Търсене в беседите за 'Вярване'

Нещата нямат нищо общо с това или онова вярване, те не правят живота ни по-добър, ни по-лош – тяхното употребление е, което разваля щастието на всекиго.
Не крий погрешките си пред себе си, не се извинявай за стореното, защото ще сториш два гряха. Единството на всяка мисъл и чувство са силата, която постига целта. Не поставяй съблазнителни неща за своята цел в живота си, да не би да те отвлекат от пътя на призванието ти. Не се увличай от външността на нещата, защото непременно ще погрешиш в избора си. Не мисли, че всяко нещо, което ти се представя, е за твое лично добро. Нещата нямат нищо общо с това или онова вярване, те не правят живота ни по-добър, ни по-лош – тяхното употребление е, което разваля щастието на всекиго. И тъй, първото нещо в живота е да се научиш как да ги употребяваш, а всяко нещо, което се употребява, трябва да принесе известна полза, другояче то е вредително без тоя добър плод. Не желай да се товариш повече, отколкото ти силите стигат, защото непременно ще пострадаш от пресилене. А всяко пресилено нещо е несвоевременно и не може да има полза. Все, що вършиш, върши го здраво като за себе си, защото другояче и ти можеш да пострадаш с другите. Не обещавай това, което не можеш да сториш; не се бъркай в работи, които не разбираш.
към беседата >>

2. Духът и плътта. Приливи и отливи в

Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога.
Един безверник казва: „Аз не вярвам в Бога“, но същевременно това негово твърдение показва, че той вярва на нещо: той вярва, че няма Бог, значи пак трябва да вярва. Бих желал да видя как човек може да остане съвсем без вяра, да не вярва и в себе си. Щом той вярва в себе си, значи има вяра, само че вярва в своя ум. Когато казваме, че някой е безверник, то не е право: то е наполовина истина; оставил е вярата в Бога, но има пък вяра в себе си. И тъй, вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога. Вследствие на това е станало и грехопадението. И апостол Павел казва в посланието към Римляните: „Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш“. Тази сутрин моята беседа ще бъде върху двата велики закона, които формулирам така: „законът на противоположностите“ и „законът на подобието“. Това са закони, които можем да проверяваме всеки ден. Те не са отвлечена философия, не са като прераждането, или трансмигрирането на душите; те са неща, които можем ежедневно да проверим в себе си.
към беседата >>

3. Стари и нови мехове

В народното вярване, за което току-що ви говорих, има цяла философия – трябва да се вразуми кадията, защото неправилно решава съдбата, да дойде нова съдба на света.
“ И вие, ако искате да си служите със старите мехове, ще приличате на тази треска и като ви пуснат, ще кажете: „Научихме се как да тресем меховете“. Такива хора аз виждам постоянно и като ги пуснат в живота, казват: „Научихме се как да тресем меховете“. Такива са съвременните догматици, които само мехове тресат. „Тясно ни е“, казват. Не, широко им е, но храна няма до тях. В народното вярване, за което току-що ви говорих, има цяла философия – трябва да се вразуми кадията, защото неправилно решава съдбата, да дойде нова съдба на света. Трябва да се вложи в нашите деца новото вино, защото то е сила. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да са проникнати от нови идеи. Ако сте със стари, не ви препоръчвам раждане. Какво ще родите? Негодници за живота, каквито има с хиляди.
към беседата >>

4. С любов се взима

да имате Любов, Обич и Дух, да стоите по-горе от всяко вярване, религиозно общество и схващания, да се обедините с Бога и да кажете: “Господи, ние с Любов ще Ти служим, с Обич ще поддържаме Царството Ти и с Дух ще го крепим”.
Потърсете и ще намерите вашата Любов, вашата Обич и вашия Дух. Любовта ще намерите в дядото, Обичта ще намерите в бабата, а Духа ще намерите във внуците. Или Любовта ще намерите в мъжете, Обичта – в жените, а Духа – в децата. Във всяка девица и във всеки момък ще намерите и Любовта, и Обичта и Духа. И сега аз поставям за мото на бъдещия ви живот на Земята да бъдете девствени, т. е. да имате Любов, Обич и Дух, да стоите по-горе от всяко вярване, религиозно общество и схващания, да се обедините с Бога и да кажете: “Господи, ние с Любов ще Ти служим, с Обич ще поддържаме Царството Ти и с Дух ще го крепим”.
към беседата >>

5. Изгряващото слънце

Това е вяра, а не „вярване“.
Духът е дошъл. Коато дойде Духът у вас, той ще ви даде ясна представа за живота. Христос е дошъл за вас, за да не ходи в тъмнина всеки, който вярва в Него. Аз ще взема вярата не в обикновения смисъл, както я разбират мнозина. Вяра може да има само чистият, безгрешният човек, само той може да вярва във всичко и да не се съмнява в никого. Това е вяра, а не „вярване“. Вярата е качество на ангелите. Някои казват: „Аз имам вяра“. – Не, ти имаш вярване. Твоята вяра е като паяжината, мени се 100 пъти на ден: вярваш и не вярваш. Срещнах един ден млад студент, който се е занимавал с известни окултни науки и ми казваше, че той вярвал, че има Господ.
към беседата >>

– Не, ти имаш вярване.
Аз ще взема вярата не в обикновения смисъл, както я разбират мнозина. Вяра може да има само чистият, безгрешният човек, само той може да вярва във всичко и да не се съмнява в никого. Това е вяра, а не „вярване“. Вярата е качество на ангелите. Някои казват: „Аз имам вяра“. – Не, ти имаш вярване. Твоята вяра е като паяжината, мени се 100 пъти на ден: вярваш и не вярваш. Срещнах един ден млад студент, който се е занимавал с известни окултни науки и ми казваше, че той вярвал, че има Господ. Но после, като почнал да изучава социализма, изповяда, че стъпкал своята идея за Бога и сега вече станал човек. Под думите „стъпкал своя бог“ аз разбирам, че е стъпкал своя егоизъм. Когато някой каже, че вярва в Бога, то значи, че вярва в себе си и се счита за божество.
към беседата >>

6. Гърбавата жена

Има само едно механическо вярване: ние чакаме да дойде Бог, та Той да оправи всичко, Той да ни научи на всичко, без да седнем сами ние да работим и да издирваме.
– Голяма грешка е това, да мислите, че много знаете. Не отричам, че имате познания, но бих ви попитал, като сте учили алгебра, геометрия, за какво бихте си послужили с тези формули? Разглеждам учебници по алгебра, геометрия и виждам какви велики истини са скрити в тези формули, но те остават неразбрани в дълбокия им смисъл и за учители, и за ученици. Тия семена не са посети още в науката. У нас има една апатия към дълбоката истина. Има само едно механическо вярване: ние чакаме да дойде Бог, та Той да оправи всичко, Той да ни научи на всичко, без да седнем сами ние да работим и да издирваме. Така ние приличаме на онзи богатски син, който наследил голямо състояние от баща си. Ходил той по концерти, балове, разхождал се от град на град, обиколил всички по-забележителни места в света и като се върнал най-после, казал: „Няма никакъв смисъл в този живот“. Такъв човек, който като турист обикаля градовете или събира знания в училището, без да ги приложи, аз го считам като просяк, който ходи със своята торба от къща на къща да събира подаяния и ги трупа на едно място. При това, някъде го приемат добре, а другаде го нахокват, докато у него се убие всяко честолюбие. Това е израждане на човека.
към беседата >>

7. Методи за лекуване

Този стих за повярването има отношение към спасението само в този смисъл, че Христос само те връща от една посока в друга, но не ти изплаща кармата.
– Такива начини няма. – Какви методи има за освобождение от лоша карма? – Да си платиш борча. Този въпрос евангелистите разрешават така: повярвай в Господа Иисуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти. Аз казвам: повярвай в Господа Иисуса Христа и твоята карма ще бъде ликвидирана. Този стих за повярването има отношение към спасението само в този смисъл, че Христос само те връща от една посока в друга, но не ти изплаща кармата. Паднал си долу, хваща те и те избавя, изважда те от потъване, но с това изваждане ти не си станал изведнъж благороден, а си оставаш същият човек. За да станеш благороден, трябва да работиш върху себе си. Само чрез работа и страдания може да изплатиш кармата си. Най-добри и най-бързи методи за ликвидирането на кармата са безкористието и самопожертването; по-бързи от тях няма. – Какви начини има за обръщане на омразата в Любов?
към беседата >>

8. Надеждата

Гробът — това е най-глупавото вярване.
— Това са ограничените състояния, в които се намираме. По-лошо нещо от гроба няма. Най-големият затвор — това е гробът. Да ви пази Господ от гроб! И псалмопевецът казва: “Няма да остави преподобния си да види изтление.” А ние сега казваме: Гроб ни чака. Гробът — това е най-глупавото вярване. Ще бъде смешно, когато на някои човек му излязат циреи и той да говори за тях. Няма защо да вярваме в циреите. Всички съвременни хора, понеже са изгубили съществената мисъл, говорят все за циреи. И сега ние се учим един друг, че ще отидем в гроба. Майката не казва на дъщеря си: Дъще, ще отидеш при Бога, при ангелите да се учиш, а є казва: Дъще, ти днес си красива, но утре ще остарееш, ще погрознееш и ще отидеш в гроба при червеите.
към беседата >>

Гробът — това е старо вярване.
— Аз съм бил и днес, за нищо в света няма да вляза отново в него. Човек, който е бил веднъж в гроба, има силата и опитността на американеца, който се спуснал с бъчва от Ниагарския водопад. Той искал да опита силата на Ниагарския водопад и затова взел една бъчва, осмолил я отвътре, влязъл в нея и се спуснал от височина двеста стъпки. Като излязъл от тая бъчва, казал: И цял свят да ми дадат, втори път не влизам в него. Аз ви казвам: Гробът, за който хората мислят, е една бъчва, от която един път като излезете, и цял свят да ви дават, няма да искате отново да влезете в нея. Гробът — това е старо вярване. Новото учение не вярва в никакви гробища. Новото учение вярва, че дето има любов, вяра и надежда, като принципи, там животът е вечен. Когато тези принципи не действуват, тогава се образува гробът и човек усеща страдания. Представете си един млад човек парализиран. Какво е неговото положение?
към беседата >>

Това не е вярване, а велико изкуство.
Каквото искате да направите, не може да го осъществите, ако нямате любов, вяра и надежда. Всичко е скрито в тези три велики принципа — любов, вяра и надежда. Ако ги разбирате правилно, ако ги разработвате в себе си, ще бъдете силни, мощни, ще имате радост, упование и сила в живота си. Това е учението, което Христос е проповядвал, като е дошъл да примири хората с Бога. Как? — Като ги научи как да живеят. Това не е вярване, а велико изкуство. Няма по-велико изкуство на земята от това — да се научиш как да живееш. Това трябва да научим! Млади, стари, майки, бащи, сестри, братя, приятели, господари, слуги — всички трябва да се научат да живеят разумно, да има мир и съгласие между всички. И тъй, приложете това учение. Напуснете всички ваши стари възгледи, т.е.
към беседата >>

Гробът - това е най-глупавото вярване. (втори вариант)
По-лошо нещо от гроба няма. Най-големият затвор - това е гробът. Да ви пази Господ от гроб! И псалмопевецът казва: "Няма да остави преподобния си да види изтление". А ние сега казваме: "Гроб ни чака". Гробът - това е най-глупавото вярване. Ще бъде смешно, когато на някой човек му излязат циреи и той казва, че има такива. Няма защо да вярваме в циреите. Всички съвременни хора, понеже са изгубили съществената мисъл, говорят все за циреи. И сега ние се учим един друг, че ще отидем в гроба. Майката не казва на дъщеря си: "Дъще, ще отидеш при Бога, при ангелите да се учиш“, а и казва: "Дъще, ти днес си красива, но утре ще остарееш, ще погрознееш, и ще отидеш в гроба, при червеите".
към втори вариант >>

Гробът - това е старо вярване. (втори вариант)
- Аз съм бил, и днес за нищо в света няма да влеза отново в него". Човек, който е бил веднъж в гроба, има силата и опитността на американеца, който се спуснал с бъчва от Ниагарския водопад. Той искал да опита силата на Ниагарския водопад, и затова взел една бъчва, чубур, осмолил я отвътре, влезъл в нея, и се спуснал от височина около 200 стъпки. Като излезъл от тоя чубур, казал: "И цял свят да ми дадат, втори път не влизам в него". Аз ви казвам: Гробът, за който хората мислят, е един чубур, от който един път като излезете, после и цял свят да ви дават, няма да искате отново да влезете в него. Гробът - това е старо вярване. Новото учение не вярва в никакви гробища. Новото учение вярва, че, дето има любов, вяра и надежда, като принципи, там животът е вечен. Когато Тези принципи не действуват, тогава се образува гробът, и човек усеща страдания. Представете си един млад човек парализирани Какво е неговото положение? - Мъчи се. Защо?
към втори вариант >>

Това не е вярване, а е велико изкуство. (втори вариант)
Каквото искате да направите, не може да го осъществите, ако нямате любов, вяра и надежда. Всичко е скрито в Тези три велики принципа - любов, вяра и надежда. Ако ги разбирате правилно, ако ги разработвате в себе си, ще бъдете силни, мощни, ще имате радост, упование и сила в живота си. Това е учението, което Христос е проповядвал, като е дошъл да примири хората с Бога. Как? - Като ги научи, как да живеят. Това не е вярване, а е велико изкуство. Няма по-велико изкуство на земята от това - да се научиш, как да живееш. Това трябва да научим! Млади, стари, майки, бащи, сестри, братя, приятели, господари, слуги, всички трябва да се научат да живеят разумно, да има мир и съгласие между всички. И тъй, приложете това учение, напуснете всички ваши стари възгледи, т. е. не ги изхвърляйте, а ги турете като тор.
към втори вариант >>

9. Земният и небесният

Христос, както определих, е доброто вярване във всичко. (втори вариант)
Като излезете вънка вечерно време и небето е ясно или облачно, това вие виждате, но не разбирате всичко, което е по него. Ако е ясно, ще видите звезди, но няма да ги разберете; за да ги разберете, трябва вашият ум да лети, да се качи при тях. Христос казва, че ще разберете, когато Синът Человечески дойде. Кой е Този Син Человечески? Сега съвременните хора спорят и казват, че в света има Христос и антихрист. Христос, както определих, е доброто вярване във всичко. Злото, антихристът, е частната собственост. Ако ти обсебиш известно общество, ако ти спираш онзи Божествен прогрес, който е вложен в техните души, ако ги заблуждаваш, ти за тия хора си антихрист. Ако ти помагаш да се развива Божественото в тях, ти си Христос за тях. Аз мога да се проявя с всичко, което имам в себе си - с ръцете си, с пръста си, с очите си, с веждите си. Пръстът, който е свързан с моята ръка, с мене, може да каже: „Аз съм Христос." Но отдели ли се от мене и каже, че е Христос, той лъже, той е антихрист.
към втори вариант >>

10. Аз съм жив

Ще забележите нещо във вашия ум, а именно: около 45 градуса нагоре от очите ви ще забележите една постоянна светлина, която ту ще се усилва или отслабва, съобразно вашето вярване. (втори вариант)
Като станеш от леглото си, можеш в един момент всичко да измениш. Всички недъзи в света можем в един момент да ги премахнем. Ще ги премахнем само тогава, когато кажем тъй, както Христос е казал: „Не дойдох да правя Своята воля, а волята на Онзи, Който Ме е пратил." Аз искам всички тъй да чувствате и да кажете: „Не волята на Петра, на Драгана, на Стояна дойдох да направя, аз искам да извърша Божията воля." Този Петър, Стоян, Драган, това са ваши братя. „В този живот, който ми е дал Бог, искам да върша Неговата воля." Така като постъпвате, всякога в ума си ще имате една фигура. Ще забележите нещо във вашия ум, а именно: около 45 градуса нагоре от очите ви ще забележите една постоянна светлина, която ту ще се усилва или отслабва, съобразно вашето вярване. Докато тази светлина е пред вас, нищо не може да ви нападне, всякога ще бъдете живи. Тази светлина иде от този източник отгоре. Всеки може да има туй религиозно преживяване. На съвременния свят не можем да дадем други методи, законът е следният: нашият мозък трябва да се приготви, клетките му трябва да се приготвят за онези сили, които ще действат. Ако не се приготвят, такива хора ще са като онези, на които като им дадеш да пият две чаши вино, се опиват.
към втори вариант >>

