Търсене в текстове за 'Жрец'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 277 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А жреци и свещенослужители са му поднасяли жертвоприношения.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА В древните митови разкази на всички почти племена и народи се намират дивни легенди за великото светило. Някога народните певци и поети са възпявали очарователните изгреви и залези на слънцето в Божествени песнохваления. А жреци и свещенослужители са му поднасяли жертвоприношения. Днес учените мъже на света искат да разгадаят тайната на слънцето. Те го наблюдават с тръби, изчисляват неговата големина, неговата тежест, температура, разлагат лъчите му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и неговата светлина все пак наполовина останаха загадка за човешкия ум. Нима до скоро не се считаше светлината за напълно изследвана и изучена? Трябваше да дойде един Айнщайн, за да събори официалната догма за същността на светлината, царувала толкова дълго време. Сигурни ли сме, че не ще дойде някой друг Айнщайн след време?
към текста >>

Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват лъчите и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат.
Днес учените мъже на света искат да разгадаят тайната на слънцето. Те го наблюдават с тръби, изчисляват неговата големина, неговата тежест, температура, разлагат лъчите му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и неговата светлина все пак наполовина останаха загадка за човешкия ум. Нима до скоро не се считаше светлината за напълно изследвана и изучена? Трябваше да дойде един Айнщайн, за да събори официалната догма за същността на светлината, царувала толкова дълго време. Сигурни ли сме, че не ще дойде някой друг Айнщайн след време? Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват лъчите и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат. Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква. А болестите всеки ден и всеки час вземат все по-застрашителни размери, лекарите не могат да успеят да ги изучат вече, новите поколения стават все по-хилави и цялото човечество отива към едно ужасно израждане. Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от живота си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие. Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес. Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога... И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки.
към текста >>

И днес има певци и поети, както някога; и днес има жреци и свещенослужители, както някога; и днес има учени и маги, както някога.
Човечеството, откакто изучи тъй подробно това влияние, вместо да го използва, се ограничи да го констатира и продължава да живее в условия, които подобават само на некултурните народи. И когато у нас някои приятели на слънчевата светлина поискаха да използват най-хубавото нейно сутринно влияние, при изгрев, „културните хора" ги обвиниха в идолопоклонство. В настоящата статия ние твърде слабо засегнахме прямото влияние, което светлината оказва в частност на човека. Това бе направено с умисъл да се върнем в една следваща статия по подробно към тоя въпрос. В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека. И днес има певци и поети, както някога; и днес има жреци и свещенослужители, както някога; и днес има учени и маги, както някога. Но днес певците и поетите не пеят вече песни на слънцето, от което те черпят жизнените си енергии. Те възпяват жените, парите и скръбта, а забравиха слънцето, светлината и радостта. Жреците и свещенослужителите под каменните сгради на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва. Днешните маги и учени, заети с великите проблеми за доброто и злото, за капитала и труда, за духа и материята, за политика и право, не мислят вече за слънцето. Потънали в мрачните си кабинети, те рядко виждат дори слънце и светлина.
към текста >>

Жреците и свещенослужителите под каменните сгради на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва.
Това бе направено с умисъл да се върнем в една следваща статия по подробно към тоя въпрос. В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека. И днес има певци и поети, както някога; и днес има жреци и свещенослужители, както някога; и днес има учени и маги, както някога. Но днес певците и поетите не пеят вече песни на слънцето, от което те черпят жизнените си енергии. Те възпяват жените, парите и скръбта, а забравиха слънцето, светлината и радостта. Жреците и свещенослужителите под каменните сгради на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва. Днешните маги и учени, заети с великите проблеми за доброто и злото, за капитала и труда, за духа и материята, за политика и право, не мислят вече за слънцето. Потънали в мрачните си кабинети, те рядко виждат дори слънце и светлина. Днес вече малцина жадуват за тях. Някога некултурните тълпи всяка заран са излизали да посрещат великото светило с песни. Днес само слънчогледът през летни дни посреща слънцето и го изпраща вечер и само птичките от ранна утрин до залез му пеят песнохваления.
към текста >>

2. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не традиции, не указания на жреците са ограничавали художника, а това, че пътят към изразяване на абсолютното е само един.
Затова и той постоянно черпи вдъхновение от непостижимите класически образци. Причината за всичко това беше, че западният творец координираше своят мироглед с тоя на наука, философия, религия, общество, култура. Той не се вслушваше в дълбоките пориви на своята душа. Той непрестанно диреше свобода, а сам се ограничаваше. В древността, па и днес на изток общият мироглед е ехо, е следа от стъпките на шепата гении, в своите стремежи единствени проникнати с мисълта за „Великото". Не традиции, не указания на жреците са ограничавали художника, а това, че пътят към изразяване на абсолютното е само един. – Той е символът. А в символа на изтока е положена една математична мисъл. Реализмът обаче не е само един отпечатък от разните дипли на хармоничното цяло - природата. Не. Незнайните никому копнежи на гения са напоени с нещо много по-непознато, неуловимо, недосегаемо, отколкото обикновената наслада - резултат на външно чувстваното. Западът за това говори: „В безпристрастният култ на красотата се намира крайно и пълно завършване духовното аз на човека, което в художествените преживявания, познава най-възвишените наслади - сливане с мировата душа".
към текста >>

3. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Още при раждането му жреците-звездогадатели му предрекли покровителство и осветяване от Бога Аo - всемирната мъдрост и светлина.
Ония мечтателни лица на благородници с къдрави дълги коси и бради, с орлово извити носове, с мечтателни очи. И тихият приятен глас, отпочиващ тук и там в тишината. И в тия часове в душите са зрели плодове на благородство, обич, милосърдие. Така са родени приказките на Абен Ел Хасад. I АЛПОМС Царувал в Ниневия цар Арибел, най-мъдрият от Мидийските царе. Още при раждането му жреците-звездогадатели му предрекли покровителство и осветяване от Бога Аo - всемирната мъдрост и светлина. Веднъж, когато се завръщал от поход срещу дивите Северни племена, сатрапът Меркус, поднесъл на царя най-хубавата девица от победените племена. Тя се казвала Алпомс. Несравнима била красотата на Алпомс. Нейното племе Булахорите я считали за пратеница на боговете. Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима.
към текста >>

А от храма тайнствено излизали двама жреци.
От далечни задморски царства, царете изпращали поздрави на белонощната царица и подаръци - най-хубавите и различни цветя от своите царства. ................................................................................................................. За да направи своите цветя достойни за наслада и на Боговете, царицата употребила такова средство, което покрило със страх и скръб цялата Ниневия. Тя заповядала - най-благородните и знатни девойки на царството да ги довеждат в палатите и да поливат цветята със своите сълзи. Жестоки палачи биели знатните нежни девойки, за да извират сълзите... Полуживи ги изнасяли из дворците на страшната царица, без да има надежда в тях за живот. Изнесените девойки трябвало да минат покрай храма на богинята Митра. А от храма тайнствено излизали двама жреци. Те слагали ръце върху носилките и момите оздравявали. Нямали нито рани, нито болки, нито помнели за миналото страдание... ................................................................................................................ Красиви цветя с чудни багри цъфтели в Ниневия нявга. Царицата Алпомс ги отглеждала. Само боговете слизали и откъсвали тия цветя, поливани с девичи сълзи. А тия цветя, отнесени в царството на боговете, ставали красиви човешки души.
към текста >>

4. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Много кумири рухнаха в праха; много жреци и велможи паднаха; много очи се отвориха... Защото зората на нов ден пръскаше тъмата на нощта.
изпод който алена кръв се струеше и под палещите слънчеви лъчи засъхваше по лицето му. Но очите му не губеха светлината си. Той я виждаше и тя го виждаше. И когато склони глава и изпусна сетен дъх, тя го увенча с венец от златни лъчи, които проникнаха света от край до край и разкъсаха веригите на нощта. Земята се разтърси. Много кумири рухнаха в праха; много жреци и велможи паднаха; много очи се отвориха... Защото зората на нов ден пръскаше тъмата на нощта.
към текста >>

5. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И наистина, ако се запитаме: колцина от жреците на изкуството са истински художници, ще трябва да признаем, за жалост, че те са тверде малко.
По вдъхновение творят дилетантите и учениците, а по разбиране – майсторите и учителите. В първият случай, творчеството е автоматично – художникът играе ролята на арфа, на която природата пее своите песни; а във втория – вдъхновението бива просветявано от разума, който обогатява естествената красота с форми и символи и ù придава още по-голяма мощ и очарование. – По три начина говори красотата на човешката душа: чрез образи, чрез чувства и чрез символи. На обикновения човек тя говори по-вече чрез образи, на дилетанта и ученика в изкуството – чрез образи и чувства, а на майстора и съвършения – чрез образи, чувства и символи. Съобразно с това, във всяка художествена творба, могат да бъдат открити тези три елемента: образът, чувството и символът – и до колкото тя е издържана в образно, психологично и символично отношение, дотолкова тя се явява един съвършен превод на красотата и дотолкова тя говори за художествения гений на своя автор. И наистина, ако се запитаме: колцина от жреците на изкуството са истински художници, ще трябва да признаем, за жалост, че те са тверде малко. Днешното изкуство е силно индивидуализирано, то носи на себе си отпечатъка на субективната природа на художника. Обикновено то бива силно издържано само в образно или само в психологично или само в символично отношение; по-рядко – в две от тях, а съвсем рядко – и в трите. Затова е виновна до голяма степен средата, духът на времето – епохата. Ако проследим историческия развой на изкуството ще видим, че то в известни периоди е повече образно изкуство, в други психологично, в трети символично, мистично, тайнствено. Малко са онези периоди, когато изкуството е добивало пълен разцвет и съвършенство, където в неговите творения да се изказва цялата красота.
към текста >>

6. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание.
От нийде звук – сякаш всичко се скрило в земята, ведно с новото светило. Но когато те отправили поглед към изток, ужас се изписал на техните лица – леден страх свил сърцата им и разбъркал техния разум. На изток се издигало друго едно светло кълбо с бледа светлина, подобно на човешко лице, което иронично се надсмивало над изплашените човеци... Всички недоумявали. Тревожно се поглеждали едни други и мълком се запитвали: „Какво стана с Агни и що значат тия две светли кълба? Не е ли това някое страшно знамение за края на света?... Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание. Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците. Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята.
към текста >>

Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците.
Но когато те отправили поглед към изток, ужас се изписал на техните лица – леден страх свил сърцата им и разбъркал техния разум. На изток се издигало друго едно светло кълбо с бледа светлина, подобно на човешко лице, което иронично се надсмивало над изплашените човеци... Всички недоумявали. Тревожно се поглеждали едни други и мълком се запитвали: „Какво стана с Агни и що значат тия две светли кълба? Не е ли това някое страшно знамение за края на света?... Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание. Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците. Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!..
към текста >>

А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди.
Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори. Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец. А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето. Така се сложило началото на новата култура – културата на слънцето, месеца и звездите.
към текста >>

7. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Страбон пише, че и в Кастабала, южна Кападокия, в светилището на азиатската богиня Артемида - Перасия, жреците могли безнаказано да ходят по разгорещена жарава.
Ланг описва подобен обичай на о. Фиджи, Южна Индия. В Унгария също газят огньовете с боси крака докато изтъпчат жаравата. Подобно на нестинарите още в древна Италия, близо до Рим имало специални фамилии наречени Хирпи, които при годишното жертвоприношение на Аполон в подножието на планината Соракте, в град Ферония, минавали през разгоряла жарава, без да се изгорят. Плиний казва за тях, че те са били освободени за вечни времена от военна служба и други тегоби. Страбон пише, че и в Кастабала, южна Кападокия, в светилището на азиатската богиня Артемида - Перасия, жреците могли безнаказано да ходят по разгорещена жарава. Сирийският филолог Ямблих, съвременник на Константин Велики, пише, че и в Картаген е имало подобни играчи. И мнозина (екстатици), казва той, не се горят, тъй като огънят не ги лови, поради божественото вдъхновение. Мнозина от тях макар и да се изгарят, не чувствуват това, понеже през това време не водят живот телесен. Те се пробождат с шиш и не усещат нищо. Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала... В Китай се празнува празника „Подновяването на огъня" още 3000 г.
към текста >>

Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала... В Китай се празнува празника „Подновяването на огъня" още 3000 г.
Страбон пише, че и в Кастабала, южна Кападокия, в светилището на азиатската богиня Артемида - Перасия, жреците могли безнаказано да ходят по разгорещена жарава. Сирийският филолог Ямблих, съвременник на Константин Велики, пише, че и в Картаген е имало подобни играчи. И мнозина (екстатици), казва той, не се горят, тъй като огънят не ги лови, поради божественото вдъхновение. Мнозина от тях макар и да се изгарят, не чувствуват това, понеже през това време не водят живот телесен. Те се пробождат с шиш и не усещат нищо. Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала... В Китай се празнува празника „Подновяването на огъня" още 3000 г. преди Христа, който ставал на 21 Март – Пролетното равноденствие, когато съзвездието Син и Скорпион се видят на хоризонта. Този празник се е опазил и досега. В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година.
към текста >>

Играят в огъня и будистките жреци в Китай при нощния празник Tatsyan.
Според Шлегел, китайското правителство счита тия играчи за мошеници, злоупотребители с народа и за това на другия ден човек може да види мнозина от тях легнали по корем да ги налагат здравата с тояги по задницата. Разбира се, това никак не пречи идущата година церемонията да се повтори със същата тържественост и сетне пак същите седалища, пак налагане с тояги по задницата и пак церемония... Шлегел наблюдавал самата игра в град Емуи през 1870 год. Същото описание дава и I. I. М. dе Groot, професор в Берлинския университет. Играят в огъня и будистките жреци в Китай при нощния празник Tatsyan. Някои даже вземат в зъбите си нажежен тиган, а в другата нож и така нагазва в жаравата, последван от мъже н деца, без някой да пострада.[5] Подобни игри има и в Япония. Описани са такива игри в Токио през 1903 г., в които освен жреците е вземал участие и народът. Американският писател Persival Lowell се опитал да прегази огъня, но тъй силно се изгорил, че лежал три седмици на легло. Но за учудване, един шотландски инженер минал през огъня без повреда. В Индия през летния слънчев проврат т.н.
към текста >>

Описани са такива игри в Токио през 1903 г., в които освен жреците е вземал участие и народът.
Същото описание дава и I. I. М. dе Groot, професор в Берлинския университет. Играят в огъня и будистките жреци в Китай при нощния празник Tatsyan. Някои даже вземат в зъбите си нажежен тиган, а в другата нож и така нагазва в жаравата, последван от мъже н деца, без някой да пострада.[5] Подобни игри има и в Япония. Описани са такива игри в Токио през 1903 г., в които освен жреците е вземал участие и народът. Американският писател Persival Lowell се опитал да прегази огъня, но тъй силно се изгорил, че лежал три седмици на легло. Но за учудване, един шотландски инженер минал през огъня без повреда. В Индия през летния слънчев проврат т.н. Тапасви, също играят в огън, като предварително дълго постят, водят чист живот и спят 17 дни на гола земя. Описани са също такива игри на сектата Сойврастас в 1913 г.
към текста >>

Таити жрецът Папа Ита, уверявал, че не го лови огъня благодарение на магическите си формули и на островната богиня.
На о. Фиджи веднъж в годината населението пече на разгорещени камъни корените на едно растение съдържащо захар и по тоя случай членовете на избрания род Tui Nkualita или Na Jvalankata ходят по разгорещените камъни, чиято температура европейците са измерили, че достига до 212С без по ходилата им да остане и най-малката следа. Обикновено играели 15 души. Техния водител „високо интелигентният Иоанатан" дава следните обяснения: „Аз мога това, казва той, но не зная как става то" и уверявал, че не изпитвал ни жега, ни някое друго чувство. На о. Таити жрецът Папа Ита, уверявал, че не го лови огъня благодарение на магическите си формули и на островната богиня. И всеки, казва той, който би следвал съветите му би могъл да стори същото. Дервишите от Мала Азия Персия, особено тия от ордена Бекташи и Рифаи по време на своите екстазни свещени танци, изпадат в такова мистично състояние (халет), че изпитват върховно удоволствие от блъскане главата си до разкървавяване, нанасяне дълбоки рани с нажежено желязо, други захапват живи въглени и ги държат в устата си до изстудяване, трети газят жарава или гълтат нажежени въглени. Подобно тъпкане жарава и гълтане нажежени въглени се среща у някои арабски племена в Мароко и Алжир. Шаманите около Балаганск (Сибир) танцуват с барабана и правят шум с железа, след това призовават духовете и правят чудеса: мият лицето си с огън и ходят боси из жаравата[6]. Такива шамани има в северна и южна Америка, напр.
към текста >>

8. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Та сега, ако хората могат със силата на своята вяра да умират с усмивка, с песни, без да трепне нито един мускул на лицето им, чудно ли е тогава, че същата тая вяра не ще вдъхнови нестинарите в Южна България, Шаманите от Сибир, или жреците от Китай да играят в огъня без да усещат болка?
По времето на Нерон имало е мнозина християни, които са умирали с песни на уста, други са били разкъсвани, без да произнесат оплаквания. Чудеса от търпение са извършили тогава. Да цитирам ли инквизицията, хугенотите и пр. За обикновения човек това са мъченици, светии, които, окриляни от своята вяра, са извършили оня подвиг, за който обикновеният човек не е способен. Трябва човек да има вярата на първите християни и вярата на Джордано Бруно и други като него, за да се разбере силата, която тия хора са имали. Та сега, ако хората могат със силата на своята вяра да умират с усмивка, с песни, без да трепне нито един мускул на лицето им, чудно ли е тогава, че същата тая вяра не ще вдъхнови нестинарите в Южна България, Шаманите от Сибир, или жреците от Китай да играят в огъня без да усещат болка? Какво е влиянието на вярата върху организма ние не знаем. Онова което можем да кажем е, че когато вярата легне в основата на едно дело, това дело става чудо, защото излиза из рамките на физическите закони и вероятно се извършва по някои други такива, малко известни още. Мнозина мислят, че неизгарянето се дължи на задебелелите ходила. Пътешественикът Гмелин, който е наблюдавал шаманските играчи в огъня и ги виждал да ближат нагорещено желязо, да си държат ръцете във вряла вода, намира единствено обяснение на всичко това със „закоравелите пети". На същото мнение е и Монтенскьо, Шлегел и др.
към текста >>

9. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците.
Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи. Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2.
към текста >>

10. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон.
Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества. Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик. Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее". Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон. Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години. И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор. В това време съществувал голям остров, разположен срещу пролива наречен от вас Херкулесови стълбове. Тоя остров бил по-голям отколкото Либия и Азия взети заедно. Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е.
към текста >>

И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор.
Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее". Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон. Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години. И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор. В това време съществувал голям остров, разположен срещу пролива наречен от вас Херкулесови стълбове. Тоя остров бил по-голям отколкото Либия и Азия взети заедно. Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество.
към текста >>

11. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

На звездите се молели жреците.
Тогава от далечното небе на хората поглеждали ярки звезди. Настъпвал всеобщ празник. Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека. Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята. На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина.
към текста >>

Втренчено се вгледал в далечината старият жрец Сатзои.
Небето с всеки час ставало по-светло. Гълъбовите лъчи се хлъзгали по мъглите, пронизвали облаците, с широка светлина заливали небесните равнини. Мрачните облаци уплашено се виели, блъскали се и бягали далеч. Все по-ярко се разливали по небето тържествуващите лъчи. И трепет на небивала радост пробягвала по земята. Втренчено се вгледал в далечината старият жрец Сатзои. И казал замислено: – Такава светлина може да бъде само от вечна небесна звезда. И възразил Теур, учителят на умните, светилото на науката: – Но как е могла звездата да се спусне на земята? Няма за нас път към звездите и няма за звездите път към нас. А небето светлеело, светлеело. И изведнъж, над края на земята, блеснала ослепително ярка точка.
към текста >>

12. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Жрецът прави дълго пътешествие до княза и извършва върху дъщерята други движения с ръце, които са пак начертани.
Другата му дъщеря заболяла. Тогаз той прави пътешествие, отива в столицата и моли царя да прати лекар за излекуването ù. Царят се отнесъл до Хонсу-нофер-хотеп. Последният възлага тая задача на Хонсу-ари-сехер и го благославя с известни движения на ръцете. Тези движения са начертани на папируса. Жрецът прави дълго пътешествие до княза и извършва върху дъщерята други движения с ръце, които са пак начертани. Тя оздравява. МЕСМЕР За тези лъчи говори Вилхелм Максуел [3], Роберт Флуд и др. Един от тези, които са родили голямо движение с учението си за животния магнетизъм или „всемирния флуид", е Антон Месмер (1734-1815). В 1766. година получава титлата доктор по медицина във виенския университет с дисертация, в която вече говори за животния магнетизъм.
към текста >>

13. Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А от устните ù се отрониха думите: „Тия жреци!
По нататък в летописа се разправя как фараонът, посветен в мистериите на Изгряващото Слънце и вещ в езика на символите, разгадал защо първият и вторият извършили тия кощунствени деяния. В нея е вписан и отговорът на третия: „Като минавах край Храма на Изгряващото Слънце, видях да излиза с бързи стъпки из него сама богиня Изис. Аз с трепет се обърнах към нея. Главата ù бе извърната настрани, очите ù бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната ù ръка бе протегната с разперели пръсти назад, сякаш отблъскваше нещо. По намръщеното ù лице се четеше дълбоко възмущение. А от устните ù се отрониха думите: „Тия жреци! Не мога да понасям вече техните престъпления. Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин. Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля! В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много. Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове.
към текста >>

Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин.
Аз с трепет се обърнах към нея. Главата ù бе извърната настрани, очите ù бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната ù ръка бе протегната с разперели пръсти назад, сякаш отблъскваше нещо. По намръщеното ù лице се четеше дълбоко възмущение. А от устните ù се отрониха думите: „Тия жреци! Не мога да понасям вече техните престъпления. Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин. Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля! В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много. Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове. Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос.
към текста >>

И казва, че Тот, който бил мъдър и правдив цар, взел мерки за да се ограничи произвола на самозабравилите се жреци.
И техният брой всеки ден расте. Те са видели „Изис'' да излиза възмутена от каменния храм. Видели са, знаят истината, и са готови заради нея 10 години да пролежат в затвора. Летописът по-нататък разправя, че фараонът не дочакал десетте години. Той узнал по-рано причината, по която младият египтянин обърнал гръб на храма. И казва, че Тот, който бил мъдър и правдив цар, взел мерки за да се ограничи произвола на самозабравилите се жреци. И сега „младите египтяни" са изправени пред Тот. Държавниците - това са Тот. И „младите египтяни" заговорват вече. Ще бъдат ли управниците така разумни както фараона Тот? Г.
към текста >>

14. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И всяка нощ тия жреци на небето, пред които благоговее всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви!
Или пък това е някоя комета, която ще се сблъска със земята и ще докара свършека на света, или най-малко някои войни и бедствия за човечеството? И ето, по всички лица се изписва страх, загриженост. А астрономите известяват, че звездата все се увеличава и скоро ще стане видима и за просто око. И астрономите и непросветените в небесната наука - всички се тревожат пред неизвестността: дали това е нова звезда, знамение за раждането на един Спасител на човечеството, който ще му донесе една велика Истина? Или това е някоя злокобна комета, която иде да помете земята или да я потопи в кърви и невъобразими страдания? И всяка нощ тия жреци на небето, пред които благоговее всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви! - усилията са напразни! Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте. а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на въглерода, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце. Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям. Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл демон, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях?
към текста >>

Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям.
Или това е някоя злокобна комета, която иде да помете земята или да я потопи в кърви и невъобразими страдания? И всяка нощ тия жреци на небето, пред които благоговее всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви! - усилията са напразни! Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте. а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на въглерода, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце. Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям. Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл демон, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях? Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители? Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора. А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?!
към текста >>

Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители?
- усилията са напразни! Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте. а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на въглерода, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце. Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям. Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл демон, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях? Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители? Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора. А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия.
към текста >>

* И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината.
Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора. А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия. * И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината. За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви. И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души.
към текста >>

А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение.
За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви. И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души. А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение. „Защото, - говореха озлобените свещеници - те ще показват светли лица, ще говорят за Истина и Любов, а всъщност ще подкопават основите на обществото и ще готвят великата гибел на цялото човечество". Но напразно! - Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот. И дойде очакваният ден. Звездата-„Слънце” слезе на земята.
към текста >>

Тогава Истината възкръсна пред очите на всички и те разбраха великата заблуда, в която ги бяха поставили мнимите небесни жреци и посланици.
„Защото, - говореха озлобените свещеници - те ще показват светли лица, ще говорят за Истина и Любов, а всъщност ще подкопават основите на обществото и ще готвят великата гибел на цялото човечество". Но напразно! - Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот. И дойде очакваният ден. Звездата-„Слънце” слезе на земята. Тогава Истината възкръсна пред очите на всички и те разбраха великата заблуда, в която ги бяха поставили мнимите небесни жреци и посланици. Тогава, камънита които бяха хвърляли тези жреци, се изсипаха върху техните глави и горка участ ги сполетя. А Слънцето възсия във всичката си светлина и слава и дойде на земята великият ден на Свободата, Братството и Любовта на всички хора - ще дойде Новият Живот. И родиха се Нови Науки, Нови Изкуства, Нов Морал, Нова Философия.
към текста >>

Тогава, камънита които бяха хвърляли тези жреци, се изсипаха върху техните глави и горка участ ги сполетя.
Но напразно! - Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот. И дойде очакваният ден. Звездата-„Слънце” слезе на земята. Тогава Истината възкръсна пред очите на всички и те разбраха великата заблуда, в която ги бяха поставили мнимите небесни жреци и посланици. Тогава, камънита които бяха хвърляли тези жреци, се изсипаха върху техните глави и горка участ ги сполетя. А Слънцето възсия във всичката си светлина и слава и дойде на земята великият ден на Свободата, Братството и Любовта на всички хора - ще дойде Новият Живот. И родиха се Нови Науки, Нови Изкуства, Нов Морал, Нова Философия.
към текста >>

15. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но кръвта също не помогна задълго и трябваше да молят за съвета на главния жрец на злия бог Сет.
Те знаеха, че кронпринцът е лъв и орел в едно лице, и че те трябва да му се подчиняват. Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората. И затова всички като един човек паднаха на земята и стенейки, лежаха по коремите си, докато фараонът се съгласи да се подложи на лекуване. Тогава лекарите за целия ден го изнесоха в градината между ароматичните иглолистни дървета, хранеха го с късчета месо, даваха му да пие силен бульон, мляко и старо вино. Храната усили негова светост приблизително за една седмица, но скоро дойде нова слабост и за да я победи, трябваше негова светост да има прясна кръв от телета, произхождащи от Асирия. Но кръвта също не помогна задълго и трябваше да молят за съвета на главния жрец на злия бог Сет. С голям страх влезе мрачният свещеник, погледна негова светост и даде ужасния съвет. – Трябва – каза той – да се даде на фараона кръв от невинни деца, всеки ден по една чаша... Свещениците и благородниците, намиращи се в стаята, онемяха след този съвет. После те започнаха да мърморят, че за тая цел най-годни ще бъдат децата на селяците, защото децата на благородниците и свещениците изгубват своята невинност още в люлката. – Безразлично е чии ще бъдат децата – отговори жестокият свещеник, – ако само негова светлост ще има всеки ден прясна кръв. Господарят, лежейки със затворени очи, чу кървавия съвет и мърморенията на придворните и когато един от лекарите несмело попита Херхор, дали могат да се ангажират с търсенето на годни деца, фараонът се съвзе.
към текста >>

Жрецът на злия Бог падна по лицето си, пояснявайки, че детска кръв никой още не е пил в Египет, но че вътрешните сили могат по такъв начин да върнат здравето.
После те започнаха да мърморят, че за тая цел най-годни ще бъдат децата на селяците, защото децата на благородниците и свещениците изгубват своята невинност още в люлката. – Безразлично е чии ще бъдат децата – отговори жестокият свещеник, – ако само негова светлост ще има всеки ден прясна кръв. Господарят, лежейки със затворени очи, чу кървавия съвет и мърморенията на придворните и когато един от лекарите несмело попита Херхор, дали могат да се ангажират с търсенето на годни деца, фараонът се съвзе. Той фиксира погледа си върху присъствуващите и каза: – Крокодилът не яде своите деца, чакалът и хиената дават своя живот, за да запазят децата си, а аз да пия кръвта на египетските деца, които са мои деца?... Наистина, никога аз не бих предположил, че някой ще ме съветва с такива зли съвети!... Жрецът на злия Бог падна по лицето си, пояснявайки, че детска кръв никой още не е пил в Египет, но че вътрешните сили могат по такъв начин да върнат здравето. Такова средство едвам се употребява във Фениция и Асирия. – Засрами се – отговори фараонът – в палата на египетските фараони да говориш такива отвратителни работи. Дали ти не знаеш, че феницианите и асиряните са глупави варвари. Но у нас дори и най-тъпият селяк не ще повярва, че несправедливо проляна кръв може да бъде полезна никому. Така говореше равният на Боговете.
към текста >>

Придворните покриха лицата си, червени от срам и главният жрец на Сет мълчаливо излезе от стаята.
Такова средство едвам се употребява във Фениция и Асирия. – Засрами се – отговори фараонът – в палата на египетските фараони да говориш такива отвратителни работи. Дали ти не знаеш, че феницианите и асиряните са глупави варвари. Но у нас дори и най-тъпият селяк не ще повярва, че несправедливо проляна кръв може да бъде полезна никому. Така говореше равният на Боговете. Придворните покриха лицата си, червени от срам и главният жрец на Сет мълчаливо излезе от стаята. Тогава Херхор, за да спаси угасващия живот на монарха, употреби последното средство и каза на фараона: – В един от храмовете на Тебите се крие Халдееца Бероез, най-мъдрият жрец на Вавилон и най-могъщият чудотворец. – За Ваша Светлост – каза Херхор, – той е чужд човек и няма право да дава такива важни съвети на нашия господар, но разрешете царю само да ви погледне, защото аз съм сигурен, че той ще намери средство против Вашата болест. И в никой случай не ще оскърби вашето благочестие чрез празни думи. Също и този път фараонът отстъпи на желанието на своя верен служител. И след два дена, извикан по таен начин, дойде в Мемфис Бероез.
към текста >>

Тогава Херхор, за да спаси угасващия живот на монарха, употреби последното средство и каза на фараона: – В един от храмовете на Тебите се крие Халдееца Бероез, най-мъдрият жрец на Вавилон и най-могъщият чудотворец.
– Засрами се – отговори фараонът – в палата на египетските фараони да говориш такива отвратителни работи. Дали ти не знаеш, че феницианите и асиряните са глупави варвари. Но у нас дори и най-тъпият селяк не ще повярва, че несправедливо проляна кръв може да бъде полезна никому. Така говореше равният на Боговете. Придворните покриха лицата си, червени от срам и главният жрец на Сет мълчаливо излезе от стаята. Тогава Херхор, за да спаси угасващия живот на монарха, употреби последното средство и каза на фараона: – В един от храмовете на Тебите се крие Халдееца Бероез, най-мъдрият жрец на Вавилон и най-могъщият чудотворец. – За Ваша Светлост – каза Херхор, – той е чужд човек и няма право да дава такива важни съвети на нашия господар, но разрешете царю само да ви погледне, защото аз съм сигурен, че той ще намери средство против Вашата болест. И в никой случай не ще оскърби вашето благочестие чрез празни думи. Също и този път фараонът отстъпи на желанието на своя верен служител. И след два дена, извикан по таен начин, дойде в Мемфис Бероез. Мъдрият Халдеец дори не погледнал детайлно фараона, даде следния съвет: – Трябва да се намери в Египет човек, чиито молитви да достигат трона на най-високия.
към текста >>

Слушайки тези думи, господарят погледна групата заобикалящи го жреци и каза: – Аз виждам тук толкова свети мъже, че ако някой от тях се погрижи за мен, аз ще оздравея... И той се усмихна незабележимо.
И в никой случай не ще оскърби вашето благочестие чрез празни думи. Също и този път фараонът отстъпи на желанието на своя верен служител. И след два дена, извикан по таен начин, дойде в Мемфис Бероез. Мъдрият Халдеец дори не погледнал детайлно фараона, даде следния съвет: – Трябва да се намери в Египет човек, чиито молитви да достигат трона на най-високия. И когато той искрено се помоли за фараона, на монарха ще се възвърне здравето и живота за дълги години. Слушайки тези думи, господарят погледна групата заобикалящи го жреци и каза: – Аз виждам тук толкова свети мъже, че ако някой от тях се погрижи за мен, аз ще оздравея... И той се усмихна незабележимо. – Ние всички сме само хора – каза светият Бероез – и нашите души не всякога могат да се издигнат до нозете на Вечния. Но аз ще дам на ваша святост сигурно средство, за да намерите човека, който се моли най-искрено и най-ефикасно. – Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса.
към текста >>

В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса.
Слушайки тези думи, господарят погледна групата заобикалящи го жреци и каза: – Аз виждам тук толкова свети мъже, че ако някой от тях се погрижи за мен, аз ще оздравея... И той се усмихна незабележимо. – Ние всички сме само хора – каза светият Бероез – и нашите души не всякога могат да се издигнат до нозете на Вечния. Но аз ще дам на ваша святост сигурно средство, за да намерите човека, който се моли най-искрено и най-ефикасно. – Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше. Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус. В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения. Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят.
към текста >>

Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус.
Но аз ще дам на ваша святост сигурно средство, за да намерите човека, който се моли най-искрено и най-ефикасно. – Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше. Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус. В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения. Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят. – Мер – Амер – Рамзес, гледай огънчетата и не отмествай от тях очи – не гледай нито надясно, нито наляво, никъдед, каквото и да се яви отстрани. И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна върху мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение.
към текста >>

Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче?
След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше. Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус. В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения. Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят. – Мер – Амер – Рамзес, гледай огънчетата и не отмествай от тях очи – не гледай нито надясно, нито наляво, никъдед, каквото и да се яви отстрани. И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна върху мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение. – Мер – Амер – Рамзес, какво виждате? – попита Халдеецът.
към текста >>

Жреците молеха Амон да продължи живота на Рамзес XII и за изтребване на феницианците, които разваляха техните финансови операции.
Либианците желаеха позор, смърт на египтяните; египтяните хвърляха проклятия върху либианците. Молитвите и на едните, и на другите като две ястребови групи се сбиваха горе и падаха над пустинята. Амон дори не ги забелязваше. И накъдето и да обърнеше фараонът уморените си зеници, навсякъде виждаше все същото. Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата. Жреците молеха Амон да продължи живота на Рамзес XII и за изтребване на феницианците, които разваляха техните финансови операции. Номароите, управляващи области, викаха към Бога за запазването на феницианците и по-скорошното възкачване на трона на Рамзес XIII, защото той ще тури юзда на абсолютизма на свещениците. Лъвовете, чакалите и хиените въздишаха от глад и желание за прясна кръв; елените, сърните и зайците със страх оставяха скривалищата си, мечтаейки да запазят своя мизерен живот поне още един ден. Опитът обаче им, че също и тази нощ трябваше да изчезнат няколко десятки от тях, за да не умрат хищниците. И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си. Затова техните молитви, ако и да приличаха на сребърни птици, хверчащи към небето, не достигаха целта си.
към текста >>

16. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Келтският окултизъм или друидизъм се констатира в онзи сбор от философски, религиозни и нравствени доктрини, преподавани, както и практикувани от старите келтски жреци - мъже или жени - наречени друиди.
Ernest Bose КЕЛТСКИ ОКУЛТИЗЪМ Из „Belisama" - Друидическа Минерва Големият познавач на древния окултизъм, Ернест Боз - вещ възстановител на друидическата Минерва - след упорит труд в дълги изследвания, неизбежно е трябвало да констатира и с прискърбие да признае, че участта, която е постигнала богатите писмени паметници на древния келтски окултизъм е била същата, каквато е и тази на богатата Александрийска библиотека - безразсъдно унищожение чрез изгаряне. Тук даваме общи бележки върху окултните традиции на келтите, чиято могъща култура се губи в мъглата на миналото и за която имаме запазени оскъдни сведения, Най-старите обитатели на западна Европа били Келтите, наричани още Гали. През мрака на миналото от фолклорните остатъци и легенди, останали в запада, главно в Ирландия и Корсика, се прозира, че Келтите не са били само едно малобройно племе, а цяла една раса, с колкото по-тъмна за нас, толкова и по-велика за времето си култура. Келтският окултизъм или друидизъм се констатира в онзи сбор от философски, религиозни и нравствени доктрини, преподавани, както и практикувани от старите келтски жреци - мъже или жени - наречени друиди. Думата друиди произлиза от галската дума derw – дъб. Но още по-старата форма на тази дума била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead. И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник. Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа.
към текста >>

И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник.
Тук даваме общи бележки върху окултните традиции на келтите, чиято могъща култура се губи в мъглата на миналото и за която имаме запазени оскъдни сведения, Най-старите обитатели на западна Европа били Келтите, наричани още Гали. През мрака на миналото от фолклорните остатъци и легенди, останали в запада, главно в Ирландия и Корсика, се прозира, че Келтите не са били само едно малобройно племе, а цяла една раса, с колкото по-тъмна за нас, толкова и по-велика за времето си култура. Келтският окултизъм или друидизъм се констатира в онзи сбор от философски, религиозни и нравствени доктрини, преподавани, както и практикувани от старите келтски жреци - мъже или жени - наречени друиди. Думата друиди произлиза от галската дума derw – дъб. Но още по-старата форма на тази дума била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead. И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник. Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа. И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата. Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог! Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение.
към текста >>

17. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука.
Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма.
към текста >>

Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди.
А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини.
към текста >>

18. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото жреците, войните, търговците и З6-тях касти на Индия еднакво се стремят към Бога.
Не съм аз нито в храма, нито в джамията, нито в светилището на Мека съм, нито в обителта на индуските божества. Не съм аз нито в ритуалите и церемониите, нито в аскетизма и неговите отречения. Ако наистина ме търсиш, ти скоро ще ме видиш и един момент ще дойде, в който ти ще ме познаеш. Кабир рече: „О Праведний, Бог е диханието на всичко, което диша". * * * Напразно е да питаме праведния към коя каста се числи. Защото жреците, войните, търговците и З6-тях касти на Индия еднакво се стремят към Бога. Даже безумство е да питаме, коя е кастата на праведния. Защото и бербери, и перачки, и дърводелци са търсили Господа. Ришът Свапаша, принадлежеше към съсловието на тъкачите. * * * Кажи ми, Братко, как бих могъл да се отрека от Майя. Когато развързах връзките на моето облекло, облеклото все още стоеше прикрепено върху ми; Когато бях снел одеждите, аз все пак покривах тялото си в гънките на облеклото.
към текста >>

19. ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Бдете над свещения огън на вашите души, о братя и помнете, че богоизбрани жреци сте вие пред жертвеника на тоя свещен огън, в светлия храм на вашите души - жреци на Пресветия и Вселюбящия!
Да няма жертва от блага, деяния и подвиг, която вие да не бихте поднесли с най-щедра ръка на всеопожаряващите му пламъци. Защото само жертвувайки нисшия живот, ще придобиете висшия. Защото само в тоя жертвен огън ще изгори всяка ваша немощ, всеки недъг, всяко несъвършенство и всяка грозота. Защото в него е вашата най-могъща сила; в него е светлината и красотата на вашата душа! В него е вашето растене и разцъфтяване, вашето блаженство, вашето приобщаване с вечния живот на Единия! Бдете над свещения огън на вашите души, о братя и помнете, че богоизбрани жреци сте вие пред жертвеника на тоя свещен огън, в светлия храм на вашите души - жреци на Пресветия и Вселюбящия! II ВИСШАТА КРАСОТА. Знайте, ученици мои, една е висшата цел на живота, на всички прераждания, на всички усилия и страдания: Да постигнем и дадем форма и израз на висшата красота. А що е висшата красота, о братя? Тя е изобилният и възвишеният живот. Три лица и три имена има тоя живот: Любов, Истина, Хармония.
към текста >>

20. СТИХОВЕ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм.
И вие почивате отново, птички, кат мене, дълго дрямали на клона. Виж, ляствичке, подрумче, виж от друма, О чуйте, аз започвам пак да пея И радост нижа дума подир дума, като че мъртва бях, а пак живя! ПЛАНИНСКО ЦВТЕ Цветенце на свещената си вяра, изникнало на тая висина! Ти знаеш някоя наука стара, записана със мрак и светлина. Научила те да говориш мълком, — да милваш с дъх, и малък, и голям. В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм. Във себе да се радваш и тъгуваш, и пред ветреца скромно да си ти, и все пак никому да не робуваш. До края те твойта дрешка да е нова. Езичето ти златно да вести, че ти си лек, че ти си и отрова.... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, Овчаря чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян. Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прехвръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм. Тъй негли бъдещия жрец-светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтара литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината?
към текста >>

Тъй негли бъдещия жрец-светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтара литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината?
В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм. Във себе да се радваш и тъгуваш, и пред ветреца скромно да си ти, и все пак никому да не робуваш. До края те твойта дрешка да е нова. Езичето ти златно да вести, че ти си лек, че ти си и отрова.... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, Овчаря чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян. Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прехвръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм. Тъй негли бъдещия жрец-светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтара литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината? Пищят скали, ехтят ели. Куп трудоваци млади - смях, викове и свади – с лопати, с чук един до друг със брадви, търнокопи, със бомби сред окопи, трошат, ломят, прокарват път над пътя на дедите... Те впрягат висините през бор, през клек, - все по-далек!
към текста >>

21. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Египетските жреци и вражари по втория път.
Из богатата съкровищница на това сказание, аз ще извадя само една идея. Има два пътя на Познания: път на „Звездата" и път на „Буквата", път на тримата мъдреци и път на първосвещениците и книжовниците. Тия два пътя се пресичат при „Ирод". В древния Завет – за да останем в границите на Християнското Свещено Писание – те са ясно подчертани. Мойсей върви по пътя на „Звездата" или на Огъня при „Пламтящия Храст". Египетските жреци и вражари по втория път. И тия два пътя се пресичаха пак там: при Фараона – „Ирод"! В книгата на пророк Даниел – аз посочих това преди време в своята статия „Сънят на Небукаднецар" – се говори пак за тия два пътя и те се пресичат при цар Небукаднецар. Фараон – Небукаднецар – Ирод, различни имена на едно и също нещо, на един и същи фокус в неговата мъжка полярност. Защото той си има своя спрегнат фокус с женска полярност. Без да се спирам на подробности, аз ще дам само някои бегли указания за естеството на двата пътя.
към текста >>

22. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Когато гръцкият законодател Солон посетил Египет, един жрец в Саис му казал: „Вие в Гърция сте деца по отношение на великото знание, което съществува в света.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Когато гръцкият законодател Солон посетил Египет, един жрец в Саис му казал: „Вие в Гърция сте деца по отношение на великото знание, което съществува в света. Вие напр. не знаете, че преди да живее в Гърция вашето племе, Гърция е била море, а по-рано – пак суша. И в нашите летописи е записано, какъв народ е живял там тогаз и каква е неговата история. После вие не знаете, че на запад от Херкулесовите стълбове[2] е имало едно време голяма земя, която сега е потънала под морето. И в нашите документи е записана подробно историята на тази земя, животът, историята, културата на народите, които са живели там и пр.[3]." Тая суша, за която разправял жрецът на Солон, е Атлантида.
към текста >>

И в нашите документи е записана подробно историята на тази земя, животът, историята, културата на народите, които са живели там и пр.[3]." Тая суша, за която разправял жрецът на Солон, е Атлантида.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Когато гръцкият законодател Солон посетил Египет, един жрец в Саис му казал: „Вие в Гърция сте деца по отношение на великото знание, което съществува в света. Вие напр. не знаете, че преди да живее в Гърция вашето племе, Гърция е била море, а по-рано – пак суша. И в нашите летописи е записано, какъв народ е живял там тогаз и каква е неговата история. После вие не знаете, че на запад от Херкулесовите стълбове[2] е имало едно време голяма земя, която сега е потънала под морето. И в нашите документи е записана подробно историята на тази земя, животът, историята, културата на народите, които са живели там и пр.[3]." Тая суша, за която разправял жрецът на Солон, е Атлантида. Последните изследвания потвърждават думите на жреца от Саис. И наистина, на запад от Африка и близо до нея има ред острови: Канарски, островите на Зеления нос, Мадейра и пр., които по геологически строеж, флора и фауна много повече приличат на Америка, отколкото на Африка, макар и да са близо до нея. Това загатва, че те са били едно време съединени с Америка чрез суша и са образували едно цяло с нея. После, езикът на туземците на тези острови прилича не на африканските езици, но на езиците на американските туземни червенокожи племена. От друга страна у тях съществува предание, че те са потомци на една велика раса, която е живяла на запад и е потънала под водите, а пък в мексиканските туземни племена съществува предание, че те са дошли от изток от една земя, която е загинала чрез потоп.
към текста >>

Последните изследвания потвърждават думите на жреца от Саис.
Вие напр. не знаете, че преди да живее в Гърция вашето племе, Гърция е била море, а по-рано – пак суша. И в нашите летописи е записано, какъв народ е живял там тогаз и каква е неговата история. После вие не знаете, че на запад от Херкулесовите стълбове[2] е имало едно време голяма земя, която сега е потънала под морето. И в нашите документи е записана подробно историята на тази земя, животът, историята, културата на народите, които са живели там и пр.[3]." Тая суша, за която разправял жрецът на Солон, е Атлантида. Последните изследвания потвърждават думите на жреца от Саис. И наистина, на запад от Африка и близо до нея има ред острови: Канарски, островите на Зеления нос, Мадейра и пр., които по геологически строеж, флора и фауна много повече приличат на Америка, отколкото на Африка, макар и да са близо до нея. Това загатва, че те са били едно време съединени с Америка чрез суша и са образували едно цяло с нея. После, езикът на туземците на тези острови прилича не на африканските езици, но на езиците на американските туземни червенокожи племена. От друга страна у тях съществува предание, че те са потомци на една велика раса, която е живяла на запад и е потънала под водите, а пък в мексиканските туземни племена съществува предание, че те са дошли от изток от една земя, която е загинала чрез потоп. Но нещо, което е още по-интересно, то е, че културата на древния Египет по много работи се приближава до културата на американските туземни племена.
към текста >>

Значи, сега самата наука потвърждава думите на жреца от Саис, че Египет не е бил страна на невежеството.
Приликата между египтяните и американските туземци е голяма, особено в живописта[4]; египетските художници като да са копирали буквално своите фигури от южно-американските изображения. Хумболдт бил учуден от приликата в прическата на древните египтяни и мексиканските жени. Жените на някои южно-американски туземни племена и до сега носят още същите жълти рокли, прилегнали о краката, каквито са носели древните египтянки. Погребалните обичаи са били същите у египтяните и у ацтеките: балсамиране и обвиване на трупа със скъпоценни тъкани. От друга страна има голямо подобие в техните езици. Значи, сега самата наука потвърждава думите на жреца от Саис, че Египет не е бил страна на невежеството. Те са притежавали една велика наука, едно велико знание, което мнозина съвременници не подозират. Напр., пирамидите са построени от големи каменни блокове с по хиляди килограми, и тези блокове са били донасяни от едни планини, които са на юг от Египет. С каква сила, с какви средства са донасяни тези камъни от тези планини и са били качвани до такава височина, за да образуват пирамидите, това за учените е загадка. Самият този факт вече говори, че египтяните са притежавали знания, които днешната официална наука още не притежава! Това е в съгласие с твърдението на окултната наука, че древният Египет е бил седалище на Великото Всемирно Бяло Братство!
към текста >>

Ето що казва Порфирий въ книгата си „De vita Pitkagorae" (Животът на Питагор): „Питагор помоли преди своето пътуване в Египет Поликрат, царя на Самос, за едно препоръчително писмо до египетския цар Амазис, за да може чрез това писмо да бъде посветен във висшите учения на жреците.
Друго лице, което е дало голям тласък на гръцката култура е Питагор. Той е роден в 582 год. преди Христа в Самос; после се преселва в Кротона (Южна Италия), дето основава школа. За неговия живот имаме сведения от неопитагорейци и неоплатоници; главно от Ямблих и Порфирий. Той е ходил в Египет и Азия. Ето що казва Порфирий въ книгата си „De vita Pitkagorae" (Животът на Питагор): „Питагор помоли преди своето пътуване в Египет Поликрат, царя на Самос, за едно препоръчително писмо до египетския цар Амазис, за да може чрез това писмо да бъде посветен във висшите учения на жреците. Самоският цар му даде такова писмо. Питагор се отнесе най-първо до жреците в Хелиополис. Те го пратиха в Мемфис до по-вещи хора. От Мемфис по същите мотиви бе пратен в Тива. Те не можаха да откажат направо, но се решиха да го отклонят от желанието му чрез прекомерна работа.
към текста >>

Питагор се отнесе най-първо до жреците в Хелиополис.
преди Христа в Самос; после се преселва в Кротона (Южна Италия), дето основава школа. За неговия живот имаме сведения от неопитагорейци и неоплатоници; главно от Ямблих и Порфирий. Той е ходил в Египет и Азия. Ето що казва Порфирий въ книгата си „De vita Pitkagorae" (Животът на Питагор): „Питагор помоли преди своето пътуване в Египет Поликрат, царя на Самос, за едно препоръчително писмо до египетския цар Амазис, за да може чрез това писмо да бъде посветен във висшите учения на жреците. Самоският цар му даде такова писмо. Питагор се отнесе най-първо до жреците в Хелиополис. Те го пратиха в Мемфис до по-вещи хора. От Мемфис по същите мотиви бе пратен в Тива. Те не можаха да откажат направо, но се решиха да го отклонят от желанието му чрез прекомерна работа. Тъй като Питагор точно всичко изпълняваше, те се зачудиха на това толкоз, че го посветиха и го допуснаха до своите тайни, до които иначе никой чужд неподготвен не беше допускан". Питагор е оказал голямо влияние върху хода на гръцката култура.
към текста >>

23. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Отдели от себе си това, което гори и изгаря и се вслушай в свещената песен на великия жрец, твоя учител, който ще те прекара през огън, за да те пречисти.
И знай че утре няма да бъде като днеска. * ОТПАСВАЙ това, което те притиска, остави го нека да тече, нека да гори върху свещения пламък на живота. И през тоя пламък ще видиш ти оттатък великия образ и ще чуеш тих глас: „Не си ти тоя, който гори и изгаря.“ Обърни внимание на малките капчици злато, които в големия жар ще се отделят в своето божествено начало. Има една връзка, която те свързва с живата светлина, с извора на вечната любов. Тя е свещената нишка, с която си се спуснал в дълбините на живота. Отдели от себе си това, което гори и изгаря и се вслушай в свещената песен на великия жрец, твоя учител, който ще те прекара през огън, за да те пречисти.
към текста >>

24. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия няколко кратки, но интензивно изживени мига.
Изкуството не се твори от човека. То съществува някъде си цялостно и съвършено, а само се пречупва и отразява през специално надарени личности и слиза до съзнанието на масата във формата на това, което обикновено наричаме изкуство. То си е от край време съвършено и, когато се говори за история или еволюция на изкуството, трябва да разбираме по--скоро история и еволюция на средствата за израз, то е развитие и история на творческия процес, който се изменя според развоя на специалните дарби и според изменението на моралния уровен в отделните личности, които превеждат изкуството от неговата родина върху нашата земя. В това царство на изкуството всичко е красота, хармония и музика и в него не току тъй може да се влезе. Но достатъчно е да проникнеш в него един път само за няколко мига и ти ще имаш дълго време стимул за работа. Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия няколко кратки, но интензивно изживени мига. А не са малко и ония негови служители, които обикалят около това царство, без да могат да проникнат в него, поради това, че им липсват необходимите душевни качества. Когато казвам душевни качества, подразбирам известни вътрешни условия, с които човек се ражда и които не се постигат с учене в академии и консерватории. Не всеки, който е минал курса по хармония, може да композира и не всеки, който е следвал художество, може да стане художник. Защото не всяко звукосъчетание е музика и не всяка смесица от багри и форми е художество. Изкуството е колективно творчество.
към текста >>

25. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Един поглед назад в историята, ще ни покаже, че културата на Египет е дело на онези единици, които са носили званието жреци.
Тя е жива, човечеството спонтанно, незабелязано идва пак към нея. Да говорим ли още за другите народи? - У нас, в България, много често се говори за поглед към „родното", за нашето народно творчество, нашето богатство на песен, приказка, мит. Масата не знае, обаче, че ако не бяха богомилите, ние далеч нямаше да имаме какво и да е творчество. Кой създава творчеството на народите, масата ли? Един поглед назад в историята, ще ни покаже, че културата на Египет е дело на онези единици, които са носили званието жреци. Окултистът знае, че зад тях са се криели велики посветени, далеч, далеч надхвърлили нивото на масата. Пък и как би могъл да посочиш пътя на другите, ако ти не си го минал, ако ти не стоиш на високо място. Кой създаде певците и мъдреците на древна Индия - народът ли създаде тяхното вечно дело! Мойсей изведе еврейския народ из Египет и със своята мъдрост успя да направи един робски по дух народ свободен; да всади дълбоко в душата му семената на истинската свобода на духа. Еврейският народ има дълго още да догонва този внедрен в неговата душа идеал на свободата, ала още ще минат може би векове.
към текста >>

26. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Знайно е, че обществото в браминска Индия се е деляло на четири касти, четири съсловия - брамини или жреци, военни, търговци и занаятчии.
ЧЕТИРИТЕ УЧЕНИЯ От памтивека в човешките общества са съществували четири вида учения, всяко от които се отличава със свое разбиране за света и човека, за отношенията на хората едни към други, за обществен строй и държавен ред. За да употребим по-съвременни названия, ще наречем тия четири учения клерикализъм, милитаризъм, капитализъм и социализъм. Най-ярък израз на тия четири житейски школи, защото са се въплътили в известни обществени форми, намираме в кастовия строй на древна Индия. Знайно е, че обществото в браминска Индия се е деляло на четири касти, четири съсловия - брамини или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с нисшите. В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му. В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи.
към текста >>

В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред.
За да употребим по-съвременни названия, ще наречем тия четири учения клерикализъм, милитаризъм, капитализъм и социализъм. Най-ярък израз на тия четири житейски школи, защото са се въплътили в известни обществени форми, намираме в кастовия строй на древна Индия. Знайно е, че обществото в браминска Индия се е деляло на четири касти, четири съсловия - брамини или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с нисшите. В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му. В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски. Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят".
към текста >>

27. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-МОМЕНТНИ СНИМКИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Жреците, които са писали тия летописи, сякаш са искали да хвърлят було на забрава върху тези тъмни години, през които е царувал жестокият фараон - години на ужасен гнет, на страх и трепет, на неволи и сълзи.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Ешуа-Бентам Дори и в най-подробните летописи, в които е вписана историята на древен Египет, ще срещнете малко сведения за царуването на фараона Зинобий. Жреците, които са писали тия летописи, сякаш са искали да хвърлят було на забрава върху тези тъмни години, през които е царувал жестокият фараон - години на ужасен гнет, на страх и трепет, на неволи и сълзи. Те споменават само, че фараон Зинобий наложил строги, сурови закони. За най-малкото престъпление се налагало смъртно наказание. При това на престъпниците предварително се отрязвали краката, ръцете, избождали им се очите, па се оставяли да умрат всред жестоки мъки. По времето на този фараон, се казва в летописа, се явил в Египет Ешуа-Бентам. Кога дошъл в Египет, отде и как, никой не знаел, защото до преди разболяването на фараоновата дъщеря, той бил неизвестен.
към текста >>

Ешуа-Бентам излкувал дъщерята на фараона, за чудо на цар и жреци и за приказ у народа.
По времето на този фараон, се казва в летописа, се явил в Египет Ешуа-Бентам. Кога дошъл в Египет, отде и как, никой не знаел, защото до преди разболяването на фараоновата дъщеря, той бил неизвестен. Но когато единствената дъщеря на фараона легнала от тежка, неизлечима болест, без надежда да бъде излекувана, Ешуа-Бентам изведнъж се прочул. Той се явил при фараона и му заявил: „Аз ще излекувам дъщеря ти, но при едно условие - да заповядаш, всички осъдени на смърт, на които са били отрязани ръцете, краката или избодени очите, да бъдат пращани при мен". „На драго сърце", отвърнал фараонът, стига да излекуваш дъщеря ми". Ешуа-Бентам излкувал дъщерята на фараона, за чудо на цар и жреци и за приказ у народа. От тоя ден славата му се разнесла по цял Египет. От тоя ден започнала и истинската работа, за която той дошъл в земята на фараоните. За нея, обаче, никой нищо не знаел, освен осъдените на смърт хора, които, по заповед на царя, донасяли в неговия дом, след като им били отрязвани ръцете и краката или избождани очите. Ешуа-Бентам, който бил посветен в тайните на лекуването и най-вече, в тайните на възстановяването на разните телесни органи, започнал да изцерява изпратените при него жертви на жестокия закон. Той възстановявал ръцете на един, краката на други, очите на трети, излекувал ги напълно, възвръщал здравето им и след като променял лицата им, пускал ги на свобода.
към текста >>

И жрецът, предавайки горните сбития, отбелязва, че Ешуа-Бентам изпълнил възложената му задача; той издържал сполучливо своят изпит, защото оттогава насетне съдбата на Египет наистина се променила.
Хората се чудели на тези отговори, ала не можели да разберат, що се крие зад тях. Така започнало и така продължавало делото на Ешуа-Бентам. Откъде бил дошъл той, кога и защо, никой не знаел - освен, може би, неговите ученици. Ала в тайните в летописите на древен Египет се казва, че Ешуа-Бентам е бил един от високо напредналите ученици на Бялото Братство, което го изпратило в Египет по времето на фараона Зинобий, да държи своят изпит. Изпитът му седял в това - да намери начин, по който да облекчи тежкото положение на египтяните през време на туй жестоко царуване. И жрецът, предавайки горните сбития, отбелязва, че Ешуа-Бентам изпълнил възложената му задача; той издържал сполучливо своят изпит, защото оттогава насетне съдбата на Египет наистина се променила.
към текста >>

28. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Те бяха излезли от границите на своите отечества, окрилени от надеждата, вдъхновени от успеха, не само с натоварени ка¬мили, но над тях се носеше благословията на велики жреци.
Това знаеха само ония, които можеха да четат бъдещето и които все казваха: „Не е ударил часът". Чакаше царят, чакаше и Адита. И ето веднъж в тяхното царство дойдоха двама царски синове. Млади князе на две различни царства. Те идеха от две противопо¬ложни страни, носеха скъпи дарове, но целта им беше една и съща - да опитат щастието си, дано се сподобият с нейното благоволение, негли се съгласи тя да последва единия или другия. Те бяха излезли от границите на своите отечества, окрилени от надеждата, вдъхновени от успеха, не само с натоварени ка¬мили, но над тях се носеше благословията на велики жреци. Всеки поотделно вярваше, че царската дъщеря Адита, него ще последва; такъв е бил пътят на техните съдбини. Когато пред портите на престолния град те се срещнаха, тъмен облак се извиси над тях. Буря можеше да се вдигне... Кому ще бъде Адита? Кое царство ще бъде удостоено с нейното посещение, кой ще види зората на една невидяна хубост, грейнала в усмивката на едно рядко и лъчезарно създание - Адита, единствената дъщеря на великия Соломон-Ра?! Предстоеше им борба.
към текста >>

29. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И следователно всички ония, които се занимават с нея, трябва да бъдат същевременно жреци на божественото.
Един виртуоз може да свири хубаво, но като му плащат, той губи половината от силата си. Музикантът трябва да свири без пари, без цветя, без ръкопляскания. Той трябва да свири безко¬ристно. Той трябва да свири от любов! Музиката е божествена. И следователно всички ония, които се занимават с нея, трябва да бъдат същевременно жреци на божественото. Ако човек не пее, не се развива правилно. Новият живот започва с пението, не от вън само, но и в себе си; и тогаз чувствуваш, че мислите, чувствата и постъпките ти са музикални. Ти не можеш да мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, ако не си музикален. Като казвам, че човек трябва да бъде музикален, аз не говоря само за външната музикалност. Щом се съмняваш, щом се обезвериш, щом изгубиш своето настроение, щом си разтревожен или гневен, ти не си музикален.
към текста >>

30. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Спомняте си, че след своето състезание с четиристотин и петдесет пророци на Ваала, които се намирали под високото покровителство на Езавел, и след своята победа в това състезание, той изколва всичките тия 450 жреци на Ваала.
Без да черпим от този стих един аргумент в полза на превъплъщението и без да твърдим, че Иоан Кръстител е бил превъплътеният пророк Илия, ще направим само един бегъл паралел между живота на двамата пророци. И пророк Илия, като Йоана, имаше да се справя с един цар и неговата жена. Ахаав - така се наричал царят на Израил по времето на Илия - се оженва за Езавел , дъщеря на Сидонския цар Етваал, и по нейно внушение, окончателно въвежда у Израил култа на Ваала. Езавел преследва и избива най-безмилостно пророците на Израилевия Бог, за да осигури възтържествуването на Вааловия култ. Естествено е, че пророк Илия, ревностен служител на Йехова, влиза в стълкновение с Ахаава и Езавел, вече на религиозна почва. Спомняте си, че след своето състезание с четиристотин и петдесет пророци на Ваала, които се намирали под високото покровителство на Езавел, и след своята победа в това състезание, той изколва всичките тия 450 жреци на Ваала. От наше, християнско гледище, това е прекалена вехтозаветна ревност, която се превръща едва ли не в ярост. Езавел се заканва на Илия, че в 24 часа ще погуби живота му и той, чието око не мигва и ръката му не трепва от избиването на толкова хора, се уплашва от тази жена, която, наистина, нито се е бояла от пророка, нито е познавала колебанията на Ахаава и неговите раздвоения. Уплашва се Илия и побягва в пустинята, като се отървава по такъв начин и от отмъщението на Езавел. С това и някои други стълкновения, в които Илия и Езавел влизат отпосле, като чели се свършва враждата между Илия и Езавел. Но ако проследим невидимите пътища на техните отношения, те ще ни доведат на оная историческа повърхност, дето се развива борбата между Йоан и Иродиада.
към текста >>

31. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И наистина, какво представят десятките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му истукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни?
Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен отколкото в миналото. И наистина, какво представят десятките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му истукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало", не съзнават, че са пак негови служители. Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде – във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката. Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света. Те носят печата на Каин. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно организирана ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит.
към текста >>

Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света.
Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен отколкото в миналото. И наистина, какво представят десятките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му истукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало", не съзнават, че са пак негови служители. Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде – във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката. Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света. Те носят печата на Каин. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно организирана ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит. Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии". Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни. Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват.
към текста >>

32. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1 Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Идваха лекари от всичките краища на неговата страна, идваха и от най-отдалечените места на съседни царства, оттатък горещата пустиня, с мудни кервани; идваха тъмнокожи факири, мургави старици, вълшебници, жреци и гадатели, но напразно.
Сам той царят, рядко вече отиваше при нея. Ден и нощ до неговата стая стигаха нейните стенания. Неговата скръб беше неизмерима; тя се изливаше в горчиви сълзи, които безспирно се лееха от неговите очи. Какво можеше да направи нещастният баща? Той беше готов да пожертвува половината от царството си, би дал и царската си корона на този, който би спасил живота на неговата любима дъщеря. Идваха лекари от всичките краища на неговата страна, идваха и от най-отдалечените места на съседни царства, оттатък горещата пустиня, с мудни кервани; идваха тъмнокожи факири, мургави старици, вълшебници, жреци и гадатели, но напразно. Болестта разяждаше бавно, но сигурно младото тяло на царкинята; лицето ù всеки ден се обезобразяваше, ставаше неузнаваемо. Нямаше вече следа от първата красота, която пленяваше сърцата на много царски синове - красота, която караше народът да трепне от възхищение и възторг, когато тя минаваше горда и самоуверена на своя кон, който умело управляваше, както би могла да управлява царството на своя баща. Тогава и млади, и стари, и бедни, и богати, оставяха за миг работата си и се тълпяха по улиците, за да видят неземната хубост на младата царкиня Елмира. Наред с всичките, които се трупаха около нея, било когато излизаше сама, или със свитата си, потънала в разкош и блясък, излизаше и един млад, бедно облечен човек, със стройно тяло, широки рамене, с високо вдигната глава, правилни линии на мургавото си лице, с дълбоки и светли очи като на планински езера, които гледаха само царкинята; те не виждаха нищо друго. Не веднъж той излизаше, не веднъж той придружаваше мълчаливо нейната свита като верен паж.
към текста >>

Царят погледна бедния младеж, който нямаше вид нито на лекар, нито на знахар или жрец, но той видя две необикновено светли очи, които горяха като две блестящи слънца.
— Пуснете ме, казваше той, искам да видя веднага царя. Дочул глъч, царят дойде и разбра, какво искаше ранният посетител. — Пуснете го! — Царю, рече Бен-Абу, аз ще излекувам вашата дъщеря. Пуснете ме при нея. Царят погледна бедния младеж, който нямаше вид нито на лекар, нито на знахар или жрец, но той видя две необикновено светли очи, които горяха като две блестящи слънца. И без да го разпита, той заповяда да го заведат при болната царкиня. Когато Саваот-Бен-Абу влезе в нейната стая, потънала в разкош, злато и коприна, царкинята обърна очи към него и той я видя, видя я добре и не повярва на очите си. Пред себе си той виждаше една жена, едно неузнаваемо човешко създание, поразено от най-страшната болест, каквато съществуваше на земята. Едвам сега той разбра, че царкинята беше болна от проказа; едвам сега той разбра безумието на своята постъпка, която можеше да му струва живота; едвам сега видя безумната мисъл да възвърне здравето на смъртно болната княгиня. Първото му желание беше да напусне царския дворец на часа и да се откаже от мисълта и желанието да я излекува.
към текста >>

33. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията.
Масичките започнаха да танцуват в тъмните стаи, а медиумите - необходим фактор за спиритичните явления: разиграване на масички, "апорти", местене или вдигане без контакт на тежки предмети, спонтанно издигане на медиума във въздуха или левитация, материализации и пр., станаха най-желаните люде. Необикновените психични способности на тия субекти в будно състояние, а особено в състояние на транс, способността им да изпадат лесно в хипнотичен или магнетичен сън, минавайки бързо през разните му фази, редките дарби, които се проявяват у тях във високите степени на магнетичния сън, като запример телепатия, ясновидство, психометрия, проникване в миналото и предсказване на бъдещето, не можеха в края на краищата да не преодолеят скепгицизма на официалните учени и да не станат обект на научни наблюдения и изследвания. Образуваха се дори научни общества, които си поставиха за цел да проверят спиритичните явления. Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления. И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм. И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви.
към текста >>

Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Иршу - бунт, който се е развил под знака на Телеца.
Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез последователни изпразвания, регулирани от така наречените "направления" на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите отношения и на политическия и социален строй в Русия. В тия бегли бележки относно знака Телец - типичен знак на производителните сили в природата—ние искахме да посочим, че той особено ярко очертава характера на комунистичното движение, което е не само политико-социално, но и религиозно в края на краищата. Разбира се, тук религията достига своя най-материален израз. При нея "небето", сир. блажения живот, и "боговете", сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички, на почвата на социалното равенство, и в култ към "водачите" и "героите". Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Иршу - бунт, който се е развил под знака на Телеца. Ще си припомнят и ще съзрат, може би интересни съответствия с революционните движения на нашето време. След всички тия разглеждания, направени с едри крачки, аз най-сетне напущам сферата на Нептун, в която наистина има чудни вълшебства. Г. Интересно е да се посочат някои по-крупни политически събития, станали около времето на точния съвпад: Южна Америка се освобождава от игото на Испания, Холандия добива своята независимост, Гърция започва войната за освобождението си от турско робство, Мексико също получава свобода. При това, в първите 20 години от Урано-Нептуновия цикъл, който трае 170 години (от съвпад до съвпад) се правят най-големите научни открития в областта на електричеството, които едва по-късно получават практическо приложение. В тази, именно, атмосфера са расли Маркс и Енгелс, роден две години и някой месец след Маркс.
към текста >>

34. СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Млад друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй.
Жреческият институт на друидесите (жени - жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщат в извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, подържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било пренасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите", то е опустошавало цвета на келтската младеж – юноши и млади мъже, предимно храбри войни Рама. Млад друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното. Последван от грамадно множество келти, негови привърженици, предимно измежду работническата класа, към които се присъединява цветът на другите класи. Рама напуща своята родина и започва победоносното си шествие към сърцето на Азия с крайна цел Индия.
към текста >>

35. ТЪЙ, КАКТО ИДВА ПРОЛЕТТА - ЕК.М-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Следователно, всички ония, които се занимават с музика, трябва да бъдат едновременно жреци на Божественото.
Онзи, който е възприемчив, може да долови музиката, която излиза от една мисъл. Музиката трябва да ви помогне, за да възприемете високите тонове на мисълта. Само музиката може да даде на човека път за възприемане на доброто. Който пее, става проводник на Великото в света! Музиката е най-добрият проводник на Божественото. Следователно, всички ония, които се занимават с музика, трябва да бъдат едновременно жреци на Божественото. В бъдеще всяка песен трябва да има приложение. Трябва да разбираме отношението между тоновете, да знаем, какви тонови отношения какво действие имат върху човека. Има тонове, които разредяват, други – които сгъстяват. Като вземете тонове, които разредяват, ако е облачно, небето ще се проясни или най-малко ще се яви един отвор и ще се види синьо небе. — Какво е действието на музиката върху човека?
към текста >>

36. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Солон пък научил приказната вест от египетски жреци.
Теодор Хайнрих Майерп АТЛАНТИДА Както отделният човек, така и човечеството е запазило един тъжен копнеж за своята младост, когато всичко, което днес е велико, някога бе само една пролетна пъпка. — От тук легендите за рая, за златния и сребърния век, от тук и блясъкът, с който най-старата традиция заобикаля Атлантида, потъналата земя на първите хора. Единственото обстойно изложение за изгубения континент, което произтича от древността, намираме у Платон, който го е получил от ръцете на своя дядо — Солон. Солон пък научил приказната вест от египетски жреци. Земята бе благословена, горите даваха благородно дърво за великолепни сгради, диви и питомни животни живееха там на големи стада, всичко ухаеше от аромати, каквито земята произвежда от корени, треви, цветя и плодове. Доброволно предлагаше тя всичко, от което хората имаха нужда. Никой от обитателите не ядеше живи същества! Те докараха своята страна до най-голям разцвет, изкопаха големи канали, построиха прекрасни дворци и един чуден храм в чест на Посейдон, по името на когото нарекоха своя остров Посейдония. Градът на стоте златни порти бе тяхна столица, къщите се строяха от цветни камъни, големи градини канеха към почивка и разходки, многобройните студени и топли извори бяха каптирани.
към текста >>

37. DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Платон в книгата си „Тимей" говори за разговора на един жрец в Саис, Египет, с гръцкия мъдрец Солон.
А някъде се забелязва бавно издигане на земната повърхнина. Това са процеси, които са ставали непрекъснато през цялата земна история. Географското разпределение на сушите и моретата непрекъснато се променя с течение на милиони години. Окултната наука твърди, че много места, които са сега суша, по-рано са били дъно на море и обратно. Днес географията и геологията постепенно потвърждават тия окултни истини. Платон в книгата си „Тимей" говори за разговора на един жрец в Саис, Египет, с гръцкия мъдрец Солон. Жрецът му казал, че Гърция е била по-рано море, а преди това е била пак суша. Той е загатнал на Солон и за съществуването и потъването на Атлантида. Учителят за образованието, от Боян Боев. С предисловие от Д-р Методий Константинов, София, 1943 г.. Стр. 414. Доставя се от редакцията.
към текста >>

Жрецът му казал, че Гърция е била по-рано море, а преди това е била пак суша.
Това са процеси, които са ставали непрекъснато през цялата земна история. Географското разпределение на сушите и моретата непрекъснато се променя с течение на милиони години. Окултната наука твърди, че много места, които са сега суша, по-рано са били дъно на море и обратно. Днес географията и геологията постепенно потвърждават тия окултни истини. Платон в книгата си „Тимей" говори за разговора на един жрец в Саис, Египет, с гръцкия мъдрец Солон. Жрецът му казал, че Гърция е била по-рано море, а преди това е била пак суша. Той е загатнал на Солон и за съществуването и потъването на Атлантида. Учителят за образованието, от Боян Боев. С предисловие от Д-р Методий Константинов, София, 1943 г.. Стр. 414. Доставя се от редакцията. Вечен календар, стъкмил С. Стоянов.
към текста >>

38. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В Египет учението на Питагор трае 22 години при великия жрец Сонхис.
Овладял математиката, астрологията и ред други науки, Питагор отива в Египет, гдето фараонът Амазис оказва сърдечен прием на любознателния грък. И имало защо: делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци, че ще имат син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена. Първи негов учител е Хермодамас, философ от Самос. Едва двадесетгодишен, Питагор вече води научен разговор с Талес и Анаксимандър в Милет. Поликрат го праща в Мемфис при културния фараон Амазис. В Египет учението на Питагор трае 22 години при великия жрец Сонхис. Той овладява напълно тайните науки, участвува в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес. От Мемфис Питагор отива във Вавилон (Бабел). Тук той се запознава с философията на магите, с висшата математика и с астрологията. Във Вавилон прекарва 12 години и се връща в Самос след 34 годишно отсъствие. Но в Самос остава за много малко време, като се преселва окончателно във велика Гърция, южна Италия, в града Кротон, на Тарентския залив, втори град в южна Италия след Сибарис.
към текста >>

В Египет, в Мемфис и Гнербах, жреци иерофанти, наречени пастофори, и техните помощници неокори разнасяли и обяснявали това учение, което в същност се е оформило от магите във вавилонските храмове.
— 526 г.) и музикален теоретик, чието петтомно съчинение „de musika" е пропито с мислите на Питагор. От школата на великия философ Питагор излезли много ученици. По-важни от тях са: Питий, Дамон, Филалай, Симий, Тимей Локрийски, Епихарм, Алкмеон Кротонски, Архит Тарентски и много други. Страбон (XIV,1,41) подробно описва музикалната философия на Питагоровия ученик Лизис. Най-ценното, което Питагор донесъл от Изток в дар на своите сънародници, е учението за музиката на небесните сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на стария изток: Египет, Халдея и Финикия. В Египет, в Мемфис и Гнербах, жреци иерофанти, наречени пастофори, и техните помощници неокори разнасяли и обяснявали това учение, което в същност се е оформило от магите във вавилонските храмове. От Вавилония и Египет учението се е възприело от финикийските първосвещеници. От Египет учението се пренесло в стара Тракия и антична Гърция от Орфей, също ученик на египетските жреци. Тоя вдъхновен тракиец учил своите многобройни ученици на това учение, добре изложено в книгите му „Светото слово", „Теогония" и „Посвещения", от които се ползували Питагор, Хезиод и Платон. Химните на Орфей загатвали за мистичния характер на това учение. Обаче, истинското свое философско-математическо обяснение учението за музиката на сферите получило от Питагор.
към текста >>

От Египет учението се пренесло в стара Тракия и антична Гърция от Орфей, също ученик на египетските жреци.
По-важни от тях са: Питий, Дамон, Филалай, Симий, Тимей Локрийски, Епихарм, Алкмеон Кротонски, Архит Тарентски и много други. Страбон (XIV,1,41) подробно описва музикалната философия на Питагоровия ученик Лизис. Най-ценното, което Питагор донесъл от Изток в дар на своите сънародници, е учението за музиката на небесните сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на стария изток: Египет, Халдея и Финикия. В Египет, в Мемфис и Гнербах, жреци иерофанти, наречени пастофори, и техните помощници неокори разнасяли и обяснявали това учение, което в същност се е оформило от магите във вавилонските храмове. От Вавилония и Египет учението се е възприело от финикийските първосвещеници. От Египет учението се пренесло в стара Тракия и антична Гърция от Орфей, също ученик на египетските жреци. Тоя вдъхновен тракиец учил своите многобройни ученици на това учение, добре изложено в книгите му „Светото слово", „Теогония" и „Посвещения", от които се ползували Питагор, Хезиод и Платон. Химните на Орфей загатвали за мистичния характер на това учение. Обаче, истинското свое философско-математическо обяснение учението за музиката на сферите получило от Питагор. Същността на учението е: вселената се къпе в небесна хармония, която не долавяме, защото сме загубили някои от нашите сетива. Тя не е мъртва.
към текста >>

39. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Египетските жреци са управлявали Египет повече от 5 000 години.
30. 04. 1959 Ако е въпрос за организация, има да се учим от религиите. Те създадоха най-трайните организации. Хиляди години те са управлявали народите. Те са създавали империи, каквито политическите владетели и завоеватели не са създавали. Египетските жреци са управлявали Египет повече от 5 000 години. Мойсей създаде организация, която съществува от три хиляди и петстотин години, и опази еврейския народ разпръснат между другите народи, гонени и онеправдани. И ислямът създаде империя, и тя достигна разцвет и могъщество. Папите създадоха империя, и тя съществува петнадесет века. Времето е пробният камък, дали нещо е построено на здрава основа. Но ако е за идея - Бялото Братство съществува хиляди и хиляди години преди всички тези организации.
към текста >>

40. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 22 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защо тогава да си затваряме очите пред тях и да се ограничаваме с това знание, което жреците на официалната наука ни дават?
Ясновидството, това е виждане, чуване, разбиране и т. н. на това, което е недостъпно за лица със слабо развити съответни способности, т. е. за болшинството от съвременното човечество. Обаче ясновидството е факт. Има хиляди и милиони примери в живота, които потвърждават неговото съществуване. Защо тогава да си затваряме очите пред тях и да се ограничаваме с това знание, което жреците на официалната наука ни дават? Още повече, когато това знание е съвършено недостатъчно да отговори на цяла редица основни въпроси на живота? Що е човек? От къде иде и къде отива? Кои са основните закони, които регулират неговия живот? — Нима това не са най-важните въпроси за всеки един човек?
към текста >>

41. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие ще видите големи сановници, книжници, законници, жреци на Аполона, на Темида, на Христа, уж, но живеят и служат на дело на Аримана, на Бакхуса, на Марса, т. е.
Елате всред народа в село и го вижте, и вие ще откриете на лицето му печата на тъгата, на страха, на безверието и унинието! Идете всред шумния и замайващ със своя външен блясък град — и там ще откриете върху лицата на масата, на работния народ, на пролетария същия печат на страдание, на отчаяние, а в душата му кипи злоба и бунт! Но, надзърнете, погледнете и във висшата среда, в духовния елит. Там вие ще видите лукс, мода. външен блясък, изтънчени маниери на културност и доброта, зад които, обаче, се крие духовна нищета, вътрешна празнота и липса на истинска светлина. Вие ще видите големи сановници, книжници, законници, жреци на Аполона, на Темида, на Христа, уж, но живеят и служат на дело на Аримана, на Бакхуса, на Марса, т. е. лишени са от истинската духовна светлина, макар да носят големи титли, звания и високи постове. А туй се дължи на незачитането на онова духовно слънце — Христос, чиито лъчи са изтъкани от есенцията на животворния елексир — любовта. И ето. всред този век на голяма „култура“, на небивал ръст на наука, изкуство и техника, има още такъв мрак, който създава всичките безумия и нещастия в света. Днешният човек, човекът на ХХ-ия век, век на голямата европейска култура, е все още звяр, подобно на своя прадед, що е живял из хралупите.
към текста >>

42. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човечеството се е отчуждило от изворите на истинската мъдрост — мировите духовни учители, и пие от жабунясалата вода, що скудоумци му поднасят, провъзгласявайки себе си за истински жреци в храма на науката!
А братството е идеала, към който трябва да се стремим, защото е най-съвременната форма на обществен живот, при която ще може да се гарантира на човека максимум свобода, спокойствие, мир и материално благоденствие — неща, които днес са главните причини за взаимните недоразумения и борби. В туй направление са работили в миналото всички духовни движения. Задачата им е била да положат живота върху основите на едни вечни начала, за да се изгради сградата на един по-красив живот. Ето, в туй направление работи и днес Бялото Братство в България. Неговата задача е да отърси от праха на вековете истинската Християнска философия — осветена от лъчите на една висша мъдрост, която само един велик посветен, един окултен учител може да притежава. Човечеството се е отчуждило от изворите на истинската мъдрост — мировите духовни учители, и пие от жабунясалата вода, що скудоумци му поднасят, провъзгласявайки себе си за истински жреци в храма на науката! Великите духовни учители са разкъсвали ограниченията и разпръсквали заблужденията, наслоявани с векове от профаните на човешката мъдрост. Със своята велика мъдрост и любов, посредством лъчите не едно повиеше знание, те са играли ролята на грамадни фарове, осветлявайки великия океан на живота. И докато светът се е ръководил от тези фарове, той се е движил из пътя на правилното материално и духовно развитие. Щом човечеството се е отклонявало от този път. който великите духовни школи са посочвали, идвали са катастрофите в света.
към текста >>

43. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Че там няма звънтящо оръжие, нито Пък жреци да ръмжат всред тамян и злато.
Нито орден за горди победи над брат. Нито бисери, купени с подлост, разврат. А сал — чисто рухо, па макар и в закръпки. Че сина Си ще Той да възлюби — Не обкичен във блясъци груби; А — в лъчист Му облик — бял и чист. И, намусен, недей си въртя ти главата! Че там няма звънтящо оръжие, нито Пък жреци да ръмжат всред тамян и злато. Среброструйна речица там пей в тишината И орли те зоват все нагоре — Где мержеят се тъмните бори, Кат скъп дар Где светлей свят олтар. Там — где вихри извиват могъща си песен, Върхове где набожно си свеждат чела,. Колене ти превий! И ръждясала врата На душа си разкрий: Ще нахлуй мир небесен На талази във нея — в забрава Ще стопят се rpех, грижи тогава — И лих страх От времето ще пръсне се в прах. Словото на Учителя Бог като основа на живота Има три неща, които интересуват всички същества, без разлика какви са те - от най-малките до най-великите.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И кой ли жрец на Тебе да послужи?
Ти слънце мое, на живота чуден! Ти род си мой, приятели и всичко! Следи ме Бащиния Ти поглед буден, Ти Дом си мой —убежище едничко. Ти знаеш всички тайни под небето — За Тебе няма нищо невъзможно — Ти виждаш чак на дъното в морето И бдиш за всяко сърдчице тревожно. И храм на Теб къде ли да направя? И кой ли жрец на Тебе да послужи? С Любов аз искам Тебе да прославя. Със Твоят Дух — душа ми да се сдружи. Създател Без Теб живота е пустиня Макар да блика мляко, мед. — Без Теб съм кръгла сиротиня Всред този пъстър земен свет. Без Теб ме слънцето не грее Нито пък светят ми звезди, За Теб душата ми копнее И пита: где, о, где си Ти?
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По за вярване е, че нови въплъщения са последвали и са скъсали връзките му с неговото мумифицирано тяло; но ние трябва да имаме пред вид, че едно голямо количество излъчвания е затворено при смъртта в гробницата, като резултат на магичните заклинания на жреците.
Египтолозите, които се осмелиха, в името на науката, да насилят многовековната гробница, загинаха един след друг. Лорд Карнарвън, който доби славата на откривател на гробницата и който организира разкопките, бе първата жертва, после, наскоро след това, неговия помощник Картер; другите учени ги последваха по реда си: рентгенологът Арчи Рейд; двама фотографи; Ричард Бартел, секретар на Картер; лорд Уестбърн и други още. Непосредствено след влизането на първия египтолог в гроба, и в продължение само на няколко години, всички те преминаха прага на смъртта по един трогателен начин. И по тоя повод, бе припомнена историята на една мумия от Британския музей, която надаряваше със смърт всеки, който имаше работа с нея. Принудени бяха да я отнесат на специално място, гдето никой да не може да я види, страхувайки се от нови нещастни случаи, Не е много вероятно, че тук именно починалия, както мнозина твърдят, е този, който си отмъщава за това, което счита като оскверняване на гроба му. По за вярване е, че нови въплъщения са последвали и са скъсали връзките му с неговото мумифицирано тяло; но ние трябва да имаме пред вид, че едно голямо количество излъчвания е затворено при смъртта в гробницата, като резултат на магичните заклинания на жреците. Вредоносния динамизъм, акумулиран чрез тия процеси, се е запазил до нашите дни поради свойството на предметите да акумулират психичните еманации. Наблюденията, направени при проучването на тези явления ни показват преди всичко, че мястото, което обитаваме, съвсем не е без значение. Аз съм чувствал, на известни места, впечатлението като че ли цял съм обхванат от едни особени тръпки; един вид щипения произвеждащи лека реакция върху епидермата и, без ни най-малко да разбирам причината или да чувствам и най-малкия студ, кожата ми настръхваше. Тя имаше вида на „кокоша кожа”, нещо което показваше, че контакта, който аз почувствах, имаше един реален, осезаем ефект и, следователно, една също така реална причина. Понякога това явление биваше локализирано например в едната ръка, вместо да бъде общо.
към текста >>

46. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото, наистина, макар че аз паднех, нужно бе да се съединят десет жреци, за да се дойде до моята смърт; и, все пак, в своето невежество, те мислеха, че тя се дължи на тяхното могъщество.
Едно изолирано същество всред една обединена тълпа. И аз бях сам, защото, всред всички тия хора, мои братя, които знаеха, аз бях единствения, който едновременно знаеше и учеше. Аз поучавах верните при портите на храма, защото бях заставен да правя това от силата, която обитаваше в светилището. Не можех да избегна това, защото, в тъмнината на най-свещения храм, аз бях видял вътрешната светлина и бях заставен да я разкрия. Чрез нея аз се подкрепях и станах силен. Защото, наистина, макар че аз паднех, нужно бе да се съединят десет жреци, за да се дойде до моята смърт; и, все пак, в своето невежество, те мислеха, че тя се дължи на тяхното могъщество. КНИГА ПЪРВА Глава I. Преди още моята брада да бе се покрила с мъх, аз прекрачих вратите на Храма, за да започна своето послушничество в ордена на жреците. Моите родители бяха овчари, които живееха вън от града. Аз бях влизал само един път отвъд тези стени, преди деня, в който майка ми ме заведе до портите на храма. Това бе празничен ден, и моята майка, жена проста и деятелна имаше двойна цел, правейки това пътешествие.
към текста >>

Преди още моята брада да бе се покрила с мъх, аз прекрачих вратите на Храма, за да започна своето послушничество в ордена на жреците.
Аз поучавах верните при портите на храма, защото бях заставен да правя това от силата, която обитаваше в светилището. Не можех да избегна това, защото, в тъмнината на най-свещения храм, аз бях видял вътрешната светлина и бях заставен да я разкрия. Чрез нея аз се подкрепях и станах силен. Защото, наистина, макар че аз паднех, нужно бе да се съединят десет жреци, за да се дойде до моята смърт; и, все пак, в своето невежество, те мислеха, че тя се дължи на тяхното могъщество. КНИГА ПЪРВА Глава I. Преди още моята брада да бе се покрила с мъх, аз прекрачих вратите на Храма, за да започна своето послушничество в ордена на жреците. Моите родители бяха овчари, които живееха вън от града. Аз бях влизал само един път отвъд тези стени, преди деня, в който майка ми ме заведе до портите на храма. Това бе празничен ден, и моята майка, жена проста и деятелна имаше двойна цел, правейки това пътешествие. Тя ме отвеждаше при моето предназначение и, след това, оставяйки ме, желаеше да се порадва на зрелищата и развлеченията на греда. Аз бях прехласнат в тълпата и шума на улицата.
към текста >>

Той говореше с една жена, която бе донесла съдове с вода и искаше настойчиво да бъдат благословени от някой жрец.
Ний излязохме наскоро из движещата се тълпа и навлязохме в просторна и плодородие равнина, зад която течеше нашата свещена и многообичана река. Колко пъти и как точно аз наново виждах тази сцена! На брега на реката, се виждаха изваяните покриви на храма, покрити с чудни украшения, и околните постройки, блестящи в чистия въздух на утрото. Аз не се страхувах, понеже не очаквах нищо определено, но бях много любопитен да зная — дали живота зад тези стени е нещо тъй красиво, каквото ми се струваше че трябва да бъде. При вратите стоеше послушник, облечен в черна дреха. Той говореше с една жена, която бе донесла съдове с вода и искаше настойчиво да бъдат благословени от някой жрец. Тогава тя щеше да отнесе в греда един скъп товар, за който ще иска висока цена от суеверната тълпа. Аз гледах през решетката, докато очаквахме нашия ред, и сцената, която порази очите ми, ме изпълни с един почтителен страх. Този страх продължи дълго време и трая даже след като бях влязъл в един почти постоянен контакт с този който ми причини това впечатление. Това бе един от жреците, облъчени в бяло, който вървеше бавно по широката алея. Не бях до тогава виждал някой от тия облечени в бели тоги жреци, освен в единственият случай, който имах по-рано да посетя града.
към текста >>

Това бе един от жреците, облъчени в бяло, който вървеше бавно по широката алея.
При вратите стоеше послушник, облечен в черна дреха. Той говореше с една жена, която бе донесла съдове с вода и искаше настойчиво да бъдат благословени от някой жрец. Тогава тя щеше да отнесе в греда един скъп товар, за който ще иска висока цена от суеверната тълпа. Аз гледах през решетката, докато очаквахме нашия ред, и сцената, която порази очите ми, ме изпълни с един почтителен страх. Този страх продължи дълго време и трая даже след като бях влязъл в един почти постоянен контакт с този който ми причини това впечатление. Това бе един от жреците, облъчени в бяло, който вървеше бавно по широката алея. Не бях до тогава виждал някой от тия облечени в бели тоги жреци, освен в единственият случай, който имах по-рано да посетя града. Тогава аз видях няколко върху свещения кораб, всред една процесия, движеше се по реката. Но скоро това същество бе близо до мен, приближавайки се; аз задържах дишането си. Атмосферата бе, наистина, много спокойна, но тези блестящи с параден блясък бели дрехи, произвеждаха впечатлението, докато жрецът се движеше под сянката на алеята, че никакво земно вълнение не е в сила да ги раздвижи. Неговият ход имаше същия характер.
към текста >>

Не бях до тогава виждал някой от тия облечени в бели тоги жреци, освен в единственият случай, който имах по-рано да посетя града.
Той говореше с една жена, която бе донесла съдове с вода и искаше настойчиво да бъдат благословени от някой жрец. Тогава тя щеше да отнесе в греда един скъп товар, за който ще иска висока цена от суеверната тълпа. Аз гледах през решетката, докато очаквахме нашия ред, и сцената, която порази очите ми, ме изпълни с един почтителен страх. Този страх продължи дълго време и трая даже след като бях влязъл в един почти постоянен контакт с този който ми причини това впечатление. Това бе един от жреците, облъчени в бяло, който вървеше бавно по широката алея. Не бях до тогава виждал някой от тия облечени в бели тоги жреци, освен в единственият случай, който имах по-рано да посетя града. Тогава аз видях няколко върху свещения кораб, всред една процесия, движеше се по реката. Но скоро това същество бе близо до мен, приближавайки се; аз задържах дишането си. Атмосферата бе, наистина, много спокойна, но тези блестящи с параден блясък бели дрехи, произвеждаха впечатлението, докато жрецът се движеше под сянката на алеята, че никакво земно вълнение не е в сила да ги раздвижи. Неговият ход имаше същия характер. Той се движеше, но трудно би било де се повярвя, че той върви по същия начин, както и други смъртни.
към текста >>

Атмосферата бе, наистина, много спокойна, но тези блестящи с параден блясък бели дрехи, произвеждаха впечатлението, докато жрецът се движеше под сянката на алеята, че никакво земно вълнение не е в сила да ги раздвижи.
Този страх продължи дълго време и трая даже след като бях влязъл в един почти постоянен контакт с този който ми причини това впечатление. Това бе един от жреците, облъчени в бяло, който вървеше бавно по широката алея. Не бях до тогава виждал някой от тия облечени в бели тоги жреци, освен в единственият случай, който имах по-рано да посетя града. Тогава аз видях няколко върху свещения кораб, всред една процесия, движеше се по реката. Но скоро това същество бе близо до мен, приближавайки се; аз задържах дишането си. Атмосферата бе, наистина, много спокойна, но тези блестящи с параден блясък бели дрехи, произвеждаха впечатлението, докато жрецът се движеше под сянката на алеята, че никакво земно вълнение не е в сила да ги раздвижи. Неговият ход имаше същия характер. Той се движеше, но трудно би било де се повярвя, че той върви по същия начин, както и други смъртни. Очите му бяха отправени към земята, аз не можех да ги виждам, и, да си призная, страхувах се от момента, когато тези наведени клепачи ще се подигнат. Кожата му беше бяла, а косите му имаха светло тъмен цвят. Брадата му бе дълга и красива, но тя имаше странния неподвижен вид на едно скулптурно творение, или поне така изглеждаше за моето въображение.
към текста >>

Послушникът погледна около себе си, навярно вниманието му бе привлечено от интензивността на моя поглед, защото никакъв шум, произведен от хода на жреца, не идваше до моето ухо. „А!
Кожата му беше бяла, а косите му имаха светло тъмен цвят. Брадата му бе дълга и красива, но тя имаше странния неподвижен вид на едно скулптурно творение, или поне така изглеждаше за моето въображение. Аз не можех да си представя, че тя може до бъде подвижна. Тя изглеждаше изваяна като от злато и вечно неподвижна. Този човек, в неговата цялост, ми правеше впечатление на едно същество вън от законите на обикновения човешки Живот. Послушникът погледна около себе си, навярно вниманието му бе привлечено от интензивността на моя поглед, защото никакъв шум, произведен от хода на жреца, не идваше до моето ухо. „А! каза той, ето светия жрец Агмад, аз ще му кажа“. Затваряйки решетката след себе си, той се отдалечи и ний го видяхме да говори на жреца, който наведе леко глава. Той се върна тогава, и като взе двата съда с вода от ръцете на жената, занесе ги на жреца, който в продължение на една секунда, простря ръката си над тях. Жената ги взе след това, благодарейки шумно, и тогава ни запитаха за какво сме дошли. Аз бях оставен сам с послушника, облечен в черно.
към текста >>

каза той, ето светия жрец Агмад, аз ще му кажа“.
Брадата му бе дълга и красива, но тя имаше странния неподвижен вид на едно скулптурно творение, или поне така изглеждаше за моето въображение. Аз не можех да си представя, че тя може до бъде подвижна. Тя изглеждаше изваяна като от злато и вечно неподвижна. Този човек, в неговата цялост, ми правеше впечатление на едно същество вън от законите на обикновения човешки Живот. Послушникът погледна около себе си, навярно вниманието му бе привлечено от интензивността на моя поглед, защото никакъв шум, произведен от хода на жреца, не идваше до моето ухо. „А! каза той, ето светия жрец Агмад, аз ще му кажа“. Затваряйки решетката след себе си, той се отдалечи и ний го видяхме да говори на жреца, който наведе леко глава. Той се върна тогава, и като взе двата съда с вода от ръцете на жената, занесе ги на жреца, който в продължение на една секунда, простря ръката си над тях. Жената ги взе след това, благодарейки шумно, и тогава ни запитаха за какво сме дошли. Аз бях оставен сам с послушника, облечен в черно. Не бях тъжен, но се страхувах.
към текста >>

Затваряйки решетката след себе си, той се отдалечи и ний го видяхме да говори на жреца, който наведе леко глава.
Аз не можех да си представя, че тя може до бъде подвижна. Тя изглеждаше изваяна като от злато и вечно неподвижна. Този човек, в неговата цялост, ми правеше впечатление на едно същество вън от законите на обикновения човешки Живот. Послушникът погледна около себе си, навярно вниманието му бе привлечено от интензивността на моя поглед, защото никакъв шум, произведен от хода на жреца, не идваше до моето ухо. „А! каза той, ето светия жрец Агмад, аз ще му кажа“. Затваряйки решетката след себе си, той се отдалечи и ний го видяхме да говори на жреца, който наведе леко глава. Той се върна тогава, и като взе двата съда с вода от ръцете на жената, занесе ги на жреца, който в продължение на една секунда, простря ръката си над тях. Жената ги взе след това, благодарейки шумно, и тогава ни запитаха за какво сме дошли. Аз бях оставен сам с послушника, облечен в черно. Не бях тъжен, но се страхувах. Аз никога не съм обичал много работата, която извършвах, грижейки се за овците на моя баща и бях вече надъхан от идеята, че ще стана нещо по-друго от обикновеното човешко стадо.
към текста >>

Той се върна тогава, и като взе двата съда с вода от ръцете на жената, занесе ги на жреца, който в продължение на една секунда, простря ръката си над тях.
Тя изглеждаше изваяна като от злато и вечно неподвижна. Този човек, в неговата цялост, ми правеше впечатление на едно същество вън от законите на обикновения човешки Живот. Послушникът погледна около себе си, навярно вниманието му бе привлечено от интензивността на моя поглед, защото никакъв шум, произведен от хода на жреца, не идваше до моето ухо. „А! каза той, ето светия жрец Агмад, аз ще му кажа“. Затваряйки решетката след себе си, той се отдалечи и ний го видяхме да говори на жреца, който наведе леко глава. Той се върна тогава, и като взе двата съда с вода от ръцете на жената, занесе ги на жреца, който в продължение на една секунда, простря ръката си над тях. Жената ги взе след това, благодарейки шумно, и тогава ни запитаха за какво сме дошли. Аз бях оставен сам с послушника, облечен в черно. Не бях тъжен, но се страхувах. Аз никога не съм обичал много работата, която извършвах, грижейки се за овците на моя баща и бях вече надъхан от идеята, че ще стана нещо по-друго от обикновеното човешко стадо. Тази мисъл би подкрепяла бедната човешка природа през изпитания много по тежки, отколкото това да напуснеш своя дом завинаги, за да можеш да влезеш в един нов и непознат живот.
към текста >>

Тези, които бяха най-близо до решетката, представляваха сфинксове и големи животни с човешки лице; но по нататък ез не се осмелих да дигна очите си и да хвърля върху тях моя любопитен поглед, защото видях отново да се приближава към нас, в своята равномерна разходка напред и назад, жрецът със златната брада, Агмад.
Кой би свързал идеята за затваряне с една декорация като тези, която се откриваше пред очите ми! Вратите на храма гледаха към решетката — от другия край на една широка и великолепна алея. Това не бе една алея естествена, образувана от дървета, посадени в земята и развиващи се спонтанно. Тя бе обградена с грамадни каменни вази из които се издигаха храсти с колосален ръст, но отглеждани и култивирани с големи грижи по такъв начин, че да приемат формите на странни фигури, в които те се разгръщаха. Между всеки храст се намираше по един четвъртит каменен блок, върху който бе изваяна една фигура. Тези, които бяха най-близо до решетката, представляваха сфинксове и големи животни с човешки лице; но по нататък ез не се осмелих да дигна очите си и да хвърля върху тях моя любопитен поглед, защото видях отново да се приближава към нас, в своята равномерна разходка напред и назад, жрецът със златната брада, Агмад. Вървях от страни на моя водач, с очи отправени към земята. Когато той се спря, спрях се и аз и погледа ми падна по краищата на бялата тога на жреца; тя беше деликатно бродирана със златни букви, това бе достатъчно за да погълне вниманието ми и да ма изпълни, за момент, с възхищение. „Един нов послушник? “ Чух един тих и приятен глас. „Добре, заведете го в школите, той е още юноша.
към текста >>

Когато той се спря, спрях се и аз и погледа ми падна по краищата на бялата тога на жреца; тя беше деликатно бродирана със златни букви, това бе достатъчно за да погълне вниманието ми и да ма изпълни, за момент, с възхищение.
Това не бе една алея естествена, образувана от дървета, посадени в земята и развиващи се спонтанно. Тя бе обградена с грамадни каменни вази из които се издигаха храсти с колосален ръст, но отглеждани и култивирани с големи грижи по такъв начин, че да приемат формите на странни фигури, в които те се разгръщаха. Между всеки храст се намираше по един четвъртит каменен блок, върху който бе изваяна една фигура. Тези, които бяха най-близо до решетката, представляваха сфинксове и големи животни с човешки лице; но по нататък ез не се осмелих да дигна очите си и да хвърля върху тях моя любопитен поглед, защото видях отново да се приближава към нас, в своята равномерна разходка напред и назад, жрецът със златната брада, Агмад. Вървях от страни на моя водач, с очи отправени към земята. Когато той се спря, спрях се и аз и погледа ми падна по краищата на бялата тога на жреца; тя беше деликатно бродирана със златни букви, това бе достатъчно за да погълне вниманието ми и да ма изпълни, за момент, с възхищение. „Един нов послушник? “ Чух един тих и приятен глас. „Добре, заведете го в школите, той е още юноша. Дигни очите си, дете, не се страхувай.“ Окуражен така, аз подигнах очите си и срещнах погледа на жреца, Очите му, забелязах го още тогава, въпреки моята срамежливост, бяха с променлив цвят — син и кестеняв, но. въпреки техния нежен оттенък, те не ми дадоха това окуражаване, което почувствах в гласа.
към текста >>

Дигни очите си, дете, не се страхувай.“ Окуражен така, аз подигнах очите си и срещнах погледа на жреца, Очите му, забелязах го още тогава, въпреки моята срамежливост, бяха с променлив цвят — син и кестеняв, но.
Вървях от страни на моя водач, с очи отправени към земята. Когато той се спря, спрях се и аз и погледа ми падна по краищата на бялата тога на жреца; тя беше деликатно бродирана със златни букви, това бе достатъчно за да погълне вниманието ми и да ма изпълни, за момент, с възхищение. „Един нов послушник? “ Чух един тих и приятен глас. „Добре, заведете го в школите, той е още юноша. Дигни очите си, дете, не се страхувай.“ Окуражен така, аз подигнах очите си и срещнах погледа на жреца, Очите му, забелязах го още тогава, въпреки моята срамежливост, бяха с променлив цвят — син и кестеняв, но. въпреки техния нежен оттенък, те не ми дадоха това окуражаване, което почувствах в гласа. Те бяха спокойни, пълни с проницателност, но ме накараха да се разтреперя. Той ни освободи с един жест. И продължи своята еднообразна разходка към края на широката алея, докато аз, треперейки както никога до тогава, следвах мълчаливо моя мълчалив водач. Влязохме през голямата главна врата на храма, чиито страни бяха образувани от грамадни блокова недялан камък.
към текста >>

Но, вървейки напред, аз забелязах че под един от каменните релефи на стената седеше един възрастен жрец, облечен в бяла роба, като гледаше в едно книга разтворено на коленете му.
Но ний не минахме през нея. Вземайки една странична посока, ний стигнахме в една мрежа от малки галерии и, след като преминахме много малки немебелирани стаи, ний влязохме в една голяма и величествена зала; аз казвам величествена, макар че тя бе напълно празна, без никакви мебели, с изключение на една маса в един от ъглите й. Но нейните пропорции бяха тъй хармонични, структурата й — тъй елегантна, че моето око, макар и необучено в познаване на архитектурните красоти, бе необикновенно развълнувано от едно чувство за нещо красиво. При масата бяха седнали двама младежи, които преписваха или рисуваха, не можах да видя точно какво. Можах само да забележа, че бяха погълнати в работата си и бях изненадан де видя, че те само едва подигнаха главите си при нашето влизане. Но, вървейки напред, аз забелязах че под един от каменните релефи на стената седеше един възрастен жрец, облечен в бяла роба, като гледаше в едно книга разтворено на коленете му. Той не ни забеляза, докато моя водач не се поклони почтително пред него. „Нов ученик? “ каза той, отправяйки към мен проницателния поглед на своите кривогледи, отслабнели очи. „Какво може да роботи той? “ „Не много неща, мисля”, отговори моя водач с един лек тон на пренебрежение „той е син на овчар.“ „Син на овчар“ отговори старият жрец!
към текста >>

“ „Не много неща, мисля”, отговори моя водач с един лек тон на пренебрежение „той е син на овчар.“ „Син на овчар“ отговори старият жрец!
Но, вървейки напред, аз забелязах че под един от каменните релефи на стената седеше един възрастен жрец, облечен в бяла роба, като гледаше в едно книга разтворено на коленете му. Той не ни забеляза, докато моя водач не се поклони почтително пред него. „Нов ученик? “ каза той, отправяйки към мен проницателния поглед на своите кривогледи, отслабнели очи. „Какво може да роботи той? “ „Не много неща, мисля”, отговори моя водач с един лек тон на пренебрежение „той е син на овчар.“ „Син на овчар“ отговори старият жрец! „от него няма де имаме никаква полза тук! Той ще е по-подходящ за работа в градината. Учил ли си де чертаеш или да преписваш? “ запита той, обръщайки се към мен. Бяха ме учили на тия нещо дотолкова, доколкото бе възможно, Но такива таланти бяха рядкост, като се изключат учениците от жреческите училища и малцината лица, обучени вън от храмовете.
към текста >>

Старият жрец разгледа ръцете ми и после затвори книгата си, „Ще трябва един ден той да се учи, но сега съм много зает, за да го обучавам.
„от него няма де имаме никаква полза тук! Той ще е по-подходящ за работа в градината. Учил ли си де чертаеш или да преписваш? “ запита той, обръщайки се към мен. Бяха ме учили на тия нещо дотолкова, доколкото бе възможно, Но такива таланти бяха рядкост, като се изключат учениците от жреческите училища и малцината лица, обучени вън от храмовете. Старият жрец разгледа ръцете ми и после затвори книгата си, „Ще трябва един ден той да се учи, но сега съм много зает, за да го обучавам. Аз имам нужда от помощник в моята работа, но тези свещени книги трябва да бъдат завършени, а аз нямам време да прекъсвам, за да уча невежите. Заведете го в градината, поне за известно време, а аз ще се занимавам с него по-сетне. Моят водач се обърна и излезе от стаята. След като хвърлих последен поглед върху красотата на тази зала, аз го последвах по един дълъг, дълъг коридор, който, в своята полусветлина, бе прохладен и уютен. На крея му се намираше една решетка, там моят водач взе един тежък звънец и шумно иззвъни, Почакахме мълчаливо докато звънецът заглъхна.
към текста >>

Опрян до оградата, аз гледах отвъд нея един тъй чуден свят, че веднага ми дойде мисълта: „Не ще бъде зле за мене, ако жрецът с кривогледите очи не помисли още дълго време да ме вземе от градината!
Моят водач се обърна и излезе от стаята. След като хвърлих последен поглед върху красотата на тази зала, аз го последвах по един дълъг, дълъг коридор, който, в своята полусветлина, бе прохладен и уютен. На крея му се намираше една решетка, там моят водач взе един тежък звънец и шумно иззвъни, Почакахме мълчаливо докато звънецът заглъхна. Никой не дойде и моят водач иззвъня още веднъж. Но аз не бързах. Опрян до оградата, аз гледах отвъд нея един тъй чуден свят, че веднага ми дойде мисълта: „Не ще бъде зле за мене, ако жрецът с кривогледите очи не помисли още дълго време да ме вземе от градината! “ Аз бях минал по един дълъг и прашен път от дома до града и павираните улици изглеждаха трудни за моите крака, свикнали да ходят по полето. Вън от портите на храма аз бях преминал само по голямата алея, гдето всичко видяно ме изпълваше със страх. Но тук се отваряше един свят, пълен с красота и величие. Никога не бях виждал такава градина. Имаше много, много зеленина, чуваше се шумолене на вода, — тихият шепот на водата, готова да се постави в услуга на човека, за да го разхлади през време но пламтящата жега, благодарение на която градината се развиваше в чудно великолепие на форми и краски.
към текста >>

47. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато се приближавахме, излязоха двама жреци, облечени в същите тоги от бял лен, както жреца със златната брада, Агмад.
Но, докато аз размишлявах и се питах в себе си дали трябва да направя това, той стана и се обърна към мене с една сладка и необикновена усмивка, която като че ли скриваше грозотата на неговите груби черти; „Ела с мен“, каза той; аз станах и го последвах. Ний минахме през градината, която бе тъй пълна с очарования за моите любопитни очи, че аз закъснявах, вървейки след водача си. О! Тези блестящи цветя; тези разкошни пурпурни цветя с тъмночервени сърца! Каква мъка изпитвах, че не можех да се спра да подишам парфюма на тези очарователни коронки, макар че, в моето скорошно преклонение пред белият цвят на лотоса, те изглеждаха само като отражение на нейната върховна красота. Ний се отправихме към една порта на храма, различна от тази, през която влязох в градината. Докато се приближавахме, излязоха двама жреци, облечени в същите тоги от бял лен, както жреца със златната брада, Агмад. Тези хора бяха тъмнокоси, и. макар че техните движения имаха такава величественост и такава сигурност като че ли, наистина, в тях бе вкоренено нещо от цъфтежа на цветята, обаче, за моите очи, тям липсваше нещо, което жрецът Агмад притежаваше, известно съвършенство в спокойствието и сигурността. Те бяха по-млади от него, аз забелязах това веднага, и може би от там произлизаше разликата. Моя наставник, с мургавото лице, ги повика настрана, като ме остави о приятната сянка на широката дъговидна порта. Той им говореше с оживление, макар и с видимо уважение, докато те, слушайки го с голямо внимание, хвърляха, от време на време, поглед към мен.
към текста >>

макар че техните движения имаха такава величественост и такава сигурност като че ли, наистина, в тях бе вкоренено нещо от цъфтежа на цветята, обаче, за моите очи, тям липсваше нещо, което жрецът Агмад притежаваше, известно съвършенство в спокойствието и сигурността.
Тези блестящи цветя; тези разкошни пурпурни цветя с тъмночервени сърца! Каква мъка изпитвах, че не можех да се спра да подишам парфюма на тези очарователни коронки, макар че, в моето скорошно преклонение пред белият цвят на лотоса, те изглеждаха само като отражение на нейната върховна красота. Ний се отправихме към една порта на храма, различна от тази, през която влязох в градината. Докато се приближавахме, излязоха двама жреци, облечени в същите тоги от бял лен, както жреца със златната брада, Агмад. Тези хора бяха тъмнокоси, и. макар че техните движения имаха такава величественост и такава сигурност като че ли, наистина, в тях бе вкоренено нещо от цъфтежа на цветята, обаче, за моите очи, тям липсваше нещо, което жрецът Агмад притежаваше, известно съвършенство в спокойствието и сигурността. Те бяха по-млади от него, аз забелязах това веднага, и може би от там произлизаше разликата. Моя наставник, с мургавото лице, ги повика настрана, като ме остави о приятната сянка на широката дъговидна порта. Той им говореше с оживление, макар и с видимо уважение, докато те, слушайки го с голямо внимание, хвърляха, от време на време, поглед към мен. Скоро те се приближиха и човекът с черната дреха си тръгна покрай тревата, вървейки по пътя, по който бяхме дошли заедно. Облечените в бяло жреци говореха заедно с нисък глас, приближавайки се към преддверието.
към текста >>

Облечените в бяло жреци говореха заедно с нисък глас, приближавайки се към преддверието.
макар че техните движения имаха такава величественост и такава сигурност като че ли, наистина, в тях бе вкоренено нещо от цъфтежа на цветята, обаче, за моите очи, тям липсваше нещо, което жрецът Агмад притежаваше, известно съвършенство в спокойствието и сигурността. Те бяха по-млади от него, аз забелязах това веднага, и може би от там произлизаше разликата. Моя наставник, с мургавото лице, ги повика настрана, като ме остави о приятната сянка на широката дъговидна порта. Той им говореше с оживление, макар и с видимо уважение, докато те, слушайки го с голямо внимание, хвърляха, от време на време, поглед към мен. Скоро те се приближиха и човекът с черната дреха си тръгна покрай тревата, вървейки по пътя, по който бяхме дошли заедно. Облечените в бяло жреци говореха заедно с нисък глас, приближавайки се към преддверието. Когато вече бяха близо до мен, те ми направиха знак да ги последвам, което аз направих. Вървейки след тях през прохладните галерии с високи тавани, аз гледах разсеяно около себе си, тъй като това бе мой навик, а те, продължавайки да говорят ниско, хвърляха от време на време. върху мене погледи, чието значение не разбирах. (следва) Идеите но Всемирното Братство в чужбина Духовното движение в Полша На 16 и 17 август на „Лигата за Братско сътрудничество“ във Варшава е гостувал българина П. Г. П.
към текста >>

48. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мейбъл Колинз (3) БЕЛИЯТ ЛОТОС Скоро те излязоха из галериите и влязоха в една голяма зала, подобна на тази, в която старият жрец учеше своите кописти.
В пътя на любовта, в пътя към съвършенството, човек трябва да опита и провери всяко едно положение. В този смисъл нищо не се приема на доверие. Ще приемеш нещата и ще ги провериш, ще ги опиташ и тогава ще можеш да кажеш, че знаеш. Сега пожелавам на всички да бъдете млади. Из беседата от Учителя, държана на 15 септември 1935 г. Мейбъл Колинз (3) БЕЛИЯТ ЛОТОС Скоро те излязоха из галериите и влязоха в една голяма зала, подобна на тази, в която старият жрец учеше своите кописти. Тя бе разделена на две от една бродирана драперия, която падаше от високия таван до пода във величествени гънки. Аз винаги съм обичал хубавите неща и забелязах как, допирайки се до пода, тя стоеше неподвижно, тъй като бе направена устойчива от богатата златна бродерия, която я покриваше. Един от жреците избърза и повдигайки леко един от краищата на драперията, каза: „Учителю, мога ли да вляза? “ Тогава аз почнах да се страхувам. Водачите ми, обаче, не ме бяха гледали недоброжелателно, защо тогава да мисля, че ме чака изпитание?
към текста >>

Един от жреците избърза и повдигайки леко един от краищата на драперията, каза: „Учителю, мога ли да вляза?
Сега пожелавам на всички да бъдете млади. Из беседата от Учителя, държана на 15 септември 1935 г. Мейбъл Колинз (3) БЕЛИЯТ ЛОТОС Скоро те излязоха из галериите и влязоха в една голяма зала, подобна на тази, в която старият жрец учеше своите кописти. Тя бе разделена на две от една бродирана драперия, която падаше от високия таван до пода във величествени гънки. Аз винаги съм обичал хубавите неща и забелязах как, допирайки се до пода, тя стоеше неподвижно, тъй като бе направена устойчива от богатата златна бродерия, която я покриваше. Един от жреците избърза и повдигайки леко един от краищата на драперията, каза: „Учителю, мога ли да вляза? “ Тогава аз почнах да се страхувам. Водачите ми, обаче, не ме бяха гледали недоброжелателно, защо тогава да мисля, че ме чака изпитание? Аз гледах смутен великолепната завеса, питайки се, с един естествен страх, кой може да стои отвъд нея. Аз нямах дълго време да треперя и да се плаша неизвестно от що, защото веднага жрецът, който бе влязъл, се върна, последван от жреца със златната брада, Агмад. Той не ми проговори нито.
към текста >>

