни сили, с които Божият Дух работи. Красива е дрехата на безсмъртието, но тя трябва да се тъче с любов. Мнозина искат да бъдат Синове Божии. Само онзи може да бъде Син Божи, който е проводник на Божията Любов. Той може тогава да бъде и ученик и учител, и майка и баща. Докато не стане проводник на Божията Любов, човек нищо не може да постигне.
към текста >>

47. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Какви преображения стават в душите, умовете, сърцата и волите на хората, под мълчаливото въздействие на доброто, на обичта!
Никой не може да оспори, че този метод на добротворство и на отношения, колкото и да изглежда неприложим в социалните отношения между хората, досега е дал чудесни резултати в индивидуалните, семейни и родови отношения. Като не отвръщаш на злото със зло, ти поддържаш толерантността и любовта между хората. И любовта не закъснява да даде своите плодове. По този начин, и само по този начин — чрез претърпяването на злото и отговарянето му с любов — се премахва кармата и се влиза в закона на хармонията и дихармата — на свободата. Световната литература е изпъстрена с примери, в които се подчертава въздействието на закона за непротивенето и любовта. Какви преображения стават в душите, умовете, сърцата и волите на хората, под мълчаливото въздействие на доброто, на обичта! Злото отстъпва самоволно. Тържествува любовта. В социалния живот са познати също твърде много примери за обществено приложение закона за непротивенето: Първите християнски общества, богомилството в България и редица сродни общества из Европа през средните векове, духоборите в Русия и разни окултни братства по широката земя, в ново време. Едно ярко приложение на закона на непротивенето в политическата стъгда е движението на Ганди в Индия. Ще дойде ден и, може би, той не е далеч, когато човечеството ще назрее напълно и ще изхвърли насилието като средство за разрешение на въпросите между народите.
към текста >>

48. DU MAITRE-LES QUATRE REGLES DEL AMOUR Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Светогледът на хората на истинската наука, за които животът не се изчерпва със силата и материята, ги кара да гледат на материалното в живота само като на материална негова страна, а най-ценното търсят другаде: в красотата, в мистиката, във възвишеното, в любовта, в понятието за добро, в обичта към другите в сподавянето на личния егоизъм.
За тях всички проблеми в живота са разрешени, морето е до колене. Светогледът определя и поведението на хората. За онзи, в светогледа на когото няма нищо повече от едно грубо материалистично разбиране, всеки устрем към нещо възвишено е безпредметен, наивен. За него всичко е оправдано, стига да го задоволи. Такъв е той в личния си живот, такъв е и в обществения; там няма за него нещо недопустимо. Светогледът на хората на истинската наука, за които животът не се изчерпва със силата и материята, ги кара да гледат на материалното в живота само като на материална негова страна, а най-ценното търсят другаде: в красотата, в мистиката, във възвишеното, в любовта, в понятието за добро, в обичта към другите в сподавянето на личния егоизъм. Такива са те и в обществения живот. С такъв светоглед човек се издига над животинското в себе си, устремил поглед нагоре към безкрая на неизвестното в Битието". Опитът на Е. Кнап върху наследствеността Е. Кнап в своя реферат, държан в Хайделбергския медицински факултет на 8.II.1943.
към текста >>

49. Тайни и откровения - Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Обичта прониква всичко.
Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност. Малкото цветенце, също е говор на великия Разумен свят, който ни обича. Ние сме оградени от Любовта. Тя е, която ни храни и пази, тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква всичко. За нея няма препятствия. Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим. От цялата вселена иде към нас живот- животът на милиарди слънца и планети. Човек приема този живот и отговаря на него. Да, човек разговаря с всемира.
към текста >>

50. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф.
Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф. Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф. Д-р М. Арнаудов *** На Планината. Гледаше ги Учителят със своят тих поглед от който лъхаше доброта. A тее — учениците, прилепили глава до глава, бяxa станали само очи, които дебнеха и уши които жадуваха. — Искате?
към текста >>

51. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ако не те обича това показва, че в обичта ти трябва да се внесе някаква корекция.
Мъдреците затова са мъдри защото не се опитват да дообясняват истините, които Бог им открива. Величието и красотата на нещата се състои в недоизказаното. Който говори истината той винаги не се доизказва защото изказаната любов не е любов, изказаната истина не е истина. * Невъзможно е ти да обичаш някого и той да не те обича. Това е невъзможно. И ако не те обича това показва, че в обичта ти трябва да се внесе някаква корекция. Иначе Бог би бил несправедлив ти да Го обичаш в лицето на хората, а той да не отговори на твоята любов. Когото хората не те обичат, прегледай сметките си, ти обичаш ли ги? Прегледай ги още веднъж. * Не чакай да ти поискат че тогава до даваш и не продължавай да искаш до като започнат да ти отказват. * Не търси друга причина на твоето нещастие освен безлюбието и не търси друг път за щастие освен пътя на любовта.
към текста >>

52. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едната е обичта, която дава и носи живот, а другата, която взема и носи смърт, тя е омразата.
Той ще служи като проводник на творческите сили на живота, за да бъдете здрави и бодри. И когато в Писание то се казва да се обичаме, то е за да бъдем здрави. Ако любовта няма приложение, какво ще ни ползва? Добрите чувства са проводник на силите на живота Трябва да обичате някого вън от семейството си, за да бъдете здрави, силни, богати, красиви. Всички блага в света са обосновани върху този закон Но има два вида обич. Едната е обичта, която дава и носи живот, а другата, която взема и носи смърт, тя е омразата. В човешкото сърце трябва да влезе любовта, и живота, и благородството. Любовта има едно свойство — онзи. който ви обича, всякога да остава невидим и другите хора да не знаят че ви обича. И който те обича, той никога не може да те разлюби. Човека, който ви обича, може да ви разлюби само по ваша вина.
към текста >>

53. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Друг е въпроса за обичта.
А днес хората познават влюбването и страстта, но не и любовта. За влюбването аз имам особено мнение. За мен всички хора, които са влюбени, се движат в една тъмна нощ; пътя, по който те вървят, има много трапчинки и затова постоянно падат и се нараняват. Влюбения все ще падне, а после се оплаква че го боли сърцето, че няма разположение и т. н. Такова нещо е влюбването. Друг е въпроса за обичта. Това е вече разумно отношение. И ако човек може да ходи вечерно време без да пада. това показва че неговите очи са отворени. Сега хората смесват тези два процеса и се чудят защо страдат. И като не разбират, казват: "Бог ще оправи света".
към текста >>

Когато ние говорим за обичта и любовта — за нас това е връзката, която е нужна за да се опознаят хората, за да могат да работят заедно.
Това е пътя на свободата, по който хората ще могат да си помогнат по един разумен начин. Така те ще излязят из сферата на делничния и безцелен живот и ще станат съработници на Природата. И тогава ще се прояви вътрешната връзка, която съществува между хората и те ще могат да живеят без писани закони. Цялото човечество тогава ще представлява една грамадна свободна комуна, едно грамадно общочовешко семейство, член на Всемирната Конфедерация на Космоса. Всички ще работят и всички ще се ползват еднакво. Когато ние говорим за обичта и любовта — за нас това е връзката, която е нужна за да се опознаят хората, за да могат да работят заедно. Щом двама души се обикнат, те трябва да разпределят труда и благата помежду си и да си помагат. Ако те не си помагат и не разпределят труда си, няма никаква любов помежду им. Любовта като дойде, тя ще разпредели труда и благата. Само на тази основа може да се съгради едно разумно и свободно общество. Цялата философия на живота се състои в това, да знаеш да изпратиш по една хубава мисъл и благородно пожелание на своите събратя човеци, и да бъдеш винаги готов да споделиш с тях всичко каквото имаш.
към текста >>

54. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И вие като обичате някого и изливате обичта си към него, тя ще протече като жива вода и ще се ползват всички около вас.
Аз не искам да вярвате в това, но направете опит. Когато можеш да обичаш някого, без той да знае, тогаз ти ще обичаш всички. Ако нямаш едного, когото ти да обичаш без той да знае, ти не можеш и другите да обичаш. Трябва да има един човек, на когото ти да изливаш чувствата си, както една струя, един извор излива водата си и напоява цяла една местност. И извора излива водата заради някого и напоява цялата област. И вие като обичате някого и изливате обичта си към него, тя ще протече като жива вода и ще се ползват всички около вас. Не казвайте името на този, заради когото правите нещата. Мнозина казват: — това и това го правя за Бога — с това пакостят на себе си. Аз като зная че има един да ме обича аз съм нещастен. И всичкото ми нещастие произтича от факта, че знам че някой ме обича. Защото този който ме обича, той очаква нещо от мен, и редно е да очаква.
към текста >>

Обичта е едно условие за да се реализира щастливия живот на земята.
Няма някой от вас който да не е преживял този свещен трепет. Този свещен трепет не е лош, в когото и да се яви. Само така човек може да има постижения. Това е единственото нещо което може да направи човека щастлив. Човек за да бъде щастлив, трябва да обича. Обичта е едно условие за да се реализира щастливия живот на земята. Трябва да реализираме един хармоничен живот тук на земята, за да се създаде едно общество на хора трезви, за да ти е приятно да живееш. И като срещнеш един човек, да знаеш, че има някого, когото обичаш. Всеки един от вас има възможност да бъде щастлив, щастливият човек е господар и над смъртта. Бог — това е великото щастие на вековете, към което човешката душа се стреми във всяко отношение — индувидуално, семейно, обществено. Всеки човек иска да бъде щастлив.
към текста >>

55. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А с доброто, с обичта и взаимопомощите между хората би настъпило истинско благоденствие и техният живот на земята би се превърнал в истинска радост. Н.
Не е ли това един хипноз, който ги заслепява и не им позволява да виждат грозната реалност? И трябва да се постави ясно въпроса на тия, които оправдават войната. — Морално ли е да убиваш или не? И тогава, ако да убиваш във време на война е морално, то защо се наказват най-строго убийците в обикновено време? Много са доводите на тия, които искат войната, но те нямат никаква морална или културна стойност, те са пълно отрицание на принципите на Христа. А с доброто, с обичта и взаимопомощите между хората би настъпило истинско благоденствие и техният живот на земята би се превърнал в истинска радост. Н. Неделчева Старият свят си отива Когато ние казваме, че днешният свят, днешният обществен строй трябва да бъде заменен с друг, основан на справедливостта, взаимопомощта и хармонията, обикновено малцина се замислят върху това. Факт е, обаче, че това е една истина, която се схваща вече от всички по будни и прозорливи души, безразлично какво е тяхното обществено положение и партийна принадлежност. Ето думите на стария английски държавник Лойд Джордж, дългогодишен министър председател на Великобритания, казани по случай 70 годишнината от неговото рождение: „Каквото и да се случи, ще има да настъпят основни промени, никой да не се съмнява, тия промени в тоя момент са в пълен ход. Навсякъде старият ред си отива, или по-скоро той си е отишъл вече. Какво ще дойде на негова смяна?
към текста >>

56. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Търсенето на права се явява там, дето обичта е изчезнала — защото никой, който обича някого, не го онеправдава.
Няма друга сила в свята, която може да даде ход на нашите вътрешни творчески сили, няма друга сила, която може да ни накара свободно и естествено да изпълним вътрешния закон, освен Любовта. А понеже в изпълнението на този закон е разковничето на нашата свобода, то само Любовта може да ни освободи. Пред нейната мощна, непобедима сила ще паднат всички прегради и тъмници, тя ще разтопи всички вериги, външни и вътрешни, тя ще обезсили и замести силата и влиянието на всеки външен закон и ще ни възвърне свободата. Без закон, защото Любовта е единствения върховен Закон, който регулира и хармонира целокупния живот, ние ще вървим безспирно напред към изгряващия Нов Ден за измъченото човечество. КОЕ Е НЕОБХОДИМО - ПРАВА ИЛИ ОБИЧ? Търсенето на права се явява там, дето обичта е изчезнала — защото никой, който обича някого, не го онеправдава. Днес жената е излязла от семейството си и търси права и защита от държавата, защото тя не обича и защото не е обичана вече с оная истинска обич. Днес мъжът и жената често застават като врагове и всеки търси своето право, вместо да бъдат другари и приятели и да си помагат. Някога жената, в израз на своята обич, е дала всичко на мъжа. Тя е предпочела неговата обич пред компании и развлечения. Тя е предпочела да даде всичката си свобода, да стои дома — но в душата й да цъфти обич към него и сърцето й да бъде закриляно под ореола на неговата обич.
към текста >>

Така че не мъжът насилник е отнел външната свобода на жената, а жената от обич и с обич е дала всичко — защото е разбрала че обичта дава смисъл на живота.
Днес жената е излязла от семейството си и търси права и защита от държавата, защото тя не обича и защото не е обичана вече с оная истинска обич. Днес мъжът и жената често застават като врагове и всеки търси своето право, вместо да бъдат другари и приятели и да си помагат. Някога жената, в израз на своята обич, е дала всичко на мъжа. Тя е предпочела неговата обич пред компании и развлечения. Тя е предпочела да даде всичката си свобода, да стои дома — но в душата й да цъфти обич към него и сърцето й да бъде закриляно под ореола на неговата обич. Така че не мъжът насилник е отнел външната свобода на жената, а жената от обич и с обич е дала всичко — защото е разбрала че обичта дава смисъл на живота. Празна е душата и мъртво е сърцето, когато имаш свобода и права, но не грее в него Любовта. Тя е приела вечния светъл празник в душата си — радостта — плод на обичта — пред всичко друго. И затова вечен извор на вдъхновение и радост е била. — И нека жената не упреква мъжът в отнемане на правата й, защото и днес знаят тия, които обичат, че всичко дават на този когото обичат. Защото безсмислие е свободата и живота, когато няма обич.
към текста >>

