Търсене в текстове за 'Капан'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 166 резултата в 96 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_67 Котката, която мижеше

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели.
Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат. Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши и става слушател. Следващата стъпка е да се превърне този слушател в подчинен слушател и накрая в слуга. Така се отнасяха към мъжете - към братята. Но ако беше някоя млада сестра, а тогава ние бяхме двадесет - двадесет и пет годишни, то Михаил Иванов започваше със същото, но включваше безброй комплименти по всички направления и те успяваха. Някои от нас устояваха и се противопоставяха, а някои се изкушаваха и влизаха в клопката.
към текста >>

2. 5_35 Възрастните приятели и нарядите

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци.
Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията. Затова се наду програмата и стана обемиста, след което се отпечата и се раздаде на мнозина, та да се знае и да не се пропусне нещо. Ние младите, като видяхме това, се усмихнахме. Бяхме вече тридесет- тридесет и пет годишни. Учителят не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци. А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци. Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен в тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично. Друг път брат Петко Епитропов, който беше много деен - движеше външната организация на Братството - и беше съвременник на Учителя от първите събори, беше направил наряд за събора. И най-отдолу беше написано: "От ръководителите на Бялото Братство." Поднасят наряда на Учителя. Той го гледа и казва: "Я да махнете това! " "Кое, Учителю" - пита този, който го поднася.
към текста >>

3. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Тя преминава през капандурата на тяхната къща и през приемната на Учителя отива при Него и Го моли да я спаси.
Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасявал живота. Има един случай със сестрата на Георги Димитров - Елена Баръмова, която е търсена от полицията. Тя преминава през капандурата на тяхната къща и през приемната на Учителя отива при Него и Го моли да я спаси. Учителят извиква Василка от Братството, която я облича като сестра от Братството - с бяла рокля и бяла кърпа на главата и заедно с нея излиза през портичката. Минават през насрещния кордон от полицаи, без някой да ги спре - всички смятали, че това са дъновистки и ги пуснали да минат. И през тези години и събития нашите хора винаги им съдействуваха. Тези неща се знаеха от семейството им. След 9 септември 1944 година комунистите дойдоха на власт и сестрата на Георги Димитров зае голям пост.
към текста >>

4. 42. ВАСИЛКА ИВАНОВА

БОРИС НИКОЛОВ

Тя разказваше как веднъж подгонен от полицията Георги Димитров се прехвърля през тавана където имало капандура, отишъл в стаята на Учителя и потърсил помощта Му.
Тогава се носеха много плетени фланели, поли, чорапи и още много други плетива за облекло. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого. Тя подари една наследствена нива в Айтос и на нейното място бе построена Братската градина. Беше в много добри отношения с обитателите на съседната половинка от къщата. А това беше баба Парашкева, майката на Георги Димитров и цялото им семейство. Тя разказваше как веднъж подгонен от полицията Георги Димитров се прехвърля през тавана където имало капандура, отишъл в стаята на Учителя и потърсил помощта Му. Учителят наредил да му се даде пардесюто, Неговата шапка и наредил също на Василка да му отвори външната врата и да го изведе навън. Така той се спасил. По същия начин и двете сестри на Георги Димитров по различно време по нареждане на Учителя са били обличани с връхните дрехи на Василка и тя ги е извеждала от блокадата на полицията като са минавали за сестри от Братството. Освен това Василка, там в плетачната машина, в нейния калъф е криела архива на Георги Димитров. След време тя предала архива на съхранение.
към текста >>

5. 6.75. РАЗРИВЪТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Те щяха да станат като капан за душите.
За Великия мъдрец и за Учителя няма притоворечия, но за малките съзнания има. Тези бараки построени от преди 50-60 години бяха грохнали и там беше цяла грозотия. Кой ще ги търпи там, в столицата? Те нямаха и естетическа и фактическа стойност. Добре, че ги очистиха. Те щяха да станат като капан за душите. Колко милиона хора през средновековието чрез кръстоносните походи ходеха там в Ерусалим да спасяват Божия гроб. Какво ще спасяват, гледаха си своите интереси и политика. Ние не искаме тук да стане Божи гроб, на Изгрева. Това са стари, изживяни методи и те не трябва да се повторят. Ето защо Невидимият свят нареди Учението да остане в своята чистота, да бъде в своята сила чрез Словото.
към текста >>

6. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

Но щом се бе натоварил трябваше някой да му казва, че той отива в капан, а капаните бяха заложени един след друг с най-различни примамки, като се почне от 1945 г.
Когато се засягаха обикновени въпроси и то общи това само смайваше приятелите, но когато се решаваха братски въпроси, то тогава настъпваше трагедия и се объркваха всички. По-късно те се нахвърляха върху мен и смятаха, че аз съм била причината Борис да си измени решението. Това беше вярно, но аз го свалях на земята, отварях му очите и той като малко дете станало от сън се озърташе и се чудеше какво е станало и като разбираше какво се е случило, се питаше как може такова нещо да стане. Ето това беше задачата на една жена от народа и на един принц, комуто не бе позволено да се жени за жена от народа. Не му беше позволено ако си беше сам и ако не бе натоварен с друга задача, с братска работа. Но щом се бе натоварил трябваше някой да му казва, че той отива в капан, а капаните бяха заложени един след друг с най-различни примамки, като се почне от 1945 г. та чак до 1958 г. А оттогава като се мине през процеса и затвора тези капани се повтарят дори досега -1972 г. Спомням си, че навремето отидох при Учителя и му казвам: „Прави ми впечатление, че Борис не е като другите братя и сестри, все стои настрана и ето при вас не идва и не прави контакт, а като че ли ви гледа все от далече". Учителят ме погледна, после изгледа Борис, който стоеше настрани и го наблюдаваше, на 15-20 крачки от нас. Вместо да се приближи, да му целуне ръка и да се включи в общия разговор и така да слуша Учителя.
към текста >>

А оттогава като се мине през процеса и затвора тези капани се повтарят дори досега -1972 г.
Това беше вярно, но аз го свалях на земята, отварях му очите и той като малко дете станало от сън се озърташе и се чудеше какво е станало и като разбираше какво се е случило, се питаше как може такова нещо да стане. Ето това беше задачата на една жена от народа и на един принц, комуто не бе позволено да се жени за жена от народа. Не му беше позволено ако си беше сам и ако не бе натоварен с друга задача, с братска работа. Но щом се бе натоварил трябваше някой да му казва, че той отива в капан, а капаните бяха заложени един след друг с най-различни примамки, като се почне от 1945 г. та чак до 1958 г. А оттогава като се мине през процеса и затвора тези капани се повтарят дори досега -1972 г. Спомням си, че навремето отидох при Учителя и му казвам: „Прави ми впечатление, че Борис не е като другите братя и сестри, все стои настрана и ето при вас не идва и не прави контакт, а като че ли ви гледа все от далече". Учителят ме погледна, после изгледа Борис, който стоеше настрани и го наблюдаваше, на 15-20 крачки от нас. Вместо да се приближи, да му целуне ръка и да се включи в общия разговор и така да слуша Учителя. Погледна го и каза; „Рекох, за него това е съвсем естествено, така е устроен, че трябва да гледа нещата от далече, за да ги обобщава". Да, така беше устроен, ако се приближаваше вътре към нещата оставаше и попадаше под чужди влияния и се объркваше и за да се освободи от тях се отдалечаваше в своя свят и от там разглеждаше нещата.
към текста >>

7. 72. ГОНЕНИЯ

И понеже аз пазех Борис от толкова много капани за лисици, че за мечки, че за вълци, както и за всякакъв вид домашни и диви полезни животни.
Може би това бе засилено, но идването на Учителя в нашия дом, светлината, която носеше със себе си, разчистваше пътя на светлите души, за да слезнат над дома ни и ние понякога чувствувахме и усещахме тяхното присъствие. Това бе една голяма и неоценима помощ от невидимия свят за нашия дом, помощ, която трябваше да отчетем и зачетем и за което благодарим. Имаше много от Изгрева, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка до Учителя, не можеха да ме възприемат и направо ме ненавиждаха. След като Учителят ми определи пътя, че ще бъда хулена и чернена, аз по-спокойно приемах всичко, защото трябваше да го изнасям на плещите си. Имаше и други пък, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка и с Борис, и живеехме по-късно под един покрив. И понеже аз пазех Борис от толкова много капани за лисици, че за мечки, че за вълци, както и за всякакъв вид домашни и диви полезни животни. Просто поставяха капани и чакаха какво ще се улови в тях. А капаните бяха предназначени именно за Борис, но чакаха какво ще се хване в него. Дори да бъде нещо съвсем малко. По това време Борис не чакаше какво ще се хване, не се усещаше, подвеждаха го и той пръскаше много пари ей така за нищо, имаше моменти, когато раздаваше вещи и неща от дома ни, направо ги изнасяше, жертваше неща за хора, за които не биваше да се жертва; Тази негова черта да бъде широк в пръстите доведе до това, че изтичаше много труд и средства и после ние се ограничавахме и стигахме до немотия, а онези, които се облагодетелствуваха пръскаха парите на Борис ей така на вятъра. Ползата бе никаква, а жертвата ни бе без никакъв ефект.
към текста >>

Просто поставяха капани и чакаха какво ще се улови в тях.
Това бе една голяма и неоценима помощ от невидимия свят за нашия дом, помощ, която трябваше да отчетем и зачетем и за което благодарим. Имаше много от Изгрева, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка до Учителя, не можеха да ме възприемат и направо ме ненавиждаха. След като Учителят ми определи пътя, че ще бъда хулена и чернена, аз по-спокойно приемах всичко, защото трябваше да го изнасям на плещите си. Имаше и други пък, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка и с Борис, и живеехме по-късно под един покрив. И понеже аз пазех Борис от толкова много капани за лисици, че за мечки, че за вълци, както и за всякакъв вид домашни и диви полезни животни. Просто поставяха капани и чакаха какво ще се улови в тях. А капаните бяха предназначени именно за Борис, но чакаха какво ще се хване в него. Дори да бъде нещо съвсем малко. По това време Борис не чакаше какво ще се хване, не се усещаше, подвеждаха го и той пръскаше много пари ей така за нищо, имаше моменти, когато раздаваше вещи и неща от дома ни, направо ги изнасяше, жертваше неща за хора, за които не биваше да се жертва; Тази негова черта да бъде широк в пръстите доведе до това, че изтичаше много труд и средства и после ние се ограничавахме и стигахме до немотия, а онези, които се облагодетелствуваха пръскаха парите на Борис ей така на вятъра. Ползата бе никаква, а жертвата ни бе без никакъв ефект. А това бяха години наред.
към текста >>

А капаните бяха предназначени именно за Борис, но чакаха какво ще се хване в него.
Имаше много от Изгрева, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка до Учителя, не можеха да ме възприемат и направо ме ненавиждаха. След като Учителят ми определи пътя, че ще бъда хулена и чернена, аз по-спокойно приемах всичко, защото трябваше да го изнасям на плещите си. Имаше и други пък, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка и с Борис, и живеехме по-късно под един покрив. И понеже аз пазех Борис от толкова много капани за лисици, че за мечки, че за вълци, както и за всякакъв вид домашни и диви полезни животни. Просто поставяха капани и чакаха какво ще се улови в тях. А капаните бяха предназначени именно за Борис, но чакаха какво ще се хване в него. Дори да бъде нещо съвсем малко. По това време Борис не чакаше какво ще се хване, не се усещаше, подвеждаха го и той пръскаше много пари ей така за нищо, имаше моменти, когато раздаваше вещи и неща от дома ни, направо ги изнасяше, жертваше неща за хора, за които не биваше да се жертва; Тази негова черта да бъде широк в пръстите доведе до това, че изтичаше много труд и средства и после ние се ограничавахме и стигахме до немотия, а онези, които се облагодетелствуваха пръскаха парите на Борис ей така на вятъра. Ползата бе никаква, а жертвата ни бе без никакъв ефект. А това бяха години наред. Аз се опитвах да го пазя, но беше много трудно.
към текста >>

Онези бяха опитни стрелци, точно в целта и в капана.
Чак като се върна от затвора през 1962 г. малко поумня, по-малко се коригира, но пак си остана същият, но поне се съобразяваше с мен и ме изслушваше. И когато смятах, че всичко е уточнено, то той постъпваше пак по същия начин отпреди, така както си знаеше отвътре и резултатите бяха винаги едни и същи - плачевни. Тази негова черта се отнасяше до материалната обезпеченост на семейството ни. Тук бяхме атакувани най-точно, направо в мишената с най-добро попадение в центъра. Онези бяха опитни стрелци, точно в целта и в капана. В първите години на нашата дружба при Учителя идва делегация от стари сестри да се оплакват от мен, че съм била разюздена, че съм подмамила Борис и че ходим заедно навсякъде като главното оплакване е насочено към мен. Цялата тази делегация бяха представителки на старите и престари моралистки. Не само ме упрекват, но и надяват всякакви епитети. Отивам аз при Учителя, подава ми стол да седна, отвори уста и разказа думите на старите сестри, ама дума по дума, но не казва чие е това мнение. Човек незапознат с методите на Учителя и ако присъствува на един такъв разговор ще помисли, че всичко това, което Учителят изговаря е негово лично мнение.
към текста >>

8. 184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Някаква смесица от гнида и всичко онова, което е гнило и разкапано.
Тогава за морала имаха друго мнение. Говорим за външния морал, а пък за вътрешния много не се гледаше, защото търсеха външното благоприличие. Така веднъж в салона на Дурн ферайн" аз минавам, а жена му хваща дрехата си е два пръста и с жест извиква нависоко: „Вижте, вижте - гнило, от по-гнило". Тогава въшките по хората не бяха рядкост, а с този жест тя показваше освен, че съм въшка, но съм и гнида, която се е загнездила по ревера на нейната рокля и показва, че всички трябва да се пазят от мен, за да не въшлясат чрез мен. Та гнидите, които се загнездваха по реверите на дрехите се наричаха „гнило". Някаква смесица от гнида и всичко онова, което е гнило и разкапано. Та аз бях и въшка, и гнида, и разкапана, която мирише на гнило. Аз не можах да изтрая, отидох при Учителя да му се оплаквам. А вместо аз да му се оплаквам, той започна веднага да ми говори, че аз развалям семейството на Толев и че съм флиртувала с него. Аз мълчах и непрекъснато търсех мисълта си дали има нещо такова. Накрая казах: „Учителю, такова нещо няма".
към текста >>

Та аз бях и въшка, и гнида, и разкапана, която мирише на гнило.
Говорим за външния морал, а пък за вътрешния много не се гледаше, защото търсеха външното благоприличие. Така веднъж в салона на Дурн ферайн" аз минавам, а жена му хваща дрехата си е два пръста и с жест извиква нависоко: „Вижте, вижте - гнило, от по-гнило". Тогава въшките по хората не бяха рядкост, а с този жест тя показваше освен, че съм въшка, но съм и гнида, която се е загнездила по ревера на нейната рокля и показва, че всички трябва да се пазят от мен, за да не въшлясат чрез мен. Та гнидите, които се загнездваха по реверите на дрехите се наричаха „гнило". Някаква смесица от гнида и всичко онова, което е гнило и разкапано. Та аз бях и въшка, и гнида, и разкапана, която мирише на гнило. Аз не можах да изтрая, отидох при Учителя да му се оплаквам. А вместо аз да му се оплаквам, той започна веднага да ми говори, че аз развалям семейството на Толев и че съм флиртувала с него. Аз мълчах и непрекъснато търсех мисълта си дали има нещо такова. Накрая казах: „Учителю, такова нещо няма". Той се усмихна и каза: „Е, така де, кажи го по-смело".
към текста >>

9. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа.
Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според спомените на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна.
към текста >>

Тя имаше изключително добро отношение към Учителя и към нас и това не е случайно, защото аз лично по онези години бях свидетел на следният случай.. Когато Георги Димитров по онези години е бил в нелегалност в чужбина в къщата им нахълтва полиция, а сестра му Елена е била в къщата и поле-ка-лека се прекачва през една капандура и преминава общият таван.
Разказваше ни как се е запознала с майката на Сталин. Сталин, който е бил бивш семинарист и който по негова заповед са били взривени десетки църкви в Москва, то за рождената си майка нарежда да й се направи един параклис в Кремъл където тя да се черкува. Майката на Сталин е грузинка, а всички грузинци са християни. Но понеже тя е била черковница, а пък баба Парашкева е била евангелистка то много, много не са си уйдисвали по този въпрос. Тя ни разказваше какви ли не преживелици и ние слушахме понякога захласнати. Тя имаше изключително добро отношение към Учителя и към нас и това не е случайно, защото аз лично по онези години бях свидетел на следният случай.. Когато Георги Димитров по онези години е бил в нелегалност в чужбина в къщата им нахълтва полиция, а сестра му Елена е била в къщата и поле-ка-лека се прекачва през една капандура и преминава общият таван. По това време аз бях при Учителя и когато над главата ни се чу едно топуркане поради това, че някой минаваше по тавана Учителят се усмихна, сложи пръст на устните ми и каза: „Пшът". Той веднага ме изпрати да си вървя. После Учителят извика сестра Василка и я накара да я облече като наша сестра с бели одежди и бяла забрадка и да я изведе от входа, което тя точно така направи. Така че баба Парашкева беше благодарна на Учителя, беше свободолюбива по дух, не се кланяше на църковници и четеше Евангелието, и имаше възможност при нас да разговаря на различни теми. А нейните синове бяха приемани от нашите приятели и те им съдействаха в различните години на тяхната нелегална борба.
към текста >>

10. 289. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛАН ЗА ЕДИН ДОМ

Завъртя се около него, завъртя си опашката тази Кума Лисана и Славчо падна в капана.
Над Изгрева витаеха сили, които бяха разрушителни. Онези, които работеха с методи противни на Учението привличаха тези сили, те влизаха в тях, ставаха проводници и след това ставаха оръдия на тези разрушителни сили и от там идваше разрушението, което се стовари върху Изгрева. Първата му жена Люба отдавна беше починала. Накрая той се ожени за една млада, хубава жена. Цяла-целеничка Кума Лисана. Завъртя се около него, завъртя си опашката тази Кума Лисана и Славчо падна в капана. Е, сега този път той няма къде да бяга и ще си научи урока чрез нея. А дъщерите му се запиляха по чужбина и те ще си научат урока, защото някой трябва да плаща за полиците на баща им. Нали е такъв окултният закон, че всяко престъпление се изплаща до четвърто поколение, а пък всяко благословение върви до тисящи родове. Ето сега се разрушава Изгрева, ще дойде време да се разруши и къщата на Славчо и ще се види колко струва необикновеният план за един дом и непременно ще се сбъднат думите на Учителя, които бе казал на Мусала. А вие останалите ще проверите дали е точно така.
към текста >>

11. 289. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛАН ЗА ЕДИН ДОМ

Завъртя се около него, завъртя си опашката тази Кума Лисана и Славчо падна в капана.
Над Изгрева витаеха сили, които бяха разрушителни. Онези, които работеха с методи противни на Учението привличаха тези сили, те влизаха в тях, ставаха проводници и след това ставах а оръдия на тези разрушителни сили и от там идваше разрушението, което се стовари върху Изгрева. Първата му жена Люба отдавна беше починала. Накрая той се ожени за една млада, хубава жена. Цяла-целеничка Кума Лисана. Завъртя се около него, завъртя си опашката тази Кума Лисана и Славчо падна в капана. Е, сега този път той няма къде да бяга и ще си научи урока чрез нея. А дъщерите му се запиляха по чужбина и те ще си научат урока, защото някой трябва да плаща за полиците на баща им. Нали е такъв окултният закон, че всяко престъпление се изплаща до четвърто поколение, а пък всяко благословение върви до тисящи родове. Ето сега се разрушава Изгрева, ще дойде време да се разруши и къщата на Славчо и ще се види колко струва необикновеният план за един дом и непременно ще се сбъднат думите на Учителя, които бе казал на Мусала. А вие останалите ще проверите дали е точно така.
към текста >>

12. МАРИН КАМБУРОВ

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

пък имаше капандур на тавана, в преддверието пред малкия салон и аз вземах една стълба и една газена лампа и исках през капандурата да изляза и да положа нещо да не капе.
Добре, че никой няма. Разбрах, че всичко става в малкия салон. Нещо капе -кап, кап, кап, кап. Какво да правя? Беше станало вече към 11 часа. пък имаше капандур на тавана, в преддверието пред малкия салон и аз вземах една стълба и една газена лампа и исках през капандурата да изляза и да положа нещо да не капе. Брате, то тежко, капака не се вдига. Надигам силно, той едва мръдне. Още един, два, три пъти насилих капака, че като се вдигна той, че като се изсипа на главата ми: тухли парчета, че камъни, че вар, че пясък, че като угасна лампата и като ми се напълниха очите с пясък. Ужас! Угасна лампата. Ама такъв грохот, като че ли целия ад се струпа на главата ми.
към текста >>

13. 48. Полковник Тодор Божков

Георги Йорданов Добрев

И така един случай, една вечер чука се на вратата и жената в дома веднага прибира една черга, дръпва я и вдига един капандур долу за мазето по една стълбичка, влезли всички.
Той изважда пистолета и казва: „Ще ви изчукам тука като пилци“. В тази война, когато в Сърбия нашите българи на една височина са дали много жертви, била осеяна с трупове на млади хора, отивали са там българи, македонци-българи, отивали са и просто така да им вземат труповете, да ги оправят, да ги погребат и някой вземал пушка за спомен от български войник, нещо парче от тях, разбираш ли. Тъй, чакали са свобода от тези момчета, нали да ги освободят, а те там ги избиват, стават жертва всичките. Сега когато вече трябва да отстъпват се укрили някои, търсили, имали познати там техни и ги приели една вечер на гости и им казали: „Ще седите тука, докато уредим въпроса да ви покажем пътя, да си отидете“. Това е бил Божков с една група около него. И така един случай, една вечер чука се на вратата и жената в дома веднага прибира една черга, дръпва я и вдига един капандур долу за мазето по една стълбичка, влезли всички. В това време тя слага пак чергата отгоре да не се вижда и слага масата, замаскира. А онзи трака, чука: „Хайде бе, хайде бе“. Нали се забавила докато прибере туй- онуй и след това стопанина отворил, ама вземал една секира под ръката си, защото ако разбере, че той търси тези и че е узнал за тях и за това го пращат да провери то ще го съсече със секирата. А младата жена била, една напета, хубава млада жена. А той бил изпълнен от любов, както цялото семейство от тия българи, където са влезли, искали да им помогнат.
към текста >>

14. 15. Брат Цеко от далеко

Драган Петков

“ Тогава Цеко проговорил: „Цеко ще стане поет, за да измете целия смет на този скапан свет“.
Преди да иска помощ той се изповяда пред Учителя, а онези, които бяха около Учителя чуха за покушението, с което се бяха разминали. Веднъж Учителят го попитал: „Цеко, ти какъв искаш да бъдеш в следващия живот? “ Казал: „Искам да стана поет! “ След това добавил: „Мога ли да се поправя? “ Учителят казал: „Ти го каза вече - поет ще бъдеш! “ Тогава Цеко проговорил: „Цеко ще стане поет, за да измете целия смет на този скапан свет“. Цеко обичаше да говори в рими. Беше стихоплетец. Неговите рими бяха сполучливи, но бяха простички наглед и нямаше в тях духа на поезията. Цеко имаше една история с една жена, любовна история. Но тя се превърна в драматично изпитание за него.
към текста >>

15. 1. Сирак и чирак

Гради Колев Минчв

И няма как, сутринта излизаме, до кръчмата имаше оградено място, казваха му „капан“, помещение за полския пазач, който пазеше имотите и като хване някое добиче влязло в чужда нива го затваряше там.
По едно време мина обед и аз викам на брат ми: „Всичките си отидоха и ние ще си отидем“ и се върнахме на село. Мама като ни видя, вика: „Защо сте се върнали“. Казваме: „Ами всичките деца си отидоха и ние си тръгнахме“. А тя казва: „От днес нататък вие ще пасете и техните добитъци, защото за всеки добитък, който пасете ще ви дават по една крина жито“. А те бяха 29 ли 39 ли добичета, прасенца, магаренца, теленца. И няма как, сутринта излизаме, до кръчмата имаше оградено място, казваха му „капан“, помещение за полския пазач, който пазеше имотите и като хване някое добиче влязло в чужда нива го затваряше там. Брат ми, между другото, като застане до плета и започваше да вика: „Хей, селяни, изпращайте добитъка - свини, магарета, телета...“ А аз в това време, край плета имаше едно кюше, като се свия като някое кученце там, срам ме е. Не зная защо съм изживявал тоя срам. Та мина и това лято. А брат ми обичаше да ходи при един овчар, който свиреше малко на кавал и на гайда. Аз му викам: „Върви да свириш там“.
към текста >>

