Търсене в текстове за 'Драма'

Галилей Величков (1911-1985)

Дни и години на драматични развръзки 15.
Молитвеният връх при Седемте рилски езера 10. Побоят върху Учителя през 1936 г. 11. Последните дни на Учителя на земята 12. Братските салони и “Изгревът” 13. Построяване на “Изгрева” 14. Дни и години на драматични развръзки 15. Кои изпълниха Волята на Учителя? 16. Къде беше “Изгревът” на Бялото Братство в София? IХ. АНГЕЛ ВЪЛКОВ МИХАЙЛОВ (1899–1986 г.) 1. Времето, което не беше дошло 2. Божият огън и Силите Господни 3.
към текста >>

2. 2_02 Учителят като цигулар

Галилей Величков (1911-1985)

В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл.
Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказът свърши.
към текста >>

В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.
Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказът свърши. Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>

3. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

След всяка опитност предстояха драматични развръзки с необикновен и неочакван финал.
Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения. Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели. Игнат се оттегли и се запъти към бараката си, замислен и вглъбен в себе си. Измина някое и друго време и настъпи онова време за голямата развръзка на историята на кибритената клечка. В Школата на Учителя нямаше половинчати неща. След всяка опитност предстояха драматични развръзки с необикновен и неочакван финал. Тук не трябваше да има изключения. Освен това, това беше Игнат, а той не беше случаен човек на"Изгрева". Игнат Котаров бе по убеждение комунист. Не само идеен, но и действуващ. Той приемаше в своята барака да преспиват нелегални комунисти, които се укриваха от полицията.
към текста >>

4. 3_05 Музиканти и съдби человечески

И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите.
Жестоко, нали? Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му. За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят. Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката. Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и за предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Опитности и закони вървяха заедно- ръка за ръка. Вторият случай е с певицата, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа и България. Името й бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна и имаше към сто килограма.
към текста >>

5. 3_18 Изпитът

Изпитите бяха многобройни, разнообразни, а развръзките - най-неочаквани и драматични.
Аз също целунах ръка и се оттеглих. Няколко дни бях под влияние на тази случка. Вероятно - за да намери тя добро място в моето съзнание. Минаха години, десетилетия, и аз бях свидетел как всички тези приятели бяха изпитани - както през времето на Учителя, така и след Неговото заминаване, особено през времето на съдебния процес срещу Братството, през 1957-58 година. Всички бяха изпитани и всеки получи своята оценка от Учителя чрез живота си, който бе най-точната оценка за положения изпит. Изпитите бяха многобройни, разнообразни, а развръзките - най-неочаквани и драматични. Аз доживях да видя всичко това дори тридесет години след заминаването на Учителя през 1944 година. Учителят преподава урока. Ученикът учи урока. Животът го изпитва. Оценката за положения изпит остава като жива поука за съвременниците и е живата опитност, която като скъпоценен бисер ще бъде положена в неговата душа през вековете.
към текста >>

6. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Но наистина, след много трудни и драматични събития и моменти, през които минах, много от тези неща избледняха и изчезнаха в онова време, когато се стремяхме да оцелеем, да се самосъхраним и запазим като живи человеци на земята.
Когато чуят една моя дума, те тръгват с нея и почват да я изпълняват, защото моята дума за тях е закон - за тях това е изпълнение Волята на Бога." Така че, когато ми се скара, аз разбрах, че нещата при мен ще имат съвсем друг обрат. Наистина, по-късно вдъхновението започна да ме посещава, което се изразяваше главно в успешна хармонизация на песните на Учителя. Жалко бе наистина, че аз не използувах тези моменти и не. ги записах, а с времето те изчезнаха от съзнанието ми. Аз бях толкова сигурна в тях и в себе си, защото ги знаех наизуст, свирех ги с отворени и затворени очи. Но наистина, след много трудни и драматични събития и моменти, през които минах, много от тези неща избледняха и изчезнаха в онова време, когато се стремяхме да оцелеем, да се самосъхраним и запазим като живи человеци на земята. Защото имаше опасност да погинем. Жалко, много жалко, че не изпълних поръката на Учителя. Тогава Той ми се скара строго. Това го възприех като много твърда мярка спрямо мен и го свързах със съмнението си, че няма да успея. Но се оказа, че Той бе ми се скарал за нещо непоправимо, което щях да извърша и което извърших - за това, че не записах нищо от разработките и вдъхновението в онзи период по хармонизацията на песните.
към текста >>

7. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Защото бяха изпълнени с драматизъм и трагизъм.
Освен това, попречиха ми най-близките хора, които в най-важния момент станаха обект на внушение от страна на Черната ложа и ми измениха в решителния етап. Ето заради това не можах да си свърша работата както трябва. За което много съжалявам и имам определена вина пред Учителя. А сега ще спомена някои интересни събития по песните. Защо събития ли? Защото бяха изпълнени с драматизъм и трагизъм. В песента "В зорите на живота" има два пъти повторение на един пасаж. Учителят ме извика и ми каза: "Те, за да им излезе текста, ми изменят мелодията". За всеки музикант е ясно, че веднъж дадена една мелодия, мелодия записана, не се изменя само защото някоя дума от текста не пасвала или не излизала към тактовете. Много просто - щом текстът не пасва към мелодията, това означава, че този текст не е за тази мелодия и че трябва да се търси най-верния, най-близкия и най-точен текст. Мелодията е свалена отгоре, от друг, музикален свят, който горе е в други сфери, непознати за нас.
към текста >>

8. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Получиха се драматични събития с много от тези приятели в личния им живот, когато онова, което бе им казал Учителя, те не изпълниха.
Изведнъж се оказа, че не бе подготвена, защото беше сама се изолирала от обществения живот на страната. И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е Божественото, а всичко, което е в света е от лукаваго. Или по-точно, законите на обществото и на държавата не се отнасяли за нас. Направиха се груби грешки, след което се дойде естествено до процеса преz 1957-58 година, когато трябваше да се учи един урок, даден от Христос преди 2 000 години: Божието - Богу, а Кесаревото - кесарю. Това непослушание датира още от времето на Учителя, когато възрастните приятели си бяха издигнали друг лозунг - че Учителят разбирал от духовни и Божествените въпроси, но не разбирал от земните и човешки работи, а те, като по-оправни и практични, знаели какво да правят. Получиха се драматични събития с много от тези приятели в личния им живот, когато онова, което бе им казал Учителя, те не изпълниха. Те не изпълниха и онова, което трябва да се направи за Братството, понеже смятаха, че Учителят не разбира и не е вещ в земни и човешки работи. Накрая старите приятели направиха поразии. Младите след тях също направиха поразии и накрая - сега, 1970 година, "Изгревът" го няма. Сега вече се -руши и се правят посолства. Това е нещо закономерно след толкова грешки.
към текста >>

Ние бяхме свидетели на много драматични истории.
Има ли право някой от вас да си направи нов текст на "Паневритмията"? Аз съм съгласна да си направите нов текст на "Паневритмията", но също да си създадете нова музика, да си създадете нови упражнения, да си намерите начин да си направите друга Школа и да си привлечете външни хора от света да ви изучават всичко това, което сте измислили. За това съм съгласна. Но да създадете нещо с цел да промените и коригирате онова Божествено, създадено от Учителя и да отклонявате онези, които са изпратени в Школата на Учителя - това е престъпление към Школата и нарушение на окултните закони в нея. А който ги наруши, той си носи последствията. Ние бяхме свидетели на много драматични истории. Вие, следващите поколения, ще се убедите лично в това, няма да ви се размине. 7. Има и един друг проблем. Идват и ми казват, че във Франция хората на Михаил Иванов играят Паневритмията с валсова стъпка - така, че я играят в по-бързо темпо, защото французите били много темпераментни. Това са глупости. Проверете какъв ритъм имат българските хора и особено шопските и проверете какъв ритъм имат френските народни танци.
към текста >>

9. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Беше драматичен сопран.
"Бурята на Катя Грива и нейната вяра" Катя Грива е родена на 16 септември 1902 година в град Пещера. Баща й бил бивш офицер - полковник - но инвалид след Европейската война. Катя е учила в Пловдив, а после заминава за Италия и завършва в Рим Държавна музикална академия. След завършването й през 1932 година, тя постъпва като стажантка в Народната опера - София, но напуща поради заболяване през следващата година. След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия. Беше драматичен сопран. Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори". Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения.
към текста >>

10. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Дори имаха и някои драматични развръзки на живота си, а трети дълго боледуваха и само благодарение на това, че искаха помощ от Учителя и проявиха послушание към съветите Му, се спасиха от явна гибел.
Така че, когато ние влезнахме в Школата заварихме възрастните приятели, които без изключение имаха познание и опитности със спиритизма, бяха запознати със спиритическите сеанси, като много от тях живо участвуваха, тъй като мнозина от тях бяха медиуми. Освен това много от членовете на младежкият клас при Учителя бяха преди това посещавали сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, който им издаваше специални грамоти с печати за завършеното си теософско образование. Впоследствие някои, които отиваха при него и едновременно посещаваха Учителя, трябваше да се определят или за единия, или за другия. Много от тях дойдоха при Учителя, но запазиха познанията си от теософите, като през времето на цялата Школа поглеждаха с едно око към тях, а понякога и с две очи. Трудно можеха да се освободят от влиянието на теософите. Дори имаха и някои драматични развръзки на живота си, а трети дълго боледуваха и само благодарение на това, че искаха помощ от Учителя и проявиха послушание към съветите Му, се спасиха от явна гибел. Ще ви разкажа два интересни случая с двама наши приятели. Единият от тях беше Никола Нанков, който по онова време посещава едновременно сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, но също и младежкия окултен клас при Учителя. След време се разболява и получава голямо и нетърпимо главоболие, което го сваля на легло. Накрая решава да търси помощ от Учителя. От бараката, в която лежи болен, решава да отиде на петдесет метра от нея - до стаичката, където е Учителят.
към текста >>

А сега ще ви разкажа за тази драматична развръзка.
Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното познание не се доближава дори до причинното поле. Приказки и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос. Е, какво ще кажете за това? Не беше ли това позор и провал за теософите? И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада? А сега ще ви разкажа за тази драматична развръзка. В началото на века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910 година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя". Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да бъде вторият Месия на човечеството. Започва една кампания по целия свят, а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия. Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се събираха в гр.
към текста >>

11. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

Картината бе драматична и стигнала до своят финал.
Всички бяха наострени срещу нея и никой не искаше повече да я търпи. Дори един брат беше казал, че той ще поеме нейният кръст да бъде канал, през който да минава злото, само и само тя да се махне веднъж и завинаги от "Изгрева". Защото смятаха, че по-голямо зло от нея не е раждала земята и не може да има по света. Представете си, Учителят стои, а тя е коленичила пред Него и иска благословия, а не прошка. Всички са настръхнали срещу нея. Картината бе драматична и стигнала до своят финал. Аз гледах и я съжалих. Съжалих това същество, което бе жертва на други сили и за мен беше една жалка човешка черупка. Мислено помолих Учителя да я съжали. Учителят ме погледна лекичко, погледна и другите. Учителят положи ръка над главата й и я благослови.
към текста >>

Не съм присъствувала на по-драматична картина и по-възвишен финал.
Учителят положи ръка над главата й и я благослови. Тя стана и си тръгна. Учителят стоеше и мълчеше. Аз стоях. Братството стоеше и мълчеше. Не съм присъствувала на по-драматична картина и по-възвишен финал. Тя си тръгна и не се върна никога вече на "Изгрева", а останахме ние с Учителя и Бога. Една душа бе оставена от Бога да върви по своя човешки път. А ние, учениците, стояхме пред Учителя и мълчахме пред величието Му. Школата за нас бе път и живот!
към текста >>

12. 3_67 Котката, която мижеше

Нейният живот протече драматично.
Някои повярваха и му се възхищаваха. Други видяха заблудата си и се отрекоха от него. Една от тях беше Донка Спиридонова - най-вярната му поддръжница тук. Тя видя измамата и се отрече публично от него. Но заплати скъпо за това, че измени на Школата и на Учителя. Нейният живот протече драматично. Най-големите застъпници тук бяха неговите приятелки през време на Школата. Той обикновено пристъпваше така: "Сестра, вие сте изключително високо духовно изградена личност. Аз виждам вашите прераждания от хиляди години. Ние с вас имаме връзка от еди-коя си епоха. Ние там сме били тогава съпрузи.
към текста >>

Техният живот протече драматично.
Та останаха тук много такива нещастници, вкусили от неговата "обич и любов". Веднъж идва един брат и ме пита вярно ли е всичко това, което аз ви разказах. Казах му някои имена, защото тези приятелки на Михаил бяха още живи и да отиде и да провери лично. Отиде той, разговаря с тях, върна се при мен и ми каза: "Не само че е вярно, но те всички най- подробно ми разказаха такива неща, които нито са за говорене, нито са за слушане." Онези са се изповядали пред него и разказали всичко. Но те бяха останали като мидени черупки, бяха изпразнени отвътре чрез методите на Черната ложа. Техният живот протече драматично. Ние бяхме свидетели на всичко това. След време ние научихме, че той бил подведен под съд във Франция за разни истории с млади момичета. Лежал и в затвора. Неговите поддръжници тука разказваха, че това било клопка на френската полиция и на не знам още кого си и че той бил невинен и чист като Небето. Да, ама това може да го разказвате на онези, които не го познават.
към текста >>

13. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

Невидимият свят не разрешава сега на България да воюва и ако воюва, ще бъде фатално за нея." Ние преживяхме всички тези събити я много драматично.
"Доскоро България се намираше в крайно тежко утеснено положение. Регентството настояваше да обяви обща мобилизация и да се насочи към Русия. Повикват Багрянов. Той отговаря на Бекерле, че българската войска е нужна да възпре турците. Невидимият свят се намеси в този момент и помогна на България да излезе от това положение. Невидимият свят не разрешава сега на България да воюва и ако воюва, ще бъде фатално за нея." Ние преживяхме всички тези събити я много драматично. Десетилети я пред и това Учителят бе казал, че България не трябва да вдига оръжие срещу Русия, понеже Русия освободи България от турско робство. През време на Европейската война през 1916 година, на добруджанския фронт Първа конна дивизия воюва срещу Русия, предвождана от генерал Колев и посече сума руснаци. Учителят бе крайно недоволен от този акт на българите. Затова Той бе категоричен - да не се воюва срещу Русия. По това време Той възложи на Багрянов няколко задачи чрез наши приятели, които се занимаваха с политика.
към текста >>

В онези драматични политически събития, Учителят бе много строг и напрегнат.
Ако искате да влезете в Царството Божие, ще следвате този път. Ако не искате, свободни сте да мислите, да чувствувате и да постъпвате както искате. Помнете! Който не иска да изпълни Божията Воля, ще бъде вън от Царството Божие. Законът е строг и безпощаден. " (Беседа, държана на 1 юни 1932 год.) При една среща на Начо Петров с Учителя, в последните Му дни, Учителят бе казал: "Причината за моето заминаване ще намерите в беседата Ми от 1 юни 1932 година" По-късно, през 1946 година, тя бе отпечатана под заглавие "Любов, обич и почит" в томчето "Начало на мъдростта" и ще го намерите на стр. 215. В онези драматични политически събития, Учителят бе много строг и напрегнат. Приятелите непрекъснато сновяха до Мърчаево и се връщаха с известна утеха в София. Но малцина изпълниха онова, което Учителят каза. Единственото, което се изпълни точно навреме и без всякакви умувания бе спасяването на евреите от концлагерите на смъртта по нареждане на Учителя. А някои от тях бяха вече натоварени на влаковете. Други пък чакаха своя ред и час.
към текста >>

14. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Това го научихме по-късно, когато се развиха драматичните събития.
През май 1936 година враговете на Братството бяха решили да ни унищожат всички, като поставят адска машина под салона на "Изгрева", където Учителят държеше Своите беседи и сваляше Словото на Бога. Военни били дошли през нощта и искали да ни унищожат, като поставят адска машина. Учителят доловил идването им, когато, укрити в гората, очаквали удобния За тях час да сторят това. Затова запалва всички крушки в салона, пред салона и в трапезарията, както и на поляната. Като видели, че "Изгревът" изведнъж се осветил през нощта, помислили че са открити и се върнали в града, без да приложат плана си. Това го научихме по-късно, когато се развиха драматичните събития. Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от Небето да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез кръста на страданието. Планът на заговорниците бил готов, но по-късно те променили решението си и след като минало известно време, двама подкупени мъже пристигнали на "Изгрева", издебнали един момент, когато Учителят бил Сам в салона, влезли при Него и започнали да Го бият. Точно в това време минава брат Иван Кавалджиев, музикант-цигулар. Като видял това, развикал се, побойниците се изплашили и избягали. Но побоят бе нанесен.
към текста >>

15. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран.
Нейните изпълнения бяха изключителни - с вътрешна мистика и вглъбеност. Весела Несторова беше се завърнала от обучение в САЩ. Имаше неподражаем глас. Учителят много обичаше да разговаря и да музицира с нея. Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше също сопран. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка.
към текста >>

16. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

Започват драматични развръзки.
Учителят изпрати отново сестра Мария Стоянова да му предаде да не напада съюзниците си, но той не послуша. Думите на Учителя бяха: "България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море." Но Фердинанд не послуша. На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматични развръзки. На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират. България е разгромена. Това е първата национална катастрофа.
към текста >>

17. 5_42 Британската империя и германския парен котел

Развръзките и драматичните събития на света се определяха тук в София при нозете на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен.
" Доживях да видя изпълнението на думите на Учителя след 1945 година. Така и стана. Британската империя се разруши. Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати. Тя трябваше да заплати и за изпращането на своите самолети, които бомбардираха София и се опитваха да бомбардират "Изгрева", където бе Школата на Учителя. Развръзките и драматичните събития на света се определяха тук в София при нозете на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен. "Изгревът" бе Домът Господен. Ние знаехме това, ние проверихме тридесет години след това думите на Учителя и видяхме как светът се промени. Пред мен още стои като жив символ онази Библия, в името на която Британската империя се създаде, за да разпространи и разнесе библията по целия свят. Тя не изпълни ролята си да разнася библиите по света, а разнесе силата на своето оръжие, предизвика Силите Господни и те предопределиха съдбата й.
към текста >>

18. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

И тук станаха най-драматичните развръзки.
Защото българите ще отговарят пред Бога заради това! " Сестра Мария генерал Стоянова имаше две дъщери-близначки и един син. Двете дъщери, Надежда и Вяра, бяха изпратени в чужбина и изучени с чужди езици - френски, немски, английски. След като завършиха, те се върнаха и постъпиха на служба в двореца. Вяра беше голяма красавица, русокоса и беше секретарка на княгиня Евдокия - сестрата на цар Борис III. И тук станаха най-драматичните развръзки. Надежда бе секретарката на канцеларията на цар Борис и трябваше да му препредава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на "Изгрева", но тя си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое трябва да се предава на царя и кое не. И много неща тя скъсва със собствените си ръце и ги хвърля в печката за изгаряне. По-късно тя заболя от ревматоиден артрит. Пръстите на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид. За нея се грижеше Донка Проданова, която бе прислужничка на семейството на генерал-адютанта Алекси Стоянов.
към текста >>

И накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ плати с драматична развръзка в своята история.
Учителят накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време. Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение. Учителят заяви тогава : "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да му се казва. И онзи, който предаваше бе предупреден за това." Ето там бе цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослушание от царя към Учителя. И накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ плати с драматична развръзка в своята история. А след това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството, защото Лулчев беше съветник на царя и германофил и защото комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят. А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България. Такава е истината. Друга истина няма. Тази трагедия се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него.
към текста >>

За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка.
Каква бе ролята на Мировия Учител на "Изгрева"? Мировият Учител управлява двете ложи - Бялата и Черната. Но нито един от представителите на "Изгрева" от Бялата и от Черната ложа не изпълни съветите на Учителя. Така те не изпълниха Волята на Бога, която идваше чрез Учителя. Така Всемировият Учител бе принуден да ги остави да изпитат цената на своето непослушание. За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка. Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим. А ние, които оставахме на "Изгрева", трябваше да плащаме за неговите грешки и досега носим последствията за това, защото комунистите никога не можаха да разберат, че той - Лулчев - няма нищо общо с Учителя. Той имаше свои последователи, които, всички без изключение обърка - те се отклониха от Школата и всеки си тръгна по своя път. Един пример: беше краят на август 1944 година. Софиянци забелязват, че от няколко дни от двореца и от неговия двор се вдигат големи кълба дим от запалени огньове.
към текста >>

Тя е предопределена поради непослушанието към Великия Учител, което доведе до драматични развръзки в историята на този народ.
Беше казал: "Кобургите имат тежка европейска карма. Те дойдоха в България, за да я разрешат и смекчат при нозете на Великия Учител. Но поради неизпълнение на думите на Великия Учител, тяхната карма не само, че не се смекчи, а се задълбочи и те ще плащат за това! " Това са думи на Учителя, които изнасяме и които българският народ трябва да знае, защото сега България е република. И ако някой български политик и умник реши да докарва отново тук наследниците на Кобургите за царе, то трябва да знае, че тяхната карма е жестока и предварително определена. Тя е предопределена поради непослушанието към Великия Учител, което доведе до драматични развръзки в историята на този народ. Техните деяния бяха насочени срещу Бялото Братство и срещу бъдещето на този народ. И тяхното бъдеще е предопределено. България никога повече не трябва да се свързва с Кобургите. Ако нямате послушание за това, което разказваме, ще го проверите и ще го изпитате на гърба си чрез мъчение и страдание. Нашите бащи го провериха.
към текста >>

19. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Така че развръзките бяха много драматични и поучителни.
Но понеже той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната от Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща. Книгоиздателство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите. А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната. Така че развръзките бяха много драматични и поучителни. Сава Калименов доживя досега - четиридесет и пет години след заминаването на Учителя. Аз също доживях. В Школата на Учителя има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината. Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история. Така че няма нищо случайно, а всички действуващи лица бяха живи и се движеха в "Изгрева" по времето на Учителя.
към текста >>

20. 5_11 Блудният син

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Много сложна, трудна и драматична пиеса, в която се очертават образите на бащата и синовете - големият и малкият.
След това, като се опомниха, бурни аплодисменти заляха салона. Студентите идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче? Откъде го вземахте? Дайте ни го да го препишем, да го имаме и ние." Аз им казвам: "То не е записано още. Импровизирах го сега, в момента." Учителят ни е свирил тази мелодия два-три пъти в клас. Много сложна, трудна и драматична пиеса, в която се очертават образите на бащата и синовете - големият и малкият. Жалко, че не можахме да я запишем.
към текста >>

21. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Как е възможно в една Школа, в която се говори за Любов, Мъдрост и Истина като три принципа, залегнали в Словото на Учителя, да се получат такива драматични събития и развръзки?
Защото нашите музиканти не бяха на такова високо ниво, че да бъдат безпогрешни! Видях много амбиция във всички и съм била огорчена. Най-големите битки между музикантите бяха при издаването песните на Учителя. Това бяха жестоки и безпощадни битки и много от музикантите изгоряха. Каквото стана, каквито кавги се получиха в Просветния съвет при издаването на книгата "Учителят", стократно по-обхватни и по-мащабни бяха борбите след излизането на второто издание на "Песни от Учителя" на Мария Тодорова. Как е възможно в една Школа, в която се говори за Любов, Мъдрост и Истина като три принципа, залегнали в Словото на Учителя, да се получат такива драматични събития и развръзки? За това си има причини. Необходимо е специално проучване на тази епоха. Защото има опасност и следващите поколения да минат по същия път. Учителят даваше песента. Тя се записваше от няколко музиканти.
към текста >>

22. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Като певица Катя Грива беше драматичен сопран и имаше метален глас.
Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала. Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите пръсти бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот. Затова работете с волята си да ги продължите в този живот". Аз много съжалявам за това, защото ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги пръстите, щях да постигна много неща". Учителят й дава метод как да работи с волята си за удължаване на пръстите си с няколко милиметра, но тя не направи това. Като певица Катя Грива беше драматичен сопран и имаше метален глас. Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери. Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на Учителя. Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно. Тя беше приела Учението по дух и затова даваше необикновен израз на песните, които пееше. Катя пееше навсякъде - на "Изгрева", на Витоша, на Рила.
към текста >>

23. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

"Дни и години на драматични развръзки" На 27 декември 1944 година, в 5 часа и 45 минути Учителят си замина.
"Дни и години на драматични развръзки" На 27 декември 1944 година, в 5 часа и 45 минути Учителят си замина. На 31 декември Той бе погребан на "Изгрева" с разрешение на властите, което бе изпратено лично от Георги Димитров от Москва по молба на наши приятели. Почти всички ръководители на Братствата от провинцията бяха дошли за погребението. На следващия ден, 1 януари 1945 година, в дома на Жечо Панайотов, се събраха двадесет и четири човека, сред които бяха ръководители от провинцията, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден бе избран временен Братски съвет от седем души от "Изгрева" в София, които трябваше да поемат ръководството на Братството след заминаването на Учителя до избирането на редовно ръководство. Бяха избрани: Тодор Стоименов, който бе един от първите ученици на Учителя, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов.
към текста >>

24. III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА

по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-концерт по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София.
А Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената, който слиза за пръв път на земята. Това е Второто призвание към рода български и рода человечески. През 1898 год. Петър Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" една беседа: „Призвание към народа ми-български синове на семейството славянско". За пръв път то бе издадено през месец май 1994 год. по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-концерт по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София. Това призвание на Учителя е Третото призвание към рода български и рода человечески. С неговото публично оповестяване и отпечатване в книжка от издателство „Бяло Братство" в поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" се определи новият път на България в следващия период от 45 години. България чрез Словото на Учителя върви с Русия и Славянството - това е повелята на Всемировия Учител - Беинса Дуно. През 1888-1889 год. Петър Дънов е във Варна.
към текста >>

25. ПОСЛЕСЛОВ

Настъпва драматична развръзка, след което двете лица, замесени в кражбата, последователно си заминават от този свят.
В този заговор за кражбата на архива участвуват три лица, от които и една жена. Второто лице си преписва в една тетрадка дословно тефтерчетата на Учителя с отбелязване номерата и цветовете на кориците на шестте тефтерчета. Тази тетрадка днес е запазена и тя представлява доказателство за кражбата на архива, за свалянето му и за съществуването на тези тефтерчета. Жената, която е в дъното на целия този заговор срещу Борис, издига един лозунг: „Борис е стар и си е изпял песента". Един месец след свалянето на архива, се открива кражбата. Настъпва драматична развръзка, след което двете лица, замесени в кражбата, последователно си заминават от този свят. Жената остана читава с присвоените и откраднати тефтерчета, които ги укрива като нейна лична собственост и до сега. Тази история за открадването на архива на Савка Керемидчиева се знае най-малко от пет лица, които са свидетели на тези събития и знаят историята за кражбата лично от устата на Борис Николов. Те са така подбрани от Невидимия свят, че имат помежду си десет годишна възрастова разлика. Така че един от тях ще дочака да свидетелствува за Истината пред останалите человечески синове и да прибере оригиналите. А един от тези пет лица трябваше да опише тази история накратко, за да се знае и помни, че в Школата на Бялото Братство първото условие е да бъдеш верен към себе си, верен към учениците от Школата и верен към Учителя на тази Школа.
към текста >>

в Драматичен театър „София" се организира концерт-рецитал по Слово и музика на Учителя.
Бе работено с оригинални фото-копия от молитвено тефтерче на Учителя, както и с молитвените тефтерчете на първите ученици на Учителя. Предпечатната подготовка бе осъществена от Весела Маркова, която отпечата към 300 броя, които сама финансира и разпространи лично. След като се основа Издателство „Бяло Братство", то молитвите на Учителя бяха предоставени да се издадат от него. (Изд. 1994 г., ISBN 954-8091 -08-9.) 2. По случай 130 години от рождението на Учителя Дънов на 22 май 1994 г. в Драматичен театър „София" се организира концерт-рецитал по Слово и музика на Учителя. За пръв път публично се оповести „Призвание към народа ми -български синове не семейството славянско". За тържеството бе отпечатано самото Призвание, като бе ползвано фото-копие от оригинала и дадени обяснителни бележки. (ISBN 954-8091-16Х.) 3. По случай рождения ден на Учителя -12 юли 1994 г. и 130 годишнината Му, бе отпечатан „Вечният Завет на Духа" (ISBN 954-8091-22-4), съдържащо послание на Учителя към учениците Му.
към текста >>

26. 145. СПИРИТИЗМЪТ И ШКОЛАТА. БАЙ ДОНЧО ПРАВИ СПИРИТИЧЕСКА ГРУПА В ШКОЛАТА

Борис Николов

След това идва драматична развръзка.
След като се повредят и психически разцентроват, те ходят при Учителя и искат помощ. Примери много. Дори и Мария Тодорова е търсила помощ от Учителя за едно такова отклонение. Савка Керемидчиева си е остригала косата, ходила е с галоши, хранела се само с жито, само защото духовете от спиритическия сеанс така й наредили. Елена Ендреева също изпълнявала подобни нареждания на духовете. След това идва драматична развръзка. Първо си заминава от този свят бай Дончо, ръководител на групата. Настъпи жестока разправа, защото духовете явявящи се на спиритическия сеанс казваха, че Учителят е бил само един от многото Учители. И всички участници вярваха в това. Беше времето, когато Духът на Заблуждението властвуваше и отклони много хора. За нарушение на окултните закони мнозина платиха с живота си.
към текста >>

27. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Борис Николов

В Школата имаше драматични случки и събития със спиритическите кръжоци.
Ние поехме друг път - този на Школата. Спиритизмът не е път на Бялото Братство. То се яви като едно течение в противовес на материализма, за да докаже че има невидим свят. Днешната наука дойде до същото - тя доказа, че реалността не се изчерпва с нашите пет сетива. За тях има светове, които ние не познаваме, понеже нямаме сетива изработени за тях. В Школата имаше драматични случки и събития със спиритическите кръжоци. Понякога Учителят изпращаше писма, друг път им казваше направо и забраняваше да не се занимават с викане на духове. Накрая в една беседа Той се спря на този въпрос. Ето част от нея: „Ще кажете, че се разговаряте с духовете. И Аз се разговарям с тях. При това Аз не се нуждая от медиуми, а направо се разговарям с духовете.
към текста >>

28. 10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР

Това пътуване трае три дни и е било много драматично.
Получават писмо от Учителя, който ги поканил на съборна среща в гр. Варна на определена дата през м. август. По това време съдиите от местният съд са били в годишна отпуска и на тях им е отказана отпуска, защото в съда трябва да има хора, които да движат текущата документация на съда. Отказват им, но се случва тъй, че на следващия ден се връща един от съдиите, той остава в съда и им казва: „Сега може да идете в отпуска". Същата вечер те заминават пешком покрай морето от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа. Това пътуване трае три дни и е било много драматично. Тодорчо върви по-добре, но на Пеню Киров му се подбиват краката понеже бил едър човек и се опрял да ходи. Накрая взимат една талига, метват Пеню в нея и тя ги закарва до Варна. През това време д-р Мирковйч пристига от Сливен. Учителят Петър Дънов започва първата сборна среща. Тогава Учителят им говори за бъдещето на Братството за идеите, които ще обхванат цялото човечество.
към текста >>

