Търсене в текстове за 'Жрец'

Най-първо думата „Тао" ние срещаме да е казана от великият египетски жрец Хермес, живял 6000 години преди Христа.
И две мелодии без текст, това са: 1. БЕРХАН АСИ 2. МЕ-ХЕЙН Текста и мелодиите на тези песни, както и на всичките други, са дадени в Братската песнопойка. От всички странни за нас думи, срещаме само две, за които нещо се казало. Това са думите „ТАО" и „АУМ". Най-първо думата „Тао" ние срещаме да е казана от великият египетски жрец Хермес, живял 6000 години преди Христа. С тази дума Той е означавал „Началото", това, което е създало всичко. Тази дума срещаме и в свещените изречения на „Таистите", един народ живял някога в Индокитайският полуостров, преди народите, които сега го населяват. С тази дума те са означавали: „Най-върховният разпоредител на всичко". Тази дума е употребявана и от създателите на китайската религия, Лао- Дзъ и Конфуций, които са давали същото съдържание на тази дума.
към текста >>

15. 4. ДВАТА ПРИНЦИПА

Н.Д. Зад Херкулесовите стълбове, зад Гибралтар, това го е казал жрецът на Солун, нали Солун отива в Египет и жрецът му казва: „О, Солна, Солна вие сте като децата, не знаете какво е било там зад Херкулесовите стълбове".
По този въпрос има много литература. Но аз искам да питам за твоето мнение по този въпрос. Н.Д. Моето мнение е такова, че има литература, която аз не споделям. Някои разправят, че Атлантида се намирала в Средиземно море, вятър и мъгла. В.К. Къде се е намирала тя? Н.Д. Зад Херкулесовите стълбове, зад Гибралтар, това го е казал жрецът на Солун, нали Солун отива в Египет и жрецът му казва: „О, Солна, Солна вие сте като децата, не знаете какво е било там зад Херкулесовите стълбове". Това е било именно Атлантида, която е потънала. В.К. И оттам вече Голфщрома /Гълфстрийм/ вече минава. Н.Д. Оттам минава Голфщрома, разтопява ледовете на Северна Европа, която е била в ледников период. Нивото на океана се вдига 100 метра, тъй казват учените и през Гибралтар, залива много земи в Средиземно море, залива и Персийския залив, който тогава е бил суша. В.К. Голфщрома кога се е появил, след потапянето на Атлантида ли?
към текста >>

16. 11. „ЕЛ - ЕЗИКА НА МАЙТЕ

Когато гръцкият учен и философ - Солон е бил при египетския жрец, който му е разправял за Атлантида, между другото му е казал: „Вие сте деца, в сравнение с онези, които бяха преди вас".
Например песните: „Махар Бену", „Венир Бенир", „Фир, Фюр, Фен". Между тези думи казани от Него, се среща и частичката „ЕЛ": „Ел-Ша- Дай", „Ел-Бур" и т.н. Тези думи явно са съществителни. Имал съм случай да разбера от Учителя, че на езика, на онези висши същества, когато слагат име на нещо, то това име определя качествата и службата на този предмет или на това същество, на което е дадено. От всичко това, не е мъчно да се извади извода, че тези думи и текстове на песните, на тези пълни с мистика песни, са от езика на онова велико общество, което е било на Земята - на Атлантида, първата раса. Когато гръцкият учен и философ - Солон е бил при египетския жрец, който му е разправял за Атлантида, между другото му е казал: „Вие сте деца, в сравнение с онези, които бяха преди вас". Тези разумни представители на човешкия род са разбирали много добре законите на ненасилието в живота. Учителят често казваше, че най-малкото насилие в една работа и тя е обречена на смърт, на гибел. Ето затова те не са си послужили със сила, с насилие срещу тези пристъпи на злото, а и не са могли да ги убедят, че този път на злото ще ги доведе до гибел, както и станало. Това е историята за потапянето на Атлантида, когато Учителят ми каза: „Ние изгубихме сражението тогава, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на Черната ложа, но сега ще победим. Два пъти ние грешка не правим".
към текста >>

17. 38. ВИТЛЕЕМСКАТА ЗВЕЗДА

В едно от Евангелията пише, че тогавашният цар събира в Юдея всички юдейски жреци и свещеници, и разпитва, нали за времето когато трябва да дойде да се роди цар.
И Христос, поради своето изключително голямо развитие е използвал тези влияния да твори и да създава. Че наистина квадратура е имал, например изгонването на онези търговци от храма, не е нищо друго освен една квадратура на Слънцето с Уран, погледнато от моята астрология. В.К. Това какво означава? Н.Д. Това означава един човек, който не може да търпи безредие и взема камшик, и иска да го оправи. С камшик обаче. В.К. В едно от Евангелията пише, че тогавашният цар събира в Юдея всички юдейски жреци и свещеници, и разпитва, нали за времето когато трябва да дойде да се роди цар. Според онези данни, които носят тези от изток. Какво е твоето становище по отношение астрологическите знания, които са имали в древна Юдея? Н.Д. В Юдея, този цар Ирод, той е дочул, той е разбрал, че именно тези велики посветени от Вавилонската кула идват да се поклонят на някакъв цар. Защото те са мислили, че ще дойде някакъв земен цар, въобще управител. И като разбира какво, решава да изколи децата.
към текста >>

18. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание.
Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ.
към текста >>

Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник.
Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата.
към текста >>

Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия.
Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност. Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от иерарсите и свещенослужителите. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора. Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания. Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия). Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия. В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
към текста >>

19. 23. ВЕЛИКА СЛАВИЯ

Пред олтаря на Божествената Любов не се допущат жреци, чиито ръце са били когато и да е или са сега още опръскани с братска кръв!
Ето лозунгът! Ние поставяме въпроса и посочваме пътя. По тоя път, обаче, могат да вървят и да достигнат целта само достойни по ум и сърце хора. Те трябва да бъдат, преди всичко, дълбоко убедени в правотата и спасителността на това общославянско дело и, на второ място, да умеят да го реализират. Освен туй, чистите дела изискват чисти ръце! Пред олтаря на Божествената Любов не се допущат жреци, чиито ръце са били когато и да е или са сега още опръскани с братска кръв! Нищо скверно нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията! Идеалната кауза иска идеални работници! Крайно време е да се пристъпи към дело. Защото, ако мине срока за помирението, ще бъде вече късно. Христос е казал: „Спогодявай се с противника си скоро, доде си на пътя с него, да не би противникът да те предаде съднику, а съдникът - на слугата, и те хвърлят в тъмница; истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не отдадеш най-последния кодрант. (Ев.
към текста >>

20. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

201 - рубрика Нова естетика ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря - преди зори - и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог.
21. VII. 1922 г. Царска Бистрица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 201 - рубрика Нова естетика ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря - преди зори - и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог. И посред тайнството на светлините живи, всред лъх благоухан и песни и свирни, в пламтещия потир с ливантните преливи излях и чашката със моите сълзи... Ще минат векове над тез места пустинни и сенки ще мълвят за горести старинни на скитница-душа във утринния здрач... Но щом едемски хор запее с дивна мощ в олтаря химна на витлеемската нощ, ще стихне,може-би, и моят горък плач... 12. VII. 1922 Връх Мусала Забележка: Мус-аллах = Божи връх "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с.
към текста >>

Изворът на сълзите пресъхва, защото душата се освобождава от веригите на плътта... При Мус-аллах се намира свещения олтар на някои невидими жреци... ПРИСЪДАТА "Само Ти ме познаваш" Осъдиха душата ми вразите и готвят й окови и затвор - затуй ли че, във дружба със звездите копнее тя за волност и простор?...
1922 Връх Мусала Забележка: Мус-аллах = Божи връх "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239 рубрика Нова естетика При олтаря - Ново служение... Песента на величествения ангелски хор при раждането на Христа в човека изпълва с неизразима сладост и преславна радост пробудената душа. Изворът на сълзите пресъхва, защото душата се освобождава от веригите на плътта... При Мус-аллах се намира свещения олтар на някои невидими жреци... ПРИСЪДАТА "Само Ти ме познаваш" Осъдиха душата ми вразите и готвят й окови и затвор - затуй ли че, във дружба със звездите копнее тя за волност и простор?... Посягат на душата ми вразите и примки й тъкат за мрачен плен - затуй ли че с светлика на звездите изпълва тя най-чистия си блен?... Но Ти, Единият, Ти ме познаваш, кога даря това, що Ти ми даваш: лъчи, сърдечни трепети, нектар... И твоята присъда над вразите ще въздаде на жалки паразити, кога кощунствуват със моя дар!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII.
към текста >>

21. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

владетельтъ на светлината (Слънцето), посланикът-Архангел Михаел; Балтазар - великият първосвещеник, жрецът-пазител на тайното съкровище (на старо-еврейски: "дълбок мир"); Катзахар - земният човек, потънал в материята, черният етиопянин, артистът на балсамирането.
И като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове: злато, ливант и смирна" (Матей-2; 10 и 11). Царете, мъдреците- духове, засвидетелствуваха във великото тайнство своето покорство и служение на проявения Бог. Златото, чистият метал, ултра-жълтият цвйт -емблема на мъдростта; ливантът- парфюмът на слънцето, емблема на любовта и мира; измирната - балсамът за мъртвите тела, емблема на безсмъртието. "Защото тя, като възлия това миро на тялото ми, стори го за погребението ми" (Матея - 26; 12). А Магите, пратеници на трите света и представители на трите раси, бяха: Мелх-аур или Мелхиор. владетельтъ на светлината (Слънцето), посланикът-Архангел Михаел; Балтазар - великият първосвещеник, жрецът-пазител на тайното съкровище (на старо-еврейски: "дълбок мир"); Катзахар - земният човек, потънал в материята, черният етиопянин, артистът на балсамирането. Пентаграмът, даже и материален, направен от метал (злато и лазурен емайл със сапфири), е мощен магнетичен знак, който привлича добрите сили и отблъсква злите. В трагедията Фауст от Гйоте, Мефистофел е обезсилен от тоя знак. Всяка астрална сила се подчинява на пентаграматическия знак, който синтезира висшите морални и духовни закони. Самият плътски човек е един жив пентаграм (с петте си краища, от които се излъчват пет флуидични линии с различни трептения и краски). Вътрешният, светещият пентаграм изразява степента на духовната сила на човека.
към текста >>

22. XIX. КАК ДА СЕ ЗАПАЗИ ЧИСТОТАТА НА ПАНЕВРИТМИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

III. Стихове от Мара Белчева в сп. „Житно зърно'

За Египетските пирамиди всички знаете, че планът им бе даден от най- мъдрите жреци и посветени и всичко бе пресметнато с голяма, необикновена точност, просто изумителна и точно в съгласие с окултния закон.
И така всички погрешни книги ще отпаднат. Построиха в Париж една пирамида пред Галериите на Лувъра. Но не са се допитвали с окултисти и не е спазен окултния закон. Всички казват, че тази пирамида ще доведе до нещастие както за Париж, така и за Франция. Не може да се черпят отрицателни енергии и да има положителен резултат. За Египетските пирамиди всички знаете, че планът им бе даден от най- мъдрите жреци и посветени и всичко бе пресметнато с голяма, необикновена точност, просто изумителна и точно в съгласие с окултния закон. Така че, ако се играе Паневритмията неточно - резултатът ще бъде също вреден - за всеки един, за България, че и за света. Нека всеки потърси вярна литература и да се играе точно. Има и още хора, съвременници на Учителя и те знаят. Никой да не придава своя личен елемент. Казах още на Рила: „Аз не живея отдавна в България и идвам от стаж по Паневритмия в Алпите.
към текста >>

23. II. ПО ДУХ И ЧРЕЗ СЛОВО

ТОМ 16

Казва ми: „Ти си главният жрец на храма на Аполона и докато не вземеш скиптъра в свои ръце, работите няма да се оправят.
А горе седи Учителят Дънов. Аз се стъписвам. Той се обръща към мен и ми подава един сребърен скиптър. Но аз не искам да го взема. Дърпам се назад. Казва ми: „Ти си главният жрец на храма на Аполона и докато не вземеш скиптъра в свои ръце, работите няма да се оправят. Да стане така, хем да се оправи, хем да се работи, хем без попщина да се работи. Докато не вземеш скиптъра, не ще да стане нищо." Дава ми скиптъра. Той е в моите ръце. Чувам гласа Му: „Ако ти решиш да действуваш, може да действуваш." Ето така получих скиптъра. И чрез него съхраних Словото на Учителя 30 години, в неговия оригинал.
към текста >>

24. 9. Сп. „Житно зърно, год. V, кн. 9-10 (X. 1930 г.)

