Търсене в текстове за 'Николаевка'

Галилей Величков (1911-1985)

Ама аз съм твоят съученик от Николаевка, та ние седяхме на един чин с теб в училището.
" Той вече се приближи на два метра от нас. Ние мълчим. Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас. "Ама Петре, ти не ме ли познаваш? Ама ти не си ли спомняш кой съм аз? Ама аз съм твоят съученик от Николаевка, та ние седяхме на един чин с теб в училището. Не си ли спомняш? " Учителят мълчи, гледа го и нищо не казва. Ние също мълчим. "Ама Петре, май и ти си остарял като другите. Та малко ли години минаха оттогава?
към текста >>

2. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна.
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа.
към текста >>

3. 4_01 Любовта е извор

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Дядо ми е бил певец в църквата на дядо поп Константин Дъновски в с. Николаевка.
"Любовта е извор" Родена съм на 20 март 1905 година, стар стил, в Русе. Баща ми е бил музикант, следвал е в Одеса една година, работил е в Стара Загора като музикант - хоров диригент. Той е един от съоснователите на операта в Стара Загора. Дядо ми е бил певец в църквата на дядо поп Константин Дъновски в с. Николаевка. Майка ми е от Трявна, учителка. След 1910 година тя учителствува в софийските села, придружена от мен, от сестра ми и от баба ми. Там сме учили. През 1921 година бях ученичка в Музикалното училище в София. Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и постепенно се сприятелих с него.
към текста >>

4. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска.
"Всемировият Учител Беинса Дуно и българите" Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството. Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ. Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар. Взе името Петър Константинов Дънов. И с това име го назоваваха човеците на плътта в България. Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска. Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър. Това бе Духът Беинса Дуно. Кой бе този Дух9Духът Беинса Дуно не бе от човешка Еволюция. Той бе от Божествена Еволюция. Той бе завършил земната Си Еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години.
към текста >>

Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год.
Духът Беинса Дуно бе слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и слънчевата система. Културата на Сириус е по-висша от тази на слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга Еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души. Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма.
към текста >>

5. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

ТОМ 2

Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име.
I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в с. Хадърджа, сега с. Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г.
към текста >>

6. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

ТОМ 2

в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св.
„Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г. в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 год., в долния етаж на българското училище, построено през 1862 год. Участвува активно и е водител на борбите за църковна независимост във Варненския край. В дома му се ражда първородният син Атанас. След време се ражда и дъщеря му Мария. А на 12 юли 1864 год.
към текста >>

7. 109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Борис Николов

ТОМ 2

Николаевка, а след това във Варна, а след освобождението на България от турско робство е бил и в Пазарджик.
109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел Лондон, ходеше си свободно из града. Винаги когато излезне ще отиде да посети дядо поп Константин Дъновски, а това е Неговият роден баща. Баща Му беше свещеник, отначало в с. Николаевка, а след това във Варна, а след освобождението на България от турско робство е бил и в Пазарджик. Той е роден на 20.VII.1830 г., а си заминава на 18.XI. 1918 г. Той е първият свещеник, който е започнал да чете на български в църквата във Варна. Затова Патриаршията по онова време в турско е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той си четял на славянски, т. е.
към текста >>

8. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Хадърджа, сега Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, а след освобождението на Варна през 1877/78 година от турците, завършва петокласна мъжка гимназия.
Кой бе този Дух? Духът БЕИНСА ДУНО не бе от човешка еволюция. Той бе от Божествена еволюция. Той бе изпратен от Бога като Всемиров Учител на Вселената. Той, Петър Константинов Дънов расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Хадърджа, сега Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, а след освобождението на Варна през 1877/78 година от турците, завършва петокласна мъжка гимназия. След това завършва американското научно - богословско училище в гр. Свищов през 1886 година. Отива в село Хотанца, Русенско и учителства две години в местното училище. През август 1888 година заминава за САЩ да следва богословие и медицина. Завръща се в България през 1895 година.
към текста >>

9. 10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

ТОМ 4

РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 година в село Хадърджа, Варненско, а сега село Николаевка.
РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 година в село Хадърджа, Варненско, а сега село Николаевка. На 29 юни 1864 г. е било по църковно-славянския календар ден Петровден, за което е кръстен на име Петър. В издадената книга „Учителят" през 1947 г. на стр. 9 е посочено, че Петър Константинов Дънов е роден на 11юли 1864 г, на Петровден.
към текста >>

10. 3.БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ 1. Бедното момче става лекар

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Бедното момче става лекар Драги приятели, известно е, че Учителят на Бялото Братство в България, г-н Петър Дънов, е роден в село Николаевка, Варненско, в свещеническо семейство в 1864 г.
БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ НЕСТОР ИЛИЕВ 1. Бедното момче става лекар Драги приятели, известно е, че Учителят на Бялото Братство в България, г-н Петър Дънов, е роден в село Николаевка, Варненско, в свещеническо семейство в 1864 г. След като завършва гимназия, известно време учителства в с. Хотанца, Русенско и оттам заминава за САЩ в гр. Бостън, където следва медицина и теология. Там пристига в 1887 г. и престоява до 1895 г., след което се завръща в България.
към текста >>

11. 6. ЗА ВОЕННАТА СЛУЖБА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 6

в село Николаевка, Варненско.
6. ЗА ВОЕННАТА СЛУЖБА НА УЧИТЕЛЯ Учителят е роден в 1864 г. в село Николаевка, Варненско. През времето, когато Учителят е трябвало да бъде взет за войник, е 141 имало нареждане във всяко военно окръжие момчетата да теглят билети, в които да има или е имало един билет за пълно освобождаване от военна служба и няколко билета за съкратен срок на служба. Когато Учителят като младеж отивал в наборната комисия, за да го прегледат за войник, изтеглил единствения билет, който освобождава младежа напълно от военна служба за през целия му живот. Такъв младеж вече за нищо не го търсят от военните власти. Такава е била традицията по това време. Едно военно окръжие обхваща няколко околии - около 4-5-6, явяват се хиляди младежи, вероятността да се изтегли този билет е толкова малка и именно Учителят изтеглил единствения билет за пълно освобождаване от военна служба.
към текста >>

12. 27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на нивата.
Мълчал е и не е искал да говори. Отначало са сметнали, че няма да говори изобщо и така щял да си остане. Защо ли? Защото минали три години, после четири години, пет години и дошла шестата му година. Един път майка Му Добра, съпруга на дядо Константин Дъновски и дъщеря на чорбаджи Атанас от с. Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на нивата. Обикновено жените са ставали сутрин рано и са вървели да стигнат рано на нивата и да копаят на ранина, когато слънцето още не ги е припекло. Вкъщи останал малкия шестгодишен Петър с баба му, която го е наглеждала. Дъщеря й Добра била на нивата, а тя е била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата, по едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към баба си и казал: „Бабо, направи ми люлка". Тя се втрещила, понеже до тогава всички са смятали, че той няма да проговори и ще си остане ням. Баба се разтичва, връзва му люлка, люлее го, разпява се и започва песен да му пее.
към текста >>

Това нещо той го сполучва и открива първото българско училище в село Николаевка и за пръв път чете на славянски църковната служба в новооткритият параклис в собствения си дом и в църквата „Св.
И когато е била момиче се е грижила за него. Така са правили всички по-големи момичета с малките си братчета. Но расла и пораснала, замомела се, станала мома на 18 години и дошло времето да се помисли да й се намери мъж и да бъде омъжена. Дядо поп Константин Дъновски по ония години не е бил случаен човек и цяла Варненска околия го познавала, че дори и в Истанбул. Поради борбите, които той е водел срещу гърците за правото да имат българско училище и църковната служба да се води на славянски език е бил уважаван. Това нещо той го сполучва и открива първото българско училище в село Николаевка и за пръв път чете на славянски църковната служба в новооткритият параклис в собствения си дом и в църквата „Св. Димитър" във Варна. Така, че дядо поп решил да потърси годеник за своята 18-годишна дъщеря Мария. Както решил, така и намерил годеник и така поканил годежари у дома си. Решил дядо поп да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже тя си е имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена.
към текста >>

