Търсене в текстове за 'Николаевка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 62 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Биографични бележки

Николаевка), Варненско 27 декември 1944 г., София)
Петър Константинов Дънов (Учителя) (11 юли, 29 юни ст. стил 1864 г., (Петровден), с. Хадърча (дн. Николаевка), Варненско 27 декември 1944 г., София) Ражда се в семейството на видния възрожденски деец Константин Дъновски. Дядо по майчина линия му е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост. Петър Дънов завършва средно образование във Варна и Свищов. Занимава се с музика и е талантлив цигулар. Една година е учител в с.
към текста >>

Николаевка) от Атанас Георгиев Чорбаджи, където работи от 1847 до 1854 г.
Учител е в Устово (1844-1846 г.). През 1847 г. е доведен във Варна от вуйчо си Юргаки Зебилев. Същата година Дъновски е условен за учител в с. Хадърча (дн. Николаевка) от Атанас Георгиев Чорбаджи, където работи от 1847 до 1854 г. През 1854 г. на път за Света гора на Атон се среща в солунската църква “Св. Димитър” с един стар монах. Това събитие предопределя живота му. То е отразено в “Едно откровение в солунската църква “Св.
към текста >>

2. УВОД

август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м.
По това време, според запазените документални свидетелства, П. Дънов е във Варненско. Първоначално е в град Варна - от м. март до началото на м. юли 1899г., после в село Гюлекьой, Варненско - от 8 юли 1899 до началото на м. август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м. август до началото на м. септември 1899 г., връщане за кратко отново в село Гюлекьой, и от 6 октомври 1899г. П. Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година. Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица. Тези детайлни пояснения са нужни за изясняване на съществения за историците въпрос: къде П.
към текста >>

Засмяно) и Николаевка, Варненско, както и в град Нови пазар.
Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година. Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица. Тези детайлни пояснения са нужни за изясняване на съществения за историците въпрос: къде П. Дънов прави записите в бележника? Отговорът е: във Варна, в селата Гюлекьой (дн. Засмяно) и Николаевка, Варненско, както и в град Нови пазар. Друг основен въпрос, на който е нужно да се даде отговор още в увода на изданието е този за датировката на бележника. Началната дата - 3 март 1899г. е изписана ясно на първа страница на документа и по нея няма спор. Крайната дата обаче може да бъде както 16 октомври 1899г., така и 25 октомври 1899г., защото на предпоследната страница авторът е отбелязал 16 окт[омври], а на последната - числото 25. Разрешението на дилемата е свързано с анализ и обяснение на ролята, която имат числата пред повечето записи в личния бележник на П. Дънов.
към текста >>

9. Село Николаевка, Варненско е родното място на П. Дънов.
Писма до първите ученици... 7. НБКМ-БИА, ф. 868. а.е. 114, я. 82-125 8. Подробно по ТОЗИ въпрос ВИЖ по-долу в изложението 9. Село Николаевка, Варненско е родното място на П. Дънов. В повечето биографии на Учителя се посочва старото име на селото - Хадърча. Преименуването става през 1881 г. и от тогава в документацията, вкл. и в писмата на П. Дънов селото се обозначава с новото си име
към текста >>

3. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов 1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.)
към текста >>

в село Николаевка първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г.
Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.) Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. в село Николаевка първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. 1872г. - П. Дънов постъпва в основното българско училище в село Хадърча, Варненско. 1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна.
към текста >>

4. Петър Дънов - №22

от с. Николаевка).
.................. 87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с.
към текста >>

Хадърча (дн. Николаевка).
На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г).
към текста >>

89. Село Гюле кьой се е числяло тогава към община Николаевка (вж.
и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981). Атанас е майстор строител на воденици. Заминава си от този свят през 1912 г. Съпругата му Ласка е починала около 1915 г. (У., № 22, 12.07.1899 г.) 89. Село Гюле кьой се е числяло тогава към община Николаевка (вж. бел. 96). (У., № 22, 12.07.1899 г.)
към текста >>

5. Петър Дънов - №23

с. Николаевка94, 3 ав[густ] 1899 г.
№23* с. Николаевка94, 3 ав[густ] 1899 г. Писмата ви съм приел от 8, 15, 28 того. Благодаря ви за всичко. Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отношение. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни.
към текста >>

94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли.
към текста >>

6. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

от с. Николаевка).
.................. 87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с.
към текста >>

Хадърча (дн. Николаевка).
На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г).
към текста >>

89. Село Гюле кьой се е числяло тогава към община Николаевка (вж.
и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981). Атанас е майстор строител на воденици. Заминава си от този свят през 1912 г. Съпругата му Ласка е починала около 1915 г. (У., № 22, 12.07.1899 г.) 89. Село Гюле кьой се е числяло тогава към община Николаевка (вж. бел. 96). (У., № 22, 12.07.1899 г.) №21 гр. Бургас, 15 юлий 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Вярвам, че си приел отвореното ми писмо от 2 того.
към текста >>

с. Николаевка94, 3 ав[густ] 1899 г.
93. Т.е. още от деня на подписването на Обещанието на 28 февр. 1899 г. (П.К., №22, 28.07.1899 г.) №23* с. Николаевка94, 3 ав[густ] 1899 г. Писмата ви съм приел от 8, 15, 28 того. Благодаря ви за всичко. Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отношение. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни.
към текста >>

94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли.
към текста >>

7. №56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Николаевка], Варненско, който е учителствал ок.
27 Анхиало – старото име на гр. Поморие, по това време голям административен център. 28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година.
към текста >>

8. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2

Николаевка], Варненско, който е учителствал ок.
Поморие, по това време голям административен център. 28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната 1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година.
към текста >>

