Търсене в текстове за 'Килия'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 49 ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След две години прекарани на дунавския остров Персин, в концлагера край село Белене, ме докараха в дирекцията на милицията, при площад Лъвов мост, и ме затвориха в арестантска килия, където ме държаха, мисля че повече от месец.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ След две години прекарани на дунавския остров Персин, в концлагера край село Белене, ме докараха в дирекцията на милицията, при площад Лъвов мост, и ме затвориха в арестантска килия, където ме държаха, мисля че повече от месец. В лагера прекарвахме в непосилна работа, при крайно оскъдна храна, но в арестантската килия, преживявах още по-мъчителен глад, не само поради дажбата, но и поради това, че тук освен парченцето хляб, даваха често някаква рядка чорбица с тук-таме по някое парченце карантия, която аз като дългогодишен вегетарианец, не само че не можех да близна, но и ми ставаше лошо, като я помиришех. Затова оставах през целия ден само на малкото парченце хляб. Гладът беше изтощителен най-вече поради своята продължителност. В един особено мъчителен момент, изведнъж, само за миг, вратата на килията се отвори и някой хвърли коматче хляб. То стана така бързо, че не можах да забележа кой и какъв беше човека, който ми направи това добро.
към текста >>

В лагера прекарвахме в непосилна работа, при крайно оскъдна храна, но в арестантската килия, преживявах още по-мъчителен глад, не само поради дажбата, но и поради това, че тук освен парченцето хляб, даваха често някаква рядка чорбица с тук-таме по някое парченце карантия, която аз като дългогодишен вегетарианец, не само че не можех да близна, но и ми ставаше лошо, като я помиришех.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ След две години прекарани на дунавския остров Персин, в концлагера край село Белене, ме докараха в дирекцията на милицията, при площад Лъвов мост, и ме затвориха в арестантска килия, където ме държаха, мисля че повече от месец. В лагера прекарвахме в непосилна работа, при крайно оскъдна храна, но в арестантската килия, преживявах още по-мъчителен глад, не само поради дажбата, но и поради това, че тук освен парченцето хляб, даваха често някаква рядка чорбица с тук-таме по някое парченце карантия, която аз като дългогодишен вегетарианец, не само че не можех да близна, но и ми ставаше лошо, като я помиришех. Затова оставах през целия ден само на малкото парченце хляб. Гладът беше изтощителен най-вече поради своята продължителност. В един особено мъчителен момент, изведнъж, само за миг, вратата на килията се отвори и някой хвърли коматче хляб. То стана така бързо, че не можах да забележа кой и какъв беше човека, който ми направи това добро. Седнах с навлажнени очи и изядох коматчето троха по троха.
към текста >>

В един особено мъчителен момент, изведнъж, само за миг, вратата на килията се отвори и някой хвърли коматче хляб.
ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ След две години прекарани на дунавския остров Персин, в концлагера край село Белене, ме докараха в дирекцията на милицията, при площад Лъвов мост, и ме затвориха в арестантска килия, където ме държаха, мисля че повече от месец. В лагера прекарвахме в непосилна работа, при крайно оскъдна храна, но в арестантската килия, преживявах още по-мъчителен глад, не само поради дажбата, но и поради това, че тук освен парченцето хляб, даваха често някаква рядка чорбица с тук-таме по някое парченце карантия, която аз като дългогодишен вегетарианец, не само че не можех да близна, но и ми ставаше лошо, като я помиришех. Затова оставах през целия ден само на малкото парченце хляб. Гладът беше изтощителен най-вече поради своята продължителност. В един особено мъчителен момент, изведнъж, само за миг, вратата на килията се отвори и някой хвърли коматче хляб. То стана така бързо, че не можах да забележа кой и какъв беше човека, който ми направи това добро. Седнах с навлажнени очи и изядох коматчето троха по троха. Тогава си спомних случката, описана в Библията, станала с пророк Илия. Той бил подгонен от жената на цар Езекия, която искала да го обезглави, защото оскърбил нейните пророци, и бягайки се скрил в една пещера. Но за да живее човек, трябва и да яде.
към текста >>

2. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И ето, един Ангел от Господа застана пред него и Светлина осия килията.
По това време пристигнали от Ерусалим пророци, които обявили, че ще има глад и затова братята от тази страна събрали помощи и ги изпратили чрез Варнава и Савел в Ерусалим. В 12-та глава се разказва за гонението, предприето от цар Ирод против учениците и убил с меч Йоновия брат Яков и хвърлил Петър в тъмница. Но Ангел го извежда от тъмницата и той отива при събраните ученици в дома на Мария, майката на Йоан, чието презиме е било Марко. Понеже е важно освобождаването на Петър от тъмницата, ще го предам както е описано: "И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован в две вериги и стражи пред вратата вардеха тъмницата. И ето, един Ангел от Господа застана пред него и Светлина осия килията. И като бутна Петра по ребрата, разбуди го и рече: "Ставай бърже, и веригите паднаха от ръцете му. И Ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогаз му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене. И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от Ангела е действително, но си мислеше, че вижда видение.
към текста >>

3. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже.
Този въпрос впоследствие се повдига и от Павел и Варнава, и от християните в Антиохия и се разрешава в Първия събор на апостолите в смисъл, че езичниците няма нужда да приемат юдейската религия, за да станат християни. 12. В 12-та глава се говори за убиването на Якова, брата на Йоана, и затварянето на Петра в тъмница, откъдето ангелът го извежда. Това е описано по следния начин: "И като го хвана [Ирод], хвърли го в тъмница и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата. И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше усърдни молитви пред Бога за него. И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му. И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене. И Петър излезе и вървеше изподире му, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.
към текста >>

4. 18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки човек, всеки дух има в невидимия свят нещо подобно на килия, в която пази всичко, което е мислил, чувствал и действал като човек.
Когато заспива, човек забравя всекидневните грижи и страдания, а когато се събужда забравя това, което е преживял в невидимия свят. Само чрез определени упражнения и строга дисциплина човек може да стигне до състояние да си спомня преживяванията на своя дух в духовния свят. Преди да се е научил да засилва паметта си чрез такива упражнения, човек все пак понякога си спомня при пробуждане едно или друго преживяване на духа през нощта. Това става, когато преживяването е много силно и споменът за него преминава през Булото на забравата. След това ученикът се запознава с книгата на живота. Всеки човек, всеки дух има в невидимия свят нещо подобно на килия, в която пази всичко, което е мислил, чувствал и действал като човек. Според Окултната наука всеки човек си има свой собствен тон или акорд, върху който е построена и неговата килийка. Неговият тон е Ключът, с който се отключва съответната Врата. Всичко, което човек мисли, чувства, говори, върши, дори неговото щастие или нещастие звучи в тоновете на неговия акорд. Неговата килия приема всичко и всяко негово настроение се записва с най-голяма точност и подробност. Това е Книгата на Живота на всеки отделен човек.
към текста >>

Неговата килия приема всичко и всяко негово настроение се записва с най-голяма точност и подробност.
След това ученикът се запознава с книгата на живота. Всеки човек, всеки дух има в невидимия свят нещо подобно на килия, в която пази всичко, което е мислил, чувствал и действал като човек. Според Окултната наука всеки човек си има свой собствен тон или акорд, върху който е построена и неговата килийка. Неговият тон е Ключът, с който се отключва съответната Врата. Всичко, което човек мисли, чувства, говори, върши, дори неговото щастие или нещастие звучи в тоновете на неговия акорд. Неговата килия приема всичко и всяко негово настроение се записва с най-голяма точност и подробност. Това е Книгата на Живота на всеки отделен човек. Когато ученикът напредне в своето развитие, той ще може да чете тази Книга на Живота и ще може да види своя минал живот, както и да узнае нещо и за миналото на други, които го интересуват. Според известни закони ще може да вижда и бъдещето, своето и на други хора. В Божествения свят този Аркан символизира бездните на Безкрайното, на Безграничното. В умствения свят - по-долните мракове.
към текста >>

5. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

След като се упражни в практически добродетели иси-хастът може да бъде признат от своя духовен ръководител за съвършен монах и да заживее свободно в отделна килия.
Тогава бил изпъден от рая с проклятието да изкарва сам с пот и мъка прехраната си. Лишен от дарбата да съзерцава Бога, Адам станал жертва на дявола. Само безсмъртната му душа го свързвала с Бога. Но всеки смъртен може да се освободи от плътта си и да се превърне отново в свободен дух, ако мине известна подготовка, ако мине монашеската школа и научи практически християнските добродетели. Онзи, който иска да добие пълно духовно съвършенство, трябвало да се отрече от всичко земно, да отиде в манастир и там в тиха самота да убие постепенно всички страсти и животински влечения в себе си и да остане само влечението към пълно единение с Бога. След като се упражни в практически добродетели иси-хастът може да бъде признат от своя духовен ръководител за съвършен монах и да заживее свободно в отделна килия. Там той трябвало непрекъснато да се моли и с трепет да очаква момента, когато ще може да почувства присъствието на Бога да съзерцава с очите си Неговия лъчезарен образ. Този върховен момент, този блажен екстаз е най-висшия идеал на исихаста. До него се стига по пътя на умната молитва, след придобиване на опит и житейска мъдрост, видения и разумна работа. Д-р Васил Сл. Киселков в работата си върху исихазма "Григорий Синаит - представител на мистицизма във Византия през XI V век", издадена през 1928 година, а също и в списанието "Просвета" година 3, страница 267 казва следното за практиката на исихастите: "Приковаването на погледа е било необходимо условие, за да не се дава възможност на вниманието да се разсейва насам-натам и да не се пораждат в съзнанието на молещия се разни мисли, които нямат нищо общо с настроението на молитвата и очакването му да види Бога.
към текста >>

