Търсене в беседите за 'Епиктет'

Затова, имайте търпението на гръцкия философ Епиктет, който, чрез търпение, от роб станал философ.
Всеки човек и всеки народ, който придобива богатството си по неправилен начин, ще изчезне, спомен няма да остане от него. Всеки, който носи с търпение своя кръст и не ламти за забогатяване, той се благославя. Христос казва: „Събирайте съкровища не за земята, но за небето, дето нито ръжда ги разяжда, нито молец ги разваля." „Радвайте се " – Можем ли да се радваме? – „Който изтърпи докрай, той ще бъде спасен." Само спасеният може да се радва. Затова, имайте търпението на гръцкия философ Епиктет, който, чрез търпение, от роб станал философ. Епиктет се отличавал с голямо постоянство и издръжливост. Той бил роб при един римски патриций, който изтезавал много робите, между които и Епиктета. Последният понасял всичко с голямо търпение, без никакъв протест и негодуване. Като виждал това, господарят му често го биел, измъчвал, да го предизвика, но не могъл. Един ден той натиснал крака му силно, да види, няма ли, поне този път, да протестира, но Епиктет равнодушно го погледнал и казал: Господарю, не натискай толкова силно крака ми, защото ще се счупи и не ще мога да ти служа, както трябва.
към беседата >>

Епиктет се отличавал с голямо постоянство и издръжливост.
Всеки, който носи с търпение своя кръст и не ламти за забогатяване, той се благославя. Христос казва: „Събирайте съкровища не за земята, но за небето, дето нито ръжда ги разяжда, нито молец ги разваля." „Радвайте се " – Можем ли да се радваме? – „Който изтърпи докрай, той ще бъде спасен." Само спасеният може да се радва. Затова, имайте търпението на гръцкия философ Епиктет, който, чрез търпение, от роб станал философ. Епиктет се отличавал с голямо постоянство и издръжливост. Той бил роб при един римски патриций, който изтезавал много робите, между които и Епиктета. Последният понасял всичко с голямо търпение, без никакъв протест и негодуване. Като виждал това, господарят му често го биел, измъчвал, да го предизвика, но не могъл. Един ден той натиснал крака му силно, да види, няма ли, поне този път, да протестира, но Епиктет равнодушно го погледнал и казал: Господарю, не натискай толкова силно крака ми, защото ще се счупи и не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят продължавал да натиска, докато счупил крака му.
към беседата >>

Той бил роб при един римски патриций, който изтезавал много робите, между които и Епиктета.
Христос казва: „Събирайте съкровища не за земята, но за небето, дето нито ръжда ги разяжда, нито молец ги разваля." „Радвайте се " – Можем ли да се радваме? – „Който изтърпи докрай, той ще бъде спасен." Само спасеният може да се радва. Затова, имайте търпението на гръцкия философ Епиктет, който, чрез търпение, от роб станал философ. Епиктет се отличавал с голямо постоянство и издръжливост. Той бил роб при един римски патриций, който изтезавал много робите, между които и Епиктета. Последният понасял всичко с голямо търпение, без никакъв протест и негодуване. Като виждал това, господарят му често го биел, измъчвал, да го предизвика, но не могъл. Един ден той натиснал крака му силно, да види, няма ли, поне този път, да протестира, но Епиктет равнодушно го погледнал и казал: Господарю, не натискай толкова силно крака ми, защото ще се счупи и не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят продължавал да натиска, докато счупил крака му. – Видя ли, господарю, че счупи крака ми?
към беседата >>

Един ден той натиснал крака му силно, да види, няма ли, поне този път, да протестира, но Епиктет равнодушно го погледнал и казал: Господарю, не натискай толкова силно крака ми, защото ще се счупи и не ще мога да ти служа, както трябва.
Затова, имайте търпението на гръцкия философ Епиктет, който, чрез търпение, от роб станал философ. Епиктет се отличавал с голямо постоянство и издръжливост. Той бил роб при един римски патриций, който изтезавал много робите, между които и Епиктета. Последният понасял всичко с голямо търпение, без никакъв протест и негодуване. Като виждал това, господарят му често го биел, измъчвал, да го предизвика, но не могъл. Един ден той натиснал крака му силно, да види, няма ли, поне този път, да протестира, но Епиктет равнодушно го погледнал и казал: Господарю, не натискай толкова силно крака ми, защото ще се счупи и не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят продължавал да натиска, докато счупил крака му. – Видя ли, господарю, че счупи крака ми? Сега и да искам, не мога вече да работя, както по-рано. За характера и доблестта му, римският патриций го освободил, като му казал: Ти заслужаваш да бъдеш свободен! Епиктет отишъл в отечеството си – Гърция, дето, в скоро време, се прочул като виден философ.
към беседата >>

Епиктет отишъл в отечеството си – Гърция, дето, в скоро време, се прочул като виден философ.
Един ден той натиснал крака му силно, да види, няма ли, поне този път, да протестира, но Епиктет равнодушно го погледнал и казал: Господарю, не натискай толкова силно крака ми, защото ще се счупи и не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят продължавал да натиска, докато счупил крака му. – Видя ли, господарю, че счупи крака ми? Сега и да искам, не мога вече да работя, както по-рано. За характера и доблестта му, римският патриций го освободил, като му казал: Ти заслужаваш да бъдеш свободен! Епиктет отишъл в отечеството си – Гърция, дето, в скоро време, се прочул като виден философ. Едно счупване на крака му станало причина да се освободи, да стане свободен гражданин и прочут философ в Гърция. Как постъпва обикновеният човек, ако някой натисне крака му и го счупи? Нека се осмели някой да натисне и счупи съзнателно крака на един обикновен! Той ще разбере, с кого е имал работа. Христос казва: „Радвайте се". Защо?
към беседата >>

2. Законът и пророците

Как бихте постъпили, ако бяхте на мястото на Епиктета?
– С трици, с лапа. Има два вида налагане: едното е според старото учение, а другото – според новото учение. Също и думите имат два смисъла: стар и нов. Когато религиозни хора се бият, смеят им се. У индусите боят често се практикува. Как бихте постъпили, ако бяхте на мястото на Епиктета? Той бил роб при един римски патриций, който се отнасял много зле с него и с другите слуги. Както и да го малтретирал, Епиктет никога не възразявал. Той понасял всички обиди с необикновено търпение и хладнокръвие. Един ден господарят му го бил много зле, и Епиктет спокойно му казал: Господарю, не ме бий толкова силно, защото ще ми счупиш крака и не ще мога дати служа, както по-рано. Това още повече разсърдило господаря му, и той продължавал да го бие жестоко, докато счупил крака му.
към беседата >>

Както и да го малтретирал, Епиктет никога не възразявал.
Също и думите имат два смисъла: стар и нов. Когато религиозни хора се бият, смеят им се. У индусите боят често се практикува. Как бихте постъпили, ако бяхте на мястото на Епиктета? Той бил роб при един римски патриций, който се отнасял много зле с него и с другите слуги. Както и да го малтретирал, Епиктет никога не възразявал. Той понасял всички обиди с необикновено търпение и хладнокръвие. Един ден господарят му го бил много зле, и Епиктет спокойно му казал: Господарю, не ме бий толкова силно, защото ще ми счупиш крака и не ще мога дати служа, както по-рано. Това още повече разсърдило господаря му, и той продължавал да го бие жестоко, докато счупил крака му. Епиктет казал: Нали ти казах, господарю, че ще ми счупиш крака? За голямото си хладнокръвие и търпение, Епиктет бил освободен от робство и изпратен в неговото отечество, Гърция, дето след време се прочул като виден гръцки философ.
към беседата >>

Един ден господарят му го бил много зле, и Епиктет спокойно му казал: Господарю, не ме бий толкова силно, защото ще ми счупиш крака и не ще мога дати служа, както по-рано.
У индусите боят често се практикува. Как бихте постъпили, ако бяхте на мястото на Епиктета? Той бил роб при един римски патриций, който се отнасял много зле с него и с другите слуги. Както и да го малтретирал, Епиктет никога не възразявал. Той понасял всички обиди с необикновено търпение и хладнокръвие. Един ден господарят му го бил много зле, и Епиктет спокойно му казал: Господарю, не ме бий толкова силно, защото ще ми счупиш крака и не ще мога дати служа, както по-рано. Това още повече разсърдило господаря му, и той продължавал да го бие жестоко, докато счупил крака му. Епиктет казал: Нали ти казах, господарю, че ще ми счупиш крака? За голямото си хладнокръвие и търпение, Епиктет бил освободен от робство и изпратен в неговото отечество, Гърция, дето след време се прочул като виден гръцки философ. Опитай се, само да натиснеш крака на някой обикновен човек, да видиш, какъв скандал ще вдигне. Ще се оплаква на всички хора.
към беседата >>

Епиктет казал: Нали ти казах, господарю, че ще ми счупиш крака?
Той бил роб при един римски патриций, който се отнасял много зле с него и с другите слуги. Както и да го малтретирал, Епиктет никога не възразявал. Той понасял всички обиди с необикновено търпение и хладнокръвие. Един ден господарят му го бил много зле, и Епиктет спокойно му казал: Господарю, не ме бий толкова силно, защото ще ми счупиш крака и не ще мога дати служа, както по-рано. Това още повече разсърдило господаря му, и той продължавал да го бие жестоко, докато счупил крака му. Епиктет казал: Нали ти казах, господарю, че ще ми счупиш крака? За голямото си хладнокръвие и търпение, Епиктет бил освободен от робство и изпратен в неговото отечество, Гърция, дето след време се прочул като виден гръцки философ. Опитай се, само да натиснеш крака на някой обикновен човек, да видиш, какъв скандал ще вдигне. Ще се оплаква на всички хора. Цяла София ще знае, че го засегнали. Не се оплаквай, но кажи: Господарю, ще ми счупиш крака и след това няма да ти бъда полезен.
към беседата >>

За голямото си хладнокръвие и търпение, Епиктет бил освободен от робство и изпратен в неговото отечество, Гърция, дето след време се прочул като виден гръцки философ.
Както и да го малтретирал, Епиктет никога не възразявал. Той понасял всички обиди с необикновено търпение и хладнокръвие. Един ден господарят му го бил много зле, и Епиктет спокойно му казал: Господарю, не ме бий толкова силно, защото ще ми счупиш крака и не ще мога дати служа, както по-рано. Това още повече разсърдило господаря му, и той продължавал да го бие жестоко, докато счупил крака му. Епиктет казал: Нали ти казах, господарю, че ще ми счупиш крака? За голямото си хладнокръвие и търпение, Епиктет бил освободен от робство и изпратен в неговото отечество, Гърция, дето след време се прочул като виден гръцки философ. Опитай се, само да натиснеш крака на някой обикновен човек, да видиш, какъв скандал ще вдигне. Ще се оплаква на всички хора. Цяла София ще знае, че го засегнали. Не се оплаквай, но кажи: Господарю, ще ми счупиш крака и след това няма да ти бъда полезен. Имаш приятел.
към беседата >>

3. Здравословни условия

Питам: Колцина от вас имат търпението на знаменития гръцки философ, Епиктет, който бил зле третиран от своя господар?
Има стари мисли, чувства и желания, много от които не струват нищо. От тях, именно, се зараждат всички наслоявания, всички болезнени състояния в организма на човека. Някои от учениците в школата мислят, че много знаят. Наистина, те знаят много неща, но трябва да имат предвид, че ние още не сме засегнали най-важните и основни въпроси. Тези въпроси се предшествуват от опити. Питам: Колцина от вас имат търпението на знаменития гръцки философ, Епиктет, който бил зле третиран от своя господар? Господарят му често се сърдил, карал му се, като при това го натискал силно по крака. Той особено се дразнел, когато виждал как Епиктет понасял спокойно, с пълно самообладание и търпение всички негови хули. Епиктет от време на време само му казвал: „Господарю, ти можеш да се отнасяш с мене, както искаш, но не натискай крака ми така силно, защото може да се счупи и после ти сам ще съжаляваш, че не ще мога да ти служа, както трябва“. Обаче господарят му продължавал да се отнася с него, както и по-рано. Един ден, както бил разгневен, така силно натиснал крака на Епиктет, че го счупил.
към беседата >>

Той особено се дразнел, когато виждал как Епиктет понасял спокойно, с пълно самообладание и търпение всички негови хули.
Някои от учениците в школата мислят, че много знаят. Наистина, те знаят много неща, но трябва да имат предвид, че ние още не сме засегнали най-важните и основни въпроси. Тези въпроси се предшествуват от опити. Питам: Колцина от вас имат търпението на знаменития гръцки философ, Епиктет, който бил зле третиран от своя господар? Господарят му често се сърдил, карал му се, като при това го натискал силно по крака. Той особено се дразнел, когато виждал как Епиктет понасял спокойно, с пълно самообладание и търпение всички негови хули. Епиктет от време на време само му казвал: „Господарю, ти можеш да се отнасяш с мене, както искаш, но не натискай крака ми така силно, защото може да се счупи и после ти сам ще съжаляваш, че не ще мога да ти служа, както трябва“. Обаче господарят му продължавал да се отнася с него, както и по-рано. Един ден, както бил разгневен, така силно натиснал крака на Епиктет, че го счупил. Пак тъй спокойно, с пълно самообладание, Епиктет му казал: „Нали те предупреждавах, че ще ми счупиш крака? “ За неговото голямо самообладание господарят му го освободил от служба.
към беседата >>

Епиктет от време на време само му казвал: „Господарю, ти можеш да се отнасяш с мене, както искаш, но не натискай крака ми така силно, защото може да се счупи и после ти сам ще съжаляваш, че не ще мога да ти служа, както трябва“.
Наистина, те знаят много неща, но трябва да имат предвид, че ние още не сме засегнали най-важните и основни въпроси. Тези въпроси се предшествуват от опити. Питам: Колцина от вас имат търпението на знаменития гръцки философ, Епиктет, който бил зле третиран от своя господар? Господарят му често се сърдил, карал му се, като при това го натискал силно по крака. Той особено се дразнел, когато виждал как Епиктет понасял спокойно, с пълно самообладание и търпение всички негови хули. Епиктет от време на време само му казвал: „Господарю, ти можеш да се отнасяш с мене, както искаш, но не натискай крака ми така силно, защото може да се счупи и после ти сам ще съжаляваш, че не ще мога да ти служа, както трябва“. Обаче господарят му продължавал да се отнася с него, както и по-рано. Един ден, както бил разгневен, така силно натиснал крака на Епиктет, че го счупил. Пак тъй спокойно, с пълно самообладание, Епиктет му казал: „Нали те предупреждавах, че ще ми счупиш крака? “ За неговото голямо самообладание господарят му го освободил от служба. Оттам насетне Епиктет се прочул като знаменит философ.
към беседата >>

Един ден, както бил разгневен, така силно натиснал крака на Епиктет, че го счупил.
Питам: Колцина от вас имат търпението на знаменития гръцки философ, Епиктет, който бил зле третиран от своя господар? Господарят му често се сърдил, карал му се, като при това го натискал силно по крака. Той особено се дразнел, когато виждал как Епиктет понасял спокойно, с пълно самообладание и търпение всички негови хули. Епиктет от време на време само му казвал: „Господарю, ти можеш да се отнасяш с мене, както искаш, но не натискай крака ми така силно, защото може да се счупи и после ти сам ще съжаляваш, че не ще мога да ти служа, както трябва“. Обаче господарят му продължавал да се отнася с него, както и по-рано. Един ден, както бил разгневен, така силно натиснал крака на Епиктет, че го счупил. Пак тъй спокойно, с пълно самообладание, Епиктет му казал: „Нали те предупреждавах, че ще ми счупиш крака? “ За неговото голямо самообладание господарят му го освободил от служба. Оттам насетне Епиктет се прочул като знаменит философ. Казвам: Съществата от невидимия свят постоянно ви наблюдават. Те имат хиляди и милиони очи, с които следят всички ваши действия.
към беседата >>

Пак тъй спокойно, с пълно самообладание, Епиктет му казал: „Нали те предупреждавах, че ще ми счупиш крака?
Господарят му често се сърдил, карал му се, като при това го натискал силно по крака. Той особено се дразнел, когато виждал как Епиктет понасял спокойно, с пълно самообладание и търпение всички негови хули. Епиктет от време на време само му казвал: „Господарю, ти можеш да се отнасяш с мене, както искаш, но не натискай крака ми така силно, защото може да се счупи и после ти сам ще съжаляваш, че не ще мога да ти служа, както трябва“. Обаче господарят му продължавал да се отнася с него, както и по-рано. Един ден, както бил разгневен, така силно натиснал крака на Епиктет, че го счупил. Пак тъй спокойно, с пълно самообладание, Епиктет му казал: „Нали те предупреждавах, че ще ми счупиш крака? “ За неговото голямо самообладание господарят му го освободил от служба. Оттам насетне Епиктет се прочул като знаменит философ. Казвам: Съществата от невидимия свят постоянно ви наблюдават. Те имат хиляди и милиони очи, с които следят всички ваши действия. Учените казват, че някои бръмбари имали по 25,000 очи.
към беседата >>