9. 16 ПИСМО

с. Николаевка, 3.VIII.
Добро е да се надее някой и тихо да очаква спасението Господне." Плач. Иеремиев 3, 25, 26. Ваш верен П. Д. Дънов Моят адрес - село Гюлекю Николаевска община - Варна с. Николаевка, 3.VIII. 1899 г.
към текста >>

10. 17 ПИСМО

с. Николаевка, 3.VIII.1899 г.
с. Николаевка, 3.VIII.1899 г. (... ) Писмата ви съм приел от 8, 15, 28 того. Благодаря ви за всичко. Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате във всяко отношение по-добре.
към текста >>

11. БЕЛЕЖКИ

Учителствува в с. Николаевка.
Учител в килийното училище в Устово, после - в Райково, но е принуден да напусне Родопите поради конфликт с властите и църквата, защото води обучението на децата на български език. Заминава за Атон, за да приеме монашески сан, спира в Солун, където в църквата „Св. Георги" получава антиминс и има пророческо видение. Завръща се в Устово, а през 1857 г. заминава за Варна. Учителствува в с. Николаевка. Той е първият български учител в Североизточна България и по-късно - първият български свещеник. Служи в църквите „Св. Богородица", „Св. Георги" и „Св. Архангел Михаил" във Варна и в с. Николаевка.
към текста >>

Архангел Михаил" във Варна и в с. Николаевка.
Учителствува в с. Николаевка. Той е първият български учител в Североизточна България и по-късно - първият български свещеник. Служи в църквите „Св. Богородица", „Св. Георги" и „Св. Архангел Михаил" във Варна и в с. Николаевка. Избран е за председател на градската управа във Варна. През 1897 г. е арестуван от властите и затворен. Служи в църквата в Нови Пазар, където Учителя често престоява. В с.
към текста >>

Николаевка Дъновски се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас Добра.
Избран е за председател на градската управа във Варна. През 1897 г. е арестуван от властите и затворен. Служи в църквата в Нови Пазар, където Учителя често престоява. В с. Николаевка Дъновски се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас Добра. Раждат се Атанас, Мария и на 12 юли 1864 г. (Петровден) Петър. Дъновски записва в своята Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Отец да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот". 32. „Заветът на цветните лъчи на светлината" е отпечатана във В. Търново през 1912 година.
към текста >>

12. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

а) Създава във варненското село Хадърча, днес Николаевка, физическото тяло на Петър Дънов за проява на Духа Беинса Дуно.
Цел: да подготви славянството за предстоящата Шеста културна епоха, наречена Култура на сърцето. Ход: започва от Варна под ръководството на Учителя Беинса Дуно; преминава във Велико Търново и София, оттам - във Франция, Литва, Русия, САЩ, Канада, Аржентина и Конго. Предстоящ резултат: изграждане на ядрото на човешкото съзнание, наречено Разумно сърце ши Съзнаваща душа, чрез включване на принципа на Любовта като основа на Живота; непосредствено отваряне на Разумното сърце към Духа на Истината чрез живот за Цялото; подготвяне на човечеството за Шестата (славянска) културна епоха, ядро на бъдещия Шести планетарен цикъл, наречен Шеста раса. Мисия на Черноморското пространство в хода на Четвъртия културен импулс: а) Създава във варненското село Хадърча, днес Николаевка, физическото тяло на Петър Дънов за проява на Духа Беинса Дуно. б) Поставя във Варна началото на Веригата на Бялото братство, ръководена от Учителя Беинса Дуно. в) Създава през 1914 г. в Бургас импулс за духовно пречистване на земния астрал, с което Учителя Беинса Дуно обявява и началото на Епохата на Водолея. В бургаската си беседа от 22 март той казва: „Днес аз уреждам празника на нашето Общество и ви съобщавам следния реален факт: днес в Невидимия свят светлите духове също празнуват... защото всички членове на Черната ложа са изгонени от астралния свят.
към текста >>

Без преднамерена селекция документите в тази част недвусмислено изразяват възрожденския дух на епохата, която по странни пътища съчетава съдбите на едни от най-добрите българи, вика ги от далечни краища, фокусира в селцето Хадърча (Николаевка) кръвта и интелекта им, вгражда ги в борбите за църковна независимост и после отново ги провожда незнайно някъде.
Така или иначе, мястото й в увода към „ Учителя във Варна" преследва много по-обикновена цел: да покаже на непредубедения читател, че варненският декор на събитията около Учителя е част от духовната култура на Черноморското пространство. И за да можем да продължим нататък, несмущавани от диктата на всякакви исторически дадености, добре би било да наречем горната хроника за Варна история за пречистването на общочовешкото сърце. Документалните материали в книгата са подредени условно в три части. Първата част е именувана „Предисловието", защото свидетелства за хора и събития от епохата на Българското Възраждане във Варненския регион, повече или по-малко свързани с раждането на Петър Дънов и с формирането на неговата личност. Без преднамерена селекция документите в тази част недвусмислено изразяват възрожденския дух на епохата, която по странни пътища съчетава съдбите на едни от най-добрите българи, вика ги от далечни краища, фокусира в селцето Хадърча (Николаевка) кръвта и интелекта им, вгражда ги в борбите за църковна независимост и после отново ги провожда незнайно някъде. Атанас Георгиев, Константин Дъновски, Сава Доброплодни, Петко Р. Славейков и много други се мярват кратко в историческата драма, за да подготвят място на онова, което идва след тях. По едни или други исторически обстоятелства тъкмо на Николаевка се пада да стане национално-просветен център във Варненско, дори своеобразен парламент на първенците от района, които на 21 май 1860 г. се събират, отхвърлят Гръцката патриаршия и официално признават самостоятелната Българска Църква в Цариград. Дори Славейков се появява през 1864 г.
към текста >>

