Търсене в беседите за 'Драма'

Този разказ е една драма, действащото лице е онзи господин, който излиза от Йерусалим и отива към Йерихон – вие сте чели историята.
ние мислим, че го разбираме. Можем да кажем, че в известен практически смисъл разбираме неговото значение, но аз ще погледна малко от друго гледище върху този въпрос. И така, завързва се разговор с един законник – доста учен човек, философ за времето си, следващ дълбоко учението Мойсеево; той се интересува от един много важен въпрос, приближава се при Христа и Го пита: „Учителю, що да правя, за да наследя живот вечен? “ Христос му отговаря: „В закона що е писано, как четеш? “ А той му отговаря: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближнаго твоего, както самаго себе си.“ Но, види се, по-нататък Христос е искал да му обясни кой е нашият ближен. Този разказ е една драма, действащото лице е онзи господин, който излиза от Йерусалим и отива към Йерихон – вие сте чели историята. Онези, които пишат драми, искат да изградят характери. Друг герой на тази драма е самарянинът. Преди него се явява един свещеник, но понеже е зает, той отминава и казва: „Това не е моя работа“; свещеникът върви по дясната страна на пътя и когато забелязва падналия човек, минава от лявата страна. След това от лявата страна минава един левит, но и той не се спира. Най-после минава един самарянин и се спира.
към беседата >>

Друг герой на тази драма е самарянинът.
И така, завързва се разговор с един законник – доста учен човек, философ за времето си, следващ дълбоко учението Мойсеево; той се интересува от един много важен въпрос, приближава се при Христа и Го пита: „Учителю, що да правя, за да наследя живот вечен? “ Христос му отговаря: „В закона що е писано, как четеш? “ А той му отговаря: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближнаго твоего, както самаго себе си.“ Но, види се, по-нататък Христос е искал да му обясни кой е нашият ближен. Този разказ е една драма, действащото лице е онзи господин, който излиза от Йерусалим и отива към Йерихон – вие сте чели историята. Онези, които пишат драми, искат да изградят характери. Друг герой на тази драма е самарянинът. Преди него се явява един свещеник, но понеже е зает, той отминава и казва: „Това не е моя работа“; свещеникът върви по дясната страна на пътя и когато забелязва падналия човек, минава от лявата страна. След това от лявата страна минава един левит, но и той не се спира. Най-после минава един самарянин и се спира. Сега, имаме следните действащи лица: свещеникът, левитът и самарянинът с мулето си (може да го наречете осел, защото Палестина е богата с такива животни). Самарянинът се спира, превързва раните на ограбения човек с вино и масло, туря го на своето добиче, занася го в град Йерихон, настанява го в една гостилница и на другия ден дава два динария.
към беседата >>

Драмата, която Христос представя, става на Небето и на Земята.
Дръжте в съзнанието си тези действащи лица, защото вие можете да играете ролята или на свеще-ника, или на левита, или на самарянина – четири роли можете да играете в света. Всички ги играят, защото светът е една сцена, върху която хората играят тези роли. Когато четете някоя повест, вие всякога се спирате върху героя на разказа, а в този разказ героят е самарянинът. Той не е и помислял, че именно неговото дело ще се оповести и ще стане емблема за целия свят. Разни тълкуватели казват, че това е притча, но ние знаем, че Христос е вземал примери само от действителния живот. Драмата, която Христос представя, става на Небето и на Земята. Пътникът излязъл от Йерихон – това е Небето, висшият свят, от който хората излизат; Йерусалим пък е Земята – значи хората слизат отгоре – от Небето към Земята. Но на Небето има разбойници, даже Апостол Павел казва, че над нас има лоши духове. Но нека да оставим този по-дълбок смисъл и да се върнем към обществения живот. Кой е този самарянин? Свещеникът и левитът са мъжът и жената: мъжът е левитът, а свещеникът е жената, самарянинът пък е едно външно дете, което е направило добро.
към беседата >>

Тук, в тази притча, има една драма и едно представление.
Под думата тяло се разбира организиран свят, следователно в този смисъл умът е организиран, човешкото сърце е орга-низирано, животът е организиран. Сега, Христос се разговаря с учения законник и му казва: „Иди и ти така прави“, т.е. вземи ролята на самарянина. Самарянинът всякога показва прогреса в света – това е науката, а свещеникът и левитът са само актьори, които ходят да печелят и нищо не вършат в света. И когато хората имат излишни пари, казват: „Да направим едно представление, за да се посмеем – имаме излишно време и можем сега да направим театър.“ Животът е един театър, едно представление; децата могат да го играят, но казвам, че това е само почивка, а когато трябва да се развиваме, не е време за представление. Тук, в тази притча, има една драма и едно представление. Питам защо двамата не се спряха да помогнат на този човек. Защото между тях и изпадналия в разбойниците нямаше подобие; зако-нът е такъв, че не може да помогнете на някого, когото не обичате и по тази единствена причина те отминаха и заминаха. А самарянинът, в душата на когото имаше тази Любов, извади своето вино и своето масло; маслото е душата, а виното е Силата, които трябва да се предадат – самарянинът трябва да се схваща в широк смисъл. Нима мислите, че мнозина от вас не са в състояние, подобно на изпадналия в разбойниците? Вашите рани изискват масло и вино, а не искат думи, философии и мъдрувания.
към беседата >>

Сега, представям ясно въпроса: в тази драма коя роля искате да играете?
Запитайте се дали имате масло, вино и добиче. Защото това осле е едно свръхтяло – на него ще турите изпадналия в разбойниците и когато отидете в този свят, трябва да имате двете монети. Следователно на вас ви трябва муле и вино. И когато отиде в Йерусалим, знаете ли какво стана? Йерусалим беше заграден с голяма стена, но Мойсей го разтури; така и Христос със Своето идване съсипа тази стена, защото... Сега, представям ясно въпроса: в тази драма коя роля искате да играете? Актьорите в театъра често се карат кой да вземе главната роля. Христос увековечи името на този самарянин; много царе са извършили велики работи, но нито помен не остана от техните дела, а този самарянин извършил една проста работа отвън, но името му остана записано на Небето. Вие можете да играете ролята на свещеника и на левита, но ще си останете посредствени лица. Човекът, изпаднал в разбойниците, дълго време се молел, простирал ръце към свещеника и левита, но те казвали: „Не мога“ – само този самарянин му помогна. Сега, да речем, че имате дъщеря и се грижите за нейното възпитание; един ден тя пожелава да влезе малко в света, за да печели.
към беседата >>

2. Закхей

Днес се разиграва една велика драма, драма на страдания и сълзи.
” Господ, обаче, не намери и толкова, поради което градовете пострадаха. Закхей беше само един. Добре би било в България да има повече от един Закхей. Ако отидете във Франция, Англия, Германия и другаде, колко Закхеи ще намерите? Днес Христос гледа колко Закхеи има по света. Днес се разиграва една велика драма, драма на страдания и сълзи. Защото ако у евреите имаше десет Закхеи, нямаше да ги сполетят тези нещастия. Евреите – това са всички сегашни народи. Хората, които знаят само да се бият и да се трепят, са братята ви, които се наричат културни. Това са все християнски народи. Христос не одобрява постъпката на евреите и намира, че всички са виновни.
към беседата >>

3. Спасението

Сцената трябва постоянно да се подновява; не може една и съща драма да се играе.
Днес на всички се казва, да влязат в света, там да работят. Едно време хората бягаха от ада, страхуваха се от него. Днес те живеят в ада и работят за повдигане на онези души, които са паднали и са се отклонили от правия път. Време е вече да се откажете от старите си убеждения, да съборите старите си къщи. Старото се събаря, ново вече се гради. Сцената трябва постоянно да се подновява; не може една и съща драма да се играе. Бог не обича еднообразието. Докато живее в Мойсеевия закон, човек служи още на злото, в което се прилага убийството, лъжата, кражбата, прелюбодейството и т.н. Докато служи на злото, човек живее в закона на раждането и прераждането. Откаже ли се от този закон, той служи на доброто и влиза вече в закона на вселяването. Този закон подразбира прилагане на следните заповеди: “Почитай баща си и майка си, люби ближния си и раздай всичкото си имане на сиромасите.” Който спазва седемте заповеди, той живее в безсмъртието; той почива вече, защото е придобил спасението на своята душа.
към беседата >>

Една и сѫща драма не трѣбва да се повтаря, Богъ не обича да се повтарятъ драмитѣ му. (втори вариант)
Вѣра, жива вѣра трѣбва у всички васъ! Не трѣбва да се дѣлите отъ свѣта, а да влѣзете вѫтрѣ въ този свѣтъ и да го облагородите. Едно врѣме прѣпорѫчваха да се бѣга отъ свѣта, а сега казватъ: „Влѣзте въ свѣта.“ Едно врѣме се казваше да се бѣга отъ пъкъла, а сега казватъ да се влѣзе вѫтрѣ въ пъкъла, да се работи. Долу старитѣ убѣждения, старитѣ кѫщи, тѣ сега ще се събарятъ и нови ще се градятъ. Понеже всичко се събаря, ще трѣбва граденето да става по другъ начинъ. Една и сѫща драма не трѣбва да се повтаря, Богъ не обича да се повтарятъ драмитѣ му. Сега идатъ драмитѣ на доброто. „Не убивай, не кради, не лъжи и не лъжесвидѣтелствувай.“ Това е законътъ на прѣраждането. И като се завърши той, иде законътъ на вселяването. Другитѣ заповѣди сѫ: „Почитай баща си и майка си, люби ближнитѣ си и раздай имането си.“ Тѣзи сѫ седемтѣ заповѣди, които трѣбва да спазвате, слѣдъ това ще дойде почивка и вие ще станете безсмъртни. Това е Великото Спасение – да се съедините съ Бога и тогава ще имате хиляди пѫти по-голѣми блага отъ тѣзи, които сега имате.
към втори вариант >>

4. Виделината

Спомняте си за оная Шекспирова драма, дето скъперникът евреин сключил договор да се отреже месо от длъжника, и настоявал за изпълнението на договора, макар длъжникът да е бил вече в положение да плати.
Бих желал в България всеки да се стреми към труд; това се отнася до гражданите, защото за тях се явява опасност от леността, а не за селяните. – Пети елемент, който руши виделината, е завистта. Завистта и гордостта са брат и сестра. Човек, който завижда, е и горд. Оня, когото е обладала завистта, се наслаждава, когато гледа, че другите страдат. Спомняте си за оная Шекспирова драма, дето скъперникът евреин сключил договор да се отреже месо от длъжника, и настоявал за изпълнението на договора, макар длъжникът да е бил вече в положение да плати. Има и много други примери, дето се проявявала тъй злорадно завистта. Двама се съдили и съдът, като ги изслушал, произнесъл се, че на единия ще наложи наказание два пъти по-тежко, и ги запитал какво наказание искат да им се наложи. Онзи, комуто предстояло по-малко наказание, предложил да се извадят очите на другия – „Но и на тебе ще извадим едното око“, казал съдията. „Нека – отговорил той, – но затова пък на другия ще се извадят и двете.“ Човек с такава жестокост не може да има виделина. Завистта се явява и у политическите хора.
към беседата >>

5. В мое име

Драма е това, все ще се случи нещо.
Този закон, т.е. това отношение съществува навсякъде в живота. Като дойдете до човека, имате същото отношение: Духовникът е човешкият ум, учителят – човешкото сърце, народът – тялото му. Когато умът, сърцето и тялото ни са бременни с Божествени идеи, Бог ще бъде сред нас, и каквато работа започнем, тя ще се благослови. Ще кажете, че човешкият живот е пълен с нещастия и с приключения. Драма е това, все ще се случи нещо. Така е писал Авторът. Той е писал колко действащи лица трябва да участват в драмата, как да бъдат облечени, къде да стават действията, какви роли да се играят и както е писал, точно така се изпълнява. Какъв ще бъде животът на действащите лица? Ще минат през огън, ще страдат и най-после ще се спасят. Така е писал Авторът, така става.
към беседата >>

Той е писал колко действащи лица трябва да участват в драмата, как да бъдат облечени, къде да стават действията, какви роли да се играят и както е писал, точно така се изпълнява.
Като дойдете до човека, имате същото отношение: Духовникът е човешкият ум, учителят – човешкото сърце, народът – тялото му. Когато умът, сърцето и тялото ни са бременни с Божествени идеи, Бог ще бъде сред нас, и каквато работа започнем, тя ще се благослови. Ще кажете, че човешкият живот е пълен с нещастия и с приключения. Драма е това, все ще се случи нещо. Така е писал Авторът. Той е писал колко действащи лица трябва да участват в драмата, как да бъдат облечени, къде да стават действията, какви роли да се играят и както е писал, точно така се изпълнява. Какъв ще бъде животът на действащите лица? Ще минат през огън, ще страдат и най-после ще се спасят. Така е писал Авторът, така става. Днес ние присъстваме като зрители на една велика Божествена драма. Какво ще стане с действащите лица?
към беседата >>

Днес ние присъстваме като зрители на една велика Божествена драма.
Така е писал Авторът. Той е писал колко действащи лица трябва да участват в драмата, как да бъдат облечени, къде да стават действията, какви роли да се играят и както е писал, точно така се изпълнява. Какъв ще бъде животът на действащите лица? Ще минат през огън, ще страдат и най-после ще се спасят. Така е писал Авторът, така става. Днес ние присъстваме като зрители на една велика Божествена драма. Какво ще стане с действащите лица? Каквото Авторът е написал. Героите ще минат през големи мъчнотии и страдания, ще разрешат мъчнотиите си правилно и ще се спасят. След това публиката ще им ръкопляска. Защо се дава една драма в света?
към беседата >>

Защо се дава една драма в света?
Днес ние присъстваме като зрители на една велика Божествена драма. Какво ще стане с действащите лица? Каквото Авторът е написал. Героите ще минат през големи мъчнотии и страдания, ще разрешат мъчнотиите си правилно и ще се спасят. След това публиката ще им ръкопляска. Защо се дава една драма в света? За възпитание на хората. Драматическите моменти не са нищо друго, освен последствия на някакви неправилности в човешкия живот. Страданията на действащите лица се дължат на интриги и на лоши постъпки между самите тях. Момък и мома искат да се оженят, но се явяват интриги около тях. Майката и бащата се разделят във възгледите си.
към беседата >>

Драматическите моменти не са нищо друго, освен последствия на някакви неправилности в човешкия живот.
Каквото Авторът е написал. Героите ще минат през големи мъчнотии и страдания, ще разрешат мъчнотиите си правилно и ще се спасят. След това публиката ще им ръкопляска. Защо се дава една драма в света? За възпитание на хората. Драматическите моменти не са нищо друго, освен последствия на някакви неправилности в човешкия живот. Страданията на действащите лица се дължат на интриги и на лоши постъпки между самите тях. Момък и мома искат да се оженят, но се явяват интриги около тях. Майката и бащата се разделят във възгледите си. Майката държи страната на дъщерята, бащата – на момъка. И обществото отвън също се разделя: едни поддържат момата, други – момъка.
към беседата >>

Като дойде краят на драмата, всички казват: "Авторът е написал драмата си точно според законите на Живота." Публиката ръкопляска, доволна е от развръзката на драмата, и всички си отиват по домовете.
Момък и мома искат да се оженят, но се явяват интриги около тях. Майката и бащата се разделят във възгледите си. Майката държи страната на дъщерята, бащата – на момъка. И обществото отвън също се разделя: едни поддържат момата, други – момъка. Като дойде краят, въпросът се решава така, както Бог иска. Като дойде краят на драмата, всички казват: "Авторът е написал драмата си точно според законите на Живота." Публиката ръкопляска, доволна е от развръзката на драмата, и всички си отиват по домовете. Един от присъстващите използват добре това, което са чули и видели; други – нищо не използват, те гледат на действията като на картини. Всяка драма трябва да остави в ума и в сърцето на човека нещо, което да го ползва. Животът е драма, а не трагедия. Героите могат да бъдат изпъдени от отечеството си, да изгубят имането си, да бъдат опозорени, да страдат с години, но, в края на краищата, съдбата им се подобрява, и те отново придобиват всичко изгубено. Сега вие сте сгодени за Господа, за Христа, искате да се ожените за Него, но светът не е съгласен, не позволява.
към беседата >>

Всяка драма трябва да остави в ума и в сърцето на човека нещо, което да го ползва.
Майката държи страната на дъщерята, бащата – на момъка. И обществото отвън също се разделя: едни поддържат момата, други – момъка. Като дойде краят, въпросът се решава така, както Бог иска. Като дойде краят на драмата, всички казват: "Авторът е написал драмата си точно според законите на Живота." Публиката ръкопляска, доволна е от развръзката на драмата, и всички си отиват по домовете. Един от присъстващите използват добре това, което са чули и видели; други – нищо не използват, те гледат на действията като на картини. Всяка драма трябва да остави в ума и в сърцето на човека нещо, което да го ползва. Животът е драма, а не трагедия. Героите могат да бъдат изпъдени от отечеството си, да изгубят имането си, да бъдат опозорени, да страдат с години, но, в края на краищата, съдбата им се подобрява, и те отново придобиват всичко изгубено. Сега вие сте сгодени за Господа, за Христа, искате да се ожените за Него, но светът не е съгласен, не позволява. Момата настоява, майката и бащата се противопоставят и казват: "Не може, не позволяваме да стане тази връзка. По-скоро ти ще умреш, или ние, но няма да дадем съгласието си." Едната страна настоява, другата се противопоставя, докато най-после работата се нарежда така, както Бог иска.
към беседата >>

Животът е драма, а не трагедия.
И обществото отвън също се разделя: едни поддържат момата, други – момъка. Като дойде краят, въпросът се решава така, както Бог иска. Като дойде краят на драмата, всички казват: "Авторът е написал драмата си точно според законите на Живота." Публиката ръкопляска, доволна е от развръзката на драмата, и всички си отиват по домовете. Един от присъстващите използват добре това, което са чули и видели; други – нищо не използват, те гледат на действията като на картини. Всяка драма трябва да остави в ума и в сърцето на човека нещо, което да го ползва. Животът е драма, а не трагедия. Героите могат да бъдат изпъдени от отечеството си, да изгубят имането си, да бъдат опозорени, да страдат с години, но, в края на краищата, съдбата им се подобрява, и те отново придобиват всичко изгубено. Сега вие сте сгодени за Господа, за Христа, искате да се ожените за Него, но светът не е съгласен, не позволява. Момата настоява, майката и бащата се противопоставят и казват: "Не може, не позволяваме да стане тази връзка. По-скоро ти ще умреш, или ние, но няма да дадем съгласието си." Едната страна настоява, другата се противопоставя, докато най-после работата се нарежда така, както Бог иска. Едните казват може, другите – не може, докато най-после въпросът се разрешава с може.
към беседата >>

Драмата, която днес се разиграва, е в четири действия.
Може да се съмнявате, да се безпокоите за последствията, но търпение се иска от всички. Резултатът на това, което днес става, ще се види в бъдеще. Като дойдете втори път на земята, ще четете историята на народите, ще видите какви са последствията на днешните времена. Който има търпение, ще дочака края на събитията. Който няма търпение, ще се отегчи и ще пожелае да си отиде у дома. Драмата, която днес се разиграва, е в четири действия. Някои ще видят само първото действие и ще си заминат; други ще останат до края на второто действие; трети ще останат до края на третото действие; малцина ще имат търпение да останат до края на драмата, да видят и четвъртото действие, да видят последствията на драмата. Христос казва: "Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз сред тях." Числото 2 е производителен принцип. То е сила, която произвежда, запазва, съгражда. Някои я наричат творческа, но всъщност, не е такава. Художникът, който рисува картини от Природата, и музикантът, който възпроизвежда песента на Природата, не са творци.
към беседата >>

Някои ще видят само първото действие и ще си заминат; други ще останат до края на второто действие; трети ще останат до края на третото действие; малцина ще имат търпение да останат до края на драмата, да видят и четвъртото действие, да видят последствията на драмата.
Резултатът на това, което днес става, ще се види в бъдеще. Като дойдете втори път на земята, ще четете историята на народите, ще видите какви са последствията на днешните времена. Който има търпение, ще дочака края на събитията. Който няма търпение, ще се отегчи и ще пожелае да си отиде у дома. Драмата, която днес се разиграва, е в четири действия. Някои ще видят само първото действие и ще си заминат; други ще останат до края на второто действие; трети ще останат до края на третото действие; малцина ще имат търпение да останат до края на драмата, да видят и четвъртото действие, да видят последствията на драмата. Христос казва: "Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз сред тях." Числото 2 е производителен принцип. То е сила, която произвежда, запазва, съгражда. Някои я наричат творческа, но всъщност, не е такава. Художникът, който рисува картини от Природата, и музикантът, който възпроизвежда песента на Природата, не са творци. Те копират Природата, т.е.
към беседата >>

— Драма е това, все ще се случи нѣщо. (втори вариант)
Този законъ, т. е. това отношение сѫществува навсѣкѫде въ живота. Като дойдете до човѣка, имате сѫщото отношение: Духовникътъ е човѣшкиятъ умъ, учительтъ — човѣшкото сърдце, народътъ — тѣлото му. Когато умътъ, сърдцето и тѣлото ни сѫ бременни съ Божествени идеи, Богъ ще бѫде срѣдъ насъ, и, каквато работа започнемъ, тя ще се благослови. Ще кажете, че човѣшкиятъ животъ е пъленъ съ нещастия и съ приключения. — Драма е това, все ще се случи нѣщо. Така е писалъ авторътъ. Той е писалъ, колко действуващи лица трѣбва да участвуватъ въ драмата, какъ да бѫдатъ облѣчени, кѫде да ставатъ действията, какви роли да се играятъ и, както е писалъ, точно така се изпълнява. — Какъвъ ще бѫде животътъ на действуващитѣ лица? — Ще минатъ презъ огънь, ще страдатъ и най- после ще се спасятъ. Така е писалъ авторътъ, така става.
към втори вариант >>

Той е писалъ, колко действуващи лица трѣбва да участвуватъ въ драмата, какъ да бѫдатъ облѣчени, кѫде да ставатъ действията, какви роли да се играятъ и, както е писалъ, точно така се изпълнява. (втори вариант)
Като дойдете до човѣка, имате сѫщото отношение: Духовникътъ е човѣшкиятъ умъ, учительтъ — човѣшкото сърдце, народътъ — тѣлото му. Когато умътъ, сърдцето и тѣлото ни сѫ бременни съ Божествени идеи, Богъ ще бѫде срѣдъ насъ, и, каквато работа започнемъ, тя ще се благослови. Ще кажете, че човѣшкиятъ животъ е пъленъ съ нещастия и съ приключения. — Драма е това, все ще се случи нѣщо. Така е писалъ авторътъ. Той е писалъ, колко действуващи лица трѣбва да участвуватъ въ драмата, какъ да бѫдатъ облѣчени, кѫде да ставатъ действията, какви роли да се играятъ и, както е писалъ, точно така се изпълнява. — Какъвъ ще бѫде животътъ на действуващитѣ лица? — Ще минатъ презъ огънь, ще страдатъ и най- после ще се спасятъ. Така е писалъ авторътъ, така става. Днесъ ние присѫтствуваме като зрители на една велика Божествена драма. — Какво ще стане съ действуващитѣ лица?
към втори вариант >>

Днесъ ние присѫтствуваме като зрители на една велика Божествена драма. (втори вариант)
Така е писалъ авторътъ. Той е писалъ, колко действуващи лица трѣбва да участвуватъ въ драмата, какъ да бѫдатъ облѣчени, кѫде да ставатъ действията, какви роли да се играятъ и, както е писалъ, точно така се изпълнява. — Какъвъ ще бѫде животътъ на действуващитѣ лица? — Ще минатъ презъ огънь, ще страдатъ и най- после ще се спасятъ. Така е писалъ авторътъ, така става. Днесъ ние присѫтствуваме като зрители на една велика Божествена драма. — Какво ще стане съ действуващитѣ лица? — Каквото Авторътъ е написалъ. Героитѣ ще минатъ презъ голѣми мѫчнотии и страдания, ще разрешатъ мѫчнотиитѣ си правилно и ще се спасятъ. Следъ това публиката ще имъ рѫкоплѣска. — Защо се дава една драма въ свѣта?
към втори вариант >>

— Защо се дава една драма въ свѣта? (втори вариант)
Днесъ ние присѫтствуваме като зрители на една велика Божествена драма. — Какво ще стане съ действуващитѣ лица? — Каквото Авторътъ е написалъ. Героитѣ ще минатъ презъ голѣми мѫчнотии и страдания, ще разрешатъ мѫчнотиитѣ си правилно и ще се спасятъ. Следъ това публиката ще имъ рѫкоплѣска. — Защо се дава една драма въ свѣта? — За възпитание на хората. Драматическитѣ моменти не сѫ нищо друго, освенъ последствия на нѣкакви неправилности въ човѣшкия животъ. Страданията на действуващитѣ лица се дължатъ на интриги и на лоши постѫпки между самитѣ тѣхъ. Момъкъ и мома искатъ да се оженятъ, но се явяватъ интриги около тѣхъ. Майката и бащата се раздѣлятъ въ възгледитѣ си.
към втори вариант >>

Драматическитѣ моменти не сѫ нищо друго, освенъ последствия на нѣкакви неправилности въ човѣшкия животъ. (втори вариант)
— Каквото Авторътъ е написалъ. Героитѣ ще минатъ презъ голѣми мѫчнотии и страдания, ще разрешатъ мѫчнотиитѣ си правилно и ще се спасятъ. Следъ това публиката ще имъ рѫкоплѣска. — Защо се дава една драма въ свѣта? — За възпитание на хората. Драматическитѣ моменти не сѫ нищо друго, освенъ последствия на нѣкакви неправилности въ човѣшкия животъ. Страданията на действуващитѣ лица се дължатъ на интриги и на лоши постѫпки между самитѣ тѣхъ. Момъкъ и мома искатъ да се оженятъ, но се явяватъ интриги около тѣхъ. Майката и бащата се раздѣлятъ въ възгледитѣ си. Майката държи страната на дъщерята, бащата — на момъка. И обществото отвънъ сѫщо се раздѣля: едни подържатъ момата, други — момъка.
към втори вариант >>

Като дойде краятъ на драмата, всички казватъ: Авторътъ е написалъ драмата си точно споредъ законитѣ на живота. (втори вариант)
Момъкъ и мома искатъ да се оженятъ, но се явяватъ интриги около тѣхъ. Майката и бащата се раздѣлятъ въ възгледитѣ си. Майката държи страната на дъщерята, бащата — на момъка. И обществото отвънъ сѫщо се раздѣля: едни подържатъ момата, други — момъка. Като дойде краятъ, въпросътъ се решава така, както Богъ иска. Като дойде краятъ на драмата, всички казватъ: Авторътъ е написалъ драмата си точно споредъ законитѣ на живота. Публиката рѫкоплѣска, доволна е отъ развръзката на драмата, и всички си отиватъ по домоветѣ. Един отъ присѫтствуващитѣ използуватъ добре това, което сѫ чули и видѣли; други — нищо не използуватъ, тѣ гледатъ на действията като на картини. Всѣка драма трѣбва да остави въ ума и въ сърдцето на човѣка нѣщо, което да го ползува. Животътъ е драма, а не трагедия. Героитѣ могатъ да бѫдатъ изпѫдени отъ отечеството си, да изгубятъ имането си, да бѫдатъ опозорени, да страдатъ съ години, но, въ края на краищата, сѫдбата имъ се подобрява, и тѣ отново придобиватъ всичко изгубено.
към втори вариант >>

