НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
6
резултата в
3
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1899_07_12 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
от с.
Николаевка
).
.................. 87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км.
от с.
Николаевка
).
На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с.
към текста >>
Хадърча (дн.
Николаевка
).
На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с.
Хадърча (дн.
Николаевка
).
Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г).
към текста >>
89. Село Гюле кьой се е числяло тогава към община
Николаевка
(вж.
и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981). Атанас е майстор строител на воденици. Заминава си от този свят през 1912 г. Съпругата му Ласка е починала около 1915 г. (У., № 22, 12.07.1899 г.)
89. Село Гюле кьой се е числяло тогава към община
Николаевка
(вж.
бел. 96). (У., № 22, 12.07.1899 г.) Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
2.
1899_08_03 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
с.
Николаевка94
, 3 ав[густ] 1899 г.*
с.
Николаевка94
, 3 ав[густ] 1899 г.*
Писмата ви съм приел от 8, 15, 28 того. Благодаря ви за всичко. Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отношение. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни.
към текста >>
94. Село
Николаевка
се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение.
94. Село
Николаевка
се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли.
към текста >>
3.
1901_03_18 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Николаевка
], Варненско, който е учителствал ок.
27 Анхиало – старото име на гр. Поморие, по това време голям административен център. 28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с.
Николаевка
], Варненско, който е учителствал ок.
5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година.
към текста >>
НАГОРЕ