13. 20. Д-р Иван Жеков

ТОМ 7

А баща му и майка му са се венчали в черквата на дядо поп Константин Дъновски в село Николаевка, Варненско.
Съседът му Петър Дънов е бил 11 години по-голям от него. Детството му минава във Варна, където завършва петокласната българска гимназия. След това помага на баща си в търговията му с вина. Като малък е имал хубав глас и е пял в хора на черквата. Като е помагал в службата на черквата, при различни помени на умрели, когато е трябвало да се споменават имената на умрели, той е споменавал имена на арменски, на турски и така си е правил шеги, за което е търпял наказание. А баща му и майка му са се венчали в черквата на дядо поп Константин Дъновски в село Николаевка, Варненско. Бил е с леви убеждения и е създал първия социалистически кръжок във Варна. Васил Коларов е бил две години по-малък от него. Заради тези социалистически идеи го изключват от гимназията. Във връзка с това по-късно пише жалба до Министъра на просветата, че моралните убийци на Алеко Константинов се намират в Министерството на правосъдието. Присъства на първия Бузлуджански конгрес, когато се организира социалдемократическото движение начело с Димитър Благоев.
към текста >>

14. 45. ЗА МОЛИТВАТА

ТОМ 8

Турски разбойници хващат сина на големия чорбаджия от село Николаевка, отвличат го и искат пари.
Или кажете: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуването на Царството Ти на земята и за осветяване на Името Ти между човеците? " Един закон гласи: Когато се молиш за други, само тогава молитвата ти добива магическа мощ, когато се придружава с любов към тях. Сега за пет минути нека да се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят. Законът е: Ако изпратите тая мисъл, както трябва, то работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която извършвате през целия живот. Ако някой човек греши, помолете се за него и той ще се поправи и ще има добро разположение към вас. Турски разбойници хващат сина на големия чорбаджия от село Николаевка, отвличат го и искат пари. Сумата била голяма и не могли да я изпратят. Близките на последния започват да се молят за него на Бога. Разбойниците си направили угощение, пили много вино и заспали. Момчето се освободило и си отишло. Има един закон, който регулира нещата.
към текста >>

15. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си село Николаевка, Варненско.
I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./ ЗАПИСВАНЕ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Учителят е роден на 29 юни 1864 год. на обед - Петровден по Юлиянския календар. Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си село Николаевка, Варненско. След това следва гимназия във Варна, а подир това едно протестантско училище в Свищов. Още като ученик във Варна, Той учи цигулка при един чех и получава музикално образование още малък. След свършването на протестантското училище става учител в едно русенско село Хотанца. Сестрата на Учителя, която е десет години по-голяма от Него, разказва следната случка от Неговото детство: Тя била на 20 години, когато домашните й искат да я оженят. Дошли годежарите, а тя плаче.
към текста >>

16. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Николаевка - дошла тъкмо навреме да предотврати тази опасност.
Действително, на първо време, бидейки без работа, той започнал да се навъртва около митрополийската църква и понякогаж да пее. Неговата интелигентност, звучният му глас, както и пълното и основно владение на гръцкия език, обърнали вниманието на новия гръцки митрополит Порфирий (от 1847 г. Варненски митрополит, бивший Преславски), и привлекли неговия интерес и симпатии към младия Дъновски. Тук Дъновски е стоял на кръстопът, или по-добре, той е бил в опасност да бъде погълнат от всепоглъщащата сила на гръцкото влияние. Тъкмо в този решителен момент една щастлива случайност - именно срещата му с Атанаса Чорбаджи от с. Николаевка - дошла тъкмо навреме да предотврати тази опасност. Тази среща е станала от грамадно значение за цялото по-нататъшно негово развитие и дейност. Тук се намираме на края на първия период от живота на Конст. Дъновски. С казаната среща ние влизаме вече във втория период. Кой е бил Атанас Чорбаджи, който е оказал такова съдбоносно влияние върху по-нататъшното битие на Дъновски? - Атанас Георгиев е бил чорбаджия в село Хадърджа (сега Николаевка).
към текста >>

- Атанас Георгиев е бил чорбаджия в село Хадърджа (сега Николаевка).
Николаевка - дошла тъкмо навреме да предотврати тази опасност. Тази среща е станала от грамадно значение за цялото по-нататъшно негово развитие и дейност. Тук се намираме на края на първия период от живота на Конст. Дъновски. С казаната среща ние влизаме вече във втория период. Кой е бил Атанас Чорбаджи, който е оказал такова съдбоносно влияние върху по-нататъшното битие на Дъновски? - Атанас Георгиев е бил чорбаджия в село Хадърджа (сега Николаевка). Баща му, един от първите селяни на село Гулица (Месемврийско), човек ученолюбив, желаел и навреме се погрижил син му да се изучи, според тогавашните понятия, най-първо по български, после това в гръцкото училище в Месемврия и най-подир по турски език при един ходжа. Във време на Руско-турската война в 1828-29 г. Атанас станал преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната той се прибрал с баща си в Хадърджа, дето се установил да живее, и благодарение на своите знания, ученост и интелигентност скоро придобил голямо влияние над селяните. Той често посещавал Варна и влязъл в сношение с турските и гръцки първенци, на които успял да спечели доверието и благоволението.
към текста >>

Той се издигал както над своите съселяни от Николаевка, тъй и над своите еднородци във Варненско не само по образование, но и по своето високо интелектуално развитие и главно по своята висока национална култура.
Той често посещавал Варна и влязъл в сношение с турските и гръцки първенци, на които успял да спечели доверието и благоволението. Неговата дума се слушала и той помагал на своите съселяни, когато отивали във Варна по някоя работа. Това го издигнало още повече пред съселяните му и те го избрали за мухтар (кмет) чорбаджия. Той станап най-влиятелният човек в селото. Атанас Георгиев е бил един рядък за времето си чорбаджия и българин. Той се издигал както над своите съселяни от Николаевка, тъй и над своите еднородци във Варненско не само по образование, но и по своето високо интелектуално развитие и главно по своята висока национална култура. Неговите сношения с русите през войната в 1828 г. са възбудили и закрепили у него това, което го нямаше у неговите съселяни: в неговата душа се вълнувало горещо национално чувство. У него се разгоряло желанието да види в своето село българско училище. И той наченал да убеждава своите съселяни да му помогнат в изкарването на това дело, когато обаче, водим и от своето невежество, те му отказали, той се запретнал сам да направи това: отделил в своята къща една стая за училище и тръгнал за Варна да дири и услови на своя сметка селски учител. Благодарение усилията на дядо Атанаса, с.
към текста >>

Николаевка се сдоби в скоро време с първото българско училище и църква във Варненско.
Неговите сношения с русите през войната в 1828 г. са възбудили и закрепили у него това, което го нямаше у неговите съселяни: в неговата душа се вълнувало горещо национално чувство. У него се разгоряло желанието да види в своето село българско училище. И той наченал да убеждава своите съселяни да му помогнат в изкарването на това дело, когато обаче, водим и от своето невежество, те му отказали, той се запретнал сам да направи това: отделил в своята къща една стая за училище и тръгнал за Варна да дири и услови на своя сметка селски учител. Благодарение усилията на дядо Атанаса, с. Николаевка се сдоби в скоро време с първото българско училище и църква във Варненско. В последвалата след това църковна борба дядо Атанас застана пръв в редовете на борците от Варненско и заедно с варненските българи поведе борбата против гърците. И когато в 1861 г. от всички части на българското отечество се стичаха в Цариград представители народни по църковния въпрос, беззаветният старец презря и трудове, и мъки, и разходи, и прие да бъде изпратен на собствени разноски в Цариград като представител на българите от Варненската епархия, понеже Варненската българска община беше слаба и бедна и не можеше да издържи на свои средства представител. Там, в Цариград, на поста си за извоюване на българската правда, този светъл старец умря през 1865 г. от избухналата тогава в Цариград холера.
към текста >>

Така щото селото Николаевка станало първото огнище на българска реч, българска мисъл и българско чувство във Варненско, което служело като жив пример за цялата околност и от което излезли не малко подбуди, инициативи и насоки през следващото време на църковната борба.
Резултатите от неговата учителска дейност в Хадърджа дотолкова задоволили и въодушевили селяните, щото те скоро се съгласили със своя чорбаджия и с общи сили и средства построили през сле-нята година особено здание за училище и църква. Въпреки пречките и интригите от гръцка страна, зданието било изкарано и през 1851 г. едната му част [била] осветена за църква. По залягане на дяда Атанаса в Хадърджа скоро бил извикан и един българин свещеник, вместо дотогавашния грък. който въвел в църквата славянска служба. Така щото селото Николаевка станало първото огнище на българска реч, българска мисъл и българско чувство във Варненско, което служело като жив пример за цялата околност и от което излезли не малко подбуди, инициативи и насоки през следващото време на църковната борба. Стова първо българско просветно-национално огнище е тясно свързано името на Константина Дъновски. Надали могат да се оценят достатъчно високо внушенията и импулсите, които е получил Конст. Дъновски от докосването си с Атанаса Чорбаджи. Интелигентният и буден селски чорбаджия, със своя висок национален дух, не е могъл да не окаже силно влияние върху младия момък с интелигентна и възтор-жено-отзивчива душа, чиито тенденции и насоки в обществото тепърва трябвало да се определят и кристализират. Може да се каже със сигурност, че тук добил Конст.
към текста >>

