НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
163
резултата в
82
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява
килията
, за да отключат и освободят Учителят.
А това е било по времето, когато министър председателя на правителството е Андрей Ляпчев, който е бил лидер на Демократическата партия, която фактически е управлявала страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник кмет на град София. Той има власт и голям пост. А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя.
Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява
килията
, за да отключат и освободят Учителят.
Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията. Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията". Сълзите на очите на полицая изразяват благодарността си към брат Начо, който се застъпва за него.
към текста >>
Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал
килията
".
Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят. Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията.
Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал
килията
".
Сълзите на очите на полицая изразяват благодарността си към брат Начо, който се застъпва за него. Директорът на полицията гледа озадачено, а брат Начо му казва: „Ти не разбра ли, че такъв човек не се арестува? " Онзи мълчи и нищо не може да разбере. А брат Начо отива веднага на ул. „Опълченска" 66 и там вижда Учителя, че е седнал в столовата, в приземния етаж и пие чай заобиколен от сестрите.
към текста >>
2.
53. ЗАДРУГА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската
килия
, казармата, даже и затворническата
килия
, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода.
Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга?
Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската
килия
, казармата, даже и затворническата
килия
, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода.
Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес и то от най-малкото. Нека още днес, а не утре да помогнем задругата кой с каквото може! Верният в малкото е верен и в многото е казал Христос.
към текста >>
3.
14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И в карцер, и в
килия
бях, не отстъпих.
Аз бях обмислил всички отговори. И не можеха да ме преклонят колкото и да се мъчеха и да се опитваха да призная работи, които не са. Големи борби изкарах там в затвора - девет месеца следствие. Искаха да ме заставят да се подпиша за работи, които не са ставали. Казах: „Не".
И в карцер, и в
килия
бях, не отстъпих.
Те умееха да монтират процеси, като че ти правиш самопризнание. Как може такова нещо, би се запитал нормален човек. Но не можеха да създадат процес срещу Братството така както го бяха замислили. Накрая го насочиха срещу мен. Осъдиха ме 12 години на затвор.
към текста >>
4.
28. ТЕРМОС С ГОРЕЩА ВОДА ОТ СЛЕЗНАЛИЯТ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Към 10 часа сутринта се чу как един минава, отваря
килия
след
килия
и пак я затваря.
От превъзходство на положението си или за него друго? Но на следващия ден ме прехвърлиха в най-строгия сектор на затвора. Никола Антов имаше някакъв приятел там като началник и беше им говорил, че аз съм престъпник и много опасен човек и затова те взеха решение да вземат такива мерки срещу мен. Там където ме изпратиха, там държаха убийците и престъпниците. След един два дни дойде 1 май, а това бе един голям празник на комунистическата власт.
Към 10 часа сутринта се чу как един минава, отваря
килия
след
килия
и пак я затваря.
Дойдоха пред моята килия, отвориха, вътре влезна един военен с чин полковник и ми зададе следния въпрос: „Имате ли нужда от нещо? " Аз едвам се изправих и казах: „Ще може ли да ми се дава сутр5ин и вечер по един термос с гореща вода за пиене, защото страдам от язва и не мога да се храня." Полковникът се обърна към дежурния офицер на затвора и му нареди: „Запишете в тефтера - термос с гореща вода два пъти на ден." И се подписа под нареждането. Нямаше как - трябваше да изпълнят нареждането. Купиха термос от моите пари, които бях оставил на гардероба и наистина започнаха да ми носят топла вода в термоса по два пъти на ден. Това ме спаси.
към текста >>
Дойдоха пред моята
килия
, отвориха, вътре влезна един военен с чин полковник и ми зададе следния въпрос: „Имате ли нужда от нещо?
Но на следващия ден ме прехвърлиха в най-строгия сектор на затвора. Никола Антов имаше някакъв приятел там като началник и беше им говорил, че аз съм престъпник и много опасен човек и затова те взеха решение да вземат такива мерки срещу мен. Там където ме изпратиха, там държаха убийците и престъпниците. След един два дни дойде 1 май, а това бе един голям празник на комунистическата власт. Към 10 часа сутринта се чу как един минава, отваря килия след килия и пак я затваря.
Дойдоха пред моята
килия
, отвориха, вътре влезна един военен с чин полковник и ми зададе следния въпрос: „Имате ли нужда от нещо?
" Аз едвам се изправих и казах: „Ще може ли да ми се дава сутр5ин и вечер по един термос с гореща вода за пиене, защото страдам от язва и не мога да се храня." Полковникът се обърна към дежурния офицер на затвора и му нареди: „Запишете в тефтера - термос с гореща вода два пъти на ден." И се подписа под нареждането. Нямаше как - трябваше да изпълнят нареждането. Купиха термос от моите пари, които бях оставил на гардероба и наистина започнаха да ми носят топла вода в термоса по два пъти на ден. Това ме спаси. Наистина разбрах, че ангели Божий слизат в ада.
към текста >>
5.
29. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ В СВЕТЛИНА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всеки ден тя - светлината светеша в полумрачната
килия
и всяка нощ тя светеше там на стената закрепена, зафиксирана като голям портрет - един на един метър.
И тук те не можеха да доказват нищо, защото фактите говореха, че други бяха крали и то тези с помощта, на които те искаха да ликвидират Братството. Аз бях болен, силите ми намаляваха, не можех да се движа, но знаех, че трябва да издържа, защото знаех, че имах помощта на Учителя. И тя дойде видима. Една сутрин когато станах видях образа на Учителя като фотография във вид на светлина на стената срещу мен. Този образ на Учителя и тази светлина на стената се запази цели 40 дни през време на следствието.
Всеки ден тя - светлината светеша в полумрачната
килия
и всяка нощ тя светеше там на стената закрепена, зафиксирана като голям портрет - един на един метър.
Аз само благодарех шепнешком. Когато ме изкарваха от килията и когато ме въвеждаха надзирателите на затвора не виждаха нищо. Значи те не я забелязваха. Но моите очи бяха отворени и аз я виждах ежедневно, ежечасно, ежеминутно. Разбрах, видях и се убедих, че Учителят е тук при мене и ми помага.
към текста >>
Когато ме изкарваха от
килията
и когато ме въвеждаха надзирателите на затвора не виждаха нищо.
И тя дойде видима. Една сутрин когато станах видях образа на Учителя като фотография във вид на светлина на стената срещу мен. Този образ на Учителя и тази светлина на стената се запази цели 40 дни през време на следствието. Всеки ден тя - светлината светеша в полумрачната килия и всяка нощ тя светеше там на стената закрепена, зафиксирана като голям портрет - един на един метър. Аз само благодарех шепнешком.
Когато ме изкарваха от
килията
и когато ме въвеждаха надзирателите на затвора не виждаха нищо.
Значи те не я забелязваха. Но моите очи бяха отворени и аз я виждах ежедневно, ежечасно, ежеминутно. Разбрах, видях и се убедих, че Учителят е тук при мене и ми помага. А щом Учителят е тук, щом е при мен в ада, то ще се разрушат стените адови както през времето на Христа, когато мина през ада след смъртта си на Голгота и освободи от там всички затворници. Трябваше да дойде това време, когато веригите на Петър в тъмницата на Римската империя да бъдат свалени от ангела Господен със Сила и Мощ.
към текста >>
6.
32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След време идват ония надзирателите в
килията
ми и казват: „Вземи си багажа и ела".
Когато нещо не е справедливо аз му казвам - не. А когато е справедливо - ще си мълча." „Ти издигаш култ към личността тук." „Аз издигам тук култ към труда. За мен той е свещен. Чрез него ние си изкарваме прехраната. От резултата му вие ще получите награди и похвали, а държавата няма да харчи пари за нашия хляб." Онези млъкнаха и ме отпратиха.
След време идват ония надзирателите в
килията
ми и казват: „Вземи си багажа и ела".
Имаха решение да ме накажат. Заради това, че аз бях майстор на бригадата не ме затвориха в карцера, защото нямаше кой да ръководи, но решиха да ме накажат по друг начин. Заведоха ме в стаята на циганите и там ми определиха място за спане. А всички цигани бяха криминални затворници. В затвора бе строго забранено да се смесват политически с криминални затворници.
към текста >>
Като ме върнаха аз поисках да бъда поставен в самостоятелна
килия
и да няма никой при мене.
„Освобождавам майстора от задълженията и дежурствата за подържане чистотата на стаята." А в стаята бе такава чистота каквато и наполовина нямаше в килиите на политическите затворници. Наистина те ме уважаваха много, защото се бях застъпил за затворниците и затова, че бях организирал бригада за работа. Когато някой от циганите получеше колет ми подаваха и на мен от скромните ястия. „Майсторе, моята циганка е чиста, на ти от моя писмет." А каква организация само имаха! Два месеца стоях при тях, а после ме върнаха.
Като ме върнаха аз поисках да бъда поставен в самостоятелна
килия
и да няма никой при мене.
Управата много се учуди, защото за затворниците най-тежкото наказание е да бъдат поставени сами в килия и да няма с кого да разговарят. А аз в килията си почивах и работех с мисълта си непрекъснато. А това е първостепенна задача на човека. Да работи с мисълта си и да се моли с душата си - това е целта на ученика на земята. С циганите се разделихме много приятелски.
към текста >>
Управата много се учуди, защото за затворниците най-тежкото наказание е да бъдат поставени сами в
килия
и да няма с кого да разговарят.
Наистина те ме уважаваха много, защото се бях застъпил за затворниците и затова, че бях организирал бригада за работа. Когато някой от циганите получеше колет ми подаваха и на мен от скромните ястия. „Майсторе, моята циганка е чиста, на ти от моя писмет." А каква организация само имаха! Два месеца стоях при тях, а после ме върнаха. Като ме върнаха аз поисках да бъда поставен в самостоятелна килия и да няма никой при мене.
Управата много се учуди, защото за затворниците най-тежкото наказание е да бъдат поставени сами в
килия
и да няма с кого да разговарят.
А аз в килията си почивах и работех с мисълта си непрекъснато. А това е първостепенна задача на човека. Да работи с мисълта си и да се моли с душата си - това е целта на ученика на земята. С циганите се разделихме много приятелски. Човеците са навсякъде едни и същи само когато заработи и човешкото у тях.
към текста >>
А аз в
килията
си почивах и работех с мисълта си непрекъснато.
Когато някой от циганите получеше колет ми подаваха и на мен от скромните ястия. „Майсторе, моята циганка е чиста, на ти от моя писмет." А каква организация само имаха! Два месеца стоях при тях, а после ме върнаха. Като ме върнаха аз поисках да бъда поставен в самостоятелна килия и да няма никой при мене. Управата много се учуди, защото за затворниците най-тежкото наказание е да бъдат поставени сами в килия и да няма с кого да разговарят.
А аз в
килията
си почивах и работех с мисълта си непрекъснато.
А това е първостепенна задача на човека. Да работи с мисълта си и да се моли с душата си - това е целта на ученика на земята. С циганите се разделихме много приятелски. Човеците са навсякъде едни и същи само когато заработи и човешкото у тях. А човешкото у тях е онази Божествена нишка, която присъствува във всеки човек.
към текста >>
7.
39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА Бях последствен девет месеца и бях поставен сам в
килия
напълно изолиран от света.
39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА Бях последствен девет месеца и бях поставен сам в
килия
напълно изолиран от света.
Това е целта на служителите на ада. По всяко време през деня и през нощта ме извикваха и по няколко следователи ме разпитваха със всякакви средства и ме караха да дам показания, които им са угодни. Обвиняваха ме, че съм убил Магдалена. Онази, която носеше табела на главата си „Жертва на Дънов". Обвиниха ме, че сме горели пари с чували през време на обмяна на парите през 1947 г., но аз не се предавах.
към текста >>
8.
40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА През зимата докато траеше следствието в
килията
ми доведоха едно малко момче, което бе обвинено заради родителите си, които също били в затвора.
40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА През зимата докато траеше следствието в
килията
ми доведоха едно малко момче, което бе обвинено заради родителите си, които също били в затвора.
Обвиненията са били политически. Водеше се следствие срещу това момче. Малко момче, а подследствен. Моята килия бе на няколко етажа под земята. В ада няма въпроси, на които може да се учуди човек.
към текста >>
Моята
килия
бе на няколко етажа под земята.
40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА През зимата докато траеше следствието в килията ми доведоха едно малко момче, което бе обвинено заради родителите си, които също били в затвора. Обвиненията са били политически. Водеше се следствие срещу това момче. Малко момче, а подследствен.
Моята
килия
бе на няколко етажа под земята.
В ада няма въпроси, на които може да се учуди човек. Тук всичко е възможно. Поставиха го това момче при мен в килията, защо и аз не зная. А тук имаше един нар и няколко изтъркани войнишки одеала. Бе зима, студено и нямаше печка.
към текста >>
Поставиха го това момче при мен в
килията
, защо и аз не зная.
Водеше се следствие срещу това момче. Малко момче, а подследствен. Моята килия бе на няколко етажа под земята. В ада няма въпроси, на които може да се учуди човек. Тук всичко е възможно.
Поставиха го това момче при мен в
килията
, защо и аз не зная.
А тук имаше един нар и няколко изтъркани войнишки одеала. Бе зима, студено и нямаше печка. Голям студ. Момчето трепери, зъбите му тракат. Аз го завих с моята шуба, отвън с дебел вълнен плат, а отвътре с дебела кожа.
към текста >>
Завих момчето и за да не замръзна цяла нощ се разхождам в
килията
и правя гимнастика.
Момчето трепери, зъбите му тракат. Аз го завих с моята шуба, отвън с дебел вълнен плат, а отвътре с дебела кожа. Бяха ми я оставили по незнам каква си случайност. Някой им беше изтрил от съзнанието самия факт, че аз имам шуба и че с нея не студувам. Забележете това, защото при разпитите и поради моето разклатено здраве те всячески се стремяха аз първо да се срина физически и след това да падна духом.
Завих момчето и за да не замръзна цяла нощ се разхождам в
килията
и правя гимнастика.
Така запазих момчето от замръзване и себе си. Беше голяма борба - разпити със следователя и борба със студа в килията. А имах и още един човек, за когото трябваше да се грижа. Момчето оживя от студа, приключиха му следствието и го оправдаха. Преди да го пуснат аз помолих момчето за една услуга.
към текста >>
Беше голяма борба - разпити със следователя и борба със студа в
килията
.
Бяха ми я оставили по незнам каква си случайност. Някой им беше изтрил от съзнанието самия факт, че аз имам шуба и че с нея не студувам. Забележете това, защото при разпитите и поради моето разклатено здраве те всячески се стремяха аз първо да се срина физически и след това да падна духом. Завих момчето и за да не замръзна цяла нощ се разхождам в килията и правя гимнастика. Така запазих момчето от замръзване и себе си.
Беше голяма борба - разпити със следователя и борба със студа в
килията
.
А имах и още един човек, за когото трябваше да се грижа. Момчето оживя от студа, приключиха му следствието и го оправдаха. Преди да го пуснат аз помолих момчето за една услуга. Аз бях напълно изолиран в затвора и търсех начин да влезна във връзка с-Мария, която трябваше да ми отговори на три въпроса, защото отговорите на тези три въпроса ми трябваха за следствието. За една ориентация.
към текста >>
Но и тук слезна ангел Господен, влезна в един от началниците на затвора и му нареди да поставят това момче в моята
килия
.
Но ако са отрицателни отговорите на 1-вия, 2-рия и третия въпрос то да се закърпят на три редове с черни конци. Момчето запомни всичко много добре, излезна от затвора, срещнало се с Мария и предаде всичко. Когато Мария изпрати изпраното и изгладено бельо, пристигнаха и чорапите и с тях дойдоха отговорите и на моите три въпроси. Момчето бе запомнило всичко наизуст. Тук нямаше молив и хартия, защото тук бе 13-тия кръг на ада.
Но и тук слезна ангел Господен, влезна в един от началниците на затвора и му нареди да поставят това момче в моята
килия
.
Така дойде помощта от Невидимия свят в 13-тия кръг на ада. Следствието продължаваше да се води, но аз бях вече ориентиран за много неща и не можех да допусна грешка. Бях с ясна мисъл и с будно съзнание.
към текста >>
9.
41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК След процеса, след като получих присъдата управата на затвора искаше да ме сложи в обща
килия
, където бяха други политически затворници по религиозни мотиви.
41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК След процеса, след като получих присъдата управата на затвора искаше да ме сложи в обща
килия
, където бяха други политически затворници по религиозни мотиви.
Но аз отказах и поисках самостоятелна стая - килия. Управата на затвора се учуди на това, защото затворниците трудно издържаха сами и търсеха да имат контакт с други човешки същества. Самотата ги смазваше. Те отначало ми отказаха. Казах им, че ако не ми дадат самостоятелна килия няма да работя.
към текста >>
Но аз отказах и поисках самостоятелна стая -
килия
.
41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК След процеса, след като получих присъдата управата на затвора искаше да ме сложи в обща килия, където бяха други политически затворници по религиозни мотиви.
Но аз отказах и поисках самостоятелна стая -
килия
.
Управата на затвора се учуди на това, защото затворниците трудно издържаха сами и търсеха да имат контакт с други човешки същества. Самотата ги смазваше. Те отначало ми отказаха. Казах им, че ако не ми дадат самостоятелна килия няма да работя. А точно тогава аз обучавах затворниците на занаят как да строят, за да бъдат изпратени на строежите.
към текста >>
Казах им, че ако не ми дадат самостоятелна
килия
няма да работя.
41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК След процеса, след като получих присъдата управата на затвора искаше да ме сложи в обща килия, където бяха други политически затворници по религиозни мотиви. Но аз отказах и поисках самостоятелна стая - килия. Управата на затвора се учуди на това, защото затворниците трудно издържаха сами и търсеха да имат контакт с други човешки същества. Самотата ги смазваше. Те отначало ми отказаха.
Казах им, че ако не ми дадат самостоятелна
килия
няма да работя.
А точно тогава аз обучавах затворниците на занаят как да строят, за да бъдат изпратени на строежите. Водеха ме като бригадир на бригадата. А пред официалните власти, понеже ние работехме на държавни постройки аз получавах заплата на инженер, но ми даваха 10% от нея. Даваха ми 22 лв. В тази килия се чувствах много добре, бях сам със себе си, сам подреждах мислите си, не ми прачеха другите и бях самостоятелен.
към текста >>
В тази
килия
се чувствах много добре, бях сам със себе си, сам подреждах мислите си, не ми прачеха другите и бях самостоятелен.
Казах им, че ако не ми дадат самостоятелна килия няма да работя. А точно тогава аз обучавах затворниците на занаят как да строят, за да бъдат изпратени на строежите. Водеха ме като бригадир на бригадата. А пред официалните власти, понеже ние работехме на държавни постройки аз получавах заплата на инженер, но ми даваха 10% от нея. Даваха ми 22 лв.
В тази
килия
се чувствах много добре, бях сам със себе си, сам подреждах мислите си, не ми прачеха другите и бях самостоятелен.
Това изумяваше всички, защото най-голямото наказание на затворниците беше да бъдат поставени в самостоятелни килии. Беше ги страх от самотата и не можеха да се справят с нея. Причината бе, че в ада кръжаха онези души, онези заминали души, които бяха изпратени в ада. Те въртяха около тях, влизаха в затворниците и те не можеха да се справят с тези чужди влияния. А те свързваха тези натрапливи мисли и състояния, че идват от самотата.
към текста >>
Ето, какво представлява цената на самотата и цената на самостоятелната
килия
, която избрах по мое собствено желание.
Причината бе, че в ада кръжаха онези души, онези заминали души, които бяха изпратени в ада. Те въртяха около тях, влизаха в затворниците и те не можеха да се справят с тези чужди влияния. А те свързваха тези натрапливи мисли и състояния, че идват от самотата. Така си обясняваха, но нещата бяха от друг порядък. Истината бе, че всички бяхме подложени и трябваше да изтърпиме на силите адови и на преизподнята, на пъкъла.
Ето, какво представлява цената на самотата и цената на самостоятелната
килия
, която избрах по мое собствено желание.
към текста >>
10.
42. ЧОВЕШКАТА ДУША, КОЯТО РАЗЦЪФТЯ В 13-ТИЯ КРЪГ НА АДА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Бяха го изпратили при мен в
килията
.
42. ЧОВЕШКАТА ДУША, КОЯТО РАЗЦЪФТЯ В 13-ТИЯ КРЪГ НА АДА Имаше един помак, казваше се Реджеб и бе политически затворник, защото беше бунтувал помаците.
Бяха го изпратили при мен в
килията
.
Беше смазан като човек от следствието. За два месеца след свършване на следствието аз му върнах духа изгубен по време, на следствието. Пях му от песните на Учителя, говорих му за Бога, разказах му за света на светиите. А колко приказки му разказах за Аллах и бедуините. Аз знаех десетки арабски приказки.
към текста >>
11.
46. ПЪРВАТА МИНУТА В ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Сложиха ме в
килия
без прозорци, затвориха желязната врата и ме оставиха на тъмно.
46. ПЪРВАТА МИНУТА В ЗАТВОРА Дойдоха у дома, арестуваха ме и ме туриха в затвора. Когато ме натикаха в затвора още в първата минута на първия ден веднага искаха да ме смажат. Заведоха ме по стъпалата надолу на три етажа под земята.
