Търсене в беседите за 'Килия'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 22 резултата в 21 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. В дома на Отца

И започнала да живее един чист и свят живот не само в килията си, но и на сиромасите говорела за своя годеник и им разправяла за своята опитност.
А те мислят, че като повярват в Исуса Христа, че Той е дошъл и пострадал на земята, с това се свършва всичко. Той казва: „Думите, които ви аз говоря, са дух и живот“, туй слово като приложите в живота си, то ще ви спаси. Аз ще ви приведа сега един малък разказ за някоя си светица. Тя е из католишката църква. Екатерина Сиенска, млада мома, която се решила да се не жени и да живее свят живот, понеже ѝ се явил Христос, и тя се е залюбила в него, и казала: „За никого не искам да се женя, аз отсега нататък сгодих се за Христа“. И започнала да живее един чист и свят живот не само в килията си, но и на сиромасите говорела за своя годеник и им разправяла за своята опитност. Сега някой си млад момък от дворянско произхождение – случката е станала в Италия – посетил града Сиена. У него се зародила идеята да повдигне селяните. Но гражданите поискали да се освободят от него, хванали го и решили да му наложат смъртно наказание. Той бил млад, на 25 години. Отивали католишките свещеници, говорели му за обръщане, но той казал: „В никакъв Господ не вярвам: ако имаше Господ, нямаше тъй да ме накаже“.
към беседата >>

2. Проява на разумните сили в природата

Или ще седнеш в килията си, все по някакъв начин ще сгънеш ръцете си, те все ще заемат някакво положение.
И няма да се минат 5–10 минути, ще се изпълниш с радост. Ще кажете: „Без движения не може ли? “ – Не може без движения. Как без движения? Ще седнеш на земята, ще прекръстосаш краката си, натук-натам, все ще вземеш някоя поза. Или ще седнеш в килията си, все по някакъв начин ще сгънеш ръцете си, те все ще заемат някакво положение. И светии да имаме, пак ще имат някакви движения. Разправяше ми един господин, че не можал да си обясни защо Иван Томов, той го наблюдавал, под калпака си имал скрита една шарена шапка, със златни нашивки, като с гайтани. После, под съдраното му кюлче имал един шарен колан. Един ден отиват някои млади, искат да го бият, да му направят някоя пакост. Той снема кюляфа си, остава шарената шапка, изважда колана и почва да лекува.
към беседата >>

3. Твърдата храна

Аз влязох в килията ти с лошо намерение, но разкайвам се, готова съм да изменя начина на живота си.
В това време пръстът му горял. Той си причинил тази болка съзнателно, за да отклони ума си от мислите на своята посетителка. Той си казал: По-добре пръстът ми да гори, отколкото сърцето. И наистина, по-добре е да изгори пръста на човека, защото той е един малък уд от тялото му, отколкото да гори сърцето, което съставя почти целия човек. Като видяла всичко това, жената се смутила от своето поведение и казала на светията: Моля ти се, извини ме! Аз влязох в килията ти с лошо намерение, но разкайвам се, готова съм да изменя начина на живота си. Свали пръста си от пламъка! Тази твоя постъпка събуди в мене желание да водя чист живот, да служа на Бога, на ближните си и на себе си, както ти служиш. Някой страда, пъшка, отчайва се и казва: Няма вече живот за мене. Казвам: не бивайте толкова маловерни. Следвайте пътя към Бога и не се плашете.
към беседата >>

4. Непреривно движение

(втори вариант)

