НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
120
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
62) Подмладяване
- Боян Боев (1883 – 1963)
Мога да я приспя и като се събуди, ще има лице на 19-годишна мома; щом в театъра става така, може да стане и в
действителност
.
Ето една задача: на сто години си; нека съзнателно да се подмладиш. Да се новороди човек, за това се изисква вече наука, знание. И за да се подмлади, той трябва да се освободи от всички отрицателни мисли. Също и за да не остарява, не бива да мисли отрицателно. Казах на една стара жена: „Представете си, че мога да Ви направя мома на 19 години“.
Мога да я приспя и като се събуди, ще има лице на 19-годишна мома; щом в театъра става така, може да стане и в
действителност
.
За да се подмладите, дръжте в себе си положителното, а отвън – недоволството; това е мъчно. В подмладяването има три процеса: първо, ще започнете с процеса на ума, после – на сърцето, и накрая – на волята. Има един закон за подмладяване: дружи с младите, радвай се на младостта и ще се подмладиш. Старият иска да се подмлади и като не знае как, умира, за да се подмлади. Смъртта не е нищо друго, освен същото – алхимичен процес на подмладяване.
към текста >>
2.
63) Поезия, театър, художество
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя описва по-висшата
действителност
, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им.
Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост.
Тя описва по-висшата
действителност
, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им.
Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило. Формата се изменя, разширява се, но същината не се изменя. Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля.
към текста >>
3.
7) В хармония със законите на Живата природа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Окултизмът е наука, подобна на естествознанието, и той проучва
действителността
с убеждението, че няма граници в растежа на познанието.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА61 1. Уводни думи
Окултизмът е наука, подобна на естествознанието, и той проучва
действителността
с убеждението, че няма граници в растежа на познанието.
Окултистът изследва естеството на кристалите, растенията, животните, човека, Слънцето, цялата Природа с нейните видими и невидими знаци; той всякога е готов да разшири своите познания заедно с напредъка на науката. Там, където не участва разумът, се сформира сектантство и фанатизъм. А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и отказът от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита. Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание.
към текста >>
4.
49) На разсъмване
- Боян Боев (1883 – 1963)
Събитието, което е описано, се е случило в
действителност
, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното.
Всичко, което става в живота, е символ на вечни истини и съдържа в себе си зародиша на бъдещето. Всеки настоящ момент отразява вечното, като в него са преплетени и преходното, и непреходното. Ето защо това, което се случва, сбъдва или реализира, същевременно е ключ за онова, което иде. Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното дотук да разгледаме дадена част на 21-ва глава от Евангелието на Йоана.
Събитието, което е описано, се е случило в
действителност
, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното.
Евангелистът описва явяването на Исус пред учениците му на Тивериадското море37. Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3). И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба.
към текста >>
Гръцката дума ихтиос (риба) е в
действителност
възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител.
Евангелистът описва явяването на Исус пред учениците му на Тивериадското море37. Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3). И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба.
Гръцката дума ихтиос (риба) е в
действителност
възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител.
А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието. Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония. Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота. В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление.
към текста >>
5.
52) Ново направление на труда
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако имаме старо разбиране за труда, ние сме в противоречие с великата
действителност
, която ни заобикаля.
Когато това ново разбиране за труда се приложи във всички области на живота, тогава атмосферата, в която живеем, ще се изпълни с поезия и тя ще бъде благоприятна за събуждане на душата. 6. Великата задача, която трябва да се разреши на Земята Аз ще дойда на нивата ви да работя, а оттам ще вляза в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам – даром ще работя. Такова разбиране ще се наложи, когато станем хора от друго естество. Всъщност всичко ни е дадено даром, защото това, което получаваме от Небето, е изявление на Любовта на Съществата.
Ако имаме старо разбиране за труда, ние сме в противоречие с великата
действителност
, която ни заобикаля.
За да стане ясна разликата между новото и старото схващане за труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода – това е при новото разбиране за труда – непреривно даване. А онзи, който се придържа към старото разбиране за труда, той не може да дава. И както при застоялата вода, от която не блика живот, става разлагане, така и при него се развиват психически отрови. Има едно мерило за преценка кога сме в хармония със законите на Природата.
към текста >>
7. В хармония с Великата
действителност
, която ни заобикаля
От извора постоянно изтича вода – това е при новото разбиране за труда – непреривно даване. А онзи, който се придържа към старото разбиране за труда, той не може да дава. И както при застоялата вода, от която не блика живот, става разлагане, така и при него се развиват психически отрови. Има едно мерило за преценка кога сме в хармония със законите на Природата. Този, който носи в себе си старото разбиране за живота и труда, е мрачен, недоволен, изпълнен със съмнения и тревоги, ала този, който живее за Бога, е изпълнен с радост и прилича на съд, от който животът прелива; затова всеки, който е в съприкосновение с него, се ободрява и се изпълва с вяра.
7. В хармония с Великата
действителност
, която ни заобикаля
Да може душата постепенно да се изявява – това е най-красивото. Сноп слънчеви лъчи проникват през листата и позлатяват лицето ви. Те са куриери, които ви носят писма от един висш свят на разумни сили и са израз на Любов. Че слънчевите лъчи не са само механичен израз на физико-химични процеси, се разбира по интуиция и чрез задълбочено изучаване на правдоподобни изяви на Духа. Механичното е само обвивката, в която се крие самото съдържание; същото е и със слънчевата светлина – ние трябва да правим прочит на нейните послания.
към текста >>
6.
92) Словото ще даде живот
- Боян Боев (1883 – 1963)
И след като се уверил сам, разбрал какви хора сме в
действителност
.
Нали когато Слънцето не е тук в силата си, то е в силата си в Южното полукълбо и обратно – това става периодично, същото е и в живота на човечеството. Богомилството дойде преди хиляда години. От същия източник иде и Учението на Бялото Братство. Днес българският народ няма да загуби, в Природата събитията втори път не се повтарят и това, което стана с богомилите, не ще се повтори. Един селянин ми каза, че чул много работи за нас да говорят, и то все толкова лоши, че дошъл да провери дали са верни, или не.
И след като се уверил сам, разбрал какви хора сме в
действителност
.
Трябва да се започне с физическия свят, после – с Духовния, и накрая – с Божествения, чак тогава ще бъдем разбрани. Трите свята трябва да се съединят в едно и да образуват вътрешна хармония. Божественият живот е в човешката глава, Духовният живот е в човешкото сърце, а физическият живот е в останалата част на тялото. Те са свързани в едно цяло и не бива да ги отделяме. Да осмислим и най-малките неща, които са били безсмислени – животът трябва да се осмисли.
към текста >>
7.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
- Боян Боев (1883 – 1963)
Фактите доказват
действителността
на известно съотношение от все още напълно непознато естество между душевните и органични явления.
Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените натури.“ (вж. „Делата Божии“, стр. 61) Д-р Алекси Карел в „Човекът – неизвестният“ изтъква, че молитвата е лечебен фактор: „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гнойници, гноещи рани, лупус, рак и др. Процесът на излекуване се различава при разните индивиди, но най-често се явява силна болка, криза и после – внезапно чувство за здраве. За няколко секунди, минути или най-много за няколко часа раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща.
Фактите доказват
действителността
на известно съотношение от все още напълно непознато естество между душевните и органични явления.
Тези прояви ни откриват един нов свят.“ Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията. Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният идва до едно състояние на мир и радост, на всеобемна Любов и светлина – до състояние на хармония и красота. Той всичко люби и на всичко се радва – това именно е молитвеното състояние, което лекува.
към текста >>
8.
Новите възгледи върху материята
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той съзнава вече, че има една велика
действителност
, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая
действителност
се проектира в триизмерния свят.
По-късно до четвъртото измерение с логическа последователност дойде Айнщайн, също така и видният учен Хинтън. С четвъртото измерение са се занимавали Успенски и Нуаркарм. Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие. Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения. Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата.
Той съзнава вече, че има една велика
действителност
, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая
действителност
се проектира в триизмерния свят.
За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу.
към текста >>
9.
Трети образователен Период Гимназия
- Боян Боев (1883 – 1963)
И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна
действителност
.
Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати. Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота.
И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна
действителност
.
Вътрешният духовен кипеж престава. Младежът става тих, спокоен, послушен, изпълнителен. Някои родители и възпитатели си въобразяват, че в лицето на такива младежи са постигнали идеала на възпитанието. Но те горчиво се мамят. Този техен „идеал” се развива у младежа изключително под влиянието на средата, в която е поставен.
към текста >>
Типовете, които той рисува са плод на днешната
действителност
.
Като студент той е бил усвоил няколко фрази, които механично е повтарял и парадирал с тях, но нямал вътрешна обнова. В повестите „Депутатът Стоянов” и „Хайлайф” от Дим. Шишманов са обрисувани известни типове от нашата интелигенция. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта на своите герои. Той е реалист - не рисува фантастични, преувеличени картини.
Типовете, които той рисува са плод на днешната
действителност
.
Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището. В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени. Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота.
към текста >>
10.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
- Боян Боев (1883 – 1963)
То е свързано с осезаемата
действителност
и вътрешно съединено с движенията и пространството.”[1]
В противен случай ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и затова безполезен. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14-та година. Професор Петерсен казва: „Работата с предметите трябва да бъде основата на обучението по смятане. Защото нагледността е необходимост за децата като изходна точка за броене и смятане. Смятането у децата не е чисто мисловен процес, както това твърдят Хегелиянците.
То е свързано с осезаемата
действителност
и вътрешно съединено с движенията и пространството.”[1]
Учителят казва: „Най-напред при заниманието на децата с математика не ги занимавайте с отвлечените принципи, а си служете с живите форми. Например, детето има работа с дини, круши и ябълки. У него да се яви подтик да преброи, колко семена има в тях, какви са семките и пр. Да се яви у него интерес да види, колко семена има във всеки плод, да изучи тяхната форма, цвят и пр. Това има значение.
към текста >>
11.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Основното начало си остава винаги едно: лично общение с
действителността
като условие за цялостното образование на личността по пътя на изследователската дейност.”
Петков казва по това: „Можем да градим образователния процес само върху фактите, но това се отнася най-напред до ония факти, които младите сами възприемат, т.е чието съществувание сами откриват, сами добиват и преживяват. Следователно, и дума не може да става за факти, които се дават наготово на учениците, и те не правят никакви усилия, за да ги открият. Как ще подготвим ума на младия да открива фактите, за да не минава покрай тях с вързани очи? Няма друг начин, освен непосредственото общуване на младите пак с фактите. Необходимо е значи личното общение с фактите от страна на учениците.
Основното начало си остава винаги едно: лично общение с
действителността
като условие за цялостното образование на личността по пътя на изследователската дейност.”
Б/ Някои би могъл да каже: „Принципът на свободата изисква да не натрапваме на детето труд сред природата. То може да чувства такъв труд като наложен отвън. Може би детският интерес е насочен в друго направление, може би го вълнуват други въпроси и задачи? ” На това може да се отговори така: Общението на детето с природата е естествен подтик у него.
към текста >>
12.
11. Основният фактор на еволюцията
- Боян Боев (1883 – 1963)
Значи, когато Любовта стане опитност, жива
действителност
, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога.
Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа].
Значи, когато Любовта стане опитност, жива
действителност
, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога.
Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали.
към текста >>
13.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те ни изглеждат като мечта, която наближава да стане
действителност
.
Върховете ù още са прошарени със снегове. Колко ясно се очертават контурите ù на синия небесен фон! Рилските върхове ни чакат! Ние вече сме в преддверието на тяхната държава. Чувствуваме се осияни от нещо красиво!
Те ни изглеждат като мечта, която наближава да стане
действителност
.
Наближаваме към „Железните врата". Минаваме през няколко кичести селца и спираме при Говедарци. От тук поемаме нагоре пешком. Отляво тъй е близо до нас Попова шапка, Кобилино бранище, и по-нататък Рупите и Мальовица! Те се издигат като великани, мълчаливи, мощни и замислени.
към текста >>
14.
11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО
- Боян Боев (1883 – 1963)
Говори за мировата любов, за космичното съзнание, което се пробужда в човека, за новия живот, новото човечество и свързва слушателя с един красив свят, който слиза на земята, за да стане
действителност
.
Салонът е пълен. Цялата търновска интелигенция е тук. Тържествено се носи вълната на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в целия свят и носи навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във великото, което крие човешкият дух и което чака да се изяви с всичката си красота. Новата музика акордира и обединява душите! Учителят почва да говори.
Говори за мировата любов, за космичното съзнание, което се пробужда в човека, за новия живот, новото човечество и свързва слушателя с един красив свят, който слиза на земята, за да стане
действителност
.
Словото му раздвижва дълбоките сили на душата и буди у нея подтик да работи за реализиране на тая красива картина! Привечер. Слънцето залязва. Станът добива друг облик. Из въздуха се носи нежният аромат на хиляди цветя. Отделни разговори за преживяното през деня, обмена на мисли, на опитности, проекти за работа и пр.
към текста >>
15.
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой би могъл да каже, че тия лица са далеч от
действителността
.
Обича селяните, обича нивите, плодните дървета, цветята, обича всичката работа всред природата: копан, жътва, коситба и пр... Той обича душата на народа – душа, пълна със свежи, непокварени, девствени сили, които чакат своето развитие. Когато обикалях трите салона с картини, едно чувство, една мисъл силно проникваше в моето съзнание. Вижте всички селски типове, които той рисува! Погледнете тия безброй образи на моми, момци, жетвари, копачки, които се нижат пред погледа ви! Кое е характерното, общото, което отличава тия лица?
Някой би могъл да каже, че тия лица са далеч от
действителността
.
Майсторът е снел на платното не само това, което е виждал с обикновените си очи, но и това, което прозирал в глъбините на селската душа с вътрешния си поглед, с погледа на тайноведец. И колко са сериозни повечето лица на моми, момци, на млади и стари! Замислени и даже малко строги! Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна тъга се чете по техните лица. Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция?
към текста >>
16.
34. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той не е всичкият фактор, понеже той не е всичката
действителност
.
– Учението на материализма е една трета от цялата истина. Когато станат духовни, хората имат две трети от истината. А когато влязат в божествения свят, имат три трети от истината. Материализмът се занимава с физическия живот, но за да се подобри той, трябват отличен ум и отлично сърце. Материалният живот е фактор една трета.
Той не е всичкият фактор, понеже той не е всичката
действителност
.
Ако аз гледам това, което е пред мене и не виждам това, което е настрани и зад мене, то следва ли, че това последното не е реално, че то не съществува? Физическият свят, това е най-гъстата среда, в която човек може да влезе. Духовният свят е свят на чувствата. Мислиш ли — ти си в умствения свят — една област от божествения свят. Чувстваш ли — ти си в духовния свят.
към текста >>
17.
36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават
действителност
: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
„Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо трябваше да пазим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята!
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават
действителност
: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
". сп. „Житно зърно”, бр. 14, кн. 4-5
към текста >>
18.
39. НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това, което е горяло като свещен копнеж в сърцата на най- умните и най-добрите хора през всички векове, ще стане велика
действителност
на земята.
Хиляди работници по всички краища на земята с радостни сърца и светъл поглед, устремен в далечината, градят новия ден. Той е тъй близко до нас! Въздухът е напоен вече с лъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, всред който минава днес човечеството. Небето е по- близко до земята, отколкото всеки друг път. Велика работа предстои: небето трябва да се свали на земята.
Това, което е горяло като свещен копнеж в сърцата на най- умните и най-добрите хора през всички векове, ще стане велика
действителност
на земята.
В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни, искрени борци на земята, но и цялото небе. Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветенца и дървета, които среща по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в лабиринта на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, от който иде.
към текста >>
19.
49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е днес като разказ от „Хиляда и една нощ", но това ще бъде утрешната
действителност
.
Вие ще бъдете свидетели на това. Вече го има това. Като отидете в една гостилница, гостилничарят като не ви обича, вие трябва да плащате, а като ви обича, след като сте яли, той казва: „Не трябва да плащате". За в бъдеще така ще бъде. Тая разменна монета, с която ще си служат, е любовта.
Това е днес като разказ от „Хиляда и една нощ", но това ще бъде утрешната
действителност
.