Сложиха ме в
килия
без прозорци, затвориха желязната врата и ме оставиха на тъмно.
Аз веднага станах и изпях една песен на Учителя на висок глас. Рекох си: „Вие ще ме уплашите мене! " Те не знаят какъв е живота на ученика. Той не трепери за живота си. Следствието продължи девет месеца.
към текста >>
12.
47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В
килията
има една дъска.
От къде ли са я учили? Кой им я преподавал? През вечер, през две ме викат на разпит. Понякога и през по-голям интервал. Те не бързат, те имат време, времето е тяхно.
В
килията
има една дъска.
Ако я бутнеш и тропнеш с нея означава, че искаш разговор със следователя. Ама аз не се докосвам до нея. Аз този следовател не го търся. Минаваха 15-20 дни - аз не търся никого. Не щях да говоря с него.
към текста >>
13.
48. ГЛАДЪТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
48. ГЛАДЪТ Поставиха ме в
килия
три етажа под земята.
48. ГЛАДЪТ Поставиха ме в
килия
три етажа под земята.
Без прозорец и без осветление. За храна започнаха да ми слагат месо, защото знаеха, че съм вегетарианец. Аз не се докосвах до тяхната храна. Пиех само вода. Те ми се чудеха и знаеха, че така сам ще падна в клопката, защото гладът ще ме свали на колене и аз сам ще им се предам.
към текста >>
На стената в
килията
в неземна светлина винаги за мен стоеше денонощно образът й ликът на Учителя.
Пиех само вода. Те ми се чудеха и знаеха, че така сам ще падна в клопката, защото гладът ще ме свали на колене и аз сам ще им се предам. Минаха 20 дни, аз отслабнах, едвам се държах на краката си и се олюлявах, когато трябваше да вървя. Придържаха ме под лактите, когато ме водеха на разпит, защото щях да се строполя на земята. Тогава сметнаха, че е момента да ме сломят, но духът ми бе бодър и крепък.
На стената в
килията
в неземна светлина винаги за мен стоеше денонощно образът й ликът на Учителя.
Той Го бе изпратил и поставил там, за да ме укрепи. Аз знаех, че съм под Негова защита. Едва издържах физически, но не се давах. Те се чудеха защо не ям. Аз не ядех, защото стомаха ми не ми приемаше храна.
към текста >>
14.
56. ПРЕДАТЕЛИ И ПРЕДАТЕЛСТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Сложиха Буров в моята
килия
.
Това беше лъжа и инженерите го бяха намразили, защото заради него бяха в затвора. Заради неговата слабост те бяха в затвора. А причината бе на друго място. А тя беше в онези, които желаеха да ги отстранят като инженери от мините. За затворниците инженери Буров беше повече от предател.
Сложиха Буров в моята
килия
.
В началото помислих, че са го сложили да ме подслушва и шпионира, но разбрах после, че това е един нещастен човек, който бе смазан психически. Беше останала будната му съвест, която го ядеше отвътре и не му даваше мира, че е дал лъжливи показания. Той непрекъснато говореше с мене, че е дал неверни показания и че е вкарал в затвора невинни хора. Моята задача бе да го подпомогна да се съвземе. И аз го направих.
към текста >>
Всеки ден той се вайка в моята
килия
и плаче, че ви е предал без да имате някаква вина, че заради неговите показания сте в затвора." Те ме оглеждат и мълчат.
А ако имаха възможност биха го разкъсали на парчета. И успях да им оправя отношенията. Казвам им: „И Вие да бяхте на негово място, щяхте да направите същото. Сега да сте като него и всички ще ви мразят. Благодарете, че не сте на неговото място, защото той носи и вашата омраза и съвестта го мъчи, че ви е предал невинни.
Всеки ден той се вайка в моята
килия
и плаче, че ви е предал без да имате някаква вина, че заради неговите показания сте в затвора." Те ме оглеждат и мълчат.
Говорих им няколко пъти през ден същото. А те са работници в моята бригада. Накрая възприеха, че това е така, което казвам и че причината е на друго място. А те я знаеха много добре къде е и защо са хвърлени в затвора. Накрая ме попитаха: „Майсторе, кажи ни каква е истината в нашия случай." Изправям се, но аз по ръст стърча една глава над тях.
към текста >>
15.
57. ПРОЗОРЕЦ КЪМ ВИТОША
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Поставен съм в
килия
за подследственици.
57. ПРОЗОРЕЦ КЪМ ВИТОША В затвора следствието продължи девет месеца. Пълна изолация. С никого не се виждах. Никакво човешко лице извън затвора. Лицата на служителите и на следователите в затвора не бяха човешки лица, а това бяха служители на седмоглавия змей.
Поставен съм в
килия
за подследственици.
Милиционерът в затвора и в коридора е с гумени подметки на обущата, за да не се чува как се движи и има задължение да гледа пред ключалката от време на време да гледа както прави затворника. От време на време ме наглеждат през един отвор на вратата. Аз исках да видя през малкото прозорче горе планината Витоша, но не можех да стигна до него. Аз съм с висок ръст, но пак не стигам. А жадувах за планината.
към текста >>
Дойде и началника на затвора в моята
килия
, защото разбраха, че от моят прозорец се е задействувала алармената система.
Исках въздух от нея. Сетих се, че имам едно одеало, с което се завивам и го нагънах така, сложих го на земята, че като стъпя на него да стигна до прозореца и да зърна Витоша. Използвах през интервала, когато милиционера поглеждаше през дупката на вратата, покачих се и едва си допрях брадата до прозореца. В това време писнаха сирени и целия затвор бе вдигнат на крак. Аз се бях докоснал до алармената система на прозореца.
Дойде и началника на затвора в моята
килия
, защото разбраха, че от моят прозорец се е задействувала алармената система.
Разбрах, че не са видяли как съм се качвал на нагънатото одеало. Ако бяха разбрали щяха да го считат като опит за бягство. Началникът ме запита: „Защо се качи на прозореца? ". Аз направо отговорих: „Исках да видя Витоша." Той изобщо не очакваше такъв отговор от мене. Това го смекчи и строго каза: „За тази ти постъпка трябва да те сложа в карцера, но ти прощавам, защото си призна.
към текста >>
16.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Доведоха го напоследък в моята
килия
.
Комунистите ни гонят и то нас, които се наричахме техни братя. Обзе ги духът на Отрицанието, древния изкусител и враг на човечеството. Няма по-голямо нещастие от това. 34. Необикновена среща с Георги Радев, който си бе заминал през 1940 г. и който погребахме в Родопите.
Доведоха го напоследък в моята
килия
.
Типът е същият. Носа, очите, гласа, движенията, същата деликатна конструкция на тялото, изтънчен и изискан в обхода и маниери. Същото достойнство, същата несръчност и непохватност. Амбицията е, че е сръчен и всичко може да направи най-хубаво. Непрактичен, а си мисли, че е практичен.
към текста >>
В
килията
е като старей, може да ти даде сведения и упътвания по всички въпроси свързани с живота в затвора.
Той е изживял всички унижения, на които може да бъде подложен човекът без права, изпил е много горчиви чаши, улегнал е като камък покрит с мъх. Всички превратности на живота посреща с примирение и стоицизъм. Към живота на затвора се е приспособил като полип към своя камък. Създал си е свои навици и малки оскъдни удобства, трогателно скромни, които са богатството на сиромаха. Движи се със сигурност, достойнство и авторитет.
В
килията
е като старей, може да ти даде сведения и упътвания по всички въпроси свързани с живота в затвора.
Ползва се с уважението на всички и заслужено. Има широки познанства. Навсякъде среща приятели, с които е лежал. Те са като голямо семейство в скитничество, срещат се и се разделят. Срещите им са сърдечни, братски, споделят преживяното, осведомяват се за познати и приятели и се разделят все така примирени със всичко.
към текста >>
Седиш в затвора, в
килията
дни и месеци.
Бялото Братство не може да бъде слуга на една партия. Партията ще бъде слуга на Братството. Всемирното Бяло Братство е навсякъде в цялата Вселена. То е господар и на планетата. Няма какво да иска човек да завладява земята, тя си има Господар. 87.
Седиш в затвора, в
килията
дни и месеци.
Какво ще правиш? Времето бавно отминава във вечността, ти гледаш. А може и да пътуваш, затвориш очи и пътуваш в миналото, в бъдещето. Чудни възможности е дал Бог на човека. Опитва и смъртта и безсмъртието.
към текста >>
17.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Манастирската
килия
4.
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ (13.II.1902 г./26.II. – нов стил, гр. Казанлък–16.II.1979 г.) ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА София – 1966 г., документален магнетофонен запис, София 1974 г. 1. Детски години 2. Великата среща 3.
Манастирската
килия
4.
Решителната среща в Бялата къща 5. Първият ден на пролетта 6. Обществото около Учителя 7. Първите идейни насоки 8. Котвата 9.
към текста >>
18.
3.41. Трифон Кунев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Едната опитност е следната: „В
килията
бяхме седем души.
Той посещаваше Рилските езера с д-р Дафина Кьорчева. И когато излезна от затвора, от Сливенския затвор, аз се сближих с него и го питам: „Какво ще кажете за комунистическата партия? " „Някой - каза - ме питат, дали мразиш комунистите. Аз им отговарям: „Не ги мразя, аз ги жаля". И той ми каза две негови опитности от пребиваването му в затвора в Сливен.
Едната опитност е следната: „В
килията
бяхме седем души.
Обаче аз и един помак от Родопите, който беше осъден там на три години затвор заради това, че се опитал да бяга вън от границите на България и само аз и той си правехме молитва при закуска и обед, и вечеря. На него му изпращаха шарлан и си топехме в чинийка с него в килията. Само аз и той, така си обяснявам аз, бяхме освободени, щото само аз и той правехме молитви в знак на благодарност и при тия условия в килията. Бяхме освободени от затвора." Това е едната опитност. Втората опитност е също от затвора.
към текста >>
На него му изпращаха шарлан и си топехме в чинийка с него в
килията
.
" „Някой - каза - ме питат, дали мразиш комунистите. Аз им отговарям: „Не ги мразя, аз ги жаля". И той ми каза две негови опитности от пребиваването му в затвора в Сливен. Едната опитност е следната: „В килията бяхме седем души. Обаче аз и един помак от Родопите, който беше осъден там на три години затвор заради това, че се опитал да бяга вън от границите на България и само аз и той си правехме молитва при закуска и обед, и вечеря.
На него му изпращаха шарлан и си топехме в чинийка с него в
килията
.
Само аз и той, така си обяснявам аз, бяхме освободени, щото само аз и той правехме молитви в знак на благодарност и при тия условия в килията. Бяхме освободени от затвора." Това е едната опитност. Втората опитност е също от затвора. От време на време ме слагаха в карцер." Брат Трифон Кунев беше едър, могъща физическа конструкция. Разбира се килията много тясна, влага, вода, не може нито да седне, нито да се обърне - при едно такова физико - психическо състояние.
към текста >>
Само аз и той, така си обяснявам аз, бяхме освободени, щото само аз и той правехме молитви в знак на благодарност и при тия условия в
килията
.
Аз им отговарям: „Не ги мразя, аз ги жаля". И той ми каза две негови опитности от пребиваването му в затвора в Сливен. Едната опитност е следната: „В килията бяхме седем души. Обаче аз и един помак от Родопите, който беше осъден там на три години затвор заради това, че се опитал да бяга вън от границите на България и само аз и той си правехме молитва при закуска и обед, и вечеря. На него му изпращаха шарлан и си топехме в чинийка с него в килията.
Само аз и той, така си обяснявам аз, бяхме освободени, щото само аз и той правехме молитви в знак на благодарност и при тия условия в
килията
.
Бяхме освободени от затвора." Това е едната опитност. Втората опитност е също от затвора. От време на време ме слагаха в карцер." Брат Трифон Кунев беше едър, могъща физическа конструкция. Разбира се килията много тясна, влага, вода, не може нито да седне, нито да се обърне - при едно такова физико - психическо състояние. Той извиква: „Господи!
към текста >>
Разбира се
килията
много тясна, влага, вода, не може нито да седне, нито да се обърне - при едно такова физико - психическо състояние.
На него му изпращаха шарлан и си топехме в чинийка с него в килията. Само аз и той, така си обяснявам аз, бяхме освободени, щото само аз и той правехме молитви в знак на благодарност и при тия условия в килията. Бяхме освободени от затвора." Това е едната опитност. Втората опитност е също от затвора. От време на време ме слагаха в карцер." Брат Трифон Кунев беше едър, могъща физическа конструкция.
Разбира се
килията
много тясна, влага, вода, не може нито да седне, нито да се обърне - при едно такова физико - психическо състояние.
Той извиква: „Господи! " и само след няколко секунди се отваря вратата и грозно, сурово, грубо пазачът му казва: „Излез вън! " Това ми разказа брат Трифон Кунев от неговото пребиваване в Сливенския затвор. Беше приел учението на Учителя и Словото Му. „Молитвата е един апел към Небето и Небето отговаря на този апел.
към текста >>
19.
6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
3. МАНАСТИРСКАТА
КИЛИЯ
Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в
килията
на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот.
3. МАНАСТИРСКАТА
КИЛИЯ
Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в
килията
на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот.
В мен настъпи едно велико прозрение - схванах трагизма на тези две крайности. Тази вековна институция на човечеството, която напълно беше вече загубила своето историческо предназначение, беше преминала вече в своя упадък. Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота.
към текста >>
20.
6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За нас нямаше място в никаква
килия
.
" и ме арестуваха заедно с Лулчев. Заведоха ни долу, на Лъвовия мост, където беше сградата на бившата Обществена безопасност на бившия предишен режим. Бившият режим падна от власт, но сградата е останала и сега новата власт - комунистическа, я използва за същото, както предишната власт. Аз нямам заповед за арестуване, докато Лулчев имаше такава. Но интересното и странно бе, че когато отидохме там, видяхме, че там са арестувани всички министри, личности, общественици и различни фактори, които играеха голяма роля в българската предишна действителност.
За нас нямаше място в никаква
килия
.
Легнахме на едни дъски. Разговаряхме си помежду си. Те бяха много любезни към нас и не ни обискираха. И на сутринта Любомир Лулчев в 10 часа го извикаха на разпит. Аз, в знак на протест, обявих гладна стачка и не исках да се храня.
към текста >>
21.
7.20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Към края на втория месец, надвечер вратата на
килията
се отвори, извикаха ме по име и в
килията
влезе някакъв официален човек.
Беше забележително моето състояние на невинен човек, на такъв, с чиста съвест! Кажат ли в 10 часа вечерта „лягай", аз се намятах с моето зимно палто, лягах на сламеника и като метна отгоре едно от одеалата (те бяха с относителна чистота (!), заспивах много бързо. Чувствах се уморен, а нищо не тежеше на съвестта ми, както казах. Не се окайвах за този нещастен живот. Умен е затворникът, който не се безпокои за съдбата си.
Към края на втория месец, надвечер вратата на
килията
се отвори, извикаха ме по име и в
килията
влезе някакъв официален човек.
Едва познах в него прокурора Руменов. Той огледа обстановката, запита ме някои обикновени неща - „Какво правиш? " Отговорих му и аз с две думи - „Очаквам съдбата си! " Повече нищо. Нито пък аз се досетих да поискам нещо.
към текста >>
След това необходимо отклонение, ще се върна в обстановката на
килията
, какво се случи по-нататък.
" Обяснява й, че сме били заедно, че той станал брат, молили сме се заедно и т.н. Разказва този неканен гост, но кой ще му повярва - Веска ли? Ако аз съм наивен, тя бързо разбира нещата. Може и да е поплакала още в този момент, но е отпратила агента да си върви от дето е дошъл! Тя, във връзка със следствието и делото ми, е имала толкова разправии, че е била и в този случай с изострено внимание!
След това необходимо отклонение, ще се върна в обстановката на
килията
, какво се случи по-нататък.
Тъкмо се нахранихме, на другия ден по обяд отваря се врата и повикват по име съквартиранта ми. „Дай си багажа, дрехите и всичко твое! " Двама милиционери от охраната преглеждат обстойно всичко. Така се прави с човек, когото ще изпращат в друг затвор, или, ако го освобождават. Досетих се и аз, че наистина дошло е време да се приключи със съквартиранта ми.
към текста >>
Върнаха ме в
килията
, взех си багажа и ме отведоха в друга
килия
, пак в същия етаж.
Дадох обяснения, че по негово настояване стана това, макар че съм му казал безсмислеността на тази работа. Държеше се началникът така строго, че и аз се изплаших - имах кураж да запитам: „Ще ме биете ли за тази постъпка? " Другият в това време лее сълзи, моли началника: „Нали ще ме пуснете, аз не съм виновен, нали ми обещахте, че свърши следствието ми...? " Началникът гледа него, гледа мен, па вика милиционерите и казва: „Ще ги разделите веднага, да са в различни килии! " Повече нищо!
Върнаха ме в
килията
, взех си багажа и ме отведоха в друга
килия
, пак в същия етаж.
Бях сам! Мина някой и друг час, ето, довеждат при мен друг арестант, на глед турчин, има фес на главата, доста възрастен, ама изплашен, отчаян - толкова бива. Значи, това ще е новото ми съжителство - казах си - поне като е турчин, ще си упражнявам малките познания на турския език! Човекът край мен, явно е в по-голяма от моята беда, макар че и моето безпокойство не бе малко, като го гледам да плаче, разпитвам го това - онова, за да го поуспокоя. Опитвам се да говоря турски, той разбира, слуша, но ето че ми заговори на български.
към текста >>
Държи се както винаги сериозно и аз му казах, че съм в друга
килия
, отделиха ме от оня и причината е в някаква бележка, която намериха скрита у него.
В следващите дни много разговаряхме с него, разправи ми за патилата си в този арест, както и подробности за онова, което го е докарало като политически обвиняем. Хайде сега, да видя моят хал! Спя си аз пак спокойно, сутринта се повтаря всекидневието, но все трябва да направя нещо за разясняване. Имах право, без да ме вика следователят, аз да поискам да отида при него. Така и направих, в резултат той нареди да ме отведат в стаята му.
Държи се както винаги сериозно и аз му казах, че съм в друга
килия
, отделиха ме от оня и причината е в някаква бележка, която намериха скрита у него.
Следователят само ми възрази: като сте объркали тази работа, сега началникът ще се занимава с вас! Отпрати ме пак обратно в килията... Мина още един ден, аз все съм в безпокойство! Дойде ми мисълта, да поискам да се явя и при началника на следователите. Пак имах това право, поисках и той ме повика. От разговора ми с началника нямах някакво осветление по моята по-на-татъшна съдба.
към текста >>
Отпрати ме пак обратно в
килията
... Мина още един ден, аз все съм в безпокойство!
Спя си аз пак спокойно, сутринта се повтаря всекидневието, но все трябва да направя нещо за разясняване. Имах право, без да ме вика следователят, аз да поискам да отида при него. Така и направих, в резултат той нареди да ме отведат в стаята му. Държи се както винаги сериозно и аз му казах, че съм в друга килия, отделиха ме от оня и причината е в някаква бележка, която намериха скрита у него. Следователят само ми възрази: като сте объркали тази работа, сега началникът ще се занимава с вас!
Отпрати ме пак обратно в
килията
... Мина още един ден, аз все съм в безпокойство!
Дойде ми мисълта, да поискам да се явя и при началника на следователите. Пак имах това право, поисках и той ме повика. От разговора ми с началника нямах някакво осветление по моята по-на-татъшна съдба. Току -що случилото се като че не го занимаваше, спомена само, че са ходили у дома един и два пъти за проверки. Подхвърли само: „Заварихме жена ти, че вари мармалад - лесно може да се скрие под такъв мармалад златни монети!
към текста >>
" Нямаше какво повече да говорим, аз се поуспокоих и от тази страна, отведоха ме в
килията
и всекидневният живот си течеше... Пак след завръщането си Веска ми разказа, че следователят е дошъл у дома с работници да копаят в мазето ни.
Дойде ми мисълта, да поискам да се явя и при началника на следователите. Пак имах това право, поисках и той ме повика. От разговора ми с началника нямах някакво осветление по моята по-на-татъшна съдба. Току -що случилото се като че не го занимаваше, спомена само, че са ходили у дома един и два пъти за проверки. Подхвърли само: „Заварихме жена ти, че вари мармалад - лесно може да се скрие под такъв мармалад златни монети!
" Нямаше какво повече да говорим, аз се поуспокоих и от тази страна, отведоха ме в
килията
и всекидневният живот си течеше... Пак след завръщането си Веска ми разказа, че следователят е дошъл у дома с работници да копаят в мазето ни.
Надявали се, че и там може да има закопано злато. Изглежда, много не са търсили, намерили само канала за водопровода, който минава през мазето ни. С това се задоволили. В едно от ид-ването им Веска действително си варила шипков мармалад. Това дало идеята на следователя как може да се укрият монети.
към текста >>
22.
7.23. ОТГОВОРЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
В
килията
на следствения отдел, при Жечо Панайотов, без той да знае, като затворник е бил внедрен агент на властта.
Някои неточности бяха коригирани в том IV и са цитирани имената на онези, които бяха обърнали внимание на някои факти, за което им бе даден точен отговор. 5. На стр. 249 в том III в главата "13 кръг на ада", онова, което е писано от Борис Николов за Жечо Панайотов, е абсолютно точно и вярно. Като доказателство за това могат да се посочат и цитират разпитите на свидетелите по време на следствието, в което съществува подобна история. Освен това, когато записвах на магнетофонна лента опитностите на Жечо Панайотов, които отговарят дословно на машинописния текст, който сам той бе написал, има подобна и дори по-страшна история.
