НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
323
резултата в
83
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем
разкапан
, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде?
Често казваме: „няма нищо“. Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън. Нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко? “ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори.
Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем
разкапан
, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде?
“ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва. Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава.
към беседата >>
2.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
“ Хората не могат да разберат, че тук има закон, който периодично и систематично действа в света; тук не е дошъл някъде дявол с
капан
да ги хване; то е един Божествен закон.
Пъхват в устата му едно черво, пущат 4–5 килограма топла вода, измиват веднъж, дваж стомаха, изчистват утайките от него, и втората седмица проповедникът се явява в черква и проповядва за „Царството Божие“, за „идването на Христа“, за „Любовта“ и т.н. Хората си казват: „Я вижте, нашият проповедник се преобразил“. Та казвам, когато един проповедник или оратор излезе да проповядва в черква или в камарата, трябва да изхвърли утайките от стомаха си, от сърцето си, от ума си, и тогава да говори на хората. Ставате, да кажем, сутрин, малко сте неразположен, но не можете да си дадете сметка; минат се 5–10 минути, почва умът ви да се проведрява и казвате: „Слава Богу, светна ми“. Минава се известен период време, налегнат ви пак лоши мисли и пак казвате: „Този дявол откъде се намери?
“ Хората не могат да разберат, че тук има закон, който периодично и систематично действа в света; тук не е дошъл някъде дявол с
капан
да ги хване; то е един Божествен закон.
Господ казва: „Аз ти дадох ум да разсъдиш за наредбата на света, Аз ти разправих едно време за този закон, но ти го забрави, и сега самият този закон ще те научи“. Когато съвременните общества дойдат да разберат дълбокия смисъл на тия два закона, само тогава ще може да се оправи коренно светът, ще се оправят съдилищата – всичко. Някои питат как може да се оправи светът. Може. Когато почнем да постъпваме съобразно с този закон, светът ще се уреди тъй, както Бог го е наредил първоначално. Еднакви причини произвеждат еднакви следствия; противоположни причини произвеждат противоположни действия.
към беседата >>
3.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред
капан
с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на
капана
, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста.
А животът има смисъл. Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност. Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги. Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения.
Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред
капан
с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на
капана
, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста.
След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата. Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея. Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене?
към беседата >>
След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в
капана
, отдалеч да хване пастърмата.
Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност. Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги. Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения. Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста.
След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в
капана
, отдалеч да хване пастърмата.
Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея. Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да изляза от капана.
към беседата >>
Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но
капанът
бързо се затваря след нея.
Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги. Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения. Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста. След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата.
Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но
капанът
бързо се затваря след нея.
Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено.
към беседата >>
Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в
капана
, но и човек не е свободен.
Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения. Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста. След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата. Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея.
Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в
капана
, но и човек не е свободен.
Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората.
към беседата >>
Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в
капана
, всички са съблазнени от пастърмицата.
Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения. Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста. След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата. Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея. Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен.
Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в
капана
, всички са съблазнени от пастърмицата.
Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много.
към беседата >>
Като влезе в
капана
и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене?
Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста. След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата. Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея. Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата.
Като влезе в
капана
и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене?
Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях.
към беседата >>
Ще се опитам сега да изляза от
капана
.
След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата. Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея. Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене?
Ще се опитам сега да изляза от
капана
.
Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност.
към беседата >>
За да не влиза в
капана
, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка.
В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота.
За да не влиза в
капана
, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка.
Докато е мишка, всякога ще има капан за нея. Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката? – Хората. Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши. Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й.
към беседата >>
Докато е мишка, всякога ще има
капан
за нея.
Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза в капана, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка.
Докато е мишка, всякога ще има
капан
за нея.
Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката? – Хората. Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши. Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения.
към беседата >>
Сега се явява въпросът: Кой поставя
капан
на мишката?
Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза в капана, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка. Докато е мишка, всякога ще има капан за нея.
Сега се явява въпросът: Кой поставя
капан
на мишката?
– Хората. Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши. Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани.
към беседата >>
Ще кажете, че щом поставят
капан
на мишките, те са лоши.
Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза в капана, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка. Докато е мишка, всякога ще има капан за нея. Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката? – Хората.
Ще кажете, че щом поставят
капан
на мишките, те са лоши.
Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши. Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения?
към беседата >>
Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят
капани
на пътя й.
За да не влиза в капана, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка. Докато е мишка, всякога ще има капан за нея. Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката? – Хората. Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши.
Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят
капани
на пътя й.
За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши. Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности.
към беседата >>
За да не става нужда да турят
капани
на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения.
Докато е мишка, всякога ще има капан за нея. Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката? – Хората. Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши. Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й.
За да не става нужда да турят
капани
на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения.
Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши. Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те.
към беседата >>
Значи, докато има мишки, ще има и
капани
.
Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката? – Хората. Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши. Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения.
Значи, докато има мишки, ще има и
капани
.
Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши. Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те. Отде ги знае той?
към беседата >>
Алчността я заставя да изяде всичко, което намери в
капана
.
Защо гризе мишката? – За да изхаби предните си зъби, които бързо растат. За да не пораснат много и да не й пречат, тя гризе, и по този начин постепенно ги изтрива. Защо растат бързо зъбите и? – Понеже е крайно алчно същество.
Алчността я заставя да изяде всичко, което намери в
капана
.
Има хора, които притежават някои от чертите на мишката. Като влязат в сандък, дето младата мома е наредила новите си дрехи, мишките правят дупки, изгризват дрехите и най-после излизат навън. Като ги питат, защо правят пакости на хората, те казват, че така ги е създал Бог. Както са създадени, така постъпват. За да изтъпяват зъбите си, те непременно трябва да гризат.
към беседата >>
Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в
капани
.
Да не допущате в ума си непотребни мисли. Ако някой подхвърли една непотребна мисъл в ума ви, веднага я изхвърлете навън. Ще кажете, че паякът е лишен от всякаква интелигентност. Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, показва, че той е интелигентен, че и в него има някаква разумност. Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешките мисли.
Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в
капани
.
Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другите. Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави. За да се освободи от заблуждения, човек трябва да работи върху развитието на своя мозък, да изучава устройството му, както и съотношението, които съществуват между различните мозъчни центрове. Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, те не могат да живеят добре. За да се разбират и хармонират, между тях трябва да има три допирни точки: на физическия свят, на духовния и на умствения.
към беседата >>
Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ
капанъ
съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на
капана
, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста.
(втори вариант)
А животътъ има смисълъ. Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность. Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги. Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения.
Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ
капанъ
съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на
капана
, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста.
Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ капана, отдалечъ да хване пастърмата. Влиза предпазливо вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея. Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ. Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата. Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене?
към втори вариант >>
Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ
капана
, отдалечъ да хване пастърмата.
(втори вариант)
Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность. Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги. Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения. Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста.
Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ
капана
, отдалечъ да хване пастърмата.
Влиза предпазливо вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея. Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ. Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата. Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене? Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана.
към втори вариант >>
Влиза предпазливо вѫтре, хваща пастърмата, но
капанътъ
бързо се затваря следъ нея.
(втори вариант)
Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги. Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения. Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста. Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ капана, отдалечъ да хване пастърмата.
Влиза предпазливо вѫтре, хваща пастърмата, но
капанътъ
бързо се затваря следъ нея.
Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ. Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата. Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене? Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана. Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено.
към втори вариант >>
Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ
капана
, но и човѣкъ не е свободенъ.
(втори вариант)
Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения. Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста. Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ капана, отдалечъ да хване пастърмата. Влиза предпазливо вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея.
Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ
капана
, но и човѣкъ не е свободенъ.
Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата. Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене? Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана. Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено. Въ сѫщото положение се намиратъ и хората.
към втори вариант >>
Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ
капана
, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата.
(втори вариант)
Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения. Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста. Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ капана, отдалечъ да хване пастърмата. Влиза предпазливо вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея. Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ.
Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ
капана
, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата.
Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене? Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана. Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено. Въ сѫщото положение се намиратъ и хората. Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много.
към втори вариант >>
Като влѣзе въ
капана
и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене?
(втори вариант)
Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста. Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ капана, отдалечъ да хване пастърмата. Влиза предпазливо вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея. Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ. Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата.
Като влѣзе въ
капана
и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене?
Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана. Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено. Въ сѫщото положение се намиратъ и хората. Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много. Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ.
към втори вариант >>
Ще се опитамъ сега да излѣза отъ
капана
.
(втори вариант)
Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ капана, отдалечъ да хване пастърмата. Влиза предпазливо вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея. Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ. Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата. Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене?
Ще се опитамъ сега да излѣза отъ
капана
.
Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено. Въ сѫщото положение се намиратъ и хората. Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много. Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность.
към втори вариант >>
За да не влиза въ
капана
, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бѫде мишка.
(втори вариант)
Въ сѫщото положение се намиратъ и хората. Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много. Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность. Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота.
За да не влиза въ
капана
, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бѫде мишка.
Докато е мишка, всѣкога ще има капанъ за нея. Сега се явява въпросътъ: Кой поставя капанъ на мишката? — Хората. Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши. Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ.
към втори вариант >>
Докато е мишка, всѣкога ще има
капанъ
за нея.
(втори вариант)
Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много. Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность. Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза въ капана, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бѫде мишка.
Докато е мишка, всѣкога ще има
капанъ
за нея.
Сега се явява въпросътъ: Кой поставя капанъ на мишката? — Хората. Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши. Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ. За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения.
към втори вариант >>
Сега се явява въпросътъ: Кой поставя
капанъ
на мишката?
(втори вариант)
Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность. Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза въ капана, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бѫде мишка. Докато е мишка, всѣкога ще има капанъ за нея.
Сега се явява въпросътъ: Кой поставя
капанъ
на мишката?
— Хората. Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши. Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ. За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани.
към втори вариант >>
Ще кажете, че щомъ поставятъ
капанъ
на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши.
(втори вариант)
Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза въ капана, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бѫде мишка. Докато е мишка, всѣкога ще има капанъ за нея. Сега се явява въпросътъ: Кой поставя капанъ на мишката? — Хората.
Ще кажете, че щомъ поставятъ
капанъ
на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши.
Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ. За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши. Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения?
към втори вариант >>
Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ
капани
на пѫтя ѝ.
(втори вариант)
За да не влиза въ капана, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бѫде мишка. Докато е мишка, всѣкога ще има капанъ за нея. Сега се явява въпросътъ: Кой поставя капанъ на мишката? — Хората. Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши.
Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ
капани
на пѫтя ѝ.
За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши. Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения? Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности.
към втори вариант >>
За да не става нужда да турятъ
капани
на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения.
(втори вариант)
Докато е мишка, всѣкога ще има капанъ за нея. Сега се явява въпросътъ: Кой поставя капанъ на мишката? — Хората. Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши. Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ.
За да не става нужда да турятъ
капани
на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения.
Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши. Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения? Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности. Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ.
към втори вариант >>
Значи, докато има мишки, ще има и
капани
.
(втори вариант)
Сега се явява въпросътъ: Кой поставя капанъ на мишката? — Хората. Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши. Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ. За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения.
Значи, докато има мишки, ще има и
капани
.
Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши. Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения? Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности. Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ. Отде ги знае той?
към втори вариант >>
Алчностьта я заставя да изяде всичко, което намѣри въ
капана
.
(втори вариант)
Защо гризе мишката? — За да изхаби преднитѣ си зѫби, които бързо растатъ. За да не пораснатъ много и да не ѝ прѣчатъ, тя гризе, и по този начинъ постепенно ги изтрива. Защо растатъ бързо зѫбитѣ ѝ? — Понеже е крайно алчно сѫщество.
Алчностьта я заставя да изяде всичко, което намѣри въ
капана
.
Има хора, които притежавать нѣкои отъ чъртитѣ на мишката. Като влѣзатъ въ сандъкъ, дето младата мома е наредила новитѣ си дрехи, мишкитѣ правятъ дупки, изгризватъ дрехитѣ и най-после излизатъ навънъ. Като ги питатъ, защо правятъ пакости на хората, тѣ казватъ, че така ги е създалъ Богъ. Както сѫ създадени, така постѫпватъ. За да изтѫпяватъ зѫбитѣ си, тѣ непремѣнно трѣбва да гризатъ.
към втори вариант >>
Човѣшката мисъль трѣбва да бѫде свободна отъ заблуждения, въ които се ловятъ хора, както мишкитѣ се ловятъ въ
капани
.
(втори вариант)
Да не допущате въ ума си непотрѣбни мисли. Ако нѣкой подхвърли една непотрѣбна мисъль въ ума ви, веднага я изхвърлете навънъ. Ще кажете, че паякътъ е лишенъ отъ всѣкаква интелигентность. Фактътъ, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могатъ, показва, че той е интелигентенъ, че и въ него има нѣкаква разумность. Ако за паяжината се изисква известна разумность, колко по-голѣма разумность се изисква за тъкането на човѣшкитѣ мисли.
Човѣшката мисъль трѣбва да бѫде свободна отъ заблуждения, въ които се ловятъ хора, както мишкитѣ се ловятъ въ
капани
.
Не е позволено на човѣка нито себе си да заблуждава, нито другитѣ. Всѣки моментъ той се намира предъ лицето на Бога и носи отговорность за всичко, което прави. За да се освободи отъ заблуждения, човѣкъ трѣбва да работи върху развитието на своя мозъкъ, да изучава устройството му, както и съотношението, които сѫществуватъ между различнитѣ мозъчни центрове. Ако между мозъка на мѫжа и жената нѣма хармония, тѣ не могатъ да живѣятъ добре. За да се разбиратъ и хармониратъ, между тѣхъ трѣбва да има три допирни точки: на физическия свѣтъ, на духовния и на умствения.
към втори вариант >>
4.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Той дебне жертвите си, хваща ги във фунията
капан
и ги изяжда, т.е.
Той дебне мравките и ги изяжда. За тази цел той си прави около песъчливите места специални конусовидни фунии, обърнати с върха надолу. Като влезе в конуса, мравката започва да се хлъзга по стените, докато слезе най-долу, дето я чака мравоядът и я изяжда. По отношение на построената фуния, мравоядът проявява големи технически и геометрически способности. И в съвременните общества, на много места са поставени такива фунии, дето човекът играе ролята на мравояда.
Той дебне жертвите си, хваща ги във фунията
капан
и ги изяжда, т.е.
ограбва, убива и погубва. Христос знае качествата на този крадец и го характеризира. Изобщо, който краде, не обича труда и работата Какво обича той? Големи придобивки с малко усилия и труд. Той обича лек, повърхностен живот.
към беседата >>
Той дебне жертвитѣ си, хваща ги въ хунията-
капанъ
и ги изяжда, т. е.
(втори вариант)
Той дебне мравкитѣ и ги изяжда. За тази цель той си прави около пѣсъчливитѣ мѣста специални конусовидни хунии, обърнати съ върха надолу. Като влѣзе въ конуса, мравката започва да се хлъзга по стенитѣ, докато слѣзе най-долу, дето я чака мравоядецътъ и я изяжда. По отношение на построената хуния, мравоядецътъ проявява голѣми технически и геометрически способности. И въ съвременнитѣ общества, на много мѣста сѫ поставени такива хунии, дето човѣкътъ играе ролята на мравоядеца.
Той дебне жертвитѣ си, хваща ги въ хунията-
капанъ
и ги изяжда, т. е.
ограбва, убива и погубва. Христосъ знае качествата на този крадецъ и го характеризира. Изобщо, който краде, не обича труда и работата. Какво обича той? — Голѣми придобивки съ малко усилия и трудъ.
към втори вариант >>
5.
Нито тържик
,
НБ
, София, 13.4.1919г.,
Докато много хитруват, сами попадат в
капан
.
Вие че разбирате, какво ви се говори. Казвам: Съблечете старите си кожи, за да облечете нови. Ако от днешната беседа не можете да се откажете от старите си тържици, вие ще се върнете пак същи, със същите страдания и недоразумения и ще гледате на всеки новодошъл като на оглашен, като на човек, който иска да се домогне до нещо. Опасни са хората, които имат тържици. Знаете ли, какво правят някои разбойници?
Докато много хитруват, сами попадат в
капан
.
Някой от тях туря главата си в едно гърне, като куче, и не може да я извади. Той блъска главата си в гърнето и, който го види, казва: Кучето носи гърне на главата си. Това не е гърне, а тържик. Децата го закачат, удрят го с камъни. Как ще се спаси той?
към беседата >>
Докато много хитруват, сами попадат в
капан
.
(втори вариант)
" Вие не разбирате какво ви се говори. Казвам: съблечете старите си кожи, за да облечете нови. Ако от днешната беседа не можете да се откажете от старите си тържици, вие ще се върнете пак същи, със същите страдания и недоразумения, и ще гледате на всеки новодошъл като на оглашен, като на човек, който иска да се домогне до нещо. Опасни са хората, които имат тържици. Знаете ли какво правят някои разбойници?
Докато много хитруват, сами попадат в
капан
.
Някой от тях туря главата си в едно гърне като куче и не може да я извади. Той блъска главата си в гърнето и който го види, казва: „Кучето носи гърне на главата си." Това не е гърне, а тържик. Децата го закачат, удрят го с камъни. Как ще се спаси той? Счупете гърнето и той ще прогледа, ще се спаси от нещастията си.
към втори вариант >>
6.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Той неусетно влиза в
капана
.
Да обикнем хората като свои братя и да не пожелаваме техните имоти, техните жени и деца. Какво правят сегашните хора? Една мома харесва някой момък и пожелава да се ожени за него. Майката съдейства на дъщерята. Започват да канят момъка, да го гощават с кокошки, с агънца, докато го завъртят.
Той неусетно влиза в
капана
.
Това не е женитба. Това не е никакво съдружие. На такива хитрини, именно, се дължат нещастията в света. Така хората са продали своите идеали, своите велики стремежи. Така и до днес още продават любовта.
към беседата >>
7.
Законът и пророците
,
НБ
, София, 28.3.1920г.,
Един ден същият лъв попаднал в един голям
капан
.
И да ме изядеш, нищо няма да спечелиш. Може някога и аз да ти услужа нещо. Лъвът го погледнал отвисоко и казал: Как ще ми услужиш? Аз съм толкова голям и силен. Но, понеже съм благороден, ще пощадя живота ти.
Един ден същият лъв попаднал в един голям
капан
.
Като чуло жалния му стои, мишлето веднага се притекло на помощ: прегризало пръчките на капана и освободило грамадния лъв. Казвам: Съществуват малки идеи, като мишлето, които, влязат ли в ума на човека, нарушават неговото вътрешно спокойствие. Например, влезе в ума ви мисълта да бъдете добри. За да я реализирате, започвате да правите добрини, но с това нарушавате спокойствието си. Домашните ви се сърдят, наричат ви извеяни, разсипници.
към беседата >>
Като чуло жалния му стои, мишлето веднага се притекло на помощ: прегризало пръчките на
капана
и освободило грамадния лъв.
Може някога и аз да ти услужа нещо. Лъвът го погледнал отвисоко и казал: Как ще ми услужиш? Аз съм толкова голям и силен. Но, понеже съм благороден, ще пощадя живота ти. Един ден същият лъв попаднал в един голям капан.
Като чуло жалния му стои, мишлето веднага се притекло на помощ: прегризало пръчките на
капана
и освободило грамадния лъв.
Казвам: Съществуват малки идеи, като мишлето, които, влязат ли в ума на човека, нарушават неговото вътрешно спокойствие. Например, влезе в ума ви мисълта да бъдете добри. За да я реализирате, започвате да правите добрини, но с това нарушавате спокойствието си. Домашните ви се сърдят, наричат ви извеяни, разсипници. Те се чудят какво е станало с вас, че не приличате на другите хора.
към беседата >>
8.
Закон за изменение
,
ИБ
, Бургас, 27.6.1920г.,
Те са като оная мишка, която, за да влезе в
капана
, обиколи два-три пъти около му, не влиза, не влиза и като смята, че е скроила плана си, дръпва пастърмата и хлоп – вратата на
капана
се затваря.
Ние влизаме по тоя начин във връзка с мислещите разумни същества, които работят в природата, или все едно с живата природа. Когато растенията цъфтят, в тях съзнанието на физическия свят е будно. Животните имат съзнание, като се хранят; щом се нахранят, заспиват и губят съзнанието си. Новата култура дава индивидуална подготовка и повдигане на народния дух. Гърците ще си изгубят и гащите.
Те са като оная мишка, която, за да влезе в
капана
, обиколи два-три пъти около му, не влиза, не влиза и като смята, че е скроила плана си, дръпва пастърмата и хлоп – вратата на
капана
се затваря.
Сяда тя и мисли какво стана. Нейната философия не ѝ е помогнала. Не желая на българите положението на гърците. Те имат сега врагове: турци, българи, сърби, италианци, те ще ги напекат. Румънците ще ги напекат болшевиците и ще дадат Добрич и други местности.
към беседата >>
9.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
За да хванат момъка в
капана
, обещават му 50–60 хиляди лева.
Така опитват говедата, годни ли са за работа. Учителят не е учител, но наемник. Свещеникът не е наставник, но наемник. Майката, бащата, също са наемници. За да се хареса на някого, момата се облича хубаво, докарва се, че като се ожени, да роди няколко деца.
За да хванат момъка в
капана
, обещават му 50–60 хиляди лева.
Като се ожени, той казва: „Аз съм баща вече“. – Не си баща, но си наемник. Сега аз ви говоря приятелски. В бъдеще не може да живеете така. Ти ще обичаш момата, няма да искаш пари за нея и ще и кажеш: „Както си, така те искам“.
към беседата >>
10.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Един селянин от Казанлъшко сложил
капан
в гората да хване една мечка.
Всеки може да направи тоя опит, но първо да провери дали вратите на неговото сърце, на неговия ум и на неговия дух са отворени. Сега не мислете, че искам да ви критикувам. Не виждам и грешките ви, но виждам резултата на вашия живот и казвам: „Бъдете внимателни, да не страдате“. Ако поставите някъде бомби, първо вие ще ги опитате. Един ден те ще експлодират и ще ви причинят големи нещастия.
Един селянин от Казанлъшко сложил
капан
в гората да хване една мечка.
Обаче на сутринта видял, че вместо мечката в капана се хванало неговото магаре. „На влязване в дома, поздравявайте го.“ – С какво? – С вяра, надежда и Любов. Кажете: „Няма Любов като Божията Любов“. Само Божията Любов се е проявила през всички векове.
към беседата >>
Обаче на сутринта видял, че вместо мечката в
капана
се хванало неговото магаре.
Сега не мислете, че искам да ви критикувам. Не виждам и грешките ви, но виждам резултата на вашия живот и казвам: „Бъдете внимателни, да не страдате“. Ако поставите някъде бомби, първо вие ще ги опитате. Един ден те ще експлодират и ще ви причинят големи нещастия. Един селянин от Казанлъшко сложил капан в гората да хване една мечка.
Обаче на сутринта видял, че вместо мечката в
капана
се хванало неговото магаре.
„На влязване в дома, поздравявайте го.“ – С какво? – С вяра, надежда и Любов. Кажете: „Няма Любов като Божията Любов“. Само Божията Любов се е проявила през всички векове. Само тя е безконечна.
към беседата >>
Въ Казанлъкъ единъ искалъ да хване една мечка и турилъ
капанъ
, но на сутриньта видѣлъ, че въ
капана
се хванало неговото магаре.
(втори вариант)
И тогава да кажешъ: „Братко, въ името на Господа да се прослави Неговото име.“ Всѣки може да опита. Но най-първо ще видишъ, заключени ли сѫ вратата или сѫ отворени. Сега нѣма да ме заставяте втори пѫть да ви говоря върху този прѣдметъ, нали? Азъ ще ви помоля сега да не помислите, че искамъ да ви критикувамъ. Абсолютно въ душата ми, въ ума, сърцето и Духа ми нѣма никаква мисъль да ви критикувамъ, нито пъкъ да се занимавамъ съ вашитѣ погрѣшки; но отъ резултатитѣ казвамъ: „Не сѫ хубави тѣзи нѣща.“ По който и начинъ да ги правите, казвамъ: „Туй не е добрѣ за самитѣ васъ.“ Ако турите тукъ една бомба, тамъ една, единъ день като експлодиратъ, вие ще пострадате.
Въ Казанлъкъ единъ искалъ да хване една мечка и турилъ
капанъ
, но на сутриньта видѣлъ, че въ
капана
се хванало неговото магаре.
Въ който домъ влѣзете, поздравете го съ вѣра. „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ Нѣма друга Любовь въ свѣта като Божията Любовь и само тя се е проявявала прѣзъ всичкитѣ вѣкове. И всички други форми на Любовьта въ свѣта, които сѫществуватъ, това сѫ формитѣ, които въ вѣчностьта сѫ се изявявали въ една конечность. Всѣка форма на вѣчностьта се е проявявала въ една ограниченость. Една велика Любовь, която се е изявила, като се е ограничила въ една малка форма на Любовьта.
към втори вариант >>
11.
Тогаз те ще просветнат!
,
НБ
, София, 23.10.1921г.,
Мислите ли, че вашият възлюбен, който иде при вас и на когото вие кроите един
капан
, ще изяви своята любов?
И казва Христос на едно място: „Аз ще се изявя на ония“. На кои? Които са праведни и които ще просветнат в Царството на Отца. На тях Любовта ще се изяви. Следователно Любовта не може да се изяви на човек, в когото няма правда.
Мислите ли, че вашият възлюбен, който иде при вас и на когото вие кроите един
капан
, ще изяви своята любов?
Никога! Мислите ли, че Господ ще направи такава погрешка, че Христос ще се отдаде на такава слабост – да се изяви на вас, които не може да издържите нито дори най-малкия изпит в света? Никога! Евангелистите казват: „Христос се изявил нам“. За да се изяви той, най-първо праведният трябва да просветне.
към беседата >>
12.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
Ако аз поставя пастърма в
капана
, кой хипнотизира?
Ако дойде ангелът довечера и вие почувствате, че оковите падат, умът е свободен, сърцето е свободно, вие сте извън затвора. Доста сте се занимавали с партии, такива религиозни, онакива, на особено мнение. Свободни сте! Вие само лежите в затвора. Станете! Сега казва някой, че хипнотизирам хората.
Ако аз поставя пастърма в
капана
, кой хипнотизира?
Мишката обикаля наоколо и си казва: „Как ме гледа и ме чака“, и почне да смята по нерационалните числа: „Като влезна вътре и взема тази пастърмица, ще се осигуря“. Ще се осигуриш в капана много хубаво. Не вярвайте, никой не може да ви хипнотизира! Никой не може да ви лиши от вашата свобода! Човек е силен, той е като Бог в миниатюра!
към беседата >>
Ще се осигуриш в
капана
много хубаво.
Свободни сте! Вие само лежите в затвора. Станете! Сега казва някой, че хипнотизирам хората. Ако аз поставя пастърма в капана, кой хипнотизира? Мишката обикаля наоколо и си казва: „Как ме гледа и ме чака“, и почне да смята по нерационалните числа: „Като влезна вътре и взема тази пастърмица, ще се осигуря“.
Ще се осигуриш в
капана
много хубаво.
Не вярвайте, никой не може да ви хипнотизира! Никой не може да ви лиши от вашата свобода! Човек е силен, той е като Бог в миниатюра! В какво отношение? Бог в света може да направи всичко каквото иска, а нас никой не може да ни застави да направим това, което не искаме!
към беседата >>
13.
Слушайте Него!
,
НБ
, София, 12.3.1922г.,
Сега може да ти дадат угощение, но цял един
капан
ще ти сложат и всякога с живота си ще платиш.
Вълкът бил отличен кавалер, така, с мустачки: вълците имат и мустачки. Майката-овца казала на дъщеря си: „Доколкото ние знаем, тия момци от тоя род зле свършват със своите избраници“. – „Но аз много го обичам.“ А като се оженила, всеки ден вълкът откъсвал по малко месце от нея, докато тя съвсем се обезобразила, и питала: „Защо моят възлюблен е толкова жесток? “ Защото е вълк, а щом е вълк, това е крайният егоизъм, в който ние живеем сега. Нашият век е век на вълците.
Сега може да ти дадат угощение, но цял един
капан
ще ти сложат и всякога с живота си ще платиш.
Сега аз говоря за вас, за вашите домове, ако искате да се реформирате, не трябва да си правите илюзии, че ще постигнете това, ако продължавате да живеете, както сега. Но ще кажете: „Ние правим усилие“. Не, не, не сте направили още усилие. Ще направите едно велико усилие над себе си, ще сложите вашата воля в действие в най-трудния момент. Какъв е този момент?
към беседата >>
А сега ще сложат захар, а отгоре
капан
, и после очистихте мухите.
А после? – И неговата глава отива. „Какво да правим, нападат кухнята? “ Очистете кухните и мухите няма да ви нападат. Сложете една-две чинии за тия малки братчета.
А сега ще сложат захар, а отгоре
капан
, и после очистихте мухите.
Това не е култура! Оттам започват всичките престъпления. И тогава ние се чудим защо Господ е направил така света. Не, и мухите си имат своето предназначение. Мухите, мравките, всички същества извършват отлична длъжност в света.
към беседата >>
14.
Старият и новият живот / Стар и нов живот
,
МОК
, София, 29.3.1922г.,
Младите обаче трябва да бъдат внимателни, защото от Черната ложа са предвидени много
капани
за тях, за да ги уловят, да паднат в робство, откъдето мъчно могат да излязат.
(втори вариант)
В това отношение бедните, простите са по-силни от богатите, от учените, от религиозните; те повидимому само са бедни и прости, а всъщност вътрешно представляват богати полета с добре разорана и разработена земя, ето защо в сегашните времена Напредналите същества се въплътяват именно между бедни, прости хора. Това не е абсолютно, но в повечето случаи се забелязва, защото по този начин Невидимият свят иска да повдигне слабите, сиромасите и простите хора в света. И тъй, Напредналите същества се въплътяват повече между сиромасите и простите хора, а ненапредналите - повече между привидно богатите и учените. Значи в младите се въплътяват по-силни духове, затова те трябва да се занимават с окултизма; по тази причина младите бягат от църквите - те са смели, решителни, лесно ликвидират със старите форми. Старите са недоволни от тях, негодуват, пречат им.
Младите обаче трябва да бъдат внимателни, защото от Черната ложа са предвидени много
капани
за тях, за да ги уловят, да паднат в робство, откъдето мъчно могат да излязат.
Много от старите не разбират правилно Живота и затова казват на младите: „Едно време и ние бяхме като вас, но ето, остаряхме. Ще дойде ден, когато и вие ще остареете и ще се примирите с условията на живота". Не, който се примирява, той не може правилно да се развива, няма с какво да се примирявате. Старите казват: „Като поживеете, тогава ще разберете нещата"; няма какво да разбирате. Ако влезете в някоя локва, какво ще разберете - ще разберете само това, че в локвата има тиня, кал; ако влезете в някоя кръчма и пиете, какво ще разберете - че сте се напили.
към втори вариант >>
15.
Проява на кармическия закон / Закон на кармата
,
МОК
, София, 26.4.1922г.,
Българите казват: „Хитрата лисица с двата крака в
капана
влиза“.
Аз и приятелят ми е едно и също нещо. А при сегашното ни разбиране много пъти вие казвате: Аз зная, той има тази слабост, той е нехаен малко, аз ще му поговоря да ти плати... Не, не в тази школа животът седи малко по-другояче, ще отвориш кесията си, ще ликвидираш сметката и на приятеля си нищо няма да казваш. И ако вие приложите тъй закона, ще опитате другите резултати. Сега, това е за онези, които трябва да плащат, пък онези, които има да плащат, ако те почнат да правят такива дългове по книжарите и други да им плащат, те образуват негативната си карма; един ден те ще изгубят своите добри приятели и ще останат сами да си изплащат дълговете, защото когато имат добри приятели, които да ви плащат дълговете, и вие сгрешите, тогава, по обратен път, проявлението ще ви турне подобни на вас, и освен че няма да ви плащат, но ще ви натоварят двойно. Този закон на кармата, който мисли, че ще го надхитри, лъже се.
Българите казват: „Хитрата лисица с двата крака в
капана
влиза“.
С него игра не става! Той е един, как го казвате на търговски език – кредитор. Той не допуща закъснение нито половин ден; нищо не отпуска, точно ще платиш и всичките му лихви; и от лихвите не отстъпва, от нищо не отстъпва, той отстъпва само като му платиш. И тъй, ще знаете, че всичките ваши добри мисли и добри желания ще се поляризират в една или друга посока. Сега, когато ви говоря за кармата по този начин, вие ще се противопоставите.
към беседата >>
За такива хора може да се употреби българската поговорка: „Хитрата лисица с двата крака влиза в
капана
".
(втори вариант)
Ако приложите този метод, вие ще опитате неговите добри резултати. Този метод се отнася до онези, които са готови да платят за своя добър приятел, но не и за онзи, който има възможност да плати дълговете си, а оставя приятелите му да плащат вместо него - това е насилие, изнудване на съвестта на хората, с което си създават негативна карма. Ще дойде ден, когато тия хора ще изгубят своите добри приятели и ще трябва всичко да плащат сами. Ако имате добри приятели, които използвате, за да плащат дълговете ви, вие не сте на прав път; ще дойде ден, когато Провидението ще ви постави в същото положение - тогава вас ще използват и вие ще плащате двойно, с лихвите. Който мисли, че може да надхитри закона на кармата, той се лъже.
За такива хора може да се употреби българската поговорка: „Хитрата лисица с двата крака влиза в
капана
".
С кармата игра не бива - защо? Кармата е кредитор, тя не допуска никакво закъснение, нито с половин ден; тя не прощава нищо - точно ще платите, даже с лихвите; значи тя и от лихвите не отстъпва. Строг е кармическият закон, той отстъпва само след като всичко се изплати. И тъй, ще знаете, че всички добри мисли и желания на човека се поляризират в една или в друга посока. Като знаете закона за поляризирането, ще видите, че всяко нещо в Живота се поляризира.
към втори вариант >>
16.
Методи за чистене
,
МОК
, София, 17.5.1922г.,
Ще ви приведа един окултен разказ: Един стар адепт в миналото имал голяма омраза към мишките, че създал един
капан
, в който мишките да се хващат.
И тъй, всичките недъзи, които съществуват днес, показват какво ни липсва. Следователно, кармата от какво се ражда? – Онзи, който е изгубил любовта, иска да я завладее чрез насилие. Всяко същество, което се опита да завладее душата ни, да ни наложи каквито и да е връзки, ги налага и на себе си. Защото тия форми, които то образува, са затвори и в същите затвори и то ще влезе.
Ще ви приведа един окултен разказ: Един стар адепт в миналото имал голяма омраза към мишките, че създал един
капан
, в който мишките да се хващат.
Но той съгрешил, и Господ го направил мишка. Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва. „Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва, и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан.
към беседата >>
Влязъл в същата дупка, видял този
капан
отворен, отива да го изследва.
– Онзи, който е изгубил любовта, иска да я завладее чрез насилие. Всяко същество, което се опита да завладее душата ни, да ни наложи каквито и да е връзки, ги налага и на себе си. Защото тия форми, които то образува, са затвори и в същите затвори и то ще влезе. Ще ви приведа един окултен разказ: Един стар адепт в миналото имал голяма омраза към мишките, че създал един капан, в който мишките да се хващат. Но той съгрешил, и Господ го направил мишка.
Влязъл в същата дупка, видял този
капан
отворен, отива да го изследва.
„Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва, и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан. Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете. Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака.
към беседата >>
Затваря се този ум, който бил направил този
капан
.