11. Що казва Духът

Аз не проповядвам вярване, а вяра в живия Господ.
Няма да минат много години, и ще се уверите във всичко казано. Бих желал да не опитвате лошата страна на живота. Христос казва: „Който има ухо, нека слуша, що казва Божият Дух.” Мнозина ме слушат, но малцина вярват в думите ми. Някои ще кажат, че ги залъгвам, че искам да ги накарам да вярват. Аз не проповядвам вярване, а вяра в живия Господ. Вярата повдига еднакво и бедния, и богатия. Ако имаш вяра, и беден, и прост да си, ще се повдигнеш. Ако нямаш вяра, и богат да си, ще паднеш. Причината за падането на човека е отсъствието на вяра. Щом падне, той започва да чука камъни и казва: Хубав беше животът едно време.
към беседата >>

12. Новото човечество

Що се отнася до вярването или не, това са второстепенни работи.
А индуският закон обяснява това така: ти си го убил преди няколко прераждания и, следователно, днес, в този си живот, същият, когото си убил, те убива. И тъй, вие можете да приемете едното или другото обяснение. Ще кажете: "Това е еретическо учение, може ли човек да се преражда? - Може и не може. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Що се отнася до вярването или не, това са второстепенни работи. Душата е в сила да създаде всички свои форми: от нея зависи да дойде да живее на Земята колкото пъти пожелае. Ако тя пожелае да дойде на Земята, Господ ще подпише. Онази душа, която иска да се прероди, преражда се. Следователно, в това отношение са прави и индусите, и християните. Като казвам "душа", разбирам онази съзнателна Божествена душа, която може да дохожда тук колкото пъти пожелае.
към беседата >>

Ако ме срещне някой и ме обере, осакати крака ми, а вярва в Бога, каква полза имам аз и другите хора от неговото вярване?
Тихото време показва, че българите ще дойдат до съзнание, няма да правят опити за нови войни, няма да правят грешката на 1912 и 1915 година. Сега вече българите няма да воюват с оръжие, а с Любовта, ще пазят строг неутралитет и ще кажат: "Досега служихме на Централните сили, на Съглашението, а сега искаме вече да опитаме тоя Нов Живот по Господа и да устроим живота си според Неговата Воля". Само така ще дойде съзнанието у българите и ще се повдигнат те като народ. Тогава те ще се обърнат и към комунисти, и към социалисти и ще кажат: "Братя, ние ви обичаме, ние виждаме във вашите стремежи хубави идеи, които ни са потребни; няма какво да делим, всичко на земята е наше, хайде заедно да работим." Ще ми възразят някои: "Добре, но те не вярват в Господа, те не обичат хората." Как да не вярват? И те си имат Господ; щом обичат, имат Господ. Ако ме срещне някой и ме обере, осакати крака ми, а вярва в Бога, каква полза имам аз и другите хора от неговото вярване? Ако ме срещне някой и ми направи добро, а не вярва в Бога, той ще бъде по-полезен от първия, който остава само със своята теория. Този, който вярва и ме обере, ще го заплюя; този, който не вярва и не ме обере, ще му дам две целувки, защото той не опозорява Името Божие и изпълнява Волята Му. Това е Новото учение, което сегашното поколение трябва да има предвид. Тази обществена проказа трябва да се изчисти от дъно. Така трябва да проповядват всички свещеници, така трябва да проповядват всички българи.
към беседата >>

13. Двата велики закона

Това е вярване.
И да възлюбиш ближния си както собствената си душа." В Писанието се казва: "Бог е любов", ние често казваме: "Любиш ли Бог, вярваш ли в Бог? " - Да вярваш в Бог, това е по неговия стих, но когато кажеш: "Любиш ли Бог? " - това вече не е по стиха на вярата. Например казвате за един човек, че е честен. Това е вярване. Вярването е по отношение сегашния живот. Следователно туй, което осмисля човешкия живот, то е правилното разбиране на истинския живот. И млади, и стари искат да осмислят тоя свой живот. Всички искат да продължат своя живот, да бъдат щастливи и да бъдат умни. Трябва да сме умни както инжинерите, техниците, които правят изчисление по постройката на един път, иначе той не ще бъде построен добре.
към беседата >>

Вярването е по отношение сегашния живот.
В Писанието се казва: "Бог е любов", ние често казваме: "Любиш ли Бог, вярваш ли в Бог? " - Да вярваш в Бог, това е по неговия стих, но когато кажеш: "Любиш ли Бог? " - това вече не е по стиха на вярата. Например казвате за един човек, че е честен. Това е вярване. Вярването е по отношение сегашния живот. Следователно туй, което осмисля човешкия живот, то е правилното разбиране на истинския живот. И млади, и стари искат да осмислят тоя свой живот. Всички искат да продължат своя живот, да бъдат щастливи и да бъдат умни. Трябва да сме умни както инжинерите, техниците, които правят изчисление по постройката на един път, иначе той не ще бъде построен добре. Светските хора обмислят много добре своите работи.
към беседата >>

14. Вярата

Вземам я в най-широк смисъл и правя различие между вяра и вярване.
Днешната ми беседа ще бъде върху втория принцип на човешкия живот — вярата. Аз вземам думата “вяра”, понеже нямаме по-добра дума от нея. Вземам я в най-широк смисъл и правя различие между вяра и вярване. Във вярата не може да има никакви противоречия. Тя изключва всяко съмнение. А вярванията допущат наполовина съмнения. Може да вярваш, че ще станеш добър, но може да вярваш, че ще станеш и лош; може да вярваш, че ще живееш, но може да вярваш, че ще умреш. Днес хората се въздигат, страдат и умират все от вярвания.
към беседата >>

Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме, защото е вярване.
А вярванията допущат наполовина съмнения. Може да вярваш, че ще станеш добър, но може да вярваш, че ще станеш и лош; може да вярваш, че ще живееш, но може да вярваш, че ще умреш. Днес хората се въздигат, страдат и умират все от вярвания. Светът е пълен все с вярвания. Всички учени и религиозни хора учат само вярвания. Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме, защото е вярване. Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата. Ще засегна вярата от четири гледища, а именно: ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в съзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. Сега пазете тези съотношения. Аз ще говоря по въпроса принципиално. Нямам за цел да защищавам никаква ограничена кауза, никакво ограничено учение.
към беседата >>

Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата.
Може да вярваш, че ще станеш добър, но може да вярваш, че ще станеш и лош; може да вярваш, че ще живееш, но може да вярваш, че ще умреш. Днес хората се въздигат, страдат и умират все от вярвания. Светът е пълен все с вярвания. Всички учени и религиозни хора учат само вярвания. Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме, защото е вярване. Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата. Ще засегна вярата от четири гледища, а именно: ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в съзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. Сега пазете тези съотношения. Аз ще говоря по въпроса принципиално. Нямам за цел да защищавам никаква ограничена кауза, никакво ограничено учение. Целта ми е да говоря за истината тъй, както си е.
към беседата >>

Не, това е вярване, а не вяра.
— Помниш ли деня и часа на твоето раждане? — Не, майка ми, баба ми го казват. Зная, че ще умра. — Отде знаеш? — Вярвам. Не, това е вярване, а не вяра. Ние, като насочим нашата мисъл, знаем кога сме родени; знаем кога ще оставим този свят; знаем отде започва физическият свят и докъде се простира, знаем отде започва духовният и докъде се простира. Затова ви трябва един отличен ум, като у Христа. За да бъдете чисти, умни, възвишени хора, герои в света, необходима ви е вяра, чрез която се добива всичко. Тя е едно от качествата на ангелите. Това качество и хората трябва да го придобият.
към беседата >>

И правя различие между "вяра" и "вярване". (втори вариант)
Днешната ми Беседа ще бъде върху втория принцип на човешкия живот - вярата. Аз вземам думата вяра, понеже нямаме по-добра дума от нея, вземам я в най-широк смисъл. И правя различие между "вяра" и "вярване". във вярата не може да има никакви противоречия. Тя изключва всяко съмнение. А верванията допущат наполовина съмнения. Може да вярваш, че ще станеш добър, но може да вярваш,че ще станеш и лош; може да вярваш, че ще живееш, но може да вярваш и че ще умреш. Днес хората се въздигат, страдат и умират все от вервания.
към втори вариант >>

Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме - защото е вярване. (втори вариант)
А верванията допущат наполовина съмнения. Може да вярваш, че ще станеш добър, но може да вярваш,че ще станеш и лош; може да вярваш, че ще живееш, но може да вярваш и че ще умреш. Днес хората се въздигат, страдат и умират все от вервания. Светът е пълен с вервания. Всички учени и религиозни хора учат само вервания. Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме - защото е вярване. Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата. Ще засегна вярата от четири гледища, а именно ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърдцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или, с други думи, научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в самосъзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. Сега спазете тези съотношения. Аз ще говоря по въпроса принципално. Нямам за цял да защищавам никаква ограничена кауза, никакво ограничено учение.
към втори вариант >>

Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата. (втори вариант)
Може да вярваш, че ще станеш добър, но може да вярваш,че ще станеш и лош; може да вярваш, че ще живееш, но може да вярваш и че ще умреш. Днес хората се въздигат, страдат и умират все от вервания. Светът е пълен с вервания. Всички учени и религиозни хора учат само вервания. Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме - защото е вярване. Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата. Ще засегна вярата от четири гледища, а именно ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърдцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или, с други думи, научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в самосъзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. Сега спазете тези съотношения. Аз ще говоря по въпроса принципално. Нямам за цял да защищавам никаква ограничена кауза, никакво ограничено учение. Целта ми е да говоря за истината тъй, както си е.
към втори вариант >>

"Вярвам“. Не, това е вярване, а не вяра. (втори вариант)
Казвате: "Родиха ме". Помниш ли деня и часа на твоето раждане? - Не, майка ми, баба ми го казват. "Зная, че ще умра". Отде знаеш? "Вярвам“. Не, това е вярване, а не вяра. Ние, като насочим нашата мисъл, знаем, кога сме родени, знаем, кога ще оставим този свят, знаем, отде започва физическият свят и докъде се простира, знаем, отде започва духовният и докъде се простира. Затова ви трябва един отличен ум, като у Христа. За да бъдете чисти, умни, възвишени хора, герои в света, необходима ви е вяра, чрез която се добива всичко. Тя е едно от качествата на ангелите. Това качество и хората трябва да го придобият.
към втори вариант >>

15. Огнената пещ / Огнената пещь

Утре може да се разколебаете във вашето вярване.
С други думи казано: Когато Бог живее в нас, никой не ни обижда. Ето защо вие трябва да се стремите да намерите Оня Господ, Който живее във вас. Казвате: „Ние сме опитали тоя Господ. Той всякога ни е помагал“. – Уверени ли сте, че Той ви е помагал? Утре може да се разколебаете във вашето вярване. Някои от вас вярват в мене повече, отколкото в Господа. Те казват: „Тъй ни говори господин Дънов“. Обаче, каже ли някой нещо лошо за мене, и те ще потвърдят същото. Така постъпиха и с Христа. Посрещаха Го с финикови вейки, викаха: „Осанна във вишних!
към беседата >>

16. Изтълкувай ни тази притча

Войната е остатък от едно старо вярване.
Отровният газ трябва да се сгъсти, да се превърне на течност и после да се преработи. Злото трябва да се сгъстява, но не и да се разширява. Това е закон. Сегашните европейски народи се намират във фазата на разрушаване. Те не прилагат Христовото учение, но старите учения на далечното минало. Войната е остатък от едно старо вярване. Идолите са остатъци от стари вярвания. Това е старата култура, която се явява в нови форми. Казвате: „Ние се бием по нов, модерен начин. Следователно, ние сме културни хора“. В Америка употребяват електричеството за умъртвяване на хората.
към беседата >>

17. Двете жени / Двѣтѣ жени

Ти вярваш в нещо, но това вярване не е твое, ти си го възприел от дедите и прадедите си.
Бъдещето, както и миналото, подразбират условията, които са дадени и които ще се дадат. Обаче, истинският живот се изразява в настоящето. Ето защо, още в настоящето човек трябва да се определи, да знае какви убеждения и вярвания има. И до днес още много хора живеят с идеи от своето минало и не могат да се освободят от тях. Казваш: „Аз съм вярващ“. Ти вярваш в нещо, но това вярване не е твое, ти си го възприел от дедите и прадедите си. Някой ясновидец казва, че ходил на небето, видял много неща и ти му вярваш. Той може да е видял много неща, но ти нищо не си видял. Следователно, ти ще отнемеш 50% от това, което той е видял, 25% от неговата вяра и само 25% ще остане за тебе, в което можеш да вярваш. Не влагайте сто на сто вяра в човешките работи. Някой ясновидец може да е слизал в низшия свят и да ви разказва какво е видял там преди години.
към беседата >>

18. Сутрешен наряд, 25 август / Психически упражнения №3 и №4

„А ние сме длъжни да благодарим на Бога за вас, възлюблени от Господа братя, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението от Духа и вярването в Истината.“ (Второ послание към солуняните 2:13)
Да укрепнат душите ни в Истината, за да пребъдваме постоянно в нейната светлина. Силата на живота е вложена в Истината; тя е израз всякога на Великия Божи Дух. 4. Благославяй, душе моя, Господа! 5. Да се прочетат следните стихове по три пъти: „За истината, която пребъдва в нас и ще бъде във веки с нас.“ (Второ послание на Йоана 1:2) „А ние сме длъжни да благодарим на Бога за вас, възлюблени от Господа братя, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението от Духа и вярването в Истината.“ (Второ послание към солуняните 2:13) „Стойте, прочее, препасани с Истина през чрезлата си и облечени с бронята на Правдата.“ (Послание към ефесяните 6:14) 6. Добрата молитва. Психически упражнения №3 и №4 При първото упражнение (№3) ще съсредоточите мисълта си върху следното изречение: Да снеме Бог всяко лукаво иго на лукавия от сърцата ни.
към беседата >>

19. Синът Божи

– „От него не съм се освободил, но пак имам вяра, не съм като другите хора.“ Туй е едно обикновено вярване.
И тъй, някой казва: „Ти вярваш ли в Христа? “ – „Да.“ Вярваш ли в Сина Божи? – „Вярвам.“ Ревматизъм имаш ли? – „Слава Богу, намира се на двете рамена.“ Глава боли ли те? – „Хваща ме по някой път.“ – Сърцебиене имаш ли? – „От него не съм се освободил, но пак имам вяра, не съм като другите хора.“ Туй е едно обикновено вярване. Аз не говоря за обикновено вярване. Тази обикновена вяра, ние свършихме с нея, и започваме с необикновената вяра. А необикновената вяра никога не пита: „Как може да бъде това? “ Никодим беше, който питаше как може да бъде това. А Христос какво му отговори?
към беседата >>

Аз не говоря за обикновено вярване.
“ – „Да.“ Вярваш ли в Сина Божи? – „Вярвам.“ Ревматизъм имаш ли? – „Слава Богу, намира се на двете рамена.“ Глава боли ли те? – „Хваща ме по някой път.“ – Сърцебиене имаш ли? – „От него не съм се освободил, но пак имам вяра, не съм като другите хора.“ Туй е едно обикновено вярване. Аз не говоря за обикновено вярване. Тази обикновена вяра, ние свършихме с нея, и започваме с необикновената вяра. А необикновената вяра никога не пита: „Как може да бъде това? “ Никодим беше, който питаше как може да бъде това. А Христос какво му отговори? – „Ти си учител израилев и не знаеш ли това?
към беседата >>

20. В Египет

„Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране.
Кои са свидетелите? Аз съм готов да слушам. Кажи: – „На задното колело, на еди-кое си място, си развъртял еди-кой си винт“, и ще призная, че аз съм развратил и че е имало опасност да паднат хората. Аз употребявам „развинтвам“ в много мека форма. И всички трябва да мислят, и аз искам всички, които ме слушате, и вие да мислите много здраво, а не да декламирате. „Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране. Ти на този Господ, в Когото вярваш, готов ли си да умреш заради Него, да се самопожертваш, да дадеш всичкото си имане? Ти за жена си, за децата си, можеш ли да умреш за тях? Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл. Герой е онзи, умира за една идея. А ти, правовернико, който вярваш в един троеличен Бог, а не си готов да дадеш един косъм от брадата си, позволи ми да се усъмня в твоята правоверност.
към беседата >>

21. Царството Божие

От 8,000 години вярваме, и нашето вярване свършва с неверие.
“ Той ще започне със заобикалки: „Е-е –“. Право на истината, ще кажеш: „Аз вярвам в живата Любов, която носи живот в света, аз вярвам в Мъдростта, която оправя хората, аз вярвам в живата Истина, която ни показва пътя, в живата Правда, която дава правото на всички, вярвам в живата Добродетел, която е основа на всички домове“. Има ли смисъл? – Има. Ще кажете: „Аз вярвам в това, в онова“. От 8,000 години вярваме, и нашето вярване свършва с неверие. И сега има същите спорове. По-голяма смелост се иска. Смели да бъдем, да служим на Бога, да се засрамите, не от мене, всички трябва да се засрамим, че ние сме лъгали нашия Баща. Ще кажем: „Татко, ние ще служим на тази земя. Ти си я направил и от днес ние за Тебе ще живеем“.
към беседата >>

22. В дома на Отца

Само в Любовта може да се вярва, а всяко друго вярване е лъжа.
В какво? Вяра може да има само в едно нещо: може да вярваш само в Любовта. Нищо повече! Тъй е. Вярваш ли в Любовта? Само в Любовта може да се вярва, а всяко друго вярване е лъжа. Аз определям така. Но казват: „В какво трябва да вярваме? “ – В Любовта! И именно там е слабата страна на съвременния свят, на съвременното общество, на съвременните религии – слабостта им е, че те не вярват в Любовта. Те във всичко друго вярват, но не и в Любовта.
към беседата >>

23. Слушайте Него!