Той се моли, но той дава заповеди от килията да му донесат да яде. (втори вариант)
Когато ние се стремим към Бога, ние казваме трябва да вярваме. Тази вяра трябва да има отношение към нас, какво благо ще донесе за развиването на моите способности, за развиването на моите чувства, за развиването на моя организъм. Вярата ни към Бога Бог ще определи и средата, в която аз съществувам, тази вяра трябва да знае какво ще произведе в дадения случай. Тогава, ако вие искате да подобрите вашето материално състояние, вие не може да имате положението на един калугерин, който целия ден се моли в стаята. Калугеринът се моли, по други му носят в стаята да яде. Той се моли, но той дава заповеди от килията да му донесат да яде. Ти като калугерина с мотиката ще се молиш, ще копаеш, ще се молиш, ще копаеш това е в реда на нещата. Казва: "Не съм навикнал, трябва да имам стая, да се моля." Вие се заблуждавате. В света не съществува такъв закон в природата. Н природата и молитва, и работа едновременно вървя т и мисъл, и чувства, и воля всичко това едновременно става. Да се молиш, и по пътя може да имаш една хубава молитва.
към втори вариант >>

5. На планината

Проникне ли любовта в затвора, вратата на килията се отваря, затворникът хвърля дебелата си дреха, отваря прозореца и се разговаря с надзирателя.
Следователно, ако искате да се отворят хората за вас, обикнете ги. Те веднага ще отворят прозорците си, ще ви се усмихнат, ще ви приветстват. Ако мразите хората, веднага студът нахълтва в сърдцата им. Те затварят прозорците си, обличат дебелите си дрехи и не се разговарят с вас. Омразата е затвор, в който и затворникът, и надзирателят са чужди един за друг. Проникне ли любовта в затвора, вратата на килията се отваря, затворникът хвърля дебелата си дреха, отваря прозореца и се разговаря с надзирателя. И двамата стават приятели. Дето влезе любовта, оковите падат от краката на затворниците, и те излизат на свобода. Казвате: Какво ли мисли Бог за нас? Който се интересува от мнението на Бога, той е готов да се жертва за Него. Той познава Бога.
към беседата >>

6. Точка на равновесие

Цял ден седи в килията си, жив човек не вижда.
Може ли да страда човек, който живее в светлина? Страда само онзи, който е в затвор и на тъмно. Такова е положението на всеки човек на земята. Всеки човек, който живее на земята, е затворник. Като стане сутрин от сън, той иска да погледне нагоре, да види простора на небето, но главата му веднага се удря в железа – затворник е. Цял ден седи в килията си, жив човек не вижда. Само един път през денят ще дойде надзирателят, ще му подхвърли нещо за ядене и ще си отиде. Не е лесно да се справиш с условията на затвора. Като ученици, вие не трябва да роптаете против условията, при които живеете, но да разбирате Божиите пътища. Защо и за какво страдате, не питайте, но изучавайте смисъла на страданията. Ако сте син на някое семейство, не питайте защо са ви пратили там, но поддържайте красиви синовни отношения към майка си и баща си; поддържайте красиви отношения към братята и сестрите си.
към беседата >>

7. Отиване и връщане

Тя се приближила до прозореца, леко похлопала и казала: „Моля ви се, аз съм пътничка, обърках пътя, не мога да се върна дома си; вън е страшна буря и виелица, цяла съм замръзнала, приемете ме в килията си, защото тук рискувам да загина.
Тъй щото вие трябва да разберете вътрешния смисъл на думата муха; мухата представлява страданието, което кацва на носа ви и ако вие махнете към него да го прогоните, това показва, че не сте разбрали дълбокия смисъл на това страдание. Който разбира смисъла на страданието, той ще остави мухата на носа си – тя сама да хвръкне, а през това време той ще учи. Значи мухата представлява страданията или изкушенията в Живота – разумният човек лесно се справя с тях. Един руски светия бил поставен на голямо изкушение от една красива, но лека мома, също рускиня; един ден тя се хванала на бас със свои другари и другарки, че може да изкуси този светия, за чистотата на когото говорили всички хора от местността, дето той се подвизавал. Една вечер тя тръгнала с компания към манастира, дето живял светията; нощта била тъмна, студена, със сняг до колене. Тя се приближила до прозореца, леко похлопала и казала: „Моля ви се, аз съм пътничка, обърках пътя, не мога да се върна дома си; вън е страшна буря и виелица, цяла съм замръзнала, приемете ме в килията си, защото тук рискувам да загина. В името на Бога, помогнете ми! ” Той й отворил, но останал изненадан – пред него не седяла измръзнала нещастна пътница, но красива здрава мома. Тя веднага се хвърлила към него, започнала да го прегръща, обаче той внимателно я отстранил и поканил да седне, след това запалил една свещ и турил един от пръстите си на пламъка й. Момата внимателно следяла всичко, което светията вършил, и останала учудена и засрамена в себе си, като чула как пръстът на светията се пържел и църкал в пламъка на свещта. Тя веднага паднала на колене пред него и започнала да иска извинение за своята долна постъпка.
към беседата >>

