Търсене в беседите за 'Жрец'

Главният жрец на храма на Изида, като го развеждал, завел го пред една статуя и му казал: „Това е Истината“.
Ние сме сега мъртви; в небето ние сме насадени с главата надолу. Трябва да се пожертваме, за да станем разумни клетки, да станем едно с Христа и като минем през Неговото тяло, през Неговия ум, през Неговото сърце, само тогава ще можем да се тонираме, да разберем дълбокия смисъл на нещата. Разбира се, тия неща са много отвлечени и ако бих се впуснал да ги обяснявам, ще се отвлека от темата си, а това няма да ви ползва. Първото нещо в живота е послушанието. Един гръцки ученик в древността искал да изучи тайните науки и затова отишъл в Египет, в училището на тъй нареченото Бяло Братство. Главният жрец на храма на Изида, като го развеждал, завел го пред една статуя и му казал: „Това е Истината“. – „Защо не ме доведохте по-напред при Истината, ами ме развеждате другаде? Трябваше още първия път да ме доведете тук“ – възразил ученикът. „Не може“, рекъл жрецът и добавил: „Да не вдигаш завесата на тази статуя, не се докосвай до нейното було, изучавай я отвън“. У ученика се заражда голямо желание да види какво има отдолу, под туй було; рекъл си: „Като вдигна това було, ще намеря Истината и когато се върна в Гърция, ще обладавам голяма сила“. Една вечер излиза тихичко, докопва се и влиза в храма, вдига завесата, обаче сутринта го намерили паднал мъртъв пред статуята.
към беседата >>

„Не може“, рекъл жрецът и добавил: „Да не вдигаш завесата на тази статуя, не се докосвай до нейното було, изучавай я отвън“.
Първото нещо в живота е послушанието. Един гръцки ученик в древността искал да изучи тайните науки и затова отишъл в Египет, в училището на тъй нареченото Бяло Братство. Главният жрец на храма на Изида, като го развеждал, завел го пред една статуя и му казал: „Това е Истината“. – „Защо не ме доведохте по-напред при Истината, ами ме развеждате другаде? Трябваше още първия път да ме доведете тук“ – възразил ученикът. „Не може“, рекъл жрецът и добавил: „Да не вдигаш завесата на тази статуя, не се докосвай до нейното було, изучавай я отвън“. У ученика се заражда голямо желание да види какво има отдолу, под туй було; рекъл си: „Като вдигна това було, ще намеря Истината и когато се върна в Гърция, ще обладавам голяма сила“. Една вечер излиза тихичко, докопва се и влиза в храма, вдига завесата, обаче сутринта го намерили паднал мъртъв пред статуята. Какво е научил той? Някой казва: „Я вдигнете завесата, искам да видя Истината“. Опасно е, ако се вдигне булото: човек трябва да е готов за момента.
към беседата >>

2. Учител и Господ

Култа на едната царска дъщеря ще видите изложен във всички храмове на света; нему служат всичките будисти, брамини, жреци, турските ходжи и християнските свещеници.
Първата царска дъщеря, която се влюбила в царския син, изразявала своята любов в това, че носила навсякъде портрета на своя любим, по цял ден го целувала, направила му параклис, да му служат хора, палила му кандило и т.н. Другата царска дъщеря взела „Книгата на живота“, която написал царския син, и от любов към него се заела с изучаването ѝ, като се стараела да прилага всички принципи, които били вложени в нея. Започнала да посещава болни, страдащи и по този начин проверявала всичко писано в книгата. С това тя още повече се привързвала към царския син, защото виждала добрите резултати от неговото учение. Тези две царски дъщери образували два различни култа. Култа на едната царска дъщеря ще видите изложен във всички храмове на света; нему служат всичките будисти, брамини, жреци, турските ходжи и християнските свещеници. Другият култ се среща дълбоко в сърцата на някои хора, които прилагат, без да знаят, че служат на някакъв култ. Първите хора са тъй наречените правоверни, те мислят, че Христос ще дойде в плът, и Го чакат в тоя образ. Как мислите, коя от двете царски дъщери е разбрала царския син и е изразила по-добре любовта си към него? Първата култура наричам култура на егоизма, дето човек иска само да обсеби някого, да го владее. Днес момък или мома, като се обичат, искат да се владеят един друг, да се обсебват.
към беседата >>

3. Малкият закон

Едно време това дете е било някой философ, някой брамин, жрец, патриарх, учен, който днес се нуждае от вашата помощ.
Когато дойде новата култура, тогава щял да се подобри животът. Живееш ли в своите мисли, ти си в своето минало. Следователно, живеем ли със своя минал живот и искаме това-онова да стане, ние живеем в първия конус, а в него е лошият живот. Добрият живот е във втория конус. Аз ще уподобя първия конус на малкото дете, което по-рано е било старият човек, но се е смалил. Едно време това дете е било някой философ, някой брамин, жрец, патриарх, учен, който днес се нуждае от вашата помощ. Сега то крещи, иска да го прекарат през тясното отвърстие на конуса. Питате: „Защо това дете се явило в този дом? “ – Господ го е пратил да му покажете вратата. Майката е вратата. Тя го взема и казва: „Много интелигентно е моето дете“.
към беседата >>

Следя и виждам, че преди 2,000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия: Ето защо, днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действат.
Друг път изпитвате радост. Защо? – Защото другаде някъде по света, в някой будистки храм, в Китай, някое малко същество изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща: някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават: връщам се към миналото и гледам, когато са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам кога са замислени тия събития и кога са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2,000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия: Ето защо, днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действат. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим? “ Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която действа. Ако вие не сторите това, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. Затова съм аз в България – да завъртя крана на колелото на живота и след 2,000 години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока, и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота.
към беседата >>

Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим?
– Защото другаде някъде по света, в някой будистки храм, в Китай, някое малко същество изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща: някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават: връщам се към миналото и гледам, когато са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам кога са замислени тия събития и кога са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2,000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия: Ето защо, днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действат. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим? “ Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която действа. Ако вие не сторите това, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. Затова съм аз в България – да завъртя крана на колелото на живота и след 2,000 години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока, и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта.
към беседата >>

Следя и виждам, че преди две хиляди години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат всички произшествия в живота. (втори вариант)
Друг път изпитвате една радост. Защо? Защото другаде някъде по света, без да знаете за това нещо дори, някой човек е изпълнил своя дълг, както трябва. И тъй, всеки ден като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света - какво става в Ню Йорк, в Китай и от всичко, което се върши, забелязвам две неща: че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам към живота, гледам там какви неща стават; връщам се към миналото и гледам кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Днешните събития са създадени, замислени отпреди много години. Следя и виждам, че преди две хиляди години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат всички произшествия в живота. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници мислят като този жрец и така действат. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим? " Не, не го търсете да го бесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действа. Ако това не сторите вие, аз ще завъртя крана на това колело на живота и след две хиляди години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратен смисъл и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота.
към втори вариант >>

Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници мислят като този жрец и така действат. (втори вариант)
Защото другаде някъде по света, без да знаете за това нещо дори, някой човек е изпълнил своя дълг, както трябва. И тъй, всеки ден като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света - какво става в Ню Йорк, в Китай и от всичко, което се върши, забелязвам две неща: че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам към живота, гледам там какви неща стават; връщам се към миналото и гледам кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Днешните събития са създадени, замислени отпреди много години. Следя и виждам, че преди две хиляди години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат всички произшествия в живота. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници мислят като този жрец и така действат. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим? " Не, не го търсете да го бесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действа. Ако това не сторите вие, аз ще завъртя крана на това колело на живота и след две хиляди години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратен смисъл и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще видят, че може да изпълнят и този малък закон -ще се въдвори между тях една отлична, възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта.
към втори вариант >>

Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим? (втори вариант)
И тъй, всеки ден като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света - какво става в Ню Йорк, в Китай и от всичко, което се върши, забелязвам две неща: че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам към живота, гледам там какви неща стават; връщам се към миналото и гледам кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Днешните събития са създадени, замислени отпреди много години. Следя и виждам, че преди две хиляди години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат всички произшествия в живота. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници мислят като този жрец и така действат. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим? " Не, не го търсете да го бесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действа. Ако това не сторите вие, аз ще завъртя крана на това колело на живота и след две хиляди години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратен смисъл и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще видят, че може да изпълнят и този малък закон -ще се въдвори между тях една отлична, възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Това не е за гордост.
към втори вариант >>

4. Приятел и раб

ИБ

Повикал своя велик жрец и му казва да намери един среден път, по който да склони селянката да вземе сина му.
Аз не мога да бъда царица на твоето царство, затова си търси по-благородна и по-добра от мене.“ Ще кажете: „Колко глупава била тази мома, щеше да има автомобили, всичко щеше да има.“ Този селянин, този земеделец имал една философска, Божествена мисъл за себе си и я предал на дъщеря си. Царският син се връща при баща си обезсърчен и казва, че не иска да се жени за никоя друга, щом тази мома му отказала. Бащата се зачудил как могла тази бедна селянка да откаже на царя. Синът започнал да остарява, а бащата се чуди какво да направи с него. Повикал своя велик жрец и му казва да намери един среден път, по който да склони селянката да вземе сина му. Жрецът казал: „Аз ще се моля Богу, да видя какво ще ми каже Той.“ Започнал да чете молитви жрецът, но чуло му се следното: „Като дойдеш втори път при Мене да се молиш, да дойдеш със запалено кандило.“ Жрецът казва: „Да, но моето масло се свърши, раздадох го на хората.“ – „Защото искаше да спечелиш, ти го продаде, но иди сега при онази бедна мома, да вземеш от нейното масло.“ Той отива при бедната мома, да иска от нейното масло, но тя му казва: „На такива жреци, които обичат да раздават своето масло, аз не давам. Моето масло е само за моите поданици, които живеят в мене. Ако ти дойдеш, да живееш в моето царство, ще ти дам, но аз не дохождам във вашето царство.“ Жрецът се връща при царя и му казва: „Бедната мома не иска да дойде при нас, а вика ние да отидем при нея.“ И днес всички хора се молят Господ да дойде в царството им. Господ няма да дойде във вашето царство и от Своето масло няма да ви даде. Може да се съберете всички правоверни, но от Своето масло няма да ви даде.
към беседата >>

Жрецът казал: „Аз ще се моля Богу, да видя какво ще ми каже Той.“ Започнал да чете молитви жрецът, но чуло му се следното: „Като дойдеш втори път при Мене да се молиш, да дойдеш със запалено кандило.“ Жрецът казва: „Да, но моето масло се свърши, раздадох го на хората.“ – „Защото искаше да спечелиш, ти го продаде, но иди сега при онази бедна мома, да вземеш от нейното масло.“ Той отива при бедната мома, да иска от нейното масло, но тя му казва: „На такива жреци, които обичат да раздават своето масло, аз не давам.
Ще кажете: „Колко глупава била тази мома, щеше да има автомобили, всичко щеше да има.“ Този селянин, този земеделец имал една философска, Божествена мисъл за себе си и я предал на дъщеря си. Царският син се връща при баща си обезсърчен и казва, че не иска да се жени за никоя друга, щом тази мома му отказала. Бащата се зачудил как могла тази бедна селянка да откаже на царя. Синът започнал да остарява, а бащата се чуди какво да направи с него. Повикал своя велик жрец и му казва да намери един среден път, по който да склони селянката да вземе сина му. Жрецът казал: „Аз ще се моля Богу, да видя какво ще ми каже Той.“ Започнал да чете молитви жрецът, но чуло му се следното: „Като дойдеш втори път при Мене да се молиш, да дойдеш със запалено кандило.“ Жрецът казва: „Да, но моето масло се свърши, раздадох го на хората.“ – „Защото искаше да спечелиш, ти го продаде, но иди сега при онази бедна мома, да вземеш от нейното масло.“ Той отива при бедната мома, да иска от нейното масло, но тя му казва: „На такива жреци, които обичат да раздават своето масло, аз не давам. Моето масло е само за моите поданици, които живеят в мене. Ако ти дойдеш, да живееш в моето царство, ще ти дам, но аз не дохождам във вашето царство.“ Жрецът се връща при царя и му казва: „Бедната мома не иска да дойде при нас, а вика ние да отидем при нея.“ И днес всички хора се молят Господ да дойде в царството им. Господ няма да дойде във вашето царство и от Своето масло няма да ви даде. Може да се съберете всички правоверни, но от Своето масло няма да ви даде. Той казва: „Първото масло, което ви дадох, вие продадохте за кокошки, за дрехи, затова повече масло няма да ви дам.“ Вследствие липсата на това живо масло в хората се разпространява болестта неврастения.
към беседата >>

