Търсене в текстове за 'Обективност'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Аз лично, когато чета неговите неща, виждам един субективизъм, в него няма онази обективност, която има ученият човек.
Бе един от големите познавачи на Рудолф Щайнер. Там повече работеше с него, отколкото върху Словото на Учителя. Намираше какво се говори за Рудолф Щайнер на Запад: „Ние не вярваме в писанията на Рудолф Щайнер, ние, професорите - интелектуалци, обаче неговият чар и неговото слово, и неговото присъствие, упражняват едно много силно влияние върху интелектуалният елит в Германия." Той за мене е един честен човек. Като забеляза, че теософите клонят към една теологич-ност, към една йерархия, то Щайнер се отдели от тях и започна своята антро-пософия. Тя изигра в Германия и България голяма роля, по пътя на теософс-кия поглед, по пътя на научния начин на разглеждане на духовните проблеми. Аз лично, когато чета неговите неща, виждам един субективизъм, в него няма онази обективност, която има ученият човек. Но за него това е един свят, в който живее. Винаги съм бил критичен, защото съм търсил да видя Истината в нейната пълнота и дълбочина. Но не да бъде оцветена от някакво съзнание. За него може да бъде реалност, но за обективната реалност да не е. Учителят към Щайнер имаше едно положително отношение.
към текста >>

2. 151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Това показва липса на обективност.
Е.А.: Във Франция когато отива той държи конферанс. И в началото е говорил много повече за Учителя. Описвал е живота на Изгрева, описвал е живота на езерата на хората от братството, говорил е за отделни лица, но е говорил само за онези които са имали добро отношение към него. Всички, които бяхме сдържани към него за тях дума не е обелвал. Сега това нито ме засяга, но не е обективен. Това показва липса на обективност. Понеже той никога не можа да дойде при нас, в нашия „Параход". Ние бяхме като че ли дето викат „Сме си плюли в устата". Имахме еднакво отношение към него и трите, затворени, сдържани. Михаил бе казал: „Христо-бояджията да отива при тях, аз да не мога да отида". Христо-бояджията беше бояджия, но той беше един брат, който беше така без претенции и можеше да дойде при нас.
към текста >>

3. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

VI. Очерци за Мара Белчева

Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас.
IV (1937), кн. 1, с. 17-18 СВЕТЛАТА ПЪТЕКА СЛЕД МАРА БЕЛЧЕВА В памет на Мара Белчева И Мара Белчева си отиде. Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса. Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение. Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас. Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл. Желания, надежди, суета, от мене пъстри птици отлетяха.
към текста >>

4. 35. КАК СЕ КРИТИКУВА В НАС

България не е родила критик и е много възможно никога да го не роди, защото у нас владее сатурновият тип - тип, у когото преобладава личният елемент, елемент, който е противник на обективността.
Лъжицата с вода от океана не е самият океан. А лъжицата с вода - това е откъснатият цитат... Много е по-лесно на човека да бъде писател, сиреч сам да изразява своята мисъл, отколкото да бъде критик, сиреч да изразява мисълта на другиго. Но въпреки това светът е пълен с критици. Пълен е светът с критици, но обикновеният, литературният свят, светът на мисълта познава много малко критици, чиито представители са: Белински - в миналото; Брандес - в настоящето, като критик на модерната литература. А ний в България имаме ли критик? България не е родила критик и е много възможно никога да го не роди, защото у нас владее сатурновият тип - тип, у когото преобладава личният елемент, елемент, който е противник на обективността. Изглежда, че ний никога няма да дадем всемирен критик, по причина на общата ни едностранчивост и силен егоизъм. Критици на «цитати» имаме на всяка крачка, но критик с общ поглед върху всичко, с поглед, който да обеме миналото, настоящето и бъдещето, с поглед, който да се абстрахира от себе си - едва ли ще имаме някога... Няма нищо по-лесно от критиката, когато искаме да изопачим някое дело или учение, но няма нищо по-мъчно, когато искаме да предадем същността на делото, което искаме да определим точно по начина, както го е предал неговият творец. Знам, че добросъвестни критици, когато са се залавяли да обосноват разбирането си върху известно съчинение от двадесет страници - те са написвали критика от сто страници. В такава критика се започва още от първото изречение, стигне се до точката и се започва разборът. Преминава се на второто изречение - пак се започва разсъждението.
към текста >>

5. 10. От миналото на българите

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 1, стр. 16-19)

Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувствува от всяко будно сърце.
И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери доколко църквите са се отместили встрани, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на великото духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чиито крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма - и свършим с реформацията и великата френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата, без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги тъкмо изобличаваха... Та това е ставало и по-рано - това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование: винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота - и развиващо се паралелно със старото, без да ще, един ден ще го измести, присъствуващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя на живота, но които сега му липсват изцяло. И то, като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като й припише собствените си грехове на новото, на невинния - и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов «свят», който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични, непроверени и дори несмислени фрази (като тази например, че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере преди всичко до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните тям движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувствува от всяко будно сърце. Тогава - и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно много по-дълбоко съпоставяние на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиций... Тия мисли ние взимаме само като увод към последующата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите; В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата - планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот - по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр. Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки-и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура. И когато изчезне тая основна идея - закон, другото, като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трохици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следната книжка.
към текста >>

6. 2. ЕССЕ HOMO

Когато съдията е същевременно и страна в процеса, нему винаги ще му липсва достатъчно обективност да се произнесе справедливо, поне толкова, колкото един външен, незаинтересован, зрител би могъл да го стори.
Са ли те съвършени? В съвършеното няма изменение, но в човешкото - винаги! Принципите ни са дадени и те са неизменни, но съдържанието, което сме влагали в тия принципи, и формата, в която са се въплотявали, са се нуждаели винаги от корекция. Католицизъм, православие, протестантизъм, лютеранство, методизъм, квакери - това са само наименования на тия временни корекции, с които людете са се опитвали във всички времена да се приближат стъпка към подножието на кръста, гдето бе разпъната истината. Но всичките тия, които се явяваха да преоценят състоянието на нещата в църковата, бяха вече увързани по един или друг начин със самата нея и естествено бе, че тая тяхна свръзка тежеше както върху мирогледа им, така и [върху] тяхната дейност. Когато съдията е същевременно и страна в процеса, нему винаги ще му липсва достатъчно обективност да се произнесе справедливо, поне толкова, колкото един външен, незаинтересован, зрител би могъл да го стори. И вследствие това, заинтересовани решения бяха произнасяни толкова векове, че хората забравиха за разпознават истината; фалшивата стока бе продавана тъй дълго, че и вкусът на истинската започна да се забравя... Но ний имаме даден критерий от Великия Учител, с който твърде лесно се установява фалшивият тон: «По плодовете им ще ги узнаете» - ни казва Той. И не е ли естествено да се запитаме днес: важна ли е религията в живота ни? Ако не - то напусто са се пролели толкова кърви в миналото, да я защищават, насаждат и пазят. А не е ли и лудост с най-скъпата цена - кръвта, человечеството да си купи безделица? Ако ли пък е важна, и дори нещо повече - по- важна от всичко друго в живота, то логично е да погледнем на целия съвременен живот с всичките му нещастия като неин резултат - неин плод.
към текста >>

7. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

От царицата той изявяваше често недоволство - понякога при поводи съвършено несъществени, което аз му посочвах и му сочех, че му липсва обективност.
Даже и в нужника като отиде, аз му говоря пред самите врата! ” Когато при един случай поменах за това на царя, той ми го потвърди, като се засмя и прибави, че и един негов адютант в миналото правел същото... При това от време на време царя го нападаше мнителност, която мнозина от околните му са изпитвали отгоре си - това ми е казвал самият той при някои разговори, по повод на неговия характер - разговори, които аз винаги започвах, като виждах, че е преуморени или отпаднал. Напоследък - особено след започване на голямата война, той изпадаше в обезсърчение или двоумение, което го крайно измъчваше и тогава обикновено прибягвах до дълги разговори на психологически теми и разсъждения, които той често попълваше със свои частни наблюдения и по тоя начин се отвличаше от лошото си състояние. Той изглежда срещаше доста мъчнотии както в личния си живот, така и в семейния. За това съдех по разговорите, които той е застъпвал при разни времена и условия. От царицата той изявяваше често недоволство - понякога при поводи съвършено несъществени, което аз му посочвах и му сочех, че му липсва обективност. Понякога оставах с впечатление, че той я силно ревнува. Но той отказваше това, когато му го казвах, макар че имаше достатъчно поводи да се мисли това. Изпадаше понякога в дребнавости наглед за всеки страничен човек, когато започваше да говори за децата и дреболиите, които са предизвикали недоразуменията между него и царицата, но разбира се, важни за един баща. Това беше една тема, която често, да не кажа винаги, беше завършек на разговорите ни, освен когато имаше да го моля за помилване на някой осъден войник, комунист или някоя друга присъда, на която той трябваше да даде смекчение или отменение. Почти винаги той се отзоваваше с интерес и дори съгласие, когато се отнасяше за отделим присъди, но когато поменах, че е по-лесно да се отмени законът, обикновено отказваше и ме караше неведнъж да му казвам, че като човек е много добър, но като цар е недостатъчно добър, защото не прави това, което е потребно.
към текста >>

