Търсене в текстове за 'Действителност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 106 резултата в 82 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него.
И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!... Праведен си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16]. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството". После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот. Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин ".
към текста >>

О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!...
21) И не може окото да рече на ръката: Немам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст. 26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст. 27) А вие сте тяло Христово и частно удове " [1К, 12]. Ето това е пътят на святото Провидение, приготвен за това славянско племе, чрез който, като [го] следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие" [Пс 133:1]. И тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно. О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Святий що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвени от Бога, който непременно ще изпълни Своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат; който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. Затова и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша. Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне!
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО

Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме?
Както при временната храна человек трябва да чувства нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства. Тия лекарства са Истините Божий, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова – просто да не правиш никакво зло дело или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала.
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...

Една линия, теглена направо от външния ъгъл на кое и да е око назад през отвърстието на окото и продължена в това направление до задната част на главата, ще определи в действителност неговия долен предел.Той е съставен от две различни вещества, едно бяло или коренно мозъчно вещество, което е влакнесто или набраздено в тъканта си, и друго сиво или пепеляво вещество, което е зърнесто и влиза главно в състава на коровото или огънато вещество на мозъка.
РОДИНА ГОДИНА III, КН. 1, 3, 6,7 ОТ 1901 Г. И КН. 2 И 3 1902 Г Човешкият мозък е организирана облопродълговата маса, образувана от меко вещество, което запълва празнината на черепа. Една линия, теглена направо от външния ъгъл на кое и да е око назад през отвърстието на окото и продължена в това направление до задната част на главата, ще определи в действителност неговия долен предел.Той е съставен от две различни вещества, едно бяло или коренно мозъчно вещество, което е влакнесто или набраздено в тъканта си, и друго сиво или пепеляво вещество, което е зърнесто и влиза главно в състава на коровото или огънато вещество на мозъка. Повърхнината на мозъка е разположена в гънки по такъв начин, както би ни се представило, ако се вземеше едно парче платно от няколко квадратни метра и се набереше да заеме само един квадратен метър повърхнина. Тази наредба на мозъчните гънки (конволути) вижда се да е предназначена да представи на сивото вещество по- голямо разширение на повърхността му, тъй като то обвива всецяло бялото мозъчно вещество и облича гънките му навсякъде с равномерна дебелина. Някои гънки на набраздената мозъчна повърхнина имат по три пласта от сивото вещество, но обикновено се срещат само два. В окото на орела нервната повърхнина на ретината (или очната мрежица) е надиплена на гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила на зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост. В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват.
към текста >>

4. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат в действителност.
Не ще да мине дълго време да не се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда до съприкосновение с друг живот много по-богат, отколкото първия.Така и ти, без да се впущаш надълго, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат в действителност. Твоите минали желания трябва да се въплотят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.Обаче, да се даде действителност на живота ти, трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната любов може да роди нещо ново в тебе. Ето в това преддверие на Божия дом те очаква това, което желаеш. Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо.Слушай, прочие, този вътрешен глас. Господ има да стори нещо за тебе.
към текста >>

Твоите минали желания трябва да се въплотят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.Обаче, да се даде действителност на живота ти, трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната любов може да роди нещо ново в тебе.
Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда до съприкосновение с друг живот много по-богат, отколкото първия.Така и ти, без да се впущаш надълго, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат в действителност. Твоите минали желания трябва да се въплотят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.Обаче, да се даде действителност на живота ти, трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната любов може да роди нещо ново в тебе. Ето в това преддверие на Божия дом те очаква това, което желаеш. Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо.Слушай, прочие, този вътрешен глас. Господ има да стори нещо за тебе. Ръката Му се простира и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае.
към текста >>

Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност.
Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай прочее този вътрешен глас – Господ има да стори нещо за теб. Ръката Му е простряна и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае.
към текста >>

Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание.
Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай прочее този вътрешен глас – Господ има да стори нещо за теб. Ръката Му е простряна и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае. Дните на робството са вече минали, пред теб лежи Обетованата земя, в която влизаш. Господ е Сам, който те въвежда, и ще бъде с теб винаги.
към текста >>

5. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Това не е едно предположение, а е една действителност.
Старайте се да виждате Господа във всякой един човек — тогава сте в правия път. Не изпускайте от предвид думите Христови: „Търсете първом Царството Божие и правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде.“ Един човек трябва да бъде прекаран девет пъти през Божествения огън, за да се очисти. Господ ми е казал, че през тази година ще помогне на всички тия, които са Го призовали и са искали от Него. И аз съм свидетелят, че Той е обещал да ви помогне през тази година, та вие гледайте да Го не спънете в работата Му. Това не е едно предположение, а е една действителност. Искам от вас да бъдете тихи и спокойни — не бива да се страхувате. Аз съм свидетел на обещанието Господне, че през тази година Той иска да ви помогне на всички в това, което сте искали. И помнете, че всякога нашето съмнение огорчава Господа, Който е нежен, твърде деликатен. Бог е истинската свобода в света и иска всякой да Му слугува със свобода. Господ е много трудолюбив и деликатен — всичките духове от Него са се научили как да слугуват.
към текста >>

6. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността?
Напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, взели ти парите; обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? — Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата.Заседанието се закри към 11 часа през нощта.
към текста >>

7. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Ето така седи голата действителност.
Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта. Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние не искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото? Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето така седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! “ Може би, да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб? Така ако размишлявате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора. Затова преди всичко ние трябва да сме смели.
към текста >>

Ето така седи голата действителност.
Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта. Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние не искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото? Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето така седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! “ Може би, да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб? Така ако размишлявате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора. Затова преди всичко ние трябва да сме смели.
към текста >>

8. Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма

Ето така седи голата действителност.
Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта. Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние не искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото? Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето така седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! “ Може би, да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб? Така ако размишлявате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора. Затова преди всичко ние трябва да сме смели.
към текста >>

Ето така седи голата действителност.
Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта. Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние не искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото? Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето така седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! “ Може би, да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб? Така ако размишлявате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора. Затова преди всичко ние трябва да сме смели.
към текста >>

9. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

“ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а действителност.
Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга – да станете слуга заради Господа и тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания? “ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а действителност. Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас. Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло. И най-сетне трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи.
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

И човек в такива времена да гледа това, то значи сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в действителност велики и осезателни.
както и други път съм ви казвал, сега, в 1914 година. Смятайте годината от март до март и от август до август, защото те са, които важат в нашите сметки, а не политическата година.Всички ръководители на народите присъствуваха тази година на събора. Те дойдоха до едно съгласие: На всякой един народ да се даде и трябва да възприема заслуженото, било то добро или зло. Това именно присъствие тук на народните ръководители обяснява поведението на нашето правителство да не ни закачат.Тая година работим с числата 3, 9, 27 и 81, а те са най-силните числа за работа. Виждате даже, че имаме тая година дошли резервни членове: ако отсъствува някой член от Веригата, резервният веднага да го замести.Да, тая година ще бъдете зрители на велики работи. И човек в такива времена да гледа това, то значи сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в действителност велики и осезателни. Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос, защото работите така са поставени, че който и да спечели, дали тройният съюз или тройната антанта, България все ще спечели.К. Иларионов: - Но ще воюва ли България или не? - Самият събор показва дали ще воюва или не: времето през всичкото време на събора беше хубаво, с изключение изначало, но нищо, то не предвещава война. В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна гора, защото южните славяни трябва да се обединят.Интересно е наводнението в Ески-Джумая, защото то е едно благословение за народа. Всички лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море.
към текста >>

11. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност.
Нещо все ме караше да вдигна глава нагоре, дето стои разпятието на Христа, и ми ставаше тъй болно... А сърце не ми дава да махна Христа оттам. И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже.
към текста >>

В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота". Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи.
към текста >>

12. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели.
към текста >>

Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение.
Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство.
към текста >>

13. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели.
към текста >>

Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение.
Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство.
към текста >>

14. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати дъжда, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури. От всякъде те се тълпят, прииждат, сякаш отчаяна победоносна войска. Ето ги откъм пътя, от горния край на езерото, от долния край, от към клековете, откъм огньовете. Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.Среднощен час. В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна. С мощна сила тя се понася нагоре жива, могъща и настойчива.Чудо! Чудо! Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват.
към текста >>

15. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати дъжда, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури. От всякъде те се тълпят, прииждат, сякаш отчаяна победоносна войска. Ето ги откъм пътя, от горния край на езерото, от долния край, от към клековете, откъм огньовете. Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.Среднощен час. В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна. С мощна сила тя се понася нагоре жива, могъща и настойчива.Чудо! Чудо! Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват.
към текста >>

16. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати дъжда, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури. От всякъде те се тълпят, прииждат, сякаш отчаяна победоносна войска. Ето ги откъм пътя, от горния край на езерото, от долния край, от към клековете, откъм огньовете. Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.Среднощен час. В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна. С мощна сила тя се понася нагоре жива, могъща и настойчива.Чудо! Чудо! Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват.
към текста >>

17. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати дъжда, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури. От всякъде те се тълпят, прииждат, сякаш отчаяна победоносна войска. Ето ги откъм пътя, от горния край на езерото, от долния край, от към клековете, откъм огньовете. Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.Среднощен час. В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна. С мощна сила тя се понася нагоре жива, могъща и настойчива.Чудо! Чудо! Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват.
към текста >>

18. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

Друга е земната действителност.
Цялата прелестна картина на пролетта като че ли потъмнява за миг... Но, добър е Господ - както до сега и за напред пак добре ще изкараме. Цигулар отдалече свири Bersiaga. Колко е хубаво! Ще ти се да забравиш за всички изпити, професори и учители и да се отдадеш само на този чаровен музикален шепот. Но, уви! Друга е земната действителност. Хубаво, хубаво! Свири още, ти незнайни свирецо! Колко ти се радвам! Целувам твоята изкусна ръка, що може тия нежни звуци да изплита и разнася.Стара селянка седи до чешмата и срича в буквар... Тя иска да стане грамотна, за да може да чете прекрасните „Беседи” на Учителя - иска да се просвещава. Забрадена е косата й с чумбер [чумбер (чембер) - забрадка], лицето, кое ли й се вижда.
към текста >>

19. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото.
към текста >>

20. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото.
към текста >>

21. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото.
към текста >>

22. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото.
към текста >>

23. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
Според датите дадени от нея - екскурзията е от 9-ти до 14-ти юли. Същата екскурзия е описана в писмо от Боян Боев. При него - екскурзията е от 9-ти до 17-ти юли. 1. Спомен на Олга Славчева: Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила] Извадка от спомена на Олга Славчева за този ден: Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото.
към текста >>

Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото.
към текста >>

24. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение

Действително тук човек скъсва с „действителността” и почва да живее в един друг свят, пълен с невероятности.Брат Симеонов свири последователно с рога си.
Навред тя се лее, като благодатна струя.Засвириха на цигулка. В миг върху отсрещната естрада се появиха те - природните свирци и изсвириха Баха, Шопена, Грига. Колко хубаво! Те като че ли знаеха това, което ще се свири отсам и бяха готови всеки миг със своите партитури. Като че ли сме в рая. Действително тук човек скъсва с „действителността” и почва да живее в един друг свят, пълен с невероятности.Брат Симеонов свири последователно с рога си. Ехото му отвърна с утроено изсвирване. Колкото по скъсяваше изсвирванията си, толкова и ехото увеличаваше броя им.Връщаме се пълни с вдъхновение. Отбиваме се при „Химавата и Асинета”, за да видим как пее новият извор. Той е весел. Самодиви нощес са идвали и са оглеждали в него прекрасните си лица.
към текста >>

25. Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов

Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без едно морално издигане и пречистване, без пробуждане на спящите в него духовни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно като прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само на „пробудилата се” чиста душа, способна да живее в хармония с тях.
Той чувства, вижда и осветлява проникновено простата, жива и конкретна истина. Но той не е човек на сложните логически построения и умувания. Независимо от тази характерна особеност, П. Дънов е съвършено чужд на илюзията на всички ония философи, които се стремят да кажат „последната” дума на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и съвършена форма. Той знае, че „последно”, абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на растене, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми, окостенелите догми стават винаги спънка на прогреса, и че важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към истината. Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без едно морално издигане и пречистване, без пробуждане на спящите в него духовни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно като прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само на „пробудилата се” чиста душа, способна да живее в хармония с тях. Учението на П. Дънов, подобно на модерната теософия и сродните ней учения, може да се окачестви с няколко думи като модерен пантеизъм (2), но същевременно то е и един възвишен монотеизъм. (3) По отношение на битието, Бог е трансцендентен и иманентен (4), Той е неизменен Абсолют, централна монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос (5). Като Абсолют, Той е първопричина на всички неща, дава живот на всичко, съдържа единството на всички души; Той е Глава на човешкия дух. В своето проявление Той е единното и вечно битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или „съзнанието на цялото”.
към текста >>

В своето учение той прокарва също тъй и основните идеи за кармата и за превъплътяването на душите, и то не поради това, че в противен случай действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша любов и висша правда в живота, а защото тия идеи – за кармата и превъплътяването, са опитани и несъмнени за него истини на живота.
Дънов, подобно на модерната теософия и сродните ней учения, може да се окачестви с няколко думи като модерен пантеизъм (2), но същевременно то е и един възвишен монотеизъм. (3) По отношение на битието, Бог е трансцендентен и иманентен (4), Той е неизменен Абсолют, централна монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос (5). Като Абсолют, Той е първопричина на всички неща, дава живот на всичко, съдържа единството на всички души; Той е Глава на човешкия дух. В своето проявление Той е единното и вечно битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или „съзнанието на цялото”. П. Дънов споделя с йогите, с теософията и модерните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията, като висше и основно проявление на абсолютното, като основен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот. В своето учение той прокарва също тъй и основните идеи за кармата и за превъплътяването на душите, и то не поради това, че в противен случай действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша любов и висша правда в живота, а защото тия идеи – за кармата и превъплътяването, са опитани и несъмнени за него истини на живота. Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че битието далеч не се изчерпва с тъй наречения „материален свят” на триизмерното пространство и че това битие се проявява едновременно и в по-висши полета или светове – астрален, ментален, причинен и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле, като по-тънки и по-духовни, проникват по-нисшето поле и всички тия взаимно проникващи се полета съставят едно единно битие, единен живот на всемирния дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни сили; те са обитаеми и от същества от по висши степени на еволюция от тази на човечеството и съществува една голяма йерархия на такива по-висши същества. Чувствата и мислите са в по-висшите светове тъй реални, както материалните предмети в материалния свят.
към текста >>

