Търсене в текстове за 'Драма'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 68 резултата в 41 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма.
(Изгревът - Том 2) Първите ученици: 1. Д-р Миркович (1825-1905) 2. Пеню Киров (1868-1918) 3. Тодор Стоименов (1872-1952) Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.
към текста >>

именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.
Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. Милка Кралева - Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г.
към текста >>

2. Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него

по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-концерт по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София.
А Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената, който слиза за пръв път на земята. Това е Второто призвание към рода български и рода человечески. През 1898 год. Петър Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" една беседа: „Призвание към народа ми-български синове на семейството славянско". За пръв път то бе издадено през месец май 1994 год. по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-концерт по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София. Това призвание на Учителя е Третото призвание към рода български и рода человечески. С неговото публично оповестяване и отпечатване в книжка от издателство „Бяло Братство" в поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" се определи новият път на България в следващия период от 45 години. България чрез Словото на Учителя върви с Русия и Славянството - това е повелята на Всемировия Учител - Беинса Дуно. През 1888-1889 год.
към текста >>

3. (стар стил) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.

Започват драматични развръзки.
Учителят изпрати отново сестра Мария Стоянова да му предаде да не напада съюзниците си, но той не послуша. Думите на Учителя бяха: "България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море." Но Фердинанд не послуша. На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматични развръзки. На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират. България е разгромена. Това е първата национална катастрофа.
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото), получено на 9 октомври 1917 г.

Вий се намирате при последното действие на тази драма от четири акта.
Той ще доизкара Своето дело. Сегашните културни народи ще вземат поука за в бъдеще. Бъдете смел и решителен винаги. Войната е към своя край. Когато се изминат 42 месеца - 1260 дни, трите деня и половина, войната ще се свърши. Вий се намирате при последното действие на тази драма от четири акта. Най-после Господ Бог Мой ще упражни Своето влияние и Своята сила. Управляющите в България са слепи, те не знаят откъде иде тяхното спасение и тяхната помощ. Те не разбират великия закон, че народите това са само сечива в ръцете на Бога. Те не разбират защо един народ е силен, а друг слаб. Не е грубата сила, която управлява света и туря ред и порядък навсякъде.
към текста >>

5. Димитър Голов завършва земния си път.

В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности.
т. II. София, библ. Житен клас, 1995 _________________Вестник Братски живот бр.63 ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ДИМИТЪР ГОЛОВ
към текста >>

6. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма.
Източник: 3. Пеньо КировVI. Ученици, участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота Изгревът - Том 22 ПРОЛОГ Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.
към текста >>

именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.
Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. ПЕНЮ КИРОВ 1868-1918 Първият ученик на Учителя.
към текста >>

7. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Предпоставките му за един очевиден извод са много дълги, нагласени, драматизирани.Елиезер негодува.
Например той във „Възкресение” „спасява” Маслова, като кара разкаялият се изнудвач да се ожени за нея. Нима това е разрешение на тая проблема? Нима изтерзаната душа на Маслова би забравила мъките и позора в обятията на тогова, който ги е причинил? Нима не можеше Толстой да насочи Маслова към беззаветна служба на човечеството - Бога. И ми се струва, че Толстой много го усуква, когато иска да каже нещо. Предпоставките му за един очевиден извод са много дълги, нагласени, драматизирани.Елиезер негодува. Нищо не съм разбирала - плитко съм разсъждавала... Генчо [Алексиев, художник] се намесва, като казва, че ако спорим тъй ще докараме някой дъжд...Небето се развиделя и природните картини явиха своята красота в естествените свои краски. Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха пътя на слънцето.Пътят ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани. Отминаваме с. Попово и там, още върху средногорски възвишения посрещаме изгревът на слънцето. Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват.Природата е китна, зелена.
към текста >>

8. Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София

Трагичните случки, съвпадения, това са действия на духовната драма на живота.
София, 3.1.1924 г. Любезна Еленке, Доброто в живота всякога тържествува, а Любовта всякога побеждава. Да се служи на Господа, това е смисълът на живота. Скърби и страдания, това е само менене на сцената. Трагичните случки, съвпадения, това са действия на духовната драма на живота. Бог е Любов и велика и непонятна е тази Любов в своите прояви. Весел Дух. Само Божията Любов е Любов. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
към текста >>

9. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Това бе далечна връзка, стара карма и драматична развръзка.
Там тя беше уволнена като дъновистка поради пропаганда, сред учениците. Тя се завърна при Учителя и си пое длъжността като стенографка. Тя изживя много труден път с този Лулчев и благодарение на помощта от Учителя тя накрая се отърва. Но това бяха дълбоки кармични развръзки от миналото. Пред други, приятели Учителят бе споменал, че тяхната връзка датира от времето на Христа и че той Лулчев е преродения Пилат, а тя Елена му е съпругата от онова време, когато се е решавало от Пилат да бъде разпънат Христа. Това бе далечна връзка, стара карма и драматична развръзка. Матея в глава 27, стих 19. казва: „При това като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: „Не струвай нищо на тоя праведник, защото днес много пострадах насъне поради Него". Това е главата, в която е описано как Пилат, за да покаже на евреите, че не иска да взима отговорност за присъдата, която те искат да наложат на Христа, взима вода и си измива ръцете пред тях. Заявява, че е невинен за кръвта на този праведник, докато евреите му казват, че поемат кръвта Му да бъде записана на тяхно име и на чадата им. Всички знаят как еврейския народ прие кармата за разпъване на Христа и как я изплаща досега, разпръснат по целия свят.
към текста >>

