НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
79
резултата в
58
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в
действителност
), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина.
Това пространство действа като космично було, което винаги скрива от нашия поглед всички други възможни вселени. 14. Струве[72] твърди, че подобно поглъщане на светлината действително съществува дори и в границите на нашата Слънчева система. 15. Възможно е обаче нещата да изглеждат по съвсем друг начин, когато се отнасят до пространството между вселените. Светлината, излъчена дори и от най-близката до нас външна вселена, изминавайки разстоянието между вселените (9.107 светлинни години), може да се окаже съвършено невидима дори и с най-съвременната техника поради голямата отдалеченост и поглъщането на средата. 16. В резултат на своите изчисления Елард Гор стига до следния извод: “Ако на такова огромно разстояние се намира звезда, каквата е ά Центавър (т.е.
на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в
действителност
), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина.
Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие.
към текста >>
В
действителност
тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в.
Той е стандартизирал скалата за яркост на звездите, като е поставил в логаритмично съотношение въведената още от Хипарх система за звездните величини. Според тази система една звезда от нулева звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни условия. Законът на Погсън е проявление на психофизическия закон на Вебер-Фехнер. [74] Този прочут афоризъм, в който Бог е определен като „сфера, чийто център е навсякъде, а периферията никъде” (spfaera cuius centrum ubique, circumferentia nullibi), е приписван на Паскал (1623-1662, вж. Паскал, Б., „Мисли”, С., 2001 г., стр. 25).
В
действителност
тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в.
и дълго време приписвано на самия Хермес. През XІІІ-ти в. Гийом от Оверн изказва същия афоризъм, а през XV-ти в. Николай Кузански (1401-1464) вече го подема и популяризира в своята космология (вж. Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 72).
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Ако тая
действителност
да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите мисли един с другиго.
Такова едно заключение открива голотата на нашите детински познания, както на първобитния человек в Едемския рай. Нека не го считаме за унизително да изповядваме Истината тъй, както си е. Най-после в какво се състои чоловеческото достойнство, ако не в изповяданието на тази върховна Добродетел? Само в нейното присъствие ний можем да намерим същинска храна, действителна Радост и верен ръководител към всичко, що е истинно. Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме.
Ако тая
действителност
да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите мисли един с другиго.
Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици.
към текста >>
По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за
действителността
и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум?
Само в нейното присъствие ний можем да намерим същинска храна, действителна Радост и верен ръководител към всичко, що е истинно. Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме. Ако тая действителност да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите мисли един с другиго. Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят?
По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за
действителността
и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум?
Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици. Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното.
към текста >>
Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В
действителност
нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо.
Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В
действителност
нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.
към текста >>
Това е физиологичната
действителност
.
5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот. Понякога обаче това изречение може да се вземе и в преносен смисъл. В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот. Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира.
Това е физиологичната
действителност
.
6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота.
към текста >>
В
действителност
нищо не се губи, нищо не изчезва.
От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг.
В
действителност
нищо не се губи, нищо не изчезва.
Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99]
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
– „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в
действителност
.
Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа.
– „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в
действителност
.
На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума.
към текста >>
На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна
действителност
вън от него.“
Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа. – „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност.
На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна
действителност
вън от него.“
Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа.
към текста >>
Разбира се материята е
действителност
, няма защо да се съмняваме в присъствието й.
Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа. – „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина.
Разбира се материята е
действителност
, няма защо да се съмняваме в присъствието й.
Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът. Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия.
към текста >>
Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим
действителността
на ума, т.е.
Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът. Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия. Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“ Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста.
Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим
действителността
на ума, т.е.
да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност. И всякой знае, че всичко у нас не е само ум.
към текста >>
Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само
действителността
на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност.
Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста. Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си.
Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само
действителността
на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност.
И всякой знае, че всичко у нас не е само ум. Значи нито едното, нито другото учение съдържа цялата истина. Пред нас лежи дилемата на триъгълника, в която всякой ъгъл си предполага да е целият триъгълник и че без неговото присъствие съществуването на триъгълника е невъзможно. Това е нещастието, което е сполетяло богослова, материалиста и идеалиста. Но ако един триъгълник не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия.
към текста >>
Тя е единствената реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в
действителност
.
3. Богословът и теологът от своя страна казват: Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не може да съществува. 4. Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде, която страна и да вземем, все ще срещнем противници. 5. С цялото си познание за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че учението на теолозите не почива на никаква здрава основа. 6. „Теолозите твърдят – казват материалистите, – че имало някакъв Бог, който е създал и устроил вселената, но всъщност това не е никакъв Бог, а материя, която ние виждаме да работи и действа навсякъде.
Тя е единствената реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в
действителност
.
Затова вън от тази реалност всичко е плод на нашето въображение. Що се отнася пък до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни атомни и молекулярни движения в мозъка, които нямат никаква предметна стойност вън от него.” 7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни. Умовете ни са почти убедени да приемат учението му за чиста истина. Безспорно материята е една реалност и няма защо да се съмняваме в нейното съществуване.
към текста >>
4.
Разговор Третий. Храната и Словото
Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в
действителност
що виждаме?
Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот.
Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в
действителност
що виждаме?
Техният живот е отпаднал. Той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства.
към текста >>
5.
06.РАЗГОВОР ТРЕТИ
Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в
действителност
аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци.
Както при временната храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да го повреди. Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността. В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот.
Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в
действителност
аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци.
Това е една очевидна истина, че тук в това има примесена някаква измама, другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящите лекарства. Тия лекарства за душата са истините Божии, които се дават във вид на заповеди, да не прави това, да не прави онова - просто да не правиш никакво зло дело и да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкъла. Бог от своя страна, като знае всичко и е всемъдър, казва пак в положителни заповеди кое трябва да се прави според неговата воля. Той е казал много кратко: Да любиш Господа Бога твоего и ближния своего както себе си.
към текста >>
6.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и мислите ти вземат характер на
действителност
, затова трябва да влезеш в съюз с Бога и нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната любов може да роди нещо ново за теб.
Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда в съприкосновение с друг живот, много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да искаш да се впускаш на по-дълги умувания, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеше да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност.
Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и мислите ти вземат характер на
действителност
, затова трябва да влезеш в съюз с Бога и нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната любов може да роди нещо ново за теб.
Ето, в това предверие на Божия дом те очаква онова, което желаеш. Бог те чака и небето те призовава в своето общение. Лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай прочее този вътрешен глас, Господ има да стори нещо за теб. Ръката му е простряна и той те изважда веднъж за винаги от това място и те завожда там, гдето той желае.
към текста >>
7.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната
действителност
, а това трябва да се предостави само на откровението.
Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр.
със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната
действителност
, а това трябва да се предостави само на откровението.
По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е.
към текста >>
В Източна Европа духовната
действителност
съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец.
Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух.
В Източна Европа духовната
действителност
съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец.
И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията.
към текста >>
И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в
действителност
то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща.
пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец.
И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в
действителност
то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща.
Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи.
към текста >>
8.
Пеню Киров - №4
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в
действителност
), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал.
И наставленията Ви дохождат навреме, когато [в]се има нужда от Божията помощ. Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога. По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч. и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч.
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в
действителност
), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал.
После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи. Человекът по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура. Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме попита, вижда, че аз лежа при нея. Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши. И още докато мисли, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда.
към текста >>
9.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в
действителност
), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал.
И наставленията Ви дохождат навреме, когато [в]се има нужда от Божията помощ. Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога. По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч. и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч.
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в
действителност
), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал.
После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи. Человекът по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура. Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме попита, вижда, че аз лежа при нея. Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши. И още докато мисли, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда.