Тя е приела вечния светъл празник в душата си — радостта — плод на обичта — пред всичко друго.
Някога жената, в израз на своята обич, е дала всичко на мъжа. Тя е предпочела неговата обич пред компании и развлечения. Тя е предпочела да даде всичката си свобода, да стои дома — но в душата й да цъфти обич към него и сърцето й да бъде закриляно под ореола на неговата обич. Така че не мъжът насилник е отнел външната свобода на жената, а жената от обич и с обич е дала всичко — защото е разбрала че обичта дава смисъл на живота. Празна е душата и мъртво е сърцето, когато имаш свобода и права, но не грее в него Любовта. Тя е приела вечния светъл празник в душата си — радостта — плод на обичта — пред всичко друго. И затова вечен извор на вдъхновение и радост е била. — И нека жената не упреква мъжът в отнемане на правата й, защото и днес знаят тия, които обичат, че всичко дават на този когото обичат. Защото безсмислие е свободата и живота, когато няма обич. И когато днес жената застава и иска права — това показва безлюбие, както от страна на нея, тека и от страна на мъжа. Защото Любовта всичко дава!
към текста >>

57. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И жената, вместо да се бори с мъжа, да хаби своите и неговите сили, трябва именно до насочи своята енергия в тая насока — да помогне да се събуди Човешкото у човека — Обичта към ближния, да знае че това, което би искал да направят нему — може би и другите искат да бъде направено на тях.
И за това не се искат политически права. — Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата —тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа. Защото ако самите политически права, можеха да помогнат за уреждането на една страна — то мъжете, които ги имат вече, — те биха отдавна оправили света. А виждаме че не права, а нещо друго липсва на хората, нещо по съществено от самите права — Човещина, Обич помежду им — разбиране. И жената, вместо да се бори с мъжа, да хаби своите и неговите сили, трябва именно до насочи своята енергия в тая насока — да помогне да се събуди Човешкото у човека — Обичта към ближния, да знае че това, което би искал да направят нему — може би и другите искат да бъде направено на тях. И само тогава жената би видяла, че Обичта е, която гради бъднините на човечеството и отделно на народите. Н. Неделчева Здравето Мото: „Великият Дух на вселената, Който съживява: всяка клетка, да ми дарува живот и здраве“ Да се повтори сутрин след умиване 20 пъти и вечер преди лягане също 20 пъти. Човешкото тяло е една торба пръст! * Вземете един чувал, напълнете го с обикновената пръст на земната повърхност, която тъпчем всеки ден и го занесете при някой химик. Нека подложи на подробно химическо изследване на вашата пръст и да ви направи таблица на намерените елементи.
към текста >>

И само тогава жената би видяла, че Обичта е, която гради бъднините на човечеството и отделно на народите. Н.
— Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата —тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа. Защото ако самите политически права, можеха да помогнат за уреждането на една страна — то мъжете, които ги имат вече, — те биха отдавна оправили света. А виждаме че не права, а нещо друго липсва на хората, нещо по съществено от самите права — Човещина, Обич помежду им — разбиране. И жената, вместо да се бори с мъжа, да хаби своите и неговите сили, трябва именно до насочи своята енергия в тая насока — да помогне да се събуди Човешкото у човека — Обичта към ближния, да знае че това, което би искал да направят нему — може би и другите искат да бъде направено на тях. И само тогава жената би видяла, че Обичта е, която гради бъднините на човечеството и отделно на народите. Н. Неделчева Здравето Мото: „Великият Дух на вселената, Който съживява: всяка клетка, да ми дарува живот и здраве“ Да се повтори сутрин след умиване 20 пъти и вечер преди лягане също 20 пъти. Човешкото тяло е една торба пръст! * Вземете един чувал, напълнете го с обикновената пръст на земната повърхност, която тъпчем всеки ден и го занесете при някой химик. Нека подложи на подробно химическо изследване на вашата пръст и да ви направи таблица на намерените елементи. След това вземете от биолога таблицата за елементите, които съставят човешкото тяло.
към текста >>

58. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом се съмнявате в неговата обич, вие се съмнявате в обичта на Бога, защото в дадения случай, когато един човек ви обича, тази любов е на Онзи, Който ви е дал живота.
Трябва да знаете как се е ограничавала човешката душа. Затова се изискват хиляди години проучване. Когато започнем да ценим живота на всички същества като своя, ние ще разберем дълбокия вътрешен смисъл на доброто; Защото доброто е израз на онази любов, която е основата на живота. И за да разберем и оценим доброто като израз на любовта, трябва да бъдем крайно интелигентни. Защото, ако срещнете един човек, който е готов да се жертва за вас, а вие почнете да се съмнявате в това, дали ви обича, вие причинявате смърт на себе си. Щом се съмнявате в неговата обич, вие се съмнявате в обичта на Бога, защото в дадения случай, когато един човек ви обича, тази любов е на Онзи, Който ви е дал живота. Съмнението показва, че нямаш достатъчно светлина, интелигентност, за да схванеш истинското положение на нещата. И тогаз се оплаквате от съдбата си. Вие трябва да знаете, че човек е господар на съдбата си, но благодарение на невежеството си, робува на съдбата. Човек може да стане, каквото пожелае. Това значи да е господар на съдбата си.
към текста >>

59. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога.
Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце. Уповавайте на това, което вие знаете и можете да направите, а не на това, което другите са ви казвали. Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите. Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас.
към текста >>

60. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И по законите на Любовта - обичта към един човек е обич към всички.
А сега както живеят хората, това не е никаква култура, не е никакво възпитание. Днес индивидуализмът и егоизмът са стигнали до крайните предели на своето проявление. И човек за човека не е брат, както би трябвало да бъде, а е станал вълк. Това се дължи на отсъствието на Любовта в човешкия живот, която е единствената връзка между всички същества. Двама души могат да се разберат и да останат заедно, само когато се обичат. И по законите на Любовта - обичта към един човек е обич към всички. Този, който може да обикне едного, е в състояние да обича всички. Щом човек започне да обича, макар и едного, той е станал вече проводник на Великата Божествена Любов. Ако човек не обича, той попада в един процес, чрез който влиза злото в него. Стане ли човек проводник на злото, може да повлече хиляди и милиони хора след себе си в тоя път. Така се спъва общочовешкото развитие.
към текста >>

61. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само така ще разбере народа, че сте негови представители, негови служители и ще повярва че го водите към по свободни и щастливи дни И само тогава ще имате, не само обичта и подкрепата на тоя народ, но и благословията на Бога.
Не и не! Виновни ще бъдете вий, защото не питахте народа, когато си гласувахте големите заплати: не питахте ония,от чийто труд идат тия ваши заплати: не питахте ония, чийто представители се наричате. Виновни ще бъдете, защото народа е господар и той трябва да определя (а не вие, слугите) какви заплати трябва да получават неговите служители. Живейте и работете като защитници на народните блага и като зидари на по-светли бъднини, а не като рушители на всяка общественост, на всяка правда и човечност. Дайте пример на човеколюбци, които заемат своите отговорни длъжности на за да използват и обременяват народа, а за да бъдат полезни в общия живот. Само така ще разбере народа, че сте негови представители, негови служители и ще повярва че го водите към по свободни и щастливи дни И само тогава ще имате, не само обичта и подкрепата на тоя народ, но и благословията на Бога. Не неправите ли това, не заживеете ли като истински народни представители и служители, тогава знайте, че рано или късно, народа ще изгуби своето търпение и ще ви хвърли от своя изнурен гръб. Защото такива, каквито сте сега, вие сте само тежко и ненужно бреме върху народните плещи. Т. Ч НАЙ-БОГАТИЯТ Той е беден — няма пари, нито външно образование, нито власт над другите — и трудът е едничкото му средство за съществуване. Но е надарен с верен инстинкт, със здрав разум, който го напътва неотклонно към всички блага на природата. Работи или почива, разхожда се или съзерцава, мисли или мечтае — той е всякога под открито небе: на нивата или в градината, на ливадата или в гората.
към текста >>

62. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В получените писма е ярко изразена обичта, привързаността на нашите читатели към вестника, подчертана е необходимостта, която той е станал вече за тях, и вследствие на това, — и грижата, безпокойството, — да не би вестника да е спрян.
За в. „Братство“ Поради ред причини, в. „Братство“ направи една доста дълга пауза преди излизането на този брой. В продължение на това време, ние бяхме отрупани с писма от различни места на страната, с които ни запитваха — какво става с в. „Братство” — защо не излиза, — и да не би да е спрял. В получените писма е ярко изразена обичта, привързаността на нашите читатели към вестника, подчертана е необходимостта, която той е станал вече за тях, и вследствие на това, — и грижата, безпокойството, — да не би вестника да е спрян. Не, в. „Братство” не е спрян! Той ще продължи да излиза и занапред, изпълнявайки с постоянство и настойчивост досегашната си задача, стремейки се към постепенно но сигурно подобрение и увеличаване на силата и влиянието си. В. „Братство“ ще продължава да живее и ще продължава да расте — външно и вътрешно, по форма и по съдържание — защото той има важна задача в живота на нашия народ, която трябва да изпълни. Този е последния брой от настоящата, шеста, годишнина на вестника.
към текста >>

63. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се освободим от своя груб егоизъм и да заживеем с любовта, с обичта към всички хора и всичко живо.
Отдали се на себелюбието, станали роби на алчността за много, за големи радости и блага, за господство над природата и света, ние сме загубили, ние сме похабили своята девственост, своята първична чистота, потъпкали сме, пренебрегнали сме задълженията, наложени ни от природата, тая наша майка, отклонили, отчуждили сме се от нея и по тоя начин сме загубили истинските радости и блага на живота. Да намерим и хванем отново пътя към природата, да се сближим с нея, да изпълним нейните изисквания. Да се задоволяваме само с тая храна, която е естествена за нас. Да не пием спиртни, алкохолни питиета. Да не се отдаваме на полови наслади. Да се освободим от своя груб егоизъм и да заживеем с любовта, с обичта към всички хора и всичко живо. Да станем внимателни и да пазим и ценим живота на цялата природа, като свой живот. Да се почувстваме неразделна частица от общия живот на земята. Навсякъде в природата да виждаме и срещаме, само близки и мили, само скъпи нам хора и същества. Ето къде е пътя, който ще ни доведе отново до радостта на живота! Т. Ч.
към текста >>

64. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И всички настроени в тая гама, в тоя Божествен тон, ще запеят в строен хор ведно с мен, слепия химик, дивната симфония на Доброто и Обичта.
Пръстите ми пак ще заиграят по грифа и ще пеят за великата песен на любовта, с която ще спасим много, много още души. Ще отключим сърцата на хората с песен. ще открием душите им. както слънцето цветята, за да видят красотата и правдата. С епруветките няма да направя хората по-добри и по-щастливи, а с тия четири кожени върви, които ще трептят и ще настройват духа нагоре към небето, към лазурните висини, към Всемирното Братство. И всички настроени в тая гама, в тоя Божествен тон, ще запеят в строен хор ведно с мен, слепия химик, дивната симфония на Доброто и Обичта. Житен Клас ПРЕГЛЕД Убийството на крал Александър Югославянският крал Александър е станал жертва на едно жестоко покушение, станало при пристигането му в гр. Марсилия, Франция. Заедно с него са убити и министъра на външните работи във Франция г. Луи Барту и още няколко души. Самоличността на убиеца още не е напълно установена.
към текста >>

65. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Любомир) Омразата и обичта (Т.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 106 - год. VII. Севлиево, 28 ноември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великата битка (Нина Рудникова) Устои трябват! (Любомир) Омразата и обичта (Т. Ч.) Словото на Учителя. Пътят на новия живот (Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Астралният свят (Макс Хайндел - продължение от брой 105) Хиромантия. Линия на ума (главна линия) Паун и девойче (Д. Б. - басня) Книжнина Великата битка Всички чувстват, всички смътно разбират, че човечеството днес преживява особено, необикновено време — време на огромна психическа промяна и общокултурен прелом.
към текста >>

Любомир ОМРАЗАТА И ОБИЧТА Омразата е отровна стрела, която, преди да се забие в сърцето на мразения, е отровила радостта в душата на мразещия.
Ония които вървят —нека продължават, а тия които спят — трябва вече да се събудят. — Иде буря и наводнение — и всичко което е съградено на пясък — ще се събори. А пясък е омразата, недоверието, насилието, лъжата. Турете живота си на здрави устои — канара, която от нищо не ще се поклати. Това не е силата, нито богатството — спомнете си за „могъщата“ някогашна римска империя и за босия Христос и неговите „прости“ последователи.... Помислете какво стана с едните и другите — и изберете пътя по който ще вървите и устоите, върху които ще градите! Любомир ОМРАЗАТА И ОБИЧТА Омразата е отровна стрела, която, преди да се забие в сърцето на мразения, е отровила радостта в душата на мразещия. Омразата е източник на отрова, от който първо се напива тоя, що мрази, а после тая отрова се поднася и към оня, който е предмет на омразата. Колкото повече е времето, изгубено в омраза, и колкото, по-силна е омразата, толкова по-голяма част от живота е отровена, помрачена, толкова по-малко е радостта. Който винаги мрази, той винаги пие от източника на отровата, той има целият си живот отровен. Обичта е източник на радост. Блажени са, които всякога пият от тоя източник.
към текста >>

Обичта е източник на радост.
Това не е силата, нито богатството — спомнете си за „могъщата“ някогашна римска империя и за босия Христос и неговите „прости“ последователи.... Помислете какво стана с едните и другите — и изберете пътя по който ще вървите и устоите, върху които ще градите! Любомир ОМРАЗАТА И ОБИЧТА Омразата е отровна стрела, която, преди да се забие в сърцето на мразения, е отровила радостта в душата на мразещия. Омразата е източник на отрова, от който първо се напива тоя, що мрази, а после тая отрова се поднася и към оня, който е предмет на омразата. Колкото повече е времето, изгубено в омраза, и колкото, по-силна е омразата, толкова по-голяма част от живота е отровена, помрачена, толкова по-малко е радостта. Който винаги мрази, той винаги пие от източника на отровата, той има целият си живот отровен. Обичта е източник на радост. Блажени са, които всякога пият от тоя източник. Техният живот е светъл, красив и приятен е като слънчев пролетен ден. Те са винаги в щастливо настроение. И навсякъде разна-сят благата на своята обич. Човека, която винаги и всички обича, е най-богатият в света и най-щастливият в живота.
към текста >>