Беше много драматична онази картина горе на езерата когато Лулчев повлече със себе си Елена и Невена и бурята, която дойде след тяхното напускане.
Матея в глава 27, стих 19. казва: „При това като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: „Не струвай нищо на тоя праведник, защото днес много пострадах насъне поради Него". Това е главата, в която е описано как Пилат, за да покаже на евреите, че не иска да взима отговорност за присъдата, която те искат да наложат на Христа, взима вода и си измива ръцете пред тях. Заявява, че е невинен за кръвта на този праведник, докато евреите му казват, че поемат кръвта Му да бъде записана на тяхно име и на чадата им. Всички знаят как еврейския народ прие кармата за разпъване на Христа и как я изплаща досега, разпръснат по целия свят. Беше много драматична онази картина горе на езерата когато Лулчев повлече със себе си Елена и Невена и бурята, която дойде след тяхното напускане. По онова време се бяха развъдили много ръководители и започнаха да отклоняват някои от сестрите, създавайки с тях сърдечни връзки. В Братството женския състав беше 2/3, а мъжете 1/3. Това предполагаше да има някои облажавани, а други съблазнявани. Образуваха се групички и което е най-смешното, че те слушаха повече своите тартори отколкото Учителя. Учителят беше недоволен и каза: „Има сестри, които обичат братята повече от мене и има сестри, които обичат мен повече от братята.
към текста >>

10. Учителя дава песента 'Добър ден'

Тези песни са величествени, драматични, в тях има дълбочина и сила.Мелодията придава мистичната драматичност на текста, тя го тълкува.
Последните песни са на древен, прастар език, отдавна забравен от човеците. Всяка дума от този език е сама по себе си песен. Макар непреводими, тези думи говорят на душата за Непостижимия, Безграничния, Незнайния.Учителя чувстваше музиката в красивото Слово и можеше да я изпее. Така Той сложи мелодии върху текст от първата глава на Евангелието от Йоан. Това са песните В начало бе Словото и Имаше человек, изпратен от Бога. Тези песни са величествени, драматични, в тях има дълбочина и сила.Мелодията придава мистичната драматичност на текста, тя го тълкува. Към тези песни можем да причислим и последната творба на Учителя – Седемте дни на Творението, върху текст от Битие, разширен и допълнен от Него. Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея.Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама. Непрекъснато следват дните на Творението. През цялата вечност траят те. Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души.Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление.
към текста >>

Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея.Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама.
Макар непреводими, тези думи говорят на душата за Непостижимия, Безграничния, Незнайния.Учителя чувстваше музиката в красивото Слово и можеше да я изпее. Така Той сложи мелодии върху текст от първата глава на Евангелието от Йоан. Това са песните В начало бе Словото и Имаше человек, изпратен от Бога. Тези песни са величествени, драматични, в тях има дълбочина и сила.Мелодията придава мистичната драматичност на текста, тя го тълкува. Към тези песни можем да причислим и последната творба на Учителя – Седемте дни на Творението, върху текст от Битие, разширен и допълнен от Него. Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея.Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама. Непрекъснато следват дните на Творението. През цялата вечност траят те. Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души.Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление. Животът беше за Него музика.В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва:Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл.
към текста >>

11. Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември

Беше драматичен сопран.
Катя Грива е родена на 16 септември 1902 година в град Пещера. Баща й бил бивш офицер - полковник - но инвалид след Европейската война. Катя е учила в Пловдив, а после заминава за Италия и завършва в Рим Държавна музикална академия. След завършването й през 1932 година, тя постъпва като стажантка в Народната опера - София, но напуща поради заболяване през следващата година. След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия. Беше драматичен сопран. Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори". Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения.
към текста >>

12. Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата

Беше драматичен сопран.
Катя Грива е родена на 16 септември 1902 година в град Пещера. Баща й бил бивш офицер - полковник - но инвалид след Европейската война. Катя е учила в Пловдив, а после заминава за Италия и завършва в Рим Държавна музикална академия. След завършването й през 1932 година, тя постъпва като стажантка в Народната опера - София, но напуща поради заболяване през следващата година. След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия. Беше драматичен сопран. Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори". Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения.
към текста >>

13. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 27 април

Драмата да е идеална.
Та, какво е идеално, реално и материално? Идеалната любов е само за един момент, мигновено; като го видиш, и се радваш целия ден. Идеалната любов - само един момент, ходиш и мед ти капе. Ял си хубав обед и се радваш - то е реално. А като работиш 7-8 часа и едвам после се зарадваш, то е материално. Драмата да е идеална. Първият миг, което почувствуваш, то е идеалното. Цялата роля изиграна е материалното. Момичето, слънцето да светне, въздухът да се раздвижи. Срамът не е лошо. Има срам, че си направил престъпление, а други срам има, че не си направил.
към текста >>

14. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Драматичните дни се редят един след други, но това не е застой, а движение на разрушителната енергия, за да се оттече в съвсем друга посока - към земята.
Ето защо царят търси среща с Лулчев, и то на 13 юли 1938 г. на хижа «Вада». Учителят изпраща Лулчев и му казва, че от Невидимия свят работят върху умовете на враждуващите, за да се смекчат нещата. Борбата е първом горе, а след това идва свалянето в умовете на хората и оттам - техните противоборства. След тази среща започва едно по едно разрешаване на конфликтите в България - на тях им се дава една посока за движение във времето. Драматичните дни се редят един след други, но това не е застой, а движение на разрушителната енергия, за да се оттече в съвсем друга посока - към земята. 52. Учителят говори за Паневритмията и да се каже на царя да се въведе Паневритмията в училищата. Направеният опит за въвеждане в училищата е неуспешен. Вж. «Изгревът», том I, стр. 494-507. Мнозина са лицата, които не са изпълнили нарежданията на Учителя Дънов. Те са описани в «Изгревът».
към текста >>