Ще ви приведа един окултен разказ: Един стар адепт в миналото имал голяма омраза към мишките, че създал един капан, в който мишките да се хващат. Но той съгрешил, и Господ го направил мишка. Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва. „Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва, и хайде вътре.
Затваря се този ум, който бил направил този
капан
.
Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете. Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака. Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба. Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало. Не си правете илюзии.
към беседата >>
Никакви
капани
не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този
капан
вие ще влезете.
Но той съгрешил, и Господ го направил мишка. Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва. „Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва, и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан.
Никакви
капани
не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този
капан
вие ще влезете.
Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака. Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба. Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало. Не си правете илюзии. Казват: „Няма повръщане в еволюцията“.
към беседата >>
Този
капан
, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака.
Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва. „Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва, и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан. Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете.
Този
капан
, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака.
Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба. Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало. Не си правете илюзии. Казват: „Няма повръщане в еволюцията“. Има повръщане – то е за простите.
към беседата >>
като направите един
капан
, да има две врати.
Трябва още време докато узреят хората за туй великото, Божественото. Помежду вас трябва да се образуват връзки, но чисти връзки, не на сила. Да мислите по закона на свободата. Чисти и възвишени връзки! Връзки, без да се връзвате, ограничения, без да се ограничавате, т.е.
като направите един
капан
, да има две врати.
Мишката, като изяде пастърмата, да излезе из втората врата. И като намерите пастърмата изядена, да кажете: „Тази мишка много хубаво е направила“. Тайна молитва Сега наскоро ще ви дам една задача. Няма да бъде много трудна.
към беседата >>
За да се освободи от тях, той направил един
капан
и го поставил пред дупката, откъдето те излизали.
(втори вариант)
какво е изгубил той в живота си; и тогава, приложи ли човек безправието, насилието, жестокостта, веднага кармата се явява. Забелязано е, че всеки, който изгубва Любовта си, иска да я завладее чрез насилие; обаче закон е: всеки, който се опита да завладее Любовта или да наложи нещо на душата на някого чрез насилие, той налага същото и върху себе си - защо? Защото формите на насилието, на ограничението, които някой налага на своите ближни, представляват затвори, в които един ден и той сам ще попадне. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния окултен разказ. В древността живял един адепт, който се отличавал с омразата си към мишките.
За да се освободи от тях, той направил един
капан
и го поставил пред дупката, откъдето те излизали.
За наказание и поучение на тази своя погрешка, според законите на кармата, в едно от последващите си прераждания този адепт дошъл на Земята във формата на мишка, за да опита последствията на своето изобретение. Той живял в същата дупка, където били мишките, които ловил с капана си. Един ден, като излязъл от дупката си, се натъкнал на същия капан, в който имало парченце пастърма. Спрял пред капана и започнал да прави изследвания; пожелал да влезе в капана, за да опита състава на пастърмицата, но останал изненадан: вратата на капана хлопнала и той се намерил в затвор. Какво излязло в заключение - този ум, който преди години открил капана, трябвало да попадне в затвор в него, за да опита на свой ред какво е затвор, какво значи ограничение, лишаване от свобода.
към втори вариант >>
Той живял в същата дупка, където били мишките, които ловил с
капана
си.
(втори вариант)
Защото формите на насилието, на ограничението, които някой налага на своите ближни, представляват затвори, в които един ден и той сам ще попадне. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния окултен разказ. В древността живял един адепт, който се отличавал с омразата си към мишките. За да се освободи от тях, той направил един капан и го поставил пред дупката, откъдето те излизали. За наказание и поучение на тази своя погрешка, според законите на кармата, в едно от последващите си прераждания този адепт дошъл на Земята във формата на мишка, за да опита последствията на своето изобретение.
Той живял в същата дупка, където били мишките, които ловил с
капана
си.
Един ден, като излязъл от дупката си, се натъкнал на същия капан, в който имало парченце пастърма. Спрял пред капана и започнал да прави изследвания; пожелал да влезе в капана, за да опита състава на пастърмицата, но останал изненадан: вратата на капана хлопнала и той се намерил в затвор. Какво излязло в заключение - този ум, който преди години открил капана, трябвало да попадне в затвор в него, за да опита на свой ред какво е затвор, какво значи ограничение, лишаване от свобода. Казвам: не поставяйте никакви капани за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях! Хиляди години могат да минат от създаването на този капан, но няма да го избегнете - той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде.
към втори вариант >>
Един ден, като излязъл от дупката си, се натъкнал на същия
капан
, в който имало парченце пастърма.
(втори вариант)
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния окултен разказ. В древността живял един адепт, който се отличавал с омразата си към мишките. За да се освободи от тях, той направил един капан и го поставил пред дупката, откъдето те излизали. За наказание и поучение на тази своя погрешка, според законите на кармата, в едно от последващите си прераждания този адепт дошъл на Земята във формата на мишка, за да опита последствията на своето изобретение. Той живял в същата дупка, където били мишките, които ловил с капана си.
Един ден, като излязъл от дупката си, се натъкнал на същия
капан
, в който имало парченце пастърма.
Спрял пред капана и започнал да прави изследвания; пожелал да влезе в капана, за да опита състава на пастърмицата, но останал изненадан: вратата на капана хлопнала и той се намерил в затвор. Какво излязло в заключение - този ум, който преди години открил капана, трябвало да попадне в затвор в него, за да опита на свой ред какво е затвор, какво значи ограничение, лишаване от свобода. Казвам: не поставяйте никакви капани за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях! Хиляди години могат да минат от създаването на този капан, но няма да го избегнете - той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде. Колкото и високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение и като муха, като мишка, като микроб даже, вие ще изпитате капана - ще ви затворят в него, докато научите урока си.
към втори вариант >>
Спрял пред
капана
и започнал да прави изследвания; пожелал да влезе в
капана
, за да опита състава на пастърмицата, но останал изненадан: вратата на
капана
хлопнала и той се намерил в затвор.
(втори вариант)
В древността живял един адепт, който се отличавал с омразата си към мишките. За да се освободи от тях, той направил един капан и го поставил пред дупката, откъдето те излизали. За наказание и поучение на тази своя погрешка, според законите на кармата, в едно от последващите си прераждания този адепт дошъл на Земята във формата на мишка, за да опита последствията на своето изобретение. Той живял в същата дупка, където били мишките, които ловил с капана си. Един ден, като излязъл от дупката си, се натъкнал на същия капан, в който имало парченце пастърма.
Спрял пред
капана
и започнал да прави изследвания; пожелал да влезе в
капана
, за да опита състава на пастърмицата, но останал изненадан: вратата на
капана
хлопнала и той се намерил в затвор.
Какво излязло в заключение - този ум, който преди години открил капана, трябвало да попадне в затвор в него, за да опита на свой ред какво е затвор, какво значи ограничение, лишаване от свобода. Казвам: не поставяйте никакви капани за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях! Хиляди години могат да минат от създаването на този капан, но няма да го избегнете - той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде. Колкото и високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение и като муха, като мишка, като микроб даже, вие ще изпитате капана - ще ви затворят в него, докато научите урока си. Вие мислите, че в еволюцията няма връщане.
към втори вариант >>
Какво излязло в заключение - този ум, който преди години открил
капана
, трябвало да попадне в затвор в него, за да опита на свой ред какво е затвор, какво значи ограничение, лишаване от свобода.
(втори вариант)
За да се освободи от тях, той направил един капан и го поставил пред дупката, откъдето те излизали. За наказание и поучение на тази своя погрешка, според законите на кармата, в едно от последващите си прераждания този адепт дошъл на Земята във формата на мишка, за да опита последствията на своето изобретение. Той живял в същата дупка, където били мишките, които ловил с капана си. Един ден, като излязъл от дупката си, се натъкнал на същия капан, в който имало парченце пастърма. Спрял пред капана и започнал да прави изследвания; пожелал да влезе в капана, за да опита състава на пастърмицата, но останал изненадан: вратата на капана хлопнала и той се намерил в затвор.
Какво излязло в заключение - този ум, който преди години открил
капана
, трябвало да попадне в затвор в него, за да опита на свой ред какво е затвор, какво значи ограничение, лишаване от свобода.
Казвам: не поставяйте никакви капани за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях! Хиляди години могат да минат от създаването на този капан, но няма да го избегнете - той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде. Колкото и високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение и като муха, като мишка, като микроб даже, вие ще изпитате капана - ще ви затворят в него, докато научите урока си. Вие мислите, че в еволюцията няма връщане. Не си правете илюзии, не се залъгвайте да мислите, че можете да избегнете закона на кармата; в каквото и положение да сте, докъдето и да сте стигнали, ще ви върнат, за да изплатите дълговете си, и пак ще продължите.
към втори вариант >>
Казвам: не поставяйте никакви
капани
за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях!
(втори вариант)
За наказание и поучение на тази своя погрешка, според законите на кармата, в едно от последващите си прераждания този адепт дошъл на Земята във формата на мишка, за да опита последствията на своето изобретение. Той живял в същата дупка, където били мишките, които ловил с капана си. Един ден, като излязъл от дупката си, се натъкнал на същия капан, в който имало парченце пастърма. Спрял пред капана и започнал да прави изследвания; пожелал да влезе в капана, за да опита състава на пастърмицата, но останал изненадан: вратата на капана хлопнала и той се намерил в затвор. Какво излязло в заключение - този ум, който преди години открил капана, трябвало да попадне в затвор в него, за да опита на свой ред какво е затвор, какво значи ограничение, лишаване от свобода.
Казвам: не поставяйте никакви
капани
за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях!
Хиляди години могат да минат от създаването на този капан, но няма да го избегнете - той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде. Колкото и високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение и като муха, като мишка, като микроб даже, вие ще изпитате капана - ще ви затворят в него, докато научите урока си. Вие мислите, че в еволюцията няма връщане. Не си правете илюзии, не се залъгвайте да мислите, че можете да избегнете закона на кармата; в каквото и положение да сте, докъдето и да сте стигнали, ще ви върнат, за да изплатите дълговете си, и пак ще продължите. Каквито мисли и чувства сте създали и изпратили в пространството, един ден ще ги изпитате, те ще се върнат пак към вас и ще проверите техните добри и лоши резултати - това подразбира българската пословица: „Каквото посееш, това ще пожънеш", всеки ще пожъне това, което някога е посял.
към втори вариант >>
Хиляди години могат да минат от създаването на този
капан
, но няма да го избегнете - той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде.
(втори вариант)
Той живял в същата дупка, където били мишките, които ловил с капана си. Един ден, като излязъл от дупката си, се натъкнал на същия капан, в който имало парченце пастърма. Спрял пред капана и започнал да прави изследвания; пожелал да влезе в капана, за да опита състава на пастърмицата, но останал изненадан: вратата на капана хлопнала и той се намерил в затвор. Какво излязло в заключение - този ум, който преди години открил капана, трябвало да попадне в затвор в него, за да опита на свой ред какво е затвор, какво значи ограничение, лишаване от свобода. Казвам: не поставяйте никакви капани за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях!
Хиляди години могат да минат от създаването на този
капан
, но няма да го избегнете - той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде.
Колкото и високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение и като муха, като мишка, като микроб даже, вие ще изпитате капана - ще ви затворят в него, докато научите урока си. Вие мислите, че в еволюцията няма връщане. Не си правете илюзии, не се залъгвайте да мислите, че можете да избегнете закона на кармата; в каквото и положение да сте, докъдето и да сте стигнали, ще ви върнат, за да изплатите дълговете си, и пак ще продължите. Каквито мисли и чувства сте създали и изпратили в пространството, един ден ще ги изпитате, те ще се върнат пак към вас и ще проверите техните добри и лоши резултати - това подразбира българската пословица: „Каквото посееш, това ще пожънеш", всеки ще пожъне това, което някога е посял. Тъй щото не мислете, че няма връщане, т.е.
към втори вариант >>
Колкото и високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение и като муха, като мишка, като микроб даже, вие ще изпитате
капана
- ще ви затворят в него, докато научите урока си.
(втори вариант)
Един ден, като излязъл от дупката си, се натъкнал на същия капан, в който имало парченце пастърма. Спрял пред капана и започнал да прави изследвания; пожелал да влезе в капана, за да опита състава на пастърмицата, но останал изненадан: вратата на капана хлопнала и той се намерил в затвор. Какво излязло в заключение - този ум, който преди години открил капана, трябвало да попадне в затвор в него, за да опита на свой ред какво е затвор, какво значи ограничение, лишаване от свобода. Казвам: не поставяйте никакви капани за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях! Хиляди години могат да минат от създаването на този капан, но няма да го избегнете - той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде.
Колкото и високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение и като муха, като мишка, като микроб даже, вие ще изпитате
капана
- ще ви затворят в него, докато научите урока си.
Вие мислите, че в еволюцията няма връщане. Не си правете илюзии, не се залъгвайте да мислите, че можете да избегнете закона на кармата; в каквото и положение да сте, докъдето и да сте стигнали, ще ви върнат, за да изплатите дълговете си, и пак ще продължите. Каквито мисли и чувства сте създали и изпратили в пространството, един ден ще ги изпитате, те ще се върнат пак към вас и ще проверите техните добри и лоши резултати - това подразбира българската пословица: „Каквото посееш, това ще пожънеш", всеки ще пожъне това, което някога е посял. Тъй щото не мислете, че няма връщане, т.е. деградиране; ако Ангелите, които бяха толкова по- високо от хората, при съгрешаването си паднаха и изгубиха светлината си, какво остава за хората?
към втори вариант >>
Връзвайте се, без да се връзвате, ограничавайте се, без да се ограничавате; с други думи казано, когато правите
капан
за другите или за себе си, оставете две врати свободни в него, та като влезете през едната, да излезете през другата - тогава и мишката, като влезе през едната врата и изяде пастър- мицата, ще намери втората врата отворена и ще излезе през нея, а вие, като видите, че пастърмицата е изядена, бъдете доволни, че мишката е постъпила умно.
(втори вариант)
Кой министър в България или в друга някоя държава не е получил кръст вместо венец? В това отношение всеки човек го очаква затвор вътре или вън от него. Нима римляните и евреите не въздигнаха кръст за Христа? Съвременните християнски народи въздигнаха много църкви в името на Христа, но Христос не е в тях. Много време се изисква още, докато хората дадат място на Божественото, на Великото в себе си; докато дойде това време, хората трябва да работят върху себе си, да създават правилни, чисти връзки помежду си, които да почиват на закона на Свободата, а не на насилието.
Връзвайте се, без да се връзвате, ограничавайте се, без да се ограничавате; с други думи казано, когато правите
капан
за другите или за себе си, оставете две врати свободни в него, та като влезете през едната, да излезете през другата - тогава и мишката, като влезе през едната врата и изяде пастър- мицата, ще намери втората врата отворена и ще излезе през нея, а вие, като видите, че пастърмицата е изядена, бъдете доволни, че мишката е постъпила умно.
Сега, като говоря за Любовта, трябва да ви кажа, че Любовта ограничава. И който люби, и когото любят - и двамата се ограничават; например търговецът люби парите и затова ходи, търси, обикаля тук-там, за да купи по-евтина, по-добра стока, с което губи голяма част от времето си. Но и онзи, когото любят, очаква да получи нещо и с това губи времето си - значи и за двете страни има загуба и ако тази загуба не се поправи, явява се кармата. Тъй че кармата е резултат на нехармоничната проява на Любовта между хората. Докато в Любовта на хората няма хармония, кармата между тях ще се увеличава, ще натежава все повече и повече.
към втори вариант >>
17.
Мечешкият капан! / Мечешкият капан
,
ООК
, София, 29.6.1922г.,
В Казанлъшко един селянин сложил около кошарата си един
капан
за мечки.
Ако някаква неразумна сила иде отвън и ви удари в главата, вие ще употребите мисълта и волята си, да се справите с нея. Друг е въпросът, ако силата е разумна и носи известно благо за вас. Тъй щото, докато сте на земята, вие ще получавате удари от различен характер – физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще го използвате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате. Глупавият, обаче, вместо да поумнява, по-глупав става. Следователно изпитанията могат да бъдат кармически, или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях.
В Казанлъшко един селянин сложил около кошарата си един
капан
за мечки.
Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство.
към беседата >>
Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в
капана
, видял своето магаре.
Друг е въпросът, ако силата е разумна и носи известно благо за вас. Тъй щото, докато сте на земята, вие ще получавате удари от различен характер – физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще го използвате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате. Глупавият, обаче, вместо да поумнява, по-глупав става. Следователно изпитанията могат да бъдат кармически, или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях. В Казанлъшко един селянин сложил около кошарата си един капан за мечки.
Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в
капана
, видял своето магаре.
Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи.
към беседата >>
Защо се хванало магарето в мечешкия
капан
?
Тъй щото, докато сте на земята, вие ще получавате удари от различен характер – физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще го използвате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате. Глупавият, обаче, вместо да поумнява, по-глупав става. Следователно изпитанията могат да бъдат кармически, или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях. В Казанлъшко един селянин сложил около кошарата си един капан за мечки. Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре.
Защо се хванало магарето в мечешкия
капан
?
– Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи. Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в капана.
към беседата >>
Много мечешки
капани
има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо?
Следователно изпитанията могат да бъдат кармически, или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях. В Казанлъшко един селянин сложил около кошарата си един капан за мечки. Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата.
Много мечешки
капани
има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо?
– Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи. Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в капана. Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан.
към беседата >>
Побутнат
капана
оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи.
Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство.
Побутнат
капана
оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи.
Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в капана. Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан. Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо.
към беседата >>
Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в
капана
.
Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи.
Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в
капана
.
Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан. Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо. Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“.
към беседата >>
Астралният свят е пълен с мечешки
капани
във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека.
– Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи. Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в капана.
Астралният свят е пълен с мечешки
капани
във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека.
Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан. Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо. Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“. Сегашните хора мислят право, но постъпват точно обратно: където минат, всичко пипат, всичко разглеждат, но не подозират, че зад привидно красивите неща се крие някакъв мечешки капан.
към беседата >>
Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой
капан
.
Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи. Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в капана. Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека.
Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой
капан
.
Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо. Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“. Сегашните хора мислят право, но постъпват точно обратно: където минат, всичко пипат, всичко разглеждат, но не подозират, че зад привидно красивите неща се крие някакъв мечешки капан. Ако ученикът пожелае да опита всички красиви работи в света, главата му ще побелее преждевременно и в края на краищата ще се убеди, че освен загуби, нищо не е придобил.
към беседата >>
Сегашните хора мислят право, но постъпват точно обратно: където минат, всичко пипат, всичко разглеждат, но не подозират, че зад привидно красивите неща се крие някакъв мечешки
капан
.
Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан. Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо. Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“.
Сегашните хора мислят право, но постъпват точно обратно: където минат, всичко пипат, всичко разглеждат, но не подозират, че зад привидно красивите неща се крие някакъв мечешки
капан
.
Ако ученикът пожелае да опита всички красиви работи в света, главата му ще побелее преждевременно и в края на краищата ще се убеди, че освен загуби, нищо не е придобил. Мечешки капани има не само извън школата, но и между вас, в школата, затова всички трябва да бъдете будни, да не проявявате любопитствато си. Задача е на всеки човек сам да се пази. Ако не е внимателен, той често ще пада в капани и след това ще се оплаква, ще запитва този-онзи защо съществуват капани в света, защо човек пада в тях и т.н. Ще говори за кармата, ще оплаква съдбата си, но нищо няма да придобие.
към беседата >>
Мечешки
капани
има не само извън школата, но и между вас, в школата, затова всички трябва да бъдете будни, да не проявявате любопитствато си.
Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо. Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“. Сегашните хора мислят право, но постъпват точно обратно: където минат, всичко пипат, всичко разглеждат, но не подозират, че зад привидно красивите неща се крие някакъв мечешки капан. Ако ученикът пожелае да опита всички красиви работи в света, главата му ще побелее преждевременно и в края на краищата ще се убеди, че освен загуби, нищо не е придобил.
Мечешки
капани
има не само извън школата, но и между вас, в школата, затова всички трябва да бъдете будни, да не проявявате любопитствато си.
Задача е на всеки човек сам да се пази. Ако не е внимателен, той често ще пада в капани и след това ще се оплаква, ще запитва този-онзи защо съществуват капани в света, защо човек пада в тях и т.н. Ще говори за кармата, ще оплаква съдбата си, но нищо няма да придобие. Каквито обяснения и да се дават, ако не е внимателен, капани го чакат. Някоя жена скъсала копринената си рокля и започва да търси причините за това.
към беседата >>
Ако не е внимателен, той често ще пада в
капани
и след това ще се оплаква, ще запитва този-онзи защо съществуват
капани
в света, защо човек пада в тях и т.н.
Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“. Сегашните хора мислят право, но постъпват точно обратно: където минат, всичко пипат, всичко разглеждат, но не подозират, че зад привидно красивите неща се крие някакъв мечешки капан. Ако ученикът пожелае да опита всички красиви работи в света, главата му ще побелее преждевременно и в края на краищата ще се убеди, че освен загуби, нищо не е придобил. Мечешки капани има не само извън школата, но и между вас, в школата, затова всички трябва да бъдете будни, да не проявявате любопитствато си. Задача е на всеки човек сам да се пази.
Ако не е внимателен, той често ще пада в
капани
и след това ще се оплаква, ще запитва този-онзи защо съществуват
капани
в света, защо човек пада в тях и т.н.
Ще говори за кармата, ще оплаква съдбата си, но нищо няма да придобие. Каквито обяснения и да се дават, ако не е внимателен, капани го чакат. Някоя жена скъсала копринената си рокля и започва да търси причините за това. Много причини има: не е била внимателна, или се уплашила от нещо, започнала да бяга и закачила роклята си на тела; или носела пари в себе си, един апаш разбрал това и я погнал – тя паднала и скъсала роклята си. Обаче и при тези обяснения роклята си остава пак скъсана.
към беседата >>
Каквито обяснения и да се дават, ако не е внимателен,
капани
го чакат.
Ако ученикът пожелае да опита всички красиви работи в света, главата му ще побелее преждевременно и в края на краищата ще се убеди, че освен загуби, нищо не е придобил. Мечешки капани има не само извън школата, но и между вас, в школата, затова всички трябва да бъдете будни, да не проявявате любопитствато си. Задача е на всеки човек сам да се пази. Ако не е внимателен, той често ще пада в капани и след това ще се оплаква, ще запитва този-онзи защо съществуват капани в света, защо човек пада в тях и т.н. Ще говори за кармата, ще оплаква съдбата си, но нищо няма да придобие.
Каквито обяснения и да се дават, ако не е внимателен,
капани
го чакат.
Някоя жена скъсала копринената си рокля и започва да търси причините за това. Много причини има: не е била внимателна, или се уплашила от нещо, започнала да бяга и закачила роклята си на тела; или носела пари в себе си, един апаш разбрал това и я погнал – тя паднала и скъсала роклята си. Обаче и при тези обяснения роклята си остава пак скъсана. За вас, като ученици, не са важни обясненията, нито причините за нещата, но да научите изкуството да градите, да бъдете добри майстори. Всеки трябва да научи новото изкуство – да гради и да се откаже от старото – да събаря.
към беседата >>
Фактът, че те не са постъпили добре, показва, че са паднали в някой мечешки
капан
.
Обаче и при тези обяснения роклята си остава пак скъсана. За вас, като ученици, не са важни обясненията, нито причините за нещата, но да научите изкуството да градите, да бъдете добри майстори. Всеки трябва да научи новото изкуство – да гради и да се откаже от старото – да събаря. Не питайте защо стават нещата по един, а не по друг начин; защо някой ви обидил, защо ви спънал, но пожелайте искрено в себе си да направите едно добро дело, каквото никога не сте правили; да се примирите с всички ваши близки, с които сте в лоши отношения; да се пожертвате за ближния си, с което да го повдигнете. Стремете се към тези неща, без да се спирате пред обидите и огорченията, които близките ви причиняват.
Фактът, че те не са постъпили добре, показва, че са паднали в някой мечешки
капан
.
Не им се сърдете, но потърсете начин да ги извадите оттам. Достатъчно е да замислите едно добро дело, за да се изпречат на пътя ви множество капани. Докато не сте силни в доброто, все ще паднете в един от тези капани. Ще чуете някой да ви нашепва: „Какво си тръгнал да правиш добро? Не е време за правене на добро, отложи тази работа за по-благоприятни условия“.
към беседата >>
Достатъчно е да замислите едно добро дело, за да се изпречат на пътя ви множество
капани
.
Всеки трябва да научи новото изкуство – да гради и да се откаже от старото – да събаря. Не питайте защо стават нещата по един, а не по друг начин; защо някой ви обидил, защо ви спънал, но пожелайте искрено в себе си да направите едно добро дело, каквото никога не сте правили; да се примирите с всички ваши близки, с които сте в лоши отношения; да се пожертвате за ближния си, с което да го повдигнете. Стремете се към тези неща, без да се спирате пред обидите и огорченията, които близките ви причиняват. Фактът, че те не са постъпили добре, показва, че са паднали в някой мечешки капан. Не им се сърдете, но потърсете начин да ги извадите оттам.
Достатъчно е да замислите едно добро дело, за да се изпречат на пътя ви множество
капани
.
Докато не сте силни в доброто, все ще паднете в един от тези капани. Ще чуете някой да ви нашепва: „Какво си тръгнал да правиш добро? Не е време за правене на добро, отложи тази работа за по-благоприятни условия“. Това нашепване е мечешки капан, поставен на пътя ви. Който влезе в школата, ще бъде изложен на големи изкушения и изпитания.
към беседата >>
Докато не сте силни в доброто, все ще паднете в един от тези
капани
.
Не питайте защо стават нещата по един, а не по друг начин; защо някой ви обидил, защо ви спънал, но пожелайте искрено в себе си да направите едно добро дело, каквото никога не сте правили; да се примирите с всички ваши близки, с които сте в лоши отношения; да се пожертвате за ближния си, с което да го повдигнете. Стремете се към тези неща, без да се спирате пред обидите и огорченията, които близките ви причиняват. Фактът, че те не са постъпили добре, показва, че са паднали в някой мечешки капан. Не им се сърдете, но потърсете начин да ги извадите оттам. Достатъчно е да замислите едно добро дело, за да се изпречат на пътя ви множество капани.
Докато не сте силни в доброто, все ще паднете в един от тези
капани
.
Ще чуете някой да ви нашепва: „Какво си тръгнал да правиш добро? Не е време за правене на добро, отложи тази работа за по-благоприятни условия“. Това нашепване е мечешки капан, поставен на пътя ви. Който влезе в школата, ще бъде изложен на големи изкушения и изпитания. Защо и за какво идат изпитанията, не трябва да знае.
към беседата >>
Това нашепване е мечешки
капан
, поставен на пътя ви.
Не им се сърдете, но потърсете начин да ги извадите оттам. Достатъчно е да замислите едно добро дело, за да се изпречат на пътя ви множество капани. Докато не сте силни в доброто, все ще паднете в един от тези капани. Ще чуете някой да ви нашепва: „Какво си тръгнал да правиш добро? Не е време за правене на добро, отложи тази работа за по-благоприятни условия“.
Това нашепване е мечешки
капан
, поставен на пътя ви.
Който влезе в школата, ще бъде изложен на големи изкушения и изпитания. Защо и за какво идат изпитанията, не трябва да знае. Важно е той да учи, да се справи с изкушенията си. Колкото по-добре се справя, толкова повече неща ще научи. Изкушенията ще дойдат и отвън – от окръжаващите, и отвътре – от самия него.
към беседата >>
В Казанлъшко един селянин сложил около кошарата си един
капан
за мечки.
Ако някаква неразумна сила иде отвън и ви удари в главата, вие ще употребите мисълта и волята си, да се справите с нея. Друг е въпросът, ако силата е разумна и носи известно благо за вас. Тъй щото, докато сте на земята, вие ще получавате удари от различен характер – физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще го използвате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате. Глупавият, обаче, вместо да поумнява, по-глупав става. Следователно изпитанията могат да бъдат кармически, или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях.
В Казанлъшко един селянин сложил около кошарата си един
капан
за мечки.
Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство.
към беседата >>
Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в
капана
, видял своето магаре.
Друг е въпросът, ако силата е разумна и носи известно благо за вас. Тъй щото, докато сте на земята, вие ще получавате удари от различен характер – физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще го използвате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате. Глупавият, обаче, вместо да поумнява, по-глупав става. Следователно изпитанията могат да бъдат кармически, или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях. В Казанлъшко един селянин сложил около кошарата си един капан за мечки.
Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в
капана
, видял своето магаре.
Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи.
към беседата >>
Защо се хванало магарето в мечешкия
капан
?
Тъй щото, докато сте на земята, вие ще получавате удари от различен характер – физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще го използвате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате. Глупавият, обаче, вместо да поумнява, по-глупав става. Следователно изпитанията могат да бъдат кармически, или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях. В Казанлъшко един селянин сложил около кошарата си един капан за мечки. Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре.
Защо се хванало магарето в мечешкия
капан
?
– Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи. Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в капана.
към беседата >>
Много мечешки
капани
има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо?
Следователно изпитанията могат да бъдат кармически, или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях. В Казанлъшко един селянин сложил около кошарата си един капан за мечки. Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата.
Много мечешки
капани
има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо?
– Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи. Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в капана. Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан.
към беседата >>
Побутнат
капана
оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи.
Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство.
Побутнат
капана
оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи.
Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в капана. Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан. Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо.
към беседата >>
Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в
капана
.
Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи.
Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в
капана
.
Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан. Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо. Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“.
към беседата >>
Астралният свят е пълен с мечешки
капани
във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека.
– Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи. Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в капана.
Астралният свят е пълен с мечешки
капани
във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека.
Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан. Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо. Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“. Сегашните хора мислят право, но постъпват точно обратно: където минат, всичко пипат, всичко разглеждат, но не подозират, че зад привидно красивите неща се крие някакъв мечешки капан.
към беседата >>
Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой
капан
.
Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи. Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в капана. Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека.
Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой
капан
.
Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо. Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“. Сегашните хора мислят право, но постъпват точно обратно: където минат, всичко пипат, всичко разглеждат, но не подозират, че зад привидно красивите неща се крие някакъв мечешки капан. Ако ученикът пожелае да опита всички красиви работи в света, главата му ще побелее преждевременно и в края на краищата ще се убеди, че освен загуби, нищо не е придобил.
към беседата >>
Сегашните хора мислят право, но постъпват точно обратно: където минат, всичко пипат, всичко разглеждат, но не подозират, че зад привидно красивите неща се крие някакъв мечешки
капан
.
Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан. Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо. Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“.
Сегашните хора мислят право, но постъпват точно обратно: където минат, всичко пипат, всичко разглеждат, но не подозират, че зад привидно красивите неща се крие някакъв мечешки
капан
.
Ако ученикът пожелае да опита всички красиви работи в света, главата му ще побелее преждевременно и в края на краищата ще се убеди, че освен загуби, нищо не е придобил. Мечешки капани има не само извън школата, но и между вас, в школата, затова всички трябва да бъдете будни, да не проявявате любопитствато си. Задача е на всеки човек сам да се пази. Ако не е внимателен, той често ще пада в капани и след това ще се оплаква, ще запитва този-онзи защо съществуват капани в света, защо човек пада в тях и т.н. Ще говори за кармата, ще оплаква съдбата си, но нищо няма да придобие.
към беседата >>
Мечешки
капани
има не само извън школата, но и между вас, в школата, затова всички трябва да бъдете будни, да не проявявате любопитствато си.
Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо. Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“. Сегашните хора мислят право, но постъпват точно обратно: където минат, всичко пипат, всичко разглеждат, но не подозират, че зад привидно красивите неща се крие някакъв мечешки капан. Ако ученикът пожелае да опита всички красиви работи в света, главата му ще побелее преждевременно и в края на краищата ще се убеди, че освен загуби, нищо не е придобил.
Мечешки
капани
има не само извън школата, но и между вас, в школата, затова всички трябва да бъдете будни, да не проявявате любопитствато си.
Задача е на всеки човек сам да се пази. Ако не е внимателен, той често ще пада в капани и след това ще се оплаква, ще запитва този-онзи защо съществуват капани в света, защо човек пада в тях и т.н. Ще говори за кармата, ще оплаква съдбата си, но нищо няма да придобие. Каквито обяснения и да се дават, ако не е внимателен, капани го чакат. Някоя жена скъсала копринената си рокля и започва да търси причините за това.
към беседата >>
Ако не е внимателен, той често ще пада в
капани
и след това ще се оплаква, ще запитва този-онзи защо съществуват
капани
в света, защо човек пада в тях и т.н.
Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“. Сегашните хора мислят право, но постъпват точно обратно: където минат, всичко пипат, всичко разглеждат, но не подозират, че зад привидно красивите неща се крие някакъв мечешки капан. Ако ученикът пожелае да опита всички красиви работи в света, главата му ще побелее преждевременно и в края на краищата ще се убеди, че освен загуби, нищо не е придобил. Мечешки капани има не само извън школата, но и между вас, в школата, затова всички трябва да бъдете будни, да не проявявате любопитствато си. Задача е на всеки човек сам да се пази.
Ако не е внимателен, той често ще пада в
капани
и след това ще се оплаква, ще запитва този-онзи защо съществуват
капани
в света, защо човек пада в тях и т.н.
Ще говори за кармата, ще оплаква съдбата си, но нищо няма да придобие. Каквито обяснения и да се дават, ако не е внимателен, капани го чакат. Някоя жена скъсала копринената си рокля и започва да търси причините за това. Много причини има: не е била внимателна, или се уплашила от нещо, започнала да бяга и закачила роклята си на тела; или носела пари в себе си, един апаш разбрал това и я погнал – тя паднала и скъсала роклята си. Обаче и при тези обяснения роклята си остава пак скъсана.
към беседата >>
Каквито обяснения и да се дават, ако не е внимателен,
капани
го чакат.
Ако ученикът пожелае да опита всички красиви работи в света, главата му ще побелее преждевременно и в края на краищата ще се убеди, че освен загуби, нищо не е придобил. Мечешки капани има не само извън школата, но и между вас, в школата, затова всички трябва да бъдете будни, да не проявявате любопитствато си. Задача е на всеки човек сам да се пази. Ако не е внимателен, той често ще пада в капани и след това ще се оплаква, ще запитва този-онзи защо съществуват капани в света, защо човек пада в тях и т.н. Ще говори за кармата, ще оплаква съдбата си, но нищо няма да придобие.
Каквито обяснения и да се дават, ако не е внимателен,
капани
го чакат.
Някоя жена скъсала копринената си рокля и започва да търси причините за това. Много причини има: не е била внимателна, или се уплашила от нещо, започнала да бяга и закачила роклята си на тела; или носела пари в себе си, един апаш разбрал това и я погнал – тя паднала и скъсала роклята си. Обаче и при тези обяснения роклята си остава пак скъсана. За вас, като ученици, не са важни обясненията, нито причините за нещата, но да научите изкуството да градите, да бъдете добри майстори. Всеки трябва да научи новото изкуство – да гради и да се откаже от старото – да събаря.
към беседата >>
Фактът, че те не са постъпили добре, показва, че са паднали в някой мечешки
капан
.
Обаче и при тези обяснения роклята си остава пак скъсана. За вас, като ученици, не са важни обясненията, нито причините за нещата, но да научите изкуството да градите, да бъдете добри майстори. Всеки трябва да научи новото изкуство – да гради и да се откаже от старото – да събаря. Не питайте защо стават нещата по един, а не по друг начин; защо някой ви обидил, защо ви спънал, но пожелайте искрено в себе си да направите едно добро дело, каквото никога не сте правили; да се примирите с всички ваши близки, с които сте в лоши отношения; да се пожертвате за ближния си, с което да го повдигнете. Стремете се към тези неща, без да се спирате пред обидите и огорченията, които близките ви причиняват.
