НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
122
резултата в
88
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор трети - Храната и Словото
,
ИБ
, , 14.7.1900г.,
Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в
действителност
що виждаме?
Както при временната храна человек трябва да чувства нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в
действителност
що виждаме?
Техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства. Тия лекарства са Истините Божий, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова – просто да не правиш никакво зло дело или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала.
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на
действителност
.
Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да ¢ става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота.
Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на
действителност
.
Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб. Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай прочее този вътрешен глас – Господ има да стори нещо за теб.
към беседата >>
Обаче, за да се даде
действителност
на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.
Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.
Обаче, за да се даде
действителност
на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.
Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай прочее този вътрешен глас – Господ има да стори нещо за теб. Ръката Му е простряна и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае. Дните на робството са вече минали, пред теб лежи Обетованата земя, в която влизаш.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Това не е едно предположение, а е една
действителност
.
Старайте се да виждате Господа във всякой един човек — тогава сте в правия път. Не изпускайте от предвид думите Христови: „Търсете първом Царството Божие и правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде.“ Един човек трябва да бъде прекаран девет пъти през Божествения огън, за да се очисти. Господ ми е казал, че през тази година ще помогне на всички тия, които са Го призовали и са искали от Него. И аз съм свидетелят, че Той е обещал да ви помогне през тази година, та вие гледайте да Го не спънете в работата Му.
Това не е едно предположение, а е една
действителност
.
Искам от вас да бъдете тихи и спокойни — не бива да се страхувате. Аз съм свидетел на обещанието Господне, че през тази година Той иска да ви помогне на всички в това, което сте искали. И помнете, че всякога нашето съмнение огорчава Господа, Който е нежен, твърде деликатен. Бог е истинската свобода в света и иска всякой да Му слугува със свобода. Господ е много трудолюбив и деликатен — всичките духове от Него са се научили как да слугуват.
към беседата >>
4.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Коя е мярката, с която трябва да мерим
действителността
?
Напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, взели ти парите; обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното?
Коя е мярката, с която трябва да мерим
действителността
?
— Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде4 по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата.
към беседата >>
Ето така седи голата
действителност
.
Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта. Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние не искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото? Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем.
Ето така седи голата
действителност
.
Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! “ Може би, да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб? Така ако размишлявате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора. Затова преди всичко ние трябва да сме смели.
към беседата >>
5.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
“ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а
действителност
.
Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга – да станете слуга заради Господа и тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания?
“ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а
действителност
.
Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас. Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло. И най-сетне трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи.
към беседата >>
6.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Когато разглеждаме тоя въпрос, трябва да имаме предвид дали притежаваме съответните чувства и способности да дойдем в съприкосновение със самата
действителност
на нещата; защото може да имаме понятие за света и неговите наредби пряко или косвено, но тия наши понятия ще се различават в единия и в другия случай.
Даже и в ума на хора, които притежават обширни знания, това понятие е смътно. Ще попитате: „Как е възможно човек да бъде учен, а неговите понятия за духа да бъдат смътни? “ Аз отговарям: Много естествено. Ако бяхте лишени от зрение и имаше пред вас една картина, вие щяхте да имате за нея твърде смътно понятие. Следователно и на учения човек понятието за духа може да бъде смътно.
Когато разглеждаме тоя въпрос, трябва да имаме предвид дали притежаваме съответните чувства и способности да дойдем в съприкосновение със самата
действителност
на нещата; защото може да имаме понятие за света и неговите наредби пряко или косвено, но тия наши понятия ще се различават в единия и в другия случай.
Ще ви дам един кратък превод на думата „духъ“. На български тази дума има четири букви. Ако вземем буквата „Д“, тя образува три ъгъла и отдолу буквата „П“; трите ъгъла показват триединството на Бога, трите сили, които се проявяват. Буквата „У“ – двата пръста, показалецът и средният, турени нагоре, показват, че човешката ръка нещо работи. Буквата „X“, кръстът – това е проявлението на онази сила, която действа в четири направления: едната линия, която отива нагоре, и другата, която я пресича, показват човешкото проявление, т.е.
към беседата >>
А в
действителност
и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара.
Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света. Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали. Питам: Защо е това скарване за стаи? То е съвсем нищожна причина. И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също.
А в
действителност
и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара.
Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в тъмнота. Хора, които са във виделина, не се карат. Известно проявление в нашия мозък помрачава нашите мисли, и тогава последват лоши желания. Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения. Та злото произлиза от помрачаването на човешкия ум.
към беседата >>
7.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
И човек, в такова време да гледа това, то значи, сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в
действителност
велики и осезателни.
Те дойдоха до едно съгласие: на всякой един народ да се даде и трябва да възприеме заслуженото, било то добро или зло. Това, именно, присъствие тук на народните ръководители обяснява поведението на нашето правителство – да не ни закача. Тая година работим с числото 3, 9, 27 и 81, а те са най-силните числа за работа. Виждате даже, че имаме тая година дошли резервни членове: ако отсъства някой член от Веригата, резервният веднага да го замести. Да. Тая година ще бъдете зрители на велики работа.
И човек, в такова време да гледа това, то значи, сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в
действителност
велики и осезателни.
Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос; защото работите така са поставени, че който и да спечели, дали Тройният съюз или Тройната антанта, България все ще спечели. (К. Иларионов: Но ще воюва ли България или не?) Самият събор показва, дали ще воюва или не: времето през всичкото време на Събора беше хубаво, с изключение изначало, но то е нищо – то не предвещава война. В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна Тора, защото южните славяни трябва да се обединят. Интересно е наводнението в Ески Джумая [4], защото то е едно благословение за народа.
към беседата >>
8.
Съборна среща в Търново
,
ИБ
, В.Търново, 31.8.1914г.,
И човек в такова време да гледа това, то значи сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в
действителност
велики и осезателни.
Те дойдоха за едно съгласие: на всеки един народ да се дадат права и всеки да възприеме заслуженото, било то добро или зло. Това именно присъствие тук на народните ръководители обяснява положението и поведението на нашето правителство да не ни закачат. Тази година работим с числата 3, 9, 27 и 81, а те са най-силните числа за работа. Виждате даже, че тази година бяха дошли резервни членове: ако отпътува някой член от Веригата, резервният веднага да го замести. Тая година ще бъдете зрители на велики работи.
И човек в такова време да гледа това, то значи сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в
действителност
велики и осезателни.
Колкото за България - тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос. Защото работите така са поставени, че който и да спечели - дали Тройният съюз, или Съглашението, България все ще спечели. (К. Иларионов: Но ще воюва ли България?) Самият събор показва. Времето през всичките дни беше хубаво, с изключение малко в началото, но то е нищо.
към беседата >>
9.
Страхът
,
НБ
, София, 1.11.1914г.,
Има две крайности в Християнството: някои се показват повече смирени, отколкото са в
действителност
, а някои пък се чувстват повече грешни, отколкото са всъщност.
Не може. Искате да заповядвате на лошите духове. Не може. Трябва да минете през тия четири стъпки и тогава ще бъдете пълни господари на своето положение. Сега вие седите и размишлявате, но пак се страхувате в себе си дали имате тази добродетел или не.
Има две крайности в Християнството: някои се показват повече смирени, отколкото са в
действителност
, а някои пък се чувстват повече грешни, отколкото са всъщност.
И едното е крайност, и другото. Кажете си правото: „Аз имам в касата 10,000 лева“, а не като имаш 10,000, да казваш 5,000 – лъжеш. Имаш 10,000, а казваш 15,000 – лъжеш. Имаш ли 10,000 лева, тури ги в сметката 10,000 – ни по-горе, ни по-долу. Трябва да говорим всякога истината, както си я знаем в себе си.
към беседата >>
10.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
И както, когато ядохте от забранения плод на дървото за познание доброто и злото, изпитахте неговата зараза, така и сега, като вкусите от плода на Дървото на Живота, ще последва друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния.“ За вас тия неща може да са алегорични, но за мен са една
действителност
– тия дървета са в нашия мозък.
“ Както при Ева се явила змията и казала: „Защо не ядете от плода на дървото за познаване доброто и злото? “, така сега и Христос се явява при нея и казва: „Защо от хиляди години не ядете от плода на Дървото на Живота? “ – „Защото ни е забранено“ – казва Ева. – „Защо ви е забранено? “ На Ева й се иска да излъже, но после се решава да каже истината: „Защото съгрешихме.“ – „Ха – казва Христос, – щом изправите вашия грях, щом го хвърлите от себе си, ще ви се позволи да ядете от това Дърво на Живота.
И както, когато ядохте от забранения плод на дървото за познание доброто и злото, изпитахте неговата зараза, така и сега, като вкусите от плода на Дървото на Живота, ще последва друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния.“ За вас тия неща може да са алегорични, но за мен са една
действителност
– тия дървета са в нашия мозък.
Едното дърво – за познание доброто и злото – е отзад, а другото – на Живота – отпред. Русите казват: „Русский человек живет задным умом“; сега русите почват да живеят с предния ум – отказаха се от пиянството. В Русия никой досега не мислеше, че хората могат да живеят трезвено – сега с един царски указ се забрани пиенето; значи същият закон, който произвеждаше едно зло досега, произвежда едно голямо Добро. Та сега Христос казва: „Готови ли сте вече да мислите – не да живеете със задния си ум, не да опитвате, а да мислите, да градите както Аз ще кажа? “ А вие казвате, както съвременните неутрални държави: „Какви гаранции ни даваш?
към беседата >>
11.
Поради радостта
,
НБ
, София, 8.10.1916г.,
И нашият свят ще потъмнее, а ние ще влезем в онзи свят, където ще видим какво в
действителност
е светът.
И всяка мисъл, която иде, е един Ангел, изпратен от Бога. Човек не трябва да се сърди на мисълта и желанието, които причиняват скръб, защото тя ще роди Радост. И тогава човек ще си каже: “Животът има смисъл”. Когато Христос роди, Той изпусна Духа си и на света настана тъмнина. Славата Му беше толкова велика, Светлината Му беше толкова голяма, че светът потъмня.
И нашият свят ще потъмнее, а ние ще влезем в онзи свят, където ще видим какво в
действителност
е светът.
Човек трябва да познава това преживяване и само с това ще познаем вътрешния смисъл на Живота. Някои ще се запитат как ще ги познаят на Небето. Човек трябва да има признаци. Веднъж известната певица Аделина Пати2 отишла в Ню Йорк, но се случило така, че парите й свършили и един неин познат й изпратил превод до Нюйоркската банка. Директорът на банката я попитал с какво ще удостовери своята самоличност.
към беседата >>
12.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
Това не е алегория, но
действителността
на живота.
Когато мъжът и жената се освободят от тая утайка, те стават добри, учтиви, любещи. Днес мъжът кипи, жената кипи, синът кипи, дъщерята кипи. Какво трябва да се прави? Вземете лъжицата и оберете пяната. Колкото повече я обирате, толкова по-чисти и по-добри ставате.
Това не е алегория, но
действителността
на живота.
Ето защо, когато се натъквате на утайките на вашия живот, не се безпокойте, какво ще стане с вас. Вземете лъжицата и оберете пяната. Бог, Който е създал света, има свой план и знае, какво ще стане с всеки човек. Той е точно определил пътя на всеки едного. – Бог с мене ли ще се занимава?
към беседата >>
Това не е само една алегория, но показва и една
действителност
.
(втори вариант)
Щом кипнете, тогава мъжът ви да вземе лъжицата, за да огребе пяната отгоре. Това е утайка и като се пречисти жената от тази утайка, тя ще стане много добра, много любезна, учтива. Мъж кипне, жена кипне, дъщеря, син кипне - вземете лъжицата. След често такова пречистване човек ще стане умен. Така трябва да се гледа на живота.
Това не е само една алегория, но показва и една
действителност
.
Ни най-малко не се безпокойте за вашия живот. Имайте желание да отнимате пяната отгоре. Господ, Който е създал хората, Той си е направил добър план, знае за всеки човек какво ще стане сега. Бог е точно определил за всекиго един път. Но ще каже някой: „Бог с мене ли ще се занимава!
към втори вариант >>
13.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
Физиците обясняват механическата страна на предмета, тъй както и астрономите обясняват механическата страна на вселената, например какво било слънцето, какви били елементите му, каква била температурата му и т.н.; но какво в
действителност
е слънцето, това е една тайна.
Няма ли човек страсти, ще рече: не се грее на разрушителен огън. Павел, като казва „растете“, подразбира действие под влиянието на Божествения огън – тези 10–50,000 волта, които като минат, ще пречистят и обновят хората. Думата „познание“ иска да каже: Да се разберат законите, според които този растеж може да стане. А растежът е двояк – и нагоре, и надолу. Когато се оглеждате в огледало, вие имате отражение; ако някой ви запита по какви закони става това отражение, лесно ще отговорите – има отражение; но аз бих желал да зная онзи основен закон, който образува това отражение.
Физиците обясняват механическата страна на предмета, тъй както и астрономите обясняват механическата страна на вселената, например какво било слънцето, какви били елементите му, каква била температурата му и т.н.; но какво в
действителност
е слънцето, това е една тайна.
От земята ние можем да предполагаме и едното, и другото, но когато човек стане духовен, той ще бъде в състояние да провери истината за това растене, за което Павел говори. Искаш да знаеш, има ли живот горе на месечината или не, има ли вода или не, ще вземеш торбичката си и билет, и в няколко часа ще може да провериш тази истина. Така може да се отиде и до слънцето, да се провери какво е то. А сега ние изучаваме нещата само чрез отражение, тъй както то става, но отраженията не са всякога верни. В едно отражение има външна и вътрешна страна; вие имате само външната, а вътрешната за вас е скрита.
към беседата >>
Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората – просто една линия, и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не
действителност
.
Човешкият дух без мъчнотии в света не може да се развива. Това учение трябва да се проповядва на сегашните, на културните хора. Само тогава домовете ви ще се освободят от страдания, които всъщност са фиктивни. Има магнетизатори, които като хипнотизират някого, теглят пред него линия и му кажат, че щом дойде до там, ще срещне стена, и хипнотизираният, действително, не може да я премине, когато пък вие не виждате там никаква стена. Духне ли магнетизаторът, тази стена изчезва.
Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората – просто една линия, и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не
действителност
.
