НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
59
резултата в
45
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Рождението
,
НБ
, , 7.1.1916г.,
Мен ми разправяха за една случка в село
Николаевка
, станала преди 50–60 години.
Спри се и кажи: „Страдание, ти си ми потребно, за да се родя“. Ако страдаш повече, туй показва, че си по-близо до Бога. Когато страданието дойде до крайния предел, веднага се ражда радост. Майката изпитва най-големите страдания, когато ражда; в този краен момент всички бягат и се крият: но когато се роди детето, всички се радват. Да, за да се роди, всички трябва да викат – и жената, и мъжът.
Мен ми разправяха за една случка в село
Николаевка
, станала преди 50–60 години.
Жената на един виден турчин я заболяло зъб. В селото имало един българин, който вадел зъби. Турчинът я завел при него да ѝ извади зъба; кадъната се качила горе – къщата имала два етажа, – турчинът останал да варди долу. По едно време жената започнала да вика, но и мъжът почнал да вика долу. Зъбарят взел да се чуди: „Аз вадя зъба на едного, защо вика другият?
към беседата >>
2.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Николаевка
, жената на попа измазала къщата си добре, измила я и изчистила.
Това е проповядвал Христос на своите ученици. „Ще пребъдете в любовта ми." Който пребъдва в Божията Любов, той изпълнява Неговите заповеди. Който не пребъдва в любовта, не може да изпълнява заповедите й. Той прави погрешки, като децата. Във Варненско, в с.
Николаевка
, жената на попа измазала къщата си добре, измила я и изчистила.
Това било срещу Спасов ден. Тя бързала да свърши по-скоро работата си, за да може на другия ден, рано сутринта, да отиде на църква. Детето й, десетгодишно момче, виждало, как вършеят през лятото и като останало само вкъщи, решило и то да направи една вършитба – да си поиграе. Взело царевица в един съд и пуснало в стаята всички мисирки. Хвърляло царевица на мисирките, гонело ги, тичало след тях – забавлявало се добре.
към беседата >>
Въ варненско, въ едно село
Николаевка
, жената на единъ тамошенъ попъ прѣди Спасовъ день измазала кѫщата си (и гледала всичко рано да си свърши), за да може на Спасовъ день рано сутриньта да отиде на църква.
(втори вариант)
Когато мѫжътъ каже на жената: „Ти ще прѣбѫдвашъ ли въ моята любовь“, жената трѣбва да отговори: „ще прѣбѫдвамъ, ако ти прѣбѫдвашъ въ волята Божия.“ Ако мѫжътъ не изпълнява волята Божия и жената не трѣбва да изпълнява неговитѣ заповѣди и да не прѣбѫдва въ неговата любовь, но ако той изпълнява волята Божия, а тя не прѣбѫдва въ неговата любовь, тя е отговорна за своитѣ отношения. Това е, което Христосъ казваше на своитѣ ученици. Ще кажете: „Каква е тази философия, какъ може да прѣбѫдвашъ? “ Ще ви дамъ единъ примѣръ за пояснение на тази идея. Често ние съ своитѣ неразбирания разваляме живота си.
Въ варненско, въ едно село
Николаевка
, жената на единъ тамошенъ попъ прѣди Спасовъ день измазала кѫщата си (и гледала всичко рано да си свърши), за да може на Спасовъ день рано сутриньта да отиде на църква.
Въ нейно отсѫствие момченцето ѝ – десеть годишно, си устроило забавление. То често гледало какъ вършеятъ на хармана и сега, като останало само, взело всичкитѣ мисирки, които имали, разсипало царевица изъ стаята и започнало да вършее съ тѣхъ. Жени, които минали покрай кѫщата, чули тази голѣма гюрултия и казали на майката: „Въ вашата кѫща се чува голѣмъ шумъ отъ мисирки.“ Дѣтето, като вижда, че майката се връща, избѣгва. А какво е било положението на майката вие може да разберете. Така и вие много пѫти въ живота постѫпвате.
към втори вариант >>
3.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
В село
Николаевка
, Варненско, някой си Драгни имаше едно малко бяло куче, което обикновено никого не лаеше.
За да ви освободят от тези магарешки тръни. Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни – и те по същия закон образуват за вас много тръни, които израстват и ви създават големи страдания. За да се освободите от тези страдания, трябва да се постараете да смекчите отношенията си към животните. Често омразата на куче може да повлияе тъй, както омразата на човек. Има кучета, които с години мразят и си отмъщават.
В село
Николаевка
, Варненско, някой си Драгни имаше едно малко бяло куче, което обикновено никого не лаеше.
Един ден минава покрай него един господин и силно го ритва, кученцето само го поглежда и си отминава. Обаче след две години, когато този господин отива в същата къща, кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зъбите си в крака му. То казва: „Господине, ти преди две години ме ритна, но трябва да знаеш, че аз не забравям! “ Така и вие, когато изнудвате например един кон, макар той и да не ви отмъсти, но у него могат да се породят такива лоши желания и мисли, с които може да ви отмъсти и да причини зло на вашия дом. Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – не, те са много опасни за света.
към беседата >>
4.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Тамъ, въ Варненско, въ село
Николаевка
, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха.
Азъ мога да направя опитъ съ двамина. Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета. Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката. Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре. И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре.
Тамъ, въ Варненско, въ село
Николаевка
, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха.
Той ги милваше, и тѣ му се радваха. Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“. Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали. Ходеше въ църквитѣ той и като го видѣха, казваха: „Изпъдете го този Деливасилъ навънъ изъ църквата, да не смущава“. Това е единъ фактъ – кучетата не го хапеха. Защо?
към беседата >>
Във Варненско, в село
Николаевка
, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил.
(втори вариант)
Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека.
Във Варненско, в село
Николаевка
, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил.
Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил. Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки. Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил. Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат. С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си.
към втори вариант >>
5.
Колко пъти да прощаваме?
,
НБ
, София, 27.1.1924г.,
Преди повече от 15 години пътувам през селото Гюлекюр за
Николаевка
, правя една есенна екскурзия, както често ги правя.
“ Излезе си вънка, а те след него: „Кис-кис-кис! “ Той се качи на амвона и казва: „Вчера посетих едно семейство, отлични братя са те, четат Евангелието и плачат“. Плачат, да, но това е представление! Свещеникът ще дойде, ще поръси този-онзи и ще си замине. И всички намират, че работите вървят много добре, а всъщност работите не вървят хубаво.
Преди повече от 15 години пътувам през селото Гюлекюр за
Николаевка
, правя една есенна екскурзия, както често ги правя.
Излизам към южната страна на селото Гюлекюр, гледам, насреща ми тича един щъркел. Тича, тича, спре се. Дойде до мене, положи си главата на коленете ми, но гледам, едното му крилце, тъй надолу – увиснало. Пипнах го, видях, че крилото му е счупено. Питам: Кой го застави да дойде при мене?
към беседата >>
6.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
Един виден български чорбаджия от село
Николаевка
, имал едно дете, което често правело пакости.
Това е естествен метод. Малкото дете, докато се учи от майка си и я слуша, работата върви добре. Когато стане възрастен и остарее, човек започва да мисли, че всичко знае и никого не слуша. Обаче, работите му се влошават. Като погледнете живота на възрастните, виждате, че и те са като децата, и те правят много пакости, които трябва да се поправят.
Един виден български чорбаджия от село
Николаевка
, имал едно дете, което често правело пакости.
