Търсене в текстове за 'Вярване'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 91 резултата в 57 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея.
Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич.
към текста >>

2. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Теорията на Коперник (16 век) разруши вярването, че земята е център на вселената.
Основата на това беше поставена още в древния свят от Аристотел и др. Но голям тласък се даде в това направление от 14 век. Ренесансът имаше за назначение да освободи човешкия ум от всички окови. Вълната, която се почва от ренесанса, постепенно се засилва и това. което виждаме в 19 век, е само една от по-външните вълни на този импулс. Теорията на Коперник (16 век) разруши вярването, че земята е център на вселената. По-после Кант-Лапласовата теория в 18 век допълни работата на Коперник относно слънчевата система, като внесе принципа на еволюцията. Ляйел внесе принципа на еволюцията в геологията като доказа, че сегашният вид на земята е плод на дълго развитие. В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория. Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания. Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони.
към текста >>

3. ПЕДАГОГИКАТА И ОКУЛТНИТЕ НАУКИ - П. Г. Пампоров Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вярвам, че това, което ние наричаме религия, за която говорим с изрази на вярването, едно време е била една положителна наука, която се е изразявала чрез термини на фактическо знание.
Всичко това, което е на земята, съществува, за да служи на някое добро, за да се събира опитност, която ще бъде по-после употребена. Няма частица в човека, нито мисъл, нито опитност, която да не продължава по-нататък. Животът е вечен. Така смъртта не може да съществува". На възражението на редактора, че това значи да се отива по-далече от учението на християнската религия, Форд отговаря: „Може, но въпреки туй аз го вярвам; и твърдо вярвам, че в древните времена, в далечните векове хората са знаели нещо, което ние днес сме изгубили, нещо повече отколкото ние знаем относно тайната, която крие животът... Аз см твърдо убеден в това. Вярвам, че това, което ние наричаме религия, за която говорим с изрази на вярването, едно време е била една положителна наука, която се е изразявала чрез термини на фактическо знание. Нещата, които сега за нас представляват неразрешими задачи, като, например, откъде идем преди нашето раждане и къде отиваме след нашата смърт - са били известни на всички. Всичко, което засега тайната на съществуванието, е било тогава познато. „Ще дойде ден, обаче, в който ние ще придобием изново знания, за да виждаме и разбираме вечния живот на всемира: например, това, което става на другите планети." „В заключение - завършил „кралят на автомобилите" - нашият живот не е друго, освен един преход между минали съществувания и бъдещи". (От италианското сп. „Рейнкарнационе” – „Прераждане”) Бележка на преводача: Тия мисли на големия индустриалец показват, че практическата дейност, макар и в най-широки размери, може да бъде съгласувана с най-високото духовно схващане на живота.
към текста >>

4. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание.
подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат.
към текста >>

Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго.
Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример.
към текста >>

5. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Вяра" е станало доверчивост и вярване в мненията на другите.
Духовната душа. Обвивката на чистия и всемирен дух. 7. Атма. Дух. Отражението на Абсолюта. Гьоте казва: „Една дума се явява удобна, когато отсъствува понятието." В нашия материален век самото значение на термините означаващи духовни сили и състояния се е загубило и извратило; „Бог" се предполага да означава едно неестествено, свръхестествено съзнание вън от природата. „Вяра" е станало доверчивост и вярване в мненията на другите. „Надежда" е станала лична корист. „Любов" се предполага да е себелюбиво пожелание и пр. Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумявани за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на съзнателност, които човекът никога не е изпитал. В това именно се съдържа мистерията. Философите на средните вкове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемте планети, от които седем космични тела, видими в небесата, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното подразделение на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия.
към текста >>

6. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми.
Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми. Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии. В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона. В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството. Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството.
към текста >>

7. ВЕСТИ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза.
"Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те съществуват сега във вашето .съзнание и във вашата окръжаваща среда, също така е сигурно, че вие можете да ги измените и да ги подобрите. Всеки човек обладава подсъзнателно съществуване и съзнателно съществуване; подсъзнателният живот неволно изработва установените вярвания на расата и се подчинява на всички заповеди, които са му предали миналите поколения. То е най-големият господар, но то е също и слугата, който осъществява и изразява всички идеи, образувани и преживяни от самосъзнателното битие. Идеите на расата са неговите правила, преобразувани от идеите, които лично са взети от всеки индивид. Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба.
към текста >>

8. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения.
Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на една колективна хипноза те мислят, че не заслужава да се замисля човек много-много над тия проблеми. „Практичният живот” с неговите въпиющи нужди бил най-важен. Като че ли между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка!
към текста >>

9. ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Всяко друго вярване е лъжа!
Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, пропътувайте всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Господ! ”, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ! ” Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е лъжа! Любовта не признава никакви народности. Любовта не признава никакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свет религии няма. Там съществува само Любов.
към текста >>

10. НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако има пострадали, то е от вярване, но не и от вяра.
Вярата за нея да бъде закон. Тя трябва да вярва във всичко хубаво и красиво! Ако най-малките спънки в живота могат да разклатят нейната вяра, това не е вяра. Слабата вяра на жената е начало на нейните страдания и нещастия. От вяра никой човек досега не е пострадал! Ако има пострадали, то е от вярване, но не и от вяра. Да вярваш, това значи да вярваш в това, което Бог е вложил у човека, да вярваш в неговата душа, да вярваш в Божественото у него. Жената трябва да има мощна вяра! Казано е в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога”. И първата заповед е: да имаш абсолютна вяра, да имаш любов към Бога. Любовта се проявява там, дето е жената.
към текста >>

11. УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски.
Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е. Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи.
към текста >>

12. ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За него тя няма нищо общо с вярата на черквата и с вярването на обикновения човек.
Така, както са изказани от Учителя, тези отношения към Великото се нуждаят от правилно разбиране и изживяване. Само тогава, ние ще се освободим от несъвършенството и условностите на думите, натрупани през вековете и ще проникнем в тяхното вътрешно съдържание. И тъй, нашето първо отношение към Великото, към Първопричината, първичния Разум е вярата. „Бог обръща внимание на ония, които вярват", казва Учителят. Върху вярата Учителят е говорил твърде много. За него тя няма нищо общо с вярата на черквата и с вярването на обикновения човек. Тук не му е мястото да правим разбор на всичко, което намираме в беседите върху вярата. Напоследък, Той даде едно ново определение за вярата, което хвърля нова и голяма светлина. „Вярата самоопределя. Самоопределянето е път на Божествена необходимост ". А човек, който е самоопределен, той има знание и сила.
към текста >>

13. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В случая се забравя само, че отричането съвсем не е разрешение на даден проблем и че упоритото затваряне очи пред фактите е не по-малко смешно, отколкото сляпото вярване.
А и най-модерни автори говорят за „условен детерминизъм" и „условна свобода на волята" (фон Кльоклер) Прочее, едно излишно недоразумение. Други отричат астрологията пак а приори, понеже не могли да си представят. Как е възможно планетите да влияят върху живота на земята. Безспорно, съмнението има своите добри страни. То освобождава от труда да се проучват неприятни въпроси, и освен това, човек може да мине за „критичен ум". В случая се забравя само, че отричането съвсем не е разрешение на даден проблем и че упоритото затваряне очи пред фактите е не по-малко смешно, отколкото сляпото вярване. Така напр., ако се приеме горната логика, ще трябва да се обявят за невалидни всички природни закони и явления, докато те не бъдат обяснени и „признати". Впрочем, не за пръв път човечеството отхвърля фактите по простата причина, че последните не подхождат на господствуващия мироглед. Не е много далеч от нас епохата, когато под страх на най-голямо наказание бе забранено да се говори за въртенето на земята. Но колкото отрицателното отношение тогава измени нещо в естествения ред на работите, толкова то може да измени фактите и в нашия случай. За критиците от тая категория нищо не значи и обстоятелството, че редица светила на човечеството са били привърженици на астрологията.
към текста >>

14. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Но вследствие на големия напредък на науката през деветнадесетия век, това вярване напълно е изчезнало.
Този вид молитва изисква, като предварително условие, отказване от себе си, т.е. една твърде висша форма на аскетизъм. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това себеотрицание, отколкото богатите и интелектуалците. Така разбрана, молитвата предизвиква понякога едно странно явление - чудото. В всички страни, през всички времена, са вярвали в съществуването на чудесата, в повече или по-малко бързото излекуване на болните - в местата за поклонение, в някои светилища. Но вследствие на големия напредък на науката през деветнадесетия век, това вярване напълно е изчезнало. Прието е изобщо, не само че чудото не съществува, но че то не може да съществува. Както законите на термодинамиката правят невъзможно вечното движение, така физиологичните закони се противопоставят на чудото. Такова е до днес още поведението на повечето от физиолозите и лекарите. Но то днес не може да удържи пред наблюденията, които притежаваме. Най-важните случаи са събрани от Bureau Médical в Лондон.
към текста >>

15. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността.
И 1% от неговите слушатели да имаха фотографски апарати, пак щяха да се натрупат купове снимки на тоя пламенен говорител - в най-различни пози. Една косвена представа за външния вид на Павла може да се получи от един пасаж из Деянията (14 гл. 11 ст.) В Листра Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си". Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас". И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началстваше в словото". Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че "Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде. взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурий. Навярно, не само защото Павел е „началствал в словото", а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия. Впрочем и от други места на Писанието поличава, че Павел ще да е бил не особено висок на ръст, пъргав, ловък, подвижен, не само умом, но и телом.
към текста >>

16. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит.
В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои. Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво. Вярата му е дълбока и непоколебима. Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма.
към текста >>

17. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ако това още не е станало, то е защото светът има сега по-важна работа, било с уреждането на кризата, било с войните, но нека вярваме, че както времето на Галилей роди новото разбиране за вселената и неговото мнение се инкорпорира в учебниците, тъй и сега, когато науката е отбелязала вече тъй много нови постижения, старото вярване ще бъде заличено от учебниците и заменено с новото. Ш.
Духът е деен и организиращ фактор в природата, който непрекъснато работи върху съзиждането на нови модели-форми-тела и идеи. Издигайки се все по-високо и по- високо от средата на слепите рефлекси, Духът в своето творческо нагорно шествие, се превръща у човека в способност да се самосъзнаваме. Това положение е много старо в Индия, дето санскритският термин за самосъзнанието е „Аханхара“. В края на краищата новият мироглед на днешната наука се свежда към приемането, че вселената не се състои от материя, а от форми и степени на организирано Битие или Дух — съзнание „Аханхара“. Още след свършването на войната френското сериозно списание „Ревю де дьо Монд“ изказа мнението си, че е вече време да се преправят учебниците на гимназиите и университета, като се изоставят веднъж- за винаги погрешните възгледи относно вселената и човека. И ако това още не е станало, то е защото светът има сега по-важна работа, било с уреждането на кризата, било с войните, но нека вярваме, че както времето на Галилей роди новото разбиране за вселената и неговото мнение се инкорпорира в учебниците, тъй и сега, когато науката е отбелязала вече тъй много нови постижения, старото вярване ще бъде заличено от учебниците и заменено с новото. Ш. Новият път Съдейки по името християни, което мнозинството днешни хора носят, ние бихме дошли до убеждението че тия хора наистина са приели учението на Христа и живеят с него. И тогава не ни остава нищо друго, освен да изпаднем в пълно отчаяние, знаейки, че щом и това светло учение, завещано ни от най-съвършения човек, не ни е довело до нещо добро, до щастие и свобода в живота, тогава никое друго учение и нищо не би могло да ни помогне. да облекчи нашето тежко положение. да ни зарадва и утеши. Обаче, като се вгледаме в постъпките и делата на хората, носещи името християни, като преценим целият им живот, тогава ние виждаме, че те все още вървят по старите пътища и че нямат нищо Христово в себе си, освен името.
към текста >>

18. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Жалка човешка илюзия е все още широко разпространеното вярване, че отделният народ, класа или личност, могат да достигнат щастие докато другите около тях са нещастни.
Това е Божието Царство, Божията държава. Рано или късно, земните „царе, папи и патриарси", владици, генерали и професори, ще трябва да снемат блестящите корони и мантии и да се преклонят пред него и неговото величие. Рано или късно, доброто ще победи злото. Божественото ще победи човешкото или, по-право, сатанинското. Рано или късно, днес или утре, единението ще вземе връх над разделението, братството — над шовинизма, любовта — над омразата. Жалка човешка илюзия е все още широко разпространеното вярване, че отделният народ, класа или личност, могат да достигнат щастие докато другите около тях са нещастни. Живота тъй красноречиво опровергава ежедневно тази безсмислица! И все пак, хората още не искат да разберат това. Те са твърде, твърде много твърдоглави и дебелоглави, за да го разберат, възприемат и приложат доброволно, сами. Явно е, че те ще трябва да минат през много и ужасни, може би нечувани до сега, страдания, докато назреят за новото, колективното съзнание, докато станат годни за проводници на новия живот. Днес те ревниво и зорко пазят идолите на своя национален, класов и личен егоизъм — „отечество", държава и собственост.
към текста >>