Ако ти дойдеш, да живееш в моето царство, ще ти дам, но аз не дохождам във вашето царство.“ Жрецът се връща при царя и му казва: „Бедната мома не иска да дойде при нас, а вика ние да отидем при нея.“ И днес всички хора се молят Господ да дойде в царството им.
Бащата се зачудил как могла тази бедна селянка да откаже на царя. Синът започнал да остарява, а бащата се чуди какво да направи с него. Повикал своя велик жрец и му казва да намери един среден път, по който да склони селянката да вземе сина му. Жрецът казал: „Аз ще се моля Богу, да видя какво ще ми каже Той.“ Започнал да чете молитви жрецът, но чуло му се следното: „Като дойдеш втори път при Мене да се молиш, да дойдеш със запалено кандило.“ Жрецът казва: „Да, но моето масло се свърши, раздадох го на хората.“ – „Защото искаше да спечелиш, ти го продаде, но иди сега при онази бедна мома, да вземеш от нейното масло.“ Той отива при бедната мома, да иска от нейното масло, но тя му казва: „На такива жреци, които обичат да раздават своето масло, аз не давам. Моето масло е само за моите поданици, които живеят в мене. Ако ти дойдеш, да живееш в моето царство, ще ти дам, но аз не дохождам във вашето царство.“ Жрецът се връща при царя и му казва: „Бедната мома не иска да дойде при нас, а вика ние да отидем при нея.“ И днес всички хора се молят Господ да дойде в царството им. Господ няма да дойде във вашето царство и от Своето масло няма да ви даде. Може да се съберете всички правоверни, но от Своето масло няма да ви даде. Той казва: „Първото масло, което ви дадох, вие продадохте за кокошки, за дрехи, затова повече масло няма да ви дам.“ Вследствие липсата на това живо масло в хората се разпространява болестта неврастения. И тъй, ние трябва да се върнем, но не приятел да дойде при раб и раб да стане, а приятелят да отиде при приятеля и приятел да стане. Нас искат да ни върнат към старите вярвания, но това не може да стане.
към беседата >>

5. Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика

Те срещнали на пътя двама езически жреци и започнали да ги ругаят: „Синове на лукавия, чада на сатаната!
Те са ваши приятели от миналото, с които сте яли и пили, не можете изведнъж да скъсате отношенията си. Ще им кажете, че сте тръгнали в нов път, че сте се отказали от гуляи и скитания; ако искат да бъдат с вас, нека и те влязат в новия път; ако не искат – да ви оставят свободни поне през времето, докато сте в школата. Помнете: ученикът няма право да обижда никого. Който си позволи да обижда, скъпо ще плати. В древността един адепт изпратил двама от своите ученици да проповядват учението, което той им проповядвал. Те срещнали на пътя двама езически жреци и започнали да ги ругаят: „Синове на лукавия, чада на сатаната! Докога ще развращавате света? “ Крайно обидени от младежите, жреците се нахвърляли върху тях с бастуните си и им пукнали главите. Учениците се върнали по домовете си с пукнати глави. Жреците отишли при адепта да се оплачат от постъпката на неговите ученици. Той излязъл да ги посрещне и любезно ги запитал: „Приятели, отде идете?
към беседата >>

“ Крайно обидени от младежите, жреците се нахвърляли върху тях с бастуните си и им пукнали главите.
Помнете: ученикът няма право да обижда никого. Който си позволи да обижда, скъпо ще плати. В древността един адепт изпратил двама от своите ученици да проповядват учението, което той им проповядвал. Те срещнали на пътя двама езически жреци и започнали да ги ругаят: „Синове на лукавия, чада на сатаната! Докога ще развращавате света? “ Крайно обидени от младежите, жреците се нахвърляли върху тях с бастуните си и им пукнали главите. Учениците се върнали по домовете си с пукнати глави. Жреците отишли при адепта да се оплачат от постъпката на неговите ученици. Той излязъл да ги посрещне и любезно ги запитал: „Приятели, отде идете? “ – „Защо ни наричаш приятели? Ние бихме двама от твоите ученици.“ – „Добре сте направили“ – спокойно отговорил адептът.
към беседата >>

Жреците отишли при адепта да се оплачат от постъпката на неговите ученици.
В древността един адепт изпратил двама от своите ученици да проповядват учението, което той им проповядвал. Те срещнали на пътя двама езически жреци и започнали да ги ругаят: „Синове на лукавия, чада на сатаната! Докога ще развращавате света? “ Крайно обидени от младежите, жреците се нахвърляли върху тях с бастуните си и им пукнали главите. Учениците се върнали по домовете си с пукнати глави. Жреците отишли при адепта да се оплачат от постъпката на неговите ученици. Той излязъл да ги посрещне и любезно ги запитал: „Приятели, отде идете? “ – „Защо ни наричаш приятели? Ние бихме двама от твоите ученици.“ – „Добре сте направили“ – спокойно отговорил адептът. Когато арехангел Михаил отишъл да вземе душата на Моисей, той видял дявола, който също се готвел да му вземе душата. Арехангелът не отправил нито една обидна дума към дявола, но му казал: „Господ да ти забрани да сториш това!
към беседата >>

Те срещнали на пътя двама езически жреци и започнали да ги ругаят: „Синове на лукавия, чада на сатаната!
Те са ваши приятели от миналото, с които сте яли и пили, не можете изведнъж да скъсате отношенията си. Ще им кажете, че сте тръгнали в нов път, че сте се отказали от гуляи и скитания; ако искат да бъдат с вас, нека и те влязат в новия път; ако не искат – да ви оставят свободни поне през времето, докато сте в школата. Помнете: ученикът няма право да обижда никого. Който си позволи да обижда, скъпо ще плати. В древността един адепт изпратил двама от своите ученици да проповядват учението, което той им проповядвал. Те срещнали на пътя двама езически жреци и започнали да ги ругаят: „Синове на лукавия, чада на сатаната! Докога ще развращавате света? “ Крайно обидени от младежите, жреците се нахвърляли върху тях с бастуните си и им пукнали главите. Учениците се върнали по домовете си с пукнати глави. Жреците отишли при адепта да се оплачат от постъпката на неговите ученици. Той излязъл да ги посрещне и любезно ги запитал: „Приятели, отде идете?
към беседата >>

“ Крайно обидени от младежите, жреците се нахвърляли върху тях с бастуните си и им пукнали главите.
Помнете: ученикът няма право да обижда никого. Който си позволи да обижда, скъпо ще плати. В древността един адепт изпратил двама от своите ученици да проповядват учението, което той им проповядвал. Те срещнали на пътя двама езически жреци и започнали да ги ругаят: „Синове на лукавия, чада на сатаната! Докога ще развращавате света? “ Крайно обидени от младежите, жреците се нахвърляли върху тях с бастуните си и им пукнали главите. Учениците се върнали по домовете си с пукнати глави. Жреците отишли при адепта да се оплачат от постъпката на неговите ученици. Той излязъл да ги посрещне и любезно ги запитал: „Приятели, отде идете? “ – „Защо ни наричаш приятели? Ние бихме двама от твоите ученици.“ – „Добре сте направили“ – спокойно отговорил адептът.
към беседата >>

Жреците отишли при адепта да се оплачат от постъпката на неговите ученици.
В древността един адепт изпратил двама от своите ученици да проповядват учението, което той им проповядвал. Те срещнали на пътя двама езически жреци и започнали да ги ругаят: „Синове на лукавия, чада на сатаната! Докога ще развращавате света? “ Крайно обидени от младежите, жреците се нахвърляли върху тях с бастуните си и им пукнали главите. Учениците се върнали по домовете си с пукнати глави. Жреците отишли при адепта да се оплачат от постъпката на неговите ученици. Той излязъл да ги посрещне и любезно ги запитал: „Приятели, отде идете? “ – „Защо ни наричаш приятели? Ние бихме двама от твоите ученици.“ – „Добре сте направили“ – спокойно отговорил адептът. Когато арехангел Михаил отишъл да вземе душата на Моисей, той видял дявола, който също се готвел да му вземе душата. Арехангелът не отправил нито една обидна дума към дявола, но му казал: „Господ да ти забрани да сториш това!
към беседата >>

6. Качества на ума, сърцето и волята

Един ден и двамата излизат, правят си една разходка из езическия свят, но срещат един езически жрец и казват: „Сине дяволски, откъде идеш?
И двете ложи работят за общия ход на Природата. Има закони, които регулират действията на едните и на другите. Когато един маг на черното братство и един маг на Бялото Братство се срещнат, те се здрависват, говорят си приятелски и пак се разделят приятелски. Един от старовременните светии имал двама души ученици, те били ревностни на своя учител. Те били християни още от първата епоха на християнството. Един ден и двамата излизат, правят си една разходка из езическия свят, но срещат един езически жрец и казват: „Сине дяволски, откъде идеш? “ Този си дига тоягата, счупва главата на единия, после на другия и двамата простира на земята. След туй среща учителя на двамата ученици, който му казва: „Братко, откъде идете? “ – „Как, вие ми казвате: „Братко, откъде идете? “ Сега, преди малко аз срещнах двама от твоите ученици и ги прострях на земята.“ – „Радвам се, че ти си им дал един хубав урок, да знаят как да приказват.“ Когато някой черен маг простре някого на земята, белият маг му казва: „Аз се радвам, че си му дал един добър урок, да знае как да употребяват езика си.“ Следователно нямате право да кажете, че този е на черното братство. Като дойдете до дълбоката наука, трябва да се пазите да не съдите.
към беседата >>

7. Който слуша вас, Мене слуша

Азембу, прочут Учител от Бялото Братство, искал да се освободи от великия жрец на Братството на име Шефу, който се свързал тайно с тъмните сили на природата и почнал да прилага методите на Луцифер.
Ще приведа един окултен разказ. Той се отнася до времето на Бар-Единбу, виден цар, когато е станало деление на хората на бели и черни. Това деление почнало много по-рано, и то главно на физическото поле. Тогава се образували двете школи и същевременно се разделили. Едните и другите се отделили по особен начин. Азембу, прочут Учител от Бялото Братство, искал да се освободи от великия жрец на Братството на име Шефу, който се свързал тайно с тъмните сили на природата и почнал да прилага методите на Луцифер. Цели двадесет години Азембу работил върху една каса, направена от злато и украсена с диаманти. Той искал да затвори Шефу в касата и така да го изпрати вън от Братството. Като завършил касата по всички правила на бялата магия и взел всички предпазни мерки, Азембу извикал жреца да му покаже своето изобретение. Жрецът искал да разгледа касата, която била много масивна, и влязъл вътре. Но тя била така направена, че той не могъл да излезе.
към беседата >>

Като завършил касата по всички правила на бялата магия и взел всички предпазни мерки, Азембу извикал жреца да му покаже своето изобретение.
Тогава се образували двете школи и същевременно се разделили. Едните и другите се отделили по особен начин. Азембу, прочут Учител от Бялото Братство, искал да се освободи от великия жрец на Братството на име Шефу, който се свързал тайно с тъмните сили на природата и почнал да прилага методите на Луцифер. Цели двадесет години Азембу работил върху една каса, направена от злато и украсена с диаманти. Той искал да затвори Шефу в касата и така да го изпрати вън от Братството. Като завършил касата по всички правила на бялата магия и взел всички предпазни мерки, Азембу извикал жреца да му покаже своето изобретение. Жрецът искал да разгледа касата, която била много масивна, и влязъл вътре. Но тя била така направена, че той не могъл да излезе. Тогава Азембу му казал: „Понеже изневери на Братството, ти си затворен в тази каса и не можеш вече да излезеш от нея. Аз ще ти дам един от моите ученици да те придружи и изнесе вън от Братството. Ако желае, той може да остане с тебе, ако пък не иска, може да се върне назад“.
към беседата >>

Жрецът искал да разгледа касата, която била много масивна, и влязъл вътре.
Едните и другите се отделили по особен начин. Азембу, прочут Учител от Бялото Братство, искал да се освободи от великия жрец на Братството на име Шефу, който се свързал тайно с тъмните сили на природата и почнал да прилага методите на Луцифер. Цели двадесет години Азембу работил върху една каса, направена от злато и украсена с диаманти. Той искал да затвори Шефу в касата и така да го изпрати вън от Братството. Като завършил касата по всички правила на бялата магия и взел всички предпазни мерки, Азембу извикал жреца да му покаже своето изобретение. Жрецът искал да разгледа касата, която била много масивна, и влязъл вътре. Но тя била така направена, че той не могъл да излезе. Тогава Азембу му казал: „Понеже изневери на Братството, ти си затворен в тази каса и не можеш вече да излезеш от нея. Аз ще ти дам един от моите ученици да те придружи и изнесе вън от Братството. Ако желае, той може да остане с тебе, ако пък не иска, може да се върне назад“. Той извикал един от способните си ученици, голям привърженик на неговото учение, и му казал: „Поверявам ти един опасен затворник, да го изнесеш от тук на гърба си.
към беседата >>

От време на време жрецът се разговарял с ученика.
Ще ти дам една формула, която ще ти помогне при свалянето на касата. Ако забравиш формулата, не можеш да свалиш касата от гърба си и ще станеш неин роб“. Учителят повторил три пъти формулата. След това го запитал: „Запомни ли формулата? “ – „Запомних я.“ Ученикът турил касата на гърба си и тръгнал да я изнесе. От време на време жрецът се разговарял с ученика. По едно време той искал да свали касата от гърба си, но забравил формулата. Касата стояла на гърба му и той не могъл да я свали. Той си помислил: „Поне да можеше касата да стане по-лека! “ Тъй като нямало кой да му помогне, той се обърнал към жреца с думите: „Знаеш ли някакъв начин да ми помогнеш? “ – „Аз мога да ти помогна, но с условие, че ще станеш мой ученик.
към беседата >>