Като виждало, как вършеят по харманите, момчето си казвало: И аз искам да направя такъв харман вкъщи. Един празник, на Великден, майка му и баща му отишли в черква. Детето останало само и си казало: Ето един случай да изпълня желанието си. То отворило курника, дето майката държала затворени 12 мисирки и ги подмамило с малко царевица да влязат вкъщи. Взело един камшик и започнало да ги гони из стаята.
към беседата >>
7.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Хадърджа или
Николаевка
, прѣди 60 години.
Сега, ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какво нѣщо сѫ постояннитѣ идеи у човѣка. Единъ старъ изповѣдникъ ми разправяше слѣдния фактъ изъ българския животъ въ турско врѣме. Единъ день, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искамъ да ти изповѣдамъ единъ грѣхъ, не зная дали Господь ще ми прости, но много голѣмъ грѣхъ е. Не мога да се освободя отъ този грѣхъ: и мислила съмъ върху него и молила съмъ се прѣдъ Бога, дано ми прости, но той е по-голѣмъ, отколкото мога да си го прѣдставя. Това се случи въ варненско, въ с.
Хадърджа или
Николаевка
, прѣди 60 години.
Бѣхъ млада, красива, хубава мома и се влюбихъ въ най-красивия момъкъ, когото толкова обичахъ, че не можехъ да живѣя безъ него. Обаче, моитѣ майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за другъ единъ, отъ когото имахъ петь сина и двѣ дъщери. Тѣзи дѣца, които родихъ отъ него, ги мразя, и мѫжътъ си мразя, не искахъ да живѣя съ него, но какво можехъ да направя? – Нищо, не можахъ да се освободя отъ него. Голѣмъ грѣхъ имамъ споредъ това!
към беседата >>
Кадърджа или
Николаевка
, преди 60 години.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един пример, да видите, какво нещо са постоянните идеи у човека. Един стар изповедник ми разправяше следния факт из българския живот в турско време. Един ден, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искам да ти изповядам един грях, не зная дали Господ ще ми прости, но много голям грях е. Не мога да се освободя от този си грях: и мислила съм върху него, и молила съм се пред Бога, дано ми прости, но той е по-голям, отколкото мога да си го представя. Това се случи във варненско, в с.
Кадърджа или
Николаевка
, преди 60 години.
Бях млада, красива, хубава мома и се влюбих в най-красивия момък, когото толкова обичах, че не можех да живея без него. Обаче, моите майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за друг един, от когото имах пет сина и две дъщери. Тези деца, които родих от него, ги мразя, и мъжът си мразя, не исках да живея с него, но какво можех да направя? – Нищо, не можах да се освободя от него. Голям грях имам според това!
към втори вариант >>
8.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Преди повѣче отъ 40 години синътъ на единъ български свещеникъ, нѣкѫдѣ изъ варненско, въ село
Николаевка
, едноврѣмешната Хадърча, ималъ свой пистолетъ, или както го казватъ турцитѣ, чифте, като тия, съ които си служатъ военнитѣ, и една вечерь взима пистолета си и го напълва съ голѣми, едри куршуми.
„Ако те съблазнява рѫката ти“ … Вие ще намѣрите този стих нѣкѫдѣ изъ Евангелието. Нашата рѫка може ли да ни съблазнява? – Възможно е. Всѣка вѣщь, всѣки прѣдметъ, всѣка сила, или всѣко тѣло, които ние владаме, може да ни съблазнятъ, но тази съблазънь може да произведе една неприятность, или едно нещастие за нашия животъ.
Преди повѣче отъ 40 години синътъ на единъ български свещеникъ, нѣкѫдѣ изъ варненско, въ село
Николаевка
, едноврѣмешната Хадърча, ималъ свой пистолетъ, или както го казватъ турцитѣ, чифте, като тия, съ които си служатъ военнитѣ, и една вечерь взима пистолета си и го напълва съ голѣми, едри куршуми.
Посрѣдъ нощь, обаче, той става, изважда ядрата отъ пистолета и го напълва съ съчми. Сутриньта изсипва и съчмитѣ отъ своя пищовъ и оставя въ него само дрипитѣ и го туря на пояса си. Прѣзъ деня отива на купището, или както го казватъ хорището, и тамъ се сважда съ момцитѣ. За да ги наплаши, той изважда пистолета си и го насочва срѣщу тѣхъ. Щрака, но пищовътъ не хваща.
към беседата >>
Преди повече от 40 години синът на един български свещеник, някъде из варненско, в село
Николаевка
, едновремешната Хадърча, имал свой пистолет, или както го казват турците, чифте, като тези, с които си служат военните, и една вечер взема пистолета си и го напълва с големи, едри куршуми.
(втори вариант)
"Ако те съблазнява ръката ти …" Вие ще намерите този стих някъде из Евангелието. Нашата ръка може ли да ни съблазнява? – Възможно е. Всяка вещ, всеки предмет, всяка сила, или всяко тяло, които ние владеем, може да ни съблазнят, но тази съблазън може да произведе една неприятност, или едно нещастие за нашия живот.
Преди повече от 40 години синът на един български свещеник, някъде из варненско, в село
Николаевка
, едновремешната Хадърча, имал свой пистолет, или както го казват турците, чифте, като тези, с които си служат военните, и една вечер взема пистолета си и го напълва с големи, едри куршуми.
Посред нощ обаче, той става, изважда ядрата от пистолета и го напълва със сачми. Сутринта изсипва и сачмите от своя пищов и оставя в него само дрипите и го туря на пояса си. През деня отива на купището, или както го казват хорището, и там се сважда с момците. За да ги наплаши, той изважда пистолета си и го насочва срещу тях. Щрака, но пищовът не хваща.
към втори вариант >>
9.
Двете страни
,
МОК
, София, 20.3.1927г.,
Бил конят на Ат [Атанас] Черибашията в
Николаевка
.
(втори вариант)
В живота нека всеки има тези качества, те са хубави. Ако си страхлив – хубаво, ще се научиш да бъдеш благоразумен. Ако си сприхав, ще си вършиш работата. Сприхав – разбирам един кон, който си върши работата, не го бий, него. Мен ми разправяха за един кон във Варненско, наричал се е Колаксас.
Бил конят на Ат [Атанас] Черибашията в
Николаевка
.
Вземал го той много слабо конче, но много умен кон станал. Когато Черибашията го няма в хармана, върви бавно, рита. Щом види Черибашията, като се засили, като го види отдалече, диканята наоколо бяга. Питам, сега. Кое е, което го заставя да бяга, като види Черибашията?
към втори вариант >>
10.
Лозените пръчки
,
НБ
, София, 27.3.1927г.,
Преди повече от 25 години във варненско, в село
Николаевка
, тамошните земеделци имаха обичай да сеят само зимница.
Следователно, когато изучаваме животните, ние изучаваме човека; когато изучаваме растенията, ние изучаваме човека. По тази причина, именно, влезете ли в една страна, по растенията, по животните, които съществуват в нея, вие можете да познаете окръжаващите хора и тяхната култура. Ако влезете в една градина, в която има само боб, какво заключение ще извадите? Ако влезете в една градина, в която има само царевица, какво заключение ще извадите? Все ще извадите някакво заключение, по-близо или по-далече от истината.
Преди повече от 25 години във варненско, в село
Николаевка
, тамошните земеделци имаха обичай да сеят само зимница.
Те минаваха за аристократи и казваха: Царевицата е само за свинете, не е за нас. Ние не се нуждаем от царевица. Те даже и летница не сееха. Близо до това село имаше една малка паланка, която наричаха Везир-Козлуджа. Населението на тази паланка беше гагаузко.
