Търсене в текстове за 'Килия'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 6 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната килия.
Забележителни са думите му, които казал в Цариград при уреждане на църковните работи: „Няма да си отида оттук, докато не видя български владици да се упътят за Българско." Надгробната плоча се намира в църковния двор върху гроба на неговия внук Атанас Златев, който бил убит от турците в Ботевската гора. След Петър Атанасов учител става Курти Добрев, и двамата от същото село. Последният - по професия абаджия, упражнявайки занаята си едновременно и учи десет ученици. Заедно с това изпълнява и длъжността на селски писар. Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната килия. Учениците са сядали на възглавници, донесени от вкъщи, и пишели на коляно. Стаята била малка и тъмна. В следващите години, към 1866 - 1868, тук работят Иванчо, а след него до 1871 г. - Андон х.Матеев. Те очевидно с нищо не променят атмосферата в училището, поради което някои недоволни ученици го напущат и отиват да се учат в село Юшенлии (днес село Ботево).
към текста >>

2. 019. Обет за духовна служба

Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”.
019. Обет за духовна служба Ние се спряхме твърде много върху легендите във връзка със Св. Димитрий Солунски, за да изтъкнем мястото, което е заемал митът за неговото покровителство не само в съзнанието на съвременниците му, но и след неговата смърт. Трайно утвърдените легенди в съзнанието на народа стават върховно упование и се превръщат в интимна история, очистена от всичко преходно. В духа на едно такова разбиране ние приемаме “Откровението” на Константин Дъновски, извършено на 10 април 1854 г. Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”. При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ. За да придаде по-голяма тежест на отправеното му предложение за връщане във Варна, старият свещеник му връчва залог, чрез който иска да подчертае, че става дума за тържествено дадено обещание пред Бога. След като Константин Дъновски обещава, че взема присърце дадения му съвет за връщане обратно във Варна, заявявайки, че “с готовност приема всичко, което му е било казано и което ще му се каже”. Тогава – се казва в “Откровението” – старият свещеник вдигнал очи и ръце нагоре и изрекъл: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци”.
към текста >>

3. 031. Период след Освобождението

Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир.
Във Варна той се настанява да живее в една малка стая към свещоливницата до сградата на храма “Св. Богородица”. Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и вдъхновение. През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св. Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия. Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир. В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден. След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва. Така всред молитвено себевглъбяване се нижат пред неговото съзнание преживените героични подвизи и преодолени препятствия, които дават смисъл на неговия полувековен борчески живот. Какъв красив залез на възбунтувалата се срещу човешките неправди съвест, която вижда плодовете на своя житейски път! Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност.
към текста >>

В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден.
Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и вдъхновение. През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св. Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия. Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир. В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден. След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва. Така всред молитвено себевглъбяване се нижат пред неговото съзнание преживените героични подвизи и преодолени препятствия, които дават смисъл на неговия полувековен борчески живот. Какъв красив залез на възбунтувалата се срещу човешките неправди съвест, която вижда плодовете на своя житейски път! Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност. Още в началото на настоящия труд беше казано, че родопчани са известни със своята музикалност.
към текста >>

4. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една килия.
Делото се прехвърля в Сливенския съд, където е подведено по съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Учителят го спасява от явна ка мична смърт. Светозар Няголов Учителят извиква Николай, дава му златния си джобен часовник и му казва: "Николай, вземи часовника Ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай го слага машинално в джоба си и отива бързо в София да гони своите търговски работи. Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да седи в него. След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда часовника от джоба си, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Разбира, че Учителят му го е дал не за поправка, а за "връзка" с Него.
към текста >>

След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя.
Учителят го спасява от явна ка мична смърт. Светозар Няголов Учителят извиква Николай, дава му златния си джобен часовник и му казва: "Николай, вземи часовника Ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай го слага машинално в джоба си и отива бързо в София да гони своите търговски работи. Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да седи в него. След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда часовника от джоба си, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Разбира, че Учителят му го е дал не за поправка, а за "връзка" с Него. Дежурният милиционер отваря вратата на килията и пуска Николай на свобода. Учителят за втори път му спасява живота.
към текста >>

Дежурният милиционер отваря вратата на килията и пуска Николай на свобода.
При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да седи в него. След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда часовника от джоба си, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Разбира, че Учителят му го е дал не за поправка, а за "връзка" с Него. Дежурният милиционер отваря вратата на килията и пуска Николай на свобода. Учителят за втори път му спасява живота. Светозар Няголов След 9 септември 1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, три години по-късно в 1947 г. те национализираха индустрията. Малко по-късно, като че ли последен бях ликвидиран и аз, защото търговският капитал по- късно го ликвидираха.
към текста >>

5. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

За нас нямаше място в никаква килия.
" и ме арестуваха заедно с Лулчев. Заведоха ни долу на Лъвов мост, където беше сградата на бившата Обществена безопасност на предишния режим. Бившият режим падна от власт, но сградата е останала и сега я ползват комунистите за същото, както предишната власт. Аз нямам заповед за арестуване, докато Лулчев имаше такава. Интересното бе, че когато отидохме там, видяхме, че са арестувани всички министри, общественици и различни фактори, които играеха голяма роля в българската предишна действителност. За нас нямаше място в никаква килия. Легнахме на едни дъски и разговаряхме. Те бяха много любезни с нас и не ни обискираха. Сутринта Любомир Лулчев в 10 ч. го извикаха на разпит. В знак на протест аз обявих гладна стачка.
към текста >>

Вечерта преди прочитане на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни.
Това зная за него. Някои казват, че Лулчев е обесен. Но това не е вярно. Хвърлиха го под руски танк, та да го премаже. Темелко Стефанов Вечерта преди прочитане на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни. Срещата става и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира ка- рмата си. Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят. На 1.02.1945 г. е произнесена присъдата срещу регентите Кирил Преславски, Богдан Филов, ген. Михов и други 104 души, между които и Лулчев.
към текста >>

6. ЧУДОТВОРСТВО

Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителя.
Извикали Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържали и Го заключили в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. Това е било по времето, когато министър-председател на правителството е Андрей Ляпчев, лидер на Демократическата партия, която управлява страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник-кмет на София. Той има голям пост и власт - тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществена безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителя. Полицаят изважда връзка ключове, отключват, а вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправдава, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично директорът на полицията. Брат Начо Петров се досетил каква е причината и казва на полицая: "Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията". Сълзите на полицая изразяват благодарността му към брат Начо, който се застъпва за него.
към текста >>

Брат Начо Петров се досетил каква е причината и казва на полицая: "Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията".
Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществена безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителя. Полицаят изважда връзка ключове, отключват, а вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправдава, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично директорът на полицията. Брат Начо Петров се досетил каква е причината и казва на полицая: "Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията". Сълзите на полицая изразяват благодарността му към брат Начо, който се застъпва за него. Директорът на полицията гледа озадачено, а брат Начо му казва: "Ти не разбра ли, че такъв човек не се арестува? " Онзи мълчи и нищо не може да разбере. Брат Начо отива веднага на ул. "Опълченска" 66 и там вижда Учителя, седнал в столовата, в приземния етаж и пие чай, заобиколен от сестрите.
към текста >>

0.14735198020935