Публиката рѫкоплѣска, доволна е отъ развръзката на драмата, и всички си отиватъ по домоветѣ. (втори вариант)
Майката и бащата се раздѣлятъ въ възгледитѣ си. Майката държи страната на дъщерята, бащата — на момъка. И обществото отвънъ сѫщо се раздѣля: едни подържатъ момата, други — момъка. Като дойде краятъ, въпросътъ се решава така, както Богъ иска. Като дойде краятъ на драмата, всички казватъ: Авторътъ е написалъ драмата си точно споредъ законитѣ на живота. Публиката рѫкоплѣска, доволна е отъ развръзката на драмата, и всички си отиватъ по домоветѣ. Един отъ присѫтствуващитѣ използуватъ добре това, което сѫ чули и видѣли; други — нищо не използуватъ, тѣ гледатъ на действията като на картини. Всѣка драма трѣбва да остави въ ума и въ сърдцето на човѣка нѣщо, което да го ползува. Животътъ е драма, а не трагедия. Героитѣ могатъ да бѫдатъ изпѫдени отъ отечеството си, да изгубятъ имането си, да бѫдатъ опозорени, да страдатъ съ години, но, въ края на краищата, сѫдбата имъ се подобрява, и тѣ отново придобиватъ всичко изгубено. Сега вие сте сгодени за Господа, за Христа, искате да се ожените за Него, но свѣтътъ не е съгласенъ, не позволява.
към втори вариант >>

Всѣка драма трѣбва да остави въ ума и въ сърдцето на човѣка нѣщо, което да го ползува. (втори вариант)
И обществото отвънъ сѫщо се раздѣля: едни подържатъ момата, други — момъка. Като дойде краятъ, въпросътъ се решава така, както Богъ иска. Като дойде краятъ на драмата, всички казватъ: Авторътъ е написалъ драмата си точно споредъ законитѣ на живота. Публиката рѫкоплѣска, доволна е отъ развръзката на драмата, и всички си отиватъ по домоветѣ. Един отъ присѫтствуващитѣ използуватъ добре това, което сѫ чули и видѣли; други — нищо не използуватъ, тѣ гледатъ на действията като на картини. Всѣка драма трѣбва да остави въ ума и въ сърдцето на човѣка нѣщо, което да го ползува. Животътъ е драма, а не трагедия. Героитѣ могатъ да бѫдатъ изпѫдени отъ отечеството си, да изгубятъ имането си, да бѫдатъ опозорени, да страдатъ съ години, но, въ края на краищата, сѫдбата имъ се подобрява, и тѣ отново придобиватъ всичко изгубено. Сега вие сте сгодени за Господа, за Христа, искате да се ожените за Него, но свѣтътъ не е съгласенъ, не позволява. Момата настоява, майката и бащата се противопоставятъ и казватъ: Не може, не позволяваме да стане тази връзка. По-скоро ти ще умрешъ, или ние, но нѣма да дадемъ съгласието си.
към втори вариант >>

Животътъ е драма, а не трагедия. (втори вариант)
Като дойде краятъ, въпросътъ се решава така, както Богъ иска. Като дойде краятъ на драмата, всички казватъ: Авторътъ е написалъ драмата си точно споредъ законитѣ на живота. Публиката рѫкоплѣска, доволна е отъ развръзката на драмата, и всички си отиватъ по домоветѣ. Един отъ присѫтствуващитѣ използуватъ добре това, което сѫ чули и видѣли; други — нищо не използуватъ, тѣ гледатъ на действията като на картини. Всѣка драма трѣбва да остави въ ума и въ сърдцето на човѣка нѣщо, което да го ползува. Животътъ е драма, а не трагедия. Героитѣ могатъ да бѫдатъ изпѫдени отъ отечеството си, да изгубятъ имането си, да бѫдатъ опозорени, да страдатъ съ години, но, въ края на краищата, сѫдбата имъ се подобрява, и тѣ отново придобиватъ всичко изгубено. Сега вие сте сгодени за Господа, за Христа, искате да се ожените за Него, но свѣтътъ не е съгласенъ, не позволява. Момата настоява, майката и бащата се противопоставятъ и казватъ: Не може, не позволяваме да стане тази връзка. По-скоро ти ще умрешъ, или ние, но нѣма да дадемъ съгласието си. Едната страна настоява, другата се противопоставя, докато най-после работата се нарежда така, както Богъ иска.
към втори вариант >>

Драмата, която днесъ се разиграва, е въ четири действия. (втори вариант)
Може да се съмнявате, да се безпокоите за последствията, но търпение се иска отъ всички. Резултатътъ на това, което днесъ става, ще се види въ бѫдеще. Като дойдете втори пѫть на земята, ще четете историята на народитѣ, ще видите, какви сѫ последствията на днешнитѣ времена. Който има търпение, ще дочака края на събитията. Който нѣма търпение, ще се отегчи и ще пожелае да си отиде у дома. Драмата, която днесъ се разиграва, е въ четири действия. Нѣкои ще видятъ само първото действие и ще си заминатъ; други ще останатъ докрая на второто действие; трети ще останатъ докрая на третото действие; малцина ще иматъ търпение да останатъ докрая на драмата, да видятъ и четвъртото действие, да видятъ последствията на драмата. Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ срѣдъ тѣхъ.” Числото две е производителенъ принципъ. То е сила, която произвежда, запазва, съгражда. Нѣкои я наричатъ творческа, но въ сѫщность, не е такава. Художникътъ, който рисува картини отъ природата, и музикантътъ, който възпроизвежда пѣсеньта на природата, не сѫ творци.
към втори вариант >>

Нѣкои ще видятъ само първото действие и ще си заминатъ; други ще останатъ докрая на второто действие; трети ще останатъ докрая на третото действие; малцина ще иматъ търпение да останатъ докрая на драмата, да видятъ и четвъртото действие, да видятъ последствията на драмата. (втори вариант)
Резултатътъ на това, което днесъ става, ще се види въ бѫдеще. Като дойдете втори пѫть на земята, ще четете историята на народитѣ, ще видите, какви сѫ последствията на днешнитѣ времена. Който има търпение, ще дочака края на събитията. Който нѣма търпение, ще се отегчи и ще пожелае да си отиде у дома. Драмата, която днесъ се разиграва, е въ четири действия. Нѣкои ще видятъ само първото действие и ще си заминатъ; други ще останатъ докрая на второто действие; трети ще останатъ докрая на третото действие; малцина ще иматъ търпение да останатъ докрая на драмата, да видятъ и четвъртото действие, да видятъ последствията на драмата. Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ срѣдъ тѣхъ.” Числото две е производителенъ принципъ. То е сила, която произвежда, запазва, съгражда. Нѣкои я наричатъ творческа, но въ сѫщность, не е такава. Художникътъ, който рисува картини отъ природата, и музикантътъ, който възпроизвежда пѣсеньта на природата, не сѫ творци. Тѣ копиратъ природата, т. е.
към втори вариант >>

6. Изобилният живот

Това е великата драма в човешкия живот.
Днес ще си хапнат и пийнат, утре пак същата история, докато се опропастят. Така постъпват много християни с Христа. Те се оженят за Христа и по стар обичай, използват благата Му, докато един ден Той ги напусне. Той работи по цели дни за тях, а вечер те Го посрещат на вратата и Го обират. Днес Го оберат, утре Го оберат, докато една сутрин Христос излезе на работа и повече не се връща. Това е великата драма в човешкия живот. След това казват: “Не вярвам вече в Христа.” – Не вярваш, защото Той е затворил вратата си за тебе. Ти си вярвал, че почиташ хората, и те също те почитат; вярвал си, че работиш за Христа и се ползваш от Неговите блага. Обаче, щом измениш на своята Вяра, благословението се вдига от тебе. Ако мислиш, че другите ще работят за тебе, ти си на крив път. Един ден Христос ще ви каже: "Ела да разгледаме сметките си, да видим какви печалби и загуби имаме."
към беседата >>

Това е великата драма въ човѣшкия животъ. (втори вариант)
Така постѫпватъ много християни съ Христа. Тѣ се оженятъ за Христа и, по старъ обичай, използуватъ благата Му, докато единъ день Той ги напусне. Той работи по цѣли дни за тѣхъ, а вечерь тѣ Го посрѣщатъ на вратата и Го обиратъ. Днесъ Го обератъ, утре Го обератъ, докато една сутринь Христосъ излѣзе на работа и повече не се връща. Това е великата драма въ човѣшкия животъ. Следъ това казватъ: Не вѣрвамъ вече въ Христа. — Не вѣрвашъ, защото Той е затворилъ вратата си за тебе. Ти си вѣрвалъ, че почиташъ хората, и тѣ сѫщо те почитатъ; вѣрвалъ си, че работишъ за Христа и се ползувашъ оть Неговитѣ блага. Обаче, щомъ измѣнишъ на своята вѣра, благословението се вдига отъ тебе. Ако мислишъ, че другитѣ ще работятъ за тебе, ти си на кривъ пѫть.
към втори вариант >>

7. Нито тържик

Отиваш на театър, гледаш някаква драма, и турящ нещо в тържика си, без да го приложиш.
Помнете: Всички удоволствия, които днес имате, не са нищо друго, освен тържика, за който Христос говори. Отивате на театър, на някакво представление – и то е тържик. Не говоря за театъра като изкуство, но като външна забава, както мнозина гледат на него. Разбирайте ме идейно, а не по буква. Само така ще видите, че навсякъде в живота има тържици. Отиваш на театър, гледаш някаква драма, и турящ нещо в тържика си, без да го приложиш. Само оня хляб ви ползува, който е в стомаха, а не оня, който е в тържика. Вероятността да използуваш хляба в тържика е само едно на сто. Казвам: Ако едно колело се обърне сто милиона пъти около себе си, ще се създаде едно ново движение. – Какво ще стане с колелото? – За момент само то ще спре и след това ще се яви ново движение, нова насока, ново направление в живота.
към беседата >>

Отиваш на театър, гледаш някаква драма и туряш нещо в тържика си, без да го приложиш. (втори вариант)
Помнете: всички удоволствия, които днес имате, не са нищо друго, освен тържика, за който Христос говори. Отивате на театър, на някакво представление - и то е тържик. Не говоря за театъра като изкуство, но като външна забава, както мнозина гледат на него. Разбирайте ме идейно, а не по буква. Само така ще видите, че навсякъде в живота има тържици. Отиваш на театър, гледаш някаква драма и туряш нещо в тържика си, без да го приложиш. Само оня хляб ви ползва, който е в стомаха, а не оня, който е в тържика. Вероятността да използваш хляба в тържика е само едно на сто. Казвам: ако едно колело се обърне сто милиона пъти около себе си, ще се създаде едно ново движение. Какво ще стане с колелото? За момент само то ще спре и след това ще се яви ново движение, нова насока, ново направление в живота.
към втори вариант >>

8. Старият книжник

Също и някой драматург или писател, който бие жена си, може ли след това да съчини някаква пиеса или книга?
Но днес, в тази война се пусна около 200,000,000 килограма човешка кръв. Някои ще искат да докажа това нещо. Аз имам ред доказателства за това и виждам, че законите в природата са верни и по отношение на вашия живот. Ако биете, нагрубявате баща си, проверете след това, дали ще имате такова разположение на духа, каквото сте имали и по-рано. Особено ако този човек е поет, нека се опита след това да напише нещо хубаво. Също и някой драматург или писател, който бие жена си, може ли след това да съчини някаква пиеса или книга? Жена, която е правила опити да отрови мъжа си, изгубва своята хубост. Ако момък и мома си дадат обещание да се оженят, но тяхното обещание се окаже глупаво, то те не трябва да турят в изпълнение този договор. Ако аз дам обещание да се срещна днес с 1000 души и да водя с всички един интелигентен разговор, немислимо е да изпълня обещанието си. Желанието, което имаме, да удържим някое обещание, което не може да се изпълни, е продиктувано от честолюбието на някой честен човек. Честен човек е обаче този, който мисли и действа правилно.
към беседата >>

9. Огнената пещ / Огнената пещь

Защо авторът на тази драма взима три действащи лица, а не едно?
Който има такава истина, истѝна, простудява се, треска го хваща. Казваш: „Не трябва да се говори истината“. – Да, не трябва да изстиваш. Следователно, като измениш ударението на думата „истина“, дохождаш до човешката истина – истѝна. „Тези трима младежи паднаха вързани в огнената пещ.“ Тия младежи имаха характер. Защо авторът на тази драма взима три действащи лица, а не едно? – Това е тайна на автора. Някой автор напише една драма, в която героят умира, а героинята остава жива. Защо някой от героите слагат в затвор, а друг оставят свободен? На сцената нещата стават тъй, както авторът иска. Първият автор – бащата на човечеството – е написал световната драма тъй, както днес се играе от неговите деца.
към беседата >>

Някой автор напише една драма, в която героят умира, а героинята остава жива.
– Да, не трябва да изстиваш. Следователно, като измениш ударението на думата „истина“, дохождаш до човешката истина – истѝна. „Тези трима младежи паднаха вързани в огнената пещ.“ Тия младежи имаха характер. Защо авторът на тази драма взима три действащи лица, а не едно? – Това е тайна на автора. Някой автор напише една драма, в която героят умира, а героинята остава жива. Защо някой от героите слагат в затвор, а друг оставят свободен? На сцената нещата стават тъй, както авторът иска. Първият автор – бащата на човечеството – е написал световната драма тъй, както днес се играе от неговите деца. Ако ме питате защо днес става всичко така, отговарям: Баща ви така е написал и не може да се измени написаното от него. Ще кажете: „Господ написа тая драма“.
към беседата >>

Първият автор – бащата на човечеството – е написал световната драма тъй, както днес се играе от неговите деца.
Защо авторът на тази драма взима три действащи лица, а не едно? – Това е тайна на автора. Някой автор напише една драма, в която героят умира, а героинята остава жива. Защо някой от героите слагат в затвор, а друг оставят свободен? На сцената нещата стават тъй, както авторът иска. Първият автор – бащата на човечеството – е написал световната драма тъй, както днес се играе от неговите деца. Ако ме питате защо днес става всичко така, отговарям: Баща ви така е написал и не може да се измени написаното от него. Ще кажете: „Господ написа тая драма“. – Господ не я написал. Той не се занимава с такива драми. Кой ваш баща написа тази драма?
към беседата >>

Ще кажете: „Господ написа тая драма“.
Някой автор напише една драма, в която героят умира, а героинята остава жива. Защо някой от героите слагат в затвор, а друг оставят свободен? На сцената нещата стават тъй, както авторът иска. Първият автор – бащата на човечеството – е написал световната драма тъй, както днес се играе от неговите деца. Ако ме питате защо днес става всичко така, отговарям: Баща ви така е написал и не може да се измени написаното от него. Ще кажете: „Господ написа тая драма“. – Господ не я написал. Той не се занимава с такива драми. Кой ваш баща написа тази драма? Мислите ли, че той е бил много благороден? Мислите ли, че и майка ви е била много благородна?
към беседата >>

Кой ваш баща написа тази драма?
Първият автор – бащата на човечеството – е написал световната драма тъй, както днес се играе от неговите деца. Ако ме питате защо днес става всичко така, отговарям: Баща ви така е написал и не може да се измени написаното от него. Ще кажете: „Господ написа тая драма“. – Господ не я написал. Той не се занимава с такива драми. Кой ваш баща написа тази драма? Мислите ли, че той е бил много благороден? Мислите ли, че и майка ви е била много благородна? Бог имал голямо доверие в майка ви и баща ви и ги постави в рая. Майка ви наруши законите, затова Бог изпъди и двамата от рая. Като излезе от рая, баща ви написа тази драма и каза: „Нека знае бъдещето поколение какви са били родителите му“.
към беседата >>

Като излезе от рая, баща ви написа тази драма и каза: „Нека знае бъдещето поколение какви са били родителите му“.
Кой ваш баща написа тази драма? Мислите ли, че той е бил много благороден? Мислите ли, че и майка ви е била много благородна? Бог имал голямо доверие в майка ви и баща ви и ги постави в рая. Майка ви наруши законите, затова Бог изпъди и двамата от рая. Като излезе от рая, баща ви написа тази драма и каза: „Нека знае бъдещето поколение какви са били родителите му“. Нека знае, какви герои са били те – герои, които могат да се противопоставят на Господа. В живота на тримата младежи са взимали участие, от една страна, умът, сърцето и волята, а от друга, духът, душата и тялото. Като говорим за първата тройка – ум, сърце и воля, всички я приемат; като се говори за втората тройка – дух, душа и тяло, приемат само тялото, а другите два елемента отхвърлят. Единственият култ на човечеството, върху който се спират всички хора, е тялото. А духът и душата остават като елементи на небето.
към беседата >>

Аз разглеждам драмата на вашия баща.
И тъй, съвременните хора приличат на Дон Кихот. Понякога мъжът е Дон Кихот, а жената – Санчо Панса; някога жената е Дон Кихот, а мъжът – Санчо Панса. Не се обиждайте от това сравнение. Не ви считам като личности, а ви разглеждам като идейни хора. Аз разглеждам живота на сцената, а не реалния живот. Аз разглеждам драмата на вашия баща. Затова не мислете, че животът на сцената е ваш живот. Трябва да мислите правилно, да разбирате правилно. Сега аз не искам да критикувам нещата безпощадно. Но казвам, че нещата могат да бъдат истинни, а понякога да не отговарят на истината. В древността живял в едно царство един красив момък, който се отличавал с рядка красота.
към беседата >>

Така и във вашата драма: всички сте завели дело против красивия момък, че сте опорочени от него.
Преди да изпълнят присъдата момъкът казал: „Не бързайте, преди да ми отсечете главата, съблечете ме гол“. Какво се оказало? Тоя момък бил мома. Питам: Как е могло да опозори тия моми, да им направи зло? Обвинението паднало само по себе си. Така и във вашата драма: всички сте завели дело против красивия момък, че сте опорочени от него. Достатъчно е да го съблечете гол, за да се убедите, че никакво зло не е направил. „Трима мъже паднаха вързани в огнената пещ.“ – Това беше изпит, който те издържаха добре. Някога изпитът може да бъде от политически характер, някога може да бъде от религиозен характер, някога – от семеен характер, а някога – от личен характер. От какъвто и да е характер, изпитът трябва да се издържи. Тримата момци казали на царя: „Да знаеш, царю, че на боговете ти не служим, и на златния образ, който си поставил, не се кланяме.
към беседата >>

Сега, аз няма да се впускам надълбоко да развивам тая драма, но казвам, че всички грехове и престъпления, за които говорят хората, са илюзии в техните умове.
Тримата момци казали на царя: „Да знаеш, царю, че на боговете ти не служим, и на златния образ, който си поставил, не се кланяме. Твоя воля е, може и да ни изгориш, безразлично е за нас. Ние ще останем твърди на убеждението си“. – Как мислите, мъже или жени бяха тримата момци? Външно бяха мъже, но какви бяха по характер, не се знае. Сега, аз няма да се впускам надълбоко да развивам тая драма, но казвам, че всички грехове и престъпления, за които говорят хората, са илюзии в техните умове. Закон е: Никакво същество, никаква сила вън от вас не е в състояние да ви опорочи. Единственият, който може да опорочи човека, това е той сам. Когато сам се опорочи, всеки друг вън от него лесно може да го опорочи. Казваш: „Съблазниха ме“. – Не, ти сам се съблазни.
към беседата >>

Защо авторътъ на тази драма взима трима души, а не единъ? (втори вариант)
Нашата истина е изстинала. Който има такава истина, той се изстудява и го хваща треска. Нѣкой казва: „Не струва да се говори истината.“ Казвамъ: да, не струва да се изстива. Нашата истина не е истина, измѣняшъ ударението ѝ. Въ тѣзи трима младежи се забѣлѣзва характеръ. Защо авторътъ на тази драма взима трима души, а не единъ? Е, това е тайна на писателя. Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ. Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си.
към втори вариант >>

Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ. (втори вариант)
Нѣкой казва: „Не струва да се говори истината.“ Казвамъ: да, не струва да се изстива. Нашата истина не е истина, измѣняшъ ударението ѝ. Въ тѣзи трима младежи се забѣлѣзва характеръ. Защо авторътъ на тази драма взима трима души, а не единъ? Е, това е тайна на писателя. Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ. Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така? Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него.
към втори вариант >>

Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. (втори вариант)
Въ тѣзи трима младежи се забѣлѣзва характеръ. Защо авторътъ на тази драма взима трима души, а не единъ? Е, това е тайна на писателя. Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ. Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така? Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него. Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма. Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи.
към втори вариант >>

Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. (втори вариант)
Защо авторътъ на тази драма взима трима души, а не единъ? Е, това е тайна на писателя. Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ. Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така? Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него. Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма. Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи. Кой вашъ баща написа тази драма?
към втори вариант >>

Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма. (втори вариант)
Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така? Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него. Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма. Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи. Кой вашъ баща написа тази драма? Да не мислите, че вашиятъ баща бѣше много благороденъ? Ще ви докажа, че и майка ви не бѣше много честна! Господь, като имаше голѣмо довѣрие къмъ тѣхъ, тури ги въ рая, но майка ви съблазни законитѣ, затова Господь ги изпѫди изъ рая.
към втори вариант >>

Кой вашъ баща написа тази драма? (втори вариант)
Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така? Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него. Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма. Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи. Кой вашъ баща написа тази драма? Да не мислите, че вашиятъ баща бѣше много благороденъ? Ще ви докажа, че и майка ви не бѣше много честна! Господь, като имаше голѣмо довѣрие къмъ тѣхъ, тури ги въ рая, но майка ви съблазни законитѣ, затова Господь ги изпѫди изъ рая. Баща ви, като излѣзе отъ рая, написа тази драма и каза: „Нека знае бѫдещото поколѣние, какъвъ съмъ билъ азъ, каква е била майка имъ, да знаятъ, че сме били герои, че сме могли да се противопоставяме на Бога! “
към втори вариант >>

Баща ви, като излѣзе отъ рая, написа тази драма и каза: „Нека знае бѫдещото поколѣние, какъвъ съмъ билъ азъ, каква е била майка имъ, да знаятъ, че сме били герои, че сме могли да се противопоставяме на Бога! (втори вариант)
Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи. Кой вашъ баща написа тази драма? Да не мислите, че вашиятъ баща бѣше много благороденъ? Ще ви докажа, че и майка ви не бѣше много честна! Господь, като имаше голѣмо довѣрие къмъ тѣхъ, тури ги въ рая, но майка ви съблазни законитѣ, затова Господь ги изпѫди изъ рая. Баща ви, като излѣзе отъ рая, написа тази драма и каза: „Нека знае бѫдещото поколѣние, какъвъ съмъ билъ азъ, каква е била майка имъ, да знаятъ, че сме били герои, че сме могли да се противопоставяме на Бога! “ Въ цѣлия животъ на тѣзи трима младежи сѫ взимали участие тѣхниятъ умъ, сърце и воля; тѣхниятъ духъ, душа и тѣло. Като дойдемъ до първия прѣводъ, че човѣкъ има умъ, сърце и воля, всички го приематъ; като дойдемъ до втория прѣводъ, че човѣкъ има духъ, душа и тѣло, приематъ само тѣлото, а другитѣ два елемента ги отхвърлятъ. Единствениятъ култъ на човѣчеството, върху който се спиратъ, е тѣлото, а духътъ и душата оставатъ на небето. Казватъ: „На нашата земя духъ и душа нѣма!
към втори вариант >>

Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. (втори вариант)
Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота. Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо. Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора. Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ. Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране. Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни. Ще ви приведа единъ разказъ.
към втори вариант >>

Сега въ вашата драма всички сте завели дѣло, че сте опорочени. (втори вариант)
Царьтъ рѣшилъ да го обезглавятъ. Прѣди да изпълнятъ присѫдата, той казалъ: „Не бързайте да ми отсѣчете главата, прѣди да ме съблѣчете голъ.“ Какво се оказва? – Този момъкъ билъ жена. Питамъ тогава: какъ ще опозори тѣзи моми, какъ ще имъ направи зло? Слѣдователно обвинението пада само по себе си. Сега въ вашата драма всички сте завели дѣло, че сте опорочени. Доста е да го съблѣчете голъ, за да видите, че никакво зло не ви е направилъ. Въ тѣзи трима момци се забѣлязва характеръ да издържатъ единъ изпитъ. Изпитътъ може да бѫде нѣкой пѫть отъ политически характеръ, нѣкой пѫть отъ общественъ, нѣкой пѫть отъ религиозенъ, нѣкой пѫть отъ наученъ, а нѣкога и отъ сѣмеенъ характеръ, но каквото и да се случи, изпитътъ трѣбва да се издържи. Тѣзи момци казватъ на царя: „Ние не можемъ да се поклонимъ, на твоитѣ богове, на твоя образъ, ваша воля е, може да ни изгорите, за насъ е безразлично, ние ще останемъ твърди на убѣжденията си.“ Какъ мислите, мѫже или жени бѣха тѣзи трима момци? Тѣ минаватъ за мѫже, нали?
към втори вариант >>

Азъ не искамъ да се впущамъ по-дълбоко да развивамъ тази драма, може да ви докажа фактически, че всички злоупотрѣбления, всички грѣхове, за които сега говорятъ хората, сѫ една велика илюзия въ тѣхнитѣ умове. (втори вариант)
Доста е да го съблѣчете голъ, за да видите, че никакво зло не ви е направилъ. Въ тѣзи трима момци се забѣлязва характеръ да издържатъ единъ изпитъ. Изпитътъ може да бѫде нѣкой пѫть отъ политически характеръ, нѣкой пѫть отъ общественъ, нѣкой пѫть отъ религиозенъ, нѣкой пѫть отъ наученъ, а нѣкога и отъ сѣмеенъ характеръ, но каквото и да се случи, изпитътъ трѣбва да се издържи. Тѣзи момци казватъ на царя: „Ние не можемъ да се поклонимъ, на твоитѣ богове, на твоя образъ, ваша воля е, може да ни изгорите, за насъ е безразлично, ние ще останемъ твърди на убѣжденията си.“ Какъ мислите, мѫже или жени бѣха тѣзи трима момци? Тѣ минаватъ за мѫже, нали? Азъ не искамъ да се впущамъ по-дълбоко да развивамъ тази драма, може да ви докажа фактически, че всички злоупотрѣбления, всички грѣхове, за които сега говорятъ хората, сѫ една велика илюзия въ тѣхнитѣ умове. Законътъ е такъвъ: никое сѫщество отвънъ васъ, било то човѣкъ или какво и да е друго, не е въ състояние да ви опорочи. Единствениятъ, който може да ви опорочи, това сте вие самиятъ. Когато вие сами се опорочите, тогава и всѣки другъ отвънка може да ви опорочи. Нѣкой казва: „Съблазниха ме“, Не, ти самъ се съблазни. Въ характера на тритѣ момци е за забѣлѣзване безстрашието, което проявяватъ.
към втори вариант >>

10. Ананий и Сапфира

И нека вашите млади изнесат и него и нея, и нека се свърши веднъж завинаги с тази драма в живота.
Онзи, който е казал лъжа, излъгал себе си и Бога. И, следователно, вие от себе си днес ще изнесете навън вашия Ананий и Сапфира и ще ги погребете. Като дойде той, ще го питате в себе си: „Ти за колко продаде живота? “ И като дойде жена му, и нея ще попитате: „Вие за колко продадохте живота? “ И ако ви кажат лъжа – погребете ги, приложете закона абсолютно. И нека вашите млади изнесат и него и нея, и нека се свърши веднъж завинаги с тази драма в живота. Сега в Природата младите винаги изпъждат старите. Онези млади листа изпъждат старите от дървото, и какво става с тях? Падат долу и младите завземат тяхното място. Следователно онзи, който лъже, ще падне като листата долу. Всеки, който мисли, че може да измени на законите в Природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне, и на мястото му ще се яви друг, по-достоен.
към беседата >>