към беседата >>
Обаче, една година житото на старите аристократи от
Николаевка
не стана, и те започнаха да се молят за царевица, за която по-рано се произнасяха, че е достояние само на свинете.
Ние не се нуждаем от царевица. Те даже и летница не сееха. Близо до това село имаше една малка паланка, която наричаха Везир-Козлуджа. Населението на тази паланка беше гагаузко. Пред очите на своите съседи те минаваха за прости хора, защото сееха повече царевица.
Обаче, една година житото на старите аристократи от
Николаевка
не стана, и те започнаха да се молят за царевица, за която по-рано се произнасяха, че е достояние само на свинете.
Оттам насетне всеки земеделец започна да сее по десетина декара царевица. Гладната година ги накара да сеят царевица. Значи, и царевицата е на място, и тя е необходима за съграждане на човешкия организъм. Енергията на много растения взема участие при създаване на човешкия организъм, а отчасти и при създаване на човешкия мозък. Следователно, при щателното изучаване на растенията ще видите, че и те се различават едни от други по своята интелигентност.
към беседата >>
11.
Скритите сили
,
МОК
, София, 20.11.1927г.,
Във Варненско, в село
Николаевка
имало един голям чифликчия.
Не я отблъсквайте, но анализирайте я, да видите от какви елементи е съставена. Много от съвременните хора мислят, че всичко знаят, че са способни. Вярно е това, но всеки ще бъде поставен на изпит, да се види какви дарби и способности носи в себе си, какъв характер има. Затова е казано, че човек се изпитва в трудни, в усилни времена. При благоприятни условия всеки е добър, но важно е, как ще се прояви при неблагоприятни условия.
Във Варненско, в село
Николаевка
имало един голям чифликчия.
Дворът му бил пълен с кокошки, оборите му – с говеда, хамбарите – с жито. Жена му, на име Менекша, живяла като царица в големите си къщи, добре наредени и постлани, обиколена със слуги и слугини, готови да изпълняват заповедите ѝ. Случило се, че мъжът ѝ загубил нещо в предприятията си и почнал постепенно да обеднява. Здравето му се разстроило, той заболял и един ден умрял. Менекша, известна по своя мързел на цялото село, се видяла в чудо.
към беседата >>
12.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 9.4.1928г.,
Сега ще приведа един пример от българския живот, който ми разправяше един свещеник от село
Николаевка
, Варненско.
Някой млад момък намерил своята половина в света, влюбил се в нея, но майка му започва да го съветва: Синко, откажи се от тази мома, тя не е за тебе. Ако не се откажеш, ще те лишим от наследство. – Някой момък може да се откаже от своята любима, но друг предпочита да се откаже от майка, от баща, от наследство, но от своята възлюбена не се отказва. Питам: кой от двамата е прав – който се отказва, или който не се отказва? Едно трябва да знаят всички: човек никога не може да се откаже, нито да измени на това, което е вложено в душата му.
Сега ще приведа един пример от българския живот, който ми разправяше един свещеник от село
Николаевка
, Варненско.
Една млада, красива мома, дъщеря на богат чорбаджия, се влюбила в един беден, но добър и разумен момък. Родителите на момата по никой начин не й позволявали да се ожени за този беден момък и на сила я заставили да се ожени за друг, когото те искали. Десет години след това този момък умрял. Като остаряла тази жена повикала свещеника и му казала: Искам да изповядам пред Бога един свой грях. Преди години, когато не бях още женена, обичахме се с един млад момък, когото родителите ми не искаха, понеже бил беден.
към беседата >>
13.
Наблюдение и интуиция
,
МОК
, София, 18.1.1929г.,
Един стар човек, на 90 годишна възраст, от село
Николаевка
, Варненско, станал рано сутринта, измил се, облякъл се, седнал на стол и запушил цигара.
Човек наблюдава само това, което става в даден момент; интуицията се произнася за явления, които ще станат в бъдеще. Разправят за един диригент на оркестър, че, както дирижирал, предчувствал смъртта си. Той изменил определената програма и казал на музикантите да свирят погребален марш. Те се изненадали от това, но изпълнили желанието му. Когато изсвирили марша, диригентът паднал мъртъв на земята.
Един стар човек, на 90 годишна възраст, от село
Николаевка
, Варненско, станал рано сутринта, измил се, облякъл се, седнал на стол и запушил цигара.
След това изпратил внучето си да вика свещеника да го причисти. Свещеникът дошъл и запитал дядото, защо го вика. – Пътник съм, отче, искам да ме причистиш. Свещеникът не повярвал, засмял се, но го причистил. След това тръгнал за дома си.
към беседата >>
Дядо Ради в село
Николаевка
, Варненско бил на 80-90 години.
(втори вариант)
Ако има раздвояване в съзнанието ви и не сте спокоен, тогаз това не е вярно. Във вестниците имаше един случай за един диригент на опера. Той казва на оркестъра: „Свирете погребален марш“. Тe не искат, а той настоява, и като изсвириха до края погребалния марш, той паднал и умрял. И казват, че той е предчувствувал, че ще умре.
Дядо Ради в село
Николаевка
, Варненско бил на 80-90 години.
Старият вика свещеник да го пречисти. Дядото си запалил лулата и пуши и казал на свещеника: „Аз съм пътник. Искам да ме пречистиш.“ Свещеникът му се изсмял, но го пречистил и отива до вратата, обръща се и вижда, че дядото е умрял. Има вътрешен процес на интуиция, която ще ви покаже истинския път на вашето развитие. Та в наблюдението взема участие обективният ум.
към втори вариант >>
14.
Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор)
,
МОК
, София, 29.11.1929г.,
В турско време във Варненско има едно село Хайдърджа, сега е село
Николаевка
.
(втори вариант)
Ти сам си направи една оценка. Всеки човек има нещо у себе си, което сам трябва да оцени. И ако човек не може да цени себе си, той не може да цени и другите. Пък и не трябва човек да се преценява. Някой път си туриш една по-голяма цена, но на пазара не ти я дават.
В турско време във Варненско има едно село Хайдърджа, сега е село
Николаевка
.
Ако иде някой да си купи масло от селото, ще му искат 45 лева. Казват: “Много е скъпо.” Но той не ти дава маслото в селото. Ти му даваш 5 лева, той не го дава. Той ще тръгне от селото, ще пътува пет часа, ще иде в града и ще го продаде за 2 лева и половина. А там ти му даваш 25 гроша, не ти го дава.
към втори вариант >>
15.
Не могат да приемат
,
НБ
, София, 28.9.1930г.,
Казвал на своите съселяни, както и на съседите си от село
Николаевка
, че на еди-кое си място имало голямо богатство, заровено в земята.
Той поканил за кръстник един млад поп. Хвалел се на своята възлюбена, че бил богат, имал много овце и няколко чифта волове. Като се оженили, тя видяла, че той няма нищо, но казвал: Нашият кръстник е богат човек. Попът мълчал, усмихвал се и нищо не казвал. Нойчо минавал и за ясновидец.
Казвал на своите съселяни, както и на съседите си от село
Николаевка
, че на еди-кое си място имало голямо богатство, заровено в земята.
Тръгнали от селото около 80 души, с лопати и кирки, да отидат на означеното от Нойчо място да копаят. Копали три дни, търсили тук-там, нищо не намерили. Най-после извикали и кмета, но Нойчо избягал. След усилено копане, като не намерили нищо, върнали се по домовете. Това не е знание.
към беседата >>
16.