В
килията
на следствения отдел, при Жечо Панайотов, без той да знае, като затворник е бил внедрен агент на властта.
След дълги психически обработки на съзнанието на Жечо Панайтов като затворник, то същият написва собственоръчно на една бележка до жена си Веска, в която упоменава тя да предаде на приносителя на бележката скритите милиони от самия него. Когато Веска Жекова, съпругата, прочита тази бележка, тя проплаква: „Какво сте направили с мъжа ми? " След това следва обиск в домът им и агенти от милицията идват да копаят в мазето на къщата им, за да търсят злато. Всичко това е в резултат на психическо насилие от страна на следствието върху Жечо Панайотов. Това нещо Жечо Панайотов лично собственоръчно си го е описал, за което има магнетофонен запис.
към текста >>
23.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Манастирската
килия
- 366 4.
Вместо заключение - 359 53. Декларация - 360 VI. Методи Константинов - „Човекът по пътя на Космическата спирала" 1. Детски години - 362 2. Великата среща - 363 3.
Манастирската
килия
- 366 4.
Решителната среща в бялата къща - 367 5. Първият ден на пролетта - 368 6. Обществото около Учителя - 369 7. Първите идейни насоки - 371 8. Котвата - 373 9.
към текста >>
24.
20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
Към края на втория месец, надвечер вратата на
килията
се отвори, извикаха ме по име и в
килията
влезе някакъв официален човек.
Беше забележително моето състояние на невинен човек, на такъв, с чиста съвест! Кажат ли в 10 часа вечерта „лягай", аз се намятах с моето зимно палто, лягах на сламеника и като метна отгоре едно от одеалата (те бяха с относителна чистота (!), заспивах много бързо. Чувствах се уморен, а нищо не тежеше на съвестта ми, както казах. Не се окайвах за този нещастен живот. Умен е затворникът, който не се безпокои за съдбата си.
Към края на втория месец, надвечер вратата на
килията
се отвори, извикаха ме по име и в
килията
влезе някакъв официален човек.
Едва познах в него прокурора Руменов. Той огледа обстановката, запита ме някои обикновени неща - „Какво правиш? " Отговорих му и аз с две думи - „Очаквам съдбата си! " Повече нищо. Нито пък аз се досетих да поискам нещо.
към текста >>
След това необходимо отклонение, ще се върна в обстановката на
килията
, какво се случи по-нататък.
" Обяснява й, че сме били заедно, че той станал брат, молили сме се заедно и т.н. Разказва този неканен гост, но кой ще му повярва - Веска ли? Ако аз съм наивен, тя бързо разбира нещата. Може и да е поплакала още в този момент, но е отпратила агента да си върви от дето е дошъл! Тя, във връзка със следствието и делото ми, е имала толкова разправии, че е била и в този случай с изострено внимание!
След това необходимо отклонение, ще се върна в обстановката на
килията
, какво се случи по-нататък.
Тъкмо се нахранихме, на другия ден по обяд отваря се врата и повикват по име съквартиранта ми. „Дай си багажа, дрехите и всичко твое! " Двама милиционери от охраната преглеждат обстойно всичко. Така се прави с човек, когото ще изпращат в друг затвор, или, ако го освобождават. Досетих се и аз, че наистина дошло е време да се приключи със съквартиранта ми.
към текста >>
Върнаха ме в
килията
, взех си багажа и ме отведоха в друга
килия
, пак в същия етаж.
Дадох обяснения, че по негово настояване стана това, макар че съм му казал безсмислеността на тази работа. Държеше се началникът така строго, че и аз се изплаших - имах кураж да запитам: „Ще ме биете ли за тази постъпка? " Другият в това време лее сълзи, моли началника: „Нали ще ме пуснете, аз не съм виновен, нали ми обещахте, че свърши следствието ми...? " Началникът гледа него, гледа мен, па вика милиционерите и казва: „Ще ги разделите веднага, да са в различни килии! " Повече нищо!
Върнаха ме в
килията
, взех си багажа и ме отведоха в друга
килия
, пак в същия етаж.
Бях сам! Мина някой и друг час, ето, довеждат при мен друг арестант, на глед турчин, има фес на главата, доста възрастен, ама изплашен, отчаян - толкова бива. Значи, това ще е новото ми съжителство - казах си - поне като е турчин, ще си упражнявам малките познания на турския език! Човекът край мен, явно е в по-голяма от моята беда, макар че и моето безпокойство не бе малко, като го гледам да плаче, разпитвам го това - онова, за да го поуспокоя. Опитвам се да говоря турски, той разбира, слуша, но ето че ми заговори на български.
към текста >>
Държи се както винаги сериозно и аз му казах, че съм в друга
килия
, отделиха ме от оня и причината е в някаква бележка, която намериха скрита у него.
В следващите дни много разговаряхме с него, разправи ми за патилата си в този арест, както и подробности за онова, което го е докарало като политически обвиняем. Хайде сега, да видя моят хал! Спя си аз пак спокойно, сутринта се повтаря всекидневието, но все трябва да направя нещо за разясняване. Имах право, без да ме вика следователят, аз да поискам да отида при него. Така и направих, в резултат той нареди да ме отведат в стаята му.
Държи се както винаги сериозно и аз му казах, че съм в друга
килия
, отделиха ме от оня и причината е в някаква бележка, която намериха скрита у него.
Следователят само ми възрази: като сте объркали тази работа, сега началникът ще се занимава с вас! Отпрати ме пак обратно в килията... Мина още един ден, аз все съм в безпокойство! Дойде ми мисълта, да поискам да се явя и при началника на следователите. Пак имах това право, поисках и той ме повика. От разговора ми с началника нямах някакво осветление по моята по-на-татъшна съдба.
към текста >>
Отпрати ме пак обратно в
килията
... Мина още един ден, аз все съм в безпокойство!
Спя си аз пак спокойно, сутринта се повтаря всекидневието, но все трябва да направя нещо за разясняване. Имах право, без да ме вика следователят, аз да поискам да отида при него. Така и направих, в резултат той нареди да ме отведат в стаята му. Държи се както винаги сериозно и аз му казах, че съм в друга килия, отделиха ме от оня и причината е в някаква бележка, която намериха скрита у него. Следователят само ми възрази: като сте объркали тази работа, сега началникът ще се занимава с вас!
Отпрати ме пак обратно в
килията
... Мина още един ден, аз все съм в безпокойство!
Дойде ми мисълта, да поискам да се явя и при началника на следователите. Пак имах това право, поисках и той ме повика. От разговора ми с началника нямах някакво осветление по моята по-на-татъшна съдба. Току -що случилото се като че не го занимаваше, спомена само, че са ходили у дома един и два пъти за проверки. Подхвърли само: „Заварихме жена ти, че вари мармалад - лесно може да се скрие под такъв мармалад златни монети!
към текста >>
" Нямаше какво повече да говорим, аз се поуспокоих и от тази страна, отведоха ме в
килията
и всекидневният живот си течеше... Пак след завръщането си Веска ми разказа, че следователят е дошъл у дома с работници да копаят в мазето ни.
Дойде ми мисълта, да поискам да се явя и при началника на следователите. Пак имах това право, поисках и той ме повика. От разговора ми с началника нямах някакво осветление по моята по-на-татъшна съдба. Току -що случилото се като че не го занимаваше, спомена само, че са ходили у дома един и два пъти за проверки. Подхвърли само: „Заварихме жена ти, че вари мармалад - лесно може да се скрие под такъв мармалад златни монети!
" Нямаше какво повече да говорим, аз се поуспокоих и от тази страна, отведоха ме в
килията
и всекидневният живот си течеше... Пак след завръщането си Веска ми разказа, че следователят е дошъл у дома с работници да копаят в мазето ни.
Надявали се, че и там може да има закопано злато. Изглежда, много не са търсили, намерили само канала за водопровода, който минава през мазето ни. С това се задоволили. В едно от ид-ването им Веска действително си варила шипков мармалад. Това дало идеята на следователя как може да се укрият монети.
към текста >>
25.
23. ОТГОВОРЪТ
,
,
ТОМ 4
В
килията
на следствения отдел, при Жечо Панайотов, без той да знае, като затворник е бил внедрен агент на властта.
Някои неточности бяха коригирани в том IV и са цитирани имената на онези, които бяха обърнали внимание на някои факти, за което им бе даден точен отговор. 5. На стр. 249 в том III в главата "13 кръг на ада", онова, което е писано от Борис Николов за Жечо Панайотов, е абсолютно точно и вярно. Като доказателство за това могат да се посочат и цитират разпитите на свидетелите по време на следствието, в което съществува подобна история. Освен това, когато записвах на магнетофонна лента опитностите на Жечо Панайотов, които отговарят дословно на машинописния текст, който сам той бе написал, има подобна и дори по-страшна история.
В
килията
на следствения отдел, при Жечо Панайотов, без той да знае, като затворник е бил внедрен агент на властта.
След дълги психически обработки на съзнанието на Жечо Панайтов като затворник, то същият написва собственоръчно на една бележка до жена си Веска, в която упоменава тя да предаде на приносителя на бележката скритите милиони от самия него. Когато Веска Жекова, съпругата, прочита тази бележка, тя проплаква: „Какво сте направили с мъжа ми? " След това следва обиск в домът им и агенти от милицията идват да копаят в мазето на къщата им, за да търсят злато. Всичко това е в резултат на психическо насилие от страна на следствието върху Жечо Панайотов. Това нещо Жечо Панайотов лично собственоръчно си го е описал, за което има магнетофонен запис.
към текста >>
26.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ
,
,
ТОМ 5
Именно за това на Георги Димитров е било разрешено да държи в
килията
си голяма Библия на български, издание на Британското библейско дружество, което се разпространява от евангелистите-протестанти.
Те имаха добро отношение с нас и тя, баба Парашкева ги запази до края на живота си. Често идваше в другата половина, сядаше на скамейката и разговаряше със сестрите. През 1933 г. след подпалването на Райхстага в Берлин и след като Георги Димитров бе обвинен, че като комунист е запалил Райхстага, започна големият Лайпцигски процес. Като защитници на Георги Димитров се явяват и еванге-листите-протестанти от САЩ понеже баба Парашкева, майката на Георги Димитров е евангелистка и по линия на евангелистите търси защита за сина си.
Именно за това на Георги Димитров е било разрешено да държи в
килията
си голяма Библия на български, издание на Британското библейско дружество, което се разпространява от евангелистите-протестанти.
След освобождаването му от затвора Георги Димитров заедно с майка си, баба Парашкева заминават в Москва и там баба Парашкева престояват известно време. Разказваше ни как се е запознала с майката на Сталин. Сталин, който е бил бивш семинарист и който по негова заповед са били взривени десетки църкви в Москва, то за рождената си майка нарежда да й се направи един параклис в Кремъл където тя да се черкува. Майката на Сталин е грузинка, а всички грузинци са християни. Но понеже тя е била черковница, а пък баба Парашкева е била евангелистка то много, много не са си уйдисвали по този въпрос.
към текста >>
27.
10. ЧОВЕК ЗАЗИДАН В КИЛИЯ
,
,
ТОМ 6
10. ЧОВЕК ЗАЗИДАН В
КИЛИЯ
След три години крайно тежък и угнетен живот, открих неочаквано, че нещо у мен беше убито, безвъзвратно изчезнало.
10. ЧОВЕК ЗАЗИДАН В
КИЛИЯ
След три години крайно тежък и угнетен живот, открих неочаквано, че нещо у мен беше убито, безвъзвратно изчезнало.
По-рано когато се намерех сред природата, особено на някой планински връх, аз се забравях от възторг. А сега, само след няколко години измъчен живот, когато се бях изкачила на върха Камен дел на Витоша душата ми беше като окована в ледове. Стоях там бездушна като че ли бях със завързани очи без нищо да 164 трепне в мен. Когато се върнах с тревога от направеното откритие, отидох при Учителя и Му го казах. Той ми отговори: „Нищо не се е изгубило във вас, всичко е пак там, само, че вие не можете да го видите, защото сте като човек зазидан в килия без прозорци".
към текста >>
Той ми отговори: „Нищо не се е изгубило във вас, всичко е пак там, само, че вие не можете да го видите, защото сте като човек зазидан в
килия
без прозорци".
10. ЧОВЕК ЗАЗИДАН В КИЛИЯ След три години крайно тежък и угнетен живот, открих неочаквано, че нещо у мен беше убито, безвъзвратно изчезнало. По-рано когато се намерех сред природата, особено на някой планински връх, аз се забравях от възторг. А сега, само след няколко години измъчен живот, когато се бях изкачила на върха Камен дел на Витоша душата ми беше като окована в ледове. Стоях там бездушна като че ли бях със завързани очи без нищо да 164 трепне в мен. Когато се върнах с тревога от направеното откритие, отидох при Учителя и Му го казах.
Той ми отговори: „Нищо не се е изгубило във вас, всичко е пак там, само, че вие не можете да го видите, защото сте като човек зазидан в
килия
без прозорци".
И наистина, аз така се бях зазидала и продължавах да се зазиждам още 15 години наред след това в отрицателни мисли, чувства и преживявания, че в паметта ми нещо започна да се обърква и да ми преки както при лекторските ми курсове, в които работех така и в най-обикновената работа в домакинския ми живот. При писане обърквах местата на буквите, а при говорете местата на думите. Веднъж казах на момичето си: „Отрежи си ръцете, че умий хляба! " Друг път видях, че съм си подписала името, като съм пропуснала една буква в него. Никога не бях сигурна, че това, което правя, пиша или изговарям е вярно.
към текста >>
Учителят ми помогна да срина зида, с който бях зазидана в затворническата
килия
.
Но най-лошото беше, че това нещо 3 години наред се засилваше от ден на ден. Прибягнах пак до Учителя. Той ми каза, че това е от неправилно кръвообращение поради отрицателни преживявания. Каза ми да правя всяка вечер горещи бани на краката си и да правя дълбоки вдишвания. Изпълних съвета Му и това зло, което се беше увеличавало в продължение на три години, не само че спря да се увеличава, но и съвършено изчезна след един месец.
Учителят ми помогна да срина зида, с който бях зазидана в затворническата
килия
.
към текста >>
28.
11. Изповедта на Любомир Лулчев
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
И: Слушал съм да казват, че когато Лулчев е бил в една
килия
с друг един приятел.
В: Това е в самата книжка. И: Да, в самата книжка. Ако се намери тая книжка, тя е много ценна. В: Да. Аз имам такива напечатани негови неща, трябва да проверя за тази книжка.
И: Слушал съм да казват, че когато Лулчев е бил в една
килия
с друг един приятел.
В: С Методи Константинов, защото били в една килия. И: С Методи Константинов е бил по-късно. А той с някого е бил в една килия? В: Отначало бил с Методи Константинов. И: Не, аз съм чул нещо друго, бил с друг човек.
към текста >>
В: С Методи Константинов, защото били в една
килия
.
И: Да, в самата книжка. Ако се намери тая книжка, тя е много ценна. В: Да. Аз имам такива напечатани негови неща, трябва да проверя за тази книжка. И: Слушал съм да казват, че когато Лулчев е бил в една килия с друг един приятел.
В: С Методи Константинов, защото били в една
килия
.
И: С Методи Константинов е бил по-късно. А той с някого е бил в една килия? В: Отначало бил с Методи Константинов. И: Не, аз съм чул нещо друго, бил с друг човек. Той говорил така с него, от което личи, че той е голям комунист по идея, че не е против комунистите, напротив, в тяхна полза е, симпатизирал е.
към текста >>
А той с някого е бил в една
килия
?
В: Да. Аз имам такива напечатани негови неща, трябва да проверя за тази книжка. И: Слушал съм да казват, че когато Лулчев е бил в една килия с друг един приятел. В: С Методи Константинов, защото били в една килия. И: С Методи Константинов е бил по-късно.
А той с някого е бил в една
килия
?
В: Отначало бил с Методи Константинов. И: Не, аз съм чул нещо друго, бил с друг човек. Той говорил така с него, от което личи, че той е голям комунист по идея, че не е против комунистите, напротив, в тяхна полза е, симпатизирал е. В: Когато е бил в една килия с някого. И: Казал на своя другар (съквартирант) по килия, че ще има духовна среща с Учителя в 10 часа.
към текста >>
В: Когато е бил в една
килия
с някого.
И: С Методи Константинов е бил по-късно. А той с някого е бил в една килия? В: Отначало бил с Методи Константинов. И: Не, аз съм чул нещо друго, бил с друг човек. Той говорил така с него, от което личи, че той е голям комунист по идея, че не е против комунистите, напротив, в тяхна полза е, симпатизирал е.
В: Когато е бил в една
килия
с някого.
И: Казал на своя другар (съквартирант) по килия, че ще има духовна среща с Учителя в 10 часа. В 10 часа Лулчев става, прави няколко крачки, кланя се, говори. Тоя нищо не вижда, ама се сетил. Смушкал го: „Питай за мене“. След свършване на разговора Лулчев казал на съквартиранта: „Учителю ми каза, че мога да бъда свободен, че няма да бъда осъден, обаче по тоя начин аз оставам в кармична връзка с комунистите.
към текста >>
И: Казал на своя другар (съквартирант) по
килия
, че ще има духовна среща с Учителя в 10 часа.
А той с някого е бил в една килия? В: Отначало бил с Методи Константинов. И: Не, аз съм чул нещо друго, бил с друг човек. Той говорил така с него, от което личи, че той е голям комунист по идея, че не е против комунистите, напротив, в тяхна полза е, симпатизирал е. В: Когато е бил в една килия с някого.
И: Казал на своя другар (съквартирант) по
килия
, че ще има духовна среща с Учителя в 10 часа.
В 10 часа Лулчев става, прави няколко крачки, кланя се, говори. Тоя нищо не вижда, ама се сетил. Смушкал го: „Питай за мене“. След свършване на разговора Лулчев казал на съквартиранта: „Учителю ми каза, че мога да бъда свободен, че няма да бъда осъден, обаче по тоя начин аз оставам в кармична връзка с комунистите. Ако искам да скъсам с тях, трябва да приема разстрел“.
към текста >>
Ами същият, който е бил в
килията
с него и който бил освободен.
Ако искам да скъсам с тях, трябва да приема разстрел“. И Лулчев приема, че трябва да мине през разстрел. В: Сега тоя съквартирант кой е? И: Не го знам, мен ми е разправял това друг. Кой ми го е казвал?
Ами същият, който е бил в
килията
с него и който бил освободен.
Нали е искал да узнае чрез Лулчев какво ще стане с него, на което Учителя казал: „Другият е свободен“.
към текста >>
29.
87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Сега в моята голгота тъжна, лежа разпънат сам в
килия
мрачна, далеч са близки и любими, но виждам ги с лица унили.
28.Х1.1958 г. Посвещава се на Борис Николов, който бе в затвора, след което последва процес 1957/58 г. и салонът на Изгрева бе заключен и след това разрушен през 1971 г. НОЩ 1. Сега е мойта нощ безсънна, дълга, наоколо ми мрак обвил, обгърнал всичко, нито една звезда в небето, а мъка впила се в сърцето. 2.
Сега в моята голгота тъжна, лежа разпънат сам в
килия
мрачна, далеч са близки и любими, но виждам ги с лица унили.
5.Х11.1959 г. 3. Ръцете им протегнати са, вярвам да ме изтръгнат искат и не могат, пусти са пътеките към мен, месеци живея отчужден. 4. Което е написала съдбата, на малка свещ сега разчитам бавно, нали това е само мое бреме, кой би могъл да го отнеме? 5. Сега е мойта нощ полярна, будна, над мен бездънен и затворен купол, трептя за онзи миг да зърна на тъмното небе зеница, да възвести деня Зорница. 1. С бисерно огърлие от песни ангел от небето долетя още в утрото прозрачно, ведро, на събудената младост. 2.
към текста >>
30.
40. ТЕМИТЕ
,
,
ТОМ 8
За малкия, затворника -
килията
си ти!
С - дъщеря, сърце. Тема: Любовно писмо до квадрата - фана Велика загадка! Ти радост за всеки, който те разбира! Страдание за този, кой не те разбира! Ти, равновесие в природата и противоречие голямо!
За малкия, затворника -
килията
си ти!
За смелия - свободен - формулата магическа, с която той едно е със своя ум, сърце, душа и Дух; едно със себе си, със своя дом - Ом! С векове се лутах аз из твоя дом. И блъсках си главата в твоите стени. Разбрах: не се подвиждаш ти със силата на моята глава. Тогаз - подкупих те - ударих, и подвижих те с моето сърце.
към текста >>
31.
31. СТЕФАН КОНСУЛОВ
,
,
ТОМ 8
Казва: "Отивам в пансиона" (така нарича той затвора) в строг тъмничен затвор, значи в
килия
без всякакво осветление.
Сега какво, как е процедирал не зная, но той е бил осъден на строг тъмничен затвор, в което време бива осъден и професор Михаил Арнаудов, а преди това вече е ликвидиран професор Станишев, един от най-големите наши хирурзи. И професора ми разказа следното. В: Той лично ви го разказа? Веска: Лично, на тази среща у Славянови. Всичко това той лично ми го е разказал.
