Търсене в текстове за 'Обективност'

Но на тези документи липсва обективност, те излизат вън от рамките на честната и обективна истина и са пълни с клевети и глупави измислици, за да обезобразят своите противници, като са злоупотребявали с наивността на простия народ."

„Теофан и патриарх Никифор са оставили за Богомилството документи, които осакатяват историческата истина", казва руският историк професор Василевски. „Страстният и увличащ се Теофан", казва Василевски, „обезобразява безмилостно лицата и събитията, за които говори. И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни. Почти цялата литература на Богомилството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското движение. И ние трябва да ползваме това, което са оставили, техните заклети врагове. Но на тези документи липсва обективност, те излизат вън от рамките на честната и обективна истина и са пълни с клевети и глупави измислици, за да обезобразят своите противници, като са злоупотребявали с наивността на простия народ." „С такива качества се отличават литературните документи, по които досега се възстановяваше учението на богомилите и неговите носители. Такива са съчиненията на презвитер Козма, Теофилакт Охридски и Търновски, Синодикът на цар Борила и някои от византийските писатели като Евтимий Зигавин, Евтимий от Акмония, Герман, Теофан, патриарх Никифор и други." Моята задача ще бъде да представя Богомилството в чистия му и реален вид, като го очистя от всички неща, с които вре- мето го е затрупало и да подчертая творческата линия, която то игра в българския и в общочовешкия живот. Също така ще се спра на неговите по-главни представители, както от първата епоха, т.е. от основаването му, така и от по-късната епохаимена, които са забравени, и да посоча положителното влияние, което те са оказали на цялата средновековна култура не само в България, която заедно с тях уби и себе си, но и за цяла Европа.
към текста >>

Ние я препоръчваме на нашите читатели и поради несъмнената достоверност на фактите, включени в нея, които могат да бъдат полезни от една страна за личната духовна реализация на всеки духовно пробуден човек, а от друга - с оглед на обективността на бъдещите изследвания и анализи.

Ние я препоръчваме на нашите читатели и поради несъмнената достоверност на фактите, включени в нея, които могат да бъдат полезни от една страна за личната духовна реализация на всеки духовно пробуден човек, а от друга - с оглед на обективността на бъдещите изследвания и анализи.
ПРЕДГОВОР Тази книга отразява в хронологичен ред само част от събитията и някои текстове и документи, свързани с живота и делото на мировия учител Беинса Дуно. Тя представлява интерес не само като духовна автобиография, но и като летопис на текстове с духовна сила и значение, на събития и преживявания, които отразяват настроението на един относително светъл период от историята на нашата страна. Ние я препоръчваме на нашите читатели и поради несъмнената достоверност на фактите, включени в нея, които могат да бъдат полезни от една страна за личната духовна реализация на всеки духовно пробуден човек, а от друга - с оглед на обективността на бъдещите изследвания и анализи. Хронологията на събитията е свързана главно с живота и духовната работа на авторката, която години наред е живяла в поселището „Изгрева" на последователите на Бялото братство още от началото на създаването му. Въпреки, че няма претенциите да изчерпва въпроса за историята на Бялото братство в България, Летописът на Изгрева свидетелствува за реалните възможности да бъде осъществен един нов живот на хуманни и братски взаимоотношения, в който духовното израстване да е приоритетна цел. Летописът на Изгрева е още и документ, който показва, че добрите перспективи на човека за смислен живот и просперитет не са химера, а реалност на една богата духовна практика, която е достъпна за всеки човек, една спасителна алтернатива на човечеството, което днес се лута в безпътицата на своята бездуховност.
към текста >>

Между политиците (по-скоро - замесен в политиката) не може да не споменем Любомир Лулчев (противоречивите оценки за него се дължат повече на недобра информираност, отколкото на обективност).