При ограниченото, смъртно вярване се явява силен стремеж да се придържаме само към старите си приятели, да живеем само на старите места.
Никога не казвайте: „Когато бях млад" или „Аз съм твърде стар" за тази или онази дейност. Не се отказвайте, поради напреднала възраст, от започване изучаването на нови за вас неща. Не оставяйте възрастта да влияе на решението ви какво да предприемате и какво да не предприемате. Напротив, почнете да изучавате нещо ново. Отправяйте мислите си по нови пътища, създавайте си нови приятелства. При ограниченото, смъртно вярване се явява силен стремеж да се придържаме само към старите си приятели, да живеем само на старите места. Направете всичко възможно да отправите своите всекидневни мисли и постъпки по нови и полезни пътища и, преди всичко, изучете се да мислите и говорите само за хармония, здраве и щастие. Това ще ви повърне вашите сила и младост. Няма причини да губите силите и способностите си, радостта, надеждата и възможностите си, понеже „времето“ минавало. Мъдростта, твърдата вяра в живота и любовта, трябва да се увеличават заедно с дните ви. „Победете злото чрез доброто", незнанието със знанието, и тогава „заедно с дните ви ще расте и силата ви".
към текста >>

19. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е тук необходимо сляпо вярване.
Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в човешката душа да се роди една вътрешна радост, че наближава деня на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина. Не е тук необходимо сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре.
към текста >>

20. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Реалността не зависи от нашето вярване или невярване в нея.
Само с това разбиране ние ще можем да си помагаме и да вървим в правия път на живота, където няма да има тези препятствия, които имаме сега. Животът ни ще добие един вътрешен смисъл и ще знаем защо и за кого живеем. Всеки човек, макар и несъзнателно, живее за туй, което е безсмъртно, като зад преходните форми, той търси винаги безсмъртното и вечното. Може да се обича в света само това, което не умира, защото само то е реално. Реално е това, което не губи своята вътрешна връзка. Реалността не зависи от нашето вярване или невярване в нея. Тя си е. Реалността се отличава, че можем да я опитаме и че тя е абсолютно разумна сама по себе си. И животът на човека, който е израз на тази реалност, е строго определен, не фаталистически, а по силата на законите, които обуславят самото му битие и при това могат да се предсказват ред събития, които ще станат в неговия живот. Така например, 15 години преди да стане Общоевропейската война, едно окултно общество в Англия беше я предсказало, и не само това, но беше определило какъв ще бъде нейния край, и бяха начертали каква ще бъде картата на Европа след войната. И излезе точно така, както бяха предсказали те.
към текста >>

21. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот.
Слънцето ни интересува дотолкова, доколкото може да ни даде светлина и топлина. Засега много малко хора има, които се интересуват от небето и от звездите. Да се занимава със звездите, човек трябва да има един възвишен ум. Най-първо човек трябва да се учи и завърши учението си на Земята; след това да се учи и завърши науката на Слънцето, а най-после да пристъпи към третия университет да проучва звездите. Но засега това твърдение е още недостъпно и непонятно на съвременните хора, които се намират в заблуждение относно живота на човека и неговото развитие. Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот. Цялата култура на Земята е пълна само с гробища; Земята е култура на всички умрели същества. И сегашното поколение ще остави такава култура на гробища. Какъв е тогава смисълът на всички тези борби, които стават на Земята - социални, държавни и пр.? Какъв смисъл има всичко това, ако един ден всичко ще изчезне и нашата Земя заедно с другите планети от слънчевата система ще се превърне в една космична мъглявина, от която ще се роди нова слънчева система, където наново ще се повтарят пак същите борби? - С това разсъждение не искам да ви обезсърчавам, но искам да ви накарам да мислите, за да добиете ясна представа за света и живота, което ще осмисли съществуването ви.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто.
Ако обаче ние дадем една невярна представа за един факт, явява се една различна и противодействаща форма на първата или истинската. Понеже и двете се отнасят за един предмет, те се свързват помежду си, но тъй като вибрациите им са различни, те действат разрушително една върху друга. Следователно, злото и лъжата могат да унищожават доброто, ако са силни и често повтаряни. Но и обратно, стремежа на злото към доброто (с цел да се бори с него и да го унищожава) по силата на самото съприкосновение, след време го изгоня и превръща в добро. Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване.
към текста >>

23. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По за вярване е, че нови въплъщения са последвали и са скъсали връзките му с неговото мумифицирано тяло; но ние трябва да имаме пред вид, че едно голямо количество излъчвания е затворено при смъртта в гробницата, като резултат на магичните заклинания на жреците.
Египтолозите, които се осмелиха, в името на науката, да насилят многовековната гробница, загинаха един след друг. Лорд Карнарвън, който доби славата на откривател на гробницата и който организира разкопките, бе първата жертва, после, наскоро след това, неговия помощник Картер; другите учени ги последваха по реда си: рентгенологът Арчи Рейд; двама фотографи; Ричард Бартел, секретар на Картер; лорд Уестбърн и други още. Непосредствено след влизането на първия египтолог в гроба, и в продължение само на няколко години, всички те преминаха прага на смъртта по един трогателен начин. И по тоя повод, бе припомнена историята на една мумия от Британския музей, която надаряваше със смърт всеки, който имаше работа с нея. Принудени бяха да я отнесат на специално място, гдето никой да не може да я види, страхувайки се от нови нещастни случаи, Не е много вероятно, че тук именно починалия, както мнозина твърдят, е този, който си отмъщава за това, което счита като оскверняване на гроба му. По за вярване е, че нови въплъщения са последвали и са скъсали връзките му с неговото мумифицирано тяло; но ние трябва да имаме пред вид, че едно голямо количество излъчвания е затворено при смъртта в гробницата, като резултат на магичните заклинания на жреците. Вредоносния динамизъм, акумулиран чрез тия процеси, се е запазил до нашите дни поради свойството на предметите да акумулират психичните еманации. Наблюденията, направени при проучването на тези явления ни показват преди всичко, че мястото, което обитаваме, съвсем не е без значение. Аз съм чувствал, на известни места, впечатлението като че ли цял съм обхванат от едни особени тръпки; един вид щипения произвеждащи лека реакция върху епидермата и, без ни най-малко да разбирам причината или да чувствам и най-малкия студ, кожата ми настръхваше. Тя имаше вида на „кокоша кожа”, нещо което показваше, че контакта, който аз почувствах, имаше един реален, осезаем ефект и, следователно, една също така реална причина. Понякога това явление биваше локализирано например в едната ръка, вместо да бъде общо.
към текста >>

24. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е въпрос за вярване и суеверие, а за вярата като качество на човешкия ум.
Така и всеки човек си има определен път и никой не трябва да се спира в своя път за никого в света, тъй както Земята не се спира. Ако Бог ти е център, ти трябва да се движиш около този център, каквито и да бъдат условията, каквото и да мислят хората, това са второстепенни неща. Всичко в природата се движи и затова тя винаги гледа да ни създаде работа, да не стоим в бездействие, защото бездействието вече поражда смъртта. В живота има една философия, която е потребна за човека, за да може да се развива правилно и да има постижения. Според тази философия, това в което човек вярва, може да го постигне. Не е въпрос за вярване и суеверие, а за вярата като качество на човешкия ум. Всичко в живота зависи от единството на нашето съзнание, което е обусловено от вярата, която съществува в природата. Или с това, което наричаме непреодолима Любов към Бога, да не е раздвоено съзнанието - вие ще можете да постигнете всичко, което е съществено за вас. Аз наричам постижение това, което дава задоволство. Ето в какво седи задоволството. Например, като направя едно добро, за което никой не е видял, аз съм доволен, че съм направил едно добро, за което никой не ме е видял и даже не са ми благодарили.
към текста >>

25. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А такава една вяра, не е вяра, а вярване.
Те не могат да схванат връзката между техните състояния и техния живот както го живеят, от една страна и процесите на живота в природата, от друга страна. Те мислят, че няма връзка и отношение. Един египетски фараон запитал един мъдрец: защо хората не вярват в Бога? Той му дал следния отговор: Има две категории хора в света - едни, които отиват при Бога и искат да вземат нещо от Него, те вярват в Него; и други, които са били при Него и са взели от Него, каквото им е трябвало и сега се отричат, понеже нямат нужда от Него, а има да дават. Съвременната вяра на хората е построена на икономическа основа. А такава една вяра, не е вяра, а вярване. Съвременните религиозни хора пък мислят, че като вярват в Бога, Той ще им даде даром благата. Това е вече суеверие. Божиите блага - въздух, светлина, топлина, вода, почва и пр., са дадени в изобилие и за верующи и за безверници. Но има известни блага, върху които почива човешкото знание и те трябва да се придобият в този живот. Човек трябва да изучава законите и пътищата, по които да добие тези блага, които са свързани с процесите на живота му.
към текста >>

26. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това не е никакво вярване в Бога, a суеверие.
Под думата природа аз разбирам онази вътрешна разумност, която съществува и провиква навсякъде, и която всякога се притича да уреди всички противоречия между хората. Като се притича да уреди всичко, тя най-после се притича да уреди и онези работи, които хората сами не могат да си уредят. Тази разумност, която прониква цялото Битие, можете да я кръстите както искате. Наричат я Бог, Първична причина, Безграничност и пр. Но хората говорят за Бога, и при това се избиват едни други. Това не е никакво вярване в Бога, a суеверие. И днешните хора не са вярващи, а суеверни, защото те не вярват в разумността, а вярват в някакви неразумни, слепи сили. Вследствие на това, те си създават ред външни и вътрешни противоречия, които не могат да си изяснят, и от които не могат да се освободят. Всеки има противоречия в живота си; запример, съмнението и омразата проникват в новината душа, но вие не можете да си обясните произхода на тия противоречия, на тия отрицателни състояния. Някой човек може само да е дал повод за омраза, да го мразят другите, но той сам не е създал омразата. Друг някой може да е дал повод да го обичат, но той сам не е създал любовта.
към текста >>

27. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото именно това „повярване“ е спонтанното, цялостно осъзнаване на нашата духовна природа и разумяване на нейните пътища.
Всички научни теории по въпроса, всички сравнения и примери ще си останат много хубава гимнастика на ума, за тоя ... който иска да убеди събеседника си. Окултните истини се изживяват и опипват спонтанно, с цялата ни душа и стават наша реална, несъмнена опитност, която си съществува като факт от природете, което не може нито да се признава, нито да се отрича. А за тоя, който още не е имал непосредствено изживяна опитност, всички научни доказателства ще заучат като думи, думи, думи: — Разбирам туй, което говориш. Разумно е, ясно ми е. Но ... не мога да повярвам. Защото именно това „повярване“ е спонтанното, цялостно осъзнаване на нашата духовна природа и разумяване на нейните пътища. Но все пак, като образ, с който мисълта на съвременния човек може да прави своите упражнения, радиото си остава великолепен, поучителен пример. Някъде далече, на Хималаите, мощни радио разпръскватели — мозъци и съзнания, изпращат по цялото околно пространство мисли. Като силни, пет хиляди киловатови вълни тия мисли обикалят цялото земно кълбо. Те се движат в някаква финна психична среда. много по деликатна, по-чудна и по-мъчно обяснима от етерната среда, в която се разпространяват електрическите вълни на радиоразпръсквателната станция.
към текста >>

28. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е тук необходимо сляпо вярване.
Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е именно добре, когато видим растенията да напъпят и цъфнат, в човешката душа да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приема нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина. Не е тук необходимо сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на вели ката природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре.
към текста >>

29. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За Бога човек трябва да има една вжтрешна опитност, която стои над вярването и безверието.
За да влезе в новия път на самовъзпитанието, човек трябва да се роди изново, и тогаз ще види царството Божие. ще види какъв е новият ред и порядък на нещата, и ши влезе във връзка със съвършените същества, които ще го учат — ще му покажат великите закони на вечния живот. За да се развива правилно, всички онези същества, които съставляват човека, трябва да се хармонизират и да почнат да мислят по нов начин. До като не са хармонизирани тези същества, човек преминава от състоянието на вярата в състоянието на безверието. Това са състояния на съществата в него. За Бога човек трябва да има една вжтрешна опитност, която стои над вярването и безверието. Вие имате много опитности, но ги изгубвате. За да не изгубвате вашите опитности, да не изгубвате вашите придобивки, вие трябва да ги внесете в Божествената банка. Ако не внесете придобивките си в банката, поне купете нещо с тях, за да имате черно на бяло. Когато се говори за любовта. за Мъдростта, за Истината — това са ценности, които трябва да имате на земята.
към текста >>

30. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом на твоята вяра липсва една от тях, тя е слаба вяра вече и се превръща във вярване.
Някои пишат тази дума с три букви, а някои — с четири. А така, както думата е в български език тя има три гласни, които съединяват съгласните. Те са буквите а, о, и. Тази дума е силна. Ако в твоята вяра има буквата а, о, и, тя всичко може да направи. Щом на твоята вяра липсва една от тях, тя е слаба вяра вече и се превръща във вярване. Най-голяма вяра човек има в себе си. Някога човек вярва, че силата му е много голяма. И каквото вярва това става. Някой мисли, че това което вярва няма да стане. И като не стане, започва да се обезверява.
към текста >>