Няма нищо невъзможно в света – всичко е възможно. „Как е възможно всичко? “, ще попита някой. Например, ако съм гладувал няколко дни и се помоля на Бога за парче хляб, Той ще ми даде; ако Му поискам 7–8 самуна, няма да ми ги даде. Казвам ви верни неща, които вие сами можете да опитате, проверите.
към беседата >>
Друго. Трябва да се проповядва навсякъде равенство и братство, но не само наглед, а и в
действителност
.
Всички, които ме слушат днес, искам да не сте страхливи. Влезте между вашите лъвове, тигри, змии и ги погладете; докато не се научите да гладите змията и милвате крокодилите, Господ не е с вас. Вземете за пример Даниила, който беше между лъвовете: той не пострада от тях, а си каза: „Господ, Който е с мене, ще укроти лъвовете“. Аз бих желал и вие да повикате Господа, когато бъдете между вашите лъвове, да затворите устата им. Бъдете по-решителни, а не малодушни.
Друго. Трябва да се проповядва навсякъде равенство и братство, но не само наглед, а и в
действителност
.
Хората на науката и великите хора трябва да дадат пример, как трябва да се живее. Химик ли си, астроном ли си, съдия ли си, свещеник ли си – впрегни всички свои сили за благото на човечеството. Не сме далеч – огънят иде: сгорещяване голямо ще бъде. Но не бойте се: онези, които са с нас, са повече, отколкото тези, които са против нас. Нека всички знаят, че Господ иде в света да тури ред, законност, справедливост.
към беседата >>
Сега дяволът е дигнал такава стена в умовете на хората - такава линия, и вие виждате много мъчнотии, а всичко това са сенки - не е
действителност
.
(втори вариант)
Човешкият дух без мъчнотии в света не може да отива, да върви. Ето защо трябва да се проповядва това учение на сегашните, на културните хора - само тогава домовете ще се освободят от сегашните страдания, те са фиктивни страдания. Сегашните хипнотизатори, магнетизатори, като хипнотизират някого, теглят пред него една линия и му казват, че щом дойде дотам, ще срещне една стена; и действително, той не може да я премине. Пред вас обаче няма никаква стена. Щом духне магнетизаторът, тази стена изчезва.
Сега дяволът е дигнал такава стена в умовете на хората - такава линия, и вие виждате много мъчнотии, а всичко това са сенки - не е
действителност
.
Няма нищо невъзможно в света, всичко е възможно. Как е възможно всичко? Например, ако съм гладувал няколко дни и се помоля на Бога за парче хляб, Той ще ми даде; но ако Му искам седем-осем самуна, Той няма да ми ги даде. Но ще каже някой: „Да не изкушавам Господа." Тук има верни неща, които вие може да опитате, да проверите. Съвременните хора трябва да се откажат от своята лакомия, да не искат повече.
към втори вариант >>
14.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
Христос обаче посочва на Марта кое е същественото, като ѝ казва: „Ти се мълвиш за много неща, които не са съществени, които са извън
действителността
, но Мария избра нещо по-съществено“.
Върху Марта и Мария много се е говорило. Те представят два принципа в човешката душа – активният и пасивният. В Марта и Мария ние имаме две жени, два характера противоположни, две състояния на човешкото сърце: едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, ум отправен към един вечен принцип, крепящ се на една вечна основа; а другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата – постоянен кипеж, постоянно клатушкане.
Христос обаче посочва на Марта кое е същественото, като ѝ казва: „Ти се мълвиш за много неща, които не са съществени, които са извън
действителността
, но Мария избра нещо по-съществено“.
Мнозина от вас спадат към тия два характера – някоя е Марта, друга – Мария. Мариите са изобщо благородни жени. Те са добри, имат отлично телосложение, лице красиво, поглед мек, чело симетрично, нос правилен, а по сърце те са меки, нежни, отзивчиви към страданията на хората, готови да помагат. „Мария“ на еврейски значи солена вода. Мария всякога посолява света; благодарение на нея, той не се разваля, не се вкисва, не гине, и когато вие имате мариения принцип у вас, вашето сърце не се разлага.
към беседата >>
15.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
Само защото мислят, че са големи, когато в
действителност
не са.
невинноста и чистотата на дете в себе си, вие не може да влезете в Царството Божие, защото условията, при които трябва да растете, изискват вашият ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си. Едно от най-големите заблуждения в съвременните духовни движения е това – да мислим, че сме големи; у всекиго от вас, у самите деца даже, които са едва на 5 години, има идеята за големство. Често съм срещал деца на 5–6 години, у които се е зародила мисълта, че са големи, че са грамадна сила и че могат много нещо да направят. Срещал съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи: „Не ме закачайте – казват те, – че като махна с пръста, всичко мога да направя.“ Такива деца, като ги накарате да вдигнат някой чувал, не могат. Защо не могат да го дигнат?
Само защото мислят, че са големи, когато в
действителност
не са.
Ако мислеха, че са малки, те щяха да могат да го дигнат. Това можете да го проверите. Останете вътре в себе си в положението на дете, вложете в ума си една мисъл – ако не се тревожите, тя ще има 10 пъти по-голяма активна сила, отколкото ако се постоянно тревожите. Когато се изправите пред ключа на електрическа лампа, какво се изисква от вас? Само да завъртите ключа.
към беседата >>
16.
Оправдание и спасение
,
ИБ
,
БС
, София, 5.4.1917г.,
” Ако не можеш в
действителност
, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път в ума си!
Така вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления. Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща. Някой казва: „Не мога да отида на Витоша.” Че ако не можеш да идеш на Витоша, как ще отидеш при Христа? Христовият Път е тесен и стръмен, той е Път на разумната човешка воля. В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша!
” Ако не можеш в
действителност
, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път в ума си!
Това е философията на Живота. Преди да се ожените, като се срещнете с вашите възлюблени, те ви наричат Ангели, обичат ви, умират за вас, не могат да живеят без вас, коленичат пред вас и колко плач, ридания и преструвки се изливат. Но това не е, защото не могат без вас, а с това те произвеждат ефект и искат да кажат: „Нека видят какъв е Господ! ” Когато се оженят, жените почват да коленичат. Ето вашата философия – наместо мъжете, вие сега коленичите. Защо?
към беседата >>
17.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Такава е
действителността
.
Някои хора мислят, че са свободни, а всъщност, всички са впрегнати – някъде по двама, някъде – по трима или по четирима заедно. От време на време ви разпрягат, да си починете. Кога си почиват воловете? – Когато каже господарят. Щом си починат, господарят им пак ги впряга на работа.
Такава е
действителността
.
Ще кажете, че това е положението на воловете. Мислите ли, че душите на воловете са лишени от интелигентност? В известно отношение волът стои по-високо от човека. Казват за някой човек, че е търпелив като вол. Значи, волът се взима като символ на търпение.
към беседата >>
18.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
В
действителност
, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени.
Щом изчезне формата на детето, също така изчезват радостта и надеждата на майката. Значи, Надеждата е реалност, която е видима за физическия свят, Вярата – за Духовния, а Любовта – за Божествения. С вярата човек живее в Духовния свят, между Ангелите. За някои този свят не е реален. Те гледат на Ангелите като на въздухообразни, недействителни същества.
В
действителност
, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени.
С какво са облечени хората? С плът, която наричат тленна. Тя е гъста, тежка. Материята на Съществата от Божествения свят, т.е. от света на Любовта, е вечна, неизменна.
към беседата >>
Въ
действителность
, ангелитѣ сѫ по-реални отъ хората; материята, съ която сѫ облѣчени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива отъ тази, съ която хората сѫ облѣчени.
(втори вариант)
Щомъ изчезне формата на детето, сѫщо така изчезватъ радостьта и надеждата на майката. Значи, надеждата е реалность, която е видима за физическия свѣтъ, вѣрата — за духовния, а любовьта — за Божествения. Съ вѣрата човѣкъ живѣе въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ. За нѣкои този свѣтъ не е реаленъ. Тѣ гледатъ на ангелитѣ като на въздухообразни, недействителни сѫщества.
Въ
действителность
, ангелитѣ сѫ по-реални отъ хората; материята, съ която сѫ облѣчени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива отъ тази, съ която хората сѫ облѣчени.
Съ какво сѫ облѣчени хората? — Съ плъть, която наричатъ тленна. Тя е гѫста, тежка. Материята на сѫществата отъ Божествения свѣтъ, т. е. отъ свѣта на любовьта, е вѣчна, неизмѣнна.
към втори вариант >>
19.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
На всеки човек е дадена възможност да схване нещата така, както са в
действителност
.
Всеки човек има по двама синове, които иска да постави в, два специфични света: единият – в света на Любовта, а другият – в света на Мъдростта. Това е невъзможно. Защо? Защото в тези светове не съществува никакво лицеприятие. Кой обикновен човек е достоен да заеме едното или другото място? Под думата достоен, Христос разбира онзи човек, който е в състояние да възприеме нещата в тяхната същност.
На всеки човек е дадена възможност да схване нещата така, както са в
действителност
.
На всеки човек са дадени и специфични възможности. Това се отнася не само до умствения, но и до физическия живот на човека. Ако имате две деца, едното със здрав стомах, а другото с болен стомах, за кое от двете деца е приготвената баница? За онова, което има здрав стомах. Следователно когато търсим Христа, за да придобием Неговата Любов, трябва да бъдем здрави.
към беседата >>
На всѣки човѣкъ е дадена възможность да схване нѣщата така, както сѫ въ
действителность
.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ има по двама синове, които иска да постави въ два специфични свѣта: единиятъ — въ свѣта на любовьта, а другиятъ — въ свѣта на мѫдростьта. Това е невъзможно. Защо? — Защото въ тѣзи свѣтове не сѫществува никакво лицеприятие. Кой обикновенъ човѣкъ е достоенъ да заеме едното или другото мѣсто? Подъ думата „достоенъ”, Христосъ разбира онзи човѣкъ, който е въ състояние да възприеме нѣщата въ тѣхната сѫщность.
На всѣки човѣкъ е дадена възможность да схване нѣщата така, както сѫ въ
действителность
.
На всѣки човѣкъ сѫ дадени и специфични възможности. Това се отнася не само до умствения, но и до физическия животъ на човѣка. Ако имате две деца, едното съ здравъ стомахъ, а другото съ боленъ стомахъ, за кое отъ дветѣ деца е приготвената баница? — За онова, което има здравъ стомахъ. Следователно, когато търсимъ Христа, за да придобиемъ Неговата любовь, трѣбва да бѫдемъ здрави.
към втори вариант >>
20.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Даже човекът, когото виждат, не е такъв, какъвто е в
действителност
.
Животно, на което стъпалото е превърнато в копито, е лишено от своята висша интелигентност. Както на земята има същества с пръсти на краката и други – с копита, така и на Небето има същества с пръсти и същества с копита. Какво нещо е Небето, т.е. Духовният свят, малцина знаят. Хората си представят Духовния свят такъв, какъвто не е.
Даже човекът, когото виждат, не е такъв, какъвто е в
действителност
.
Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човека с очите и виждането му с по-мощта на рентгенов апарат. Ако гледате човека през такъв апарат, ще се уплашите, ще видите мускулите, костите и вътрешните му органи. От духовно гледище физическият човек е страшен, както онзи, когото разглеждат с рентгенов апарат. За да не изпитва страх от нещата, човек трябва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно. Една вечер Едисон поканил на гости в дома си няколко свои приятели, учени хора, пред които намислил да устрой една шега.
към беседата >>
Даже човѣкътъ, когото виждатъ, не е такъвъ, какъвто е въ
действителность
.
(втори вариант)
Животно, на което стѫпалото е превърнато въ копито, е лишено отъ своята висша интелигентность. Както на земята има сѫщества съ пръсти на краката и други — съ копита, така и на небето има сѫщества съ пръсти и сѫщества съ копита. Какво нѣщо е небето, т. е. духовниятъ свѣтъ, малцина знаятъ. Хората си представятъ духовния свѣтъ такъвъ, какъвто не е.
Даже човѣкътъ, когото виждатъ, не е такъвъ, какъвто е въ
действителность
.
Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човѣка съ очитѣ и виждането му съ помощьта на рентгеновъ апаратъ. Ако гледате човѣка презъ такъвъ апаратъ, ще се уплашите, ще видите мускулитѣ, коститѣ и вѫтрешнитѣ му органи. Отъ духовно гледище физическиятъ човѣкъ е страшенъ, както онзи, когото разглеждатъ съ рентгеновъ апаратъ. За да не изпитва страхъ отъ нѣщата, човѣкъ трѣбва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно. Една вечерь Едисонъ поканилъ на гости въ дома си нѣколко свои приятели, учени хора, предъ които намислилъ да устрои една шега.
към втори вариант >>
21.
Неизвестното
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
Значи, ние приемаме студа като състояние; в
действителност
, съществува ли студ в Природата, това е неизвестно.
Известната величина е вкъщи, а неизвестните са невестата и младоженецът; учениците са известното, а училището – неизвестното. Аз вземам този стих, за да покажа, че както в Живота, така и в Природата има известни и неизвестни величини, между които съществува някакво отношение. Например, казваме студ. Студът е физическо усещане, което се възприема чрез организма. Учените го определят като намаляване на дейността, или намаляване на топлината.
Значи, ние приемаме студа като състояние; в
действителност
, съществува ли студ в Природата, това е неизвестно.
Между студа и омразата има нещо общо. Те са от една и съща категория. Студът е състояние, което има отношение към физическия свят, а омразата – към Астралния или Чувствения. Обаче, и студът, и омразата се образуват в човека. Който има малко топлина, ще усеща студ; който има малко Любов, ще изпитва омраза.
към беседата >>
Значи, ние приемаме студа като състояние; въ
действителность
, сѫществува ли студъ въ природата, това е неизвестно.
(втори вариант)
Известната величина е „вкѫщи”, а неизвестнитѣ сѫ „невѣстата и младоженикътъ.” Ученицитѣ сѫ известното, а училището — неизвестното. Азъ вземамъ този стихъ, за да покажа, че както въ живота, така и въ природата има известни и неизвестни величини, между които сѫществува нѣкакво отношение. Напримѣръ, казваме „студъ”. Студътъ е физическо усѣщане, което се възприема чрезъ организма. Ученитѣ го опредѣлятъ като намаляване на дейностьта, или намаляване на топлината.
Значи, ние приемаме студа като състояние; въ
действителность
, сѫществува ли студъ въ природата, това е неизвестно.