“ Тъй като нямало кой да му помогне, той се обърнал към жреца с думите: „Знаеш ли някакъв начин да ми помогнеш?
“ – „Запомних я.“ Ученикът турил касата на гърба си и тръгнал да я изнесе. От време на време жрецът се разговарял с ученика. По едно време той искал да свали касата от гърба си, но забравил формулата. Касата стояла на гърба му и той не могъл да я свали. Той си помислил: „Поне да можеше касата да стане по-лека! “ Тъй като нямало кой да му помогне, той се обърнал към жреца с думите: „Знаеш ли някакъв начин да ми помогнеш? “ – „Аз мога да ти помогна, но с условие, че ще станеш мой ученик. Както виждаш, тази каса е скъпоценна, аз ще ти я подаря. От тебе се иска само да я отвориш.“ Така ученикът напуснал своя Учител, забравил формулата, дадена от него, и не се върнал вече назад. Дотук аз спирам разказа. Той представя слизането на човешката душа на земята.
към беседата >>

8. Да Го посрещнат

Куханъ-Баръ, тъй се наричалъ единъ великъ жрецъ въ Египетъ, билъ посѣщаванъ отъ мнозина, който искали да се домогнатъ до онова знание, съ което древниятъ Египетъ разполагалъ.
За да можемъ да я реализираме, сѫщо трѣбва да бѫдемъ разумни. Онзи великъ художникъ, който иска да реализира своята идея, онзи скулпторъ, който иска да реализира своята идея, онзи лѣкарь, който иска да прояви своето изкуство, все трѣбва да бѫдатъ разумни хора. Вслѣдствие отдалечаването ни отъ Бога, като не живѣе Богъ повече въ насъ, въ насъ се заражда първия принципъ – нашата индивидуалность – ние искаме блага само за себе си. И всичкиятъ споръ на земята произтича все отъ стремежа да се задоволи този принципъ. Сега, ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ изъ културата на древния Египетъ. Куханъ-Баръ, тъй се наричалъ единъ великъ жрецъ въ Египетъ, билъ посѣщаванъ отъ мнозина, който искали да се домогнатъ до онова знание, съ което древниятъ Египетъ разполагалъ. Този жрецъ билъ толкова добросъвѣстенъ, че прѣдупрѣждавалъ всички, на какви страдания може да се подложатъ. Той най-първо ги завеждалъ при единъ креватъ съ игли и ги запитвалъ: ще можете ли да изтърпите тия страдания, да ви подхвърлятъ на тия игли, докато ви изтече всичката кръвь? Слѣдъ това ги завеждалъ прѣдъ едно огнище и имъ казвалъ: виждате ли тази пирустия, ще ви прѣобръщатъ, ще ви пекатъ отъ едната и отъ другата страна. Ако може да издържите на тия и на редъ други изпитания, ще ви приематъ да учите великитѣ тайни на школата. Тази школа сѫществува въ цѣлия свѣтъ.
към беседата >>

Този жрецъ билъ толкова добросъвѣстенъ, че прѣдупрѣждавалъ всички, на какви страдания може да се подложатъ.
Онзи великъ художникъ, който иска да реализира своята идея, онзи скулпторъ, който иска да реализира своята идея, онзи лѣкарь, който иска да прояви своето изкуство, все трѣбва да бѫдатъ разумни хора. Вслѣдствие отдалечаването ни отъ Бога, като не живѣе Богъ повече въ насъ, въ насъ се заражда първия принципъ – нашата индивидуалность – ние искаме блага само за себе си. И всичкиятъ споръ на земята произтича все отъ стремежа да се задоволи този принципъ. Сега, ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ изъ културата на древния Египетъ. Куханъ-Баръ, тъй се наричалъ единъ великъ жрецъ въ Египетъ, билъ посѣщаванъ отъ мнозина, който искали да се домогнатъ до онова знание, съ което древниятъ Египетъ разполагалъ. Този жрецъ билъ толкова добросъвѣстенъ, че прѣдупрѣждавалъ всички, на какви страдания може да се подложатъ. Той най-първо ги завеждалъ при единъ креватъ съ игли и ги запитвалъ: ще можете ли да изтърпите тия страдания, да ви подхвърлятъ на тия игли, докато ви изтече всичката кръвь? Слѣдъ това ги завеждалъ прѣдъ едно огнище и имъ казвалъ: виждате ли тази пирустия, ще ви прѣобръщатъ, ще ви пекатъ отъ едната и отъ другата страна. Ако може да издържите на тия и на редъ други изпитания, ще ви приематъ да учите великитѣ тайни на школата. Тази школа сѫществува въ цѣлия свѣтъ. Всички ние, съврѣменни хора, сме изложени на единъ великъ вѫтрѣшенъ изпитъ.
към беседата >>

Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова знание, с което древният Египет разполагал. (втори вариант)
За да можем да я реализираме, също трябва да бъдем разумни. Онзи велик художник, който иска да реализира своята идея, онзи скулптор, който иска да реализира своята идея, онзи лекар, който иска да прояви своето изкуство, все трябва да бъдат разумни хора. Вследствие отдалечаването ни от Бога, като не живее Бог повече в нас, в нас се заражда първия принцип – нашата индивидуалност – ние искаме блага само за себе си. И всичкият спор на земята произтича все от стремежа да се задоволи този принцип. Сега, ще ви приведа един малък пример от културата на древния Египет. Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова знание, с което древният Египет разполагал. Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може да се подложат. Той най-напред ги завеждал при едно легло с игли и ги запитвал: Ще можете ли да изтърпите тези страдания, да ви подхвърлят на тези игли, докато ви изтече всичката кръв? След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: Виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна. Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите великите тайни на школата. Тази школа съществува в целия свят.
към втори вариант >>

Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може да се подложат. (втори вариант)
Онзи велик художник, който иска да реализира своята идея, онзи скулптор, който иска да реализира своята идея, онзи лекар, който иска да прояви своето изкуство, все трябва да бъдат разумни хора. Вследствие отдалечаването ни от Бога, като не живее Бог повече в нас, в нас се заражда първия принцип – нашата индивидуалност – ние искаме блага само за себе си. И всичкият спор на земята произтича все от стремежа да се задоволи този принцип. Сега, ще ви приведа един малък пример от културата на древния Египет. Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова знание, с което древният Египет разполагал. Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може да се подложат. Той най-напред ги завеждал при едно легло с игли и ги запитвал: Ще можете ли да изтърпите тези страдания, да ви подхвърлят на тези игли, докато ви изтече всичката кръв? След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: Виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна. Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите великите тайни на школата. Тази школа съществува в целия свят. Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един велик вътрешен изпит.
към втори вариант >>

9. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата

Но, ето, явява се единъ жрецъ съ своята тояга, съ одеждата си – готовъ за служене Богу.
Азъ проектирамъ отъ великитѣ планове за спасението на човѣчеството. Ако ме отрѣжешъ, ще осакатиш цѣлото човѣчество, затова остави ме да реализирамъ плана си. – Добрѣ, нека отъ менъ да замине! – И тази нишка оставя. Улавя смѣло петата нишка – ще рѣже вече. Но, ето, явява се единъ жрецъ съ своята тояга, съ одеждата си – готовъ за служене Богу. Моля, моля, не ме отрѣзвай! Азъ извършвамъ една отъ най-важнитѣ служби въ свѣта – служба Богу. Азъ произнасямъ една отъ най-необходимитѣ молитви. Ако прѣрѣжешъ нишката на моя животъ, нѣма кой да се моли за човѣчеството. – Хайде, нека отъ менъ да замине!
към беседата >>

Всичкитѣ тия нишки – момата, момъкътъ, мѫдрецътъ, жрецътъ, учительтъ и другитѣ останали, не сѫ били сѫществени нѣща, тѣ сѫ били фиктивни положения, тѣ сѫ били той самиятъ.
Питамъ сега: всички тия апелирания на 10-тѣ души, не бѣха ли на мѣстото си? – Бѣха. Затова именно Земанъ Зебу остави всички тия нишки и се върна назадъ при Учителя си. Да, но той разрѣши ли въпроса? – Не го разрѣши. Всичкитѣ тия нишки – момата, момъкътъ, мѫдрецътъ, жрецътъ, учительтъ и другитѣ останали, не сѫ били сѫществени нѣща, тѣ сѫ били фиктивни положения, тѣ сѫ били той самиятъ. Трѣбваше да тури ножицитѣ и да отреже нишкитѣ – нищо повече! Но, той билъ страхливецъ. Учительтъ му казва: ще знаешъ, че слѣдъ 2,000 години ще ти дамъ другъ изпитъ, по-страшенъ отъ сегашния. Днесъ всички съврѣменни хора се спрѣли прѣдъ изпита на Земанъ Зебу. Който конецъ речешъ да рѣжешъ, все ще излѣзе нѣкой и ще ти каже: чакай, чакай!
към беседата >>

Но ето, явява се един жрец със своята тояга, с одеждата си – готов за служене на Бог. (втори вариант)
Аз проектирам от великите планове за спасението на човечеството. Ако ме отрежеш, ще осакатиш цялото човечество, затова остави ме да реализирам плана си. – Добре, нека от мен да мине! – и тази нишка оставя. Улавя смело петата нишка – ще реже вече. Но ето, явява се един жрец със своята тояга, с одеждата си – готов за служене на Бог. Моля, моля, не ме отрязвай! Аз извършвам една от най-важните служби в света – служба на Бог. Аз произнасям една от най-необходимите молитви. Ако прережеш нишката на моя живот, няма кой да се моли за човечеството. – Хайде, нека от мен да мине!
към втори вариант >>

Всичките тия нишки – момата, момъкът, мъдрецът, жрецът, учителят и другите останали, не са били съществени неща, те са били фиктивни положения, те са били той самият. (втори вариант)
Питам сега: Всички тия апелирания на 10-те души, не бяха ли на мястото си? – Бяха. Затова именно Земан Зебу остави всички тия нишки и се върна назад при Учителя си. Да, но той разреши ли въпроса? – Не го разреши. Всичките тия нишки – момата, момъкът, мъдрецът, жрецът, учителят и другите останали, не са били съществени неща, те са били фиктивни положения, те са били той самият. Трябваше да тури ножиците и да отреже нишките – нищо повече! Но той бил страхливец. Учителят му казва: Ще знаеш, че след 2000 години ще ти дам друг изпит, по-страшен от сегашния. Днес всички съвременни хора са се спрели пред изпита на Земан Зебу. Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: Чакай, чакай!
към втори вариант >>

10. Саваат - Амон-Ра

Не само майката, но и бащата трябва да бъде един жрец.
И онези хора, които проповядват въздържанието, трябва да разбират този закон, трябва да знаят кога се е породило пиянството. Пиянството на този момък се зародило още в утробата на неговата майка. Всички престъпления - убийства, пиянства и ред други, стават в утробата на майката. Следователно, когато се проповядва, че не трябва да се вършат престъпления, трябва да се създават онези висши благоприятни условия на майката, при които тя трябва да зачене. Когато майката зачене, трябва да бъде като жрица. Не само майката, но и бащата трябва да бъде един жрец. Не само майката и бащата, но и братята и сестрите трябва да бъдат като жреци. И най-после, не само те, но и цялото общество трябва да бъде жреци на чистотата и на възвишения живот. Всички трябва да работят за създаване на тези велики условия, които да родят великите идеи в света. Та казвам, само по този начин можем да се избавим за в бъдеще от злото, което съществува в света. Днес ние като водата искаме да влезем в палата на Саваат-Амон-Ра, искаме да влезем в чистия възвишен живот.
към беседата >>

Не само майката и бащата, но и братята и сестрите трябва да бъдат като жреци.
Пиянството на този момък се зародило още в утробата на неговата майка. Всички престъпления - убийства, пиянства и ред други, стават в утробата на майката. Следователно, когато се проповядва, че не трябва да се вършат престъпления, трябва да се създават онези висши благоприятни условия на майката, при които тя трябва да зачене. Когато майката зачене, трябва да бъде като жрица. Не само майката, но и бащата трябва да бъде един жрец. Не само майката и бащата, но и братята и сестрите трябва да бъдат като жреци. И най-после, не само те, но и цялото общество трябва да бъде жреци на чистотата и на възвишения живот. Всички трябва да работят за създаване на тези велики условия, които да родят великите идеи в света. Та казвам, само по този начин можем да се избавим за в бъдеще от злото, което съществува в света. Днес ние като водата искаме да влезем в палата на Саваат-Амон-Ра, искаме да влезем в чистия възвишен живот. Но за да влезем в този живот има ред закони, които трябва да знаем.
към беседата >>