Между политиците (по-скоро - замесен в политиката) не може да не споменем Любомир Лулчев (противоречивите оценки за него се дължат повече на недобра информираност, отколкото на обективност).
Съхранените данни са оскъдни, но все пак създават известна представа в това отношение. От средите на писателите най-популярни последователи на П. Дънов са Мара Белчева, Георги Томалевски и Георги Радев. Измежду медиците - преди всичко прочутият народен лечител Петър Димков, както и д-р Георги Миркович и Михаил Стоицев. Философи: д-р Методи Константинов, Боян Боев, Ангел Томов. Между политиците (по-скоро - замесен в политиката) не може да не споменем Любомир Лулчев (противоречивите оценки за него се дължат повече на недобра информираност, отколкото на обективност). Xудожници: гениалният Борис Георгиев (рисувал портрети не само на П. Дънов, но и на личности като Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди и др.) - за съжаление познат повече в чужбина, отколкото в родината си, живописец и график, ненадминат майстор на портрета; Цветана Щилиянова (автор на един от най-известните портрети на П. Дънов, завършен на 14.02.1934 г.). Музиканти: Цветана-Лиляна Табакова (примадона на Софийската опера преди 09.09.1944 г.), Димитър Грива (композитор и диригент). И още множество държавни чиновници, актьори, музиканти, драматурзи, учители, стенографи и т.н., чиито имена се съхраняват с обич в паметта на Братството.
към текста >>

В стремежа си към пълна научна и академична обективност той определя личността на българския духовен Учител по такъв начин: "Не са чак толкова много българите, поставили началото на ново религиозно учение или духовна школа, която и днес продължава да има последователи и чиито постановки и дълбок философски смисъл все още чакат своята реална преценка и място в нашия духовен живот." След което нарежда Петър Дънов до такива колоси в българската духовност и култура като св.

В стремежа си към пълна научна и академична обективност той определя личността на българския духовен Учител по такъв начин: "Не са чак толкова много българите, поставили началото на ново религиозно учение или духовна школа, която и днес продължава да има последователи и чиито постановки и дълбок философски смисъл все още чакат своята реална преценка и място в нашия духовен живот." След което нарежда Петър Дънов до такива колоси в българската духовност и култура като св.
Автор на очерка за Учителя П. Дънов е Андрей Пантев. За мото на това свое изложение видният представител на българската историческа наука е избрал следните думи на Учителя на ББ в нашата страна: "Един ден българите ще разберат, че аз съм им бил голям приятел. Но когато си замина, не искам никакви паметници и ако ми направят, ще ги разруша." Очевидно А. Пантев е прозрял дълбоката истина, че всеки автентичен Пратеник на Божествения свят притежава преди всичко огромна, необяснима за обикновеното делнично съзнание скромност. В стремежа си към пълна научна и академична обективност той определя личността на българския духовен Учител по такъв начин: "Не са чак толкова много българите, поставили началото на ново религиозно учение или духовна школа, която и днес продължава да има последователи и чиито постановки и дълбок философски смисъл все още чакат своята реална преценка и място в нашия духовен живот." След което нарежда Петър Дънов до такива колоси в българската духовност и култура като св. Климент Охридски и "легендарния" поп Богомил. Според А. Пантев: "Цялото огромно наследство на този забележителен българин би могло да се сведе до три основни начала: "Любов, която носи изобилния и пълен Живот; Мъдрост, която носи пълното знание и Светлина; Истина, която дава пълната и безгранична Свобода" (курсивът е на А. Пантев - бел. К. З.).
към текста >>

Дънов и създадената от него духовна общност "Бяло братство" - позиция, която му прави чест със своята обективност и безпристрастност: "Учението на Бялото братство, както се наричат последователите му в България, не е нито църква, нито секта.

Дънов и създадената от него духовна общност "Бяло братство" - позиция, която му прави чест със своята обективност и безпристрастност: "Учението на Бялото братство, както се наричат последователите му в България, не е нито църква, нито секта.
Дънов, историкът отделя специално внимание на "разсъжденията на Петър Дънов за същината и перспективите на съвременното познание", като цитира негова мисъл по този въпрос: "Сянката е следствие на светлината. Да отричаш Великото, значи да отричаш причината, а да приемаш следствието - сянката. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина. " По-нататък на читателите е предложена позиция на автора относно същността на теоретичната схема на Учителя П. Дънов и създадената от него духовна общност "Бяло братство" - позиция, която му прави чест със своята обективност и безпристрастност: "Учението на Бялото братство, както се наричат последователите му в България, не е нито църква, нито секта. То повече наподобява школа, която освен своята философска страна има и практическа насоченост." Доловил съвършено вярно ярко изразения практически характер на Учителевото Слово, А. Пантев отива и значително по-далеч - той отхвърля погрешните схващания на редица авторитети от времето на П. Дънов до наши дни, дефиниращи изграденото от него духовно движение "Бяло братство" като секта, т. е. противоцърковно общество. Този тъжен рецидив на ограниченото мислене за жалост дори и днес още не е преодолян от йерарсите на Българската православна църква и от повечето православни богослови у нас.
към текста >>

Мащабите на това Същество са толкова огромни, ръстът му дотолкова надвишава средните човешки мащаби, че пълната обективност на оценката остава на практика непостижима.