Фактът, че те не са постъпили добре, показва, че са паднали в някой мечешки
капан
.
Не им се сърдете, но потърсете начин да ги извадите оттам. Достатъчно е да замислите едно добро дело, за да се изпречат на пътя ви множество капани. Докато не сте силни в доброто, все ще паднете в един от тези капани. Ще чуете някой да ви нашепва: „Какво си тръгнал да правиш добро? Не е време за правене на добро, отложи тази работа за по-благоприятни условия“.
към беседата >>
Достатъчно е да замислите едно добро дело, за да се изпречат на пътя ви множество
капани
.
Всеки трябва да научи новото изкуство – да гради и да се откаже от старото – да събаря. Не питайте защо стават нещата по един, а не по друг начин; защо някой ви обидил, защо ви спънал, но пожелайте искрено в себе си да направите едно добро дело, каквото никога не сте правили; да се примирите с всички ваши близки, с които сте в лоши отношения; да се пожертвате за ближния си, с което да го повдигнете. Стремете се към тези неща, без да се спирате пред обидите и огорченията, които близките ви причиняват. Фактът, че те не са постъпили добре, показва, че са паднали в някой мечешки капан. Не им се сърдете, но потърсете начин да ги извадите оттам.
Достатъчно е да замислите едно добро дело, за да се изпречат на пътя ви множество
капани
.
Докато не сте силни в доброто, все ще паднете в един от тези капани. Ще чуете някой да ви нашепва: „Какво си тръгнал да правиш добро? Не е време за правене на добро, отложи тази работа за по-благоприятни условия“. Това нашепване е мечешки капан, поставен на пътя ви. Който влезе в школата, ще бъде изложен на големи изкушения и изпитания.
към беседата >>
Докато не сте силни в доброто, все ще паднете в един от тези
капани
.
Не питайте защо стават нещата по един, а не по друг начин; защо някой ви обидил, защо ви спънал, но пожелайте искрено в себе си да направите едно добро дело, каквото никога не сте правили; да се примирите с всички ваши близки, с които сте в лоши отношения; да се пожертвате за ближния си, с което да го повдигнете. Стремете се към тези неща, без да се спирате пред обидите и огорченията, които близките ви причиняват. Фактът, че те не са постъпили добре, показва, че са паднали в някой мечешки капан. Не им се сърдете, но потърсете начин да ги извадите оттам. Достатъчно е да замислите едно добро дело, за да се изпречат на пътя ви множество капани.
Докато не сте силни в доброто, все ще паднете в един от тези
капани
.
Ще чуете някой да ви нашепва: „Какво си тръгнал да правиш добро? Не е време за правене на добро, отложи тази работа за по-благоприятни условия“. Това нашепване е мечешки капан, поставен на пътя ви. Който влезе в школата, ще бъде изложен на големи изкушения и изпитания. Защо и за какво идат изпитанията, не трябва да знае.
към беседата >>
Това нашепване е мечешки
капан
, поставен на пътя ви.
Не им се сърдете, но потърсете начин да ги извадите оттам. Достатъчно е да замислите едно добро дело, за да се изпречат на пътя ви множество капани. Докато не сте силни в доброто, все ще паднете в един от тези капани. Ще чуете някой да ви нашепва: „Какво си тръгнал да правиш добро? Не е време за правене на добро, отложи тази работа за по-благоприятни условия“.
Това нашепване е мечешки
капан
, поставен на пътя ви.
Който влезе в школата, ще бъде изложен на големи изкушения и изпитания. Защо и за какво идат изпитанията, не трябва да знае. Важно е той да учи, да се справи с изкушенията си. Колкото по-добре се справя, толкова повече неща ще научи. Изкушенията ще дойдат и отвън – от окръжаващите, и отвътре – от самия него.
към беседата >>
18.
Изпитвайте Писанията!
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Ще ви поставим такива
капани
, такива клопки, каквито не сте виждали.
Знаете ли как? Първо ще видя дали сте честни – с пари ще ви изпитам. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба със злато и ще му кажа: „Ще занесеш тази торба в еди-кой си град.“ Ако той офейка с торбата, въпросът е решен вече. Другиму ще дадем някоя къща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какъв е този ученик. И ако на някого от учениците поверим един дял да го ръководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем.
Ще ви поставим такива
капани
, такива клопки, каквито не сте виждали.
Като дойдат тези ученици втори път, ще ги питаме: „Ти не си ли този, който взе торбата? “ – „Да.“ – „Със здраве си върви.“ На другия: „Ти ли беше този, който усвои къщата? “ Имайте предвид, че у нас важат фактите. Щом торбата не е на мястото, нищо друго не важи. Туй е важно, а не това, че си честен.
към беседата >>
19.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Те си казали: Той ни изпитва нещо, устройва ни
капан
.
(втори вариант)
Мислел си: Навярно им липсва вяра. За да провери това, той дал следното обявление във вестника: На 5 април т.г. в 5 часа вечерта каня всички мои длъжници да дойдат в дома ми. Решил съм да простя на всички дълга. Длъжниците му се събрали по двама по трима заедно и започнали да разискват върху това ново положеше.
Те си казали: Той ни изпитва нещо, устройва ни
капан
.
Ние не му вярваме, няма да отидем. Дошъл определеният ден и час. Никой длъжник не се явил. Обаче точно в 5 часа един беден англичанин се приближил към къщата на лорда и попитал: Тази ли е къщата на лорда? След това похлопал на вратата и попитал, дали той е вкъщи.
към втори вариант >>
20.
Проява на разумните сили в природата
,
ООК
, София, 1.7.1923г.,
Вие трябва да знаете, че имате много врагове, хиляди същества, които всеки ден ви дебнат, всеки ден ви устройват
капанчета
, навсякъде в обществото, навсякъде в Природата.
И мечката също. Улови някого и казва: „А, хубав кебап става от тоз човек“. И в живота е същото. Когато някой човек почне да ти говори много гладичко, като мечка, това значи: онези сили, които вървят по този начин, те имат обратни движения против нас. Трябва да знаете, че хората в даден момент могат да попаднат в отрицателните сили в Природата.
Вие трябва да знаете, че имате много врагове, хиляди същества, които всеки ден ви дебнат, всеки ден ви устройват
капанчета
, навсякъде в обществото, навсякъде в Природата.
Където и да минавате, те все гледат да ви устроят нещо, камъни почват да падат върху ви, или каквото и да е друго. Но има други същества, които ви предпазват. Това са вашите приятели, които ще им противодействат. Кои са причините, то е друго нещо. В Природата има много разумни сили.
към беседата >>
21.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
Имате вкъщи
капан
за мишки, нали?
Току изведнъж, пак дойде едно малко изкушение, пак дойде капакът. Отново заговори това чувство и ти се отвориш. Тъй се отваряш–затваряш, отваряш–затваряш. Знаеш ли защо се затваряш? Вие разбирате туй.
Имате вкъщи
капан
за мишки, нали?
Туряте в този капан малко пастърма. Някоя мишка дойде, погледне, казва си: „Имам тук някакво благо“. Обикаля около пастърмата, после излезе навънка, ходи, обикаля. И в нея има една стратегия. Направи си стратегията тя и казва: „Тази пастърма може да се вземе“.
към беседата >>
Туряте в този
капан
малко пастърма.
Отново заговори това чувство и ти се отвориш. Тъй се отваряш–затваряш, отваряш–затваряш. Знаеш ли защо се затваряш? Вие разбирате туй. Имате вкъщи капан за мишки, нали?
Туряте в този
капан
малко пастърма.
Някоя мишка дойде, погледне, казва си: „Имам тук някакво благо“. Обикаля около пастърмата, после излезе навънка, ходи, обикаля. И в нея има една стратегия. Направи си стратегията тя и казва: „Тази пастърма може да се вземе“. Измерва: толкова и толкова сантиметра.
към беседата >>
– затвори се
капанът
.
Измерва: толкова и толкова сантиметра. Като отиде близо до дупката, казва: „А, мазно е то, имало тук пастърмичка. Имало тук благо. Е, колко е добър Господ, едно голямо благословение е дал! “ Щрак!
– затвори се
капанът
.
Седи вътре, обикаля, почне тогава да стърже. Ама онези железни пръчки не се прегризват. Дойде господарят, вземе я, тя трепне. „Мац, мац! “ Дойде котката, почне да я обикаля.
към беседата >>
Господарят отвори
капана
и я пусне.
Ама онези железни пръчки не се прегризват. Дойде господарят, вземе я, тя трепне. „Мац, мац! “ Дойде котката, почне да я обикаля. Някой път и мацата не ще да яде мишки.
Господарят отвори
капана
и я пусне.
Някой път и между котките има благородни. Аз ги наричам „котките на новото учение“. Туй е факт! Аз наблюдавах една котка. Хвана една мишка, изнесе я навънка и казва: „Не ти е мястото тук“ – и я пусна.
към беседата >>
22.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала в онзи
капан
вътре, в който си има пастърмица и обикаля около нея, та е щастлива?
“ Нима онази птичка, която е затворена в онзи златен кафез, в туй ограничено положение, мислите, че е щастлива в този кафез? Тя си има храничка и водичка, но няма никаква свобода. Има размер на движение само половин метър, седи тя и си пее. Казват: „Колко хубаво пее! “ Да, но тази песен е песен на велика тъга.
Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала в онзи
капан
вътре, в който си има пастърмица и обикаля около нея, та е щастлива?
Казвате: „Пастърмица си има! “ Да, но този капан е капан на скръбта! И аз виждам онези хора в хубавите къщи и си казвам: Това са кафези на затворени птички, пеят там вътре. Гледаш, някоя сестра си покаже главата из прозореца, погледне като някоя мишка и после пак плюхне и си каже: „Ще се живее тук, няма накъде! “ Интересно е, че всички писатели, поети, философи искат да ни убедят, че по-хубаво нещо от този кафез няма.
към беседата >>
“ Да, но този
капан
е
капан
на скръбта!
Има размер на движение само половин метър, седи тя и си пее. Казват: „Колко хубаво пее! “ Да, но тази песен е песен на велика тъга. Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала в онзи капан вътре, в който си има пастърмица и обикаля около нея, та е щастлива? Казвате: „Пастърмица си има!
“ Да, но този
капан
е
капан
на скръбта!
И аз виждам онези хора в хубавите къщи и си казвам: Това са кафези на затворени птички, пеят там вътре. Гледаш, някоя сестра си покаже главата из прозореца, погледне като някоя мишка и после пак плюхне и си каже: „Ще се живее тук, няма накъде! “ Интересно е, че всички писатели, поети, философи искат да ни убедят, че по-хубаво нещо от този кафез няма. И музиканти, всички ще ни пеят, ще ни казват, че да имаме къщица, кафез, няма по-хубаво нещо от това! Какво показва това?
към беседата >>
23.
Добрата страна на страданията. Чистотата
,
МОК
, София, 6.4.1924г.,
Вие сте в положението на една мишка, която се намира в
капан
.
Защо иде лошото настроение? Три състояния влияят върху човека. Първото състояние се предизвиква от тялото, т.е. в кръга на тялото вие имате едно неприязнено чувство – изпитвате някакво страдание или скръб. Вие страдате и не може да си дадете сметка защо страдате.
Вие сте в положението на една мишка, която се намира в
капан
.
Тя се чувства стеснена, ходи, обикаля, прегризва железните пръчки на капака, но не може да излезе. У нея се забелязва известен страх, че не може да се освободи. Това е страдание на тялото. Всички вие имате такива страдания на тялото и ги считате за много важни, но трябва да знаете какви са качествата на тия страдания. Защо идват страданията и радостите?
към беседата >>
24.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
Господарят ми е турил пред моята дупка един
капан
с парче пастърма в него.
Ще ви предам накратко една малка басня, от която вие сами да извадите известна поука. Изпратили една делегация при животните, да ги покани на угощение, дето ще се раздават блага според техните нужди. Делегацията отишла първо при мишката. Като я поканили на угощението, обещали й голяма служба. Мишката помислила малко и отговорила: Отказвам се от угощението.
Господарят ми е турил пред моята дупка един
капан
с парче пастърма в него.
Искам да опитам пастърмата, никога не съм яла такова нещо. Трябва да стоя пред дупката, да издебна момента, когато господарят не е вкъщи. Останала мишката в дупката си, но скъпо платила за своята лакомия. Делегацията отишла при гъсеницата и я поканила да дойде на угощението, дето ще получи нова, хубава дрешка. Гъсеницата веднага отговорила: Не мога да дойда на угощението, защото чакам вече пролетта.
към беседата >>
Онзи, който е турил
капана
с пастърмата пред вашата дупка, няма да ви остави да я опитате.
Както храната, водата, въздухът и светлината са необходими за нас, такава необходимост е Бог за нашия физически и духовен живот. Щом Бог е такава необходимост за нашите души, трябва ли, ако ви поканят да влезете в средата на любовта, да се откажете, като мишката? И за какво се отказала тя? За парче пастърма. Или ще се откажете, като гъсеницата, която предпочела листата на дървото.
Онзи, който е турил
капана
с пастърмата пред вашата дупка, няма да ви остави да я опитате.
И онзи, който отглежда дърветата, няма да ви остави да изядете листата им. Ако се опитате да ги изядете, ще платите с живота си. Един италианец ми разправяше един интересен, научен опит, който той сам направил. Под един стъклен капак той турил 26 червея и ги наблюдавал, как се изяждат един друг. Един след друг червеите изчезвали, докато останали само шест.
към беседата >>
25.
Честността
,
МОК
, София, 1.3.1925г.,
Туряте един
капан
и в него малко житце, чакате да влезе някой гълъб.
Понякога и вие като тази котка си правите някакъв план, но едно Разумно същество отгоре, което вие не виждате, хвърля камъче върху птичката, която искате да уловите, и тя хвръква, качва се на някой клон. Вие гледате нагоре, чудите се кой е развалил плана ви. Не, вашата работа е нечестна. Вие ще си кажете: „Аз няма да ловя тази птичка.“ Това е честна постъпка. Някои от вас още не са се отказали от месцето.
Туряте един
капан
и в него малко житце, чакате да влезе някой гълъб.
Щом влезе, хващате го, опичате го и го изяждате. Честност ли е това? – Не е честност. Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна. Един ден ловът ще се забрани за всички.
към беседата >>
Ако може да ловите птички с ръка, може и да ги ядете, но не е позволено да ги ловите с
капани
.
Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна. Един ден ловът ще се забрани за всички. И на рибарите ще се забрани да ловят риба с мрежи. Който иска да яде риба, да я лови с ръце – Природата позволява това ловене на риба. Ако може да ловите риба с ръка, може и да я ядете.
Ако може да ловите птички с ръка, може и да ги ядете, но не е позволено да ги ловите с
капани
.
Та казвам: разумните същества отгоре винаги познават нечестните намерения на хората и хвърлят по едно камъче, за да им пречат, като казват: „Не ви е позволено по този начин да ловите птички! Отношенията ви, постъпките ви спрямо тия птички не са прави! “ След като хвърлям камъка към птичката, за да хвръкне, отивам при котката, поглеждам я в очите и казвам: „Това, което вършиш, не е добро.“ Тя ме поизгледа, като че ме разбира, и си отмина. Гледам я на другия ден: пак дебне някоя птичка – забравила урока си. Казвам: котката не може да се възпита.
към беседата >>
26.
Дето и да идеш!
,
СБ
, В.Търново, 29.8.1925г.,
Хвани я, тури я в един
капан
, похрани я няколко дни и всяка сутрин я поглеждай, докато свикнеш с нея и я обикнеш.
Ти си настроен против някого, казваш: „Аз не мога да обичам този човек! Аз съм неразположен, не мога да го гледам! “ Ако искаш да бъдеш духовен човек, постарай се да обикнеш това, което мразиш. Например мразиш змията, страх те е от нея – купи си едно шише, тури я в него и я храни, докато я пообикнеш малко. Или страх те е от мишка.
Хвани я, тури я в един
капан
, похрани я няколко дни и всяка сутрин я поглеждай, докато свикнеш с нея и я обикнеш.
И в змията, и в мишката има нещо Божествено. Някой човек се страхува от пиявици. Нека вземе една пиявица в едно шише с вода и да я поглежда от време на време – ще привикне с нея. Във всичко това, което не обичаш, привикни да виждаш проява на Божествения живот, да виждаш как се хармонизира разумното с неразумното в живота. Най-после някой не може да търпи жена си.
към беседата >>
27.
Козативни сили
,
ООК
, София, 18.11.1925г.,
Туряли му
капани
, но той отдалеч ги забелязвал и избягвал.
Някой човек казва; „Аз не вярвам нито в Бога, нито в хората." Това не е нещо ново. Безверието е съществувало от памтивека, както в хората, така и в животните. Даваш хляб на едно животно, но то те поглежда в очите, ту се приближава, ту се отдалечава от тебе, не смее да вземе хляба и казва: „Нямам вяра в никого." Разправят един случай за голямото неверие на един вълк в Америка към хората. Той правил много пакости на околното население, което прибягвало до разни начини да го улови някак, да се освободи от него.
Туряли му
капани
, но той отдалеч ги забелязвал и избягвал.
Туряли му парчета месо с отрова, но и до тях не се доближавал. Цели експедиции от най-опитни ловджии тръгвали срещу него, но всички опити оставали безрезултатни - не могли да го уловят. Цели легенди се разправяли за този вълк, за неговото умение да избягва опасностите. Той нямал вяра в хората и отдалеч предвиждал всякаква засада против него. Как може да се обяснят тези факти?
към беседата >>
28.
Микроскопическите добрини
,
МОК
, София, 14.2.1926г.,
Няма човек в света, който да не е попадал в
капан
, поставен от неразумни същества на пътя му.
Той спира пред тях, поглежда ги, засмива се и си заминава. Той казва: „Птичка е това! “ Значи щом е птичка, може да се измъчва. – Не, който е милосърден и състрадателен, той ще се спре пред децата, ще им даде няколко лева за птичката, ще я тури в джоба си и след малко ще я пусне на свобода. Следователно страданията и мъчнотиите, които човек преживява, не са нищо друго освен затвор, клетка, в която немирни деца са го поставили, за да го измъчват.
Няма човек в света, който да не е попадал в
капан
, поставен от неразумни същества на пътя му.
След големи страдания и плачове възвишени, разумни същества от Невидимия свят слизат да го освободят. Като се освободи, човек забравя да благодари за свободата, която тия същества са му върнали. Той мисли, че сам се е освободил. Докато е в капана, човек се обезсърчава, отчайва се, иска да се самоубие, но щом излезе от капана, всичко забравя и казва, че не струва човек да се отчайва. Той не трябва да забравя, че някое разумно същество е платило за него, за да го освободи.
към беседата >>
Докато е в
капана
, човек се обезсърчава, отчайва се, иска да се самоубие, но щом излезе от
капана
, всичко забравя и казва, че не струва човек да се отчайва.
Следователно страданията и мъчнотиите, които човек преживява, не са нищо друго освен затвор, клетка, в която немирни деца са го поставили, за да го измъчват. Няма човек в света, който да не е попадал в капан, поставен от неразумни същества на пътя му. След големи страдания и плачове възвишени, разумни същества от Невидимия свят слизат да го освободят. Като се освободи, човек забравя да благодари за свободата, която тия същества са му върнали. Той мисли, че сам се е освободил.
Докато е в
капана
, човек се обезсърчава, отчайва се, иска да се самоубие, но щом излезе от
капана
, всичко забравя и казва, че не струва човек да се отчайва.
Той не трябва да забравя, че някое разумно същество е платило за него, за да го освободи. Много пъти човек попада в такива капани, докато най-после научи урока си, и като ги види след това, отдалече още бяга. Светът е пълен с разумни същества, които помагат на човека, освобождават го от робството и от ограниченията, в които е попаднал. Който помага на ближните си, и на него помагат. Правете добро, без да се страхувате.
към беседата >>
Много пъти човек попада в такива
капани
, докато най-после научи урока си, и като ги види след това, отдалече още бяга.
След големи страдания и плачове възвишени, разумни същества от Невидимия свят слизат да го освободят. Като се освободи, човек забравя да благодари за свободата, която тия същества са му върнали. Той мисли, че сам се е освободил. Докато е в капана, човек се обезсърчава, отчайва се, иска да се самоубие, но щом излезе от капана, всичко забравя и казва, че не струва човек да се отчайва. Той не трябва да забравя, че някое разумно същество е платило за него, за да го освободи.
Много пъти човек попада в такива
капани
, докато най-после научи урока си, и като ги види след това, отдалече още бяга.
Светът е пълен с разумни същества, които помагат на човека, освобождават го от робството и от ограниченията, в които е попаднал. Който помага на ближните си, и на него помагат. Правете добро, без да се страхувате. Започнете от микроскопическите добрини и вървете към по-големите. Не се страхувайте, че ще изгубите времето си.
към беседата >>
Аз мисля, няма някой от вас, който да не е хващан в такъв
капан
.
(втори вариант)
Минавате по пътя, някое дете хванало някоя птичка, идете, на това дете кажете: "Момченце, колко искаш за това птиченце? Един, два лева? " Влезте в положението на тази птичка. Като заминете, пуснете я. Не мислите ли, че когато човек попадне в някое страдание, той не е попаднал в ръцете на някои малки деца, в тази клопка?
Аз мисля, няма някой от вас, който да не е хващан в такъв
капан
.
И благодарение от невидимия свят някой път сте били хванати в някой по-голям капан и ще дойде някое възвишено същество, ще ви извади и ще ви пусне – и вие ще се почувствате свободни, но не мислите, че някое същество ви е извадило. Колко пъти мислите: "Ще отида да се хвърля от някоя канара или ще се самоубия." Дойде едно същество от невидимия свят, казва: "Не го мъчи! " Пусне те, и ти усещаш едно вътрешно прояснение, казваш: "Много хубаво стана, че аз не направих това нещо." Този, който ви освободи, казва: "Е, хубаво, още еднъж не влизай в този капан." Та еднъж, два, три, много пъти. Има помощници в света. По същия начин и когато трябва да работите.
към втори вариант >>
И благодарение от невидимия свят някой път сте били хванати в някой по-голям
капан
и ще дойде някое възвишено същество, ще ви извади и ще ви пусне – и вие ще се почувствате свободни, но не мислите, че някое същество ви е извадило.
(втори вариант)
Един, два лева? " Влезте в положението на тази птичка. Като заминете, пуснете я. Не мислите ли, че когато човек попадне в някое страдание, той не е попаднал в ръцете на някои малки деца, в тази клопка? Аз мисля, няма някой от вас, който да не е хващан в такъв капан.
И благодарение от невидимия свят някой път сте били хванати в някой по-голям
капан
и ще дойде някое възвишено същество, ще ви извади и ще ви пусне – и вие ще се почувствате свободни, но не мислите, че някое същество ви е извадило.
Колко пъти мислите: "Ще отида да се хвърля от някоя канара или ще се самоубия." Дойде едно същество от невидимия свят, казва: "Не го мъчи! " Пусне те, и ти усещаш едно вътрешно прояснение, казваш: "Много хубаво стана, че аз не направих това нещо." Този, който ви освободи, казва: "Е, хубаво, още еднъж не влизай в този капан." Та еднъж, два, три, много пъти. Има помощници в света. По същия начин и когато трябва да работите. Човек, който помага, и нему помагат.
към втори вариант >>
" Пусне те, и ти усещаш едно вътрешно прояснение, казваш: "Много хубаво стана, че аз не направих това нещо." Този, който ви освободи, казва: "Е, хубаво, още еднъж не влизай в този
капан
." Та еднъж, два, три, много пъти.
(втори вариант)
Като заминете, пуснете я. Не мислите ли, че когато човек попадне в някое страдание, той не е попаднал в ръцете на някои малки деца, в тази клопка? Аз мисля, няма някой от вас, който да не е хващан в такъв капан. И благодарение от невидимия свят някой път сте били хванати в някой по-голям капан и ще дойде някое възвишено същество, ще ви извади и ще ви пусне – и вие ще се почувствате свободни, но не мислите, че някое същество ви е извадило. Колко пъти мислите: "Ще отида да се хвърля от някоя канара или ще се самоубия." Дойде едно същество от невидимия свят, казва: "Не го мъчи!
" Пусне те, и ти усещаш едно вътрешно прояснение, казваш: "Много хубаво стана, че аз не направих това нещо." Този, който ви освободи, казва: "Е, хубаво, още еднъж не влизай в този
капан
." Та еднъж, два, три, много пъти.
Има помощници в света. По същия начин и когато трябва да работите. Човек, който помага, и нему помагат. Помагайте и не бойте се – тайно в душата си, между другите работи. Да правите добро в света, то няма да ви вземе времето да направите едно добро, даже и една минута не отнема.
към втори вариант >>
29.
Закон на съпоставянето
,
НБ
, София, 21.3.1926г.,
Капанът
, в която е уловена една мишка, пак е поставен от някое разумно същество.
Тя казва, че центърът на нашата Земя е едно разумно място и този център привлича всичко. Това разумно начало сцеплява хората. Законът на сцеплението не е физически, но духовен закон. Кой е вързал онзи вол, някъде в обора с въже? - Някое разумно същество го е вързало.
Капанът
, в която е уловена една мишка, пак е поставен от някое разумно същество.
Следователно, всички ограничения в света, в един или друг смисъл, се дължат на разни видове енергии и то разумни енергии. Значи, тия енергии, които ограничават аз наричам „положителни енергии в низходяща степен.” Има обаче и „положителни енергии във възходяща степен”, които отиват към Слънцето. В тези два вида енергии именно, законите са обратно пропорционални. Тогава, ако искате да знаете къде е вашия център, трябва да знаете, че вашият център на Земята, това е вашият стомах. Помнете, че аз съпоставям нещата.
към беседата >>
30.
Глас в пустинята
,
НБ
, София, 12.12.1926г.,
По същия начин всички хора, които не размишляват дълбоко, често се спират върху една и съща мисъл, обикалят около нея, чоплят я, докато попаднат в нейния
капан
и за дълго време остават под влиятието й.
Той иска да се изкаже и затова иде между хората да им поговори малко. Мислите ли, че изворът, който излиза на повърхността на земята, прави това от някакво голямо удоволствие? - Не, вътрешен напор, голямо вътрешно напрежение го заставя да извира. Мислите ли, че реката, която тече надолу по низината и вдига шум, прави това съзнателно, от някакво удоволствие? - Тя има нужда да отиде към морето, някаква вътрешна сила я кара да прави това.
По същия начин всички хора, които не размишляват дълбоко, често се спират върху една и съща мисъл, обикалят около нея, чоплят я, докато попаднат в нейния
капан
и за дълго време остават под влиятието й.
В това отношение те мязат на мишката, която се привлича от месцето в капана, обикаля около него, разсъждава, докато най-после попадне в него и оттам се спасява по някаква щастлива случайност, или, както бива в повечето случаи, отива в ноктите на котката. Защо тя страда така? - Защото е влязла без позволение. Когато някоя мишка влезе в една къща без позволение на господарите и си направи там жилище, господарите поставят за нея един модерен капан. А тя, току излиза и влиза в дупката си, обикаля около капана и разсъждава: “Какво е това нещо?
към беседата >>
В това отношение те мязат на мишката, която се привлича от месцето в
капана
, обикаля около него, разсъждава, докато най-после попадне в него и оттам се спасява по някаква щастлива случайност, или, както бива в повечето случаи, отива в ноктите на котката.
Мислите ли, че изворът, който излиза на повърхността на земята, прави това от някакво голямо удоволствие? - Не, вътрешен напор, голямо вътрешно напрежение го заставя да извира. Мислите ли, че реката, която тече надолу по низината и вдига шум, прави това съзнателно, от някакво удоволствие? - Тя има нужда да отиде към морето, някаква вътрешна сила я кара да прави това. По същия начин всички хора, които не размишляват дълбоко, често се спират върху една и съща мисъл, обикалят около нея, чоплят я, докато попаднат в нейния капан и за дълго време остават под влиятието й.
В това отношение те мязат на мишката, която се привлича от месцето в
капана
, обикаля около него, разсъждава, докато най-после попадне в него и оттам се спасява по някаква щастлива случайност, или, както бива в повечето случаи, отива в ноктите на котката.
Защо тя страда така? - Защото е влязла без позволение. Когато някоя мишка влезе в една къща без позволение на господарите и си направи там жилище, господарите поставят за нея един модерен капан. А тя, току излиза и влиза в дупката си, обикаля около капана и разсъждава: “Какво е това нещо? Друг път не съм го виждала, необикновено нещо е то.
към беседата >>
Когато някоя мишка влезе в една къща без позволение на господарите и си направи там жилище, господарите поставят за нея един модерен
капан
.
- Тя има нужда да отиде към морето, някаква вътрешна сила я кара да прави това. По същия начин всички хора, които не размишляват дълбоко, често се спират върху една и съща мисъл, обикалят около нея, чоплят я, докато попаднат в нейния капан и за дълго време остават под влиятието й. В това отношение те мязат на мишката, която се привлича от месцето в капана, обикаля около него, разсъждава, докато най-после попадне в него и оттам се спасява по някаква щастлива случайност, или, както бива в повечето случаи, отива в ноктите на котката. Защо тя страда така? - Защото е влязла без позволение.
Когато някоя мишка влезе в една къща без позволение на господарите и си направи там жилище, господарите поставят за нея един модерен
капан
.
А тя, току излиза и влиза в дупката си, обикаля около капана и разсъждава: “Какво е това нещо? Друг път не съм го виждала, необикновено нещо е то. За какво ли ще е то? Дали не е някакъв подарък за мене? ” Обикаля мишката около капана, но още не се решава да влезе вътре.
към беседата >>
А тя, току излиза и влиза в дупката си, обикаля около
капана
и разсъждава: “Какво е това нещо?
По същия начин всички хора, които не размишляват дълбоко, често се спират върху една и съща мисъл, обикалят около нея, чоплят я, докато попаднат в нейния капан и за дълго време остават под влиятието й. В това отношение те мязат на мишката, която се привлича от месцето в капана, обикаля около него, разсъждава, докато най-после попадне в него и оттам се спасява по някаква щастлива случайност, или, както бива в повечето случаи, отива в ноктите на котката. Защо тя страда така? - Защото е влязла без позволение. Когато някоя мишка влезе в една къща без позволение на господарите и си направи там жилище, господарите поставят за нея един модерен капан.
А тя, току излиза и влиза в дупката си, обикаля около
капана
и разсъждава: “Какво е това нещо?
Друг път не съм го виждала, необикновено нещо е то. За какво ли ще е то? Дали не е някакъв подарък за мене? ” Обикаля мишката около капана, но още не се решава да влезе вътре. Тя сега е свободна, ходи из цялата къща, похапва си ту хлебец, ту сиренце, ту масълце и казва: “Такава е волята Божия.
към беседата >>
” Обикаля мишката около
капана
, но още не се решава да влезе вътре.
Когато някоя мишка влезе в една къща без позволение на господарите и си направи там жилище, господарите поставят за нея един модерен капан. А тя, току излиза и влиза в дупката си, обикаля около капана и разсъждава: “Какво е това нещо? Друг път не съм го виждала, необикновено нещо е то. За какво ли ще е то? Дали не е някакъв подарък за мене?
” Обикаля мишката около
капана
, но още не се решава да влезе вътре.
Тя сега е свободна, ходи из цялата къща, похапва си ту хлебец, ту сиренце, ту масълце и казва: “Такава е волята Божия. Бог е създал всички тия блага в света, и Той иска да ги опитам.” Продължава мишката да влиза и излиза от своята дупка, но от време на време вниманието й се спира пред капана. Поглежда през вратата на капана и си казва: “Има нещо особено там! Великият промисъл се е погрижил и за мене. Как ли ще мога да вляза вътре?
към беседата >>
Бог е създал всички тия блага в света, и Той иска да ги опитам.” Продължава мишката да влиза и излиза от своята дупка, но от време на време вниманието й се спира пред
капана
.
Друг път не съм го виждала, необикновено нещо е то. За какво ли ще е то? Дали не е някакъв подарък за мене? ” Обикаля мишката около капана, но още не се решава да влезе вътре. Тя сега е свободна, ходи из цялата къща, похапва си ту хлебец, ту сиренце, ту масълце и казва: “Такава е волята Божия.
Бог е създал всички тия блага в света, и Той иска да ги опитам.” Продължава мишката да влиза и излиза от своята дупка, но от време на време вниманието й се спира пред
капана
.
Поглежда през вратата на капана и си казва: “Има нещо особено там! Великият промисъл се е погрижил и за мене. Как ли ще мога да вляза вътре? ” Прави си тя своите изчисления и след като се увери в точността им, влиза в капана, докосва внимателно примамливото парченце месо, и веднага чува зад себе си: “Щтрак! ” - и тя остава затворена.
към беседата >>
Поглежда през вратата на
капана
и си казва: “Има нещо особено там!
За какво ли ще е то? Дали не е някакъв подарък за мене? ” Обикаля мишката около капана, но още не се решава да влезе вътре. Тя сега е свободна, ходи из цялата къща, похапва си ту хлебец, ту сиренце, ту масълце и казва: “Такава е волята Божия. Бог е създал всички тия блага в света, и Той иска да ги опитам.” Продължава мишката да влиза и излиза от своята дупка, но от време на време вниманието й се спира пред капана.
Поглежда през вратата на
капана
и си казва: “Има нещо особено там!
Великият промисъл се е погрижил и за мене. Как ли ще мога да вляза вътре? ” Прави си тя своите изчисления и след като се увери в точността им, влиза в капана, докосва внимателно примамливото парченце месо, и веднага чува зад себе си: “Щтрак! ” - и тя остава затворена. Този, който е направил капана, е по-умен от нея.
към беседата >>
” Прави си тя своите изчисления и след като се увери в точността им, влиза в
капана
, докосва внимателно примамливото парченце месо, и веднага чува зад себе си: “Щтрак!
Тя сега е свободна, ходи из цялата къща, похапва си ту хлебец, ту сиренце, ту масълце и казва: “Такава е волята Божия. Бог е създал всички тия блага в света, и Той иска да ги опитам.” Продължава мишката да влиза и излиза от своята дупка, но от време на време вниманието й се спира пред капана. Поглежда през вратата на капана и си казва: “Има нещо особено там! Великият промисъл се е погрижил и за мене. Как ли ще мога да вляза вътре?
” Прави си тя своите изчисления и след като се увери в точността им, влиза в
капана
, докосва внимателно примамливото парченце месо, и веднага чува зад себе си: “Щтрак!
” - и тя остава затворена. Този, който е направил капана, е по-умен от нея. Достатъчно е да се докосне до месцето, и капанът се затваря. Сега вече тя оставя настрана месцето и започва да мисли: “Каква излезе тази работа? Нещо непредвидено се яви.
към беседата >>
Този, който е направил
капана
, е по-умен от нея.
Поглежда през вратата на капана и си казва: “Има нещо особено там! Великият промисъл се е погрижил и за мене. Как ли ще мога да вляза вътре? ” Прави си тя своите изчисления и след като се увери в точността им, влиза в капана, докосва внимателно примамливото парченце месо, и веднага чува зад себе си: “Щтрак! ” - и тя остава затворена.
Този, който е направил
капана
, е по-умен от нея.