Майката в едно семейство е като гостилничаря в една гостилница. Колко ù плаща детето? Детето, щом е яло, прегръща и целува майка си и си отива по работата. Така ще бъде между всички хора в новата епоха. Колко плащаме за слънцето, за светлината?
към текста >>
20.
Основният фактор на еволюцията
- Боян Боев (1883 – 1963)
Значи, когато Любовта стане опитност, жива
действителност
, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога.
Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа].
Значи, когато Любовта стане опитност, жива
действителност
, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога.
Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали.
към текста >>
21.
086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Самата Реалност, самата
действителност
е невидима.
Ние сме турили маски и не се познаваме. Като бяхте дете, имали сте една маска, а сега имате маска на възрастен, или на стар. Това, че човек е остарял, е маска. Защо идете с маска? За да бъдете свободни.
Самата Реалност, самата
действителност
е невидима.
Там се изисква друго зрение. Затова, за хората Реалността остава незнайна, а знайни остават формите, които са се проявили. Не казвай: "Нищо няма да излезе от мене." Тогава ти нарушаваш Божия план. Кажи: "Бог ще ме повдигне, ще изпълни Своя план за мене. Бог е създал всички Същества.
към текста >>
22.
Слово за Учителя
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но днес и в миналото ние сме свидетели на една
действителност
, на една опитност.
И наистина, сърцето на една чиста, проста и любеща овчарка се превърнало в такава вечно горяща свещ. Царският син се зарадвал на своята придобивка. Ден и нощ той чел на тази светлина. Ден и нощ придобивал все повече знания, с които радвал себе си, своите близки и своя народ. Това е легенда.
Но днес и в миналото ние сме свидетели на една
действителност
, на една опитност.
Пред нас бе тази вечно горяща свещ. Всеки, който се докосне до тази свещ, той се ползува. Той запалва с нея своята малка или голяма загаснала свещ и продължава като царския син да се радва на тази хубава светлина. И наистина, завърши се една малка работа. Всеки видя тази вечно горяща свещ дали отвън или отвътре но във всеки случай тя е нашият пътеводител.
към текста >>
23.
Връзка с Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Няма да бъде изложен на грубата
действителност
, при която от една страна гради, а от друга разгражда.
Ето защо, когато човек се свързва с Първата причина, той ограничава злото, а когато се отдалечава от центъра, той може да се изложи на злото. Когато тръгнеш по Бога, каквато книга пожелаеш, ще я имаш. Всичко ще имаш. Щом пожелаеш една книга, на сутринта ще я имаш на масата си. Тогава човек ще разполага с всичката литература, с условията.
Няма да бъде изложен на грубата
действителност
, при която от една страна гради, а от друга разгражда.
Бог у тебе трябва да бъде като Слънцето. Някой човек постъпва меко, благо, любезно. Тази мекота и благост са отражение на любовта, на някое друго същество, което стои зад този, който е постъпвал меко. За онези хора, които постъпват добре, любовно, меко, това е Бог. Бог е същината им.
към текста >>
24.
10 КОМУНИТЕ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Но още на другия ден ни посрещна коравата
действителност
.
Навън чардак, а пред него се ширва двор, широк три-четири декара. В обора съжителстваха два коня, две крави и две телета. Ние мислехме, че ще можем да съчетаем простия физически труд в едно крайно примитивно устроено земеделско стопанство, без абсолютно никаква техника, с изкуството и интелектуалната работа, която ни беше присъща, и която ни беше една насъщна необходимост. Ще работим, ще четем, ще пишем, ще свирим, ще пеем. Представяхме си живота там като песен.
Но още на другия ден ни посрещна коравата
действителност
.
От управлението на селската община отпущаха на селяните участъци за изсичане на дърва - това бяха дъбови храсталаци. Даваше се да изсечеш колкото можеш за един ден. Ние бяхме осем души, едни сечеха, други пренасяха, така натрупахме в двора голям куп. Едва що свършихме това и дойде нова срочна работа. Отново в общината бяха разрешили на всеки селянин, от който участък извади дънерите от вече изсечена стара дъбова гора, става негова земя.
към текста >>
25.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Легендите, колкото древни и приказни да са те, винаги съдържат нещо, което в
действителност
е било.
Това ще рече, че планетата се движи около Слънцето неравномерно - ту по-бързо, ту по-бавно: когато е близо до Слънцето, се движи по-бързо, а когато е по-далече - по-бавно. Логично е обаче да се предположи, че орбитите на планетите би трябвало да бъдат окръжности, които като най-съвършени равнинни фигури биха носили изключителни предимства за всяка една от тях. Така са приемали древните звездобройци. От друга страна, осите, около които се въртят планетите, имат най-различни наклони спрямо орбиталните плоскости, а ако бяха перпендикулярни, биха донесли изключителни предимства за всяка една от тях. Предимствата на кръговите орбити и перпендикулярните оси най-добре могат да бъдат разбрани от съвременните учени-астрономи.
Легендите, колкото древни и приказни да са те, винаги съдържат нещо, което в
действителност
е било.
Такава например е легендата за Рая, в който човек бил поставен при условия, изключително благоприятни за живот. Наистина, ако Земята би имала кръгова орбита и изправена ос, климатът върху нея би бил възможно най-благоприятния - райски, т. е. би имало вечна пролет с такова време, каквото настъпва през най-хубавите майски дни на годината. Доказателство, че наистина Земята е имала изправена ос, кръгова орбита и такъв благоприятен климат, са намерените в Антарктида въглищни пластове и вкаменени дървета. Те съвсем ясно доказват, че там някога е било топло и условията за живота са били напълно благоприятни.
към текста >>
26.
АСПЕКТИ НА САТУРН
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всяка случайно нанесена му обида или лоша обхода от околните, той приема за жестоко оскърбление, макар в
действителност
да не е такава.
При съвпад и благоприятни аспекти имаме човек с устой и постоянство в постигането на всяка родена в него идея. При неблагоприятни аспекти имаме човек с инат и със склонност да ражда неестествени и неосъществими за дадени условия и време идеи. С Плутон. Съвпадът е много неблагоприятен: в определени моменти, човек губи способност да мисли или ако мисли, то е лошо и неправилно. При неблагоприятни аспекти имаме злобен и отмъстителен човек, който трудно прощава и забравя.
Всяка случайно нанесена му обида или лоша обхода от околните, той приема за жестоко оскърбление, макар в
действителност
да не е такава.
При благоприятни аспекти личността има голям устой и решителност в постигането на всяка поставена задача; всяка идея, дошла в ума й, е добре обсъдена, разработена и са намерени средства за нейното осъществяване.
към текста >>
27.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в
действителност
.
„Звездата, която водеше Мъдреците от Изток, които отиваха да се поклонят на Христа, беше съставена от живи, разумни същества, които ги водеха да намерят Христа и само те видяха тази звезда. Това бяха духовните ръководители на човечеството от миналите културни епохи, които го насочват в правия път на неговото развитие и го отправят към Великия Учител на Любовта и Братството — Христос. Мъдреците, макар и Посветени, се намираха под ръководството на духовните същества и под тяхно ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая. Учителят Като се говори за християнския езотеризъм, трябва преди всичко да се изясни същността на езотеризма и екзотеризма.
Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в
действителност
.
А под екзотеризъм се разбира външната страна на Словото, предадена в образи и символи, забулена с ред була. Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице. Всички Свещени Писания повече или по-малко предават Истината в забулена форма, защото хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице. Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи.
към текста >>
28.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като му се отворят очите, може да се случи той да изгуби смисъла на сетивната
действителност
, без да е придобил и осъзнал новия свят.
След като се отворят духовните очи, човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който се разкрива пред него. Той е също реален свят, само че го гледа през друго осветление. По-рано той е считал за реален света, който му разкриват петте му сетива, но сега пред него светът се разкрива под друг образ. И тук е една от големите опасности, които дебнат човека, когато навлезе в духовния път. По този въпрос Щайнер казва: „Страшна опасност дебне човека, навлязъл в окултния път.
Като му се отворят очите, може да се случи той да изгуби смисъла на сетивната
действителност
, без да е придобил и осъзнал новия свят.
Тогава той плува като в празно пространство. Той прилича на мъртвец. Старите ценности са разбити, без да се появят нови. Светът и човекът са изчезнали за неговите очи. Той е слязъл в един по-нисш свят.
към текста >>
Така също Божествените и духовните сили съществуват в спящо състояние във всеки човек и те остават проявена
действителност
, когато човек мине през Посвещението, когато с него става едно преобразяване, каквото става с гъсеницата, която става пеперуда.
Той има вече друг поглед за света и живота. Онзи, който е придобил този живот, е развил в себе си нови органи. Той прилича на едно растение, което преди е имало само зелени листа, а сега вече редом с листата се явяват цветовете с блестящи краски. Силите, които са направили да се явят цветовете, са съществували и преди в растението, но така да се каже в спящо състояние. Те стават действителни, дейни само при появяването на цветовете.
Така също Божествените и духовните сили съществуват в спящо състояние във всеки човек и те остават проявена
действителност
, когато човек мине през Посвещението, когато с него става едно преобразяване, каквото става с гъсеницата, която става пеперуда.
Преди да стане пеперуда, тя трябва да се завие в пашкул, където един вид преминава през смъртта и възкръсва от пашкула като пеперуда. Подобно е и състоянието на Посветения, когато минава през изпитанията. Изпитанията, това е завиване в пашкул, през което време трябва да стане трансформация на силите и материята, за да възкръсне за нов живот. Тогава се чувствува озарен от една нова Светлина, която е създала всичко, включително и самия него и той чувствува, че тази Божествена сила му дава крила. Тази сила е у него, тя е била преди него, тя ще бъде и след него.
към текста >>
29.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сат се употребява в смисъл на
действителност
и доброта.
След това се разглежда жертвата от това тройно гледище, както и въздържанието и милостинята. Като чиста жертва, въздържание и милостиня са тези, които се правят безкористно. Аум, Тат, Сат - това се счита като тройно означаване на Вечния. Ето защо тези, които познават Вечния, винаги започват с произнасянето на Аум всяко жертвоприношение, милостиня или въздържание, както е наредено в Заповедите. Тези, които желаят освобождение, произнасят Тат и без домогване за плодове извършват разни деяния на жертва, въздържание и милостиня.
Сат се употребява в смисъл на
действителност
и доброта.
Също така думата Сат се употребява в смисъл на едно добро дело. Постоянство в жертва, въздържание и дарение също се нарича Сат. Едно дело за Възвишения също се нарича Сат. Всичко, което се върши без вяра - жертвоприношение, дарение, въздържание - се нарича Асат, то е нищо и тук, и отвъд. Осемнадесетият разговор е озаглавен Йога на освобождаване чрез себеотрицание.
към текста >>
Въплотените същества, в
действителност
не могат съвсем да се откажат от дейност.
Делата на жертва, милостиня и въздържание не трябва да се отричат, а да се извършват. Жертвата, милостинята и въздържанието са очистителите на разумния. Но и тези дела трябва да се извършват, като се остави настрана всяка привързаност и плод. Това е моята истинска и най-добра вяра. Себеотдаващият е проникнат от чистота и разумност, освободен от съмнение, не мрази неприятни дела, нито е привързан към приятни.
Въплотените същества, в
действителност
не могат съвсем да се откажат от дейност.
Но който се откаже от плодовете на делата, се нарича себеотрицател. След това се определят трите вида познания, трите вида дела в зависимост от влиянието на трите качества. След това се разглежда тройното разделение на разума и твърдостта в зависимост от трите качества, след това говори за трите вида удоволствия и казва: Няма нито едно същество на Земята или на Небето между Светещите Деви, което да е свободно от тези три качества родени от материята. Между четирите касти длъжностите се разпределят според качествата, породени от тяхната собствена природа. След това се изброяват длъжностите на различните касти в зависимост от проявените качества и казва: Човек достига съвършенство, като изпълнява добре своя собствен дълг.
към текста >>
30.
ПЛУТАРХ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Грешката произхожда от нашите сетива, които като не знаят какво наистина представя от себе си едно същество, ни карат да вярваме в
действителността
на това, което е само една привидност.
И наистина, зрелият човек е изчезнал, когато се ражда старецът; юношата е загинал, за да стори място на зрелия човек; детето - за да стори място на юношата; пеленачето - за да стори място на детето. Вчерашният човек днес е умрял, днешният ще бъде умрял утре. Но ако индивидът не е вече същият, това не значи, че той не съществува. Това значи, че той е подложен на постоянни промени. Това значи, че той минава всякога от едно състояние в друго.
Грешката произхожда от нашите сетива, които като не знаят какво наистина представя от себе си едно същество, ни карат да вярваме в
действителността
на това, което е само една привидност.
В книгата Върху надписа Ел на делфийския храм един цитат гласи: „Не случайно този надпис с думата Ел е бил поставен в храма на Аполон в Делфи. Навярно той е бил поставен от Жреците на Бога още от самото начало, за да бъде символ на философските познания, понеже са открили в него особена сила. Буквата Е не се различава от другите букви чрез силата си, нито по формата си, нито по значението си, но ще разсъдите, че тя се ползува от особена чест, бидейки петата буква от азбуката (гръцката и латинската), да стане символ на най-важното число, на Върховното число на всеобемащата природа - числото пет, пента, от което Мъдреците са образували думата пентазеин, което означава броя. (Оттук произлиза и думата пентаграм, символ на съвършения човек.) Ето защо питагорейците са нарекли това число женитба, като съставено от първото мъжко нечетно (три) и от първото четно или женско (две). Нарекли са го още природа, тъй като умножавайки се само на себе си, то непрекъснато се възпроизвежда.
към текста >>
31.
ПЛОТИН
- Влад Пашов (1902- 1974)
1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата
действителност
, а абсолютната
действителност
е в самото него.
Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото. Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия.
1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата
действителност
, а абсолютната
действителност
е в самото него.
Той е също тъй същественото единство или единството, което е същността на всички същности. Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство. Абсолютно чистото битие е абсолютното добро. Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса. Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То.
към текста >>
32.
ПРОКЪЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези преливащи възможности са
действителността
изобщо.
Ето защо произведенията на Едното не му причиняват намаление или съкращаване. Едното създава множеството и множеството се възвръща към Едното. Като метод на мислене Прокъл си служи с диалектиката на Платон и затова мисълта му е доста трудна за разбиране. Той поддържа, например, че пораждащото поражда чрез излишък на сила. Едното поражда света със всички същества в него и излиза из Себе Си поради излишък на възможности.
Тези преливащи възможности са
действителността
изобщо.
Също така пораждане може да има и чрез недостиг. Всяка нужда, влечение и т.н. става причина на пораждане чрез недостиг. Пораждането чрез недостиг е запълването на този недостиг. Нуждата, влечението се намалява в пораждането, влечението престава да бъде влечение.
към текста >>
33.
Щайнер за „Битието'
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото в
действителност
тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация.
Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн. А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си. Тези два вида духовни същества си взаимодействуват. Видяхме, че елохимите дават главната линия на творението и техните помощници са духовете на личността, които са означени с еврейската дума иом, която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно. От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината.
Защото в
действителност
тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация.
Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието. Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената. Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината.
към текста >>
В
действителност
тези образи са само изражение на тази дейност на живота, на елементите в съответните органи.
Най-добре е за тези, които започват да ги чуват, е да не им се доверяват. Всички тези прояви са плод на образното съзнание, което се събужда в първите стъпки на ясновидството и трябва да бъдат приемани с голяма предпазливост. Това е един вид съзнание на възприемателните органи, едно проектиране на съзнанието в пространството. В древната Луна Светлината е развила сетивните органи на човека и това, което човек е възприемал, това е именно онази дейност на собствените му органи. Той е възприемал образите, които му се струвало, че изпълват космичното пространство.
В
действителност
тези образи са само изражение на тази дейност на живота, на елементите в съответните органи.
По този начин той присъствал на своята собствена трансформация и така, очите на човека се явяват като резултат от дейността на духовните същества, като резултат от работата им върху самия него. Външният свят е бил възприеман от него като един вътрешен свят, тъй като цялата тогавашна вселена е работила за неговото вътрешно организиране. И тогава човек не е могъл да прави разлика между външното и вътрешното. Така например, той не е бил в състояние да отдели Слънцето от себе си. Това, което той чувствал, то е било развиването на неговите очи, нещо, което той е възприемал под формата на едно огромно, зрително възприятие, изпълващо цялото пространство.