Казва: "Отивам в пансиона" (така нарича той затвора) в строг тъмничен затвор, значи в
килия
без всякакво осветление.
И той ми каза така: "Г-це Величкова, ако някога някъде трябва да си положа главата на дръвника за някого, това ще бъде Пинкас". Казвам: "Кой е този Пинкас? " Каза: "Той е директора на затвора, евреин. Още на другия ден, когато аз постъпих в затвора, той ме посети и ме попита, каза: "Моите уважения, г-н проф. Консулов, към вас.
към текста >>
Ако може в моята
килия
да поставите крушка електрическа".
Още на другия ден, когато аз постъпих в затвора, той ме посети и ме попита, каза: "Моите уважения, г-н проф. Консулов, към вас. Вие сте известен като голям учен на България в Европа и по целия свят и сега когато вие сте в един институт, който оглавявам аз, бих желал да направя вашия престой в него колкото може по-удобен. Кажете ми от какво се нуждаете? " И професора му казал: "Благодаря ви за вашето внимание, вие знаете, че един учен не може без светлина.
Ако може в моята
килия
да поставите крушка електрическа".
"Разбира се, казва, ще бъде." "И втората ми молба е, ако може да разрешите моите близки да ме посещават в затвора, да ми носят книги от моята домашна библиотека." И каза: "Действително, още на другия ден, най-акуратно моята килия беше снабдена с електрическа крушка". Казва: "Интересно, че аз започнах да изучавам живота на дървениците. Е, ще кажете, дървеница. Ако наблюдавате живота на дървениците ще видите, че всяка дървеница има специфичен начин и знание, по който да всмуква храната от стената". Много интересно, той като биолог има много набито око в това отношение.
към текста >>
"Разбира се, казва, ще бъде." "И втората ми молба е, ако може да разрешите моите близки да ме посещават в затвора, да ми носят книги от моята домашна библиотека." И каза: "Действително, още на другия ден, най-акуратно моята
килия
беше снабдена с електрическа крушка".
Консулов, към вас. Вие сте известен като голям учен на България в Европа и по целия свят и сега когато вие сте в един институт, който оглавявам аз, бих желал да направя вашия престой в него колкото може по-удобен. Кажете ми от какво се нуждаете? " И професора му казал: "Благодаря ви за вашето внимание, вие знаете, че един учен не може без светлина. Ако може в моята килия да поставите крушка електрическа".
"Разбира се, казва, ще бъде." "И втората ми молба е, ако може да разрешите моите близки да ме посещават в затвора, да ми носят книги от моята домашна библиотека." И каза: "Действително, още на другия ден, най-акуратно моята
килия
беше снабдена с електрическа крушка".
Казва: "Интересно, че аз започнах да изучавам живота на дървениците. Е, ще кажете, дървеница. Ако наблюдавате живота на дървениците ще видите, че всяка дървеница има специфичен начин и знание, по който да всмуква храната от стената". Много интересно, той като биолог има много набито око в това отношение. В това време той преживява една друга трагедия.
към текста >>
32.
81. ИЗБОРЪТ КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Сам се освобождава, по невидим път си прехвърля тялото от
килията
на ул.
Е.А.: Е, аз не мога да кажа. В.К.: Изявлението на Учителя. Е.А.: „Че, ако тропна с крак, земята ще се разтърси". Какво казва: „Плашиш ли ме? " И тогава той Го арестува и се чува, че които били с Него, че Учителя е арестуван и тогава се разтичаха пак така хора, които имат така повече връзки и Учителят си отива преди да дойдат приятелите да Го освободят, да.
Сам се освобождава, по невидим път си прехвърля тялото от
килията
на ул.
„Опълченска" 66. Намират го, че си пие спокойно чая. В.К.: Сега, ти си ми казвала, че Учителят го предупредил оня да си промени следователя отношението. Е.А.: Да. В.К.: Какво казал на следователя?
към текста >>
33.
08 - 05. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
" Обвиняват часовоя: „Ти си го пуснал." - „Не съм." Пък Учителят отново се връща в
килията
да им докаже, да отговори, че той пак се връща там при часовоя, за да види, че не го е пуснал.
По едно време го потърсили, отворили вратата, гледат вътре - няма го. И след туй нещо му се заканвали ли, нещо такова. След малко гледат - Учителят пак вътре. Викат: „Нали го нямаше? Ние го търсихме - стаята празна." Питали: „Кога излезе?
" Обвиняват часовоя: „Ти си го пуснал." - „Не съм." Пък Учителят отново се връща в
килията
да им докаже, да отговори, че той пак се връща там при часовоя, за да види, че не го е пуснал.
Значи по негова воля може да седи, а може и да да си отиде. Тук има две снимки от самия салон, те са през време на беседа в салона. Това е Дора Карастоянова, тази е артистката Цветана Арнаудова, която игра ролята на баба Парашкева - майката на Георги Димитров в едноименния филм. Брат Епитропов веднъж се разболял тежко, имал циреи по врата и целият му врат бил отекъл и бил в тежко положение. Жена му, която беше известна на Изгрева като „баба хаджийка", защото те са ходили някога на Божи гроб, отива при Учителя разтревожена и казва: „Учителю, Петко е много зле, какво да правим?
към текста >>
34.
09 - 114. ДОБРИЯТ ПРОРОК
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Една нощ моят другар по легло излиза навън и като се връща в
килията
каза, че утре времето ще бъде много лошо, ще вали дъжд. „Не!
114. ДОБРИЯТ ПРОРОК Преди години попаднах в затвора. Туриха ме на едно легло до един много нервен човек. Аз му търпях всичко, като бях много внимателен и предпазлив към него, но той съвсем не постъпваше тъй. От всичко беше все недоволен.
Една нощ моят другар по легло излиза навън и като се връща в
килията
каза, че утре времето ще бъде много лошо, ще вали дъжд. „Не!
" - Рекох аз. - „Времето ще бъде хубаво, ще грее слънце." Както казах, така беше. Той като видя това, ми каза: „Ти позна! От где познаваш? " Аз му казах, че в света има два вида пророци: едни, които предсказват лошото, а други, които предсказват доброто.
към текста >>
35.
20 - 2. ЗА КАРМАТА СЕ ПЛАЩА НАВРЕМЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.
,
ТОМ 10
Интересни сведения за последните му дни в затвора ни даде наша близка, чийто зет /съпруг на сестра й/ е бил заедно с друг военен в една
килия
с него.
Оттогава остана една снимка на ямболското братство и някои, които са имали връзка с него, заедно с Учителя - 1942 година. В къщи идваха много братя и сестри от София и провинцията. Водеха се интересни разговори и много съжалявам, че касетофоните не бяха още навлезли в нашия бит - Георги Томалевски - след него би трябвало да върви човек с молив и бележник. Колю Нанков - с учудваща информация по много въпроси, Кирил Икономов, със своите разговори за музиката. Веднъж идва и брат Лулчев, прави хороскопи, говори много, но ми направи впечатление, че добре му допада императивното наклонение.
Интересни сведения за последните му дни в затвора ни даде наша близка, чийто зет /съпруг на сестра й/ е бил заедно с друг военен в една
килия
с него.
Както се разговаряли, Лулчев се смъкнал на колене и изговарял само: „Да, Учителю, не, Учителю, сега." На смаяните си съкилийници казал, че Учителят Дънов му се явил, казал му, че ще получи смъртна присъда, но той може да я отложи. Лулчев отказал. „Каквото трябва да се плаща, този живот да бъде . " Баща ми, Тодор Попов, разказваше един интересен случай с Кемал Ататюрк - човекът, който установи републиканската власт в съседна Турция. Още през времето на последния турски султан, Абдул Хамид, в страната се заражда движението на младотурците, които искат да наложат известни реформи, но биват преследвани.
към текста >>
36.
І.03.13.КОНСТАНТИН ИПСИЛАНТИ И ВЪСТАНИЕТО В ДУНАВСКИТЕ КНЯЖЕСТВА ВЛАШКО И МОЛДОВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Етеристите били разбити и Ипсилонти се прехвърлил в Австрия, където бил затворен в
килия
и умира през 1828 година.
Така че той не е могъл да прехвърли войските си в отечеството си през Сърбия. Единственият път е бил през България, но той отказал да се бие за чужда кауза. Така той изменил на клетвата пред Антиминса, че ще воюва за освобождението на всички християнски народи - гърци, сърби и българи. Той отхвърлил идеята за християнско въстание на всички поробени народи, защото се предал на идеята за възкръсване на византийската империя. След убийството на Владимиреску, по негова заповед, трябвало да се водят сражения срещу турските войски преминали през Дунава.
Етеристите били разбити и Ипсилонти се прехвърлил в Австрия, където бил затворен в
килия
и умира през 1828 година.
И тримата императори от Свещения съюз са го смятали за враг, който дръзнал да решава съдбините на гръцкия народ, които само те са имали право да сторят това.
към текста >>
37.
І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Той често пъти е показвал ключа си от атонската
килия
и заявявал че ще отиде там за трети път, на онези светски лица, които се стремяли към лично обогатяване и несправедливи цели.
Обръща внимание на изучаването на родния език и литература. Призовава духовенството да разпространява истинното знание между народа. Основал в 1819 г. благотворителни учреждения за оказване на помощ на бедните и болни гърци. Бил много икономичен, издал наредба монасите да живеят според иноческите устави и канони.
Той често пъти е показвал ключа си от атонската
килия
и заявявал че ще отиде там за трети път, на онези светски лица, които се стремяли към лично обогатяване и несправедливи цели.
През 1807 г., когато английската флота се явила срещу Цариград, той събрал 30000 гърци, които да укрепват крайбрежните крепости. Той със собствени ръце е носил пръст за укрепване. Султан Селим III, виждайки лично това от прозореца на двореца си го извикал, наградил го и го изпратил с кон до Патриаршията. Той е знаел, че насила турците ще изкарат населението да работи ангария, затова приел сам да ги ръководи, за да спечели благоразположението на султана. Но през третото си патриаршество, нещата са се променили.
към текста >>
38.
І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Там бил затворен в
килия
.
Кирякия я освобождават, а Полиевкт го затварят в тамошния метох, принадлежащ на Рилския манастир. Той е трябвало да бъде съден от църковните власти за морала му и затова, че задържал 9000 гроша, които събирал като таксидиот от вярващите. През нощта избягва и отива в протестантската мисия в Пловдив. Там той станал протестант, написал молба и декларация, че се отказва от християнството. Но турската полиция го откарала в Рилския манастир за неизплатения дълг от 9000 гроша.
Там бил затворен в
килия
.
Протестантската мисия в Пловдив чрез английския консул в гр. Одрин правят постъпки пред одринския валия, а той чрез дунавския валия Митхад паша да бъде освободен от рилския затвор. На 30 март 1886 г. турската полиция насила взима Полиевкт от Рилския манастир и го закарва в Одрин. Там той хвърля расото и приема протестантската вяра и официално се събрал с жена си, която след няколко месеца починала.
към текста >>
39.
1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната
килия
.
Забележителни са думите му, които той казал в Цариград при уреждане на църковните работи: „Няма да си отида оттук, докато не видя български владици да се упътят за Българско". Надгробната плоча се намира в църковния двор върху гроба на неговия внук Атанас Златев, който е бил убит от турците в Ботевската гора. След Петър Атанасов, учител става Курти Добрев и двамата от същото село. Последният по професия абаджия, като едновременно упражнява занаята си и учи 10 ученика. Заедно с това изпълнява и длъжността селски писар.
Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната
килия
.
Учениците са сядали на възглавници, донесени от къщи, и пишели на коляно. Стаята била малка и тъмна. В следващите години към 1866-1868 год. тук работят Иванчо, а след него до 1871 г. Андон х. Матеев.
към текста >>
40.
7. ПЪРВИ МАЙ 1935 г. - ЦЕНТРАЛНИЯТ ЗАТВОР (РОЗОВОТО КЪТЧЕ)
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Той удряше с бича по вратата на първа
килия
и крещеше: „Дайте по-скоро ключа!
" Последва тракане с канчета и бурна песен. Коридорите на затвора отекнаха от бодрата мелодия на „Интернационала". Акцията бе подета и от криминалните затворнички. Цеца, по внушение на Милка, бе успяла да убеди и част от тях - те отказаха чорбата и издигнаха лозунга: „Да живее първи май! " Кольо Смъртта изпадна в бяс.
Той удряше с бича по вратата на първа
килия
и крещеше: „Дайте по-скоро ключа!
" Побледнял, с изпъната суха кожа по черепа, той действително напомняше символична фигура на смъртта. Липсваше му само традиционната коса, заменена сега с по-свирепо оръжие - коженият бич, който свистеше яростно. Когато най-сетне вратата на килията се отвори, ударите на бича се понесоха върху главите на затворничките. На предна линия бе Милка. Кожената змия се уви около раменете и разкъса блузата, израни лицето - потеклата кръв обагри страните й.
към текста >>
Когато най-сетне вратата на
килията
се отвори, ударите на бича се понесоха върху главите на затворничките.
Цеца, по внушение на Милка, бе успяла да убеди и част от тях - те отказаха чорбата и издигнаха лозунга: „Да живее първи май! " Кольо Смъртта изпадна в бяс. Той удряше с бича по вратата на първа килия и крещеше: „Дайте по-скоро ключа! " Побледнял, с изпъната суха кожа по черепа, той действително напомняше символична фигура на смъртта. Липсваше му само традиционната коса, заменена сега с по-свирепо оръжие - коженият бич, който свистеше яростно.
Когато най-сетне вратата на
килията
се отвори, ударите на бича се понесоха върху главите на затворничките.
На предна линия бе Милка. Кожената змия се уви около раменете и разкъса блузата, израни лицето - потеклата кръв обагри страните й. Политзатворничките бяха натикани в карцера - циментена тясна дупка с желязна решетка вместо врата. Карцерът бе разположен под клозета на горния етаж. Оттам се просмукваха нечистотии и таеха върху главите ни, проникваше смрад.
към текста >>
41.
64. СЛЕДСТВИЕТО В ЗАТВОРА
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Гледам, в същото помещение, което не бе нищо друго освен затворническа
килия
, стои там един човек.
Дадоха ми само едно парче хляб, който си носех от дома. Питат ме, защо съм взел този хляб, та отговорих, че не знам дали те ще ми дадат хляб, затова си го нося! Движим се в един съседен коридор, но пред мен върви един милиционер, а след мен друг. Спряха пред една врата в коридора, отключиха и ме пуснаха вътре. Излязоха и заключиха, без да ми кажат нещо.
Гледам, в същото помещение, което не бе нищо друго освен затворническа
килия
, стои там един човек.
Скромно облечен, на възраст около 40 години. Запознахме се, казахме си кой каква участ има. Гледам този човек, вдъхваше доверие, но бе с отпаднало самочувствие. И така, почнаха за мен да текат ония часове на очакване и неизвестност. Едва късно следобед, отвориха вратата, повикаха ме по име, излязох и ме поведоха пак двама милиционери: един пред мен, аз след него, но със задължение да държа ръцете си отзад, а след мен друг милиционер.
към текста >>
Върнаха ме пак в
килията
по същия тържествен начин, но разбира се ръцете отзад.
Каза ми да седна на стола пред една малка маса, а милиционерите бяха си отишли. Оказа се, че това лице е следовател, а се обърна към мен с думите: „Жеко, ти си престъпник, ще има следствие, а ти трябва да говориш истината! " Добави, че може би ще остана тук по-дълго време, че нямам право да се виждам с домашните си, но от каквото имам нужда, ще трябва да се отнасям към него - следователят ми. Парите, които съм донесъл, ще мога да си купувам с тях каквото имам нужда, но чрез служител в ареста. Когато трябва, ще ме повиква за да води следствието.
Върнаха ме пак в
килията
по същия тържествен начин, но разбира се ръцете отзад.
Там си беше и човека, когото заварих в началото. Животът ни там беше под строг режим. Носеха сутрин, обед и вечер храна, ставахме сутрин в определено време, щом милиционера от коридора извикваше „Ставай! " Отваряха се една по една вратите, отвеждаха ни така строго до тоалетната, измивахме се набързо и пак в килиите. Нямах право на никакво четене, писане, освен да се разговарям с човека, който е при мен.
към текста >>
Връщаше ме в
килията
, да чакам в неизвестност.
От мен се искаше да разкажа подробно всичко, което вече бях казал на ревизорите. Най-вече се интересуваше за сумата оставена от Учителя. Също, как е изразходвана, за бележника, който бях изгорил и т.н. Аз помнех добре главните изплатени суми, тази за хартията по отпечатване беседите и лекциите. Всичките ми изказвания, следователят ги записваше на листове и в края на разпита ги подписвах.
Връщаше ме в
килията
, да чакам в неизвестност.
След няколко дни пак ме вика, задава ми същите въпроси и аз му давам същите сведения. Повтори се това няколко пъти в течение на един месец време. Възразих му, че вече съм казал всичко, а той отговори: „Искам пак да ми ги кажеш! " Благодарение, че казвах едни и същи неща, така както си бяха. Разбрах впоследствие, че с тия повторения се цели, дали няма да се обърка оня когото разпитват, особено ако е лъгал!
към текста >>
Върна се в
килията
, все пак обременен, че не се вижда краят - дали ще ме избавят тези разпити.
Повтори се това няколко пъти в течение на един месец време. Възразих му, че вече съм казал всичко, а той отговори: „Искам пак да ми ги кажеш! " Благодарение, че казвах едни и същи неща, така както си бяха. Разбрах впоследствие, че с тия повторения се цели, дали няма да се обърка оня когото разпитват, особено ако е лъгал! За мен Истината бе една и аз казвах все едно и също.
Върна се в
килията
, все пак обременен, че не се вижда краят - дали ще ме избавят тези разпити.
А съквартиранта ми, седи там умислен, окайва себе си. Позапитва ме какво са искали от мен и какво съм казал, един вид, да се намираме на разговор. Понякога и него извикваха при неговият следовател, но се връщаше отчаян. Разказваше ми подробно и своите патила, че бил сервитьор в Димитровград, а там някаква компания се напили, нападнали и него. После го обвинили в злоупотреба, та сега с ред усложения е изпратен в София за разследване.
към текста >>
Вървим един след друг, както сме в
килията
, слизаме в долните етажи, всичко цимент, а от двете страни килии с железни врати.
Ставаше нещо като гледане на кафе или на боб. Правехме си това развлечение, разбира се, започна и за мен да нарежда тия бобени зърна, а това ни даваше повод и повече да разговаряме за патилата си - той за своите и аз за моите. Други порядки в този наш живот: на десетина дни, идваше милиционер, обръсваше ни, ас ножица изрязваше ноктите ни, но дълбоко до болка. Изохквах, че ме боли от така дълбокото рязане, а той възразява: „Ти това като не търпиш, как ще издържиш на другото! " По-нататък - беше минало повече от месец и тогава за пръв път ни заведоха на баня.
Вървим един след друг, както сме в
килията
, слизаме в долните етажи, всичко цимент, а от двете страни килии с железни врати.
Разбира се, в момента никой няма там. Като минавахме край тях, настръхвах от това зло, което може да пати човек. Стигнахме до банята при сложна комбинация да не се срещаме с други затворници, които вече излизаха от банята след като са се окъпали. Там - само душ с топла вода. Михме се, търкахме се колкото може, все пак почувства се едно освежаване на тялото.
към текста >>
С никого не можеше да се видим там, тъй като ония, които са окъпани, стояха в странична
килия
и така се разминаваха едни с други.
Като минавахме край тях, настръхвах от това зло, което може да пати човек. Стигнахме до банята при сложна комбинация да не се срещаме с други затворници, които вече излизаха от банята след като са се окъпали. Там - само душ с топла вода. Михме се, търкахме се колкото може, все пак почувства се едно освежаване на тялото. Бързат да ни изведат навън и да се приберем по килиите.
С никого не можеше да се видим там, тъй като ония, които са окъпани, стояха в странична
килия
и така се разминаваха едни с други.
И на друго едно облекчение сме имали право - от време навреме да бъдем извеждани на разходка в един двор, заграден с голи стени. Движим се двама по двама, тук вече има като нас и от другите килии, но без право да се разговаряме с тях. Това по затворнически се нарича - разходка „на каре". Все е много нещо, да виждаш и повече хора около себе си. Бивахме не повече от 15-20 човека, двойките се движеха на разстояние едни от други.
към текста >>
42.
65. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Към края на втория месец, надвечер вратата на
килията
се отвори, извикаха ме по име и в
килията
влезе някакъв официален човек.
" Беше забележително моето състояние на невинен човек, на такъв с чиста съвест. Кажат ли в 10 часа вечерта „лягай", аз се намятах с моето зимно палто, лягай на сламеника и като метна отгоре едно от одеалата /те бяха с относителна чистота/ заспивах много бързо. Чувствувах се уморен, а нищо не тежеше на съвестта ми, както казах. Не се окайвах за този нещастен живот. Умен е затворникът, който не се безпокои за съдбата си.
Към края на втория месец, надвечер вратата на
килията
се отвори, извикаха ме по име и в
килията
влезе някакъв официален човек.
Едва познах в него прокурора Руменов. Той огледа обстановката, запита ме някои обикновени неща - „Какво правиш...? " Отговорих му и аз с две думи „Очаквам съдбата си! " Повече нищо. Нито пък аз се досетих да поискам нещо.
