Търсене в текстове за 'Логичност'

Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност!

Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност!
Новото ще влезе в света чрез музиката. Тя е вратата, казва Учителят, през която ще мине човек, за да се отворят всички възможности за него! Повечето от песните в тая среща са от Учителя. Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове. На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси. Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат. Използуват и най-малкото свободно време за учене. Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат цигулка! Какъв вътрешен подтик за висш живот! Казаха ми, че братството в селото имало обща земя, която всички работили.
към текста >>

У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност".

Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора. По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система. "Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си. У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА. Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез. В този смисъл може да дефинираме Словото като трансцедентна система, която чрез идейно разгръщане и методологично приложение възвръща първичната чистота на християнството.
към текста >>

А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не.

А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не.
Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане. И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения към тялото, ума и сърцето. Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически. А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не. От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем. Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи. Не може да съществува никакъв морал вън от геометрията. Моралът върви по известни правилни линии, и когато се отклонява от тях идват нещастията. На тези линии са основани и окултните науки.
към текста >>

Има абсолютна логичност в проявите на природата.

Когато един велик художник рисува гениална картина, той иска да каже нещо дълбоко съкровено в душата си на света. Той иска да просвети хората, да смекчи сърцата им и да внесе мисъл в ума им. Смисълът е главната цел на битието. Като проучваме неизменната закономерност при създаването и проявлението на формите в природата, се замисляме за смисъла на всичко това. Съвършената градация на формите от по-нисши и по-неодухотворени, към по-висши и по- смислени ни кара да се замислим за смисъла на нещата. Има абсолютна логичност в проявите на природата. Има количествено натрупване, което в даден момент преминава в ново качество. Тъй нареченият скок в еволюцията, както рибата след дълги опити да се носи над водата е превърнала хрилете си в крила и е станала птица. Виждаме, че всичко се движи неумолимо към една цел — усъвършенстване. Виждаме, че цялата материална природа е разложеният човек и че самият човек, освен че е сбор от цялата зелена природа, е още и космос в миниатюр — микрокосмос. Великият ясновидец на XVIII век шведът Емануил Сведенборг е описал човешкия мозък, като твърди, че в кората на мозъка има център за всяка звезда във вселената.
към текста >>

Втората фаланга на палеца, ако е дълга и здрава, дава логичност, разумност, ясно определени възгледи.

Всеки човек, у когото първата фаланга на палеца е дълга, здрава и добре оформена, притежава могъща енергия, воля, голяма вяра в силите си. Също така и голямо желание за устои в постигането на съвършенство в своята работа - изобщо деятелност, инициатива и стремеж към господство. Ако тази първа фаланга е много силно развита и дълга, показва човек, които идва до краен предел в стремежа към господство и тирания. Ако първата фаланга е със среден размер, тогава имаме пасивно съпротивление и инертна сила. Ако първата фаланга е къса, имаме слаба воля, неустойчивост, нерешителност, недоверие както в своите сили, така и в околните, склонност да приема чуждо мнение.Ако пък тази първа фаланга е необичайно къса, имаме човек с пълна безотговорност, неспособност към съпротивление, лесно изпада в разочарование, загуба на надежда и ентусиазъм, в тъжни настроения и безпричинни изблици на веселост. Втората фаланга на палеца, ако е дълга и здрава, дава логичност, разумност, ясно определени възгледи. Ако е къса, логиката и разумността са слаби. Ако в даден човек първата и втората фаланги са дълги, то такъв е способен да управлява своите инстинкти. Ако първата и втора фаланги са малки, то такъв човек не е в състояние да се съпротивлява на своите страсти; особено ако е жена, тя е изложена на гневни избухвания, отчаяния, необясним ентусиазъм, плач и смях в едно и също време. Такива хора не са в състояние да пазят тайна. Добре развит палец, при който първата фаланга е по-къса от втората, показва човек със здрава благоразумност и сила за действие.
към текста >>

Ние, от една страна, не сме съгласни с тази разпространена в официалните антропософски среди хипотеза и вярваме в духовно-научната пълнота и цялостна логичност на всички идеи, изразени от Рудолф Щайнер.

Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност, (iii) навигация през сложната знакова среда от имагинативни прозрения, инспиративни размишления и творческо-интуитивни преживявания, (iv) постоянна будност спрямо изкушаващи и замърсяващи съзнанието процеси и (v) съзнателен и целенасочен стремеж към самоконтрол спрямо новополучените по вътрешен начин данни, основан на добродетелна самопроверка. След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход. Преди да започнем същинското излагане на новата теза, сме длъжни да обърнем специално внимание на един важен детайл от последната, седма, хипотеза за конкретното проявление на Бодхисатвата. Както вече споменахме, още Адолф Аренсон излага в лекция, изнесена около 1925 г., една ранна форма на тази хипотеза, а по-късно Сергей Прокофиев подробно разгръща разгледаното вече предположение, че всъщност в XX век е нямало физическо проявление на Бодхисатвата, а само духовно влияние върху Рудолф Щайнер, инспирирано от Бодхисатва Майтрея. Вече показахме как тази идея крие в себе си сериозно логическо противоречие и е белег за концептуална пробойна в разработките на настоящите антропософски лидери. Ние, от една страна, не сме съгласни с тази разпространена в официалните антропософски среди хипотеза и вярваме в духовно-научната пълнота и цялостна логичност на всички идеи, изразени от Рудолф Щайнер. От друга страна, искрено уважаваме и сме благодарни за сериозния принос и прокарания изследователски път от Сергей Прокофиев относно настоящата тема. Чистосърдечно се надяваме в неговия честен духовно-научен подход и вярваме, че до такава вътрешно противоречива хипотеза сее стигнало поради сериозни и обективни социално-исторически причини. От една страна, многобройните десетилетия търсене и ненамиране на един духовен импулс, който явно е социално различен от антропософията, уморява и довежда до сериозна обновителна криза и липса на консолидация в социалния организъм на Антропософското общество. Уморяват и изтощават постоянните концептуални битки с фалшиви и деструктивни хипотези. От друга страна, много дълго време територията на Източна Европа е политически и културно откъсната.
към текста >>