Търсене в беседите за 'Обективност'

Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане. (втори вариант)

Но между учените от този свят едва ли след сто хиляди години едва ли ще имат една конкретна идея за времето и пространството. Пространството всякога показва един външен обективен свят, който дава външната форма, който дава израз на реалността. Без пространството никаква външна форма, никаква външна реалност не може да се промени. Пространството е качество на битието, а времето е вътрешната страна, една субективна страна. Всичко, каквото става в природата, дето и да е, това е едно субективно схващане. Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане. Ние сами казваме дълго време и късо време. Всъщност дали съществува късо и дълго време, обективно не можем да го докажем, не можем да кажем колко е дълго или късо времето. Някой може да ни изпреде един конец и да каже, че го е изпрел в тридесет секунди, в тридесет минути или в един час. Сега времето и пространството има смисъл за необикновените хора, но обикновените хора се чудят защо трябва да се занимават с тези въпроси. Но ако ти нямаш понятие за време и пространство, нямаше да имаш никакво понятие за живота, защото животът сега се проявява във време и пространство, външно и вътрешно.
към втори вариант >>

Значи обективност и субективност са качества, присъщи на веждите – дебели или тънки, както сладостта е качество на захарта.

Значи обективност и субективност са качества, присъщи на веждите – дебели или тънки, както сладостта е качество на захарта.
Питам: Как познавате свойствата на захарта? – Чрез опита. Туряте я във вода и виждате, че се разтваря. Вкусвате я и усещате, че е сладка. Значи всеки предмет или всяко вещество съдържа в себе си известни качества, които всеки момент могат да се проверяват. Значи обективност и субективност са качества, присъщи на веждите – дебели или тънки, както сладостта е качество на захарта. Като изучавате физиогномията, вие се натъквате на различни въпроси, които развиват ума. Така вие дохождате до закона на различаването, да познавате коя постъпка или кое явление е разумно и кое – не. Разумно явление ли е дъждът? Той напоява растенията, но същевременно измива прашеца на цветовете, и те не могат да вържат плод. Кой обущар, кой шивач е разумен?
към беседата >>