НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
125
резултата в
60
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
24) Духовно лекуване на болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едно време
жреците
и лекарите са били едно и също лице, но после са се разделили и едни станали
жреци
, а други – лекари.
Щом си болен, не си в Царството Божие, преследват те и те гонят; влезеш ли в Царството Божие, преследвачите не могат да те последват, там има друго управление. Винаги се свързвай с всички здрави хора на Земята. Когато станеш от сън, свържи себе си с тях, няма да мислиш за болните. Помислиш ли за здравия човек, ти се свързваш с неговите течения. Търси здравите хора навсякъде, както търсиш водата.
Едно време
жреците
и лекарите са били едно и също лице, но после са се разделили и едни станали
жреци
, а други – лекари.
За да се лекува болестта успешно, трябва да се знае произходът ѝ – дали произлиза от ума, от сърцето или от волята. Три произхода имат болестите, и методите за лекуване се различават поради тези причини. Болен си, но щом почнеш да се повдигаш духовно, да се подобряваш по морални подбуди, то и организмът почва да се подобрява и болните ти органи оздравяват. Тогава Разумните същества над нас казват: „Този човек се поправи, да му паднат букаите от краката и ръцете“. За да се излекува, чавек трябва да повдигне честотата на своите трептения.
към текста >>
2.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Свързана е с кастата на
жреците
(браман –
жрец
) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове.
38. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г, кн. 2-3, стр. 41. 39. Браманизъм – индийска религия по името на Бог Брама, възникнала през Х–ІХ в. пр. Хр.
Свързана е с кастата на
жреците
(браман –
жрец
) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове.
40. Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц. 41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум.
към текста >>
41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист –
жрец
и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот.
пр. Хр. Свързана е с кастата на жреците (браман – жрец) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове. 40. Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц.
41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист –
жрец
и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот.
Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса.
към текста >>
3.
Мисията на майката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И не само те, но също така и сестрите и обществото трябва да бъдат
жреци
на чистотата и възвишения живот.”
Пиянството на този момък се е зародило още в утробата на неговата майка. Много престъпления, убийства, пиянства и ред подобни неща се зараждат в утробата на майката. Следователно, трябва да се създадат благоприятни условия за майката по време на нейната бременност. Когато майката зачене, тя трябва да бъде жрица. Също така и бащата.
И не само те, но също така и сестрите и обществото трябва да бъдат
жреци
на чистотата и възвишения живот.”
„Докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата и, тя може да създаде до известна степен онова, което иска. От нея зависи да създаде добри или лоши синове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с космична обич, не може да създаде онова, що желае. Ако в периода на бременност посещава балове и прекарва времето си в леки удоволствия, тя не може да създаде висши типове.” „Ако една жена е бременна и в това си положение има най-тежки изживявания, например у нея се заражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, то детето, което ще се роди, ще бъде един престъпник. Така говорят научните данни.
към текста >>
4.
14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И следователно всички ония, които се занимават с нея, трябва да бъдат същевременно
жреци
на божественото.
Един виртуоз може да свири хубаво, но като му плащат, той губи половината от силата си. Музикантът трябва да свири без пари, без цветя, без ръкопляскания. Той трябва да свири безкористно. Той трябва да свири от любов! Музиката е божествена.
И следователно всички ония, които се занимават с нея, трябва да бъдат същевременно
жреци
на божественото.
Ако човек не пее, не се развива правилно. Новият живот започва с пението, не от вън само, но и в себе си; и тогаз чувствуваш, че мислите, чувствата и постъпките ти са музикални. Ти не можеш да мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, ако не си музикален. Като казвам, че човек трябва да бъде музикален, аз не говоря само за външната музикалност. Щом се съмняваш, щом се обезвериш, щом изгубиш своето настроение, щом си разтревожен или гневен, ти не си музикален.
към текста >>
5.
51. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Следователно, всички ония, които се занимават с музика, трябва да бъдат едновременно
жреци
на Божественото.
Онзи, който е възприемчив, може да долови музиката, която излиза от една мисъл. Музиката трябва да ви помогне, за да възприемете високите тонове на мисълта. Само музиката може да даде на човека път за възприемане на доброто. Който пее, става проводник на Великото в света! Музиката е най-добрият проводник на Божественото.
Следователно, всички ония, които се занимават с музика, трябва да бъдат едновременно
жреци
на Божественото.
В бъдеще всяка песен трябва да има приложение. Трябва да разбираме отношението между тоновете, да знаем, какви тонови отношения какво действие имат върху човека. Има тонове, които разредяват, други – които сгъстяват. Като вземете тонове, които разредяват, ако е облачно, небето ще се проясни или най- малко ще се яви един отвор и ще се види синьо небе. — Какво е действието на музиката върху човека?
към текста >>
6.
За музиката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И следователно всички онези, които се занимават с музика, трябва да бъдат същевременно
жреци
на Божественото.
Ако един човек живее музикално, това ще се отрази и върху неговото лице. Има едно правило за музиката, по което се вижда дали можеш да пееш или не. Като отидеш да пееш на един лош човек и той се поправи, ти можеш да пееш. Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в онази музикална форма, която е дадена през периода на 19 век. Музиката е винаги Божествена.
И следователно всички онези, които се занимават с музика, трябва да бъдат същевременно
жреци
на Божественото.
Първият тласък на музиката е даден с класическата музика. В шестата раса ще се даде вторият тласък на музиката. Хорът на ангелите е от 144 000 души. Новата музика ще бъде на шестата раса. Бъдещият цигулар на шестата раса, като засвири с цигулката, тя ще говори.
към текста >>
7.
60 МУЗИКАТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Великият египетски
жрец
Хермес, живял 6000 години преди Христа, с Тао е означавал Началото, което е създало всичко.
Текстът и мелодиите на всички тези песни са отпечатани в песнопойка. На следните думи „Фир-фюр-фен Тао Би Аумен“ Учителя прави частичен превод, целият не може и не трябва да се преведе. Това е: Без страх и без тъмнина! „Тао“ значи абсолютното, непроявеното, безграничното. „Би“ значи туй, което се проявява, а „Аумен“ - всички качества, които се съдържат в Божественото, съдържа всичко за Живота, че да може да израстне, да се прояви в своята пълнота.
Великият египетски
жрец
Хермес, живял 6000 години преди Христа, с Тао е означавал Началото, което е създало всичко.
Тази дума срещаме и в свещените изречения на таоистите, живяли някога на Индокитайския полуостров, преди народите, които сега го населяват. Под тази дума те са разбирали Най-зърховния разпоредител на всичко. Същата дума е употребявана и от създателите на китайската религия Лао Дзъ и Конфуций, които й са давали същото съдържание. „Аум“ е мелодия упражнение. Текстът е само от тази думичка.
към текста >>
8.
ХИМН, С КОЙТО ЖРЕЦИТЕ ОТ ДРЕВНИЯ ЕГИПЕТ ПОСРЕЩАЛИ ИЗГРЕВА НА СЛЪНЦЕТО- АТОН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
ХИМН, С КОЙТО
ЖРЕЦИТЕ
ОТ ДРЕВНИЯ ЕГИПЕТ ПОСРЕЩАЛИ
ХИМН, С КОЙТО
ЖРЕЦИТЕ
ОТ ДРЕВНИЯ ЕГИПЕТ ПОСРЕЩАЛИ
ИЗГРЕВА НА СЛЪНЦЕТО- АТОН Сияещ и блестящ на хоризонта сутрин изгряваш ти, Великият Атон, над всички страни. Бързо нощният мрак се топи пред Тебе — Под мощните ти пламтящи лъчи
към текста >>
9.
КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Приема се напълно основателно, че Хермес, Великият
жрец
и създател на Египетската култура, и първите фараони на Египет, които са построили пирамидите, са били хора от тази високоинтелигентна Първа раса, дошла в Египет малко преди потъването на Атлантида.
Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно слънцестояние, а също и пролетното и есенното равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се отбелязва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата от коридори е съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които нито едно отделение, отрязък или направление, нито един обем, наклон или издатина, са без особено и определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. Разбира се, много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях.
Приема се напълно основателно, че Хермес, Великият
жрец
и създател на Египетската култура, и първите фараони на Египет, които са построили пирамидите, са били хора от тази високоинтелигентна Първа раса, дошла в Египет малко преди потъването на Атлантида.
В този континент е имало малко общество от тази Първа раса заедно с друга многобройна примитивна раса. Последната, подстрекавана от своите водачи поради завист, я прогонила от континента. Част от нея дошла в Египет, а друга преминала в Америка, за което, както споменахме, говорят индианските легенди и предания. Тези пришълци в Египет осъществили идеята да се изобрази суровата владетелка на Атлантида, станала причина за изгонването на хората от Първата Раса. Така бил изграден Сфинксът, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв.
към текста >>
10.
МАРС
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Там вече всичко било готово:
жреците
пеели химни в прослава на боговете, а главният
жрец
държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението.
Когато пратениците се върнали от Делфи и предали "отговора" на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му. Ала може ли да не изпълни волята на боговете и да не избави страната си от сполетялото го бедствие? Накрая решил да принесе в жертва децата си Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният злокобен план успял. Повели нищо неподозиращите деца към жертвеника, който се намирал извън селището, зад една чудно хубава гора.
Там вече всичко било готово:
жреците
пеели химни в прослава на боговете, а главният
жрец
държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението.
Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ненадейно иззад един огромен дъб пред тях се появил красив и изящен овен, чието руно блестяло като злато. Златоруният овен изпратила богинята-майка на децата, за да ги спаси. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш ще им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, обърнал се към сестра си и казал: "Хела, качи се и ти на овена, виж колко е кротък!
към текста >>
11.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Гърците, учениците на египтяните, са го нарекли Хермес Трисмегистус или тримогъщ, защото той се счита като крал, законодател и
жрец
.
Кастата, свещеничеството, са пазители на преданията. Бог - планета Меркурий, уподобен в сферата си на една категория духове, посветени в Божествените тайни. С една дума, Хермес е представител на Свръхземната област на Небесното Посвещение. В духовната икономия на света всички тези неща са свързани с тайните сходства като с невидими жици. Името Хермес е талисман, който ги обхваща, вълшебен звук, който предизвиква появяването му.
Гърците, учениците на египтяните, са го нарекли Хермес Трисмегистус или тримогъщ, защото той се счита като крал, законодател и
жрец
.
А някъде сам той казва: Аз, наречен Хермес Трисмегистус, защото притежавам тайните на трите свята. Той изобразява една епоха, в която свещеничеството, кралската власт и магистратурата са се намирали само в едно управляващо тяло. Египетската хронология на Макетона нарича тази епоха царство на боговете. Тогава не е имало нито папируси, нито фонетическа писменост, но Свещената йероглифия е съществувала вече. Науката на свещеничеството е била написана с йероглифи върху колоните и стените на гробниците.
към текста >>
Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят
жреците
в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този
Жрец
беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на
жреците
на Амон Ра.
И че човек е бог в процеса на своето изявление. Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната душа. Върви след този този небесен водител и нека той бъде твоят гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания." Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността.
Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят
жреците
в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този
Жрец
беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на
жреците
на Амон Ра.
Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете.
към текста >>
12.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Обожаването на Аполон било въведено от един
Жрец
, любител на нововъведенията, под влияние на учението за слънчевото Слово, което идваше от Египет.
Според тракийското преданйе, казва Фабр д'Оливие, поезията е била изобретена от бог Олен. Това име на финикийски език означава Всемирното Същество. Името Аполон има същия корен. Ап-олен, Ап-вхолен, което означава Всемирния Баща. И първоначално в Делфи са се покланяли на Всемирното Същество от името Олен.
Обожаването на Аполон било въведено от един
Жрец
, любител на нововъведенията, под влияние на учението за слънчевото Слово, което идваше от Египет.
Тази реформация уподобява Всемирния Отец с двойното Му проявление: свръхфизическата Светлина и видимото Слънце. Но тази реформа не излязла извън светилището. Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа.
към текста >>
Жреците
на Изида и Озирис ми разкриха тайните си.
От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си, небето - блестящите си храмове. Аз изтръгнах скритата под мумиите наука.
Жреците
на Изида и Озирис ми разкриха тайните си.
Те имаха само тези богове. Аз имах за свой бог Ерос, Любовта. Вдъхновен от него аз говорих, пях и победих. Благодарение на него аз усвоих Словото на Хермес и Словото на Заратустра. В Негово Име аз произнесох онова на Юпитер и Аполон."
към текста >>
Жреците
посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител.
В Негово Име аз произнесох онова на Юпитер и Аполон." Най-старото светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище.
Жреците
посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител.
С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл.
към текста >>
По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик
Жрец
на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух.
Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл. Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини. И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства.
По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик
Жрец
на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух.
На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и гетите и др. Като Първосвещеник и Велик Жрец в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи. В присъствието на всички жреци той излага пред своя ученик своята тайна доктрина. Той казва на ученика си:
към текста >>
Като Първосвещеник и Велик
Жрец
в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи.
Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини. И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства. По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух. На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и гетите и др.
Като Първосвещеник и Велик
Жрец
в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи.
В присъствието на всички жреци той излага пред своя ученик своята тайна доктрина. Той казва на ученика си: „Събери грижливо всичките си мисли, за да се издигнеш до началото на нещата, до Великата Троица, която блести в чистия етер. Изгори тялото си с огъня на мисълта си, отдели се от материята, както пламъкът се отделя от дървото, което гори. Тогава духът ти ще полети към чистия етер на Вечните Причини, както Орелът се спуска от престола на Юпитер.
към текста >>
В присъствието на всички
жреци
той излага пред своя ученик своята тайна доктрина.
И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства. По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух. На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и гетите и др. Като Първосвещеник и Велик Жрец в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи.
В присъствието на всички
жреци
той излага пред своя ученик своята тайна доктрина.
Той казва на ученика си: „Събери грижливо всичките си мисли, за да се издигнеш до началото на нещата, до Великата Троица, която блести в чистия етер. Изгори тялото си с огъня на мисълта си, отдели се от материята, както пламъкът се отделя от дървото, което гори. Тогава духът ти ще полети към чистия етер на Вечните Причини, както Орелът се спуска от престола на Юпитер. Аз ще ти открия тайната на световете, душата на природата, същността на Бога.
към текста >>
В Делхи имало една класа
Жреци
, наречени тракии.
Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд. И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало: страната на чистата наука и на произтичащата от нея Свещена поезия. Тъй щото, тази дума имала за тях философски и исторически смисъл. Философски е означавала една духовна страна, място на учение и традиции, които доказват произхода на света от Божествения Разум. Исторически това име е припомняло за страната на расата, където дорийското учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски дух, са най-напред изникнали, за да разцъфтят по-сетне в Гърция, където е светилището на Аполон.
В Делхи имало една класа
Жреци
, наречени тракии.
Те са били пазители на висшето знание. Съдилището на Анфитрионите в древността се е бранило от тракийска гвардия, т.е. от войници, Посветени в тайните. Според преданието Орфей е написал много книги, в които изложил учението си, но които са изгубени. Останали са само заглавията им и отделни части.
към текста >>
13.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато станал на една година по съвета на
Жреците
от Делфи го занесли в храма на Адонай, намиращ се в една долина на Ливан.
Питагор по такъв начин се намира на границата между първия импулс на Бялото Братство с център Египет и втория импулс, който започва пак от Египет, но преминава на изток и оттам се връща на запад. Този импулс се изразява в различните страни в специфични форми, но общото във всичките е, че се апелира към човешката мисъл, която се пробужда като връзка с възвишения свят. Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена. Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон.
Когато станал на една година по съвета на
Жреците
от Делфи го занесли в храма на Адонай, намиращ се в една долина на Ливан.
Там Първосвещеникът го благославя и казва на майка му: Твоят син ще стане велик Мъдрец. Но помни, че ако Гърция притежава науката за боговете, науката за Бога обаче се намира само в Египет. Майка му му е казала това, когато той пораснал и той го знаел. След това родителите му се връщат в Самос. Още от малко детето било хубаво, кротко, смирено и справедливо.
към текста >>
В родния си град влиза във връзка с учените, философите и
Жреците
.
Но помни, че ако Гърция притежава науката за боговете, науката за Бога обаче се намира само в Египет. Майка му му е казала това, когато той пораснал и той го знаел. След това родителите му се връщат в Самос. Още от малко детето било хубаво, кротко, смирено и справедливо. Още от малък той имал силен стремеж към знанието и Мъдростта.
В родния си град влиза във връзка с учените, философите и
Жреците
.
Осемнадесет годишен взема уроци от прочут учен по физика в Самос. На двадесет годишна възраст отива да учи в град Сирос при Ферекит. Там е водил научни разговори с Талес и Анаксимандър от Милет. Тези учители бяха открили пред него нови хоризонти, но никой не беше го задоволил. От ученията на различните учени и философи той е в противоречие и търси път да излезе от него чрез някаква синтеза.
към текста >>
А
Жреците
от храма на Юнона му бяха казали: Небето и боговете са съществували преди Земята.
На двадесет годишна възраст отива да учи в град Сирос при Ферекит. Там е водил научни разговори с Талес и Анаксимандър от Милет. Тези учители бяха открили пред него нови хоризонти, но никой не беше го задоволил. От ученията на различните учени и философи той е в противоречие и търси път да излезе от него чрез някаква синтеза. Всички философи бяха го насочили към изучаване на природата, но те му казаха, че природата е сляпа и неумолима.
А
Жреците
от храма на Юнона му бяха казали: Небето и боговете са съществували преди Земята.
Оттам е дошла и твоята душа. Моли боговете да й дадат възможност да се изкачи пак там. Той размишлявал в себе си за да примири тези противоречиви възгледи и нещо в него му казвало, че той трябва да придобие вътрешна свобода, за да намери разрешение на проблема. Философите бяха му казали, че в природата съществува фаталност; Жреците му бяха казали, че в света има Провидение и той чувствувал в себе си, че за да намери разрешение на това противоречие, трябва да придобие свободата си. В тези си размишления той дошъл до извода, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и човека - се намира тайната на космоса, на вселената.
към текста >>
Философите бяха му казали, че в природата съществува фаталност;
Жреците
му бяха казали, че в света има Провидение и той чувствувал в себе си, че за да намери разрешение на това противоречие, трябва да придобие свободата си.
Всички философи бяха го насочили към изучаване на природата, но те му казаха, че природата е сляпа и неумолима. А Жреците от храма на Юнона му бяха казали: Небето и боговете са съществували преди Земята. Оттам е дошла и твоята душа. Моли боговете да й дадат възможност да се изкачи пак там. Той размишлявал в себе си за да примири тези противоречиви възгледи и нещо в него му казвало, че той трябва да придобие вътрешна свобода, за да намери разрешение на проблема.
Философите бяха му казали, че в природата съществува фаталност;
Жреците
му бяха казали, че в света има Провидение и той чувствувал в себе си, че за да намери разрешение на това противоречие, трябва да придобие свободата си.
В тези си размишления той дошъл до извода, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и човека - се намира тайната на космоса, на вселената. Но кой ще му даде тази наука, която ще го доведе до този синтез? - се питал Питагор. Един ден, когато размишлявал по този въпрос, седнал пред храма на Юнона, след като се пробудил от мисълта си, той спрял погледа си на дорийската фасада на храма. Сторило му се, че вижда в храма идеалния образ на света и разрешение на задачата, която търсел да разреши.
към текста >>
С препоръчително писмо от Поликрат, тиранина на Самос, до египетския фараон, Питагор заминал за Египет и се представил пред фараона Амазис, който го представил на
Жреците
в Мемфис.
Сега се касаеше да докаже с разсъдъка си това, което чистият му разум беше схванал от Абсолютното. Но затова се искаше наука, затова се искаше работа. Къде ще намери тази наука? И като се питаше и размишляваше в себе си, той си припомни думите на Първосвещеника от храма на Адонай, че само в Египет се намира науката за Бога. И тогава той реши да отиде в Египет."
С препоръчително писмо от Поликрат, тиранина на Самос, до египетския фараон, Питагор заминал за Египет и се представил пред фараона Амазис, който го представил на
Жреците
в Мемфис.
Последните го приели много студено и след много затруднения, защото те не се доверявали на гърците, които считали за лекомислени и непостоянни. Те направили всичко, за да обезсърчат Питагор. Но той издържал всички изпити, на които го подложили. Той прекарал в египетските храмове цели 22 години. Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна теория, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли.
към текста >>
Когато
Жреците
разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности.
Той прекарал в египетските храмове цели 22 години. Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна теория, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли. При всяка крачка на посвещаването в тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни. Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал да си служи с тайните сили на природата, с опасното практикуване на магията. Но Питагор вярвал в звездата си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да придобие Великото знание.
Когато
Жреците
разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности.
При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия. Науката на числата и изкуството на силната воля са двата ключа на магията, му казаха Жреците на Египет. Те отварят всички врати на вселената. Когато Питагор бил вече завършил обучението си в Египет и бе минал през всички изпитания и Посвещения, и бе придобил всичката Мъдрост на Египет, и мислил да се върне в Гърция, за да обнови и продължи делото на Орфей, Египет попаднал под ударите на персийците, които били завладели цяла предна Азия. Те нахлули в Египет, като разрушили и разграбили храмовете и онези от Жреците, които останали живи, преселили във Вавилон като пленници.
към текста >>
Науката на числата и изкуството на силната воля са двата ключа на магията, му казаха
Жреците
на Египет.
При всяка крачка на посвещаването в тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни. Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал да си служи с тайните сили на природата, с опасното практикуване на магията. Но Питагор вярвал в звездата си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да придобие Великото знание. Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности. При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия.
Науката на числата и изкуството на силната воля са двата ключа на магията, му казаха
Жреците
на Египет.
Те отварят всички врати на вселената. Когато Питагор бил вече завършил обучението си в Египет и бе минал през всички изпитания и Посвещения, и бе придобил всичката Мъдрост на Египет, и мислил да се върне в Гърция, за да обнови и продължи делото на Орфей, Египет попаднал под ударите на персийците, които били завладели цяла предна Азия. Те нахлули в Египет, като разрушили и разграбили храмовете и онези от Жреците, които останали живи, преселили във Вавилон като пленници. Между тях попаднал и Питагор. Там бил в плен на евреите.
към текста >>
Те нахлули в Египет, като разрушили и разграбили храмовете и онези от
Жреците
, които останали живи, преселили във Вавилон като пленници.
Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности. При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия. Науката на числата и изкуството на силната воля са двата ключа на магията, му казаха Жреците на Египет. Те отварят всички врати на вселената. Когато Питагор бил вече завършил обучението си в Египет и бе минал през всички изпитания и Посвещения, и бе придобил всичката Мъдрост на Египет, и мислил да се върне в Гърция, за да обнови и продължи делото на Орфей, Египет попаднал под ударите на персийците, които били завладели цяла предна Азия.
Те нахлули в Египет, като разрушили и разграбили храмовете и онези от
Жреците
, които останали живи, преселили във Вавилон като пленници.
Между тях попаднал и Питагор. Там бил в плен на евреите. Така Питагор имал възможност във Вавилон да се срещне с древните халдейски маги, персийските маги и свещениците на поробените евреи. По това време във Вавилон е бил и Данаил, който е първият съветник на вавилонските деспоти, такъв остана и при персийския завоевател Кир, който завладя Египет. Във Вавилон Питагор имал възможност да се запознае с учението на магите, наследници на Заратустра.
към текста >>
Той искал да просвети
жреците
и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия.
Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота. След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние.
Той искал да просвети
жреците
и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия.
Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще. В Делфи той срещнал една млада девойка с ясновидска дарба, която принадлежала към школата на аполоновите Жреци. Тя произхождала от семейство, в което длъжността на Жрец била наследствена. Тя се наричала Теоклея. Още щом го видяла, тя почувствала, че това е човекът, когото е търсила и чакала, това е нейният Учител.
към текста >>
В Делфи той срещнал една млада девойка с ясновидска дарба, която принадлежала към школата на аполоновите
Жреци
.
След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия. Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще.
В Делфи той срещнал една млада девойка с ясновидска дарба, която принадлежала към школата на аполоновите
Жреци
.
Тя произхождала от семейство, в което длъжността на Жрец била наследствена. Тя се наричала Теоклея. Още щом го видяла, тя почувствала, че това е човекът, когото е търсила и чакала, това е нейният Учител. А и Питагор имал нужда от една подобна последователка на неговата мисъл в храма. Още при първите разменени погледи, още при първата казана дума, те се разбрали.
към текста >>
Тя произхождала от семейство, в което длъжността на
Жрец
била наследствена.
След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия. Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще. В Делфи той срещнал една млада девойка с ясновидска дарба, която принадлежала към школата на аполоновите Жреци.
Тя произхождала от семейство, в което длъжността на
Жрец
била наследствена.
Тя се наричала Теоклея. Още щом го видяла, тя почувствала, че това е човекът, когото е търсила и чакала, това е нейният Учител. А и Питагор имал нужда от една подобна последователка на неговата мисъл в храма. Още при първите разменени погледи, още при първата казана дума, те се разбрали. Питагор тогава е бил в силата на възрастта си.
към текста >>
Един ден още преди изгрева на Слънцето Питагор имал дълъг разговор със
Жреците
на храма върху плана на работата, която искал да проведе в храма, да ги запознае с тайната наука.
А и Питагор имал нужда от една подобна последователка на неговата мисъл в храма. Още при първите разменени погледи, още при първата казана дума, те се разбрали. Питагор тогава е бил в силата на възрастта си. Той е носил бяла ленена дреха, закопчана по египетски начин, пурпурна кордела обвивала широкото чело. Когато говорел, сериозните му и кротки очи се впивали в събеседника му и го обгръщали с топла Светлина.
Един ден още преди изгрева на Слънцето Питагор имал дълъг разговор със
Жреците
на храма върху плана на работата, която искал да проведе в храма, да ги запознае с тайната наука.
Той поискал и младата Жрица да бъде допусната при техния разговор. Най-напред той с този си разговор им разказвал за своя живот в Египет, за изпитанията, за Посвещенията. После им разправял за халдейските маги и тяхната дълбока наука. С този си разговор той искал да влее нов дух в Жреците и оттам върху цяла Гърция. След това той им разказал за нашествието на азиатския деспот в Египет и неговото разрушаване и унищожение.
към текста >>
С този си разговор той искал да влее нов дух в
Жреците
и оттам върху цяла Гърция.
Когато говорел, сериозните му и кротки очи се впивали в събеседника му и го обгръщали с топла Светлина. Един ден още преди изгрева на Слънцето Питагор имал дълъг разговор със Жреците на храма върху плана на работата, която искал да проведе в храма, да ги запознае с тайната наука. Той поискал и младата Жрица да бъде допусната при техния разговор. Най-напред той с този си разговор им разказвал за своя живот в Египет, за изпитанията, за Посвещенията. После им разправял за халдейските маги и тяхната дълбока наука.
С този си разговор той искал да влее нов дух в
Жреците
и оттам върху цяла Гърция.
След това той им разказал за нашествието на азиатския деспот в Египет и неговото разрушаване и унищожение. Той им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта и ръководството на Аполоновия храм. Ако Египет, им казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди години в голямо благоденствие и слава под ръководството на една велика наука, завещана му от Великия Хермес, бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне. И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако народите на Гърция не се обединят под ръководството на храма. Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното на храмовете.
към текста >>
От вас зависи, обърнал се той към
Жреците
, да отложите за по-дълго време настъпването на фаталния час.
Ако Египет, им казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди години в голямо благоденствие и слава под ръководството на една велика наука, завещана му от Великия Хермес, бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне. И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако народите на Гърция не се обединят под ръководството на храма. Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното на храмовете. Посветените в тайните, според волята си, привличат смъртта или я отблъсват. Образувайки магическа верига с волите си ще продължите и живота на народа.
От вас зависи, обърнал се той към
Жреците
, да отложите за по-дълго време настъпването на фаталния час.
От вас зависи да дадете възможност на Гърция да блесне, от вас зависи да засияе в нея отново Светлината на Аполон. Народите биват такива, каквито ги правят техните богове. Но боговете се появяват само пред онези, които ги призовават. Какво нещо е Аполон? - Словото на Единния Бог, Който вечно се проявява в света.
към текста >>
Така говорил Питагор пред
Жреците
от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят.
Другите хора виждат само сянката на Светлината. Прославените духове, които ние наричаме герои и полубогове обитават тази Светлина, образувайки легиони, заемайки неизброими области. Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина.
Така говорил Питагор пред
Жреците
от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят.
Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия. Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор: „За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество.
към текста >>
И когато научил и просветил
Жреците
във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия.
Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година.
И когато научил и просветил
Жреците
във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия.
Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор: „За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели.
към текста >>
14.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там
Жреците
казват на Солон следното: „Ставало е вече много пъти унищожаване на част от човечеството, ще последват и други още, най-значителни от които ще бъдат огън и вода, а други по-маловажни - от безброй други причини."
„Даже и тези, които не са добре разположени, призовават боговете когато започват някое свое голямо или малко предприятие. Какво пък остава за нас, които се заемаме да поучаваме хората за Истината върху сътворената вселена, ние трябва повече от другите, ако не сме съвсем полудели, да призоваваме и молим боговете, за да научим тези Истини от начало в техния дух, а после и в съгласие със самите нас. Но тези, които вървят по този път, след като са преминали през лабиринта на безцелните скитания и след умората от напразните изследвания, дохождат до един светозарен завършек под защитата на Божеството." В Тимей проличава, че Платон е бил Посветен в мистериите, защото там още от началото става въпрос за Посвещение. Там се казва, че Солон е Посветен от египетските Мъдреци върху създаването на световете и върху начина, по който трябва да се придобива Вечната Истина.
Там
Жреците
казват на Солон следното: „Ставало е вече много пъти унищожаване на част от човечеството, ще последват и други още, най-значителни от които ще бъдат огън и вода, а други по-маловажни - от безброй други причини."
У вас, казва Жрецът на Солон, се разказва, че някога Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата на баща си. Тъй като той не е умеел да води бащините си коне, колесницата на Слънцето се отбила от пътя си. Тогава всичко изгоряло по Земята и самият Фаетон паднал, ударен от мълния. Този разказ прилича на басня, но той съдържа една Истина. Когато небесните тела, които обикалят около Земята променят движението си, огънят изгаря всичко, що се намира върху земята.