8. Душата ми е отегчена от живота ми

Хванат ме полицаите, турят ме отново в затвора, заключат здраво килията и казват: „Тук има ред и порядък.
Реално е това, което никой не може да ти вземе. За мен е реално това, което всеки момент може да ми помага във всички радости, скърби, страдания, неволи и мъчения. Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен. Ако аз съм в един затвор и знам как да изляза, а не излизам, който ме гледа няма ли да каже: „Колко е хладнокръвен този човек! Може да излезе от затвора, а седи вътре." - Представете си обаче, че след като съм в затвора, дето отвън ме пазят стражари, те поглеждат по едно време вътре, не ме намират, търсят ме тук-там и най-после ме виждат вън да се разхождам свободно. Хванат ме полицаите, турят ме отново в затвора, заключат здраво килията и казват: „Тук има ред и порядък. Тук ще стоиш! Ти,трябва да се подчиниш на законите на държавата" След малко отново ме виждат отвън свободно да се разхождам. Какво ще кажат на това съвременните хора? Това може ли да стане? Възможно е.
към беседата >>

9. Разтоварване на съзнанието

(втори вариант)

Тя не трябва да се явява в килията му, в тайния кът на душата му. (втори вариант)
Може да е някоя светица, и тогава някой млад момък се явява в нейната мисъл. Това са отношения. Вие ще кажете - това е лесна работа. Може да е лесна за обикновените хора, но светията се намира в безизходен път. Защото той се възмущава от смелостта на момата да се яви пред него. Тя не трябва да се явява в килията му, в тайния кът на душата му. Той се чуди отде се е промъкнало това същество. Тя му казва: "Слушай, животът има друг смисъл. Има една слаба страна." Тази младата мома не трябваше да знае кога светията се моли. Щом знае тя кога той се моли, то отиде вече. Тя има по-тънки разбирания, отколкото той.
към втори вариант >>

10. Граници в живота

Погледне към тавана на своята килия - небе няма.
Казваш, че не искаш да живееш, но разбираш ли значението на тези думи? Не искаш да живееш, това значи: този живот, който сега живееш, не го искаш повече. Много естествено! Ходиш по кръчмите, ядеш, пиеш; този кръчмар те бие, онзи те бие и най-после казваш: Дотегна ми този живот, не искам повече да живея, станах за посмешище. Какво е положението на затворника? Погледне към тавана на своята килия - небе няма. Погледне към изток, никакво слънце не вижда; погледне към запад - също, никакво слънце не вижда. Потърси с поглед някой от своите близки - баща, майка, брат, сестра - никого не вижда. Само стъпките на стражаря чува отвън - стои с пушка и го пази. Ако вашето небе е помрачено, слънцето ви не изгрява и не залязва и не можете да се ориентирате, къде сте тогава? Казвам: в затвор сте.
към беседата >>

11. Силата на възможностите

(втори вариант)

И двамата ги тургат в една килия вътре. (втори вариант)
Това е една задача, аз ви превеждам сега. Мъча се сега да намеря квадратурата на кръга и като намеря тази квадратура, да извадя кубическия корен на този квадрат. Представете си, че този богатият човек е турен в затвора, със златни букаи, осъден е до живот; после и другият връщат назад. И двамата умрели ги връщат назад; и двамата са виновни за нещо. За да умира човек, трябва да е извършил едно голямо престъпление, защото не можеш да умреш, без да извършиш едно престъпление; а пък другия го връщат и го тургат в много прости железни букаи. И двамата ги тургат в една килия вътре. И двамата се разхождат и дрънкат с букаите. Сега богатият има едно качество, с което той може да се хвали. Слушай, казва, виждаш ли тези букаи са златни! (Учителят вдига краката си един след друг и ги показва). Сиромахът показва своите и казва: Железни са.
към втори вариант >>

