НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
11
резултата в
7
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 12
Епиктет
живял при един римски патриций, който имал 2000 роби.
Ще ви кажа: Най-първо ще бъдете недоволни в първата фаза, във втората фаза ще се мъчите, а в третата фаза ще скърбите, в четвъртата фаза ще страдате. Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство. Ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство. Ако превърнеш скръбта ще имаш трето богатство, а пък като превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш, ще ги превърнеш тези неща.
Епиктет
живял при един римски патриций, който имал 2000 роби.
Този патриций бил много своеобразен. Той потупвал Епиктета и Епиктет тогава се поусмихвал. Страшно се възмущавал римският патриций от това. Епиктет му казал: „Един ден ще разбереш.“ Случило се веднъж, че господарят силно натиснал крака на Епиктета, който му казал: „Както ми натискаш крака, ще го счупиш, пък като се счупи, няма да мога да ти върша работа.“ Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен.
към текста >>
Той потупвал
Епиктета
и
Епиктет
тогава се поусмихвал.
Ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство. Ако превърнеш скръбта ще имаш трето богатство, а пък като превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш, ще ги превърнеш тези неща. Епиктет живял при един римски патриций, който имал 2000 роби. Този патриций бил много своеобразен.
Той потупвал
Епиктета
и
Епиктет
тогава се поусмихвал.
Страшно се възмущавал римският патриций от това. Епиктет му казал: „Един ден ще разбереш.“ Случило се веднъж, че господарят силно натиснал крака на Епиктета, който му казал: „Както ми натискаш крака, ще го счупиш, пък като се счупи, няма да мога да ти върша работа.“ Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на Християнството, живял така, тогава вие, които имате познанието на християнството, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче.
към текста >>
Епиктет
му казал: „Един ден ще разбереш.“ Случило се веднъж, че господарят силно натиснал крака на
Епиктета
, който му казал: „Както ми натискаш крака, ще го счупиш, пък като се счупи, няма да мога да ти върша работа.“ Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил.
Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш, ще ги превърнеш тези неща. Епиктет живял при един римски патриций, който имал 2000 роби. Този патриций бил много своеобразен. Той потупвал Епиктета и Епиктет тогава се поусмихвал. Страшно се възмущавал римският патриций от това.
Епиктет
му казал: „Един ден ще разбереш.“ Случило се веднъж, че господарят силно натиснал крака на
Епиктета
, който му казал: „Както ми натискаш крака, ще го счупиш, пък като се счупи, няма да мога да ти върша работа.“ Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил.
Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на Християнството, живял така, тогава вие, които имате познанието на християнството, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче. По-друго възпитание имате. Някой ученик отива при учителя си и му казва да му тури по-горна бележка, за да мине.
към текста >>
Епиктет
отишъл в Гърция, където живял свободен.
Епиктет живял при един римски патриций, който имал 2000 роби. Този патриций бил много своеобразен. Той потупвал Епиктета и Епиктет тогава се поусмихвал. Страшно се възмущавал римският патриций от това. Епиктет му казал: „Един ден ще разбереш.“ Случило се веднъж, че господарят силно натиснал крака на Епиктета, който му казал: „Както ми натискаш крака, ще го счупиш, пък като се счупи, няма да мога да ти върша работа.“ Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил.
Епиктет
отишъл в Гърция, където живял свободен.
Ако един човек, който нямал познанията на Християнството, живял така, тогава вие, които имате познанието на християнството, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче. По-друго възпитание имате. Някой ученик отива при учителя си и му казва да му тури по-горна бележка, за да мине. Учителят може да му тури по-горна бележка, но в живота той ще има пак слаби бележки.
към текста >>
2.
3. Землетресенията и тяхното предсказване. Факти и мнения
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., книжка 4, стр. 117-123)
,
ТОМ 20
H.Vaihinger, Eie Fhilosophie des Als ob 1911 [9]Сократ е бил някога метач,
Епиктет
- роб, Езоп - никаквик, бездомник и скитник, Граам - изобретател на електромотора - прост работник и пр.
Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919). [7]Модерно беше, па и сега някои учени обичат да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се. За тях е думата. [8]Гледай; Frischeisen-Kohlr wissenschaft und Wirklichkeit (1910 г.); Според В. Оствалд задачата на науката се явява предсказанието, всяко предсказване пък е излизане вън от пределите на опита; Н.