Сега нека всеки сам за себе си извади заключение: на какви чувства, на омразата ли или на обичта повече да се отдава; с омразата ли или с обичта повече да живее; от източника на омразата ли или от източника на радостта повече да пие през дните на своя живот.
А какво би било, ако всички хора и всичко живо обичате? Тогава цялата земя за вас би изглеждала рай. Навсякъде виждате и срещате любими и приятни за вас хора и същества. Непрекъсвана радост, безкрайно блаженство би бил вашият живот. И какво повече бихте искали от това? Сега нека всеки сам за себе си извади заключение: на какви чувства, на омразата ли или на обичта повече да се отдава; с омразата ли или с обичта повече да живее; от източника на омразата ли или от източника на радостта повече да пие през дните на своя живот. Т. Ч. Словото на Учителя Пътят на новия живот Религиозните хора в света спорят върху въпроса, с какво тяло ще възкръсне човек, с какво тяло ще живее в бъдеще. Но за да се отговори правилно на този въпрос, трябва да знаем преди всичко, какво представлява тялото. Тялото, това е резултат на една разумна деятелност, на една разумно създадена причина. А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение.Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил.
към текста >>

66. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако вярвате, влезте в пътя на обичта.
Безверника, понеже не е зает като вярващия с молитви, използва времето си да помага на другите, да изпълнява волята Божия. Кое е по-хубаво - да вършим волята Божия или да казваме на Господа „Господи, аз много те обичам“ и да не изпълняваме волята Му? Сега аз определям степени в отношенията на хората към Бога - да вярват в Бога, да обичат Бога и да служат на Бога. Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме. Трите заедно, това е целокупността на нещата. Ако вярвате, влезте в пътя на обичта. Ако обичате, влезте в пътя на служенето. Така ще се образува един вътрешен кръг от трите, те ще образуват едно вътрешно единство, което ще ви осигури всички сполуки в живота. И ако човек иска да има сполуки в живота си, трябва да бъде човек на вярата, на обичта и на служенето. Ако едно учение не се възприеме и приложи, то е безсмислено. Сега хората искат да оправят съвременния строй.
към текста >>

И ако човек иска да има сполуки в живота си, трябва да бъде човек на вярата, на обичта и на служенето.
Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме. Трите заедно, това е целокупността на нещата. Ако вярвате, влезте в пътя на обичта. Ако обичате, влезте в пътя на служенето. Така ще се образува един вътрешен кръг от трите, те ще образуват едно вътрешно единство, което ще ви осигури всички сполуки в живота. И ако човек иска да има сполуки в живота си, трябва да бъде човек на вярата, на обичта и на служенето. Ако едно учение не се възприеме и приложи, то е безсмислено. Сега хората искат да оправят съвременния строй. За да се оправи сегашният строй, според моите изчисления ще трябват още 1000 години, и то, за да стане микроскопическо подобрение. За да станат две подобрения в човечеството трябва да минат 2000 години. За да се добият три подобрения, са необходими 3000 години отсега.
към текста >>

— Тука е царството на обичта — раят, както го казвате вие на земята.
— Да може да ме оставиш и да си идеш. Аз и без тебе ще се наредя. Види ми се, че тия хора нямат кръчма и бакалница. А мене ми иде отръки тая работа … — Не се спирай! — каза строго Ангелът на омразата. — Тука е царството на обичта — раят, както го казвате вие на земята. Тука остават само тия, които са живели с пълна обич. Които са обичали свои и чужди — всички и всичко — те наследяват тая красива долина. А ти кого си обичал? — Ама аз подарих петдесет хиляди лева за църквата; без мене тя нямаше да се направи. И често ходех да се моля: от мене по-големи свещи никой не е палил ... — Обич се иска тука, а не църкви и свещи.
към текста >>

67. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова отсега нататък човек трябва да се научи да мисли правилно и да обича, и ще има добрите резултати на правата мисъл и обичта.
това показва на някаква анормалност. И ако вашите мисли и чувства, които представят листата на вашето дърво, окапват преждевременно във вашия живот и вие се отчаете, считате, че живота ви се е свършил, това показва, че условията на вашия живот не са добри, и чувствате, като че живота ви се свършва. Сега аз нямам за цел да ви представям тъжната страна на живота, защото за мен не съществува тъжна страна на живота, но съществува неразбиране на живота Мъчнотиите, които съществуват в живота не са създадени от Бога, а ние си ги създаваме. И понеже ние сме ги създали, ние ще носим и последствията им. Всеки човек трябва да опита сам това, което той е създал. Затова отсега нататък човек трябва да се научи да мисли правилно и да обича, и ще има добрите резултати на правата мисъл и обичта. Но човек не може да се научи да обича, докато не знае как да дава от себе си. Така че любовта всякога дава. Тя има за цел да се прояви живота, а не да взема. Като дева нещо от себе си. тя има за цел да се разшири, да даде живот, да прояви живота в своята пълнота.
към текста >>

68. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото правата мисъл и обичта са като броня, като вещество, което не се подава на влиянията на злото.
Човек не може да бъде човек, ако не е свободен; човек не може да бъде човек, ако не мисли; човек не може да бъде човек, ако не обича. Защото Любовта ражда живот; Мъдростта ражда знание и светлина, а Истината ражда свободата. Ако нямаш Любов, ти не можеш да живееш; ако нямаш Мъдрост, ти не можеш да имаш знание и светлина; ако нямаш Истина, ти не можеш да бъдеш свободен. Значи. човека е човек когато обича, когато мисли и е свободен. Човек трябва да обича и да мисли, за да бъде неуязвим за злото. Защото правата мисъл и обичта са като броня, като вещество, което не се подава на влиянията на злото. Човешката мисъл трябва да бъде като злато да се не окислява; тогава тя е устойчива. За да развива мисълта си, човек трябва да се интересува и изучава всичко което природата е създала. Човек трябва да изучава и естествените науки, и социалните науки, и всичките видове изкуства, и математика — за да развива всички центрове на своя мозък; а това вече обуславя правата мисъл. която дава правилна насока на човешкия живот. Само така човек ще придобие великото знание, което е необходимо за новия живот, за който се приготовлява.
към текста >>

69. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

обичта към всички, може да бъде изход от тия нещастия, може да доведе до щастие.
във всекидневният си живот са егоисти. Затова и всички са нещастни. Какво трябва да се прави? Отговорът е ясен. Щом себелюбието е причина за всички, лични и общи нещастия, тогава става ясно, че любовта. обичта към всички, може да бъде изход от тия нещастия, може да доведе до щастие. Любовта е извора на щастието. По пътя на любовта ще се освободим от всичко лошо, всичко вредно и ще дойдем до доброто, ще заживеем с полезното. Тръгнали по пътя на любовта, ние постепенно ще обикнем другите хора, а и тия други хора ще обикнат и нас. Така постепенно ще се изменят отношенията на всички към всички. Всеки ще се стреми, да прави добро, да бъде полезен на другите.
към текста >>

70. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Не злато и богатства липсват на тоя народ, продължил мъдрецът и не те са които ще донесат благоденствието му, а обичта.
. . А народът тичал след него и го карал да се върне. На върхът но планината го чукал мъдрецът. — Е, сине мой, казал му той, разбра ли, че парите и богатствата не носят мир и радост на земята ? — Разбрах, отвърнал тихо младият цар. — Не злато и богатства липсват на тоя народ, продължил мъдрецът и не те са които ще донесат благоденствието му, а обичта. Ако твоя народ имаше обич помежду си, имал би всичко, защото благото на единия щеше де бъде благо за всички и благото на всички, щеше да е такова и за единия. — Да, промълвил младият цар. — И искаш ли още па помогнеш на хората от тоя народ? — Искам, но как? — Научи ги да обичат.
към текста >>

Стъпките му го водили към тия, които били долу и той им носел в сърцето си едничък дар — Обичта!
— Искам, но как? — Научи ги да обичат. — Разбрах, отвърнал младият цар. Целунал ръка на мъдреца и тръгнал да слиза от планината. Когато се обърнал, видял лицето на мъдреца озарено от лъчезарна усмивка, очите му избликвали светлина и устните му повтаряли: „Любов, любов към всички и всичко.“ В душата на младия цар зазвучала неземна мелодия. Стъпките му го водили към тия, които били долу и той им носел в сърцето си едничък дар — Обичта! Н. Неделчева Под властта на любовта (приказка) Един цар бил много жесток. И много страдали хората от неговото царство. Налагал им тежки данъци. Вземал им всичко, което изработят. Едва преживявали.
към текста >>

71. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В обичта е скрита Светата тайна на неземни дарове, Любов е силата велика, Що движи вечно всички светове.
Да потърсим и двете. N. Откровение Природо, майко вихрокрила, Ти всеки миг ни учиш с мъдър зов, Изпълваш ни със жизненост и сила И вливаш във сърцата ни любов. * Кога поискам с трепет да узная Ключът на твойто творчество безспир. Ти шепнеш ми: Във тебе скрит е рая, Търси в душа си щастие и мир. * Обичай! В обичта е скрита Светата тайна на неземни дарове, Любов е силата велика, Що движи вечно всички светове. * Природо, Учителю на всички мъдреци, Ний твои сме от сън пробудени деца. Бог бди над нас с незрими си очи, А Неговата творческа ръка, * О, тази мощна, Божия десница, Създателка на тайнствени съдби, Тя води ни с крилата колесница Към нов живот, где в светли висини * Душите във ефирна шир летят, Где друго вечно слънце грей, И сферите небесни в хор трептят, Там, где животът дивни химни пей, В. С. Недев Отдих Слънцето в позлата пак изплува Над скалисти били върхове. Цялата природа тържествува, Дивен химн животът пак запя. * Ясний ден, цветята и тревите, Птичий хор и слънчевия лик, Борове, израсли сред скалите — Туй е храм неземен и велик.
към текста >>

72. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Раждането на новия свят (18.X.1936 г.) Училище на обичта (приказка за бъдещето) – Т.
-------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Шестото чувство – Пламен. Ученици на Всемирното Братство на лагер в Рила (снимка) Християнството и окултната наука – В. Пашов Лозата (стих.) – Д. Антонова Словото на Учителя. Раждането на новия свят (18.X.1936 г.) Училище на обичта (приказка за бъдещето) – Т. Чаушев Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 170) – Л. Лулчев Шестото чувство Според великата Божествена наука на живота, по отношение на която съвременната официална наука е само скромно встъпление, човечеството, в своята досегашна земна история, е минало през пето основни, коренни раси. Първите две раси принадлежат на едно извънредно отдалечено минало. От тях вече нима никаква следа на земята и затова ще ги отминем.
към текста >>

Училище на обичта (приказка за бъдещето) Живее някъде един цар.
Всичко туй. за което ви говоря, не ви карам да вярвате, но ви го давам, че един ден, като го проверите, да си спомните, че ви е говорено за това. Сега ви пожелавам това добро бъдеще, което иде. Беседа от Учителя, държана в София не 18. X. 1936 г. Училище на обичта (приказка за бъдещето) Живее някъде един цар. Добър е той: И ден и нощ мисли само едно: как да направи народа си щастлив. А вижда той, че всички са нещастни, че всички страдат. Събира царя всички учени, религиозни и военни първенци. Цяла седмица се съветва и обсъжда с тях. Едни предлагат на царя едно, други — друго.
към текста >>

— Това е училището на обичта.
— Учи ни на обич! — отговаря човека с озарено от блага усмивка лице. Царят се замисля. Той не си спомня между многото учени, с които се е съветвал по-рано, да е имало и такива които да държат за науката на обич та. Той спря поглед на голямата сграда и попита: — Какво е това здание? — Това е училището на обичта. Царят отново се замисли. Не можеше да разбере какъв е тоя учител и тоя наука на обичта. Младият човек отгатна какво мисли царя и каза: — Да отидем при Учителя. Той ще ви обясни всичко. Царят тръгна след младия човек.
към текста >>

Не можеше да разбере какъв е тоя учител и тоя наука на обичта.
Царят се замисля. Той не си спомня между многото учени, с които се е съветвал по-рано, да е имало и такива които да държат за науката на обич та. Той спря поглед на голямата сграда и попита: — Какво е това здание? — Това е училището на обичта. Царят отново се замисли. Не можеше да разбере какъв е тоя учител и тоя наука на обичта. Младият човек отгатна какво мисли царя и каза: — Да отидем при Учителя. Той ще ви обясни всичко. Царят тръгна след младия човек. Влязоха в една хубава градина. Там седеше на една пейка стар човек, с побеляла коса и брада.
към текста >>

И там прочете следните изречения, издълбани в камъка: „Само обичта е източник на живот и щастие.
. . — Седнете — покани Учителя. Церят седна на пейката. Погледа му обходи градината. После се спря на чешмата, която шуртеше отдясно. И там прочете следните изречения, издълбани в камъка: „Само обичта е източник на живот и щастие. Само чрез обичта света ще се избави от всички скърби и страдания. Само чрез обичта хората ще дойдат до пълнете радост и свобода, до истинското благо в живота." — Чудя се, как е възможно да не зная нищо за науката на обичта — каза царят, гледайки Учителя. Толкова науки ми са познати и тъй много съм направил за тяхното разпространение и приложение в живота. — Нищо чудно, царю — отговори Учителя. — Обичта е наука за душата на човека.
към текста >>

