Търсене в текстове за 'Епиктет'

Най-сетне Аполоний не би бил предмет на уважение за човек с такъв благороден характер като Епиктет.

Александър Север, също римски император никога нямаше да постави бюста му всред двама полубогове и една императрица нямаше да поддържа кореспонденция с него. Едва съвзел се от умората след превземането на Ерусалим, Тит не би побързал да пише писмо на Аполоний, за да му определи среща в Аргос, като добавя, че баща му и сам той дължат всичко нему, Великият Аполоний и че затова тяхната първа мисъл била за техния благодетел. Император Марк Аврелий нямаше да изгради храм и светилище на този Мъдрец в знак на признателност и за неговото проявяване и за съобщението, което направи в Тияна. Този следсмъртен разговор спаси града, както цял свят го знае, защото има за последица вдигането на обсадата на града от Марк Аврелий. Нещо повече, ако това беше роман, нямаше да го видим потвърдено в историята на Вопискус, един от най-верните езически историци. Най-сетне Аполоний не би бил предмет на уважение за човек с такъв благороден характер като Епиктет. Също и от много от църковните отци, като напр. Йероним, които в най-хубавите си слова пишат за Аполоний: „Този пътуващ философ намира нещо да научи навсякъде, с което постигаше всекидневен напредък." Колкото до чудесата, що е извършил, Йероним, без да се потруди да ги разбере, ги приема като безспорни, което сигурно не би направил, ако не ги считаше за факти. Като завършвам ще кажа, че ако Аполоний беше само герой на роман, драматизиран през четвърти век, ефесците, за да свидетелствуват почитта си към него, нямаше да му издигнат в знак на признателност златна статуя, която да напомня за всичко добро, което им е направил." Аполоний се е отличавал с доброта и състрадание и благородните съвети, приписани на Аполоний или на астралния му призрак, тъй както ги предава историкът Вопискус, доказват какво е бил Аполоний. Отците на църквата от четвърти век, след като проучили изложението на Филострат за живота на Аполоний, намерили пълна аналогия между живота на Аполоний и живота на Исуса Христа, изложен в Новия завет.
към текста >>

Класиката е представена от Есхил, Омир и Епиктет.

Има всичко, от което една търсеща душа има нужда. Подръка в кабинета му е всичката персийска поезия, която може да се намери по негово време: „Гюлестан“ и „Бостан“ на Саади, друг по- ранен превод на „Гюлестан“. Хафиз от Шираз. След това идва индийската класика: Веданта, Сакя Буда, Риг Веда Санхита, Сарма, Сборника с ориенталска поезия на Алгери, Синкхая Карикад, Бхашая, един том Коментарии върху „Бхагават Гита“, Индийско законодателство, Калисада и пр. Следват три тома турски максими. Класиката е представена от Есхил, Омир и Епиктет. След това идват Русо, Торквато Тасо, Гьоте, Сведеборг, поезията на Хоторн, Лонгфелоу и Уитман, майсторите на английския литературен барок Бамон и Флечер и, разбира се природата, затворена в книга: огромен том за птиците във Великобритания. Описанието по-нататък изрежда за любопитния книгите по полиците в дома му: на латински, на немски, на гръцки, приказките на братя Грим, речник на римите, латински, португалски, френски речник, митология на северните народи. Арнолдс, Маколи, пътешествия в Китай, Сирийски пътешествия, астрономии и какво ли не. Книгите на Торо обаче не са книги на търсещ ум. Докато Емерсън съветва слушателите си по време на сказките си да забравят за ретрос- пекцията, да загърбят книгите и да се обърнат към природата - на думи, - Торо живее така.
към текста >>