И най-после, не само те, но и цялото общество трябва да бъде жреци на чистотата и на възвишения живот.
Всички престъпления - убийства, пиянства и ред други, стават в утробата на майката. Следователно, когато се проповядва, че не трябва да се вършат престъпления, трябва да се създават онези висши благоприятни условия на майката, при които тя трябва да зачене. Когато майката зачене, трябва да бъде като жрица. Не само майката, но и бащата трябва да бъде един жрец. Не само майката и бащата, но и братята и сестрите трябва да бъдат като жреци. И най-после, не само те, но и цялото общество трябва да бъде жреци на чистотата и на възвишения живот. Всички трябва да работят за създаване на тези велики условия, които да родят великите идеи в света. Та казвам, само по този начин можем да се избавим за в бъдеще от злото, което съществува в света. Днес ние като водата искаме да влезем в палата на Саваат-Амон-Ра, искаме да влезем в чистия възвишен живот. Но за да влезем в този живот има ред закони, които трябва да знаем. Знаете ли например, колко трябва да бъдат отворени вашите очи?
към беседата >>

11. В своите си

В старо време всички езически жреци са разбирали, че не е достатъчно само да бъдат свещеници, но думите, които те изговарят, трябва да имат сила да лекуват.
Следователно, трябва да говорим живото слово на един понятен език. Ако аз ви говоря за една религия, да отидете външно да правите обряди или да палите повече свещи и да се греете на тази светлина, това е заблуждение. Онзи, който иска да ви запознае със светлината, трябва да ви заведе на Слънцето, да ви запознае с неговата светлина. Онзи, който иска да ви запознае с истинската религия, трябва да ви говори за Бога. А всички свещеници днес са хора на обикновения живот. В старо време всички езически жреци са разбирали, че не е достатъчно само да бъдат свещеници, но думите, които те изговарят, трябва да имат сила да лекуват. Някой е болен, викат свещеници да му четат молитви. Викат три попа, четат му молитви, не оздравява човекът. Викат баба Драгана, хвърля тя своя боб, туря ръцете си отгоре му, казва три думи и болният оздравява. Поповете казват: това е дяволска работа. Чудно нещо!
към беседата >>

12. Умовете им

Като излязал от затвора, той казал: “Когато минавах покрай храма, видях оттам да излиза богиня Изида и да разправя, че всички жреци, които служат в него, не изпълняват волята Божия.
И него хванали и турили в затвор. Третият престъпник сам избрал наказанието си, - да лежи десет години в затвор. За какво бил осъден той? - Че като минал покрай храма на бога Озириса, обърнал гърба си. Коя била причината да постъпи така? Като излязал от затвора, той казал: “Когато минавах покрай храма, видях оттам да излиза богиня Изида и да разправя, че всички жреци, които служат в него, не изпълняват волята Божия. Тогава аз тръгнах подир нея и обърнах гърба си към храма, защото исках да разбера, коя е причината, дето тия хора не изпълняват волята Божия. Питам: И днес не е ли същото? Де са истинските служители? Де е Божественото? Кой служи днес на Бога, както трябва?
към беседата >>

Като излѣзалъ отъ затвора, той казалъ: „Когато минавахъ покрай храма, видѣхъ оттамъ да излиза богиня Изида и да разправя, че всички жреци, които служатъ въ него, не изпълняватъ волята Божия. (втори вариант)
И него хванали и турили въ затворъ. Третиятъ прѣстѫпникъ самъ избралъ наказанието си, — да лежи десеть години въ затворъ. За какво билъ осѫденъ той? — Че като миналъ покрай храма на бога Озириса, обърналъ гърба си. Коя била причината да постѫпи така? Като излѣзалъ отъ затвора, той казалъ: „Когато минавахъ покрай храма, видѣхъ оттамъ да излиза богиня Изида и да разправя, че всички жреци, които служатъ въ него, не изпълняватъ волята Божия. Тогава азъ тръгнахъ подиръ нея и обърнахъ гърба си къмъ храма, защото искахъ да разбера, коя е причината, дѣто тия хора не изпълняватъ волята Божия. Питамъ: и днесъ не е ли сѫщото? Дѣ сѫ истинскитѣ служители? Дѣ е Божественото? Кой служи днесъ на Бога, както трѣбва?
към втори вариант >>

13. Влизане

Като се научил, че в царството му имало такъв човек, който могъл да се разговаря и разбира по движения на ръцете, царят повикал един от своите жреци, служител на Брама, и му казал: „В моето царство живее един философ, който може да се разговаря с хората и да ги разбира само по движенията на ръцете им, затова искам да намериш някой, подобен на него, с разбиране на това изкуство, за да се поразговорят и двамата пред мене.
Всеки човек, който е дошъл на земята, все мисли да се осигури по някакъв начин, но той трябва да знае, че мисълта за осигуряване се дължи на велик вътрешен импулс в съзнанието. В човека има нещо Божествено, което иска да го осигури и го тласка в известна посока, но той, като не разбира това, изпада в положението на онзи индуски философ, който се разговарял с хората чрез движение на ръцете си. Обаче, когато трябвало да се разговаря с някого, нито той разбирал движенията му, нито него разбирали. Този философ живял във времето на един от древните царе. Царят на държавата в която живял философът, бил брамин. Като се научил, че в царството му имало такъв човек, който могъл да се разговаря и разбира по движения на ръцете, царят повикал един от своите жреци, служител на Брама, и му казал: „В моето царство живее един философ, който може да се разговаря с хората и да ги разбира само по движенията на ръцете им, затова искам да намериш някой, подобен на него, с разбиране на това изкуство, за да се поразговорят и двамата пред мене. Ако не намериш такъв човек в царството ми, ще изгубиш моето благоволение.“ Замислил се жрецът, де ще намери такъв човек. Един ден минавал покрай една бръснарница. Бръснарят, като го видял толкова замислен, спрял го и му казал: „Братко, защо си толкова замислен? “ – Остави ме, то не е твоя работа. – Отде знаеш, може би ще ти помогна с нещо?
към беседата >>

Ако не намериш такъв човек в царството ми, ще изгубиш моето благоволение.“ Замислил се жрецът, де ще намери такъв човек.
В човека има нещо Божествено, което иска да го осигури и го тласка в известна посока, но той, като не разбира това, изпада в положението на онзи индуски философ, който се разговарял с хората чрез движение на ръцете си. Обаче, когато трябвало да се разговаря с някого, нито той разбирал движенията му, нито него разбирали. Този философ живял във времето на един от древните царе. Царят на държавата в която живял философът, бил брамин. Като се научил, че в царството му имало такъв човек, който могъл да се разговаря и разбира по движения на ръцете, царят повикал един от своите жреци, служител на Брама, и му казал: „В моето царство живее един философ, който може да се разговаря с хората и да ги разбира само по движенията на ръцете им, затова искам да намериш някой, подобен на него, с разбиране на това изкуство, за да се поразговорят и двамата пред мене. Ако не намериш такъв човек в царството ми, ще изгубиш моето благоволение.“ Замислил се жрецът, де ще намери такъв човек. Един ден минавал покрай една бръснарница. Бръснарят, като го видял толкова замислен, спрял го и му казал: „Братко, защо си толкова замислен? “ – Остави ме, то не е твоя работа. – Отде знаеш, може би ще ти помогна с нещо? Кажи ми само, какво те мъчи.
към беседата >>

Жрецът му разправил всичко.
Един ден минавал покрай една бръснарница. Бръснарят, като го видял толкова замислен, спрял го и му казал: „Братко, защо си толкова замислен? “ – Остави ме, то не е твоя работа. – Отде знаеш, може би ще ти помогна с нещо? Кажи ми само, какво те мъчи. Жрецът му разправил всичко. – Не се безпокой аз мога да се разговарям с хората чрез движение на ръцете и ги разбирам; ще мога да се разбера и с този философ. Жрецът се зарадвал и се върнал при царя с радостната вест, че намерил човек, който можел да се разговаря чрез движения на ръце. Царят извикал бръснаря и философа и ги накарал да застанат на известно разстояние един от друг и оттам да се разговарят. Разговорът започнал: Философът дигнал единия си пръст нагоре, а бръснарят – двата. После философът дигнал едната си ръка нагоре, а бръснарят му отговорил с двете си ръце, като поставил едната над другата.
към беседата >>

Жрецът се зарадвал и се върнал при царя с радостната вест, че намерил човек, който можел да се разговаря чрез движения на ръце.
“ – Остави ме, то не е твоя работа. – Отде знаеш, може би ще ти помогна с нещо? Кажи ми само, какво те мъчи. Жрецът му разправил всичко. – Не се безпокой аз мога да се разговарям с хората чрез движение на ръцете и ги разбирам; ще мога да се разбера и с този философ. Жрецът се зарадвал и се върнал при царя с радостната вест, че намерил човек, който можел да се разговаря чрез движения на ръце. Царят извикал бръснаря и философа и ги накарал да застанат на известно разстояние един от друг и оттам да се разговарят. Разговорът започнал: Философът дигнал единия си пръст нагоре, а бръснарят – двата. После философът дигнал едната си ръка нагоре, а бръснарят му отговорил с двете си ръце, като поставил едната над другата. След този разговор царят запитал философа: „Какво каза на бръснаря с дигане единия пръст на ръката си? “ – Казах му, че има само Едно същество в света, което управлява всички работи.
към беседата >>

14. За тяхното неверство

Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи.
Забележително у него било това, че той бил сляп, глух и ням. В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си. Хората го считали за голям светия. Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание, и постоянно държал очите си затворени. Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп. Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи. Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливият светия, мълчаливият адепт“. И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух. Когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него. Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си. Този ангел се наричал Азреел.
към беседата >>

15. Свещеният олтар

Жреците могат да крадат земния огън ида го турят в кадилниците си, но да турят Свещения Огън в своите кадилници, това е невъзможно.
Вие знаете легендата за “Прикования Прометей”, който открадна Свещения Огън. Той открадна Свещения Огън, но затова го приковаха на скалата. Защо го приковаха? За да му покажат, че докато няма приготвен Олтар, съответно място за Свещения Огън, никой няма право да Го сваля от Небето. Тогавашните гърци нямаха място в своите храмове за Свещения Огън. Жреците могат да крадат земния огън ида го турят в кадилниците си, но да турят Свещения Огън в своите кадилници, това е невъзможно. От този Огън и кадилниците им ще се стопят, и от тях нищо няма да остане. Единственото място, дето може да се тури Свещеният Огън, това е човешкото сърце. Сърце, в което гори Свещеният огън, представя извор на благородни и възвишени чувства и светли мисли. Поет, в сърцето на когото гори Свещеният огън, ще пише поезии с бял цвят, с цвета на Светлината. Защо няма да пише с червен цвят?
към беседата >>

16. Праведният

Говорил съм и с индуски жреци, и с владици, и със свещеници, но нито един от тях не е изпратил такова благодарително писмо.
казващо,гласящо] всичко, което е горе, това е и долу, не е вярно. „Праведният чрез вярата ще бъде жив.” Божията Правда има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най-големите до най-малките. Бог е предвидил храна за всички същества, и то не само за една година, но за през целия им живот. Питам: Кой човек от света е изпратил едно благодарително писмо до Бога за благата, които Той му е дал? Досега аз не съм срещнал нито един човек, който да е благодарил на Бога за всичко, което е получил от Него. Говорил съм и с индуски жреци, и с владици, и със свещеници, но нито един от тях не е изпратил такова благодарително писмо. При това, не е достатъчно само да изпратите своето благодарително писмо, но да получите на него обратна разписка, че в невидимия свят действително е получено такова писмо. И след всичко това хората имат смелостта да разискват, кой бил Христос, защо е дошъл на земята и т. н. Казвам: Това, което Христос проповядваше преди 2,000 години, остана неразбрано на времето си. Неговото учение и след две хиляди години пак остана неразбрано. От учението на Христос хората разбраха тъкмо това, което Той не е говорил.
към беседата >>

17. Светлият кръг

МОК

На другата вечер сънувате, че сте в някой храм и там виждате някои жреци. (втори вариант)
Някой път си скръбен. Като станете, неразположен сте. Има изменение на мозъчните ви центрове; сънувате, че ви гонят разбойници. Сатурн е пратил своите стражари. Събуждате се с влиянието на Сатурн. На другата вечер сънувате, че сте в някой храм и там виждате някои жреци. Това е влиянието на Юпитер. Третата вечер сънувате хубава природа: небе, звезди, слънце, мечтаете. Това е влиянието на Луната. Въображението е коренът на идеите. Луната се счита като майка на религиите.
към втори вариант >>

18. Жлебът

При тогавашните жреци идваха ученици от разни школи, които по различни начини ги подкупваха, за да издадат тайните си.
Следователно, човек е в правия път само тогава, когато изучава великите Божии закони и върви съобразно с тях. Човек е на прав път само тогава, когато изучава небето, слънцето, звездите, планетите, планините, реките, изворите, растенията, както и устройството на земята. Щом се откаже от тази наука и пожелае да си поживее малко, той вече е на крив път. Египтяните не требваше да издават тайните си. Те продадоха своите тайни. При тогавашните жреци идваха ученици от разни школи, които по различни начини ги подкупваха, за да издадат тайните си. И днес много англичани отиват в Индия, с цел да се домогнат до знанията на индусите, но те, срещу никакви подкупи и заплашвания, не издават знанията си. Те знаят законите и строго ги пазят. Онези англичани, които искрено търсеха знанието, трябваше да се откажат от своите традиции, да влязат като ученици в тези тайни общества, за да придобият най-малкото знание. Индусите не изнасят своите знания навън. Един англичанин станал член на един индуски орден, който го заставил да прави такива неща, които били против английските традиции.
към беседата >>