Само чрез обичта света ще се избави от всички скърби и страдания.
— Седнете — покани Учителя. Церят седна на пейката. Погледа му обходи градината. После се спря на чешмата, която шуртеше отдясно. И там прочете следните изречения, издълбани в камъка: „Само обичта е източник на живот и щастие. Само чрез обичта света ще се избави от всички скърби и страдания. Само чрез обичта хората ще дойдат до пълнете радост и свобода, до истинското благо в живота." — Чудя се, как е възможно да не зная нищо за науката на обичта — каза царят, гледайки Учителя. Толкова науки ми са познати и тъй много съм направил за тяхното разпространение и приложение в живота. — Нищо чудно, царю — отговори Учителя. — Обичта е наука за душата на човека. А всички други науки изучават повече външната страна — формата на съществата и предметите.
към текста >>

Само чрез обичта хората ще дойдат до пълнете радост и свобода, до истинското благо в живота." — Чудя се, как е възможно да не зная нищо за науката на обичта — каза царят, гледайки Учителя.
Церят седна на пейката. Погледа му обходи градината. После се спря на чешмата, която шуртеше отдясно. И там прочете следните изречения, издълбани в камъка: „Само обичта е източник на живот и щастие. Само чрез обичта света ще се избави от всички скърби и страдания. Само чрез обичта хората ще дойдат до пълнете радост и свобода, до истинското благо в живота." — Чудя се, как е възможно да не зная нищо за науката на обичта — каза царят, гледайки Учителя. Толкова науки ми са познати и тъй много съм направил за тяхното разпространение и приложение в живота. — Нищо чудно, царю — отговори Учителя. — Обичта е наука за душата на човека. А всички други науки изучават повече външната страна — формата на съществата и предметите. Човека се изучава само като организъм, като физическо тяло, а не и като душа.
към текста >>

— Обичта е наука за душата на човека.
И там прочете следните изречения, издълбани в камъка: „Само обичта е източник на живот и щастие. Само чрез обичта света ще се избави от всички скърби и страдания. Само чрез обичта хората ще дойдат до пълнете радост и свобода, до истинското благо в живота." — Чудя се, как е възможно да не зная нищо за науката на обичта — каза царят, гледайки Учителя. Толкова науки ми са познати и тъй много съм направил за тяхното разпространение и приложение в живота. — Нищо чудно, царю — отговори Учителя. — Обичта е наука за душата на човека. А всички други науки изучават повече външната страна — формата на съществата и предметите. Човека се изучава само като организъм, като физическо тяло, а не и като душа. Затова той, човека, си остава все още непознат. а обичта се счита за нещо маловажно. Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта.
към текста >>

а обичта се счита за нещо маловажно.
— Нищо чудно, царю — отговори Учителя. — Обичта е наука за душата на човека. А всички други науки изучават повече външната страна — формата на съществата и предметите. Човека се изучава само като организъм, като физическо тяло, а не и като душа. Затова той, човека, си остава все още непознат. а обичта се счита за нещо маловажно. Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта. Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот. Без обичта човек съществува, но не живее. Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна.
към текста >>

Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта.
— Обичта е наука за душата на човека. А всички други науки изучават повече външната страна — формата на съществата и предметите. Човека се изучава само като организъм, като физическо тяло, а не и като душа. Затова той, човека, си остава все още непознат. а обичта се счита за нещо маловажно. Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта. Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот. Без обичта човек съществува, но не живее. Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна. Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си.
към текста >>

Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот.
А всички други науки изучават повече външната страна — формата на съществата и предметите. Човека се изучава само като организъм, като физическо тяло, а не и като душа. Затова той, човека, си остава все още непознат. а обичта се счита за нещо маловажно. Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта. Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот. Без обичта човек съществува, но не живее. Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна. Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си. Обичта е по-важна и нужна от всички други науки.
към текста >>

Без обичта човек съществува, но не живее.
Човека се изучава само като организъм, като физическо тяло, а не и като душа. Затова той, човека, си остава все още непознат. а обичта се счита за нещо маловажно. Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта. Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот. Без обичта човек съществува, но не живее. Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна. Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си. Обичта е по-важна и нужна от всички други науки. Защото обичта е слънцето на живота.
към текста >>

Обичта с живота.
Затова той, човека, си остава все още непознат. а обичта се счита за нещо маловажно. Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта. Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот. Без обичта човек съществува, но не живее. Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна. Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си. Обичта е по-важна и нужна от всички други науки. Защото обичта е слънцето на живота. Без обичта, животът е мрак, борба, страдание.
към текста >>

Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна.
а обичта се счита за нещо маловажно. Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта. Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот. Без обичта човек съществува, но не живее. Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна. Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си. Обичта е по-важна и нужна от всички други науки. Защото обичта е слънцето на живота. Без обичта, животът е мрак, борба, страдание. Учителят замълча.
към текста >>

Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си.
Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта. Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот. Без обичта човек съществува, но не живее. Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна. Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си. Обичта е по-важна и нужна от всички други науки. Защото обичта е слънцето на живота. Без обичта, животът е мрак, борба, страдание. Учителят замълча. Царят се унесе в мисли.
към текста >>

Обичта е по-важна и нужна от всички други науки.
Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот. Без обичта човек съществува, но не живее. Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна. Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си. Обичта е по-важна и нужна от всички други науки. Защото обичта е слънцето на живота. Без обичта, животът е мрак, борба, страдание. Учителят замълча. Царят се унесе в мисли. Той долови истината в думите на Учителя.
към текста >>

Защото обичта е слънцето на живота.
Без обичта човек съществува, но не живее. Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна. Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си. Обичта е по-важна и нужна от всички други науки. Защото обичта е слънцето на живота. Без обичта, животът е мрак, борба, страдание. Учителят замълча. Царят се унесе в мисли. Той долови истината в думите на Учителя. Той разбра сега защо не са щастливи хората.
към текста >>

Без обичта, животът е мрак, борба, страдание.
Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна. Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си. Обичта е по-важна и нужна от всички други науки. Защото обичта е слънцето на живота. Без обичта, животът е мрак, борба, страдание. Учителят замълча. Царят се унесе в мисли. Той долови истината в думите на Учителя. Той разбра сега защо не са щастливи хората. — Какво трябва да се прави, за да се запознаят всички хора с науката на обичта?
към текста >>

— Какво трябва да се прави, за да се запознаят всички хора с науката на обичта?
Без обичта, животът е мрак, борба, страдание. Учителят замълча. Царят се унесе в мисли. Той долови истината в думите на Учителя. Той разбра сега защо не са щастливи хората. — Какво трябва да се прави, за да се запознаят всички хора с науката на обичта? — попита царя, спрял поглед на Учителя. — Идвай всеки ден тука и всичко ще ти стане ясно. В училището на обичта аз всеки ден държа беседи пред своите ученици. Царя се сбогува с Учителя. И се върне в двореца.
към текста >>

В училището на обичта аз всеки ден държа беседи пред своите ученици.
Той долови истината в думите на Учителя. Той разбра сега защо не са щастливи хората. — Какво трябва да се прави, за да се запознаят всички хора с науката на обичта? — попита царя, спрял поглед на Учителя. — Идвай всеки ден тука и всичко ще ти стане ясно. В училището на обичта аз всеки ден държа беседи пред своите ученици. Царя се сбогува с Учителя. И се върне в двореца. Но през всичкото време мислеше само за думите на Учителя, които му откриха ново поле за работа и събудиха нови надежди в неговата отчаяна душа. На другият ден, рано сутринта царят дойде в училището на обичта. Там завари много хора: жени и мъже, стари и млади.
към текста >>

На другият ден, рано сутринта царят дойде в училището на обичта.
— Идвай всеки ден тука и всичко ще ти стане ясно. В училището на обичта аз всеки ден държа беседи пред своите ученици. Царя се сбогува с Учителя. И се върне в двореца. Но през всичкото време мислеше само за думите на Учителя, които му откриха ново поле за работа и събудиха нови надежди в неговата отчаяна душа. На другият ден, рано сутринта царят дойде в училището на обичта. Там завари много хора: жени и мъже, стари и млади. Царят седна на един стол. Скоро влезе и Учителят. Той поздрави всички и започна своята беседа. Царят слушаше с напрегнато внимание.
към текста >>

И виждаше и чувстваше само едно: Обичта.
Нова земя и нов живот вижда. И нови хора. Лицата на всички са озарени от светла усмивка, очите им изразяват обич. Всеки обича и всеки е обичан. Живота на всички е светъл н радостен; всички са щастливи и доволни... Дълго царят съзерцава чудното видение, забрави себе си и царството; откъсна се от заобикалящата действителност. И виждаше и чувстваше само едно: Обичта. Тя изпълни цялото му същество; тя вля нов живот в старото му тяло и го подмлади; тя го пренесе в страната на вечното щастие . . . Най после царят се опомни и видя, че е останал сам. Стана от стола и се запъти към двореца. Чувстваше се обновен, прероден.
към текста >>

Царят всеки ден идва в Училището на обичта.
Усмихваше се на срещащите го хора и всички му се виждаха близки и мили. Сякаш той и те са равни братя и сестри, деца на един и същ баща. Сякаш отведнъж беше изчезнал царският трон, който го поставя над другите хора, и е останала само душата в него, само душата на човека, която е една и съща във всички хора. Сякаш отведнъж беше навлязъл в съвсем друг, приказен свят. Минават недели, месеци, минава година. Царят всеки ден идва в Училището на обичта. И всеки ден слуша словото на Учителя. И все повече се разпалва в него огъня на обичта. Той не се държи вече като цар, а като човек, брат на всички хора. Обичта го е приравнила и сближила с всички. Минават години.
към текста >>

И все повече се разпалва в него огъня на обичта.
Сякаш отведнъж беше изчезнал царският трон, който го поставя над другите хора, и е останала само душата в него, само душата на човека, която е една и съща във всички хора. Сякаш отведнъж беше навлязъл в съвсем друг, приказен свят. Минават недели, месеци, минава година. Царят всеки ден идва в Училището на обичта. И всеки ден слуша словото на Учителя. И все повече се разпалва в него огъня на обичта. Той не се държи вече като цар, а като човек, брат на всички хора. Обичта го е приравнила и сближила с всички. Минават години. Училището на обичта се прочува навсякъде. И навсякъде се стичат хора, жадни да чуят словото на Учителя.
към текста >>

Обичта го е приравнила и сближила с всички.
Минават недели, месеци, минава година. Царят всеки ден идва в Училището на обичта. И всеки ден слуша словото на Учителя. И все повече се разпалва в него огъня на обичта. Той не се държи вече като цар, а като човек, брат на всички хора. Обичта го е приравнила и сближила с всички. Минават години. Училището на обичта се прочува навсякъде. И навсякъде се стичат хора, жадни да чуят словото на Учителя. Училището на обичта става тясно. Построяват друго, много по-голямо.
към текста >>

Училището на обичта се прочува навсякъде.
И всеки ден слуша словото на Учителя. И все повече се разпалва в него огъня на обичта. Той не се държи вече като цар, а като човек, брат на всички хора. Обичта го е приравнила и сближила с всички. Минават години. Училището на обичта се прочува навсякъде. И навсякъде се стичат хора, жадни да чуят словото на Учителя. Училището на обичта става тясно. Построяват друго, много по-голямо. Скоро се препълва и то. Учителят започва де говори на открито.
към текста >>

Училището на обичта става тясно.
Той не се държи вече като цар, а като човек, брат на всички хора. Обичта го е приравнила и сближила с всички. Минават години. Училището на обичта се прочува навсякъде. И навсякъде се стичат хора, жадни да чуят словото на Учителя. Училището на обичта става тясно. Построяват друго, много по-голямо. Скоро се препълва и то. Учителят започва де говори на открито. А всички стари ученици тръгват по села и градове и навсякъде учат хората на обич И първо място в живота на хората се даде на науката за обичта. И хората се отдават все повече и повече на науката за обичта и на изкуството да си правят добрини, да си помагат едни на други.
към текста >>

А всички стари ученици тръгват по села и градове и навсякъде учат хората на обич И първо място в живота на хората се даде на науката за обичта.
И навсякъде се стичат хора, жадни да чуят словото на Учителя. Училището на обичта става тясно. Построяват друго, много по-голямо. Скоро се препълва и то. Учителят започва де говори на открито. А всички стари ученици тръгват по села и градове и навсякъде учат хората на обич И първо място в живота на хората се даде на науката за обичта. И хората се отдават все повече и повече на науката за обичта и на изкуството да си правят добрини, да си помагат едни на други. Съвсем се изменят хората. От алчни и жестоки, от груби егоисти, те се превръщат в любещи се братя. И живота се променя. От жестока, често кървава борба, той става светла радост и безкрайно щастие.
към текста >>

И хората се отдават все повече и повече на науката за обичта и на изкуството да си правят добрини, да си помагат едни на други.
Училището на обичта става тясно. Построяват друго, много по-голямо. Скоро се препълва и то. Учителят започва де говори на открито. А всички стари ученици тръгват по села и градове и навсякъде учат хората на обич И първо място в живота на хората се даде на науката за обичта. И хората се отдават все повече и повече на науката за обичта и на изкуството да си правят добрини, да си помагат едни на други. Съвсем се изменят хората. От алчни и жестоки, от груби егоисти, те се превръщат в любещи се братя. И живота се променя. От жестока, често кървава борба, той става светла радост и безкрайно щастие. Царят е вече стар на години, но в сърцето и душата е млад и щастлив.
към текста >>

И още повече щастлив се чувства, когато вижда, че обичта на хората от неговото царство преминава границите на държавата му и, подобно на слънчевата светлина, залива цел свят.
От алчни и жестоки, от груби егоисти, те се превръщат в любещи се братя. И живота се променя. От жестока, често кървава борба, той става светла радост и безкрайно щастие. Царят е вече стар на години, но в сърцето и душата е млад и щастлив. Щастлив е, че доживя да види народа си добре. И още повече щастлив се чувства, когато вижда, че обичта на хората от неговото царство преминава границите на държавата му и, подобно на слънчевата светлина, залива цел свят. Ала най-щастлив и блажен е царят, когато вижда, че хората от цялата земя се сливат в една държава и образуват едно ново царство: Царството Божие на земята, с. Б. Осъм Т. Чаушев Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 170) Характера на човека е сбор от добродетели, казва Учителя, всичко онова, което днес го съставя, е само предговор, зачатие на това, което ще има тепърва да се проявява. И всички, когато гледаме нещата, сръбва да ги виждаме с широкия поглед на майката, която в немощното, цапащо се дете, постоянно тревожещо я със своите викове и крясъци, вижда бъдещия человек, който носи или може да донесе Божествена идея в света.
към текста >>

73. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането.
Често дърдорковци — хора в които преобладават чувствата. Свитите тесни ноздри сочат за хора в които умът, самообладанието, често и лицемерието са съществени качества. Л. Лулчев (следва) Притча за Мъдростта За живота и за щастието Когато при божествения человек надойдоха и се насъбраха множество люде, жадни за живот и за щастие, той отвори устата си и чрез езика му начена да говори мъдростта и рече: — Три са изворите на безграничния живот и на вечното щастие. — Любовта, която е Божия същност, мъдростта, която е Божия мисъл, истината, която е Божи образ. Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят на доброто, пътят на правдата, пътят на милосърдието, пътят не предаността, пътят на постоянството, пътят на търпението, пътят на послушанието, пътят на знанието, пътят на себепожертването, пътят на чистотата, пътят на светлината и пътят на свободата. И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането. Тези люде, които непреривно гледат с очите на милосърдието, говорят с езика на благостта и ръцете им винаги са пълни и раздават сладки плодове, те са. които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие. Само тези люде могат да бъдат учители на света и водачи на человеците към съвършенство. И. А. Изворски СТЪПКИ КЪМ ВЪРХА Колко е красиво да наблюдаваме своите радости и скърби, тъй както пътникът към планинският връх наблюдава долините, височините и стръмните завои, до като стигне до върха!
към текста >>

74. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защо да не се опита силата на сътрудничеството, на обичта, на алтруизма?
А след това ще дойдат кризите — неизбежни спътници на нарушеното равновесие в националния и международен живот. Не! Това не бива да се допуща вече. Историята на миналото е пред нас. Светът трябва да направи завой в своя живот. Нужно е да се тръгне из истинския път и се приложат благородните методи за уреждане личния, обществен и международен живот. Защо да не се опита силата на сътрудничеството, на обичта, на алтруизма? Защо е необходимо да се принасят жертви на Мамона, когато по пътя на братство, на християнското животоразбиране биха се уредили всички икономически и териториални въпроси? Нима все с пушката и меча ще си уреждат отношенията ни? Къде е разумът във всичко това? Не струва ли този начин много по-скъпо от другия — миролюбивия? И днес, след 2,000 год.
към текста >>

75. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При обичта ще помагаш и ще ти помагат.
Закона на Любовта е разумен. Да обичаш, то значи: да стане една правилна обмяна. Затова във всяко същество, било то растение, животно или човек, ще намериш една хубава черта, която го отличава от другите и заради нея ще го обикнеш. Тогава от вас се отделя известно количество енергия и преминава в другата страна; така става обмяна. Човек като почне да обича безкористно, помота и издига себе си. При обичта ще помагаш и ще ти помагат. Обмена става и живота тече правилно. Не стане- ли тази обмяна, става подпушване на известни чувства, което подпушване след време ще се изрази в една погрешка, в едно престъпление или в някоя болест. Любовта бедност. болест и слабост не търпи. Изравняване става.
към текста >>

76. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Виденията на Жорж Вашингтон Тодор си иде – Benitta Кон и кола (басня) – Дядо Благо ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ Естествена е обичта, привързаността на хората към отечеството им.
-------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Велика България – Пламен. Истинска работа Използвайте лятото Словото на Учителя. Вярата като път към успеха в живота (из неделната беседа – 18.04.1937 г.) Идеите на древните за музиката (продължение от бр. 192) – Фабр Д‘Оливе Из науката и живота. Виденията на Жорж Вашингтон Тодор си иде – Benitta Кон и кола (басня) – Дядо Благо ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ Естествена е обичта, привързаността на хората към отечеството им. Естествено е желанието им да го видят свободно, могъщо, напреднало във всяко отношение. Естествен е, следователно, стремежа да се мечтае и да се работи за Велика България. Защото любовта към себе си, към семейството си, към родния си град или село и към отечеството си, представляват стъпки, които водят към великата и безгранична любов към всички. Не ще съмнение, че вътрешния смисъл, същината на всички гореизброени форми на любовта, е в тяхната непрестанна еволюция, т. е. в оная непрекъсваема свещена нишка, която води от любовта към себе си към Божията любов — любовта, която обгръща всичко.
към текста >>

77. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На тях е нужно освобождение от фалшивото за да могат да проявят помежду си обичта, за да могат да приложат взаимопомощта, без които е невъзможно културен напредък и излизане от днешното хаотично състояние.
Де е старият Египет, Сирия, Вавилон и Рим? “, казва Учителя на друго место. И те са мислили, както и съвременните народи мислят, че чрез воюване ще подобрят икономическото си положение,, че ще се издигнат и прославят, обаче не е излязло така и никога няма да е така, защото чрез войната се нарушава закона на божествената правда, и тези които воюват се заличават от лицето на земята. На съвременните народи днес е нужна повече разумност и трезвост, за да видят малко по-далеч и да могат да излязат от това хипнотично състояние в което са попаднали от векове. На тях е нужна повече светлина и мъдрост, за да могат да се отърват от веригите на човекоубийството и заблудата. На тях е нужно освобождение от фалшивото за да могат да проявят помежду си обичта, за да могат да приложат взаимопомощта, без които е невъзможно културен напредък и излизане от днешното хаотично състояние. Желязната култура днес е в раздвижване. Влиянието на Марс — на тоя кръвожаден бог и любител на кръвопролития — се засилва. Ще остане ли ням зрител, оная интелигентна маса, и не трябва ли вече тя да се заеме да просвещава обществото в истината? Не е ли, това, неин дълг, да разсее заблудата от мозъците им? За да има мир и благоденствие, трябва всички човеци да говорят за мира, трябва всички да станат миролюбци — синове на новата култура, синове на Обичта!
към текста >>

За да има мир и благоденствие, трябва всички човеци да говорят за мира, трябва всички да станат миролюбци — синове на новата култура, синове на Обичта!
На тях е нужно освобождение от фалшивото за да могат да проявят помежду си обичта, за да могат да приложат взаимопомощта, без които е невъзможно културен напредък и излизане от днешното хаотично състояние. Желязната култура днес е в раздвижване. Влиянието на Марс — на тоя кръвожаден бог и любител на кръвопролития — се засилва. Ще остане ли ням зрител, оная интелигентна маса, и не трябва ли вече тя да се заеме да просвещава обществото в истината? Не е ли, това, неин дълг, да разсее заблудата от мозъците им? За да има мир и благоденствие, трябва всички човеци да говорят за мира, трябва всички да станат миролюбци — синове на новата култура, синове на Обичта! Аз искам! Аз искам да запаля в сърце си пламък! Да се запали, да изгори и то да се стопи, Защото не сърце — в гърди ми бие камък Отровна там змия под този камък спи. * Че този „не човек“ и не човек ме прави; Жестока, зла, ехидна, лукава и коварна — В свой та власт държи ме, с веригите си здрави Робиня лиходумна, бездумна и бездарна. * Човек да съм желая.
към текста >>

Обичта е съкровище, което носи живот и щастие.
От това съкровище имат нужда всички хора. Живота затова е нещастен, защото в сърцата на хората няма обич. Земята е достатъчно широка и богата, за да има всичко за всички. Само обич липсва, за да бъдат хората щастливи и доволни — обич, която справедливо да разпредели благата, които са много и премного. И само когато хората имат тая обич, тогава всички ще бъдат добре; тогава всичко ще има за всички. Обичта е съкровище, което носи живот и щастие. Ако човек има златото на цел свят, ако владее цялата земя, а няма обич в сърцето си, той ще бъде нещастник, причиняващ нещастие и на всички други хора. И последният бедняк не би бил нещастен, ако има в сърцето си най-ценното съкровище — обичта . . . Слънцето беше изгряло, когато Петко се пробуди. Птичките весело пееха по дърветата, извисяващи върхове под скалата- Аромат не закъснял люляк се носеше из въздуха.
към текста >>

И последният бедняк не би бил нещастен, ако има в сърцето си най-ценното съкровище — обичта .
Земята е достатъчно широка и богата, за да има всичко за всички. Само обич липсва, за да бъдат хората щастливи и доволни — обич, която справедливо да разпредели благата, които са много и премного. И само когато хората имат тая обич, тогава всички ще бъдат добре; тогава всичко ще има за всички. Обичта е съкровище, което носи живот и щастие. Ако човек има златото на цел свят, ако владее цялата земя, а няма обич в сърцето си, той ще бъде нещастник, причиняващ нещастие и на всички други хора. И последният бедняк не би бил нещастен, ако има в сърцето си най-ценното съкровище — обичта . . . Слънцето беше изгряло, когато Петко се пробуди. Птичките весело пееха по дърветата, извисяващи върхове под скалата- Аромат не закъснял люляк се носеше из въздуха. — Дали това беше само сън? — питаше се Петко, търкайки очите си.
към текста >>

78. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чистата наслада от музиката, а и от живота въобще, ще бъде възможна само тогава, когато хората заживеят с Обичта.
Гледа живота на биещите се и живота на гражданите: жени, деца, старци; гледа и вижда как над всички дебне смъртта . . . Отведнъж ме потиска черна скръб. Както буреносни облаци закриват светлината на слънцето, тъй и моята радост от музиката се закри от скръбта. Може ли човек да се радва на нещо, когато Смъртта размахва върху него своята коса, когато вижда потоци кръв да багрят земята, когато чува виковете на страдащите ранени или предсмъртното хъркане на умиращите?! Чистата наслада от музиката, а и от живота въобще, ще бъде възможна само тогава, когато хората заживеят с Обичта. Когато не ще има братоубийствени войни. Когато хората от никоя държава не ще се въоръжават и готвят за война. Когато хората по цял свят вместо на човекоубийства, се учат на обич и взаимопомощ. Когато всеки ще обича и жали другите, както обича и жали сам себе си. Тогава целият живот на хората ще бъде приятен и сладък,като най-хубава музика.
към текста >>

Обичта и мира между всички хора по земята — ето къде е радостта и благото на хората в живота.
Когато хората от никоя държава не ще се въоръжават и готвят за война. Когато хората по цял свят вместо на човекоубийства, се учат на обич и взаимопомощ. Когато всеки ще обича и жали другите, както обича и жали сам себе си. Тогава целият живот на хората ще бъде приятен и сладък,като най-хубава музика. Тогава цялата земя ще бъде Рай. Обичта и мира между всички хора по земята — ето къде е радостта и благото на хората в живота. Т. Ч. ПРИ КОГО? Животът ни на земята е живот на учене и търсене. Лутаме се натук – натам — търсим нещо. Но в това търсене намираме ли същественото, намираме ли най необходимото, намираме ли онова нещо, от което се нуждае нашата душа, намираме ли ония условия, при които тя най правилно може да се развива и расте?
към текста >>

79. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие говорите за обичта, но това, което наричане обич, още не е никаква обич.
Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, щом им простите, вие сте се очистили. След това заемете се с новото. Новото седи в следното: умът и сърцето ви трябва да бъдат детински. След това започнете да служите на Бога с Любов. Пътят на любовта е нагоре. Вие говорите за обичта, но това, което наричане обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта. Животът съществува преди обичта. Да обичаи някого това значи да спечелите нещо. Когато двама се обичат, там е Бог. Дето е Бог, там иде щастието.
към текста >>

То е предисловие на обичта.
След това заемете се с новото. Новото седи в следното: умът и сърцето ви трябва да бъдат детински. След това започнете да служите на Бога с Любов. Пътят на любовта е нагоре. Вие говорите за обичта, но това, което наричане обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта. Животът съществува преди обичта. Да обичаи някого това значи да спечелите нещо. Когато двама се обичат, там е Бог. Дето е Бог, там иде щастието. Аз бих желал всички хора да се любят така, че Господ да е между тях.
към текста >>

Животът съществува преди обичта.
Новото седи в следното: умът и сърцето ви трябва да бъдат детински. След това започнете да служите на Бога с Любов. Пътят на любовта е нагоре. Вие говорите за обичта, но това, което наричане обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта. Животът съществува преди обичта. Да обичаи някого това значи да спечелите нещо. Когато двама се обичат, там е Бог. Дето е Бог, там иде щастието. Аз бих желал всички хора да се любят така, че Господ да е между тях. И като се обичат по този начин, Любовта да тече в техните умове и сърца като извор.
към текста >>

80. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички говорят есперанто и ми засвидетелстваха обичта си към нашия народ и обаянието си от нашия демократичен цар.
Есперанто като мощен фактор в услуга на малките народи е на особена почит. И есперантските дружества се субсидират, например в Хелсингфорс са предвидени ежегодно в бюджета 12,000 ф. марки 24,000 б. лева. В есперантския институт на много места са издадени есперанто литературни сборници и пътеводни книжки за страни, градове, университети. Поканен бях и посетих някой видни хора. Всички говорят есперанто и ми засвидетелстваха обичта си към нашия народ и обаянието си от нашия демократичен цар. Особен интерес проявяват и социалдемократични и земеделски вестници, чийто редактори по телефона ми искат среща, но време, време, аз съм като „влак под пара“ бързам, прощавайте и до писане. Ив. х. Кръстанов
към текста >>

81. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На живота си турям край, но обичта ми към тебе няма да умре.
Моя е грешката, че съм ти вярвала и съм сложила целият си живот върху едно тъй нетрайно чувство. Ала късно е вече да се говори за минали и съдбоносни грешки. Изгубила тебе, за мене е все едно, че изгубвам живота. И аз ще го изгубя; той не ми е нужен, след като изгубих тебе, който си ми повече нужен и ценен. Аз все още те обичам. На живота си турям край, но обичта ми към тебе няма да умре. Желая да бъдеш щастлив. Твоята изоставена приятелка.“ Беше нощ. Тя излезе вън от града. Спре се на железопътната линия. Постоя десетина минути.
към текста >>