– „Вярва, евангелист е.“ Но вярването в евангелието не прави човека евангелист.
Но съвременната религия се намира още в предверието на храма. Ние гледаме само външната страна. Казвате: „Той е евангелист“. В какво се състои това? Вярва ли в евангелието? – „Вярва, евангелист е.“ Но вярването в евангелието не прави човека евангелист. „Ама той е православен, вярва в православието.“ Но вярването в православието не прави човека православен. „Той е мохамеданин“, но вярването в Мохамед не прави човека мохамеданин. Когато това, Божественото, в нас почне да се проявява не само по форма, но и по съдържание и по смисъл, тогава ние почваме да разбираме какво нещо е Божествената Любов. Когато ние почувстваме това състояние, всеки страх ще изчезне у нас в този свят и ще затрептят ония вибрации, които досега вие не сте чувствали, и във вас ще се създаде най-прозорливият, най-ясният ум. Сегашните религиозни хора мислят, че за да стане човек духовен, трябва да оглупее.
към беседата >>

„Ама той е православен, вярва в православието.“ Но вярването в православието не прави човека православен.
Ние гледаме само външната страна. Казвате: „Той е евангелист“. В какво се състои това? Вярва ли в евангелието? – „Вярва, евангелист е.“ Но вярването в евангелието не прави човека евангелист. „Ама той е православен, вярва в православието.“ Но вярването в православието не прави човека православен. „Той е мохамеданин“, но вярването в Мохамед не прави човека мохамеданин. Когато това, Божественото, в нас почне да се проявява не само по форма, но и по съдържание и по смисъл, тогава ние почваме да разбираме какво нещо е Божествената Любов. Когато ние почувстваме това състояние, всеки страх ще изчезне у нас в този свят и ще затрептят ония вибрации, които досега вие не сте чувствали, и във вас ще се създаде най-прозорливият, най-ясният ум. Сегашните религиозни хора мислят, че за да стане човек духовен, трябва да оглупее. Кои хора оглупяват?
към беседата >>

„Той е мохамеданин“, но вярването в Мохамед не прави човека мохамеданин.
Казвате: „Той е евангелист“. В какво се състои това? Вярва ли в евангелието? – „Вярва, евангелист е.“ Но вярването в евангелието не прави човека евангелист. „Ама той е православен, вярва в православието.“ Но вярването в православието не прави човека православен. „Той е мохамеданин“, но вярването в Мохамед не прави човека мохамеданин. Когато това, Божественото, в нас почне да се проявява не само по форма, но и по съдържание и по смисъл, тогава ние почваме да разбираме какво нещо е Божествената Любов. Когато ние почувстваме това състояние, всеки страх ще изчезне у нас в този свят и ще затрептят ония вибрации, които досега вие не сте чувствали, и във вас ще се създаде най-прозорливият, най-ясният ум. Сегашните религиозни хора мислят, че за да стане човек духовен, трябва да оглупее. Кои хора оглупяват? Хората на еднообразието.
към беседата >>

24. Прави правете Неговите пътеки!

Туй е вярване на бабата.
Можеш да вярваш в Истината, туй, което е опитано, в него може да се вярва. А сега в нас са натрупани толкова суеверия, в какво ли не вярваме? Сега някоя баба вярва в магията, а всички учени се смеят. Но колко учени има, които вярват в повече глупости, отколкото бабата! Учените вярват, че човек ще остарее и умре, понеже туй е закон в природата. Туй е вярване на бабата. Казват: „Закон има в природата, човек расте, развива се и най-после трябва да умре“. Подлежи ли туй умиране на опит? Кой от тия учени хора е опитал какво нещо е смъртта? Опитват те, че пулсът спира. Но аз мога да направя да спре човешкото сърце и след 24 часа пак да живее човекът.
към беседата >>

Това значи да кадим, да знаеш защо светът е направен, защо вярваш, и да слушаш Бога, то е правото вярване.
Ще кажете: „А-а, без тамян не може“. Друго, друго означава този тамян: Без една благородна мисъл не може, без тамян може. А онзи вътрешен тамян, който означава човешката мисъл, без нея не може. Следователно тази кандилница означава ума, тя означава човешкото сърце, в което гори Божественият огън. Тамянът възлиза нагоре към Бога, за да отвори цялата вселена, целия космос. Това значи да кадим, да знаеш защо светът е направен, защо вярваш, и да слушаш Бога, то е правото вярване. А сега ще кажат: „Ела и виж как хубаво знае нашият свещеник да кади, той има особен начин за кадене“. Да, казвам, той знае как да мърда кандилницата, а не знае как да мърда ума си. Това не е упрек, аз говоря за една велика истина. Ума си трябва да знаем да мърдаме. И всинца вас, моите приятели, аз искам да освободя от едно заблуждение.
към беседата >>

Азман-Тура постоянно прилага закона, че всеки един човек ще пожъне плода на своето вярване, плода на своите действия и казвам, че нашите пътища, най-първо, трябва да бъдат прави.
Има ли право той да излъже своя учител за благото на своята възлюблена? И опитът на Азман-Тура излезнал несполучлив. И съвременните християни мязат на този Вимерсиде. Те са взели Божието благословение и сега на земята го употребяват, ядат и пият. Да, ядат и пият, но смъртта, възмездието на кармическия закон, постоянно иде. Азман-Тура постоянно прилага закона, че всеки един човек ще пожъне плода на своето вярване, плода на своите действия и казвам, че нашите пътища, най-първо, трябва да бъдат прави. Ако този ученик беше верен към своя учител, добре щеше да стори: този учител разбра сърцето му. Той не искаше учителят да помогне на неговата възлюблена, той искаше да лицемерства, сам да ѝ помогне и да покаже, че той е един велик авторитет. Сега казват: „Прост поп не искам да стана, поне владика“. И майката казва: „Расти, синко, владика да станеш с патерица“. И ако не поп, поне архимандрит да стане.
към беседата >>

25. Съвършеният мъж

“ Вярване подразбира да се качиш горе на Мусала и да се върнеш, без да се разболееш, и на втория ден да отидеш на нивата да работиш.
Вие си казвате: „Досега майка ми ме е гледала, но като ми се отреже пъпа, какво ще стане? “ – Какво ще правиш? Ще почнеш да дишаш и да живееш един самостоятелен живот. И сега апостол Павел в 13-ия стих на тази глава казва: „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ Вяра подразбира знанието, дълбокото познание на тази вяра. „Но аз вярвам в Господа! “ Вярване подразбира да се качиш горе на Мусала и да се върнеш, без да се разболееш, и на втория ден да отидеш на нивата да работиш. Да отидеш на Мусала и цяла седмица да те болят краката, това не е знание. Има такива машинисти, които, като карат машините, задръстват ги, не могат да използват енергията им, уморяват ги; а онзи майстор разбира как да ги поправи и разбира как да подкара своята машина. „В единството на вярата докле достигнем всинца, в единството на вярата и познанието на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота, да не сме вече младенци, блъскани и завличани от всеки вятър на учението, с човеческото лъстене, с пронирство по ухищрението на измамата, но с истинство в Любовта да порастем по всичко в Него, който е главата – Христос.“ „Познание на Сина Божий“ – познанието става всякога чрез Любовта. Никога не можете да познаете човек, когото не обичате. Може да познаете само този, когото обичате.
към беседата >>

26. Живият Господ

Туй е вярване на старите египтяни за гърците.
Ще видите, колко са осигурени те. Биха ли разменили българите сегашното си положение с това на гърците? Не, гръцкото осигуряване е временно осигуряване. Не препоръчвам на българина да се осигурява като гърка. В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба, когато ти говори гъркът, не му хващай вяра". Туй е вярване на старите египтяни за гърците. Дълго време трябваше Питагор да живее между гърците, за да ги разбере. Българинът е възприел една черта от гърците – бърза да забогатява. Всеки иска скоро да забогатее. Това не е българско качество, то е гръцко. Ралото е българско.
към беседата >>

Време е вече да ходим не с вярване, а с виждане.
Значи, има и други места, дето условията на живота са по-добри от тия па земята. Нима условията на вола на земята са добри? Ако волът приеме човешка форма, условията на живота му ще се подобрят. Ако и рибата мине в човешка форма, и нейните условия ще се подобрят. Христос дойде на земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му, да каже: Сляп бях, но сега виждам. Време е вече да ходим не с вярване, а с виждане. Когато Син Человечески дойде на земята, хората ще виждат. Бог ще напише закона си в сърцата им. Те няма да питат, има ли Бог, няма ли Бог, но ще Го познават. Божието благословение ще бъде върху всички, върху цялата земя. Всички народи ще бъдат един народ.
към беседата >>

27. Музика и пеене – средство за тониране

Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране.
Казвам: Гамата не е тази, измени гамата! „Как, туй е погрешка“. Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са. Следователно няма погрешки в света. Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране. Казвам някой път: Туй не е погрешка. „Как, нали го знаем! “ Да, но туй, което е погрешка за вас, туй, което е погрешка в едно отношение, то е велика истина в друго отношение. Следователно погрешките, които ще намерите в нашия живот, те са погрешки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не са погрешки за всички случаи. Туй, което за вас е погрешка, в друго отношение то е една велика истина!
към беседата >>

28. Простри ръката си!

Какво отношение има вярването в задгробния живот към физическия живот?
Каквато книга да четете за човешката воля, казвам: Волята е велик израз на човешкия дух. Това е велика истина. Съществуват няколко вида истина: от физически характер, т. е. истина, която възприемаме с едно от петте сетива; истина от морален характер, която се отнася главно до бъдещето; отвлечена истина, която почти няма допирни точки с физическия свят. Според някои, отвлечена истина е вярата на човека в задгробния свят. Какво отношение има вярването в задгробния живот към физическия живот? То няма почти нищо общо с материалния свят. Някога отношението между този и онзи свят е такова, каквото между живота на човека и жабата. Какво ще се ползува жабата, ако й разказваш нещо за човека? Едни вярват в другия свят, други не вярват. Не е лошо, че вярваш, или не вярваш.
към беседата >>

29. Тритѣ допирни точки / Трите допирни точки

Сега вие, които ме слушате тази вечер, можете да кажете, че вярвате в Бога, но това вярване не е ваше. (втори вариант)
Тези, необходимите неща, изтичат вънка от нашата воля. Те не представляват още същинския живот. Животът не започва с необходимостта, животът започва със свободата на Духа. Необходимостта е едно условие за проявление на живот, тя е само условие, почва, а Духът е, Който развива живота. Следователно, ние трябва да имаме три допирни точки с Бога. Сега вие, които ме слушате тази вечер, можете да кажете, че вярвате в Бога, но това вярване не е ваше. Баща ви е говорил, майка ви е говорила, много философи са ви говорили, но всичко това е чуждо. Туй може да сте го опитали, а може и да не сте го опитали. Следователно, първата допирна точка трябва да бъде изпитана във вашето съзнание, във вашия дух. И тъй, първата допирна точка, това е Любовта. Тогава, как ще познаете, че имате първата допирна точка?
към втори вариант >>

30. Приложение

БС

Вярването и отношенията, които те са имали, трябва да ги спазваш и никакво друго ново учение не трябва да приемаш.
Това е една погрешка. Човек, който така лесно се изчерпва, показва, че има някакви дефекти вътре в живота му. На каузата, която вие застъпвате, или на идеите, които искате да прокарате, трябва да знаете какъв е произхода им – Божествен ли е, или не. Положително трябва да ги знаете, без никакво съмнение. Вие не трябва да имате слабостта на онзи вълк, който повикал сина си и му казал: „Синко, слушай, аз не искам ти да се отдалечаваш от традициите на твоите деди и прадеди. Вярването и отношенията, които те са имали, трябва да ги спазваш и никакво друго ново учение не трябва да приемаш. Свещената религия, която сме имали, е единствената религия, която съществува в света.” Тъй казал вълкът на сина си. Е, каква е религията на вълка? Той казва, че за всеки грях трябва умилостивяване и жертвоприношение, нищо повече. Когато един вълк съгреши, той дави овците и му се прощават греховете – така мисли вълкът. Сега в обществото ще ви питат българи ли сте, православни ли сте, еретици ли сте и т.н.
към беседата >>

31. Основният закон на съзнателния живот

БР

Отде е проникнало това вярване, че хората, като тръгнат по Божествения път, ще им се случи нещо зло?
Преди да пристъпя към предмета, ще кажа следното: В умовете на всички верующи, въобще, във всички хора, в които умът действа, има някои противоречия: ние мислим, че ако тръгнем по Божествения път, ще се лишим от известни блага. От къде е проникнало това мнение? Бог е създал всички неща. Някой казва: "Не яж! " Бог е създал закона за яденето, закона за движението, закона за светлината и пр. Отде е проникнало това вярване, че хората, като тръгнат по Божествения път, ще им се случи нещо зло? Кой човек е пострадал от светлината или от топлината? Много хора са пострадали от огъня, от топлината, но от коя топлина? – От човешката. Запали се къщата и изгори. Но от слънчевата топлина хората никак не са пострадали.
към беседата >>

32. Абсолютно най-малката величина

БР

Всички ще се силите да имате едно основно вярване, т. е.
Това не е самият народ. Тези, с които Исус е имал спор, са били книжниците, най-учените измежду народа. Интересно е следното: Божествените работи с човешко око не могат да се видят и с човешки ум не могат да се познаят. Ако беше възможно, тези учени хора биха познали Исуса. Значи, има едно вътрешно прозрение. Всички ще се силите да имате едно основно вярване, т. е. вярване на общите принципи, от които всички да изхождате. Този, общият принцип, от който всички трябва да изхождат, то е принципът на ума, значи, в умствено отношение трябва да имате една мярка. Тази мярка ние наричаме абсолютно най-малката величина в света, с която се мерят всички други величини. Сега във вашия ум седи една идея: как това, най-малкото заповядва на всичко? Когато хората шият с една игла, гледат върхът да е остър.
към беседата >>