към текста >>
10.
№75 (Пеню Киров)
Тук приложени, едно съобщение и едно откровение147 за тукашния кръжок и Д-ра ти при[в]ключвам, които след като прегледаш, изучиш и питаш нашия Небесен Баща за
действителността
на съдържанието им, моля да повърнеш само откровението.
Господ ме благослови в Ст. Загора и тук, да работя неуморно. Обаче сега, не вече официално, както напред, а частично, по дюгени и домове. Особена тактика. Яви ми, моля, колко дена ще правя това ново правило146.
Тук приложени, едно съобщение и едно откровение147 за тукашния кръжок и Д-ра ти при[в]ключвам, които след като прегледаш, изучиш и питаш нашия Небесен Баща за
действителността
на съдържанието им, моля да повърнеш само откровението.
И то пак с препоръчано писмо и без да заобикаляш, да ни явиш по тях [двете] всичко. Аз никак не се в тях съмнявам, защото много чудесно и особено се те предадоха, но понеже се смесва и моята личност, то за това прибягвам при теб, за да се потвърди и чрез Вас от Господа. Някакви лоши слухове бях чул за Вас от протестантите в Самоков148, та после и с г-н Бъчваров като се срещнах149 в Т[атар] Пазарджик и после в Пловдив, и той ми каза, че и в София, па и в Пловдив, Сливен и др. било разнесено тази мълва, че си бил полудял и си се самоубил. Днес и г-жа д-р Железкова в едно писмо до Д-ра – и тя за същото говори.
към текста >>
11.
№ 81 (Пеню Киров)
За
действителността
на всичките събития в историята аз не мога да гарантирам, защото не съм имал възможност да обиколя всичките места, за да изпитам подробно, понеже това изискваше време и средства, а най-главно, че и не беше приведено в порядък още нищо.
[до] гр. Варна Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от 2-ри того притежавам. Не Ви отговорих досега, защото имах намерение да Ви изпратя и историята на баба Мария160, която днес като приготвих, изпращам Ви я да я прочетете и изпратите на сестрата Казакова. За която цел Ви прилагам при това и п[ощенски] марки за препращането.
За
действителността
на всичките събития в историята аз не мога да гарантирам, защото не съм имал възможност да обиколя всичките места, за да изпитам подробно, понеже това изискваше време и средства, а най-главно, че и не беше приведено в порядък още нищо.
Сега, както е, по-може да се провери, понеже са известни всичките места и села. Има прочее на няколко села и места, та зная, че е открила манастири, понеже минах през тях и имах случай да питам и някои селяни, които действително потвърждваха и показваха манастирите. Аз засега пò взех да се съживявам, но още апатията ми към живота и всичко в него не е съвсем изчезнала. Наскоро имах казано, че Господ ще ми даде голяма сила към него и др. Относително работата при дядо ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за комисионерство, но още няма отговор и не зная дали ще бъде.
към текста >>
12.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Трудно е да се предаде на хората
действителността
на тази висша разумност по причина, че те още живеят в един свят, гдето прониква малко светлина.
Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето – способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин“, което значи „вътре“, и корена „тао“ – корен от един стар език – което значи Бог, висша разумност, висша хармония, която работи в човешката душа. „Интао“ значи Божественото в душата на човека.
Трудно е да се предаде на хората
действителността
на тази висша разумност по причина, че те още живеят в един свят, гдето прониква малко светлина.
Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на хората тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на културна мравка разумността на човешкия живот във всичките му прояви. Причината за това е, че у мравката няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравката, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица за нея е като отделен предмет. И ако мравката би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега Земята.
към текста >>
И наистина, толкова мъчно е да се предаде на хората тази велика
действителност
, колкото е мъчно да се предаде на културна мравка разумността на човешкия живот във всичките му прояви.
Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин“, което значи „вътре“, и корена „тао“ – корен от един стар език – което значи Бог, висша разумност, висша хармония, която работи в човешката душа. „Интао“ значи Божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на хората действителността на тази висша разумност по причина, че те още живеят в един свят, гдето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна.
И наистина, толкова мъчно е да се предаде на хората тази велика
действителност
, колкото е мъчно да се предаде на културна мравка разумността на човешкия живот във всичките му прояви.
Причината за това е, че у мравката няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравката, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица за нея е като отделен предмет. И ако мравката би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега Земята. На това може някой да ни възрази: „Що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето? “ Там е най-голямата, именно, погрешка.
към текста >>
13.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
В
действителност
първият варненски документ на Словото е книгата „Науката и въспитанието.
„Предисловието" завършва с оригинално изследване за рождената дата на Петър Дънов. Втората част на книгата съдържа варненското Слово на Учителя Беинса Дуно. На практика след завръщането му през 1895 г. от Медисън (Ню Джърси, САЩ) до 1909 г. Варна е главна територия на неговата дейност, с изключение на краткия му престой в Нови Пазар (1899-1900 г.) и на няколкото му пътувания из България.
В
действителност
първият варненски документ на Словото е книгата „Науката и въспитанието.
Началата на человеческий живот", публикувана през 1896 г. във Варна в печатницата на К. Николов, претърпяла впоследствие няколко редакции и преиздавания. „Хио-Ели-Мели-Месаил", с което започва втората част на нашата книга, е Слово, записано от Учителя във Варна през 1897 г., публикувано в самостоятелна книга през 1912 г. в печатница „Напредък", Стара Загора, и днес представлява библиографска рядкост.
към текста >>
14.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
А да бъде това в
действителност
, Милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитви и покаяние към Него.
И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... Праведен Си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смили, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото от сто петдесеттях и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на Турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.
А да бъде това в
действителност
, Милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитви и покаяние към Него.
Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа - по-скоро да се сбъдне и изпълни Писанието: Едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е Духът на пророчеството." После девойката се обръща към своята майка и и казва: ,Достигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и премного своя любов - да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот. Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими.
към текста >>
О, колко се възхищавам само от мисълта, но
действителността
ще бъде равна с воскресение от мертвих!...
Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Свети Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединение на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молящите се, че всичко Негово обещание ще се изпълни непременно. И Всетителят присъвокупил, че между всички славянски народи Бог храни едно особено благоволение към най-много страдалото между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Светаго Духа, да могат да се съединят единомислием в едно тяло и един дух, както говори и Дух Свети чрез язиците на апостолите: Ето това е пътят, от Светото Провидение приготвен за това славянско племе, чрез който, като следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар-пророка: „Се что добро, или что красно, но еже жити братий в купе"** и тогава тоя злочест град, отечество на славянските просветители, ще бъде нов славянски Втори Йерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно...
О, колко се възхищавам само от мисълта, но
действителността
ще бъде равна с воскресение от мертвих!...
Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Свети, що говори: даровете и призванието Божии са неотложна отрасл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни Своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото, ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. Затова и ония, които се молят за него, наверно Бог ще ги послуша. Заради това в началото на третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова, и... Турция ще падне!...
към текста >>
15.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на
действителност
.
Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да и става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка е по-бла-городно и по-добро. Такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот - много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота.
Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на
действителност
.
Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб. Ръката му е простряна и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае. Дните на робството са вече минали. Пред теб лежи Обетованата земя, в която влизаш.
към текста >>
Обаче, за да се даде
действителност
на живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.
Такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот - много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.
Обаче, за да се даде
действителност
на живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.
Ръката му е простряна и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае. Дните на робството са вече минали. Пред теб лежи Обетованата земя, в която влизаш. Господ е Сам, Който те въвежда, и ще бъде с тебе винаги. Ти не ще бъдеш лишаван от Неговото присъствие.
