Търсене в текстове за 'Епиктет'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 6 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

H.Vaihinger, Eie Fhilosophie des Als ob 1911 [9]Сократ е бил някога метач, Епиктет - роб, Езоп - никаквик, бездомник и скитник, Граам - изобретател на електромотора - прост работник и пр.
Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919). [7]Модерно беше, па и сега някои учени обичат да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се. За тях е думата. [8]Гледай; Frischeisen-Kohlr wissenschaft und Wirklichkeit (1910 г.); Според В. Оствалд задачата на науката се явява предсказанието, всяко предсказване пък е излизане вън от пределите на опита; Н. H.Vaihinger, Eie Fhilosophie des Als ob 1911 [9]Сократ е бил някога метач, Епиктет - роб, Езоп - никаквик, бездомник и скитник, Граам - изобретател на електромотора - прост работник и пр. и пр.
към текста >>

2. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Мъдрецът Епиктет стоеше по-високо от своя господар, защото той съзнаваше своето място като разумен слуга, а господарят му не съзнаваше своето първо място като разумен господар и му счупи крака.
Най-голямо е спокойствието на мъдреца при най-силните бури, защото тогава той се отдръпва в себе си и предоставя Бог да действа. Всички същества са числа на Бога, с които решава своите задачи при устройване на вселената. Когато стават промени с нашия живот, и не сме цифра, която изменя своето място в Божественото число, с което Бог работи. В едно семейство има мир и щастие, когато всеки член от него като една цифра на семейното число заеме своето място и е доволно. Не е важно толкова да си на първата редица на числата, а важно е да съзнаваме предназначението си, където сме поставени. Мъдрецът Епиктет стоеше по-високо от своя господар, защото той съзнаваше своето място като разумен слуга, а господарят му не съзнаваше своето първо място като разумен господар и му счупи крака. Когато човек страда за себе си, е нещастен; когато страда за обществото, е доволен; а когато страда за Бога, е щастлив. Който разбере своето преназначение, в него настава мир, а който живее в преназначението си, изпитва радост. Който преди да се е справил със себе си, оправя другите, ще попадне в разочарование. Богът на рибите е водата, на птиците – въздухът, на млекопитаещите – земята, а на човека? Това, което мислиш, чувстваш или извършиш във време на тревога и безлюбие, тъкмо обратното нему е онова, което би требвало да извършиш.
към текста >>

3. И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Епиктет, виден гръцки философ бил роб при един римски патриций, който се отнасял твърде грубо и жестоко със своите роби.
Няколко пъти аскетът го приемал любезно. На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш, колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението. Аз ходих 19 дена наред при твоя съсед, но той никога не се разгневи. Всякога ме приемаше любезно, като че за пръв път ме виждаше. Епиктет, виден гръцки философ бил роб при един римски патриций, който се отнасял твърде грубо и жестоко със своите роби. Единствен Епиктет понасял с търпение и мълчание всичките грубости и жестокости на господаря. Всички други викали и роптаели. Това поведение на Епиктет дразнело неговия господар, който се учудвал на характера му. Веднъж силно разгневен господарят взел да натиска крака на Епиктет. Последният го погледнал кротко и казал: Господарю, както натискаш крака ми, може да го счупиш.
към текста >>

Единствен Епиктет понасял с търпение и мълчание всичките грубости и жестокости на господаря.
На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш, колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението. Аз ходих 19 дена наред при твоя съсед, но той никога не се разгневи. Всякога ме приемаше любезно, като че за пръв път ме виждаше. Епиктет, виден гръцки философ бил роб при един римски патриций, който се отнасял твърде грубо и жестоко със своите роби. Единствен Епиктет понасял с търпение и мълчание всичките грубости и жестокости на господаря. Всички други викали и роптаели. Това поведение на Епиктет дразнело неговия господар, който се учудвал на характера му. Веднъж силно разгневен господарят взел да натиска крака на Епиктет. Последният го погледнал кротко и казал: Господарю, както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя.
към текста >>

Това поведение на Епиктет дразнело неговия господар, който се учудвал на характера му.
Аз ходих 19 дена наред при твоя съсед, но той никога не се разгневи. Всякога ме приемаше любезно, като че за пръв път ме виждаше. Епиктет, виден гръцки философ бил роб при един римски патриций, който се отнасял твърде грубо и жестоко със своите роби. Единствен Епиктет понасял с търпение и мълчание всичките грубости и жестокости на господаря. Всички други викали и роптаели. Това поведение на Епиктет дразнело неговия господар, който се учудвал на характера му. Веднъж силно разгневен господарят взел да натиска крака на Епиктет. Последният го погледнал кротко и казал: Господарю, както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя. Господарят, обаче, продължавал да натиска крака му, докато го счупил. От този момент, в съзнанието на римския патриций настанал обрат, той освободил Епиктет от робство, дал му голяма сума пари и го изпратил в Гърция.
към текста >>

