Търсене в текстове за 'Капан'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не сте ли виждали някога животно в ужасно разкъсващите хватки на някой капан и не сте ли виждали борбата му със смъртта, неговите отчаяни мъки да се освободи?
Мнозина от вас - в основата си морални и чувствителни - никога не бихте помислили с собствените си ръце да извършите това, което карате други да извършват за вас. Ала и вие еднакво сте виновни - и, ако само за отсъствието на любов, което у мене тежи много — както и онзи, който убива, за да удовлетвори вашето болезнено удобство, Убийство за спорт, за удоволствие, е ужасно нещо - непонятно за всички деца на бъдещата раса. Не сте ли никога вървели в един хубав ден през поле и гора; не ви ли е действувало като просветление синьото небе, златното слънце през клони и листи, прясната трева и храсталака? Как можеше да ви подбуди такова зрелище да отивате там да убивате? Не сте ли се някога натъквали на кървавите следи на едно ранено животно или на едно умиращо, гръмнато от някой буен спортуващ ловец, но недоубито? Не сте ли виждали някога животно в ужасно разкъсващите хватки на някой капан и не сте ли виждали борбата му със смъртта, неговите отчаяни мъки да се освободи? И все пак можете да отивате и убивате тия бодри същества, които като вас се радват на живота в царството на небесната природа? И можете да унищожавате тия незлобиви същества - само за да се хвалите с числото на тия, които вие сте убили? Вървете, правете, каквото щете, ако не можете да противостоите на желанието, което ви кара да се настървявате за убийство и кръв. Ала не се надявайте, че така ще се приближите до мене, радостта и красотата на новата раса ще бъдат защитени от вашето влияние, защото самото ви присъствие би накърнило нейната чистота. Който иска да влезе в общение с мен, ще се остави от лова на грабливи животни.
към текста >>

2. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него".
Сега привикнаха да се молят само в църква, сякаш само църквата е дом за молитва. Па и не те се молят, а свещениците четат молитви зарад тях, стига да им дадат повечко пари, да палят по-дебели свещи и да пущат повече в дискуса". Като казал това, ангелът се възнесъл към небето и изчезнал отпред погледа на светията. Оборил той глава и дълбоко се замислил. "Туй дето моя брат прескочи дупката, си рекъл той накрай, наистина струва повече от всичките добрини, що сторих на хората. Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него". И той се запътил към старата си постница. ПОДАРЪКЪТ НА ПАШАТА В турско време един от турските паши посетил едно българско село. Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село като подарък един слон. Цяла година селяните хранели редовно слона, но селото започнало да обеднява.
към текста >>

3. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Че хората това с „кукли, — жалки и извехтели фигурки на стария и забравен калейдоскоп — живот, които, въпреки своята разкапаност и увехтялост, искат ... да живеят.“ Драги М., готов съм да плача от дъното на душата си за тия, които живеят в един океан от светлина, в един безкраен лабиринт, изпълнен с величествени творения, въплъщение на красотата и — които не виждат, чиито очи с затворени за всичката тази красота, която може да даде смисъл на живота им.
. . Болка, извикана от спомена за това, което и сам аз някога съм преживял. Болка, усилена още повече от чувството като че ли на безсилие, да помогна на вас, младежите минаващи по същия път, да го преминете колкото се може по-безболезнено и да излезете, минавайки благополучно през тъмнината на вътрешните бури, на светлия бряг на спокойствието и радостта. И там, опрени здраво на непоклатимата канара на вярата в живота, да станете истински творци на нов живот, извори на светлина и любов, на радост и вяра, за тия, които още се лутат в безпътицата на вътрешната тъмнина. Ти казваш, че живота е „болен сън на болни желания и извратени чувства“. Че хората това с „кукли, — жалки и извехтели фигурки на стария и забравен калейдоскоп — живот, които, въпреки своята разкапаност и увехтялост, искат ... да живеят.“ Драги М., готов съм да плача от дъното на душата си за тия, които живеят в един океан от светлина, в един безкраен лабиринт, изпълнен с величествени творения, въплъщение на красотата и — които не виждат, чиито очи с затворени за всичката тази красота, която може да даде смисъл на живота им. Готов съм да плача за тия, които са жадни, чиито устни са изсъхнали от жажда, но които като че ли не могат да пият от безграничния океан на водата на живота, който е в тях, около тях, до тях. За тия, които облаците на намръщеното есенно небе карат да мислят, че не съществува никакво слънце. Защото животът наистина е един такъв безграничен океан от светлина, изпълнен с безсмъртна красота и дълбок смисъл, който ни обгражда отвсякъде и чийто първичен и вечен извор е Любовта, в нейната най-висша, непостижима за човешки ум проява. Защото човекът, този човек, когото ти наричаш жалка и извехтяла кукла, марионетка — е величествено Божие творение, истински Син Божи, в душата на когото се крият безкрайни перспективи на съвършенство и красота, и чийто път през вечността води „от сила в сила и от слава в слава“. Защото всичката тъмнина, всичките намръщени есенни облаци, всичките страдания и несъвършенства, са само една тъмна канава, върху която още по-ярко да блеснат величието и красотата, съвършенството и радостта.
към текста >>

4. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогаз и птиците свободно Широм въздуха цепили, а страшливи зайци Безстрашно в поле тичали; на вждица риба Не висяла жертва на доверието, нямало Хитри примки и капани; страх, измама, злоба що е Никой нито знаел.
Че как можем с месо и кръв на твари нам подобни Алчното си тяло да гоим и с убийство на други Живи създания да подкрепяме живота си? Не е ли срам за нас, окръжени тъй щедро от даровете На благодатнита земя, нашата майка — кърмачка Страстно със зъби жестоки да късаме и порим с наслада Раздрани трупове, като люти диви зверове? Не можете ли без месна храна да насищате. Хора, вашия вълчи глад и алчност ненаситна? Бил — казва преданието — Златен Век, не напразно Така назван: живели са хората щастливо, кротко, Доволни и сити били само от земни плодове; С кръв уста си не сквернили. Тогаз и птиците свободно Широм въздуха цепили, а страшливи зайци Безстрашно в поле тичали; на вждица риба Не висяла жертва на доверието, нямало Хитри примки и капани; страх, измама, злоба що е Никой нито знаел. И навред царувал мир, а сега? С какво смъртта си заслужихте, вие безобидни овци. Вий незлобиви и смъртни създания. Родени за хорско добро, вие що нас поите щедро С цицки благодатни и топлите с мека си вълна? Вий, чийто живот мирен ни е по-скъп от вашата смърт?
към текста >>

Хвърлете примки и капани!
Или нарочно с ръката си я мушва и яде, — Той не трудно ще се реши и човек да погуби. На тоз жесток нрав сал людоядството подхожда. О, свестете се, не убивайте, недейте, братя! С убийство не откъсвайте от плуга работния вол, Нека той, наш верен слуга умре от своя си смърт. Не трепете стадата беззащитни — нека те Ви обличат и сгряват с мекото си руно, И ви поят с млякото си щедро, мирно живейки И умирайки спокойно на пасбищата наши. Хвърлете примки и капани! Птиците небесни Оставете безгрижно да хвъркат и пеят на свобода. Хитро сплетените мрежи и куки със смъртни примамки Хвърлете! Наивните риби с коварна измама не ловете, Уста си с кръв на живи твари не сквернете! Смъртни, — смъртните щадете! Хранете се с щото е Позволено и достойно за любящата чистата душа на човека!
към текста >>

5. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Грамадната му уста била полуотворена, като запънат капан, а двете му мустачки, които приличат на същински глисти, се мърдали във водата.
А през останалото време, трябва да се консумират плодови сокове или продукти, които да с по своя състав по възможност най-близки до тези на пресните плодове. М. Е д р е в Молитва на дете Както е хубаво слънцето, Както е чисто небето. Така и аз светъл и чист ще расна в живота. Аз вярвам Че ще раста във всичко добро, В сила и в разумност, И всичко в мене ще порасне, Докато стана голям и способен За моето добруване И за доброто на моите близки. Из „Weisse Fahne“ Сом, белевичка и рибари (басня) Сомът стоял неподвижно на дъното сред дълбокия речен вир. Грамадната му уста била полуотворена, като запънат капан, а двете му мустачки, които приличат на същински глисти, се мърдали във водата. Беловичката, малка и игрива рибка, съгледала сомовите мустачки, и се зарадвала с радост голяма. — Ето, помисли си тя, гозбица и за моята трапеза! Една глистица от тези — предостатъчна ще ме насити. Без да мисли много, спуснала се да си хване мнимата онази глиста. Уви, сомът смръкнал в устата си водата, заедно с белевичката, след което изцедил водата, а рибката погълнал.
към текста >>

6. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са само заблуди, капани на тъмните сили в живота, които искат да държат в своите нокти колкото се може повече жертвата си, тая така лесно податлива да вярва, без да взема участие разума й жертва.
Не ще ли да паднат и двамата в яма? “ Христос Много вярно и точно сравнение направено от великия Учител преди две хиляди години. Колко много катастрофи, колко много нещастия в живота на обществата и в частния живот на хората са ставали от погрешното следване на водача слепец, който не знае где отива и на къде води тия, които са го последвали. Днес хората като слепи са се втурнали след подобни водачи, влезли са в тяхната мрежа, по паднали са напълно под тяхното влияние, не подозирайки, че ги очаква онова, което и вчера ги сполетя, като тичаха подир други и им имаха пълно доверие. Те се силят да уверяват, че са истинските водачи, че са умели и познават добре спасителния път, но резултатите всеки ден доказват обратното. Това са само заблуди, капани на тъмните сили в живота, които искат да държат в своите нокти колкото се може повече жертвата си, тая така лесно податлива да вярва, без да взема участие разума й жертва. А хората вече умело трябва да познават похватите на тия водачи, защото не веднъж са бивали измамвани, и да направят нужното да се отърват от тяхното влияние. Защото страданията и катастрофите, които ги сполетяха, трябва да са ги научили да познават лъстивият език на увещателя, който вчера ги тласна във вихъра на грубата животинска проява и който днес или утре, като намери изгодност, ще стори нещо още по страшно и адско. Тия тежки изпитания и тичания подир миражи дълго време, през които е минал човек са последица от неразумно използване на живите природни сили и сляпо последване на обещаващи много нещо водачи, затова днес той е изгубил вяра във всичко и го наляга една опасна индиферентност — опасна понеже и то е катастрофа, друга клопка на тъмните сили, която след време ще причини разлагане и разплуване на всички части на обществения живот. Това идва в резултат на безразличието на застоялия живот. А съзнанието на мнозина, които са минали през тия тежки изпитания, е пробудено и техните души са закопнели за друг живот пълен със слънце, за нещо съвсем друго, коренно различаващо се от досегашното.
към текста >>

7. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава ще знаете как да постъпвате в живота си, и ще избегнете много примки и капани, които са поставени на пътя ви.
Затова, за да имаме култура, ние трябва да придобием тази реалност. Ако речете да придобиете най-малката частица от нея, то значи да придобие те любовта, която внася новия живот. Тази любов ще осмисли вашето съществуване на земята, ще разберете какво е вашето предназначение и защо сте дошли на земята. Вие трябва да имате ясен поглед върху нещата, да разбирате смисъла на нещата в природата и да знаете какво е предназначението на човека на земята. А това можете да го постигнете когато мислите. Тогава ще знаете как да постъпвате в живота си, и ще избегнете много примки и капани, които са поставени на пътя ви. Само когато човек мисли, може да разрешава всички противоречия в живота, и каквото започне ще го свърши с успех. Зз да има успех в живота си, човек трябва да прояви, да приложи онова, което е вложено в него, което е вродено. Тогава той ще почне да реализира това, което мисли. От това гледище, целия свят е една възпитателна школа, но само за онзи, който разбира, за умния. Само умните хора могат да оправят света.
към текста >>

8. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не всички деца, но някой, на които биенето и ловенето на птиците доставя такова удоволствие, каквото ловът за ловците, поставят за тази цел уловки, или тъй наречените „капани“, направени от желязо, които заравят, замаскирват целите в снега, а оставят само стръвта — (късче хляб, царевично зърно и пр.) да се вижда над снега.
* Какво празнуваме, когато тъпчем един свещен, един завет възвишен ? Какво празнуваме, когато спи н стене, заробено в заблуди, в грях, сърцето? S. КЪМ ДЕЦАТА На някои места у нас съществува една жестока традиция между децата-момчета, като ловят и избиват множество невинни птиченца, особено в навечерието на празника „Рождество Христово.“ Те — децата, осоляват телата им и ги приготвят, като с тях „отговяват“ на празника. През зимния сезон, когато сняг покрие земята и студът вледени кората й, всички птички от полето и горите долитат в заселените места, при нашите жилища, за да намерят прехрана в трохите, които изхвърляме и зрънцата, където срещнат. Така безгрижно и спокойно птицата кълве храната си, там където я намери открита, като дохожда и се доверява до самите хора, без да подозира, че човекът, на когото в подобни моменти е гостенка, може да бъде един от смъртните й врагове. Не всички деца, но някой, на които биенето и ловенето на птиците доставя такова удоволствие, каквото ловът за ловците, поставят за тази цел уловки, или тъй наречените „капани“, направени от желязо, които заравят, замаскирват целите в снега, а оставят само стръвта — (късче хляб, царевично зърно и пр.) да се вижда над снега. Изгладнялата и премръзнала от студ птица, невиждайки, че се намира пред смъртна опасност, клъвне поставената храна и в същия миг се намира удушена между железните скоби на детската гилотина. О, каква жестокост, какъв неосъзнат грях вършат с това тези деца, без дори да помислят, че може да бъдат отговорни пред Твореца на тия мили създания. Към вас, малки братчета, които изтребвате по този начин птиченцата, без да съзнавате, че вършите с това голямо зло, отправям тоя зов. Престанете да вършите тази жестокост, оставете невинните създания, да си живеят на свобода и вместо да ги изтребвате и преследвате, радвайте се когато ги видите и благодарете Богу, че ги е пратил на нас хората, да красят природата и ни наслаждават със своето чуруликане, а когато са ни на гости при нашите домове, хвърлете им трошици, зрънца и друга храна, която те употребяват, за да им докажете, че ние хората не сме техни врагове, а можем да живеем в близост с тях и им се радваме и помагаме където ни се отдава случай, както подобава на по-големи и издигнати братя. А вие, родители, поучавайте децата си и ги отклонявайте от тоя неразумен унаследен от миналото обичай, като им внушите, че с изтребването на птиците те вършат голямо престъпление към природата, за което тя държи сметка.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние носим с раждането си товара на нашите прадеди (що се мешат те?) Каква е тая наша личност, парализирана, впримчена в тоя плътски капан?
. . Това бе агония в продължение на 18 месеци за тая мъченица и за бедната й майка, която я отведе в Париж, в Бордо, в Софон, дето честолюбиви специалисти показаха коренното безсилие на своята претенциозна наука. И аз, останал сами- чак тук със сина си, сме жертва на тая катастрофа. Иска ми се да се самоубия. Мозъкът ми е пробит вече от тая песен: „дъщеря ти е луда.“ И аз мисля за общата мизерия, за безмерната измама, какъвто е животът на повечето от хората. Ние носим с раждането си товара на нашите прадеди (що се мешат те?) Каква е тая наша личност, парализирана, впримчена в тоя плътски капан? Тоя капан, с молекулярната си игра, с примера на родителското възпитание, със задължителния ни живот, с условията на физическото и морално положение на бащата и майката, нима тази клетка ще бъде всемогъщата управителка на личността, която се е въплътила, или по-скоро ще бъде в този агрегат роб през целия си живот? Какво е всичко това? Магариите и глупавите простащини, излагани от църковните амвони най-после ме възмутиха. Но аз искам да вярвам в нещо приемливо. Духовните хора, с наивното си лековерие, са също наистина твърде големи простаци.
към текста >>