ТОМ 17

В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм.
И вие почивате отново, птички, кат мене, дълго дрямали на клона. Виж, ластвичке, подрумче, виж от друма, о чуйте, аз започвам пак да пея и радост нижа дума подир дума, като че мъртва бях, а пак живея! ПЛАНИНСКО ЦВЕТЕ Цветенце на свещената си вяра, изникнало на тая висина! Ти знаеш някоя наука стара, записана със мрак и светлина. Научила те да говориш мълком, - да милваш с дъх, и малък, и голям. В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм. Във себе да се радваш и тъгуваш, и пред ветреца скромно да си ти, и все пак никому да не робуваш. До края твойта дрешка да е нова. Езичето ти златно да вести, че ти си лък, че ти си и отрова... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, овчара чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян. Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прифръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм. Тъй негли бъдащия жрец - светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтаря литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината?
към текста >>

Тъй негли бъдащия жрец - светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтаря литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината?
В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм. Във себе да се радваш и тъгуваш, и пред ветреца скромно да си ти, и все пак никому да не робуваш. До края твойта дрешка да е нова. Езичето ти златно да вести, че ти си лък, че ти си и отрова... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, овчара чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян. Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прифръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм. Тъй негли бъдащия жрец - светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтаря литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината? Пищят скали, ехтят ели. Куп трудоваци млади - смях, викове и свади - с лопати, с чук един до друг със брадви, търнокопи, със бомби сред окопи, трошат, ломят, прокарват път над пътя на дедите... Те впрягат висините През бор, през клек, - Все по-далек!
към текста >>

25. КЪМ МУСАЛА

IV. Из сборника „Сонети'. Мара Белчева

ТОМ 17

И светят диамантни къдреците на първожреца свили на гърдите, - застанал там с ръце с свещен потир.
XXII Олтар свещен издигнали скалите, - с вълните си там езерото пее и от гредите виси полилея и буди на олтаря по стените изваяните образи на дните: отшелници, царе, архиереи, като в сърца, които спомен грее, през тиха вечер гледат се в вълните. И мълком в устието се подели, нахлуват свилената плащ прозирна молитви от кадилницата стара подета и от върховете бели... И във море молитствена измирна угасва полилея над олтаря. XXIIІ Ей, първий снег на Мусала блести. Издигат, снемат се завеси бели и снежни кораби се там повели... Към върха бързо ястреба лети. Небото в Мусала се въплъти: из неговите мисли ясночели и из недра му в бури потъмнели, обилно слънцето сега цъфти. И светят диамантни къдреците на първожреца свили на гърдите, - застанал там с ръце с свещен потир. Той пътника-поклонник причастява и тихите молитви просветлява широкий взор на неговия мир. XXIV Ветреца къдри тихите води на езерото, във полите бели на Мусала. Скалите снежночели оглеждат се във златните бразди. Там има ледено сърце в беди сковано, сълзите са го проели... и около му рибите оплели венци - от пъстри спомени следи. Вълните пеят.
към текста >>

26. 9. Енергията на атома

ГЕОРГИ РАДЕВ

И наистина, какво представят десетките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му изтукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни?
Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя”, както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите й дарове в жертва на Молоха, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен, отколкото в миналото. И наистина, какво представят десетките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му изтукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало”, не съзнават, че са пак негови служители. Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде - във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката. Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи. А поклонниците му - съзнателни и несъзнателни - са пръснати навред по света. Те носят печата на Каина.
към текста >>

Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи.
Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен, отколкото в миналото. И наистина, какво представят десетките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му изтукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало”, не съзнават, че са пак негови служители. Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде - във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката. Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи. А поклонниците му - съзнателни и несъзнателни - са пръснати навред по света. Те носят печата на Каина. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че "Молох”е една мощно организирана ложа, широко разпространена на земята, по върховете, на която стоят човешки същества с голяма интелиген - тност, знания и опит. Древните, на своя символичен език биха ги нарекли „змии”. Те образуват едно от най - мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят”, за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни дни.
към текста >>

27. 30. Сфера на Нептун

ГЕОРГИ РАДЕВ

Резултат от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните „непревземаеми” крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма — един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията.
Масичките започнаха да танцуват в тъмните стаи, а медиумите - необходим фактор за спиритичните явления: разиграване на масички, „апорти”, местене или вдигане без контакт на тежки предмети, спонтанно издигане на медиума във въздуха или левитация, материализации и пр., станаха най-желаните люде. Необикновените психични способности на тия субекти в будно състояние, а особено в състояние на транс, способността им да изпадат лесно в хипнотичен или магнетичен сън, минавайки бързо през разните му фази, редките дарби, които се проявяват у тях във високите степени на магнетичния сън, като за пример телепатия, ясновидство, психометрия, проникване в миналото и предсказване на бъдещето, не можеха в края на краищата да не преодолеят скептицизма на официалните учени и да не станат обект на научни наблюдения и изследвания. Образуваха се дори научни общества, които си поставиха за цел да проверят спиритичните явления. Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления. И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултат от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните „непревземаеми” крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма — един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха метапсихиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. Със своите доказателства, че има „задгробен мир”, че има „отвъден свят”, в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм, И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица „метапсихични” явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещото развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване „нептуновия” характер на тази нова религия: копнежът към „отвъдното”, към света наобезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор —това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептуна със Сатурна в знака Водолей — една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на „великия Вълшебник”.
към текста >>

Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Ирщу - бунт, който се е развил под знака на Телеца.
При това в Телец се намират Слънцето и Луната на Маркса - астрологичното ядро на движението, около което се струпват Слънцето, Меркурий, Юпитер и Плутон на Ленина, съвпадът на Марс с Нептун на Сталина и неговия Плутон, както и двойният съвпад на Марс с Нептун и Плутон у Троцки. Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез последователни изпразвания, регулирани от така наречените „направления” на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите отношения и на политическия и социален строй в Русия. В тия бегли бележки относно знака Телец - типичен знак на производителните сили в природата - ние искахме да посочим, че той особено ярко очертава характера на комунистичното движение, което е не само политико-социално, но и религиозно в края на краищата. Разбира се, тук религията достига своя най-материален израз. При нея „небето”, сиреч блажения живот, и „боговете”, сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички на почвата на социалното равенство, и в култ към „водачите” и „героите”. Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Ирщу - бунт, който се е развил под знака на Телеца. Ще си припомнят и ще съзрат, може би, интересни съответствия с революционните движения на нашето време. След всички тия разглеждания, направени с едри крачки, аз най-сетне напущам сферата на Нептуна, в която наистина има чудни вълшебства. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Интересно е да се посочат някои по-крупни политически събития, станали около времето на точния съвпад: Южна Америка се освобождава от игото на Испания, Холандия добива своята независимост, Гърция започва войната за освобождението си от турско робство, Мексико също получава свобода. При това, в първите 20 години от Урано-Нептуновия цикъл, който трае 170 години (от съвпад до съвпад) се правят най-големите научни открития в областта на електричеството, които едва по-късно получават практическо приложение. В тази именно атмосфера са расли Маркс и Енгелс, роден две години и някой месец след Маркса.
към текста >>

28. 37. Животът на старозаветните – ІІ

ГЕОРГИ РАДЕВ

Рама, младдруид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит - той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй.
Жреческият институт на друидесите (жени-жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщате извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, поддържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било принасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите”, то е опустошавало цвета на келтската младеж - юноши и млади мъже, предимно храбри воини. Рама, младдруид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит - той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното. Последван от грамадно множество келти, негови привърженици, предимно измежду работническата класа, към които се присъединява цветът на другите класи, Рама напуска своята родина и започва победоносното си шествие към сърцето на Азия, с крайна цел Индия. Ние няма да се спираме на перипетиите на неговия грандиозен поход, на войните, които е водил по своя път, докато достигне да покори Индия, която се е намирала тогава под владичеството на мощната още черна раса.
към текста >>

29. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Иван Антонов

За тази цел ще използваме схемата, която са използвали още жреците от древните Египет, Вавилон, Гърция и след тях и звездобройците от древния Рим. Рим!
Тогава, трябва да изучим кои съчетания на планетите са благоприятни за нашите начинания и кои не са благоприятни. Това знание може да ни даде науката астрология. Но това не влиза в обсега на обема на настоящата работа. Тук ще дадем един по-кратък метод за определяне на различните моменти във времето, пак чрез планетите. Ще разгледаме не само кой ден от седмицата под влиянието на коя планета се намира, но и ще дадем правилата за определяне влиянията на планетите поотделно за всеки час от денонощието. За тази цел ще използваме схемата, която са използвали още жреците от древните Египет, Вавилон, Гърция и след тях и звездобройците от древния Рим. Рим! Да, от потомците на Ромул и Рем започва историята на днешния календар за времето, който е възприет и се използва официално сега от всички страни в света. Системата на измерване на промеждутъци от време, по-големи от денонощието, е проблем на календара. Той може да ни отговори на въпросите: коя дата е, кой ден от седмицата е, колко дни, месеци или години са изминали? Думата „календар” е свързана с летоброенето на римляните и датира от времето, когато римските легиони са кръстосвали земите на Европа, Азия и Африка. Както при другите народи на древността, така и римляните поставят първоначално за основа отчитането на времето да става по движението на Луната и нейните фази.
към текста >>

Тогава един, назначен от главния жрец на Рим, специален вестител известявал от площад на площад започването на новия месец с провикването „Савео.” Думата е от гръцки произход и означава „поканвам”.
Системата на измерване на промеждутъци от време, по-големи от денонощието, е проблем на календара. Той може да ни отговори на въпросите: коя дата е, кой ден от седмицата е, колко дни, месеци или години са изминали? Думата „календар” е свързана с летоброенето на римляните и датира от времето, когато римските легиони са кръстосвали земите на Европа, Азия и Африка. Както при другите народи на древността, така и римляните поставят първоначално за основа отчитането на времето да става по движението на Луната и нейните фази. Те разделили месеца на три неравни части: първата част започвала, когато лунният сърп едва се е показвал в лъчите на залязващото Слънце. Тогава един, назначен от главния жрец на Рим, специален вестител известявал от площад на площад започването на новия месец с провикването „Савео.” Думата е от гръцки произход и означава „поканвам”. Така започвали първите дни на месеците и римляните ги наричали „календи.” Оттук думата „календариум”, което означава „книга за дълговете”. По това време в Рим дълговете и техните лихви се плащали на първо число от месеца. Ето откъде иде произходът на думата „календар.” Следващите няколко дена (приблизително първата четвърт на Луната) се наричали „нони”, а дните от третата третина се наричали „иди.” И така, главен фактор за известяването на първия ден от капендите на новия месец било жреческото съсловие. А тъй като на тая дата се плащали дълговете, то изроденото вече жреческо съсловие често получавало подкупи, за да удължават и да скъсяват месеца, в зависимост от това как е удобно на заинтересованите римски граждани. И така, едни скъсявали, други удължавали месеца, докато всичко съвсем се объркало.
към текста >>

Той възложил на александрийския астроном Сюзиген да преустрои объркания до такава степен от жреците календар, щото по думите на Волтер: „Римските пълководци всякога са побеждавали, но никога не са знаели в кой ден се е случило това.” Цезар дал неограничени пълномощия на Сюзиген по провеждане реформата с календара.
По това време в Рим дълговете и техните лихви се плащали на първо число от месеца. Ето откъде иде произходът на думата „календар.” Следващите няколко дена (приблизително първата четвърт на Луната) се наричали „нони”, а дните от третата третина се наричали „иди.” И така, главен фактор за известяването на първия ден от капендите на новия месец било жреческото съсловие. А тъй като на тая дата се плащали дълговете, то изроденото вече жреческо съсловие често получавало подкупи, за да удължават и да скъсяват месеца, в зависимост от това как е удобно на заинтересованите римски граждани. И така, едни скъсявали, други удължавали месеца, докато всичко съвсем се объркало. И когато всички смятали, че всичко е така заплетено, че няма да може да се оправи, на политическата сцена излиза известният римски пълководец - Гай Юлий Цезар. Той възложил на александрийския астроном Сюзиген да преустрои объркания до такава степен от жреците календар, щото по думите на Волтер: „Римските пълководци всякога са побеждавали, но никога не са знаели в кой ден се е случило това.” Цезар дал неограничени пълномощия на Сюзиген по провеждане реформата с календара. Много е вероятно той да е ползвал знанията, които са имали египетските жреци 3000 години преди новата ера по времето на фараон Джосер и неговият архитект - Имхотеп, за когото се предполага, че е създател на слънчевия календар. Откъде са изходили жреците в Египет при създаването на календара? Те забелязали, че между две последователни хелиактически (слънчеви) появявания на звездата Сотис (Сириус) има 365 и 1/4 денонощия. Сюзиген също приел, че годината е равна на 365 и 1/2 денонощия. Той взел това за база и построил календара, почиващ на правилото: три поредни години да имат по 365 денонощия, а всяка четвърта година да има 366 денонощия.
към текста >>