Драматичните дни се редят един след други, но това не е застой, а движение на разрушителната енергия, за да се оттече в съвсем друга посока - към земята.
Ето защо царят търси среща с Лулчев, и то на 13 юли 1938 г. на хижа «Вада». Учителят изпраща Лулчев и му казва, че от Невидимия свят работят върху умовете на враждуващите, за да се смекчат нещата. Борбата е първом горе, а след това идва свалянето в умовете на хората и оттам - техните противоборства. След тази среща започва едно по едно разрешаване на конфликтите в България - на тях им се дава една посока за движение във времето. Драматичните дни се редят един след други, но това не е застой, а движение на разрушителната енергия, за да се оттече в съвсем друга посока - към земята. 12. Йордан Бобев е помощник на Лулчев, по професия шофьор. Другите го възприемат, че е слуга на Лулчев. Той се разминава с Възмездието на комунистите, защото за тях той не представлява никакъв интерес - един захвърлен нещастник. Йордан имаше камион и дори през 1972 г., когато комунистическата власт разреши летуването на Рила, той караше денковете с палатките на Рила. Аз също съм се возил на неговия камион.
към текста >>

15. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 26 август

Ала в тия кондензирани интензивни страдания Нему се разкриха всички тайни на миналото и затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За тоз час Аз дойдох."
- наряд за годината. 1) МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ХРИСТА 6.II.1939 г., Изгрев. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно, мистично страдание - най-дълбоките и най-интензивните страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото. Ала в тия кондензирани интензивни страдания Нему се разкриха всички тайни на миналото и затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За тоз час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, Който е бил силен, гениален човек, Който е знаял Своя висок произход, Който всичко е предвиждал и е знаял какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи и еврейския народ, и Римската империя - сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти - или да приеме чашата и кръста, и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората и това беше един пръв по рода си опит на земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа.
към текста >>

16. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август

Ала в тия кондензирани интензивни страдания Нему се разкриха всички тайни на миналото и затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За тоз час Аз дойдох."
- наряд за годината. 1) МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ХРИСТА 6.II.1939 г., Изгрев. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно, мистично страдание - най-дълбоките и най-интензивните страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото. Ала в тия кондензирани интензивни страдания Нему се разкриха всички тайни на миналото и затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За тоз час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, Който е бил силен, гениален човек, Който е знаял Своя висок произход, Който всичко е предвиждал и е знаял какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи и еврейския народ, и Римската империя - сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти - или да приеме чашата и кръста, и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората и това беше един пръв по рода си опит на земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа.
към текста >>

17. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души.
" Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте". Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание. Подобни нощи ние не сме имали! Замислени и смълчани - поетите дума не продумват, а гласовитите певци само шепнешком споделят бегли впечатления. Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души. Нощта пак бе прохладна и ясна. Много често звездите по небосвода бяха приветствани от прелитащите искри и от чудната игра на огнените светлини. Тази вечер имахме две големи огнища, които едвам побираха бивакува-щото множество, които търсеха в прохладната лятна нощ милващата топлина на горящите клади - спомен за домашен уют! УЧИТЕЛЯТ бе мълчалив и тъжен. Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през лятото на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи.
към текста >>

18. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 14 август

Аз считам целия живот като една драма.
Ако искаш да се скриеш от света, не го обичай. Невъзможно е да се затвори истината. Невъзможно е да се затвори мъдростта. Невъзможно е да се затвори любовта. Те са над всичко. Аз считам целия живот като една драма. Има и трагедия. Че ще вземете една малка роля, считайте това като щастие, колкото и малка да е ролята. Не само тази роля, но и всички други роли ще ги играеш, няма да те пуснат, докато не ги играеш. Когато човек тури ръцете си с дланите срещу слънцето, това може да стопли цялото тяло, понеже топлината по нервите минава по цялото тяло. Нервните хора да правят екскурзии.
към текста >>

19. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 15 август

Аз считам целия живот като една драма.
Ако искаш да се скриеш от света, не го обичай. Невъзможно е да се затвори истината. Невъзможно е да се затвори мъдростта. Невъзможно е да се затвори любовта. Те са над всичко. Аз считам целия живот като една драма. Има и трагедия. Че ще вземете една малка роля, считайте това като щастие, колкото и малка да е ролята. Не само тази роля, но и всички други роли ще ги играеш, няма да те пуснат, докато не ги играеш. Когато човек тури ръцете си с дланите срещу слънцето, това може да стопли цялото тяло, понеже топлината по нервите минава по цялото тяло. Нервните хора да правят екскурзии.
към текста >>

20. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 16 август

Аз считам целия живот като една драма.
Ако искаш да се скриеш от света, не го обичай. Невъзможно е да се затвори истината. Невъзможно е да се затвори мъдростта. Невъзможно е да се затвори любовта. Те са над всичко. Аз считам целия живот като една драма. Има и трагедия. Че ще вземете една малка роля, считайте това като щастие, колкото и малка да е ролята. Не само тази роля, но и всички други роли ще ги играеш, няма да те пуснат, докато не ги играеш. Когато човек тури ръцете си с дланите срещу слънцето, това може да стопли цялото тяло, понеже топлината по нервите минава по цялото тяло. Нервните хора да правят екскурзии.
към текста >>

21. Учителя дава песента 'Ме-хейн'

Бетховен е драматичен, а Вагнер е най- драматичен, има чувство за грандиозното.
На 22 януари Учителят каза: "Христос и сега говори. Един като се повдига, всички се повдигат. Ще направя китка от Бетховена, Баха, Моцарта, от хубавите работи. Бетховен - отдолу нагоре - търси посока на движението; Моцарт - отгоре - надолу, Бах- игривото дете, има съдържание, изявява движението на природата. Шуман се занимава с материални работи. Бетховен е драматичен, а Вагнер е най- драматичен, има чувство за грандиозното. Музикантите са разни фази. Бах е имал една отлична система - здраве. Новата музика ще са децата, които ще се родят от старата музика - майката и бащата. Тези деца ще са гениални. Когато някой свири, да не го критикуват, защото ще го спънат.
към текста >>

Бетовен е драматичен, а Вагнер е най-драматичен, има чувство за грандиозното.
В.К.: От вашата тетрадка. Весела: Тука в разговор ми каза: "Бетовен - отдолу нагоре, търси посока на движение. Моцарт - отгоре надолу - от слънцето надолу. Бах е игривото дете, това е движението на природата, на водата, на всичко в природата. Шуман се занимава с материалните работи. Бетовен е драматичен, а Вагнер е най-драматичен, има чувство за грандиозното. Музикантите са разни фази. Бах е имал една отлична система, здраве." Изгревът - Том 24160. Песента "Мехейн" Спомен на Борис Николов
към текста >>

22. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

” И ние виждаме на сцената в Мировата драма в.
- Учителю, коя съм аз? - Една душа излязла от Бога и слязла на земята да се учи. За Весела Несторова думите на Учителя са ориентир. Те й сочат нов път за растеж. В един разговор Той й казва: “Стихотворенията ти те въвеждат в един красив свят, непознат за обикновените хора.” И това е естествено, защото пак Той им беше казал на тях всички, на неговите ученици: “Ще ходите като обикновени, а ще мислите като необикновени! ” И ние виждаме на сцената в Мировата драма в. Несторова като един от необикновените актьори. Нейната мисъл постоянно се движи в един красив свят, реален само за духовно пробудените. Цялото й творчество е доказателство за това. Ето още един пример. Веднъж Учителят й казва: “Лозата е един спящ ангел, хората я режат, а тя дава хубави плодове.
към текста >>

Те наистина чувстват себе си участници в една Мирова драма.
Весела Несторова има това виждане в душата си. Затова Учителят я включва в малката група участници за изграждане на “Изборът на Доброто”. Под негово ръководство силите на Доброто потичат към зажаднялото за мир и спокойствие човечество. През тези дни Учителят говори на своите ученици за епохалното значение на извършеното. Той успява да им разкрие стойността на изключителното време в което са живяли. Те наистина чувстват себе си участници в една Мирова драма. Там Той им казва: “Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се крепи бъдещия строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. Научете себе си на три неща: да имате любов без омраза, да имате светлина без сянка, и да имате свобода без ограничение.” И те запомнят тези думи. Носят ги в сърцата си, проявяват ги в живота си. Мировата драма е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие.
към текста >>

Мировата драма е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие.
Те наистина чувстват себе си участници в една Мирова драма. Там Той им казва: “Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се крепи бъдещия строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. Научете себе си на три неща: да имате любов без омраза, да имате светлина без сянка, и да имате свобода без ограничение.” И те запомнят тези думи. Носят ги в сърцата си, проявяват ги в живота си. Мировата драма е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие. Сцената е все още открита. Представя се едно епохално събитие: предава се знанието за следващите две хилядолетия, със слово и с живот! След заминаването на Учителя Весела Несторова продължава своя подвиг. Музикалното й творчество постоянно се увеличава. Броят на нейните преводи расте.
към текста >>

23. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

В Мировата драма Петър Пампоров изигра блестящо ролята “Пионер на Новото”.
Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6, кн. 5-6 В Мировата драма Петър Пампоров изигра блестящо ролята “Пионер на Новото”. Източник: Петър Пампоров (1894-1983)ВТОРО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г. Интервю с П.Пампоров от Методи Жеков Марков във вестник "Български Бранител"
към текста >>

24. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

В Мировата драма Петър Пампоров изигра блестящо ролята “Пионер на Новото”.
Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6, кн. 5-6 В Мировата драма Петър Пампоров изигра блестящо ролята “Пионер на Новото”. Източник: Петър Пампоров (1894-1983)ВТОРО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г. Интервю с П.Пампоров от Методи Жеков Марков във вестник "Български Бранител"
към текста >>

25. Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя

Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма.
Източник: 3. Пеньо КировVI. Ученици, участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота Изгревът - Том 22 ПРОЛОГ Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.
към текста >>

именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.
Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. ПЕНЮ КИРОВ 1868-1918 Първият ученик на Учителя.
към текста >>

26. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма.
оставил доста имоти в Мердин на тия, които са били добри към него по време на изгнаничеството му там. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за църковна независимост, революционер, диарбекир-ски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България, подготвил почвата за идването на Вожда на Светлината, за да се сбъдне и това пророчество. Източник: Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев Учителя във Варна ПРОЛОГ Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.
към текста >>

именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.
Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ 1825-1905 Роден е в град Сливен.
към текста >>

27. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма.
1900_07_23 Учителя прави водно кръщение на П.Киров, д-р Миркович и Т.Стоименов 1908_01_01 Учителя посреща Новата 1907 г. при Тодор Стоименов, Бургас 1952_10_22 Заминава си Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя ПРОЛОГ Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.
към текста >>

именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.
Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. ТОДОР СТОИМЕНОВ 1872 - 1952 Роден е в Пазарджик.
към текста >>

28. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

Нейната роля в Мировата драма бе изпълнена безупречно.
Елена Андреева напусна “Изгрева”, по нареждане на органите на властта. Последва период на местене от един приятелски дом в друг. Но тя не бе от хората, които търсят външните удобства. През следващите години малката стая на Елена Андреева бе място за срещи и разговори за много хора. Елена Андреева си замина през 1990 г. Нейната роля в Мировата драма бе изпълнена безупречно. Тя участва близо 70 години в един от най-важните процеси по опазване на Словото и с това внесе един много важен личен елемент в ролята си - всеотдайност в служене на висшето. ________________________Източник: Елена Андреева (1899-1990)ВТОРО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г. Пътят на ученика – Елена Андреева
към текста >>

29. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Учителят си замина и Мировата Драма свърши.
Книги на Борис Николов, за изтегляне (PDF) или четене: Срещи с малките братя Окованият ангел Прикачени миниатюри ЕПИЛОГ Учителят си замина и Мировата Драма свърши. Но подобно на събитията отпреди 2000 години, когато Христос издъхна на кръста, и после възкръсна, за да остане с учениците си завинаги, така и сега Учителят отново се прояви. Той се прояви, за да докаже силата си на онези, които очакваха, че с унищожаването на неговите книги и споменът за него ще изчезне. Учителят се прояви, за да докаже, че Духът не може да се прикове на кръст, не може да бъде изгорен на огън, нито може да бъде затворен зад решетки. Духът е неподвластен на материята, нито на безпросветната мисъл. Духът живее където Той иска и се проявява в онези, чиито умове светят с всички цветове на високоволтовата дъга на виделината.
към текста >>