Веднъж силно разгневен господарят взел да натиска крака на Епиктет.
Всякога ме приемаше любезно, като че за пръв път ме виждаше. Епиктет, виден гръцки философ бил роб при един римски патриций, който се отнасял твърде грубо и жестоко със своите роби. Единствен Епиктет понасял с търпение и мълчание всичките грубости и жестокости на господаря. Всички други викали и роптаели. Това поведение на Епиктет дразнело неговия господар, който се учудвал на характера му. Веднъж силно разгневен господарят взел да натиска крака на Епиктет. Последният го погледнал кротко и казал: Господарю, както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя. Господарят, обаче, продължавал да натиска крака му, докато го счупил. От този момент, в съзнанието на римския патриций настанал обрат, той освободил Епиктет от робство, дал му голяма сума пари и го изпратил в Гърция. Там в скоро време Епиктет се прочул като виден философ.
към текста >>

От този момент, в съзнанието на римския патриций настанал обрат, той освободил Епиктет от робство, дал му голяма сума пари и го изпратил в Гърция.
Това поведение на Епиктет дразнело неговия господар, който се учудвал на характера му. Веднъж силно разгневен господарят взел да натиска крака на Епиктет. Последният го погледнал кротко и казал: Господарю, както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя. Господарят, обаче, продължавал да натиска крака му, докато го счупил. От този момент, в съзнанието на римския патриций настанал обрат, той освободил Епиктет от робство, дал му голяма сума пари и го изпратил в Гърция. Там в скоро време Епиктет се прочул като виден философ. Ето, това значи търпение. Велико нещо е търпението! Хората на новата култура ще се отличават с търпение. Едно важно нещо, което липсва на много от съвременните хора е търпе¬нието.
към текста >>

Там в скоро време Епиктет се прочул като виден философ.
Веднъж силно разгневен господарят взел да натиска крака на Епиктет. Последният го погледнал кротко и казал: Господарю, както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя. Господарят, обаче, продължавал да натиска крака му, докато го счупил. От този момент, в съзнанието на римския патриций настанал обрат, той освободил Епиктет от робство, дал му голяма сума пари и го изпратил в Гърция. Там в скоро време Епиктет се прочул като виден философ. Ето, това значи търпение. Велико нещо е търпението! Хората на новата култура ще се отличават с търпение. Едно важно нещо, което липсва на много от съвременните хора е търпе¬нието. Малко хора има днес, които имат търпение.
към текста >>

Следвайте философията на Епиктет за търпението.
Човек трябва да се учи от камъните на търпение. Каквото и да вършите с тях, т не роптаят. Те са чакали милиони години и още толкова ще чакат, докато дойде денят на тяхното освобождение. Човек трябва да се учи от плодовете на търпение. Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Следвайте философията на Епиктет за търпението. Коя е причината на нетърпението в човека? — На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой. Твърдостта в човека е морално качество.
към текста >>

4. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с гръцкият философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин.
Меродавното за новото време е Любовта. Ще кажат някои, че са разбрали любовта. Да, тази любов, от която хората умират и страдат, вие я разбирате. Любов, в която ту се радвате, ту плачете, това не е любов. Но онази любов, при която всякога си тих и спокоен — това е любов. В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с гръцкият философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин. Той бил роб у един римски патриции, който бил много жесток и несправедлив човек. И често заедно с другите роби наказвал и Епиктета. Един ден той се разсърдил нещо не Епиктета и налегнал крака му до счупване. Епиктет стоял тих и спокоен, като само казал на господаря си: „Господарю, внимавай само да не ми счупиш крака, защото няма да мога до ви бъда полезен.“ Това спокойствие още повече озлобило римлянино и му налегнал още по-силно крака и го счупил. След това в него се пробужда съзнанието, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи.
към текста >>

И често заедно с другите роби наказвал и Епиктета.
Да, тази любов, от която хората умират и страдат, вие я разбирате. Любов, в която ту се радвате, ту плачете, това не е любов. Но онази любов, при която всякога си тих и спокоен — това е любов. В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с гръцкият философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин. Той бил роб у един римски патриции, който бил много жесток и несправедлив човек. И често заедно с другите роби наказвал и Епиктета. Един ден той се разсърдил нещо не Епиктета и налегнал крака му до счупване. Епиктет стоял тих и спокоен, като само казал на господаря си: „Господарю, внимавай само да не ми счупиш крака, защото няма да мога до ви бъда полезен.“ Това спокойствие още повече озлобило римлянино и му налегнал още по-силно крака и го счупил. След това в него се пробужда съзнанието, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи. От къде е дошло това самообладание у него? И християните вярват в Бога, но като дойдат изпитанията, тяхната вяра се разколебава.
към текста >>