Много е вероятно той да е ползвал знанията, които са имали египетските жреци 3000 години преди новата ера по времето на фараон Джосер и неговият архитект - Имхотеп, за когото се предполага, че е създател на слънчевия календар.
Ето откъде иде произходът на думата „календар.” Следващите няколко дена (приблизително първата четвърт на Луната) се наричали „нони”, а дните от третата третина се наричали „иди.” И така, главен фактор за известяването на първия ден от капендите на новия месец било жреческото съсловие. А тъй като на тая дата се плащали дълговете, то изроденото вече жреческо съсловие често получавало подкупи, за да удължават и да скъсяват месеца, в зависимост от това как е удобно на заинтересованите римски граждани. И така, едни скъсявали, други удължавали месеца, докато всичко съвсем се объркало. И когато всички смятали, че всичко е така заплетено, че няма да може да се оправи, на политическата сцена излиза известният римски пълководец - Гай Юлий Цезар. Той възложил на александрийския астроном Сюзиген да преустрои объркания до такава степен от жреците календар, щото по думите на Волтер: „Римските пълководци всякога са побеждавали, но никога не са знаели в кой ден се е случило това.” Цезар дал неограничени пълномощия на Сюзиген по провеждане реформата с календара. Много е вероятно той да е ползвал знанията, които са имали египетските жреци 3000 години преди новата ера по времето на фараон Джосер и неговият архитект - Имхотеп, за когото се предполага, че е създател на слънчевия календар. Откъде са изходили жреците в Египет при създаването на календара? Те забелязали, че между две последователни хелиактически (слънчеви) появявания на звездата Сотис (Сириус) има 365 и 1/4 денонощия. Сюзиген също приел, че годината е равна на 365 и 1/2 денонощия. Той взел това за база и построил календара, почиващ на правилото: три поредни години да имат по 365 денонощия, а всяка четвърта година да има 366 денонощия. Възникнала обаче трудността: къде да бъде вмъкнат 366 ден?
към текста >>

Откъде са изходили жреците в Египет при създаването на календара?
А тъй като на тая дата се плащали дълговете, то изроденото вече жреческо съсловие често получавало подкупи, за да удължават и да скъсяват месеца, в зависимост от това как е удобно на заинтересованите римски граждани. И така, едни скъсявали, други удължавали месеца, докато всичко съвсем се объркало. И когато всички смятали, че всичко е така заплетено, че няма да може да се оправи, на политическата сцена излиза известният римски пълководец - Гай Юлий Цезар. Той възложил на александрийския астроном Сюзиген да преустрои объркания до такава степен от жреците календар, щото по думите на Волтер: „Римските пълководци всякога са побеждавали, но никога не са знаели в кой ден се е случило това.” Цезар дал неограничени пълномощия на Сюзиген по провеждане реформата с календара. Много е вероятно той да е ползвал знанията, които са имали египетските жреци 3000 години преди новата ера по времето на фараон Джосер и неговият архитект - Имхотеп, за когото се предполага, че е създател на слънчевия календар. Откъде са изходили жреците в Египет при създаването на календара? Те забелязали, че между две последователни хелиактически (слънчеви) появявания на звездата Сотис (Сириус) има 365 и 1/4 денонощия. Сюзиген също приел, че годината е равна на 365 и 1/2 денонощия. Той взел това за база и построил календара, почиващ на правилото: три поредни години да имат по 365 денонощия, а всяка четвърта година да има 366 денонощия. Възникнала обаче трудността: къде да бъде вмъкнат 366 ден? За случая Сюзиген се възползвал от пълномощията на Цезар, като взел предвид и тогавашните изисквания към религията, и вмъкнал този ден след шестия ден от календите на месец март.
към текста >>

Затова вавилонските жреци, които се занимавали с астрономия, разделили денонощието на 12 двойни части.
Първоначално броенето на времето през денонощието започвало с изгряването на Слънцето и завършвало с неговия залез. Времето през деня се определяло по положението на Слънцето, а през нощта за тази цел се използвало разположението на характерните групи звезди. Различните народи са разделяли денонощието по различен начин. В Китай, например, още 3000 години пред нашата ера, деляли денонощието на 12 части (на 12 „ке”) - 6 нощни и 6 дневни части, при което всяко „ке” (част) се деляла на 100 части, като през годината големината на „ке” се изменяла. Съвременното деление на денонощието е дошло до нас от Вавилон, където била приета дванайсетичната система на броене. Затова вавилонските жреци, които се занимавали с астрономия, разделили денонощието на 12 двойни части. Древните гърци направили значителна крачка напред. Техният Клавдий Птоломей, който живял в Александрия през II век, разделил денонощието на 24 равни части. Той разработил и системи за измерване на слънчево време. Първите уреди за измерване на времето били примитивни, Гномонът-обелиск бил най-древният уред за определяне на времето по дължината на сянката. В Китай от него се ползвали стотици години преди новата ера.
към текста >>

30. 6. УЧИТЕЛЯТ И ЗНАКЪТ НА ВОДОЛЕЯ

50/943 Било е време, когато индуските брамини и египетските жреци са били необходими, като връзка между хората и Божествения принцип.
Вие знаете по кой път да търсите Словото. Този път е написан във вашата душа”. Така говори Учителят за Божествената Любов. Така говори мъдрецът със своята богата съкровищница на мъдрости, натрупани от векове. Така говорят само Божественото, което е затворено дълбоко в нашата душа, във всяко живо същество и във всеки човешки дух. Стр. 50/943 Било е време, когато индуските брамини и египетските жреци са били необходими, като връзка между хората и Божествения принцип. В нашата съвременност, когато във всеки човек се събужда Божественото съзнание, ние не можем повече да се покланяме пред мъртви идоли, а трябва да се оставим да бъдем ръководени от този космичен Лъч, който е в самите нас и който осветлява нашия път, водейки ни към една съвършена свобода по пътя на нашата еволюция. Всичко, което е било: скрижалите на еврейския закон, кодексите на целия свят и съответните закони, са се осланяли върху запрещението. Ето защо те трябва да бъдат заместени от любовта, мъдростта и истината - принципи написани в дълбочините на човешката душа. Човекът трябва да разбере, че дълбоките извори на познанието се намират в самия него, той трябва да се учи непосредствено от оригинала на живата природа, без да има нужда от посредници между Божествения космичен принцип и неговата душа. Думите на Христа: „В тези времена Луната ще потъмнее, слънцето няма да дава повече светлина и звездите ще паднат” - тези думи на Христа от Назарет ще се сбъднат.
към текста >>

31. 1.3 ДРЕВНОСТТА И ХРИСТИЯНСТВОТО

В древността тези, които са бивали посвещавани в тайните на жреците, са се излагали като клетвопрестъпници, на острието на ножа или на отровата.
1.3 ДРЕВНОСТТА И ХРИСТИЯНСТВОТО Съпоставяйки фазите за посвещение в мистериите през време на древността с тези на християнството, ние намираме съществени различия, що се отнася до методите им. В древността тези, които са бивали посвещавани в тайните на жреците, са се излагали като клетвопрестъпници, на острието на ножа или на отровата. В наши дни, в епохата на християнството, при наличието на едно по-високо морално ниво на народите и на човечеството, острието на ножа е заменено с отлъчването. В предходните епохи, преди християнството, човечеството е следвало пътя на инволюцията, на слизането в материята. Инволюционният път е бил път колективен и механически; висшето свръх съзнание на човека е било скрито и безучастно. Човешкото съзнание е нямало напълно изявена индивидуалност. Инволюционният път се е намирал под знака на насилието; действал е безпощадно строгият закон на насилието, диктуван от религиозния фанатизъм и от грубата материална заинтересованост.
към текста >>

32. ДОПЪЛНЕНИЕ СВЕТОВНАТА АСТРОСОЦИОЛОГИЯ 1. ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Ръководството е било в ръцете на жреците и фараоните, които са градили своето могъщество върху народните маси; тия маси са живеели в тъмнината на невежеството и безправието на робството.” Западните окултни школи действително разполагат с много методи, изградени върху тези останки от източната традиция, но тези методи са твърде неподходящи за съвременния човек, при усложнения съвременен обществен апарат.
Само малки музейни отломки от тия тайнствени познания, намерени в жреческите посветителни светилища и храмове на древността, са могли да достигнат до нас. Мнозина автори надценяват това завещано ни от древния свят богатство. Съвременната наука, по пътя на експеримента, посредством законите на статистиката, както и по пътя на аналогията, корелацията в живата разумна природа, е тласнала далеч напред човешката мисъл. И не без основание Учителят, този велик мъдрец, ни казва; „Древните криеха в жреческите храмове своите знания, пазейки ей само за избраните, защото тия знания изобщо бяха ограничени. Общественият живот тогава не е бил диференциран, а материалната култура и специално науката, са били още в своето начало. Ръководството е било в ръцете на жреците и фараоните, които са градили своето могъщество върху народните маси; тия маси са живеели в тъмнината на невежеството и безправието на робството.” Западните окултни школи действително разполагат с много методи, изградени върху тези останки от източната традиция, но тези методи са твърде неподходящи за съвременния човек, при усложнения съвременен обществен апарат. Новото учение, което Учителят завеща на човечеството, чрез стотиците и хиляди свои беседи, прилича на един велик извор на знания, които ще утолят жаждата на непрестанно търсещия човешки дух. * * Забележка на съставителя - Оригиналът на тази част от труда на Методи Константинов ни беше предоставен на по-късен етап след превода от френското издание и набирането му. с. 9 ÷ 32. Допълнението, въведено по оригинал, тук е поставено на мястото му в първия ръкопис. Стр. 116/943 Далеч сме от мисълта да подценяваме същественото, завещано ни от древния свят; напротив, ние изрично подчертаваме, че то представлява една солидна база, върху която се изграждат непрестанно научните познания, които все повече и повече ни доближават до Истината, в която пулсира Великото Космично Единство - живот за цялото.
към текста >>

33. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

Това значи, че душите са вече готови да влезнат в пряка връзка с него.” „За разлика от древността, когато духовните познания бяха предавани единствено на някои избрани, било жреци или брамини с помощта на ритуала и големите мистерии - Учителят в пътя на Любовта и служенето предлага духовните истини ясно, безусловно на цялото човечество.
По този начин ще има една здрава основа за създаване на духовното тяло на новия човек. Този нов тип човек ще бъде една синтеза от всички качества и добродетели на всяка от расите и народите на нашата планета. През този период дълбоко в човешкото съзнание ще се събуди идеята за безсмъртието на човешката душа. Човек през вековете ще се превъплътява, ще следва своя път на духовната си еволюция не вече със затворени очи в ограничения кръг на своите пет сетива, затворен в орбитата на своята личност, но ще влезе и ще живее в светлината на космичното съзнание. Пред редицата свои въплъщения той ще следва този път с едно духовно проникновение, с цялото великолепие на своята безсмъртна душа, и с мъжеството на своя божествен дух.” „През периода на духовно-мистичния деканат на Водолея, който ще трае от 1914 година до 2634 година, скритата природа на духовния свят ще бъде разкрита и позната като една реалност. Това значи, че душите са вече готови да влезнат в пряка връзка с него.” „За разлика от древността, когато духовните познания бяха предавани единствено на някои избрани, било жреци или брамини с помощта на ритуала и големите мистерии - Учителят в пътя на Любовта и служенето предлага духовните истини ясно, безусловно на цялото човечество. Тайните на невидимия, духовния свят ще станат достъпни, ще могат да се възприемат от всички души, в които е събудено космическото съзнание. Човечеството през тези важни времена трябва да мине през огън, през огнено кръщение, по пътя на великото страдание. По този начин всички недъзи, които са натрупани в човечеството от инволюционната епоха ще бъдат изгорени и по този начин да се запали отново Божествената искра, която през течение на хилядолетия е била открита в дълбочините на човешкото естество. Изобщо, бялата раса трябваше да премине през тази фаза, за да може самата тя да си изгради своята материална и духовна култура по пътя на личния опит.” „През периода на вълната на Любовта и мистичния деканат на Водолея, ще се развържат кармичните възли. Франция ще играе една твърде важна роля, защото тя се управлява от Плутон.
към текста >>

34. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, които има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите, нещо като своеобразен телескоп, с помощта, на който жреците са могли да наблюдават звездния мир, дори и през деня.
Тази височина, някои учени справедливо отбелязват, че е показвала милиардната част от разстоянието на Земята до Сльнцето, когато Земята е най-близо до него, или както се казва в „Перихелий”. Тогава Земята се намира от Слънцето на 147,000,000 километра. Строителите на пирамидата са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята към Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на тези пирамиди откриват в тях въплътени още астрономически и математически познания. Познавали са диаметъра на Земята, дължината на меридиана и още много други данни, които Земята има. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, които има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите, нещо като своеобразен телескоп, с помощта, на който жреците са могли да наблюдават звездния мир, дори и през деня. Полярната звезда, и най-вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар, Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно Слънцестояние, а също пролетното и есенно равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на Астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които нито едно отклонение, отрязък или направление, нито един обем, наклон или издатина, да нямат особено точно определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света.
към текста >>

Приема се напълно основателно, че Хермес - великият жрец и създател на Египетската култура - и първите фараони на Египет, които са създали пирамидите и другите величави строежи, са били хора от тази високоинтелигентна първа раса, дошла в Египет не много преди потъването на Атлантида.
Хеопсовата пирамида е служила и за календар, Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно Слънцестояние, а също пролетното и есенно равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на Астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които нито едно отклонение, отрязък или направление, нито един обем, наклон или издатина, да нямат особено точно определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. И много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях. Приема се напълно основателно, че Хермес - великият жрец и създател на Египетската култура - и първите фараони на Египет, които са създали пирамидите и другите величави строежи, са били хора от тази високоинтелигентна първа раса, дошла в Египет не много преди потъването на Атлантида. В този континент е имало малко общество от тази първа раса и друга, многобройна раса, примитивна, която подстрекавана от своите водачи от завист към тях, са ги разгонили от континента, като част от тях са дошли в Египет, а другите са преминали в Америка, за което споменахме, че говорят индианските легенди и предания. Има също едно странно предание, че тези пришълци от Атлантида, в Египет са осъществили идеята да се изобрази суровата владетелка на Атлантида, която е станала причината за изгонването на първата раса. Те са изградили Сфинкса, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно се разглежда образа на Сфинкса от гледището на Френологията и науката за израза на лицето, то ясно ще разберем, какво е представлявала тази последна владетелка на Атлантида - царицата „Коба”, нейният психически облик. Първо, горната част на главата, под забрадката, е съвсем ниска, слабо издута, което говори за неразвити мозъчни центрове, даващи моралните качества в даден човек - благоговението, уважението, милосърдие, съвестта.
към текста >>

35. 8. МАРС

Това е именно което черните слънца носят и предават на своите жреци, тази демонична и чудовищна енергия, даваща жажда за настъпване, нахлуване, носеща безредие, грабеж, смърт, демонизъм.
Черното Слънце е разтеглило много неговата орбита, както вече отбелязахме. Ограбила му е водата и въздуха. Известно е, че критичната скорост при Марс е около 5 километра в секунда, докато при Земята е 12 километра и 200 метра. Това ще рече, че при Марс не е много трудно да се откъсне нещо от неговата повърхнина. Поради малкия размер, притегателната му сила - гравитацията - не е голяма и затова, чудовищната притегателна сила на черното Слънце е могла да привлече от него водата и въздуха. Това е именно което черните слънца носят и предават на своите жреци, тази демонична и чудовищна енергия, даваща жажда за настъпване, нахлуване, носеща безредие, грабеж, смърт, демонизъм. Многото канали, които бяха открити в 1877 година от големия италиански астроном Скиапарели за първи път, се наблюдават и сега. Някои от тях не са били нищо друго, освен корита на реки, а тъмните петна по неговата повърхнина - „моретата”, както сега се наричат не са били нищо друго, освен големи водни басейни. Другата част от тези канали са просто разсети по Марсианската повърхнина. Водата, казват Саабей и древните мъдреци, е крайният резултат от еволюционния процес в минералното царство. Един етап от безкрайния еволюционен процес, в който всичко е включено.
към текста >>

Жреците пеели химни за прослава на Боговете, а главният жрец държал остър нож, с които е трябвало да извърши жертвоприношението.
Ала може ли той да не изпълни волята на Боговете, за да избави страната си от сполетялото го бедствие? Той решил да принесе в жертва на Боговете децата Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейния зловещ план успял. Повели децата, които нищо не подозирали към жертвеника, който се намирал извън селището, в една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово. Жреците пеели химни за прослава на Боговете, а главният жрец държал остър нож, с които е трябвало да извърши жертвоприношението. Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ето иззад един огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен, красив, изящен, на който руното блестяло като злато. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш да им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, извикал и сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена, виж колко е красив и кротък”. Яхнала и Хела Овена и с двете си ръце обхванала брата си през кръста.
към текста >>

36. 1. ЕРИТЕ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

Николай Дойнов Статии

През тази ера чувството на самосъзнанието в човешкия род особено ярко се е изразило, като е дало на отделните по-събудени и с по-голяма сила членове на човешкото общество, жаждата, устрема за поемане на ръководството на тогавашните първични човешки групировки и общества, като за отличие от другите бавно, но сигурно са си създавали и съответни титли, подчертаващи превъзходството и властта, която те имат над другите: Разните князе, царе, шамани, жреци и пр.
Слънцето Регул е с диаметър три пъти по-голям от диаметъра на нашето Слънце, Неговата яркост, която е изключително голяма, е 150 пъти по-голяма от яркостта на нашето Слънце. Температурата на неговата повърхнина е 14,000 градуса (на нашето Слънце е само 6,000 градуса). Тези данни на Регулос ясно е отчел Саабей изтичащите от това съзвездие сили, сили на мощ, достойнство и жажда за господство. Затова тази най-ярка звезда в това съзвездие е наречена Регул, което ще рече Цар, а Денобъл - Царица. Под това съзвездие, са казвали древните, са се раждали царе. През тази ера чувството на самосъзнанието в човешкия род особено ярко се е изразило, като е дало на отделните по-събудени и с по-голяма сила членове на човешкото общество, жаждата, устрема за поемане на ръководството на тогавашните първични човешки групировки и общества, като за отличие от другите бавно, но сигурно са си създавали и съответни титли, подчертаващи превъзходството и властта, която те имат над другите: Разните князе, царе, шамани, жреци и пр. Всяка една изява, всяка една сила има два израза. Един положителен, благороден, отварящ пътя на човешкия прогрес и другата изява - спъваща, разрушаваща. И тук, на тези върховни постове, са се проявявали хора със знание и мъдрост, които са създавали условията за свободата и прогреса на човешкия род и такива, които със своята сурова диктатура са ставали причина за налагане на мрак и спъване на човешкия прогрес, съпроводен с жертвата на много хора. Следващата Ера е на Рака от 8,000 до 6,000 години преди Христа. Това съзвездие е символ изпрано с онова водно животно рака, което от всички водни обитатели, с изключение на млекопитаещите там, проявява загриженост, майчинско чувство към своето потомство.
към текста >>

37. 2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Когато гръцкият философ и общественик Солон отива в Египет, около шест столетия преди Христа, и се среща с жреците там, Те му казват: „О Солоне, Солоне, вие гърците сте като децата, нищо не знаете за онова, което е било в отдавнашните времена.
2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА Макар и затрупана от хилядолетията, все още остава да блести светлата заря, оставена от една висша раса, едно високо организирано и разумно общество, дошло на Земята да урежда живота. От това общество особено ярко изпъкват четиримата велики Учители на човешкия род. И Саабей Бен Аадес, Азман Бера, Аия Бен Якзани и Прометей. Всички Те живели и просвещавали народите в науки и изкуства, които са донасяли улеснения в живота им и прогрес в техния еволюционен път, преди голямата катастрофа на нашата Земя - потъването на Атлантида и потопа. Според вещи изследователи на стари свещени индуски книги, тази катастрофа е станала преди 11,540 години. Когато гръцкият философ и общественик Солон отива в Египет, около шест столетия преди Христа, и се среща с жреците там, Те му казват: „О Солоне, Солоне, вие гърците сте като децата, нищо не знаете за онова, което е било в отдавнашните времена. Потопът помита и унищожава народите, които имаха знания и умения, по крайбрежията на моретата и по-големите реки. Останаха само пастирите по планините, които отпосле подивяха”. Първият от тези велики Учители е И-Саабеи Бен Аадес, които между многото знания и мъдрости, дадени на човешкия род, е донесъл най-вече науката за звездния мир - Астрономията и Астрологията. От тогава хилядолетия наред, та чак до 17 век след Христа, тези две науки са вървели ръка за ръка и са се изучавали наедно. Астрономията, която е един вид анатомия на небесната сфера, изучава размерите, движенията и изобщо всичко онова, което може да ни даде непосредственото наблкщение върху всички образувания там.
към текста >>

38. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Следя и виждам, че преди 2000 хиляди години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока, и нему днес се дължат тези последствия.
Друг път изпитвате една радост. Защо? - Защото другаде някъде по света, в някои будийски храм е Китай, без да знаете за това нещо, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, какво става в Ню Йорк, в Китай, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща, че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават; връщам се кьм миналото и гледам, кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам, кога тия събития са замислени и са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 хиляди години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока, и нему днес се дължат тези последствия. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим? ” Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действува. Ако това не сторите вие, освен, че няма да станете велики, но и ще изгубите много. За това съм аз в България - да ви завъртя крана на това колело на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо.
към текста >>

Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват.
- Защото другаде някъде по света, в някои будийски храм е Китай, без да знаете за това нещо, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, какво става в Ню Йорк, в Китай, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща, че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават; връщам се кьм миналото и гледам, кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам, кога тия събития са замислени и са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 хиляди години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока, и нему днес се дължат тези последствия. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим? ” Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действува. Ако това не сторите вие, освен, че няма да станете велики, но и ще изгубите много. За това съм аз в България - да ви завъртя крана на това колело на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратен смисъл и аз ще го завъртя по всички правила на божествения закон, за да опитате всички блага на живота.
към текста >>

Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим?
И тъй, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, какво става в Ню Йорк, в Китай, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща, че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават; връщам се кьм миналото и гледам, кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам, кога тия събития са замислени и са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 хиляди години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока, и нему днес се дължат тези последствия. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим? ” Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действува. Ако това не сторите вие, освен, че няма да станете велики, но и ще изгубите много. За това съм аз в България - да ви завъртя крана на това колело на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратен смисъл и аз ще го завъртя по всички правила на божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпьлнят и този малък закон, ще се вьдвори между тях една отлична възвишена култура и ще станат един велик народ, които ще принесе своята лепта.
към текста >>

39. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия.
Друг път изпитвате една радост. Защо? - Защото другаде някъде по света, в някой будийски храм, в Китай, без да знаете за това нещо, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, какво става в Ню Йорк, в Китай, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща, че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават; връщам се към миналото и гледам кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам, когато тия събития са замислени и са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват. Ще кажете; „Кой е този жрец, за да го обесим? " Не, него търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действува. Ако това не сторите вие, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. За това съм аз в България - да ви завъртя крана на това колело на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо.
към текста >>

Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват.
- Защото другаде някъде по света, в някой будийски храм, в Китай, без да знаете за това нещо, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, какво става в Ню Йорк, в Китай, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща, че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават; връщам се към миналото и гледам кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам, когато тия събития са замислени и са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват. Ще кажете; „Кой е този жрец, за да го обесим? " Не, него търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действува. Ако това не сторите вие, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. За това съм аз в България - да ви завъртя крана на това колело на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратен смисъл и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота.
към текста >>

Ще кажете; „Кой е този жрец, за да го обесим?
И тъй, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, какво става в Ню Йорк, в Китай, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща, че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават; връщам се към миналото и гледам кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам, когато тия събития са замислени и са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват. Ще кажете; „Кой е този жрец, за да го обесим? " Не, него търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действува. Ако това не сторите вие, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. За това съм аз в България - да ви завъртя крана на това колело на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратен смисъл и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, ще се въдвори между тях една отлична, възвишена култура и ще станат един велик народ, които ще принесе своята лепта.
към текста >>

40. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Разбира се, не тая, бабешка, пълна със странности и неизвестности магия, а на тая, по която има писани хиляди томове и която, доколкото зная, е научна - наука от хилядолетия, някога изучавана от жреци и маги, а сега - от любители... Някои от тях са с големи имена наистина и в света, и в официалната наука.
Далеч от обикновения живот, всред по-голяма чистота, където природата може да ни действува по-непосредствено със своите агенти - светлина, въздух и вода, и ония тайнствени силови токове електрически и магнетически, които пълнят природата, в силовите полета на която пребиваваме; полета, понякога са с голяма интензивност, която подпомага нервната система, за да може по-добре, по-лесно да понася и разбира всичките трептения на необикновените истини... - Странно - каза царят, - за нищо не е говорено с по-голямо недоверие, отколкото за окултизма напоследък. И въпреки това стремежът към него е във всички! Не е ли това само данък на желанието да проникнат в тайнственото, което ни заобикаля? Или пък опит да минат за що-годе учени, в незнайни области на хора, които не могат да се качат по трудните пътища на обикновените науки, а избират други тайнствени, необясними, неподлежащи на проверка, достъпни само на известни изключителни личности, които искат сляпа вяра от своите последователи? Чел съм и мислил между другото така, защото, струва ми се, баща ми плащаше данък на тоя модернизъм, даже, ако се не лъжа, и на магията. Разбира се, не тая, бабешка, пълна със странности и неизвестности магия, а на тая, по която има писани хиляди томове и която, доколкото зная, е научна - наука от хилядолетия, някога изучавана от жреци и маги, а сега - от любители... Някои от тях са с големи имена наистина и в света, и в официалната наука. - Самата официална наука винаги е била само клонче от голямото тяло на оная по-скрита тайнствена наука за живота, за целокупния живот - Окул-тизма. Религията и науката са двете деца, хитри понякога, когато изнасят малко по-малко от истината, за да парадират и се препитават, пък и продават и живеят с това... Защото малцина са тия, които истински се стремят безкористно към знанието, готови да му посветят живота си. - Нима? Аз винаги съм искал да проникна в тайните на природата. Може би тоя живот, който тече в мене от много поколения, да ме тласка към това, защото, каквото и да кажем, във въздигането на една династия, както и във въздигането на един човек, знанието винаги играе решителна роля, като му отваря път пред неговите съперници.
към текста >>

Но по-късно идеята за личното забогатяване, прибиране земята в ръцете на жреците, всичко това обезсмислило живота на самия народ, превърнат в роби, и Египет пропаднал.
Някога фараоните на Египет, династия, която е траяла хиляди години, са били членове от тайния съвет на Посветени. И често фараонът е бил най-малкият между тях. На живота те са гледали като на велика школа, в която са били прилагани Божествените закони. Такъв водач е необходим. Когато той има Бога за ръководител в душата си, той има всичко. Но по-късно идеята за личното забогатяване, прибиране земята в ръцете на жреците, всичко това обезсмислило живота на самия народ, превърнат в роби, и Египет пропаднал. Народ, който няма знания, земя и свобода, е роб, който мисли само, че има своя царщина... А ако няма и любов към своите близки, напразни са всичките надежди, възлагани върху него - ще се разсипе такова царство, като да е от пясък. - Но що може един цар? Нима може да формира своите поданици? - Което може и градинарят - да отгледа своята градина. - Народите искат хилядолетия... - Та нали и династии има дългогодишни... - Но няма ли да бъде вреден окултизмът за държавата?
към текста >>

41. ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Досами тръстиката на брега жрица на Земята, красива, цяла в очакване, бе се вгледала .... Раздвижи се тръстиката от малка лодка - и жрец, млад, жрец на Слънцето не дочака да спре добре лодката и се хвърли към нея.
Полетях сякаш в едно голямо сиво поле, което след малко разбрах, че изглеждаше само такова, защото бързината на движението беше страшна. Страшна по човешките понятия, за които бързината на светлината е чудовищна - 300 000 км в секунда, а имаше същества, които се движеха така бързо, че светлината им се струваше като твърда почва, както на нас земният път, шосетата... Но това, зная, мъчно е да се помисли от тия, които мислят, че всичко са видели вече... Търсех - и вместо бъдещето, неочаквано видях картина, по която разбрах, че съм в миналото. Сутрин. Широка мътна река, от която се виждаше само част, много малка част - другата беше още забулена в сива мъгла. Постепенно се разкриха изгледите все по-далечни. Като че ли слънцето изгряваше. Досами тръстиката на брега жрица на Земята, красива, цяла в очакване, бе се вгледала .... Раздвижи се тръстиката от малка лодка - и жрец, млад, жрец на Слънцето не дочака да спре добре лодката и се хвърли към нея. Тя отвори ръце да го прегърне... Потъмня изведнъж. Гледах, а се пазех да мисля каквото и да е. Но както един ударен тон извиква в унисон трептежа на струна, която е хармонично настроена, така аз почувствувах, по същия тон - трептеж, че това бе тя, която сега седеше до мене - и той - онзи момък, който тя чакаше. Той носеше знаковете на змиите и слънцето - аз ги зная, защото зная, че и аз самият някога съм ги носил... Но той беше млад жрец, още не преминал посвещение, защото на главата си нямаше златния пръстен с големия червен рубин, белег на първия прескочен праг на живота - на обикновения живот. Но аз само гледах и нищо не мислех, защото в такива моменти най-страшният враг на човека е неговият ум, неговата собствена мисъл.
към текста >>

Той носеше знаковете на змиите и слънцето - аз ги зная, защото зная, че и аз самият някога съм ги носил... Но той беше млад жрец, още не преминал посвещение, защото на главата си нямаше златния пръстен с големия червен рубин, белег на първия прескочен праг на живота - на обикновения живот.
Като че ли слънцето изгряваше. Досами тръстиката на брега жрица на Земята, красива, цяла в очакване, бе се вгледала .... Раздвижи се тръстиката от малка лодка - и жрец, млад, жрец на Слънцето не дочака да спре добре лодката и се хвърли към нея. Тя отвори ръце да го прегърне... Потъмня изведнъж. Гледах, а се пазех да мисля каквото и да е. Но както един ударен тон извиква в унисон трептежа на струна, която е хармонично настроена, така аз почувствувах, по същия тон - трептеж, че това бе тя, която сега седеше до мене - и той - онзи момък, който тя чакаше. Той носеше знаковете на змиите и слънцето - аз ги зная, защото зная, че и аз самият някога съм ги носил... Но той беше млад жрец, още не преминал посвещение, защото на главата си нямаше златния пръстен с големия червен рубин, белег на първия прескочен праг на живота - на обикновения живот. Но аз само гледах и нищо не мислех, защото в такива моменти най-страшният враг на човека е неговият ум, неговата собствена мисъл. Аз само гледах - а мисълта бях оставил за после, когато щях да се върна в себе си, в сегашното... Зная, че това звучи странно на обикновените уши, но тоя разказ е за тия, които, макар и да не са имали същата опитност, знаят, че тя е възможна и вярна. Нова картина изпъкна леко, като привидение в здрач. И не стана ясна. Но и когато се не види ясно, има един вътрешен усет, по който се знае коя е тая или оная фигура, която се мярка, без никакво съмнение или двоумение.
към текста >>

Грабнат бе младият жрец и отнесен назад... почти труп.
Аз само гледах - а мисълта бях оставил за после, когато щях да се върна в себе си, в сегашното... Зная, че това звучи странно на обикновените уши, но тоя разказ е за тия, които, макар и да не са имали същата опитност, знаят, че тя е възможна и вярна. Нова картина изпъкна леко, като привидение в здрач. И не стана ясна. Но и когато се не види ясно, има един вътрешен усет, по който се знае коя е тая или оная фигура, която се мярка, без никакво съмнение или двоумение. Бягаше лодка по реката и две други я настигаха. Грабнат бе младият жрец и отнесен назад... почти труп. Свързан, хвърлен на дъното на голяма лодка, изгубил себе си в желание, нарушил два обета, своя и тоя на другата, която в несвяст отнасяше течението на реката в малката лодка... О! Тия картини трябва да се гледат без да трепне ни една фибра на сърцето ти, нито една клетка от мозъка ти, защото всичко ще се изгуби изведнъж и дълго няма да се отварят страниците на миналото наново пред теб. Минават гори, реки... някъде другаде е това - не вече в Египет. И може би много стотици години са минали, но аз не питам, защото всеки въпрос затъмнява съзнанието, а в него се отразява истината, минала, сегашна или бъдеща. Група конници летят - тесен път се провира между вековни дървета.
към текста >>

Видя го жрец, но загина от погрешката си.
Тогава почна постепенният упадък на културата, но същевременно въздигане на душите. Омразата при тия условия се обърна постепенно в търпимост, после - в обич, после мина в любов, в стремеж един към друг, също тъй силен, както и по-рано омразата. Като махало се движи душата и към едната, и към другата страна. И ти видя резултата. Той винаги правеше една и съща грешка - искаше да я вземе от тия условия, които съдбата й даваше. Видя го жрец, но загина от погрешката си. Видя го благородник, но не издържа думата си, грабна момичето на тоя, който го беше приел... И най-после видя и огъня, който разкъса връзката помежду им. Той за своето невнимание към законите на природата ще плати с живота си... - Слънцето ли да гледам или изобщо из прозореца? - чух аз гласа на момичето, което гледах още без да виждам. Стана едно прехвърляне в съзнанието ми и очите, физическите ми очи, разбраха и аз додадох: - Да, погледнете слънцето. Тя го погледна и веднага затвори очите си.
към текста >>

42. ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА

Колко години само чакаха наследник, колко молитви на жреци, на благочестиви хора и мъдреци бяха казани; призовавани хора да раздават царски богатства, да умилостивят съдбата, да променят тъгата с радост, да измолят прошка за незнайни грехове, на които безплодието бе дял... Но най-после молитвите бяха чути, желанието - изпълнено - детето се роди здраво, хубаво голямоочесто дете.
ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА (стр. 25-40) Когато се родил синът на царя, всичкото царство безумствувало от радост. Нощи нямало, непрекъснато се веселили всички, от най-богатия до бедния колибар, чиито огньове пламтели по върховете на планините, заградени от гори и градове. Колко години само чакаха наследник, колко молитви на жреци, на благочестиви хора и мъдреци бяха казани; призовавани хора да раздават царски богатства, да умилостивят съдбата, да променят тъгата с радост, да измолят прошка за незнайни грехове, на които безплодието бе дял... Но най-после молитвите бяха чути, желанието - изпълнено - детето се роди здраво, хубаво голямоочесто дете. И расте то под грижите на всички. Трепереха над него и радваха му се. И когато то стана на седем години, заболя. И никой не разбра каква беше болестта му. Ту огън, ту студ го обхващаше едно след друго - и то се мяташе като безумно и ден, и нощ в някакъв унес, страшен сън, от който се топеше като свещ.
към текста >>

43. 19. ДОКТОР ПЕТЪР ДЪНОВ КАТО ОКУЛТИСТ И МЕДИК

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)

И затова ония, които са нейни жреци, могат да сгреят душите на паството повече с личния си пример, отколкото чрез мъртви цитати от Евангелието.
Църквата има само едно сигурно оръжие срещу човека, когото смята за най-опасен неприятел - истинското християнство» (в. «Пряпорец», 31.Ш т.г.). На трето място, намираме във в. «Народно единство», 4 април т.г.: «Истината е, че успехът на Дънова се крие в пораженията, които сама си нанася официалната религия. Към нейния култ се приближават ония, които са готови на пожертвувание и лишение от ред блага. И затова ония, които са нейни жреци, могат да сгреят душите на паството повече с личния си пример, отколкото чрез мъртви цитати от Евангелието. Свещеникът е чиновник, таксите за извършване на разни религиозни треби са хонорар за положен труд и цялата деятелност на църковните служители и църквата се свежда най-напокон към един особен род търговия. Трябва да се признае с голяма болка, че това е днес физиономията на църквата» и пр. Това са пък думите на незаинтересовани лица. Само духовенството с хули и кал се нахвърли върху този човек, за да угоди на официалната, платена от държавата духовна власт и се облажи от нейния бюджет. В заключение ще изтъкна следния факт, за да подчертая, че г-н Дънов е високо духовно повдигнат човек и като философ, и като медик.
към текста >>

44. 4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията

I. А. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука.
Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма.
към текста >>

Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди.
А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини.
към текста >>