16. 4. Иван Салонски

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

В тоя момент се отваря капандура на тавана и Колю Каишев започва да си чете темата,която е развил.
Преди да се започне новата лекция всеки си е прочитал темата, която е зададена. Имало е списък у един от учениците, който съобщавал по ред имената и всеки си прочитал развитата тема. Списъкът у кого е бил не зная точно, но брат Иван нали е на вратата и същевременно следи за присъстващите се мъчел да подскаже на този у когото е списъка, че Колю Каишев го няма и да не му казва името, за да не се разбере, че го няма. Но този със списъка не си вдига главата и няма начин брат Иван да му подскаже, че Колю Каишев го няма. И така споменават името на Колю Каишев. В тоя момент се отваря капандура на тавана и Колю Каишев започва да си чете темата,която е развил. Макар че е закъснял той държи да си прочете темата и затова се качил на тавана. Това е бил уникален случай. Всички слушат, Учителят също. И накрая когато всички са си прочели темите, Учителят казал: „Хубав и оригинален е тоя начин да се прочете темата, но за предпочитане е всеки да си идва на време и да си чете темата от мястото“. Така приключва този интересен случай, който едновременно показва отношението на брат Иван към по-близките приятели, а също и респекта, който учениците имат от брат Иван, а и също как щат-не щат изпълняват изискването на Учителя да има порядък в клас.
към текста >>

Може да е Колю Каишев, обаче е верен на Учителя, ще чете от капандура.
Ето точно сега аз ви поднасям една снимка на брат Иван. Той точно тук на брадичката има една черта, а тази черта е показател и знак на вярност. И точно като ви казвам, това не е случайно, че той има тази черта на вярност. Това е снимка, която аз съм му я правил. И точно случаят е верен. Може да е Колю Каишев, обаче е верен на Учителя, ще чете от капандура.
към текста >>

17. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Има мишки и аз съм турил капан ама не отиват в капана, не влизат, минават покрай него и се разсейват.
В.: А водата хубава ли е? Т.: Хубава е водата. Даже той изравни сега мястото, направи го, но откак изравни, водата намале. Учителят не даваше - това кое е направено така да си остане. А той направи такова изравняване (чува се шум в стаята). Има мишки и аз съм турил капан ама не отиват в капана, не влизат, минават покрай него и се разсейват. В.: Ходехте ли на екскурзии с Учителя? Т.: Да, ама много редко. В годината един път. Ама я ходим тука у гората на една полянка. Кога е хубаво времето всеки понеделник ходим.
към текста >>

18. 43. Телеграфистът и телеграмата

Ангел Вълков

На времето Учителят го е спасил когато полицията го е подгонила и той се е скрил при Учителя, минавайки през капандурата на къщата-близнак, като на другия ден бил преоблечен в женски дрехи и със сестрите бил изведен от дома къща-близнак на ул.
43. ТЕЛЕГРАФИСТЪТ И ТЕЛЕГРАМАТА Няколко години след заминаването на Учителя един ден излизам от салона и отивам към Дървенишкото шосе. На пътя срещам един непознат човек, който случайно ме запита нещо и поведохме разговор. От дума на дума заговорихме и за погребението на Учителя. Тогава ние искахме да Го погребем в градинката на Изгрева, но властта се противопостави. Затова ние отнесохме въпроса до Георги Димитров, който в момента беше в Москва. На времето Учителят го е спасил когато полицията го е подгонила и той се е скрил при Учителя, минавайки през капандурата на къщата-близнак, като на другия ден бил преоблечен в женски дрехи и със сестрите бил изведен от дома къща-близнак на ул. „Опълченска“ 66. Тогава този случаен човек каза: „Аз бях телеграфиста, който предаде телеграмата до другаря Георги Димитров, с която се искаше разрешението г-н Дънов да се погребе на Изгрева. Него ден имах един куп телеграми. Ние когато предаваме телеграмите си по радиото, чуждите противникови станции нагласяват техните станции на такава вълна, на каквато предаваме и ние, и произвеждат и бълват в ефира голям шум и ни пречат. Започнах предаването на телеграмите, а се чува голям шум, бучене, стремят се да ни заглушат.
към текста >>

19. 66. ДВАМА КАНДИДАТИ ЗА ЖЕНИХИ

На сутринта отивам при Учителя напълно скапана.
"Има си причина за това. В едно твое, предишно прераждане ти си се родила като мъж и си имала връзка с две жени и с твоето лошо поведение много си ги омъчнила тогава. А сега тези две жени се прераждат като мъже. Те са тук на Изгрева и сега те преследват, защото нещо отвътре ги кара да търсят развръзка на кармата си с теб." Аз си тръгвам объркана. Цяла нощ плаках. На сутринта отивам при Учителя напълно скапана. Като ми видя смачкания фасон на лицето Той се разсмя: "Е, кой не преминава през тези неща? " Аз се успокоих. Същия ден последователно тези братя ме срещнаха на Изгрева. Бях променила отношението си към тях. Бях много внимателна и любезна.
към текста >>

20. 32. ИСТОРИЧЕСКАТА СЛЕДА

Ние няма да правим капани за души.
Д: Е, какво да пишат? В: По отношение на историята на братството. Д: Да, виж какво за мен това е второстепенна история. Например, сега както казах одеве за учениците около Христос. Виж какво сега. Ние няма да правим капани за души. Божи гроб, че не знам какво си, че Гетсиманската градина, че камъка, че кръстоносни походи, че работи, че престъпления, че фалшификации, че ужас. Не! Учителят, остави Словото. Ето го. А иначе ако не беше така щеше да го бъде салона. А сега го няма.
към текста >>

Сега само разказат: „Е, така беше Учителят, че така беше, па еди как си беше", това са капани според мене.
Ето го. А иначе ако не беше така щеше да го бъде салона. А сега го няма. Няма го и Изгревът. Всичко е разрушено. Сега само разказат: „Е, така беше Учителят, че така беше, па еди как си беше", това са капани според мене. Когато човек отива към Божественото, трябва да отиде с чистотата на душата си. Да го възприеме като Слово, като храна, щото Христос каза: "Аз съм пътя". Значи трябва да си извървиш пътя, не да се заблуждаваме с външни неща. Ако е въпроса за църкви, за религии, създадени са тези неща, може би заради човечеството. То е един етап необходим и днеска има църковници, които смятат, че да преживеят духовно трябва да влязат в църквата и да запалят свещ.
към текста >>

21. 51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ

А в това време преди това Бандернайк им даваше земя в Цейлон, въобще тия капани за души дето се казва, като на Мека.
Той каза: "Там ще ги сполети най-лошото евреите, ще преживеят най-лошото евреите, което са преживели досега. И от сега започват техните истински страдания". И действително, там се удариха две от най-жестоките идеологии от стария завет и мюсюлманството в жестока война. Те казват: "Господи, унищожи всички, остави само нас". И исляма и той също и той е арабския свят и както виждаме какво стана - войни. А в това време преди това Бандернайк им даваше земя в Цейлон, въобще тия капани за души дето се казва, като на Мека. Тия поклонения там дето се правят сега, всичките тия неща са прояви за ста-розаветния човек. Ученикът не се интересува от такива неща. Ученикът се интересува от пробуденото съзнание. Тия външни неща, да вдигаме ние грамадни базилики такива. В: Ако беше останал салона на Изгрева досега?
към текста >>

22. 26. КЛОПКАТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Целта ми бе да се публикува и да се изнесе и да се покаже една лъжа и измяна, като се даде възможност на Йоанна да се измъкне от този капан, който бяха поставили Михайловистите от Франция.
Нещата се повтарят и днес, но по друг сценарий написан от същите Сили. По телефона Йоанна ми преведе писмото и аз я помолих да ми го предаде да го публикувам в "Изгревът", поради самият факт, че то е изпратено до десет човека в България. Тя направи превод и ми връчи оригинала. Посъветвах я да напише отговор до семейство Гобо и да ми го предостави, за да го публикувам. Уверих я, че може да пише каквото си иска по моя адрес, но писмото ще бъде публикувано дословно. Целта ми бе да се публикува и да се изнесе и да се покаже една лъжа и измяна, като се даде възможност на Йоанна да се измъкне от този капан, който бяха поставили Михайловистите от Франция. Семейство Гобо са свързани от самото начало с Михаил Иванов от Франция и освен това техните методи на действие потвърждават изнесеното от мен. Какво прави впечатление от писмото на семейство Гобо до десет човека - българи, избрани от тях в България: 1. Те пишат, че са получили архива на Анина Бертоли от нейните сътруднички - французойки. 2. Нито френските сътруднички, нито семейство Гобо познават както съдържанието, така и ценността на този архив, понеже не знаят български и при това той е опакован в куфари и които не са отваряни изобщо от тях. И не знаят тайната в тези куфари понеже няма от кого да я научат.
към текста >>

23. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Отворил прозореца и пуснал внимателно една мишка, която била хваната в един капан.
Оттогава - казваше дядо ми - аз не вкусих месо. След това дядо се подвизава в Учението на Учителя. Редовно посещавал съборите в Търново, за което често говореше. Така например разказваше един обикновен случай, който ми е правил силно впечатление като дете. Като били на събора в Търново, Учителят бил на горния етаж в една стая. Отворил прозореца и пуснал внимателно една мишка, която била хваната в един капан. Има и други спомени, които аз не помня. Спомням си само, че когато майка ми умира, той бил на събор в Търново с баба ми. Получила се телеграма и дядо ми попитал Учителя как да постъпи. Учителят казал само баба ми да отиде на погребението, а дядо ми да остане. И така направили.
към текста >>

24. 22 - 8. БУТИЛКАТА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

Тя го привлече и той се хвана в нея точно като мишка в капан.
Няколко пъти му казах да си върви, но не иска. Казах му, че ще го накажа, ако не се махне, той си плези езика и се подиграва и с мене. Вчера за последен път го предупредих, че ако не се махне, аз ще го махна, но тъй, че да ме помни хиляди години, и че никакви молби за помилване не ще ме трогнат. На това той ми отговори пак с плезене на езика и ми каза, че нищо не мога да му направя, само съм се хвалел. „Добре - казах му аз - ще видим какво мога да направя,", Магнетизирах, без да ме види, водата в тавата и я внесох при него. Тя го привлече и той се хвана в нея точно като мишка в капан. Разбра какво стана и започна горещо да се моли, но аз му казах, че съм глух за молитвите му и налях водата в бутилката, където влезе и той, точно като оня дух от хиляда и една нощ, който бил извлечен от морското дъно от един рибар. Сега той е там, в трапа и чак след 700-800 години, когато тия места станат ниви и почнат да ги орат, ще го изровят и ще излеят водата, за да видят още какво има в бутилката. Тогава той ще бъде освободен, но вярвам, че ще бъде вече малко по-друг. Да, който плези език на любовта, влиза в бутилката, това всеки трябва да го знае." Махна с ръка и ми каза довиждане. Ето, брат Тодоре, какви работи стават още на Събора ни, освен песните, проповедите и молитвите.
към текста >>

25. VII.5. ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ, ПАЗЕН В СЕМЕЙСТВО ГОБО

Летопис Вергилий Кръстев

В противен случай вие оставате в клопка, като ще поставите в капан още много хора тук, в България.
Защото има различни преписи, като само първият е по оригинала, а другите са редактирани. А това никой не може да установи, освен Вергилий Кръстев, защото само той е работил с оригиналите, като ги е съхранявал 30 години. И ги различава дали са оригинали или преписи. Трябва да се види каква е хартията, какъв е шрифтът на пишущата машина, ако е писано чрез индиго, трябва да се преценяват още много неща, да се провери текстът чрез оригинален текст и още много неща. Така че единственият изход за вас е да предадете архива на Вергилий Кръстев. В противен случай вие оставате в клопка, като ще поставите в капан още много хора тук, в България. Може би това е целта на онзи, който ви ръководи. Направете го и ще видите последиците. Има и друга опасност - при пристигане на границата полицията да го конфискува и да го прибере в своя архив. Тогава ще падне голям смях. Не от нас, защото ние сме ви предупредили.
към текста >>

26. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

Ако човек е богат, за да развие своите добродетели, за да услужва на своите ближни, тогава е добро, но ако богатството е спънка за неговото добро, то това е един капан.
Събира, събира пари всяка вечер, ден, два, седмица, две, мисли, че ще разполага да яде. Невидимият свят го задигне. Не че желанието на човека да бъде богат е лошо. Човек трябва да бъде богат, но трябва в правата посока да търси своето богатство. Той трябва да има богатство, което никой да не може да му отнеме. Ако човек е богат, за да развие своите добродетели, за да услужва на своите ближни, тогава е добро, но ако богатството е спънка за неговото добро, то това е един капан. Запример, ако говорите в една стая, то вашата реч не се чува отвън. И ако се молите в една златна къща, то вашата молитва ще отиде до златния таван, няма да отиде при Бога. Ако вашата мисъл не е гореща и ако вашето сърце не е горещо, то тази молитва не е силна. Във всяка молитва съзнанието трябва да бъде силно пробудено. Това, което искате, трябва да бъде за вас необходимост.
към текста >>

27. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

И това самовъзпитание няма капан отнякъде.
Как знаеше, това е негова работа. В живота си ние трябва да извеждаме известни изводи. Човек е поставен на Земята. Какво е неговото предназначение на Земята? Да се саморазвива и да се самовъзпитава. И това самовъзпитание няма капан отнякъде. Той ще мине през едно самовъзпитание, през един режим неприятен. Всеки един си представя на Земята един живот, какъвто на Земята не може да се постигне. Някой път вървите до едно място добре, после става обратното. Единственото нещо е: каквито са вашите отношения към духовното, такива ще бъдат отношенията на всички сили, които действуват в природата, към вас. Но законът на Любовта е разумен.
към текста >>

28. 12. ГОЛЕМИЯТ ИЗПИТ

Гена Папазова

Разкапан, но живее.
Чер дроб. Той изгни тоз човек, разложи се, а живееше. Вие, лекарите, виждали ли сте такова чудо? В.К.: Да. Виждал съм. Разкапан, но живее. Г.П.: Всичко се разложи вътре в него. Уж кожен рак. Все пак той получи помощ, щото аз имах близък лекар - д-р Крум Юруков. Той е гинеколог. Той ми е много, много, много близък тоз човек.
към текста >>

29. XI. КОЙ И ЗАЩО И КАК СЕ ИЗДАВАТ „МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Освен това, което е най-важното според мен, това е една уловка и капан, поставен още навремето от мозайкаджийската бригада.
Изданието, което е направено от вас, за мен е много добро като техническо изпълнение. Хартия, печат и подвързия. 2. Много добре съм запознат с всички проблеми и противодействия, които се явяват при една такава работа и познавам много добре цената на едно такова начинание и труд. Аз знам, че Вие можете да работите и в това съм убеден, защото аз не се лъжа в това кой може да работи и кой не. 3. Поставя се въпросът дали е уместно да се правят тези „Мисли за всеки ден" всяка година и да се хвърлят толкова много пари и труд. Освен това, което е най-важното според мен, това е една уловка и капан, поставен още навремето от мозайкаджийската бригада. И този капан лови онези, които могат да работят и ги отклонява от онази работа, която трябва да свършат фактически. 4. С паричните средства, които са вложени в това издание, с труда, силите и енергията, изразходвани с това издание, може спокойно да се издаде някое томче от непечатаните беседи на Учителя. Ето, това е проблемът и това е капанът, който е заложил навремето мозайкаджийската бригада, за да отстранява и отклонява онези, които могат да вършат някаква работа за делото на Учителя. 5. Въпросът за нарядите, които Учителят е давал в началото на Школата, имат своя история, която не се познава от това поколение. Ако Вие я познавахте, не бихте се съгласили на този етап да правите това, което не е необходимо.
към текста >>

И този капан лови онези, които могат да работят и ги отклонява от онази работа, която трябва да свършат фактически. 4.
Хартия, печат и подвързия. 2. Много добре съм запознат с всички проблеми и противодействия, които се явяват при една такава работа и познавам много добре цената на едно такова начинание и труд. Аз знам, че Вие можете да работите и в това съм убеден, защото аз не се лъжа в това кой може да работи и кой не. 3. Поставя се въпросът дали е уместно да се правят тези „Мисли за всеки ден" всяка година и да се хвърлят толкова много пари и труд. Освен това, което е най-важното според мен, това е една уловка и капан, поставен още навремето от мозайкаджийската бригада. И този капан лови онези, които могат да работят и ги отклонява от онази работа, която трябва да свършат фактически. 4. С паричните средства, които са вложени в това издание, с труда, силите и енергията, изразходвани с това издание, може спокойно да се издаде някое томче от непечатаните беседи на Учителя. Ето, това е проблемът и това е капанът, който е заложил навремето мозайкаджийската бригада, за да отстранява и отклонява онези, които могат да вършат някаква работа за делото на Учителя. 5. Въпросът за нарядите, които Учителят е давал в началото на Школата, имат своя история, която не се познава от това поколение. Ако Вие я познавахте, не бихте се съгласили на този етап да правите това, което не е необходимо. Нарядите се отнасят за Синархическата верига, когато тя съществува, работи ежедневно, ежеседмично и ежемесечно, така, както е работила по времето на Учителя, в първите години на Школата.
към текста >>

Ето, това е проблемът и това е капанът, който е заложил навремето мозайкаджийската бригада, за да отстранява и отклонява онези, които могат да вършат някаква работа за делото на Учителя. 5.
Аз знам, че Вие можете да работите и в това съм убеден, защото аз не се лъжа в това кой може да работи и кой не. 3. Поставя се въпросът дали е уместно да се правят тези „Мисли за всеки ден" всяка година и да се хвърлят толкова много пари и труд. Освен това, което е най-важното според мен, това е една уловка и капан, поставен още навремето от мозайкаджийската бригада. И този капан лови онези, които могат да работят и ги отклонява от онази работа, която трябва да свършат фактически. 4. С паричните средства, които са вложени в това издание, с труда, силите и енергията, изразходвани с това издание, може спокойно да се издаде някое томче от непечатаните беседи на Учителя. Ето, това е проблемът и това е капанът, който е заложил навремето мозайкаджийската бригада, за да отстранява и отклонява онези, които могат да вършат някаква работа за делото на Учителя. 5. Въпросът за нарядите, които Учителят е давал в началото на Школата, имат своя история, която не се познава от това поколение. Ако Вие я познавахте, не бихте се съгласили на този етап да правите това, което не е необходимо. Нарядите се отнасят за Синархическата верига, когато тя съществува, работи ежедневно, ежеседмично и ежемесечно, така, както е работила по времето на Учителя, в първите години на Школата. Сега тя не работи, защото не съществува. Тя има свои правила, закони и принципи, които не се познават от сегашното поколение.
към текста >>

30. 24. КАПАНЪТ ЗА МИШКАТА И ГОСТЕНИНА

Жечо Панайотов

24. КАПАНЪТ ЗА МИШКАТА И ГОСТЕНИНА През 1917 г., Първата световна война, бях войник на фронта.
24. КАПАНЪТ ЗА МИШКАТА И ГОСТЕНИНА През 1917 г., Първата световна война, бях войник на фронта. Към края на месец ноември ми дадоха отпуск и аз побързах да се озова в стара България, да вкуся от множество неща, немислими всред несгодите на войнишкия живот. Прекарах няколко дни при домашните ми и се запътих към гр. Варна, гдето от няколко месеца се намираше Учителя на заточение. Тогава беше интерниран от Фердинант -1917 г. и остана там близо десет месеца - октомври 1918 г.
към текста >>

Хвана се в капана една мишка".
Покани ме, подадох му изпратените от няколко сестри колетче и като целунах ръка започна гостуването ми. Последното ми гостуване при Учителя беше през 1916 год., когато пак като войник Го посетих в София на ул. „Опълченска" 66. Той знаеше къде съм и как преживявам. Една от първите му думи бяха „Аз разбрах, че тази сутрин ще имам гостенин. Хвана се в капана една мишка". Схванах в смисъла на тези думи, че това, което би изяла мишката трябваше да го отстъпя на гостенина. Затова съдбата я отстранява от стаята на Учителя. Това бе случката с мишката, когато го посетих във Варна. Главно му съобщих, че Пеню Киров и Величка Стойчева са много болни в Бургас. Те питаха Учителя да им помогне, особено сестра Стойчева каза: „Кажи на Учителя, че аз винаги чета книжката на Учителя „Завета на цветните лъчи на светлината" и права я чета.
към текста >>

31. 35. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В ХОТЕЛ „ЛОНДОН - ВАРНА

Жечо Панайотов

Така започна гостуването ми, но едни от първите думи на Учителя бяха: „Аз разбрах тази сутрин, че ще имам гостенин - хвана се в капана една мишка".
В един момент радостно изненадан зърнах Учителя, че дойде до чешмата, взема от водата и пак се прибра в стаята си. Знаех, че трябва да почакам още, но нали в такива случаи човек е нетърпелив, едва минаха 40-50 минути, реших да почукам на вратата на Учителя, да се представя най-после! Дочул-недочул „Влез", поотворих вратата и влязох. Учителя погледна към мен, но изглежда че в момента беше на молитва, държеше в ръка молитвеното си тефтерче. Покани ме и като му целунах ръка, предадох му едно колетче, което някой сестри му изпращаха чрез мен. Така започна гостуването ми, но едни от първите думи на Учителя бяха: „Аз разбрах тази сутрин, че ще имам гостенин - хвана се в капана една мишка". Схванах от смисъла на тези думи, че това което бе изяла мишката, трябва да го отстъпи на гостенина, затова съдбата я отстранява от стаята на Учителя. Когато на другия ден ме изпрати, Учителя ми подари половин козунак.
към текста >>

32. 25. МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ

Николай Дойнов

Това са капаните на мравешкият лъв".
Изведнъж под стряхата на една скала, моят брат се спря и втренчено погледна към земята под скалният навес. Той беше завършил естествените науки и добре познаваше живите форми. „Елате, елате, да видите нещо интересно! " - каза той. „Ето виждате ли, тези конусни трапчинки подобни на идеално оформени фунийки, дълбоки по шест-седем сантиметра. Това са капаните на мравешкият лъв". Самата конусна дупка, направена в сухата почва под скалният навес идеално оформена, беше цялата покрита със ситни идеално кръгли зрънца направени от глина, но твърди, в размер около един милиметър, които едва се крепяха по стръмната повърхнина. В дъното на дупката се забелязваше едно черно кръгче, от около два-три милиметра, това долу черното кръгче е главата на мравешкият лъв, който се е заровил долу и не е по голям от шест-седем милиметра. „Гледайте една мравка, как бавно пристъпва и се докосва до тази фунийка". Заоблените и твърди зрънца, почват да се търкалят надолу, мравката заедно с тях полита, като лъвът за да улесни още повече това търкаляне, подхвърля отдолу също такива зрънца, които падат върху другите зрънца по фунийката и улесняват тяхното събаряне. Мравката безпомощно се мъчи да се избави от тази лавина, но напразно.
към текста >>

33. 7. МАРС

Николай Дойнов

Той може да постави главата си между тях, както мишка туря главата си в капана.
В тях силно е развит центъра на самозапазването, който.се намира зад ушите. За да запази живота си, те са готови да извършат престъпление. Който мрази е под влиянието на Марс. Силите на Марс правят главата кръгла. Когато Марс е в неблагоприятно съчетание със Сатурн, тогава се явяват такива стечения на обстоятелствата, при които човек е лишен от опитност и разбиране. Той може да постави главата си между тях, както мишка туря главата си в капана. Силите на Марс организирват жлъчката и половите органи. Желязото има отношение към Марс. Човек, който има повече желязо в организма си, отколкото трябва престава да работи, става мързелив. Човек, който има много желязо е физически силен, но сила без разум всякога разрушава. Лютивите храни се отнасят към Марс.
към текста >>

34. 1929 година - продължение

Светът е болен, разкапан, а ние трябва нещо ново да дадем, което да запълни празнотата и пустотата на света.
Аз на два пъти ставах да гледам какво става навън из прозорците. 28.VI.1929., петък Станахме и след измиване направихме гимнастиките след молитва. После свирихме, пяхме и закусихме, От тая - заръшния разговор сестрата Куна от която чух думи за [Петър] Панпоров, който петни братята и балдъзата си с поведението си и подобни. А трябва да бъдем хора на добро говорене, а не на лошо. Хора, които нещо ново в света трябва да градят. Светът е болен, разкапан, а ние трябва нещо ново да дадем, което да запълни празнотата и пустотата на света. Ново иска светът, а това новото ще дойде от чистите истински служители на Бога, какъвто е Учителят ни, на когото ние искаме да бъдем и сме ученици. Изкушенията в света са големи, съблазните - безкрайни, а ученикът не трябва да се заблуждава от временната световна привлекателност и ласка, ученикът не трябва да се съблазнява от нищо! След това направихме снимка на Стойчо, Иванка и Димитричка с цигулките, а сестра Куна при тях, в градинчето. Вземах сбогом и потеглихме за Уч. инспекция. Тамо ми казаха, че съм уволнен, не само аз, ами всички учители в Шуменски окръг, които сме назначени от Министерството, ни уволнявате една заповед.
към текста >>

35. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях.
" Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа. В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах. 23.ХI.1936 год., понеделник Нощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари. Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла.
към текста >>

След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат.
Всички гледахме ужасени как се изпотрошиха с хиляди яйца може би, и кой знай още що пакости са станали. А яйцата, уж те са били капиталът на братството. Аз си помислих, че ще падне ядене сега на яйца варени, печени и пържени. Но се коригирах в мисълта си, че тая мисъл е егоистична, недобра, задето си помислих това, след като постигна братството тая беда. Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа. След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат. Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа за багажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец. Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви. Неотпочиването, преумората, тревогата, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло. Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат стремеж към по-хубавото.
към текста >>

36. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

Той заканително ми каза, че „Ще ти простя аз тебе, ама ще видим." Ето, казвам си, човек най-невинно и никога не бих си предположил, че мога да се скарам с хора, защото съвестно се стремя да постъпвам, но духовете такива капани устройват на човека.
Казах му, че при присъствието на поручика аз не съм длъжен да му отдавам чест на влизане. Упрекна ме, че съм бил дебелоглав, некултурен, че още с дохождането си вчера съм му направил впечатление на особен, разпуснат човек и пр. и че щял да пише на по-висшето началство да издадат заповед да ме турят в строя, та да се науча на войнишки строй. Аз му отговорих, че ако е за бягане, аз мога да се надбягвам с него, макар че съм 46-годишен, и че мога да бъда и като млад войник, но че това го правя от човещина, още повече, че съм участник в Европейската война, имам 19-годишна служба като учител и че службата ми е фелдшерска, а не строева, но ако той иска и настоява на своето, то аз мога да бъда и добър войник. И накрай го замолих да ми прости за предизвикания скандал. Той заканително ми каза, че „Ще ти простя аз тебе, ама ще видим." Ето, казвам си, човек най-невинно и никога не бих си предположил, че мога да се скарам с хора, защото съвестно се стремя да постъпвам, но духовете такива капани устройват на човека. След излизането му се разговаряхме с поручика до 9 ч. След това отидох при фелдфебела Никола Кръстев и слушах по радиото концерта на Джорджо Чомпи пред микрофона пред радио София. Лягам си към 11 ч. Днес изпратих 3500 лева по санитарния подофицер Цвятко Киров, който заминава за София, за да се язви на изпит по медицина - студент. Сумата е за Атанас К.
към текста >>

37. 39. Времето на малката мисъл

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

на обеда в малкия салон Един човек видял мишка в капан.
II. тетрадка: Из разговорите с нашия любим Учител на Изгрева и на планината Слушала сестра Ана Д. Шишкова Из разговорите с Учителя на обеда в малкия салон, след гимнастичните упражнения в големия салон, на обеда при масите на двора и при екскурзиите. 39. Времето на малката мисъл 3 февруари 1935 год. на обеда в малкия салон Един човек видял мишка в капан. - Ела ме пусни - замолила се мишката - и аз ще ти направя добро. - А, какво добро ще ми направиш ти, една мишка? - засмял се той и казал, но я пуснал. След няколко време разбойници го хванали и вързали за едно дърво. Мишката отишла, прегризала въжето и го освободила.
към текста >>

38. 75. Грешниците

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

С онези тела ще сте като ангели красиви, а пък с такива тела... По окапаното познавам какво сте яли.
Грешниците ще си идат. Ако си отивате, грешни сте, ако идвате, праведен сте. Вие не знаете кой е праведен, кой е грешен. Щом живее в овчарска колиба, не е цар. Като влезете в палат, царе сте. С онези тела ще сте като ангели красиви, а пък с такива тела... По окапаното познавам какво сте яли. Сега всичките хора са в затвор. Кога излезете из тъмницата, ще ви вземат халатите. Вие не че сте остарели, но изкуствено сте застарели. Вие сте дегизирани. А някой стар го подмладили с молка.
към текста >>

39. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Ти стана богат, а децата му ходеха гладни, окъсани, окапани… за едната жалост.
… Докато беше жив, целият му конак миришеше на гюл-яй, на миск и на какви ли не хубавила, а там го хвърлиха в катрана! … Редът беше на чорбаджията Гьоре мунафъклъкчията. И неговите грехове не беха от леките. Като почна ангелът да му ги чете: — Чорбаджия беше станал, ама не беше печелил с пот и чалъшканлък, а с изедничество и доландарджилък. Когато умре бабалъкът ти, ти му открадна кесията с парите изпод главата му — още не беше нито очи заклопил. Ти стана богат, а децата му ходеха гладни, окъсани, окапани… за едната жалост. На сестрините си сирачета стана васия и им ограби бащиното им имане, па ги изпъди голи и боси на сокака като просячета! В къщите на своите достове ядеше на софрата им хлеб и сол и като излезеше от къщата им, ти ги уговаряше, клеветеше, издаваше и им се смееше зад гърба, докато още залъците ти стояха в гърлото. На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годежа! … Момичето умре от жал, а майка му — от глад. Когато ходеше у черква, а ти се кланяше и кръстеше по-ниско и от поповете и докато целуваше иконите, ти мислеше какъв кюлаф да скроиш на достовете си, за да ги стигне некое зло!
към текста >>

40. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

Когато туриш в капана някое парче пастърма за мишката, от любов ли я туряш?
А сега, от ранна възраст още, на нея е втълпено, че ще се жени, говорят й за мъж, за прикя, за учение, че ще стане видна и добра дама, ще има богат мъж, но никога никой не я приготвя за тази свещена задача - майка. Тя всеки ден се реши и глади, пудросва и пише вежди и по 10 пъти на ден се оглежда в огледалото, дали е хубава, красива, дали ще я хареса богат момък. Когато видя такава мома, аз се спирам, погледна я и казвам, не на нея, но на душата й: сестро, гледаш се отвънка и си така старателна да се докараш на момъка, който, може би, няма да те разбере и да ти даде правото като на човек. А душата й, виждам, плаче в нея и казва: и аз така й говоря, но не ме слуша, излага ме на много срамни неща. Търси тя любовник по форма, която форма е изпълнена с духове на удоволствия, които, като я вземат, ще й развалят лицето, ще й смачкат сърцето и още на втория, на третия ден ще се счепкат и сбият и всичката любов изчезва. Когато туриш в капана някое парче пастърма за мишката, от любов ли я туряш? - Не. Ти я туряш, за да я хванеш и да се освободиш от нея, понеже ти прави пакост. Мишката не може да разсъждава повече, тя гледа, че има ядене и си казва: „те ядат и аз ще ям". Влиза в капана и щрак, затварят я. Така също и котката, като прегръща мишката с лапите си, от любов ли прави това?
към текста >>

Влиза в капана и щрак, затварят я.
Търси тя любовник по форма, която форма е изпълнена с духове на удоволствия, които, като я вземат, ще й развалят лицето, ще й смачкат сърцето и още на втория, на третия ден ще се счепкат и сбият и всичката любов изчезва. Когато туриш в капана някое парче пастърма за мишката, от любов ли я туряш? - Не. Ти я туряш, за да я хванеш и да се освободиш от нея, понеже ти прави пакост. Мишката не може да разсъждава повече, тя гледа, че има ядене и си казва: „те ядат и аз ще ям". Влиза в капана и щрак, затварят я. Така също и котката, като прегръща мишката с лапите си, от любов ли прави това? Обича я тя, но взема живота на мишката за нея си и не й дава да живее отвън. Така и хората. Момъкът обича някоя мома, но като я взема, днес я груби, утре я хока, изтезава я и за една, две години изяда живота й. Каква е тази любов?
към текста >>

41. (83) Среща с царя на 30.VI.1940 г. във Враня от 9 до 11 и ½ преди обед

Тези мухлясали мозъци или прогнили и скапани хора, които гледат само своята полза, без капка идеализъм.
Не е ли по-хубаво всичко навреме да се прави? И защо се взе такова лошо изходно положение спрямо работниците, тъкмо тогава, когато Русия се приближава на 200 км от границите ни? 540 Защо се предизвиква тоя народ? За да направи правителство в Бургас ли, и след 4-5 дена да дойде и в София? Кой ще защищава тоя строй? Тези мухлясали мозъци или прогнили и скапани хора, които гледат само своята полза, без капка идеализъм. Властта трябва да бъде капелмайстор, да оперира с обществените течения, а не да ги създава. Тази псевдоинтелигенция, която само говори, но не е годна нищо да жертвува - тя трябва да си иде и да дойде друга - от самия народ и с неговите идеали. Сегашните са сибарити. Я погледнете къде направиха работническата болница - всред боклуците, и си създадоха удобства за себе си, а работниците са третирани като роби. Хората сега съсипват здраве, а не работят - безмилостни са в експлоатацията.
към текста >>

42. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- Един капан.
Започва конфликт между Лулчев и Николаев. На 14 ноември 1938 г. той е освободен и е назначен о.з. генерал Никола Недев. Ето какво разказва Лулчев по тази история: Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г.** - ...Щом замина царят в странство, онези, които бяха разбрали какви са моите разбирания и къде тикам царя, веднага ми скроиха един кюляф, да го нарека на прост език. - Един капан. - Един капан. Някаква госпожица се беше самоубила, докато съм бил горе, на Рила, и веднага след идването ме вика следователят и като влязох при него, каза: «Вие по процеса на Лулчева ли сте? » Аз идвам за свидетел по процеса, а той ме пита по процеса на Лулчева ли идвам. Казвам: «Г-н следовател, сега идвам от Рила. Какво искате?
към текста >>

- Един капан.
На 14 ноември 1938 г. той е освободен и е назначен о.з. генерал Никола Недев. Ето какво разказва Лулчев по тази история: Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г.** - ...Щом замина царят в странство, онези, които бяха разбрали какви са моите разбирания и къде тикам царя, веднага ми скроиха един кюляф, да го нарека на прост език. - Един капан. - Един капан. Някаква госпожица се беше самоубила, докато съм бил горе, на Рила, и веднага след идването ме вика следователят и като влязох при него, каза: «Вие по процеса на Лулчева ли сте? » Аз идвам за свидетел по процеса, а той ме пита по процеса на Лулчева ли идвам. Казвам: «Г-н следовател, сега идвам от Рила. Какво искате? » Казва: «Ти си виновен.
към текста >>

43. 43. КОЙ ИСКА МЯТЕЖИ И РЕВОЛЮЦИИ? (бр. 17, 19.V.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Каква жестокост наистина в такъв случай, да караш свои сънародници да се подлагат от необходимост на избиване, след като си им приготвил, разбира се, хубав капан!
17, 19.V.1924 г., София, стр. 1) „Решили сме да чистим държавните, общинските и окръжните учреждения от комунистите - нека излязат вън и да извоюват свободата си с мятежи и революции.” (От речта на министър Русев* в казиното от 11 т.м.) Не, това не е сън - не е празна приказка - български министър, запасен генерал подтиква български граждани да правят мятежи, да устройват революции, за да си извоюват свободата! Четем в колоните на един вестник и не вярваме на очите си - нима може да стигне самозабравата дотам? Или картечниците са нагласени и това е една покана за останалите утре без хляб, да дойдат и подложат телата си под техните куршуми? И господин министърът е вероятно много сигурен в силата на своите картечници, ако тъй уверено ги кара да правят „революции и мятежи”? Каква жестокост наистина в такъв случай, да караш свои сънародници да се подлагат от необходимост на избиване, след като си им приготвил, разбира се, хубав капан! В кои векове живеем? Ако интернационалистът не обича своето отечество, националистът и патриотът по тоя начин ли пък манифестира „любовта” си към това „мило” отечество? Ами ако тези революции и мятежи, към които той насочва значителна част от българския народ, въпреки очакванията на генерала, успеят, мисли ли той какво ще стане след това? Нима България трябва да върви от смут на смут, от мятеж на мятеж, от катастрофа на катастрофа, за да стигне до тъмното робство, от което току-що е излязла? Опомнете се, господине - българин сте, български министър, запасен генерал, при това!
към текста >>

44. 53. ОТ НАШИТЕ МИСЛИ И ЧУВСТВА ЗАВИСИ (бр. 15, 15.ІV.1930 г.)

Ако един капитан не знае да избегне подводните капани - и разбива кораба - той не е никакъв капитан.
177/1036 И затова всички ония гениални хора, които са идвали в света: Богочовеците, които са ставали отпосле родоначалници на религии, са се стремили тъкмо към това: да дадат на хората една здрава наука, една добра религия, която да ги учи, да им даде методи да развият добрите заложби, които се крият във всеки човек, да вземат те надмощието в неговата личност и да му станат ръководни начала в неговия живот. Но както една храна, която не стои при необходимите условия, при които трябва да се спазва, се разваля - така и науки, под влияние на користолюбие, се изопачават, а религиите - отпадат от своята първоначална чистота и става нужда да бъдат подновявани чрез твореца на „нови завети.” Всяка наука, която учи хората да се избиват, не е никаква наука и всяка религия, която разделя хората и ги кара да се мразят, не е никаква религия. Не са важни вече фразите и красивите думи. Ако орежете коренчетата на едно дърво, то изсъхва. Ако едно учение, ако една религия изгубват връзката с Истината, с живата природа, със страдащите хора, на които трябва да донесе напътствие, облекчение и светлина в пътя, това не са никакви учения, никакви религии, никакви науки! Ако един капитан не знае да избегне подводните капани - и разбива кораба - той не е никакъв капитан. Ако един лекар не може да лекува, ако един държавник не може да предвижда и жертвува себе си и да води другите с личен пример - никакъв водач не е - и от него нищо не може да се чака. Изпитвайте дърветата - и то не по листата и по красивите им цветове, които понякога са ялови - а по плода съдете за тях. Достатъчно вече сте вярвали в науки, които са ви носили само страдания, достатъчно сте се молили на тия, които не могат да ви помогнат - и сте вървели подир слепци, които са ви водили към катастрофи, страдания, беднотия, нещастия! Иде новото в света - дошло е вече и то, носи на всеки, който го е приел, любов към разумните, милост към немощните, здраве и богатство на всички.
към текста >>

45. 76. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 21, 2.VI.1930 г.)

В привидно най-идеалните начинания се откриват користни подбуди; в най-истинските уж думи - само проповеди на заинтересувани хора, които поставят капан, омайват със своята песен доверчивата птичка.
21, 2.VI.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 21, 2.VI.1930 г., София, стр. 2) Драги братя, Светът около нас ври. Кражби, позор, несправедливости, жестокости, насилия, убийства, каквито по-рано цели години не са ставали, сега се редят в една неделя, надминаващи по жестокост и величина всичко минало. В привидно най-идеалните начинания се откриват користни подбуди; в най-истинските уж думи - само проповеди на заинтересувани хора, които поставят капан, омайват със своята песен доверчивата птичка. Брат забива в гърдите на брата си ножа, или му тегли куршума с по-голямо равнодушие, отколкото към едно добиче; баща продава сина си, син изиграва баща; хора от една къща се ненавиждат, съседи от една махала се псуват, селяни от едно село се избиват помежду си. Защо? Защото Иван мисли, че ако дойде еди-коя си партия, ще се оправи България, а Стоян мисли, че това ще направи друга партия!... И като че ли всичко в света се руши, няма устои, няма нещо постоянно, няма нещо, което да спира и радва душата. Не всичко в света е старо, не всичко се руши, макар че на пръв поглед така да се вижда. Когато нещо в природата се руши и загива на едно място, на друго расте.
към текста >>

Някога, преди 120 години, във Франция изчезна строят, господството, обществото на аристокрацията, което беше също така разкапано и тънеше в излишества, несправедливост, насилия, подкупи и убийства.
Когато нещо в природата се руши и загива на едно място, на друго расте. Когато житното зърно, хвърлено от ръката на сеяча, изгние в земята, то не загива - тъкмо в този момент то покарва и като изчезне самото зърно, явява се тоя стрък, който по-късно ще донесе клас и този клас - много повече житни зърна. И сега има „истини”, които са вече като осланените листа есен - те си отиват. Има други, които са като хвърлените в земята зърна - те тепърва ще покарат. Когато един морал, едно общество, един строй се събарят или гинат в разложението на същото това място се заражда в главите на идеалистите - водачи друг строй, друго общество, в което ще липсват недостатъците на старото. Някога, преди 120 години, във Франция изчезна строят, господството, обществото на аристокрацията, което беше също така разкапано и тънеше в излишества, несправедливост, насилия, подкупи и убийства. Но Франция не загина. Дойде други строй от същия народ - буржоазията, третото съсловие, презирано тогава и ето, вече 120 години ръководи света. Но днес и тя, отказала се от морал, религия, истина, турила на всичко такси, за да го купува според нуждата, изгубила правдата, започна в целия свят да иска да закрепи господството си с насилие само. Но не мислете, че и тия, които ще дойдат след нея, ще донесат окончателния ред в света. Този ред зависи от самите нас.
към текста >>

46. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

Бог от Любов изпрати Своя Единороден Син, когато всичко е било разкапано и крайно заблудено от езическите богове и как е подействувало това благовестие на езичниците, когато те считали боговете си не за същества, които трябва да любят своите почитатели и да бъдат любими, а да се страхуват от тях, божества, които преследват обожателите си, тия божества все изисквали жертви от тях; а колко и какви са биле жертвите на тия езически божества?
Ирод Антипа показвал пример на отстъпничество и ненаситно лихоимство, Каиафа и Анна споделяли помежду си едно Архирейство, което безчестили с делата си. Такова е било времето и положението, когато Бог изпратил Своя Единороден Син. Животът на всички нас се намира под същия закон, под който и историческият на цялото человечество, т. е. под закона на Божествената Любов - това срещаме в 3. гл., от Йоана, ст. 16. Бог от Любов изпрати Своя Единороден Син, когато всичко е било разкапано и крайно заблудено от езическите богове и как е подействувало това благовестие на езичниците, когато те считали боговете си не за същества, които трябва да любят своите почитатели и да бъдат любими, а да се страхуват от тях, божества, които преследват обожателите си, тия божества все изисквали жертви от тях; а колко и какви са биле жертвите на тия езически божества? Историята говори много малко, или по-право мълчи; сърцето леденее пред зверствата им. Лютер право е нарекъл тоя стих „малкото евангелие”. Както всичкият закон се съдържа в любовта към Бога и човека, така и цялото Евангелие се съдържа в тоя стих. Тук виждаме естеството на Бога, че е любов; характерът е любов. И тая любов е готова да жертвува всичко зачеловеците.
към текста >>

47. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

Учителят ме избавя постоянно от техните капани.
Майка ми го спасява много пъти, но няма повече реакционно време! (...) При Бога ще отидем не учени, не святи, но само смирени. Ние сме проекции на Великите Божи мисли и сили. На всички, които са били досега срещу мен, съм им отмъщавал по законите на Бялото Братство - само с любов, лекуване и постоянни добрини - затова нямам врагове. Като ме атакуват и ми мислят зло, аз така се ограждам, че всичко, което ми изпращат, като бумеранг се връща върху тях и аз съм все още жив и здрав за Славата Божия. Учителят ме избавя постоянно от техните капани. Бог да ги благослови и просвети. Аз съм готов всеки момент да си отида, но имам още работа. Стотици души са около мен и постоянно имам условия да проявявам доброто. Не принадлежа на себе си и почти нямам време, макар че ставам доста рано. До последно дихание ще работим за Бога, за Неговата Слава и делото Му на Земята.
към текста >>

48. XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Тя стана впоследствие клопка и капан за онези, които публикуваха тези материали.
1944 година. За последователите на Учителя, които непрекъснато минаваха през гонение, това бе ново изпитание. Мнозина знаеха кой е Лулчев и че в един дълъг период е работил срещу Учителя. Но го знаеха и мълчаха, а онези, които не го знаеха, гонеха последователите на Учителя заради самия Лулчев. Ето това бе трагедията за всички. Тя стана впоследствие клопка и капан за онези, които публикуваха тези материали. Те сами ускориха разграждането на империята на СССР с т. нар. перестройка, подета от Горбачов - ръководител на тази империя. 13. При тази обстановка аз отивам при Никола Нанков и го питам: - Този дневник на Лулчев верен ли е или е фалшификат? - Верен и точен. Специално разпитвах Невена Неделчева.
към текста >>

49. 6.2. В стан Изгрев край София

"Ако човек напише една по-хубава книга, държи по-добра проповед или направи по-добър капан за мишки, отколкото съседът му, и макар да построи къщата си в гората, светът ще направи отъпкана пътека до вратата му." Ралф Уалдо Емерсон Отивайки за втори път към стана "Изгрев" край София, за да довършва моите научни изследвания сред Белите братя, както обещах в миналия брой, аз не можах да задуша преживелиците и да не призная в себе си и за себе си чувствата, които ме обземаха.
Пишете колко броя да ви изпратим с отбив 50 на сто за раздаване? Абонирайте се! Най-великата лаборатория на днешното време. Новото учение и България. - Кой е Учителят Дънов? "Ако човек напише една по-хубава книга, държи по-добра проповед или направи по-добър капан за мишки, отколкото съседът му, и макар да построи къщата си в гората, светът ще направи отъпкана пътека до вратата му." Ралф Уалдо Емерсон Отивайки за втори път към стана "Изгрев" край София, за да довършва моите научни изследвания сред Белите братя, както обещах в миналия брой, аз не можах да задуша преживелиците и да не призная в себе си и за себе си чувствата, които ме обземаха. Колчем пристъпвам в пределите на Стана, винаги ме е обземало чувството на трепет, себеконтрола, себевглъбяване и святост тъй, както в Библията се казва, че Мойсей, приближавайки се до горящата къпина, чул глас: "Събуй обувките си! " Събуй си обувките, защото къпината гори. Събуй си обувките, защото нещо и тук гори, като в храм - кандило. Горят сърцата, горят душите от копнеж за по-висок духовен живот, за живот в Любовта, Мъдростта и Истината, според словото на Учителя им. Горят от стремеж към святост и безсмъртие!...
към текста >>

50. 16. Учителят и протестантите

Когато става след десетилетия Учител, той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа.
Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист, по професия кожухар, и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите- методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаването на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител, той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там, при сестра си Мария, защото майка му, на име Добра е починала млада, на 30 години, и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Пенко Стамов е бил сполучлив, според спомените на съвременниците. Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си.
към текста >>

51. 17. Евангелската методистка мисия и протестантско училище в Свищов

Когато Георги Димитров по онези години е бил в нелегалност в чужбина, в къщата им нахълтва полиция, а сестра му Елена е била в къщата и полека-лека се прекрачва през една капандура и преминава общия таван.
Сталин, който е бил бивш семинарист и който по негова заповед са били взривени десетки църкви в Москва, то за рождената си майка нарежда да й се направи един параклис в Кремъл, където тя да се черкува. Майката на Сталин е грузинка, а всички грузинци са християни. Но понеже тя е била черковница, а пък баба Парашкева е била евангелистка, то много, много не са си уйдисвали по този въпрос. Тя ни разказваше какви ли не преживелици и ние слушахме понякога захласнати. Тя имаше изключително добро отношение към Учителя и към нас, и това не е случайно, защото аз лично по онези години бях свидетел на следния случай. Когато Георги Димитров по онези години е бил в нелегалност в чужбина, в къщата им нахълтва полиция, а сестра му Елена е била в къщата и полека-лека се прекрачва през една капандура и преминава общия таван. По това време аз бях при Учителя и когато над главата ни чу едно топуркане поради това, че някой минаваше по тавана, Учителят се усмихна, сложи пръст на устните ми и каза: "Пшът". Той веднага ме изпрати да си вървя. После Учителят извика сестра Василка и я накара да я облече като наша сестра с бели одежди и бяла забрадка, и да я изведе от входа, което тя точно това направи. Така че баба Парашкева беше благодарна на Учителя, беше свободолюбива по дух, не се кланяше на църковници и четеше Евангелието, и имаше възможност при нас да разговаря на различни теми. А нейните синове бяха приемани от нашите приятели и те им съдействуваха в различните години на тяхната нелегална борба.
към текста >>

52. 279. Нашата любов е безлюбие за по-висшите светове

Весела Несторова

Там има капан.
279. Нашата любов е безлюбие за по-висшите светове Черните се боят от жената - живота. Те не допускат жената в школата си. Черният адепт излъга Ева, като й каза, че има нещо по-хубаво от това, което имаше, за да стане недоволна от положението си и да се съблазни в другото. Черните адепти съпоставят нещата - те са реалисти - показват ти нагледно и те убеждават, но ти трябва да се противопоставиш на онова, което изглежда много обещаващо и привлекателно. Там има капан. Като те карат много да направиш нещо, ти не го прави, а обратното, което изглежда мъчно, него направи. Раздвоение се явява, когато не си доволен от туй, което имаш и мислиш, че с другото ще си по-щастлив. Не допускай никаква отрицателна мисъл за някого. Не прави злото, да те забрави. Да не те забрави доброто, прави го.
към текста >>

53. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

А Учителят каза: Черната ложа ти скрои капан, но белите братя осуетиха засадата им.
Любовта е плод на Духа, а разумът е плод на плътта - обяснява последствията. Тактът на космоса регулира сърцето 72 удара, 72 ученика имаше Христос. Девата държи връзка между Духа и душата." Весела: пее "Венир Бенир" и свири на пиано. В.К.: Да. Весела: На 21 август 1944 година, когато бяхме в Мърчаево, аз си изгубих чантата и до вечерта се намери. А Учителят каза: Черната ложа ти скрои капан, но белите братя осуетиха засадата им. Злото плод не връзва. На Георги пиша, на Георги Томалевски: Обърни се към този, който е източник на светлината, която дава мисълта, на топлината, която дава хубавите чувства и на силата в човешката душа. Не пъди скръбта и не задържай радостта. Аз съм го обяснила: скръбта не пъди, тя е един ангел и е по-силна от тебе, също и радостта -тя е по-силна от тебе. Той каза: "Ти изгуби чантата..." За хумата.
към текста >>

54. Съдържание

Подвиг 257 3.7 В пазвите на мъглата 258 3.8 Мечката в капана 262 3.9 Лов на мечки 263 3.10 Безстрашният подофицер [Флоро Гуголов] - 16.III.1917 г.
С Бдинци в боя през 1915-1918 г.: книга 2 / Петър Кръстев 244 3.1 "София или смърт" 1912 г. 244 3.2 Боевете за кота 1248 - от 10-18 март 1917 г. 245 3.3 "Сарай" - в огън 251 3.4 "Фуражировка" 1916 г. 252 3.5 "Бриян" - нападнат, 1917 г. 255 3.6 При езерото Тахино. Подвиг 257 3.7 В пазвите на мъглата 258 3.8 Мечката в капана 262 3.9 Лов на мечки 263 3.10 Безстрашният подофицер [Флоро Гуголов] - 16.III.1917 г. 265 3.11 Две денонощия под снеговете - 27 и 28 март 1918 г. 266 3.12 Във вражеския лазарет 268 3.13 На "Томорос" - март 1917 г. 269 3.14 Знамето е спасено 271 3.15 Една нощ - от многото такива в позиционната борба, 1916 г. 275 III. Беседи по отечестволюбие / Лазар Михайлов Котев 277 Любов към отчеството (със стихотворения от Ив.
към текста >>

55. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

Капанът обаче готов - или да дойде д-р Данев в Петербург, гдето в чисто руската атмосфера той няма никак да се съпротивлява да подпише вече решеното, или ще се създаде нищожен повод за нахвърляне.
Съюзените три армии вече напълно готови, когато нашата - не, което сигурно трябва да е било известно Неклюдову по чистосърдечните доклади на д-р Данева. Всичко е вече готово, за да се използува и най-малкия повод, за да се нападне изнурената и изтощена за общата съюзна кауза България. Отлаганията и въздържанията на Русия вече постигнат своите цели. Всичко това България не вижда, защото за нея е светотатство да не се вярва на Русия. Наистина, никой не мисли да воюва, защото заплашване иде от арбитъра. Капанът обаче готов - или да дойде д-р Данев в Петербург, гдето в чисто руската атмосфера той няма никак да се съпротивлява да подпише вече решеното, или ще се създаде нищожен повод за нахвърляне. Един друг злетовски инцидент не е трудно да се създаде. Няма що, д-р Данев ще отива. Там неизбежно ще се подписва смъртта на Македония, но не подозирайки и въоръжения натиск, който е бил готов да се упражни, правителството предприема 17 юни. Тъкмо това и се чакало от противниците. 17 юни е един последен опит на спасение.
към текста >>

56. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

Или тя не е била застрашена от нищо и е нямала нужда от никакъв съюз, а просто плакала крокодилски сълзи, за да омотае България да се започне войната, от която, при неуспех, само България ще пострада, защото ще изнесе всичкия удар, а при успех ще бъде добре изтощена, за да може лесно да се вземе от нея каквото се желае - един хитър капан; или пък тя наистина е била в опасност, и искрено е "молила с сълзи", но тогава е била научена от някого да иска повече без да се бои от разстройване на съюза.
Виж ти сама: 1. Според изложенията на нашите бивши министри (виж Мир и България) и тези на Ваучера, за който се казва, че бил посветен, Балканският съюз бил създаден по много причини, но една от тях била молбата, дори "със сълзи", казва Мир, на Сърбия, за да й се гарантира самостоятелно съществувание, поради стремлението на Австрия на юг. За да бъдел този съюз наистина съюз на братство и приятелство, трябвало да се направи такова съглашение, щото между двете побратимени нации да няма причини за никакво триене; ето защо към договора била прибавена географическа карта, в която ясно и точно била начертана една граница, на юг от която Сърбия не трябвало да претендира в никой случай. Е, хубаво; ако Сърбия е молила и следователно трябвало да трепери над този съюз, защо два дена преди мобилизацията, на 15 Септември, тя разпраща циркуляр до своите дипломатически агенти и до видни държавници в Европа, за да подготви почвата за по-големи претенции в Македония в случай на успех? Какво това показва? Или тя не е била застрашена от нищо и е нямала нужда от никакъв съюз, а просто плакала крокодилски сълзи, за да омотае България да се започне войната, от която, при неуспех, само България ще пострада, защото ще изнесе всичкия удар, а при успех ще бъде добре изтощена, за да може лесно да се вземе от нея каквото се желае - един хитър капан; или пък тя наистина е била в опасност, и искрено е "молила с сълзи", но тогава е била научена от някого да иска повече без да се бои от разстройване на съюза. България изтощена след победата и оставена без покровители - поради влизането й в насочения против Австрия съюз - ще може лесно да се изнуди. 2. Според същите наши държавници - едни от създателите на съюза - този съюз бил "дипломатическо тържество" на Русия (в. България). С него тя туряла солидна преграда на пътя на своята вековна неприятелка Австрия на юг. Естествено, Русия трябваше да трепери над своята многожелана рожба, над своето "дипломатическо тържество". Но сръбският циркуляр от 15 септември копаеше гроб на този съюз.
към текста >>

Или всичко това е било капан?.
И да се забележи, че когато България ще бъде успокоена, защото нейното справедливо желание е изпълнено, по разпилените части на сръбската войска ще има прокламации само без дати и място, които неща могат да се попълнят моментално по обща бърза телеграма от Белград. Защо тази прокламация сега, когато България е удовлетворена вече? Дали това говори за "дипломатическа победа" и за "избегната война", или... или говори за нещо ужасно? - Като не можаха да склонят по дипломатически ред България доброволно да даде Македония, когато Данев ще бъде в Петербург и войската отпусната, да се нападне България всеки път при измислен повод? Защо Русия, която от преврата насам гонеше политиката Македония за Сърбия и която цяло зима води поведение със същата умисъл, защо именно когато се отпечатва прокламацията и се дава заповедта на черногорската армия, и се знае, че българската не е готова, именно тогава се съгласява, а заедно с нея и Сърбия, да решава по § 2 на договора? Или всичко това е било капан?. .. О, страшна мисъл! 15. Искрено ли е щяла Русия да решава по § 2 на договора? А защо Дейли Кроникл (13-й юни) пише, че няма защо д-р Данев да ходи в Петербург, защото той знае много добре, че там кадията му е даваджия, т.е., че съдията е вече предрешил в негова вреда? Защо Тан от 14 юлий пише, че и да е нямало Междусъюзната война пак Вардар щял да бъде границата между Сърбия и България? Защо не веднъж руските передови вестници преди сблъскването предупреждаваха, че и след бой пак това ще стане, което е решил арбитъра?
към текста >>

Прокламации и приготовления, едновремешно с разни уверения за "дипломатическа победа", - не е ли това един капан, пред когото нам вързват очите?
Да, ние създадохме "инцидента", но не ние обявихме войната; войната се обяви от сърби и гърци. Защо "първите инциденти" се свършиха с "изравнение", но Щипския с погром?... Дали тогава не се очакваше този "инцидент"? Не беше ли вече готов трапа и ние имахме слепотата само сами да се хвърлим в него?... Ужасна мисъл!... Прокламации и приготовления, едновремешно с разни уверения за "дипломатическа победа", - не е ли това един капан, пред когото нам вързват очите? Сами ли паднем, или ни блъснат, е еднаква участ. Ако не бяхме се хвърлили ние сами, не щяха ли да ни блъснат с "предизвикано" нападение на всячески готовата им армия?... И какъв погром щеше да бъде то за България, ако добрият гений на народа не беше подшушнал на водителите ни, да не вярват на уверения и да не разпущат главнокомандующи и войска в отпуск, а напротив, да бъдат на щрек, па и първи да нападнат противника си и тъй намалят силата му. Дали, следователно, инициаторът на 17. VI. не е спасител на България?
към текста >>

57. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

Документите установиха по най-недвусмислен начин, че Русия знаейки нашата не готовност и изтощеност, и като и беше в това време приготвила Сърбия с материали пратени ней по Дунава с параходи, тя изискваше всички министър-председатели да отидат в Петербург, с пълна увереност, че докато се решава кому какво да се дава, или нашата армия ще се разбяга по домовете и нашият министър не ще подписва нищо друго освен това, което му се диктува, или ако тя се възпротиви на министровия надпис капанът от блок готов да се нахвърли и накаже България за непослушанието и доброволно да даде да я режат.
Във всеки случай, да дадем заключението, атакуването на Чаталджа е била генерална заповед, но нашата съдба - задължението ни към Русия, с освобождението ни от нея - ни попречи. И тази заповед не е само на царя, а е на целия генерален щаб, който е изработвал плана на действие. 17 юни. След напечатването на толкова документи телеграми разменени между нашите дипломатически агенти в странство и Министерството на външните работи, днес стана вече ясно положението, изтъкнато от генерал Савов в неговото писмо напечатано във в. Дневник през месец декември, а именно: ако не бяхме нападали на 17 юни ние щяхме доброволно да подпишем присъдата на това, което беше наш народен идеал цели 35 години - Македония на Сърбия и Гърция. Документите установиха по най-недвусмислен начин, че Русия знаейки нашата не готовност и изтощеност, и като и беше в това време приготвила Сърбия с материали пратени ней по Дунава с параходи, тя изискваше всички министър-председатели да отидат в Петербург, с пълна увереност, че докато се решава кому какво да се дава, или нашата армия ще се разбяга по домовете и нашият министър не ще подписва нищо друго освен това, което му се диктува, или ако тя се възпротиви на министровия надпис капанът от блок готов да се нахвърли и накаже България за непослушанието и доброволно да даде да я режат. Това са виждали много добре нашите министри и за тях е имало само тази алтернатива: или да разпуснат армията и отидат доброволно да подписват унижението на България, с оглед на вътрешни бури като следствие на това доброволно отказване от народния идеал, или да проявят един нравствен героизъм, че въпреки устроения капан, и очевидната даже смърт, да направи един благороден жест и ако ще мре отечеството, то поне да умре с чест. Разбира се, във втория случай те са имали голяма надежда на успех. Всички поменати телеграми и особено предупредителните телеграми на ген. Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи. Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи.
към текста >>

Това са виждали много добре нашите министри и за тях е имало само тази алтернатива: или да разпуснат армията и отидат доброволно да подписват унижението на България, с оглед на вътрешни бури като следствие на това доброволно отказване от народния идеал, или да проявят един нравствен героизъм, че въпреки устроения капан, и очевидната даже смърт, да направи един благороден жест и ако ще мре отечеството, то поне да умре с чест.
И тази заповед не е само на царя, а е на целия генерален щаб, който е изработвал плана на действие. 17 юни. След напечатването на толкова документи телеграми разменени между нашите дипломатически агенти в странство и Министерството на външните работи, днес стана вече ясно положението, изтъкнато от генерал Савов в неговото писмо напечатано във в. Дневник през месец декември, а именно: ако не бяхме нападали на 17 юни ние щяхме доброволно да подпишем присъдата на това, което беше наш народен идеал цели 35 години - Македония на Сърбия и Гърция. Документите установиха по най-недвусмислен начин, че Русия знаейки нашата не готовност и изтощеност, и като и беше в това време приготвила Сърбия с материали пратени ней по Дунава с параходи, тя изискваше всички министър-председатели да отидат в Петербург, с пълна увереност, че докато се решава кому какво да се дава, или нашата армия ще се разбяга по домовете и нашият министър не ще подписва нищо друго освен това, което му се диктува, или ако тя се възпротиви на министровия надпис капанът от блок готов да се нахвърли и накаже България за непослушанието и доброволно да даде да я режат. Това са виждали много добре нашите министри и за тях е имало само тази алтернатива: или да разпуснат армията и отидат доброволно да подписват унижението на България, с оглед на вътрешни бури като следствие на това доброволно отказване от народния идеал, или да проявят един нравствен героизъм, че въпреки устроения капан, и очевидната даже смърт, да направи един благороден жест и ако ще мре отечеството, то поне да умре с чест. Разбира се, във втория случай те са имали голяма надежда на успех. Всички поменати телеграми и особено предупредителните телеграми на ген. Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи. Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи. Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма.
към текста >>

58. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

Когато България напада на 17 юни тя не стори нищо друго освен сама да влезе във вече създадения за нея капан; но дали сама влезе в него, или я блъсват други, участта й щеше да бъде същата.
ясно е: главната сила на Турция ще бъде против България, а против Сърбия няма да има освен слаби части. Когато първата ще бъде разгромена и ще трябва да бъде спасявана от нахлулите в цяла Тракия турски войски, Сърбия победоносно ще завладее Македония. И, разбира се, Турция ще бъде върната от Южна България, но Сърбия, като победителка, не ще бъде върната от Македония. Ето защо Сърбия още преди войната се готви за цяла Македония, защото и тя е уверена, че България ще бъде бита! Па, най-после, ако случайно България тържествува, тя пък ще бъде изтощена и тогава лесно може да се ограби. 7. Когато България напада на 17 юни тя не стори нищо друго освен сама да влезе във вече създадения за нея капан; но дали сама влезе в него, или я блъсват други, участта й щеше да бъде същата. Пак светът щеше да знае, че ние сме виноватите, защото не беше трудно той да се излъже от вече подкупените европейски вестници. Въпреки нашето спиране на 18.VI. Румъния все пак мобилизира и ще влезе. Разграничаващата комисия по линия Мидия-Еносощечака руския пратеники не почва работата си. Нашето правителство вече вижда неизбежното зло.
към текста >>

59. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

" ... Така си брътвеха тия "момчета"... А на върха "Босна", бяха устроили една засада и причакали тихо, безшумно турските войници, като отиват по нужда, / зер, знае българина, че към нужника все ще излезе някоя "чалма" и то без пушка и така ще пипнат "феса"/ и наистина, устроения смел капан, даде своя лов - доведоха един "комшия", от когото се събраха много ценни сведения и се потвърди, че наистина, те имали нареждане, да се готви да напуснат пограничните си постове, вследствие на което се бе влял един необикновен страх у турската погранична стража.
Тая изненадата, тая стрелба, застави турските погранични части и пограничното им население да "офейкат" и по този начин очистиха граничната линия и нашите "момчета и чичовци" веднага се разположиха на "квартири" в заетите турски постави помещения, както биха го направили в собствените си домове, защото досега, две седмици вече, те бяха наистина пак на "квартири", но под покривите на Странджанските дъбове и екипирани с по една селска аба-ямурлук, с торба домашна през рамо за хляб и патроните до хляба и въоръжени с пука берданова /"адам-бойлия" както турците ги наричаха/ и на главата калпак - руно, а тук-там се съзираше войнишка стара фуражка, до колкото ги имаше такива в ротния склад и обути всички със селски цървули. Продукти се подвозваха със селски кола от войсковите, от етапните магазини в Бургас - разстояние 35 километра. Обоза на дружината се състоеше от мирновременните дългоухи добичета на граничната рота и реквизираните такива от крайграничните села, неодобрени за редовните мобилизирани войскови части. При все това всички бяха весели, радостни, че били щастливи и те в живота си сега, ако и на стари години, да вземат участие в Освободителната война. В някои погранични турски постове намериха хляб бял да се пече във фурните им и тогава радостта им още по-голяма бе и с насмешка си казваха: "Добри хорица са тия турци, брей ... доброто ви мислят ... хляба си с добро като ни го дават, така и държавата си ще ни дадат с добро, но ние ще си вземем само нашето, чуждо не искаме, само до Цариград повече не им искаме... Аслъ, който е владял Цариград, не е прокопсал! " ... Така си брътвеха тия "момчета"... А на върха "Босна", бяха устроили една засада и причакали тихо, безшумно турските войници, като отиват по нужда, / зер, знае българина, че към нужника все ще излезе някоя "чалма" и то без пушка и така ще пипнат "феса"/ и наистина, устроения смел капан, даде своя лов - доведоха един "комшия", от когото се събраха много ценни сведения и се потвърди, че наистина, те имали нареждане, да се готви да напуснат пограничните си постове, вследствие на което се бе влял един необикновен страх у турската погранична стража. А и самите им офицери, с които бяха граничарите ни в най-добри отношения, не се вясваха вече по пограничната линия, въпреки поканата им за среща!... И наистина, на 7 октомврий вечерта, турската гранична стража неусетно напуснаха граничната линия и охраната й. 8 октомврий, хубав, приятен есенен ден, топъл... жажда за път вече обхваща целия състав на дружината и началници, и подчинени - особено като долетяваха сведения за успеха на нашите, на българите, пред Свиленград. Дружината бе в непосредствено подчинение, както се каза по-горе, на Главната квартира, настанена вече в Стара Загора. Заповед за преминавание границата от дружината не бе още получена, но сърцата туптят - връзка трябва да се държи с противника, а той вече е "офейкал" от своите постове и трябва сега да се догонва!
към текста >>

60. 3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА

Петър Кръстев, о.з. полковник

3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА Студен и мразовит бе 4 януарий 1918 г.
3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА Студен и мразовит бе 4 януарий 1918 г. Термометърът показваше 24 градуса под нулата. Дебел сняг покриваше земята, а повърхността му, със замръзналата си ледена покривка, блещеше като огледало под ясното небе. Денят мина "спокойно" под редкия артилерийски огън на противника. Много студено време, дебелия сняг, който достигаше на много места до 3-4 метра и пълното спокойствие, което владееше върху позицията на противника, изключваха вероятността за по-сериозни действия през деня. Наблюдението бе непрекъснато, а часовите, наблюдателите и дежурните части се сменяваха по-често за огрев в жилищните подземия.
към текста >>

Но снегът е още мек и валяците ту затъвали и се губели, ти излизали отгоре и се дърпали напред, но все там... Силен рев се разнася из затишието, настъпило след бурята, а облак от снежен прах обвиват валяците... Ясно става вече за самотния наблюдател, че това са две големи мечки, гонени и докарани тук от стихията и попаднали в телената мрежа, като в капан.
Леко е на душата му... радостно той се носи из родни полета, обиколен от скъпи образи на мили свои. Студена струя, бясно втурнала се през окопа на скривалището, връхлетява върху него, раздрусва отпуснатата на гърдите му глава и обсипва челото му със снежния си прашец... Ураганът е на затихване, но ревът на дивите зверове пробужда нощта... Наблюдателят се размърдва и в полусънно състояние прави усилие с лопатката си да пробие снега в отвора на наблюдателницата. Смутен от неуспеха си, той се хвърля върху снега, натрупан пред входа в самия окоп. След голяма мъка пробива дебелината му и излиза на повърхността, ляга на корема си и почва наблюдението. Телената мрежа, която е на около 50 крачки пред него, е затрупана и почти заравнена от снега, а право пред него, върху нея се откроявали в нощната здрачина две тъмносиви кълба, прилични на два валяка търкалящи се из снега, в самата мрежа. Но снегът е още мек и валяците ту затъвали и се губели, ти излизали отгоре и се дърпали напред, но все там... Силен рев се разнася из затишието, настъпило след бурята, а облак от снежен прах обвиват валяците... Ясно става вече за самотния наблюдател, че това са две големи мечки, гонени и докарани тук от стихията и попаднали в телената мрежа, като в капан. Смъртен страх пробива, като мълния сърцето му при тази явна опасност. Призракът на смъртта заиграва пред него... Той трепва, но скоро се опомня. Миг още и отекват над снежната земя няколко отмерени гърмежи. Наблюдателят, готов за нова стрелба, търси резултата от тях. Утринната зора на новия ден едва разредява непрозрачността на тази тежка тъмносива нощ и отзад из хода за съобщения, водещ към наблюдателя, борещи се с дебелия сняг, няколко войници от ротата успяват да достигнат до него.
към текста >>

61. 35. НЯКОИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Тодор Божков

Ще ви се дадат трудни задачи." "Слънцето не грее само за един човек." "Прережете паяжините, в които сте се оплели." "Не търси щастието си нито в мъж, нито в жена." "Пазете се от животинското си естество." "Ученикът да учи, а не да критикува." "Каже ли ти някой, че си умен, добър, красив, млад, че те обича, че не може без тебе - това са капани.
Славянин е онзи, който върши волята Божия. Близко е времето. Мнозина се смятат за религиозни и чакат да отидат в рая. Но само ако ученикът учи, минава в по-горен клас." "Три езика има на небето - Любов, Мъдрост и Истина! " "Най-голямата беда е да живееш в себе си. Ще ви се дадат трудни задачи." "Слънцето не грее само за един човек." "Прережете паяжините, в които сте се оплели." "Не търси щастието си нито в мъж, нито в жена." "Пазете се от животинското си естество." "Ученикът да учи, а не да критикува." "Каже ли ти някой, че си умен, добър, красив, млад, че те обича, че не може без тебе - това са капани. Кажат ли ти, защо правиш добро и защо даваш от своите блага - това е капан. Царството Божие приема само хора с мазоли на ръцете." "Един министър дал угощение и всички занесли подаръци. Сложили ги на масата и ги покрили. Когато обаче вдигнали плата, какво видели? - Скъсани цървули, скъсани дрехи и шапки.
към текста >>

Кажат ли ти, защо правиш добро и защо даваш от своите блага - това е капан.
Близко е времето. Мнозина се смятат за религиозни и чакат да отидат в рая. Но само ако ученикът учи, минава в по-горен клас." "Три езика има на небето - Любов, Мъдрост и Истина! " "Най-голямата беда е да живееш в себе си. Ще ви се дадат трудни задачи." "Слънцето не грее само за един човек." "Прережете паяжините, в които сте се оплели." "Не търси щастието си нито в мъж, нито в жена." "Пазете се от животинското си естество." "Ученикът да учи, а не да критикува." "Каже ли ти някой, че си умен, добър, красив, млад, че те обича, че не може без тебе - това са капани. Кажат ли ти, защо правиш добро и защо даваш от своите блага - това е капан. Царството Божие приема само хора с мазоли на ръцете." "Един министър дал угощение и всички занесли подаръци. Сложили ги на масата и ги покрили. Когато обаче вдигнали плата, какво видели? - Скъсани цървули, скъсани дрехи и шапки. Също и вие отивате на угощение при Бога, но там ще намерите вашите скъсани парцали.
към текста >>

Не е важно, че грешите, но защо допущате и защо не поправяте." "В астралния свят има много капани." "Ученикът трябва да има доблест да говори право /истината/." "Бог се проявява в душата на човека." "Търпеливият човек от нищо не се смущава." "За онзи свят на митницата ще ви вземат всичко." "Не чакайте Христос да се жертвува пак за вас." "Двата последни университета, които трябва да свършите, са университетът на душата и този на Духът.
Също и вие отивате на угощение при Бога, но там ще намерите вашите скъсани парцали. Давайте от най- хубавото." "Ако обичаш е Божествено, а те да те обичат, е човешко. "Благодарете за това, което днес ви се дава, а за утре не мислете." "Аз съм пътят, истината и животът. И каквото направите сега в този живот, то ще е. Само ученикът учи, а другите се забавляват. Не е важно, че грешите, но защо допущате и защо не поправяте." "В астралния свят има много капани." "Ученикът трябва да има доблест да говори право /истината/." "Бог се проявява в душата на човека." "Търпеливият човек от нищо не се смущава." "За онзи свят на митницата ще ви вземат всичко." "Не чакайте Христос да се жертвува пак за вас." "Двата последни университета, които трябва да свършите, са университетът на душата и този на Духът. И те са последните инстанции, през които човек трябва да мине." Хората мислят за общественото мнение, а не за мнението на Господа." "Срамът е на място, само ако е преграда за греха. Праведният човек не се срамува, защото той се е издигнал над него."
към текста >>

62. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Капани в Името на Христа!
АВГУСТ [1923 г.] Как изкарахме 40 дни в „кумунта”. Броим дните за връщане. Павлю и влъхвата общо и поединично наистина се мъчат да изтръгнат от нас обещание за още 3 години. Предупреждението на Учителя!! Никой не дава обещание. Капани в Името на Христа! Лисица - стар богоугодник. А как ни хранеха тия хайдутяги! В хамбара, гдето се храним лист на дневната дажба. На закуска чай с две бучки захари три маслинки, чай с една бучка захар - 5 маслинки. А маслинките, Господи, кози барабони.
към текста >>

63. 4. За тази дума

Глава 2. По следите на казаното

Православната църква го направи, не си помръдна пръста да предотврати гоненията и мъченията и ако границите бяха затворени да речем като днес за масови изселвания, богомилите до един трябваше да умрат в капани или на клада по заповед на църковните отци.
Държава и духовенство не се вслушаха в гласа на богомилството, премного бяха заети със своите ежби и користни цели. Нищо не направиха, не оставиха народът да избере своя път. А станаха свидетели на поголовно гонение. Пречеше им тъпотата. И след като не се вслушаха, обърнаха се и ги разкъсаха Подгониха ги и ги направиха мъченици. Православната църква го направи, не си помръдна пръста да предотврати гоненията и мъченията и ако границите бяха затворени да речем като днес за масови изселвания, богомилите до един трябваше да умрат в капани или на клада по заповед на църковните отци. Така, че когато се говори за причините за падането на България под турско робство, православната църква не може да се измие ръцете в кръвта на богомилите. Скъпо плати България, както навремето скъпо плати еврейския народ, както плати и Римската империя, а в по-новите времена и Русия, както и всички народи и империи, които се опитват да се преборят срещу великото в природата, срещу Божествения план на Битието, срещу великите учения, които идват на Земята, за да обновят живота на цялото човечество. Не се рита срещу остен. Истината е течение, което прави страшни разрушения, когато й се слага бент. Православната църква не обърна внимание на поуките от миналото, не научи урока си, същата тази църква се опълчи и срещу Учителя.
към текста >>

64. 6. Решил съм

Глава 2. По следите на казаното

Ученикът няма желание да бъде хванат в подобни капани, направил веднъж връзка със Своя Учител, той ще трябва да знае къде да стъпи и как да се пази.
Имал е среща с крадеца. Нещо повече понякога това може да се случи без никакъв външен повод, загнездила се е някоя лоша мисъл или чувство и човек се чувствува обран. Крадецът следователно може да бъде вън и вътре в човека. Човек трябва да бъде буден, да може да разграничава, да диференцира мислите, чувствата, да знае на кои да дава ход и на кои да не обръща внимание. Учителя дава много правила и хвърля обилно светлина върху този въпрос. Ученикът няма желание да бъде хванат в подобни капани, направил веднъж връзка със Своя Учител, той ще трябва да знае къде да стъпи и как да се пази. Ученикът никога не търси лесни пътища и се пази като от огън да не попадне в застоялите води на леността, която ражда кражбата. Образът на крадеца е страшен и зловещ. Учителят не спира до характеристиката, нито до метода, как да се справи ученика с тях, Учителят отива по-далеч. По сила гледищата на Учителя и на Христа се изравняват. Но един пасаж приковава нашето внимание, върху този пасаж животът успя да сложи своя огнен печат, който ние успяхме не само да видим, но и да преживеем.
към текста >>

65. 47. Женитбата е клопка

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

А пък аз влязох в тоя капан така, като смятах, че ще живеем братски, дявола тъй ме подлъга мене, ще живеем братски.
Ах, ний тогаз мислехме да не се женим изобщо. Идеята у нас като всички млади така беше, че да не се женим, без Учителя да ни е казал така. Нали от теософската литература, обаче така мислехме, но как да ти кажа, почти всичките отпаднаха. Останаха да речем единици, които не се ожениха, да речем Боян Боев. Паша Тодорова, някои други така останаха, но почти всички се изжениха. А пък аз влязох в тоя капан така, като смятах, че ще живеем братски, дявола тъй ме подлъга мене, ще живеем братски. B.К.: Я ми разкажете случая, Вие сте ми го разказвали как сте дошли тук при Учителя да споделите нещо с Него и са присъствували някои сестри. И Той, Учителя се обърнал и казал; понеже Вие сте отишли при Учителя с някакви идеи по отношение на печата в Севлиево и т.н. Имало някакви сестри. Ти си заминал и Учителят се обърнал към някои от сестрите и казал: „Той сега, казва, баща му ще го ожени! ” C.К.: Ще ти кажа този случай, ще го разкажа.
към текста >>

66. 57. Молитвата и несбъднатия блян

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Така или иначе влязох в капана.
„Несбъднат блян”, това е на Пламен. Това е моя. След като се ожених и паднах в клопката, видях, че е несбъднат блян и че съм окован в окови. В.К.: Баща ти ли беше причина да се запознаеш и да се ожениш? С.К.: А, баща ми, тя беше работничка на баща ми, в нашата печатница беше, поне тези работи не ми се разправят, трябва да отворим голяма скоба за тях, да ги оставим. Така или иначе влязох в капана. Тъй си мислех аз, да се оженим, да живеем братски, то какво ти - цял капан. В.К.: Това е „Изгрев” - Т.Ч. С.К.: От Тодор Чаушев. Той все така се подписваше. Забележка на съставителя: Предоставяме „Несбъднат блян” на Сава Калименов - Пламен, изповедта му след встъпването му в брак. За справка виж „Женитбата е клопка” - № 47.
към текста >>

Тъй си мислех аз, да се оженим, да живеем братски, то какво ти - цял капан.
Това е моя. След като се ожених и паднах в клопката, видях, че е несбъднат блян и че съм окован в окови. В.К.: Баща ти ли беше причина да се запознаеш и да се ожениш? С.К.: А, баща ми, тя беше работничка на баща ми, в нашата печатница беше, поне тези работи не ми се разправят, трябва да отворим голяма скоба за тях, да ги оставим. Така или иначе влязох в капана. Тъй си мислех аз, да се оженим, да живеем братски, то какво ти - цял капан. В.К.: Това е „Изгрев” - Т.Ч. С.К.: От Тодор Чаушев. Той все така се подписваше. Забележка на съставителя: Предоставяме „Несбъднат блян” на Сава Калименов - Пламен, изповедта му след встъпването му в брак. За справка виж „Женитбата е клопка” - № 47. НЕСБЪДНАТ БЛЯН Братство, Севлиево. Г.
към текста >>

67. 5.10. Махни оградата!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Толкова прегради, толкова огради, толкова пречки, примки, капани, вълчи ями, толкова забрани, предупреждения, насилия, граници, толкова окови съществуват още в света!
Още, и още, и още. Превъзмогнете страха. Кажете „сбогом" на робството. Влезте във царството на свободата. Няма кой друг да ви освободи, ако не пожелаете, ако се не решите, ако не направите това вие сами. Толкова прегради, толкова огради, толкова пречки, примки, капани, вълчи ями, толкова забрани, предупреждения, насилия, граници, толкова окови съществуват още в света! Накъдето и да се обърнеш, със страх трябва да стъпваш. Със страх - докога? Не очаквайте от никого и от нищо. Освободете се вие сами. Престанете да треперите.
към текста >>

68. СЪДЪРЖАНИЕ

Писаната мацана на капандурата – стр.98 12.9.
Символичният отговор за пълния провал – стр.95 12.4. Наливане от пусто в празно – стр.95 12.5. Котаракът Мачо реве като магаре – стр.96 12.6. Прекъсване на невидимата нишка на разговора от котарака Мачо – стр.97 12.7. Кой беше този дух в котарака, който ми пречеше ... – стр.98 12.8. Писаната мацана на капандурата – стр.98 12.9. Пребитият котарак – стр.99 12.10. Котаракът Мачо изчезва – стр.99 12.11. Котаракът Мачо и врагът – стр.100 13. Сладкишите и капана за мишката – стр.101 13.1. Къщната помощница Станка – стр.101 13.2.
към текста >>

Сладкишите и капана за мишката – стр.101 13.1.
Кой беше този дух в котарака, който ми пречеше ... – стр.98 12.8. Писаната мацана на капандурата – стр.98 12.9. Пребитият котарак – стр.99 12.10. Котаракът Мачо изчезва – стр.99 12.11. Котаракът Мачо и врагът – стр.100 13. Сладкишите и капана за мишката – стр.101 13.1. Къщната помощница Станка – стр.101 13.2. Момичето, което бива пребивано от бой – стр.102 13.3. В търсене на домашна прислужница – стр.102 13.4. От домашна прислужница става слугиня и робиня – стр.103 13.5. Дворът на Мария Тодорова – стр.103 13.6.
към текста >>

Капанът за мишките – стр.107 14.
Робиня в дома и робски труд – стр.104 13.7. Как Мария приготовлява ястията – стр.104 13.8. Братските празници, късметчета за Нова година.... – стр.106 13.9. Денят на Учителя - 27 декември. Сладкишите ме чакаха – стр.106 13.10. Капанът за мишките – стр.107 14. Болният Борис и истинския Борис – стр.108 14.1. Как се даде кода за стенограмата на Савка Керемидчиева – стр.108 14.2. Мозайкаджийска бригада – стр.109 14.3. Творчеството на Борис Николов - „Мисли на ученика", „Пътят на ученика", „Окованият ангел" – стр.110 14.4. Стенограмите на Савка – стр.111 14.5.
към текста >>

69. I. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА СЪВМЕСТНАТА ИМ РАБОТА С МАРИЯ ТОДОРОВА. Спомени 1972-1976 г.

Магнетофонен запис, 14 май - 29 юни 2006 г.

Писаната мацана на капандурата – стр.98 12.9.
Символичният отговор за пълния провал – стр.95 12.4. Наливане от пусто в празно – стр.95 12.5. Котаракът Мачо реве като магаре – стр.96 12.6. Прекъсване на невидимата нишка на разговора от котарака Мачо – стр.97 12.7. Кой беше този дух в котарака, който ми пречеше ... – стр.98 12.8. Писаната мацана на капандурата – стр.98 12.9. Пребитият котарак – стр.99 12.10. Котаракът Мачо изчезва – стр.99 12.11. Котаракът Мачо и врагът – стр.100 13. Сладкишите и капана за мишката – стр.101 13.1. Къщната помощница Станка – стр.101 13.2.
към текста >>

Сладкишите и капана за мишката – стр.101 13.1.
Кой беше този дух в котарака, който ми пречеше ... – стр.98 12.8. Писаната мацана на капандурата – стр.98 12.9. Пребитият котарак – стр.99 12.10. Котаракът Мачо изчезва – стр.99 12.11. Котаракът Мачо и врагът – стр.100 13. Сладкишите и капана за мишката – стр.101 13.1. Къщната помощница Станка – стр.101 13.2. Момичето, което бива пребивано от бой – стр.102 13.3. В търсене на домашна прислужница – стр.102 13.4. От домашна прислужница става слугиня и робиня – стр.103 13.5. Дворът на Мария Тодорова – стр.103 13.6.
към текста >>

Капанът за мишките – стр.107 14.
Робиня в дома и робски труд – стр.104 13.7. Как Мария приготовлява ястията – стр.104 13.8. Братските празници, късметчета за Нова година.... – стр.106 13.9. Денят на Учителя - 27 декември. Сладкишите ме чакаха – стр.106 13.10. Капанът за мишките – стр.107 14. Болният Борис и истинския Борис – стр.108 14.1. Как се даде кода за стенограмата на Савка Керемидчиева – стр.108 14.2. Мозайкаджийска бригада – стр.109 14.3. Творчеството на Борис Николов - „Мисли на ученика", „Пътят на ученика", „Окованият ангел" – стр.110 14.4. Стенограмите на Савка – стр.111 14.5.
към текста >>

70. 12.8. Писаната мацана на капандурата

Вергилий Кръстев

12.8. ПИСАНАТА МАЦАНА НА КАПАНДУРАТА Така, че спомням си един много смешен и забавен случай.
12.8. ПИСАНАТА МАЦАНА НА КАПАНДУРАТА Така, че спомням си един много смешен и забавен случай. Беше една пролет. В онази пролет и в онзи месец март, където котараците и котките се любеха, и където там, където имаше къщи и котараци и котки, в разстояние на един месец не можеше да се спи от протежния вой на котараците. Вие нали сте чували как те не мяукат, а реват? Реват, за да им се задоволи техния котешки нагон. Така, че една пролет гледам там на капандурата, на покрива, беше застанала една котка хубава, писана мацана.
към текста >>

Така, че една пролет гледам там на капандурата, на покрива, беше застанала една котка хубава, писана мацана.
12.8. ПИСАНАТА МАЦАНА НА КАПАНДУРАТА Така, че спомням си един много смешен и забавен случай. Беше една пролет. В онази пролет и в онзи месец март, където котараците и котките се любеха, и където там, където имаше къщи и котараци и котки, в разстояние на един месец не можеше да се спи от протежния вой на котараците. Вие нали сте чували как те не мяукат, а реват? Реват, за да им се задоволи техния котешки нагон. Така, че една пролет гледам там на капандурата, на покрива, беше застанала една котка хубава, писана мацана. Стои, чака и гледа през прозореца в кухнята. А в кухнята се разхожда котарака с вирната опашка. Вие нали знаете какво значи капандура? - Това е едно прозорче, което беше направено там на покрива, и това прозорче имаше стъкло. Целта на това прозорче беше, да осветява горния етаж.
към текста >>

Вие нали знаете какво значи капандура?
Вие нали сте чували как те не мяукат, а реват? Реват, за да им се задоволи техния котешки нагон. Така, че една пролет гледам там на капандурата, на покрива, беше застанала една котка хубава, писана мацана. Стои, чака и гледа през прозореца в кухнята. А в кухнята се разхожда котарака с вирната опашка. Вие нали знаете какво значи капандура? - Това е едно прозорче, което беше направено там на покрива, и това прозорче имаше стъкло. Целта на това прозорче беше, да осветява горния етаж. Така, че тази котка, откъде беше надушила и разбрала, че тук има котарак, и този расов котарак се казваше Мачо с вдигната опашка, аз не знам! Но тя беше разбрала, беше открила този котарак и сега стоеше там - ден и нощ седи там, и чака и оглежда котарака. Котарака мяуче, поглежда, оглежда се, качва се по стъпалата нагоре и също мяуче, обаче, тя горе е на покрива.
към текста >>

71. 13. Сладкишите и капана за мишката. 13.1. Къщната помощница Станка

Вергилий Кръстев

13. СЛАДКИШИТЕ И КАПАНА ЗА МИШКАТА 13.1.
13. СЛАДКИШИТЕ И КАПАНА ЗА МИШКАТА 13.1. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА Когато аз бях приет от нея - от Мария Тодорова в нейния дом, тя беше възрастна - на 72 години, но беше пъргава, можеше да се справя с домакинството на дома си. А това бе трудна работа за един обикновен дом, но тук нещата бяха по-другояче. Тук всеки ден се точеха гости. Казвам - не идваха гости, а се точеха един след друг. Защото гостите се застъпваха - едни идват, седят, задължително им се поднася чай, а с него курабии и сладкиши.
към текста >>

72. 13.10. Капанът за мишките

Вергилий Кръстев

13.10. КАПАНЪТ ЗА МИШКИТЕ Един ден отивам, и какво да видя!
13.10. КАПАНЪТ ЗА МИШКИТЕ Един ден отивам, и какво да видя! Имаше сладкиши, а до сладкишите беше сложен един капан за мишки. По ония години имаше много мишки и се правеха специални капани от тел, от мрежа. Така, че мишката влиза вътре, лакомството, което е за мишката - сирене или нещо друго се закачваше на една кука, мишката поемаше и капака се затваряше, и тя оставаше в капана. Това беше капана за мишки. И аз гледам тука сложен капан - сложена стръв сирене, отворен капак.
към текста >>

Имаше сладкиши, а до сладкишите беше сложен един капан за мишки.
13.10. КАПАНЪТ ЗА МИШКИТЕ Един ден отивам, и какво да видя! Имаше сладкиши, а до сладкишите беше сложен един капан за мишки. По ония години имаше много мишки и се правеха специални капани от тел, от мрежа. Така, че мишката влиза вътре, лакомството, което е за мишката - сирене или нещо друго се закачваше на една кука, мишката поемаше и капака се затваряше, и тя оставаше в капана. Това беше капана за мишки. И аз гледам тука сложен капан - сложена стръв сирене, отворен капак. Значи - чака се мишката.
към текста >>

По ония години имаше много мишки и се правеха специални капани от тел, от мрежа.
13.10. КАПАНЪТ ЗА МИШКИТЕ Един ден отивам, и какво да видя! Имаше сладкиши, а до сладкишите беше сложен един капан за мишки. По ония години имаше много мишки и се правеха специални капани от тел, от мрежа. Така, че мишката влиза вътре, лакомството, което е за мишката - сирене или нещо друго се закачваше на една кука, мишката поемаше и капака се затваряше, и тя оставаше в капана. Това беше капана за мишки. И аз гледам тука сложен капан - сложена стръв сирене, отворен капак. Значи - чака се мишката. За какво е този капан?
към текста >>

Така, че мишката влиза вътре, лакомството, което е за мишката - сирене или нещо друго се закачваше на една кука, мишката поемаше и капака се затваряше, и тя оставаше в капана.
13.10. КАПАНЪТ ЗА МИШКИТЕ Един ден отивам, и какво да видя! Имаше сладкиши, а до сладкишите беше сложен един капан за мишки. По ония години имаше много мишки и се правеха специални капани от тел, от мрежа. Така, че мишката влиза вътре, лакомството, което е за мишката - сирене или нещо друго се закачваше на една кука, мишката поемаше и капака се затваряше, и тя оставаше в капана. Това беше капана за мишки. И аз гледам тука сложен капан - сложена стръв сирене, отворен капак. Значи - чака се мишката. За какво е този капан? Влиза Станка и питам: „Абе Станке, тука гледам сте сложили един капан." И тя казва: „Мани, мани, мани, остави, тука Мария ми се кара една седмица, не можеме да намериме капана за мишки!
към текста >>

Това беше капана за мишки.
13.10. КАПАНЪТ ЗА МИШКИТЕ Един ден отивам, и какво да видя! Имаше сладкиши, а до сладкишите беше сложен един капан за мишки. По ония години имаше много мишки и се правеха специални капани от тел, от мрежа. Така, че мишката влиза вътре, лакомството, което е за мишката - сирене или нещо друго се закачваше на една кука, мишката поемаше и капака се затваряше, и тя оставаше в капана. Това беше капана за мишки. И аз гледам тука сложен капан - сложена стръв сирене, отворен капак. Значи - чака се мишката. За какво е този капан? Влиза Станка и питам: „Абе Станке, тука гледам сте сложили един капан." И тя казва: „Мани, мани, мани, остави, тука Мария ми се кара една седмица, не можеме да намериме капана за мишки! Едвам го намерихме, пък после два дена го мия, го стържа да го подготвя за мишките." - „Ама казвам, защо ви е този капан?
към текста >>

И аз гледам тука сложен капан - сложена стръв сирене, отворен капак.
13.10. КАПАНЪТ ЗА МИШКИТЕ Един ден отивам, и какво да видя! Имаше сладкиши, а до сладкишите беше сложен един капан за мишки. По ония години имаше много мишки и се правеха специални капани от тел, от мрежа. Така, че мишката влиза вътре, лакомството, което е за мишката - сирене или нещо друго се закачваше на една кука, мишката поемаше и капака се затваряше, и тя оставаше в капана. Това беше капана за мишки. И аз гледам тука сложен капан - сложена стръв сирене, отворен капак. Значи - чака се мишката. За какво е този капан? Влиза Станка и питам: „Абе Станке, тука гледам сте сложили един капан." И тя казва: „Мани, мани, мани, остави, тука Мария ми се кара една седмица, не можеме да намериме капана за мишки! Едвам го намерихме, пък после два дена го мия, го стържа да го подготвя за мишките." - „Ама казвам, защо ви е този капан? Аз не виждам тука мишки." - „А-а-а, има мишки.
към текста >>

За какво е този капан?
По ония години имаше много мишки и се правеха специални капани от тел, от мрежа. Така, че мишката влиза вътре, лакомството, което е за мишката - сирене или нещо друго се закачваше на една кука, мишката поемаше и капака се затваряше, и тя оставаше в капана. Това беше капана за мишки. И аз гледам тука сложен капан - сложена стръв сирене, отворен капак. Значи - чака се мишката. За какво е този капан? Влиза Станка и питам: „Абе Станке, тука гледам сте сложили един капан." И тя казва: „Мани, мани, мани, остави, тука Мария ми се кара една седмица, не можеме да намериме капана за мишки! Едвам го намерихме, пък после два дена го мия, го стържа да го подготвя за мишките." - „Ама казвам, защо ви е този капан? Аз не виждам тука мишки." - „А-а-а, има мишки. Те ядат сладкишите, и сладкишите намаляха! " Аз се засмях!
към текста >>

Влиза Станка и питам: „Абе Станке, тука гледам сте сложили един капан." И тя казва: „Мани, мани, мани, остави, тука Мария ми се кара една седмица, не можеме да намериме капана за мишки!
Така, че мишката влиза вътре, лакомството, което е за мишката - сирене или нещо друго се закачваше на една кука, мишката поемаше и капака се затваряше, и тя оставаше в капана. Това беше капана за мишки. И аз гледам тука сложен капан - сложена стръв сирене, отворен капак. Значи - чака се мишката. За какво е този капан? Влиза Станка и питам: „Абе Станке, тука гледам сте сложили един капан." И тя казва: „Мани, мани, мани, остави, тука Мария ми се кара една седмица, не можеме да намериме капана за мишки! Едвам го намерихме, пък после два дена го мия, го стържа да го подготвя за мишките." - „Ама казвам, защо ви е този капан? Аз не виждам тука мишки." - „А-а-а, има мишки. Те ядат сладкишите, и сладкишите намаляха! " Аз се засмях! Аз се засмях и казвам: „Станке, мишката съм аз!
към текста >>

Едвам го намерихме, пък после два дена го мия, го стържа да го подготвя за мишките." - „Ама казвам, защо ви е този капан?
Това беше капана за мишки. И аз гледам тука сложен капан - сложена стръв сирене, отворен капак. Значи - чака се мишката. За какво е този капан? Влиза Станка и питам: „Абе Станке, тука гледам сте сложили един капан." И тя казва: „Мани, мани, мани, остави, тука Мария ми се кара една седмица, не можеме да намериме капана за мишки! Едвам го намерихме, пък после два дена го мия, го стържа да го подготвя за мишките." - „Ама казвам, защо ви е този капан? Аз не виждам тука мишки." - „А-а-а, има мишки. Те ядат сладкишите, и сладкишите намаляха! " Аз се засмях! Аз се засмях и казвам: „Станке, мишката съм аз! Аз ям от тия сладкиши.
към текста >>

И казвам: „Мария, махнете този капан, мишката съм аз.
" Аз се засмях! Аз се засмях и казвам: „Станке, мишката съм аз! Аз ям от тия сладкиши. Много ми харесват! " И Станка отива, и довежда Мария. И казвам: „Мария, махнете този капан, мишката съм аз. Аз ям от тези сладкиши. Ям тези сладкиши, докато вие пеете там с онези гостите! А аз тука седя и ви чакам - неизгвернат, като роб! " Мария ме поглежда и нищо не каза. Станка се смееше и после много пъти ми разказваше, че колко време е търсила този капан за мишки, колко време го е стъргала, миела, за да го подготви, за да бъде лъснат, и да не мирише на мишки, а да мирише на някакво лакомство, за да влезне вътре в този капан въпросната мишка, защото е яла от сладкишите, които Мария беше подготвила за гостите!
към текста >>

Станка се смееше и после много пъти ми разказваше, че колко време е търсила този капан за мишки, колко време го е стъргала, миела, за да го подготви, за да бъде лъснат, и да не мирише на мишки, а да мирише на някакво лакомство, за да влезне вътре в този капан въпросната мишка, защото е яла от сладкишите, които Мария беше подготвила за гостите!
И казвам: „Мария, махнете този капан, мишката съм аз. Аз ям от тези сладкиши. Ям тези сладкиши, докато вие пеете там с онези гостите! А аз тука седя и ви чакам - неизгвернат, като роб! " Мария ме поглежда и нищо не каза. Станка се смееше и после много пъти ми разказваше, че колко време е търсила този капан за мишки, колко време го е стъргала, миела, за да го подготви, за да бъде лъснат, и да не мирише на мишки, а да мирише на някакво лакомство, за да влезне вътре в този капан въпросната мишка, защото е яла от сладкишите, които Мария беше подготвила за гостите! А аз не бех гост! Та в този капан за мишки аз не се хванах тогава, когато беше жива Мария. Но когато почина Мария, когато си замина Мария, този капан, който те изхвърлиха, той съществуваше на друго място. И аз се хванах като мишка в друг капан, когато тя си замина. И този капан беше сложен от Борис.
към текста >>