По едни или други исторически обстоятелства тъкмо на Николаевка се пада да стане национално-просветен център във Варненско, дори своеобразен парламент на първенците от района, които на 21 май 1860 г.
Първата част е именувана „Предисловието", защото свидетелства за хора и събития от епохата на Българското Възраждане във Варненския регион, повече или по-малко свързани с раждането на Петър Дънов и с формирането на неговата личност. Без преднамерена селекция документите в тази част недвусмислено изразяват възрожденския дух на епохата, която по странни пътища съчетава съдбите на едни от най-добрите българи, вика ги от далечни краища, фокусира в селцето Хадърча (Николаевка) кръвта и интелекта им, вгражда ги в борбите за църковна независимост и после отново ги провожда незнайно някъде. Атанас Георгиев, Константин Дъновски, Сава Доброплодни, Петко Р. Славейков и много други се мярват кратко в историческата драма, за да подготвят място на онова, което идва след тях. По едни или други исторически обстоятелства тъкмо на Николаевка се пада да стане национално-просветен център във Варненско, дори своеобразен парламент на първенците от района, които на 21 май 1860 г. се събират, отхвърлят Гръцката патриаршия и официално признават самостоятелната Българска Църква в Цариград. Дори Славейков се появява през 1864 г. като учител във Варна, стои два-три месеца и отпътува за Цариград, за да редактира новобългарската езикова версия на Библията от 1871 г. - същата, от която по-късно Учителя Беинса Дуно ще състави „Завета на цветните лъчи на Светлината". На пръв поглед повечето от документите в „Предисловието " преповтарят едни и същи събития, дори на места взаимно се опровергават, но от различните гледни точки се получава своеобразна документална полифония, много по-автентична, отколкото всеки друг еднопланов исторически разбор.
към текста >>

13. СЪДЪРЖАНИЕ

Кратка история на село Николаевка................................................ 15
СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ Първа част. ПРЕДИСЛОВИЕТО..................................................15 Кратка история на село Николаевка................................................ 15 Село Хадърджа и Възраждането във Варненско Проф. д-р Петър Никое.......................19 Атанас Чорбаджи (Хъдържалията) Иконом Ив. К. Радов..........................................................................29
към текста >>

14. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА
Първа част ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА Музейна сбирка, с. Николаевка, Варненска област, открита на 24 май 1977 г. Селото се намира на 30 км северозападно от град Варна. Още от турско време и сега е център на община. Разположено е на 350 - 400 м над морското равнище от двете страни на Николаевската река, която е начало на река Деде Бунар дере.
към текста >>

Николаевка, Варненска област, открита на 24 май 1977 г.
Първа част ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА Музейна сбирка, с. Николаевка, Варненска област, открита на 24 май 1977 г. Селото се намира на 30 км северозападно от град Варна. Още от турско време и сега е център на община. Разположено е на 350 - 400 м над морското равнище от двете страни на Николаевската река, която е начало на река Деде Бунар дере. Реката тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в Добруджа, става подземна река и се влива в река Дунав. В административно отношение селото принадлежало на Козлуджанската нахия и се наричало Хадърча.
към текста >>

В местността, където е основано Николаевка, и преди идването на заселниците е имало село, само че на север от сегашното.
В административно отношение селото принадлежало на Козлуджанската нахия и се наричало Хадърча. Населението на Варненска кааза и Козлуджанска нахия през XIX век е предимно мюсюлманско и се състои от турци, татари и др. Турската колонизация и Руско-турската война в по-късните столетия довеждат до почти пълното изчезване на старобългарското население. Част от него се влива в големия изселнически поток след 1828-1829 г. към Северна Добруджа и Бесарабия. В местността, където е основано Николаевка, и преди идването на заселниците е имало село, само че на север от сегашното. Било е съвсем малко. По време на чумна епидемия селяните го напуснали и го опожарили. Камъни и керамични отломки, останали от него, могат и сега да се видят в полето - на мястото, наричано Юрта. В следващите години тук се установяват преселници, главно от източнобалканските села Голица и Еркеч. Една група, водена от Атанас Георгиев, спряла на около 30 км северозападно от Варна.
към текста >>

Така се основало село Николаевка, наречено тогава на турски Хадърча.
Камъни и керамични отломки, останали от него, могат и сега да се видят в полето - на мястото, наричано Юрта. В следващите години тук се установяват преселници, главно от източнобалканските села Голица и Еркеч. Една група, водена от Атанас Георгиев, спряла на около 30 км северозападно от Варна. Атанас Георгиев тръгнал да търси вода из местността и в гората, намираща се в ниското до една рекичка, открил два извора. Съподвижниците му одобрили мястото и започнали да изсичат гората около изворите, за да си строят къщи. Така се основало село Николаевка, наречено тогава на турски Хадърча. Друга част от изселниците, водена от Кара Марин, тръгнала с руските войски на север и в Бесарабия основала село, което и сега се нарича Голица. Това ново население представлява и етническата основа на българското национално Възраждане във варненския край. Към средата на XIX век, когато в този край проблясват първите зари на национална пробуда, село Ха-дърча заема ръководна роля на подбудител и организатор на българщината във Варненско. Изключителната заслуга за това се пада на будния и предприемчив селски чорбаджия и голям родолюбец Атанас Георгиев. Роден в село Голица, Несебърско, и получил според тогавашните понятия едно добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил по време на Руско-турската война през 1826 - 1829 г.
към текста >>