45. Любомир Лулчев IX. Реактивните идеи на Тайните общества на новите хора

Всяко безпристрастно мнение ще се съгласи напълно с нас, че днес повечето от жреците на науката са изменили на своето призвание.
O. Spengler. Unterganz des Abendlandes II, 1922. НЯКОЛКО НЕОБХОДИМИ ДУМИ Проблемът за идейното въздействие, в тясна смисъл засягащ възпитанието; основните елементи на това въздействие, новите методи и насоки, ненормалните условия, при които е поставена днес учащата се младеж поради царствуващия идеен хаос, неминуемите тежки последици от това положение и необходимите усилия, които будните души трябва да предприемат - всичко това е обект на бързия преглед, който правим в следващите страници. Огромният материал, който тук се само повърхностно зачеква, е предмет на много по-обширен труд, който поради ред причини не може да види белия свят засега. Но ние вярваме, че повдигнатите въпроси заслужават сериозно внимание и грижи на всички ония, за които бъдещето на България - идейното формирание на нейните синове и дъщери - не е само празен звук или казионна тема, с която според плащането й ще се занимават... Ний мислим, че чакахме достатъчно дълго да чуем глас, издигнат в защита на истинската наука и възпитание, за да бъдем обвинени от коя да е страна в прибързване. Всяко безпристрастно мнение ще се съгласи напълно с нас, че днес повечето от жреците на науката са изменили на своето призвание. И самата наука в много случаи е станала търговска стока!... Това констатираме със скръб на душата, без да искаме да обидим когото и да е. Напротив, ний молим вниманието на всички, които се интересуват от голямата задача на идейното въздействие, новите методи и насоки на възпитание и тяхното приложение в практичния всекидневен живот, да отделят малко от своето ценно време, за да посочат и те, изхождайки от своята опитност и знание, някои нови пътища - или погрешките на старите такива. С благодарност ще се отнесем към всяка забележка и упътване, защото и ний, както всички други, които работят, може да грешим в похватите и констатациите, но не и в своето искрено желание да бъдем полезни на своите колеги със скромните си познания и опита, който имаме. И ако тия грешки са значителни, нека това наше искрено желание да послужи, ако не за извинение, поне за обяснение на смелостта, която сме имали да се появим с настоящата си статия в печата.
към текста >>

46. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Колкото и да искаме да бъдем оптимисти, справедливи и доволни, обективният наблюдател не може да не отбележи, че съвременното общество лежи на нездрава духовна и обществена основа, че духовната струя, която е крепяла и въздигала обществата и народите, е отново изгубена - потънала дълбоко в масите, че человеческите духове днес се лутат и губят в разни теории, които може би са много логични, но които не носят никаква утеха никому, а науката всеки ден донася изобретения, които издигат в перспектива хиляди мъки и страдания на народите, които утре ще се хванат пак гуша за гуша... Философията, тая някогашна царица на науките, от която се чакаше пре-махвание на човешките страдания и издигание човешката личност на по-високо ниво, не чрез духовен опиум, разбира се, а чрез познавание на Истината, която ще ги направи свободни и смели, съвременната философия е капитулирала, поела чисто служебна роля и - лишена от първокласни жреци - се подслонила между многото «положителни» науки като една по милост приета сестра.
Популяризирането на науката, демократичността на политическите строеве и акционерните и кооперативни икономически предприятия изтъкват вече еднакво решително значение, както на личността, която разполага с материалните средства, така и на работника - живия инвентар, който дава смисъл и оплодотворява фактически капитала. Но лишено от някакво здраво духовно сцепление, вдъхновявано от мате-риалистичното разбиране на морала, непросветено от някакви високи идеали, освен от собствените изгоди, като висше благо, което се маскира по хиляди начини, но ясно изпъква особено в последната война - голямата част от съвременното человечество се раздели не само държава срещу държава, но дори в собствения си дом - родни братя застанаха едни срещу други! На много места те и днес са готови да се нахвърлят едни срещу други само защото мненията им по един или други въпрос са различни! Националното чувство изчезна като основен тон при разрешение на жизнените въпроси. На хоризонта днес смътно се мяркат интернационалните отношения и влияния, а долу, в обез-надеждените, потиснати от живота маси, започват да тлеят тия смътни надежди за бъдно добруване, които са били винаги предшественици за тяхното реализиране. Колкото и да искаме да бъдем оптимисти, справедливи и доволни, обективният наблюдател не може да не отбележи, че съвременното общество лежи на нездрава духовна и обществена основа, че духовната струя, която е крепяла и въздигала обществата и народите, е отново изгубена - потънала дълбоко в масите, че человеческите духове днес се лутат и губят в разни теории, които може би са много логични, но които не носят никаква утеха никому, а науката всеки ден донася изобретения, които издигат в перспектива хиляди мъки и страдания на народите, които утре ще се хванат пак гуша за гуша... Философията, тая някогашна царица на науките, от която се чакаше пре-махвание на човешките страдания и издигание човешката личност на по-високо ниво, не чрез духовен опиум, разбира се, а чрез познавание на Истината, която ще ги направи свободни и смели, съвременната философия е капитулирала, поела чисто служебна роля и - лишена от първокласни жреци - се подслонила между многото «положителни» науки като една по милост приета сестра. Днес человечеството изцяло е лишено от един пълен и голям идеал, който, като обхване всичко и всички, да даде цел и посока на живот и обществени условия - напротив, хиляди планове, хиляди авторитети, хилядите посоки само подчертават онова губене и лутане, което е присъщо на всички движещи се в тъмнината. Человечеството има много малцина истински предадени на висши идеали хора, които от все сърце и душа могат свободно да посрещат всички несгоди в живота, всички възможни жертви, които тоя идеал би им поискал, и да викнат смело в лицето на всички: «С Тебе и в смъртта има смисъл, без Тебе и в живота няма цел! » Но такива хора вече съществуват - те са малцина, но те са родени вече и се раждат все повече и повече. Те ще бъдат ония смелчаци, които ще вдигнат факела на свободата, на Истината, на Любовта и смело, без да четат жертвите, които невежественото человечество ще изтръгне от редовете им, ще крачат все по-сигурно и по-неспирно към големите върхове на вечната хармония -истинското жилище на човешката душа!...172 Много от туй, за което преднамерявах да спомена, изоставям: историческите събития по царуванието на римските императори, тая вакханалия, която към края се обръща на кошмар; разрухата на тая вековна империя, нейните наследници и техните борби; временното величие на отделните държави и големите вълни на нахлуващите орди от изток на Атила, Чингис Хана, Тамерла-на - вълни на опустошения, които по сила се приравняват с една съвременна война и ужасът на които може би предстои да преживеем наново в недалечно бъдеще; отпора на отделните народи, борбите на царете и народните водачи, великите изобретения и техните следствия в общия живот на человечеството, и най-после - за кървавите кланици, които хората най-редовно си устройват през всички векове - всичко това е оная фактическа обосновка, която аз смятам известна на всички ви и която в никой случай не можеше да се вмести в тесните рамки на настоящата моя работа. Но аз спомних и изтъкнах, мисля, достатъчно релефно факта, че изобщо тайните духовни течения173 са основен импулс на моралните разбирания, на обществените отношения, вътрешното съдържание на всички исторически форми, през които е минавало и минава човешкото битие.
към текста >>

47. I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 22

Жреците са запознати с окултната наука и знаят, че човек има няколко тела: физическо, етерно, астрално и други.** Школата на Орфей е при изворите на река Марица в подножието на Мусала.
Хермес Трисмегист - тройновелик, е от първите ръководители на египетската култура няколко хиляди години преди Христа. Създава школа само за мъже, които нямат право да се женят. Те минават през строга дисциплина, за да се подготвят за възприемане на великото знание. Така в Египет се подготвят много философи и учени, които занасят своето знание в Индия и Гърция. В Египет те получават посвещение. Жреците са запознати с окултната наука и знаят, че човек има няколко тела: физическо, етерно, астрално и други.** Школата на Орфей е при изворите на река Марица в подножието на Мусала. За това споменава и Едуард Шур е в книгата си "Великите посветени", където се казва, че Орфей се е подвизавал в подножието на планината Каю-Кайон, което е старогръцкото наименование на Мусала. В циркуса на Маричините езера Орфей със своите песни и свирене привлича всички хищни и тревопасни животни, и те омаяни от чудните му мелодии, стават кротки и не се нападат. Неговата музика оказва могъщо въздействие и върху хората като ги подтиквала към добър, хармоничен общ живот. Този циркус е наречен Олтара, а Маричината долина - Долината на безмълвието. „Има на Земята една ложа от учени, които се събират да разискват научни въпроси само един път в годината.
към текста >>

48. Светозар Няголов 1.Епохата на Водолей

ТОМ 22

В първоначалния период на своето развитие, човечеството е имало нужда да има посредници между неговата душа и Бога, каквито са били индуските брахмани и египетските жреци, Те са въвели фетишизма - човешката душа да се кланя на мъртви идоли и форми.
Хората ще изменят вътрешната си същина и ще вържат злото вън и вътре в себе си, ще станат носители на мъдростта, която епохата на Водолей носи. Насилието и принудата, породени от страх към човешките закони ще изчезнат и ще се заменят с добрата воля, братските взаимоотношения и сътрудничество във всички сфери на живота. Метод за разрешаване на социалните противоречия ще бъде законът на справедливостта, а не този на войната и насилието, донесли неизмерими страдания и нещастия на човечеството, достигнало до крайния егоизъм и антагонизъм между отделните държави. Епохата на Водолей ще освободи човечеството от неговите стари догматични разбирания, идеали, фетиши, митове, държали с векове в робство чистата човешка мисъл, парализирайки неговата творческа духовна работа. Всеки човек ще намери правия път на своето развитие, написан от Бога още при създаването му в неговата душа и описан ни от Учителя, който ни донесе Словото Божие на земята. В първоначалния период на своето развитие, човечеството е имало нужда да има посредници между неговата душа и Бога, каквито са били индуските брахмани и египетските жреци, Те са въвели фетишизма - човешката душа да се кланя на мъртви идоли и форми. Тази негативна религия ще се замести от принципите на Любовта, Мъдростта и Истината, дълбоко внедрени в глъбините на човешката душа. Тогава хората ще се домогнат до великата истина, че изворът на познанието се намира в тяхната душа и не се нуждаят от никакви външни посредници между душите им и Бога. Душата ще учи законите на живота направо от оригинала скрит в природата, която носи великото знание на бъдещето. Духовният свят ще бъде достъпен за всяка човешка душа, а старият свят на насилие, страдания и грехове ще бъде забравен и отхвърлен завинаги от пробуденото човечество. То ще бъде озарявано от светлината на духовния свят, която ще промени изцяло човешкия живот.
към текста >>

49. 2 . Съзвездие Дева и Риби . Духовната земна ос.Свят на законите

ТОМ 22

Тези сведения за потъналия континент ги има само в съчиненията на философа Платон (427-347 преди новата ера) „Тимей" и „Критий", който на свой ред се позовава на прадядо си Солун, чул историята за Атлантида от египетските жреци.
Пример, том XIX, стр. 342. А според древногръцкото предание Атлантида е съществувала някога на запад от „Херкулесовите стълбове". (Гибралтарския проток). Според преданието жителите му водели завоевателни войни в Европа и Африка. След станалото земетресение преди около 10000 години Атлантида потънала в океана. Тези сведения за потъналия континент ги има само в съчиненията на философа Платон (427-347 преди новата ера) „Тимей" и „Критий", който на свой ред се позовава на прадядо си Солун, чул историята за Атлантида от египетските жреци. След потъването на Атлантида започва да преминава оттам Голфщрома и е причина за климата в Западна Европа и Англия. А Учителят Дънов много пъти е обяснявал за историята за потъването на Атлантида. Виж „Изгревът", том XIX, стр.186. Като останала част от потъналата Атлантида днес се смятат Бермудските острови, намиращи се на 1074 км от брега на Северна Америка с главен град Хамилтън. Виж карта II със Сарагосово море и Бермуда.
към текста >>