към текста >>
34.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в
действителност
ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека.
което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството. В юдейството още от времето на Мойсей е съществувало това, което се е наричало „назиреат" или „назирейст- во". То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху себе си напълно определени методи за развитие на душата и тялото. Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята душа, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене. В прилагането на тази диета те се въздържали напълно от месоядство и алкохолни напитки.
С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в
действителност
ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека.
Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота. Човек може да стане по- устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото. Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята душа. Когато човек само се въздържа от месо, той изменя своето физическо тяло. И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати.
към текста >>
35.
Учението на Кабала за Бога
- Влад Пашов (1902- 1974)
създавайки принципа на
действителността
, с това създава своето вечно безсмъртие - това е Троицата.
Учението на Кабала за Бога Според Кабала Бог е непостижим и непознаваем в своето непроявено състояние, което наричат Ен-Соф. Но Той е достъпен за проучване в Своите проявления Първото Божествено проявление се заключава в това. че Бог.
създавайки принципа на
действителността
, с това създава своето вечно безсмъртие - това е Троицата.
Троицата представя прототип на всички естествени закони. Това е безусловна научна формула и като основен принцип на религията се намира във всички религии. Кабала свързва Троицата с първите три сефирота: Кетер, или Корона, Хокма или Мъдрост и Бина - Разум. Това са трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, за които говори Учителят. Както видяхме, вселената и човекът се състоят от тяло, душа и дух, а източник на тези три начала е Бог.
към текста >>
36.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Причината е само тази, че в
действителност
цялото развитие на човечеството трябваше да приеме тази форма и да даде възможност щото това, което е било постигнато в това развитие разпръснато, да бъде събрано в един фокус и да се роди отново от кръвта на народа на Стария завет.
Защото работата не стои така, че когато човек напредва от едно въплощение в друго, всичко, което е имал по-рано като сили и способности да може да се прояви. Поради трудностите, които новото тяло създава, някои от тези способности могат да се изявят нехармонично, хаотично. Виждаме, как еврейските пророци са дали на своя народ сбор от духовни импулси, които често пъти са неподредени, но величествени възпоменания на тяхното Посвещение от предишно прераждане. Това е особеното, което виждаме у еврейските пророци. А защо става това?
Причината е само тази, че в
действителност
цялото развитие на човечеството трябваше да приеме тази форма и да даде възможност щото това, което е било постигнато в това развитие разпръснато, да бъде събрано в един фокус и да се роди отново от кръвта на народа на Стария завет.
Ето защо навсякъде в древноеврейския народ се подчертава така настоятелно принадлежността към една и съща кръв, течението на една и съща кръв през поколенията. У другите народи това става по отношение на племената, но не и по отношение на самия народ, който вече се е оформил като народ. Всичко, което съставя световно-историческата мисия на народа на Стария завет, се основава на непреривността на течението на кръвта през поколенията. Ето защо онзи, който трябва да бъде считан, че принадлежи изцяло на еврейския народ, винаги е наричан син на Авраам, на Исаак и на Яков, т.е. на онзи елемент, който се е показал първо в кръвта на Авраам, Исаак и Яков.
към текста >>
37.
Пророк Исайя
- Влад Пашов (1902- 1974)
И това не са само поетични блянове, но една бъдеща
действителност
.
Народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще научат вече бран." И по-нататък се разказва, че в онези дни всяка гордост и високомерие ще се снишат и само Господ ще се възвиси. Това значи, че всичко човешко ще отпадне и само Божественото ще се въздигне в човека. Това е едно видение на далечното бъдеще на новата култура, на новата раса, която ще дойде на земята. Това показва, че Исайя е Велик Посветен, който вижда далеч в бъдещето.
И това не са само поетични блянове, но една бъдеща
действителност
.
В трета глава пророкът изнася учението за Божествената справедливост, учението за кармата, за времето, когато народите ще се отрекат от Господа и Господ ще приложи закона си върху тях. От 9-ти до 11-ти стих се казва: „Видът на лицето свидетелствува против тях и изявяват греха си като Содом, не крият. Горко на душата им, защото въздадоха сами на себе си зло. Речете на праведния, че добро ще му бъде, защото ще яде плода на делата си. Горко на беззаконния, зло ще му бъде.
към текста >>
38.
УВОД
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както се вижда от заглавието на тома, ще го разгледам, доколкото ми е възможно, като една Окултна Школа, каквато е то в
действителност
.
Учителят УВОД Във втория том на "Историческият път на Бялото Братство през вековете", разгледах пътя на Втория клон на Бялото Братство от Авраам до Христа. Мисията на този клон, както казах, беше да подготви човечеството за християнството, да подготви хората да посрещнат Божествения Дух, който слиза на Земята, да приемат от Него Божественото Учение и да го разнесат по цялата земя, да го предадат на всички народи. Християнството, което е последен плод на този втори клон и същевременно целта и задачата на клона, ще разгледам в следващото изложение.
Както се вижда от заглавието на тома, ще го разгледам, доколкото ми е възможно, като една Окултна Школа, каквато е то в
действителност
.
Христос е Върховният йерофант във всички древни Посвещения или, както Учителят го нарича, Вдъхновител на всички вдъхновения през всички времена и епохи. Той е говорил в миналото чрез устата на всички Велики Учители и Пророци и сега в Палестина Той се въплъти в тялото на Исус от Назарет. Изнесе непосредствено Божественото Учение пред човечеството, с което вля в него нови и свежи струи на живот и обнови целокупния живот на човека и човечеството, като даде нов импулс, който откри пътя на човешките души към Бога. Той донесе не само учението на Любовта, но внесе в земното развитие и силата на Любовта, която има за мисия да внесе новия живот и да оживотвори цялата планета, да възкреси в човека всичко, което е умъртвено. Защото в пътя на своето слизане, под влияние на тъмните сили, човек е умъртвил много неща в себе си, които само с помощта на Любовта могат да бъдат събудени за живот и възкресение.
към текста >>
39.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в
действителност
от духовен характер.
По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието.
Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в
действителност
от духовен характер.
Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане. Духовно разбрани те винаги се съгласуват. Той казва: "Ако навсякъде приложимостта на Закона и на природната връзка на историята би се набила така лесно на очите, едва ли бихме повярвали, че наред с буквалния смисъл на Писанието има и един по-дълбок смисъл. Ето защо Божественият Логос се е погрижил за това, че посред Закона и историята да бъдат внесени и съблазни, и противоречия.
към текста >>
Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна
действителност
, която се отразява чрез него.
Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари. Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух.
Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна
действителност
, която се отразява чрез него.
Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека. А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност. Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието. Те не са случайни и произволни.
към текста >>
40.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши на една бъдеща
действителност
, казва Щайнер.
И онзи, който отвори на Любовта, който се отдаде в служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си и ще може да работи за благото и повдигането на човечеството. И както казва Учителят, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички живи клетки, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогава ще намери Пътя към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртен Живот, който той е изгубил. Когато човек пристъпва към проучването на Окултната Наука под импулса на Христа, той приема едно благо, което не е благо само за него, но за цялото човечество. Защото Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на Него нашия живот добива цена.
Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши на една бъдеща
действителност
, казва Щайнер.
А идеите, които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни.
към текста >>
41.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
- Влад Пашов (1902- 1974)
Алберт Айнщайн, един от най-великите физици на съвременния свят, в разговор с един представител на един английски вестник, изразил своята увереност в историческото съществуване на Исус: "Безсъмнено, аз съм уверен в това, че никой не може да чете Евангелието, без да изпита чувството, че в тях става дума за една жива
действителност
.
Не е безинтересно и мнението на двама съвременни велики хора по въпроса съществувал ли е Христос. Един от тях е Русо, а другият е Айнщайн. Русо казва: "Приятели мои, такива неща не се измислят. Фактите за Сократа, в чието съществуване никой не се съмнява много по-мъчно могат да се обосноват, отколкото това, което ни се съобщава за Исуса от Назарет. Много по-мъчно е да се обясни, как известни юдейски писатели, евангелистите, са могли да измислят такъв чуден характер, отколкото да си представим, че тази личност действително е живяла".
Алберт Айнщайн, един от най-великите физици на съвременния свят, в разговор с един представител на един английски вестник, изразил своята увереност в историческото съществуване на Исус: "Безсъмнено, аз съм уверен в това, че никой не може да чете Евангелието, без да изпита чувството, че в тях става дума за една жива
действителност
.
Пулсът на Исусовата личност бие във всяка дума. Как съвсем друго е впечатлението, което получаваме от разказите за легендарните герои на древността, например за Тезей. Тезей и другите като него са лишени от действителната живост на Исус. Не може да пе признаем факта, че Исус е живял и че неговите думи са чудно красиви. Дори ако някога отделни люде по-рано са казали подобни неща, то все пак никой от тях не се е изразил така божествено, както Исус".
към текста >>
42.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Във връзка с това в научното богословие съществува убеждението, че наистина такъв рапорт на Пилат е историческа
действителност
.
Също така и бележитият древен църковен историк Евсевий Кесарийски (341 г.) в своята "Църковна история", кн. 1, гл. 9 споменава за представения в Рим "Актове на Пилата" във връзка със съдебния процес срещу Исус Христос. За тези документи на Пилат свидетелства и един от най-учените мъже през втория век Иустин Философ (165 г.), като дори визира някои пасажи от рапорта на Пилат в своята "Апология" (кн. 1, гл. 35).
Във връзка с това в научното богословие съществува убеждението, че наистина такъв рапорт на Пилат е историческа
действителност
.
Честта той да бъде намерен е паднала на немския учен д-р К. Тишендорф, който през лятото на 1944 година проучвайки древните ръкописи на Римската империя, съвсем случайно се натъкнал на частната Императорска архива, на преписките от епохата на Тиберий Цезар. В пакета със съдебните дела Тишендорф намерил един документ на латински език, доста ситен ръкопис. Той имал надписа: "До Императора Тибериус, рапорт на Пилат Понтийски, императорски наместник в Иудея". Ето съдържанието на този исторически документ.
към текста >>
43.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
А това са събитията, които в
действителност
са най-важни.
Интересът на евангелистите е бил да докажат, че това именно е самият Бог. Ако Евангелията се четат повърхностно, в тях ще се намерят много противоречия. Но и при повърхностно четене можем да открием, че по отношение на съществените събития, фактите се съгласуват по един забележителен начин помежду си. Например, когато говорят за Кръщението в река Йордан, всички евангелисти го описват почти по един и същ начин, от което се вижда, че те са придавали голяма важност на Кръщението. Те се съгласуват също и върху въпросите за разпятието и Възкресението.
А това са събитията, които в
действителност
са най-важни.
Що се отнася до привидните противоречия, те се обясняват с това, че различните евангелисти са разглеждали въпроса от различни становища. Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират.
към текста >>
44.
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като говорим за композиция на Евангелието, не разбираме една човешка композиция, а разбираме една Божествена композиция, която произлиза от вътрешния ред на духовната
действителност
, която се отразява в душите на евангелистите.
И както при религиозно моралното разглеждане от отделни места се прави догма, така в историческо научното изследване от тях се прави легенда. Изследвайки този път на изследване, изследователите се стремят да отделят историческите факти от легендата и така се стига до отричането на Евангелията. Евангелията са послания от Духовния свят, който царува над сетивния свят и чрез Христос проникна и се примеси, действайки по особен начин в сетивния свят. Думата Евангелие може и трябва да се преведе приблизително по следния начин: "Вест от Царството на Ангелите". Тази е причината, поради която една епоха, която не познава и не иска да познае Духовния свят и го отрича, не може да проникне в разбирането на Евангелието.
Като говорим за композиция на Евангелието, не разбираме една човешка композиция, а разбираме една Божествена композиция, която произлиза от вътрешния ред на духовната
действителност
, която се отразява в душите на евангелистите.
Говорейки за композицията на Евангелието, естествено се повдига въпроса за възникването на Евангелията. За нас Евангелията са плод на вдъхновение. Те са плод на едно Божествено Откровение. Но вдъхновението тъй, както го разбираме, не е едно неразбираемо чудо, а една степен на повишено съзнание, до която може да се издигне човек. Вдъхновението е извор, от който са произлезли Евангелията.
към текста >>
45.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО
- Влад Пашов (1902- 1974)
При Възнесението като че става обратно, но в
действителност
става това, че посятото в земята семе отсега нататък израства с космическа енергия и космичен обсег на действие.
Тя може да бъде извоювана и утвърдена само в една непрестанна борба за развитие. Щом тази борба спре, човек потъва надолу до животните. Човешкото достойнство се състои в непрестанна борба за извоюване на равновесието. В това се проявява величието в Евангелието на Марко, че тук, където трябва да бъде описано човекоставането на Христос, той намира класическия израз за Тайната на човешкото битие. При Кръщението в река Йордан Христовото Същество слиза в земно въплъщение.
При Възнесението като че става обратно, но в
действителност
става това, че посятото в земята семе отсега нататък израства с космическа енергия и космичен обсег на действие.
Както Възкресението, така и Възнесението Марко описва много кратко и сбито. С Възкресението Христос побеждава смъртта и тази победа се състои в това, че точно сега Той се свързва със земното битие като семе на една нова вселена. Това е, което Евангелието на Марко иска да опише. Като мото към това Евангелие са подходящи думите от една стара великденска песен: "Ако Той не бе възкръснал, светът би погинал".
към текста >>
46.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
С идването на Павел в Рим, там вече в
действителност
е налице Петровото християнство.
Така в началото на описанието на преден план стои апостол Петър. От средата на книгата нататък апостол Петър вече не се споменава. Неговото изчезване в описанието означава раждането на Петровото християнство в Рим. Във връзка с това е важно да се отбележи, че накрая книгата като че прекъсва, не описва всичко, което според историческото описание би трябвало да се опише. Както от средата изчезва личността на Петър, така към края се говори за края на живота на Павел и неговата мъченическа смърт.
С идването на Павел в Рим, там вече в
действителност
е налице Петровото християнство.
Това показва, че след образуване на общността, неговата личност не е вече важна. Това, което трябвало да се роди, е вече родено и поема своя път на развитие. Емил Бок казва: "Пътят от Петър до Павел, който определя в общи черти строежа на Деянията на апостолите, означава в много отношения разрастването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков, Йоан и други. Напротив, Павел е въобще представител на общочовешкото Християнство.
към текста >>
47.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
- Влад Пашов (1902- 1974)
Докато при образното виждане човек може да изгуби от погледа си физическата
действителност
, то вдъхновението и интуицията са свързани с ясното виждане на това, което става на физическото поле.
Това се потвърждава и от принципа, че физическият свят е отражение на Божествения и следователно, на всеки принцип от Божествения свят трябва да отговаря определен факт от физическия свят, защото това, което е долу е подобно на онова, което е горе. За да не бъда голословен, ще приведа някои факти от самото Евангелие, които потвърждават гореказаното. По- рано споменах, че Евангелията са плод на Откровение, а не са една обикновена биография. Затова в тях, паралелно с физическите събития се описват и вътрешни, духовни процеси. По-специално казах, че трите първи Евангелия са плод на така нареченото образно ясновидство, наречено в Окултната Наука имагинативно виждане, а Евангелието на Йоана е плод на пряко вдъхновение и интуиция.
Докато при образното виждане човек може да изгуби от погледа си физическата
действителност
, то вдъхновението и интуицията са свързани с ясното виждане на това, което става на физическото поле.
Изживяването на Словото при вдъхновението не отблъсква физическото възприятие, какъвто е често случаят при образното виждане, а го подсилва и просветлява. Затова Евангелието на Йоана, макар че няма за пряка задача да ни даде един биографичен очерк, изнася най-много факти от историческия живот на Исуса, които не са дадени в другите Евангелия. В пролога Йоан казва, че Словото станало плът и се вселило между нас, и видяхме Славата Му като на Едино- роден от Отца. И тук Небето и земята, Божественото и човешкото са дадени паралелно. Йоан, както и Марко, ни предава живота на Исус след кръщенето в Йордан, когато Христовото Същество се вселява в Него.