19. По-драгоценен

Жрецът на капището се приближил към адепта и казал: Моля ти се, остави ме аз пръв да налея вода и да я занеса на своите богомолци, които ме чакат да свърша молитвата си.
Един адепт на древността, наречен Елтамар, отишъл един ден в една местност, дето живели най-културните хора по това време. Той искал да помогне на тия хора, защото тъкмо при неговото пристигане, водата в тази местност се изгубила, и всички тамошни жители се измъчвали от голяма жажда, от суша и безводие. Адептът ги извикал при себе си и им казал да почакат малко, да се въоръжат с търпение, докато приложи своето знание. Той построил една хубава чешма, от която потекла чиста, студена вода. Като видели това, жителите на тази местност се завтекли към чешмата, дето се явил голям спор, кой от тях пръв да си налее вода. Жрецът на капището се приближил към адепта и казал: Моля ти се, остави ме аз пръв да налея вода и да я занеса на своите богомолци, които ме чакат да свърша молитвата си. Адептът го запитал: Ако те оставя пръв да налееш вода и занесеш на своите богомолци, ще станат ли по-добри? – Не зная, ще видим. – Тогава и аз ще видя, да ти дам ли пръв да налееш вода. След това идва един учител, спира се пред чешмата и казва на адепта: Позволи ми аз пръв да налея вода да занеса на учениците си да пият от нея, и след това да продължа обучението си. – Ако учениците ти първи пият вода, ще станат ли по-добри и разумни, ще могат ли по-добре да служат на Бога?
към беседата >>

20. Който се отмята

Слонът срещнал един от жреците и му казал: „Ще ме извините пред Фараона и неговите синове и дъщери, които се изпоплашиха от моя ръст.
Казвам: всеки трябва да бъде на своя пост, да работи, съобразно законите на великата природа и да не се страхува, да не бяга. Не е лошо да се бяга, но кой човек трябва да направи това? Когато заекът бяга, това е похвално за него, но когато мечката бяга, това е укор за нея. Човекът, който е свързан с Първичната Причина, не трябва да бяга. В древността, един слон влязъл в жилището на един Фараон и изпоплашил неговите синове и дъщери, които избягали навън. Слонът срещнал един от жреците и му казал: „Ще ме извините пред Фараона и неговите синове и дъщери, които се изпоплашиха от моя ръст. Аз нямах желание да ги плаша, затова, нека се качат на гърба ми и ще ги поразходя малко". Този слон е дошъл днес да поизплаши малко и българите, но казва: „Извинете ме, нямах желание да ви плаша. Качете се на гърба ми и аз ще ви поразходя малко". Въпросът седи другаде. Всеки трябва да работи!
към беседата >>

21. Даде плод

Много от вас са били видни философи, учени, писатели; някои са били владици, патриарси, с жезли в ръце; други са били жреци, с корони на глави; някои пък, са били царе и царици.
И философите още не са се научили да превеждат езика на природата. От създаването на света, досега, са се явили много преводчици на природата, но ще дойде ден, когато Бог ще извика всички тия преводчици – философи, учени, проповедници – и ще ги постави на изпит, като накара всеки едного да създаде един свят, според своята философия, според своите знания и проповеди. За тази цел, невидимият свят ще изпрати велика комисия, която да присъства на този изпит. Всички учени, философи, проповедници, музиканти, художници ще бъдат поставени на този изпит. Между тези хора ще бъдете и вие. Много от вас са били видни философи, учени, писатели; някои са били владици, патриарси, с жезли в ръце; други са били жреци, с корони на глави; някои пък, са били царе и царици. Днес, обаче, сте взели една, привидно скромна, форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието си за величието, което сте били. В каквото положение и да се намирате днес, няма да избегнете изпита. Ще кажете, че искате да служите на Бога. Какво мислите сега, как сте решили да живеете, това е за днес. Изпитът ще бъде за миналото.
към беседата >>

22. От сърцето излизат

Когато започнала сватбата, явил се пред тях един жрец.
Защото, както виждаме, сега се умножава този умствен пролетариат. Право е, че културата ще подобри света, но възпитанието не се води тъй, както трябва. Вследствие на това се явяват сега тези големи противоречия. Ще ви приведа сега следния разказ. Един от древните царе имал красива дъщеря, на която намерили един красив царски син, за когото да се ожени. Когато започнала сватбата, явил се пред тях един жрец. Никой нищо не знаел за неговото идване. Питат бащата: „Защо иде този жрец? “ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец? “ „Той трябва да потвърди, че двамата влизате в съюз.“ „Добре тогава.“ Съгласили се. Не се минава много, ето, иде един лекар.
към беседата >>

Питат бащата: „Защо иде този жрец?
Вследствие на това се явяват сега тези големи противоречия. Ще ви приведа сега следния разказ. Един от древните царе имал красива дъщеря, на която намерили един красив царски син, за когото да се ожени. Когато започнала сватбата, явил се пред тях един жрец. Никой нищо не знаел за неговото идване. Питат бащата: „Защо иде този жрец? “ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец? “ „Той трябва да потвърди, че двамата влизате в съюз.“ „Добре тогава.“ Съгласили се. Не се минава много, ето, иде един лекар. Дъщерята пита баща си: „Защо иде този лекар? “ „Като се разболеете един ден, да ви помогне.“ „Ами още не сме се разболели.“ „Нищо, той е разумен, предварително е дошъл.“ Съгласили се и на това.
към беседата >>

“ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец?
Ще ви приведа сега следния разказ. Един от древните царе имал красива дъщеря, на която намерили един красив царски син, за когото да се ожени. Когато започнала сватбата, явил се пред тях един жрец. Никой нищо не знаел за неговото идване. Питат бащата: „Защо иде този жрец? “ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец? “ „Той трябва да потвърди, че двамата влизате в съюз.“ „Добре тогава.“ Съгласили се. Не се минава много, ето, иде един лекар. Дъщерята пита баща си: „Защо иде този лекар? “ „Като се разболеете един ден, да ви помогне.“ „Ами още не сме се разболели.“ „Нищо, той е разумен, предварително е дошъл.“ Съгласили се и на това. Ето, иде и един готвач.
към беседата >>

Ако приемете едно ново учение, мислите ли, че при тази работа няма да дойде жрец, лекар, готвач, баба?
„Ами тази старица защо иде? “ „Нали ще раждаш деца. Та тя трябва да ти бабува.“ Учудила се царската дъщеря на всичко това, но хайде и старата баба да остане. Но нали всички тия хора имат своето място в съвременния живот, нареждат се те всички на своето място. Казвам, щом влезете в съюз с живота, трябва да знаете, че ще изпитате много противоречия. Ако приемете едно ново учение, мислите ли, че при тази работа няма да дойде жрец, лекар, готвач, баба? Не само тези ще дойдат, но и други още. Аз не искам да ви забавлявам. И други още ще дойдат. Трябва да разбираме вътрешния смисъл на нещата. Казвате: „Как, вътрешния смисъл ли?
към беседата >>

В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец. (втори вариант)
– Ще ги приемете и ще се учите от тях. Щом се намерите пред някакво противоречие, ще постъпите като онази царска дъщеря в древността, която съзнателно ги приемала. Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син. От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря. Тя го харесала и се съгласила да му стане жена. В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец. Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори. Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз. – Не може ли без това? – Не може. Щом стъпвате в брак, този акт е необходим.
към втори вариант >>

Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори. (втори вариант)
Щом се намерите пред някакво противоречие, ще постъпите като онази царска дъщеря в древността, която съзнателно ги приемала. Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син. От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря. Тя го харесала и се съгласила да му стане жена. В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец. Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори. Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз. – Не може ли без това? – Не може. Щом стъпвате в брак, този акт е необходим. Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалност.
към втори вариант >>

Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз. (втори вариант)
Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син. От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря. Тя го харесала и се съгласила да му стане жена. В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец. Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори. Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз. – Не може ли без това? – Не може. Щом стъпвате в брак, този акт е необходим. Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалност. Между присъстващите тя видяла един лекар.
към втори вариант >>

Свържете ли се с нещо ново, с някакви нови идеи, непременно ще дойдат ред противоречия във форма на жрец, лекар, готвач, баба и т. н. (втори вариант)
Бащата отговорил: Бабата е дошла да ви се представи, защото един ден ще имате нужда от нея. Тя ще изпълни ролята на акушерка. Колкото да са противоречиви тия явления в момента на сватбата, те трябва да се приемат. Царската дъщеря се опитала да се освободи от тях, но не могла, трябвало да ги приеме. Следователно, свърже ли се с живота, човек неизбежно ще се натъкне на противоречия. Свържете ли се с нещо ново, с някакви нови идеи, непременно ще дойдат ред противоречия във форма на жрец, лекар, готвач, баба и т. н. За да се справите с противоречията, вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на живота. Разказът за сватбата на царската дъщеря още не е свършен. Преди извършването на венчалния обред, царската дъщеря видяла една погребална колесница. Тя попитала баща си, защо иде тази колесница на сватбата. – Все ще потрябва.
към втори вариант >>

23. Синове на светлината

Жреците, които поддържали свещения огън в храмовете, познавали всички тайни около него, вследствие на което се стремели да гори непрекъснато.
– Посейте една семка в земята, и тя ще ви покаже начин за постигане на вашето желание. После, турете ръката на сърцето си и вижте, дали тупти. Докато сърцето ви пулсира и изпраща кръв по цялото тяло, има надежда да станете синове на светлината. Щом сърцето ви престане да тупти, щом изгубите топлината си, вие се лишавате от условията, да станете синове на светлината. Видите ли, че топлината на сърцето ви се намалява, трябва да я усилите. Жреците, които поддържали свещения огън в храмовете, познавали всички тайни около него, вследствие на което се стремели да гори непрекъснато. Във време на обредите те го усилвали. Слаб или силен, свещеният огън не трябва да загасва. Като знаете това, изучавайте законите на разумната природа, за да можете, когато е необходимо, да увеличавате топлината си. Увеличаването на вътрешната топлина на човека не подразбира увеличаване на температурата, както в болния. Температурата на болния се дължи на особено горене в организма, предизвикано от натрупване на различни утайки, като непотребни вещества.
към беседата >>

24. Музика и работа / Музиката като метод за смяна на състоянията. Работата - отглас на любовта

МОК

Само гениите, жреците на музиката, могат да изпълняват Бетховена, както трябва.
Като знаете това, работете върху музикалното си развитие. Всички велики музикални гении, като Бетховен. Моцарт и други, са писали музикални произведения не за развлечение на хората, но за тяхното възпитание. Те са гледали на музиката като възпитателно средство. За пример, Бетховен е създал нещо изключително в музиката. Само гениите, жреците на музиката, могат да изпълняват Бетховена, както трябва. Сега музиката не е влязла в обществения живот. В бъдеще тя ще играе роля във всички области на обществения живот. Бъдещата църковна служба ще се изпълнява изключително от певци и музиканти-виртуози. Църквите ще бъдат пълни с богомолци. Кой не би отишъл да слуша една Божествена служба, изпълнена от духовни певци и музиканти?
към беседата >>

Само гениите, жреците на музиката, могат да изпълняват Бетховена както трябва. (втори вариант)
Значи не е достатъчно човек да трансформира само състоянието си, но и в скоро време да го трансформира. Като знаете това, работете върху музикалното си развитие. Всички велики музикални гении, като Бетховен, Моцарт и други, са писали музикални произведения не за развлечение на хората, но за тяхното възпитание. Те са гледали на музиката като възпитателно средство. Запример Бетховен е създал нещо изключително в музиката. Само гениите, жреците на музиката, могат да изпълняват Бетховена както трябва. Сега музиката не е влязла в обществения живот. В бъдеще тя ще играе роля във всички области на обществения живот. Бъдещата църковна служба ще се изпълнява изключително от певци и музиканти виртуози. Църквите ще бъдат пълни с богомолци. Кой не би отишъл да слуша една Божествена служба, изпълнена от духовни певци и музиканти?
към втори вариант >>

Само жреците на музиката могат да я свирят, които са виртуози. (втори вариант)
Да кажем, ако аз започна да свиря, вие ще кажете: „Нека той свири нещо от Бетховен." Но когато Бетховен е създавал своята музика, той е имал нещо предвид. Той е създал музиката си за възпитание на хората. Когато имате нещо неприятно, някоя мъчнотия, свирете нещо от Бетховен - например Деветата симфония. Колко души можете да свирите или да пеете? Бетховен е създал нещо в музиката изключително. Само жреците на музиката могат да я свирят, които са виртуози. И трябва да дойдат в света гениите - те са жреци на живота. Следователно, ако вземем музиката в обществения живот, тя тепърва има да играе голяма рол. Той, един жрец на музиката, ще дойде, и всички богомолци ще пеят. А той, жрецът, ще им посвири. А които го слушат, те ще плащат за тамяна, за пангара, за дрехи -всичко, което се издържа; пък най-после, на самия музикант му трябва масло, да му върви колата.
към втори вариант >>