Достатъчно е да се докосне до месцето, и капанът се затваря. Сега вече тя оставя настрана месцето и започва да мисли: “Каква излезе тази работа? Нещо непредвидено се яви. Какво ще се прави сега? ” Питам: Мислите ли, че и вие не сте затворени във вашите тела по същия начин, както мишката в капана?
към беседата >>
Достатъчно е да се докосне до месцето, и
капанът
се затваря.
Великият промисъл се е погрижил и за мене. Как ли ще мога да вляза вътре? ” Прави си тя своите изчисления и след като се увери в точността им, влиза в капана, докосва внимателно примамливото парченце месо, и веднага чува зад себе си: “Щтрак! ” - и тя остава затворена. Този, който е направил капана, е по-умен от нея.
Достатъчно е да се докосне до месцето, и
капанът
се затваря.
Сега вече тя оставя настрана месцето и започва да мисли: “Каква излезе тази работа? Нещо непредвидено се яви. Какво ще се прави сега? ” Питам: Мислите ли, че и вие не сте затворени във вашите тела по същия начин, както мишката в капана? Казват, че човек бил свободен.
към беседата >>
” Питам: Мислите ли, че и вие не сте затворени във вашите тела по същия начин, както мишката в
капана
?
Този, който е направил капана, е по-умен от нея. Достатъчно е да се докосне до месцето, и капанът се затваря. Сега вече тя оставя настрана месцето и започва да мисли: “Каква излезе тази работа? Нещо непредвидено се яви. Какво ще се прави сега?
” Питам: Мислите ли, че и вие не сте затворени във вашите тела по същия начин, както мишката в
капана
?
Казват, че човек бил свободен. Както е устроен днес човекът, неговото тяло не е нищо друго, освен капан, робство, и по някога той, като мишката, се мъчи да прегризе пръчките на капана, да излезе вън на свобода. Обаче, пръчките на този капан са железни. Голяма сила се изисква, за да може сам човек да се освободи. За слабия ще се намери някой благороден човек, който, като го види в капана, ще отвори вратичката и ще каже: “Хайде, излез на свобода!
към беседата >>
Както е устроен днес човекът, неговото тяло не е нищо друго, освен
капан
, робство, и по някога той, като мишката, се мъчи да прегризе пръчките на
капана
, да излезе вън на свобода.
Сега вече тя оставя настрана месцето и започва да мисли: “Каква излезе тази работа? Нещо непредвидено се яви. Какво ще се прави сега? ” Питам: Мислите ли, че и вие не сте затворени във вашите тела по същия начин, както мишката в капана? Казват, че човек бил свободен.
Както е устроен днес човекът, неговото тяло не е нищо друго, освен
капан
, робство, и по някога той, като мишката, се мъчи да прегризе пръчките на
капана
, да излезе вън на свобода.
Обаче, пръчките на този капан са железни. Голяма сила се изисква, за да може сам човек да се освободи. За слабия ще се намери някой благороден човек, който, като го види в капана, ще отвори вратичката и ще каже: “Хайде, излез на свобода! ” Но ако този човек е последовател на Моисеевия закон, ще каже: “Пис-пис-пис,” ще отвори вратичката на капана и ще те остави в ноктите на котката - твоята лоша съдба. Котката ще те хване, като стражар, като бирник и ще ти каже: “Втори път да не влизаш в такъв модерен капан.”
към беседата >>
Обаче, пръчките на този
капан
са железни.
Нещо непредвидено се яви. Какво ще се прави сега? ” Питам: Мислите ли, че и вие не сте затворени във вашите тела по същия начин, както мишката в капана? Казват, че човек бил свободен. Както е устроен днес човекът, неговото тяло не е нищо друго, освен капан, робство, и по някога той, като мишката, се мъчи да прегризе пръчките на капана, да излезе вън на свобода.
Обаче, пръчките на този
капан
са железни.
Голяма сила се изисква, за да може сам човек да се освободи. За слабия ще се намери някой благороден човек, който, като го види в капана, ще отвори вратичката и ще каже: “Хайде, излез на свобода! ” Но ако този човек е последовател на Моисеевия закон, ще каже: “Пис-пис-пис,” ще отвори вратичката на капана и ще те остави в ноктите на котката - твоята лоша съдба. Котката ще те хване, като стражар, като бирник и ще ти каже: “Втори път да не влизаш в такъв модерен капан.” Казвате: “Животът е устроен така.” Не, първичният живот не е бил така устроен, но в нашия живот, в нашите разбирания има една вътрешна развала.
към беседата >>
За слабия ще се намери някой благороден човек, който, като го види в
капана
, ще отвори вратичката и ще каже: “Хайде, излез на свобода!
” Питам: Мислите ли, че и вие не сте затворени във вашите тела по същия начин, както мишката в капана? Казват, че човек бил свободен. Както е устроен днес човекът, неговото тяло не е нищо друго, освен капан, робство, и по някога той, като мишката, се мъчи да прегризе пръчките на капана, да излезе вън на свобода. Обаче, пръчките на този капан са железни. Голяма сила се изисква, за да може сам човек да се освободи.
За слабия ще се намери някой благороден човек, който, като го види в
капана
, ще отвори вратичката и ще каже: “Хайде, излез на свобода!
” Но ако този човек е последовател на Моисеевия закон, ще каже: “Пис-пис-пис,” ще отвори вратичката на капана и ще те остави в ноктите на котката - твоята лоша съдба. Котката ще те хване, като стражар, като бирник и ще ти каже: “Втори път да не влизаш в такъв модерен капан.” Казвате: “Животът е устроен така.” Не, първичният живот не е бил така устроен, но в нашия живот, в нашите разбирания има една вътрешна развала. Проявите и явленията в разумната природа не са съгласни с проявите и разбиранията на хората. Едни философи и учени схващат живата природа по един начин; други философи и учени я схващат по друг начин.
към беседата >>
” Но ако този човек е последовател на Моисеевия закон, ще каже: “Пис-пис-пис,” ще отвори вратичката на
капана
и ще те остави в ноктите на котката - твоята лоша съдба.
Казват, че човек бил свободен. Както е устроен днес човекът, неговото тяло не е нищо друго, освен капан, робство, и по някога той, като мишката, се мъчи да прегризе пръчките на капана, да излезе вън на свобода. Обаче, пръчките на този капан са железни. Голяма сила се изисква, за да може сам човек да се освободи. За слабия ще се намери някой благороден човек, който, като го види в капана, ще отвори вратичката и ще каже: “Хайде, излез на свобода!
” Но ако този човек е последовател на Моисеевия закон, ще каже: “Пис-пис-пис,” ще отвори вратичката на
капана
и ще те остави в ноктите на котката - твоята лоша съдба.
Котката ще те хване, като стражар, като бирник и ще ти каже: “Втори път да не влизаш в такъв модерен капан.” Казвате: “Животът е устроен така.” Не, първичният живот не е бил така устроен, но в нашия живот, в нашите разбирания има една вътрешна развала. Проявите и явленията в разумната природа не са съгласни с проявите и разбиранията на хората. Едни философи и учени схващат живата природа по един начин; други философи и учени я схващат по друг начин. Вследствие на това, съществуват различни обяснения за явленията в природата.
към беседата >>
Котката ще те хване, като стражар, като бирник и ще ти каже: “Втори път да не влизаш в такъв модерен
капан
.”
Както е устроен днес човекът, неговото тяло не е нищо друго, освен капан, робство, и по някога той, като мишката, се мъчи да прегризе пръчките на капана, да излезе вън на свобода. Обаче, пръчките на този капан са железни. Голяма сила се изисква, за да може сам човек да се освободи. За слабия ще се намери някой благороден човек, който, като го види в капана, ще отвори вратичката и ще каже: “Хайде, излез на свобода! ” Но ако този човек е последовател на Моисеевия закон, ще каже: “Пис-пис-пис,” ще отвори вратичката на капана и ще те остави в ноктите на котката - твоята лоша съдба.
Котката ще те хване, като стражар, като бирник и ще ти каже: “Втори път да не влизаш в такъв модерен
капан
.”
Казвате: “Животът е устроен така.” Не, първичният живот не е бил така устроен, но в нашия живот, в нашите разбирания има една вътрешна развала. Проявите и явленията в разумната природа не са съгласни с проявите и разбиранията на хората. Едни философи и учени схващат живата природа по един начин; други философи и учени я схващат по друг начин. Вследствие на това, съществуват различни обяснения за явленията в природата. Обаче, всички обяснения имат известна правдоподобност.
към беседата >>
31.
За тяхното неверство
,
НБ
, София, 6.2.1927г.,
Той бръква в нея, взима една торба със злато, но веднага го улавят, като в
капан
, и го осъждат да лежи 10 – 15 години в затвор.
Значи, трябвало Азреел да се въплъти три пъти на земята, за да разбере, защо Мехри-Мехру ходел със затворени очи, защо бил мълчалив и безчувствен. По същия начин и хората се произнасят за някого, че не вижда, че е сляп. Не, този човек не е сляп, но не трябва да вижда всичко. Нима онзи, който вижда парите в касата на банкера, действително вижда? Всъщност той не вижда най-главното, как е направена касата.
Той бръква в нея, взима една торба със злато, но веднага го улавят, като в
капан
, и го осъждат да лежи 10 – 15 години в затвор.
Има ли смисъл такова виждане? Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голям процес. Питам: Как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде? Може би той проявил само любопитство, пожелал да види, как е направена тази каса. Обаче, как ще се докаже, дали този човек е виновен или невинен?
към беседата >>
32.
Ще оздравее момчето ми
,
НБ
, София, 27.11.1927г.,
Когато Марс е в неблагоприятно съчетание със Сатурна, тогава се явяват такива стечения на обстоятелствата, при които, човек, лишен от опитност и разбиране, може да постави главата си между тях, както мишката туря главата си в
капана
.
За да разберете добре тия 12 течения, както и тяхната посока и движение, трябва да имате на разположение ред картини, като на кинематограф. Ако червеният цвят, наречен от астролозите "марсов цвят", влияе в голяма степен върху някой човек, той ще се проявява по особен начин. Какво представя червеният цвят? Той е цвят на страстите, т.е. влиянието на страстите върху човека.
Когато Марс е в неблагоприятно съчетание със Сатурна, тогава се явяват такива стечения на обстоятелствата, при които, човек, лишен от опитност и разбиране, може да постави главата си между тях, както мишката туря главата си в
капана
.
Много хора попадат в тия неблагоприятни условия, както някои апаши – в ръцете на полицията. Един от апашите в Америка слушал да се говори за грамадните богатства на американски милиардер и решил, един ден да отиде в дома му, под някакъв особен предлог, да се опита, не би ли могъл да задигне нещо от него. Милиардерът схванал намерението на този апаш и намислил да го изненада по особен начин, да му даде добър урок. Той му посочил два златни цилиндъра и му казал: Хвани тия цилиндри! Те ще те ползват, защото са от чисто злато.
към беседата >>
33.
В образ Божи
,
НБ
, София, 1.1.1928г.,
Тази птичка е гладна, търси някъде храна, но в това време няколко немирни деца й устройват
капан
.
Под думата „царски син" разбирам онзи, в жилите на когото тече царска кръв. Всеки друг, който не е царски син, няма тези благоприятни условия, следствие на което той трябва да се бори с сиромашията, да преодолява мъчнотиите и лишенията. Сега, като се спирате върху живота, при дадените условия, вие разглеждате временните блага, които той носи, без да се спирате върху факта, че временните блага създават големи нещастия на хората. Ако проследите историята на човешкото развитие, както и това на целия органически свят, ще видите, че този факт е верен. Няколко зрънца, дадени на една птичка, могат да костват живота й.
Тази птичка е гладна, търси някъде храна, но в това време няколко немирни деца й устройват
капан
.
Те я примамват с няколко житни зрънца, които отнимат живота й. Тя иска да задоволи глада си, но едновременно с това животът й се отнeма. За да изкара плод от земята, земеделецът работи месеци наред, изразходва енергия, материални блага, докато най-после получи едно временно благо. Младата мома изразходва време, енергия, средства, да се облича хубаво, да се гизди, за да се хареса на някой момък. Най-после тя се домогва до това благо, но цял живот носи последствията на това благо.
към беседата >>
34.
Разумно ограничение
,
МОК
, София, 8.1.1928г.,
Ако вълкът попадне в
капан
, той предпочита да прегризе задния си крак, за който е хванат, отколкото да остане в
капана
и да одерат кожата му.
Не се възмущавайте, послушайте го: върнете се у дома си, да изпразните кесията, или я оставете при него. Като се върнете, той ще ви я даде. Не се ли ограничите, ще платите с живота си. Ще кажете, че не е морално да ви ограничават или да взимат богатството ви. Тук не става въпрос за морал, но за спасяване на живота.
Ако вълкът попадне в
капан
, той предпочита да прегризе задния си крак, за който е хванат, отколкото да остане в
капана
и да одерат кожата му.
За предпочитане е да живее, макар и с три крака, отколкото да разчита на случайността. Щом се е хванал в капана, няма спасение. Друг е въпросът, ако е попаднал в капана с предния крак. За нищо на света той не може да прегризе предния си крак. В този случай той е готов да се моли на онзи, който го е хванал, но крака си няма да прегризе.
към беседата >>
Щом се е хванал в
капана
, няма спасение.
Не се ли ограничите, ще платите с живота си. Ще кажете, че не е морално да ви ограничават или да взимат богатството ви. Тук не става въпрос за морал, но за спасяване на живота. Ако вълкът попадне в капан, той предпочита да прегризе задния си крак, за който е хванат, отколкото да остане в капана и да одерат кожата му. За предпочитане е да живее, макар и с три крака, отколкото да разчита на случайността.
Щом се е хванал в
капана
, няма спасение.
Друг е въпросът, ако е попаднал в капана с предния крак. За нищо на света той не може да прегризе предния си крак. В този случай той е готов да се моли на онзи, който го е хванал, но крака си няма да прегризе. Тъй щото, ако кесията ви представя задния крак, с който сте попаднали в капана, прегризете го, т.е. оставете кесията на стражара, откажете се от нея.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако е попаднал в
капана
с предния крак.
Ще кажете, че не е морално да ви ограничават или да взимат богатството ви. Тук не става въпрос за морал, но за спасяване на живота. Ако вълкът попадне в капан, той предпочита да прегризе задния си крак, за който е хванат, отколкото да остане в капана и да одерат кожата му. За предпочитане е да живее, макар и с три крака, отколкото да разчита на случайността. Щом се е хванал в капана, няма спасение.
Друг е въпросът, ако е попаднал в
капана
с предния крак.
За нищо на света той не може да прегризе предния си крак. В този случай той е готов да се моли на онзи, който го е хванал, но крака си няма да прегризе. Тъй щото, ако кесията ви представя задния крак, с който сте попаднали в капана, прегризете го, т.е. оставете кесията на стражара, откажете се от нея. Обаче ако кесията ви е предният крак, ще разчитате на Провидението.
към беседата >>
Тъй щото, ако кесията ви представя задния крак, с който сте попаднали в
капана
, прегризете го, т.е.
За предпочитане е да живее, макар и с три крака, отколкото да разчита на случайността. Щом се е хванал в капана, няма спасение. Друг е въпросът, ако е попаднал в капана с предния крак. За нищо на света той не може да прегризе предния си крак. В този случай той е готов да се моли на онзи, който го е хванал, но крака си няма да прегризе.
Тъй щото, ако кесията ви представя задния крак, с който сте попаднали в
капана
, прегризете го, т.е.
оставете кесията на стражара, откажете се от нея. Обаче ако кесията ви е предният крак, ще разчитате на Провидението. Значи, ако е хванат задният ти крак, ти сам ще разрешиш въпроса; ако е хванат предният крак, Бог ще разреши въпроса. Ако краката ти са хванати, ръцете могат да те освободят; ако ръцете ти са хванати, краката не могат да те освободят. В случая ръцете представят човешкия ум, а краката – човешкото сърце.
към беседата >>
35.
Създаване на нови органи
,
ООК
, София, 9.5.1928г.,
В дипломацията, когато оказват почести и услуги на някой човек, това показва, че му готвят
капан
.
Те ще го поканят у дома си, ще го нагостят и напоят добре и като се напие, ще го набият. Боят може да бъде толкова силен, че да умъртви човека. Какво гостоприемство е това, което може да коства живота на човек? – Не, така човек не може да придобие свободата си. Който иска да бъде свободен, той трябва да се свърже с Първата Причина на нещата.
В дипломацията, когато оказват почести и услуги на някой човек, това показва, че му готвят
капан
.
Доброто не се заключава нито в даване пари на човека, нито в отдаване на почести, нито в подобряване условията на живота му. Цял живот бащата и майката се грижат за децата си, да ги отгледат, възпитат и образоват, и в края на краищата те пак неблагодарни остават. Истинското добро, което можете да направите на човека, е да го свържете с Първата Причина, да му покажете правия път в живота. Щом човек се обърне към Бога, животът му се обновява и той се предава в служене на Бога. Иначе какъв смисъл има за човека обръщането му към Бога, ако след това умира?
към беседата >>
36.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Върви един лъв в гората и кракът му случайно попада в един
капан
и се заклещва.
Значи, в човешкия живот правото е на слабия. Мнозина казват: да имаме власт, ние ще изколим, ще избесим всички, които са причина за неуредиците в света. Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работите, той влиза в животинското царство. Знаете ли какви клещи има за този, който злоупотребява със силата си? Ще изясня мисълта си с баснята: „Човек, лъв и лисица".
Върви един лъв в гората и кракът му случайно попада в един
капан
и се заклещва.
Той иска да извади крака си от капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвът да реве, да вика за помощ. В същата гора, наблизо някъде, дървар сякъл дърва. Като чува този отчаян рев, отива по звука на рева да види какво е станало. Приближава се до мястото дето бил капанът и вижда лъв, уловен в капан.
към беседата >>
Той иска да извади крака си от
капана
, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно.
Мнозина казват: да имаме власт, ние ще изколим, ще избесим всички, които са причина за неуредиците в света. Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работите, той влиза в животинското царство. Знаете ли какви клещи има за този, който злоупотребява със силата си? Ще изясня мисълта си с баснята: „Човек, лъв и лисица". Върви един лъв в гората и кракът му случайно попада в един капан и се заклещва.
Той иска да извади крака си от
капана
, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно.
Започва лъвът да реве, да вика за помощ. В същата гора, наблизо някъде, дървар сякъл дърва. Като чува този отчаян рев, отива по звука на рева да види какво е станало. Приближава се до мястото дето бил капанът и вижда лъв, уловен в капан. Приближава се до него, хваща внимателно клещите на капана, разтваря ги и пуща лъва на свобода.
към беседата >>
Приближава се до мястото дето бил
капанът
и вижда лъв, уловен в
капан
.
Върви един лъв в гората и кракът му случайно попада в един капан и се заклещва. Той иска да извади крака си от капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвът да реве, да вика за помощ. В същата гора, наблизо някъде, дървар сякъл дърва. Като чува този отчаян рев, отива по звука на рева да види какво е станало.
Приближава се до мястото дето бил
капанът
и вижда лъв, уловен в
капан
.
Приближава се до него, хваща внимателно клещите на капана, разтваря ги и пуща лъва на свобода. Като се вижда свободен, лъвът, верен на своя инстинкт, хвърля се върху човека, иска да го разкъса. В този момент пристига лисицата и казва: „Чакайте, не се разправяйте сами. Аз съм съдията! Кажете ми, как стана всичко по реда".
към беседата >>
Приближава се до него, хваща внимателно клещите на
капана
, разтваря ги и пуща лъва на свобода.
Той иска да извади крака си от капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвът да реве, да вика за помощ. В същата гора, наблизо някъде, дървар сякъл дърва. Като чува този отчаян рев, отива по звука на рева да види какво е станало. Приближава се до мястото дето бил капанът и вижда лъв, уловен в капан.
Приближава се до него, хваща внимателно клещите на
капана
, разтваря ги и пуща лъва на свобода.
Като се вижда свободен, лъвът, верен на своя инстинкт, хвърля се върху човека, иска да го разкъса. В този момент пристига лисицата и казва: „Чакайте, не се разправяйте сами. Аз съм съдията! Кажете ми, как стана всичко по реда". Лъвът започнал: „Както вървях из гората, не забелязах, че тук нейде имало отворен капан.
към беседата >>
Лъвът започнал: „Както вървях из гората, не забелязах, че тук нейде имало отворен
капан
.
Приближава се до него, хваща внимателно клещите на капана, разтваря ги и пуща лъва на свобода. Като се вижда свободен, лъвът, верен на своя инстинкт, хвърля се върху човека, иска да го разкъса. В този момент пристига лисицата и казва: „Чакайте, не се разправяйте сами. Аз съм съдията! Кажете ми, как стана всичко по реда".
Лъвът започнал: „Както вървях из гората, не забелязах, че тук нейде имало отворен
капан
.
Кракът ми попадна вътре и се заклещи. Аз взех да рева. Дочу ме отнякъде този човек и дойде да ме освободи". Лисицата му казва: „Хайде, тури си сега крака в капана, да видя какво е било положението". Лъвът туря крака си.
към беседата >>
Лисицата му казва: „Хайде, тури си сега крака в
капана
, да видя какво е било положението".
Кажете ми, как стана всичко по реда". Лъвът започнал: „Както вървях из гората, не забелязах, че тук нейде имало отворен капан. Кракът ми попадна вътре и се заклещи. Аз взех да рева. Дочу ме отнякъде този човек и дойде да ме освободи".
Лисицата му казва: „Хайде, тури си сега крака в
капана
, да видя какво е било положението".
Лъвът туря крака си. – Дръпни го сега! Той дърпа крака си, но кракът отново му се заклещва и остава вътре. След това лисицата се обръща към човека и му казва: „Продължи сега пътя си, и втори път не освобождавай от страдания тези, които могат да те изядат. Казвам: по същия начин постъпват и много от съвременните хора.
към беседата >>
37.
Собственик и наемател / Отличителна черта на наемателя и собственика
,
МОК
, София, 27.12.1929г.,
Може ли мишката да влезе в
капан
със сирене, и
капанът
да не се затвори след нея?
Само един начин има, по който човек може да извади това богатство. Този начин се крие в съзнанието на човека, че може да извади богатството на смъртта, без да го засегне огънят. Страхува ли се от огъня, не вярва ли в себе си, той е загубен. Той остава в огъня и се превръща на пепел. Той не може да разреши въпроса и остава затворен в смъртта.
Може ли мишката да влезе в
капан
със сирене, и
капанът
да не се затвори след нея?
Каквото е положението на мишката в капана, такова е положението и на всеки човек, който се занимава с философски въпроси, като, например, с въпроса за смъртта. Както и да го разрешава, ще дойде ден, когато човек ще се намери в капана на смъртта. Ако пожелае да излезе от капана, ще се намери пред котарака. Тъй щото, той ще се намери в положение да не може да разреши, къде да остане: в капана на смъртта, или извън него. Както не можете да разрешите въпроса за смъртта, също така не можете да разрешите въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цел.
към беседата >>
Каквото е положението на мишката в
капана
, такова е положението и на всеки човек, който се занимава с философски въпроси, като, например, с въпроса за смъртта.
Този начин се крие в съзнанието на човека, че може да извади богатството на смъртта, без да го засегне огънят. Страхува ли се от огъня, не вярва ли в себе си, той е загубен. Той остава в огъня и се превръща на пепел. Той не може да разреши въпроса и остава затворен в смъртта. Може ли мишката да влезе в капан със сирене, и капанът да не се затвори след нея?
Каквото е положението на мишката в
капана
, такова е положението и на всеки човек, който се занимава с философски въпроси, като, например, с въпроса за смъртта.
Както и да го разрешава, ще дойде ден, когато човек ще се намери в капана на смъртта. Ако пожелае да излезе от капана, ще се намери пред котарака. Тъй щото, той ще се намери в положение да не може да разреши, къде да остане: в капана на смъртта, или извън него. Както не можете да разрешите въпроса за смъртта, също така не можете да разрешите въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цел. Защо ви обича някой, и защо вие го обичате, това са въпроси, които не можете да разрешите.
към беседата >>
Както и да го разрешава, ще дойде ден, когато човек ще се намери в
капана
на смъртта.
Страхува ли се от огъня, не вярва ли в себе си, той е загубен. Той остава в огъня и се превръща на пепел. Той не може да разреши въпроса и остава затворен в смъртта. Може ли мишката да влезе в капан със сирене, и капанът да не се затвори след нея? Каквото е положението на мишката в капана, такова е положението и на всеки човек, който се занимава с философски въпроси, като, например, с въпроса за смъртта.
Както и да го разрешава, ще дойде ден, когато човек ще се намери в
капана
на смъртта.
Ако пожелае да излезе от капана, ще се намери пред котарака. Тъй щото, той ще се намери в положение да не може да разреши, къде да остане: в капана на смъртта, или извън него. Както не можете да разрешите въпроса за смъртта, също така не можете да разрешите въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цел. Защо ви обича някой, и защо вие го обичате, това са въпроси, които не можете да разрешите. Не се опитвайте да разрешавате неразрешими въпроси.
към беседата >>
Ако пожелае да излезе от
капана
, ще се намери пред котарака.
Той остава в огъня и се превръща на пепел. Той не може да разреши въпроса и остава затворен в смъртта. Може ли мишката да влезе в капан със сирене, и капанът да не се затвори след нея? Каквото е положението на мишката в капана, такова е положението и на всеки човек, който се занимава с философски въпроси, като, например, с въпроса за смъртта. Както и да го разрешава, ще дойде ден, когато човек ще се намери в капана на смъртта.
Ако пожелае да излезе от
капана
, ще се намери пред котарака.
Тъй щото, той ще се намери в положение да не може да разреши, къде да остане: в капана на смъртта, или извън него. Както не можете да разрешите въпроса за смъртта, също така не можете да разрешите въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цел. Защо ви обича някой, и защо вие го обичате, това са въпроси, които не можете да разрешите. Не се опитвайте да разрешавате неразрешими въпроси. В стремежа си да ги разрешите, вие се натъквате на все по-неразрешими въпроси, докато най-после дойдете до пълно обезличаване и изгубване на всяка индивидуалност Като се рови в неразрешимите въпроси, най-после човек ще дойде до въпроса за вечността, без да може да го разреши.
към беседата >>
Тъй щото, той ще се намери в положение да не може да разреши, къде да остане: в
капана
на смъртта, или извън него.
Той не може да разреши въпроса и остава затворен в смъртта. Може ли мишката да влезе в капан със сирене, и капанът да не се затвори след нея? Каквото е положението на мишката в капана, такова е положението и на всеки човек, който се занимава с философски въпроси, като, например, с въпроса за смъртта. Както и да го разрешава, ще дойде ден, когато човек ще се намери в капана на смъртта. Ако пожелае да излезе от капана, ще се намери пред котарака.
Тъй щото, той ще се намери в положение да не може да разреши, къде да остане: в
капана
на смъртта, или извън него.
Както не можете да разрешите въпроса за смъртта, също така не можете да разрешите въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цел. Защо ви обича някой, и защо вие го обичате, това са въпроси, които не можете да разрешите. Не се опитвайте да разрешавате неразрешими въпроси. В стремежа си да ги разрешите, вие се натъквате на все по-неразрешими въпроси, докато най-после дойдете до пълно обезличаване и изгубване на всяка индивидуалност Като се рови в неразрешимите въпроси, най-после човек ще дойде до въпроса за вечността, без да може да го разреши. Никой смъртен не е разрешил, какво представя вечността.
към беседата >>
Коя мишка, след като е хванала сиренето в един
капан
, е разрешила въпроса?
(втори вариант)
И за да изляза сега от собата, има само един начин. За да се освободя от това положение, в което съм влязъл, има само един начин. Ако не, аз съм затворен. Щом аз съзная, че въпросът не е разрешен, аз ще изляза, но ако кажа, че въпросът е разрешен, светът е затворен за мене. Аз ще ви дам същия въпрос.
Коя мишка, след като е хванала сиренето в един
капан
, е разрешила въпроса?
Било ли е време, да се извади сиренето от капана и капанът да не се затвори? Следователно, който разрешава такъв именно философски въпрос, той е като мишката в капана. И тогава мишката трябва да се срещне с котарака. Даже питайте и смелия плъх, като му се отвори вратата на капана, да излезе навън, и той види един котарак насреща си, той вече не иска да излезе горкият навън от дупката. Сега ще знаете това.
към втори вариант >>
Било ли е време, да се извади сиренето от
капана
и
капанът
да не се затвори?
(втори вариант)
За да се освободя от това положение, в което съм влязъл, има само един начин. Ако не, аз съм затворен. Щом аз съзная, че въпросът не е разрешен, аз ще изляза, но ако кажа, че въпросът е разрешен, светът е затворен за мене. Аз ще ви дам същия въпрос. Коя мишка, след като е хванала сиренето в един капан, е разрешила въпроса?
Било ли е време, да се извади сиренето от
капана
и
капанът
да не се затвори?
Следователно, който разрешава такъв именно философски въпрос, той е като мишката в капана. И тогава мишката трябва да се срещне с котарака. Даже питайте и смелия плъх, като му се отвори вратата на капана, да излезе навън, и той види един котарак насреща си, той вече не иска да излезе горкият навън от дупката. Сега ще знаете това. Да вземем и другия въпрос.
към втори вариант >>
Следователно, който разрешава такъв именно философски въпрос, той е като мишката в
капана
.
(втори вариант)
Ако не, аз съм затворен. Щом аз съзная, че въпросът не е разрешен, аз ще изляза, но ако кажа, че въпросът е разрешен, светът е затворен за мене. Аз ще ви дам същия въпрос. Коя мишка, след като е хванала сиренето в един капан, е разрешила въпроса? Било ли е време, да се извади сиренето от капана и капанът да не се затвори?
Следователно, който разрешава такъв именно философски въпрос, той е като мишката в
капана
.
И тогава мишката трябва да се срещне с котарака. Даже питайте и смелия плъх, като му се отвори вратата на капана, да излезе навън, и той види един котарак насреща си, той вече не иска да излезе горкият навън от дупката. Сега ще знаете това. Да вземем и другия въпрос. Някой казва: “Аз зная какъв е смисълът на живота.” Да разрешиш този въпрос или въпроса, крайния смисъл или цел на живота, щом разрешиш този въпрос, ти ще изчезнеш.
към втори вариант >>
Даже питайте и смелия плъх, като му се отвори вратата на
капана
, да излезе навън, и той види един котарак насреща си, той вече не иска да излезе горкият навън от дупката.
(втори вариант)
Аз ще ви дам същия въпрос. Коя мишка, след като е хванала сиренето в един капан, е разрешила въпроса? Било ли е време, да се извади сиренето от капана и капанът да не се затвори? Следователно, който разрешава такъв именно философски въпрос, той е като мишката в капана. И тогава мишката трябва да се срещне с котарака.
Даже питайте и смелия плъх, като му се отвори вратата на
капана
, да излезе навън, и той види един котарак насреща си, той вече не иска да излезе горкият навън от дупката.
Сега ще знаете това. Да вземем и другия въпрос. Някой казва: “Аз зная какъв е смисълът на живота.” Да разрешиш този въпрос или въпроса, крайния смисъл или цел на живота, щом разрешиш този въпрос, ти ще изчезнеш. Затова не го разрешавай. Нали всички хора искат да знаят защо трябва да ги обича някой.
към втори вариант >>
38.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
С лакомството си те са намерили
капана
– нищо повече.
Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност, за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство?
С лакомството си те са намерили
капана
– нищо повече.
След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
към беседата >>
Не само лакомията на животните води към
капана
, но всяка лоша постъпка на човека води към
капан
.
Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана – нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата.
Не само лакомията на животните води към
капана
, но всяка лоша постъпка на човека води към
капан
.
Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки. И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие.
към беседата >>
С лакомството си те са намерили
капана
.
(втори вариант)
Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство?
С лакомството си те са намерили
капана
.
Нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг.
към втори вариант >>
Не само лакомията на животните води към
капана
, но всяка лоша постъпка на човека води към
капан
.
(втори вариант)
Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана. Нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата.
Не само лакомията на животните води към
капана
, но всяка лоша постъпка на човека води към
капан
.
Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки. И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие.
към втори вариант >>
39.
Доброто оръжие
,
ООК
, София, 23.4.1930г.,
Капанът
седи с много хубаво сирене, не влиза вътре.
(втори вариант)
Тя млади хора изисква.“ Но все таки онези от вас, които са смели, ще погледнете, ще я употребите. Сега съгласни ли сте да ви кажа формулата? Или ще кажете: „По-добре такава беля да нямаме.“ Аз да ви кажа, няма да бъдете глупави. Аз имам един плъх възпитан, цяла култура е добил. По тавата сирене турям, не го яде.
Капанът
седи с много хубаво сирене, не влиза вътре.
Виждам го, по дърветата върви, слиза. По-напред орехи носеше, вдигаше шум. Сега сиренето турям, не го бута, учен е станал. Като ме види, заминава си. Казва: „Стараем се и ние.“ Този плъх не зная какво е разбрал, но е разбрал нещо.
към втори вариант >>
40.
Правилно разбиране / Правилно разбиране на живота
,
ООК
, София, 28.5.1930г.,
Виждаш една череша цъфнала, виждаш една череша окичена с плодове, виждаш и една череша с
окапани
листа зимно време.
(втори вариант)
Ако ти сега ще се измениш от онова, което иде отвън, утре пак ще дойде нещо друго отвън. Ако ти това, което сега мислиш и което ти се казва, не е установено, туй не е верую. Този процес на казване, то е процес на Битието, на развитието на нещата, както става, както Битието се проявява. То е проявление на Бога. Следователно в смесването проявлението на Бога с неговата същина, какво е той и как той се проявява.
Виждаш една череша цъфнала, виждаш една череша окичена с плодове, виждаш и една череша с
окапани
листа зимно време.
То са положения на черешата. Казваш, че се изменила черешата. Външно се е изменила, но вътрешно? При това тази череша през целия си живот няма да бъде една и съща. На всяка година ще има един лист повече, отколкото миналата година.
към втори вариант >>
41.
Форма и съдържание
,
ООК
, София, 9.7.1930г.,
Казва: „За тебе не искам да мисля.“ Но щом туря някой
капан
, веднага се изменя.
(втори вариант)
Този образ на дъската не е прав, има известен дисонанс. Брадата не е направена както трябва. Аз съм го създал това. Устата не са направени насвят. Тъй както са направени, има едно презрение, ни пет пари не дава, каквото и да направят другите.
Казва: „За тебе не искам да мисля.“ Но щом туря някой
капан
, веднага се изменя.
И на слепия ако туря една жена, и той ще прогледа. Всяка жена може да накара мъжа да прогледа. Вие ще вземете подигравка. Но така е. Онази истина, която кара хората да прогледат, е любовта.
към втори вариант >>
42.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 14.9.1930г.,
Ти се самозаблуждаваш като мишката, пред която е поставен
капан
с парченце пастърма.
В добрия живот ние се учим на изкуството да си тъчем дрехи, които ще ни служат в бъдеще. Дрехите, които носим сега, са изпокъсани. Често казват, че без грях не може. Това се дължи на лошото възпитание, че без грях не може. Аз поддържам, че може да се живее без грях.
Ти се самозаблуждаваш като мишката, пред която е поставен
капан
с парченце пастърма.