Законът и Любовта / Противоположности на живота
,
ООК
, София, 13.1.1932г.,
Това се случило в с.
Николаевка
.
В първия случай тя се усмихва доволно; във втория случай тя е недоволна и страда. И тъй, колкото по-тясно са свързани хората, толкова по-големи са страданията им. Те възприемат страданията си един от дру г. Разправяха ми един случай за предаване на страданието. Една ханъмка, от високо произхождение, страдала от зъб.
Това се случило в с.
Николаевка
.
Мъжът и, който я обичал много, я завел при един българин да извади зъба и. Къщата на българина била на два етажа. Ханъмката се качила на втория етаж, а мъжът и останал на първия етаж, докато извадят зъба. Като вадели зъба и, тя викала от болки, но и мъжът започнал да вика. Нейната болка се предала на него.
към беседата >>
Разправяха ми в село
Николаевка
, един български чорбаджия вадил зъби.
(втори вариант)
Този поет, като изслушва декламирането на неговото стихотворение, мръдне му. Някъде, като не може да издекламира стихотворението, той горкият се свива. По същия закон, ако държите ръката на едно дете, то почне да кряска, ако я стиснете, и на майката й става мъчно. Та, когато връзката между хората е тясна, предават се страданията изобщо в една и съща степен. Аз имам един пример.
Разправяха ми в село
Николаевка
, един български чорбаджия вадил зъби.
Една ханъмка от високо произхождение заболява я зъб - ден, два, цяла седмица. Къщата била двуетажна. Ханъмката се качила горе. Като й вадили зъба, тя започнала да вика. И мъжът й долу вика. Защо?
към втори вариант >>
17.
Вярата като закон
,
ИБ
,
БС
, София, 31.3.1932г.,
Един човек от село
Николаевка
в много горещо време носеше голям калпак.
Вие искате да оправите работите си. Как ще оправиш работите си? Работите на слънцето не може да оправиш, работите на водата не може да оправиш. Работите на цял народ може ли да оправиш? Едва може да оправиш своите работи, а пък вие искате да оправите работите на всичките.
Един човек от село
Николаевка
в много горещо време носеше голям калпак.
Той казваше: "Срам ме е да си сваля калпака. Дойде един да ми остриже косата на главата и много смешно ме направи. Чакам да израснат малко коси и тогава ще махна калпака." Вие искате да оправите хората, тогаз вие ги накълцвате така, че после трябва да носят калпак цяла година. Коя и да е сестра иска да научи другите сестри и казва: "Да бъдеш много щедра." Как ще й дадеш пример като професор? Трябва да й покажеш пример.
към беседата >>
18.
Обич и знание
,
УС
, София, 8.5.1932г.,
Така, в село
Николаевка
, някой си Нейчо разправял на селяните, че имало заровено голямо богатство още от турско време.
Важно е тази мисъл да се преобрази. Ще вземеш плода, на който отговаря отрицателната мисъл, и ще го изядеш. Така ще се освободиш от онези мисли и чувства, които те измъчват. Пази се от суеверия, не се оправдавай с незнанието си. Когато се касае за търсене на богатство, вие сте готови да повярвате на всеки иманяр.
Така, в село
Николаевка
, някой си Нейчо разправял на селяните, че имало заровено голямо богатство още от турско време.
Всички селяни взели мотики и отишли да копаят на посоченото място. С тях отишъл и Нейчо, даже и попът на селото, и той отишъл да копае. Три дни копали, но нищо не намерили. Огледали се да видят какво мисли сега Нейчо, но той изчезнал. Та и вие вярвате на разни суеверия и сте готови да отидете да копаете и търсите заровено богатство.
към беседата >>
19.
Превръщане на числата
,
НБ
, София, 25.9.1932г.,
Било във Варненско, в село
Николаевка
, един старец казва: „Викайте свещеник да ме причести, защото аз съм пътник, но дайте ми да се наям.
Ако не ти липсва нещо като дете, ти не може да станеш като възрастен момък. И тази липса в него му създава известен стремеж да расте. И на възрастния липсва нещо, и на стария липсва нещо. След като дойде на стари години, казва: „Не искам да живея тъй, искам да замина.“ Той не казва накъде иска да замине, но тъй скрито, инкогнито. Аз често съм привеждал този пример.
Било във Варненско, в село
Николаевка
, един старец казва: „Викайте свещеник да ме причести, защото аз съм пътник, но дайте ми да се наям.
Дайте ми кюфтета да си хапна, последния обед.“ Чудят се всички. Отива попът да го причести, но като го вижда с кюфтетата, казва му: „Ти има да живееш още 20 години.“ Той казва: „Слушай, отче, причести ме, защото последен обед ям, ще си замина.“ Той се смее. „Като тебе такива още много има да живеят, не си заминават.“ Отива си попа, и още не е отишъл до пътната врата, и този дядо Ради простира се и умира. Това е един същински случай, не е измислен. Много верующи има, които нямат тази опитност на дядо Ради, туй присъствие на духа.
към беседата >>
Аз често съм привеждал този пример: Във варненското село
Николаевка
един старец казва: "Викайте свещеник да ме причести, защото аз съм пътник, но ми дайте да се наям.
(втори вариант)
Защото ако не ти липсва, ти не можеш да живееш в тази среда, в която си. Ако не ти липсва нещо като дете, ти няма да станеш възрастен. Тази липса в детето му създава известен стремеж да расте. И на възрастния липсва нещо, и на стария липсва нещо. След като остарее, човек казва: "Не искам повече да живея, искам да си замина." Не казва къде иска да замине, защото иска да остане скрито, инкогнито.
Аз често съм привеждал този пример: Във варненското село
Николаевка
един старец казва: "Викайте свещеник да ме причести, защото аз съм пътник, но ми дайте да се наям.
Дайте ми хубаво да си хапна, това е последният ми обяд. Чудят се всички. Отива попът да го причести, но като го вижда как и какво яде, казва му: Ти ще живееш още 20 години. Той казва: Слушай отче, причести ме, защото за последен път обядвам, ще си замина. Той се смее: Като тебе такива още много има да живеят, лесно не си заминават.
към втори вариант >>
20.
Отношение между линиите / Отношение между прави, огънати и овални линии
,
МОК
, София, 10.2.1933г.,
В село
Николаевка
, Варненско, в една от стаите на църквата живял един стар калугер.
Какво са ти помогнали в живота математиката, естествените науки, химията? Правиш изчисления, доказваш теореми, но не знаеш, къде да ги приложиш. Не критикувам науката, но казвам, че нещата не се реализират така, както са поставени във вашия ум. Ето, тази сутрин сте дошли тук да слушате лекцията. Знаете ли точно, какво искате?
В село
Николаевка
, Варненско, в една от стаите на църквата живял един стар калугер.
През великите пости, един познат му донесъл едно шише със старо вино. Той пил една – две чашки от това вино и се развеселил. В това време, дошли няколко млади момичета от селото да се изповядат преди причастието. Той ги запитал: Какво искате? – Да се изповядаме.
към беседата >>
Във Варненско в село
Николаевка
преди години един стар калугер живял в една стая на църквата.
(втори вариант)
Вие мислите, че като отидете в университета, ще знаете всичко - математика, геометрия, но какво е помогнала математиката, геометрията, естествените науки, диференциалното смятане? Да вземем например доказването на някой триъгълник, четириъгълник и т.н. Аз не критикувам нещата, но казвам, че всичко в нашия живот, в нашия ум е неразбрано. Вземете например, вие тази сутрин сте дошли тук. Кажете ми сега защо сте дошли.
