Търсене в текстове за 'Логичност'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност.
Възможно ли е предсказване на землетресенията? Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на землетресенията'' Много естествено е, че преди да се сложи този въпрос, требва да бъде раз-гледан друг - едно по-пълно описание, донякъде и обяснение на по-близките и далечни причини, които предизвикват землетресенията и след туй чак вече да се сложи логически въпросът и изхождащи от тях да се направи заключението. Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят!
към текста >>

2. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това е една заблуда, една нелогичност, която никой здравомислещ ум не може да допусне и приеме, ако цени себе си.
Човечеството ще направи значителна крачка напред, ако водачите му са по-малко тесногръди. Но същевременно престъпление вършат, според нас, всички ония учени, които днес употребяват своя научен авторитет да твърдят на хората неистини. А една подобна, съществена по своята последица неистина е, че землетръсите (па и други природни явления) са изолирани. Явления, в които човек е само безучастен зрител. без никакво отношение. Това е една заблуда, една нелогичност, която никой здравомислещ ум не може да допусне и приеме, ако цени себе си. Ние не сме и за това религиозно схващане, което смята, че Господ наказва тоя или оня за неговите грехове. Колко смешни са наистина нашите понятия за едно най-мъдро Върховно Същество, като Го правим съдия на всекидневните наши погрешки! Та то само от занимание с нашите глупости би изгубило своето време напразно. А и каква привилегия и грандомания е наистина да искаме да се занимава с една прахолинка повече, отколкото с ония милиарди вселени, на които Той е също тъй творец. Според нас, ако съществува едно върховно мъдро Същество, то се занимава с творчество - а предоставя на своите творения да измислят сами наказанията си.
към текста >>

3. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност.
съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр. и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов. природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов.
към текста >>

4. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност!
Новото ще влезе в света чрез музиката. Тя е вратата, казва Учителят, през която ще мине човек, за да се отворят всички възможности за него! Повечето от песните в тая среща са от Учителя. Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове. На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси. Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат. Използуват и най-малкото свободно време за учене. Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат цигулка! Какъв вътрешен подтик за висш живот! Казаха ми, че братството в селото имало обща земя, която всички работили.
към текста >>

5. БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Д-Р Е. К. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тая психологичност се налага на будното съзнание на човека изобщо и затова ние можем да кажем за някого, че прилича на французин, на германец или на американец.
Следователно, един народ има съдба, напълно съответствуваща на неговото разбиране. С други думи, не съставът на биологичната основа на народите, създават тяхната участ и проявление, а съставът на психологичната им същност. Както не е възможно да се избегнат последиците от поставянето на едно химическо вещество в дадено съединение, така не е възможно да се избегнат последиците от вмъкването в недрата на един народ на един нов елемент, мисъл, увереност или желание. В непрестанното сродяване с една мисъл или воля един народ получава специфична окраска на своя психологизъм и създава нещо ново в архипелага на нациите — свой характер. Ето пътя, по който идваме до заключението, че нацията е преди всичко една психология, един чисто духовен стил, и то повече от всичко друго, което социолозите смятат като неин определител. Тая психологичност се налага на будното съзнание на човека изобщо и затова ние можем да кажем за някого, че прилича на французин, на германец или на американец. Ето, от това гледище и народите могат да коригират и да направляват съдбата си. Кормилото за това се намира не толкова в материално-стопанската лаборатория, колкото в света, където се твори психологията, характерът и тяхната воля.
към текста >>

6. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Правилност, логичност, простота, лекота са качествата на Есперанто, чиято граматика се състои от 16 правила.
Той обаче загинал от словаря си, в който думите били променени до неузнаваемост. Най-после, на 1887 год. излезе езикът на Д р Лазар Лудовик Заменхов — Варшавски лекар, владеещ няколко от по-разпространените езици. Есперанто като език е същото, което са и другите познати нам езици — той е малко по-изкуствен от тях (езикът изобщо е творба на човка) в смисъл, че преднамереното творчество го е направило по-лек и прост, като липсата на стотици окончания при глаголите, имената и др. части на речта не отнема от неговата изразителност, а напротив: прави го по-ясен. Правилност, логичност, простота, лекота са качествата на Есперанто, чиято граматика се състои от 16 правила. А словарят му е наистина международен — съставен е от думи из най-познатите езици, като на първо място взимат така накичените международни думи. В своя вече 46 годишен живот (е живот значи развитие, напредък) Есперанто е приложен във всички области на културния живот. Той ни предлага леко и непосредствено общуване, като улеснява и сближава. Множество вестници, списания и прегледи на и за Есперанто излизат току речи във всички страни на света. Техният брой за сега възлиза на около 100.
към текста >>

7. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не.
Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане. И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения към тялото, ума и сърцето. Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически. А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не. От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем. Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи. Не може да съществува никакъв морал вън от геометрията. Моралът върви по известни правилни линии, и когато се отклонява от тях идват нещастията. На тези линии са основани и окултните науки.
към текста >>