към текста >>
След това необходимо отклонение, ще се върна в обстановката на
килията
, какво се случи по-нататък.
" Обяснява й, че сме били заедно, че той станал „брат", молили сме се заедно и т.н. Разказва този неканен гост, но кой ще му повярва - Веска ли? Ако аз съм наивен, тя бързо разбира нещата. Може и да е поплакала още в този момент, но е отпратила агента да си върви отдето е дошъл. Тя, във връзка със следствието и делото ми е имала толкова разправии, че е била и в този случай с изострено внимание!
След това необходимо отклонение, ще се върна в обстановката на
килията
, какво се случи по-нататък.
Тъкмо се нахранихме на другият ден, по обяд, отваря се вратата и повикват по име съквартиранта ми. „Дай си багажа, дрехите и всичко твое! " Двама милиционери от охраната, преглеждат обстойно всичко. Така се прави с човек, когото ще изпращат в друг затвор или ако го освобождават. Досетих се и аз, че наистина дошло е време да се приключи със съквартиранта ми.
към текста >>
Върнаха ме в
килията
, взех си багажа и ме отведоха в друга
килия
, пак в същия етаж.
Пита ме, каква е тази бележка, която съм дал на този човек и защо. Дадох обяснения, че по негово настояване стана това, макар, че му съм казал безсмислеността на тази работа. Държеше се началникът така строго, че и аз се изплаших - имах кураж да запитам: „Ще ме биете ли за тази постъпка? " Другият в това време лее сълзи, моли началника - „Нали ще ме пуснете, аз не съм виновен, нали ми обещахте, че свърши следствието ми..." Началникът гледа него, гледа мен, па вика милиционерите и казва: „Ще ги разделите веднага, да са в различни килии! " Повече нищо.
Върнаха ме в
килията
, взех си багажа и ме отведоха в друга
килия
, пак в същия етаж.
Бях сам! Мина някой и други час, ето довеждат при мен друг арестантин, на глед турчин, има фес на главата, доста възрастен, ама изплашен, отчаян - толкова бива. Значи, това ще е новото ми съжителство - казах си поне като е турчин, ще си упражнявам малките познания на турския език. Човекът край мен, явно е в по-голяма от моята беда, макар, че и моето безпокойство не бе малко, като го гледам да плаче, разпитвам го това онова, за да го поуспокоя. Опитвам се да говоря турски, той разбира, слуша, но ето, че ми заговори на български.
към текста >>
Държи се както винаги сериозно и аз му казах, че съм в друга
килия
, отделиха ме от оня и причината е в някаква бележка, която намериха скрита у него.
В следващите дни, много разговаряхме с него, разправи ми за патилата си в този арест, както и подробности за онова, което го е докарало като политически обвиняем. Хайде сега, да видя моят хал. Спа си аз пак спокойно, сутринта се повтаря всекидневието, но все трябва да направя нещо за разяснение. Имах право, без да ме вика следователя, аз да поискам да отида при него. Така и направих, в резултат той нареди да ме отведат в стаята му.
Държи се както винаги сериозно и аз му казах, че съм в друга
килия
, отделиха ме от оня и причината е в някаква бележка, която намериха скрита у него.
Следователят само ми възрази, като сте объркали тази работа, сега началникът ще се занимава с вас! Отпрати ме пак обратно в килията. Мина още един ден, аз все съм в безпокойство! Дойде ми мисълта, да поискам да се явя и при началника на следователите. Пак имах това право, поисках и той ме повика.
към текста >>
Отпрати ме пак обратно в
килията
.
Спа си аз пак спокойно, сутринта се повтаря всекидневието, но все трябва да направя нещо за разяснение. Имах право, без да ме вика следователя, аз да поискам да отида при него. Така и направих, в резултат той нареди да ме отведат в стаята му. Държи се както винаги сериозно и аз му казах, че съм в друга килия, отделиха ме от оня и причината е в някаква бележка, която намериха скрита у него. Следователят само ми възрази, като сте объркали тази работа, сега началникът ще се занимава с вас!
Отпрати ме пак обратно в
килията
.
Мина още един ден, аз все съм в безпокойство! Дойде ми мисълта, да поискам да се явя и при началника на следователите. Пак имах това право, поисках и той ме повика. От разговора ми с началника, нямах някакво осветление по моята по-нататъшна съдба. Току-що случилото се, като че не го занимаваше, спомена само, че са ходили у дома един и два пъти за проверки.
към текста >>
" Нямаше какво повече да говорим, аз се поуспокоих и от тази страна, отведоха ме в
килията
, и всекидневният живот си течеше... Пак след завръщането ми, Веска ми разказа, че следователят е дошъл у дома с работници, да копаят в мазето ни.
Дойде ми мисълта, да поискам да се явя и при началника на следователите. Пак имах това право, поисках и той ме повика. От разговора ми с началника, нямах някакво осветление по моята по-нататъшна съдба. Току-що случилото се, като че не го занимаваше, спомена само, че са ходили у дома един и два пъти за проверки. Подхвърли само: „Заварихме жена ти, че вари мармалад - лесно може да се скрие под такъв мармалад златни монети!
" Нямаше какво повече да говорим, аз се поуспокоих и от тази страна, отведоха ме в
килията
, и всекидневният живот си течеше... Пак след завръщането ми, Веска ми разказа, че следователят е дошъл у дома с работници, да копаят в мазето ни.
Надявали се, че и там може да има закопано злато. Изглежда много не са търсили, намерили само канала за водопровода, който минава през мазето ни. С това се задоволили. В едно от идването им, Веска действително си варила шипков мармалад. Това дало идеята на следователя, как може да се укрият монети.
към текста >>
43.
66. ПОМАКЪТ И ЧОРАПИ ЗА ПИСАТЕЛЯ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Изглежда доста разговори сме водили в
килията
, защото направило впечатление на един от надзирателите, които пазеха в коридора и от време на време поглеждат какво става в килиите, като приближават око до „шпионката" - малко отверстие на вратата, за проверка.
Как той в смъртният си час е казал: „Повече светлина! Повече светлина! " Обясних му, че това е важно за всички нас - трябва да имаме павече светлина в разбиранията си за живота. Изглежда, това му хареса доста, размишлявал е за значението на тия думи и често си ги повтаряше гласно - „Повече светлина, повече светлина! " В дните когато дойде при мен, когато ни извеждаха на разходка, ходехме заедно, но повече си мълчахме.
Изглежда доста разговори сме водили в
килията
, защото направило впечатление на един от надзирателите, които пазеха в коридора и от време на време поглеждат какво става в килиите, като приближават око до „шпионката" - малко отверстие на вратата, за проверка.
Та този надзирател ме пита: „Какво намираше да му разказваш толкова на този ахмак? " Обясних му, че имаше нужда да го занимавам, защото дойде при мен много отчаян за съдбата си. Изглежда, че и следователите са намерили мен за подходящ, който да успокои толкова отчаян човек. Наскоро подлежеше да се гледа делото му, та го отделиха от мен. Впоследствие научих, че го разкарват из затворите, понеже са му присъдили някоя и друга година затвор.
към текста >>
44.
67. ОБВИНИТЕЛНИЯТ АКТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Оплаках му се, че много ме тормози безделието и седенето в
килията
.
Дойде да ме посети и д-р Цонев, който имаше да защитава повече отчитането на сумите. При разговора ми с него, осветлих го добре и той използва моите доводи за отчитанията. Макар, че срещата с адвокатите ме насърчаваше, добивах кураж за добрият изход на делото, но за всяко тяхно идване им се заплащаше, та нямахме много сметка от това. При мен идва два-три пъти и д-р Георгиев, но той само ме успокояваше с възможностите да облекчи съдбата ни по този процес. Един път, свиждането ми с адвоката д-р Георгиев, стана в присъствието на следователя ми /той се именуваше Йотов/.
Оплаках му се, че много ме тормози безделието и седенето в
килията
.
Той закачливо каза на Йотов - „Давайте им да сеят лук, бе Йотов! " Д-р Георгиев беше интересчия човек и се радваше, че ще вземе доста пари при нашата защита. Това го блазнеше още когато преди задържането ни, ходехме при него за съвети при ревизията. Каза тогава един път: „Ще получавам много и много пари от Бялото Братство един ден! " Ясно, че сега е искал значителни хонорари за нас.
към текста >>
След връчване на обвинителния акт, една вечер ме изведоха от
килията
, изкачиха ме на по-горен етаж и стигнахме до непознати за мен места.
При разговорите ни, моето становище беше, че нямат право да ни съдят, защото Бялото Братство нямаше заверен устав /това властта бе отказала да направи/, следователно не е юридическа личност и не е длъжно да се отчита пред Държавен контрол и пред финансовите власти. Освен това и самата наша организация - Бяло Братство не ни обвинява в злоупотреба. Напротив, от цялата страна имаше изложения пред следователя и пред съда, че ни познават добре, дали са ни пълно право да управляваме средствата на Братството. Отчитали сме се всяка година пред Върховният братски съвет, нашите отчети са приемани и одобрени. В тези изложения се изказваше и доволството, че сме отпечатали книги на Учителя, от които се ползват всички членове на Братството.
След връчване на обвинителния акт, една вечер ме изведоха от
килията
, изкачиха ме на по-горен етаж и стигнахме до непознати за мен места.
Въведоха ме в една обширна стая, личеше че е канцелария на видно началство. Познах там моят следовател Йотов, както и другият - когото вече знаех, че е такъв, на Борис Николов. Изненадах се - там беше и прокурора Руменов. Естествено беше, прокурорът да се среща с подсъдимите, на които е връчен обвинителен акт, за да чуе от тях, ако имат да кажат нещо съществено по обвинението. Разбрах, че затова е дошъл при нас и Руменов.
към текста >>
Прокурорът се задоволи да каже, че да гледам в моята
килия
да няма такива случаи.
Вземайки предвид фирата от тази хартия, моето отчитане е посочено докрай точно. В мен имаше известно опасение от някои порядки в ареста, тъй като често нощем се чуваха викове от съседни килии, явно че изтезаваха някого. Помолих само прокурора - да ми се пази здравето, когато се намирам в тия злокобни места. Прокурорът ме запита - нали имат тук лекар, ще искаш да те преглежда. Тогава обясних, че ме тревожат някакви викове на измъчвани хора в ареста, из килиите на нашия коридор.
Прокурорът се задоволи да каже, че да гледам в моята
килия
да няма такива случаи.
Моят следовател, като чу какво искам, скочи и тържествено заяви на прокурора: „Жеко не може да каже, че е пипнат с пръст от нас! " Действително, че при разпитите не е имало изтезания върху нас, да правим признания. Само един път следователят ми си позволи да ме подърпа по косата, види се беше недоволен в момента от някой мой отговор - но това той бе забравил за сега, а може би не го е считал и за наказание. След тия десетина минути, които прекарах в стаята, прокурорът даде някакъв знак на следователя и той повика милиционерите да ме изведат. Казаха ми, че съм свободен и ме отпратиха, а аз само се сбогувах и се прибрах в килията.
към текста >>
Казаха ми, че съм свободен и ме отпратиха, а аз само се сбогувах и се прибрах в
килията
.
Прокурорът се задоволи да каже, че да гледам в моята килия да няма такива случаи. Моят следовател, като чу какво искам, скочи и тържествено заяви на прокурора: „Жеко не може да каже, че е пипнат с пръст от нас! " Действително, че при разпитите не е имало изтезания върху нас, да правим признания. Само един път следователят ми си позволи да ме подърпа по косата, види се беше недоволен в момента от някой мой отговор - но това той бе забравил за сега, а може би не го е считал и за наказание. След тия десетина минути, които прекарах в стаята, прокурорът даде някакъв знак на следователя и той повика милиционерите да ме изведат.
Казаха ми, че съм свободен и ме отпратиха, а аз само се сбогувах и се прибрах в
килията
.
Явно беше, че следваше да поговорят повече с Борис Николов, затова приключиха по-рано с мен.
към текста >>
45.
73. ГРЕШКАТА НА ЧЛЕН 68
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Вечер докато настаня тия зайци, да им поставя трева, вода, чистене - прибирах се в
килията
едва към 9 часа.
Една от трудностите беше, че трябваше да се коси трева от близката ливада и да се пренася до клетките на зайците. А аз, никога не съм работил с коса, затова карах един от затворниците, който беше наблизо, да върши тази работа, а аз пренасях тревата. Всичко добре, но ето, че някаква болест върлуваше между тия зайци. Още първата сутрин, намирам 4-5 зайци умрели. Вечерта ги оставям живи и здрави, а на сутринта „предали Богу дух." Едва изкарах една седмица с тази работа.
Вечер докато настаня тия зайци, да им поставя трева, вода, чистене - прибирах се в
килията
едва към 9 часа.
Даже един от надзирателите се зачудил, че ме няма на проверка, а и след това не се прибирам, та като се върнах ми казва: „Щях вече да те търся ".Зайците продължаваха да мрат, началникът идва заедно с някого, ветеринар ли беше, какъв - беше обезпокоително положението. Отидоха си без да разговарят с мен. Добре, че началника разбра, че тази работа не е за човек като мен, та ме изтеглиха оттам. Решиха пак да ме поставят в градината, гдето бях в начало. Сега разликата беше в това, че когато ставаше нужда да се излиза вън от затвора и да отида до стопанството, пускаха ме навън, а като свърша работата, връщах се.
към текста >>
Прибрах се, пренесох дините в
килията
ни и ги пазих като голяма благодат.
Като стигнали в Стара Загора, камионът я оставил уж близо до затвора и тя полека-лека идва. Продължихме да разговаряме около половин час и повече, но си казвам, че все още имаше нещо за казване. Най-после тя стана да си отива в града да купува семената. Аз продължих още един час да довърша работата си, но все се чудех на това събитие. Кък се наредиха работите, аз сутринта да изляза на работа вън от затвора, как след обяд останах, само аз да довърша работата, а на всичко отгоре да посрещна сестрата с нейният ценен тежък товар!
Прибрах се, пренесох дините в
килията
ни и ги пазих като голяма благодат.
Бяха нещо забележително. По него време живеех в една така да кажа „луксозна" стая, заедно с други още работещи - бяхме 15 човека. Тази стая ми бе направила впечатление още при първото ми пристигане в Стара Загора - писах за нея в по-първите ми страници. Тя имаше завеси от по-красив памучен плат, със също такъв се застилаха и леглата - който влезеше, виждаше, че тук живеят по-избрани хора. Вечерта разрязах едната диня и на всекиго от живеещите там, дадох по един резен.
към текста >>
46.
59. ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
59. ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ След две години прекарани на Дунавският остров Персин в концлагера, край село Белене, докарват ме в Дирекцията на милицията, на площад Лъвов мост и ме затварят в арестантска
килия
, където ме държаха, мисля, че беше повече от месец.
59. ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ След две години прекарани на Дунавският остров Персин в концлагера, край село Белене, докарват ме в Дирекцията на милицията, на площад Лъвов мост и ме затварят в арестантска
килия
, където ме държаха, мисля, че беше повече от месец.
В лагера прекарвахме в непосилна работа, при крайно оскъдна храна. Преживявахме там мъчителен глад. Затворен сега тук в арестантската килия глада продължи, не само поради крайно оскъдните дажби, но и още по-лошо поради това, че тук като готвено освен малкото парченце хляб, давах по-често някаква рядка чорбица с тук-там по някое парченце карантия, която чорбица аз като дългогодишен вегетарианец не само, че не можех да близна, но ми ставаше лошо само като я помириша, затова оставах през целия ден само на малкото парченце хляб. Гладът беше изтощителен най-вече и поради своята продължителност. В един особено мъчителен момент, изведнъж само за миг, вратата на килията ми се отвори и някой хвърли коматче хляб.
към текста >>
Затворен сега тук в арестантската
килия
глада продължи, не само поради крайно оскъдните дажби, но и още по-лошо поради това, че тук като готвено освен малкото парченце хляб, давах по-често някаква рядка чорбица с тук-там по някое парченце карантия, която чорбица аз като дългогодишен вегетарианец не само, че не можех да близна, но ми ставаше лошо само като я помириша, затова оставах през целия ден само на малкото парченце хляб.
59. ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ След две години прекарани на Дунавският остров Персин в концлагера, край село Белене, докарват ме в Дирекцията на милицията, на площад Лъвов мост и ме затварят в арестантска килия, където ме държаха, мисля, че беше повече от месец. В лагера прекарвахме в непосилна работа, при крайно оскъдна храна. Преживявахме там мъчителен глад.
Затворен сега тук в арестантската
килия
глада продължи, не само поради крайно оскъдните дажби, но и още по-лошо поради това, че тук като готвено освен малкото парченце хляб, давах по-често някаква рядка чорбица с тук-там по някое парченце карантия, която чорбица аз като дългогодишен вегетарианец не само, че не можех да близна, но ми ставаше лошо само като я помириша, затова оставах през целия ден само на малкото парченце хляб.
Гладът беше изтощителен най-вече и поради своята продължителност. В един особено мъчителен момент, изведнъж само за миг, вратата на килията ми се отвори и някой хвърли коматче хляб. Това стана така бързо, че не можах да забележа, кой и какъв беше човека, който ми направи това добро. Седнах с навлажнени очи, троха по троха изядох коматчето. Тогава си спомних случката описана в Библията станала с пророк Илия, който бил подгонен от жената на цар Езекия, която искала да го обезглави, защото оскърбил нейните пророци.
към текста >>
В един особено мъчителен момент, изведнъж само за миг, вратата на
килията
ми се отвори и някой хвърли коматче хляб.
59. ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ След две години прекарани на Дунавският остров Персин в концлагера, край село Белене, докарват ме в Дирекцията на милицията, на площад Лъвов мост и ме затварят в арестантска килия, където ме държаха, мисля, че беше повече от месец. В лагера прекарвахме в непосилна работа, при крайно оскъдна храна. Преживявахме там мъчителен глад. Затворен сега тук в арестантската килия глада продължи, не само поради крайно оскъдните дажби, но и още по-лошо поради това, че тук като готвено освен малкото парченце хляб, давах по-често някаква рядка чорбица с тук-там по някое парченце карантия, която чорбица аз като дългогодишен вегетарианец не само, че не можех да близна, но ми ставаше лошо само като я помириша, затова оставах през целия ден само на малкото парченце хляб. Гладът беше изтощителен най-вече и поради своята продължителност.
В един особено мъчителен момент, изведнъж само за миг, вратата на
килията
ми се отвори и някой хвърли коматче хляб.
Това стана така бързо, че не можах да забележа, кой и какъв беше човека, който ми направи това добро. Седнах с навлажнени очи, троха по троха изядох коматчето. Тогава си спомних случката описана в Библията станала с пророк Илия, който бил подгонен от жената на цар Езекия, която искала да го обезглави, защото оскърбил нейните пророци. Бягайки той се скрил в една пещера. Но за да живее човек трябва да яде.
към текста >>
47.
6. ФОРМИ И СЪДЪРЖАНИЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Това по-добре разбират онези, които са загубили някой свой орган, сетиво или пък свободата си, затворени в някоя мрачна
килия
.
Веднъж пак се бяхме събрали около него пред стаичката Му и разговаряхме по разни въпроси, между другото и за живота, и условията, при които животът се проявява. Една сестра започна недоволно да мърка пред Учителя, че била поставена при много тежки условия и животът й бил просто мъка. Учителят се обърна към нея и й каза: „Вие сама доброволно се съгласихте да дойдете при тези условия на Земята. Друга възможност нямахте". Тя съвсем не разбираше, не помнеше, не знаеше, че при положение да не можеш нищо е лошо, но и при най-лошите условия да можеш, все нещо е благодат.
Това по-добре разбират онези, които са загубили някой свой орган, сетиво или пък свободата си, затворени в някоя мрачна
килия
.
А тази сестра беше здрава и свободна. В.К. Тука имаме два случая, които ти разказа, едната сестра, която е в материално изобилие, обаче Учителят казва, че е в почивка, а всички смятат, че тя е в много добри условия. Тя в този момент е в почивка. И другият случай, когато е дошла в ограничените условия и изпратена за работа. Н.Д. Сега, тази сестра, която е при лошите условия дошла, в онзи свят преди да дойде на Земята е била при изключително тежки условия.
към текста >>
48.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в
килията
на бае Митар.
Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата. Поп Тошо настояваше да си остане, гдето си е. Отец Теофан от метоха на Рилския манастир предлагаше да се свети вода, а отец Онуфрий от Хилендарския светогорски манастир настояваше да се свети масло и да се изчетат всичките Василиеви молитви.
Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в
килията
на бае Митар.
Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени.
към текста >>
Бае Мигар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята
килия
.
Ако черквата е изметена и изчистена, той ще вземе да трие свещниците: счука на големата плоча пред черквата керемидки и тебешир, па като почне да ги трие — ония свещници светнат като нови. Ако има работа в свещарницата, той е там. Запаше некой чувал като престилка, па или свещи лее, или восък изстисква на менгемето, или фитил реже — каквото и да е, бадева не седи. Ако има служба, и той ще бъде в черквата, пак на работа; или ще гаси догорелите свещи, или ще носи огън за кандилницата, или ще ходи с дискоса да събира, или ще приглася на псалтовете. Много пъти, тръгнал по некоя работа низ черквата, чуе, че попът вика из олтара: „Миром господу помолимся“ — той непременно ще отговори: „Господи помилу-у-уй“, па макар бил и чак при пангара.