29. 17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Но за тази целувка след време се развиха драматични събития, които ще разкажа при друг повод, защото историята е дълга и поучителна за много хора както и за цялото Братство.
Голяма погрешка за онези години. Беше целунал едно момиче. Как бе станало и как го бе целунал, това зна- еха възрастните приятели, които строго го отсъдиха и отхвърлиха като че ли е вън от Братството. Аз тогава бях младеж на 22 години, а те бяха възрастни братя. И тяхната представа за морала беше друга. Но за тази целувка след време се развиха драматични събития, които ще разкажа при друг повод, защото историята е дълга и поучителна за много хора както и за цялото Братство. И сега, на този събор присъства Петко Гумнеров. Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях. Той бе останал самичък. Беше греховен за всички. Така както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек.
към текста >>

Но след известно време заради тази целувка се развиха такива събития, след които нещата се промениха, защото развръзката на тези събития бяха драматични и поучителни за всички.
Приятелите мълчат и наблюдават гледката. Каква ти гледка. Това е живо човешко възкресение. И от тогава Петко не го измъчваше туй, че приятелите го пренебрегваха. Те продължиха да го пренебрегват, понеже онази целувка стоеше пред тях като смъртен грях. Но след известно време заради тази целувка се развиха такива събития, след които нещата се промениха, защото развръзката на тези събития бяха драматични и поучителни за всички. А какви бяха те, ще ви ги разкажа друг път. Действително в тази Горница имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство. На една от стените беше сложена цветна Пентаграма, а на върха й вместо образа на Христа художникът бе нарисувал образа на Учителя. В тази стая имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила, с цветни тушове.
към текста >>

30. 19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Неговият живот протече драматично и трагично.
19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ Той беше историк и бяхме приятели с него. Неговият живот протече драматично и трагично. Бяхме свидетели на тези събития и знаехме защо всичко туй му се случи. Опита се да коригира Божественото и той трябваше да заплати, което стана по начин, който Учителят посочи. Този случай го описах. Той имаше един приятел историк Бено Цонев, женен за германка, който бе употребил цялото богатство на жена си, за да издирва през целия си живот материали по света за историята на България. Беше издал два тома в Германия.
към текста >>

31. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Това беше най-драматичния момент от работата ми.
Проблемът бе като каптирахме водата и като се напълни този басейн, ще има ли напрежение и налягане на водата, да се издигне и да излезе на височината, че да се направи чешма. За да проверим това, ние иззидахме зида на височина, която ни трябва. И от там турихме един пробен чучур, за да видим ще се издигне ли водата до нивото, което ни трябва. Ще има ли налягане? Водата беше почти напълнила басейна, но ще има ли напрежение да се качи водата до пробния чучур? Това беше най-драматичния момент от работата ми. Цялото село е разделено на две. Едни са за, други са против. А цялото село имаше нужда от вода. Но тук бяха си дали сражение две сили. Аз знаех това.
към текста >>

Във всеки случай беше много драматична тази нощ, когато очаквахме да видим ще излезе ли водата на височината на чучура, за да стане на чешма.
Поднасяха локум с клечка в чинийка. Голямо удоволствие е да ядеш локум на клечка, но тогавашния, а не днешния, който се прави. Ние като работим през деня, вечерта се съберем в кафененцето. Другите селяни, противници на чешмата се събират начело с кръчмаря и попа в кръчмата. Те не смеят да ни пречат наяве, защото ние сме 90 човека, яки селяни и можем да бием цялото село ако искаме. Във всеки случай беше много драматична тази нощ, когато очаквахме да видим ще излезе ли водата на височината на чучура, за да стане на чешма. Ще може ли да стане чешма или няма да може. Сутринта рано, рано, съмва се и цялото село отива да види какво е станало. Ние работната група също сме там. А през нощта бяхме оставили двама братя да пазят при запален огън, да не дойде някой и да направи поразия и да развали това, което сме направили. Какво виждаме.
към текста >>

32. 44. „ЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Прочете го, чак когато приключи тази история с драматичен финал.
И накрая се опълчи срещу Братството, отказа се от Учителя и от Словото Му. Не след дълго време той си замина и се загуби в Небитието. Остана тази опитност като жива история за окултни знания, които управляват Школата на Всемировия Учител. Свидетел на целия този случай е бил Боян Боев. Бе го записал и след това ни го прочете - за поука и обучение. Прочете го, чак когато приключи тази история с драматичен финал.
към текста >>

33. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ.
През 1921 г. на събора в Търново видях един младеж със среден ръст, строен, с къдрава коса, който говореше само за астрология. Сприятелихме се и през следващата 1922 г. той участвува в Младежката група, която създаде комуната в с. Ачларе. За нея ще разкажа при друг случай. За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ. С една дума ние не бяхме готови за комунален живот и после десетилетия наред българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от комунален труд. Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата печка, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме. Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името. А Георги Радев беше основател и редактор на това списание до края на живота си, цели 17 години. Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка.
към текста >>

А сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с него.
В братския живот вземаше дейно участие. Колко екскурзии сме правили в планината! Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък. А сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с него. Защо и как се случи не мога да кажа, но Георги Радев сам, без да пита Учителя преведе един окултист на име „Бо-Ин-Ра". Освен че го преведе, но започна и да публикува от тези преводи в сп. „Житно зърно" от 1924 г. до 1926 г., че дори и по-късно. През 1924 г.
към текста >>

34. 76. СТОИЛ СТЕФАНОВ И НЕГОВАТА МОЛИТВА

Няма по-драматична история на един политически мъж от тази на Стоил Стефанов.
И за това ще отговарят. А вие ще проверите как ще отговарят. Всяка сутрин Стоил Стефанов в затвора си е казвал една малка молитва: „Господи, направи така, да ме забравят враговете ми! " а това е била много кратка, но много важна молитва. Особено когато отново е хвърлен в затвора и то вече от комунистите, които дойдоха „да бъдат слуги на народа". Няма по-драматична история на един политически мъж от тази на Стоил Стефанов. Ако след време се открият спомените му и се издадат, то тогава българският народ ще научи и разбере какво значи човек да се жертвува за една идея. И тогава ще разбере този народ, че идеите са живи и светът, в който живеят тези идеи е жив свят и много по-реален от този на земята.
към текста >>

35. 86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

Това беше един съвременен днешен грип, който протече тогава много остро и драматично.
избухна испанската болест. Особено протече тежко през есента, когато България загуби войната и пробивът на Добро Поле бе направен в края на лятото на 14. септември 1918 г. По бойните полета загинаха Много войници, хиляди останаха сакати и инвалиди. Онези, които останаха живи бяха пометени от испанската болест. Това беше един съвременен днешен грип, който протече тогава много остро и драматично. Хората бяха изтощени от войната, гладни, боси. Смъртността беше много голяма сред децата и старците. Поголовна сеч. Онези, които бяха се промъкнали невредими през войната испанската болест ги докопа, свлече ги и ги погреба. Есента на 1918 г.
към текста >>

36. 4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ

Но настъпи драматична развръзка.
Боян Златарев също бе уведомен, че архива ще се предаде на този млад брат и никой няма право да го сваля от горе без знанието на тримата. Аз отговарях пред Учителя за него. И никой друг! Дойде време и го откраднаха от мене и от този млад брат. Така са нещата към днешна дата - 1982 г. Но настъпи драматична развръзка. Боян Златарев бе подведен от Петър Филипов и Лалка Кръстева и те без мое разрешение свалиха от Витоша архива на Савка Керемидчиева, който бе укрит в едни морени в големи стъклени буркани запоени с асфалт. Те смятаха, че този въпрос те могат да го разрешат понеже аз съм бил на възраст и съм си изпял песента. Конфликтът беше драматичен и с много последици. Следващият ход, който направиха тримата, бе че отново подведоха Боян Златарев и той без мое разрешение, но под тяхно давление свали от „Резньовете" непечатаните беседи, които бяха поставени в буркани. Само един буркан беше счупен от снеговете.
към текста >>

Конфликтът беше драматичен и с много последици.
Дойде време и го откраднаха от мене и от този млад брат. Така са нещата към днешна дата - 1982 г. Но настъпи драматична развръзка. Боян Златарев бе подведен от Петър Филипов и Лалка Кръстева и те без мое разрешение свалиха от Витоша архива на Савка Керемидчиева, който бе укрит в едни морени в големи стъклени буркани запоени с асфалт. Те смятаха, че този въпрос те могат да го разрешат понеже аз съм бил на възраст и съм си изпял песента. Конфликтът беше драматичен и с много последици. Следващият ход, който направиха тримата, бе че отново подведоха Боян Златарев и той без мое разрешение, но под тяхно давление свали от „Резньовете" непечатаните беседи, които бяха поставени в буркани. Само един буркан беше счупен от снеговете. Копието бе с пожълтели и загнили листа. Само това копие от този буркан бе унищожено. Но всичко беше съхранено и запазено от посегателство.
към текста >>

Отношенията ни се разкъсаха по най-драматичен начин и те никога вече не дойдоха при мен, нито аз отидох при тях.
Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите. И като вървял Петър го среща един милиционер и го накарал да му отвори голямата чанта, за да види какво носи. Видял счупения буркан и пожълтели страници и го оставил на мира. Значи милицията се докопа до счупения буркан, до онзи буркан и до онези пожълтели и повредени листове хартия с които моите, вече опоненти, искаха да докажат своята правда. Но правдата е на друго място и тя се движи от Божественият Дух. Отношенията ни се разкъсаха по най-драматичен начин и те никога вече не дойдоха при мен, нито аз отидох при тях. Петър Филипов си замина на 20.М.1984 г., а Боян Златарев на 22 май 1986 г. Така беше спряна тази задача с преписването на оригиналите. А тя беше спряна поради нарушение на окултните закони от Словото на Учителя. Беше започнато да се прави редакция на Словото и Учителя спря тази дейност. Опитаха се да откраднат материалите от мен, за които аз отговарях.
към текста >>

Но това стана накрая, когато бе дошло времето за драматичната развръзка и да извърши предателство спрямо Братството.
изминаха тридесет години. Комунистическата власт не разрешаваше печат на Словото на Учителя. Времето още не бе дошло за печат. Определеното време за печат от нашето поколение бе изтекло. Спомням си как Никола Антов, за да ни попречи занесе две раници беседи, за да ги покаже и да ни издаде на властите, че въпреки забраната да ни се дава хартия, то ние печатахме. Но това стана накрая, когато бе дошло времето за драматичната развръзка и да извърши предателство спрямо Братството. Но беседите бяха вече напечатани. А след това ни забраниха да печатим на хартия дори и от изрезки, които получавахме от печатниците, които им бяха ненужни. А по-късно дойде времето, когато всички печатници в България бяха национализирани. Дочакахме и друго време, когато се унищожаваха томчетата, беседи, които ние бяхме отпечатвали. Трябваше да премине и това време, а с него да изтече стихията, която бушуваше в тия времена.
към текста >>

37. 53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА

И още най-драматичен е случаят когато след присъдата срещу мен и Жечо Панайотов в нашата защита обжалваха делото пред Върховния съд.
Трябва да се признае, че те бяха ненадминати майстори във всичко. Никой от нас не знаеше какво могат те да мислят, нито какво да измислят и още по-малко, никой не знаеше какво могат да направят. Трябва да им се признае това и зачете това. Тяхното училище беше училище за прийоми и похвати, които човешкият ум не можеше да измисли. Те ги получаваха от своите учители, които се намираха в Невидимия Свят. И още най-драматичен е случаят когато след присъдата срещу мен и Жечо Панайотов в нашата защита обжалваха делото пред Върховния съд. Върховният съд потвърди присъдата N 31-УИ/19.05.1959 г. по НОХД N 4/59 г. СГС-НО, с която бяхме осъдени, но отхвърли като противозаконно изземването на беседите. Значи Върховния съд отмени заповедта на прокурора за изземването и унищожението на беседите чрез решение N 851 от 7 септември 1959 г. Той отмени това решение, което според него е било противозаконно.
към текста >>

38. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Тук конфликта е най-драматичен и най-трагичен, защото тук е определено да стане развръзката. 66.
Каквото и да приказват, те не са свободни, а и на другите не дават свобода. Който може да живее при мъчните условия, може да живее и при добрите условия. Много хора, като имат добрите условия, не умеят да живеят. 65. Открай време в душата на човека се борят Доброто и Злото. Днес тази борба достига своят апогей в душата на славяните. Тук конфликта е най-драматичен и най-трагичен, защото тук е определено да стане развръзката. 66. Братството не е обикновена човешка организация. То почива на вътрешни закони - вечни. Тук има един закон - служение. Работа за Царството Божие. Гледай спокойно във вечността с вяра, с упование, с търпение, с очите на Любовта. 67.
към текста >>

39. IX. НОВАТА ЕПОХА

Човечеството в своето развитие минава през три епохи: „На Драма, която е минала.
IX. НОВАТА ЕПОХА Писмо на брат Боян Боев изпратено до Казанлъшкото Братство. Изказани мисли от Учителя на 20 октомври 1943 г. „Любезни братя и сестри, Ние имахме един тържествен момент в Школата. Учителят изсвири на цигулка една мистична нова музика, която не е свирил до сега и каза: „Свърши се Старата епоха! Новата епоха, която идва е Епоха на Симфонията. Човечеството в своето развитие минава през три епохи: „На Драма, която е минала. На Трагедия, която е сегашната епоха. И на Симфония, която е епохата, която Иде. Считайте, че светът е много добър, но ние не го разбираме. Ние чакаме светът да се оправи. Но кой ще го оправи?
към текста >>

40. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Драматичен театър „София" II.
Концерт по случай 130-годишнината от рождението на Учителя Петър Дънов (1864-1944) ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ „ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО" Дадено чрез Учителя на 8 октомври 1898 година С участието на Виолета Гиндева - четец на Призванието Музиканти: Ина Дойнова, Иоанна Стратева, Добринка Стратева, Коста Динков. Режисьор Зунка Янкова, художник Георги Пенчев. Вход свободен. 22 май 1994 г. 11 ч. Драматичен театър „София" II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ И СЛАВЯНСТВОТО. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ. „Българският народ е приготовляван от 5400 години насам от Невидимия свят, за да може в днешния век да извърши задачата, която му се възлага. България сега е в своя златен век, а Русия е в края на своя железен век. В 21 век България ще влезе в своя сребърен век, а Русия в своя златен век.
към текста >>

41. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

в Драматичния театър „София" бе осъществен реци-тал-концерт върху оригиналния текст на Учителя „Призвание към народа Ми -български синове на семейство Славянско" пред 400 души публика.
Ето, това е методът на Учителя. Около една идея могат да се организират души в името на един Висок идеал и всеки реализира онази част от идеята, която може и за която има талант и умение. Това е пътят. Друг път няма. На 22 май 1994 г. в Драматичния театър „София" бе осъществен реци-тал-концерт върху оригиналния текст на Учителя „Призвание към народа Ми -български синове на семейство Славянско" пред 400 души публика. За пръв път бе осъществено публично оповестяване на „Призванието" по случай 130 години от рождението на Учителя. То бе публикувано. А Наталия Иванова от гр, Търговище сама подготви в разноцветни краски листовки „България - ключ за духовно единство на света." Раздаде към 300 броя безплатно. По случай рождения ден на Учителя 12.VII.1994 г. бе публикуван „Вечният Завет на Духа" оригинален текст, което е Приветствие на Учителя към учениците Му.
към текста >>

42. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

И всеки намираше това, което търсеше - едни Учителя, а другите - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ.
После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите приятели търсеха ясновидци, пророци и връзка с Невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше - едни Учителя, а другите - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ. В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя. Ето, виждате ли как работят пророците от времето на Израиля, които са се родили в България? Тогава по времето на Израиля пророците казваха: „И рече ми Господ." Или „Слово Господне биде към мене и рече." Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелствуваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното.
към текста >>

А сега идва драматичния развой.
Ето, виждате ли как работят пророците от времето на Израиля, които са се родили в България? Тогава по времето на Израиля пророците казваха: „И рече ми Господ." Или „Слово Господне биде към мене и рече." Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелствуваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното. Учителят е тук на Изгрева, а те не Го зачитат за нищо. А сега идва драматичния развой. Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Учителят го приема и му казва: „Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата в страни. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина хора го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя.
към текста >>

43. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

в Драматичен театър „София", на който, за пръв път, след близо 100 години, публично бе оповестено Призванието с неговия оригинален текст.
След заминаването на Учителя, от 1944 г. до 1990 г. са правени също преписи от предишни коригирани преписи. Така че съществуват много разпръснати и видоизменени текстове на Призванието. Ето защо, по случай 130-го-дишнината от рождението на Учителя, 1864-1994 г., се организира концерт и рецитал на Призванието на 22 май 1994 г. в Драматичен театър „София", на който, за пръв път, след близо 100 години, публично бе оповестено Призванието с неговия оригинален текст. Призванието бе отпечатано в отделна книжка, със стария ръкопис, през м. май 1994 г. По този начин бе предоставен оригиналният текст и се спира възможността да се променя своеволно текста на Учителя. Сега това е вторият опит за предоставяне и отпечатване на оригиналния текст с обяснителни бележки, но с новия ръкопис. 17. Учителят бе в кръв и плът между българите и славянството!
към текста >>

44. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души.
Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница! " Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте". Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание. Подобни нощи ние не сме имали! Замислени и смълчани - поетите дума не продумват, а гласовитите певци само шепнешком споделят бегли впечатления. Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души. Нощта пак бе прохладна и ясна. Много често звездите по небосвода бяха приветствани от прелитащите искри и от чудната игра на огнените светлини. Тази вечер имахме две големи огнища, които едвам побираха бивакува-щото множество, които търсеха в прохладната лятна нощ милващата топлина на горящите клади - спомен за домашен уют! УЧИТЕЛЯТ бе мълчалив и тъжен. Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през лятото на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи.
към текста >>

45. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Най-драматично и с тежки, болезнени последици е второто събитие - безпрецедентният побой.
" А когато Великият Промисъл е съкратил дните на страданията, превъзмогнати са опасните противоречия - големият ден е завършен и в очакване на ведрото утро УЧИТЕЛЯТ е между учениците Си с нова песен - „Бершид Ба"! През есента на 1923 г. страната изживя кръвопролитни междуособици, известни в политическата история като „Септемврийски събития", а през май 1936 г. лично УЧИТЕЛЯТ понася жесток юмручен побой от неизвестен младеж. И двете събития засягат УЧИТЕЛЯ. Най-драматично и с тежки, болезнени последици е второто събитие - безпрецедентният побой. При първият случай Учителят рязко прекъсва приемите, прекратява общия обед, не общува с никого, строг и мълчалив, усилено разрешава изхода от братоубийствените безредици. А как ги разрешава - за нас е неизвестно! Много по-късно Той споделя: „На мен и на невидимият свят събития от подобен характер са много неприятни. Верижната реакция на убийствата се развива между българи, а те са родни братя и кармичната развръзка може да се проточи далеч през бъдните векове! Чувството за отмъщение е мъчно погасимо, а наближава краят на века и не е в интерес на добрата съдба на България да петнят общонародното съзнание с отрицателни чувства!
към текста >>

46. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Тайнство, пропито с любов, мир и светлина, което може да озари душите и на тези, чиито бездушни черепи напомнят за най-драматичното минало.
Смълчаната група продължила своя път към селото. Не без вълнение са направени първите стъпки по зелената морава и каменливата пътека на селската църква - единствен свидетел на масовата жестокост. Пред струпаните черепи застанал в мълчание УЧИТЕЛЯТ. А приятелите знаят, че това мълчание е тайнство. Тайнство, валидно най-вече за заминалите в отвъдните светове. Тайнство, пропито с любов, мир и светлина, което може да озари душите и на тези, чиито бездушни черепи напомнят за най-драматичното минало. След не дълго мълчание УЧИТЕЛЯТ излиза от църквата и вкупом групата напуска селото. Замислени, всички крачат по белналото се шосе, което преминава близо до последните къщи. Най-неочаквано, подире им пробягва куче, което почва да квичи и лае. За да се предпазят от неприятни последици, по-съобразителните правят опит да го прогонят. Едни подвикват, други размахват заканително бастуни, но кучето нито се уплашва, нито бяга, а напротив, продължава да лае и смущава замислените и изненадани от тази напаст приятели.
към текста >>

47. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

В границите на три октави УЧИТЕЛЯТ разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл.
Темпото на места бе бурно и бързо и пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят. Свят, изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави УЧИТЕЛЯТ разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. „Блудния син" споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница ние разчитахме преживяванията му, ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържанието на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любящо сърце, което търси мир в голямата пустиня на живота, където то е все още непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказа завърши.
към текста >>

В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие.
Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави УЧИТЕЛЯТ разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. „Блудния син" споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница ние разчитахме преживяванията му, ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържанието на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любящо сърце, което търси мир в голямата пустиня на живота, където то е все още непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказа завърши. Пръстите на Неговите две ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>

48. ІІІ.106. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

А сега ще се спрем на една драматична развръзка.
Лазер Котев - София, Военно издателство 7. Светослав Славянски - София, печатница Литопечат 8. Михаил Стоицев - Пловдив 9. Печатница „Житно зърно" - Изгрев Забележки: Димитър Голов е използвал Придворната печатница - София. Никола Ватев печата в печатницата на Малджиев - Русе, а Михаил Стойцев използва разни печатници в Пловдив. А сега ще се спрем на една драматична развръзка. Учителят по време на Клас предава Своето Слово. Стенографите стенографират и подготвят Словото Му за печат. То се отпечатва и се поднася на учениците от София и от провинцията да си го купуват. Но случва се така, че софиянци предпочитат да слушат Учителя и не купуват беседите Му. В провинцията също много - много не се купува.
към текста >>

49. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Първо - нямаха ценз за образование, нямаха ценз за специалността, която трябваше да защитават и накрая се дойде до една драма-тична развръзка.
107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ След заминаването на Учителя, още на 1 януари 1945 година бе избран Братски съвет, който да движи братските работи. Аз бях избран в Просветния съвет. Постепенно с времето всички въпроси се движеха и се разрешаваха от няколко човека. За най-голямо съжаление тези няколко човека не бяха подготвени за това. Първо - нямаха ценз за образование, нямаха ценз за специалността, която трябваше да защитават и накрая се дойде до една драма-тична развръзка. Сега ще разкажа няколко последователни епизода, за да се види, че тези, които трябваше да решават някои проблеми на Братството, не спазиха основни окултни закони в Школата на Бялото Братство. А последиците накрая станаха известни. Днес Изгревът е разрушен и вече го няма. И което е най-важното - също и историята му не е написана. Затова трябва да се напише, че като го няма Изгрева, то да я има поне историята за него.
към текста >>

50. ІІІ.113. РАЗПРОДАЖБАТА НА ИЗГРЕВА

Беше драматична за нашето поколение от времето на Школата.
113. РАЗПРОДАЖБАТА НА ИЗГРЕВА Това е една тъжна история. Беше драматична за нашето поколение от времето на Школата. Но тя е изключително поучителна за вас. Разказахме как бе предизвикана финансовата ревизия на Изгрева. След това се стигна и до надчет и трябваше суми и пари, с които да се покрият надчетите. Тогава някой предложи обитателите на Изгрева да откупят вещите, които се намират на Изгрева и които бяха вече описани в описи под номера. Трябваше да ги закупим с наши средства, а парите щяха да отидат да погасят нашите задължения.
към текста >>

51. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Учителят отлично познава драматичния път на ученика.
Паневритмията, като съчетание от музикални методи, плавна ритмика, създава условия за животворна връзка. В познатата вече форма - Паневритмията е първа по рода си. Тя е „свалена" от висшите сфери на живота, където светлите духове също така работят над себе си с музика, хармонични ритми и пластични движения. Създадена по този образец, музикалните й мотиви са свещени мантри (Аум, Изгрява слънцето, Мисли и др.) Наред със събраните мотиви в Паневритмията, по строеж напомнящи обикновените валсове, имат почтено място и българската ръченица със своя неправилен такт, така както е изпълнявана от българите в светилищата през древните времена. „Слънчевите лъчи" са блестящ образец на българските свещени мантри. Учителят отлично познава драматичния път на ученика. Той знае с цената на какви усилия и жертви душата има известни придобивки. Началните и по-ранните форми на музиката и ритмиката, неведнъж са разпалвали низки страсти и значително са огрубили движенията на ученика; с бурни страсти и огрубели движения не се изгражда хармония. Те са стъпала не към възход, а към затъване. Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието. Така Паневритмията влива ново съдържание в живота на ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната грубост.
към текста >>

52. ІІІ.123. Биографични бележки

Този период бе бурен, драматичен, пълен с обрати за всички последователи на Учителя, защото тук се пресяваше плявата от житото, защото самият живот преся преходното от непреходното.
Великият християнски принцип на любов към ближния беше основата на живота му, а Словото на Учителя беше за него хляб и живот. От 1945 г. до 1985 г. живее със своите съвременници, търси съединителна връзка на Словото в техните души и е предан на това слово и на школата. За него Школата продължаваше само за онези от съвременниците му, където Словото на Учителя бе пренесло плод в техните души. Този период бе бурен, драматичен, пълен с обрати за всички последователи на Учителя, защото тук се пресяваше плявата от житото, защото самият живот преся преходното от непреходното. Като плодове от този период са неговите спомени от Школата - изживени и защитени от самия му живот, който бе станал жертва за Бога, саможертва за школата на Учителя и съдба за самия него. Предстоеше да се оформи втората му част от неговия житейски път, от 1945 г. до 1985 г., в което са включени онези Истини, които той защитаваше и за които радееше. Тук ще бъдат включени спомени, които той записа в тази книга и други такива, които ще бъдат разказани от оногова, комуто ги е разказвал. Освен това ще бъдат поместени неговите бележки от различен характер, третиращи различни аспекти от Словото на Учителя и неговите съвременници.
към текста >>

53. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Тази скица ще бъде като изходно начало при развитието на действието на тази велика драма, чиито актьори ще бъдат тези индивидуалности.
Ние знаем от окултната символика, че нозете в човека представляват добродетелите. Втората - Мара Граблашева, имаше чертите на един интелектуалец и формите на един груб мъж, докато Гина Гумнерова притежаваше един дефект в едното си око, а ние знаем, че очите са свързани с Истината, или с волевия живот на човека. Другият общочовешки разностранен триъгълник се изрази в други три крупни индивидуалности, които ще играят главните роли при живота на обществото около Учителя. Единият, който представляваше интелектуалното съзнание, беше Георги Радев, другият, който изразяваше висшето емоционално съзнание и интуиция беше Георги Марков и третият представител на волевото съзнание и висшата разумност - Кузман Кузманов. Тези два триъгълника, които имаха тесни допирни точки - ще очертаят трите етапа на онова велико посвещение, през което ще мине индивидът, обществото, народът, в който е слязъл Учителят като опитно поле и най-сетне човечеството, от което ще се роди новата раса. Тази скица ще бъде като изходно начало при развитието на действието на тази велика драма, чиито актьори ще бъдат тези индивидуалности. Учителят, в моите поверителни разговори много пъти ми е подчертавал, че за актьорите на тази велика драма, която се разиграва около нас, и която представлява миниатюр на бъдещата шеста раса, са цяла верига от души. Тези актьори не са незаменими. Те добиват своята стойност като актьори само когато великото космично съзнание на Учителя ги фокусира. Тази забележка я правим като една предпоставка, да не би в самите актьори да се събудят онези сатанински, демонични сили на тщеславието и гордостта, които спъват правилното развитие на индивидуалния и обществения живот. Тези актьори трябва да имат онова високо съзнание, че в момента представляват опитното поле, където работи Великият Мъдрец и тази енергия, която ще концентрира в тях, ще се разпростре върху цялата верига души - подобно съгласуваността на скачените съдове.
към текста >>

Учителят, в моите поверителни разговори много пъти ми е подчертавал, че за актьорите на тази велика драма, която се разиграва около нас, и която представлява миниатюр на бъдещата шеста раса, са цяла верига от души.
Втората - Мара Граблашева, имаше чертите на един интелектуалец и формите на един груб мъж, докато Гина Гумнерова притежаваше един дефект в едното си око, а ние знаем, че очите са свързани с Истината, или с волевия живот на човека. Другият общочовешки разностранен триъгълник се изрази в други три крупни индивидуалности, които ще играят главните роли при живота на обществото около Учителя. Единият, който представляваше интелектуалното съзнание, беше Георги Радев, другият, който изразяваше висшето емоционално съзнание и интуиция беше Георги Марков и третият представител на волевото съзнание и висшата разумност - Кузман Кузманов. Тези два триъгълника, които имаха тесни допирни точки - ще очертаят трите етапа на онова велико посвещение, през което ще мине индивидът, обществото, народът, в който е слязъл Учителят като опитно поле и най-сетне човечеството, от което ще се роди новата раса. Тази скица ще бъде като изходно начало при развитието на действието на тази велика драма, чиито актьори ще бъдат тези индивидуалности. Учителят, в моите поверителни разговори много пъти ми е подчертавал, че за актьорите на тази велика драма, която се разиграва около нас, и която представлява миниатюр на бъдещата шеста раса, са цяла верига от души. Тези актьори не са незаменими. Те добиват своята стойност като актьори само когато великото космично съзнание на Учителя ги фокусира. Тази забележка я правим като една предпоставка, да не би в самите актьори да се събудят онези сатанински, демонични сили на тщеславието и гордостта, които спъват правилното развитие на индивидуалния и обществения живот. Тези актьори трябва да имат онова високо съзнание, че в момента представляват опитното поле, където работи Великият Мъдрец и тази енергия, която ще концентрира в тях, ще се разпростре върху цялата верига души - подобно съгласуваността на скачените съдове. Същото положение било и около Христа.
към текста >>

54. 6.15. Космичната вълна на любовта

Интересно е да отбележим как Великият Мъдрец подготвяше своите актьори във великата драма, която се играеше в Неговата школа.
15. Космичната вълна на любовта Съществува един дълбок паралелизъм и една тясна функционалност между страните на двата горепосочени триъгълници. За по-голяма прегледност кармичният триъгълник на българския народ ще наричаме „малкият триъгълник", а този, на човечеството - „големият триъгълник". В малкия триъгълник страната, която представлява емоционалното съзнание, е във връзка със страната от същото естество на големия триъгълник. Тази страна - емоционалната - на двата триъгълника - има отношение към вълната на Любовта. Интересно е да отбележим как Великият Мъдрец подготвяше своите актьори във великата драма, която се играеше в Неговата школа. Въпросната сестра - Магдалена Попова, преди да започне да играе своята роля - започна да ми предава уроци по френски език. Тя представляваше интересен екземпляр от голямата колекция на веригата души около Учителя. По възпитание и образование тя се е школувала в един католически пансион. Езиците й се поддаваха много и знаеше няколко модерни европейски езици. По характер беше много чувствителна, крайно самостоятелна, упорита, с изискана интелигентност.
към текста >>