към текста >>
У вас, казва
Жрецът
на Солон, се разказва, че някога Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата на баща си.
Какво пък остава за нас, които се заемаме да поучаваме хората за Истината върху сътворената вселена, ние трябва повече от другите, ако не сме съвсем полудели, да призоваваме и молим боговете, за да научим тези Истини от начало в техния дух, а после и в съгласие със самите нас. Но тези, които вървят по този път, след като са преминали през лабиринта на безцелните скитания и след умората от напразните изследвания, дохождат до един светозарен завършек под защитата на Божеството." В Тимей проличава, че Платон е бил Посветен в мистериите, защото там още от началото става въпрос за Посвещение. Там се казва, че Солон е Посветен от египетските Мъдреци върху създаването на световете и върху начина, по който трябва да се придобива Вечната Истина. Там Жреците казват на Солон следното: „Ставало е вече много пъти унищожаване на част от човечеството, ще последват и други още, най-значителни от които ще бъдат огън и вода, а други по-маловажни - от безброй други причини."
У вас, казва
Жрецът
на Солон, се разказва, че някога Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата на баща си.
Тъй като той не е умеел да води бащините си коне, колесницата на Слънцето се отбила от пътя си. Тогава всичко изгоряло по Земята и самият Фаетон паднал, ударен от мълния. Този разказ прилича на басня, но той съдържа една Истина. Когато небесните тела, които обикалят около Земята променят движението си, огънят изгаря всичко, що се намира върху земята. Това става в определени епохи, разпределени от дълги периоди време."
към текста >>
15.
ПЛУТАРХ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Навярно той е бил поставен от
Жреците
на Бога още от самото начало, за да бъде символ на философските познания, понеже са открили в него особена сила.
Но ако индивидът не е вече същият, това не значи, че той не съществува. Това значи, че той е подложен на постоянни промени. Това значи, че той минава всякога от едно състояние в друго. Грешката произхожда от нашите сетива, които като не знаят какво наистина представя от себе си едно същество, ни карат да вярваме в действителността на това, което е само една привидност. В книгата Върху надписа Ел на делфийския храм един цитат гласи: „Не случайно този надпис с думата Ел е бил поставен в храма на Аполон в Делфи.
Навярно той е бил поставен от
Жреците
на Бога още от самото начало, за да бъде символ на философските познания, понеже са открили в него особена сила.
Буквата Е не се различава от другите букви чрез силата си, нито по формата си, нито по значението си, но ще разсъдите, че тя се ползува от особена чест, бидейки петата буква от азбуката (гръцката и латинската), да стане символ на най-важното число, на Върховното число на всеобемащата природа - числото пет, пента, от което Мъдреците са образували думата пентазеин, което означава броя. (Оттук произлиза и думата пентаграм, символ на съвършения човек.) Ето защо питагорейците са нарекли това число женитба, като съставено от първото мъжко нечетно (три) и от първото четно или женско (две). Нарекли са го още природа, тъй като умножавайки се само на себе си, то непрекъснато се възпроизвежда. При това то подражава на Първото Начало, което управлява вселената. Освен това числото пет притежава твърде хубав произход, без да говорим за онзи, който произлиза от събирането на двойката и тройката, за което споменах.
към текста >>
16.
ПОРФИРИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където
Жреците
извършват Посвещения на своите ученици.
Щом разбереш това, никога не ще изпадаш в заблуждение, благодарение на което хората очакват благодеяния от лошите духове и се опасяват от добрите духове." В Пещерата на нимфите Порфирий развива следната идея: Светът в своята външна страна е създаден от материята, от веществото, което по природа е тъмно и мрачно. Но формата му, която му е дадена от душата на света, му придава известно устройство, откъдето и името на света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен. Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни.
И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където
Жреците
извършват Посвещения на своите ученици.
Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света. След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери. И пещерата била считана не само за символ на сетивния свят, но също и на всички невидими сили, защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само себе си и символ на същността на тези невидими сили. Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния свят и на разумните сили - представяни от Порфирий в нимфите - които действуват в него.
към текста >>
17.
ПРОКЪЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Прокъл научил всичко, което се отнася до мистериите: Орфическите поеми, съчиненията на Хермес и религиозните обреди на всички религии така че, където и да отивал, той разбирал церемониите на различните богослужения по-добре от самите
Жреци
на съответните религии.
Според този биограф родителите му били от Мала Азия. Най-напред той отишъл в Александрия да изучава риторика и философия, където учил при платониците Плутарх и Сиран. Най-напред той се запознал с философията на Аристотел и после с тази на Платон. Според неговия биограф, дъщерята на Плутарх, Асклапидения, която единствена по времето на Прокъл била запазила предаденото й от баща й знание за мистериите и цялата теургическа наука, и ги предала на Прокъл.
Прокъл научил всичко, което се отнася до мистериите: Орфическите поеми, съчиненията на Хермес и религиозните обреди на всички религии така че, където и да отивал, той разбирал церемониите на различните богослужения по-добре от самите
Жреци
на съответните религии.
Прокъл е бил Посветен във всички мистерии в древността. Познавал много добре египетското богослужение и спазвал всички техни празници, като прекарвал в молитви и в пеене на химни в дните, определени за постене. Той създал много химни, някои от които много хубави, са запазени и до наши дни. Те са Посветени на различни божества. Относно заниманията си с различните религии той казва: „Не подобава на един философ да бъде слуга на култовете на един град или на култ, в който са Посветени неколцина, а той трябва да бъде въобще йерофант на целия свят: Прокъл смята Орфей за създател на цялата гръцка теология и отдавал особено голямо значение на орфическите и халдейските оракули.
към текста >>
18.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той сънува сън и
жреците
му казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще стане велик човек и ще свали от престола много царе и владетели.
Така Авраам открива, че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта, която тече през поколенията. Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вътрешна организация по един особен начин. Както видяхме, той е една действителна историческа личност. В една легенда от Талмуда се разказва, че бащата на Авраам е бил пълководец, на онази легендарна, но действителна личност, която в Библията се нарича Нимрод.
Той сънува сън и
жреците
му казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще стане велик човек и ще свали от престола много царе и владетели.
Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца. Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан. И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога. Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст.
към текста >>
19.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но според хронологията на Манетон, египетски
жрец
, той бил син на сестрата на фараона и е носил името Хозарзив.
Мойсей е един от най-загадъчните Посветени в пътя на човешкото развитие. Също така и неговите писания са така загадъчни и забулени, че мъчно може да се проникне в скрития им смисъл. Както е дадено в Библията Мойсей е роден от еврейско семейство и е хвърлен в една кошничка на брега на реката Нил, където го намира царската дъщеря. Но и самото това описание е един символ на едно Посвещение, през което минава Мойсей. Самото това Посвещение е описано напълно в духа на Мойсей.
Но според хронологията на Манетон, египетски
жрец
, той бил син на сестрата на фараона и е носил името Хозарзив.
Страбон, римски историк, твърди същото. Той е научил това от египтяните. И библейският разказ признава, че Мойсей е възпитан в Египет и е изпратен от правителството да надзирава евреите, които работили в областта на Госен. Това ни показва ясно, че Мойсей е бил Посветен в египетското Посвещение и е бил запознат с дълбоката Мъдрост на Египет. Той е бил посветен от майка си на храма, където е израснал.
към текста >>
Великият
жрец
на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните.
Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство. Този храм бил посветен на Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим. Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните. От векове Синай, Хорив и милиамския храм са били мистичния център на една монотеистична вяра. След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните.
Великият
жрец
на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните.
Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните. Той имал грамадна каменна библиотека в храма. Бил покровител и учител на скитащите се из пустинята жители - ливийци, араби, семити. Всичките били пастирски племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима. Йетро бил духовен баща на тези независими племена, на тези скитници, на тези свободни хора.
към текста >>
20.
Пророк Илия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Че той сам се противопоставя на
жреците
на Ваала, неговите противници, че накарва да издигнат два олтаря - един за жертвите на Ваала, върху който те слагат своите жертвоприношения и друг, върху който Илия слага своите жертвоприношения.
Отличавал се с висока нравственост. Това е накратко историята на Илиевия живот. По-нататък ще я разгледам по-подробно. За пророк Илия Щайнер казва следното: „В Библията четем, че Илия предизвиква, така да се каже, цялата свита и целия народ на цар Ахава, под чиято власт той живее.
Че той сам се противопоставя на
жреците
на Ваала, неговите противници, че накарва да издигнат два олтаря - един за жертвите на Ваала, върху който те слагат своите жертвоприношения и друг, върху който Илия слага своите жертвоприношения.
После показва, че това, което се разказва за жреците на Ваала няма никаква стойност, защото при тяхното жертвоприношение не се случва нищо особено духовно, докато при жертвоприношението на Илия веднага се показва величието и значението на Йехова. Това е една голяма победа, която Илия спечелва над жреците на Ваала, на привържениците на Ахав След това се разказва по един чуден начин, че Ахав има един съсед Навутей, който притежава едно лозе и че цар Ахав иска да вземе това лозе. Навутей отказва категорично да даде лозето, защото за него то е свещено наследство от неговия баща. Сега, в Библията намираме два факта: от една страна ни се разказва, че царица Изабела става враг на Илия и обявява, че ще се погрижи Илия да бъде убит, така както бяха избити от него пророците, жреците на Ваала, чрез Илиевата победа върху олтара.
към текста >>
После показва, че това, което се разказва за
жреците
на Ваала няма никаква стойност, защото при тяхното жертвоприношение не се случва нищо особено духовно, докато при жертвоприношението на Илия веднага се показва величието и значението на Йехова.
Това е накратко историята на Илиевия живот. По-нататък ще я разгледам по-подробно. За пророк Илия Щайнер казва следното: „В Библията четем, че Илия предизвиква, така да се каже, цялата свита и целия народ на цар Ахава, под чиято власт той живее. Че той сам се противопоставя на жреците на Ваала, неговите противници, че накарва да издигнат два олтаря - един за жертвите на Ваала, върху който те слагат своите жертвоприношения и друг, върху който Илия слага своите жертвоприношения.
После показва, че това, което се разказва за
жреците
на Ваала няма никаква стойност, защото при тяхното жертвоприношение не се случва нищо особено духовно, докато при жертвоприношението на Илия веднага се показва величието и значението на Йехова.
Това е една голяма победа, която Илия спечелва над жреците на Ваала, на привържениците на Ахав След това се разказва по един чуден начин, че Ахав има един съсед Навутей, който притежава едно лозе и че цар Ахав иска да вземе това лозе. Навутей отказва категорично да даде лозето, защото за него то е свещено наследство от неговия баща. Сега, в Библията намираме два факта: от една страна ни се разказва, че царица Изабела става враг на Илия и обявява, че ще се погрижи Илия да бъде убит, така както бяха избити от него пророците, жреците на Ваала, чрез Илиевата победа върху олтара. Но както Библията ни разказва нещата, тази смърт чрез Изабела не настъпва, напротив, случва се нещо друго.
към текста >>
Това е една голяма победа, която Илия спечелва над
жреците
на Ваала, на привържениците на Ахав
По-нататък ще я разгледам по-подробно. За пророк Илия Щайнер казва следното: „В Библията четем, че Илия предизвиква, така да се каже, цялата свита и целия народ на цар Ахава, под чиято власт той живее. Че той сам се противопоставя на жреците на Ваала, неговите противници, че накарва да издигнат два олтаря - един за жертвите на Ваала, върху който те слагат своите жертвоприношения и друг, върху който Илия слага своите жертвоприношения. После показва, че това, което се разказва за жреците на Ваала няма никаква стойност, защото при тяхното жертвоприношение не се случва нищо особено духовно, докато при жертвоприношението на Илия веднага се показва величието и значението на Йехова.
Това е една голяма победа, която Илия спечелва над
жреците
на Ваала, на привържениците на Ахав
След това се разказва по един чуден начин, че Ахав има един съсед Навутей, който притежава едно лозе и че цар Ахав иска да вземе това лозе. Навутей отказва категорично да даде лозето, защото за него то е свещено наследство от неговия баща. Сега, в Библията намираме два факта: от една страна ни се разказва, че царица Изабела става враг на Илия и обявява, че ще се погрижи Илия да бъде убит, така както бяха избити от него пророците, жреците на Ваала, чрез Илиевата победа върху олтара. Но както Библията ни разказва нещата, тази смърт чрез Изабела не настъпва, напротив, случва се нещо друго. Навутей, съседът на царя е поканен да застане начело на един празник на поста (покаяние), на който били поканени и други първенци на царството.
към текста >>
Сега, в Библията намираме два факта: от една страна ни се разказва, че царица Изабела става враг на Илия и обявява, че ще се погрижи Илия да бъде убит, така както бяха избити от него пророците,
жреците
на Ваала, чрез Илиевата победа върху олтара.
Че той сам се противопоставя на жреците на Ваала, неговите противници, че накарва да издигнат два олтаря - един за жертвите на Ваала, върху който те слагат своите жертвоприношения и друг, върху който Илия слага своите жертвоприношения. После показва, че това, което се разказва за жреците на Ваала няма никаква стойност, защото при тяхното жертвоприношение не се случва нищо особено духовно, докато при жертвоприношението на Илия веднага се показва величието и значението на Йехова. Това е една голяма победа, която Илия спечелва над жреците на Ваала, на привържениците на Ахав След това се разказва по един чуден начин, че Ахав има един съсед Навутей, който притежава едно лозе и че цар Ахав иска да вземе това лозе. Навутей отказва категорично да даде лозето, защото за него то е свещено наследство от неговия баща.
Сега, в Библията намираме два факта: от една страна ни се разказва, че царица Изабела става враг на Илия и обявява, че ще се погрижи Илия да бъде убит, така както бяха избити от него пророците,
жреците
на Ваала, чрез Илиевата победа върху олтара.
Но както Библията ни разказва нещата, тази смърт чрез Изабела не настъпва, напротив, случва се нещо друго. Навутей, съседът на царя е поканен да застане начело на един празник на поста (покаяние), на който били поканени и други първенци на царството. На този празник той бил убит под подстрекателството на Изабела. Значи, тя се заканва да убие Илия, а убива Навутей. Тя не е съобщавала, че иска да убие Навутей, а напротив, заявила, че иска да убие Илия.
към текста >>
21.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това били
жреците
и скулптурите на статуи, модели на храмовете и различни за тях украшения, от които те печелели големи суми.
Това станало известно на всички жители на Ефес и още повече спомогнало за разпространение на учението. Мнозина магьосници и заклинатели изгубили вяра в своето изкуство и изгорили заклинателните си книги. Големият успех на апостолите предизвикал смущение между неповярвалите езичници. Досега против Учението се обявявали юдеите, а сега на борба излезли и езичниците. Между тях първи врагове били тези, които били заинтересувани от съществуването на езическия култ.
Това били
жреците
и скулптурите на статуи, модели на храмовете и различни за тях украшения, от които те печелели големи суми.
Идолоделците разбрали каква опасност ги заплашва. И някой от тях среброкопач на име Димитър, заедно с други като ги възбудил силно, негодували срещу Павел. А на езичниците казали, че храма на Артемида ще пропадне. Езичниците се изпълнили с ярост и в града започнали вълнения. Насъбрала се много голяма тълпа от народ.
към текста >>
22.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От указа на Траян се възползвали фанатиците езичници и
жреците
, и довеждали на групи християните на съд.
По негово време още не признавали християните като отделна общност, а ги считали като юдейска секта. Във времето на император Траян, от 98-ма до 117-та година, римското правителство започнало да гони християните за техните религиозни убеждения. Той вече не ги считал за юдейска секта, а за отделна религия. За начало на гоненията против християните послужил указът на Траян против тайните общества, който бил издаден не специално против християните, но последните се оказали неволни негови нарушители, понеже били принудени да се събират тайно за извършване на своето богослужение. Този указ бил издаден в 99-та година.
От указа на Траян се възползвали фанатиците езичници и
жреците
, и довеждали на групи християните на съд.
В царуването на Траян умрели от мъченическа смърт 120 годишният ерусалимски епископ Симеон, разпънат на кръст, Играни Богоносец, епископ антиохийски и Климент, епископ Римски, който бил зато-чен в Херсон (Крим), където Св. Кирил, откривателят на славянската азбука открил по-късно костите му и ги пренесъл в Рим. В своите отношения към християните се ръководили от указа на Траян и приемниците му императори - Адриан, царувал от 117-та до 138-ма година и Антоний Пий, царувал от 138_ма до 161_ва година. Ако в тяхното царуване и да е имало малко подобрение на положението на християните, то е имало частичен характер. Така Андриан издал декрет, с който забранявал да се убиват християните по искане на възбудената тълпа, а предписва строго да се извършват правилно съдопроизводство със съблюдение на всички формалности.
към текста >>
23.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако това Евангелие бе написано от някакъв
жрец
преди Христа, разказът би взел формата на един обряд.
В Исус Христос древното предание стана личност. И евангелистът на Духа има право да каже: В Него Словото стана плът. Той има право да вижда в Исус една въплътена Мистерия. Ето защо Евангелието на Йоана е една Мистерия. Трябва да го четем с мисълта, че фактите в него са духовни факти.
Ако това Евангелие бе написано от някакъв
жрец
преди Христа, разказът би взел формата на един обряд.
За Йоан този обряд стана личност. Обрядът стана живот на Исуса". С възгласа "Лазаре, излез вън! " Исус разгласи Тайната на Мистериите. И затова еврейските първосвещеници и фарисеи, които познаваха Тайните на Мистериите, не можеха да оставят ненаказан този акт и затова решиха да убият Исус, защото разкрива Тайните на Мистериите пред народа.
към текста >>
24.
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските
жреци
.
Както не е случайно, че първата Земя, на която той стъпи в Европа, е древноевропейският остров на Мистериите Самотраки, от който води своето духовно начало европейската култура. Там, където започва предаването на ние ние чуваме как гъркът Лука ликува за това, че сега е направена стъпка към Гърция, а с това и към Европа. В Атина Павел показва универсалното си образование в речта пред гръцките философи, където Дионисий Аеропагит става негов ученик, който впоследствие има голямо значение за развитието на християнската мисъл. Между легендарните предания за този гръцки посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият гръцки ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване. За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел.
В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските
жреци
.
С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си.
към текста >>
25.
XIX. АПОКАЛИПСИСЪТ - РЪКОВОДСТВО ЗА ПОСВЕТЕНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но преди това то не е било написано на книга, а се е предавало от поколение на поколение от
жреците
и посветените.
Всъщност, какво е искал да ни разкрие авторът на Апокалипсиса? Това ще научим, като разберем, какви са началата на този документ, каква е целта, с която е написан. Може да се зададе въпросът, имало ли е в миналото видения, подобни на тези, които се съдържат в Апокалипсиса? Ако се върнем към Древните Мистерии на Гърция, на Халдея, на Египет, на Персия и Индия, ние ще намерим там всички елементи на това, което съставя Апокалипсиса. То е съществувало вече в миналото.
Но преди това то не е било написано на книга, а се е предавало от поколение на поколение от
жреците
и посветените.
Паметта на хората тогава е била много по-жива от днешната, така че е позволявала заучаването на дълги текстове наизуст. Даже в Гърция е имало певци, които са рецитирали цялата Илияда наизус. В Школите на Мистериите ученията са се предавали ненаписани и всичко се е предавало устно от поколение на поколение. Тогава с каква цел е написан Апокалипсисът? - С цел да служи като инструкция на този, който е имало да посвещава Ученик.
към текста >>
26.
1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Съвременник на Авраам, и ако легендите ни говорят истината, е и наставник на този почтен мъж;
жрец
, защото Хермес е бил и е Великото централно слънце на окултизма, чиито лъчи са осветлявали всички учени, които са се промъквали в света още от неговото време.
Главната теория и практика на Херметизма се съдържа в седемте херметични Принципа и в тайнствената Книга на Таро или Книгата на Арканите. Ще се спра на седемте херметични Принципа, които Учителя нарича Принципи на Природата и на Таро, с неговите големи и малки Аркани, които лежат в основата както на Кабала, така и на Магията, Алхи-мията и Астрологията. ОБЩО ЗА ФИЛОСОФИЯТА НА ХЕРМЕС Един анонимен автор казва: "Няма нито една чертица от окултното знание, което е проникнало в света и е притежавано от човеците, което да не се е считало като отронена частица от Учението на Хермес, което е дошло до нас от преди много десетки векове." "Неговият велик основател-Хермес Трисмегист, "Учител на хората и боговете", е живял в древен Египет през времето, когато настоящата човешка раса е била в своето детство.
Съвременник на Авраам, и ако легендите ни говорят истината, е и наставник на този почтен мъж;
жрец
, защото Хермес е бил и е Великото централно слънце на окултизма, чиито лъчи са осветлявали всички учени, които са се промъквали в света още от неговото време.
Всички основни принципи, вмъкнати и положени в езотеричните учения на всички народи, могат да се проследят, че произхождат от Учението на Хермес. Даже и най-древните учения на Индия безсъмнено имат своите корени в оригиналните Учения на Хермес. От земите на река Ганг много напреднали окултисти са се отправяли към Египет и са сядали при нозете на Учителя Хермес. От него те са получавали главните ключове, с които са съгласували своите схващания и мнения, като по този начин Тайното учение е било сложено на здрави основи. И от другите страни са идвали учени мъже в Египет и всички са гледали на Хермес като на Учител на учителите".
към текста >>
27.
5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Просветителят или Върховният
Жрец
, представител на Свещената наука представя духа на добрите внушения, на ума и на съвестта.
Има числото 5 и буквата Е. Картината представя Посветител (Йерофант) в Тайнствата на Изис, седнал между двете колони на Светилището. Той се подпира върху един жезъл с три кръста на върха, образуван от три напречни парчета, които образуват кръстове на жезъла. Той чертае с дясната ръка върху гърдите си знака за събиране, съсредоточен в себе си. В неговите крака се намират двама короновани мъже: единият от тях е облечен в бяло, а другият в черно.
Просветителят или Върховният
Жрец
, представител на Свещената наука представя духа на добрите внушения, на ума и на съвестта.
Неговият дух подканя към съсредоточаване, за да може да се чуе Гласа от Небето. Колоната в дясно символизира Закона, а колоната в ляво символизира Свободата да се подчинява или да не се подчинява човек на законите. Кръстът с трите напречни линии показва проникването на Творящата сила през Божествения, умствения и физическия свят, за да накара да се проявят, да блеснат всички прояви на всемирния Живот. Двамата короновани мъже в краката на Йерофанта представят: единият - духът на Светлината и Доброто, другият - духът на Мрака и на Злото, като двата духа са подчинени на Учителя, на Ръководителя на Арканите. Арканите представят етапи по Пътя на окултното развитие.
към текста >>
28.
8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, правосъдие, Справедливост и Истина
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Също се научава, че не трябва с вяра да се покланя пред учението на
жреците
, на този или онзи храм, но той трябва, след като бъде претеглен в тази фаза на своето развитие и не е намерен много лек, да опознае онова, което е вярно чрез личен опит, вървейки в Пътя на Изида.
Осмият Аркан със своята картина има връзка с картините пета и втора. В тези картини жената е показана, че стои между двете колони, образуващи Вратата на Светилището, която Врата е закрита със Завеса. Тези две картини дават обещанието, че на ученика ще бъде открито това, което е открито зад Завесата. Картина осем показва същността на онова, което е зад Завесата - Истината. На тази степен на развитие на ученика му се казва, че той няма да познае Истината чрез изучаването на противоречивите философски системи.
Също се научава, че не трябва с вяра да се покланя пред учението на
жреците
, на този или онзи храм, но той трябва, след като бъде претеглен в тази фаза на своето развитие и не е намерен много лек, да опознае онова, което е вярно чрез личен опит, вървейки в Пътя на Изида.
Този Път се образува от Арканите от 2, 5, 8. 11, 14, 17 и 20 от тайнствената Книга на Хермес. Писмените и устните поучения, които ученикът получава, го водят към познанието на Истината и към виждането. Той вижда как работи великият закон на сеитбата и жътвата, на звука и ехото, делото и наградата. Жената, седяща на своя трон, е със завързани очи, държаща меч и везни в ръцете си.
към текста >>
29.
19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В този момент неговият Учител от храма - Великият
жрец
.
След това иде движението на Кулата на живота, което води през тринадесети Аркан към шестнадесети - Смъртта и разрушението; навсякъде се явява все същата фигура на конника и фараона, падащ от разрушената Кула. Сега в деветнадесета картина той се явява със знамето на наградата - завладяващ цялостния живот. Великият дарител на живот, Слънцето, огрява с безбройните си лъчи, като всеки лъч е подобен на скиптър от картина четвърта. Този Аркан ни представя преживяванията на новия посветен във висшите области на духовния свят. След като е напуснал своето физическо тяло и се намира в духовния свят заедно със своя ръководител, той съблича и духовното си тяло и се намира в един трети свят, където ръководителят му казва: Днес ще видиш Слънцето на Озирис и младият посветен усеща, че го обгръща блестяща Светлина.
В този момент неговият Учител от храма - Великият
жрец
.
който също е с него, му казва: Вратите на Небето са отворени, а ръководителят му казва: Тук човек бива наново роден или пробуден от своя летаргичен сън. В това време новият посветен си мисли: Тук наистина не може да влезе нищо нечисто. Ученикът чувства, че в света, в който се намира сега, царува велико спокойствие. Той непрестанно чува някакво мощно тризвучие. Тук нищо не прилича на онова, което е на физическия свят.
към текста >>
30.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но поради голямото противодействие от страна на
жреците
, той напуснал Персия през 270 г.
2. ВАЛЕНТИН, александрийски юдеин. 3. КЛИМЕНТ АЛЕКСАНДРИЙСКИ. 4. ОРИГЕН. Сега ще разгледаме накратко поотделно най-напред сирийските гностици, а след това александрийските. стави в нейната първоначална чистота.
Но поради голямото противодействие от страна на
жреците
, той напуснал Персия през 270 г.
и заминал за Индия и Китай. През време на пътуването си по Индия и Китай, той се запознал с учението на будизма и браманизма и с учение на Лао-Дзъ от Китай. Според преданието в една туркестанска пещера той обработил своето учение като го илюстрирал с картини. Тази книга, пълна с поезия и величествени образи, получава значението на евангелие за манихеите. В нея той съчетава учението на Зороастър с учението на Исуса Христа.
към текста >>
Като се върнал в Персия, бил обвинен от
жреците
, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници.
и заминал за Индия и Китай. През време на пътуването си по Индия и Китай, той се запознал с учението на будизма и браманизма и с учение на Лао-Дзъ от Китай. Според преданието в една туркестанска пещера той обработил своето учение като го илюстрирал с картини. Тази книга, пълна с поезия и величествени образи, получава значението на евангелие за манихеите. В нея той съчетава учението на Зороастър с учението на Исуса Христа.
Като се върнал в Персия, бил обвинен от
жреците
, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници.
Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството. То било съвършено нова религия. При своето разпространи-ение срещайки се с християнството, гностицизма, то взема от тях някои техни възгледи. Манихейството има по-голямо сходство с гностиците, според които дуализмът съществува предимно в нравствената област, като добро и зло в човека и обществото, а в манихейството дуализмът е прокаран и в кос-мичната област, тъй като Манес считал различните стихии еманация на световния живот, за еманация или на царството на доброто или на царството на злото. Това схващане на Манес ще ни стане ясно и разбрано от следващото изложение.
към текста >>
31.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Петър Карапетров е писал роман Боян Магът, в който го свързва с неговия чичо Гавраил, който го запознава с тайното учение на старите български
жреци
, останало записано на дървени плочи.
В нашата художествена литература много писатели са се занимавали в личността на Бояна. Те могат да се разделят на църковно-християнски и антибогомилски, пробогомилски и други. Първият тип автори, между които спадат Велдман, Войников, Михайловски и отчасти Петър Карапетров виждат в Бояна магьосника-отцепник от православната църква и по един или по друг начин си отмъщават, като деморализират и принизяват личността му. Цветан Минков разглежда сравнително правдоподобно образа на Боян Магесника в едноименния си роман, като го свързва с Богомилството и го въздига до съвършен богомилски водач. Между другото той го свързва с Индия, откъдето смята, че князът носи магическите си способности.
Петър Карапетров е писал роман Боян Магът, в който го свързва с неговия чичо Гавраил, който го запознава с тайното учение на старите български
жреци
, останало записано на дървени плочи.
Мъдростта, до която се докосва Боян, била подълбока и от Сократовата, и от Платоновата. Кирил Христов също е писал за Боян Магесника. Той го представя като личност, която се е вмесвала активно в политическите борби и го представя груб и жесток. Представя го като човек със силна воля и голямо влияние всред народа. Раковски също се е занимавал с въпроса за Бояна.
към текста >>
32.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Боян му казал, че до потира на
жреца
се достига през царската корона и лошият цар не може да стане добър
жрец
.
Патриархът бил користолюбив, упорит и разпуснат. А презвитер Козма е бил ученолюбив, искрен и се е стремял да придобие повече знания. Той бил строго привързан към догмите на православната вяра, бил жив църковник, добър оратор и мечтаел да стигне до патриаршеския престол. При постоянната обмяна на мисли на тези двама църковници с цар Петър, царят обикнал аскетическия живот и намразил тежкото иго на царската власт. Веднъж, според историята на Симеон Антипа, той извикал Боян и му съобщил, че ще остави короната, за да се покалугери, и предложил на Боян да приеме короната и царството.
Боян му казал, че до потира на
жреца
се достига през царската корона и лошият цар не може да стане добър
жрец
.
И още му казал, че не може да приеме царската корона, защото е цар на друга държава, земна корона не може да носи. Той упрекнал брата си, че се води по ума на патриарси и презвитери, които служат на себе си, а не на Бога. Боян, с покривало на лице, обикалял цяла България и избирал ученици. Народът се събирал жадно да слуша думите му, които говорели за правда, за величие в живота и за търпелива кротост. Богомилите станали много, неизброими, те са вече половината от църквата и народа и техните сухи, бледи като вощеници, светнали от бдение и пост очи, сухи ръце, привличали вниманието на народа.
към текста >>
Как
жрецът
продава светинята и прави от дома на Отца — дом търговски.
Те говорят на народа реч без хитрост, без хитрословие, разбрано. Думите им били прости, сравненията взета от близката природа и от всекидневния живот. И народът разбрал, че да се живее чисто и разумно, не е мъчно — достатъчно е да се живее естествено. Те говорили, че църквите са сменили правдата с насилие, и реда — с хилав закон. Как святото назначение на древната войска е сменено с грубото убийствено насилие, което печели .. * и трон.
Как
жрецът
продава светинята и прави от дома на Отца — дом търговски.
Как се изменят словата на Правдата в слова на корист и ...* Към ноември 928 година Боян е бил написал вече своите осемнадесет легенди. Те всички влизат в новото издание, българско изложение, приспособени за външни хора. В оригинала те са много по-големи, пълни със сирийски, еврейски и староегипетски думи, необходим елемент на магическата реч. Те се разделят по назначение и характер на девет рода:
към текста >>
4. Езотеризъм: Мойсей,
жрецът
на Озирис и поклонението на влъхвите /Пътят на звездата/.
В оригинала те са много по-големи, пълни със сирийски, еврейски и староегипетски думи, необходим елемент на магическата реч. Те се разделят по назначение и характер на девет рода: Космични: Сатанаил — царят на мрака; и Адам — Каин и Авел. 1. Магия: Небето /Трите Небеса/ и стълбът — Вавилонската кула. 2. Мистика: Царят на Салим /Мелхиседек/ и търсещата / Каломина/.
4. Езотеризъм: Мойсей,
жрецът
на Озирис и поклонението на влъхвите /Пътят на звездата/.
5. Ритуал: Скритият — псалом на Слънцето и скритата — песен на Девата. 6. Символика: Соломон /словата на блажения/ и гадателят /Даниил/. 7. Великото Дело: Притчи /Книга на загадките/ и Савската царица /Соломон и Балкиза/. 8. Малкото Дело: Блудният син /сватбата на царския син/ и домът /дъщерята на царя/. 9. Апокалиптика: Ездра /видението на Ездра/ и Юда /Иисус на планината/.
към текста >>
33.
БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ - ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А ето имената на четиримата
жреци
на примитивните Мистерии, образуващи заедно с
Първожреца
пентаграма или петорката на висшия култ:
Той е син на Ада — Знанието, магичната дума. Енох хваща Огнения вихър, Червения Змей и го научава да му служи. Храмът на Мистериите отново е съграден. Един владее вече Ключа за Висшето знание и съвършенство. Той е активен йерофант.
А ето имената на четиримата
жреци
на примитивните Мистерии, образуващи заедно с
Първожреца
пентаграма или петорката на висшия култ:
Аамех е водачът на обществото, уредника на държавата. Обществото почива върху тайните на Любовта и очарованието. Но Бел е основател на природната взаимопомощ. Той работи земята и отглежда растения и животни. Товил е основател на изкуството.
към текста >>
34.
Христос
 