След края на Мировата Драма Учителят се прояви отново чрез един от учениците, последният актьор от онези, които ходеха като обикновени, но мислеха като необикновени.
Но подобно на събитията отпреди 2000 години, когато Христос издъхна на кръста, и после възкръсна, за да остане с учениците си завинаги, така и сега Учителят отново се прояви. Той се прояви, за да докаже силата си на онези, които очакваха, че с унищожаването на неговите книги и споменът за него ще изчезне. Учителят се прояви, за да докаже, че Духът не може да се прикове на кръст, не може да бъде изгорен на огън, нито може да бъде затворен зад решетки. Духът е неподвластен на материята, нито на безпросветната мисъл. Духът живее където Той иска и се проявява в онези, чиито умове светят с всички цветове на високоволтовата дъга на виделината. След края на Мировата Драма Учителят се прояви отново чрез един от учениците, последният актьор от онези, които ходеха като обикновени, но мислеха като необикновени. БОРИС НИКОЛОВ 1900-1991 Роден е в Габрово. Традицията е давала име на всеки род в този балкански край. Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо Житото.
към текста >>

В живота на Борис Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата.
Традицията е давала име на всеки род в този балкански край. Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо Житото. Детството му преминало сред майстори-стругари, дърворезци, майстори на гъдулки. Завършил средното си образование в Априловската гимназия. Негов учител му дал ключовете от личната библиотека на Васил Априлов, която се помещавала в същата сграда, и той прекарал много часове потопен в света на интересните книги там. В живота на Борис Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата. Такъв е случая с поканата на негов учител да го учи стенография. Бъдещето ще покаже важността на този акт. Друг случай е още по-силен с вътрешната си определеност. Той е следният. Във всеки габровски род по традиция първородния син бил поверяван за възпитание в православната вяра на духовниците от Атонския манастир в Света гора.
към текста >>

Годините минавали, Драмата на нашия век била към края си.
Питали го: “Учителю, посочете ни една сестра за пример! ” Учителят се позасмял и им посочил минаващият по поляната Борис. Те нетърпеливо го пресекли: “Не, Учителю, това е брат, посочете ни сестра за пример! ” Учителят пак и пак му посочвал все Борис. Той им сочел за пример не тялото, а душата. Годините минавали, Драмата на нашия век била към края си. На сцената Борис Николов все още се движил незабележимо, но неотстъпно край Учителя, с бележник, или с мистрия в ръка. Той знаел в сърцето си, че Пътя на Служене е дълъг, и той едва сега започва. “Ихриш Бен Рут” бил свещеният обет даден от него пред великото, а смисълът на тези думи бил: “Господи, където ме зовеш - там отивам! ” За събитие от края на Мировата Драма четем отново в “История на Братството” от Н.
към текста >>

За събитие от края на Мировата Драма четем отново в “История на Братството” от Н.
Годините минавали, Драмата на нашия век била към края си. На сцената Борис Николов все още се движил незабележимо, но неотстъпно край Учителя, с бележник, или с мистрия в ръка. Той знаел в сърцето си, че Пътя на Служене е дълъг, и той едва сега започва. “Ихриш Бен Рут” бил свещеният обет даден от него пред великото, а смисълът на тези думи бил: “Господи, където ме зовеш - там отивам! ” За събитие от края на Мировата Драма четем отново в “История на Братството” от Н. Дойнов /неизд./: “Към края на Декември съм отново на Изгрева. Чух, че Учителят не бил нещо добре, но на тези приказки не обърнах внимание. Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас. Една нощ, не мога да кажа дали това беше сън или нещо друго, гледам Учителят идва при мене, много официално облечен и ми казва: “Няма смисъл, Николай!
към текста >>

И друга съществена и добра работа е свършена в описваното междувремие, наречено от нас Епилог на Мировата Драма.
Един от милиционерите се отправя към малката дървена стълба и тръгва по нея. Но каква неприятност, първото стъпало се счупва под краката му и той вижда, че е прогнило. Махва с ръка и се връща! Преградата, поставена от една Друга Сила действа неотказно и е всякога в защита на онеправданите. Б.Николов - графика И друга съществена и добра работа е свършена в описваното междувремие, наречено от нас Епилог на Мировата Драма. Докато цял един екип от разностранни в разбиранията си братя се опитва да създаде план за издаването на книга за Учителя, четирима души, в пълно единомислие и с вътрешно ръководство изследват в пълнота учението на Учителя, подготвят и издават най-ценната, написана и досега книга за него - “Учителят”. Това са Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова и Борис Николов. Николай Дойнов си спомня: “Идеята да се издаде книга за Учителя и неговото дело се заражда в братята Боян Боев и д-р М.Константинов още когато Учителят е бил в с. Мърчаево. Тогава те отиват при Него и споделят тази своя идея, като предлагат да имат за сътрудник още един брат, като посочват и кой би бил подходящ за това.
към текста >>

Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата Драма.
Всякога говореше положително за явленията. За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на трудностите. Не допускаше мисъл за хула или упрек. И не искаше да слуша разказите за интриги и недостойни постъпки. Беше над тези човешки слабости и естествено ги отблъскваше. Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата Драма. В неговия дом се отбиваха и братя, и сестри за да чуят думи, които на друго място не се чуваха вече. Постепенно Малкият Дом на “волоколамско шосе” 14 стана пристан за онези души, които търсеха общение с Духа. Брат Борис се възраждаше, когато чист човек го посетеше с любов и стремеж към Истината. А за глупавите, за хитрите, за повърхностните често се затваряше. Беше там с тяло, но не и с дух.
към текста >>