На връщане той намерил село.Николаевка препъл нено с турци и татари бежанци, които бягали поради Кримската война.
Влиянието станало още по-силно, връзките между тях по-яки, когато Константин се оженил за дъщерята на дяда Атанаса. И наистина, техните дела показват пълна хармония в техните душевни нужди и стремежи, Младият Константин възприел идеалите на своя тъст за национална просвета и свестяване на еднородците си във Варненско и се отдал на тяхното служене. През 1854 г. Дъновски предприел едно пътуване до Св. Гора през Солун. На връщане той намерил село.Николаевка препъл нено с турци и татари бежанци, които бягали поради Кримската война. Затова той се принудил да отиде в Балчик, дето се условил за учител и в продължение на две години учителствувал като пръв български учител. След преминаване на войната той се върнал пак в Николаевка и учителствувал там още една година. През юлий 1857 г. по желанието на тъста си той бил ръкоположен от Варненския митрополит Порфирий за втори свещеник на с. Хадърджа. Тук той, заедно с колегата си поп Иван Громов, обикалял, обслужвал и просвещавал национално както Николаевка, така и околните села.
към текста >>

След преминаване на войната той се върнал пак в Николаевка и учителствувал там още една година.
През 1854 г. Дъновски предприел едно пътуване до Св. Гора през Солун. На връщане той намерил село.Николаевка препъл нено с турци и татари бежанци, които бягали поради Кримската война. Затова той се принудил да отиде в Балчик, дето се условил за учител и в продължение на две години учителствувал като пръв български учител. След преминаване на войната той се върнал пак в Николаевка и учителствувал там още една година. През юлий 1857 г. по желанието на тъста си той бил ръкоположен от Варненския митрополит Порфирий за втори свещеник на с. Хадърджа. Тук той, заедно с колегата си поп Иван Громов, обикалял, обслужвал и просвещавал национално както Николаевка, така и околните села. Обаче стоението му в Николаевка не се продължило дълго време, защото той бил скоро повикан от Варненския митрополит Порфирий, с чието особено благоволение и симпатии се ползувал, като енорийски свещеник на църквата „Св. Богородица" (през 1857 г.) във Варна.
към текста >>

Тук той, заедно с колегата си поп Иван Громов, обикалял, обслужвал и просвещавал национално както Николаевка, така и околните села.
На връщане той намерил село.Николаевка препъл нено с турци и татари бежанци, които бягали поради Кримската война. Затова той се принудил да отиде в Балчик, дето се условил за учител и в продължение на две години учителствувал като пръв български учител. След преминаване на войната той се върнал пак в Николаевка и учителствувал там още една година. През юлий 1857 г. по желанието на тъста си той бил ръкоположен от Варненския митрополит Порфирий за втори свещеник на с. Хадърджа. Тук той, заедно с колегата си поп Иван Громов, обикалял, обслужвал и просвещавал национално както Николаевка, така и околните села. Обаче стоението му в Николаевка не се продължило дълго време, защото той бил скоро повикан от Варненския митрополит Порфирий, с чието особено благоволение и симпатии се ползувал, като енорийски свещеник на църквата „Св. Богородица" (през 1857 г.) във Варна. Константин Дъновски от 1857 г. не е бил вече оня, който преди десет години бил дошъл във Варна като млад и неопитен младеж да търси работа. Сега той встъпил в същия град като зрял мъж, с напълно установен характер, с вечни идеали в душата и неизменни стремежи в сърцето.
към текста >>

Обаче стоението му в Николаевка не се продължило дълго време, защото той бил скоро повикан от Варненския митрополит Порфирий, с чието особено благоволение и симпатии се ползувал, като енорийски свещеник на църквата „Св.
Затова той се принудил да отиде в Балчик, дето се условил за учител и в продължение на две години учителствувал като пръв български учител. След преминаване на войната той се върнал пак в Николаевка и учителствувал там още една година. През юлий 1857 г. по желанието на тъста си той бил ръкоположен от Варненския митрополит Порфирий за втори свещеник на с. Хадърджа. Тук той, заедно с колегата си поп Иван Громов, обикалял, обслужвал и просвещавал национално както Николаевка, така и околните села. Обаче стоението му в Николаевка не се продължило дълго време, защото той бил скоро повикан от Варненския митрополит Порфирий, с чието особено благоволение и симпатии се ползувал, като енорийски свещеник на църквата „Св. Богородица" (през 1857 г.) във Варна. Константин Дъновски от 1857 г. не е бил вече оня, който преди десет години бил дошъл във Варна като млад и неопитен младеж да търси работа. Сега той встъпил в същия град като зрял мъж, с напълно установен характер, с вечни идеали в душата и неизменни стремежи в сърцето. Но и градът, в който той влязъл, не бил вече същият град отпреди едно десетилетие.
към текста >>

Николаевка, при извора Харлата под една вековна круша, било свикано събрание на 21 май 1861 г., на което присъствували представители от околните села.
Груев, Константин М. Тюлев, Христо Попович, Яни К. Прагмопаров и Константин Михаилов. На една покана отстрана на Иларион Макариополски, да се присъединят към новосъздадената самостоятелна българска църква, те отговорили с готовност. По инициатива на Атанаса Чорбаджи в с. Николаевка, при извора Харлата под една вековна круша, било свикано събрание на 21 май 1861 г., на което присъствували представители от околните села. На това събрание се решило отделянето на българите във Варненско от патриаршията и присъединението им към самостоятелната българска църква. На това събрание участвувал и Константин Дъновски. Обаче от онова време Конст. Дъновски е участвувал и съдействувал в националното дело във Варна само прикрито; той действувал, без да изпъква начело. Неговото положение като духовно лице, освен това и на служба при гръцката митрополия, било твърде трудно.
към текста >>

Дъновски се оттеглил сега, след като напуснал председателството на варненската община, в село Николаевка.
В последствие на това Конст. Дъновски се оттеглил от председателството. На молбата на варненци И. Макариополски изпратил архимандрита Панарета, който през септември 1867 г. заел председателството на общината. Конст. Дъновски се оттеглил сега, след като напуснал председателството на варненската община, в село Николаевка. Но и оттук той не престанал да се интересува и да се грижи за националното дело в епархията. Самата варненска община не се отказвала да прибягва често до неговите способности и връзки: той бил натоварван от нея с важни мисии. Така през декември 1869 г. той бил изпратен в Пазарджик, Провадия и Балчик с мисия да съобщи на общините съдържанието на писмото на привременния народен събор в Цариград по недоразуменията им и да ги убеди да се явят във Варна на събора за уреждане на споровете помежду им. Освен това от време на време той продължавал да служи във Варна и да замества отсъствующия Панарет.
към текста >>

в промеждутъка между унищожението на дотогавашната община до конституирането на смесения съвет, свещенодействувал в с. Николаевка.
Освен образувания тук през началото на 1874 г., както и в другите епархии, смесен епархиален съвет, във Варна бил избран на 17 март 1873 г. от варненските жители - българи, търговците и еснафите, особен градски съвет за управлението на градските работи. За председател на същия бил избран Велико Христов. За председател пък на епархиалния смесен съвет бил издигнат Конст. А. Дъновски, който през 1873 г., т.е. в промеждутъка между унищожението на дотогавашната община до конституирането на смесения съвет, свещенодействувал в с. Николаевка. Освободителната война заварила Конст. Дъновски все още начело на епархиалния смесен съвет сред грижи за уреждането и управата на народните работи в епархията. През 1876 г. той почнал да служи и в руския параклис при консулството. Неговата дотогавашна дейност за пробуда и закрепа на българщината и централното му положение на водител на същата, връзките му от друга страна с руското консулство, му навлекли силни подозрения у турската власт.
към текста >>

17. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет.
Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край. Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия. Грижат се и устрояват тези родолюбиви български синове черковно-училищ-ното дело и в селата на Варненската околия и цялата Варненска епархия въобще. Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело. Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет. Като момък той дошъл през 1847 г. да търси място за учител. Атанас Чорбаджи, който по онова време е искал да открие в селото Николаевка училище и търсил учител, се срещнал с него, условил го и го завел в селото. Като учител младият и пълен с енергия и родолюбив Константин, който отначало събирал децата и им преподавал в частна къща, залегнал да се построи отделно здание за училище и църква, каквото е било действително издигнато със средства на Чорбаджи Атанаса. Зданието било почнато още на следующата година и не без известни спънки издигнато: половината за училище, половината за черква.
към текста >>

Атанас Чорбаджи, който по онова време е искал да открие в селото Николаевка училище и търсил учител, се срещнал с него, условил го и го завел в селото.
Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело. Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет. Като момък той дошъл през 1847 г. да търси място за учител. Атанас Чорбаджи, който по онова време е искал да открие в селото Николаевка училище и търсил учител, се срещнал с него, условил го и го завел в селото. Като учител младият и пълен с енергия и родолюбив Константин, който отначало събирал децата и им преподавал в частна къща, залегнал да се построи отделно здание за училище и църква, каквото е било действително издигнато със средства на Чорбаджи Атанаса. Зданието било почнато още на следующата година и не без известни спънки издигнато: половината за училище, половината за черква. В 1851 година черквата била тържествено осветена от гръцкия във Варна владика. Издигането на тази първа във Варненско българска църква е послужило отпосле като пример за подражание и на околните села. В 1854 г.
към текста >>

Константин, който до това време повече живял в Николаевка и обикалял селата, пак поел управлението на българската община.
Архангел Михаил" се установил и светогорският йеромонах Дионисий17. Последният обаче, макар да не вземал за известно време пряко участие във вътрешните работи на общината, все пак продължавал пред турската власт именно той да се счита като представител на българите (милет викили), когото те държали и за всичко отговорен. Архим. Панарет стоял във Варна две години и напуснал почти едновременно със свещ. Ив. Русев. След неговото оттегляне, свещ. Константин, който до това време повече живял в Николаевка и обикалял селата, пак поел управлението на българската община. През 1870 год. дошел от Сърбия архим. Дионисий, който служил в църквата „Св. Архангел" няколко месеца и си заминал по Димитровден. След него се намерил тук светогорският йеромонах Партений и той свещенодействувап на българите до април 1872 год.
към текста >>

18. II.02.БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО 01. Село Хадърджа

Село Хадърджа Едно особено средищно положение във Варненската околия заело голямото варненско село Хадърджа (днес Николаевка), което първоначално заместило дори в това отношение града Варна.
II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО (със съкращения, стр. 43-307) 1. Село Хадърджа Едно особено средищно положение във Варненската околия заело голямото варненско село Хадърджа (днес Николаевка), което първоначално заместило дори в това отношение града Варна. Населението му е било българско и състояло главно от преселници, преселени предимно след войната през 1828/29 г. от балканските села Еркеч и Гулица. Ето някои статистически данни за неговото население: в 1867 г. то е брояло 94 венчила, през 1871 г. намираме 130 венчила, в 1874 г.
към текста >>

След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г.
Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1828/29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелният човек в селото, и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който въпреки невежеството и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото си, което е било и първото българско училище във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски. След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г. била осветена от Варненския митрополит Порфирий, а в 1857 г. извикал за нея и втори български свещеник - Иван Громов. Благодарение на тази родолюбива дейност на Атанаса Чорбаджи22. Това решение, подписано от всички представители първенци, придружено с особено писмо на варненските българи, било изпратено в Цариград на Илариона Макариополски, с покана да посети и обиколи Варненско. По такъв начин с.
към текста >>

19. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Хадърджа (днес Николаевка, Варненска околия); а в 1871 г.
Още през 1860 година, скоро след откриване народното училище във Варна, Варненската българска община приготвя и разпраща писмо до българските общини в другите каази (околии) на окръга с предложение всички едновременно да предявят на Илариона Макариополски в Цариград, че и те се отказват от гръцката Патриаршия и че занапред ще признават началството на българската народна църква, в лицето на Макариополски (копие от това писмо, дадено ми от първия български учител във Варна К. Арабаджиев, е напечатано в „VI известия на Варненското археологическо дружество", 1914 г., стр. 14) На следнята 1861 година Варненско има вече и свой представител в Цариград по църковния въпрос. Това бил Ат. Георгиев от с. Хадърджа (днес Николаевка, Варненска околия); а в 1871 г. за такъв от Варна бил изпратен Господин Хаджи Иванов, комуто се дават изрично следните наставления: 1) По изработване на Екзархийския устав, за който тогаз се свиква Народноцърковният събор в Цариград, представителят трябва да работи по насока на П. Р, Славейков („под ръководството на досто-почитаемаго г-на Петка Р. Славейкова"); 2) Иска се Варна да бъде седалище на български епископ; 3) Изказва се мнение как да става избирането на свещеници, владици и екзарх; 4) Иска се училищата да бъдат под върховния надзор на екзарха, който може да назначава инспектори за тази цел, ала вътрешната тяхна уредба да принадлежи само на местните общини; 5) Да се отвори в Цариград висше българско учебно заведение; 6) Да се настои силно за включване и град Варна в българския екзархат, в противен случай да се оттегли Варненският представител; 7) Прави се предложение как да се събира владищината и да се предотвратят злоупотреби. Особено силно общината настоява: Варна да има свой български владика. Когато представителят й съобщава, че нямало никаква възможност да се изпълни това народно, желание - общината отговаря (писмо от 27 март 1871 г.), че тази вест причинила навсякъде дълбока тъга и вълнение -цялото население единодушно иска да си остане Варненската епархия особено, „защото, казва писмото, ако съществува епархията ни, българската църква и училище в града Варна непокътнати, можем да се надеем, че ще дойде един ден да се усвои изцяло градът Варна".
към текста >>

20. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНА

СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ - Н. Стефанова.
ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНА 1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ - Н. Стефанова. Музейна сбирка, открита на 24.V.1977. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА) - Иконом Иван Радов. „Памятник", год. I, кн. VI1896 год.
към текста >>

21. 1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ

1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ (музейна сбирка, открита на 24.V.1977 година) Селото Хадърджа е преименувано на село Николаевка на името на главнокомандуващия руските войски през 1877-1878 г., Великия княз Николай Николаевич, брат на император Александър II.
1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ (музейна сбирка, открита на 24.V.1977 година) Селото Хадърджа е преименувано на село Николаевка на името на главнокомандуващия руските войски през 1877-1878 г., Великия княз Николай Николаевич, брат на император Александър II. Войските на генерал Манзей на VII Кавказка дивизия влизат в село Хадърджа вечерта на 2.11.1877 год. след 40 км бавен преход в горите на Добруджа и непроходимата кал на полетата. Селяните изпращат адрес до княза, той дава съгласието си и изпраща 3000 гроша за селото. Селото се намира на 30 км северозападно от гр. Варна. Още от турско време и сега е център на община.
към текста >>

Селото се нарича Николаевка от 1877 година.
Във второ отделение -19 ученици, по прочит и числа, а в първо - 60, също по прочит и числа, от 1 до 1000. Димо Митов получава заплата от 2200 гроша. Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години до началото на Освободителните войни. Заедно със завареното турско население през 1874 година село Хадърча наброява 163 къщи, от които 41 турски, 114 български и 8 цигански. По същото време българите достигат до 140 семейства, 800 жители. Селото се нарича Николаевка от 1877 година. Прекръстено било на името на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски, трети син на Николай I и по-малък брат на цар Александър II. Преименуването станало в чест на руските войски, които били на бивак близо до селото. Селяните изпратили писмо до княза, който им отговорил положително на желанието им и подарил на селото 3000 гроша. Основни поминъци на селото са били земеделието и овцевъдството. Занаятите в Николаевка са задоволявали нуждите на местното население.
към текста >>