- Георги Радев (1900–1940)
Не обикновени вярващи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и
жреци
, а истински човеци – творци на новото, ученици, братя и служители.
Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. И сега Великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: “Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители! ” Защото само онези, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на Новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора.
Не обикновени вярващи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и
жреци
, а истински човеци – творци на новото, ученици, братя и служители.
Не хора, които постоянно Го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които Го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с Него. Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на Възкресението. Защото ние видяхме какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпънаха Христа. Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци- братя, в които живее възкръсналият Христос – живият Христос на Любовта. Основата на тази култура ще бъде Любовта.
към текста >>
35.
УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
 
- Теофана Савова
Следя и виждам, че преди 2000 години един български
жрец
е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия.
Ако не слушате Господа, и от вас нищо няма да остане. Ако приемете великите Божии Закони - Любовта и Мъдростта - вие ще бъдете велик народ и държавата ви ще бъде по целия свят. Тогава ще царувате не чрез насилие, но чрез Божественото Учение, което ще излиза от вашите сърца. То навсякъде ще дава изобилно сладки, вкусни плодове. 22 юни, 1919 г.
Следя и виждам, че преди 2000 години един български
жрец
е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия.
Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим? " Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действува. Ако вие не сторите това, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. Затова съм аз в България - да завъртя крана на колелото на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторил това нещо.
към текста >>
Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този
жрец
и така действуват.
Ако приемете великите Божии Закони - Любовта и Мъдростта - вие ще бъдете велик народ и държавата ви ще бъде по целия свят. Тогава ще царувате не чрез насилие, но чрез Божественото Учение, което ще излиза от вашите сърца. То навсякъде ще дава изобилно сладки, вкусни плодове. 22 юни, 1919 г. Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия.
Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този
жрец
и така действуват.
Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим? " Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действува. Ако вие не сторите това, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. Затова съм аз в България - да завъртя крана на колелото на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота.
към текста >>
Ще кажете: „Кой е този
жрец
, за да го обесим?
Тогава ще царувате не чрез насилие, но чрез Божественото Учение, което ще излиза от вашите сърца. То навсякъде ще дава изобилно сладки, вкусни плодове. 22 юни, 1919 г. Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват.
Ще кажете: „Кой е този
жрец
, за да го обесим?
" Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действува. Ако вие не сторите това, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. Затова съм аз в България - да завъртя крана на колелото на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, ще се въдвори между тях отлична, възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта.
към текста >>
36.
2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Жреците
са запознати с окултната наука и знаят, че човек има няколко тела: физическо, етерно, астрално и други.
Хермес Трисмегист — тройновелик, е от първите ръководители на египетската култура няколко хиляди години преди Христа. Създава школа само за мъже, които нямат право да се женят. Те минават през строга дисциплина, за да се подготвят за възприемане на великото знание. Така в Египет се подготвят много философи и учени, които занасят своето знание в Индия и Гърция. В Египет те получават посвещение.
Жреците
са запознати с окултната наука и знаят, че човек има няколко тела: физическо, етерно, астрално и други.
Школата на Орфей е при изворите на река Марица, в подножието на Мусала. За това споменава и Едуард Шуре в книгата си „Великите посветени", където се казва, че Орфей се е подвизавал в подножието на планината Каю-Кайон, което е старогръцкото наименование на Мусала. В циркуса на Маричините езера Орфей със своите песни и свирене привлича всички хищни и тревопасни животни и те, омаяни от чудните му мелодии, стават кротки и не се нападат. Неговата музика оказва могъщо въздействие и върху хората, като ги подтиква към добър, хармоничен общ живот. Този циркус е наречен Олтара, а Маричината долина — Долината на безмълвието.
към текста >>
37.
МОЛИТВАТА
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Човешкото сърце е храм Божий, в който храм човешкият дух е
жрецът
, а човешката душа е весталката; човешкото сърце и човешкия ум са прислужниците в храма, а ти човекът си богомолеца."
Ти не обичаш да се подчиняваш на никого. Ти с усилие се подчиняваш на баща си на майка си и на учителите си. Седнах пак на мястото си и започнах да чета някои извадки от беседите. Учителят внимателно слушаше и поглеждаше с усмивка към брат Христо. Прочетох следното: "Сине мой, дай си сърцето!
Човешкото сърце е храм Божий, в който храм човешкият дух е
жрецът
, а човешката душа е весталката; човешкото сърце и човешкия ум са прислужниците в храма, а ти човекът си богомолеца."
Искрено изказах възхищението си от красотата, поезията и образността на тези мисли. След това прочетох стиховете на една молитва, която срещнах в една от беседите: "Чуй Господи, към Тебе аз отправям мойта молитва, да се освободи моето тяло от всичките неправди, които аз съм създал.
към текста >>
38.
Два ключа към една необикновена книга
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Сириус символизира божията мъдрост...“ Учителя Беинса Дуно Той има профил на древен
жрец
, ироничен и всестранен ум на енциклопедист от епохата на Ренесанса, непрекъснат вътрешен мир на адепт на възвишено Учение, смирение и предразполагаща външна простота на аскет... Такава е моята представа за Николай Дойнов, а вярвам и на мнозина, които са беседвали с него за тайните на Звездния мир.
Втори красив момент е изгряването и залязването на Венера. Трети красив момент е изгряването и залязването на Сириус. Това са трите най-важни момента в живота на човека. Слънцето представлява божественият живот, който постоянно изгрява в човешката душа. Венера представлява божествената любов, която търси път да проникне в човешкото сърце.
Сириус символизира божията мъдрост...“ Учителя Беинса Дуно Той има профил на древен
жрец
, ироничен и всестранен ум на енциклопедист от епохата на Ренесанса, непрекъснат вътрешен мир на адепт на възвишено Учение, смирение и предразполагаща външна простота на аскет... Такава е моята представа за Николай Дойнов, а вярвам и на мнозина, които са беседвали с него за тайните на Звездния мир.
Споделям я с непредубедения читател, все още необсебен от гордата традиционност на европейските и източни „тайни науки“, не само за да го убедя, че това е първото всестранно изследване от български автор върху проблемите на астрологията, френологията и хиромантията (това е повече от очевидно), не само за да подчертая уникалността на подобен единен и систематичен подход към тези науки (това предоставяме на методологията), но за да провокирам у него онази първична читателска стихия, определяна като подтик към необикновеното. Всъщност стигнахме до заглавието на настоящия предговор - за необикновената книга и за обещаните два ключа към нея. Разбира се, трудът на Николай Дойнов не е само необикновен; за обикновеното съзнание необикновеното е задължителен атрибут на астрологията и на всички останали окултни науки. Не е достатъчно да се квалифицира и като езотерична астрология само с единствената цел да бъде разграничена от конвенционалните техники за правене на хороскопи, които заливат сега света и съвременните масмедии. Фундаменталното в „Науките на Първата човешка раса” - онова, което генерира идеите и методите на научното изследване в тази книга, темата на темите, е великото знание от Окултната Школа на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).
към текста >>
39.
Първи думи към един странен свят
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, който има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите - нещо като своеобразен телескоп, с помощта на който
жреците
са могли да наблюдават Звездния мир и през деня, особено Полярната звезда и най вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство.
Най голямата от тези пирамиди - Хеопсовата, е висока 147 метра. Тази височина според някои учени показвала милиардната част от разстоянието от Земята до Слънцето, когато Земята е най-близо до него, или, както се казва, в перихелий. Тогава Земята се намира на 147 милиона километра от Слънцето. Строителите на пирамидата са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята към Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на тази пирамида откриват в нея въплътени още много астрономически и математически познания, като диаметъра на Земята, дължината на меридиана и много други параметри на Земята.
Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, който има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите - нещо като своеобразен телескоп, с помощта на който
жреците
са могли да наблюдават Звездния мир и през деня, особено Полярната звезда и най вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство.
Хеопсовата пирамида е служила и за календар. Нейната сянка отбелязва съвсем точно Зимното и Лятно слънцестоене, а също Пролетното и Есенно равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата от коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които всяко едно отклонение, отрязък или направление, всеки един обем, наклон или издатина имат особено, точно определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света.
към текста >>
Приема се напълно основателно, че Хермес - великият
жрец
и създател на Египетската култура, и първите фараони на Египет, които са създали пирамидите и другите величави строежи, са били хора от тази високоинтелигентна Първа раса, дошли в Египет не много преди потъването на Атлантида.
Нейната сянка отбелязва съвсем точно Зимното и Лятно слънцестоене, а също Пролетното и Есенно равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата от коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които всяко едно отклонение, отрязък или направление, всеки един обем, наклон или издатина имат особено, точно определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. И много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях.
Приема се напълно основателно, че Хермес - великият
жрец
и създател на Египетската култура, и първите фараони на Египет, които са създали пирамидите и другите величави строежи, са били хора от тази високоинтелигентна Първа раса, дошли в Египет не много преди потъването на Атлантида.
В този континент е имало малко общество от тази Първа раса и друга многобройна примитивна раса, която, подстрекавана от своите водачи, го изгонила от континента. Част от хората на Първата раса са отишли в Египет, а другите са преминали в Америка, за което, както споменахме, говорят индианските легенди и предания. Има също едно странно предание, че тези пришълци от Атлантида в Египет са осъществили идеята за изобразяване на суровата владетелка на Атлантида, станала причина за изгонването на хората от Първата раса. Те са изградили сфинкса, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно се разгледа образът на Сфинкса от гледището на Френологията и науката за израза на лицето, то ясно ще разберем какво е представлявала тази последна владетелка на Атлантида - царицата К О Б А, и нейния психически облик.
към текста >>
40.
Марс
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Там вече всичко било готово: жените пеели химни за прослава на боговете, а главният
жрец
държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението.
Но преди пратениците да тръгнат за Делфи, Ино ги извикала при себе си и като има дала много пари и ги обсипала с ласки, ги надумала, като се върнат от Делфи, да предадат на цар Атаман, че уж Пития е казала: „Нивите отново ще станат плодородни, ако Атаман принесе в жертва на боговете децата Фрикс и Хела.“ Когато пратениците се върнали .от Делфи и предали отговора на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му. Ала може ли той да не изпълни волята на боговете, за да избави страната си от сполетялото го бедствие? Той решил да принесе в жертва на боговете децата Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният зловещ план успял. Повели децата, които нищо не подозирали, към жертвеника, който се намирал извън селището в една чудно хубава гора.
Там вече всичко било готово: жените пеели химни за прослава на боговете, а главният
жрец
държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението.
Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ето - иззад един огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен - красив и изящен, на който руното блестяло като злато. Този златорунен овен изпратила богинята - майка на децата, за да ги спаси. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш да им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, извикал и сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена, виж колко е кротък“.
към текста >>
41.
Съдържание
 