Оттам насетне Епиктет се прочул като знаменит философ.
Епиктет от време на време само му казвал: „Господарю, ти можеш да се отнасяш с мене, както искаш, но не натискай крака ми така силно, защото може да се счупи и после ти сам ще съжаляваш, че не ще мога да ти служа, както трябва“. Обаче господарят му продължавал да се отнася с него, както и по-рано. Един ден, както бил разгневен, така силно натиснал крака на Епиктет, че го счупил. Пак тъй спокойно, с пълно самообладание, Епиктет му казал: „Нали те предупреждавах, че ще ми счупиш крака? “ За неговото голямо самообладание господарят му го освободил от служба. Оттам насетне Епиктет се прочул като знаменит философ. Казвам: Съществата от невидимия свят постоянно ви наблюдават. Те имат хиляди и милиони очи, с които следят всички ваши действия. Учените казват, че някои бръмбари имали по 25,000 очи. Има светии пък със 100,000,000 очи. Можете ли да се представите какво нещо са тези светии?
към беседата >>

4. Трениране

МОК

И в живота на Епиктет има един хубав пример. (втори вариант)
Знаят погрешките на хората, никога не обръщат внимание. Като те видят да правиш погрешка, те няма да ти забележат. А един отшелник, той може да те хване, да ти държи една проповед и може да ти приведе всички стихове от Свещеното писание. Нали В. Юго, като говори за епископа Мериел, посреща той Жан Валжана, вземал му той свещниците. И в живота на Епиктет има един хубав пример. Той имал един хубав златен светилник, срещнал един, който му вземал златния светилник, оттеглил се назад и казал: «Голямо зло направих, че изкуших хората» – и си купил един от пръст. Ако един Епиктет във времето на Христа – езичник, но много хубави неща има от него. Най-първо, щом не можете да спите, вий как възстановявате вашия сън? Аз наричам трениране на тялото, като си вън, легнеш и си покриваш главата, като си кажете: «Ще спя», и веднага идва една сладка дрямка. Тренировка на тялото е то.
към втори вариант >>

Ако един Епиктет във времето на Христа – езичник, но много хубави неща има от него. (втори вариант)
А един отшелник, той може да те хване, да ти държи една проповед и може да ти приведе всички стихове от Свещеното писание. Нали В. Юго, като говори за епископа Мериел, посреща той Жан Валжана, вземал му той свещниците. И в живота на Епиктет има един хубав пример. Той имал един хубав златен светилник, срещнал един, който му вземал златния светилник, оттеглил се назад и казал: «Голямо зло направих, че изкуших хората» – и си купил един от пръст. Ако един Епиктет във времето на Христа – езичник, но много хубави неща има от него. Най-първо, щом не можете да спите, вий как възстановявате вашия сън? Аз наричам трениране на тялото, като си вън, легнеш и си покриваш главата, като си кажете: «Ще спя», и веднага идва една сладка дрямка. Тренировка на тялото е то. Младият човек лесно може да го направи. Старият човек 20 пъти ще го обърка.
към втори вариант >>

5. Дойде на себе си

Разправят за Епиктета, един от гръцките философи, един случай от живота му, дето той проявил велико търпение.
Някой казва: Бог ме е направил. – Да, направен си, но не си устроен. При такова направяне на човека в него има още кал на омраза, на злоба, на съмнение. Покажете един учен човек, или философ, който е свободен от съмнението? В живота има доста примери на търпение, но много малко примери за отсъствие на съмнение. Разправят за Епиктета, един от гръцките философи, един случай от живота му, дето той проявил велико търпение. Епиктет бил роб на един римски патриций, известен на всички със своята голяма жестокост.Той имал много роби, които изтезавал безмилостно. Така се отнасял и с Епиктета, обаче последният при всички случаи оставал спокоен, невъзмутим. Когато господарят го биел, Епиктет го поглеждал усмихнато, със спокойно лице, без да капне сълза от очите му. Той даже не се молил на господаря си да престане да го бие, но казал в себе си: нека ме бие, колкото иска, щом това му прави удоволствие. Това негово поведение особено дразнело господаря му, и един ден той го повалил на земята, натиснал го и започнал силно да го удря по краката.
към беседата >>

Епиктет бил роб на един римски патриций, известен на всички със своята голяма жестокост.Той имал много роби, които изтезавал безмилостно.
– Да, направен си, но не си устроен. При такова направяне на човека в него има още кал на омраза, на злоба, на съмнение. Покажете един учен човек, или философ, който е свободен от съмнението? В живота има доста примери на търпение, но много малко примери за отсъствие на съмнение. Разправят за Епиктета, един от гръцките философи, един случай от живота му, дето той проявил велико търпение. Епиктет бил роб на един римски патриций, известен на всички със своята голяма жестокост.Той имал много роби, които изтезавал безмилостно. Така се отнасял и с Епиктета, обаче последният при всички случаи оставал спокоен, невъзмутим. Когато господарят го биел, Епиктет го поглеждал усмихнато, със спокойно лице, без да капне сълза от очите му. Той даже не се молил на господаря си да престане да го бие, но казал в себе си: нека ме бие, колкото иска, щом това му прави удоволствие. Това негово поведение особено дразнело господаря му, и един ден той го повалил на земята, натиснал го и започнал силно да го удря по краката. Епиктет понесъл и този бой с търпение, но казал на господаря си само следните думи: господарю, прави с мене, каквото искаш, но внимавай да не счупиш крака ми; счупиш ли го, не ще мога да ти работя, както досега съм правил.
към беседата >>

Така се отнасял и с Епиктета, обаче последният при всички случаи оставал спокоен, невъзмутим.
При такова направяне на човека в него има още кал на омраза, на злоба, на съмнение. Покажете един учен човек, или философ, който е свободен от съмнението? В живота има доста примери на търпение, но много малко примери за отсъствие на съмнение. Разправят за Епиктета, един от гръцките философи, един случай от живота му, дето той проявил велико търпение. Епиктет бил роб на един римски патриций, известен на всички със своята голяма жестокост.Той имал много роби, които изтезавал безмилостно. Така се отнасял и с Епиктета, обаче последният при всички случаи оставал спокоен, невъзмутим. Когато господарят го биел, Епиктет го поглеждал усмихнато, със спокойно лице, без да капне сълза от очите му. Той даже не се молил на господаря си да престане да го бие, но казал в себе си: нека ме бие, колкото иска, щом това му прави удоволствие. Това негово поведение особено дразнело господаря му, и един ден той го повалил на земята, натиснал го и започнал силно да го удря по краката. Епиктет понесъл и този бой с търпение, но казал на господаря си само следните думи: господарю, прави с мене, каквото искаш, но внимавай да не счупиш крака ми; счупиш ли го, не ще мога да ти работя, както досега съм правил. Наистина, господарят счупил крака му.
към беседата >>

Когато господарят го биел, Епиктет го поглеждал усмихнато, със спокойно лице, без да капне сълза от очите му.
Покажете един учен човек, или философ, който е свободен от съмнението? В живота има доста примери на търпение, но много малко примери за отсъствие на съмнение. Разправят за Епиктета, един от гръцките философи, един случай от живота му, дето той проявил велико търпение. Епиктет бил роб на един римски патриций, известен на всички със своята голяма жестокост.Той имал много роби, които изтезавал безмилостно. Така се отнасял и с Епиктета, обаче последният при всички случаи оставал спокоен, невъзмутим. Когато господарят го биел, Епиктет го поглеждал усмихнато, със спокойно лице, без да капне сълза от очите му. Той даже не се молил на господаря си да престане да го бие, но казал в себе си: нека ме бие, колкото иска, щом това му прави удоволствие. Това негово поведение особено дразнело господаря му, и един ден той го повалил на земята, натиснал го и започнал силно да го удря по краката. Епиктет понесъл и този бой с търпение, но казал на господаря си само следните думи: господарю, прави с мене, каквото искаш, но внимавай да не счупиш крака ми; счупиш ли го, не ще мога да ти работя, както досега съм правил. Наистина, господарят счупил крака му. Обаче, този бил последният изпит на Епиктета по търпение, който той издържал отлично.
към беседата >>

Епиктет понесъл и този бой с търпение, но казал на господаря си само следните думи: господарю, прави с мене, каквото искаш, но внимавай да не счупиш крака ми; счупиш ли го, не ще мога да ти работя, както досега съм правил.
Епиктет бил роб на един римски патриций, известен на всички със своята голяма жестокост.Той имал много роби, които изтезавал безмилостно. Така се отнасял и с Епиктета, обаче последният при всички случаи оставал спокоен, невъзмутим. Когато господарят го биел, Епиктет го поглеждал усмихнато, със спокойно лице, без да капне сълза от очите му. Той даже не се молил на господаря си да престане да го бие, но казал в себе си: нека ме бие, колкото иска, щом това му прави удоволствие. Това негово поведение особено дразнело господаря му, и един ден той го повалил на земята, натиснал го и започнал силно да го удря по краката. Епиктет понесъл и този бой с търпение, но казал на господаря си само следните думи: господарю, прави с мене, каквото искаш, но внимавай да не счупиш крака ми; счупиш ли го, не ще мога да ти работя, както досега съм правил. Наистина, господарят счупил крака му. Обаче, този бил последният изпит на Епиктета по търпение, който той издържал отлично. С този изпит господаря му бил победен, а Епиктет освободен от робство. От това време Епиктет прекарал до края на живота си в Гърция, дето се проявил като философ и написал отлични работи. Казвам: Епиктет не вярвал в Христа, нямал никакво верую, от което да черпи сила, но дал пример на човечеството за велико търпение.
към беседата >>

Обаче, този бил последният изпит на Епиктета по търпение, който той издържал отлично.
Когато господарят го биел, Епиктет го поглеждал усмихнато, със спокойно лице, без да капне сълза от очите му. Той даже не се молил на господаря си да престане да го бие, но казал в себе си: нека ме бие, колкото иска, щом това му прави удоволствие. Това негово поведение особено дразнело господаря му, и един ден той го повалил на земята, натиснал го и започнал силно да го удря по краката. Епиктет понесъл и този бой с търпение, но казал на господаря си само следните думи: господарю, прави с мене, каквото искаш, но внимавай да не счупиш крака ми; счупиш ли го, не ще мога да ти работя, както досега съм правил. Наистина, господарят счупил крака му. Обаче, този бил последният изпит на Епиктета по търпение, който той издържал отлично. С този изпит господаря му бил победен, а Епиктет освободен от робство. От това време Епиктет прекарал до края на живота си в Гърция, дето се проявил като философ и написал отлични работи. Казвам: Епиктет не вярвал в Христа, нямал никакво верую, от което да черпи сила, но дал пример на човечеството за велико търпение. Отде черпел тази сила? Мнозина твърдят, че той имал връзки с апостол Павел.
към беседата >>

С този изпит господаря му бил победен, а Епиктет освободен от робство.
Той даже не се молил на господаря си да престане да го бие, но казал в себе си: нека ме бие, колкото иска, щом това му прави удоволствие. Това негово поведение особено дразнело господаря му, и един ден той го повалил на земята, натиснал го и започнал силно да го удря по краката. Епиктет понесъл и този бой с търпение, но казал на господаря си само следните думи: господарю, прави с мене, каквото искаш, но внимавай да не счупиш крака ми; счупиш ли го, не ще мога да ти работя, както досега съм правил. Наистина, господарят счупил крака му. Обаче, този бил последният изпит на Епиктета по търпение, който той издържал отлично. С този изпит господаря му бил победен, а Епиктет освободен от робство. От това време Епиктет прекарал до края на живота си в Гърция, дето се проявил като философ и написал отлични работи. Казвам: Епиктет не вярвал в Христа, нямал никакво верую, от което да черпи сила, но дал пример на човечеството за велико търпение. Отде черпел тази сила? Мнозина твърдят, че той имал връзки с апостол Павел. Следователно, този езичник все пак имал някаква велика идея в себе си.
към беседата >>

От това време Епиктет прекарал до края на живота си в Гърция, дето се проявил като философ и написал отлични работи.
Това негово поведение особено дразнело господаря му, и един ден той го повалил на земята, натиснал го и започнал силно да го удря по краката. Епиктет понесъл и този бой с търпение, но казал на господаря си само следните думи: господарю, прави с мене, каквото искаш, но внимавай да не счупиш крака ми; счупиш ли го, не ще мога да ти работя, както досега съм правил. Наистина, господарят счупил крака му. Обаче, този бил последният изпит на Епиктета по търпение, който той издържал отлично. С този изпит господаря му бил победен, а Епиктет освободен от робство. От това време Епиктет прекарал до края на живота си в Гърция, дето се проявил като философ и написал отлични работи. Казвам: Епиктет не вярвал в Христа, нямал никакво верую, от което да черпи сила, но дал пример на човечеството за велико търпение. Отде черпел тази сила? Мнозина твърдят, че той имал връзки с апостол Павел. Следователно, този езичник все пак имал някаква велика идея в себе си. Ако Епиктет е могъл да победи своя външен господар, това показва, че всеки човек има възможност да направи същото.
към беседата >>

Казвам: Епиктет не вярвал в Христа, нямал никакво верую, от което да черпи сила, но дал пример на човечеството за велико търпение.
Епиктет понесъл и този бой с търпение, но казал на господаря си само следните думи: господарю, прави с мене, каквото искаш, но внимавай да не счупиш крака ми; счупиш ли го, не ще мога да ти работя, както досега съм правил. Наистина, господарят счупил крака му. Обаче, този бил последният изпит на Епиктета по търпение, който той издържал отлично. С този изпит господаря му бил победен, а Епиктет освободен от робство. От това време Епиктет прекарал до края на живота си в Гърция, дето се проявил като философ и написал отлични работи. Казвам: Епиктет не вярвал в Христа, нямал никакво верую, от което да черпи сила, но дал пример на човечеството за велико търпение. Отде черпел тази сила? Мнозина твърдят, че той имал връзки с апостол Павел. Следователно, този езичник все пак имал някаква велика идея в себе си. Ако Епиктет е могъл да победи своя външен господар, това показва, че всеки човек има възможност да направи същото. Най-важното за Епиктета е, че той имал будно съзнание.
към беседата >>

Ако Епиктет е могъл да победи своя външен господар, това показва, че всеки човек има възможност да направи същото.
От това време Епиктет прекарал до края на живота си в Гърция, дето се проявил като философ и написал отлични работи. Казвам: Епиктет не вярвал в Христа, нямал никакво верую, от което да черпи сила, но дал пример на човечеството за велико търпение. Отде черпел тази сила? Мнозина твърдят, че той имал връзки с апостол Павел. Следователно, този езичник все пак имал някаква велика идея в себе си. Ако Епиктет е могъл да победи своя външен господар, това показва, че всеки човек има възможност да направи същото. Най-важното за Епиктета е, че той имал будно съзнание. Той писал като правоверен християнин. В книгите му няма нищо излишно. Каквото е писал, се дължи на положителни знания, извлечени от житейската му опитност. Съчиненията му са много насърчителни.
към беседата >>

Най-важното за Епиктета е, че той имал будно съзнание.
Казвам: Епиктет не вярвал в Христа, нямал никакво верую, от което да черпи сила, но дал пример на човечеството за велико търпение. Отде черпел тази сила? Мнозина твърдят, че той имал връзки с апостол Павел. Следователно, този езичник все пак имал някаква велика идея в себе си. Ако Епиктет е могъл да победи своя външен господар, това показва, че всеки човек има възможност да направи същото. Най-важното за Епиктета е, че той имал будно съзнание. Той писал като правоверен християнин. В книгите му няма нищо излишно. Каквото е писал, се дължи на положителни знания, извлечени от житейската му опитност. Съчиненията му са много насърчителни. И като дойде на себе си, той каза: „На колко наемници бащини ми остава хляб, а аз мра от глад.
към беседата >>

Например, колко от съвременните хора могат да издържат като Епиктета?
От Божествено гледище, причината, която подтиква всичко към Бога, е на мястото си. В това отношение идеите на хората са прави; причините, които ги подтикват нагоре, са прави, но те не са намерили прав път; те не са намерили правилен метод, чрез който да дадат израз на своя живот. Вследствие на това, често в живота на хората има малки или големи отклонения от правия път. Тези отклонения са подтици, които дават възможност на човека да се прояви. Не може ли да се противопостави на дадено отклонение, това показва, че волята му е още слаба. Например, колко от съвременните хора могат да издържат като Епиктета? Епиктет имал тренирано тяло, устойчиво сърце, което могло да издържа не само външно, но и вътрешно. Като наблюдавате човека, колкото и да е сърдит, гневен, на лицето му ще забележите една черта, която остава неизменна и придава на лицето малко усмихнат вид. Ако този човек е светия, ще видите, че той се кара на някого, но щом дойде при него някой болен, той веднага ще го излекува; ако дойде някой беден, и на него ще помогне. След това пак ще продължи да се кара на онзи, на когото главата е дебела. Казвате: защо светията се кара на този човек?
към беседата >>

Епиктет имал тренирано тяло, устойчиво сърце, което могло да издържа не само външно, но и вътрешно.
В това отношение идеите на хората са прави; причините, които ги подтикват нагоре, са прави, но те не са намерили прав път; те не са намерили правилен метод, чрез който да дадат израз на своя живот. Вследствие на това, често в живота на хората има малки или големи отклонения от правия път. Тези отклонения са подтици, които дават възможност на човека да се прояви. Не може ли да се противопостави на дадено отклонение, това показва, че волята му е още слаба. Например, колко от съвременните хора могат да издържат като Епиктета? Епиктет имал тренирано тяло, устойчиво сърце, което могло да издържа не само външно, но и вътрешно. Като наблюдавате човека, колкото и да е сърдит, гневен, на лицето му ще забележите една черта, която остава неизменна и придава на лицето малко усмихнат вид. Ако този човек е светия, ще видите, че той се кара на някого, но щом дойде при него някой болен, той веднага ще го излекува; ако дойде някой беден, и на него ще помогне. След това пак ще продължи да се кара на онзи, на когото главата е дебела. Казвате: защо светията се кара на този човек? Той не се кара, но чука, изтънява главата му, да я направи, каквато трябва.
към беседата >>

6. Призови Симона!