към текста >>
16.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на
действителност
.
Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота.
Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на
действителност
.
Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб. Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай прочее този вътрешен глас – Господ има да стори нещо за теб.
към текста >>
Обаче, за да се даде
действителност
на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.
Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.
Обаче, за да се даде
действителност
на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.
Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай прочее този вътрешен глас – Господ има да стори нещо за теб. Ръката Му е простряна и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае. Дните на робството са вече минали, пред теб лежи Обетованата земя, в която влизаш.
към текста >>
17.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Това не е едно предположение, а е една
действителност
.
Вие трябва да се държите с Господа също, както що гледате мен. Старайте се да виждате Господа във всякой един човек - тогава сте в правия път. Не изпускайте от предвид думите Христови: „Търсете първом Царството Божие и правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде."134 Един човек трябва да бъде прекаран девет пъти през Божествения огън, за да се очисти. Господ ми е казал, че през тази година ще помогне на всички тия, които са Го призовали и са искали от Него. И аз съм свидетелят, че Той е обещал да ви помогне през тази година, та вие гледайте да Го не спънете в работата Му.
Това не е едно предположение, а е една
действителност
.
Искам от вас да бъдете тихи и спокойни - не бива да се страхувате. Аз съм свидетел на обещанието Господне, че през тази година Той иска да ви помогне на всички в това, което сте искали. И помнете, че всякога нашето съмнение огорчава Господа, който е нежен, твърде деликатен. Бог е истинската Свобода в света и иска всякой да Му слугува със Свобода. Господ е много трудолюбив и деликатен - всичките духове от Него са се научили как да слугуват.
към текста >>
18.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Кое е тогава реалното и умното, коя е мярката, с която трябва да мерим
действителността
?
Ако искате да развивате вашата Вяра, то всяка сутрин, когато станете, бъдете благодарни на Бога, че ви е пратил Господ тук. Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят - напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за теб, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, взели ти парите - обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво.
Кое е тогава реалното и умното, коя е мярката, с която трябва да мерим
действителността
?
Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъстват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток - значи и духовенството при своето повдигане ще отива към Правдата. Заседанието се закри към 11 ч.
към текста >>
Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще я понесем - ето така седи голата
действителност
.
През тази година, когато ви дойде някоя мъчнотия, поспрете се и помислете. Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и прочее, но няма по-голям враг на човека от смъртта. Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние не искаме да ни вземат лозето, нивата и прочее, но какво по-голямо нещастие, като ни задигнат тялото? Обаче в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим.
Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще я понесем - ето така седи голата
действителност
.
Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! " Може да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб? Така ако размишлявате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на Живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора. Затова преди всичко ние трябва да сме смели.
към текста >>
19.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
И човек в такова време да гледа това, то значи сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в
действителност
велики и осезателни.
Те дойдоха до едно съгласие: на всякой един народ да се даде и трябва да възприеме заслуженото, било то добро или зло. Това именно присъствие тук на народните ръководители обяснява поведението на нашето правителство да не ни закача. Тая година работим с числата 3, 9, 27 и 81, а те са най-силните числа за работа. Виждате даже, че имаме тая година дошли резервни членове: ако отсъства някой член от Веригата, резервният веднага да го замести. Да, тая година ще бъдете зрители на велики работи.
И човек в такова време да гледа това, то значи сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в
действителност
велики и осезателни.
Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос 369. Защото работите така са поставени, че който и да спечели, дали Тройният съюз или Тройната антанта, България все ще спечели. К. Иларионов: Но ще воюва ли България, или не? Самият събор показва дали ще воюва, или не: времето през всичкото време на събора беше хубаво, с изключение изначало, но то е нищо - то не предвещава война. В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна гора, защото южните славяни трябва да се обединят.
към текста >>
20.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА
Дали това противопоставяне - освен реалните си последствия в обществената
действителност
- не е и сериозна крачка към кристализация на вечно търсения и неизменно променящ се критерий за Истината?!
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА Сред някои авторитетни научни и интелектуални кръгове на Запад съществува мнението, че оригиналният принос на България към европейската и световната култура е съсредоточен главно в два социално-духовни феномена: богомилството и учението на Учителя Петър Дънов. По странно стечение на обстоятелствата и двете посочени теоретико-практически системи са отречени по идеологически съображения от най-важната духовно-религиозна институция у нас - Българската православна църква (БПЦ), крепост на традиционното за страната източноправославно християнско вероизповедание.
Дали това противопоставяне - освен реалните си последствия в обществената
действителност
- не е и сериозна крачка към кристализация на вечно търсения и неизменно променящ се критерий за Истината?!
И същевременно може ли да бъде случаен фактът, че именно последователите на Петър Дънов смятат себе си за наследници и продължители на делото на богомилите и Христа?! Когато залогът е мярката за истинност в прилагането на Христовото Слово, отговорът на тези и на други подобни въпроси придобива универсално значение. В последните години у нас твърде много се говори и пише за т.нар. секти. Некомпетентни журналисти и тенденциозно настроени псевдоспециалисти побързаха да причислят към тях и Бялото Братство, създадено на българска земя от П. Дънов през 1900 г.
към текста >>
21.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Това не е едно предположение, а е една
действителност
.
Старайте се да виждате Господа във всякой един човек — тогава сте в правия път. Не изпускайте от предвид думите Христови: „Търсете първом Царството Божие и правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде.“ Един човек трябва да бъде прекаран девет пъти през Божествения огън, за да се очисти. Господ ми е казал, че през тази година ще помогне на всички тия, които са Го призовали и са искали от Него. И аз съм свидетелят, че Той е обещал да ви помогне през тази година, та вие гледайте да Го не спънете в работата Му.
Това не е едно предположение, а е една
действителност
.
Искам от вас да бъдете тихи и спокойни — не бива да се страхувате. Аз съм свидетел на обещанието Господне, че през тази година Той иска да ви помогне на всички в това, което сте искали. И помнете, че всякога нашето съмнение огорчава Господа, Който е нежен, твърде деликатен. Бог е истинската свобода в света и иска всякой да Му слугува със свобода. Господ е много трудолюбив и деликатен — всичките духове от Него са се научили как да слугуват.
към текста >>
22.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Коя е мярката, с която трябва да мерим
действителността
?
Напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, взели ти парите; обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното?
Коя е мярката, с която трябва да мерим
действителността
?
— Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата.
към текста >>
23.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Ето така седи голата
действителност
.
Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта. Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние не искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото? Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем.
Ето така седи голата
действителност
.
Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! “ Може би, да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб? Така ако размишлявате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора. Затова преди всичко ние трябва да сме смели.
към текста >>
24.
1 Вместо увод
Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са се възприемали като несъмнена жива
действителност
.
ВМЕСТО УВОД Учението на Исуса бе едно окултно учение: неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на първото християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи, мистерии.
Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са се възприемали като несъмнена жива
действителност
.
Ето защо истинските християни на първите времена имаха моралната сила да следват препоръчвания от Исуса „тесен път". Ето защо те основаха истински братски общежития, които просъществуваха около три столетия. Ето защо те умираха с песни и молитви по аренариите, разкъсвани от дивите зверове. Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, от друга – на робовладелците, феодалите, властодържците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата – тогава то биде подложено на изопачаване; тесният път биде изоставен, тайното учение – забравено. Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вяра в постигане царството Божие, не на земята, а на небето; не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди.
към текста >>
25.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
И човек, в такова време да гледа това, то значи, сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в
действителност
велики и осезателни.