- Николай Райнов
Жрец
на Озириса 8.
СЪДЪРЖАНИЕ 1. Цар на Мрака 2. Каин и Евел 3. Три Небеса 4. Каломаин 5. Вавилонска кула 6. Мелхиседек 7.
Жрец
на Озириса 8.
Соломон и Балкиза 9. Слова на Блажения 10. Даниил 11. Видение на Ездра 12. Иисус на Планината 13. Път на звездите 14. Псалом на Слънцето 15. Песен за Девата 16. Сватбата на Царския Син 17. Дъщерята на Царя 18. Книга на загадките: Блясък на мълния Някога, в друг свят Вървя по улицата Ти ми повеляш Твоят шепот Звънът на Твоите накити Мълнии Три неща Горко ми! Не отминавай! Една загадка Познавах цар Притча Мъдрият Ухама Опна ми струната Той й запя Лодката Белият ден Зелено е морето Кой ще изчерпи Непрогледна е нощта Царицата Маат-Ка-Ре Чия ли ръката? Ти си огледало Хлип! Хлип! Хлип! Лицето ти Аз дойдох Кетас беше първият Железният олтар Що чакаш тук? Вечерта Той го уби Животът се свърши Жрицата Една мома Смъртта ме погледна Снагата й Тези, при които отиваш Гасне пламъкът Видях своя Бог Пред погледа Безсмъртната Ищар Той търси бисери Сгради си Мъдростта дом Тъй ми каза Три неща знае мъдрият По далечните хълмове Простре се нощ Жената каза Имаше на Изток жена Седем смъртни гряха Обърна поглед певецът Като ходех по стъгдите Седем знаем ние Запита Небето певеца Прибра си слънцето лъчите Най-лошо Трима бяха те Светлоликият Набу Към тебе, о, Земьо Потърсих я Веслата Към Колхида Небукаднецар Много съблазнители Той каза Ахуни Четях веднъж Царят на Нрам Плътта ми спи Земята изгражда дворец Земята ме откърми Когато съдеxa
към текста >>
42.
Три Небеса
 