към текста >>
Първите три Евангелия са плод на едно съзнание, което ту заспива, ту се пробужда за
действителността
.
Но когато четем задълбочено, в 12-та глава намираме точно описание на влизането в Ерусалим и виждаме, че тук са вмъкнати както изживяването на Преображението, така и станалото в Гетсимания. Исус казва: "Сега душата Ми е смутена, що да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за този час съм дошъл, Отче, прослави Твоето Име". Тогава дойде Глас от Небето: Прославих Го и отново ще Го прославя." (12;27-29) Причината за тази разлика между трите Евангелия и това на Йоан е разликата между две съзнания.
Първите три Евангелия са плод на едно съзнание, което ту заспива, ту се пробужда за
действителността
.
Такова едно съзнание имаме в апостол Петър. Евангелието на Йоана е произлязло от едно по-постоянно съзнание. И пропуснатите неща в него не показват приспиване на съзнанието, а съзнателно описание само на някои неща. Разказите за някои събития, като например Преображението и Гетсимания липсват, защото те са намерили своето особено очертание в такива души като Петър и подобни на него ученици. Това, което Петър изживява на планината Табор, за Йоан то е било едно постоянно изживяване.
към текста >>
48.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
При разглеждането на Евангелията изхождаме от принципа, че всичко преходно е само символ на проявяващата се духовна
действителност
.
Сватбата в Кана Галилейска е първото знамение на Христос, но то не е изолирано, а е свързано с другите шест знамения, които са описани в Евангелието на Йоана до 11 глава. Това не са случайни и изолирани действия и събития на Христа, защото в Неговата дейност няма нищо случайно, а те са свързани в едно цяло и представляват един жив организъм. Или те представляват един път, който както всеки човек, така и човечеството като цяло трябва да измине. Както вече казах, аз нямам за цел да тълкувам Евангелието, защото това е една огромна и непосилна работа, която всеки сам трябва да направи за себе си. Аз искам само да посоча, че Евангелията са окултни съчинения и да посоча някои такива елементи и моменти в тях.
При разглеждането на Евангелията изхождаме от принципа, че всичко преходно е само символ на проявяващата се духовна
действителност
.
Така че, зад всички случаи, знамения и събития, които са действителни исторически факти, ние трябва да открием една духовна реалност, на която физическото е само една сянка и тази сянка ще ни заведе при предмета. Вече няколко пъти казах, че седемте чудеса или знамения на Христос са стъпки в един път, който всеки човек по отделно и човечеството като цяло трябва да измине. Тези знамения-стъпки са следните: 1. Сватбата в Кана Галилейска /2/ 2. Изцелението на сина на царския служител /4/
към текста >>
49.
3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Въпросът с тези две нахранвания може да се разгледа и от друго гледище, което също отговаря на една космична
действителност
, а не на една абстрактна, умствена спекулация.
Това е също едно указание, че нахранването е станало в етерния свят, паралелно с един физически процес на нахранване. Нахранването на четирите хиляди е станало през деня, при друга обстановка. Там когато учениците казват на Христос, че хората нямат нищо за ядене, Той им казва: Дайте им вие да ядат. И след това Христос благослови хляба, разчупи го и го предаде на учениците, а те нахраниха с него народа. Също така и тук са имали на лице седем хляба и малко риба.
Въпросът с тези две нахранвания може да се разгледа и от друго гледище, което също отговаря на една космична
действителност
, а не на една абстрактна, умствена спекулация.
На небето има 12 зодиакални знаци и 12 съзвездия, през които минава Слънцето в своето видимо движение. През деня седем от тези съзвездия са над хоризонта, а пет са под хоризонта. А през нощта имаме обратно - седем са под хоризонта, а пет са над хоризонта. Във времето на Христос, в четвъртата културна епоха, Слънцето е минавало през знака Овен и е било към края. Така че, при изгрева на Слънцето в началото на пролетта, Слънцето е в знака Овен, зад него се подава знакът Риби, който в астрологията се символизира с две риби.
към текста >>
50.
10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
действителност
, между шестото и седмото блаженство се намира голям прелом, началото на пътуването за Ерусалим.
9. В деветото блаженство е казано: Блажени безплодните. Това се отнася до изпитанията на изпълнения с Бога човек. Тези образи насочват, от една страна, към вътрешното устройство на човека, а от друга страна ни водят до вътрешното устройство на Евангелието на Лука. От тях се вижда също, че след шестото блаженство следва един важен развой в Евангелието. Всичко там е приготовление и оттам започва разгръщането на висшия човек.
В
действителност
, между шестото и седмото блаженство се намира голям прелом, началото на пътуването за Ерусалим.
Всичко, което се намира преди това пътуване, е подготовка. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето, Той да бъде отнесен оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9;51). И оттам нататък, в същинския Път на учението, висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христа. Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус. Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин.
към текста >>
51.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вярата и мирът са думи, които посочват същата
действителност
, като вярата е от човека, а мирът от Божествения свят.
С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството. Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява. Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване. Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата. А според напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре проникващата в човека благодат, която първо се въплътява в човека като мир.
Вярата и мирът са думи, които посочват същата
действителност
, като вярата е от човека, а мирът от Божествения свят.
Вярата е окото, а мирът е Светлината. Чрез вярата човек възприема мира и с това го реализира в себе си. Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят. Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност. Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре.
към текста >>
52.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ето защо Христос нарича това, което книжниците и фарисеите искаха лъжа, нещо, което не отговаря на
действителността
на външния свят.
Той не знае какъв поврат става в човечеството". Това е смисълът на думите, които Христос е изказал на окръжаващите го, че никак не зависи от наклонностите на отделния човек, дали някой иска да стане християнин или не, а това зависи от необходимостта в по-нататъшното развитие на човечеството. С проповедите, които ни са предадени в Евангелието на Лука, Христос иска да накара хората да разберат, че старият квас на книжниците и фарисеите, който съхранява само старото, не е вече достатъчен. Могат да вярват, че той е достатъчен само онези, които не чувстват задължението да съдят не по своите прищевки, а според необходимостта на развитието на света. Това иска да каже Христос на хората чрез своите проповеди, които са предадени в Евангелието на Лука като знамение на времето.
Ето защо Христос нарича това, което книжниците и фарисеите искаха лъжа, нещо, което не отговаря на
действителността
на външния свят.
Това иска да каже този израз. По-напред казах, че Буда е донесъл на Земята учението за състраданието и Любовта, а Христос е донесъл на Земята самата Любов като жива сила. Това е голяма разлика. Можем да кажем че Буда е донесъл на света Мъдростта за Любовта и състраданието. Обаче, има разлика между Мъдростта, мисълта и живата сила, която действа.
към текста >>
53.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в
действителност
, като превърнат исторически факт, като изнесе на арената на световната история старото посвещение.
Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата. Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички. Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата сцена. Всичко, което ставаше тайно във великите храмове на посвещението сега излезе навън и застава като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана с пълна сила това, което иначе се явяваше само пред посветените през три и половина дни, в течение на които се е извършвало старото посвещение.
Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в
действителност
, като превърнат исторически факт, като изнесе на арената на световната история старото посвещение.
Това, което в миналото само малцина посветени са видели в храмовете за посвещение, оставайки в течение на три и половина дни в едно състояние, подобно на смърт, чрез което са се убеждавали, че духовното винаги побеждава телесното, че духовната част на човека принадлежи на духовния свят, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички. Така че, събитието на Голгота е едно посвещение, пренесено на сцената на световната история.
към текста >>
54.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
- Влад Пашов (1902- 1974)
И така в
действителност
, първият стих на Евангелието е едно величествено заглавие на цялата книга, в кратки, сбити думи се разлива силата на един импулс от космическите волеви светове на Духовете, ръководители на епохата.
Това е името на онези духовни същества, които по чин стоят над архангелите и обикновено се наричат Духове на Личността, Духове на Времето или Началства. Когато Евангелието на Марко изговаря думата Евангелие, с това не трябва да се разбира самото Евангелие като книга. Напротив, то означава едно ново състояние на света, понеже в думата Евангелие се съдържа думата ангел. Новото състояние на света се състои в това, че между царството на човеците и това на ангелите се създава една нова връзка, едно ново отношение. И това, което книгата-Евангелие ни описва, е настъпването на това ново състояние на света.
И така в
действителност
, първият стих на Евангелието е едно величествено заглавие на цялата книга, в кратки, сбити думи се разлива силата на един импулс от космическите волеви светове на Духовете, ръководители на епохата.
Цялото Евангелие на Марко не иска да бъде нищо друго, освен описание за навлизането на една Велика космическа свръхземна воля в развитието на Земята и човечеството, и неговата първа дума архее-начало може спокойно да бъде преведена с думата импулс. Марко, като премълчава за детството Исусово, с това той показва, че за него не е важен човекът-Исус от Назарет, а е важно Божествено-космичното Същество, въплътено в този човек. Той съвсем не възнамерява да пише биография на един човек. Той иска да опише Бога, станал човек, чрез което ставане целият свят бива увлечен в едно ново развитие. Единственият рождествен разказ, който привлича неговото внимание, това е Кръщението в реката Йордан, защото то е едно събитие, чрез което в човека Исус се ражда Христос.
към текста >>
55.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
действителност
то се свързва със света на Стария Завет, за да нанесе решаващ удар на юдейството.
Хиеронимус е бил този, който се е стремил да замени езотеричния характер на Евангелията чрез един ек-зотеричен характер, доколкото това е било възможно. Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет. Чрез него дървото на Новия Завет простира своите корени в почвата на Стария Завет. Това проличава и от факта, че навсякъде то е прошарено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет. Няма да сгрешим, ако кажем, че Евангелието на Матей е близо до юдейството и че неговият християнски характер е по-нисък от този на другите Евангелия.
В
действителност
то се свързва със света на Стария Завет, за да нанесе решаващ удар на юдейството.
По същият начин Евангелието на Марко се свързва вътрешно с римлянството, за да нанесе решаващ удар срещу римлянството. Ето защо в Евангелието на Матей, особено към края, разговорите между Христа и фарисеите и книжниците играят особено важна роля. Между четирите Евангелия, Евангелието на Матей е най-близо до човека. Ако в първичното християнство към образите на първите три Евангелия са били приведени окрилените животински образи на Телеца, на Лъва и на Орела, като израз на тяхната духовна същност, то Евангелист Матей винаги е бил изобразяван с образа на Човека, който е една от фигурите на Сфинкса.
към текста >>
физически и интелектуално, но да го търсим там, откъдето той произхожда в
действителност
- от духовния свят - и ни предава едновременно и духовни, и физическо-сетивни събития.
Вярно е, че съзнанието на Евангелист Йоан се издига във висшите области, но именно чрез това то има силата да се разпростре надолу до почвата на Юдея. То прониква през булото на образното виждане до географските и биографичните подробности на физическото поле. Евангелието на Йоан е пропито с множество интимни и съвсем не без значение данни за места и времена, като например назовава с точност градовете, от които произхождат най-забележителните образи на галилейските ученици; как той много грижливо посочва смяната на галилейските и юдейските сцени. За четенето на Евангелието на Матей трябва да се отдадем изцяло на близкия до човека стил на разказване и неговото спокойно течение, но трябва същевременно да се стараем навсякъде да прозираме през текста. Не трябва да разбираме текста по юдейски, т.е.
физически и интелектуално, но да го търсим там, откъдето той произхожда в
действителност
- от духовния свят - и ни предава едновременно и духовни, и физическо-сетивни събития.
Евангелието на Матей ни показва Исус като Този, Който говори на народа в образи и притчи. Но Той говори в притчи не само на народа, а също и на учениците от една страна, и на противниците от друга. И даже тогава, когато не говори в притчи, като например проповедта на планината и в Словото при изпращането на учениците, и в апокалиптичното поучение на учениците на Маслинената планина, Неговите думи са пропити с един образен елемент, който е недостъпен за едно интелектуално разбиране и който може да се разкрие само на едно вътрешно галилейски настроено съзнание. В заключение, образният характер не преминава само през думите на Исус, но и през Неговите дела и през самите събития. Когато човек започне да обръща внимание на образното настроение, което преминава през цялото Евангелие, той се приближава вече значително към разбирането на Евангелието на Матей.
към текста >>
56.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е в
действителност
едно положение, което може да бъде описано като хвърляне в пропастта.
В разказа за изкушението се казва, че изкусителят, който застава пред Христа, Му казва да превърне камъните в хляб, т.е. по магически начин да си достави храна. Тук е най-високата стенен на изкушението. Втората степен на изкушението се явява, когато посвещаваният се потопи в своето астрално тяло и се вижда изправен пред всички вълнения и страсти, които могат да направят човек най-голям егоист. Когато се намери изправен пред това, той би искал, без да го преодолява, без да се бори срещу него, да се потопи направо в етерното и физическо тяло.
Това е в
действителност
едно положение, което може да бъде описано като хвърляне в пропастта.
И така е описано то в Евангелието на Матей - хвърляне от крилото на храма долу, хвърляне долу в това, което човек досега не е могъл да преброди - в етерното и физическото тяло. Но човек не трябва да прави това, преди да е победил страстите и вълненията, които идват от астралното тяло. Христос знаеше това и отговори на изкусителя, като със Своята собствена сила побеждава изправения срещу него, като казва: "Не трябва да изкушаваш Господа Бога твоего". След това идва третата степен на изпитанието. Изкусителят Го издига на една висока планина, откъдето Му показва всички земни царства и иска да му се поклони, за да Му даде всичките тези царства.
към текста >>
57.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Който познава свръх-сетивната
действителност
, той в образа открива буквите на един език на Духа.
Според друго едно схващане, търси се да се извлече една единствена идея, единствена мисъл. Според едно трето схващане, образите в притчите са букви на една азбука на духовния свят, в която се изразява нещо от духовната реалност на света. Трябва да се научим само да четем образите, както се научаваме да четем един чужд език. Образът не е илюстрация, изяснение на една мисъл; той е име и израз на един свръхсетивен факт. Това именно прави от него една притча.
Който познава свръх-сетивната
действителност
, той в образа открива буквите на един език на Духа.
Наред с чувствата за образа, за притчите на Евангелието е необходим и един втори ключ - чувство за редуване на образите. Образът ни дава азбуката на един Небесен език. Композицията, редуването на образите ни показва стъпалата на една Небесна стълба. В повечето случаи притчите са дадени на групи. И когато познаем тази група от притчи, лесно ще можем да четем образната писменост на притчите.
към текста >>
58.
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
действителност
в протестантското течение възниква всъщност характерът на Юдейското християнство, което е било ръководено от Яков в Ерусалим.
От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим. Павловото християнство загинало много рано и протестанството, което претендира, че е продължител на Павловото християнство, е твърде далеко от универсалния характер, който притежава Павловото течение.
В
действителност
в протестантското течение възниква всъщност характерът на Юдейското християнство, което е било ръководено от Яков в Ерусалим.
Ако от духа на Първичното християнство трябва да дойдат подбуди и импулси за възобновяването на Християнството в настоящето, първо трябва да се върнем към универсализма на Павел и заедно с това към вътрешното богатство на някои течения, които са съществували тогава, като течението на Йоан.
към текста >>
59.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Петър излезе и вървеше изподире му, без да знае, че извършеното от ангела е
действителност
, но си мислеше, че вижда видение.
И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му. И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.
И Петър излезе и вървеше изподире му, без да знае, че извършеното от ангела е
действителност
, но си мислеше, че вижда видение.
А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до железната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него. И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода и от всичко, което юдейските люде очакваха." /12;4-11/. След това Петър се отправя към дома на сестра Мария, майката на Йоана, наречен Марко и им се представя и им разправя, как го е избавил Господ. На сутринта става голямо смущение в тъмницата и стражарите, които са пазили тъмницата, са наказани със смърт.
към текста >>
60.
5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в
действителност
.
"Всеки, който мрази брата си, е человекоубиец; и вие знаете, че в никой человекоубиец не пребъдва Вечен Живот." /3;15/. "От това познаваме Любовта Му, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята."/3;16/. "Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? " /3;17/.
"Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в
действителност
.