Един от древните философи, Епиктет, казва: „Ако отидеш на угощение в някой богат дом, ти трябва да се съобразяваш с правилата на този дом.
Казано е, че Бог е Любов. Значи, като човек, аз съм проявление на Бога. Следователно, нито съм давал някому пари, нито съм взимал от някого; нито съм обичал някого, нито ме е обичал някой. Тогава, в какво могат да ме обвинят хората? Ако нямам къща, която да давам под наем, кой ще се кара с мене? Един от древните философи, Епиктет, казва: „Ако отидеш на угощение в някой богат дом, ти трябва да се съобразяваш с правилата на този дом. Ако не искаш да се подчиниш на техните правила, по-добре не ходи там." Следователно, всеки човек трябва да бъде свободен, да се проявява според своето естество. Сега, ако искаме да покажем на хората, как трябва да живеят по новия начин, ние трябва да им дадем образци, да видят на практика този живот, и тогава да го приемат. Само по този начин може да се мине от стария към новия живот. Мнозина поддържат възгледа, че духовният живот не бил съгласен с физическия, вследствие на което правил хората нещастни. Не е така.
към беседата >>

7. От сърцето излизат

Казвам, ще трябва да стигнем до онова съвършенство, да имаме смелостта поне на онзи древен мъдрец, наречен Епиктет, с когото господарят му се отнасял много зле.
Колкото страданията са по-големи, толкова по-голямо ще бъде и пречистването. Когато дойде радостта, това е само един отдих, една почивка. Не мислете, че радостта показва какво всичко е свършено. Не, тя е само малък отдих. И като влезете в небето, вие ще бъдете тъй чисти, ще носите всичката чистота, каквато земята може да ви даде. Казвам, ще трябва да стигнем до онова съвършенство, да имаме смелостта поне на онзи древен мъдрец, наречен Епиктет, с когото господарят му се отнасял много зле. Той бил роб на един от римските патриции, който налагал всичките си слуги на общо основание. Господарят му често го бие, но той оставал напълно спокоен, нито един мускул не трепвал на лицето му. Господарят се чудел на неговото спокойствие. Епиктет му казвал: „Удряй, колкото искаш, но внимавай да не направиш някаква пакост. Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си.
към беседата >>

Епиктет му казвал: „Удряй, колкото искаш, но внимавай да не направиш някаква пакост.
И като влезете в небето, вие ще бъдете тъй чисти, ще носите всичката чистота, каквато земята може да ви даде. Казвам, ще трябва да стигнем до онова съвършенство, да имаме смелостта поне на онзи древен мъдрец, наречен Епиктет, с когото господарят му се отнасял много зле. Той бил роб на един от римските патриции, който налагал всичките си слуги на общо основание. Господарят му често го бие, но той оставал напълно спокоен, нито един мускул не трепвал на лицето му. Господарят се чудел на неговото спокойствие. Епиктет му казвал: „Удряй, колкото искаш, но внимавай да не направиш някаква пакост. Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си. Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен. Натиснал крака му и го счупил. „Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет. От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил.
към беседата >>

„Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет.
Господарят се чудел на неговото спокойствие. Епиктет му казвал: „Удряй, колкото искаш, но внимавай да не направиш някаква пакост. Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си. Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен. Натиснал крака му и го счупил. „Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет. От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения. И при това Епиктет не е бил християнин. Вие ще кажете: „Той не е вярвал в Христа.“ Да, той не е вярвал в Христа, но има преимущество над вас. Ако на вас ударят две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал.
към беседата >>

Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения.
Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си. Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен. Натиснал крака му и го счупил. „Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет. От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения. И при това Епиктет не е бил християнин. Вие ще кажете: „Той не е вярвал в Христа.“ Да, той не е вярвал в Христа, но има преимущество над вас. Ако на вас ударят две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал. Сега ще ме извините, че правя такива заключения, може би някои от вас да са като Епиктета. Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета.
към беседата >>

И при това Епиктет не е бил християнин.
Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен. Натиснал крака му и го счупил. „Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет. От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения. И при това Епиктет не е бил християнин. Вие ще кажете: „Той не е вярвал в Христа.“ Да, той не е вярвал в Христа, но има преимущество над вас. Ако на вас ударят две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал. Сега ще ме извините, че правя такива заключения, може би някои от вас да са като Епиктета. Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета. Човек трябва да има вътрешно самообладание.
към беседата >>

Ако на вас ударят две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал.
„Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет. От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения. И при това Епиктет не е бил християнин. Вие ще кажете: „Той не е вярвал в Христа.“ Да, той не е вярвал в Христа, но има преимущество над вас. Ако на вас ударят две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал. Сега ще ме извините, че правя такива заключения, може би някои от вас да са като Епиктета. Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета. Човек трябва да има вътрешно самообладание. Когато едно време при Буда дошъл един скръбен човек, който прекарвал в молитви само, той запитал Буда: „Ти глух ли си за моите молитви, не виждаш ли страданията ми? “ Буда му отговорил: „Бог не се нуждае от твоите молитви и от твоите страдания.
към беседата >>

Сега ще ме извините, че правя такива заключения, може би някои от вас да са като Епиктета.
От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения. И при това Епиктет не е бил християнин. Вие ще кажете: „Той не е вярвал в Христа.“ Да, той не е вярвал в Христа, но има преимущество над вас. Ако на вас ударят две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал. Сега ще ме извините, че правя такива заключения, може би някои от вас да са като Епиктета. Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета. Човек трябва да има вътрешно самообладание. Когато едно време при Буда дошъл един скръбен човек, който прекарвал в молитви само, той запитал Буда: „Ти глух ли си за моите молитви, не виждаш ли страданията ми? “ Буда му отговорил: „Бог не се нуждае от твоите молитви и от твоите страдания. Отвори си очите и виж, че всичко в света е само радост, блаженство и хармония.
към беседата >>

Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета.
Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения. И при това Епиктет не е бил християнин. Вие ще кажете: „Той не е вярвал в Христа.“ Да, той не е вярвал в Христа, но има преимущество над вас. Ако на вас ударят две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал. Сега ще ме извините, че правя такива заключения, може би някои от вас да са като Епиктета. Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета. Човек трябва да има вътрешно самообладание. Когато едно време при Буда дошъл един скръбен човек, който прекарвал в молитви само, той запитал Буда: „Ти глух ли си за моите молитви, не виждаш ли страданията ми? “ Буда му отговорил: „Бог не се нуждае от твоите молитви и от твоите страдания. Отвори си очите и виж, че всичко в света е само радост, блаженство и хармония. Ти си затворил очите си, сляп си и се молиш само когато няма място за твоите молитви.“
към беседата >>

Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията. (втори вариант)
за освобождаването му от заблуждения и противоречия. Страданията в живота се сменят с радости, като условия за почивка. Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси. Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ. Съвременните хора трябва да бъдат смели, геройски да понасят страданията. Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията. Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек. Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание. Същото правел и с Епиктета. Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума. Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми.
към втори вариант >>

Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек. (втори вариант)
Страданията в живота се сменят с радости, като условия за почивка. Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси. Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ. Съвременните хора трябва да бъдат смели, геройски да понасят страданията. Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията. Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек. Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание. Същото правел и с Епиктета. Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума. Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми. Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва.
към втори вариант >>

Същото правел и с Епиктета. (втори вариант)
Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ. Съвременните хора трябва да бъдат смели, геройски да понасят страданията. Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията. Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек. Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание. Същото правел и с Епиктета. Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума. Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми. Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят се чудел на това голямо самообладание. Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му.
към втори вариант >>

Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му. (втори вариант)
Същото правел и с Епиктета. Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума. Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми. Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят се чудел на това голямо самообладание. Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му. – Какво направи сега, господарю? От този момент се лишавам от възможността да ти служа добре. Като видял лошата си постъпка, господарят решил да възнагради добре Епиктета и го освободил от положението на роб, в което се намирал. Напълно освободен, Епиктет отишъл в Гърция, дето се прочул като виден философ. Някога, при Буда се явил един страдащ човек и го запитал: Глух ли си?
към втори вариант >>

Като видял лошата си постъпка, господарят решил да възнагради добре Епиктета и го освободил от положението на роб, в което се намирал. (втори вариант)
Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят се чудел на това голямо самообладание. Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му. – Какво направи сега, господарю? От този момент се лишавам от възможността да ти служа добре. Като видял лошата си постъпка, господарят решил да възнагради добре Епиктета и го освободил от положението на роб, в което се намирал. Напълно освободен, Епиктет отишъл в Гърция, дето се прочул като виден философ. Някога, при Буда се явил един страдащ човек и го запитал: Глух ли си? Не чуваш ли моите молитви? Не чуваш ли моите вопли и страдания? Докога трябва да се моля, да се освободя от страданията си?
към втори вариант >>

Напълно освободен, Епиктет отишъл в Гърция, дето се прочул като виден философ. (втори вариант)
Господарят се чудел на това голямо самообладание. Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му. – Какво направи сега, господарю? От този момент се лишавам от възможността да ти служа добре. Като видял лошата си постъпка, господарят решил да възнагради добре Епиктета и го освободил от положението на роб, в което се намирал. Напълно освободен, Епиктет отишъл в Гърция, дето се прочул като виден философ. Някога, при Буда се явил един страдащ човек и го запитал: Глух ли си? Не чуваш ли моите молитви? Не чуваш ли моите вопли и страдания? Докога трябва да се моля, да се освободя от страданията си? Буда му отговорил: Не бъди сляп за това, което те обикаля.
към втори вариант >>

8. Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята

МОК

Единият пример е за Епиктета, който бил роб на виден римски патриций.
Следователно, за да излезете от хипнотичното състояние, в което се намирате, трябва да дойде някой човек вън от вас, да ви докаже по някакъв начин, какво е състоянието ви. Като ви даде огледало, да се огледате, вие виждате истинското си положение. Съвременните хора са дошли вече до положение да работят за възпитание на волята си. Какво значи, да има човек възпитана воля? Има много примери в живота на хората, които показват, какво представя възпитаната воля. Единият пример е за Епиктета, който бил роб на виден римски патриций. Господарят му бил много жесток и се отнасял грубо с Епиктета. Той често биел робите си, между които и Епиктета. Последният всякога мълчал, не роптаел против съдбата си. Един ден господарят се нахвърлил жестоко върху Епиктета. Епиктет спокойно казал: Господарю, страхувам се, че ще счупиш крака ми и няма да мога добре да ти слугувам.
към беседата >>

Господарят му бил много жесток и се отнасял грубо с Епиктета.
Като ви даде огледало, да се огледате, вие виждате истинското си положение. Съвременните хора са дошли вече до положение да работят за възпитание на волята си. Какво значи, да има човек възпитана воля? Има много примери в живота на хората, които показват, какво представя възпитаната воля. Единият пример е за Епиктета, който бил роб на виден римски патриций. Господарят му бил много жесток и се отнасял грубо с Епиктета. Той често биел робите си, между които и Епиктета. Последният всякога мълчал, не роптаел против съдбата си. Един ден господарят се нахвърлил жестоко върху Епиктета. Епиктет спокойно казал: Господарю, страхувам се, че ще счупиш крака ми и няма да мога добре да ти слугувам. Както казал, така станало.
към беседата >>

Той често биел робите си, между които и Епиктета.
Съвременните хора са дошли вече до положение да работят за възпитание на волята си. Какво значи, да има човек възпитана воля? Има много примери в живота на хората, които показват, какво представя възпитаната воля. Единият пример е за Епиктета, който бил роб на виден римски патриций. Господарят му бил много жесток и се отнасял грубо с Епиктета. Той често биел робите си, между които и Епиктета. Последният всякога мълчал, не роптаел против съдбата си. Един ден господарят се нахвърлил жестоко върху Епиктета. Епиктет спокойно казал: Господарю, страхувам се, че ще счупиш крака ми и няма да мога добре да ти слугувам. Както казал, така станало. Господарят му продължавал да го бие и, наистина, счупил крака му.
към беседата >>

Един ден господарят се нахвърлил жестоко върху Епиктета.
Има много примери в живота на хората, които показват, какво представя възпитаната воля. Единият пример е за Епиктета, който бил роб на виден римски патриций. Господарят му бил много жесток и се отнасял грубо с Епиктета. Той често биел робите си, между които и Епиктета. Последният всякога мълчал, не роптаел против съдбата си. Един ден господарят се нахвърлил жестоко върху Епиктета. Епиктет спокойно казал: Господарю, страхувам се, че ще счупиш крака ми и няма да мога добре да ти слугувам. Както казал, така станало. Господарят му продължавал да го бие и, наистина, счупил крака му. – Нали ти казах, че ще счупиш крака ми! – спокойно забелязал Епиктет.
към беседата >>

Епиктет спокойно казал: Господарю, страхувам се, че ще счупиш крака ми и няма да мога добре да ти слугувам.
Единият пример е за Епиктета, който бил роб на виден римски патриций. Господарят му бил много жесток и се отнасял грубо с Епиктета. Той често биел робите си, между които и Епиктета. Последният всякога мълчал, не роптаел против съдбата си. Един ден господарят се нахвърлил жестоко върху Епиктета. Епиктет спокойно казал: Господарю, страхувам се, че ще счупиш крака ми и няма да мога добре да ти слугувам. Както казал, така станало. Господарят му продължавал да го бие и, наистина, счупил крака му. – Нали ти казах, че ще счупиш крака ми! – спокойно забелязал Епиктет. За голямото му самообладание и за възпитаната му воля, господарят му го освободил и изпратил да си отиде в Гърция, дето Епиктет се прочул като виден философ.
към беседата >>

– спокойно забелязал Епиктет.
Един ден господарят се нахвърлил жестоко върху Епиктета. Епиктет спокойно казал: Господарю, страхувам се, че ще счупиш крака ми и няма да мога добре да ти слугувам. Както казал, така станало. Господарят му продължавал да го бие и, наистина, счупил крака му. – Нали ти казах, че ще счупиш крака ми! – спокойно забелязал Епиктет. За голямото му самообладание и за възпитаната му воля, господарят му го освободил и изпратил да си отиде в Гърция, дето Епиктет се прочул като виден философ. Другият пример се отнася до един руски княз и един английски лорд. Те се срещнали със своите кабриолети в една тясна уличка и не могли да се разминат. Докато решат, какво да правят, те спрели кабриолетите си и започнали да мислят. В това време руският княз извадил вестник „Таймс“ и започнал да чете от началото до края.
към беседата >>

За голямото му самообладание и за възпитаната му воля, господарят му го освободил и изпратил да си отиде в Гърция, дето Епиктет се прочул като виден философ.
Епиктет спокойно казал: Господарю, страхувам се, че ще счупиш крака ми и няма да мога добре да ти слугувам. Както казал, така станало. Господарят му продължавал да го бие и, наистина, счупил крака му. – Нали ти казах, че ще счупиш крака ми! – спокойно забелязал Епиктет. За голямото му самообладание и за възпитаната му воля, господарят му го освободил и изпратил да си отиде в Гърция, дето Епиктет се прочул като виден философ. Другият пример се отнася до един руски княз и един английски лорд. Те се срещнали със своите кабриолети в една тясна уличка и не могли да се разминат. Докато решат, какво да правят, те спрели кабриолетите си и започнали да мислят. В това време руският княз извадил вестник „Таймс“ и започнал да чете от началото до края. Английският лорд спокойно седял в кабриолета си и чакал, князът да свърши вестника.
към беседата >>

Единият пример на Епиктет, дето господарят му натискал крака до счупване и той казал: “Господарю, недей натиска толкова много, защото кракът ще се счупи и няма да ти бъда полезен на тебе.” И още един пример има. (втори вариант)
И трябва някой да ви обърне вниманието на това, което носите. Та казвам, сега сте дошли до мястото, дето трябва да развивате волята си. Вие имате воля, но не онази възпитаната воля. В какво седи възпитаната воля на човека? Има два примера. Единият пример на Епиктет, дето господарят му натискал крака до счупване и той казал: “Господарю, недей натиска толкова много, защото кракът ще се счупи и няма да ти бъда полезен на тебе.” И още един пример има. На онези двамата мъже единият руснак, другият англичанин, които се срещнали в една тясна улица и двамата били във файтона и се спират. Англичанинът бил лорд, а другият руски княз. Англичанинът седи спокоен, но изпраща своя кочияш при руснака и му казва: “Тъй ми се случи, че нямам у себе си вестници, но ще те моля, като прочетеш вестника си, прати ми го, да го прочета и аз.” Те не мислят, че трябва да вървят. И двамата се спират спокойни. Защо се спират?
към втори вариант >>