Те дойдоха до едно съгласие: на всякой един народ да се даде и трябва да възприеме заслуженото, било то добро или зло. Това, именно, присъствие тук на народните ръководители обяснява поведението на нашето правителство – да не ни закача. Тая година работим с числото 3, 9, 27 и 81, а те са най-силните числа за работа. Виждате даже, че имаме тая година дошли резервни членове: ако отсъства някой член от Веригата, резервният веднага да го замести. Да. Тая година ще бъдете зрители на велики работа.
И човек, в такова време да гледа това, то значи, сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в
действителност
велики и осезателни.
Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос; защото работите така са поставени, че който и да спечели, дали Тройният съюз или Тройната антанта, България все ще спечели. (К. Иларионов: Но ще воюва ли България или не?) Самият събор показва, дали ще воюва или не: времето през всичкото време на Събора беше хубаво, с изключение изначало, но то е нищо – то не предвещава война. В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна Тора, защото южните славяни трябва да се обединят. Интересно е наводнението в Ески Джумая4, защото то е едно благословение за народа.
към текста >>
26.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Тези картини бяха конкретни и ясни като
действителност
.
Тя е записана и отпечатана още същата година. Тази сказка ме завладя напълно. Така бях замаян от беседата, бях отишъл в един друг свят и думите, които слушах, отговаряха и разкриваха моите най-дълбоки мисли и копнежи, с които бях живял дотогава. Така аз намерих моята родна среда. Самият вид на г-н Дънов извикваше в мене толкова живи спомени, че аз виждах картините от един отдавна отминал живот, в който аз съм участвал и съм бил близко до Него.
Тези картини бяха конкретни и ясни като
действителност
.
Докато се опомня от тази вихрушка от спомени и като дойдох на себе си, видях сред салона, че съм сам. А множеството се беше разпръснало и си бе отишло. Къде отиде това голямо множество? Останах самичък в салона „Надежда" и дълго време останах сам, размишлявайки върху това, което ми се случи. По моя странен обичай аз тръгнах да се скитам.
към текста >>
27.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената
действителност
и подкрепена с множество факти и логически заключения.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената
действителност
и подкрепена с множество факти и логически заключения.
Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели.
към текста >>
Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната
действителност
и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение.
Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели.
Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната
действителност
и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение.
Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство.
към текста >>
28.
1926_8 Историята - разказ с продължение
219 пише, че „Завета на цветните лъчи на светлината" е написан във вилата на Константин Иларионов в Търново, а в
действителност
книжката е съставена в братската вила в с.
(в първи том сме писали, че не е), но и тогава е избрана за касиерка, докато Учителя е избран за деловодител на групата. Друг материал, който получихме, доказва, че първото обяснение на Учителя за Пентаграмът не е от 1911 г., когато го раздава, а от 1910 г. пред избрана група ученици. В тази връзка бихме искали да коригираме един детайл от книгата „Изгревът" на Бялото Братство", който се отнася до Търново. В том II на стр.
219 пише, че „Завета на цветните лъчи на светлината" е написан във вилата на Константин Иларионов в Търново, а в
действителност
книжката е съставена в братската вила в с.
Арбанаси през 1912 г. Вилата на Иларионов е продадена още през 1910 г., за да се построи къщата на ул."3еленка" 28. Умоляваме читателите, ако някой има документи и материали във връзка с дейността на Учителя във Велико Търново и желае да ги изпрати под формата на ксерокопия, снимки, спомени, вестници, чертежи (които са украсявали Горницата) и т.н., да се обърне на адрес: 5000 Велико Търново, ул."Сергей Румянцев" 43,
към текста >>
29.
003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго
Раздвиженото национално самочувствие в скоро време приема форма на едно спонтанно изявено негодувание срещу робската
действителност
.
Българското възраждане представлява процес, чиято най-обща линия е сходна с процеса на възраждането в другите европейски страни. По своята същност обаче той се изразява в смяната на средновековния мироглед със съвременен. Неговата основна отлика от възраждането на Запада се състои в това, че при нас не става дума за възраждане на някакви класически форми на древността, а е спонтанен процес срещу натрапеното средновековно безправие спрямо българския народ и отхвърляне на наложеното му двойно робство – национално и верско. Възрожденската вълна сред народа постепенно се оформя в бунт срещу потъпкването на елементарните човешки права на цял един народ, който в миналото е заемал достойно място между европейските народи. Нашето Възраждане би могло да се характеризира като откриване на нацията, докато западноевропейското се характеризира с откриването на човешката личност.1 Ако ренесансовият западен хуманизъм поставя в центъра на човешкия мироглед личността и дава почва за развитие на някои индивидуалистични уклони, то основата на българската възрожденска идеология се състои в утвърждаването на народностното начало, изразило се в етническо единство и верска сплотеност.
Раздвиженото национално самочувствие в скоро време приема форма на едно спонтанно изявено негодувание срещу робската
действителност
.
В кратко време разрастващият се протест на българския народ намира свои изразители, които го повеждат към революционно негодувание и въоръжено въстание. Различните форми на потисничество стават причина да се обособят два рево-лю-ционни подхода и да се създадат два фронта за борба. Единият е насочен срещу султанския деспотизъм и спахийско-феодалната система на Османската империя и се изразява във въоръжена борба под лозунга “Свобода или смърт”. Другият фронт приема формата на повсеместно негодувание срещу църковната асимилация от гръцката цариградска патриаршия. Вдъхновител и движеща сила на първия фронт става Георги Сава Раковски, който тласка българския народ към въоръжено въстание.
към текста >>
30.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването
Този символ, поднесен ни от природата, не противоречи на наличната географска и историческа
действителност
.
Тази географска подробност не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите. Ако запитате стари жители на Устово за произхода на наименованието на тяхното село, те ще ви го обяс-нят с образуваното устие при вливането на двете реки. Дали това отговаря на истината, трудно е да се ка-же. Прием-ливо е обаче да допуснем, че именно тук, в недрата на горда Родопа, чрез тези две реки се дава символичен израз на онази тържествуваща борбеност на родопско-то население, при която тъмните сили на Черна река са би-ли преодолени от тържествуващото светло начало на Бяла река. В този родопски кът природата е подсказала как, вместо противопоставяне и взаимно унищожение на две утвърдили се начала, може чрез обединяването им да се получи по-висока степен на изява.
Този символ, поднесен ни от природата, не противоречи на наличната географска и историческа
действителност
.
Освен тази версия за етимологичния произход на наименованието на Устово съществува обяснението, че то произлиза от турската дума уста, т.е. майстор. В миналото Устово се е славило със своите медникарство, леярство и калайджийство. Тези занаяти водят началото си от края на XVII столетие. Най-голямо развитие обаче те достигат през втората половина на XIX век, когато много майстори в тези занаяти плъзват като гурбетчии из страната. В подкрепа на тази версия е някогашното произношение на името Устово.
към текста >>
31.
007. Преселване на Константин Дъновски във Варна
С всеки изминал ден младият Константин се опознава със заобикалящата го
действителност
във Варна, която не само че не му вещае по-светло бъдеще, но дори той намира, че е по-безперспективна от тази в родното му село.
Всички жители на града се били стекли на табията Йени Дуня (Нов свят) срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление – пише в своите спомени Константин Дъновски – е направила всенародната задушевна благодарност на българи, турци, гърци, гагаузи, отправена към небето за избавлението им от морската стихия.20 Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена с очакваното от векове освобождение на българите от османско иго и фанариотско опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа на свободата за своя народ и, обзет от ентусиазъм и оптимизъм, гори с нетърпение да започне работа в служба на род и родина. Ние не знаем как са протекли за родопския преселник първите дни и седмици във Варна и как е реагирал на заобикалящата го обстановка, но не може да не си дадем сметка за психологическото преживяване на един младеж, закърмен с възрожденските идеи на своите учители – народните будители от Устово, Пловдив и Татар-Пазарджик. Вместо просветител и борец, той се вижда препасан с чирашка престилка в тясното бакърджийско дюкянче на своя вуйчо, проглушавано от ударите на чука върху звънливата мед.