И трябва да дойдат в света гениите - те са жреци на живота. (втори вариант)
Той е създал музиката си за възпитание на хората. Когато имате нещо неприятно, някоя мъчнотия, свирете нещо от Бетховен - например Деветата симфония. Колко души можете да свирите или да пеете? Бетховен е създал нещо в музиката изключително. Само жреците на музиката могат да я свирят, които са виртуози. И трябва да дойдат в света гениите - те са жреци на живота. Следователно, ако вземем музиката в обществения живот, тя тепърва има да играе голяма рол. Той, един жрец на музиката, ще дойде, и всички богомолци ще пеят. А той, жрецът, ще им посвири. А които го слушат, те ще плащат за тамяна, за пангара, за дрехи -всичко, което се издържа; пък най-после, на самия музикант му трябва масло, да му върви колата. После, зоб трябва за конете му; после, той си има слуги.
към втори вариант >>

Той, един жрец на музиката, ще дойде, и всички богомолци ще пеят. (втори вариант)
Колко души можете да свирите или да пеете? Бетховен е създал нещо в музиката изключително. Само жреците на музиката могат да я свирят, които са виртуози. И трябва да дойдат в света гениите - те са жреци на живота. Следователно, ако вземем музиката в обществения живот, тя тепърва има да играе голяма рол. Той, един жрец на музиката, ще дойде, и всички богомолци ще пеят. А той, жрецът, ще им посвири. А които го слушат, те ще плащат за тамяна, за пангара, за дрехи -всичко, което се издържа; пък най-после, на самия музикант му трябва масло, да му върви колата. После, зоб трябва за конете му; после, той си има слуги. Така всички други богомолци ще дадат кой колкото може за концерта. Третокласните ще дадат по-малко, а първокласните ще дадат повече.
към втори вариант >>

А той, жрецът, ще им посвири. (втори вариант)
Бетховен е създал нещо в музиката изключително. Само жреците на музиката могат да я свирят, които са виртуози. И трябва да дойдат в света гениите - те са жреци на живота. Следователно, ако вземем музиката в обществения живот, тя тепърва има да играе голяма рол. Той, един жрец на музиката, ще дойде, и всички богомолци ще пеят. А той, жрецът, ще им посвири. А които го слушат, те ще плащат за тамяна, за пангара, за дрехи -всичко, което се издържа; пък най-после, на самия музикант му трябва масло, да му върви колата. После, зоб трябва за конете му; после, той си има слуги. Така всички други богомолци ще дадат кой колкото може за концерта. Третокласните ще дадат по-малко, а първокласните ще дадат повече. Та в това има възпитание за музикантите.
към втори вариант >>

25. Пътят на добрите постижения

ИБ

БР

Отива при един жрец, който тъкмо турил тамян в своята кандилница.
За пояснение ще ви приведа един мистичен разказ. Дошъл Господ да посети света, за да види какво правят хората. Дошъл при един виден философ, който току-що е бил вдигнал натопеното си в мастилото перо. Той като видял Господ, си помислил: "Дали Господ дълго време ще седи тук? Ще ми изсъхне мастилото." Като разбрал какво мислил философът, Господ си отишъл. Отива при един жрец, който тъкмо турил тамян в своята кандилница. Жрецът си казал: "Дали Господ ще ме държи дълго време? Ще ми изгори тамяна и не ще мога да си извърша службата." Господ разбрал мисълта му и си отишъл. Срещнал един военачалник, който си бил вдигнал сабята да воюва, но и в неговата мисъл Господ прочел същото и си отишъл. Отива при една майка, която тъкмо се канела да окъпе детенцето си. И тя си помислила дали Бог ще я забави и дали ще успее да окъпе детето си.
към беседата >>

Жрецът си казал: "Дали Господ ще ме държи дълго време?
Дошъл Господ да посети света, за да види какво правят хората. Дошъл при един виден философ, който току-що е бил вдигнал натопеното си в мастилото перо. Той като видял Господ, си помислил: "Дали Господ дълго време ще седи тук? Ще ми изсъхне мастилото." Като разбрал какво мислил философът, Господ си отишъл. Отива при един жрец, който тъкмо турил тамян в своята кандилница. Жрецът си казал: "Дали Господ ще ме държи дълго време? Ще ми изгори тамяна и не ще мога да си извърша службата." Господ разбрал мисълта му и си отишъл. Срещнал един военачалник, който си бил вдигнал сабята да воюва, но и в неговата мисъл Господ прочел същото и си отишъл. Отива при една майка, която тъкмо се канела да окъпе детенцето си. И тя си помислила дали Бог ще я забави и дали ще успее да окъпе детето си. Най-после Господ отишъл при един готвач.
към беседата >>

Вие можете да имате метода на философа, на жреца, на воина, на майката и най-после можете да имате положението на готвача.
Той не е за мен. Големи пакости ще ми създаде. Ето, с тези тенджери влязох в грях сега." Всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на което не може да търпи, не може да издържа Неговото присъствие. Единствен от всичките само готвачът разрешил правилно въпроса, понеже изповядал грешката си. Вие можете да имате метода на философа, на жреца, на воина, на майката и най-после можете да имате положението на готвача. Готвачът се изповядва. Християнството всякога започва с изповед. Когато някой дойде да работи за Бог, може да каже: "Знание нямам." Друг може да каже: "Мина ми време." Все ще помисли нещо. Защо този философ трябваше да помисли, че дълго ще седи Господ при него и че ще му изсъхне мастилото? Действително има една голяма мъчнотия: да се справи човек с физическите условия на живота.
към беседата >>

26. Отличителна черта

Като вървели по пътя, те срещнали един от езическите жреци и му казали: „Сине дяволски, къде си тръгнал?
Докато живее на физическия свят, човек е изложен на изненади: греда може да го удари по главата, керемида може да падне от някоя къща, пияница може да го удари с камък. Какво ще остане от знанието на човека след такъв удар? Той може да изгуби знанието си и да оглупее. Има удари, от които човек поумнява, но има и такива, от които оглупява. В древността един от окултните учители изпратил двама от учениците си в града, да придобият някаква опитност. Като вървели по пътя, те срещнали един от езическите жреци и му казали: „Сине дяволски, къде си тръгнал? Защо напусна капището си? “ Жрецът ги погледнал, дигнал тоягата си, ударил ги с нея и ги повалил на земята. След това жрецът срещнал учителя на двамата ученика. Последният го поздравил с думите: „Добър ден, братко! Къде отиваш?
към беседата >>

“ Жрецът ги погледнал, дигнал тоягата си, ударил ги с нея и ги повалил на земята.
Той може да изгуби знанието си и да оглупее. Има удари, от които човек поумнява, но има и такива, от които оглупява. В древността един от окултните учители изпратил двама от учениците си в града, да придобият някаква опитност. Като вървели по пътя, те срещнали един от езическите жреци и му казали: „Сине дяволски, къде си тръгнал? Защо напусна капището си? “ Жрецът ги погледнал, дигнал тоягата си, ударил ги с нея и ги повалил на земята. След това жрецът срещнал учителя на двамата ученика. Последният го поздравил с думите: „Добър ден, братко! Къде отиваш? “ – „Не зная дали мога да се считам твой брат, понеже преди малко ударих по една тояга на двама твои ученици и ги повалих на земята.“ – „Нищо, ти си им дал добър урок. Аз ги изпратих затова, именно, да получат добър урок и да придобият една опитност.“
към беседата >>

След това жрецът срещнал учителя на двамата ученика.
Има удари, от които човек поумнява, но има и такива, от които оглупява. В древността един от окултните учители изпратил двама от учениците си в града, да придобият някаква опитност. Като вървели по пътя, те срещнали един от езическите жреци и му казали: „Сине дяволски, къде си тръгнал? Защо напусна капището си? “ Жрецът ги погледнал, дигнал тоягата си, ударил ги с нея и ги повалил на земята. След това жрецът срещнал учителя на двамата ученика. Последният го поздравил с думите: „Добър ден, братко! Къде отиваш? “ – „Не зная дали мога да се считам твой брат, понеже преди малко ударих по една тояга на двама твои ученици и ги повалих на земята.“ – „Нищо, ти си им дал добър урок. Аз ги изпратих затова, именно, да получат добър урок и да придобият една опитност.“ Като не разбират законите на живота, мнозина се запитват защо е позволено на дявола да измъчва хората и да им създава страдания.
към беседата >>

27. Сляп от рождение

Учените хора, жреците разбираха, но не бяха в състояние да проповядват това и мъдростта се свършваше с невежество.
И досега изучават неговото учение. Този учен човек е казал такива свещени мисли, че сегашните учени хора едва сега засягат туй, което Хермес е казал преди четири хиляди години. Творчески ум е имал. Сега ние казваме – защо е казал тези неща преди четири хиляди години, като едва сега хората ги разбират. Египтяните ни най-малко не разбираха тези неща. Учените хора, жреците разбираха, но не бяха в състояние да проповядват това и мъдростта се свършваше с невежество. Казваха, че боговете ги екзекутираха с гръмове. Това е въпрос. Как сега ги поразяват боговете? Сега ти теглят един куршум, гръмне те. Някъде падне една бомба.
към беседата >>

Учените хора, жреците разбираха, но не бяха в състояние да проповядват това и мъдростта се свършваше с невежество. (втори вариант)
И досега изучават неговото учение. Този учен човек е казал такива свещени мисли, че сегашните учени хора едва сега изучават това, което Хермес е казал четири хиляди години преди Христа. Творчески ум е имал. Сега ние се чудим защо е казал тези неща преди четири хиляди години, като едва сега хората ги разбират. Египтяните ни най-малко не разбираха тези неща. Учените хора, жреците разбираха, но не бяха в състояние да проповядват това и мъдростта се свършваше с невежество. Казваха, че богатите ги екзекутират с гръмове. Това е въпрос. Как сега ги поразяват боговете? Сега ти теглят един куршум и толкова. Някъде падне една бомба.
към втори вариант >>

28. Новото съзнание

УС

Даже и жреците, които му служели, се явявали пред него покрити, с воал на лицето, да не го гледат.
Който се осмелявал да го види, бил осъждан на смърт. По едно време, в един млад момък се явило непреодолимо желание да види божеството. Той си мислел: Това божество непременно ще е някоя красива мома. Колкото повече мислел за нея, толкова повече желанието му се разгаряло. Никой не могъл да види това божество. Даже и жреците, които му служели, се явявали пред него покрити, с воал на лицето, да не го гледат. И самото божество се явявало пред тях с воал на лицето си. Само веднъж в годината то излизало на разходка със своята каляска. Щастлив бил онзи, който могъл в това време да го зърне даже и отдалеч. От ден на ден, желанието на младия момък расло, и той решил да види това божество с цената на всякакви жертви. След като минал през всички изпитания, на които жреците го подложили, дошъл определеният час да види красивото божество.
към беседата >>

След като минал през всички изпитания, на които жреците го подложили, дошъл определеният час да види красивото божество.
Даже и жреците, които му служели, се явявали пред него покрити, с воал на лицето, да не го гледат. И самото божество се явявало пред тях с воал на лицето си. Само веднъж в годината то излизало на разходка със своята каляска. Щастлив бил онзи, който могъл в това време да го зърне даже и отдалеч. От ден на ден, желанието на младия момък расло, и той решил да види това божество с цената на всякакви жертви. След като минал през всички изпитания, на които жреците го подложили, дошъл определеният час да види красивото божество. Той се облякъл в нови, хубави дрехи, напръскал се с различни аромати и влязъл в храма да види божеството. Момъкът имал позволение да снеме воала на това божество. Настъпил този момент. С бавни стъпки, божеството се приближавало към него, да заеме своето място. Момъкът веднага се спуснал, сграбчил воала от лицето му и ужасен го хвърлил на земята.
към беседата >>

29. И проводи ги

Този жрец, както служил в черква с одеждите си, видял, че една вдовица паднала, както се молила.
“ Защото никога не лъже. Казвам, сега, като се говори за новото учение, ние не трябва да мислим, че то ще ни спаси, но важно е, че не трябва да възстановяваме старото учение в себе си, а да възстановим онова божествено положение на нещата, което е поставено вътре в нас. У нас се борят две състояния: едното състояние е на временно ограничение, а другото състояние е на свободата. Ти искаш някога да се проявиш като човек, но казваш – не му е времето сега. Сега ще ви приведа един пример от древността за един служител на Бога. Този жрец, както служил в черква с одеждите си, видял, че една вдовица паднала, както се молила. Той веднага сваля одеждите си и отива да ѝ помогне. Той напуснал службата си и казал: „Богомолците могат да почакат малко.“ Аз не разбирам нещата по буква. Под бедната болна вдовица аз не разбирам непременно една такава болна жена, но разбирам онази велика добродетел, която е в твоята душа. И когато тази добродетел падне, ти трябва да напуснеш своята служба и да отидеш да помогнеш на тази добродетел – да я повдигнеш. Като изпълним тази работа, ще се върнем пак да служим на Бога.
към беседата >>