Един ден той се разсърдил нещо не Епиктета и налегнал крака му до счупване.
Любов, в която ту се радвате, ту плачете, това не е любов. Но онази любов, при която всякога си тих и спокоен — това е любов. В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с гръцкият философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин. Той бил роб у един римски патриции, който бил много жесток и несправедлив човек. И често заедно с другите роби наказвал и Епиктета. Един ден той се разсърдил нещо не Епиктета и налегнал крака му до счупване. Епиктет стоял тих и спокоен, като само казал на господаря си: „Господарю, внимавай само да не ми счупиш крака, защото няма да мога до ви бъда полезен.“ Това спокойствие още повече озлобило римлянино и му налегнал още по-силно крака и го счупил. След това в него се пробужда съзнанието, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи. От къде е дошло това самообладание у него? И християните вярват в Бога, но като дойдат изпитанията, тяхната вяра се разколебава. Това показва, че вие нямате правилни понятия за нещата.
към текста >>

Епиктет стоял тих и спокоен, като само казал на господаря си: „Господарю, внимавай само да не ми счупиш крака, защото няма да мога до ви бъда полезен.“ Това спокойствие още повече озлобило римлянино и му налегнал още по-силно крака и го счупил.
Но онази любов, при която всякога си тих и спокоен — това е любов. В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с гръцкият философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин. Той бил роб у един римски патриции, който бил много жесток и несправедлив човек. И често заедно с другите роби наказвал и Епиктета. Един ден той се разсърдил нещо не Епиктета и налегнал крака му до счупване. Епиктет стоял тих и спокоен, като само казал на господаря си: „Господарю, внимавай само да не ми счупиш крака, защото няма да мога до ви бъда полезен.“ Това спокойствие още повече озлобило римлянино и му налегнал още по-силно крака и го счупил. След това в него се пробужда съзнанието, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи. От къде е дошло това самообладание у него? И християните вярват в Бога, но като дойдат изпитанията, тяхната вяра се разколебава. Това показва, че вие нямате правилни понятия за нещата. Не може да сме при извора и да бъдем жадни; не може да бъдем при хляба, и да бъдем гладни.
към текста >>

5. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Епиктет ни служи като пример на самообладание, а Христос — на търпение и благородство.
Характер можем да търсим само там, където има съзнателен живот. Характерът не представлява смесица от навици и прищявки, съвкупност от положителни качества: той е съчетание от добродетели. Като основа на характера служи волята, а тя представлява: съзнателно ръководена дейност или действия. По три неща можем да по-знаем хората с характер: търпението, самообладанието и благородството. Трите заедно, образуват характера. Епиктет ни служи като пример на самообладание, а Христос — на търпение и благородство. Характерът се изгражда бавно с постоянни и неприривни усилия за превъзмогване на мъчнотиите от вън и на слабостите си ог вътре и чрез постоянно поправяне на погрешките си. Всички съзнателни усилия към по доброто поддържане постоянно, всеки ден каляват волята и оформят характера. Те са най-ползотворни. Великия оратор Демостен чрез постоянни упражнения е успял да превъзмогне заекването и мърдане на рамото при говорене. Подлагал се е сам на ред дисциплини и е доби.т бляскави резултати.
към текста >>

6. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но стоицизмат на Епиктета, на Марк Аврелия, на арабите, мюсюлманите и будистите не ни задоволява: ние искаме да знаем.
Ако я разгледаме сама по себе си, като я отделим от окръжаващите я образи, ще видим, че тя е работа на природата. Прочее, който се бои от едно дело на природата, той е дете“. Франциск Бакон е повторил същата мисъл, когато е казал: „тържествеността на смъртта ужасява повече, отколкото самата смърт“. „Философия е, както пише пак мъдрият римски император, да чакаш смъртта със спокойно сърце и да виждаш в нея само разрушение на елементите, от които е съставено всяко същество. Това е съобразно с природата: прочее, не е лошо онова, което е съобразно с природата“. Но стоицизмат на Епиктета, на Марк Аврелия, на арабите, мюсюлманите и будистите не ни задоволява: ние искаме да знаем. И после, да се твърди, че природата никога не прави зло, е едно оспоримо предположение. Всеки човек, който мисли, не може да не се смути, в минути на лични размишления, от перспективата: „какво ще стана? Ще умра ли съвсем? “ Казват, не без привидно основание, че това е, от наша страна, работа на наивна суетност. Ние си придаваме известна важност; ние си въобразяваме, че би било вредно да престанем да съществуваме; ние предполагаме, че Бог трябва да се занимава със нас и че не сме в цялото творение маловажно нещо.
към текста >>

0.28949308395386