- Николай Райнов
Той бe тайноведец и
жрец
.
И нарече Каин града Ламнахор, което значи — Град на Кръв. Защото убиец го сгради. Обърна се тогава отново към Ада сърцето Каиново — и отново я възлюби Каин, защото тя умееше да милва и добре редеше своя дом. И роди Ада синове и дъщери. Името на първия — Енох.
Той бe тайноведец и
жрец
.
И владееше Тайните на Небето и на Земята — и силите, скрити в човека, знаеше. А имаше исполин в онова мяcто; името му — Зеребимил, което значи Огнен Вихър. И когато спеше, окото му бe отворено. Но издебна го Енох — и сложи лъскава плоча от сребро пред окото му. Когато Зеребимил видя лице в плочата, сепна се в ужас; понеже си помисли, че втори исполин стои пред него.
към текста >>
43.
Вавилонска кула
 
- Николай Райнов
Сплитаха се там денонощно димящи благовония и разнасяше се миризма на мирсина, разводниче, стипца и черен ладан А
жреците
на Левия Път произнасяха високо заклинания към Четиритях и Седмината.
Градът на Каина — Ламнахор — бе станал отдавна капище на кумири и сборище от черни магесници и кръстопът на всички пороци. Защото в Ламнахор сградиха синовете Каинови светилища на грях и жъртви принасяха на Нергала и Меродаха. А те бяха черни кумири. И светилища на пъклена магия имаше още — капища имаше, дето се лееше човешка кръв, — и духове на мъртъвци идваха от Царството на Сенките, за да се сношават с живите мъже и жени. И те им говореха.
Сплитаха се там денонощно димящи благовония и разнасяше се миризма на мирсина, разводниче, стипца и черен ладан А
жреците
на Левия Път произнасяха високо заклинания към Четиритях и Седмината.
Те бяха научили тайни, които не трябваше да знаят. И дохождаха там дъщерите Каинови, та принасяха жъртви за любов и за лека рожба. А дъщерите на Греха приемаха образ на сенки — и примамливи слова шъпнеха те на дъщерите Каинови. И на грях ги учеха. И заставаха дъщерите Каинови голи пред олтарите на черните богове: като жива съблазън заставаха те там; защото тъй им бяха поръчали.
към текста >>
И
жреците
им вземаха чистотата в чест на богинята от Сунам, та опорочени си отиваха дъщерите Каинови; но те се радваха, че са принесли на богинята онова, което никой не може вече да им върне.
Те бяха научили тайни, които не трябваше да знаят. И дохождаха там дъщерите Каинови, та принасяха жъртви за любов и за лека рожба. А дъщерите на Греха приемаха образ на сенки — и примамливи слова шъпнеха те на дъщерите Каинови. И на грях ги учеха. И заставаха дъщерите Каинови голи пред олтарите на черните богове: като жива съблазън заставаха те там; защото тъй им бяха поръчали.
И
жреците
им вземаха чистотата в чест на богинята от Сунам, та опорочени си отиваха дъщерите Каинови; но те се радваха, че са принесли на богинята онова, което никой не може вече да им върне.
И весели си отиваха. И песни пееха по своя път. И ето че съблазън премрежи очите на синовете Евельови, та не послушаха гласа Божи — да се пазят от дъщерите на Греха. Много бяха гиздави дъщерите Каинови — снажни и примамливи наглед. И те знаеха тайните на всеки чар и пътищата на хубостта познаваха добре, както ковач познава своя чук и своята наковалня.
към текста >>
През себе си трябва да мине силният — и трябва да изгуби себе си, за да спечели Себе си: — запомнете го! Не се влиза отвън навътре, а — отвътре навън! Не може да създаде злато този, който няма злато: — запомнете го! Аз, Алтотас, бях
жрец
на Господа.
Но понеже бе сам — стана, та отиде у Немврод. И свика синовете Каинови и синовете на неговите синове. Алтотас почна да говори с тях — и те го слушаха; но той не поиска да им разкрие всичко, що мисли, защото знаеше добре, че не могат го разбра. И рече им: „Чуйте, синове на Сатанаиля! — Чуйте душите на тогова, който е говорил с Адонай! Странни са пътищата, по които Елохим води човека. По небесните плетеници на твърдта са начъртани те — и знаковете на Зодиака са силни да разкажат мъдрост.
През себе си трябва да мине силният — и трябва да изгуби себе си, за да спечели Себе си: — запомнете го! Не се влиза отвън навътре, а — отвътре навън! Не може да създаде злато този, който няма злато: — запомнете го! Аз, Алтотас, бях
жрец
на Господа.
В папирусите четях мъдрост и в свитъците — разум. И нарасна моята мъдрост, като звездите небесни се умножи тя — и до Седемте Бездни стигна моето постигане. Но тъкмо тогава познах голямата лъжа на всичко живо — и гордостта ми рухна, както рухва крехко строение на човешки блян. Истина ви казвам, синове Сатанаильови: познах, че съм нищо. И тогава тъкмо познах, че нищо не съм познавал дотогава.
към текста >>
44.
Мелхиседек
 