11. Четирите правила / Важни правила

Като знае, че умът представя героя в човешката драма, ще опише качествата на добрия герой.
Казано е в Писанието: „От плода им ще ги познаете“. От проявената воля на човека ще познаете какъв е умът му; от разумната воля ще познаете човешкото сърце. Това се постига с постоянство, труд и работа. За следващия път всеки от вас да напише нещо върху темата: „Качества на добрия ум“. Кой както разбира въпроса, така ще пише. Като знае, че умът представя героя в човешката драма, ще опише качествата на добрия герой. Каквито са качествата на добрия герой, такива са качествата на добрия ум. Няма да пишете големи реферати, в десетина реда ще развиете мисълта си. После ще прочетем няколко от темите, да видим какво мислите за добрия ум. Така ще имаме едно заключение за качествата на добрия ум. Ще изберем десет души да направят резюме от всичките теми.
към беседата >>

Като знае, че умът представя героя в човешката драма, ще опише качествата на добрия герой.
Казано е в Писанието: „От плода им ще ги познаете“. От проявената воля на човека ще познаете какъв е умът му; от разумната воля ще познаете човешкото сърце. Това се постига с постоянство, труд и работа. За следващия път всеки от вас да напише нещо върху темата: „Качества на добрия ум“. Кой както разбира въпроса, така ще пише. Като знае, че умът представя героя в човешката драма, ще опише качествата на добрия герой. Каквито са качествата на добрия герой, такива са качествата на добрия ум. Няма да пишете големи реферати, в десетина реда ще развиете мисълта си. После ще прочетем няколко от темите, да видим какво мислите за добрия ум. Така ще имаме едно заключение за качествата на добрия ум. Ще изберем десет души да направят резюме от всичките теми.
към беседата >>

12. Окултна хигиена / Природна хигиена

За пример, вземете драмата „Дантон“, е кажете: вярно ли е това?
На младите кабарета не препоръчвам, много театри не им препоръчвам, защото в умовете ви ще влязат изопачени, неверни неща. Ама ако аз сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко от тях ще излязат верни? Верни ли са? – Не са верни. – Има неща, които са верни, но ако аз ги подложа на своята критика, ще излезе, че не са верни. За пример, вземете драмата „Дантон“, е кажете: вярно ли е това? Този автор е събрал тия факти, тъй ги е сближил, че импулсират, но ако тия факти се пуснат във времето, няма да има ефекти. При тези драми хората много пъти плачат, а вънка има хиляди драми, хора бедни минават, заминават, никой не плаче. Питам: защо вътре в театъра плачат, а отвън никой не плаче? Защото актьорите са майстори да представят една лъжа, в действителност то не е, че драмата е така, ама от актьорите зависи, те разплакват. И следователно, от окултно гледище, всяка една драма да бъде вярна, пак трябва да имаме драма, но тя трябва да бъде направена по особен начин и да има известна цел психическа и да произведе известен ефект.
към беседата >>

Защото актьорите са майстори да представят една лъжа, в действителност то не е, че драмата е така, ама от актьорите зависи, те разплакват.
– Има неща, които са верни, но ако аз ги подложа на своята критика, ще излезе, че не са верни. За пример, вземете драмата „Дантон“, е кажете: вярно ли е това? Този автор е събрал тия факти, тъй ги е сближил, че импулсират, но ако тия факти се пуснат във времето, няма да има ефекти. При тези драми хората много пъти плачат, а вънка има хиляди драми, хора бедни минават, заминават, никой не плаче. Питам: защо вътре в театъра плачат, а отвън никой не плаче? Защото актьорите са майстори да представят една лъжа, в действителност то не е, че драмата е така, ама от актьорите зависи, те разплакват. И следователно, от окултно гледище, всяка една драма да бъде вярна, пак трябва да имаме драма, но тя трябва да бъде направена по особен начин и да има известна цел психическа и да произведе известен ефект. И тия автори, и те се домогнали до нещо, не че нямат известен стремеж. Но съвременните романи и драми не са направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трябва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвърлите. А някой път вие се спирате един час за дребнавите факти.
към беседата >>

И следователно, от окултно гледище, всяка една драма да бъде вярна, пак трябва да имаме драма, но тя трябва да бъде направена по особен начин и да има известна цел психическа и да произведе известен ефект.
За пример, вземете драмата „Дантон“, е кажете: вярно ли е това? Този автор е събрал тия факти, тъй ги е сближил, че импулсират, но ако тия факти се пуснат във времето, няма да има ефекти. При тези драми хората много пъти плачат, а вънка има хиляди драми, хора бедни минават, заминават, никой не плаче. Питам: защо вътре в театъра плачат, а отвън никой не плаче? Защото актьорите са майстори да представят една лъжа, в действителност то не е, че драмата е така, ама от актьорите зависи, те разплакват. И следователно, от окултно гледище, всяка една драма да бъде вярна, пак трябва да имаме драма, но тя трябва да бъде направена по особен начин и да има известна цел психическа и да произведе известен ефект. И тия автори, и те се домогнали до нещо, не че нямат известен стремеж. Но съвременните романи и драми не са направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трябва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвърлите. А някой път вие се спирате един час за дребнавите факти. Говоря ви за Любовта, а вие казвате: „ние знаем какво нещо е любовта“.
към беседата >>

За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? (втори вариант)
На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща. Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни? Вѣрни ли сѫ? – Не сѫ вѣрни. – Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ.
към втори вариант >>

Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. (втори вариант)
– Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ. Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите. А некой пѫть вие се спирате единъ часъ за дребнавитѣ факти.
към втори вариант >>

И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. (втори вариант)
За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ. Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите. А некой пѫть вие се спирате единъ часъ за дребнавитѣ факти. Говоря ви за Любовьта, а вие казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е любовьта“.
към втори вариант >>

13. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза

Там ще се натъкнете и на комедия, и на драма, и на трагедия.
Убиват някого на сцената; убиват някого в живота. Кой от двамата е по-добър актьор? – Който играе по-добре ролята си. Наблюдавайте живота! Там ще срещнете най-добрите актьори, които играят роли от различен характер. Там ще се натъкнете и на комедия, и на драма, и на трагедия. Казвате: Да отидем на театър! Който няма възможност да си купи билет за театър, се счита се нещастен. Питате ме: Ходихте ли на еди-коя си драма? Много хубава беше. – Аз съм виждал по-хубава драма от нея.
към беседата >>

Питате ме: Ходихте ли на еди-коя си драма?
Наблюдавайте живота! Там ще срещнете най-добрите актьори, които играят роли от различен характер. Там ще се натъкнете и на комедия, и на драма, и на трагедия. Казвате: Да отидем на театър! Който няма възможност да си купи билет за театър, се счита се нещастен. Питате ме: Ходихте ли на еди-коя си драма? Много хубава беше. – Аз съм виждал по-хубава драма от нея. Наистина, този автор е направил хубав превод на тази драма, но чели ли сте оригинала й? Той е много по-хубав от превода. И тъй, има художници, които копират от живата природа; има музиканти, които копират от живата природа.
към беседата >>

– Аз съм виждал по-хубава драма от нея.
Там ще се натъкнете и на комедия, и на драма, и на трагедия. Казвате: Да отидем на театър! Който няма възможност да си купи билет за театър, се счита се нещастен. Питате ме: Ходихте ли на еди-коя си драма? Много хубава беше. – Аз съм виждал по-хубава драма от нея. Наистина, този автор е направил хубав превод на тази драма, но чели ли сте оригинала й? Той е много по-хубав от превода. И тъй, има художници, които копират от живата природа; има музиканти, които копират от живата природа. Но научите ли езика на природата, тогава ще се ползувате от същността на нещата, ще си изработите верни схващания за живота и за природата. Сега слухът ви не е толкова развит.
към беседата >>

Наистина, този автор е направил хубав превод на тази драма, но чели ли сте оригинала й?
Казвате: Да отидем на театър! Който няма възможност да си купи билет за театър, се счита се нещастен. Питате ме: Ходихте ли на еди-коя си драма? Много хубава беше. – Аз съм виждал по-хубава драма от нея. Наистина, този автор е направил хубав превод на тази драма, но чели ли сте оригинала й? Той е много по-хубав от превода. И тъй, има художници, които копират от живата природа; има музиканти, които копират от живата природа. Но научите ли езика на природата, тогава ще се ползувате от същността на нещата, ще си изработите верни схващания за живота и за природата. Сега слухът ви не е толкова развит. Вие мислите, че природата не говори.
към беседата >>

Наблюдавайте живота и ще имате най-добри представления от различен характер - и комедия, и трагедия, и драма. (втори вариант)
Кой от вас няма желание да отиде и да види как играят някои идеални актьори. Ами че има ли по-голямо представление от действителния живот! От един актьор, който се гърчи на сцената, и от един болен, който се гърчи на леглото, кой е по-добър актьор, кой по-добре играе ролята си? От един актьор, когото убиват на сцената, и от един човек, когото убиват в живота, кой по-добре изпълнява ролята си? Разбира се, че последният. Наблюдавайте живота и ще имате най-добри представления от различен характер - и комедия, и трагедия, и драма. Казвате: "Да идем на театър, дават еди-коя си драма". Аз ви казвам, че и по-хубава драма съм виждал. Наистина, чрез своето произведение драматургът е направил един хубав превод, но питам ви вие виждали ли сте оригинала на тази драма? Той е десет пъти по- хубав. Има художници и музиканти, които копират от живата Природа и ако стигнем до способността да разбираме нейния език, тогава ние ще се ползваме от същността на нещата и ще имаме едни по-хубави, по-верни схващания.
към втори вариант >>

Казвате: "Да идем на театър, дават еди-коя си драма". (втори вариант)
Ами че има ли по-голямо представление от действителния живот! От един актьор, който се гърчи на сцената, и от един болен, който се гърчи на леглото, кой е по-добър актьор, кой по-добре играе ролята си? От един актьор, когото убиват на сцената, и от един човек, когото убиват в живота, кой по-добре изпълнява ролята си? Разбира се, че последният. Наблюдавайте живота и ще имате най-добри представления от различен характер - и комедия, и трагедия, и драма. Казвате: "Да идем на театър, дават еди-коя си драма". Аз ви казвам, че и по-хубава драма съм виждал. Наистина, чрез своето произведение драматургът е направил един хубав превод, но питам ви вие виждали ли сте оригинала на тази драма? Той е десет пъти по- хубав. Има художници и музиканти, които копират от живата Природа и ако стигнем до способността да разбираме нейния език, тогава ние ще се ползваме от същността на нещата и ще имаме едни по-хубави, по-верни схващания. Понеже сегашният слух не е така добре развит, ние мислим, че Природата не говори.
към втори вариант >>

Аз ви казвам, че и по-хубава драма съм виждал. (втори вариант)
От един актьор, който се гърчи на сцената, и от един болен, който се гърчи на леглото, кой е по-добър актьор, кой по-добре играе ролята си? От един актьор, когото убиват на сцената, и от един човек, когото убиват в живота, кой по-добре изпълнява ролята си? Разбира се, че последният. Наблюдавайте живота и ще имате най-добри представления от различен характер - и комедия, и трагедия, и драма. Казвате: "Да идем на театър, дават еди-коя си драма". Аз ви казвам, че и по-хубава драма съм виждал. Наистина, чрез своето произведение драматургът е направил един хубав превод, но питам ви вие виждали ли сте оригинала на тази драма? Той е десет пъти по- хубав. Има художници и музиканти, които копират от живата Природа и ако стигнем до способността да разбираме нейния език, тогава ние ще се ползваме от същността на нещата и ще имаме едни по-хубави, по-верни схващания. Понеже сегашният слух не е така добре развит, ние мислим, че Природата не говори. Но тя говори отлично, много хубаво и красноречиво говори.
към втори вариант >>

Наистина, чрез своето произведение драматургът е направил един хубав превод, но питам ви вие виждали ли сте оригинала на тази драма? (втори вариант)
От един актьор, когото убиват на сцената, и от един човек, когото убиват в живота, кой по-добре изпълнява ролята си? Разбира се, че последният. Наблюдавайте живота и ще имате най-добри представления от различен характер - и комедия, и трагедия, и драма. Казвате: "Да идем на театър, дават еди-коя си драма". Аз ви казвам, че и по-хубава драма съм виждал. Наистина, чрез своето произведение драматургът е направил един хубав превод, но питам ви вие виждали ли сте оригинала на тази драма? Той е десет пъти по- хубав. Има художници и музиканти, които копират от живата Природа и ако стигнем до способността да разбираме нейния език, тогава ние ще се ползваме от същността на нещата и ще имаме едни по-хубави, по-верни схващания. Понеже сегашният слух не е така добре развит, ние мислим, че Природата не говори. Но тя говори отлично, много хубаво и красноречиво говори. В известни времена, в известни дни през годината Учителят на Бялото Братство космически слиза вътре в Природата.
към втори вариант >>

14. За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми

Въпросът за щастието на земята е драма и трагедия, които се превръщат в комедия.
Без вяра животът е пустиня. Следователно без вяра не може. Днес повечето хора нямат вяра, но въпреки това те са лековерни. Например какво по-голямо лековерие от това, да очакваш щастие на земята. То е толкова трагично, колкото и комично! Въпросът за щастието на земята е драма и трагедия, които се превръщат в комедия. Такова нещо е и човешкият живот. Виждаш, че героят умира на сцената, а на другия ден го срещаш здрав и читав. На сцената го осъждат на десетгодишен строг затвор, а на другия ден е свободен. На сцената положението е трагично, а в живота комично. Според нас тези неща са естествени, затова гледаме на живота като на драма и трагедия, които свършват с комедия.
към беседата >>

Според нас тези неща са естествени, затова гледаме на живота като на драма и трагедия, които свършват с комедия.
Въпросът за щастието на земята е драма и трагедия, които се превръщат в комедия. Такова нещо е и човешкият живот. Виждаш, че героят умира на сцената, а на другия ден го срещаш здрав и читав. На сцената го осъждат на десетгодишен строг затвор, а на другия ден е свободен. На сцената положението е трагично, а в живота комично. Според нас тези неща са естествени, затова гледаме на живота като на драма и трагедия, които свършват с комедия. Преди години дойде при мене един млад, образован човек, недоволен от живота, не намирал смисъл да живее. Казваше ми, че не вярва в нищо и намира, че всичко, което става в света, е произвол и случайност. Аз запитах: Какво ще кажеш, ако ти се даде една млада, красива, разумна мома? Ще повярваш ли, че Бог ти я дава? – „Ще повярвам в Бога, ще Му служа, само да имам това щастие.“ Значи, той не вярва в Бога, защото не намерил възлюбената си.
към беседата >>

Трагично и драматично, но трагедия и драма, които се обръщат в комедия. (втори вариант)
Ако можеш да спреш слънцето в неговия път и звездите в своето движение, ще можеш да спреш и живота. Ами че всички хора са лековерни. Тъй са възпитани. И всички, които са дошли на земята, очакват щастие. То е толкова трагично и толкова комично. Трагично и драматично, но трагедия и драма, които се обръщат в комедия. И тъй, действителният живот е трагедия и драма, които се обръщат в комедия. Запример виждате на сцената един герой, който умира, всички плачат, но на другия ден героят пак е жив – умира и недоумира. Виждаш го на сцената осъден за десет години затвор, а утре пак пуснат от затвора. На сцената е трагично, но в живота е комично. Обаче ние считаме всички неща естествени и целият наш живот е една драма и трагедия, свързани в комедия.
към втори вариант >>

И тъй, действителният живот е трагедия и драма, които се обръщат в комедия. (втори вариант)
Ами че всички хора са лековерни. Тъй са възпитани. И всички, които са дошли на земята, очакват щастие. То е толкова трагично и толкова комично. Трагично и драматично, но трагедия и драма, които се обръщат в комедия. И тъй, действителният живот е трагедия и драма, които се обръщат в комедия. Запример виждате на сцената един герой, който умира, всички плачат, но на другия ден героят пак е жив – умира и недоумира. Виждаш го на сцената осъден за десет години затвор, а утре пак пуснат от затвора. На сцената е трагично, но в живота е комично. Обаче ние считаме всички неща естествени и целият наш живот е една драма и трагедия, свързани в комедия. Преди година дойде при мене един млад, свършващ човек с висше образование, недоволен от живота.
към втори вариант >>

Обаче ние считаме всички неща естествени и целият наш живот е една драма и трагедия, свързани в комедия. (втори вариант)
Трагично и драматично, но трагедия и драма, които се обръщат в комедия. И тъй, действителният живот е трагедия и драма, които се обръщат в комедия. Запример виждате на сцената един герой, който умира, всички плачат, но на другия ден героят пак е жив – умира и недоумира. Виждаш го на сцената осъден за десет години затвор, а утре пак пуснат от затвора. На сцената е трагично, но в живота е комично. Обаче ние считаме всички неща естествени и целият наш живот е една драма и трагедия, свързани в комедия. Преди година дойде при мене един млад, свършващ човек с висше образование, недоволен от живота. И след като ми разказа всички свои съмнения и аргументи, че не вярва в това, в онова, че не вярва в Господа и че в света съществува само един произвол, аз му зададох само един въпрос. „Представи си, че този Господ, в който не вярваш, ти даде една много хубава, много добра жена и по ум, и по сърце, и по характер. Какво ще кажеш? “ „Е, тогава ще вярвам, аз и домът ми ще му слугуваме.“ Значи той не вярва, защото няма тази красива мома.
към втори вариант >>

15. След три дни

Додето сме стигнали, нашият живот сега е драма и трагедия.
Всички хора имат желание да намерят истината. Всички търсят щастие; всички търсят здраве; градят къщи, уреждат градини, осигуряват живота си. У човека има нещо дълбоко всадено към живота и той иска да живее. Понякога той иска да умре, да се лиши от живота си. Под „смърт“ се разбира да се освободиш от неблагоприятните условия, които спъват растежа на живота. Додето сме стигнали, нашият живот сега е драма и трагедия. Сега сме в най-лошото положение: ние сме в дъното на ада. Няма какво да ви доказвам тази мисъл. Достатъчно е да посетите един от големите европейски градове като Париж, Лондон, за да се уверите в това. В Лондон има един квартал, дето живеят повече от 50,000 семейства, децата на които не познават родителите си. Там е свърталище на порока.
към беседата >>

16. Ще дойдем при Него

Много писатели са изнесли драмата за падането на човека и отдалечаването му от Бога като причина за страданията и нещастията в живота му.
Кой му е внушил, че не може да ходи? Кой му е внушил мисълта, че не може да работи? Кой е внесъл в човека мисълта, че е невежа, че другите трябва да го учат? Тези мисли са дошли отнякъде, но трябва да се изкоренят. Веднъж изгубил първоначалния си образ, човек се отклонил от Бога и се поддал на външни влияния. Много писатели са изнесли драмата за падането на човека и отдалечаването му от Бога като причина за страданията и нещастията в живота му. Нека честният човек се опита да открадне нещо, да види как ще се почувства. Преди кражбата той е спал спокойно, като дете. След кражбата сънят му се разваля. По цели часове той се върти на една, на друга страна, не може да заспи. – Защо не спи спокойно?
към беседата >>

17. Родени изново

Целият живот, който сте живели досега, той е написан, представлява само една драма или една трагедия.
И ние трябва да предвидим, няма да си сложим тъй живота. Вие казвате: „Да си уредим работите, че тогава ще мислим за това нещо“. Казвам ви: Като уреждате временните си работи, гледайте да уредите само онези от тях, които са от по-важен характер за вашето бъдещо развитие. Вие още не познавате себе си. Вие досега още не сте били щастливи, не сте имали още нито един момент от истинска радост. Целият живот, който сте живели досега, той е написан, представлява само една драма или една трагедия. Той е живот само на падания и ставания. И от единия край до другия вашият живот е изписан само от скърби и страдания. И нека, като хора, да се попитаме: „В края на краищата какво остава у нас от живота ни като хора? Кое е онова, което може да ни отличи като души? “ – Единственото нещо, което може да ви остане в живота в дадения случай, това са само вашите разумни отношения към Бога.
към беседата >>

18. Добрата постъпка

Ако искаме да представим една драма, ще поискаме отгоре да ни дадат такава.
Така трябва да бъде и между млади, и между стари. Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго. Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бъдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото в сърцето на всеки едного от вас има добро. Не ставайте оръдия на нисшите духове – да им слугувате, да им ставате суфльори, и каквито драми са написали, да ги представяте. Ако искаме да представим една драма, ще поискаме отгоре да ни дадат такава. И те са писали драми. Ако ще представим една драма, ще представим Божествена драма; ако е за поезия, ще вземем сюжет отгоре, а светът нека се занимава с поезия отдолу. После, има някои от вас, които не знаят да се молят. И между младите, и между старите има такива. Да не могат да се молят!?
към беседата >>

Ако ще представим една драма, ще представим Божествена драма; ако е за поезия, ще вземем сюжет отгоре, а светът нека се занимава с поезия отдолу.
Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бъдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото в сърцето на всеки едного от вас има добро. Не ставайте оръдия на нисшите духове – да им слугувате, да им ставате суфльори, и каквито драми са написали, да ги представяте. Ако искаме да представим една драма, ще поискаме отгоре да ни дадат такава. И те са писали драми. Ако ще представим една драма, ще представим Божествена драма; ако е за поезия, ще вземем сюжет отгоре, а светът нека се занимава с поезия отдолу. После, има някои от вас, които не знаят да се молят. И между младите, и между старите има такива. Да не могат да се молят!? Ами че молитвата е първият акт, който всеки трябва да знае. Молитвата е духовното дишане на душата.
към беседата >>

19. Двата закона

КД

Там е драмата на живота.
да престане в теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре. Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това. И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш. И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб. То е любовта към себе си, ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш. Там е драмата на живота. Какво подразбирам аз от това? - Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20 - 30 години да напишеш една книга, за да се прославиш. След като си издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за да ги дадеш за друг труд. Първият опит като излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си. Ако той излезе несполучлив, не можете да направите нещо повече за себе си.
към беседата >>

20. Високият връх

Казвам: тази драма се разиграва вътре в нас.
Аз вземам думата жена не в обикновения смисъл. Какво означава жената в обикновен смисъл на думата? Жената – това е животът. Всички идеи, които влизат в нас и ни занимават, имат това характерно свойство, че ни излагат някой път. Защо? – Всяка идея иска да се прояви. Казвам: тази драма се разиграва вътре в нас. Това е ужасното в живота! И всеки от вас ще се опита доколко е силен да устои. Всеки от вас ще види дали може да устои за своята свещена идея. Какво представляват свещените идеи? – Те са облеклото на Господа.
към беседата >>

Най-после Господ събира тия сълзи, праща ги на други и казва: „Свърши се с тебе, ти разбра великия закон на Живота, ела сега да работиш.“ Така и всички ние сме повикани от този велик закон, за да участваме в тази велика драма на живота.
“ Когато ти постъпиш с Бога така, Той, макар че не плаче, ти ще видиш в този случай да капне една сълза от очите Му. Когато изпъдиш Господа навън, една сълза ще капне от очите Му. Той ще каже: „Това дете не е разбрало смисъла на живота.“ Защо капва тази сълза? – Това е Неговата Любов, която казва: „Трябва да се моля още много за това дете.“ Господ те посещава, докато най-после в тебе проработи законът на Любовта: ти се събуждаш от дълбокия сън и започваш да плачеш. И толкова пъти ще плачеш, колкото пъти Господ е проливал по една сълза за тебе. Най-после Господ събира тия сълзи, праща ги на други и казва: „Свърши се с тебе, ти разбра великия закон на Живота, ела сега да работиш.“ Така и всички ние сме повикани от този велик закон, за да участваме в тази велика драма на живота. Животът е драма, не трагедия – драма на страдания, драма на противоречия. Един ден, когато тази драма се завърши, когато се изиграе, ще настане нещо много тържествено и ние ще разберем дълбокия смисъл на този велик вътрешен живот. Затова трябва да минат всички страдания, за да дойдат радостите. Христос дойде на Земята и също така очакваше Любов? Но Любов не Му се даде?
към беседата >>

Животът е драма, не трагедия – драма на страдания, драма на противоречия.
Когато изпъдиш Господа навън, една сълза ще капне от очите Му. Той ще каже: „Това дете не е разбрало смисъла на живота.“ Защо капва тази сълза? – Това е Неговата Любов, която казва: „Трябва да се моля още много за това дете.“ Господ те посещава, докато най-после в тебе проработи законът на Любовта: ти се събуждаш от дълбокия сън и започваш да плачеш. И толкова пъти ще плачеш, колкото пъти Господ е проливал по една сълза за тебе. Най-после Господ събира тия сълзи, праща ги на други и казва: „Свърши се с тебе, ти разбра великия закон на Живота, ела сега да работиш.“ Така и всички ние сме повикани от този велик закон, за да участваме в тази велика драма на живота. Животът е драма, не трагедия – драма на страдания, драма на противоречия. Един ден, когато тази драма се завърши, когато се изиграе, ще настане нещо много тържествено и ние ще разберем дълбокия смисъл на този велик вътрешен живот. Затова трябва да минат всички страдания, за да дойдат радостите. Христос дойде на Земята и също така очакваше Любов? Но Любов не Му се даде? Какво Му се даде?
към беседата >>

Един ден, когато тази драма се завърши, когато се изиграе, ще настане нещо много тържествено и ние ще разберем дълбокия смисъл на този велик вътрешен живот.
Той ще каже: „Това дете не е разбрало смисъла на живота.“ Защо капва тази сълза? – Това е Неговата Любов, която казва: „Трябва да се моля още много за това дете.“ Господ те посещава, докато най-после в тебе проработи законът на Любовта: ти се събуждаш от дълбокия сън и започваш да плачеш. И толкова пъти ще плачеш, колкото пъти Господ е проливал по една сълза за тебе. Най-после Господ събира тия сълзи, праща ги на други и казва: „Свърши се с тебе, ти разбра великия закон на Живота, ела сега да работиш.“ Така и всички ние сме повикани от този велик закон, за да участваме в тази велика драма на живота. Животът е драма, не трагедия – драма на страдания, драма на противоречия. Един ден, когато тази драма се завърши, когато се изиграе, ще настане нещо много тържествено и ние ще разберем дълбокия смисъл на този велик вътрешен живот. Затова трябва да минат всички страдания, за да дойдат радостите. Христос дойде на Земята и също така очакваше Любов? Но Любов не Му се даде? Какво Му се даде? – Страдание.
към беседата >>

В душата на старата баба се развива една велика драма.
Свещени са нейните чувства! Колко е хубаво това нещо! Ще уважавате тия чувства. Няма да казваш: „Туй старо бабище.“ – Не, това е голяма обида. Сърцето ти трябва да тупти с едно детинско чувство, като погледнеш старата баба, която се е влюбила. В душата на старата баба се развива една велика драма. Поглед¬нете я с онова велико уважение и почитание, че в тази ѝ възраст, на тия стари години, Господ се проявява в нея. Ще гледате да закрепите туй чувство в нея, да се зарадва и тя. В страданията на Христа се крие нещо велико! Той дава велик пример на самоотричане. Той имаше сила да стори всичко.
към беседата >>