Мнозина от вас смесват вярата с вярването, с човешкото прозрение, със знанието.
И каквото вярва това става. Някой мисли, че това което вярва няма да стане. И като не стане, започва да се обезверява. В древността някои от видните пророци са се обезверявали. Те са предсказвали някои неща, и каквото са предсказвали, не е станало. Мнозина от вас смесват вярата с вярването, с човешкото прозрение, със знанието. Вярата е един Божествен принцип, една Божествена сила, която функционира в света. Вие трябва да разбирате качеството и времето й. Вярата не се проявява всякога. Вярата се проявява през известни епохи, но човек може всеки ден да развие вярата си. От времето на Мойсея до Христа вярата се различава.
към текста >>

Но вярата им не трябва да бъде вярване и суеверие, а жива положителна вяра, която отмахва всички пречки от пътя на човека.
Това значи да имате вяра като синапово зърно. Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина, или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия, и да се помолят да тръгнат работите ви напред. Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред. Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее. Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване и суеверие, а жива положителна вяра, която отмахва всички пречки от пътя на човека. Вие сами си създавате пречките по закона на негативното внушение. Вие казвате, че работите ви няма да вървят и наистина не вървят. По такъв начин вие сами се самоосъждате. За да ви върви в живота, кажете си: Бог ме е изпра-тил на земята, дал ми е отлично сърце, отличен ум, отлична душа и дух, дал ми е сила, и тази работа която започвам ще върви защото е Божествена. Тя не може да не върви.
към текста >>

31. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въпреки нашето невярване, че има гноен апандисит, първата част от съня му се сбъдна същия ден пред очите ни: апендиксът беше къс, дебел, колкото палец.
От тях последното атака било 30 дни преди операцията. След нея не е имал никакви болки, макар че е работил и се хранил с обикновена храна. В деня срещу операцията, И. С. заяви пред другарите си и пред персонала на болницата: — Сънувах. че моят апандисит е бил гноен и че съм излязъл 12 дни след другарите си. Въпреки нашето невярване, че има гноен апандисит, първата част от съня му се сбъдна същия ден пред очите ни: апендиксът беше къс, дебел, колкото палец. синьо-червен, без сраствания наоколо, пълен с рядка, жълта гной — цяла кафена чашка. Само една капка от нея, ако бе попаднала в корема, би предизвикала перитонит и смърт. Но никой не хвана вяра, че и втората част от съня му ще се сбъдне. Операцията протече идеално гладко, оперираното място се заши двойно, покри се с остатъка от дръжката на апендикса, за сигурност всичко се изми с физиологически разтвор. Направи се пълно затваряне на коремните стени и можеше да се очаква оздравяване заедно с останалите двама оперирани.
към текста >>

32. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Често хората вярват в това, което не е за вярване.
Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи. Казвам и на вас: ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде. Следователно, не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие. Това е невъзможно. Единственото нещо чрез което можете да влезете в новия живот, това е вярата. Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора. Това, на което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност. Христос казва: Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.
към текста >>

33. -

Новото не е нещо, което може и да се приеме, и да се отхвърли, подобно на някоя научна теория, религиозно вярване, философска или етическа система, социална идеология.
Новото идва като зората. То идва като пролетта. То блика като извор, като свежа струя из сърцето на живота, носейки храна на измъченото човечество. То е онова без което животът е абсолютно невъзможен. То не може да се отхвърли, защото е самият живот, с неговата храна, с живите форми, в които той се облича, с неговия жив въздух, жива светлина и топлина. Новото не е нещо, което може и да се приеме, и да се отхвърли, подобно на някоя научна теория, религиозно вярване, философска или етическа система, социална идеология. Новото е това, без което животът е абсолютно невъзможен. И който може да го възприеме и да се приобщи към него, ще се опази за живот. Който не може, ще стане тор на живота. Новото си има своите носители, своите творци. То си има своите ръководители.
към текста >>

34. -

Нищо повече от туй, че ние в този случай имаме на лице редици от логически правилно свързани помежду си вериги, чието начало обаче виси във въздуха, защото „основата“, върху която материалистите изграждат своето верую, не е нищо друго, освен едно сляпо, фанатично и ограничено вярване или предположение, — не искаме да го наречем „вяра“, защото с това бихме му дали по-голяма стойност.
— Естествено, това е неговата логика. Но каква е, в същност, действителната стойност на тази логика, на тези правилно като излъсканите части на някой механизъм, наредени съждения? Каква е стойността на всички тия логически построения и на техните крайни изводи, тогава, когато в основата си те не почиват на нищо трайно, на нищо реално, на нищо абсолютно сигурно? Да допуснем за момент, че всички съждения на материалистите са логически правилни (което, разбира се, не винаги е вярно), да допуснем, че и техните изводи са извлечени напълно по правилата и законите на тази „наука за правилните съждения“ — логиката. Какво би могло да означава всичко това? Нищо повече от туй, че ние в този случай имаме на лице редици от логически правилно свързани помежду си вериги, чието начало обаче виси във въздуха, защото „основата“, върху която материалистите изграждат своето верую, не е нищо друго, освен едно сляпо, фанатично и ограничено вярване или предположение, — не искаме да го наречем „вяра“, защото с това бихме му дали по-голяма стойност. На какво се основават, в края на краищата, материалистите? Кое е първоосновата, кое е първичното начало на тяхната философия? Не е ли това именно ВЯРВАНЕТО, тяхното сляпо, фанатично и не почиващо на абсолютно никакви реални доказателства вярване, че в света не съществува нищо по-вече от това, което е видимо и познато на днешната наука в нейното сегашно състояние и че живота на отделния индивид завършва напълно, че неговото съзнание изчезва без никаква следа заедно с разпадането на физическото му тяло? Какво друго е всичко това, ако не само едно вярване, ако не едно голо предположение? Ами ако утре науката, тласкана от мощния, жаден за истинско знание, и непризнаващ никакви изкуствени граници човешки дух се осмели да прекрачи забранения от късогледи учени праг на невидимото ?
към текста >>

Не е ли това именно ВЯРВАНЕТО, тяхното сляпо, фанатично и не почиващо на абсолютно никакви реални доказателства вярване, че в света не съществува нищо по-вече от това, което е видимо и познато на днешната наука в нейното сегашно състояние и че живота на отделния индивид завършва напълно, че неговото съзнание изчезва без никаква следа заедно с разпадането на физическото му тяло?
Да допуснем за момент, че всички съждения на материалистите са логически правилни (което, разбира се, не винаги е вярно), да допуснем, че и техните изводи са извлечени напълно по правилата и законите на тази „наука за правилните съждения“ — логиката. Какво би могло да означава всичко това? Нищо повече от туй, че ние в този случай имаме на лице редици от логически правилно свързани помежду си вериги, чието начало обаче виси във въздуха, защото „основата“, върху която материалистите изграждат своето верую, не е нищо друго, освен едно сляпо, фанатично и ограничено вярване или предположение, — не искаме да го наречем „вяра“, защото с това бихме му дали по-голяма стойност. На какво се основават, в края на краищата, материалистите? Кое е първоосновата, кое е първичното начало на тяхната философия? Не е ли това именно ВЯРВАНЕТО, тяхното сляпо, фанатично и не почиващо на абсолютно никакви реални доказателства вярване, че в света не съществува нищо по-вече от това, което е видимо и познато на днешната наука в нейното сегашно състояние и че живота на отделния индивид завършва напълно, че неговото съзнание изчезва без никаква следа заедно с разпадането на физическото му тяло? Какво друго е всичко това, ако не само едно вярване, ако не едно голо предположение? Ами ако утре науката, тласкана от мощния, жаден за истинско знание, и непризнаващ никакви изкуствени граници човешки дух се осмели да прекрачи забранения от късогледи учени праг на невидимото ? Ако тя най-сетне намери в себе си достатъчно сили да срути огромната преграда на „Ignoramus et ignore-bimus“, (непознато и непознаваемо), издигната и крепена с векове от вчерашното и днешното научно суеверие? Нима логичните, последователните в съжденията си материалисти ще се осмелят да твърдят, че съвременната наука, по същество, е дошла до своите крайни изводи, че за нея неразкрити тайни относно същината и реалността на живота, и относно многообразието на неговите форми и възможности, не съществуват? Нима поне един, свободен от предразсъдъци и фанатизъм ум, може да допусне, че е изключена възможността от изненади, че е изключена възможността от разкриване на съвсем нови хоризонти, които мигом да обърнат наопаки и да разкрият безкрайната бездна, която лежи в „основата“ на материалистическите схващания за живота?
към текста >>

Какво друго е всичко това, ако не само едно вярване, ако не едно голо предположение?
Какво би могло да означава всичко това? Нищо повече от туй, че ние в този случай имаме на лице редици от логически правилно свързани помежду си вериги, чието начало обаче виси във въздуха, защото „основата“, върху която материалистите изграждат своето верую, не е нищо друго, освен едно сляпо, фанатично и ограничено вярване или предположение, — не искаме да го наречем „вяра“, защото с това бихме му дали по-голяма стойност. На какво се основават, в края на краищата, материалистите? Кое е първоосновата, кое е първичното начало на тяхната философия? Не е ли това именно ВЯРВАНЕТО, тяхното сляпо, фанатично и не почиващо на абсолютно никакви реални доказателства вярване, че в света не съществува нищо по-вече от това, което е видимо и познато на днешната наука в нейното сегашно състояние и че живота на отделния индивид завършва напълно, че неговото съзнание изчезва без никаква следа заедно с разпадането на физическото му тяло? Какво друго е всичко това, ако не само едно вярване, ако не едно голо предположение? Ами ако утре науката, тласкана от мощния, жаден за истинско знание, и непризнаващ никакви изкуствени граници човешки дух се осмели да прекрачи забранения от късогледи учени праг на невидимото ? Ако тя най-сетне намери в себе си достатъчно сили да срути огромната преграда на „Ignoramus et ignore-bimus“, (непознато и непознаваемо), издигната и крепена с векове от вчерашното и днешното научно суеверие? Нима логичните, последователните в съжденията си материалисти ще се осмелят да твърдят, че съвременната наука, по същество, е дошла до своите крайни изводи, че за нея неразкрити тайни относно същината и реалността на живота, и относно многообразието на неговите форми и възможности, не съществуват? Нима поне един, свободен от предразсъдъци и фанатизъм ум, може да допусне, че е изключена възможността от изненади, че е изключена възможността от разкриване на съвсем нови хоризонти, които мигом да обърнат наопаки и да разкрият безкрайната бездна, която лежи в „основата“ на материалистическите схващания за живота? Та коя е основата на материализма ?
към текста >>

Затова цялата отлично наредена и блестящо украсена философия на материализма почива върху едно голо вярване, а това вярване почива върху един абсурд.
Прегледайте най-старателно, с максималното възможно и класически научно търпение и постоянство всичките тия доводи, заедно с безкрайното число техни подробности, допълнения, пояснения, повторения и украшения, и вие ще видите, че тук ние нямаме абсолютно никаква действителна, здрава, реална основа, и че всички тия съждения и заключения, които могат да бъдат сами по себе си блестящо логични, не почиват в същност върху абсолютно нищо друго, освен върху предположението, че: „не съществува безсмъртие на човешкото съзнание и индивидуалност, не съществува и никакъв скрит, непознат, невидим за нашите очи свят, защото науката досега не е намерила достатъчно напълно сигурни и проверени доказателства за това и е изключена всяка възможност да ги намери и в бъдеще“. Ето, това е действителната първооснова, това е фактически първичната отправна точка на материализма. Ние смятаме и повече от ясно е, че дори и едно дете веднага може да схване нейната пълна абсурдност, нейната абсолютна неприемливост за всеки здрав разум. Да се приеме едно подобно абсурдно положение, би значило да се сложат граници на възможността за разширение на човешкото познание и да се отрече напредъка на науката и широките нови хоризонти, които утре може да се разкрият пред смаяните очи на днешните поколения. Да вярваш, че не е възможно да се открият от науката нови истини и факти, доказващи неща, обратни на известни досегашни схващания, това значи да вярваш в един абсурд. Затова цялата отлично наредена и блестящо украсена философия на материализма почива върху едно голо вярване, а това вярване почива върху един абсурд. Материализмът няма и не може да има основа, затуй защото нищо не е в състояние да докаже на здравия човешки разум, че животът т. е. съзнанието се унищожава заедно с разпадането на физическото тяло, тъй като това твърдение не е и не може да бъде нищо повече от едно вярване, за което истински доказателства няма и не могат да се намерят. Материализмът по своята същина е вяра, той е вярване че нещо не може да съществува. Но той не е и никога не може да бъде знание, затуй, защото още не се е родил човек, нито пък някога ще се роди такъв, който да знае с абсолютна сигурност кое може и кое не може да съществува в безграничната по време и пространство вселена. Вечността, която обгръща в себе си безкрайно отдалеченото от нас минало, както и безкрайно отдалеченото от нас бъдеще, която крие в себе си невъобразимо за днешното човешко съзнание разнообразие от форми и възможности, е една такава огромна и страшна загадка, пред която материалистично настроения и „логично“ разсъждаващ човешки ум е в същност, един жалък и смешен пигмей, който си въобразява, че със своите шепи може да прехвърли океана или — със своята мисъл да обгърне пълнотата и възможностите на живота във вселената, за да може от там със сигурност да извади заключението, че „не съществува нищо освен материя“ и че целият безкрайно разнообразен и сложен живот е само игра на слепите и несъзнателни сили на природата, без намесата на едно разумно, творческо съзнание.
към текста >>