Между студа и омразата има нѣщо общо. Тѣ сѫ отъ една и сѫща категория. Студътъ е състояние, което има отношение къмъ физическия свѣтъ, а омразата — къмъ астралния или чувствения. Обаче, и студътъ, и омразата се образуватъ въ човѣка. Който има малко топлина, ще усѣща студъ; който има малко любовь, ще изпитва омраза.
към втори вариант >>
22.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Бащата, сестрата, братът също си въобразяват, че са по-добри, отколкото са в
действителност
и като не ги признаят за такива, страдат.
Който много боде и рита, минава за голям философ и критик, с особени възгледи за живота, но често се натъква на остена. Коя е причината за страданията на съвременните хора? – Илюзиите, с които живеят. Всеки си мисли това, което не е, всеки си представя нещата такива, каквито не са. Майката си въобразява, че е идеална майка и ако не я признаят за такава, страда.
Бащата, сестрата, братът също си въобразяват, че са по-добри, отколкото са в
действителност
и като не ги признаят за такива, страдат.
Кои са качествата на майката и на бащата? Коя жена наричаме майка? Кой мъж е баща? Жената е майка и мъжът – баща не само по форма. Понятията „майка и баща“ крият велико съдържание и велик смисъл в себе си.
към беседата >>
23.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Може да внушите на някой човек, че умира, и той ще преживее всички прояви на агонизиращия, без да умре в
действителност
.
Значи, който е работил и работи, има право да седне под сянката на някое дърво да си почине. Каже ли се, че някой умрял, това подразбира, че той се е скрил на сянка, да си почине. Според мнозина, смъртта е конвулсия, гърчене, агония, мъчение и т.н. Това са фиктивни неща. Физическата дреха на човека се отделя от духовната, но това не е смърт.
Може да внушите на някой човек, че умира, и той ще преживее всички прояви на агонизиращия, без да умре в
действителност
.
Като се освободи от чуждата мисъл, той сам ще се убеди, че е жив и здрав. Може ли след това да се мисли, че е възкръснал? Това показва, че смъртта е процес на човешката мисъл. Като дошъл на земята и разбрал, че всичко, което го обикаля, е Божие създание, човек пожелал да направи нещо, и, в заключение, работил за създаване на смъртта, т.е. на почивката.
към беседата >>
24.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
Това значи: няма ли човек, който да покаже в
действителност
любов към мене?
Приятно е да слушаш музиканти, които не само свирят, но чувстват и живеят във това, което изпълняват. Мнозина говорят за любовта, без да я чувстват, без да се проникват от нея и без да я прилагат. Това значи, едно се говори, друго се изпълнява. Като видиш едно агънце, казваш, че го обичаш. То отговаря: бе-е.
Това значи: няма ли човек, който да покаже в
действителност
любов към мене?
Ти обичаш агнето, но мислиш, че като го заколят, ще си хапнеш от него. Това не е любов. Така се обичат повечето хора; така се обичат много моми и момци. В края на краищата, един от тях все ще стане жертва, както агнето от ножа на своя господар – касапин. Съвременният свят е пълен с касапи.
към беседата >>
25.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
На физическия свят, всеки се мисли за по-умен и по-учен, отколкото е в
действителност
.
Това, което е вярно за физическия живот, вярно е и за духовния. Въпреки това, има известна разлика между физическия и духовния свят. Съществата, които живеят в духовния свят, изпълняват Божествените закони без никакви протести; обаче, хората на земята не се подчиняват на тези закони и са в постоянно противоречие помежду си. Работите на физическия свят не вървят добре, защото постоянно ги отлагат. В духовния свят, обаче, никакво отлагане не съществува.
На физическия свят, всеки се мисли за по-умен и по-учен, отколкото е в
действителност
.
В духовния свят всеки има ясна представа за себе си и за своите възможности. В духовния свят училищата, семействата са поставени по-добре, отколкото земните. – Има ли и там деца и ученици? – Има. В Писанието се говори за чада Божии.
към беседата >>
26.
Призваха Исуса
,
НБ
, София, 19.6.1919г.,
Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в
действителност
.
Нека всяко сърце си остане такова, каквото го е създал Господ. Всяко сърце по начало е добро, но става такова, каквото направление му дава умът. Когато се поусмихна някому и му кажа някоя блага дума, веднага и вие ставате доволни от мен, намирате, че съм добър. Но понамръщя ли се малко, казвате, че съм си изменил характера. Тези неща в света са привидни, те са едно фокусничество.
Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в
действителност
.
Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за теб, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията Воля! ” Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива били родителите му, прадедите му и т.н. Учителят може да те обича, но когато правиш погрешки, той ще ти направи забележка. Ученикът в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се обичаме! ” Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш.
към беседата >>
27.
Старият книжник
,
НБ
, София, 29.6.1919г.,
Съвременните фотографии целят да представят човека по-хубав, с по-загладени черти, отколкото има в
действителност
, като рисуват и ретушират лицето му.
Всеки носи с най-малките подробности на лицето си свидетелството, което определя не само сегашния негов живот, но и миналия, и бъдещия. И ако съвременните хора биха могли да четат по тези свидетелства, по тази Божествена книга на лицето, която всеки носи със себе си, хиляди нещастия биха се избегнали. На всички свои последователи Христос препоръчва да се повърнат от своите погрешки на миналото. Някой казва: „Да изпитаме своя живот“. – Фотографирай се и изпитвай лицето си, виж дали се харесваш.
Съвременните фотографии целят да представят човека по-хубав, с по-загладени черти, отколкото има в
действителност
, като рисуват и ретушират лицето му.
Не затривайте Божественото писмо! Не трябва така да се заглаждат чертите, защото старият човек не може да стане млад, и обратното. „Това са неща несъвместими“, казва Христос. Само ученият, който разглежда нещата тъй, както той може да разбере отношенията, които съществуват между отделните части. В математиката има известни формули, по които да се превръщат едни величини в други.
към беседата >>
28.
Мировата Любов
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Вие ще речете, че това е само разказ, че не е
действителност
.
Едната - толкова красива, че привличала всички с хубостта си. А другата - толкова грозна, че всички я отбягвали. Но нещастието било там, че когото от поданиците поглеждала красивата дъщеря, заболявали го очите; когото пипнела, осакатявал; когото срещнела из пътя на разходка, здрав не се връщал в дома. И така осакатели всички поданици. Като излизала грозната сестра, обаче, когото поглеждала, оздравявал и на когото полагала ръка, излекувал се.
Вие ще речете, че това е само разказ, че не е
действителност
.
Не е разказ, а самата действителност - това е сегашният живот. Вашият син - целомъдрен, честен - погледне някоя красива мома; веднага неговият характер се променя, умът му потъмнява, сърцето му се извращава, защото красотата стимулира само външната проява на човешкия живот, т.е. чисто физическата му страна. Искате да бъдете красиви, да бъдете богати, да бъдете силни и т.н., но аз ви питам кой красив, кой богат, кой силен човек досега не е умрял? Някои ще възразят: "С вашите идеи хората гладни ще умрат".
към беседата >>
Не е разказ, а самата
действителност
- това е сегашният живот.
А другата - толкова грозна, че всички я отбягвали. Но нещастието било там, че когото от поданиците поглеждала красивата дъщеря, заболявали го очите; когото пипнела, осакатявал; когото срещнела из пътя на разходка, здрав не се връщал в дома. И така осакатели всички поданици. Като излизала грозната сестра, обаче, когото поглеждала, оздравявал и на когото полагала ръка, излекувал се. Вие ще речете, че това е само разказ, че не е действителност.
Не е разказ, а самата
действителност
- това е сегашният живот.
Вашият син - целомъдрен, честен - погледне някоя красива мома; веднага неговият характер се променя, умът му потъмнява, сърцето му се извращава, защото красотата стимулира само външната проява на човешкия живот, т.е. чисто физическата му страна. Искате да бъдете красиви, да бъдете богати, да бъдете силни и т.н., но аз ви питам кой красив, кой богат, кой силен човек досега не е умрял? Някои ще възразят: "С вашите идеи хората гладни ще умрат". Ами вие с вашите няма ли да умрете?
към беседата >>
29.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Който разбира Божествения език, ще си изтълкува въпроса, както е в
действителност
, без да се съблазни.
В прочетената притча Христос говори за двама синове, проява на един и същ баща, на една и съща майка. Думата „проява” е употребена в философски смисъл. На обикновен език казваме: Два сина, родени от един и същ баща и от една и съща майка. Казано е в Писанието, че Бог извади от Адама едно ребро и направи от него жената. Оттук излиза, че първият човек е раждал, но от сърдечната област.
Който разбира Божествения език, ще си изтълкува въпроса, както е в
действителност
, без да се съблазни.
Който не разбира тоя език, ще се съблазни и криво ще го изтълкува. Под „жена” сегашният мъж ще каже, че тя е същество, което гледа къща, готви, ражда деца и ги отглежда. Под „мъж” сегашната жена ще каже, че той е същество, създадено да гради къщи, да внася в къщата необходимите блага за подържане на живота, да се грижи за външните работи. Философията на сегашния живот е съградена върху две основни начала: да донасяш материал за готвене и да готвиш тоя материал. В широк смисъл на думата, всички философи, учени и писатели са готвачи.
към беседата >>
Това да не бъде само проект, но да стане
действителност
.
Затова казвам, че бъдещата култура е на сърцето. Не ще оживее това, което с в нашия ум; ще оживее това, което е в нашето сърце. Следователно, предчувствията на сърцето са по-верни, отколкото мислите на ума. Понеже бъдещата култура е на сърцето, затова Христос ни обръща внимание да обработваме сърцето си. Бих желал в бъдеще всички общества и народи да образуват дружества, да отварят училища за работа върху сърцето.
Това да не бъде само проект, но да стане
действителност
.
Какво правят сегашните хора? Образуват едно дружество, съставят устав; представят го в министерството на одобряване; след това викат свещеник за водосвет, избират комисия, която да поеме работата и, докато започне функцията си, то свършва своя живот. Новото дружество няма нужда от никакво зарегистриране, от никакъв водосвет. Решете и приложете решението си. Зарегистрирането му ще дойде свише.
към беседата >>
Но да не остане само в проект, а да се приложи в
действителност
.
(втори вариант)
Не ще оживее това, което е в нашия ум, а вярно ще излезе това, което е в нашето сърце. Каквото ви продиктува сърцето, деветдесет и девет процента излиза вярно, а следователно предчувствията на нашето сърце са по-верни, отколкото мислите на нашия ум. И тъй, Христос иска да ни обърне вниманието да обработваме сърцето си. Бъдещата култура е култура на сърцето. Бих желал всички общества, всички народи да образуват дружество на сърцето.
Но да не остане само в проект, а да се приложи в
действителност
.
Сега какво правят? Образуват едно дружество, съставят му програма, представят я в Министерството на одобрение, викат свещеници да му светят вода, избират комисии, които да поемат работата, и докато започне да функционира, то свършва с живота си. За в бъдеще не е необходимо да се обявява това дружество, няма нужда от никакъв водосвет. Кажете и решете, и по решение от свише това дружество ще съществува. Нямам нищо против това, което се върши.
към втори вариант >>
30.
Добрият пастир
,
НБ
, София, 18.1.1920г.,
Всички му дават такова значение, каквото в
действителност
няма.
Тоя стих и досега е неясен и неразбран, както за културните хора на сегашното време, така и за духовенството.
Всички му дават такова значение, каквото в
действителност
няма.
Преди да обясня вътрешния смисъл на тоя стих, ще направя едно въведение. Например, някой пита: Ти религиозен ли си? Той мисли, че религията е всичко. Религията е само една трета от истината. Значи, религиозните познават само една трета от истината.
към беседата >>
Всички му дават такова значение, каквото в
действителност
няма.
(втори вариант)
Тоя стих и досега е неясен и неразбран, както за културните хора на сегашното време, така и за духовенството.
Всички му дават такова значение, каквото в
действителност
няма.
Преди да обясня вътрешния смисъл на тоя стих, ще направя едно въведение. Например някой пита: „Ти религиозен ли си? " Той мисли, че религията е всичко. Религията е само една трета от истината. Значи религиозните познават само една трета от истината.
към втори вариант >>
31.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
Когато правим упражнения, трябва да знаем, че това е едно упражнение, да не смесваме упражнението с онази
действителност
в живота, която съществува.
Когато той реши това сложно тройно правило – че X е равно на 10, какво е разрешил? Разрешил е колко ще вземат тези 10 души. Ако си разрешил уравнението за работниците, те ще получат нещо, но ако го разрешаваш за училище, какво ще спечелиш от това? Само едно упражнение. Аз не отказвам упражнението, но искам вашите мисли да бъдат точни и определени.
Когато правим упражнения, трябва да знаем, че това е едно упражнение, да не смесваме упражнението с онази
действителност
в живота, която съществува.
Мнозина се молят с упражнения. Нямам нищо против това, но то не е реалност, а приготвяне към реалното. Христос казва: “Влез в скришната си стаичка.” Коя е тази стаичка и къде е тя? Ще каже някой: “Вътре в себе си.” Тази стаица не се намира в тялото. Когато някой ме види да минавам през някоя врата, ще каже: “През тази врата влезе.” Но може като влизам и излизам, да съм вън от тази стаичка.
към беседата >>
32.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
Това не е за обида, нито правя упрек, но изнасям въпроса, както е в
действителност
.
Прав съм, наистина, по отношение на тях, но не съм прав по отношение на истината. Това, което казвам за православните, не е право, защото и до днес те ядат от забранения плод. Това, което казвам за евангелистите, не е право, защото и те ядат от забранения плод. Това, което казвам за съботяните, не е право, защото и те -ядат от забранения плод. В която църква и да отидеш днес, трябва да стоиш най-малко два метра далеч от техния кръг, защото наблизо има ритане.
Това не е за обида, нито правя упрек, но изнасям въпроса, както е в
действителност
.
Като изхождам от великата истина, казвам: Само едно Евангелие съществува. Само една Православна църква съществува. Само една събота съществува – съботата на доброто в света. Нека всеки ден сърцето ти бъде обсебено от желанието да празнуваш съботата, като събота на доброто в света. Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта.” Аз се чудя на сегашните правоверни и религиозни, които се страхуват от мене.
към беседата >>
Каквито тълкувания и да се дават, всичко си остава така, както е в
действителност
.