- Николай Райнов
Той бе
жрец
на Всевишния.
Мелхиседек Живееше в онова време човек, силен по дух: името му — Мелхиседек, цар на правдата. Той царуваше в страната, наречена Салим, което значи — Мир.
Той бе
жрец
на Всевишния.
И никой не знаеше, има ли баща или майка. И никой не можеше да каже уверено отде е дошъл Мелхиседек. В земята Салим го бяха заварили първите мъже и жени, които се бяха преселили там, за да заживеят. Сякаш Мелхиседек бе израснал из земята или бе слязъл от небето. Приказваха шъпотом неговите поданици, че царят им наистина е пратен от Всевишния, че е дошъл по чуден път от звездата Вечерница, дето се е родил, за да донесе на земните люде мъдрост, която не знаят, и учение, каквото не са още от никого чули.
към текста >>
Той бе
жрец
на Елохима отвеки.
И никой не знаеше, има ли баща или майка. И никой не можеше да каже уверено отде е дошъл Мелхиседек. В земята Салим го бяха заварили първите мъже и жени, които се бяха преселили там, за да заживеят. Сякаш Мелхиседек бе израснал из земята или бе слязъл от небето. Приказваха шъпотом неговите поданици, че царят им наистина е пратен от Всевишния, че е дошъл по чуден път от звездата Вечерница, дето се е родил, за да донесе на земните люде мъдрост, която не знаят, и учение, каквото не са още от никого чули.
Той бе
жрец
на Елохима отвеки.
А крепък бе духом Мелхиседек. И възлежаваше на гърдите Господни. Той знаеше изтънко душата на човека и виждаше до един заслоните на сърцето: от погледа му не можеше да се укрие ни грях, ни помисъл — и пред словото му трепереха всички люде. Защото го знаеха, че е праведен и ведър духом. И боеха се от него, както човек се бои от светиня, до която не е достоен да се докосне.
към текста >>
Та два са образите на Божия
Жрец
: обич и правда.
Защото бе победил. И тогава изнесе Мелхиседек хляб и вино — и благослови, па даде на Авраама. — И Авраам пи вино и яде хляб. И каза Мелхиседек: „Благословен Авраам от Елохима, от Върховния Бог, Който създаде Небе и Земя! — И благословен Върховният Бог, който предаде враговете ти в твоите ръце! Защото не победа на кръв трябва Господу, а — победа на дух! И благословен — който е открил ключа на Тайните! Поверил е Йехова люде на Авраама — и той трябва да ги води. Затова нека чуе словата на Вечния — и думите My да разбере! От жречеството иде учение, а от учението — съвет.
Та два са образите на Божия
Жрец
: обич и правда.
И двете са — едно. От царуването иде взиране, а от взирането — сплътяване. Та два са пътищата на Божия Жрец: свобода и закон. И двете са — едно. Благословен — който разбира и осъществява! Като птица е волен в своя път и Всевишният го пази! Иди си с мир!“ И замина си тогава Авраам при племето — и занесе в сърцето си трепета на чудната мъдрост, а в душата му звънтяха словата на огнена проповед.
към текста >>
Та два са пътищата на Божия
Жрец
: свобода и закон.
И каза Мелхиседек: „Благословен Авраам от Елохима, от Върховния Бог, Който създаде Небе и Земя! — И благословен Върховният Бог, който предаде враговете ти в твоите ръце! Защото не победа на кръв трябва Господу, а — победа на дух! И благословен — който е открил ключа на Тайните! Поверил е Йехова люде на Авраама — и той трябва да ги води. Затова нека чуе словата на Вечния — и думите My да разбере! От жречеството иде учение, а от учението — съвет. Та два са образите на Божия Жрец: обич и правда. И двете са — едно. От царуването иде взиране, а от взирането — сплътяване.
Та два са пътищата на Божия
Жрец
: свобода и закон.
И двете са — едно. Благословен — който разбира и осъществява! Като птица е волен в своя път и Всевишният го пази! Иди си с мир!“ И замина си тогава Авраам при племето — и занесе в сърцето си трепета на чудната мъдрост, а в душата му звънтяха словата на огнена проповед. И разказа на всички от племето що бе видял и чул. Та вредом се разсипа мълва за наставника в Тайните — и всекиго пърлеше жар да чуе Мелхиседека. И потърсиха го мнозина, но малцина смогнаха да стигнат до него.
към текста >>
45.
Жрец на Озириса
 
- Николай Райнов
Жрец
на Озириса Положи Бог ръката Си върху Египет и когато влезе Слънцето в знака Овен — роди се син на фараона.
Жрец
на Озириса Положи Бог ръката Си върху Египет и когато влезе Слънцето в знака Овен — роди се син на фараона.
И нарекоха името му Мойсей, което значи Потомец на Водите, защото се роди край брега на голямата река Нил — реката над реките. Там се издигаше в онова време богатият град Тива, където живееше фараонът в разкошен и многоцветен дворец. Защото Тива бе столнина на обширната египетска земя. През нощта, когато се роди царският син, паднаха много едри звезди от небето — и народът каза, че тия звезди са ангели, слезли да се поклонят на момчето. И когато възрасна в сила и мъдрост Моисей, надари го Бог с видение на пророк и пламенна реч на жрец му даде.
към текста >>
И когато възрасна в сила и мъдрост Моисей, надари го Бог с видение на пророк и пламенна реч на
жрец
му даде.
Жрец на Озириса Положи Бог ръката Си върху Египет и когато влезе Слънцето в знака Овен — роди се син на фараона. И нарекоха името му Мойсей, което значи Потомец на Водите, защото се роди край брега на голямата река Нил — реката над реките. Там се издигаше в онова време богатият град Тива, където живееше фараонът в разкошен и многоцветен дворец. Защото Тива бе столнина на обширната египетска земя. През нощта, когато се роди царският син, паднаха много едри звезди от небето — и народът каза, че тия звезди са ангели, слезли да се поклонят на момчето.
И когато възрасна в сила и мъдрост Моисей, надари го Бог с видение на пророк и пламенна реч на
жрец
му даде.
И научи Моисей словата на йероглифите, позна мъдростта на папирусните свитъци със златни главизни, възприе великите Тайни на Изида — и мина през Седемте Храма на Делтата. И дванадесет годин прекара Моисей далек от света — в мълчание, съзерцание и подвизи на дух и воля, — за да пренесе страшните Четири Изкуса, за които говори в притча великата Книга на Тота. И мъдростта му назря, ръката му закрепна, а сърцето му като сребърно огледало отразяваше в образи, картини и ликове страданията на цял свят. И когато стана Моисей на тридесет годин, той мина огнения сън на Трите Деня — и лежа, затворен в саркофаг, додето Посветените пееха седемтях избрани химна на Озириса, Владетеля на Небе и Земя. И стана Моисей жрец и тайноведец.
към текста >>
И стана Моисей
жрец
и тайноведец.
И когато възрасна в сила и мъдрост Моисей, надари го Бог с видение на пророк и пламенна реч на жрец му даде. И научи Моисей словата на йероглифите, позна мъдростта на папирусните свитъци със златни главизни, възприе великите Тайни на Изида — и мина през Седемте Храма на Делтата. И дванадесет годин прекара Моисей далек от света — в мълчание, съзерцание и подвизи на дух и воля, — за да пренесе страшните Четири Изкуса, за които говори в притча великата Книга на Тота. И мъдростта му назря, ръката му закрепна, а сърцето му като сребърно огледало отразяваше в образи, картини и ликове страданията на цял свят. И когато стана Моисей на тридесет годин, той мина огнения сън на Трите Деня — и лежа, затворен в саркофаг, додето Посветените пееха седемтях избрани химна на Озириса, Владетеля на Небе и Земя.
И стана Моисей
жрец
и тайноведец.
И просия духът му в сила и познание, за да възприеме подкрепата на Силите и на Онези невидими Мъже, които надаряват достойния с всички духовни могъщества, за да води народите, по Божия път. Моисей узна всичко, що можете да узнае човек в плът, хилядократно прероден и дал обет да служи на Всеобщото Благо и да забрави себе си. И достъпни му станаха словата, писани върху страници от камък с позлатен резец — и спазени в кивота на светилището. И затулените в мрака на пирамидите железни слова проумя: — словата на Сфинкса, за Светлината Озирисова и за Тайните на богинята Изида. И укрепиха се очите му, като очи на орел, а мъдростта му стана мъдрост на змия.
към текста >>
И поведе с властна ръка и с желязна тояга
жрецът
на Озириса Божия Народ — през червени пясъци и тъмни бури го поведе натам, отдето изгрява Слънцето.
Та ето — яви се Бог Моисею в слава и блясък — и каза му да изведе Израиля из Египет. Защото в робия живееше Божият Народ — и не знаеха отдих синовете му. А ясни бяха небесните начъртания на съдбините — и те говореха, че в Избрания Народ ще роди Светлината Своя Син — Велик между Великите и Силен между Силните. Но Син Божи не може никога да бъде син на роб. Та затова трябваше Моисей да изведе Израиля.
И поведе с властна ръка и с желязна тояга
жрецът
на Озириса Божия Народ — през червени пясъци и тъмни бури го поведе натам, отдето изгрява Слънцето.
И минаха Червеното Море, та стигнаха в пустинята. И лутаха се дълги години без път, защото никой не знаеше кой път води към Бъдещето. И минаха в падания и грехове големия кервански път, па стигнаха до една висока планина. И повика Бог Моисея навръх планината — и с гръм и мълнен огън го срещна: както се среща цар през дни на бурна бран. И видя Моисей чудесата на Божието Творчество — и чу думи, които никой не е чул, — и видя мощни знамения — и позна върховни тайни.
към текста >>
Оня едничък Бог, Когото още не познавате, няма нужда от камили, падащи на колене, нито от чакали, които вият пред Него: «Господи, Господи, дай ми по-тлъста плячка!» Почитайте Незнайното, но с презрение свивайте уста, щом ви се говори за нещо или за някого с очи към земята, а с пръст — към небето! Истина, истина ви казвам: не вярвайте в едрата лъжа, която мами погледи и сочи пръст, откак свят светува! Не оставяйте писани слова! — На злато пише Слънцето, на камък — пророкът, на папирус —
жрецът
.
А слабият през трупа на своя баща не ще има сърце да мине. За вас няма бащи и майки, сестри и родни братя. — Бъдете семе на Бъдещето! Напътствие ви давам, братя мои — от буря се не плашете! Ни огнен дъжд, ни буря от сълзи не ще измокри крилата на буревестника! Окови от желязо не могат стегна мишците на твърдия; — венци от цветя не могат обвърза сърцето на твърдия: смелостта е по-твърда от алмаз! И още едно слово завещавам на сърцето ви, братя мои: пазете се от меки думи, които лъжат сърцето — добре се пазете! Не слушайте плъзгавите думи на жената и на винопродавеца, и на търговеца, и на лихваря! Не слушайте думите на ония, които живеят от чуждата кръв и мъка, и усилие! Не падайте често на колене, братя мои! Твърде много богове — то е разпуснатост на сърцето. Твърде малко богове — то е теснота на сърцето. Само един бог — не го знаете кой е.
Оня едничък Бог, Когото още не познавате, няма нужда от камили, падащи на колене, нито от чакали, които вият пред Него: «Господи, Господи, дай ми по-тлъста плячка!» Почитайте Незнайното, но с презрение свивайте уста, щом ви се говори за нещо или за някого с очи към земята, а с пръст — към небето! Истина, истина ви казвам: не вярвайте в едрата лъжа, която мами погледи и сочи пръст, откак свят светува! Не оставяйте писани слова! — На злато пише Слънцето, на камък — пророкът, на папирус —
жрецът
.
А силният пише — на огън. Не говорете ясно! — Езикът ви да бъде притча, а словото ви — видение! Не сте родени за учители на стадо, ни за тълмачи на сънища, ни за търговци на евтини скрижали. Скъпа е късата истина: тя струва дълъг живот! — Пастрете своите къси истини, както се пастри едър бисер, който е купен с цената на цяло царство: не ще бъдете вечно царе! Презирайте онези, които не могат да гледат инак освен през мрежа! Светът е хубав наистина за онези, що нямат свои очи. Те казват: «Купихме си истина», както съседите им думат: «Купихме си крава.» И те без умора кретат след продавача на изживени истини, които са се превърнали на лъжи. Тъй дреха, дълго носена, се превръща на пробита мрежа.
към текста >>
И щом възлезе на върха, разтръбиха ангели дохождането на
жреца
— и мълнии обсипаха пътя му.
Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа… И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх — да не изпусне съдината, — ударете с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки! Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото — когато слонът се разгневи — от него се боят и тигри, и лъвове. И от мравката вземете пример, а от скакалците — поука! Каква велика притча е цял свят! И тогава ще закрепнете — и в душата ви ще се родят звезди! — Защото на силния е земята!“ А после скръб обори Моисея, като видя седмината, които трябваше да остави сами. Защото си спомни, че скоро ще издъхне. И рече им с треперлив глас: „Не знам, не знам кому да ви оставя, малки братя!… Оставям ви на Великото у вас: нека възрасте — и нека пази от съблазън душите ви! Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е душата на Моисея… Защото — който види своя Бог, умира! …Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! — И ето — бос дойдох през пламъци при вас! Години в мрак ожидах огнени преображения в полите на Тавор: — и доживях до сетното преображение; плътта ще изгори, а тленното ще стане — дух. …И нека аз умра навръх на Планината — там, дето в трепет чувах Божиите стъпки! В Града на Палмите ме занесете, братя мои — аз искам Обещаната Земя да видя! …Прощавайте — настъпва моят час!… Прощавайте — настъпва моята дълга — дълга Вечер!“ И когато свърши словото към избраните, Моисей им посочи пътя към Ханаан, а сам се върна на Планината.
И щом възлезе на върха, разтръбиха ангели дохождането на
жреца
— и мълнии обсипаха пътя му.
И мина Моисей по път от пламъци. — И, застанал на върха, видя Моисей Ханаан — всичкото величие и гиздост на Ханаан. И съжали избраните, които отиваха там: „Тежко им, ако се не върнат, преди да влезат!“ И като каза това, обърна се към Слънцето, сърцето му почна да студенее — и той умря.
към текста >>
46.
Слова на Блажения
 
- Николай Райнов
Слова на Еклесиаста, син Давидов,
жрец
на Йерусалим.
Безброй са мъжете и жените, които мислят, че животът е сватба и земята — пиршеска трапеза. Има наистина още люде, които гледат живота през свилена забрадка… Жалко за забрадката! В разкъсване на забрадките и мрежите е сладостта на живота. И блаженство ще познае само онзи, които е стъпкал вси блаженства. Горко на тогова, които отиде там, дето са двама! — Третият е винаги тринадесети на пира… А мнозина са тия люде, които бързат да се долепят до двама щастливци, като се надяват да споделят щастието им. Но за тях не ще се намерят дори и дребни трохи.
Слова на Еклесиаста, син Давидов,
жрец
на Йерусалим.
Слова на Блажения. Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота. А деветото блаженство — о, не знаете вие това блаженство: — за него заслужава да се живее. Блаженство неизрязано още върху скрижала на блаженствата: — Блаженство на мъката. Елате, синове на земята — от Кархидан до Хелвон, от Хидар до Йераполис! Чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път.
към текста >>
Слова на Еклесиаста, син Давидов,
жрец
на Йерусалим.
И шлемове, оръжия и ножове от Асиил ми дадоха царете на Възтока — оръжия от жилава стомана, украсени с камъни и злато, с изображения от изкусна ръка на майстор. И сложих трапези — и покадих миризми от Сава. И разлях вина и сладки отвари от Рамах. И видях, че е суета. Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота.
Слова на Еклесиаста, син Давидов,
жрец
на Йерусалим.
Слова на Блажения. Утехата на познанието — о, горчива утеха на слепеца, който върви пипнешком! Аз, Еклесиаст, възсиях в мъдрост над вси царе на Възтока. И сплетоха магите притча за пътеките на моя ум. И казаха, че мъдростта ми е остра като кинжал. О, горчива утеха на слепеца, който върви пипнешком! И разчетох вси йероглифи, познах до един знаковете на златни таблици, разумях тайните на Агнето, Овена, Лъва и Пчелата.
към текста >>
Слова на Еклесиаста, син Давидов,
жрец
на Йерусалим.
Скорпион е Жената: — душата й е хубава като кожа на кротал, очите и отразяват мъката и радостта на цял свят, ръцете и притискат и дават отровен сън, устните и изсмукват волята на мъжа, а думите й са измамливи като видение в пустинята. Мнозина любят, а малцина имат сила да кажат навреме: „Стига!“ Мнозина любят — и повечето дори на старини казват: „Още!“ Но те стават пред жените смешни, а пред мъжете жалки. Любовта е пролет. Ала няма година — само от пролет. Няма. И видях, че е суета.
Слова на Еклесиаста, син Давидов,
жрец
на Йерусалим.
Слова на Блажения. И рекох най-сетне в сърцето си: „Нека се опия от хубостта на света — от горчивата мъка на твореца — и нека бясната страст на движещия опожари душата ми!“ И в буйно опиянение преминах дни и нощи — в опиянение от всичко добро и зло. И разстлаха се пред мене пътищата на живота — и Човекът застана пред очите ми със своята скъдна утеха и мъка без дъно: мъка, с която се ражда — мъка, с която мре. И сърцето си в песни изпях и в хитро замислени притчи излях мъдростта на целия си живот. И разбрах, че е суета.
към текста >>
Слова на Еклесиаста, син Давидов,
жрец
на Йерусалим.
И видях, че е суета. Слепци са те — и всуе дирят в живота да видят своите сънища. И горчи в душата им, когато разберат, че са измамени. Защо са дирили блаженства. А блаженство няма.
Слова на Еклесиаста, син Давидов,
жрец
на Йерусалим.
Слова на Блажения. …Елате при мене, избраници на земята — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженства — чуйте това! — няма блаженства и няма утехи, освен блаженството на мъката и утехата на самотния! Че в мъка се ражда богът — и на челото му засиява звезда. Че в самота мре човекът — и неговото име става пепел. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения.
към текста >>
47.
Видение на Ездра
 
