Търсене в текстове за 'Вярване'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 43 резултата в 38 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_07 ) Общение с Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти вярваш, но си недоволен от вярването си.
Достатъчно е да отправите своето радио към Небето и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към Невидимия свят, ами се обезсърчават и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира. Когато човек се моли, известни сили в Природата влизат в действие. А когато не се моли, тези сили не работят. Ние сме дошли до една фаза, в която имаме недоволство. Ти вярваш, но си недоволен от вярването си. Ти се молиш, но си недоволен от молитвата си. Ти не мисли, че Господ се нуждае от нашата молитва, но тя е един повод да се прояви Бог и ние да вървим подир Него. Велики са Божиите пътища, защото има противодействие. Бог се проявява при най-големите противоречия. Там, дето никой не може да работи, там работи Бог.
към текста >>

2. 7_01 ) Вяра - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек мисли, че нещо не е уредено, че нещо не му достига, това е вярване, а не вяра.
Христос, като уповаваше на Себе си, уповаваше на това, което Отец е вложил в Него. Трябва да пазим този капитал, който Бог е вложил в нас. Вяра, която калява ума, чувствата и волята, това е Вяра. Без Вяра не може да се угоди на Бога. Значи без силна воля, с която да служиш на Бога, без силни чувства и без силна мисъл, пълна със Светлина, не можеш да угодиш на Бога. Когато човек мисли, че нещо не е уредено, че нещо не му достига, това е вярване, а не вяра. Вярата е работа за Бога. Човек да е винаги в молитвено състояние, това е вяра. Когато човек се моли три пъти на ден, това е вярване, а когато непрекъснато се намира в молитвено състояние, това е вяра. Един брат каза: „Учителю, благодарим Ви. Вие ни дадохте упътвания за вътрешна работа.
към текста >>

Когато човек се моли три пъти на ден, това е вярване, а когато непрекъснато се намира в молитвено състояние, това е вяра.
Без Вяра не може да се угоди на Бога. Значи без силна воля, с която да служиш на Бога, без силни чувства и без силна мисъл, пълна със Светлина, не можеш да угодиш на Бога. Когато човек мисли, че нещо не е уредено, че нещо не му достига, това е вярване, а не вяра. Вярата е работа за Бога. Човек да е винаги в молитвено състояние, това е вяра. Когато човек се моли три пъти на ден, това е вярване, а когато непрекъснато се намира в молитвено състояние, това е вяра. Един брат каза: „Учителю, благодарим Ви. Вие ни дадохте упътвания за вътрешна работа. И това упътване ще ни служи не само за един ден, а за през вечността. Ние ще прилагаме това. Това е велико Откровение за нас.“
към текста >>

3. 10) Време за Божественото - Боян Боев (1883 – 1963)

И то да не е само едно голо вярване, но да е реално служене на Бога.
На селяните трябва да се изтъкне, че както нивата се изорава и обработва, за да даде добър плод, така и те трябва сами да положат грижи, за да подобрят своя живот. Някои хора, дойдат ли до Божественото, все нямат време, и като се явят големите изпитания, се питат защо им се е струпало всичко това на главата. Но когато е било време за оран, те са седяли в кръчмата, а сега се чудят защо нивите им са останали неизорани. Земеделците трябва да знаят, че всичкото плодородие, което очакват, зависи от служенето им на Бога. Също така, за да бъдат здрави, трябва да изпълняват Волята Божия. И то да не е само едно голо вярване, но да е реално служене на Бога. Божественото в нас чака, все още няма условия, за да се прояви. Трябват образци на новата Любов. Като бъдем доволни от малкото, то постепенно ще расте. Когато човек е между злите същества, да мисли за добрите. И всеки момент да се радва и на приятното, и на неприятното.
към текста >>

4. 028 ВЯРА И ЗНАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако вярата се усилва, а знанието не се увеличава, това не е истинска вяра, това е вярване.
Съществува следният закон: чрез вярата си в Бога човек привлича Мъдростта. Само гениалните хора имат вяра. Талантливите хора имат вярвания, а обикновените - суеверие. Колкото повече се усилва вярата, толкова повече се усилва знанието. Щом увеличите знанието, и вярата се усилва. Ако вярата се усилва, а знанието не се увеличава, това не е истинска вяра, това е вярване. И тъй, вярата, като вътрешен подтик на духа, води човека в областта на знанието. Вярата на човека почива на знанието му от миналите векове, което е опитано, доказано и проверено. Има връзка между човешкия ум и Разумността на Бога. Вярата се основава на тази връзка. Да вярваш в Бога, значи да направиш връзка с Него, да установиш връзка с Него.
към текста >>

5. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но този стих за повярването има отношение към спасението само в този смисъл, че Христос само те връща от една посока в друга, но не ти изплаща кармата.
Ако не сте привлечени от Бога, т.е., ако Божията Любов не слезе отгоре и не дава влага и топлина, вие не можете да растете. Във връзка с този въпрос Учителят повдига въпроса за кармата и казва: Някои ме питат какви методи има за освобождаване от лошата карма? - Да си платиш дълга. Този въпрос евангелистите го разрешават като казват: Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти. Аз казвам: Повярвай в Господа Исуса Христа и твоята карма ще бъде ликвидирана. Но този стих за повярването има отношение към спасението само в този смисъл, че Христос само те връща от една посока в друга, но не ти изплаща кармата. Паднал си долу в ямата, Той те хваща и те избавя, изважда те от потъване, но с това изваждане ти не си станал изведнъж благороден, а си оставаш същия човек. За да станеш благороден, трябва да работиш върху себе си. Само чрез работа и страдание може да изплатиш кармата си. Най-добрите и бързи методи за ликвидиране на кармата са безкористието и самопожертвуването. По-бързи от тях няма.
към текста >>

6. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят.
Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди. Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека. Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят. В реда на добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните на хората предупреждения, поучения и познаване на бъдещите неща. Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се наричат с право злотворни духове. Те са невидими и макар, че притежават противна на хората сила, но биват усещани от техните сетива, но са облечени в твърде различни тела и всички нямат една и съща форма, но имат различни облици. Формите, които обгръщат духа им, понякога се виждат , понякога са невидими.
към текста >>

7. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук не става въпрос за вярване, а за Вяра.
Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на Марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонване на демоните. Зад и над изцеленията на Христос стават видими битки на духове. Това Евангелие ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили в човека. Това Христос изразява с думите: "Ако би могъл да вярваш, всички неща са възможни за този, който вярва". Тук не става въпрос за вярване, а за Вяра. Тези думи, които призовават човека към магията на Божествената Воля в него, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко. Особено характерно за начина на изложението на Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която Христос тук винаги отправя към онези, които биват изцерявани или които са свидетели на тези изцеления. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разреждани до мисли и думи. Делата са семето на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанията на хората като силов импулс и като семе на космическото ставане чрез Христос в света.
към текста >>

8. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но тук става въпрос за Вяра, а не за вярване.
Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек. След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта. И понеже всички следващи последователи не са видели Бога, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали. По такъв начин вярата във въплътения във физическо тяло Бог е втората основна черта на Християнството. И затова апостолите казват някъде: Господи, придай ни Вяра. Но тук става въпрос за Вяра, а не за вярване. Защото Вярата е едно качество на човешкия ум. Само умният човек има Вяра, а глупавият човек има вярване. Той вярва във всевъзможни неща. А умният вярва, че Словото стана плът и проникна цялата Природа. И той проучва Неговото проявление както в цялата Природа, така и в човешката душа".
към текста >>

Само умният човек има Вяра, а глупавият човек има вярване.
И понеже всички следващи последователи не са видели Бога, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали. По такъв начин вярата във въплътения във физическо тяло Бог е втората основна черта на Християнството. И затова апостолите казват някъде: Господи, придай ни Вяра. Но тук става въпрос за Вяра, а не за вярване. Защото Вярата е едно качество на човешкия ум. Само умният човек има Вяра, а глупавият човек има вярване. Той вярва във всевъзможни неща. А умният вярва, че Словото стана плът и проникна цялата Природа. И той проучва Неговото проявление както в цялата Природа, така и в човешката душа". Всички явления във външната Природа не са механически, а са резултат на въплътеното Слово, което се проявява в цялата Природа. Така че, под Вяра в християнския смисъл на думата се разбира способността на човешкия ум да разкрива проявите на Словото, на Логоса, проявен в цялата Природа и в човешката душа.
към текста >>

9. 3.7. Укротяване на вятъра и морето - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук не става въпрос за вярване, а за вяра.
С укротяването на вятъра и морето ни е показано, че Христос е господар на елементалния свят и че има власт над всички сили на Природата. С това укротяване на вятъра Той иска да покаже на човечеството, че с вяра в Божествените сили в себе си хората могат да укротяват както външните бури и вълнения, така и вътрешните бури, които бушуват в душите на хората. Вярата в Божественото в себе си, това е пътят за укротяване на бурите и вълненията в човека. След като учениците са избрани за ученици и образуват един езотеричен кръг, хора, на които се разкриват Тайните на Царството Божие, с укротяването на морето и на вятъра им е предаден първият окултен урок - как да укротяват бурите и ветровете както в Природата, така и в самите тях. А това става, когато човек уповава, когато се опре на Божественото в себе си, вярва в неговата мощ и сила, в неговите Божествени възможности. Тук не става въпрос за вярване, а за вяра.
към текста >>

10. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

И Павел казва още: "Докато сме в тяло, с вярване ходим, а не с виждане.
на широките народни маси), се говори с притчи". На цьрквите, които са младенци в учението, той дава млечна храна, говори им за вярата, а на пълнолетните, на съвършените говори им Мъдрост и знание. Вярата е подготвителна стъпка към знанието. За да дойде до знанието, човек трябва първо да повярва в това, което иска да знае. Това в съвременната наука го наричат допущане, хипотеза, която трябва да се доказва, да стане очевидна, за да стане знание. И Павел казва още: "Докато сме в тяло, с вярване ходим, а не с виждане. Вярата е даване твърда увереност за онези неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат, но които знаем, че ще станат. А виждането е знание за това, за което вярата ни е говорила. Това, което Павел е говорил пред съвършените, в Школата, за него само се загатва тук-там в Посланията, и ние по това, което се загатва, трябва да възстановим поне отчасти езотеричното учение на Павел, гносиса, за който той само загатва. Основната идея, фундаментът на всеки истински езоте- ризъм и гностицизъм е идеята за Бога като Основа на света и Живота. И Павел, като езотерик и истински гностик, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи според него целият свят с всичко съществуващо в него е проявление на Бога.
към текста >>

11. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото "всеки, който призове Господното Име, ще се спаси" /10;9-13/... "И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото Слово." /10;17/.
В тези няколко стиха Навел в забулена форма ни разкрива Пътя на окултните ученици, които са предопределени и призвани. По-нататък Павел пак подема темата за спасението чрез вярата, която на много места подхваща. Той казва: "Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава; и с уста прави изповед и се спасява. Защото Писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами." Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото "всеки, който призове Господното Име, ще се спаси" /10;9-13/... "И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото Слово." /10;17/. В 9-та глава, 6-ти стих казва: "Защото не всички ония са Израил, които са от Израиля.", т.е. избран народ. В 11-та глава пак се връща на този въпрос и казва: "Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравяха даже до днес." /11;7/. Следователно, навсякъде в Писанието, където се говори за Израил като избран народ, се подразбират окултните ученици, учениците на Бялото Братство, които са живели между всички древни народи. "О, колко дълбоко е богатството на Премъдростта и знанието на Бога!
към текста >>

12. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила."/2;4-5/.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ В първа глава на това Послание апостол Павел противопоставя човешката мъдрост на Божествената Мъдрост, и че това, което е отхвърлено от човешката мъдрост и живота, Бог го въздига, за да покаже глупостта и безсилието на света, "за да не се похвали ни една твар пред Бога". /1;29/. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас Мъдрост от Бога и Правда, и освещение, и изкупление." /1;30/. "Тъй щото , както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." /1;31/. "И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията Тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." /2;1-2/. "И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила."/2;4-5/. "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако биха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. А, според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог на тия, които Го любят." /2;6-9/. "А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него?
към текста >>

13. 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа, защото с вярване ходим, а не с виждане." /5;6-7/.
Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите - вечни." /4;16-18/. "Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на Небесата, дом неръкотворен, вечен. Понеже в този дом и стенем като ожидаме да се облечем в нашето небесно жилище, стига само, облечени в него, да не се намерим голи. Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота." /5;1-4/. "А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това и ни е дал Духа в залог на това." /5;5/. "И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа, защото с вярване ходим, а не с виждане." /5;6-7/. "Понеже казвам, че се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа." /5;8/. "Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне, а който сее щедро, щедро ще и да пожъне." /9;6/. "Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце." /9;7/. "А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело." /9;8/. "Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.
към текста >>

14. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези учения са съставяли основните принципи на изкуството на Херметичната алхимия, която противно на общото вярване, е боравила е овладяването на умствените сили повече, отколкото с материалните елементи, т.е.
В ранните времена е имало един сборник на известни основни херметични учения, който сборник се е предавал от Учител на Ученик, който е бил известен под името Кибалион. чието точно значение и смисъл е изгубен за много векове. Този сборник никога не е бил написан или напечатан. Неговите наставления, максими, правила и аксиоми са били неразбираеми за широкия кръг от хора. Само Учениците под ръководството на Учителите са могли да ги разбират. Тези учения са съставяли основните принципи на изкуството на Херметичната алхимия, която противно на общото вярване, е боравила е овладяването на умствените сили повече, отколкото с материалните елементи, т.е. с превръщането на един вид умствени вибрации в други, вместо с превръщането на металите един в друг, както обикновено се разбира Алхимията. Светлината на Херметичната Мъдрост е, която е ръководила и вдъхновявала всички онези, които дадоха светлина на западноевропейския човек и го научиха да мисли. Всички работници на Ренесанса или Възраждането бяха по един или друг начин във връзка с Херметичната Мъдрост.
към текста >>

15. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

Обаче има трошица от истина в тази идея, както и във всяко народно вярване, иначе в човешкия род, в неговата цялост, не би могла да функционира една идея, която би била абсолютно лъжлива.
Когато наблюдаваме окръжаващия свят с нашите физически сетива, струва ни се, че природата се намира в постоянна борба сама със себе си. И наистина нам като че абсолютно невъзможно да намерим макар какъвто и да е предмет, който да не е в смъртна борба с друг предмет, видим или невидим. Наблюдавайки това. човешкият род от незапомнени времена е формулирал идеята за две велики могъщества - за Добро и Зло. От тази идея и излязъл великият теологически догмат — Бог и Демон, който е станал крайъгълен камък на всички духовенства, проявени досега в света. Обаче има трошица от истина в тази идея, както и във всяко народно вярване, иначе в човешкия род, в неговата цялост, не би могла да функционира една идея, която би била абсолютно лъжлива. Само по единствения факт, че човек живее на физическия свят той не може да постигне напълно Божествената идея на абсолютната Истина, също тъй както не може да приеме и да счита за истина тази идея, която логичски е абсурдна, т.е. да вярва в съществуването на повече от един Абсолютен Бог. Затова той не е в състояние да разбере по какъв начин, това което е относително зло, може да хармонира с това, което е абсолютно Добро. Следователно, този огромен проблем на Доброто и Злото още не е изяснен за болшинството от човешкия род, а само твърде малко число ученици на окултната наука, притежаващи дълбокото знание на миналото са достигнали до истинското понятие и разбиране на Доброто и Злото. През течение на вековете много легенди и алегории са били пуснати в обръщение, за да се въплътят факти и деяния отнасящи се до тази мистическа Тайна.
към текста >>

16. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

Също така вярването на народа, че богомилите могли да влияят на ветровете и на промените на времето, показва, че те са им приписвали притежанието на свръхестествени сили, които се добиват по пътя на окултното знание.
Богомилите са знаели както всички окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво пише Морис Магр в гореспоменатия си труд по този въпрос: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания, при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на развитието ни. Колкото те са от по-нисш характер, толкова повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез Любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата." И немският историк Дьорингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и проповядвали за прераждането като закон на човешката еволюция. Също така вярването на народа, че богомилите могли да влияят на ветровете и на промените на времето, показва, че те са им приписвали притежанието на свръхестествени сили, които се добиват по пътя на окултното знание. После се знае, че самите богомили казвали, че в тяхното общество е запазена способността да правят тъй наречените чудеса, което е обещано от Христа на правоверните християни. Това е пак едно загатване за онова висше знание, което те притежавали. Лиутпранд, пратеник на императора Отон II, изпратен от последния в Цариград, казва, че най-малкият син на цар Симеон - Боян, минавал между народа за маг, вълшебник. Тук под думата вълшебник се разбира лице, владеещо по-дълбоките сили и закони. Защо Боян е бил наричан маг?
към текста >>

17. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Според вярването на средновековните люде съществувала е тясна връзка между магията и астрологията.
Тъкмо поради това именно във Византия трябва да търсим обяснението за множеството прояви в средновековната българска политическа и културна история." „С оглед на това би трябвало да потърсим във византийския духовен живот обяснение и на сведенията за занимаването на Боян с магия. Неотречимо е, че заниманията на княз Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и демонологически вярвания. А суеверията са представлявали отличителна проява на византийската духовност, лъжеученията са били знаме, което е привличало мнозина. Разните форми на магията са били широко познати във Византия. Според вярването на средновековните люде съществувала е тясна връзка между магията и астрологията. Този, който се занимава с магия, твърде старателно е изучавал и астрологията." Изследвайки обстойно проблемите на средновековната магия, професор Дуйчев заключава: „Ако дяволът и бесовете са имали способността да се претворяват и да вземат различни облици, могъл е да стори това също и магьосникът, тъй като от една страна съществувало вярването за тясната връзка между магическите занимания и демоничните сили, а от друга магьосникът е бил смятан като ученик на дявола. Като особено показателен случай може да бъде посочен магьосникът Симеон, за чиято магическа мощ се говори твърде много. Необходимо е прочее нашият Боян да бъде поставен в своята естествена среда и да бъде преценяван като син на своето време, за да може да се определи както подобава значението на неговите занимания с магия. Той се е занимавал очевидно с разпространената във Византия магия.
към текста >>

Изследвайки обстойно проблемите на средновековната магия, професор Дуйчев заключава: „Ако дяволът и бесовете са имали способността да се претворяват и да вземат различни облици, могъл е да стори това също и магьосникът, тъй като от една страна съществувало вярването за тясната връзка между магическите занимания и демоничните сили, а от друга магьосникът е бил смятан като ученик на дявола.
Неотречимо е, че заниманията на княз Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и демонологически вярвания. А суеверията са представлявали отличителна проява на византийската духовност, лъжеученията са били знаме, което е привличало мнозина. Разните форми на магията са били широко познати във Византия. Според вярването на средновековните люде съществувала е тясна връзка между магията и астрологията. Този, който се занимава с магия, твърде старателно е изучавал и астрологията." Изследвайки обстойно проблемите на средновековната магия, професор Дуйчев заключава: „Ако дяволът и бесовете са имали способността да се претворяват и да вземат различни облици, могъл е да стори това също и магьосникът, тъй като от една страна съществувало вярването за тясната връзка между магическите занимания и демоничните сили, а от друга магьосникът е бил смятан като ученик на дявола. Като особено показателен случай може да бъде посочен магьосникът Симеон, за чиято магическа мощ се говори твърде много. Необходимо е прочее нашият Боян да бъде поставен в своята естествена среда и да бъде преценяван като син на своето време, за да може да се определи както подобава значението на неговите занимания с магия. Той се е занимавал очевидно с разпространената във Византия магия. Когато вземем предвид широкото разпространение на магията сред византийското общество, не ще ни се стори никак странно обстоятелството, че този български княз се е занимавал с магия. Не е положително при това да се предполага без друго, че той се бил отрекъл от православието и станал еретик или езичник.
към текста >>

18. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Такова е било вярването и на халдейците.
Хаотичното вещество става нейно тяло, а Етерът — нейна Душа. В херметичен откъс се казва: „Хаосът, чрез съчетанието си с Духа, като доби усет, заблестя от удоволствие и така бяха създадени Протогносът, Светлината, Първородният." Според Платон най-висшето Божество само сътворява Вселената, нейната геометрия и дванадесетостенна форма и нейният Първороден е роден от Хаоса и Първичната светлина. Този Първороден бил сборът войнствата-строители, първите съзидателни сили, наречени в старите космогонии Старородените от Бездната или Хаоса и от Първата Точка. Това е, така да се каже, това, което обикновено се нарича Тетраграматон, която се намира начело на седемте нисши Сефироти. Такова е било вярването и на халдейците. Логосът е творческото Божествено Начало, за което се говори под различни форми във всички религии и космогонии. Той създава Вселената и чрез него се изявява Абсолютният Дух. Всяка космогония започва с кръга, точката, триъгълника, квадрата и стига до цифрата 9 и тогава започва синтезирането на правата линия с кръга — мистичната десятка на Питагора — сбор от всички съдържащи се и изявяващи се Тайни на цялата Вселена. Цифрите 3 и 4, които в комбинация дават 7, и цифрите 5, 6, 9 и 10 са крайъгълният камък на Окултната космогония. Във всички космогонии най-първо съществува Безусловното Същество, вечно съществуващо.
към текста >>

19. 4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Реалността не зависи от нашето вярване или невярване в нея.
Само с това разбиране ние ще можем да си помагаме и да вървим в правия път на живота, където няма да има тези препятствия, които имаме сега. Животът ни ще добие един вътрешен смисъл и ще знаем защо и за кого живеем. Всеки човек, макар и несъзнателно, живее за туй, което е безсмъртно, като зад преходните форми, той търси винаги безсмъртното и вечното. Може да се обича в света само това, което не умира, защото само то е реално. Реално е това, което не губи своята вътрешна връзка. Реалността не зависи от нашето вярване или невярване в нея. Тя си е. Реалността се отличава, че можем да я опитаме и че тя е абсолютно разумна сама по себе си. И животът на човека, който е израз на тази реалност, е строго определен, не фаталистически, а по силата на законите, които обуславят самото му битие и при това могат да се предсказват ред събития, които ще станат в неговия живот. Така например, 15 години преди да стане Общоевропейската война, едно окултно общество в Англия беше я предсказало, и не само това, но беше определило какъв ще бъде нейния край, и бяха начертали каква ще бъде картата на Европа след войната. И излезе точно така, както бяха предсказали те.
към текста >>

20. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот.
Слънцето ни интересува дотолкова, доколкото може да ни даде светлина и топлина. Засега много малко хора има, които се интересуват от небето и от звездите. Да се занимава със звездите, човек трябва да има един възвишен ум. Най-първо човек трябва да се учи и завърши учението си на Земята; след това да се учи и завърши науката на Слънцето, а най-после да пристъпи към третия университет да проучва звездите. Но засега това твърдение е още недостъпно и непонятно на съвременните хора, които се намират в заблуждение относно живота на човека и неговото развитие. Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот. Цялата култура на Земята е пълна само с гробища; Земята е култура на всички умрели същества. И сегашното поколение ще остави такава култура на гробища. Какъв е тогава смисълът на всички тези борби, които стават на Земята - социални, държавни и пр.? Какъв смисъл има всичко това, ако един ден всичко ще изчезне и нашата Земя заедно с другите планети от слънчевата система ще се превърне в една космична мъглявина, от която ще се роди нова слънчева система, където наново ще се повтарят пак същите борби? - С това разсъждение не искам да ви обезсърчавам, но искам да ви накарам да мислите, за да добиете ясна представа за света и живота, което ще осмисли съществуването ви.
към текста >>

21. 10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Не е въпрос за вярване и суеверие, а за вярата като качество на човешкия ум.
Така и всеки човек си има определен път и никой не трябва да се спира в своя път за никого в света, тъй както Земята не се спира. Ако Бог ти е център, ти трябва да се движиш около този център, каквито и да бъдат условията, каквото и да мислят хората, това са второстепенни неща. Всичко в природата се движи и затова тя винаги гледа да ни създаде работа, да не стоим в бездействие, защото бездействието вече поражда смъртта. В живота има една философия, която е потребна за човека, за да може да се развива правилно и да има постижения. Според тази философия, това в което човек вярва, може да го постигне. Не е въпрос за вярване и суеверие, а за вярата като качество на човешкия ум. Всичко в живота зависи от единството на нашето съзнание, което е обусловено от вярата, която съществува в природата. Или с това, което наричаме непреодолима Любов към Бога, да не е раздвоено съзнанието - вие ще можете да постигнете всичко, което е съществено за вас. Аз наричам постижение това, което дава задоволство. Ето в какво седи задоволството. Например, като направя едно добро, за което никой не е видял, аз съм доволен, че съм направил едно добро, за което никой не ме е видял и даже не са ми благодарили.
към текста >>

22. 16. Пред прага на новото, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