12. Да известят на учениците Му

Турят и двамата в една килия, разхождат се там.
Тогава отива при другия ученик и казва: "Даваш ли своя сандък, трябва ми." "Давам сандъка и всичко каквото имам, само ме извади! " И двамата излизат из сандъците навън. Но бедата е, че въпросът не се е разрешил още. Понеже има едно дело, заведено против престъпленията им, хващат ги и двамата за техните престъпления, осъждат ги на вечен затвор - милиардера за сто години и бедния за сто години. Турят им окови по десет килограма на краката, само че на богатия турят златни вериги, а на сиромаха турят вериги от желязо. Турят и двамата в една килия, разхождат се там. Онзи богатият е тщеславен, казва: "Моите букаи са златни, твоите са от желязо, има кой да ти ги направи." Но въпросът е там, че разрешението не седи и в тия букаи. Питам: какво го ползват богатия милиардер едни букаи от десет килограма злато, когато туй злато не може да го употреби? Той спи с тях, става с тях, дрънкат, само дето дрънкането на златото е малко по-друго, отколкото на желязото. Обаче идват двама техни приятели и единият пита богатия: "Аз ще те освободя от затвора, но какво ще направиш със своите букаи? " Онзи мисли.
към беседата >>

13. В Неговата Любов

Тръгнала тя от килия на килия и една вечер гледа през една пукнатина, че две калугерки запалили една свещ, турили яйцето на един тел и започнали да го пекат на пламъка на свещта.
Има един анекдот. В един голям манастир живели калугерки и една благочестива игуменка. По правилата не е трябвало да имат кокошки, но игуменката е обичала да яде яйца. И понеже забелязала, че тези яйца изчезват някъде – и калугериците обичали да ядат яйца, и най-после дала разпореждане да не се кладе огън в килиите, за да не се пекат яйцата там. Но след като дала това нареждане, забелязала, че яйцата пак изчезвали. Тръгнала тя от килия на килия и една вечер гледа през една пукнатина, че две калугерки запалили една свещ, турили яйцето на един тел и започнали да го пекат на пламъка на свещта. Тя като гледала, гледала, казва: „Гледай ти, пустият дявол какъв мурафет измислил.“ Дяволът бил наблизо и казал: „Не ме обвинявай, този мурафет аз за пръв път го виждам.“ Ние всякога искаме да стоварим своята вина върху някого. Не е благородно. От нас зависи да опечем яйцето или да не го опечем, да го изядем или да не го изядем. Не дяволът ни е накарал, но има естествен закон. Човек трябва да се храни.
към беседата >>

14. Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи

(втори вариант)

В килията имало чаршаф. (втори вариант)
Полицията хванала един английски апаш и го сложила в затвора с вързани ръце и крака. Понеже било вечер, те му оставили една запалена свещ. Когато полицаите си отишли, той с усилия се добрал до свещта. Подложил вързаните си ръце над свещта. Въжето прегоряло и той си освободил ръцете, направил същото и с краката. В килията имало чаршаф. Той го накъсал на ленти, направил си въже и се измъкнал през прозореца. И при най-лошите условия да попаднеш, Господ все ще ти остави една запалена свещ, една пролука. Използвай ги. Друг е Въпросът дали е право. В този случай аз оценявам разумността на този апаш, това, че той е използвал свещта за да се освободи.
към втори вариант >>

