Търсене в текстове за 'Логичност'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 16 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6.24. Пред прага на мъдростта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Понеже всичките тези случки носят отпечатъка на общия тон, който се даде в Братството, налага се накратко да дам тяхната хронологичност.
Списанието „Житно зърно" стана важен изразител чрез своите статии, в това направление. Академическата младеж, която беше се отдала почти във всички научни отрасли, се обедини в своите научни тежнения чрез списанието „Житно зърно". Този тон, който даде Учителят в този период упражни върху мен действително най-голямо влияние. След онзи епизод, който стана в салона на ул."Оборище"14 и след това бях остриган, в мен настъпи цяло ново прераждане. Първо аз напуснах Изгрева при един много интересен момент. Понеже всичките тези случки носят отпечатъка на общия тон, който се даде в Братството, налага се накратко да дам тяхната хронологичност. До началото на този период аз все още живеех на Изгрева в палатката. До късна зима след като беше паднал доста голям сняг, аз стоически продължавах да живея в палатката на поляната. Този отшелнически начин на живот ме концентрираше, вглъбяваше ме дълбоко вътре в себе си и по този начин акумулирах в себе си грамадни психически енергии, и идвах до големи просветления. Разбира се този стоицизъм и това доброволно отшелничество се следеше непрекъснато от будния поглед на Учителя. Аз чувствах непрестанно силата на Неговата мисъл, гигантската Му воля, която не само ме окриляше, но ми отваряше тясната пътека във висините на НЕГОВАТА КОСМИЧНА МЪДРОСТ.
към текста >>

2. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И умееше, като беседва с тебе, да ти хване противоречията и твоята нелогичност да я представи срещу тебе.
В 1930 год. Лулчев преживя своето съмнение към Учителя. Но много болно. Всичко у него беше така, силно. Той като личност беше силна личност беше и много силен интелект с много желязна логика. И умееше, като беседва с тебе, да ти хване противоречията и твоята нелогичност да я представи срещу тебе. Такава логика имаше, разбирате ли? То е малко като софистите както са го правили, но логично го правеше. След като изживя това съмнение той го сподели това с мене. Аз много тежко го преживях, не можех да приема повечето от нещата, които казваше за Учителя, но имаше неща, които аз не познавах. Но знаех как са и там съм се поддавала малко на негово влияние.
към текста >>

3. 3. Землетресенията и тяхното предсказване. Факти и мнения

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., книжка 4, стр. 117-123)

Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност.
Възможно ли е предсказване на землетресенията? Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на землетресенията'' Много естествено е, че преди да се сложи този въпрос, требва да бъде раз-гледан друг - едно по-пълно описание, донякъде и обяснение на по-близките и далечни причини, които предизвикват землетресенията и след туй чак вече да се сложи логически въпросът и изхождащи от тях да се направи заключението. Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят!
към текста >>

4. 5. Землетресенията и тяхното предсказване (Продължение и край)

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 8-9, стр. 232-235, 265)

Това е една заблуда, една нелогичност, която никой здравомислещ ум не може да допусне и приеме, ако цени себе си.
Човечеството ще направи значителна крачка напред, ако водачите му са по-малко тесногръди. Но същевременно престъпление вършат, според нас, всички ония учени, които днес употребяват своя научен авторитет да твърдят на хората неистини. А една подобна, съществена по своята последица неистина е, че землетръсите (па и други природни явления) са изолирани. Явления, в които човек е само безучастен зрител. без никакво отношение. Това е една заблуда, една нелогичност, която никой здравомислещ ум не може да допусне и приеме, ако цени себе си. Ние не сме и за това религиозно схващане, което смята, че Господ наказва тоя или оня за неговите грехове. Колко смешни са наистина нашите понятия за едно най-мъдро Върховно Същество, като Го правим съдия на всекидневните наши погрешки! Та то само от занимание с нашите глупости би изгубило своето време напразно. А и каква привилегия и грандомания е наистина да искаме да се занимава с една прахолинка повече, отколкото с ония милиарди вселени, на които Той е също тъй творец. Според нас, ако съществува едно върховно мъдро Същество, то се занимава с творчество - а предоставя на своите творения да измислят сами наказанията си.
към текста >>

5. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

Те се задоволяваха да твърдят, че битието предхожда мисълта, допущащи неволно нелогичността, че делото може да предхожда твореца си, защото нито помисляха, че самото битие - животът, е една реализирана мисъл на някое по-висше същество, както и всички наши творения са само реализирани наши мисли; че ако има едно «дадено» (с което мнозина съвременни философи започват своите обяснения), то несъмнено и логично е да се допусне, че съществува и нещо, което дава, и че това «нещо» трябва, по необходимостта на логиката, да се намира вън от това, с което се оперира.
Но ако новите политици насилят така, старите политически схващания не са по-благородни - те, усетили почвата под краката им да се люлее, не избират средства, отричат историческия опит, забравят човещината - тъкмо тия стимули, които някога им помогнаха да заемат това пьрвенствующо обществено положение. Левите и десните крайности се допират със своите кървави похвати над главите на недоумяващото человечество. А едновременно с тоя духовен упадък, или, по-право - тъкмо заедно и поради него - се явяват и физическите разстройства - хилядите болести и страдания, защото ненапразно един мъдрец казва, че человек е това, което мисли, може и иска да е! Но материалистичното разбирание на света не можеше да задоволи че-ловечеството, въпреки своята проста схема за обяснение на природните събития, което го правеше удобно, приемливо за всички, даже и за посредствените умове. Напротив, человечеството, което бе видяло между себе си в свойто минало истински велики духове в историческия си живот, пред дълбочината на чиито философски умове то бе свикнало да благоговее - не можеше да се задоволи с плитките и широки изводи, които даваха лесно обяснение на всички факти, без да разрешават основния въпрос, който именно обосноваваше всичко останало. Те се задоволяваха да твърдят, че битието предхожда мисълта, допущащи неволно нелогичността, че делото може да предхожда твореца си, защото нито помисляха, че самото битие - животът, е една реализирана мисъл на някое по-висше същество, както и всички наши творения са само реализирани наши мисли; че ако има едно «дадено» (с което мнозина съвременни философи започват своите обяснения), то несъмнено и логично е да се допусне, че съществува и нещо, което дава, и че това «нещо» трябва, по необходимостта на логиката, да се намира вън от това, с което се оперира. Ето защо материалистическата философия, като една река, която се разлива по някое плоско и равно поле, се разклони по всевъзможни посоки, като изгуби почти всецяло своята дълбочина. Но като реакция срещу нея, като реакция на това люшкане на обществото без съществени морални устои, като противовес на едно преситено и отиващо си вече малцинство от избраници, което се е уморило да желае и изпълва прищевките си - на което въображението не стига вече да изнамери нови наслади, след като бе изпитало всички стари на разлагащата се някога Римска империя - се вдигат масите, които смятат, че имат дял от тоя живот, като несъмнени творци на неговите блага. Популяризирането на науката, демократичността на политическите строеве и акционерните и кооперативни икономически предприятия изтъкват вече еднакво решително значение, както на личността, която разполага с материалните средства, така и на работника - живия инвентар, който дава смисъл и оплодотворява фактически капитала. Но лишено от някакво здраво духовно сцепление, вдъхновявано от мате-риалистичното разбиране на морала, непросветено от някакви високи идеали, освен от собствените изгоди, като висше благо, което се маскира по хиляди начини, но ясно изпъква особено в последната война - голямата част от съвременното человечество се раздели не само държава срещу държава, но дори в собствения си дом - родни братя застанаха едни срещу други! На много места те и днес са готови да се нахвърлят едни срещу други само защото мненията им по един или други въпрос са различни!
към текста >>

6. VIII. В отговор на една защита

(Църковен вестник, г. XXXII, бр. 44, 12.ХII. 1931 г, стр. 524-525)