За да премине във втората фаза вярващият трябвало да прекрати всяко общение с хората и да се уедини сам в манастирска килия или пък да се отдели в някое пусто място, където да не може да го смути никой.
Това е едно от най-настоятелните изисквания в упражнение на праксиса. Препоръчвало се също така пълно послушание на обучаващия се в исихазма пред неговия духовен наставник и безпрекословно изпълнение на нарежданията му. Но праксисът не бил достатъчен за да се създаде връзка с Бога. Нужно било той да бъде последван от втора група от действия, които издигали вярващия на още по-висока степен, която му давала някои възможности да постигне тази връзка. Това е тъй наречената теория или видения. За да премине във втората фаза вярващият трябвало да прекрати всяко общение с хората и да се уедини сам в манастирска килия или пък да се отдели в някое пусто място, където да не може да го смути никой. Това било важна стъпка към по-нататъшното усъвършенстване, към приближаване към Бога. Отделен от хората, останал сам със себе си, вярващият трябвало да се предаде на пълно безмълвие. На това състояние на безмълвие отдавали много голямо значение и от там иде названието на тяхното учение. Те го считали за най-висшето състояние на душата, при което човек се откъсва от всичко земно и върху него спират да действат всякакви смущаващи мисли и страсти. Единственото, което трябвало да прави вярващият, била непрестанната и дълбока вътрешна молитва, тъй наречената умна молитва.
към текста >>

6. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар.
Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата. Поп Тошо настояваше да си остане, гдето си е. Отец Теофан от метоха на Рилския манастир предлагаше да се свети вода, а отец Онуфрий от Хилендарския светогорски манастир настояваше да се свети масло и да се изчетат всичките Василиеви молитви. Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени.
към текста >>

Бае Мигар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята килия.
Ако черквата е изметена и изчистена, той ще вземе да трие свещниците: счука на големата плоча пред черквата керемидки и тебешир, па като почне да ги трие — ония свещници светнат като нови. Ако има работа в свещарницата, той е там. Запаше некой чувал като престилка, па или свещи лее, или восък изстисква на менгемето, или фитил реже — каквото и да е, бадева не седи. Ако има служба, и той ще бъде в черквата, пак на работа; или ще гаси догорелите свещи, или ще носи огън за кандилницата, или ще ходи с дискоса да събира, или ще приглася на псалтовете. Много пъти, тръгнал по некоя работа низ черквата, чуе, че попът вика из олтара: „Миром господу помолимся“ — той непременно ще отговори: „Господи помилу-у-уй“, па макар бил и чак при пангара. Бае Мигар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята килия. Болник ли било, смъртник ли било, кръщение ли било, годеж ли било, сватба ли било, помана ли било — каквото къде и да стане, — без бае Митра не ставаше. Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек. Обичаха го, защото, каквото и да го попитат, той знаеше да отговори. А каквото кажеше бае Митар — казано беше. Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар.
към текста >>

— Къде съм бил… кога съм влезъл в килията си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня.
Подигнаха го, изправи се и тръгна! — Също като сиромах Лазар — добави кака Кирка. — Така, така, също, асли второ възкресение Лазарово — отговори тетка и пак настави: — В черква чини метани и изреди, та целува всичките икони, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: „Това видех като наяве… всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа“. Изведоха го пред черквата до пангара, туриха го да седне, дадоха му една просфора да изяде, сръбна една чашка от черковното вино, дека е за причест, и продума: — Къде съм бил… кога съм влезъл в килията си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня. Опомних се само, като че летим божем, ама оно не летим, ами като че ли ме облаците носят нагоре, нагоре… чак над слънцето. Усещам като че нещо хубаво, нещо светло, ама нищо не виждам. Слънцето само трепти, ама ни насам, ни натам — все на един карар стои. Тук чух, че запеха с ясен глас хиляди уста: „Свят, свят, свят господ Саваот“… — и току се разтвори нещо, па светка, светка, като хиляди блескавици, ама не гърмят и не трескат… а така само, блещат. Зададе се свет като на линия, ама хем вървят, а пък, гледам, не стъпят, а си се носят така, като мъгла над гората.
към текста >>

7. ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА - Методи Константинов (1902-1979)

Преди да го покалугерят, в манастирската килия се явява лъчезарният образ на Учителя, който го призовава: "Време е ...!
По-късно е освободен с амнистия. За да го отклонят от социалните борби, родителите му събират пари и го изпращат да следва в чужбина. По пътя той е обран и, не смеещ да се върне, вместо в Аржентина, намира подслон в Бачковския манастир. "Озовах се на обратния полюс на революцията - примирението". Но той не е съгласен с догмата и суеверието, в което е превърнато Христовото учение. Преди да го покалугерят, в манастирската килия се явява лъчезарният образ на Учителя, който го призовава: "Време е ...! " По негов съвет Методи записва философия в Софийския университет. След конфликт с комунистическия си преподавател Сава Гановски заминава за Полша, където в продължение на 17 години завършва 4 факултета на издръжка на Учителя: философия, социология,международно право и консулство. Към края на 30-те год. защитава Докторат по Международно право в Познан при проф.
към текста >>

8. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

За малкия, затворника - килията си ти!
Тема: Любовно писмо до квадрата. Велика загадка! Ти, радост за всеки, който те разбира. Страдание за този, който не те разбира! Ти, равновесие в природата и противоречие голямо. За малкия, затворника - килията си ти! За смелия, свободен - формулата магическа, с която той едно е със своя ум, сърце, душа и Дух, едно със себе си, със своя дом - ом! С векове се лутах аз из твоя дом. И блъсках си главата в твоите стени. Разбрах: не се подвижваш ти със силата на моята глава. Тогаз подкупих те - ударих и подвижих те със моето сърце.
към текста >>

9. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Една сестра е арестувана от комунистите и затворена в килия в затвора.
Приятелите се оттеглиха в салона на топло. Останахме неколцина: Гради, Атанас, Пеньо Ганев, който прави няколко снимки, Темелко Стефанов, Тодор Ченев и аз. Засипахме гроба. Взехме инструментите за да отидем в салона на топло, когато в гроба се чу доста силен пукот и шум. Предполагам, че Учителя дематериализира тялото си. Една сестра е арестувана от комунистите и затворена в килия в затвора. Рано сутринта на 27 декември тя сънува ясен сън. В светла картина вижда, че на една маса седят 24 старци, които разлистват и четат някакви дебели книги, в които са записани съдбите на хората. От Земята към тях се присъединява още един старец и сяда при тях. След няколко дена тя научава, че на тази дата си е заминал Учителя. Какви са резултатите от второто проявяване на Бога тук, на Земята, във физическо тяло, създадено в България.
към текста >>

10. 5.9 Отношението на властта към Учителя и неговото преследване - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя му казва: „С този характер, който имаш, и злото, което правиш, няма да живееш дълго и след една седмица ще бъдеш убит." (Чемширов гони и преследва най-жестоко комунистите и земеделците след преврата през 1923 г.) Ядосан, началникът нарежда да затворят Учителя в килия.
неговото преследване През 1924 г. извикват Учителя в полицията в София по повод обвинения от разни хора. Той отива заедно с брат Петър Камбуров в стаята на началника Чемширов. Последният прочита обвиненията, че е неморален, че заблуждава хората и тъй нататък. Учителя му казва: „С този характер, който имаш, и злото, което правиш, няма да живееш дълго и след една седмица ще бъдеш убит." (Чемширов гони и преследва най-жестоко комунистите и земеделците след преврата през 1923 г.) Ядосан, началникът нарежда да затворят Учителя в килия. Отвеждат Учителя в килията, а брат Петър Камбуров отива при Начо Петров, военен полковник, да иска неговото съдействие. Двамата заедно влизат при началника на полицията и Начо Петров го пита: „Тук ли се намира господин Дънов? " „Да, тук е" — отговаря Чемширов. „Ако може веднага да го освободите" — и Начо му показва документите си. Началникът взима ключовете, за да освободи Учителя, и отива към килията, пред която стои на пост полицай.
към текста >>