С всеки изминал ден младият Константин се опознава със заобикалящата го
действителност
във Варна, която не само че не му вещае по-светло бъдеще, но дори той намира, че е по-безперспективна от тази в родното му село.
Ние няма да търсим исторически данни, които да ни характеризират тежкото положение на българското насе-ление от този край през последните десетилетия преди Освобождението. Не можем обаче да не си дадем сметка за покрусата на българското население от територията на днешна Североизточна България и крайчерноморската област, където не са били още заличени следите на оттеглилите се руски воини след Руско-турската война от 1828-1829 г. Тази война, която донесе свобода на гръцкия народ, подобри положението на поробените християни в Сърбия и Румъния, ни най-малко не облагодетелства българския народ. Нещо повече, уязвени от тези събития, османците стават по-брутални и по-мнителни. В самия град Варна през средата на XIX век българите са били незначително малцинство спрямо турците, гагаузите и гърците.
към текста >>
32.
009. Участие на младия Константин Дъновски в черковните проблеми на Варна
Дошъл с надеждата за родолюбива просветна работа, той се сблъсква с една безперспективна
действителност
.
009. Участие на младия Константин Дъновски в черковните проблеми на Варна Такава е била обстановката, която заварва във Варна младият Константин Дъновски.
Дошъл с надеждата за родолюбива просветна работа, той се сблъсква с една безперспективна
действителност
.
Към всичко това като се прибави и обстоятелството, че неговото ежедневие протича в бакърджийския дюкян на вуйчо му, можем да си представим как се е чувствал младият ентусиазиран българин. Единствена пролука той намира във възможността да се черкува в празничните дни в митрополитската църква “Св. Богородица”, където от църковния клир пригласял на провежданата литургия. Вместо оглушителния шум на медникарската работилница младият Константин предпочитал църков-ните псалмопения, макар че са се извършвали на гръцки език. Гръцкият владика Порфирий харесва звучния глас на младия юноша и го назначава за черковен певец във варненската катедрална църква “Св.
към текста >>
33.
016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза
Заобикалящата го робска
действителност
и безпомощност, в която се намирал целият български народ, го обезсърчавала и тласнала към песимизъм.
През време на войната селата по цяла Добруджа били ограбвани и опустошавани от османския аскер. Като по чудо с. Хадърджа оцеляло от разорение, и то пак благодарение на Атанас Чорбаджи, който се застъпил лично пред пашата във Варна и получил един бюлюк (отделение) войска, която опазила непокътнато селото до края на войната. Така дядо Атанас Чорбаджи съумял да спаси селото си, за което получил признателност от всички. Големите успехи и постижения на Атанас Чорбаджи не са били в състояние да задоволят амбициите и плановете на ентусиазирания Константин Дъновски.
Заобикалящата го робска
действителност
и безпомощност, в която се намирал целият български народ, го обезсърчавала и тласнала към песимизъм.
Пълният с ентусиазъм и воля за живот юноша е свидетел на безкрайните нещастия на безправната християнска рая. Първата половина на ХІХ век е периодът, който носи изненади, страдания и беди на българското население, особено на това от Черноморската област на Балканския полуостров. Разорителната Руско-турска война от 1828-1829 г. доубива и последните му надежди за осво-бождение от национално и духовно робство. Вярно описание за състоянието на българите по това време е дадено от Найден Геров24 и Михаил Греков25.
към текста >>
34.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска
действителност
.
И защо да бъде такава една светиня в турски ръце...” От цитирания пасаж се вижда, че непосредствено преди втората си среща със стария свещеник Константин Дъновски се вълнува от въпроси, свързани с националното робство на българския народ и произтичащите от това последици. По-нататък разказът на Константин Дъновски продължава: “Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора. Аз му разказах без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора и какво е желанието и намерението ми – също така, като една изповед.”
От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска
действителност
.
“Във време на говореното ми старият свещеник се виждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...” Не може да не спрем вниманието си върху описаната сцена със стария свещеник, която красноречиво говори за т.нар. проявление на Светия Дух. Странното “изменение на погледа му и всичкото телосложение”, както и “появяването на пламен огнений над главата му” свидетелстват за явление от стила на древните християнски мистерии, описани в Новия завет, към раздела “Деяния на апостолите” (ст.
към текста >>
35.
022. Антиминсът – символ на духовна мисия
Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.40 А да бъде това в
действителност
, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него.
022. Антиминсът – символ на духовна мисия След всичко, казано по-горе, нека се върнем към оня текст от “Откровението”, където е описано видението по време на панихидата, извършена в солунската църква “Св. Панагия Лагудяни” на 20 декември 1746 г., където се казва: “Но Всеблаги Бог во век не враждует – добавя появилата се в църквата млада девойка. – От премногото своя любов към човешкия род Бог пак се смилил, а най-вече от ходатайството на Небесната майка и милостива застъпница на християнския род Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима другари, мъчениците Димитрий и Мина (а на третия името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото 153 риби, написани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на турското царство и докрай ще го съсипе.
Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.40 А да бъде това в
действителност
, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него.
Заради това, според числото на писаните 153 риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се пренася безкръвно жертвоприношение за прощаване на греховете, за мира и съединение вярата на християните, чистосърдечно просене помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се обърне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим от светаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, гдето се поменува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството.” След това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуск на божествената литургия разчуло се, че през тази нощ мълния унищожила три турски къщи и живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.”27 В разговора между девойката и йеромонах Теофаний в църквата се вижда как този свещенослужител получава поръчение за направата на сто петдесет и три молебена за опрощаване на извършените грешки и се постави край на робските мъки на многострадалния български народ. С въодушевление и ревност йеромонах Теофаний, без да гледа на преклонната си възраст, се отправя за Йерусалим, където разказва на самия патриарх всичко видено и чуто в църквата “Панагия Лагудяни”.
към текста >>
36.
024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева
Действителността
обаче се оказала съвършено друга.
Възпитателното въздействие на тези прояви в онова смутно време е било от голямо значение за разгаряне на патриотизма и укрепване на надеждата всред българите. Това обаче не продължило дълго време. Смелостта и дръзновението на отец Константин предизвиква недоволство от страна на варненските гърци и гагаузи, чиито протести достигат до владиката Порфирий. Върховната гръцка църковна администрация знаела за подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, би могло да се внася разколнически елемент всред българското население.”21
Действителността
обаче се оказала съвършено друга.
Установило се, че в дъното на всички патриотични инициативи на българите тук стои личността на отец Константин. Имало е моменти, когато атмосферата до такава степен се нажежавала, че въпреки покровителството на гръцкия владика Порфирий, отец Константин е трябвало да реши дали да направи концесия със своята съвест, като се отдръпне от обществените си изяви като народен будител и се превърне в обикновен църковен служител, или да напусне службата си. За да излезе от новосъздалата се усложнена обстановка, отец Константин напуска през 1859 г. църковнослуженето си в храма “Св. Богородица” във Варна и се озовава в родното си село Устово.16 Посрещането му е било необикновено радушно.
към текста >>
37.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
Интересното бе, че когато отидохме там, видяхме, че са арестувани всички министри, общественици и различни фактори, които играеха голяма роля в българската предишна
действителност
.