Едно от важните действия във великата драма, която се играеше в школата на Учителя, трябваше да бъде приключена.
Списанието „Житно зърно" стана център за проява на академичната младеж. На този Младежки събор Учителят даде разрешение да се издава едно младежко списание, но в него трябваше да залегне една Божествена идея. В това младежко списание трябваше да има единство в основата и разклонение в изпълнението на това списание, защото окултният закон не търпи разединение, но разрешава разклонение. Наистина този събор се яви като пълна реализация на тази мощна Космична вълна на Любовта, която разкриваше перспективите на един нов живот. Като важна предпоставка за този нов живот се явяваше въздържанието, което беше само подготовка, но центърът представляваше пробуждането на мистичното съзнание. Едно от важните действия във великата драма, която се играеше в школата на Учителя, трябваше да бъде приключена. Това се изрази в заминаването на отвъдния свят на един от важните актьори в това действие - Георги Марков. Това широко сърце, изпълнено от копнежи на голямата любов, си замина по един много странен начин. Спомням си, че през тази година бяхме на летуване на Рила. Георги беше останал в София като болен. Учителят ме подсети да се върна при него.
към текста >>

55. 6.19. Край на първото действие

Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма.
По-нататък ще изясня защо предавам този епизод, но сега само ще подчертая следното обстоятелство: Учителят, анализирайки този случай в 2-3 беседи изтълкува дълбоката символика - моето падане на земята. Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е. отидох да живея в Мара Гръблашева. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати навремето.
към текста >>

56. 6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ

Моят критичен ум, моят атеистичен дух, моята сурова воля - под влиянието на тези три действия на тази драма, която се извърши в Школата на Учителя, претърпяха коренни преобразувания.
37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ Така протекоха трите вълни в Школата на Учителя. Вълната на Любовта внесе семената на новия живот в човечеството; вълната на Мъдростта разкри дълбокото знание, а вълната на Истината откри пътя към свободата. Така в миниатюр около Учителя беше скицирана историята на новата култура, която ще настъпи на земята. В мен тези три вълни събудиха скритите дълбоки окултни центрове, чрез които моята душа виждаше живота в нова светлина. Моят критичен ум, моят атеистичен дух, моята сурова воля - под влиянието на тези три действия на тази драма, която се извърши в Школата на Учителя, претърпяха коренни преобразувания. Тези мои трима приятели, които изразяваха три свята - светът на мистиката, светът на окултното знание и светът на обществената реформация, вляха своите капитали и събудиха в мен непобедима вяра, интелектуалното проникновение и несъкрушимата воля под ръководството на Учителя, който действаше като една динамична, Космична сила, дълбоко в моята душа, да стана сътрудник в Неговото велико дело. Моето физическо тяло беше средата, в която Учителят извършваше Своите метапсихични операции. Понякога Учителят с усмивка ми казваше: „Рекох, ти си международната банка". Понеже всички тези съзнания вляха в мен своите капитали и когато започнах да пиша книгите си, чувствах как всички идват да ми помагат. Просто ми нашепват, обкръжават ме и ме вдъхновяват.
към текста >>

57. 6.52. НЕИЗБЕЖНИЯТ ЗАВОЙ

В него влизаха: Драмалиев (БРП -комунисти), Никола Петков от БЗНС "Ал.
" Учителят не одобряваше убийствата, защото онези, които ще бъдат убити, като заминат горе в Невидимия свят, стават по-опасни, защото не са вързани с телата си, както когато са на земята, а могат да пътуват през пространството и чрез внушение да накарат други да извършат престъпление, в знак на отмъщение." Но това не бе спазено от комунистите, когато те дойдоха на власт. Учителят държа един строг тон срещу шовинизма и срещу милитаризма. Програмата на Отечествения фронт бе съставена от Георги Димитров, който беше в Москва и бе обявена по радио „Христо Ботев" от Москва на 17.VII.1942 г. На 10.VIII.1943 г. се форми първият състав на Националния комитет на Отечествения фронт в България. В него влизаха: Драмалиев (БРП -комунисти), Никола Петков от БЗНС "Ал. Стамболийски", Кимон Георгиев от „Звено", а през септември влизат социалдемократът Чешмеджиев и Димо Казасов, от независимите интелектуалци. На 9.IХ.1944г. е образувано първото правителство на ОФ с председател Кимон Георгиев. На 17.IХ. 1944 г.
към текста >>

58. 7.08. ОЛГА СЛАВЧЕВА

Нейният живот е протекъл много драматично.
8. ОЛГА СЛАВЧЕВА Олга Славчева е била легендарна личност - и като поетеса, като личност, като духовна сестра и като проявление. Вечно засмяна, вечно весела -слънчева натура. Нейният живот е протекъл много драматично. Учителят я накарва да завърши гимназиалното си образование и тя го завършва като частна ученичка. Дори завършва висше образование - педагогика и литература и става учителка в гимназията по литература. А това не е малко, а дори и много, сама се издържа. Участва дейно през време на Школата. Пеню Ганев е бил онзи брат, който се е грижил в последните дни за Олга Славчева.
към текста >>

59. 7.12. НИКОЛА НАНКОВ

А те не знаят, че тук има драматична развръзка, и че те са вече част от тази развръзка.
Защото отсега започва развръзката. Това са методи, които нямат нищо общо с Бялото Братство, а това са на Черната Ложа". Никола мълчи. Той обеща да ми ги предаде, но не си удържа на обещанието. Преди няколко години виждам, че ги разпространяват на ксерокс. А те не знаят, че тук има драматична развръзка, и че те са вече част от тази развръзка. И тя ще върви до края, за да се види от всички цената на лъжата. И на опорочението. Никола беше опонент на Борис Николов, и то яростен. Упрекваше го за много грешки и че е провалил много неща. Говореше яростно и застрашително.
към текста >>

60. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Но понеже бях изповедник и на двамата, аз знаех много други неща, които бяха драматични.
А беседите му върнах при следващата ни среща. След процеса и затвора той с Борис Николов беше в много добри отношения. Наблюдавах как Мария и Борис Николов го посрещаха с изключително внимание в своя дом като тяхно доверено лице. Присъствал съм на разговорите, които водеше с Борис и съм наблюдавал как двамата разговарят. От този период има много хубави снимки, направени от мене на двамата. Но понеже бях изповедник и на двамата, аз знаех много други неща, които бяха драматични. Това беше Школа и всеки държеше изпитите си сам. Жечо беше най-потърпевш. Накрая той беше принуден да понася и да изнесе грешките на другите около него, които ги бяха направили и които му ги прехвърлиха, за да ги изнесе на гърба си. И той ги изнесе. И своите, и чуждите.
към текста >>

61. 12. НИКОЛА НАНКОВ

А те не знаят, че тук има драматична развръзка, и че те са вече част от тази развръзка.
Защото отсега започва развръзката. Това са методи, които нямат нищо общо с Бялото Братство, а това са на Черната Ложа". Никола мълчи. Той обеща да ми ги предаде, но не си удържа на обещанието. Преди няколко години виждам, че ги разпространяват на ксерокс. А те не знаят, че тук има драматична развръзка, и че те са вече част от тази развръзка. И тя ще върви до края, за да се види от всички цената на лъжата. И на опорочението. Никола беше опонент на Борис Николов, и то яростен. Упрекваше го за много грешки и че е провалил много неща. Говореше яростно и застрашително.
към текста >>

62. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Но понеже бях изповедник и на двамата, аз знаех много други неща, които бяха драматични.
А беседите му върнах при следващата ни среща. След процеса и затвора той с Борис Николов беше в много добри отношения. Наблюдавах как Мария и Борис Николов го посрещаха с изключително внимание в своя дом като тяхно доверено лице. Присъствал съм на разговорите, които водеше с Борис и съм наблюдавал как двамата разговарят. От този период има много хубави снимки, направени от мене на двамата. Но понеже бях изповедник и на двамата, аз знаех много други неща, които бяха драматични. Това беше Школа и всеки държеше изпитите си сам. Жечо беше най-потърпевш. Накрая той беше принуден да понася и да изнесе грешките на другите около него, които ги бяха направили и които му ги прехвърлиха, за да ги изнесе на гърба си. И той ги изнесе. И своите, и чуждите.
към текста >>

63. 3. ЛИЧНА ПОКАНА ЗА СЪБОРА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Така че онези младежи, които постепенно прииждаха при Учителя всеки един се освобождаваше от тези връзки благодарение на невидимата помощ на Учителя, Понякога драматично, понякога болезнено, а понякога нещата се случваха съвсем спонтанно и случайно.
Всички онези, които пристъпвахме като млади при Учителя трябваше да се развързваме от онази невидима верига от тогавашните схващания за морал на младите момичета. Само онова момиче, което се оженваше можеше да излезне само от дома, но то отиваше в друг дом и отново беше завързано от порядките на новия дом. Нямаше човек от младото поколение било младеж или момиче, които да бяха се освободили от тези връзки, които бяха невидими и видими вериги. Не забравяйте тогава, че ние бяхме зависими от бащите си и от майките си, ние бяхме зависими от тяхната издръжка и живеехме под един и същ покрив. Да стане човек независим това означаваше да разкъсаш роднинската и семейната връзка, а като я разкъсаш ти оставаш навън без препитание, без покрив, без хляб и без вода. Така че онези младежи, които постепенно прииждаха при Учителя всеки един се освобождаваше от тези връзки благодарение на невидимата помощ на Учителя, Понякога драматично, понякога болезнено, а понякога нещата се случваха съвсем спонтанно и случайно. По-късно научихме, че за нашето освобождаване Учителят бе платил скъпо и прескъпо като разнищваше и развързваше нашата родова карма. Когато приятелите се завърнаха от събора през 1920 година споделиха много впечатления и аз стоях някакси настрана изолирана, което още повече ме умъчняваше. Учителят разбра и прочете моето състояние изписано по лицето ми и обхванало ме изцяло и ме попита: „Вие защо не дойдохте на събора? " Отговорих му, че един брат ме е спрял като ми е показал личната покана от Него. Учителят не каза нищо.
към текста >>

64. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

Борбата беше много драматична, отчайваща за родителите и непоносима за мен.
Бяха решили след като брат ми Станислав се ожени за немкиня и работеше във Виена да ме изпратят във Виена и там да уча музика. Искаха да ме откъснат от Школата на Учителя. Разбира се отидох при него и съобщих добрите намерения на родителите ми. Учителят каза само две думи: „Не. Не". Отидох у дома и предадох думите на Учителя „Не. Не". Борбата беше много драматична, отчайваща за родителите и непоносима за мен. Спомням си, че имахме в гимназията учителка по философия - казваше се Райна Ганева. По философия не зубрех уроците си, а някакси разбирах материала и ми беше ясно всичко, докато при другите предмети ги заустявах. Учителката ми имаше хубава, нежна мисъл и онова, което предполагаше да се слуша с удоволствие и то да бъде разбираемо. Тя взимаше уроци по пиано от една немкиня Дунева и като разбра, че и аз свиря на пиано ме заведе при немкинята, която остана изумена от таланта ми. Тя възлагаше надежди върху едно бъдещо музикално направление и насочване върху мен като млада музикантка.
към текста >>

65. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

Това бе смешно, но и трагично едновременно, защото се отклониха от Школата и техният живот протече драматично.
Това бяха онези малки величини, на които обикновените хора не обръщат внимание,че в малките величини се намира голямата сила. А колко неща е изнесъл Учителят в беседите си - знания за цели епохи на човечеството. Обикновено идвайки от света и влизайки в Школата ние смятахме, че тук ще видим чудеса и ще видим как земята ще се разтвори и ще разкрие тайните си или небесата ще се раздерат и небесната завеса ще се отвори и ние ще полетим във въздуха като птиците. Това бяха влияния от различните окултни течения и литература, която бе заляла България, дори и Изгрева. Учителят беше тук при българите, а онези учениците около него търсеха авторитети та чрез тях да докажат присъствието на Учителя. Това бе смешно, но и трагично едновременно, защото се отклониха от Школата и техният живот протече драматично. Те се загубиха в света и за околните. В методите на Учителя беше залегнало истинското знание, което за пръв път се даваше. А животът ни като ученици беше динамичен, вътрешно изпълнен с бури, дъждове, гръмотевици, е разбира се имаше понякога слънчеви дни у нас. Времето течеше, кипеше животът у нас и ние трябваше да се справим с много неща. Понякога бурята у нас беше толкова голяма, че изкореняваше и храсти, и дървета, и затъмняваше нашето небе.
към текста >>

66. 56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА

МАРИЯ ТОДОРОВА

И затова тя преминава много тежък и драматичен живот: умира мъжа й, умира дъщеря й, а самата тя умира в крайна бедност и мизерия.
И затова днес Изгрева го няма. Вие какво смятате. Дали е така? Веднъж чета книга от Скрижовска, рускиня, която е била медиум, пише окултни книги, в които е изнесла тайни от Черната ложа. Така тази уважаема Черна ложа я направлява и ръководи. И затова тя преминава много тежък и драматичен живот: умира мъжа й, умира дъщеря й, а самата тя умира в крайна бедност и мизерия. Когато четях книгата в бараката на Изгрева изведнъж полицата, където държах съдове и посуда за готвене започна нещо да шуми. Помислих, че е мишка, стреснах се и скочих веднага с метлата в ръка. Нямаше мишка. По едно време цялата посуда започна да се движи напосоки - ту наляво, ту надясно, ту нагоре, ту надолу. Тя се движеше както по полицата, така и по въздуха.
към текста >>

67. 65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

А това предвещаваше една неизвестност и още по-драматична развръзка.
И трите уплашени извикват: „Учителю, да бъде така както вие сте решили". Но до края на Школата, а и след това носеха в себе си неодобрението за нашата връзка и по най-различен начин го показваха, когато имаха такава възможност. Когато Учителят ме изпрати при Борис Николов за съвместен живот, аз усещах в дълбочината на цялото си същество, че тук ще се развие нещо страшно около мен и изпитвах едно неспокойство и вътрешно напрежение и страх от неизвестното. А иначе харесвах Борис. Едно нещо са чувствата и симпатията, а друго е когато цялата ти вътрешна природа се въздига в теб от дълбочината на вековете. А това предвещаваше една неизвестност и още по-драматична развръзка. Ето защо аз се смущавах и се страхувах. Учителят ме извика и каза: „Ако аз имам една приятелка и те изпращам да й занесеш едно писмо, няма ли да го занесеш? " Така Учителят разреши този кардинален въпрос за нас двамата. Аз се съгласих да занеса това писмо. Какво ли пишеш в него?
към текста >>