От това ще познаем, че сме от Истината, и ще уверим сърцето си пред Него..." /3;18-19/. "И Неговата заповед е това: да вярваме в Името на Сина Му Исуса Христа и да се любим един другиго, както ни е заповядал." /3;23/. "И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в Него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал." /3;24/. "Възлюблени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете, дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света." /4;1/. "По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя (Исуса), не е от Бога.
към текста >>
61.
I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според Окултната наука целият сетивен свят и живот, които ни обкръжават, са физиономия на една невидима реалност, на една Божествена
действителност
.
Едновременно с излагането на Окултната наука с езика на символите, Св. Йоан ни е показал и един Път на Християнско посвещение. Защото, както видяхме от по-раншните изложения, след слизането на Христа на Земята и самият метод на Посвещението се изменя. В своето изложение Св. Йоан си служи с три метода на работа, с които си служи Окултната наука при изследване на духовните светове: имагинация, инспирация и интуиция.
Според Окултната наука целият сетивен свят и живот, които ни обкръжават, са физиономия на една невидима реалност, на една Божествена
действителност
.
Както лицето на човека е израз на неговия вътрешен живот, така и физическият свят и живот са израз на едно Божествено съществуване. Апокалипсисът съдържа най-великите истини на Християнството. В него се намира по-голяма част от Мистериите, върху които почива Езотеричното християнство. Това е едно Откровение, което е дадено на един посветен в Християнско посвещение, в което му се разкриват Тайните на Битието и Живота, разкриват му се Тайните на човешкото развитие. Преди да започна разглеждането на Апокалипсиса, Откровението, дадено на Св.
към текста >>
62.
1. Послание до Ефеската Църква -Първата културна епоха
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
действителност
в Ефес е съществувала една общност, която е приела Християнството, но с една тенденция, каквато срещаме в индуската културна епоха.
проникне в материята и я овладее, и стане господар - ще дам да яде от Дървото на Живота, което е всред Рай Божий. Онзи, който одухотвори материята, ще види, че в нея е скрит Принципът на Истината, който носи Вечния Живот. Формулата, която Учителя ни е дал: • Само светлият Път на Мъдростта води към Истината • В Истината е скрит Животът ни разкрива това. Когато човек влезе в духовния Път и познае Истината, която е скрита в материята, като я одухотвори, той ще придобие Вечния Живот, който е скрит в материята. В нея е посадено като семе, като зародиш, Божественото, което, като се пробуди, организира и одухотворява материята и Духът ще възкръсне от нея.
В
действителност
в Ефес е съществувала една общност, която е приела Християнството, но с една тенденция, каквато срещаме в индуската културна епоха.
Затова първата културна епоха е сравнена с Ефеската църква.
към текста >>
63.
VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Можем да кажем, че всичко това, което ни се показва чрез отварянето на четирите Печата, е, в
действителност
, едно разхождане в Бездната.
При отварянето на петия Печат виждаме съвсем друго нещо. Тези, които са приели Христа в сърцето си, които са приели Христовия импулс, те се явяват облечени в бели дрехи човеци, които са били непризнавани, гонени, убивани, те ще бъдат запазени, за да помогнат за одухотворяването на нашата планета Земя. Така че, общението с Христа е, което облича човека в бяло облекло, в което се явява при отварянето на петия Печат. От това ние виждаме, че времето, когато Христос се появява на Земята, е от голямо значение, както за предходните, така и за следващите епохи. В Шестата раса, когато ще се появят резултатите от първите четири кул турни епохи, хората, които ще живеят тогава, които са живели само с материални стремежи, ще бъдат измъчвани от своя материализъм, който ще им тегне, но към който те ще останат привързани.
Можем да кажем, че всичко това, което ни се показва чрез отварянето на четирите Печата, е, в
действителност
, едно разхождане в Бездната.
Тези, които слизат в Бездната, са онези, които живеейки в своя материализъм, не намират сили в себе си да преобразуват своята форма, която те са получили от миналото. Сегашната наша култура, която е чисто интелектуална, се наклонява все повече към Бездната. И тази тенденция, както върви развитието сега, все повече се увеличава и в бъдеще ще стигне до там, че човек ще се обезличи и ще изгуби своята индивидуалност. Единственото средство за спасение от това положение е хората да приемат Христовия импулс, да приемат Любовта, която ще одухотвори целокупния живот. Онези, които сa развили в себе си духовен живот, те принадлежат към онези, които носят Печата на Бога.
към текста >>
64.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
След отварянето на седмия Печат ни се показва какво в
действителност
трябва да стане Християнството в еволюцията на нашия свят.
Великата мисъл на Творението, въплътена в Християнството, се явява тук изцяло. Но Християнството, за което се говори тук, означава още само първата Християнска община, тленна, както всички форми на Творението. При отварянето на шестия Печат виждаме тържеството на борците за Словото Божие, което показва, че Християнският мир е единствения мир. Той е осветен чрез собственото си създаване. Тези 144 000 са тези, които са съзерцавали Вечния преди да се появи Християнството.
След отварянето на седмия Печат ни се показва какво в
действителност
трябва да стане Християнството в еволюцията на нашия свят.
Явяват се 7-те Ангела, които стоят пред Бога. Тези 7 Ангели са Великите Даймони, Духовете-Ръководители на Древните Мистерии. Те са Духовете, които водят към съзерцание на Бога чрез Христовия Път. Това, което сега се изпълнява, представя правия Път към Бога. Това е Посвещението, което става привилегия на Апостол Йоан.
към текста >>
65.
II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
„Двете заедно образуват спомена и Лобното място на Абсолютния Дух,
действителността
, истинността и сигурността на Неговия Престол, без който Той би бил безжизнена самотност.
Върху човешкото лобно място умря човешкия дух, когато той става интелектуална мисъл. Но също, както смъртта на Христа върху кръста беше една мирова необходимост, така е необходима и смъртта на духа в мисълта. Само чрез тази смърт може да бъде осъществено едно Божествено бъдеще на Земята и на човека. Тази връзка между двете Голготи е била винаги чувствана и изразена. Така Хегел приключва своето главно произведение „Феноменология на Духа" с класическите думи, които трябва да изразят, че Абсолютният Дух на света се проявява външно в историята, а вътрешно в подреденото знание на историята.
„Двете заедно образуват спомена и Лобното място на Абсолютния Дух,
действителността
, истинността и сигурността на Неговия Престол, без който Той би бил безжизнена самотност.
От Чашата на това Царство на Духа прелива Неговата безграничност.'' Човешкият организъм е проникнат най-силно в главата. Там най-много царува минералното вещество на костите. Така черепът, черепът на мъртвите, стана отличителният символ на Смъртта. Човешкият дух умря на своето лобно място, когато се настани там със своето съзнание.
към текста >>
66.
V. ОБНОВИТЕЛНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ХРИСТОВАТА КРЪВ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
действителност
, тя е съвсем различна.
V. ОБНОВИТЕЛНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ХРИСТОВАТА КРЪВ В момента, когато на Голгота кръвта е текла от раните на Спасителя, Земята се е обновила. Тя е била обхваната от един импулс, който е трябвало да дава след това отглас в хода на следващата еволюция, на която предшестващите епохи са били само една подготовка. За един химик кръвта на Голгота е подобна на всяка друга кръв.
В
действителност
, тя е съвсем различна.
През времето, когато субстанцията на тази кръв е проникнала в Земята, Духът, който се е отделил от нея, е изпълнил цялата Земна аура и е развил сили, които са от естество да послужат за духовния прогрес на бъдещото човечество. Оттам идва импулсът, който преобразява цялата Земя и цялата човешка природа. До наши дни е могла да бъде използвана само една малка част от силите на този импулс. Хората ще трябва полека лека да дойдат до положение да разбират какво е станало на Земята в деня на Голгота, както и това, какво е станало у тях съзнанието на Аза, който постепенно се развива от Атлантида насам. В течение на това време стават две неща: раждането на съзнанието на Аза и способността да наблюдават външния свят.
към текста >>
67.
IX. АЗЪТ - МЕЧ С ДВЕ ОСТРИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Христос погълна в Себе Си това, което съществуваше като обективна
действителност
, а това, което е отпечатано в душата като образи и енергии, като причини и последствия, всеки сам, с помощта на Христа, трябва да се справи с него.
Това е смисълът на великата Жертва на Голгота. Без тази Жертва тази карма препречваше пътя на човечеството към възвишения свят и го тикаше надолу към Бездната. Тя се изпречва на пътя на човечеството като една непроходима планина, която не може да се премине. Христос погълна тази планина в Себе Си и сега, с помощта на Христа, човек може да проникне в духовния свят, да види цялата минала история на човечеството. Но кармата се отбелязва на две места - в Природата, в Акашовата хроника, и в душата.
Христос погълна в Себе Си това, което съществуваше като обективна
действителност
, а това, което е отпечатано в душата като образи и енергии, като причини и последствия, всеки сам, с помощта на Христа, трябва да се справи с него.
към текста >>
68.
XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в
действителност
, като превърнато в исторически факт, като изнасяне на сцената на световната история на старото Посвещение.
Но за целта Христос не избра онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото Посвещение, а едни наглед прости хора, които можаха да Го разберат чрез влялата се в тях сила на Вярата. Ето защо пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички хора. Това, което хилядолетия се беше разигравало в Храмовете на Мистериите под формата на минаване през мистичната смърт, трябваше да се разиграе на великата арена на световната история. Всичко, което е ставало тайнствено във великите Храмове на Посвещение, сега излезе навън и застана като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана в пълна сила това, което иначе се явяваше само пред Посветените.
Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в
действителност
, като превърнато в исторически факт, като изнасяне на сцената на световната история на старото Посвещение.
Това е, което е станало на Голгота. Зова, което по-рано само малцина Посветени са видели и преживяли, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички. Събитието на Голгота е едно Посвещение, пренесено на сцената на световната история. Това Посвещение, обаче, не е извършено само за онези, които по онова време бяха негови свидетели, а за цялото човечество. И това, което се разля от смъртта на кръста, то се вля оттам в цялото човечество.
към текста >>
69.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Оттова се вижда, че умственото превръщане е в
действителност
една магия, за която древните писатели са писали толкова много в своите мистични творби, но за която са дали твърде малко практични правила.
Вселената е умствена. Това означава, че реалността, легнала в основата на света, е Умът, че самата Вселена е умствена, т.е. съществуваща в Ума на Единното, на Цялото, на Абсолютното. Ако Вселената е умствена по своята природа, то умственото превръщане трябва да действа и върху материята, и силата. Ако всичко е умствено, тогава изкуството, което улеснява човека да превръща умствените състояния, трябва да го направи и господар над материалните условия.
Оттова се вижда, че умственото превръщане е в
действителност
една магия, за която древните писатели са писали толкова много в своите мистични творби, но за която са дали твърде малко практични правила.
В действителност, само много напреднали херметици са притежавали онази сила, за да могат да контролират и по-грубите физически условия, да създават и да спират природните стихии - земетресения, бури. наводнения и други подобни. Такива Велики учени са съществували, съществуват и днес. Но те никога не излагат своите сили и възможности на показ, винаги търсят уединение, далеч от тълпите, за да могат по-добре да вършат своята работа и да следват своя път към постижение. Тяхната сила е изключително умствена и действа изцяло по линията на висшите умствени превръщания, въз основа на херметичния Принцип на ментализма, че Вселената е умствена.
към текста >>
В
действителност
, само много напреднали херметици са притежавали онази сила, за да могат да контролират и по-грубите физически условия, да създават и да спират природните стихии - земетресения, бури.
Това означава, че реалността, легнала в основата на света, е Умът, че самата Вселена е умствена, т.е. съществуваща в Ума на Единното, на Цялото, на Абсолютното. Ако Вселената е умствена по своята природа, то умственото превръщане трябва да действа и върху материята, и силата. Ако всичко е умствено, тогава изкуството, което улеснява човека да превръща умствените състояния, трябва да го направи и господар над материалните условия. Оттова се вижда, че умственото превръщане е в действителност една магия, за която древните писатели са писали толкова много в своите мистични творби, но за която са дали твърде малко практични правила.
В
действителност
, само много напреднали херметици са притежавали онази сила, за да могат да контролират и по-грубите физически условия, да създават и да спират природните стихии - земетресения, бури.
наводнения и други подобни. Такива Велики учени са съществували, съществуват и днес. Но те никога не излагат своите сили и възможности на показ, винаги търсят уединение, далеч от тълпите, за да могат по-добре да вършат своята работа и да следват своя път към постижение. Тяхната сила е изключително умствена и действа изцяло по линията на висшите умствени превръщания, въз основа на херметичния Принцип на ментализма, че Вселената е умствена. Учениците и онези херметици, които са на по-ниска степен от Учителите-Посветени, могат много свободно да работят на менталното поле в областта на умственото превръщане.
към текста >>
1. Всичкото трябва да бъде всичко, което в
действителност
съществува.
Те казват: "Това, което е основната Истина - субстанциалната Реалност — е без истинско име, но мъдрите хора го именуват Всичкото, Цялото, Абсолютното". "В своята същност Абсолютното е непознаваемо". "Съобщенията щом идат от Разума, трябва гостолюбиво да се приемат и да бъдат използвани с уважение", казва Кибалион. Според това, което ни дава Разумът, можем да заключим, че:
1. Всичкото трябва да бъде всичко, което в
действителност
съществува.
Нищо не би могло да съществува вън от Всичкото, защото иначе Всичкото не би могло да бъде всичко. 2. Всичкото трябва да бъде безкрайно, защото не съществува нищо, което да ограничава, обуславя и спъва Всичкото. Всичко трябва да бъде безгранично по време, т.е. вечно. То трябва всякога да е съществувало, защото не съществува нищо друго, което да го създава. Нищо никога не е произлязло от нищо и ако Всичкото не е било макар и за миг, то тогава не би могло да съществува и сега.
към текста >>
Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в
действителност
съществуваща.
Истински мъдрият, знаейки природата на Вселената, използва закон против закон, по-висшият против по-нисшия и чрез искуството на алхимията превръща това, което е нежелателно в това, което е ценно и по този начин побеждава. Господството се състои не в ненормални бленувания, видения и фантастични въображения или начин на живеене, а в използването на по-висши сили срещу по-нисши, избягвайки по този начин болките, причинявани от по-нисшите полета, създавайки вибрации от по-висш разряд. Превръщането, а не дръзко отричане и незачитане, съставя оръжието на господаря". От тази мисъл на Кибалион се вижда, че Вселената, макар че е умствен образ на Бога, не трябва да се счита за нещо нереално, несъществуващо. Така мислят само глупаците.
Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в
действителност
съществуваща.
Това е едно привидно противоречие за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си. Затова винаги трябва да помним двата полюса на Истината - абсолютната страна и относителната страна, и да избягваме полуистините. Това, което херметистите разбират под Закон на противоречието е само един аспект, една страна на Принципа на полярността. Посветените винаги предупреждават учениците си да не правят грешката, като изпускат другата страна на който и да е въпрос. И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие.
към текста >>
70.
ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ако това се разбере и схване добре, тогава следва логически, че всички така наречени чудеса, както и лечебните действия могат лесно да се обяснят и да се видят такива, каквито са в
действителност
.
Вселената, бивайки изцяло умствена, от това следва, че тя може да се управлява изключително умствено, по умствен път. И в тази именно истина се заключава и обяснението на всички явления и прояви на различните умствени сили, които толкова много привличат вниманието и които карат хората да ги изучават ревностно. Но зад и пред всички тези учения на различни култове и школи си остава всякога постоянен същественият Принцип на умствената субстанция на Вселената. И ако Вселената е умствена в своята субстан-циална природа, то тогава логически следва, че умствените превръщания трябва да променят условията и явленията във Вселената. И ако Вселената е умствена творба, тогава следва, че Умът трябва да бъде най-висшата сила, която може да влияе на нейните явления.
И ако това се разбере и схване добре, тогава следва логически, че всички така наречени чудеса, както и лечебните действия могат лесно да се обяснят и да се видят такива, каквито са в
действителност
.