А такава една вяра, не е вяра, а вярване.
Те не могат да схванат връзката между техните състояния и техния живот както го живеят, от една страна и процесите на живота в природата, от друга страна. Те мислят, че няма връзка и отношение. Един египетски фараон запитал един мъдрец: защо хората не вярват в Бога? Той му дал следния отговор: Има две категории хора в света - едни, които отиват при Бога и искат да вземат нещо от Него, те вярват в Него; и други, които са били при Него и са взели от Него, каквото им е трябвало и сега се отричат, понеже нямат нужда от Него, а има да дават. Съвременната вяра на хората е построена на икономическа основа. А такава една вяра, не е вяра, а вярване. Съвременните религиозни хора пък мислят, че като вярват в Бога, Той ще им даде даром благата. Това е вече суеверие. Божиите блага - въздух, светлина, топлина, вода, почва и пр., са дадени в изобилие и за верующи и за безверници. Но има известни блага, върху които почива човешкото знание и те трябва да се придобият в този живот. Човек трябва да изучава законите и пътищата, по които да добие тези блага, които са свързани с процесите на живота му.
към текста >>

23. 16-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото невярването в едно отношение е вярване в друго отношение.
Коя е причината за проявяването на черните лъчи? - Ако не можете да контролирате ума си във всеки един момент на раздразнение, на безволие или каквото и да е качество, което може да дразни или разколебава вашия ум, вие вече сте проводник на черните лъчи. Затова, когато изучаваме Библията, всякога се препоръчва да бъдем положителни. В Окултната наука не се позволява да кажеш: "Ако е рекъл Господ ще вярвам". Ако вярваш, ти си надясно, ако не вярваш, ти си наляво. Защото невярването в едно отношение е вярване в друго отношение. 6. Аз искам всички ученици, които влизат в Окултната Школа, да бъдат един изгрев, защото заради вас Бялата Школа е един изгрев. Бялата Ложа, това е един изгрев, а Черната Ложа - това е един залез. Ако залязвате, вие сте в Черната Ложа, ако изгрявате, вие сте в Бялото Братство. Бялото братство винаги изгрява, сутрин са те, а Черното Братство постоянно залязва. И вие трябва да разбирате тогаз двата момента на живота.
към текста >>

24. Любов - Георги Радев (1900–1940)

Всяко друго вярване е измама.
А това е немислимо. Любовта е неизменна. Тя всякога ни озарява. Спомнете си думите от Писанието: “Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя единороден Син, за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно – в Любовта. Всяко друго вярване е измама. Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии, Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма, там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов, там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите.
към текста >>

25. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Ако социалните и религиозните условности принудиха хората в нашия християнски Запад да отричат това вярване, то Учението за прераждането (за последователни земни съществувания) изглежда съвсем естествено.
Това не е съвсем така. Около нас можем да видим много личности, пленени от своето минало; от бъдещето си (илюзорно или истинско) или и от двете едновременно. Човек мечтае за отлитащи удоволствия: или непрестанно строи мимолетни кули за бъдещето; или отчаяно се отдава на скърби, неуспехи, изпитания от миналото; или се опасява, изпреварва и „предвижда" всички неприятни неща, които ще му се „случат" или които „трябва" да му се случат. Той живее с постоянен страх от неуспех, отчаяна суета по нашите малки, оскъдни материални съществувания...! Дали съществуването, което води всеки от нас, е наистина единствено и дали след него ще последва само един скок в небитието: в рая или в ада? Ако социалните и религиозните условности принудиха хората в нашия християнски Запад да отричат това вярване, то Учението за прераждането (за последователни земни съществувания) изглежда съвсем естествено. Далеч от това да бъде една доктрина, не се ли опира то на безброй факти и конкретни случаи? Пословицата „Един път се живее" не е ли изцяло погрешна? В превъзходното съчинение, което ви представяме тук, ще намерите съвсем ясни обяснения върху начина, по който Учителят показва на своите ученици, че Законът за прераждането единствен обяснява всички етапи, които е необходимо да се изживеят върху земен план, преди съзнанието да се освободи от материалното тяло, за да може да действа в лъчистите пространства. Дали е непреодолима абсурдността на света, в който живеем? Да си представим следната картина: воинът в голяма битка има впечатлението, че се намира в страшен хаос - снаряди и куршуми свистят и избухва!
към текста >>

26. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Те имат вярване, но доверие нямат.
Като носи кошница с череши, новият човек ще ги занесе на определеното лице, без да хапне из пътя от тях. Бъдещият морал изключва всякакво изкушение." (40, с. 245) Изкуство е човек да пренася Божиите блага, без да се изкушава. „Хубавото в шестата раса ще бъде още и това, че хората ще имат доверие едни към други. В Бялата раса хората нямат помежду си доверие. Те имат вярване, но доверие нямат. Те имат доверие само на думи. В шестата раса обаче доверието ще бъде една от благородните черти — пълно доверие." (33, с. 13 — б. 20) „Или пък ако вървиш с жената на някого, той ще прати подире им да ги следят какви ще бъдат техните отношения. В шестата раса за тези неща и въпрос няма да става, те ще имат вяра.
към текста >>

27. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Той никога не е одобрявал нито насърчавал някого от учениците си към повърхностно, суеверно или каквото и да е мъгливо вярване.
В настоящето писмо аз бих могъл да дам само някои откъси от това, което съм проумял за него. Останалото е моето лично чувство към него. То е дълбоко, съкровено нещо и не се подава на разказване. При първия ми разговор Учителят обърна вниманието ми към това, че за разбирането на духовната наука са необходими много задълбочени знания. Аз разбрах от това загатване, че той отправя учениците си към знание, основано на здрав личен опит и добито чрез целесъобразни разумни методи. Той никога не е одобрявал нито насърчавал някого от учениците си към повърхностно, суеверно или каквото и да е мъгливо вярване. Още от първите беседи, които чух, направиха ми впечатление някои особености, които трябва да споделя с тебе, за да мога да кажа, че все пак съм ти дал някои характерни, макар и бегли неща както за него, така и за учението му. Повечето негови беседи засягат актуални теми. Словото му винаги е свързано с онова, което интересува широк кръг хора. Той заема винаги отношение към близките събития в живота както на отделната личност, така и в обществото и прави дълбоки, мъдри и оригинални преценки. Той не говори само сухи теоретични напътствия, а интерпретира актуалното, животрептящото и същественото за развитието на човека.
към текста >>

28. Разговори с Учителя. Разговор трети - Георги Томалевски (1897-1988)

Кой се ползува от такова вярване?
Те дори не са никакви знания, а повечето догадки. В такова положение се намират и голяма част от вярващите религиозни хора, а и много от тези, които се наричат окултисти. Ако запитам някого от тези „знаещите“ преди колко време са излезли от своя Божествен дом, ще кажат, че това е неизвестно. А колко от тях имат известия от баща си, от майка си, те вместо отговор ще повдигнат рамене. Единственото, което ще отговорят, е, че вярват в Господа. Кой се ползува от такова вярване? Ако седите в стаята си и вярвате, че вън има слънце, а не излизате да ви огрее то, какво ще ви ползува вашата вяра в слънцето? Ако се затворите в една изба и като учен изчислявате силата на слънчевата светлина по данни, които сте получили теоретически или ако пресметнете дължината на вълната от някой район на спектъра, какво ще ви ползува това? Вярно е, че това знание обогатява науката, но то представя само натрупване на факти. Тези факти са променили само външния облик на съвременната наука, но не са променили човека. Знание е това, което получаваме от непосредственото съприкосновение с истините в живота и сме възприели благотворното им влияние, като се освобождаваме от неблагоприятното влияние на редицата заблуждения, които съществуват в нас и вън от нас.
към текста >>

29. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Не е до вярването, но до възможностите да се получават плодовете на една вяра, която може да промени живота.
Мнозина ще се запитат: „Къде с благодатта, щом трябва да си носим кръста? “ Благодатта е в това. че когато поемем съзнателно и с любов своя кръст, ние ще имаме възможност да познаем истината, а истината ще ни направи свободни. Благодатта е в това, че небето ще ни включи като свои поданици и душите ни ще се възвисят до места, до които не бихме стигнали по пътя на себичното земно щастие. Не е достатъчно само това дали сме вярващи и се обявяваме официално за такива. Не е до вярването, но до възможностите да се получават плодовете на една вяра, която може да промени живота. Вярването, че на планината има един обилен извор, не е достатъчно, Човек трябва да иде до този извор и да утоли своята жажда. Вярването в съществуването на плодната градина не те ползува. Трябва да отидеш при нея и да вкусиш от нейното преизобилие. Ние искаме да създадем нов тип на верующ човек. Той трябва да може да промени своето тяло, своя ум, сърце и воля.
към текста >>

Вярването, че на планината има един обилен извор, не е достатъчно, Човек трябва да иде до този извор и да утоли своята жажда.
“ Благодатта е в това. че когато поемем съзнателно и с любов своя кръст, ние ще имаме възможност да познаем истината, а истината ще ни направи свободни. Благодатта е в това, че небето ще ни включи като свои поданици и душите ни ще се възвисят до места, до които не бихме стигнали по пътя на себичното земно щастие. Не е достатъчно само това дали сме вярващи и се обявяваме официално за такива. Не е до вярването, но до възможностите да се получават плодовете на една вяра, която може да промени живота. Вярването, че на планината има един обилен извор, не е достатъчно, Човек трябва да иде до този извор и да утоли своята жажда. Вярването в съществуването на плодната градина не те ползува. Трябва да отидеш при нея и да вкусиш от нейното преизобилие. Ние искаме да създадем нов тип на верующ човек. Той трябва да може да промени своето тяло, своя ум, сърце и воля. Новият човек трябва да се откаже от всякакво насилие, от всяка лъжа и користолюбие.
към текста >>