вярване на общите принципи, от които всички да изхождате.
Тези, с които Исус е имал спор, са били книжниците, най-учените измежду народа. Интересно е следното: Божествените работи с човешко око не могат да се видят и с човешки ум не могат да се познаят. Ако беше възможно, тези учени хора биха познали Исуса. Значи, има едно вътрешно прозрение. Всички ще се силите да имате едно основно вярване, т. е. вярване на общите принципи, от които всички да изхождате. Този, общият принцип, от който всички трябва да изхождат, то е принципът на ума, значи, в умствено отношение трябва да имате една мярка. Тази мярка ние наричаме абсолютно най-малката величина в света, с която се мерят всички други величини. Сега във вашия ум седи една идея: как това, най-малкото заповядва на всичко? Когато хората шият с една игла, гледат върхът да е остър. Коя е мярката?
към беседата >>

33. Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът

В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците.
Не бих желал българите да са на положението на гърците. Ще видите доколко са осигурени те. Българите биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците? Не, гръцкото осигуряване е глупаво осигуряване, гръцко, византийско осигуряване е то. Българинът не трябва да се осигурява като гърка. В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците. Питагор трябваше дълго време да живее между гърците, за да ги разбере. Българинът, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да разбогатява. Всеки иска скоро да разбогатява. Това не е българско, то е гръцко. Българско е ралото.
към беседата >>

34. Оздравяха

Вярването за Христа е криво.
А като дойде този дъжд, всичко онова отдолу ще поникне. И всички сега имат желание да християнизират младото поколение, да го въведат в църквите. Аз бих желал тия хора да определят най-първо какво нещо е църквата. Всичките съвременни богословски определения за църквата са криви. Във всичките църкви определението за Христа е криво. Вярването за Христа е криво. Аз им казвам право в очите. Криво е! Не че няма Истина там, има Истина, но казвам: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Бог не е Бог на заблужденията. И ако днес Христос съизволява в църквите, не мислете, че Той седи там заради поповете и владиците.
към беседата >>

35. Право ходене

Това аз наричам вярване.
Златото при всички условия на живота остава злато. То не се изменя. Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки. Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото учение. Всяка клетка трябва да се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога. Това аз наричам вярване. А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване. Стомахът казва: „Аз не се занимавам с такива глупави работи. Хлебец, хлебец ми дай.“ Това е философията на живота. Кис-кис – смее се на господаря си той. Мислите ли, че можете да бъдете философи или учители на такъв стомах?
към беседата >>

А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване.
То не се изменя. Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки. Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото учение. Всяка клетка трябва да се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога. Това аз наричам вярване. А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване. Стомахът казва: „Аз не се занимавам с такива глупави работи. Хлебец, хлебец ми дай.“ Това е философията на живота. Кис-кис – смее се на господаря си той. Мислите ли, че можете да бъдете философи или учители на такъв стомах? – Не, никога!
към беседата >>

36. Да Го посрещнат

Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете си. (втори вариант)
Дали има дух, дали има душа, това е спор. Писатели и поети казват, например: Духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба си – макар да отричат, че има дух. Човек, сам по себе си, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси един дух около гроба си, около мъртвите и там да витае? Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по себе си, представлява един затворен гроб. Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете си. Това е символичен език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна. За нас важният въпрос е да се повдигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вярваш, или не, ще живееш по същия начин. И който вярва яде, и който не вярва яде. Хората може да спорят, дали трябва да имат къща, или не.
към втори вариант >>

37. Хармонична деятелност

Във всички школи по света, от каквото вярване и да са, има само един основен, Божествен принцип, който трябва да се спазва.
Вземеш нещо оттук, нещо оттам, скърпиш го, но това не е наука, това е компилация. Всеки може да направи една компилация. Не, всички трябва да бъдете разумни. Защо? Защото само разумните хора могат да служат на Бога. Трябва да знаете, че за да служите на Бога, трябва да се подчинявате на един основен принцип. Във всички школи по света, от каквото вярване и да са, има само един основен, Божествен принцип, който трябва да се спазва. Този основен принцип включва три начина, т.е. три вида служене на Бога. Това е само по отношение на методите, а всъщност основният принцип е един. По какъвто път и да ходим, както и да вярваме, ние ще дойдем до този принцип. В края на краищата всички трябва да изпълним туй, което Бог е определил.
към беседата >>

38. Миротворци

Това, че аз вярвам в Христа, това показва само един момент на вярване. (втори вариант)
Да, ти си, който служиш на отечеството. Не съм ли аз, който обичам човечеството? Да, ти си, който обичаш човечеството. Аз питам: Че коя кокошка не обича своите пиленца, коя кокошка не обича своите яйца? След като снесе едно яйце, кудкудяка. Това, че аз вярвам в Христа, това показва само един момент на вярване. Че аз любя, това показва само един момент на любов. Туй, дето ние изказваме, че аз любя някого, какво означава? Сега ли го залюби? – Ами сега, когато го видях. Казвам: Ако е така, съжалявам.
към втори вариант >>

39. Моята заповѣдъ / Моята заповед

Не, не за това вярване ви говоря аз, не за тази свобода, която вие познавате. (втори вариант)
След това Той започва да приготовлява условията за свободата, която е висшето, към което се стремим. Всички, се стремим към какво? – Да се освободим от онези ограничения, които светът ни налага. Свобода има само в Бога. Като казвам „Бог“ Вие разбирате Бога според вашите вярвания. Не, не за това вярване ви говоря аз, не за тази свобода, която вие познавате. Под свобода аз разбирам състоянието, което има рибата, когато напусне водата и отиде във въздуха. Тя може да направи разлика в това си ново състояние. Представете си, какво ще бъде състоянието на една птица, която напуща въздуха и отива в една още по рядка среда? Тя ще се усети свободна и ще започне един още по-смислен живот. Така ще се почувстваме свободни и ние, когато променим средата на нашия живот, когато дойдем до една по-висша среда, дето можем да задоволим всички свои нужди по един естествен начин.
към втори вариант >>

40. Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило

Майката вярва, че ще ѝ се роди някое ангелче, а при това туй вярване не се сбъдва. (втори вариант)
Но, да се върнем към основния принцип на живота. Всеки от вас иска да бъде щастлив; всеки от вас иска да реализира нещо. – Може да бъде щастлив, може да реализира желанието си. Индивидуалният стремеж на душата е на мястото си, обаче методите, които съвременните хора полагат за това постигане, се различават. Много хора вярват в късмет, в нищо друго. Майката вярва, че ще ѝ се роди някое ангелче, а при това туй вярване не се сбъдва. Действително, ражда се някое ангелче, но без крила. Вие вземете основния закон на живота и не се лъжете. Вълкът не може да роди овца. От риба пеперуда не може да стане. От сом човек не може да стане.
към втори вариант >>

За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване. (втори вариант)
Къде е животът? Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват? – На тях е свойствена Мъдростта. Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят. Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо. За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване. Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално. Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога? – За всяко нещо има определено време. Има един изкуствен начин, по който хората заставят някои цветове да се отворят без време. Не, всяко нещо трябва да цъфне на своето време.
към втори вариант >>

41. Значение на изслушването

Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща.
Аз ще ви отговоря заради петела. Той казва: „Аз зная, че това е мрамор, но пак ровя, за да не изгубя навика си: обичам да си спомням това, което зная, понеже един ден ще трябва да си изравям храната из земята. Хората не ще да ми дават храна все на мрамор.“ Дали това нещо е точно така, не се знае. И тъй, когато повтаряме някои неща, които може да ни се видят безсмислени, това правим, за да не изгубим някой навик, ако, разбира се, навиците трябва да се поддържат. Та първото нещо: когато някой човек започва да ти разправя нещо, което ти знаеш, ако си философ, в туй разправяне ще намериш една малка разлика от това, което ти знаеш. Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща. Вярване и вяра не е едно и също нещо. Щом слушам някого, аз ще започна да вярвам, ще кажа: това е така. Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване. По какво се отличава вярата? – Вярата е качество на Любовта.
към беседата >>

Вярване и вяра не е едно и също нещо.
Той казва: „Аз зная, че това е мрамор, но пак ровя, за да не изгубя навика си: обичам да си спомням това, което зная, понеже един ден ще трябва да си изравям храната из земята. Хората не ще да ми дават храна все на мрамор.“ Дали това нещо е точно така, не се знае. И тъй, когато повтаряме някои неща, които може да ни се видят безсмислени, това правим, за да не изгубим някой навик, ако, разбира се, навиците трябва да се поддържат. Та първото нещо: когато някой човек започва да ти разправя нещо, което ти знаеш, ако си философ, в туй разправяне ще намериш една малка разлика от това, което ти знаеш. Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща. Вярване и вяра не е едно и също нещо. Щом слушам някого, аз ще започна да вярвам, ще кажа: това е така. Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване. По какво се отличава вярата? – Вярата е качество на Любовта. Ти вярваш в този, когото любиш – неговата дума е закон.
към беседата >>

Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване.
И тъй, когато повтаряме някои неща, които може да ни се видят безсмислени, това правим, за да не изгубим някой навик, ако, разбира се, навиците трябва да се поддържат. Та първото нещо: когато някой човек започва да ти разправя нещо, което ти знаеш, ако си философ, в туй разправяне ще намериш една малка разлика от това, което ти знаеш. Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща. Вярване и вяра не е едно и също нещо. Щом слушам някого, аз ще започна да вярвам, ще кажа: това е така. Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване. По какво се отличава вярата? – Вярата е качество на Любовта. Ти вярваш в този, когото любиш – неговата дума е закон. Кажеш ли, че не е така, че не може така и т.н., това е любовта, която вие имате – обикновената любов. На онзи, когото обичаш, на онзи, комуто вярваш, ти не можеш да припишеш никаква слабост.
към беседата >>

Имаш ли обаче вярване в този човек, ти веднага можеш да му припишеш някаква слабост.
По какво се отличава вярата? – Вярата е качество на Любовта. Ти вярваш в този, когото любиш – неговата дума е закон. Кажеш ли, че не е така, че не може така и т.н., това е любовта, която вие имате – обикновената любов. На онзи, когото обичаш, на онзи, комуто вярваш, ти не можеш да припишеш никаква слабост. Имаш ли обаче вярване в този човек, ти веднага можеш да му припишеш някаква слабост. Тъй че между вярване и вяра има едно вътрешно различие. Често хората повтарят изречението, което Сократ6 бе казал някога: „Познай себе си! “ Кое е по-хубаво – да познаваме себе си или Бога! Ако аз бих критикувал гърците, бих казал: дотолкоз е достигнал гръцкият ум. Еврейският ум пък е достигнал до положението да казва: „Начало на мъдростта е страхът.“ Идва Христос и казва: „Познай Бога!
към беседата >>

Тъй че между вярване и вяра има едно вътрешно различие.
– Вярата е качество на Любовта. Ти вярваш в този, когото любиш – неговата дума е закон. Кажеш ли, че не е така, че не може така и т.н., това е любовта, която вие имате – обикновената любов. На онзи, когото обичаш, на онзи, комуто вярваш, ти не можеш да припишеш никаква слабост. Имаш ли обаче вярване в този човек, ти веднага можеш да му припишеш някаква слабост. Тъй че между вярване и вяра има едно вътрешно различие. Често хората повтарят изречението, което Сократ6 бе казал някога: „Познай себе си! “ Кое е по-хубаво – да познаваме себе си или Бога! Ако аз бих критикувал гърците, бих казал: дотолкоз е достигнал гръцкият ум. Еврейският ум пък е достигнал до положението да казва: „Начало на мъдростта е страхът.“ Идва Христос и казва: „Познай Бога! “ Питам сега: кое е по-силно – да познаваш себе си, да се страхуваш ли, или да познаваш Бога?
към беседата >>

42. Отличителните черти на човешката интелигентност

Те имат вярване, но доверие нямат.
Съществената разлика значи между бялата и шестата раса е главно тази, че в шестата раса няма да има лакомия. Земята няма да има никакви граници, никакви прегради, няма да има наказателни закони, няма да има затвори и т.н. Ако някой се провини, ако направи някаква погрешка, ще му дадат да яде само жито и царевица. Хубавото в шестата раса ще бъде още и това, че хората ще имат доверие едни към други. В бялата раса хората нямат помежду си доверие. Те имат вярване, но доверие нямат. Имат го само на думи. В шестата раса обаче доверието ще бъде една от благородните черти – пълно доверие. Сега в която и къща и да влезеш, като излезеш из стаята на някого, той веднага ще отиде да провери дали се е изгубило нещо. Или пък ако вървиш с жената на някого, той ще прати подире ви да ви следят какви ще бъдат вашите отношения. В шестата раса за тези неща и въпрос няма да става – те ще имат вяра.
към беседата >>

43. Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява

Както и да говориш, колкото умен и да си, все ще засегнеш някого в неговото вярване. (втори вариант)
Щом дойде онзи великият музикант и засвири, всички размишляват, всички слушат и се ползват. За в бъдеще, когато се научим да говорим хубаво, речта ни ще бъде така музикална, че като говорим, ще изпитваме приятност. Тази реч ще внася в нас живот и здраве, и всички ще се насърчаваме в Божественото. Най-първо трябва да се отвори ума на човека и да се разшири неговото сърце. А сега, при тази фаза, в която се намирате, който и да ви проповядва, както и да ви говори, все ще бутне някое болно място. Както и да говориш, колкото умен и да си, все ще засегнеш някого в неговото вярване. Ние трябва да се опростим с всички онези вярвания, които не са ни причинили до сега никакво благо и да придобием една непоколебима вяра – вяра в един Бог, в един Господ, Който може да внесе в нас онова вечно благо, което да осмисли живота ни. Аз мисля, че всички вярващи, по целия свят, трябва да повдигнат именно това верую – вяра в Онзи Абсолютен, Велик Господ, Който е Бог на Любовта. Те трябва да повдигнат Неговото знаме, да турят Любовта като основа на живота и посредством нея да създадат едно смекчаващо влияние между богатите. Богатите, на които ние проповядваме Любовта, трябва да станат разумни и да раздадат излишъка от своето богатство на сиромасите. Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта, като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се заемат за работа.
към втори вариант >>

44. Съ Духъ и огънь / С Дух и огън

Туй разбирам под вярване в Троеличния Бог. (втори вариант)
– Аз вярвам, че Бог е в три лица. Първото лице на Бога е Любовта, проявена в живота; второто лице на Бога е Мъдростта, проявена в знанието; третото лице на Бога е Истината, проявена в свободата – на всички хора еднакво трябва да се даде свобода. Като казваш, че вярваш в един Бог, тури ли това троеличие на Бога в своя живот? Имаш ли живот, знание и свобода в действията си? Следователно, чрез твоя живот, чрез твоите знания ти никога не трябва да противодействаш на Божественото, а да бъдеш в хармония с него. Туй разбирам под вярване в Троеличния Бог. Казва се в Писанието: „Ще ви кръстя с Дух свят“. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да възприеме този Божествен Дух. Когато човек дойде до това състояние, от душата му ще падне един голям товар, ще почувства голяма лекота. В ума му ще просветне голяма светлина. Представете си, че вие които ме слушате, казвате: дали това нещо е вярно, или не?
към втори вариант >>

Вярването ни в живота ние обясняваме по разни начини. (втори вариант)
Утре пак ви нахраня. Ще се усъмните за следващия ден. Съмнението върви всякога в стъпките ни. Целият живот е пълен със съмнения. Вярваме ли ние в Бога, Който ни е дал живот? Вярването ни в живота ние обясняваме по разни начини. Казваме, че природата ни е дала живота, родителите са ни дали живота, а това, че Бог ни обича, че Бог ни е дал живота, че Бог ни е дал всички блага, отричаме. И всички криви тояги, всички криви заблуждения на площадните философи в света, отдаваме все на Бога. Една сестра казва: всичко е от Бога! Добре, ако действително всичко е от Бога, тогава защо ме критикувате. Значи, каквото и да говоря аз, каквото и да върша, то е все от Бога.
към втори вариант >>