Сегашните жреци, и десет вдовици да паднат, те няма да напуснат службата си, ще кажат: „Службата си не напущаме!
Той веднага сваля одеждите си и отива да ѝ помогне. Той напуснал службата си и казал: „Богомолците могат да почакат малко.“ Аз не разбирам нещата по буква. Под бедната болна вдовица аз не разбирам непременно една такава болна жена, но разбирам онази велика добродетел, която е в твоята душа. И когато тази добродетел падне, ти трябва да напуснеш своята служба и да отидеш да помогнеш на тази добродетел – да я повдигнеш. Като изпълним тази работа, ще се върнем пак да служим на Бога. Сегашните жреци, и десет вдовици да паднат, те няма да напуснат службата си, ще кажат: „Службата си не напущаме! “ Ако пред някой от сегашните жреци падне една бедна, болна вдовица, той ще каже: „Има кой да се грижи за нея, има благотворителност.“ Сега аз не искам да ви налагам един закон, но казвам, че във всяка една душа съществува един божествен план, едно съзнание, да знаеш в кой момент да слезнеш от амвона си. Ти трябва да знаеш кога да слезнеш от своята кола или кога да излезеш вън от църквата, или кога да напуснеш яденето си, за да изпълниш едно велико дело. И след като се върнеш, да продължиш работата си, като че нищо не е било. И след това, като изпълниш службата си, ще усетиш, че тя е приета.
към беседата >>

“ Ако пред някой от сегашните жреци падне една бедна, болна вдовица, той ще каже: „Има кой да се грижи за нея, има благотворителност.“
Той напуснал службата си и казал: „Богомолците могат да почакат малко.“ Аз не разбирам нещата по буква. Под бедната болна вдовица аз не разбирам непременно една такава болна жена, но разбирам онази велика добродетел, която е в твоята душа. И когато тази добродетел падне, ти трябва да напуснеш своята служба и да отидеш да помогнеш на тази добродетел – да я повдигнеш. Като изпълним тази работа, ще се върнем пак да служим на Бога. Сегашните жреци, и десет вдовици да паднат, те няма да напуснат службата си, ще кажат: „Службата си не напущаме! “ Ако пред някой от сегашните жреци падне една бедна, болна вдовица, той ще каже: „Има кой да се грижи за нея, има благотворителност.“ Сега аз не искам да ви налагам един закон, но казвам, че във всяка една душа съществува един божествен план, едно съзнание, да знаеш в кой момент да слезнеш от амвона си. Ти трябва да знаеш кога да слезнеш от своята кола или кога да излезеш вън от църквата, или кога да напуснеш яденето си, за да изпълниш едно велико дело. И след като се върнеш, да продължиш работата си, като че нищо не е било. И след това, като изпълниш службата си, ще усетиш, че тя е приета. Ако не постъпите така, можете да се молите колкото искате, но нито молитвата ви, нито службата ви ще бъдат приети.
към беседата >>

Този жрец докато служил в църквата, видял, че една вдовица както се молила, падна\а. (втори вариант)
Сега като се говори за новото учение, ние не трябва да мислим, че то ще ни спаси, но важно е, че не трябва да възстановяваме старото учение в себе си, а да възстановим онова Божествено положение на нещата, което е поставено вътре в нас. У вас се борят две състояния. Едното състояние е на временното ограничение, а другото състояние е на свободата. Вие искате някога да се проявите като човек, но казвате: Не му е времето сега. Ще ви приведа примера от древността за един служител на Бога. Този жрец докато служил в църквата, видял, че една вдовица както се молила, падна\а. Той свалил одеждите си и отишъл да й помогне. Като напускал службата казал си: Богомолците могат малко да почакат. Аз не разбирам нещата по буква. Под бедната, болна вдовица аз не разбирам една болна жена, но разбирам онази велика добродетел, която е във вашата душа. Когато тази добродетел падне, вие трябва да напуснете своята служба и да отидете да й помогнете, да я повдигнете.
към втори вариант >>

Сегашните жреци и десет вдовици да паднат, те няма да напуснат службата си. (втори вариант)
Като напускал службата казал си: Богомолците могат малко да почакат. Аз не разбирам нещата по буква. Под бедната, болна вдовица аз не разбирам една болна жена, но разбирам онази велика добродетел, която е във вашата душа. Когато тази добродетел падне, вие трябва да напуснете своята служба и да отидете да й помогнете, да я повдигнете. Като изпълните тази работа, ще се върнете пак да служите на Бога. Сегашните жреци и десет вдовици да паднат, те няма да напуснат службата си. Те ще кажат: Службата си не напущаме, има кой да се грижи за нея, има благотворителност. Казвам, във всяка душа съществува едно Божествено съзнание, според което Вие знаете в кой момент да слезете от амвона си. Вие трябва да знаете кога да слезете от своята кола, или кога да излезете вън от църквата, или кога да напуснете яденето си, за да изпълните едно велико дело. И след като се върнете, да продължите работата си, като че нищо не е било. И след това, като изпълните службата си, ще усетите, че и молитвата ви е приета.
към втори вариант >>

30. Мир на този дом

Те срещат на пътя един езически жрец и го питат: „Сине дяволски, накъде си тръгнал?
Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия късмет със себе си. Има един начин за упражнение. Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един от старовременните светии имал двама ученика – от най-способните си ученици, които един ден тръгнали да се разхождат из града. Те срещат на пътя един езически жрец и го питат: „Сине дяволски, накъде си тръгнал? “ Той бил един юначага – човек, седем крака висок. Дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия и ги прострял на земята. След малко го среща светията, учителят на двамата млади ученици, и му казва: „Добър ден, братко! “ „Защо ме наричаш братко? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре.“ „Много хубаво си направил, че си им дал един добър, един назидателен урок.“ Учителят го нарича братко, а учениците – син дяволски.
към беседата >>

Срещнали на пътя един езически жрец и го попитали: Сине дяволски, накъде си тръгнал? (втори вариант)
Има един начин за упражнение. Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един светия имал двама ученика. Те били едни от най-способните му ученици. Един ден те тръгнали да се разхождат из града. Срещнали на пътя един езически жрец и го попитали: Сине дяволски, накъде си тръгнал? Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята. След малко го срещнал светията, учителят на двамата ученици и му казал: Добър ден, братко! - Защо ме наричаш “братко”? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре. - Много хубаво си направил, че си им дал един добър, назидателен урок.
към втори вариант >>

31. Ръцете на Любовта

УС

И Вааловите жреци викаха: Ваале, Ваале!
Няма защо да се молиш за себе си. Бог е в красивата мома, помогни й да се просвети. И момата разбира, че като страда, Бог е в нея. Следователно, за да не те изкушава младата мома, обърни погледа си навътре. Колкото и да викаш отвън, Бог няма да ти отговори. И Вааловите жреци викаха: Ваале, Ваале! Илия им казваше: "Викайте по-високо, вашият Господ може да е заспал Викаха те, но ни глас, ни услишание. Обаче, когато Илия се обърна с молитва към Господа, когото познаваше, огън слезе от небето. Какво правят днес хората? Като дойдат страдания и изпитания в живота им, те ги изпращат навън, както отшелникът изпъдил стария светия. Но като дойдат радостите и щастието, те ги приемат в себе си, както светията приел младата мома.
към беседата >>

32. Освободеният роб

Двадесет години той е трябвало да седи пред вратите на жреците, за да му открият малко от тяхното знание, което проповядвали.
Тази философия съществувала преди много време в Египет, в Индия. Много идеи дали във философията на Египет, отколкото на Платона и Сократа. Питагор е дал своята философия в Египет. Но когато Питагор е бил в Египет, египтяните са имали крайно недоверие в гърците. Единственият, когото те са приели в тяхната школа и са го посветили в техните тайни, това е бил Питагор. Двадесет години той е трябвало да седи пред вратите на жреците, за да му открият малко от тяхното знание, което проповядвали. Най-после той сам пострадал от любовни работи. Един от учениците съсипаха му школата. Та, казвам сега: Страданието на миналото, като изучаваме онези закони, които регулират света, не сме ние единствените хора, които живеем. Някой път е опасно да се говори за свят извън, но сегашните хора почват. Има друга една раса, в пространството, която слиза на Земята, по цялото небесно пространство царува.
към беседата >>

33. Добри проводници

В старите времена, в храмовете на жреците са се употребявали тези външни средства, за да ги е страх невежите хора.
Ние казваме, че човек трябва да бъде добър проводник, защото само хора, които са добри проводници, могат да живеят, да знаят. Щом стане човек лош проводник, тогава се зараждат всички страдания и нещастия. В лошите проводници функционират сили от съвсем друго естество. Когато ние говорим за добър човек, ние подразбираме един човек, който е добър проводник на живота, на добрите сили в природата. Електричеството върви по повърхността отгоре. В старите времена, в храмовете на жреците са се употребявали тези външни средства, за да ги е страх невежите хора. Когато ние говорим за човешките мисли, чувства и постъпки, това са среди, през които тези сили могат да минат. И колкото тези сили стават по-фини, те могат да минат през човека и да образуват едно приятно състояние. Например ти имаш едно приятно чувство, това е една сила, която е минала през целия ти организъм. Та най-първо ще се научите да бъдете добри проводници, да мислите добре. Някой казва: „Аз не мога да мисля добре." Та в какво седи мъчнотията да мислиш добре?
към беседата >>

34. Естествени положения

МОК

Като погледнеш, ти ще видиш неща много интересни, разни пози, и като излезе проповедникът, ще знаете какъв е жрецът.
Все ще вземете една сериозна поза. Аз съм бил в Америка и съм наблюдавал. Някой път ще намериш аудитория, дето публиката е взела естествено положение. Всяко едно събрание е едно училище за психологическо наблюдение. Ще видиш всякакви хора, чешити от всичките цивилизации: древна, предисторическа, историческа и сегашна. Като погледнеш, ти ще видиш неща много интересни, разни пози, и като излезе проповедникът, ще знаете какъв е жрецът. Защото известно чувство на страх се развива анормално и вие ще харчите известна енергия, излишно, за нищо и никакво. Вие днес ще се уплашите 500 пъти. Няма нищо, но що ще харчиш толкова енергия. Ние говорим, че светът е разумен, че има закони. А ти 500 пъти се уплашиш на ден, то е харчене на известна енергия.
към беседата >>

35. Колко е добър Господ

Или вземете един съвременен жрец, или архиерей.
Ако се говори за човешко достойнство, някой път човек иска по-голямо достойнство, отколкото заслужава. В какво седи достойнството на човека? Някой път човек иска от света да му даде по-голямо достойнство. Представете си едно духовно лице, един патриарх. Че той живее в най-голямото заблуждение. Или вземете един съвременен жрец, или архиерей. Той ще си даде вид и ще се представи такъв, какъвто не е, ще играе роля в представление. Но тая святост, каквато е на лицето му, ни най-малко не е такава в действителност. Той е свят толкова, колкото вие сте свети. Той ще представи ръката си за целуване със самоувереност, и вие ще кажете: „Тоя човек е свят." Но този свят човек, като отиде при болния, нищо не може да направи. Той има поза само на свят човек, има поза на добър, но няма добрината, няма тая святост в него, каквато би трябвало да има.
към беседата >>

36. Пречистване на мисълта

Някой път в старо време жреците и свещениците така заблуждаваха простите.
И много пъти в съзнанието туй, което наричат, че ангел ви говорил, или че Бог ви говорил, това са човешки работи. Някой възвишен човек говорил, и ти по радиото схващаш и мислиш, че Бог ти говорил. Не, не Господ ви говорил, но един човек с особени разбирания. Казва: "Кажи ми нещо." Че по радиото чуваш от Лондон някой говорил. Една кутия, която не е разумна, чуваш през кутията един глас. Някой път в старо време жреците и свещениците така заблуждаваха простите. Те знаеха радиото и в Египет, и в Индия, говори някой по радиото, а народът мислеше, че Господ говори, отваряха и затваряха устата на някой идол, пък те турили радио на идола и говори. В много ваши глави са турени грамофони, говорят, вие мислите, че невидимият свят говори. Оставете се от тия заблуждения. Елате до същественото, да имате една Божествена мисъл. Казвате, че сте чели Библията.
към беседата >>

37. И видях ново небе и нова земя

Сегашните разбирания на учениците на учения свят, на великите хора, могат да се уподобят на разбиранията на учениците на един виден жрец, за когото се говори в един митически разказ от времето на християнската епоха.
Науката трябва да остане като ръководство на човека. Тя не е измислица на човешкия ум. Всички изобретения на великите хора показват, че всички велики хора работят за благото на човечеството. Това е във всички области. Ако има нещо погрешно, то се отнася до разбиранията на техните ученици. Сегашните разбирания на учениците на учения свят, на великите хора, могат да се уподобят на разбиранията на учениците на един виден жрец, за когото се говори в един митически разказ от времето на християнската епоха. Един светия, един жрец имал двама ученици, много способни. Той ги изпратил да проповядват някъде вън в света. По пътя си те срещнали един езически жрец. Спрели го и му казали: „Сине дяволски, къде отиваш? “ Жрецът бил снажен човек, понеже живял по морални правила, та могъл да ги събори на земята и да ги наложи добре.
към беседата >>