Селото се нарича Николаевка от 1877 г.
Митов получава заплата от 2200 гроша. Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години - до началото на освободителните войни. Заедно със завареното турско население през 1874 г. село Хадърча наброяло 163 къщи, от които 41 турски, 114 български и 8 цигански. По същото време българите достигат до 140 семейства, 800 жители. Селото се нарича Николаевка от 1877 г. Прекръстено било на името на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски, трети син на Николай I и по-малък брат на цар Александър II. Преименуването станало в чест на руските войски, които били на бивак близо до селото. Селяните изпратили писмо до княза, който отговорил положително на желанието им и подарил на селото 3000 гроша. Основен поминъци на селото са били земеделието и скотовъдството. Занаятите в Николаевка са задоволявали нуждите на местното население.
към текста >>

Занаятите в Николаевка са задоволявали нуждите на местното население.
Селото се нарича Николаевка от 1877 г. Прекръстено било на името на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски, трети син на Николай I и по-малък брат на цар Александър II. Преименуването станало в чест на руските войски, които били на бивак близо до селото. Селяните изпратили писмо до княза, който отговорил положително на желанието им и подарил на селото 3000 гроша. Основен поминъци на селото са били земеделието и скотовъдството. Занаятите в Николаевка са задоволявали нуждите на местното население. Един от добре развитите занаяти е било терзийството. Този пост е редактиран от Хриска Берова: 08 февруари 2013 - 07:58
към текста >>

15. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Едно особено средищно положение във Варненската околия заело голямото варненско село Хадърджа (днес Николаевка), което първоначално заместило дори в това отношение града Варна.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО Проф. д-р Петър Ников „Българското възраждане въ Варна и Варненско " Българска академия на науките, София, 1934 Едно особено средищно положение във Варненската околия заело голямото варненско село Хадърджа (днес Николаевка), което първоначално заместило дори в това отношение града Варна. Населението му е било българско и състояло главно от преселници, преселени предимно след войната в 1828-29 г. от балканските села Еркеч и Гулица. Ето някои статистически данни за неговото население: в 1867 г. то е брояло 94 венчила, в 1871 намираме 130 венчила, в 1874 г. - 153 венчила, а при Освобождението в началото на 1879 г.
към текста >>

След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г.
Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1928-29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който, въпреки невежеството и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото си, което е било и първото българско училище във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски. След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г. била осветена от Варненския митрополит Порфи-рий, а в 1857 г. извикал за нея и втори български свещеник Иван Громов. В „Описание на село Хадърджа (Деде-Бунар) " - ръкопис от неизвестен автор, без дата, но изглежда доста стар, във Варненското Археологическо Дружество VIII, N° 38. Забележително е, че в това последното описание е дадена 1790 год., като рождена година на А. Георгиев, докато Ив. К.
към текста >>

16. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

Дядо Георги не останал в Гулица, а заедно с някои свои съселяни преминали къде Варненско и се заселили в село Хъдърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди.
И така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги. След усмиряването на Гръцката завера всеки тръгнал по работата си, обаче не било за дълго време. През 1827-1828 г., като се отворила Руско-Турската война и русите преминали Дунава, всичките села се развалили и хората отишли по балканите. Същото направили и селата Гулица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, пак се развалили и до свършването на войната скитали се по горите. След подписването на Одринския мир всичките хора тръгнали за в селата си, някои се преселили в други села, а някои -даже и в Русия. Дядо Георги не останал в Гулица, а заедно с някои свои съселяни преминали къде Варненско и се заселили в село Хъдърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди. Като си наредил дядо Георги работата, намислил, че е време да ожени сина си Атанаса и това направил. След 5-6-годишен спокоен живот дядо Георги се поминал и синът му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа. Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за всякаква селска работа и да взимат неговото мнение. Той, с честото си отиване в град Варна, се запознал в скоро време с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи търговци, които са били в това време там. Селото Хадърча отстои на около четири часа от град Варна, а два часа - до селото Везирли Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време...(не се чете - бел.
към текста >>

17. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

Баща му се заселил тогава в село Николаевка (Хадърча).
Когато били изклани вече много затворници, настанало едно много бурно време със силен дъжд-град и много светкавици и гърмежи. Бурята дигнала палатката на пашата, който, силно уплашен, извикал: „Харизвам душите на останалите християни" (Баашладъм калан християнларън джянларънъ). И така, отпуснали останалите затворници, между които е бил и дядо Георги. В Руско-турската война през 1828-1829 г. Атанас бил преводчик на русите, с които е ходил до Одрин. Баща му се заселил тогава в село Николаевка (Хадърча). След заминаването на русите и Атанас се прибрал в селото. Като грамотен той скоро добил уважение от своите съселяни - българи и турци. Той често е ходил във Варна, дето се запознал и с турските, и с гръцките първенци и агаларци и с малкото българи-търговци. Село Николаевка отстои [на] около 4 часа от град Варна и [на] 2 часа от село Везир-Козлуджа, което било тогава кааза (околия) с мюдюрин. Николаевчани там отивали за разни разправии.
към текста >>