съзнанието се унищожава заедно с разпадането на физическото тяло, тъй като това твърдение не е и не може да бъде нищо повече от едно вярване, за което истински доказателства няма и не могат да се намерят.
Ние смятаме и повече от ясно е, че дори и едно дете веднага може да схване нейната пълна абсурдност, нейната абсолютна неприемливост за всеки здрав разум. Да се приеме едно подобно абсурдно положение, би значило да се сложат граници на възможността за разширение на човешкото познание и да се отрече напредъка на науката и широките нови хоризонти, които утре може да се разкрият пред смаяните очи на днешните поколения. Да вярваш, че не е възможно да се открият от науката нови истини и факти, доказващи неща, обратни на известни досегашни схващания, това значи да вярваш в един абсурд. Затова цялата отлично наредена и блестящо украсена философия на материализма почива върху едно голо вярване, а това вярване почива върху един абсурд. Материализмът няма и не може да има основа, затуй защото нищо не е в състояние да докаже на здравия човешки разум, че животът т. е. съзнанието се унищожава заедно с разпадането на физическото тяло, тъй като това твърдение не е и не може да бъде нищо повече от едно вярване, за което истински доказателства няма и не могат да се намерят. Материализмът по своята същина е вяра, той е вярване че нещо не може да съществува. Но той не е и никога не може да бъде знание, затуй, защото още не се е родил човек, нито пък някога ще се роди такъв, който да знае с абсолютна сигурност кое може и кое не може да съществува в безграничната по време и пространство вселена. Вечността, която обгръща в себе си безкрайно отдалеченото от нас минало, както и безкрайно отдалеченото от нас бъдеще, която крие в себе си невъобразимо за днешното човешко съзнание разнообразие от форми и възможности, е една такава огромна и страшна загадка, пред която материалистично настроения и „логично“ разсъждаващ човешки ум е в същност, един жалък и смешен пигмей, който си въобразява, че със своите шепи може да прехвърли океана или — със своята мисъл да обгърне пълнотата и възможностите на живота във вселената, за да може от там със сигурност да извади заключението, че „не съществува нищо освен материя“ и че целият безкрайно разнообразен и сложен живот е само игра на слепите и несъзнателни сили на природата, без намесата на едно разумно, творческо съзнание. Повече от ясно е, че умът на материалиста не знае и не може да знае това, което е недостъпно нему, както и на всеки друг ум — той не може да обгърне вселената и живота в тяхната пълнота в тяхната безкрайност, а щом не може да направи това, нему е абсолютно невъзможно да установи. макар и с най-малката положителност, кое е възможно и кое не е възможно, а още повече да докаже невъзможността за съществуване на човешкото съзнание и индивидуалност независимо от физическото тяло.
към текста >>

Материализмът по своята същина е вяра, той е вярване че нещо не може да съществува.
Да се приеме едно подобно абсурдно положение, би значило да се сложат граници на възможността за разширение на човешкото познание и да се отрече напредъка на науката и широките нови хоризонти, които утре може да се разкрият пред смаяните очи на днешните поколения. Да вярваш, че не е възможно да се открият от науката нови истини и факти, доказващи неща, обратни на известни досегашни схващания, това значи да вярваш в един абсурд. Затова цялата отлично наредена и блестящо украсена философия на материализма почива върху едно голо вярване, а това вярване почива върху един абсурд. Материализмът няма и не може да има основа, затуй защото нищо не е в състояние да докаже на здравия човешки разум, че животът т. е. съзнанието се унищожава заедно с разпадането на физическото тяло, тъй като това твърдение не е и не може да бъде нищо повече от едно вярване, за което истински доказателства няма и не могат да се намерят. Материализмът по своята същина е вяра, той е вярване че нещо не може да съществува. Но той не е и никога не може да бъде знание, затуй, защото още не се е родил човек, нито пък някога ще се роди такъв, който да знае с абсолютна сигурност кое може и кое не може да съществува в безграничната по време и пространство вселена. Вечността, която обгръща в себе си безкрайно отдалеченото от нас минало, както и безкрайно отдалеченото от нас бъдеще, която крие в себе си невъобразимо за днешното човешко съзнание разнообразие от форми и възможности, е една такава огромна и страшна загадка, пред която материалистично настроения и „логично“ разсъждаващ човешки ум е в същност, един жалък и смешен пигмей, който си въобразява, че със своите шепи може да прехвърли океана или — със своята мисъл да обгърне пълнотата и възможностите на живота във вселената, за да може от там със сигурност да извади заключението, че „не съществува нищо освен материя“ и че целият безкрайно разнообразен и сложен живот е само игра на слепите и несъзнателни сили на природата, без намесата на едно разумно, творческо съзнание. Повече от ясно е, че умът на материалиста не знае и не може да знае това, което е недостъпно нему, както и на всеки друг ум — той не може да обгърне вселената и живота в тяхната пълнота в тяхната безкрайност, а щом не може да направи това, нему е абсолютно невъзможно да установи. макар и с най-малката положителност, кое е възможно и кое не е възможно, а още повече да докаже невъзможността за съществуване на човешкото съзнание и индивидуалност независимо от физическото тяло. Като заключение, ще повторим пак: Материализмът почива на вярвания, които висят във въздуха.
към текста >>

35. -

С Калименов КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (4) ФИЛОСОФИЯТА НА МАТЕРИАЛИЗМА (продължение от брой 268) След като изтъкнахме безосновността на материалистическите твърдения, след като установихме, че материализмът, по своята същина, не е нищо друго, освен едно вярване, а именно: вярване, че не могат да съществуват неща, които не са познати или признати (не от съвременната наука в нейната цялост, а от известна група материалистически ориентирани учени) — вярване, което не почива на никакви основи, в настоящата статия ще се постараем да разгледаме философията на материализма, която някои материалисти увенчават с голямото име: „научна философия“.
хиляди и хиляди пъти по-голямо и по-велико! Божията благодат е несравнима! За човешкият ум, тя е дори непонятна! Да бдим, да не изгубим Божието благоволение, което днес е разперило белите си гълъбови криле над страната и народа ни! Мир! С Калименов КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (4) ФИЛОСОФИЯТА НА МАТЕРИАЛИЗМА (продължение от брой 268) След като изтъкнахме безосновността на материалистическите твърдения, след като установихме, че материализмът, по своята същина, не е нищо друго, освен едно вярване, а именно: вярване, че не могат да съществуват неща, които не са познати или признати (не от съвременната наука в нейната цялост, а от известна група материалистически ориентирани учени) — вярване, което не почива на никакви основи, в настоящата статия ще се постараем да разгледаме философията на материализма, която някои материалисти увенчават с голямото име: „научна философия“. Преди всичко, има ли материализмът, а именно т. н. диалектически материализъм, някаква, своя собствена философия? He! „Философията на материализма“, тъй наречената за залъгване на наивните и безкритични люде „научна философия“, не е нищо друго, освен едно обръщане с главата надолу, едно ненаучно и нелогично извращаване на гениалната Хегелева философия на Духа. Пръв Карл Маркс беше този, който извърши това чудовищно плагиатство, като обърна наопаки и изврати, нагаждайки съобразно своите собствени материалистически разбирания, стройната система на Хегелевата философия, която оперира с вечните и неизменни принципи на битието — мощните сили на Духа, творец на всички форми на живота — социални и индивидуални, при всички условия и възможности и във всички царства на природата.
към текста >>

36. -

И тези малцина заслужават да бъдат посочени с пръст: Не бе ли Уйлям Крукс, великият английски химик, откривателят на лъчистото състояние на материята, който след дълги изследвания, след безброй опити и наблюдения, заяви: — Това е факт, а не теория, не вярване или предположение.
само ония хора на науката, които не се подават на хипнозата на общоприетото, само фанатичните търсители на истината се домогват за сега до правилното схващане на въпроса за същността на човешката личност. Защото за другите учени съществува една „забранена зона“ в науката, границите на която те не смеят да прекрачат, тъй както биха се изложили на критиките и присмехите на своите колеги. Разбира се, това не е никаква наука. Това е само едно ограничение, това е невежество, това е оковаване на жадния за истинско знание човешки разум в тежките вериги заблуждението, толкова по-тежки, защото биват налагани. Повтарям: само истински свободните умове само малцината най-смели и най-издигнати люде на науката намират в себе си силата да отхвърлят от себе си, да освободят своя разум от веригите, с които материалистичните теории сковават съвременното човешко съзнание. И тези малцина заслужават да бъдат посочени с пръст: Не бе ли Уйлям Крукс, великият английски химик, откривателят на лъчистото състояние на материята, който след дълги изследвания, след безброй опити и наблюдения, заяви: — Това е факт, а не теория, не вярване или предположение. Не беше ли Оливер Лодж, също така много заслужил английски физик, посветил живота си в търсене на истината, който заяви: — Аз знам значението на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт. Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в Дъблинския университет, който в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: — Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването на човешката душа, независимо от физическото тяло. Не беше ли Камил Фламарион, общопознатият френски учен и популяризатор на астрономията, който проучи основно няколко хиляди отделни случаи — действителни преживявания и опитности из така наречената област на „тайнственото“, който събра цели грамади от фактически материал, подкрепен с неоспорими доказателства и който след всичките си тия проучвания заяви: — Познанието на човешката душа, като духовна същност, ще бъде науката на бъдещето. Не беше ли проф. Шарл Рише, който с безброй експерименти изследва и доказа съществуването на едно шесто сетиво у човека, доказа съществуването на ясновидството, което дава възможност на притежаващия тази способност да проникне в невидимия за обикновеното око свят?
към текста >>

37. -

Тя е вярване.
Но ако ние не можем да работим от любов към Бога, ако не изявим нашата благодарност, не проявим нашата признателност, че в света даром ни се дава. даром да дадем и ний — то ний не сме разбрали закона на Бога. Като събуждат Исуса в лодката, Той каза: „Защо сте толкова маловерни? “ Някой хора искат да имат вяра. Вяра без любов не е вяра. Тя е вярване. Когато обичаш един човек, ти имаш вяра в него. Онзи, който те обича, и той трябва да има вяра в теб. Един човек, който иска да ти направи услуга и е готов всякога да ти услужи, той те обича. Вие искате да знаете какво е новото учение. Казвате: В оня свят ще се познаваме ли?
към текста >>

38. -

ЧОВЕКЪТ-ДУХ И ЧОВЕКЪТ-СЯНКА Нима може да бъде разглеждано сериозно вярването на мнозина учени и прости люде, че човекът, по същина и в действителност, е само една бързопреходна сянка — траеща 40—60 — 80 или 100 години?
Обещанието на Отца. (из неделна беседа – 28 април 1940 г.) Размишление (стих.) – В. В. На планината (стих.) – И. Карагьозова Дете и пеперуда (стих.) – Саша Светлинов Надеждното очакване – Саша Светлинов Проветряване Уверил се– из беседите Божествената и лицемерната любов в човека – Шиклов Из науката и живота. Череши, вишни и ягоди – Д-р Б. Р. ЧОВЕКЪТ-ДУХ И ЧОВЕКЪТ-СЯНКА Нима може да бъде разглеждано сериозно вярването на мнозина учени и прости люде, че човекът, по същина и в действителност, е само една бързопреходна сянка — траеща 40—60 — 80 или 100 години? Това „научно“ суеверие, споделяно днес от милиони плитко мислещи глави, нима може да смути дълбоката увереност на този, който се съзнава и се чувства като дух, безсмъртен и вечен? Нима илюзията може никога да заеме мястото на реалността? Не! Човек може да си въобразява всичко, каквото пожелае, той може да се счита за сянка, която отминава и изчезва завинаги и напълно, без да остава никаква трайна следа, но той не може да промени нито на йота великата действителност: своята същина — безсмъртния дух. Днес, когато става дума за изграждане на една нова и велика България, свободна, обединена и целокупна, нито за минута не трябва да се забравя, че Духът е който твори, който създава и изгражда нещата.
към текста >>