8. I. УВОД ЗА ИЗКАЗВАНИЯТА НА Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ЗА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

Д-р Стефан Кадиев

Набраният материал е събиран при стремежа да бъде запазена научно обоснована ОБЕКТИВНОСТ.
Очевидно, касае се до известна насоченост, която и съответствува на «антирелигиозната» насоченост на самия диалектически материализъм. Вместо да потърсят подходяща съвременна формула за легализиране на живота на Братството, някои усърдни последователи на Енгелса направиха лоша реклама на самата Конституция, която гарантира «религиозна свобода» на българските граждани. Търсенето на някакви формални доводи, които дават правото на някого да дискриминира последователите на Дънов не според техните проявени граждански и обществено-трудови качества, а само въз основа на тяхната «религиозно-философска» принадлежност, на вярно не след дълго ще изложат своите автори. Комунистическата Партия, намирала в миналото много верни приятели точно у последователите на Дънов, ще има време да разграничи житото от къклицата и да даде на всекиго място, което той исторически заслужава. Поради обстоятелството, че в продължение на повече от 40 години ние имахме възможност да участвуваме и наблюдаваме живота на «Бялото Братство», ние имаме моралния и граждански дълг да съберем поне част от ФАКТИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛ, който би послужил някога на обективен историк, за да обхване тоя твърде интересен материал из нашата социална действителност. Набраният материал е събиран при стремежа да бъде запазена научно обоснована ОБЕКТИВНОСТ. ----------------------------------------- [1] Вж. в раздела «Бележки на съставителя», стр. 214-224, бележките към съответните номера, обозначени в настоящия текст. [2] Българите са наричали последователите на Учителя Петър Дънов «сектанти» или «дъновисти». (бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

9. 7. Паметник на една епоха. В. Зорница на 50 години

С рядко безпристрастие и научна обективност покойният проф.
Благодарение на добре запазените архиви на американския Борд в Бостон и на цариградския Bible House - седалище на американските мисионери за Близкия Изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс. Бостонските архиви. "Любословие" и американското списание Преди всичко дължим признателност на американският общественик д-р Лео Вийнер от Харвардския университет, който със своята студия "Делът на Америка във възраждането на България 1840-1859 г." ни запознава с въпроси, тясно свързани с дейността на д-р Ригс всред нашия народ. В тази именно студия на Вийнера, написана въз основа на документи от Бостонските архиви, ние виждаме бащата на "Зорница" под съвсем друга светлина. Въпросните документи ни разкриват, че д-р Елиас Ригс е не само духовен баща на "Зорница", а и на целия български печат. С рядко безпристрастие и научна обективност покойният проф. д-р Иван Шишманов, разглеждайки тази студия на американеца д-р Вийнер в "Български преглед" от 1898 г., не можа да не се провикне и не каже: "От сега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща - американският журнал." 1) С писмо от 5 юний 1844 г. д-р Ел. Ригс пише по този въпрос на секретаря на Бостонския Борд следното писмо: "Пращам Ви един образец от българското месечно списание "Любословие", което се публикува тук. То съдържа много статии (някои от тях религиозни), преведени от нашето гръцко списание, /заб. 1 Гръцкото списание "Апотики офелимон гносеон" (съкровище от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г./ То е, фактично, дете на последното." Д-р Вийнер, като подчертава този твърде важен за нашата история' пасаж от писмото на Ригс, пише: "Както виждаме, първото периодическо списание, от което датува началото на българския журнализъм и на българската художествена литература, е дете на едно американско списание." Това е първата голяма заслуга на Ригса за нашето възраждане.
към текста >>