Във Варненско в село
Николаевка
преди години един стар калугер живял в една стая на църквата.
Той бил благочестив човек. Веднъж му донесли едно шише вино. Той пил една-две чаши и станал весел. Иде Великден, трябвало да изповядва хората. Идват млади момичета при него да се изповядват.
към втори вариант >>
21.
Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи
,
НБ
, София, 2.7.1933г.,
Това било в село
Николаевка
.
Има дядовци, които не се гътват. Разправяха ми за един анекдот. Нали казват, че жените са много слаби. Разправяха една приказка за една жена. И жените са понякой път силни, много рядко.
Това било в село
Николаевка
.
Мъжът на една жена, който минавал за пехливанин, борил се, пукнали му главата. Като дошъл, казал на жена си. Казва: „Еди-кой си борец ми пукна главата.“ Той е пехливанин, не трябва да му бута главата. Трябва да го сложи на земята, без да му пука главата. Тя казва: „Чакай аз ще му дам един урок.“ Тя отива, че му ошива две плесници и той се повалява на земята.
към беседата >>
Това се случило в село
Николаевка
.
(втори вариант)
Може да събориш някого на хорището, но това не показва, че всички можеш да пребориш. Има дядовци, които не можеш да събориш. Казваш, че жените били слаби. Макар и по- рядко, но все пак се срещат и много силни жени. Разправяха ми един анекдот.
Това се случило в село
Николаевка
.
Един мъж, който минавал за пехливанин, се борил и му пукнали главата. Като се върнал, казал на жена си, че еди-кой си борец му пукнал главата. Знае се, че главата не бива да се пука, а победителят трябва да положи победения на земята.Затова тя казала: Чакай, аз ще му дам един урок. Отишла на хорището, ударила две плесници на бореца и го повалила на земята. После го сритала с крак и казала: Още веднъж като се бориш, да не пукаш главата на пехливанина.
към втори вариант >>
22.
Огнената пещ
,
НБ
, София, 28.1.1934г.,
Това се случило в село
Николаевка
.
Аз съм самоуверен в себе си, при последната минута казвам: „Не умирам! “ Има хора, които си заминават за другия свят с голямо съзнание. Такива хора се намират и в България. Аз имам само един такъв пример. Разправяше ми един български свещеник.
Това се случило в село
Николаевка
.
Викат го при един 90-годишен старец, някой си дядо Ради. Казват му: „Дядо попе, да дойдете, че дядо Ради е болен, пътник е за онзи свят.“ Той взима причастието, чашата, патрахиля и отива там да види. Дядо Ради седи, пред него една паница боб. Попът започва да се смее. – „Не се смей, дядо попе, това ми е последното ядене.
към беседата >>
23.
Условията за растеж
,
ООК
, София, 4.4.1934г.,
В село
Николаевка
едно момче минава за глухо, не чува, каквото и да му кажеш.
Тя го разбра другояче. На нея станат мъчно. Казах ѝ: „Ще се оправи тази работа.“ На другия ден ме срещна и аз ѝ обясних. Понякога човек недовижда някои неща, а някои неща вижда. Да ви приведа един пример.
В село
Николаевка
едно момче минава за глухо, не чува, каквото и да му кажеш.
Викат го в наборната комисия, преглеждат го лекари и го освобождават по глухота. Лекарите му казали: „Ти си глух.“ Председателят му казал тихо да си върви. Той тръгва да си върви – чува. И викат го. Той чува.
към беседата >>
24.
Не живея за себе си
,
НБ
, София, 24.6.1934г.,
Разправяше ми един български свещеник за дядо Ради в село
Николаевка
.
Ти си остарял, изгубваш силата, изгубваш богатството, изгубваш знанието. Зрението ти отслабва, слухът ти отслабва. Уплашиш се. Питам сега: От туй положение къде ще идеш? Един ден ти може да уповаваш на синовете и на дъщерите си, но те заминат преди тебе на оня свят, ти останеш.
Разправяше ми един български свещеник за дядо Ради в село
Николаевка
.
Един стар чорбаджия, дядо Ради, казвал: „Синове имам, ще ме гледат.“ Но всичките му синове излязоха така непрокопсани, че го туриха в една колиба. Той вика отвътре: „Хляб, хляб! “ и по 3–4 дни държат го гладен. Синовете и дъщерите му не искат да знаят. Свещеникът минава: „Какво искаш?
към беседата >>
25.
Самопознание и самовъзпитание
,
ООК
, София, 16.10.1935г.,
Във Варненско, в село
Николаевка
, един българин срещнал един свой приятел и влезли в кръчмата.
Това е един анекдот, който трябва да се тълкува. Ако го вземете буквално, разказът за тая стомна няма смисъл, нищо не означава. Казвам: Лошото може да се предаде чрез храната. В кръчмата, чрез виното не се ли предава? Изпиеш половин или един литър вино и станеш друг.
Във Варненско, в село
Николаевка
, един българин срещнал един свой приятел и влезли в кръчмата.
Кръчмарят им дава едно кило вино, две кила – те пият. Като решили да тръгват, човекът поканил приятеля си да му отиде на гости вкъщи. И тръгва приятелят му с него. Като влизат вкъщи, стопанинът изведнъж казва на приятеля си: "Кой те е поканил в къщата ми, при жена ми?! " И взема брадвата: "Ще те убия!
към беседата >>
26.
Четирите качества
,
УС
, София, 3.5.1936г.,
Разправят ми един случай, мисля, във Варненско, село
Николаевка
, преди 60–70 години е била тази работа.
Един господар е добре разположен спрямо слугата си, който работи за него. Който е умен, който добре работи, винаги е разположен. Спрямо силните хора човек е добре разположен. Защо? Силен е човекът, върши работа. Гледаш, там 10 души се пънкат.
Разправят ми един случай, мисля, във Варненско, село
Николаевка
, преди 60–70 години е била тази работа.
Дванадесет часа работници се пънкат да вдигнат един камък върху една чешма, както сегашните плочи, да я турят отгоре на чешмата, да я завъртят! Идва един и казва: „Какво се пънкате? Ти може ли да го вдигнеш? “ Те казват: „Не можем да го вдигнем.“ Гледа той този камък, казва: „Де искате да го турите? “ – „Там.“ Навежда се той и вдига камъка.
към беседата >>
27.
Малките неща
,
УС
, София, 26.12.1937г.,
В едно варненско село,
Николаевка
, имало една жена, крайно мъжествена, която възпитавала по особен начин мъжа си.
Аз пък виждам отвън; аз съм огледало на живота. Вие се оглеждате в мене, а аз се уча от вас. Вие сте предметно учение за мене. Ако не бяхте вие на това място, аз трябваше да бъда там – сам да опитвам нещата. Сега лесно минавам; уча се от вашите опитности.
В едно варненско село,
Николаевка
, имало една жена, крайно мъжествена, която възпитавала по особен начин мъжа си.
Той обичал да пие и често ходел по кръчмите. Един ден тя пратила детето си да извика баща си от кръчмата. Той не искал да напусне компанията и продължавал да си пие. Разгневена, тя сама отишла в кръчмата, влязла вътре, хванала мъжа си за ръката и го извела вън, дето го набила добре и изкълчила ръката му. Той отишъл в съседното село при един лечител да му намести ръката.
към беседата >>
28.
Който приеме свидетелството Негово
,
НБ
, София, 2.1.1938г.,
Всички селяни от това село,
Николаевка
се казвало, събрали една сума да купят една голяма свещ, да я запалят в църква, дано Бог да помогне синът да се върне неповреден.