Аз съм копняла по Обичта; тя ми с липсвала; и само тя може да осмисли живота; само тя може да бъде нещо повече, нещо по-ценно дори и от живота.
— Аз мислех и вярвах, че обичам мъжът и копнея само по него; че той е нещо повече и от живота ми. Така мислят и вярват всички млади момичета. Така мислят и вярват и момчетата: че копнеят само по любимата жена. Заблуждение! Себеизмама! Сега виждам и разбирам всичко. Аз съм копняла по Обичта; тя ми с липсвала; и само тя може да осмисли живота; само тя може да бъде нещо повече, нещо по-ценно дори и от живота. Обикнала мъжът, аз съм се излъгала, че той е самата Обич. И изгубила неговата обич, аз реших, че изгубвам нещо повече от живота. Грешка! Гибелна грешка! Обичта е над всичко; тя е всичко. Който има Обичта, той има всички хора, целият свят, цялата земя, цялата вселена.
към текста >>

Обичта е над всичко; тя е всичко.
Сега виждам и разбирам всичко. Аз съм копняла по Обичта; тя ми с липсвала; и само тя може да осмисли живота; само тя може да бъде нещо повече, нещо по-ценно дори и от живота. Обикнала мъжът, аз съм се излъгала, че той е самата Обич. И изгубила неговата обич, аз реших, че изгубвам нещо повече от живота. Грешка! Гибелна грешка! Обичта е над всичко; тя е всичко. Който има Обичта, той има всички хора, целият свят, цялата земя, цялата вселена. . . Тя лети над града и гледа хората. Погледа й се спира на мъжът, когото е обичала. — Мъж, каквито с всички мъже — казва си тя.
към текста >>

Който има Обичта, той има всички хора, целият свят, цялата земя, цялата вселена.
Аз съм копняла по Обичта; тя ми с липсвала; и само тя може да осмисли живота; само тя може да бъде нещо повече, нещо по-ценно дори и от живота. Обикнала мъжът, аз съм се излъгала, че той е самата Обич. И изгубила неговата обич, аз реших, че изгубвам нещо повече от живота. Грешка! Гибелна грешка! Обичта е над всичко; тя е всичко. Който има Обичта, той има всички хора, целият свят, цялата земя, цялата вселена. . . Тя лети над града и гледа хората. Погледа й се спира на мъжът, когото е обичала. — Мъж, каквито с всички мъже — казва си тя. — И жените с все едни и същи.
към текста >>

Те се стремят и копнеят ту по едно, ту по друго, а не виждат, горките, че им липсва само едно: Обичта, защото тя е щастието, тя е смисъла в живота.
— И жените с все едни и същи. Всички хора с еднакви пред моя поглед. И всички обичам и жаля, като равни братя и сестри. Обичам ги, защото във всички виждам една безсмъртна душа, която е заробена и потисната от желанията и страстите на тялото. И ги жаля, защото всички са нещастни. Те се стремят и копнеят ту по едно, ту по друго, а не виждат, горките, че им липсва само едно: Обичта, защото тя е щастието, тя е смисъла в живота. Имат ли Обичта, хората биха били доволни едни от други, биха били доволни и от живота. Имат ли Обичта, мъжът и жената всякога биха се радвали един другиму и живота им ще бъде лек и приятен. Имат ли Обичта, хората не биха се делили на семейства, живеещи всяко за себе си и против другите; не биха се делили на вери и секти, гонейки се взаимно; не биха се делили на държави и класи, които враждуват помежду си, въоръжават се едни против други, бият се, избиват се. Не, нищо от това не би имало, ако имаше Обичта. При Обичта всички биха живели в мир и съгласие, всички биха се подпомагали взаимно, всички биха живели едни за други.
към текста >>

Имат ли Обичта, хората биха били доволни едни от други, биха били доволни и от живота.
Всички хора с еднакви пред моя поглед. И всички обичам и жаля, като равни братя и сестри. Обичам ги, защото във всички виждам една безсмъртна душа, която е заробена и потисната от желанията и страстите на тялото. И ги жаля, защото всички са нещастни. Те се стремят и копнеят ту по едно, ту по друго, а не виждат, горките, че им липсва само едно: Обичта, защото тя е щастието, тя е смисъла в живота. Имат ли Обичта, хората биха били доволни едни от други, биха били доволни и от живота. Имат ли Обичта, мъжът и жената всякога биха се радвали един другиму и живота им ще бъде лек и приятен. Имат ли Обичта, хората не биха се делили на семейства, живеещи всяко за себе си и против другите; не биха се делили на вери и секти, гонейки се взаимно; не биха се делили на държави и класи, които враждуват помежду си, въоръжават се едни против други, бият се, избиват се. Не, нищо от това не би имало, ако имаше Обичта. При Обичта всички биха живели в мир и съгласие, всички биха се подпомагали взаимно, всички биха живели едни за други. И тогава, само тогава всички биха били радостни и доволни — всички хора по цялата земя, по целият свят... Тя летеше все по-високо и виждаше все по далеко.
към текста >>

Имат ли Обичта, мъжът и жената всякога биха се радвали един другиму и живота им ще бъде лек и приятен.
И всички обичам и жаля, като равни братя и сестри. Обичам ги, защото във всички виждам една безсмъртна душа, която е заробена и потисната от желанията и страстите на тялото. И ги жаля, защото всички са нещастни. Те се стремят и копнеят ту по едно, ту по друго, а не виждат, горките, че им липсва само едно: Обичта, защото тя е щастието, тя е смисъла в живота. Имат ли Обичта, хората биха били доволни едни от други, биха били доволни и от живота. Имат ли Обичта, мъжът и жената всякога биха се радвали един другиму и живота им ще бъде лек и приятен. Имат ли Обичта, хората не биха се делили на семейства, живеещи всяко за себе си и против другите; не биха се делили на вери и секти, гонейки се взаимно; не биха се делили на държави и класи, които враждуват помежду си, въоръжават се едни против други, бият се, избиват се. Не, нищо от това не би имало, ако имаше Обичта. При Обичта всички биха живели в мир и съгласие, всички биха се подпомагали взаимно, всички биха живели едни за други. И тогава, само тогава всички биха били радостни и доволни — всички хора по цялата земя, по целият свят... Тя летеше все по-високо и виждаше все по далеко. Т. Ч.
към текста >>

Имат ли Обичта, хората не биха се делили на семейства, живеещи всяко за себе си и против другите; не биха се делили на вери и секти, гонейки се взаимно; не биха се делили на държави и класи, които враждуват помежду си, въоръжават се едни против други, бият се, избиват се.
Обичам ги, защото във всички виждам една безсмъртна душа, която е заробена и потисната от желанията и страстите на тялото. И ги жаля, защото всички са нещастни. Те се стремят и копнеят ту по едно, ту по друго, а не виждат, горките, че им липсва само едно: Обичта, защото тя е щастието, тя е смисъла в живота. Имат ли Обичта, хората биха били доволни едни от други, биха били доволни и от живота. Имат ли Обичта, мъжът и жената всякога биха се радвали един другиму и живота им ще бъде лек и приятен. Имат ли Обичта, хората не биха се делили на семейства, живеещи всяко за себе си и против другите; не биха се делили на вери и секти, гонейки се взаимно; не биха се делили на държави и класи, които враждуват помежду си, въоръжават се едни против други, бият се, избиват се. Не, нищо от това не би имало, ако имаше Обичта. При Обичта всички биха живели в мир и съгласие, всички биха се подпомагали взаимно, всички биха живели едни за други. И тогава, само тогава всички биха били радостни и доволни — всички хора по цялата земя, по целият свят... Тя летеше все по-високо и виждаше все по далеко. Т. Ч. Седмичен преглед У нас Предстоят избори за народни представители.
към текста >>

Не, нищо от това не би имало, ако имаше Обичта.
И ги жаля, защото всички са нещастни. Те се стремят и копнеят ту по едно, ту по друго, а не виждат, горките, че им липсва само едно: Обичта, защото тя е щастието, тя е смисъла в живота. Имат ли Обичта, хората биха били доволни едни от други, биха били доволни и от живота. Имат ли Обичта, мъжът и жената всякога биха се радвали един другиму и живота им ще бъде лек и приятен. Имат ли Обичта, хората не биха се делили на семейства, живеещи всяко за себе си и против другите; не биха се делили на вери и секти, гонейки се взаимно; не биха се делили на държави и класи, които враждуват помежду си, въоръжават се едни против други, бият се, избиват се. Не, нищо от това не би имало, ако имаше Обичта. При Обичта всички биха живели в мир и съгласие, всички биха се подпомагали взаимно, всички биха живели едни за други. И тогава, само тогава всички биха били радостни и доволни — всички хора по цялата земя, по целият свят... Тя летеше все по-високо и виждаше все по далеко. Т. Ч. Седмичен преглед У нас Предстоят избори за народни представители. Отдавна се говори и се подготвя закон за тази цел, но все още няма нещо напълно определено.
към текста >>

При Обичта всички биха живели в мир и съгласие, всички биха се подпомагали взаимно, всички биха живели едни за други.
Те се стремят и копнеят ту по едно, ту по друго, а не виждат, горките, че им липсва само едно: Обичта, защото тя е щастието, тя е смисъла в живота. Имат ли Обичта, хората биха били доволни едни от други, биха били доволни и от живота. Имат ли Обичта, мъжът и жената всякога биха се радвали един другиму и живота им ще бъде лек и приятен. Имат ли Обичта, хората не биха се делили на семейства, живеещи всяко за себе си и против другите; не биха се делили на вери и секти, гонейки се взаимно; не биха се делили на държави и класи, които враждуват помежду си, въоръжават се едни против други, бият се, избиват се. Не, нищо от това не би имало, ако имаше Обичта. При Обичта всички биха живели в мир и съгласие, всички биха се подпомагали взаимно, всички биха живели едни за други. И тогава, само тогава всички биха били радостни и доволни — всички хора по цялата земя, по целият свят... Тя летеше все по-високо и виждаше все по далеко. Т. Ч. Седмичен преглед У нас Предстоят избори за народни представители. Отдавна се говори и се подготвя закон за тази цел, но все още няма нещо напълно определено. И наистина, задачата на правителството е трудна: от една страна то трябва да възвърне постепенно страната към демократичен режим.
към текста >>

82. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Загаснал е огънят на обичта.
В-к „ Братство“ е най-евтиния седмичник. Записвайте нови абонати! Изплатете старите абонаменти! БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН Мраз сковава човешките сърца. И мрак цари в душите. Загаснал е огънят на обичта. Потъмняла е светлината на истината. Студен, мрачен и безрадостен е живота. Така е било и преди хиляда години. Тогава се родило на земята дете, което нарекли Исус. Когато това дете поотраснало, станало юноша, започнало да вижда онова, което възрастните хора не виждали: че хората вървят по един мрачен и безрадостен път, път на егоизъм, омраза, борба, насилия, робство, път на болести и страдания.
към текста >>

С благи и вдъхновени слова Той разпалвал в човешките сърца божественият огън на обичта.
Младежът Исус видял, че в човешките сърца има вложена искра от Божественият огън на любовта. Видял, че ако тая искра се раздуха и пламне, хората ще тръгнат по нов път — път на обич и взаимно подпомагане, път на мир и щастие. Младежът Исус разпалил в себе си божествената искра и тя пламнала в буен огън. Той обикнал всички хора. Когато Исус възмъжал, започнал да посочва на хората новият път. С благи и вдъхновени слова Той разпалвал в човешките сърца божественият огън на обичта. Посочвал им светлият път на живота, по който цари радост и блаженство. Мнозинството от хората, страдали много по старият път, се стичали при Исуса и жадно слушали Неговите слова. В тях се явила надежда че Той е пратеният от Бога Спасител, Който ще ги изведе към живота на радостта. В сърцата на мнозина пламнала искрата на божествения огън. И те останали верни последователи на Исуса.
към текста >>

И ще дойде време, когато божественият огън на обичта ще пламне във всички човешки сърца.
Затова не виждаме къде отиваме и какво правим. Но и сега има сърца, в които пламти огънят на божествената обич. И сега има хора, живота на които е вечен ден, огрян от топло и светло слънце. И тия хора не са малко. И те се увеличават все повече и повече. И ще дойде време, когато божественият огън на обичта ще пламне във всички човешки сърца. Това е далечният идеал на човека и човечеството. Идеал, посочен и завещан от Исуса. И когато в сърцата на мнозинството от хората плам не тоя божествен огън и те тръгнат по новият път, посочен от Христа, тогава не ще има ужаси и безумия, които виждаме и за които се готвим сега. Не ще има войната в Испания, която само за няколко месеци унищожи стотици хиляди човешки живота; не ще има тоя убийствен ужас, където над всекиго дебне смъртта, размахала волно своята коса. Не! Тогава ще има мир между всички хора цялата земя.
към текста >>

83. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

когато То запали свещеният огън в душите им — огънят на обичта, те захвърлят студените оръжия и се прегръщат братски.
За да може да им помага, да може да ги събуди, човек трябва да стане жив хляб за тях — очи, които да ги водят, светли мисли и благородни чувства, които да ги вдъхновяват, Истина и Любов, които да им бъдат светилник в живота, и път по който да ходят. Видения. Божественото е едно, но се проявява в безкрайно много форми. Ние Го виждаме навсякъде; — и в погледа на брата си и усмивката на сестра си, и в дъждовната капка, и в шепота на душата си, когато сме в общение с Него. Той е на всякъде. Когато Божественото се яви дори и между най-озверелите. когато То запали свещеният огън в душите им — огънят на обичта, те захвърлят студените оръжия и се прегръщат братски. До вчерашните неприятели, стават приятели. Ето Той ни праща при философите на човечеството и какво виждаме: градят грамадни и великолепни постройки, а сами те не живеят в тях, а в дупка. И как могат да живеят в тях, когато са неустойчиви и не са построени според законите на живата природа? Не рухват ли днес една след друга философските системи? Не си ли подкопават те една друга основите?
към текста >>

84. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И със силата на обичта и любовта да завладеем света!
Намери ме! . . Аз съм вложен в основата на твоята природа! Събуди ме! . . И със силата на обичта и любовта да завладеем света! * „Когато съм много близо до тебе, аз съм отделен с грамадно пространство — дебелата сянка на тъмнината! И ти ме не познаваш! . . — Аз съм зад нея! „Освети ме с видел ината на разумното слово, което говори с гласа на любовта, в твоето пробудено съзнание!
към текста >>

85. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И чу тогава той, там някъде в дълбочините на душата си, като да идеше от един много далечен мир, тих напев, който сладко му шепнеше: „Аз съм милият глас на обичта, чрез която може да се достигне до свещения храм на любовта!
обед, София — Изгрев СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО (продължение от бр. 218) * * * И разтвори той втория лист на Папируса. Пред духовните му погледи се представи един светло-розов фон на който бе написано словото на любовта, с мораво-зеленикавия блясък на верила, напъстрено с всичките цветове на съвършените! И гледа той дълго време на него и нищо не разбра! „Защото словото на любовта не може да се чете с хладния език на ума! И чу тогава той, там някъде в дълбочините на душата си, като да идеше от един много далечен мир, тих напев, който сладко му шепнеше: „Аз съм милият глас на обичта, чрез която може да се достигне до свещения храм на любовта! “ Аз съм езика на душата, чрез който говори проявената Божия любов на земята! Чуй и разбери! Пътя за Нея — Свещената любов — в тебе е заграден още с дебела стенна преграда. Тя е скрита много дълбоко в гънките на твоята душа! И ако ти по често се вслушваш в моя глас — глас на обичта — който говори чрез езика на твоето пречистено сърце, преградата към нея ще се разруши!...
към текста >>

И ако ти по често се вслушваш в моя глас — глас на обичта — който говори чрез езика на твоето пречистено сърце, преградата към нея ще се разруши!...
И чу тогава той, там някъде в дълбочините на душата си, като да идеше от един много далечен мир, тих напев, който сладко му шепнеше: „Аз съм милият глас на обичта, чрез която може да се достигне до свещения храм на любовта! “ Аз съм езика на душата, чрез който говори проявената Божия любов на земята! Чуй и разбери! Пътя за Нея — Свещената любов — в тебе е заграден още с дебела стенна преграда. Тя е скрита много дълбоко в гънките на твоята душа! И ако ти по често се вслушваш в моя глас — глас на обичта — който говори чрез езика на твоето пречистено сърце, преградата към нея ще се разруши!... С игли бездънна пропаст копал ли си? —Научи се! Тя е най-съвършеното оръдие, чрез което се разбива дебелата преграда към любовта! . . . С езика на посветените то се казва Търпение!
към текста >>

„И със силата на обичта — „Изяви моята Божествена красота .
. . . Аз съм вложен в основата на твоята незнайна същина! . . . „Наричат ме — Бог - Любов! „Събуди ме! „И със силата на обичта — „Изяви моята Божествена красота . . . За да завладеем света. „И му дадем мир, живот и светлина. „Можеш ли ти да не доловиш в хармонията на живота, която се гради върху основите на добродетелта?! . . .
към текста >>

86. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Силата на ума се влива, като жива струя в живота на сърцето и със своята чиста мисъл запалва огъня на обичта в него!
Един е пътя на духа, по който трябва да минат сърцето и умът, за да влезе в храма на посветените в мъдростта Без да разбереш с ума си, не можеш да обикнеш със сърцето си и да залюбиш с душата си! Светлата мисъл на ума, ражда чистото чувство на сърцето! А езика на чистото чувство на сърцето е: Божията любов! Божията любов подкрепя чистото чувство в сърцето, а неговият свещен език е силата на светлия ум! . . Силата на ума се влива, като жива струя в живота на сърцето и със своята чиста мисъл запалва огъня на обичта в него! . . Нежната топлина на обичта в сърцето прониква в храма на душата и с благия си глас събужда силата на Божията любов в нея! Към светла бъднина! Ум! . . Сърце!
към текста >>

Нежната топлина на обичта в сърцето прониква в храма на душата и с благия си глас събужда силата на Божията любов в нея!
А езика на чистото чувство на сърцето е: Божията любов! Божията любов подкрепя чистото чувство в сърцето, а неговият свещен език е силата на светлия ум! . . Силата на ума се влива, като жива струя в живота на сърцето и със своята чиста мисъл запалва огъня на обичта в него! . . Нежната топлина на обичта в сърцето прониква в храма на душата и с благия си глас събужда силата на Божията любов в нея! Към светла бъднина! Ум! . . Сърце! . . Душа! — Три свята!
към текста >>

87. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската пещера!
(продължение от бр. 231) – Влад Пашов Колоната на лекаря. Отровите на ядосването – Д-р Н. Станчев Песимистът – Орион Книжнина ЛЮБОВТА, КОЯТО ЧАКА Ние търсим мъдрост за живота си в дебелите книги на учението, в трудните символи и в строгия тълмеж на звездното небе, а тя чака спокойно в нас да я повикаме. Ние дирим истината облечена в ярки доспехи, а тя е само една думица — проста и ясна като ведър ден, сияеща като най-високия връх на планина, окъпан в слънце. Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската пещера! Нейната власт е непобедима и сиянието й е по-голямо от блясъка на едрата звезда, която възлезе в часът на Неговото раждане. Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в пещерата до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава. А той дойде в проста дреха, със сандали, с чудни благи очи и с кротост на дете. Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи. Този ли е съдникът, който ще въздаде възмездие и правда на добри и зли, когато Той говори да няма съд между човеците?
към текста >>

88. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И започна да възпява обичта към жената.
И светлина и радост преливаше със своите песни в живота и на другите хора. Всички той обичаше и от всички беше обичан. И тая обич даваше крила на неговата душа, за да лети все по-високо и песента й да се разнася. Минаха много дни, месеци и години. Той обикна една жена. И започна да възпява обичта към жената. Душата му се носеше върху крилата на обичта и летеше над земята. Той обичаше само тая жена и тя обичаше само него. И тая обич го упойваше и зашеметяваше. Минаха още дни и месеци. В сърцето му загоря димящият огън на страстта и той пожела жената, която обичаше.
към текста >>

Душата му се носеше върху крилата на обичта и летеше над земята.
Всички той обичаше и от всички беше обичан. И тая обич даваше крила на неговата душа, за да лети все по-високо и песента й да се разнася. Минаха много дни, месеци и години. Той обикна една жена. И започна да възпява обичта към жената. Душата му се носеше върху крилата на обичта и летеше над земята. Той обичаше само тая жена и тя обичаше само него. И тая обич го упойваше и зашеметяваше. Минаха още дни и месеци. В сърцето му загоря димящият огън на страстта и той пожела жената, която обичаше. И започна да възпява страстта.
към текста >>

89. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко е добро, всичко е красиво и светло пред очите на обичта, пред лъчите на слънцето!
Човекът е палаво дете, което обича да се вози и да му слугуват. Човекът е дете, което се радва на всичко. Птичките пеят, децата се радват, мъжете работят. Всичко е красота! Всичко е радост! Всичко е добро, всичко е красиво и светло пред очите на обичта, пред лъчите на слънцето! Всичко оживява пред силата на Пролетта — Любовта. В светлината и топлината има радост и веселие. Иде това, за което копнеят всички души. Иде силата, която ни обновява и подмладява. Иде Любовта, в която няма болест и смърт.
към текста >>

Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жътвата — и Славата на Страданието!
Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас I Алилуйа! Хвала и благодарност, славословие и жертва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрости! Алилуйа! Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе! Алилуйа! Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жътвата — и Славата на Страданието! Алилуйа! * Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодиак е начертание на Пътя. По пътя на Слънцето мини за да познаеш Слънцето! Пробуди в себе си звездността на огъня, който твори чрез опознавана на най-скритото! И ще станеш тогава Овен; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света.
към текста >>

90. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И по тоя начин се подкрепя и засилва обичта към мен, а към другите се събужда омраза и осъждане.
— Наистина, тя е отровна и едно ухапване може да ми струва живота. Но колко хора до сега са ухапани и умрели от змия? И няма ли друга змия вътре в мен (и в човека въобще) която ми причинява много повече неприятности и страдания, която много повече ме излага на гибел и смърт? Това е егоизма, себелюбието. Тая змия заслепява погледа ми към моите погрешки и недостатъци и отваря очите ми само за слабостите, грешките и пороците на другите. И по тоя начин се подкрепя и засилва обичта към мен, а към другите се събужда омраза и осъждане. И това става с всеки човек. И така, обичайки, обожавайки себе си, без да виждаме лошите си страни, ние всички ставаме все по-лоши. Виждайки в себе си добри хора, ние живеем грешно и престъпно и, вместо към здраве и съвършенство, вървим към израждане, към болести и страдания. И има ли нещо чудно в това, че хората днес сме дошли до там, че едва, едва се търпим? Всеки страда и всеки мисли че другите са виновни за неговите страдания.
към текста >>

91. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неговите очи носят отпечатък на една затрогваща печал, която отразява блясъка и обичта на двете кротки очи на „безсмъртната“.
Новите средства за лекуване на сърцето се изпитват първо върху животни. И придобивките на всяка една научна година се докладват на конгреса на Обществото за изследване на сърцето, който се урежда всека година в Нойхайм и в който вземат участие учени от цел свят. КНИЖНИНА Безсмъртната — роман от Г. Томалевски. В своя земен път ний всички търсим нея — безсмъртната, като бедния скиталец музикант Бошко. Със своята доброта, самоотверженост, безукорна честност, благородство в него не стихва непреодолимата жажда да намери тая, която още от детинство запълва спокойствието на неговите сънища, или занимава неговия ум в късни часове на размисъл, след тежък и упорен труд. Неговите очи носят отпечатък на една затрогваща печал, която отразява блясъка и обичта на двете кротки очи на „безсмъртната“. които го сгряват и в студените зимни нощи и напътстват във всички перипетии и трудности на неговия земен живот. Всеки един от нас в своя земен път търси безсмъртната „свята жена, която е винаги при нас, макар костите й да са станали прах.“ „Има едно име, което изговаряме с голяма горест до края на живота си.“ „Има една любов, която дирим непрестанно! “ Препоръчваме горещо романа „Безсмъртната“, който със своята дълбочина и поетични образни средства говори направо на сърцето на всеки искрено търсещ тая, чието име е Любов! Ст. Г.
към текста >>

92. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Днес, когато охладнява на мнозина любовта, и безумните, забравят на Твореца благостта., * Твойта мощ да се повдигне, вярата ти да светлей, обичта ти да достигне своя дивен апогей!
Тъй действайте — без думи, безшумно, беззвучно — и вие ще бъдете по-силни от всички земни сили вкупом! Тъй действайте и — въпреки всички бури и изпитания на настоящето и бъдещето — корабът ще бъде изкаран здрав и невредим, на спасителния бряг. С. Калименов ХИМН НА МИРА Будна дево на доброто, ти. просветнала душа, призована от новото да прославиш любовта. * Днес, когато бурен тътен над земята се тресе, твоя поглед непомътен лъч-надежда да внесе! * Днес, когато охладнява на мнозина любовта, и безумните, забравят на Твореца благостта., * Твойта мощ да се повдигне, вярата ти да светлей, обичта ти да достигне своя дивен апогей! * Днес, когато ужас сее тъмний призрак на смъртта, в твоя храм да се люлее на живота песента! * Днес, когато пак настръхват лагери за кървав пир, твоя зов да не замлъква,— зов за братство и за мир! В. Недев Ж. Ж. Русо ИЗ „ВЕРУЮТО НА САВОЙСКИЯ ВИКАРИЙ“ Как може човек да бъде съзнателно и систематично скептик? Аз не мога да разбера това.
към текста >>

93. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Плодовете на обичта – Т. Ч.
Там имаше някой си человек. (из неделната беседа – 26 ноември 1939 г.) Свободното време – Ст. К. Астрология. (продължение от бр. 255) – Влад Пашов Между българските приятели – Д-р Иво Хенгстер. Плодовете на обичта – Т. Ч. Нови книги ПОБРАТИМЯВАНЕ НА НАРОДИТЕ Да се говори за братство между народите днес, когато войната отново бушува в Европа, това звучи или като ирония или като бълнуване на непоправими мечтатели. Възможно ли е, ще попитат мнозина, да се побратимят англичани и германци, запример, когато и едните и другите мислят, че за две силни империи няма едновременно място на земята. Разбира се, докато властващите английски съсловия, които държат в ръцете си - богатствата на британската империя мислят, че последната трябва на всяка цена да запази своето надмощие в света, поддържайки с всички средства това внушение и всред широките народни маси, и докато германските управници мислят, че Германия може да разшири своята световна мощ само след едно разпадане на могъщата английска империя, за някакво истинско примирение, а още по-малко за побратимяване на тия две големи нации, и дума не може да става. Не трябва обаче, да се забравя, че не всички англичани и не всички германци мислят така. Има високо просветени и издигнати хора в Англия, както и в Германия, както и във всички други страни, които мислят, че при един разумен и справедлив ред има място и жизнен простор за всички народи на земята, големи и малки.
към текста >>

ПЛОДОВЕТЕ НА ОБИЧТА В приказките обикновено се разказва само за миналото.
Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие. Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина и Любов. ________________________ 1) Настоящето представлява извадки от статията се д-р Иво Хенгстер, поместена в югославското списание „Vegetarizam“ 2) Пушене, пиене, месоядене и пр. 3) В хърватското списание има две рилски снимки: на чужденците и на децата. ПЛОДОВЕТЕ НА ОБИЧТА В приказките обикновено се разказва само за миналото. Ала тук ще се разказва и за настоящето и за бъдещето. Има един Учител. Той със стар, но е силен и бодър, като младеж. Тялото му е право, стройно. В дълъг път и изкачване на планини издържа повече и от млади хора.
към текста >>