Той има ключовете на ада и на смъртта.” Въпрос е, трябва ли християните да се делят на православни, евангелисти, католици, съботяни. Важно е да си отговорите на въпроса, жив ли е и живее ли във вас Христос, в Когото вярвате. Ако е жив, как тълкувате Откровението, което четете? Мнозина четат Откровението и си правят своеобразни тълкувания. Там се говори за звяр с четири рога, за седем светилника, за някакви тръби.
Каквито тълкувания и да се дават, всичко си остава така, както е в
действителност
.
Седемте светилника са седем светлини, от които умовете ни могат да просветнат. Седемте звезди са пътеводните учения в самия човек. Те са силите, с които човешкият дух си служи за разбиране дълбоките тайни на природата. Тръбата, с която арахангел Михаил затръбил, е човешкото ухо, дадено от Бога. С него човек трябва да възприема звуковете от външния свят и да разбере, за бой ли са те, или за мир.
към беседата >>
33.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Например аз казвам на хората да не говорят за мене лошо, а да говорят това, което е в
действителност
.
(втори вариант)
Всеки трябва да има любовта на майката и бащата, след като родят детето си. И когато говорим за любов, трябва да разбираме любовта на майките и бащите. Това е идейното в света. Любовта у млади, които се обичат, не е за осъждане, но тя не е Божествена любов, а човешка, защото в нея има промени. Според учението на Духа всичко трябва да се констатира тъй, както е, ни повече, ни по-малко.
Например аз казвам на хората да не говорят за мене лошо, а да говорят това, което е в
действителност
.
Не преувеличавайте моето зло и моето добро. Ако казвате, че съм добър, то е, защото съм богат. Ако имам знания, а не мога да помогна никому, какъв учен съм? Ако минавам за учен, а не мога да дам никому никакви наставления за лекуване, де е моята ученост? Ще мязам на онзи лекар, който съветвал болните си да се мажат отгоре с газ.
към втори вариант >>
34.
Отиде след Него
,
НБ
, София, 11.4.1920г.,
Един ден тя се почувствувала крайно отегчена от нея и решила да я хвърли, да се яви при Учителя си такава, каквато била в
действителност
.
Коя е причината за това, не е важно; важно е, че никой лекар, никой учен не могъл да помогне – устата на царската дъщеря си останала крива. Най-после, бащата се принудил да направят маска на дъщеря му, с която да прикрива недостатъка си. След това той я изпратил в Едем, да се учи при един велик Учител, член на Бялото Братство. Според законите па това Братство, никой член нямал право да целуне жена, колкото и да е света и чиста. Царската дъщеря се учила дълго време при своя Учител, но всякога носела маската на лицето си.
Един ден тя се почувствувала крайно отегчена от нея и решила да я хвърли, да се яви при Учителя си такава, каквато била в
действителност
.
Понякога и хората постъпват по същия начин. Когато устата или очите им са изкривени, те носят маска да ги скриват. Обаче, като им дотегне хвърлят маската и се показват такива, каквито са всъщност. Като видял кривата уста на своята ученичка, Учителят почувствал голямо съжаление към нея и пожелал да й помогне. Само с една целувка той би могъл да я излекува.
към беседата >>
35.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
После казва: Изнесох нещата, както са в
действителност
, не скрих истината.
Щом свещите им се запалят, работите им ще се наредят добре. Новата светлина трябва да се използва, както от индивида, така и от семейството, и от обществото. Днес светът се нуждае от запалени свещи. Англичанинът минава за честен, а българинът се отличава със своята искреност. Той казва мнението си за човека право в лицето му.
После казва: Изнесох нещата, както са в
действителност
, не скрих истината.
Добре е да кажеш истината на човека, но да знаеш, как да я кажеш, как да я посадиш. Какво ще стане със семката, ако я посадиш много дълбоко? – Няма да изникне. Значи, ако кажеш истината, кажи я на време и на място. Посади семката на такова място и толкова дълбоко, за да изникне на време и да принесе своя плод.
към беседата >>
36.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Но в
действителност
палецът е резултат на човешката воля.
Тя доказва, че човек е живял много повече, отколкото съвременните учени твърдят. Че човек е живял отпреди осем хиляди, за това говорят черепите, които са останали от ония времена. Но че е живял много по-отдавна, такива данни не могат да се изнесат. И да се изнесат такива факти, връзката между тях е толкова деликатна, че може да се каже, че няма връзка. И когато в една от своите беседи казах, че палецът определя развитието на човешката воля, някои казаха, че това е нелогично.
Но в
действителност
палецът е резултат на човешката воля.
И в старо време, когато са искали да накажат някой твърдоглав човек - да прекрати своите престъпления, отсичали са двата му палеца. Тогава питам защо палецът у някои хора е по-дълъг, а у други - по-къс; защо у някои е по-правилно сформиран, а у други - не? Всичко това означава нещо, то говори за развитието на волята и разсъдъка у човека. Погледне ли човек на палеца, ще разбере как върви развитието на една душа. Върви ли правилно развитието й, палецът е правилен, няма изкривявания.
към беседата >>
37.
Което се променя, без да се изменя
,
НБ
, В.Търново, 17.10.1920г.,
Когато човек стане цар, той не е в
действителност
такъв, нито богатият е богат, нито ученият е учен, нито добрият е добър.
Александър III е казал: „Желал бих да съм един чифликчия, за да не се занимават с мене.“ Ако оставите една мома да избира между цар и овчар, тя непременно би предпочела първия. След женитбата си обаче тя ще разбере грешката си. Този свят страда все от князе и княгини. Това са привидни неща в живота.
Когато човек стане цар, той не е в
действителност
такъв, нито богатият е богат, нито ученият е учен, нито добрият е добър.
Той не мисли за това, че е учен или че е добър или не, но се стреми да познае реалния живот Човешкото око не е видяло, нито човешко ухо е чуло. нито най-смелата фантазия е творила блян, подобен на това, що Бог е приготвил за нас. Христос казва: „Никой не познава това, реалното, освен Синът. И когато познаете Сина, Той ще ви покаже пътя, за да намерите вътрешния смисъл на живота.“ Практическото приложение на тази мисъл ще ви освободи от сегашните ви кошмари. Вие мислите, че при сегашното си състояние нямате нужда от тия познания.
към беседата >>
38.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
За тоя, който се събуди от дълбокия сън и види
действителността
, казваме, че съзнанието му се е пробудило.
Говорят за такива яденета, които никога не са вкусвали. Те живеят в сънно състояние, както героите в приказките „1001 нощ“. Казваш: „Аз съм нещастен“. – Ще бъде чудно да не си нещастен, ако сънуваш, че си царски син, обиколен с блясък и великолепие, със слуги и слугини, а като се събудиш, виждаш, че си обикновен човек, без дворци, без слуги и слугини. – „Значи сънувал съм.“ – Сънувал си, разбира се.
За тоя, който се събуди от дълбокия сън и види
действителността
, казваме, че съзнанието му се е пробудило.
Той се пробудил в живота на еволюцията. Който изведнъж се пробуди, става нещастен. Ако жената се пробуди, става нещастна; ако мъжът се пробуди, става нещастен; ако децата се пробудят, стават нещастни. Щом се пробудят, всички хора стават нещастни. Те виждат, че работите им не вървят както трябва и както са мислели.
към беседата >>
39.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Днес човек се проявява такъв, какъвто е в
действителност
.
Много естествено! Ще излезете от тоя свят и ще влезете в другия. Ще излезете от училището и ще влезете в обществото, между високо културни и интелигентни хора, които не търпят никаква лъжа и измама. Щом не можете да кръстите една красива мома, ангелът ви е слаб. „В рова на лъвовете.“ И вашата душа е в рова на лъвовете.
Днес човек се проявява такъв, какъвто е в
действителност
.
Животът го подлага на различни изпитания и противоречия, да види своето вътрешно безверие. Днес хората не вярват един на друг. Говориш с някого, който ти вярва. На другия ден той се отказва от тебе, не ти вярва вече. Кой губи от това?
към беседата >>
40.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Вие трябва да схванете живота такъв, какъвто е в
действителност
.
Следователно, и вашата женитба е предговор към бъдещия живот. Христос каза на блудницата: „Иди и не греши повече! “ Сега и на вас казвам: Идете и не грешете повече. Не се женете така, както сте се женили досега. Това казвам не само на старите, но и на младите.
Вие трябва да схванете живота такъв, какъвто е в
действителност
.
Щом го схванете, ще разрешите правилно важния социален въпрос за женитбата. Само така ще работите с Бога, ще бъдете в хармония с Него и ще Го познаете, както Той ви познава. Аз говоря за днес не за бъдещето. Сега е благоприятният момент да посеете това малко зрънце в душата си. Не изпущайте добрите условия за сеене.
към беседата >>
41.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Така ли е в
действителност
?
Духовният и религиозният живот, правилно разбрани, обогатяват и развиват човешкия ум и човешкото сърце. Някои възразяват: „Ние не се нуждаем от религия. И без нея ще бъдем щастливи“. – Според тия хора животните са най-щастливи; те нямат религия. Те нямат свещеници, черкви, обреди – следователно, те са най-щастливи.
Така ли е в
действителност
?
Фактите говорят друго. Ако животните бяха щастливи и свободни, те щяха да бъдат господари, а ние – техни слуги. Всъщност те са наши слуги, а ние – техни господари. „Едната ще бъде взета, а другата ще се остави.“ Едната се взима, защото върши работа. Онова, което се оставя във вас, е излишък.
към беседата >>
42.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за
действителност
.
мнозинството, е слушало, за да създаде речта. То представя определенията и допълненията на речта. Обаче, изречението може и без определение и допълнение. „И да се облечете с новия человек.“ Новият човек има отношение към разумния живот. Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си.
Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за
действителност
.
Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии. Но с илюзии живеят и стари баби, и дядовци. Какво ще кажете тогава? Това не е за упрек, но говоря за заблужденията на хората. Вървиш по улицата и срещаш един човек, който се заглежда в тебе, като че иска нещо.
към беседата >>
43.
Правилният развой на човешките енергии
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Например, когато някой романист описва фактите, те в
действителност
такива ли са, каквито той ги описва?
Вие не се спъвайте, вложете в ума си мисълта да свършите това и ще го свършите. Аз ви казвам, дори да имате трудности, те няма да бъдат такива, че да не можете да ги преодолеете. Знаете ли, ако вие примирите по трима души, какъв ефект ще произведе това в света? Проверете къде е правата философия. Някои си мислят, че туй, което четат в книгите, е тъй, както когато го четат в романите.
Например, когато някой романист описва фактите, те в
действителност
такива ли са, каквито той ги описва?
Не, не са такива. Понякога той им туря парафернали (излишни прибавки), като представя героинята си по-силна, отколкото е, героя – също. При всички романисти има една слабост – че представят героите си не такива, каквито са. И нашите светии са представени такива, каквито не са – светостта им е по-малка, отколкото ние си я представяме. И учените, и гениите не са такива, каквито се виждат на нашите очи.
към беседата >>
44.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Аз констатирам фактите, както са в
действителност
.
Знаеш ли защо прави добрина? Не знаеш. Скрита е тайната на живота. Сега, аз не искам да ви съдя. Ако съдя вас, и себе си осъждам.
Аз констатирам фактите, както са в
действителност
.
По резултатите в невидимия свят съдя за същността на нещата. Някога, като седя и размишлявам, усещам, че нещо ме жегне – една стрела дойде до мене. Търся причината и я намирам. Един от моите ученици е направил нещо, което причинява болка. Аз възприемам болката като стрела.
към беседата >>
45.
Още по-блажени са!
,
НБ
, София, 4.12.1921г.,
Нашите очи може да бъдат благородни, лицето ни да бъде благородно, всичко зависи от нас, но в
действителност
благороден е само онзи, който разбира Словото Божие и го изпълнява.
Трябва да бъдете искрени спрямо себе си. Това е хубаво. Аз не осъждам онзи, който прави това, но бих желал туй положение да го задържи не само за един момент, а за ден, два, цяла година. Хубаво е туй положение в живота, ама да го задържиш. Аз не казвам: „Това няма да го бъде“ – то е по стария закон.
Нашите очи може да бъдат благородни, лицето ни да бъде благородно, всичко зависи от нас, но в
действителност
благороден е само онзи, който разбира Словото Божие и го изпълнява.
Сега вие ще кажете: „Моят ум тъй ми казва“. Твоят ум какво ти казва? Изпитайте вашият ум дали е много просветен. Вие знаете ли ония закони, с които сте работили в утробата на майка си? Припомнете си ги!
към беседата >>
46.
Разговори с Учителя
,
ИБ
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Пък и авторът на романа едва ли изнесъл фактите, както са в
действителност
.
Така, те сами си пакостят. Младият казва: Ето един случай да стана герой. Старият пък казва: Ех, да бях млад! — Какво ще направиш, ако си млад? Ще вършиш глупости.
Пък и авторът на романа едва ли изнесъл фактите, както са в
действителност
.
Малко писатели има, които изнасят действителния живот. Ще кажете, че героите представят умни хора. - Да, умни хора, които играят на въже. Умен човек е този, който предвижда, какво зло предстои да му се случи и най-малко десет години преди това го избягва. Ще кажете, че героите са смели, решителни хора.
към беседата >>
47.
Три разряда ученици / Три категории ученици
,
ООК
, София, 30.3.1922г.,
Ученикът трябва да бъде доблестен, да изнася фактите, както са в
действителност
.
Не се подавайте на изкушения! Ученикът трябва да познава истината; той трябва да знае фактите, каквито са в самата природа, да знае законите, принципите и техните прояви. Като знае това, да се пази от преувеличаване или намаляване на нещата. Не увеличавайте, нито намалявайте погрешките си и добродетелите си. Дойдете ли до една своя погрешка, изнесете я първо пред себе си такава, каквато е; същото правете и с добродетелите си.
Ученикът трябва да бъде доблестен, да изнася фактите, както са в
действителност
.
Видите ли у някого една добродетел, колкото и да е малка, радвайте се. Тя е Божественото в човека. Видите ли една погрешка, затворете очите си и се помолете на Бога, да помогне на този човек и да я изправи. Не е позволено на ученика да напомня на своя ближен за неговите минали погрешки. Който се осмели да направи това, той върши престъпление.
към беседата >>
В
действителност
е така.