3706) били приведени откъслечни сведения от онова, що Дънов говорил пред следователя, а тия сведения подчертавали една несвързаност и нелогичност, която не отговаряла на действителността.
А колкото се отнася до пасажа, че имало беседи на Дънова, преведени на всички езици, това не ни е възможно да проверим и предоставяме на читателите, ако мислят, че г-н Лулчев не лъже, да му повярват. Това е всичко, което г-н Лулчев говори в защита на Дъновото учение. Фрази, недоказани твърдения и прекомерно надуване на факти, колчем се засяга «творчеството» на Дънова. Но защитникът на Дъновото учение не е пропуснал и да се поразсърди на в. «Зора», защото в него (бр. 3706) били приведени откъслечни сведения от онова, що Дънов говорил пред следователя, а тия сведения подчертавали една несвързаност и нелогичност, която не отговаряла на действителността. Господин Лулчев бие в чука, а не в наковалнята. Той не отрича верността на цитираните в «Зора» пасажи, а само забелязва, че те били откъслечни. Та що от туй? Нима като се поставят тези пасажи в логическа връзка(!), тъй както те стоят в цялостното признание на Дънова, ще намалят с нещо неблагоприятното впечатление за техния автор? Колкото и да хитрува г-н Лулчев, като се опитва да прави ignoratio elenshi, не може да ни убеди, че човек със здрава психика, когато е изправен пред един следовател, може да говори: «аз мога да предизвикам температура от 4000 градуса и ти ще изгориш като въглен, а аз ще стана невидим.» А Дънов тези думи, както пише «Зора», ги е казал на следователя (по-подробно за другото, казано от Дънова, вж в «Ц.
към текста >>

7. 1. “Аз съм един прост събеседник

Глава 2. По следите на казаното

Обикновената логика за Него беше нелогичност.
Ние преживяхме събитието и живяхме край Него, слушахме Словото и великото сякаш открехна края на завесата, за да видим новото, което бавно пристъпваше прага на уморената от борби земя. Нищо вече не звучи неразбрано, далечно и не сгрято от непосредствения допир на живота, който звучеше и пееше край нас. Като ценни бисери започнахме да събираме казаното, което щеше да ни помогне да изразим не само онова, което успяхме да видим и открием, но и да отнемем възможността за всякакви неточни и двусмислени коментари около живота и делото Му. Трудно би било да се сведе всичко у Него до някакви познати мерки и облици. Неговите методи бяха различни, индивидуални, неуловими в тяхната дълбочина, неподчиняващи на познатата и общоприета логика. Обикновената логика за Него беше нелогичност. Неговата мисъл се изливаше по непознати и необхватни закони. Речта, обаче, беше винаги ясна, точна, недвусмислена, близка до човешкия ум и сърце и отговаряща по магичен начин на всички човешки тежнения и нужди от всичките области. “Аз не разглеждам религията като съвременните философи, нито като съвременните схоластици, нито като съвременните проповедници. Аз не минавам за проповедник, нито за схоластик, нито за философ, но за един прост събеседник.” Никой не би дръзнал да го нарече с едно от тези трите названия. Проповедници, философи и схоластици продължаваха да съществуват, те бяха познати и популярни личности и умееха "добросъвестно" да си вършат своята работа.
към текста >>

8. 12. Реалността е вечно настояще.

Глава 6. Разкриване на реалността

Ние, които си позволяваме да коментираме и нека бъдем упрекнати, че пристъпваме към същността на въпроса като съзерцатели, изказваме нашите мисли спокойно и не лишени от логичност по наша преценка.
Днес старото разбиране е опровергано. Чудното е там, че тъкмо тази земя с три милиарда живи същества човеци и двойно или тройно повече животни, може да бъде нещо като топка подхвърлена наслуки, безпричинно, лишена от основен принцип, лишена от велика разумност, а съдбата на тия живи същества, подхвърлени на произвола на съдбата и всичко това случайно, обвито в някакъв закон измислен от хората, закон на необходимостта. Невъзможно е да си представим земята и живота в нея от това гледище освен като нещо неразбрано, хаотично, случайно. Много предстои на човека да мисли по тези въпроси и науката ще извърви много път, докато промени методите си и се добере до истината. Дали ще тръгне по пътя на аналогията или на доказателства, нейна си работа, но тя непременно ще опре до безизходната улица. Ние, които си позволяваме да коментираме и нека бъдем упрекнати, че пристъпваме към същността на въпроса като съзерцатели, изказваме нашите мисли спокойно и не лишени от логичност по наша преценка. Когато гледаме живота или живота ни гледа през хилядите очи на природата, която не желае да бъде третирана като гръбница, макар и великолепна. Земята не обича смъртта и както морето изхвърля труповете, водата е премного чиста и подвижна, за да се справи с тази материя, лишена вече от дух. И колкото тя ласкаво поема и носи живото тяло в обятията си, толкова тя е сурова и безпощадна към мъртвото. Земята, обаче, не може да го изхвърля, тя е от друго естество, наричат я майка и с право, затова тя мигом се залавя с превръщането, бърза и тя като водата да се освободи от смъртта, а същевременно да освободи и човека - едно от многобройните й деца. Законът на безсмъртието започва да действува в онзи миг, когато тялото остава само, безкрайно самотно, бедно като сирак, развенчан от своята корона.
към текста >>