9. Всичко е ум. Вселената е умствена. От това кратко изложение на седемте херметични Принципа се вижда, че тези Принципи лежат в основата на Природата и Живота, и затова Учителя ги нарича просто седемте Принципа на Природата. Защото както Природата и Вселената като цяло са подчинени на тези Принципи, така и всяко явление в Природата и Живота на човека, както и на всички същества, е подчинено на тези Принципи. Няма една частица в Битието, която да не е подчинена на тези седем Принципа.
към текста >>
71.
2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в
действителност
в светлината на духовната наука.
2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ " Божественият Дух за душата е също както душата за тялото. " Плутарх Думите душа и дух са тъй преплетени помежду си, че ни се струва съвършенно невъзможно да ги разграничим.
Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в
действителност
в светлината на духовната наука.
Душата не е дух, но това, чрез което духът се познава, или по-скоро това, чрез което ние постигаме природата и свойствата на духа. Когато искаме да определим душата, трябва да прибегнем към фигури и образи, за да поясним даденото определение. Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената душа. Това е съвършенно вярно по отношение на Аза, но когато речем да отделим душата трябва да внимаваме да не смесваме тези две понятия, като ги разглеждаме като причина и следствие на духовната еволюция. Душата е безформена и неосезаема и съставя атрибут на Божественния Дух.
към текста >>
Но в
действителност
той е със седем сетива, с които може да се ползва.
Но те лесно могат да бъдат направени видими в своите цветове, като ги поставим пред призмата, или в своите ефекти, като ги насочим в материални предмети. И тъй, свойствата и действията на Светлината са душата на светлинния лъч. Можем да вземем и друг пример. също така поясняващ и изразяващ идеята, за която искаме да дадем възможно най-ясно понятие, а именно човешкия организъм. Човек в своя строеж засега притежава пет сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание.
Но в
действителност
той е със седем сетива, с които може да се ползва.
Но двата висши атрибута от гамата на сетивата са още в зародишно състояние, доколкото това се отнася до целия човешки род. Шестата, бъдещата раса ще развие шестото сетиво, а Седмата раса — седмото сетиво и тогава човек ще бъде физически съвършен. Като оставям настрана тези две висши сетива, ще разгледаме човека такъв, какъвто е той със своите пет сетива. Цялото наше знание за външните явления се получава чрез посредничеството на едно или на няколко от сетивата му. Органите, чрез които се прояват функциите на сетивата са видими, обаче самите сетива са невидими и безформени.
към текста >>
72.
5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК
- Влад Пашов (1902- 1974)
Силите и влиянията, приписвани на някои раси от астралния свят, принадлежат в
действителност
на владиците и князете на мрачната орбита, които безмилостно извращават всички истини, всички теологически догми, чрез умишлени, лъжливи тълкувания, като им придават формата на логически илюзии и видима правдивост.
"Като последица, тя се явява из царството на мъртвите в своята магическа премяна". "Когато тя преминавала през Земята, красивите цветя са увяхвали от нейните отровни, огнени дихания". И наистина, този отровен огън на егоистичното себелюбие така пълно прониква целия свят, че красивите цветя на самоотвержеността съвършено увяхват. Начинът, чрез който тези магнетични енергии се проектират из сателита на Земята са съвършено извратени. Иеро-фантите и учителите на черната магия правят oт тези форми извратено употребление, защото чрез тях осакатяват и извра-тяват истината във всичките и видове и форми, под които тя прави усилия да се появи на Земята.
Силите и влиянията, приписвани на някои раси от астралния свят, принадлежат в
действителност
на владиците и князете на мрачната орбита, които безмилостно извращават всички истини, всички теологически догми, чрез умишлени, лъжливи тълкувания, като им придават формата на логически илюзии и видима правдивост.
Но тези илюзорни форми не са нищо друго, освен софизъм, който няма никаква трайност, ако го подложим на проницателното зрение на Духа. Лица, на половина посветени в тайните на природата, обикновено попадат в такива хитро изплетени мрежи. Тук ние виждаме истината на окултното изречение: "'Малкото знание е опасно нещо'". Именно в това време, когато мрачната орбита е била в своя парихелий - най-близо до Земята - тези черни братя с успех са създали своята теологическа пропаганда от доктрините за превъплъщението, за кармата и за безплътните черупки в този им вид, както на техните очи се вижда, които се намират под влиянието на израждащата се духовност на мечтателния Изток.
към текста >>
73.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според официалното твърдение той препоръчвал себе си за Божи пратеник, какъвто е бил в
действителност
.
Не се знае точно какъв произход е - според едни е от гръцки произход, според други - от индуски, според трети - от персийски, а според четвърти - от вавилонски. Той се отличавал с голяма начетеност. Бил запознат с математика, астрология, музика и живопис. Известно време той бил презвитер на християнската църква в град Евгац главен граф на персийската провинция Гутицис. Според официалната версия той бил изгонен от църквата заради лъжливото му учение и той се върнал към зороастровата религия, на която принадлежал отначало.
Според официалното твърдение той препоръчвал себе си за Божи пратеник, какъвто е бил в
действителност
.
Упълномощен бил да съобщи на хората истината. Той искал да реформира персийската религия на Заратустра, която също била извратена. Той искал да я очисти от заблуди и извратености и да я пред-на ухо. Това, което е дошло до нас като гностическо учение, е само външната страна, това, което е било достояние на по-широк кръг хора и което макар и в изопачена форма е стигнало до нас. Гностиците, които се явяват във втори век, се стремят също като неоплатониците да съединят християнството с древните мистерии.
към текста >>
74.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Целият Коран е изпълнен с мисли и идеи от Стария и Новия Завет като оригинални мисли и идеи в Корана са много малко и те са перефразирани, приспособени за арабската
действителност
.
Всички идат от Бога. Всеки от тях се праща в своя собствен народ и извършва своята собствена задача". В Корана е казано: "Всеки от пророците вярва в Бога, в Неговите ангели, в Неговите Свети Писания и в Неговите апостоли." (Кор. гл.2) По-нататък казва: ''Кажете: Ние казваме в Бога и в този, който ни е пратен, и в този,който бе изпратен на Авраам, на Измаил, на Яков и на племената, в това, което беше открито на Мойсей, на Исус и на пророците от техния Бог. Ние не правим никакаво различие между никого от тях." (Кор.глЗ)
Целият Коран е изпълнен с мисли и идеи от Стария и Новия Завет като оригинални мисли и идеи в Корана са много малко и те са перефразирани, приспособени за арабската
действителност
.
В Корана Мохамед казва още: "Тези, които не вярват в Бога, и в Неговите пророци и които биха искали да установят едно различие между Него и тях, ще кажете: Ние вярваме в някои от пророците и отхвърляме другите, опитвайки се по този начин да минат по един среден път. — Тези са наистина неверующи и ние сме приготвили за неверую-щите едно позорно бламиране. На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение. И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4) Мохамед е употребил за своята религия думата ислям.
към текста >>
75.
ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ'
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така материята и формата принадлежат към два коренно различни свята от комбинирането на които чрез задължителното посредничество на Божествената дейност се образува конкретното многообразие на
действителността
.
тя е само съчетание на качество, което определя качествените особености на конкретните предмети. И тук формата е повече външната характеристика на нещата. Те приемат за последна причина и същност на всичко съществуващо духовната субстанция. В качеството на такава същност те приемат Бога. Който е последната причина за съединението на материята и формата.
Така материята и формата принадлежат към два коренно различни свята от комбинирането на които чрез задължителното посредничество на Божествената дейност се образува конкретното многообразие на
действителността
.
Не е трудно да се разбере, че когато говорят за формата и материята като два различни свята, те подразбират физическия и етерния свят, който придава форма на материята. Според тях, знанието не е нищо друго, освен образ на познаваемата човешка душа. Като познавателна способност душата възприема формата на познаваемите предмети. Това се осъществява първо посредством сетивата и второ чрез доводи и трето с размишление и съзерцание. Те приемат вярата и знанието, като казват, че вярата служи като средство, с помощта на което се открива пътя към Божествения живот, когато със знанието той си постига.
към текста >>
76.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те се стремят не към Божественото внушение, а към изследване на природата, на външната
действителност
.
Това знание е достъпно само за пратениците на Бога. То е извън възможностите на обикновените хора, на които се предоставя вярата в Бога. Напротив познанието на външните неща и явления е достъпно за обикновените хора и се постига чрез сетивни възприятия и разума. То принадлежи към една друга област, която има свои специфични страни, различни от това на духовното знание. "Философите притежават своя област на изследване.
Те се стремят не към Божественото внушение, а към изследване на природата, на външната
действителност
.
Ако философията се заеме с изследването на духовните въпроси по методите, които прилагат при изследване на природата, тя не може да достигне истинския отговор. Така.че ако те разгледат отговорите на Божествените пратеници на въпросите, поставени пред тях, относно нещата, истинската природа на които е скрита, то те ще се окажат такива, че ако философията би се опитала да отговори на тези въпроси, употребявайки цялото си остроумие, придобиването на което способства на запазването със споменатите неща в хода на дълги и усърдни изследвания и упражнения, то би станало ясно, че тя не дава отговор равен по красота, яснота,простота и пълнота на отговорите на пратениците на Бога." От тази мисъл на Ал-Кинди се вижда, че той признава екзотеричното, външното знание, достъпно за всички хора, и езотеричното знание, досъпно само за онези, които са във връзка с Бога и го получават направо от Него. Това ясно показва, че той е бил запознат с дълбокото знание на древните мистерии, където именно се е предавало това знание, идващо направо от Бога. Той познава Бога като Първа и крайна Причина.
към текста >>
77.
ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всяка философия, трябва да намери основата на света и чрез анализ да открие всички произтичащи от нея главни характеристики на
действителността
и още по-точно нейните конкретни разновидности.
Той е най-известният заедно с Авероес, Алберт Велики и други мислители. Той е роден в края на XI век в град Саргоса в семейство на златар. Живее в Гранада и в Саргоса, където е бил на държавна служба, но заради своите възгледи е бил хвърлен в затвора и отровен от своите противници. Главни негови съчинения са: "За душата", "За уединения живот", "За съединението на човека с активния разум". Философското познание започва от момента, когато се опитваме да доловим същността на непосредственото съществуване на единичните вещи.
Всяка философия, трябва да намери основата на света и чрез анализ да открие всички произтичащи от нея главни характеристики на
действителността
и още по-точно нейните конкретни разновидности.
Философията дава родовете и видовете на Битието и пътищата за тяхното познаване. Според него, първичната материя и универсалната форма е първата причина на движението. Следователно, първичната материя и универсалната форма определят най-общите точки на Битието и движението на нещата. Формата той свързва с идеята за душата. Изследователите определят неговото учение като обективен идеализъм.
към текста >>
Който притежава истинското познание, той обладава
действителността
, истинската същност на Необходимото Битие.
То може да се осъществи в нови форми, които по своята познавателна стойност стоят по-горе от сетивното съзерцание. Така той идва до идеята за Бога, че Бог е един обект, който се познава чрез вътрешно съзерцание. Неговата същност е най-дълбока от тези на другите неща и се достига да един начин, който няма нищо общо с усещането и размишлението. Истинското познание е достигането на същността на Бога, като начало на света. Процесът на познанието е процес на достигане същността на това Същество.
Който притежава истинското познание, той обладава
действителността
, истинската същност на Необходимото Битие.
Така познанието води до съединението на субекта и обекта на познанието, до духовното сливане на човека с Истинското Същество, до изчезването на отделното Аз. Но това не е физическо, а духовно претопяване в лоното на Безкрайното и Всемогъщото Същество - Бог. Мистичната форма, в която се постига това, е така наречения екстаз. Чрез него ние се абстрахираме от емпиричния свят и по пътя на подражаването на небесните тела и вътрешното вглъбяване достигаме до истинското познаване на истината и Необходимото Същество. Така човек отстранявайки всички връзки със сетивния свят.
към текста >>
78.
Предговор
- Влад Пашов (1902- 1974)
Едни го разглеждат като социално учение, други го разглеждат като някаква религиозна секта, произхождаща от Изток, рядко някои го разглеждат като етично-религиозно учение, но почти никой досега не го е разглеждал като окултно учение, каквото то е било в
действителност
.
Предговор Досега има натрупана огромна литература върху Богомилството както от български, така и от чужди автори. Но различните автори разглеждат Богомилството всеки от свое лично гледище, според своето разбиране, като изхожда от това, което враговете на Богомилството са казали за него.
Едни го разглеждат като социално учение, други го разглеждат като някаква религиозна секта, произхождаща от Изток, рядко някои го разглеждат като етично-религиозно учение, но почти никой досега не го е разглеждал като окултно учение, каквото то е било в
действителност
.
Различните автори дават различни причини за пораждането и развитието на Богомилството. Автори със социална тенденция казват, че то, като социално учение, е израз на протеста на широките народни маси срещу социалната несправедливост и икономическото робство. Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията. Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение. „Теофан и патриарх Никифор са оставили за Богомилството документи, които осакатяват историческата истина", казва руският историк професор Василевски.
към текста >>
„Ако във всички тези предания има нещо достойно за нашето внимание, то е именно в това, в което е отразена живата
действителност
", казва Н. А.
Без тези стъпки нужното изследване е правило много истини да останат неизвестни. Ван Генет в своята книга Образуване на легендите казва: „Никога легендата не стои на едно място, тя снове от уста на уста, от глава на глава и с нея си служи целият народ, но и никога литературната история не е могла да мине без фолклора. Животът на всички исторически личности от по- старо и от по-ново време е преплетен с елемента на легендите, които в много случаи се вземат за биографична основа." Такъв е случаят и с основателя на Богомилството — Боян Мага, за когото има много легенди в нашия фолклор и никакви исторически сведения, освен фактът, че е съществувал и че е учил във Византия. Разбира се, когато науката или историята си служат с легендите, с фолклорните материали, това не ще каже, че тя трябва да вземе от тях материалите безразборно. Само критичното отнасяне към легендите може да ползва научното изследване.
„Ако във всички тези предания има нещо достойно за нашето внимание, то е именно в това, в което е отразена живата
действителност
", казва Н. А.
Добролюбов, руски кри- тик в средата на 19 век. Така трябва да пристъпваме и при изследването на Богомилството, като в легендите за него ние потърсим живата действителност. Христо Върбов казва: „Нещастие е, че ние нямаме чисто богомилски паметници, от които можем да черпим точни сведения за учението и живота на богомилите, които предавали тайно учението си един другиму, поради голямото гонение срещу тях. Когато попаднело някое богомилско съчинение в ръцете на правоверните, то или изгубвало своето първоначално съдържание, или било предавано на унищожение." Единственият извор, от който можем да черпим сведения за Богомилството доскоро се считаше съчинението на Зигавин Паноплия догматика.
към текста >>
Така трябва да пристъпваме и при изследването на Богомилството, като в легендите за него ние потърсим живата
действителност
.
Животът на всички исторически личности от по- старо и от по-ново време е преплетен с елемента на легендите, които в много случаи се вземат за биографична основа." Такъв е случаят и с основателя на Богомилството — Боян Мага, за когото има много легенди в нашия фолклор и никакви исторически сведения, освен фактът, че е съществувал и че е учил във Византия. Разбира се, когато науката или историята си служат с легендите, с фолклорните материали, това не ще каже, че тя трябва да вземе от тях материалите безразборно. Само критичното отнасяне към легендите може да ползва научното изследване. „Ако във всички тези предания има нещо достойно за нашето внимание, то е именно в това, в което е отразена живата действителност", казва Н. А. Добролюбов, руски кри- тик в средата на 19 век.
Така трябва да пристъпваме и при изследването на Богомилството, като в легендите за него ние потърсим живата
действителност
.
Христо Върбов казва: „Нещастие е, че ние нямаме чисто богомилски паметници, от които можем да черпим точни сведения за учението и живота на богомилите, които предавали тайно учението си един другиму, поради голямото гонение срещу тях. Когато попаднело някое богомилско съчинение в ръцете на правоверните, то или изгубвало своето първоначално съдържание, или било предавано на унищожение." Единственият извор, от който можем да черпим сведения за Богомилството доскоро се считаше съчинението на Зигавин Паноплия догматика. Учените обаче подлагат на голяма критика сведенията на Зигавин и казват, че той приписва на Богомилството баснословни мнения и учения. Български извор, който ни запознават с учението на богомилите, е беседата на Презвитер Козма.