Ако свещта изгасне, това е лош признак. Затова хората се страхуват, когато изгасне една свещ. Даже има суеверие, че ако една свещ изгасне или догори, или се стопи, този дом, чиято е свещта, ще го постигне нещо лошо. Без да ви убеждавам в това, ще ви приведа един пример, който не е никакво суеверие, но една реалност. Синът на един български чорбаджия бил хванат от турците.
Всички селяни от това село,
Николаевка
се казвало, събрали една сума да купят една голяма свещ, да я запалят в църква, дано Бог да помогне синът да се върне неповреден.
Обаче, като запалили свещта, която била тежка 3–4 килограма, забелязали, че свещта се разтопила веднага и се разляла на земята. Скоро след това съобщили, че синът на чорбаджията бил заклан от турците. Това показва, че те късно се сетили да се молят на Бога. От по-рано е трябвало да се молят. По-рано е трябвало да палят свещ.
към беседата >>
29.
Азбука на разбирането
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.7.1938г.,
Един ден една лисица влязла в курника на един богат селянин, от село
Николаевка
, Варненско, и удушила 12 кокошки.
Като нямаш пари, и да паднеш в океана, ще изплуваш и знание ще придобиеш. – Знание нямам. – Благодари, че нямаш знание. Ако имаше знание, ти щеше да направиш големи дългове. Вълкът, лисицата, имат особен род знания, но плащат с живота си.
Един ден една лисица влязла в курника на един богат селянин, от село
Николаевка
, Варненско, и удушила 12 кокошки.
Тя закачила кокошките на крака си, и в момента, когато се готвела да излезе навън, предните й крака попаднали в един капан. Понеже кокошките на този селянин често били нападани от лисици, той се принудил да тури капан в курника. Лисицата започнала да се оглежда, отде може да излезе, как да освободи краката си от капана. Отвреме-навреме поглеждала към кокошките, но те не я интересували вече. Тя мислила, как да се освободи.
към беседата >>
30.
Силата на човека
,
УС
, София, 30.10.1938г.,
Сега за да обясня, ще кажа, че тая жена прилича на една жена от село Хатърджа, а пък сега
Николаевка
, Варненско.
Има някои мъже, които казват така: „За жената трябва дърво.“ Законът е този: Ти можеш да биеш една жена, ти можеш да биеш една мравка, но се самоизлагаш. Ако е само една мравка, ти ще се справиш лесно, но ако са няколко милиона от тия мравки и те нападнат, какво ще правиш? Колко лъвове и тигри са били нападнати от мравки и изяждани. Те са сто, двеста, хиляди, милиони. Ти след като набиеш една жена, ще дойде една голяма жена бабачко – астралната, духовната жена и ще ти даде един урок.
Сега за да обясня, ще кажа, че тая жена прилича на една жена от село Хатърджа, а пък сега
Николаевка
, Варненско.
Там имало някой си Стоян. Ако има тук някой Стоян, да ме извини. Обичал той да отива на кръчмата да попийва с приятелите си. Някой път закъснява. Тя праща едно от децата да каже на бащата да си дойде.
към беседата >>
31.
Изпитът на Любовта
,
УС
, София, 29.1.1939г.,
Мен ми разправяха даже, това се е случило в село
Николаевка
с дядо Ради, който бил на 85 години.
Друг казва: Много здраве носи на чичо ми. Цяла седмица се изреждат и все казват да носите много здраве. Писма не пишат, но пращат много здраве. Старият не си изгубва съзнанието. Той седи със запазено, пълно съзнание.
Мен ми разправяха даже, това се е случило в село
Николаевка
с дядо Ради, който бил на 85 години.
Вика свещеника да го причести, понеже заминава за другия свят. Но понеже заминава за онзи свят, той иска да му направят една пълна паница с кюфтета. Свещеникът иде и мисли, че дядо Ради е в последната минута на живота си и че е изгубил вече съзнание. А пък той вижда, че дядо Ради е завит с юрган, държи една паница и яде кюфтета. Дядо Ради му казва: Аз заминавам за онзи свят и си дояждам кюфтетата.
към беседата >>
32.
Най-добрите условия
,
ООК
, София, 3.7.1940г.,
Преди години отива в село
Николаевка
един Нойчо, знаменитият Варненски Нойчо отива в селото и разправя, че на еди-кое си място знае заровено богатство.
И тъй, в живота вие не може да имате една наука, ако нямате любов към този предмет, който изучавате. Ако аз говоря върху някой друг въпрос, за други работи може да говоря, които ви интересуват, за пари може да говоря, всички щяхте да ме слушате. Я да кажа: „На еди-кое си място има заровено злато, гърнета, пълни със злато“ – всички щяхте да ме слушате. Като излезете оттук, половината от вас с мотики ще тръгнат, други – с тесли, да търсят парите. Ако ви кажа, че златото е заровено на половин метър, даже и най-слабите от вас, които не могат да ходят по екскурзии, ще идат и на 4–5 километра.
Преди години отива в село
Николаевка
един Нойчо, знаменитият Варненски Нойчо отива в селото и разправя, че на еди-кое си място знае заровено богатство.
Всички селяни, със свещеника заедно, се подигат и тръгват да търсят. Нойчо като седял, казва: „Да ида и аз, може да намерят нещо.“ Та, и той тръгва. По някой път и ние, като мислим за някоя илюзия, сами се убеждаваме. Такава илюзия имате за лотарийните билети. Казват: „Вашето щастие се крие в лотарийните билети, ще ви се падне един милион, 500 000, 100 000.“ Убедиш се, че може да ти се падне.
към беседата >>
33.
Младият син
,
НБ
, София, 26.1.1941г.,
Ще ви приведа един пример от едно село във варненско, сегашната
Николаевка
, едно време Хадърчъ.
Сега чели сте много книги, казвате: Трябва да умрем. – Че то е цяло изкуство да знаеш да умреш. Но кога не знаеш да умреш, то е мъчение. Виждали ли сте как умират хората? Някои се мъчат, не знаят да умират.
Ще ви приведа един пример от едно село във варненско, сегашната
Николаевка
, едно време Хадърчъ.
Имало някой си дядо Ради. В селото имало добър свещеник и той казва на близките си: Извикайте свещеника да ме причести, че съм пътник за оня свят. Казва: Заколете ми една кокошчица. Той не е бил вегетарианец, такива са били разбиранията му. Свещеникът иде с причастието и гледа, дядо Ради яде кокошка.
към беседата >>
34.
Новото откровение
,
НБ
, София, 13.4.1941г.,
Тогава ще ви приведа един пример, който се случил във Варненско, село
Николаевка
, старото Хадърча.
Изгонен от небето, иде една жена, ухилва се насреща му, стане му драго на сърцето. Искате да знаете причината. В човека всичко произхожда от много малки пожелания. Всичко в света е произлязло, всички нещастия в света произтичат от едно малко пожелание. Ти искаш да имаш един револвер, да се пазиш.
Тогава ще ви приведа един пример, който се случил във Варненско, село
Николаевка
, старото Хадърча.
Синът на свещеника – един момък от най-красивите момци навремето – всичките моми са го обичали. На хорото като иде, всички ще се хванат до него. В тия времена попският син е бил нещо и всяка мома искала да се ожени за попския син. Мисли, че така дълго може да прави. Той взел един пищов, турил един куршум вътре, турил и съчми.
към беседата >>
35.