Скрита в дупката, под грижите и възпитанието на майка си, мишката излиза оттам и като вижда пастърмата, започва да си мисли, как да я извади от капана. Желанието й е добро, но като влезе в капана, тя вижда, че сметката й не излязла добра. Хората имат много несполуки в живота, защото постъпват неразумно като мишката. След това, те се запитват: Защо Бог създаде така света? – Светът крие в себе си всички възможности за хората.
към беседата >>
Скрита в дупката, под грижите и възпитанието на майка си, мишката излиза оттам и като вижда пастърмата, започва да си мисли, как да я извади от
капана
.
Дрехите, които носим сега, са изпокъсани. Често казват, че без грях не може. Това се дължи на лошото възпитание, че без грях не може. Аз поддържам, че може да се живее без грях. Ти се самозаблуждаваш като мишката, пред която е поставен капан с парченце пастърма.
Скрита в дупката, под грижите и възпитанието на майка си, мишката излиза оттам и като вижда пастърмата, започва да си мисли, как да я извади от
капана
.
Желанието й е добро, но като влезе в капана, тя вижда, че сметката й не излязла добра. Хората имат много несполуки в живота, защото постъпват неразумно като мишката. След това, те се запитват: Защо Бог създаде така света? – Светът крие в себе си всички възможности за хората. Те са дошли на земята да учат и да постигнат нещо.
към беседата >>
Желанието й е добро, но като влезе в
капана
, тя вижда, че сметката й не излязла добра.
Често казват, че без грях не може. Това се дължи на лошото възпитание, че без грях не може. Аз поддържам, че може да се живее без грях. Ти се самозаблуждаваш като мишката, пред която е поставен капан с парченце пастърма. Скрита в дупката, под грижите и възпитанието на майка си, мишката излиза оттам и като вижда пастърмата, започва да си мисли, как да я извади от капана.
Желанието й е добро, но като влезе в
капана
, тя вижда, че сметката й не излязла добра.
Хората имат много несполуки в живота, защото постъпват неразумно като мишката. След това, те се запитват: Защо Бог създаде така света? – Светът крие в себе си всички възможности за хората. Те са дошли на земята да учат и да постигнат нещо. Всеки човек има условия да постигне нещо, ако може да мисли право.
към беседата >>
43.
Съединителните нишки на живота
,
МОК
, София, 2.1.1931г.,
В труда има някакъв
капан
, а в забавлението няма нищо.
(втори вариант)
При малките деца, за да се освободите от техните несгоди на живота, понеже те си имат в невидимия свят връзки, това са забавления за тях. Но когато възрастният човек иска забавление, какво е неговото положение? Забавлението в дадения случай е една почивка на сериозната мисъл. Сериозна мисъл, значи човек с мотиката, усилен труд е това! Е, каква е разликата между едно забавление на ума и един сериозен труд на ума?
В труда има някакъв
капан
, а в забавлението няма нищо.
Запример забавление е, вземеш една книжка и с ножиците режеш, режеш, правиш си едно упражнение или вземеш някоя книжка и я късаш, късаш и това е забавление; или – едно листче или някое цветче, късаш го, късаш, забавляваш се. Но има един преходен период, който е от забавлението към работата. Вземеш ти хляба и по същия начин го начупваш на малки парчета, вземеш една паница, туриш хапките вътре, бръкнеш някъде, извадиш малко сирене, натрошиш и него вътре, забавляваш се; след това вземеш вряла вода, туриш малко вряла вода, залееш всичко, туриш и малко прясно масълце, така прясно краве масло, едва счукано, тогава вземеш една лъжица и започваш да свириш първото парче. Това забавление има нещо съществено; това, което ще извадиш от паницата, ще видиш дали твоята попара е хубаво направена и ще се произнесеш върху нея. Ако попарата е хубава, какво заключение ще извадите?
към втори вариант >>
44.
Няма да угаси
,
НБ
, София, 15.11.1931г.,
Знаел Господ какъв
капан
й крои този паяк - издигнала се една буря, че му развалила паяжината.
Сърцето ми трепти! Ето ти едно огледало да се видиш. Аз никога не съм виждал такова красиво лице! – Бих желала да дойда при теб, но Господ ми е заръчал като отивам да изпълня една Негова заръка, никъде да не се спирам, та като се върна, тогава ще се огледам в твоето огледало. – Бързай, колкото можеш, по-скоро да дойдеш, да се върнеш като си свършиш работата!
Знаел Господ какъв
капан
й крои този паяк - издигнала се една буря, че му развалила паяжината.
И мухата, като се върнала, не могла да намери паяка и огледалото му, и си казала: „веднъж в живота си реших да се огледам и не можах. Изгубих случая! " Затъжила се тя, че не могла да се огледа... И всички вие сега тъжите, че не можете да се огледате. По-добре е да не се оглеждате в паяковото огледало. Аз харесвам тази муха, че е свършила работата си, затова намирам, че мухата е много умна.
към беседата >>
45.
Непреодолимо желание
,
ООК
, София, 9.12.1931г.,
Когато младата мома хване ръката на момъка, той не пита, защо постъпва така - приятно му е; ако го хване грозна мома, веднага ще се замисли, да не му устройва някакъв
капан
.
Значи, докато бяхте млади, имахте кредит; като остаряхте съжалявате за младостта си. При старостта има по-голяма опасност. Ако не спазвате законите на старостта, ще се натъкнете на опасности; ако ги спазвате, ще се подмладите. Това значи, да имате правилни отношения към Бога. Лесно можеш да се подмладиш, но ако не допуснеш никаква отрицателна мисъл в ума си.
Когато младата мома хване ръката на момъка, той не пита, защо постъпва така - приятно му е; ако го хване грозна мома, веднага ще се замисли, да не му устройва някакъв
капан
.
Дали ще ви хване грозна, или красива мома, важно е да не се яви във вас някаква отрицателна мисъл, или отрицателно желание. Няма нищо лошо в хващането за ръка. Ако на съперника хванете ръката и той стане щедър, хващането на ръката е на място; ако жестокият смекчи сърцето си, хващането на ръката е на място. Вие ставате проводник на Божия Дух, Който работи в света. Вие можете да бъдете проводник на Духа не само чрез ръцете, но и чрез вашите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
46.
Бавни и бързи движения
,
МОК
, София, 8.1.1932г.,
Капане
, зацапване, такива работи да няма.Да бъде преписано много хубаво, и в съдържание, и в смисъл да е много хубаво.
(втори вариант)
Писмата трябва да бъдат добре сдъвкани. Написаното трябва да бъде разработено, че като го четете, че туй дете биберончето като туриш, много хубаво писмо. Питам: Вашите идеали такива ли са? Каквото и да е да го прекараш отгоре-отдолу, криво-ляво. Не, чисто трябва да бъде писмото.
Капане
, зацапване, такива работи да няма.Да бъде преписано много хубаво, и в съдържание, и в смисъл да е много хубаво.
Казва: Не струва такова писмо да му пишеш. Ти правиш пакост на себе си. Ти като напишеш едно хубаво писмо, допринасяш на себе си, ти се подигаш. Ако пиша хубаво писмо, аз го пиша най-първо за себе си. Майката яде най-първо за себе си, излишъкът, който остава, се набира в гърдите.
към втори вариант >>
47.
Свободата / Свобода
,
МОК
, София, 15.1.1932г.,
Ти се намираш в положението на мишка, затворена в
капан
.
Как ще се справи той с този юнак? С дилаф не може, с духане, също не може. Кой от вас се е борил с чашата, да знае, какво представя тя. Силна е чашата. Ако речеш да се бориш с нея, тя те захлупва, като капак, и ти оставаш отдолу.
Ти се намираш в положението на мишка, затворена в
капан
.
Някога съществувал един голям, силен плъх. Той се борил с всички плъхове и всякога излизал победител. Обикалял всички къщи, свободно се движел и задоволявал глада си. Случило се, че дето ходил, никъде не намерил ядене. Опитвал се да направи дупки, да се вмъкне, както по-рано, но не могъл – навсякъде било затворено.
към беседата >>
По едно време той видял един
капан
.
Някога съществувал един голям, силен плъх. Той се борил с всички плъхове и всякога излизал победител. Обикалял всички къщи, свободно се движел и задоволявал глада си. Случило се, че дето ходил, никъде не намерил ядене. Опитвал се да направи дупки, да се вмъкне, както по-рано, но не могъл – навсякъде било затворено.
По едно време той видял един
капан
.
Приближил се, помирисал, нещо го съблазнило, влязъл в капана. На кукичката висяло парче пастърма. Той захапал пастърмата и започнал да тегли. Каква изненада! Капанът се затворил, и той останал вътре.
към беседата >>
Приближил се, помирисал, нещо го съблазнило, влязъл в
капана
.
Той се борил с всички плъхове и всякога излизал победител. Обикалял всички къщи, свободно се движел и задоволявал глада си. Случило се, че дето ходил, никъде не намерил ядене. Опитвал се да направи дупки, да се вмъкне, както по-рано, но не могъл – навсякъде било затворено. По едно време той видял един капан.
Приближил се, помирисал, нещо го съблазнило, влязъл в
капана
.
На кукичката висяло парче пастърма. Той захапал пастърмата и започнал да тегли. Каква изненада! Капанът се затворил, и той останал вътре. Ужасен, плъхът започнал да гризе капана – разчитал на здравите си зъби, но се оказало, че всичко било от желязо.
към беседата >>
Капанът
се затворил, и той останал вътре.
По едно време той видял един капан. Приближил се, помирисал, нещо го съблазнило, влязъл в капана. На кукичката висяло парче пастърма. Той захапал пастърмата и започнал да тегли. Каква изненада!
Капанът
се затворил, и той останал вътре.
Ужасен, плъхът започнал да гризе капана – разчитал на здравите си зъби, но се оказало, че всичко било от желязо. Така прекарал той два-три дена, и най-после си казал: Дотук беше моето геройство. Оня, който направил капана, бил по-умен и по-голям юнак от мене. – Как ще излезе плъхът вън от капана? – Като научи свойството на огъня.
към беседата >>
Ужасен, плъхът започнал да гризе
капана
– разчитал на здравите си зъби, но се оказало, че всичко било от желязо.
Приближил се, помирисал, нещо го съблазнило, влязъл в капана. На кукичката висяло парче пастърма. Той захапал пастърмата и започнал да тегли. Каква изненада! Капанът се затворил, и той останал вътре.
Ужасен, плъхът започнал да гризе
капана
– разчитал на здравите си зъби, но се оказало, че всичко било от желязо.
Така прекарал той два-три дена, и най-после си казал: Дотук беше моето геройство. Оня, който направил капана, бил по-умен и по-голям юнак от мене. – Как ще излезе плъхът вън от капана? – Като научи свойството на огъня. Той знаеше свойството на тоягата, на духането, но до огъня още не беше стигнал.
към беседата >>
Оня, който направил
капана
, бил по-умен и по-голям юнак от мене.
Той захапал пастърмата и започнал да тегли. Каква изненада! Капанът се затворил, и той останал вътре. Ужасен, плъхът започнал да гризе капана – разчитал на здравите си зъби, но се оказало, че всичко било от желязо. Така прекарал той два-три дена, и най-после си казал: Дотук беше моето геройство.
Оня, който направил
капана
, бил по-умен и по-голям юнак от мене.
– Как ще излезе плъхът вън от капана? – Като научи свойството на огъня. Той знаеше свойството на тоягата, на духането, но до огъня още не беше стигнал. Всяко живо същество на земята воюва дотогава, докато се справи с неблагоприятните условия. Какви усилия направиха растенията, докато пробият твърдата материя и започнат да извличат от нея хранителни материали!
към беседата >>
– Как ще излезе плъхът вън от
капана
?
Каква изненада! Капанът се затворил, и той останал вътре. Ужасен, плъхът започнал да гризе капана – разчитал на здравите си зъби, но се оказало, че всичко било от желязо. Така прекарал той два-три дена, и най-после си казал: Дотук беше моето геройство. Оня, който направил капана, бил по-умен и по-голям юнак от мене.
– Как ще излезе плъхът вън от
капана
?
– Като научи свойството на огъня. Той знаеше свойството на тоягата, на духането, но до огъня още не беше стигнал. Всяко живо същество на земята воюва дотогава, докато се справи с неблагоприятните условия. Какви усилия направиха растенията, докато пробият твърдата материя и започнат да извличат от нея хранителни материали! Тяхната война беше химическа.
към беседата >>
Ти мязаш на човек в някой миши
капан
.
(втори вариант)
Сега казвате: С дилаф не може и с духало не може. Вие ще кажете: Парен каша духа. Не зная някой от вас дали се е борил с чашата. Много силни са чашите, като речеш да се бориш с нея, тя те похлупи. Щом речеш да направиш нещо с нея, тя като капак те захлупи и ти останеш отдолу.
Ти мязаш на човек в някой миши
капан
.
Аз наричам туй положение... Един от най-големите герои в света, който някога съществувал, той е бил един плъх, който победил всичките плъхове, по всичките къщи ходил. Обаче един ден огладнял, той вижда един капан вътре. Казва: Не съм ли ходил през толкоз къщи, през керемидите дупки съм направил. Гледа капана, има нещо за ядене. Влиза вътре, започва юнашки да потегля, затваря се в капана вътре.
към втори вариант >>
Обаче един ден огладнял, той вижда един
капан
вътре.
(втори вариант)
Не зная някой от вас дали се е борил с чашата. Много силни са чашите, като речеш да се бориш с нея, тя те похлупи. Щом речеш да направиш нещо с нея, тя като капак те захлупи и ти останеш отдолу. Ти мязаш на човек в някой миши капан. Аз наричам туй положение... Един от най-големите герои в света, който някога съществувал, той е бил един плъх, който победил всичките плъхове, по всичките къщи ходил.
Обаче един ден огладнял, той вижда един
капан
вътре.
Казва: Не съм ли ходил през толкоз къщи, през керемидите дупки съм направил. Гледа капана, има нещо за ядене. Влиза вътре, започва юнашки да потегля, затваря се в капана вътре. Гледа зъбите му са силни, да разяде стените, но желязо навсякъде. Ден, два, три, казва: Беше, чорук излезе тази работа.
към втори вариант >>
Гледа
капана
, има нещо за ядене.
(втори вариант)
Щом речеш да направиш нещо с нея, тя като капак те захлупи и ти останеш отдолу. Ти мязаш на човек в някой миши капан. Аз наричам туй положение... Един от най-големите герои в света, който някога съществувал, той е бил един плъх, който победил всичките плъхове, по всичките къщи ходил. Обаче един ден огладнял, той вижда един капан вътре. Казва: Не съм ли ходил през толкоз къщи, през керемидите дупки съм направил.
Гледа
капана
, има нещо за ядене.
Влиза вътре, започва юнашки да потегля, затваря се в капана вътре. Гледа зъбите му са силни, да разяде стените, но желязо навсякъде. Ден, два, три, казва: Беше, чорук излезе тази работа. Онзи, който направил капана, бил по-майстор от него, по-юнак. Питам сега: Как ще излезе из капана навън?
към втори вариант >>
Влиза вътре, започва юнашки да потегля, затваря се в
капана
вътре.
(втори вариант)
Ти мязаш на човек в някой миши капан. Аз наричам туй положение... Един от най-големите герои в света, който някога съществувал, той е бил един плъх, който победил всичките плъхове, по всичките къщи ходил. Обаче един ден огладнял, той вижда един капан вътре. Казва: Не съм ли ходил през толкоз къщи, през керемидите дупки съм направил. Гледа капана, има нещо за ядене.
Влиза вътре, започва юнашки да потегля, затваря се в
капана
вътре.
Гледа зъбите му са силни, да разяде стените, но желязо навсякъде. Ден, два, три, казва: Беше, чорук излезе тази работа. Онзи, който направил капана, бил по-майстор от него, по-юнак. Питам сега: Как ще излезе из капана навън? Какво трябваше да знае плъхът.
към втори вариант >>
Онзи, който направил
капана
, бил по-майстор от него, по-юнак.
(втори вариант)
Казва: Не съм ли ходил през толкоз къщи, през керемидите дупки съм направил. Гледа капана, има нещо за ядене. Влиза вътре, започва юнашки да потегля, затваря се в капана вътре. Гледа зъбите му са силни, да разяде стените, но желязо навсякъде. Ден, два, три, казва: Беше, чорук излезе тази работа.
Онзи, който направил
капана
, бил по-майстор от него, по-юнак.
Питам сега: Как ще излезе из капана навън? Какво трябваше да знае плъхът. Той беше изучил изкуството на тоягата, изкуството на духането, но липсваше на тоя плъх едно знание. Той не знаеше свойството на огъня. Тогава митологически може да ви обясня, как се зароди изкуството в растенията.
към втори вариант >>
Питам сега: Как ще излезе из
капана
навън?
(втори вариант)
Гледа капана, има нещо за ядене. Влиза вътре, започва юнашки да потегля, затваря се в капана вътре. Гледа зъбите му са силни, да разяде стените, но желязо навсякъде. Ден, два, три, казва: Беше, чорук излезе тази работа. Онзи, който направил капана, бил по-майстор от него, по-юнак.
Питам сега: Как ще излезе из
капана
навън?
Какво трябваше да знае плъхът. Той беше изучил изкуството на тоягата, изкуството на духането, но липсваше на тоя плъх едно знание. Той не знаеше свойството на огъня. Тогава митологически може да ви обясня, как се зароди изкуството в растенията. Когато срещнаха съпротивление, растенията воюваха в света.
към втори вариант >>
48.
Освободени
,
НБ
, София, 17.1.1932г.,
В
капана
щях да умра, сега като си ме освободил, пак ще умра, от глад.
Не събуждайте врага си преждевременно. Защото, ако ти събудиш своя враг, той иска като теб да живее. Понеже едно същество на крайните, охолни процеси не обича работа, то като се събуди, непременно ще те изяде, нищо повече. Не знаете ли онзи анекдот, дето един човек освободил един лъв; лъвът му обещал, че няма да му прави никаква пакост, ще му бъде признателен. Но след като го освободил, казва: "Обещах ти да не те изям, но какъв смисъл има разрешаването на такава задача?
В
капана
щях да умра, сега като си ме освободил, пак ще умра, от глад.
Поне като направи добро, направи го докрай, дай да те изям." Питам сега: има ли право човек да прави добро на един лъв, който е хванат в капан? Едни ще кажат, че има право, друга категория хора ще кажат, че няма. Може да направиш добро на лъва, може да освободиш лъва от капана, но ще му отрежеш ноктите, ще му извадиш зъбите. Ако той се съгласи да му извадиш зъбите - всичките; да му отрежеш ноктите, тогава отвори капана и го пусни. Но питам: кой лъв ще се съгласи да му отрежеш ноктите и да му извадиш зъбите?
към беседата >>
Поне като направи добро, направи го докрай, дай да те изям." Питам сега: има ли право човек да прави добро на един лъв, който е хванат в
капан
?
Защото, ако ти събудиш своя враг, той иска като теб да живее. Понеже едно същество на крайните, охолни процеси не обича работа, то като се събуди, непременно ще те изяде, нищо повече. Не знаете ли онзи анекдот, дето един човек освободил един лъв; лъвът му обещал, че няма да му прави никаква пакост, ще му бъде признателен. Но след като го освободил, казва: "Обещах ти да не те изям, но какъв смисъл има разрешаването на такава задача? В капана щях да умра, сега като си ме освободил, пак ще умра, от глад.
Поне като направи добро, направи го докрай, дай да те изям." Питам сега: има ли право човек да прави добро на един лъв, който е хванат в
капан
?
Едни ще кажат, че има право, друга категория хора ще кажат, че няма. Може да направиш добро на лъва, може да освободиш лъва от капана, но ще му отрежеш ноктите, ще му извадиш зъбите. Ако той се съгласи да му извадиш зъбите - всичките; да му отрежеш ноктите, тогава отвори капана и го пусни. Но питам: кой лъв ще се съгласи да му отрежеш ноктите и да му извадиш зъбите? Това са форми, алегории, които са вътре в живота.
към беседата >>
Може да направиш добро на лъва, може да освободиш лъва от
капана
, но ще му отрежеш ноктите, ще му извадиш зъбите.
Не знаете ли онзи анекдот, дето един човек освободил един лъв; лъвът му обещал, че няма да му прави никаква пакост, ще му бъде признателен. Но след като го освободил, казва: "Обещах ти да не те изям, но какъв смисъл има разрешаването на такава задача? В капана щях да умра, сега като си ме освободил, пак ще умра, от глад. Поне като направи добро, направи го докрай, дай да те изям." Питам сега: има ли право човек да прави добро на един лъв, който е хванат в капан? Едни ще кажат, че има право, друга категория хора ще кажат, че няма.
Може да направиш добро на лъва, може да освободиш лъва от
капана
, но ще му отрежеш ноктите, ще му извадиш зъбите.
Ако той се съгласи да му извадиш зъбите - всичките; да му отрежеш ноктите, тогава отвори капана и го пусни. Но питам: кой лъв ще се съгласи да му отрежеш ноктите и да му извадиш зъбите? Това са форми, алегории, които са вътре в живота. Имаме ние нещо, което ни мъчи. Всеки човек има безброй врагове, с които трябва да се справи.
към беседата >>
Ако той се съгласи да му извадиш зъбите - всичките; да му отрежеш ноктите, тогава отвори
капана
и го пусни.
Но след като го освободил, казва: "Обещах ти да не те изям, но какъв смисъл има разрешаването на такава задача? В капана щях да умра, сега като си ме освободил, пак ще умра, от глад. Поне като направи добро, направи го докрай, дай да те изям." Питам сега: има ли право човек да прави добро на един лъв, който е хванат в капан? Едни ще кажат, че има право, друга категория хора ще кажат, че няма. Може да направиш добро на лъва, може да освободиш лъва от капана, но ще му отрежеш ноктите, ще му извадиш зъбите.
Ако той се съгласи да му извадиш зъбите - всичките; да му отрежеш ноктите, тогава отвори
капана
и го пусни.
Но питам: кой лъв ще се съгласи да му отрежеш ноктите и да му извадиш зъбите? Това са форми, алегории, които са вътре в живота. Имаме ние нещо, което ни мъчи. Всеки човек има безброй врагове, с които трябва да се справи. Нещастието в живота, във всички негови форми, се дължи на тия врагове, които са разумни.
към беседата >>
49.
Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота)
,
ООК
, София, 20.4.1932г.,
Няма да мине много време, и твоите студенти ще ти устроят някакъв
капан
.
Вие се колебаете, да приемете, или да не приемете тая мисъл. Щом се колебаете в Божественото, съдбата ви, вместо да се подобри, ще се влоши. Ти си виден професор, занимаваш се с велики работи, но дойде ти една малка мисъл, да направиш едно малко добро. Казваш: Не е време сега да се отклонявам, да правя малки добрини. Щом се откажеш от тая малка мисъл, ти ще платиш скъпо.
Няма да мине много време, и твоите студенти ще ти устроят някакъв
капан
.
Докато излезеш от тоя капан, ще изгубиш много време. После ще съжаляваш, че не си направил малкото добро. Оплакваш се, че някой не постъпва с тебе добре. - Възможно е, но запита ли се, как постъпваш ти с другите хора. Дръжте следната мярка в себе си: искаш ли хората да постъпват добре с тебе, и ти постъпвай добре с тях.
към беседата >>
Докато излезеш от тоя
капан
, ще изгубиш много време.
Щом се колебаете в Божественото, съдбата ви, вместо да се подобри, ще се влоши. Ти си виден професор, занимаваш се с велики работи, но дойде ти една малка мисъл, да направиш едно малко добро. Казваш: Не е време сега да се отклонявам, да правя малки добрини. Щом се откажеш от тая малка мисъл, ти ще платиш скъпо. Няма да мине много време, и твоите студенти ще ти устроят някакъв капан.
Докато излезеш от тоя
капан
, ще изгубиш много време.
После ще съжаляваш, че не си направил малкото добро. Оплакваш се, че някой не постъпва с тебе добре. - Възможно е, но запита ли се, как постъпваш ти с другите хора. Дръжте следната мярка в себе си: искаш ли хората да постъпват добре с тебе, и ти постъпвай добре с тях. Не прилагаш ли тая мярка, разбиранията ти ще бъдат криви.
към беседата >>
50.
Доброто семе
,
ИБ
,
БС
, София, 21.4.1932г.,
Ако човек е богат, за да развива своите добродетели, за да услужва на своите ближни, е Добро, но ако богатството е спънка за неговото Добро, то се превръща в един
капан
.
Това, разбира се, зависи от неговите чувства. Има случаи, когато някоя идея, някое чувство се налага на човек, без самият той да иска; една празна мисъл или чувство могат да го занимават дълги години и да не дават място на нищо възвишено и благородно в него. Например, на някой човек му се иска да стане богат и той от сутрин до вечер мисли само за това – събира, събира пари, с дни и със седмици мисли, че ще разполага с богатство, от което да яде, но изведнъж Невидимият свят го задига. Не че желанието на човек да бъде богат е лошо – човек трябва да бъде богат, но трябва в права посока да търси своето богатство. Той трябва да има богатство, което никой не може да му отнеме.
Ако човек е богат, за да развива своите добродетели, за да услужва на своите ближни, е Добро, но ако богатството е спънка за неговото Добро, то се превръща в един
капан
.
Например, ако говорите в една стая, вашата реч не се чува отвън; ако се молите в една златна къща, вашата молитва ще стигне до златния таван, но няма да отиде при Бога. Ако вашата мисъл не е гореща и ако вашето сърце не е горещо, тази молитва не е силна. Във всяка молитва съзнанието трябва да бъде много будно, а това, за което молите, трябва да бъде за вас необходимост. Писанието казва: „Всичко, каквото поискате, да ви бъде! ” Това, което искаш в молитвата си, трябва да бъде най-същественото, най-важното, а пък другото самò по себе си ще дойде.
към беседата >>
51.
Трите свята
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.8.1932г.,
Сега трябва да се направи вътрешен превод, какво означава
капането
на крушите в човешката мисъл.
Да свършиш тия четири факултета, това подразбира да работиш, да се трудиш, а не да стоиш под крушата и да чакаш някой плод да падне направо в устата ти. Мнозина чакат да излезе вятър, да разтърси крушата, та плодът ѝ да падне пред тях. Те искат да постигнат нещо без усилия. Ако се качим на крушата, може да си откъснем една–две круши. Обаче, ако я разтърсим, могат да паднат всичките круши.
Сега трябва да се направи вътрешен превод, какво означава
капането
на крушите в човешката мисъл.
Трябва да се направи вътрешен, а не външен превод. Външните процеси имат различен произход от вътрешните. Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешния свят. Когато човек огладнее, той трябва да отиде при крушата, да си откъсне една круша, да я разгледа, да ѝ се порадва и след това да я изяде. После ще благодари на Бога за крушата и за това, че е направил връзка с нея.
към беседата >>
52.
Положителното и отрицателното
,
МОК
, София, 23.12.1932г.,
Онзи, на когото линията на носа е вдлъбната, ще те покани у дома си, ще те нагости и в това време ще ти постави
капан
.
Някой нос е вдлъбнат, друг изправен, трети – вирнат нагоре. Когато линията на носа е вдлъбната, там действат отрицателните сили на природата. Ако линията е изпъкнала, там действат положителните сили на природата. Ако линията на носа е права, положителните и отрицателните сили на природата се преплитат. Онзи, на когото линията на носа е изпъкнала, като го обидят и накърнят интересите му, той взима тояга, нож или пушка и направо се разправя с човека.
Онзи, на когото линията на носа е вдлъбната, ще те покани у дома си, ще те нагости и в това време ще ти постави
капан
.
Понеже се чувствува слаб, той си служи с хитрост. Това са два различни характера, с различни прояви. Първият е положителен тип; той има повече воля и сила, но по-малко ум. Вторият тип е отрицателен; физически е по-слаб, но по ум по-силен. Това са обяснения, които ви се виждат несъществени и питате, какво отношение имат те към живота.
към беседата >>
Да, с дърво той няма да те бие; с револвер няма да те стреля, но ще те покани у дома си, ще те нахрани и напои и там ще ти устрои
капан
.
Вторият тип е отрицателен; физически е по-слаб, но по ум по-силен. Това са обяснения, които ви се виждат несъществени и питате, какво отношение имат те към живота. Казвам: Нещастието на хората се дължи на неразбиране на своето естество. Те не разбират естеството и на ония, с които имат отношения. Казваш за някого: Този човек е разложен, нищо не може да ми направи.
Да, с дърво той няма да те бие; с револвер няма да те стреля, но ще те покани у дома си, ще те нахрани и напои и там ще ти устрои
капан
.
Той постъпва като онзи евреин, който изиграл своя съсед – българин. Намислил българина да си направи една малка къща, според средствата си – от две стаи и кухня. Евреинът му казал: Слушай, приятелю, по-добре си направи двуетажна къща: в единия етаж ще живееш ти, а другия ще даваш под наем. – Нямам средства. – Аз ще ти услужа.
към беседата >>
Онзи, на който носът е вдлъбнат, той ще тури някакъв
капан
, някое въже, ще те повика, ще те угости и след туй ще те върже.
(втори вариант)
Този, който е по-изпъкнал, действат положителните, а който е прав - има преплитане на деятелността между положителните и отрицателните сили. на деятелността на човешкото съзнание. Какви са намеренията на човек, който има изпъкнал нос, какви ще бъдат неговите намерения? Какви ще бъдат намеренията на онзи, на който носът е изпъкнал? Щом интересите се накърнят, той ще вземе пушка или някоя голяма сопа и ще дойде и ще те варди, и ще се разправя с тебе.
Онзи, на който носът е вдлъбнат, той ще тури някакъв
капан
, някое въже, ще те повика, ще те угости и след туй ще те върже.
Методите, които ще употребят двата, са различни. Единият усеща, че е слаб, ще употреби ума. Значи тия типове отрицателните са по- хитри. Положителните имат повече воля и сила, но толкоз ум нямат. Те някой път отварят война и ги бият.
към втори вариант >>
53.
И проводи ги
,
НБ
, София, 12.2.1933г.,
Ти не ни говори за хората, за техните
капани
, за техните котки и кучета, ние знаем това.“ Когато аз говоря за плъховете, разбирам, когато ние говорим за природата, без да я разбираме, ние мязаме на плъховете, но когато разбираме природата, ние мязаме на разумните хора.
Поне в аналите на човешката история – от най-далечното минало и досега, нямаме такъв пример. Не само на земята, но и на другите светове. Но хайде да не говоря за другите светове, да говоря само за земята. Другото е най-отвлечена философия и ако говоря за нея, това ще бъде малко ненамясто. Един учен плъх започнал да говори на другите плъхове как хората се хранят, как живеят, как си градят къщи, но другият плъх му казал: „Не ни говори за неща, от които ние не се ползваме, но ни говори как да градим нашите дупки – това е важно за нас.
Ти не ни говори за хората, за техните
капани
, за техните котки и кучета, ние знаем това.“ Когато аз говоря за плъховете, разбирам, когато ние говорим за природата, без да я разбираме, ние мязаме на плъховете, но когато разбираме природата, ние мязаме на разумните хора.
Защото всички живи същества, както и животните, при някои случаи са много умни – имат добри, хубави прояви, но при някои случаи те са много глупави. Запример някога вие можете да научите една котка на различни фокуси, можете да я научите да върши каквото искате, даже може на два крака като човек да носи на табла кафе, но пуснеш ли ѝ една мишка и таблата ще хвръкне, и всичко ще хвръкне. Тя не е надделяла на своя инстинкт за мишката. Мишката за нея е много по-важна, отколкото кафето с таблата. Тя казва: „Ти с кафето можеш да почакаш, но тази мишка сега я хванах, тя не чака.“ Вие ще кажете: „Какво от това?
към беседата >>
Не ни говори за хора-та, за техните
капани
, за техните котки и кучета, ние знаем това.” Когато ние говорим за природата, без да я разбираме, ние приличаме на плъховете, но когато разбираме природата, ние приличаме на разумните хора.
(втори вариант)
Не само на земята, но и на другите светове. Но сега няма да говоря за другите светове, а само за земята. Другото е отвлечена философия и не й е мястото тук. Един учен плъх започнал да обяснява на другите плъхове, как хората се хранят, как живеят, как си градят къщи, но те му казали: “Не ни говори за неща, които не ни ползват. Посъветвай ни как да изградим нашите дупки - то е по-важно за нас.
Не ни говори за хора-та, за техните
капани
, за техните котки и кучета, ние знаем това.” Когато ние говорим за природата, без да я разбираме, ние приличаме на плъховете, но когато разбираме природата, ние приличаме на разумните хора.
Защото всички живи същества в някои случаи са много умни, имат добри прояви, но в други случаи са много глупави. Например, вие може да научите една котка на различни фокуси, можете да я научите и на два крака да стои, да носи табла с кафе, но пуснеш ли й една мишка и таблата ще хвръкне и всичко ще хвръкне. Тя не е надделяла своя инстинкт за мишката. Мишката за нея е много по-важна, отколкото кафето на таблата. Казвам: Когато вие пропущате една истина и се занимавате с мишките, вие приличате на тази котка Когато носите една табла, т.е.
към втори вариант >>
54.
Слушайте разумното
,
ООК
, София, 19.4.1933г.,
Когато мишката се насочва към
капана
, тя се ръководи от желанието да си хапне малко пастърма.
Когато се приближава към кошарата, вълкът иска само едно, да задоволи желанието си да яде; за последствията той не мисли. – Защо? – Защото чувствата и желанията взимат надмощие в него, а мисълта не работи. Когато лисицата се приближава към курника, тя не мисли за последствията. Нейното желание е да хване една кокошка и да я изяде.
Когато мишката се насочва към
капана
, тя се ръководи от желанието да си хапне малко пастърма.
Щом се затвори капанът, мишката започва да мисли. Мърдането на муцунката показва, че тя вече мисли. Тя си казва: „Какво стана? Имах толкова хубаво желание, а излезе нещо неочаквано. Какво да правя сега?
към беседата >>
Щом се затвори
капанът
, мишката започва да мисли.
– Защо? – Защото чувствата и желанията взимат надмощие в него, а мисълта не работи. Когато лисицата се приближава към курника, тя не мисли за последствията. Нейното желание е да хване една кокошка и да я изяде. Когато мишката се насочва към капана, тя се ръководи от желанието да си хапне малко пастърма.
Щом се затвори
капанът
, мишката започва да мисли.
Мърдането на муцунката показва, че тя вече мисли. Тя си казва: „Какво стана? Имах толкова хубаво желание, а излезе нещо неочаквано. Какво да правя сега? “ Хората се смеят на вълка, на лисицата, на мишката, но и те имат подобни желания.
към беседата >>
Щом попадне в
капана
, тогава започва да мисли.
“ Хората се смеят на вълка, на лисицата, на мишката, но и те имат подобни желания. Сега аз не искам да ви сравнявам с вълка, лисицата и мишката. Ако ви сравнявам, това значи да се връщаме назад, в далечното минало. Обаче аз искам да обърна вниманието ви на онези желания във вас, които могат да ви поставят в положението на вълка, лисицата и мишката. Докато желанието води човека, той не мисли.
Щом попадне в
капана
, тогава започва да мисли.
Преди да действа, преди да реализира известно желание, човек трябва да се запита: „Искам ли да играя ролята на вълка? Искам ли да играя ролята на лисицата? Искам ли да играя ролята на мишката? Не искам“. - Щом не искаш, първо трябва да мислиш, после – да действаш.
към беседата >>
Лисицата, като се приближи при един курник или мишката, като се приближи при някой
капан
или при някой сандък, то е едно желание, но какви ще бъдат последствията, никак не мисли.