68. 114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ

Затова тези опитности на възрастните приятели бяха много драматични, интересни и бяха от категорията на чудесата.
Такива примери имаше много от възрастните приятели, които бяха дошли по различно време, идваха при нас, разказваха ги и после си заминаваха по пътя, от където бяха дошли, а някои от тях си живееха своя живот, Тази част от приятелите имаха големи, съдбовни опитности с Учителя. Те по друг начин имаха контакт със Словото на Учителя. Докато ние го слушахме и разучавахме, то техния контакт със Словото на Учителя бе в това, че те го видяха в Сила и в Мощ, така както бе горния случай. Обикновено на нашите събори идваха стотици хора от града, които ние едвам-едвам познавахме. Ние смятахме, че те са външни хора, но когато идваха и ни разказваха своите опитности с Учителя виждахме, че техните опитности бяха опитности при срещата с Духът чрез Сила и Мощ, а ние бяхме ученици на Школата и методите бяха вече други. Затова тези опитности на възрастните приятели бяха много драматични, интересни и бяха от категорията на чудесата. И ние преминахме през чудеса, но нашите чудеса бяха от вътрешната Школа. Техния път бе друг и опитностите им бяха назидателни и очебиещи, по-изпъкващи и помнещи се. Когато идваха и ни ги разказваха горе на Изгрева ние се оглеждахме и се питахме: ето тия са от света, гледай ги докъде стигнаха с помощта на Учителя. Ами ние дето сме тук на Изгрева, докъде ли ще стигнем ние? Това бе един въпрос, на който никой не можеше да отговори освен Учителя.
към текста >>

69. 166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА

Това бе далечна връзка, стара карма и драматична развръзка.
Там тя беше уволнена като дъновистка поради пропаганда, сред учениците. Тя се завърна при Учителя и си пое длъжността като стенографка. Тя изживя много труден път с този Лулчев и благодарение на помощта от Учителя тя накрая се отърва. Но това бяха дълбоки кармични развръзки от миналото. Пред други, приятели Учителят бе споменал, че тяхната връзка датира от времето на Христа и че той Лулчев е преродения Пилат, а тя Елена му е съпругата от онова време, когато се е решавало от Пилат да бъде разпънат Христа. Това бе далечна връзка, стара карма и драматична развръзка. Матея в глава 27, стих 19. казва: „При това като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: „Не струвай нищо на тоя праведник, защото днес много пострадах насъне поради Него". Това е главата, в която е описано как Пилат, за да покаже на евреите, че не иска да взима отговорност за присъдата, която те искат да наложат на Христа, взима вода и си измива ръцете пред тях. Заявява, че е невинен за кръвта на този праведник, докато евреите му казват, че поемат кръвта Му да бъде записана на тяхно име и на чадата им. Всички знаят как еврейския народ прие кармата за разпъване на Христа и как я изплаща досега, разпръснат по целия свят.
към текста >>

Беше много драматична онази картина горе на езерата когато Лулчев повлече със себе си Елена и Невена и бурята, която дойде след тяхното напускане.
Матея в глава 27, стих 19. казва: „При това като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: „Не струвай нищо на тоя праведник, защото днес много пострадах насъне поради Него". Това е главата, в която е описано как Пилат, за да покаже на евреите, че не иска да взима отговорност за присъдата, която те искат да наложат на Христа, взима вода и си измива ръцете пред тях. Заявява, че е невинен за кръвта на този праведник, докато евреите му казват, че поемат кръвта Му да бъде записана на тяхно име и на чадата им. Всички знаят как еврейския народ прие кармата за разпъване на Христа и как я изплаща досега, разпръснат по целия свят. Беше много драматична онази картина горе на езерата когато Лулчев повлече със себе си Елена и Невена и бурята, която дойде след тяхното напускане. По онова време се бяха развъдили много ръководители и започнаха да отклоняват някои от сестрите, създавайки с тях сърдечни връзки. В Братството женския състав беше 2/3, а мъжете 1/3. Това предполагаше да има някои облажавани, а други съблазнявани. Образуваха се групички и което е най-смешното, че те слушаха повече своите тартори отколкото Учителя. Учителят беше недоволен и каза: „Има сестри, които обичат братята повече от мене и има сестри, които обичат мен повече от братята.
към текста >>

70. 209. БОЯН БОЕВ

Но веднъж присъствувах на една такава драматична сцена, при едно такова изпращане и прощаване с Боян, че се разплаках.
Единствено се уточняваха да не забравят и да не пропуснат епохата когато трябва да се преродят в Русия при идването отново на Учителя там. За нас беше много забавно за наблюдение на тези сцени, после не ни беше толкова интересно, защото знаехме, че се повтаря един и същ сценарий. Но Боян Боев и възрастните приятели, които се разделяха по този начин за тях не беше сценарий, а беше живот, който са изживели с Учителя и Школата в разстояние на десетилетия. За тях беше жив живот, споен със словото и с живота около Учителя. Ние, които преминахме през Школата на Учителя и които бяхме по-млади само се усмихвахме и наблюдавахме как те бяха толкова убедени в тази предстояща среща, когато трябваше да се родят отново на земята. Но веднъж присъствувах на една такава драматична сцена, при едно такова изпращане и прощаване с Боян, че се разплаках. Един брат се прощава с Боян и се уточняват къде ще се срещнат в следващото прераждане. Разделиха се и онзи брат си тръгна. След пет минути брата се връща цял разтреперан и проплаква: „Брат Боян, аз забравих къде трябва да се преродя". Брат Боян взима лист хартия, написва му върху него следното: „Русия и Карпатите", написва го на български и написва го на стенограма и му го подава. Онзи брат се спира и пита: „Ами ако загубя бележката?
към текста >>

71. 215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА

Ако застанеш по средата случаят те изхвърляше нагоре и като паднеш на земята трябваше пак да се определяш, но при по-драматични обстоятелства.
В този случай ако седнеше до Дафинка, това означаваше, че Жорж вече официално се определя пред всички, включително и пред Учителя за Дафинка. Та съдбата му го накара да се определи в тази минута къде да бъде - или тук или там. През време на Школата нямаше половинчати работи. Ученикът трябваше за всеки отделен случай да се определи или на ляво, или на дясно. Но по средата не можеше да останеш. Ако застанеш по средата случаят те изхвърляше нагоре и като паднеш на земята трябваше пак да се определяш, но при по-драматични обстоятелства. И Жорж без да му мисли много отиде и седна между Динова и дъщеря й Сийка. Седна и толкоз. Дали беше мислил предварително и имаше решение и сега използва, за да действува бързо и точно? Само предполагахме. Но събитията се задвижиха много бързо.
към текста >>

Но сега мълчим, защото виждаме, че пред нас изникна случка, която ще доведе до драматична развръзка.
Гъсок в кошница, само главата му стърчи, оглежда се наляво и надясно, не може да мръдне, защото са му завързали краката и крилете. Гледам как Жорж сам си седна в тая кошница, мляска разни лакомства, които му предлага Динова, която го подканва: „Хапни си, Жорж това, хапни си онова! " И той си похапва и опитва от всичко сложено пред него. А ние седим уж закусваме, но знаем всички, че сме свидетели на голяма развръзка, но мълчим. Обикновено по време на обяд понякога разговаряме. Но сега мълчим, защото виждаме, че пред нас изникна случка, която ще доведе до драматична развръзка. Учителят погледне Дафинка, погледне Жорж при Сийка Динова, намръщи вежди и лицето му придоби строго изражение. Аз виждах, че той не одобрява тази постъпка на Жорж към Дафинка. Наблюдавах зорко и нищо не избегна от погледа ми. Свърши закуската, ние се поразходихме, а сетне Учителят ни изнесе беседа. Обикновено на екскурзии Учителят държеше кратко Слово и разясняваше повдигнати въпроси на планината.
към текста >>

72. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Сега ще ви е интересно, но тогава бе много драматично и с много последствия за всички.
По-късно той идва в Пловдив по работа във връзка с някакъв строеж, който на който трябва да направи мозайките и така се запознава с протестанти, с окултисти и накрая среща съмишленици на Учителя. Така се среща с Учителя и остава да живее в България, работейки по своята специалност, правейки мозайки и по онова време строежите в България бяха много и за него винаги имаше работа. Бертоли успя да привлече младите братя, които по онова време бяха студенти и гладуваха от безпаричието, прикотка ги при себе си, даде им работа и получаваха онова, което бяха изработили всяка седмица. По онова време трудно се намираше работа, защото само занаятчиите можеха да намерят препитание чрез занаята си. Сега ще ви разкажа един невероятен случай. Сега ще ви е интересно, но тогава бе много драматично и с много последствия за всички. Беше построен един театър, една голяма сграда където сега се помещава киното „Димитър Благоев", но тогава беше едновременно и кино, и театър. Беше профсъюзен дом. Трябваше да се направят мозайките за входа, стълбите и други помещения. Този обект го взеха тримата - Борис Николов, Бертоли и Пампури. Тогава Бертоли беше пазарил обекта и понеже се чувствуваше като учител на Борис в занаята той по цял ден се разхождаше с официален костюм и връзка и изобщо не се е хванал да работи на този обект.
към текста >>

73. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР" - СОФИЯ В нападките срещу Учителя освен църквата бяха включени журналисти, писатели и накрая драматурзи.
225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР" - СОФИЯ В нападките срещу Учителя освен църквата бяха включени журналисти, писатели и накрая драматурзи. Така Ст. А. Костов пише пиеса срещу Учителя Дънов под надслов „Пред изгрев слънце (Учителят)". Тя се играе в свободният театър през 1921 г. Главната роля се играе от актьора Сава Огнянов в ролята на Учителя Дънов дегизиран по негова снимка. С злорадство Д.
към текста >>

Ласков скоропостижно почива през 1922 г., а животът на режисьора на тази пиеса и главният актьор преминават изключително драматично.
221,1921 г.). Дъновистките типове (Зелков, Граматиков, Свраков, г-ца Свракова, Вера и Анчето), според същия критик, „тук са дадени така съвършено, че само те са достатъчно да извинят „всички други грешки на автора". Затова, който иска да се запознае с интимната страна на живота на дъновистите и на техния прехвален „Учител" аз бих го съветвал да посети Свободен театър и да види „Пред изгрев слънце": пиесата заслужава това, макар и да не се написана от Хауптман. От художествено гледище комедията на Костов може да има и своите недостатъци (кое ли дело на човешките ръце е без недостатък!), но едно не може да се откаже на автора, а именно: дарованието му на опитен наблюдател, който под изтърканата маска на „великия" дъновистки „моралист" можа да види най-обикновен български Тартюф и, като смъкне тая маска, да го покаже на обществото в неговия действителен облик". Като епизод от тази статия Д. Ласков скоропостижно почива през 1922 г., а животът на режисьора на тази пиеса и главният актьор преминават изключително драматично. Те трябва да станат обект на бъдещи изследвания, за да се провери как действа окултния закон за Божията правда. Учителят каза следното: „Онзи, който написа първата статия, който охули Името Божие сега го повиках да го съдят. И всеки, който се осмели да хули Името Божие ще го съдят. Всички ще познаят, че има жив Господ, който съди и въздава всекиму според делата му. И всеки, който говори и охулва Господа, трябва да знае, че го очаква същата участ".
към текста >>

По-късно Тодор Бъчваров се опитва да възразява срещу една такава политика на българската драматургия.
Те трябва да станат обект на бъдещи изследвания, за да се провери как действа окултния закон за Божията правда. Учителят каза следното: „Онзи, който написа първата статия, който охули Името Божие сега го повиках да го съдят. И всеки, който се осмели да хули Името Божие ще го съдят. Всички ще познаят, че има жив Господ, който съди и въздава всекиму според делата му. И всеки, който говори и охулва Господа, трябва да знае, че го очаква същата участ". По-късно Тодор Бъчваров се опитва да възразява срещу една такава политика на българската драматургия. В издаваната от него библиотека „Духовен живот" под номер 7 „Окултизъм и християнство" на стр. 10-14 той пише дословно във връзка с тази пиеса. „Стотина списания и вестници се издават за популяризиране на окултизма. У нас само тая вълна още не е засегнала умовете на интелигентните, които се намират още под хипнозиса на Бюхнеризма и Хъкселеизма. Скептицизма е завладял душите на малкото ни учени хора.
към текста >>

74. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

Ето след време българските драматурзи направиха един пасквил и решиха да предадат образа на Учителя чрез един актьор и на неговият образ да препишат всички пороци, които се намираха в българското духовенство и които тогава бяха явни за всички.
И да вземе образа на Великия Учител. Та нали хората, виждайки недъзите му ще могат да направят и погрешка преценка за Учението, което той уж проповядва. Ами тази имитация кому ползваше? Ползваше само враговете на Братството. Казах, че той бе първият случай и ако не беше той може би щяха да се явят други. Ето след време българските драматурзи направиха един пасквил и решиха да предадат образа на Учителя чрез един актьор и на неговият образ да препишат всички пороци, които се намираха в българското духовенство и които тогава бяха явни за всички. Тази пиеса се игра и по време на онзи режим през 1921 и по-късно, тази пиеса се игра и по телевизията след 1970 г. Отново се посегна върху образа на Учителя, за да се изопачи идейният му образ и да се опорочи Учението му. И след като направиха това от тази година България тръгна в онази насока на псевдообраза, т.е. на лъжата, измамата и изопачението. А следващото поколение ще провери за последващите събития, които трябва да се разиграят, защото Невидимият свят няма да позволи да се опорочава образът на Учителя, този образ е свещен.
към текста >>

75. 228. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ

Във връзка с тези материални финансови проблеми на много богати братя имаше много драматични истории.
Та не хвърли раницата доброволно, но му я свалиха насила. Та непослушанието към Учителя има големи размери и обхваща вътрешният и външният живот на ученика. В този случай ако бе захвърлил въпросната раница щеше да се освободи доброволно от много неща, щеше да промени живота си, да запази семейството си, да се съхрани физически и психически здрав и да бъде полезен и за себе си, и за другите. А какво се случи? Случи се обратното и накрая представляваше жив труп. Във връзка с тези материални финансови проблеми на много богати братя имаше много драматични истории. Тогава беше друг политическият и обществения строй в България и всичко беше в частни ръце и по редки изключения в държавата. Цялото благополучие на човека се заключаваше в материалното обезпечаване на личността, неговата обществена реализация, която се крепеше изключително върху парите и всичко се преценяваше на кантар - богат ли си или си беден, учен ли си или си прост, можеш ли или не можеш. Тогава бяха времената такива. И онова, което Учителят даваше чрез Словото си бе за онова време велика революция за тях, за техният личен, семеен и обществен живот. И понякога смятаха съветите на Учителя като смешни и ненавременни.
към текста >>

76. 232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ

Савка се увлече по други неща, нея я обожествяваха приятелите за близостта, която имаше с Учителя, която я допусна до себе си, а пък Елена се увлече в своят любовен и драматичен роман с Любомир Лулчев.
Да се дешифрира стенографирания материал, когато другите едва ли поглеждаха в тетрадките онова, което сами бяха записали беше един огромен труд. Да се проверяват трите тетрадки, стенограмите от трите стенографки, след това от тях да се прави една дешифрирана беседа беше един огромен труд като всяка една от стенографки-те влагаше своят дан и постепенно беседите бяха дешифрирани. След това те биваха предавани на Паша Теодорова, която от своя страна правеше нова редакция и така получената беседа се предаваше за печат. А това бе колосален труд и аз се чудя как тя издържа на това непосилно бреме. Тя, Паша бе най-работливата, а Савка мързелуваше както и Елена понякога също мързелуваше, но когато я накарваха и пришпорваха тя работеше. Савка се увлече по други неща, нея я обожествяваха приятелите за близостта, която имаше с Учителя, която я допусна до себе си, а пък Елена се увлече в своят любовен и драматичен роман с Любомир Лулчев. Така че само Паша успя да издържи до края. Савка си замина от този свят през май 1945 г., остана Елена Андреева, която бе впрегната от Борис Николов за една огромна работа и тя успя да дешифрира в разстояние на десет години всички останали не-дешифрирани беседи, те бяха напечатани на пишеща машина в четири екземпляра и така останаха неиздадени и нередактирани, така както ги бе оставил Учителя. Та по тях ще съдите след време за оригиналността на езика на Учителя, както това се вижда от неговите първи беседи „Сила и живот" от I, до V том включително, които томове бяха издадени по стенографски бележки без редакторска намеса. Та Учителят не случайно се грижеше за стенографките като накрая техния труд остана за следващите поколения българи. Тяхната работа беше дело за Бога в преносен и абсолютен случай.
към текста >>