45. Закон на съотношения

Вярването извън училището няма никакъв смисъл.
Всеки учи за себе си, туй да знаете! Добродетелите на другите хора не могат да бъдат ваши добродетели. Някой, който знае повече от вас, може да ви помогне, но вие, като разбирате нещата, сами ще учите. Всички трябва да имате дълбоко желание да учите. Няма да казвате: „Аз вярвам.“ Вярването извън училището няма никакъв смисъл. Да живееш по Бога – това е едно училище. Да кажем, че имате точка А. И сега от точка А нагоре тегля една права линия до точка В. Какво означава това движение от долу на горе? Как ще го преведете?
към беседата >>

46. Свидетелството Негово

Теорията, това е вярване, нещо може да е така, може и да не е така.
Има съотношения между тия числа, както има съотношения и между един ангел и един човек. Между строежа на тялото на един ангел и на един човек има математически съотношения. Например, по строеж, тялото на един ангел е по един начин създадено, а тялото на един човек – по друг начин. Какво мислят богословите по този въпрос тук на земята, то е друго нещо. Те имат право да създават хиляди теории, но ние не се занимаваме с теории, ликвидирали сме с тях. Теорията, това е вярване, нещо може да е така, може и да не е така. Но понеже ние ходим с вяра, знаем нещата. И във вярата, и в знанието, обаче, има степени. Това, което казвам, че зная, зная го, аз подразбирам малките величини, не говоря за големите. Когато човек изучи всичките малки величини, той пристъпва към първата степен на онова дълбоко математическо схващане, да разбере първата единица, с която трябва да се занимава. Сега има друго едно съотношение, което нас интересува, а именно: какво съотношение, каква връзка съществува между един ангел и един човек?
към беседата >>

Но това е вярване.
Хубава дума е тя, но гърците нямат такава подходяща, която да изрази същината на това понятие. В санскритски език има такава дума. Тъй че аз говоря за вътрешната същина на тази дума, подразбирам мислите, които ангелите изпращат на земята. Следователно, в това отношение не може да се насади известна култура у нас, т. е. нашите умове не могат да се просветят, не можем да бъдем носители на каква и да е култура изобщо, докато не възприемем културата на ангелите. Но това е вярване. Ако речем сега да говорим за ангелите, някой ще каже: за ангелите ли ще ни говорите? – Да, за ангелите. Ами за кои ангели? – За крилатите ангели. Те не само че са крилати, но из устата им излиза огън, а из очите им – светлина.
към беседата >>

Ще вярвам в каквото искаш, защото и вярването е едно ограничение Ще мислиш, както искаш; ще любиш, както искаш.
Следователно, още в този свят трябва да се внесе съзнателното ограничение. Нас сега ни ограничават, но как? – Като онзи вол, на когото турят юлар, юзди, впрягат го и хайде с остена на нивата, ще го учат на изкуството на ограничението. Идва ден, когато човек като става сутрин, ще вземе остена, ще тръгне сам и ще си каже: слушай, знаеш ли какво нищо е свободата? Ти доброволно ще се ограничаваш, ще отидеш на нивата и сам ще се впрягаш, и разпрягаш ще работиш, колкото искаш, ще ореш, ще жънеш, ще копаеш, колкото искаш, но ще работиш, както трябва. Ще вярвам в каквото искаш, защото и вярването е едно ограничение Ще мислиш, както искаш; ще любиш, както искаш. И мисленето, и любовта са ограничения. Някой съвременни хора казват: ние искаме да бъдем свободни. Можете да бъдете свободни, но щом някой ви залюби, той ви ограничава. И вие когато залюбите някого, трябва да се ограничите. Ще ви запитам сега: коя майка не ограничава детето си?
към беседата >>

Не, това е вярване, което може да опетни Бога, може да е опетни и тебе.
Трябва да вярваме във всеки човек! Вие казвате: най-първо трябва да вярваме в себе си, после в своите ближни и най-после в Бога. Не, обратно, първо ще вярвате в Бога, после в себе си, в своята душа и най-после в ближния си. Каква е вашата вяра, щом допущате най-отрицателни мисли? Вие казвате: тъй е определил Бог, тъй е създал светът. Не, това е вярване, което може да опетни Бога, може да е опетни и тебе. Защото, щом допущам такова вярване, утре хората ще кажат и за мене нищо подобно. Вие според вашата наука, казвате: за сега този човек е честен, но утре какъв ще бъде, не знаем. Това не е никаква наука! Честният човек всякога е честен. Добрият човек лош не може да стане.
към беседата >>

Защото, щом допущам такова вярване, утре хората ще кажат и за мене нищо подобно.
Вие казвате: най-първо трябва да вярваме в себе си, после в своите ближни и най-после в Бога. Не, обратно, първо ще вярвате в Бога, после в себе си, в своята душа и най-после в ближния си. Каква е вашата вяра, щом допущате най-отрицателни мисли? Вие казвате: тъй е определил Бог, тъй е създал светът. Не, това е вярване, което може да опетни Бога, може да е опетни и тебе. Защото, щом допущам такова вярване, утре хората ще кажат и за мене нищо подобно. Вие според вашата наука, казвате: за сега този човек е честен, но утре какъв ще бъде, не знаем. Това не е никаква наука! Честният човек всякога е честен. Добрият човек лош не може да стане. Добрият човек можеш да го окаляш, но той пак си е добър.
към беседата >>

47. Зазоряване

Но това е въпрос на вярване.
В Земята има сили, които ще можеш да отнемеш с простирането на крака си и по този начин ще трансформираш състоянието си. Аз ви давам закони, които можете да използвате. Ти си тъжен, в отчаяние си, но ако знаеш как да простреш лявата си ръка и левия си крак, Земята ще привлече всичката тежест от краката ти и ще почувстваш едно облекчение, една радост. После, ще простреш дясната си ръка или крак и пак ще почувстваш една радост. Няма да простираш изведнъж двете си ръце и двата си крака. Но това е въпрос на вярване. Ти трябва да вярваш в това. Ако не вярваш, някой трябва да ти го доказва с ред доказателства, с ред аргументи. По този въпрос има писани доста книги: на английски, на френски и по-малко на други някои езици. Следователно, майката, която иска да възпита своето дете, приятелят, който иска да задържи своя приятел, господари и слуги, учители и ученици, свещеници, всички трябва да знаят в какво седи божественото и да могат да го проявят. Казва се в прочетената глава: който люби брата си.
към беседата >>

48. Окултни познания / Окултни елементарни познания

Вярването е вземато отвън, назаем. (втори вариант)
Трябва някой път да ви изведа да наблюдавате бръмбарите, имат те едно специално движение, но не само търсене на храна, но като геометрици правят известни движения, последователност има в неговите постъпки. Туй малкото същество ходи, слиза, последователност има в постъпките му. Там, където има последователност, има известна разумност – дали в самото същество, или отвън, разумност има. Вие трябва да сте скачени с известна разумна среда. Не какво са ви казали за Господа, да кажете – аз вярвам в Господа. Вярването е вземато отвън, назаем. Нещата, които са собственост на човека или когато той е скачен със средата, не се вземат отвън, а идват отвътре. Същественото в живота – има известни идеи, които трябва да дойдат отвътре, а други, които трябва да дойдат отвън. Следователно тази единица е този първи център. Туй са възможности, вътрешни идеи. Следователно всеки един човек извън себе си има осем възможности, вие засега имате 8 възможности извън вас.
към втори вариант >>

49. Умовете им

” - Най-важното нещо за човека не седи във вярването му в едно или друго нещо, но в придобиване на свобода.
Човек не може да съществува без свобода. Семействата, племената също не могат да съществуват без свобода. Свободата е първата равнодействаща сила, която трябва да съществува в света. Без свобода няма растене, не може да има и развитие. Някой пита: “В какво трябва да вярвам? ” - Най-важното нещо за човека не седи във вярването му в едно или друго нещо, но в придобиване на свобода. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: “Когато човек е свободен, той ще прави пакости, злини.” Питам: Кой обикновен човек не прави пакости? Кое дете не греши? Само Бог може да използва разумно свободата. Само Той не греши.
към беседата >>

50. Сам с ума си

Ще кажете: Това вече е невъзможно, не е за вярване.
Те не са само евреи. Между тях имай китайци, индуси, тибетци, египтяни, англичани, французи, германци, както и българи. Павел казва: „Бъдещата наука ще се основава на великия Божи Закон.“ В тази наука всичко е живо, във всичко има съзнание. В съвременната химия се говори за кислорода например, като елемент, разглеждат се свойствата му, големината на неговия атом, бързината, с която той се движи и т. н. Значи, кислородът е живо тяло, с което човек може да се разговаря, както се разговаря и с един философ. Ще кажете: Това вече е невъзможно, не е за вярване. – Ами как може да вярвате, че кислородният атом се движи с трилион пъти бързина в секунда? Как са доказали учените това? Не само това, но за в бъдеще учените ще докажат, че кислородният атом се движи с още по-голяма бързина в секунда от тази, която днес са изчислили. Бързината в движението на кое и да е тяло зависи от неговата интелигентност. Колкото по-бързо се движи едно тяло, толкова по-интелигентно е.
към беседата >>

51. Неизвестни величини / Слънцето

А Месецът съответствува – със своето религиозно духовно вярване. (втори вариант)
Учените хора не могат да мислят правилно, и религиозните хора не могат да мислят. «Той, казва, е маниак.» Но всичкото маниачество го образува Месецът. Представете си, в известно положение Месецът прави един прилив на кръвта вътре в мозъка. Щом дойде този прилив на кръвта, трябва да знаете как да употребите тази енергия; тя нахлува и много хора се повреждат. Най-първото нещо при възпитанието – човек трябва да се справи с Месеца. А Месецът съответствува – със своето религиозно духовно вярване. Всички онези хора, които приличат на Месеца, са големи догматици, крайни материалисти, те обичат външното, те са скържави (скържав – остар. диал. стиснат, скъперник). А онези на Слънцето са крайно щедри, жизнерадостни. А онези на Месечината – той ще ти проповядва за спасението, но ще те остави гладен да умреш. Хората на Месечината са без живот или техният живот е елементарен.
към втори вариант >>

52. Великата задача на човека

Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване.
Запример някой казва: Аз държах такава реч на Витоша, че тя тръгна подир мене. – Вероятно е, но не е възможно. Или някой говорел нещо на реката и тя се отбила от коритото си.-Вероятно е, но не е възможно. Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони земята от нейния път. – Това е вероятно, но не е възможно. Защо? Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване. Смешно е да дойде при вас някой човек, който е лишен от философски ум и от поетически дарби и да ви доказва, че може да стане философ или поет. Не, в този живот той нито философ, нито поет може да стане. В друг живот възможно е да постигне това, но засега това е само вероятно, но не е възможно. – Ама това е обезсърчително за нас. – Няма защо да се обезсърчавате.
към беседата >>

53. Здрави връзки

При какви условия се ражда вярата или вярването? (втори вариант)
(- Може ли цялото изречение да се изрази с тези ваши думи: Съзнанието почива на вярата?) За пример, ако преобърнем така, кажем: «В целокупното съзнание вселената почива» – вселената не може да почива. Почива в преносен смисъл. Почива човек, който е работил, но вселената не е свършила своята работа – може ли да почива? Колко значения има думата «почива»? Двоен смисъл – установен седи, положен. При какви условия се ражда вярата или вярването? Кога изпъква – кога се ражда? Кой е първият подтик, който извиква нашата вяра? (- Многократното повторение. – Божията любов спрямо някоя душа.) Вземете, когато ние обичаме някой човек, някой път го преценяваме и след туй, не се мине дълго време, направим си второ заключение. И първите са преувеличени, и вторите са намалени – трябва да ги съберем и да вземем средното.
към втори вариант >>

54. Помаза ме

При доказването и вярването резултатите са едни и същи; разликата е само в времето.
Днешните условия са най-добри, най-благоприятни, за да намери човек истинския път и да се приближи към истината. „Духът на Господа Йеова е връх мене, защото Господ ме помаза". Първото нещо, което се иска от човека е да повярва, че е помазан. Той трябва да повярва, а да не чака да му доказват. И с доказване може, но да чакате да ви се доказват нещата, изисква се дълго време. При доказването и вярването резултатите са едни и същи; разликата е само в времето. При доказване на нещата губи се много време, а при вярването, всичко става веднага. Един познат господин ми разправяше, как се убедил, че трябва да вярва. По едно време той си напра-вил хубава, двуетажна къща и търсил наематели за един от етажите. Явил се един господин като наемател, но нещо отвътре му казвало: Не давай къщата си на този човек, той не обича да плаща. Обаче, външно този човек бил добре облечен, благовиден, внушавал доверие, и затова той не послушал гласа си и дал под наем етажа си, именно, на него.
към беседата >>

При доказване на нещата губи се много време, а при вярването, всичко става веднага.
„Духът на Господа Йеова е връх мене, защото Господ ме помаза". Първото нещо, което се иска от човека е да повярва, че е помазан. Той трябва да повярва, а да не чака да му доказват. И с доказване може, но да чакате да ви се доказват нещата, изисква се дълго време. При доказването и вярването резултатите са едни и същи; разликата е само в времето. При доказване на нещата губи се много време, а при вярването, всичко става веднага. Един познат господин ми разправяше, как се убедил, че трябва да вярва. По едно време той си напра-вил хубава, двуетажна къща и търсил наематели за един от етажите. Явил се един господин като наемател, но нещо отвътре му казвало: Не давай къщата си на този човек, той не обича да плаща. Обаче, външно този човек бил добре облечен, благовиден, внушавал доверие, и затова той не послушал гласа си и дал под наем етажа си, именно, на него. Гласът отвътре пак му нашепвал: този човек в първо време плаща, но после не плаща.
към беседата >>

55. Без окови!