По едно време онези с пистолетите дойдоха при мен и ми казаха: "Горе ръцете! " и ме арестуваха заедно с Лулчев. Заведоха ни долу на Лъвов мост, където беше сградата на бившата Обществена безопасност на предишния режим. Бившият режим падна от власт, но сградата е останала и сега я ползват комунистите за същото, както предишната власт. Аз нямам заповед за арестуване, докато Лулчев имаше такава.
Интересното бе, че когато отидохме там, видяхме, че са арестувани всички министри, общественици и различни фактори, които играеха голяма роля в българската предишна
действителност
.
За нас нямаше място в никаква килия. Легнахме на едни дъски и разговаряхме. Те бяха много любезни с нас и не ни обискираха. Сутринта Любомир Лулчев в 10 ч. го извикаха на разпит.
към текста >>
38.
СТРАХ И СМЕЛОСТ
Ето как седи голата
действителност
.
Ще си представите мислено, че някой ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Ако не можете да правите тия маневри мислено, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите. Ние трябва да сме смели, дори от смъртта не трябва да се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем.
Ето как седи голата
действителност
.
Затова ние трябва да сме готови за най-лошото и ако искат да ни бият, можем да кажем: "Бийте! " Може би да сме деликатни и крехки, но те като бият, питат ли те дали си деликатен или слаб? Така като разсъждавате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора, затова, преди всичко, ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим.
към текста >>
39.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
Ето, мъча се да го предам с думи, но всичко бледнее пред
действителността
.
Интуитивно почувствах, че е време и произнесох следната кратка молитва: "Благодаря Ти, Господи, за тази хубава храница, която Си ми дал! " Е този момент ме обхвана едно необикновено преживяване! Голяма радост изпълни душата ми, гърдите ми се разшириха едва ли не до спукване, аз заплаках. Заплаках от радост, от умиление!
Ето, мъча се да го предам с думи, но всичко бледнее пред
действителността
.
И това преживяване ще остане паметно през вековете! Най-после, след като се поуспокоих, реших да хапна, но преживяното бе толкова силно, че не можех да ям. Изядох едно съвсем малко залъче хляб и две маслинки. След като мина около час, аз се бях почти успокоил и реших да изляза да се поразходя. Хазайката с двете си дъщери изнасят блюда, подноси с гозби и се разговарят:
към текста >>
40.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА
На тяхно място влизат тия, които ги бяха затворили." Аз недоумявах на тези думи на Учителя, защото за мен тези неща още никъде не бяха се случили и явно, че дотогава не отговаряха на
действителността
.
На 8.IX.1944 г. в село Мърчаево Учителят ми каза, че може да се прибираме в София и че вече няма никаква опасност от бомбардировки. Той направи някои изказвания, които в момента ме доведоха в недоумение. Така например, между другото, Той каза: "Шумкарите слязоха от Балкана и пристигат в градовете и селата, народът ги посреща като герои тържествено. Също така затворниците разбиват затворите и сами излизат на свобода.
На тяхно място влизат тия, които ги бяха затворили." Аз недоумявах на тези думи на Учителя, защото за мен тези неща още никъде не бяха се случили и явно, че дотогава не отговаряха на
действителността
.
Всичко това, което каза Учителят, обаче стана след това, след 9.IX.1944 г. Тодор Божков, Учителят се бе завърнал от Мърчаево на Изгрева. Бяха дошли съветските войски в България и комунистите взеха властта. Идваше нова епоха, за която ние изобщо не предполагахме.
към текста >>
41.
ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА
Много странен е обаче фактът, че за вредата от месоядството не се говори нищо, когато в
действителност
месоядството е първопричина за употребата на цигари, алкохол и наркотици.
Те не се хранят с месо. Това показва, че месото на животните не е определено от природата за храна на човека. Човекоподобните маймуни се хранят с плодове. Следователно, определената от природата храна за човека, са различните плодове и зеленчуци. Днес не се отрича вредата от тютюнопушенето, от алкохола и наркотиците.
Много странен е обаче фактът, че за вредата от месоядството не се говори нищо, когато в
действителност
месоядството е първопричина за употребата на цигари, алкохол и наркотици.
Когато човек се храни продължително време с месо, неговото тяло и неговата кръв се замърсяват и той започва да изпитва влечение да пуши, да пие или да употребява наркотици. Обърнете внимание, че сред вегетарианците няма пушачи, алкохолици и наркомани, такива влечения изпитват само хора, които се хранят с месо. Христос казва: "Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, роб е на греха." (Евангелие от Йоана 8:34) Месоядството е грях, който пристрастява и поробва човека и той не може да се откаже от своите пагубни влечения, даже когато от това зависи неговото здраве или дори живота му. Някои хора се опитват да се откажат от тютюнопушенето.
към текста >>
42.
ПРЕДИСЛОВИЕ
Думите Христови в цитирания стих в днешната епоха стават
действителност
.
Те Го познават, отдавна те гладуват и жадуват за Словото на Живота. На тях ние казваме: “Близо до вас има Извор с обилни кристални води.”Учителя се явява тъкмо в епохата на големите световни политико-стопански и интелектуални противоречия, като показва изходния път – път към разумната култура. Защото след тези големи катастрофи иде едно издигане на човешкото съзнание в по- висок свят. Преди две хилядолетия Христос каза: “В онези дни Луната ще потъмнее, Слънцето няма да дава светлината си и звездите ще паднат.” Някога Великите Ръководители и Учители са говорили вечните истини, забулени в символи, защото хората не са били готови да ги приемат. Днес човечеството минава през огъня на страданията, които представляват посвещение, подготовка за разбиране на Истината.
Думите Христови в цитирания стих в днешната епоха стават
действителност
.
В този стих Луната символизира външните религиозни форми – те ще рухнат. Слънцето символизира формата на държавата. Звездите символизират авторитетите във всички области на живота. Тази книга има задачата да покаже начините, методите, които дава Учителя и чрез които човек непосредствено може да схване основния тон на Живота. Човечеството може да намери своето място в Битието, да разбере своите задачи в необятния път към съвършенството, който се губи в безграничността.
към текста >>
43.
ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА
След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика
действителност
.
“Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо неизразимо хубаво, неизразимо велико. Преди няколко години един измежду вас11 дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото, вярвам, малко хора по цялата Земя и във всички времена са имали щастието да чуят. Следователно аз бих искал да почна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, на нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.
След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика
действителност
.
Така в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин – чрез примера на нашия живот. Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук! Ето отговора:
към текста >>
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават
действителност
.
“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето. Ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни, открити за радостта, игрите и учението всред Природата. Ние можехме да обичаме Природата и да прекараме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот. Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята.
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават
действителност
.
Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено учение – неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот. Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце. Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост.
към текста >>
В светлината на Истината ние откриваме това, което в
действителност
е истинско
“Скъпи Учителю, голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големи промени, които ще станат в нашия живот, когато бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри. Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни, за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.
В светлината на Истината ние откриваме това, което в
действителност
е истинско
Братство. Това откритие ще бъде голям урок на Живота, който ние ще отнесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че Братството е една велика сила на Новата култура, която иде. Без това Братство ние сме само инвалиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота. Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия Мир. После, ние ще се стараем да бъдем работници на Светлината.
към текста >>
44.
УЧИТЕЛ И УЧЕНИК
Ученикът трябва да бъде доблестен да изнася фактите, както са в
действителност
.
От Божествено гледище страданието е един велик подтик, за да излезе човек от едно по-нисше и да влезе в едно по- висше състояние. От ученика се иска безстрашие. Страхът забавя ученика в неговия път. Страхът съществува у всички животни – онова малко чувство, което прави сърцето ви да трепва от страх. Всички престъпления в света стават от страх.
Ученикът трябва да бъде доблестен да изнася фактите, както са в
действителност
.