Защото те ясно като бял ден говорят какво велико заблуждение и каква безкрайна глупост е вярването, че „всичко свършва в гроба“.
Тя е съществувала и ще съществува винаги, макар и забулена с покривалото на действителността, защото за нея красноречиво говорят хиляди и милиони факти, извлечени из опитността на безброй поколения, свидетелстващи ясно, в своята съвкупност, че „душата“ съществува независимо от тялото, че човешката индивидуалност е безсмъртна, вечна същност и че, след смъртта но тялото, тя се възвръща отново на земята, въплъщавайки се в ново. детско тяло, за до започне отново своята еволюция. Ний не можем да изброим тука тия факти. Те не се побират в нашите страници. Но разумният човек не може да не ги вземе пред вид при изграждането на своя светоглед. Защото те ясно като бял ден говорят какво велико заблуждение и каква безкрайна глупост е вярването, че „всичко свършва в гроба“. Макар че, изобщо, те са рядкост в живото, все пак, събрани заедно, тия факти броят с милиони — милиони, странни, „невероятни“, „чудни“, „необикновени“ опитност в живота, преживени от хора като нас, констатирани и доказани по най-различни начини, имащи най-различен характер, но схождащи се в общата тенденция — да докажат съществуването на невидимия за обикновеното око свят и безсмъртието на човешкия дух. Накъдето да се обърнете в живота, все ще намерите такива случаи. Независимо от изследванията на учените: Крукс, Аксаков. Лодж, Рише, Фламарион, Уолес, Борет, Майерс, Де Роша и много други, събрани в десетки томове; всекидневният винаги заобикалящ ни живот е изпълнен с такива случаи, които можем да чуем, стига да дадем ухо, и да проверим, стига да си направим труда за това. Ако ли пък искаме съзнателно да си затваряме очите, никой не може да ни попречи да си останем завинаги слепи за действителността.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя.
За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве. В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр.
А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! "[2] Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо. При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост. В първия случай - това са всички земни блага, на които човекът, като преходно същество в материална форма, не е властен господар, а има само право на временно ползуване (напр. обработване на един къс земя за посрещане на своите нужди), а във втория - това са лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи, да възприеме всички добродетели и да ги употреби в полза на своя ближен и брат. Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр. Обаче, за приложението на тия принципи на комунизма се препоръчва, както казахме, само един метод - метода на насилието. Освен това, някои от тях, по своята същност, явно отричат законите на природата и се противопоставят на естественото развитие. Но допустимо ли е да стане преустройството на света чрез насилие, чрез „революционна ярост", чрез „диктатура на пролетарията", което е само едно ново злоупотребление с организираната държавна власт, досущ подобно на буржоазното? Очевидно, не. Защото, ако буржоазията досега си е служила и служи с една „машина на угнетение", каквито са армията и полицията, същата машина, макар и с червен цвят, се туря в действие и от пролетарията.
към текста >>

в сегашното й примитивно положение, което обещава голяма практическа полезност, ние ще настояваме, обаче, че трябва да има някоя истинска основа за общото вярване, че някои прилики на животни могат да се проследят между мъже и жени, и че тези прилики имат своята ценност — малка или голяма — като признаци на характера.
Древните физиогномисти придаваха голяма важност на същинските или въображаемите прилики между човека и животното, но техните теории не са толкоз ценни. Модерни писатели по същия предмет също тъй си въобразяват и се смятат за забавни, вместо поучителни. Ние ще претендираме малко повече за бележките си в тази глава. Ако четецът се забавлява приятно и органа на веселостта се развие, горните извивки на ъглите на устата се подобрят, това значи, че не сме писали напразно. Като допущаме, че малко виждаме в сравнителната физиогномия. в сегашното й примитивно положение, което обещава голяма практическа полезност, ние ще настояваме, обаче, че трябва да има някоя истинска основа за общото вярване, че някои прилики на животни могат да се проследят между мъже и жени, и че тези прилики имат своята ценност — малка или голяма — като признаци на характера. „Каква гъска! “ Гъските, изобщо се разбира, са създадени да бъдат „скубани“, и нашето „гъсенце“, ако дойде от селата в градовете, навярно ще сподели съдбата на перушинените си братовчеди. Никога не ще помислите да наречете остроносия, изкусния, тайния характер, представен във фиг.38, една гъска. Наистина не, и хора от гъши характер трябва да го избягват. Той е коварен и предпочита да постигне целта си чрез хитрост, а не чрез сила.
към текста >>

която почива само върху вяра, а изисква основно изследване, което пък неопровержимо ще бъде последвано от „вярване“ (знание).
За да се разбере това трябва да го поясним на кратко. К а р м а е законът за връзката между причината и последицата, а реинкарнацията е законът за превъплътяването. Един поглед върху тези закони ще ни уясни причината и същността на планетните влияния. За изучването на астрологията не е необходимо непременно да се вярва в прераждането. Астрологията не се нуждае от база. която почива само върху вяра, а изисква основно изследване, което пък неопровержимо ще бъде последвано от „вярване“ (знание). Има много хора. които не вярват в превъплътявавето, при все това. са убедени астролози. Те обаче, след продължителни проучвания, непременно ще дойдат да признаят тези два закона. Законът Кар м а (самата дума означава действие, деяние.
към текста >>

Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много народи, запазват от нещастие и омагьосване.
Може би, някой да помисли, че това е много казано - тогава нека всеки задържи, който и да е, от тия три възгледи за слънцето - оня, който му се нрави. Х.Х.Х. Магическата сила на солта. Забележителния обичай да се посоляват новородените теца и до днес се среща в някои народи. Това изглежда да е стар обичай, защото в Йезекил 16:4 четем: „ .... и във вода не си къпана, за да се очистиш; и със сол не си посолявана, и в пелени не си повивана . . .“ И това посоляване изрични се означава като едно благодеяние спрямо детето. Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много народи, запазват от нещастие и омагьосване. Според един труд върху „Значението на солта в нравите и обичаите на народите“, който канадския аналитичен психолог Д-р К. Джонс публикувал, солта се употребява за запазването на новороденото от зли демони и влияния, като за тази цел или посипвали езика на детето със сол, или го потапяли в сол и вода. Този обичай бил разпространен в Европа от най-ранните времена и сигурно е предшествал християнското кръщение. Във Франция обичаят да се посипват децата със сол до кръщението им траял до 1408 г. До скоро и в Холандия посипвали люлките па новородените със сол (Джонс дава едно съобщение от 1889 г.).
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите.
Тази сума възлизала на 100,000 лева. В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите. Хората, които дохождали да го слушат, били тъй много, че църквата е била винаги препълнена, „Лекарят“ отказвал да приема пари за службата, която изпълнявал, и живеел много просто с малките средства, които имал, когато най-напред почнал мисията си. По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса. Той не носи шапка и се облича обикновено в черно. Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите. Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести. Службите са твърде прости. Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете на богомолците. Когато почувства, че добрите влияния преобладават, почва да говори под силата на духовете. Доктрините и методите му са подобни на онези, които има обикновеният спиритуален медиум, макар, за съжаление, да има много медиуми, които не са толкоз духовни и благодетелни.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Излишък: вярване в духове; в караконджули; в чародейство и пр.
16. Надеждност.—Чувство на безсмъртие; поглед в бъдещето с вяра за успех. Излишък: разкошни обещания; градени кули във въздуха и очакване невъзможност. Недостатък: униние; мрачност; меланхолия; предчувстване зло. 17. Духовност. — Интуиция; възприемане на духовното : пророческа насока на ума. Излишък: вярване в духове; в караконджули; в чародейство и пр. Недостатък : липса на вяра; крайно неверие, като „невярващия Тома“, мрачен скептицизъм. (вж. контрасти във фиг. 9 и 10). 18. Благоговение. — Посвещение; благоговение; поклонение; обожаване; почит към старите, към властта и към старината.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Преди да стигне до тази степен, идеята му за прераждането трябва винаги да бъде по естеството си само едно вярване, ако поддържа тази идея, а не един факт,добит от опитност, в който да бъде абсолютно уверен.
Отговорът на зидаря бил: „защото в последния си живот съм живял по такъв начин, че станало необходимо в този живот да зидам тухли. Вие сте живели в по-добро направление, но ако аз извърша работата си добре сега, ще се родя в по-добро положение следния път“. Ясно е, че тоя зидар е имал но-добра идея за тази доктрина за прераждането, отколкото господинът, за когото изпърво споменах. Нека се опитам да поставя пред вас, макар и не съвършено, само няколко от точките, които можете да изслушате и да обмислите, за да решите, дали прераждането е една разумна хипотеза или не. Човек не може да има на първа река свидетелство за нея, ако не е способен да помни. Преди да стигне до тази степен, идеята му за прераждането трябва винаги да бъде по естеството си само едно вярване, ако поддържа тази идея, а не един факт,добит от опитност, в който да бъде абсолютно уверен. Вижда ми се по-справедливо, когато се говори на другите за прераждането, да, им се представи тая идея като една разумна хипотеза, много по-препоръчителна от всяка друга теория на безсмъртието. Правия начин, по който се гледа на прераждането, е, че то е действително теория на безсмъртието, т. е. теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот. По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза.
към текста >>

Но когато е въпрос за лично вярване, авторитетът не е последната дума.
Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност. Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество. Професор Маг-Тагарт, като пише върху теориите за безсмъртието и ги анализира, заключава, че прераждането е най-рационалната теория. Също и Хъксли, който бе агностик, казал в последните си дни, че нямало нищо в аналогията на природата против тази теория, а имало твърде много, което я поддържало. Когато прибавите към този кратък очерк на европейската доктрина и факта, който е от грамадна важност, засвидетелстван от Макс Мюлер, че всичките велики умове на човечеството са вярвали в прераждането, ще видите, че тази идея се явява пред вас с голям авторитет зад себе си. Но когато е въпрос за лично вярване, авторитетът не е последната дума. Човек трябва най-накрая да съди сам за себе си, дали може или не да приеме един възглед, като основа на своето поведение. Няма авторитет толкова силен, чеда надмине вътрешното убеждение на човешкия интелект и човешкото съзнание: те са последната съдебна инстанция за всеки индивид. И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса. Като оставим сега този въпрос; нека за момент да помислим, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от трите гореспоменати теории за безсмъртието. Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него.
към текста >>

След всичко това, ще опитате вярването си — неговата сила в живота.
Постъпката ви изглежда глупава. Но ще направите добре, ако обърнете внимание на предупреждението на духа, чиято памет е по-силна от тази на мозъка: той знае стария ви неприятел и опасността, която може да ви сполети от такъв враг. Тези са погледите и лъчите, чрез които паметта може да се докосне до физическия мозък, те са указанията на едно минало, което другояче не може да се разбере. И ако работите по тези упътвания (а има и много други такива, по които трябва да работите) ще обсъдите целия въпрос без предразсъдък. Убедена съм, че и вие, както хиляди други, ще дойдете до същото заключение, а именно, че тази теория за прераждането е доста разумна и може добре да повлияе върху живота ви. След всичко това, ще опитате вярването си — неговата сила в живота. А щом веднъж почувствате, че прераждането е рационално, че то е истина, целият ви живот ще се промени, гледището ви върху света ще се измени и положението ви спрямо хората около вас също ще се измени. Ако някой ви направи зло, вие вече няма да се раздразните, няма да се обезпокоите и даже няма да съжалявате, а ще си кажете: „той е някой от ония, на които съм останал длъжен в миналото. Сега му отплащам, нека направя това с радост“. Ако живеете с някого, който ви прави нещастен, ще си кажете: „твърде добре, погрешката е моя, за дето съм направил това нещастие в миналото, нека го понеса сега храбро“. Това прави животът толкова лек, като знаете, че сте вечен и че всеки приятел, който имате, има връзки с вас, които не ще ги изгубите в бъдеще.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съвременниците казват, че вярването, определено на вселенските събори, се пазело строго.
Фанатизъм и суеверие — ето стихията на духовните властници. С вярата се търгува. Без пари взели благодатта, а с пари кръщават, венчават, литургии служат, изповядват. * * * Българите приемат християнството в кристализирана византийска форма. Какво е било византийското православие в IX в.? Съвременниците казват, че вярването, определено на вселенските събори, се пазело строго. Християните считали, че иконите могат да ходят, да говорят, затова ги назначавали за възприемници при кръщението. В Цариград се намирали пироните, с които бил прикован на кръста Ис. Христос, косми от главата на Ив. Кръстителя, роговете от жертвения овен на Авраама, кладенеца на Йакова и т. н. За частици от честния кръст, свети мощи не говорим.
към текста >>

Вярването било заменено със суеверието.
В Цариград се намирали пироните, с които бил прикован на кръста Ис. Христос, косми от главата на Ив. Кръстителя, роговете от жертвения овен на Авраама, кладенеца на Йакова и т. н. За частици от честния кръст, свети мощи не говорим. С всичко това търгували православните свещеници, йереи, владици. Вярването било заменено със суеверието. Не чистото сърце и искрена вяра спасяват човека, а обредът и даже суеверието. Може да грешиш, но достатъчно е да извършиш известен обред, да се причестиш, и греховете ти се прощават. Историците разказват, че кръстникът на българския цар, император Михаил, и неговите приближени, пиянствали и развратничели, ходили из цариградските улици, облечени в дрехи, представляващи апостолите и Христа. Такива били архиереите, владици и свещениците. За безнравствения живот на калугери и калугерки съвременните писатели пишат със срам и скръб.
към текста >>