50. 1. Предисловие

д-р Методи Константинов

ТОМ 23

В миналото ключовете на духовното знание ревниво се пазели от индийските брамини, египетските жреци и от адептите на древните култури.
То е учение за живота, за живата природа. То включва религията, науката, обществения живот и дава нови принципи, нови методи, чрез които ще бъдат реформирани всички тези области в човешкия живот. Разгледана цялата духовно-мистична литература, която черпи материалите си от останките на знанието, завещано от миналите култури на древността, ще констатираме известни опити да се достигне до изгубените ключове на духовното знание. Всевъзможни школи са съществували и съществуват в хилядолетията за домогване до изгубените ключове на духовното знание. Човечеството, в своята история, в лицето на най-напредналите синове, се е лутало да търси ефикасни методи в това отношение. В миналото ключовете на духовното знание ревниво се пазели от индийските брамини, египетските жреци и от адептите на древните култури. Те го правили достояние на благородните касти и класи, като най-дребните трошички от него хвърляли на широките народни маси, за да поддържат в тях духа на подчинението. Христос, един от Великите Учители на човечеството, за пръв път отрече човешките светилища и храмове и разкри Божественото учение на по-широк кръг от хора. Той призова отхвърлените, онеправданите, страдащите - тези, които тънеха в тъмнина и заблуждение. Учението на Христа бе отхвърлено от израил- ския народ, но то се поде от езическия свят, който, примесвайки култовете на своите религиозни схващания, създаде една религия повече на формите, отколкото в духа на чистите принципи, които проповядваше небесният пратеник Христос. След две хиляди години, нов пратеник беше изпратен в България, който имаше възможност чрез своята петдесетгодишна дейност да изрази в много по- голям мащаб Божественото знание.
към текста >>

51. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

ТОМ 26

Когато свиреше, приличаше на жрец, готов да изпълни най-възвишено свещенодействие.
Почетох себе си. Нещо неземно, чисто и красиво лъхаше от него. Стори ми се, че не съм на земята. Той свиреше необикновено. Той караше да го забравиш, а да обърнеш внимание на художествените музикални фрази, които пленяваха и възвисяваха едновременно. Когато свиреше, приличаше на жрец, готов да изпълни най-възвишено свещенодействие. Исках да седна до него и да го гледам. После исках да плача от радост. Но, не смеех да мръдна. Погледнах Учителя - притворил клепки слушаше вглъбено. Германката гледаше в един албум.
към текста >>

Макар и тъй дълго да не бях го виждала и тъй много изстрадала за него, но срещата ми с Учителя тази вечер и възвишената музика на този музикален жрец ме поставиха под особен стил, та аз се чувствувах не само наравно с него, но и нещо повече.
Само Бог ни обича истински. Вярвам, че от мен човек ще стане. Той се смееше, радваше. Времето летеше. Тъй ми беше весело, празнично. Макар и тъй дълго да не бях го виждала и тъй много изстрадала за него, но срещата ми с Учителя тази вечер и възвишената музика на този музикален жрец ме поставиха под особен стил, та аз се чувствувах не само наравно с него, но и нещо повече. Затова се наместих в скута му и не му давах да мръдне. Оставих го да подремне за малко, а пък аз подредих книгите си, защото наближаваше вече 5 ч. - време за урок. Събудих моя бял гълъб и тръгнахме да разгазваме снега. Целунахме се под един фенер и се разделихме.
към текста >>

Преди няколко дена ми даде резанче червен портокал, усмихна се и каза: „Това е италиански портокал...” О, как мога едновременно да запазя и Учителя, и белия мой гълъб, и високия стил на музикалния жрец, който ми даде такъв духовен имунитет!
Изработвах реверите на едно жикетче. Учителят ме гледаше с усмивка. Когато си отиде, като че ли остави светла диря след себе си. Целунах ръката Му и пороних горещи сълзи върху нея. Сигурна съм вече, че знае всичко. Преди няколко дена ми даде резанче червен портокал, усмихна се и каза: „Това е италиански портокал...” О, как мога едновременно да запазя и Учителя, и белия мой гълъб, и високия стил на музикалния жрец, който ми даде такъв духовен имунитет! Гълъб мой, обични мой! Благодаря Ти, Господи за чудната вечер у Русеви, за безбройните блага земни и небесни които вкусих, за неочаквания гост, за помощта на Бориса, за двете ми благородни гостенки Здравка и Соничка, които ме обичат. Цветето ми взе да се поправя. 8 ФЕВРУАРИ [1925 г.] Още се храня само с жито. Чувствувам такава бодрост и свежест.
към текста >>

52. 2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън.
Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с дъжд и озарявани от неговите пламъци. Нощта бързо настъпва. Нито една звезда. Всичко се скрива в непрогледен мрак. Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън. Как минахме тая нощ. Ще остане паметна за нас. Може би за хиляден път се чува все едно и също: мокро, влажно, тече, студено, замръзнах, треперя; тия думи се повтаряха в разни вариации, тонове и обертонове. Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите. Зората ни завари пак в дъжд.
към текста >>

53. 3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година

3.4. Реферати

ТОМ 26

На истински храм уподобявам училището и на истински Жрец - учителя.
Каква велика подготовка трябва да имаш ти, за да носиш достойно името учител, а не „даскал", както сега те наричат. Защото всяка умствена дейност е свързана със сърдечна такава. Събудиш ли умствените способности и съумееш ли да направиш правилна връзка със сърцето, ти вече си изпълнил дълга си, ти вече си помогнал на младия човек. Защото, една висока умствена дейност, ако не остави някакви следи върху емоционалния живот, или едно прекрасно чувство, ако не стимулира умът към нов градеж и работа, на място ли са? Великите алтруисти, помагачи на човечеството са били същевременно и хора на дълбоката наука, на строгите изчисления. На истински храм уподобявам училището и на истински Жрец - учителя. В училищните стаи са дошли творения и пратеници на великата природа. Тя ги праща при теб, учителю - свещенослужителю, да им помогнеш... Я ги виж те колко са на брой, я ги виж как те гледат! Едни едвам те разпознават, че ти си учител, някои съвсем не те виждат и не те усещат, други плахо, богоговейно те гледат, трети с дълбока преданост и любов. И ти към всички трябва да погледнеш като предметно учение, което тебе е съдено да разбереш и хармонизираш. С какви очи трябва да погледнеш тоя млад народ около себе си - това грядущето поколение?
към текста >>

54. 14. Важни моменти в природата

Глава 6. Разкриване на реалността

ТОМ 28

Те са били верни и последователни - истински жреци не в храма на човешката наука, а в храма на живата природа, чийто език те са разбирали.
Възможно е, но нека побързаме да добавим - зад случайността, зад нищото, зад закона на необходимостта, зад всичко, което има вид на статичност, стоеше пак Великото сърце на Всемира - Великата Разумност, Великата Първопричина, независимо от това дали тя бе разкрита, призната или не. Имената нямаха значение. Важно беше, че зад всичко, което съществува, живее, диша, развива се, работи и мисли стоеше организирана сила - разумна, мъдра, творческа - твореше живота. Да я отречеш е лесно, ала да наблюдаваш, да мислиш, да размишляваш, да откриваш и при това да: обичаш истината над всичко беше изкуство, което трудно се овладява. Това изкуство владееха всички велики хора, които създаваха нещо - такива именно са били ония, които са поставили основите на всичките науки, затова и великите математици и астрономи никога не са били материалисти, а дълбоки мистици. Те са били верни и последователни - истински жреци не в храма на човешката наука, а в храма на живата природа, чийто език те са разбирали. Към тях природата е гледала благосклонно и разкривала своите тайни. Техните открития никога не са претърпявали крах. Истините до които те се извисявали са били вечни, защото техния път е бил верен и точен. През вековете тяхната наука е обогатявала човешкия род. Те са успявали да доловят важните моменти в живата природа - кратките мигновения, които блясват като звезден дъжд, за да им разкриват не само красотата на природата, но и скритите истини.
към текста >>

55. 111. Николай Райнов. Статията „Николай Райнов” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 234. Декларация

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Той като студент още тука е бил един от хората, които така се много вдъхновявали и много възхищавали и така боготворели Райнов и са му ходили така заедно с други млади, считали са го така за един много голям окултист, някакъв бивш египетски жрец, и т.н.
В този роман Николай Райнов, нали, след като така Исус е едно от действуващите лица и разни други римски благородници и еврейски, разговарят помежду си, но туй, което да речем, те са разни философски теми, но туй което църквата така, против, което възстава и против което даже и Учителя се произнесе, в началото на книгата, на този роман, Николай Райнов описва зачатието на Христа тъй да се каже и раждането му, един вид той така описва една такава сцена, че майката на Исуса случайно среща някакъв римски благородник в околността там на Юдея и от туй тяхно събиране се е родил. Значи това е едно противопоставяне на, как да кажем, догмата и твърдението на християните, за безпорочно зачатие на Христа, на Исуса. И от там църквата го обвинява като е така, а може би го и изключва от религията. Но вижте какво сега: във връзка с тая работа и Учителя се е произнесъл. Имаме един брат, той почина, зъболекар от Ямбол, Тодор Попов май се казваше. Той като студент още тука е бил един от хората, които така се много вдъхновявали и много възхищавали и така боготворели Райнов и са му ходили така заедно с други млади, считали са го така за един много голям окултист, някакъв бивш египетски жрец, и т.н. Туй го описва този Тодор Попов, го описва в своите спомени и когато излиза тази книга „Между пустинята и живота” Тодор Попов като я прочита, това му прави впечатление и отива при Учителя и казва, тъй, тъй Учителю, Николай Райнов еди какво си е написал, еди каква си книга, еди какво си, какво ще кажете за туй. Аз казва така за другите му книги го уважавам, туй говори Тодор Попов нали, аз ги приемах и така. Учителят казал така. Туй са думи на Учителя вече: „Когато е писал, той е бил с гръб към Истината”, така се изразил Учителят. „С гръб към Истината е бил", Николай Райнов, когато е писал тази книга.
към текста >>

56. 5. Ще загине ли културата. 5.1. Ще загине ли културата?

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

И честити, благословени са онези, които ще станат служители, жреци на новата музика, на новото изкуство, на новата песен, на новата наука, на новия живот.
Тя ще прекара през огън, ще очисти света, ще изгори всичко, което тегли човека назад, което спъва развитието му. Ще засияе в света великото слънце на истинската красота, на истинската музика, на истинското изкуство, на истинския живот на истинската любов. Ще засияе Слънцето на мира, на братството, човечността, свободата. Ще победи новата музика — ще победи новия живот. ЗАЩОТО МУЗИКАТА ОПРЕДЕЛЯ ЖИВОТА! И честити, благословени са онези, които ще станат служители, жреци на новата музика, на новото изкуство, на новата песен, на новата наука, на новия живот. Благословени са тези, които ще изразят великата любов, великата разумност, великия живот, чрез музиката на бъдещето, която иде. Благословени са тези, които ще разнесат навред в света огъня, който ще обнови сърцата и душите, който ще обнови човечеството. Няма да загине културата! Идва нова, по-велика, по-могъща, по-светла, по-съвършена култура. Идва нова култура!
към текста >>

57. 10. Учителят и Николай Райнов / из спомените на Тодор А. Попов – Ямбол.

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

ТОМ 30

ходехме при Николай Райнов, аз и още двама негови почитатели, като предполагахме, че той е прероден египетски или вавилонски жрец.
Прочетох я, но не се възхитих от нея, както се бях възхищавал от другите му книги. Ето защо, отидох при Учителя и го запитах какво е мнението му за този роман на Николай Райнов. Учителят ми отговори: „Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал". В този си роман авторът отрича непорочното зачатие на Христа, с което застава на друга позиция, и дава оръжие в ръцете на ония, които са склонни всичко да отричат. През 1920 и 1921 г. ходехме при Николай Райнов, аз и още двама негови почитатели, като предполагахме, че той е прероден египетски или вавилонски жрец. Правеше ни впечатление на човек, който знае. Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на Учител. Веднъж той каза: „Господин Дънов в забулена форма в своите беседи дава неща, забранени и опасни. Ако някой не много морален човек разбере тия ключове, които са дадени там, и си послужи с тях за зло, може да направи пакости, но за това ще плаща господин Дънов”. След Втората световна война, същият този Николай Райнов отиде на Изгрева и иска среща с Учителя.
към текста >>

58. СЪДЪРЖАНИЕ

Магнетофонен запис, 14 май - 29 юни 2006 г.

Скиптърът на главния жрец на храма на Аполон – стр.19 2.12.
Пророчеството за Своге от детинството ми – стр.17 2.8. На квартира в кабинета на шефа – стр.17 2.9. Преживяване в невидимия свят. – стр.18 2.10. Разпъването на кръста на Учителя Дънов – стр.18 2.11. Скиптърът на главния жрец на храма на Аполон – стр.19 2.12. Живото посвещение и акт на Божествения Дух – стр.20 2.13. Как се отстоява Словото на Учителя Дънов – стр. 20 2.14. Как се написа „Космогонията" от „Изгревът", том 1– стр. 21 3.
към текста >>

59. I. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА СЪВМЕСТНАТА ИМ РАБОТА С МАРИЯ ТОДОРОВА. Спомени 1972-1976 г.