(втори вариант)
Под животинско състояние разбирам едно животинско разбиране, дето чувствата са играли най-важната роля, не мисълта. Едно животно никога не мисли за последствията. Един вълк, като дойде в кошарата, не мисли за последствията. Той мисли как да вземе една овца. То е желание у него.
Лисицата, като се приближи при един курник или мишката, като се приближи при някой
капан
или при някой сандък, то е едно желание, но какви ще бъдат последствията, никак не мисли.
Като се затвори капана, тогава мисли. Някой път можете да вземете някой капан, Да видите как мисли мишката в капана. Мърда муцуната, а това е вече мислене. Казва: „Как стана туй? Какво аз желаех и какво ми дойде до главата.“ Не може да си даде никакъв отчет.
към втори вариант >>
Като се затвори
капана
, тогава мисли.
(втори вариант)
Едно животно никога не мисли за последствията. Един вълк, като дойде в кошарата, не мисли за последствията. Той мисли как да вземе една овца. То е желание у него. Лисицата, като се приближи при един курник или мишката, като се приближи при някой капан или при някой сандък, то е едно желание, но какви ще бъдат последствията, никак не мисли.
Като се затвори
капана
, тогава мисли.
Някой път можете да вземете някой капан, Да видите как мисли мишката в капана. Мърда муцуната, а това е вече мислене. Казва: „Как стана туй? Какво аз желаех и какво ми дойде до главата.“ Не може да си даде никакъв отчет. Желанието беше отлично, такова хубаво желание да не се постигне!
към втори вариант >>
Някой път можете да вземете някой
капан
, Да видите как мисли мишката в
капана
.
(втори вариант)
Един вълк, като дойде в кошарата, не мисли за последствията. Той мисли как да вземе една овца. То е желание у него. Лисицата, като се приближи при един курник или мишката, като се приближи при някой капан или при някой сандък, то е едно желание, но какви ще бъдат последствията, никак не мисли. Като се затвори капана, тогава мисли.
Някой път можете да вземете някой
капан
, Да видите как мисли мишката в
капана
.
Мърда муцуната, а това е вече мислене. Казва: „Как стана туй? Какво аз желаех и какво ми дойде до главата.“ Не може да си даде никакъв отчет. Желанието беше отлично, такова хубаво желание да не се постигне! Някой път се смеем на мишките, на лисиците, на вълците, но във всички вас има такива желания.
към втори вариант >>
55.
Законът на ограничението и законът на свободата
,
ООК
, София, 7.6.1933г.,
Един лъв бил хванат в един
капан
и седял цял ден гладен.
(втори вариант)
Те са детински доказателства. Да ви приспя в магнетичен сън и да ви туря в илюзии, но като се събудите, няма да ги имате. Абсолютна свобода е да се радваш на свободата на един човек, когото срещнеш. Човек, който е свободен, от него всичко може да очакваш, а пък човек, който не е свободен, от него нищо не може да очакваш. Щом ти освободиш един звяр, той ще ти се отплати.
Един лъв бил хванат в един
капан
и седял цял ден гладен.
– „Ще ти бъда признателен цял живот, ще си изменя естеството, ти бъди уверен, че ще ти бъда признателен.“ Човекът го пуснал. Лъвът си разтърсил козината и казал: „Аз нямам време, ще умра, каква полза, че си ме освободил? Човекът се намерил в чудо и казал: „Ще питаме трима души и ако те кажат, че за направеното добро няма признателност, ще ме изядеш.“ Срещнали старо куче, питали го има ли признателност за направеното добро. То казало: „Не, едно време бях младо и като остарях, господарят ме натири.“ Намерили един стар кон и го попитали има ли признателност за направено едно добро? Конят казал: „Няма, аз когато бях млад кон, господарят се грижеше за мене, а сега, като остарях, ме натири.“ Оставало още един свидетел.
към втори вариант >>
За да разбера тази работа, трябва да схвана как седи въпросът.“ Човекът казал: „Аз направих услуга на лъва.“ Лисицата казала: „Не ви разбирам, как беше турен кракът в
капана
?
(втори вариант)
Човекът се намерил в чудо и казал: „Ще питаме трима души и ако те кажат, че за направеното добро няма признателност, ще ме изядеш.“ Срещнали старо куче, питали го има ли признателност за направеното добро. То казало: „Не, едно време бях младо и като остарях, господарят ме натири.“ Намерили един стар кон и го попитали има ли признателност за направено едно добро? Конят казал: „Няма, аз когато бях млад кон, господарят се грижеше за мене, а сега, като остарях, ме натири.“ Оставало още един свидетел. Срещнали лисицата, на пътя и я попитали: „Какво ще кажеш за направеното добро, има ли признателност? “ Лисицата казала: „Не ви разбирам въпроса, какво искате да кажете.
За да разбера тази работа, трябва да схвана как седи въпросът.“ Човекът казал: „Аз направих услуга на лъва.“ Лисицата казала: „Не ви разбирам, как беше турен кракът в
капана
?
“ Лъвът показал и турил крака в капана. Затворили капана и лисицата казала на човека: „Глупако, върви си по работата. Този лъв да си е отварял очите.“ Не освобождавай злото, което е затворено в тебе. Дръж го там, нека седи затворено.
към втори вариант >>
“ Лъвът показал и турил крака в
капана
.
(втори вариант)
То казало: „Не, едно време бях младо и като остарях, господарят ме натири.“ Намерили един стар кон и го попитали има ли признателност за направено едно добро? Конят казал: „Няма, аз когато бях млад кон, господарят се грижеше за мене, а сега, като остарях, ме натири.“ Оставало още един свидетел. Срещнали лисицата, на пътя и я попитали: „Какво ще кажеш за направеното добро, има ли признателност? “ Лисицата казала: „Не ви разбирам въпроса, какво искате да кажете. За да разбера тази работа, трябва да схвана как седи въпросът.“ Човекът казал: „Аз направих услуга на лъва.“ Лисицата казала: „Не ви разбирам, как беше турен кракът в капана?
“ Лъвът показал и турил крака в
капана
.
Затворили капана и лисицата казала на човека: „Глупако, върви си по работата. Този лъв да си е отварял очите.“ Не освобождавай злото, което е затворено в тебе. Дръж го там, нека седи затворено. Щом освободиш това зло, то най-първо тебе ще те повреди.
към втори вариант >>
Затворили
капана
и лисицата казала на човека: „Глупако, върви си по работата.
(втори вариант)
Конят казал: „Няма, аз когато бях млад кон, господарят се грижеше за мене, а сега, като остарях, ме натири.“ Оставало още един свидетел. Срещнали лисицата, на пътя и я попитали: „Какво ще кажеш за направеното добро, има ли признателност? “ Лисицата казала: „Не ви разбирам въпроса, какво искате да кажете. За да разбера тази работа, трябва да схвана как седи въпросът.“ Човекът казал: „Аз направих услуга на лъва.“ Лисицата казала: „Не ви разбирам, как беше турен кракът в капана? “ Лъвът показал и турил крака в капана.
Затворили
капана
и лисицата казала на човека: „Глупако, върви си по работата.
Този лъв да си е отварял очите.“ Не освобождавай злото, което е затворено в тебе. Дръж го там, нека седи затворено. Щом освободиш това зло, то най-първо тебе ще те повреди. Трябва да мислите разумно.
към втори вариант >>
56.
Мъдростта съгради
,
НБ
, София, 9.7.1933г.,
Нашата грешка е като онази мишка, която влиза в един модерен
капан
с малко пастърма.
Има неща по-важни. Имаш велика цел в света, за която днешните малки страдания не са в състояние да се сравнят с онова, което те чака. Казвате: „Трябва да се откажем от сегашния живот.“ Опасността не е да се откажеш от сегашния живот. Ние се отказваме от бъдещия живот. Ние жертваме великото бъдеще заради временни работи.
Нашата грешка е като онази мишка, която влиза в един модерен
капан
с малко пастърма.
Тя, като вижда пастърмата, казва: „Какво чудо! “ Обикаля капана и казва: „Аз не може ли да взема туй, то е едно благо, нещо хубаво.“ Казва една стара мишка, по-опитна: „Хубаво е, но пази се. Аз съм изучавала – казва – наоколо – мишката.“ Мислите ли, че тази мишка ще може да извади тази пастърма от капана навън? Мислите ли, че в съвременния живот вие може да разрешите този въпрос? Но нашият живот е разрешен.
към беседата >>
“ Обикаля
капана
и казва: „Аз не може ли да взема туй, то е едно благо, нещо хубаво.“ Казва една стара мишка, по-опитна: „Хубаво е, но пази се.
Казвате: „Трябва да се откажем от сегашния живот.“ Опасността не е да се откажеш от сегашния живот. Ние се отказваме от бъдещия живот. Ние жертваме великото бъдеще заради временни работи. Нашата грешка е като онази мишка, която влиза в един модерен капан с малко пастърма. Тя, като вижда пастърмата, казва: „Какво чудо!
“ Обикаля
капана
и казва: „Аз не може ли да взема туй, то е едно благо, нещо хубаво.“ Казва една стара мишка, по-опитна: „Хубаво е, но пази се.
Аз съм изучавала – казва – наоколо – мишката.“ Мислите ли, че тази мишка ще може да извади тази пастърма от капана навън? Мислите ли, че в съвременния живот вие може да разрешите този въпрос? Но нашият живот е разрешен. Ние не разрешаваме великото бъдеще. Други са, които разрешават въпроса заради нас.
към беседата >>
Аз съм изучавала – казва – наоколо – мишката.“ Мислите ли, че тази мишка ще може да извади тази пастърма от
капана
навън?
Ние се отказваме от бъдещия живот. Ние жертваме великото бъдеще заради временни работи. Нашата грешка е като онази мишка, която влиза в един модерен капан с малко пастърма. Тя, като вижда пастърмата, казва: „Какво чудо! “ Обикаля капана и казва: „Аз не може ли да взема туй, то е едно благо, нещо хубаво.“ Казва една стара мишка, по-опитна: „Хубаво е, но пази се.
Аз съм изучавала – казва – наоколо – мишката.“ Мислите ли, че тази мишка ще може да извади тази пастърма от
капана
навън?
Мислите ли, че в съвременния живот вие може да разрешите този въпрос? Но нашият живот е разрешен. Ние не разрешаваме великото бъдеще. Други са, които разрешават въпроса заради нас. Ние в света сме в един университет, в който трябва да учим.
към беседата >>
Нашата грешка е, като на онази мишка, която влиза в един модерен
капан
с малко пастърма.
(втори вариант)
Днешните малки страдания не могат да се сравнят с онова, което те чака. Казваш: Трябва да се откажем от сегашния живот. Не е въпрос да се откажеш от сегашния живот. Ти се отказваш от бъдещия живот. Ти жертваш великото бъдеще заради временни работи.
Нашата грешка е, като на онази мишка, която влиза в един модерен
капан
с малко пастърма.
Като вижда пастърмата мишката казва: Какво чудо! Тя обикаля капана и казва: Не мога ли да си взема това парче, то е едно благо, нещо хубаво е. Една стара, по-опитна мишка й казва: Хубаво е, но се пази. Аз съм изучавала това чудо. Мислите ли, че мишката ще може да извади пастърмата от капана навън?
към втори вариант >>
Тя обикаля
капана
и казва: Не мога ли да си взема това парче, то е едно благо, нещо хубаво е.
(втори вариант)
Не е въпрос да се откажеш от сегашния живот. Ти се отказваш от бъдещия живот. Ти жертваш великото бъдеще заради временни работи. Нашата грешка е, като на онази мишка, която влиза в един модерен капан с малко пастърма. Като вижда пастърмата мишката казва: Какво чудо!
Тя обикаля
капана
и казва: Не мога ли да си взема това парче, то е едно благо, нещо хубаво е.
Една стара, по-опитна мишка й казва: Хубаво е, но се пази. Аз съм изучавала това чудо. Мислите ли, че мишката ще може да извади пастърмата от капана навън? Мислите ли, че съвременният живот може да разреши ред вълнуващи въпроси? Нашият живот е разрешен.
към втори вариант >>
Мислите ли, че мишката ще може да извади пастърмата от
капана
навън?
(втори вариант)
Нашата грешка е, като на онази мишка, която влиза в един модерен капан с малко пастърма. Като вижда пастърмата мишката казва: Какво чудо! Тя обикаля капана и казва: Не мога ли да си взема това парче, то е едно благо, нещо хубаво е. Една стара, по-опитна мишка й казва: Хубаво е, но се пази. Аз съм изучавала това чудо.
Мислите ли, че мишката ще може да извади пастърмата от
капана
навън?
Мислите ли, че съвременният живот може да разреши ред вълнуващи въпроси? Нашият живот е разрешен. Ние не разрешаваме великото бъдеще. Други са, които разрешават въпроса заради нас. В света ние сме като в университет, в който трябва да учим.
към втори вариант >>
57.
Две правила
,
УС
, София, 17.12.1933г.,
Събират се 400-500 души и коментират помежду си: Да не мисли този да ни опитва, да не е това някой
капан
?
Той не знае какво нещо е обич. Верующият човек има особени качества. Той е делови човек. Работи. Този английски лорд има мнозина длъжници. Дал в английските вестници обявление -в този и този ден, час и минута всички негови длъжници да дойдат - ще им прости дълговете.
Събират се 400-500 души и коментират помежду си: Да не мисли този да ни опитва, да не е това някой
капан
?
И така коментират, съмняват се, приказват. Само един беден човек, също длъжник, отвън пита: Тук ли е лордът или не? Той влиза вътре и затваря вратата, а колебаещите се ще чакат отвън. Като англичанин лордът е точен, изважда си часовника и казва: Има още три минути, има още две минути, още една минута. И след това казва на бедния: Твоите дългове са простени.
към беседата >>
58.
Освободеният роб
,
НБ
, София, 17.12.1933г.,
Мечката ще каже: „Ние се различаваме по това, че човешкият ум е малко по-развит от моя.“ Тя знае, че може да ѝ направиш някакъв
капан
.
И ти не трябва да гледаш, но дай на човека. Като го срещнеш, погледни го. Срещнеш кон или мечка, погледни го направо в очите. Ти ще почувствуваш. Мечката, като те види, ще си състави едно понятие за тебе; и ти ще си съставиш едно понятие за [нея].
Мечката ще каже: „Ние се различаваме по това, че човешкият ум е малко по-развит от моя.“ Тя знае, че може да ѝ направиш някакъв
капан
.
Тя ще бърза да се справи с тебе. Даже и най-лошата мечка като я срещнеш, ако знаеш как да постъпиш с нея, ако минеш от лявата или от дясната ѝ страна, ще имаш два различни резултата. Който не вярва, нека направи един опит. Ако прекараш мечката от дясната [си] страна, ще мине, без да те закачи. Ако ти се отделиш от дясната страна, от дясната линия на ръката ти мине, тя нищо няма да ти каже, но ако я оставиш да мине край лявата ти страна, тя ще се разправи с тебе.
към беседата >>
59.
Възвишеното в човека
,
ООК
, София, 18.4.1934г.,
Той е следующия: Дяволът се отличава по това: Във всичките
капани
, които дяволът прави, той гледа да тикне тебе, а той да остане вън от
капана
.
Той е весел. Като те срещне светията, ти казваш: „Загазихме! “ Той казва: „Никак не си загазил. По много добър път вървиш.“ Ти му казваш: „Обзел ме е дяволът.“ Светията ще ти каже: „Той, дяволът сам се е оплел.“ В света съществува един закон.
Той е следующия: Дяволът се отличава по това: Във всичките
капани
, които дяволът прави, той гледа да тикне тебе, а той да остане вън от
капана
.
Ти ядеш, хапката в капана, тебе ще те съдят, ще те затворят, а той избягва. Та като уповаваш на Бога, то като се изложиш на известно изкушение и Господ ви хване в капана и тебе и дявола и тогава ти си се избавил от злото, ти ще се освободиш от дявола. И веднага дявола хванат, то всичките ви работи ще се оправят и в търговия и пр. И ако работите ви не вървят, дяволът не се е хванал във вашия капан. Ти казваш: „Аз съм лош човек.“ Не се е хванал в капана дяволът с тебе заедно.
към беседата >>
Ти ядеш, хапката в
капана
, тебе ще те съдят, ще те затворят, а той избягва.
Като те срещне светията, ти казваш: „Загазихме! “ Той казва: „Никак не си загазил. По много добър път вървиш.“ Ти му казваш: „Обзел ме е дяволът.“ Светията ще ти каже: „Той, дяволът сам се е оплел.“ В света съществува един закон. Той е следующия: Дяволът се отличава по това: Във всичките капани, които дяволът прави, той гледа да тикне тебе, а той да остане вън от капана.
Ти ядеш, хапката в
капана
, тебе ще те съдят, ще те затворят, а той избягва.
Та като уповаваш на Бога, то като се изложиш на известно изкушение и Господ ви хване в капана и тебе и дявола и тогава ти си се избавил от злото, ти ще се освободиш от дявола. И веднага дявола хванат, то всичките ви работи ще се оправят и в търговия и пр. И ако работите ви не вървят, дяволът не се е хванал във вашия капан. Ти казваш: „Аз съм лош човек.“ Не се е хванал в капана дяволът с тебе заедно. Казваш: „Не ми върви.“ Не се е хванал дяволът в капана.
към беседата >>
Та като уповаваш на Бога, то като се изложиш на известно изкушение и Господ ви хване в
капана
и тебе и дявола и тогава ти си се избавил от злото, ти ще се освободиш от дявола.
“ Той казва: „Никак не си загазил. По много добър път вървиш.“ Ти му казваш: „Обзел ме е дяволът.“ Светията ще ти каже: „Той, дяволът сам се е оплел.“ В света съществува един закон. Той е следующия: Дяволът се отличава по това: Във всичките капани, които дяволът прави, той гледа да тикне тебе, а той да остане вън от капана. Ти ядеш, хапката в капана, тебе ще те съдят, ще те затворят, а той избягва.
Та като уповаваш на Бога, то като се изложиш на известно изкушение и Господ ви хване в
капана
и тебе и дявола и тогава ти си се избавил от злото, ти ще се освободиш от дявола.
И веднага дявола хванат, то всичките ви работи ще се оправят и в търговия и пр. И ако работите ви не вървят, дяволът не се е хванал във вашия капан. Ти казваш: „Аз съм лош човек.“ Не се е хванал в капана дяволът с тебе заедно. Казваш: „Не ми върви.“ Не се е хванал дяволът в капана. Щом се хване в капана, ще ти върви вече.
към беседата >>
И ако работите ви не вървят, дяволът не се е хванал във вашия
капан
.
В света съществува един закон. Той е следующия: Дяволът се отличава по това: Във всичките капани, които дяволът прави, той гледа да тикне тебе, а той да остане вън от капана. Ти ядеш, хапката в капана, тебе ще те съдят, ще те затворят, а той избягва. Та като уповаваш на Бога, то като се изложиш на известно изкушение и Господ ви хване в капана и тебе и дявола и тогава ти си се избавил от злото, ти ще се освободиш от дявола. И веднага дявола хванат, то всичките ви работи ще се оправят и в търговия и пр.
И ако работите ви не вървят, дяволът не се е хванал във вашия
капан
.
Ти казваш: „Аз съм лош човек.“ Не се е хванал в капана дяволът с тебе заедно. Казваш: „Не ми върви.“ Не се е хванал дяволът в капана. Щом се хване в капана, ще ти върви вече. Носете тогава една детинска вяра: Бог е, Който царува. Каквото и да стане в света, обръщайте си ума към Бога.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз съм лош човек.“ Не се е хванал в
капана
дяволът с тебе заедно.
Той е следующия: Дяволът се отличава по това: Във всичките капани, които дяволът прави, той гледа да тикне тебе, а той да остане вън от капана. Ти ядеш, хапката в капана, тебе ще те съдят, ще те затворят, а той избягва. Та като уповаваш на Бога, то като се изложиш на известно изкушение и Господ ви хване в капана и тебе и дявола и тогава ти си се избавил от злото, ти ще се освободиш от дявола. И веднага дявола хванат, то всичките ви работи ще се оправят и в търговия и пр. И ако работите ви не вървят, дяволът не се е хванал във вашия капан.
Ти казваш: „Аз съм лош човек.“ Не се е хванал в
капана
дяволът с тебе заедно.
Казваш: „Не ми върви.“ Не се е хванал дяволът в капана. Щом се хване в капана, ще ти върви вече. Носете тогава една детинска вяра: Бог е, Който царува. Каквото и да стане в света, обръщайте си ума към Бога. Боли те нещо, спри се и кажи си: „За добро е това.
към беседата >>
Казваш: „Не ми върви.“ Не се е хванал дяволът в
капана
.
Ти ядеш, хапката в капана, тебе ще те съдят, ще те затворят, а той избягва. Та като уповаваш на Бога, то като се изложиш на известно изкушение и Господ ви хване в капана и тебе и дявола и тогава ти си се избавил от злото, ти ще се освободиш от дявола. И веднага дявола хванат, то всичките ви работи ще се оправят и в търговия и пр. И ако работите ви не вървят, дяволът не се е хванал във вашия капан. Ти казваш: „Аз съм лош човек.“ Не се е хванал в капана дяволът с тебе заедно.
Казваш: „Не ми върви.“ Не се е хванал дяволът в
капана
.
Щом се хване в капана, ще ти върви вече. Носете тогава една детинска вяра: Бог е, Който царува. Каквото и да стане в света, обръщайте си ума към Бога. Боли те нещо, спри се и кажи си: „За добро е това. Аз не го знам, но е за добро.“ Някой ще каже: „Но как е за добро!
към беседата >>
Щом се хване в
капана
, ще ти върви вече.
Та като уповаваш на Бога, то като се изложиш на известно изкушение и Господ ви хване в капана и тебе и дявола и тогава ти си се избавил от злото, ти ще се освободиш от дявола. И веднага дявола хванат, то всичките ви работи ще се оправят и в търговия и пр. И ако работите ви не вървят, дяволът не се е хванал във вашия капан. Ти казваш: „Аз съм лош човек.“ Не се е хванал в капана дяволът с тебе заедно. Казваш: „Не ми върви.“ Не се е хванал дяволът в капана.
Щом се хване в
капана
, ще ти върви вече.
Носете тогава една детинска вяра: Бог е, Който царува. Каквото и да стане в света, обръщайте си ума към Бога. Боли те нещо, спри се и кажи си: „За добро е това. Аз не го знам, но е за добро.“ Някой ще каже: „Но как е за добро! “ – Ти не го знаеш, но е за добро.
към беседата >>
Той иска да те бутне в
капана
.
Каквото и да стане в света, обръщайте си ума към Бога. Боли те нещо, спри се и кажи си: „За добро е това. Аз не го знам, но е за добро.“ Някой ще каже: „Но как е за добро! “ – Ти не го знаеш, но е за добро. И да не е за добро, ти кажи: „За добро е.“ Докато те мами дяволът, и ти го мами.
Той иска да те бутне в
капана
.
Хвани го за ръката, вкарай го в капана и кажи: „И двама сме вътре.“ А пък вие сега искате всякога ., не зная как да кажа, ние много обичаме дяволът. След като се хване в капана, ние от голяма обич, отворим вратата от капана и казваме: „Хайде, ти си върви, а пък аз ще остана за тебе.“ Много сме щедри. Дяволът ти казва: „Много ти благодаря.“ И си заминава. Изобщо правилото е: Нито един дявол в света, не е хванат в капана. Все се хващат хората.
към беседата >>
Хвани го за ръката, вкарай го в
капана
и кажи: „И двама сме вътре.“ А пък вие сега искате всякога ., не зная как да кажа, ние много обичаме дяволът.
Боли те нещо, спри се и кажи си: „За добро е това. Аз не го знам, но е за добро.“ Някой ще каже: „Но как е за добро! “ – Ти не го знаеш, но е за добро. И да не е за добро, ти кажи: „За добро е.“ Докато те мами дяволът, и ти го мами. Той иска да те бутне в капана.
Хвани го за ръката, вкарай го в
капана
и кажи: „И двама сме вътре.“ А пък вие сега искате всякога ., не зная как да кажа, ние много обичаме дяволът.
След като се хване в капана, ние от голяма обич, отворим вратата от капана и казваме: „Хайде, ти си върви, а пък аз ще остана за тебе.“ Много сме щедри. Дяволът ти казва: „Много ти благодаря.“ И си заминава. Изобщо правилото е: Нито един дявол в света, не е хванат в капана. Все се хващат хората. Не отваряй капана и не пущай дявола!
към беседата >>
След като се хване в
капана
, ние от голяма обич, отворим вратата от
капана
и казваме: „Хайде, ти си върви, а пък аз ще остана за тебе.“ Много сме щедри.
Аз не го знам, но е за добро.“ Някой ще каже: „Но как е за добро! “ – Ти не го знаеш, но е за добро. И да не е за добро, ти кажи: „За добро е.“ Докато те мами дяволът, и ти го мами. Той иска да те бутне в капана. Хвани го за ръката, вкарай го в капана и кажи: „И двама сме вътре.“ А пък вие сега искате всякога ., не зная как да кажа, ние много обичаме дяволът.
След като се хване в
капана
, ние от голяма обич, отворим вратата от
капана
и казваме: „Хайде, ти си върви, а пък аз ще остана за тебе.“ Много сме щедри.
Дяволът ти казва: „Много ти благодаря.“ И си заминава. Изобщо правилото е: Нито един дявол в света, не е хванат в капана. Все се хващат хората. Не отваряй капана и не пущай дявола! Кажи му: „Много те обичам.
към беседата >>
Изобщо правилото е: Нито един дявол в света, не е хванат в
капана
.
И да не е за добро, ти кажи: „За добро е.“ Докато те мами дяволът, и ти го мами. Той иска да те бутне в капана. Хвани го за ръката, вкарай го в капана и кажи: „И двама сме вътре.“ А пък вие сега искате всякога ., не зная как да кажа, ние много обичаме дяволът. След като се хване в капана, ние от голяма обич, отворим вратата от капана и казваме: „Хайде, ти си върви, а пък аз ще остана за тебе.“ Много сме щедри. Дяволът ти казва: „Много ти благодаря.“ И си заминава.
Изобщо правилото е: Нито един дявол в света, не е хванат в
капана
.
Все се хващат хората. Не отваряй капана и не пущай дявола! Кажи му: „Много те обичам. Като те хванах, по-любовно ще се поразговорим, тук в капана.“ Аз виждам сега, вашите дяволи се смеят, но аз имам един дявол, който постоянно плаче. Вашите се смеят, а пък моят дявол плаче.
към беседата >>
Не отваряй
капана
и не пущай дявола!
Хвани го за ръката, вкарай го в капана и кажи: „И двама сме вътре.“ А пък вие сега искате всякога ., не зная как да кажа, ние много обичаме дяволът. След като се хване в капана, ние от голяма обич, отворим вратата от капана и казваме: „Хайде, ти си върви, а пък аз ще остана за тебе.“ Много сме щедри. Дяволът ти казва: „Много ти благодаря.“ И си заминава. Изобщо правилото е: Нито един дявол в света, не е хванат в капана. Все се хващат хората.
Не отваряй
капана
и не пущай дявола!
Кажи му: „Много те обичам. Като те хванах, по-любовно ще се поразговорим, тук в капана.“ Аз виждам сега, вашите дяволи се смеят, но аз имам един дявол, който постоянно плаче. Вашите се смеят, а пък моят дявол плаче. Та често, моят дявол ми казва: „Виж онези дяволи как се радват, а пък аз плача постоянно.“ Аз казвам: „Те се радват, а пък ти ще плачеш.“ Нека да поплаче малко и вашият дявол. Докато вашият дявол се радва, вие ще плачете.
към беседата >>
Като те хванах, по-любовно ще се поразговорим, тук в
капана
.“ Аз виждам сега, вашите дяволи се смеят, но аз имам един дявол, който постоянно плаче.
Дяволът ти казва: „Много ти благодаря.“ И си заминава. Изобщо правилото е: Нито един дявол в света, не е хванат в капана. Все се хващат хората. Не отваряй капана и не пущай дявола! Кажи му: „Много те обичам.
Като те хванах, по-любовно ще се поразговорим, тук в
капана
.“ Аз виждам сега, вашите дяволи се смеят, но аз имам един дявол, който постоянно плаче.
Вашите се смеят, а пък моят дявол плаче. Та често, моят дявол ми казва: „Виж онези дяволи как се радват, а пък аз плача постоянно.“ Аз казвам: „Те се радват, а пък ти ще плачеш.“ Нека да поплаче малко и вашият дявол. Докато вашият дявол се радва, вие ще плачете. Когато дяволът почне да плаче, вие ще се радвате. По-добре е да си замените ролите: той да плаче, а вие да се радвате.
към беседата >>
60.
Три възгледа
,
НБ
, София, 22.4.1934г.,
Та някой път нашите пчелари им турят
капани
да ги хващат.
Те са уредили социалния въпрос. Когато искат да си направят работници, те ги хранят със специална храна; когато искат да си направят царица, хранят я със специална храна; когато искат да си направят търтеи, хранят ги със специална храна. Те са вегетарианци, свирци, те са 400, някой път се увеличават до 1000. Понеже те са се шишкави, излизат вън да си поиграят и пак наново влизат. Та някой път работниците, като настане една бедна година, обират ги.
Та някой път нашите пчелари им турят
капани
да ги хващат.
Казвам: Защо ги хващате да ги измъчвате? Те са много добри. Когато има бръмбари, става работата. Пчелите си имат специфична храна, с която хранят царицата. Царицата върши най-голямата работа в кошера.
към беседата >>
61.
Числото 153
,
НБ
, София, 13.5.1934г.,
Защото, зад красотата ако не седи една разумна сила – разумността, добротата, тази красота е една уловка, това е един
капан
, в който може всеки да пострада.
Рибата е емблема на християнството. Само човек, който разбира естеството на рибите, може да победи всички мъчнотии в живота. Ако ти не разбираш живота на рибите, винаги ще те следват нещастия. Затова, който иска да бъде щастлив, трябва да се занимава малко с риболовство. Трябва да се занимава с риболовство не тъй, както се занимава една дама, която е красива.
Защото, зад красотата ако не седи една разумна сила – разумността, добротата, тази красота е една уловка, това е един
капан
, в който може всеки да пострада.
А красотата, зад която седи разумността, добротата, то е благословение да срещне човек такава една красива жена. Няма по-голямо благословение да срещне някой такава красива жена. А няма и по-голямо нещастие да те срещне една жена без тези добродетели. Тя е една мечка с мечета. Сега, разбира се, не трябва да се обидите, защото, ако се обидите, ако една сестра от вас се обиди, ще ме накарате да мисля, че сте от неразумните.
към беседата >>
62.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
Какво ще каже мишката, когато се намери в един
капан
?
Ако срещнете жена, която е много натруфена, добре облечена, ще кажете, че иска да се хареса на мъжете. Ако срещнете такъв мъж, ще кажете, че иска да се харесва на жените. За онзи, който не обръща внимание на външността си, ще кажете, че е вглъбен повече в себе си, интересува се повече от духовни въпроси, отколкото от светски. Каквито обяснения да давате за причините на нещата, те са относителни, а не абсолютни. Никой не знае истината, дълбоката причина за явленията в живота или за проявите на хората.
Какво ще каже мишката, когато се намери в един
капан
?
Трябва ли да мисли, че домакинът на къщата се е погрижил за нея и закачил в капана парче кашкавал да си хапне? Каквото и да мисли мишката, положението ѝ е страшно. Домакинът на къщата ще извади капана вън от стаята и ще го предаде на стражаря – своята котка. Тя ще извади мишката от капана, ще разследва престъплението ѝ и ще я предаде в участъка – своя стомах. След кратко време мишката изчезва.
към беседата >>
Трябва ли да мисли, че домакинът на къщата се е погрижил за нея и закачил в
капана
парче кашкавал да си хапне?
Ако срещнете такъв мъж, ще кажете, че иска да се харесва на жените. За онзи, който не обръща внимание на външността си, ще кажете, че е вглъбен повече в себе си, интересува се повече от духовни въпроси, отколкото от светски. Каквито обяснения да давате за причините на нещата, те са относителни, а не абсолютни. Никой не знае истината, дълбоката причина за явленията в живота или за проявите на хората. Какво ще каже мишката, когато се намери в един капан?
Трябва ли да мисли, че домакинът на къщата се е погрижил за нея и закачил в
капана
парче кашкавал да си хапне?
Каквото и да мисли мишката, положението ѝ е страшно. Домакинът на къщата ще извади капана вън от стаята и ще го предаде на стражаря – своята котка. Тя ще извади мишката от капана, ще разследва престъплението ѝ и ще я предаде в участъка – своя стомах. След кратко време мишката изчезва. Ако е съзнателна и разумна, тя ще разбере, че когато домакинът закачил парче кашкавал в капана, никак не се е ръководил от някакви хуманни чувства, да даде храна на мишката.
към беседата >>
Домакинът на къщата ще извади
капана
вън от стаята и ще го предаде на стражаря – своята котка.
Каквито обяснения да давате за причините на нещата, те са относителни, а не абсолютни. Никой не знае истината, дълбоката причина за явленията в живота или за проявите на хората. Какво ще каже мишката, когато се намери в един капан? Трябва ли да мисли, че домакинът на къщата се е погрижил за нея и закачил в капана парче кашкавал да си хапне? Каквото и да мисли мишката, положението ѝ е страшно.
Домакинът на къщата ще извади
капана
вън от стаята и ще го предаде на стражаря – своята котка.
Тя ще извади мишката от капана, ще разследва престъплението ѝ и ще я предаде в участъка – своя стомах. След кратко време мишката изчезва. Ако е съзнателна и разумна, тя ще разбере, че когато домакинът закачил парче кашкавал в капана, никак не се е ръководил от някакви хуманни чувства, да даде храна на мишката. Като дойдем до относителната реалност, виждаме, че и там съществуват различни категории относителности. Тази е причината, поради която нещата мъчно се разбират.
към беседата >>
Тя ще извади мишката от
капана
, ще разследва престъплението ѝ и ще я предаде в участъка – своя стомах.
Никой не знае истината, дълбоката причина за явленията в живота или за проявите на хората. Какво ще каже мишката, когато се намери в един капан? Трябва ли да мисли, че домакинът на къщата се е погрижил за нея и закачил в капана парче кашкавал да си хапне? Каквото и да мисли мишката, положението ѝ е страшно. Домакинът на къщата ще извади капана вън от стаята и ще го предаде на стражаря – своята котка.
Тя ще извади мишката от
капана
, ще разследва престъплението ѝ и ще я предаде в участъка – своя стомах.
След кратко време мишката изчезва. Ако е съзнателна и разумна, тя ще разбере, че когато домакинът закачил парче кашкавал в капана, никак не се е ръководил от някакви хуманни чувства, да даде храна на мишката. Като дойдем до относителната реалност, виждаме, че и там съществуват различни категории относителности. Тази е причината, поради която нещата мъчно се разбират. За пример, ако се спрем върху въпроса за морала, мъчно може да се каже кое е морално и кое не.
към беседата >>
Ако е съзнателна и разумна, тя ще разбере, че когато домакинът закачил парче кашкавал в
капана
, никак не се е ръководил от някакви хуманни чувства, да даде храна на мишката.
