Търсене в текстове за 'Драма'

8. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Изкуството, художественият елемент трябва да се преплита най-тясно в обучението по математика: това обучение ще се свърже с рисуване, приказки, песни, игри, игри-приказки, драматизации и пр.
Това занимание пак може да се свърже със смятане и геометрия. Например, изчисление дължината, дебелината и широчината на дъските; дължината, височината и обемът на изработени предмети и пр. Така ще се изучават формите и обемите на телата. Геометрията ще се изучава, като се почне от цялото и се дойде до елементите. А в старото училище се почва от елементите и се идва до цялото. Изкуството, художественият елемент трябва да се преплита най-тясно в обучението по математика: това обучение ще се свърже с рисуване, приказки, песни, игри, игри-приказки, драматизации и пр. В това отношение е ценна опитността на Виолино Примо с децата, изложена в неговите съчинения. Той запознава децата със смятане чрез игри, приказки и пр. Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства. Геометричните фигури са символи на живите сили в природата. Запознаването с тия символи на геометрията упражнява отлично влияние върху човека.
към текста >>

Голяма роля тук трябва да играят музиката, песните, паневритмията, драматизациите, приказките, разказите и пр.
В това отношение трябва да имате въображение.” Детският труд сред природата може да се свърже много естествено с моделиране: могат да се моделират плодове - ябълки, круши, грозде, череши и пр. сами или в кошнички с листа и клончета и пр. Роден език и чужди езици Те трябва да се учат с помощта на усет за ритъм и тон. Художествен елемент трябва да прониква обучението по тях. Голяма роля тук трябва да играят музиката, песните, паневритмията, драматизациите, приказките, разказите и пр. Един учител разказва, какъв голям успех е имал, когато бил учител в първо отделение, с приложение на драматизацията. Той се опитал да драматизира стихотворението „Дете и бабичка.” Едно от децата е бабичката, а друго - детето. Този опит на драматизация имал такъв успех, че оживил всички деца, внесъл атмосфера на радост и свежест. След първия опит всички искали да бъдат бабичка и дете. И той е трябвало да остане до късно вечерта, за да се изредят всички.
към текста >>

Един учител разказва, какъв голям успех е имал, когато бил учител в първо отделение, с приложение на драматизацията.
сами или в кошнички с листа и клончета и пр. Роден език и чужди езици Те трябва да се учат с помощта на усет за ритъм и тон. Художествен елемент трябва да прониква обучението по тях. Голяма роля тук трябва да играят музиката, песните, паневритмията, драматизациите, приказките, разказите и пр. Един учител разказва, какъв голям успех е имал, когато бил учител в първо отделение, с приложение на драматизацията. Той се опитал да драматизира стихотворението „Дете и бабичка.” Едно от децата е бабичката, а друго - детето. Този опит на драматизация имал такъв успех, че оживил всички деца, внесъл атмосфера на радост и свежест. След първия опит всички искали да бъдат бабичка и дете. И той е трябвало да остане до късно вечерта, за да се изредят всички. И на другия ден пак искали да се повтори.
към текста >>

Той се опитал да драматизира стихотворението „Дете и бабичка.” Едно от децата е бабичката, а друго - детето.
Роден език и чужди езици Те трябва да се учат с помощта на усет за ритъм и тон. Художествен елемент трябва да прониква обучението по тях. Голяма роля тук трябва да играят музиката, песните, паневритмията, драматизациите, приказките, разказите и пр. Един учител разказва, какъв голям успех е имал, когато бил учител в първо отделение, с приложение на драматизацията. Той се опитал да драматизира стихотворението „Дете и бабичка.” Едно от децата е бабичката, а друго - детето. Този опит на драматизация имал такъв успех, че оживил всички деца, внесъл атмосфера на радост и свежест. След първия опит всички искали да бъдат бабичка и дете. И той е трябвало да остане до късно вечерта, за да се изредят всички. И на другия ден пак искали да се повтори. Много разкази, приказки, легенди и пр.
към текста >>

Този опит на драматизация имал такъв успех, че оживил всички деца, внесъл атмосфера на радост и свежест.
Те трябва да се учат с помощта на усет за ритъм и тон. Художествен елемент трябва да прониква обучението по тях. Голяма роля тук трябва да играят музиката, песните, паневритмията, драматизациите, приказките, разказите и пр. Един учител разказва, какъв голям успех е имал, когато бил учител в първо отделение, с приложение на драматизацията. Той се опитал да драматизира стихотворението „Дете и бабичка.” Едно от децата е бабичката, а друго - детето. Този опит на драматизация имал такъв успех, че оживил всички деца, внесъл атмосфера на радост и свежест. След първия опит всички искали да бъдат бабичка и дете. И той е трябвало да остане до късно вечерта, за да се изредят всички. И на другия ден пак искали да се повтори. Много разкази, приказки, легенди и пр. могат да се драматизират.
към текста >>

могат да се драматизират.
Този опит на драматизация имал такъв успех, че оживил всички деца, внесъл атмосфера на радост и свежест. След първия опит всички искали да бъдат бабичка и дете. И той е трябвало да остане до късно вечерта, за да се изредят всички. И на другия ден пак искали да се повтори. Много разкази, приказки, легенди и пр. могат да се драматизират. Така ще се запомнят по-добре уроците и от друга страна, децата ще се научат на правилен говор, на свободно изказване и пр. Някои стихотворения могат да се превърнат в ритмични движения, придружени с музика. Ученето на буквите също трябва да се свърже с художествения елемент. Детският труд непременно ще роди нуждата от четене и писане защото това, което детето наблюдава, трябва да се опише и върху него трябва да се прочетат по-нататъшни обяснения и осветления в книга. Ето добър случай да се яви у детето подтик към четене и писане във връзка с нуждите на неговия труд в градината.
към текста >>

9. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

По неговото измъчено и болезнено извито стъбло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот.
Тичинките са много по-ниски от муцунките на пестиците. В един определен момент, когато окапят венечните листа, петте пестици се навеждат със симетрични движения на пет страни и се допират до тичинките, за да вземат прашец от тях. Тук виждаме изобилно това, на което не си се надявал. Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както е написана за ума на животните. Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стъбло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта.
към текста >>

10. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене, то няма да се заинтересува, но ако му се изложи под форма на игра, драматизация и пр., ще се заинтересува.
Ето едно момиченце, наблюдавам го в продължение на 5 минути, на леглото е, и за това късо време прави над 20 движения с краката и ръцете, с главата и очите.”[1] Малките деца до седмата година играят на кон из двора, възседнали пръчка, играят на влак и пр. Това говори за голямата подражателност и активност. „От седмата до 14 година детето е в духовния свят - развива предимно сърцето си, чувствата. Тогава детето е най-чувствително. Съобразявайте се с тази чувствителност и я използвайте при възпитанието.” Ако на едно дете от втория период - т.е между 7-14 години - му се каже нещо сухо, научно, то няма да се заинтересува, ще остане безучастно, апатично, но ако му се каже нещо, което буди чувства, например приказка, разказ, то ще се оживи и заинтересува. Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене, то няма да се заинтересува, но ако му се изложи под форма на игра, драматизация и пр., ще се заинтересува. Значи, през втория период, са в подем чувствата, сърцето и трябва да се изхожда от тях при обучението и възпитанието, за да се събуди интерес. Заинтересуването от приказката показва, че у него е развито и въображението, а логичното мислене не е още развито. „От 14 д о 21 години детето е в умствения, идейния свят, т.е. развива предимно ума си и идейния живот. Тогава разцъфтява логичното мислене.” Ако на един гимназист се разкажат някои научни факти, у него ще се събуди интерес, и много въпроси ще възникнат: Коя е научната причина на тия явления, кои закони играят роля в случая, кои са теориите, които обясняват подобни факти и пр.
към текста >>

11. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Героите на драмата „Синята птица” са две деца, които тръгват да търсят синята птица.
Той говори за „погребания храм” в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. „Погребаният храм” - това е самият човек, защото у него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което трябва да се прояви и ще се прояви. Метерлинк говори за „слепите”, които хранят надежда в едничкото дете, което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Говори за „Синята птица”. Героите на драмата „Синята птица” са две деца, които тръгват да търсят синята птица. Те минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче, на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетката в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те я изваждат из клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. Синята птица, това е Божественото, което работи в човека.
към текста >>

За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите.
В началото на човешкото пробуждане има само моменти на проблясък на възвишеното, което озарява обикновеното съзнание, докато най-после то стане постоянно състояние на човека. Това е „синьото цвете” на Новалис в романа му „Хенрих фон Офтердинген”. Хенрих, героят на романа, сънува, че се намира във величествени планини, и на една стръмна скала вижда чудно красиво синьо цвете. Събужда се. Сънят е толкова реален, че той тръгва за да намери синьото цвете. За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите. Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес в драмата „Строител Солнес” от Ибсен. Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен. Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски.
към текста >>

Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес в драмата „Строител Солнес” от Ибсен.
Това е „синьото цвете” на Новалис в романа му „Хенрих фон Офтердинген”. Хенрих, героят на романа, сънува, че се намира във величествени планини, и на една стръмна скала вижда чудно красиво синьо цвете. Събужда се. Сънят е толкова реален, че той тръгва за да намери синьото цвете. За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите. Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес в драмата „Строител Солнес” от Ибсен. Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен. Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен.
към текста >>

Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен.
Хенрих, героят на романа, сънува, че се намира във величествени планини, и на една стръмна скала вижда чудно красиво синьо цвете. Събужда се. Сънят е толкова реален, че той тръгва за да намери синьото цвете. За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите. Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес в драмата „Строител Солнес” от Ибсен. Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен. Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление.
към текста >>

12. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Но сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие.
Доброто иде, ще го видим и ще отидем да работим. „Иде" става на „Иди! " Човек сега чака механически да дойде Божественото да се излее в него, без да направи каквото трябва. Но онзи процес, по който е направен човека и процесът, по който са направени грънците, ни най-малко не си приличат. Много хора има, които са като автомати. Но сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие. Дошли сте сега на Земята, за да научите нещо ново. Защото като се лутате и като обикаляте, ще видите най-после, че друг път няма и ще дойдете до новото. Ще тръгнете по този път, за да спасите живота си. Иначе, ако останете, чака ви смърт. Трябват хора носители на новото учение, на новите идеи.
към текста >>

13. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз считам целия живот като една драма.
Ако искаш да се скриеш от света, не го обичай. Невъзможно е да се затвори истината. Невъзможно е да се затвори мъдростта. Невъзможно е да се затвори любовта. Те са над всичко. Аз считам целия живот като една драма. Има и трагедия. Че ще вземете една малка роля, считайте това като щастие, колкото и малка да е ролята. Не само тази роля, но и всички други роли ще ги играеш, няма да те пуснат, докато не ги играеш. Когато човек тури ръцете си с дланите срещу слънцето, това може да стопли цялото тяло, понеже топлината по нервите минава по цялото тяло. Нервните хора да правят екскурзии.
към текста >>

14. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел.
" – "Той още не е тук, отговори С., но е вече време да пристигне". Той идва точно навреме, излизайки измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа". Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел. Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица – не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: Благославяй, душе моя, Господа!
към текста >>

15. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите.
Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие. Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс.
към текста >>

16. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Трите свята - природният, човешкият и Божественият, поддържащи се и оплодяващи се взаимно и представляващи всемирната драма чрез двояко движение - низходящо и възходящо.
Защото основата, колоните, украшенията им и триъгълната форма веднага му представили тройното естество на природата, човека и вселената, на микрокосмоса и на макрокосмоса, увенчани с Божественото Единство. Космосът в своята троичност, господствуван от Бога, образува Свещената Четворка, безкраен и чист символ, източник на природата и образец на боговете. Едуард Шуре казва, предавайки мисълта на Питагор: „Да, там беше скрит в тези геометрически линии ключът на вселената, науката на числата, тройният закон, който управлява състава на съществата и онзи на седморността, който направлява еволюцията им. И в едно величествено видение Питагор видял световете да се движат съгласно ритъма и хармонията на Свещените Числа. Той видял равновесието на Небето и на Земята, махалото на което се държи човешката свобода. Трите свята - природният, човешкият и Божественият, поддържащи се и оплодяващи се взаимно и представляващи всемирната драма чрез двояко движение - низходящо и възходящо. Той схвана областите на невидимия свят, които обгръщат видимия свят и безспирно го оживотворяват. Той схвана най- сетне пречистването и освобождаването на човека още на Земята чрез троякото Посвещение в тайните. Той видя всичко това, и живота си и делото си в моментно и ясно просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност на духа, който чувствувал, че се намира пред Истината. Това беше цяла светкавица. Сега се касаеше да докаже с разсъдъка си това, което чистият му разум беше схванал от Абсолютното.
към текста >>

17. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като завършвам ще кажа, че ако Аполоний беше само герой на роман, драматизиран през четвърти век, ефесците, за да свидетелствуват почитта си към него, нямаше да му издигнат в знак на признателност златна статуя, която да напомня за всичко добро, което им е направил."
Този следсмъртен разговор спаси града, както цял свят го знае, защото има за последица вдигането на обсадата на града от Марк Аврелий. Нещо повече, ако това беше роман, нямаше да го видим потвърдено в историята на Вопискус, един от най-верните езически историци. Най-сетне Аполоний не би бил предмет на уважение за човек с такъв благороден характер като Епиктет. Също и от много от църковните отци, като напр. Йероним, които в най-хубавите си слова пишат за Аполоний: „Този пътуващ философ намира нещо да научи навсякъде, с което постигаше всекидневен напредък." Колкото до чудесата, що е извършил, Йероним, без да се потруди да ги разбере, ги приема като безспорни, което сигурно не би направил, ако не ги считаше за факти. Като завършвам ще кажа, че ако Аполоний беше само герой на роман, драматизиран през четвърти век, ефесците, за да свидетелствуват почитта си към него, нямаше да му издигнат в знак на признателност златна статуя, която да напомня за всичко добро, което им е направил." Аполоний се е отличавал с доброта и състрадание и благородните съвети, приписани на Аполоний или на астралния му призрак, тъй както ги предава историкът Вопискус, доказват какво е бил Аполоний. Отците на църквата от четвърти век, след като проучили изложението на Филострат за живота на Аполоний, намерили пълна аналогия между живота на Аполоний и живота на Исуса Христа, изложен в Новия завет. Някои се опитват да обяснят това с историята на слънчевия мит, който се преплита в живота и на двамата - Исус и Аполоний, като казват, че Исус на еврейски и Аполоний на гръцки са двете имена на Слънцето и казват, че всички по-големи събития в живота на Исус и Аполоний са станали все в дните на равноденствието или на слънцестоенето. Това може да е така, защото животът на един Посветен е отражение на живота на космоса, на космичния ритъм, но това не дава основание да се мисли, че животът на Исус не е действителен исторически живот, а само мит. Това е една Велика окултна Истина.
към текста >>

18. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове.
През тази кръв трябваше да мине психическият елемент на развитието на човечеството. Много важно е да вземем под внимание този окултен факт. защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет. Но какво става при това събиране на елементите на Посвещението на различните народи в този единствен център? Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина.
към текста >>

В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент."
Много важно е да вземем под внимание този окултен факт. защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет. Но какво става при това събиране на елементите на Посвещението на различните народи в този единствен център? Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както видяхме, е бил първият и най-голям пророк на Израел, за когото сам Бог казва, че говори лице с лице с него.
към текста >>

19. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох".
Други казват, че това е трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох". Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души. На кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри Пътя за спасението на онези страдащи души, за които беше дошъл. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението.
към текста >>

20. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В заключение ще кажа, че цялата драма около Юда, която е драма както на човечеството въобще, така и на еврейския народ, не е случайна.
Когато неговото нетърпение стига своя връх, Юда помислил, че сам трябва да принуди Учителя си да извърши делото, което той очаквал. И той вярвал, че Той може това; той е бил убеден, че това е земната цел на Христос. Бил сигурен, че е достатъчно да доведат Учителя пред властта на света, пред римските и юдейските съдебни власти и Той ще прояви силата Си, ще събори властта на Рим и ще възстанови Божията власт на земята. Така чрез предателство Юда искал да принуди Христос към изпълнението на Неговата мнима мисия. Но когато Христос, без да се противопоставя, прие осъждането на смърт, очакването на Юда пропадна, а и с това самият Юда, и той отиде и се обеси. В заключение ще кажа, че цялата драма около Юда, която е драма както на човечеството въобще, така и на еврейския народ, не е случайна. Затова Учителят казва, че ако не беше предателството на Юда, съдбата на човечеството щеше да бъде сто пъти по-лоша.
към текста >>

21. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог.
"От четирите Евангелия това на Йоан е най-съвършено в своята композиция. С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие. Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение. По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието. То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие". "В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог.
към текста >>

22. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави.
Така, между много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим, описанието на който път се простира от 9-та до 19-та глава. Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави. Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус. Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него. В средата на 9~та глава започва голямото пътуване. Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя".
към текста >>

23. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

Отец бе послушал Исуса, защото Лазар бе достигнал до крайния факт на великата драма на познанието.
Той облече ленената дреха на миста и падна в летаргичен сън, който символизира смъртта. Затварят го в гроба. Когато Исус пристига, трите дни са изминали. Те дигнаха камъка от мястото, където лежеше умрелият. Исус дигна очите си към Небето и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме слушаш. Отец бе послушал Исуса, защото Лазар бе достигнал до крайния факт на великата драма на познанието. Той бе узнал как се достига до Посвещението. Едно Посвещение в Мистериите току що се бе извършило. Посвещението, както са го схващали всякога в древните времена, се е извършвало посред бял ден. Всякога така са си представяли съединението с Божественото". "Знаменателни са думите на Исус, които съпровождат този акт: "Аз зная, че винаги си Ме слушал, но за народа, който е около Мене, Аз казах това, за да повярват, че Ти си Ме пратил".
към текста >>

24. 6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но Йоан не предава това събитие така драматично, трагично, както другите евангелисти.
6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ В 18 глава се описва предаването и съденето на Христа. Но Йоан не предава това събитие така драматично, трагично, както другите евангелисти. Тук Христос е приготвен за това, което има да стане и излиза направо срещу съдбата Си. В 4 стих е казано: "Исус, като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите? - Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им казва: Аз съм... И като каза "Аз съм", те се дръпнаха настрана и паднаха на земята". След това пак ги пита: Кого търсите, и пак им казва "Аз съм.
към текста >>

25. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина.
Блажени, които без да видят, са повярвали". "Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга. А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име". В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете. А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на ученика на Тесния Път. Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот.
към текста >>

26. 4. КОЙ СЪМ АЗ? - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук достигаме до един от най-драматичните моменти в Евангелието.
И в отговор на това Христос му казва горните думи. Това показва, че той преминава през едно Посвещение и е назначен на служба, да връзва и развързва кармата на хората. Това не се отнася само до Петър, но до всички ученици, до всички посветени, които са във връзка с Христос. След това от 31ви стих нататък Христос започва да ги учи, как Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините и главните свещеници и книжници, и да бъде убит и след три дни да възкръсне. И явно говореше тези думи. Тук достигаме до един от най-драматичните моменти в Евангелието. След като учениците са разбирали кой е техният Учител, Той започва да разкрива Тайните на Своята мисия, да им разкрива Тайните на Смъртта и Възкресението, започва да им говори за Тайните на Голгота. " Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри." В другите Евангелия е казано " да се смили над Себе Си, да не отива към смъртта". "А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра като каза: Махни се, Сатано и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките неща". Докато преди му казва, че Отец му е открил кой е Той, сега Христос му казва: " Махни се, Сатано, защото не мислиш кое е Божествено". Значи Божественият план е Христос да мине през Смъртта и да възкръсне.
към текста >>

27. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Цялата тази глава е изпълнена с голям драматизъм и цялата е основана върху окултни факти.
И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е. Дойде часът. Ето Човешкият Син се предава в ръцете на грешните. Станете да вървим, ето приближава се онзи, който Ме предава". Цялата тази глава е изпълнена с голям драматизъм и цялата е основана върху окултни факти. Достатъчно е да се чете внимателно и в светлината на окултната наука, за да бъде разбрана в истинския й вид. Фактът, че три пъти отива при учениците и ги намира заспали, говори сам по себе си много. И когато се моли и иска тази Чаша да го отмине, Той се моли за учениците да бъдат будни, за да бъдат съпричастни с Великото дело, което Той извършва. Но те спят, тяхното съзнание не е будно и даже след залавянето Му се разбягват. "И веднага, докато говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старей-шините.
към текста >>

28. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея са две личности, които за пръв път се споменават във връзка с драмата на Христа и то в нейния край.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея са две личности, които за пръв път се споменават във връзка с драмата на Христа и то в нейния край. Първият носи кръста на Христа, а вторият снема тялото от кръста и го погребва. Ако на случката се погледне от историческа гледна точка, в това няма нищо интересно. Но ако въпросът се разгледа от едно по-дълбоко гледище, тогава ще се хвърли друга светлина върху тези двама актьори на Великата драма. Тук при Разпятието, като се почне от Тайната Вечеря и се свърши с Възкресението и Възнесението, се срещат микрокосмичното и макрокосмичното, човешкото и космич-ното, Божественото. От Тайната Вечеря до Възкресението ни се представят седем степени на Пътя на окултното развитие, които са били познати на първите християни и които те са практикували в своето окултно развитие.
към текста >>

Но ако въпросът се разгледа от едно по-дълбоко гледище, тогава ще се хвърли друга светлина върху тези двама актьори на Великата драма.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея са две личности, които за пръв път се споменават във връзка с драмата на Христа и то в нейния край. Първият носи кръста на Христа, а вторият снема тялото от кръста и го погребва. Ако на случката се погледне от историческа гледна точка, в това няма нищо интересно. Но ако въпросът се разгледа от едно по-дълбоко гледище, тогава ще се хвърли друга светлина върху тези двама актьори на Великата драма. Тук при Разпятието, като се почне от Тайната Вечеря и се свърши с Възкресението и Възнесението, се срещат микрокосмичното и макрокосмичното, човешкото и космич-ното, Божественото. От Тайната Вечеря до Възкресението ни се представят седем степени на Пътя на окултното развитие, които са били познати на първите християни и които те са практикували в своето окултно развитие. В една от предишните глави се спрях на тези степени и обясних как се разбират те в езотеричен смисъл. Сега само ще спомена имената на тези степени, като дам някои допълнителни обяснения върху тях. 1. Измиване на нозете.
към текста >>

Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала.
6. Възкресението. 7. Възнесението. Вече споменах, че Христос изнесе на историческата сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане. Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството. Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец). Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света. Физическият свят представя краката на Космическия човек; това е полагането в гроба.
към текста >>

И когато е изпълнена великата среда на Драмата, когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнствена фигура - Йосиф от Ариматея.
Според Евангелието Кръстът, който заема средата между трите микрокосмически и макрокосмически степени, е свързан с двата нови образа в Евангелието. През първите три степени води Пътят до носенето на Кръста. Тук се явява първата от двете тайнствени фигури. В Евангелието е казано: "Накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нивата". Симон от Киринея, носителят на кръста, води от първите три степени на Макрокосмоса до Кръста. И когато е изпълнена великата среда на Драмата, когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнствена фигура - Йосиф от Ариматея. В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше Йосиф и който също беше ученик на Христа. Той отиде при Пилат и го помоли за тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да му го дадат. И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа. Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста.
към текста >>

Езотериците на всички народи са гости на Драмата на Голгота.
Всеки може да се запита: защо на мястото, където стоят Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея не стоят две фигури от кръга на дванадесетте ученици? Те през цялото време са с Христа, а сега няма никой от тях. Йоан стои под кръста с майката Исусова, според неговото Евангелие, но той не взема никакво участие. От това се вижда, че Голготската Тайна е заобиколена от кръгове на Неизвестни, които, чрез тяхната принадлежност към Мистериите, могат да бъдат по-напред от учениците в изживяване на духовните степени. Един кръг от Великите Неизвестни изпращат тук двама от своите членове на предната част на сцената, в един пълен със значение момент. Езотериците на всички народи са гости на Драмата на Голгота. Съдбата ги заставя да бъдат готови да се намесят там, където учениците на Христа се оказват безсилни да направят необходимото. Учениците бяха заспали в Гетсимания. Тяхното съзнание е, така да се каже, убодено от Скорпиона. Те побягват. Единственият от дванадесетте ученици, който не проспива Голгота, а стои под кръста, е Йоан.
към текста >>

29. 11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелистите са влезли във връзка с космическите същества, които са актьори на Великата световна драма.
Това ни указва и начина, по който са писани Евангелията. Те не представят обикновени човешки творения, но са резултат на едно ясновидско проникване в дълбините на Космоса, където са видели и преживяли Великите космич-ни Тайни, отразени в Евангелията. Те са видели и преживяли Тайните на Космоса, отразени в живота на Христа. В живота на Христа те са видели отразен целия Космос. Защото Христос е Духът на Космоса и това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Евангелистите са влезли във връзка с космическите същества, които са актьори на Великата световна драма. И те са им предали тази Драма, за да я преведат на земен език за човечеството. От тези изследвания се вижда, че учениците на Христа не са били обикновени личности, макар външно да са минавали за обикновени хора - рибари, митари и прочие. Те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария Завет. Като пророци те са били във връзка с Христос.
към текста >>

И те са им предали тази Драма, за да я преведат на земен език за човечеството.
Те не представят обикновени човешки творения, но са резултат на едно ясновидско проникване в дълбините на Космоса, където са видели и преживяли Великите космич-ни Тайни, отразени в Евангелията. Те са видели и преживяли Тайните на Космоса, отразени в живота на Христа. В живота на Христа те са видели отразен целия Космос. Защото Христос е Духът на Космоса и това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Евангелистите са влезли във връзка с космическите същества, които са актьори на Великата световна драма. И те са им предали тази Драма, за да я преведат на земен език за човечеството. От тези изследвания се вижда, че учениците на Христа не са били обикновени личности, макар външно да са минавали за обикновени хора - рибари, митари и прочие. Те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария Завет. Като пророци те са били във връзка с Христос. Например Йоан в 12-та глава на Евангелието си казва, че Исайя е видял Славата на Христа и е говорил с Него.
към текста >>

30. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато от своя страна Евангелието на Марко има по-силен баладичен и драматичен оттенък.
Марко се свързва вътрешно с римлянството, за да нанесе решаващ удар срещу римлянството. Ето защо в Евангелието на Матей, особено към края, разговорите между Христа и фарисеите и книжниците играят особено важна роля. Между четирите Евангелия, Евангелието на Матей е най-близо до човека. Ако в първичното християнство към образите на първите три Евангелия са били приведени окрилените животински образи на Телеца, на Лъва и на Орела, като израз на тяхната духовна същност, то Евангелист Матей винаги е бил изобразяван с образа на Човека, който е една от фигурите на Сфинкса. "С това е свързано и обстоятелството, че така, както ни е било предадено Евангелието на Матей, в тази форма, в която ни е било предадено, отговаря най-вече на текст, написан в проза. Докато от своя страна Евангелието на Марко има по-силен баладичен и драматичен оттенък. Със своята по-голяма дълбочина Евангелието на Лука се издига до една лиричност от висока степен. И накрая Евангелието на Йоан е една възвишена мистерийна драма. Напротив, Евангелието на Матей има прозаичен характер на един епос от висш разряд". Все повече трябва да свикнем с положението, че Евангелията не се различават само чрез различната пълнота и достоверност на предаването на събитията, но различията между Евангелията са израз на различни съзнания. И преди всичко, царува едно особено различие между първите три Евангелия и Евангелието на Йоана.
към текста >>

И накрая Евангелието на Йоан е една възвишена мистерийна драма.
Между четирите Евангелия, Евангелието на Матей е най-близо до човека. Ако в първичното християнство към образите на първите три Евангелия са били приведени окрилените животински образи на Телеца, на Лъва и на Орела, като израз на тяхната духовна същност, то Евангелист Матей винаги е бил изобразяван с образа на Човека, който е една от фигурите на Сфинкса. "С това е свързано и обстоятелството, че така, както ни е било предадено Евангелието на Матей, в тази форма, в която ни е било предадено, отговаря най-вече на текст, написан в проза. Докато от своя страна Евангелието на Марко има по-силен баладичен и драматичен оттенък. Със своята по-голяма дълбочина Евангелието на Лука се издига до една лиричност от висока степен. И накрая Евангелието на Йоан е една възвишена мистерийна драма. Напротив, Евангелието на Матей има прозаичен характер на един епос от висш разряд". Все повече трябва да свикнем с положението, че Евангелията не се различават само чрез различната пълнота и достоверност на предаването на събитията, но различията между Евангелията са израз на различни съзнания. И преди всичко, царува едно особено различие между първите три Евангелия и Евангелието на Йоана. Първите три Евангелия произхождат до много висока степен от едно галилейско съзнание, защото те са свързани с учениците Христови, които бяха хора от Галилея и особено хора на Генисаретското езеро. Евангелието на Йоана произхожда от една съвършено различна духовна основа.
към текста >>

31. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази драма се развива под различни форми във всеки човек.
Нисшият, егоистичен аз в човека убива висшия Аз. Нисшият, лунният аз иска сам да бъде господар на живота. Той се затваря в себе си. Висшият Аз, който е свързан със Слънцето, е истинският Аз, Христовият Аз. В съвременния човек той е убит от нисшия аз. Тази драма се развива под различни форми във всеки човек. Егоизмът е смърт на Аза. Тайната на Голгота е най-мощното историческо осъществяване на тази вътрешна драма. Юдейството, носител на Лунния импулс на аза, разпъва Христос на кръста, който е истинският Слънчев Аз. Притчата за царската сватба и сватбарската дреха ни разкрива работата, която Азът трябва да извърши, за да се съедини с Духа. За тази цел той трябва да има сватбарска дреха, а сватбарската дреха е бяла, чиста.
към текста >>

Тайната на Голгота е най-мощното историческо осъществяване на тази вътрешна драма.
Той се затваря в себе си. Висшият Аз, който е свързан със Слънцето, е истинският Аз, Христовият Аз. В съвременния човек той е убит от нисшия аз. Тази драма се развива под различни форми във всеки човек. Егоизмът е смърт на Аза. Тайната на Голгота е най-мощното историческо осъществяване на тази вътрешна драма. Юдейството, носител на Лунния импулс на аза, разпъва Христос на кръста, който е истинският Слънчев Аз. Притчата за царската сватба и сватбарската дреха ни разкрива работата, която Азът трябва да извърши, за да се съедини с Духа. За тази цел той трябва да има сватбарска дреха, а сватбарската дреха е бяла, чиста. За да влезе във връзка с Духа, човешкия Аз трябва да изработи чиста, бяла дреха. Бялата дреха е Слънчевото естество, което човек може да пробуди в себе си.
към текста >>

32. XIX. АПОКАЛИПСИСЪТ - РЪКОВОДСТВО ЗА ПОСВЕТЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Никога преди Христа не се е случвало едно лице да мине физически през цялата драма на Посвещението.
Практиката в Древните времена е била такава, щото този, който е трябвало да бъде посвещаван, да се доведе до положение на излъчване от физическото си тяло, за да дойде до едно състояние, подобно на смърт. Когато той се е намирал в това състояние, Посветеният му е давал възможност да присъства с етерното си тяло на всички видения, които по-късно чрез Христовия импулс ясновидците са могли да съзерцават, без да е било нужно да излизат от физическото си тяло. Затова Посветените в Древността са били пророци. Те са могли да предчувстват идването на Христа. Те са можели да правят това, понеже във видения, в откровения, в един вид апокалипсис им се е показвало бъдещето. Никога преди Христа не се е случвало едно лице да мине физически през цялата драма на Посвещението. Посветените от известна степен са възприемали това, което ще стане в бъдеще, като са се намирали излъчени от физическото си тяло. Събитието, което е станало исторически на Голгота, се е било разиграло и по-рано върху друго поле, във висшите светове. Там, именно, се е подготвяло разбирането, което е трябвало да се роди по отношение на това събитие. Без това то не би могло да бъде разбрано, когато стане физически. Цели тълпи бяха присъствали на Голгота без да видят в това нещо друго, освен извършване на смъртно наказание на един обикновен осъден.
към текста >>

33. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството.
На Лобното място на човешката мисъл [са] човешкият дух и светът, мислещият и мисленето. Обаче, само на Лобното място човек е напълно буден и свободен. Единствено тук той ще се отскубне от изгнанието в материята и ще се издигне със съзнанието до едно свръхсетивно изживяване, което вече не е свързано с тялото. Тук смъртта и новият живот граничат едно с друго, както в Палестина Голгота и гробът на Възкресението в градината на Йосиф от Ариматея граничат едно с друго. Голгота, като място на поклонение, ни насочва в настоящето, поставя пред нас образно развръзката на най-дълбоките съвременни душевни неволи на душата, обясняват ни смисъла на всяко умиране, което интелектуализмът на нашето време трябваше да разпростре над цялото човечество. Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството. В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място. В течение на три години Христос, завърши Пътя нагоре към Ерусалим, към Голгота. Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с трънен венец глава и умира. Между двете стои човекоставането, Неговото въплътяване в човешко тяло, като едно степенно изграждане на човешката форма, от нозете до главата, докато целият човек е изпълнен и благословен от Христовата съдба. Човекоставането на Христа става като издигането на виното в една чаша, когато то се налива в нея.
към текста >>

34. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички лица, които вземат участие в драмата на Голгота, са действителни лица, но същевременно са представители на известни принципи, които действат във Вселената и живота.
Христос казва: Всички вие имате дял в луциферическата културна едностранчивост, ако не преодолеете тази едностранчивост по някакъв начин, ще ви сполети същата съдба, която сполетя строителите на кулата в Силоах. Така и в тази част на Евангелието на Лука ни е показано явно, как Христос носи в Своето Същество равновесието между Ариман и Луцифер, между това, което е изживяло вече времето си, не е вече навременно, и това, което е прибързано, за което още не е дошло времето. Христос между жертвата в Галилея и кулата в Силоах, Христос между схванатата жена и красничавия мъж, това са предварителни степени на великия образ на Голгота, където се издигат трите кръста: Христос между двамата разбойници. Около Голгота не съществуват никакви случайности, всичко преходно е образ и символ. Всяка фигура е едно еднократно историческо същество и същевременно един вечен образ на Мъдростта. Всички лица, които вземат участие в драмата на Голгота, са действителни лица, но същевременно са представители на известни принципи, които действат във Вселената и живота. Така тук на първо място стои Кайяфа, първосвещеник, представител на книжниците и фарисеите. След това тук са Ирод и Пилат, които съдят Христа. Кайяфа е представител на принципа на Ариман, на принципа на миналото, което втвърдява и вкостенява нещата и води към консерватизъм и догматизъм. Ирод е представител на Луцифер, който е жаден за чудеса и сензации. След това иде Пилат, римлянин, който е най-загадъчната личност.
към текста >>

Август Стриндберг в своята драма за Христа рисува и групата хора, участващи в мистерийната драма на Голгота, така че става видимо нещо от духовните фигури на тази драма.
Ирод е представител на Луцифер, който е жаден за чудеса и сензации. След това иде Пилат, римлянин, който е най-загадъчната личност. Той не намира вина в Христа и иска да Го пусне. Той е една личност, която е запозната, който е минал през Мистериите, защото и името, което носи, не е негово лично име, а е получено отпосле в Мистериите. Защото изразът Пилат Понтийски е мистериозен израз и означава буквално Морето с колонната врата. Август Стриндберг в своята драма за Христа рисува и групата хора, участващи в мистерийната драма на Голгота, така че става видимо нещо от духовните фигури на тази драма. Той ни представя Ирод, Пилат и Кайяфа, които водят разговор относно Христа. Всеки си изказва схващането за Него. В техните лица е охарактеризирана ясно една троица, като отражение на друга Троица, която се проявява в Космоса. Тук Пилат, римлянин, стои между луциферически пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа. Трите кръста на Голгота хвърлят своите сенки напред в образа на представителите на онези течения на човечеството, на които се пада ролята да издигнат кръста на Христа.
към текста >>

35. ОСНОВИ НА ОКУЛТНАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Също така този Сатана изкушава Христа в пустинята, което показва, че е едно действащо лице в Космичната драма.
Така че дуализмът съществува както в Природата, така и в живота, и богомилите и манихеите, както и всички окултни школи, просто констатират един факт и го описват. Хермес е включил този факт в четвъртия принцип на своята философия, така наречения принцип на полярността. Но както вече много пъти изтъкнах, и както се вижда от апокрифната книжнина, Сатанаил никога не е действал самостоятелно, без разрешение на Бога. Това показва, че Бог е Върховната творческа разумна Сила на Битието, а така наречения Сатанаил е само изпълнител на Волята Божия. Такова разбиране съществува и в официалното християнство, изразен с факта, че се признава съществуването на Сатанаил и неговата дейност в света, но той не е първопричина на световните явления и събития, а само един изпълнител на Върховната Воля. И Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Също така този Сатана изкушава Христа в пустинята, което показва, че е едно действащо лице в Космичната драма. И Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Значи Той признава съществуването на този Принцип, но като един вторичен Принцип, за да изпъкне реалността. Има и други указания в християнството за признаването на Сатаната като действащо лице в световната Драма. Най-вече това е посочено в Откровението на Йоана. Но това не показва, че Християнството е дуалистично учение.
към текста >>

Има и други указания в християнството за признаването на Сатаната като действащо лице в световната Драма.
Но както вече много пъти изтъкнах, и както се вижда от апокрифната книжнина, Сатанаил никога не е действал самостоятелно, без разрешение на Бога. Това показва, че Бог е Върховната творческа разумна Сила на Битието, а така наречения Сатанаил е само изпълнител на Волята Божия. Такова разбиране съществува и в официалното християнство, изразен с факта, че се признава съществуването на Сатанаил и неговата дейност в света, но той не е първопричина на световните явления и събития, а само един изпълнител на Върховната Воля. И Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Също така този Сатана изкушава Христа в пустинята, което показва, че е едно действащо лице в Космичната драма. И Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Значи Той признава съществуването на този Принцип, но като един вторичен Принцип, за да изпъкне реалността. Има и други указания в християнството за признаването на Сатаната като действащо лице в световната Драма. Най-вече това е посочено в Откровението на Йоана. Но това не показва, че Християнството е дуалистично учение.
към текста >>

36. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия.
ВЪВ ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ Е СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява.
към текста >>

Но животът сам по себе си е драма.
ВЪВ ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ Е СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията.
към текста >>

Това е драмата на живота.
Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел. Когато човек обича с великата Любов, в това е неговото щастие. Щастието е възможно само при великата Любов, в която хиляди и милиони души едновременно се проявяват чрез едно тяло, като един човек. Когато обичате с тази Любов и когато ви обичат с великата Любов, трябва да знаете, че това са милиони души, които се проявяват чрез едно тяло. Това е Любовта на Битието. Това е драмата на живота. Аз бих желал хората така да се обичат. По беседа от Учителя, държана на 7 април 1935 г.
към текста >>

37. 35–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Пътят на всеки едного, който е дошъл да свидетелствува за Истината, е трагичен и драматичен.
Всички трябва да бъдем разумни, чистосърдечни, великодушни, защото само по този начин ще имаме Божието благословение. Ето защо ние казваме: Верен, Истинен, Чист и Благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни живота ти с всички добрини. Всичко онова, за което душата ти копнее, което желаеш, ще имаш. Задачата ни в живота е да проявим Името Божие в света. 112. Смисълът на страданията. Пътят на всеки едного, който е дошъл да свидетелствува за Истината, е трагичен и драматичен. Пътят на всеки, който търси Истината, е постлан с драми и трагедии. И ако ме питате, защо трябва да страдате, защо трябва да бъдете нещастни, защо трябва да умирате, ще ви кажа: Това е необходимо, за да павирате Пътя на Истината. Вие ще бъдете живите камъни, с които ще се постели Пътят, където ще мине Истината. 113. Ученикът и светът. Аз не искам да напущате света.
към текста >>

38. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Приказката в говорната реч. Драматизация.
СЪДЪРЖАНИЕ Предговор. ПЪРВА ЧАСТ —ТЕОРИЯ Възпитателят. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. Играта като възпитателен център. Музиката, като метод за работа с малките . Занимания на открито — 1. Разходки и екскурзии.
към текста >>

39. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Средствата, с които си служи детската градина за развитие на говора, са; приказки, драматизация, стихотворения, книжовна реч, картини, разговор и игра.
детето трябва да бъде насочено да вижда и чува живота такъв, какъвто си е — в труд, радост и творчество; с почит към природата, с любов към труда. Нека отърсим речта си от излишен патос и да дадем възможност на детето да я слуша чиста и проста, но свежа и вдъхновена. За да може словото ни да има творчески ефект върху слушателите, трябва преди всичко самите ние да бъдем дълбоко убедени в това, което разказваме. Всеки израз да бъде дълбоко мотивиран в съзнанието ни. Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи мисълта и вниманието на малките към желаните области и ефекти. Средствата, с които си служи детската градина за развитие на говора, са; приказки, драматизация, стихотворения, книжовна реч, картини, разговор и игра. По отделно ще се спрем на всяко от горните средства. Приказката в говорната реч Всички деца обичат приказките. Те са отворена врата, през която минават герои и великани, победители и победени, джуджета и животни — с които заживяват децата. Приказката е магическата пръчка, която има силата да гради или да руши.
към текста >>

Между 4 и 7-годишна възраст децата обичат да слушат приказки за животни, за герои с повече драматичност и фантазия.
Всеки предмет — маса, стол, лампа и пр. за бебето са нови и то ги проучва с интерес. Малко по-късно то иска да пипне околните предмети и е неизчерпаем извор на въпроси: „Какво е това, откъде е" и т. н. Така, децата сами ни подсещат да им разказваме за чашката, за престилчицата и пp. В процеса на растенето се развиват и детските интереси. Между 4 и 7-годишна възраст децата обичат да слушат приказки за животни, за герои с повече драматичност и фантазия. Между 8 и 10-годишна възраст кръгът на детските интереси расте. Сега децата започват да търсят вече истинността в приказката и се интересуват от описания, пътешествия и приключения. Така, по пътя на приказката, децата стигат до реалността и започват сами да четат от книгата на живота. Успехът на приказката зависи от интереса, който тя възбужда. А той се стимулира от редица условия, а именно: 1) от съдържанието на приказката; 2) дали тя отговаря на възрастта и духовния ръст на детето; 3) дали идва да задоволи в момента определена възпитателна нужда; 4) от умението, с което се разказва.
към текста >>

Според вида приказките биват: полезни, вредни, реалистични или фантастични, дълги, къси, драматични, повеству-вателни, тъжни, весели, народни, лични, несъдържателни и др.
Тя .трябва да раздвижи мисълта, да я насочи към добро, правда, трудолюбие и красота в живота. Тя трябва да сплоти групата и да я насочи към нова дейност и творчество. Приказката трябва да разшири познанията и обогати речника на децата. Тя трябва да бъде изискана и в художествено отношение, с правилен литературен говор. Видове приказки. Според вида приказките биват: полезни, вредни, реалистични или фантастични, дълги, къси, драматични, повеству-вателни, тъжни, весели, народни, лични, несъдържателни и др. Полезните приказки са изпълнети с положителна мисъл, правилно поставени психологически, съобразени с детската възраст, с творчески замах, изпъстрени със свежа простота и със социален дух, възпитаващ в другарство и любов. Трябва да се избягват приказките с груба и вредна тенденция, със страшни образи, безцелни е'фекти и непрогресивни "идеи. Вредни са приказките, в които се говори за ужаси, мъчения и отрицателни герои. Колкото се отнася до реалните и фантастични приказки — и едните .и другите имат своето място и своя цена, стига да бъдат смислено подбрани. Животът е красив в своята реалност и в своята фантазия.
към текста >>

Драматичният елемент най-лесно спечелва детския интерес.
За деца до 4 и половина години приказката може да продължава до 2—3 минути. За деца между 4 и 6-годишна възраст, тя ще трае 5—6 минути, а за деца между 6—8 години, разказването на приказката може да продължи 7—10 минути. Обикновено децата обичат приказки, които имат повече действие и ефектни моменти. С голяма радост се посрещат приказките с действуващи лица — животни (без да прекаляваме). Повествувателните и описателни приказки разсейват скоро децата и те започват да не слушат. Драматичният елемент най-лесно спечелва детския интерес. Когато и да запитам децата каква приказка желаят да им разкажа, почти всякога отговорът е: „Смешна искаме". Много нарядко ще срещнем деца, които да искат тъжна приказка. И това са деца, в чийто дом има скръб по скорошна загуба или семейна драма. Обикновено децата обичат волния смях и лекото действие. Обичат да се чувствуват хвъркати и лекоподвижни, бодри и растящи.
към текста >>

И това са деца, в чийто дом има скръб по скорошна загуба или семейна драма.
С голяма радост се посрещат приказките с действуващи лица — животни (без да прекаляваме). Повествувателните и описателни приказки разсейват скоро децата и те започват да не слушат. Драматичният елемент най-лесно спечелва детския интерес. Когато и да запитам децата каква приказка желаят да им разкажа, почти всякога отговорът е: „Смешна искаме". Много нарядко ще срещнем деца, които да искат тъжна приказка. И това са деца, в чийто дом има скръб по скорошна загуба или семейна драма. Обикновено децата обичат волния смях и лекото действие. Обичат да се чувствуват хвъркати и лекоподвижни, бодри и растящи. Смехът е необходима храна за всекиго, а особено за малките деца, които разцъфват в него. Естествено е, детето да има по-голям интерес към приказките, които го запознават със съвременния живот, в който живее и за който се готви. Далечните исторически приказки са интересни за по-големи деца — юноши. •
към текста >>

Драматизация
Някои от тях надживяват и обезсмъртяват автора си. Това са приказките, в които се разкриват природни закони за вечнат.1 истина: за достойнството и силата на труда; за безсмъртието на борците за свобода — приказки, които са пропити с дълбочина и светло прозрение за живота и неговите чудеса. Такива приказки са всякога желани от децата. Изкуство е да поднасяме на детето винаги подходяща за случая приказка. Само в такъв случай тя ще въздействува върху мисълта, вниманието, наблюдателността и любознателността на децата и ще допринесе за развитието на детския говор. Драматизация Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито. За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др.
към текста >>

Драматизацията е изживяване чрез действие.
Това са приказките, в които се разкриват природни закони за вечнат.1 истина: за достойнството и силата на труда; за безсмъртието на борците за свобода — приказки, които са пропити с дълбочина и светло прозрение за живота и неговите чудеса. Такива приказки са всякога желани от децата. Изкуство е да поднасяме на детето винаги подходяща за случая приказка. Само в такъв случай тя ще въздействува върху мисълта, вниманието, наблюдателността и любознателността на децата и ще допринесе за развитието на детския говор. Драматизация Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито. За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др. При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция.
към текста >>

Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито.
Само в такъв случай тя ще въздействува върху мисълта, вниманието, наблюдателността и любознателността на децата и ще допринесе за развитието на детския говор. Драматизация Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито. За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др. При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция. Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати. Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати.
към текста >>

За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др.
Драматизация Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито. За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др. При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция. Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати. Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката.
към текста >>

При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция.
Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито. За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др. При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция. Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати. Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката. Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери.
към текста >>

Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати.
Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито. За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др. При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция. Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати. Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката. Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери. Същевременно пренебрегнатите се чувствуват потиснати, онеправдани и обезличени.
към текста >>

Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата.
Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито. За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др. При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция. Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати. Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката. Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери. Същевременно пренебрегнатите се чувствуват потиснати, онеправдани и обезличени. На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия опростената драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият, непринуден детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на сцената, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива.
към текста >>

На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия опростената драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият, непринуден детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на сцената, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива.
Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката. Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери. Същевременно пренебрегнатите се чувствуват потиснати, онеправдани и обезличени. На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия опростената драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият, непринуден детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на сцената, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива. Тук не е мястото да се впускаме в подробности около драматизацията, освен да подчертаем ролята на драматичната импровизация, взета в широк смисъл на думата, като мощно педагогично средство в ръцете на учителя, с което може да се работи много резултатно върху детския характер, говор и пр. Стихотворения, книжовна реч и картини Стихотворенията запознават детето с красотата на поезията и с ритмиката на скандираната реч. Те идват също да разнообразят работата ни с малките, развивайки паметта и говора. Естествено е да подбираме стихотворения, отговарящи на детската възраст както по съдържание, така и по обем.
към текста >>

Тук не е мястото да се впускаме в подробности около драматизацията, освен да подчертаем ролята на драматичната импровизация, взета в широк смисъл на думата, като мощно педагогично средство в ръцете на учителя, с което може да се работи много резултатно върху детския характер, говор и пр.
Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката. Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери. Същевременно пренебрегнатите се чувствуват потиснати, онеправдани и обезличени. На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия опростената драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият, непринуден детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на сцената, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива. Тук не е мястото да се впускаме в подробности около драматизацията, освен да подчертаем ролята на драматичната импровизация, взета в широк смисъл на думата, като мощно педагогично средство в ръцете на учителя, с което може да се работи много резултатно върху детския характер, говор и пр. Стихотворения, книжовна реч и картини Стихотворенията запознават детето с красотата на поезията и с ритмиката на скандираната реч. Те идват също да разнообразят работата ни с малките, развивайки паметта и говора. Естествено е да подбираме стихотворения, отговарящи на детската възраст както по съдържание, така и по обем. Започва се с римушките.
към текста >>

40. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Следват общи игри, приказки, драматизация, стихотворения или ритмика.
При даден знак или песен всички деца се събират и спокойно, без редица, но с ред измиват ръцете си и всеки сяда пред сложената закуска. Ако случайно трябва да се чака, ще пеем, ще слушаме музиката или тихо ще си приказваме. Преди започване на закуската не е излишно едноминутно мълчание или молитвичка — за тониране, концентрация и благодарност. През време на хранене може да имаме тих разговор за красиви неща, разнообразен с музика от грамофон, радио или пиано. След храненето всяко дете само измива и прибира прибора си. Следват общи игри, приказки, драматизация, стихотворения или ритмика. Завършваме деня също с музика-марш, подвижна игра, валс и др. подобни. Ето един обикновен ден, оцветен с музика. Но животът в детската градина или дом е достатъчно богат с всекидневното се разнообразие. Всеки ден ни предлага редица нови случаи с богато музикални възможности за методична работа. Нима ще избегнем случая да приучим малките да слушат и разбират музика при разказване на приказки, придружени със свирене, свързвайки разказа с отделни музикални фрази?
към текста >>