И тъй, от една страна вярване „твърдо, като камък“, а от друга живот, противоречащ на най-елементарните изисквания на евангелския и човешки морал.
Може да грешиш, но достатъчно е да извършиш известен обред, да се причестиш, и греховете ти се прощават. Историците разказват, че кръстникът на българския цар, император Михаил, и неговите приближени, пиянствали и развратничели, ходили из цариградските улици, облечени в дрехи, представляващи апостолите и Христа. Такива били архиереите, владици и свещениците. За безнравствения живот на калугери и калугерки съвременните писатели пишат със срам и скръб. Предполагало се, илюзирало се, че тайнството, обредът сами по себе си спасяват. И тъй, от една страна вярване „твърдо, като камък“, а от друга живот, противоречащ на най-елементарните изисквания на евангелския и човешки морал. Ето от какъв извор е пил вода езичникът българин и славянин. Борис възприема християнството не по религиозни, а по политически причини. Византийското православие закрепва монархизма, което твърде се харесвало на Бориса. Византийското православие носило смърт на славяно-българския демократизъм. Тази е причината, че представителите на родовете се бунтуват срещу новата вяра.
към текста >>

Четох неотдавна в The Church Times за проповедта на един известен епископ, в която той изказваше съжалението си, за дето в сегашния век вярването в ангели-хранители е било постигнато от същата участ, както вярването в самодиви.
Според едно доказателство има обичай у чародейците да се събличат, да се намазват с известни масла и да се молят на Сатаната, преди да присъстват на чародейския танц, и тогава да хвръкнат из въздуха на мястото, дето стават обредите. Преди няколко време срещнах една жена, която претендираше да притежава едно масло, което ако се разтрие по тялото, и през това време се изкажат някои слова, употребителката на маслото ще може да се понесе из въздуха и да има съобщение с духовете. Като се анализира маслото, указа се, че то съдържа кокаин. Сега поливането на кокаина в тялото е достатъчно да причини видения; и анестезията на кожата твърде вероятно е да внуши идеята за хвъркане нагоре и за изчезване на тялото. Този факт подкрепя безсъмнено твърдението на окултиста, че тези упоителни дроги предизвикват астрални видения и не е против твърдението на учения, който казва, че същите причиняват такъв делириум, какъвто е било състоянието на ума, когато лицето ги е вземало, като още ни се подсказва, че откритието и употребяването на кокаина не е модерно, а е било познато на старите чародейци. Четох неотдавна в The Church Times за проповедта на един известен епископ, в която той изказваше съжалението си, за дето в сегашния век вярването в ангели-хранители е било постигнато от същата участ, както вярването в самодиви. Аз съм напълно съгласен с епископа: трябва да се съжалява за този факт, но добре е поне, че по-често се срещат хора, които вярват в ангели, отколкото в самодиви. Доказателствата, обаче, които могат да се съберат, са почти еднакви и за двете. Срещал съм мнозина, които са бивали здраво убедени, че от време на време имат видения, когато се служи литургията, и макар тези видения да са били причинени от самовнушение или телепатия, винаги това не става. Нито теорията на телепатията, нито пък хипнотизма или самовнушението, биха могли да отхвърлят всички разкази за съществуването на самодиви. Добре помня една такава история за една нимфа, видяна от един мой приятел1).
към текста >>

И от де е дошло широко разпространеното вярване в силата на умишлената и концентрирана клетва да прави действително зло на прокълнатия?
Освен това, как бихме могли да я докажем на другите? Ако, за да постигнем желанието си, ни се даде сила да можем да извършим подвизи, които надминават естествените, тогава какво значи тога? В моменти на силно разгневяване или на голям страх, често се извършват деяния, които субектът не би могъл да извърши, когато е спокоен, колкото и да би желал това. Могат ли духове или сили да произведат физически резултати чрез нашите тила, които да превишават и надминават това, което можем да извършваме само чрез волята си? Некои така са мислили, и тази идея е основа на голяма част от средновековната магия. И от де е дошло широко разпространеното вярване в силата на умишлената и концентрирана клетва да прави действително зло на прокълнатия? Омагьосванията и котлите на врачките, восъчните фигури, които се набождат с игли от магьосника, не са нищо друго, освен средства да успокояват външните чувства, и да завладяват мисълта, която в желания момент, се проектира с ужасна сила и злоба против омразния обект. Може ли такова действие да има някакви последици? Изглежда да се доказва това, защото много клетви, изказани в силен гняв, са се изпълнявали с всички пророкувани подробности. Вярно е, че колкото повече човек изучава тези неща, толкоз по-малко се чувства наклонен да ги изостави без изследване. И макар че никоя теория не обяснява всички случаи, при все туй може да се достигне до известно разбиране.
към текста >>

Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея.
Кой може да каже, къде точно се свършва растителното царство и къде почва животинското? Нема определено разграничение, няма една точна разделителна линия. Всеки свършек се слива с другия без чувствителен преход. Между грубиянина и човека няма, прочее, както ни е угодно да си чертаем, една дълбока раздела. Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества. Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея. Трябва, най-сетне, да се признае очевидното: връзката, която ни свързва с животното, е тясна и яка, Нема изключение от това правило! Законът, който владее във великото творение, е един в своя принцип, неизменен в своята същност. В всичките степени на стълбата на съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се мисли, че би могъл да се измени той за човека? Преди да бе осветлила науката нашия свят със своята светлина, човечеството можеше да се остави да бъде заблуждавано от лъжливи признаци. Като е наблюдавал тази редица от многобройни и различни същества, които тръгват от най-низкото стъпало и се издигат до него, като се подчиняват на неговото владичество, човекът, в своя та невежествена доверчивост, можеше да мисли, че той е краят, събирателната точка на цялата тая редица, и че над него няма нищо друго освен твореца му!...
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обаче, последствията от конференцията и пропадането на 14 точки показаха, че Уилсоновото вярване за числото 13 не е право.
Вместо да се страхува от числото 13 и да го избягва, той, напротив, считал това число за благоприятно. Тринадесети е бил за него винаги щастлив ден. И затова Уилсон искал тъкмо на този щастлив за него ден да. се открие конференцията. Трябва да се забележи още, че името му Woodrow Wilson има точно 13 букви. Обаче, последствията от конференцията и пропадането на 14 точки показаха, че Уилсоновото вярване за числото 13 не е право. Луната и земетресението. От десетина години е установено като безспорно, че под влиянието на луната се явяват периодически промени и на твърдата земна кора, които имат формата на морските приливи и отливи. Нещо повече: забелязва се чудно съвпадение на дневните и годишни периоди на вятъра с малките тресения на земната кора. Поради това, изглежда основателно предположението, че, макар земетресенията да са много често предшествани от промени във вътрешността на земята, настъпването им обикновено се изразява в силни извивания на земната кора, каквито без съмнение причинява и лунното движение. Това е накарало да се предприемат изследвания въз основа на публикациите на пруския геодезическия институт в Потсдам.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството?
Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма!
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото.
Мистиците са, без съмнение, от много степени, като почнем от тези, които могат да изпитат само едно слабо чувстване на един вътрешен глас, неопределен и може би неразбран правилно, и свършим със онези мистици, които претендират да знаят, че са съучастници в божествения живот. Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми. Това положение е изразено от Blake в следните стихове: „To sec a world in a grain of sand And a Heaven in a wild flower, Hold infinity in the plam of your hand And Eternity in an hour“1). Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени. Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото. Това вярване за предсъществуването носи със себе си често и понятието за предрождена опитност, както тя се прозира в добре известните стихове на поета Уърдсуърт: (William Wordsworth. 1770–1850) „Our birth is but a sleep and a forgetting; The soul that rises with us our life’s star, Hath had elswfere its setting, And not in utter nakedness, But trailing clouds of glory do we come From God, who is our home5). (Ode - Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood) Мистическите интуиции и състояния на съзнанието, тъй ясно изпитани от някои членове на човешката раса и тъй отдалечени от гледището на човечеството изобщо, са привлекли вниманието на психолозите през последните години. При все това, такива състояния са се считали за продукт на неуравновесен или разстроен ум, но сега те са приети като подходящ предмет за изследване и анализ (Mysticism. Е. Underhill.
към текста >>

Това вярване за предсъществуването носи със себе си често и понятието за предрождена опитност, както тя се прозира в добре известните стихове на поета Уърдсуърт: (William Wordsworth.
Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми. Това положение е изразено от Blake в следните стихове: „To sec a world in a grain of sand And a Heaven in a wild flower, Hold infinity in the plam of your hand And Eternity in an hour“1). Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени. Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото. Това вярване за предсъществуването носи със себе си често и понятието за предрождена опитност, както тя се прозира в добре известните стихове на поета Уърдсуърт: (William Wordsworth. 1770–1850) „Our birth is but a sleep and a forgetting; The soul that rises with us our life’s star, Hath had elswfere its setting, And not in utter nakedness, But trailing clouds of glory do we come From God, who is our home5). (Ode - Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood) Мистическите интуиции и състояния на съзнанието, тъй ясно изпитани от някои членове на човешката раса и тъй отдалечени от гледището на човечеството изобщо, са привлекли вниманието на психолозите през последните години. При все това, такива състояния са се считали за продукт на неуравновесен или разстроен ум, но сега те са приети като подходящ предмет за изследване и анализ (Mysticism. Е. Underhill. The Mystic Way, ibid.
към текста >>

Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо.
Те почнали да съществуват, почти изцяло, само в обреди и церемонии, при които кръвните жертвоприношения заемали важно място. Вярвало се, че само браминът можел да постигне освобождение от прераждането, а всички други са осъдени да преминат много пъти през този живот, преди да могат да се надяват да се родят в онази малка и изключителна браминска каста, и по този начин да добият освобождение. Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на западните учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение. Основното понятие на индуската вяра е: Бог, като основа на вселената, е в същото време начало и цел на човешките души. Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света. Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya. Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение. При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството.
към текста >>

Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция.
Някои четци може случайно да запитат: „по какво тогава нашата християнска религия стои по-високо от другите религии, които са я предшества вали? “ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат. Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“. Всяка религия е притежавала една езотерична страна, по същество еднаква във всичките религии, а различаваща се от тях само в подробностите. Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо. Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция. По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи народи в сегашния цикъл. В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо. Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия. Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот.
към текста >>

Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“.
В индуизма Вияза изпъква като виден индийски мъдрец и компилатор на Ведата. Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното. „Аз положих цялата вселена с един откъслек от себе си и останах“. Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената. „Аз съм Онзи“. Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“. В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото. В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“.
към текста >>

Културата на науките не влиза никак в това всеобщо вярване, което почива на личните въжделения, но което не лежи на положителни основи.
Смъртта е най-важният предмет, който всякога е занимавал човешката мисъл, върховната проблема през всички времена и във всички народи. Тя е неизбежния край, към който всички вървим. Тя съставлява част от закона за нашите съществувания, на същото основание, както и раждането. И тя, и то са два естествени прехода в общата еволюция, но при все туй, смъртта, която е също тъй естествена, както раждането, ни се вижда противоестествена. Надеждата в продължителността на живота е вродена в човешката душа; тя е от всички времена и страни. Културата на науките не влиза никак в това всеобщо вярване, което почива на личните въжделения, но което не лежи на положителни основи. Това е факт, който заслужава да се отбележи. Чувството не е за пренебрегване, като да е равно на нула, което е неговият научен коефициент. Двете горецитирани писма съставляват част от една серия, която съм започнал отдавна и е позната на четците ми. Броят на получените от мен писма, вписани в тази колекция от документи, наблюдения, издирвания, мотивирани запитвания, се въз- качва в моя регистър до сега (юли 1919 г.) до цифрата 4106, към които трябва да прибавя около 500, получени преди тази анкета. Бих могъл да цитирам тук много стотици, подобни на предшестващите.
към текста >>