15. Всичко, което чух

Те мислят, духовният свят е особен, обича само човек да седи в някоя килия, да съзерцава и да мисли, да е пожълтял, побледнял, само живее в една мистификация.
Зрението и слушането, това са висшите сетива на човека. Осезанието се занимава с физическия свят, вкусът със света на чувствуванията, мирисът е малко съединителна нишка между умствения и чувствения свят. Слушането и зрението те са висшите сетива, или така наречения духовен свят. Хората нямат представа за духовния свят. Казват, духовен човек, имат много погрешни схващания. Те мислят, духовният свят е особен, обича само човек да седи в някоя килия, да съзерцава и да мисли, да е пожълтял, побледнял, само живее в една мистификация. Всички материалисти в света живеят една мистификация. По-голямо заблуждение не съм виждал от хората, които живеят в сегашния свят. И ако искате заблуждения, там е заблуждението. Защото мислят, че имат всичко, а нищо нямат. Материалният свят няма нищо реално, абсолютно нищо реално няма.
към беседата >>

16. За да бъдете синове

Вратата на килията му се отвори и те дойдоха до стражата, която спеше.
Облечи дрехата си и скоро вън. Той не знаеше дали е буден или не. Ангелът му каза: Хайде, скоро се обувай. После ангелът бутна оковите му и те паднаха. Той го поведе. Вратата на килията му се отвори и те дойдоха до стражата, която спеше. Ангелът го изведе навън и му каза: Хайде да си вървиш и да не казваш къде отиваш. Като излезе на улицата, Петър се огледа да види дали не е сън това. И като видя, че е действителност, отиде при братята си. Казва се, че в това време братята му били на молитва, молили се по някакъв начин да му помогне невидимият свят. Всеки човек има помощници от невидимия свят, които идват да му помагат.
към беседата >>

17. Божественият порядък

Ако сте затворник и ви отворят вратата на килията, какво означава това?
Сега, няма да говоря върху дванадесетте, защото не сте гениални музиканти, за да познавате всичките, но едно, две, три качества може да знаете. Човек пее, понеже живее; човек пее, понеже чувства; човек пее, понеже мисли. За тия три неща вие пеете: първо, че живеете, второ, че чувствате и трето, че мислите. Например, какво придобивате, когато мислите? Вие трябва да знаете как да разсъждавате. Ако сте затворник и ви отворят вратата на килията, какво означава това? Вие започвате вече да мислите как да излезете навън, т. е. имате вече свобода. Мисълта е свободно отворена врата, през която трябва да излезете от едно състояние и да влезете в друго. Това можете да го направите чрез музика. Човек, който не може да излезе през вратата, е парализиран, органите му не функционират.
към беседата >>

18. Радостни и весели

По някакъв начин тя успяла да се вмъкне в килията му.
] Той вдигна глава и рече: „Който е безгрешен, той пръв да хвърли камък върху нея.“ Не е лесно да бъдеш безгрешен. Светията се увива като червей, мъчи се да се освободи от своето минало. Светията има много по-големи мъчнотии и изкушения от обикновения човек. Един светия – отшелник, живял в един руски манастир, дето се предал в служене на Бога. Една аристократка, руска княгиня, решила да го изкуси. По някакъв начин тя успяла да се вмъкне в килията му. Като разбрал намерението й, той турил пръста си на горящата свещ и спокойно я наблюдавал. Поразена от видяното, тя паднала на колене пред него и започнала да се моли. От този момент в нея станал преврат: тя се отказала от лошия си живот и се обърнала към Бога. Колко хора днес са готови да турят пръста си в горящата свещ и да се избавят от изкушението? Казано е: „Съблазънта неизбежно ще дойде.“ Всеки човек е изложен на съблазън.
към беседата >>

19. Не дири своето си

(втори вариант)