8. -

И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: несъществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния“ материалистически мироглед.
Такива са днес всички ония „учени“, в чиито души съществува една здраво вкоренена „фобия“ против всичко „окултно“ и които се нахвърлят с ярост, с всички простени и непростени средства против всичко, което е от естество да разколебае основите на материалистичния мироглед. Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват, известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост. Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме. Това е един истински, сериозен и основателен страх на днешните материалисти от всякакво покушение срещу техния идол — стройно изградения материалистически мироглед, с когото те са се сраснали и от когото те на никаква цена не биха искали да се разделят. За всички учени и неучени, образовани и невежи поддръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо. И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: несъществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния“ материалистически мироглед. Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм , умствен мързел и страх от истината? Ако ти действително търсиш истината, ако ти наистина си способен да отидеш след нея докрай, ако ти наистина я обичаш повече от всички свои и изобщо човешки фетиши, то ти трябва да я приемеш, ти трябва да я последваш и да извадиш от нея всички необходими заключения, дори и тогава, когато те съборят из основа целия твой досегашен мироглед, дори и тогава, когато трябва да се разделиш завинаги с всичките си възлюблени и скъпи за сърцето ти схващания за човека, за живота и света. Тъкмо това учените материалисти не могат да направят, тъкмо тази голяма задача те не се чувстват способни да разрешат. Тъкмо тази безрезервна преданост към истината, към самата истина, липсва у тях, и затова те се дърпат уплашени при всеки намек за факти, за действителни явления и събития в живота, които са от естество да разклатят основите на вьзлюбления им и според тях непоклатим, единствено възможен и единствено научен материалистичен мироглед. „Невъзможно“ — ето думицата, която веднага изпъква на устата на всеки материалист, па бил той и най-учения измежду тях, винаги, когато на вниманието му се предлага някой факт, които нарушава стройността на неговата система на схващания. „Невъзможно“.
към текста >>

9. -

Едно такова, най-обикновено, разбира се, надценяване средствата, възможностите и достиженията на материалистично обагрената наука намираме в статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност“ от К.
Но понеже никой не може да живее без известна своя концепция за света, и съзре мените образовани хора, вярващи във всемогъществото и безсъмнената положителност на днешната наука, със си изработили свои мерки и понятия за реално и нереално, за логично и нелогично, за нормално ненормално, за научно и не научно за естествено и „свръхестествено“ и т. н. Разбира се, тия мерки и понятия не почиват върху нищо абсолютно — те с в пълния смисъл на думата относителни, т. е. временни, непостоянни, човешки схващания, които далече не отговарят на действителното положение нещата. Те със залъгалки за тия, на които липсва някаква по-твърда база. И въпреки това, тия, които боравят с тях, ги считат за достатъчно здрава база и достатъчно силно оръжие, за да се нахвърлят с тях върху неща, чиято здравина и жизненост с изпитани в течение на много хиляди-летия на човешката история. Едно такова, най-обикновено, разбира се, надценяване средствата, възможностите и достиженията на материалистично обагрената наука намираме в статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност“ от К. Д.Тодоров поместена в последния брой 9 — 10 на сп. „Душевно здраве“. * Преди всичко, коя е сигурната положителна и истински научна“ мярка на автора, както и на всички ония, които мислят по подобие на него, за „логично“ и „нелогично“? Кое е логично и кое е нелогично? Ако ти гледаш земята, застанал върху една точка от нейната повърхност, и не притежаваш други, предварителни знания, разбира се, за тебе ще бъде напълно логично, че тя не е нищо друго, освен една плоскост.
към текста >>

са все от същия характер, както и беседите на Учителя — те всички са лишени от външната систематика и привидната логичност на днешните „научни съчинения“.
Защото само едни слепи фанатици и маниаци биха подържали, че съвременната наука има някакви положителни знания за същината, — за скритите пружини на живота. Щом е така, днешните учени не могат да обхванат живота в неговата същина и целокупност, естествено е, че те не могат и нямат право да се произнасят с пълна сигурност и за това — кое е логично и кое е нелогично. Авторът на поменатата статия, както и мнозина други, отричат стойността на учението и на беседите на Учителя, защото те били „без форма и без догма“ — защото в тях не проличава някаква стройна системност, някакъв установен ред, какъвто те със свикнали да виждат в научните съчинения на нашето време. Обаче, неоспорима истина е, че всички свещени писания, от най-дълбока древност до днес, всички велики откровения на човечеството, без никакви изключения, с му давани винаги в тази същата „безсистемна“, „нелогична“ и „нестройна“ форма. Живото знание, духовният хляб на народите, който е бил и продължава да е неговата насъщна храна за хилядолетия и чиято творческа сила е изградила великите цивилизации на делата човешка история — свещените писания на браманисти, будисти, християни, мохамедани и т. н. са все от същия характер, както и беседите на Учителя — те всички са лишени от външната систематика и привидната логичност на днешните „научни съчинения“. Разбира се, това ни най-малко не може да опровергае факта, че в „безсистемните, нелогични и изпълнени с противоречия“ откровения на човечеството се съдържат вечни, безсмъртни и скъпоценни истини за живота, докато често стройните и логични системи на учените са само кухи постройки, без никакво вътрешно съдържание и устойчивост, които рухват при първия удар на изпитанието Защо това е така? Защото .нелогичните“ и .противоречиви“ откровения на Божествения дух съдържат в себе си вечните истини на живота, които са източник на творчество и безсмъртие, докато „логичните“, и „стройни“ научни системи на „учените“ - невежи съдържат отровни заблуждения, чийто резултат е разрушение и смърт. Ние, разбира се ни най-малко не се опълчваме против науката. Нейното предназначение е да носи светлина на и ние твърдо вярваме,че по-рано или по-късно, тя ще разбие тежките окови, в които е окована днес и ще приеме ролята на своето истинско предназначение. Ние се отправяме само срещу тези, които, в името на науката, и претендирайки, че стоят на нейна база, изграждат фалшиви постройки, в които пленяват, омагьосват и обграждат с илюзии човешкия ум.
към текста >>