Аргумента за текста запазва стойността си, каквото и да е вярването.
Дано нашите усилия да. сполучат да хвърлят известна светлина з средата на тоя вековен мрак на проблемът за смъртта! * * * В детинството ми, през време на уроците по философия и религиозно учение в училището, аз често слушах една периодическа реч, в която се вземаха за текст тези четири думи: „рогго unum es necessarium“, което значи: „само едно нещо е необходимо.“ Това единствено нещо е спасението на душата ни. Ораторът, нашият професор, ни говореше в речта си за войните на Александър Велики, за Цезар, Наполеон и свършваше със следното заключение: „какво би ползвало човека, ако би да завладее и цялата вселена, а изгуби душата си? “ Описваха ни и пламъците на ада, плашеха ни със ужасните картини, които представляваха как осъдените се измъчват от дяволите в неугасимия огън, който ги запалва, без да ги изгаря, и това вечно. Аргумента за текста запазва стойността си, каквото и да е вярването. Безспорно е, че единственото истински капитално нещо за нас е да знаем, какво ни очаква след издъхването ни. „То be or not to be“: „да бъдеш или не! “ Сцената на Хамлет в гробищата се повтаря всеки ден. Животът на мислителя е в размишленията за смъртта. Ако човешкото съществуване не води към нещо, каква е тая комедия?
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Много чудно е, колко лесно самоизпеченият рационелист може да разрешава всички тия въпроси, без какво и да е познаване на посочваните факти — като изважда своето вярване или невярване от своето вътрешно съзнание, подобно на мистика, от когото той се отвращава — и колко доверчиво той приписва заблуждение на ония, които са се заловили да изучат въпроса с действително научен интерес.
Еузапия По този случай заслужва може би да се възрази на едно твърдение, което доби известен кредит преди малко време. Г-н Едуард Клод, който, както изглежда, е повтарял некоя безотговорна клюка, е твърдял или предполагал, че убежденията на Сър Оливър Лодж са следвали неговите желания; че той е искал да вярва в безсмъртието и затова лесно се е убедил чрез съвсем недостатъчни докателства. Г-н Клод се е заблуждавал. Сър Оливър никога не е имал силния копнеж, с който се е отличавал толкова много Майерс; във време на въвеждането му в тоя предмет, той е бил погълнат от изучването на електрическите вълни, и, доколкото е мислил изобщо за преживяването, той е поддържал, че нищо не може да се докаже по този или онзи начин, и е бил „готов да чака“, както той казва, без да се безпокои каква съдба „ни готви бъдещето“. Само постепенно, като е почнал да получава опити от първа ръка за психичните явления, той е могъл да дойде до заключения. Много чудно е, колко лесно самоизпеченият рационелист може да разрешава всички тия въпроси, без какво и да е познаване на посочваните факти — като изважда своето вярване или невярване от своето вътрешно съзнание, подобно на мистика, от когото той се отвращава — и колко доверчиво той приписва заблуждение на ония, които са се заловили да изучат въпроса с действително научен интерес. Би било дръзко (в обикновения смисъл на думата) да се етикетира Сър Оливър Лодж с некои от нагодените философски термини. Такива класификации са рядко задоволителни ; и в случая на едного, който търси по-скоро научна истина, отколкото каква да е свързана философска система, те са, може би, неприложими Но може да е позволено да смятаме Сър Оливър Лодж като показател на един здрав и, уравновесен мистицизъм. Строг в своето поддържане на един чисто научен метод, безгранично оптимистичен в своето прозрение на възможностите на познанието и неговите полезни приложения (както в електрифицирането на житото, разпръсването на мъглата, контролирането на времето), той е все още способен да вниква под повърхността на явленията и да признава духовните фактори като по-реалните неща — да признава, че видимите неща са временни, а невидимите — вечни. Той вярва, по силата на научна очевидност, в преживяването на човешката личност след преминаване кризата на телесната смърт ; в напредъка, безкрайно продължаващ се към една невъобразимо далечна цел; и той постулира (т. е. смета като очевидна сама по себе си) съществената доброта на космоса: вселената съществува гостоприемно за благото на душите.
към текста >>

Вярването в душата биваше установено досега върху мета- физически дисертации и върху претендирани, но недоказани божествени откровения.
Това е невярна хипотеза. Но противната на нея трябва да се докаже. Какво е душата? От де иде тази дума? Какво значи тя? Вярването в душата биваше установено досега върху мета- физически дисертации и върху претендирани, но недоказани божествени откровения. Религията, вярата, чувството, желанието, страха — всичките те не са доказателства. Как се представлява знанието за душата на човешкия ум? Думата душа и нейните равнозначещи в модерните ни езици (като думата дух) или в старите езици, като думите anima, animus (латински преименувано от άνεμος), spiritus, ψυχή, atma, ame (санскритската дума преиначена на гръцки ατμος, пара) и пр. подразбират идеята за духане. И няма никакво съмнение, че идеята за душата и за духа е била изяснявана първоначално със тази идея на духането в психолозите на първата епоха.
към текста >>

Тия наблюдения, като отъждествяват есенцията на живота и мисълта с явлението на дишането, а от друга страна, като примиряват очевидния, неоспоримия факт на разлагането на мъртвото тяло, на тялото лишено от дихание, лишено от душа със вярването в явяването на умрелите, сиреч със продължителния живот на ония, трупа на които е там прострян, бездушен или, нещо повече, е разложен и разрушен на прах — те са си въобразявали, че духането, душата е нещо, което напуща тялото в момента на издъхването, за да си замине да живее другаде със собствения си живот.
Как се представлява знанието за душата на човешкия ум? Думата душа и нейните равнозначещи в модерните ни езици (като думата дух) или в старите езици, като думите anima, animus (латински преименувано от άνεμος), spiritus, ψυχή, atma, ame (санскритската дума преиначена на гръцки ατμος, пара) и пр. подразбират идеята за духане. И няма никакво съмнение, че идеята за душата и за духа е била изяснявана първоначално със тази идея на духането в психолозите на първата епоха. Психея произлиза от ψυχή, душа, духам. Тия наблюдения, като отъждествяват есенцията на живота и мисълта с явлението на дишането, а от друга страна, като примиряват очевидния, неоспоримия факт на разлагането на мъртвото тяло, на тялото лишено от дихание, лишено от душа със вярването в явяването на умрелите, сиреч със продължителния живот на ония, трупа на които е там прострян, бездушен или, нещо повече, е разложен и разрушен на прах — те са си въобразявали, че духането, душата е нещо, което напуща тялото в момента на издъхването, за да си замине да живее другаде със собствения си живот. И сега още последното издихание означава смърт. Ако едни са приемали тази продължителност на живота под невидима форма, други са виждали само едно впечатление на чувствата, съжаление, вълнение на останалите живи, и още от първите времена на човешките общества, ние виждаме две различни и противоположни теории да разделят мненията: от една страна, спиритизмът, а от друга, материализмът. Но и двата са разсъждавали досега повърхностно. Значението на думите душа и дух трябва да се измени, обсъди и изследва. Има основни различия между тях, които трябва да се установят.
към текста >>

Ние изпитваме дадено чувстване или имаме известна идея, известно усещане, това е единственото незабавно и истинско знание, единствената чиста опитна истина, която заслужва абсолютно вярване.
Но физиолозите не признават често това съществено различие. Това, което те ни представляват като наблюдавани факти, те са често, строго погледнато, само едни догадки, те не са наблюдения, а заключения, извлечени от Наблюденията, без да си дават сметка за тази операция на техния дух. Аз имам чувстването на един светъл диск от такъв привиден диаметър, който пътува по небето от изгрев към залез: това е абсолютно истинското, него имам пълно право да твърдя, всякога според принципа, положен от експерименталното учение за достоверността. Но ако кажа: „един диск пътува по небето“ и пр., аз казвам повече от онова, което зная, и се излагам на измама и, в същност, доказва се тая измама. Би било излишно да посочваме много примери за подкрепа на тая теза. Ние изпитваме дадено чувстване или имаме известна идея, известно усещане, това е единственото незабавно и истинско знание, единствената чиста опитна истина, която заслужва абсолютно вярване. Значи, знанието за един предмет предполага едно усещане, възприемане, схващане. Но какво е всичко това? Е ли то качество на тоя самия предмет? Не. Това усещане или схващане доказват, че срещу усещаното, възприеманото, познатото нещо има нещо, което усеща, възприема, познава. Ако говорим строго, факта на усещането, възприемането, познаването създава сам по себе си един факт, който наблюдението веднага ни налага.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако тези последни теории са правилни, а ние имаме най-компетентния научен авторитет, за да подкрепим нашето вярване, — изглежда, че няма никакво възражение против приемането, от наша страна, на първо място, че първичната или „първа материя“ на алхимика, сиреч, основният елемент, за който са претендира, че е общ на всяка материя, не е, в случая на въртежната теория, никой друг освен етерът.
По-новите теории приемат, че материята е образувана от многобройни положително и отрицателно наелектризирани частички, чието взаимодействие произвежда всичките нейни разнообразни свойства, при което атомът е равносилен на сбор от малки отрицателни и големи положителни частички (Lectures on „The Properties of Matter“ by Professor Sir J. Thomson, F. R S. biven before the Royal Institution in 1909). Като се има предвид тази последна теория, става съвсем ясно, че от нея е трябвало да се развие най-новата хипотеза, която приема, че материята е само една форма на енергията. Ако тези последни теории са правилни, а ние имаме най-компетентния научен авторитет, за да подкрепим нашето вярване, — изглежда, че няма никакво възражение против приемането, от наша страна, на първо място, че първичната или „първа материя“ на алхимика, сиреч, основният елемент, за който са претендира, че е общ на всяка материя, не е, в случая на въртежната теория, никой друг освен етерът. В тоя случай следва, че, ако има някоя сила, която може да промени размера или скоростта на атомите от един даден материал, тъй че да превърне тоя материал от една форма на материята в друга, съвсем различна, форма, както запример, от желязо в злато, би изглеждало, че нашата алхимическа задача би била разрешена. Но тук именно лежи мъчнотията. Математическите съображения, върху които почива въртежната теория, сочат по един достоен за забелязване начин, на факта, че обемът и скоростта на атома, когато са веднъж установени, са постоянни и не може да се променят. Може би е добре, че е така, защото инак нещата биха се превръщали сами, по свое собствено желание, за голямо наше недоумение, при най-слабо предизвикване отвън. В случая на сър Джозеф-томсъновата теория за електроните ни се казва, че отрицателните частички, излъчвани от сгорещени тела, са едни и същи, каквото и да е естеството на субстанцията, от която тя произлизал, и по този начин образуват част от атомите на всички елементи.
към текста >>

От тогава, всичко що ми се случеше, затвърдяваше вярването ми в предсказанието на моята бавачка.
Бавачката ми, една много стара жена, която бе в стаята, когато говорехме това, поклати глава, и като ме изгледа с поглед, който никога няма да забравя, каза: „Нещастен той бе и е, и винаги ще бъде. Кълна се в името на великия пророк Мохамед, че тези, които са родени нещастни, никога не могат да избегнат своето нещастие, нито пък някой някога може да им помогне. Глупост е нещастниците да се борят с своята съдба. Най-доброто е да се примирят с нея и безропотно да й се подчинят“. Тия думи направиха ужасно впечатление на мен, малкото момче. От тогава, всичко що ми се случеше, затвърдяваше вярването ми в предсказанието на моята бавачка. Аз бях осем годишен, когато баща ми се върна от чужбина. На следната година се роди брат ми Саладин. който бе наречен „Саладин Щастливецът“, защото в деня, в който бе роден, баща ми получи известие, че корабът, натоварен с скъпи стоки, който тъй отдавна е очаквал, е пристигнал благополучно на пристанището. „Аз не ще ви отегчавам да ви разправям всичките малки случки, които показваха, че брат ми Саладин е щастлив още от детинство. Като растеше, неговият успех в всичко, което предприемаше, бе тъй очебийно, както бе очебийно и моето нещастие.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Този последният, обаче, неудовлетворен от прочитането на старите книги, отпътувал в Индия, дето, всред йогите, затвърдил вярването си в невидимото и в астралните сили.
В него обитава един управляващ принцип, който преживява разлагането на плътта. Младият тогава лекар добил вече потребното му доказателство. От тая дата — на 19 годишната му възраст — е почнала еволюцията му към окултизма. Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят. Първият от тях бе написал вече своя паметник на трансцеденталната философия, озаглавен Археометър, и приел за свой ученик Папюса. Този последният, обаче, неудовлетворен от прочитането на старите книги, отпътувал в Индия, дето, всред йогите, затвърдил вярването си в невидимото и в астралните сили. След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука. До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи. Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет. Папюс Тъкмо по това време той се срещнал с лионския церител и маг, Филип, който само с един поглед изцерявал неизцеримите. За него Папюс е казвал: „той всичко може да направи“.
към текста >>

„То е тъй много, много добро, че не е за вярване“ — бе неговият лаконичен отговор.
Хората често говорят макар и фигуративно — предполагам аз — как не кой човек бил избавен от своя, „добър ангел“, или пък как някой друг бил послушал своя „зъл ангел“ и така се бил отбил от правия път (за такъв човек казват на български: „Слаб му е ангелът! “ б. пр.). Ако тези поетични идеи се дадат на света в измерени или дори и в бели стихове, те ще бъдат възприети; обаче, ако се напишат сдържано в проза, светът ще си помисли: какви крайно чудновати идеи има този автор! „Защо пък да няма ангели хранители? “ попитах аз веднъж един приятел. „То е тъй много, много добро, че не е за вярване“ — бе неговият лаконичен отговор. Но има ли нещо много добро, толкова добро, че да не е за вярване, когато работата се отнася за любвеобилните грижи на нашия любезен Баща спрямо неговите деца? Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка. Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк. Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита.
към текста >>