към текста >>
Като причини за неговото появяване са посочени или социално-икономическите условия, или отпадането на религиозното съзнание и разочарованието на народа от обективната
действителност
и оттам отдаването му на религиозно-мистични идеи.
прокарва тази идея за Богомилството. Не е важно как тези автори са развили своето схващане, колкото идеята, че Богомилството е окултно движение. У нас от началото на века до днес се е писало много върху Богомилството. Като се почне от Иречек и Дринов и се стигне в ново време до професор Йордан Иванов и професор Димитър Ангелов. Но във всички тези писания Богомилството е било разгледано било като религиозна секта, било като социално движение, било даже като политическо движение.
Като причини за неговото появяване са посочени или социално-икономическите условия, или отпадането на религиозното съзнание и разочарованието на народа от обективната
действителност
и оттам отдаването му на религиозно-мистични идеи.
Всичко това показва, че се говори за нещо, което не се познава и не се разбира. Професор Иордан Иванов е написал още в 1925 г. книга под заглавие Богомилски книги и легенди, в които разглежда Богомилството като прогресивно движение, допринесло много за събуждането на мисълта и духа на българския и европейския човек, но все пак не е можал да разбере неговите дълбоки идеи. Професор Димитър Ангелов наскоро написа книгата си Богомилството в България, където обстойно разглежда Богомилството, но той също гледа на него като плод на социално-икономическите условия и като протест против извратяването на християнската религия. Нашият приятел Георги Драганов е написал наскоро кни- гата Стари и нови богомили, която е още в ръкопис, където съпоставя богомилското учение с учението на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
79.
БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА
- Влад Пашов (1902- 1974)
А представител на Втория принцип е Христос, за Когото е казано в Евангелието: "В начало бе Словото." Това са факти вътре в Битието, които ни дават ключа да разберем богомилското учение такова, каквото е в
действителност
, а не изопачено и окарикатурено.
Но този Принцип не може да организира и одухотвори света. Затова след него идва Вторият принцип, който организира света и го одухотворява. Това организиране и одухотворяване става постепенно. И с все по-голямото организиране и одухотворяване на света Първият принцип губи силите си, като при пълното одухотворяване на света Първият принцип се поглъща от Втория. Представител на Първия принцип е Сатана, наречен от Христа в Евангелието Князът на този свят.
А представител на Втория принцип е Христос, за Когото е казано в Евангелието: "В начало бе Словото." Това са факти вътре в Битието, които ни дават ключа да разберем богомилското учение такова, каквото е в
действителност
, а не изопачено и окарикатурено.
Всичко гореказано може да ни помогне да разберем така наречената апокрифна книжнина и легенди, част от които се приписват на богомилите. Но нека пак повторя, че ние почти нямаме оригинални богомилски произведения. Няма да се спирам да разглеждам всички апокрифни разкази и легенди, но ще се спра на някои принципални положение в тях. Специално като богомилско произведение се приема Тайната книга. А богомилите са си служили и с легенди от по-стар произход.
към текста >>
80.
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И така, в по-късните векове и в
действителност
за много дълго време в Европа онези, у когото това настроение на душата е било силно развито, били наричани булгари, което значи свързани с Бога.
Но не всички, които по онова време са наричали себе си християни, или които по някакъв начин са били близо до Християнството, са били с такова състояние на душите си. Но все пак, имало е много хора, живеещи в южните и средните райони на Европа, които са казвали: Наистина, моето вътрешно същество, което живее своя независим живот от момента, когато заспя, докато се събудя, принадлежи на областта, където живеят добрите и лошите същества. И хората дълбоко са размишлявали върху силите, които са носили доброто и злото в човешката душа. В иай-първите векове на Християнството такива усещания и преживявания са били още налице в южните и средните области на Европа, като в петото и шестото столетие те започнали да се проявяват все по-често и по-често, особено сред онези, които са получавали знанието и обучението си от Изтока /както знаем такива учения от Изток са идвали по много пътища/. Тези настроения на душите се събуждали и това е било особено много разпространено в онази област, на която се е дало името България, след време по странен начин името продължило да се употребява, въпреки че доста различни народи са населявали тази област.
И така, в по-късните векове и в
действителност
за много дълго време в Европа онези, у когото това настроение на душата е било силно развито, били наричани булгари, което значи свързани с Бога.
Булгарите бяха човешки същества, които най-силно биваха засягани от тази опозиция на доброто и злото като космични духовни сили. По цяла Европа намираме името булгари да се дава на хората, като тези, които описах. Душите, за които говоря били в по-голяма или по-малка степен точно в това душевно състояние. Тези души са били наистина последните в европейската цивилизация, които са запазили поне малко от това ясно схващане за етерното и астралното тяло в будно състояние в сън. Познавайки се едни други по тези странни качества на своя вътрешен живот, обикновено те са живеели в братски общества.
към текста >>
81.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но какъв в
действителност
е светът, това ние не знаем.
Но както Учителя ни е учил, светът, за който става въпрос, не е една абстракция и не трябва да имаме механическо отношение към него, но трябва да знаем, че той е един жив и разумен свят, населен с разумни, възвишени същества, които имат присърце нашето развитие и нашето благо. Ние сме потопени в тяхната аура, ние сме потопени в тяхното съзнание и живе-ем в техния живот. В Писанието е казано: Ние живеем и се движим в Бога. Ние сме потопени в един свят, който не съзнаваме и не познаваме. Ние сме затворени в телата си, в замъци, изолирани от външния свят, и само чрез няколко отвора получаваме известни впечатления от този свят, чрез които си съставяме известни представи и понятия за него.
Но какъв в
действителност
е светът, това ние не знаем.
Но понеже светът, в който живеем, е разумен, всички разумни мислещи същества имат възможност да излизат от своите замъци-затвори и да влизат в обширния Божествен свят, който ги заобикаля. Но затова е необходимо човек да знае вратите на своето тяло, през които се излиза в обширния свят, който се открива пред него. От незапомнени времена хората са пре-поръчвали различни методи за влизане във връзка с Невидимия свят, който ни обкръжава. Но не е въпрос човек само да влезе във връзка с този свят, той трябва да знае с кои области от него влиза във връзка. Защото той не е така еднороден, но е свят на голямо разнообразие.
към текста >>
82.
12. Пробуждане на космичното съзнание, 29 януари 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
В самосъзнанието човек живее в света на контрастите и противоречията; в него работи аналитичният ум, който се стреми да обхване
действителността
по чисто механичен път, като изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог, и познава света като множество, като факти без вътрешна връзка и зависимост.
Когато говорим за Бога, разбираме едно Свръхсъзнание, което прониква и обгръща целия космос. И туй, което Бог може да направи, и ние можем да го направим, понеже Той живее в нас и е същината на нашето битие. Това е вече закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени. Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, трябва да се освободят от закона на самосъзнанието.
В самосъзнанието човек живее в света на контрастите и противоречията; в него работи аналитичният ум, който се стреми да обхване
действителността
по чисто механичен път, като изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог, и познава света като множество, като факти без вътрешна връзка и зависимост.
По отношение на сърцето самосъзнанието е свят на една непрекъсната смяна на радости и скърби и човек търси само своето благо, има предвид само своите интереси; то е законът на отделността и егоизма. И за да може човек да излезе от този свят на противоречия, трябва да се освободи от закона на самосъзнанието и да започне да живее живота на космичното съзнание или свръхсъзнанието, което в Евангелието се изразява с думата възкресение. С пробуждането на космичното съзнание или с възкресението, човек влиза в живота на безсмъртието, в живота на единството; тук изчезват всички противоречия, космосът се схваща вече като едно живо същество и животът като общност, единство; егоизмът на самосъзнанието изчезва - „мое“ и „твое“ няма. Пробуждането на космичното съзнание, възкресението, е най-великият момент от живота на човека. Ще кажете, че това са неща невъзможни - за глупавите са невъзможни, но за умните са възможни.
към текста >>
83.
13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Теорията на всемогъществото на условията, които обуславят всеки порядък, и следователно, да се подобрял животът, трябвало да се подобрят условията на личността, е една детска недомисленост и непознаване на
действителността
.
Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро. Злото не е в порядъка, а в самите хора, които употребяват този порядък. Един закон ако се прилага от някой добър и разумен човек, ще има един резултат, а ако се прилага от някой неразумен и глупав човек, ще има друг резултат. С това не искам да кажа, че съвременният порядък е идеалният и желаният, а само изтъквам, че всеки порядък в света е напълно обусловен от хората, които живеят в него. И затова според нас, най-първо трябва да се изменят хората, да станат разумни и любящи и тогаз само по себе си ще имаме нов, идеален порядък на нещата.
Теорията на всемогъществото на условията, които обуславят всеки порядък, и следователно, да се подобрял животът, трябвало да се подобрят условията на личността, е една детска недомисленост и непознаване на
действителността
.
Не са условията, които създават нещата и явленията. Това може да се види от всеки, като проследи развитието на обществата в широк мащаб, а може да се провери и като се наблюдава живота в семействата. Има много семейства, които имат всички външни условия, но живеят като в ад - в раздори и недоразумения, а има семейства, които живеят в оскъдица в материално отношение, но имат любов и разумност и живеят отлично - в мир и веселие. Ревността, недоразуменията и половата разюзданост, които разстройваш съвременното семейство, в зависимост от условията ли са? Днешните ненормални отношения в семейството, са резултат на онова криво разбиране, което хората имат за мъжа и жената, и въобще за човека.
към текста >>
84.
8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не е въпрос човек да се препоръча за морален, набожен и пр., но в
действителност
да има тези качества.
И като погледна един човек, аз виждам кои способности са развити и какво може да излезе от него. Гледам у някого центърът на времето не е развит, центърът на причинността и той не е развит и не може да разсъждава; наблюдателните способности са слабо развити, а той станал търговец и заборчнял. Той може да е имал добри намерения, но не е имал нужните способности. Защото за всяка една работа се изискват съответните способности. И всякога, когато ще имате работа и отношение с един човек, трябва да знаете, кои способности са развити в него и развити ли са моралните чувства в него.
Не е въпрос човек да се препоръча за морален, набожен и пр., но в
действителност
да има тези качества.
В тези случаи аз вярвам повече на пергела си, отколкото на думите на човека. Набожността е едно от най-благородните чувства. И когато човек има развито това чувство, той има най-голямо благородство и състрадание във всяко отношение. Когато това чувство е слабо развито, такъв човек може да те пече на ръжен. От европейските народи това чувство е силно развито у славяните, у американците е средно развито; силно развито е също у евреите.
към текста >>
85.
3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но това не е заблуждение, а една
действителност
, която всеки може да провери и опита.
Така е в живота на хората. Ако се приложеше този принцип и към растителното царство, то би следвало, когато светът се подобрява, плодородието да се намалява, а когато хората грешат, плодородието да се увеличава. Но фактите показват, че не става така. Колкото хората са по-добри, толкова по-голямо плодородие има, и колкото повече грехове и престъпления правят, толкова и плодородието се намалява. Онези, които не са запознати с конкретните отношения, които съществуват между човека и природата, ще кажат че това е едно заблуждение.
Но това не е заблуждение, а една
действителност
, която всеки може да провери и опита.
Това са пак данни на статистиката. Това, защо е така, е един дълбок философски въпрос, който изисква подходяща среда и условия, за да се разглежда. Но казвам: не е ли по-добре на земята да има 100 милиона хора и да живеят в мир, разбирателство и братство или да имаме милиарди хора, които постоянно враждуват помежду си? По-добре е, по-малко хора да идват, но да няма сегашните страдания. Да се върнем към основната мисъл - за Царството на Христа.
към текста >>
86.
9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
При това състояние на развитието на човека, не може още и дума да става за положителна наука, защото положителната наука познава
действителността
такава, каквато си е.
Така седи въпросът. Сега философите ще почнат да критикуват откъде накъде тази работа да е така. Нямам нищо против тяхната критика, но за да критикува човек, той трябва да има 12 чувства в себе си, за да схваща ясно нещата, а не да има пет чувства както сегашните хора. Те нямат още седем чувства развити. Следователно, те не са дошли още на половината път на своето развитие.
При това състояние на развитието на човека, не може още и дума да става за положителна наука, защото положителната наука познава
действителността
такава, каквато си е.
Но тази наука е резултат на целокупното изследване на реалността с помощта на 12 чувства, а не на пет. С петте чувства можем да схванем един ограничен кръг от явления и процеси в Битието, а за целокупността ще трябва да си служим с хипотези. На тази основа се изгражда и съвременната наука. Например едва сега учените като разглеждат въпроса за създаването на Земята, съставят теории за произхода й. Но вие не знаете каква прекрасна история има за създаването на Земята.
към текста >>
87.
14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
И това е правия път за човечеството, което е в процес на развитие и сега едва излиза от фазата на детството и в него се ражда стремеж към познанието на заобикалящата го
действителност
.
Според розенкройцерската философия материята, това са спящи духове. Но каквото и да е отношението между духът и материята, факт е, че това са два елемента, които обуславят проявеното Битие. Материята, това е обективната, външната страна на Битието, а духът, това е силата, разумното начало, което прониква и организира материята и внася живота в нея. В проявения свят духът и материята не можем да ги намерим поотделно, понеже както казах, те са две страни на единната Реалност. Съвременната наука върви по пътя на обективното изследване, тя започва с видимото, обективното, близкото, започва от най-грубите проявления на материята и отива към познанието на живота и на духа.
И това е правия път за човечеството, което е в процес на развитие и сега едва излиза от фазата на детството и в него се ражда стремеж към познанието на заобикалящата го
действителност
.
Начинаещите в познанието, трябва да започнат от обективното, близкото и да отидат към света на духа - към вътрешния свят. Светът не може да се разбере вътрешно докато не се разбере външно, защото това са последователни фази в пътя на познанието. Защото обективният свят е един краен резултат на една усилена вътрешна деятелност на милиарди години. Какви са били условията на тази деятелност е един обширен и дълбок въпрос, който няма сега да разглеждам. Защо и за какво е създаден светът, ние положително не знаем, ние предполагаме на основание на известни данни, които имаме.
към текста >>
88.
Работата на ученика с мисълта – размишление
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като направите този опит мислено, направете го и в
действителност
.
След това огледайте се в огледалото да видите какъв израз има лицето ви. После представете си, че искате да помогнете на тази вдовица, бъркате в джоба си, но не намирате нищо. Вземате пари назаем и купувате хляб, сирене, чай, захар и всичко това занасяте на бедната вдовица. Наблюдавайте се да видите каква радост и доволство ще изпитате. Огледайте се пак в огледалото, за да видите очертана ли е радостта на лицето ви.
Като направите този опит мислено, направете го и в
действителност
.
Само по този начин можете да развиете милосърдието си. Следователно като ученици вие трябва да работите с мисълта си, да развивате в себе си всички онези чувства и способности, чрез които можете да предадете на лицето си изразителност и красота.
към текста >>
89.
ЛИКВИДИРАНЕ НА СТАРОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
някого, почива на
действителността
.
е трън в крака на човека. Съвременните хора се страхуват да си дадат вътрешен отчет. Страшно е човек да държи лоша мисъл за някого. При това трябва да знаете дали мнението, което имате за
някого, почива на
действителността
.
Неверните мисли се наслояват върху съзнанието на човека като утайка и му причиняват големи мъчнотии и страдания. Отрицателните мисли правят човека нервен, неразположен. За да се освободи от отрицателните мисли, човек
към текста >>
90.
1. КОСМИЧЕСКИ ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
7) Езотерическа и метафизическа астрология, която изучава вътрешните съответствия на планетните влияния във връзка с
действителността
на разумните същества в Космоса.
Една болест може да се предскаже десетки години преди да се появи и могат да се вземат всички мерки, ако не да се избегне, то поне да се намали ударът. В това е ползата от астрологията - посочва известни препятствия, които се намират на пътя на човека, за да вземе мерки, ако не да ги избегне, тo поне да се справи лесно с тях. 6) Френологическа астрология - изучава центровете в човешкия мозък в зависимост от земните влияния. Всеки един център зависи от известна звездна конфигурация и може да се определи най-доброто време за развиване на даден център. Същевременно могат да се посочат и доминиращите центрове, на които трябва да се даде преднина в живота.