Занаятите в Николаевка са задоволявали нуждите на местното население.
Селото се нарича Николаевка от 1877 година. Прекръстено било на името на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски, трети син на Николай I и по-малък брат на цар Александър II. Преименуването станало в чест на руските войски, които били на бивак близо до селото. Селяните изпратили писмо до княза, който им отговорил положително на желанието им и подарил на селото 3000 гроша. Основни поминъци на селото са били земеделието и овцевъдството. Занаятите в Николаевка са задоволявали нуждите на местното население. Един от добре развитите занаяти е било терзийството. Юни, 1977 г., с. Николаевка Съставила Н. Стефанова Издава ОПК и СОСИК - с. Николаевка По времето на Иван Д.
към текста >>

Николаевка Съставила Н.
Селяните изпратили писмо до княза, който им отговорил положително на желанието им и подарил на селото 3000 гроша. Основни поминъци на селото са били земеделието и овцевъдството. Занаятите в Николаевка са задоволявали нуждите на местното население. Един от добре развитите занаяти е било терзийството. Юни, 1977 г., с. Николаевка Съставила Н. Стефанова Издава ОПК и СОСИК - с. Николаевка По времето на Иван Д. Славов - зам. председател ОНС с. Хадърджа -Николаевка
към текста >>

Николаевка По времето на Иван Д.
Занаятите в Николаевка са задоволявали нуждите на местното население. Един от добре развитите занаяти е било терзийството. Юни, 1977 г., с. Николаевка Съставила Н. Стефанова Издава ОПК и СОСИК - с. Николаевка По времето на Иван Д. Славов - зам. председател ОНС с. Хадърджа -Николаевка
към текста >>

Хадърджа -Николаевка
Николаевка Съставила Н. Стефанова Издава ОПК и СОСИК - с. Николаевка По времето на Иван Д. Славов - зам. председател ОНС с. Хадърджа -Николаевка
към текста >>

22. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

Хадърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди.
През 1827-28 г. като се отворила руско-турската война и русите преминали Дунава, всичките села са развалиле и хората отишле по Балканите. Същото направиле и селата Голица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, но пак се развалили и до свършването на войната скитали са по горите. След подписванието на Одринския Мир всичките хора тръгнали за в селата си, някои си са преселили в други села, а някои даже и в Русия. Дядо Георги не останал в Гулица, а заедно с някои свои съселяни преминали къде Варненско и са заселиле в с. Хадърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди. Като си наредил дядо Георги работата, намислил, че е време вече да ожени сина си Атанаса и това и направил. След 5-6 годишен спокоен живот дядо Георги се поминал и син му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа. Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за сякаква селска работа и да зимат неговото мнение. Той, с честото си отивание в гр. Варна, запознал се в скоро время и с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи търговци, които са биле в това време там.
към текста >>

23. 4. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите.
4. АТАНАС ГЕОРГИЕВ44 се е родил в с. Голица около 1805 г. Баща му Георги46 Училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в с. Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите. Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се,- че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се стрри и кръстили зданието папазъ-еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се искарало, половината черква, половината училище.
към текста >>

Селото Николаевка се уредило вече и трябало да успява и да става пример на околните села; обаче на всичко това побъркала Кримската война.
Това здание стои днес и е цялото черква. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издействува царски ферман за черквата, та да се освети. И това желание на Атанаса се изпълнило, ферманът се издал и на 26 октомври 1851 год. бил повикан гръцкият владика във Варна; той осветил черквата в името на Свети Атанасий Александрийски, при стечението на много народ от околните села. На дяда Атанаса дошло на ум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов (родом от Беброво). Селото Николаевка се уредило вече и трябало да успява и да става пример на околните села; обаче на всичко това побъркала Кримската война. След войната48 „Известия на Варненското археологическо дружество", кн. IV1911 год. (стр. 11-17)
към текста >>

24. 6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Николаевка на едно събрание, по инициативата на Атанас Чорбаджи, под крушата на извора „Харлата".
6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ51 Гърците във Варна останали смаяни от тази решителна постъпка на българите. По покана на цариградските българи и варненци решават да не припознават вече патриаршията, с владиците й заедно. Окончателното решение по този въпрос се взело в с. Николаевка на едно събрание, по инициативата на Атанас Чорбаджи, под крушата на извора „Харлата". Съставя се протокол, подписва се от присъствующите и се подпечатва със селския печат. Тоя протокол с писмо от варненската община се изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостррени черкови по селата (напр. в с. Гюндогду), което и обещавал да изпълни, но отлагал, види се, поради услсжнението на работите в Цариград. Във Варна е бил тогава руски консул Александр Рачински, човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черковата „Св.
към текста >>

25. 9. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОКОЛИЯ

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Хадърджа, отпосле преименовано Николаевка.
9. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОКОЛИЯ През втората половина на XIX столетие българският елемент във Варненската околия започва да се пробужда, да съзнава своята народност и се стреми да отърси от себе си чуждото духовно иго и се обособи като отделен народ. Знаменателно е в случая, че макар и да е бил под чуждо духовно иго, да е нямал през онова време свои народни пастири и учители, които да го просвещават на матерния му език, за да слуша словото Божие и се моли на същия език; мнозина обаче са знаели да четат и да пишат на своя език. Ясно доказателство на това служат документите, със сложените върху тях подписи, на разни първенци от селата, които първи се пробудиха и пожелаха да отърсят чуждото духовно иго. Искрата за това пробуждане на българщината във Варненската околия се появила в с. Хадърджа, отпосле преименовано Николаевка. Начело на това пробуждане е стоял Атанас Георгиев, родом от с. Гулица, Анхиалска околия, който наедно с баща си, през време на руско-турската война 1828-1829 година, се заселил в с. Николаевка. Борбата за самостойна българска църква в Цариград е била в своя разгар. Отвсякъде в Турската империя, гдето са живели българи, до Турското правителство били изпращани заявления за независима българска църква. За тази цел в Цариград, през м.
към текста >>

Гулица, Анхиалска околия, който наедно с баща си, през време на руско-турската война 1828-1829 година, се заселил в с. Николаевка.
Знаменателно е в случая, че макар и да е бил под чуждо духовно иго, да е нямал през онова време свои народни пастири и учители, които да го просвещават на матерния му език, за да слуша словото Божие и се моли на същия език; мнозина обаче са знаели да четат и да пишат на своя език. Ясно доказателство на това служат документите, със сложените върху тях подписи, на разни първенци от селата, които първи се пробудиха и пожелаха да отърсят чуждото духовно иго. Искрата за това пробуждане на българщината във Варненската околия се появила в с. Хадърджа, отпосле преименовано Николаевка. Начело на това пробуждане е стоял Атанас Георгиев, родом от с. Гулица, Анхиалска околия, който наедно с баща си, през време на руско-турската война 1828-1829 година, се заселил в с. Николаевка. Борбата за самостойна българска църква в Цариград е била в своя разгар. Отвсякъде в Турската империя, гдето са живели българи, до Турското правителство били изпращани заявления за независима българска църква. За тази цел в Цариград, през м. май 1861 год., почнали да пристигат новите представители, упълномощени да представляват българския народ по църковно-народните му дела. Такъв представител от Варненското окръжие през оная епоха е бил избран Атанас Георгиев.
към текста >>

I и II, 87-88 стр., 1925 год.) Преди обаче Атанас Георгиев да замине за Цариград, решил да се споразумее с Варненските първенци българи да свика едно събрание в с. Николаевка.
За тази цел в Цариград, през м. май 1861 год., почнали да пристигат новите представители, упълномощени да представляват българския народ по църковно-народните му дела. Такъв представител от Варненското окръжие през оная епоха е бил избран Атанас Георгиев. (Вж. Д. Мишев, „Църковен архив", кн. I и II, 87-88 стр., 1925 год.) Преди обаче Атанас Георгиев да замине за Цариград, решил да се споразумее с Варненските първенци българи да свика едно събрание в с. Николаевка. Това събрание станало на 21 март 1860 год. На него присъствували пратеници от следните села: Девня, Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлии (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджас кьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджук. На събранието присъствувап Атанас Георгиев. Държал се приблизително следният протокол: „Днес, на двадесет и първи март 1860 год. ний, долуподписаните първенци и старейшини от селата, събрани да размислим по черковния въпрос, по примера на нашите Цариградски българи, от днес нататък, ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните владици.
към текста >>