21. Устойчиви съединения

Но понеже съвременният живот на хората представя голяма сцена, на която се играе една велика драма, то мъжът и жената се явяват там главните актьори.
Мъжът не се характеризира с мустаците и брадата си. Или каква жена е онази, която цял ден мисли за мъжа, как да го увлече и задържи за себе си? Днес нито мъжът е истински мъж, нито жената е истинска жена. Ако е въпрос за мъж или жена, друго определение може да се даде за тях. Мъжът представя мъдростта, а жената – любовта. Но понеже съвременният живот на хората представя голяма сцена, на която се играе една велика драма, то мъжът и жената се явяват там главните актьори. Те играят роля на мъж и на жена, но далеч са още от първообраза на мъжа и на жената, каквито някога Бог ги е създал по образ и подобие свое. Днес всичките хора са актьори, представят това, което не са. Гледате някой човек се изправил, взел благочестива поза и се моли на Бога. Това не е молитва. Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите.
към беседата >>

22. Едно стадо

Когато четем някоя драма, или я гледаме представена на сцената, ние не се интересуваме толкова от актьорите, колкото от автора на тази драма.
Между съществата на рая няма помен от такива отношения, каквито ние познаваме на земята. Ако запитате някого от жителите на рая, какво нещо е майка, баща, поп, учител, цар или какво и да е друго титулувано лице, той нищо не може да ви каже, защото тамошните отношения се различават коренно от отношенията между хората на земята. Когато се каже думата „цар”, ние веднага си представяме лице с корона на главата, с особена мантия, а около него цяла свита от хора и войска. Когато се каже думата „владика”, ние веднага си представяме духовно лице, с корона на главата, с особена мантия, с кръст и с Евангелие в ръка. Обаче, във всички тия неща няма единство, вследствие на което цялото човечество живее в заблуждения: в науката, в литературата, в изкуството, във философията, в религията – навсякъде има заблуждения. Когато четем някоя драма, или я гледаме представена на сцената, ние не се интересуваме толкова от актьорите, колкото от автора на тази драма. Драмата, която той е написал, определя неговата възраст, както и това, дали е женен, или не, при какви условия е живял и при какви условия е създал своето произведение. После разглеждаме главните действащи лица в драмата, главните герои и виждаме, как авторът ги поставя в трудни условия, които те не могат да издържат, и в края на краищата, се самоубиват. Тогава имаме вече трагедия. Кои са подбудителните причини, поради които героят трябва да умре? Казвате: Такива са днешните условия на живота.
към беседата >>

Драмата, която той е написал, определя неговата възраст, както и това, дали е женен, или не, при какви условия е живял и при какви условия е създал своето произведение.
Ако запитате някого от жителите на рая, какво нещо е майка, баща, поп, учител, цар или какво и да е друго титулувано лице, той нищо не може да ви каже, защото тамошните отношения се различават коренно от отношенията между хората на земята. Когато се каже думата „цар”, ние веднага си представяме лице с корона на главата, с особена мантия, а около него цяла свита от хора и войска. Когато се каже думата „владика”, ние веднага си представяме духовно лице, с корона на главата, с особена мантия, с кръст и с Евангелие в ръка. Обаче, във всички тия неща няма единство, вследствие на което цялото човечество живее в заблуждения: в науката, в литературата, в изкуството, във философията, в религията – навсякъде има заблуждения. Когато четем някоя драма, или я гледаме представена на сцената, ние не се интересуваме толкова от актьорите, колкото от автора на тази драма. Драмата, която той е написал, определя неговата възраст, както и това, дали е женен, или не, при какви условия е живял и при какви условия е създал своето произведение. После разглеждаме главните действащи лица в драмата, главните герои и виждаме, как авторът ги поставя в трудни условия, които те не могат да издържат, и в края на краищата, се самоубиват. Тогава имаме вече трагедия. Кои са подбудителните причини, поради които героят трябва да умре? Казвате: Такива са днешните условия на живота. Кое е по-добре: героят да умре, или да остане жив?
към беседата >>

После разглеждаме главните действащи лица в драмата, главните герои и виждаме, как авторът ги поставя в трудни условия, които те не могат да издържат, и в края на краищата, се самоубиват.
Когато се каже думата „цар”, ние веднага си представяме лице с корона на главата, с особена мантия, а около него цяла свита от хора и войска. Когато се каже думата „владика”, ние веднага си представяме духовно лице, с корона на главата, с особена мантия, с кръст и с Евангелие в ръка. Обаче, във всички тия неща няма единство, вследствие на което цялото човечество живее в заблуждения: в науката, в литературата, в изкуството, във философията, в религията – навсякъде има заблуждения. Когато четем някоя драма, или я гледаме представена на сцената, ние не се интересуваме толкова от актьорите, колкото от автора на тази драма. Драмата, която той е написал, определя неговата възраст, както и това, дали е женен, или не, при какви условия е живял и при какви условия е създал своето произведение. После разглеждаме главните действащи лица в драмата, главните герои и виждаме, как авторът ги поставя в трудни условия, които те не могат да издържат, и в края на краищата, се самоубиват. Тогава имаме вече трагедия. Кои са подбудителните причини, поради които героят трябва да умре? Казвате: Такива са днешните условия на живота. Кое е по-добре: героят да умре, или да остане жив? Когато героят умира, с това авторът иска да произведе по-голям ефект върху чувствата на хората, за да им въздейства.
към беседата >>

Ако героят не би умрял, това ще подейства по-добре върху читателите на дадена драма или трагедия.
Кое е по-добре: героят да умре, или да остане жив? Когато героят умира, с това авторът иска да произведе по-голям ефект върху чувствата на хората, за да им въздейства. Когато героят умира, това показва някаква слабост, някаква животинска черта в характера му. Със смъртта на героя, вместо да повдигне чувствата на хората, авторът ги развращава. Те привикват към убийства, към груби прояви, към насилие. Ако героят не би умрял, това ще подейства по-добре върху читателите на дадена драма или трагедия. Геройството на човека седи в понасяне на всички мъчнотии и страдания. Друг автор пък ще вземе един от героите си и ще го постави в положението на крадец: ще открадне някаква голяма сума, за която ще го затворят, ще го оковат и така ще пролежи в някой затвор цели 20 – 30 години, след което ще излезе, без да се разкае. Питам: Каква цел преследва авторът с тази своя идея? Той иска да изнесе пред света лошите последствия от престъпленията, но и с това нищо не се постига. След всичко това престъпленията се увеличават, убийствата също.
към беседата >>

В природата има само драма и действия.
На съвременния свят трябва да се изнесат контрастите на живота, т.е. това, което днес е изгубено, което липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, както е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид. В природата няма трагедия, няма и комедия. Комедията и трагедията са човешки измислици, човешки изобретения, резултат на изопачения съвременен живот. В природата има само драма и действия. Когато човек се намери в комично положение това значи, че той не е попаднал в целта си. Когато пък се намери в трагично положение това значи, че той не е предвидил нещата. Този човек се намира в положението на малкото дете, което иска да воюва със слон. Слонът сега приближава до него, хваща го с хобота си, повдига го из въздуха, пораздвижва го малко, после го сваля пак на земята, поглежда го снизходително и му казва: Искаш ли да воюваш с мене? Слушай, втори път не се осмелявай да правиш този опит!
към беседата >>

Засега това е само драма, но ако втори път пристъпиш към мене със своите глупости, драмата ще се превърне в трагедия.
Когато човек се намери в комично положение това значи, че той не е попаднал в целта си. Когато пък се намери в трагично положение това значи, че той не е предвидил нещата. Този човек се намира в положението на малкото дете, което иска да воюва със слон. Слонът сега приближава до него, хваща го с хобота си, повдига го из въздуха, пораздвижва го малко, после го сваля пак на земята, поглежда го снизходително и му казва: Искаш ли да воюваш с мене? Слушай, втори път не се осмелявай да правиш този опит! Засега това е само драма, но ако втори път пристъпиш към мене със своите глупости, драмата ще се превърне в трагедия. Що е драма в живота? – Първият опит на малкото дете да се бори със слона, но се оттегля назад. Що е трагедия? – Резултат от настояването на малкото дете да се бори със слона. Казвам: В живота има само трагедия и комедия, а в природата – само драма.
към беседата >>

Що е драма в живота?
Когато пък се намери в трагично положение това значи, че той не е предвидил нещата. Този човек се намира в положението на малкото дете, което иска да воюва със слон. Слонът сега приближава до него, хваща го с хобота си, повдига го из въздуха, пораздвижва го малко, после го сваля пак на земята, поглежда го снизходително и му казва: Искаш ли да воюваш с мене? Слушай, втори път не се осмелявай да правиш този опит! Засега това е само драма, но ако втори път пристъпиш към мене със своите глупости, драмата ще се превърне в трагедия. Що е драма в живота? – Първият опит на малкото дете да се бори със слона, но се оттегля назад. Що е трагедия? – Резултат от настояването на малкото дете да се бори със слона. Казвам: В живота има само трагедия и комедия, а в природата – само драма. Истинската драма, трагедия и комедия се извършва в самия човек.
към беседата >>

Казвам: В живота има само трагедия и комедия, а в природата – само драма.
Засега това е само драма, но ако втори път пристъпиш към мене със своите глупости, драмата ще се превърне в трагедия. Що е драма в живота? – Първият опит на малкото дете да се бори със слона, но се оттегля назад. Що е трагедия? – Резултат от настояването на малкото дете да се бори със слона. Казвам: В живота има само трагедия и комедия, а в природата – само драма. Истинската драма, трагедия и комедия се извършва в самия човек. Той се блъска натук-натам в живота и като се намери пред някакъв голям крах, замисля се и се произнася: Това е крайна несправедливост. Защо? – Защото той или издига своя герой на положение, което не заслужава, или пък за известна грешка или престъпление го осъжда на смърт. Той отива от една крайност в друга. И като излезе тази драма или трагедия на бял свят, ще се представя няколко пъти на сцената.
към беседата >>

Истинската драма, трагедия и комедия се извършва в самия човек.
Що е драма в живота? – Първият опит на малкото дете да се бори със слона, но се оттегля назад. Що е трагедия? – Резултат от настояването на малкото дете да се бори със слона. Казвам: В живота има само трагедия и комедия, а в природата – само драма. Истинската драма, трагедия и комедия се извършва в самия човек. Той се блъска натук-натам в живота и като се намери пред някакъв голям крах, замисля се и се произнася: Това е крайна несправедливост. Защо? – Защото той или издига своя герой на положение, което не заслужава, или пък за известна грешка или престъпление го осъжда на смърт. Той отива от една крайност в друга. И като излезе тази драма или трагедия на бял свят, ще се представя няколко пъти на сцената. Питам: Какво допринесоха всички тия драми и трагедии за човечеството?
към беседата >>

И като излезе тази драма или трагедия на бял свят, ще се представя няколко пъти на сцената.
Казвам: В живота има само трагедия и комедия, а в природата – само драма. Истинската драма, трагедия и комедия се извършва в самия човек. Той се блъска натук-натам в живота и като се намери пред някакъв голям крах, замисля се и се произнася: Това е крайна несправедливост. Защо? – Защото той или издига своя герой на положение, което не заслужава, или пък за известна грешка или престъпление го осъжда на смърт. Той отива от една крайност в друга. И като излезе тази драма или трагедия на бял свят, ще се представя няколко пъти на сцената. Питам: Какво допринесоха всички тия драми и трагедии за човечеството? Животът на съвременните хора не представлява ли действителни драми, трагедии и комедии? Техните герои не играят ли по-добре от актьорите на сцената? Къде ще намерите по-жива сцена и по-велики актьори от тези в действителния живот? Излезте на разходка по улиците на някой голям европейски град, и на всяка стъпка ще се натъкнете на актьори от разни драми, трагедии и комедии.
към беседата >>

Новият драматург няма да си поставя за цел да показва на хората, че животът е тежък, че в света съществува несправедливост и т.н.
Животът на съвременните хора не представлява ли действителни драми, трагедии и комедии? Техните герои не играят ли по-добре от актьорите на сцената? Къде ще намерите по-жива сцена и по-велики актьори от тези в действителния живот? Излезте на разходка по улиците на някой голям европейски град, и на всяка стъпка ще се натъкнете на актьори от разни драми, трагедии и комедии. Обаче, за в бъдеще, когато дойдат новите автори, които ще живеят в закона на единството, понеже те ще разбират връзката между явленията в целокупния живот, техните герои никога няма да умират; те няма да ги поставят пред тежки изпити, за които не са готови. Новият драматург няма да си поставя за цел да показва на хората, че животът е тежък, че в света съществува несправедливост и т.н. Преди всичко тежестта на живота, несправедливостта и ред отрицателни прояви в него, са резултат от неразбиране на живота. Новият писател няма да поставя своя герой или своята героиня на колене пред някоя жена или някой мъж, да плачат, да им се молят за спасение, за милост. Не е било и няма да бъде това – един обикновен мъж да спаси някоя жена, или една обикновена жена да спаси някой мъж. Защо трябва, един момък да пада на колене пред някоя мома и да я счита негова спасителка? Или, защо трябва, една мома да очаква някой момък да я спаси?
към беседата >>

Във великата книга на природата е писано: „Само Бог може да спасява.” И при най-големите страдания и падения, и при най-страшните грехове и престъпления, които човек можа да извърши, Божественото в него – великият драматург, който живее в душата му, казва: „Не бой се, ще изплуваш от това състояние.” Божественият глас казва на светиите, на праведниците: „Работете, помагайте на страдащите, на слабите!
Също така и Мойсей, такъв голям законодател, и той не можа да влезе в обетованата земя. Днес всички писатели, проповедници, учители, философи, на общо основание, все учат хората и търсят начини, как да ги спасят. Всеки автор в края на книгата си ще спаси поне един човек. Казвам: Който се наема да спасява, той трябва всички да спаси. Това значи истинско спасение. Във великата книга на природата е писано: „Само Бог може да спасява.” И при най-големите страдания и падения, и при най-страшните грехове и престъпления, които човек можа да извърши, Божественото в него – великият драматург, който живее в душата му, казва: „Не бой се, ще изплуваш от това състояние.” Божественият глас казва на светиите, на праведниците: „Работете, помагайте на страдащите, на слабите! ” Същевременно този глас говори и на грешниците: „Пъплете нагоре! ” Казвам: Всеки от вас трябва да има такова верую, което да го изведе на спасителния бряг. В какво вярвате, това е безразлично, стига вашето верую да ви изведе на спасителния бряг и да ви крепи в живота. Ние вземаме думата „верую” в най-широк смисъл.
към беседата >>

За такъв род хора Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби.” Как е възможно, добрият пастир да поставя своите овце, своите герои в драматично и трагично положение, да умират?
Сега като се яви инфлуенца, всички стават на крак: репортерите пишат във вестниците, лекарите обсъждат въпроса в заседания, че се явила особен род инфлуенца, с много смъртни случаи и т.н. Казвам: Инфлуенцата иде с цел да отнеме излишния баласт от човешките умове и сърца. Тя представлява ангел-хранител за страдащите души, иде да отнеме част от непосилния за тях товар. „Едно стадо, един пастир.” Сега управниците казват на своя народ: Вие ще бъдете стадото, ние – пастирът. Питам: Какъв е този пастир, който сам дере кожите на овцете си? За такъв род хора Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби.” Как е възможно, добрият пастир да поставя своите овце, своите герои в драматично и трагично положение, да умират? Хората, като гледат отвън тези сцени, разчувстват се, извадят кърпичките си и плачат. Интересно е, наистина, когато хората отиват в театър, плачат; когато гледат, как техни братя и сестри страдат в живота, за тях никой не плаче. Казвам: Това, което става на сцената, много лесно може да се измени. От автора на драмата зависи, какъв ще бъде краят на неговите герои. От него зависи да подпише или да отмени смъртната присъда на героите си.
към беседата >>

От автора на драмата зависи, какъв ще бъде краят на неговите герои.
Питам: Какъв е този пастир, който сам дере кожите на овцете си? За такъв род хора Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби.” Как е възможно, добрият пастир да поставя своите овце, своите герои в драматично и трагично положение, да умират? Хората, като гледат отвън тези сцени, разчувстват се, извадят кърпичките си и плачат. Интересно е, наистина, когато хората отиват в театър, плачат; когато гледат, как техни братя и сестри страдат в живота, за тях никой не плаче. Казвам: Това, което става на сцената, много лесно може да се измени. От автора на драмата зависи, какъв ще бъде краят на неговите герои. От него зависи да подпише или да отмени смъртната присъда на героите си. Реши ли да прости на своя герой, да отмени смъртната му присада, той превръща своята трагедия в драма, без да знае някой за това негово решение. Най-напред героят се осъжда на смърт, но после иде заповед от царя, да спрат изпълнението на присъдата и да ревизират делото. След ревизия на делото, осъдените на смърт се амнистират, и публиката тържествува, ръкопляска и си отива по домовете доволна и облекчена. Питам: Когато Господ ви е поставял пред известни мъчнотии и изпитания в живота, вие изигравали ли сте ролите си, както трябва?
към беседата >>

Реши ли да прости на своя герой, да отмени смъртната му присада, той превръща своята трагедия в драма, без да знае някой за това негово решение.
Хората, като гледат отвън тези сцени, разчувстват се, извадят кърпичките си и плачат. Интересно е, наистина, когато хората отиват в театър, плачат; когато гледат, как техни братя и сестри страдат в живота, за тях никой не плаче. Казвам: Това, което става на сцената, много лесно може да се измени. От автора на драмата зависи, какъв ще бъде краят на неговите герои. От него зависи да подпише или да отмени смъртната присъда на героите си. Реши ли да прости на своя герой, да отмени смъртната му присада, той превръща своята трагедия в драма, без да знае някой за това негово решение. Най-напред героят се осъжда на смърт, но после иде заповед от царя, да спрат изпълнението на присъдата и да ревизират делото. След ревизия на делото, осъдените на смърт се амнистират, и публиката тържествува, ръкопляска и си отива по домовете доволна и облекчена. Питам: Когато Господ ви е поставял пред известни мъчнотии и изпитания в живота, вие изигравали ли сте ролите си, както трябва? Господ ви е поставял пред най-малки изпитания, но вие и тогава сте отстъпвали. Може ли да минавате за герои при такива положения?
към беседата >>

И затова, от кого срещнете, ще чуете да казва: Аз пиша нова драма; или аз съчинявам ново музикално произведение.
Религиозните хора пък, свещениците и проповедниците от своя страна, като гледат, какво се върши в обществения и частния живот на хората, казват: Ние се занимаваме с небесни, с духовни работи, а хората на земята да живеят, както намират за добре. Не, земният живот е Божествен, и никой няма право да живее, както той намира за добре. На човека е дадено право да върши волята Божия, да работи за освобождение от смъртта, от ред нещастия и мъчения. Това е задачата на всеки човек, който е дошъл на земята, и той трябва правилно да я реши. В живота на съвременните хора срещаме страдания, заболявания от различни болести, и какво ли не още, но малцина се спират върху причините за тези аномалии в живота. И затова, от кого срещнете, ще чуете да казва: Аз пиша нова драма; или аз съчинявам ново музикално произведение. Казвам: Задачата на новата драма е да не поставя своите герои в положение да умират. При това героят на новата драма трябва да представлява идеален тип: човек със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където влезе, все добро да прави. Мнозина мислят, че Христос бил беден, нямал къде глава да подслони. Това е, защото хората не Го оставяли на мира. Ще кажете, че Христос нямал къща, – Защо Му е къща?
към беседата >>

Казвам: Задачата на новата драма е да не поставя своите герои в положение да умират.
Не, земният живот е Божествен, и никой няма право да живее, както той намира за добре. На човека е дадено право да върши волята Божия, да работи за освобождение от смъртта, от ред нещастия и мъчения. Това е задачата на всеки човек, който е дошъл на земята, и той трябва правилно да я реши. В живота на съвременните хора срещаме страдания, заболявания от различни болести, и какво ли не още, но малцина се спират върху причините за тези аномалии в живота. И затова, от кого срещнете, ще чуете да казва: Аз пиша нова драма; или аз съчинявам ново музикално произведение. Казвам: Задачата на новата драма е да не поставя своите герои в положение да умират. При това героят на новата драма трябва да представлява идеален тип: човек със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където влезе, все добро да прави. Мнозина мислят, че Христос бил беден, нямал къде глава да подслони. Това е, защото хората не Го оставяли на мира. Ще кажете, че Христос нямал къща, – Защо Му е къща? Може ли да бъде беден този човек, който е в състояние да нахрани 5,000 души с пет хляба и две риби?
към беседата >>

При това героят на новата драма трябва да представлява идеален тип: човек със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където влезе, все добро да прави.
На човека е дадено право да върши волята Божия, да работи за освобождение от смъртта, от ред нещастия и мъчения. Това е задачата на всеки човек, който е дошъл на земята, и той трябва правилно да я реши. В живота на съвременните хора срещаме страдания, заболявания от различни болести, и какво ли не още, но малцина се спират върху причините за тези аномалии в живота. И затова, от кого срещнете, ще чуете да казва: Аз пиша нова драма; или аз съчинявам ново музикално произведение. Казвам: Задачата на новата драма е да не поставя своите герои в положение да умират. При това героят на новата драма трябва да представлява идеален тип: човек със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където влезе, все добро да прави. Мнозина мислят, че Христос бил беден, нямал къде глава да подслони. Това е, защото хората не Го оставяли на мира. Ще кажете, че Христос нямал къща, – Защо Му е къща? Може ли да бъде беден този човек, който е в състояние да нахрани 5,000 души с пет хляба и две риби? Може ли такъв човек да няма подслон?
към беседата >>

Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения.
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Това значи: Всеки човек трябва да има само един Учител, само една свещена идея – нищо повече! Има ли единство в душата си, той ще намери, къде живее човекът. Някога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо? – Защото хората се заблуждават едни други. Обаче, човек трябва да бъде герой! Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот!
към беседата >>

Трагедията е резултат на греха; драмата – избавяне от греха, а комедията е смешната страна в живота на онези хора, които наново грешат.
Това са илюзии на живота. Казвам: Съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да намери себе си, своята душа. Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на любов към Бога. Само по този начин той ще прояви любов и към своите ближни и ще започне правилен живот, а не живот на нови драми и трагедии. В новия живот няма драми и трагедии. Трагедията е резултат на греха; драмата – избавяне от греха, а комедията е смешната страна в живота на онези хора, които наново грешат. Последните са „санчо-пансовците” в света. „И ще бъде едно стадо и един пастир.” Пожелавам на всички да намерите вашия Учител. Един е Учителят, който носи истинското знание! Той има много проявления в света, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си.
към беседата >>

23. Което оправя

Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма.
Бетховен нищо не бил пред него. Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде. Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила. Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество. Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма. Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят. Както живеят, така пишат. Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма? Той излиза на сцената, играе някаква роля, а после умира. В това отношение всички хора, които умират, са все герои.
към беседата >>

Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят.
Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде. Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила. Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество. Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма. Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят. Както живеят, така пишат. Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма? Той излиза на сцената, играе някаква роля, а после умира. В това отношение всички хора, които умират, са все герои. Да, има два вида герои в света: едните умират, а другите възкръсват.
към беседата >>

Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма?
Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила. Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество. Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма. Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят. Както живеят, така пишат. Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма? Той излиза на сцената, играе някаква роля, а после умира. В това отношение всички хора, които умират, са все герои. Да, има два вида герои в света: едните умират, а другите възкръсват. Значи и в геройството, както и във всички други неща, има степени. Сега като говоря по този начин, у вас ще се яви желание да бъдете от великите герои, да бъдете мощни, силни.
към беседата >>

24. Типове и образи

Ако нямате любов и дойдете до някоя любовна драма, непременно – овче месо. Преведете! (втори вариант)
Онова, за 10 дена, с тренирането? Като се направи чешмичката, тогава ще започнете туй трениране. Мнозина от вас трябва да научите едно от магнетичните свойства на водата, едно от елементарните свойства на водата. Мнозина артисти, когато искат да представят някои любовни работи, хранят се с овче месо – и много сполучливо излиза. В стълкновение ще дойдете сега. Ако нямате любов и дойдете до някоя любовна драма, непременно – овче месо. Преведете! Аз ви говоря тъй: В растителното царство има овци. Кои от плодовете са овци? И ние ще ядем овче месо. Ще намерите от растенията кои спадат към кокошките, пуйките, гъските, вегетариански – в растенията. Тези, сегашните животни, някога са били растения.
към втори вариант >>

25. Правата мисъл

МС

Той мисли, че е цар, обаче, той е цар само в драмата.
По-големи заблуждения в света от сегашните никога не са съществували. Ние сме като оня актьор, който представлява на сцената цар. Той туря царската корона, намята царската мантия, ходи, разхожда се наляво-надясно със своя скиптър, и като погледне към публиката, казва: "Цар съм аз, да знаете! " Да, той е сянката на царя. Като слезе от сцената, публиката казва: "Този актьор изигра добре своята роля". Той мисли, че е цар, обаче, той е цар само в драмата. При сегашното положение ние сме актьори на сцената, но трябва да слезем от сцената, не играем правилно ролята си. Сега вие ще се намерите пред друго противоречие и ще кажете: от толкова години като живеем, не можахме ли да намерим правата мисъл? Правата мисъл представлява сбор от живи същества, на които трябва да се даде път, изход, тъй както, ако водата на едно езеро не изтича, ще застои и ще се развали. Обаче, ти си разумен човек и като придобиеш правата мисъл, ще дадеш изход на водата в това езеро. Тя ще започне да се движи и да полива твоята градина.
към беседата >>

26. Явно говорих

Казвам: Пътят на всеки едного, който е дошъл да свидетелства Истината, е трагичен и драматичен, състои се от трагедии от драми.
Христос казва: „Аз явно говорих на света“. Попитайте кого и да е от съвременните хора, било някоя майка или някой баща, или учител, или ученик, или свещеник, или съдия, или слуга, защо са дошли на земята, какво е тяхното предназначение, всеки ще ви даде известен отговор. При все това този въпрос все още остава неразрешен. Когато попитаха Исуса защо е дошъл на земята, защо се е родил, Той казва: „Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша гласа ми“. Казвам: Пътят на всеки едного, който е дошъл да свидетелства Истината, е трагичен и драматичен, състои се от трагедии от драми. Пътят на всеки, който търси Истината, е постлан, т.е. павиран, с драми и трагедии. И ако ме попитате сега, защо трябва да страдате, защо трябва да бъдете нещастни, защо трябва да умирате, ще ви кажа: Това е необходимо, за да павирате пътя на Истината. Вие ще бъдете живи камъни, с които ще се постели пътя, дето Истината ще мине. Ще кажете: „Нас ли намериха за тази работа?
към беседата >>

“ Така е, в живота често се срещат драматични и трагични положения.
Пътят на всеки, който търси Истината, е постлан, т.е. павиран, с драми и трагедии. И ако ме попитате сега, защо трябва да страдате, защо трябва да бъдете нещастни, защо трябва да умирате, ще ви кажа: Това е необходимо, за да павирате пътя на Истината. Вие ще бъдете живи камъни, с които ще се постели пътя, дето Истината ще мине. Ще кажете: „Нас ли намериха за тази работа? “ Така е, в живота често се срещат драматични и трагични положения. Сега ще си послужа с най-простите примери за изяснение на идеята. Ако отидете в някой голям селски двор, ще видите там един петел, гордо се разхожда, а около него се събрали стотина кокошки. Той кукурига, държи им лекции, като някой виден учител, обръща се ту към една от тях, ту към друга, казва им: „Ти няма да правиш така, ти няма да правиш иначе“. Той е професор на всички тия кокошки, а те са негови ученички. Той има една пръчица и като я покаже, всички го слушат, събират се на едно място.
към беседата >>