Аз нямах дълго време да треперя и да се плаша неизвестно от що, защото веднага жрецът, който бе влязъл, се върна, последван от жреца със златната брада, Агмад.
Аз винаги съм обичал хубавите неща и забелязах как, допирайки се до пода, тя стоеше неподвижно, тъй като бе направена устойчива от богатата златна бродерия, която я покриваше. Един от жреците избърза и повдигайки леко един от краищата на драперията, каза: „Учителю, мога ли да вляза? “ Тогава аз почнах да се страхувам. Водачите ми, обаче, не ме бяха гледали недоброжелателно, защо тогава да мисля, че ме чака изпитание? Аз гледах смутен великолепната завеса, питайки се, с един естествен страх, кой може да стои отвъд нея. Аз нямах дълго време да треперя и да се плаша неизвестно от що, защото веднага жрецът, който бе влязъл, се върна, последван от жреца със златната брада, Агмад. Той не ми проговори нито. но каза на другите: „Почакайте тук с него, докато аз отида да поговоря с брата Камен Бака“. След като каза това, той ни пак остави сами в Голямата каменна зала, моите страхове се възвърнаха с още по-голяма сила. Ако величественият жрец ми беше отправил поне един поглед, който би съдържал добрина, аз на бих се разтревожил таке, но сега аз бях отново обзет от неопределения страх за това, което ми се бе случило преди малко. Треперейки, аз се отпуснах на едно каменно седалище, което се намираше край стената, докато двамата жреци с тъмни коси говореха заедно.
към текста >>

Ако величественият жрец ми беше отправил поне един поглед, който би съдържал добрина, аз на бих се разтревожил таке, но сега аз бях отново обзет от неопределения страх за това, което ми се бе случило преди малко.
Аз гледах смутен великолепната завеса, питайки се, с един естествен страх, кой може да стои отвъд нея. Аз нямах дълго време да треперя и да се плаша неизвестно от що, защото веднага жрецът, който бе влязъл, се върна, последван от жреца със златната брада, Агмад. Той не ми проговори нито. но каза на другите: „Почакайте тук с него, докато аз отида да поговоря с брата Камен Бака“. След като каза това, той ни пак остави сами в Голямата каменна зала, моите страхове се възвърнаха с още по-голяма сила. Ако величественият жрец ми беше отправил поне един поглед, който би съдържал добрина, аз на бих се разтревожил таке, но сега аз бях отново обзет от неопределения страх за това, което ми се бе случило преди малко. Треперейки, аз се отпуснах на едно каменно седалище, което се намираше край стената, докато двамата жреци с тъмни коси говореха заедно. Мислех си, че чакането пак ще ме въведе в едно ново състояние на безсъзнание, когато бях внезапно отново обгърнат от страховете и тревогите за моето положение, поради влизането на Агмад. придружен от още един жрец, с благородна физиономия. Той имаше бяла кожа и руси коси, макар и не в същата степен както Агмад, но той имаше също като него онова благородно спокойствие в държанието, което превръщаше за мене Агмад в предмет на най-дълбоко уважение; и, в неговите тъмни очи, се четеше едно благоволение, каквото досега аз още не бях видял на лицето на никого от другите жреци. Аз се чувствах по-малко изплашен когато го гледах.
към текста >>

Треперейки, аз се отпуснах на едно каменно седалище, което се намираше край стената, докато двамата жреци с тъмни коси говореха заедно.
Аз нямах дълго време да треперя и да се плаша неизвестно от що, защото веднага жрецът, който бе влязъл, се върна, последван от жреца със златната брада, Агмад. Той не ми проговори нито. но каза на другите: „Почакайте тук с него, докато аз отида да поговоря с брата Камен Бака“. След като каза това, той ни пак остави сами в Голямата каменна зала, моите страхове се възвърнаха с още по-голяма сила. Ако величественият жрец ми беше отправил поне един поглед, който би съдържал добрина, аз на бих се разтревожил таке, но сега аз бях отново обзет от неопределения страх за това, което ми се бе случило преди малко. Треперейки, аз се отпуснах на едно каменно седалище, което се намираше край стената, докато двамата жреци с тъмни коси говореха заедно. Мислех си, че чакането пак ще ме въведе в едно ново състояние на безсъзнание, когато бях внезапно отново обгърнат от страховете и тревогите за моето положение, поради влизането на Агмад. придружен от още един жрец, с благородна физиономия. Той имаше бяла кожа и руси коси, макар и не в същата степен както Агмад, но той имаше също като него онова благородно спокойствие в държанието, което превръщаше за мене Агмад в предмет на най-дълбоко уважение; и, в неговите тъмни очи, се четеше едно благоволение, каквото досега аз още не бях видял на лицето на никого от другите жреци. Аз се чувствах по-малко изплашен когато го гледах. „Ето го“, каза Агмад, със своя студен и музикален глас. Защо.
към текста >>

придружен от още един жрец, с благородна физиономия.
но каза на другите: „Почакайте тук с него, докато аз отида да поговоря с брата Камен Бака“. След като каза това, той ни пак остави сами в Голямата каменна зала, моите страхове се възвърнаха с още по-голяма сила. Ако величественият жрец ми беше отправил поне един поглед, който би съдържал добрина, аз на бих се разтревожил таке, но сега аз бях отново обзет от неопределения страх за това, което ми се бе случило преди малко. Треперейки, аз се отпуснах на едно каменно седалище, което се намираше край стената, докато двамата жреци с тъмни коси говореха заедно. Мислех си, че чакането пак ще ме въведе в едно ново състояние на безсъзнание, когато бях внезапно отново обгърнат от страховете и тревогите за моето положение, поради влизането на Агмад. придружен от още един жрец, с благородна физиономия. Той имаше бяла кожа и руси коси, макар и не в същата степен както Агмад, но той имаше също като него онова благородно спокойствие в държанието, което превръщаше за мене Агмад в предмет на най-дълбоко уважение; и, в неговите тъмни очи, се четеше едно благоволение, каквото досега аз още не бях видял на лицето на никого от другите жреци. Аз се чувствах по-малко изплашен когато го гледах. „Ето го“, каза Агмад, със своя студен и музикален глас. Защо. питах се аз, те говорят за мене така? Аз бях само един нов послушник и мене ме бяха предали на моя наставник.
към текста >>

Той имаше бяла кожа и руси коси, макар и не в същата степен както Агмад, но той имаше също като него онова благородно спокойствие в държанието, което превръщаше за мене Агмад в предмет на най-дълбоко уважение; и, в неговите тъмни очи, се четеше едно благоволение, каквото досега аз още не бях видял на лицето на никого от другите жреци.
След като каза това, той ни пак остави сами в Голямата каменна зала, моите страхове се възвърнаха с още по-голяма сила. Ако величественият жрец ми беше отправил поне един поглед, който би съдържал добрина, аз на бих се разтревожил таке, но сега аз бях отново обзет от неопределения страх за това, което ми се бе случило преди малко. Треперейки, аз се отпуснах на едно каменно седалище, което се намираше край стената, докато двамата жреци с тъмни коси говореха заедно. Мислех си, че чакането пак ще ме въведе в едно ново състояние на безсъзнание, когато бях внезапно отново обгърнат от страховете и тревогите за моето положение, поради влизането на Агмад. придружен от още един жрец, с благородна физиономия. Той имаше бяла кожа и руси коси, макар и не в същата степен както Агмад, но той имаше също като него онова благородно спокойствие в държанието, което превръщаше за мене Агмад в предмет на най-дълбоко уважение; и, в неговите тъмни очи, се четеше едно благоволение, каквото досега аз още не бях видял на лицето на никого от другите жреци. Аз се чувствах по-малко изплашен когато го гледах. „Ето го“, каза Агмад, със своя студен и музикален глас. Защо. питах се аз, те говорят за мене така? Аз бях само един нов послушник и мене ме бяха предали на моя наставник. „Братя“, каза Камен Бака, „не е ли по-добре щото той да бъде облачен в бялото облекло на ясновидците?
към текста >>

Тогава моя брат Агмад и аз ще му сложим бялата дреха, а сетне ще го оставим да си почине, докато ний доложим за случилото се в събранието на великите жреци- Доведете го тук.
„Ето го“, каза Агмад, със своя студен и музикален глас. Защо. питах се аз, те говорят за мене така? Аз бях само един нов послушник и мене ме бяха предали на моя наставник. „Братя“, каза Камен Бака, „не е ли по-добре щото той да бъде облачен в бялото облекло на ясновидците? Заведете го в банята; нека бъде окъпан и помазан. Тогава моя брат Агмад и аз ще му сложим бялата дреха, а сетне ще го оставим да си почине, докато ний доложим за случилото се в събранието на великите жреци- Доведете го тук. след като бъде изкъпан.“ Двамата по-млади жреци ме изведоха от стаята. Аз почнах да схващам, че те принадлежат към някоя по-низка степен на жреческото съсловие и, гледайки ги, видях, че техните тоги на бяха покрити със златна бродерия, но бяха украсени с черни линии и точки по кроя. Колко приятна ми се стори, след всичката ми умора парфюмираната баня, в която те ме отведоха! Тя ме успокои и даде мир дори на душата ми. Когато излязох, намазаха тялото ми с едно приятно, ароматично масло, после ме завиха с един ленен плат и ми донесоха храна, плодове, питки, замесени с масло и едно ароматично питие, което като че ли едновременно ме засилваше и стимулираше.
към текста >>

след като бъде изкъпан.“ Двамата по-млади жреци ме изведоха от стаята.
питах се аз, те говорят за мене така? Аз бях само един нов послушник и мене ме бяха предали на моя наставник. „Братя“, каза Камен Бака, „не е ли по-добре щото той да бъде облачен в бялото облекло на ясновидците? Заведете го в банята; нека бъде окъпан и помазан. Тогава моя брат Агмад и аз ще му сложим бялата дреха, а сетне ще го оставим да си почине, докато ний доложим за случилото се в събранието на великите жреци- Доведете го тук. след като бъде изкъпан.“ Двамата по-млади жреци ме изведоха от стаята. Аз почнах да схващам, че те принадлежат към някоя по-низка степен на жреческото съсловие и, гледайки ги, видях, че техните тоги на бяха покрити със златна бродерия, но бяха украсени с черни линии и точки по кроя. Колко приятна ми се стори, след всичката ми умора парфюмираната баня, в която те ме отведоха! Тя ме успокои и даде мир дори на душата ми. Когато излязох, намазаха тялото ми с едно приятно, ароматично масло, после ме завиха с един ленен плат и ми донесоха храна, плодове, питки, замесени с масло и едно ароматично питие, което като че ли едновременно ме засилваше и стимулираше. Най-после ме заведоха отново в стаята, в която двамата жреци ме очакваха.
към текста >>

Най-после ме заведоха отново в стаята, в която двамата жреци ме очакваха.
след като бъде изкъпан.“ Двамата по-млади жреци ме изведоха от стаята. Аз почнах да схващам, че те принадлежат към някоя по-низка степен на жреческото съсловие и, гледайки ги, видях, че техните тоги на бяха покрити със златна бродерия, но бяха украсени с черни линии и точки по кроя. Колко приятна ми се стори, след всичката ми умора парфюмираната баня, в която те ме отведоха! Тя ме успокои и даде мир дори на душата ми. Когато излязох, намазаха тялото ми с едно приятно, ароматично масло, после ме завиха с един ленен плат и ми донесоха храна, плодове, питки, замесени с масло и едно ароматично питие, което като че ли едновременно ме засилваше и стимулираше. Най-после ме заведоха отново в стаята, в която двамата жреци ме очакваха. Те бяха там с един друг жрец, от по-нисша степан, който държеше ръцете си една великолепна дреха от най-префинен бял лен. Агмад и Камен Бака я взеха и когато другите жреци отнеха плата, който ме покриваше, двамата заедно поставиха дрехата на мене. Като направиха това, те съединиха ръцете си над моята глава докато другите стояха на колене. Аз не знаех какво означава всичко това и наново почнах да се безпокоя. Но охладяването на моето тяло беше успокоило и моята душа, и когато, без да кажат нищо, ме отведоха с двамата по-нисши жреци, с които аз вече се чувствах някак си по-фамилиарно, смелостта ми се възвърна и стъпките ми станаха по-леки.
към текста >>

Те бяха там с един друг жрец, от по-нисша степан, който държеше ръцете си една великолепна дреха от най-префинен бял лен.
Аз почнах да схващам, че те принадлежат към някоя по-низка степен на жреческото съсловие и, гледайки ги, видях, че техните тоги на бяха покрити със златна бродерия, но бяха украсени с черни линии и точки по кроя. Колко приятна ми се стори, след всичката ми умора парфюмираната баня, в която те ме отведоха! Тя ме успокои и даде мир дори на душата ми. Когато излязох, намазаха тялото ми с едно приятно, ароматично масло, после ме завиха с един ленен плат и ми донесоха храна, плодове, питки, замесени с масло и едно ароматично питие, което като че ли едновременно ме засилваше и стимулираше. Най-после ме заведоха отново в стаята, в която двамата жреци ме очакваха. Те бяха там с един друг жрец, от по-нисша степан, който държеше ръцете си една великолепна дреха от най-префинен бял лен. Агмад и Камен Бака я взеха и когато другите жреци отнеха плата, който ме покриваше, двамата заедно поставиха дрехата на мене. Като направиха това, те съединиха ръцете си над моята глава докато другите стояха на колене. Аз не знаех какво означава всичко това и наново почнах да се безпокоя. Но охладяването на моето тяло беше успокоило и моята душа, и когато, без да кажат нищо, ме отведоха с двамата по-нисши жреци, с които аз вече се чувствах някак си по-фамилиарно, смелостта ми се възвърна и стъпките ми станаха по-леки. Отведоха ме в една малка стая, в която се намираше един дълъг и низък диван, закрит с ленен плат.
към текста >>

Агмад и Камен Бака я взеха и когато другите жреци отнеха плата, който ме покриваше, двамата заедно поставиха дрехата на мене.
Колко приятна ми се стори, след всичката ми умора парфюмираната баня, в която те ме отведоха! Тя ме успокои и даде мир дори на душата ми. Когато излязох, намазаха тялото ми с едно приятно, ароматично масло, после ме завиха с един ленен плат и ми донесоха храна, плодове, питки, замесени с масло и едно ароматично питие, което като че ли едновременно ме засилваше и стимулираше. Най-после ме заведоха отново в стаята, в която двамата жреци ме очакваха. Те бяха там с един друг жрец, от по-нисша степан, който държеше ръцете си една великолепна дреха от най-префинен бял лен. Агмад и Камен Бака я взеха и когато другите жреци отнеха плата, който ме покриваше, двамата заедно поставиха дрехата на мене. Като направиха това, те съединиха ръцете си над моята глава докато другите стояха на колене. Аз не знаех какво означава всичко това и наново почнах да се безпокоя. Но охладяването на моето тяло беше успокоило и моята душа, и когато, без да кажат нищо, ме отведоха с двамата по-нисши жреци, с които аз вече се чувствах някак си по-фамилиарно, смелостта ми се възвърна и стъпките ми станаха по-леки. Отведоха ме в една малка стая, в която се намираше един дълъг и низък диван, закрит с ленен плат. Нямаше нищо друго в стаята и, наистина, аз чувствах, че моите очи и моя дух имаха нужда от почивка за известно време.
към текста >>

Но охладяването на моето тяло беше успокоило и моята душа, и когато, без да кажат нищо, ме отведоха с двамата по-нисши жреци, с които аз вече се чувствах някак си по-фамилиарно, смелостта ми се възвърна и стъпките ми станаха по-леки.
Най-после ме заведоха отново в стаята, в която двамата жреци ме очакваха. Те бяха там с един друг жрец, от по-нисша степан, който държеше ръцете си една великолепна дреха от най-префинен бял лен. Агмад и Камен Бака я взеха и когато другите жреци отнеха плата, който ме покриваше, двамата заедно поставиха дрехата на мене. Като направиха това, те съединиха ръцете си над моята глава докато другите стояха на колене. Аз не знаех какво означава всичко това и наново почнах да се безпокоя. Но охладяването на моето тяло беше успокоило и моята душа, и когато, без да кажат нищо, ме отведоха с двамата по-нисши жреци, с които аз вече се чувствах някак си по-фамилиарно, смелостта ми се възвърна и стъпките ми станаха по-леки. Отведоха ме в една малка стая, в която се намираше един дълъг и низък диван, закрит с ленен плат. Нямаше нищо друго в стаята и, наистина, аз чувствах, че моите очи и моя дух имаха нужда от почивка за известно време. Колко неще видях аз откакто сутринта, бях влязъл в храма! Колко време ми се стори че е изтекло откакто аз пуснах ръката на майка ми при решетката! „Почивай спокойно“, каза един от жреците.
към текста >>

„Почивай спокойно“, каза един от жреците.
Но охладяването на моето тяло беше успокоило и моята душа, и когато, без да кажат нищо, ме отведоха с двамата по-нисши жреци, с които аз вече се чувствах някак си по-фамилиарно, смелостта ми се възвърна и стъпките ми станаха по-леки. Отведоха ме в една малка стая, в която се намираше един дълъг и низък диван, закрит с ленен плат. Нямаше нищо друго в стаята и, наистина, аз чувствах, че моите очи и моя дух имаха нужда от почивка за известно време. Колко неще видях аз откакто сутринта, бях влязъл в храма! Колко време ми се стори че е изтекло откакто аз пуснах ръката на майка ми при решетката! „Почивай спокойно“, каза един от жреците. „Спи колкото можеш, защото ти ще бъдеш събуден още в първите ранни часове на нощта“. И те ме оставиха. Глава III Аз се прострях върху леглото, което беше достатъчно меко, за да ни бъде удобно в моята умора и, въпреки необикновеността на всичко, което ме заобикаляше, аз веднага потънах в дълбок сън. Силата и доверчивостта на младостта ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния покой, това, което бе необикновено в моето положение. Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна младост.
към текста >>

Тогава аз видях — и тази гледка ме изненада така, че аз престанах до плача и забравих желанието си да бъда у дома — аз видях, че цялата ми стая бе пълна с жреци с бели тоги, всички стоящи прави, неподвижни.
За пръв път аз изпитах желанието да бъда в моята малка стая и да чувам гласа на майка си. и, макар че аз бях смело момче, малко склонно към женските слабости, аз се хвърлих на леглото и заплаках с висок глас. „Донесете светлина“, каза един тих глас, „той се събуди“. Аз дочух шум около мене и един силен парфюм докосна моите ноздри. След това влязоха двама млади послушници, носейки сребърни лампи, които разляха силна светлина в стаята. Тогава аз видях — и тази гледка ме изненада така, че аз престанах до плача и забравих желанието си да бъда у дома — аз видях, че цялата ми стая бе пълна с жреци с бели тоги, всички стоящи прави, неподвижни. Не беше чудно защо бях обзет от чувството за човешко присъствие в моята стая. Аз бях заобиколен от цяла тълпа мълчащи хора, имащи твърдостта на статуи, чиито погледи бяха отправени към земята, а ръцете им бяха скръстени на гърдите. Аз паднах отново на моето легло и скрих лицето си; светлината, множеството физиономии, ме потискаха и, след като се съвзех от моето учудване, аз се чувствах силно разположен да почна отново да плача, поради пълния хаос в моите мисли. Ароматът ставаше все по-силен, стаята се изпълваше с дима на тамяна; отваряйки очите си, аз видях, че от всички страни на леглото ми млади жреци държаха съдове, в които той гореше. Стаята, както казах, бе пълна с жреци, но имаше един вътрешен кръг около моето легло.
към текста >>

Ароматът ставаше все по-силен, стаята се изпълваше с дима на тамяна; отваряйки очите си, аз видях, че от всички страни на леглото ми млади жреци държаха съдове, в които той гореше.
След това влязоха двама млади послушници, носейки сребърни лампи, които разляха силна светлина в стаята. Тогава аз видях — и тази гледка ме изненада така, че аз престанах до плача и забравих желанието си да бъда у дома — аз видях, че цялата ми стая бе пълна с жреци с бели тоги, всички стоящи прави, неподвижни. Не беше чудно защо бях обзет от чувството за човешко присъствие в моята стая. Аз бях заобиколен от цяла тълпа мълчащи хора, имащи твърдостта на статуи, чиито погледи бяха отправени към земята, а ръцете им бяха скръстени на гърдите. Аз паднах отново на моето легло и скрих лицето си; светлината, множеството физиономии, ме потискаха и, след като се съвзех от моето учудване, аз се чувствах силно разположен да почна отново да плача, поради пълния хаос в моите мисли. Ароматът ставаше все по-силен, стаята се изпълваше с дима на тамяна; отваряйки очите си, аз видях, че от всички страни на леглото ми млади жреци държаха съдове, в които той гореше. Стаята, както казах, бе пълна с жреци, но имаше един вътрешен кръг около моето легло. Аз гледах фигурите на тия хора със страх. Помежду тях се намираха Агмад и Камен и другите имаха също като тях онова странно спокойствие в изражението на лицето, което ми бе направило толкова силно впечатление. Аз гледах всяка фигура и отново закрих очите си трепеперейки. Чувствах се затворен и една непроницаема ограда; с тия хора около мене, аз бях затворен в нещо, което бе безкрайно по-трудно да се премине отколкото една канена ограда.
към текста >>

Стаята, както казах, бе пълна с жреци, но имаше един вътрешен кръг около моето легло.
Тогава аз видях — и тази гледка ме изненада така, че аз престанах до плача и забравих желанието си да бъда у дома — аз видях, че цялата ми стая бе пълна с жреци с бели тоги, всички стоящи прави, неподвижни. Не беше чудно защо бях обзет от чувството за човешко присъствие в моята стая. Аз бях заобиколен от цяла тълпа мълчащи хора, имащи твърдостта на статуи, чиито погледи бяха отправени към земята, а ръцете им бяха скръстени на гърдите. Аз паднах отново на моето легло и скрих лицето си; светлината, множеството физиономии, ме потискаха и, след като се съвзех от моето учудване, аз се чувствах силно разположен да почна отново да плача, поради пълния хаос в моите мисли. Ароматът ставаше все по-силен, стаята се изпълваше с дима на тамяна; отваряйки очите си, аз видях, че от всички страни на леглото ми млади жреци държаха съдове, в които той гореше. Стаята, както казах, бе пълна с жреци, но имаше един вътрешен кръг около моето легло. Аз гледах фигурите на тия хора със страх. Помежду тях се намираха Агмад и Камен и другите имаха също като тях онова странно спокойствие в изражението на лицето, което ми бе направило толкова силно впечатление. Аз гледах всяка фигура и отново закрих очите си трепеперейки. Чувствах се затворен и една непроницаема ограда; с тия хора около мене, аз бях затворен в нещо, което бе безкрайно по-трудно да се премине отколкото една канена ограда. Мълчанието най после бе прекъснато.
към текста >>

Ний се спряхме тъкмо пред вратите и няколко от жреците ги затвориха; след това се върнахме към голямото централно преддверие, което бях забелязал при първото си влизане.
Аз станах и, когато започнах да вървя, аз се намерих затворен в този същия вътрешен кръг. Те вървяxa пред мен, зад мен и в страни, а другите следваха под ред, вън от кръга. Движехме се по една дълга галерия, която водеше до голямата входна врата на храма. Тя бе отворена и аз се почувствах ободрен като пред лицето на някой стар приятел от бързия поглед, който хвърлих през нейния свод навън. Но тази гледка бе краткотрайна. Ний се спряхме тъкмо пред вратите и няколко от жреците ги затвориха; след това се върнахме към голямото централно преддверие, което бях забелязал при първото си влизане. Аз видях тогава, че макар че то бе пространно и величествено, на него нямаше никаква врата освен една, намираща се под един дълбок свод, на срещуположния край на Голямата алея, водеща към храма. Аз се питах, къде води тази усамотена врата. (следва) СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Буен дух Аз бях нощен пазач на Дарминггонската станция. Една нощ през зимата около дванадесет или дванадесет и полови на часа., аз бях доста измръзнал от ходене насам натам, и си казах, „ще отида долу и ще видя нещо да ям.“ Имаше една стая за хамалите, гдето се поддържаше огън, с една стаичка за въглища до нея. Отидох долу, съблякох си балтона и току що бях седнал насреща огъня и бях повдигнал лампата, ето един странен човек излезе из въглищната стаичка последван от едно голямо черно куче.
към текста >>

49. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защо трябваше да седна така, заобиколен от великите жреци, стоящи прави около мене?
Лорд Бругам цитира това място в своята автобиография, и казва, че когато пристигнал тогава в Единбург, получил писмо от Индия, в което се казвало че Г. умрял на 19 декември. Из „Сънища и духове“ от Андрю Ланг Мейбъл Колинз (4) БЕЛИЯТ ЛОТОС Донесоха един малък стол и го сложиха в средата на галерията. Казаха ми де седна върху него, обърнат към вратата, която беше на края. Аз направих това мълчаливо и разтревожен; какво означаваше това? Защо трябваше да седна така, заобиколен от великите жреци, стоящи прави около мене? Какво изпитание ме очаква? Но аз реших да бъда смел, да не се страхувам. Не бях ли вече облечен в дрехи от чист бял лен? Вярно е, че те не бяxa украсени със злато; но те не бяха обшити и с черно, както тези на по-младите жреци. Те бяха съвършено бели, горд от това, което аз считах един вид отличие, аз се стараех да поддържам смелостта си, чезнеща при тая мисъл.
към текста >>

Вярно е, че те не бяxa украсени със злато; но те не бяха обшити и с черно, както тези на по-младите жреци.
Аз направих това мълчаливо и разтревожен; какво означаваше това? Защо трябваше да седна така, заобиколен от великите жреци, стоящи прави около мене? Какво изпитание ме очаква? Но аз реших да бъда смел, да не се страхувам. Не бях ли вече облечен в дрехи от чист бял лен? Вярно е, че те не бяxa украсени със злато; но те не бяха обшити и с черно, както тези на по-младите жреци. Те бяха съвършено бели, горд от това, което аз считах един вид отличие, аз се стараех да поддържам смелостта си, чезнеща при тая мисъл. Миризмата на тамяна стана тъй силна, че аз чувствах главата ми се замайва. Не бях свикнал на парфюмите, които жреците пръскаха с такава щедрост. Изведнъж, без нито една дума, без да бъде предупреден нито с един знак, светлината угасна и аз се намерих за втори път в тъмнината, заобиколен от странна, мълчалива тълпа. Опитах се да събере мислите си и да разбера къде се намирам.
към текста >>

Не бях свикнал на парфюмите, които жреците пръскаха с такава щедрост.
Но аз реших да бъда смел, да не се страхувам. Не бях ли вече облечен в дрехи от чист бял лен? Вярно е, че те не бяxa украсени със злато; но те не бяха обшити и с черно, както тези на по-младите жреци. Те бяха съвършено бели, горд от това, което аз считах един вид отличие, аз се стараех да поддържам смелостта си, чезнеща при тая мисъл. Миризмата на тамяна стана тъй силна, че аз чувствах главата ми се замайва. Не бях свикнал на парфюмите, които жреците пръскаха с такава щедрост. Изведнъж, без нито една дума, без да бъде предупреден нито с един знак, светлината угасна и аз се намерих за втори път в тъмнината, заобиколен от странна, мълчалива тълпа. Опитах се да събере мислите си и да разбера къде се намирам. Спомних си, че по-голямата част от тълпата жреци бе зад мене, но че, пред мене, жреците се бяxa наредили така, че макар техния вътрешен кръг да ме отделяше още от другите жреци, в момента, когато светлината беше угасена, никой не се намираше между мене и дъговидната врата, пред която бях седнал. Бях разтревожен и смазан. Аз се сгуших на моя стол, с намерение да бъда смел, ако стане нужда, но в същото време, решен да бъда мълчалив и спокоен, доколкото това е възможно.
към текста >>

Спомних си, че по-голямата част от тълпата жреци бе зад мене, но че, пред мене, жреците се бяxa наредили така, че макар техния вътрешен кръг да ме отделяше още от другите жреци, в момента, когато светлината беше угасена, никой не се намираше между мене и дъговидната врата, пред която бях седнал.
Те бяха съвършено бели, горд от това, което аз считах един вид отличие, аз се стараех да поддържам смелостта си, чезнеща при тая мисъл. Миризмата на тамяна стана тъй силна, че аз чувствах главата ми се замайва. Не бях свикнал на парфюмите, които жреците пръскаха с такава щедрост. Изведнъж, без нито една дума, без да бъде предупреден нито с един знак, светлината угасна и аз се намерих за втори път в тъмнината, заобиколен от странна, мълчалива тълпа. Опитах се да събере мислите си и да разбера къде се намирам. Спомних си, че по-голямата част от тълпата жреци бе зад мене, но че, пред мене, жреците се бяxa наредили така, че макар техния вътрешен кръг да ме отделяше още от другите жреци, в момента, когато светлината беше угасена, никой не се намираше между мене и дъговидната врата, пред която бях седнал. Бях разтревожен и смазан. Аз се сгуших на моя стол, с намерение да бъда смел, ако стане нужда, но в същото време, решен да бъда мълчалив и спокоен, доколкото това е възможно. Колко се страхувах от спокойните фигури на тези големи жреци, за които знаех, че стоят прави, неподвижни зад мене. Пълното мълчание на тълпата ме изпълваше с ужас и страх. За момент аз бях тъй разтревожен, че се питах дали не мога, като стана и вървя напред по коридора, да се изтръгна от средата на жреците без да бъда забелязан.
към текста >>

Колко се страхувах от спокойните фигури на тези големи жреци, за които знаех, че стоят прави, неподвижни зад мене.
Изведнъж, без нито една дума, без да бъде предупреден нито с един знак, светлината угасна и аз се намерих за втори път в тъмнината, заобиколен от странна, мълчалива тълпа. Опитах се да събере мислите си и да разбера къде се намирам. Спомних си, че по-голямата част от тълпата жреци бе зад мене, но че, пред мене, жреците се бяxa наредили така, че макар техния вътрешен кръг да ме отделяше още от другите жреци, в момента, когато светлината беше угасена, никой не се намираше между мене и дъговидната врата, пред която бях седнал. Бях разтревожен и смазан. Аз се сгуших на моя стол, с намерение да бъда смел, ако стане нужда, но в същото време, решен да бъда мълчалив и спокоен, доколкото това е възможно. Колко се страхувах от спокойните фигури на тези големи жреци, за които знаех, че стоят прави, неподвижни зад мене. Пълното мълчание на тълпата ме изпълваше с ужас и страх. За момент аз бях тъй разтревожен, че се питах дали не мога, като стана и вървя напред по коридора, да се изтръгна от средата на жреците без да бъда забелязан. Но аз не се осмелих да направя това, толкова повече че действието на тамяна, комбинирано с това на питието и на мълчанието, произведоха в мен една непривична сънливост. Очите ми бяха полузатворени и аз мислех, че веднага ще заспя, но моя интерес бе внезапно събуден от една ивица светлина, която се виждаше около вратата, на края на галерията. Отворих широко очите си за да гледам и видях веднага, че бавно, бавно, вратата се отваряше, докато се отвори наполовина и от там идваше слаба, неясна светлина.
към текста >>

За момент аз бях тъй разтревожен, че се питах дали не мога, като стана и вървя напред по коридора, да се изтръгна от средата на жреците без да бъда забелязан.
Спомних си, че по-голямата част от тълпата жреци бе зад мене, но че, пред мене, жреците се бяxa наредили така, че макар техния вътрешен кръг да ме отделяше още от другите жреци, в момента, когато светлината беше угасена, никой не се намираше между мене и дъговидната врата, пред която бях седнал. Бях разтревожен и смазан. Аз се сгуших на моя стол, с намерение да бъда смел, ако стане нужда, но в същото време, решен да бъда мълчалив и спокоен, доколкото това е възможно. Колко се страхувах от спокойните фигури на тези големи жреци, за които знаех, че стоят прави, неподвижни зад мене. Пълното мълчание на тълпата ме изпълваше с ужас и страх. За момент аз бях тъй разтревожен, че се питах дали не мога, като стана и вървя напред по коридора, да се изтръгна от средата на жреците без да бъда забелязан. Но аз не се осмелих да направя това, толкова повече че действието на тамяна, комбинирано с това на питието и на мълчанието, произведоха в мен една непривична сънливост. Очите ми бяха полузатворени и аз мислех, че веднага ще заспя, но моя интерес бе внезапно събуден от една ивица светлина, която се виждаше около вратата, на края на галерията. Отворих широко очите си за да гледам и видях веднага, че бавно, бавно, вратата се отваряше, докато се отвори наполовина и от там идваше слаба, неясна светлина. Но, от нашия край на галерията, тъмнината си оставаше пълна и аз не дочувах никакъв звук, никакъв знак на живот, като изключим слабото и задържано дишане на хората, които ме заобикаляха. След няколко минути аз затворих очите си, защото бях гледал с такава напрегнатост в тъмнината, че те се измориха.
към текста >>

С едно отчаяно усилие, аз отклоних вцепенения си поглед от тази тайнствена фигура и обърнах главата си, надявайки се да видя жреците зад себе си.
Това чувство на непоносим ужас се усилваше все по-вече и по-вече, защото фигурата са движеше към мене, бавно по един начин, подобен на хлъзгане, който нямаше в себе си нищо земно. Сега, когато тя бе вече близо до мен, аз можах да видя, че тя бе забулена в някакво тъмно облекло, което я загръщаше почти напълно. Но аз не можах да различавам ясно, защото светлината, която идваше от вратата, се проектираше само на много малко разстояние. Моята агония се увеличи внезапно, когато, при приближаването на фигурата, аз видях, че от нея излизаше някаква светлина, съдържаща се в самата нея, която осветляваше облеклото й. Но тази светлина не правеше нищо друго видимо. С едно отчаяно усилие, аз отклоних вцепенения си поглед от тази тайнствена фигура и обърнах главата си, надявайки се да видя жреците зад себе си. Но там бе само тъмнина. Тогава аз не можах повече да владея ужаса си и издадох един страшен вик, хващайки главата си с ръце. Гласът на Агмад прозвуча в моите уши. „Не се страхувай, дете мое,“ каза той със своя спокоен и мелодичен глас. Направих усилие да се овладея, подпомогнат от този глас, който имаше, най-малкото, не толкова чуден и ужасен характер, както загърнатата фигура, която бе пред мен.
към текста >>

“ Един тих и сподавен шепот като че ли се издигне от тълпата жреци.
„Говори, дете“, каза пак гласа на Агмад, „и ни кажи какво те плаши“. Не се осмелих да бъде непослушен, макар че езика ми като че ли бе залепен на небцето ми, и, в същност, една нова изненада ми позволи да говоря по-лесно, което не бих могъл да сторя без това. „Какво“, извиках аз, „не виждате ли светлината под вратата и загърнатата фигура? О! изпъдете я; страх ме е! “ Един тих и сподавен шепот като че ли се издигне от тълпата жреци. Тогава спокойният глас на Агмад се издигна отново: „Ний приветстваме нашата царица и й поднасяме нашите почитания“. Тогава забулената фигура се наклони и се приближи още по-вече. Агмад заговори пак, след един момент на пълно мълчание: „Не може ли нашата повелителка да отвори очите на своите подчинени и да им даде своите заповеди както преди? “ Фигурата се наведе и като че ли чертаеше нещо по пода. Аз погледнах и видях думи, съставени от огнени букви, които изчезваха след като биваха написвани: „Да, но детето трябва да влезе в моето светилище само с мен“.
към текста >>

Жреците пазеха мълчание и аз разбрах, че, също както и фигурата, огнените букви бяха невидими за тях.
Агмад заговори пак, след един момент на пълно мълчание: „Не може ли нашата повелителка да отвори очите на своите подчинени и да им даде своите заповеди както преди? “ Фигурата се наведе и като че ли чертаеше нещо по пода. Аз погледнах и видях думи, съставени от огнени букви, които изчезваха след като биваха написвани: „Да, но детето трябва да влезе в моето светилище само с мен“. Аз видях думите, видях ги, и цялото ми тяло изтръпна от ужас. Необяснимия страх, който ми причиняваше тази забулена фигура бе тъй могъщ, че аз бих предпочел да умра, отколкото да се подчиня на тази заповед. Жреците пазеха мълчание и аз разбрах, че, също както и фигурата, огнените букви бяха невидими за тях. Внезапно аз схванах, че щом е така, те не знаят за дадената заповед. Тъй много изплашен, тогава, как бях могъл аз да се реша да произнеса думите, които можеха да ми докарат едно тъй страшно изпитание? Аз продължих де мълча. Фигурата се обърна към мене и като че ли ме гледаше. Сетне, със същите огнени букви, тъй бързо изчезващи, тя начерта тези думи.
към текста >>

50. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Веднага след това аз забелязах една малка светлина при вратата на стаята, в която се намирах, и от там се появи един жрец, носещ сребърна лампа.
Но, веднага, моето съзнание почна да възстановява събитията на вчерашния ден, на този ден, който ми се бе сторил дълъг като цяла година. Белият цвят на лотоса се появи точно пред очите ми голям и растящ, но това видение изчезна веднага, когато пред моя смутен дух изплува внезапно спомена за оня пълен с ужас образ, последният, който порази моя поглед преди да бъда обгърнат от тъмнината, от която едва сега се съвземах. Тя ми се яви пак: отново, в моята мисъл, аз видях тази фигура, изправена пред мен, нейната призрачна реалност. студения блясък на нейните жестоки очи. Останах без сили, без способности да се съпротивлявам, изтощен, и, отново, макар че тоя път тя изглежда да беше само в моето въображение, аз извиках от ужас. Веднага след това аз забелязах една малка светлина при вратата на стаята, в която се намирах, и от там се появи един жрец, носещ сребърна лампа. Видях тогава, че се намирам в стая, в която друг път не бях влизал. Тя изглеждаше твърде комфортна. Гъвкави, падащи по пода драперии я затъмняваха и въздухът бе наситен с приятни парфюми. Жрецът се приближи, и когато беше близо до мене, наведе главата си. „От какво има нужда повелителя ми?
към текста >>

Жрецът се приближи, и когато беше близо до мене, наведе главата си.
Останах без сили, без способности да се съпротивлявам, изтощен, и, отново, макар че тоя път тя изглежда да беше само в моето въображение, аз извиках от ужас. Веднага след това аз забелязах една малка светлина при вратата на стаята, в която се намирах, и от там се появи един жрец, носещ сребърна лампа. Видях тогава, че се намирам в стая, в която друг път не бях влизал. Тя изглеждаше твърде комфортна. Гъвкави, падащи по пода драперии я затъмняваха и въздухът бе наситен с приятни парфюми. Жрецът се приближи, и когато беше близо до мене, наведе главата си. „От какво има нужда повелителя ми? каза той. Да ви донеса ли прясна вода ако сте жаден? “ „Не съм жаден, казах аз, но се страхувам, страхувам се от ужасния образ, който видях.“ „Но не, каза той, само младостта ти е причина за твоя страх. Погледът но нашата всемогъща царица винаги е бил достатъчен, за до смути човека.
към текста >>