На духовно пробудилия се тя се разкрива не като лишена от живот абстракция, не като мъртво „вярване”, а като жива, несъмнена, преживяна и „опитана” действителност.
Истинското съвършенство в знание се постига чрез доближаване до висшата истина и хармонизиране с нея. Висшата истина – това е самият дух на всемирния живот, на съвършеното знание и върховната мъдрост, който дух е истинската реалност на битието. Да постигнем висшата истина, то значи да поставим нашата душа в съгласие с тая реалност, да я „нагласим” да трепти в пълна хармония с нея, да дадем възможност на самата тая реалност да се прояви по-пълно в нас. Висшата истина може да бъде достояние само на ония, които са дорасли до истинския духовен живот. Тя се постига главно чрез интуицията, вътрешното прозрение, свързването с висшето божествено съзнание. На духовно пробудилия се тя се разкрива не като лишена от живот абстракция, не като мъртво „вярване”, а като жива, несъмнена, преживяна и „опитана” действителност. Тя носи живот и самата е живот – това е и нейният истински критерий. Да се поставим в хармония с висшето битие, да го проявим, това значи преди всичко да оставим да се прояви божествената любов в нас и чрез нас. Защото Бог е любов. Ето защо и пътят към висшето битие, към истината е пътят на любовта. Тази любов е истинският живот, който носи истинската светлина.
към текста >>

Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са се възприемали като несъмнена жива действителност.
Ако Бог е говорил в миналото на хората, казва П. Дънов, Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са "последните писма” на вашия небесен Баща! Учението на Иисус бе едно окултно учение; неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на първото християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи, мистерии. Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са се възприемали като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни на първите времена имаха моралната сила да следват препоръчвания от Иисус „тесен път”; ето защо те основаваха братски общежития, които просъществуваха около три столетия; ето защо те умираха с песни и молитви по аренариите, разкъсвани от диви зверове. Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а от друга, на робовладелците, феодалите, властодръжците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата, тогава то беше подложено на изопачаване, тесният път беше изоставен, тайното учение – забравено. Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вярва в постигане царството Божие не на земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път” с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха.
към текста >>

В действителност авторът също използва последното название и следва да се има предвид, че не навсякъде тя е резултат на редакция (бел. ред.).
------------------------------------------------------------------------------ 1. В оригинала стои думата „дъновизъм”. Това название относно учението на Учителя Петър Дънов е неподходящо и неприемливо. Подчертавано е още приживе от самия него, че подобен етикет не може да разкрие същината на това учение, защото когато става дума за принципи и закони на природата, е изключено да се използва форма на притежание от която и да е личност. Поради тази причина, както и за да се избегне тази съвсем неправилно използвана форма, по-надолу в текста на статията думата „дъновизъм” ще бъде заменяна с „учението на Петър Дънов”. В действителност авторът също използва последното название и следва да се има предвид, че не навсякъде тя е резултат на редакция (бел. ред.).
към текста >>

26. Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

27. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

28. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

29. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

30. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 23 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

31. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

32. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

33. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 26 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

34. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

35. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

36. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

37. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

38. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 2 август

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

39. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

40. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

41. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

42. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

43. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

44. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

45. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

46. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

47. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

48. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

49. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

50. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

51. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

52. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

53. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

54. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

55. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

56. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

57. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

58. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

59. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

60. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

61. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

62. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

63. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

64. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

65. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

66. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

67. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

68. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август

И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
към текста >>

69. Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова

- Скромната ни бяла обедна...Обедната, която дълги години бе мечта, а после опит, сега става действителност.
Спомени на Теофана Савова ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Нова радост за сърцата. Една далечна мечта прекрачи прага на нашия дом - Изгрева. Малкият салон, нашата бяла обедна разтвори дверите си и ни приюти. - Скромната ни бяла обедна...Обедната, която дълги години бе мечта, а после опит, сега става действителност. Тя примири своенравния вкус на мнозина и по един чуден начин подтикна колесницата на общия ни живот. Нашата скромна бяла обедна. * Братята усърдно градят, а сестрите подават вар, камъни и пясък. Лицата на всички сияят.
към текста >>