Един светия, един жрец имал двама ученици, много способни.
Тя не е измислица на човешкия ум. Всички изобретения на великите хора показват, че всички велики хора работят за благото на човечеството. Това е във всички области. Ако има нещо погрешно, то се отнася до разбиранията на техните ученици. Сегашните разбирания на учениците на учения свят, на великите хора, могат да се уподобят на разбиранията на учениците на един виден жрец, за когото се говори в един митически разказ от времето на християнската епоха. Един светия, един жрец имал двама ученици, много способни. Той ги изпратил да проповядват някъде вън в света. По пътя си те срещнали един езически жрец. Спрели го и му казали: „Сине дяволски, къде отиваш? “ Жрецът бил снажен човек, понеже живял по морални правила, та могъл да ги събори на земята и да ги наложи добре. Той им казал: „Така се разправя един дяволски син.“ След малко техният учител срещнал същия жрец и му казал: „Добър ден, братко, къде отиваш?
към беседата >>

По пътя си те срещнали един езически жрец.
Това е във всички области. Ако има нещо погрешно, то се отнася до разбиранията на техните ученици. Сегашните разбирания на учениците на учения свят, на великите хора, могат да се уподобят на разбиранията на учениците на един виден жрец, за когото се говори в един митически разказ от времето на християнската епоха. Един светия, един жрец имал двама ученици, много способни. Той ги изпратил да проповядват някъде вън в света. По пътя си те срещнали един езически жрец. Спрели го и му казали: „Сине дяволски, къде отиваш? “ Жрецът бил снажен човек, понеже живял по морални правила, та могъл да ги събори на земята и да ги наложи добре. Той им казал: „Така се разправя един дяволски син.“ След малко техният учител срещнал същия жрец и му казал: „Добър ден, братко, къде отиваш? Много ми е приятно, че те срещам.“ – „Как така да ти е приятно? Преди малко аз наложих твои двама ученици.“ – „Много добре си направил, дал си им добър урок.“
към беседата >>

“ Жрецът бил снажен човек, понеже живял по морални правила, та могъл да ги събори на земята и да ги наложи добре.
Сегашните разбирания на учениците на учения свят, на великите хора, могат да се уподобят на разбиранията на учениците на един виден жрец, за когото се говори в един митически разказ от времето на християнската епоха. Един светия, един жрец имал двама ученици, много способни. Той ги изпратил да проповядват някъде вън в света. По пътя си те срещнали един езически жрец. Спрели го и му казали: „Сине дяволски, къде отиваш? “ Жрецът бил снажен човек, понеже живял по морални правила, та могъл да ги събори на земята и да ги наложи добре. Той им казал: „Така се разправя един дяволски син.“ След малко техният учител срещнал същия жрец и му казал: „Добър ден, братко, къде отиваш? Много ми е приятно, че те срещам.“ – „Как така да ти е приятно? Преди малко аз наложих твои двама ученици.“ – „Много добре си направил, дал си им добър урок.“ Та казвам: Ние трябва да излезем от рамките на онези ограничени схващания, които не допринасят нищо за хигиената. В едно криво разбиране няма никаква хигиена.
към беседата >>

Той им казал: „Така се разправя един дяволски син.“ След малко техният учител срещнал същия жрец и му казал: „Добър ден, братко, къде отиваш?
Един светия, един жрец имал двама ученици, много способни. Той ги изпратил да проповядват някъде вън в света. По пътя си те срещнали един езически жрец. Спрели го и му казали: „Сине дяволски, къде отиваш? “ Жрецът бил снажен човек, понеже живял по морални правила, та могъл да ги събори на земята и да ги наложи добре. Той им казал: „Така се разправя един дяволски син.“ След малко техният учител срещнал същия жрец и му казал: „Добър ден, братко, къде отиваш? Много ми е приятно, че те срещам.“ – „Как така да ти е приятно? Преди малко аз наложих твои двама ученици.“ – „Много добре си направил, дал си им добър урок.“ Та казвам: Ние трябва да излезем от рамките на онези ограничени схващания, които не допринасят нищо за хигиената. В едно криво разбиране няма никаква хигиена. Дали това схващане е религиозно, научно или обществено, безразлично е.
към беседата >>

38. Царството небесно

Те срещнали един езически жрец, който отивал да проповядва.
После е излязъл един друг българин да се бори с този негър, но негърът му даде добър урок. Веднъж той е ял попарата на Дан Колов, знае как да се бори. Този българин е още ученик, лесно може да се справят с него. Съвременните хора често правят грешката, която са направили двама ученици от старо време още. Един от техните християнски учители [ги] изпратил да проповядват. Те срещнали един езически жрец, който отивал да проповядва. Учениците го спрели и го запитали: „Сине дяволски, къде си тръгнал да проповядваш? “ Той взима тоягата си, удря единия от тях и го повалява на земята. След това удря и втория, и него повалява на земята. – „Вие сте дяволски синове.“ След това жрецът срещнал учителя на тия двама ученици. Учителят го поздравил и му казал: „Добър ден, братко.“ – „Какъв брат ме наричаш ти?
към беседата >>

– „Вие сте дяволски синове.“ След това жрецът срещнал учителя на тия двама ученици.
Един от техните християнски учители [ги] изпратил да проповядват. Те срещнали един езически жрец, който отивал да проповядва. Учениците го спрели и го запитали: „Сине дяволски, къде си тръгнал да проповядваш? “ Той взима тоягата си, удря единия от тях и го повалява на земята. След това удря и втория, и него повалява на земята. – „Вие сте дяволски синове.“ След това жрецът срещнал учителя на тия двама ученици. Учителят го поздравил и му казал: „Добър ден, братко.“ – „Какъв брат ме наричаш ти? Преди малко аз наложих твоите ученици както трябва.“ – „Много хубаво си направил, ти си им дал един добър урок.“ „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.“ Сега и на вас казвам: Не се обезсърчавайте. Светът иска герои. В света има една премия за геройство.
към беседата >>

39. Запалят свещ

В старо време онзи, който се е занимавал с духовния свят, Питагор, който е учил в Египет, понеже била наука достъпна за жреците, за високопоставените, да се съобщават с другия свят, простият народ не е учил нищо.
Това не е никакво откровение. „Казва ми, че ще умра.“ Това не е откровение. Това го знаят и децата. „Казва ми, че ще се оженя и ще имам лоша жена.“ Казвам: Че това не е откровение, и хората го знаят това. Не е лошо човек да се съобщава с духовния свят, но той трябва да разбира законите. В старо време онзи, който се е занимавал с духовния свят, Питагор, който е учил в Египет, понеже била наука достъпна за жреците, за високопоставените, да се съобщават с другия свят, простият народ не е учил нищо. Питагор, който вземал своите ученици, по някой път своите ученици поставял една, две, три, четири години на подигравките на другите. Такива подигравки, каквито не сте сънували. Ако можеш да издържиш, ще влезеш като ученик да те посветят в работите. Казваш: „Аз не искам така.“ Като дойдеш на Земята, ще те турят на подигравки. Такива големи подигравки, каквито не си виждал.
към беседата >>

40. Запалката на свещения огън

СБ

РБ

Всеки сам е жрец, служител, ангел, серафим на своя свещен огън.
В грешния човек гори обикновеният огън, в който всичко се топи и изгаря. Праведен човек е онзи, в когото свещеният огън гори, без да изгасва и без да изгаря нещата. Изгасне ли свещеният огън, човек преживява големи катаклизми. Стане ли въпрос за свещения огън, не казвам да го палите, но поддържайте го да не загасне. Всеки сам трябва да поддържа свещения огън, да не оставя слугите му да се грижат за него. Всеки сам е жрец, служител, ангел, серафим на своя свещен огън. Никой не може да изгаси свещения огън на човека, освен той сам. Като го изгаси, той започва да страда и се оплаква, че никой не го обича. Това не е вярно. Пръв Бог обича човека, заради което го е изпратил на земята да се учи. За да каже човек, че никой не го обича, това показва, че пръв той не обича.
към беседата >>

Вие всички сте били свещеници, жреци. (втори вариант)
Какво означава бърсането? Свещеникът, който едно време е отивал при свещения огън, е намокрял лицето с вода. Той си е носил една кърпа, понеже водата, която е турял на лицето си, била свещена, да не капне нито една капка на земята. И вие всички сте свещеници, като се миете сутринта, вие се бършете с кърпа, но капки падат на земята. Значи водата не е свещена. Вие всички сте били свещеници, жреци. няма нито един от вас, който да не е бил жрец. няма нито един от вас, който не е клал този свещения огън. Едно време сте туряли дървата, въглищата и те са изгаряли. Ти казваш: “Това е празна работа.” Това е външната страна на живота. Вие обичате някого и след това го разлюбите.
към втори вариант >>

няма нито един от вас, който да не е бил жрец. (втори вариант)
Свещеникът, който едно време е отивал при свещения огън, е намокрял лицето с вода. Той си е носил една кърпа, понеже водата, която е турял на лицето си, била свещена, да не капне нито една капка на земята. И вие всички сте свещеници, като се миете сутринта, вие се бършете с кърпа, но капки падат на земята. Значи водата не е свещена. Вие всички сте били свещеници, жреци. няма нито един от вас, който да не е бил жрец. няма нито един от вас, който не е клал този свещения огън. Едно време сте туряли дървата, въглищата и те са изгаряли. Ти казваш: “Това е празна работа.” Това е външната страна на живота. Вие обичате някого и след това го разлюбите. Това какво показва?
към втори вариант >>

Ти си жрец, ти си свещеник, ти си ангел, ти си серафим, ако служиш при този Свещения огън. (втори вариант)
Без Любовта всичко ти е противно в живота, всичко виждаш мрачно, тъмно, нечисто и когато изгасне свещеният огън, тогава настават всички катаклизми в света, в живота. Та, свещеният огън не да го палите, но трябва да го поддържате. Вие Някой път оставяте вашите слуги да отиват да поддържат свещения огън. Това е погрешно. Никого не пращай при свещения огън. Ти си жрец, ти си свещеник, ти си ангел, ти си серафим, ако служиш при този Свещения огън. Но ако пък занемариш и се отдалечиш сам от него, ти си последен. Вие сте чудни Някой път. Казвате: “Не ме обичат хората.” Аз съзнавам, че е хубаво да те обичат. Ти казваш: “Никой не ме обича.” Не е вярно, че никой не те обича. Най-първо тебе, който мислиш, че никой не те обича, Бог те обича.
към втори вариант >>

41. По образ и подобие

Едно време сте били големи богаташи, какво не сте били: Царе сте били, князе сте били, владици, патриарси, хахами, жреци, генерали.
Богатият не може да мисли. Той търси охолност, той търси слуги наоколо, да заповядва натук – натам. Те са разпределили всичко и понеже не се нареждат работите, както господарят иска, постоянно ги вика горе, за да ги пита, на кое основание правят това. Като идат, Той пак ги праща тук, на земята, да поправят своите погрешки. Сега вие сте от онези богатите, които сте дошли на земята, да си поправите погрешките. Едно време сте били големи богаташи, какво не сте били: Царе сте били, князе сте били, владици, патриарси, хахами, жреци, генерали. Не са лоши тия работи. Лошото на човека седи в това, че е патриарх, пък не изпълнява това, което патриаршеството изисква. Когато човек е владика, не изпълнява това, което владичеството изисква. Когато ученият човек не е изпълнил това, което науката изисква. Може да е баща или майка – каквото и да е, не е във формата, но в изпълнението на нещата.
към беседата >>

42. Не пренебрегвайте благата

Поставиха ония жреци, но жреците трябва да се молят.
Каква дума туряте, когато е плавно, тържествено? В православната църква пеят: „Да отправится молитва моя пред Тобою.“ Ако останеш сега да мислиш, да пееш хубаво, да чувствуваш, че молитвата да отиде при Господа. Като се молиш, трябва да вложиш нещо в молитвата. Молитвата трябва да бъде ухание, трябва бъде като цвят, който е цъфнал, или е един плод. Та, в сегашния свят молитвата е жертвоприношение, което трябва да принасяме. Поставиха ония жреци, но жреците трябва да се молят. Човек трябва да принесе нещо в жертва. В църквата са изгубили този ритъм. Тук-там се срещат някои свещеници да вземат вярно тона. Пък и ритъм няма. Трябва да се пази духът.
към беседата >>

43. Отмерени принципи и изявени факти

жреци (брамини), 2.
Животът, това е най-голямата свобода, която може да се даде на човека Ако ние при най-голямата свобода, която имаме, не знаем как да живеем, тогава где е вината? Вината седи в това, че пътят, който сме хванали, е погрешен, разбиранията, които имаме за живота, са погрешни, работите, които вършим, не съответствуват на живота. Тогава сме дошли до една философия. Ако идете в Индия, ще видите, че там са разделени на 4 касти. (Четирите касти в Индия са: 1. жреци (брамини), 2. воини (кшатрии), 3. търговци, земевладелци, висши занаятчии (вайши), 4. работници, домашна прислуга (шудри).) Тук, в съвременния живот, можем да ги наречем клерикали, милитаристи, капиталисти и социалисти – 4 течения. Клерикалите се занимават с главата, военните се занимават с мишците, с ръцете на хората, капиталистите се занимават със стомаха, а пък социалистите, или пък тъй наречените демократи, се занимават с краката. Всеки един от вас тия 4 касти ги има.
към беседата >>

44. Бъдете съвършени