77. 249. ТЕРМОСЪТ НА САВКА

А когато е така, знаех от опит, че нещата ще отидат към драматична развръзка, за да бъде поука за мнозина, за да се прояснят умовете на учениците.
А тук се случи обратното. При други случаи съм много внимателна, но тук бях неподготвена психически, защото бях в дома си. Трябваше да преглътна този горчив хап. Преглъщам го, мълча и стоя пред Учителя и ги наблюдавам всички. Учителят мълчи, лицето му е вече строго и той ле одобрява всичко това. А когато е така, знаех от опит, че нещата ще отидат към драматична развръзка, за да бъде поука за мнозина, за да се прояснят умовете на учениците. Групата тръгва за Витоша пешком. По пътя Учителят поиска топла вода. В такива случаи на екскурзии аз винаги слагах в специално приготвен термос топла вода за Учителя. Бях го наляла, но в бързината не бях го сложила в голямата раница. А това разбрах, когато развързах раницата и там го нямаше.
към текста >>

78. 253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ

Как тръгна по тази посока, кой я насочи, но нещата придобиха драматичен характер.
Една мравка в един мравуняк. Погледнато от човешки очи, но погледнато през очите на Учителя измеренията са други. Ето така Учителят освободи съзнанието ни и започнахме да гледаме на Савка по друг начин и започнахме да прощаваме постъпките й, защото бе дете. Казахме си, тя ще се оправи когато порасне отвътре и стане голяма както другите около нея. Годините се нижеха и тя започна да ревнува Учителя от всяка среща на брат или сестра с него. Как тръгна по тази посока, кой я насочи, но нещата придобиха драматичен характер. Тя не ни позволяваше да се приближим до Учителя. Аз не изтърпявам, отива при него и му казвам: „Учителю, според мен Савка не е никаква ученичка, а една ревнива жена". Спрях. Ядът ми мина, вероятно той го бе приел веднага от мене. Той ме гледа, гледа, гледа пък каза: „Това е един факт, на който не мога да кажа нищо". Аз седя и се чудя какво вече означава това.
към текста >>

79. 257. ИСТИНАТА ЗА САВКА

По-късно се оказа, че има различия дори и волности в редакцията на Паша в сравнение с оригиналната стенограма, което разпали много спорове и се стигна до драматични събития след заминаването на Учителя.
257. ИСТИНАТА ЗА САВКА Постепенно с годините около Савка закръжиха много сестри и някои от братята. Тя беше любезна с тях, внимателна, услужваше им с някои беседи, ръкописи от стенограмите, които лично дешифрираше. Трите стенографки Паша, Савка и Елена Андреева стенографираха, после дешифрираха и накрая правеха от трите стенограми един препис, който представляваше оригиналната стенограма. След това тази стенограма, която бе оригинална Паша я взимаше, редактираше я, подготвяше за печат и с един и същ метод и стил. По-късно се оказа, че има различия дори и волности в редакцията на Паша в сравнение с оригиналната стенограма, което разпали много спорове и се стигна до драматични събития след заминаването на Учителя. Аз лично не вземах участие, макар че бях също стенографка и можех добре да стенографирам, но се отказах още от самото начало поради сблъсъците, които имаше между трите стенографки и мен. Отидох при Учителя и изложих желанието си, че и аз мога да стенографирам. Но той ме изгледа сериозно: „Малко ли ти е тази работа, която ти се дава? " Аз се учудих, защото смятах, че това, което върша не беше работа. После разбрах, че мястото на което бях поставена от Учителя отвън така и онова вътрешно място, което заемах бе голяма работа.
към текста >>

80. 273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ

Спомням си, че когато събитията бяха взели една много драматична посока аз отидох при Учителя и му казах: „Учителю, Савка за мен не е ученик, а е една ревнива жена".
А най-голямата привилегия бе на Савка и тя бе допусната да бъде в непосредствена близост до него. Но тя се държеше към него като една ревнива жена към своя мъж. А тя не му беше нито жена, нито той й беше мъж, но се държеше така, като че ли той е нейна лична собственост. А той беше Мировият Учител на човечеството и Всемировият Учителя на Вселената. Как можете да вместите в едно ограничение идващо от една женска ревност и свободата, която идваше от Учителя. Спомням си, че когато събитията бяха взели една много драматична посока аз отидох при Учителя и му казах: „Учителю, Савка за мен не е ученик, а е една ревнива жена". Учителят мълчеше и каза: „Това е факт срещу, което нищо не може да се каже". Учителят смирено седеше на стола си, а аз бях цялата настръхнала. Аз го гледам и казвам: „Господи, как така всички нас грешните ни търпиш". Учителят вдигна глава към мен и ме погледна с кадифените си очи, които за миг станаха сини. Аз продължавам: „До кога, Господи, ще ни търпиш?
към текста >>

81. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

На никого не казах това и чак сега го изнасям, за да се видят какви драматични събития ставаха и какви последици носеха нарушенията на духовните закони в Школата на Учителя.
Тя не можа да понесе раздялата, получи се вътрешен срив на чувствата в нея, те я разрушиха, тя се разболя и си замина бързо-бързо от този свят. Елена Каназирева плака дълго, но не можа да разбере защо дъщеря й си замина толкова рано - тя не знаеше за тази развръзка. Учителят ме извика и каза: „Слави е виновен за дъщерята на Елена. Тя си замина заради него. Но не недей да го разказваш, защото тя ще го намрази". На никого не казах това и чак сега го изнасям, за да се видят какви драматични събития ставаха и какви последици носеха нарушенията на духовните закони в Школата на Учителя. През 1972 г. властта реши да се разруши Изгрева и да се премахнат всички построени къщички, за да се подготви бъдещ терен за новите строежи, които трябваше да бъдат построени. Беше наредено всички притежатели на имот да представят своите нотариални актове и понеже Славчо Печеников бе деен той реши да задвижи този въпрос, но аз помолих Борис да ме послуша и да предаде собствените си документи на адвокат, който да задвижи целият въпрос. И точно тогава Славчо се опита да изиграе отново Борис и да му вземе местото. Той изобщо не предполагаше, че Борис има нотариален акт същият, който го цитирах по-горе.
към текста >>

82. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

На никого не казах това и чак сега го изнасям, за да се видят какви драматични събития ставаха и какви последици носеха нарушенията на духовните закони в Школата на Учителя.
Тя не можа да понесе раздялата, получи се вътрешен срив на чувствата в нея, те я разрушиха, тя се разболя и си замина бързо-бързо от този свят. Елена Каназирева плака дълго, но не можа да разбере защо дъщеря й си замина толкова рано - тя не знаеше за тази развръзка. Учителят ме извика и каза: „Слави е виновен за дъщерята на Елена. Тя си замина заради него. Но не недей да го разказваш, защото тя ще го намрази". На никого не казах това и чак сега го изнасям, за да се видят какви драматични събития ставаха и какви последици носеха нарушенията на духовните закони в Школата на Учителя. През 1972 г. властта реши да се разруши Изгрева и да се премахнат всички построени къщички, за да се подготви бъдещ терен за новите строежи, които трябваше да бъдат построени. Беше наредено всички притежатели на имот да представят своите нотариални актове и понеже Славчо Печеников бе деен той реши да задвижи този въпрос, но аз помолих Борис да ме послуша и да предаде собствените си документи на адвокат, който да задвижи целият въпрос. И точно тогава Славчо се опита да изиграе отново Борис и да му вземе местото. Той изобщо не предполагаше, че Борис има нотариален акт същият, който го цитирах по-горе.
към текста >>

83. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Близко някъде в квартала изкукурига петел, последва го втори, трети, а ние все чакаме, чакаме развръзката на тая нощна драма.
Навярно кроят нещо адско. Чуват се два удара. Часът е едва два, на нас ни се струва, че е изминала цяла вечност. Градът е потънал в тишина, а ние чакаме, чакаме притаили дъх. Часовникът бие три, мрачината се усилва, уличните лампи губят сякаш от своята светлина. Близко някъде в квартала изкукурига петел, последва го втори, трети, а ние все чакаме, чакаме развръзката на тая нощна драма. А те - палачите са все на същото място, издавайки своето присъствие с малките светлинки на цигарите си. Най-после към четири часа, от към града се чуват тихи стъпки. Стъпките все повече се приближават, все по-близо и по-близо и, о чудо! Пред караулното помещение се показва капитан Гръблев. Изтръпнали от ужас, следим развръзката.
към текста >>

Звездите, които бяха свидетели на разигралата се нощна драма избледняваха и сякаш се стопяваха на небосвода.
Гръблев отговаря: „Имате ли писмена заповед за това? " „Не", отговаря твърдо Баладински - и ако доброволно не ми ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Значи нападате караула" и веднага заповядва: „Караул, готови за стрелба! Втората редица приготви бомбите! " Озлобен от своя неуспех, садиста Баладински, отивайки към своите хора, почти реве: „Утре ще отговаряте с главата си за неизпълнение заповедта на г-н полковник Пенев"... Почна да се развиделява. Звездите, които бяха свидетели на разигралата се нощна драма избледняваха и сякаш се стопяваха на небосвода. А слънцето се показа иззад морето и сложи началото на новия ден. Морето леко плискаше своите вълни и сънливо люлее закотвените край брега лодки и гемии. 154 Следствието беше към своя край. Подсъдимите щели да бъдат разстреляни на групи. Бързали с изготвянето на обвинителните актове.
към текста >>

84. 45. ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Тук са описани нейните конфликти и драматични сблъсъци с Мария Тодорова.
Наговориха я и я настроиха срещу мен. Цанка си поиска тетрадката, аз я върнах и къде отиде тя аз не зная и до ден днешен. В моите срещи аз записвах нейните разкази. Накрая чрез фотокопие на нейната тетрадка и моите записки успях да подготвя нейните опитности. Този материал е достоверен и верен. Тук са описани нейните конфликти и драматични сблъсъци с Мария Тодорова. Така както тя ги е възприела и тя ги е описала мога да заявя, че те са верни и точни. Но когато прочетете на Мария Тодорова опитностите и разправиите с Цанка Екимова, където Учителят се намесва много пъти, то на мнозина ще настръхнат косите. Опитностите на едната и на другата са верни и точни. А каква е истината? Тук е Школа, всеки има своето място и изпълнява своите задачи.
към текста >>

85. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Симеон Арнаудов

Това беше много трудно, драматично и фатално за мене.
Преминах през много големи страдания и през голям житейски път. Днес кого може да ползува това, което аз разказвам сега? Това е за едно друго поколение след време. Учителят веднъж ми каза: „Ти, Симеоне, едновременно Мойсеевия и Христовия закон обработваш в себе си". В едно и също време аз работех с тези два закона. Това беше много трудно, драматично и фатално за мене. Работех и със Стария и с Новия Завет едновременно. Това бяха неща и събития, и сили, които минаваха през мен кармически. А Учителят се отнасяше към мен с такава нежност и любов. Той виждаше и знаеше моят път и се опитваше да ми помага чрез методите, които ми даваше, които аз не изпълних. Ако бях ги изпълнил щях да прескоча.
към текста >>

86. 35. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ НА СВЕТА

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

А освен това последваха съвсем други драматични събития, които Небето трябваше да вземе в отговор на това, да накаже онзи пристав на Бога, който не изпълни, а проведе обратни решения.
Както винаги. Учителят не беше съгласен и не поддържаше онази кампания, която започнаха германците срещу Русия. Те Му попречиха за Школата. За четвърти път се открива тази Школа в Европа и се закрива. С тази война на изток германците попречиха на Школата на Учителя, защото войната ограничи условията за духовен живот в България. А освен това последваха съвсем други драматични събития, които Небето трябваше да вземе в отговор на това, да накаже онзи пристав на Бога, който не изпълни, а проведе обратни решения. Ние бяхме свидетели на всичко това. Германия загуби войната, а СССР дойде в България и комунистите дойдоха на власт. Имаше и други приятели, които присъствуваха и бяха свидетели на други изказвания на Учителя и бяха действуващи лица при развитие на политическите събития в България и в света. Всеки един от нас присъствуваше в строго определен момент и в строго определено място на дадено събитие. Този приятел бе жива проекция и представител на човечеството пред Великия Учител, когато се решаваха съдбините на света.
към текста >>

87. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

Надежда Георгиева Кьосева

Той беше отначало баритон, но Морфова му постави гласа към драматичен тенор.
Така прекарахме четири години. Симеон се бе записал в консерваторията в артистичния отдел, а Христина Морфова се залови с него да го обучава, че дори се стигна до там, да не позволява на Прокопова да се занимава с него. А това бяха музикални величия и педагози. Толкова много той ги спечели със своя глас. Как да не го уважават? Той беше отначало баритон, но Морфова му постави гласа към драматичен тенор. Той следва много време, че дори децата ни станаха ученици. Учителят ни даваше пари или пък някой ще ни остави нещо. Ежедневно се молех на Бога „за хляба наш насущний, дай ни го днес". Свършваше молитвата и той идваше по различен начин, но не чрез въздуха, а чрез ръцете на братята и сестрите от Изгрева. Накрая Симеон завърши консерваторията, но не отиде да работи като солист и артист.
към текста >>

88. 21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ

Маргарита Рангелова Стратева

Редовно се посещават богослуженията в неделните проповеди, а децата на протестантите са дейни във всички прояви на младежите към черквата: спорт, участие в хора, в драматически пиеси, волейбол и други такива.
Завършил образованието си в търговска гимназия Мусевич-Борикос към 1930 г. в София. Трябва да се отбележи, че още през 1902 г. родителите Гиго Динка Кьосев и майка му Елена Граматикова се присъединили към евангелското движение, така че той е живял в една религиозна атмосфера. В домът им се чете Библията. Редовно се посещават богослуженията в неделните проповеди, а децата на протестантите са дейни във всички прояви на младежите към черквата: спорт, участие в хора, в драматически пиеси, волейбол и други такива. Тук именно Жорж се сдружава с деца на стари протестантски семейства като Димитър Кочев, Гавраил Величков и новия приятел - Кирил Стоянов (Кирчо-лъвчето) на когото са помогнали да се сработи със своето семейство. Тая група приятели правят първите си посещения на Изгрева на бялото Братство, да търсят по-широки хоризонти и именно тука ги намират и полека-лека се оттеглят от евангелската църква и се приобщават към Братството и Учителя. Това става през 1930 - 31 г. Още като ученик в гимназията Жорж се увлича от фотографията, която впоследствие става негово хоби и по-късно професия. Чрез поглед към природата той оформя своето дарование чрез фотографията.
към текста >>

89. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Леля ми, неговата сестра Надя е сънувала някаква много грозна драматична картина с някакво поле и някакви гарги около гробище и се събудила с някакво предчувствие, че това е знак за нещастие.
Бил направен много хитър ход, за да ги накарат да си признаят, като са вкарали един чужденец-французин. Вкарали са го при баща ми, малтретирали са го уж и него и той казал на баща ми: „Признай си и ще ви освободят$. Баща ми признава и тогава ги осъждат на смърт. А в писмата баща ми пише, че не е бил шпионин и аз вярвам в това нещо. Много е интересно, че много близки са предчувствували смъртта на моят баща. Леля ми, неговата сестра Надя е сънувала някаква много грозна драматична картина с някакво поле и някакви гарги около гробище и се събудила с някакво предчувствие, че това е знак за нещастие. В същия час когато са били убити, сестрата на неговата майка или по-точно сестрата на баба ми Мария - Дочка, която била мома-учителка в Търново, познавах я добре и ми беше много симпатична, жена с характер, интелигентна, организирана, тя ми е разказвала лично, че през нощта чула почукване, значи те точно в полунощ са били убити и излязла и видяла баща ми Емил в бели дрехи се явил и изчезнал. Тогава тя разбрала, че нещо е станало. Бели дрехи значело, че някаква беля е станала (по селските трактовки). Така че и тя е предчувствувала. За баба ми Мария, не зная, тя беше по-особена жена, нищо не ми е разказвала.
към текста >>

90. ПОСЛЕСЛОВ

Марийка Великова Марашлиева

В житейския път на учениците имаше драматизъм и най-невероятни обрати от живот и съдби и някои бързо напускаха физическия свят с най-голямо изумление на останалите, защото всички, които бяха в Школата смятах, че са под закрила на Учителя.
ПОСЛЕСЛОВ Животът на Школата на Учителя 1922 - 1944 г. не се заключаваше само в слушане на беседи, в пеенето на песни, екскурзии и лагеруване на Рила. Това беше външната страна на Школата, макар че в този път се срещаха и съпътствуваха противоречия и наглед неразрешими въпроси, но те се разрешаваха само тогава, когато някои от учениците решаваше сам да понесе бремето и своя кръст в общото служение. В житейския път на учениците имаше драматизъм и най-невероятни обрати от живот и съдби и някои бързо напускаха физическия свят с най-голямо изумление на останалите, защото всички, които бяха в Школата смятах, че са под закрила на Учителя. Това беше вярно, но окултните закони бяха строги и трябваше да се изпълнят от съдбата. Опитностите на Гита са именно от този порядък. Нейният съпруг е осъден на смърт чрез обесване и Учителят разрешава въпроса от гледна точка на неговата назряла карма. Когато споделят с Учителя, че той като способен човек трябва да остане жив, Учителят разрешава въпроса така, че „и в другия свят има нужда от хора като него". По този начин, това е един от малкото примери в Школата, където Учителят дава ход на една назряла карма, да се разреши от неговата съдба, така също на онази заминала душа да й се даде възможност и условия да работи и в Невидимия свят.
към текста >>

Това е един от малкото драматични случаи и е много трудно да се обясни на онези, които не познават Словото на Учителя, как е възможно Учителят, който е Учител на Любовта, да дава карт-бланш и бяла улица за отнемане на един живот на земята.
Нейният съпруг е осъден на смърт чрез обесване и Учителят разрешава въпроса от гледна точка на неговата назряла карма. Когато споделят с Учителя, че той като способен човек трябва да остане жив, Учителят разрешава въпроса така, че „и в другия свят има нужда от хора като него". По този начин, това е един от малкото примери в Школата, където Учителят дава ход на една назряла карма, да се разреши от неговата съдба, така също на онази заминала душа да й се даде възможност и условия да работи и в Невидимия свят. По този начин е разрешена една съдба на земята, развързана една съдба на земята и е вързана друга съдба за небето и то в името на една работа за човечеството. Каква е тя, това знае само Учителят. Това е един от малкото драматични случаи и е много трудно да се обясни на онези, които не познават Словото на Учителя, как е възможно Учителят, който е Учител на Любовта, да дава карт-бланш и бяла улица за отнемане на един живот на земята. Но по-добре една зряла карма да се разреши, отколкото да се натрупа нова и тогава бихме могли да разберем думите на Учителя: „По-добре те да бъдат обесени, отколкото той да беси! " Наглед е жестоко и нашият човешки ум не може да приеме една такава логика, но от гледна точка на едно Космическо Съзнание, което обхваща началото на живота на една човешка душа и нейния път на земята, е напълно разбираемо и допустимо едно такова разрешение. Живота на Гита останала с двете невръстни деца е пълен с трудни и неразрешими проблеми, но винаги изхода се явява тогава, когато тя предава за разрешение своята задача пред Невидимия свят. Много поучителни са онези опитности свързани с нейната китара и ние с умиление си спомняме, че и китариста може да бъде войник на своя пост със своята китара „пушка". За нас, те всички бяха воини на Бялото Братство и в трудния път на земята те водеха битка на живот и смърт за отстояване делото на Учителя.
към текста >>

91. 13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА

13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА С течение на времето през 1982 и 1983 г.
13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА С течение на времето през 1982 и 1983 г. брат Петър започна да не спи нощем. При него бяха идвали от милицията, бяха правили обиски на няколко пъти. Бяха му взели цялата литература, която имаше, а после и друго каквото намериха. Веднъж, беше на именния му ден и на гости му бяха дошли сестра Анина Бертоли, Райна и Найден Найденови, двете сестри на Боян Златарев както и Боян и аз. Разговаряхме по разни въпроси, най-обикновени разговори.
към текста >>

92. 21. ОТГОВОРЪТ

Люба Стойкова

Същото твърдеше и Петър Филипов, а ние бяхме свидетели как драматично протече неговия живот и как той се провали по всички линии.
Там, където се чете Словото на Учителя индивидуално или групово и когато това Слово се прилага в живота на неговите последователи, тогава казваме, че Школата на Учителя продължава и пребъдва в живота на учениците Му. А всички останали групи се движат от Духа на Заблуждението и тяхната цел е да отклонят онези, които трябва да работят със Словото на Учителя. При нарушение на окултните закони винаги има присъда от Невидимия свят. Самият факт, че Велко Петрушев е бил осем години поразен от инсулт говори за присъдата на Небе 8. Обикновено всички онези, които се явяват ръководители на такива групи, без изключение твърдят, че са приключили своята лична, родова и обществена карма. Същото твърдеше и Петър Филипов, а ние бяхме свидетели как драматично протече неговия живот и как той се провали по всички линии. Виж „Изгревът", том III., стр. 197 - 206. Ето това бяха деянията на хора, които твърдяха, че са прескочили кармата си и че живеят в дихармата си. А животът на тези личности показа съвсем друго, че са били движени от Духа на Заблуждението. Бяха проверени чрез живота им и чрез деянията им. 9.
към текста >>

93. 26. Университетски изпити

Лиляна Младенова

От колартурно сопрано стана на драматичен сопран.
Тя ми каза: „Две години да не пеете, за да забравите как сте пели преди това". Бях много отчаяна, не ми се живееше. После отидох да уча при Ана Тодорова, но гласът ми беше вече преболедувал. При нея тръгна по-добре. Но гласът ми стана по-нисък. От колартурно сопрано стана на драматичен сопран. Тогава като излизах от работа тичах да отивам на урок, а вън е мъгливо, студено, влажно, гълтам мъглата и получих възпаление на гърлото. Получих хроничен фарингит, а това е краят на една певица. Така ми се затвори пътят за музиката. Остана вече немската филология. Бях назначена на работа като преводчик на немски.
към текста >>

94. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Трагичните случки, съвпадения, това са действия на духовната драма на живота.
Една е Любовта у Бога. (Свещеният подпис) София, 3.1.1924 г. Любезна Еленке, Доброто в живота всякога тържествува, а Любовта всякога побеждава. Да се служи на Господа, това е смисълът на живота. Скърби и страдания, това е само менене на сцената. Трагичните случки, съвпадения, това са действия на духовната драма на живота. Бог е Любов и велика и непонятна е тази Любов в своите прояви. Весел Дух. Само Божията Любов е Любов. (Свещеният подпис) София, 18.II.1924 r. Любезна Елена, За болния препоръчвайте му диета и пост и молитва към Бога.
към текста >>

95. 15. Брат Цеко от далеко

Драган Петков

Но тя се превърна в драматично изпитание за него.
“ Тогава Цеко проговорил: „Цеко ще стане поет, за да измете целия смет на този скапан свет“. Цеко обичаше да говори в рими. Беше стихоплетец. Неговите рими бяха сполучливи, но бяха простички наглед и нямаше в тях духа на поезията. Цеко имаше една история с една жена, любовна история. Но тя се превърна в драматично изпитание за него. Един ден той трябвало да се качи на един електрически стълб пред дома на Пеню Ганев и да оправи жиците понеже имало някаква повреда. А той беше електрически техник и знаеше как да го направи. Но електричеството не било изключено, а той имаше дълга права коса и тя случайно се допира до жицата, прави късо съединение с електрически ток, пада отгоре и на място умира. Точно по това време Учителят е в Мърчаево между приятелите. Изведнъж Учителят спира разговора с тях и казва: „Цеко се ожени!
към текста >>

96. 4. Пари за таксата на отхвърления студент

Атанас Минчев

Разбрах, че нещата се придвижват към драматична развръзка чрез онзи „другиго“, който ми беше познат от много отдавна.
А през мене минаха толкова много пари, но аз ги пилеех за разни чудновати неща и работи. Дори не мога да си спомня кому и за какво съм дал пари. Спомням си, че преди десетина дена имах голяма сума, с която можех да си платя не една, а десет такси като студент. Но парите ги раздадох на този, на онзи за разни неща, така напълно безвъзмездно. Но сега се уплаших и се стреснах. Разбрах, че нещата се придвижват към драматична развръзка чрез онзи „другиго“, който ми беше познат от много отдавна. Значи тук шега не бива. Затова тръгвам аз да търся пари. Тръгвам при този, тръгвам при онзи, а на Изгрева няма никой, защото цялото Братство заедно с Учителя са на Рила. Това ми го казва една сестра, която я питам, защо никакъв човек не се мярка на Изгрева. Положението ми е отчайващо и драматично.
към текста >>

Положението ми е отчайващо и драматично.
Разбрах, че нещата се придвижват към драматична развръзка чрез онзи „другиго“, който ми беше познат от много отдавна. Значи тук шега не бива. Затова тръгвам аз да търся пари. Тръгвам при този, тръгвам при онзи, а на Изгрева няма никой, защото цялото Братство заедно с Учителя са на Рила. Това ми го казва една сестра, която я питам, защо никакъв човек не се мярка на Изгрева. Положението ми е отчайващо и драматично. Цялото Братство е на Рила и аз няма от кого да взема пари. Вървя и се спрях при чешмичката с надписа: „Мисли добре, храни се добре, работи добре! “ Чета тоя надпис и преди да помисля, реших да изпия една студена вода. Там имаше едно канче, налях го и на бавни глътки го изпих. Сега оставаше да помисля, какво да правя.
към текста >>

Така, че аз сам си направих всичко и сам си докарах тази драматична развръзка.
- точно толкова колкото ми трябват за таксата. Таксата за следването беше голяма 2500 лв., но понеже аз бях сирак, на баща убит във войните, ме таксуваха като беден и затова трябваше да платя 10 пъти по-малка такса. Но ето дойде време да нямам пари да платя тази минимална такса. Тичам веднага, записвам се като редовен студент и така си спасих следването, защото моят настойник проф. Цанко Цанков щеше да ме изключи и то, че му направих забележка и той да купи веднъж кифли на децата със своята голяма заплата. Така, че аз сам си направих всичко и сам си докарах тази драматична развръзка. Сам си бях виновен за всичко. С такива мисли се върнах горе на Изгрева и ето ме отново съм застанал пред чешмата, за да утоля жаждата си през този августовски ден. Изпивам от канчето няколко глътки и погледа отново ми се вторачва в надписа на чешмата. А там, на стената на чешмата имаше барелеф с фигури: сърничка, която пасе, девойка, която чете и орел, слизащ от висините. Загледах се в орела, с разперени криле, който каца и тутакси си спомних, че този орел е слезнал от Рила, за кацне на Изгрева и дойде и се вгради в тази чешма.
към текста >>

97. 52. Прокудената

Ангел Вълков

Мъжът й силно реагираше и с това се тури начало на една голяма драма.
Той му казал: „Веднага да си тръгваш за София, а Тодора ще остане на езерата“. Както да е, той си тръгнал и по пътя го заболял един зъб и като се върнал в София отишъл при зъболекар и го извадил. И така забравил заканата си, че като отиде ще го разкаже случая на вестникарите, за да го публикуват във вестниците. Но по-късно той изпълни и тази своя закана. След като привършихме летуването и след като се прибрахме в София сестра Тодора продължи да се интересува от мене и поддържаше връзката си с мене. Мъжът й силно реагираше и с това се тури начало на една голяма драма. Той почна да я бие, да я гони, да я преследва и не й даваше мира. Тя беше принудена да напусне домът си, т.е. бараката си, която бе закупила със собствени средства и започна да ходи тук-там по сестрите в другите бараки да нощува. Но той като разбереше къде е нощувала ходеше и от там я гонеше и след това се караше с онези, които я бяха подслонили. Един ден той я среща и й казва: „Тодоро, ние с тебе изглежда няма да можем повече да живеем.
към текста >>

98. 55. Разводът

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Така оженват се, народили им се деца, накрая дойдоха на Изгрева, че се забърка тая каша и тая драма, за която разказваме.
Тодор взима наполеоните и ги занесъл на кандидат-булката. Тя като видяла тези жълтици 20 на брой се сбъркала какво да прави. Но понеже дала дума не могла вече да се повърне назад и се съгласила за женитба. Освен това 20 златни наполеона е било цяло състояние и с тях се прави цяла къща. 20 жълтици вчера са били цяло състояние, днес също представляват същата цена, а и утре те не губят стойността си. Така оженват се, народили им се деца, накрая дойдоха на Изгрева, че се забърка тая каша и тая драма, за която разказваме. Накрая Тодора послушва Учителя и подава молба за развод, но вече пред съда, защото Митрополията и църквата не искат да разтрогнат брака, за да раздухват още повече огъня на Изгрева. Тодора отива при Учителя и казва: „Учителю, аз подадох молба за развод, обаче неговите и моите свидетели, които сме записали, общо всичките са против мене. Какво да правим? “ „Не бой се. Чистото си е чисто, а мръсното си е мръсно.“ Най-после на 2.III.1942 г.
към текста >>

99. 6. Драма във влака

6. ДРАМА ВЪВ ВЛАКА Когато тръгнахме за София, аз придружавах Учителя във влака.
6. ДРАМА ВЪВ ВЛАКА Когато тръгнахме за София, аз придружавах Учителя във влака. В същото купе имаше един човек, който пушеше цигара. Обърнах се към него: „Г- не, не мога да понасям пушека от цигара“. Той стана и излезе вън в коридора да си изпуши цигарата. След малко влезе повторно и ме пита: „Мога ли да се срещна с г-н Дънов? “ Учителят го прие на разговор и му каза: „Ти имаш една задача на земята и като се събудиш ще започнеш да работиш“.
към текста >>

„Опълченска“ 66, Той се обърна към мен и каза: „И ти присъствува на драмата“.
Но за голяма тяхна изненада слязох сама с цигулката на Учителя и багажа. Веднага съобщих на д-р Жеков с телеграма във Варна и той веднага се справи с тая неочаквана изненада. На другия ден ни казаха с кой влак ще пристигне Учителят. Ние отидохме на гарата и Го посрещнахме. Като пристигнахме на ул. „Опълченска“ 66, Той се обърна към мен и каза: „И ти присъствува на драмата“. След някой ден отидохме на дългоочакваната екскурзия на връх Мусала.
към текста >>

100. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Анина Бертоли