Отвеждат Учителя в килията, а брат Петър Камбуров отива при Начо Петров, военен полковник, да иска неговото съдействие.
През 1924 г. извикват Учителя в полицията в София по повод обвинения от разни хора. Той отива заедно с брат Петър Камбуров в стаята на началника Чемширов. Последният прочита обвиненията, че е неморален, че заблуждава хората и тъй нататък. Учителя му казва: „С този характер, който имаш, и злото, което правиш, няма да живееш дълго и след една седмица ще бъдеш убит." (Чемширов гони и преследва най-жестоко комунистите и земеделците след преврата през 1923 г.) Ядосан, началникът нарежда да затворят Учителя в килия. Отвеждат Учителя в килията, а брат Петър Камбуров отива при Начо Петров, военен полковник, да иска неговото съдействие. Двамата заедно влизат при началника на полицията и Начо Петров го пита: „Тук ли се намира господин Дънов? " „Да, тук е" — отговаря Чемширов. „Ако може веднага да го освободите" — и Начо му показва документите си. Началникът взима ключовете, за да освободи Учителя, и отива към килията, пред която стои на пост полицай. Отваря я и вижда, че вътре няма никой.
към текста >>

Началникът взима ключовете, за да освободи Учителя, и отива към килията, пред която стои на пост полицай.
Учителя му казва: „С този характер, който имаш, и злото, което правиш, няма да живееш дълго и след една седмица ще бъдеш убит." (Чемширов гони и преследва най-жестоко комунистите и земеделците след преврата през 1923 г.) Ядосан, началникът нарежда да затворят Учителя в килия. Отвеждат Учителя в килията, а брат Петър Камбуров отива при Начо Петров, военен полковник, да иска неговото съдействие. Двамата заедно влизат при началника на полицията и Начо Петров го пита: „Тук ли се намира господин Дънов? " „Да, тук е" — отговаря Чемширов. „Ако може веднага да го освободите" — и Начо му показва документите си. Началникът взима ключовете, за да освободи Учителя, и отива към килията, пред която стои на пост полицай. Отваря я и вижда, че вътре няма никой. Чемширов се скарва строго на полицая, но той му казва, че никой не е отварял вратата и че е бил постоянно пред нея. Петър Камбуров, отчаян, излиза от полицията и отива в дома на Учителя на улица „Опълченска" 66. Голяма е радостта му, когато вижда на вратата Учителя, който му се усмихва. След седмица в Чирпан става скандал и извикват Чемширов като голям специалист.
към текста >>

Много пъти, като го затварят в килия, поставят на вратата часовой, и на сутринта, когато отварят, не го намират в килията.
При разправията е убит. При един от разпитите на Учителя в полицията новият началник му казва: „Господин Дънов, вие сте добър човек и проповядвате за любовта, защо тогава всеки, който се опълчва открито срещу вас, след няколко дена си заминава за онзи свят без някаква видима причина? " Учителя отговаря: „Аз съм един голям огън, а тези хора, които ме хулят, са малки пеперуди и се хвърлят в огъня, за да го загасят. Могат ли пеперудите да загасят с телата си един голям буен огън? " Много пъти, като го затварят в килия, поставят на вратата часовой, и на сутринта, когато отварят, не го намират в килията. В това време той спокойно разговаря с приятелите на „Опълченска" 66. Наказват няколко стражари и накрая разбират, че не могат да го държат затворен в килия, и престават да го затварят. Учителя е викан повече от 40 пъти в Обществената безопасност на разпит. Често на агентите, които, идват да го взимат, казва да си отидат, а той ще дойде по-късно. Дал е много писмени обяснения за учението и отношението му към властта.
към текста >>

Наказват няколко стражари и накрая разбират, че не могат да го държат затворен в килия, и престават да го затварят.
" Учителя отговаря: „Аз съм един голям огън, а тези хора, които ме хулят, са малки пеперуди и се хвърлят в огъня, за да го загасят. Могат ли пеперудите да загасят с телата си един голям буен огън? " Много пъти, като го затварят в килия, поставят на вратата часовой, и на сутринта, когато отварят, не го намират в килията. В това време той спокойно разговаря с приятелите на „Опълченска" 66. Наказват няколко стражари и накрая разбират, че не могат да го държат затворен в килия, и престават да го затварят. Учителя е викан повече от 40 пъти в Обществената безопасност на разпит. Често на агентите, които, идват да го взимат, казва да си отидат, а той ще дойде по-късно. Дал е много писмени обяснения за учението и отношението му към властта. В протокол от разпит на 25 юли 1925 г. Учителя казва: „Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
към текста >>

