Търсене в беседите за 'Логичност'

Там е нелогичността в разсъжденията на хората.

Легнете да спите; на другия ден хайде пак на работа в живота. Сега ще кажете: „Каква връзка има това с Христовото възкресение? “ Съвременният християнин разисква въпроса за възкресението и казва: „Когато отида на Небето, тогава ще се науча на всичко“. Това е за онзи свят. Ами за този свят какво трябва да правим? Там е нелогичността в разсъжденията на хората. За този свят сме много умни, но за онзи – не. Когато един момък иска да учи в един университет, може ли да хвръкне и да влезе направо от къщи в него? Трябва първо да премине през забавачничата, после през отделенията, класовете на гимназията, да се подготви да разбира висша наука, че тогава да влезе в университета. Сега, защо ни е пратил Господ на земята и какво е тя? Това е забавачница, отделения на едно училище, които трябва да преминем.
към беседата >>

Ето нашата нелогичност, нашето повърхностно разсъждаване.

Материалистите, пантеистите казват: „Вие християните сте много големи глупци, вие нямате логика: на един човек, който е бил прост, неучен, вие се уповавате Той да ви заведе при Бога. Ние, когато разсъждаваме – добавят те, – вземаме в съображение всички неща“. Някой, като проповядвал веднъж в черква, че Христос с 5 хляба и 2 риби нахранил 5,000 хора, – за да направи това чудо възможно за схващане на слушателите, казал: „Да не мислите, че тия хлябове са били обикновенни, не – те са били големи като могили“. Един овчар, като чул това, посвирнал си по овчарски и му рекъл: „Защо говориш така? Мене не ми е чудно, че хлябовете са били толкова големи, ами аз се чудя каква е била устата на оная фурна, в която са били опечени тия самуни“. Ето нашата нелогичност, нашето повърхностно разсъждаване. Първото нещо, което един християнин трябва да направи, е да се освободи от всички лъжливи заключения, лъжливи мисли, лъжливи желания. И той може да направи това. Един логик може да се освободи веднага от тях. А един ученик може да провери доколко е правилно, например, това предложение: „Човек е същество с два крака; всяко същество с два крака е човек; следователно и кокошката, която има два крака, е човек“. Заключението е много правилно; но именно двата крака не са онези неща, които характеризират човека – той може да ходи и на четири крака; а туй, което може да характеризира човека, то са: неговият ум, неговото сърце, неговата душа.
към беседата >>

Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота.

Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното знание за живота. Теорията е сгъстено знание, а практиката – разредено. Теорията е сгъстена мъдрост, а практиката – разредена, т.е. приложена в живота. Следователно, всяка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана. Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота. Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н. Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват. Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи. Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога.
към беседата >>

Не разберете ли това нѣщо, вашата математика почива на редъ нелогичности, безъ съдържание или смисълъ. (втори вариант)

Нѣкога ученитѣ казватъ, че трѣбва да живѣемъ по-добъръ животъ, защото има вѣченъ животъ. Ами този животъ, който живѣете тукъ на земята, не е ли вѣченъ? Вие не разбирате този животъ, а говорите за вѣченъ животъ. Себе си не разбирате, а за Бога говорите. Най-напрѣдъ трѣбва да разберете своя животъ, своя умъ, своето сърце и послѣ ще говорите за живота на другитѣ и за вѣчния животъ. Не разберете ли това нѣщо, вашата математика почива на редъ нелогичности, безъ съдържание или смисълъ. Когато ви говоря, нѣкои отъ слушателитѣ намиратъ, че моята рѣчь е много несвързана. Не зная, дали моята рѣчь е несвързана или вашата. Моята рѣчь ви се вижда несвързана, защото азъ оперирамъ едноврѣменно съ двѣ величини, съ плюсъ и минусъ, а вие оперирате съ една отъ тѣхъ, нѣкога съ плюсъ, а нѣкога съ минусъ. Слѣдователно, азъ ще бѫда нелогиченъ спрѣмо васъ, но спрѣмо мене и вие сте нелогични. Питамъ ви, защо трѣбва да ядемъ?
към втори вариант >>

Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето.

Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Но под тези трептения има друга гама в света. Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето. Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема. И аз често представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на конете. И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон. Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може да цвили. Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили, както ние цвилим“.
към беседата >>

Ние сме много логични, но Истината я няма в тази наша логичност.

Най-мъчното изкуство е да бъдем добри. Ти не можеш да станеш добър изведнъж. Най-първо ще започнеш с радостта и след туй ще дойде добродетелта. Тя ще се яви като резултат на радостта и работата. Природата не обича разхвърляните идеи. Ние сме много логични, но Истината я няма в тази наша логичност. Природата пък е толкова прецизна, че не търпи никаква лъжа, никаква измама. Не мислете, че като ни търпи, така ще мине. Един ден тя ще вземе всичко, каквото имаме, ще го разсипе и няма да ни остави нищо. Не си правете илюзии, че тя търпи лъжата. И Писанието казва: „Блажен онзи, когото Господ наказва“.
към беседата >>

Например у тебе ако е развита способността да търсиш логически причините за явленията, да разсъждаваш философски, тази логичност и философия именно ти можеш да предадеш и на другите.

Например у тебе ако е развита способността да търсиш логически причините за явленията, да разсъждаваш философски, тази логичност и философия именно ти можеш да предадеш и на другите.
Защото той непременно ще предаде нещо от себе си. С това се обяснява желанието на хората да общуват с добри хора. Около светия като минат, защо искат да се докоснат до дрехата му? Той непременно ще им предаде нещо. В светията има една централна мисъл, едно централно чувство, които той предава на другите хора, привлича хората около себе си и им помага. Например у тебе ако е развита способността да търсиш логически причините за явленията, да разсъждаваш философски, тази логичност и философия именно ти можеш да предадеш и на другите. Мнозина от вас искат да придобият някои неща - много се трудят, но малко придобиват, понеже те не знаят как да работят. Човек в първобитното си некултурно състояние, както обясняват учените хора, е носил товар на гърба си, защото така е разбирал. А щом е станал по-културен, той си е хващал едно животно, то да му носи товара. После не се задоволил с това, но намерил една ос, турил две колелета, впрегнал коня и натоварил каруцата. Това се дължи на ума на човека, който, като търсил как да си помогне, накарал другите да работят около него.
към беседата >>

Тук е една абсолютна нелогичност, една безразборна реч.

Като дойдеш до черната почва, това си ти. Но в тази почва цветята израстват, житото израства, всичко туй израства. Ти си, който се проявяваш в почвата. Сега, това не е логическо. Тук няма никаква логика. Тук е една абсолютна нелогичност, една безразборна реч. Отде човек да мяза на почва, а отде човек да мяза на една череша или на един цвят. Понеже някой път аз казвам, че житото страда. Човек страда в житото. Като влезе човек страда. Житото само по себе си /не страда/.
към беседата >>

Това е алогичност.

Горчивите работи са силните работи; сладките работи са меките работи. Сладките работи, са меките работи. Ако искаш силен човек да станеш, яж горчиво; ако искаш мек човек да станеш, яж сладко. Логически трябва да говорим. Но логиката, която няма отношение към човешкия ум, отношение към човешкото сърце, това не е логика. Това е алогичност. Всички неща, които нямат връзка, са алогични. Логос значи слово. Словото е плодът, който трябва да го вкусиш. Той има известни качества. След туй трябва да го помиришеш, да видиш какво носи за ума.
към беседата >>