Като спи добре, ученикът ще се учи, ще възприема добре уроците, които му се преподават във време на сън. Обикновено Бог говори на човека във време на сън. Така е говорил на Йосиф, както и на всички пророци и апостоли, които са имали откровение. Казва се, че Йоан се е пренесъл, отишъл е в духовния свят, и там му е говорил Господ. Забелязано е, че когато преспи, човек се събужда с една лекота, като че е разрешил някаква задача през съня си.
В
действителност
е така.
В съня човек се учи, решава задачите си, които през деня са го смущавали. Затова често слушаме да се казва: „Не бързай да решаваш този въпрос. Преспи тази вечер и на сутринта ще видиш на какъв ум ще бъдеш“. Сега ще изнеса още едно задължение на ученика: точност и изпълнение на обещанията си. Веднъж решили да следвате школата, ще бъдете точни и изпълнителни: ще дохождате навреме и редовно.
към беседата >>
Ученикът трябва да бъде доблестен, да изнася фактите, както са в
действителност
.
Не се подавайте на изкушения! Ученикът трябва да познава истината; той трябва да знае фактите, каквито са в самата природа, да знае законите, принципите и техните прояви. Като знае това, да се пази от преувеличаване или намаляване на нещата. Не увеличавайте, нито намалявайте погрешките си и добродетелите си. Дойдете ли до една своя погрешка, изнесете я първо пред себе си такава, каквато е; същото правете и с добродетелите си.
Ученикът трябва да бъде доблестен, да изнася фактите, както са в
действителност
.
Видите ли у някого една добродетел, колкото и да е малка, радвайте се. Тя е Божественото в човека. Видите ли една погрешка, затворете очите си и се помолете на Бога, да помогне на този човек и да я изправи. Не е позволено на ученика да напомня на своя ближен за неговите минали погрешки. Който се осмели да направи това, той върши престъпление.
към беседата >>
В
действителност
е така.
Като спи добре, ученикът ще се учи, ще възприема добре уроците, които му се преподават във време на сън. Обикновено Бог говори на човека във време на сън. Така е говорил на Йосиф, както и на всички пророци и апостоли, които са имали откровение. Казва се, че Йоан се е пренесъл, отишъл е в духовния свят, и там му е говорил Господ. Забелязано е, че когато преспи, човек се събужда с една лекота, като че е разрешил някаква задача през съня си.
В
действителност
е така.
В съня човек се учи, решава задачите си, които през деня са го смущавали. Затова често слушаме да се казва: „Не бързай да решаваш този въпрос. Преспи тази вечер и на сутринта ще видиш на какъв ум ще бъдеш“. Сега ще изнеса още едно задължение на ученика: точност и изпълнение на обещанията си. Веднъж решили да следвате школата, ще бъдете точни и изпълнителни: ще дохождате навреме и редовно.
към беседата >>
48.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
Той ще се сблъска с
действителността
. Защо?
Време е вече да се освободите от някои отрицателни прояви, каквото е тщеславието. То е животинска проява – среща се в птиците, кучетата, конете и др. Кучето вдигне опашката си, върви и никого не иска да знае – това е тщеславие. Паунът разпери опашката си, върви гордо, със съзнание за себе си – това е неговото тщеславие. Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания.
Той ще се сблъска с
действителността
. Защо?
– Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват. Една от причините на неврастенията се дължи на тщеславието. За пример, когато работите на богатия търговец се объркват, той започва да се тревожи не толкова от загубите, колкото какво ще помислят хората за него. Всички хора искат да се представят за такива, каквито не са в действителност. Това виждаме даже у религиозните и учените хора.
към беседата >>
Всички хора искат да се представят за такива, каквито не са в
действителност
.
Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания. Той ще се сблъска с действителността. Защо? – Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват. Една от причините на неврастенията се дължи на тщеславието. За пример, когато работите на богатия търговец се объркват, той започва да се тревожи не толкова от загубите, колкото какво ще помислят хората за него.
Всички хора искат да се представят за такива, каквито не са в
действителност
.
Това виждаме даже у религиозните и учените хора. Тщеславието ги кара да се проявяват така. То е внесло лицемерието в религията; значи лицемерието е дете на тщеславието. В желанието си да се представи, че не е като другите хора, че е необикновен, човек лицемери. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-силно изпъкват недостатъците на човека.
към беседата >>
Дойдете ли до Истината, ще бъдете верни и точни, ще предавате нещата, както са в
действителност
, без никакво изключение.
От ученика се иска пълно безкористие и искреност към себе си. Той няма право да лъже себе си. Каже ли нещо, то трябва да отговаря на Истината. Направи ли нещо, също трябва да е съгласно с Истината. Който лъже себе си, лъже и другите.
Дойдете ли до Истината, ще бъдете верни и точни, ще предавате нещата, както са в
действителност
, без никакво изключение.
Верни на себе си, верни на Истината в себе си! Този е първият закон на школата, който трябва да приложите. Ако него приложите, и останалите закони можете да прилагате. С този закон се поставя здрава основа на бъдещия градеж на човечеството. Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“.
към беседата >>
Той ще се сблъска с
действителността
. Защо?
Време е вече да се освободите от някои отрицателни прояви, каквото е тщеславието. То е животинска проява – среща се в птиците, кучетата, конете и др. Кучето вдигне опашката си, върви и никого не иска да знае – това е тщеславие. Паунът разпери опашката си, върви гордо, със съзнание за себе си – това е неговото тщеславие. Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания.
Той ще се сблъска с
действителността
. Защо?
– Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват. Една от причините на неврастенията се дължи на тщеславието. За пример, когато работите на богатия търговец се объркват, той започва да се тревожи не толкова от загубите, колкото какво ще помислят хората за него. Всички хора искат да се представят за такива, каквито не са в действителност. Това виждаме даже у религиозните и учените хора.
към беседата >>
Всички хора искат да се представят за такива, каквито не са в
действителност
.
Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания. Той ще се сблъска с действителността. Защо? – Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват. Една от причините на неврастенията се дължи на тщеславието. За пример, когато работите на богатия търговец се объркват, той започва да се тревожи не толкова от загубите, колкото какво ще помислят хората за него.
Всички хора искат да се представят за такива, каквито не са в
действителност
.
Това виждаме даже у религиозните и учените хора. Тщеславието ги кара да се проявяват така. То е внесло лицемерието в религията; значи лицемерието е дете на тщеславието. В желанието си да се представи, че не е като другите хора, че е необикновен, човек лицемери. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-силно изпъкват недостатъците на човека.
към беседата >>
Дойдете ли до Истината, ще бъдете верни и точни, ще предавате нещата, както са в
действителност
, без никакво изключение.
От ученика се иска пълно безкористие и искреност към себе си. Той няма право да лъже себе си. Каже ли нещо, то трябва да отговаря на Истината. Направи ли нещо, също трябва да е съгласно с Истината. Който лъже себе си, лъже и другите.
Дойдете ли до Истината, ще бъдете верни и точни, ще предавате нещата, както са в
действителност
, без никакво изключение.
Верни на себе си, верни на Истината в себе си! Този е първият закон на школата, който трябва да приложите. Ако него приложите, и останалите закони можете да прилагате. С този закон се поставя здрава основа на бъдещия градеж на човечеството. Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“.
към беседата >>
49.
Разбор на думи
,
МОК
, София, 19.4.1922г.,
А можете да преживеете всичко това насън, за да видите как се укрива престъпление и как се лежи след това в затвор; като се събудите, ще кажете: „Добре, че е било сън, а не
действителност
".
(втори вариант)
Сега, ще спрем дотук. Най-много говорих върху първата дума - тръгни; споменах нещо и за други някои думи, днес говорих върху седем думи - за останалите думи може да се говори цяла година, те дават материал за много лекции. Та бъдете готови, да не дойде и при вас някой път Учителят ви с такъв чувал и да ви застави да скриете убития човек. Мислете как трябва да постъпите, защото може да лежите най-малко десет години в затвор. Не е лесно човек да говори Истината.
А можете да преживеете всичко това насън, за да видите как се укрива престъпление и как се лежи след това в затвор; като се събудите, ще кажете: „Добре, че е било сън, а не
действителност
".
Много от случаите и явленията в Живота са от такъв характер, сякаш стават насън. Който се е пробудил от съня и съзнава нещата, той е на прав път; който не се е пробудил още, той живее несъзнателно и изпитва страх и ужас, казва: „Какво ли ще стане с мен? ". Желая на всички ви да се пробудите от дълбокия сън, в който сте изпаднали, за да разберете, че много от вашите преживявания са фиктивни, а не действителни.
към втори вариант >>
50.
Предназначението на музиката / Силите на мозъка
,
ООК
, София, 20.4.1922г.,
Впоследствие, когато човек изгубил естественото си отношение към природата и към Бога, това чувство се изопачило, превърнало се е в желание да се представи такъв, какъвто не е в
действителност
.
Следователно човек трябва да се пази от всичко, което нарушава тази хармония. Тщеславието, гордостта, страхът, гневът са сили, които нарушават хармонията в мозъка. Те са подобни на червеи, които изяждат плодовете на дърветата. Първоначално тщеславието като сила е било на мястото си. Човек се стремял да има доброто мнение на своите близки, на своите приятели, на добрите хора и на Бога.
Впоследствие, когато човек изгубил естественото си отношение към природата и към Бога, това чувство се изопачило, превърнало се е в желание да се представи такъв, какъвто не е в
действителност
.
Ако тщеславният е учител и го посети някой външен човек, той ще го заведе в кабинета си и ще му покаже книгите, инструментите си като единствени в света; ако е земеделец, ще му покаже нивите, лозята си и ще му разправи как ги обработва, какви плодове дават и в заключение ще каже: „Като моите ниви и лозя никъде няма“; ако е жена, домакиня, ще го разведе по стаите си, да види как са наредени, ще му покаже дрехите си, какви особени модели представят, каква шивачка ги е шила и т.н. Проповедникът пък ще се похвали със своята отлична проповед, която очаровала слушателите. Който изучава проявите на тщеславния, вижда, че всичко е преувеличено, представено така, както не е в действителност. Изучавайте себе си и ближните си, за да не изпадате в тщеславие. Тщеславният сам се хвали, а горделивият очаква другите да го хвалят.
към беседата >>
Който изучава проявите на тщеславния, вижда, че всичко е преувеличено, представено така, както не е в
действителност
.
Първоначално тщеславието като сила е било на мястото си. Човек се стремял да има доброто мнение на своите близки, на своите приятели, на добрите хора и на Бога. Впоследствие, когато човек изгубил естественото си отношение към природата и към Бога, това чувство се изопачило, превърнало се е в желание да се представи такъв, какъвто не е в действителност. Ако тщеславният е учител и го посети някой външен човек, той ще го заведе в кабинета си и ще му покаже книгите, инструментите си като единствени в света; ако е земеделец, ще му покаже нивите, лозята си и ще му разправи как ги обработва, какви плодове дават и в заключение ще каже: „Като моите ниви и лозя никъде няма“; ако е жена, домакиня, ще го разведе по стаите си, да види как са наредени, ще му покаже дрехите си, какви особени модели представят, каква шивачка ги е шила и т.н. Проповедникът пък ще се похвали със своята отлична проповед, която очаровала слушателите.
Който изучава проявите на тщеславния, вижда, че всичко е преувеличено, представено така, както не е в
действителност
.
Изучавайте себе си и ближните си, за да не изпадате в тщеславие. Тщеславният сам се хвали, а горделивият очаква другите да го хвалят. Външно горделивият се представя скромен, но с вътрешно желание, да покаже, че като него няма друг. В облеклото си е скромен, в обходата – също, но със скрито желание да обърне внимание на окръжаващите. Ако искате да го познаете, опитайте се да турите някого на неговото място.
към беседата >>
Впоследствие, когато човек изгубил естественото си отношение към природата и към Бога, това чувство се изопачило, превърнало се е в желание да се представи такъв, какъвто не е в
действителност
.
Следователно човек трябва да се пази от всичко, което нарушава тази хармония. Тщеславието, гордостта, страхът, гневът са сили, които нарушават хармонията в мозъка. Те са подобни на червеи, които изяждат плодовете на дърветата. Първоначално тщеславието като сила е било на мястото си. Човек се стремял да има доброто мнение на своите близки, на своите приятели, на добрите хора и на Бога.
Впоследствие, когато човек изгубил естественото си отношение към природата и към Бога, това чувство се изопачило, превърнало се е в желание да се представи такъв, какъвто не е в
действителност
.
Ако тщеславният е учител и го посети някой външен човек, той ще го заведе в кабинета си и ще му покаже книгите, инструментите си като единствени в света; ако е земеделец, ще му покаже нивите, лозята си и ще му разправи как ги обработва, какви плодове дават и в заключение ще каже: „Като моите ниви и лозя никъде няма“; ако е жена, домакиня, ще го разведе по стаите си, да види как са наредени, ще му покаже дрехите си, какви особени модели представят, каква шивачка ги е шила и т.н. Проповедникът пък ще се похвали със своята отлична проповед, която очаровала слушателите. Който изучава проявите на тщеславния, вижда, че всичко е преувеличено, представено така, както не е в действителност. Изучавайте себе си и ближните си, за да не изпадате в тщеславие. Тщеславният сам се хвали, а горделивият очаква другите да го хвалят.
към беседата >>
Който изучава проявите на тщеславния, вижда, че всичко е преувеличено, представено така, както не е в
действителност
.
Първоначално тщеславието като сила е било на мястото си. Човек се стремял да има доброто мнение на своите близки, на своите приятели, на добрите хора и на Бога. Впоследствие, когато човек изгубил естественото си отношение към природата и към Бога, това чувство се изопачило, превърнало се е в желание да се представи такъв, какъвто не е в действителност. Ако тщеславният е учител и го посети някой външен човек, той ще го заведе в кабинета си и ще му покаже книгите, инструментите си като единствени в света; ако е земеделец, ще му покаже нивите, лозята си и ще му разправи как ги обработва, какви плодове дават и в заключение ще каже: „Като моите ниви и лозя никъде няма“; ако е жена, домакиня, ще го разведе по стаите си, да види как са наредени, ще му покаже дрехите си, какви особени модели представят, каква шивачка ги е шила и т.н. Проповедникът пък ще се похвали със своята отлична проповед, която очаровала слушателите.
Който изучава проявите на тщеславния, вижда, че всичко е преувеличено, представено така, както не е в
действителност
.