10. 9. По подробно за Американското научно-богословско училище в Свищов

Ръководството на методистката мисия счита, че за получаване на солидни познания по 20-те учебни предмета и за да бъдат випускниците на училището наистина годни за сериозна работа, всички научни въпроси трябва да бъдат разяснени на учениците с най- голяма обективност и яснота.
9. По подробно за Американското научно-богословско училище в Свищов В навечерието на пристигането на Петър Дънов в Свищов "училището е устремено напред към превръщането му в Американски институт за наука и теология" [3-148] Сградата на училището е построена специално за методистката мисия и представлява архитектурно произведение наподобяващо модерната тогава виенска архитектура. За изграждането и е закупено подходящо място в центъра на Свищов и по план в нея са предвидени помещения за учебни класни стаи, за кабинети по физика и химия снабдени с надлежни пособия и учебни материали, отделени са помещения за учителския персонал. Оборудваните кабинети по физика и химия, които са снабдени с материали и пособия, са спомагали за онагледяване на учебните занятия. Ръководството на методистката мисия счита, че за получаване на солидни познания по 20-те учебни предмета и за да бъдат випускниците на училището наистина годни за сериозна работа, всички научни въпроси трябва да бъдат разяснени на учениците с най- голяма обективност и яснота. Това обяснява създаването на кабинети по физика и химия в които опитите и упражненията заемат централно място в уроците. Както съобщава Стефан Ганчев по-горе: "... доставили всички съвременни учебни помагала, уредили физически и химически кабинети, наредили и пансион". Пансиона, е предвиден да подслони ученици дошли от други места в Свищов. Той е събрал учениците на едно място бидейки тяхно убежище и дом - ползвали са го учащите младежи дошли от други населени места.
към текста >>

11. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

Нека започнем със самото идване на княз Фердинанда и с всичката обективност разглеждаме живота му, за да видим дали от него повече зло отколкото добро е донесло на страната ни. 1.
На тълпата това може да се извини, но не и на претендирующите за интелигентност. Да се говори, че цар Фердинанд нищо добро не е сторил на страната ни, значи или непознаване на нашата нова история, или пък кривене на душата. Най-после историята на неговото царуване е пред нас развива се пред нашите очи. и ако досега не само сме се вгледвали и замисляли върху нея, то поне сега можем да сторим това, когато се много говори по този въпрос, за заслуги или вреди на цар Фердинанда. Нека прегледаме набърже тази кратка история на неговото стоене между нас и сами да се убедим, а не да се водим в съжденията си това, което се говори по мегданите, или се пише в партизански бяс по вестниците. Нека започнем със самото идване на княз Фердинанда и с всичката обективност разглеждаме живота му, за да видим дали от него повече зло отколкото добро е донесло на страната ни. 1. 1887 година беше една критична година в нашето историческо развитие. За да у год им на Русия, ние си изпъдихме княза; но защо нашите народни водители не оставиха България да стане една руска губерния и не дадоха да ни се натрапи за княз една неизвестна азиатска династия, Русия ни се разсърди. Тя си дръпна даже посланик и консули! Какво значи то да си дръпне една велика държава от една малка зависеща от нея държавица тези символи на приятелство и добро съседство? Тръгваме да търсим нов княз на нашия овдовял престол.
към текста >>

12. 3. Максим Горки и Леонид Андреев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Но, освен това, тия спомени имат и друга цена - написани с рядко спокойствие и обективност те, като ни говорят за две големи и противоположни по характер личности, като ни рисуват някои инак скрити подбуждения на техните души - представяйки ни ги в ред изключителни, трагични и интимни настроения - ни дават ценни указания за благодатни психологични заключения.
Истината, за жалост, идва късно. Нея ние, може би, няма да научим. В предлаганите спомени на Максим Горки няма политика. Те са чиста литература: и с техния обект, и с начина по който са написани, и с истините, които носят. На ония, които имат по при сърце делото на Анреева и Горки, те ще кажат много нещо. Но, освен това, тия спомени имат и друга цена - написани с рядко спокойствие и обективност те, като ни говорят за две големи и противоположни по характер личности, като ни рисуват някои инак скрити подбуждения на техните души - представяйки ни ги в ред изключителни, трагични и интимни настроения - ни дават ценни указания за благодатни психологични заключения. Като ни разкриват душите на тия две големи личности, те разтварят и нашите, разширяват кръгозора ни. В тях ще намерите и красивата външна, словесна игра и рядката понякога дълбина на мисълта и настроението, които така характеризират Андреева - изразявани тъй често не само в разговорите му, но и в произведенията му, с рядка, внушителна сила. В тия спомени вие ще почувствувате и голямото спокойствие, хладината, разумния и практичен поглед на Максим Горки. Оная ненавист към Горки, която Андреев така силно и с присъщия му хиперболизъм е изразил в горните думи, ще си обясним най-добре чрез тия именно данни, които Горки изнася с похвална правдивост. Рядко писател към писателя е бил тъй искрен - дори и като се знае по аксиома, че за умрелите се говори или добро или нищо.
към текста >>

13. 44. Статията „Ново учение” / П.Г.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