9. Пътища на Мъдростта

ИБ

БС

Епиктет 20 години живял при един римски патриций, който имал две хиляди роби и бил много своеобразен.
” Казали му: „Те са, които са минали през голямото мъчение, минали са през страданието и сега са облечени в бели дрехи.” Аз не искам да ви представям живота такъв, какъвто не е, да ви казвам, че ще бъдете късметлии. Ще ви кажа, че в първата фаза ще бъдете недоволни, във втората фаза ще се мъчите, в третата фаза ще скърбите, а в четвъртата фаза ще страдате. Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство; ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство; ако превърнеш скръбта, ще имаш трето богатство, а пък ако превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш – това са състояния, които трябва да превърнеш. Епиктет 20 години живял при един римски патриций, който имал две хиляди роби и бил много своеобразен. Той често биел Епиктета, но последният само се поусмихвал. Страшно се гневял римският патриций от това, а Епиктет му казвал: „Един ден ще разбереш.” Случило се веднъж, че господарят силно притиснал крака на Епиктет, който му казал: „Както ми притискаш крака, ще го счупиш, а като се счупи, няма да мога да ти върша работа.” Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на християнството, е живял така, тогава вие, които ги имате, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче, по-друго възпитание имате: някой ученик отива при учителя си и му казва да му пише по-висока бележка, за да мине.
към беседата >>

Той често биел Епиктета, но последният само се поусмихвал.
Аз не искам да ви представям живота такъв, какъвто не е, да ви казвам, че ще бъдете късметлии. Ще ви кажа, че в първата фаза ще бъдете недоволни, във втората фаза ще се мъчите, в третата фаза ще скърбите, а в четвъртата фаза ще страдате. Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство; ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство; ако превърнеш скръбта, ще имаш трето богатство, а пък ако превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш – това са състояния, които трябва да превърнеш. Епиктет 20 години живял при един римски патриций, който имал две хиляди роби и бил много своеобразен. Той често биел Епиктета, но последният само се поусмихвал. Страшно се гневял римският патриций от това, а Епиктет му казвал: „Един ден ще разбереш.” Случило се веднъж, че господарят силно притиснал крака на Епиктет, който му казал: „Както ми притискаш крака, ще го счупиш, а като се счупи, няма да мога да ти върша работа.” Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на християнството, е живял така, тогава вие, които ги имате, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче, по-друго възпитание имате: някой ученик отива при учителя си и му казва да му пише по-висока бележка, за да мине. Учителят може да му пише по-висока бележка, но в живота той ще има пак слаби бележки.
към беседата >>

Страшно се гневял римският патриций от това, а Епиктет му казвал: „Един ден ще разбереш.” Случило се веднъж, че господарят силно притиснал крака на Епиктет, който му казал: „Както ми притискаш крака, ще го счупиш, а като се счупи, няма да мога да ти върша работа.” Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил.
Ще ви кажа, че в първата фаза ще бъдете недоволни, във втората фаза ще се мъчите, в третата фаза ще скърбите, а в четвъртата фаза ще страдате. Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство; ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство; ако превърнеш скръбта, ще имаш трето богатство, а пък ако превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш – това са състояния, които трябва да превърнеш. Епиктет 20 години живял при един римски патриций, който имал две хиляди роби и бил много своеобразен. Той често биел Епиктета, но последният само се поусмихвал. Страшно се гневял римският патриций от това, а Епиктет му казвал: „Един ден ще разбереш.” Случило се веднъж, че господарят силно притиснал крака на Епиктет, който му казал: „Както ми притискаш крака, ще го счупиш, а като се счупи, няма да мога да ти върша работа.” Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на християнството, е живял така, тогава вие, които ги имате, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче, по-друго възпитание имате: някой ученик отива при учителя си и му казва да му пише по-висока бележка, за да мине. Учителят може да му пише по-висока бележка, но в живота той ще има пак слаби бележки. Това, което сега придобиете, ще го притежавате през цялата Вечност, следователно заслужава си човек да изучава пътищата на Мъдростта.
към беседата >>

Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен.
Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство; ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство; ако превърнеш скръбта, ще имаш трето богатство, а пък ако превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш – това са състояния, които трябва да превърнеш. Епиктет 20 години живял при един римски патриций, който имал две хиляди роби и бил много своеобразен. Той често биел Епиктета, но последният само се поусмихвал. Страшно се гневял римският патриций от това, а Епиктет му казвал: „Един ден ще разбереш.” Случило се веднъж, че господарят силно притиснал крака на Епиктет, който му казал: „Както ми притискаш крака, ще го счупиш, а като се счупи, няма да мога да ти върша работа.” Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на християнството, е живял така, тогава вие, които ги имате, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче, по-друго възпитание имате: някой ученик отива при учителя си и му казва да му пише по-висока бележка, за да мине. Учителят може да му пише по-висока бележка, но в живота той ще има пак слаби бележки. Това, което сега придобиете, ще го притежавате през цялата Вечност, следователно заслужава си човек да изучава пътищата на Мъдростта. Първото изискване е да имате силна Вяра, да бъдете пълни с Любов – Любов, която да лекува даже.
към беседата >>

10. Новото съзнание

Който е развил шестото чувство в себе си, той има характера на Епиктета, един от старите гръцки философи.
Той се отличава по свободата и светлината, която носи в себе си. В съзнанието на повечето хора новият живот е пъпка, която всеки момент може да се разцъфти. Тя е присадка на Божественото съзнание. – Не сме ли развили още шестото чувство? – Ако беше развито, вие нямаше да се измъчвате от противоречията на живота. Който е развил шестото чувство в себе си, той има характера на Епиктета, един от старите гръцки философи. Без да е бил християнин, той прилагал Христовите принципи. Епиктет бил роб на един от римските патриции. Господарят му се отнасял грубо н жестоко с всичките си роби, също и с Епиктета. Той се чудел на неговия уравновесен характер. Един ден, в гнева си, господарят натиснал силно крака на Епиктета.
към беседата >>

Епиктет бил роб на един от римските патриции.
Тя е присадка на Божественото съзнание. – Не сме ли развили още шестото чувство? – Ако беше развито, вие нямаше да се измъчвате от противоречията на живота. Който е развил шестото чувство в себе си, той има характера на Епиктета, един от старите гръцки философи. Без да е бил християнин, той прилагал Христовите принципи. Епиктет бил роб на един от римските патриции. Господарят му се отнасял грубо н жестоко с всичките си роби, също и с Епиктета. Той се чудел на неговия уравновесен характер. Един ден, в гнева си, господарят натиснал силно крака на Епиктета. Последният, без да изкаже протест, тихо и спокойно се обърнал към господаря си с думите: Господарю, не натискай крака ми, може да го счупиш. Тогава не ще бъда способен за работа.
към беседата >>

Господарят му се отнасял грубо н жестоко с всичките си роби, също и с Епиктета.
– Не сме ли развили още шестото чувство? – Ако беше развито, вие нямаше да се измъчвате от противоречията на живота. Който е развил шестото чувство в себе си, той има характера на Епиктета, един от старите гръцки философи. Без да е бил християнин, той прилагал Христовите принципи. Епиктет бил роб на един от римските патриции. Господарят му се отнасял грубо н жестоко с всичките си роби, също и с Епиктета. Той се чудел на неговия уравновесен характер. Един ден, в гнева си, господарят натиснал силно крака на Епиктета. Последният, без да изкаже протест, тихо и спокойно се обърнал към господаря си с думите: Господарю, не натискай крака ми, може да го счупиш. Тогава не ще бъда способен за работа. По-разгневен, господарят натиснал още по силно крака му и го счупил.
към беседата >>

Един ден, в гнева си, господарят натиснал силно крака на Епиктета.
Който е развил шестото чувство в себе си, той има характера на Епиктета, един от старите гръцки философи. Без да е бил християнин, той прилагал Христовите принципи. Епиктет бил роб на един от римските патриции. Господарят му се отнасял грубо н жестоко с всичките си роби, също и с Епиктета. Той се чудел на неговия уравновесен характер. Един ден, в гнева си, господарят натиснал силно крака на Епиктета. Последният, без да изкаже протест, тихо и спокойно се обърнал към господаря си с думите: Господарю, не натискай крака ми, може да го счупиш. Тогава не ще бъда способен за работа. По-разгневен, господарят натиснал още по силно крака му и го счупил. Епиктет даже не охнал. Крайно изненадан от голямото самообладание на Епиктета, господарят му дал голяма сума и го освободил от робство.
към беседата >>

Епиктет даже не охнал.
Той се чудел на неговия уравновесен характер. Един ден, в гнева си, господарят натиснал силно крака на Епиктета. Последният, без да изкаже протест, тихо и спокойно се обърнал към господаря си с думите: Господарю, не натискай крака ми, може да го счупиш. Тогава не ще бъда способен за работа. По-разгневен, господарят натиснал още по силно крака му и го счупил. Епиктет даже не охнал. Крайно изненадан от голямото самообладание на Епиктета, господарят му дал голяма сума и го освободил от робство. Епиктет отишъл в Гърция, дето се предал на умствена работа и се прочул като голям философ. Днес всички хора роптаят, оплакват се от съдбата си. – Защо се оплакват? – Защото не са толкова силни като Епиктета.
към беседата >>

Крайно изненадан от голямото самообладание на Епиктета, господарят му дал голяма сума и го освободил от робство.
Един ден, в гнева си, господарят натиснал силно крака на Епиктета. Последният, без да изкаже протест, тихо и спокойно се обърнал към господаря си с думите: Господарю, не натискай крака ми, може да го счупиш. Тогава не ще бъда способен за работа. По-разгневен, господарят натиснал още по силно крака му и го счупил. Епиктет даже не охнал. Крайно изненадан от голямото самообладание на Епиктета, господарят му дал голяма сума и го освободил от робство. Епиктет отишъл в Гърция, дето се предал на умствена работа и се прочул като голям философ. Днес всички хора роптаят, оплакват се от съдбата си. – Защо се оплакват? – Защото не са толкова силни като Епиктета. Те нямат нужното самообладание.
към беседата >>

Епиктет отишъл в Гърция, дето се предал на умствена работа и се прочул като голям философ.
Последният, без да изкаже протест, тихо и спокойно се обърнал към господаря си с думите: Господарю, не натискай крака ми, може да го счупиш. Тогава не ще бъда способен за работа. По-разгневен, господарят натиснал още по силно крака му и го счупил. Епиктет даже не охнал. Крайно изненадан от голямото самообладание на Епиктета, господарят му дал голяма сума и го освободил от робство. Епиктет отишъл в Гърция, дето се предал на умствена работа и се прочул като голям философ. Днес всички хора роптаят, оплакват се от съдбата си. – Защо се оплакват? – Защото не са толкова силни като Епиктета. Те нямат нужното самообладание. Вие не сте бити като Епиктета.
към беседата >>

– Защото не са толкова силни като Епиктета.
Епиктет даже не охнал. Крайно изненадан от голямото самообладание на Епиктета, господарят му дал голяма сума и го освободил от робство. Епиктет отишъл в Гърция, дето се предал на умствена работа и се прочул като голям философ. Днес всички хора роптаят, оплакват се от съдбата си. – Защо се оплакват? – Защото не са толкова силни като Епиктета. Те нямат нужното самообладание. Вие не сте бити като Епиктета. Оплакваш се, че животът ти е тежък, не можеш повече да търпиш. Дойде някоя сестра и се оплаква, че имало много работа в кухнята. Казвам й: Сестра, твоето положение не е по-тежко от зова на Епиктета.
към беседата >>

Вие не сте бити като Епиктета.
Епиктет отишъл в Гърция, дето се предал на умствена работа и се прочул като голям философ. Днес всички хора роптаят, оплакват се от съдбата си. – Защо се оплакват? – Защото не са толкова силни като Епиктета. Те нямат нужното самообладание. Вие не сте бити като Епиктета. Оплакваш се, че животът ти е тежък, не можеш повече да търпиш. Дойде някоя сестра и се оплаква, че имало много работа в кухнята. Казвам й: Сестра, твоето положение не е по-тежко от зова на Епиктета. Студентка се оплаква, че няма подходяща среда. – И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета.
към беседата >>

Казвам й: Сестра, твоето положение не е по-тежко от зова на Епиктета.
– Защото не са толкова силни като Епиктета. Те нямат нужното самообладание. Вие не сте бити като Епиктета. Оплакваш се, че животът ти е тежък, не можеш повече да търпиш. Дойде някоя сестра и се оплаква, че имало много работа в кухнята. Казвам й: Сестра, твоето положение не е по-тежко от зова на Епиктета. Студентка се оплаква, че няма подходяща среда. – И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета. Жена се оплаква от мъжа си. – И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета. Твоят господар, мъжът ти, не ти е счупил крака, както римският патриций на Епиктета.
към беседата >>

– И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета.
Вие не сте бити като Епиктета. Оплакваш се, че животът ти е тежък, не можеш повече да търпиш. Дойде някоя сестра и се оплаква, че имало много работа в кухнята. Казвам й: Сестра, твоето положение не е по-тежко от зова на Епиктета. Студентка се оплаква, че няма подходяща среда. – И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета. Жена се оплаква от мъжа си. – И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета. Твоят господар, мъжът ти, не ти е счупил крака, както римският патриций на Епиктета. Мъж се оплаква от жена си. И на него казвам: Жена ти още не е счупила крака ти.
към беседата >>

– И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета.
Дойде някоя сестра и се оплаква, че имало много работа в кухнята. Казвам й: Сестра, твоето положение не е по-тежко от зова на Епиктета. Студентка се оплаква, че няма подходяща среда. – И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета. Жена се оплаква от мъжа си. – И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета. Твоят господар, мъжът ти, не ти е счупил крака, както римският патриций на Епиктета. Мъж се оплаква от жена си. И на него казвам: Жена ти още не е счупила крака ти. Следователно, положението ти още не е толкова тежко. За мене казват, че съм търпелив.
към беседата >>

Твоят господар, мъжът ти, не ти е счупил крака, както римският патриций на Епиктета.
Казвам й: Сестра, твоето положение не е по-тежко от зова на Епиктета. Студентка се оплаква, че няма подходяща среда. – И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета. Жена се оплаква от мъжа си. – И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета. Твоят господар, мъжът ти, не ти е счупил крака, както римският патриций на Епиктета. Мъж се оплаква от жена си. И на него казвам: Жена ти още не е счупила крака ти. Следователно, положението ти още не е толкова тежко. За мене казват, че съм търпелив. Тогава аз се запитвам: Аз ли съм Епиктет, а слушателите ми мои господари, или аз съм господар, а те – Епиктет.
към беседата >>

Тогава аз се запитвам: Аз ли съм Епиктет, а слушателите ми мои господари, или аз съм господар, а те – Епиктет.
Твоят господар, мъжът ти, не ти е счупил крака, както римският патриций на Епиктета. Мъж се оплаква от жена си. И на него казвам: Жена ти още не е счупила крака ти. Следователно, положението ти още не е толкова тежко. За мене казват, че съм търпелив. Тогава аз се запитвам: Аз ли съм Епиктет, а слушателите ми мои господари, или аз съм господар, а те – Епиктет. Едно от двете е вярно. Ако аз съм Епиктет, те с право се учудват на моето търпение. Ако те са Епиктет, тогава аз се учудвам на тяхното търпение. Ако аз съм слуга, като Епиктета, господарят ще счупи крака ми, след което ще ми даде известна сума и ще ме изпрати в родното ми място, да се занимавам с философия и да пиша книги. Сега у вас трябва да се яви желание да проявите любовта си, не привидно, но съзнателно.
към беседата >>

Ако аз съм Епиктет, те с право се учудват на моето търпение.
И на него казвам: Жена ти още не е счупила крака ти. Следователно, положението ти още не е толкова тежко. За мене казват, че съм търпелив. Тогава аз се запитвам: Аз ли съм Епиктет, а слушателите ми мои господари, или аз съм господар, а те – Епиктет. Едно от двете е вярно. Ако аз съм Епиктет, те с право се учудват на моето търпение. Ако те са Епиктет, тогава аз се учудвам на тяхното търпение. Ако аз съм слуга, като Епиктета, господарят ще счупи крака ми, след което ще ми даде известна сума и ще ме изпрати в родното ми място, да се занимавам с философия и да пиша книги. Сега у вас трябва да се яви желание да проявите любовта си, не привидно, но съзнателно. Всеки момент да сте будни. Само така може да проявите любовта си.
към беседата >>

Ако те са Епиктет, тогава аз се учудвам на тяхното търпение.
Следователно, положението ти още не е толкова тежко. За мене казват, че съм търпелив. Тогава аз се запитвам: Аз ли съм Епиктет, а слушателите ми мои господари, или аз съм господар, а те – Епиктет. Едно от двете е вярно. Ако аз съм Епиктет, те с право се учудват на моето търпение. Ако те са Епиктет, тогава аз се учудвам на тяхното търпение. Ако аз съм слуга, като Епиктета, господарят ще счупи крака ми, след което ще ми даде известна сума и ще ме изпрати в родното ми място, да се занимавам с философия и да пиша книги. Сега у вас трябва да се яви желание да проявите любовта си, не привидно, но съзнателно. Всеки момент да сте будни. Само така може да проявите любовта си. Ако не сте будни и се намирате в положението на Епиктета, ще кажете: Защо съдбата ни е толкова тежка?
към беседата >>