Бае Мигар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята
килия
.
Болник ли било, смъртник ли било, кръщение ли било, годеж ли било, сватба ли било, помана ли било — каквото къде и да стане, — без бае Митра не ставаше. Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек. Обичаха го, защото, каквото и да го попитат, той знаеше да отговори. А каквото кажеше бае Митар — казано беше. Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар.
към текста >>
Изведоха го пред черквата до пангара, туриха го да седне, дадоха му една просфора да изяде, сръбна една чашка от черковното вино, дека е за причест, и продума: — Къде съм бил… кога съм влезъл в
килията
си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня.
Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака. Поп Яньо го запита помни ли се, а той кимна с глава и каза да го заведат в черква. Подигнаха го, изправи се и тръгна! — Също като сиромах Лазар — добави кака Кирка. — Така, така, също, асли второ възкресение Лазарово — отговори тетка и пак настави: — В черква чини метани и изреди, та целува всичките икони, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: „Това видех като наяве… всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа“.
Изведоха го пред черквата до пангара, туриха го да седне, дадоха му една просфора да изяде, сръбна една чашка от черковното вино, дека е за причест, и продума: — Къде съм бил… кога съм влезъл в
килията
си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня.
Опомних се само, като че летим божем, ама оно не летим, ами като че ли ме облаците носят нагоре, нагоре… чак над слънцето. Усещам като че нещо хубаво, нещо светло, ама нищо не виждам. Слънцето само трепти, ама ни насам, ни натам — все на един карар стои. Тук чух, че запеха с ясен глас хиляди уста: „Свят, свят, свят господ Саваот“… — и току се разтвори нещо, па светка, светка, като хиляди блескавици, ама не гърмят и не трескат… а така само, блещат. Зададе се свет като на линия, ама хем вървят, а пък, гледам, не стъпят, а си се носят така, като мъгла над гората.
към текста >>
49.
3. Сп. „Българска реч, год. XI, кн. 7 (IV.1936), с. 217-219, Е.Багряна
,
VI. Очерци за Мара Белчева
,
ТОМ 17
Тя се беше отделила от всичко и от всички, за да доживее своя земен живот като отшелница, в
килията
на своя дълбок духовен мир, чувствувайки връзката с умрелите по-жива, отколкото връзката с живите.
Издала е свои оригинални сбирки през 1918 г. - „На прага стъпки"; 1925 г. - „Сонети" и 1931 г. - „Избрани песни". НЕЙНИЯТ ОБРАЗ Напоследък я виждахме съвсем рядко.
Тя се беше отделила от всичко и от всички, за да доживее своя земен живот като отшелница, в
килията
на своя дълбок духовен мир, чувствувайки връзката с умрелите по-жива, отколкото връзката с живите.
Виждахме я рядко, но все пак, само мисълта, че тя живее между нас, тук на земята, тя - толкова нематериалистична, в този толкова материалистичен век, тя, въплъщение на женствеността, на любовта, и верността - в този век на желязото и бетона, на спекулациите и алчността, когато думите любов и вярност са изхвърлени от употреба като анахронични, - мисълта, че тя живее, ни сгряваше някак, даваше ни някаква духовна опора, вдъхваше ни загубената вяра, възкресяваше и осветяваше тези осмени и компрометирани понятия - човешки добродетели, които никой днешен писател не смее да напише, за да не изглежда старомоден... И макар да знаехме, че възрастта й вече клони към залез, макар да знаехме, че е болнава, мисълта за смърт никога не минаваше през ума ни по отношение на нея, навярно именно защото тя се движеше между нас не като материално същество, а като дух. И както е с чувството към майка ни и баща ни - виждаме ги вече остарели, съсипани, грохнали, знаем, че и те са смъртни хора като всички, но все някак ни се струва невъзможно, те да ни оставят, да си отидат, а когато това стане, усещаме една особена, вътрешна, с нищо незапълнима празднина, - такова чувство приблизително изпитваме и сега, при смъртта на Мара Белчева. - Навярно защото самата тя винаги се отнасяше към нас като с нейни деца. И нейният образ в нашата памет ще остане така: засмяна, добра, внимателна, никога от нищо неоплакваща се, всичко понасяща с едно върховно примирение, радваща се на чуждите успехи, доверчива, възхищаваща се с младежки жар от всичко хубаво, не вървяща, а носеща се сякаш над земята, над всекидневните дребнавости, над човешките низости. - И вечно диреща, диреща някакъв висш смисъл, някаква висша хармония, доброта, красота.
към текста >>
50.
5. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ДОЙНОВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една
килия
.
Така му се построява нов хороскоп, но човек много мъчно може да измени характера си. Продължава Николай да минава през изпитания, изкушения, противоречия, ограничения и заблуждения. Най-голямото от тях е заблуждението и идеалът му да придобие материални богатства с всички средства. След 9.09.1944 г., месец октомври, (ретрограден Сатурн съвпад радикалния Нептун) заплашва живота му. Учителят го извиква и му дава златният си джобен часовник и му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка.” Николай го слага машинално в джоба си и отива бързо в София да гони своите търговски работи.
Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една
килия
.
При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да седи в него. След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда часовника от джоба си, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Дежурният милиционер отваря вратата на килията и го пуска на свобода.
към текста >>
След три денонощия, прекарани в
килията
, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя.
Най-голямото от тях е заблуждението и идеалът му да придобие материални богатства с всички средства. След 9.09.1944 г., месец октомври, (ретрограден Сатурн съвпад радикалния Нептун) заплашва живота му. Учителят го извиква и му дава златният си джобен часовник и му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка.” Николай го слага машинално в джоба си и отива бързо в София да гони своите търговски работи. Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да седи в него.
След три денонощия, прекарани в
килията
, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя.
Изважда часовника от джоба си, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Дежурният милиционер отваря вратата на килията и го пуска на свобода. Учителят за втори път му спасява живота. След заминаването на Учителя, Дойнов се отдава изцяло на своята страст - да печели и трупа пари.
към текста >>
Дежурният милиционер отваря вратата на
килията
и го пуска на свобода.
Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да седи в него. След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда часовника от джоба си, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав.
Дежурният милиционер отваря вратата на
килията
и го пуска на свобода.
Учителят за втори път му спасява живота. След заминаването на Учителя, Дойнов се отдава изцяло на своята страст - да печели и трупа пари. Той и брат му Борис влизат в Братския съвет. Николай се занимава с материалните работи на братството. 1957 г.
към текста >>
51.
B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ
,
,
ТОМ 19
Последният се ядосал и го затворил в
килия
и поставя полицай пред вратата да го пази.
Проявява дарби и способности във всеки жанр на изкуството; написа музика, даде паневритмията - хармонични движения в съпровод от музика за обновяване на организма, написа над 170 музикални упражнения и песни и изнесе 7777 беседи пред учениците си. Марс в VII дом го прави способен, трудолюбив, активен и неуморен в усилията си за благосъстоянието на братството и неговото правилно духовно развитие. Учителят е воювал срещу интелигентното общество, което не го е разбирало и постоянно го е каляло с нелепите си статии, като се стремяло да му пречи навсякъде. Над 40 пъти Учителят е викан на разпит в полицията. При един такъв случай той предсказва на началника, че в най-скоро време ще си замине от този свят.
Последният се ядосал и го затворил в
килия
и поставя полицай пред вратата да го пази.
Идва градоначалникът, брат Начо Петров и го заставя веднага да го освободи. Отварят килията, но Учителят го няма там. След един месец става сбиване, при което началникът е убит. При поредно повикване новият началник му казва: „Вие, господин Дънов, сте човек на доброто, проповядвате за любовта и хармонията, защо, когато някои явно се опълчи срещу вас, след няколко дена умира без никаква външна причина? ” Учителят се усмихва и му отговаря: „Аз съм един голям огън, а тези хора са малки пеперуди и се хвърлят в огъня, като мислят, че ще го загасят и загиват.” Аз съм описал много случки в книжката „Светъл лъч към човешките души”.
към текста >>
Отварят
килията
, но Учителят го няма там.
Учителят е воювал срещу интелигентното общество, което не го е разбирало и постоянно го е каляло с нелепите си статии, като се стремяло да му пречи навсякъде. Над 40 пъти Учителят е викан на разпит в полицията. При един такъв случай той предсказва на началника, че в най-скоро време ще си замине от този свят. Последният се ядосал и го затворил в килия и поставя полицай пред вратата да го пази. Идва градоначалникът, брат Начо Петров и го заставя веднага да го освободи.
Отварят
килията
, но Учителят го няма там.
След един месец става сбиване, при което началникът е убит. При поредно повикване новият началник му казва: „Вие, господин Дънов, сте човек на доброто, проповядвате за любовта и хармонията, защо, когато някои явно се опълчи срещу вас, след няколко дена умира без никаква външна причина? ” Учителят се усмихва и му отговаря: „Аз съм един голям огън, а тези хора са малки пеперуди и се хвърлят в огъня, като мислят, че ще го загасят и загиват.” Аз съм описал много случки в книжката „Светъл лъч към човешките души”. Учителят виждаше всичко и навсякъде. Виждаше плановете на враговете на братството и вземаше своевременно мерки и е спасил България при междусъюзническата воина, Изгрева от пожар и много хора от смъртна опасност.
към текста >>
52.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
В Цариград Княз Борис разгледа всички стари и бележити паметници; посети и патриаршията, гдето бе му показана и
килията
, в която се е учил Цар Симеон като юноша.
Събитията, които настъпиха през 1908 година, създадоха важни последици за Балканските народи. В онова време се провъзгласи независимостта на Третото българско царство. На тържествата, които станаха във Велико Търново на 22 септември стар стил по случай провъзгласяването на независимостта, присъствува и Княз Борис, който дълбоко изживя в душата си всичко, което последва. През 1910 година Княз Борис и Княз Кирил предприеха пътешествие из Мала Азия. Те посетиха Цариград и някои от гръцките острови.
В Цариград Княз Борис разгледа всички стари и бележити паметници; посети и патриаршията, гдето бе му показана и
килията
, в която се е учил Цар Симеон като юноша.
Наред с общото образование, Княз Борис е бил обучаван и по военно дело. Нему са били възлагани и специални мисии: да представлява българския Държавен глава при различни случаи пред чуждите владетели. И Княз Борис достойно е изпълнявал тия мисии: при коронацията на английския крал в Лондон, а по-късно - в 1911 г., на тържествата при откриването паметника на Руския император Александър II в Киев. Там Княз Борис е присъствувал в театъра на едно представление-гала, дето е бил извършен атентатът и паднал убит министър Столипин. Всред настаналата паника в театъра, Княз Борис учудил всички със своето хладнокръвие.
към текста >>
53.
Светозар Няголов
,
I. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа
,
ТОМ 21
Намесва се и Цола Драгойчева, която била в една
килия
с Тимеви - убийците на жена му и за „благодарност”, че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт.
16/1036 където го намира Йордан Бобев и му донася исканите от него моливи и тетрадки. За Лулчев се застъпват еврейската синагога, във връзка със спасяването на евреите в България, Георги Томалевски, Николай Гръблев. Пристига телеграма от Англия, в която молят подсъдимия Любомир Лулчев да бъде освободен и да им бъде изпратен, понеже той е техен офицер. От Москва се обажда Молотов и нарежда: „В никакъв случай Лулчев да не бъде освободен и изтърван.” Той има лична ненавист към Лулчев, понеже той е усетил навремето съветски план за договор, неизгоден за България, като е казал на царя, че съветският министър Молотов няма подписани пълномощия за такъв договор. КГБ разкрива виновника.
Намесва се и Цола Драгойчева, която била в една
килия
с Тимеви - убийците на жена му и за „благодарност”, че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт.
В своята последна дума пред съда Лулчеа заявява: „Не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който да съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия.” Той е единственият от подсъдимите, който не иска милост от съда. „Бил съм съветник на царя, а живея в една барака 3 на 4 метра и тя ми е подарък от Учителя.” Вечерта преди прочитането на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни. Срещата става в 0 часа и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си, и да не идва повече на земята. Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят.
към текста >>
„Бил съм съветник на царя, а живея в една барака 3 на 4 метра и тя ми е подарък от Учителя.” Вечерта преди прочитането на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една
килия
, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни.
От Москва се обажда Молотов и нарежда: „В никакъв случай Лулчев да не бъде освободен и изтърван.” Той има лична ненавист към Лулчев, понеже той е усетил навремето съветски план за договор, неизгоден за България, като е казал на царя, че съветският министър Молотов няма подписани пълномощия за такъв договор. КГБ разкрива виновника. Намесва се и Цола Драгойчева, която била в една килия с Тимеви - убийците на жена му и за „благодарност”, че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт. В своята последна дума пред съда Лулчеа заявява: „Не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който да съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия.” Той е единственият от подсъдимите, който не иска милост от съда.
„Бил съм съветник на царя, а живея в една барака 3 на 4 метра и тя ми е подарък от Учителя.” Вечерта преди прочитането на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една
килия
, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни.
Срещата става в 0 часа и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си, и да не идва повече на земята. Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят. Ако остане още да живее, ще трябва дълго време да се преражда, за да плати кармата си. На 1.02.1945 г. е произнесена присъдата срещу регентите: Кирил Преславски, Богдан Филов, генерал Михов и други 104 души, между които и Любомир Лулчев.
към текста >>
54.
10. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3321, З.VІІІ. 1930 г., стр. 1
,
НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СРЕЩУ ТИМЕВИ
,
ТОМ 21
С последните две нови свидетелки майката и дъщерята Тимеви са били преди разглеждането на делото в една
килия
.
1930 г., стр. 1 НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СРЕЩУ ТИМЕВИ АПЕЛАТИВНАТА ЖАЛБА НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ. 22-МА НОВИ СВИДЕТЕЛИ. Гражданските ищци по делото срещу Стойка и Малина Тимеви вчера са подали апелативната си жалба. Те искат да бъдат призовани 22-ма нови свидетели, между които са Светла Павлова и Ц. Драгойчева.
С последните две нови свидетелки майката и дъщерята Тимеви са били преди разглеждането на делото в една
килия
.
Пред тях Малина Тимева и нейната майка направили признания за кражбата и убийството на Ангелина Пулчева. Малина Тимева е разправяла, че се надявала на някаква тайна организация и че вярвала тя да и помогне за облекчаване на нейната съдба.
към текста >>
55.
14. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 21
Известно време те са в една и съща
килия
с комунистката Цола Драгойчева.
А тя не е дъновистка. Но е трябвало да се свърже убийството с дъновистите, за да се изкара, че те са виновни. Но на съда това не става. Присъдата е произнесена. Майка и дъщеря отиват в затвора.
Известно време те са в една и съща
килия
с комунистката Цола Драгойчева.
Майката умира в затвора. След 9.ІХ.1944 г. дъщерята излиза от затвора, става голяма комунистка, като човек, осъждан от фашистката власт. Била жертва на фашистите. Ето това е финалът на онзи стих на поета Вапцаров за криминалните престъпници, намиращи се в затвора: „В затвора попаднал на хора и станал човек.” Виж „Изгревът”, том VIII, стр.
към текста >>
56.
XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 21
Но после какво стана, не зная, милицията ли му взе материалите - нищо не издаде.**** И още - кой е този ученик на Учителя, тъй верен, който преди изпълнението на смъртната си присъда повиква Учителя на разговор, там, в
килията
на затвора, и Учителят идва и братът му казва: „Учителю, ще направя каквато е Волята Божия”.
А песента „Възкресение” написах според малката му книжка „Възкресение” и я посветих на него и неговия светъл път. Сигурно с удоволствие някои са прочели романите му „Генко Орлето”, „С Христа”, „При адепта” и много други. Прилагам фотокопие на тези две песни.** На „Изгрева” имаше един брат, казваше се Аню***, военен ли беше, не помня. Живееше със сестра Симаня. Той беше събрал огромен материал за брат Лулчев и искаше да издаде книга за него.
Но после какво стана, не зная, милицията ли му взе материалите - нищо не издаде.**** И още - кой е този ученик на Учителя, тъй верен, който преди изпълнението на смъртната си присъда повиква Учителя на разговор, там, в
килията
на затвора, и Учителят идва и братът му казва: „Учителю, ще направя каквато е Волята Божия”.
Какво смирение! И когато Учителят му обяснява, че може да се спаси, но ще трябва да се преражда още два-три пъти, за да ликвидира с кармата си, а ако приеме насилствената смърт, заплаща кармата си, брат Лулчев веднага приема по-трудния път, а именно смъртта. И още същата нощ, след полунощ, присъдата е изпълнена. И понеже братът е имал много приятели, някои са го издърпали в коридора, за да го спасят, казвайки: „Ти ни спаси от смърт, сега ние - тебе! ” Но той отказал, верен на решението на Учителя, като казал: „Не, аз с групата ще вървя!
към текста >>
57.
9. ОТНОШЕНИЕТО НА ВЛАСТТА КЪМ УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ
,
,
ТОМ 22
(Чемширов гони и преследва най-жестоко комунистите и земеделците след преврата през 1923 г.) Ядосан, началникът нарежда да затворят Учителя в
килия
.
Отношението на властта към Учителя и неговото преследване През 1924 г. извикват Учителя в полицията в София по повод обвинения от разни хора. Той отива заедно с брат Петър Камбуров в стаята на началника Чемширов. Последният прочита обвиненията, че е неморален, че заблуждава хората и тъй нататък. Учителят му казва; „С този характер, който имаш и злото което правиш, няма да живееш дълго и след една седмица ще бъдеш убит".
(Чемширов гони и преследва най-жестоко комунистите и земеделците след преврата през 1923 г.) Ядосан, началникът нарежда да затворят Учителя в
килия
.
Отвеждат Учителя в килията, а брат Петър Камбуров, отива при Начо Петров, военен полковник да иска неговото съдействие. Двамата заедно влизат при началника в полицията и Начо Петров * го пита: „Тук ли се намира господин Дънов? " „Да тук е" - отговаря Чемширов. „Ако може веднага да го освободите." и Начо му показва документите си.** Началникът взима ключовете, за да освободи Учителя, и отива към килията, пред която стои на пост полицай. Отваря я и вижда, че вътре няма никой.
към текста >>
Отвеждат Учителя в
килията
, а брат Петър Камбуров, отива при Начо Петров, военен полковник да иска неговото съдействие.
извикват Учителя в полицията в София по повод обвинения от разни хора. Той отива заедно с брат Петър Камбуров в стаята на началника Чемширов. Последният прочита обвиненията, че е неморален, че заблуждава хората и тъй нататък. Учителят му казва; „С този характер, който имаш и злото което правиш, няма да живееш дълго и след една седмица ще бъдеш убит". (Чемширов гони и преследва най-жестоко комунистите и земеделците след преврата през 1923 г.) Ядосан, началникът нарежда да затворят Учителя в килия.
Отвеждат Учителя в
килията
, а брат Петър Камбуров, отива при Начо Петров, военен полковник да иска неговото съдействие.
Двамата заедно влизат при началника в полицията и Начо Петров * го пита: „Тук ли се намира господин Дънов? " „Да тук е" - отговаря Чемширов. „Ако може веднага да го освободите." и Начо му показва документите си.** Началникът взима ключовете, за да освободи Учителя, и отива към килията, пред която стои на пост полицай. Отваря я и вижда, че вътре няма никой. Чемширов се скарва строго на полицая, но той му казва, че никой не е отварял вратата, и че е бил постоянно пред нея.
към текста >>
„Ако може веднага да го освободите." и Начо му показва документите си.** Началникът взима ключовете, за да освободи Учителя, и отива към
килията
, пред която стои на пост полицай.
Учителят му казва; „С този характер, който имаш и злото което правиш, няма да живееш дълго и след една седмица ще бъдеш убит". (Чемширов гони и преследва най-жестоко комунистите и земеделците след преврата през 1923 г.) Ядосан, началникът нарежда да затворят Учителя в килия. Отвеждат Учителя в килията, а брат Петър Камбуров, отива при Начо Петров, военен полковник да иска неговото съдействие. Двамата заедно влизат при началника в полицията и Начо Петров * го пита: „Тук ли се намира господин Дънов? " „Да тук е" - отговаря Чемширов.
„Ако може веднага да го освободите." и Начо му показва документите си.** Началникът взима ключовете, за да освободи Учителя, и отива към
килията
, пред която стои на пост полицай.
Отваря я и вижда, че вътре няма никой. Чемширов се скарва строго на полицая, но той му казва, че никой не е отварял вратата, и че е бил постоянно пред нея. Петър Камбуров, отчаян, излиза от полицията и отива в дома на Учителя на улица „Опълченска" 66. Голяма е радостта му, когато вижда на вратата Учителя, който му се усмихва. След седмица в Чирпан става скандал и извикват Чемширов като голям специалист.
към текста >>
" Много пъти, като го затварят в
килия
, поставят на вратата часовой, и сутринта, когато отварят, не го намират в
килията
.
След седмица в Чирпан става скандал и извикват Чемширов като голям специалист. При разправията е убит. *** При един от разпитите на Учителя в полицията новият началник му казва: „Господин Дънов, вие сте добър човек и проповядвате за любовта, защо тогава всеки, който се опълчва открито срещу вас, след няколко дена си заминава за онзи свят без някаква видима причина? " Учителят отговаря: „Аз съм един голям огън, а тези хора, които ме хулят са малки пеперуди, и се хвърлят в огъня, за да го загасят. Могат ли пеперудите да загасят с телата си един голям буен огън?