70. Изпращане на френските гости. Изгрева - София

Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо неизразимо хубаво, неизразимо велико.Преди няколко години един измежду вас11 дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото, вярвам, малко хора по цялата Земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно аз бих искал да почна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, на нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност.Така в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света.
Служенето на Бога. Съграждане на Земята на един нов свят – свят на хармония, красота, мир, свобода и братство.Те дойдоха горе, при свещените, чисти Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя. С тия нови сили те слязоха долу, за да градят един нов свят, да работят за светлата, красива идея, която изгря в душите им.Гостите от Франция при разни случаи държаха няколко слова. Един от братята каза:“Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо неизразимо хубаво, неизразимо велико.Преди няколко години един измежду вас11 дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото, вярвам, малко хора по цялата Земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно аз бих искал да почна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, на нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност.Така в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин – чрез примера на нашия живот.Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук! Ето отговора:Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителя, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствахме Неговата Любов, Неговата Мъдрост, Неговата красота, Неговото величие.Но това, което най-много ни порази, е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на Изгрева, ние видяхме в очите на мнозина от вас една Светлина – Светлината на тези, които не живеят живота на обикновените хора. После, когато влязохме в досег с всички вас, ние почувствахме едно излъчване на Живот, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко.След това срещнахме Учителя там, горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет.
към текста >>

Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност.
В най- големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято. Ние сега се чувстваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно здраво ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувстваме по-силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образ Божий.”Ето част от словото на Тони Белмен от Лион, Франция, казано на Рила пред Учителя и пред братята и сестрите:“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.Ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни, открити за радостта, игрите и учението всред Природата. Ние можехме да обичаме Природата и да прекараме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот.Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено учение – неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот.Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца всички неоценими богатства, които получихме тук.Учителю, ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност за ония благословения, които Вие изляхте върху нас. Ние Ви благодарим от все сърце, че ни изпратихте във Франция един от Своите ученици – Михаил Иванов.Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които четиридесет години извършват първата най-мъчна работа с такова търпение и Любов за всички свои братя човеци.
към текста >>

Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.В светлината на Истината ние откриваме това, което в действителност е истинскоБратство.
Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила.Обещаваме пред вас, Учителю, пред всички братя-българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста Природа, която вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.”Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г. на Изгрева:“Скъпи Учителю, голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големи промени, които ще станат в нашия живот, когато бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни, за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.В светлината на Истината ние откриваме това, което в действителност е истинскоБратство. Това откритие ще бъде голям урок на Живота, който ние ще отнесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че Братството е една велика сила на Новата култура, която иде. Без това Братство ние сме само инвалиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота.Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия Мир. После, ние ще се стараем да бъдем работници на Светлината. Ще почнем работа с доверие – без да чакаме другите да почнат.Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще работим, ще вършим добри дела – творчески и съграждащи.
към текста >>

е една велика действителност.Така, в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света.
(28. VIII. 1939) Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо, неизразимо хубаво, неизразимо велико! Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото вярвам малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно, аз 6их искал да започна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видехме "Изгрева", ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи. е една велика действителност.Така, в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин: чрез примера на нашия живот.Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали, какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук. Ето отговорът: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителят, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствувахме неговата Любов, неговата Мъдрост, неговата красота, неговото величие. Но това, което най-много ни порази е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя.В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на "Изгрева", ние видяхме в очите на мнозина от вас една светлина, светлината на тези, които не живеят живота на обикновени хора.После, когато влязохме в допир с всички вас, ние почувствувахме едно излъчване на любов, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко.След това срещнахме Учителя. Там горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет - между това езеро и планинския гребен, дето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до неговата палатка, Учителят ни прие.
към текста >>

71. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №75

Тук приложени, едно съобщение и едно откровение147 за тукашния кръжок и Д-ра ти при[в]ключвам, които след като прегледаш, изучиш и питаш нашия Небесен Баща за действителността на съдържанието им, моля да повърнеш само откровението.
Господ ме благослови в Ст. Загора и тук, да работя неуморно. Обаче сега, не вече официално, както напред, а частично, по дюгени и домове. Особена тактика. Яви ми, моля, колко дена ще правя това ново правило146. Тук приложени, едно съобщение и едно откровение147 за тукашния кръжок и Д-ра ти при[в]ключвам, които след като прегледаш, изучиш и питаш нашия Небесен Баща за действителността на съдържанието им, моля да повърнеш само откровението. И то пак с препоръчано писмо и без да заобикаляш, да ни явиш по тях [двете] всичко. Аз никак не се в тях съмнявам, защото много чудесно и особено се те предадоха, но понеже се смесва и моята личност, то за това прибягвам при теб, за да се потвърди и чрез Вас от Господа. Някакви лоши слухове бях чул за Вас от протестантите в Самоков148, та после и с г-н Бъчваров като се срещнах149 в Т[атар] Пазарджик и после в Пловдив, и той ми каза, че и в София, па и в Пловдив, Сливен и др. било разнесено тази мълва, че си бил полудял и си се самоубил. Днес и г-жа д-р Железкова в едно писмо до Д-ра – и тя за същото говори.
към текста >>

72. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №81

За действителността на всичките събития в историята аз не мога да гарантирам, защото не съм имал възможност да обиколя всичките места, за да изпитам подробно, понеже това изискваше време и средства, а най-главно, че и не беше приведено в порядък още нищо.
[до] гр. Варна Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от 2-ри того притежавам. Не Ви отговорих досега, защото имах намерение да Ви изпратя и историята на баба Мария160, която днес като приготвих, изпращам Ви я да я прочетете и изпратите на сестрата Казакова. За която цел Ви прилагам при това и п[ощенски] марки за препращането. За действителността на всичките събития в историята аз не мога да гарантирам, защото не съм имал възможност да обиколя всичките места, за да изпитам подробно, понеже това изискваше време и средства, а най-главно, че и не беше приведено в порядък още нищо. Сега, както е, по-може да се провери, понеже са известни всичките места и села. Има прочее на няколко села и места, та зная, че е открила манастири, понеже минах през тях и имах случай да питам и някои селяни, които действително потвърждваха и показваха манастирите. Аз засега пò взех да се съживявам, но още апатията ми към живота и всичко в него не е съвсем изчезнала. Наскоро имах казано, че Господ ще ми даде голяма сила към него и др. Относително работата при дядо ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за комисионерство, но още няма отговор и не зная дали ще бъде.
към текста >>

73. Писмо от Пеню Киров до Учителя, Бургас, № 4

се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал.
И наставленията Ви дохождат навреме, когато [в]се има нужда от Божията помощ. Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога. По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч. и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч. се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал. После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи. Человекът по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура. Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме попита, вижда, че аз лежа при нея. Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши. И още докато мисли, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда.
към текста >>

74. Упражнение с пръстите

Ще бъдете искрени в наблюдението си, ще констатирате нещата, както са в действителност, без да се стеснявате…
Наблюдавайте каква мисъл ще мине в този момент през съзнанието ви. Каквато мисъл мине през съзнанието ви, отбележете я с две-три думи, накратко. Може да не мине никаква мисъл през ума ви – това да не ви смущава. При това ще наблюдавате дали мисълта ви е приятна или не, дали е отрицателна или положителна. Ако е отрицателна, отбележете я с черна точка; ако е положителна – със светла точка. Ще бъдете искрени в наблюдението си, ще констатирате нещата, както са в действителност, без да се стеснявате… Като поставите показалците си с върховете един срещу друг, ще концентрирате мисълта си в продължение на една минута. След това ще поставите показалеца си на средния пръст на лявата ръка и пак ще се съсредоточите около една минута; ще следите каква мисъл минава през ума ви. След това ще поставите показалеца върху безименния пръст на лявата ръка, после върху малкия пръст и най-после върху палеца. Ще държите показалеца си на всеки пръст пак около една минута, като следите мислите, които минават през ума ви, и ще ги отбелязвате в тетрадката си. Като правите това упражнение, ще усетите, че от всеки пръст излиза особена, специфична космическа енергия.
към текста >>

75. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност.
Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите - колкото и несъвършено да е - подобно на детските играчки - все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеще, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните мечти - за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева, на брега на прекрасното Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и чисти ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство.
към текста >>

76. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност.
Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите - колкото и несъвършено да е - подобно на детските играчки - все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеще, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните мечти - за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева, на брега на прекрасното Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и чисти ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство.
към текста >>

77. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

В действителност Учителят е поучавал по много начини и по всяко време, стига съзнанието на ученика да е било готово да възприема.
Пашов 'Словото на Учителя" Една своя идея Влад Пашов реализира през годините с рядко търпение и постоянство. Той записа спомените на братя и сестри за важни моменти из живота на Учителя, чието поведение всякога е било обект на интерес за учениците. Всъщност в отношенията си с околните Учителят е изнесъл нови методи за възпитание. Неговата работа е продължавала и извън лекциите и беседите, които е държал. В действителност Учителят е поучавал по много начини и по всяко време, стига съзнанието на ученика да е било готово да възприема. Ето какъв случай описва Влад Пашов в своята книга “Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов”: “Бяхме на екскурзия на Витоша. В ранна утрин се качихме в планината, а тя беше още заснежена в края на зимата. Учителят ми посочи: “виждаш ли тази синева отгоре на повърхността на земята и отгоре по снега? Това е праната, която сега е в голямо изобилие.
към текста >>

78. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Интересен е начинът, по който ги отбира и подрежда; макар че ги нарича „окултни максими“, в действителност цитира онези, които звучат по библейски начин, импонирайки на българското следвъзрожденско съзнание със своя ясен и практичен морал: „Дори и звярът е твой брат.
Загдето проповядвам учението на любовта ли? [8]. Два месеца по-късно, през юни 1925 г., М. Белчева написва предговор към италианския превод на беседата „Високият идеал“ от Петър Дънов. От него виждаме, че тя е вече добре запозната с основните нравствени императиви на това учение. Интересен е начинът, по който ги отбира и подрежда; макар че ги нарича „окултни максими“, в действителност цитира онези, които звучат по библейски начин, импонирайки на българското следвъзрожденско съзнание със своя ясен и практичен морал: „Дори и звярът е твой брат. Не убивай. Бъди смел. Не лъжи. Имай пълна вяра. Учи се от природата.
към текста >>