Ако аз съм слуга, като Епиктета, господарят ще счупи крака ми, след което ще ми даде известна сума и ще ме изпрати в родното ми място, да се занимавам с философия и да пиша книги.
За мене казват, че съм търпелив. Тогава аз се запитвам: Аз ли съм Епиктет, а слушателите ми мои господари, или аз съм господар, а те – Епиктет. Едно от двете е вярно. Ако аз съм Епиктет, те с право се учудват на моето търпение. Ако те са Епиктет, тогава аз се учудвам на тяхното търпение. Ако аз съм слуга, като Епиктета, господарят ще счупи крака ми, след което ще ми даде известна сума и ще ме изпрати в родното ми място, да се занимавам с философия и да пиша книги. Сега у вас трябва да се яви желание да проявите любовта си, не привидно, но съзнателно. Всеки момент да сте будни. Само така може да проявите любовта си. Ако не сте будни и се намирате в положението на Епиктета, ще кажете: Защо съдбата ни е толкова тежка? Защо Бог ни подложил на такива изпитния?
към беседата >>

Ако не сте будни и се намирате в положението на Епиктета, ще кажете: Защо съдбата ни е толкова тежка?
Ако те са Епиктет, тогава аз се учудвам на тяхното търпение. Ако аз съм слуга, като Епиктета, господарят ще счупи крака ми, след което ще ми даде известна сума и ще ме изпрати в родното ми място, да се занимавам с философия и да пиша книги. Сега у вас трябва да се яви желание да проявите любовта си, не привидно, но съзнателно. Всеки момент да сте будни. Само така може да проявите любовта си. Ако не сте будни и се намирате в положението на Епиктета, ще кажете: Защо съдбата ни е толкова тежка? Защо Бог ни подложил на такива изпитния? Който роптае против съдбата си, няма да постигне нищо. Колкото и да роптаеш, ти си в ръцете на съдбата. Ти си в положението на детето, което е още в утробата на майка си. – Защо е там?
към беседата >>

Ако искате да се родите, ще живеете като Епиктет, в ограничителните условия.
Ако се родите, добре ще ви бъде; ако не се родите, смърт ви очаква. – В утробата няма ли живот? – Там животът е временен, до девет месеца. След това ще излезете в широкия свят. Не си правете илюзии, че можете да живеете, както искате. Ако искате да се родите, ще живеете като Епиктет, в ограничителните условия. Това, което ви стяга, което ви мъчи и ограничава, представя утробата на майката, в която сте временно. Единственото спасение за вас е да се родите, да излезете на свобода. Вие сте още в затвора и се чудите, защо не дойдат ангели да ви освободят, да ви пеят, да ви разхождат по света. Как ще ви разхождат, когато сте още затворени? Щом вашата майка ви роди, вие ще бъдете свободни.
към беседата >>

11. Изпити на ученика

– Бъди тих и спокоен, като Епиктет, и кажи: Един ден и аз ще отида при него.
И наистина, той не пие. Първият е със слаба воля, а вторият – със силна. Същото се отнася и до месото: няма да ядеш месо, а ядеш; няма да ядеш и, действително, не ядеш. Някой твой близък замине за онзи свят. Какво ще правиш? – Бъди тих и спокоен, като Епиктет, и кажи: Един ден и аз ще отида при него. Ти плачеш и съжаляваш за заминалия, а не мислиш за живите. Стремиш се към Божествения свят, но този свят изисква друго разбиране на нещата. Имаш един скъпоценен камък. Отвън той е нечист, но не губи цената си. -Защо? – Защото лесно се изчиства.
към беседата >>

12. Добро и човещина

След като го бил един ден господарят му, натискал крака му, Епиктет му казва спокойно: „Господарю, тъй както натискаш крака ми, ще се счупи, а като се счупи няма да ти бъда полезен.“ Но той продължавал да натиска крака му, докато го счупил.
Защото не обичаш стомаха си. Не му давай повече работа, отколкото може да свърши. Като един ратай, след като свърши работата, не го оставяш на почивка. Казваш – господар си. Тогава ние се намираме на положението на онзи римски патриций, който бил роб и бил много спокоен. След като го бил един ден господарят му, натискал крака му, Епиктет му казва спокойно: „Господарю, тъй както натискаш крака ми, ще се счупи, а като се счупи няма да ти бъда полезен.“ Но той продължавал да натиска крака му, докато го счупил. „Аз нали ти казах, че ще го счупиш.“ Затова му голямо спокойствие и търпение, господарят му дава свобода. Освобождава го, дава му средства и той отива в Гърция и там той прекарал своите последни години. Човек трябва да подобри своята съдба. Съдбата, която сега имаме, не мислете, че тя е Божия. Тя е наша съдба.
към беседата >>

Тогава ще се намериш в положението на римския патриций от следната случка, Епиктет, древногръцкия философ бил негов роб, но понасял това много спокойно. (втори вариант)
Това, което не обичаш, от него може да страдаш. Защо страдаш от стомах? Защото не обичаш стомаха си. Не му давай повече работа, отколкото може да свърши, не постъпвай с него, като с един ратай, който след като свърши работата си, не го оставяш на почивка. Казваш: Господар си. Тогава ще се намериш в положението на римския патриций от следната случка, Епиктет, древногръцкия философ бил негов роб, но понасял това много спокойно. Един ден господарят му го бил, но понеже философът спокойно понесъл боя, той силно натиснал крака му. Епиктет много спокойно му казал: Господарю, тъй както натискаш крака ми, ще се счупи, а като се счупи няма да ти бъда полезен. Но господарят продължил да натиска крака му, докато го счупил. - Аз нали ти казах, че ще го счупиш? За неговото голямо спокойствие и търпение, господарят му върнал свободата, дал му средства и той се върнал в Гърция.
към втори вариант >>

Епиктет много спокойно му казал: Господарю, тъй както натискаш крака ми, ще се счупи, а като се счупи няма да ти бъда полезен. (втори вариант)
Защото не обичаш стомаха си. Не му давай повече работа, отколкото може да свърши, не постъпвай с него, като с един ратай, който след като свърши работата си, не го оставяш на почивка. Казваш: Господар си. Тогава ще се намериш в положението на римския патриций от следната случка, Епиктет, древногръцкия философ бил негов роб, но понасял това много спокойно. Един ден господарят му го бил, но понеже философът спокойно понесъл боя, той силно натиснал крака му. Епиктет много спокойно му казал: Господарю, тъй както натискаш крака ми, ще се счупи, а като се счупи няма да ти бъда полезен. Но господарят продължил да натиска крака му, докато го счупил. - Аз нали ти казах, че ще го счупиш? За неговото голямо спокойствие и търпение, господарят му върнал свободата, дал му средства и той се върнал в Гърция. Там Епиктет прекарал последните си години. Човек трябва да подобри своята съдба.
към втори вариант >>

Там Епиктет прекарал последните си години. (втори вариант)
Един ден господарят му го бил, но понеже философът спокойно понесъл боя, той силно натиснал крака му. Епиктет много спокойно му казал: Господарю, тъй както натискаш крака ми, ще се счупи, а като се счупи няма да ти бъда полезен. Но господарят продължил да натиска крака му, докато го счупил. - Аз нали ти казах, че ще го счупиш? За неговото голямо спокойствие и търпение, господарят му върнал свободата, дал му средства и той се върнал в Гърция. Там Епиктет прекарал последните си години. Човек трябва да подобри своята съдба. Не мислете, че съдбата, която сега имате, е Божия. Тя е ваша съдба. Когато вие създадете известни дългове, онези, които имат да вземат от вас, където и да сте, те ще ви преследват. Казвате: Това не трябва да бъде.
към втори вариант >>

13. Огнената пещ

След като изгубите всичко, да мязате на онзи философ Епиктет, [роб] при онзи римски патриций, но какво спокойствие имал той.
[Халифът ѝ] казва: „Това е възнаграждение за твоята игра. Весели хората, както Бог те е научил.“ Разбирам, това е съдба – с камъни да се убие, но със скъпоценни камъни! Та, казвам: Не са нашите желания лоши, но трябва да има един, който да ги оцени. Та, казвам: В нашите времена, в които живеем, трябва едно ново верую, което да вземе връх в живота ни. Туй наричат ние да станем хора спокойни. След като изгубите всичко, да мязате на онзи философ Епиктет, [роб] при онзи римски патриций, но какво спокойствие имал той. Той казал на своя господар: „Господарю, така както ми натискаш крака, ще го счупиш; тогава няма да ти бъда полезен.“ Казал това спокойно и господарят му повече се разсърдил и натиснал крака така, че го счупил. Казва [Епиктет]: „Нали ти казах, че ще го счупиш.“ За това самообладание господарят му го освободил. Римският патриций дал му средства и в последните години на живота си [Епиктет] се върнал в Гърция, където написал хубави книги. Сега ние, съвременните християни, които вярваме, за какви ли малки работи не се безпокоим. На една напреднала сестра аз ѝ казах една истина.
към беседата >>

Казва [Епиктет]: „Нали ти казах, че ще го счупиш.“ За това самообладание господарят му го освободил.
Та, казвам: Не са нашите желания лоши, но трябва да има един, който да ги оцени. Та, казвам: В нашите времена, в които живеем, трябва едно ново верую, което да вземе връх в живота ни. Туй наричат ние да станем хора спокойни. След като изгубите всичко, да мязате на онзи философ Епиктет, [роб] при онзи римски патриций, но какво спокойствие имал той. Той казал на своя господар: „Господарю, така както ми натискаш крака, ще го счупиш; тогава няма да ти бъда полезен.“ Казал това спокойно и господарят му повече се разсърдил и натиснал крака така, че го счупил. Казва [Епиктет]: „Нали ти казах, че ще го счупиш.“ За това самообладание господарят му го освободил. Римският патриций дал му средства и в последните години на живота си [Епиктет] се върнал в Гърция, където написал хубави книги. Сега ние, съвременните християни, които вярваме, за какви ли малки работи не се безпокоим. На една напреднала сестра аз ѝ казах една истина. Тя се разплака пред мен и казва: „Аз, Учителю, никога не мислех, че ти така ще мислиш за мене! “ Казвам: Какво искаш да ти кажа?
към беседата >>

Римският патриций дал му средства и в последните години на живота си [Епиктет] се върнал в Гърция, където написал хубави книги.
Та, казвам: В нашите времена, в които живеем, трябва едно ново верую, което да вземе връх в живота ни. Туй наричат ние да станем хора спокойни. След като изгубите всичко, да мязате на онзи философ Епиктет, [роб] при онзи римски патриций, но какво спокойствие имал той. Той казал на своя господар: „Господарю, така както ми натискаш крака, ще го счупиш; тогава няма да ти бъда полезен.“ Казал това спокойно и господарят му повече се разсърдил и натиснал крака така, че го счупил. Казва [Епиктет]: „Нали ти казах, че ще го счупиш.“ За това самообладание господарят му го освободил. Римският патриций дал му средства и в последните години на живота си [Епиктет] се върнал в Гърция, където написал хубави книги. Сега ние, съвременните християни, които вярваме, за какви ли малки работи не се безпокоим. На една напреднала сестра аз ѝ казах една истина. Тя се разплака пред мен и казва: „Аз, Учителю, никога не мислех, че ти така ще мислиш за мене! “ Казвам: Какво искаш да ти кажа? Че си много добра?
към беседата >>

14. Словото

Тогава как ще си обясните вие положението на онзи гръцки философ Епиктет, който бил роб?
Може да направите един опит. Вие сте чели, казвате: „В начало бе Словото.“ Казвате: „Туй е една отвлечена работа, Словото.“ Туй е вашият копнеж: искате в света да бъдете силни, искате да бъдете свободни, искате да бъдете богати. Какво ли не желаете. Колко хора, които следват по този начин, който дава съвременният живот, колко от тези хора са го постигнали туй, което те желаят? Малцина са го постигнали. Тогава как ще си обясните вие положението на онзи гръцки философ Епиктет, който бил роб? Един римски патриций имал хиляди роби и той, господарят, тъй жестоко се отнасял с всички. Обичал всички да бие и той налагал на общо основание и Епиктет. Възмущавал се този римски патриций, че като го биел, той гледал със спокойствие на господаря си. Господарят искал да го накара да изгуби един ден равновесието си. Един ден почнал да го бие, да натиска крака му, но той пак останал спокоен и казал на господаря си: „Господарю, тъй, както натискаш крака ми, ще се счупи, а като се счупи, няма да мога да ти служа.
към беседата >>

Обичал всички да бие и той налагал на общо основание и Епиктет.
Какво ли не желаете. Колко хора, които следват по този начин, който дава съвременният живот, колко от тези хора са го постигнали туй, което те желаят? Малцина са го постигнали. Тогава как ще си обясните вие положението на онзи гръцки философ Епиктет, който бил роб? Един римски патриций имал хиляди роби и той, господарят, тъй жестоко се отнасял с всички. Обичал всички да бие и той налагал на общо основание и Епиктет. Възмущавал се този римски патриций, че като го биел, той гледал със спокойствие на господаря си. Господарят искал да го накара да изгуби един ден равновесието си. Един ден почнал да го бие, да натиска крака му, но той пак останал спокоен и казал на господаря си: „Господарю, тъй, както натискаш крака ми, ще се счупи, а като се счупи, няма да мога да ти служа. По-добре да бъда здрав, за да ти служа.“ Той така натиснал крака и го счупил. Той казал: „Нали ти казах, че ще го счупиш.“ Оттам насетне крайно съжалявал господарят за постъпката си, освобождава го, дава му средства и той отива в Гърция.
към беседата >>

Епиктет става господар.
Възмущавал се този римски патриций, че като го биел, той гледал със спокойствие на господаря си. Господарят искал да го накара да изгуби един ден равновесието си. Един ден почнал да го бие, да натиска крака му, но той пак останал спокоен и казал на господаря си: „Господарю, тъй, както натискаш крака ми, ще се счупи, а като се счупи, няма да мога да ти служа. По-добре да бъда здрав, за да ти служа.“ Той така натиснал крака и го счупил. Той казал: „Нали ти казах, че ще го счупиш.“ Оттам насетне крайно съжалявал господарят за постъпката си, освобождава го, дава му средства и той отива в Гърция. Епиктет става господар. Ние казваме, че при условията на живота човек може да стане господар, но трябва да има характера на Епиктета. Много християни не са се подигнали на туй положение, на което е Епиктет. Но той е бил запознат с основата на християнството и я прилагал. Та, ние сега имаме механическо разбиране, очакваме да дойде Христос от небето и да ни освободи. Та нима русите не дойдоха да освободят българите?
към беседата >>

Ние казваме, че при условията на живота човек може да стане господар, но трябва да има характера на Епиктета.
Господарят искал да го накара да изгуби един ден равновесието си. Един ден почнал да го бие, да натиска крака му, но той пак останал спокоен и казал на господаря си: „Господарю, тъй, както натискаш крака ми, ще се счупи, а като се счупи, няма да мога да ти служа. По-добре да бъда здрав, за да ти служа.“ Той така натиснал крака и го счупил. Той казал: „Нали ти казах, че ще го счупиш.“ Оттам насетне крайно съжалявал господарят за постъпката си, освобождава го, дава му средства и той отива в Гърция. Епиктет става господар. Ние казваме, че при условията на живота човек може да стане господар, но трябва да има характера на Епиктета. Много християни не са се подигнали на туй положение, на което е Епиктет. Но той е бил запознат с основата на християнството и я прилагал. Та, ние сега имаме механическо разбиране, очакваме да дойде Христос от небето и да ни освободи. Та нима русите не дойдоха да освободят българите? Че, ако дойде Христос да направи едно руско освобождение, ще бъдат ли свободни?
към беседата >>

Много християни не са се подигнали на туй положение, на което е Епиктет.
Един ден почнал да го бие, да натиска крака му, но той пак останал спокоен и казал на господаря си: „Господарю, тъй, както натискаш крака ми, ще се счупи, а като се счупи, няма да мога да ти служа. По-добре да бъда здрав, за да ти служа.“ Той така натиснал крака и го счупил. Той казал: „Нали ти казах, че ще го счупиш.“ Оттам насетне крайно съжалявал господарят за постъпката си, освобождава го, дава му средства и той отива в Гърция. Епиктет става господар. Ние казваме, че при условията на живота човек може да стане господар, но трябва да има характера на Епиктета. Много християни не са се подигнали на туй положение, на което е Епиктет. Но той е бил запознат с основата на християнството и я прилагал. Та, ние сега имаме механическо разбиране, очакваме да дойде Христос от небето и да ни освободи. Та нима русите не дойдоха да освободят българите? Че, ако дойде Христос да направи едно руско освобождение, ще бъдат ли свободни? Пак няма да бъдат свободни.
към беседата >>

15. Какво знамение показваш нам?