41. Занимания на открито — 1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на двора. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Освен казаното, децата могат на открито да драматизират приказки, песни, игри-проекти (на аероплан, градина, на зайци и др.).
Но това не изключва участието ни. Случва се група деца да бездействуват — с тях ще подемем подвижни игри. Съвсем не е извинително да кажем, че работим по детските интереси и да предоставим малките сами на себе си. Учителката трябва да владее децата. Няма ли интерес, тя е длъжна да го създаде. Освен казаното, децата могат на открито да драматизират приказки, песни, игри-проекти (на аероплан, градина, на зайци и др.). Изобщо всичко, което се работи в стаята, би могло да се пренесе и вън, ако условията позволяват. Просторността и въздухът правят децата по-волни, с което се пречи на дисциплината, въпреки това на открито детските характери израстват много по-хармонични и творчески. Заниманията ни на открито могат да бъдат доста разнообразни, според условията, при които сме поставени: зеленчукова градина, цветна, овощна, отглеждане птици и животни, уреждане двора, дърводелница, магазинче, кооперация и пр. Един пясъчник с пейки наоколо би могъл да бъде доста забавен кът за депата, а също така и масичка с кофа и глина. Една беседка или палатка за работилница, дърводелница или магазинче би изиграла голяма роля.
към текста >>

42. 2. Приложение и успех при ръчните занимания - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

При драматизирането са нужни костюми, декори и реквизити.
2. Приложение и успех при ръчните занимания Най-често децата обичат да изживяват всяка своя идея и сетивно. Като харесат някоя приказка, естествено е да я изиграят. При драматизирането са нужни костюми, декори и реквизити. Всичко това могат да приготвят малките ръчички. С голяма радост се изрязва златното наметало, ушите на заю баю, опашката на лисана, чашката на кокиченцето, минзухарче-братко- и др. Всяка приказка и всеки сезон бихме могли да илюстрираме с ръчна работа. Така например, на етажерката ще си наредим горичка от картонени дървета, къщички от глина или картон, снежни пътеки, шейнички, а там в далечината ето че пристъпва гладния кумчо вълчо, отивайки в града да си търси храна. В другия ъгъл — до прозореца се е Свило малко селце с къщички, дървета край пътя, двор и кошара, мегдан, кладенец и др.
към текста >>

43. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Една драматизирана приказчица, един балет на звездички или на снежинки, изнесени с чувство, с прости движения и с ефектни костюмчета можем да считаме за твърде добри номера.
Семейните забави се изнасят по-естествено и са голяма радост за родители и деца. Детските забави, каквито и да са те, могат да бъдат съпроводени с редица мъчнотии и неудобства, които водят децата и учителката до преумора. Учителката бърза да репетира, децата се отегчават, настроение няма, а времето минава и всичко това създава нервна атмосфера. За да се избегне това, добре е предварително да се справим с времето и обстановката, при която ще изнесем забавата: номерата трябва да бъдат лесни, ефектни, с интересни костюми, разнообразни, отговарящи на детската възраст и сценична обстановка. За малка сцена или стая излишно е да готвим сложна програма, — тук ще имаме успех с малки и прости, но ефектни номера. Една драматизирана приказчица, един балет на звездички или на снежинки, изнесени с чувство, с прости движения и с ефектни костюмчета можем да считаме за твърде добри номера. Не е зле, независимо дали готвим забава или не, да използуваме създадените детски интереси и при случай да научим известна драматизация, или в часа по ритмика да вземем няколко стъпки, които в последствие да комбинираме на балетче. По този начин ще имаме на разположение, за всеки случай, няколко готови, изживени и улегнали номера, при които лесно можем да прибавим няколко нови и тогава с малък труд ще можем да подготвим забава с голям успех. Изобщо, децата обичат забавите, обичат и да участвуват в тях. Полезно е да им даваме възможност по-често да се проявяват, като им устройваме забавления за обща радост. Официалните забави могат да бъдат по възможност по-редки.
към текста >>

Не е зле, независимо дали готвим забава или не, да използуваме създадените детски интереси и при случай да научим известна драматизация, или в часа по ритмика да вземем няколко стъпки, които в последствие да комбинираме на балетче.
Детските забави, каквито и да са те, могат да бъдат съпроводени с редица мъчнотии и неудобства, които водят децата и учителката до преумора. Учителката бърза да репетира, децата се отегчават, настроение няма, а времето минава и всичко това създава нервна атмосфера. За да се избегне това, добре е предварително да се справим с времето и обстановката, при която ще изнесем забавата: номерата трябва да бъдат лесни, ефектни, с интересни костюми, разнообразни, отговарящи на детската възраст и сценична обстановка. За малка сцена или стая излишно е да готвим сложна програма, — тук ще имаме успех с малки и прости, но ефектни номера. Една драматизирана приказчица, един балет на звездички или на снежинки, изнесени с чувство, с прости движения и с ефектни костюмчета можем да считаме за твърде добри номера. Не е зле, независимо дали готвим забава или не, да използуваме създадените детски интереси и при случай да научим известна драматизация, или в часа по ритмика да вземем няколко стъпки, които в последствие да комбинираме на балетче. По този начин ще имаме на разположение, за всеки случай, няколко готови, изживени и улегнали номера, при които лесно можем да прибавим няколко нови и тогава с малък труд ще можем да подготвим забава с голям успех. Изобщо, децата обичат забавите, обичат и да участвуват в тях. Полезно е да им даваме възможност по-често да се проявяват, като им устройваме забавления за обща радост. Официалните забави могат да бъдат по възможност по-редки. Изложбите са- друг вид извънредни събития.
към текста >>

44. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“
Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега. В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара.
към текста >>

Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“
На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет… Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже.
към текста >>

Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…
Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет… Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже. Един път се случил на дюкяна на чорбаджи Тасо, устабашия на бакалския еснаф. Некой си купувал 40 драма кърмъз по 150 гроша оката и лутат се, бъркат се да прехесапят колко пари чини кърмъзът, ала не върви.
към текста >>

Некой си купувал 40 драма кърмъз по 150 гроша оката и лутат се, бъркат се да прехесапят колко пари чини кърмъзът, ала не върви.
Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет… Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже. Един път се случил на дюкяна на чорбаджи Тасо, устабашия на бакалския еснаф. Некой си купувал 40 драма кърмъз по 150 гроша оката и лутат се, бъркат се да прехесапят колко пари чини кърмъзът, ала не върви. Бае Митар се обърнал, попогледал устабашията, попогледал и купувача и току отсекъл: петнадесет гроша! Чорбаджи Тасо го запитал: па как така бързо го прехесапи бе, Митре? А той му отговорил: лесна работа бърже се върши… Една ока има 400 драма… 10 гроша правят 400 пари; що се дава 10 гроша оката, драмът му е една пара, петдесет гроша оката — драмът 5 пари… 150 гроша оката — драмът чини 15 пари… 40 драма са 600 пари, санким шест юзлука… три бешлика… 15 гроша. И устабашията, и купувачът го гледаха, па се чудеха и маеха. Чорбаджи Ницул и чорбаджи Игнат беха тридесет и две години ортаци.
към текста >>

А той му отговорил: лесна работа бърже се върши… Една ока има 400 драма… 10 гроша правят 400 пари; що се дава 10 гроша оката, драмът му е една пара, петдесет гроша оката — драмът 5 пари… 150 гроша оката — драмът чини 15 пари… 40 драма са 600 пари, санким шест юзлука… три бешлика… 15 гроша.
Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже. Един път се случил на дюкяна на чорбаджи Тасо, устабашия на бакалския еснаф. Некой си купувал 40 драма кърмъз по 150 гроша оката и лутат се, бъркат се да прехесапят колко пари чини кърмъзът, ала не върви. Бае Митар се обърнал, попогледал устабашията, попогледал и купувача и току отсекъл: петнадесет гроша! Чорбаджи Тасо го запитал: па как така бързо го прехесапи бе, Митре? А той му отговорил: лесна работа бърже се върши… Една ока има 400 драма… 10 гроша правят 400 пари; що се дава 10 гроша оката, драмът му е една пара, петдесет гроша оката — драмът 5 пари… 150 гроша оката — драмът чини 15 пари… 40 драма са 600 пари, санким шест юзлука… три бешлика… 15 гроша. И устабашията, и купувачът го гледаха, па се чудеха и маеха. Чорбаджи Ницул и чорбаджи Игнат беха тридесет и две години ортаци. Па им мине заек път, та се случи да се скарат един ден, както си е адет у нас. Хем да беше барем за нещо, да го речем да има защо, та пак ще речеш, ех, има си крушка опашка, а оно — за женски мунафъклъци. От жените премине и на мъжете, също като шугата, да прощавате, па се уловят на̀, така… за срам и за резил на хората.
към текста >>

45. Христос - Георги Радев (1900–1940)

И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието.
Любовта сама по себе си носи навсякъде Светлина, Мир и Радост. Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания – най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията – онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, Нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел Своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са Го чакали? Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско- Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта – едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието.
към текста >>

46. ПРОБЛЕМА ЗА СВОБОДАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Въпреки тези гигантски и драматични периметри на действие, смисълът на понятието свобода остава неизяснен в пълнота.
Свободата е най-възвишеният извор на вдъхновение за творчество във всички области на човешкия гений. Заради нея героите жертват дори и физическия си живот. И в наши дни този проблем се поставя на дневен ред с особена острота: войната, установила се като нещо постоянно на нашата планета, носи несправедливост и подтиснатите народи се стремят към свобода. Борбата за национална независимост, за социално освобождение, е в своя разгар. Цели раси и народи са па крак и не само с перо, но и с огън и меч търсят разрешение на този велик проблем. Въпреки тези гигантски и драматични периметри на действие, смисълът на понятието свобода остава неизяснен в пълнота. Затова търсим мнението на Учителя по този кардинален въпрос. Той характеризира тази идея по следния начин: „Свободата има три отношения към човека: физическо, умствено и духовно или космическо. Ето защо, когато говорим за Свобода,
към текста >>

47. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Методи Константинов (1902-1979)

Жертвата фигурира във всички произведения на литературата, драмата и музиката.
Животинското царство съществува под знака на борбата - „правото на силния". Човешкото царство започва е Пътя на Дълга и оттам преминава в „Пътя на Жертвата". Тази жертва понякога е принудителна, но когато е съзнателна, няма по-велика постъпка от пея в човешкия свят. Посветените живеят в душите па хората. Затова Христос казва: „Полагам душата си за Бога". Жертвата фигурира във всички произведения на литературата, драмата и музиката. Тя е копнеж на човешката душа; източник на вдъхновение и творчество. Общото, което я характеризира в изкуството и науката е онзи вечен подтик, който е свързан с Живота за Цялото. Само той може да бъде цел и заслужава жертвата на еволюиращото човечество. Чистота може да притежава само посветеният. Чистота без обич не може да съществува.
към текста >>

48. ЕРОЗИЯ НА БРАКА - Методи Константинов (1902-1979)

При подобна обстановка, фазата на безразличието - като следствие на сексуалното уравновесяване - навлиза в опасни зони на задкулисни драматични и понякога трагични изненади, последствия от ревността.
Така че първият стимул - материалният - е изгубил своето значение за брачните връзки и те са съответно отслабени. Вторият - физиологическият афинитет - има своите граници и критичните моменти на безразличието скоро настъпват. Както при широко разтваряне на вратите между топла и студена стаи настъпва температурно изравняване, така и между двамата партньори скоро настъпва безразличие и индиферентност. Що се отнася до третия стимул - сърдечната вярност - и той не е нещо трайно. Никой мъж не представлява символ на абсолютната интелигентност и мъжественост, нито пък всяка жена е символ на красота и женственост. При подобна обстановка, фазата на безразличието - като следствие на сексуалното уравновесяване - навлиза в опасни зони на задкулисни драматични и понякога трагични изненади, последствия от ревността. Знае се, че главната тематична основа на много и много литературни творби е ревността и изневярата. Разбира се, от тези сблъсъци, свади и конфликтни отношения и двете страни търпят съответни поражения. Излишно е да се спираме върху тези проблеми, предмет на безброй лекции и проповеди, изнасяни от църковни амвони и научни катедри, както и на философски и социологични трактати. При такива разклатени основи на институцията брак, изпъква въпросът - какъв стимул и опора трябва да се даде на брака, за да бъде той поддържан на заслужаваща етична висота и да отговаря на изискванията на една истинска обществена култура? Трябва да се търси нов стимул и мироглед, изграден върху здрава философско-духовна основа.
към текста >>

49. ТРИТЕ МИРОГЛЕДА - Методи Константинов (1902-1979)

Днес човечеството е пред третото действие на международната драма.
се базира върху Мойсеевия закон: „ Око за око, зъб за зъб" - времето ще покаже какъв ще бъде този мир и каква „култура" ще донесе той. "[1] Ние сме свидетели на последствията от пренебрегването на това пророческо предупреждение. Човечеството изпита на плещите си ужасите на Втората световна война, а сега тръпне пред заплахата па една трета, термоядрена война. Днес човечеството е пред третото действие на международната драма. Бялата раса, изправена пред смъртна ситуация, има да решава едно още по-трудно уравнение с много повече неизвестни. Нейните три клона: романският, англосаксонският и славянският[2], трябва да излязат извън традиционните разбирания на стария свят. Трябва да се поставят основите на едно ново Общество на Народите.[3] --------------------- [1] Неделни Беседи: „Великитеусловия на живота", стр.99.
към текста >>

50. Котката, която мижеше - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Нейният живот протече драматично.
Спиридонова - най-вярната му поддръжница тук. Тя видя измамата и се отрече публично от него. Но заплати скъпо за това, че измени на Школата и на Учителя. Нейният живот протече драматично. Най-големите застъпници тук бяха неговите приятелки през време на Школата. Той обикновено пристъпваше така: "Сестра, вие сте изключително високо духовно изградена личност. Аз виждам вашите прераждания от хиляди години.
към текста >>

Техният живот протече драматично.
подробно ми разказаха такива неща, които нито са за говорене, нито са за слушане." Онези са се изповядали пред него и разказали всичко. Но те бяха останали като мидени черупки, бяха изпразнени отвътре чрез методите на Черната ложа. Техният живот протече драматично. Ние бяхме свидетели на всичко това. След време ние научихме, че той бил подведен под съд във Франция за разни истории с млади момичета. Лежал и в затвора. Неговите
към текста >>

51. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Този магически момент настъпи именно тук горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма.
Учителят, анализирайки този случай в 2-3 беседи изтълкува дълбоката символика - моето падане на земята. Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшествуващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т. е. отидох да живея в Мара Граблаше-ва. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати на времето.
към текста >>

52. РАЗМИШЛЕНИЕ И ПОУЧЕНИЕ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Имаше дни когато Той не ме приемаше, защото знаеше, че аз не пея, а свиря или съм участница в концерти-рецитали организирани от моята професорка по драма и дикция, г-жа Стойнова.
РАЗМИШЛЕНИЕ И ПОУЧЕНИЕ Много често в тихи и спокойни часове размишлявам върху думите на Учителя, които са дълбоко врязани в моята памет. Питам се и в този момент, защо Учителят толкова много настояваше да пея в продължение на моето следване в Академията. Имаше дни когато Той не ме приемаше, защото знаеше, че аз не пея, а свиря или съм участница в концерти-рецитали организирани от моята професорка по драма и дикция, г-жа Стойнова. Учителят е предвиждал, че моят глас е всъщност единственият ми капитал с който ще мога да привлека вниманието на Руската комисия и да получа разрешение да напусна България като певица с големи възможности, нуждаеща се от европейска шлифовка. Защо Учителят ме изпрати при Михаил? Не за да му помагам, нито да спасявам ученикът на Беинса Дуно, нито да спасявам хората изпаднали под негово влияние. Нито бях изпратена от Учителя да разрушавам неговата работа или да се женя за него, както Михаил публично ме обвиняваше. Учителят ме изпрати в Париж сама да развържа една дълготрайна лоша карма и сама да науча един важен урок.
към текста >>

53. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един архангел.
Пред нас с потайна тържественост се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройните борики. Над тях трепетливо блестеше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един не висок, спокоен глас отпред наруши половинчасовата тишина - колкото разбрах после, това било гласа на неусетно пристигналия вожд. В същата минута гласът на брат С. (когото нека наречем повторителя) гръмогласно, за да се чуе от цялата фаланга, повтори произнесените от Учителя думи: - Благославяй, душе моя, Господа! Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един архангел. Дължим, може би, на ранното утро, на горската обстановка под небесния свод, на тисящогласният хор от клеветени и угрозявани люде - не зная на какво се дължи, но ефектът на изпетия псалом бе за мене несравним, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни за минута с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг, с ръце издигнати над главите си, песента се поде от 1000 гърла с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки неатрофиран духовно човек. А думите, които тържествено се пееха, бяха следните: „Благославяй, душо моя, Господа!
към текста >>

54. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

— Нищо друго освен комедия, драма или трагедия.
Има една област в света, през която човек непременно ще мине... И праведният, и грешният, като минат през тази област, непременно ще се оцапат. Защо? — Ще се натъкнат на кал и на нечистотии и ще оцапат дрехите си. — Не може ли да не се оцапа човек? - Може, но трябва да пътува през деня, когато е светло. Какво представлява животът на съвременните хора? — Нищо друго освен комедия, драма или трагедия. - Защо? - Защото не знаят как да живеят, не знаят как да се ползуват от благата, които им се дават. Какво ти струва да се запретнеш на работа, да развиеш добродетелите си. Учи, работи, пей, свири и прилагай това, което си изработил и научил, ще станеш и добродетелен, и учен, и певец, и музикант." Велик ден!
към текста >>

55. Цигулката - Георги Томалевски (1897-1988)

В границите на три октави Учителят разказа живота на една безсмъртна душа, преминала през битие, изпъстрено с драматизъм, на места с романтика, а другаде с размисъл.
Темпото на места бе бурно и пасажите летяха бързо един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушаха. Бяхме въведени в необикновен музикален свят. Той бе изграден от тонове и с такова богато съдържание, което може да разчете само душата на слушателя. Изпълнението беше прецизно, богато с красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на една безсмъртна душа, преминала през битие, изпъстрено с драматизъм, на места с романтика, а другаде с размисъл. „Блудният син“ споделяше своя живот с езика на тоновете. Доловихме конфликти, противоречия, а някъде и успокоението, което дават светлите надежди, където животът е изтъкан от светлина и любов. Нежните пориви на едно любящо сърце доловихме в едно едва чуто пианисимо, напомнящо шепот. Това сърце търсеше мир в голямата арена на живота, лишено от любов и съчувствие, и където това сърце е още съвсем непознато. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ и разгърнати във възходяща хармонична линия, ние усетихме как висшата воля подава ръка на скиталеца, ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешното завършване на започнатата драма.
към текста >>

В разложените акорди, наситени с динамика и мощ и разгърнати във възходяща хармонична линия, ние усетихме как висшата воля подава ръка на скиталеца, ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешното завършване на започнатата драма.
В границите на три октави Учителят разказа живота на една безсмъртна душа, преминала през битие, изпъстрено с драматизъм, на места с романтика, а другаде с размисъл. „Блудният син“ споделяше своя живот с езика на тоновете. Доловихме конфликти, противоречия, а някъде и успокоението, което дават светлите надежди, където животът е изтъкан от светлина и любов. Нежните пориви на едно любящо сърце доловихме в едно едва чуто пианисимо, напомнящо шепот. Това сърце търсеше мир в голямата арена на живота, лишено от любов и съчувствие, и където това сърце е още съвсем непознато. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ и разгърнати във възходяща хармонична линия, ние усетихме как висшата воля подава ръка на скиталеца, ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешното завършване на започнатата драма. С няколко тържествени акорда разказът завърши. Пръстите, които стъпваха по грифа и държаха лъка внимателно, прибраха цигулката в кутията. Концертът завърши. Това бе последното голямо изпълнение на Учителя пред неговите ученици.“
към текста >>

56. Проблемът за здравето - Георги Томалевски (1897-1988)

Изходът на всички драматични или обществени конфликти се определя в последна сметка от духовните и физическите сили у индивида.
Но ние имаме при това хиляди и милиони свидетели, които за живота на този единен за нас свят ще кажат съвсем противоречиви неща. За едните този свят е едно тягостно бреме, безсмислица и жестока тегоба. Другите пък никой не би могъл да отклони от чувството им, че светът е изтъкан от чудни великолепни помисли, от ведри пориви, от премъдрост, любов и светлина, които са предвечни стълбове на един безкраен и вечен живот! Миньорно или мажорно протича нашият живот? Мрачен или светъл ни се види светът, това на първо място зависи от онези състояния, които наричаме болест или здраве. Изходът на всички драматични или обществени конфликти се определя в последна сметка от духовните и физическите сили у индивида. Здраве или болест, сила или немощ, възход или упадък - това са основните и решителни насоки в развитието на всеки жизнен процес. Ако Христос беше само проповядвал, а не беше лекувал немощни, то Неговата слава за непосветените би била по-бледа. Силата и величието на Исуса седи в методите, които Той даде на човеците за превръщане слабостта в сила, грозотата в прелест, страха и унинието в надежди и радости, което е равнозначно на това, че болезнените и отрицателните състояния са превърнати в положителни, възходящи и здравословни. Всяко зло и всяко смущение в живота е свързано с някаква дисхармония, а всяко благо и всяка радост са продукт на някое изработено съвършенство. Със здравни и медицински въпроси се сблъскват повечето от нас.
към текста >>

57. Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? - Георги Томалевски (1897-1988)

Много по-късно след тези разговори с теософите в Холандия, в град Оммен стана един от най-интересните и дори драматични събори на теософското общество.
Според Учителя Христовото учение, независимо от това, че са протекли близо двадесет столетия, не е още приложено. Тези две хиляди години още не са успяли да направят хората годни да разберат и приложат Неговото Слово. „През двадесет и първия век ще стане „връщането“ на блудния син при баща си“ - казва той. Това е век на установяване на нов порядък в света съгласно изискванията на Божиите Закони и чак през двадесет и втори век ще дойде Царството Божие на земята. С други думи тогава ще бъде приложено Христовото учение. Много по-късно след тези разговори с теософите в Холандия, в град Оммен стана един от най-интересните и дори драматични събори на теософското общество. В замъка Ерде и около него в набързо построени бараки и палатки са били събрани теософи почти от всички страни. На този събор е присъствувал и брат Атанас Димитров. Тогава е била произнесена знаменитата и високодоблестна реч на Кришнамурти, в която той е съобщил на събраните от всички страни последователи на теософията, че той не е мировият учител, когото те очакват, защото идването на такъв учител те си представляват съвсем формално, съвсем церемониално и придружено от външни овации, лишено от духовна глъбина. Това слово на Кришнамурти дойде като голяма, неочаквана изненада за всички теософи по света. То разруши известни напластени илюзии около представата и появяването на един учител в света.
към текста >>

58. Познаваме се отпреди 7000 години - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

* Името Лиляна е прието по настояването на ръководството на операта, за да не се дублира с известната вече по това време Цветана Табакова — драматичен сопран.
— Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени. Пример: Страшното в смъртта е колът, с който човек е свързан за земята. — Какво нещо е колът? — Колът символизира желанията и връзките на човека с материалното... ___________________ * Името Лиляна е прието по настояването на ръководството на операта, за да не се дублира с известната вече по това време Цветана Табакова — драматичен сопран.
към текста >>

59. Пентаграмата. Окултното пеене. Регистри - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Колкото имаме по-ниско и по-драматично пеене, толкова се използва по-ниския вид дишане.
— В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките! Брат Христо го попита: — Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата? — Да, рекох, с бои ще се напечата! — Учителю — попитах аз, — дишането ще бъде ли различно за различните видове гласове? — Колкото имаме по-ниско и по-драматично пеене, толкова се използва по-ниския вид дишане. Например, колоритният глас има най-високото дишане. Опората при този вид глас не е при слънчевия възел, а по-нагоре. — Учителю, а защо певците си служат с израза "Атакуване на тона"? Например те казват: "Правилно или неправилно атакуване на тона"? — С тази дума те искат да изразят първият момент на неговото образуване.
към текста >>

60. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма.
Стъпил отново на родна земя, П. Дънов веднага открива колко голяма и всеобхватна е разликата между реалността, в която е бил вписан до вчера, и тази, която го посреща - близка и позната, но същевременно толкова далечна и чужда. Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо забогатяване, ползване на облагите от общественото положение, кариеризъм, фарисейщина. Плевелите на новото време. Неизбежни, грозни, отблъскващи. С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма. Цялото му образование дотук - и в Свищов, и в САЩ - е било финансирано от Методистката протестантска църква. Нормално е да се очаква, че той ще й отдаде това, което тя смята, че той й дължи. Предлагат му да заеме катедрата на пастор към Методистката църква в Ямбол. Съвсем логично като перспектива въз основа на досегашното му развитие и придобитата квалификация. Той дава съгласието си, но... при едно условие - да не получава заплата.
към текста >>

И още множество държавни чиновници, актьори, музиканти, драматурзи, учители, стенографи и т.н., чиито имена се съхраняват с обич в паметта на Братството.
Между политиците (по-скоро - замесен в политиката) не може да не споменем Любомир Лулчев (противоречивите оценки за него се дължат повече на недобра информираност, отколкото на обективност). Xудожници: гениалният Борис Георгиев (рисувал портрети не само на П. Дънов, но и на личности като Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди и др.) - за съжаление познат повече в чужбина, отколкото в родината си, живописец и график, ненадминат майстор на портрета; Цветана Щилиянова (автор на един от най-известните портрети на П. Дънов, завършен на 14.02.1934 г.). Музиканти: Цветана-Лиляна Табакова (примадона на Софийската опера преди 09.09.1944 г.), Димитър Грива (композитор и диригент). И още множество държавни чиновници, актьори, музиканти, драматурзи, учители, стенографи и т.н., чиито имена се съхраняват с обич в паметта на Братството. Най-изявените средища на движението в онази епоха са София, В. Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Айтос и околните му села, Казанлък, Севлиево, Русе. Общият брой на последователите на П. Дънов през този период е означен от проф. протопрезвитер Стефан Цанков като 20-30 хиляди, а в Българската енциклопедия на Н.
към текста >>

61. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Доброто и злото са полюси и сили, действащи върху арената на Проявеното Битие и изграждащи декорите за изява на безбройните актьори във всемирната драма - живите същества в Космоса.
Дънов в неговите беседи и лекции. За конкретния случай той казва: "Всяко добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж."10. Доброто и злото - полюси в света на относителността а) относителност на Доброто и злото от гледна точка на Божествения свят Доброто и злото са полюси и сили, действащи върху арената на Проявеното Битие и изграждащи декорите за изява на безбройните актьори във всемирната драма - живите същества в Космоса. И двете сили са необходими, за да можем да научим уроците си в материалния свят. Нерядко ги възприемаме като абсолютни величини, ала това е заблуждение. Това, което за един е добро, за друг може да е зло. И обратното. Със задължителното отчитане на всички неизброими нюанси и степени в проявлението им.
към текста >>

Разбирате, че е извънредно трудно да се дават готови рецепти за такива драматични стълкновения.
Но сега? Ситуацията е коренно различна. Навярно идеалният начин да се разреши проблемът е да предотвратите нещастието, без да прибягвате до употреба на сила. И все пак начинът затова е идеален, защото може да се реализира само по изключение. Ако се наложи да използвате сила, за да спасите живота на любимия човек, как бихте постъпили? Разбирате, че е извънредно трудно да се дават готови рецепти за такива драматични стълкновения. Но те са част от живота ни и ние трябва да сме подготвени и за тях. Как би постъпил ученикът на ББ в подобен случай? Нека всеки сам потърси отговора за себе си. Ще се опитам да ви помогна, като приведа следния факт. Учителят П.
към текста >>

62. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Оттам в освободеното ни от мътилката на мрака съзнание нахлуват свежи, градивни идеи и ни повеждат по нови пътища в драмата на живота.
3) Раждането в човешката душа на идеите, спускащи се от Божествения свят За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път към Мъдростта е този на страданието. Ние страдаме от грешките си в областта на мисленето, чувствата и поведението. Страданието ни помага да заличим погрешните си мисли, възгледи и желания и да не се връщаме повече към тях. Така преживяваме цялостен катарзис (пречистване) и се отваряме за повеите от селенията на Божественото. Оттам в освободеното ни от мътилката на мрака съзнание нахлуват свежи, градивни идеи и ни повеждат по нови пътища в драмата на живота. Някога, след като минат еони на духовно съзряване и възмъжаване, човешкият род вече няма да бъде задължен да заплаща мъдростта със страдания. В тази насока той ще се превърне в равноан- гелски чин на еволюционната стълбица. Очевидно е, че си заслужава да се потрудим за това... 4) Молитвата "Най-великото в света е молитвата.
към текста >>

63. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло.
Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе. И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов). За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло. Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта. Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото. Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г. В. Ф.
към текста >>

64. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Хомо сапиенс, мислещият човек, ще разбере, че смяната на културите е само обикновена замяна на декорите във вечната житейска драма.
Настъпващата култура седи в това: правото за свобода да бъде достояние на всички хора. Всички народи в света са органи на Божествения организъм. И всеки орган има своето предназначение. Славяните имат предназначението да бъдат носители на новата култура на братството." През Новата епоха под знака на Водолея в глъбините на човешката душа ще се пробудят нови, непознати досега сили и качества, чрез които ще можем да установим контакт с по-фини светове и зони на Проявеното Битие. Хомо сапиенс, мислещият човек, ще разбере, че смяната на културите е само обикновена замяна на декорите във вечната житейска драма. Според Учителя П. Дънов Новата Култура ще бъде реализирана главно в следните три направления: 1) издигане ролята на жената в обществения живот, постигане на пълното й равноправие с мъжа; 2) решително отстояване на човешките права на лично и групово равнище, включително правата на малките народи и малцинствата; 3) повдигане на социално слабите обществени слоеве. Новата Култура ще донесе свобода без всякакви ограничения. Тя ще се опре върху духовния опит на Изтока, ще използва интелектуалните постижения на Запада и ще роди качествено ново интегрално познание и мироглед, една нова картина на света - универсална и изчерпателна. Навлизането на новата епоха в познатата ни действителност бива направлявано от Разумния Център на Битието, от онази общност Напреднали Същества, които открай време наблюдават човешката еволюция и я насочват планомерно към целта, набелязана за нея във великия Божий план за Вселената.
към текста >>

65. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Дънов изяснява същността на дяволите и тяхната роля във всемирната драма.
Техният брой, според Библията, е твърде голям (Мат. 12:16; Марк 5:9; Лука 8:30; 11:18). В течение на своя живот не са редки моментите, когато човек попада под въздействието на дяволите и затъва в греха. Така както насочените към доброто ангели могат да помагат на хората и да ги напътстват към съзидателност в помислите и действията, така и демоните на мрака са в състояние да изкушават людете и да ги водят към пъкъла. В своето Слово Учителят П. Дънов изяснява същността на дяволите и тяхната роля във всемирната драма. Според него и те - както и ангелите - в древни, прадревни времена са били хора като нас. Но за разлика от своите опоненти - служители на Вечната Светлина - те еволюирали по пътя на злото, станали слуги на Лукавия. За тях Учителят на ББ у нас съобщава: "...Дяволът е отличен учител", имайки пред вид поуките, които хората култивират по линия на отрицателния опит. За да може да реализира това си предназначение в Проявеното Битие, дяволът полага неимоверни усилия. Учителят П.
към текста >>

66. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Те съществуват само като декор върху сцената на мировата драма.
Хегел - единство и борба на противоположностите. Природата на обективните реалности, дефинирани като полюси - т. е. като противоположности, - е една и съща; разликата помежду им е само в честотата на вибрациите, с които трептят. Това се отнася за светлината и мрака, доброто и злото, деня и нощта и пр. Следователно полюсите като такива са елемент от мировата илюзия - Майя. Те съществуват само като декор върху сцената на мировата драма. Наличието и действието им са необходими за проявлението на живота в неговата цялост и пълнота. В частност, в упражненията на Паневритмията почти всички музикални колена (фрази) са повтаряеми. Това обстоятелство е продиктувано от потребността за съхраняване на равновесието между полярните сили, проявяващи се във Висшия космически танц. Редуването на десен и ляв крак или дясна и лява ръка е израз на същата необходимост. Учителят П.
към текста >>

Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията.
Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения. Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания. Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора.
към текста >>

Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека.
Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания. Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса. Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното. Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов. Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот.
към текста >>

За първичната, великата Спирала това са само незначителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и ширина всемирна драма на Живота.
Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката. Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространство и време - една обособена система от измерения, характеризираща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо дали отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид относителността на този възглед, който не отчита вездесъщото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира). На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание. За първичната, великата Спирала това са само незначителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и ширина всемирна драма на Живота. А той има своето начало единствено и само у Бога. И единствено и само Той предопределя края му. За да бъде положено едно ново начало... И така - до края на Вечността... Цялото вселенско пространство е проникнато от всеобщ космичен ритъм, на който е подчинен животът. Можем да го наречем пан-ритъм.
към текста >>

67. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Известният драматург Ст. Л.
За Стоян Михайловски се смята, че е бил противник на Учителя П. Дънов, но след първата си среща с него се е изказал, че: . .Нам са нужни човеци като Дънова, за да насочат правилно развитието във всички отрасли на новата ни държава" (в. "Български бранител", бр.109/XI-XII. 1939 г.). Известният драматург Ст. Л. Костов пък написва остра сатира срещу движението - пиесата "Пред изгрев слънце", която се играе в Свободния театър в София през сезона 1921-1922 г. Същата пиеса, под ново заглавие - "Учителят", бе представена от Телевизионния театър на 01.01.1990 г. по тогавашната Първа програма на Българската национална телевизия (от 20,30 ч.). Излъчването на постановката бе посрещнато с остър протест от страна на духовното общество "Бяло братство", което изпрати протестно обръщение до тогавашния председател на Комитета за телевизия Филип Боков. Текстът на обръщението бе излъчен и по радио "Свободна Европа" в първите дни на м.
към текста >>

68. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Само тогава бихме придобили смелостта да разкрием поне край- чеца от завесата на всемирната драма, в която изпълнител на главната роля е поредният пълномощен Пратеник на Всевишния, а ние, простосмъртните, сме зрители или участници според възможностите си и в съответствие със степента, в която успяваме да проникнем в мистериите на Духа.
1. Смисълът на живота Откакто човекът осъзнава себе си като разумно същество, той неизменно търси отговор на въпроса за смисъла на своето присъствие в света на материята. Този най-велик онтологически проблем на нашето битие крие в себе си цялата гама от възможности за оформянето на определен мироглед. Всеки точен и осмислен отговор на така поставения въпрос предопределя до най-висока степен жизнения път на този, който е съзрял за него. За да вникнем в същността на Божественото проявление на българския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно), е необходимо да почерпим жива вода от изворите на вселенската Мъдрост, да синтезираме целия хилядолетен опит, концентриран във философията, историята и духовното познание на човешкия род. Само тогава бихме придобили смелостта да разкрием поне край- чеца от завесата на всемирната драма, в която изпълнител на главната роля е поредният пълномощен Пратеник на Всевишния, а ние, простосмъртните, сме зрители или участници според възможностите си и в съответствие със степента, в която успяваме да проникнем в мистериите на Духа. А колко още остава неразкрито за нашите очи - физически и нетленни... Цяла бездна от познанието за Истината, която отвека променя света към добро. Ала дори и в шепа да гребнем от нея, би ни стигнало за цял един живот. По наше мнение крайната цел на човешкото съществувание е Божественото съвършенство, така както е формулирана от Учителя на Учителите, Христос, в Неговата Проповед на планината (Мат. 5:48). Смисълът на нашия живот е в непрекъснатото духов- но-нравствено развитие и усъвършенстване, наречено богоупо- добяване в християнството. А съдържанието на земната ни житейска изява е в неуморното, непрестанно и всеотдайно отдаване и приемане на Любов.
към текста >>

69. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

Ние, хората, сме едновременно свидетели на и участници в световната драма.
II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА Ние, хората, сме едновременно свидетели на и участници в световната драма. Понастоящем живеем в епоха, преходна в глобален мащаб, разтърсваща и обновяваща всички елементи на общественото устройство. Икономика, политика, техника, духовност, култура, морал и пр. се променят ежедневно, буквално пред очите ни. Но най-важното в случая е, че всички изброени аспекти на прехода са неизбежно свързани с промяна в човешкото мислене и поведение. Или, казано по-точно: новото мислене изисква и кристализира ново поведение, ново отношение към действителността и към самия себе си.
към текста >>

70. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Никой от нас, обаче, не би могъл да каже колко са незнайните служители на тази прадревна Йерархия на Светлината, останали скрити зад кулисите на световната драма, но с не по-малки заслуги за осъществяването на нейните задачи от своите именити събратя.
Техни центрове и представители има във всички галактики, звездни системи и планети с проявен разумен живот във Вселената. В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Немалка част от най-видните представители на ББ са оставили имената си в аналите на планетата ни като велики реформатори, народни водачи, основатели на религии, на духовни школи и учения, учени, философи, хора на изкуството – въобще труженици на Духа. В различни епохи, при различни космически и социални условия, при различен манталитет и степен на духовно израстване на човеците те са предавали безвъзмездно съответстващи на духа на времето редакции на извечното Божествено учение. Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и Промисъла на Всевишния. Никой от нас, обаче, не би могъл да каже колко са незнайните служители на тази прадревна Йерархия на Светлината, останали скрити зад кулисите на световната драма, но с не по-малки заслуги за осъществяването на нейните задачи от своите именити събратя. Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо. Според последователите на ББ в нашата страна негов последен пратеник на нашата планета е българският духовен Учител Петър Дънов (12.07.1864-27.12.1944), известен и с духовното си име Беинса Дуно. Той именно основава духовна общност със същото название през 1900 г., която се приема за рождена дата на ББ в България. Онези, които са успели (много или малко) да надникнат зад завесата на езотеричното познание (във всяка епоха разкривано на малцина избраници, ала понастоящем достъпно за мнозина поради преходния характер на нашето време), твърдят, че членовете на ББ у нас, предвождани от своя Учител, са духовни наследници и продължители на делото на богомилите, а притежават нетленно родство и с далеч по-старата школа на Орфей. И тъй като единодушното мнение на познавачите е, че Учението на ББ (наричано от Учителя П.
към текста >>

71. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Създателят изгражда декорите и написва сценария за вселенската драма.
Като следствие тялото се превръща в съвършен инструмент за проява на духовното начало. Както казва ап. Павел: „... И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). Като дар от Небесния Отец виделината е онази максимално благоприятна среда, която предлага най-подходящите условия за съществуване според великото Учение на Живота. Сама по себе си виделината не е носител на разум, ала тя е благословеният посланик на Висшия Космически Разум, Чиято основна цел е всички същества да постигнат свободата в Духа. Създателят изгражда декорите и написва сценария за вселенската драма. А ние, изпълнителите, получаваме своите неповторими роли и вникваме в законите, според които протича действието. Ако спазваш правилата на безначалния Автор, наградата е преминаване в друга, по-светла област на Битието, където творческият процес продължава. Ако не се справиш, не губи кураж – има и други пиеси, и следващи изпитни сесии. Учителят П. Дънов изтъква: „Мъжът е единият полюс на виделината, жената – другият.“ И по-нататък: „Двойките са законите на съграждането.“ Кои двойки има пред вид великият Посветен, слязъл на Земята в българско тяло?
към текста >>

72. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Картина на съвършеното единство и хармония, в която ролята на познаващия – според сценария на всемирната драма – изпъква с кристална яснота.
Затова последователите на ведическата мъдрост (каквито са, например, членовете на Обществото за Кришна-съзнание) твърдят, че душата е „вечна, блажена и знаеща“. Под „знаеща“ те разбират именно това – че цялото налично вселенско познание за минало, настояще и бъдеще, за всичко съществуващо се намира в собствената ти душа, вложено у нея още от момента на раждането ў от Бога. Една от най-важните еволюционни задачи на човека е да завоюва достъп до това познание, сиреч да стане всезнаещ. Това не може да бъде постигнато чрез сила, а само по пътя на постепенното духовно-нравствено развитие и усъвършенстване, по пътя на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Това е знанието, за което Учителят на ББ в нашата страна казва: „Това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в най-голямото мълчание на вашата душа.“ Следователно именно мълчанието е онзи задължителен фон, върху който пробуденото Божествено съзнание у човека нанася рисунъка на извечния Промисъл – дотогава, докато той не се превърне в картината на Божествената пълнота на познанието за света като цяло и за всичко в него по отделно. Картина на съвършеното единство и хармония, в която ролята на познаващия – според сценария на всемирната драма – изпъква с кристална яснота. На езотеричен език този велик миг на самоосъществяване се нарича „просветление“. Твърде често – най-малкото, толкова често, че да се почувстваме уязвени по отношение на самоуважението си – застиваме в безпомощност пред дилемите на ежедневието или пред съдбоносни за решаване въпроси. Усещаме се така малки и нищожни пред непосилното бреме, с което ни натоварва съдбата, че ни иде да вием и да си скубем косите. Започваме да мислим, че всичко, с което сме се преборили до този момент, че целият изминат дотук път е бил безсмислен. И с трепет или безразличие, със смирение или бушуваща ярост очакваме развитието на събитията, на които не можем да повлияем.
към текста >>

73. Работа на съзнанието и психическо чистене - Павел Желязков

То позволява да реагираме бързо и адекватно в моменти на сложни и опасни ситуации, да избегнем драматичния конфликт и от губещ да превърнем проблема в печеливш.
ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА Работа на съзнанието и психическо чистене Предвиждането и анализът на различните трудности и проблеми, преди да сме се натъкнали на тях, се практикува от всички разумни хора. То позволява да реагираме бързо и адекватно в моменти на сложни и опасни ситуации, да избегнем драматичния конфликт и от губещ да превърнем проблема в печеливш. Следователно, предварителната размисъл освобождава поле за свободно действие на интуицията. Това е наистина така, защото интуицията се проявява като резултат от абсолютния синтез на една права положителна мисъл. В нея съзнанието има онази гъвкавост, бързина и подвижност, които са присъщи на свръхсъзнанието. Това състояние на съзнанието е резултат на една интензивна вътрешна работа. То е присъщо на малцина, защото обикновено доминантата в поведението се определя от разнообразието, което подбуждат външните условия.
към текста >>

74. ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА - Павел Желязков

Внушително е величественото спокойствие на природата в нейната дълбока същност, въпреки че в океаните и на континентите се вихрят драматични събития.
Да вярваме, че сме разкрили свещените й тайни, че владеем силите й, е наивно, а когато това чувство подхранва болни амбиции за постигане на власт, то е паталогично и опасно. Няма съмнение, че в това противоречие и противопоставяне на природа и антиприрода, ще надделее Великият Творец на живота. Преди да падне под силния напор на вятъра, старият дъб е посипал земята с жълъди. Най-напред ще се пречупят гнилите му клони, а под рехавата му корона ще се надигне новото поколение. Резервите на живота са толкова големи и недосегаеми, скрити в глъбините на Вселената и същевременно универсални, за да са застрашени неговата същност и дълговечността му. Внушително е величественото спокойствие на природата в нейната дълбока същност, въпреки че в океаните и на континентите се вихрят драматични събития. Всичко това е достатъчно вълнуващо, за да раздвижи по-чувствителната човешка съвест, за да затрогне душата. Дали го желаем или не, дали го съзнаваме или не, ние сме проводници на силите в природата и върху нас оставят отпечатъци всички явления на живота. Добрите проводници служат на универсалния разум, на Бога, докато лошите проводници са средство на антиприродата, на изолираните механични процеси, зад които стоят груби елементарни сили в процес на разпадане. Добрите хора са добри проводници. На тях е присъщо по-фино, по-гъвкаво естество.
към текста >>

75. РЕАЛНИ И ИМАГИНЕРНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ - Павел Желязков

Всеки, който е надарен с въображение и има чувствително сърце, ще се развълнува от една драма, макар и тя да е плод на творческо въображение.
РЕАЛНИ И ИМАГИНЕРНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ „Лъжата произтича от факта, че ние искаме да сложим в основата на живота материята. Материята е само една възможност на Духа. Това са условията, при които Духът може да се прояви." Учителя Всеки, който е надарен с въображение и има чувствително сърце, ще се развълнува от една драма, макар и тя да е плод на творческо въображение. Потопени в силното преживяване, което внушава някоя романтична история, когато се вълнуваме дълбоко от един роман, ние го четем и препрочитаме. Нашата емоционална природа и интелектът ни често са изцяло погълнати от силата на внушението, чието послание идва от нереалния свят на въображението. В бъдеще вероятно ще се направят задълбочени изследвания, за да се види какви са резултатите от едно реално преживяване и когато то е причинено от въображаеми мисловно-емоционални внушения. При общуване с образи, които са плод на въображението, волята остава бездейна, тъй като липсва реален обект, върху които директно да се упражни, за да утвърди истината в нейната пълнота. В лекцията „Самоотричане" от 7 ноември 1934 г., Учителят Беинса Дуно казва:
към текста >>

Няма да е нито справедливо, нито пък ще е абсолютна истина да сложим цялата вина за днешната драма на човека върху съвестта на онези, които с дейността си предизвикаха техническата революция.
Ежедневно нашето съзнание приема посланията на доброто и злото. Необходими са ни много качества на характера, големи възможности и ефикасност на ума, за да осмислим преживяното на всяко ниво, на което влиянията се манифестират и оставят следите си. На практика това не става, защото в най-добрия случай просто не се вписва в ежедневната ни програма. Резултатът от всичко това е, че понасяме емоционални и умствени поражения. Много неасоциирани образи блуждаят хаотично в съзнанието ни, разсейват силите ни и ни пречат да се концентрираме върху своята духовна и умствена дейност, да работим целенасочено върху себе си. Няма да е нито справедливо, нито пък ще е абсолютна истина да сложим цялата вина за днешната драма на човека върху съвестта на онези, които с дейността си предизвикаха техническата революция. Истината е, че тази драма е започнала още преди хилядолетия и че в основата й е преминаването на човешкото съзнание от живота на непрекъснатите процеси, т. е. от областта на реалния живот, в областта на прекъснатите процеси, на нереалния живот. В своята дълбока същност обаче животът е бил и е останал реален, т. е. вечен. Променило се е само отношението ни към него.
към текста >>

Истината е, че тази драма е започнала още преди хилядолетия и че в основата й е преминаването на човешкото съзнание от живота на непрекъснатите процеси, т. е.
Необходими са ни много качества на характера, големи възможности и ефикасност на ума, за да осмислим преживяното на всяко ниво, на което влиянията се манифестират и оставят следите си. На практика това не става, защото в най-добрия случай просто не се вписва в ежедневната ни програма. Резултатът от всичко това е, че понасяме емоционални и умствени поражения. Много неасоциирани образи блуждаят хаотично в съзнанието ни, разсейват силите ни и ни пречат да се концентрираме върху своята духовна и умствена дейност, да работим целенасочено върху себе си. Няма да е нито справедливо, нито пък ще е абсолютна истина да сложим цялата вина за днешната драма на човека върху съвестта на онези, които с дейността си предизвикаха техническата революция. Истината е, че тази драма е започнала още преди хилядолетия и че в основата й е преминаването на човешкото съзнание от живота на непрекъснатите процеси, т. е. от областта на реалния живот, в областта на прекъснатите процеси, на нереалния живот. В своята дълбока същност обаче животът е бил и е останал реален, т. е. вечен. Променило се е само отношението ни към него. Когато падналият дух видял отражението на своя лик във водите и се възхитил от своята красота, съзнанието му потъмняло.
към текста >>

76. ИНДИВИДУАЛНИ И ГРУПОВИ ВНУШЕНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

Какво значение може да има драмата, която ще преживее тази девойка, ако науката, с която единствено се идентифицира прогресът, открие нови възможности за манипулация на чувствителната човешка природа.
За да удовлетвори това си любопитство, за да запълни празнотите на своята личност, той е готов да пожертва всичко: етика, морал, човешки и християнски ценности. В началото на двадесетия век появата на този тип хора, се свързвало с борбата за живот, борба, в която целта оправдава средствата. В романа „Ученик" Пол Бурже анализира характера на този тип хора. Ученикът на един известен философ прави своите философски и психологически наблюдения и ежедневно води дневник за ефекта, който оказват върху чистите и искрени чувства на една девойка различните похвати, с които той цели да събуди у нея любов към личността си. Според този млад фарисей, който се приготвя да направи кариера като философ, любовта може да се генерира, да се вложи в сърцето на една чувствителна и отзивчива жена и след това тази любов да се владее и използва за практически цели. Какво значение може да има драмата, която ще преживее тази девойка, ако науката, с която единствено се идентифицира прогресът, открие нови възможности за манипулация на чувствителната човешка природа. По този въпрос обаче поетите са на друго мнение. Човечеството щеше да отиде много по-напред в развитието си, ако именитите учени бяха и вдъхновени поети. Поради обстоятелството, че живеят в групи, хората имат и групови интереси. Груповите интереси спокойно можем да отнесем към сектантските интереси. Така наречените секти, духовни убежища, са техен продукт.
към текста >>

77. СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА - Павел Желязков

Отворена е била вратата, за да влезе безпрепятствено в съзнанието ви лъжата, че драмата, която се разиграва у съседите ви, не ви засяга.
От това особено много страда младото поколение, което няма защитни средства и приема с по-голямо доверие всякакъв вид влияния. Милиони телевизионни зрители тръпнат едновременно пред екраните с лице към един и същ ужасен и престъпен акт. Съзнанието на цели нации е разтърсено, колективното съзнание е подложено на грубите разрушителни вибрации, с които е изпълнено пространството. Ако след неколкократно повторение на подобен добре режисиран колективен сеанс, говорителят съобщи, че в една далечна страна е избухнала гражданска война, притъпеното и изгубило своята чувствителност съзнание на много хора ще остане безразлично към това събитие. Ако някой ви каже след това, че е надвиснала опасност от международен конфликт и че много страни могат да бъдат въвлечени в него, най-вероятно ще махнете пренебрежително с ръка и ще отминете. Отворена е била вратата, за да влезе безпрепятствено в съзнанието ви лъжата, че драмата, която се разиграва у съседите ви, не ви засяга. Забелязахте ли кой отвори тази врата и как неусетно у вас дойде неканеният гост, за да изгони истината? Вие няма да видите манипулатора, нито ще повярвате, че той съществува, защото той е направил всичко, за да приспи съзнанието ви. Как човек се доверява на някого до такава степен, че дори, когато той каже явна лъжа, да му повярва? Как измамникът успява да си надене маската на почтения, на честния човек и да накара сляпо да му се доверят. Отговорът е един: чрез лицемерие.
към текста >>

78. ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА - Павел Желязков

За да успее в тази вътрешна борба на пречистване и успешно да отхвърли робуването на своите слабости, човек трябва да осъзнае своето психическо състояние и сам, по свой път, да признае истината за своята житейска драма.
Затова неочакваната поява на балона го стряска, то побягва или изоставя играта си. В този пример балонът символизира истината. Ако не я потискаме, ако не я задържаме със силата на сляпото отрицание в подсъзнанието си, истината ще излезе наяве, т. е. от неосъзнатото ще извърви своя цикъл на преображение и ще изгрее в съзнанието. Човек трябва да види красотата на истината, да я приеме с любов и да я приложи в живота си. За да успее в тази вътрешна борба на пречистване и успешно да отхвърли робуването на своите слабости, човек трябва да осъзнае своето психическо състояние и сам, по свой път, да признае истината за своята житейска драма. Този процес може да се благоприятства от една атмосфера на приятелство, на любов и внимание от страна на хора, които имат положителна мисъл и морална сила. Тогава в съзнанието на човека, който се се пробужда от своя терапевтичен сън, започват да се проявяват нови сили и нови възможности. Поради това Учителя казва: „Истината ще ви направи свободни! " В неговото слово тези думи са още по-силни, защото той обича Истината като основен Божествен принцип и закон и строго осъжда лъжата. Той казва:
към текста >>

79. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

Този грубо материалистичен и механичен подход към същностни проблеми на битието, който отдалечава човека от природата и руши връзката му с нея, може да има драматични последствия, защото руши естествените условия за еволюция на човека.
Боян Боев, един от най-преданите последователи на Учителя, дава следното обяснение: „Когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността. Когато едно състояние ти причинява радост, лекота, то е истинско. Когато обичаме, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа." Ако нямаме благородна цел в живота, отхвърляме ли с лекота всяка възможност да излезем от заблужденията, в които сме затънали, неусетно лъжата ще влезе в живота ни. Много често ние смесваме съвсем безотговорно онова, което природата е създала, творенията на високо интелигентните и разумни сили, с изобретенията на индивидуализма, където явленията обикновено се схващат и третират изолирани едно от друго. Този грубо материалистичен и механичен подход към същностни проблеми на битието, който отдалечава човека от природата и руши връзката му с нея, може да има драматични последствия, защото руши естествените условия за еволюция на човека. Доминираните от интелекта човешки общества навлизат в състояние на дезинтеграция поради отдалечаването им не само от източниците на живот в природата, но и поради загубване на здравия интерес към общочовешката и националната духовна култура. Според Учителя Беинса Дуно най-свещените идеи и принципи, дадени на човечеството от духовните му водачи, са погрешно разбрани, деформирани и все още не са приложени в човешките отношения. Когато четем деянията на апостолите, ние схващаме вече известни отклонения от учението на Христос. Човешкият елемент се чувства вече в живота на светиите и апостолите. Според Учителя, когато християнството се отдалечило от оригиналния източник, много чужди елементи са навлезли в него.
към текста >>

80. Силата на доброто - Павел Желязков

Като пишат, те отразяват действителни или въображаеми драматични събития.
От техните произведения ние се учим да обичаме хората и живота. Автори с поограничен кръгозор на духовни интереси се отличават със слабо мистично чувство и не се вслушват в разума на природата. Те са склонни да описват външната светска страна на живота, т. е. резултатите от взаимните отношения между хората, без да вникват в причините, които са ги породили. Те са слаби проводници на творческите сили в природата. Като пишат, те отразяват действителни или въображаеми драматични събития. Този реализъм най-често е сляп за Божественото, за доброто, което всъщност присъства навсякъде в живота. Такива творения причиняват астрални мъгли, в които, като се озовем, губим яснота за смисъла и целта на нашите мисли, преживявания и действия. Благоразумието съветва да стоим по-далече от техните влияния. За да научиш изкуството да пишеш добре, отправяй мисълта си към гениалните писатели, свързвай се с тях чрез мисълта си. За да станеш музикант или поет, мисли за великите музиканти и вдъхновените поети.
към текста >>

81. 6. Есен - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

След обяд играхме на плодни дръвчета, слушахме на грамофон есенната приказка, драматизирахме я, разширихме я, и така навлязохме в есента.
Така . . . Сега останахте само вие — градинарите. Ще ви кажа още една работа: приберете градинките си — масичките и столчетата и сте свободни. Така мина преди обеда. След обяд играхме на плодни дръвчета, слушахме на грамофон есенната приказка, драматизирахме я, разширихме я, и така навлязохме в есента.
към текста >>

82. 7. Игра на пазар - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Не прескочихме и удобния момент да наредим готовите зеленчуци в градината и оттам да ги берем с драматична игра, (подредихме градината, с градинари, градинарско куче да я пази, продавачи и пр.).
Ето защо от сутринта се заехме всички с производство. За разнообразие започнахме да правим зеленчуци и плодове от глина. Последните стават много ефектни след като се боядисат и ^лакират (обяснение към първа част — -„Ръчна работа с малките"). С голямо удоволствие цялата сутрин всички деца моделираха. През време на работата, некои от сполучливите плодове ни подсетиха за песничката „Мина лятото горещо" така, че между работата взехме нова песен. Не прескочихме и удобния момент да наредим готовите зеленчуци в градината и оттам да ги берем с драматична игра, (подредихме градината, с градинари, градинарско куче да я пази, продавачи и пр.). Така разнообразно с доста творческа дейност мина цялата сутрин. След обяд. С особено удоволствие продължихме моделирането. Пети ден. Днес беше пазарен ден и понеже времето беше хубаво решихме да отидем на пазар.
към текста >>

Научихме песента „Ние сме моряци", също през тези няколко дни разказахме и по общо желание драматизирахме приказката „Чайка".
От тук, съвсем естествено, търговците започнаха да товарят стоките си на параходи и да ги изпращат в други държави. Девети ден. Неусетно общият интерес премина към пристанище. Започнахме да организирваме флота, параходи, пристанища и т. н. Така минаха три четири дни в оживена игра на българско производство. Научихме песента „Ние сме моряци", също през тези няколко дни разказахме и по общо желание драматизирахме приказката „Чайка". Не прескочихме също така да разнообразим работата си и с ритмични илюстрации — морски вълни, рибки, параходи в буря и пр. Тясната стая, големия брой деца, и творческия ентусиазиран дух за 10—15 дни можаха да сплотят групата и да повдигнат социалния дух чувствително много. За сметка на горното, при едно отслабване на интереса имаше риск да пострада отчасти дисциплината. Ето защо, след проекта, след оживлението, дойде на своя ред тиха програмна работа. При сезонни игри и песни подчертах реда и примерното държание на добрите ученици.
към текста >>

83. 12. Първо кокиче - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

През втория час попхяме няколко пъти новата песен и нещо повече: избрахме деца — кокиченца и деца, които ще питат кокиченцата, и пеейки драматизирахме новата песен.
Я, да ги запитаме, как са дошли толкоз рано самички ? — взех две кокиченца в ръка и запях! „Кокиченце, момиченце". След песента имахме приятна беседа за пролетните предвестници. Между донесените кокиченца едно беше с луковичка. Посадихме го в саксийка и всички се грижехме за него. През втория час попхяме няколко пъти новата песен и нещо повече: избрахме деца — кокиченца и деца, които ще питат кокиченцата, и пеейки драматизирахме новата песен. Към края на часа извадихме торбите с приказки и уловихме приказката „Снежната Царица и първото кокиче"1). След като я разказах беше време за отиване. Запяхме песничката за сбогом и леко на пръсти като кокиченца, по няколко на групи всички деца тръгнаха към дома си. След обяд След обяд децата донесоха и други кокичета. Пяхме новата песен, драматизирахме сутришната приказка и започнахме да рисуваме и моделираме кокичета.
към текста >>

Пяхме новата песен, драматизирахме сутришната приказка и започнахме да рисуваме и моделираме кокичета.
През втория час попхяме няколко пъти новата песен и нещо повече: избрахме деца — кокиченца и деца, които ще питат кокиченцата, и пеейки драматизирахме новата песен. Към края на часа извадихме торбите с приказки и уловихме приказката „Снежната Царица и първото кокиче"1). След като я разказах беше време за отиване. Запяхме песничката за сбогом и леко на пръсти като кокиченца, по няколко на групи всички деца тръгнаха към дома си. След обяд След обяд децата донесоха и други кокичета. Пяхме новата песен, драматизирахме сутришната приказка и започнахме да рисуваме и моделираме кокичета. Така научихме много нови песни за кокичето. Дни наред пяхме песни, учихме стихотворения и приказки за белоснежното кокиче и освежихме стаята си с много кокиченца, с мозаични или обикновени рисунки, а по-късно се научихме да правим кокичета и от крепирана хартия. _______________________ 1 Всички се извиваме назад, правим движения с ръцете, като че взимаме торба, разтваряме я, навеждаме се да хванем приказката, четем заглавието от ръката си и с движения оставяме торбата на място — зад столчетата.
към текста >>

84. 16. В края на учебната година - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

След обяд Имайки предвид предстоящото ни подреждане, програма за годишната забава, след обяд разнообразихме преговора си с драматизация и ритми.
Скоро времето мина и прекъснахме преговора по пеене. Изпяхме песничката си за сбогом, като оставихме да продължим на другия ден. Следния ден Съвсем естествено днес продължихме преговора на всички заучени песни, стихотворения и игри. Между прочие взехме нова песничка „Свърщи се, замина учебната година". Закусихме, играхме подвижни игри на двора и си говорихме за края на годината. След обяд Имайки предвид предстоящото ни подреждане, програма за годишната забава, след обяд разнообразихме преговора си с драматизация и ритми. Сложих на грамофона познати мелодии, играни като балетчета през есента и зимата. Това беше достатъчно да ни върне към дядо Мраз и царица Есен. Спомнихме си пиеската за царица Есен, спомнихме си балетчето на звездичките, на снежинките и първите пролетни цветенца. Следобедът мина в игра и преди да си тръгнем успяхме да извадим от торбите си нова приказка за „Малката Ирен", която исках да драматизираме в края на годината. Трети ден За разнообразие днес поработихме с глина, от където подехме разговор, за ръчните работи и за недовършените неща.
към текста >>

Следобедът мина в игра и преди да си тръгнем успяхме да извадим от торбите си нова приказка за „Малката Ирен", която исках да драматизираме в края на годината.
Закусихме, играхме подвижни игри на двора и си говорихме за края на годината. След обяд Имайки предвид предстоящото ни подреждане, програма за годишната забава, след обяд разнообразихме преговора си с драматизация и ритми. Сложих на грамофона познати мелодии, играни като балетчета през есента и зимата. Това беше достатъчно да ни върне към дядо Мраз и царица Есен. Спомнихме си пиеската за царица Есен, спомнихме си балетчето на звездичките, на снежинките и първите пролетни цветенца. Следобедът мина в игра и преди да си тръгнем успяхме да извадим от торбите си нова приказка за „Малката Ирен", която исках да драматизираме в края на годината. Трети ден За разнообразие днес поработихме с глина, от където подехме разговор, за ръчните работи и за недовършените неща. Всяко дете обеща да подреди шкафчето си и да довърши всичките си албумчета, рисунки и др. неизправности. — Нали ще поканим на изпита вашите майки и бащи! Те ще се радват, като видят, че децата им много са работили и много са учили. — Да дадем забава, както миналата година! — обади се Гошко, ученик, който повтаряше. — И да изиграем всичките игри и песни от цялата година! — допълни Любка.
към текста >>

85. 17. Последният ден - забава - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Особено бяха застъпени груповите игри й драматизация.
След номерата, децата ще получат своите специални свидетелства, а утре в 10 часа сутринта ще дойдат да получат предметите, които виждате да красят стаята и са плод; на детската творческа мисъл. Моля вашето внимание. . . Представихме по-характерните игри, песни и стихотворения. Даде се възможност на всяко дете да вземе участие. Особено бяха застъпени груповите игри й драматизация. Забавата продължи един час. След определените номера запитах: — Някое дете иска ли да каже още нещо? — Да изпеем „За гъбката" — обади се Здравко. Изпяхме я. — Сега идва най-важното — свидетелствата.
към текста >>

86. 19. Пътуване с параход. Завършване учебната година с проект - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Разбира се, че аз систематизирвах предварително номерата по сезони, прибавях тук-таме по някой нов номер, но общо забавата даваше отражение на всичко по-характерно през годината, изразено в песни, игри и драматизация.
19. Пътуване с параход Завършване учебната година с проект През първите години на моята учителска практика, завършвах учебната година с официална забава пред родителите. Последната коствуваше доста труд, доста нерви и притеснение от страна на деца и учителка. В последствие, годишните ми забави придобиха по-интимен характер, изнасяни в учебната стая, където децата изпяваха и изиграваха пред родителите си най-обичните игри и песни, заучени през годината. Разбира се, че аз систематизирвах предварително номерата по сезони, прибавях тук-таме по някой нов номер, но общо забавата даваше отражение на всичко по-характерно през годината, изразено в песни, игри и драматизация. Все пак анализирайки психологически казаното, можем да си зададем въпроса — песните и игрите са ли най-съществената работа с децата? Не. Последните идват да ни послужат само като средство за целта ни — създаване добри навици, социално чувство, творчески дух и изграждане на силни характери у децата. А как още бихме дали израз на всичко това пред родителите? Тук опита ще ни отговори — чрез колективна игра, чрез проект. От три-четири години, имам приятната опитност да завършвам учебната година с проект и не бих могла да опиша успехът, ефектът и радостта на децата.
към текста >>

87. Ни в Йерусалим, ни в Самария - Георги Радев (1900–1940)

Всеки религиозен култ, с всичкия му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична драма, в която взимат активно участие — освен актьорите-свещенослужители — и самите верующи.
Ала струва ли си да се бори човек за идоли, струва ли си да се бори за картини, за прости умствени гледки, които иска да фиксира и увековечи? Защото какво друго, ако не една картина за света ни дава една научна теория? Хубаво е да се съзерцават картините за света — и не само съвременните, а и на миналите културни епохи — защото са творения на човешкия ум, на съзерцаващия дух на човека. Но напразно тесногръдите привърженици на известни философски системи и научни теории искат да ги въздигнат в нещо абсолютно, което изчерпва без остатък действителността. Напразно и фанатизираните привърженици на обредните религии, на разните църкви, които отгоре на това са и национални, искат да се затвърдят в съзнанието на хората като „най-прави“. Всеки религиозен култ, с всичкия му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична драма, в която взимат активно участие — освен актьорите-свещенослужители — и самите верующи. Които са я създали, са били майстори. Те дълбоко са разбирали магията на култа. Ала зад всеки религиозен култ, зад всяка ритуална драма седи една действителна, истинска драма — животът на един Богочовек. Да не беше животът на Христа, нямаше да има и помен дори от тази религиозна драма, която днес се нарича християнски култ. Ала в същност има само една жива драма — животът на Христа.
към текста >>

Ала зад всеки религиозен култ, зад всяка ритуална драма седи една действителна, истинска драма — животът на един Богочовек.
Но напразно тесногръдите привърженици на известни философски системи и научни теории искат да ги въздигнат в нещо абсолютно, което изчерпва без остатък действителността. Напразно и фанатизираните привърженици на обредните религии, на разните църкви, които отгоре на това са и национални, искат да се затвърдят в съзнанието на хората като „най-прави“. Всеки религиозен култ, с всичкия му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична драма, в която взимат активно участие — освен актьорите-свещенослужители — и самите верующи. Които са я създали, са били майстори. Те дълбоко са разбирали магията на култа. Ала зад всеки религиозен култ, зад всяка ритуална драма седи една действителна, истинска драма — животът на един Богочовек. Да не беше животът на Христа, нямаше да има и помен дори от тази религиозна драма, която днес се нарича християнски култ. Ала в същност има само една жива драма — животът на Христа. Нея той написа с кръвта си. Всички ония, които се наричат християни, чрез християнския култ, присъствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри.
към текста >>

Да не беше животът на Христа, нямаше да има и помен дори от тази религиозна драма, която днес се нарича християнски култ.
Напразно и фанатизираните привърженици на обредните религии, на разните църкви, които отгоре на това са и национални, искат да се затвърдят в съзнанието на хората като „най-прави“. Всеки религиозен култ, с всичкия му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична драма, в която взимат активно участие — освен актьорите-свещенослужители — и самите верующи. Които са я създали, са били майстори. Те дълбоко са разбирали магията на култа. Ала зад всеки религиозен култ, зад всяка ритуална драма седи една действителна, истинска драма — животът на един Богочовек. Да не беше животът на Христа, нямаше да има и помен дори от тази религиозна драма, която днес се нарича християнски култ. Ала в същност има само една жива драма — животът на Христа. Нея той написа с кръвта си. Всички ония, които се наричат християни, чрез християнския култ, присъствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри. И стига — като във всеки театър — да нямаше толкова задкулисни работи.
към текста >>