Защо трябваше този добър и силен човек тъй драматично и трагично да умре?
Той искал да говори на хората за Истината и да им покаже пътя към нея. Най-после хващат Го евреите, тези, които трябваше да Го обичат, и Го предават на Пилата, като му казват: „Този човек говори, че е пратен от Бога, че имал да изпълни някаква мисия на земята, но ние не Му вярваме“. Хващат Исуса и Го осъждат като обикновен човек. Слугата на първосвещеника, като чува Исуса да говори, удря Му няколко плесници. Питам: Защо невидимият свят позволи един от най-добрите, от най-силните хора в света да бъде бит, поруган и най-после разпнат? Защо трябваше този добър и силен човек тъй драматично и трагично да умре? Свещената книга казва, че така било писано – нищо повече. Не се знаят дълбоките причини, защо и за какво става това нещо. Някои казват, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Когато запитаха Исуса защо е дошъл, Той не каза, че е дошъл да умре, но казва: „Аз затова се родих, да свидетелствам за Истината. И всеки, който служи на Истината, ще бъде на моето място“.
към беседата >>

Това е трагичното и драматичното в живота.
Кое е хубавото в този живот? Защо трябва да се създават такива картини? Те са резултат на един живот без любов. Аз наричам този живот – живот на безлюбие. Хората се раждат без любов и умират без любов; страдат без любов и се радват без любов; развиват се без любов, учат без любов, живеят без любов и т.н. Това е трагичното и драматичното в живота. Вие се измъчвате от това и казвате: „Защо животът е нареден така? Защо Господ не е направил света другояче? “ Казвам: Има един свят, какъвто вие търсите. Той е създаден отдавна, Бог живее и царува в него. Този свят е светът на Любовта.
към беседата >>

Това е драмата, това е трагедията на живота.
Ако обичате някого, обичайте го заради Бога. Нека Божията Любов бъде вътрешен стремеж във всички ваши подбуждения. Постъпвате ли така, никой не може да отнеме вашето бъдещо щастие, вашето благо. Ако не вървите по този път, всеки може да ви лиши от вашето благо. Ако не обичате Господа, парите ви ще вземат, здравето ви ще вземат, общественото ви положение ще вземат, децата ви ще вземат, жената ви ще вземат, докато най-после и вас вземат. Това е драмата, това е трагедията на живота. Като знаете всичко това, никакви илюзии не трябва да си правите. Някои казват: „Този закон може да се измени“. Не, Божият закон не може да се изменя. Да мислите, че Божият закон подлежи на еволюция, това е лъжлива философия на живота. Еволюцията не изменя нещата.
към беседата >>

27. Божествената мисъл

Не разбира ли живота, той се обърква и изпада в драматично, комично или в трагично положение.
Какво прави човек, когато го повикат на лозе да копае? Той знае, че на лозето трябва да отиде като работник, цял ден да вдига и слага мотиката. При това положение, той облича работническите си дрехи, а не сватбарските. Да отидеш на сватба, или да отидеш на лозе да копаеш, това са две различни неща, за които се изискват различни пособия. Следователно, който разбира живота, знае какво се изисква от него всеки даден момент. Не разбира ли живота, той се обърква и изпада в драматично, комично или в трагично положение. Не е ли комично положението на човек, който отива да копае лозето със сватбарска премяна, а на сватба – с работническа? И тъй, от човека зависи да бъде животът му комичен, драматичен или трагичен. Сам по себе си, животът не е нищо друго, освен драма. Когато драмата не се изпълнява, както трябва, превръща се в комедия; когато в изпълнението ѝ има пресилване, драмата се превръща в трагедия. Всъщност, комедията и трагедията, като самостоятелни прояви на живота, не съществуват.
към беседата >>

И тъй, от човека зависи да бъде животът му комичен, драматичен или трагичен.
При това положение, той облича работническите си дрехи, а не сватбарските. Да отидеш на сватба, или да отидеш на лозе да копаеш, това са две различни неща, за които се изискват различни пособия. Следователно, който разбира живота, знае какво се изисква от него всеки даден момент. Не разбира ли живота, той се обърква и изпада в драматично, комично или в трагично положение. Не е ли комично положението на човек, който отива да копае лозето със сватбарска премяна, а на сватба – с работническа? И тъй, от човека зависи да бъде животът му комичен, драматичен или трагичен. Сам по себе си, животът не е нищо друго, освен драма. Когато драмата не се изпълнява, както трябва, превръща се в комедия; когато в изпълнението ѝ има пресилване, драмата се превръща в трагедия. Всъщност, комедията и трагедията, като самостоятелни прояви на живота, не съществуват. Те са полюси на самия живот, който представя драма. Ето защо, за да не изпадате нито в комично, нито в трагично положение, поставяйте всяко нещо на своето място.
към беседата >>

Сам по себе си, животът не е нищо друго, освен драма.
Да отидеш на сватба, или да отидеш на лозе да копаеш, това са две различни неща, за които се изискват различни пособия. Следователно, който разбира живота, знае какво се изисква от него всеки даден момент. Не разбира ли живота, той се обърква и изпада в драматично, комично или в трагично положение. Не е ли комично положението на човек, който отива да копае лозето със сватбарска премяна, а на сватба – с работническа? И тъй, от човека зависи да бъде животът му комичен, драматичен или трагичен. Сам по себе си, животът не е нищо друго, освен драма. Когато драмата не се изпълнява, както трябва, превръща се в комедия; когато в изпълнението ѝ има пресилване, драмата се превръща в трагедия. Всъщност, комедията и трагедията, като самостоятелни прояви на живота, не съществуват. Те са полюси на самия живот, който представя драма. Ето защо, за да не изпадате нито в комично, нито в трагично положение, поставяйте всяко нещо на своето място. Ако отивате на сватба, ще се облечете в нова, чиста премяна; ако отивате на лозе, ще облечете работническите си дрехи и ще вземете мотика в ръка; ако влезете в църква, ще се прекръстите, ще запалите свещ и ще слушате какво чете свещеникът.
към беседата >>

Когато драмата не се изпълнява, както трябва, превръща се в комедия; когато в изпълнението ѝ има пресилване, драмата се превръща в трагедия.
Следователно, който разбира живота, знае какво се изисква от него всеки даден момент. Не разбира ли живота, той се обърква и изпада в драматично, комично или в трагично положение. Не е ли комично положението на човек, който отива да копае лозето със сватбарска премяна, а на сватба – с работническа? И тъй, от човека зависи да бъде животът му комичен, драматичен или трагичен. Сам по себе си, животът не е нищо друго, освен драма. Когато драмата не се изпълнява, както трябва, превръща се в комедия; когато в изпълнението ѝ има пресилване, драмата се превръща в трагедия. Всъщност, комедията и трагедията, като самостоятелни прояви на живота, не съществуват. Те са полюси на самия живот, който представя драма. Ето защо, за да не изпадате нито в комично, нито в трагично положение, поставяйте всяко нещо на своето място. Ако отивате на сватба, ще се облечете в нова, чиста премяна; ако отивате на лозе, ще облечете работническите си дрехи и ще вземете мотика в ръка; ако влезете в църква, ще се прекръстите, ще запалите свещ и ще слушате какво чете свещеникът. Вземете ли мотика в ръка и влезете в църква, вие ще изпаднете в комично положение.
към беседата >>

Те са полюси на самия живот, който представя драма.
Не е ли комично положението на човек, който отива да копае лозето със сватбарска премяна, а на сватба – с работническа? И тъй, от човека зависи да бъде животът му комичен, драматичен или трагичен. Сам по себе си, животът не е нищо друго, освен драма. Когато драмата не се изпълнява, както трябва, превръща се в комедия; когато в изпълнението ѝ има пресилване, драмата се превръща в трагедия. Всъщност, комедията и трагедията, като самостоятелни прояви на живота, не съществуват. Те са полюси на самия живот, който представя драма. Ето защо, за да не изпадате нито в комично, нито в трагично положение, поставяйте всяко нещо на своето място. Ако отивате на сватба, ще се облечете в нова, чиста премяна; ако отивате на лозе, ще облечете работническите си дрехи и ще вземете мотика в ръка; ако влезете в църква, ще се прекръстите, ще запалите свещ и ще слушате какво чете свещеникът. Вземете ли мотика в ръка и влезете в църква, вие ще изпаднете в комично положение. Като ученици на великия живот, вие трябва да имате широк ум, да разбирате законите, които работят в Битието. Не е достатъчно човек да разбира външния живот, както днес се проявява.
към беседата >>

Досега мнозина са писали и пишат върху драмата на живота.
Като давате свобода на Божественото, вие сами се повдигате и усилвате духа си. Не подпушвайте себе си; не подпушвайте и ближните си. Нека Божественото в човека се проявява свободно. Някой иска да напише нещо ново, да се прояви. Дайте му път. Досега мнозина са писали и пишат върху драмата на живота. Нека някой напише нещо ново върху драмата, от гледище на новото. Нека всеки се опита да работи в новия дух. Малко да направите, но да придадете нещо към това, което досега сте съградили. Сегашните хора се оплакват от неуспехи в живота си. Защо не успяват?
към беседата >>

Нека някой напише нещо ново върху драмата, от гледище на новото.
Не подпушвайте себе си; не подпушвайте и ближните си. Нека Божественото в човека се проявява свободно. Някой иска да напише нещо ново, да се прояви. Дайте му път. Досега мнозина са писали и пишат върху драмата на живота. Нека някой напише нещо ново върху драмата, от гледище на новото. Нека всеки се опита да работи в новия дух. Малко да направите, но да придадете нещо към това, което досега сте съградили. Сегашните хора се оплакват от неуспехи в живота си. Защо не успяват? Защото се залавят за велики работи.
към беседата >>

28. Твърдата храна

Когато казваме, че съществува драма, трагедия за човешките души, ние имаме пред вид оплитането на тези души в материята.
Днес всички знаят, че в месец март настъпва равноденствие. Второто равноденствие е през септември. Равноденствието или знакът на „Овена" представя Божествения принцип на самопожертване. Минаването на слънцето през северния полюс, през полюса на Истината, подразбира закон на самопожертване. За да се познае Истината, Божественото трябва да слезе в материалния свят при онези души, които са вече на земята. Когато казваме, че съществува драма, трагедия за човешките души, ние имаме пред вид оплитането на тези души в материята. Тези души трябва да се освободят! Те са потиснати от тежестта на едно голямо здание, каквото представя материалният свят, но никой не подозира това. Никой не знае отде е дошъл, защо е дошъл и де ще отиде. Съвременният човек е изгубил историята на своето минало, историята на своето битие. Като дойде до закона на самопожертването, той ще се върне към своето битие.
към беседата >>

29. В образ Божи

Следователно, мъчението е за ада; драмата – за човешкия живот; поезията – за рая.
Дайте най-мъчното музикално парче на някой виден музикант, той ще го погледне оттук-оттам, и веднага ще се справи с него, ще го изсвири отлично, Дайте същото парче на някой посредствен музикант, той ще го свири цели месеци и години и, в края на краищата, ще направи ред погрешки. Като го слушате да свири, казвате: Мъчи се човекът да свири. Не е лесно да изсвириш нещо от Бетховен. – Не е лесно за посредствения музикант, но за опитния музикант не е мъчно. Щом става въпрос за мъчение, казвам: мъчение има в ада; трагедия има в ада. Следователно, мъчението е за ада; драмата – за човешкия живот; поезията – за рая. Човешкият живот не е трагичен, но драматичен. Ако питате, какво има вън от ада, казвам: вън от ада е раят. Значи, дето свършват трагедията и драмата, там поетът туря начало на своята поезия. Обаче, само онзи поет може да пише истинска поезия, който е минал през фазите на трагедията и драмата. Какво нещо е трагедията, знаете вече; какво нещо е драмата, пак знаете.
към беседата >>

Човешкият живот не е трагичен, но драматичен.
Като го слушате да свири, казвате: Мъчи се човекът да свири. Не е лесно да изсвириш нещо от Бетховен. – Не е лесно за посредствения музикант, но за опитния музикант не е мъчно. Щом става въпрос за мъчение, казвам: мъчение има в ада; трагедия има в ада. Следователно, мъчението е за ада; драмата – за човешкия живот; поезията – за рая. Човешкият живот не е трагичен, но драматичен. Ако питате, какво има вън от ада, казвам: вън от ада е раят. Значи, дето свършват трагедията и драмата, там поетът туря начало на своята поезия. Обаче, само онзи поет може да пише истинска поезия, който е минал през фазите на трагедията и драмата. Какво нещо е трагедията, знаете вече; какво нещо е драмата, пак знаете. Отсега нататък трябва да изучавате поезията.
към беседата >>

Значи, дето свършват трагедията и драмата, там поетът туря начало на своята поезия.
– Не е лесно за посредствения музикант, но за опитния музикант не е мъчно. Щом става въпрос за мъчение, казвам: мъчение има в ада; трагедия има в ада. Следователно, мъчението е за ада; драмата – за човешкия живот; поезията – за рая. Човешкият живот не е трагичен, но драматичен. Ако питате, какво има вън от ада, казвам: вън от ада е раят. Значи, дето свършват трагедията и драмата, там поетът туря начало на своята поезия. Обаче, само онзи поет може да пише истинска поезия, който е минал през фазите на трагедията и драмата. Какво нещо е трагедията, знаете вече; какво нещо е драмата, пак знаете. Отсега нататък трябва да изучавате поезията. Тя отскоро е започнала да се изучава. Следователно, поезията е нова наука.
към беседата >>

Обаче, само онзи поет може да пише истинска поезия, който е минал през фазите на трагедията и драмата.
Щом става въпрос за мъчение, казвам: мъчение има в ада; трагедия има в ада. Следователно, мъчението е за ада; драмата – за човешкия живот; поезията – за рая. Човешкият живот не е трагичен, но драматичен. Ако питате, какво има вън от ада, казвам: вън от ада е раят. Значи, дето свършват трагедията и драмата, там поетът туря начало на своята поезия. Обаче, само онзи поет може да пише истинска поезия, който е минал през фазите на трагедията и драмата. Какво нещо е трагедията, знаете вече; какво нещо е драмата, пак знаете. Отсега нататък трябва да изучавате поезията. Тя отскоро е започнала да се изучава. Следователно, поезията е нова наука. Първият човек, който е писал поезия, е Адам.
към беседата >>

Какво нещо е трагедията, знаете вече; какво нещо е драмата, пак знаете.
Следователно, мъчението е за ада; драмата – за човешкия живот; поезията – за рая. Човешкият живот не е трагичен, но драматичен. Ако питате, какво има вън от ада, казвам: вън от ада е раят. Значи, дето свършват трагедията и драмата, там поетът туря начало на своята поезия. Обаче, само онзи поет може да пише истинска поезия, който е минал през фазите на трагедията и драмата. Какво нещо е трагедията, знаете вече; какво нещо е драмата, пак знаете. Отсега нататък трябва да изучавате поезията. Тя отскоро е започнала да се изучава. Следователно, поезията е нова наука. Първият човек, който е писал поезия, е Адам. Обаче, поезията на Адам остана недовършена, защото го изпъдиха от рая.
към беседата >>

Мъж бие жена си – ето една драма.
Казвате: Това са илюзии. Не, в света илюзии не съществуват. Драми и трагедии също не съществуват. Хората сами си създават илюзиите. Те сами създават драмите и трагедиите. Как? Мъж бие жена си – ето една драма. Мъж убива жена си – ето една трагедия. Бог никого не бие. Той никого не убива. Вината не е само в онзи, който предизвиква. Някой писател написал една пиеса и наредил там да бият един от героите.
към беседата >>

30. Реалното в човека

Ако играете вашата собствена драма, имате право да играете първата роля, но ако играете чужда драма, може да вземете и последната роля.
Иначе нищо не можете да напишете. Бъдете доволни на всичко, което ви е дадено. Ролята ви може да е малка, но ако я изиграете добре, вие ще се прочуете като добър актьор. Ще кажете, че искате да играете първата, най-важната роля. Къде ще я играете? Ако играете вашата собствена драма, имате право да играете първата роля, но ако играете чужда драма, може да вземете и последната роля. Ето защо, дръжте в ума си мисълта, че в своята драма ще играете първата роля. Като запазвате първото място за себе си, ще отдавате правото и на другите. В своята драма всеки ще заеме първо място. Следователно, докато не сте влезли в новия живот, не питайте защо нещата не стават, както трябва. Ще дойде ден, когато тъмнината ще отстъпи мястото си на светлината, и тогава всички ще виждат ясно.
към беседата >>

Ето защо, дръжте в ума си мисълта, че в своята драма ще играете първата роля.
Бъдете доволни на всичко, което ви е дадено. Ролята ви може да е малка, но ако я изиграете добре, вие ще се прочуете като добър актьор. Ще кажете, че искате да играете първата, най-важната роля. Къде ще я играете? Ако играете вашата собствена драма, имате право да играете първата роля, но ако играете чужда драма, може да вземете и последната роля. Ето защо, дръжте в ума си мисълта, че в своята драма ще играете първата роля. Като запазвате първото място за себе си, ще отдавате правото и на другите. В своята драма всеки ще заеме първо място. Следователно, докато не сте влезли в новия живот, не питайте защо нещата не стават, както трябва. Ще дойде ден, когато тъмнината ще отстъпи мястото си на светлината, и тогава всички ще виждат ясно. За това време апостол Павел казва: „Сега виждаме мрачкаво, а тогава ще виждаме лице с лице“.
към беседата >>

В своята драма всеки ще заеме първо място.
Ще кажете, че искате да играете първата, най-важната роля. Къде ще я играете? Ако играете вашата собствена драма, имате право да играете първата роля, но ако играете чужда драма, може да вземете и последната роля. Ето защо, дръжте в ума си мисълта, че в своята драма ще играете първата роля. Като запазвате първото място за себе си, ще отдавате правото и на другите. В своята драма всеки ще заеме първо място. Следователно, докато не сте влезли в новия живот, не питайте защо нещата не стават, както трябва. Ще дойде ден, когато тъмнината ще отстъпи мястото си на светлината, и тогава всички ще виждат ясно. За това време апостол Павел казва: „Сега виждаме мрачкаво, а тогава ще виждаме лице с лице“. Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
към беседата >>

31. Равнодействие на силите

Някой написал една драма.
– Много просто. Нещастията в живота му се дължат на експлозивите, които открил и приложил в бомби за убиване на хора. – Няма ли право човек да изобретява, да прави открития? – За всичко има право човек: и бомби да прави, и поезия да пише, и философия да създава и т. н. Той трябва да знае обаче, че ще носи последствията на своите изобретения. Някой написал една драма. Лоша или добра, няма да се мине много време и той ще преживее тази драма. Провидението ще го постави при такива условия, че той сам да изиграе ролята на своя главен герой. – Няма ли право човек да мисли? – Има право да мисли, но той не трябва да мисли като обикновен човек; той трябва да мисли като праведен човек, като гений, като светия, като ангел и най-после – като Бога. Човек трябва постепенно да се изкачва в мисълта си като по стълба и когато дойде в положението на гений или на светия, тогава да напише онова, което е преживял.
към беседата >>

Лоша или добра, няма да се мине много време и той ще преживее тази драма.
Нещастията в живота му се дължат на експлозивите, които открил и приложил в бомби за убиване на хора. – Няма ли право човек да изобретява, да прави открития? – За всичко има право човек: и бомби да прави, и поезия да пише, и философия да създава и т. н. Той трябва да знае обаче, че ще носи последствията на своите изобретения. Някой написал една драма. Лоша или добра, няма да се мине много време и той ще преживее тази драма. Провидението ще го постави при такива условия, че той сам да изиграе ролята на своя главен герой. – Няма ли право човек да мисли? – Има право да мисли, но той не трябва да мисли като обикновен човек; той трябва да мисли като праведен човек, като гений, като светия, като ангел и най-после – като Бога. Човек трябва постепенно да се изкачва в мисълта си като по стълба и когато дойде в положението на гений или на светия, тогава да напише онова, което е преживял. Сега, като ученици задачата ви е да дойдете до положението на гения, на светията, на ангела.
към беседата >>

32. Състояния на материята

Ако отидете на театър да гледате някаква драма, какво ще научите ?
От един и същ човек не можеш да пиеш два пъти наред вода. От едно и също дърво не можеш да ядеш два пъти наред плодове. Закон е това. Казвате : ,,Докажи този закон. “– И да се докаже този закон, пак ще знаете толкова, колкото преди доказването му. Ако отидете на театър да гледате някаква драма, какво ще научите ? Ще видите, че героите страдат, мъчат се. Ако са млади, в края на краищата, ще им турят венец на главите, ще им направят къща и ще ги оставят да живеят заедно. Още на другия ден ще видите, че тази къща, този нов дом започва да дими. Народната пословица казва: „Къща без дим не може." Тази пословица е вярна не само по отношение на външната къща, но и по отношение на самия човек. И външно, и вътрешно човек дими. Защо?
към беседата >>

33. Противоположни процеси

Това, именно, представя драмата в човешкия живот.
Щом се намери в критично положение, той се натъква на известни атавистически състояния. Това е едно разрешаване на въпроса. Обаче, има и друг начин за разрешаване. Ако предстои на някого да умре от глад, това ни най-малко не му дава право да изяде друг някой, за да спаси себе си. Това нещо става и в съзнанието на човека. Това, именно, представя драмата в човешкия живот. Когато се намери в трудно положение, като тия англичани, човек сам не забелязва, как посяга даже върху някоя своя добра мисъл, или върху някое благородно чувство и го изяжда. Това говори за неустойчивост на човешкото естество. Животът подлага човека на ред изпитания, да познае себе си и да се кали. Днес всички хора се намират пред този изпит и трябва правилно да го решат. Ако не може да го реши правилно, човек се чуди, какво е станало с него, че е сгрешил.
към беседата >>

Тази катастрофа или тази драма става вътре в нашия живот. (втори вариант)
Поддава се на една атавистична слабост. То е слабост на човешкото съзнание, слабост на човешкия дух. Ако в усилени времена може да изядете някого, онзи се предава като овца. Има ужасно нещо в живота. Казвам, ако така разрешавате въпросите, но има и друго разрешение. Тази катастрофа или тази драма става вътре в нашия живот. Често и ние, като се намерим като англичаните в трудно положение, някоя чиста и хубава мисъл изчезва. Това-онова изчезне и ако не се спасим, какво ще стане с нас? Това не е разрешение, това е слабост на съзнанието. Ще се опита животът. Тъй щото този опит е даден, ние трябва да разрешим изпита.
към втори вариант >>

34. Другата събота

Докато играеш на сцената, в някоя драма, трагедия или комедия, ти ще правиш това, което не ти е приятно, но щеш, не щеш, ще играеш.
– Ти ще напуснеш, но и тебе ще напуснат. Ти залъгваш, но и тебе ще залъгват. Приятно е залъгването, но в залъгването не трябва да има лъжа. Когато пожелаеш да целунеш никого, ще му кажеш: Слушай, братко, искам да те целуна по актьорски, като на сцената, а не по същество. После да не ми искаш сметка, да правиш въпрос от тази целувка. Докато играеш на сцената, в някоя драма, трагедия или комедия, ти ще правиш това, което не ти е приятно, но щеш, не щеш, ще играеш. Ще се приближи някой актьор при тебе, ще те целуне и ще каже: Целувам те по актьорски, не по същество. Да не правиш после въпрос от тази целувка. Като слушате да се говори за целувката, ще намерите, че този разговор не е Божествен. Значи, разговорът за целувката не е Божествен, а вашият живот е Божествен. Ако животът ви беше Божествен, и целувката ви щеше да бъде такава.
към беседата >>

35. Верни положения

Аз вече зная авторът на тази драма кой е. (втори вариант)
Хората играят рол. Казвам, какво си научил ти от живота? Главното нещо, като човек какво си научил? Казва: "Не си струва да се живее. Не си струва да се живее тъй." Играеш ролята "Не си струва да се живее". Аз вече зная авторът на тази драма кой е. Казва: "Не си струва да се живее." Защото онзи, който изгубил парите си, казва: "Не си струва да се живее." Онзи, на който изяли яденето, казва: "Не си струва да се живее." Онзи, който е затворен казва: "Не си струва да се живее." Който казва "не си струва да се живее", не че казва, че не трябва да се живее, той подразбира, не струва да се живее при тези условия, в тези условия, в които е поставен, не може да се живее. Той казва: "Не струва да се живее." Но той нямаше повод. Но този, старият, човек, той има право. Той казва, не струва да се живее.
към втори вариант >>

36. Обхода и проява

Казвате, че в живота има комедия, драма и трагедия.
Така изчистени и облечени в нови дрехи, вие можете да се оглеждате във всяко огледало. Щом се видите чисти и с нови дрехи, вие ще се харесате. Харесате ли се, обезсърдчението ви ще изчезне. Който разбира законите на живота и на природата, той не се страхува. Той знае, че в природата няма страшни работи. Казвате, че в живота има комедия, драма и трагедия. Комедията се създава от неразбиране на нещата, драмата — от крива представа за тях, а трагедията — от непостигнати желания, или от разрушаване на нещо постигнато. Като се намери в трагично положение на живота си, човек се отчайва, хвърля всичко от себе си, не иска да живее. Той не подозира, че трагедията му е причинена от някаква илюзия. Млад момък обичал една мома толкова много, че бил готов да пожертва живота си за нея. Една вечер сънувал, че получил от възлюбената си писмо, в което му писала, че е нехранимайко, че не иска да продължава познанството си с него и т. н.
към беседата >>

Комедията се създава от неразбиране на нещата, драмата — от крива представа за тях, а трагедията — от непостигнати желания, или от разрушаване на нещо постигнато.
Щом се видите чисти и с нови дрехи, вие ще се харесате. Харесате ли се, обезсърдчението ви ще изчезне. Който разбира законите на живота и на природата, той не се страхува. Той знае, че в природата няма страшни работи. Казвате, че в живота има комедия, драма и трагедия. Комедията се създава от неразбиране на нещата, драмата — от крива представа за тях, а трагедията — от непостигнати желания, или от разрушаване на нещо постигнато. Като се намери в трагично положение на живота си, човек се отчайва, хвърля всичко от себе си, не иска да живее. Той не подозира, че трагедията му е причинена от някаква илюзия. Млад момък обичал една мома толкова много, че бил готов да пожертва живота си за нея. Една вечер сънувал, че получил от възлюбената си писмо, в което му писала, че е нехранимайко, че не иска да продължава познанството си с него и т. н. Силно отчаян, той дигнал ръце от нея, отказал се и в голямата си мъка, ритнал близкостоящата маса до него и разпръснал всичките писма на възлюбената си.
към беседата >>

37. Идейната обич

Този, който не е бил възлюбен, този, който страдал, ангелите отиват, че устройват една драма. (втори вариант)
В тънките корди е писукане. Питам, ангелите, след като са имали такъв концерт, те започват да изучават кои са причините, че тия същества не се разбират. Защото, от Божието гледище, на любовта трябва да се отговори с любов. Ако на любовта не се отговаря с любов, трябва да се знае кои са причините. Най-после искат да опитат. Този, който не е бил възлюбен, този, който страдал, ангелите отиват, че устройват една драма. Този, който писал писма, и не е бил разбран, него го направят един княз, дадат му положение, направят го учен. А пък този, на когото са писали любовни писма, турят в бедно положение, една бедна красива мома. Тя само очаква да се влюби някой в нея. Тя, като види тоз княз, затрепти й сърцето. Питам сега, защо в туй второто положение вие го разбирате?
към втори вариант >>