Той не трябва нито да намалява, нито да увеличава погрешките и Добродетелите си. На всяка Добродетел, която ученикът вижда у някого, той се радва, защото тя е Божественото в човека. От ученика се иска точност и изпълнение на обещанията. Ученикът изпълнява обещанията си доброволно, не по принуждение. За да бъде ученикът безстрашен, трябва душата му да се изпълни с Любов.
към текста >>
45.
РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ
Човекът на Петата култура изследва силите на електричеството, на парата, на тежестта и прочее и чрез тяхна помощ видоизменя външната
действителност
в много по-голям размер, отколкото това са правили старите народи.
Тя бива забравена и не оставя следи. Потъването на човешкото съзнание в материята се усилва постепенно. През ХVIII век във Франция се явява силна материалистична вълна, която после преминава в Германия. Крайната индивидуализация на човечеството върви паралелно с крайния материализъм. Днешната култура има за център Западна Европа, но оттам е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят.
Човекът на Петата култура изследва силите на електричеството, на парата, на тежестта и прочее и чрез тяхна помощ видоизменя външната
действителност
в много по-голям размер, отколкото това са правили старите народи.
Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Друго явление, което върви паралелно с постепенното индивидуализиране на човешкото съзнание, е чувството за Свобода. Развитието на това чувство почва от края на Атлантската епоха, отначало като слаб подтик, и постепенно се усилва през всички култури на Бялата раса, за да достигне до своя разцвет в ХІХ и ХХ век. У всеки съвременен човек има чувство за Свобода.
към текста >>
46.
КАЧЕСТВА НА ПРАВАТА МИСЪЛ
Тя е в хармония с
действителността
, хвърля светлина върху Живота, върху законите на Природата.
Ако в мисълта няма Любов, тя не може да се развива. Любовта е първият подтик на човешката мисъл. Едно от отличителните качества на правата мисъл е правдивостта. Тя съдържа Истината в себе си.
Тя е в хармония с
действителността
, хвърля светлина върху Живота, върху законите на Природата.
В правата мисъл няма раздвояване. Учителя казва: Раздвояването показва, че човек няма права мисъл. Когато в мисълта на човека проникнат две противоположни идеи или принципи, те създават у него раздвояване. Всяко раздвояване лишава човека от неговата Сила и Свобода.
към текста >>
47.
МЪДРОСТТА НОСИ СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ
Изследването на Природата от това тройно гледище ни дава пълна картина за
действителността
.
И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове. Изучаване на Природата по форма значи изучаване външната страна на явленията – фактите. Изучаване на Природата по съдържание значи изучаване на Силите, които организират и строят формите. Изучаване на Природата по смисъл значи изучаване на Разумното, което дава направление на Силите, които създават формите и които приготовляват общото развитие в Природата. Изучаването на Природата по форма, съдържание и смисъл ни довежда до Великата Божествена Мъдрост, която хвърля светлина във всички области на живота и ни дава творчески методи за работа и приложение.
Изследването на Природата от това тройно гледище ни дава пълна картина за
действителността
.
Съдържанието обяснява формата. Смисълът обяснява съдържанието. Съдържанието дава ключ за разбиране процесите във формите. Смисълът дава ключ за разбиране процесите в съдържанието. И тъй, между процесите в тези три дяла на Природата има връзка, съответствие и единство.
към текста >>
48.
ЖИВАТА НАУКА
И този метод не е намерен чрез налучкване, а изхожда от дълбокото познание на
действителността
.
И двата метода са потребни. Но единият съкратява пътя и усилията ни. Живата наука съдържа методите за реализиране на онова, към което се стремим. Тя има практическо приложение както в най-дребните наглед сфери на материалния живот, така и в най-възвишените области на Духа. Във всички области на Живота тя ще ни посочи най-правия метод за работа.
И този метод не е намерен чрез налучкване, а изхожда от дълбокото познание на
действителността
.
Живата наука ни посочва методи за запазване на здравето, как да подобрим нашата нервна система, как да си създадем характер. Всички тези неща са възможни чрез Живата наука, понеже тя изучава Природата всестранно. Трябва да се знае, че нейните методи са най-точни. Те са плод на опит и могат да се проверят. Живата наука може да ни даде методи как да трансформираме нашите отрицателни сили и състояния.
към текста >>
49.
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО ЦАРУВА В РАЗУМНАТА ПРИРОДА
При Живот за Цялото човек е в хармония с тази велика
действителност
, която ни заобикаля – с методите, с които работи Разумната Природа!
Защото живеят за Цялото, в свещеното Единство. В основата на цялата Природа лежат взаимопомощта, сътрудничеството, Любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света – борба за съществуване. Това се отнася за нисшите природни царства. Това е несъвършенството на децата, които не са още пробудени.
При Живот за Цялото човек е в хармония с тази велика
действителност
, която ни заобикаля – с методите, с които работи Разумната Природа!
Животът за Цялото лежи в основата на Космичния живот. И затова този начин на дейност не е нещо неестествено, необикновено, а това е обикновеното, нормалното, естественото състояние в живота на Вселената. Да осъществим това на Земята, това е влизане в хармония с Разумния свят, със законите, лежащи в основата на цялото Битие. Когато човек почне да живее за Цялото, дейността му ще бъде в хармония с разумните сили в Природата.
към текста >>
50.
11 август 1911 г., вечерта
Но в
действителност
е точно обратното именно това пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина е причината зърното да принесе своя плод.
Тази вечер ще ви говоря върху пребъдването. Христос казва:"Ако Думите Ми пребъдват във вас и вие ще пребъдвате в Мене, каквото поискате, ще ви се даде". И после се казва още:"Аз ще ви се изявя, и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов". Пребъдването в Господа е необходимо за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земните пластове, за да може да чуе зова на слънцето, за да израсте и принесе плод. Човек би помислил, че като стои в земята, зърното е вече унищожено.
Но в
действителност
е точно обратното именно това пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина е причината зърното да принесе своя плод.
Ние трябва така да се стараем да работим, че да живеем в два свята, защото както дървото живее едновременно в два свята, така и душата на човека живее на две места. Не трябва да се обезсърчаваме от изпитите и страданията, защото по същия закон и ние трябва да седим на земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който трябва да следваме, а всеки друг път е фатален. Така например, ако плодовете на една ябълка искат да паднат преждевременно, стопанинът няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не трябва да бързаме и ако приложим това правило, животът ни ще стане светъл.
към текста >>
51.
15 август 1911 г., понеделник, Успение Богородично
Ето такава е голата
действителност
.
Но за човека няма по-голям враг от смъртта. Всички други пречки са нищо в сравнение със смъртта. Плашите се, че ще ви вземат лозето, нивата, къщата но какво по-голямо нещастие от туй да ви задигнат тялото? Но и в това отношение ние трябва да сме смели и да не се боим дори от смъртта. Не трябва да се боим за това, защото и да се боим, пак ще я понесем.
Ето такава е голата
действителност
.
За това трябва да сме винаги готови на най-лошото и ако искат да ни бият, можем да кажем: бийте! Може да сме деликатни и крехки, но като те бият, питат ли те дали си деликатен или слаб? Така ако разсъждавате, вие ще бъдете юнаци. С това аз ви представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали и минават хиляди и хиляди добри хора. Затова ние трябва да сме смели.
към текста >>
52.
СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА 'ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.
Така ли е в
действителност
?
Какво струва Светлината без Мир? Нали всички новозаветни хора имаха Светлина без Мир? И какво придобиха? Ето защо ние трябва правилно да разбирате вътрешния процес на живота. След като придобиете знания, тези ваши знания трябва да ни дадат Светлина.