10. -

Обвинява го в нелогичност, и че основата на неговото учение е древно индийската мъдрост.
Да, те не са като обикновените люде, защото ако бяха като тях, те не биха дали нищо, а щяха да се ровят в тинята на живота както правят всички. Проявата на тия велики люде не е ненормална, както я виждат нашите авторитетни български „лекари“, а напълно нормална, здрава и положителна, защото те дават нещо от себе си, което ползва другите, те поне могат да осветят пътя на ония, които могат да виждат. В една от последните книжки на списанието „Д. Здраве“ поместена статия от К. Д. Тодоров, в коя го автора клейми Г-н П. Дънов. Обвинява го в нелогичност, и че основата на неговото учение е древно индийската мъдрост. Само това твърдение е достатъчно да изложи автора на помената та статия, че той дава мнение и заключение без да е чел нещо от Г-н Дънов, или ако е чел нещо, той не е проникнал внимателно в писаното, не се е отнесъл към него с всичката сериозност или като е чел единствената му цел е била да търси погрешки. От всичко онова, което той с писал в тая статия се вижда ясно, че той излага всичко тенденциозно и се отнесъл извънредно леко към въпроса, защото учението на Г-н Дънов не е основано на древно индийската мъдрост, а на Християнското учение на всички научни положителни постижения на чистия спиритуализъм, на положителни знания, а най-главно основата на учението което проповядва учителя П. Дънов е висшата Любов, оная любов, която вдъхновява светията и чистите души, които търсят искрено Истината и правдата в живота. Да, новото учение няма догматични форми. Защото догмите сковават, духа и го правят негоден за живота.
към текста >>

11. -

Нима тези несериозни хрумвания на повърхностно мислещи хора могат да претендират за несъкрушимата логичност и за пълната и всестранна доказаност на истинската наука?
Наистина ли материализъм и наука са тъждествени понятия, както смятат тия, които се чувстват върху постройката на материалистическата философия като в непревзимаема твърдина? Какво научно има, наистина, в материализма? Дали е наистина научно твърдението, че човешката мисъл и човешкото съзнание си резултат на механичното движение на мозъчните частици? Кажете господа материалисти, какво научно може да има в тази смешна и детски-наивна идея, според която, материята, като се движи по някакъв начин, може да произвежда мисъл и съзнание? Нима една приумица, една фантазия, един жалък, безсмислен и нескопосен опит да се обясни необяснимото може да се счита за научна истина? Нима тези несериозни хрумвания на повърхностно мислещи хора могат да претендират за несъкрушимата логичност и за пълната и всестранна доказаност на истинската наука? „Мисълта е станала от мозък“. Това безумно твърдение върха на човешката глупост, върха на човешкото заблуждение на човешкия фанатизъм и суеверие Научно? — Не само че. не е научно. не само че не е разумно, логично и приемливо за здравия разум, не само че не съществува нито сенчица от доказателство за неговата действителност, но то не може да се счита за твърдение на една нормално насочена мисъл.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d.
Големи червени и силни ръце, какви то напр. се срещат у слугуващите, издават несръчност в ръчните работи, до известна степен откровеност, чиято проява може да се диктува както от глупост, тъй и от злина, и най после голяма доза тщеславие. Много меките ръце показват равнодушие. Докато меки ръце намираме у хора, чийто живот протича в приятна смяна на сънливо бездействие и удобство, коравите срещаме у хора, които прекарват живота си в тежка работа, напр. у ловците, работниците, носачите и пр. Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d. Типове мъжка ръка. Некрасивия основен тип се среща у мъжете от низшите, работните класи, чието занятие не изисква участие на духа и е предостатъчно да задоволи техните примитивни инстинкти. В Европа такива ръце трябва да търсим у работниците в конюшните, месарите, търговците на добитък, копачите и пр. Ако и да притежават някои положителни качества, последните се проявяват само в неспособността да вършат зло и в негативното развитие на интелекта им. Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие.
към текста >>

0.246826171875