Скиптърът на главния жрец на храма на Аполон – стр.19 2.12.
Пророчеството за Своге от детинството ми – стр.17 2.8. На квартира в кабинета на шефа – стр.17 2.9. Преживяване в невидимия свят. – стр.18 2.10. Разпъването на кръста на Учителя Дънов – стр.18 2.11. Скиптърът на главния жрец на храма на Аполон – стр.19 2.12. Живото посвещение и акт на Божествения Дух – стр.20 2.13. Как се отстоява Словото на Учителя Дънов – стр. 20 2.14. Как се написа „Космогонията" от „Изгревът", том 1– стр. 21 3.
към текста >>

60. 2.11. Скиптърът на главния жрец на храма на Аполон

2.11. СКИПТЪРЪТ НА ГЛАВНИЯ ЖРЕЦ НА ХРАМА НА АПОЛОН И тогава, най-интересното!
2.11. СКИПТЪРЪТ НА ГЛАВНИЯ ЖРЕЦ НА ХРАМА НА АПОЛОН И тогава, най-интересното! - Учителят сяда на леглото, и ми подава един скиптър, скиптър, който свети на светлината - златен скиптър. Аз го виждам! Хем златен, хем жълтен, хем сребри на светлината и отразява светлината! Аз го виждам, но се колебая да го взема. Аз се дърпам - един път, втори път, трети път!
към текста >>

И чувам Неговите думи: „Ти си главния Жрец на храма на Аполон.
Всички наоколо плачат, че е умрял. Но аз виждам, че е още там. Аз лягам на земята и започвам да плача, и да се моля. Той идва при мене, съживява Се и започва да ми говори. Тупа ме по рамото, и аз се изправям. И чувам Неговите думи: „Ти си главния Жрец на храма на Аполон. И докато не вземеш скиптъра в свои ръце, работите няма да се оправят! - Да стане така, че хем да се оправи, хем да се работи, хем без попщина да се работи! " Това бяха думите Му. Дава ми скиптъра. Скиптърът е вече в моите ръце - златен скиптър, сребри!
към текста >>

Това ми го повтаря за трети път: „Ти си главния Жрец на храма на Аполон!
Аз го държа, а Той казва: „Ако ти решиш да действуваш, можеш да действаш, защото скиптърът ти е даден и е в твоите ръце! " Скиптърът е не символ, не знак, не печат, а скиптърът значи Сила и Власт в духовния свят. След това идват и другите около Него, които се намират в стаята на тази двуетажна сграда, и искат да Го спасяват. Учителят казва, че е изтекло много кръв и ги изгонва всички навън. И след това Се обръща отново към мене. Това ми го повтаря за трети път: „Ти си главния Жрец на храма на Аполон! Вземи скиптъра в своите ръце, и да се оправи всичко. Докато не го вземеш, не ще да стане нищо! Хем да се оправи, но неофициално всеки да работи." Това бяха Неговите думи. Учителят ляга отново и затваря очи. Другите след това идват около Него, заобикалят леглото Му, но не са свидетели на нашия разговор.
към текста >>

61. 18.1. Архивът на „Изгревът

Вече съм на 2 метра от Него и Той ми говори: „Ти си главният Жрец на Храма на Аполон.
4. Една нощ в този кабинет, намиращ се на 4 етаж, в таванско помещение, бях събуден и ми се даде едно съновидение или видение - това още не мога да го определя. Но то беше повече от пророчество! Виждах, че се намирам в някаква гора, пред една поляна има вила, а там е седнал Учителя Дънов. Чувам, че бил ударен с копие и Му е изтекла кръвта. Той ми даде знак да се приближа. Вече съм на 2 метра от Него и Той ми говори: „Ти си главният Жрец на Храма на Аполон. И като такъв ти предавам този жезъл! " 5. Един сребрист жезъл, лъщи на слънцето, дълъг към 1 метър и 50 сантиметра, и широк и дебел колкото китката на ръката ми. Подава ми жезъла, но аз отказвам да го взема! На три пъти ми го подава, и на три пъти ми казва, че съм главният Жрец на Аполон, и че трябва да го взема!
към текста >>

На три пъти ми го подава, и на три пъти ми казва, че съм главният Жрец на Аполон, и че трябва да го взема!
Вече съм на 2 метра от Него и Той ми говори: „Ти си главният Жрец на Храма на Аполон. И като такъв ти предавам този жезъл! " 5. Един сребрист жезъл, лъщи на слънцето, дълъг към 1 метър и 50 сантиметра, и широк и дебел колкото китката на ръката ми. Подава ми жезъла, но аз отказвам да го взема! На три пъти ми го подава, и на три пъти ми казва, че съм главният Жрец на Аполон, и че трябва да го взема! Но аз все не го искам! Накрая каза: „Ти не разбра ли, че аз ти давам жезъла на Мойсей? " Тогава аз се разтреперих, приближих се до Него и с двете си ръце взех жезъла. Каза ми още: „Сега можеш да работиш с него, но да се работи така, че да не бъде църква и попщина, и всеки да работи свободно, колкото може. Това, което ти решиш да го правиш, ще може да се осъществи.
към текста >>

62. 1.14. Моят хороскоп и Петър Филипов (24.10.1988 г.)

III. В Кабинета на Учителя

Тогава Учителят ми каза: „Ти си главния жрец на храма на Аполон." Каза ми и други неща, които не споменавам.
Но когато спомена за Аполон, аз само се втрещих, отворих уста и не можах да продумам дума. И не казах нищо. Направо занемях! А защо ли? Още през ноември 1969 г., когато Учителят ми се яви във видение, тогава ми каза неща, цяло посвещение, че аз съм свързан с Аполон. Тогава Учителят ми каза: „Ти си главния жрец на храма на Аполон." Каза ми и други неща, които не споменавам. А тук Петър показва планетата Аполон, че се намира в 9 дом, и то в знака на Дева. Аз си замълчах пред Петър, и сега му се учудвам и се възхищавам на това негово прозрение. Досега той не ме познаваше, но в този ден той ме опозна и видя кой съм. Неговите люспи на очите паднаха и той видя кой е човекът, който седи пред него благодарение на неговите астрологически познания, и за това, че му се отвориха очи за Небесната астрология, която е скрита за обикновените астролози. 9. „За твоята работа ще ти съдействува планетата Вулканус, която при теб е в Близнаци и ще ти дава много енергия, а той е в тригон с твоя зенит." И това беше верно - имаше моменти, когато се изразходвах физически и психически, и за няколко часа у дома се възстановявах много бързо, и можех да извършвам продължителна работа при голямо съпротивление и напрежение със стиснати зъби.
към текста >>

63. 113 Христовото Учение е извора, а реката трябва да се влива свободно в морето, т.е. в живота на хората

II. В колибата на Христов

Неговият инстинкт бе тъй сигурен в това отношение, че той с безпощаден деспотизъм над истината, тури в устата на измисления от него .Спасител” представите, с които тия порииски религии смайваха, и не само ги тури в устата му... той направи от своя Спасител нещо, което и един жрец на Митра може да разбере... Неговият път за Дамаск бе следният: той схвана, че му е нужна вярата в безсмъртието, за да обезцени „света”, че понятието „пъкъл” може да стане господар над Рим - че със „задгробния мир” се убива живота... Нихилист и християнин: между тях има не само подобие, но и сходство.”... 59 гл.
113. ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ Е ИЗВОРА, А РЕКАТА ТРЯБВА ДА СЕ ВЛИВА СВОБОДНО В МОРЕТО, Т.Е. В ЖИВОТА НА ХОРАТА Това, което той отгатна беше начинът, по който можеше да се запали един „всемирен пожар” с помощта на малкото сектантско движение на християните, настрана от юдейството, начина по който можеше да се сплоти в една грамадна сила всичко низко и скрито бунтуващо се, цялото наследство от анархистичните брожения в империята посредством символа на „разпятието”. „Спасението иде от юдеите”. - Да направи от християнството колективна формула за всевъзможните подземни култове-тези на Озириса, на великата майка, на Митра и пр. - в тази именно проницателност се състои гения на Св. Павел. Неговият инстинкт бе тъй сигурен в това отношение, че той с безпощаден деспотизъм над истината, тури в устата на измисления от него .Спасител” представите, с които тия порииски религии смайваха, и не само ги тури в устата му... той направи от своя Спасител нещо, което и един жрец на Митра може да разбере... Неговият път за Дамаск бе следният: той схвана, че му е нужна вярата в безсмъртието, за да обезцени „света”, че понятието „пъкъл” може да стане господар над Рим - че със „задгробния мир” се убива живота... Нихилист и християнин: между тях има не само подобие, но и сходство.”... 59 гл. - „Напразно цялата работа на древния свят: аз не намирам думи, които да изразят чувството ми върху едно тъй чудовищно нещо! И като вземам в съображение, че тази работа бе само една предварителна работа, че с едно гранитно самосъзнание току що бяха положени основите на едно дело за хилядолетия - напразно целия смисъл на древния свят!... За какво Гърция, за какво Римляни?... Само един спомен на следния ден! - Гърци!
към текста >>

64. 153. Монолог за заекващият Мойсей

V. Продължение: разказа от първия ден

Заекването не му пречеше да спори и да побеждава най-учените тогава пък и сега мъже на света - великите египетски жреци, магите, творците на многохилядната Египетска култура, от която са взаимствували всички по-късни култури!
Почивката на работника той въздига до култ - строго повеление на Бога: „Шест дни работи, на седмия си почини.” Заплатата на работника, трябва да се изплаща преди да е засъхнала потта му. Негово дело са още стотици закони и правила, за живота на личността и обществото. Мойсей е Светлината, Слънцето на Стария завет, както Христос - на Новия завет. Когато Мойсей реши да освободи своя народ от 430 годишното египетско робство, вече нищо не беше в състояние да го спре! Заекването не му пречеше, да се явява много пъти пред гордият и недостъпен Фараон! Заекването не му пречеше да спори и да побеждава най-учените тогава пък и сега мъже на света - великите египетски жреци, магите, творците на многохилядната Египетска култура, от която са взаимствували всички по-късни култури! Той на много пъти се съветва направо с Бога! Друг път моли милост от Него за народа. Мойсей стана синоним - „Да бъдеш водач, трябва да бъдеш един Мойсей.” Мойсей в победният му марш към Ханаан - нищо не беше в състояние да го спре! Море ли се изпречи - заповядва му да се раздели -той и народа му минават го като по сухо. Настава ли глад - измолва от Бога манна.
към текста >>

65. 329. Ти обиждаш Бога и Учителя като не работиш за Божественото

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Ако му беше времето виж какви ядове имаше със самите евреи, каква борба изнесе с Фараона, с жреците!
- Но сега не е времето му брат за духовна работа! - можа с последни сили да възрази Петър. - И аз да съм един директор или министър на просветата, непременно ще те уволня! Може ли бе Петре, ти да мислиш, че сега не му е времето за духовна работа? Мойсей, когато беше, беше ли му времето? Ако му беше времето виж какви ядове имаше със самите евреи, каква борба изнесе с Фараона, с жреците! Когато идваха еврейските пророци, беше ли му времето? ^ Ако му беше времето, не щяха всички да ги избият с камъни! Когато Йоан Кръстителя дойде, беше ли му времето? Ако му беше времето, щяха ли да му отсекат главата? Христос като дойде, беше ли Му времето?
към текста >>

66. 69. Писмо от Борислав Георгиев от Париж, до Вергилий Кръстев

Ние знаем, че Орфей е отишъл в Египет, където е бил просветен в тайните и привилегиите на едно голямо Братство - при жреците.
И са живеели там, и той е написал много хубави поеми, които във 2 век преди Христа са записани. Дано не са изгубени. Убиват го амазонките, казват историците, други казват - жените от селото, но той загива много трагично! 3 века неговото учение завладява цяла Гърция (тогавашна) - може би 15 век преди Христа. Това са митологични времена. Ние знаем, че Орфей е отишъл в Египет, където е бил просветен в тайните и привилегиите на едно голямо Братство - при жреците. Той е пътувал с един кораб покрай нашите земи, сегашния Истанбул, по западния бряг Креантеоло и стига чак до Криме - до Крим, до Херсонезе с една група моряци. Те търсят златното руно. Има предание, че там има една река, чиято вода съдържа малки златни парченца, и са сложили едно руно и то пълно със злато, и те го намират. И Орфей присъства на кораба като един диригент. Той дирижира на моряците.
към текста >>

67. Послеслов