То ражда плодовете на обичта.
Защото те хранят, поят и удоволствуват само тялото. A душите им остават гладни и жадни: душите им са измъчени и тъжни. Душите им отслабват, изнемогват, замират. А човек без душа е като слънце без топлина, като чешма без вода, като храна без вкус, като цвете без аромат. Има в Градината на живота едно дърво. То ражда плодовете на обичта. Тия плодове са храна за душата. Всички, които ядат от тях, винаги са сити. доволни, винаги са млади и силни, винаги са радостни и щастливи. И Учителят отвежда учениците си а Градината на живота. Посочва им плодовете на обичта.
към текста >>

Посочва им плодовете на обичта.
То ражда плодовете на обичта. Тия плодове са храна за душата. Всички, които ядат от тях, винаги са сити. доволни, винаги са млади и силни, винаги са радостни и щастливи. И Учителят отвежда учениците си а Градината на живота. Посочва им плодовете на обичта. Те откъсват и ядат. Учениците отведнъж се преобразяват. Душите им стават силни. Живота им се изпълва от радост и щастие. Един ученик говори на Учителя: — Благодаря ти, Учителю!
към текста >>

Учителят отговори: Не аз, а плодовете на обичта направиха всичко това.
Душите им стават силни. Живота им се изпълва от радост и щастие. Един ученик говори на Учителя: — Благодаря ти, Учителю! Аз бях мъртъв, а сега оживях; сляп бях, а сега виждам: болен бях, а сега съм здрав и щастлив. Благодаря ти, Учителю, защото ти направи за мен всичко това! Учителят отговори: Не аз, а плодовете на обичта направиха всичко това. И вместо благодарност, всеки от вас трябва да доведе по няколко души в Градината на живота и да им посочи плодовете на обичта. И учениците правят това, което Учителя им иска. Колкото бяха учениците, толкова групи хора идват в Градината на живота и ядат от плодовете на обичта. И всеки човек от тия групи довежда после други хора. После всеки от тия други хора довежда нови хора, И така продължават все повече и повече хора да ядат от плодовете на обичта.
към текста >>

И вместо благодарност, всеки от вас трябва да доведе по няколко души в Градината на живота и да им посочи плодовете на обичта.
Живота им се изпълва от радост и щастие. Един ученик говори на Учителя: — Благодаря ти, Учителю! Аз бях мъртъв, а сега оживях; сляп бях, а сега виждам: болен бях, а сега съм здрав и щастлив. Благодаря ти, Учителю, защото ти направи за мен всичко това! Учителят отговори: Не аз, а плодовете на обичта направиха всичко това. И вместо благодарност, всеки от вас трябва да доведе по няколко души в Градината на живота и да им посочи плодовете на обичта. И учениците правят това, което Учителя им иска. Колкото бяха учениците, толкова групи хора идват в Градината на живота и ядат от плодовете на обичта. И всеки човек от тия групи довежда после други хора. После всеки от тия други хора довежда нови хора, И така продължават все повече и повече хора да ядат от плодовете на обичта. Това продължава много години, най-после рядко се среща човек, който да не е ял от Плодовете на обичта.
към текста >>

Колкото бяха учениците, толкова групи хора идват в Градината на живота и ядат от плодовете на обичта.
Аз бях мъртъв, а сега оживях; сляп бях, а сега виждам: болен бях, а сега съм здрав и щастлив. Благодаря ти, Учителю, защото ти направи за мен всичко това! Учителят отговори: Не аз, а плодовете на обичта направиха всичко това. И вместо благодарност, всеки от вас трябва да доведе по няколко души в Градината на живота и да им посочи плодовете на обичта. И учениците правят това, което Учителя им иска. Колкото бяха учениците, толкова групи хора идват в Градината на живота и ядат от плодовете на обичта. И всеки човек от тия групи довежда после други хора. После всеки от тия други хора довежда нови хора, И така продължават все повече и повече хора да ядат от плодовете на обичта. Това продължава много години, най-после рядко се среща човек, който да не е ял от Плодовете на обичта. И всички хора се променят. Тия хора, които досега са се ръководили в живота от временни и низки страсти и желания, от прищевки, амбиции, вражди — същите тия хора се преобразяват в силни и любещи души.
към текста >>

После всеки от тия други хора довежда нови хора, И така продължават все повече и повече хора да ядат от плодовете на обичта.
Учителят отговори: Не аз, а плодовете на обичта направиха всичко това. И вместо благодарност, всеки от вас трябва да доведе по няколко души в Градината на живота и да им посочи плодовете на обичта. И учениците правят това, което Учителя им иска. Колкото бяха учениците, толкова групи хора идват в Градината на живота и ядат от плодовете на обичта. И всеки човек от тия групи довежда после други хора. После всеки от тия други хора довежда нови хора, И така продължават все повече и повече хора да ядат от плодовете на обичта. Това продължава много години, най-после рядко се среща човек, който да не е ял от Плодовете на обичта. И всички хора се променят. Тия хора, които досега са се ръководили в живота от временни и низки страсти и желания, от прищевки, амбиции, вражди — същите тия хора се преобразяват в силни и любещи души. Във всекиго властва и ръководи душата. Тялото на всекиго е подчинено на душата, както конят е подчинен на ездача.
към текста >>

Това продължава много години, най-после рядко се среща човек, който да не е ял от Плодовете на обичта.
И вместо благодарност, всеки от вас трябва да доведе по няколко души в Градината на живота и да им посочи плодовете на обичта. И учениците правят това, което Учителя им иска. Колкото бяха учениците, толкова групи хора идват в Градината на живота и ядат от плодовете на обичта. И всеки човек от тия групи довежда после други хора. После всеки от тия други хора довежда нови хора, И така продължават все повече и повече хора да ядат от плодовете на обичта. Това продължава много години, най-после рядко се среща човек, който да не е ял от Плодовете на обичта. И всички хора се променят. Тия хора, които досега са се ръководили в живота от временни и низки страсти и желания, от прищевки, амбиции, вражди — същите тия хора се преобразяват в силни и любещи души. Във всекиго властва и ръководи душата. Тялото на всекиго е подчинено на душата, както конят е подчинен на ездача. И изчезват различните пътища, различните желания стремежи, които довеждат хората до сблъскване, до взаимни борби, вражди, измами, насилия — до ужасни войни или революции.
към текста >>

94. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие.
Така седи въпросът. Като обичаш другите хора, ти можеш да живееш. Престанеш ли да обичаш, ти умираш. Следователно хората са объркали нещата и като не знаят последствията на това или на онова, те казват: Ние сме свободни, можем и да не обичаме. Щом не обичаш, ти не можеш да живееш Ти мислиш, че си господар и от тебе зависи дали ще обичаш някого или няма да го обичаш. Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие. Същевременно, ти трябва да мислиш , защото ако не мислиш, не можеш да живееш. Ти трябва да чувстваш, за да живееш. Ти трябва да постъпваш добре, за да живееш. От твоите добри постъпки зависи твоя живот. Ако постъпваш добре, ще живееш; ако не постъпваш добре, няма да живееш.
към текста >>

95. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъй на мен в гърдите будиш обичта.
1939 год. София — Изгрев СЛУШАМ ЛИ ТЕ АЗ Грее ми лицето, ли Те аз, пее ми сърцето и раста в захлас. * Като житно зрънце тихичко раста, лей ли Твойто слънце в мене Мъдростта. * Смее се духа ми весел, ободрен — вей ли в любовта ми лъч от Твоя ден. * Както Бог звездите пали във нощта. Тъй на мен в гърдите будиш обичта. * И тогаз пораствам толкова голям, че със дух опасвам Божий звезден храм. * Влизам в минерала, блясвам син кристал, дишам през метала и димя в сантал. * Вия се в топола, цъфвам ален крин, стигам до Престола: внедрям там рубин. Елвилюри СНЯГ Рано всред полето на живота. Млад сеяч застана, Помоли се кротко И да сей захвана.
към текста >>

96. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво представя обичта?
— Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. Без истината човек не може да има определена посока на движение. Да допуснем, че някой човек иска да обича. Всички хора обичат и са обичани. Какво представя обичта? - Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието. При пробуждане на съзнанието у човека се явяват условия за ума да мисли и за сърцето да чувства. Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов. Любовта внася живота.
към текста >>

- Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека.
Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. Без истината човек не може да има определена посока на движение. Да допуснем, че някой човек иска да обича. Всички хора обичат и са обичани. Какво представя обичта? - Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието. При пробуждане на съзнанието у човека се явяват условия за ума да мисли и за сърцето да чувства. Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов. Любовта внася живота. Пробуждането на съзнанието е процес.
към текста >>

97. -

Обичта пък е невидим елемент, „живата вода“ в света, и се носи в едри вълни от една част към друга в оная духовна вселена, която невидимо ни обгръща всички.
Някаква психическа сила, която блика от живота на всемира. Тя не може да се намери нито в градовете, нито в обработените градини. Щастлив е, който чувства жива, силна и дълбока обич към дивите дървета и птички и животни, който ги чувства родни със себе си и знае, че и те в замяна на неговата обич му подаряват нещо много ценно. Всичко живо се движи от симпатии и антипатии. Ние представляваме една част от безкрайното съзнание, дърветата — друга част. Обичта пък е невидим елемент, „живата вода“ в света, и се носи в едри вълни от една част към друга в оная духовна вселена, която невидимо ни обгръща всички. Дървото е една жива мисъл на Бога. Една мисъл, която заслужава нашето внимание. В него се крие една форма на мъдростта, която нам може би липсва — която ние още не сме постигнали. А нам ни е нужна тая мъдрост, защото всяко вярно схващане докарва мощ; а нам ни е нежна мощ за да се сдобием с по-чисти, по красиви и по-здрави тела. Ние искаме да се отървем от болестите.
към текста >>

98. -

Защото само чрез обичта ще победите своите врагове и ще се освободите от тях.
Любящият ходел по села и градове. И навсякъде говорел пред насъбралите се около него хора: — Ново царство основавам. То се казва: Царството Божие на земята. И нов закон ви давам: Обичайте се едни други! Обичайте и които ви мразят! Защото само чрез обичта ще победите своите врагове и ще се освободите от тях. Защото само обичта ще ви направи свободни и щастливи. Всички хора гледали с радост красивото лице на Любящият и жадно поглъщали неговите думи. И всички, които го гледали и слушали, ставали поданници на Новото царство. И живота им ставал щастлив и свободен. Силният се научил, че из неговото царство ходи Любящият и че основал ново царство.
към текста >>

Защото само обичта ще ви направи свободни и щастливи.
И навсякъде говорел пред насъбралите се около него хора: — Ново царство основавам. То се казва: Царството Божие на земята. И нов закон ви давам: Обичайте се едни други! Обичайте и които ви мразят! Защото само чрез обичта ще победите своите врагове и ще се освободите от тях. Защото само обичта ще ви направи свободни и щастливи. Всички хора гледали с радост красивото лице на Любящият и жадно поглъщали неговите думи. И всички, които го гледали и слушали, ставали поданници на Новото царство. И живота им ставал щастлив и свободен. Силният се научил, че из неговото царство ходи Любящият и че основал ново царство. Той изпратил пет войника със заповед: веднага Любящият да напусне царството му.
към текста >>

Защото само милостта ще смекчи и сгрее вашите студени и жестоки сърца, защото само обичта ще облекчи и подслади вашия тежък и горчив животи.
Войската се пръснала из полето и заобиколила народа, който се движел с Любящия. Любящият се спрял. Изгледал спокойно хората около себе си, изгледало и въоръжените войници, които били вече съвсем близко. И заговорил със силен и сладък като омайваща музика глас: Всички вие, които ме гледате и слушате и всички хора по цялата земя — всички сте чада божии и всички сте братя и сестри. И не оръжия смъртоносни и гибелни войни са ви нужни, а само обич и милост в сърцата. Защото само милостта ще смекчи и сгрее вашите студени и жестоки сърца, защото само обичта ще облекчи и подслади вашия тежък и горчив животи. Всички войници и офицери, заедно със своя цар. всички, които гледали красивото лице на Любящият и слушали неговите слова, всички станали негови пленници. Във всекиго от тия въоръжени и страшни хора заговорил гласът на съзнанието: „ти си човек, роден от любов и предназначен да живееш в мир и обич с всички хора по земята! “ И всички се смесили с хората, които заобикаляли Любящият. И всички станали поданици на новото царство.
към текста >>

99. -

Първият път, по които животът тръгва, е обичта.
В живота, обаче, има диференциране. Животът без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път, по които животът тръгва, е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това — да обичаш и да те обичат. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви _на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот, Вечният живот съдържа безкрайни възможности.
към текста >>

100. -

После са родени другите неща В света е влязла обичта, и от нея се ражда човекът.
аз говоря за нея не от обикновеното гледище. Аз говоря за Любовта като за един велик подтик в природата, който ражда вселени, създава вселени. Туй, което създава, то е любовта. Най първо се създава материалния свят. Не са създадени първом хората, а материята е създадена първом. После са родени другите неща В света е влязла обичта, и от нея се ражда човекът. Бог обикнал човека и го създал. Обичта е подтика, за да се създаде нещо. Ти не можеш да направиш нещо по свой образ и подобие, ако не го обичаш. Любовта работи на всякъде, във всяко нещо. Даже едно ядене не може да се сготви сладка ако домакинята не обича.
към текста >>

Обичта е подтика, за да се създаде нещо.
Туй, което създава, то е любовта. Най първо се създава материалния свят. Не са създадени първом хората, а материята е създадена първом. После са родени другите неща В света е влязла обичта, и от нея се ражда човекът. Бог обикнал човека и го създал. Обичта е подтика, за да се създаде нещо. Ти не можеш да направиш нещо по свой образ и подобие, ако не го обичаш. Любовта работи на всякъде, във всяко нещо. Даже едно ядене не може да се сготви сладка ако домакинята не обича. Тя трябва да обича никого. Дали своя възлюбен, или децата, или бащата, няма значение — тя трябва да обича някого.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39036393165588