Николаевка, 21 март 1860 год.
На събранието присъствувап Атанас Георгиев. Държал се приблизително следният протокол: „Днес, на двадесет и първи март 1860 год. ний, долуподписаните първенци и старейшини от селата, събрани да размислим по черковния въпрос, по примера на нашите Цариградски българи, от днес нататък, ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните владици. Занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на българския свещено-началник Илариона Макариополски в Цариград и всички черковни работи, като за венчавка, вула и др., да се издават в негово име. За всичко гореказано се подписваме." С. Николаевка, 21 март 1860 год. Следват подписите: Председател: Атанас Георгиев, секретар: Свещ. К. А. Дъновски, Дядо Дука от с. Девня, Дядо Коста и ефендито Стоян от Козлуджа, Дядо Серю и Димитър от с. Караач, Дядо Банку от с.
към текста >>

Николаевка протокол и упълномощили Дяда Атанаса да отиде в Цариград, дето да говори заедно с добричкия представител Хаджи Иван Вълков, от името на всичките българи на Варненския окръг (санджак).
Гюндогду, Дядо Бою от с. Чатма, Дядо Димитър от с. Куюджук. Това решение Атанас Георгиев съобщил в Цариград. На 24 юлий с.г. имало друго събрание, на което присъствували първенци от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единодушно приели държания в с. Николаевка протокол и упълномощили Дяда Атанаса да отиде в Цариград, дето да говори заедно с добричкия представител Хаджи Иван Вълков, от името на всичките българи на Варненския окръг (санджак). (IV Известия на Варнен. археологическо дружество, стр. 15-16.) Макар че тия събрания са станали в 1860 год., обаче не всички села, чиито представители са взели участие в събранията, са се отказали още тогава от зависимостта на варненския гръцки митрополит. Това те са направили едва през 1865 год. От документите, които се съхраняват в архива на археологическото дружество, които тук буквално привеждаме, ясно се вижда нашето твърдение.
към текста >>

26. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

ТОМ 12

Един човек от село Николаевка в много горещо време носеше голям калпак.
Вие искате да оправите работите си. Как ще оправиш работите си? Работите на Слънцето не може да оправиш, работите на водата не може да оправиш. Работите на цял народ може ли да оправиш? Едва може да оправиш своите работи, а пък вие искате да оправите работите на всичките. Един човек от село Николаевка в много горещо време носеше голям калпак. Той казва: „Срам ме е да си извадя калпака. Дойде един да ми остриже косата на главата и много смешно ме направи. Чакам да израснат малко коси и тогава ще махна калпака.“ Вие искате да оправите хората, тогаз вие накълцвате ги така, че после трябва да носят калпак цяла година. Коя и да е сестра, иска да научи другите сестри и казва: „Да бъдеш много щедра.“ Как ще й дадеш пример като професор? Трябва да й покажеш пример.
към текста >>

27. 6. ОТ ЕЛ ШАДАЙ ДО МАХАБУР

Димитър Кочев

ТОМ 13

Николаевка, Варненско, на Петровден, 11.07.1864 г.
Когато дойде някой меланхоличен, изпей му песента „Цветята цъфтяха". Песента „Благославяй, Душе моя, Господа" действа лечебно. Изпята както трябва песента „Зора се светла зазорява" носи безкрайни възможности за човека. Учителят Беинса Дуно Биография и история Учителят Беинса Дуно (Петър Константинов Дънов) е основател, създател, душа на Бялото Братство в България. Той е роден в с. Николаевка, Варненско, на Петровден, 11.07.1864 г. Средното си образование е получил във Варна, а в Свищов е завършил Евангелско богословско училище. В Америка е следвал медицина, философия и теология. От 1907 г. започват съборите на сформираното вече от него Бяло Братство. Учителят е държал над 5000 сказки и беседи.
към текста >>

28. 27. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЛИЦА И СЪБИТИЯ В КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Също и на страница 1084, гдето се съобщава новото име на селото, преименовано Николаевка /страници в книгата 40, 42 и 45/. 2.
Позволявам си да отбележа някои неща, като на първо място, изказвам идеята, да се препише материала наново и да се нанесат допълненията отбелязани на много места ръкописно. В течение съм на някои от фактите поместени в книгата, но е необходимо да се вземат предвид належащи поправки, които ще отбележа към настоящето. Посочвам и страниците за тези поправки. 1. Наименованието на родното село на Учителя е Хадърча. Справка - Енциклопедията на Братя Данчеви, страница 1629. Също и на страница 1084, гдето се съобщава новото име на селото, преименовано Николаевка /страници в книгата 40, 42 и 45/. 2. За д-р Георги Миркович - Към последните редове на стр. 71 / допълнението/ може да се добави, че за уважение дейността му като деец през нашето Възраждане, неговият бюст е поставен към паметника на хаджи Димитър в гр. Сливен, заедно с тия на други възрожденци - Добри Чинтулов и др. 3. За книгата „Завета на цветните лъчи на светлината" - споменава се на страници 68, 79,174. Уважавам всичко казано за това творение на Учителя, но имам да съобща някои факти, които внасят пълно изяснение.
към текста >>

29. 115. УЧИТЕЛЯТ

Николай Дойнов

ТОМ 15

в село Николаевка, Варненско.
115. УЧИТЕЛЯТ Учителят Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г. в село Николаевка, Варненско. Баща му е известният възрожденски свещеник поп Константин. След като изкарва средното си образование във Варна и Свищов, отива в село Хотенца, Русенско, като народен учител през учебната 1887/1888 г. През месец септември 1888 г. Той тръгва за Америка, Съединените Американски Щати, където прекарва шест години. Следва и завършва там медицина и богословие.
към текста >>

30. 14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков

ТОМ 17

Николаевка, Варненски окръг (12.VII.1864 г., а починал на 27.XII.1944 г.
Бялото Братство в България е неразделна част от българския народ, живее с неговите борби и идеали, труд и стремеж към светло бъдеще за изграждане на целия бит и условия за колективен, комунистически и братски живот в страната ни. Членовете на Братството пожелават на конгреса творческа и плодотворна работа при разглеждане и решаване на поставената му програма. Братството в България подкрепя напълно миролюбивата политика на прогресивните народи по пътя на побратимяване чрез приложение на практика на основните закони на любовта и взаимопомощта. „Бялото Братство" в България е създадено в началото на този век от гениалния учен, мъдрец, философ, виден теолог, медик Петър Константинов Дънов. Роден е в с. Николаевка, Варненски окръг (12.VII.1864 г., а починал на 27.XII.1944 г. на 80-годишна възраст). Син е на възрожденеца свещеник Константин Дъновски от с. Широка Лъка, Смолянски окръг. Обществото нарича неговите последователи дъновисти, което не е правилно. За последователите му, повече от,80 000 в страната преди 9.IX.1944 г., той беше и сега се счита за „Учител", понеже ги учеше за законите на живота.
към текста >>

31. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

ТОМ 19

11h47 , с.Николаевка Учителят обяснява: „Ще кажете сега, че някой Учител се е родил в България за тщеславие.
28, че дълго време съм търсил да намеря рождения час наУчителя. Допитал съм се до всичките астролози, които живееха на Изrрева, но те не го знаеха. През зимна екскурзия на Ел Шадай в 1960 r. пред вратата на Бивака ми се каза точния час. Петър Константинов Дънов (29.06) 11.07.1864г. 11h47 , с.Николаевка Учителят обяснява: „Ще кажете сега, че някой Учител се е родил в България за тщеславие. В България никой учител не се е родил. Учителите не се раждат. Говорят си хората, без да знаят как стоят нещата. Къщите им се правят тук, но те не са раждат нито в България, нито където и да е другаде” (Те се вселяват в приготвеното им тяло.) Петър Константинов Дънов е роден на (29.06) 11.07. н. ст. 1864 г., , (понеделник), 11h47' в с.
към текста >>

Николаевка (Хадърджа).
В България никой учител не се е родил. Учителите не се раждат. Говорят си хората, без да знаят как стоят нещата. Къщите им се правят тук, но те не са раждат нито в България, нито където и да е другаде” (Те се вселяват в приготвеното им тяло.) Петър Константинов Дънов е роден на (29.06) 11.07. н. ст. 1864 г., , (понеделник), 11h47' в с. Николаевка (Хадърджа). На Асцендента му изгрява венериният знак Везни. Хубавите му качества се изявяват с една дума - голяма елегантност. Тялото му е нежно и грациозно на младини и малко позакръглено в напреднала възраст. Кожата на лицето е гладка и чиста, очите меки и сини* с благо изражение. Устата е необикновено добре оформена, а зъбите много хубави и равни.
към текста >>

32. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

Д) Отначало Петър учи в училището при баща си в село Николаевка, окръг Варненско.
Светият Дух бе този, които ръководеше апостолите и те чрез него написаха Евангелията. „Утешителят, Дух Святий, когото Отец ще ви проводи в мое име, Той ще ви научи всичко, И ще ви напомни всичко, що ви съм рекъл.” (Иоанна 14:26) Освен това преди да бъде заченат от Добра, тя е боледувала дълго време и така си е изчистила тялото, за да може да се въплъти в нея този Велик Учител и Велик Дух - Беинса Дуно, който за пръв път слиза на Земята. Не може Всемировият Учител на Вселената, който стои след Бога, да слезе по един съвсем нормален начин на въплътяване на Земята, а пък човекът Исус да се зачене от Светия Дух. Според Учителя Дънов, то Исус е от човешка еволюция, (Единственият ангел, въплътен в пльт. Първо са човеците, а след това в еволюцията са ангелите.) А Беинса Дуно е от Божествения свят, от Божествена еволюция. Д) Отначало Петър учи в училището при баща си в село Николаевка, окръг Варненско. По време на Освободителната за България Руско-турска война 1877 ÷ 1878 г, Петър е на 13 ÷ 14 години. През този период знаем много малко от няколкото разказа на сестра му Мария. Отначало той не говори, боледува често, не може да се храни, понеже наследява от рода на майка си слаб стомах. Това нещо се запазва десетилетия, като се храни много по малко й често взима 1 ÷ 2 хапки. Това го виждат всички.
към текста >>

33. 1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

ТОМ 21

София, 2000 г.) На 29.VІ.1864 година (стар стил) - Петровден, в село Николаевка - Хатърджа, се ражда третото дете на свещеника Константин Дъновски.
Светозар Няголов V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма 1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИ (Светозар Няголов. Истината за спасяването на евреите в България. ИК „Виделина”. София, 2000 г.) На 29.VІ.1864 година (стар стил) - Петровден, в село Николаевка - Хатърджа, се ражда третото дете на свещеника Константин Дъновски. Първото е дъщеря му Мария, второто - синът му Атанас, а третото, понеже се ражда на Петровден, е с името Петър. За пръв път във Варненска област, в с. Николаевка, се отваря училище с преподаване на български език, учител в което става Дъновски. С помощта на руския консул Рачински, той започва да служи на български и славянски в черквата „Св. Георги” и води борба за освобождаване на българите от гърцизма, като застава начело на българската епархия във Варна.
към текста >>

Николаевка, се отваря училище с преподаване на български език, учител в което става Дъновски.
Истината за спасяването на евреите в България. ИК „Виделина”. София, 2000 г.) На 29.VІ.1864 година (стар стил) - Петровден, в село Николаевка - Хатърджа, се ражда третото дете на свещеника Константин Дъновски. Първото е дъщеря му Мария, второто - синът му Атанас, а третото, понеже се ражда на Петровден, е с името Петър. За пръв път във Варненска област, в с. Николаевка, се отваря училище с преподаване на български език, учител в което става Дъновски. С помощта на руския консул Рачински, той започва да служи на български и славянски в черквата „Св. Георги” и води борба за освобождаване на българите от гърцизма, като застава начело на българската епархия във Варна. Наклеветен от гърците, Дъновски попада в затвора и едва остава жив. След освобождението на България, продължава работата си във Варненската епархия. Синът му Петър расте и до 6-годишна възраст не говори.
към текста >>

34. II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

ТОМ 22

В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език.
в будното родопско село Читак Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян. Образованието си получава в килийното училище там, след което учи в гръцко училище в Пловдив и завършва учението си при известния за времето си учител Никифор Мудров в Пазарджик. В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна. Младият Константин има много хубав глас и започва постоянно да пее в църквата. С добрите си прояви той обръща вниманието на тогавашния гръцки митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, КОЙТО учи децата в една от стаите в дома на Атанас. В1854 година, под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. ** Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св.
към текста >>

Основното си образование Петър получава в родното си село Николаевка.
„Като младеж аз минах през много труден период, но преодолях всички противодействащи сили и излязох от болезненото си състояние. Който и друг човек да беше при тези условия, нямаше да може да издържи и рано щеше да си замине." (64) Още от малък Петър е обичал разходките и постояно е ходил в гората и полето, където се е молил и е медитирал. Много пъти неговите близки са го намирали в дълбоко вътрешно вглъбяване и размисъл сред красототите на природата. Той е бил крайно любознателен и отзивчив към хората, животните и растенията, които го заобикаляли. Неговият буден дух неуморно се е докосвал до знанието на човечеството, за да разбере докъде е достигнало то в своето развитие и да може в бъдеще да му въздейства и помага в неговото правилно оформяне с методите на доброто и любовта. Основното си образование Петър получава в родното си село Николаевка. След Освобождението на България 1878 г. постъпва във Варненската петокласна гимназия, която завършва през 1883 г. Семейството на майка му, чробаджи Юргашеви, е евангелско и го насочва да учи в протестанското американско богословко училище в град Свищов, което той завършва на 25 декември 1886 г. В това училище се проявява като изключителен ученик, музикант - свири на цигулка и пее отлично богословските евангелски песни. Тези качества са много ценени от тогавашното общество и от преподавателите му, които го обикнали, виждайки в него голям талант.
към текста >>

35. 2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

ТОМ 22

В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език.
в будното родопско село Читак Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян. Образованието си получава в килийното училище там, след което учи в гръцко училище в Пловдив и завършва учението си при известния за времето си учител Никифор Мудров в Пазарджик. В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна. Младият Константин има много хубав глас и започва постоянно да пее в църквата. С добрите си прояви той обръща вниманието на тогавашния гръцки митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, КОЙТО учи децата в една от стаите в дома на Атанас. В1854 година, под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. ** Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св.
към текста >>

Основното си образование Петър получава в родното си село Николаевка.
„Като младеж аз минах през много труден период, но преодолях всички противодействащи сили и излязох от болезненото си състояние. Който и друг човек да беше при тези условия, нямаше да може да издържи и рано щеше да си замине." (64) Още от малък Петър е обичал разходките и постояно е ходил в гората и полето, където се е молил и е медитирал. Много пъти неговите близки са го намирали в дълбоко вътрешно вглъбяване и размисъл сред красототите на природата. Той е бил крайно любознателен и отзивчив към хората, животните и растенията, които го заобикаляли. Неговият буден дух неуморно се е докосвал до знанието на човечеството, за да разбере докъде е достигнало то в своето развитие и да може в бъдеще да му въздейства и помага в неговото правилно оформяне с методите на доброто и любовта. Основното си образование Петър получава в родното си село Николаевка. След Освобождението на България 1878 г. постъпва във Варненската петокласна гимназия, която завършва през 1883 г. Семейството на майка му, чробаджи Юргашеви, е евангелско и го насочва да учи в протестанското американско богословко училище в град Свищов, което той завършва на 25 декември 1886 г. В това училище се проявява като изключителен ученик, музикант - свири на цигулка и пее отлично богословските евангелски песни. Тези качества са много ценени от тогавашното общество и от преподавателите му, които го обикнали, виждайки в него голям талант.
към текста >>

36. I. УВОД ЗА ИЗКАЗВАНИЯТА НА Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ЗА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 23