Един от класическите примери е този на Епиктета.
За да стана философ, трябваше да се оженя за тази жена.“ И той след туй я потупал по гърба и ѝ казал: „Втория път два легена да излееш.“ Тя се усмихнала. „Един леген на мене и един на приятеля ми.“ И едва тогава съзнала Ксантипа: „Три легена как ще ги нося? “ Ако ти не може да лекуваш своя ум с един леген, ако ти не може да лекуваш своето сърце с втория леген, ако ти не може да лекуваш своята воля с третия леген, ти не си дошъл до онова велико разбиране на живота. Какво нещо е търпението? Два примера има. Един от класическите примери е този на Епиктета. Този гръцки философ бил роб [на един римски патриций], който много често биел робите си. Някой път и него наказвал. Биел го, а Епиктет само го поглеждал. Един ден господарят му натиснал много силно крака. „Господарю, този крак трябва на тебе.
към беседата >>

Биел го, а Епиктет само го поглеждал.
Какво нещо е търпението? Два примера има. Един от класическите примери е този на Епиктета. Този гръцки философ бил роб [на един римски патриций], който много често биел робите си. Някой път и него наказвал. Биел го, а Епиктет само го поглеждал. Един ден господарят му натиснал много силно крака. „Господарю, този крак трябва на тебе. Ти на себе си ще повредиш, няма да мога да ти слугувам.“ След като му счупил крака, той казал на този римски патриций: „Аз ти казах, че ще ми счупиш крака.“ И оттам насетне станало едно обръщение в този патриций. И след като оздравял, дава му една сума и го освобождава. Той отива в Гърция, за да прекара последните си години, и написал много отлични работи.
към беседата >>

Мнозина, които ме слушате, не се намирате в толкоз лошо положение като Сократа и като Епиктета.
Един ден господарят му натиснал много силно крака. „Господарю, този крак трябва на тебе. Ти на себе си ще повредиш, няма да мога да ти слугувам.“ След като му счупил крака, той казал на този римски патриций: „Аз ти казах, че ще ми счупиш крака.“ И оттам насетне станало едно обръщение в този патриций. И след като оздравял, дава му една сума и го освобождава. Той отива в Гърция, за да прекара последните си години, и написал много отлични работи. Мнозина, които ме слушате, не се намирате в толкоз лошо положение като Сократа и като Епиктета. Ако Сократ можеше да направи това и ако Епиктет можа да го направи, защо вие, след толкоз време, вие, които живеете вече в XX век, в тази просвета, когато говорим за Христа, не може ли да направим нещо? Разумно да направим? Затуй любовта в света не се разбира. Любовта е първата подбудителна причина. Никаква работа не може да изпълниш, ако в тебе не дойде един лъч на любовта.
към беседата >>

Ако Сократ можеше да направи това и ако Епиктет можа да го направи, защо вие, след толкоз време, вие, които живеете вече в XX век, в тази просвета, когато говорим за Христа, не може ли да направим нещо?
„Господарю, този крак трябва на тебе. Ти на себе си ще повредиш, няма да мога да ти слугувам.“ След като му счупил крака, той казал на този римски патриций: „Аз ти казах, че ще ми счупиш крака.“ И оттам насетне станало едно обръщение в този патриций. И след като оздравял, дава му една сума и го освобождава. Той отива в Гърция, за да прекара последните си години, и написал много отлични работи. Мнозина, които ме слушате, не се намирате в толкоз лошо положение като Сократа и като Епиктета. Ако Сократ можеше да направи това и ако Епиктет можа да го направи, защо вие, след толкоз време, вие, които живеете вече в XX век, в тази просвета, когато говорим за Христа, не може ли да направим нещо? Разумно да направим? Затуй любовта в света не се разбира. Любовта е първата подбудителна причина. Никаква работа не може да изпълниш, ако в тебе не дойде един лъч на любовта. Но вземете това, което чувствувате.
към беседата >>

16. Пак се яви

Съвременните християни трябва да бъдат много търпеливи, поне като Епиктета, един езически философ.
И ти като я погледнеш, ще я познаеш. Това са великите добродетели, които трябва да се проповядват на съвременните хора, които искат да бъдат религиозни. Когато Господ дойде, какво ще види в твоето сърце и в твоя ум? – Навсякъде смут. Когато Господ дойде, Той трябва да намери ума ти тих и спокоен. Съвременните християни трябва да бъдат много търпеливи, поне като Епиктета, един езически философ. Той бил роб при един римски патриций, който имал около две хиляди роби. Той се отнасял жестоко със своите роби, както и с Епиктет. Когато биел другите роби, те отивали при господаря си и се молили да не ги бие, само Епиктет никога не се молил, той само се усмихвал. Това дразнело господаря му, но същевременно той се чудел на голямото търпение. Един ден господарят му го бил много и тогава Епиктет се обърнал към него с думите: Господарю, не ме бий толкова много, защото можеш да счупиш крака ми и тогава няма да мога да ти работя.
към беседата >>

Той се отнасял жестоко със своите роби, както и с Епиктет.
Когато Господ дойде, какво ще види в твоето сърце и в твоя ум? – Навсякъде смут. Когато Господ дойде, Той трябва да намери ума ти тих и спокоен. Съвременните християни трябва да бъдат много търпеливи, поне като Епиктета, един езически философ. Той бил роб при един римски патриций, който имал около две хиляди роби. Той се отнасял жестоко със своите роби, както и с Епиктет. Когато биел другите роби, те отивали при господаря си и се молили да не ги бие, само Епиктет никога не се молил, той само се усмихвал. Това дразнело господаря му, но същевременно той се чудел на голямото търпение. Един ден господарят му го бил много и тогава Епиктет се обърнал към него с думите: Господарю, не ме бий толкова много, защото можеш да счупиш крака ми и тогава няма да мога да ти работя. Наистина един ден, когато го бил, господарят счупил крака му, тогава Епиктет му казал: Нали те предупредих, господарю, сега вече не мога да ти бъда полезен. Господарят се зачудил на търпението на своя роб и за възнаграждение на това му дал една крупна сума и го освободил.
към беседата >>

Когато биел другите роби, те отивали при господаря си и се молили да не ги бие, само Епиктет никога не се молил, той само се усмихвал.
– Навсякъде смут. Когато Господ дойде, Той трябва да намери ума ти тих и спокоен. Съвременните християни трябва да бъдат много търпеливи, поне като Епиктета, един езически философ. Той бил роб при един римски патриций, който имал около две хиляди роби. Той се отнасял жестоко със своите роби, както и с Епиктет. Когато биел другите роби, те отивали при господаря си и се молили да не ги бие, само Епиктет никога не се молил, той само се усмихвал. Това дразнело господаря му, но същевременно той се чудел на голямото търпение. Един ден господарят му го бил много и тогава Епиктет се обърнал към него с думите: Господарю, не ме бий толкова много, защото можеш да счупиш крака ми и тогава няма да мога да ти работя. Наистина един ден, когато го бил, господарят счупил крака му, тогава Епиктет му казал: Нали те предупредих, господарю, сега вече не мога да ти бъда полезен. Господарят се зачудил на търпението на своя роб и за възнаграждение на това му дал една крупна сума и го освободил. След това Епиктет отишъл в Гърция, дето станал един от видните философи.
към беседата >>

Един ден господарят му го бил много и тогава Епиктет се обърнал към него с думите: Господарю, не ме бий толкова много, защото можеш да счупиш крака ми и тогава няма да мога да ти работя.
Съвременните християни трябва да бъдат много търпеливи, поне като Епиктета, един езически философ. Той бил роб при един римски патриций, който имал около две хиляди роби. Той се отнасял жестоко със своите роби, както и с Епиктет. Когато биел другите роби, те отивали при господаря си и се молили да не ги бие, само Епиктет никога не се молил, той само се усмихвал. Това дразнело господаря му, но същевременно той се чудел на голямото търпение. Един ден господарят му го бил много и тогава Епиктет се обърнал към него с думите: Господарю, не ме бий толкова много, защото можеш да счупиш крака ми и тогава няма да мога да ти работя. Наистина един ден, когато го бил, господарят счупил крака му, тогава Епиктет му казал: Нали те предупредих, господарю, сега вече не мога да ти бъда полезен. Господарят се зачудил на търпението на своя роб и за възнаграждение на това му дал една крупна сума и го освободил. След това Епиктет отишъл в Гърция, дето станал един от видните философи. Това е търпение. Ако ти при един от най-лошите си господари можеш да му кажеш да не те бие, защото може да ти счупи крака, това говори за голямо търпение.
към беседата >>

Наистина един ден, когато го бил, господарят счупил крака му, тогава Епиктет му казал: Нали те предупредих, господарю, сега вече не мога да ти бъда полезен.
Той бил роб при един римски патриций, който имал около две хиляди роби. Той се отнасял жестоко със своите роби, както и с Епиктет. Когато биел другите роби, те отивали при господаря си и се молили да не ги бие, само Епиктет никога не се молил, той само се усмихвал. Това дразнело господаря му, но същевременно той се чудел на голямото търпение. Един ден господарят му го бил много и тогава Епиктет се обърнал към него с думите: Господарю, не ме бий толкова много, защото можеш да счупиш крака ми и тогава няма да мога да ти работя. Наистина един ден, когато го бил, господарят счупил крака му, тогава Епиктет му казал: Нали те предупредих, господарю, сега вече не мога да ти бъда полезен. Господарят се зачудил на търпението на своя роб и за възнаграждение на това му дал една крупна сума и го освободил. След това Епиктет отишъл в Гърция, дето станал един от видните философи. Това е търпение. Ако ти при един от най-лошите си господари можеш да му кажеш да не те бие, защото може да ти счупи крака, това говори за голямо търпение. Коя е онази жена, която като я бие мъжът, да му каже: Не ме бий, да не счупиш крака ми.
към беседата >>

След това Епиктет отишъл в Гърция, дето станал един от видните философи.
Когато биел другите роби, те отивали при господаря си и се молили да не ги бие, само Епиктет никога не се молил, той само се усмихвал. Това дразнело господаря му, но същевременно той се чудел на голямото търпение. Един ден господарят му го бил много и тогава Епиктет се обърнал към него с думите: Господарю, не ме бий толкова много, защото можеш да счупиш крака ми и тогава няма да мога да ти работя. Наистина един ден, когато го бил, господарят счупил крака му, тогава Епиктет му казал: Нали те предупредих, господарю, сега вече не мога да ти бъда полезен. Господарят се зачудил на търпението на своя роб и за възнаграждение на това му дал една крупна сума и го освободил. След това Епиктет отишъл в Гърция, дето станал един от видните философи. Това е търпение. Ако ти при един от най-лошите си господари можеш да му кажеш да не те бие, защото може да ти счупи крака, това говори за голямо търпение. Коя е онази жена, която като я бие мъжът, да му каже: Не ме бий, да не счупиш крака ми. Или кой мъж може да каже на жена си: Жена, не ме бий, можеш да счупиш крака ми. Това е философско гледане на нещата.
към беседата >>

17. Едно ви трябва

Търпението поне на Епиктет?
Ония от вас, които сте сиромаси, за да станете богати, трябва да станете търпеливи. Които сте слаби, нямате сила - станете търпеливи, за да станете силни. Невежи ако сте, за да станете учени, станете търпеливи! Трябва да имате търпение! Знаете ли какво нещо е търпението? Търпението поне на Епиктет? Аз съм казвал за него. Когато господарят му натискал крака, той казал само: "Ти губиш от това – ще го счупиш и не ще мога да работя." И счупил крака му. Тогава този римски патриций се учудил на неговото голямо спокойствие, дава му една голяма сума пари и го пуща свободен. Тогава Епиктет отива в Гърция, дето написва много хубави книги. И не е бил християнин.
към беседата >>

Тогава Епиктет отива в Гърция, дето написва много хубави книги.
Знаете ли какво нещо е търпението? Търпението поне на Епиктет? Аз съм казвал за него. Когато господарят му натискал крака, той казал само: "Ти губиш от това – ще го счупиш и не ще мога да работя." И счупил крака му. Тогава този римски патриций се учудил на неговото голямо спокойствие, дава му една голяма сума пари и го пуща свободен. Тогава Епиктет отива в Гърция, дето написва много хубави книги. И не е бил християнин. Вашето положение не е по-лошо от това, на приведения зет. В света, най-лошо е положението на приведения зет. И най-лошо е положението на приведената снаха. И когато някой ми говори за лош живот, аз подразбирам – приведения зет или приведената снаха.
към беседата >>

18. Те ще наследят земята

Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните.
Някои неща са били меродавни на времето си, не че сега са безполезни, но има нещо ново в света. Някой казва, че разбира любовта. Ти разбираш тази любов, от която хората умират; ти разбираш тази любов, от която хората страдат. Ти разбираш тази любов, която днес те радва, но утре почваш да скърбиш. Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен. Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните. Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях. Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен. Това силно дразнело господаря му. Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята. Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода.
към беседата >>

Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен.
Ти разбираш тази любов, от която хората умират; ти разбираш тази любов, от която хората страдат. Ти разбираш тази любов, която днес те радва, но утре почваш да скърбиш. Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен. Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните. Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях. Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен. Това силно дразнело господаря му. Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята. Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода. От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения. Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание.
към беседата >>

Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята.
Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен. Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните. Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях. Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен. Това силно дразнело господаря му. Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята. Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода. От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения. Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание. Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума. Това са фиктивни вярвания.
към беседата >>

Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода.
Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните. Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях. Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен. Това силно дразнело господаря му. Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята. Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода. От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения. Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание. Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума. Това са фиктивни вярвания. Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа.
към беседата >>

От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения.
Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях. Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен. Това силно дразнело господаря му. Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята. Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода. От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения. Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание. Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума. Това са фиктивни вярвания. Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа. Имайте предвид следното правило: Не може човек да е пред извора и да е жаден.
към беседата >>

Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание.
Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен. Това силно дразнело господаря му. Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята. Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода. От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения. Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание. Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума. Това са фиктивни вярвания. Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа. Имайте предвид следното правило: Не може човек да е пред извора и да е жаден. Не може човек да бъде близо при хляба и да е гладен.
към беседата >>

19. Особеностите на човека / Особената черта на човека

Имаш ли самообладанието на Епиктет?
Основна чърта е тая, която при всички условия остава неизменна. Казваш, че твоята отличителна черта е доброто. Наблюдавай се, оставаш ли добър при всички условия на живота. Ако се мениш, не си добър. Друг казва, че има самообладание. Имаш ли самообладанието на Епиктет? Той бил роб при един римски патриций. Господарят често биел робите си, в това число и Епиктет. Последният нищо не възразявал на господаря си, като че не се отнасяло до него. Това дразнело господаря му, и той продължавал да се отнася грубо с Епиктет. Един ден той натиснал силно крака му.
към беседата >>

Господарят често биел робите си, в това число и Епиктет.
Наблюдавай се, оставаш ли добър при всички условия на живота. Ако се мениш, не си добър. Друг казва, че има самообладание. Имаш ли самообладанието на Епиктет? Той бил роб при един римски патриций. Господарят често биел робите си, в това число и Епиктет. Последният нищо не възразявал на господаря си, като че не се отнасяло до него. Това дразнело господаря му, и той продължавал да се отнася грубо с Епиктет. Един ден той натиснал силно крака му. Тогава Епиктет проговорил: Господарю, свободен си да постъпиш, както искаш, но ще счупиш крака ми, и няма да ти бъда вече полезен. Така станало: кракът му се счупил.
към беседата >>

Това дразнело господаря му, и той продължавал да се отнася грубо с Епиктет.
Друг казва, че има самообладание. Имаш ли самообладанието на Епиктет? Той бил роб при един римски патриций. Господарят често биел робите си, в това число и Епиктет. Последният нищо не възразявал на господаря си, като че не се отнасяло до него. Това дразнело господаря му, и той продължавал да се отнася грубо с Епиктет. Един ден той натиснал силно крака му. Тогава Епиктет проговорил: Господарю, свободен си да постъпиш, както искаш, но ще счупиш крака ми, и няма да ти бъда вече полезен. Така станало: кракът му се счупил. Господарят преценил качествата на своя добър роб и го освободил, като му дал голяма сума да живее спокойно. Епиктет отишъл в Гърция, дето се проявил като философ, написал ценни философски съчинения.
към беседата >>

Тогава Епиктет проговорил: Господарю, свободен си да постъпиш, както искаш, но ще счупиш крака ми, и няма да ти бъда вече полезен.
Той бил роб при един римски патриций. Господарят често биел робите си, в това число и Епиктет. Последният нищо не възразявал на господаря си, като че не се отнасяло до него. Това дразнело господаря му, и той продължавал да се отнася грубо с Епиктет. Един ден той натиснал силно крака му. Тогава Епиктет проговорил: Господарю, свободен си да постъпиш, както искаш, но ще счупиш крака ми, и няма да ти бъда вече полезен. Така станало: кракът му се счупил. Господарят преценил качествата на своя добър роб и го освободил, като му дал голяма сума да живее спокойно. Епиктет отишъл в Гърция, дето се проявил като философ, написал ценни философски съчинения. Желая на всички да придобиете самообладанието на Епиктет. Какво правят хората?
към беседата >>

Епиктет отишъл в Гърция, дето се проявил като философ, написал ценни философски съчинения.
Това дразнело господаря му, и той продължавал да се отнася грубо с Епиктет. Един ден той натиснал силно крака му. Тогава Епиктет проговорил: Господарю, свободен си да постъпиш, както искаш, но ще счупиш крака ми, и няма да ти бъда вече полезен. Така станало: кракът му се счупил. Господарят преценил качествата на своя добър роб и го освободил, като му дал голяма сума да живее спокойно. Епиктет отишъл в Гърция, дето се проявил като философ, написал ценни философски съчинения. Желая на всички да придобиете самообладанието на Епиктет. Какво правят хората? Като им се случи някаква неприятност, ходят от къща на къща да разправят, какво им се случило. Епиктет не се оплаквал никога. Когато господарят му счупил крака, той не казал нито дума по това на другите роби.
към беседата >>