9. 1. Планината

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Каква логичност и каква тривиалност в нашия умствен хоризонт!
Редък планински час, когато синевата на небето се разлива мека и приятна галеща очите, когато нежния зефир си тананика сладка песничка, когато красотата на отразяващите се облаци в прозрачните води на езерата се надпреварват и езерните води ти подаряват невиждана хубост и покой. Какво би могла да ни каже науката и как би отговорила на нашия странен въпрос? С какво тя би разширила и задълбочила нашето усещание и нашето възхищение от величието на планината, която се разкрива пред нас, не само в неповторимата си красота и мощ, но и с нейния вътрешен замисъл, с неотразимата идея, вложена там определена, ясна, жива? Трепваме и излезли от рамките на рационалистическото мислене, невъзмутимо спокойно сега, досущ като учени се питаме - нима обикновеното човешко творение надвишава по замисъл и по определена наситена идейност тоя величествен планински строеж? Чудно, как не сме имали време да помислим върху това! Каква логичност и каква тривиалност в нашия умствен хоризонт! Колко ограничено сме мислили и колко е беден човек, лишен от полета на въображението и от дъха на пламенната фантазия. Не е нужно всред тая феерия от красота и през тоя чудесен миг да изричаме някоя научна теория, хипотеза или дори и научен факт. Нека в тоя час да не навлизаме в дверите на науката. Нека в тоя приказен час си останем прости хора, малко поети в сърцето и не лишени от въображение. Кой може да ни забрани да мечтаем и да изразяваме нашите видения?...
към текста >>

10. 115. Статията „За невежеството на учения”, отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков срещу Учителя Дънов / Сава Калименов.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: не съществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния” материалистически мироглед.
Такива са днес всички ония „учени”, в чиито души съществува една здраво вкоренена „фобия” против всичко „окултно” и които се нахвърлят с ярост, с всички простени и непростени средства против всичко, което е от естество да разколебае основите на материалистичния мироглед. Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост. Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме. Това е един истински, сериозен и основателен страх за днешните материалисти от всякакво покушение срещу техния идол - стройно изградения материалистически мироглед, с когото те са се срастнали и от когото те на никаква цена не биха искали да се разделят. За всички учени и неучени, образовани и невежи подръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо. И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: не съществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния” материалистически мироглед. Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм, умствен мързел и страх от истината? Ако ти действително търсиш истината, ако ти наистина си способен да отидеш след нея докрай, аки ти наистина я обичаш повече от всички свои и изобщо човешки фетиши, то ти трябва да я приемеш, ти трябва да я последваш и да извадиш от нея всички необходими заключения, дори и тогава, когато те събарят из основа целия твой досегашен мироглед, дори и тогава, когато трябва да се разделиш завинаги с всичките си възлюблени и скъпи за сърцето ти схващания за човека, за живота и света Тъкмо това учените материалисти не могат да направят, тъкмо тази голяма задача те не се чувстват способни да разрешат. Тъкмо тази безрезервна преданост към истината, към самата истина, липсва у тях, и затова те се дърпат уплашени при всеки намек за факти, за действителни явления и събития в живота, които са от естество да разклатят основите на възлюбления им и според тях непоклатим, единствено възможен и единствено научен материалистичен мироглед. „Невъзможно” - ето думицата, която веднага изпъква на устата на всеки материалист, па бил той и най-учения измежду тях, винаги, когато на вниманието му се предлага някой факт, който нарушава стройността на неговата система на схващания. „Невъзможно”-Да! Защото отвръщате погледа си, защото отказвате да се занимаете и да разгледате сериозно един сериозен въпрос, и защото, като камилската птица, предпочитате да наврете главата си в пясъка, за да не видите опасността, която заплашва изкуствените построения на вашия ум.
към текста >>

11. Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Тодоров е поместена статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност”, като доказва психоаналитичната основа на дъновизма. 6.
В сп. „Душевно здраве” кн. 9-10, год. II, 1940 от с. 279-284 от К. Д. Тодоров е поместена статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност”, като доказва психоаналитичната основа на дъновизма. 6. В сп. „Душевно здраве” кн. 9-10, 1940 г. от с. 291-303, от д-р Кирил Чолаков в рубриката „Именити психопати” е публикувана статията „Лев Толстой” доказва за психопатичните заложби на големия писател.
към текста >>