Трябва ли да мисли, че домакинът на къщата се е погрижил за нея и закачил в капана парче кашкавал да си хапне? Каквото и да мисли мишката, положението ѝ е страшно. Домакинът на къщата ще извади капана вън от стаята и ще го предаде на стражаря – своята котка. Тя ще извади мишката от капана, ще разследва престъплението ѝ и ще я предаде в участъка – своя стомах. След кратко време мишката изчезва.
Ако е съзнателна и разумна, тя ще разбере, че когато домакинът закачил парче кашкавал в
капана
, никак не се е ръководил от някакви хуманни чувства, да даде храна на мишката.
Като дойдем до относителната реалност, виждаме, че и там съществуват различни категории относителности. Тази е причината, поради която нещата мъчно се разбират. За пример, ако се спрем върху въпроса за морала, мъчно може да се каже кое е морално и кое не. Моралът е ръководно начало в живота. Той е форма, която постоянно се мени.
към беседата >>
Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един
капан
, миши
капан
, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение.
(втори вариант)
Единият ще каже, че трябва човек, за да бъде праведен, нека ходи малко оцапан. Защото, ако се носиш много спретнато и се труфиш, това е погрешка. Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница. Тя не се облякла за себе си, тя търси някого с дрехите си да го привлече. И може да се направи едно сравнение.
Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един
капан
, миши
капан
, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение.
Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи? “ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега! “ И той се спре. Съдът застава, мишката влиза в капана. Стражарят я хваща за шията и я занася в участъка вътре.
към втори вариант >>
Съдът застава, мишката влиза в
капана
.
(втори вариант)
И може да се направи едно сравнение. Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един капан, миши капан, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение. Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи? “ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега! “ И той се спре.
Съдът застава, мишката влиза в
капана
.
Стражарят я хваща за шията и я занася в участъка вътре. Та всичкото приличие, което съществува в относителната реалност на нещата, има много подразделения. Сега мъчно е по някой път да се обяснят някои неща, да станат ясни на човека, върху които почива този морал, който се проповядва. Кой е морален и кой не е? Моралът е едно ръководство в живота.
към втори вариант >>
63.
Придобиване и задържане / Да се добие и задържи богатството
,
УС
, София, 31.3.1935г.,
И след като ми говори три часа, аз не му казвам за
капан
: „Защо за пет минути седя три часа?
(втори вариант)
Поне имайте туй търпение. Тук имаше в София един тенекеджия, аз го наричам бърборко. Един ден той идва при мене, там в 66. Аз излизам вънка, казвам: „Работа имам.“ „Моля, моля, ще бъдете тъй добри да ме изслушате само за пет минути, и бързам.“ Казвам: „Ще имате пет минути.“ Пращам го в стаята си, сяда той и почва да ми говори. И аз си турих всичкото търпение да слушам петте минути кога ще минат.
И след като ми говори три часа, аз не му казвам за
капан
: „Защо за пет минути седя три часа?
“ И след три часа прозя се той, това–онова. Рекох: „Имате ли още нещо? Хайде сега да излезем на разходка.“ Хубаво опитах търпението си. Та ми цитира от Писанието, та ми проповядва. И аз с всичкото внимание учих философия.
към втори вариант >>
64.
Най-голямото изкуство
,
ООК
, София, 17.4.1935г.,
Аз съм дошла за нещо." Казвам й: „Аз ще ти дам една задача да разрешиш, да видим как ще я разрешиш." Турям
капана
, турям малко кашкавал вътре за ядене, искам да видя къде иска да учи, вън или вътре в
капана
.
Не е дошла да се научи нещо, но търси нещо за хапване. Ще направи някоя пакост. Питам тая мишка: „За какво си дошла? " Тя се крие под масата отдолу, влиза навсякъде, качва се. Тя казва: „Имам си известни възгледи.
Аз съм дошла за нещо." Казвам й: „Аз ще ти дам една задача да разрешиш, да видим как ще я разрешиш." Турям
капана
, турям малко кашкавал вътре за ядене, искам да видя къде иска да учи, вън или вътре в
капана
.
И тази сутрин слушам, че тя свири вътре като онзи виртуоз, мъчи се да пробие капана и да излезе навън. И като бута тия телове в капана, образуват се тонове, но дисхармонично. и казвам: „Тоя цигулар не взема вярно тоновете." Казвам: „Едва сега започваш, не свириш добре. Какво правиш? " Тя ми казва: „Свиря на тая китара вътре." Казвам й: „Така не се свири на китара.
към беседата >>
И тази сутрин слушам, че тя свири вътре като онзи виртуоз, мъчи се да пробие
капана
и да излезе навън.
Ще направи някоя пакост. Питам тая мишка: „За какво си дошла? " Тя се крие под масата отдолу, влиза навсякъде, качва се. Тя казва: „Имам си известни възгледи. Аз съм дошла за нещо." Казвам й: „Аз ще ти дам една задача да разрешиш, да видим как ще я разрешиш." Турям капана, турям малко кашкавал вътре за ядене, искам да видя къде иска да учи, вън или вътре в капана.
И тази сутрин слушам, че тя свири вътре като онзи виртуоз, мъчи се да пробие
капана
и да излезе навън.
И като бута тия телове в капана, образуват се тонове, но дисхармонично. и казвам: „Тоя цигулар не взема вярно тоновете." Казвам: „Едва сега започваш, не свириш добре. Какво правиш? " Тя ми казва: „Свиря на тая китара вътре." Казвам й: „Така не се свири на китара. Не трябваше да влизаш в това училище вътре.
към беседата >>
И като бута тия телове в
капана
, образуват се тонове, но дисхармонично.
Питам тая мишка: „За какво си дошла? " Тя се крие под масата отдолу, влиза навсякъде, качва се. Тя казва: „Имам си известни възгледи. Аз съм дошла за нещо." Казвам й: „Аз ще ти дам една задача да разрешиш, да видим как ще я разрешиш." Турям капана, турям малко кашкавал вътре за ядене, искам да видя къде иска да учи, вън или вътре в капана. И тази сутрин слушам, че тя свири вътре като онзи виртуоз, мъчи се да пробие капана и да излезе навън.
И като бута тия телове в
капана
, образуват се тонове, но дисхармонично.
и казвам: „Тоя цигулар не взема вярно тоновете." Казвам: „Едва сега започваш, не свириш добре. Какво правиш? " Тя ми казва: „Свиря на тая китара вътре." Казвам й: „Така не се свири на китара. Не трябваше да влизаш в това училище вътре. Тоя кашкавал вътре не трябваше да те съблазнява.
към беседата >>
Не знаеш ли, че този, който е направил тоя
капан
, той не иска да влизат мишките в
капана
, да не ходят и да смущават домовете, а да живеят вън в широкия свят?
и казвам: „Тоя цигулар не взема вярно тоновете." Казвам: „Едва сега започваш, не свириш добре. Какво правиш? " Тя ми казва: „Свиря на тая китара вътре." Казвам й: „Така не се свири на китара. Не трябваше да влизаш в това училище вътре. Тоя кашкавал вътре не трябваше да те съблазнява.
Не знаеш ли, че този, който е направил тоя
капан
, той не иска да влизат мишките в
капана
, да не ходят и да смущават домовете, а да живеят вън в широкия свят?
И откъде се взе в тебе тоя навик да влизаш в къщите, да изгризваш това-онова, книги, дрехи, сирене, сладко, да гризеш копринените дрехи на някоя млада булка? " Мишката казва: „От деди и прадеди съм наследила това." Казвам, точно така и хората разсъждават, казват: „Унаследено." Няма нищо унаследено. Това, което направите, ставате наследник на него, не че от баща си, от дядо си сте го наследили. Това, което сам направите, само това имате право да наследите, а пък едно чуждо нещо, което друг е направил, не можете да го наследите.
към беседата >>
65.
Двата вида пеене
,
МОК
, София, 3.1.1936г.,
Ако направиш
капан
с едно психическо число, ти сам ще паднеш в
капана
.
“ Като удари, рече: „Ех, много боли“. Защото всяка мисъл, която може да се проектира във вас, [ще ви засегне]. Проявите на психическия свят са малко особени. Вие имате понятие за количествените числа. Едно психическо число има малко по-други свойства.
Ако направиш
капан
с едно психическо число, ти сам ще паднеш в
капана
.
Пръв ти ще отидеш в капана, който си го турил. Казвате: „Как може тъй? “ Мисля, в Казанлъшко, явила се мечка. Един направил мечи капан, казва: „Ще хвана тази мечка, дето яде; телета, волове тя ми открадна“.
към беседата >>
Пръв ти ще отидеш в
капана
, който си го турил.
Защото всяка мисъл, която може да се проектира във вас, [ще ви засегне]. Проявите на психическия свят са малко особени. Вие имате понятие за количествените числа. Едно психическо число има малко по-други свойства. Ако направиш капан с едно психическо число, ти сам ще паднеш в капана.
Пръв ти ще отидеш в
капана
, който си го турил.
Казвате: „Как може тъй? “ Мисля, в Казанлъшко, явила се мечка. Един направил мечи капан, казва: „Ще хвана тази мечка, дето яде; телета, волове тя ми открадна“. Турил капана дето мечката минава.
към беседата >>
Един направил мечи
капан
, казва: „Ще хвана тази мечка, дето яде; телета, волове тя ми открадна“.
Ако направиш капан с едно психическо число, ти сам ще паднеш в капана. Пръв ти ще отидеш в капана, който си го турил. Казвате: „Как може тъй? “ Мисля, в Казанлъшко, явила се мечка.
Един направил мечи
капан
, казва: „Ще хвана тази мечка, дето яде; телета, волове тя ми открадна“.
Турил капана дето мечката минава. На другия ден неговото магаре се хванало в капана. Той иде отдалеч и казва: „Хванала се мечката, сега ще щ кажа“. Отива, неговото магаре се хванало. Във всичките работи вие виждате лошите последствия.
към беседата >>
Турил
капана
дето мечката минава.
Пръв ти ще отидеш в капана, който си го турил. Казвате: „Как може тъй? “ Мисля, в Казанлъшко, явила се мечка. Един направил мечи капан, казва: „Ще хвана тази мечка, дето яде; телета, волове тя ми открадна“.
Турил
капана
дето мечката минава.
На другия ден неговото магаре се хванало в капана. Той иде отдалеч и казва: „Хванала се мечката, сега ще щ кажа“. Отива, неговото магаре се хванало. Във всичките работи вие виждате лошите последствия. Тях ги наричате наследствени черти.
към беседата >>
На другия ден неговото магаре се хванало в
капана
.
Казвате: „Как може тъй? “ Мисля, в Казанлъшко, явила се мечка. Един направил мечи капан, казва: „Ще хвана тази мечка, дето яде; телета, волове тя ми открадна“. Турил капана дето мечката минава.
На другия ден неговото магаре се хванало в
капана
.
Той иде отдалеч и казва: „Хванала се мечката, сега ще щ кажа“. Отива, неговото магаре се хванало. Във всичките работи вие виждате лошите последствия. Тях ги наричате наследствени черти. Всяко нещо, което направиш – и зло, и добро – се връща при тебе.
към беседата >>
Пък в този духовен затвор и
капани
има.
Сега пък дошъл, не мисли нищо. Той си намислил да кръшне някъде, да се освободи. Самоубийството, например, е един начин да излезеш от затвора. Понеже тялото е затвор. Казва: „Да пробия дупка отнякъде, да изляза из тая дупка навън“.
Пък в този духовен затвор и
капани
има.
През която и дупка да излезеш, в някой капан ще влезеш. Там е по-лошо, отколкото в затвора. Отдето можеш да пробиеш дупка, се един капан е турен. Излезеш от затвора, влезеш в десет пъти по-лошо място, отколкото в затвора. Затуй пише: „Не излизай от затвора“.
към беседата >>
През която и дупка да излезеш, в някой
капан
ще влезеш.
Той си намислил да кръшне някъде, да се освободи. Самоубийството, например, е един начин да излезеш от затвора. Понеже тялото е затвор. Казва: „Да пробия дупка отнякъде, да изляза из тая дупка навън“. Пък в този духовен затвор и капани има.
През която и дупка да излезеш, в някой
капан
ще влезеш.
Там е по-лошо, отколкото в затвора. Отдето можеш да пробиеш дупка, се един капан е турен. Излезеш от затвора, влезеш в десет пъти по-лошо място, отколкото в затвора. Затуй пише: „Не излизай от затвора“. Защото, ако излезете, десет пъти по-лошо ще бъде.
към беседата >>
Отдето можеш да пробиеш дупка, се един
капан
е турен.
Понеже тялото е затвор. Казва: „Да пробия дупка отнякъде, да изляза из тая дупка навън“. Пък в този духовен затвор и капани има. През която и дупка да излезеш, в някой капан ще влезеш. Там е по-лошо, отколкото в затвора.
Отдето можеш да пробиеш дупка, се един
капан
е турен.
Излезеш от затвора, влезеш в десет пъти по-лошо място, отколкото в затвора. Затуй пише: „Не излизай от затвора“. Защото, ако излезете, десет пъти по-лошо ще бъде. „Не излизай из затвора“. – „Какво да правя?
към беседата >>
66.
Не съдете по лице
,
НБ
, София, 12.1.1936г.,
Един ден започва да се върти около хората, отива тук-там и попада на един
капан
, в който е закачена малко пастърмица.
Човек трябва да знае какво е неговото предназначение на земята и да може да се ползува от това. Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте много богати, но живеете в голяма беднотия. Като ви гледам, виждам, че сте заобиколени от щастие, но в себе си се считате нещастни. В това отношение вий мязате на мишката. Докато мишката е в полето, тя свободно си ходи, яде си, диша си чист въздух.
Един ден започва да се върти около хората, отива тук-там и попада на един
капан
, в който е закачена малко пастърмица.
Тя подушва тази пастърмица и започва да изследва капана, започва да души, приятно ѝ е и си казва: Да мога да взема това парче пастърмица, ще си уредя живота. После тя се качва на капана, започва да го изследва, прави си научните изследвания и мисли, че е много учена, като няма пред вид, че този, който е направил капана, е много по-умен от нея. След това наблюдавам каква е психологията на мишката. Като се хване в капана, тя започва да движи муцунката си, да стърже пръчките на капана, да се качва нагоре, надолу, иска да излезе и си казва: Тази работа не излезе, както мислех. Пастърмицата седи до нея, но тя вече не я поглежда.
към беседата >>
Тя подушва тази пастърмица и започва да изследва
капана
, започва да души, приятно ѝ е и си казва: Да мога да взема това парче пастърмица, ще си уредя живота.
Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте много богати, но живеете в голяма беднотия. Като ви гледам, виждам, че сте заобиколени от щастие, но в себе си се считате нещастни. В това отношение вий мязате на мишката. Докато мишката е в полето, тя свободно си ходи, яде си, диша си чист въздух. Един ден започва да се върти около хората, отива тук-там и попада на един капан, в който е закачена малко пастърмица.
Тя подушва тази пастърмица и започва да изследва
капана
, започва да души, приятно ѝ е и си казва: Да мога да взема това парче пастърмица, ще си уредя живота.
После тя се качва на капана, започва да го изследва, прави си научните изследвания и мисли, че е много учена, като няма пред вид, че този, който е направил капана, е много по-умен от нея. След това наблюдавам каква е психологията на мишката. Като се хване в капана, тя започва да движи муцунката си, да стърже пръчките на капана, да се качва нагоре, надолу, иска да излезе и си казва: Тази работа не излезе, както мислех. Пастърмицата седи до нея, но тя вече не я поглежда. Казва мишката: Изгубих вече свободата си.
към беседата >>
После тя се качва на
капана
, започва да го изследва, прави си научните изследвания и мисли, че е много учена, като няма пред вид, че този, който е направил
капана
, е много по-умен от нея.
Като ви гледам, виждам, че сте заобиколени от щастие, но в себе си се считате нещастни. В това отношение вий мязате на мишката. Докато мишката е в полето, тя свободно си ходи, яде си, диша си чист въздух. Един ден започва да се върти около хората, отива тук-там и попада на един капан, в който е закачена малко пастърмица. Тя подушва тази пастърмица и започва да изследва капана, започва да души, приятно ѝ е и си казва: Да мога да взема това парче пастърмица, ще си уредя живота.
После тя се качва на
капана
, започва да го изследва, прави си научните изследвания и мисли, че е много учена, като няма пред вид, че този, който е направил
капана
, е много по-умен от нея.
След това наблюдавам каква е психологията на мишката. Като се хване в капана, тя започва да движи муцунката си, да стърже пръчките на капана, да се качва нагоре, надолу, иска да излезе и си казва: Тази работа не излезе, както мислех. Пастърмицата седи до нея, но тя вече не я поглежда. Казва мишката: Изгубих вече свободата си. Тя се спре, мисли си защо тази работа не излезе според нейните научни изследвания.
към беседата >>
Като се хване в
капана
, тя започва да движи муцунката си, да стърже пръчките на
капана
, да се качва нагоре, надолу, иска да излезе и си казва: Тази работа не излезе, както мислех.
Докато мишката е в полето, тя свободно си ходи, яде си, диша си чист въздух. Един ден започва да се върти около хората, отива тук-там и попада на един капан, в който е закачена малко пастърмица. Тя подушва тази пастърмица и започва да изследва капана, започва да души, приятно ѝ е и си казва: Да мога да взема това парче пастърмица, ще си уредя живота. После тя се качва на капана, започва да го изследва, прави си научните изследвания и мисли, че е много учена, като няма пред вид, че този, който е направил капана, е много по-умен от нея. След това наблюдавам каква е психологията на мишката.
Като се хване в
капана
, тя започва да движи муцунката си, да стърже пръчките на
капана
, да се качва нагоре, надолу, иска да излезе и си казва: Тази работа не излезе, както мислех.
Пастърмицата седи до нея, но тя вече не я поглежда. Казва мишката: Изгубих вече свободата си. Тя се спре, мисли си защо тази работа не излезе според нейните научни изследвания. Не трябваше да пипа пастърмата. Тя трябваше да каже: Не ми трябва нито пастърмата, нито капана.
към беседата >>
Тя трябваше да каже: Не ми трябва нито пастърмата, нито
капана
.
Като се хване в капана, тя започва да движи муцунката си, да стърже пръчките на капана, да се качва нагоре, надолу, иска да излезе и си казва: Тази работа не излезе, както мислех. Пастърмицата седи до нея, но тя вече не я поглежда. Казва мишката: Изгубих вече свободата си. Тя се спре, мисли си защо тази работа не излезе според нейните научни изследвания. Не трябваше да пипа пастърмата.
Тя трябваше да каже: Не ми трябва нито пастърмата, нито
капана
.
Като ви гледам сега, виждам, че и пред вас има един такъв капан. Вие мислите, че като влезете в капана, ще придобиете нещо. Не, правя едно приятелско предупреждение: Пазете се от капани, които са поставени пред вашите врати. Приемете това приятелско предупреждение и го изследвайте, помислете върху него, без да отивате да изследвате капана отвътре. Не правете това.
към беседата >>
Като ви гледам сега, виждам, че и пред вас има един такъв
капан
.
Пастърмицата седи до нея, но тя вече не я поглежда. Казва мишката: Изгубих вече свободата си. Тя се спре, мисли си защо тази работа не излезе според нейните научни изследвания. Не трябваше да пипа пастърмата. Тя трябваше да каже: Не ми трябва нито пастърмата, нито капана.
Като ви гледам сега, виждам, че и пред вас има един такъв
капан
.
Вие мислите, че като влезете в капана, ще придобиете нещо. Не, правя едно приятелско предупреждение: Пазете се от капани, които са поставени пред вашите врати. Приемете това приятелско предупреждение и го изследвайте, помислете върху него, без да отивате да изследвате капана отвътре. Не правете това. Не се самозаблуждавайте да мислите, че всичко ще ви се нареди добре, като влезете в капана.
към беседата >>
Вие мислите, че като влезете в
капана
, ще придобиете нещо.
Казва мишката: Изгубих вече свободата си. Тя се спре, мисли си защо тази работа не излезе според нейните научни изследвания. Не трябваше да пипа пастърмата. Тя трябваше да каже: Не ми трябва нито пастърмата, нито капана. Като ви гледам сега, виждам, че и пред вас има един такъв капан.
Вие мислите, че като влезете в
капана
, ще придобиете нещо.
Не, правя едно приятелско предупреждение: Пазете се от капани, които са поставени пред вашите врати. Приемете това приятелско предупреждение и го изследвайте, помислете върху него, без да отивате да изследвате капана отвътре. Не правете това. Не се самозаблуждавайте да мислите, че всичко ще ви се нареди добре, като влезете в капана. Казваш: След една година ще направя това или онова.
към беседата >>
Не, правя едно приятелско предупреждение: Пазете се от
капани
, които са поставени пред вашите врати.
Тя се спре, мисли си защо тази работа не излезе според нейните научни изследвания. Не трябваше да пипа пастърмата. Тя трябваше да каже: Не ми трябва нито пастърмата, нито капана. Като ви гледам сега, виждам, че и пред вас има един такъв капан. Вие мислите, че като влезете в капана, ще придобиете нещо.
Не, правя едно приятелско предупреждение: Пазете се от
капани
, които са поставени пред вашите врати.
Приемете това приятелско предупреждение и го изследвайте, помислете върху него, без да отивате да изследвате капана отвътре. Не правете това. Не се самозаблуждавайте да мислите, че всичко ще ви се нареди добре, като влезете в капана. Казваш: След една година ще направя това или онова. – Нищо няма да направиш след една година.
към беседата >>
Приемете това приятелско предупреждение и го изследвайте, помислете върху него, без да отивате да изследвате
капана
отвътре.
Не трябваше да пипа пастърмата. Тя трябваше да каже: Не ми трябва нито пастърмата, нито капана. Като ви гледам сега, виждам, че и пред вас има един такъв капан. Вие мислите, че като влезете в капана, ще придобиете нещо. Не, правя едно приятелско предупреждение: Пазете се от капани, които са поставени пред вашите врати.
Приемете това приятелско предупреждение и го изследвайте, помислете върху него, без да отивате да изследвате
капана
отвътре.
Не правете това. Не се самозаблуждавайте да мислите, че всичко ще ви се нареди добре, като влезете в капана. Казваш: След една година ще направя това или онова. – Нищо няма да направиш след една година. Казваш – тогава втората година ще го направя.
към беседата >>
Не се самозаблуждавайте да мислите, че всичко ще ви се нареди добре, като влезете в
капана
.
Като ви гледам сега, виждам, че и пред вас има един такъв капан. Вие мислите, че като влезете в капана, ще придобиете нещо. Не, правя едно приятелско предупреждение: Пазете се от капани, които са поставени пред вашите врати. Приемете това приятелско предупреждение и го изследвайте, помислете върху него, без да отивате да изследвате капана отвътре. Не правете това.
Не се самозаблуждавайте да мислите, че всичко ще ви се нареди добре, като влезете в
капана
.
Казваш: След една година ще направя това или онова. – Нищо няма да направиш след една година. Казваш – тогава втората година ще го направя. И втората година минава, без да си направил нещо. Казваш: След една година ще науча френски.
към беседата >>
67.
Тази заповед приех от Отца си
,
НБ
, София, 1.3.1936г.,
Сегашните пчелари току хващат в
капани
тези лордове, мислят, че щели да ядат много мед, та повече дял да остава в кошерите.
Те са нейните придворни. Един цар на земята има придворни дами, а една царица в кошера има придворни кавалери. Вдъхновението на царицата иде именно от тия певци. Като погледне към тях, тя придобива вдъхновение да работи. Извадете тези лордове, от кошерите, или както ги наричат бръмбарите и всичкото вдъхновение на царицата ще изчезне.
Сегашните пчелари току хващат в
капани
тези лордове, мислят, че щели да ядат много мед, та повече дял да остава в кошерите.
Но те не разбират психологията на пчелите. Вие можете да отстраните бръмбарите, така наречени по човешки брам, бък, но няма да подобрите състоянието на кошера. Думата брам значи големи. Ако отстраните всички тия бръмбари, след няколко години кошерът става все по-слаб, работничките стават все по-малки и по-малки, кошерът се изражда и след време съвсем изчезва. Следователно, здравословното състояние на тия кошери зависи именно от бръмбарите.
към беседата >>
68.
Личното и безличното
,
ООК
, София, 16.9.1936г.,
И ако се запали тая свещ, като се е изкривила, горението не става правилно, ще има
капане
.
Слънцето няма ни най-малко това намерение. И свещта е нямала това намерение. Но виждаме, че свещта се е изкривила. Едно съчетание е, че свещта се е изкривила. Де е сега неправилността?
И ако се запали тая свещ, като се е изкривила, горението не става правилно, ще има
капане
.
Защо искаме да бъде права? За да няма капане. Щом има капане, то тая свещ е крива, изкривила се е. Питам сега: някои са млади, някои са стари. Като умрат младите, как ще идат при Бога?
към беседата >>
За да няма
капане
.
Но виждаме, че свещта се е изкривила. Едно съчетание е, че свещта се е изкривила. Де е сега неправилността? И ако се запали тая свещ, като се е изкривила, горението не става правилно, ще има капане. Защо искаме да бъде права?
За да няма
капане
.
Щом има капане, то тая свещ е крива, изкривила се е. Питам сега: някои са млади, някои са стари. Като умрат младите, как ще идат при Бога? И старите как ще идат? Някой казва: "Аз съм учен – много знам, възрастен съм." Брада има, облечен е добре.
към беседата >>
Щом има
капане
, то тая свещ е крива, изкривила се е.
Едно съчетание е, че свещта се е изкривила. Де е сега неправилността? И ако се запали тая свещ, като се е изкривила, горението не става правилно, ще има капане. Защо искаме да бъде права? За да няма капане.
Щом има
капане
, то тая свещ е крива, изкривила се е.
Питам сега: някои са млади, някои са стари. Като умрат младите, как ще идат при Бога? И старите как ще идат? Някой казва: "Аз съм учен – много знам, възрастен съм." Брада има, облечен е добре. Как ще иде при Бога?
към беседата >>
69.
Противоречията в природата
,
ООК
, София, 30.9.1936г.,
Следователно, когато слабите не работят, то силният тогаз е хванат в
капана
.
И тогаз слабият като няма на каква работа да го турят, той само се матихари на едно на друго място, като опашката. Но в това махане отподир, този слабият е научил този силния да мисли. Ще го видиш, че когато едно животно е здраво, то си маха опашката, завъртва я нагоре. То е здраво, положението му е добро. Щом заболее, подвие опашката.
Следователно, когато слабите не работят, то силният тогаз е хванат в
капана
.
И силният може да се хване в капана. И в най-доброто общество, както сега между вас, се раждат някои противоречия. Може да има противоречие, че едни ядат повече, а пък други по-малко. Хубаво е човек да яде много, и хубаво е да яде малко. Но казвам: Ако ти ядеш много и си болен, какво ще спечелиш.
към беседата >>
И силният може да се хване в
капана
.
Но в това махане отподир, този слабият е научил този силния да мисли. Ще го видиш, че когато едно животно е здраво, то си маха опашката, завъртва я нагоре. То е здраво, положението му е добро. Щом заболее, подвие опашката. Следователно, когато слабите не работят, то силният тогаз е хванат в капана.
И силният може да се хване в
капана
.
И в най-доброто общество, както сега между вас, се раждат някои противоречия. Може да има противоречие, че едни ядат повече, а пък други по-малко. Хубаво е човек да яде много, и хубаво е да яде малко. Но казвам: Ако ти ядеш много и си болен, какво ще спечелиш. И ако си здрав и ядеш малко, какво ще спечелиш?
към беседата >>
70.
Новата любов
,
НБ
, София, 30.1.1938г.,
Тогава мишката започва да се чуди, как е попаднала в този
капан
.
Като излезе от някоя дупка и види, че котката седи замислена, не се мърда от мястото си, тя се чуди какво е това същество, което стои с такова голяма спокойствие без да се мърда. И тогава мишката започва да мисли по кой начин да се качи на гърба на котката. Мишката има тънък ум, тя излиза, влиза и все това мисли, по какъв начин да се качи на гърба на котката. Оттук, оттам тя обикаля, докато най-после са качи на гърба на котката. Последната изведнъж я хваща и я запитва: Господин професоре, какво искаш да научиш?
Тогава мишката започва да се чуди, как е попаднала в този
капан
.
Не се качвай на гърба на живата котка. Този съвет е даден от една стара мишка. Хиляди мишки, които живяли в един хамбар, се събрали един ден да се посъветват, по какъв начин да се освободят от котката, да не ги лови. Една малка мишка дала следния съвет: Да закачат звънец на котката, че като се движи, отдалеч да я чуват. Всички единодушно приели съвета, но една стара мишка казала: Добър е съветът, но кой ще тури звънеца на котката?
към беседата >>
71.
Азбука на разбирането
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.7.1938г.,
Тя закачила кокошките на крака си, и в момента, когато се готвела да излезе навън, предните й крака попаднали в един
капан
.
– Знание нямам. – Благодари, че нямаш знание. Ако имаше знание, ти щеше да направиш големи дългове. Вълкът, лисицата, имат особен род знания, но плащат с живота си. Един ден една лисица влязла в курника на един богат селянин, от село Николаевка, Варненско, и удушила 12 кокошки.
Тя закачила кокошките на крака си, и в момента, когато се готвела да излезе навън, предните й крака попаднали в един
капан
.
Понеже кокошките на този селянин често били нападани от лисици, той се принудил да тури капан в курника. Лисицата започнала да се оглежда, отде може да излезе, как да освободи краката си от капана. Отвреме-навреме поглеждала към кокошките, но те не я интересували вече. Тя мислила, как да се освободи. Като дошла до курника и видяла лисицата, стопанката си казала: Сега вече няма спасение, ще платиш с кожата си.
към беседата >>
Понеже кокошките на този селянин често били нападани от лисици, той се принудил да тури
капан
в курника.
– Благодари, че нямаш знание. Ако имаше знание, ти щеше да направиш големи дългове. Вълкът, лисицата, имат особен род знания, но плащат с живота си. Един ден една лисица влязла в курника на един богат селянин, от село Николаевка, Варненско, и удушила 12 кокошки. Тя закачила кокошките на крака си, и в момента, когато се готвела да излезе навън, предните й крака попаднали в един капан.
Понеже кокошките на този селянин често били нападани от лисици, той се принудил да тури
капан
в курника.
Лисицата започнала да се оглежда, отде може да излезе, как да освободи краката си от капана. Отвреме-навреме поглеждала към кокошките, но те не я интересували вече. Тя мислила, как да се освободи. Като дошла до курника и видяла лисицата, стопанката си казала: Сега вече няма спасение, ще платиш с кожата си. Друга лисица влязла в един курник, задушила няколко кокошки и спокойно излязла вън.
към беседата >>
Лисицата започнала да се оглежда, отде може да излезе, как да освободи краката си от
капана
.
Ако имаше знание, ти щеше да направиш големи дългове. Вълкът, лисицата, имат особен род знания, но плащат с живота си. Един ден една лисица влязла в курника на един богат селянин, от село Николаевка, Варненско, и удушила 12 кокошки. Тя закачила кокошките на крака си, и в момента, когато се готвела да излезе навън, предните й крака попаднали в един капан. Понеже кокошките на този селянин често били нападани от лисици, той се принудил да тури капан в курника.
Лисицата започнала да се оглежда, отде може да излезе, как да освободи краката си от
капана
.
Отвреме-навреме поглеждала към кокошките, но те не я интересували вече. Тя мислила, как да се освободи. Като дошла до курника и видяла лисицата, стопанката си казала: Сега вече няма спасение, ще платиш с кожата си. Друга лисица влязла в един курник, задушила няколко кокошки и спокойно излязла вън. На пътя, обаче, я срещнал един овчар.
към беседата >>
Те влизат в курника на своите съседи, обират ги и си излизат, без да подозират, че на вратата е поставен
капан
, или някой овчар ще ги срещне и с тоягата си ще ги повали на земята.
В тъмнината той не могъл да види, какво е това, което върви срещу него. Той забелязал само, че нещо космато пристъпва бавно, страхливо. Той дигнал тоягата си и я стоварил няколко пъти върху косматото същество. Оказало се, че това, което се търколило мъртво на земята, била същата лисица, която задушила кокошките на селянина. Днес много хора се намират в положението на тия лисици.
Те влизат в курника на своите съседи, обират ги и си излизат, без да подозират, че на вратата е поставен
капан
, или някой овчар ще ги срещне и с тоягата си ще ги повали на земята.
Какво ще стане с тях? Те ще станат за смях на хората. – Защо? – Защото не играят някаква оригинална роля, но подражават на ролята, която лисицата играе. В това отношение те са актьори, които могат само да декламират, да повтарят това, което другите са създали.
към беседата >>
72.
Трите закона
,
МОК
, София, 23.12.1938г.,
Откровен човек е онзи, който няма никаква задна мисъл да скрие, да направи някакъв
капан
.
Със запушалка или без запушалка трябва да бъде човек? Ако си откровен, без запушалка, всичко, каквото туриш вътре, ще излезе. Сега някой от вас е откровен. Какво разбирате под думата „откровен“? Значи човек, който нищо не крие.
Откровен човек е онзи, който няма никаква задна мисъл да скрие, да направи някакъв
капан
.
В открития човек всичко виждаш. Като влезе, не може да се боиш. Мишката като излезе, има капан до дупката, направен хубав, лъскав, после в капана има малко за ядене турено. Какво мисли мишката? Провидението нещо донесло за мишката.
към беседата >>
Мишката като излезе, има
капан
до дупката, направен хубав, лъскав, после в
капана
има малко за ядене турено.
Какво разбирате под думата „откровен“? Значи човек, който нищо не крие. Откровен човек е онзи, който няма никаква задна мисъл да скрие, да направи някакъв капан. В открития човек всичко виждаш. Като влезе, не може да се боиш.
Мишката като излезе, има
капан
до дупката, направен хубав, лъскав, после в
капана
има малко за ядене турено.
Какво мисли мишката? Провидението нещо донесло за мишката. Започва научно да го разглежда, влиза в капана, казва: „Божието провидение“, пък излезе. Ако играе друга мишка, казва: „Дойде едно голямо благословение за нас.“ Какво? – Кашкавал турен вътре.
към беседата >>
Започва научно да го разглежда, влиза в
капана
, казва: „Божието провидение“, пък излезе.
В открития човек всичко виждаш. Като влезе, не може да се боиш. Мишката като излезе, има капан до дупката, направен хубав, лъскав, после в капана има малко за ядене турено. Какво мисли мишката? Провидението нещо донесло за мишката.
Започва научно да го разглежда, влиза в
капана
, казва: „Божието провидение“, пък излезе.
Ако играе друга мишка, казва: „Дойде едно голямо благословение за нас.“ Какво? – Кашкавал турен вътре. Като го обикаля, казва: „Чакай да видя.“ Божието благо да го откъсне. Като го откъсне, затвори се. Най-първо беше откровен, отворен, после става закровен, затворен.
към беседата >>
73.
Качества на силния човек
,
УС
, София, 12.2.1939г.,
Те дойдат и направят пакостта, но те не знаят, че имам един
капан
.
Аз забелязвам от ред години тук, че всякога на мен се е случвало във вторник вечер, в четвъртък вечер и събота вечер ще дойдат да ми направят някой скандал. Все ще се намери благовиден повод. Аз държа една статистика. Те идват и мислят, че са по-умни от мене. Аз ги разбирам.
Те дойдат и направят пакостта, но те не знаят, че имам един
капан
.
Те се качат по капана и мислят да изядат това, което е в него. Но щом влезнат в капана, той се затвори и ги пращам на работа. Дето има смет, да я изнесат. Да изнесат кофите с нечисти работи. Да изчистят.