Село Николаевка отстои [на] около 4 часа от град Варна и [на] 2 часа от село Везир-Козлуджа, което било тогава кааза (околия) с мюдюрин.
Атанас бил преводчик на русите, с които е ходил до Одрин. Баща му се заселил тогава в село Николаевка (Хадърча). След заминаването на русите и Атанас се прибрал в селото. Като грамотен той скоро добил уважение от своите съселяни - българи и турци. Той често е ходил във Варна, дето се запознал и с турските, и с гръцките първенци и агаларци и с малкото българи-търговци. Село Николаевка отстои [на] около 4 часа от град Варна и [на] 2 часа от село Везир-Козлуджа, което било тогава кааза (околия) с мюдюрин. Николаевчани там отивали за разни разправии. И тук с честото си отиване Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отиване, без да му правели някакво препятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал. Това повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селски мухтарин (кмет) - чорбаджия. Като добил Атанас първенство, той вече помислил да отвори училище в селото си и за тази цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание за черква и училище. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно.
към текста >>

Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите.
Накарал да разтребят и да замажат заницата (стая, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат; и захванало да им се харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още да пеят църковни песни. Атанас вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, та ги повикал на събрание, в което едногласно решили да си построят училище и параклис. Било в 1847 г., когато условил Атанас даскал Константина за 500 гроша и да го храни. Училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите. Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстили зданието папаз еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - черква, половината - училище.
към текста >>

Селото Николаевка се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села.
Ферманът се издал и на 26 октомври 1851 г. бил повикан гръцкият владика от Варна. Той осветил черквата в името на свети Атанаси Александрийски, при стечението на много народ от околните села. На дяда Атанаса дошло наум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък. И за такъв повикали свещеника Иван Громов (родом от Беброво). Селото Николаевка се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села. Обаче на всичко това попречила Кримската война. В селото била уредена военна болница за ранени и болни арапи-войници, които били докарвани откъм Силистра. Болницата се помещавала в четири селски къщи. Селото хранило болните, та е било освободено от носене [на] военни припаси и др. За охрана на болницата имало 150 души войници-арапи, на които предводител бил Халил ага.
към текста >>

Преди да замине обаче, дядо Атанас решил да се споразумее с варненските първенци българи и да направи едно събрание в село Николаевка.
От друга страна, не идело добре на гърците, та най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник. Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис. Такава намерили и купили на чуждо име (на Кюркчи Коста). Тогава вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна. Атанас вече се готвил да замине по черковния въпрос за Цариград. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил да се споразумее с варненските първенци българи и да направи едно събрание в село Николаевка. Това събрание станало на 21 март 1860 г. На него присъствали пратеници из следующите села: Девня, Козлуджа, Хасарджик, Караач, Ботево (Юшенли), Крумово (Кумлуджа), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджик. В събранието председателствал дядо Атанас. Държал се приблизително следующият протокол: „Днес, на двайсет и първий март 1860 г., ний, долуподписаните първенци и старейшини от селата (гл.
към текста >>

С. Николаевка, 21 май 1860 г.
Държал се приблизително следующият протокол: „Днес, на двайсет и първий март 1860 г., ний, долуподписаните първенци и старейшини от селата (гл. по-долу), събрани да размислим по черковния въпрос, по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката патриаршия и нейните владици. За напред нашите свещеници да споменуват в божествената служба името на българския свещеноначалник Иларион Макариополски в Цариград и всичките черковни работи, като за венчавка, вула и др., да се издават в негово име. За всичко гореказано се подчиняваме. С. Николаевка, 21 май 1860 г. (Следват подписи) Атанас съобщил това решение в Цариград. На 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъствали първенци от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Николаевка протокол и упълномощили дядо Атанаса да отиде в Цариград, дето да говори заедно с добришкия представител Хаджи Иван Вълков от името на всичките българи на Варненския окръг (санджак). Хаджи Иван Вълков е роден в Ески Джумая (град Търговище). В Добрич бил известен под название Джумалъ Хаджи Чорбаджи.
към текста >>

На 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъствали първенци от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Николаевка протокол и упълномощили дядо Атанаса да отиде в Цариград, дето да говори заедно с добришкия представител Хаджи Иван Вълков от името на всичките българи на Варненския окръг (санджак).
За напред нашите свещеници да споменуват в божествената служба името на българския свещеноначалник Иларион Макариополски в Цариград и всичките черковни работи, като за венчавка, вула и др., да се издават в негово име. За всичко гореказано се подчиняваме. С. Николаевка, 21 май 1860 г. (Следват подписи) Атанас съобщил това решение в Цариград. На 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъствали първенци от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Николаевка протокол и упълномощили дядо Атанаса да отиде в Цариград, дето да говори заедно с добришкия представител Хаджи Иван Вълков от името на всичките българи на Варненския окръг (санджак). Хаджи Иван Вълков е роден в Ески Джумая (град Търговище). В Добрич бил известен под название Джумалъ Хаджи Чорбаджи. От Джумая се преселил в Добрич през 1833 г., отдето неговите двама синове Стоянчо и Господин се преселили във Варна през 1854 г. X. Вълков се поминал на 130-годишна възраст; в еничарско (кърджалийско) време той бил на 18 години. Помнел седем войни.
към текста >>

Той думал: „Дордето не видя да се упътят български владици в Българско, аз няма да си отида от тук." Роднините на Атанаса имали намерение да донесат от Цариград останките му и да ги погребат в черковния двор на село Николаевка.
Атанас подир това заминал за Цариград. По неговото настояване и със съдействието на варненския мютесарафин Ашир бей и мюфтията Кълъчлълъ Мемиш ефенди наскоро бил получен ферманът за училището. Атанас след толкова трудове за българската черковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри Капу, като предал Богу дух на 20 юлий 1865 г. Атанас стоял в Цариград четири години на свои разноски. Поминал се по времето на холерата. Той думал: „Дордето не видя да се упътят български владици в Българско, аз няма да си отида от тук." Роднините на Атанаса имали намерение да донесат от Цариград останките му и да ги погребат в черковния двор на село Николаевка. Донесена била обаче само надгробната плоча, която е поставена върху гроба на един роднина на Атанаса, който бил убит от разбойници. Плочата е мраморна - 1.70 м дълга и 0.85 м широка и 0.20 м дебела. По краищата тя е украсена с лозови вейки и с розетки по ъглите й. На горната страна на плочата са изобразени два ангела, държащи венец, и под тях - човешки череп и две кости, положени на кръст. Върху плочата има надпис: „Брате, благослови мужа, именуемаго А. Г.
към текста >>

18. ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК

По това време в близкото село Хадърча (днешно Николаевка) един местен родолюбив жител - Атанас Георгиев, пожелал да открие българско училище.
През 1840 г. неговият вуйчо Юргаки Зебилев се изселил във Варна, където открил медникарска работилница. Същият през 1847 г. посетил Устово и на връщане довел във Варна сестриния си син Константин Дъновски. Във Варна Константин Дъновски, който имал хубав глас, в неделните и празнични дни пеел в черквата, като същевременно правел впечатление на всички със занаята си. По това време в близкото село Хадърча (днешно Николаевка) един местен родолюбив жител - Атанас Георгиев, пожелал да открие българско училище. Той отделил една стая в къщата си и през 1847 г. открил българското училище, като за учител условил К. Дъновски. По този начин Константин Дъновски станал първият български учител не само в село Николаевка, но и в цяло Варненско. Младият учител допаднал на селяните и през 1851 г. те построили в селото сграда за училище и черква.
към текста >>

По този начин Константин Дъновски станал първият български учител не само в село Николаевка, но и в цяло Варненско.
посетил Устово и на връщане довел във Варна сестриния си син Константин Дъновски. Във Варна Константин Дъновски, който имал хубав глас, в неделните и празнични дни пеел в черквата, като същевременно правел впечатление на всички със занаята си. По това време в близкото село Хадърча (днешно Николаевка) един местен родолюбив жител - Атанас Георгиев, пожелал да открие българско училище. Той отделил една стая в къщата си и през 1847 г. открил българското училище, като за учител условил К. Дъновски. По този начин Константин Дъновски станал първият български учител не само в село Николаевка, но и в цяло Варненско. Младият учител допаднал на селяните и през 1851 г. те построили в селото сграда за училище и черква. В 1857 г. по желание на Атанас Георгиев, на когото младият учител станал зет, Константин Дъновски е ръкоположен за свещеник, а гръцкият митрополит във Варна го назначил за свещеник в гръцката черква „Света Богородица". Тук К.
към текста >>

Необходимите църковни потреби за новата черква били взети от черквата в село Николаевка.
Същата година на 1 септември била наета сграда и след водосвет, извършен от Константин Дъновски, то започнало да работи с 28 ученици. След издаване на султанския ферман за разрешаване на строежа му през 1862 г. било построено и самостоятелно училище. Въпреки че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират в зависимо положение от гръцката митрополия в града, защото турската власт признавала народностния елемент в лицето на църквата. Поради това българите, в желанието си да имат самостоятелна църква, преустроили долния етаж на българското училище в черква, която нарекли „Свети Архангел Михаил" (днес Музей на Възраждането). Необходимите църковни потреби за новата черква били взети от черквата в село Николаевка. На 14 февруари бил отслужен водосвет, а на 17 февруари - първата литургия от Константин Дъновски, който станал първият български свещеник във Варна. Няколко дни след този акт на българите, на 24 февруари в града пристигнал новоназначеният гръцки митрополит Йоаким. Въпреки че бил „човек интелигентен, умен и просветен", отнасящ се с разбиране към българския църковен въпрос, той поставил в църквата „духовното и църковното начало по-високо от светското и националното", поради което мнение Варненската община, представлявана от К. Дъновски, започнала борба, която продължила до края на 1872 г., когато във Варна пристигнал първият български Варненски и Преславски митрополит^ Симеон. През 1873 г.
към текста >>

След пристигането на новоизбрания български митрополит Симеон във Варна Константин Дъновски се оттеглил в село Николаевка.
Константин Дъновски изцяло отделил българската църква от гръцката, сам започнал да освещава черкви и училища, да решава спорове и затова скоро всички започнали да го наричат „началник на варненската българска църква". На това гръцката митрополия, след като признала, че той е „човек подвижен, с фанатизма и мистиката на апостол", отговорила с искане до Цариградската епархия да направи постъпки пред турската власт за заточването му в някой от Атонските манастири. През август 1866 г. в град Варна под председателството на Константин Дъновски се свикал събор на всички свещеници и селски първенци, на който бил изработен „съвременен законник". Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава. След пристигането на новоизбрания български митрополит Симеон във Варна Константин Дъновски се оттеглил в село Николаевка. Освободителната война заварила К. Дъновски начело на епархиалния смесен съвет и свещеник в параклиса на руското консулство, поради което още в началото на войната бил задържан от турските власти и затворен. След Освобождението на Варна продължил да служи като свещеник при черквата „Свети Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран, но останал да живее в същата до смъртта си през 1918 г. По случай петдесетгодишнината на първата българска черква във Варна е бил награден с орден „За гражданска заслуга с офицерски кръст". Митрополит Симеон го удостоил с офикията иконом.
към текста >>

19. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Окончателното решение по този въпрос се взело в село Николаевка на едно събрание по инициативата на Атанас Чорбаджи, под крушата при извора „Харлата".
Икономови, Йордана, х. Васила и Бояджи Георги, които принудила в разстояние на 24 часа да съберат парите или ще ги хвърли в затвора, но те казали, че не припознават Порфирия, а унията. Властта ги оставила свободни. Повикани били някои от селските кметове, но и те отговорили същото.) По покана на цариградските българи и варненци решават да не припознават вече патриаршията с владиците и заедно. Окончателното решение по този въпрос се взело в село Николаевка на едно събрание по инициативата на Атанас Чорбаджи, под крушата при извора „Харлата". Съставя се протокол, подписва се от присъствующите и се подпечатва със селския печат. Тоя протокол с писмо от Варненската община се изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостроени черкви по селата (например в село Гюн догду), което и обещавал да изпълни, но отлагал, види се, поради усложнението на работите в Цариград. Във Варна е бил тогава руски консул Александър Рачински - човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черквата „Свети Георги", в която да се служи поне веднъж в неделята на славянски език. Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност. Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи манастира „Свети Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил.
към текста >>

Димитър" 2000 лв.* Атанас Чорбаджи от с. Николаевка
След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си просвещение, и им обещал, че на следнята година непременно ще се открие славянска черква в град Варна с издръжката на руското правителство. Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриването на българско училище. Единодушно се решава да се открие училище и веднага се събрали на 6 август 1860 г. помощи за издръжката му. Най-големи суми са записали следните лица и еснафите: Йеромонах Теодоси, игумен на манастира „Св. Димитър" 2000 лв.* Атанас Чорбаджи от с. Николаевка 1000 лв. Стоянчо Хаджи Иванов 1000 лв. Хаджи Стамат Сидеров 1000 лв. Сава и Никола Георгиевич 600 лв. Атанас и Георги Попов 400 лв.
към текста >>

20. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ

в с.Николаевка, Варненско, в семейството на видния български възрожденец - свещеник Константин Дъновски.
Учителя ни остави една велика наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Боян Боев Петър Константинов Дънов е роден на 11.07.1864 г. в с.Николаевка, Варненско, в семейството на видния български възрожденец - свещеник Константин Дъновски. Дядото по майчина линия - Хаджи Атанас Георгиев - е също известен възрожденец и голям родолюбец, посветил дълги години от живота си на борбата за църковна свобода и създаване на българско училище. Средното си образование младият Петър Дънов получава във Варна и Свищов. През 1888 г. заминава за САЩ, учи една година медицина, а след това завършва богословие в Бостънския университет. Завръща се в България през 1895 г.
към текста >>

21. 012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев

Това е мястото, където днес се намира село Николаевка.
Дядо Георги и се-мейството му с други още семейства решили да напус-нат Гулица, като се запътват за Бесарабия при свои роднини, заселени там отпреди 1812 г. Преселниците тръгнали на път. Когато достигнали до с. Кайнарджа, близо до Варна, на някои от тях, включително и на семейството на дядо Георги, местността им харесва и решават да се установят в този край. Пооглеждайки околностите, дядо Георги и още някои от преселниците се спрели на един чуден кът земя. Това е мястото, където днес се намира село Николаевка. Докато се канели да поставят основите на бъдещите си къщи, към тях дошъл един турчин, който им посочил кои места са свободни и кои са били вече раздадени на турски преселници, които в скоро време щели да дойдат. Преселниците видели в лицето на посрещналия ги турчин Божия намеса, чрез която им се сочат определените за тях места. Във връзка с разселването на българите по това време професор д-р Л. Милетич в книгата си “Старото българско население в Североизточна България” пише: “Между преселниците във Варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Гулица, като добавя, че “Еркечени и гуличани се настанили в с. Хадърджа”, които тогава наброявали към 140 семейства.23
към текста >>

22. 013. Възрожденска дейност в с. Хадърджа

Николаевка, дядо Георги почива и семейството се възглавява от сина му Атанас.
013. Възрожденска дейност в с. Хадърджа Недълго след заселването си в с. Хадърджа, днешното с. Николаевка, дядо Георги почива и семейството се възглавява от сина му Атанас. Неговата подчертана общи-телност и отзивчивостта му към страдащите, природната му интелигентност и солидното образование го изтъкват като безспорен заместник на баща му не само в семейството, но и в селото. Той бива избран за мухтар и скоро придобива почетното звание чорбаджи. Прозвището чорбаджи в съзнанието на българския народ днес извиква негативни асоциации, тъй като много от чорбаджиите-българи от предосвобожденския ни период са помрачавали с делата си това почетно звание. По своето обществено предназначение чорбаджията бил длъжен да посрещне, да нахрани и даде подслон на минаващите през селото пътници, които поради липса на хан и гостилница е нямало къде да отседнат и се нахранят. Турската администрация посочвала за чорбаджия на селото най-заможния и популярен стопанин, който се задължавал да задели в своя дом една одая (стая), където могат да отдъхнат и нощуват преминаващите през селото лица.
към текста >>

23. 020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт

След отминаването на военната стихия село Хадърджа, в чест на главнокомандващия на руските войски, бива преименувано на Николаевка, в който акт ние виждаме символа на приключване на робския период и поставяне началото на освобождението на България.
Изобщо каквото и да е деяние, не е ли положено на почтени основи, не може да разчита на траен успех. Селото, намиращо се в непосредствена близост до бойното поле, турците преименоват на Хадърджа, в чест на героя Коджа Хъдър. По време на Руско-турската война от 1769-1774 г. и особено по време на петмесечната обсада на Варна през Руско-турската война от 1828-1829 г., военните действия се водят близо до някогашното бойно поле от 1444 г. Пак оттук минават руските войски през Руско-турската освободителна война на 1877-1878 г., под главното командване през първата част от войната на руския велик княз Николай Николаевич Романов, син на император Николай І. След отминаването на военната стихия село Хадърджа, в чест на главнокомандващия на руските войски, бива преименувано на Николаевка, в който акт ние виждаме символа на приключване на робския период и поставяне началото на освобождението на България. Малко преди освобождението на България, тук, в с. Николаевка, се ражда Учителя Петър Дънов. В България има шест други села, преименувани с ново име Николаево, но с. Николаевка е само едно и представлява русизъм на побългареното Николаево.
към текста >>