„Зората е близо“, каза жрецът. „О!
Погледът но нашата всемогъща царица винаги е бил достатъчен, за до смути човека. Не се страхувай, за тебе е една чест, че очите ти са отворени. Какво да донеса, за да се подкрепиш? “ „Нощ ли е сега? “ казах аз, обръщайки се на моето меко легло, без да имам спокойствие. „Зората е близо“, каза жрецът. „О! нека дойде денят“, извиках аз, „нека благословеното слънце изтрие пред очите ми видението, което ме кара да треперя! Страхувам се от тъмнината, защото в нея е зловещата фигура! “ „Аз ще бъда при твоето легло,“ каза жрецът спокойно. И той сложи сребърната лампа на една поставка и седна близо до мен. Неговите черти замръзнаха веднага в едно абсолютно спокойствие, и като че ли изведнъж се превърна в някаква статуя.
към текста >>

“ „Аз ще бъда при твоето легло,“ каза жрецът спокойно.
“ „Нощ ли е сега? “ казах аз, обръщайки се на моето меко легло, без да имам спокойствие. „Зората е близо“, каза жрецът. „О! нека дойде денят“, извиках аз, „нека благословеното слънце изтрие пред очите ми видението, което ме кара да треперя! Страхувам се от тъмнината, защото в нея е зловещата фигура! “ „Аз ще бъда при твоето легло,“ каза жрецът спокойно. И той сложи сребърната лампа на една поставка и седна близо до мен. Неговите черти замръзнаха веднага в едно абсолютно спокойствие, и като че ли изведнъж се превърна в някаква статуя. Очите му бяха студени; неговият говор, макар и благосклонен, нямаше нищо топло в себе си. Отвърнах се от него със страх; защото, докато аз го гледах, видението от коридора като че ли са изправяше помежду нас. Въздържах се няколко време, като се силех да намеря подкрепа в неговото присъствие; но.
към текста >>

“ „Не се противопоставяй на видението“, отговори жрецът.
Всичко тук е изпълнено с видението. Аз го виждам навсякъде. Не мога да го прогоня от пред очите си! О! Оставете ме, оставете ме да си отида! “ „Не се противопоставяй на видението“, отговори жрецът. „То идва от cвeтилището, от пресветия олтар. То те е отбелязало като различаващ се от другите и като заслужаващ да бъдеш почитан от нас и обкръжен от нашите грижи. Но ти трябва да укротиш вълнението на твоето сърце.“ Аз останах Мълчалив. Тези думи паднаха като лед върху моето сърце. Аз не схванах техния смисъл.
към текста >>

Не казвах нито дума, очаквайки търпеливо, а жрецът си оставаше седнал, неподвижен, до мен.
Но при пукването на зората ще стане и ще отиде в градината.“ „Ще мога ли да отида при него? ’, запитах аз с трескава възбуда, съединявайки ръцете си като за молитва, — толкова много се страхувах от мисълта за отказ. „В градината? Ако вий не можете да се успокоите, навярно една разходка по сутринната роса, всред свежите цветя, ще намали треската ви. Като се разсъмне, аз ще повикам градинаря да ви вземе със себе си.“ Аз въздъхнах от облекчение за това бързо изпълнение на моята молба, после продължиха да мълча, легнаха, със затворени очи, стараейки се да отдалеча от себе си всички тези ужасни видения и образи, като мислех само за сладостното чувство, което щях да изпитам наскоро като напусна тази затворена стая, с изкуствени парфюми, за да вкуся сладостите от свободното вдишване на външния въздух. Не казвах нито дума, очаквайки търпеливо, а жрецът си оставаше седнал, неподвижен, до мен. Най сетне, след време, което ми се стори като дълги часове от мъчително очакване, той стана и угаси сребърната лампа. Аз видях тогава, че една бледа слаба светлина влизаше в стаята през високите прозорци. „Ще отида да извикам Себуа и да го изпратя при теб, каза той, като се обърна към мен. Запомни, че тези стая е твоя, тя ти принадлежи. Върни се тук преди утринните церемонии, послушниците ще те очакват за баня и за показване.“ „А как“, казах аз, съвсем изплашен от мисълта де бъда, по някаква странна съдба, една личност с такова голямо значение, как бих могъл да узная кога ще трябва да се върна тук?
към текста >>

51. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя не е говорила на своите жреци през цялата тези генерация.
Но не, за един момент аз не видях нищо и изпуснах една. въздишка на облекчение, защото постоянно очаквах до видя приближено до моето, онова лице с гневната усмивка. Но, почти веднага, аз почувствах цялото ми същество да тръпне от удоволствие. Себуа, без да забележи това, ме бе довел до басейна на лотоса; и аз видях навеждайки се като по рано да пия, по течението на бистрата вода, онази красива жена, с дълги златисти коси, които полузакриваха лицето й „Говори й, извика Себуа. О! Говори й! Тя не е говорила на своите жреци през цялата тези генерация. Говори й, защото ний наистина имаме нужда от нейната помощ! “ Себуа беше паднал на колене пред мен, както миналата вечер. Лицето му отразяваше гореща ревност, очите му бяха пълни с молба. Спирайки се на тях, аз отпаднах, без да знам от какво, но струваше ми се, че жената със златистите коси ме викаше да се приближа и, макар че Себуа също така ме тласкаше към нея, все пак, по отношение на моето тяло, аз не бях твърде близко; но в моето съзнание, аз имах чувството като че ли се повдигам и се движа към басейна с белите цветя, дотогава, докато, наведен над брега, аз докоснах нейната дреха, която достигаше до водата. Подигнах очи към лицето й, но не можех де я видя.
към текста >>

Но слепите жреци се мамят със залъгванията на сянката.
Почувствах една тръпка, излизаща от нейните ръце, да минава по цялото ми тяло, когато произнасях тия думи. Аз очаквах да срещна гняв, но нейният глас проникна до моя слух тъй нежен, тъй приятен, като дъждовните капки, и ми направи впечатлението на една божествена еманация, която ни доставя оная сладост, която изпитват обитателите на една изсъхнала страна при един проливен дъжд. „Не трябва да се страхуваш от сянката; тя ще бъде победена и унищожена паралелно с растежа на душата и с нейното издигане и закрепване в светлината. Сине мой, сянката съществува в най-вътрешната част на светилището на храма, защото поклонниците, които се намират там, не могат да понасят светлината. Светлинната на вашия свят е изключена там, за да може светлината на духа да я озари. Но слепите жреци се мамят със залъгванията на сянката. Те се жестоко подиграват с моето име, като го произнасят; кажи им, сине мой, че тяхната царица не носи своя скиптър в царството на мрака. Те нямат царице; те имат за водач само своите слепи желания. Това е първото съобщение, с което те натоварвам. Нали те искаха такова? “ В този момент аз почувствах, че съм теглен назад, далеч от нея.
към текста >>

До мене бяха двамата велики жреци, Агмад и Камен; Агмад говореше на Себуа.
Направих усилие да ги отворя. Не виждах вече пред себе си нищо друго, освен басейна не лотоса, покрит с разцъфналите чашки на царицата на цветята, които се издигаха царствено над повърхността на водата. Лъчите на слънцето озаряваха техните златни коронки и аз откривах в тях цвета на златните коси. Но един гневен глас, макар че интонацията беше бавна и сдържана, ме пробуди, попречвайки ми да продължа моя блян. Обърнах глава и видях, за мое голямо учудване, Себуа прав между двама послушници; главата му беше наведена и ръцете скръстени. До мене бяха двамата велики жреци, Агмад и Камен; Агмад говореше на Себуа. Видях, че той беше в немилост по причина на мене, но не можех да разбера какво е станало. Агмад и Камен застанаха отдясно и ляво на мене и аз разбрах, че трябва да вървя помежду тях. Отправихме се мълчаливо към Храма, и още един път, преминахме през неговите мрачни врати. (следва) Вътрешният глас „Трябва да намерим съдията вътре в себе си, в своята душа и там да се съдим — пред Бога.“ Учителя За всяка наша постъпка, добра или лоша, ние искаме да знаем мнението на другите хора. ние искаме да чуем, какво ще кажат другите за нашите постъпки.
към текста >>

52. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пред твоя Дух в поклон замлъква звук и стон ... --------------------- Пред новий ден свещен, жреците ни духовни с делата си върховни изграждали в нетлей олтаря на душата невидимо в сърцата за живий Бог блажен.
.. Чрез словото стана всред хаос, небитие първичното събитие. Живота се роди из светлите води: Роди се в чистота, разцъфна в красота … И аз по твойта гръд, под звездната ти твърд, в обширния дворец, живеех чужденец. Но днес се връщам пак, неверен син — сирак. в нозете ти, смирен, да уча вдъхновен . закона на твоите свръхсили, устоите на царството ти вред.— О, дивен свят и ред! Пред твоя Дух в поклон замлъква звук и стон ... --------------------- Пред новий ден свещен, жреците ни духовни с делата си върховни изграждали в нетлей олтаря на душата невидимо в сърцата за живий Бог блажен. Пред нищо се не спрели по стръмния си път. През търни се проврели световни на грехът, но брата си извели нагоре към върхът. И о, каква картина пред взора им премина! — най-висшия трагизъм, безмълвен героизъм в историята земна на жертва свята, вярна, в безбрежните предели на времето видели … И в рани и прашни, борците безстрашни с кръста на Христа; в неравната битка шептели молитва гаснещи уста. Замлъкнали езици пред тия мъченици със диамантна воля — свършили свойта роля.
към текста >>

(Резюме на беседата „ Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Мейбъл Колинз (7) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 137) Глава пета Заведоха ме в Големата зала, гдето жреците бяха изяли утринната си закуска.
Това се постига по пътя на Любовта. Мъдростта и Истината. Любовта е път за кристализиране на човешката душа. Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина. Истината е път за реализиране на Божествената светлина, която носи свобода. (Резюме на беседата „ Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Мейбъл Колинз (7) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 137) Глава пета Заведоха ме в Големата зала, гдето жреците бяха изяли утринната си закуска. Тя беше празна сега: но Агмад и Камен, разговаряйки с нисък и сподавен глас, останаха до един от прозорците, докато двама послушници ме отведоха при масата и ми понесоха банички, плодове и мляко. За мен беше много чудно де бъда обслужван от тия млади момчета, които не ми говореха нищо и които аз гледах с почтителен страх, като имащи по-голяма опитност от мен в страшните мистерии на храма. Аз се питах, докато ядях баничките, защо до сега нито един от послушниците, които бях видял. не беше говорил с мен; но като хвърлих поглед назад, върху краткото време, което до сега бях прекарал в храма, аз си спомних, че досега не бях оставен нито веднъж насаме с някой от тях. Също и сега Агмад и Камен оставаха в стаята и аз виждах, че едно безмълвие, предизвикано от страх, запечатваше устните на младите хора, които ми обслужваха, и аз мислех, че този страх не е от оня вид, който би могъл да вдъхне един учител от училището, който си служи с очите си по начина на обикновените смъртни, но че по-скоро това бе страх, който може да внуши един маг, който вижда нещо повече от обикновените хора, и който не може да бъде излъган.
към текста >>

Агмад, жрецъг на храма, истинският шеф на великите жреци.
Но Агмад избърза да застане между мене и прозореца и ме фиксира с оня неизменен поглед, който ме караше да се страхувам тъй-много. „Ела“, каза той. След това се обърна и тръгна. Аз го последвах с наведена глава и цялата ми новопоявила се енергия, цялата ми надежда изчезна, без сам да знам защо, аз не мога да си обясня защо гледах бродираният край на бялата дреха, която като че ли леко се плъзгаше пред мен, имайки чувството, че следвам съдбата си. Моята съдба! Агмад, жрецъг на храма, истинският шеф на великите жреци. Моята съдба! Вървейки след него, минахме по широки коридори, после по-голямата галерия, която водеше от вратата на храма към светилището. Чувство на ужас бликне в мене при тази гледка, въпреки това, че слънчевите лъчи изпълваха галерията, влизайки през предверието и като че ли се надсмиваха над трептящите сенки. И все пек моят страх от Агмад бе тъй голям, че, останал така сам с него, аз го следвах мълчаливо в пълно подчинение, и всяка от моите несигурни стъпки ме приближаваше към тая страшна врата, от гдето бях видял, в тъмнината на нощта да излиза ужасната фигура. Аз разглеждах стената със същия ужас, който може да изпита един подложен на мъчения дух, пред страшните инструменти на неговото мъчение.
към текста >>

Агмад, жрецът, от когото се страхувах, беше излязъл.
Аз не можех да гледам нищо друго, макар че тук имаше много хубави неща за гледане, тъй като стаята бе разкошно украсена. Аз се чудех само, с трептящо сърце, защото това легло е взето от стаята, в която спах. Докато го гледах, отдаден на предположения, внезапно аз почувствах мълчанието, пълното мълчание и самотност . Обърнах се разтревожен. Да, аз бях сам. Агмад, жрецът, от когото се страхувах, беше излязъл. Той бе излязъл без да каже нито дума, като ме бе оставил в тази стая. Какво можеше да означава това? Отидох към вратата и се опитах да я отворя. Тя беше херметически затворена. Аз бях пленник.
към текста >>

Не можех да се обърна към никого, освен към сините безмилостни очи на жреца Агмад.
Тя беше херметически затворена. Аз бях пленник. Гледах около мене масивните каменни стени, подигнах очите си към високия прозорец, мислех за непосредственото си съседство със светилището и се хвърлих на леглото, закривайки лицето си с ръце. Предполагам да съм останал така прострян цели часове. Не се решавах нито де стана, нито да направя и май малкия шум. Не можех да се обърна към никого, освен към сините безмилостни очи на жреца Агмад. Аз се прострях върху леглото с тясно притворени очи, като не смеех да гледам затвора си и се молех щото нощта никога да не идва. Беше още първата половина на деня, в това бях сигурен, макар че не знаех колко време бях прекарал в градината заедно със Себуа. Слънцето беше високо и изпълваше с лъчи моя прозорец. Аз дойдох в съзнание след дълго време, когато, обръщайки се. хвърлих в стаята един бърз, тревожен поглед.
към текста >>

53. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пази го, не оставяй никой от жреците да го види.
Тези страхове обаче изчезнаха веднага, защото драперията беше леко изтеглена назад и един послушник в черна дреха, когото по-рано аз не бях виждал, се появи из своето скривалище. Бях изненадан от неговото тайнствено държане, но не се уплаших, защото той държеше в ръката си блестящия цвят на царствения бял лотос. Скочих от масата и се затичах към него с очи, впити в цветето. Когато бях до него, той каза с тих глас и набързо! „Това цвете ти се праща от Себуа. Пази го, не оставяй никой от жреците да го види. Пази го, и то ще ти помага в часовете, когато имаш нужда от помощ; Себуа ви моли също да си припомните всичко, което ви е казал, да се уповавате преди всичко на вашата любов към това, което е истински хубаво и на вашите склонности и естествени отвращения. Това е съобщението ми.“ каза той, повръщайки са към драперията. „Аз рискувам живота си за да услужа на Себуа. Имайте пред вид никога де се не доближавате до тази врата, нито да показвате че знаете за нейното съществуване; тя води към стаята на жреца Агмад, в която не може да влезе никой, под страх от ужасно наказание.“ „А вий как можахте да минете? “ запитах аз с любопитство.
към текста >>

Имайте пред вид никога де се не доближавате до тази врата, нито да показвате че знаете за нейното съществуване; тя води към стаята на жреца Агмад, в която не може да влезе никой, под страх от ужасно наказание.“ „А вий как можахте да минете?
„Това цвете ти се праща от Себуа. Пази го, не оставяй никой от жреците да го види. Пази го, и то ще ти помага в часовете, когато имаш нужда от помощ; Себуа ви моли също да си припомните всичко, което ви е казал, да се уповавате преди всичко на вашата любов към това, което е истински хубаво и на вашите склонности и естествени отвращения. Това е съобщението ми.“ каза той, повръщайки са към драперията. „Аз рискувам живота си за да услужа на Себуа. Имайте пред вид никога де се не доближавате до тази врата, нито да показвате че знаете за нейното съществуване; тя води към стаята на жреца Агмад, в която не може да влезе никой, под страх от ужасно наказание.“ „А вий как можахте да минете? “ запитах аз с любопитство. „Всички жреци са заети с утрините церемонии, и аз успях да се измъкна без да ме види някой и да дойда при вас.“ „Кажете ми, извиках аз, хващайки го в момента, когато той се канеше набързо да премине през вратата, защо Себуа не дойде сам? “ „Невъзможно е; той е наблюдаван от близко, за да не може да направи никакъв опит да ви приближи.“ „Но защо това? “ извиках аз сломен и зачуден. „Не знам, каза послушникът, изтръгвайки дрехата си от ръцете ми.
към текста >>

„Всички жреци са заети с утрините церемонии, и аз успях да се измъкна без да ме види някой и да дойда при вас.“ „Кажете ми, извиках аз, хващайки го в момента, когато той се канеше набързо да премине през вратата, защо Себуа не дойде сам?
Пази го, и то ще ти помага в часовете, когато имаш нужда от помощ; Себуа ви моли също да си припомните всичко, което ви е казал, да се уповавате преди всичко на вашата любов към това, което е истински хубаво и на вашите склонности и естествени отвращения. Това е съобщението ми.“ каза той, повръщайки са към драперията. „Аз рискувам живота си за да услужа на Себуа. Имайте пред вид никога де се не доближавате до тази врата, нито да показвате че знаете за нейното съществуване; тя води към стаята на жреца Агмад, в която не може да влезе никой, под страх от ужасно наказание.“ „А вий как можахте да минете? “ запитах аз с любопитство. „Всички жреци са заети с утрините церемонии, и аз успях да се измъкна без да ме види някой и да дойда при вас.“ „Кажете ми, извиках аз, хващайки го в момента, когато той се канеше набързо да премине през вратата, защо Себуа не дойде сам? “ „Невъзможно е; той е наблюдаван от близко, за да не може да направи никакъв опит да ви приближи.“ „Но защо това? “ извиках аз сломен и зачуден. „Не знам, каза послушникът, изтръгвайки дрехата си от ръцете ми. Помнете това, което ви казах.“ Той мина през вратата и я затвори бързо след себе си. Аз се намерих наполовина загърнат в тежката драперия и, веднага щом се съвзех от моето изумление, предизвикано от това внезапно появяване и изчезване, аз я повдигнах и излязох из нейните гънки с цветето в ръка.
към текста >>

като се питах същевременно, какво ще кажа, ако жреците виждайки, нейното отсъствие, ме запитат за нея.
Аз можех да го сложа там поне за сега. То имаше място да диша и не щеше да бъде виждано, освен ако се подигнеше драперията, а това място зад леглото ми, ми се струваше най малко изложено на откриване. Аз сложих веднага цветето там, страхувайки се да го държа в ръка, да не би, ако церемониите са свършили, Агмад да влезе в стаята ми. Аз го скрих, прочие, и търсех около себе си някой съд за вода, в който да го сложа, защото мислех, че ако не го снабдя с този елемент, когото то обичаше тъй-много, то не ще живее дълго време, за да бъде мой приятел. Намерих една малка стомна пълна с вода и го поставих в нея. като се питах същевременно, какво ще кажа, ако жреците виждайки, нейното отсъствие, ме запитат за нея. Не можех да си отговоря предварително, но се надявах, че ако цветето бъде открито, ще ми дойде някаква идея, за да спася Себуа от нови укори; защото, макар че аз не знаех защо, за мен бе много ясно, че той бе укоряван за нещо във връзка с мене. Отидох и седнах до леглото, за да бъда по близо до моето обично цвете. Колко много желаех да мога да го сложа на слънчевата светлина и да се радвам на неговата красота! И денят отмина така без някой да дойде при мене. Аз наблюдавах слънцето, което се отдалечаваше от моя прозорец.
към текста >>

Беше вече станало съвсем тъмно, когато вратата, която водеше в коридора, се отвори и влезе Агмад, при дружен от един млад жрец, който ми носеше храна и една чаша с отличен сироп с приятен парфюм.
Бях през всичкото време сам, но не се страхувах. Не ми идваше на ум, че приближаващата мощ ми носи. може би, някакви страшни изпитания. Бях изпълнен с дълбоко спокойствие, придобито от дългите часове на спокойно прекарания ден, или, може би, от присъствието на царственото цвете, защото макар и скрито, то беше винаги пред очите ми в цялата си блестяща и префинена красота. Нямах нито едно от непоносимите видения, които не можех да прогоня през миналата нощ. Беше вече станало съвсем тъмно, когато вратата, която водеше в коридора, се отвори и влезе Агмад, при дружен от един млад жрец, който ми носеше храна и една чаша с отличен сироп с приятен парфюм. Аз не бях се мръдвал от леглото си, и не бях се хранил. Не бях И мислил за това до сега. но в същност премалявах от глад. Затова скочих живо и когато младият жрец бе при мен, аз изпих сиропа, който той ми поднесе първом, защото изведнъж бях почувствал изтощението си. (следва) Скритата страна на живота Нещастието на покойниците, на заминалите за онзи свят, е, че те дълго време още обикалят около своите близки.
към текста >>

Затова скочих живо и когато младият жрец бе при мен, аз изпих сиропа, който той ми поднесе първом, защото изведнъж бях почувствал изтощението си.
Нямах нито едно от непоносимите видения, които не можех да прогоня през миналата нощ. Беше вече станало съвсем тъмно, когато вратата, която водеше в коридора, се отвори и влезе Агмад, при дружен от един млад жрец, който ми носеше храна и една чаша с отличен сироп с приятен парфюм. Аз не бях се мръдвал от леглото си, и не бях се хранил. Не бях И мислил за това до сега. но в същност премалявах от глад. Затова скочих живо и когато младият жрец бе при мен, аз изпих сиропа, който той ми поднесе първом, защото изведнъж бях почувствал изтощението си. (следва) Скритата страна на живота Нещастието на покойниците, на заминалите за онзи свят, е, че те дълго време още обикалят около своите близки. Ще ви приведа един пример за потвърждение на факта, че вашите близки покойници са всякога около вас. Един стар българин, голям богаташ, но и голям скъперник, умрял от някаква сериозна болест. Като се върнали от погребението, дъщерите му казали: „Слава Богу, че се освободихме от този сатрап, от този фараон, от този деспот. Сега вече свободно ще ядем и ще пием.“ Те поканили много гости, сложили богата трапеза и започнали да ядат и да пият.
към текста >>

54. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Агмад каза на младия жрец: „Остави тук храната и ми донеси книгата, която е над леглото о моята външна стая“.
Когато оставих чашата, аз дигнах очите си към неговите с никаква внезапно свила се самоувереност. „Аз ще полудея, казах аз смело, ако ме оставите в тази стая сам. Никога не съм оставал сам толкова дълго време досега“. Говорех под настроението на момента. Когато по-рано съм прекарвал дълги часове в самота, те не ми се струваха тъй ужасни, но сега бързо схващайки лошата страна на това изолиране, аз изразявах точно това, което чувствах. Агмад каза на младия жрец: „Остави тук храната и ми донеси книгата, която е над леглото о моята външна стая“. Той отиде да изпълни поръчката. Агмад не ми каза нищо и аз, след като бях казал това, което имах да кажа, и не бях смазан затова, както очаквах, взех от подноса една питка с масло и продължих моето ядене със задоволство. Пет години по късно, аз не бих се осмелил да се отнеса така с Агмад. Аз не бих могъл да ям пред него след като съм говорил така. Но в този момент, аз бях под властта на невежеството и безразличието на младостта.
към текста >>

Аз не бих могъл да проникна до дълбините на знанието на жреца, нито да знам до къде може да отиде неговата студена жестокост.
Той отиде да изпълни поръчката. Агмад не ми каза нищо и аз, след като бях казал това, което имах да кажа, и не бях смазан затова, както очаквах, взех от подноса една питка с масло и продължих моето ядене със задоволство. Пет години по късно, аз не бих се осмелил да се отнеса така с Агмад. Аз не бих могъл да ям пред него след като съм говорил така. Но в този момент, аз бях под властта на невежеството и безразличието на младостта. Аз не бих могъл да проникна до дълбините на знанието на жреца, нито да знам до къде може да отиде неговата студена жестокост. И как бих могъл да направя това? Аз бях невежа. И, при това, аз нямах никакво понятие за неговия начин, за проява на жестокостите, за неговата цел, за неговото намерение. Аз бях в пълно невежество. Но аз добре знаех, че моя живот в храма не ще бъде това, което аз мислех, че трябва да бъде, ако той продължаваше така, и вече хранех детските мисли да се изтръгна от тук (па макар и през ужасния коридор) ако ме заставяха да живея по този ужасен начин.
към текста >>

Агмад не каза нищо докато аз ядях и пиех и ето че младият жрец отвори вратата и влезе, носейки в ръцете си една голяма черна книга.
Аз бях невежа. И, при това, аз нямах никакво понятие за неговия начин, за проява на жестокостите, за неговата цел, за неговото намерение. Аз бях в пълно невежество. Но аз добре знаех, че моя живот в храма не ще бъде това, което аз мислех, че трябва да бъде, ако той продължаваше така, и вече хранех детските мисли да се изтръгна от тук (па макар и през ужасния коридор) ако ме заставяха да живея по този ужасен начин. Аз малко подозирах колко строго съм пазен. Агмад не каза нищо докато аз ядях и пиех и ето че младият жрец отвори вратата и влезе, носейки в ръцете си една голяма черна книга. Той я постави на една маса, за която Агмад му каза да я постави до леглото ми. Тогава бе донесена една лампа от един кът на стаята и поставена на масата. Агмад я запали и след това каза; „Вий няма да се чувствате сам, ако четете тези книги“. След тези думи, той се обърна и напусна стаята, последван от младият жрец. Аз разтворих книгата веднага.
към текста >>

След тези думи, той се обърна и напусна стаята, последван от младият жрец.
Аз малко подозирах колко строго съм пазен. Агмад не каза нищо докато аз ядях и пиех и ето че младият жрец отвори вратата и влезе, носейки в ръцете си една голяма черна книга. Той я постави на една маса, за която Агмад му каза да я постави до леглото ми. Тогава бе донесена една лампа от един кът на стаята и поставена на масата. Агмад я запали и след това каза; „Вий няма да се чувствате сам, ако четете тези книги“. След тези думи, той се обърна и напусна стаята, последван от младият жрец. Аз разтворих книгата веднага. Хвърляйки поглед назад към тази епоха, струва ми се че аз бях също така любопитен, както болшинството от младите момчета; всеки нов предмет спираше моето внимание, поне за момент. Отворих черната корица на книгата и хвърлих поглед върху първата страница. Тя имаше разкошна цветна украса, и аз гледах с удоволствие за известно време цветовете преди да почна до разчитам буквите. Те изпъкваха върху сивия фон по един тъй жив начин, че изглеждаше като че ли бяха очертани с огън.
към текста >>

„Не, отговорих аз, великите жреци са ме затворили тук ако ме заловят че бягам, аз ще бъда наказан. „Върви!
„Аз току що се нахраних“, отговорих аз. „И нямам друго желание освен това да бъда свободен, вън от тази стая“. „Това лесно може да стане“, отговори той, „последвай ме.“ Загледах го с учудване. Той трябваше да познава моето положение и да знае волята на Агмад по отношение на мен. Как се осмелява той така да му се противопоставя? „Не, отговорих аз, великите жреци са ме затворили тук ако ме заловят че бягам, аз ще бъда наказан. „Върви! “ беше неговия отговор. И, говорейки, той вдигна повелително ръката си. Аз извиках, като че ли потиснат от някаква физическа болка. Защо това — сам не можех да си обясня. Имах, обаче, впечатлението като че ли бях схванат в някакви клещи, и че една сила, на която не можех да се противопоставям, притискаше моето тяло и го разтърсваше.
към текста >>

55. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само един жрец може да влезе в Светия светих, никой друг.“ Узнах подобния на течаща вода глас на Царицата на Лотоса.
Стоях неподвижен, с надежда че ще мога да си дам сметка за положението си. Докато чаках така, изведнъж почувствах едно ново присъствие съвсем близо до мен. Не бях никак изплашен. Като че ли знаех, че това е нещо красиво, нещо приятелско и славно. Бях проникнат от горещо желание, от неизразимо влечение да се преклоня духом пред непознатото присъствие, Изведнъж мълчанието се наруши от тих, приятен говор близко до ухото ми: „Кажи на Агмад, че той престъпва закона. Само един жрец може да влезе в Светия светих, никой друг.“ Узнах подобния на течаща вода глас на Царицата на Лотоса. Макар че не знаех за присъствието но жреца, без да се колебая, аз се подчиних на моята царица. „Само един жрец може да влиза в Светия светих. казах аз, Агмад бидейки тук, закона е нарушен.“ „Аз желая да чуя гласа на царицата“, беше отговора, произнесен с тържествен тон от Агмад. „Кажи му, рече другият глас, който проникваше душата му и правеше да тръпне цялото ни същество. че ако можех да се проявя в негово присъствие, аз не бих чакала вашето идване.“ Аз повторих тези думи.
към текста >>

Макар че не знаех за присъствието но жреца, без да се колебая, аз се подчиних на моята царица.
Докато чаках така, изведнъж почувствах едно ново присъствие съвсем близо до мен. Не бях никак изплашен. Като че ли знаех, че това е нещо красиво, нещо приятелско и славно. Бях проникнат от горещо желание, от неизразимо влечение да се преклоня духом пред непознатото присъствие, Изведнъж мълчанието се наруши от тих, приятен говор близко до ухото ми: „Кажи на Агмад, че той престъпва закона. Само един жрец може да влезе в Светия светих, никой друг.“ Узнах подобния на течаща вода глас на Царицата на Лотоса. Макар че не знаех за присъствието но жреца, без да се колебая, аз се подчиних на моята царица. „Само един жрец може да влиза в Светия светих. казах аз, Агмад бидейки тук, закона е нарушен.“ „Аз желая да чуя гласа на царицата“, беше отговора, произнесен с тържествен тон от Агмад. „Кажи му, рече другият глас, който проникваше душата му и правеше да тръпне цялото ни същество. че ако можех да се проявя в негово присъствие, аз не бих чакала вашето идване.“ Аз повторих тези думи. Отговор не последва, но аз дочух едно движение, стъпки, и една врата бе тихо притворена.
към текста >>

„Само един жрец може да влиза в Светия светих.
Не бях никак изплашен. Като че ли знаех, че това е нещо красиво, нещо приятелско и славно. Бях проникнат от горещо желание, от неизразимо влечение да се преклоня духом пред непознатото присъствие, Изведнъж мълчанието се наруши от тих, приятен говор близко до ухото ми: „Кажи на Агмад, че той престъпва закона. Само един жрец може да влезе в Светия светих, никой друг.“ Узнах подобния на течаща вода глас на Царицата на Лотоса. Макар че не знаех за присъствието но жреца, без да се колебая, аз се подчиних на моята царица. „Само един жрец може да влиза в Светия светих. казах аз, Агмад бидейки тук, закона е нарушен.“ „Аз желая да чуя гласа на царицата“, беше отговора, произнесен с тържествен тон от Агмад. „Кажи му, рече другият глас, който проникваше душата му и правеше да тръпне цялото ни същество. че ако можех да се проявя в негово присъствие, аз не бих чакала вашето идване.“ Аз повторих тези думи. Отговор не последва, но аз дочух едно движение, стъпки, и една врата бе тихо притворена. След това една ръка се допря нежно до мен.
към текста >>

56. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз се повърнах избухнал от гняв, който ме заслепяваше, но запазих мълчание и се възвърнах към спокойното си състояние, защото жрецът Агмад стоеше прав пред мене.
Последвах го с всичката бързина, на която бях способен. Аз бях само едно дете и като дете го преследвах, защото бях разсърден и вярвах, че имам надмощие. Тичайки, ний преминахме през огромни зали, гдето не видяхме никого, детето се промъкваше през големите завеси и аз го следвах с лекотата на едно момче, израсло в полето. Но внезапно се спънах о нещо, което ми се стори като стена от солиден камък. Как бе възможно тя да ми убягна, когато бях точно по петите й? Аз се повърнах избухнал от гняв, който ме заслепяваше, но запазих мълчание и се възвърнах към спокойното си състояние, защото жрецът Агмад стоеше прав пред мене. Бях ли постъпил зле? — Навярно не, защото той се усмихваше. „Ела с мене,“ каза той, като говореше тъй сладко, че аз не се страхувах да го придружа. Той отвори една врата и аз видях пред очите си една градина пълна с цветя, една правоъгълна градина, наобиколена с ограда също покрита с цветя и тази градина беше пълна с деца, които бягаха насам натам, извънредна леко и подвижно, според комбинациите на некаква игра, която аз не разбирах. Те бяха тъй многобройни и се движеха тъй бързо, че изпърво бях смутен, но внезапно аз видех помежду тях детето, което взе моето цвете.
към текста >>

Погледнах и видях, че стаята бе пълна с жреци!
Аз бях говорил. Децата бяха около мен. Те бяха заобиколили мраморното седалище. Спомних се, че детето, което ме бе довело, ми бе казало, че учителят стои на този трон. Защо. прочие, ний, децата, бяхме тук? Погледнах и видях, че стаята бе пълна с жреци! Те стояха на ученическите места. Бяха прави, мълчаливи, неподвижни. Дочух отново децата да викат: „Той я спечели! Той я спечели! “ Скочих от трона, обзет от внезапна ярост; аз сам незнаех защо.
към текста >>

Запитах се какво го кара да се радва и, навеждайки погледа си, видех, че стоях прав всред един кръг от жреци с бели тоги, които се бяха навели така, че челата им допираха до пода.
Той я спечели! “ Скочих от трона, обзет от внезапна ярост; аз сам незнаех защо. Когато бях на пода, погледнах и видях, че децата бяха изчезнали. Не виждах вече никое от тях, с изключение на това, което ме беше довело. То стоеше на трона, като се смееше и пляскаше радостно ръце. Запитах се какво го кара да се радва и, навеждайки погледа си, видех, че стоях прав всред един кръг от жреци с бели тоги, които се бяха навели така, че челата им допираха до пода. Какво означаваше това? Аз не можех да разбера и останах в мълчание, ужасен, когато детето внезапно извика, като че ли отговаряйки на моята мисъл: „Те ви се покланят! “ Моето учудване при тези думи не беше по-голямо от друго едно учудване, което изпитвах тогава, защото разбрах, че само аз чувах нейния глас. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Науката и живота се намират в постоянен непрекъснат прогрес, и всеки ден се внася нещо ново в тях, което ни разкрива все нови и нови страници от великата книга на Битието. Науката всеки ден открива все нови и нови факти, които ни разкриват света в по друга светлина.
към текста >>

57. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Младите жреци, които го донесоха, коленичиха когато ми го предлагаха; аз ги гледах с учудване, не можех да разбера защо правят това.
Ако човек не се роди по плът, и по дух не може да се роди; и ако по плът се роди, и по дух ще се роди. Резюме на неделната беседа „Роденото от плътта“, 10. XI. 1935 г. от Влад Пашов Мейбъл Колинз (12) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 142) Аз бях отведен в моята стая и там ми бе донесена храна. Бях гладен, защото още не бях закусвал и намерих яденето отлично. Младите жреци, които го донесоха, коленичиха когато ми го предлагаха; аз ги гледах с учудване, не можех да разбера защо правят това. Те донесоха много плодове, отлични питиета и хубави захарни баници, каквито никога не бях виждал, и при това носеха и цветя. Големи букети цветя бяха донесени и оставени близо до мен, и храсти, покрити с цветя, бяха разположени покрай стената. Аз извиках от удоволствие, когато ги видях и. както викнах, видях Агмад прав в сянката на драперията. Очите му бяха фиксирани върху мене, студени и без усмивка.
към текста >>

Бях щастлив и горд, защото ми се струваше, че няма вече защо да се страхувам от този студен жрец, който стоеше прав, без никакво движение, като че ли беше издялан от мрамор.
както викнах, видях Агмад прав в сянката на драперията. Очите му бяха фиксирани върху мене, студени и без усмивка. Обаче аз сега не се страхувах от него: бях пълен с духа на една нова радост, която ме правеше смел. Отивах от цвят на цвят, като ги прегръщах. Силният им аромат изпълваше цялата стая. Бях щастлив и горд, защото ми се струваше, че няма вече защо да се страхувам от този студен жрец, който стоеше прав, без никакво движение, като че ли беше издялан от мрамор. Това чувство, че съм свободен от страха, отнемаше тежестта на безпокойството от детската ми душа. Той се обърна и изчезна и, когато минаваше зад драперията, аз видях малкото момиченце до мене. „Ето, каза тя, тия цветя ви ги давам аз.“ „Ти! “ извиках аз. „Да, аз им казах, че вие обичате цветята.
към текста >>

Донесоха я за теб.“ „Кажи ми, рекох аз, защо жреците коленичиха днес пред мен?
“ извиках аз. „Да, аз им казах, че вие обичате цветята. И тия са здраве и свежи; Те растат на земята. Уморен ли си, или желаеш да отидем да играем? Знаеш ли, че тази градина е наша, и че топката е там? Донесоха я за теб.“ „Кажи ми, рекох аз, защо жреците коленичиха днес пред мен? “ „Не знаеш ли защо? — каза тя гледайки ме с любопитство — това е, защото ти си произнесъл мъдри слова, които те са разбрали; ние не можем да разбираме, но виждаме, че ти постигна голям успех. И ти ще вземеш всичките награди.“ Седнах на леглото си и подпрях главата си с ръце, гледайки я учудено. „Но как мога аз да направя това нещо и да го не зная? “ запитах аз.
към текста >>

Ако си спокоен и радостен, ти ще бъдеш обожаван от всички жреци, дори и от най първите.
— каза тя гледайки ме с любопитство — това е, защото ти си произнесъл мъдри слова, които те са разбрали; ние не можем да разбираме, но виждаме, че ти постигна голям успех. И ти ще вземеш всичките награди.“ Седнах на леглото си и подпрях главата си с ръце, гледайки я учудено. „Но как мога аз да направя това нещо и да го не зная? “ запитах аз. „Ти ще станеш велик, без да правиш усилия, без сам да знаеш, ти ще постигнеш всичко. Ако си спокоен и радостен, ти ще бъдеш обожаван от всички жреци, дори и от най първите. Останах безмълвен за момент, след което казах: „Ти си много малка. Как можеш да знаеш всичко това? “ „Цветята ми го казаха, каза тя смеейки се. Те са твои приятели. Но всичко това е вярно.
към текста >>

И великите жреци наведоха страхливо главите си пред теб.
Чувствах главата си сгорещена и тежка и сърцето си пълно с учудване. Не можах да разбера нейните думи. „Невъзможно е аз да съм проповядвал от седалището на трона! “ извиках аз. „Ти направи това! И великите жреци наведоха страхливо главите си пред теб. Защото ти им каза как да изпълнят една странна церемония, начело на която бе ти.“ „Аз! “ „Да, и ти им каза каква да бъде твоята дреха, и как да я приготвят и какви думи да произнесат, когато я поставят на теб.“ Гледах я с страстен интерес. „Можеш ли да ми кажеш още нещо“, извиках аз, когато тя спря. „Ти трябва да живееш всред цветята, да бъдеш отгледан на свобода, близо до природата и често да играеш с децата. О! Имаше още много неща.
към текста >>

58. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те ще ти облекат великолепната дреха, която им бе поръчал да приготвят.“ Станах от леглото и почнах да гледам жреците.
Това са кротките хора. Из беседата „Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение“, държана от Учителя на 3.XI.1935 г. Мейбъл Колинз (13) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 143) Изпърво аз изтръпнех, но веднага видех момичето да се показва вън от семката, с пръст на устните и с усмивка но лицето си. „Не се плаши, каза тя. Те ще ти облекат великолепната дреха, която им бе поръчал да приготвят.“ Станах от леглото и почнах да гледам жреците. Не се страхувах вече. Агмад си оставаше неподвижен, с очи фиксирани върху мен. Другият жрец се приближи към мен, държейки в ръцете си една бяла тога. Тя беше изтъкана от префинен лен и обшита с богата златно бродерия, образуваща букви, които аз не можех да разбера. Тя бе по-красива от тогата на Агмад и аз не съм виждал нищо толкова величествено преди до вляза в храма.
към текста >>

Другият жрец се приближи към мен, държейки в ръцете си една бяла тога.
Мейбъл Колинз (13) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 143) Изпърво аз изтръпнех, но веднага видех момичето да се показва вън от семката, с пръст на устните и с усмивка но лицето си. „Не се плаши, каза тя. Те ще ти облекат великолепната дреха, която им бе поръчал да приготвят.“ Станах от леглото и почнах да гледам жреците. Не се страхувах вече. Агмад си оставаше неподвижен, с очи фиксирани върху мен. Другият жрец се приближи към мен, държейки в ръцете си една бяла тога. Тя беше изтъкана от префинен лен и обшита с богата златно бродерия, образуваща букви, които аз не можех да разбера. Тя бе по-красива от тогата на Агмад и аз не съм виждал нищо толкова величествено преди до вляза в храма. Бях щастлив и протегнах ръка към дрехата. Камен дойде при мен и, когато аз свалих тази дреха, която бе на мен, със своите собствени ръце той ми облече тази нова дреха. Тя бе напоено с един тънък парфюм, когото аз вдишвах с удоволствие.
към текста >>

Големата галерия беше изпълнена с жреци, с изключение на местото, гдето бях аз, близо до вратата на светилището.
Детето ме гледаше с възхищение и пляскаше с ръце от удоволствие. После тя простре ръката си и хвана моята. „Ела“, каза тя. Аз се подчиних и ний излязохме заедно, като Агмад се държеше съвсем близо до нас. Сцената, която се представи пред очите ми, ме смути и аз се спрях. Големата галерия беше изпълнена с жреци, с изключение на местото, гдето бях аз, близо до вратата на светилището. Там бе оставено едно пространство и в него се намираше едно легло, покрито с копринена драперия, бродирана с злато, в вид на букви, които приличаха на тези. върху моята дреха. На леглото имаше нещо като етажерка с цветя със сладостен аромат и от всички страни около него пода бе послан с цветя. Направих едно движение назад пред многобройното събрание ма неподвижните жреци, облечени с бели тоги, очите на които бяха отправени към мен: но великолепните цветове ме привлякоха. „Това легло е за нас“.
към текста >>

Направих едно движение назад пред многобройното събрание ма неподвижните жреци, облечени с бели тоги, очите на които бяха отправени към мен: но великолепните цветове ме привлякоха.
Сцената, която се представи пред очите ми, ме смути и аз се спрях. Големата галерия беше изпълнена с жреци, с изключение на местото, гдето бях аз, близо до вратата на светилището. Там бе оставено едно пространство и в него се намираше едно легло, покрито с копринена драперия, бродирана с злато, в вид на букви, които приличаха на тези. върху моята дреха. На леглото имаше нещо като етажерка с цветя със сладостен аромат и от всички страни около него пода бе послан с цветя. Направих едно движение назад пред многобройното събрание ма неподвижните жреци, облечени с бели тоги, очите на които бяха отправени към мен: но великолепните цветове ме привлякоха. „Това легло е за нас“. каза детето и ме поведе към него. Никой друг не говореше, нито пък се помръдна и аз я послушах. На леглото се намираше златата топка, с която бяхме играли в градината. Аз погледнах изведнъж, любопитен да видя дали Агмад ни наблюдава.
към текста >>

59. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има десет жреци във вашите ръце.
„Аз ще ви водя. отговори тя. Бъдете верен на моите заповеди и няма да има причина да се страхувате. Покорявайте ми се само, и вий ще успеете. Вий имате всички необходими елементи в тоя храм. Има десет жреци във вашите ръце. Те са жадни. Аз ще ги задоволя. Колкото за вас, аз ще ви задоволя, когато вашата смелост и вашето постоянство ми бъдат доказани, не по-рано, защото вий искате много повече от другите.“ „А кой е този, който ще попълни числото? “ запита Агмед. Тя обърна очите си към мен.
към текста >>

60. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дървото бе изчезнало и аз виждах пред себе си мрачната фигура с блестящата развяваща се роба и с жестоките очи, спрени върху жреца.
Това бе едно дърво, покрито със зеленина, която падаше надолу по-скоро като коса, отколкото като листа; на всяко клонче имаше разцъфнали цветове, струпани в гъсти букети и между цветовете множество златни птички с блестящи краски, подскачаха насам натам всред блестящите цветове и всичко това бе толкова очарователно и аз бях тъй опиянен, че извиках високо: „О! Дайте ми едно от тези малки птиченца, нека то бъде за мене и да се притисне към мен, както прави това към тези цветя.“ „Ти ще имаш сто и те ще те обичат, ще целуват устата ти и ще вземат, храната си от твоите устни. Ти веднага ще имаш една градина, в която ще расте едно токова дърво и всички птички ще е обичат. Но, първо, ти трябва да слушаш моите заповеди. Говори на Камен Бака и му заповядай да влезе в светилището.“ Той влезе и застана прав при входа не вътрешната пещера. Дървото бе изчезнало и аз виждах пред себе си мрачната фигура с блестящата развяваща се роба и с жестоките очи, спрени върху жреца. „Кажи му, каза тя бавно, че гладът на сърцето му ще бъде задоволен. Той желае любовта и ще я има. Жреците на храма са обръщали до сега към него студени лица и той чувства, че сърцата им са като камък. Той чувства нужда да ги види на колене пред него, обожавайки го, като доброволни роби. И те ще бъдат такива, защото занапред той ще играе за тях тази роля, която до сега беше моя.
към текста >>

Жреците на храма са обръщали до сега към него студени лица и той чувства, че сърцата им са като камък.
Но, първо, ти трябва да слушаш моите заповеди. Говори на Камен Бака и му заповядай да влезе в светилището.“ Той влезе и застана прав при входа не вътрешната пещера. Дървото бе изчезнало и аз виждах пред себе си мрачната фигура с блестящата развяваща се роба и с жестоките очи, спрени върху жреца. „Кажи му, каза тя бавно, че гладът на сърцето му ще бъде задоволен. Той желае любовта и ще я има. Жреците на храма са обръщали до сега към него студени лица и той чувства, че сърцата им са като камък. Той чувства нужда да ги види на колене пред него, обожавайки го, като доброволни роби. И те ще бъдат такива, защото занапред той ще играе за тях тази роля, която до сега беше моя. Той ще удовлетвори желанията на техните сърца и в замяна те ще го поставят на пиедестал, който стои над всичко, с изключение на самата мен. Достатъчен ли е този дар? “ Тя изказа тези думи с един тон на дълбоко презрение и аз можах да чета върху нейната ужасна фигура, че тя го презираше за неговите ограничени амбиции.
към текста >>

В тази книга са описани сърцата на жреците, които ще бъдат мои служители.
Лицето му имаше тревожен израз. „От този момент, макар и всички хора де ме обичат, аз не ще обичам нито един човек! “ Мрачната фигура се хлъзна към него и допря с ръката си главата му „Ти си мой,“ каза тя и се повърна с една усмивка, която бе мрачна и студена като някой северен ледник. Тя ми направи впечатление че в отношенията си към Камен се държеше като един учител или ръководител; докато на Агмад тя говореше, както една царица говори на своя най-близък приближен, когото тя уважава и от когото се страхува едновременно, в когото тя чувства известна сила. „Сега, дете, ти трябва да работиш, каза тя, приближавайки се до мене. В тази книга са описани сърцата на жреците, които ще бъдат мои служители. Ти си уморен и трябва да си починеш, защото аз не желая да бъдеш зле. Ти ще пораснеш и ще станеш силен човек, достоен за моето благоволение. Вземи книгата със себе си, в ръцете си: и когато станеш сутринта, Камен ще дойде при теб и ти ще му прочетеш първата страница на този том. Когато той сполучи да изпълни първата задача, тогава той ще дойде пак при тебе призори и ти ще му прочетеш втората и така нататък, докато книгата се свърши. Кажи му това и му звповядай никога да се не отчайва от трудностите.
към текста >>

61. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След като старателно са изучавали съчиненията на древните автори, и всички текстове, ръкописи и надписи, те са дошли до заключение, че в древността е съществувала една велика наука, която е била пазена и предавана в храмовете, които са били нещо като нашите средни училища и университети; и жреците, които са служили в тях, са били учени с голямо знание за природните сили и закони, а не невежи калугери, които търсят спасение из манастирите.
1935 г. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Науката в древността Общо разпространено е убеждението, че науката в истинския смисъл на думата е рожба на новото време — след Ренесанса в 16 в., когато човешката мисъл се освободи от тормоза на инквизицията. На пръв поглед това е така. Но едно по-старателно и по-научно изследване на древността ще ни убеди, че и тогава са съществували наука и цивилизация, които съперничат със съвременните. Такова щателно и научно изследване на древността са направили, независимо един от други, през 19 век французките учени — Дютан, Фабр д’Оливе и Сент Ив д’Алвейдър. След като старателно са изучавали съчиненията на древните автори, и всички текстове, ръкописи и надписи, те са дошли до заключение, че в древността е съществувала една велика наука, която е била пазена и предавана в храмовете, които са били нещо като нашите средни училища и университети; и жреците, които са служили в тях, са били учени с голямо знание за природните сили и закони, а не невежи калугери, които търсят спасение из манастирите. И това свое твърдение те го доказват с текстове и цитати от съчинения и ръкописи запазени от онези далечни епохи. Тук ще приведа някой цитати, вземани от съчиненията на поменатите учени, които показват на висотата на древната наука. Според изследванията на Дютана, на древните астрономи е било известно движението на земята около слънцето; те са знаели теорията за строежа на света и закона за всемирното притегляне, за влиянието на луната върху приливите и отливите; знаели са и какво представя от себе си Млечния път (Dutens — „Origine des Decouvertes attrib, aux Modernes“ 1824 г. — гл. VI. VII. IX.
към текста >>

Нашите електротехници биха били поразени, ако узнаеха, че жреците и посветените на Египет, Гърция и Рим са знаяли как да направляват мълнията и да я използват, и са я използвали, както ние използваме топлината.
след Христа, е написал книга която е препечатана в 1660 г. На стр. 150 и 151 се намира по-дробно описание по употребата парата, като двигателна сила. В нея се намира подробно указание как да се манипулира с водата за да се получи пара с високо налагане и как да се управлява огъня. Сент Ив д’Алвейдр говори, че всичко това е било известно в дълбока древност. Нашите електротехници биха били поразени, ако узнаеха, че жреците и посветените на Египет, Гърция и Рим са знаяли как да направляват мълнията и да я използват, и са я използвали, както ние използваме топлината. Д'Алвейдр, като споменава за този факт, говори, че този секрет съставлявал една от ней важните тайни пазени в светилищата. От книгата „Църковна История“ от Созомена узнаваме, че етруските жреци са защитавали с гръмотевични удари град Нарния, обсаден от Аларих, и го отблъснали. Тит Ливи, (книга 1. гл. 31 от съчиненията му); и Плиний (в своята Histoire naiurelle“ кн. 2; гл.
към текста >>

От книгата „Църковна История“ от Созомена узнаваме, че етруските жреци са защитавали с гръмотевични удари град Нарния, обсаден от Аларих, и го отблъснали.
150 и 151 се намира по-дробно описание по употребата парата, като двигателна сила. В нея се намира подробно указание как да се манипулира с водата за да се получи пара с високо налагане и как да се управлява огъня. Сент Ив д’Алвейдр говори, че всичко това е било известно в дълбока древност. Нашите електротехници биха били поразени, ако узнаеха, че жреците и посветените на Египет, Гърция и Рим са знаяли как да направляват мълнията и да я използват, и са я използвали, както ние използваме топлината. Д'Алвейдр, като споменава за този факт, говори, че този секрет съставлявал една от ней важните тайни пазени в светилищата. От книгата „Църковна История“ от Созомена узнаваме, че етруските жреци са защитавали с гръмотевични удари град Нарния, обсаден от Аларих, и го отблъснали. Тит Ливи, (книга 1. гл. 31 от съчиненията му); и Плиний (в своята Histoire naiurelle“ кн. 2; гл. 8 и кн. 28 —гл.
към текста >>

Египетските жреци и посветени са си служили много с електричеството, и са познавали отлично неговите закони.
31 от съчиненията му); и Плиний (в своята Histoire naiurelle“ кн. 2; гл. 8 и кн. 28 —гл. 6); описват смъртта на Тула Хостилия, искащ да произведе електрическа енергия по правилата изложени в ръкописите на Нума, и загинал от мълнията, защото не предвидил обратния удар. Египетските жреци и посветени са си служили много с електричеството, и са познавали отлично неговите закони. Както споменава и Учителя, статуята на Изида, която се пазела в най-вътрешно- то светилище, и която убивала всеки, който неподготвен се е опитвал да подигне нейното було. е била сложна електрическа инсталация, и всеки, непознаващ законите на електричеството, кой то се е доближавал до нея е пращал с живота си. И Мойсей, който е получил посвещението си в египетските храмове, познавал много добре законите и свойствата на електричеството и си служел с него. И ковчега в неговата скиния, до който той забранявал да се допират, също така е бил електрическа инсталация, с която той си е служил. В книгата си „Мисията на Евреите“ гл.
към текста >>

Това бе една фигура, коленичила в средата не стаята; един жрец, чиято глава бе наведена надолу, но аз познах че това е Камен Баке.
(по Папюс) В. П. Мейбъл Колинз (16) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Прод. от брой 147) Когато се събудих, беше вече ден и аз чувствах, че съм спал дълъг и дълбок сън. Стаята ми беше като градина — дотолкова беше изпълнена с цветя. Очите ми ги гледаха с удоволствие, но ето че те се спряха върху един предмет, който ги прикова към себе си. Това бе една фигура, коленичила в средата не стаята; един жрец, чиято глава бе наведена надолу, но аз познах че това е Камен Баке. При лекия шум, който аз направих при събуждането си, той подигна глава и ме погледна. Книгата беше отворена до мене. Очите ми се спряха на страницата. Видях думи, които издаваха светлина и, несъзнателно, аз ги прочетох с висок глас. След това аз спрях, защото нищо повече не беше неписано на обикновен език, а всичко останало бе в йероглифи.
към текста >>

Двама млади жреци бяха в стаята ми, те донесоха банички и мляко и паднаха на колене когато ми ги предлагаха.
Той се обърна веднага и напусна моята стая. Погледнах отново страницата на книгата, която бях чел, за да видя кои са думите, Които го бяха толкова много развълнували. Сега вече те не бяха разбираеми за мене, те бяха написани също с йероглифи и аз ги съзерцавах с отчаяние, защото виждах, че сега не мога да си спомня нито една дума от това, което бях чел. Аз се изморих от усилие да мисля за това чудно нещо и най после отново заспах, с глава върху разтворените страници на тайнствената книга. Аз се събудих от дълбокия си сън без сънища едва когато един шум ме разтърси. Двама млади жреци бяха в стаята ми, те донесоха банички и мляко и паднаха на колене когато ми ги предлагаха. Ако не бях зачуден, аз бих се смел като ги гледах да коленичат пред мене, който бях син на полето. Когато свърших яденето, те излязоха, но аз не останах дълго време сам. Завесата се подигна и, при вида на този, който влезе, аз скочих на крака и се засмях от удоволствие. Това бе Себуа. градинарят. „Как можа да дойдеш при мен?
към текста >>

Но тия слова бяха за мене твърде общи и без особено значение; когато ги чух за пръв път, аз си представлявах че ще ги разбере, но сега те звучаха в моите уши както биха могли да звучат всред един празник мъдрите думи не жреца в ухото на танцуващите.
държейки ръката й и коленичих до нея. Подигнах се още и, заедно с нея, стоях изправен върху водата, по-нататък не знам какво стана. „Желаеш ли ти да станеш едно оръдие, едно средство в ръцете на тези, които гонят само лични цели? Не! Придобий познанието и стани силен; тогава ти ще бъдеш извор на светлина за целия свят.“ Тези думи, като че ли се шепнеха на моите уши, когато се събуждах; аз ги повтарях още и още и си припомнях точно всяка дума. Но тия слова бяха за мене твърде общи и без особено значение; когато ги чух за пръв път, аз си представлявах че ще ги разбере, но сега те звучаха в моите уши както биха могли да звучат всред един празник мъдрите думи не жреца в ухото на танцуващите. * * * Аз бях дете, когато тези думи ми 6txa казани, едно младо момче, пълно с жизнерадост, но слабо поради своето незнание. През годините на моето израстване, апелът на царицата на Лотоса към моята душа се отрази слабо и без особено влияние в мен и като че ли заглъхна в скритите области на моето съзнание. Нейните думи бяха за мен като песента на жреца за малкото дете, което чува само музиката в нея. Обаче аз не ги забравих. Моят живот беше обречен на хора, които ме държаха в робство физически и духовно; тежки вериги спъваха моята душа.
към текста >>

Нейните думи бяха за мен като песента на жреца за малкото дете, което чува само музиката в нея.
Не! Придобий познанието и стани силен; тогава ти ще бъдеш извор на светлина за целия свят.“ Тези думи, като че ли се шепнеха на моите уши, когато се събуждах; аз ги повтарях още и още и си припомнях точно всяка дума. Но тия слова бяха за мене твърде общи и без особено значение; когато ги чух за пръв път, аз си представлявах че ще ги разбере, но сега те звучаха в моите уши както биха могли да звучат всред един празник мъдрите думи не жреца в ухото на танцуващите. * * * Аз бях дете, когато тези думи ми 6txa казани, едно младо момче, пълно с жизнерадост, но слабо поради своето незнание. През годините на моето израстване, апелът на царицата на Лотоса към моята душа се отрази слабо и без особено влияние в мен и като че ли заглъхна в скритите области на моето съзнание. Нейните думи бяха за мен като песента на жреца за малкото дете, което чува само музиката в нея. Обаче аз не ги забравих. Моят живот беше обречен на хора, които ме държаха в робство физически и духовно; тежки вериги спъваха моята душа. Докато моето тяло се подчиняваше пасивно на заповедите на своите господари, аз бях роб, обаче знаех, че свободата съществува под отвореното небе! Но макар че се подчинявах сляпо и посвещавах всичките си сили в служба, на лошите изисквания на опозорения храм, в моето сърце аз твърдо пазех спомена за величествената царица, и нейните думи бяха написани в моята душа с огнени букви, които не умираха. Когато станах възрастен, моята душа беше пълна с отвращение, но тези думи, които светеха като звезда в душата ми, пръскаха чудна светлина в моя беден живот.
към текста >>

62. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бях много изморен, защото цялата нощ бях прекарал в светилището, предавайки съобщенията на мрачния дух на жреците.
„Масло, изложено на слънчеви лъчи. добива сили, които запазва в течение на 11 месеца, като се държи бутилка след това в тъмнина. Хес, Кугелмас и Стенбок дойдоха със своите изследвания до важното твърдение, което е в съгласие с учението за жизнения принцип, а именно, че витамините са лъчи. С това загадката за лъчите добива още по-голямо значение като жизнено условие“ (Вайцел) Ние привеждаме тези малко примери, които могат да бъдат увеличени, за да покажем, че най модерното научно изследване със своите опитни резултати потвърждава това, което окултните изследователи наричат етерни строителни сили. Мейбъл Колинз (17) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 149) КНИГА ВТОРА Глава първа Бях в градината на храма, легнал под едно грамадно дърво, което хвърляше дебела сянка върху тревата. Бях много изморен, защото цялата нощ бях прекарал в светилището, предавайки съобщенията на мрачния дух на жреците. Спах малко, в горещ въздух, и се събудих натъжен. Чувствах, че моята младост е отлетяла, без да съм можал да се порадвам на нейната свежест. От двете ми страни стоеше по един жрец. Един от тях ми вееше с широк лист, взет навярно от дървото, което се издигаше над нас. Другият, подпрян с една ръка върху тревата, ме гледаше със сериозен поглед.
към текста >>

От двете ми страни стоеше по един жрец.
С това загадката за лъчите добива още по-голямо значение като жизнено условие“ (Вайцел) Ние привеждаме тези малко примери, които могат да бъдат увеличени, за да покажем, че най модерното научно изследване със своите опитни резултати потвърждава това, което окултните изследователи наричат етерни строителни сили. Мейбъл Колинз (17) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 149) КНИГА ВТОРА Глава първа Бях в градината на храма, легнал под едно грамадно дърво, което хвърляше дебела сянка върху тревата. Бях много изморен, защото цялата нощ бях прекарал в светилището, предавайки съобщенията на мрачния дух на жреците. Спах малко, в горещ въздух, и се събудих натъжен. Чувствах, че моята младост е отлетяла, без да съм можал да се порадвам на нейната свежест. От двете ми страни стоеше по един жрец. Един от тях ми вееше с широк лист, взет навярно от дървото, което се издигаше над нас. Другият, подпрян с една ръка върху тревата, ме гледаше със сериозен поглед. Очите му бяха големи, черни и приятни, като очите на едно добро животно; често се бях възхищавал от неговата красота и бях щастлив да го видя до себе си. „Слушайте, ми каза той, като видя очите ми да се отварят уморено и да се спират върху него. Те не трябва вече да ви измъчват със своите церемонии, дори ако вие бяхте единственият, който може да им даде живот.
към текста >>

“ „Но дори и ако ний намерим един изходен път от храма, народът ще ни познае ... Жреците не ходят между народа.“ „Народът не ще ни познае, каза Мален с весела усмивка.
Вие живеете твърде много затворено. Желаете ли да дойдете в града, за да подишате друг въздух от този на храма.“ „Но ний не можем да не правим това“, отговорих аз. „Не можем ли?! каза Мален с презрение. Мислите ли, че ний сме пленници тук? “ „Но дори и ако ний намерим един изходен път от храма, народът ще ни познае ... Жреците не ходят между народа.“ „Народът не ще ни познае, каза Мален с весела усмивка. Агмад ни е дал свободата. Агмад ни е дал силата. Ела, ако желаеш.“ Двамата жреци станаха и протегнаха ръце да ми помогнат да стана и аз; но аз вече не чувствах слабост. Скочих на крака и оправих бялата си дреха. „Ще запазим ли тия дрехи?
към текста >>

Ела, ако желаеш.“ Двамата жреци станаха и протегнаха ръце да ми помогнат да стана и аз; но аз вече не чувствах слабост.
каза Мален с презрение. Мислите ли, че ний сме пленници тук? “ „Но дори и ако ний намерим един изходен път от храма, народът ще ни познае ... Жреците не ходят между народа.“ „Народът не ще ни познае, каза Мален с весела усмивка. Агмад ни е дал свободата. Агмад ни е дал силата. Ела, ако желаеш.“ Двамата жреци станаха и протегнаха ръце да ми помогнат да стана и аз; но аз вече не чувствах слабост. Скочих на крака и оправих бялата си дреха. „Ще запазим ли тия дрехи? “ казвах аз. „Да, да, но никой не ще ни познае. Ний ще се показваме като просяци или като принцове, — както пожелаем.
към текста >>

63. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Останаха само двамата жреци.
Аз съм се лъгал, като съм пренебрегвал до сега това, в което стои красотата на живота. Признавам го. Твоята красота, която наистина ми принадлежи, беше заличена от моя дух. Но сега, когато те виждам с очите си, аз се питам, как мога да намеря красота в нещо друго на небето или на земята.“ Внезапно, докато аз говорех, всред гостите произлезе едно движение на изненада. С една извънредна бързина те напуснаха масата и излязоха от залата. Останаха само двамата жреци. Очите им бяха фиксирани върху мен. Те изглеждаха озадачени, сериозни, смутени. Станаха бавно. „Не желаете ли вече да се върнете в храма? “ каза Мален.
към текста >>

Вий знаете, че посветените жреци са длъжни да запазят своята чистота.
Станаха бавно. „Не желаете ли вече да се върнете в храма? “ каза Мален. Отговорих с един жест на нетърпение. „Забравихте ли, каза той, че ние трябваше да хвърлим само един поглед върху лудориите не града, с цел да узнаем от каква кал са направени хората? Вий знаете, че посветените жреци са длъжни да запазят своята чистота. А още повече вий, ясновидецът на храма! Дори аз, който съм само послушник, не се осмелявам да отстъпя на горещото желание за свобода, което изпълня душата ми. O! да бъдеш свободен! Да бъдеш дете на града, да познаваш смисъла на живота! Но аз не смея.
към текста >>

64. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вратата се отвори и на прага се появи Агмад, великият жрец.
И когато те ни напускаха, пеейки с тих глас, най-хубавата от тях, моята, идваше с мен в двореца, в който ние живеехме всред града, и все пак изолирани от него. Ние бяхме толкова щастливи, както никой друг в града. Не мога каза колко дни се изтекоха така. Знам само, че един ден аз си почивах в моята стая и тя, най-красивата, пееше тихо хубави песни, а главата й почиваше на моите ръце, когато, внезапно, песента замря върху устните й тя стана бледна и мълчалива. Дочух в тишината бавни и сподавени стъпки по стълбата. Вратата се отвори и на прага се появи Агмад, великият жрец. Той ме фиксира за минута със своите ужасни очи, които бяха студени като скъпоценни камъни: на лицето му имаше усмивка, но тази усмивка предизвика страх в мене и аз треперех. „Върви“ каза той. Станах, без да се колебая. Знаех, че той ще ме застави да му се подчинявам. Не погледнах назад.
към текста >>

Аз познах двамата жреци, които бяха дошли заедно с мен а града.
Преминах през змията, обръщайки очите си настрана и когато достигнах стълбата, аз дочух нейното гневно съскаме. Агмад премина през градините, които водеха към полето. Беше вечер, звездите вече блестяха на небето, и виждаше се блясъка на очите на младите момичета, разположени на групи на брега на реката. Но те не пееха сега, както правеха друг път. На брега на реката се намираше една лодка, в която имаше двама гребци. Аз познах двамата жреци, които бяха дошли заедно с мен а града. Очите им гледаха надолу и те не ги подигнаха дори когато аз се приближих. Разбрах, когато минахме покрай младите момичета, че те бяха видели стари познати и весели компаньони в двамата млади жреци, и че бяха изненадани и учудени да ги видят с такова облекло и с такова променено държане. Агмад влезе в лодката; аз го последвах и тогава, в мълчание, ние се отправихме към храма. Аз никога не бях виждал входа на храма откъм водата. Бях чувал да казват, когато бях в града с майка си, че този вход е бил много употребяван някога, но че сега той е бил пазен само за празниците; затова аз бях много зачуден.
към текста >>

Разбрах, когато минахме покрай младите момичета, че те бяха видели стари познати и весели компаньони в двамата млади жреци, и че бяха изненадани и учудени да ги видят с такова облекло и с такова променено държане.
Беше вечер, звездите вече блестяха на небето, и виждаше се блясъка на очите на младите момичета, разположени на групи на брега на реката. Но те не пееха сега, както правеха друг път. На брега на реката се намираше една лодка, в която имаше двама гребци. Аз познах двамата жреци, които бяха дошли заедно с мен а града. Очите им гледаха надолу и те не ги подигнаха дори когато аз се приближих. Разбрах, когато минахме покрай младите момичета, че те бяха видели стари познати и весели компаньони в двамата млади жреци, и че бяха изненадани и учудени да ги видят с такова облекло и с такова променено държане. Агмад влезе в лодката; аз го последвах и тогава, в мълчание, ние се отправихме към храма. Аз никога не бях виждал входа на храма откъм водата. Бях чувал да казват, когато бях в града с майка си, че този вход е бил много употребяван някога, но че сега той е бил пазен само за празниците; затова аз бях много зачуден. че минаваме през този път. Аз бях още повече зачуден, когато видях околността на храма изпълнена с кораби, украсени с цветя и пълни жреци с бели тоги, седнали, с наведени очи.
към текста >>

Аз бях още повече зачуден, когато видях околността на храма изпълнена с кораби, украсени с цветя и пълни жреци с бели тоги, седнали, с наведени очи.
Разбрах, когато минахме покрай младите момичета, че те бяха видели стари познати и весели компаньони в двамата млади жреци, и че бяха изненадани и учудени да ги видят с такова облекло и с такова променено държане. Агмад влезе в лодката; аз го последвах и тогава, в мълчание, ние се отправихме към храма. Аз никога не бях виждал входа на храма откъм водата. Бях чувал да казват, когато бях в града с майка си, че този вход е бил много употребяван някога, но че сега той е бил пазен само за празниците; затова аз бях много зачуден. че минаваме през този път. Аз бях още повече зачуден, когато видях околността на храма изпълнена с кораби, украсени с цветя и пълни жреци с бели тоги, седнали, с наведени очи. Но скоро аз разбрах че тоя ден бе празник. Храмът! Струваше ми се, че беше се изминал цял век откакто аз бях излязъл от него. Самият Агмад ми се стори странен и неузнаваем. Нима, наистина, аз съм станал по стар? На можех да кажа това, защото не намирах огледало, където да видя лицето си, нито приятел, когото да запитан.
към текста >>

Само няколко факли, държани от безмълвни жреци, осветляваха големия коридор.
Аз бях роб. Дълбока тъга заседна в душата ми, когато влязохме в храма. Лодката бе докарана до широките стъпала от бял мрамор, които се намираха отвътре стените на храма и под неговия покрив. Аз не знаех досега, че голямата река бе тъй близко. Когато достигнахме върха на стълбата, Агмад отпори една врага: ние бяхме пред входа на Светая Светих. Само няколко факли, държани от безмълвни жреци, осветляваха големия коридор. Вън, над реката, едва се свечеряваше, а тук бе пълна нощ. При един знак на Агмад, факлите бяха изгасени, но всичката светлина не беше изчезнала, защото около входа на светилището се виждаше оня странен блясък, който някога си ме беше тъй изплашил, Той вече не ме плашеше сега. Аз знаех какво трябва да правя; и, без да се колебая и страхувам, аз го направих. Тръгнах напред, отворих вратата и влязох. Във вътрешността на светилището стоеше изправена мрачната форма, чиято дреха блестеше и чийто очи бяха студени и страшни.
към текста >>

Тогава, щом всичко е така, както аз нареждам, аз ще направя едно чудо пред всички жреци и пред народа.
Тръгнах напред, отворих вратата и влязох. Във вътрешността на светилището стоеше изправена мрачната форма, чиято дреха блестеше и чийто очи бяха студени и страшни. Тя се усмихна и, простирайки ръката си, я постави върху моята. Аз затреперих при нейното допиране — толкова студена беше тя. „Кажи на Агмад, каза тя, че аз идвам, че аз ще бъда до вас в кораба, че той трябва да стои при нас и другите ми служители да ни заобикалят. Тогава, щом всичко е така, както аз нареждам, аз ще направя едно чудо пред всички жреци и пред народа. И това чудо аз ще направя, защото съм доволна от моите служители и защото желая щото те да имат успех и богатство.“ Повторих тези думи, и когато бях свършил, се чу из мрака гласа на Агмад. „Царицата е добре дошла! Царицата ще бъде послушана! “ След един момент факлите бяха запалени отново. Видях че имаме десет такива, носени от десет жреци, които всички бяха облечени в бели тоги с тежка златна бродерия, каквато беше тази на Агмад.
към текста >>

Видях че имаме десет такива, носени от десет жреци, които всички бяха облечени в бели тоги с тежка златна бродерия, каквато беше тази на Агмад.
Тогава, щом всичко е така, както аз нареждам, аз ще направя едно чудо пред всички жреци и пред народа. И това чудо аз ще направя, защото съм доволна от моите служители и защото желая щото те да имат успех и богатство.“ Повторих тези думи, и когато бях свършил, се чу из мрака гласа на Агмад. „Царицата е добре дошла! Царицата ще бъде послушана! “ След един момент факлите бяха запалени отново. Видях че имаме десет такива, носени от десет жреци, които всички бяха облечени в бели тоги с тежка златна бродерия, каквато беше тази на Агмад. Между тях беше Камен Бака. Неговата фигура изглеждаше чудна — той като че ли се намираше в екстаз. Агмад отвори вратата, която водеше към стълбата за реката. Един друг кораб бе докаран сега тук. Той беше грамаден и в него се издигаше една голяма арка, заобиколена с вази, в които гореше нещо, което разпръсваше силен парфюм.
към текста >>

Отстрана, под тази издигната арка бяха седнали гребците — жреци с бели тоги.
Агмад отвори вратата, която водеше към стълбата за реката. Един друг кораб бе докаран сега тук. Той беше грамаден и в него се издигаше една голяма арка, заобиколена с вази, в които гореше нещо, което разпръсваше силен парфюм. В пространството. образувано между тези вази, беше очертан един червен кръг и в този кръг бяха нарисувани фигури, които аз не разбирах. Отстрана, под тази издигната арка бяха седнали гребците — жреци с бели тоги. Всички бяха неподвижни и безмълвни, очаквайки с наведени очи. Корабът беше украсен с гъсти гирлянди от цветя вплетени заедно като дебели въжета. При всеки край гореше по една лампа. Влязохме в кораба, като пръв влезе Агмад, който се държеше в средата на кръга. Аз стоях до него.
към текста >>

Десетте жреци ни последваха също и застанаха в средата на червения кръг, заобикаляйки ни с това напълно.
Влязохме в кораба, като пръв влезе Агмад, който се държеше в средата на кръга. Аз стоях до него. Помежду нас, ясно видима за очите ми, беше фигурата от светилището. От нея изтичаше една светлина, подобна на тази, която осветляваше светилището, само че по-слаба. Но аз видях, че никой друг освен мен не забелязваше нейното присъствие. Десетте жреци ни последваха също и застанаха в средата на червения кръг, заобикаляйки ни с това напълно. Тогава, бавно, ние се отделихме от стълбите. Видях, че известно число кораби се намираха пред и след нас, всички декорирани с цветя и лампи, всички пълни с жреци с бели тоги. Мълчаливо процесията се отправи по водите на свещената река по направление към града. Когато ние бяхме най после вън от храма, аз дочух един дълбок шепот да се повдига и да изпълня въздуха. Този шепот бе тъй дълбок, че аз изтръпнах от изненада, никой друг освен мен не се смути.
към текста >>

Видях, че известно число кораби се намираха пред и след нас, всички декорирани с цветя и лампи, всички пълни с жреци с бели тоги.
Помежду нас, ясно видима за очите ми, беше фигурата от светилището. От нея изтичаше една светлина, подобна на тази, която осветляваше светилището, само че по-слаба. Но аз видях, че никой друг освен мен не забелязваше нейното присъствие. Десетте жреци ни последваха също и застанаха в средата на червения кръг, заобикаляйки ни с това напълно. Тогава, бавно, ние се отделихме от стълбите. Видях, че известно число кораби се намираха пред и след нас, всички декорирани с цветя и лампи, всички пълни с жреци с бели тоги. Мълчаливо процесията се отправи по водите на свещената река по направление към града. Когато ние бяхме най после вън от храма, аз дочух един дълбок шепот да се повдига и да изпълня въздуха. Този шепот бе тъй дълбок, че аз изтръпнах от изненада, никой друг освен мен не се смути. Щом моите очи почнаха да свикват със светлината на звездите, аз видех че бреговете, от двете страни на реката, бяха изпълнени с движеща се и растяща тълпа. Тя се притискаше до брега на реката и изпълваше полето толкова надалеч, доколкото погледа ми стигаше.
към текста >>

65. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя идваше от жреците, които гребяха.
Той гордо пътува из ширни небесни простори от изгрев до заник и с неизмерима щедрост раздава вред живот, радост и красота! Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето! Излезте всички на ранина за да приемете неговия дар и му въздайте хвала в молитви и песни! Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота! Светослав Мейбъл Колинз (20) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 152) Докато се движехме по реката, внезапно мълчанието бе прекъснато от една тържествена песен. Тя идваше от жреците, които гребяха. Химнът се носеше от всеки кораб в завладяващи звуци и аз можах да видя дори в тъмнината какво ставаше — народът падна на колене, но всички мълчаха; те слушаха и благоговееха докато гласовете на жреците се издигаха към небесата. Когато песента спря, настана едно непрекъсвано от нищо мълчание в продължение на няколко минути. Народът оставаше неподвижен, на колене, мълчалив. Но внезапно всички се простряха на земята, и аз можах да дочуя въздишката, продължителното дихание на почтителния страх, който идваше от тълпата. Жреците отново нададоха мелодични тържествуващи звуци и думите, които произнасяха, със силен и висок глас, бяха тези: „Богинята е с нас!
към текста >>

Химнът се носеше от всеки кораб в завладяващи звуци и аз можах да видя дори в тъмнината какво ставаше — народът падна на колене, но всички мълчаха; те слушаха и благоговееха докато гласовете на жреците се издигаха към небесата.
Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето! Излезте всички на ранина за да приемете неговия дар и му въздайте хвала в молитви и песни! Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота! Светослав Мейбъл Колинз (20) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 152) Докато се движехме по реката, внезапно мълчанието бе прекъснато от една тържествена песен. Тя идваше от жреците, които гребяха. Химнът се носеше от всеки кораб в завладяващи звуци и аз можах да видя дори в тъмнината какво ставаше — народът падна на колене, но всички мълчаха; те слушаха и благоговееха докато гласовете на жреците се издигаха към небесата. Когато песента спря, настана едно непрекъсвано от нищо мълчание в продължение на няколко минути. Народът оставаше неподвижен, на колене, мълчалив. Но внезапно всички се простряха на земята, и аз можах да дочуя въздишката, продължителното дихание на почтителния страх, който идваше от тълпата. Жреците отново нададоха мелодични тържествуващи звуци и думите, които произнасяха, със силен и висок глас, бяха тези: „Богинята е с нас! Прострете се, хора, и благоговейте!
към текста >>