7) Езотерическа и метафизическа астрология, която изучава вътрешните съответствия на планетните влияния във връзка с
действителността
на разумните същества в Космоса.
За нея споменахме в изложението на херметичната наука. По-нататък ще се занимаваме предимно с рождената астрология, която е и основата на цялата астрологична наука. Предмет на проучване в тази астрология са животът и съдбата на човека, неговият темперамент, характер, състояние на ума, сърцето и волята, състоянието на организма и прочие. Чрез астрологическо проучване на човека ние виждаме всичките му отрицателни и положителни качества и страни. Чрез предсказателната астрология изчисляваме как точно би се проявило дадено качество или би настъпило известно събитие - ако е добро - да го подхраним или улесним и подкрепим съзнателно, а ако е отрицателно - да вземем мерки, за да го ограничим.
към текста >>
91.
2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като принадлежащи към една динамична група, тези знаци имат и общи качества, които са: честолюбие, предприемчивост, независимост, самосъзнание,
действителност
, стремеж за вземане ръководството в свои ръце и заставане начело, дейност, активност, инициатива.
Тук Слънцето стига до най-южната точка в своето видимо движение на юг - до тропика на Козирога, откъдето поема пак обратния път на север. И така, кардиналните знаци са: Овен , Рак , Везни и Козирог . Те са полюси и образуват първия космичен кръст или квадрат, който - както и другите два кръста в езотеричната астрология - има дълбок смисъл. Тези четири знака са, както казах, начало на четирите годишни времена - Овен на пролетта, Рак на лятото. Везни на есента и Козирог на зимата.
Като принадлежащи към една динамична група, тези знаци имат и общи качества, които са: честолюбие, предприемчивост, независимост, самосъзнание,
действителност
, стремеж за вземане ръководството в свои ръце и заставане начело, дейност, активност, инициатива.
Кардиналните знаци принадлежат към четирите елемента от всеки елемент по един. Благодарение на голямата си активност - основната тяхна черта, те имат нужда от равновесие и умереност, което символизират Везните. Втората динамична група от знаци, наречена неподвижни или твърди знаци, се състои от знаците: Телец , Лъв , Скорпион , и Водолей . Докато кардиналните знаци са начело на четирите сезона, неподвижните знаци са средата на всеки сезон. И те имат качества, общи за цялата група, които са: гордост, достойнство, постоянство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност.
към текста >>
92.
Земният тип - меланхоличен темперамент
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато тази вътрешна работа му потръгне благодарение на големите му способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, но по отношение на духовната
действителност
.
Но когато по един или друг начин влезе в този път, той много бавно се поддава на езотерическо възпитание. Трудно може да спре, за да работи над себе си. Не му е свойствено вътрешното вглъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на което е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с цялата си свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си.
Когато тази вътрешна работа му потръгне благодарение на големите му способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, но по отношение на духовната
действителност
.
Разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност.
към текста >>
93.
18-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е една
действителност
, една истина.
Затова и ние искаме да подготвим условията за вас да разбирате вече небесния език. Защото ангелите говорят отлично на нашите земни езици, те ни разбират отлично когато им говорим, когато идват при нас, и няма да ни карат да учим техния език. Но ние като отидем горе, те няма да ни говорят на нашия език, а ще говорят на техния си език, и ние трябва да се учим да говорим на техния език. Всеки човек има по един гений от духовния свят, който го ръководи. Някои го наричат ангел-хранител.
Това е една
действителност
, една истина.
Той е толкова интелигентен, с такова светло лице, с такъв нежен глас, с такива висши трептения наоколо си, че от всяка негова клетка диша живот. И когато той иде при вас, вие всякога ще усещате радост, всичко наоколо ще ви е светло, но щом си замине ставате неразположени, чувствувате стеснение в сърцето си. 14. Вие няма за какво да се безпокоите затова как ще преживеете живота си, къде и как ще намерите храната си, защото храната ви е предвидена, определена. Бог е предвидил и ако съзнаеш това, ще я намериш точно на време. Ако разбираш неговия език, ще я намериш точно на време.
към текста >>
94.
51-во писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Туй не е само форма на речта, но една
действителност
.
Не обещавайте изведнъж всичко, но по малко и каквото обещаете, изпълнете го. Дадете ли обещание за нещо, изпълнете го за самите вас. Ако обещавате и не изпълнявате, един ден като влезете в другия свят, ще намерите вашия път послан само с неизпълнени обещания. И ще се намерите в положението на човек, на когото събуват обущата и го карат да ходи по остри камъни. Всички ваши неизпълнени обещания ще бъдат такива остри камъчета и като ходите, ще усещате бодежи по краката.
Туй не е само форма на речта, но една
действителност
.
225. Небето. Небето е място на ред и порядък, място на дисциплина. В небето няма такива заповеди и такива стражари като на земята. Там написани закони няма, но всеки носи законите написани вътре или в ума, или в сърцето, или в душата или в духа си, според степента на развитието, което притежава съществото. 226. Ученикът трябва да работи със законите на Любовта.
към текста >>
95.
52-ро писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната
действителност
.
Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и не иска и да слуша за нея. Но когато по един или друг начин влезе в този Път, той много трудно се подава на езотерично възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешно углъбяване и самонаблюдение и затова той без да опита и провери отхвърля Окултното развитие, целта на което е преобразяване на душевно-духовното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си.
И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната
действителност
.
И така разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. 241. Важността на малките неща. Давайте цена на малките неща. Всички хора, които срещате, са еднакво ценни и важни.
към текста >>
96.
Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини.
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Не трябва да изпускаме из пред вид, че детето не живее в грубата
действителност
на възрастния, поради което и при реалната приказка ще държим сметка за душевния мир на детето, който вибрира между реалност и фантазия.
Животът е красив в своята реалност и в своята фантазия. Готвейки децата за него, трябва да им дадем възможност да го видят такъв, какъвто е и какъвто искаме да бъде, като насочваме мисълта им към доброто и красивото. Естествено е да преобладават в репертоара ни приказките, подчертаващи реалност, която се налага като двигател на живота. Фантазният елемент в приказката трябва да бъде използуван като средство за художествено засилване на убедителност и образност. От време на време по малко смях и фантазия действуват като почивка и ободряване.
Не трябва да изпускаме из пред вид, че детето не живее в грубата
действителност
на възрастния, поради което и при реалната приказка ще държим сметка за душевния мир на детето, който вибрира между реалност и фантазия.
Фантазията е свят на бляна и на хвъркатите желания, които ни отдалечават от грубите прояви и ни носят " свежест. Наред с всичко ще държим сметка и за дължината на приказката в зависимост от детската възраст. За деца до 4 и половина години приказката може да продължава до 2—3 минути. За деца между 4 и 6-годишна възраст, тя ще трае 5—6 минути, а за деца между 6—8 години, разказването на приказката може да продължи 7—10 минути. Обикновено децата обичат приказки, които имат повече действие и ефектни моменти.
към текста >>
97.
Увод към френското издание
- Методи Константинов (1902-1979)
бяга от
действителността
и се разминава със смисъла на своето съществуване.
След толкова лишения, унижения и мъки, човекът се стреми към приятни моменти и развлечения, които да заглушат съзнанието му, за да забрави жестокостта на земния живот, и да подхранват неговия суетен характер абсурд между две неразбираеми нищожности. Ако човешкото съществуване се свеждаше до съвкупността от материални усещания в чисто земен аспект, единственото средство като отдушник за съзнанието е то да се изкриви възможно най-много, абстрахирайки се от проблемите си. Богатите не работят, а посвещават цялото си време на тоалети, приеми, представления и пр. Индивидът се стреми да се отскубне от жалката си условност, проектирайки се в образи на прославени знаменитости, господари или принцеси. Бедната работничка напр.
бяга от
действителността
и се разминава със смисъла на своето съществуване.
Всичко тук долу в материалната област е белязано с печата на преходното, на суетата. Колкото и зрелищни да са материалните дейности на човека, те винаги завършват с гроба. Тази идея с изразена чрез множество прочути гравюри и картини от хилядолетия, в които духовници медитират върху череп. Както при „мъртвешкия танц" от края на средните векове, тук се подчертава идеята за биологичното равенство. Дали човек е принц или просяк, неговият земен живот завършва в земята.
към текста >>
Земното съществуване, дори и относително дълго, си остава в
действителност
много кратко.
Тази идея с изразена чрез множество прочути гравюри и картини от хилядолетия, в които духовници медитират върху череп. Както при „мъртвешкия танц" от края на средните векове, тук се подчертава идеята за биологичното равенство. Дали човек е принц или просяк, неговият земен живот завършва в земята. Дали едно същество е съвършено красиво или ужасно грозно, неговият скелет ще бъде в крайна сметка като па всички други. От друга страна, никак не е успокоително, че човешкото земно съществуване завършва с еднакъв безличен скок в гроба.
Земното съществуване, дори и относително дълго, си остава в
действителност
много кратко.
Освен това то е винаги разяждано и унижавано от много условности. Обвиняваме съвременния човек, че се интересува само от настоящия момент. Това не е съвсем така. Около нас можем да видим много личности, пленени от своето минало; от бъдещето си (илюзорно или истинско) или и от двете едновременно. Човек мечтае за отлитащи удоволствия: или непрестанно строи мимолетни кули за бъдещето; или отчаяно се отдава на скърби, неуспехи, изпитания от миналото; или се опасява, изпреварва и „предвижда" всички неприятни неща, които ще му се „случат" или които „трябва" да му се случат.
към текста >>
Какво е всъщност една желязна пръчка или парче дърво, как са изградени те в
действителност
?
Вярно ли е, че само материалното е реално? Казано другояче: дали реалността се състои единствено от напипваща се осезаема външност и всичко друго е несъществуващо? Би било невъзможно да се отговори утвърдително. Дори днешната позитивна наука ни показа, че противно на т.н. „здрав разум", истинската същност на това, което наричаме материя, е нещо твърде парадоксално.
Какво е всъщност една желязна пръчка или парче дърво, как са изградени те в
действителност
?
Ако разгледаме нещата на молекулно и атомно ниво, там има много повече празно пространство, отколкото плътност. Ядрената физика доказа, че тези „плътности" са формирани всъщност от частици, извършващи непрестанни вибрации, подигравайки се очевидно с всички наши, най-очевидни закони на „здравия разум". Къде свършва „материята"? Къде започва „Духът"? Мнозина днешни учени и философи са твърде затруднени при отговора на този въпрос.
към текста >>
98.
ФИЛОСОФСКА ДИСКУСИЯ
- Методи Константинов (1902-1979)
От къде този продукт черпи сила, за да пресъздаде заобикалящата
действителност
?
Хегел разглежда всички социални, научни и художествени течения като идеологични форми, т.е. като етапи от развитието на разума. Той твърди, че това развитие се осъществява чрез „скокове". Ще поставим един важен въпрос, който ще разгледаме в следващото изложение: от къде произлизат прогресивните елементи на съзнанието при тези „скокове"? Както е известно, според Материализма съзнанието е продукт на материалното развитие.
От къде този продукт черпи сила, за да пресъздаде заобикалящата
действителност
?
Хегел има заслуга, че сля гносеологията - теорията на познанието, на която Кант бе идеологът - е диалектичния метод. Последният се развива под знака на Идеализма. Хегел разглежда природата не само като състояние на покой и неподвижност, на застой и неизменност, а като състояние на движение и на непрекъсната трансформация. Причината за това движение и трансформация се намира не вън, а вътре в самата природа. В природата и в обществото развитието се извършва по силата на вътрешните, присъщи на обектите и явления, противоречия по силата на „самодвижението".
към текста >>
99.
СЕМЕЙСТВО ЖАН-ДУ И И АРЛЕТ ГОБО
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
В
действителност
не сме вече много хора, но по дух сме много, макар че иначе не сме много.
Една част от французите всъщност са били в тази група на Михаил Иванов и са се запознали с тези идеи, по-късно са се отказали от това общество и са намерили всъщност истинския Учител Петър Дънов - Беинса Дуно. Аз лично познавах такива французи и срещнах такива французи. Тука вече се вижда и положителната роля на Михаил Иванов и агитацията, която той прави за себе си и която всъщност за по-будните души се превръща в това, че те намират истинския път. Всъщност и сега продължават тези курсове по Паневритмия в Алпите. А в Париж пък се събираме в неделен ден по няколко души и играем Паневритмията в същия този парк, в който Анна Бертоли ни беше завела.
В
действителност
не сме вече много хора, но по дух сме много, макар че иначе не сме много.
Затова и тази сестра, българска еврейка там в Бон Фен между другото, когато говореше така остро на мене, между другото каза, че всъщност се завиждало, че тук в Бон Фен, на Средиземно море в Центъра на Михаил идвали по хиляди хора и лятно време до хиляда души се събирали, а там в този парк край Париж сме били само няколко души, които сме играели Паневритмията. Ето до къде се стигна по положението за истината. Само няколко души, които познават Учителя и хиляди, които са свързани с Михаил. Не сме много на брой и с магнетофона играем Паневритмията.
към текста >>
100.
МИХАИЛ ИВАНОВ
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Ако те са се заблудили в своя път да отидат при един фалшив учител, това всъщност е техния път, защото ако те в
действителност
в тяхната душа дълбоко търсят Истината, те могат да я намерят.
В тези книги трябва да знаете, с томове, няма почти нито една дума за Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно. Може би само в началото когато той е заминал за Франция споменавал нещо за своя си Учител. В биографията си го казва, че неговият Учител е в България и че това е Петър Дънов. Но по-нататък той се обявява за всемиров учител и всъщност цялото му творчество и всичко, което прави, прави го за своя си слава, а не за славата на Небето и на този велик Пратеник на Небето Беинса Дуно, който физически се изяви в тялото на Учителя Петър Дънов и работи в България, на българска реч, чрез българска реч създаде Словото Божие. Често пъти ми се е случвало да срещна някои от неговите последователи на Михаил и никога не съм влизала в спор, защото всеки си има път и да си върви в неговия път.
Ако те са се заблудили в своя път да отидат при един фалшив учител, това всъщност е техния път, защото ако те в
действителност
в тяхната душа дълбоко търсят Истината, те могат да я намерят.
Затова аз всъщност никога не съм критикувала. Веднъж ми се случи в един автобус бях седнала и една жена до мене отвори една книга, взе да чете и аз забелязах, че тя е от Михаил. Обърнах се само и казах: "А, Михаил! Вие знаете ли от къде идва? Той идва от България и всъщност Неговия Учител е в България.
към текста >>
В
действителност
този български народ много има да страда ако не разбере функцията, за която слезе при него Великия Миров Учител Беинса Дуно и предаде Словото Божие на българска реч и работи между този народ.
И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава. Всъщност очите никога не лъжат и когато въпреки, че на пръв поглед портрета на Михаил да прилича малко така отдалеко на Учителя,когато се вгледате в очите, вие ще видите в тези очи, че няма тази топлота и тази мекота и тази любов, която имаха очите на Учителя. С голямо огорчение сега разбирам, че тези книги на Михаил са стигнали дори до България и какъв резил за България, че са започнали да издават неговите книги, неговото творчество и в България. Още научавам, че той има и много последователи в България.
В
действителност
този български народ много има да страда ако не разбере функцията, за която слезе при него Великия Миров Учител Беинса Дуно и предаде Словото Божие на българска реч и работи между този народ.
И задачата на българския народ е да приеме това Учение и да го предаде на другите народи. А след като се повлиява от тези фалшиви учители, които са се провъзгласили, както Михаил, за "миров учител на великото всемирно бяло братство", това показва, че и те всъщност търсят фалша и търсят лъжата в духовния си път. Те не трябва да се поддават на агитацията на последователите на Михаил Иванов от целия свят, от различните страни и да следват пътя на Михаил и да издават книгите му в България. И да знаете, че голяма част от тях са богати хора. Те дори могат да ви купят, могат да ви обещаят, да ви отворят банки, собствени ваши банки в Швейцария или някъде другаде по света, само и само да влезете в примката, да можете да пропагандирате идеите на техния учител Михаил Иванов и да станете последовател на това негово лъжеучение.
към текста >>
НАГОРЕ