МС

Мислите ли за невярване, че Бог възкресява мъртвите?
Ако човек асимилира храната добре, ще може да извлече от нея сила, която ще му даде микроскопическа радост за деня. В прочетената глава има важни въпроси, като този, какво значи да бъде човек роден от Бога. За да се разбере този въпрос в своята пълнота, трябва да се говори по него с години. Той съдържа в себе си Божията Любов, Мъдрост, Истина – всичко велико и красиво в живота се заключава в този въпрос. „Що? Мислите ли за невярване, че Бог възкресява мъртвите? " – 8 ст. Питам: кой възкръсва? – Който се е родил от Бога. Онзи, който не се е родил от Бога, може ли да възкръсне? – Не може.
към беседата >>

Мислите ли за невярване, че Бог възкресява мъртвите? (втори вариант)
Ако човек асимилира храната добре, ще може да извлече от нея сила, която ще му даде микроскопическа радост за деня. В прочетената глава има важни въпроси, като този, какво значи да бъде човек роден от Бога. За да се разбере този въпрос в своята пълнота, трябва да се говори по него с години. Той съдържа в себе си Божията Любов, Мъдрост, Истина – всичко велико и красиво в живота се заключава в този въпрос. „Що? Мислите ли за невярване, че Бог възкресява мъртвите? " – 8 ст. Питам: кой възкръсва? – Който се е родил от Бога. Онзи, който не се е родил от Бога, може ли да възкръсне? – Не може.
към втори вариант >>

56. Външни и вътрешни влияния

Тогава аз, като му кажа: „Ти си безверник", аз съм безбожник, защото като вярвам в един изкуствен бог, то вярването ми е лъжливо. (втори вариант)
Има някои неща, които са верни, а други не са верни. Например някой казва: „Аз съм безверник." И ти го убеждаваш. Имаш ли право да го убеждаваш. Понеже хората са създали един изкуствен бог и са накарали хората да вярват в един лъжлив бог. Той, като се освободи от вярата в изкуствени богове, тогава не се ли е освободил? Тогава аз, като му кажа: „Ти си безверник", аз съм безбожник, защото като вярвам в един изкуствен бог, то вярването ми е лъжливо. Да кажем, че вълкът дохожда и казва, че вярва в Бога и аз ще му докажа, че вярването му е лъжливо. Ако вълкът каже, че е роден от овца, аз ще му кажа: „Можеш ли да пасеш трева? " Агнето дойде и каже, че е родено от майка вълчица. И това не е вярно. Това, в което вярваш, трябва да имаш качества от него.
към втори вариант >>

Да кажем, че вълкът дохожда и казва, че вярва в Бога и аз ще му докажа, че вярването му е лъжливо. (втори вариант)
Например някой казва: „Аз съм безверник." И ти го убеждаваш. Имаш ли право да го убеждаваш. Понеже хората са създали един изкуствен бог и са накарали хората да вярват в един лъжлив бог. Той, като се освободи от вярата в изкуствени богове, тогава не се ли е освободил? Тогава аз, като му кажа: „Ти си безверник", аз съм безбожник, защото като вярвам в един изкуствен бог, то вярването ми е лъжливо. Да кажем, че вълкът дохожда и казва, че вярва в Бога и аз ще му докажа, че вярването му е лъжливо. Ако вълкът каже, че е роден от овца, аз ще му кажа: „Можеш ли да пасеш трева? " Агнето дойде и каже, че е родено от майка вълчица. И това не е вярно. Това, в което вярваш, трябва да имаш качества от него. Ако вярваш в Бога, ще приличаш малко на Него.
към втори вариант >>

57. Променява времената

– Оставете вашето вярване настрана.
Той направи това със своята любов. Любовта създаде света, любовта създаде цялата вселена. Когато погледнем към слънцето, към звездите, ние имаме предвид Божията Любов. Ето защо, първият и най-силен подтик на човешката душа е да възприеме любовта във всичката й пълнота, за да се освободи от ограниченията на живота. Казвате: Ние вярваме в Бога. – Оставете вашето вярване настрана. Ако с вашата вяра вие не можете да добиете безсмъртие, тази вяра е детинска. Ако вашата вяра не може да ви отвори вратата за невидимия свят, и ако не може да ви свърже с всички разумни и напреднали същества, тя е детинска вяра. Ще се запитате, дали има същества по-напреднали и по-разумни от хората. В света съществуват много по-напреднали същества от хората, които наричат гении, светии, ангели, архангели и т.н. Ангелите слизат на земята да видят, как живеят хората и се усмихват на тяхното богослужение, на тяхното безверие.
към беседата >>

58. Другата събота

Вярване, което е наложено чрез закон, чрез указ, е суеверие, което не принася никаква полза.
– Ама аз вярвам в царя, в държавата. – Вярата е едно нещо, а спасението – друго. Да вярваш, това е твоя длъжност. Да се спасиш, това значи, да знаеш законите на държавата и да ги изпълняваш. Като вярваш в Бога и Го обичаш, ти ще изпълняваш Неговите закони и ще бъдеш спасен. Вярване, което е наложено чрез закон, чрез указ, е суеверие, което не принася никаква полза. Суеверието не спасява, но и вярата сама не спасява. Вяра без любов нищо не е. Затова ние казваме: Люби Бога! – Може ли да любим Бога? – Може.
към беседата >>

И втората има степени: лековерие, суеверие, вярване и вяра.
Христос казва на учениците си: „Няма човек на земята, който да остави баща си и майка си заради мене и да не получи стократно в този и в онзи свят." Който не разбира тези думи, казва, че в този живот човек трябва да си поживее, да се забавлява. Да, ако си глупав, ще се забавляваш; ако си умен, ще учиш. Тъй щото, за онези хора, на които съзнанието е будно, Евангелието ще се проповядва по нов, вътрешен път, а не външно, както до сега се проповядвало. Отвън всички са изучавали и продължават да изучават Евангелието, но сега трябва вътрешно да се изучава. Следователно, днес хората се нуждаят от нови разбирания, нови възгледи за нещата, нова вяра. И втората има степени: лековерие, суеверие, вярване и вяра. Вярата минава най-после в знание. Знанието, обаче, не предвижда натрупване. Да трупаш знание, това не подразбира още приложение. То е излишен баласт, от който човек трябва да се освободи. Истинско знание е това, което има приложение.
към беседата >>

59. Верни положения

Сега ще кажете вярването какво е? (втори вариант)
Вас ви трябват пари, да си купите книги, защото, ако нямате книги, няма да бъдете учени хора. Като имате пари, ще имате книги, ще имате учител, защото без пари никой не ви учи. Ще си направите къща. После, ще имате автомобил. После, конче с малко кабриолетче. Сега ще кажете вярването какво е? Вие оставете вашето вярване, какви са вашите практически вярвания. Хубаво, аз като покажа с тази пръчица къде има богатство, има ли разумност в нея, или не? Който разбира, то е скрито вътре в пръчката. Казва: "Ще ме носиш." Аз като го нося, той открива парите, той е маг. Като открие, взимам.
към втори вариант >>

Вие оставете вашето вярване, какви са вашите практически вярвания. (втори вариант)
Като имате пари, ще имате книги, ще имате учител, защото без пари никой не ви учи. Ще си направите къща. После, ще имате автомобил. После, конче с малко кабриолетче. Сега ще кажете вярването какво е? Вие оставете вашето вярване, какви са вашите практически вярвания. Хубаво, аз като покажа с тази пръчица къде има богатство, има ли разумност в нея, или не? Който разбира, то е скрито вътре в пръчката. Казва: "Ще ме носиш." Аз като го нося, той открива парите, той е маг. Като открие, взимам. Втория ден дойдем и двамата на мястото.
към втори вариант >>

60. Достоен

Апашите използвали вярването на простите хора, според което, щом някой умре като войник на земята, в онзи свят ставал генерал.
По едно време, войникът се събудил и започнал да се оглежда, наляво – надясно, да се чуди, какво е станало с него, че е облечен в такива дрехи. Той се запитал: Къде съм аз? – В онзи свят. – Кой, какъв съм сега? – Генерал. Апашите използвали вярването на простите хора, според което, щом някой умре като войник на земята, в онзи свят ставал генерал. Тъй щото, когато казали на войника, че е в онзи свят и затуй е в генералски дрехи, той се убедил в това. Апашите го държали при себе си 40 деня и каквото им заповядвал, всичко изпълнявали. Те играли роля на офицери, на войници, за да поддържат в него мисълта, че наистина е на онзи свят. Като искал ракия, казвали му, че на този свят има всичко, но ракия само няма. Щом го убедили, че е умрял, че се намира на онзи свят и затова е генерал, казали му, че ще го оженят.
към беседата >>

61. Да изпълня

Ще кажете, че това не е правилно вярване.
В дъното на душата си всеки човек вярва, че ще живее и след смъртта си. Досега във всичките си наблюдения и изучавания на хората не съм срещнал нито един човек, който да не вярва в някакво специфично бъдещо съществуване. Един материалист казваше, че след като напусне земята, ще влиза между цветята, в изворите, в дърветата – навсякъде ще обикаля. Като влезе в някой цвят, който мирише хубаво, всички ще го милват, ще го миришат, ще му се радват. Следователно, и най-лошият човек, като стане цвят, който хубаво мирише, всички ще му се радват. Ще кажете, че това не е правилно вярване. Кое вярване е правилно? Когато някое цвете мирише, това показва, че то има развито съзнание. Цветето цъфти, защото иска да се хареса. Птичката шари, пъстри перцата си, защото иска да се хареса. Това показва известна степен съзнание.
към беседата >>

Кое вярване е правилно?
Досега във всичките си наблюдения и изучавания на хората не съм срещнал нито един човек, който да не вярва в някакво специфично бъдещо съществуване. Един материалист казваше, че след като напусне земята, ще влиза между цветята, в изворите, в дърветата – навсякъде ще обикаля. Като влезе в някой цвят, който мирише хубаво, всички ще го милват, ще го миришат, ще му се радват. Следователно, и най-лошият човек, като стане цвят, който хубаво мирише, всички ще му се радват. Ще кажете, че това не е правилно вярване. Кое вярване е правилно? Когато някое цвете мирише, това показва, че то има развито съзнание. Цветето цъфти, защото иска да се хареса. Птичката шари, пъстри перцата си, защото иска да се хареса. Това показва известна степен съзнание. Значи, дето има живот, там се проявява известна степен съзнание, и то според развитието на даденото същество.
към беседата >>

62. Разумните кротки / Блажени кротките

Ние не говорим за вярване. (втори вариант)
Скръбен е някой, но аз само като помисля, и той веднага се зарадва. Това е кротък човек, това е силен човек. В природата съществува един елемент, който наричат първичен, съзнателен процес. Христос казва, че Бог се проявява навсякъде. Следователно на земята Бог най-първо се проявява в кротките. Ние не говорим за вярване. Защото вярата трябва да се определи. Вярата е една незнайна дума. Какво значи „вяра"? Да вярваш в какво? Да вярваш в това, което хората отричат?
към втори вариант >>

63. Моите овце слушат моя глас

Обаче, между вяра и вярване има голяма разлика.
Христос е слязъл от друг свят, за да опита живота на хората, но Той сам не е от човешка еволюция. В Писанието е казано, че Христос не е дошъл да помага на ангелите, но е дошъл да помага на хората. Той дойде в света да послужи като съединителна нишка между еволюцията на ангелите и еволюцията на хората и да покаже на последните, по кой път могат да придобият Божествения живот. Вярващите мислят, че лесно могат да придобият този живот. Те казват, че с вяра всичко се придобива. Обаче, между вяра и вярване има голяма разлика. Вярата е вътрешна връзка, която се образува между човешката душа и Бога, т.е. любовта. Който е успял да направи тази връзка, той е придобил истинския живот и го е разбрал. Вие изпитвали ли сте тази връзка? Познали ли сте силата й? Това не трябва да ви плаши, но трябва да знаете, че тази връзка постепенно се създава.
към беседата >>

64. По Бога направени

– Не е въпросът в вярването.
Днес ние трябва да знаем да градим. Ние сме зидари, и с чукове в ръка трябва да градим Божественото здание! Един ще циментира, друг кал ще бърка, трети – греди ще дяла. Всеки ще прави, каквото може, но всички заедно ще градим. – Ама аз вярвам в Бога. – Не е въпросът в вярването. Всички трябва да градим. От всички се иска работа. Минаха ония времена на безработица. – Ама аз те обичам! – Какво от това?
към беседата >>

65. Крадецът и пастирят / Да имат живот

Но има едно специфично вярване. (втори вариант)
Значи цялото съзнание минава през това битие и докато са открити рамките на това битие, то гледа само как да се помогне на това същество, по кой начин именно. Сега - истината. Ти се нуждаеш от храна. Дали някой възрастен, или някое дете ще ти донесе тази храна, безразлично ти е. Стига това, от което имаш нужда в дадения случай, да ти се достави. Но има едно специфично вярване. Ние искаме да знаем дали Това Същество, Което ни е създало, мисли за нас. Естествено, Туй Същество е вложило в тебе част от Своя живот. И щом е така, Това Същество не може да не се интересува от това, което имаме. И ако у нас не функционира Божественият живот, тогава отношенията ни към Това Същество ще бъдат други. Когато ние влизаме като част от една система, ние имаме отношения към нея.
към втори вариант >>

66. Забранихме му

– Не е въпрос до вярване.
Когото и да попитате днес, отде е дошъл, от колко години живее на земята, ще ви отговори, че не знае. Той ще ви каже, че е дошъл на земята от преди 30 – 40 години. – Това не е знание. Той трябва да знае историята на своя живот, от началото на създаването на света досега. Ще кажете, че сте готови да вярвате на всеки, който би разправил историята на вашия дълъг живот. – Не е въпрос до вярване. Човек трябва да се домогне до онази положителна наука, която сама ще му разкрие всички тайни на живота. Който знае нещата положително, той е силен в своите убеждения. Какви убеждения може да има човек, който вярва в сиромашията, в болестите, в невежеството, в робството? Каквито са вярванията му, такива ще бъдат и убежденията му. Такъв човек никога не може да се повдигне.
към беседата >>

67. Блажени са очите и ушите

– Вярването не разрешава въпроса.
Сега, като изучаваме хората, виждаме, че не само младите, но и възрастните, и старите се интересуват от философски въпроси, за произхода на човека, за създаването на свята. Тези въпроси са разглеждани откак светът съществува, разглеждат се и днес, но въпреки това, хората не са дошли до едно положително заключение. Някои казват, че човек е произлязъл от Бога, но как, и той сам не знае – никакви факти няма на лице: картини няма, образи няма, форми няма. – Какво трябва да прави? – Да вярва. – Вярването не разрешава въпроса. Други казват, че човек е произлязъл от маймуна. Кое от двете твърдения може да се приеме за истинно? Как е възможно човек да е произлязъл от Бога, а да не прилича на Него? Или как е възможно да е произлязъл от маймуна и да не прилича на нея? Маймуната има опашка, а човек няма.
към беседата >>

Тъй щото, говорим ли за вярата на обикновените хора, ние наричаме тяхната вяра „вярване".
Наистина, никой не може да даде точно определение за понятието вяра. Да вярва човек абсолютно в Бога без да се съмнява, без да се колебае и да е готов да изпълнява Неговата воля, това е особено състояние, което не се поддава на никакво определение, на никакво описание. Да вярваш в Бога, това значи, да не правиш никакви погрешки. Правиш ли погрешки, твоята вяра не е абсолютна. Кой смъртен човек не прави погрешки? Тъй щото, говорим ли за вярата на обикновените хора, ние наричаме тяхната вяра „вярване". Те не са дошли още до истинската, до абсолютната вяра. Истинската вяра може да се изрази само чрез закона на любовта. Когато съвременните хора разберат любовта като мощна сила, като велик двигател на съзнателния живот, като причина за създаване на живота на хората, като условие за пресъздаване на сегашните закони в обществата и народите, можем да кажем, че те имат възможност да я приложат. Според съвременните закони хората бесят, затварят престъпниците. – Защо?
към беседата >>

Та като казвате, че вярвате в Бога, това е вярване, а не е още вяра. (втори вариант)
И като вярваш в това същество, да не направиш нито една погрешка. Щом вярваш в Бога и правиш погрешки, твоята вяра не е абсолютна. Нищо повече.[/indent] Следователно да вярваш в Бога, значи да не правиш погрешки какъвто и да си - свещеник или учител, или работник. Кой от вас не е направил нито една погрешка? Та като казвате, че вярвате в Бога, това е вярване, а не е още вяра. Като дойдем до истинската вяра, има само един начин в света, по който тя може да се изрази. Тази вяра иде само чрез закона на любовта. И ако съвременните хора могат да проявят любовта като велика, мощна сила на съзнателния живот или като причина за произвеждане на сегашния живот, или преустройването на сегашния живот, или пресъздаването на сегашните закони, защото сегашните закони са създадени според разбирането на любовта. И ако днес обесват един човек, защо правят това? Защото техните разбирания за Бога, за любовта не са съвършени.
към втори вариант >>

68. Паралелизъм в природата

Това е вярване, но не е истинска вяра.
Конкретна мисъл е тази, на която човек може да се опре. Някой казва, че вярата му в Бога е нещо, на което може да се опре, т. е. да уповава. Обаче, на коя вяра може човек да уповава: на вярата, останала от деди и прадеди ли? Това не е достатъчно. Това е вярване, но не е истинска вяра. Така мнозина вярват, мнозина мислят, но нито вярата им, нито мисълта им са истински. За да мисли право, човек трябва да се занимава с геометрия. Тя разкрива пред него реалността на нещата. Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността. Геометрията разглежда правите и кривите линии, фигурите, телата не само във външния, но и във вътрешния, психически живот.
към беседата >>

69. Пасха Господня / Пасха Господня е

Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека?
В овчарската колиба ще намерите тояга, с която овчарят опитва гърба на своите овце. В умовете на съвременните хора съществуват известни теории, известни вярвания за Бога, за ангелите, за светиите, за мъже и за жени, за братя и сестри, за религия, за държава и т.н. Обаче, от всички тия теории и вярвания, кои могат да се приложат? Ако вярванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия човек. Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия човек. Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека? Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията, той става свободен.
към беседата >>