Тоя капан, с молекулярната си игра, с примера на родителското възпитание, със задължителния ни живот, с условията на физическото и морално положение на бащата и майката, нима тази клетка ще бъде всемогъщата управителка на личността, която се е въплътила, или по-скоро ще бъде в този агрегат роб през целия си живот?
Това бе агония в продължение на 18 месеци за тая мъченица и за бедната й майка, която я отведе в Париж, в Бордо, в Софон, дето честолюбиви специалисти показаха коренното безсилие на своята претенциозна наука. И аз, останал сами- чак тук със сина си, сме жертва на тая катастрофа. Иска ми се да се самоубия. Мозъкът ми е пробит вече от тая песен: „дъщеря ти е луда.“ И аз мисля за общата мизерия, за безмерната измама, какъвто е животът на повечето от хората. Ние носим с раждането си товара на нашите прадеди (що се мешат те?) Каква е тая наша личност, парализирана, впримчена в тоя плътски капан? Тоя капан, с молекулярната си игра, с примера на родителското възпитание, със задължителния ни живот, с условията на физическото и морално положение на бащата и майката, нима тази клетка ще бъде всемогъщата управителка на личността, която се е въплътила, или по-скоро ще бъде в този агрегат роб през целия си живот? Какво е всичко това? Магариите и глупавите простащини, излагани от църковните амвони най-после ме възмутиха. Но аз искам да вярвам в нещо приемливо. Духовните хора, с наивното си лековерие, са също наистина твърде големи простаци. Аз съм прочел по нещо от Питагор, Буда, Абеляр, Фенелон, Робеспиер, които не са имали общо разбиране.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Какво е любовта, тоя обожаем капан?
Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение? Тайнствената природа е вложила дух във всичко, и тя се показва даже като да е надарена с една изобщо неподозирана пакостност. Какво значи кокетирането на младото момиче, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си тяло, за да продължи човешкия род, да бъде щастлива в мъчителното материнство? Какво е любовта, тоя обожаем капан? Какво са сърдечните страдания? Какво е чувството? Немият говор на природата не е ли достатъчно понятен? Какво е свиването на едно гнездо от две птички ... храненето на квачката от бъдещия баща ... пълната с храна човка на бащата и майката за малките гладничета? Какво е кокошката и нейните пиленца?
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

която задирял, та като отишъл на сееща, тя, с мъжа си заедно, му устроили капан и го удушили.
есента, яви се при мене, по своя инициатива, един дух, който се назова дух на Цоно Иванов, от село Турски Тръстеник, Никополска околия, отдавна починал. Обясни ми, че на следната сутрин щял да дойде при мене син му Иван Цонев от с. с., да ме пита за участта на изгубения си син Тодор, безследно изчезнал преди една седмица. Обясни, ми че той бил умъртвен от мъж и жена, чрез удушване с въже, което се намирало още на врата му, и бил заразен в една яма, но понеже убийците разбрали, че Иван щял да дойде при мене за узнаване участта на убития си син, те през нея нощ щели да го изхвърлят в един трап (хендек), западне от селото, към бранището, та когато Иван се върне за село, щял да го намери (сина си) край селото. На зададените, му въпроси, той обясни, че убития Тодор бил подмамен при една жена. която задирял, та като отишъл на сееща, тя, с мъжа си заедно, му устроили капан и го удушили. Знаяло още едно лице за това убийство, но участие не било вземало. За убийците отказа да посочи кои са, защото това не се позволявало, по причини, които обясни и той, както и други духове, при желание за узнаван: на известни престъпници. И действително на другата сутрин дойде един старец, който се нарече Иван Цонев, разправи ми, че син му Тодор изчезнал безследно преди една седмица, като се връщал вечерта от кръчмата, без да стигне до дома си, та някои хора му препоръчали да се отнесе до мене, за узнаване участта на сина си. Разправих му, както и на каруцаря му, който дойде в тоя момент, че имам сведения за умъртвяването му, чрез удушване, като изказах увереност, че е възможно да го намерят изхвърлен край селото, когато си отидат. Интересуваха се за убийците кои са, но им обясних, че това не могат да знаят, понеже не е позволено да се откриват, земното правосъдие не се зачита при приложение на божественото.
към текста >>

0.32869291305542