Изучавайте себе си и ближните си, за да не изпадате в тщеславие. Тщеславният сам се хвали, а горделивият очаква другите да го хвалят. Външно горделивият се представя скромен, но с вътрешно желание, да покаже, че като него няма друг. В облеклото си е скромен, в обходата – също, но със скрито желание да обърне внимание на окръжаващите. Ако искате да го познаете, опитайте се да турите някого на неговото място.
към беседата >>
51.
Закон на енергията / Закон за енергиите
,
МОК
, София, 10.5.1922г.,
И ако сгреша нещо, готов ли съм, без да се оправдавам, да се извиня пред нея, да кажа Истината, както е в
действителност
?
(втори вариант)
Който иска да ви даде пари, той не трябва да ви иска полица - щом иска да ви услужи, нека ви даде на доверие; иска ли полица, никакви пари не взимайте назаем - за предпочитане е гладен да ходите, но по никой начин не подписвайте полица. Окултната школа препоръчва на учениците си: ако някой може да ви даде пари назаем без запис, без полица, вземете тези пари, услужете си с тях и ги върнете навреме. Сега, аз искам от вас следното нещо: да бъдете искрени към себе си, към своята душа. Всяка сутрин в продължение на две седмици при ставането си още си задайте въпросите: „Искрен ли съм спрямо душата си? Готов ли съм през целия ден да извърша всичко онова, което душата ми желае и нашепва?
И ако сгреша нещо, готов ли съм, без да се оправдавам, да се извиня пред нея, да кажа Истината, както е в
действителност
?
" - значи щом направите някаква погрешка, нито я намалявайте, нито я увеличавайте, но констатирайте я пред душата си както е, както и Природата я е констатирала. Тази искреност спрямо душата ви е необходимо условие за развиване и пробуждане на съзнанието ви, за да схващате нещата правилно, без никакво увеличаване или намаляване. Под думата душа разбирам Божественото начало в човека, висшата му проява на физическия свят. Като ви давам ред опити, обръщам вниманието ви върху искреността с цел да няма никакви злоупотребления. Защо не трябва да се злоупотребява с тях?
към втори вариант >>
52.
Необятната любов / Необятната любов
,
ООК
, София, 18.5.1922г.,
В идеален смисъл това е вярно, но в
действителност
не е така.
– Срещат големи препятствия, които не им позволяват да изпълнят обещанията си. Една от причините за препятствията се дължи на факта, че хората не искат да признаят своите недостатъци. Докато не признава недостатъците си, човек живее в ограничения. Щом ги признае, той се освобождава. Ще кажете, че човек е създаден по образ и подобие на Бога.
В идеален смисъл това е вярно, но в
действителност
не е така.
Достатъчно е човек да се погледне с очите на ясновидеца, за да разбере колко далеч стои от своя първообраз. Тъй щото, когато се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, ние не разбираме тялото, умът и сърцето на сегашния човек. С това се обяснява защо понякога човек се чувства разширен, с особено просветление на ума си, като че целият свят е негов, но след малко време изгубва това състояние и слиза до стъпалото на своя обикновен ум. Със своя ограничен ум и с ограниченото си сърце той не може да задържи Божествените мисли и чувства, които са го посетили. Ученикът трябва да различава тези състояния, за да не изпада в илюзии, нито да се надценява, нито да се подценява.
към беседата >>
Това не е за упрек, но аз хвърлям светлина в умовете ви, за да разберете нещата в тяхната
действителност
, да видите себе си и да се познаете.
Каквото става с камъка, поставен на морската повърхност, това става и с човека, който влиза неподготвен в пределите на рая. Който мисли, че с материални работи може да влезе в рая, той е на крив път. Материалното остава на земята. Като влязат в духовния път, хората одухотворяват своите нужди и казват, че мислят за Бога. Малко хора мислят за Бога.
Това не е за упрек, но аз хвърлям светлина в умовете ви, за да разберете нещата в тяхната
действителност
, да видите себе си и да се познаете.
Кой художник може да работи в тъмнина? Човек е художник, който рисува картината на своя живот, за което трябва да има светлина, да вижда нещата ясно. Знаете ли на колко епохи е послужила материята, от която са направени нашите мозъци? Знате ли, че в тази материя именно са вложени недостатъците на човечеството? Миналите поколения са оставили своите нечистотии в нея и са отишли на другия свят.
към беседата >>
В идеален смисъл това е вярно, но в
действителност
не е така.
– Срещат големи препятствия, които не им позволяват да изпълнят обещанията си. Една от причините за препятствията се дължи на факта, че хората не искат да признаят своите недостатъци. Докато не признава недостатъците си, човек живее в ограничения. Щом ги признае, той се освобождава. Ще кажете, че човек е създаден по образ и подобие на Бога.
В идеален смисъл това е вярно, но в
действителност
не е така.
Достатъчно е човек да се погледне с очите на ясновидеца, за да разбере колко далеч стои от своя първообраз. Тъй щото, когато се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, ние не разбираме тялото, умът и сърцето на сегашния човек. С това се обяснява защо понякога човек се чувства разширен, с особено просветление на ума си, като че целият свят е негов, но след малко време изгубва това състояние и слиза до стъпалото на своя обикновен ум. Със своя ограничен ум и с ограниченото си сърце той не може да задържи Божествените мисли и чувства, които са го посетили. Ученикът трябва да различава тези състояния, за да не изпада в илюзии, нито да се надценява, нито да се подценява.
към беседата >>
Това не е за упрек, но аз хвърлям светлина в умовете ви, за да разберете нещата в тяхната
действителност
, да видите себе си и да се познаете.
Каквото става с камъка, поставен на морската повърхност, това става и с човека, който влиза неподготвен в пределите на рая. Който мисли, че с материални работи може да влезе в рая, той е на крив път. Материалното остава на земята. Като влязат в духовния път, хората одухотворяват своите нужди и казват, че мислят за Бога. Малко хора мислят за Бога.
Това не е за упрек, но аз хвърлям светлина в умовете ви, за да разберете нещата в тяхната
действителност
, да видите себе си и да се познаете.
Кой художник може да работи в тъмнина? Човек е художник, който рисува картината на своя живот, за което трябва да има светлина, да вижда нещата ясно. Знаете ли на колко епохи е послужила материята, от която са направени нашите мозъци? Знате ли, че в тази материя именно са вложени недостатъците на човечеството? Миналите поколения са оставили своите нечистотии в нея и са отишли на другия свят.
към беседата >>
53.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
Какво показва това - че в своята философска мисъл този проповедник се е отдалечил от
действителността
, която го обкръжава; този проповедник имал развит разум, а слаб интелект.
(втори вариант)
Под ум ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили, които се съдържат в него. Интелектът подразбира низшия ум в човека, низшия манас, а разумът - висшия ум, висшия манас. Следователно има хора със силно развит разум и слаб интелект, а някои - със силен интелект и слаб разум, обаче и двамата правят погрешки. Има философи с отлични системи, но за Природата са толкова невежи, че малките деца знаят повече от тях. Например един англичанин - знаменит проповедник, голям философ - в една своя реч казал, че овцете пиели вода само когато са болни.
Какво показва това - че в своята философска мисъл този проповедник се е отдалечил от
действителността
, която го обкръжава; този проповедник имал развит разум, а слаб интелект.
Всъщност когато са болни, овцете не пият вода, а когато са здрави, пият. Сега много от съвременните хора като този проповедник казват, че Господ не съществува, т.е. че овцете пият вода, когато са болни. Този човек е слаб в доказателствата си, защото иска да доказва съществуването на Бога с неверни факти като този, че овцете пият вода само когато са болни. Бог е същина, която не се доказва, Той е вън от всякакви доказателства; Бог е Същество извън времето и пространството, извън съзнанието, извън Живота, извън всякаква интелигентност на хората и т.н.
към втори вариант >>
54.
Окултна хигиена / Природна хигиена
,
ООК
, София, 8.6.1922г.,
Защото актьорите са майстори да представят една лъжа, в
действителност
то не е, че драмата е така, ама от актьорите зависи, те разплакват.
– Има неща, които са верни, но ако аз ги подложа на своята критика, ще излезе, че не са верни. За пример, вземете драмата „Дантон“, е кажете: вярно ли е това? Този автор е събрал тия факти, тъй ги е сближил, че импулсират, но ако тия факти се пуснат във времето, няма да има ефекти. При тези драми хората много пъти плачат, а вънка има хиляди драми, хора бедни минават, заминават, никой не плаче. Питам: защо вътре в театъра плачат, а отвън никой не плаче?
Защото актьорите са майстори да представят една лъжа, в
действителност
то не е, че драмата е така, ама от актьорите зависи, те разплакват.
И следователно, от окултно гледище, всяка една драма да бъде вярна, пак трябва да имаме драма, но тя трябва да бъде направена по особен начин и да има известна цел психическа и да произведе известен ефект. И тия автори, и те се домогнали до нещо, не че нямат известен стремеж. Но съвременните романи и драми не са направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трябва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвърлите. А някой път вие се спирате един час за дребнавите факти.
към беседата >>
55.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
В
действителност
няма никаква тайна, а само гледам как ще изпълнят заповедта.
Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват... Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика. Аз изпитвам онези, които постъпват като ученици; например, дали ще изпълнят една заповед относно някаква тайна.
В
действителност
няма никаква тайна, а само гледам как ще изпълнят заповедта.
Казвам на някои ученици: „Каквото видяхте, няма да го казвате! “ После наблюдавам дали ще изпълнят това, което заповядах. Те отиват при една сестра и разправят какво са видели. Бяха обещали едно, а направиха обратното и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи... Нищо не са видели.
към беседата >>
56.
Допирните точки в природата
,
МОК
, София, 4.10.1922г.,
С други думи казано: когато някой от учениците сгреши, той е готов да си каже истината, както е в
действителност
.
Той намери като претекст за изгасване на свещта прозореца. Всъщност, причината за изгасване на свещта е сиромашията. И вие, учениците, като ви питат нещо, отговаряте или по първия, или по втория начин. Едни от вас казват: Аз изгасих свещта, понеже не разполагам със средства да купя втора свещ. Останалите казват: Изгасих свещта, защото отвън през прозореца гледат какво се върши в стаята.
С други думи казано: когато някой от учениците сгреши, той е готов да си каже истината, както е в
действителност
.
Той казва: Аз извърших престъплението, аз съм виновен, защото не разполагам с достатъчно морални сили да издържа на изпитанието. Ученикът, когото уподобявам на втория домакин, казва: Аз сгреших, наистина, но виновен е моят другар, който ме подхлъзна. Питам: какъв е този ученик, който се води по ума на своите другари? Ученикът може да се води само по ума на своя Учител. За да познавате Учителя си, ще ви опиша отличителните черти на Учителя на Бялото братство и на този от Черното братство.
към беседата >>
57.
Психическо наблюдение
,
МОК
, София, 18.10.1922г.,
Ще бъдете искрени в наблюденията си, ще констатирате нещата, както са в
действителност
, без да се стеснявате.
Наблюдавайте каква мисъл ще мине в този момент през съзнанието ви. Каквато мисъл мине през съзнанието ви, отбележете я с две-три думи, накратко. Може да не мине никаква мисъл през ума ви — това да не ви смущава. При това ще наблюдавате дали мисълта ви е приятна или не, дали е отрицателна или положителна. Ако е отрицателна, отбележете я с черна точка; ако е положителна — със светла точка.
Ще бъдете искрени в наблюденията си, ще констатирате нещата, както са в
действителност
, без да се стеснявате.
Запример пътувате от София до с. Драгалевци. От двете страни на пътя си, отляво и отдясно срещате различни неща. Ако искате да дадете точно описание на пътя, ще отбележите всичко, каквото сте видели, без никакво стеснение. Не мислете, че ако констатирате известен факт както е в действителност, ще се изложите. Този факт не представя самите вас, той е нещо отделно от вас.
към беседата >>
Не мислете, че ако констатирате известен факт както е в
действителност
, ще се изложите.
Ако е отрицателна, отбележете я с черна точка; ако е положителна — със светла точка. Ще бъдете искрени в наблюденията си, ще констатирате нещата, както са в действителност, без да се стеснявате. Запример пътувате от София до с. Драгалевци. От двете страни на пътя си, отляво и отдясно срещате различни неща. Ако искате да дадете точно описание на пътя, ще отбележите всичко, каквото сте видели, без никакво стеснение.
Не мислете, че ако констатирате известен факт както е в
действителност
, ще се изложите.
Този факт не представя самите вас, той е нещо отделно от вас. Като поставите показалците си с върховете един срещу друг, ще концентрирате мисълта си в продължение на една минута. След това ще поставите показалеца си върху средния пръст на лявата ръка и пак ще се съсредоточите около една минута; ще следите каква мисъл минава през ума ви. След това ще поставите показалеца си върху безименния пръст на лявата ръка, после върху малкия пръст и най-после върху палеца. Ще държите показалеца си на всеки пръст пак около една минута като следите мислите, които минават през ума ви, и ще ги отбелязвате в тетрадката си.
към беседата >>
58.
Окултна музика
,
ООК
, София, 22.10.1922г.,
Сега в ума си правиш маневра, но може би след 10 години ти ще излезеш и ще направиш туй в
действителност
.
Ама ние ще кажем сега: „Трябва известно благоприличие“. Аз приемам, че в света има известно благоприличие, но ние сме излезли извън рамките на туй обикновено благоприличие. Ние правим неща, които са много благоприлични. Поне в себе си ще направите умствена маневра. Ще излезеш на някое многолюдно място, където имаш приятели, и почваш да пееш.
Сега в ума си правиш маневра, но може би след 10 години ти ще излезеш и ще направиш туй в
действителност
.
Обаче, за да направиш нещо, жертвите, които ще положиш, трябва да принесат някакъв плод. Но туй е едно упражнение, за да станете смели. Вие сте страхливи, този страх трябва да изчезне. И аз ви препоръчвам, като влезете в гората, да се отворите, да пеете, да викате, колкото можете. Дайте ход на чувствата си!
към беседата >>
59.
Окултна страна на живота
,
МОК
, София, 10.1.1923г.,
В
действителност
не е така.
Като разрешават известен въпрос, някои философи казват: "Ние бяхме разрешили въпроса добре, но в съзнанието ни влезе нов елемент х, който развали работата." Те правят изчисление и намират, че х е равен, например, на единица. Тъкмо разрешат въпроса, на другия ден още един нов елемент – y влиза в съзнанието им и разваля работата. Изчисляват на какво е равен у и намират, че е равен, например, на две. После влезе нов елемент в съзнанието, който постоянно го изменя, а от това и материята се диференцира. В съвременната химия се говори за атомите на елементите – например, за атома на златото, като считат, че във всички случаи този атом запазва едни и същи свойства.