Авторът на Мировата Драма.
И той заживя в душите им по силата на великия закон на веригата. И Епилогът свърши. Запалиха се светлините в залата. Но публиката си беше отишла. Останал бе само един. Авторът на Мировата Драма. Учителят! Невидимият! Пътник в Големия Живот на Духа --------------------------------------- * касиер на Братството тогава
към текста >>

30. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Той знае, че и тя е един от героите в Мировата драма.
Той ни покани с приятелката ми да седнем и повече не се обърна към нея нито с една дума да проговори. Разговорът води изключително само с мене, и централната мисъл на този разговор беше, че трябва да работя върху себе си и да се заема със своето самовъзпитание. След този разговор Мария Тодорова често отива при Учителя за разговор в дома на “Опълченска” 66. Разказва му своя живот, разказва за всички трудности, които нейните родители и близки й създават, възпрепятствайки я в пътя на Новото. Учителят изслушва всичко с търпение и любов. Той знае, че и тя е един от героите в Мировата драма. При срещата си с него тя получава своята роля и през целия си живот ще я играе с преданост и постоянство. Ученичеството на Мария Тодорова започва с малки духовни задачи, които Учителят й задава - първо работа с Библията, а после из областта на психологията. Тя усеща неговото присъствие, чувства как той следи всяка нейна мисъл, чувство и действие, и я направлява в нейната вътрешна работа. М. Тодорова си е отбелязала в своя дневник от това време: “Аз, която не бях видяла майчина любов, веднъж в двора на 66*, като гледах как Учителят работеше, като една грижлива майка, почувствах към Него любовта на детето към майката и така ми беше на устата да му кажа “мамо”, едвам се задържах.
към текста >>

Всеки е решавал своите задачи според вътрешното ръководство, на Автора, в чиято Мирова драма и двамата са участвали.
Учителят може да е обичан от всеки, но любовта на Учителя е непознаваема за обикновените човешки сърца. Той казва на Мария Тодорова: “Никой не знае кого аз обичам. Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи. Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност! Животът им действително е бил пример за ученичество на дело. Всеки е решавал своите задачи според вътрешното ръководство, на Автора, в чиято Мирова драма и двамата са участвали. Често, заедно с група братя и сестри Учителят е излизал на екскурзии до Ел Шадай на Витоша. Отношенията, които той е имал с всеки един от своите ученици е като нагледен урок по правилни обноски. За един такъв случай Мария Тодорова е писала в своя дневник. Ел Шадай “Веднъж на Витоша, на Бивака, Учителя ме покани да пия чай с него.
към текста >>

Наближава краят на Мировата драма.
Учителят искаше когато Той дава своето благословение на някой от учениците си ние да не ревнуваме, но да се радваме. Той казваше: “Щом давам на него това показва, че и на тебе мога да дам.” Аз постигнах до известна степен това. Радвах се когато дава на други. Казвах си: Сега Господ му дава, не бива да огорчаваме неговата радост, нека я изживее цялата.” Годините минават. Наближава краят на Мировата драма. Мария Тодорова лови всяка дума на Учителя, анализира всяка сякаш изпусната негова мисъл за неизбежния край. Записала си е: “Един ден Учителят ми каза: - “Аз ще ви оставя! ” Смутих се, изтръпнах. - “Но аз ще вървя бавно, за да можете да ме настигнете!
към текста >>

” Картината от края на Мировата драма се допълва и със следните думи от дневника на М. Тодорова:
Сега всичко хубаво се разреши... Благодаря ви за нежността която проявихте към мен! ” На нея казва: “Сега ще бъдеш храбра! " На 24.12.1944, в неделя сутринта Учителят седнал на малкото столче и държал последното кратко Слово. После казал: “Рекох, кажете на Бояна да се оформят нещата! ” Картината от края на Мировата драма се допълва и със следните думи от дневника на М. Тодорова: “Последният поглед на тези очи изпълнени с Духа Божия падна върху мен. Никога няма да забравя този свиден, последен Слънчев лъч, с който Учителят ме озари. Дойде последния момент. Учителят ни напущаше. Внезапно ми дойде мисълта да извикам брат Боян.
към текста >>

31. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

И наистина, има големи въпроси, които само намесата на Учителя може да просветли, може да развърже... Такъв е и следния драматичен момент от биографията на М.Константинов.
След такива разговори често в съзнанието на ученика изпъква мисълта: “Учителят дойде да събори религиозните заблуждения и да ни покаже как пряко да общуваме с Първата причина, с живота на (Цялото.” в последното той е убеден, защото е свидетел на великата пълнота, която Духът на Учителя излъчва. След 1937 г. Методи Константинов издава книгата “Нашата външна политика”, в която подробно са разбити идеите за славянското единство, за мира и справедливостта, за сътрудничеството на народите. Той се движи из онези среди, които не остават неутрални в настъпващите военни години. Това положение му създава известни затруднения, които той с помощта на Учителя всякога се старае да разреши. И наистина, има големи въпроси, които само намесата на Учителя може да просветли, може да развърже... Такъв е и следния драматичен момент от биографията на М.Константинов. Понеже е известен във висшите среди като добре владеещ полски език, той получава заповед да придружи ешелоните с български евреи, обречени да заминат за концентрационните лагери в Полша. Той отива веднага при Учителя за съвет и помощ. Учителят говори малко. Методи Константинов скъсва заповедта си пред него, а с това доказва и своята готовност да пострада, но да не стане причина други да пострадат. Методи Константинов участва със свои статии в сп.
към текста >>

32. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Дълбоко разбираше епохалното значение на Мировата драма, в която и той беше участник.
” важното е, че той бе доловил мисълта, която му изпратих! Влад Пашов бе много тиха и скромна личност, но с необикновена готовност за действие. Години наред той беше един от участниците в първата група доброволци, заминаваща през летните месеци на Рила, за да устрои лагера при второто езеро, преди да се е качил Учителя. Благ и вглъбен по природа, той не очакваше услуги. Сам той беше готов да бъде в услуга на всекиго. Дълбоко разбираше епохалното значение на Мировата драма, в която и той беше участник. Вършеше огромна работа. Стараеше се да осветли въпросите, които възникват у всеки, докоснал се до космичното знание изнесено в беседите на Учителя. Беше присъствал на много разговори, в които се разискваха недоразбрани неща, изнасяха се съмнителни мисли. В предлаганата по-долу статия Влад Пашов от страниците на сп. “Житно зърно” изнася своето разбиране за същността на окултизма: Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма.
към текста >>

33. Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя

Тук е мястото да кажем, че кръщелното й име е Цветана, но за да не я бъркат с драматичното сопрано, вече покойница Цветана Табакова, в Операта сменят името й.
- Учителю, кои са първите качества на ученика? - Послушание, самопознание, самопожертване - това са първите качества, които трябва да има ученика. - Учителю, трябва ли да се хармонизират песните ви? - Някои песни не бива да се хармонизират, а да се пеят само в октава или унисон, за да не се промени духовността им. На 5 февруари 1941 г Лиляна Табакова е назначена като артистка в Народната опера. Тук е мястото да кажем, че кръщелното й име е Цветана, но за да не я бъркат с драматичното сопрано, вече покойница Цветана Табакова, в Операта сменят името й. Кръщават я Лиляна. Лиляна Табакова притежава рядко срещани певчески качества, за които е високо оценена. Случва се да смае с тях дори италианския тенор Тито Скипа, случайно присъстващ на едно нейно представление. След срещата с нея той й изпраща портрета си с автограф, а в разговор с ръководството на Операта споделя, че тя има данни да стане много известна певица. Оценката на авторитет като него не е без значение за една млада певица, на прага на своята кариера.
към текста >>

34. Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя

Но понеже бях изповедник и на двамата, аз знаех много други неща, които бяха драматични.
И вече знам какво означава това. А беседите му върнах при следващата ни среща.След процеса и затвора той с Борис Николов беше в много добри отношения. Наблюдавах как Мария и Борис Николов го посрещаха с изключително внимание в своя дом като тяхно доверено лице. Присъствал съм на разговорите, които водеше с Борис и съм наблюдавал как двамата разговарят. От този период има много хубави снимки, направени от мене на двамата. Но понеже бях изповедник и на двамата, аз знаех много други неща, които бяха драматични. Това беше Школа и всеки държеше изпитите си сам. Жечо беше най-потърпевш. Накрая той беше принуден да понася и да изнесе грешките на другите около него, които ги бяха направили и които му ги прехвърлиха, за да ги изнесе на гърба си. И той ги изнесе. И своите, и чуждите.Заварвал съм го много пъти да преписва беседи на Учителя, които му беше дал Борис Николов.
към текста >>

в Бургас е назначен на работа Жечо Панайотов, който впоследствие става участник в много драматични събития в историята на Бялото Братство.
________________________Източник: 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ Изгревът - Том 4 Жечо Панайотов През 1910 г. в Бургас е назначен на работа Жечо Панайотов, който впоследствие става участник в много драматични събития в историята на Бялото Братство. Той започва работа като сметководител в една от най-големите търговски фирми в Бургас – „Р. В. Миркович и Сие”. Основателят на тази фирма бил близък роднина на Д-р Георги Миркович, с когото Жечо Панайотов е съгражданин. Неговите спомени хвърлят светлина върху процесите, които са се извършвали в Бургаската общност по онова време. Ето част от тях.
към текста >>

35. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Появява се и драматичното разминаване между начина, по който усеща себе си, и начина, по който я виждат другите.
Удивително е, че М. Белчева никъде, нито в писмата, нито в лични бележки, няма да заговори подробно за своите болести, няма да ги опише, няма да се оплаче. Само веднъж тъжно ще забележи пред К. Христов: „Здравословното ми състояние ме прави мрачна“, друг път ще възкликне в Дневника си: „Стига ми вече тоя затвор, о Боже! “. Появява се и драматичното разминаване между начина, по който усеща себе си, и начина, по който я виждат другите. През 20-те години поетесата се чувства все още много жизнена, все още изпълнена със сили, все още жадна за щастие и живот. Способността да дарява нежност и топлина, да обича и да бъде обичана преизпълва сърцето ѝ. Но възрастта говори друго. Тя призовава към самоотричане и смиреност, изисква усамотяване вместо споделени копнежи. Една сутрин М.
към текста >>

36. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Появява се и драматичното разминаване между начина, по който усеща себе си, и начина, по който я виждат другите.
Удивително е, че М. Белчева никъде, нито в писмата, нито в лични бележки, няма да заговори подробно за своите болести, няма да ги опише, няма да се оплаче. Само веднъж тъжно ще забележи пред К. Христов: „Здравословното ми състояние ме прави мрачна“, друг път ще възкликне в Дневника си: „Стига ми вече тоя затвор, о Боже! “. Появява се и драматичното разминаване между начина, по който усеща себе си, и начина, по който я виждат другите. През 20-те години поетесата се чувства все още много жизнена, все още изпълнена със сили, все още жадна за щастие и живот. Способността да дарява нежност и топлина, да обича и да бъде обичана преизпълва сърцето ѝ. Но възрастта говори друго. Тя призовава към самоотричане и смиреност, изисква усамотяване вместо споделени копнежи. Една сутрин М.
към текста >>

37. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

И легнал, за да се събуди в един по-реален свят, където всеки, изпълнил с успех ролята си в Мировата драма, се събужда светещ!
Бюрото се почиства и подрежда за да е готово за работа. * Сънят го спохожда мигновено. Така преминал и последния земен ден на Петър Димков - 4 октомври 1981 г. Той приготвил своето бюро и поръчал: “Нищо не пипайте, приготвил съм го за работа! ” И легнал, за да се събуди в един по-реален свят, където всеки, изпълнил с успех ролята си в Мировата драма, се събужда светещ! Жизненият път на Петър Димков бе низ от събития, всяко от които е стъпка нагоре към съвършенството. Той бе един от преродените богомили в наше време. Излъчваше го с присъствието си и го доказваше с делата си. И лекувайки другите, повдигаше и себе си. Скромно и незабелязано, но постоянно.
към текста >>

Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата драма.
Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”:“Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя си ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото същество и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик! Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата драма. С тази титла той ще остане завинаги в съзнанието на малцината, които се докоснаха до душата му и я обикнаха. _____________Източник: Петър Димков (1886-1981)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 3-4 -1995г. СРЕЩАТА МИ С ПЕТЪР ДИМКОВ
към текста >>

38. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с Георги Радев.
Някои не си взеха дипломите като нас, но други изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа, като впоследствие се издигнаха високо в кариерата си. Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител, слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък Сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с Георги Радев. Без да пита Учителя, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра. Публикува от тези преводи в списание "Житно зърно" от 1926 г., че дори и по-късно. Тези статии бяха издадени в три отделни книги: 1. Книга за живия Бог 2. Книга за човека 3.
към текста >>

За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ.
През 1921 г. на събора в Търново видях един младеж със среден ръст, строен, с къдрава коса, който говореше само за астрология. Сприятелихме се и през следващата 1922 г. той участвува в Младежката група, която създаде комуната в с. Ачларе. За нея ще разкажа при друг случай. За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ. С една дума ние не бяхме готови за комунален живот и после десетилетия наред българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от комунален труд. Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата печка, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме. Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името. А Георги Радев беше основател и редактор на това списание до края на живота си, цели 17 години. Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка.
към текста >>

А сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с него.
В братския живот вземаше дейно участие. Колко екскурзии сме правили в планината! Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък. А сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с него. Защо и как се случи не мога да кажа, но Георги Радев сам, без да пита Учителя преведе един окултист на име „Бо-Ин-Ра". Освен че го преведе, но започна и да публикува от тези преводи в сп. „Житно зърно" от 1924 г. до 1926 г., че дори и по-късно. През 1924 г.
към текста >>

39. Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя

В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности.
Боледуването му е било леко, починал е в стаята гдето е живял, без да го усети някой. _______Източник: 29. МИНЧО СОТИРОВЖечо Панайотов Изгревът - Том 15 ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МИНЧО
към текста >>

Този факт говори, че ролята на Минчо Сотиров в Мировата драма е била от съществено значение за нейното действие.
От този случай той останал с 30 % инвалидност, но спасил крака си, за се яви горе по достоен начин! Независимо от своя живот на военен, Минчо Сотиров е прилежен ученик, всякога с тетрадка и молив, всякога готов да изпълни онова, което моментът изисква, и във физически и в духовен план. Когато през 1918 година Пеню Киров си заминал, Минчо Сотиров бил на фронта. Синът му Димитър си спомня следното за това време: “След Пеню Киров, който беше ръководител на Братството в Бургас, Учителят назначи тати за ръководител там, въпреки че имаше и по-стари приятели.” Този факт говори, че ролята на Минчо Сотиров в Мировата драма е била от съществено значение за нейното действие. Той е приел един пост, и е станал брънка от една невидима верига на Работници за Цялото. Бил е удостоен със специална служба, определен е от Автора да осъществява една Жива връзка с Духа. Задачата му на Житейската сцена е била отговорна, защото е касаела и други хора, за които той е връзката им с Учителя. Паралелно с това, Минчо Сотиров е бил все още действащ военен. Той служил беззаветно на народа си, и поради неговите големи качества на човек и командир често е бил отличаван.
към текста >>

В Мировата драма, всяка роля е доброволно избрана и трябва да се изиграе докрай.
И тук Учителят го запита нещо много силно: - Ти готов ли си да възлюбиш хората? Тати осъзна важността на този миг и отговори: - Щом ми нареждате, готов съм да го изпълня, Учителю! От този случай видях как тати, който беше корав човек разбра важността на мекотата в живота, на любовта към хората. Той никога не плачеше, беше много твърд като военен, но Учителят му помогна да се промени. От този пример научаваме колко силна връзка има между учениците и Учителя. В Мировата драма, всяка роля е доброволно избрана и трябва да се изиграе докрай. Там не е позволено да си тръгнеш, преди да си изпълнил обещаното. И затова Учителят припомня правилата, методите по които участниците могат да придобият нов кредит, ако са изчерпили вече стария. Те трябва да си служат на първо място с метода на любовта! И тогава Минчо Сотиров си спомнил думите на Учителя, от една беседа, държана през 1918 г.: “Първото условие за придобиване на живота е присъствието на любовта.
към текста >>

40. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности.
5. Георги Куртев, от Мария Тодорова, Изгревът - Том 1 6. Георги Куртев, от Борис Николов, Изгревът - Том 3 7. Снимки на Георги Куртев Прикачени миниатюри ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ГЕОРГИ КУРТЕВ
към текста >>

41. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

Тя не я хареса, защото бях напуснал родителите си след големи драматични събития и се издържах сам като студент.
Невена Неделчева излезна, и като ме видя, направо ахна. Аз тогава ходех много елегантно облечен. Казах й, че ме изпращат при нея, понеже е писателка и понеже не могат да ми отговорят на онези въпроси, които задавах. Тя се усмихваше. Разпита ме за биографията, аз разказах всичко, без да крия нищо. Тя не я хареса, защото бях напуснал родителите си след големи драматични събития и се издържах сам като студент. После разказваше на другите около нея въз основа на това, което й разказах, че не съм благонадежден, и тези, които живееха по бараките, ме отбягваха. А аз реших, че няма да се занимавам с тях и ги напуснах и така отидох при Галилей Величков, а по-късно - при Борис Николов и Мария Тодорова. 5. Така че Невена не ме позна кой съм и защо идвам при нея. А тя трябваше да ме познае, защото сама сподели пред мен, че имам много силен ръководител, че е чувала стъпките ми как съм преминавал гората и съм се приближавал към бараката й. Чула добре, но само толкова.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25298309326172