12. 121. Наука или ограничение. Статията „Наука или ограничение” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 272

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Тодоров „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност”.
121. НАУКА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЕ В.К.: Вестник „Братство”, брой 272 има една твоя статия защита срещу нападките от сп. „Душевно здраве” срещу Учителя. С.К.: Да, беше написана статия в брой 9-10 на „Душевно здраве” от 1940 г. от някой си К. Д. Тодоров „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност”. В.К.: Много атакуват Учителя. Вероятно са подкупени от църквата. С.К.: Ако прочетеш статията ще видиш, че те нищо не разбират нито от източна, нито от западна мистика. В.К.: Тук в същия брой има и друга статия „Толстой психопат ли е? ” - отговор на Чолаков.
към текста >>

Едно такова, най-обикновено, разбира се, надценяване средствата, възможностите и достиженията на материалистично обагрената наука намерихме в статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност” от К. Д.
Но понеже никой не може да живее без известна своя концепция за света, и съвременните образовани хора, вярващи във всемогъществото и безсъмнената положителност на днешната наука, са си изработили свои мерки и понятия за реално и нереално, за логично и нелогично, за нормално и ненормално, за научно и ненаучно, за естествено и „свръхестествено” и т.н. Разбира се, тия мерки и понятия не почиват върху нищо абсолютно-те са в пълния смисъл на думата относителни, т.е. временни, непостоянни, човешки схващания, които далече не отговарят на действителното положение на нещата. Те са залъгалки за тия, на които липсва някаква по-твърда база. И въпреки това, тия, които боравят с тях, ги считат за достатъчно здрава база и достатъчно силно оръжие, за да се нахвърлят с тях върху неща, чиято здравина и жизненост са изпитани в течение на много хилядолетия на човешката история. Едно такова, най-обикновено, разбира се, надценяване средствата, възможностите и достиженията на материалистично обагрената наука намерихме в статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност” от К. Д. Тодоров, поместена в последния брой 9-10 на сп. „Душевно здраве”. Преди всичко, коя е сигурната положителна и истински „научна” мярка на автора, както и на всички ония, които мислят по подобие на него, за „логично” и нелогично”? Кое е логично и кое е нелогично? Ако ти гледаш земята, застанал върху една точка от нейната повърхност, и не притежаваш други, предварителни знания, разбира се, за тебе ще бъде напълно логично, че тя не е нищо друго, освен една плоскост.
към текста >>

са все от същия характер, както и беседите на Учителя - те всички са лишени от външната систематика и привидната логичност на днешните „научни съчинения”.
Защото само едни слепи фанатици и маниаци биха подържали, че съвременната наука има някакви положителни знания за същината - за скритите пружини на живота. Щом е така, днешните учени не могат да обхванат живота в неговата същина и целокупност, естествено е, че те не могат и нямат право да се произнасят с пълна сигурност и за това - кое е логично и кое е нелогично. Авторът на поменатата статия, както и мнозина други, отричат стойността на учението на беседите на Учителя, защото те били „без форма и без догма” - защото в тях не проличава някаква стройна системност, някакъв установен ред, какъвто те са свикнали да виждат в научните съчинения на нашето време. Обаче, неоспорима истина е, че всички свещени писания, от най-дълбока древност до днес, всички велики откровения на човечеството, без никакви изключения, са му давани винаги в тази същата „безсистемна”, „нелогична” и „нестройна” форма. Живото знание, духовният хляб на народите, който е бил и продължава да е неговата насъщна храна за хилядолетия и чиято творческа сила е изградила великите цивилизации на цялата човешка история - свещените писания на браманисти, будисти, християни, мохамедани и т.н. са все от същия характер, както и беседите на Учителя - те всички са лишени от външната систематика и привидната логичност на днешните „научни съчинения”. Разбира се, това ни най-малко не може да опровергае факта, че в „безсистемните”, „нелогични и изпълнени с противоречия” откровения на човечеството се съдържат вечни, безсмъртни и скъпоценни истини за живота, докато често стройните и логични системи на учените са само кухи постройки, без никакво вътрешно съдържание и устойчивост, които рухват при първия удар на изпитанието. Защо това е така? Защото „нелогичните" и „противоречиви" откровения на Божествения дух съдържат в себе си вечните истини на живота, които са източник на творчество и безсмъртие, докато „логичните" и „стройни” научни системи на „учените” - невежи, съдържат отровни заблуждения, чийто резултат е разрушение и смърт. Ние, разбира се, ни най-малко не се опълчваме против науката. Нейното предназначение е да носи светлина за човека и ние твърдо вярваме, че по-рано или по-късно, тя ще разбие тежките окови, в които е окована днес и ще приеме ролята на своето истинско предназначение.
към текста >>