Та в този капан за мишки аз не се хванах тогава, когато беше жива Мария.
Ям тези сладкиши, докато вие пеете там с онези гостите! А аз тука седя и ви чакам - неизгвернат, като роб! " Мария ме поглежда и нищо не каза. Станка се смееше и после много пъти ми разказваше, че колко време е търсила този капан за мишки, колко време го е стъргала, миела, за да го подготви, за да бъде лъснат, и да не мирише на мишки, а да мирише на някакво лакомство, за да влезне вътре в този капан въпросната мишка, защото е яла от сладкишите, които Мария беше подготвила за гостите! А аз не бех гост! Та в този капан за мишки аз не се хванах тогава, когато беше жива Мария. Но когато почина Мария, когато си замина Мария, този капан, който те изхвърлиха, той съществуваше на друго място. И аз се хванах като мишка в друг капан, когато тя си замина. И този капан беше сложен от Борис. А този капан беше сложен, и аз бех вкаран вътре в този капан. И тогава знаете ли какво правеха?
към текста >>

Но когато почина Мария, когато си замина Мария, този капан, който те изхвърлиха, той съществуваше на друго място.
А аз тука седя и ви чакам - неизгвернат, като роб! " Мария ме поглежда и нищо не каза. Станка се смееше и после много пъти ми разказваше, че колко време е търсила този капан за мишки, колко време го е стъргала, миела, за да го подготви, за да бъде лъснат, и да не мирише на мишки, а да мирише на някакво лакомство, за да влезне вътре в този капан въпросната мишка, защото е яла от сладкишите, които Мария беше подготвила за гостите! А аз не бех гост! Та в този капан за мишки аз не се хванах тогава, когато беше жива Мария. Но когато почина Мария, когато си замина Мария, този капан, който те изхвърлиха, той съществуваше на друго място. И аз се хванах като мишка в друг капан, когато тя си замина. И този капан беше сложен от Борис. А този капан беше сложен, и аз бех вкаран вътре в този капан. И тогава знаете ли какво правеха? Имаха два начина: Онези, които бяха така миролюбиви и състрадателни отиваха навън в двора, отваряха капана за мишките и мишката излизаше, и побягваше от капана.
към текста >>

И аз се хванах като мишка в друг капан, когато тя си замина.
" Мария ме поглежда и нищо не каза. Станка се смееше и после много пъти ми разказваше, че колко време е търсила този капан за мишки, колко време го е стъргала, миела, за да го подготви, за да бъде лъснат, и да не мирише на мишки, а да мирише на някакво лакомство, за да влезне вътре в този капан въпросната мишка, защото е яла от сладкишите, които Мария беше подготвила за гостите! А аз не бех гост! Та в този капан за мишки аз не се хванах тогава, когато беше жива Мария. Но когато почина Мария, когато си замина Мария, този капан, който те изхвърлиха, той съществуваше на друго място. И аз се хванах като мишка в друг капан, когато тя си замина. И този капан беше сложен от Борис. А този капан беше сложен, и аз бех вкаран вътре в този капан. И тогава знаете ли какво правеха? Имаха два начина: Онези, които бяха така миролюбиви и състрадателни отиваха навън в двора, отваряха капана за мишките и мишката излизаше, и побягваше от капана. И понеже беше преживяла много време в капана, и тя никога повече не влизаше в дома, за да не бъде хваната втори път.
към текста >>

И този капан беше сложен от Борис.
Станка се смееше и после много пъти ми разказваше, че колко време е търсила този капан за мишки, колко време го е стъргала, миела, за да го подготви, за да бъде лъснат, и да не мирише на мишки, а да мирише на някакво лакомство, за да влезне вътре в този капан въпросната мишка, защото е яла от сладкишите, които Мария беше подготвила за гостите! А аз не бех гост! Та в този капан за мишки аз не се хванах тогава, когато беше жива Мария. Но когато почина Мария, когато си замина Мария, този капан, който те изхвърлиха, той съществуваше на друго място. И аз се хванах като мишка в друг капан, когато тя си замина. И този капан беше сложен от Борис. А този капан беше сложен, и аз бех вкаран вътре в този капан. И тогава знаете ли какво правеха? Имаха два начина: Онези, които бяха така миролюбиви и състрадателни отиваха навън в двора, отваряха капана за мишките и мишката излизаше, и побягваше от капана. И понеже беше преживяла много време в капана, и тя никога повече не влизаше в дома, за да не бъде хваната втори път. Това е единия случай.
към текста >>

А този капан беше сложен, и аз бех вкаран вътре в този капан.
А аз не бех гост! Та в този капан за мишки аз не се хванах тогава, когато беше жива Мария. Но когато почина Мария, когато си замина Мария, този капан, който те изхвърлиха, той съществуваше на друго място. И аз се хванах като мишка в друг капан, когато тя си замина. И този капан беше сложен от Борис. А този капан беше сложен, и аз бех вкаран вътре в този капан. И тогава знаете ли какво правеха? Имаха два начина: Онези, които бяха така миролюбиви и състрадателни отиваха навън в двора, отваряха капана за мишките и мишката излизаше, и побягваше от капана. И понеже беше преживяла много време в капана, и тя никога повече не влизаше в дома, за да не бъде хваната втори път. Това е единия случай. А втория случай?
към текста >>

Имаха два начина: Онези, които бяха така миролюбиви и състрадателни отиваха навън в двора, отваряха капана за мишките и мишката излизаше, и побягваше от капана.
Но когато почина Мария, когато си замина Мария, този капан, който те изхвърлиха, той съществуваше на друго място. И аз се хванах като мишка в друг капан, когато тя си замина. И този капан беше сложен от Борис. А този капан беше сложен, и аз бех вкаран вътре в този капан. И тогава знаете ли какво правеха? Имаха два начина: Онези, които бяха така миролюбиви и състрадателни отиваха навън в двора, отваряха капана за мишките и мишката излизаше, и побягваше от капана. И понеже беше преживяла много време в капана, и тя никога повече не влизаше в дома, за да не бъде хваната втори път. Това е единия случай. А втория случай? - Взимат капана с мишката и потапят капана в една кофа, пълна с вода. И така удавят мишката.
към текста >>

И понеже беше преживяла много време в капана, и тя никога повече не влизаше в дома, за да не бъде хваната втори път.
И аз се хванах като мишка в друг капан, когато тя си замина. И този капан беше сложен от Борис. А този капан беше сложен, и аз бех вкаран вътре в този капан. И тогава знаете ли какво правеха? Имаха два начина: Онези, които бяха така миролюбиви и състрадателни отиваха навън в двора, отваряха капана за мишките и мишката излизаше, и побягваше от капана. И понеже беше преживяла много време в капана, и тя никога повече не влизаше в дома, за да не бъде хваната втори път. Това е единия случай. А втория случай? - Взимат капана с мишката и потапят капана в една кофа, пълна с вода. И така удавят мишката. Та аз бях вкаран в капана и затворен.
към текста >>

- Взимат капана с мишката и потапят капана в една кофа, пълна с вода.
И тогава знаете ли какво правеха? Имаха два начина: Онези, които бяха така миролюбиви и състрадателни отиваха навън в двора, отваряха капана за мишките и мишката излизаше, и побягваше от капана. И понеже беше преживяла много време в капана, и тя никога повече не влизаше в дома, за да не бъде хваната втори път. Това е единия случай. А втория случай? - Взимат капана с мишката и потапят капана в една кофа, пълна с вода. И така удавят мишката. Та аз бях вкаран в капана и затворен. И сега, трябваше или да ме пуснат - да излезна от капана, или да ме набутат в кофата с вода, и да загина! И те смятаха не да ме пуснат, а да ме сложат в кофата с вода. Обаче, една вечер някой дойде, отвори капака на капана, аз излезнах и си казах: „Вече съм свободен и от сега нататък вие никога няма да ме видите повече като мишка, или като мишок!
към текста >>

Та аз бях вкаран в капана и затворен.
И понеже беше преживяла много време в капана, и тя никога повече не влизаше в дома, за да не бъде хваната втори път. Това е единия случай. А втория случай? - Взимат капана с мишката и потапят капана в една кофа, пълна с вода. И така удавят мишката. Та аз бях вкаран в капана и затворен. И сега, трябваше или да ме пуснат - да излезна от капана, или да ме набутат в кофата с вода, и да загина! И те смятаха не да ме пуснат, а да ме сложат в кофата с вода. Обаче, една вечер някой дойде, отвори капака на капана, аз излезнах и си казах: „Вече съм свободен и от сега нататък вие никога няма да ме видите повече като мишка, или като мишок! А ще ме видите такъв какъвто съм, в сила и във власт да взимам решения! " И това беше моето окончателно решение, и аз след това преустанових да ходя и да се срещам с Борис. Защо?
към текста >>

И сега, трябваше или да ме пуснат - да излезна от капана, или да ме набутат в кофата с вода, и да загина!
Това е единия случай. А втория случай? - Взимат капана с мишката и потапят капана в една кофа, пълна с вода. И така удавят мишката. Та аз бях вкаран в капана и затворен. И сега, трябваше или да ме пуснат - да излезна от капана, или да ме набутат в кофата с вода, и да загина! И те смятаха не да ме пуснат, а да ме сложат в кофата с вода. Обаче, една вечер някой дойде, отвори капака на капана, аз излезнах и си казах: „Вече съм свободен и от сега нататък вие никога няма да ме видите повече като мишка, или като мишок! А ще ме видите такъв какъвто съм, в сила и във власт да взимам решения! " И това беше моето окончателно решение, и аз след това преустанових да ходя и да се срещам с Борис. Защо? Защото Борис го нямаше вече в тялото му.
към текста >>

Обаче, една вечер някой дойде, отвори капака на капана, аз излезнах и си казах: „Вече съм свободен и от сега нататък вие никога няма да ме видите повече като мишка, или като мишок!
- Взимат капана с мишката и потапят капана в една кофа, пълна с вода. И така удавят мишката. Та аз бях вкаран в капана и затворен. И сега, трябваше или да ме пуснат - да излезна от капана, или да ме набутат в кофата с вода, и да загина! И те смятаха не да ме пуснат, а да ме сложат в кофата с вода. Обаче, една вечер някой дойде, отвори капака на капана, аз излезнах и си казах: „Вече съм свободен и от сега нататък вие никога няма да ме видите повече като мишка, или като мишок! А ще ме видите такъв какъвто съм, в сила и във власт да взимам решения! " И това беше моето окончателно решение, и аз след това преустанових да ходя и да се срещам с Борис. Защо? Защото Борис го нямаше вече в тялото му. Той беше напуснал тялото си. А друг - Майстор Борис беше влезнал в него.
към текста >>

Ето, това е разказа за сладкишите на Мария Тодорова и капана за мишките.
" И това беше моето окончателно решение, и аз след това преустанових да ходя и да се срещам с Борис. Защо? Защото Борис го нямаше вече в тялото му. Той беше напуснал тялото си. А друг - Майстор Борис беше влезнал в него. И той довърши своето разрушително дело както със своите съвременници, както с останалите съвременници от времето на Учителя, така със Словото на Учителя, така с всичко. Ето, това е разказа за сладкишите на Мария Тодорова и капана за мишките.
към текста >>

73. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Вергилий Кръстев

Вие виждали ли сте скапани ябълки, круши?
прахче." Обръщам се към двамата офицери от МВР: „Другарю капитан, чувате какво казват, отидете и арестувайте този арабин." А капитана ме погледна, от дъното на цялото му същество изригна вулкан от възмущение, и той изрече: „Нали искат демокрация - нека се скапат! " Всички бяха съгласни с него. Това бе решението на милицията. Аз бях потресен. Такава страшна истина бе изречена! Вие виждали ли сте скапани ябълки, круши? Те не стават нито за ядене, нито за джибре за ракия. За нищо не стават и се изхвърлят! Значи някои бе решил чрез демокрацията, която се допускаше като форма, тази държава да се скапе. И сполучи! Тя се скапа и се саморазгради, и саморазруши.
към текста >>

Те са скапани!
За няколко месеца около 1 милион изчезнаха. А това бяха младежи около 20-35 години. А днес, към 2005 г. са изминали 15 години и те са вече 35-50 годишни. Те в чужбина са психически разрушени и не са годни за нищо! Те са скапани! И са вече никому ненужни! Те са вече боклук за чужбина и за България! 11.2.12. А защо анархизмът като система най-добре се разрази в България, докато останалите социалистически страни от империята на СССР преминаваха по-безболезнено? Има няколко причини, които действуват безотказно: а) Щом в България е присъствувало най-голямото добро в лицето на Всемировият Учител - Беинса Дуно, веднага идва до него и застава най-голямото зло. А това е Разрушението.
към текста >>

74. 2.7. Белият гълъб

Борис Николов

Срещу нас на същата височина, имаше подобна на нашия капандур.
2.7. БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ Като студенти живеехме или в сутерените, или по таваните. Разбира се предпочитахме таваните - поне бяха сухи, немаше влага. Нея година имахме късмет - държахме малка таванска стаичка. Наистина, изкачвахме пет етажа по тясната задна стълбичка, след това прекосявахме целия тъмен таван, докато дойдем до нашата стаичка. Срещу нас на същата височина, имаше подобна на нашия капандур. Там живееха семейство гълъби - баща, майка и две подрастващи гълъбчета, които вече летяха. Човек можеше да се поучи от тях на внимание и обхода. От време на време една милостива ръка отваряше малкото прозорче до сандъка и сипваше храна. Семейството беше винаги нахранено. Веднаж милостивата ръка забравила да затвори вратичката, и на покрива изскочи сивият махленски котарак.
към текста >>

75. 2.52. Самодивските поляни

Борис Николов

Той беше майстор да поставя примки и капани, и с всевъзможни хитрини ловеше птички и зверчета.
Скитникът се учуди много, но веднага разбра - тук беше работил „Лисицата”. Лисицата беше дребен селянин, тих и невидим. Със Скитника се срещаха често, но никога не разговаряха. Лисицата веднага изчезваше, не обичаше да се среща с хора. Той беше бракониер по професия, и то не толкова от нужда, защото беше заможен, а заради изкуството. Той беше майстор да поставя примки и капани, и с всевъзможни хитрини ловеше птички и зверчета. Със Скитника бяха врагове, макар че не бяха разменили нито дума, но Скитника разваляше неговите капани, където и да ги срещнеше. Сега той хвана първата опашка и измъкна зверчето, извади и втората, и ги пусна. Това бяха капани на Лисицата - половин кюнец от печка, заровен в земята на дъното гнили круши или друга примамка. Зверчето подуши примката, пъхне главата си, спусне се до долу, и вече не може да излезе. Скитникът измъкна кюнците, прегледа поляните, откри още две, но праздни, смачка кюнците и ги скри в камънаците.
към текста >>

Със Скитника бяха врагове, макар че не бяха разменили нито дума, но Скитника разваляше неговите капани, където и да ги срещнеше.
Лисицата беше дребен селянин, тих и невидим. Със Скитника се срещаха често, но никога не разговаряха. Лисицата веднага изчезваше, не обичаше да се среща с хора. Той беше бракониер по професия, и то не толкова от нужда, защото беше заможен, а заради изкуството. Той беше майстор да поставя примки и капани, и с всевъзможни хитрини ловеше птички и зверчета. Със Скитника бяха врагове, макар че не бяха разменили нито дума, но Скитника разваляше неговите капани, където и да ги срещнеше. Сега той хвана първата опашка и измъкна зверчето, извади и втората, и ги пусна. Това бяха капани на Лисицата - половин кюнец от печка, заровен в земята на дъното гнили круши или друга примамка. Зверчето подуши примката, пъхне главата си, спусне се до долу, и вече не може да излезе. Скитникът измъкна кюнците, прегледа поляните, откри още две, но праздни, смачка кюнците и ги скри в камънаците. Пое дълбоко въздух.
към текста >>

Това бяха капани на Лисицата - половин кюнец от печка, заровен в земята на дъното гнили круши или друга примамка.
Лисицата веднага изчезваше, не обичаше да се среща с хора. Той беше бракониер по професия, и то не толкова от нужда, защото беше заможен, а заради изкуството. Той беше майстор да поставя примки и капани, и с всевъзможни хитрини ловеше птички и зверчета. Със Скитника бяха врагове, макар че не бяха разменили нито дума, но Скитника разваляше неговите капани, където и да ги срещнеше. Сега той хвана първата опашка и измъкна зверчето, извади и втората, и ги пусна. Това бяха капани на Лисицата - половин кюнец от печка, заровен в земята на дъното гнили круши или друга примамка. Зверчето подуши примката, пъхне главата си, спусне се до долу, и вече не може да излезе. Скитникът измъкна кюнците, прегледа поляните, откри още две, но праздни, смачка кюнците и ги скри в камънаците. Пое дълбоко въздух. Бог присъствува в творението Си и всичко ти стане близко и любимо - Животът е ЕДИН. Тази вечер огънят в килията не угасна.
към текста >>

76. 332. Парите спечелени с труд - носят сила, живот, здраве

V. Продължение: разказа от първия ден

Той ми изглеждаше на малко мишле, което току що беше близнало от кашкавала и капана щракна, то остана вътре... Големите плъхове в капан не влизат, защото на малки парченца кашкавал не налитат, а на капан не се залага цяла пита... И утре и аз може да бъда на Цонковото място.
Нещо ми нашепваше да взема куката, с която снемахме рулетките и да го заблъскам по главата. Какви ли не мисли не минаваха през главата ми!... Всички богаташи не бяха ли крали, и не крадяха ли?... Кой може да се похвали, че не е крал?... Цонко беше един от тези, които най-малко бяха крали! Той ми изглеждаше на малко мишле, което току що беше близнало от кашкавала и капана щракна, то остана вътре... Големите плъхове в капан не влизат, защото на малки парченца кашкавал не налитат, а на капан не се залага цяла пита... И утре и аз може да бъда на Цонковото място. Така двамата мълчахме и се гледахме като котараци, страхувахме се да заговорим. После почнахме дълги обяснения. Той ми казваше, че за всичко това той да краде, е виновно обществото, защото не бил достатъчно платен, за да живее като човек, и че той си вземал това което изработвал и кооперацията не му давала... - „Имам симпатия, за която искам да се оженя, когато ме направят магазинер.” Тогава си помислих, че той иска да ме измести и веднага си обясних много неща, които дотогава не ми бяха ясни, че Цонко е, който донася в инспектората на кооперацията за по-скъпите продажби и за всичките нередности в магазина. Затова когато идваха инспекторите, веднага отиваха на поредните места. Чорапа беше почнал да се разплита.
към текста >>

77. 370. Белите социалисти

VI. Разни срещи

Той се сети дори да отиде в Светия Синод и с някои от светите старци там да обмисли капана, да разкрие тази мистерия в Дъновсткия квартал.
Ти нали не си виждал Учителя, нали не си посещавал и беседите, тъкмо затова аз трябва да те заведа при Учителя, да ти въздействувам да посещаваш беседите. И като помисли нещо по-интересно за нея, каза: - Или още по-добре е да отидеш веднага да донесеш всичките продукти за баницата и кафето, да си хапне и пийне, за да те благослови. Андрей си мислеше: - Ще доведа някой от приятелите си да чуят какво говори. За тази работа пак най-подходящ е бай Васил, той за всичко го бива. Ако ме върнат на работа, непременно ще й донеса и кафе и брашно..., за да видя каква комедия ще се разиграе. Той се сети дори да отиде в Светия Синод и с някои от светите старци там да обмисли капана, да разкрие тази мистерия в Дъновсткия квартал. - Вие разбирате ли от магия? - запита Андрей Блатова. - Разбира се, разбира се - аз съм специалистка по магиите! Хареса ли си някое момиченце? Аз ще му направя каквото зная, и ще видиш как ще ти дойде на крака!
към текста >>

78. 4. Послания от Невидимия свят за най-великата Школа от брат Любомир Лулчев, записани от Величка Няголова

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Падаш в капана му и неволно му се подчиняваш, започваш да се бориш с него.
Аз казвам: бориш се за Истина и Правда. В миналото, ти често си била ортак с дявола. Ти ако го пуснеш, и той ще те освободи. Сега ще се отърсиш от дявола и от всякаква връзка с него. Ти още му се подчиняваш, мислейки, че се бориш с него! Падаш в капана му и неволно му се подчиняваш, започваш да се бориш с него. Ти работиш по неговите дяволски прийоми. Добра ученичка си му. Ти не трябва да бъдеш негова ученичка! Той самият се затруднява с тебе, малко трудно му е да те вкара в тинята си! Но всеки ден той те вкарва в нея, успява в това.
към текста >>

Тях дяволът не може да привлече в капана си!
Затова ти си му добра ученичка. Той се смущава от тебе, трегери! Много важно е за него, да те завлече в пропастта! Така, ти не можеш да бъдеш ученик на Учителя! Учениците на Учителя, са силни души! Тях дяволът не може да привлече в капана си! Той безропотно им се подчинява във всичко! Аз цял живот също се борих с него - с дявола, и той ме доведе до физическото ми унищожение. С това аз скъсах всякаква връзка с него. Сега съм един от много добрите ученици на Учителя, дяволът ми сваля шапка, подчинява се! Това трябва да постигнеш и ти, без да плащаш този данък.
към текста >>

79. 61. Как работеше Учителят

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Те оставяха разкапани за цялата вечност, омаломощени и без никакви енергии да вършат зло!
Учителят беше един мощен трансформатор на отрицателните енергии, в положителни. Той не Се гневеше и пускаше злото да се прояви, а след това залавяше го със Своите антени и спуснатите огромни енергии, и ги превръщаше в положителни (тука се дава вътрешния образ на Учителя), и ги препращаше към всички ученици наоколо Си. Това създаваше едно чудно благоухание, и повдигаше всички нагоре! Аз се учудвах на тези велики възможности, и на великата Му любов! Той гледаше със снизхождение низшите духове, и беше особено внимателен и любезен с тях, но много мъдро ги изчерпваше, ограбваше, и те си отиваха без енергия - разнебитени, ограбени и с невъзможност втори път да излязат насреща Му. Те оставяха разкапани за цялата вечност, омаломощени и без никакви енергии да вършат зло! Ограбената от тях отрицателна енергия, Учителят използваше. Вие се чудите откъде Той черпеше енергия, и защо Учителя беше неизчерпаем източник на енергии до последния миг на живота Си. С тази енергия Той подкрепяше учениците си, лекуваше ги, внасяше импулс в техните души, умове и сърца. Ако се бореше с тях - с тъмните, Учителят щеше веднага да ги порази. Но от това нямаше да спечели, щеше да изразходва енергия и да намали запасите й.
към текста >>

80. 18.1. Осветление за „сляпата неделя”.

Отговор на Вергилий Кръстев

В този момент аз съм тревожен, защото усещах, че ме вкарват в капан, от който няма измъкване!
Това е Петър Филипов. Виж „Изгревът”, т. 11, с. 795-796 в точки 9,10, 11. Имам го и на магнетофонен запис. 18.1.2. В този момент аз съм тревожен, защото усещах, че ме вкарват в капан, от който няма измъкване! Треперех отвътре и отвън! Усещах, че ме връзват не с въжета, а със синджир! Знаете ли, виждали ли сте какво е това - синджир? А ченгелите на синджира, и неговите халки? Я намерете един синджир, и го разгледайте добре. 18.1.3.
към текста >>

81. 224. Човешката кал при музикантите

И брат Христо я защитил и й помогнал да излезе от този капан.
На някои опери ги обличат да седят така на сцената като статисти, без да пеят. И вечер тя се връщала от Операта много късно по шосето, а няма превозни средства. И брат Христов, и той от опера се връща късно. И я нападат пияна компания. Пияни били. И брат Христо я защитил и й помогнал да излезе от този капан. Те искали да се гаврят с нея. Това той ми го каза. В.К.: Другата е Мария Златева230. Л.Т: Мичето. Моите най-добри чувства и отношения към нея.
към текста >>

82. Снимки и бележки към снимките на „Изгревът“, том 35

Раковски, издател и кореспондент, инициатор за откриване на българското читалище в Цариград X Балкапан хан в Истанбул - Български търговски център в Цариград, активно участващ в обсъжданията на проблемите в Униатското движение.
През 1821 г. основава град Болград за български бежанци. VII Драган Киряков Цанков (рождено име: Димитър Гигов) (1828—1911) — адвокат, дипломат, редактор, политик, почетен член на Българското книжовно дружество. Ръководител на Униатското движение, член на делегацията до папа Пий IX за ръкополагане на архимандрит Йосиф за архиерей на съединените Българи. VIII Тодор Стоянов Бурмов (1834-1906) - български възрожденец, активен участник в борбата за църковна независимост (фотограф: Карастоянов, София) IX хаджи Мина Янков Пашов (1838-1881) - участник в борбата за независима българска църква, поддръжник на Г. С. Раковски, издател и кореспондент, инициатор за откриване на българското читалище в Цариград X Балкапан хан в Истанбул - Български търговски център в Цариград, активно участващ в обсъжданията на проблемите в Униатското движение. XI Иван Георгиев Селимински (1799-1866) - общественик и лекар, помогнал на д-р Георги Миркович да замине за Киев, участник в борбата за национална и църковна независимост и неин Летописец XII Христо Танев Стамболски (1843-1832) - общественик, участник в борбата за църковна независимост, лекар-анатом, професор в медицинския факултет в Цариград и един от организаторите на българското здравеопазване след Освобождението. XIII Тодор Николов Шишков (1833-1896) - учител и просветен деец. Разпалено коментира през 1868 г. Устава за наредбата на Сливенските училища предложен от д-р Г. Миркович. XIV Михаил (Мйхал) Чайковски (1804-1886) - известен още като Мехмед Садък паша, Садък паша, Садък паша-Чайковски, Чайка Чайковски - журналист, офицер, османски паша.
към текста >>

83. 2.5. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.