Но с туй не се свършва драмата. (втори вариант)
А пък този, на когото са писали любовни писма, турят в бедно положение, една бедна красива мома. Тя само очаква да се влюби някой в нея. Тя, като види тоз княз, затрепти й сърцето. Питам сега, защо в туй второто положение вие го разбирате? Тя иска той тогава да я гледа. Но с туй не се свършва драмата. Тя ще се влюби, пише писма на него, той ги гори, и тя, бедната, всеки ден пише любовни писма. По-напред тя ги туряше в огъня, сега той ги гори. Тя се пита: „Как той да не оценява моята любов? " Ангелите слушат, казват: „Измени се." По-напред мъжът беше неразбран. Има жени, които не разбират мъжете.
към втори вариант >>

38. За храна

Когато краят на една постъпка е лош, имаме трагедия; когато краят е добър, имаме драма, когато краят е смешен, имаме комедия.
Дай ми един месец отпуск, да се върна у дома да се простя с жена си и с децата си, да им кажа, какво ме чака. – Ще те пусна, но с условие, че след един месец ще се върнеш. Сега всички се интересуват, какъв е краят на тази мистична приказка. Какъвто и да е краят, той е добър. Три положения има, при които се изявяват постъпките. Когато краят на една постъпка е лош, имаме трагедия; когато краят е добър, имаме драма, когато краят е смешен, имаме комедия. Значи, всяка постъпка, всяко явление може да се свърши или с трагедия, или с драма, или с комедия. Това зависи от авторите, които са писали трагедията, драмата или комедията. Търговецът се върнал при жена си, разправил й за бедата, която го сполетяла и решил, че трябва да се моли на Аллаха, да му помогне. Нещастието му се заключавало в това, че той никога не се молил, не знаел, как да пристъпи към молитва. Той взел цигулката си и чрез нея искал да отправи молитвата си към Аллаха, но останал изненадан - цигулката нямала струни.
към беседата >>

Значи, всяка постъпка, всяко явление може да се свърши или с трагедия, или с драма, или с комедия.
– Ще те пусна, но с условие, че след един месец ще се върнеш. Сега всички се интересуват, какъв е краят на тази мистична приказка. Какъвто и да е краят, той е добър. Три положения има, при които се изявяват постъпките. Когато краят на една постъпка е лош, имаме трагедия; когато краят е добър, имаме драма, когато краят е смешен, имаме комедия. Значи, всяка постъпка, всяко явление може да се свърши или с трагедия, или с драма, или с комедия. Това зависи от авторите, които са писали трагедията, драмата или комедията. Търговецът се върнал при жена си, разправил й за бедата, която го сполетяла и решил, че трябва да се моли на Аллаха, да му помогне. Нещастието му се заключавало в това, че той никога не се молил, не знаел, как да пристъпи към молитва. Той взел цигулката си и чрез нея искал да отправи молитвата си към Аллаха, но останал изненадан - цигулката нямала струни. Търговецът извикал жена си и я помолил да му даде първите правила за молитва, както учителят по музика дава първите правила на ученика.
към беседата >>

Това зависи от авторите, които са писали трагедията, драмата или комедията.
Сега всички се интересуват, какъв е краят на тази мистична приказка. Какъвто и да е краят, той е добър. Три положения има, при които се изявяват постъпките. Когато краят на една постъпка е лош, имаме трагедия; когато краят е добър, имаме драма, когато краят е смешен, имаме комедия. Значи, всяка постъпка, всяко явление може да се свърши или с трагедия, или с драма, или с комедия. Това зависи от авторите, които са писали трагедията, драмата или комедията. Търговецът се върнал при жена си, разправил й за бедата, която го сполетяла и решил, че трябва да се моли на Аллаха, да му помогне. Нещастието му се заключавало в това, че той никога не се молил, не знаел, как да пристъпи към молитва. Той взел цигулката си и чрез нея искал да отправи молитвата си към Аллаха, но останал изненадан - цигулката нямала струни. Търговецът извикал жена си и я помолил да му даде първите правила за молитва, както учителят по музика дава първите правила на ученика. Тя му казала, как да застане, накъде да отправи очите си, както ученикът се учи да държи цигулка, да управлява лъка първо по празните струни, а после по позициите.
към беседата >>

39. Познава гласа му

РБ

Драмата в душата на човека се крие в това, че когато Бог го посещава, намира го с недовършена работа.
Когато Бог посети военния, той трябваше да тури сабята си в ножницата – да е свършил вече работата си. Когато Бог отиде при свещеника, той трябваше да е свършил службата си; когато отиде при майката, тя трябваше да е окъпала вече детето си; когато отиде при младата мома, тя трябваше да е написала писмото на своя възлюбен. И най-после, когато Бог посети готвача, и той трябваше да е сготвил яденето и трябваше да каже: „Господи, радвам се, че ме посети. Заповядай да Те угостя! “ Драмата в душата на човека се крие в това, че когато Бог го посещава, намира го с недовършена работа. Дойде ли Бог при вас, работата ви трябва да бъде свършена. Тази основна мисъл трябва да държите в ума си, а не само мисълта, че трябва да бъдете добри. Първия път Бог ви завари с недовършена работа. Когато дойде втори път при вас, как трябва да ви намери? Пак ли трябва да държите перо, сабя и кадилница в ръка?
към беседата >>

40. Път към живота / Пътят на доброто. Жертвата на страната на Божественото

Но тази драма е, която постоянно става във всеки един от вас. (втори вариант)
Питам ви сега, сестрите, вие какво ще направите? Ще пуснете ли момъка да живее, или искате той да умре? Вие сега ще кажете: Да живее! Е, хубаво. Това е външната страна, практически или материално изказана идеята. Но тази драма е, която постоянно става във всеки един от вас. Няма човек в света, в който това драматическо чувство да не става. Един факт, който е верен, във всичките линии е верен. Не в буквален смисъл, но в душата на всеки един човек се явява мисъл да го обесят ли, или да не го обесят, да го пуснат. Седиш ти и не можеш да решиш, да пожертвуваш ли нещо от себе си, или да оставиш това чувство. Много лесно е да кажеш: Нека живее, нека го освободят.
към втори вариант >>

Няма човек в света, в който това драматическо чувство да не става. (втори вариант)
Ще пуснете ли момъка да живее, или искате той да умре? Вие сега ще кажете: Да живее! Е, хубаво. Това е външната страна, практически или материално изказана идеята. Но тази драма е, която постоянно става във всеки един от вас. Няма човек в света, в който това драматическо чувство да не става. Един факт, който е верен, във всичките линии е верен. Не в буквален смисъл, но в душата на всеки един човек се явява мисъл да го обесят ли, или да не го обесят, да го пуснат. Седиш ти и не можеш да решиш, да пожертвуваш ли нещо от себе си, или да оставиш това чувство. Много лесно е да кажеш: Нека живее, нека го освободят. Ама ще страдаш.
към втори вариант >>

41. Вътрешни прояви

След това е важно да знаеш определено, ако си сопран, какъв сопран, именно: лиричен, колоратурен или драматически и т.н.
Който се е опитал да разреши този въпрос, той се е обезличил, както се обезличава онзи, който се намира под тежестта на товара от 1000 килограма. Ако остане жив от тази тежест на гърба си, дълго време след това трябва да се лекува, докато дойде в първото си положение. Като ученици, вие трябва да се занимавате с разрешаване на въпроси, които са близки до вас, а не са отвлечени и недостъпни за вашия ум. Ако си певец и влизаш в един хор, ти не трябва да се интересуваш от това, дали ще ти определят първо място между певците. Първият въпрос, който може да те интересува, е да определят гласа ти. След това е важно да знаеш определено, ако си сопран, какъв сопран, именно: лиричен, колоратурен или драматически и т.н. Най-после, след като пееш известно време между певците, ще определят обикновен певец ли ще останеш, или си се отличил с нещо особено. Във всяка партия от гласове има най-малко по десетина души. За да излезеш прав между десетте, ти трябва да имаш особени качества. Влезе ли в разумната природа, човек трябва да има още повече качества. Там съществува голямо разнообразие.
към беседата >>

42. Правилно разрешаване

Благодарение на повърхностното разбиране на живота, тази драма се разиграва във всички прояви на човешкия живот.
Двама бедняци могат да се влюбят в кесията на един богаташ и да започнат да се състезават помежду си. Както момъкът събужда проявите на низшия „аз“ в момата, така и кесията събужда алчността за пари в двамата бедняци. И двамата дебнат богатия, всеки иска да го обере, да задържи кесията му за себе си. Ако двамата бедняци бяха солидарни помежду си, те щяха по-лесно да го оберат и да си разделят парите. Но това не става, защото всеки иска сам да го обере, да не дели богатството с приятеля си. Благодарение на повърхностното разбиране на живота, тази драма се разиграва във всички прояви на човешкия живот. Каквото и да прави, човек не може да се освободи от вътрешното състезание между съществата в себе си. Той иска да сподели някаква работа със своя приятел, но нещо отвътре му казва: „Мълчи, нищо не говори още! “ Ако намисли да отиде някъде, нещо отвътре му казва: „Иди! “ Друго нещо му казва: „Не отивай! “ Като слуша двата различни гласа, човек не знае какво да направи и започва да се колебае.
към беседата >>

43. Условия и възможности

Голяма драма е преживял той.
Страхът се явил след непослушанието на Адам и Ева. Който се страхува, не е свободен човек. Ще прочета 17. глава от Йова. В тази глава се описва състоянието, през което е минал един велик, праведен човек. Голяма драма е преживял той. Йов се чуди как е възможно човек, който служи на Бога, да мине през такива изпитания. Във всяко отношение той бил изправен, считал себе си за образец на послушание и благочестие. След всичко това трябвало да мине през такива страшни страдания. Изоставен от Бога, от приятелите си, от близките си, той се чуди защо трябва да бъде така. Като изреждал изпитанията си той дълго време размишлявал, търсил причината за това, но не могъл да я намери.
към беседата >>

44. Смяна на силите

Защо е така, това е работа на онзи, който е писал драмата.
Културата няма край. Тя представлява редица действия от великата житейска сцена. Щом се свърши първото действие, сцената се променя, започва се второто действие. След второто действие идва третото и т.н. Действията се различават едно от друго. Защо е така, това е работа на онзи, който е писал драмата. Както и да се говори на хората, те търсят живот без страдания. Това е все едно, да търсят живот без промени. Ако са действащи лица в първото действие, те не искат да взимат участие във второто. Благодарете се, че действията се сменят. Благодарете за страданията, както и за радостите.
към беседата >>

45. Човешките идеали / Постижимото, разумното и реалното! Идеалите на човека

По-добре е човек да схваща комичното в живота, отколкото да вижда все драматичната и трагична страна.
Кажете ли си така, вие ще се засмеете. А смехът разрешава въпросите. Когато детето се роди и се засмее, от него ще стане човек. Не се ли засмее, то или е мъртво, или ще умре. Човек се смее, когато схваща комичната страна на нещата. По-добре е човек да схваща комичното в живота, отколкото да вижда все драматичната и трагична страна. И тъй, във всичко, което става, виждайте добрата страна. Не казвайте, че условията са лоши, че животът ви е тежък. Ако не можете да се справите с тези условия, никога не можете да се домогнете до по-добри. Ако сегашният живот е тежък, бъдещият няма да бъде по-добър. Първо ще минавате през реки, през мочури.
към беседата >>

46. Душата ми е отегчена от живота ми

Тогава е написана тази драма, обширна в своите граници и изяснения на природата на човешкия род, тъй както е, а не тъй както не е.
Или могат да ви кажат, че светът ще се свърши. Но светът продължава да съществува. Не се свършва светът. Сега ние се намираме пред живота на един човек, който е живял преди хиляди години и който е един от най-възвишените в човешкия род. Животът му е описан в Стария Завет. Тогава е написана тази драма, обширна в своите граници и изяснения на природата на човешкия род, тъй както е, а не тъй както не е. Днес например [1. Йов, 10:1] всички хора се лъжат. Всички представят живота такъв, какъвто не е: проповедникът представя живота такъв, какъвто не е; майката представя на дъщеря си живота такъв, какъвто не е; възлюбеният представя живота на своята възлюбена такъв, какъвто не е; учителят представя на учениците си живота такъв, какъвто не е. Във всички среди и области на живота хората представят живота такъв, какъвто не е. И всеки казва, че работите ще се уредят, а те остават неуредени.
към беседата >>

В тази далечна драма за Йов имаше и едно друго заинтересовано лице, подобно на Бога, взело участие в един съвет, който станал някъде горе.
Взимате ножа, бутнете го до половината и веднага спирате, не можете да изтърпите докрай. Защо? Казвате: „Аз не съм маг." Друг някой казва: „Аз съм герой, мога да прекарам ножа през ръката си." Питам: след като прекараш ножа от единия до другия край на ръката си, какво си спечелил? Ти се хващаш на баса и го спечелваш, след което минаваш за герой пред хората. Но после три-четири месеца ще носиш рана и като те питат защо ти е превързана ръката, ще кажеш: „На бас се хванах." Защо? „За да покажа геройство, че мога да си пробия ръката." В тази далечна драма за Йов имаше и едно друго заинтересовано лице, подобно на Бога, взело участие в един съвет, който станал някъде горе. Това същество е Сатана. Бог му казал: „Ти обърнал ли си внимание на един човек на Земята, подобен на когото досега друг няма? " Това същество, подобно на Бога, казало: „Ще ме извиниш, но аз имам противно мнение за това, което ми говориш, че като този човек подобен нямало. Ти имаш добро мнение за него, но ти си му дал няколко хиляди говеда, овце, крави, заобиколен е със синове и дъщери, с всички богатства, как няма да те хвали? Но ти трябва да се увериш, че имаш криво мнение за него.
към беседата >>

Та казвам: в тази стара драма Йов се оплаква от живота си.
Първата подпора, това е Любовта. Втората подпора, това е знанието, Мъдростта; третата подпора, това е свободата, Истината. Това са три подпори в три свята: в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Това са три велики свята, които управляват човека. А човек е само онзи, който във волята си има истината, който в сърцето си има любовта и който в ума си има мъдростта; Човек е само онзи, който използва всички тия закони и живее съобразно тях. Та казвам: в тази стара драма Йов се оплаква от живота си. Прочетете тази драма, да видите развръзката й. Той придобива едно прозрение, влиза в новия живот и намира, че старият живот, в който дотогава е живял, е бил фалшив. Той, казва: „Аз вече се отказвам от всичко старо и няма да мисля по стария начин." И на този Бог, който му говорил отвътре, той казва: „Отсега нататък ще Те слушам да ми говориш истината." Тъй както ми говориш, кажи ми истината, и аз ще Те слушам, ще приложа тази истина в живота си, за да придобия новия живот." Щом той приложи тази философия в живота си, в него стана едно преобръщане и в този момент всичко му се възвърна: богатството, говедата, камилите, овцете, конете, дъщерите и синовете, и то два пъти по-хубави и красиви, отколкото бяха първите. Които четат тази история на Йова, ще кажат: този човек е проповядвал за Господа, така ли трябваше да пострада? Значи според тях той не трябваше да премине тези изпитания.
към беседата >>

Прочетете тази драма, да видите развръзката й.
Втората подпора, това е знанието, Мъдростта; третата подпора, това е свободата, Истината. Това са три подпори в три свята: в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Това са три велики свята, които управляват човека. А човек е само онзи, който във волята си има истината, който в сърцето си има любовта и който в ума си има мъдростта; Човек е само онзи, който използва всички тия закони и живее съобразно тях. Та казвам: в тази стара драма Йов се оплаква от живота си. Прочетете тази драма, да видите развръзката й. Той придобива едно прозрение, влиза в новия живот и намира, че старият живот, в който дотогава е живял, е бил фалшив. Той, казва: „Аз вече се отказвам от всичко старо и няма да мисля по стария начин." И на този Бог, който му говорил отвътре, той казва: „Отсега нататък ще Те слушам да ми говориш истината." Тъй както ми говориш, кажи ми истината, и аз ще Те слушам, ще приложа тази истина в живота си, за да придобия новия живот." Щом той приложи тази философия в живота си, в него стана едно преобръщане и в този момент всичко му се възвърна: богатството, говедата, камилите, овцете, конете, дъщерите и синовете, и то два пъти по-хубави и красиви, отколкото бяха първите. Които четат тази история на Йова, ще кажат: този човек е проповядвал за Господа, така ли трябваше да пострада? Значи според тях той не трябваше да премине тези изпитания. Не, един човек като Йова, който проповядваше за Бога, трябваше да се изпита, след което всичките богатства му се възвърнаха, а синовете и дъщерите му също се възвърнаха, но два пъти по-красиви от първите.
към беседата >>

Та в най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората имат, че причината за нашето нещастие е извън нас.
Това е нашето разбиране. Вие казвате: „Това е нищо, един червей." Да казвате така, това значи, че не разбирате смисъла на този червей. Или казвате: „Това е една мушица", но не разбирате смисъла на тази мушица. Тази мушица е важна колкото е важен и човекът. Това значи, че колкото човек е важен на своето място, толкова и мушицата е важна на своето място. Та в най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората имат, че причината за нашето нещастие е извън нас. Така съм говорил, казва Йов, но вече няма да говоря така; мислил съм, но вече няма така да мисля; живял съм, но вече няма така да живея. Той съзнал, че вече няма да спъне своя живот. Следователно това, което може да стане с Йова, може да стане и с вас. Това, което може да стане с един човек, може да. стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество.
към беседата >>

47. Пред всичкия народ

За глупавите животът е комичен, за обикновените той е трагичен, а за умните хора е драматичен.
Някой път жената налага мъжа, някой път мъжът налага жената. Най-после и двамата изсъхват - като изсъхнат корените, изсъхват и клонищата. Тогава казваме, че са умрели. И ги изнесат. Това е смешната страна на живота, Защото аз разглеждам живота от три положения. За глупавите животът е комичен, за обикновените той е трагичен, а за умните хора е драматичен. Или, с други думи: ако животът ви се представя като една комедия, ще знаете, че сте един глупак. Щом смятате, че животът е трагичен, вие сте обикновен човек. А щом смятате, че е драматичен, вие сте гениален. Нима мислите, че не е трагедия човек да умре? Нима мислите, че да се разостави мъжът с жената това не е драма?
към беседата >>

А щом смятате, че е драматичен, вие сте гениален.
И ги изнесат. Това е смешната страна на живота, Защото аз разглеждам живота от три положения. За глупавите животът е комичен, за обикновените той е трагичен, а за умните хора е драматичен. Или, с други думи: ако животът ви се представя като една комедия, ще знаете, че сте един глупак. Щом смятате, че животът е трагичен, вие сте обикновен човек. А щом смятате, че е драматичен, вие сте гениален. Нима мислите, че не е трагедия човек да умре? Нима мислите, че да се разостави мъжът с жената това не е драма? Нима мислите, че един богаташ, който е смъкнал своите еполети и хубави дрехи, не е комичен? Съвременните религиозни хора, богати и сиромаси, имат два възгледа за онзи свят. (Ако има някой от вас, който е много религиозен, не говоря за вас, но казвам само за едно верую, което съществува не от сега, но от хиляди години.) Религиозните богати хора мислят, че всеки човек, който се облича много хубаво, който носи пръстени, нанизи, огърлици, хубави лачени обувки, бели гащи, той навсякъде може да влезе.
към беседата >>

Нима мислите, че да се разостави мъжът с жената това не е драма?
За глупавите животът е комичен, за обикновените той е трагичен, а за умните хора е драматичен. Или, с други думи: ако животът ви се представя като една комедия, ще знаете, че сте един глупак. Щом смятате, че животът е трагичен, вие сте обикновен човек. А щом смятате, че е драматичен, вие сте гениален. Нима мислите, че не е трагедия човек да умре? Нима мислите, че да се разостави мъжът с жената това не е драма? Нима мислите, че един богаташ, който е смъкнал своите еполети и хубави дрехи, не е комичен? Съвременните религиозни хора, богати и сиромаси, имат два възгледа за онзи свят. (Ако има някой от вас, който е много религиозен, не говоря за вас, но казвам само за едно верую, което съществува не от сега, но от хиляди години.) Религиозните богати хора мислят, че всеки човек, който се облича много хубаво, който носи пръстени, нанизи, огърлици, хубави лачени обувки, бели гащи, той навсякъде може да влезе. И само той може да влезе в Царството Божие. - Не може да влезе навсякъде.
към беседата >>

48. Освободени

Животът има една драматична страна.
Животът има една драматична страна. Тази драматична страна не се разбира и по някой път се превръща в трагедия. Ако младата булка, която носи своите бели дрехи, не внимава на онази горяща свещ, с прекрасния воал, с който е обвита, сватбата може да се обърне на едно нещастие. Ако онзи, който се храни, не обръща внимание на храната, която яде, може една от хапките да се превърне в нещастие. Онзи юнак, който е тръгнал по пътя, ако не обръща внимание, една от стъпките му може да се превърне в негово нещастие. Или онзи военен, който носи своето оръжие, и то може да се обърне за негово нещастие.
към беседата >>

Тази драматична страна не се разбира и по някой път се превръща в трагедия.
Животът има една драматична страна. Тази драматична страна не се разбира и по някой път се превръща в трагедия. Ако младата булка, която носи своите бели дрехи, не внимава на онази горяща свещ, с прекрасния воал, с който е обвита, сватбата може да се обърне на едно нещастие. Ако онзи, който се храни, не обръща внимание на храната, която яде, може една от хапките да се превърне в нещастие. Онзи юнак, който е тръгнал по пътя, ако не обръща внимание, една от стъпките му може да се превърне в негово нещастие. Или онзи военен, който носи своето оръжие, и то може да се обърне за негово нещастие. Онзи, който пише писмо, ако не внимава, една от думите може да произведе цяло нещастие.
към беседата >>

49. Доведете ми го

Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят.
Един французин във франция искал да посети Париж. Толкова приказвали за "Нотр дам", искал да влезе в църквата, но попада в един театър. Чуди се: билети ли взимат за "Нотр дам"? Плаща си билета, влиза и сяда в театъра. Гледа, чуди се. Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят. Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи. Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо! Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора! ” Цялата публика ръкопляска. Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се.
към беседата >>

50. Двете отверстия

Това е драмата на живота.
– Гори ми сърцето. – Гори ти сърцето, но не за мене – за винцето. – Знаеш ли, какво мога да направя за тебе? – Зная, но зная и какво не можеш да направиш. Това е любовта на сегашните хора. Това е драмата на живота. – Кой създаде драмата? – Жената. – Комедията? – Мъжът. – А трагедията?
към беседата >>

– Кой създаде драмата?
– Гори ти сърцето, но не за мене – за винцето. – Знаеш ли, какво мога да направя за тебе? – Зная, но зная и какво не можеш да направиш. Това е любовта на сегашните хора. Това е драмата на живота. – Кой създаде драмата? – Жената. – Комедията? – Мъжът. – А трагедията? – Дяволът.
към беседата >>

Жалко, драматично е положението на жената, попаднала в клопката на черния адепт.
– Дяволът. Като казвам, че мъжът създал комедията, вие се смеете. Смешно е, наистина, затворникът, слабият, инвалидът да освобождава. Той е инвалид, едва пристъпва с патерици, а отива в затвора да освобождава жената. Кой може да повярва, че тоя инвалид ще освободи жената? Жалко, драматично е положението на жената, попаднала в клопката на черния адепт. Той я излъгал, а тя повярвала на думите му. Той обещал, че ще и даде истинското знание, но нищо не и дал. И до днес черният адепт – дяволът, обещава на хората, че ще им даде знание, богатство, сила, но освен че нищо не им даде, отне им най-същественото – истинския живот. Опасността тук е във вътрешната самоизмама, а не в измамата, която иде отвън. Никой не може да те измами отвън; ти сам ще се излъжеш.
към беседата >>

Аз вземам вътрешната страна, онази драма, която сега се развива, защото ние създаваме драмата. (втори вариант)
Ама гори ми сърцето. Да, сърцето ти гори за винцето, но не за мен. Ти казваш: "Ама знаеш ли какво мога да направя за теб? " Всичко зная какво можеш да направиш. Това е животът на света, животът, през който сега минават хората. Аз вземам вътрешната страна, онази драма, която сега се развива, защото ние създаваме драмата. Драма има в света, ние създаваме драмите. Кой създава трагедиите? Създава ги дяволът. Драмата създава жената, а комедията - мъжът. (Смях.) Сега аз не трябва да се смея.
към втори вариант >>

Драма има в света, ние създаваме драмите. (втори вариант)
Да, сърцето ти гори за винцето, но не за мен. Ти казваш: "Ама знаеш ли какво мога да направя за теб? " Всичко зная какво можеш да направиш. Това е животът на света, животът, през който сега минават хората. Аз вземам вътрешната страна, онази драма, която сега се развива, защото ние създаваме драмата. Драма има в света, ние създаваме драмите. Кой създава трагедиите? Създава ги дяволът. Драмата създава жената, а комедията - мъжът. (Смях.) Сега аз не трябва да се смея. Смехът значи - вземам участие донякъде.
към втори вариант >>

Драмата създава жената, а комедията - мъжът. (втори вариант)
Това е животът на света, животът, през който сега минават хората. Аз вземам вътрешната страна, онази драма, която сега се развива, защото ние създаваме драмата. Драма има в света, ние създаваме драмите. Кой създава трагедиите? Създава ги дяволът. Драмата създава жената, а комедията - мъжът. (Смях.) Сега аз не трябва да се смея. Смехът значи - вземам участие донякъде. Аз наричам всякога една работа комична, когато слабият отива да освобождава. Инвалид е той с единия крак, тръгнал с патерицата и извадил ножа. Жена му затворена, и той инвалид - извадил ножа и иска да я освободи.
към втори вариант >>

Драма е, че тя е попаднала в онази клопка на онзи "адепт". (втори вариант)
Аз наричам всякога една работа комична, когато слабият отива да освобождава. Инвалид е той с единия крак, тръгнал с патерицата и извадил ножа. Жена му затворена, и той инвалид - извадил ножа и иска да я освободи. Питам, кой от нас ще вярва, че той ще освободи жената? Смешно е. Драма е, че тя е попаднала в онази клопка на онзи "адепт". Излъгана е тя. Той обещал да даде знанието, но не дал знание. Дяволът обеща на хората, че ще даде знанието, но нищо не даде на жената - взето е нещо от нея. Той взе, но не даде. Опасността е там, че който се излъже, той ще вземе нещо от тебе, но нищо няма да ти даде.
към втори вариант >>

51. Що да сторя

Там е всичката драма на нашия живот.
Красивата, морална мисъл има еднаква стойност през всичките векове, през които мине. Тя остава еднаква в невидимия свят, или в Божествения свят, тя не губи своята стойност. Такива мисли съществуват, те са от Божествен произход у нас. Но ние много пъти се заблуждаваме с второстепенни мисли. Има второстепенни, третостепенни мисли, които имат прилика с тях и ние някой път на тях приписваме Божествен произход. Там е всичката драма на нашия живот. Аз имам писмо на една англичанка, още като видях нейния почерк отдалече, казвам: ето една добра жена. Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждам, че е написано писмото, определям една вътрешна доброта, нейният ум определям, на каква възраст е тя. Защото всички Божествени процеси, те са завършени. При тях няма треперене; треперенето, неустановеният почерк показва, че има едновременно много мисли и желания, които не са в хармония. На някой човек трепери ръката - седнал той, ще подписва документ за пари, пък мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; ред разсъждения се мотаят в главата му.
към беседата >>