Николаевка, се ражда Учителя Петър Дънов.
По време на Руско-турската война от 1769-1774 г. и особено по време на петмесечната обсада на Варна през Руско-турската война от 1828-1829 г., военните действия се водят близо до някогашното бойно поле от 1444 г. Пак оттук минават руските войски през Руско-турската освободителна война на 1877-1878 г., под главното командване през първата част от войната на руския велик княз Николай Николаевич Романов, син на император Николай І. След отминаването на военната стихия село Хадърджа, в чест на главнокомандващия на руските войски, бива преименувано на Николаевка, в който акт ние виждаме символа на приключване на робския период и поставяне началото на освобождението на България. Малко преди освобождението на България, тук, в с. Николаевка, се ражда Учителя Петър Дънов. В България има шест други села, преименувани с ново име Николаево, но с. Николаевка е само едно и представлява русизъм на побългареното Николаево.
към текста >>

Николаевка е само едно и представлява русизъм на побългареното Николаево.
Пак оттук минават руските войски през Руско-турската освободителна война на 1877-1878 г., под главното командване през първата част от войната на руския велик княз Николай Николаевич Романов, син на император Николай І. След отминаването на военната стихия село Хадърджа, в чест на главнокомандващия на руските войски, бива преименувано на Николаевка, в който акт ние виждаме символа на приключване на робския период и поставяне началото на освобождението на България. Малко преди освобождението на България, тук, в с. Николаевка, се ражда Учителя Петър Дънов. В България има шест други села, преименувани с ново име Николаево, но с. Николаевка е само едно и представлява русизъм на побългареното Николаево.
към текста >>

24. 022. Антиминсът – символ на духовна мисия

Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в Солун.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в солунската църква.20
Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св. Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От направената проверка в църквата “Св. Атанасий Александрийски” в с. Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в Солун.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в солунската църква.20 По времето на нашите възрожденски борби църковните антиминси освен предназначението им като ритуални олтарни вещи са играели и ролята на отличителни знаци, бележещи патриотично настроените българи, готови да се включат във възрожденските борби. По-будни хилендарски калугери са тръгвали от село на село да обикалят полуострова като манастирски пратеници (таксидиоти), събиращи парични помощи за Атонската обител. Едновременно с църковната си мисия тези странстващи калугери разбуждали националното чувство всред българското население и били първите предвестници за бунт срещу робството. Една част от така събраните пари те предавали за революционни цели. За да маркират патриотично настроените българи, на които би могло да се гласува доверие и да се разбере, че са готови на саможертва в името на националната ни свобода, тези манастирски пратеници са поставяли на видно място в домовете на предани българи по един антиминс.
към текста >>

25. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Хатърджа (Николаевка) - Варненско.
Константин Дъновски е роден на 20 август 1830 г. в село Читак, околия Ахъчелебийска, а сега село Устово, Смолянско. Заминава си от този свят на 13 ноември 1918 г. През 1847 г. става учител в с. Хатърджа (Николаевка) - Варненско. Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език. Така К. Дъновски става първият български учител във Варненска околия. Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г. Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу.
към текста >>

26. УЧИТЕЛЯТ

Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска.
Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия. След това я нати- кал в стаята на годежарите.
към текста >>

27. ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ

Хадърча (днес Николаевка), Варненско, Атанас Георгиев (1805-1865).
3 Споменатите събития са описани от самия Константин Дъновски в мемоара му „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий” (Кассама-Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски, през юношеството му, в гр. Солун, на 10 април 1854 год.” (виж „Учителя във Варна”, Бяло Братство, София, 1999) 4 Майката на Петър Дънов - Добра Чорбаджиатанасова - е дъщеря на видния възрожденец и борец за църковна независимост от с. Хадърча (днес Николаевка), Варненско, Атанас Георгиев (1805-1865). 5 Във Варна Петър Дънов завършва Петокласната мъжка гимназия (1879-1884), в Свищов - Американското методистко училище (1884-1886), а учителства в с. Хотанца, Русенско, от есента на 1887 до лятото на 1888 г. 6 Петър Дънов заминава за Съединените американски щати през август 1888 г., записва се студент в Методистката теологическа семинария Дрю, гр. Медисън, щат Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г.
към текста >>

28. Беинса Дуно

Хадърча (сега Николаевка), Варненско, в семейството на свещеник Константин Дъновски.
БЕИНСА ДУНО (УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ) Учителя Паневритмия на Изгрева Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година в с. Хадърча (сега Николаевка), Варненско, в семейството на свещеник Константин Дъновски. Потомък е на два български възрожденски рода. Майка му Добра е дъщеря на чорбаджи Атанас Георгиев, кмет на Хадърча, открил първото българско училище във Варненския край, а баща му - отец Дъновски, е отслужил първото богослужение на български език в българската църква във Варна и е бил един от радетелите за българска религиозна свобода и просвещение. След завършване на средното си образование в Свищов Петър Дънов заминава за Америка през 1888 г., за да следва теология в най-престижния за времето си Теологически факултет на Бостънския университет. След получаването на диплом за завършено висше образование веднага се записва и в Медицинския факултет на същия университет, където следва две години. През 1895 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.21296811103821