към беседата >>
Те се качат по
капана
и мислят да изядат това, което е в него.
Все ще се намери благовиден повод. Аз държа една статистика. Те идват и мислят, че са по-умни от мене. Аз ги разбирам. Те дойдат и направят пакостта, но те не знаят, че имам един капан.
Те се качат по
капана
и мислят да изядат това, което е в него.
Но щом влезнат в капана, той се затвори и ги пращам на работа. Дето има смет, да я изнесат. Да изнесат кофите с нечисти работи. Да изчистят. Втори път като дойдат, пак са умни.
към беседата >>
Но щом влезнат в
капана
, той се затвори и ги пращам на работа.
Аз държа една статистика. Те идват и мислят, че са по-умни от мене. Аз ги разбирам. Те дойдат и направят пакостта, но те не знаят, че имам един капан. Те се качат по капана и мислят да изядат това, което е в него.
Но щом влезнат в
капана
, той се затвори и ги пращам на работа.
Дето има смет, да я изнесат. Да изнесат кофите с нечисти работи. Да изчистят. Втори път като дойдат, пак са умни. Турям друг капан.
към беседата >>
Турям друг
капан
.
Но щом влезнат в капана, той се затвори и ги пращам на работа. Дето има смет, да я изнесат. Да изнесат кофите с нечисти работи. Да изчистят. Втори път като дойдат, пак са умни.
Турям друг
капан
.
Първия капан го изменя. Друга форма му давам и друга храна турям вътре. Това не е баш така, вие не знаете как ги хващам. Ти хващаш огъня, но с дилаф. И ако речете с ръката си да го хванете, ръката ви ще изгори.
към беседата >>
Първия
капан
го изменя.
Дето има смет, да я изнесат. Да изнесат кофите с нечисти работи. Да изчистят. Втори път като дойдат, пак са умни. Турям друг капан.
Първия
капан
го изменя.
Друга форма му давам и друга храна турям вътре. Това не е баш така, вие не знаете как ги хващам. Ти хващаш огъня, но с дилаф. И ако речете с ръката си да го хванете, ръката ви ще изгори. Та казвам, като чухте това, във вас ще се яви мисълта: Ние не живеем добре.
към беседата >>
74.
Най-умни, най-чисти и най-силни
,
ООК
, София, 22.2.1939г.,
Явила се една мечка, той турил
капан
за нея да я хване.
После, вие се спъвате и в друго. Някой път вие мислите, че Господ ви е нарочил, че взел някое дърво и само чака, като направиш някоя погрешка, да го употреби. Такова понятие имате за Господа. Причината на нещастията не е Господ, но това сме ние. Мен ми разправяше скоро един българин в Казанлъшко.
Явила се една мечка, той турил
капан
за нея да я хване.
И отива на другата сутрин и вижда, че мечката е хваната и казва: „Ще я одера тази мечка.“ Той я гледал отдалеч. Като отива, какво да види: неговото магаре. На магарето му дошло наум да мине по мечия път. Та и вие като турите някой капан, се хваща не онази мечка, но вашето магаре, което ви трябва. Изисква се от всички да бъдете здрави.
към беседата >>
Та и вие като турите някой
капан
, се хваща не онази мечка, но вашето магаре, което ви трябва.
Мен ми разправяше скоро един българин в Казанлъшко. Явила се една мечка, той турил капан за нея да я хване. И отива на другата сутрин и вижда, че мечката е хваната и казва: „Ще я одера тази мечка.“ Той я гледал отдалеч. Като отива, какво да види: неговото магаре. На магарето му дошло наум да мине по мечия път.
Та и вие като турите някой
капан
, се хваща не онази мечка, но вашето магаре, което ви трябва.
Изисква се от всички да бъдете здрави. Не сте здрави, най-първото. Защо? Има си своите причини. „И здрав ли трябва да бъде човек? “ – Здрав трябва да бъде.
към беседата >>
75.
Внушение
,
МОК
, София, 1.12.1939г.,
Всяко нещо, което искате да го направите, не се колебайте, не търсете причината вън от себе си, защото мишката, която е хваната в
капана
вътре – къде е причината?
Никога умът не трябва да се раздвоява. Щом има раздвояване във волята, щом има раздвояване в сърцето, щом има раздвояване в ума, работите не стават, законът не работи. Двоеумният е непостоянен във всичките си пътища, двуеличен е той. Двуеличен е на сърцето, двоеумен е на ума… На волята как ще го турите? Той никога не се колебае.
Всяко нещо, което искате да го направите, не се колебайте, не търсете причината вън от себе си, защото мишката, която е хваната в
капана
вътре – къде е причината?
Причината е в това, че тя искала да изяде кашкавала. Туй желание я вкарва в капана. Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един капан, за да достигнете една цел. Мишката всичко знае, когато влиза в капана, всичко е научила, дори знае как е направен капанът, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори капанът. Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът.
към беседата >>
Туй желание я вкарва в
капана
.
Двоеумният е непостоянен във всичките си пътища, двуеличен е той. Двуеличен е на сърцето, двоеумен е на ума… На волята как ще го турите? Той никога не се колебае. Всяко нещо, което искате да го направите, не се колебайте, не търсете причината вън от себе си, защото мишката, която е хваната в капана вътре – къде е причината? Причината е в това, че тя искала да изяде кашкавала.
Туй желание я вкарва в
капана
.
Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един капан, за да достигнете една цел. Мишката всичко знае, когато влиза в капана, всичко е научила, дори знае как е направен капанът, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори капанът. Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът. Мишката, тя не е глупава. Тя е много умна, тя е много разсъдлива.
към беседата >>
Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един
капан
, за да достигнете една цел.
Двуеличен е на сърцето, двоеумен е на ума… На волята как ще го турите? Той никога не се колебае. Всяко нещо, което искате да го направите, не се колебайте, не търсете причината вън от себе си, защото мишката, която е хваната в капана вътре – къде е причината? Причината е в това, че тя искала да изяде кашкавала. Туй желание я вкарва в капана.
Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един
капан
, за да достигнете една цел.
Мишката всичко знае, когато влиза в капана, всичко е научила, дори знае как е направен капанът, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори капанът. Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът. Мишката, тя не е глупава. Тя е много умна, тя е много разсъдлива. Като влезе в някой сандък, голям критик е.
към беседата >>
Мишката всичко знае, когато влиза в
капана
, всичко е научила, дори знае как е направен
капанът
, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори
капанът
.
Той никога не се колебае. Всяко нещо, което искате да го направите, не се колебайте, не търсете причината вън от себе си, защото мишката, която е хваната в капана вътре – къде е причината? Причината е в това, че тя искала да изяде кашкавала. Туй желание я вкарва в капана. Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един капан, за да достигнете една цел.
Мишката всичко знае, когато влиза в
капана
, всичко е научила, дори знае как е направен
капанът
, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори
капанът
.
Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът. Мишката, тя не е глупава. Тя е много умна, тя е много разсъдлива. Като влезе в някой сандък, голям критик е. Като намери хубави дрехи, казва: „С такива дрехи се обличаш.“ Започва да ги яде, да ви опитва булската дреха хубава ли е.
към беседата >>
Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори
капанът
.
Всяко нещо, което искате да го направите, не се колебайте, не търсете причината вън от себе си, защото мишката, която е хваната в капана вътре – къде е причината? Причината е в това, че тя искала да изяде кашкавала. Туй желание я вкарва в капана. Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един капан, за да достигнете една цел. Мишката всичко знае, когато влиза в капана, всичко е научила, дори знае как е направен капанът, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори капанът.
Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори
капанът
.
Мишката, тя не е глупава. Тя е много умна, тя е много разсъдлива. Като влезе в някой сандък, голям критик е. Като намери хубави дрехи, казва: „С такива дрехи се обличаш.“ Започва да ги яде, да ви опитва булската дреха хубава ли е. После казва: „Много хубаво, но няма нищо сладко.“ Прегризва, прегризва и нищо не оставя.
към беседата >>
Една мишка, като влиза в сандъка, като наяла дрехите, влиза в
капана
, и нея наказват със смъртно наказание.
Като влезе в някой сандък, голям критик е. Като намери хубави дрехи, казва: „С такива дрехи се обличаш.“ Започва да ги яде, да ви опитва булската дреха хубава ли е. После казва: „Много хубаво, но няма нищо сладко.“ Прегризва, прегризва и нищо не оставя. Казвам, има такива критици. Като критикуваш, изядаш хубавите дрехи.
Една мишка, като влиза в сандъка, като наяла дрехите, влиза в
капана
, и нея наказват със смъртно наказание.
Казвам, не бутайте булските дрехи, в булския сандък не влизайте. Или другояче казано: не разрешавайте въпроси, които не съответстват на вашия ум, не разрешавайте желания, които не съответстват на вашето сърце, и не искайте да постигнете постъпки, които не съответстват на волята. Човек трябва да иска онова, което е постижимо за ума. Човек трябва да иска онова, което е постижимо за сърцето в даден случай. Човек трябва да иска онова, което е постижимо за волята.
към беседата >>
76.
Дайте свобода!
,
ООК
, София, 20.12.1939г.,
Пчелите си имат известни
капани
да ги хващат и да ги избиват.
Та казвам: Ако ти в себе си почваш да изпъждаш хубавото навън, тогава положението не е хубаво. Бръмбарите са онеправдани, а пък и те вършат една работа, която пчеларите даже не подозират. Здравословното състояние на кошера зависи от бръмбарите. Работата на царицата зависи от бръмбарите. Бръмбарите като си заминат, осакатяват се работите.
Пчелите си имат известни
капани
да ги хващат и да ги избиват.
Та казвам: Ако вие изучавате един кошер, историята му: преди колко хиляди години пчелите се научиха как да се организират и живеят? Доста учени са тези пчели. Пчелите знаят каква храна да дадат на една личинка, за да се развие царица от нея. Една личинка, за да стане царица, трябва да се храни със специална храна. И един работник, за да стане работник, и то способен работник, трябва да се храни още като личинка със специална храна.
към беседата >>
77.
Връзвайте и развързвайте
,
НБ
, София, 24.3.1940г.,
Един лъв, като излязъл, искал да се разходи един ден, напуснал своята възлюблена, подигнал опашка и той се хваща и в един
капан
и с двата крака.
Двама или трима каквото попросят, ще го имат. Като каже главата: „Вържете“, връзват. Като каже: „Вържете лошия човек“, връзват го. Не го развързвайте. Сега да ви приведа един анекдот.
Един лъв, като излязъл, искал да се разходи един ден, напуснал своята възлюблена, подигнал опашка и той се хваща и в един
капан
и с двата крака.
Минава една овца, той искал да го освободи. Казва: „И да искам, не мога да го направя. Не зная как е направен капанът.“ Минава един заек, и той казва: „Не мога.“ Минава един вол, и той казва: „Не мога. Ръцете ми не са за този занаят.“ Най-после минава човекът и лъвът казва: „Понеже си направен по образ и подобие на Бога, направи ми едно добро.“ Човекът казва: „Зная ти характера, ако те пусна от капана, ще се нахвърлиш отгоре ми.“ Казва: „Бъди уверен, ще ти бъда признателен. Никога няма да ти направя зло.“ Турил човекът крака на капана, натиснал го.
към беседата >>
Не зная как е направен
капанът
.“ Минава един заек, и той казва: „Не мога.“ Минава един вол, и той казва: „Не мога.
Не го развързвайте. Сега да ви приведа един анекдот. Един лъв, като излязъл, искал да се разходи един ден, напуснал своята възлюблена, подигнал опашка и той се хваща и в един капан и с двата крака. Минава една овца, той искал да го освободи. Казва: „И да искам, не мога да го направя.
Не зная как е направен
капанът
.“ Минава един заек, и той казва: „Не мога.“ Минава един вол, и той казва: „Не мога.
Ръцете ми не са за този занаят.“ Най-после минава човекът и лъвът казва: „Понеже си направен по образ и подобие на Бога, направи ми едно добро.“ Човекът казва: „Зная ти характера, ако те пусна от капана, ще се нахвърлиш отгоре ми.“ Казва: „Бъди уверен, ще ти бъда признателен. Никога няма да ти направя зло.“ Турил човекът крака на капана, натиснал го. Освободил се лъвът и тръгнали двамата. Казва: „Много ти благодаря, ще ти бъда признателен.“ Като повървели до пладне, казва: „Поогладнях, направи ми едно добро, но не ме ползува, като съм свободен от капана. Не можеш ли да ми дадеш от твоето месце?
към беседата >>
Ръцете ми не са за този занаят.“ Най-после минава човекът и лъвът казва: „Понеже си направен по образ и подобие на Бога, направи ми едно добро.“ Човекът казва: „Зная ти характера, ако те пусна от
капана
, ще се нахвърлиш отгоре ми.“ Казва: „Бъди уверен, ще ти бъда признателен.
Сега да ви приведа един анекдот. Един лъв, като излязъл, искал да се разходи един ден, напуснал своята възлюблена, подигнал опашка и той се хваща и в един капан и с двата крака. Минава една овца, той искал да го освободи. Казва: „И да искам, не мога да го направя. Не зная как е направен капанът.“ Минава един заек, и той казва: „Не мога.“ Минава един вол, и той казва: „Не мога.
Ръцете ми не са за този занаят.“ Най-после минава човекът и лъвът казва: „Понеже си направен по образ и подобие на Бога, направи ми едно добро.“ Човекът казва: „Зная ти характера, ако те пусна от
капана
, ще се нахвърлиш отгоре ми.“ Казва: „Бъди уверен, ще ти бъда признателен.
Никога няма да ти направя зло.“ Турил човекът крака на капана, натиснал го. Освободил се лъвът и тръгнали двамата. Казва: „Много ти благодаря, ще ти бъда признателен.“ Като повървели до пладне, казва: „Поогладнях, направи ми едно добро, но не ме ползува, като съм свободен от капана. Не можеш ли да ми дадеш от твоето месце? “ Човекът казал: „Нека тогава да срещнем трима души и да ги попитаме има ли признателност за направеното добро.
към беседата >>
Никога няма да ти направя зло.“ Турил човекът крака на
капана
, натиснал го.
Един лъв, като излязъл, искал да се разходи един ден, напуснал своята възлюблена, подигнал опашка и той се хваща и в един капан и с двата крака. Минава една овца, той искал да го освободи. Казва: „И да искам, не мога да го направя. Не зная как е направен капанът.“ Минава един заек, и той казва: „Не мога.“ Минава един вол, и той казва: „Не мога. Ръцете ми не са за този занаят.“ Най-после минава човекът и лъвът казва: „Понеже си направен по образ и подобие на Бога, направи ми едно добро.“ Човекът казва: „Зная ти характера, ако те пусна от капана, ще се нахвърлиш отгоре ми.“ Казва: „Бъди уверен, ще ти бъда признателен.
Никога няма да ти направя зло.“ Турил човекът крака на
капана
, натиснал го.
Освободил се лъвът и тръгнали двамата. Казва: „Много ти благодаря, ще ти бъда признателен.“ Като повървели до пладне, казва: „Поогладнях, направи ми едно добро, но не ме ползува, като съм свободен от капана. Не можеш ли да ми дадеш от твоето месце? “ Човекът казал: „Нека тогава да срещнем трима души и да ги попитаме има ли признателност за направеното добро. Ако няма, тогава може да ме изядеш.“ Тръгнали и намерили едно старо куче, питали го: „Има ли признателност за направеното добро?
към беседата >>
Казва: „Много ти благодаря, ще ти бъда признателен.“ Като повървели до пладне, казва: „Поогладнях, направи ми едно добро, но не ме ползува, като съм свободен от
капана
.
Казва: „И да искам, не мога да го направя. Не зная как е направен капанът.“ Минава един заек, и той казва: „Не мога.“ Минава един вол, и той казва: „Не мога. Ръцете ми не са за този занаят.“ Най-после минава човекът и лъвът казва: „Понеже си направен по образ и подобие на Бога, направи ми едно добро.“ Човекът казва: „Зная ти характера, ако те пусна от капана, ще се нахвърлиш отгоре ми.“ Казва: „Бъди уверен, ще ти бъда признателен. Никога няма да ти направя зло.“ Турил човекът крака на капана, натиснал го. Освободил се лъвът и тръгнали двамата.
Казва: „Много ти благодаря, ще ти бъда признателен.“ Като повървели до пладне, казва: „Поогладнях, направи ми едно добро, но не ме ползува, като съм свободен от
капана
.
Не можеш ли да ми дадеш от твоето месце? “ Човекът казал: „Нека тогава да срещнем трима души и да ги попитаме има ли признателност за направеното добро. Ако няма, тогава може да ме изядеш.“ Тръгнали и намерили едно старо куче, питали го: „Има ли признателност за направеното добро? “ – „Няма. Аз като бях младо куче, работех на господаря си, но като остарях, натири ме господарят, няма признателност.“ Срещат в една ливада един стар кон, питат го: „Има ли признателност за направеното добро?
към беседата >>
Нека да видя работата, как беше този
капан
.
Питат лисицата: „Има ли признателност за направеното добро? “ Тя казва: „Не разбирам какво говорите. Този въпрос така не се разрешава. Трябва да идем на това място, както е била тази работа, да видя, да си съставя мнение.“ Лъвът и човекът тръгват. Тя казва: „Не може да си дам мнението, тази работа е сериозна.
Нека да видя работата, как беше този
капан
.
Я отвори капана. Как лъвът си беше турил краката в капана? Я си тури краката, я пусни капана.“ Пуснали капана и лъвът се хваща пак. И казва тогава на човека: „Глупако, да си вървиш по пътя.“ Онзи, който създал този анекдот от древността, има един недостатък, който от древността останал с хиляди години – хванат в капана, не го пущат, не го освобождават. Каква ще бъде гаранцията, ако го освободят?
към беседата >>
Я отвори
капана
.
“ Тя казва: „Не разбирам какво говорите. Този въпрос така не се разрешава. Трябва да идем на това място, както е била тази работа, да видя, да си съставя мнение.“ Лъвът и човекът тръгват. Тя казва: „Не може да си дам мнението, тази работа е сериозна. Нека да видя работата, как беше този капан.
Я отвори
капана
.
Как лъвът си беше турил краката в капана? Я си тури краката, я пусни капана.“ Пуснали капана и лъвът се хваща пак. И казва тогава на човека: „Глупако, да си вървиш по пътя.“ Онзи, който създал този анекдот от древността, има един недостатък, който от древността останал с хиляди години – хванат в капана, не го пущат, не го освобождават. Каква ще бъде гаранцията, ако го освободят? Та казвам: Най-първо трябва да се развиват човешките способности, трябва да се развиват човешките чувства.
към беседата >>
Как лъвът си беше турил краката в
капана
?
Този въпрос така не се разрешава. Трябва да идем на това място, както е била тази работа, да видя, да си съставя мнение.“ Лъвът и човекът тръгват. Тя казва: „Не може да си дам мнението, тази работа е сериозна. Нека да видя работата, как беше този капан. Я отвори капана.
Как лъвът си беше турил краката в
капана
?
Я си тури краката, я пусни капана.“ Пуснали капана и лъвът се хваща пак. И казва тогава на човека: „Глупако, да си вървиш по пътя.“ Онзи, който създал този анекдот от древността, има един недостатък, който от древността останал с хиляди години – хванат в капана, не го пущат, не го освобождават. Каква ще бъде гаранцията, ако го освободят? Та казвам: Най-първо трябва да се развиват човешките способности, трябва да се развиват човешките чувства. Всички ние страдаме от недоразвити способности и от недоразвити чувства.
към беседата >>
Я си тури краката, я пусни
капана
.“ Пуснали
капана
и лъвът се хваща пак.
Трябва да идем на това място, както е била тази работа, да видя, да си съставя мнение.“ Лъвът и човекът тръгват. Тя казва: „Не може да си дам мнението, тази работа е сериозна. Нека да видя работата, как беше този капан. Я отвори капана. Как лъвът си беше турил краката в капана?
Я си тури краката, я пусни
капана
.“ Пуснали
капана
и лъвът се хваща пак.
И казва тогава на човека: „Глупако, да си вървиш по пътя.“ Онзи, който създал този анекдот от древността, има един недостатък, който от древността останал с хиляди години – хванат в капана, не го пущат, не го освобождават. Каква ще бъде гаранцията, ако го освободят? Та казвам: Най-първо трябва да се развиват човешките способности, трябва да се развиват човешките чувства. Всички ние страдаме от недоразвити способности и от недоразвити чувства. Когато една способност е развита, тя се справя с големите мъчнотии на живота.
към беседата >>
И казва тогава на човека: „Глупако, да си вървиш по пътя.“ Онзи, който създал този анекдот от древността, има един недостатък, който от древността останал с хиляди години – хванат в
капана
, не го пущат, не го освобождават.
Тя казва: „Не може да си дам мнението, тази работа е сериозна. Нека да видя работата, как беше този капан. Я отвори капана. Как лъвът си беше турил краката в капана? Я си тури краката, я пусни капана.“ Пуснали капана и лъвът се хваща пак.
И казва тогава на човека: „Глупако, да си вървиш по пътя.“ Онзи, който създал този анекдот от древността, има един недостатък, който от древността останал с хиляди години – хванат в
капана
, не го пущат, не го освобождават.
Каква ще бъде гаранцията, ако го освободят? Та казвам: Най-първо трябва да се развиват човешките способности, трябва да се развиват човешките чувства. Всички ние страдаме от недоразвити способности и от недоразвити чувства. Когато една способност е развита, тя се справя с големите мъчнотии на живота. Когато едно чувство е развито и то се справя с най-големите мъчнотии в живота.
към беседата >>
78.
Който иде
,
НБ
, София, 19.5.1940г.,
Ако ти попаднеш в клещите на един
капан
, той не е разумен.
Трябва да изучаваш топлината. Ти трябва да изучаваш Бога във волята си. И ще Го намериш в силите, които действуват в света. Бог е в силите в света. Той се явява и ще познаеш, че е едно Същество разумно.
Ако ти попаднеш в клещите на един
капан
, той не е разумен.
Да кажем, авторът на капана направил го някъде и ти стъпиш и като те стреснат онези железа, колкото и да се молиш на този капан, той те държи стегнат в клещите си. Питам: Ако попаднеш в ноктите на един тигър и му се молиш, не ще отговори тигърът на твоята молба. Казваш: „Много не ме измъчвай.“ Мислиш ли, че този тигър ще ти обърне внимание? Тигърът ни най-малко няма да обърне внимание, обаче, ако попаднеш в клещите на един разумен човек, като го помолиш, ако разумно поискаш, той ще те отпусне. Ако го питаш какво иска от тебе, той ще ти каже какво иска.
към беседата >>
Да кажем, авторът на
капана
направил го някъде и ти стъпиш и като те стреснат онези железа, колкото и да се молиш на този
капан
, той те държи стегнат в клещите си.
Ти трябва да изучаваш Бога във волята си. И ще Го намериш в силите, които действуват в света. Бог е в силите в света. Той се явява и ще познаеш, че е едно Същество разумно. Ако ти попаднеш в клещите на един капан, той не е разумен.
Да кажем, авторът на
капана
направил го някъде и ти стъпиш и като те стреснат онези железа, колкото и да се молиш на този
капан
, той те държи стегнат в клещите си.
Питам: Ако попаднеш в ноктите на един тигър и му се молиш, не ще отговори тигърът на твоята молба. Казваш: „Много не ме измъчвай.“ Мислиш ли, че този тигър ще ти обърне внимание? Тигърът ни най-малко няма да обърне внимание, обаче, ако попаднеш в клещите на един разумен човек, като го помолиш, ако разумно поискаш, той ще те отпусне. Ако го питаш какво иска от тебе, той ще ти каже какво иска. Той ще ти каже: „Аз те стисках в клещите си, понеже ти не вървиш по правия път.“ – „Защо ми е сега пътят?
към беседата >>
79.
Добрата покана
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1940г.,
Днес и за птиците се създават различни примки и
капани
.
Хиляди статии с морално съдържание са писани, хиляди проповеди за морален живот са държани на хората, че не трябва да крадат, да убиват, да лъжат, но въпреки това те правят, каквото знаят. На какво се държат кражбите? – На стари, атавистични навици. И в миналото, и сега птицата е свободна да каца от дърво на дърво и да яде, колкото иска плодове – череши, грозде и др. Колкото по-културни стават хората, толкова по-големи ограничения се вмъкват в живота.
Днес и за птиците се създават различни примки и
капани
.
Като помни с каква свобода се е ползвала в миналото, тя се чуди защо попада в капан. В същото положение се намира и човек. Днес той краде по атавизъм. Като си спомня свободата, с която разполага в миналото, той си позволява да взима някои неща без позволение и се чуди защо го затварят, защо трябва да го съдят за нещо и за никакво. Съвременните хора се борят с някои стари, наследени черти от миналото, които не са присъщи на естеството им.
към беседата >>
Като помни с каква свобода се е ползвала в миналото, тя се чуди защо попада в
капан
.
На какво се държат кражбите? – На стари, атавистични навици. И в миналото, и сега птицата е свободна да каца от дърво на дърво и да яде, колкото иска плодове – череши, грозде и др. Колкото по-културни стават хората, толкова по-големи ограничения се вмъкват в живота. Днес и за птиците се създават различни примки и капани.
Като помни с каква свобода се е ползвала в миналото, тя се чуди защо попада в
капан
.
В същото положение се намира и човек. Днес той краде по атавизъм. Като си спомня свободата, с която разполага в миналото, той си позволява да взима някои неща без позволение и се чуди защо го затварят, защо трябва да го съдят за нещо и за никакво. Съвременните хора се борят с някои стари, наследени черти от миналото, които не са присъщи на естеството им. Много от тия атавистически навици са присадени на човека и той трябва да се освободи от тях.
към беседата >>
80.
Процепът на Любовта
,
УС
, София, 10.11.1940г.,
Аз наричам стария живот
капан
.
При сегашното положение има едно вътрешно недоволство. Красивият, като намери по-красив от него, е недоволен. Силният като намери по-силен от него е недоволен. Една държава, като намери друга държава по-въоръжена от нея, пак е недоволна, че не е въоръжена с такива хубави оръжия. Когато Христос дойде на земята, имаше за цел да изведе тия хора от стария завет на живота.
Аз наричам стария живот
капан
.
В Казанлъшко, мисля в село Янина, в тяхната мера се явила една мечка, изяла няколко говеда. Един янинчанин турил един капан там, дето мечката се движила, за да я хване. Сутринта отива и гледа отдалече мечката се хванала. Казва си, сега има да се похваля на хората. Като отива, какво да види, неговото магаре се хванало в капана.
към беседата >>
Един янинчанин турил един
капан
там, дето мечката се движила, за да я хване.
Силният като намери по-силен от него е недоволен. Една държава, като намери друга държава по-въоръжена от нея, пак е недоволна, че не е въоръжена с такива хубави оръжия. Когато Христос дойде на земята, имаше за цел да изведе тия хора от стария завет на живота. Аз наричам стария живот капан. В Казанлъшко, мисля в село Янина, в тяхната мера се явила една мечка, изяла няколко говеда.
Един янинчанин турил един
капан
там, дето мечката се движила, за да я хване.
Сутринта отива и гледа отдалече мечката се хванала. Казва си, сега има да се похваля на хората. Като отива, какво да види, неговото магаре се хванало в капана. Казва: Такава мечка аз не съм виждал. Аз правих един капан за мечка, не за магарето ми.
към беседата >>
Като отива, какво да види, неговото магаре се хванало в
капана
.
Аз наричам стария живот капан. В Казанлъшко, мисля в село Янина, в тяхната мера се явила една мечка, изяла няколко говеда. Един янинчанин турил един капан там, дето мечката се движила, за да я хване. Сутринта отива и гледа отдалече мечката се хванала. Казва си, сега има да се похваля на хората.
Като отива, какво да види, неговото магаре се хванало в
капана
.
Казва: Такава мечка аз не съм виждал. Аз правих един капан за мечка, не за магарето ми. Разбирам човек да прави капани за мечки, но когато прави капани за хората, не разбирам. Христос е говорил преди две хиляди години, след две хиляди години проповедници доказват, че има Господ в света. Някои започват да аргументират, има ли Господ или не, има ли оня свят, или не.
към беседата >>
Аз правих един
капан
за мечка, не за магарето ми.
Един янинчанин турил един капан там, дето мечката се движила, за да я хване. Сутринта отива и гледа отдалече мечката се хванала. Казва си, сега има да се похваля на хората. Като отива, какво да види, неговото магаре се хванало в капана. Казва: Такава мечка аз не съм виждал.
Аз правих един
капан
за мечка, не за магарето ми.
Разбирам човек да прави капани за мечки, но когато прави капани за хората, не разбирам. Христос е говорил преди две хиляди години, след две хиляди години проповедници доказват, че има Господ в света. Някои започват да аргументират, има ли Господ или не, има ли оня свят, или не. То е същото да доказваме дали този свят е реален, дали съществува или не. Има метафизици, които отричат съществуването на този свят, казват: То е илюзия.
към беседата >>
Разбирам човек да прави
капани
за мечки, но когато прави
капани
за хората, не разбирам.
Сутринта отива и гледа отдалече мечката се хванала. Казва си, сега има да се похваля на хората. Като отива, какво да види, неговото магаре се хванало в капана. Казва: Такава мечка аз не съм виждал. Аз правих един капан за мечка, не за магарето ми.
Разбирам човек да прави
капани
за мечки, но когато прави
капани
за хората, не разбирам.
Христос е говорил преди две хиляди години, след две хиляди години проповедници доказват, че има Господ в света. Някои започват да аргументират, има ли Господ или не, има ли оня свят, или не. То е същото да доказваме дали този свят е реален, дали съществува или не. Има метафизици, които отричат съществуването на този свят, казват: То е илюзия. Онзи свят е като този свят, и този свят е като онзи свят.
към беседата >>
81.
Мощната сила
,
ООК
, София, 22.1.1941г.,
Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си въ единъ
капанъ
и сте се хванали въ
капана
.
Значи не въ пушката, но въ кибритената клечка стои неговото спасение. Нѣкой пѫть разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобенъ случай на своята пушка можешъ да разчиташъ, но наблизо – огънь ти помага. Казвамъ: Трѣбва да предизвикате ума. Всичкитѣ мѫчнотии не се разрешаватъ по единъ и сѫщъ начинъ.
Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си въ единъ
капанъ
и сте се хванали въ
капана
.
Какъ ще си помогнете? Единиятъ ви кракъ е хванатъ. Какъ ще си помогнете? Вие трѣбва да знаете устройството. Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира.
към беседата >>
Тия
капани
сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира.
Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си въ единъ капанъ и сте се хванали въ капана. Какъ ще си помогнете? Единиятъ ви кракъ е хванатъ. Какъ ще си помогнете? Вие трѣбва да знаете устройството.
Тия
капани
сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира.
Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ. Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ капанъ. Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума. То е единъ капанъ. Вие веднага кипнете.
към беседата >>
Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ
капанъ
.
Единиятъ ви кракъ е хванатъ. Какъ ще си помогнете? Вие трѣбва да знаете устройството. Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира. Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ.
Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ
капанъ
.
Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума. То е единъ капанъ. Вие веднага кипнете. Питамъ: Следъ като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидилъ, е по-силенъ отъ васъ.
към беседата >>
То е единъ
капанъ
.
Вие трѣбва да знаете устройството. Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира. Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ. Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ капанъ. Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума.
То е единъ
капанъ
.
Вие веднага кипнете. Питамъ: Следъ като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидилъ, е по-силенъ отъ васъ. Какво ще му кажете? Ако е по-слабъ – може да го набиешъ.
към беседата >>
Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си в един
капан
и сте се хванали в
капана
.
(втори вариант)
Значи не в пушката, но в кибритената клечка стои неговото спасение. Някой път разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобен случай на своята пушка можеш да разчиташ, но наблизо – огън ти помага. Казвам: трябва да предизвикате ума. Всичките мъчнотии не се разрешават по един и същ начин.
Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си в един
капан
и сте се хванали в
капана
.
Как ще си помогнете? Единият ви крак е хванат. Как ще си помогнете? Вие трябва да знаете устройството. Тия капани са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира.
към втори вариант >>
Тия
капани
са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира.
(втори вариант)
Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си в един капан и сте се хванали в капана. Как ще си помогнете? Единият ви крак е хванат. Как ще си помогнете? Вие трябва да знаете устройството.
Тия
капани
са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира.
Трябва да натиснеш със свободния си крак онази пружина, която стяга двете железа за да освободиш другия крак от мъчнотията, в която си влязъл. Да допуснем, че вие се хващате в един капан. Минавате някъде, кажат ви една обидна дума. То е един капан. Вие веднага кипнете.
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие се хващате в един
капан
.
(втори вариант)
Единият ви крак е хванат. Как ще си помогнете? Вие трябва да знаете устройството. Тия капани са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира. Трябва да натиснеш със свободния си крак онази пружина, която стяга двете железа за да освободиш другия крак от мъчнотията, в която си влязъл.
Да допуснем, че вие се хващате в един
капан
.
Минавате някъде, кажат ви една обидна дума. То е един капан. Вие веднага кипнете. Питам: след като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидил, е по-силен от вас.
към втори вариант >>
То е един
капан
.
(втори вариант)
Вие трябва да знаете устройството. Тия капани са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира. Трябва да натиснеш със свободния си крак онази пружина, която стяга двете железа за да освободиш другия крак от мъчнотията, в която си влязъл. Да допуснем, че вие се хващате в един капан. Минавате някъде, кажат ви една обидна дума.
То е един
капан
.
Вие веднага кипнете. Питам: след като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидил, е по-силен от вас. Какво ще му кажете? Ако е по-слаб – може да го набиеш.
към втори вариант >>
82.
Двама синове
,
НБ
, София, 23.2.1941г.,
Ако бях ял само ябълки, круши и други плодове, дето нямаше да се капят дрехите... Някой сготвил някой път, нямам кърпа, капне някъде, погледнеш – някъде със зехтин
накапани
дрехите.
Та казвам: Трябва да бъдем облечени от главата до петите – и отвътре, и отвън. Аз съм за хубавите дрехи. Според мен, човек като носи едни дрехи, и десет години да не се е окапал. Аз ви казвам нещо, което и за мене е трудно. Трудно е, защото такива чорбулаци ми дават.
Ако бях ял само ябълки, круши и други плодове, дето нямаше да се капят дрехите... Някой сготвил някой път, нямам кърпа, капне някъде, погледнеш – някъде със зехтин
накапани
дрехите.
Казвам: В света има едни същества, които ръководят цялото човешко възпитание. Те са много внимателни. Едни, които ръководят човешкия ум; други които ръководят човешкото сърце; трети които ръководят човешката воля. Те са напреднали същества, много напреднали. Вън от това, човек има други спомагателни слуги, които му помагат за тялото, как да се учи.
към беседата >>
83.
Приятно занимание
,
ООК
, София, 14.5.1941г.,
Като го гледашъ – дрехата му
накапана
, само капки.
Като ядешъ – да усѣщашъ нѣщо приятно. Вземешъ една хапчица, втора, трета. Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме? “ Не е невежество. Ние тукъ имаме единъ братъ, той сега е въ Америка.
Като го гледашъ – дрехата му
накапана
, само капки.
Ще кажешъ сократовски, че не обръща внимание. Сократовски животъ живѣе. После нѣкой ходи разчорленъ, косата му така. Казва: „То животътъ не седи въ обличането“. Ами въ какво седи животътъ?
към беседата >>
НАГОРЕ