Желая на всички да придобиете самообладанието на Епиктет.
Един ден той натиснал силно крака му. Тогава Епиктет проговорил: Господарю, свободен си да постъпиш, както искаш, но ще счупиш крака ми, и няма да ти бъда вече полезен. Така станало: кракът му се счупил. Господарят преценил качествата на своя добър роб и го освободил, като му дал голяма сума да живее спокойно. Епиктет отишъл в Гърция, дето се проявил като философ, написал ценни философски съчинения. Желая на всички да придобиете самообладанието на Епиктет. Какво правят хората? Като им се случи някаква неприятност, ходят от къща на къща да разправят, какво им се случило. Епиктет не се оплаквал никога. Когато господарят му счупил крака, той не казал нито дума по това на другите роби. Той само гхредупредил господаря си, че ако му счупи крака, няма да му бъде полезен.
към беседата >>

Епиктет не се оплаквал никога.
Господарят преценил качествата на своя добър роб и го освободил, като му дал голяма сума да живее спокойно. Епиктет отишъл в Гърция, дето се проявил като философ, написал ценни философски съчинения. Желая на всички да придобиете самообладанието на Епиктет. Какво правят хората? Като им се случи някаква неприятност, ходят от къща на къща да разправят, какво им се случило. Епиктет не се оплаквал никога. Когато господарят му счупил крака, той не казал нито дума по това на другите роби. Той само гхредупредил господаря си, че ако му счупи крака, няма да му бъде полезен. Със своята доброта, той спечелил сърцето на господаря си и придобил своята свобода. Ако имате една основна черта, вие можете да измените характера на окръжаващите. Не можете ли да подобрите характера им, вие сте слаби, нямате още основна черта, на която да разчитате.
към беседата >>

Както Епиктет е имал една основна черта. (втори вариант)
Да кажем, че мислите, че сте добър. Тогава направете опит да видите вашата доброта мени ли се или не. Щом се мени, тя не е още основна черта във вас. Намерете някоя ваша черта, която при всички условия остава една и съща. Това е основна черта! Както Епиктет е имал една основна черта. Той е бил философ. Живял е при много сприхав господар като роб. Господарят му, като налагал своите роби, налагал и него. Но Епиктет бил много спокоен, като че всичко това не е отнася до него. Един ден господарят налагал крака му.
към втори вариант >>

Но Епиктет бил много спокоен, като че всичко това не е отнася до него. (втори вариант)
Това е основна черта! Както Епиктет е имал една основна черта. Той е бил философ. Живял е при много сприхав господар като роб. Господарят му, като налагал своите роби, налагал и него. Но Епиктет бил много спокоен, като че всичко това не е отнася до него. Един ден господарят налагал крака му. Епиктет казал: Вие налагате крака ми и ще го счупите и тогава няма да ви бъде полезен. И наистина господарят му счупил крака, но за това негово самообладание, господарят след тази случка го освобождава - дава му известна сума и Епиктет прекарал живота си после в Гърция и написал няколко цели съчинения, отлични, много хубави неща написал. И вие като Епиктет трябва да бъдете спокойни. Аз гледам, като ви се случи най-малкото нещо, вие обикаляте навсякъде, за да го разправите какво ви се е случило.
към втори вариант >>

Епиктет казал: Вие налагате крака ми и ще го счупите и тогава няма да ви бъде полезен. (втори вариант)
Той е бил философ. Живял е при много сприхав господар като роб. Господарят му, като налагал своите роби, налагал и него. Но Епиктет бил много спокоен, като че всичко това не е отнася до него. Един ден господарят налагал крака му. Епиктет казал: Вие налагате крака ми и ще го счупите и тогава няма да ви бъде полезен. И наистина господарят му счупил крака, но за това негово самообладание, господарят след тази случка го освобождава - дава му известна сума и Епиктет прекарал живота си после в Гърция и написал няколко цели съчинения, отлични, много хубави неща написал. И вие като Епиктет трябва да бъдете спокойни. Аз гледам, като ви се случи най-малкото нещо, вие обикаляте навсякъде, за да го разправите какво ви се е случило. Епиктет не е ходил да разправя на другите роби, че господарят му счупил крака, той само казал на господаря: Ако ми счупите крака, няма да мога да ви бъда полезен. И той сполучва с този свой спокоен характер да спечели сърцето на своя господар.
към втори вариант >>

И наистина господарят му счупил крака, но за това негово самообладание, господарят след тази случка го освобождава - дава му известна сума и Епиктет прекарал живота си после в Гърция и написал няколко цели съчинения, отлични, много хубави неща написал. (втори вариант)
Живял е при много сприхав господар като роб. Господарят му, като налагал своите роби, налагал и него. Но Епиктет бил много спокоен, като че всичко това не е отнася до него. Един ден господарят налагал крака му. Епиктет казал: Вие налагате крака ми и ще го счупите и тогава няма да ви бъде полезен. И наистина господарят му счупил крака, но за това негово самообладание, господарят след тази случка го освобождава - дава му известна сума и Епиктет прекарал живота си после в Гърция и написал няколко цели съчинения, отлични, много хубави неща написал. И вие като Епиктет трябва да бъдете спокойни. Аз гледам, като ви се случи най-малкото нещо, вие обикаляте навсякъде, за да го разправите какво ви се е случило. Епиктет не е ходил да разправя на другите роби, че господарят му счупил крака, той само казал на господаря: Ако ми счупите крака, няма да мога да ви бъда полезен. И той сполучва с този свой спокоен характер да спечели сърцето на своя господар. Когато имате някоя основна черта, то тази черта може да изменя характера на хората, които са около вас.
към втори вариант >>

И вие като Епиктет трябва да бъдете спокойни. (втори вариант)
Господарят му, като налагал своите роби, налагал и него. Но Епиктет бил много спокоен, като че всичко това не е отнася до него. Един ден господарят налагал крака му. Епиктет казал: Вие налагате крака ми и ще го счупите и тогава няма да ви бъде полезен. И наистина господарят му счупил крака, но за това негово самообладание, господарят след тази случка го освобождава - дава му известна сума и Епиктет прекарал живота си после в Гърция и написал няколко цели съчинения, отлични, много хубави неща написал. И вие като Епиктет трябва да бъдете спокойни. Аз гледам, като ви се случи най-малкото нещо, вие обикаляте навсякъде, за да го разправите какво ви се е случило. Епиктет не е ходил да разправя на другите роби, че господарят му счупил крака, той само казал на господаря: Ако ми счупите крака, няма да мога да ви бъда полезен. И той сполучва с този свой спокоен характер да спечели сърцето на своя господар. Когато имате някоя основна черта, то тази черта може да изменя характера на хората, които са около вас. И ако окръжаващите около вас по-далечни и по-близки не се изменят, вие не сте силни още в тази своя черта.
към втори вариант >>

Епиктет не е ходил да разправя на другите роби, че господарят му счупил крака, той само казал на господаря: Ако ми счупите крака, няма да мога да ви бъда полезен. (втори вариант)
Един ден господарят налагал крака му. Епиктет казал: Вие налагате крака ми и ще го счупите и тогава няма да ви бъде полезен. И наистина господарят му счупил крака, но за това негово самообладание, господарят след тази случка го освобождава - дава му известна сума и Епиктет прекарал живота си после в Гърция и написал няколко цели съчинения, отлични, много хубави неща написал. И вие като Епиктет трябва да бъдете спокойни. Аз гледам, като ви се случи най-малкото нещо, вие обикаляте навсякъде, за да го разправите какво ви се е случило. Епиктет не е ходил да разправя на другите роби, че господарят му счупил крака, той само казал на господаря: Ако ми счупите крака, няма да мога да ви бъда полезен. И той сполучва с този свой спокоен характер да спечели сърцето на своя господар. Когато имате някоя основна черта, то тази черта може да изменя характера на хората, които са около вас. И ако окръжаващите около вас по-далечни и по-близки не се изменят, вие не сте силни още в тази своя черта. Христос каза на Петър: Чашата, която ми даде Отец да я не пия ли! За този час дойдох!
към втори вариант >>

20. Търпение

СБ

РБ

Аз може да ви приведа един пример от живота на Епиктета.
После я стискате, опитвате дали тя търпи и чувате един малък звук. „Колко е хубава любовта ти“, казва тази ябълка. Зъбите представят човешките добродетели. Ти посрещаш ябълката със зъбите. Казваш: „Добър ден, добре дошла, радвам се, че Господ те изпратил при мене на гости.“ Аз може да ви приведа един пример от живота на Епиктета. Той бил роб при един римски патриций. Но господарят бил много недоволен от своя роб, че той никога не се оплаквал. Като биели другите роби, охкали, викали, плакали, а този, когато господарят го наказвал, той се усмихвал. Искал да му каже: „Макар да си патриций, внимавай, защото един ден и ти може да се намериш в моето положение.“ Чудил се на този упорит човек. Един ден искал да го наказва, започнал да му натиска крака, той му казал спокойно: „Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш.“ След като му счупил крака, този патриций се обърнал, освободил Епиктета от робство, дал му голяма сума и го изпратил да си отива в Гърция и написва много интересни работи.
към беседата >>

Един ден искал да го наказва, започнал да му натиска крака, той му казал спокойно: „Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш.“ След като му счупил крака, този патриций се обърнал, освободил Епиктета от робство, дал му голяма сума и го изпратил да си отива в Гърция и написва много интересни работи.
Аз може да ви приведа един пример от живота на Епиктета. Той бил роб при един римски патриций. Но господарят бил много недоволен от своя роб, че той никога не се оплаквал. Като биели другите роби, охкали, викали, плакали, а този, когато господарят го наказвал, той се усмихвал. Искал да му каже: „Макар да си патриций, внимавай, защото един ден и ти може да се намериш в моето положение.“ Чудил се на този упорит човек. Един ден искал да го наказва, започнал да му натиска крака, той му казал спокойно: „Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш.“ След като му счупил крака, този патриций се обърнал, освободил Епиктета от робство, дал му голяма сума и го изпратил да си отива в Гърция и написва много интересни работи. Туй е търпение. Оттам насетне този патриций и Епиктет станали приятели. Питам: Вашия крак когато натискат, какво трябва да кажете вие? Аз съм виждал някои, като се приближи при тях някой, казват: „Какво ме натискаш, не виждаш ли? “ Дрехата като докоснат, не може да търпи, че се приближил.
към беседата >>

Оттам насетне този патриций и Епиктет станали приятели.
Но господарят бил много недоволен от своя роб, че той никога не се оплаквал. Като биели другите роби, охкали, викали, плакали, а този, когато господарят го наказвал, той се усмихвал. Искал да му каже: „Макар да си патриций, внимавай, защото един ден и ти може да се намериш в моето положение.“ Чудил се на този упорит човек. Един ден искал да го наказва, започнал да му натиска крака, той му казал спокойно: „Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш.“ След като му счупил крака, този патриций се обърнал, освободил Епиктета от робство, дал му голяма сума и го изпратил да си отива в Гърция и написва много интересни работи. Туй е търпение. Оттам насетне този патриций и Епиктет станали приятели. Питам: Вашия крак когато натискат, какво трябва да кажете вие? Аз съм виждал някои, като се приближи при тях някой, казват: „Какво ме натискаш, не виждаш ли? “ Дрехата като докоснат, не може да търпи, че се приближил. Тия камъни, на които седим, те са едни върху други, какво мислите, учат търпение. Каква тежест седи отгоре им.
към беседата >>

На Епиктета философията да имате.
“ Дрехата като докоснат, не може да търпи, че се приближил. Тия камъни, на които седим, те са едни върху други, какво мислите, учат търпение. Каква тежест седи отгоре им. Те търпят спокойно. Камъните са много търпеливи. На Епиктета философията да имате. Аз считам един човек, който няма търпение, нему му липсва едно качество, устойчивост, твърдост в характера. Човек без търпение, характерът му няма основа, няма на какво да се обосновава. Твърдостта на човека представя едно от моралните качества. Твърдостта е задна стража на Божествения свят. За Бога казваме, че Той е дълготърпелив.
към беседата >>

Епиктет, виден гръцки философ, бил роб при един римски патриций. (втори вариант)
Ако ябълката имаше съзнанието на човека, непременно щеше да страда. За ябълката зъбите на човека представят добродетели, чрез които той я приема на гости в себе си. Като яде ябълката, човек трябва да се учи от нея на търпение. Той я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Велико нещо е търпението. Епиктет, виден гръцки философ, бил роб при един римски патриций. Господарят се отнасял грубо и жестоко със своите роби, които често наказвал. Като ги биел и изтезавал, те викали, роптаели. Единствен Епиктет мълчал. Каквото да правел господарят му, както да се отнасял с него, Епиктет мълчал и се усмихвал. Това поведение дразнело господаря му.
към втори вариант >>

Единствен Епиктет мълчал. (втори вариант)
Той я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Велико нещо е търпението. Епиктет, виден гръцки философ, бил роб при един римски патриций. Господарят се отнасял грубо и жестоко със своите роби, които често наказвал. Като ги биел и изтезавал, те викали, роптаели. Единствен Епиктет мълчал. Каквото да правел господарят му, както да се отнасял с него, Епиктет мълчал и се усмихвал. Това поведение дразнело господаря му. Той се очудвал на неговия характер. Епиктет искал да му каже, че не трябва да се забравя, защото, макар и виден патриций, някога може да се намери в неговото положение. Един ден господарят се разгневил и започнал силно да натиска крака на Епиктета.
към втори вариант >>

Каквото да правел господарят му, както да се отнасял с него, Епиктет мълчал и се усмихвал. (втори вариант)
Велико нещо е търпението. Епиктет, виден гръцки философ, бил роб при един римски патриций. Господарят се отнасял грубо и жестоко със своите роби, които често наказвал. Като ги биел и изтезавал, те викали, роптаели. Единствен Епиктет мълчал. Каквото да правел господарят му, както да се отнасял с него, Епиктет мълчал и се усмихвал. Това поведение дразнело господаря му. Той се очудвал на неговия характер. Епиктет искал да му каже, че не трябва да се забравя, защото, макар и виден патриций, някога може да се намери в неговото положение. Един ден господарят се разгневил и започнал силно да натиска крака на Епиктета. Последният кротко го погледнал и му казал: Господарю, тъй както натискаш крака ми, може да го счупиш.
към втори вариант >>

Епиктет искал да му каже, че не трябва да се забравя, защото, макар и виден патриций, някога може да се намери в неговото положение. (втори вариант)
Като ги биел и изтезавал, те викали, роптаели. Единствен Епиктет мълчал. Каквото да правел господарят му, както да се отнасял с него, Епиктет мълчал и се усмихвал. Това поведение дразнело господаря му. Той се очудвал на неговия характер. Епиктет искал да му каже, че не трябва да се забравя, защото, макар и виден патриций, някога може да се намери в неговото положение. Един ден господарят се разгневил и започнал силно да натиска крака на Епиктета. Последният кротко го погледнал и му казал: Господарю, тъй както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя. Господарят продължавал да натиска крака му, докато го счупил. От този момент римският патриций освободил Епиктета от робството, дал му голяма сума и го изпратил в Гърция, дето в скоро време Епиктет се прочул като виден философ.
към втори вариант >>

Един ден господарят се разгневил и започнал силно да натиска крака на Епиктета. (втори вариант)
Единствен Епиктет мълчал. Каквото да правел господарят му, както да се отнасял с него, Епиктет мълчал и се усмихвал. Това поведение дразнело господаря му. Той се очудвал на неговия характер. Епиктет искал да му каже, че не трябва да се забравя, защото, макар и виден патриций, някога може да се намери в неговото положение. Един ден господарят се разгневил и започнал силно да натиска крака на Епиктета. Последният кротко го погледнал и му казал: Господарю, тъй както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя. Господарят продължавал да натиска крака му, докато го счупил. От този момент римският патриций освободил Епиктета от робството, дал му голяма сума и го изпратил в Гърция, дето в скоро време Епиктет се прочул като виден философ. Това значи търпение.
към втори вариант >>

От този момент римският патриций освободил Епиктета от робството, дал му голяма сума и го изпратил в Гърция, дето в скоро време Епиктет се прочул като виден философ. (втори вариант)
Епиктет искал да му каже, че не трябва да се забравя, защото, макар и виден патриций, някога може да се намери в неговото положение. Един ден господарят се разгневил и започнал силно да натиска крака на Епиктета. Последният кротко го погледнал и му казал: Господарю, тъй както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя. Господарят продължавал да натиска крака му, докато го счупил. От този момент римският патриций освободил Епиктета от робството, дал му голяма сума и го изпратил в Гърция, дето в скоро време Епиктет се прочул като виден философ. Това значи търпение. Какво правят сегашните хора, ако някой се осмели да натисне крака им? Не е нужно да натискате крака на някой от съвременните хора, за да опитате търпението му. Достатъчно е само да се докоснете до дрехата му, за да се обърне към вас с груб тон и да ви пита, защо го бутате, или защо го безпокоите. Следвайте философията на Епиктета за търпението.
към втори вариант >>

Следвайте философията на Епиктета за търпението. (втори вариант)
От този момент римският патриций освободил Епиктета от робството, дал му голяма сума и го изпратил в Гърция, дето в скоро време Епиктет се прочул като виден философ. Това значи търпение. Какво правят сегашните хора, ако някой се осмели да натисне крака им? Не е нужно да натискате крака на някой от съвременните хора, за да опитате търпението му. Достатъчно е само да се докоснете до дрехата му, за да се обърне към вас с груб тон и да ви пита, защо го бутате, или защо го безпокоите. Следвайте философията на Епиктета за търпението. Следвайте философията на камъните за търпението. Вие ходите върху тях, седите, но те не роптаят. Тe са чакали с хиляди и милиони години, а ще чакат още толкова, докато дойде денят на тяхното освобождаване. Коя е причината за нетърпението в човека? Някои хора са много нетърпеливи, понеже им липсва устойчивост на характера.
към втори вариант >>