Но има ли нещо много добро, толкова добро, че да не е за вярване, когато работата се отнася за любвеобилните грижи на нашия любезен Баща спрямо неговите деца?
“ б. пр.). Ако тези поетични идеи се дадат на света в измерени или дори и в бели стихове, те ще бъдат възприети; обаче, ако се напишат сдържано в проза, светът ще си помисли: какви крайно чудновати идеи има този автор! „Защо пък да няма ангели хранители? “ попитах аз веднъж един приятел. „То е тъй много, много добро, че не е за вярване“ — бе неговият лаконичен отговор. Но има ли нещо много добро, толкова добро, че да не е за вярване, когато работата се отнася за любвеобилните грижи на нашия любезен Баща спрямо неговите деца? Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка. Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк. Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На Изток още се среща това вярване за камъните и за това там носят скъпоценности не само като украшения, но също като талисмани.
Знаят се и опитите на Ритер със селянина Кампети и примерите с чувствителността на сомнамбулите към влиянието на камъните и металите са разгласени навред.Старите също, а особено Орфей, приписваха на камъните, металите и растенията извънредни тайни способности. Първосвещеникът на евреите е носел един нагръдник, украсен със скъпоценни камъни и положен на лъжичката му, с който си служел при оповестяването на божествените пророчества. Аристотел, Диоскорид, Галиени, Плини и мнозина други говорят за магическата с;ла на камъните, с които са си служели като с талисмани и магьоснически средства. Теофраст казва, че е избягвал много пъти треската, като носел разни камъчета и че магите са приготовлявали такива камъни, с които лекували или предотвратявали разни болести. Но все пак добавят, че тия камъни не запазвали дълго време своите качества, понеже звездите изменят положението си. На Изток още се среща това вярване за камъните и за това там носят скъпоценности не само като украшения, но също като талисмани. В своята Естествена История, Шуберт изтъква, според много наблюдения, че минералното царство има дълбоки и магически съотношения с природата на човека и неговите духовни връзки. Магнетичното ясновидство е доказало, че не само допирането, но и простата близост до металите произвежда ефекти, които нямат нищо химическо или механическо. Такива резултати като че ли се произвеждат по-скоро от съществуването на един специален флуид, магнетически или електрически, към който ние оставаме безчувствени в обикновеното си състояние. Заслужва да се отбележи, че цветните камъни произвеждаха върху г-жа Хауфе по-силно действие, отколкото безцветните. Анемозе цитира случая с една твърде чувствителна жена, която всЬкога се възбуждала от вида на един рубин, а се успокоявала, когато виждала един кристал.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло.
Не ще и съмнение, че това е неговият изкуствен елементал, кой то той е създал с силната творческа воля на посветен, каквито са били мнозина от фараоните. И ако един прост рицар-кръстоносец може да сътвори силен изкуствен елементал, който да трае 3—4 века, като изпълнява волята на твореца си и пее, защо изкуственият елементал на един посветен да не може да трае с хиляди години и да убива? Защо да ни се вижда това чудно, че материята — едно писмо на царица Анкезенамон до съседа цар — е било запазено съвършено в гробницата, или превръзките, бинтовете на мумията, като физическа материя, и до днес са могли да се запазят, макар че са физическа материя, която подлежи на разрушение от въздух и пр., а една материя, която е невидима и по-малко подлежи на разрушение, като изкуствения елементал, да не може да се запази още по-дълго време, като върши волята на Тутанкамона — и убива дръзващите да безпокоят фараона? Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука. Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба. И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област. Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе.
към текста >>

Откажете се от старото теологическо вярване, според което Бог ви е надарил с блага като награда за вашите заслуги.
В една от предишните лекции обясних, как умствената ви картина става матриса (родилка), и как тая матриса изпуска една трептяща сила, подобна на син магнетичен конец, които я свързва с желания предмет. Този последният тогава се привлича от тая магнетична връзка, все по-близко и по- близко, и то всякога, когато мислите ви се съсредоточат върху вашето създание, до тогава, до когато предметът окончателно ви засегне. Усърдието, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно. Истинският окултист никога не разрушава нито една от своите умствени картини. Дванадесето правило: увереността, с която изпълнявате един неизменен закон, ускорява опитите ви. Откажете се от старото теологическо вярване, според което Бог ви е надарил с блага като награда за вашите заслуги. Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално благоволение. Проникнете се от идеята, че вие сте студент-окултист и че, като работите с умствения закон, ще станете способен да правите бързи опити и да видоизмените обстановката си· Знайте, че вие си служите с един неизменен закон, за изпълнението на които нищо не може да попречи — даже Бог не би му препятствал, без да измени естеството си. Тринадесето правило·, след като образувате своето създание и отправите просбата си, твърдението ви: „Бог прие молбата ми“ ще ускори материалното й проявление. Предположете сега, че като сте си направили картината и сте я задържали, поискали сте да се реализира тя, следвайки точно всичките гореизложени пра вила. След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Може би в миналото си тяло той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване.
Мисловата сила на май ата все още остава върху него и след като новото тяло дойде на секта ; защото той е влиян от майчината мисъл и нейните грешки на мисълта и от грешките и невежеството на мисълта на всички около него. Той е все още един дух под магнетическото влияние на оператора и оператори т. е. майката и тия, които са в тясна връзка с нея. Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум. Всичко това действа на духа. Може би в миналото си тяло той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване. Докато тялото е твърде младо, духът малко може да го използва. В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло. Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи. В тялото на спящия е останало достатъчно живот или дух, за да протестира с плач или движение, както и детето. Защото, в същност, през време на дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в тялото ти.
към текста >>

И дали легендата за Прометея, както тя е разказана в Омировата Одисея, е израз на старото вярване във възможността да се превръща този единен живот през всичките стадии на минерала, растението и животното?
Сигурно, поне, в принципа на радиоактивността от някой вид лежи обяснението на известни явления, свързани с горното средновековно схващане. Аз изповядвам, че след две дълги посещения в лабораторията на г-жа Дикинсън, бях крайно поразен от откритието, което изглежда да бъде предназначено, не след дълго, да направи цял преврат в схващанията на науката и то в по-вече от една насока. Относно туй, каква може да бъде неговата връзка със старите знания по тия предмети, аз се въздържам да изкажа мнение, но очевидно е, че ако можем да намерим в него разрешението на мистериозното египетско богуслужение пред „бръмбара“, тогава ще се убедим, че египтяните трябва да са имали ключа на тайната, което за нас е само начало на нови открития. Ние можем да запитаме, дали те са схващали, толкова рано, че животинският, растителният и минералният живот са в същност едно и че нема строго определена линия на разграничение между трите царства? Дали те са схващали, че един и същ живот трепти и в трите тия царства? И дали легендата за Прометея, както тя е разказана в Омировата Одисея, е израз на старото вярване във възможността да се превръща този единен живот през всичките стадии на минерала, растението и животното? Такова поне е схващането, което аз съм се опитал да изразя в следните редове: Мистично огледало на всичко, в живота си ти си символ! Върховният ти е дал свобода да се движиш в трите царства напред и назад, далеч и далеч, през врати без прегради. По отношение на възможната връзка на откритието, г-жа Дикинсън със средновековното и след средновековно схващане относно философския камък, има няколко подобия, които, струва ми се,са ценни за отбелязване, при всичко че би било неблагоразумно да се отива твърде далече. На първо место, трябва да се забележи, че това откритие се дължи на един опит, при който ориенталски растителни масла и смоли, са били употребени и че при комбинацията им е еволюирало първичното вещество. Трябва също да се забележи.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако се искат подробности, такива може да се намерят в книгата на Уилямсън: Великият закон, а също и в тая на Доан: Библейски митове, последната, обаче, е посветена главно да обори ортодоксалното вярване и да посочи, че всичко това е просто един култ на слънцето, когато първата от тия книги е по-симпатична и творчески религиозна.
Дякон Инге също пише в подобна насока и показва, как една твърде физическа идея за Троичността е възникнала чрез това, което той нарича „злощастна употреба на думата Лице с нейните кривоводещи асоциации“ (Сказки в Падок, стр. 28). Така, Троичността се разглежда като три състояния на съзнанието в едно, или три сили в едно; но тя трябва също да бъде погледната като Триединство от Живот, Субстанция и Отношение между тях. В този смисъл тя е Троичносг на Сила, която работи в Троичност на Форма — един хексагон (двоен триъгълник) на Духа, прелян в Материята7). Че Троичността е основа почти на всичките древни религии, това може лесно да се докаже чрез цитати от много съчинения по този предмет, било измежду най-древните народи, като Маите, между арианците, египтяните, халдейците, зароастрийците, гърците и римляните, и, в същност, във всека древна страна и почти във всека религия тази идея за триединния Бог винаги изпжква. Безполезно е, обаче, да претоварваме четеца с доказателства, които може да се намерят в толкова много книги. Ако се искат подробности, такива може да се намерят в книгата на Уилямсън: Великият закон, а също и в тая на Доан: Библейски митове, последната, обаче, е посветена главно да обори ортодоксалното вярване и да посочи, че всичко това е просто един култ на слънцето, когато първата от тия книги е по-симпатична и творчески религиозна. В заключение, тогава, Троичността трябва да бъде разбрана метафизически в нейната връзка с вселената, било че е сътворена или несътворена, видима или невидима, проявена или непроявена. Тая Троичност е вече обяснена като Живот, Субстанция и Отношението между тях. Единният, т. е. Животът — Субстанция, тогава, се поляризира за целите на творението, така че „противоположностите“ се проявяват. По гоя начин Духът или Животът работи в и с Материята или Формата, тяхното съединение след раздялата става възможно, защото са в действителност части едно на друго и защото „неща, които са равни на едно нещо, са равни помежду си“, както е установил Евклид.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество.
Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това първоначално стъбло (стр. 358). „Аз не се съмнявам, казва А. Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества. Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе. „Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила. Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл. 74); „ако съществува един език, чийто думи имат естествено значение, той е еврейският; ако дълбоко и основно се наблюдава реда на буквите му, ще може съобразно с тях да се доберем до едно правило, чрез което ще открием някой идиом.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неуяснен е въпроса и с така наречената „фортуна“ (точка на щастието) — възгледите на астролозите се разхождат, но твърде е за вярване, че ония, които я отхвърлят, и я наричат напр.
Възходящият и низходящ възел на луната се местят в зодиака па 19о 20‘ в годината в обратна посока (ретроградно) и извършват пълната си обиколка през 12-т знака за 18 год. и 225 деня. Разбира се, и планетите си имат своите възли; но в модерната астрология те са изгубили съвсем своето значение. Тъй като предвижването на тия възли става твърде бавно (средно около 1о в столетие), то влиянието им (ако съществува) може да се счита за величина постоянна, така че всеки може да проследи, доколко тия влияния са реални в неговия собствен живот — именно като се помни, че главата на дракона въздейства „благотворно“, а опашката (низх. възел) — „зле“.—Ето защо, аз давам тук положението на всеки възел, в настоящето столетие (в ефемеридите то не е указано). Неуяснен е въпроса и с така наречената „фортуна“ (точка на щастието) — възгледите на астролозите се разхождат, но твърде е за вярване, че ония, които я отхвърлят, и я наричат напр. измислица на Птоломея, те са прави. Птоломей не е бил човек, който се е занимавал с нелепици. Въпросът е, че една твърде малка част от неговите познания са стигнали до нас и ние сме принудени отново да търсим и да откриваме. Холандският астролог Тиренс казва следното върху тази точка на „щастието“: „Собственият ми опит ме учи, че тази точка може много нещо да разкрие както в рождения хороскоп, тъй и в прогресивния, и че е от голямо практично значение в хороскопа — тя е практичния резултата, конкретния синтез на един хороскоп, взет като едно цяло“. Слънцето в дванадесетте знака Както видехме, слънцето представя в хороскопа индивидуалността — висшият аз, който постоянно се превъплъщава, за да събере з физичния свят оня опит, който той не би могъл да придобие в други полета.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не вярвам, че фантазията на детето е била толкова силна, та е видяло то някой въображаем неприятел, а по за вярване е, че някое невидимо същество се е представило пред момичето, за да приеме неговата душа. Сън.
Недей бре! Недей бре! “ и като въздъхна няколко пъти, свърши — издъхна. Чак сега — след толкова години — ми дойде на ум да търся разяснението на това събитие. А колко ли такива събития минават незабелязани за нашия прост ум! Не вярвам, че фантазията на детето е била толкова силна, та е видяло то някой въображаем неприятел, а по за вярване е, че някое невидимо същество се е представило пред момичето, за да приеме неговата душа. Сън. Бях ученик в Пловдивската гимназия и ваканцията си прекарвах в родното си село Сестримо. През месец август 1886 година, в събота срещу неделя, сънувах, че някой си дойде и ми каза: „Александра Батенберга го изпъдиха и туриха на негово място друг княз на име Александър Батенберг Каир“ и си отиде. Тоя сън ме стресна: аз обичах Батенберга. Посрещал съм го като ученик в Пловдив и то с такава радост, каквато изпитваха хилядите български сърца във време на съединението. Но нали бях младеж, малко внимание обърнах на съня.
към текста >>

НАГОРЕ

0.92138886451721