70. Новото в живота

Казвам сега, къде е мъчнотията за вярването. (втори вариант)
" Де седи мъчнотията, че не може да повярва? Както онзи умореният пътник казва: „Аз съм уморен. Краката ми са откъснати. Колко има? " „Три-четири километра." Казва: „Не мога да отида." След като си почине, отива. Казвам сега, къде е мъчнотията за вярването. После питам, как трябва да вярваме. Все таки, ако анализираме мисълта, онзи пътник, ако го накарате да иде на извора, казва: „Как да ида? " Не знае ли той как да иде? Знае. Той другояче разбира. Казва: „Как да ида?
към втори вариант >>

71. Както светът дава

Това, което те наричат вяра, ние го наричаме вярване.
Опитният астролог може да предскаже всичко това с най-големи подробности. Какво правят някои хора? Те отварят Евангелието, да видят, какво ще им се падне и четат: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен”. Щом прочетат този стих, те се успокояват. Защо? Защото били вярващи. Това, което те наричат вяра, ние го наричаме вярване. Като вярват в Христа, видели ли са Го? Ще каже някой, че чувствал присъствието на Христа. Чувстването не решава въпросите. Човек трябва да има ясна представа за нещата, да ги разбира в техния вътрешен смисъл. Не е достатъчно само да прочетете един – два стиха от Евангелието и да мислите, че всичко знаете и разбирате.
към беседата >>

72. Идейната обич

Тъй то не може." Като станат възрастни християните, казват: онова глупавото вярване. (втори вариант)
Не че безпокойствието вие ще го избегнете, но то няма да ви ползва. Ако една майка, която е бременна, прекара целия си живот с големи тревоги, големи сътресения, тя не може да роди един човек здрав, не може да издържи. Ако духовният човек, който е заченал, защото всеки човек има една идея, тази идея трябва да се облече, ако вие се тревожите, ако във вашия ум давате място на всичките съмнения, колебания и тем подобни, всичко туй ще се отрази върху вашия растеж, върху вашия ум, върху вашето сърце. Вие се осакатявате. Вие казвате: „Едно време имаше любов в сърцето ми, но сега е лудешка работа. Тъй то не може." Като станат възрастни християните, казват: онова глупавото вярване. Но в какво седи старото вярване сега? В какво седи вярата на младите и вярата на стария? Че младият мисли, че ще живее, старият мисли, че ще живее по-малко. Туй е сега вярата. И в какво седи вярата на богатите и бедните?
към втори вариант >>

Но в какво седи старото вярване сега? (втори вариант)
Ако една майка, която е бременна, прекара целия си живот с големи тревоги, големи сътресения, тя не може да роди един човек здрав, не може да издържи. Ако духовният човек, който е заченал, защото всеки човек има една идея, тази идея трябва да се облече, ако вие се тревожите, ако във вашия ум давате място на всичките съмнения, колебания и тем подобни, всичко туй ще се отрази върху вашия растеж, върху вашия ум, върху вашето сърце. Вие се осакатявате. Вие казвате: „Едно време имаше любов в сърцето ми, но сега е лудешка работа. Тъй то не може." Като станат възрастни християните, казват: онова глупавото вярване. Но в какво седи старото вярване сега? В какво седи вярата на младите и вярата на стария? Че младият мисли, че ще живее, старият мисли, че ще живее по-малко. Туй е сега вярата. И в какво седи вярата на богатите и бедните? Че богатите вярват, че може да се удоволстват всичко почти, каквото иска, а бедният се усеща ограничен.
към втори вариант >>

73. Правилни форми

Менюто, вярването в Бога трябва да се измени. (втори вариант)
Ако след всяко ядене моята стомашна система предава на моята дихателна система, дихателната система предава на мозъка, всеки приема добре и добре действа. Но щом ям и усещам, че има нещо в стомаха, не е дадено нищо на дихателната система, не може да мисля добре, има нещо криво в яденето. Тогава какво ще правя? Може да ядем, но да изменим начина на яденето. Когато се казва да променим идеята, то значи яденето трябва да се измени, мисълта трябва да се измени. Менюто, вярването в Бога трябва да се измени. Трябва да се промени това меню. Трябва да се промени това ядене. И човек трябва да има едно правилно определение. Защото, ако яденето не е правилно, човек не може да бъде здрав. Щом е здрав, другите работи ще бъдат прави.
към втори вариант >>

74. Огъната плоскост

Казва някой, че имал едно вярване, но престанал да вярва. (втори вариант)
А друг адвокат - на противоположната страна - доказва, че този човек е откраднал парите. Питам, кой е на правата страна? И този, който иска да докаже, че той е откраднал и е виновен, и онзи, който има да дава или да взема, и двамата се намират в една огъната площ, нищо повече. Ако се намирате на една огъната площ, така се извиняват вашите постъпки. Така се изменят и убежденията на хората. Казва някой, че имал едно вярване, но престанал да вярва. Не че е добил нещо друго, но щом се огъне неговата площ, той е изгубил своите вярвания. Ще кажете: „Защо? " Огънала се е неговата площ. Сега трябва да се дойде до другите велики мисли, които направляват живота, тоест да създадете в себе си възможност. Защото само в себе си човек може да създаде своите възможности.
към втори вариант >>

75. Доведете ми го тук

Ще кажете, че еретик е онзи, който се отеля от общото вярване.
Това е криво разбиране. Според нас, еретик е този, който не вярва в законите на великите добродетели – на любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта. Всеки, който вярва във великите добродетели и живее според техните закони, той е просветен, той е правоверен. Само просветеният, правоверният може да направи всичко, каквото пожелае. Който не може да направи това, което говори, той е еретик, той не е правоверен. Ще кажете, че еретик е онзи, който се отеля от общото вярване. Ако общото вярване е правилно, съгласен съм с вашето твърдение, но ако не е правилно, не съм съгласен. Общото верую подразбира един Бог. Ако всички хора вярваха в един и същ Бог, между тях нямаше да съществуват никакви противоречия. Така ли е всъщност? Следователно, щом между хората съществуват противоречия и недоразумения, това показва, че те служат на много богове.
към беседата >>

Ако общото вярване е правилно, съгласен съм с вашето твърдение, но ако не е правилно, не съм съгласен.
Според нас, еретик е този, който не вярва в законите на великите добродетели – на любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта. Всеки, който вярва във великите добродетели и живее според техните закони, той е просветен, той е правоверен. Само просветеният, правоверният може да направи всичко, каквото пожелае. Който не може да направи това, което говори, той е еретик, той не е правоверен. Ще кажете, че еретик е онзи, който се отеля от общото вярване. Ако общото вярване е правилно, съгласен съм с вашето твърдение, но ако не е правилно, не съм съгласен. Общото верую подразбира един Бог. Ако всички хора вярваха в един и същ Бог, между тях нямаше да съществуват никакви противоречия. Така ли е всъщност? Следователно, щом между хората съществуват противоречия и недоразумения, това показва, че те служат на много богове. Значи, хората са многобожници.
към беседата >>

76. Положително знание

Като дойдем до религиозните хора, често и те във вярването страдат от дисперсия. (втори вариант)
Цялата съвременна култура - и в Америка, навсякъде, всичките хора все късно ядат и затова боледуват. На тия цивилизовани глави не им дошло наум да не ядат късно. И в Америка всички късно ядат. Стомахът им е развален и повечето от тях страдат от дисперсия на стомаха. Сега ние пренасяме. Като дойдем до религиозните хора, често и те във вярването страдат от дисперсия. Има опасност и ти, като изучаваш духовната наука, и ти да страдаш. Искат всичките хора да бъдат чисти и святи. Ти нямаш представа какво значи свят човек. Святият човек няма никакъв външен изглед. Святия човек ще го видиш, че е един обикновен човек.
към втори вариант >>

77. Къртица, славей и пчела / Къртът, славеят и пчелата

" Ако вярването в Бога е една идея, когато учителят пита ученика си: „Ти вярваш ли в числата", той казва: „Не вярвам, не съм ги виждал." Тогава учителят трябва да извади няколко ябълки и казва: „В света съществуват ябълки", но детето не знае какво е ябълка. (втори вариант)
" Питането „ти вярваш ли в Бога" е много глупаво. Допуснете сега, че дойде едно дете в училището - постъпи в първо отделение. Но учителят не му е разправял още нищо - трябва ли да го питаш: „Ти вярваш ли в числата? " Че как ще вярва това дете в числата - то още не знае какво нещо е число. „Вярваш ли в Бога? " Ако вярването в Бога е една идея, когато учителят пита ученика си: „Ти вярваш ли в числата", той казва: „Не вярвам, не съм ги виждал." Тогава учителят трябва да извади няколко ябълки и казва: „В света съществуват ябълки", но детето не знае какво е ябълка. И учителят казва: „Ето една ябълка - тъй се пише „една ябълка" - 1, когато е само една; а когато тази ябълка има другарче, стават значи две ябълки - 2. Тъй се пише „две ябълки" - 2. Две другарчета са това. Ти вярваш ли в това? " В какво вярва детето?
към втори вариант >>

78. Абсолютна вяра / Абсолютно доверие

От вас се иска вяра, а не вярване или суеверие.
Не губете вярата си! Какви препятствия да срещате, не се обезсърчавайте. Хората могат да ви се смеят, това нищо не значи. Знайте, че невидимият свят цени усилията на човека и, в края на краищата, ще го възнагради. За да опита вярата ви, разумният свят съзнателно ви поставя на изпитания. От вас се иска вяра, а не вярване или суеверие. Вяра в Бога, а не в хората. Това се дава като задача на всички хора, пред които стои сериозна работа. Ще дойде ден, и близо е този ден, когато хората ще минат през голям огън. За да издържат на този огън, те трябва да имат непоколебима вяра в Бога. Които имат тази вяра, ще минат през огъня, ще се пречистят и живи ще останат.
към беседата >>

79. Форма и съдържание

Ако вървенето в Бога може да спъне нашия ум и нашето сърце или нашето тяло, туй вярване не е право. (втори вариант)
Той е направил една скица, но тази скица не е картина. Художникът, след като нахвърли основните черти, като направи скицата, туря сенките, поставя очите, носа, работи върху устата, след туй работи върху всяка линия. И човек, за да изпъкне умът, дълго време трябва да работи върху силите на ума, за да може да се прояви. Човек ще работи дълго време, докато почувства, че има един ум, на който всякога може да разчита. Казвам, не трябва да имаме една религия, която да ни спъне. Ако вървенето в Бога може да спъне нашия ум и нашето сърце или нашето тяло, туй вярване не е право. Ако вървенето в Бога възбуди един страх у тебе, туй вярване не ти трябва. Вярване е туй, което няма да те спъне, което ще даде подтик на твоя ум да се развива. Вярване, което ще даде подтик на твоето сърце. Не да се спънеш, но да знаеш какво да правиш. Най-после ще дадеш широчина на сърцето и развиване на тялото.
към втори вариант >>

Ако вървенето в Бога възбуди един страх у тебе, туй вярване не ти трябва. (втори вариант)
Художникът, след като нахвърли основните черти, като направи скицата, туря сенките, поставя очите, носа, работи върху устата, след туй работи върху всяка линия. И човек, за да изпъкне умът, дълго време трябва да работи върху силите на ума, за да може да се прояви. Човек ще работи дълго време, докато почувства, че има един ум, на който всякога може да разчита. Казвам, не трябва да имаме една религия, която да ни спъне. Ако вървенето в Бога може да спъне нашия ум и нашето сърце или нашето тяло, туй вярване не е право. Ако вървенето в Бога възбуди един страх у тебе, туй вярване не ти трябва. Вярване е туй, което няма да те спъне, което ще даде подтик на твоя ум да се развива. Вярване, което ще даде подтик на твоето сърце. Не да се спънеш, но да знаеш какво да правиш. Най-после ще дадеш широчина на сърцето и развиване на тялото. Не да имаш едно хилаво тяло, но да имаш един здрав организъм.
към втори вариант >>

Вярване е туй, което няма да те спъне, което ще даде подтик на твоя ум да се развива. (втори вариант)
И човек, за да изпъкне умът, дълго време трябва да работи върху силите на ума, за да може да се прояви. Човек ще работи дълго време, докато почувства, че има един ум, на който всякога може да разчита. Казвам, не трябва да имаме една религия, която да ни спъне. Ако вървенето в Бога може да спъне нашия ум и нашето сърце или нашето тяло, туй вярване не е право. Ако вървенето в Бога възбуди един страх у тебе, туй вярване не ти трябва. Вярване е туй, което няма да те спъне, което ще даде подтик на твоя ум да се развива. Вярване, което ще даде подтик на твоето сърце. Не да се спънеш, но да знаеш какво да правиш. Най-после ще дадеш широчина на сърцето и развиване на тялото. Не да имаш едно хилаво тяло, но да имаш един здрав организъм. Това е вяра.
към втори вариант >>

Вярване, което ще даде подтик на твоето сърце. (втори вариант)
Човек ще работи дълго време, докато почувства, че има един ум, на който всякога може да разчита. Казвам, не трябва да имаме една религия, която да ни спъне. Ако вървенето в Бога може да спъне нашия ум и нашето сърце или нашето тяло, туй вярване не е право. Ако вървенето в Бога възбуди един страх у тебе, туй вярване не ти трябва. Вярване е туй, което няма да те спъне, което ще даде подтик на твоя ум да се развива. Вярване, което ще даде подтик на твоето сърце. Не да се спънеш, но да знаеш какво да правиш. Най-после ще дадеш широчина на сърцето и развиване на тялото. Не да имаш едно хилаво тяло, но да имаш един здрав организъм. Това е вяра. Да вярваш в Бога на свободата на твоята мисъл.
към втори вариант >>

80. Иде Исус

Това е вярване.
Според мене, вярата е закон, който определя степента на знанието. Колкото повече се усилва вярата, толкова повече се увеличава знанието. И обратно: щом се увеличава знанието, и вярата се усилва. Между вярата и знанието има известно съотношение. Ако вярата се усилва, а знанието не се увеличава, това не е истинска вяра. Това е вярване. Когато вярата се усилва, а човек, вместо да придобие знание, губи и това, което има, туй е суеверие. И тъй, вярата, като вътрешен подтик на ума, води човека в областта на знанието. Каква е тази област, той не знае, но има известна връзка между човешкия ум и Разумността. Аз наричам тази Разумност „Бог", не във физически смисъл, но в дълбок духовен смисъл. Само слабият се домогва до външната, физическата страна на Бога.
към беседата >>

81. Отец люби Сина

То не е мое вярване, но индуско.
В една легенда се разказва, как един от вавилонските царе станал животно. Той направил едно голямо престъпление, за което Бог го наказал, превърнал го в животно. Много години прекарал като животно, докато най-после се разкаял и отново приел човешка форма. Това е легенда, а в индуските книги се говори като факт за преминаването на човека в животно, и на животното в човешка форма. Това се изучава даже в училищата. То не е мое вярване, но индуско. В миналото и в Египет са изучавали този въпрос. Ще кажете, че това не е вярно. – Възможно е. Съществуват няколко закони: за наследствеността, за странствуването на душата и за прераждането. Значи, една и съща реалност се изразява по три различни начина.
към беседата >>

82. Него видя Исус

Това е догматично вярване.
Ако останете съвсем сами в света – без хора, без животни, в пълна тъмнина, тогава ще разберете, какво значи самотия. Това са неразрешени за вас въпроси, това са противоречия. „Него видя Христос". Исус видя този човек, за да го извади от едно голямо противоречие. Той каза на Христа: Вече 38 години седя пред тази къпалня; толкова години наред слиза ангел от небето да размъти водата и не се намери никой да ме спусне във водата, да почерпя и аз нещо. Това е догматично вярване. Всички мислеха, че като слезе ангел да размъти водата, само тогава болният ще оздравее. Вън от тази вода, никой не може да оздравее. Христос попита болния: Вярваш ли, че и без да влезеш във водата, можеш да оздравееш? И почна Христос да му проповядва учение, че човек може да оздравее и без да влезе във водата. Трябваше да го разубеди Той в старото учение.
към беседата >>

83. Дигнете камъка!