52. Вечният порядък

А ако е за драма или трагедия, аз не намирам по-голяма трагедия в света от Христовата трагедия.
Важно е какви са отношенията на твоята жена с теб, но важно е какви са и твоите отношения спрямо жена ти. Ако твоята любов е искрена, и любовта на жена ти не може да бъде друга, освен като твоята. От мое гледище, ако ти подозираш жена си в нещо, грешката е в теб. Той казва: "Подозирам я." Казвам му: "Не така, и да виждаш, пак не вярвай." В света съществува един закон: Човек, в когото Любовта царува, не може да го сполети нещастие. А ако е за драма или трагедия, аз не намирам по-голяма трагедия в света от Христовата трагедия. Христос имаше сила да вдрази Римската империя, но Го хулиха, подиграваха Му се, дадоха Му кръст да носи, разпънаха Го на кръста, присмиваха Му се, казваха: "Слез от кръста! " Какво ще кажете вие, ако вие бяхте един Учител, поставен на този позорен стълб, с тази вътрешна трагедия в живота? Сила на характера аз виждам! Христос носеше един огън. Той казва: "Аз виждам, светът може да се измени, но Любовта е неизменна.
към беседата >>

Един ден ще го разберат." Ето това е истинска драма.
Аз съм едно с Любовта. Аз съм едно с Тебе, да става каквото ще! Аз зная, че крайният предел на нещата е Любовта. Злото е временно в света. То е едно неразбиране." Тогава излиза нещо от Неговата душа и казва: "Туй, което аз разбрах, те не го разбират. Един ден ще го разберат." Ето това е истинска драма. Един ден, когато дойде любовта – силата на Христа е там. Възкресението Му показва, че Той е на правия път. Тогава Той казва: "Даде ми се всяка власт на Небето и на Земята." Намери се един човек, който при най-големите изпитания не се огъва, не живее за себе си, готов е да се пожертва за цялото човечество. Даде Му се власт да оправи света, да внесе ред и порядък по един морален начин. В света аз правя една аналогия.
към беседата >>

53. Любов, обич и почит / Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния

В театъра се играе една велика драма.
Сега аз говоря за съзнанието, което трябва да се пробужда и разширява. Работете върху себе си, без да мислите, че ще оправите света. В големия театър - света, вие сте само служители. Защо е направен така театърът, това не е ваша работа. Ако не е направен добре, вината не е ваша. В театъра се играе една велика драма. Как се играе тая драма, какви са актьорите, това не е ваша работа. Вие сте слушатели и служители в театъра. Като слушатели, ще гледате, как играят актьорите. Като служители, ще си вършите добре работата. Ако актьорите играят ролите си добре, приятно ви е да гледате драмата, представена на сцената.
към беседата >>

Как се играе тая драма, какви са актьорите, това не е ваша работа.
Работете върху себе си, без да мислите, че ще оправите света. В големия театър - света, вие сте само служители. Защо е направен така театърът, това не е ваша работа. Ако не е направен добре, вината не е ваша. В театъра се играе една велика драма. Как се играе тая драма, какви са актьорите, това не е ваша работа. Вие сте слушатели и служители в театъра. Като слушатели, ще гледате, как играят актьорите. Като служители, ще си вършите добре работата. Ако актьорите играят ролите си добре, приятно ви е да гледате драмата, представена на сцената. Смешно е, когато гледате драма, в която мъжът изневерява на жена си, и жената - на мъжа си.
към беседата >>

Ако актьорите играят ролите си добре, приятно ви е да гледате драмата, представена на сцената.
В театъра се играе една велика драма. Как се играе тая драма, какви са актьорите, това не е ваша работа. Вие сте слушатели и служители в театъра. Като слушатели, ще гледате, как играят актьорите. Като служители, ще си вършите добре работата. Ако актьорите играят ролите си добре, приятно ви е да гледате драмата, представена на сцената. Смешно е, когато гледате драма, в която мъжът изневерява на жена си, и жената - на мъжа си. Днес често представят трагедията „Отело“ от Шекспир. Всички се възмущават от ревността на Отело, а забравят, че те попадат в тая роля. В Турция, когато за пръв път била представена тая трагедия, един турчин гледал и се чудил, как може Яго да изиграе такава подла роля. Като се свършило представлението, той намерил актьора, който играл ролята на Яго, и заканително му казал: Ти ли обърка така работата?
към беседата >>

Смешно е, когато гледате драма, в която мъжът изневерява на жена си, и жената - на мъжа си.
Как се играе тая драма, какви са актьорите, това не е ваша работа. Вие сте слушатели и служители в театъра. Като слушатели, ще гледате, как играят актьорите. Като служители, ще си вършите добре работата. Ако актьорите играят ролите си добре, приятно ви е да гледате драмата, представена на сцената. Смешно е, когато гледате драма, в която мъжът изневерява на жена си, и жената - на мъжа си. Днес често представят трагедията „Отело“ от Шекспир. Всички се възмущават от ревността на Отело, а забравят, че те попадат в тая роля. В Турция, когато за пръв път била представена тая трагедия, един турчин гледал и се чудил, как може Яго да изиграе такава подла роля. Като се свършило представлението, той намерил актьора, който играл ролята на Яго, и заканително му казал: Ти ли обърка така работата? Как не те е срам да вършиш такива подлости!
към беседата >>

Драмата се играе, вие влизате в театъра. (втори вариант)
Това е едно състояние на цялото човечество. Сега аз говоря за съзнанието. Не сте вие, които ще оправите света. Вие сте като един служител вътре в театъра. Защо е направен така театърът, вие не сте виновен. Драмата се играе, вие влизате в театъра. Гледате една драма, че се играе. Вие не сте виновни. Вие сте слушали, вземали сте билет, актьорите не играят добре. Вие не сте виновни за това. По някой път добре я играят.
към втори вариант >>

Гледате една драма, че се играе. (втори вариант)
Сега аз говоря за съзнанието. Не сте вие, които ще оправите света. Вие сте като един служител вътре в театъра. Защо е направен така театърът, вие не сте виновен. Драмата се играе, вие влизате в театъра. Гледате една драма, че се играе. Вие не сте виновни. Вие сте слушали, вземали сте билет, актьорите не играят добре. Вие не сте виновни за това. По някой път добре я играят. Смешно положение е, когато отивате да гледате драма, дето представят, че тя е изневерила на мъжа си и той е изневерил на жена си.
към втори вариант >>

Смешно положение е, когато отивате да гледате драма, дето представят, че тя е изневерила на мъжа си и той е изневерил на жена си. (втори вариант)
Гледате една драма, че се играе. Вие не сте виновни. Вие сте слушали, вземали сте билет, актьорите не играят добре. Вие не сте виновни за това. По някой път добре я играят. Смешно положение е, когато отивате да гледате драма, дето представят, че тя е изневерила на мъжа си и той е изневерил на жена си. От Шекспир "Отело" ще представляват как изневерява. Нека дойдат, и аз ще им покажа по-хубава драма. В Турция като представили за пръв път драмата "Отело" от Шекспир, глашатаят е викал: "Ще представим Ешекспир. На пет парчета ще се играе." След играта на тази трагедия един от слушателите казал на онзи, който играл ролята на Яго: "Ти ли разбърка това бе, келеме." Той не могъл да си представи, че това е представление. Та казвам, ние трябва да разбираме онзи естествен ход на нещата и да не бъдем като този турчин, да гледаме много сериозно на тази работа.
към втори вариант >>

Нека дойдат, и аз ще им покажа по-хубава драма. (втори вариант)
Вие сте слушали, вземали сте билет, актьорите не играят добре. Вие не сте виновни за това. По някой път добре я играят. Смешно положение е, когато отивате да гледате драма, дето представят, че тя е изневерила на мъжа си и той е изневерил на жена си. От Шекспир "Отело" ще представляват как изневерява. Нека дойдат, и аз ще им покажа по-хубава драма. В Турция като представили за пръв път драмата "Отело" от Шекспир, глашатаят е викал: "Ще представим Ешекспир. На пет парчета ще се играе." След играта на тази трагедия един от слушателите казал на онзи, който играл ролята на Яго: "Ти ли разбърка това бе, келеме." Той не могъл да си представи, че това е представление. Та казвам, ние трябва да разбираме онзи естествен ход на нещата и да не бъдем като този турчин, да гледаме много сериозно на тази работа. Много работи в нашия живот не са така сериозни. Трябва да знаем къде е действителната реалност на нещата.
към втори вариант >>

В Турция като представили за пръв път драмата "Отело" от Шекспир, глашатаят е викал: "Ще представим Ешекспир. (втори вариант)
Вие не сте виновни за това. По някой път добре я играят. Смешно положение е, когато отивате да гледате драма, дето представят, че тя е изневерила на мъжа си и той е изневерил на жена си. От Шекспир "Отело" ще представляват как изневерява. Нека дойдат, и аз ще им покажа по-хубава драма. В Турция като представили за пръв път драмата "Отело" от Шекспир, глашатаят е викал: "Ще представим Ешекспир. На пет парчета ще се играе." След играта на тази трагедия един от слушателите казал на онзи, който играл ролята на Яго: "Ти ли разбърка това бе, келеме." Той не могъл да си представи, че това е представление. Та казвам, ние трябва да разбираме онзи естествен ход на нещата и да не бъдем като този турчин, да гледаме много сериозно на тази работа. Много работи в нашия живот не са така сериозни. Трябва да знаем къде е действителната реалност на нещата. Та трябва да имате ясна представа какво нещо е доброто.
към втори вариант >>

54. Доброто семе

Драмата е същественото за мене.
Като се обезсърчите, пак вярвайте. Като ви тъпчат, пак вярвайте. Като стенете, обършете праха си, после се усмихнете. Според мен комедия и трагедия, това са полюси на живота. И драми има в света. Драмата е същественото за мене. Нали имате трагедия в театъра? Този, който умира на сцената, умира ли? Не умира. Онзи, който играе комедия, и той не умира. Той си изкарва прехраната с това.
към беседата >>

А има и драма.
Онзи, който играе комедия, и той не умира. Той си изкарва прехраната с това. Казвате: трагичен е животът. То е една опитност. Ти играеш само една роля трагична. А има и драма. Твоята работа за да се осмисли, трябва да дойдат страданията. Страданията в живота са мощна сила в природата на човека. Страданията, които ние минаваме, са изключителни за сегашните хора. Растенията не страдат тъй, както ние страдаме. Понеже само при тези вътрешни страдания, когато научим законите, които ръководят страданията, ние ще имаме един нов живот.
към беседата >>

55. Малкото добро и малкото зло

Вашият живот е драма или комедия: някога е весел, а някога – тъжен.
Веднага тя извикала стражар и го предала, за което му наложили голяма глоба. За да не плаща глоба, негърът трябваше още в тъмнината да се отдалечи. Грешката е там, че той я придружил до светлината и тя видяла черното му лице. Някога и вие искате постъпките ви да излязат на бял свят, всички да ги видят. Обаче не знаете, че за някои от вашите постъпки, изнесени на светлината, ще ви глобят. Вашият живот е драма или комедия: някога е весел, а някога – тъжен. На земята срещате добри хора, но срещате и хора с черни лица, поради което се обезсърчавате и казвате: „Не струва да се живее“. Съгласен съм с вас – по стария начин не струва да се живее. Обаче по нов начин, с ново разбиране струва да се живее. Мъчно се минава от стария в новия живот, но ако можеш да се повдигнеш на една стохилядна от милиметъра, това е голямо постижение. Ако си недоволен от живота, кажи си: „Не искам да бъда маг-хахарец“.
към беседата >>

56. Иде час

РБ

Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат.
– „Защо? “ – „Ами тя се влюбила в един офицер. Видях и двамата на една вечеринка, заедно играеха. И той влюбен в нея, и тя влюбена в него. Отказвам се от нея, не ми трябва.“ Казвам: това е една от драмите в човешкия живот. Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат. Не, това не са още страдания на човешката душа да намери пътя към Бога. Дойде ли човек до страданията на душата, Христос ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне. Идването на Христа при гроба на умрелия не е нищо друго, освен идването на Любовта, която възкресява. Ако онзи, когото търсиш, е в сила да те възкреси, той те обича. Ако момъкът може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича.
към беседата >>

57. Ценни мисли

Защо тази тежка драма стана вечер?
Значи, расте и се развива само този, при когото присъства животът. Затова казва Христос: "Аз съм живият хляб, слязъл от Небето и живата вода, която извира от човешките сърца." Когато Христос беше на кръста, каза: "Жаден съм." Поиска вода. Той поиска това, в което животът се проявява. Има стих, дето се казва: "Там имаше съд, пълен с оцет." Защо не му дадоха вода? Всичко е безсмислено за живота, който си заминава. Защо тази тежка драма стана вечер? За да покаже, че светлината си отива. Защо става ден? За да покаже, че светлината иде. Туй, което става в Природата, то става навсякъде. При сегашните условия хората искат да бъдат щастливи.
към беседата >>

58. Любов към Бога / Люби Бога

И тъй, драмата, която преживява човешката душа, е драмата на света.
Петър не мислеше, че с един нож работа не става. Онези, които са против Христа, имат много ножове. Докато Петър беше готов да се жертва за Христа, след малко се отрече от Него; като си спомни думите, които Христос му беше казал, разкая се, излезе вън и горко плака. Христос го погледна и в погледа Му се четеше всичко, което щеше да преживее. След смъртта на Христа Петър бе готов и на най-големи страдания. И тъй, драмата, която преживява човешката душа, е драмата на света. Всеки страда, че не го разбират, но и той не разбира другите. Вярно е, че хората не се разбират, това може да се докаже с много примери. Мнозина се питат защо съм дошъл на Земята. Дошъл съм за нещо и зная защо съм дошъл. И вие сте дошли за нещо, но не знаете за какво именно.
към беседата >>

“ Това е сега драмата в този свят. (втори вариант)
Тури си ножа. Мене ще бият, а вие ще се разпръснете като пилци.“ Петър, като тури ножа, офейка, отдалече дойде и той се отрече, каза: „Не съм от неговите ученици.“ После, като му дойде на ум, че не си устоя на думата, излезе и плака горко. Христос го погледна, искаше да каже: „Аз ще бъда разпънат, но после пак ще се срещнем, ще се разговаряме.“ Онова, което беше скрито за Петра, Христос му го разправи, след като възкръсна и стана Петър радостен, и беше готов за всички страдания. Вие сте онзи в онзи Петър, в Гетсиманската градина, там има бой, камшик. Там е казано в Евангелието: „Паднаха онези на лицето си.“ Христос искаше да избави учениците си и каза: „Аз съм, оставете тези! “ Това е сега драмата в този свят. Така живеем и не се разбираме. Ако някой каже, че се разбираме, не е вярно, не се разбираме. Мога да ви наведа хиляди доказателства, но не искам да ги навеждам. Дойде някой в стаята при мене и казва: „Много ти е добре тебе тука. Леглото ти е там, по-хубаво спиш, отколкото ние.“ Аз бих заменил това легло, но готови ли сте, учението, което имам в ума си, да го застъпите по-добре от мене?
към втори вариант >>

59. Разрешаване на мъчнотиите

Мъчнотиите в живота поставят човека в драматично и комично положение.
Капитанът се приближил при генерала, който му ударил две плесници. Като се вгледал в лицето му, капитанът познал, че това е негов войник, но се запитал: Как простият войник е станал генерал? След дълъг разпит узнали, как този войник бил произведен генерал. След това го заставили да слезе в този свят и да облече формата на обикновен войник. И тъй, като се натъкне на известни опитности от другия свят, човек изпада в мъчнотии и противоречия, подобни на тези, в които се намерил този прост войник. Мъчнотиите в живота поставят човека в драматично и комично положение. – Защо? – Защото не разбира вътрешния смисъл на живота и се спира на буквата на нещата. Буквата всякога води към противоречия и заблуда. Ако войникът имаше правилно разбиране за другия свят, той щеше да знае, че който заминава за онзи свят, не може да стане генерал. Някой се моли на Бога да се подобри материалното му положение, и в скоро време положението му се подобрява.
към беседата >>

60. Контрасти в живота

Ето един пример от драмата на човешкия живот.
– Не съм. Ето първата лъжа, резултат на непослушанието. Майката е недоволна от детето. Тя взима пръчката, набива го добре и го изпъжда навън. Като се намери вън от рая на майката, детето признава грешката си. Ето един пример от драмата на човешкия живот. Така постъпва и природата. За всяка погрешка тя изпъжда човека вън от рая. Природата, т.е. Божественото начало в човека, го наказва за всяка негова погрешка. Щом сгреши, тя му казва: Излъга ме!
към беседата >>

Това е драмата, която става в нашия живот. (втори вариант)
“ Защо гърнето й е разместено? Защо тя вижда, че е разместено? Детето казва: „Мамо, не зная.“ А то знае, то е бутало гърнето и е взело сладкото. И като го нашари майката, като дойде законът, то казва: „Аз взех.“ Това са психологически моменти. Това е драмата, която става в нашия живот. Човек съгреши някой път пред себе си. Направи човек погрешка, и той е извън рая. Значи има едно Божествено начало в човека и това Божествено начало те нашари хубаво, като направиш една погрешка. Ти си извън рая. Това начало те погледне, изпитва те.
към втори вариант >>

61. Имаше някой человек

Тази любовна драма в живота му се отразила на неговите тъжни песни.
Баща му бил французин, майка му била полячка. В 1829 г. той отива във Виена, а в 1831 г. тръгва за Лондон, но остава в Париж, дето се запознал с една госпожа писателка – Жорж Санд. След време обаче между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни в живота му. Тази любовна драма в живота му се отразила на неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура и жените се влюбвали, привързвали се много към него. Навремето си много говорили за него. Той имал силно разработен музикален стил.
към беседата >>

Тази любовна драма в живота му се е отразила в неговите тъжни песни. (втори вариант)
Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче, той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полякиня. В 1829 година той отива във Виена, а в 1831 година тръгва за Лондон, но остава в Париж, където се запознава с госпожа Жорж Санд писателка. След време обаче, между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни и музиката му. Тази любовна драма в живота му се е отразила в неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен е бил силно поетическа натура, със силно музикално въображение и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него. На времето много са говорили за него. Имал добре разработен музикален стил, голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение.
към втори вариант >>

62. Терцата в живота / Една терца (Първата терца на живота)

Това е драматическо пеене.
Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение. Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете. – Кога? – Когато сте болни. Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“. Това е драматическо пеене. Слушал съм, как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре.
към беседата >>

Обърнеш се на едната страна, на другата - това е драматическо изкуство вече. (втори вариант)
Сега аз ви зная - вие всички сте добри певци. Знаете кога? Много добри певци сте, но пеете всички на една минорна гама. Когато сте болни, пеете всички отлично „ох, ох, ох“. Това е песен. Обърнеш се на едната страна, на другата - това е драматическо изкуство вече. „Ох, ох“ - пение е това. По някой път аз съм гледал болните хора - мен ми прави много приятно впечатление, казвам - много хубаво пее този болен, драматически пее. Чувам музика, давам си ухото и гледам вярно ли взема тоновете. Ако хубаво пее, ще оздравее. Ако не взема вярно тоновете, казвам - този човек има още много да учи в училището.
към втори вариант >>

По някой път аз съм гледал болните хора - мен ми прави много приятно впечатление, казвам - много хубаво пее този болен, драматически пее. (втори вариант)
Много добри певци сте, но пеете всички на една минорна гама. Когато сте болни, пеете всички отлично „ох, ох, ох“. Това е песен. Обърнеш се на едната страна, на другата - това е драматическо изкуство вече. „Ох, ох“ - пение е това. По някой път аз съм гледал болните хора - мен ми прави много приятно впечатление, казвам - много хубаво пее този болен, драматически пее. Чувам музика, давам си ухото и гледам вярно ли взема тоновете. Ако хубаво пее, ще оздравее. Ако не взема вярно тоновете, казвам - този човек има още много да учи в училището. Като го слушам, веднага диагноза определям. Като каже „ох“, аз гледам кой тон взема - минорен, мажорен или правилен, и казвам - този човек скоро ще умре или скоро ще оздравее.
към втори вариант >>

63. И украсиха светилниците си

В една драма нещата се представят драматически, но те не са действителни.
Цялата сегашна култура ще изчезне. Ако днес някои хора знаеха това, те биха запалили земята, без да му мислят много. Сега, като ви говоря това, мнозина от вас се плашат, представят си нещата страшно. Казвам, не мислете, че това, което ви говоря, ще стане още сега. Не, това са само проекти. В една драма нещата се представят драматически, но те не са действителни. Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали. Има пророчества, предсказани днес, и те не са се сбъднали. Въпросът е как можем да се избавим от тези пророчества, т.е. от това, което има да стане. Това е важно, то е поставено на дневен ред.
към беседата >>

В една драма нещата се представят драматически, но те не са действителни. (втори вариант)
Цялата сегашна култура ще изчезне. Ако днес някои хора знаеха това, те биха запалили земята, без да му мислят много. Сега като ви говоря това, мнозина от вас се плашат, представят си нещата страшно. Казвам: Не мислете, че това, което ви говоря ще стане още сега. Не, това са само проекти. В една драма нещата се представят драматически, но те не са действителни. Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали. Има пророчества, предсказани от по-скорошно време и те не са се сбъднали. Въпросът е, как можем да се избавим от тези пророчества, т.е. от това, което има да стане. Това е важно, то е поставено на дневен ред.
към втори вариант >>

64. Значение на удовете

Страданията не са нищо друго, освен вътрешна драма в човешкия живот.
Страданията не са нищо друго, освен вътрешна драма в човешкия живот. – Защо страдат хората? – Сега аз не искам да се занимавам с този въпрос. Да се занимавам със страданията на хората, това значи да се занимавам с техните нечистотии. По-добре да се заровят нечистотиите в земята, където след време, само по себе си, ще се пречистят, отколкото ти да ги чистиш. Мнозина изучават закона на превръщането, искат да придобият много знания.
към беседата >>

65. Новото знание

Всички хора минават през драмата на разрушението.
Много ангели слизат от небето, но кога? Когато трябва да внесат любовта в човешката душа. Тогава те се готови да служат даже на един човек. Ако не си готов да възприемеш любовта, ,пак ще слезе ангел от небето, но ангел на тъмнината. Той ще разруши всичко, което попадне на пътя му. Всички хора минават през драмата на разрушението. Всеки е с одрана кожа, сражавал се е с вълци. Пита ме един брат: Напреднал ли съм? – Много си напреднал, трябва да бъдеш юнак, да се бориш. – Юнак съм, със всичко ще се справя. – Какво друго мога да му кажа като виждам как са го нападнали десетина вълци, готвят се да му одерат кожата.
към беседата >>

Там е драмата.
Който се жени, това показва, че му липсва нещо. Тя си мисли, че в момъка ще намери щастието, което търси. Не взимайте това върху себе си. Аз имам предвид външната страна на брака. Външната страна е едно, важно е това, което става вътре в човека. Там е драмата. Външните неща са отражение на вътрешните. Момъкът казва на момата: Аз съм готов за тебе да направя всичко. Тя се зарадва и казва: Всичко се свърши, напущам майка си и баща си и отивам след моя възлюбен. Много хора се намират в положението на онзи руски манаф*[*манаф - турчин от някои области на Мала Азия (бел.шефа)], който спечелил на лотария един голям параход. Като чул това, той си казал: Свърши се вече теглото.
към беседата >>

66. Постигни реалността

Всички онези актьори, които са на сцената, представляват някоя драма, някоя трагедия.
Казвам, съвсем трябва да се абстрахирате или съвсем трябва да оставите на страна вашия сегашен живот. Спъват ви отношенията, които имате един към друг. Например, всички вие се спъвате, като гледате света така хубаво облечен, с пръстените му, с шапките му, с дрехите му, с позата му и казвате: „Е, ние така сме живели! “ Ако така разбирате живота, това не е живот, това е едно представление. Всички онези актьори, които са на сцената, представляват някоя драма, някоя трагедия. Мислите ли, че това е нещо реално? – Не, то е едно представление на сцената. Вие в театъра ще викате, ще плачете на сцената, защо някой е умрял? Обаче вие плачете на сцената. Вие гледате на улицата, че някой трепери и ги съжалявате.
към беседата >>

67. Радост, която никой няма да отнеме

Това е най-голямата драма, най-голямата трагедия, през която може да се мине.
При условията, при които беше, Христос не можеше да слезе. Той каза: „Боже Мой, защо си Ме оставил? “ Значи оставил Го е в ръцете на хората, които разполагат с Него така, както те искат, а не както Той иска. Нима беше желателно за Христа да Му турят венец? Можете ли да си представите какво е мислил Христос в това време? Това е най-голямата драма, най-голямата трагедия, през която може да се мине. И през тази драма всички минават в един малък размер. Майката, която изгуби детето си, за което тя е треперела и плаче, че не може да го върне, това не е ли трагедия? Също така жената, когато изгуби мъжа си; мома, която изгуби възлюбления си, когато той я напусне, по-голяма трагедия от това не може да има. Напусне я той и се изгуби някъде. Христос разчиташе най-първо на хората и видя, че на тях не може да разчита.
към беседата >>

И през тази драма всички минават в един малък размер.
Той каза: „Боже Мой, защо си Ме оставил? “ Значи оставил Го е в ръцете на хората, които разполагат с Него така, както те искат, а не както Той иска. Нима беше желателно за Христа да Му турят венец? Можете ли да си представите какво е мислил Христос в това време? Това е най-голямата драма, най-голямата трагедия, през която може да се мине. И през тази драма всички минават в един малък размер. Майката, която изгуби детето си, за което тя е треперела и плаче, че не може да го върне, това не е ли трагедия? Също така жената, когато изгуби мъжа си; мома, която изгуби възлюбления си, когато той я напусне, по-голяма трагедия от това не може да има. Напусне я той и се изгуби някъде. Христос разчиташе най-първо на хората и видя, че на тях не може да разчита. Най-после разчиташе на едно верую в Себе Си.
към беседата >>

68. Числото 153

В Англия някои артисти, когато искат да им дадат [роля в] една любовна драма, дълго време се хранят с агнешко месо, за да придобият мек характер.
От този, първия човек те искаха да извадят поука за цялото човечество. Те сега работят, за да оправят нашите погрешки и да ги превърнат в нещо полезно. Сега се говори за организиране на цялото човечество, да се преобразят хората, да се възпитат мъже, жени и деца, че това е един процес за облагородяване на цялото човечество, да се избави от онези лъжливите схващания. Как ще възпитате детето? Най-първо трябва да знаеш как да го храниш. В Англия някои артисти, когато искат да им дадат [роля в] една любовна драма, дълго време се хранят с агнешко месо, за да придобият мек характер. Сега казвате, че трябва да се храним с плодове. Така е, вярно е, но трябва да знаеш в разните времена на годината кога какъв плод да употребиш. Трябва да знаеш кога ти трябва един плод; не всякога. Защото човек е сложно същество и му трябва разнообразна храна, много разнообразна храна. Ние, съвременните хора, се храним много еднообразно.
към беседата >>

69. Изпълнѝ

Умира някой в театъра, представят една драма, че умира някой.
Някой път и ние се спираме и се хвалим и казваме: „Аз имах един дядо, много благороден човек, носеше брашно на воденицата.“ Много добър е бил дядо ти, ами ти какво носиш? Дядо ти беше човек, ами ти какво си, ти какво носиш? Нищо не носиш. Сега, аз не искам вие да останете като подсъдими, че ви съдя. Като на театър искам да ви представя. Умира някой в театъра, представят една драма, че умира някой. Вие може да се тревожите, не е за вас ни най-малко. Аз пред себе си имам хора светии: светии от първа степен, от втора степен, от трета степен. Та, вие сте от първа степен. Та, до трета степен има време. По този начин вие ще минете един път.
към беседата >>