" Много пъти, като го затварят в
килия
, поставят на вратата часовой, и сутринта, когато отварят, не го намират в
килията
.
В това време той спокойно разговаря с приятелите на „Опълченска" 66. Наказват няколко стражари и накрая разбират, че не могат да го държат затворен в килия, и престават да го затварят. Учителят е викан повече от 40 пъти в Обществената безопасност на разпит.*** * Често на агентите, които идват да го взимат казва да си отидат, а той ще дойде по-късно. Дал е много писмени обяснения за учението и отношението му към властта. В протокол от разпит на 25 юли 1925 г.
към текста >>
Наказват няколко стражари и накрая разбират, че не могат да го държат затворен в
килия
, и престават да го затварят.
*** При един от разпитите на Учителя в полицията новият началник му казва: „Господин Дънов, вие сте добър човек и проповядвате за любовта, защо тогава всеки, който се опълчва открито срещу вас, след няколко дена си заминава за онзи свят без някаква видима причина? " Учителят отговаря: „Аз съм един голям огън, а тези хора, които ме хулят са малки пеперуди, и се хвърлят в огъня, за да го загасят. Могат ли пеперудите да загасят с телата си един голям буен огън? " Много пъти, като го затварят в килия, поставят на вратата часовой, и сутринта, когато отварят, не го намират в килията. В това време той спокойно разговаря с приятелите на „Опълченска" 66.
Наказват няколко стражари и накрая разбират, че не могат да го държат затворен в
килия
, и престават да го затварят.
Учителят е викан повече от 40 пъти в Обществената безопасност на разпит.*** * Често на агентите, които идват да го взимат казва да си отидат, а той ще дойде по-късно. Дал е много писмени обяснения за учението и отношението му към властта. В протокол от разпит на 25 юли 1925 г. Учителят казва: „Моето учение е основано натри главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тези принципи произтича, че е необходимо пълен мир и разбирателство между хората.
към текста >>
58.
16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ
,
,
ТОМ 22
Една сестра е арестувана от комунистите и затворена в
килия
в затвора.
Той излезе и всеки започна да хвърля бучка пръст върху дъските, според обичая откъм краката на Учителя. Приятелите се оттеглиха в салона на топло. Останахме неколцина: Гради, Атанас, Пеньо Ганев, който прави няколко снимки, Темелко Стефанов, Тодор Ченев и аз. Засипахме гроба. Взехме инструментите, за да отидем в салона на топло, когато в гроба се чу доста силен пукот и шум.* ********** ********** Предполагам, че Учителят дематериализира тялото си.
Една сестра е арестувана от комунистите и затворена в
килия
в затвора.
Рано сутринта на 27 декември тя сънува ясен сън. В светла картина вижда, че на една маса седят 24 старци, които разлистват и четат някакви дебели книги, в които са записани съдбите на хората. От Земята към тях се присъединява още един старец и сяда при тях. След няколко дена тя научава, че на тази дата си е заминал Учителя. Какви са резултатите от второто проявяване на Бога тук, на Земята, във физическо тяло, създадено в България.
към текста >>
59.
6. Боян Димитров Боев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Затварят го в една влажна
килия
в мазето на казармата, мъчат го, бият го, но той не отстъпва.
Боев харесва много беседите на Учителя и братския живот и решава строго да следва неговото учение. Учителят лично се интересува за него и материалното му положение. В едно писмо от 1914 г. до баба ми Величка Стойчева, той пита за положението на учителя от Панагюрище - Боян Боев, ако има нужда от нещо - да му се помогне. Той пише: „Ако се намират в голяма нужда Пеньо Киров, Тодор Стоименов и Боян Боев, съобщете ми да се погрижа за доброто им." Когато избухва Първата световна война, Боян Боев е мобилизиран, но категорично отказва да носи пушка.
Затварят го в една влажна
килия
в мазето на казармата, мъчат го, бият го, но той не отстъпва.
Един голям общественик, при когото преди това живеел Боев, се застъпва за него пред генерала на армията и тогава го мобилизират, но не като войник, а като санитар - понеже е следвал естествени науки в университета. Изпращат го да служи в град Скопие, там попада в една болница, в която служи и Георги Куртев. Започват да работят заедно. Скоро армията е обхваната от силна холерна епидемия и болницата става малка за многото болни. Лекарите, уплашени от създалата се обстановка, напускат болницата.
към текста >>
От неколкомесечния престой във влажната затворническа
килия
на казармата го заболява кракът, загноява и започва да куца.
Наклеветен е и уволнен дисциплинарно, една година преди да се пенсионира. От 1924 г. Боев остава при Учителя и започва да стенографира Словото му. Стенографията научава като студент в Софийския университет. До заминаването на Учителя от този свят той го следва неотлъчно навсякъде с молив и бележник в ръка и записва всичко, което Учителят казва.
От неколкомесечния престой във влажната затворническа
килия
на казармата го заболява кракът, загноява и започва да куца.
Веднъж не издържа на болките и казва: „Учителю, Ти мъртви възкресяваш, Ти болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни кракът ми да оздравее! " Учителят му отговаря: „Мога да сторя това, дето искаш. На тебе това ти е последното прераждане. Ти вече отиваш в ангелската йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да дойдеш пак в друго прераждане на Земята и това страдание да си го изкараш докрай.
към текста >>
60.
14. Любомир Лулчев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Попада в
килия
с майката и дъщерята Тимеви.
До края на живота носи два куршума в стомаха си. Учителят го обича и му дава широки познания, които Лулчев приписва за свои. Цола Драгойчева, видна комунистка, е хваната от полицията и осъдена да напише писмо до цар Борис и да иска помилване, понеже в момента е бременна, което тя не знае. Лулчев го взема, занася го на царя, смекчава присъдата и я оставя на доживотен затвор. Тя ражда сина си Чавдар.
Попада в
килия
с майката и дъщерята Тимеви.
След идването на власт на комунистите Любомир Лулчев като съветник на царя е арестуван и Учителя казва на разтревожената сестра Невенка Неделчева да му занесе едно одеало в мазето на Съдебната палата, където е затворен. При съдебното дирене и след разглеждане на двата дневника на Лулчев съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят. За него се застъпва Еврейския синод и иска освобождаването му. Георги Томалевски и Никола Гръблев също пишат прошение до съда. Оставят го свободно в една стая в Съдебната палата.
към текста >>
61.
37. Донка Кънева Георгиева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Той и отговаря, че в деня, преди да го обесят, удря главата си няколко пъти в стената на
килията
и загубва съзнание.
То пада на земята и си заминава. По-късно си заминава и дъщерята. След това се срещат с Донка и той и разказва за задачата, която Учителя му дава и за предсказанията, които се сбъдват. Тя остава потресена от неговата история и разбира, че действително той е Левски, защото отлично познава техния род. Тя го пита как е преживял последните си минути преди бесилото.
Той и отговаря, че в деня, преди да го обесят, удря главата си няколко пъти в стената на
килията
и загубва съзнание.
Двама души го влачат под ръка до бесилката. Той се е излъчил и нищо не помни от този последен епизод от тогавашния си живот. (64 - Разказ от Ангел Гунев) Донка е шивачка и често услужва на приятелите. Има ясновидски дарби и около нея се събират братя и предимно сестри. Организира интензивен братски живот в Стара Загора и София.
към текста >>
62.
70. Николай Дойнов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Полицията го среща, арестува и го затваря сам в една
килия
.
Няколко дена преди започване на процеса, главният прокурор, който движи всичко и иска смъртното му наказание, си заминава от този свят. Тогава делото е прехвърлено в Сливенския съд, където е подведен под съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Така Учителят го спасява от явна смърт. След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителят го извиква и му подава своя златен джобен часовник, като му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай мушва машинално часовника в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи.
Полицията го среща, арестува и го затваря сам в една
килия
.
При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да стои в него. Три денонощия Николай прекарва в килията и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда от джоба си часовника на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Малко след това дежурният милиционер отваря вратата на килията и го пуска на свобода.
към текста >>
Три денонощия Николай прекарва в
килията
и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя.
Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Така Учителят го спасява от явна смърт. След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителят го извиква и му подава своя златен джобен часовник, като му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай мушва машинално часовника в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи. Полицията го среща, арестува и го затваря сам в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да стои в него.
Три денонощия Николай прекарва в
килията
и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя.
Изважда от джоба си часовника на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Малко след това дежурният милиционер отваря вратата на килията и го пуска на свобода. След заминаването на Учителя Борис и Николай влизат в Братския съвет и Николай се занимава с финансовите въпроси на Братството. По предложение на Боян Боев домакин на Братството става Гради Колев.
към текста >>
Малко след това дежурният милиционер отваря вратата на
килията
и го пуска на свобода.
Полицията го среща, арестува и го затваря сам в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да стои в него. Три денонощия Николай прекарва в килията и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда от джоба си часовника на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав.
Малко след това дежурният милиционер отваря вратата на
килията
и го пуска на свобода.
След заминаването на Учителя Борис и Николай влизат в Братския съвет и Николай се занимава с финансовите въпроси на Братството. По предложение на Боян Боев домакин на Братството става Гради Колев. За да може да получава купони за хляб, се налага да го назначат като домакин със заплата от 9000 лева месечно. Тогава най-малката заплата е 8000 лева. По едно време Николай обвинява Гради, че е откраднал някакви братски пружини, и му спира три месечни заплати, без да има някакво доказателство за това деяние.
към текста >>
63.
76. Иван Антонов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Един ден го арестуват по погрешка - приличал много на някакъв анархист, търсен дълго от полицията, вкарват го в затвора в една
килия
с нар, постлан с голи чамови дъски.
Всеки, който осакатява своето физическо тяло, дълго време трябва да работи в духовния свят, за да възстанови изгубения си орган. Под влиянието на любовта, която изтича от Учителя до всички души, той омекотява своя характер и изправя отношенията си към всички живеещи на Изгрева. От едно улично дете той се просвещава и става духовен и високо културен човек, носител и изпълнител на новите идеи. Учителят дава задача в Младежкия клас всеки ученик да спи на прясно рендосани чамови дъски 10 дена. А Иван Антонов все отлага задачата.
Един ден го арестуват по погрешка - приличал много на някакъв анархист, търсен дълго от полицията, вкарват го в затвора в една
килия
с нар, постлан с голи чамови дъски.
Държат го в затвора без никаква причина и на десетия ден го пускат на свобода. Така той насила изпълнява задачата, дадена от Учителя. Иван работи тежка работа. Занимава се с железарство, но всяка вечер провежда курсове по астрология, като събира много младежи около себе си, предимно комунисти. Една вечер, през 1933 г., като се връща от работа, вижда пред бараката си двама агенти, които го чакат, за да го арестуват.
към текста >>
64.
2.1. Българското Евангелско Дружество и Възраждането
,
,
ТОМ 24
Зовът на Паисий като нощна мълния проблесна за миг и угасна за дълго в четритях стени на неговата
килия
.
С туй може ли да се говори за някакво възраждане, за някакъв ренесанс? Обърнаха ли те народното ни внимание от фанариотската църковна схоластика към старото ни държавно величие, към "българския класицизъм"? Друг е въпросът с Хилендарският отшелник - отец Паисий. Той говори и пише, но не вече за дамаскини и фанариотски църковни измислици, а за нещо съвсем друго - за род и родина. Ако в Италия Ренесансът можеше да се подхранва и разпространява от неразривна върволица просветени умове и гении, у нас, за жалост, нямаше нито един за такава работа.
Зовът на Паисий като нощна мълния проблесна за миг и угасна за дълго в четритях стени на неговата
килия
.
Проповедта на Светогорския пророк би пробудила бързо проспалата народна съвест, ако имаше кой да я подеме и разтръби всред народа. Едва след 110 години нашият историк и общественик Марин Дринов запозна народа ни със съдържанието на Паисиевата история! След премахването на еничарството и на ленното управление (спахийството) от султан Махмуд II, с публикуването на Танзимата (1839), нашият народ тепърва се посъвзе, организира своето еснафско съсловие и подобри своето материално и социално положение. Танзиматът, следователно, е първият могъщ реален фактор за нашето Възраждане. Вторият такъв е увенчаването на Църковната борба с фермана от 10.11.1870 г., който създаде Екзархийският институт, и третият - народополезната книжовна и културна дейност на българските протестанти.
към текста >>
65.
17. Евангелската методистка мисия и протестантско училище в Свищов
,
,
ТОМ 24
Именно за това на Георги Димитров е било разрешено да държи в
килията
си голяма Библия на български, издание на Британското Библейско Дружество, която се разпространява от евангелистите-протестанти.
Те имаха добро отношение с нас и тя, баба Парашкева, ги запази до края на живота си. Често идваше в другата половина, сядаше на скамейката и разговаряше със сестрите. През 1933 г. след подпалването на Райхстага, започна големият Лайпцигски процес. Като защитници на Георги Димитров се явяват и евангелистите- протестанти от САЩ, понеже баба Парашкева, майката на Георги Димитров е евангелистка по линия и по линия на евангелистите търси защити за сина си.
Именно за това на Георги Димитров е било разрешено да държи в
килията
си голяма Библия на български, издание на Британското Библейско Дружество, която се разпространява от евангелистите-протестанти.
След освобождаването му от затвора Георги Димитров заедно с майка си, баба Парашкева, заминават за Москва и там с баба Парашкева престояват известно време. Разказваше ни как се е запознала с майката на Сталин. Сталин, който е бил бивш семинарист и който по негова заповед са били взривени десетки църкви в Москва, то за рождената си майка нарежда да й се направи един параклис в Кремъл, където тя да се черкува. Майката на Сталин е грузинка, а всички грузинци са християни. Но понеже тя е била черковница, а пък баба Парашкева е била евангелистка, то много, много не са си уйдисвали по този въпрос.
към текста >>
66.
46. Проповедник в Америка
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Той бил престъпник и дълго лежал в затвора, но един ден в
килията
му се явил Христос в голяма светлина и го обърнал към вярата и чистия и свят живот.
В такава шатра ме заведоха веднъж моите настойници да чуя един от най-известните проповедници на времето. Шатрата бе претъпкана с хора, а отвън имаше стотици коли, които бяха дошли отблизо и далеч да чуят и видят този прочут оратор. Службата започна с химн, който прокънтя от стотици гърла. Настроението моментално се повдигна до екзалтация. След дълга вдъхновена молитва от проповедника започна словото.
Той бил престъпник и дълго лежал в затвора, но един ден в
килията
му се явил Христос в голяма светлина и го обърнал към вярата и чистия и свят живот.
Пасторът говореше убедително и призоваваше публиката да се обърне към Бога, защото никой не знае края си и може още при излизането от събранието да завърши живота му и смъртта да го намери необърнат. Запяхме химн, през което време той призоваваше тези, които се покайват за греховете си да коленичат около амвона. На вълни идваха трогнати богомолци и той се молеше високо за тях и ги благославяше. Лицата им просияваха от надежда и душевно вълнение. Моите настойници ми казаха да отида и да коленича с една нова група, която бавно вървеше към амвона.
към текста >>
67.
ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Влизам в студената си
килия
, падам на колене и чупя тънки, слаби пръсти.
Никой друг не е взел жълтиците, тя - онази. И почва жесток бой и гнъсни разпитвания. Отчаяна и ужасена викам: „Защо не питаш и татко? ” Тогава и той, о, безочливост, стана и заши войнишка плесница на бледите ми бузи. Бека стои отстрани и очите й святкат.
Влизам в студената си
килия
, падам на колене и чупя тънки, слаби пръсти.
Това е страшно, страшно, страшно! Погивам. Смили се, Господи, избавителю, пропадам-безумна, сирота, гладна и помръзнала. Прозорците заледени. Дъхът ми топъл, замръзва във въздуха. Вцепенено е тялото ми от бой, от студ.
към текста >>
68.
2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Защото, друго е въздействието на кислорода върху мислителния апарат, друго -кабинетния въздух, или на монашеската
килия
... Ще се роди нов Адам и нова Ева, и светът ще се поправи - т.е.
Скоро обратно в раницата! Вий не сте за тая музикална зала. Не зная, ако древните и съвременни етици по-често изкачваха планините, водени от Великия Учител, надали биха заплитали така философията си, че да мъчи нашите бедни умове. Ще минат столетия; може би и по-малко. Човечеството ще се върне към чистата майка природа и ще роди нови гении и нови мъдреци.
Защото, друго е въздействието на кислорода върху мислителния апарат, друго -кабинетния въздух, или на монашеската
килия
... Ще се роди нов Адам и нова Ева, и светът ще се поправи - т.е.
ще се възвърне към прежното съвършенство. Нали не мога да ги науча тия философи, затова измислих нови... Пладне. Едни ставаха от сладка дрямка на припек, други, от четене беседи. Но всички вече почнахме да се прибираме за път. Слизаме през Симеоново.
към текста >>
69.
6. Горницата
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Само в речника на Найден Геров е отбелязана с четири синоними: Стая,
килия
, чардак, одая.
Ние сме още на прага и продължаваме да се питаме: Да спрем ли дотук, или да вървим напред. Тогава решаваме да събуем обущата и да влезем, както сме влизали много пъти преди това. Стаята, в която живееше Учителя, нека повторим, се наричаше “Горница”. Думата е българска, но в официалните ни речници я няма. По кои причини, не знаем.
Само в речника на Найден Геров е отбелязана с четири синоними: Стая,
килия
, чардак, одая.
Нито едно от тях, обаче, не дава точното етимологично значение за случая. Никъде другаде тя не съществува; дори и речниково съставителите на думите от Свещеното Писание са я пропуснали, което може да се смята за пропуск - ние бихме желали да имаме нещо насреща. И понеже нямаме, ще си позволим да кажем нещо за нея, не за да обогатим езика, ние не сме речниково съставители, а за да я включим като съществена част в цялостното архитектурно и духовно съдържание на Изгрева. Невъзможно е да я подминем, тя е неделима част. При това за нас тя е нещо свещено, такава ще си остане за всички, които разбират и живеят понятието духовен живот.
към текста >>
70.
2. „Иде новата култура, новото човечество, новия човек ... “: магнетофонен запис.
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
В
килията
е като старей, и може да ти даде сведение и съвети за всичко, упътвание по всички въпрос, свързани с живота в затвора.
Всички превратности на живота посреща с примирение и стоицизъм. Към живота в затворите се е приспособил както полипа към своя камък. Създал си е свои навици. Малки, оскъдни удобства, трогателно скромни, богатството на сиромаха. Движи се със сигурност, достойнство и авторитет.
В
килията
е като старей, и може да ти даде сведение и съвети за всичко, упътвание по всички въпрос, свързани с живота в затвора.
Ползува се с уважение, и заслужено. Има широки познанства, навсякъде среща приятели с които е лежал. Те са като голямо семейство в скитничество - срещат се и се разделят. Срещите им са сърдечни, братски. Споделят преживяното, осведомяват се за познати и приятели, и се разделят все така примирени с всичко.
към текста >>
71.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Доведоха го напоследък в моята
килия
Буров.
Такава е великата милост Божия. За всички има спасение. Комунистите ни гонят нас, които се наричаме техни братя, обзели духа на отрицанието, дребният изкусител и враг на човечеството. Няма по-голямо нещастие за тях от това. Срещата с Жорж, моя обичен приятел.
Доведоха го напоследък в моята
килия
Буров.
Буров, типа е същия - носа, очите, гласа, движението, същата деликатна конструкция на телото. Изтънчен и изискан в обхода и маниери. Същото достойнство, същата несръчност и непохватност и амбицията пък, че е сръчен и всичко може да направи. Непрактичен, а си мисли, че е практичен. Наблюдавам го и си мисля: какво дублиране на типовете има в природата!
към текста >>
72.
1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
И ме изпратиха в затвора, хвърлиха ме в една
килия
самичък.
„Кой дава да се печата? ” - „Аз”. И така, процеса беше съсредоточен към едно лице. Мен ме осъдиха тогава, съд обществен така. Осъдиха ме тогава на смърт - смъртно наказание, което се провежда пък като 21 години затвор.
И ме изпратиха в затвора, хвърлиха ме в една
килия
самичък.
Докато мина един или два дена - не помня колко, отвори се вратата на килията и бутнаха в килията едно момченце на 7, 8 или 9 години да кажем - не ги знам просто. Но толкова горкото уплашено и немощно, и необлечено добре, а пък вече ставаше хладно. Ставаше хладно. Аз вземах детенцето, погрижих се за него, окуражих го малко, загърнах го така с моята дреха с която аз на влизане в затвора, една сестра се изтича, че хвърли на гърба ми една дреха такава като пелерина, голяма, вълнена. Хвърли я на гърба ми.
към текста >>
Докато мина един или два дена - не помня колко, отвори се вратата на
килията
и бутнаха в
килията
едно момченце на 7, 8 или 9 години да кажем - не ги знам просто.
” - „Аз”. И така, процеса беше съсредоточен към едно лице. Мен ме осъдиха тогава, съд обществен така. Осъдиха ме тогава на смърт - смъртно наказание, което се провежда пък като 21 години затвор. И ме изпратиха в затвора, хвърлиха ме в една килия самичък.