Ала в същност има само една жива драма — животът на Христа.
Всеки религиозен култ, с всичкия му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична драма, в която взимат активно участие — освен актьорите-свещенослужители — и самите верующи. Които са я създали, са били майстори. Те дълбоко са разбирали магията на култа. Ала зад всеки религиозен култ, зад всяка ритуална драма седи една действителна, истинска драма — животът на един Богочовек. Да не беше животът на Христа, нямаше да има и помен дори от тази религиозна драма, която днес се нарича християнски култ. Ала в същност има само една жива драма — животът на Христа. Нея той написа с кръвта си. Всички ония, които се наричат християни, чрез християнския култ, присъствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри. И стига — като във всеки театър — да нямаше толкова задкулисни работи. Всички театри в света са пропадали зарад ония дела, които се вършат зад кулисите.
към текста >>

Всички ония, които се наричат християни, чрез християнския култ, присъствуват само на представленията на тази драма.
Те дълбоко са разбирали магията на култа. Ала зад всеки религиозен култ, зад всяка ритуална драма седи една действителна, истинска драма — животът на един Богочовек. Да не беше животът на Христа, нямаше да има и помен дори от тази религиозна драма, която днес се нарича християнски култ. Ала в същност има само една жива драма — животът на Христа. Нея той написа с кръвта си. Всички ония, които се наричат християни, чрез християнския култ, присъствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри. И стига — като във всеки театър — да нямаше толкова задкулисни работи. Всички театри в света са пропадали зарад ония дела, които се вършат зад кулисите. И така е: един живее драмата на истинската сцена на живота, друг я пише, трети я играят и печелят пари. Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата сцена своята жизнена драма.
към текста >>

И така е: един живее драмата на истинската сцена на живота, друг я пише, трети я играят и печелят пари.
Нея той написа с кръвта си. Всички ония, които се наричат християни, чрез християнския култ, присъствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри. И стига — като във всеки театър — да нямаше толкова задкулисни работи. Всички театри в света са пропадали зарад ония дела, които се вършат зад кулисите. И така е: един живее драмата на истинската сцена на живота, друг я пише, трети я играят и печелят пари. Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата сцена своята жизнена драма.
към текста >>

Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата сцена своята жизнена драма.
Всички ония, които се наричат християни, чрез християнския култ, присъствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри. И стига — като във всеки театър — да нямаше толкова задкулисни работи. Всички театри в света са пропадали зарад ония дела, които се вършат зад кулисите. И така е: един живее драмата на истинската сцена на живота, друг я пише, трети я играят и печелят пари. Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата сцена своята жизнена драма.
към текста >>

88. Енергията на атома - Георги Радев (1900–1940)

Те са забулили тоя факт в един от най-драматичните митове на древността, който съществува в разни варианти в всички религии – митът за „падналите ангели".
В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания". Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед. След тия ми думи, може би няма да се стори странно твърдението, че древните Посветени са знаели за тая мощна концентрация на енергия в материята. Те са забулили тоя факт в един от най-драматичните митове на древността, който съществува в разни варианти в всички религии – митът за „падналите ангели". Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака", където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно, това свързване в атома на огромно количество „интраатомна енергия", която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mc2. В нея поне няма ни небесни бунтове, ни падения на ангели, ни страшни окови! Тя няма нищо общо с каквито да било живи същества – това са прости измерими величини: m е белег на масата, а c2 е квадратът на скоростта на светлината. Това m, обаче, не е така просто, то има цяла история! Най-важното е, че в съвременната физика то изгуби своята твърда неизменност и някак оживя – започна да се мени в зависимост от скоростта на движението. А с – скоростта на светлината, която също си има своята история, е един интересен символ на съвременния научен мироглед, защото потвърждава, между другото, една основна окултна аксиома: че знанието произтича от светлината.
към текста >>

89. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен.
В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името "Уран", защото ритъмът на техните многосложни прояви в земния живот съвпадат с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така, както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея.
към текста >>

Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея.
В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори. Из главата за "Мъдростта").
към текста >>

Това е, безспорно, една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота.
То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота. То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва всичко издъно - народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото - и добро и зло. Оттам тоя кипеж всред човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото в света се мъчи със сетни сили да се закрепи в живота. Това е, безспорно, една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота. На нас, които имаме високата привилегия да присъствуваме на тази грандиозна драма, може да се пожелае едно - да имаме поне окото на Уран, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват. Да имаме негово прозрение, което долавя - зад мрака на нощта, която си отива, и в която човечеството все още блуждае - зазоряването на космичното съзнание, на което той е пъровъзвестник.
към текста >>

На нас, които имаме високата привилегия да присъствуваме на тази грандиозна драма, може да се пожелае едно - да имаме поне окото на Уран, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват.
То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва всичко издъно - народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото - и добро и зло. Оттам тоя кипеж всред човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото в света се мъчи със сетни сили да се закрепи в живота. Това е, безспорно, една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота. На нас, които имаме високата привилегия да присъствуваме на тази грандиозна драма, може да се пожелае едно - да имаме поне окото на Уран, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват. Да имаме негово прозрение, което долавя - зад мрака на нощта, която си отива, и в която човечеството все още блуждае - зазоряването на космичното съзнание, на което той е пъровъзвестник.
към текста >>

90. Предговор - Велко Петрушев

Предговор. В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки; където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващ се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор “ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ.
Предговор. В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки; където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващ се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор “ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално пихитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочвание дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на 3емон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория.
към текста >>

Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр.
Предговор. В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки; където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващ се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор “ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално пихитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочвание дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на 3емон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисията на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева- Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили.
към текста >>

Нито в една драма не прозира тенденция на посочвание дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
Предговор. В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки; където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващ се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор “ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално пихитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочвание дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на 3емон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисията на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева- Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познавание висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество.
към текста >>

Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен.
с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално пихитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочвание дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на 3емон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисията на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева- Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познавание висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба с съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем в века на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината.
към текста >>

Че на драмата липсва изискваната форма на изложения — това е нищо; в случая важи духът на творението.
Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината. Такъв материализъм се преследва само от рутината на сковани мозъци. Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение духа (с всичките му божествени атрибути) под властта на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания. Този материализъм е ярко отпечатан върху образа на всеки съвременен интелегент, който с нахално високомерие и презрение гледа на всичко, от което може да се формира идеал за висши постижения, необходими като храна на духа. Че на драмата липсва изискваната форма на изложения — това е нищо; в случая важи духът на творението. 12 март 1934 г. Варна. П. Списаревски.
към текста >>

91. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Ямбол, пак Пандакли, Карапча, Крумово, гръцкото село Драма, Есебеглик, Казълагач, Хасан бегли, гръцкото село Синапли, Кавлакли, Гердеме, Каур-алан, Гюдюляри, Саалари, Текето, Алюменчево, Харманли, Узунджово, Хасково.
Местят се при бакал Кости в „Дере Махлеси“, и на 17август правят тайна вечеря за събирането на Веригата. 19 август... - за Балчик през Ени Кьой, Джифирли, Дишпудак, Екрене, Гечилер, Текето и Балчик. Тюрки сюючук, Михал бей, Каварна, Гечилер, Екрене, Дишеудак, Джифирли, Еникъой, Франга, Варна, с Дънов в манастира св. Константин, за Синдел с трена (и ново видение). Провадия, Ново село, Комарево, Куш тепе, Розалък, Стрежа, Тикенлик, Баялар, Дъскотна, каруца за Айтос през Боаз дере, Билек-махле, Алма-дере и Айтос Стойковия хан. Ямбол, пак Пандакли, Карапча, Крумово, гръцкото село Драма, Есебеглик, Казълагач, Хасан бегли, гръцкото село Синапли, Кавлакли, Гердеме, Каур-алан, Гюдюляри, Саалари, Текето, Алюменчево, Харманли, Узунджово, Хасково. 3 октомври... - Скобелово, Борисовград, Папазли, Яхли, Ахматово, Ходжеиново, Кара-изово, Станимака. На 6 октомври вали сняг. С файтон за Пловдив, Пашамахле, Въйводово, Калековци, Срема, Ине-бекчи, Али-вакув, Балтаджи, Къмъчли, Брезово, Хамзалари, Рахманли, Казанлък, Баня, Караитли, Казанлък, Асат, с. Шипка, Червен бряг, Габрово, Царева Аивада, Дряново, колибите Шумата, Пейна, Тапанарите, Гостилица, Маркочево. Севлиевио. Тетевен.
към текста >>

92. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Над тях търпеливо блестеше Зорницата готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един висок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел.
Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах тихо на английски брат „С“ къде е Дънов! - Той още не е тук отговори „С“, но е вече време да пристигне. Той идва точно на време, излизащ измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утринна дрезгавина стройни борики. Над тях търпеливо блестеше Зорницата готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един висок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел. Дължимо може би на ранното утро, на горският под небето свод, обстановка на тисячогласният хор от клеветени и угрозявани (.заплашвани) лица, не зная на какво се дължи, но ефектът от изпятия псалом бе за мене несравняем освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг с ръце издигнати над главите си, песента се поде от хиляди и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и Душата на всеки неатрофиран духовен човек. А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му благости Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй благостта му; Не забравяй обичта му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемтях физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения, с главата, ръцете и краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна ловкост за възрастта му правеше едновременно същите движения.
към текста >>

93. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Имаше божествен певчески дар на драматичен тенор и пееше в църквата „Свети Седмочисленици“ на ул.
По-нататък по посока на парка беше бараката на Симеон Арнаудов. Той беше една от най-скандалните фигури на столицата по онова време. „Скандална“ в кавички, разбира се. Славеше се като неоспоримата звезда на православния клир на столицата. Беше син на авторитетен софийски свещеник. Имаше божествен певчески дар на драматичен тенор и пееше в църквата „Свети Седмочисленици“ на ул. Граф Игнатиев. Православните софиянци се тълпяха в тази църква по големите празници да го слушат! Всичко вървеше по мед и масло, докато един ден вестниците гръмнаха и не спряха няколко дена. Отец Арнаудов по време на великденската служба запраща кандилницата си в стената, хвърля си църковните одежди и разтриса най-акустичната ни софийска църква с мъжествения си тенор, че не може повече да служи на този фалш, на това духовно безплодие изградено на преструвки! Беше неудържим! Телескопичен блик Най-бурният порой сред хора, животни и природни бедствия, за които си спомням пише в спомените си внукът му. Личната му история започваше от казаното пред мен, от борбата му с мечката в центъра на Търново. „Ударихме рамо в рамо“ ми разказа.
към текста >>

Седмочисленици“)... Важен е драматичния жест, а при него жестове и гейзери колкото щеш... Пренася се на Изгрева.
Срам! Хората гледат. Погъделичках я тогава. Погъделичках я по пъпа - казваше. - И се предаде...“ Беше завършил Семинарията под синьо-коравия поглед на баща си, протоерей Григорий. Нещата явно бяха стигнали до „манастирът тесен за мойта душа е“ (Става дума за скандала в „Св. Седмочисленици“)... Важен е драматичния жест, а при него жестове и гейзери колкото щеш... Пренася се на Изгрева. Явно и в този период Мони безотказно проявява склонност към бурните си ментални уравнения, защото Учителят с усмивка казва: „Две черни овци си имаме на Изгрева - Гради и Симеон.“ ... Намира време да завърши консерваторията в класа на Събчо Събев, отказва назначение в Старозагорската опера и остава с семейството си на Изгрева... Слави се със съвършеното готвене на печен лук и коприва с ориз и следва фанатично три принципа: Според първия, краката на масите и столовете трябва да се режат, за да може стойката на седящия да е в пълна изправеност. Бедата беше в това, че веднаж резнати, краката никога не можеха да добият равност, килваха се, така че се налагаше ново рязване, и пак, и пак. Накрая се стигаше до полулягане в полуяпонски интериор. Вторият изискваше, всички езици на обувки да бъдат анулирани. Анулирането беше спонтанно и с каквото падне под ръка - нож, тесличка - каквото и да е.
към текста >>

94. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Тези красиви евритмични движения се композират свободно и на практика безкрайно в определени съчетания, за да опишат една цялостна картина на дадено поетично или драматургично произведение.
Накрая всеобщият-жизнен-ритъм може да ни помогне тук, на физичния план, интуитивно да преживеем космическата реалност на Христовото същество и така пророчески да работим за нашето превръщане в Духочовеци. Паневритмията е нещо изключително древно и едновременно с това е само начало на принципно нов тип явления в човешката култура, които тепърва ще се разгръщат в далечното бъдеще. Специалистите хореографи знаят, че в определени области на света от дълбока древност се е запазил определен тип метод на съхраняване на човешки опит и познания: чрез целостта на последователни, точно определени движения се записва например историята на един народ или легендата за живота на дадено Възвишено същество. Пример за тези древни практики на такава хореографска писменост има все още сред народа на остров Тайга и в традицията на индийския танц. Рудолф Щайнер дава духовно-научните аналогии във форма на движения, които съответстват на определени фонеми, музикални тонове, астрологични знаци и прочее. Тези красиви евритмични движения се композират свободно и на практика безкрайно в определени съчетания, за да опишат една цялостна картина на дадено поетично или драматургично произведение. От друга страна, Учителя Петър Дънов, давайки на човечеството Паневритмията, съчетава точно определени движения, които имат строга последователност, музикален фон и поетичен контекст. Тази тоталност от музика, песен, поезия, движения и молитва винаги се изпълнява по един и същ начин не защото е едно ограничено явление, а защото представлява цялостен езотеричен текст, цялостна етерна архитектура, която има точна определена геометрия, структура и смисъл. Какво би станало, ако се разменят някои от колоните на катедралата в Шартър или пък се направят от друг по-слаб и неустойчив материал? От построяването на този храм са изминали векове, но той винаги е един и същ за десетки поколения хора, които са го виждали и влизали в него. По аналогия може да се каже, че Паневритмията е един етерен храм, построен от живи, колективно-съзнателни хора.
към текста >>

95. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

Настъпват драматични размествания във времето и пространството: дейността на Учителя Беинса Дуно напуска Варна и се съсредоточава във Велико Търново - града, който той нарича сърце на България.
Ако искам това, ще отворя очите на двама човека и те ще разкажат кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова не искам да ви поставям на плъзгава почва, избягвам това. Познавам душата на българския народ и не искам да му създавам карма" (19 август)14 Период 1910-1916. Третият подпериод в историческото разгръщане на нашата теза може да бъде наречен условно период на преживяване на Етерния Христос. Настъпват драматични размествания във времето и пространството: дейността на Учителя Беинса Дуно напуска Варна и се съсредоточава във Велико Търново - града, който той нарича сърце на България. Може би затова в Словото му започват да звучат директни образни внушения за живия Христос. На годишната среща на Веригата в Търново през 1911 г. той казва думи, в които по неповторим начин е формулиран методът Сине мой, дай ми сърцето си: „Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори. Знайте, че вие имате в себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце. А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката.
към текста >>

Исторически той се разгръща върху драматичния фон на събитията от Втората световна война.
Видимите му прояви наподобяват Голгота, но явно това е мистерия, в която кръвта се излива не навън към Земята, а вътре към мозъка (по-точно в лявото му полукълбо), т.е. там, където според антропософската наука е точката на приложение на Етерното тяло. На практика десностранната парализа е следствие на „изместване" на Етерното тяло наляво спрямо физическото, а пълното възстановяване от парализата буквално е тържество на Етерното тяло и негово ново оживяване. Период 1938-1944. Седмият, последен, подпериод може да бъде условно наречен завръщане в Ложата на Бодхисатвите. Исторически той се разгръща върху драматичния фон на събитията от Втората световна война. През 1942 г. излиза книгата на Боян Боев Учителят за дишането -великолепен сборник от всички принципи и духовни практики, дадени в Школата на Учителя Беинса Дуно за дишането като фундаментален метод за овладяване на Етерното тяло24. Още през 1939 г. в лекция пред Общия окултен клас, озаглавена Основни правила на хигиената, се казва:, Довек се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник." Според антропософската наука в трите фази на окултното дишане е вложено най-интимното преживяване на мировите етерни пространства. В многобройните школски упражнения на Учителя Беинса Дуно тези три фази се осъществяват с мислено произнасяне на формули.
към текста >>

96. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

издава книгата „Науката и възпитанието", в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век.
се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа,,Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава редовно занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет. През 1895 г. (на 31-годишна възраст) Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна, отказва предлаганите му длъжности на методистки и теософски проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието", в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век. През 1896 г. е един от учредителите на Дружественото читалище „П. Р. Славейков", избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: „Произхождението на человека", „Преглед върху древната и модерна философия", „Науката и философията", „Защо и как живеем" и „Основите на просвещението". През 1897 г. (на 33-годишна възраст) Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна Общество за повдигание религиозния дух на българский народ, в който членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян.
към текста >>

НАГОРЕ

0.55367803573608