Жреците отново нададоха мелодични тържествуващи звуци и думите, които произнасяха, със силен и висок глас, бяха тези: „Богинята е с нас!
Тя идваше от жреците, които гребяха. Химнът се носеше от всеки кораб в завладяващи звуци и аз можах да видя дори в тъмнината какво ставаше — народът падна на колене, но всички мълчаха; те слушаха и благоговееха докато гласовете на жреците се издигаха към небесата. Когато песента спря, настана едно непрекъсвано от нищо мълчание в продължение на няколко минути. Народът оставаше неподвижен, на колене, мълчалив. Но внезапно всички се простряха на земята, и аз можах да дочуя въздишката, продължителното дихание на почтителния страх, който идваше от тълпата. Жреците отново нададоха мелодични тържествуващи звуци и думите, които произнасяха, със силен и висок глас, бяха тези: „Богинята е с нас! Прострете се, хора, и благоговейте! “ В този момент фигурата, която стоеше между мене и жреца Агмад, се обърна към мен и се усмихна. „Сега, мой избрани служителю, каза тя, аз искам твоята помощ. Аз съм ти платила предварително, за да не можеш да се колебаеш. Но не се страхувай никак.
към текста >>

“ В този момент фигурата, която стоеше между мене и жреца Агмад, се обърна към мен и се усмихна.
Когато песента спря, настана едно непрекъсвано от нищо мълчание в продължение на няколко минути. Народът оставаше неподвижен, на колене, мълчалив. Но внезапно всички се простряха на земята, и аз можах да дочуя въздишката, продължителното дихание на почтителния страх, който идваше от тълпата. Жреците отново нададоха мелодични тържествуващи звуци и думите, които произнасяха, със силен и висок глас, бяха тези: „Богинята е с нас! Прострете се, хора, и благоговейте! “ В този момент фигурата, която стоеше между мене и жреца Агмад, се обърна към мен и се усмихна. „Сега, мой избрани служителю, каза тя, аз искам твоята помощ. Аз съм ти платила предварително, за да не можеш да се колебаеш. Но не се страхувай никак. Ти ще бъдеш възнаграден още, повторно. Дай ми ръцете си.
към текста >>

А аз, — аз виждат в нозете си мъртвата повидимому форма на един млад жрец, с бяла, обшита със злато тога.
Те ме изпълваха и тяхното течение като че ли унищожаваше моята индивидуалност завинаги. И все пак аз не бях лишен от съзнание, дори внезапно съзнанието ми стана по-интензивно, по-будно. После, за един момент, аз забравих изгубената си индивидуалност, като знаех че живея в мозъка, в сърцето, в живота на това същество, което упражняваше върху мен едно такова всемогъщо влияние. Един див вик, веднага подзет, са издигна всред народа. Те виждаха своята богиня. А аз, — аз виждат в нозете си мъртвата повидимому форма на един млад жрец, с бяла, обшита със злато тога. За момент се изтръгнах от моето опиянение и се запитах: „Наистина ли е мъртъв? “ (следва)
към текста >>

66. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мощният живот на младия жрец бе достатъчен, за да поддържа за известно време лампата на психичната сила, ако не го употребявах извънредно бързо.
Аз познавах моите служители и бях извънредно зачуден, като видях, че почти всички в тази тълпа бяха готови да ни служат. Това бе една армия, която ми бе подчинена; тя бе готова да се подчинява не по дълг, а по чувство. Аз виждах във всяко сърце кое бе неговото горещо желание и знаех, че мога да го задоволя. В продължение на дълго време аз останах видим, след това напуснах моите избрани служители. Заповядах им да се приближете към брега, защото сега, когато вече не бях длъжен да бъда видим за слабите очи на хората, аз можех да говоря на тези, на които исках и да ги приближавам. Мощният живот на младия жрец бе достатъчен, за да поддържа за известно време лампата на психичната сила, ако не го употребявах извънредно бързо. Аз слязох на земята и се отправих всред тълпете, нашепвайки на ухото на всеки тайната на неговото сърце, нещо повече, казвайки му как да постигне това, за което той мислеше само в тишината. Нямаше нито един мъж, нито една жена, които да нямаха някое желание, за което срамът завинаги им беше забранил да говорят дори на един изповедник. Но аз виждах това желание и правех щото да не изглежда вече че в него има нещо срамно и посочвах колко малко усилие; на волята, колко малко знание бяха необходими, за да се направи първата стъпка по пътя на реализирането му. Аз минах на дръж и на шир през тази тълпа и когато я пребродих напълно, аз оставих след себе си същества, които бяха плячка на безумието и страстта. След това, опиянението, което произвеждаше моето присъствие, на можеше повече да се сдържа.
към текста >>

Великите жреци на храма бяха изправени там, неподвижни, очаквайки моето връщане. О!
Тогава то е бушуващия израз на похотта, фанатичния вик на удоволствието. Моята задача бе свършена. Аз бях запали.т един огромен пожар, който беснееше като огън в запалена гора. Тогава аз се върнах към мястото, гдето ме очакваше свещения кораб. При моите избрани служители! Великите жреци на храма бяха изправени там, неподвижни, очаквайки моето връщане. О! моите господари на страстта! царе на страстта! повелители на желанието! А младият жрец, беше ли той още там? имайки още вида на умрял?
към текста >>

А младият жрец, беше ли той още там?
При моите избрани служители! Великите жреци на храма бяха изправени там, неподвижни, очаквайки моето връщане. О! моите господари на страстта! царе на страстта! повелители на желанието! А младият жрец, беше ли той още там? имайки още вида на умрял? Да, той беше неподвижно прострян, бледен, в центъра на кръга, образуван от великите жреци, той бе при нозете на Агмад, който стоеше сам изправен до него. Когато тая мисъл ми дойде, аз почувствах внезапно, че, по някакъв тайнствен начин, аз се отдръпнах от този океан на страстта, в който се бях потопил. Аз почувствах че отново живея свой личен живот, почувствах че аз вече не съм богинята, но че съм само погълнат от нея, всмукан в нейната личност. но ято ме потискаше.
към текста >>

Да, той беше неподвижно прострян, бледен, в центъра на кръга, образуван от великите жреци, той бе при нозете на Агмад, който стоеше сам изправен до него.
моите господари на страстта! царе на страстта! повелители на желанието! А младият жрец, беше ли той още там? имайки още вида на умрял? Да, той беше неподвижно прострян, бледен, в центъра на кръга, образуван от великите жреци, той бе при нозете на Агмад, който стоеше сам изправен до него. Когато тая мисъл ми дойде, аз почувствах внезапно, че, по някакъв тайнствен начин, аз се отдръпнах от този океан на страстта, в който се бях потопил. Аз почувствах че отново живея свой личен живот, почувствах че аз вече не съм богинята, но че съм само погълнат от нея, всмукан в нейната личност. но ято ме потискаше. Сега, аз отново се бях отделил от нея, но още не се възвръщах към тая бледна форма, която лежеше лишена от живот на пода не свещения кораб. Аз бях в храма, бях всред мрака; аз чувствах, че съм в Светая Светих.
към текста >>

67. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Намирах се в средата но кръга, съставен от жреците — десетте велики жреци.
Чист въздух докосваше моето лице. Отворих очи и видях небето над мене и звездите, които блестяха в неговите дълбини. Бях прострян и се чувствах извънредно изморен. Обаче аз бях ободрен от ехото на хилядите гласове, чийто викове и песни идваха де ушите ми. Какво бе това? Намирах се в средата но кръга, съставен от жреците — десетте велики жреци. Агмад беше прав застанал до мене: той ме наблюдаваше. Очите ми се спряха на лицето му и аз не можех да ги отдръпна. Без милост, без сърце, без душа, как съм могъл да се страхувам аз от тази статуя, от това безчовечно същество? Аз не ще се страхувах вече от него. Погледнах жреците, които ме заобикаляха.
към текста >>

Погледнах жреците, които ме заобикаляха.
Намирах се в средата но кръга, съставен от жреците — десетте велики жреци. Агмад беше прав застанал до мене: той ме наблюдаваше. Очите ми се спряха на лицето му и аз не можех да ги отдръпна. Без милост, без сърце, без душа, как съм могъл да се страхувам аз от тази статуя, от това безчовечно същество? Аз не ще се страхувах вече от него. Погледнах жреците, които ме заобикаляха. Те бяха потънали в себе си. Всичките бяха ранени, разкъсвани от едно могъщо желание, от една жажда за удоволствие, която те ласкаеха като змия в сърцата си. Аз не можех повече да се страхувам от тези хоро. Аз видях светлината. Аз бях силен.
към текста >>

Жреците запяха една песен.
He! На колене, повдигнете ръцете си към небето и молете се на този дух на доброто, на нашата Царица на мъдростта, която простира върху вас крилете на своята любов, да ви прости вашето безсрамие и да ви подпомогне в нашите нови усилия към доброто. Слушайте ме. Аз ще я моля, защото я виждам във всичкото й величие. Повтаряйте думите, които аз ще произнеса, и тя сигурно ще ви чуе, защото тя ви обича, въпреки вашите обиди.“ Звуците на една мелодия, песента на голямо число мощни гласове задуши моя глас. Жреците запяха една песен. която имаше характера на химн. Народът, повлиян от моя глас и от моите думи, беше паднал целокупно на колене. Сега, опиянен от музиката, той пееше с усърдие химна и звуците се издигаха величествено към небето. Един остър парфюм проникна в моите ноздри. Отвърнах се с отвращение, но беше вече късно.
към текста >>

68. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нали ти си избрания жрец на храма, най-ценения?
Аз разгневих моите двама господари, когато ти бе дете; не можах да те привържа към нито един от двамата. Сега ти ще останеш сам.“ „Не можеш ли да отвориш вратата? “ беше моя отговор. „Не, каза той, и аз се съмнявам дали тя ще бъде отворена някога за тебе. Но що от това? Нали ти си избрания жрец на храма, най-ценения? „Не, отговорих аз, аз не съм повече такъв. Те вече казаха, че съм луд. Те ще го известят още днес.“ Себуа ме гледаше втренчено. „Те ще те убият! “ каза той тихо, с глас пълен с нежност и милост.
към текста >>

Това бяха пак жреци с бели тоги, като тези, които бяха коленичили пред мен и бяха ми се поклонили.
Възможно ли е да ми се отнеме пак тъй-лесно този цвят? Не! Защото сега аз можех да разбирам неговия език. Тогава той не ми говореше нищо, освен със своята красота; сега той отваряше очите ми и аз виждах; отваряше ушите ми и аз чувах. Един кръг ме обграждаше; като този, който ме обкръжаваше когато аз проповядвах, без ла съзнавам това, в храма. Това бяха пак жреци с бели тоги, като тези, които бяха коленичили пред мен и бяха ми се поклонили. Но тези не бяха коленичили, те бяха прави, спирайки върху мен дълбоките си погледи, изразяващи милост и любов. Няколко от тях бяха величествени и силни старци; други бяха млади и високи, със свежи и сияещи лице. Аз огледах около себе си с почтителен страх, треперейки от надежда и радост. Разбрах, без някой до ми каже нито дума, какво беше това Братство. Това бяха моите предшественици, жреците на светилището, ясновидците, избраните слуги на Царицата на Лотоса.
към текста >>

Това бяха моите предшественици, жреците на светилището, ясновидците, избраните слуги на Царицата на Лотоса.
Това бяха пак жреци с бели тоги, като тези, които бяха коленичили пред мен и бяха ми се поклонили. Но тези не бяха коленичили, те бяха прави, спирайки върху мен дълбоките си погледи, изразяващи милост и любов. Няколко от тях бяха величествени и силни старци; други бяха млади и високи, със свежи и сияещи лице. Аз огледах около себе си с почтителен страх, треперейки от надежда и радост. Разбрах, без някой до ми каже нито дума, какво беше това Братство. Това бяха моите предшественици, жреците на светилището, ясновидците, избраните слуги на Царицата на Лотоса. Аз виждах как те бяха следвали един след друг, пазейки благоговейно Светия Светих, от първия ден. в който тя е била издълбана в голямата скала, на която се опираше храма. „Готов ли си да учиш? “ ми каза един от тях, чийто глас ми се стори да излиза от далечината не вековете, отдавна вече забравени. „Готов съм“, казах аз и коленичих на пода, в центъра но този странен, свещен кръг.
към текста >>

69. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А всяка умна гъба се смяташе за жрец На слънцето, че то ще я награди с венец На дълголетна слава и векове живот.
Само при нея ще можем всички да познаем, че сме братя, че всички сме едно. Г. Събев Бук и гъби Върху едно торище поникнаха след дъжд Нищожни бели гъби. И те нашир и длъж започнаха да спорят за смисъла в света и с ум да определят какво е красота. И всяка по-голяма гъба насъбра край себе си от гъби гъбена гора. И гъбените групи започнаха без жал да гонят всеки чужд, противен идеал. А всяка умна гъба се смяташе за жрец На слънцето, че то ще я награди с венец На дълголетна слава и векове живот. Да всеки беше гений сред своя прост народ. Сред тия умни гъби веднъж се появи Една особна гъба, от друг вид уви! И всички умни гъби започнаха със глас Да я осмиват жлъчно: „Що изрод между нас, със стълб същинска сламка, а гугла две пера! Нещастна гъбичка, на природата игра! Баща ни – слънцето – с лъчи ще я срази!
към текста >>

70. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Красивият млад жрец стана и стоеше до мен, докато аз още съзерцавах величието.
от Дим. Станев) Словото на Учителя. Здравословното състояние на човешката душа (Из беседата „Тази заповед приех от Отца си“ - 1.III.1936 г.) Белият лотос (прод. от брой 159 - Мейбъл Колииз) Две сбирки Предсказания Чута молитва (продължение от 159 брой - Н. Неделчева) Мейбъл Колииз (26) БЕЛИЯТ ЛОТОС Глава VIII. Красивият млад жрец стана и стоеше до мен, докато аз още съзерцавах величието. „Чуй ме, брате мой, каза той. Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови. „Всеки човек определя сам по един абсолютен начин своята собствена съдба, той сам създава светлина или мрак за себе си: той определя своя живот, своята награда и своето наказание.“ „Тези истини, които са тъй велики, както е самия живот, са същевременно съвършено прости и достъпни на най-обикновения човек. Предай ги на тези, които гладувам за тях. Сбогом. Сега е залез слънце.
към текста >>

71. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя се усмихна и изчезна; аз останах сам, богат с моето ново знание, и народа, потънал в невежество, очакващ при вратите на храма поучението на жреците.
Голямата решетка на вратите бе заключена; но към нея се тъй плътно натискаше голяма тълпа хора, че аз се чувствах като че ли съм всред тях. Всички бяха в очакване на голямата церемония — величественото увенчаваме на празника, което трябваше до стане тази нощ тук, пред портите на храма. Повдигнах очи и видях Царствената майка изправена близо до мене. Те държеше в ръката си запален факел и аз разбрах, че нейната светлина бе образувала звездата, която ме бе довела тук. Това е, значи тя, светлината на живота, която ме бе водила. Тя се усмихна и изчезна; аз останах сам, богат с моето ново знание, и народа, потънал в невежество, очакващ при вратите на храма поучението на жреците. Спомних си думите на моя предшественик, на моя брат, който ми беше дал трите истини за народа. Повдигнах глас и заговорих; думите ми ме увлякоха, като че ли това бяха вълни; вълнението ми растеше и се превръщаше в голямо море, над което стоях аз и гледайки жадните очи и очарованите и зачудени лица на тези, които бяха пред мен, аз разбрах, че също така и народа бе увлечен в този бурен поток. Сърцето ми се разширяваше от радостта да говоря, да дам израз на великите истини, които бях научил. Най-после аз започнах да им говоря как бях запален от огъня на светостта и защо съм решил да започна живот на истинска преданост към Мъдростта, да се откажа от всичкия лукс, който заобикаляше живота на жреците и да отхвърля завинаги всички желания, с изключение на тези, които принадлежат на душата. Аз виках с висок глас, умолявайки тези, които чувстваха светлината да се събужда в тях да тръгнат по същия път, дори като продължават своя обикновен живот в града или в планините.
към текста >>

Най-после аз започнах да им говоря как бях запален от огъня на светостта и защо съм решил да започна живот на истинска преданост към Мъдростта, да се откажа от всичкия лукс, който заобикаляше живота на жреците и да отхвърля завинаги всички желания, с изключение на тези, които принадлежат на душата.
Това е, значи тя, светлината на живота, която ме бе водила. Тя се усмихна и изчезна; аз останах сам, богат с моето ново знание, и народа, потънал в невежество, очакващ при вратите на храма поучението на жреците. Спомних си думите на моя предшественик, на моя брат, който ми беше дал трите истини за народа. Повдигнах глас и заговорих; думите ми ме увлякоха, като че ли това бяха вълни; вълнението ми растеше и се превръщаше в голямо море, над което стоях аз и гледайки жадните очи и очарованите и зачудени лица на тези, които бяха пред мен, аз разбрах, че също така и народа бе увлечен в този бурен поток. Сърцето ми се разширяваше от радостта да говоря, да дам израз на великите истини, които бях научил. Най-после аз започнах да им говоря как бях запален от огъня на светостта и защо съм решил да започна живот на истинска преданост към Мъдростта, да се откажа от всичкия лукс, който заобикаляше живота на жреците и да отхвърля завинаги всички желания, с изключение на тези, които принадлежат на душата. Аз виках с висок глас, умолявайки тези, които чувстваха светлината да се събужда в тях да тръгнат по същия път, дори като продължават своя обикновен живот в града или в планините. Аз им казах, че ако някои хора купуват и продават по улиците, то това не значи, че те трябва съвършено да забравят и изгасят божествената искра, която се намира в тях. Аз ги съветвах да покорят в себе си, чрез светлината на духа, грубите желания на плътта, конто ги държаха отдалечени от истината н ги караха да се трупат като фанатизирани меси пред олтара на царицата на Желанието. Внезапно аз спрях, чувствайки тежка умора и изтощение. Съзнавах, че има някой отдясно на мен и някой отляво и след момент аз видях, че съм заобиколен.
към текста >>

Десетте велики жреци бяха образували кръг около мен.
Аз виках с висок глас, умолявайки тези, които чувстваха светлината да се събужда в тях да тръгнат по същия път, дори като продължават своя обикновен живот в града или в планините. Аз им казах, че ако някои хора купуват и продават по улиците, то това не значи, че те трябва съвършено да забравят и изгасят божествената искра, която се намира в тях. Аз ги съветвах да покорят в себе си, чрез светлината на духа, грубите желания на плътта, конто ги държаха отдалечени от истината н ги караха да се трупат като фанатизирани меси пред олтара на царицата на Желанието. Внезапно аз спрях, чувствайки тежка умора и изтощение. Съзнавах, че има някой отдясно на мен и някой отляво и след момент аз видях, че съм заобиколен. Десетте велики жреци бяха образували кръг около мен. Камен Бака бе срещу мен и ме фиксираше с очите си. Аз виках с висок глас, изправен в средата на този кръг: „О, жители на Египет, спомняйте си моите думи! Никога вече, може би, вие няма де чуете гласа на Майката, на Истинския Бог. Тя ви говори. Върнете се във вашите жилища и запишете тия слова на таблетки, издялайте ги на камък, та да могат да ги четат и тия, които не са още родени, повтаряйте ги на своите деца, за да познават мъдростта.
към текста >>

Жреците на богинята профанират нейния храм чрез своята лудост, своите пороци и със задоволяването на всичките свои страсти.
Аз виках с висок глас, изправен в средата на този кръг: „О, жители на Египет, спомняйте си моите думи! Никога вече, може би, вие няма де чуете гласа на Майката, на Истинския Бог. Тя ви говори. Върнете се във вашите жилища и запишете тия слова на таблетки, издялайте ги на камък, та да могат да ги четат и тия, които не са още родени, повтаряйте ги на своите деца, за да познават мъдростта. Идете, не оставайте тук да бъдете свидетели на светотатството, което ще се извърши тая вечер в храма. Жреците на богинята профанират нейния храм чрез своята лудост, своите пороци и със задоволяването на всичките свои страсти. Не слушайте техните думи и запитвайте своите собствени сърца за техните учения.“ Силата ми беше вече изчерпана. Не можех да произнеса нито дума повече. С наведена глава и отмалели членове, аз се подчиних на заплашителния кръг, който ме заобикаляше и се отправих към Храма. В мълчание ние се изкачихме по алеята и влязохме в преддверието. Тук ние се спряхме.
към текста >>

Знаех че съм съвсем беззащитен в ръцете на великите жреци.
Всички бяха на мнението на Агмад. „Тълпата негодува при решетката“, повтори Камен Бака. „Идете и им говорете, каза Агмад; кажете им, че тази нощ е нощ на жертвоприношение и че сама богинята ще се изяви със своя глас.“ Камен Бака напусна кръга и Агмад моментално зае неговото място. Оставах неподвижен и мълчалив. Смътно разбрах, че съдбата ми е решена, но не знаех по кой начин ще умра и не желаех да питам. Знаех че съм съвсем беззащитен в ръцете на великите жреци. Не можех да се обърна към тях, а болшинството от по-нисшите жреци им бяха покорни като роби. Аз бях сам, изолиран, без помощ всред тази тълпа и пред тази абсолютна власт. Но аз не се страхувах от смъртта и мислех, че това се дължи на царицата, на майката — да може нейния служител да отиде при нея в пълна слава. Това бе върховното свидетелство, че аз се бях предал, на земята, на нейната любов. (следва) ПАНЕВРИТМИЯ Музика и пластика.
към текста >>

Не можех да се обърна към тях, а болшинството от по-нисшите жреци им бяха покорни като роби.
„Тълпата негодува при решетката“, повтори Камен Бака. „Идете и им говорете, каза Агмад; кажете им, че тази нощ е нощ на жертвоприношение и че сама богинята ще се изяви със своя глас.“ Камен Бака напусна кръга и Агмад моментално зае неговото място. Оставах неподвижен и мълчалив. Смътно разбрах, че съдбата ми е решена, но не знаех по кой начин ще умра и не желаех да питам. Знаех че съм съвсем беззащитен в ръцете на великите жреци. Не можех да се обърна към тях, а болшинството от по-нисшите жреци им бяха покорни като роби. Аз бях сам, изолиран, без помощ всред тази тълпа и пред тази абсолютна власт. Но аз не се страхувах от смъртта и мислех, че това се дължи на царицата, на майката — да може нейния служител да отиде при нея в пълна слава. Това бе върховното свидетелство, че аз се бях предал, на земята, на нейната любов. (следва) ПАНЕВРИТМИЯ Музика и пластика. Поезия и красота.
към текста >>

72. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Зад десетте, погледа ми се плъзна над тълпата жреци, които бяха назад, и, още по-недалеч, върху народа, който се натискаше към входа на голямата галерия, за да види обещаното чудо.
Възможно ли беше да се боря срещу тези хора? Аз не знаех, но все пак не бях още сломен. С едно голямо усилие аз станах на леглото. Бях отслабнал от загубата на моята кръв, но те не можеха повече да ме принудят на мълчание. Изправих се на краката си и застанах така. Зад десетте, погледа ми се плъзна над тълпата жреци, които бяха назад, и, още по-недалеч, върху народа, който се натискаше към входа на голямата галерия, за да види обещаното чудо. Стоях прав един момент, като мислех, че ще мога да говоря, но паднах обезсилен назад в отчаяние. Обаче една интензивна, дълбока и жива радост изпълваше душата ми и аз внезапно дочух един шепот, който ставаше все по силен н по-силен. „Това е младият жрец, който говори при портите на храма! Той е добър и не трябва да умира! Да го спасим!
към текста >>

„Това е младият жрец, който говори при портите на храма!
Бях отслабнал от загубата на моята кръв, но те не можеха повече да ме принудят на мълчание. Изправих се на краката си и застанах така. Зад десетте, погледа ми се плъзна над тълпата жреци, които бяха назад, и, още по-недалеч, върху народа, който се натискаше към входа на голямата галерия, за да види обещаното чудо. Стоях прав един момент, като мислех, че ще мога да говоря, но паднах обезсилен назад в отчаяние. Обаче една интензивна, дълбока и жива радост изпълваше душата ми и аз внезапно дочух един шепот, който ставаше все по силен н по-силен. „Това е младият жрец, който говори при портите на храма! Той е добър и не трябва да умира! Да го спасим! “ Народът бе видял моето лице и ме позна. Един голям натиск, причинен от внезапен ентусиазъм, произлезе внезапно, и масата на жреците бе изтласкана дотолкова, че кръга на десетте бе скъсан. И, тъй като тълпата прииждаше към Светилището, много от жреците отстъпваха в празното пространство между леглото и вратата.
към текста >>

Един голям натиск, причинен от внезапен ентусиазъм, произлезе внезапно, и масата на жреците бе изтласкана дотолкова, че кръга на десетте бе скъсан.
Обаче една интензивна, дълбока и жива радост изпълваше душата ми и аз внезапно дочух един шепот, който ставаше все по силен н по-силен. „Това е младият жрец, който говори при портите на храма! Той е добър и не трябва да умира! Да го спасим! “ Народът бе видял моето лице и ме позна. Един голям натиск, причинен от внезапен ентусиазъм, произлезе внезапно, и масата на жреците бе изтласкана дотолкова, че кръга на десетте бе скъсан. И, тъй като тълпата прииждаше към Светилището, много от жреците отстъпваха в празното пространство между леглото и вратата. Докато те се притискаха таке, смутени и объркани,аз видех че вазата, която съдържаше моя живот, бе обърната и че червената кръв бе изляна при вратата на Светилището. Тази врата се отвори; Агмад се появи на прага, величествен в своето ненарушимо спокойствие. Той погледна тълпата, която се движеше към него. Под неговия студен поглед, жреците станаха по-спокойни и намериха в себе си сила да противостоят още известно време на натиска на тълпата.
към текста >>

И, тъй като тълпата прииждаше към Светилището, много от жреците отстъпваха в празното пространство между леглото и вратата.
„Това е младият жрец, който говори при портите на храма! Той е добър и не трябва да умира! Да го спасим! “ Народът бе видял моето лице и ме позна. Един голям натиск, причинен от внезапен ентусиазъм, произлезе внезапно, и масата на жреците бе изтласкана дотолкова, че кръга на десетте бе скъсан. И, тъй като тълпата прииждаше към Светилището, много от жреците отстъпваха в празното пространство между леглото и вратата. Докато те се притискаха таке, смутени и объркани,аз видех че вазата, която съдържаше моя живот, бе обърната и че червената кръв бе изляна при вратата на Светилището. Тази врата се отвори; Агмад се появи на прага, величествен в своето ненарушимо спокойствие. Той погледна тълпата, която се движеше към него. Под неговия студен поглед, жреците станаха по-спокойни и намериха в себе си сила да противостоят още известно време на натиска на тълпата. Десетте се съединиха отново и с усилия достигнаха леглото ми за да го обградят пак, но беше вече късно.
към текста >>

Под неговия студен поглед, жреците станаха по-спокойни и намериха в себе си сила да противостоят още известно време на натиска на тълпата.
Един голям натиск, причинен от внезапен ентусиазъм, произлезе внезапно, и масата на жреците бе изтласкана дотолкова, че кръга на десетте бе скъсан. И, тъй като тълпата прииждаше към Светилището, много от жреците отстъпваха в празното пространство между леглото и вратата. Докато те се притискаха таке, смутени и объркани,аз видех че вазата, която съдържаше моя живот, бе обърната и че червената кръв бе изляна при вратата на Светилището. Тази врата се отвори; Агмад се появи на прага, величествен в своето ненарушимо спокойствие. Той погледна тълпата, която се движеше към него. Под неговия студен поглед, жреците станаха по-спокойни и намериха в себе си сила да противостоят още известно време на натиска на тълпата. Десетте се съединиха отново и с усилия достигнаха леглото ми за да го обградят пак, но беше вече късно. Аз бях вече заобиколен от тълпа та. Аз се усмихнах слабо при вида на тези сурови приятелски настроени фигури. Плачове се дочуваха и проникваха до сърцето ми; внезапно некой хвана ръката ми, стисна я, целуна я и я измокри с горещи сълзи. Нищо никога не бе ме карало да се разчувствам до такава степен.
към текста >>

Раздвижи се тръстиката от малка лодка — и жрец, млад жрец на Слънцето недочака да спре добре лодката и се хвърли към нея.
Широко мътна река, от която се виждаше само част, много малка част — другата беше още забулена в сива мъгла. Постепенно се разкриха изгледите все по далечни. Като че ли слънцето изгряваше. До сами тръстиката на брега жрица на Земята, красива, цяла в очакване, бе се вгледала . . . Раздвижи се тръстиката от малка лодка — и жрец, млад жрец на Слънцето недочака да спре добре лодката и се хвърли към нея. Тя отвори ръце да го прегърне . . . Потъмня изведнъж. Гледах, а се пазех да мисля каквото и да е. Но както един ударен тон извиква в унисон трептежа на струна, която е хармонично настроено, така аз почувствах, по съшия тон — трептеж, че това бе тя, която сега седеше до мене — и той — онзи момък, който тя чакаше.
към текста >>

Но той беше млад жрец, още не преминал посвещение, защото на главата си нямаше златния пръстен с големия червен рубин, белег на първия прескочен праг на живота — на обикновения живот.
Потъмня изведнъж. Гледах, а се пазех да мисля каквото и да е. Но както един ударен тон извиква в унисон трептежа на струна, която е хармонично настроено, така аз почувствах, по съшия тон — трептеж, че това бе тя, която сега седеше до мене — и той — онзи момък, който тя чакаше. Той носеше знаковете на змиите и слънцето — аз ги зная, защото зная че и аз самия някога съм ги носил . . . Но той беше млад жрец, още не преминал посвещение, защото на главата си нямаше златния пръстен с големия червен рубин, белег на първия прескочен праг на живота — на обикновения живот. Но аз само гледах и нищо не мислех, защото в такива моменти най-страшния враг на човека е неговият ум, неговата собствена мисъл. Аз само гледах — а мисълта бях оставил за после, когато щях да се върна в себе си, в сегашното. . . Зная че това звучи странно на обикновените уши, но тоя разказ е за тия, които, макар и да не са имали същата опитност, знаят че тя е възможна и вярна. Нова картина изпъкна леко като привидение в здрач.
към текста >>

Грабнат бе младият жрец и отвесен назад .
Зная че това звучи странно на обикновените уши, но тоя разказ е за тия, които, макар и да не са имали същата опитност, знаят че тя е възможна и вярна. Нова картина изпъкна леко като привидение в здрач. И не стана ясна. Но и когато се не вижда ясно, има един вътрешен усет, по който се знае коя е тая или оная фигура, която се мярка, без никакво съмнение или двоумение. Бягаше лодка по реката и две други я настигаха. Грабнат бе младият жрец и отвесен назад . . . почти труп. Свързан, хвърлен на дъното на голяма лодка, изгубил себе си в желание, нарушил два обета, своя и тоя на другата, която в несвяст отнасяше течението на реката в малката лодка . . . О! тия картини трябва да се гледат без да трепне ни една фибра на сърцето ти, нито една клетки от мозъка ти, защото всичко ще се изгуби изведнъж и дълго няма де се отварят страниците на миналото наново пред теб.
към текста >>

73. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато тълпата развълнувана, обзета от гняв поради противодействието на жреците, напираше заплашително, много жертви на нейния гняв бяха паднали около мен.
До моите отслабнали уши достигна звука на една дълбока въздишка, която идваше от сърцето на народа и тогава аз разбрах, че тялото ми не напразно е умряло. Моята душа бе това. Тя не само че бе силна, но бе и неуязвима. За нея вече се свърши времето на мизерното съществуване а тези отслабнала форма; тя бе се изтръгнала от този затвор, в който толкова време бе задържана. И това бе само за да се прояви в друга форма, в един здрав, красив и чист храм. Докато тълпата развълнувана, обзета от гняв поради противодействието на жреците, напираше заплашително, много жертви на нейния гняв бяха паднали около мен. Близо до моето безчувствено тяло се бе прострял Агмад, премазан до смърт от тълпата и на страна от мене, срещу леглото, на което лежах бе простряно мъртво прекрасното тяло на Мален. Докато се реех там, потънал в мистичното съзнание на душата, аз забелязах тия паднали духове, потъмнели от порока и амбицията, които царицата на желанието бе запалила в тях, принудени да се хвърлят в този неизбежен кръг, от който не могат да се изтръгнат. Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този млад жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет. Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности. Чувствах, че моята царица, моята майка ме задържаше в своите обятия за да ми попречи да избягам от сцената а на ужаса.
към текста >>

Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този млад жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет.
За нея вече се свърши времето на мизерното съществуване а тези отслабнала форма; тя бе се изтръгнала от този затвор, в който толкова време бе задържана. И това бе само за да се прояви в друга форма, в един здрав, красив и чист храм. Докато тълпата развълнувана, обзета от гняв поради противодействието на жреците, напираше заплашително, много жертви на нейния гняв бяха паднали около мен. Близо до моето безчувствено тяло се бе прострял Агмад, премазан до смърт от тълпата и на страна от мене, срещу леглото, на което лежах бе простряно мъртво прекрасното тяло на Мален. Докато се реех там, потънал в мистичното съзнание на душата, аз забелязах тия паднали духове, потъмнели от порока и амбицията, които царицата на желанието бе запалила в тях, принудени да се хвърлят в този неизбежен кръг, от който не могат да се изтръгнат. Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този млад жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет. Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности. Чувствах, че моята царица, моята майка ме задържаше в своите обятия за да ми попречи да избягам от сцената а на ужаса. „Възвърни се към твоето дело, каза тя; то е още недовършено. Ето новата дреха, която ти ще носиш, тя ще бъде твоето облекло, когато поучаваш моя народ“. Това тяло е чисто, неопетнено и красиво, макар че душата, която го обитаваше е изгубена.
към текста >>

Видя го жрец, но загина от погрешката си.
Тогава почна постепенния упадък на културата, но същевременно въздигане на душите. Омразата при тия условия се обърна постепенно в търпимост, после в обич, после мина в любов, в стремеж един към друг, също тъй силен, както и по-рано омразата. Като махало се движи душата, и към едната и към другата страна. И ти видя резултата. Той винаги правеше една и съща грешка — искаше да я вземе от тия условия, които съдбата й давеше. Видя го жрец, но загина от погрешката си. Видя го благородник, но не издържа думата си, грабна момичето на тоя, който го беше приел . . . И най-после видя и огъня, който разкъса връзката помежду им. Той за своето невнимание към законите на природата ще плати с живота си . . .
към текста >>

74. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те срещнали един езически жрец и се нахвърлили върху му с думите: „Ти, сине дяволски, къде отиваш?
И когато намираме известни погрешки в науката. Те не се дължат на великите учени, но на погрешните разбирания на техните ученици. Има един митически разказ от първите времена но християнската епоха, с крито ще илюстрирам мисълта си. Един светия имал двама ученици, много способни. Той ги изпратил да проповядват по света. Те срещнали един езически жрец и се нахвърлили върху му с думите: „Ти, сине дяволски, къде отиваш? “ Той бил силен и ги нябил хубаво. След това той среща техния учител, който му казал: „Братко, къде отиваш? Много ми е приятно че те срещам.“ „Как тъй? Аз преди малко добре наложих двама от твоите ученици.“ „Много добър урок си им дал.“ И на вас казвам: трябва да излезете из рамките на ограничените схващания, в които преди всичко няма никаква хигиена. Никаква хигиена няма в едно криво схващане — дали е религиозно, научно, социално —каквото ида е.
към текста >>

75. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават.
Платон мисли,че съвършенство то на музиката не се състои в изкуството да се доставя удоволствие на чувствата, и че напротив, нищо не е тъй противно на здравия разум и на истината, както музиката, която възбужда чувствата. Според него, красотата на музиката се състои в красотата на добродетелта, която тя ни вдъхва. Той казва, че наклонностите на различните хора могат да се узнаят според вида на музиката, която те обичат и хвалят, и намира за нужно техния вкус в тая област да се формира още от рано, като музиката се въведе във възпитанието по точно определена система и закони. „Една държава, управлявана от добри закони, казва той, никога не оставя на каприза на поетите и на музикантите това, което е основа на възпитанието; тя трябва да урегулира тия неща, както това е в Египет, гдето младежта бива приучвана да следва това, което е най-свършено, както в мелодията, така и в мярката и формата“. Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет. Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават. Ето причината за това дълго мълчание, което Питагор изискваше от своите ученици и произхода на тези тайнствени воали, с които той закриваше своите учения. Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени. Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело. (следва) В гората (разказ) Една катерица бе застанала на един ръб на самия път. За миг тя погледна с черничките си очички и се немести зад едно клонче, скочи като кестенява космата топка на друго дърво, и се изгуби в храсталака.
към текста >>

76. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

192) Според Платона, египетските жреци са изработили образци на мелодии и хармонии, които гравирани на плочи, били изложени за всички в храмовете.
Който говори от себе си, не го изслушвайте и му кажете: ще опитаме това нещо, и ако се укаже вярно, ще го направим. А онзи. чрез когото Бог говори, вярвайте в това, което ви казва, и го приложете в живота си и то ще ви даде плод. Това значи да имате вяра като синапово зърно, това значи да имате вяра, която да ви издигне в живота. ИДЕИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЗА МУЗИКАТА Фабр Д‘Оливе (продължение от бр. 192) Според Платона, египетските жреци са изработили образци на мелодии и хармонии, които гравирани на плочи, били изложени за всички в храмовете. Не се позволявала никаква промяна на тези модели. И понеже едни и същи закони управляват музиката, живописта и скулптурата, произведенията на тези три изкуства са продължавали своя живот в течение на десет хиляди години. Платон, отбелязвайки този голям период от време, и, като че ли предчувствайки, че следващите поколения ще погледнат на него със съмнение, повтаря: „Когато аз казвам десет хиляди години, то това не е само един израз, но означава буквално десет хиляди години: така, на този институт трябва да се гледа като на шеф д’ьовр на законодателството и политиката.“ Стариността на тази музикална система се доказва от нейната универсалност. Така, ний я намираме, с различни модификации, по всички части на земята, които са обитавани още или са били обитавани от цивилизовани народи: Арабия, Персия, Индия, Китай. Арабите както го признават сами, са заели своята музика от персите.
към текста >>

77. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бъди свещен поток На мисъл чиста и крилата И жрец на живий Бог!
Бъди прозрачен за лъчите На кротост и любов! Бъди крепител на душите Във стръмний им възход! * Бъди светилник в тъмнината На козни и борби! Бъди утеха в долината На вопли и тъги! * Бъди олтар на красотата! Бъди свещен поток На мисъл чиста и крилата И жрец на живий Бог! * Бъди трибун на свободата И ратник на мира! Бъди предвестник на зората На нов живот в света! W. Къде е радостта на живота Вълни от музика разпращат по целия свят радиостанциите. Аз приемам чрез радиоапарат тия сладки мелодии и сърцето ми потъва в блаженство. Нощта е тиха и топла.
към текста >>

78. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

О, жреци на Вечний Господар!
О свети, разпръсвай тъмнината! О, води ме в твоя мир, велик! Свиден път пред взора ми разкривай * Път към твойте слънчеви дворци! С властен зов душата ми издигай Към светът на светлите души! О, души любящи и смирени! О, жреци на Вечний Господар! * Вий, творци, във мъдрост посветени — Вий сте моя търсен идеал! Усмихни се, лъч на Светлината! Озарявай моя скърпен лик! О, води ме в пътя на живота! О, води ме в твоя мир велик!
към текста >>

79. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа някои електрически явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на върховна сила.
Магнетизъм, хипнотизъм, телепатия, психометрия, метапсихика, научна астрология и други науки, млади по времето на своето възникване и стари по своята основа — всичко това са средства, с помощта на които се изостря и разширява човешкото съзнание и се отваря път към новия светоглед. Светлите имена на професор Крукс, Камил, Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, Ланселен, Алан Лео и др., се явиха като провъзвестници на нова ера — всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, и за победа на духовното начало над материализма. Окултизмът е също такава наука, каквато е и всяка друга наука, само че методите на нейните постижения са други. Това е същото, както когато камъкът, при своето падане, се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологически закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот. Всички неща трябва да се изследват, като се приспособим към законите на тази област, в която тези неща спадат. Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа някои електрически явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на върховна сила. В същност, жреците са познавали законите на електричеството. Така и сега в науката съществуват много твърдения, които още не могат да се докажат по физически път и затова те се основават на умствени изводи, на чисто логически заключения. Велико бъдеще чака човечеството. Много тайни на природата, които са били до сега загадка, ще се разкрият. Но за това е необходимо усъвършенстване на възприемателните способности на човека.
към текста >>

В същност, жреците са познавали законите на електричеството.
Светлите имена на професор Крукс, Камил, Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, Ланселен, Алан Лео и др., се явиха като провъзвестници на нова ера — всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, и за победа на духовното начало над материализма. Окултизмът е също такава наука, каквато е и всяка друга наука, само че методите на нейните постижения са други. Това е същото, както когато камъкът, при своето падане, се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологически закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот. Всички неща трябва да се изследват, като се приспособим към законите на тази област, в която тези неща спадат. Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа някои електрически явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на върховна сила. В същност, жреците са познавали законите на електричеството. Така и сега в науката съществуват много твърдения, които още не могат да се докажат по физически път и затова те се основават на умствени изводи, на чисто логически заключения. Велико бъдеще чака човечеството. Много тайни на природата, които са били до сега загадка, ще се разкрият. Но за това е необходимо усъвършенстване на възприемателните способности на човека. А то ще стане възможно тогава, когато човек осъзнае своята висша природа и почне да изучава скритите органи и сили, които се намират в самия него.
към текста >>

80. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа електрическите явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на висши сили.
Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, баща и син. Ланселен, Алан Лео и др. Всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, за победата на духовното начало над материализма. Окултната наука е също такава наука, както и всека друга, но нейните методи са други, също така, както и камъкът, при своето падане се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологическите закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот. Всички явления и неща трябва да се изследват съобразно законите на тази област, към която те принадлежат. Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа електрическите явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на висши сили. В същност, това е било само резултат на познаване законите на електричеството. И днес в науката съществуват много твърдения, които още не могат да се докажат, а се основават само на чисто логически заключения. Велико бъдеще очаква човечеството. Ще се разкрият още много тайни на природата, които до сега са били загадка за хората. Но за това е необходимо изтънчване на апарата на човешкото възприятие.
към текста >>

81. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова Негови жреци са отвеки Посветените.
Защото всичко живо обичаше То с рзчителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена. Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и прегръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие. И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залеза, та посипва цял свят с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци. Тъй Слънцето целува Земята — Своята Годеница. * От едно Слънце е бил вредом посеян животът, — както се сее златно семе по разпукана орница. Затова Негови жреци са отвеки Посветените. Златооблечени царе от Червената Земя Му кадяха райско зърно — и в сивия благовонен дим пращаха молитви към Него. A белите маги от Химават Му принасят в жертва сома и ориз — и запалват седмоцветни светилници за Негова слава. Разливаха в Негова чест на златен престол благовонни течности фараоните в Египет, а ладан и царствен народ Му кадяха иноците на Запад. Защото от едно Слънце е бил вредом посеян животът както се сее златно семе по разпукана орница. * От море до море води керван от звезди Синът на Царя — и всичко живо Му въздава почит — и вси люде в Негово им начеват работа.
към текста >>

82. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Иди при Жреца и му кажи: Аз искам да служа на Истината.
Бъди верен на идеала, че ти си истина, че ти си творение на безграничната Божия мъдрост. Такъв е Бог в тебе. Така го познай. Тъй му служи и ще бъдеш безсмърник. Влез! Смело влез в храма на посвещението. Иди при Жреца и му кажи: Аз искам да служа на Истината. Освети ме! . . Такъв бъди винаги. Такова е твоето истинско, първично начало. Не опетнявай красотата си.
към текста >>

83. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Още Херодот съобщава този факт, който му е бил указан от египетските жреци.
Грешката в ориентацията на обсерваторията в Ураниенбург, дето е работел Тихо-Брахе и на Парижката обсерватория възлиза на около 18 дъгови минути. Следователно, египетските астрономи ще да са имали по-точни способи за определяне на ориентировката. Меридианът прокаран през върха на пирамидата има това свойство, че минава през най-много суша и най-малко водна повърхнина. На пръв поглед, това може да ни се стори случайно, но другите данни, които пирамидата ни разкрива, са така точни, че и тук случайността е изключена. Пресмятанията показват, че мерките на този научен паметник с били избрани по такъв начин, щото квадратът построен върху височината на пирамидата да се равнява на лицето на триъгълниците, представящи околните й стени. Още Херодот съобщава този факт, който му е бил указан от египетските жреци. В Хеопсовата пирамида е включено и едно от най-бележитите числа в геометрията, именно числото пи. Приблизителната му стойност е 3.1416. И наистина, ако вземем полупериметъра на основата ((232.805/2) x 4) ще получим числото 465.610. Като се раздели това число на височината на пирамидата (148.208), ще се получи точно 3.1416, сиреч, приблизителната стойност на числото пи. Ясно е, че египетските математици със знаели от най-дълбока древност числото.
към текста >>

84. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

си съвпада с датата на катастрофата на Атлантида дадена на Солон от жреците на Саис, около 500 год.
Те намерили, че около 9,550 години Пр. Хр. тази постройка не била още довършена. Близо до храма се намират следи на недовършено пристанище, които доказват, че през тази епоха Тихуанацо се намирал на брега на океана. Грамадните каменни колони, които лежат наоколо, показват че строителите внезапно трябвало да напуснат строежа. Тази дата 9550 година преди Р. Хр. си съвпада с датата на катастрофата на Атлантида дадена на Солон от жреците на Саис, около 500 год. пр. Р. Хр. Те му казали, че катастрофата станала повече от преди 9000 години преди това време (т. е. 9600 год. пр. Р. Хр.) Станало е важно космическо явление, което причинило потъването на Атлантския континент, а същевременно е повдигнало нивото на Южна Америка с повече от 10,000 стъпки (около 3,000 метра) Намерили са малко потвърждения на това във факта, че в съседната страна Колумбия, т. е.
към текста >>

85. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Възлюбих Те вярно, о Вожд и Мъдрец, че с пример съдбовен и подвиг духовен издигна Ти наш’та Родина кат жрец, в сърцето си внедрил олтара световен.
* Кажи ни, Учителю благи: река ли Си с дивни зигзаги, бездънен ли Извор в Скала? — Аз Воля съм с бряг — светила. Елвилюри ВЪЗЛЮБИХ ТЕ АЗ Възлюбих Те Тебе, о Дух-великан! Тече и ми шепне през Твоите устни всесилата тиха на родний Балкан и златния мед в плодовете му вкусни. * О, Дух на доброто, възлюбих Те аз, защото сърцето Ти в мойто налива елея на светла любов и захлас по Бога, към брата в природата жива. * Възлюбих Те вярно, о Вожд и Мъдрец, че с пример съдбовен и подвиг духовен издигна Ти наш’та Родина кат жрец, в сърцето си внедрил олтара световен. * Учителю вечни, възлюбих Те с мощ, защото Си Слънце в духовната нощ на ера отровена в ежби размирни. * Горещо възлюбих Те, благий Отец, че Ти си по образ духовна вселена: Дете и Жена и Съпруг и Светец, Служител и Цар в душа ми нетленна. * Наставниче, следвам Те севга с любов, защото на много сърца си паломник, Светая светих и молитвен призов. . . Над Теб Бог изплита венци два огромни: * Единът — за твоето слово-елмаз, с което отвори в душите вратички за ручея слънчев на Божия глас, и другия — че с Обич повел Си ни всички.
към текста >>

86. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Духът съвършен е безсмъртен: Той носи живот и живота го носи кат жрец.
Джеймс Ален МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ Огромно лъчисто сияние златно извира на изток кат буйна река: облива небе и земя с благодатно учение Учител, издигащ ръка. * Не кани Той никого, а всички дохождат при Него да чуят нечути слова. Дохождат, дохождат и мирно възхождат със пламнал светилник във дух откован. * България вдъхна на всички славяни любов към просвета чрез син си Кирил. В България пръв ни свести и обля ни с божествено слово отец Богомил. * Духът съвършен е безсмъртен: Той носи живот и живота го носи кат жрец. Минават години, и стъпките боси отново тълпят се край новий мъдрец. * Прекосил дъгата мистична в безкрая, дъга от пламтящи звезди и слънца, Духът, натоварен със мед и омая, вплътен се вестява и сее зрънца. * От хълма на изток, където изгрева светилото мощно на благий Творец, със вяра, с надежда, с любов завладява сърцата на хиляди кротък Отец. * Обсегнал духовно вселенските тайни, сърдечно разгърнал божествений план. из Дъното вади Той с притчи омайни Скала от елмаз за народа избран.
към текста >>

87. -

* Единствен в нашто време Учител и мъдрец — Той смъква нашто бреме И служи като жрец Обкича ни с венец.
С гордост пристъпям към смъртта. Ако тя се яви преди да проявя музикалните си дарби, ще го отдам на моята сурова съдба; смъртта ми в такъв случай, е твърде ранна и бих искал да дойде малко по късно; на всеки случай, тъй или инак, ще бъда доволен: защото тя ще ме отърве от моето тежко положение и ще я срещна бодро. Сбогом, не ме забравяйте в смъртта, и бъдете честни.“ УЧИТЕЛЯТ Венец от святи думи Подниса ни всегда — Сред наший гнет и глуми Сред нашата беда. Той — сочи свободата. . . * Единствен в нашто време Учител и мъдрец — Той смъква нашто бреме И служи като жрец Обкича ни с венец. * С венец с думи святи Той среща ни всегда И учи, че сме братя И сочи свобода. . . Пенчо Руссенов РАЗБИРАМ . . . Разбирам колко много в живота бил съм сляп, живеех сред тревога забравил бях за Бога, — освен злато и хляб.
към текста >>

88. -

Защото никой не повярва, че Човекът можал би жертва, жрец и жертвеник — макар за миг да бъде!
Светът повтаря често името учител. . . Но аз казал бих: и в денят на Страшний съд светът, Учителю, ще бъде Твой хулител. * Защо? — Защото Ти си живият олтар. Защото никой не повярва, че Човекът можал би жертва, жрец и жертвеник — макар за миг да бъде! А такъв си ти отвека. * Не вярва никой, че с венец из пепелта на своите погребани мечти възкръсваш. Не вярва никой, че с цветя красиш кръста на стотна смърт — че с тоз венец света поръсваш. * Не Ти ли си духовитият родител нам? Нали сърцето Ти огромната утроба било е и ще бъде пак за брой голям души и детски умове — с любов, без злоба?
към текста >>

89. -

Като помощник на баща си, усвоил грънчарство ( та дори лично изработил три произведения от глина, подарък на трима египетски жреци, с които общувал.
е. „мъдрец“. Това е сторил от скромност. Не се знае точно месторождението му. Вероятно е от о-в Самос. Неговият баща е бил грънчар. Като помощник на баща си, усвоил грънчарство ( та дори лично изработил три произведения от глина, подарък на трима египетски жреци, с които общувал. Станал първо поклонник на именития старогръцки философ Фекид. Тяхната дружба била пословична по предаността си. След смъртта на непрежалимия си просветител, Питагор прекарал известно време в Самос при владетеля Хермодам. Увлечен от научен устрем, той тръгнал де странства. Искал да проучи и строя, естеството на човешките общества.
към текста >>

Обходил Египет, черпил дълбоки знания от жреците, притежатели на много всестранни знания.
Станал първо поклонник на именития старогръцки философ Фекид. Тяхната дружба била пословична по предаността си. След смъртта на непрежалимия си просветител, Питагор прекарал известно време в Самос при владетеля Хермодам. Увлечен от научен устрем, той тръгнал де странства. Искал да проучи и строя, естеството на човешките общества. Обходил Египет, черпил дълбоки знания от жреците, притежатели на много всестранни знания. По това време там властвал фараонът Амазис, който оказал искрен прием на любознателния грък. После посетил и халдейските маги. Ходил из разни малоазийски градове, а може би и към Индия. Дошъл в Крит. Там се сприятелил с мислителя Епименид.
към текста >>

90. -

В Египет, Питагор се учи цели двадесет и две години при великия жрец Сонхис.
И имало защо. Делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци: „Един син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена“. Първи учител не Питагор е Хермодамас от Самос. Още двадесетгодишен, той вече води научен разговор в Милет с Талес и Анаксимандър. Поликрат го праща в Мемфис, при издигнатия духовно и посветен фараон Амазис. В Египет, Питагор се учи цели двадесет и две години при великия жрец Сонхис. Тук, той овладява напълно тайните науки, участва в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес, гдето между другото четем: „Вслушайте се в себе си и са вгледайте в безкрайността на пространството и на времето. Там заучи песента на звездите, гласът на числата, хармонията са сферите. Всяко слънце а една мисъл на Бога и всяка планета — един образ на тази мисъл. За да узнаете божествената мисъл, о души, вие с мъка слизате и се изкачвате по пътя но седемте планети и на техните седем небеса. Какво правят звездите?
към текста >>

В Египет, в Менфис и Гнербах, жреци йеророфанти, наречени пастофори, и техните помощници неокори разнасяли и обяснявали това учение, което в същност се е оформило от магите, в храмовете на Вавилония.
Какво казват числото? Какво движат със себе си сферите? — О. изгубени или спасени души, те казват, те пеят, те движат вашите съдбини“. Най-ценното, с което Питагор дери своите сънародници и културно Европа, с учението за музиката на небесните сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на Стария изток; Египет, Халдея и Финикия. В Египет, в Менфис и Гнербах, жреци йеророфанти, наречени пастофори, и техните помощници неокори разнасяли и обяснявали това учение, което в същност се е оформило от магите, в храмовете на Вавилония. От Халдея и Египет, учението се е възприело от финикийските първосвещеници. От Египет, учението се е пренесло в Тракия от Орфей, също ученик на египетските жреци, а в Елада, учението за музиката на сферите получило от Питагор в истинското си философско-математическо обяснение. От Мемфис, Питагор отива във Вавилон (Бабел). Тук, той се запознава с философията на магите, доопознава тайните на висшата математика и на астрологията, оставайки дванадесет години в Халдея. След тридесет и четири години отсъствие от родния си град, възмъжал и пълен със знания, Питагор се връща в Самос.
към текста >>

От Египет, учението се е пренесло в Тракия от Орфей, също ученик на египетските жреци, а в Елада, учението за музиката на сферите получило от Питагор в истинското си философско-математическо обяснение.
— О. изгубени или спасени души, те казват, те пеят, те движат вашите съдбини“. Най-ценното, с което Питагор дери своите сънародници и културно Европа, с учението за музиката на небесните сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на Стария изток; Египет, Халдея и Финикия. В Египет, в Менфис и Гнербах, жреци йеророфанти, наречени пастофори, и техните помощници неокори разнасяли и обяснявали това учение, което в същност се е оформило от магите, в храмовете на Вавилония. От Халдея и Египет, учението се е възприело от финикийските първосвещеници. От Египет, учението се е пренесло в Тракия от Орфей, също ученик на египетските жреци, а в Елада, учението за музиката на сферите получило от Питагор в истинското си философско-математическо обяснение. От Мемфис, Питагор отива във Вавилон (Бабел). Тук, той се запознава с философията на магите, доопознава тайните на висшата математика и на астрологията, оставайки дванадесет години в Халдея. След тридесет и четири години отсъствие от родния си град, възмъжал и пълен със знания, Питагор се връща в Самос. Но в Самос той остава за малко време, за да се засели във велика Гърция, южна Италия, в гродът Кротон, но Тарентския залив, втори град в южна Италия, след Сибарис. Тук Питагор основал свое общество и шнола.
към текста >>

91. -

* Тъй, Живия Храм на Велика Любов ще сградите, а в него ще дойдат сияйни, неземни жреци.
Ти, жадна за нежност и обич, о, будна бъди! Тоз, който в душа ти Божествен огън разбужда. е твоята котва всред бурни житейски вълни! * В възвишений химн на разумна обмяна ти дружно с твоя любим ще твориш! В задружния устрем ти всичко ще даваш и всичко ще вземаш и в тоз динамизъм нестихващ кат'лилиев цвет ще цъфтиш! * Тъй, Живия Храм на Велика Любов ще сградите, а в него ще дойдат сияйни, неземни жреци. Дочули те зова на вашата жива молитва навеки с разумната Божия Воля ще свържат ваш’ те души! В. Н. ВЛИЯНИЕТО НА СВЕТЛИНАТА ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Светлината влияе здравословно върху човешкия организъм, както и върху всички други организми. Светлината подтиква човешкия организъм да расте и да се развива правилно. Без светлина организма се изражда, погива.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но понеже името на тази легендарна личност показва, че принадлежи към школата на халдейските жреци, то може смело да се твърди, че Кабалата съдържа и тайните на Митра.
Главният й източник, в който са вложени всички тайни, е Петокнижието на Мойсея, Fabre d’Olivet в книгата си: „la langue hébraïque restituée“ казва, за произхода на Кабалата, следното: „Известни равини са на мнение, че самият Мойсей, като предвидел участта на книгата си и лъжливите й тълкувания, е давал устни разяснения на изпитани лица, които задължил да ги предават от своя страна на избраниците им в тайната на светилището. По тоя начин тия негови разяснения От поколение на поколение са достигнали до най-далечни потомства. Това предание, с което се гордеят съвременните евреи, се нарича Кабала, от еврейската дума, която значи, че е получено от прадедите и е преминало от ръка на ръка“. Мойсей е бил един от посветените египтяни и затова Кабалата трябва да представлява пълно изложение на тайните на Египет. Но и Авраам е внесъл голяма част в тия знания. Но понеже името на тази легендарна личност показва, че принадлежи към школата на халдейските жреци, то може смело да се твърди, че Кабалата съдържа и тайните на Митра. Това предание обяснява, че преди появяването на бялата раса на земята, съществували са други три раси. По-топът е отбелязал упадъка на едната раса и развитието на другата, която иде след нея. Двете от тях са живели на някакви материци, дето сега се простират Тихият и Атлантическият океани. В съчиненията на Елизе Реклю и Игнати Одонели има доказателства географически, геологически, етнографски и исторически, които потвърждават тая теория. Без да влизаме в подробностите на идеологическата история на тия изчезнали народи, достатъчно е да знаем, че в епохата, когато е живял изваденият от водата евреин, храмовете на Тива криели жреческите архиви на атлантите и на църквата на Рама.
към текста >>

Освен това Мойсей намерил в храма на Петра, който бил последното скривалище на жреците на черната раса, техните тайни.
По-топът е отбелязал упадъка на едната раса и развитието на другата, която иде след нея. Двете от тях са живели на някакви материци, дето сега се простират Тихият и Атлантическият океани. В съчиненията на Елизе Реклю и Игнати Одонели има доказателства географически, геологически, етнографски и исторически, които потвърждават тая теория. Без да влизаме в подробностите на идеологическата история на тия изчезнали народи, достатъчно е да знаем, че в епохата, когато е живял изваденият от водата евреин, храмовете на Тива криели жреческите архиви на атлантите и на църквата на Рама. Тия последните съставлявали езотерическия синтез на науката на черната раса, запазен в стара Индия след наводнението й от белите. Освен това Мойсей намерил в храма на Петра, който бил последното скривалище на жреците на черната раса, техните тайни. По тоя начин, устното предание, което водителят на евреите оставил на седемдесетте избрани, съдържало сбора на всичките окултни традиции, които са съществували на земята още От началото на нейната история. Ето защо, Кабалата е монотеистическо учение, като Египет, и пантеистическо, като Китай. Тя знае, като Питагора, силата на буквите и на числата, обяснява изкуството на Психургията, като индуските йоги, и открива тайните сили на тревите, камъните и планетите, като астролозите - халдейци и алхимиците на Европа. По тази причина, археолозите я смесват с много по-късни и по-кратки учения. (Следва) 1).
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

на най-близките приятеля па двора, на губернаторите и градоначалниците на южните и северните сиряни, на началника „на златото“, на началника на жреците и на храмовите богатства.
При третата династия изглежда. че либийците пак придобиват първенствуващо положение. Тогава започва строенето на пирамидите, което при четвъртата династия достига своята кулминационни точка; благородните и в смъртта придружавал фараона, който през живота им е давал подкрепа, служба и богатство. Изглежда, че до шестата династия египетското царство остава запазено от нови расови борби и клерикално-феодалната система на управление достига своето най-пълно развитие. Както съобщава Уна в своя надгробен надпис в Абидос, управлението на държавата през времето на Пепис I било разпределено в ръцете на князете, на главните ковчежници. на най-близките приятеля па двора, на губернаторите и градоначалниците на южните и северните сиряни, на началника „на златото“, на началника на жреците и на храмовите богатства. Същевременно ние виждаме в тая епоха смесената раса все повече да дегенерира, напредък не се забелязва никакъв, а в старите форми на управление се работи по-нататък, точно тъй, както стана с царството на шумерците при идването на вавилонцпте: единството на държавата при шестата династия изглежда да изчезва и египтяните образуват ред отделни държави, от които ту една, ту друга взема надмощие. Около това време започва упадъка на последните останки от останалите на изток смесени раси; ние чуваме за войни с Нубия — навярно, пак е имало нападения от страна на азиатците към делтата. В времето на единадесетата династия за пръв път се явява Тебен като южна резиденция. Търговските сношения с Арабия може би още продължавате. Един надпис в Ханамат съобщава за една търговска експедиция, която до първото море предводителствувал Неун, един чиновник на фараон и Сеанкара.
към текста >>

Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание.
Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ.
към текста >>

Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник.
Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата.
към текста >>

Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия.
Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност. Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от иерарсите и свещенослужителите. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора. Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания. Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия). Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия. В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И всред тях, обгърнат от тъмен ореол, се вижда образът на графа Калиостро, наследникът на тайните на египетските жреци.
_________________________ *) Новалис е един от най-великите представители на романтизма в XVIII век. Роден е в 1772 год. Написал е романа „Хайнрих фон Офтердинген“, „Химни на нощта“ и др. II. Граф Калиостро По повърхността на кристално езеро сноват лодките на веселия народ, чуват се смехове, ечат флейтите на нежни чувства, прогърмяват роговете на светли мисли, — а в това време там долу, всред вечно спящите води, сноват дивни образи, с блестящи рубинови очи, мълвейки страшни заклинания. Това е XVIII век, — векът на мисълта и красотата, но в глъбините на който бродят сенките на Трепфер, Казанов, Псалманазар, Грегам, Шавалие д’ Еон, Сен-Жермен. И всред тях, обгърнат от тъмен ореол, се вижда образът на графа Калиостро, наследникът на тайните на египетските жреци. Кой го познава? — Никой. Кой се влияе от него? — Всички. Защото ще дойде ден — говори Метерлинк когато ще се узнае, по какъв начин великият човек влияе върху широките маси, които не знаят даже за неговото съществуване.
към текста >>

Съвършено готов за тоя живот, който му е бил предопределен от Звездната Воля, Калиостро побягва от манастира и заедно с тайнствения Алтотас, броди дълго време в страната на пирамидите и изучава тайните учения на жреците на Амон-Ра ; затваря се после в своята лаборатория на о.
По-късно, обречен от своя религиозен дядо на Бога, той бил изпратен в манастира Картеджироне и е даден за помощник на манастирския аптекар. Съдбата, която господства над всички, отрежда на младия Maldetto да стане знаменит маг и го поставя при обстоятелства, които спомагат затова. Той сам признава, че тогава е научил първите начала на медико химическото изкуство, което се основава на заклинанията, на фосфора и Aqua tofana. Там се формира неговия характер. В обителта на благочестивите духовници скрития аптекар и Бепо са работили с реторти и тигли, чели са старинните съчинения на алхимиците, извършвали са дестилации и сублимации на еликсири, призовавали са незнайни отвъдсветници и са дирили тайните на природата. Съвършено готов за тоя живот, който му е бил предопределен от Звездната Воля, Калиостро побягва от манастира и заедно с тайнствения Алтотас, броди дълго време в страната на пирамидите и изучава тайните учения на жреците на Амон-Ра ; затваря се после в своята лаборатория на о. Малта, отдаден на ретортата и заклинанията, и най-накрай, Великият Кофта, както го нарича Гьоте, започва да практикува във всичките страни на света своите свръхестествени познания. Той е бил в Рим, Марсилия, Венеция, Мадрид, Кадикс, Лисабон, Париж, Брюксел, Страсбург, Берлин и Варшава. В всички тия пътешествия го е придружавала една особена личност. Коя е била тая очарователна жена, която е стояла наред с него в тайнствената черна кола? Калиостро я нарича Лоренца; а на света е била известна под името графиня Серафима.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Старите са правили големи тържествени служби и празненства, така наречените леонически тържества, ръководени от жреците на лъвовете, през месеца, когато слънцето минава през .
Когато човек е любезен към хората от тоя тип и дава да се разбере, че ги цени според тяхната стойност, тогава те са добри, благородни и услужливи приятели, но дисхармоничният Лео страда от глупава гордост и не дружелюбност. Смелостта е едно от неговите добри качества. Този знак управлява сърцето и гърба; той обикновено дава здраво тяло, както овенът, но о по-добре сложена стойка. Неговата жажда за власт и импулсивност правят живота му изложен на много промени. Много зависи, обаче, от доброто положение на слънцето. Старите са правили големи тържествени служби и празненства, така наречените леонически тържества, ръководени от жреците на лъвовете, през месеца, когато слънцето минава през . По името на слънчевия Бог у персийците Mithras, тия празници наричали Mithriaca. Символичните истории за Самсон и Херкулес имат за основа преминаването на слънцето през тоя знак, — те са символично представяне на това преминаване. Някои съвременни астролози, които в своя хороскоп имат знака , поясно от другите, го наричат „царският знак“, и с право — хората от тоя тип с удоволствие придават нещо царско в своята външност. Това може да се забележи даже и в царския жест, с който просякът, роден под тоя знак, приема милостинята. Първият деканат дава най-чистият Лео-тип.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* На запад веч угасна последни слънчев плам, и тихо е в гората, като във некой храм * Но ей луната грейна с безчислени звезди, и жрецът посред нощни молитва зареди.
* Година нова веч настъпва и носи тя незнайни бъднини . . . Аз чакам я и плахо тръпна и тихичко молитва шъпна със сълзи на очи. . . * * * НОЩЕН ЧАС В тиха топла вечер излезнах от града; в полето се зареях, заспало в тишина. * На запад веч угасна последни слънчев плам, и тихо е в гората, като във некой храм * Но ей луната грейна с безчислени звезди, и жрецът посред нощни молитва зареди. * Заслушах се в забрава с възторг неизразим във тихата молитва на нощни дух незрим . . * Каква молитва слушах от меката трева от клонките, зефира, бучащата река! * Унесена в наслада и с сълзи на очи, и аз с молитва тиха, на Бога се молих. * И паднах на земята от радост и тъга, и плаках, молих, молих: о Татко, чуй ме Ти! * Едно дете самотно, чезнещо в тъмнина, Те моли най-сърдечно: прати му светлина!
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мистицизмът на новото време не е вече само творческа фантазия на хора, готови да обожават създадените от тях образи, и да налагат това на водените от тях тълпи, какъвто е бил мистицизма на древните жреци на Мемфис, Вавилон, Атина и Рим и създадената от тях митология, а е подем на хора, не създаващи, а оставящи да бъдат сами водени от свръхземни сили.
Една страшна нощна мистерия! Да! Тъй страшна като мистерията, която проглежда с голямо черно око в нашия живот, като господстващия над нас всекидневен трагизъм. Към вникването в тия вече проявяващи се тайни на битието са насочени всичките сили на съвременните мистици. Защото мистицизмът на новото време не е нищо друго, освен стремеж към схващане на тези призраци на свръхсветовете, които изглежда, че стават вече твърде достъпни за човека. Мистицизмът на новото време не е вече само творческа фантазия на хора, готови да обожават създадените от тях образи, и да налагат това на водените от тях тълпи, какъвто е бил мистицизма на древните жреци на Мемфис, Вавилон, Атина и Рим и създадената от тях митология, а е подем на хора, не създаващи, а оставящи да бъдат сами водени от свръхземни сили. Мистицизмът на старото време е бил само земна поезия, а тоя на новото време е свръхземна наука, построена връх усещанията и опита на личности, които са в пряко сношение с обитателите на отвъд световете. Ето защо и Индия, посредством учението на Буда, указва връх него могъщо влияние. Нео платониците, тия гениални александрийски мистици, които тъй много превъзхождат със своя мироглед своето време, представляват още голяма важност и имат голямо влияние върху душите на новите посветени. Но това може да се обясни с факта, че те са преки предшественици на средните векове. . .
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Жрецът пееше един дълъг псалом, с високо акордиран еднострунен инструмент и постоянно биене на малък тъпан.
След това го подложих пет минути на една електрическа батерия, която много го изплаши. Един ден подир това пациентът дойде с усмивка и поиска пак от същия цер, и като приложих още веднъж електрическата батерия, той си отиде излекуван. Не се съмнявам, че, без това лечение, той щеше да се остави да умре. Чрез самовнушението могат да се обяснят некои от многото жертвоприношения, които още се пазят в някои страни, макар и безполезно. Такова едно жертвоприношение видех в Китай, за умилостивяване на водните дяволи, когато един параход спущаше котва. Жрецът пееше един дълъг псалом, с високо акордиран еднострунен инструмент и постоянно биене на малък тъпан. Гъсти облаци се издигаха от ароматичните треви, хвърлени върху разгорените въглища; в това време заклаха един петел и с кръвта му поръсиха предната част на парахода, а зрителите се покланяха и произнасяха молитви. Облаците от дим се движеха в този момент в разни форми, а туземците вярваха, че водните дяволи се явяват по този начин на богомолците и по движенията си показват, дали е приета или отхвърлена жертвата. Тук имаше всички условия за самовнушение особено при постоянното монотонно биене на тъпана. Сега искам да засегна въпроса, дали едно лице може да се насили да извърши престъпление несъзнателно, а само по волята на хипнотиста. Опитността ми доказва, че това не може да стане.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На обратната страна на медала е нарисуван един адепт или египетски жрец, който, като заменя Мендеса, между двата кръга на всемирното равновесие, води по задръстен с дървета път един козел, като обикновено животно, подчинено на пръчката на човека, който подражава в случая на Бога.
Тая идея, в Таро, който имам аз, е изразена със знака . Такива карти се срещат в продажба. Медалът ми е малко изтъркан, прилича на пет-левова сребърна монета, но малко по-дебела. Има два противоположни кръгове, също както в италианския Таро, а цветчето на лотоса е с ореол или сияние. Aстралното течение, което разделя и притегля едновременно двете огнища на полюсите, е изобразено в египетския талисман с козела на Мендеса, поставен между две ехидни, аналогични със змиите на Кадуцея. На обратната страна на медала е нарисуван един адепт или египетски жрец, който, като заменя Мендеса, между двата кръга на всемирното равновесие, води по задръстен с дървета път един козел, като обикновено животно, подчинено на пръчката на човека, който подражава в случая на Бога. Десетте знакове — числа, двадесет и двете букви на азбуката и четирите астрономически знакове на годишните времена съставляват изчислението и извода на Кабалата. Двадесет и двeтe букви и десетте числа дават тридесет и двата пътя на Сефер Йецера. Четирите — дават Меркава и Шемамфораш. Това е просто като детско забавление, и сложно като най-мъчната математическа задача. То е наивно и дълбоко, като истината и природата.
към текста >>

В древността, жреците упражняваха тая длъжност в храмовете; религиозните ордени, които изповядват мистичното себеотрицание, практикуват гледането на болните като една от най-важните служби; посветените розенкройцери отдаваха на тази цел същата важност както Сестрите на Бедните, квакерите и християн-сиентистите.
Във всички посоки по земята са получили като скорост на светлината същото число с, a q не могло да се определи. Следователно, К R Р важи и за оптическите явления. И при тях, значи, не може да се докаже абсолютната скорост. (Следва). АЛХИМИЯ (Продължение от кн.III и край.) Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията Посветените от всички времена са практикували изкуството за лечение, първо, защото тяхното учение ги е поставило в положение да знаят в медицината по-вече, отколкото техните съвременница, и второ, защото грижата, която се полага за страдащия, може и трябва да съставлява, когато се изпълнява доброволно, един най-съвършен и най-ефикасен акт на милосърдие или мистична солидарност. Извън цера, който се употребява, церителят може, ако желае, да даде окултно най-доброто от себе си под формата на ония хипотетически флуидични вибрации или особено от оная морална утеха, плод на чувството на добротата, което е толкова мъчно да се анализира научно, защото изхожда от един план, по-високостоящ от умствените представи, но който може да бъде сюблимен в известни случаи. В древността, жреците упражняваха тая длъжност в храмовете; религиозните ордени, които изповядват мистичното себеотрицание, практикуват гледането на болните като една от най-важните служби; посветените розенкройцери отдаваха на тази цел същата важност както Сестрите на Бедните, квакерите и християн-сиентистите. Не е чудно, прочее, дето алхимиците са посветили голяма част от работата си на лечебното изкуство. За нещастие, в средните векове, наличните данни на медицинската наука бяxa много опетнени с грешки, за да можеха да се приложат на лечението правилата на Великото Дело. Те бленуваха тогава за една универсална медицина (като прибягваха към божествената вода на Мага Останес в гръцките алхимици) и го отъждествяваха с философския камък, който считаха годен да цери всички болести и да даде едно безкрайно дълголетие. Но това остана една неосъществима басня. За да се създаде практически лечебното Велико Дело, трябваше да се извърши революция против догмите на Галиени, приети неоспоримо от Школата на Салерно; и Възраждането създаде спагирическото изкуство (Спагирия).
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неуморно, с все по-пламенна ревност и усърдие, тия жреци на истинската наука служат пред олтара на божествения храм, за да изгрее от там за помраченото и бедстващо човечество светлината на истинското знание, толкова необходима да ни упъти към един нов свят и към един нов живот на безкрайна радост и нетленно щастие.
А Райхенбах ги именува обратно. Аз, като по-правилно, съм приел наименованието на Дюрвил. Впрочем, названията положителен и отрицателен са чисто условни. На всякъде, дето аз употребявам думата положителен, у Райхенбаха стои „отрицателен“, и обратно. Смъртта и нейната тайнственост От Камил Фламарион Просветените умове всред съвременните народи, предадени всецяло на издирването на истината, издигнатите души, въплътени на земята, за да служат на човечеството, вдъхновявани от чист алтруизъм и от вродения си стремеж да проникнат в най-дълбоките тайни на живота, продължават с най-твърдо постоянство и добросъвестност да разкриват пред очите на обикновените невежи и на заблудените материалисти смисъла на човешкия живот и, изобщо, на цялото битие на вселената. Неуморно, с все по-пламенна ревност и усърдие, тия жреци на истинската наука служат пред олтара на божествения храм, за да изгрее от там за помраченото и бедстващо човечество светлината на истинското знание, толкова необходима да ни упъти към един нов свят и към един нов живот на безкрайна радост и нетленно щастие. Един от тия пионери на истината е бележитият французки психист и астроном Камил Фламарион. Повече от половин век тоя учен работи за разрешението на най-великата проблема,като си служи единствено с експерименталния метод: чрез научни опити и изследвания, резултатите от които могат да се проверят от всеки безверник, той е събрал толкова много и необорими доказателства за съществуването, силата и еволюцията на човешката душа, че даже и най-упоритите му научни противници прекланят глава пред неговите неоценими заслуги за оборването на отживялата вече материалистична теория. Любознателният му дух и непоколебимото му убеждение, че няма смърт, са се проявили още от детинството му. Биографът му свидетелства, че Фламарион, още на седмата си годишна възраст, когато за пръв път видял едно погребално шествие в родния му градец Монтини лйо-Роа (през пролетта на 1849. год.) възразил на обясненията на по-големия си другар за умрелите, че „хората не умират“,.“тоя човек не е умрял“ „няма смърт“ и пр.
към текста >>

Съзнателно и рационално тоя метод за лекуване е бил използван от жреците в Египет, Гърция, даже в Вавилон и Палестина.
Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта). Под влияние на ядосването, както показаха класическите опити на руския физиолог Павлово, стомашният сок престава да се отделя и поради това храносмилането страда. Същият физиолог доказа опитно, че при вида, при миризмата, даже само при представата за некое вкусно ядене слюнчените и стомашните жлези започват усилено да отделят своите важни за храносмилането секрети. Известно е, освен това, че за оздравяването на един болен, съвсем не е безразлично, дали неговото душевно състояние е добро или не, дали той има доверие в своя лекар или не, дали околните му хранят надежда за неговото оздравяване или не и т. н. Обстоятелството, че психически въздействия могат да предизвикват промени — в една или друга посока, в телесното състояние и функции, е дало основание да се приложат тия психически въздействия за терапевтически цели. Съзнателно и рационално тоя метод за лекуване е бил използван от жреците в Египет, Гърция, даже в Вавилон и Палестина. Наново открит е бил психическият метод преди един век от английския лекар James Braid. Като истински основател на психотерапията, обаче, трябва да се счита французкият лекар D-r Liebeault. Той е първият, който изказал идеята, че чрез внушение болестите могат да бъдат лекувани или, най-малко, благоприятно повлиявани. Това Liebeault доказал и с ред опити и наблюдения. Изследванията и работите в тая област през последните десетки години установиха извънредно важния закон: „всеки очакван психологичен или физиологичен процес в тялото има тенденцията да се реализира“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.54171204566956