11. 7.6 Боян Димитров Боев - Светозар Няголов ( -2013)

Затварят го в една влажна килия в мазето на казармата, мъчат го, бият го, но той не отстъпва.
Боев харесва много беседите на Учителя и братския живот и решава строго да следва неговото учение. Учителя лично се интересува за него и материалното му положение. В едно писмо от 1914 г. до баба ми Величка Стойчева, той пита за положението на учителя от Панагюрище — Боян Боев, ако има нужда от нещо — да му се помогне. Той пише: „Ако се намират в голяма нужда Пеньо Киров, Тодор Стоименов и Боян Боев, съобщете ми да се погрижа за доброто им." Когато избухва Първата световна война, Боян Боев е мобилизиран, но категорично отказва да носи пушка. Затварят го в една влажна килия в мазето на казармата, мъчат го, бият го, но той не отстъпва. Един голям общественик, при когото преди това живеел Боев, се застъпва за него пред генерала на армията и тогава го мобилизират, но не като войник, а като санитар — понеже е следвал естествени науки в университета. Изпращат го да служи в град Скопие, там попада в една болница, в която служи и Георги Куртев. Започват да работят заедно. Скоро армията е обхваната от силна холерна епидемия и болницата става малка за многото болни. Лекарите, уплашени от създалата се обстановка, напускат болницата.
към текста >>

От неколкомесечния престой във влажната затворническа килия на казармата го заболява кракът, загноява и започва да куца.
Назначен е в Свищов, където проповядва на учениците си новите идеи. Наклеветен е и уволнен дисциплинарно, една година преди да се пенсионира. От 1924 година Боев остава при Учителя и започва да стенографира Словото му. Стенографията научава като студент в Софийския университет. До заминаването на Учителя от този свят той го следва неотлъчно навсякъде с молив и бележник в ръка и записва всичко, което Учителя казва. От неколкомесечния престой във влажната затворническа килия на казармата го заболява кракът, загноява и започва да куца. Веднъж не издържа на болките и казва: „Учителю, Ти мъртви възкресяваш, Ти болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни кракът ми да оздравее! " Учителя му отговаря: „Мога да сторя това, дето искаш. На тебе това ти е последното прераждане. Ти вече отиваш в ангелската йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да дойдеш пак в друго прераждане на Земята и това страдание да си го изкараш докрай.
към текста >>

12. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Попада в килия с майката и дъщерята Тимеви.
Цола Драгойчева, видна комунистка, е хваната от полицията и осъдена на смърт. Близките й намират Лулчев и искат помощ. Той отива в затвора, кара я да напише писмо до цар Борис и да иска помилване, понеже в момента е бременна, което тя не знае. Лулчев го взима, занася го на царя, смекчава присъдата и я оставя на доживотен затвор. Тя ражда сина си Чавдар. Попада в килия с майката и дъщерята Тимеви. След идването на власт на комунистите Любомир Лулчев като съветник на царя е арестуван и Учителя казва на разтревожената сестра Невенка Неделчева да му занесе едно одеяло в мазето на Съдебната палата, където е затворен. При съдебното дирене и след разглеждане на двата дневника на Лулчев съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят. За него се застъпва Еврейският синод и иска освобождаването му. Георги Томалевски и Никола Гръблев също пишат прошение до съда. Оставят го свободно в една стая в Съдебната палата.
към текста >>

13. 7.36 Донка Кънева - Светозар Няголов ( -2013)

Той й отговаря, че в деня, преди да го обесят, удря главата си няколко пъти в стената на килията и загубва съзнание.
То пада на земята и си заминава. По- късно си заминава и дъщерята. След това се срещат с Донка и той й разказва за задачата, която Учителя му дава и за предсказанията, които се сбъдват. Тя остава потресена от неговата история и разбира, че действително той е Левски, защото отлично познава техния род. Тя го пита как е преживял последните си минути преди бесилото. Той й отговаря, че в деня, преди да го обесят, удря главата си няколко пъти в стената на килията и загубва съзнание. Двама души го влачат под ръка до бесилката. Той се е излъчил и нищо не помни от този последен епизод от тогавашния си живот. (64 — Разказ от Ангел Гунев) Донка е шивачка и често услужва на приятелите. Има ясновидски дарби и около нея се събират братя и предимно сестри.
към текста >>

14. 7.67 Николай Дойнов - Светозар Няголов ( -2013)