H.Vaihinger, Eie Fhilosophie des Als ob 1911 [9]Сократ е бил някога метач,
Епиктет
- роб, Езоп - никаквик, бездомник и скитник, Граам - изобретател на електромотора - прост работник и пр.
и пр.
към текста >>
3.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Колцина имат търпението на философа
Епиктет
?!
Представете си, че сте пътник, който отива да изучава растенията в природата. Тази, красивата мисъл в ума ви, върху нея пишете! Има стари мисли, които пет пари не струват. От стари мисли и желания хората умират. Аз още не съм засегнал още важните, основни въпроси.
Колцина имат търпението на философа
Епиктет
?!
Не мислете, че не ви виждат! Вие казвате: «Учителят да не види, да не знае.» По-добре аз да зная, а Бог да не види. От Горе има милиони очи, които ви гледат, наблюдават. Невидимият свят има хиляди очи. Светиите имат сто милиона очи. Виждат.
към текста >>
4.
Цариброд, 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
А там, на скришно място имам и Диоген, и
Епиктет
, и Марк Аврелий, „Федон”, даже и писмата на Сенека.
Решено е... Тя става за нещо. Разбоят утихва. Само чекърка бучи. Вадя набързо от пазвата си стихове от Емануил Попдимитров и жадно чета. Колко са хубави, нежни!
А там, на скришно място имам и Диоген, и
Епиктет
, и Марк Аврелий, „Федон”, даже и писмата на Сенека.
Това се казва книги! Издигат и разхубавяват човека. Някой внезапно грабва книгата от ръцете ми и неистово крещи: „От теб човек няма да стане, разбери това! ” Книжлето вече е хвърлено в оджака, под закаченото на верига котленце, в което ври качамак. Пламъците грабват книгата и за миг я глътват. Отиде.
към текста >>
5.
26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Дали са те по-логични от Платона, Диогена,
Епиктета
, Марк Аврелия?
” Ела, прекрасни мой бял гълъб при Бога! Ела да се молим двама Нему да благослови нашето приятелство, да бъде чисто и свято, да бъде безкрайно, както е безкрайна Неговата любов. Alessandro е рационалист. Но аз мисля, че тъкмо рационалистите трябва най-много да Го обичат, защото Той присъствува във всяка форма на природата. Защо не мога да чета френски, за да ги видя тия Ренан, Мишле - които той така обича?
Дали са те по-логични от Платона, Диогена,
Епиктета
, Марк Аврелия?
Дали са по-дълбоки и по-фини от Метерлинка? ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА Мила Добринке, Казвате да ида при Учителя и Му доверя своята тайна. О, аз исках да сторя това още отначало. Но всякога Той ми казваше: „Сега няма време! ” Пък и важно ли е толкоз?
към текста >>
6.
4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Забравих за
Епиктет
- Кант ме спаси.
История, география, ръчна работа, пение, гимнастика. Ах, тази г-ца Заморска ме кара да й играя ръченица, да й танцувам. Имаше комисия. Как се смяха! Нека се смеят, аз пък се радвам, че издържах!
Забравих за
Епиктет
- Кант ме спаси.
27 ЮНИ 1928 г. Завърших днес матурата. Днес изкара ръкоделие. Смешно, иска ми кройка от блуза, а пък аз мога да шия костюм. Стаята ми е хаос.
към текста >>
7.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие... Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена,
Епиктета
, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава.
Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас. От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св.
Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие... Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена,
Епиктета
, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава.
Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса. Аз даже помня цяло изречение от Епиктета: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.” Почваме да спорим върху точката „да не желаем”. Но дали нищо не трябва да желаем... Не ми е ясно. Тук на помощ ни идва „Учителя”. Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и прекрасното да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.
към текста >>
Аз даже помня цяло изречение от
Епиктета
: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.” Почваме да спорим върху точката „да не желаем”.
Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св. Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие... Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава. Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса.
Аз даже помня цяло изречение от
Епиктета
: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.” Почваме да спорим върху точката „да не желаем”.
Но дали нищо не трябва да желаем... Не ми е ясно. Тук на помощ ни идва „Учителя”. Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и прекрасното да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор. А Толстой! Тук Елиезер [Коен - виж “Изгревът:, т.
към текста >>
НАГОРЕ