70. Противоречие и благо

Прочетената глава представлява една драма.
Прочетената глава представлява една драма. От единия край до другия случките са противоречиви и драматични. Вие може да считате 12-те души апостоли като едно семейство. Отиват да направят вечеря. И туй семейство ще се разпръсне. Всички ще се разбягат.
към беседата >>

От единия край до другия случките са противоречиви и драматични.
Прочетената глава представлява една драма. От единия край до другия случките са противоречиви и драматични. Вие може да считате 12-те души апостоли като едно семейство. Отиват да направят вечеря. И туй семейство ще се разпръсне. Всички ще се разбягат. Учителя им ще го хванат, понеже ще направят за Него това, което те не са очаквали.
към беседата >>

Това е една драма за малкото дете.
На всинца ви трябва едно дълбоко познаване на ония закони, които действуват в живота. Онази дреха, с която детето е обвито в утробата на майка си, която е толкова необходима за неговото развитие, тази дреха детето трябва да я хвърли. И ако не я хвърли, от него няма нищо да остане. Туй дете седи в майка си обвито в мантия, като царски син, но тя трябва да се изхвърли, с нея то се държи за майка си. И после трябва да му отрежат пъпа. Това е една драма за малкото дете. Но майката, която го носи, тъй го е обгърнала в себе си, че за него не съществува опасност. Докато тя го гледа като писано яйце първоначално, после го оставя други хора да се занимават с него. Спрете върху факта как се раждат децата. Никакви деца не се раждат. Раждате се вие.
към беседата >>

71. Което става

Човек представлява най-висшето от всички животни, седи на най-високо стъпало, но има една трагедия, една драма в живота му.
Изкуство е някой да може да изважда само хубавото от живота! Вижте майстора-грънчар, какво хубаво гърне прави от калта. Има една странност вътре в живота, в човешкия живот. Човек представлява най-висшето от всички животни, седи на най-високо стъпало, но има една трагедия, една драма в живота му. Аз говоря за целокупното човечество. И туй противоречие се среща и общо, и частно. Всеки един от вас се намира по някой път в такова безизходно положение, че не знае въпросите, които го вълнуват, как ще се разрешат. В дадения случай Христос, във времето, в което живее като човек, не можеше да разреши един въпрос. Малцина вярваха в това, което Той учеше.
към беседата >>

72. На своето место

Онзи, който е писал драмата или пиесата, е определил така.
Някой път ти облажаваш своето дете, колко е било весело! Ако е било хубаво детинството, защо не останахте като дете, а станахте възрастни? – Защото не зависи от вас. Че сте възрастни, пак не зависи от вас – друг ви е направил възрастни, че не сте деца, пак не зависи от вас. Дадат ти корона на цар, но цар не ставаш. Онзи, който е писал драмата или пиесата, е определил така. Ти ще станеш такъв, какъвто авторът е писал. Някой ще стане слуга, защото така е писано, докато си играеш ролята, ти си такъв. Щом се свърши театъра, ти ще бъдеш такъв, какъвто си бил. Но, до когато се играе драмата, ти ще вземеш тази роля, която ти е дадена. Сега например, аз да ви кажа, ще играете следната роля – ще дойде дегизирането, ще дойде старостта, косата и брадата ви ще побелеят, после ще се преструвате, че не може да ходите и ще понакуцвате.
към беседата >>

Но, до когато се играе драмата, ти ще вземеш тази роля, която ти е дадена.
Дадат ти корона на цар, но цар не ставаш. Онзи, който е писал драмата или пиесата, е определил така. Ти ще станеш такъв, какъвто авторът е писал. Някой ще стане слуга, защото така е писано, докато си играеш ролята, ти си такъв. Щом се свърши театъра, ти ще бъдеш такъв, какъвто си бил. Но, до когато се играе драмата, ти ще вземеш тази роля, която ти е дадена. Сега например, аз да ви кажа, ще играете следната роля – ще дойде дегизирането, ще дойде старостта, косата и брадата ви ще побелеят, после ще се преструвате, че не може да ходите и ще понакуцвате. Ще станете аристократ. Няма да искате да отидете някъде, но ще кажете: „Те нека дойдат! “ Ще ви вземат от кревата. Няма да искаш да отидеш при трапезата, но ще кажеш: „Да ми донесат!
към беседата >>

73. Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми)

Ще гледате една драма или една трагедия и ще се върнете. (втори вариант)
Ти ми казваш тъй, но аз ще се допитам до Господа, ще взема неговото мнение и след това.“ Много добре. Най–първо тя трябваше да каже: „Ще се допитам малко.“ След това питаме защо не се допита Ева. Защо не се допита Ева до Господ, а тя сама реши? Аз ще ви попитам тази сутрин защо дойдохте и туй, за което сте дошли, ще го придобиете ли. Вие от събранието може да си излезете като онзи, който си е взел билет в театъра вътре. Ще гледате една драма или една трагедия и ще се върнете. И после ще разправяте заради нея. Във вашия ум седи идеята, че преди две хиляди години Христос е дошъл от небето, проповядвал е едно учение и вие носите името християни. И го чакате пак втори път да дойде. И чакате на основание на него да влезете в рая и един ден да се спасите. Питам, ако Ева не беше работила за змията, защото яденето е една работа, която тя свърши за змията.
към втори вариант >>

74. Оставете да растат наедно и двете!

Когато някой актьор иска да играе някаква драматична роля, той дълго време употребява по-чиста храна, за да представи добре ролята си.
Тя е създала преизобилно храна за всички, а също така тя е създала и съответна храна за всички условия на живота. Ако искате да развивате ума, сърцето или волята, вие ще трябва да употребите съответна храна за тях. Ако искате да станете артист, или художник, или музикант, или учен, вие трябва пак да си изберете съответна за това храна. Само чрез храната ще можете да постигнете това, което желаете. В Европа са правили ред опити в това отношение. Когато някой актьор иска да играе някаква драматична роля, той дълго време употребява по-чиста храна, за да представи добре ролята си. Или, ако иска да играе някаква любовна роля, той яде известно време агнешко месо, за да придобие по-голяма мекота в характера си. Напоследък гледах един актьор, който играеше такава роля, че трябваше да умре. Не беше чудно, че умря, но много наскоро след това възкръсна. Това е за похвала, че в десетина минути умря, а след една минута оживя. Той искаше да покаже, че умира, но може и да оживее.
към беседата >>

Авторът е създал тази роля, да умре един от героите и след това всички казват: Голям драматург е този човек.
Напоследък гледах един актьор, който играеше такава роля, че трябваше да умре. Не беше чудно, че умря, но много наскоро след това възкръсна. Това е за похвала, че в десетина минути умря, а след една минута оживя. Той искаше да покаже, че умира, но може и да оживее. Това е заблуждение. Авторът е създал тази роля, да умре един от героите и след това всички казват: Голям драматург е този човек. Да, той е написал една трагедия. На разните си герои дал различни роли: на едного дал ролята да краде, на другиго: да убива, на трети – да воюва като офицер, на четвърти да умре и т. н. Това са ред роли, които актьорите изпълняват на сцената, защото така им е писано. Всеки артист изучава ролята си, така както е. Казвам: Всички вие сте все артисти.
към беседата >>

Питам ви сега: Драма ли играете или трагедия?
На разните си герои дал различни роли: на едного дал ролята да краде, на другиго: да убива, на трети – да воюва като офицер, на четвърти да умре и т. н. Това са ред роли, които актьорите изпълняват на сцената, защото така им е писано. Всеки артист изучава ролята си, така както е. Казвам: Всички вие сте все артисти. Щом сте слезли на земята, вие сте се наели да играете някаква роля. Питам ви сега: Драма ли играете или трагедия? Аз оставям комедията за децата; драмата е за тези, които се женят, а трагедията е за старите, които умират. Хубаво нещо е комедията, но децата трябва да се занимават с нея. Когато искаш да направиш нещо, за да ти олекне на душата, направи нещо комично. Когато искаш да станеш свестен човек, постави драмата, а когато животът ти се обезсмисли, постави трагедията. Старият казва: Не ми остава нищо друго, освен да умра.
към беседата >>

Аз оставям комедията за децата; драмата е за тези, които се женят, а трагедията е за старите, които умират.
Това са ред роли, които актьорите изпълняват на сцената, защото така им е писано. Всеки артист изучава ролята си, така както е. Казвам: Всички вие сте все артисти. Щом сте слезли на земята, вие сте се наели да играете някаква роля. Питам ви сега: Драма ли играете или трагедия? Аз оставям комедията за децата; драмата е за тези, които се женят, а трагедията е за старите, които умират. Хубаво нещо е комедията, но децата трябва да се занимават с нея. Когато искаш да направиш нещо, за да ти олекне на душата, направи нещо комично. Когато искаш да станеш свестен човек, постави драмата, а когато животът ти се обезсмисли, постави трагедията. Старият казва: Не ми остава нищо друго, освен да умра. За него нито комедията, нито драмата разрешава живота, освен трагедията.
към беседата >>

Когато искаш да станеш свестен човек, постави драмата, а когато животът ти се обезсмисли, постави трагедията.
Щом сте слезли на земята, вие сте се наели да играете някаква роля. Питам ви сега: Драма ли играете или трагедия? Аз оставям комедията за децата; драмата е за тези, които се женят, а трагедията е за старите, които умират. Хубаво нещо е комедията, но децата трябва да се занимават с нея. Когато искаш да направиш нещо, за да ти олекне на душата, направи нещо комично. Когато искаш да станеш свестен човек, постави драмата, а когато животът ти се обезсмисли, постави трагедията. Старият казва: Не ми остава нищо друго, освен да умра. За него нито комедията, нито драмата разрешава живота, освен трагедията. Това, обаче, са болезнени състояния. И драмата, и трагедията, и комедията са неестествени състояния в живота. В живота няма нито комедия, нито драма, нито трагедия – животът сам по себе си е веселие.
към беседата >>

За него нито комедията, нито драмата разрешава живота, освен трагедията.
Аз оставям комедията за децата; драмата е за тези, които се женят, а трагедията е за старите, които умират. Хубаво нещо е комедията, но децата трябва да се занимават с нея. Когато искаш да направиш нещо, за да ти олекне на душата, направи нещо комично. Когато искаш да станеш свестен човек, постави драмата, а когато животът ти се обезсмисли, постави трагедията. Старият казва: Не ми остава нищо друго, освен да умра. За него нито комедията, нито драмата разрешава живота, освен трагедията. Това, обаче, са болезнени състояния. И драмата, и трагедията, и комедията са неестествени състояния в живота. В живота няма нито комедия, нито драма, нито трагедия – животът сам по себе си е веселие. Тогава, какво има в онзи живот? В истинския живот има само възкресение.
към беседата >>

И драмата, и трагедията, и комедията са неестествени състояния в живота.
Когато искаш да направиш нещо, за да ти олекне на душата, направи нещо комично. Когато искаш да станеш свестен човек, постави драмата, а когато животът ти се обезсмисли, постави трагедията. Старият казва: Не ми остава нищо друго, освен да умра. За него нито комедията, нито драмата разрешава живота, освен трагедията. Това, обаче, са болезнени състояния. И драмата, и трагедията, и комедията са неестествени състояния в живота. В живота няма нито комедия, нито драма, нито трагедия – животът сам по себе си е веселие. Тогава, какво има в онзи живот? В истинския живот има само възкресение. Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната. Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си.
към беседата >>

В живота няма нито комедия, нито драма, нито трагедия – животът сам по себе си е веселие.
Когато искаш да станеш свестен човек, постави драмата, а когато животът ти се обезсмисли, постави трагедията. Старият казва: Не ми остава нищо друго, освен да умра. За него нито комедията, нито драмата разрешава живота, освен трагедията. Това, обаче, са болезнени състояния. И драмата, и трагедията, и комедията са неестествени състояния в живота. В живота няма нито комедия, нито драма, нито трагедия – животът сам по себе си е веселие. Тогава, какво има в онзи живот? В истинския живот има само възкресение. Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната. Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си. Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията.
към беседата >>

Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната.
Това, обаче, са болезнени състояния. И драмата, и трагедията, и комедията са неестествени състояния в живота. В живота няма нито комедия, нито драма, нито трагедия – животът сам по себе си е веселие. Тогава, какво има в онзи живот? В истинския живот има само възкресение. Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната. Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си. Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията. Защо умира човек? Трябва да има известни причини за това. Трагедията се е родила от Любовта.
към беседата >>

Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията.
В живота няма нито комедия, нито драма, нито трагедия – животът сам по себе си е веселие. Тогава, какво има в онзи живот? В истинския живот има само възкресение. Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната. Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си. Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията. Защо умира човек? Трябва да има известни причини за това. Трагедията се е родила от Любовта. Неразбраната Любов е създала трагедията. Вземете двама момци, които са свършили университет, и ги поставете в положение да се влюбят в една мома, и вижте след това дали ще се търпят помежду си.
към беседата >>

75. В царството на Христа и Бога

Нима когато драматургът, трагикът или романтикът, като описват известни сцени, че всички са верни.
Взима той тези пари, и пак... отива на гостилницата. Дава от тези дребни монети, но останал учуден, като му казали, че тук не вървят и тези монети. Наистина, евтино е яденето, но никакви пари от земните не вървят в онзи свят. Какво ще кажете на това отгоре? Дали това е така или не, то е въпрос, аз не искам да ви убедя, но изнасям този пример само за пояснение на мисълта си. Нима когато драматургът, трагикът или романтикът, като описват известни сцени, че всички са верни. Всички не са верни, но половината само са верни. Нима, когато историкът описва известни събития, или когато астрономът описва известни явления, или когато поетът описва нещо, всичко е вярно? Всички неща не са верни, но ако всички неща бяха верни, нямаше какво да правим. Ако поетът беше написал последната дума, нямаше какво друго да пише, но вие благодарете, че всичко, каквото е написано, не е вярно, та има още какво да се пише. Поезията едва сега е започнала, музиката също.
към беседата >>

76. Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност

Това е драмата на живота.
Момъкът и момата са Адам и Ева, които отиват в света. Бащата може да се уподоби на Бога, а майката – на архангел Михаил, който стои с меч пред райската врата, да не би момъкът и момата да се върнат назад. Те отиват в света, място на изпитания и страдания, но след няколко години пак се връщат в рая. Те се молят, плачат, обещават, че ще слушат, искат да се върнат назад. Най-после майката и бащата ги приемат в своя дом, прощават погрешката им, направена от непослушание. Това е драмата на живота. Коя е била причината за отдалечаването на човека от Бога? Каквато е причината за излизането на Адам и Ева от рая, такава е и за напущането на бащиния дом от момата. Както момъкът е станал причина за излизането на момата от бащиния ѝ дом, така ѝ в Битието се е явило нещо особено, което е станало причина за излизане на първите човеци от рая. Срещате един човек, добър писател, разговаряте се любезно с него. Той е учтив, внимателен към всички хора – всички го обичат.
към беседата >>

Това е драмата на живота. (втори вариант)
Майката е архангел Михаил, бащата е Господ. Но въпреки че бащата е Господ и архангел Михаил – майката, този извади дъщеря им и те казват: „Отиде дъщерята от нашия дом.“ Подир година дъщерята се връща с нейния възлюблен, станало нещо и тя се връща, и започва да се моли да й простят. Те й прощават, тя пак влиза вътре. И те я приемат. Вие ще кажете – това са обикновени работи. Това е драмата на живота. Кои са били първите причини, които са отдалечили човека от Бога. Кажете ми. Същата причина. Причината е почти съща. Както този момък е станал причина да извади дъщеря ви от дома, така има една причина в битието, която извадила човека от рая.
към втори вариант >>

77. И ще доведат всичките ви братя

Това е вярно и в нашия живот.Често хората правят тази погрешка в своя вътрешен живот постоянно, в следствие на което в живота на всички хора се разиграва тази драма: И за млади, и за стари, и на учени, и на философи, навсякъде се разиграва тази драма.
Тя се върна при Адама и каза: Струва ми се, че тези плодове са много хубави. Така ли? Я тогава пак иди, виж може да има друг някой, който може да откъсне от тях и по този начин да хвърлим вината върху него. Когато отиде втори път около дървото, там имаше вече един пазач, един адепт – змията, която откъсна от плодовете на забраненото дърво, яде той, даде и на Ева, която занесе на Адама. Но видяха после, че работата не излезе, както са я мислили. Това е вярно и в нашия живот.Често хората правят тази погрешка в своя вътрешен живот постоянно, в следствие на което в живота на всички хора се разиграва тази драма: И за млади, и за стари, и на учени, и на философи, навсякъде се разиграва тази драма. Драмата на Адама и Ева се разиграва навсякъде и в края на краищата всички казват, че не искат да грешат. Не че хората грешат, но се спъват. Грехът на съвременните хора се заключава в спънките, които те сами си създават. Хората се спъват от това, че противодействуват на Волята Божия. Вие искате да коригирате света и казвате: Защо Бог създаде света така, а не иначе?
към беседата >>

Драмата на Адама и Ева се разиграва навсякъде и в края на краищата всички казват, че не искат да грешат.
Така ли? Я тогава пак иди, виж може да има друг някой, който може да откъсне от тях и по този начин да хвърлим вината върху него. Когато отиде втори път около дървото, там имаше вече един пазач, един адепт – змията, която откъсна от плодовете на забраненото дърво, яде той, даде и на Ева, която занесе на Адама. Но видяха после, че работата не излезе, както са я мислили. Това е вярно и в нашия живот.Често хората правят тази погрешка в своя вътрешен живот постоянно, в следствие на което в живота на всички хора се разиграва тази драма: И за млади, и за стари, и на учени, и на философи, навсякъде се разиграва тази драма. Драмата на Адама и Ева се разиграва навсякъде и в края на краищата всички казват, че не искат да грешат. Не че хората грешат, но се спъват. Грехът на съвременните хора се заключава в спънките, които те сами си създават. Хората се спъват от това, че противодействуват на Волята Божия. Вие искате да коригирате света и казвате: Защо Бог създаде света така, а не иначе? Как трябваше да се създаде светът?
към беседата >>

78. В нова окраска. Богатството на деня

Така е писано в драмата.
Оставете вашия действителен свят, то е театър. В театъра нещата не са действителни. А в действителния свят всичко е красиво. В театъра всичко е дегизирано. Онзи слуга не е слуга. Така е писано в драмата. Обаче в действителния свят всичко е красиво. Има една красота. Някой път ние търсим красотата в дрехите. Някой път търсим красотата в лицата. Има разни хора.
към беседата >>

79. Този е живият хляб

Представете си, че вие гледате драмата на един автор, гледате как се представя на сцената.
– Ти си човек, който можеш да страдаш от ревматизъм, ти си човек, който можеш да страдаш от разстройство на стомаха, ти си човек, който можеш да страдаш от всякакво разстройство на организъма и най-после да фалираш. Всякога могат да те уволнят, да те уморят и най-после можеш да бягаш на четири крака. Сега аз говоря в широк смисъл. Не мислете, че това се отнася до вас. Аз изнасям идеята на един автор. Представете си, че вие гледате драмата на един автор, гледате как се представя на сцената. Отивате в театъра и гледате как се сменя сцена след сцена. И ако има нещо тъжно, публиката плаче, рони сълзи. Като излезе вън от театъра, всички сълзи престават. Значи докато гледате какво става на сцената, вие плачете, а като гледате страданията на хората в живота, там сълзи не проливате. Аз съм слушал проповедници, които толкова красноречиво говорят, че разплакват цялото събрание, но като излязат вън, изтриват сълзите си и всичко минава.
към беседата >>

80. Бъдете прочее разумни

Направете вие една драма, където да няма страдания, в която героите да не се влюбват, да не страдат, а само да ядат и да пият, да седят като мумии, като восъчни статуи, да гледат, да нямат никакви страдания, да няма никакви плачове, да не се разговарят помежду си.
Това е един превод. Все ще дойде кобрата в живота. И като дойде кобрата, веднага онези, които са ви обичали, ще си отидат и ще ви оставят сам. Сега вие можете да запитате защо е нареден така светът? – Тогава дайте вие една програма как по-интересно може да бъде нареден светът. Направете вие една драма, където да няма страдания, в която героите да не се влюбват, да не страдат, а само да ядат и да пият, да седят като мумии, като восъчни статуи, да гледат, да нямат никакви страдания, да няма никакви плачове, да не се разговарят помежду си. Питам: Де ще бъде тогава приятността на живота? Вие сега се възмущавате, че нещата стават така или иначе, но не както вие очаквате. Питам: Какво лошо има в плача? – Когато един човек плаче, той ви показва, че страда, а щом страда, той е жив. Щом плаче, този човек има сърце, което чувствува, радвайте се, че този човек има ум, мисли вече.
към беседата >>

81. Да обичаш и да те обичат

„Песен на песните“ е една книга, любовно-драматична.
„Песен на песните“ е една книга, любовно-драматична. Тя е един малък опит за драма. Има три форми в живота, чрез които съвременните учени го изразяват. Едното положение е трагичното в живота, трагедията, в която главните герои умират. И двамата главни герои умират. И поколенията след тях така живеят.
към беседата >>

Тя е един малък опит за драма.
„Песен на песните“ е една книга, любовно-драматична. Тя е един малък опит за драма. Има три форми в живота, чрез които съвременните учени го изразяват. Едното положение е трагичното в живота, трагедията, в която главните герои умират. И двамата главни герои умират. И поколенията след тях така живеят. И Христос свърши с трагедия.
към беседата >>

Животът сам по себе си е драма, в която героят и героинята минават през големи изпитания, но остават живи.
И Христос свърши с трагедия. Това, дето се казва, че възкръснал, това е втората фаза на живота му. В първата фаза той свърши трагично и учениците му се разпръсват. После се разпространи учението Му, след възкресението. Почти целият човешки живот завършва с трагедия. Животът сам по себе си е драма, в която героят и героинята минават през големи изпитания, но остават живи. След това иде третото положение в живота. Комедия е, когато героите нямат трагичен край, нямат и драматичен край, но имат комичен. Комедията е сянка на трагедията и на драмата. Така аз ги определям. Може да има и други определения в речниците.
към беседата >>

Комедия е, когато героите нямат трагичен край, нямат и драматичен край, но имат комичен.
В първата фаза той свърши трагично и учениците му се разпръсват. После се разпространи учението Му, след възкресението. Почти целият човешки живот завършва с трагедия. Животът сам по себе си е драма, в която героят и героинята минават през големи изпитания, но остават живи. След това иде третото положение в живота. Комедия е, когато героите нямат трагичен край, нямат и драматичен край, но имат комичен. Комедията е сянка на трагедията и на драмата. Така аз ги определям. Може да има и други определения в речниците. Когато в комедията е представен човек, който много страда, не мислете, че той трагично умира, не той не умира, но си представя неща, за които няма никакво понятие. Това е комичното в живота.
към беседата >>

Комедията е сянка на трагедията и на драмата.
После се разпространи учението Му, след възкресението. Почти целият човешки живот завършва с трагедия. Животът сам по себе си е драма, в която героят и героинята минават през големи изпитания, но остават живи. След това иде третото положение в живота. Комедия е, когато героите нямат трагичен край, нямат и драматичен край, но имат комичен. Комедията е сянка на трагедията и на драмата. Така аз ги определям. Може да има и други определения в речниците. Когато в комедията е представен човек, който много страда, не мислете, че той трагично умира, не той не умира, но си представя неща, за които няма никакво понятие. Това е комичното в живота. Казвам, това са три фази в живота, които не могат да се избегнат.
към беседата >>

Ако нямаше драма, ако нямаше трагедия, ако нямаше комедия, как щеше да се опише животът.
Може да има и други определения в речниците. Когато в комедията е представен човек, който много страда, не мислете, че той трагично умира, не той не умира, но си представя неща, за които няма никакво понятие. Това е комичното в живота. Казвам, това са три фази в живота, които не могат да се избегнат. И аз не зная, ако те не съществуваха, какво щяха да пишат нашите писатели. Ако нямаше драма, ако нямаше трагедия, ако нямаше комедия, как щеше да се опише животът. Това са контрасти. Трагедията започва по един начин, а свършва по друг начин. При трагедията и двамата умират. С тях се свършва всичко, там има трагичен край. Може да е вероятно, може да не е вероятно.
към беседата >>

Това е една драма.
Друго е важно, човек трябва да запази живота си, който му е даден, а не да урежда своя живот. Какво ще уреждате живота си? Ако Онзи, Който е създал живота, не е предвидил нужното количество въздух, светлина, вода и храна за всички живи същества, как щяхте вие да го уредите? Казва някой: Аз отричам всичко. Не е така, не можете да отричате нещата. Това е една драма. В дадения случай аз не отричам нещата, но казвам: Ето и Соломон се опита да напише една драма, не трагедия. Тук мистиците разсъждават, че той бил една събудена душа, която търси Любовта. Там в първия стих на прочетената глава Соломон казва: Дано ти да ми станеш близък, като брат, да те хвана, да те прегърна, да дойдеш с мене. Това показва, че душата иска нещо конкретно. Понеже е на земята, тя не обича да се занимава с вятъра.
към беседата >>

В дадения случай аз не отричам нещата, но казвам: Ето и Соломон се опита да напише една драма, не трагедия.
Какво ще уреждате живота си? Ако Онзи, Който е създал живота, не е предвидил нужното количество въздух, светлина, вода и храна за всички живи същества, как щяхте вие да го уредите? Казва някой: Аз отричам всичко. Не е така, не можете да отричате нещата. Това е една драма. В дадения случай аз не отричам нещата, но казвам: Ето и Соломон се опита да напише една драма, не трагедия. Тук мистиците разсъждават, че той бил една събудена душа, която търси Любовта. Там в първия стих на прочетената глава Соломон казва: Дано ти да ми станеш близък, като брат, да те хвана, да те прегърна, да дойдеш с мене. Това показва, че душата иска нещо конкретно. Понеже е на земята, тя не обича да се занимава с вятъра. Тя иска да хване нещо, да го прегърне, да почувствува пулса на сърцето му, топлината на живота, който слиза от него.
към беседата >>

Като се влюби, искаше да напише една драма, че за в бъдеще да го знаят всички хора, да не го забравят.
Тогава ти чуваш гласа на всички ангели, на всички светии, на всички същества по света. И те всички казват: Какъв велик смисъл има в живота. Влюбеният не се страхува от смъртта. Сега Соломон (се) заел да опише Любовта. Соломон показва своето тщеславие. Като се влюби, искаше да напише една драма, че за в бъдеще да го знаят всички хора, да не го забравят. Възлюблената му имаше лозе и казваше: Моето лозе е пред мене /12 ст./. „О, ти, който седиш в градините, другарите внимават в гласа ти. Направи ме да го чуя“. – Кого да чуеш? „Бързай, възлюблени мой!
към беседата >>

Следователно, това е Любовта, това е драмата на живота.
Хиляди и милиони капки вода, събрани на едно място, образуват един извор. Казвам: Малката любов е заради нас, тя внася утеха, а голямата Любов внася живота в човека. Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел. Това е щастието на човека. Всички онези, които са писали по този въпрос, казват, че щастието е възможно само при Великата Любов, в хилядите и милионите души, събрани в едно, които могат да те обичат и в хилядите и милиони души, съединени в тебе, могат да те обичат. Следователно, това е Любовта, това е драмата на живота. Това е стремежът на цялото човечество – да се обичат. И аз бих желал така да се обичат всички.
към беседата >>

82. Колко е хубава твоята любов