13. 123. Основа на новото учение. Статията „Основа на новото учение” / Сава Калименов. Г. 13, бр. 272, 15.02.1941, с.;1, 4.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Обвинява го в нелогичност, и че основата на неговото учение е древно-индийската мъдрост.
Те носят нещо повече в себе си и от него дават на света. Да, те не са като обикновените люде, защото ако бяха като тях, те не биха дали нищо, а щяха да се ровят в тинята на живота както правят всички. Проявата на тия велики люде не е ненормална, както я виждат нашите авторитетни български „лекари", а напълно нормална, здрава и положителна, защото те дават нещо от себе си, което ползва другите, те поне могат да осветят пътя на ония, които могат да виждат. В една от последните книжки на списанието ,Душевно здраве” е поместена статия от К. Д. Тодоров, в която автора клейми Г-н П. Дънов. Обвинява го в нелогичност, и че основата на неговото учение е древно-индийската мъдрост. Само това твърдение е достатъчно да изложи автора на поменатата статия, че той дава мнение и заключение без да е чел нещо от Г-н Дънов, или, ако е чел нещо, той не е проникнал внимателно в писаното, не се е отнесъл към него с всичката сериозност или като е чел единствената му цел е била да търси погрешки. От всичко онова, което той е писал в тая статия се вижда ясно, че той излага всичко тенденциозно и се отнесъл извънредно леко към въпроса, защото учението на Г-н Дънов не е основано на древно-индийската мъдрост, а на ХРИСТИЯНСКОТО УЧЕНИЕ на всички научни положителни постижения на чистия спиритуализъм, на положителни знания, а най-главно основата на учението, което проповядва Учителя П. Дънов е висшата Любов, оная Любов, която вдъхновява светията и чистите души, които търсят искрено Истината и правдата в живота. Да, новото учение няма догматични форми. Защото догмите сковават духа и го правят негоден за живота.
към текста >>

14. 2.15.1.8. Проф. Михаил Арнаудов.

Иначе цялото поведение на Илариона от 1848 до 1864 г., през две заточения, остава загадка, или по-скоро една жизнена нелогичност.
Тъпчилещов), но скоро дошло опомнянето. Той обаче дава особена цена на писмото-изповед на Илариона от 9 март 1869 г., което, макар да представлява една тенденциозна защита, е все опак надеждна опора. А в това писмо Иларион се изтъква като борец за православие (с. 193). Това становище е сериозно, особено като се приемат като надеждна опора както писмото-изповед на Илариона от 9 март 1869 г., тъй и други някои свидетелства, идващи от органите на Пропагандата. При такова осветление, поведението на Илариона следва да се обясни не като колебливост между две силни течения, без национално-идеологична и вероизповедна твърдост, а като църковно-политически ход, който си служи с измамата на една „временна еклипса”, за да придвижи църковния въпрос чрез съдействието на Руското посолство и при отстъпчивостта на Патриаршията. Иначе цялото поведение на Илариона от 1848 до 1864 г., през две заточения, остава загадка, или по-скоро една жизнена нелогичност. _______________________________________ 263) По връзките на Неофита Бозвели и Илариона с Чайковски и лазаристите в Цариград М. Арнаудов пише и в голямата си монография „Неофит Хилендарски Бозвели”, София, 1930, с. 661 сл. Основавайки се на свидетелството на самия Чайковски, авторът убедено отбелязва, че лазаристът Боре, въпреки усърдното си залягане, не е успял да преобърне в католицизъм двамата духовници, които бяха намерили временно убежище в лазаристкия манастир „Сан Бенедето“. М. Арнаудов и тук правилно преценява ролята на руския посланик Титов като неблагоприятна за Неофита и Илариона поради връзките им с полските емигранти и с католическите мисионери (с.
към текста >>

0.64215612411499