В
действителност
не е така.
Атомът на златото в минералното царство се различава от атома на златото в растенията, последният се различава от атома на златото в животните, най-после атомът на златото в животните се различава от този в кръвта на хората. Имаме четири вида атоми на златото – с различни свойства и различни прояви. Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент. Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те не вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът.
към беседата >>
60.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
Те ще кажат, че ти си казал истината, както е в
действителност
.
(втори вариант)
Иначе, никаква жертва, никаква клетва! И тогава, думата ти да бъде „ей-ей; не-не.” Направил си едно престъпление, убил си човек. Ще отидеш при съдията и ще му разкажеш подробно, как си извършил престъплението. Той ще те изслуша внимателно. После ще пита свидетелите, какво знаят по делото.
Те ще кажат, че ти си казал истината, както е в
действителност
.
С това процедурата се свършва. Съдията издава присъдата. Ти я изслушваш и благодариш, че справедливо е отсъдил. – Защо! – Защото ти си готов да понесеш всички последствия на своето престъпление.
към втори вариант >>
Като държа своите беседи, аз зная, че много неща ще бъдат изопачени, но като говоря истината, ще я кажа, както е в
действителност
.
(втори вариант)
Аз не желая да петна българските владици и свещеници. Моето желание е те да имат всичкото уважение и почит на българския народ. Желанието ми е и те да постъпват като английския владика и да кажат на българите: Сърцето си дайте на Бога, парите си – на бедните, а ръката си – на този, който ви обича. И след това, всеки да остане по един ден пред люлката на бедното дете на вдовицата. Не е ли похвално това?
Като държа своите беседи, аз зная, че много неща ще бъдат изопачени, но като говоря истината, ще я кажа, както е в
действителност
.
Като говоря истината, не хваля себе си, но и вас не жаля. Щом дойда до истината, казвам: Божията Истина е еднакво важна, колкото за мене, толкова и за вас. Не е въпрос за владици и свещеници. Важен е въпросът за истината в името Божие. Важен е въпросът за любовта в сърцата на хората и за мъдростта в техните умове.
към втори вариант >>
61.
Първата родена мисъл
,
МОК
, София, 21.2.1923г.,
Колко пъти ще се намерят апаши, които в
действителност
ще задигнат парите, дрехите ви, без да се интересуват за вашето положение.
След това той ще върне парите. Друг приятел пък ще скрие някъде шапката или палтото ви и ще следи какво ще правите. По този начин вие ще се изучавате, ще видите доколко сте развили самообладанието в себе си. Същевременно и приятелят ви ще се поучава. Но и без изкуствени опити животът всеки ден носи изненади на човека.
Колко пъти ще се намерят апаши, които в
действителност
ще задигнат парите, дрехите ви, без да се интересуват за вашето положение.
Тъй щото, ако сами не се поставяте на такива изпити, отвън ще ви ги наложат. Има известни изпитания и страдания, които човек неизбежно трябва да мине. Който мисли, че може да мине без изпитания и страдания, той се самоизлъгва. Невъзможно е човек да мине без страдания. Като ученици вие трябва да благодарите за всяко изпитание и съзнателно да го използвате.
към беседата >>
62.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Ако отидат при съдията и изнесат въпроса, както е в
действителност
, работата ще се свърши лесно.
(втори вариант)
Ако ми услужиш, ще върна парите след два месеца. Както си казал, така трябва да постъпиш. Друг път ще искаш 10 000 лв. и като честен човек, ще ти се услужи. Двама души спорят за нещо.
Ако отидат при съдията и изнесат въпроса, както е в
действителност
, работата ще се свърши лесно.
И свидетели да имат, и адвокати да имат, работата се нарежда лесно. Ако не са готови да кажат истината, нито свидетелите ще помогнат, нито адвокатите. Съдията ще отваря и затваря законника, докато най-после отложи делото. След време, делото отново се насрочва. Пак се викат свидетели, пак защита на адвокатите – дълга и широка процедура.
към втори вариант >>
63.
Педагогическа лекция
,
МОК
, София, 7.3.1923г.,
Ученикът може да изнесе Истината каквато е в
действителност
, само ако я обича.
Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им. Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика. Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината. Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини. Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум.
Ученикът може да изнесе Истината каквато е в
действителност
, само ако я обича.
Няма по-велико нещо за човека от това да обича Истината. Защо трябва да обичате Истината? Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни." Щом имате нужната Свобода, вие ще можете да учите, да придобивате знания. Истинското Знание почива на точно определени данни. Там няма никакъв фалш, в Знанието няма никакво подозрение.
към беседата >>
64.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Например, вечер много неща изглеждат по-страшни, отколкото са в
действителност
.
(втори вариант)
Да се пробуди човешката душа, това значи, да осъзнае благата, които й са дадени, и да ги обхване. В света, в който живеете, има известни илюзии, наречени "несъществени неща." Въпреки това, всички започват с несъщественото.
Например, вечер много неща изглеждат по-страшни, отколкото са в
действителност
.
– Защо? – Защото тогава светлината е по-малка. Оттук вадя заключението: Съществени неща са тези, които стават в светлина, а несъществени, които стават в тъмнина. Срещаш един човек, който те изглежда особено. Мислиш си: Защо този човек ме гледа така?
към втори вариант >>
За тебе е важно, когато художникът донесе маската, да бъдеш с будно съзнание, да разбереш,
действителност
ли е това, което виждаш, или илюзия.
(втори вариант)
Като гледаш маските, които се продават през маскарада, едни от тях са опулени, облещени; други са с премрежени очи, трети – със сърдит вид. Както виждате, и в живота има различни физиономии. – Защо този човек се блещи толкова? – Това е маска, илюзия, не е реалност. Някой художник е рисувал тази маска.
За тебе е важно, когато художникът донесе маската, да бъдеш с будно съзнание, да разбереш,
действителност
ли е това, което виждаш, или илюзия.
В процеса на пробуждането си, душата не трябва да разглежда нещата от свое становище, но от становището на Божия Дух или на Бога. Само така тя ще се развива правилно. Душата представя малка вселена, с безброй богатства, безброй дарби и способности. Ще кажете, че душата е малка вселена. – Да, малка вселена, с големи богатства.
към втори вариант >>
65.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Ще кажете, че това е "приказка от 1001 нощ." Това не е приказка, а
действителност
.
(втори вариант)
Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл." Бог привлича всички души. Пред тях се открива необятна светлина, прекрасен свят – с реки, дървета и цветя, със зрели и вкусни плодове. В този свят всичко е живо; всичко расте, цъфти и зрее. Там и кравата сама предлага своето мляко, пчелицата – своя мед. Там канят всички и дават условия да си починат и нахранят.
Ще кажете, че това е "приказка от 1001 нощ." Това не е приказка, а
действителност
.
Гответе се за новата култура, която иде. Живият Господ е между хората, приемете Го! Ако не Го приемете, Той ще се наложи. Божиите обещания ще се изпълнят. Те не търпят обратни решения.
към втори вариант >>
66.
Петимата братя
,
НБ
, София, 22.4.1923г.,
Той не търси причините на нещата, но изследва фактите обективно, както са в
действителност
.
Като мине тренът и отворите моста, можете да се любите колкото искате. – Какво станало после с младия момък, Моис? – Осъдили го на десетгодишен строг тъмничен затвор. Какво представя Моисеевото учение? – Законът.
Той не търси причините на нещата, но изследва фактите обективно, както са в
действителност
.
Какво си мислил, какво е било състоянието ти, законът не иска да знае това. Всяко нещо трябва да става точно навреме! В старата култура, в която и досега още хората живеят, се проповядва само насилие. Нужна е старата култура, нужно е насилието. – Кога?
към беседата >>
Това не е илюзия, а
действителност
.
Иде новата Любов в света. Тя ще изтрие всички грехове на хората. Тя ще разреши всички противоречия и недоразумения. Тя ще донесе нещо ново, за което никога не сте мислили. Тя ще внесе такъв мир в душите ви, за който нямате понятие.
Това не е илюзия, а
действителност
.
Да опитаме Бога, Който е създал света. Да опитаме Бога, Който работи в света, и който всеки момент ни говори! Този е един от щастливите дни на годината. Няма да се мине много време и дъщерята на Бога ще дойде. Тя ще мине покрай вас със скъпоценните камъни и ще ви пита: „Кой камък ще пипнете?
към беседата >>
67.
Божественото и човешкото
,
ООК
, София, 28.6.1923г.,
За да ви покажа самата
действителност
, трябва да ви вдигна всинца и в продължение на половин час да бъдете на Слънцето и като се върнете назад, няма какво да ви говоря повече. Дела!
А всичко това е само един момент на проявление на Божията Любов. Това е само един миг от Божието величие. Тогава какво мога да ви говоря? За да ви говоря тъй съзнателно, за да разберете Божието величие, всинца трябва да ви вдигна от тука, да ви заведа на Слънцето. Да ви казвам, че аз имам тази сила – всичко е напразно, това са само думи, аз не искам да се занимавам с това.
За да ви покажа самата
действителност
, трябва да ви вдигна всинца и в продължение на половин час да бъдете на Слънцето и като се върнете назад, няма какво да ви говоря повече. Дела!
Един факт струва повече, отколкото цели томове с философски разсъждения. Величието на Бога не е в прославянето на хората в света. При сегашните условия на живота името Божие трябва да се изяви и Бог трябва да се прослави в света. Това е задачата на всички видни Учители. Всеки Учител, колкото и да е велик, Неговата задача е да прослави името на Бога и тогава Той да се прослави чрез Бога.
към беседата >>
68.
Две думи!
,
МС
, София, 2.7.1923г.,
А по отношение на нашите сегашни разбирания, туй е като един научен метод, то е право, но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате
действителността
като
действителност
, ще разбирате нещата добре.
И любовта е Любов, само като се прояви. Любовта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното, като за нещо минало, като за нещо бъдеще. Божествената реалност е всякога реалност.
А по отношение на нашите сегашни разбирания, туй е като един научен метод, то е право, но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате
действителността
като
действителност
, ще разбирате нещата добре.
Не мислете, че сте баби. Ами че всекиго едного от вас сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желязо до няколко хиляди градуса, с това желязо няма ли да ви докарам до положение да си пробиете път навсякъде? Та, казвам: вашите мозъци трябва да ги нагорещим, има особени пещи в природата, и тогава, от дето минете, ще топите хората. Нищо повече!
към беседата >>
69.
Речи само реч
,
НБ
, София, 8.7.1923г.,
сенки на
действителността
.
Питам: Като се оглеждаш в огледалото, създаваш ли нещо? – Не, твоят образ съществуваше и преди оглеждането. Реален ли е твоят образ в огледалото? – Не е реален. Следователно, човешките разсъждения са образи в огледалото, т.е.
сенки на
действителността
.
Ако всички разсъждения на философите, на учените, на духовниците носеха истината, светът трябваше да се оправи. Защо не се е оправил досега? Защо животът на хората не се е подобрил? Ще кажете, че хората са станали по-лоши. – Не са станали по-лоши, но и по-добри не са станали.
към беседата >>
70.
Високият идеал
,
ООК
, София, 11.9.1923г.,
Така ли е в
действителност
?
(втори вариант)
Който люби Бога, той дава на хората образец на Божията любов, той им показва какъв трябва да бъде високият идеал в живота. Ако всички хора се стремяха към първия лъч на слънцето, ако всички хора се стремяха към Божествената любов, съвременният свят щеше да бъде в много по-добро положение от това, в което днес се намира. Сега аз ще направя едно възражение срещу ония, които казват, че могат да обичат всички хора, че любят цялото човечество. Който люби човечеството, тогава той познава хората. Щом познава хората, той може да изправи техните погрешки.
Така ли е в
действителност
?
Някой мъж не може да живее с жена си, не може да я търпи. Защо не може да живее с нея? Нали и тя, както другите хора, е член от цялото човечество. Син и баща не се разбираш, не се обичат. Нали са членове на човечеството, защо не се обичат?
към втори вариант >>
71.
Задачи на истинската наука
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Тъй щото, всички науки в своята съвкупност засягат пълната
действителност
, т.е.
Значи, в живота си човек се качва по един планински връх, който върви нагоре и все по-нагоре. Колелото се качва и нов кръгозор, нови способности се разкриват. На пръв поглед тази крива линия няма никакъв смисъл, но ако ѝ турите око, ухо, тя добива смисъл. Разните отдели на съвременната наука имат тази добра страна, че развиват човека всестранно. Запример, дали изучавате физика, химия, анатомия, физиология, ботаника, зоология, философия, богословие или каквато и да е друга наука, всяка от тях засяга специална област от вашия ум и развива съответни скрити сили във вашата душа.
Тъй щото, всички науки в своята съвкупност засягат пълната
действителност
, т.е.
развиват всички ония центрове, в които са заложени човешките способности. Цялото човечество днес работи за доставяне материали за съграждане на идеалния, на новия човек. Когато материалите се приготвят, ще се съгради и бъдещето човечество, бъдещата човешка форма. Съвременната култура се ползва от материалите, които са оставени от миналата култура, а бъдещата ще се ползва от материалите на настоящата култура. Като разглеждаме въпроса така, ще дойдем до онова дълбоко разбиране, че всичко в света се ръководи от една висша, разумна сила.
към беседата >>
72.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Щом се представям, че живея един живот по-чист, отколкото в
действителност
, това е една лъжа!
Неверието, и то е едно психическо, болезнено състояние на ума. Аз съм правил много опити и по някой път съм си създавал големи неприятности. Мнозина, на които съм преподавал, като ги поставя на изпит, казват тъй: „Досега аз мислех за Учителя, че е умен, но ако беше умен, нямаше да постъпва тъй. Той крайно ме обиди, той не зачита в мене човешкото достойнство, той ме унижи“. Казвам: Ами че ти, който на всяка крачка не зачиташ Бога, не се ли унижи?
Щом се представям, че живея един живот по-чист, отколкото в
действителност
, това е една лъжа!
Не да ме хвалят хората, но като се представям нещо по-свято, отколкото съм, и като казвам, че като мене човек няма, разбира се, това е една лъжа. Ами че и като вас хора няма, и като мене хора няма. Особени са хората. Всеки един човек в света, който и да е той, на своето време, и на своето положение, е особен. Човек, който изпълнява волята Божия, който ходи по Божия закон, по правилата на Божията Мъдрост, той е особен във всички свои проявления.