Заповядала да се не пали огън в никоя калугерска килия. (втори вариант)
В един монастир живеели калугерици, учили се на благочестив живот. Игуменката била добра жена. Имала доста кокошки в монастира, които снасяли изобилно яйца. Обаче тя забелязала, че яйцата изчезват некъде. Подозирала, че калугериците пекат яйцата, без да ги вижда да ги пекът. Заповядала да се не пали огън в никоя калугерска килия. Така тя мислила, че никъде няма да се пекат яйцата. Но за нейно учудване забелязала, че яйцата изчезват некъде. Една вечер тръгнала тя от килия на килия да наблюдава какво правят калугериците. Некъде калугериците се молили, некъде се смеели, некъде се разговаряли. На едно место забелязала две калугерки свързали едно яйце на един тел и го пекат на една свещ.
към втори вариант >>

Една вечер тръгнала тя от килия на килия да наблюдава какво правят калугериците. (втори вариант)
Обаче тя забелязала, че яйцата изчезват некъде. Подозирала, че калугериците пекат яйцата, без да ги вижда да ги пекът. Заповядала да се не пали огън в никоя калугерска килия. Така тя мислила, че никъде няма да се пекат яйцата. Но за нейно учудване забелязала, че яйцата изчезват некъде. Една вечер тръгнала тя от килия на килия да наблюдава какво правят калугериците. Некъде калугериците се молили, некъде се смеели, некъде се разговаряли. На едно место забелязала две калугерки свързали едно яйце на един тел и го пекат на една свещ. Тя извикала: “Този дявол на какъв мурафет ги е научил! ” Дяволът казал: “Не ме обвинявайте, този мурафет и аз за пръв път го виждам.” Игуменката запитала тогава дявола какво да прави. -“Не отглеждай кокошки в монастира.” -“Мен ми трябват малко яйца.” -“Щом, казва, на тебе ти трябват и на калугерките трябват.”
към втори вариант >>

20. Станало раздор

Но забелязала, че като престанали да кладат огън, пак яйцата се губели; и една вечер тръгнала по килиите, от килия на килия, да разглежда през прозореца какво правят калугерките.
Във всички има един благороден подтик, но когато искаме да приложим туй, което отвътре усещаме, чувствуваме нещо отвън се случва, че не можем да го приложим както трябва. И тогава ние се намираме в онова противоречие, в което се намирала една игуменка. Ще ви приведа този пример, за да изясня този раздор. Понеже била голяма икономистка, доста яйца продавала и видяла, че яйцата се изгубват, намерила, че при всяко огнище на калугерките изчезвали в огъня, дематериализирали са се. Издала едно нареждане, че е грехота да се кладе огън в килиите на калугерките и казала, че трябва да се пекат на Слънцето, понеже този огън е от Бога. Но забелязала, че като престанали да кладат огън, пак яйцата се губели; и една вечер тръгнала по килиите, от килия на килия, да разглежда през прозореца какво правят калугерките. Гледа, запалена е доста голяма църковна свещ и едно яйце е турено на тел, че на пламъците отгоре калугериците го пекат. Тя се учудила и казва: „Пустият му дявол, какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил наблизо, чул и казва: „Не ме обвинявай, че и аз за пръв път виждам този мурафет.“ Ние, в света, каквото става, го туряме на гърба на дявола, все на дявола минава, като че ние в това не вземаме никакво участие; но по някой път и дяволът се учи от нас. Не трябва да осъждаме дявола. Понеже един свещеник говорил много против дявола и една вечер се изтъпанил в стаята му и казва: „Ти защо говориш против мене?
към беседата >>

21. Божественият ден

(втори вариант)

Една малка килия ще й дадат, ще вземе с хобота. (втори вариант)
Ако вие зимно време сте в един пчелин, колко дажба ще ви дадат? Тридесет хиляди пчели има в един обикновен кошер, има около дванадесет кила мед, да прекарат зимата. Делете по колко мед ще се падне на тридесет хиляди пчели. Много малка дажба им се дава. Пчелите нямат чинии, нямат вилужки, прибори. Една малка килия ще й дадат, ще вземе с хобота. Тази пчела е благодарна. Хубава е храната, която се дава. Аз бих ви препоръчал храната на пчелите, много хубава е, най-чистата. Хората се развалят от много ядене на сладко. Докато ядеш мед, ти си здрав.
към втори вариант >>

1.1941258907318