21. При Бога, ангелите и добрите хора

Превеждал съм онзи пример за древния философ Епиктет.
Една богата милионерка отива при един лекар, който и казва: „Госпожице, трябва да правиш упражнения.“ И тя почнала да прави следните упражнения: Съединила си ръцете и си движела в кръг двата палеца. На другата сутрин, пак почва да прави така. Това е един сложен процес. Ако ти не можеш да туриш волята си в една права мисъл, в една благородна мисъл, в една красива форма, ако някои работи не можеш да направиш с практическия усет, как ще ти върви? Учителят посочи 5-тях пръсти и казва: Ще бъдеш благороден човек – показалецът, ще бъдеш справедлив, средният пръст, ще бъдеш изящно облечен – слънчевия пръст, като казвам, че трябва да бъдеш справедлив, разбирам между другото, че не трябва да харчиш излишна енергия, да се не смущаваш. Превеждал съм онзи пример за древния философ Епиктет. Той бил роб на един от римските патриции. Господарят обичал да налага робите си. Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно. Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче. Един ден почнал да му натиска крака.
към беседата >>

Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно.
Ако ти не можеш да туриш волята си в една права мисъл, в една благородна мисъл, в една красива форма, ако някои работи не можеш да направиш с практическия усет, как ще ти върви? Учителят посочи 5-тях пръсти и казва: Ще бъдеш благороден човек – показалецът, ще бъдеш справедлив, средният пръст, ще бъдеш изящно облечен – слънчевия пръст, като казвам, че трябва да бъдеш справедлив, разбирам между другото, че не трябва да харчиш излишна енергия, да се не смущаваш. Превеждал съм онзи пример за древния философ Епиктет. Той бил роб на един от римските патриции. Господарят обичал да налага робите си. Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно. Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче. Един ден почнал да му натиска крака. Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил. Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума. След това Епиктет написал хубави книги.
към беседата >>

Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил.
Той бил роб на един от римските патриции. Господарят обичал да налага робите си. Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно. Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче. Един ден почнал да му натиска крака. Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил. Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума. След това Епиктет написал хубави книги. Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо. Епиктет е живял един християнски живот. Бил спокоен.
към беседата >>

Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума.
Господарят обичал да налага робите си. Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно. Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче. Един ден почнал да му натиска крака. Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил. Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума. След това Епиктет написал хубави книги. Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо. Епиктет е живял един християнски живот. Бил спокоен. А пък сега в 1939 г.
към беседата >>

След това Епиктет написал хубави книги.
Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно. Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче. Един ден почнал да му натиска крака. Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил. Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума. След това Епиктет написал хубави книги. Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо. Епиктет е живял един християнски живот. Бил спокоен. А пък сега в 1939 г. хората не живеят като него.
към беседата >>

Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо.
Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче. Един ден почнал да му натиска крака. Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил. Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума. След това Епиктет написал хубави книги. Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо. Епиктет е живял един християнски живот. Бил спокоен. А пък сега в 1939 г. хората не живеят като него. Като дойде една малка неприятност, ние се смущаваме.
към беседата >>

Епиктет е живял един християнски живот.
Един ден почнал да му натиска крака. Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил. Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума. След това Епиктет написал хубави книги. Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо. Епиктет е живял един християнски живот. Бил спокоен. А пък сега в 1939 г. хората не живеят като него. Като дойде една малка неприятност, ние се смущаваме. Щом ти дойде едно страдание кажи: „Аз съм човек способен да разбера едно страдание.“ Зад всяко едно нещастие и зад всяко едно щастие, зад всяка една скръб и зад всяка една радост, зад всяко едно престъпление и зад всяко едно добро, седи това незнайното, Бог.
към беседата >>

22. Победата на доброто

Класически пример имаме в Епиктета.
Същественото за сърцето е топлината. Понеже без топлината никакъв усет, никакво чувство не може да се яви в сърцето. Същественото за волята е силата. Ако ти в своята воля не можеш да чувствуваш сила, ако ти не си господар на себе си, какво се ползва твоята воля? Аз наричам силен човек онзи, който се въздържа. Класически пример имаме в Епиктета. Той бил роб на един римски патриций, който имал няколко хиляди роби. Господарят им бил много жесток човек и сам ги биел. Този Епиктет бил философ. И онзи, като го биел, Епиктет се усмихвал и го гледал мило. Онзи се ожесточавал, че другите плачат, а пък този не плаче.
към беседата >>

Този Епиктет бил философ.
Ако ти в своята воля не можеш да чувствуваш сила, ако ти не си господар на себе си, какво се ползва твоята воля? Аз наричам силен човек онзи, който се въздържа. Класически пример имаме в Епиктета. Той бил роб на един римски патриций, който имал няколко хиляди роби. Господарят им бил много жесток човек и сам ги биел. Този Епиктет бил философ. И онзи, като го биел, Епиктет се усмихвал и го гледал мило. Онзи се ожесточавал, че другите плачат, а пък този не плаче. Когато го биел, Епиктет считал това като едно изтърсване на килима с тояга. Той казвал: „Няма нищо. Само се вдига малко прах.“ Един ден господарят му натиска крака.
към беседата >>

И онзи, като го биел, Епиктет се усмихвал и го гледал мило.
Аз наричам силен човек онзи, който се въздържа. Класически пример имаме в Епиктета. Той бил роб на един римски патриций, който имал няколко хиляди роби. Господарят им бил много жесток човек и сам ги биел. Този Епиктет бил философ. И онзи, като го биел, Епиктет се усмихвал и го гледал мило. Онзи се ожесточавал, че другите плачат, а пък този не плаче. Когато го биел, Епиктет считал това като едно изтърсване на килима с тояга. Той казвал: „Няма нищо. Само се вдига малко прах.“ Един ден господарят му натиска крака. Епиктет му казва: „Господарю, така като ми натискаш крака, ще го счупиш и после няма да бъда полезен“.
към беседата >>

Когато го биел, Епиктет считал това като едно изтърсване на килима с тояга.
Той бил роб на един римски патриций, който имал няколко хиляди роби. Господарят им бил много жесток човек и сам ги биел. Този Епиктет бил философ. И онзи, като го биел, Епиктет се усмихвал и го гледал мило. Онзи се ожесточавал, че другите плачат, а пък този не плаче. Когато го биел, Епиктет считал това като едно изтърсване на килима с тояга. Той казвал: „Няма нищо. Само се вдига малко прах.“ Един ден господарят му натиска крака. Епиктет му казва: „Господарю, така като ми натискаш крака, ще го счупиш и после няма да бъда полезен“. И онзи счупил крака. Епиктет му казал: „Аз ти казах и както казах, така стана“.
към беседата >>

Епиктет му казва: „Господарю, така като ми натискаш крака, ще го счупиш и после няма да бъда полезен“.
И онзи, като го биел, Епиктет се усмихвал и го гледал мило. Онзи се ожесточавал, че другите плачат, а пък този не плаче. Когато го биел, Епиктет считал това като едно изтърсване на килима с тояга. Той казвал: „Няма нищо. Само се вдига малко прах.“ Един ден господарят му натиска крака. Епиктет му казва: „Господарю, така като ми натискаш крака, ще го счупиш и после няма да бъда полезен“. И онзи счупил крака. Епиктет му казал: „Аз ти казах и както казах, така стана“. Оттам насетне, този патриций се изменил, дал му голяма сума и го освободил. Казал му: „Ти си човек, трябва да бъдеш свободен.“ Сега изводът е: Докато не ти счупят крака, докато не дойдеш до последното, не можеш да се освободиш.
към беседата >>

Епиктет му казал: „Аз ти казах и както казах, така стана“.
Когато го биел, Епиктет считал това като едно изтърсване на килима с тояга. Той казвал: „Няма нищо. Само се вдига малко прах.“ Един ден господарят му натиска крака. Епиктет му казва: „Господарю, така като ми натискаш крака, ще го счупиш и после няма да бъда полезен“. И онзи счупил крака. Епиктет му казал: „Аз ти казах и както казах, така стана“. Оттам насетне, този патриций се изменил, дал му голяма сума и го освободил. Казал му: „Ти си човек, трябва да бъдеш свободен.“ Сега изводът е: Докато не ти счупят крака, докато не дойдеш до последното, не можеш да се освободиш. Какво е счупването? Ако вие не може да търпите последната обида, не може да се освободите.
към беседата >>

23. Дайте свобода!

Някой път, ако някой от вас иска, може да прочете една книжка от Епиктет.
При соленото ядене трябва да туриш още вода, но то е дълга работа, а при безсолното ще туриш малко сол и ще го направиш както трябва. Всички се стремете да добиете едно вътрешно равновесие. Да имате една непоколебима вяра! Една непоколебима надежда! Едно непоколебимо търпение! Някой път, ако някой от вас иска, може да прочете една книжка от Епиктет. Не зная дали е преведена на български – „Животът на Епиктет“. Често хората се обезсърчават. Казват: „Какво ще се постигне.“ Но ако се безпокои човек, какво ще постигне? Казват някои: „С вяра какво ще постигне човек! “ Питам: Какво ще постигне с безверие?
към беседата >>

Не зная дали е преведена на български – „Животът на Епиктет“.
Всички се стремете да добиете едно вътрешно равновесие. Да имате една непоколебима вяра! Една непоколебима надежда! Едно непоколебимо търпение! Някой път, ако някой от вас иска, може да прочете една книжка от Епиктет. Не зная дали е преведена на български – „Животът на Епиктет“. Често хората се обезсърчават. Казват: „Какво ще се постигне.“ Но ако се безпокои човек, какво ще постигне? Казват някои: „С вяра какво ще постигне човек! “ Питам: Какво ще постигне с безверие? Някой казва: „С надежда какво ще постигне?
към беседата >>

24. Светлината на Любовта

Ние нямаме даже въздържанието на Епиктета, който бил роб на един римски патриций, който имал четиристотин роби.
За истинската любов ще намерите най-хубавия чист въздух, за истинската любов ще намериш най-хубавото жилище. Всичко ще бъде така, че да се не разваля хубавото. Художниците излизат рано, поставят се така, че да могат лъчите, които излизат от предметите, да ги виждат, така че да могат да рисуват както трябва. За бъдеще ние трябва да работим над себе си. Ние, съвременните хора, много малко въздържание имаме. Ние нямаме даже въздържанието на Епиктета, който бил роб на един римски патриций, който имал четиристотин роби. Господарят бил груб човек, обичал да ги бие. Като биел Епиктета, той винаги бил спокоен, поглеждал го мило и спокойно и нищо не му казвал. Особен човек бил. Другите роби, като ги биели, се молели, а той само спокойно и даже усмихнато го поглеждал, философски го гледал. Един ден господарят му излязъл от кожата си, положил го на земята и започнал силно да натиска крака му.
към беседата >>

Като биел Епиктета, той винаги бил спокоен, поглеждал го мило и спокойно и нищо не му казвал.
Художниците излизат рано, поставят се така, че да могат лъчите, които излизат от предметите, да ги виждат, така че да могат да рисуват както трябва. За бъдеще ние трябва да работим над себе си. Ние, съвременните хора, много малко въздържание имаме. Ние нямаме даже въздържанието на Епиктета, който бил роб на един римски патриций, който имал четиристотин роби. Господарят бил груб човек, обичал да ги бие. Като биел Епиктета, той винаги бил спокоен, поглеждал го мило и спокойно и нищо не му казвал. Особен човек бил. Другите роби, като ги биели, се молели, а той само спокойно и даже усмихнато го поглеждал, философски го гледал. Един ден господарят му излязъл от кожата си, положил го на земята и започнал силно да натиска крака му. Епиктет му казва: „Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш, и няма да мога да ти бъда полезен.“ Но той му счупил крака. Казва му: „Аз ти казах, че ще ми счупиш крака.“ След като му счупил крака, този римски патриций се обърнал, дошло едно чувство, едно просветление и го освободил, като му дал една голяма сума, като на свой син.
към беседата >>

Епиктет му казва: „Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш, и няма да мога да ти бъда полезен.“ Но той му счупил крака.
Господарят бил груб човек, обичал да ги бие. Като биел Епиктета, той винаги бил спокоен, поглеждал го мило и спокойно и нищо не му казвал. Особен човек бил. Другите роби, като ги биели, се молели, а той само спокойно и даже усмихнато го поглеждал, философски го гледал. Един ден господарят му излязъл от кожата си, положил го на земята и започнал силно да натиска крака му. Епиктет му казва: „Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш, и няма да мога да ти бъда полезен.“ Но той му счупил крака. Казва му: „Аз ти казах, че ще ми счупиш крака.“ След като му счупил крака, този римски патриций се обърнал, дошло едно чувство, едно просветление и го освободил, като му дал една голяма сума, като на свой син. И Епиктет свободните дни прекарал в Гърция, написал много хубави книги. Казвам: Кой досега е имал туй търпение? Сега, при сегашните условия трябват много Епиктетовци. Аз влизам в положението на всинца ви.
към беседата >>

И Епиктет свободните дни прекарал в Гърция, написал много хубави книги.
Особен човек бил. Другите роби, като ги биели, се молели, а той само спокойно и даже усмихнато го поглеждал, философски го гледал. Един ден господарят му излязъл от кожата си, положил го на земята и започнал силно да натиска крака му. Епиктет му казва: „Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш, и няма да мога да ти бъда полезен.“ Но той му счупил крака. Казва му: „Аз ти казах, че ще ми счупиш крака.“ След като му счупил крака, този римски патриций се обърнал, дошло едно чувство, едно просветление и го освободил, като му дал една голяма сума, като на свой син. И Епиктет свободните дни прекарал в Гърция, написал много хубави книги. Казвам: Кой досега е имал туй търпение? Сега, при сегашните условия трябват много Епиктетовци. Аз влизам в положението на всинца ви. Ние живеем в много усилни дни. Труден живот е.
към беседата >>

Сега, при сегашните условия трябват много Епиктетовци.
Един ден господарят му излязъл от кожата си, положил го на земята и започнал силно да натиска крака му. Епиктет му казва: „Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш, и няма да мога да ти бъда полезен.“ Но той му счупил крака. Казва му: „Аз ти казах, че ще ми счупиш крака.“ След като му счупил крака, този римски патриций се обърнал, дошло едно чувство, едно просветление и го освободил, като му дал една голяма сума, като на свой син. И Епиктет свободните дни прекарал в Гърция, написал много хубави книги. Казвам: Кой досега е имал туй търпение? Сега, при сегашните условия трябват много Епиктетовци. Аз влизам в положението на всинца ви. Ние живеем в много усилни дни. Труден живот е. Вестниците каквото пишат, книгите, всички неща са написани, но ти трябва да търсиш истината. Всичко, каквото се пише в книгите, не е вярно.
към беседата >>

25. Вечер и сутрин

Такъв пример аз даже намирам в един езически философ Епиктет.
Вие ще си вадите заключенията. По някой път аз съм наблюдавал религиозните хора. Има религиозни хора влюбени. Влюбването не го считам за религия. Според мене религията е изкуство, да знаеш как да прилагаш нещата. Такъв пример аз даже намирам в един езически философ Епиктет. Религиозен човек го считам. Той бил роб на един римски патриций, който имал 2–3 хиляди роби. Всичките роби обичал да ги бие и по някой път биел и философа. Като го биел, философът седял тих и спокоен, не викал, не се вайкал. Искал да го застави да плаче както другите роби, да иска извинение.
към беседата >>

26. Служение с Любов / С любов

СБ

Счупеното гърне го погледне, засмее се и като Епиктет му казва: „Господарю, ти губиш сега.
Той се бори не само с косите на хората, но и с дърветата, и с животните. Каквото срещне на пътя си, разтърсва го. Вземе тояга и започне да удря дърветата едно след друго, заставя ги да работят, да не стоят на едно място. Понякога и човек изпада в положението на вятъра: вдигне тояга и започва да удря, каквото му падне. Удари едно гърне, второ гърне и като се види заобиколен от счупени гърнета, започва да мисли какво е направил. Счупеното гърне го погледне, засмее се и като Епиктет му казва: „Господарю, ти губиш сега. Ако бях здраво, щях да ти върша работа. Сега, нищо друго не ти остава, освен да купиш ново гърне“. Като не разбират законите на живота и не познават себе си, хората се чудят откъде идват противоречията. Те не подозират, че сами ги създават. Причините за нещастията, страданията и противоречията на хората се крият в тях.
към беседата >>

Гърнето казва, както Епиктета: “Аз можах да ти бъда полезен на тебе, сега, като ме счупи, в какво ще държиш вода? (втори вариант)
Я сега на работа.” Върне се назад. По някой път вие се разгневите в себе си, заинатявате се: “Това ще направя аз, онова ще направя.” Какво може да направи човек в света? Заканиш се на едно гърне. Какво ще му направиш? Блъснеш го в земята, счупиш го. Гърнето казва, както Епиктета: “Аз можах да ти бъда полезен на тебе, сега, като ме счупи, в какво ще държиш вода? ” Та казвам, сега в най-големите културни хора съществуват противоречия. Идете някъде, ще намерите, че навсякъде имат понятие за Бога. Какво нещо е Господ? Един вярва в едно, друг вярва в друго.
към втори вариант >>

27. Плодовете на Любовта