в село Николаевка, Варненско, в семейството на православен свещеник - Константин Дъновски, един от видните деятели за църковното освобождение на българския народ от фанариотите 5[1] Дънов преминава интересни пътища, докато през 1900 година се утвърждава като забележителен религиозно-философски реформатор, основател на «сектата» «Всемирно Бяло Братство», или презрително наречени «дъновисти».[2] В много градове и в доста от по-големите села в България отдавна има основани кръжоци на Братството, които грижливо четат печатаните беседи на Дънов и се стараят да изпълняват препоръчаните от Него методи на живот.
I. УВОД ЗА ИЗКАЗВАНИЯТА НА Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ЗА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Д-р Стефан Кадиев Петър Константинов Дънов е най-яркият изразител на идеалистичната философия у нас. Роден на 12 юли 1864 г. в село Николаевка, Варненско, в семейството на православен свещеник - Константин Дъновски, един от видните деятели за църковното освобождение на българския народ от фанариотите 5[1] Дънов преминава интересни пътища, докато през 1900 година се утвърждава като забележителен религиозно-философски реформатор, основател на «сектата» «Всемирно Бяло Братство», или презрително наречени «дъновисти».[2] В много градове и в доста от по-големите села в България отдавна има основани кръжоци на Братството, които грижливо четат печатаните беседи на Дънов и се стараят да изпълняват препоръчаните от Него методи на живот. През времето на фашистката диктатура личността на Дънов, неговото учение, неговите последователи са били считани като прикрити комунисти и са били гледани с недоверие от властта, при все че не е повдигано гонение против тях. Самият Дънов и неговите последователи са се считали в обществено-политическо отношение сродни с левите политически течения у нас, за разлика от всичките видове църкви, които са се опирали повече на консервативно-буржоазните елементи в страната. Тогавашният цар Фердинанд е доловил прогресивния политически елемент у Дънов и е наредил да бъде интерниран във Варна.6 Лични приятелски връзки са свързвали Дънов с националния Герой на българския народ Георги Димитров, както и с големия син на народа ни Александър Стамболийски. Цар Борис е чувствувал морално-етичните елементи в учението на Дънов и неговата популярност всред българския народ и е търсил опора в него, въпреки явната въздържаност на Дънов към «царската клика». «Бащата не ме послуша, та ти сега искаш синът тебе ли да слуша», казвал той на Любомир Лулчев, който беше доказано, че е бил един от съветниците на Бориса.7 След смъртта на Дънов през 1944 г.
към текста >>

37. II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Той останал в Николаевка, като закупил и подредил собствена воденица.
Тя е чувствувала силен духовен глад, който станал причина тя да влезе в контакт с евангелистите-методисти във Варна. Един ден тя направила решителна стъпка - приобщила се с техните среди, преместила се във Варна и се оженила за евангелиста Петър Стамов, който живеел в самата евангелска църква. Той бил по професия кожухар. Второто дете на поп Константин било момче, наричал се Атанас. Бил много хубаво момче, не се интересувал от религиозно- философски въпроси. Той останал в Николаевка, като закупил и подредил собствена воденица. Той е същият момък, който ходел през нощта по седенки12, като оставял на мястото си в леглото копанята. Голяма била привързаността, топлата обич между Мария и нейното най- малко братче Петър. Помни се от неговото ранно детинство, че когато бащата пожелал да ожени дъщеря си Мария за една изгодна за нея партия от селото, за някакъв виден момък, тя никак не го искала и много плакала. Малкото брат- че следяло по стъпките й. Като вървели, от под стрехата се откъснал един вързоп с царевични мамули.
към текста >>

38. 6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя

Николаевка (Хадърча) край Варна.
6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя В историята на Евангелистката методистка епископална църква в България е отделено място за свидетелството и отчасти за живота на Мария Стамова, не само като една от първите членове на Варненската методистка църква и като сестра на Учителя Петър Дънов, но и заради нейната безпределна вярност към евангелската кауза. Мария идва на този свят като първо дете в семейството на православния свещеник Константин Дъновски в с. Николаевка (Хадърча) край Варна. След около десетина години по-късно, на 11 юли 1864 година се ражда нейния брат Петър. Мария се превръща за своето братче в любимата "кака". Обичта между двете деца е била голяма. Поради продължителните отсъствия на бащата от дома по работа, Петърчо непрекъснато е търсел близостта на "кака", просто е бил залепен за нея. Освен това, до тригодишна възраст той не проговорил, но винаги умеел да изрази привързаността си към по-голямата си сестра.
към текста >>

Николаевка, Варненско, е станала "протестантка"?
Още на следващия ден от Румъния пристигнал този, когото обичала и избягала с него. Така годежът се развалил и думите на Учителя се сбъднали. Изгората на Мария е един момък, който бил евангелист-методист, по професия кожухар и живеел в самата евангелска църква в гр. Варна. Задомявайки се, Мария, заедно със съпруга си Пенко Стамов, станали едни от първите членове на Евангелската методистка църква във Варна. По този повод тя е била извикана в митрополията на Православната църква, за да я упрекнат и съдят, как така тя, дъщерята на поп Константин Дъновски от с. Николаевка, Варненско, е станала "протестантка"? На съвета от свещеници, начело с митрополит дядо Симеон, тя отговорила: "Когато аз чезнех от мъка и мъжът ми се връщаше пиян в къщи, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите? Не -единствената утеха аз намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха куража да се боря за децата си и да направя мъжа си трезвен. А те - евангелистите четат същото евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа... Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее." С тези думи тя напуснала "съдебната зала" и завинаги скъсала с църквата на баща си. На свещеник Константин Дъновски му било много мъчно, но нямало какво да се прави.
към текста >>

39. 6.9. Сестрата на Учителя

От нея узнах, че нейният баща бил първият български православен свещеник във Варна, отначало бидейки в съседното село Николаевка, където се ражда тя и двамата й братя.
Запознахме се в Евангелската методистка църква там. До последния дъх на земния си живот тя остана вярна на евангелската кауза, в която беше предала сърцето си от ранните дни на варненската църква, но от друга страна - тя с голяма любов и съчувствие разправяше за възхода на окултното движение на своя Брат, защото в движението тя не виждаше нищо друго, освен една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята. - Всички ония, които иначе не биха влезли в църква, не биха познали що е Свещено Писание, идват в Бялото братство, казваше със смирение тя, и стават верующи, трезви и новородени. . . Така вярваше тя. От нея узнах, че нейният баща бил първият български православен свещеник във Варна, отначало бидейки в съседното село Николаевка, където се ражда тя и двамата й братя. Единият от тях се е поминал вече на възраст, преди 20-на години, но не обичал да се нарича Дънов. - Е, как станахте евангелистка, щом баща ви е бил православен свещеник? -съм я запитвал. И тя с чувство на засвидетелствуване вярата си в Христа почваше увлекателно да разправя как мъжът й обичал да си попийва, челядта й едва могла да се препитава и тя намерила утеха и подтик за трезва борба единствено при евангелистите. Става първата приета и вписана членка и когато владиката се научава, че дъщерята на поп Константин Дъновски станала протестантка, викали я пред цял съвет от свещеници начело с приснопаметния дядо Симеона, но тя казала: "Когато аз чезнех в мъка и мъжът ми беше пиян, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите?
към текста >>

40. 16. Учителят и протестантите

Хадърджа, сега Николаевка.
Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов, където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна. Петър Дънов е роден 1864 г. в с. Хадърджа, сега Николаевка. Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения, като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години. Така че през 1872 г. е в първо отделение. След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г. През 1877-78 г.
към текста >>

41. 18. Момчето Петър проговаря, за да пророкува

Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на нивата.
Мълчал е и не е искал да говори. Отначало са сметнали, че няма да говори изобщо и така щял да си остане. Защо ли? Защото минали три години, после четири, пет години и дошла шестата година. Един път майка Му Добра, съпруга на дядо Константин Дъновски и дъщеря на чорбаджи Атанас от с. Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на нивата. Обикновено жените са ставали сутрин рано и са вървели да стигнат рано на нивата и да копаят на ранина, когато слънцето още не ги е припекло. В къщи останал малкият шестгодишен Петър с баба му, която го е наглеждала. Дъщеря й Добра била на нивата, а тя била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата. По едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към баба си и казал: "Бабо, направи ми люлка". Тя се втрещила, понеже дотогава всички са смятали, че той няма да проговори и ще си остане ням.
към текста >>

Това нещо той го сполучва и открива първото българско училище в село Николаевка и за пръв път чете на славянски църковната служба в новооткрития параклис в собствения си дом и в църквата "Св.
И когато е била момиче се е грижила за него. Така са правили всички по-големи момичета с малките си братчета. Но раснала и пораснала, замомела се, станала мома на 18 години и дошло време да се помисли да й се намери мъж и да бъде омъжена. Дядо поп Константин Дъновски по ония години не е бил случаен човек и цяла Варненска околия го познавала, че дори и Истанбул. Поради борбите, които той е водел срещу гърците за правото да имат българско училище и църковната служба да се води на славянски език, е бил уважаван. Това нещо той го сполучва и открива първото българско училище в село Николаевка и за пръв път чете на славянски църковната служба в новооткрития параклис в собствения си дом и в църквата "Св. Димитър" във Варна. Така че дядо поп решил да потърси годеник за своята 18-годишна дъщеря Мария. Както решил, така и намерил годеник, и така поканил годежари у дома си. Решил дядо поп да я годява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже тя си е имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена.
към текста >>

42. 1. Откъде идва Петър Дънов в Свищов