Полицията го среща, арестува го и го затваря сам в една килия.
Няколко дена преди започване на процеса, главният прокурор, който движи всичко и иска смъртното му наказание, си заминава от този свят. Тогава делото е прехвърлено в Сливенския съд, където е подведен под съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Така Учителя го спасява от явна смърт. След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителя го извиква и му подава своя златен джобен часовник, като му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай мушва машинално часовника в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи. Полицията го среща, арестува го и го затваря сам в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да стои в него. Три денонощия Николай прекарва в килията и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда от джоба си часовника на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Малко след това дежурният милиционер отваря вратата на килията и го пуска на свобода.
към текста >>

Три денонощия Николай прекарва в килията и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя.
Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Така Учителя го спасява от явна смърт. След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителя го извиква и му подава своя златен джобен часовник, като му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай мушва машинално часовника в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи. Полицията го среща, арестува го и го затваря сам в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да стои в него. Три денонощия Николай прекарва в килията и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда от джоба си часовника на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Малко след това дежурният милиционер отваря вратата на килията и го пуска на свобода. След заминаването на Учителя Борис и Николай влизат в Братския съвет й Николай се занимава с финансовите въпроси на Братството. По предложение на Боян Боев домакин на братството става Гради Колев.
към текста >>

Малко след това дежурният милиционер отваря вратата на килията и го пуска на свобода.
Полицията го среща, арестува го и го затваря сам в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да стои в него. Три денонощия Николай прекарва в килията и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда от джоба си часовника на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Малко след това дежурният милиционер отваря вратата на килията и го пуска на свобода. След заминаването на Учителя Борис и Николай влизат в Братския съвет й Николай се занимава с финансовите въпроси на Братството. По предложение на Боян Боев домакин на братството става Гради Колев. За да може да получава купони за хляб, се налага да го назначат като домакин със заплата от 9000 лева месечно. Тогава най-малката заплата е 8000 лева. По едно време Николай обвинява Гради, че е откраднал някакви братски пружини, и му спира три месечни заплати, без да има някакво доказателство за това деяние.
към текста >>

15. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

Един ден го арестуват по погрешка — приличал много на някакъв анархист, търсен дълго от полицията, вкарват го в затвора в една килия с нар, постлан с голи чамови дъски.
Всеки, който осакатява своето физическо тяло, дълго време трябва да работи в духовния свят, за да възстанови изгубения си орган. Под влиянието на любовта, която изтича от Учителя до всички души, той омекотява своя характер и изправя отношенията си към всички живеещи на Изгрева. От едно улично дете той се просвещава и става духовен и високо културен човек, носител и изпълнител на новите идеи. Учителя дава задача в Младежкия клас всеки ученик да спи на прясно рендосани чамови дъски 10 дена. А Иван Антонов все отлага задачата. Един ден го арестуват по погрешка — приличал много на някакъв анархист, търсен дълго от полицията, вкарват го в затвора в една килия с нар, постлан с голи чамови дъски. Държат го в затвора без никаква причина и на десетия ден го пускат на свобода. Така той насила изпълнява задачата, дадена от Учителя. Иван работи тежка работа. Занимава се с железарство, но всяка вечер провежда курсове по астрология, като събира много младежи около себе си, предимно комунисти. Една вечер, през 1933 г., като се връща от работа, вижда пред бараката си двама агенти, които го чакат, за да го арестуват.
към текста >>

16. САМОДИВСКИТЕ ПОЛЯНИ - Борис Николов

В горната част на поляната, в меките варовици, имаше изсечена килия.
Беше свързан с всичко в тях – с всяко дръвче и храст, с птички и зверчета, с цветята и вековните гори наоколо. Това беше велик свят, в който той живееше със своите приятели. Самодивските поляни бяха слънчеви, топли. Растителността беше млада, буйна и чудното беше това, че тук се срещаха дръвчета и храсти от всички видове, които растяха в Балкана. Това не беше станало без участието на човешка ръка – някой беше работил тук. В горната част на поляната, в меките варовици, имаше изсечена килия. Някога тук е живял отшелник, свят човек. Народните предания разказват за него. В долния край на поляната имаше чешма, над нея – вековен дрян. По дряна бяха навързани цветни парцалчета и конци. Онези, които се бяха излекували, оставяха тук болестта – защото водата беше лековита.
към текста >>