Възелът / *** (Беседата няма посочено заглавие)
,
НБ
, София, 7.9.1941г.,
Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село
Николаевка
за Чатма – една хубава каруца с яки коне.
“ Объркал се човекът. Пита жена си: „Аз ли съм Браун, или някой друг? “ Как ще обясните туй? Някои хора изгубват своето съзнание, друга личност се намества вътре. Ако човек не е внимателен, може да се намести някой на мястото му и ето какво ще стане.
Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село
Николаевка
за Чатма – една хубава каруца с яки коне.
Среща едно бедно момче и му казва: „Качи се на колата, вземи юздите и карай конете полека, аз ще те настигна.“ Оставя детето на колата. То взема юлара на конете, че като удря камшика на коня, че той час и половина отподире тичал. Ще кажем, че не е разумно детето. Не поверявай ума си на едно дете неразумно, ти стой на колата. Не поверявай юздата на твоята мисъл на някой, който се качва на колата.
към беседата >>
Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село
Николаевка
за Чатма.
(втори вариант)
Като развивал въпроса за съзнанието, така се объркал професорът, потъмняло съзнанието му и се пита: „Аз ли съм Браун, или аз не съм.“ Объркал се човекът. Пита жена си: „Аз ли съм Браун, или някой друг? “ Как ще обясните туй? Някои хора изгубват своето съзнание, друга личност се намества вътре. Ако човек не е внимателен, може да се намести някой на мястото му и ето какво ще стане.
Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село
Николаевка
за Чатма.
Една хубава каруца с яки коне. Среща едно бедно момче и му казва: „Качи се на колата, вземи юздите и карай конете полека. Аз ще те настигна.“ Оставя детето на колата. То взема юлара на конете, че като удря камшика на коня, че той час и половина отподире тичал. Ще кажем, че не е разумно детето.
към втори вариант >>
36.
Учение и обич
,
ООК
, София, 15.10.1941г.,
Разправяха ми за един стар човек във Варненско, село
Николаевка
.
Всеки един човек го кръщават с онова, което той изучава. В старини всички хора се разочароват, понеже туй, с което са ви забавлявали, като не ви забавляват вече, не намирате смисъл в живота. Децата какво ги забавлява най-първо? Децата, като срещат майката, се интересуват от нея, понеже тя угажда на детето, носи се добре с него. В старини става обратното, че то няма никаква майка около себе си.
Разправяха ми за един стар човек във Варненско, село
Николаевка
.
Той имал няколко сина и дъщери. На стари години го оставят в една стая, недоволни от баща си. Синовете и дъщерите се отделят, не го посещават. Той имал отслабване на краката, отслабване на зрението, само го чували да вика: „Гладен съм, бей! Гладен съм!
към беседата >>
37.
Да обичаш и да те обичат
,
УС
, София, 16.11.1941г.,
В село
Николаевка
, Хадърча, на един български чорбаджия правят една чешма в двора.
Тук трябва да носите стомни от по двайсет кила. Казвате: „Много тежка.“ Не мислете, че е тежка. Двайсет кила е тежко за дете, не за един юнак. Ще ви приведа един пример. Разправяли са ми следното.
В село
Николаевка
, Хадърча, на един български чорбаджия правят една чешма в двора.
Дванайсет души работят, искат отгоре на покрива да турят един голям камък. Пъшкат, оставят, дигат го. Иде един млад българин, казва: „Какво правите? “ „Искаме да дигнем този камък и да го турим.“ „Къде искате да го турите? “ Казват му.
към беседата >>
Разправят един случай в село
Николаевка
.
Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене. Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене. Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене. Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене. Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система.
Разправят един случай в село
Николаевка
.
Една българка приготвила дванайсет яйца, първо ги турят във вряла вода, варят яйцата, изваждат ги, турят в тавата масло и с червен пипер поливат яйцата. Майката приготвяла яйцата за гости. Иде синът ѝ, не знае, че майката има гости и, по яйце на хапка, изяда яйцата. Иде майката и казва: „Синко, синко, яде ли се яйце на хапка.“ Та казвам, ние, съвременните хора, голяма лакомия имаме.
към беседата >>
38.
Същественото
,
МОК
, София, 21.11.1941г.,
Над него има села по-високо –
Николаевка
, Чатма, те минавали за аристократи, сеели жито.
Каквото и да се говори, природата ще възпитава човека, ще му дава изобилно, после накара го да пости, гладни години идат. Даже когато не е война в период от 100 години някой път намалява дажбата, няма плодородие и хората тогава се съобразяват. Аз зная причините. Може би преди повече от 50–60 години разправяха ми един пример. Има едно малко градче, сега е прекръстено, казваше се Козлуджа, в околността, на което сеели много царевица.
Над него има села по-високо –
Николаевка
, Чатма, те минавали за аристократи, сеели жито.
Казвали: „Царевицата е за свинете“, изкарвали най-хубавото жито. Но случило се една година и житото не става. Ражда се царевица и те трябвало да слизат, и да купуват от Козлуджа царевица, която според тях била само за свинете. Като яли нея година царевица, оттам насетне всяка година и те сеели царевица по 2–3 декара. По-напред само няколко кочана колкото да си сварят, считали за унижение да сеят царевица.
към беседата >>
39.
Иде в света
,
НБ
, София, 3.5.1942г.,
Мене ми разправяха за една от село
Николаевка
, Варненско, било преди 80 години една мъжка Драгана.
Тя се оплаква. Той казва: Що дойде тук да си правиш тия бели, защо не служиш на Господа? Аз разглеждам от ново гледище този въпрос. Някъде пък жената изтупва мъжа, казва: Ти защо дойде, защо не служиш на Господа? Жени има, които бият, знаеш как бият?
Мене ми разправяха за една от село
Николаевка
, Варненско, било преди 80 години една мъжка Драгана.
Мъжът ѝ бил пехливанин и се борил с друг пехливанин. Казали ѝ, че като се борили, другият пехливанин изкълчил ръката на мъжа ѝ. Тъй ли казва: Отива при този пехливанин, който изкълчил ръката на мъжа ѝ и като му ударила един удар, повалила го на земята. Представете си, че с един удар го поваля на земята! Казва: Ти ли си този пехливанин, който изкълчи ръката на мъжа ми?
към беседата >>
40.
Пътища на Любовта
,
ООК
, София, 29.7.1942г.,
Отишъл в едно варненско село, в село
Николаевка
, и разправя, че на едно място имало богатство заровено, убеждава всички селяни, убедил и свещеника, че цялото село отива и най-после отива и той, казва: „Може да намерят нещо.“ Отива след тях.
Аз да ви дам един пример. (Учителят седи спокойно и гледа нагоре, главата допряна.) Колко е добър светът, разумните същества как живеят. Аз защо има да се безпокоя, останал съм един, който не разбирам, като че съм останал последен да кажа: „И аз ще тръгна подир тях.“ Ще ви приведа един пример. Преди 50–60 години имало във Варненско един Нойчо, обичал да измисля много долапи.
Отишъл в едно варненско село, в село
Николаевка
, и разправя, че на едно място имало богатство заровено, убеждава всички селяни, убедил и свещеника, че цялото село отива и най-после отива и той, казва: „Може да намерят нещо.“ Отива след тях.
Вие даже като направите един долап, да повярвате, че той е верен. След като подтикнете хората в доброто, справедливостта, в разумността, тръгнете и вие отподире, да покажете, че вярвате. Ако вие не си мърдате крака, ще кажат: „Този само говори.“ Кажете: „И аз съм с вас заедно.“ Всичко, което хората вършат, да го вършим и ние. Каквото ние вършим, и хората да го вършат. Онова, което Бог върши, и ние да го вършим.