(Учителят П. Дънов) Отново се връщаме към въпроса, който зададохме в Х1, т. 2. Този път ще се опитаме да го разгледаме пречупен през повече ъгли на изследване. Ще дадем думата и на самия Петър Дънов, за да чуем собственото му мнение в тази насока, което без съмнение представлява интерес както за хилядите му последователи по цялата планета, така и за множество хора извън системата на ББ. По принцип стремежът за проникване в дълбините на личността на един духовен Учител се сблъсква със сериозни, често непреодолими затруднения. Мащабите на това Същество са толкова огромни, ръстът му дотолкова надвишава средните човешки мащаби, че пълната обективност на оценката остава на практика непостижима. Най-сигурният път към този род познание е концентриран в проучването на духовно-културното наследство и прилагането на Учението, оставено от всеки подобен Пратеник на Небето. В нашия случай това предполага опознаването, осмислянето и въвеждането в ежедневния живот на Словото, Паневритмията и музиката на Учителя П. Дънов. Това, което прави неизгладимо впечатление при характеризирането на личността на българския Учител на Любовта, е неговата безспорна универсалност. Едва ли има област на науката и изкуството, в която той да не се е проявил като вещ познавач и ценител. Нещо повече, безброй са примерите, свидетелстващи за приносното естество на новото по качество познание, добавено от него към вече известни сфери и параметри на съвременната система от възгледи на човечеството.
към текста >>

Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя." Изразената в този цитат обективност на автора заслужава искрени адмирации.

Дънов неговите ученици и последователи. В своето съчинение "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" (София, 1922, с. 87-88) неговият съвременник В. Граблашев пише: "Едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник; други - като (на) човек, много напреднал духовно; трети - като на един Адепт; четвърти - като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, загдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов (курсивът мой - К. З.). Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя." Изразената в този цитат обективност на автора заслужава искрени адмирации. Освен несъмнената си стойност в това направление разсъжденията на В. Граблашев притежават и достойнството да отразяват адекватно цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството относно същността и личността на Учителя П. Дънов. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече - любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри като правило са защитавали своя светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила както за преките или писмени дискусии с Православната църква, така и за множество други случаи на подобно противостоене, включително за периода на тоталитарния комунистически режим на безбожие и мракобесие, та до наши дни - в епохата на демократично преобразуващата се България. Учителят П.
към текста >>

Самосъзнанието, като една ограничена проява на неизмеримо по-богатата човешка същност, поражда едностранчивостта, а оттук и ограничените възможности за обективност в мисълта и поведението на интелектуалеца.

Самосъзнанието, като една ограничена проява на неизмеримо по-богатата човешка същност, поражда едностранчивостта, а оттук и ограничените възможности за обективност в мисълта и поведението на интелектуалеца.
По същия начин и интелектуалецът е склонен да покаже цялото блестящо великолепие на перата си, което разцъфтява, когато например интелектуалната му сила се проявява в една полемика. Знанията са предпочитаното блюдо в менюто на интелектуалеца. Стремежът да ги разширява и обогатява е едно от добрите му качества. Човекът е развил своя интелект в процеса на своята индивидуализация, т. е. когато е излязъл от колективното съзнание и е започнал да се идентифицира със своето самосъзнание. Самосъзнанието, като една ограничена проява на неизмеримо по-богатата човешка същност, поражда едностранчивостта, а оттук и ограничените възможности за обективност в мисълта и поведението на интелектуалеца. Поради това интересите му са насочени предимно към материалния и чувствения свят, т. е. развитието на силите у него върви все още в низходяща линия. Това е съвсем нормално, като се вземе под внимание, че този тип човек, когото често определяме като образец за Homo sapiens, е продукт на инволюцията, т. е. на навлизането и дълбокото потапяне на човека в материята. Когато индивидуалността се утвърждава, тя търси и дори изисква признание.
към текста >>