Тази нощ огънят в килията горя до късно.
Самодивските поляни бяха винаги влажни, трябва да се напояваха отнякъде. Тук тревите и цветята растяха буйно, зрееха най-хубавите горски ягоди, малини, къпини и боровинки. Това знаеше и мечката, затова не беше рядък случай да я срещне тук човек. В този кът от Рая царуваше мир и най-добри отношения, може би защото слънцето огряваше Самодивските поляни. Знае се, че там, където слънцето цял ден грее, не може злото да успее! Тази нощ огънят в килията горя до късно. Скитника слушаше гласовете на нощта и песента на пламъците. Мислено разговаряше с отшелника. Какво е мислел този свят човек, какво е преживявал тук? Велико безмълвие обгръщаше и примиряваше всичко. Какви тайни криеше още То от човека!
към текста >>

17. ЙОСИФ - Борис Николов

Взе балтийката и излезе от килията.
Йосиф повика горския да състави акт и чак тогава пусна бракониерите. Това беше урок за всички. Оттогава бракониерството в манастирската гора престана. Нея сутрин Йосиф беше особено добре разположен, даже си подсвиркваше. Искаше да обходи далечните стада. Взе балтийката и излезе от килията. Отвън стоеше дядо Стоил, говедарят, подпрял брада на тояжката си. – Какво има, дядо Стоиле? Дядо Стоил нещо дълго мълча, търси думи и най-после можа да каже: – Мечката изяде твоята юница. И друг път му се беше случвало да идва с такива съобщения; Йосиф ще се усмихне и ще каже: „Нали и тя трябва да живее.“ Този път обаче игуменът се спря.
към текста >>

18. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Местните православни взимат че го оковават във вериги, затварят го дни наред в една килия, и когато отваря евангелието да го чете на глас по събора на „Св.
Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език. Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев. Косев казва, че трябва да се чете евангелието със словото Божие, вместо да се целува иконата, която е от дърво и боя. Местните православни взимат че го оковават във вериги, затварят го дни наред в една килия, и когато отваря евангелието да го чете на глас по събора на „Св. Троица“ го издънгалачват с една цепеница в гърба, което слага край на живота му. Разбира се, това което Петър заварва в Ямбол не е някогашния триумф на православния фетишизъм. Проблемът обаче е там, че приливът на християнската книжовност, който се надига веднага след независимостта на България, отново спада, отново бавно започва да се забатачва. Конят с развятата грива, с който е препуснал да помага на духовността на българина в небесата на божественото, сега е впрегнат в герана за напояването на баклата на селското църковно бахчеванджийство. И ето го при сестра му Мария във Варна.
към текста >>

19. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

В килията черноокият, строен младеж със странното френско име и мъжествения гърбав нос написва безсмъртното си есе „Съпротивата срещу Гражданските власти“ (в по-късни издания известно като „Гражданско неподчинение“ и „За дългът към гражданско неподчинение”).
В 1847, когато Константин заживява в къщата на чорбаджи Атанас, Торо става храненик в дома на Емерсън в Конкорд. Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в библиотеката на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог. Прави моливи в работилницата на баща си, наемат го за дърводелски услуги, цепи дърва - всичко, което може да му осигури бързо спечелена прехрана, за да има повече време за съзерцание и писане. И какви поразителни книги и опитности стават плод на това: „По реката Мари- мак“, „Екскурзиите“ му, „Горите на щата Мейн“, „Кейп Код“, „Един янки в Канада“. А когато божественият глас на християнина в него му казва, че да се води империалистическа война и да се убива за това е грях, и когато християнската му любов му казва, че робството е грях, той публично отказва да плати данъците си за 1843 година на държава, която нарушава най-светите принципи на християнството, и разстроеният шериф на Конкорд е принуден да го заключи зад решетките на градския затвор. В килията черноокият, строен младеж със странното френско име и мъжествения гърбав нос написва безсмъртното си есе „Съпротивата срещу Гражданските власти“ (в по-късни издания известно като „Гражданско неподчинение“ и „За дългът към гражданско неподчинение”). Това е есето, върху принципите на което Махатма Ганди построява борбата на Индия за независимост. Есето, което става програма на гражданските стълкновения за човешки права в САЩ срещу Маккарти и по-късно, по времето на Мартин Лутер Кинг. Дотук добре, но още дори не сме започнали да разправяме за него, защото този вулкан от духовна сила, който винаги остава външно кротък и тих, още не се е заизлъчвал с пълния си капацитет. На другия ден след излизането от затвора Торо купува торба пирони и брадва, връзка тетрадки, взима запас от моливи, произведени в собствената му работилница, и е готов да проведе опита си дали човек може „да живее природо- съобразно“. Космическите проекции на този зов за влизане във вътрешна хармония с Всемирното съзнание и при него са така очевидни, както при Стронг и при Дъновски.
към текста >>

0.21642589569092