- Николай Райнов
Видение на Ездра Десницата Господня слезе над Ездра,
жрец
на Всевишния, и му съобщи потайни слова — и върховни тайни разбули пред очите му.
Видение на Ездра Десницата Господня слезе над Ездра,
жрец
на Всевишния, и му съобщи потайни слова — и върховни тайни разбули пред очите му.
И нови думи му нашъпна Духът Господен. Видя пророкът страшни неща, които ще станат след време. И лица на нови люде се вестиха пред него, невидени народи се явиха на земята, издън морето се показаха големи суши, чудновати гласове изпълниха въздуха. Чу той езици, които никой дотогава не бе говорил, и видя писмена, които ничий ум не би можал да разбере. И тогава се изпълни с Дух Божи Ездра, та издигна глас към народите и рече им: „Видение за Сетния Ден видях — и слова на откровение ми се казаха отгоре.
към текста >>
— Блажен ще бъде оня, които приеме тази кръв!“ „Аз, Ездра, бях
жрец
на Всевишния.
И кръвта си в лъчи ще пролеят, за да дадат живот на Земя и Небе. И кърваво изкупление ще донесат на света. Тогава Черният Цар, който е управлявал цели векове Земята, ще падне убит — и с него ще паднат понесени вси земни царе и воини и стражи и наемници. Защото не ще има вече ни бран, ни престол.“ „…А в началото на новите времена Небесният Мъж и Небесната Жена ще пламнат от Любов — и в изстъпление ще се зачене нов свят. И в лъчисти капки ще изтече великото Сърце, принесено в жъртва върху олтара на предвечната Пасха.
— Блажен ще бъде оня, които приеме тази кръв!“ „Аз, Ездра, бях
жрец
на Всевишния.
И видях това — и словата на Бъдния Ден записах. Защото — истина, истина ви казвам — иде Денят! — Той иде вярно — и железни са стъпките му. Видение за Сетния Ден: на сетния принадлежи Сетният Ден — но горко на тогова, който остане сетен!“
към текста >>
48.
Път на звездите
 
- Николай Райнов
Поеха път още Сартан, Ариех и Бетула — влъхви от Египет — и понесоха дарове на
първожрец
: хризолит, касия и алое: защото вярваха, че Новороденият ще бъде най-велик от
жреците
.
И две хиляди годин ще управлява Той света. И на много народи и племена ще даде светлина Неговото слово. А злите ще се бият в Негово име. Да идем да Му се поклоним!“ И станаха всички, готови за път. Тръгнаха Талек, Шор и Теомим — маги от Халдея — и взеха злато, ладан и смирна — да му поднесат принос, като на цар.
Поеха път още Сартан, Ариех и Бетула — влъхви от Египет — и понесоха дарове на
първожрец
: хризолит, касия и алое: защото вярваха, че Новороденият ще бъде най-велик от
жреците
.
И потеглиха след тях Мознаим, Акраб и Кешед — звездобройци от Персия — и приготвиха сардоникс, кориандър и кинамон, за да поднесат избраните дарове на Тогова, Когото смятаха, че ще бъде най-мъдър и най-дълбок между пророците. А от Индия потеглиха Геди, Делои и Дагим — брамани-влъхви, които взеха алмази, тигров зъб и кръгла кост от кротал — дарове на всемощен вожд и бранник. Дванадесетмина бяха те — и всеки носеше своя дар, за да го поднесе Нему — на Непознатия Човек, Чието живелище не знаеше ни един от тях. …А най-сетне тръгна Балтазар, но дар не смогна да намери, понеже не знаеше какъв дар прилича на Оногова, Чието име е Милосърдие. И тръгна Балтазар да търси дар за Него.
към текста >>
49.
Псалом на Слънцето
 
- Николай Райнов
Затова Негови
жреци
са отвеки Посветените.
Защото всичко живо обичаше То с рачителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена. Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и пригръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие. И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залез, та посипва цял свят с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци. Тъй Слънцето целува Земята — Своята Годеница. *** От едно Слънце е бил вредом посеян животът, — както се cее златно семе по разпукана орница.
Затова Негови
жреци
са отвеки Посветените.
Златооблечени царе от Червената Земя Му кадеха райско зърно — и в сивия благовонен дим пращаха молитви към Него. А белите маги от Химават Му принасят в жъртва сома и ориз — и запалват седмоцветни светилници за Негова слава. Разливаха в Негова чест на златен престол благовонни течности фараоните в Египет, а ладан и царствен нард Му кадеха иноците на Запад. Защото от едно Слънце е бил вредом посян животът, — както се сее златно семе по разпукана орница. *** От море до море води керван от звезди Синът на Царя — и всичко живо Му въздава почет — и вси люде в Негово име начеват работа.
към текста >>
50.
Сватбата на Царския Син
 
- Николай Райнов
Високите
жреци
влизаха в полунощ, а на излизане изнасяха разпънат човек.
И аз ги слушах. То бе музика на богове — и тъмни, звънтящи слова на сфинкс. И аз ги слушах. Може сърцето да знае какво ще донесе животът. Видях огромни пирамиди, които носят по камъните си йероглифни слова, но не разбрах що пише там.
Високите
жреци
влизаха в полунощ, а на излизане изнасяха разпънат човек.
И редица посветени пееха в размерни стихове морни песни. В очите им пламтеше празнична радост, а в движенията на ръцете им мълвеше дълбока скръб. Те пееха за Сватбата на Царския Син. И аз ги слушах. Тъжно падаха думите им — тъжно и тежко — като едри дъждовни капки.
към текста >>
51.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
Седем знаем: — жад за знание, глад за злато, уста на смърт, език на клеветник, ръце на
жрец
, меч на цар, сърце на творец.
И като почнах да се наслаждавам от миризмата му, открих в него дивно свойство: то показваше живота такъв, какъвто е. Научих му после името. Страдание се казвало то. *** Седем знаем ние, — седем, които се не утоляват. А осмото никога не ще каже: „Стига“.
Седем знаем: — жад за знание, глад за злато, уста на смърт, език на клеветник, ръце на
жрец
, меч на цар, сърце на творец.
А осмото: — похот на жена. Седем знам ние, — седем, които се не утоляват. А осмото никога не ще каже: „Доста“. *** Запита небето певеца: — Ти пееш за мене и за своята обич към мене.Що обичаш наистина в мене? А певецът отвърна.
към текста >>
Пред очите им блесна морето, над което алмазната звездна верига на Волопаса сочеше пътя към честита *** Небукаднецар, властител на Вавилон, пристъпи да прочете с чук в ръка клинописта на голямата плоча, изрязана по негова повеля: „...В чест на Мири Дута и Набу издигнах Вавилон и Борсипа— аз, Небукаднецар, син Набуполасаров, помазаник на Бела, любимец на Ану, довереник на Асура,
жрец
на Шамаша.
Певецът спря. Струните млъкнаха, като отсечени, в плача на сетни звукове. Вълните плискаха тихо и ловяха стоновете на замряла песен. Моряците впиха очи в мрачното небе над себе си — и в уплахата на погледа им плачеше молба. Тогава тракиецът рече: „Лъжа е, аргонавти! Пробудете се!“ И те се сепнаха.
Пред очите им блесна морето, над което алмазната звездна верига на Волопаса сочеше пътя към честита *** Небукаднецар, властител на Вавилон, пристъпи да прочете с чук в ръка клинописта на голямата плоча, изрязана по негова повеля: „...В чест на Мири Дута и Набу издигнах Вавилон и Борсипа— аз, Небукаднецар, син Набуполасаров, помазаник на Бела, любимец на Ану, довереник на Асура,
жрец
на Шамаша.
Дванадесет кървави войни завърших. Разсипах с огън много крепости, села и градове. Избих много племенни главатари, които се бунтуваха срещу мене. И много народи победих. С меч изтребих враговете си: ни един се не избави.
към текста >>
52.
Четиритѣ учения
 
- Георги Радев (1900–1940)
Знайно е, че обществото въ браманска Индия се е дѣлѣло на четири касти, четири съсловия — брамани или
жреци
, военни, търговци и занаятчии.
Четиритѣ учения Отъ памтивѣка въ човѣшкитѣ общества сѫ сѫществували четири учения, всѣко отъ които се отличава съ свое разбиране за свѣта и човѣка, за отношенията на хората едни къмъ други, за общественъ строй и държавенъ редъ. За да употрѣбимъ посъвременни названия, ще наречемъ тия четири учения клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ и социализъмъ. Най-яръкъ изразъ на тия четири житейски школи, защото сѫ се въплотили въ известни обществени форми, намираме въ кастовия строй на древна Индия.
Знайно е, че обществото въ браманска Индия се е дѣлѣло на четири касти, четири съсловия — брамани или
жреци
, военни, търговци и занаятчии.
Тия съсловия сѫ образували строго затворени системи — забранени сѫ били по-тѣсни родствени връзки на висшитѣ съсловия съ нисшитѣ. Въ законитѣ на Ману се казва, че браманитѣ произлизатъ отъ главата на Брама — великия Създателъ на свѣта, военнитѣ — отъ неговитѣ мишци, търговцитѣ — отъ стомаха му, а занаятчиитѣ и работницитѣ — отъ нозетѣ му. Въ този образъ индускитѣ жреци сѫ дали въ една форма, достѫпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпредѣление, сиречъ едно узаконяване „свисше“ на установения отъ тѣхъ социаленъ редъ. Както и да се е тълкувалъ този митологиченъ образъ отъ индускитѣ мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущалъ, практически той се е свеждалъ къмъ установяване на строгия и суровъ кастовъ строй, който е освещавалъ чисто по човѣшки изключителната властъ на едни хора надъ други. Безъ да носятъ тия ярки очертания на строго разграничени касти, последнитѣ все пакъ образуватъ основата на съсловната разпредѣлба у всички цивилизовани народи.
към текста >>
Въ този образъ индускитѣ
жреци
сѫ дали въ една форма, достѫпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпредѣление, сиречъ едно узаконяване „свисше“ на установения отъ тѣхъ социаленъ редъ.
За да употрѣбимъ посъвременни названия, ще наречемъ тия четири учения клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ и социализъмъ. Най-яръкъ изразъ на тия четири житейски школи, защото сѫ се въплотили въ известни обществени форми, намираме въ кастовия строй на древна Индия. Знайно е, че обществото въ браманска Индия се е дѣлѣло на четири касти, четири съсловия — брамани или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия сѫ образували строго затворени системи — забранени сѫ били по-тѣсни родствени връзки на висшитѣ съсловия съ нисшитѣ. Въ законитѣ на Ману се казва, че браманитѣ произлизатъ отъ главата на Брама — великия Създателъ на свѣта, военнитѣ — отъ неговитѣ мишци, търговцитѣ — отъ стомаха му, а занаятчиитѣ и работницитѣ — отъ нозетѣ му.
Въ този образъ индускитѣ
жреци
сѫ дали въ една форма, достѫпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпредѣление, сиречъ едно узаконяване „свисше“ на установения отъ тѣхъ социаленъ редъ.
Както и да се е тълкувалъ този митологиченъ образъ отъ индускитѣ мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущалъ, практически той се е свеждалъ къмъ установяване на строгия и суровъ кастовъ строй, който е освещавалъ чисто по човѣшки изключителната властъ на едни хора надъ други. Безъ да носятъ тия ярки очертания на строго разграничени касти, последнитѣ все пакъ образуватъ основата на съсловната разпредѣлба у всички цивилизовани народи. Само че въ отдѣлни епохи едно отъ тия съсловия е вземало изключително надмощие и е удряло по особенъ отпечатъкъ въху държавния редъ, който бива характеризиранъ ту като теократиченъ, ту като монархиченъ съ различни отсѣнки и преходи, ту като демократиченъ, ту като пролетарски. Формитѣ отъ епоха въ епоха се видоизмѣнятъ, явяватъ се известни диференциации и усложнения, но въ края на краищата вътрешното имъ съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могатъ да съзратъ многоликитѣ промѣни на едни и същи сили, действуващи въ свѣта, които не могатъ да проникнатъ задъ кулиситѣ на голѣмата сцена, дето се разиграватъ човѣшкитѣ съдбини, тъй майсторски декорирана при всѣка „нова“ пиеса въ новъ стилъ, и до денъ днешенъ се оставятъ да бъдатъ залъгвани съ обещания за „новъ строй“, за „новъ редъ“, за “новъ свѣтъ“.
към текста >>
53.
Пътят на звездата
 
- Георги Радев (1900–1940)
Египетските
жреци
и вражари — по втория път.
Из богатата съкровищница на това сказание, аз ще извлека само една идея. Има два пътя на познание: път на .звездата“ и път на „буквата“, път на тримата мъдреци и път на първосвещениците и книжниците. Тия два пътя се пресичат при „Ирода“. В древния Завет — за да останем в границите на християнското Свещено Писание — те са ясно подчертани. Мойсей върви по пътя на „звездата“ или огъня на „пламтящия храст“.
Египетските
жреци
и вражари — по втория път.
И тия два пътя се пресичат пак там: при Фараона — „Ирода“. В книгата на пророк Даниеля се говори пак за тия два пътя, и те се пресичат при цар Небукаднецара. Фараон, Небукаднецар, Ирод — това са различни имена на едно и също нещо, на един и същи фокус на сили, в тяхната мъжка полярност. Защото той си има своя спрегнат фокус с женска полярност. Без да се спирам на подробности, аз ще дам само някои бегли указания за естеството на двата пътя.
към текста >>
54.
Младият египтянин
 
- Георги Радев (1900–1940)
А от устните й се отрониха думите: „Тия
жреци
! Не мога да понасям вече техните престъпления.
По нататък в летописа се разправя как фараонът, посветен в мистериите на Изгряващото Слънце и вещ в езика на символите, разгадал защо първият и вторият извършили тия кощунствени деяния. В нея е вписан и отговорът на третия: „Като минавах край Храма на Изгряващото Слънце, видях да излиза с бързи стъпки из него сама богиня Изис. Аз с трепет се обърнах към нея. Главата й бе извърната настрани, очите й бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната й ръка бе протегната с разперели пръсти назад, сякаш отблъскваше нещо. По намръщеното й лице се четеше дълбоко възмущение.
А от устните й се отрониха думите: „Тия
жреци
! Не мога да понасям вече техните престъпления.
Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин. Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля! В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много. Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове. Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос.
към текста >>
Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение
жреците
на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин.
В нея е вписан и отговорът на третия: „Като минавах край Храма на Изгряващото Слънце, видях да излиза с бързи стъпки из него сама богиня Изис. Аз с трепет се обърнах към нея. Главата й бе извърната настрани, очите й бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната й ръка бе протегната с разперели пръсти назад, сякаш отблъскваше нещо. По намръщеното й лице се четеше дълбоко възмущение. А от устните й се отрониха думите: „Тия жреци! Не мога да понасям вече техните престъпления.
Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение
жреците
на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин.
Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля! В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много. Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове. Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос. Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците.
към текста >>
И казва, че Тот, който бил мъдър и правдив цар, взел мерки за да се ограничи произвола на самозабравилите се
жреци
.
И техният брой всеки ден расте. Те са видели „Изис'' да излиза възмутена от каменния храм. Видели са, знаят истината, и са готови заради нея 10 години да пролежат в затвора. Летописът по-нататък разправя, че фараонът не дочакал десетте години. Той узнал по-рано причината, по която младият египтянин обърнал гръб на храма.
И казва, че Тот, който бил мъдър и правдив цар, взел мерки за да се ограничи произвола на самозабравилите се
жреци
.
И сега „младите египтяни" са изправени пред Тот. Държавниците - това са Тот. И „младите египтяни" заговорват вече. Ще бъдат ли управниците така разумни както фараона Тот?
към текста >>
55.
Енергията на атома
 
- Георги Радев (1900–1940)
И наистина, какво представят десятките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни
жреци
като кървава жертва пред страшния му истукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни?
Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен отколкото в миналото.
И наистина, какво представят десятките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни
жреци
като кървава жертва пред страшния му истукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни?
Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало", не съзнават, че са пак негови служители. Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде – във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката. Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света. Те носят печата на Каин. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно организирана ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит.
към текста >>
Неговите
жреци
, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света.
Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен отколкото в миналото. И наистина, какво представят десятките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му истукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало", не съзнават, че са пак негови служители. Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде – във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката.
Неговите
жреци
, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света.
Те носят печата на Каин. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно организирана ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит. Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии". Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни. Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват.
към текста >>
56.
Действащи лица
 
- Велко Петрушев
X а н а н —
Жрец
— върховна воля.
Лица: Д е в о р — Слънчев син. А р и а н а — Царица на нощта. З е м о н — Царя на ненаситните желания.
X а н а н —
Жрец
— върховна воля.
С л а в я н а — Оскърбената Дева. 3 е л б а — Чародейка. Р и я н а — Чародейка. Л ъ р и д а — Чародейка.
към текста >>
57.
Действие второ.
 