– Щом се мъчиш, това е вярване.
Това, в което вярвате, се отнася за днешния ден. Щом остане за другия ден, то е суеверие. Казваш: Аз вярвам. – Сега вярваш ли? – Мъча се да вярвам. – Щом се мъчиш, това е вярване. – Утре ще се реализира. – Щом остане за утре, то е суеверие. – Ще се уверя, но като прочета, какво са казали философите. – Остане ли философите да те уверяват, това е суеверие. Че философите още не са видели Господа, не са се разговаряли с Него.
към беседата >>

84. Разбрани неща

– Защото той излиза от гледището на вярването, а не на вярата.
Друг някой заболява, вика лекар да го лекува. Лекарят казва, че след две седмици болният ще оздравее, но не става така. Минават две седмици, минава месец, болният още лежи в леглото. За свое оправдание лекарят казва, че се е явило някакво усложнение. – Защо думите на лекаря не се сбъднаха? – Защото той излиза от гледището на вярването, а не на вярата. Болният пък се обезсърчава и започва да търси баби, те да го лекуват. Той изхожда от своето суеверие и очаква да стане някакво чудо и да оздравее, но не оздравява. Суеверният очаква нещата да станат по изключителен начин, като в приказките от „хиляда и една нощ“. Великите неща на земята стават чрез вярата, в която взимат участие множество същества и помагат на хората. Обичат ли човека, те му помагат и той успява в предприетата работа.
към беседата >>

Работите ли само с вярване, не можете да очаквате на никого.
Той изхожда от своето суеверие и очаква да стане някакво чудо и да оздравее, но не оздравява. Суеверният очаква нещата да станат по изключителен начин, като в приказките от „хиляда и една нощ“. Великите неща на земята стават чрез вярата, в която взимат участие множество същества и помагат на хората. Обичат ли човека, те му помагат и той успява в предприетата работа. Във вярата нещата стават по Любов. Работите ли само с вярване, не можете да очаквате на никого. Мнозина могат да ви обещаят, че ще ви помогнат, но когато трябва да се изявят, не можете да ги намерите. – Защо? – Защото не са свързани с вас по Любов. И при това положение пак могат да ви помогнат, но трябва да чакате, когато те имат свободно време. При суеверието вие сте принудени да разчитате на ония същества, които мислят само за себе си.
към беседата >>

Това е вярване, но не и вяра.
Който няма вяра, има нужда от пари; който има вяра, и без пари може. Някои религиозни казват, че вярват в Бога, но едновременно вярват и в кесията си. Докато е богат, човек лесно може да повярва в Бога. Изгуби ли парите, и вярата си изгубва. Вяра, която се поддържа с пари, не е истинска. Това е вярване, но не и вяра. Други някои вярват в Бога, а същевременно вярват и в светлината. Едно и също ли е, да вярва човек в Бога и да вярва в светлината? Мнозина се спъват от своите вярвания и разбирания. Те не искат да разберат каква е Божествената програма за всеки ден, но се поддават на личните си настроения. Те казват: „Какво ли ще стане с нас?
към беседата >>

85. Отиване и връщане

Някой човек не вярва в Бога, а казва, че вярва на хората – това е невъзможно, такава вяра се нарича вярване, но не е онази положителна Вяра, която може да прави чудеса.
Когато една птичка се доближи до някой човек, който си служи с лъжа, тя няма доверие в него и хвръква настрана – той й предлага зрънца, но тя не се приближава към тях и казва: „Ти ми даваш едно благо, но то ще ми коства живота и свободата – зад това благо се крие друго нещо.” Казвам: права е тази птичка, как ще я убедиш, че няма да я хванеш и затвориш в клетка – птичката не казва, че я лъжете, но тя няма доверие във вас и хвръква надалеч. Същото нещо става и между хората: често хората губят доверието си един към друг, избягват да се срещат, съмняват се и т.н. Някой казва: „Аз имам пълно доверие на хората” – този човек не говори истината – защо? Преди всичко той няма доверие на себе си. Щом няма доверие на себе си, той не може да има доверие и на другите хора; който няма вяра в себе си, той не може да вярва и в Бога. Някой човек не вярва в Бога, а казва, че вярва на хората – това е невъзможно, такава вяра се нарича вярване, но не е онази положителна Вяра, която може да прави чудеса. Аз изнасям тия неща с цел да размишлявате, да схващате същината на идеите; има идеи, разбирането на които е така необходимо, както водата е необходима за жадния пътник. Представете си, че някой човек е пътувал четири-пет деня, гърлото му е пресъхнало от жажда, но никъде не може да намери вода; най-после той вижда един кладенец с чиста, хубава вода, но без кофа, без въже; оглежда се натук-натам, не знае как да извади вода, да уталожи жаждата си, да слезе в кладенеца – не може, кладенецът е дълбок десет метра; обикаля около кладенеца, мъчи се от жажда, но жив човек няма около него. По едно време той вижда, че иде човек към кладенеца и в ръката си носи кофа, вързана с въже. В дадения случай най-важните неща в живота на жадния пътник са кофата и въжето, всички други въпроси – за дълбочината на кладенеца, за начина, по който е направен, за формата му – остават настрана като второстепенни, като маловажни. Съществените неща за жадния пътник са кофата и въжето – чрез тях той ще разреши една задача, която го измъчва.
към беседата >>

86. Син Человечески отхожда

Ние не сме будали да помислим, че ти си Христос." Това е едно изопачено вярване.
Щом се подобрят условията, и човечеството ще се повдигне. Засега обаче, това не може да стане изведнъж, докато всички не осъзнаят, че трябва да живеят един за друг. Сега мнозина казват: „Всеки трябва да се грижи за себе си." Това се отнася до онези вярващи, които се намират в положението на християни и минават за такива. Питам: ако днес Христос дойде на Земята, как ще ни посети и как ще Го приемем? Ако Той каже: „Аз съм Христос, който ви проповядвах преди две хиляди години", вие ще му отговорите: „Ти не знаеш ли, че ние живеем в 20-ти век и не сме хора, които можем тъй лесно да вярваме? Ние не сме будали да помислим, че ти си Христос." Това е едно изопачено вярване. Впрочем, аз не казвам, че Христос тъкмо така ще каже. Ни най-малко Той няма да говори за себе си, но ще ни запита: „Как прекарвате живота си? Как живеете с мъжа: си, с жена си, с децата си? Какво е материалното ви положение? Как спите, здрави ли сте?
към беседата >>

87. Пред всичкия народ

Аз не смея понякога да си изкажа моето вярване за онзи свят.
Та нима онази мома, която излиза от бащиния си дом, е умряла? Та нима онзи момък, който е отишъл да работи, е умрял? Та всички наши деди и прадеди са отишли на работа. Вие сте им турили кръст, поливате ги, ходите да се молите на тях. Моите почитания към вярата на хората. Аз не смея понякога да си изкажа моето вярване за онзи свят. Питат ме някой път, има ли задгробен живот. Казвам: има и няма задгробен живот. – Ти не си определен. – Аз съм толкова определен, колкото си и ти определен. От моето гледище, живот след гроба няма.
към беседата >>

88. Според делата

Ако вашето вярване в Христа допринася нещо - добре, но само да вярвате, че Христос дошъл, живял, проповядвал - какво може да се ползва Христос от това?
Ние се намираме в един свят, дето трябва да разрешим един важен въпрос, Има въпроси, които трябва специално да разрешим. Каквото е извършил Христос, Той го е свършил много добре. Какво трябва да свършим ние, на това да се спрем. Защото всеки един от нас трябва да свърши нещо. Ако седите и казвате: „Аз вярвам в Христа", аз питам: каква нужда има Христос да вярвате в Него? Ако вашето вярване в Христа допринася нещо - добре, но само да вярвате, че Христос дошъл, живял, проповядвал - какво може да се ползва Христос от това? Какво мога да се ползувам аз, когато ме оберат 10 души разбойници, вземат ми парите - какво се ползувам от това, че са ме обрали? Какъв резултат е това? Силата на мисълта седи в онова единство на хората да мислят по един правилен начин. Може ние да нямаме уважение и почитание към самата истина, понеже не знаем, че в истината седи основата на нашия живот, на нашето бъдеще и на всички сполуки, на всичкото щастие, не само в съвременния живот, но и в хилядите съществувания, които ще дойдат, до самата вечност. Тъй седи истината.
към беседата >>

89. Сила, живот и здраве

Казваме "вяра и вярване".
Представете си, че някой се задушава, не може да диша. Ако има знание, той сам трябва да си помогне, да възстанови дишането си. Ако сам не може да си помогне, да потърси човек, който носи истинското знание в себе си. Знаещият е силен човек. Ще кажете, че силата на човека е в неговата вяра. Казваме "вяра и вярване". Това са две различни неща. Ако между вас има ясновидци, може ли да предскажете, какво ще свиря? Сега ще изсвиря думите: "Сила, живот и здраве". Вие нямате представа, как се свири думата "сила". Мнозина могат да изпеят, или да изсвирят тази дума, но всъщност, как трябва да се изпее или изсвири?
към беседата >>

90. Думата му държа

Казват: ти имаш някакво вярване.
– Така и така го убих. Хвърлих го в Дунава." Завеждат дело. Не зная колко време се водило делото, година или две, най-после определят присъдата. В деня, когато четат последната резолюция, синът пристига в съдилището. Възкръснал. Значи накарали бащата да мисли, че е убил сина си, нищо повече. Казват: ти имаш някакво вярване. - Никакви вярвания. Толкоз са те били в Обществената безопасност, че имаш вярване. В теб майка ти може да внесе известно вярване. Например, когато е била бременна, майка ти може да е имала известни халюцинации, или е видяла мечка и оттам насетне ти се плашиш от мечка, треперят ти краката като я срещнеш. Аз съм срещал много приказки за мечки, разправяли са ми за мечки, но едно заключение съм извадил.
към беседата >>

Толкоз са те били в Обществената безопасност, че имаш вярване.
Не зная колко време се водило делото, година или две, най-после определят присъдата. В деня, когато четат последната резолюция, синът пристига в съдилището. Възкръснал. Значи накарали бащата да мисли, че е убил сина си, нищо повече. Казват: ти имаш някакво вярване. - Никакви вярвания. Толкоз са те били в Обществената безопасност, че имаш вярване. В теб майка ти може да внесе известно вярване. Например, когато е била бременна, майка ти може да е имала известни халюцинации, или е видяла мечка и оттам насетне ти се плашиш от мечка, треперят ти краката като я срещнеш. Аз съм срещал много приказки за мечки, разправяли са ми за мечки, но едно заключение съм извадил. Казват, че мечката плюела човека. В историята на човешкия живот не съм срещал един праведен човек, когото мечката да го е плюла.
към беседата >>

В теб майка ти може да внесе известно вярване.
В деня, когато четат последната резолюция, синът пристига в съдилището. Възкръснал. Значи накарали бащата да мисли, че е убил сина си, нищо повече. Казват: ти имаш някакво вярване. - Никакви вярвания. Толкоз са те били в Обществената безопасност, че имаш вярване. В теб майка ти може да внесе известно вярване. Например, когато е била бременна, майка ти може да е имала известни халюцинации, или е видяла мечка и оттам насетне ти се плашиш от мечка, треперят ти краката като я срещнеш. Аз съм срещал много приказки за мечки, разправяли са ми за мечки, но едно заключение съм извадил. Казват, че мечката плюела човека. В историята на човешкия живот не съм срещал един праведен човек, когото мечката да го е плюла. Онзи, когото мечката го е плюла, той е лош човек.
към беседата >>

91. Моята Любов няма да премине

Едно противоречие: ние вярваме, че този човек отива в другия свят, но едновременно вярване, че той е в тялото си тук, в земята.
Такова посрещане има, но за онези, които са разбрали разумния живот, които са вървели по Божия път. Има посрещане с венци, с музика, с модерни таксита, с небесни колесници. Има и такива работи, още от земята да ви вземат с огнена колесница, като Илия. Тогава няма да има нужда да ви заравят както сега в земята. Сега за умрелия казват, че той отива да си почине. Едно противоречие: ние вярваме, че този човек отива в другия свят, но едновременно вярване, че той е в тялото си тук, в земята. Ние пущаме тялото в земята, за да може земята да го изпрати в небето. Защото най-благоприятното място, това е небето. Ако вие заровите един светия, след десет дни няма да намерите нищо от тялото, но ако заровите един грешник, ще видите, че няма кой да му занесе тялото, всичко ще остане тук. За тялото на светията има кой да се грижи, той ще си го вземе. Та идеята, която трябва да остане у вас, е следната.
към беседата >>

92. Приложете Добродетел

Но туй вярване в подсъзнанието, то е определено, а всички определени работи стават.
Дотолкова, доколкото ти вярваш, че вярваш, че вярата ти е в твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, тя е мощна. Ако вярата дойде в подсъзнанието, тя е силна; ако дойде в съзнанието, е силна; дойде ли в самосъзнанието, тя е слаба. Много пъти се работи в двете области и работите не стават тъй както .очакваме. Вярата не се е изразила. Когато се работи в подсъзнанието, каквото пожелаеш, става. Но туй вярване в подсъзнанието, то е определено, а всички определени работи стават. Не се осъществяват онези работи, които не са определена Щом едно знание не е определено в човешкия живот, туй знание не става. Казваш: „Ама аз не мислех така.” Може, но природата мисли другояче. Онова, което вярата дава, то се прилага на онова, което природата дава. То се излага на показ на всички разумни същества. Следователно ти никога не можеш да приемеш от природата или от Бога нещо, което не е разумно.
към беседата >>

93. Верният в малкото

Много се заблуждавате в това вярване.
Така е за напредналите души, но не се отнася това и за ненапредналите души. Изходният път е този, няма друга свобода. Вие чакате Христос да дойде отвън. Никога няма да дойде Христос, ако тъй вие го очаквате. Ще дойде да ви се усмихне, или да ви каже: "Елате вие, благословени". Много се заблуждавате в това вярване. Христос така, както го очаквате, отвън да дойде, няма да дойде. Тогава, защо да не вярвате в мене, ако е така? Или ще кажете, че аз съм антихрист? Разумността се отличава с едно нещо: онзи, който иде, той носи свобода и живот за всички хора, нищо повече. А онзи, който носи свобода в Името Божие, той трябва така да живее, той трябва да има една любов, която да не се поколебава в нищо.
към беседата >>

94. Вярата като закон

БС

За пример казваш: "Аз не трябваше да турям толкова доверие в него." С вяра човек досега никога не е пострадвал, от доверието може, от вярването може, но от вярата - не.
(Какво иска да каже Учителят?) - Нищо не искам да кажа, просто говоря за прозорци и за врати. Искам да зная дали има дим в къщата ви или не. Вие ще кажете: "Зачервени са очите ни от много пушек." Казвам: Онова, което Бог е създал, ние трябва да го турим на първо място. Човек не трябва да смущава своите чувства, своите мисли, своите постъпки и своето физическо тяло. За пример казваш: "Аз не трябваше да турям толкова доверие в него." С вяра човек досега никога не е пострадвал, от доверието може, от вярването може, но от вярата - не. Вярата може да туриш в един човек: в това да вярваш, което Бог е дал. Вярвай, че той има душа. Твоята вяра не трябва да се разклаща. Този човек може да говори зло или добро, може да е добър или лош, това не трябва да ръководи твоята вяра. Защото, ако вие сте меродавни, ако вие мислите от ваше гледище, че някой човек ви е неприятен, ако действително това беше право, то Бог щеше да го премахне от света.
към беседата >>

95. Законът на вярата и Любовта

Било е време в човешката култура, когато хората са гледали на всяко същество като на Бога, а пък като изчезна това вярване, остана само това, да обожават аписа, котката. (втори вариант)
Как ще се поправи светът? Смешни са хорските вярвания. Египтяните обожаваха аписа, котките. Как ще си обясните това? Това показва следното. Било е време в човешката култура, когато хората са гледали на всяко същество като на Бога, а пък като изчезна това вярване, остана само това, да обожават аписа, котката. Египтяните са обожавали и крокодила. И у вас се роди идеята, че такъв Господ не съществува. Това е една идея на миналото. Едно понятие на Бога от миналото. А пък сега трябва да разбирате Бога, както трябва.
към втори вариант >>

96. Покрива и изправя