Така ли е в
действителност
?
Вие имате много знания, но сте недоволни от живота, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. Затова, когато религиозните и учените хора разказват за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени. Един ученик може да говори за една опитност на Любовта, в която има светлина. Ученикът може да разказва за една своя опитност на Светлината, в която има Мир; ученикът може да разкрие една своя опитност на Мира, която носи Радост за неговата душа.
към текста >>
53.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
Това е причината хората да виждат нещата такива, каквито те не са в
действителност
.
В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени. Така, че когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, същества са, които придават ценност на целия космос. Разбира се, изисква се висока интелигентност и прозорлив ум, изискват се добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата, защото всичко в нея е облечено в символи.
Това е причината хората да виждат нещата такива, каквито те не са в
действителност
.
Външният свят е сбор от символи, посредством които трябва да се изучава вътрешния свят. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, подобно на природата, те вършат добро. Законите в живата природа са израз на една висша разумност. В тях забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на битието, в начините на неговата проява.
към текста >>
54.
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.
Какво печелите, ако ви представят чистотата, светостта, силата, живота и любовта такива, каквито не са в
действителност
?
Това са качества на истинския човек. Като ученици работете върху себе си, да се освободите от недоволството. Правете усилия, но не се пресилвайте. В усилията човек придобива, в пресилването губи. Всяко нещо трябва да се представи в неговия естествен вид, без преувеличаване или намаляване.
Какво печелите, ако ви представят чистотата, светостта, силата, живота и любовта такива, каквито не са в
действителност
?
Чистотата е първата врата, през който животът влиза; светостта е втората врата; силата е третата врата, през която животът влиза. Казваме, че животът влиза през четири врати, но същевременно той излиза от същите врати. Всяко нещо, което влиза и излиза, е реално. Значи животът е реалност. Всяко нещо, което влиза, а не излиза, или излиза, а не влиза, не е реално.
към текста >>
55.
Втора част
Съществуват две крайности в християнството едни се показват повече смирени, отколкото са в
действителност
, а други пък се чувстват повече грешни, отколкото са всъщност.
Само при тази пета стъпка може да заповядвате на лошите духове, тъй като вече сте ученици Христови. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати да изцеряват и възкресяват хората. Как може да се даде такава власт на някой, който едва се е обърнал към Него и не си е прегледал сметката? Още не са му простили, още не се е възродил, а вече иска да управлява света! Това не може да стане...
Съществуват две крайности в християнството едни се показват повече смирени, отколкото са в
действителност
, а други пък се чувстват повече грешни, отколкото са всъщност.
И едното е крайност, и другото. И затова казва Христос: „Не бойте се от онези, които убиват тялото." Ако убият вашето тяло, душата ви ще остане свободна, а това е ценното в живота. Всеки друг път, който ви отклонява от Истината, е пагубен и за тялото, и за душата ви. Защото страхливите, малодушните няма да наследят Царството Божие. В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа не бива да има страх, ни боязън, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на живота.
към текста >>
56.
Трета част
Христос посочва на Марта кое е същественото, като и казва: "Ти се мълвиш за неща, които не са съществени, които са извън
действителността
, а Мария избра нещо по-съществено." Мнозина от нас спадат към тези два характера някои представляват Марта, а други Мария.
която ня.на да се отнеме от нея." /Евангелие от Лука, 10:40-42/ Върху образите на Марта и Мария много се е говорило. Те представляват два принципа в човешката душа активният и пасивният. В Марта и Мария откриваме две жени с два противоположни характера и две състояния на човешкото сърце: едното е тихо, спокойно и безмълвно, а умът е отправен към един вечен принцип, другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата, характеризиращи се с постоянна динамика.
Христос посочва на Марта кое е същественото, като и казва: "Ти се мълвиш за неща, които не са съществени, които са извън
действителността
, а Мария избра нещо по-съществено." Мнозина от нас спадат към тези два характера някои представляват Марта, а други Мария.
Мариите са изобщо благородни жени. Те са добри. Имат отлично телосложение, с лице красиво, с поглед мек, чело симетрично, нос правилен, а по сърце са меки, нежни и отзивчиви към страданията на хората, готови да помагат. Името Мария на еврейски език означава солена вода. Тя винаги посолява света.
към текста >>
Физиците обясняват само механичната страна на предмета, както астрономите вселената, например какво представлява Слънцето, елементите му; каква е температурата му и т.н., но какво в
действителност
е Слънцето то остава тайна.
Те разрушават едновременно тялото и душата. Но Божественият огън, като мине, ще ви пречисти и обнови... Когато се оглеждате в огледалото, вие виждате своето отражение. Ако някой ви запита по какви закони става то, лесно ще отговорите има отражение. Но аз бих желал да зная онзи основен закон, който образува това отражение?
Физиците обясняват само механичната страна на предмета, както астрономите вселената, например какво представлява Слънцето, елементите му; каква е температурата му и т.н., но какво в
действителност
е Слънцето то остава тайна.
Сега изучаваме нещата само чрез принципа на отражение, но отраженията не са винаги верни. В тях има външна и вътрешна страна. Вие виждате само външната, а вътрешната за вас е скрита. Някой казва: "Познавам този човек." Познаваш неговата сянка... За да не бъдете сенки, вие трябва да минете от временното към вечното, да потърсите Бога, да търсите светлината и топлината. И така под думата "растене" подразбирам, че Духът расте и се развива.
към текста >>
57.
Основи на Паневритмията
Тия сили, тия идеи, които са вложени в Паневритмията, ще бъдат
действителност
в Шестата раса.
Чрез Паневритмията човек гради и твори нови ценности в себе си и в живота. Шестата раса, която иде, ще бъде изразителка на Паневритмията. Петата раса е на обективното знание, на външното изучаване на Природата - раса на ума. Шестата раса е раса на Любовта. Числото шест има връзка с Любовта.
Тия сили, тия идеи, които са вложени в Паневритмията, ще бъдат
действителност
в Шестата раса.
Паневритмията подготвя пътя за идването и. Паневритмията има още по-висши форми, които ще се дадат по-нататък в развитието на човечеството. Паневритмията - това е новото, което трябва да се внесе в културата. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Учащата се младеж чрез нея преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще се подтикне към идеен живот, творчество, идеализъм - всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение; благородните, чисти семена в душата му ще покълнат, ще се призоват към активност.
към текста >>
58.
Паневритмия 1941г.
Тия сили, тия идеи, които сѫ вложени въ паневритмията, ще бѫдатъ
действителность
въ шестата раса.
Чрезъ паневритмията човѣкъ гради и твори нови ценности въ себе си и въ живота. Шестата раса, която иде, ще бѫде изразителка на паневритмията. Петата раса е на обективното знание, на външното изучаване на природата — раса на ума. Шестата раса е раса на Любовьта. Числото шесть има връзка съ Любовьта.
Тия сили, тия идеи, които сѫ вложени въ паневритмията, ще бѫдатъ
действителность
въ шестата раса.
Паневритмията подготвя пѫтя за идването на последната. Паневритмията има още по-висши форми, които ще се дадатъ по-нататъкъ въ развитието на човѣчеството. Паневритмията — това е новото, което трѣбва да се внесе въ културата. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля въ училището. Учащата се младежъ чрезъ нея преди всичко ще се кали физически, и отъ друга страна ще се подтикне къмъ идеенъ животъ, творчество, идеализъмъ — всички идеи, вложени въ паневритмията, ще оживѣятъ у подрастващето поколение; благороднитѣ, чисти семена въ душата му ще покълнатъ, ще се призоватъ къмъ активность.
към текста >>
НАГОРЕ