- Велко Петрушев
Тук е дошел странен
жрец
— слънчев Бог, който търси Девора.
Сега бъди смел защитник на най-силната царица на нощта. Знай, аз съм хаос и злоба на деня. И всеки, който се осмели да наруши очарователната нощ и запали факел на виделина, ще бъде изгарян в пламъците на страстите. Д всеки мой агент, рицар и чародейка, които са се уплашили и паднали духом от факлите на светящите, ще бъдат проклети и ще лазят, като червеи в пръста. 3 е м о н .
Тук е дошел странен
жрец
— слънчев Бог, който търси Девора.
Той ме порази със своя огнен поглед и срази устоите на волята ми! А р и я н а. Не се страхувай, 3емон , ти си силен. Иди, намери този бунтовник и сражавай се с него. Забий отровното острие на шпагата си в гърдите му, за да умре. Ако силите ти те напуснат, аз и страстните музи, ще изпием огнените пламъци от очите му и ще съкрушим мишците му.
към текста >>
Чувствувам ръката ми да трепери, и не е в сила да прободе гърдите на
жреца
.
Иди, намери този бунтовник и сражавай се с него. Забий отровното острие на шпагата си в гърдите му, за да умре. Ако силите ти те напуснат, аз и страстните музи, ще изпием огнените пламъци от очите му и ще съкрушим мишците му. Това трябва да стане! Бързай! Това е волята на нощната царица! 3 е м о н . Не, мила, не мога.
Чувствувам ръката ми да трепери, и не е в сила да прободе гърдите на
жреца
.
Той е силен и светлият му лъч ще раздере черния воал на нощта. И ще потекат живи, светли струи от светлина и ще загасне страстният огън на нощта . . . А р и я н а. Млъкни! Недей повече да раздразваш гърдите на нощта, и така страховито да огасяш, пламъците на страстите! Върви тогава в тъмните нощни свърталища, където Девор страстно пие от разголените гърди на твоите чародейки сладкия сок на забравата! Встрастявайте го повече и подклаждайте ненаситните му желания, да станат стихийна буря в сърцето му.
към текста >>
Тя се готви да хвърли черния си воал върху лъчистата глава на
жреца
, за да огаси светлинните пламъци.
Ханан, впил поглед в небесната синева, безмълвно шепне светлият му дух молитва. Тя незабавно се изпълва. Зорницата надниква през златистия вече фон на далечния изток. Монархът на сутринната зора пръска веч светли вълни върху тъмния хаос на света. Изплаши се Арияна, но не изгуби присъствие на своя дух.
Тя се готви да хвърли черния си воал върху лъчистата глава на
жреца
, за да огаси светлинните пламъци.
А р и я н а. О, Жрецо! Престани да палиш тез факли с пламъка на слънчевата си светлина, която стопява безжалостно моята страстно огъваща се снага! Ела при мен. Яз съм отворила своите обятия за тебе. Ти ще почувствуваш тъй упоителните сладки трепети на моя дух, и ще се опиеш от чаровните ми пламтящи устни. И ще бъдеш щаслив в прегръдкитe на моя чар! Ела и облечи червения хитон на страстта.
към текста >>
О,
Жрецо
! Престани да палиш тез факли с пламъка на слънчевата си светлина, която стопява безжалостно моята страстно огъваща се снага! Ела при мен.
Зорницата надниква през златистия вече фон на далечния изток. Монархът на сутринната зора пръска веч светли вълни върху тъмния хаос на света. Изплаши се Арияна, но не изгуби присъствие на своя дух. Тя се готви да хвърли черния си воал върху лъчистата глава на жреца, за да огаси светлинните пламъци. А р и я н а.
О,
Жрецо
! Престани да палиш тез факли с пламъка на слънчевата си светлина, която стопява безжалостно моята страстно огъваща се снага! Ела при мен.
Яз съм отворила своите обятия за тебе. Ти ще почувствуваш тъй упоителните сладки трепети на моя дух, и ще се опиеш от чаровните ми пламтящи устни. И ще бъдеш щаслив в прегръдкитe на моя чар! Ела и облечи червения хитон на страстта. Х а н а н. Да, твоят образ ще отлети във вечния ден, а страстта ти ехидна ще изгори в огнището на девствената „Светая светих“.
към текста >>
О,
Жрецо
! Престани да плашиш царицата на нощта, защото, тя е необятна, и скрива светлите лъчи на деня! (Ханан дигна ръка.
И ще бъдеш щаслив в прегръдкитe на моя чар! Ела и облечи червения хитон на страстта. Х а н а н. Да, твоят образ ще отлети във вечния ден, а страстта ти ехидна ще изгори в огнището на девствената „Светая светих“. Ти не ще бъдеш повече царица на нощта, защото огряла е вече новата зора на вечния светъл ден. Скрий черният си воал на страстите, за да не би и ти да изчезнеш като „тежка съдба на нощта“! А р и я н а.
О,
Жрецо
! Престани да плашиш царицата на нощта, защото, тя е необятна, и скрива светлите лъчи на деня! (Ханан дигна ръка.
Арияна изчезва из облаците на нощната тъма ) Завеса.
към текста >>
58.
Действие четвърто.
 
- Велко Петрушев
Великий
жрецо
, прости ми! Аз съгреших пред съвестта и разума.
Ела, чадо мое, по-близо, за да те почувствува душата ми, и сгрееш отново сърцето ми. Явление десето. Девор отваря очи, вглежда се в Ханан и го познава. Прави опит да стане, но отново пада на земята. Д е в о р .
Великий
жрецо
, прости ми! Аз съгреших пред съвестта и разума.
Затова душата ми е мрачна, очите ми загасват, сърцето ми е ранено и замира. Развратът опорочи светлите ми мечти, а жаркото вино на тъмнитe страсти огаси благороднитe ми чувства и желания. Ето ме, — Аз съм мрачен, облечен в дрехата на падението. Благий учителю, укрепи духа ми, дай мир на душата ми и спокойствие на съвестта ми! Явление единадесето. Х а н а н.
към текста >>
Великия
жрец
се просълзи, и тайнствен акорд се изля от душата му! Моята любов ти прощава, моят разум те спасява.
Затова душата ми е мрачна, очите ми загасват, сърцето ми е ранено и замира. Развратът опорочи светлите ми мечти, а жаркото вино на тъмнитe страсти огаси благороднитe ми чувства и желания. Ето ме, — Аз съм мрачен, облечен в дрехата на падението. Благий учителю, укрепи духа ми, дай мир на душата ми и спокойствие на съвестта ми! Явление единадесето. Х а н а н.
Великия
жрец
се просълзи, и тайнствен акорд се изля от душата му! Моята любов ти прощава, моят разум те спасява.
Моят дух те възкресява. Стани, чадо мое, и да вървим! Ето колесницата на слънчевите лъчи те чака! Тя ще полети към висините, лазура и царството на светлината. Там те чакат твоите братя и небесните Богове! Явление дванадесето. Девор се изправя, но от раната протича кръв. Той се уплаши и пада в несъзнание.
към текста >>
Поклон пред твоя могъщ дух велики
жрецо
.
Ханан се вглежда в Славяна изпитателно. Девор отново направи опит да стане. И наистина, той се почувства достатъчно бодър. Болките се затъпиха и сърцето пулсира нормално. Славяна, възрадвана от това, се просълзи и казва: С л а в я н а.
Поклон пред твоя могъщ дух велики
жрецо
.
И слава на твоята бащинска десница. Която откри нов свят за изгасващите очи и свещени трепети на замиращото сърце. Ти си ново слънце, светлите ти лъчи стопиха образитe на тъмнината. И падна вековния грях в страшния ров и дълбоките води! Х а н а н. (Хвърли поглед върху Славяна) Ти коя си?
към текста >>
Великий
жрецо
, нека и Славяна се качи на слънчевата колесница и дойде с нас в царството на светлината.
В нея гори пламъка за свобода и право. Тя е отломък от свещената канара, първи повик на живота и глас на битието. Тя е богиня на необятна любов и светла звезда от лазура. Бори се херойски при ужаса на горящата клада и страшния ров. Тя презря лъстителните обятия на 3емон и чаровните тъмни нощи на Арияна — вековната лъстителка на Змия, която е наранявала светлите пилигрим, които пътуват из далечните земи.
Великий
жрецо
, нека и Славяна се качи на слънчевата колесница и дойде с нас в царството на светлината.
За нея аз се борих и паднах ранен в борбата! Х а н а н. (се просълзи). Ти, дъще на плеядите, бликащ извор на скръб и радост, фатална нощ и светло утро, блага усмивка и ромящи сълзи, дете в люлката и героиня на кладата, стремеж и вечен блен, в чиито жили тече кръв на жреците и любовни пламъци в сърцето. Ела с нас, и качи се на слънчевата колесница и тя ще те отнесе в необятната земя на радост и свобода, где живота, таз светиня, се излива в вечна красота! И в калта могат да израстнат и цъфнат чисти бели рози, когато светлината я огрева! Светящата колесница се понесе, по дългия път на слънчевите лъчи. Тайнствен акорд прозвуча и блеснаха седемте цвета на дъгата.
към текста >>
Ти, дъще на плеядите, бликащ извор на скръб и радост, фатална нощ и светло утро, блага усмивка и ромящи сълзи, дете в люлката и героиня на кладата, стремеж и вечен блен, в чиито жили тече кръв на
жреците
и любовни пламъци в сърцето.
Бори се херойски при ужаса на горящата клада и страшния ров. Тя презря лъстителните обятия на 3емон и чаровните тъмни нощи на Арияна — вековната лъстителка на Змия, която е наранявала светлите пилигрим, които пътуват из далечните земи. Великий жрецо, нека и Славяна се качи на слънчевата колесница и дойде с нас в царството на светлината. За нея аз се борих и паднах ранен в борбата! Х а н а н. (се просълзи).
Ти, дъще на плеядите, бликащ извор на скръб и радост, фатална нощ и светло утро, блага усмивка и ромящи сълзи, дете в люлката и героиня на кладата, стремеж и вечен блен, в чиито жили тече кръв на
жреците
и любовни пламъци в сърцето.
Ела с нас, и качи се на слънчевата колесница и тя ще те отнесе в необятната земя на радост и свобода, где живота, таз светиня, се излива в вечна красота! И в калта могат да израстнат и цъфнат чисти бели рози, когато светлината я огрева! Светящата колесница се понесе, по дългия път на слънчевите лъчи. Тайнствен акорд прозвуча и блеснаха седемте цвета на дъгата. Златистите им къдрави коси са накитени отново с светящата диадема на звездите. И бялата им дреха се сля с лазура! Завеса.
към текста >>
59.
Епилог.
 
- Велко Петрушев
Светящата колесница лети из пространството на двубоя! Пламъците на
жреца
все повече се разпространяват и обхващат целия свет на 3 е м о н а! Гори той! И се топи върху собственото си огнище.
Епилог. Кошмарната нощ скрива своите примамливи прегръдки. Чарът на страстите изгоре върху пламтящата клада и срутиха се нейните основи, падна огнището и потъна в дълбоките води на голямото езеро. Молнията разпръсна тъмните облаци на нощта и нейния дълъг, светящ път описва историята на хаоса, що е гнетил безсмъртния Дух и вечната Душа. Затрептя полъхът на светящата зорница, която обсипа с ефирния си блясък, новия ден на победата.
Светящата колесница лети из пространството на двубоя! Пламъците на
жреца
все повече се разпространяват и обхващат целия свет на 3 е м о н а! Гори той! И се топи върху собственото си огнище.
Буен ураган на северния вятър. Страшно реве и отнася в бездънен гроб праха му! А царя на смъртта заспа вечен сън и черната катафалка го отнесе по дългия път на забравата!. . . Девите на слънцето събират цветя от градината на звездите и сплитат от тях венец на лазура, за да накитят достойно невестата и жениха, които идат от царството на голямото страдание и дълбоката скръб. Исаян, жреца на светящите, свиква велико тържество в звездния храм и провъзгласява безсмъртна прокламация за коронясване на хероите на новия ден и великия идеал.
към текста >>
Исаян,
жреца
на светящите, свиква велико тържество в звездния храм и провъзгласява безсмъртна прокламация за коронясване на хероите на новия ден и великия идеал.
Светящата колесница лети из пространството на двубоя! Пламъците на жреца все повече се разпространяват и обхващат целия свет на 3 е м о н а! Гори той! И се топи върху собственото си огнище. Буен ураган на северния вятър. Страшно реве и отнася в бездънен гроб праха му! А царя на смъртта заспа вечен сън и черната катафалка го отнесе по дългия път на забравата!. . . Девите на слънцето събират цветя от градината на звездите и сплитат от тях венец на лазура, за да накитят достойно невестата и жениха, които идат от царството на голямото страдание и дълбоката скръб.
Исаян,
жреца
на светящите, свиква велико тържество в звездния храм и провъзгласява безсмъртна прокламация за коронясване на хероите на новия ден и великия идеал.
Светящите се покланят и казват: амин. Защото идат достойни дворяни, в чиито гърди гори свещенния огън, а от очите им се излива блясъкът на вечния живот! А жрецът Ханан не престава да пали все нови факли за нова мисъл, нов живот и необятна любов! Край.
към текста >>
Защото идат достойни дворяни, в чиито гърди гори свещенния огън, а от очите им се излива блясъкът на вечния живот! А
жрецът
Ханан не престава да пали все нови факли за нова мисъл, нов живот и необятна любов! Край.
Страшно реве и отнася в бездънен гроб праха му! А царя на смъртта заспа вечен сън и черната катафалка го отнесе по дългия път на забравата!. . . Девите на слънцето събират цветя от градината на звездите и сплитат от тях венец на лазура, за да накитят достойно невестата и жениха, които идат от царството на голямото страдание и дълбоката скръб. Исаян, жреца на светящите, свиква велико тържество в звездния храм и провъзгласява безсмъртна прокламация за коронясване на хероите на новия ден и великия идеал. Светящите се покланят и казват: амин.
Защото идат достойни дворяни, в чиито гърди гори свещенния огън, а от очите им се излива блясъкът на вечния живот! А
жрецът
Ханан не престава да пали все нови факли за нова мисъл, нов живот и необятна любов! Край.
към текста >>
60.
3. Статия трета
 
- Георги Христов
Така например, върховният
жрец
на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание.
Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания.
Така например, върховният
жрец
на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание.
Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ.
към текста >>
Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния
жрец
, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник.
Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание.
Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния
жрец
, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник.
За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата.
към текста >>
Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелстването на Дамис и Филострат, Аполоний Тиански72 , съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с
жреците
на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия.
Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност. Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от йерарсите и свещенослужителите. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора. Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания. Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия).
Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелстването на Дамис и Филострат, Аполоний Тиански72 , съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с
жреците
на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия.
В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна, и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
към текста >>
НАГОРЕ