едно копие с по-голяма или по-малка разлика от оригинала, при което за пълна обективност и дума не може да става.
А Новото Учение има по нещо, и то по нещо много хубаво, за всички: за силните духом то има стръмна, скалиста пътека, изискваща безброй усилия, които утоляват техния несдържан порив към висини; за по-слабите то има по-леко бреме и редица методи, чрез които да закрепнат, да заздравят плещите на своя дух и тяло и така да се подготвят за другия, тесния път; за проницателните, за дълбоко разумните то има неизчерпаем извор от мъдрост, има безграничен простор, който се разкрива пред ума и в който са ясно доловими, вплетени в чудна хармония причините, последиците и взаимните връзки между нещата, които съществуват, които са станали, които стават и които ще стават; за по-повърхностните умове, за тези, които се задоволяват с това, което на пръв поглед долавят в себе си и около себе си - то има редица способи, които те да използуват за своите нужди, за това, което ги интересува, има и начини, чрез които да засилват и задълбочават своята мисъл, като по такъв начин все повече и повече разширяват своя хоризонт; за здравите - истински здравите, тялом и духом - то има работа, работа, работа... работа, която е радост, от която човек още по-здрав става и която дава благословени плодове желани и нужни всекиму; за болните то има разумни, естествени методи за лекуване, диктувани от самата природа и водещи направо към целта -пълно физическо и духовно оздравяване на индивида. В Новото Учение има всичко, т.е. всичко, което по един или друг начин може да способствува за напредъка, както на отделния човек, така и на цялото общество. И всеки ще вземе от него това, което нему е подходящо, него ще забележи най-ясно, него ще усвои и него, може би, ще смята за същност на Новото Учение. Това е напълно естественно: Новото Учение е тъй многостранно, тъй всеобгръщащо, толкова много има в него, че едва ли някой ще може да го обгърне всецяло, еднакво във всичките му подробности и да усвои всичко, без да отдава предпочитание и да обръща повече внимание на нещата, които са по-тясно свързани със самия него... И затова на пишущия е известно, че по същия начин, и той ще даде и неволно ще обърне повече внимание на това, което е най-близко до сърцето му, това, до което неговия разум може да проникне и ще го даде тъй, както позволяват неговите средства т.е. едно копие с по-голяма или по-малка разлика от оригинала, при което за пълна обективност и дума не може да става. Защото: слаб е човешкия ум, и сам се заплита, и няма сили да се изтръгне из безбройните противоречия, които среща, които сам си създава и с които се бори в тъмната нощ на своето ограничено съзнание. И ако Духът не говореше, ако душата не прошепваше от време на време своите свещени истини - „суета, суета" би било цялото човешко знание и никаква светлина, никакъв лъч от Истина не бихме могли да открием в това което не би било нищо друго освен - празно умуване на залутани в мрака на своите илюзии хора. Обаче, не е така, т.е. не винаги е така, защото - сами по себе си безплодни и слаби, човешките умове са се домогвали, те са били посещавани от велики истини, които неочаквано, често без никаква връзка с тяхната анализаторска дейност, са ги озарявали благодарение на интуицията... И странна плетеница, чуден сбор от истини, неистини и полуистини, от заблуждения, съзнателни и полусъзнателни лъжи -представлява цялата работа на човешкия ум от незапомнени дни, та и до днес. Но - като светли бисери, като малки лъчи светлина всред околното тъмно пространство, сияят във вековната човешка работа - истините, малки отблясъци от великата Истина, до които човешкият ум се е домогнал.
към текста >>

14. 2.15.1.2. Д-р Георги Миркович.

34) представляват едно твърде сбито и кратко общо изложение, писано вече на стари години, и може би поради това лишено от обективност и от правилна оценка на някои събития, факти и постъпки на отделни лица.
Поради това лесно се е поддал на униатската пропаганда и скоро станал един от изтъкнатите униатски водачи, близък помощник на Цанкова. Особено голямо е било неговото участие в унията от 18 декември 1860 г. Поради това би трябвало да се очакват от него по-подробни и по-точни сведения за униатското движение и за участниците в него. За съжаление едно такова очакване не се оправдава, като се има пред вид, че неговите спомени (Униатското движение по черковния въпрос. Сливен, 1897, с. 34) представляват едно твърде сбито и кратко общо изложение, писано вече на стари години, и може би поради това лишено от обективност и от правилна оценка на някои събития, факти и постъпки на отделни лица. Следвайки изложението на Мирковича, трябва да изтъкнем като неверни и неточни следните негови твърдения: 1. Не на Цанков се пада най-голямата слава по поставянето и разрешаването на църковния въпрос. Други народни труженици по-отдавна го бяха поставили и бяха страдали за него (Неофит Бозвели, Иларион Стоянович и др.). Цанков по-скоро използува църковния въпрос за унията. А пък унията от своя страна даде по-силен тласък на църковния въпрос. 2.
към текста >>

0.77024388313293