Стамболски, който през свободното си време винаги отивал в българските центрове в Цариград (Фенер, Балкапан, Галата, Пера и българо-униатската община104 на Юксек калдаръм105), в началото на м.
ноемврий 1860 година Йосиф Соколски дошъл в Цариград101, „на път за Русия по просия”102. По това време Стамболски бил ученик в императорското медицинско училище в Цариград и счел за нужно да посети стария си приятел. Соколски го посрещнал с думите: „Чуваш ли, Христьо-о-о, патрик ще стана”. Когато Соколски, ръкоположен вече за архиепископ и апостолически наместник на съединените българи, се завърнал в Цариград, Стамболски пак го посетил. Сега вече Соколски не се радвал и хвалил, а завършил дългото си оплакване от положението си с думите: „Дотегнало ми е, Христьо”103. Стамболски, който през свободното си време винаги отивал в българските центрове в Цариград (Фенер, Балкапан, Галата, Пера и българо-униатската община104 на Юксек калдаръм105), в началото на м. юний 1861 г. пак посетил архиепископа Йосифа, комуто на 1 .VI. с. г. бил връчен султански берат за припознаването му за български народоначалник. Соколски сега бил още по-недоволен. „Радвам се на берата си, казал той, като крава на мъртво теле... Той ми прилича като пищов на гол корем”.
към текста >>

Найденов) не можал да събере подробности по избягването на дяда Йосифа, Стамболски отишъл в Балкапан и там научил следното: „Найден Геров, руски консул в Пловдив, случайно находящ се в Цариград, се сговорил със Славейкова, стар познайник на дяда Йосифа, как-как да отстранят униатския патрик в Русия с посредничеството и покровителството на Лобанова.
На 10.VI. с. г. Стамболски бил на Фенер и там се научил, че „Народният представитель П. Р. Славейков убедил дяда Йосифа да напустне унията и, със съгласието и помощта на руския посланик княз Лобанов, откарал го на 6-того (6.VI.1861 г.) в Одеса, от гдето не се е върнал още Славейков... Сега разбрах, казва Стамболски, защо Славейков посещаваше (к. м.) дяда Йосифа107. А защото на Фенер (от Ив. Найденов) не можал да събере подробности по избягването на дяда Йосифа, Стамболски отишъл в Балкапан и там научил следното: „Найден Геров, руски консул в Пловдив, случайно находящ се в Цариград, се сговорил със Славейкова, стар познайник на дяда Йосифа, как-как да отстранят униатския патрик в Русия с посредничеството и покровителството на Лобанова. Славейков възприел със самоувереност мисията да убеди дяда Йосифа с увещания, че горещото му желание от дълго време да отиде в християнска Русия да проси за Габровския монастир милостиня, одежди и други утвари, сега можало най-благополучно да се осъществи. Действително, Славейков сполучил в тая си мисия много лесно, а още повече, като прибавил, че сам той ще го заведе и че руският посланик е турил на разположението им един царски (руски) параход да ги изкара в Одеса, гдето има толкова знатни габровци търговци, познати нему (на дяда Йосифа) и то без пара, без пул. А пък, както се видя при двете посещения на Христа (Стамболски) у стареца Соколски, последният бактисал (умръзнало му било) от такъв патришки живот, дето нямал рахат (спокойствие) от Цанката (Др. Цанков), Манола и Цваклидова (Вакпидов), които го най-после и обрали, и от католишките патери, които го разигравали като мечка; тъй че Соколски е бил разположен да последва съветите на Славейкова и охотно се съгласил на това важно предприятие. Споразумели се и за деня на отпътуването - 6 юний, вторник, в който день не щяло да има калабалък в унията108, а до тогава Славейков отнесъл в руската пароплувна агенция на Топхането едно по едно: короната, патерицата, енголпието и архиерейските одежди на стареца, който пък на 6 юний, сутринта рано, мушнал в пазвата си султанския берат и излязъл от унията, и без да го види някой, кривнал по улицата към Топхането.
към текста >>

84. 2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията

Мина Пашев134, в сряда, на 14-того пак го посетил и без да се бави много при него, заминал и отишел да търси Тъпчилеща в Балкапан.
София: Държ. печ., 1927, с. 93-99. Арменокатолическият патриарх; Нови опити да се склони Иларион към приеманенунията; При папския наместник в Цариград; Христо се бои от разцепление на българския народ; Православните българи в Цариград се вълнуват от слуховете за унията; Христо се среща с Илариона; При униятските водачи; Портата припознава униятската община; Възвание против унията На 18 декемерий Христо отива на Фенер. Българската църква беше затворена; Иларион132 отсъствуваше, само Найденова133 намери. От последния той се научи, че след съвестните и нравствени сътресения от миналата неделя Иларион се разболял и лежал в легло, когато х. Мина Пашев134, в сряда, на 14-того пак го посетил и без да се бави много при него, заминал и отишел да търси Тъпчилеща в Балкапан. След малко довтасват, подстрекнати от поляците, стотина еснафлии: тютюнджии и абаджии от Галата во главе с Цанкова, д-р Мирковича, Никола Сапунова, църковния епитроп Хр. Вакпидова, Манол Заагралията, Иван Бозвелията от Казанлък, Стоян Джейков от Копривщица и др. и нахълтват в метоха и в стаята, в която лежал владиката, заставяли го да се съгласи и състави акта за съединението с римокатолическата църква и да го подпише. Едни от тук, други от там, го задявали да извърши това сега без колебание. - Как така, възразявал той, отговорността е голяма, аз не мога да я понеса; трябва преговори, трябва условия, това не става туку-тъй, трябва да се обмисли добре.
към текста >>

Мина Пашев разгласили и из Балкапан, че със съгласието на Илариона и на българското духовенство при българската църква, унията ще се прогласи идущата неделя, за която цел се поднасяло едно заявление за подпис от еснафите в Галата.
Патриарх Хасун прочел адресите и им поръчал да направят едно заявление до монсейньор Брюнони, с молба последният да посредничи пред папата, за да се приеме и българския народ в лоното на Католическата църка, след което в неделя, на 18 декемврий, за днес, да се представят пак всички в дома на Брюнони да му го предадат. Черновката на заявлението съчинили патерите135, католишките попове, а на български то било преведено от х. Мина Пашев и др. Цанков. Същият този ден, сряда 14-того, Хр. Тъпчилеща и х. Мина Пашев разгласили и из Балкапан, че със съгласието на Илариона и на българското духовенство при българската църква, унията ще се прогласи идущата неделя, за която цел се поднасяло едно заявление за подпис от еснафите в Галата. Всичко това станало известно в Руското посолство и посланикът, княз Лобанов, пратил посолския архимандрит завчера сутринта, на 16-того, при Илариона, за увещание да не предприема толкова пагубната постъпка за православието, а сам той, Лобанов, отишъл при патриарха, за да го убеди за отстъпките на българите. Същият ден, 16-того, петък след обяд, се събрали и общината, и комисията в метоха, и всички решили (само Хр. Тъпчилеща се въздържал) да не се обръща внимание в домогва-нията на няколко самозванни водачи на народа, а да се чакат избраните народни представители и тъй насърчили Иларион. Нови опити да се склони Иларион към приемане унията. - На утрето, на 17 декемврий същата тълпа със същите водачи дохождат в метоха и навлизат - едни: Цанков, д-р Миркович, Ваклидов и др.
към текста >>

- След обяд Христо, с раступано сърце, се опътва за Балкапан.
- запита Христо Найденова. Той още вчера след обяд, растревожен, нерасположен, замина с дяда Авксентия за острова; щяха да се върнат тая сутрина за църква, но още ги няма, завърши Найденов разказа си. И двамата смаяни, недоумяваха: дали двамата владици са задържани негде от правителството, или са отведени мълком на заточение? Или пък отидоха и те на Пера, както уверявали Сапунов и Манол? При папския наместник в Цариград. - След обяд Христо, с раступано сърце, се опътва за Балкапан. Тука той се научава, че горепоменатите духовни и мирски лица, придружени от стотина-двесте еснафлии: абаджии, тютюнджии, чорапчии и др. в Галата, се отправили за в Пера към къщата на папския наместник, цариградския католически архиепископ Брюнони. Пътьомтълпатасеувеличиласощемноголюбопитни инородни хора. Тука, в къщата на Брюнони, биле събрани: армено-католишкият патриарх Хасун, с по-видните си подведомствени духовни и мирски лица, също и такива от чисто католическо вероизповедание. Българите подали на Брюнони едно прошение на френски език, с което просят ходатайството му пред папата, за да ги приеме в лоното на Римо-католишката църква, като го признават за глава на църквата, само трябвало да си запазят църковните обряди, нравите и обичаите.
към текста >>

- След като се уверил в истинността на по-горе изложеното, Христо узнава за големия смут и за тревогата, която обладала Владиците Илариона и Авксентия, след завръщането им от острова миналата неделя, в който ден още вечерта се завърнали в метоха, разкаяли, два-трима от свещениците, участвуващи в това униятско движение, в тая религиозна комедия, както самите те я наричат.136 Същото смущение и залисия обзели и търговците и писарите им, дошли в понеделника на канторите си в Балкапан и в други ханища и български центрове на Цариград.
Със съвършено незнание, в пълна неизвестност за утрешния ден, тъй сломен под тежестта на печалните тия размишления, той се върна в училището същия ден вечерта. Другарите му българчета, освен един, съотечественика му от Казанлък Иван Енчев, възмутени от постъпката на Цанкова и съмишлениците му, споделяха Христовите възгледи и страхове по разцеплението на народа. Смутен от събитията, с голямо нетърпение Христо чакаше петъка, 23 декемврий, когато щяха да разпуснат за Коледа православните ученици, за да иде на Фенер у Ив. Найденова на гости за през коледните празници, да изучава положението на църковния ни въпрос след изпъква-нето на унията и за да провери от самаго Илариона, случившето се миналата неделя. Православните българи в Цариград се вълнуват от слуховете за унията. - След като се уверил в истинността на по-горе изложеното, Христо узнава за големия смут и за тревогата, която обладала Владиците Илариона и Авксентия, след завръщането им от острова миналата неделя, в който ден още вечерта се завърнали в метоха, разкаяли, два-трима от свещениците, участвуващи в това униятско движение, в тая религиозна комедия, както самите те я наричат.136 Същото смущение и залисия обзели и търговците и писарите им, дошли в понеделника на канторите си в Балкапан и в други ханища и български центрове на Цариград. Всеки питал: истина ли е, възможно ли е такъв скандал? Где са общинарите? И развълнувани бързо, бързо се отправят за Фенер при Владиците, за да се уверят и решат какво да се прави, какво да се предприема, за да се спаси положението от голямата угроза: разцеплението на народа. Три дни под ред, то било една нескончаема върволица из улиците на Фенер. Провървели се от всичките краища на Стамбул и Галата българи на тълпи на тълпи, да научат нещо за станалите събития.
към текста >>

От големия наплив Христо разбра, че не ще може да се срещне нито с едного от Владиците, затова се отправи към Балкапан.
От по-нататъшния разговор Христо забележи, че у троицата се съзирало неволно едно самопризнание, че всичко станало много на бързо, без подробно и всестранно осведомление на участвующите привърженници на унията, защото били известени, че много от подписавшите акта за съединението, духовни и мирски, се отметнали, и че даже имало някои из между последните, които подписали някакво си възвание против унията, издадено от народните предатели, руски и гръцки оръдия! Тъй наричаха те всички ония, които не възприеха унията или не й съчувствуваха. Възвание против унията. - На утрето, след отпуска на църквата, Христо намери и прочете възванието, което, види се, да е направило отлично впечатление върху духа на много отеснафлиите от Галата, надошли днес на Фенер вкупом да признаят заблуждението и измамата си, в която попаднали от увещанията на униятските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били възприели унията. Разкаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да целунат десницата на двамата народни пастири. От големия наплив Христо разбра, че не ще може да се срещне нито с едного от Владиците, затова се отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто осъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за гдето унизили тъй безчестно високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама, и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, българи. Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето висше духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство! И най-после да се подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията назовават Макария137,с един безграмотен простак-калугер Йосифа Соколски. И всичко това защо?
към текста >>

Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето висше духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство!
- На утрето, след отпуска на църквата, Христо намери и прочете възванието, което, види се, да е направило отлично впечатление върху духа на много отеснафлиите от Галата, надошли днес на Фенер вкупом да признаят заблуждението и измамата си, в която попаднали от увещанията на униятските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били възприели унията. Разкаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да целунат десницата на двамата народни пастири. От големия наплив Христо разбра, че не ще може да се срещне нито с едного от Владиците, затова се отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто осъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за гдето унизили тъй безчестно високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама, и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, българи. Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето висше духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство! И най-после да се подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията назовават Макария137,с един безграмотен простак-калугер Йосифа Соколски. И всичко това защо? За кефа и безумното честолюбие на заинтересованите главатари, трима-четирима заслепени от корист още от преди унията! Христо потърси х. Мина Пашева из Балкапан, за да го убеждава против унията, защото срам било за него и за младежта да участвува и да поддържа с користолюбива цел това униятско движение, но му се каза, че от два-три дена, той, както и Цанков, не смеяли да стъпят в Балкапан, гдето настроението против тях било много враждебно.
към текста >>

Мина Пашева из Балкапан, за да го убеждава против унията, защото срам било за него и за младежта да участвува и да поддържа с користолюбива цел това униятско движение, но му се каза, че от два-три дена, той, както и Цанков, не смеяли да стъпят в Балкапан, гдето настроението против тях било много враждебно.
Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето висше духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство! И най-после да се подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията назовават Макария137,с един безграмотен простак-калугер Йосифа Соколски. И всичко това защо? За кефа и безумното честолюбие на заинтересованите главатари, трима-четирима заслепени от корист още от преди унията! Христо потърси х. Мина Пашева из Балкапан, за да го убеждава против унията, защото срам било за него и за младежта да участвува и да поддържа с користолюбива цел това униятско движение, но му се каза, че от два-три дена, той, както и Цанков, не смеяли да стъпят в Балкапан, гдето настроението против тях било много враждебно. Особено бяха зле разположени против тях Гавраил Кръстевич, Дим. Гешоглу и Николчо П. Тъпчилеща. Последният беше прекръстил униятския орган в. „България“ на Латиния. ______________________________________________ 132) Бележка на Е.
към текста >>

85. 2.7.2. Христо отива при дядо Йосиф Соколски ... Из спомените ми за Иларион Макариополски

Портата видимо покровителствува униятското движение; Униятската делегация заминава за Рим При тия печални и усилни за истинските българи времена, Христо, все във ваканция, посещаваше българските центрове: българската църква и община на Фенер, Балкапан, Галата, Пера и българо-униятската община.
Също и в: Стамболски, Христо Танев. Автобиография, дневници и спомени на д-р Христо Танев Стамболски от Казанлък. Т. 1: 1852-1868. София: Държ. печ., 1927, с. 107-108. Портата видимо покровителствува униятското движение; Униятската делегация заминава за Рим При тия печални и усилни за истинските българи времена, Христо, все във ваканция, посещаваше българските центрове: българската църква и община на Фенер, Балкапан, Галата, Пера и българо-униятската община. В тая последнята се запозна още по-отблизо с изветрелия старец, отдавнашен негов познайник, още от Казанлък, дяда Йосифа, който му се похвалил, че светия папа Пия деветий наскоро щял да го направи патрик. „Чуваш ли Христьо-о-о, патрик ще стана”, извикал старецът. С горест на сърцето си, Христо съжали изумелия и незлобив человек, като го изгледа умилно от глава до крака, а най-много му стана жално като видя до каква степен могат да се унижат от користолюбие, хора уж учени, водачите на унията! Тук след малко дойде д-р Миркович, когото Христо упрекна в тщеславие, в корист, без оглед, че с унията се нанася опасна рана върху целостта на българския народ. Събеседникът му, без повече и без забикалки, отговори: „Заловихме се на едно хоро, трябва да го играем!
към текста >>

86. 2.7.4. Дядо Йосиф Соколски избягва в Русия.

Христо се разбърза, сбогува се с Найденова и се отправи за Балкапан, за да научи подробности по явяването на представителите пред министрите и по отвеждането на дяда Йосифа в Одеса.
Славейков, убедил дяда Йосифа да напусне унията и със съгласието и помощта на руския посланик княз Лобанова, откарал го на 6-того в Одеса, от гдето не се е върнал още Славейков. Освен това, че и съгражданинът им свещеник Григорий поп Минков, с поп Тодора от Видин, са напуснали днес унията и са се върнали в българската църква на Фенер, понеже са се убедили и те в измамата на униатските главатари, тъй като това не било уния, а цял католицизъм. - Голямо събитие! - извиква Христо. - Сега разбрах защо Славейков посещаваше дядо Йосифа. Христо се разбърза, сбогува се с Найденова и се отправи за Балкапан, за да научи подробности по явяването на представителите пред министрите и по отвеждането на дяда Йосифа в Одеса. Тук той узна от самите представители, че обноската на Къбръзлията141 била по-груба от колкото Найденов я разправил; той ги нарекъл фесатчии (бунтовници), за това щял да ги накаже. Те се уплашили и без да му продумат нещо, целунали му скута и си излезли. Относително дяда Йосифа, той (Христо) узнал, че Найден Геров, руски консул в Пловдив, случайно находящ се в Цариград, се сговорил със Славейкова, стар познайник на дяда Йосифа, как-как да отстранят униятския патрик в Русия с посредничеството и покровителството на Лобанова. Славейков възприел със самоувереност мисията да убеди дяда Йосифа с увещания, че горещото му желание от дълго време да отиде в християнска Русия да проси за Габровския манастир милостиня, одежди и други утвари, сега можело най-благополучно да се осъществи. Действително, Славейков сполучил в тая си мисия много лесно, а още повече, като прибавил, че сам той ще го заведе и, че руският посланик е турил на разположението им един царски (руски) параход да ги изкара в Одеса, гдето има толкова знатни габровци търговци, познати нему (на дяда Йосифа) и то без пара, без пул.
към текста >>

По въпроса за унията Христо се научил в Балкапан, че след избягването на дяда Йосифа, освен поп Минкова, поп Тодора и други духовни лица, между които архимандрит Макарий Хилиндарски и диаконът Йосиф - Тодор Икономов, напустнали тоже унията и се прибрали на Фенер.
Действително, Славейков сполучил в тая си мисия много лесно, а още повече, като прибавил, че сам той ще го заведе и, че руският посланик е турил на разположението им един царски (руски) параход да ги изкара в Одеса, гдето има толкова знатни габровци търговци, познати нему (на дяда Йосифа) и то без пара, без пул. А пък, както се видя при двете посещения на Христа у стареца Соколски, последният бактисал (умръзнало му било) от такъв патришки живот, дето нямал рахат (спокойствие) от Цанката, Манола и Цвакпидова, които го най-после и обрали, и от католишките патери, които го разигравали като мечка; тъй че Соколски е бил разположен да последва съветите на Славейкова и охотно се съгласил на това важно предприятие. Споразумели се и за деня на отпътуването, за 6 юний, вторник, в който ден не щяло да има калабалък в унията; а до тогава Славейков отнесъл в руската параплувна агенция на Топхането, едно по едно: короната, патерицата, енголпието и архиерейските одежди на стареца, който пък на 6 юний, сутринта рано, мушнал в пазвата си султанския берат и излязъл от унията, и без да го види някой, кривнал по улицата към Топхането; не далеч от ъгъла на улицата го чакал Славейков. Двамата слизат на Топхането и влизат във филуката (лодката) на руската агенция и от там с багажите си, на руския параход, готов да тръгне, и тръгнал за Одеса. Тук нашите съотечественици посрещнали твърде почтително знатните пътници и ги настанили в дома на познатия търговец, габровеца Рашеева. По въпроса за унията Христо се научил в Балкапан, че след избягването на дяда Йосифа, освен поп Минкова, поп Тодора и други духовни лица, между които архимандрит Макарий Хилиндарски и диаконът Йосиф - Тодор Икономов, напустнали тоже унията и се прибрали на Фенер. Последният даже хвърлил монашеските дрехи и калимавката. _______________________________________ 141) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Къбръзлията, Къбръзлъ Мехмед Кямил паша (на турски: Kibrisli Mehmed Kamil Раşа) - османски държавник, велик везир на Османската империя през 1885-1891, 1895, 1908- 1909 и 1912-1913 година.
към текста >>

87. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

Тука бяха по-видните търговци от Бал Капан, Чорапчи хан, Яааджи хан и от Галата с почти сичките първомайстори на еснафите.
„България“ използува това прескръбно положение на цариградските дейци, еснафи и младежи, хулеше всячески Илариона за постоянството му за независима йерархия, клеветеше го като предател на народните ни права, защото щял да ходи при патриарха да му целува ръка и да му се подчини. От друга страна пък и публикувания рапорт до Султана на Великия Везир Къбръзлъ Мехмед паша за пътешествията не даваше голяма вероятност за това. Затова в неделя на 11 Декем. по-събудените и заинтересовани Българи, както и сичките общинари, ся стекоха на българската църква, за да узнаят истината по злокобната новина от самаго Илариона. Тука Христу завари сичките общинари, освен трима членове на общинската комисия, които живееха на остров Халки. Тука бяха по-видните търговци от Бал Капан, Чорапчи хан, Яааджи хан и от Галата с почти сичките първомайстори на еснафите. Тука пристигнаха Славейков, Славчевич, Цанков, Ваклидов с други младежи. Тука беше епитропа църковен Никола Ив. Сапунов с Манол Иванов, последний тесен приятел на Поляците потурнаци и член от шпионското бюро на Шнайдера. От наплива на дошлите не можеше да мине човек през улицата, която разделя църквата от метоха. Голямата глъчка и вълнението на духовете предвещаваха не бивали до сега събития.
към текста >>

Мина Пашов, в сряда, на 14-того пак го посетил и без да ся бави много при него, заминал и отишел да търси Тапчилеща в Балкапан.
На 18 Декем. Христу отива на Фенер. Българската църква затворена. Илариона няма, само Найденова намери. От последния той ся научи, че след съвестните и нравствени сътресения от миналата неделя Иларион ся поболял и лежал в легло, когато х. Мина Пашов, в сряда, на 14-того пак го посетил и без да ся бави много при него, заминал и отишел да търси Тапчилеща в Балкапан. След малко довтасват, подстрекнати от поляците, стотина еснафлий: тютюнджий и абаджий от Галата во главе с Цанкова, д-р Мирковича, Никола Сапунова, църковния епитроп, Хр. Ваклидова, Манол Заагралията, Иван Бозвелията от Казанлък, Стоян Джейков от Копривщица и др. и нахълтват в метоха и в стаята, в която лежал владиката, заставящи го да ся съгласи и състави акта за съединението с римокатолическата църква и да го подпиши. Едни от тук, други от там, го задявали сега да извърши това без колебание. - Как така, възразявал той, отговорността е голяма, аз не мога да я понеса; трябва преговори, трябва условия, това не става туку-тъй, трябва да ся обмисли добре.
към текста >>