Докато мина един или два дена - не помня колко, отвори се вратата на
килията
и бутнаха в
килията
едно момченце на 7, 8 или 9 години да кажем - не ги знам просто.
Но толкова горкото уплашено и немощно, и необлечено добре, а пък вече ставаше хладно. Ставаше хладно. Аз вземах детенцето, погрижих се за него, окуражих го малко, загърнах го така с моята дреха с която аз на влизане в затвора, една сестра се изтича, че хвърли на гърба ми една дреха такава като пелерина, голяма, вълнена. Хвърли я на гърба ми. Това нещо ме спаси после, защото есента беше студена, зимата още по-студена, а аз дрехи нямах за това!
към текста >>
В.К.: И защо са го хвърлили в твоята
килия
?
Ставаше хладно. Аз вземах детенцето, погрижих се за него, окуражих го малко, загърнах го така с моята дреха с която аз на влизане в затвора, една сестра се изтича, че хвърли на гърба ми една дреха такава като пелерина, голяма, вълнена. Хвърли я на гърба ми. Това нещо ме спаси после, защото есента беше студена, зимата още по-студена, а аз дрехи нямах за това! И така, детенцето аз го прибрах и се грижех за него доста много.
В.К.: И защо са го хвърлили в твоята
килия
?
Б.Н.: Сега туй детенце не знам по каква причина са го затворили, за наказание на родителите ли му, на него ли, не мога да си спомня как беше, обаче, решили и го бутнали в моята килия. Аз се погрижих за него. Тогава като се погрижих за детенцето, то се пооправи така, поседна. Видях на стената в килията светло петно, светъл така кръг и в този кръг - образа на Учителя. Образа на Учителя така като сянка - като сянка, но ясно - образа на Учителя!
към текста >>
Б.Н.: Сега туй детенце не знам по каква причина са го затворили, за наказание на родителите ли му, на него ли, не мога да си спомня как беше, обаче, решили и го бутнали в моята
килия
.
Аз вземах детенцето, погрижих се за него, окуражих го малко, загърнах го така с моята дреха с която аз на влизане в затвора, една сестра се изтича, че хвърли на гърба ми една дреха такава като пелерина, голяма, вълнена. Хвърли я на гърба ми. Това нещо ме спаси после, защото есента беше студена, зимата още по-студена, а аз дрехи нямах за това! И така, детенцето аз го прибрах и се грижех за него доста много. В.К.: И защо са го хвърлили в твоята килия?
Б.Н.: Сега туй детенце не знам по каква причина са го затворили, за наказание на родителите ли му, на него ли, не мога да си спомня как беше, обаче, решили и го бутнали в моята
килия
.
Аз се погрижих за него. Тогава като се погрижих за детенцето, то се пооправи така, поседна. Видях на стената в килията светло петно, светъл така кръг и в този кръг - образа на Учителя. Образа на Учителя така като сянка - като сянка, но ясно - образа на Учителя! Когато погледна нататък, Той ме успокоява.
към текста >>
Видях на стената в
килията
светло петно, светъл така кръг и в този кръг - образа на Учителя.
И така, детенцето аз го прибрах и се грижех за него доста много. В.К.: И защо са го хвърлили в твоята килия? Б.Н.: Сега туй детенце не знам по каква причина са го затворили, за наказание на родителите ли му, на него ли, не мога да си спомня как беше, обаче, решили и го бутнали в моята килия. Аз се погрижих за него. Тогава като се погрижих за детенцето, то се пооправи така, поседна.
Видях на стената в
килията
светло петно, светъл така кръг и в този кръг - образа на Учителя.
Образа на Учителя така като сянка - като сянка, но ясно - образа на Учителя! Когато погледна нататък, Той ме успокоява. Аз не се страхувам от килията. Но така дълго време трая това! В.К.: Ти си ми казал 40 дни?
към текста >>
Аз не се страхувам от
килията
.
Аз се погрижих за него. Тогава като се погрижих за детенцето, то се пооправи така, поседна. Видях на стената в килията светло петно, светъл така кръг и в този кръг - образа на Учителя. Образа на Учителя така като сянка - като сянка, но ясно - образа на Учителя! Когато погледна нататък, Той ме успокоява.
Аз не се страхувам от
килията
.
Но така дълго време трая това! В.К.: Ти си ми казал 40 дни? Б.Н.: Дълго време трая - 40 дни, докато трая този образ, момченцето седя. Минаха тези 40 дни, ще освобождават детенцето. Предупредиха: ще го освободят.
към текста >>
Тогава ме взеха, че ме отнесоха и доколкото време там се наложи в
килия
да прекарам.
Б.Н.: Да. И тогава изрязаха стомаха, зашиха го, туриха го пак, зашиха и хоп! Таман го зашиха и аз току, хоп щом ме развързаха, готов да стъпя. „Чакай бе! ” - казват.
Тогава ме взеха, че ме отнесоха и доколкото време там се наложи в
килия
да прекарам.
След туй ме изпратиха в Белене. Затуй там не ми дадоха тежка работа, защото съм опериран. Аз не мога да вдигам камъни! И така. В.К.: Понеже за операцията става въпрос.
към текста >>
После върнаха ме пак в моята
килия
при моите хора.
Никакви задължения, туй чистене - не. Към мен се държаха като че аз бях техен началник или нещо повече. Много голяма почит ми оказаха! И аз за циганите имам вече друго мнение. Не са загубен народ те.
После върнаха ме пак в моята
килия
при моите хора.
И поех пак моята работа. В.К.: Спомням си един друг случай си ми разказвал, когато сте били там от земеделците, пък и други политически са били много настроени, и всички са воювали помежду си. И ти веднъж им си казал: „Какво искате вие, ние всички сме на едно дередже? ” И постепенно, постепенно са се оправили. И накрая партийния секретар ти казал: „Абе аз каза не можах да ги оправя, ти ги оправи.” Този случай искам да ми го разкажеш.
към текста >>
73.
2.22. Йосиф и мечката стръвница
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Взе балтийката и излезе от
килията
.
2.22. ЙОСИФ И МЕЧКАТА СТРЪВНИЦА Нея сутрин Йосиф беше особено добре разположен, дори си подсвиркваше. Искаше да обходи далечните стада.
Взе балтийката и излезе от
килията
.
Отвън стоеше дядо Стоил, говедарят, опрял брадва върху тояжката. - Какво има, дядо Стоиле? Дядо Стоил нещо дълго мълча, търси думи, и най-после можа да каже: „Мечката изяде твоята юница! ” И друг път му се беше случвало да идва с подобни вести. Йосиф ще се усмихне и ще каже: „Нали и тя трябва да живее!
към текста >>
74.
2.52. Самодивските поляни
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
В горния край на поляните, в меките варовици, беше изсечена
килия
, някога тук беше живял отшелник - свят човек.
Тук той прекарваше дни, че някога и седмици. Самодивските поляни бяха свежи и сочни. Те бяха обилно напоявани и добре огрявани от слънцето. Тук имаше богата растителност: дървета, храсти, цветя и то от всички видове. Това не беше станало без участието на човешка ръка.
В горния край на поляните, в меките варовици, беше изсечена
килия
, някога тук беше живял отшелник - свят човек.
Това беше запазено в преданието. В долният край на поляните имаше чешма, а до нея вековен дрян. По него бяха навързани всевъзможни парцалчета и конци - водата беше лековита, и онези, които се бяха излекували, връзваха парцалчета от дрехата си - оставяха болестта. На самодивските поляни зрееха най-хубавите горски ягоди, малини, боровинки. Това знаеха и мечките, и не беше рядък случая да ги срещнеш.
към текста >>
Тази вечер огънят в
килията
не угасна.
Това бяха капани на Лисицата - половин кюнец от печка, заровен в земята на дъното гнили круши или друга примамка. Зверчето подуши примката, пъхне главата си, спусне се до долу, и вече не може да излезе. Скитникът измъкна кюнците, прегледа поляните, откри още две, но праздни, смачка кюнците и ги скри в камънаците. Пое дълбоко въздух. Бог присъствува в творението Си и всичко ти стане близко и любимо - Животът е ЕДИН.
Тази вечер огънят в
килията
не угасна.
Скитникът разговаряше с отшелника. Какво е мислил този свят човек, какво е преживял? Той е лекувал и е помагал на хората. Прекарвал е лютите снежни зими, не ще е могло да има хора до него. С какво се е хранил?
към текста >>
75.
1. Житото от Божествената нива е узряло. Жътвата е готова. Няма ги жътварите
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
* [*3а материалите на Йордан Андреев - Аню - виж в писмото ми до МВР - архив - накрая] И още - кой е този ученик на Учителя, тъй верен, който преди изпълнението на смъртната си присъда повиква Учителя на разговор, там, в
килията
на затвора, и Учителят идва и братът Му казва: „Учителю, ще направя какЕато е Волята Божия!
Прилагам фотокопие на тези две песни. На Изгрева имаше един брат, казваше се Аню, военен ли беше, не помня. Живееше със сестра Симаня. Той беше събрал огромен материал за брат Лулчев, и искаше да издаде книга за него. Но после какво стана, не зная, Милицията ли му взе материалите - нищо не издаде!
* [*3а материалите на Йордан Андреев - Аню - виж в писмото ми до МВР - архив - накрая] И още - кой е този ученик на Учителя, тъй верен, който преди изпълнението на смъртната си присъда повиква Учителя на разговор, там, в
килията
на затвора, и Учителят идва и братът Му казва: „Учителю, ще направя какЕато е Волята Божия!
” Какво смирение! И когато Учителят му обяснява, че може да се спаси, но ще трябва да се преражда още два-три пъти, за да ликвидира с кармата си, а ако приеме насилствената смърт, заплаща кармата си, брат Лулчев веднага приема по-трудния път, а именно смъртта! И още същата нощ, след полунощ, присъдата е изпълнена! И понеже братът е имал много приятели, някои са го издърпали в коридора, за да го спасят, казвайки: „Ти ни спаси от смърт, сега ние - тебе! ” Но той отказал, верен на решението на Учителя, като казал: „Не, аз с групата ще вървя!
към текста >>
76.
73. Борислав Георгиев от Париж - биографични данни
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Живее в една
килия
вън от Зографския манастир, и понеже има много хубав глас (даже с професор Гусман решихме, че той е тенор).
Един мой приятел, директор на Дюселдорфския музикален институт каза, че „кукузеле”, наричат славейчетата. Значи, нашия Йоан Кукузел е Иван Славейчев. Той е българин, роден от майка и баща българи. Понеже баща му умира, той идва като малко дете, майката го праща в Атон да учи четмо и писмо. Той бил 14-15 годишен, когато идва в Зографския манастир.
Живее в една
килия
вън от Зографския манастир, и понеже има много хубав глас (даже с професор Гусман решихме, че той е тенор).
Наричали са го „Ангеловластни”! Той отива в Цариград (Константинопол). Завършил е едно училище за законите. Става най-хубавия глас на Византийската империя! Аз взимам данните от Юнеско, според професор Иван Дуйчев.
към текста >>
77.
226. Окултните картини и астралната змия
,
,
ТОМ 34
Най-после се докопа и до нейната
килия
.
И неговата певица се повлия от нисши духове, избяга от него в Париж. И хвърлиха съмнение върху нея като чужденка, и я писаха в списъка на тия, които утре ще бъдат гилотинирани. И Занони замина за Париж и влезе в техния таен съвет, при тях влезе и каза: „Приемете ме, глава за глава, тая жена е невинна, която затвориха и утре ще бъде гилотинирана. Аз давам главата си вместо нея, да бъде освободена.“ Те му дадоха бележка, с която да влезе в затвора. Той вадеше брилянти, пръстени раздаваше, за да влезе.
Най-после се докопа и до нейната
килия
.
На земята лежеше тя и детенцето, момченцето, което тя роди от него, спеше до нея. И тя извика, когато влезе той при нея, и цялата нощ тя тури главата си върху коленете му и той я галеше. И когато после се яви първият лъч на зората, и му дадоха знак над вратата, че е дошъл редът му, той тихо сложи главата й на земята и се качи на ешафота, и не се върна. И когато изгря първият лъч, и тя се събуди, и видя, че го няма, и разбра, че той даде главата си вместо нея, падна и издъхна, и умря. И намериха после детенцето, че си играе до мъртвата си майчица и го прибраха.
към текста >>
78.
271. Защо не се направи магнетофонен запис на гласа на Лилиана?
,
,
ТОМ 34
______________________________ 262) Мария Калас (гръцки: Μαρία Κάλλας), с истинско име - Мария Анна София
Кекилия
Калогеропулу, 1923-1977, оперна певица, сопран 263) Лукино Висконти, Лукино Висконти ди Мотроне / Luchino Visconti di Modrone), 1906-1976, филмов, театрален и оперен режисьор, сценарист
В.К.: От 14 февруари до 5 март 1991 г., така. Значи ние днес свършихме една много голяма работа - на 6 февруари 1991 г. Вие ми предадохте нещата, написахте писмо на Милка и се разбрахме да направим запис така, както Вие изпълнявате, след като се върне Фаустина. Л.Т: Ами като се хванем на едно хоро, трябва да го изтропаме докрай. В.К.: Значи продължаваме работата.
______________________________ 262) Мария Калас (гръцки: Μαρία Κάλλας), с истинско име - Мария Анна София
Кекилия
Калогеропулу, 1923-1977, оперна певица, сопран 263) Лукино Висконти, Лукино Висконти ди Мотроне / Luchino Visconti di Modrone), 1906-1976, филмов, театрален и оперен режисьор, сценарист
към текста >>
79.
2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,
,
,
ТОМ 35
Аз отидох и се наместих в една
килия
, но подир тридневен опит принуден бях да напусна тоя манастир.
Той с по-голяма готовност изслушваше моите представления и с по-голяма снизходителност разговаряше. Господ да му даде всяко добро. Добър е и Миронович, но докача с грубо чорбаджийските си обноски и обръщения. Аз при него не отивам. За да премина уж по-лесно и да не се скитам из града като дякон, Настоятелството ме посъветва да ида да поседя в мъжкия манастир на Ланжерона при Одеса.
Аз отидох и се наместих в една
килия
, но подир тридневен опит принуден бях да напусна тоя манастир.
Освен килията друго не видях в манастиря и никой не ме попита гладен и жаден ли си, или не. Против волята си аз се повърнах в града и се наместих при един българин, Н. Палаузов, на когото Настоятелството беше ме препоръчало, Сега си имам стаята и трапезата благодарение на Настоятелството. 30 ноември 1861 г. Досега аз не бях получил никакво уведомление по просбата си -приемам ли се в някое духовно училище на правителствени разноски, или не?
към текста >>
Освен
килията
друго не видях в манастиря и никой не ме попита гладен и жаден ли си, или не.
Господ да му даде всяко добро. Добър е и Миронович, но докача с грубо чорбаджийските си обноски и обръщения. Аз при него не отивам. За да премина уж по-лесно и да не се скитам из града като дякон, Настоятелството ме посъветва да ида да поседя в мъжкия манастир на Ланжерона при Одеса. Аз отидох и се наместих в една килия, но подир тридневен опит принуден бях да напусна тоя манастир.
Освен
килията
друго не видях в манастиря и никой не ме попита гладен и жаден ли си, или не.
Против волята си аз се повърнах в града и се наместих при един българин, Н. Палаузов, на когото Настоятелството беше ме препоръчало, Сега си имам стаята и трапезата благодарение на Настоятелството. 30 ноември 1861 г. Досега аз не бях получил никакво уведомление по просбата си -приемам ли се в някое духовно училище на правителствени разноски, или не? Аз се търкалях из Одеса и не знаех какво да правя.
към текста >>
80.
3.1. Преселение и организиране (1752-1857).
,
,
ТОМ 35
Турция отстъпва на Русия цяла Бесарабия до Прут и Дунав, а татарите от Онгъла и турците от Бендер, Акерман, Измаил и
Килия
се изселиха в Крим и Турция.
Днестър, южно от гр. Бендер. Тук, в Онгъла заседава към края VII столетие прабългарската дружина на Аспарух, минава Дунав (679 г.), завладява Скитиоя (Добруджа) и Долна Мизия и основава Българската държава на Балканския полуостров. Българите в Бесарабия не са от това време. Те са бежанци от Турско. Преселването им почва от половината на XVIII столетие (1752 г.) почти едновременно с изселването от Онгъла на татарите, което завършва към 1812 год., когато по Букурещкия мир на 1812 г.
Турция отстъпва на Русия цяла Бесарабия до Прут и Дунав, а татарите от Онгъла и турците от Бендер, Акерман, Измаил и
Килия
се изселиха в Крим и Турция.
През течението на всички руско-турски войни от XVIII и XIX стол., като почнем от онази на 1769-1774 год. и завършим със Севастополската 1853-1856 г., подир руските войски са последвали десетки и стотини хиляди българи - бежанци от Добруджа, Мизия, Тракия, Македония и дори Мала-Азия. От тях едни са се пръснали по Сърбия и Австро-Унгария, други са се спрели във Влашко и Молдова, гдето са увеличили населението на градовете (Крайова, Питещи, Букурещ, Гюргево, Фокшан, Браила, Галац, Бузъу и др.) или са образували нови селища (Александрия, Беряска-Плоещ и др.). Мнозинството, обаче се заселва в Южна Русия (губернията -Черниговска, Херсонска, Таврическа, и най-вече в Бесарабия). От тия последните едни се настаняват в и около градовете Бендер, Кишенев, Льово, а мнозинството - в татарския Буджак.
към текста >>
81.
5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието.
,
,
ТОМ 35
Ангелова-Пенкова: Кауш (тур.: kavuş) - отделна стая в затвор,
килия
.
___________________________________________ 395) Бакунин пише: „Вчера прочетох в Liberte, че няколко българи са арестувани в Цариград. Между тях е посочен Reizeff, същия тоя симпатичен млад човек, който беше при мене и ми достави всичките български връзки...” (вж. Евгений Волков, Христо Ботев, София, 1930 г. библ. „Мисъл и дейност”, с. 141.) 396) Бележка на Е.
Ангелова-Пенкова: Кауш (тур.: kavuş) - отделна стая в затвор,
килия
.
397) Става дума за готвеното възстание от Миркович, а не „софийската работа” по обира на хазната от Общи. 398) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Заман (арм.-тур.: zaman) - всякога, винаги; време 399) Винаги с край на живота 400) Притиснат 401) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Каращисвам, каращисам (тур.: karişmak) - смесвам, разбърквам, меся 402) Партия по партия. 403) Баба - баща, татко.
към текста >>
82.
Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е. Ангелова- Пенкова
,
,
ТОМ 35
Калпазан (ар.-пер.-тур.: kalpazan) - фалшификатор Каращисвам, каращисам (тур.: karişmak) - смесвам, разбърквам, меся Кауш (тур.: kavuş) - отделна стая в затвор,
килия
.
Замедлявам, замедля (рус.: замедлять) - забавям Запарта - вж Запатие Запатие, запарта (итал.-тур.: zaparta)- нападки, хокане, бой. Заход - отходно място, нужник. Званичен (срхр: званичан) - официален И Идиремежилиши - управителен съвет Изпречвам, изпреча - поставям нещо пред някого за да създавам спънка, пречка, препятствие Изсилдисвам (от тур.: eksilmek) - чувства се липсата. Изтъщявам, изтъщя - усъвършенствам, изучавам Изустно - устно Изятие (рус.: изьятие) - изключение Икосар (тур.: ikilik) - турска сребърна монета, 1/10 от сребърната меджиди, на гръцки икозар. К Кавак - топола Кааза - вж Каза Каза, кааза (ар.-тур.: kaza) - околия.
Калпазан (ар.-пер.-тур.: kalpazan) - фалшификатор Каращисвам, каращисам (тур.: karişmak) - смесвам, разбърквам, меся Кауш (тур.: kavuş) - отделна стая в затвор,
килия
.
Керата (гр.: κεράτας) - негодник, проклетник. Кеседжия, кесиджея (пер.-тур.: kesici)- крадец, разбойник Кесиджея - вж Кеседжия Кефил(ин) (ар.-тур.: kefil) - поръчител Кефилик (ар.-тур.: kefillik) - поръчителство Клирос, кпир (гр.: κληρος) - висока подставка за богослужебни книги Кондика (от лат.-гр.: кωδιξ) - правилник, устав; летописна книга Конфисцирам - конфискувам Лагъм (тур.: lagim) - подземен канал, изход Лготни (рус.: льготны) - освободени от данъци Лехат - ленив,отпуснат М Макина (гр.-тур.: makina) - машина Махзар - публична декларация; донос Меджлис - вж Мезлич Мезлик - вж Мезлич Мезлич, мезлик, мезлиш, меджлис (ар.-тур.: meclis) - съвет, събрание. Мезлиш - вж Мезлич Мекере (ар.-тур.: mekkare) - подлизурко, подлец Мемоар (фр.) - писмено изложение на обществен или политически въпрос,изпратено да отговорно, управляващо лице Милет (ар.-тур.: miller) - народ, нация Михлюзин, мюхлюзин (ар.-тур.: muflus) - изпаднал търговец, който не си плаща дълговете. Муавйнин (ар.-тур.: muavin) - помощник, заместник на началника Мухтар(ин) (от пер.-тур.: muhtar) - българин, селски старейшина, в турско време. Мютесарйф(ин), мютюсарйф.
към текста >>
НАГОРЕ