към беседата >>
41.
Възлюблени
,
НБ
, София, 25.10.1942г.,
Това станало в село
Николаевка
.
Казвам му: „Нямам вино.“ „Ти – казва ми – ме излъга.“ – Не те излъгах, но понеже ти не си достоен за виното, затова така ти казвам. Че хората не са достойни за виното се показва, понеже като пият вино, започват да залитат. Виното казва: „Такива серсеми като вас да ме не бутат.“ Аз бих желал да видя един пияница, като пие вино като вода, че да не се опива. Разправят такъв случай във Варненско. Българите изобщо имат обичай да канят гости.
Това станало в село
Николаевка
.
Дошъл един гостенин, пият вино, той се понапил. Българинът казва: „Можеш ти да ми дойдеш на гости.“ Като нямало кой да го кани, той тръгнал. Като отиват до къщата, този човек се обръща и казва: „Тебе кой ти позволи да дойдеш в къщата ми? “ Виното заработило у него. Взема едно дърво, онзи отскача вън.
към беседата >>
42.
Озарени от Любовта
,
НБ
, София, 11.7.1943г.,
Във Варненско, в село
Николаевка
, в турско време идва един турчин и казва: „Хем да не ме нахраните със свинска мас, с кравешко масло ще ми сготвите.“ Българката взела гърнето със свинска мас и му го показва: „Претопено кравешко масло.“ Той бърка в гърнето и казва: „Отлично, много хубаво.“ Той никога не е опитвал свинска мас.
В нея изобилие на светлина има. После, слогът „пра“ значи „чист“. Онова прасе, което събира своята сланина, лошо ли прави? Туй прасе, което считат глупаво, прави бяла сланина, че мъчно може да я различиш от кравешкото масло. Турците, които толкоз се бояха от свинска мас, не всякога можаха да я различат от кравешкото масло.
Във Варненско, в село
Николаевка
, в турско време идва един турчин и казва: „Хем да не ме нахраните със свинска мас, с кравешко масло ще ми сготвите.“ Българката взела гърнето със свинска мас и му го показва: „Претопено кравешко масло.“ Той бърка в гърнето и казва: „Отлично, много хубаво.“ Той никога не е опитвал свинска мас.
Казва: „Може ли да ми пратите малко от туй масло? “ Сега може да кажете: „Как е смяла тя да лъже кадията? “ Когато някой българин каже „голям човек като планина“, вярно ли е? Или когато каже: толкоз хора имало, че нямало място къде яйце да се хвърли.
към беседата >>
43.
Обикновени и необикновени процеси
,
МОК
, София, 24.11.1943г.,
В едно българско село –
Николаевка
, в дома на свещеника отишли двама българи да си поговорят.
Всяка неразрешена задача е несмляна храна, която разстройва стомаха. – Тогава няма да ям. – Така не се говори. Кажи: Няма да ям, както ядох днес. Ще ям правилно, добре ще дъвча храната.
В едно българско село –
Николаевка
, в дома на свещеника отишли двама българи да си поговорят.
Свещеникът ги почерпил със сладко от трeндафил. Трябвало да си вземат само по една лъжичка сладко. Обаче, те взели купата със сладкото близо до себе си и започнали да ядат лъжица след лъжица, докато изяли всичкото сладко. След това стомахът им се разстроил толкова много, че цял ден не могли да се успокоят. Това сладко действува очистително на организма.
към беседата >>
44.
Малкото добро
,
ООК
, София, 29.12.1943г.,
Една млада мома от село
Николаевка
, Варненско, се оженила за млад, красив момък.
Например, пишете буквата „Л“ заострена. Това показва, колко сте сприхави. Ако я напишете по-широко, нито печелите, нито губите. Ако я напишете още по-широко, развивате мекота в себе си и ставате по-разумни. Ще ви разкажа един истински пример от живота на двама млади.
Една млада мома от село
Николаевка
, Варненско, се оженила за млад, красив момък.
И двамата се обичали. Тя била млада, неопитна домакиня. Един ден сготвила кокошка, направила кашица от нея. Като седнали да обядват, мъжът вкусил от яденето, но останал недоволен, не го харесал. Вместо да изкаже недоволството си, той сграбчил тенджерата с яденето и го излял върху главата на своята възлюбена.
към беседата >>
Една млада българка се оженила във Варненско, в село
Николаевка
, за един млад момък.
(втори вариант)
Буквата пишете по разни начини. Ако буквата пишете по първия начин - или ще придобиете, или ще изгубите. По втория начин ако я пишете, ще станете по-мек, по-разумен. По третия начин ако я пишете, сприхав ще станете, отрязвате скоро. Ще ви разправя един анекдот, един действителен пример.
Една млада българка се оженила във Варненско, в село
Николаевка
, за един млад момък.
Обичали се двамата. Един ден тя му сготвила кокошка, една малка ярка, с каша. Като го сготвила, той го погледнал, вкусил го, не го харесал. Извикал жена си и, както било сготвено, го излял на главата й, за да я научи. Друг такъв пример нямам.
към втори вариант >>
45.
Реалности в живота
,
ИБ
,
ПС
, София, 5.11.1944г.,
Разправяше ми един българин от Варненско, от село
Николаевка
, как пътувал един ден с колата си, впрегната с два коня.
Ако отидете при един болен, той ще ви разправя научно за своя крак, че не се свивало коляното му. Здравият не влиза в положението на болния. Здравият, който никога не е боледувал, не може да влезе в положението на болния, не знае какво нещо е болка. Болният казва: Да имаш моята опитност! – Благодаря, не искам да имам твоята опитност.
Разправяше ми един българин от Варненско, от село
Николаевка
, как пътувал един ден с колата си, впрегната с два коня.
По едно време гледа, едно момче върви подир колата и моли да се качи, да тури дисагите си в колата, да не му тежат. Спрях колата и казах на момчето: Дръж юздите, ще сляза за малко и после ще продължим. Момчето, като взе камшика, че като удари конете, трябваше да тичам след него два километра път, докато го стигна. Ще качиш едно дете на колата си, ще слезеш за малко от колата и след това ще имаш една особена опитност. Няма защо да разправяш за такава опитност – представяте си, каква е тя.
към беседата >>
Разправяше ми един българин от Варненско, от село
Николаевка
, как пътувал един ден с колата си, впрегната с два коня.
(втори вариант)
Ако отидете при един болен, той ще ви разправя научно за своя крак, че не се свивало коляното му. Здравият не влиза в положението на болния. Здравият, който никога не е боледувал, не може да влезе в положението на болния, не знае, какво нещо е болка. Болният казва: Да имаш моята опитност! – Благодаря, не искам да имам твоята опитност.
Разправяше ми един българин от Варненско, от село
Николаевка
, как пътувал един ден с колата си, впрегната с два коня.
По едно време гледа, едно момче върви подир колата и моли да се качи, да тури дисагите си в колата, да не му тежат. Спрях колата и казах на момчето: Дръж, юздите, ще сляза за малко и после ще продължим. Момчето, като взе камшика, че като удари конете, трябваше да тичам след него два километра път, докато го стигна. Ще качиш едно дете на колата си, ще слезеш за малко от колата и след това ще имаш една особена опитност, Няма защо да разправяш за такава опитност – представяте си, каква е тя. Като вземат зимно време юргана или дрехата ви, каква ще бъде опитността ви?
към втори вариант >>
НАГОРЕ