Мина Пашов разгласили из Балкапан, че със съгласието на Илариона и на българското духовенство при българската църква, унията ще ся прогласи идущата неделя, за която цел ся поднасяло едно заявление за подпис от еснафите в Галата.
за днес, да ся представят пак сички в дома на Брюнони да му го предадат. Черновката на заявлението съчинили патерите, католишките попове, и на български преведено от х. Мина Пашов и Др. Цанкова. Същий този ден, сряда 14-того, Хр. Тапчилеща и х. Мина Пашов разгласили из Балкапан, че със съгласието на Илариона и на българското духовенство при българската църква, унията ще ся прогласи идущата неделя, за която цел ся поднасяло едно заявление за подпис от еснафите в Галата. Сичко това станало известно в Руското посолство и посланикът, княз Лобанов, пратил посолния архимандрит завчера сутринта на 16-того при Илариона, за увещание да не предприема толкова пагубната постъпка за православието, а сам той, Лобанов, отишел при патриарха за да го убеди за отстъпки на Българите. Същия ден 16-того в петък след обяд ся събрали и общината и комисията в метоха и сички решили (само Хр. Тапчилеща ся въздържал) да не ся обръща внимание в домогванията на няколко самозванни водачи на народа, а да ся чакат избранните народни представители и тъй ся насърчил Иларион. На утрето 17 декем. същата тълпа със същите водачи дохаждат в метоха и навлизат: едни, Цанков, д-р Миркович, Ваклидов и др.
към текста >>

След обяд Христу, с раступано сърце, ся упътва за Балкапан.
- А владиката Иларион? - запита Христу Найденова. - Той още вчера след обяд, растревожен, нерасположен, замина с дяда Авксентия за острова, щяха да ся върнат тая сутрина за църква, нъ още ги няма, завърши Найденов расказа си. И двамата смаяни, недоумяваха ся: дали двамата владици са задържани негде от правителството или са отведени мълком на заточение? Или пък отидоха и те на Пера, както уверявали Сапунов и Манол. След обяд Христу, с раступано сърце, ся упътва за Балкапан. Тука той ся научава, че горепомянатите духовни и мирски лица, придружени от стотина-двеста еснафлий: абаджий, тютюнджий, черакчий и др. в Галата, ся отправили за в Пера към къщата на Папския наместник, цариградския католически архиепископ Брюнони; пътьом тълпата ся увеличила с още много любопитни инородни хора. Тука в къщата на Брюнони биле събрани: Арменокатолишкийт патриарх Хасун, с по-видните си подведомствени духовни и мирски лица, също и такива от чисто католическо вероисповедание. Българите подали на Брюнони едно прошение на френски език, с което просят ходатайството му пред Папата, за да ги приеме в лоното на Римо-католишката църква, като го признават за глава на църквата, само трябвало да си запазят църковните обряди, нравите и обичаите. А Брюнони молят да им издействува от Високата Порта припознаванието на независима йерархия.
към текста >>

Същото смущение и залисия обзели и търговците и писарите им, дошли в понделника на канторите си в Балкапан и в други ханища и български центрове на Цариград.
Другарите му Българчета, освен един, съотечественика му от Казанлък Иван Енчев, сички други, възмутени от постъпката на Цанкова и съмишленниците му, споделяха Христовите възгледи и страхове по разцеплението на народа. Смутен от събитията, с голямо нетърпение Христу чакаше петък, 23 декем. когато щяха да распуснат за Коледа православните ученици, за да иди на Фенер у Ив. Найденова на гости за през Коледните празници, да изучава положението на църковния ни въпрос след исканието на унията и за да провери от самаго Илариона, случившето ся миналата неделя. След като ся уверил в истинността на по-горе изложените, Христу узнава за големия смут и за тревогата, която обладава Владиците Илариона и Авксентия, след завръщанието им от острова миналата неделя, в който ден още вечерта ся завърнали в метоха, раскаени двама-трима от священиците, участвующи в това униятско движение, в тая религиозна комедия, както самите я наричат147. Същото смущение и залисия обзели и търговците и писарите им, дошли в понделника на канторите си в Балкапан и в други ханища и български центрове на Цариград. Секи питал истина ли е, възможен ли е такъв скандал? Где са общинарите? Где са комисарите? И развълнувани, бързо-бързо ся отправят за Фенер при Владиците, за да ся уверят и решат какво да ся прави, какво да ся предприема, за да ся спаси положението от голямата угроза: разцеплението на народа. Три дни под ред, то било една нескончаема върволица из улиците на Фенер.
към текста >>

От големия наплив Христу разбра, че не ще можи да ся срещне нито с едного от Владиците, затова ся отправи към Балкапан.
Църквата щяла да бъде готова за в неделя, Коледа, когато ще ся освети и служи Коледна служба. От по-нататъшния разговор Христу забележи, че у троицата ся е съзирало неволно едно самопризнание, че сичко станало много набързо, без подробно и всестранно усведомление на участвующите привърженици на унията, защото биле известни, че много от подписващите акта за съединението, духовни и мирски, ся отметнали и че даже имало някои из между последните, които подписали някакво си възвание против унията, издадено от народните предатели, руски и гръцки оръдия! Тъй наричаха те сички ония, които не възприеха унията или не й съчувствуваха. На утрето след отпуска на църквата Христу намери и прочете възванието, което, види ся, да е направило отлично впечатление върху духа на много от еснафлийте от Галата, надошли днес на Фенер вкупом, да признаят заблуждението си и измамата, в която попаднали от увещанията на униатските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били въсприели унията. Раскаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да цалунат десницата на двамата народни пастири. От големия наплив Христу разбра, че не ще можи да ся срещне нито с едного от Владиците, затова ся отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто усъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за дето унизили тъй безчестно високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, Българи. Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и упълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха Балкапанци, намеряха за добре, в краен случай, да ся прибегне към уния, трябваше предварително да ся поставят условията, удобрени от целия ни народ, да станат прями преговори, между нашето висше духовенство и Папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържественно съединението ни с Римокатолишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идим да ся молиме томува, ономува, да ся унижаваме, да ся влачиме из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородни и иноверци, и то на турски и на гръцки язици! Като някои диваци неимеющи ни свой язик, ни свое духовенство! И най-после да ся подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията го назовават Макария148 с един безграмотен простак калугер, Йосифа Соколски.
към текста >>

Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и упълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха Балкапанци, намеряха за добре, в краен случай, да ся прибегне към уния, трябваше предварително да ся поставят условията, удобрени от целия ни народ, да станат прями преговори, между нашето висше духовенство и Папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържественно съединението ни с Римокатолишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идим да ся молиме томува, ономува, да ся унижаваме, да ся влачиме из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородни и иноверци, и то на турски и на гръцки язици!
На утрето след отпуска на църквата Христу намери и прочете възванието, което, види ся, да е направило отлично впечатление върху духа на много от еснафлийте от Галата, надошли днес на Фенер вкупом, да признаят заблуждението си и измамата, в която попаднали от увещанията на униатските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били въсприели унията. Раскаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да цалунат десницата на двамата народни пастири. От големия наплив Христу разбра, че не ще можи да ся срещне нито с едного от Владиците, затова ся отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто усъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за дето унизили тъй безчестно високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, Българи. Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и упълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха Балкапанци, намеряха за добре, в краен случай, да ся прибегне към уния, трябваше предварително да ся поставят условията, удобрени от целия ни народ, да станат прями преговори, между нашето висше духовенство и Папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържественно съединението ни с Римокатолишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идим да ся молиме томува, ономува, да ся унижаваме, да ся влачиме из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородни и иноверци, и то на турски и на гръцки язици! Като някои диваци неимеющи ни свой язик, ни свое духовенство! И най-после да ся подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията го назовават Макария148 с един безграмотен простак калугер, Йосифа Соколски. И сичко това защо? За кефа и безумното честолюбие на заинтересованите главатари, трима-четирима заслепени от корист още от преди унияти! Христо потърси х.
към текста >>

Мина Пашева из Балкапан, за да го убеждава против унията, защото срам било за него и за младежта да участвува и да поддържа с користолюбива цел това униатско движение, нъ му ся каза, че от два-три дена, той, както и Цанков, не смеяли да стъпят в Балкапан, гдето настроението против тях било много враждебно.
Като някои диваци неимеющи ни свой язик, ни свое духовенство! И най-после да ся подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията го назовават Макария148 с един безграмотен простак калугер, Йосифа Соколски. И сичко това защо? За кефа и безумното честолюбие на заинтересованите главатари, трима-четирима заслепени от корист още от преди унияти! Христо потърси х. Мина Пашева из Балкапан, за да го убеждава против унията, защото срам било за него и за младежта да участвува и да поддържа с користолюбива цел това униатско движение, нъ му ся каза, че от два-три дена, той, както и Цанков, не смеяли да стъпят в Балкапан, гдето настроението против тях било много враждебно. Особено бяха зле расположени против тях Гавриил Кръстевич, Дим. Гешоглу и Николчу П. Тапчилеща. Последний беше прекръстил униатския орган в. „България“ на Латиния. На утрешний ден Коледа, Христу присътствува на божественната служба в българската народна на Фенер църква, която свърши рано сутрината при небивало до тогава многолюдно стечение на богомолци Българи.
към текста >>

88. 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров

множество цариградски българи, предвождани от архимандрит Йосиф Соколски (игумен на Габровския манастир), търговци от Бал-капан и някои интелигентни хора се представят на папския наместник Павел Брюнони и му връчват едно заявление, гдето се изтъквало, че българският народ желае да се върне в лоното на католишката черква, че той би искал да получи своя народна йерархия, дадена някога от папата и унищожена после от гърците, и че той ще признава главенството на папата, като си запази обаче старите обреди и славянско богослужение... На Коледа същата година униатите-българи, сдобили се със свой временен началник архимандрит Макари, отпразнуват първото свое богослужение в новоосветения си храм; а на 15 март 1861 г.
Душа на цялото движение бе Драган Цанков - честен и упорит българин, който е действувал по убеждение, а не по користни мотиви, и който се е интересувал не от религиозните, а от политическите последици на покатоличването. Срещу всички обвинения, които лучат характера и патриотизма на Цанкова, може да се противопоставят решителните свидетелства на съвременници: те са единодушни в признаване на благородни подбуди у тоя човек, който-докато издавал вестник „България" (4 год.) и служил на униатската пропаганда - е живял само с дългове, в бедност и често лягал гладен. Сношенията на Цанкова с поляци, маджари и католишки мисионери в Цариград го правят по това време русомразец и франкофил. И по внушение от тази страна той издига знамето на униатство, искрено убеден, че полза за народното ни дело може да има само от приобщаване към западната черква. На 18 декемврий 1860 г. множество цариградски българи, предвождани от архимандрит Йосиф Соколски (игумен на Габровския манастир), търговци от Бал-капан и някои интелигентни хора се представят на папския наместник Павел Брюнони и му връчват едно заявление, гдето се изтъквало, че българският народ желае да се върне в лоното на католишката черква, че той би искал да получи своя народна йерархия, дадена някога от папата и унищожена после от гърците, и че той ще признава главенството на папата, като си запази обаче старите обреди и славянско богослужение... На Коледа същата година униатите-българи, сдобили се със свой временен началник архимандрит Макари, отпразнуват първото свое богослужение в новоосветения си храм; а на 15 март 1861 г. те изпращат в Рим престарелия и наивен Йосиф Соколски, за да бъде ръкоположен от папата за „архиепископ и апостолски наместник на съединените българи”. Комичният край на тази история е добре познат: през м. юний архимандрит Йосиф, признат със султански берат за „миллет баши” (народен глава), бива отведен хитро от Петко Славейков с параход за Одеса, а малко по-късно българо-униатската община се разтуря, по безсилие да устои срещу атаките от всички страни. Раковски е стоял известно време близко до Цанкова, кореспондирал е с него, ценял е родолюбието му и познанията му, искал му е услуги за научните си издирвания (вж. писмото от 15 май 1858).
към текста >>

89. 2.10.8. Писмо от Стоил Д. Балкански, 22.03.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

По настоящем са тии 2-мата заедно с Константинов редактори и сами си исповедаха вчера, че колкото статии ся вместяват като габровската и пр., все си биле от тука техни изкуства, както ся хваляха снощи, че днес в „Курие д’Ориан” ще има от Балкапан един член относително за Вас.
... Преминалата сряда отидоха за Рим Цанков, Миркович, Боре, Йосиф габр. хайдутин, и дякон Рафаил. Самити исуити казоват, че макар Йосиф още не може да чете правилно „верую”, стига само че го имаме за орудие за да си постигнем целта.169 Утрепката я приимат тука само 2-ма заблудени х. Мина170 и Д. Т. Бракалов. По настоящем са тии 2-мата заедно с Константинов редактори и сами си исповедаха вчера, че колкото статии ся вместяват като габровската и пр., все си биле от тука техни изкуства, както ся хваляха снощи, че днес в „Курие д’Ориан” ще има от Балкапан един член относително за Вас. Тия двама синове са ся толкова заблудили, дето ако человек им слуша чапкънскити думи, ще ги оприличи на хамали. Тия двамата лъжяха простия народ до сега. Тия, казвам, за нищо друго вече не са, освян бог давно им вземе душата, другояче страшно е да си не видят кръстника от някой... _________________________________________ 169) Ето какво пише по този въпрос в мемоарите си Тодор Икономов: „От частните разговори с Цанкова и други узнах, че причината на избиранието на деда Йосифа е била простотата на тоя последния и възможността да се води от другиго по-лесно и по-много. На униатите като предстояло да прават за успеха и за заякчението на унията много нещо, то за по-добро се видяло да се тури на чело человек незлобив и невежа, нежели человек с образование, с разбирание на работата и със самостоятелност в мислите и действията. Успеха на делото искал, щото делата да бъдат не в ръцете на един религиозен началник, а в ръцете на ръководящий комитет, в който освен Цанкова, Мирковича и Манола, влезва още и един поляшкий доктор с червена брада...” (вж.
към текста >>

90. 2.10.9. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.06.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

Туй го таиха до пладне вчера, до когато са раздаде слух из цял Балкапан.
Туй ги посъживило и си наточиха пак зъбите. Но какво с[ъ]битие! Вечерта на 5-ий того дядо Йосиф и Ма[к]арий побягват от яхъра им. Вчера всичкити калугери исуити са биле струпали тамо и „Аман, де са и що са! ”, но никаквата. Туй го таиха до пладне вчера, до когато са раздаде слух из цял Балкапан. Същия час са испратиха няколко младежи на цър[квата] ун[иатска] и са уверихме, че дядо Йосиф и Макарий побягнали, като зели със себе си и всичкити кръстове и пр., подарени от мършевия папа. Папищашите тропкат и каде са? Пък нищо на мегдан! Но както и да е, дядо Йосиф и Макарий побягват. Сега тук ся пита къде са?
към текста >>

91. 2.10.14. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 25.10.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

До отдалечението Цанково от тук, нищо друго не може да са проумей за разпореденният нов план на исуитити, освен в едно събрание от млади Балкапанци, той - Цанков - са похвалил, че ако ще бог, след месяц ще има в Търново исуитски владика(!).
Защо прочее тая слабост? Ваклидов и Цанков да са покаят!?! Може би когито само им скаси дните. Но нека си следваме. След една неделя на Ваклидовото отхождане, Цанков придружен от Славейкова, заминаха за Свищов и от там в Трявна за учители уж да стават. До отдалечението Цанково от тук, нищо друго не може да са проумей за разпореденният нов план на исуитити, освен в едно събрание от млади Балкапанци, той - Цанков - са похвалил, че ако ще бог, след месяц ще има в Търново исуитски владика(!). Тия по еронически изречени Цанкови думи не сполучиха целта, коя си бе предположил той пред изричането им, ами всякий са принуди от тях да вникне в ролта, коя са заиграли клетити исути. Впрочем от достовернити издирвания, кои са станали до сега, нека бъди известен всякий българин, от малак до голям, че връх глава му са е запалил твърде страшен огън, който ще пригори издън народа ни. Аз с второ ще бъда в положение да ви съобща подробно всичкити тайности на това ново исуитско съзаклятие, тъй да река, а за сега забележете само това, сир. че руския агентин Н. Геров е дал план да са примамат(!) Цанков, Ваклидов и пр.
към текста >>

92. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

България, Д-р Георги Миркович, Манол Иванов от Стара Загора, Никола Евтимов Сапунов и търговци от Бал-капан.
Като независим йерарх, Иларион бил ръкоположил в Цариград, по искане на гражданите от Балчик, един свещеник за тяхната черква; и този свещеник си вършал вече службата. Но варненския владика наредил да се закара той вързан в Патриаршията. Свещеникът сполучил да избяга от затвора си, скрил се в Сан-Бенедето и приел католицизма; така той се спасява от всякакви преследвания. „Това обстоятелство, бележи Бурмов, разтълкувано и обяснено, направи силно впечатление на настроените в полза на унията прости умове. Агентите на пропагандата се възползуваха с него, за да ускорят денят на провъзгласянето й.”186 На 18 декемврий 1860 г., неделен ден, една тълпа българи от няколкостотин души187, въпреки проливния дъжд, потегля за дома на папския нунций в Цариград, архиепископ Брунони, за да му подаде едно заявление, с което се моли от папата подновяване на българската йерархия, унищожена от гърците, при условие, че славянски език и старите обреди ще бъдат запазени.188 Начело на тоя народ стоят духовните лица: архимандрит Йосиф Соколски, игумен на Габровския мънастир, дяконът му Висарион, от същия мънастир, архимандрит Макарий, Хилендарски таксидиот в Самоков, поп Тодор от Видин, свещенник при българската черква в Цариград, поп Димитър, избягалият балчишки свещенник, и още няколко други свещенници, и светските лица: Драган Цанков, редактор на в. България, Д-р Георги Миркович, Манол Иванов от Стара Загора, Никола Евтимов Сапунов и търговци от Бал-капан. Папският представител, подготвен от по-рано и заобиколен от своя клир и арменокатолишкия патриарх Хасун, изслушва заявлението и устната просба на делегацията, след което обещава да посредничи пред папата за приемане на унията. „Българският народ желае, щото подновяването на неговата каноническа независима йерархия да се извърши под покровителството на светата западна римска черква, която в старо време е припознавала българската йерархия за каноническа и независима”. Тия думи на заявлението са последвани от просба, да призове папата французкия император да посредничи пред Портата за признаване на новата българска йерархия, и от друга просба, да благоволи французкото правителство да вземе под своето покровителство българския народ в отоманската държава. Още същия ден арменокатолишкият патриарх съобщава на Портата за акта на българската уния, и на другия ден министърът му отговаря, че правителството ще признае официално българската униатска община в Цариград. Архимандрит Макарий бива тогава назначен от монсиньор Брунони за привременен духовен началник на тая община, и на 25 декемврий става тържественото освещаване на униатския храм, - една сграда на Галата, отстъпена от някой си богаташ арменец на турска служба, - в присътствието на българи поляци, маджари и други католици.
към текста >>

93. 3.6.3. Приготовленията по изселването на сливенци.

Пращат хора из целия Цариград да търсят сливенец и най-после намират такъв на Бал-капан.
Васил Добреско в Букурещ разправяше, че родителите му, които по майка произлизали от привилегирован сливенски род и имали огромни богатства, оставили голям „мюлк377” в града. Много преселени сливенци са идвали отсетне в Сливен да си търсят недвижимите имоти и ако ги заварвали оцелели, продавали ги и пак си заминавали. Турците губели от преселването, защото сливенци давали добри доходи на държавата, снабдявали я с шаеци и аби, с пушки, бинбарис и т. н. Името „Исливне” е било познато не само между паши и везири, но и в самия Илдъз. Когато султан Махмуд се научил, че сливенци ще се преселят, той заповядал да му доведат един от сливенските по-влиятелни българи, за да го разпита за причините на изселването и му внуши да въздействува на съгражданите си да не се преселват. Пращат хора из целия Цариград да търсят сливенец и най-после намират такъв на Бал-капан. Той бил Вълчан Чорбаджи, търговец на кебета и др. вълнени изделия в Цариград. Когато му известили, че султана го вика, той изтръпнал. Тъй или инак, Вълчан разбрал от думите на султана, че не е извикан да отговаря с главата си за преселването на сливенци, но за молба да убеди сливенци да не се преселват. Но било вече късно, защото сливенци тръгнали.
към текста >>

94. 5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).

Повлиян обаче от балкапанските българи в Цариград, той замечтава да бъде полезен на отечеството си и работи за неговото освобождение.
Намясата на Раковски намалява значението на този комитет, оставил една хумористична страница в нашата освободителна история, особено, ако го сравним с това, което създаде Левски. Около този комитет обаче изкача една интересна фигура, осенена с ореола на тайнствеността. Това е калоферецът Христо Донов Сариев, роден към 1838 г. Първоначалното си образование той получил в Калофер и за проявени успехи и залягания в учението той бил пратен от калоферските първенци в Цариград. От там той трябвало да продължи учението си в Русия. Повлиян обаче от балкапанските българи в Цариград, той замечтава да бъде полезен на отечеството си и работи за неговото освобождение. Ето защо той не стои дълго в Русия. Притиснат от материална несгода и тласкан от жаждата да види света, той постъпва бюфетчик в един френски параход. Капитанът на кораба, заради природната му надареност, го обиква и взема под свое покровителство. При един по-дълъг престой в Марсилия, където корабът бил изваден на док, Сариев отишел да живее в дома на капитана. Там той имал задачата да води и прибира от училище децата на своя капитан.
към текста >>

95. 6.1.2. Българските ученици в Бебешкото френско училище.

рубрика: Изглед на българските работи Почти преди един месец ние съобщихме на нашите читатели, че в Балкапан, няколко Българе, на които войводата е един хаджия Търновец, правяха интриги, писаха писма, разпращаха манифести, насам на татък, за да нагрозят Бебешкото училище432 и да извадят нашите българчета, които следват тия курсове и приимат твърдо възпитание.
6.1.2. БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ В БЕБЕШКОТО ФРЕНСКО УЧИЛИЩЕ В: България (Цариград)431. Г. 1, бр. 35, 21 ноември 1859, с. 138-139. рубрика: Изглед на българските работи Почти преди един месец ние съобщихме на нашите читатели, че в Балкапан, няколко Българе, на които войводата е един хаджия Търновец, правяха интриги, писаха писма, разпращаха манифести, насам на татък, за да нагрозят Бебешкото училище432 и да извадят нашите българчета, които следват тия курсове и приимат твърдо възпитание. От тогава до днес интригите им се вършеха и ние чакахме да видим краят им. Прочее с последния си лист „Цариградски вестник“ ни известява, че тия неприятели на нашите съотечественици срещнали препятствия в интригите си. Защото ето, според нашият събрат, отговорът, когото те приели от управителът на Бебешкото училище и когото ни излага с едри слова: „Тескере на г. Цанкова треба да ми донесете, инак не бива.” Истина да кажем - и сякой може да съди - тия няколко души тържествено докладват добрият чин, добрата нареда, изрядното управление, които владат в Бебешкото училище. И това волно или неволно признание от страна на гонителът, е едно блескаво свидетелство за доброто внимание, което Бебешките учители имат за възпитанието на децата.
към текста >>

Бракалов433 в Балкапан е Бебешки ученик.
От тогава има пет-шест години почти и ние можем да прочетем доста Бебешки ученици, които днес занимават високи положения между българите и които при това са много по-патриоти от г. Ексархаса. Без да говорим за сътрудника ви, ние ще напомним, че в Сливен г. Т. доктор Миркович е Бебешки ученик, че г. Симеон Янчев, учител в истият град е Бебешки ученик, че г. Добри Попов, учител в Шумен е Бебешки ученик, че г. Д. Бракалов433 в Балкапан е Бебешки ученик. Ето прочее, за пет-шест години Бебек ни даде петима младежи снабдени с учение за полза на българите. И ние се надяваме, че след малко, още повече ще ни даде. Ами Халки, какво ни е дала!!! Редът е ваш г. Екзархасе да отговорите!
към текста >>

96. 6.2.8. Известие за откриване на пансион за българските ученици след затваряне на училището в Бебек.

Константин Ранов - на Бейоглу канцелария сокак № 20 Доктор Георги Миркович - на Бейоглу Тимони сокак № 4 Калист Хамамджиоглу на Балкапан Манол Иванов на Балкапан.
6) Един от нас непременно ден и нощ ще се намира в заведението ради надзиранието колко за успехът на учението, толкова и за порядъка на заведението. 7) Колкото за други язици и музика, ония кои искат да ги следуват, ще им се набавляват от училището учители с една особна умерена заплата. Който убо от родителите на горепоменатите ученици или други некой Българе, желае да даде на това заведение детето си, нека изволи да изяви, или на един от нас подписаните, или на сичките наедно, колкото може по-скоро и най-късно до 20 Септември. В него време ще се отвори преданието [продължението], ако се съберат до 20 ученика. Цариград 1860, август 23. Константин Ранов - на Бейоглу канцелария сокак № 20 Доктор Георги Миркович - на Бейоглу Тимони сокак № 4 Калист Хамамджиоглу на Балкапан Манол Иванов на Балкапан. ______________________________________________ 449) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Пансион (фр.: pension), в смисъл интернат - училище, в което учениците учат и живеят. Приема се, че учениците живеят в пансиона през целия срок, като някои се връщат при семействата си през свободните дни. В някои случаи се приемат и дневни ученици.
към текста >>

0.90138387680054