към беседата >>
73.
Волята Божия
,
ООК
, София, 28.11.1923г.,
Защото ако в
действителност
бихте изпели само веднъж както трябва „Бог е Любов“, моментално щяхте да се промените и, като се върнете вкъщи, не бихте могли да се познаете.
“ Отлично, но при великия цигулар. „Цвете мило, цвете красно“ при някой велик цигулар е чудо, а при обикновен е обикновено. Слушате последния и казвате: „Стига вече, разбрах го.“ Следователно хубавите песни само хубавите, красивите души могат да ги пеят. Само една красива душа може да пее упражнението „Бог е Любов“. Някой път, като ви слушам, че пеете „Бог е Любов“, чудя ви се каква е тази Любов.
Защото ако в
действителност
бихте изпели само веднъж както трябва „Бог е Любов“, моментално щяхте да се промените и, като се върнете вкъщи, не бихте могли да се познаете.
„Бог е Любов“ пеем, значи приближаваме при Бога, при Неговата благост. Знаете ли какво е Благостта на Бога? Вчера ви говорих за едно от качествата на Бога. Ти, като отидеш при Бога, никога не ще можеш да кажеш една лоша дума. Каквото си намислил да кажеш, всичко го забравяш.
към беседата >>
74.
Пътят на ученика. Основната идея
,
МОК
, София, 2.12.1923г.,
Вие трябва да знаете нещата тъй, както са в
действителност
.
Редактирането на един вестник или на едно списание, например, аз наричам игра на домино. Защо? Да редактираш един вестник значи да започнеш да мислиш какво да готвиш на тия хора. Ще почнеш да се нагаждаш към тях. Ще мислиш какво да им наготвиш днес, утре, другиден и т.н., дано задоволиш вкуса им. Като ви казвам това, не трябва да ми се сърдите, аз не обичам илюзиите.
Вие трябва да знаете нещата тъй, както са в
действителност
.
Някъде ледът е тънък, а мястото дълбоко и аз ти казвам: не ходи по този лед! Той е тънък, ще се счупи и ти ще потънеш във водата. Някой казва: аз ще напиша една статия, но нека да видя какви са нашите хора, какви са техните изисквания и т.н. И започва той да приготовлява нещо по вкуса им. Дойде, обаче, някой от провинцията, който чел тази статия и казва: Не ми се харесва тази статия.
към беседата >>
75.
Каквото чух
,
НБ
, София, 9.12.1923г.,
Чувствали ли сте в
действителност
подкрепата на Любовта?
Сега аз искам да ви обърна внимание на следующето: вие искате вашият живот да се измени. Трябва да се измени, и ще се измени! Не само това, но ще се измени животът ви и във вашите желания и мисли. Питам сега: Каква искате да бъде следната фаза на туй изменение, нагоре или надолу? Изпитвали ли сте онази дълбока мисъл в себе си, да чувствате в душата си, че имате подкрепата на Бога?
Чувствали ли сте в
действителност
подкрепата на Любовта?
То е едно мистическо преживяване вътре, като че ти си в съгласие с целия свят и с всичките велики мисли, нагоре и надолу, ти едновременно присъстваш и на небето, и на земята. Чувствали ли сте такова състояние? Виждали ли сте какъв е смисълът тогава? Сега, щом дойде Любовта на земята, ние ще може да имаме известни определени движения. Разказва ми един мой приятел: „Преди няколко дни видях един много приятен, много красив жест, какво означава той?
към беседата >>
76.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
Когато ние се срещнем със самата
действителност
, в даден момент, силата на човека се определя вън от времето и пространството.
Например, някой слушал някоя отлична реч или беседа на някой виден проповедник и казва: „Е, хубава, много хубава, отлична беше тази беседа“. Но кажете, где е хубавото? – „Е, хубава беше“. И тъй ще си остане. Хубава, но тази дума „хубава“ не е нещо определено.
Когато ние се срещнем със самата
действителност
, в даден момент, силата на човека се определя вън от времето и пространството.
Тя не че не е определена, но в нашето развитие, в нашата еволюция ние не сме в състояние да определим човешката сила. Ние изобщо определяме проявлението на човешкия ум, на човешкото сърце в крайните резултати, а крайните предели всякога показват слабост в човека. Когато една вода достигне крайните предели, тя е слаба. Силна е само в самото начало, в края си е слаба. Следователно смисълът на живота е да определи човек в що стои неговият идеал.
към беседата >>
77.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
Онези, които вярват, считат това за една
действителност
, а онези, които не вярват, считат това за един мит, разказ или за една басня, тъй хитро скроена от мене.
Какво правиш? Добре дошъл! – „Много добре, авангард съм изпратен в България, идем вече отгоре! “ Е, вие какво ще кажете сега, като ви разправям този анекдот? Да оставим това, дали вие вярвате или не.
Онези, които вярват, считат това за една
действителност
, а онези, които не вярват, считат това за един мит, разказ или за една басня, тъй хитро скроена от мене.
Но както и да е, питам тогава: Красивото в живота, в какво седи? – Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта. Туй, което разширява сърцето, туй, което дава светлина на ума, то е само когато срещнеш едно същество, на което сърцето трепти като твоето, когато видиш неговата светлина, когато видиш неговата воля, която действа като твоята. Този човек е разумен и тебе е приятно да говориш с него. Само между разумни хора може да има едно разумно общение.
към беседата >>
78.
Най-щастливият ден
,
ООК
, София, 6.2.1924г.,
Илюзия ли е това, или
действителност
?
Ръцете спират успоредно напред, движение на китките с трептене при постепенно усилване и отслабване. Ръцете настрани и долу прибрани. Като си движите ръцете, какво усещате? Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество? – Да.
Илюзия ли е това, или
действителност
?
Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане? Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение. По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние.
към беседата >>
79.
Който дойде при мене
,
НБ
, София, 16.3.1924г.,
Това не е само на думи, но в
действителност
е така.
Това ти се пада. Нека дойдат всички останали хора на земята, да си вземат своето. Аз и на тях дължа. – Така е, всичко на земята принадлежи на природата. То принадлежи на цялото човечество, не само на едного.
Това не е само на думи, но в
действителност
е така.
Всичко на земята е общо благо, и всеки, с еднакво право, трябва да участва на Божествената трапеза. Всички хора, като души, имат еднакви права. – Защо? – Защото всички са излезли от Бога, и Той еднакво гледа на тях. Бог гледа еднакво на всички същества – от най-малките до най-големите.– Как е възможно това?
към беседата >>
80.
Плати ми, що ми си длъжен
,
НБ
, София, 30.3.1924г.,
Такъв ли е той в
действителност
?
на учения турят същия етикет – божествен човек. Божественото се различава от физическото и от духовното. Следователно, не можеш да кажеш за физическия човек, че е божествен. Божественият свят се отличава по своята абсолютна разумност. Да кажеш за някого, че е ангел, това значи, да бъде по сърце чист, нежен, благороден.
Такъв ли е той в
действителност
?
В прочетената глава Христос изнася основните принципи в живота. Той казва, че не трябва да се презират децата. За да придобие човек великата Божествена Истина, за да влезе в Царството Божие, не е нужно да бъде философ. Философията е нужна за земята, за физическия свят, но не и за небето, т.е. за Царството Божие.
към беседата >>
81.
Любов към Бога
,
ООК
, София, 16.4.1924г.,
В
действителност
можете ли да ги съберете?
Може ли да съберете две сърца на едно място? Може ли да съберете две души на едно място? Вие ще кажете: „Как не? Аз мога да ги събера. Например трима души и четирима души правят седем души.“ Тия хора, тия души, които вие мислите, че събирате, те представляват известна идея.
В
действителност
можете ли да ги съберете?
Хубаво, имате един книжен лев и един сребърен лев. Може ли да съберете тия левове? Наистина, предполага се, че книжният лев е равен на сребърния, но те са разнородни, а само еднородните неща се събират. Един златен лев плюс един златен лев правят два златни лева. Тогава ще ви задам, като на учени хора, следния въпрос, да видим как ще го обясните. Например:
към беседата >>
82.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
Аз констатирам фактите, както са в
действителност
.
Добрият никога не говори за доброто – той говори само за злото. – Защо е така ? – Защото животът на земята е построен между контрасти. Как ще примирите тези противоречия ? Като ме слушате да говоря така, вие можете да останете на особено мнение – нямам нищо против това.
Аз констатирам фактите, както са в
действителност
.
Като изучавам хората, аз дохождам до следното заключение: в съвременното общество не може да оставите двама добри хора на едно място. – Защо? – Защото всеки ще иска да се прояви самостоятелно; всеки ще иска да се даде на него крепостен акт. Всъщност, те трябва или да се слеят, да станат един човек, или да се разделят. Едно ще знаете: според законите на разумната природа, крепостен акт се издава само на един човек.
към беседата >>
83.
Четирите проекции
,
ООК
, София, 14.5.1924г.,
В
действителност
образите и предметите се виждат прави.
Физиците обясняват причината за това нещо. Онези от вас, които искат да се занимават с този въпрос, могат да го проучат. Всъщност, когато образите се получават в обратното положение, с главата надолу, в реалността така ли е? Не, само отражението е такова. Следователно само по отражение на нас ни се вижда, че Слънцето изгрява и залязва.
В
действителност
образите и предметите се виждат прави.
И тъй, когато тялото се смалява, умът се увеличава, когато умът се смалява, тялото се увеличава – имаме обратен процес. Когато сърцето се увеличава, Причинният свят, душата се намалява, т. е. не се проявява. Когато сърцето се намалява, душата се увеличава. Когато тялото се увеличава, умът се намалява.
към беседата >>
84.
Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Ученият вижда нещата, както са в
действителност
, и не ги идеализира.
По лицата на хората вие можете да четете, да разберете, какво носят те в себе си. Като разбирате хората, вие ще ги познавате и няма да се лъжете в това, което те представляват. Невежият човек се обезсърчава, отчайва се и страда повече от учения. Защо? Защото не разбира хората, не знае законите, които управляват живота. Той се разочарова на всяка стъпка.
Ученият вижда нещата, както са в
действителност
, и не ги идеализира.
И тъй, стремете се към разумните прояви, към съзнателния живот, в който няма големи противодействия. Когато противодействията са големи, и страданията са големи. Като знаете това, избягвайте противодействията, които създават излишни страдания. Като ученици, вие трябва да избягвате ненужните страдания и ненужните радости. Защо трябва да се радвате на печалбата от лотария, преди да сте проверили, кой билет печели?
към беседата >>
85.
Новата азбука
,
СБ
, Мусала, 13.7.1924г.,
Това не е алегория, но
действителност
.
В това време те придружават добри духове – отпред, отзад, отляво, отдясно. На която страна и да плюваш, все ще плюваш на някой дух и ще го изпъдиш. В края на краищата ти оставаш сам. После питате: Защо Учителят не ни говори? Много просто, аз виждам всички духове оплюти.
Това не е алегория, но
действителност
.
Ето защо, като речеш да плюваш, спри се пред себе си и помисли. Пред тебе стои едно висше същество, помисли за него, не бързай да плюваш. Това знаят и светските, и духовните хора, но понеже духовните имат по-голяма свобода, мислят, че са свободни да плюват навсякъде. Сега, като говоря за плюването, ще кажете, че изнасям факти, които отговарят на известна алегория. Не, това е факт, който има значение както за физическия, така и за духовния свят, но вие не искате да знаете за това.
към беседата >>
86.
Разумният и неразумният слуга
,
ООК
, София, 3.9.1924г.,
Ония хубави проекти, онова идеализиране на нещата – то е фантастично на вид, но съществува и в
действителност
.
Тази вечер от Невидимия свят има делегати, изпратени да ни видят. Те казват: „Там, в София, има хора, които се занимават с Божествени неща, да им направим едно посещение! “ Вие ще кажете: „Нашият Учител ни забавлява, все трябва да ни позалъже малко.“ Тъй си мислите вие, но един ден ще разберете нещата в техния вътрешен смисъл. Аз ви казах, че забавата е най-приятното нещо в живота. Всяко приятно чувство е забавление.
Ония хубави проекти, онова идеализиране на нещата – то е фантастично на вид, но съществува и в
действителност
.
Туй, което вие мислите днес, един ден ще се реализира още по-хубаво. Засега още вие дори не можете да си представите хубавите картини, но туй, което днес желаете, един ден ще дойде. Например вие желаете да имате една хубава къща, с хубави мебели, с ония хубави златни рамки на прозорците и т. н. Един ден ще имате такава една къща, цялата от злато, а вие сами ще бъдете от главата до краката накичени с диаманти – цели ще светите. Дрехите ви пък ще бъдат такива, каквито не сте и сънували.
към беседата >>
87.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Когато пишат на дъската, че някой е добър, в
действителност
той не е всякога добър.
(втори вариант)
То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно. Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически. Туй наричам „буквата на закона“. Казват: Тия думи са наредени граматически правилно. Да, но не всякога граматически наредените думи са правилни.
Когато пишат на дъската, че някой е добър, в
действителност
той не е всякога добър.
Доброто никога не може да се напише на черната дъска. Казваме: Белият плат. Да, но белият плат не може да се напише на дъската. Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже. Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви.
към втори вариант >>
88.
Връзки в геометрическите форми
,
ООК
, София, 5.11.1924г.,
Той се убива на сцената, а в
действителност
е жив.
Неговото честолюбие се накърнява, той казва: „Аз съм силно обиден, не мога да живея повече“ – взема нож и го забива в сърцето си. Под дрехата си той има мехур, пълен с червена вода. Потича тази вода във вид на кръв и той пада на сцената. Казвате: „Този актьор играе много добре ролята си.“ Тия хора обаче представят живота на сцената. Утре ще видите този човек пак жив.
Той се убива на сцената, а в
действителност
е жив.
И сто пъти да се мушне с ножа, виждате го пак здрав и жив. Виждате и двамата примирени. Сегашният наш живот е подобие на такова едно представление. Виждате някой човек тъжен, казва: „Много съм скръбен.“ Този човек, от когото днес текоха четири реда сълзи, утре го виждате весел. Как е възможно човек, който до вчера е бил така неутешим, сега да е весел?
към беседата >>
НАГОРЕ