Белчева се решава да превърне учението на Бялото Братство в житейска действителност; тя се отказва от привичния си усамотен и затворен живот, напуска София и заживява сред другите „братя и сестри“.
Нима би искала да прилича на онези американци, за които Учителя сам – в притчовия стил на Исус – разказва по време на първото ѝ посещение в неговия софийски дом: „В Америка има обуща, които струват един долар, подметките им са от мокава. Затова, който има такива обувки, бърза да ги износи, докато е сухо, че щом падне дъжд, те се стопяват. Има ли щастие – има Бог, дойде ли скръб, няма Бог за вас“[11]. В самото начало на 30-те години М. Белчева се решава да превърне учението на Бялото Братство в житейска действителност; тя се отказва от привичния си усамотен и затворен живот, напуска София и заживява сред другите „братя и сестри“. Всъщност винаги е обичала природата – и преди, и след влиянието на Дънов. Отдавна е свикнала да се усамотява в някоя планина. Отначало, особено след смъртта на Пенчо Славейков, това са малки планински селища в Алпите, където наема скромни квартири. По-късно, когато до-ходите ѝ съвсем намаляват, излиза просто в Стара планина или Рила. В края на май 1930 г.
към текста >>

Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот.
Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул. „Оборище“ 14. Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“. факт е обаче, че по същото време М. Белчева престава да посещава беседите на Учителя; все така обича да летува из планината, но вече сама. Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот. Въпреки това братята тълкуват напускането на общността като слабост, като неиздържана проверка. „Но заради онзи мошеник Цанев, който я ограби, тя напусна с разочарование Братството. Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек.
към текста >>

Тя се е надмогнала над действителността.
Мъглите като песен прелетяха на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева. То отбулва замечтания профил на една жена, чиито засенени от лека умора очи реят погледа си в розовата мъгла на миналото. Поетесата не живее с тревогите на своето време. Тя се е надмогнала над действителността. Проявите на обективния живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания. Мара Белчева е заключила сърдцето си за възторзите, радостите, скърбите и крушенията на другите. Тя живее изключително със себе си и в себе си. Трагичното чувство за самотата и изоставеността у нея е силно развито. То подхранва оная дълбока меланхолия и примирение със съдбата, които намират израз в миньорния тон на всичките й песни.
към текста >>

79. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Интересен е начинът, по който ги отбира и подрежда; макар че ги нарича „окултни максими“, в действителност цитира онези, които звучат по библейски начин, импонирайки на българското следвъзрожденско съзнание със своя ясен и практичен морал: „Дори и звярът е твой брат.
Загдето проповядвам учението на любовта ли? [8]. Два месеца по-късно, през юни 1925 г., М. Белчева написва предговор към италианския превод на беседата „Високият идеал“ от Петър Дънов. От него виждаме, че тя е вече добре запозната с основните нравствени императиви на това учение. Интересен е начинът, по който ги отбира и подрежда; макар че ги нарича „окултни максими“, в действителност цитира онези, които звучат по библейски начин, импонирайки на българското следвъзрожденско съзнание със своя ясен и практичен морал: „Дори и звярът е твой брат. Не убивай. Бъди смел. Не лъжи. Имай пълна вяра. Учи се от природата.
към текста >>

Белчева се решава да превърне учението на Бялото Братство в житейска действителност; тя се отказва от привичния си усамотен и затворен живот, напуска София и заживява сред другите „братя и сестри“.
Нима би искала да прилича на онези американци, за които Учителя сам – в притчовия стил на Исус – разказва по време на първото ѝ посещение в неговия софийски дом: „В Америка има обуща, които струват един долар, подметките им са от мокава. Затова, който има такива обувки, бърза да ги износи, докато е сухо, че щом падне дъжд, те се стопяват. Има ли щастие – има Бог, дойде ли скръб, няма Бог за вас“[11]. В самото начало на 30-те години М. Белчева се решава да превърне учението на Бялото Братство в житейска действителност; тя се отказва от привичния си усамотен и затворен живот, напуска София и заживява сред другите „братя и сестри“. Всъщност винаги е обичала природата – и преди, и след влиянието на Дънов. Отдавна е свикнала да се усамотява в някоя планина. Отначало, особено след смъртта на Пенчо Славейков, това са малки планински селища в Алпите, където наема скромни квартири. По-късно, когато до-ходите ѝ съвсем намаляват, излиза просто в Стара планина или Рила. В края на май 1930 г.
към текста >>

Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот.
Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул. „Оборище“ 14. Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“. факт е обаче, че по същото време М. Белчева престава да посещава беседите на Учителя; все така обича да летува из планината, но вече сама. Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот. Въпреки това братята тълкуват напускането на общността като слабост, като неиздържана проверка. „Но заради онзи мошеник Цанев, който я ограби, тя напусна с разочарование Братството. Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек.
към текста >>

Тя се е надмогнала над действителността.
Мъглите като песен прелетяха на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева. То отбулва замечтания профил на една жена, чиито засенени от лека умора очи реят погледа си в розовата мъгла на миналото. Поетесата не живее с тревогите на своето време. Тя се е надмогнала над действителността. Проявите на обективния живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания. Мара Белчева е заключила сърдцето си за възторзите, радостите, скърбите и крушенията на другите. Тя живее изключително със себе си и в себе си. Трагичното чувство за самотата и изоставеността у нея е силно развито. То подхранва оная дълбока меланхолия и примирение със съдбата, които намират израз в миньорния тон на всичките й песни.
към текста >>

80. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

В действителност Петър Димков съчетава в себе си две изключителни качества: твърдост, изразена в себедисциплина и диамантена воля, и мекота, проявена в дълбоката му хуманност и милосърдие към себеподобните.
По негова лична инициатива, с помощта на войниците му били спасени много паметници на културата. Във Варна той възстановява Аспаруховия вал; в Карлово предприема реставрация на родната къща на Васил Левски като изнася една трудна борба за спасяването й от разрушение; в Свищов отново той заедно с войниците си е причина да се запази кораба “Радецки”; в Стара Загора по негова идея възстановили Аязмото; в Бургас става инициатор за събиране на помощи за бежанците от Тракия. Казаното до тук е само опит за бегъл портрет на Петър Димков. Неговата истинска същност, неговата духовна природа е била твърде разностранна за да бъде представена пълно. И все пак, основната част от нея, не е военния Димков, а лечителя Димков. В действителност Петър Димков съчетава в себе си две изключителни качества: твърдост, изразена в себедисциплина и диамантена воля, и мекота, проявена в дълбоката му хуманност и милосърдие към себеподобните. Първото качество, твърдостта, той хилядократно е доказвал във военната си практика, а второто постоянно е доразвивал и усъвършенствал през годините чрез лечителската практика, на която се е посветил с безпределна всеотдайност. Тя не е плод на случайно хрумване. Тази негова дейност е обусловена от по-дълбоки причини. Майката на П. Димков е била много добра познавачка на билките и цяровете, които могат да се извлекат от тях.
към текста >>

81. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Той имаше чудно верен поглед за действителността, която познаваше отлично.При наличността на това качество, което бе комбинирано от една страна с един изумително борчески темперамент и със солидна научна подготовка от друга страна, той имаше изгледи да се нареди много добре в живота.
Вън от това, обаче, аз можах не веднъж да констатирам у него една неподозирана готовност за жертви към по-близки и по-далечни.За илюстрация ще спомена само един пресен случай. През последната пролет, при всичкото си неразположение, той се бе ангажирал да помогне на един позакъсал ученик, както е правил много пъти по-рано. На съвета на един приятел да не изразходва с такава работа и така оскъдните си сили, Жорж отговаря: „Ако бяха богати, щях да ги отрежа най-безцеремонно, но те са бедни, и не мога да им откажа."Във всеки случай, едно е сигурно: той съвсем не обичаше да изнася на показ своите чувства.Освен със споменатите качества Г. Радев бе образец и с някои черти на характера си.По общо признание, той притежаваше една финост, присъща на френския дух, само че у него тя бе в щастливо съчетание с една, бих казал, органическа ненавист спрямо всяка неискреност.Известно е, че интелектуалните типове от тая категория не всякога са надарени и с усет за практическия живот. Случаят с Жорж не бе такъв. Той имаше чудно верен поглед за действителността, която познаваше отлично.При наличността на това качество, което бе комбинирано от една страна с един изумително борчески темперамент и със солидна научна подготовка от друга страна, той имаше изгледи да се нареди много добре в живота. Между друго, според мнението на сведущи, една академическа кариера по математика му е била почти сигурна. Но, за всички удобни сметки той имаше познатата на всички Жоржова иронична усмивка. И, доколкото ми е известно, той не прибра до край от университета своя диплом за завършено с отличие математическо образование. С тоя акт Г. Радев показа, че в живота има нещо по-велико от едно добро социално положение и че той бе роден именно за това по-велико.Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи.
към текста >>

82. Упражнение с ръцете за трансформиране на психическото състояние

Илюзия ли е това, или действителност?
Ръцете спират успоредно напред, движение на китките с трептене при постепенно усилване и отслабване. Ръцете настрани и долу прибрани. Като си движите ръцете, какво усещате? Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество? – Да. Илюзия ли е това, или действителност? Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане? Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение. По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28307509422302