Вярването в съществуването на плодната градина не те ползува.
че когато поемем съзнателно и с любов своя кръст, ние ще имаме възможност да познаем истината, а истината ще ни направи свободни. Благодатта е в това, че небето ще ни включи като свои поданици и душите ни ще се възвисят до места, до които не бихме стигнали по пътя на себичното земно щастие. Не е достатъчно само това дали сме вярващи и се обявяваме официално за такива. Не е до вярването, но до възможностите да се получават плодовете на една вяра, която може да промени живота. Вярването, че на планината има един обилен извор, не е достатъчно, Човек трябва да иде до този извор и да утоли своята жажда. Вярването в съществуването на плодната градина не те ползува. Трябва да отидеш при нея и да вкусиш от нейното преизобилие. Ние искаме да създадем нов тип на верующ човек. Той трябва да може да промени своето тяло, своя ум, сърце и воля. Новият човек трябва да се откаже от всякакво насилие, от всяка лъжа и користолюбие. Стане ли това, чак тогава ще дойде спасението, за което се приказва толкова много.
към текста >>

30. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Всяко друго вярване е измама.
Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов. Тяхната основна цел е да свържат човека с Бога, земното - с небесното, материята - с Духа. Единствената най-сигурна връзка в това отношение е Любовта. Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е измама. ...Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов.
към текста >>

31. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Той никога не е одобрявал, нито насърчавал някои от учениците си към повърхностно, суеверно или каквото и да е мъгляво вярване.
Когато приближихме към него, той ни посрещна много любезно. Но при тази среща разменихме с него малко думи, защото един червендалест посетител бързо и енергично говореше с него и като ръкомахаше темпераментно, искаше да го убеждава за нещо и така отнемаше възможността на другите да поведат разговор с Учителя, който можа цял час при ръмещия дъжд, без ни най-малък жест на отегчение, да изслуша жаркия събеседник. От тази първа и важна за мене среща аз запазих и до днес учудването си от изключителното търпение на Учителя (курсивът мой - К. З.). У мен се запечата един образ за него, който остана завинаги с релефна яснота в съзнанието ми." По-нататък същият автор добавя: "При първия ни разговор Учителят обърна вниманието ни към това, че за разбирането на духовната наука са необходими много задълбочени знания. Аз разбрах от това загатване, че той отправя учениците си към знание, основано на здрав, личен опит и добито чрез целесъобразни, разумни методи. Той никога не е одобрявал, нито насърчавал някои от учениците си към повърхностно, суеверно или каквото и да е мъгляво вярване. .Повечето негови беседи засягат актуални теми (курсивът мой - К. З.). Словото му винаги е свързано с онова, което интересува широк кръг хора. Той взема винаги отношение към близките събития в живота както на отделната личност, така и в обществото и прави дълбоки, мъдри и оригинални преценки. Той не говори само сухи теоретични напътствия, а интерпретира актуалното, животрептящото и същественото за развитието на човека. Учителят говори за това, което утолява духовния глад и стимулира развитието на човека, което развитие - особено в духовно отношение - съставлява и смисъла на човешкото съществуване.
към текста >>

32. Лоша дума. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ама всички мечки не са все такива, я! Мечката отговорила: — То и човекът не е за вярване.
Искаш ли да станем другари? — Че знам ли? — Защо бе, човече? — Ех, как да ти кажа ... Мечка вяра няма . . . ама всички мечки не са все такива, я! Мечката отговорила: — То и човекът не е за вярване. Ала ти не си от тия хора. И сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат. Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи.
към текста >>

33. Ясновидство - Сава Калименов (1901 - 1990)

— Разбира се, предубеждението, предварителното вярване, че това не може да бъде, защото е в пълно противоречие с господствуващия днес материалистически мироглед и разрушава неговите основни позиции.
Достиженията, които са направени в тази област, са грамадни. Проучванията и опитите, които са направени, са от такъв характер и тъй многочислени. че вече за този, който познава тия достижения, не може да става въпрос за верността на основните положения на окултизма. За жалост, нашата интелигенция и нашите учени, са почти също тъй незапознати с тия научни достижения, както и широките народни маси. Коя е истинската причина за това? — Разбира се, предубеждението, предварителното вярване, че това не може да бъде, защото е в пълно противоречие с господствуващия днес материалистически мироглед и разрушава неговите основни позиции. Но консервативността на хората (и на много от учените), факта, че те мъчно възприемат една нова истина, мъчно се разделят със своите стари и обични заблуждения,- не спира искрените, непредубедени търсители на истината, пионерите на новото, които са двигатели на истинския прогрес на науката. Колко хули, подигравки, преследвания, каква, мрачна вълна от заблуждения и предразсъдъци са срещнали и трябва постоянно да преодоляват хората, които са се заели с благородната задача да разширят хоризонта на човечеството, да внесат нова светлина в съзнанието ща хората, да им открият една нова област на живота. Какво съпротивление оказват носителите на старите схващания и заблуждения, носителите на общопризнатите научни догми, срещу новите истини, може да знае само оня, които е проследил борбата между все още слабата светлина на тия истини и царуващия мрак на материалистичния мироглед. Обаче, каквито и противодействуващи усилия да се правят, колкото и твърдо да се затварят консерваторите на науката, в черупката на своите заблуждения, истината ще победи. Нейният ход е неизменен и непрестанен.
към текста >>

34. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

Това вярване е пълно противоречие, пълно отрицание на Божествената Справедливост.
Прераждане Мнозина мислят, че за пръв и последен път идат на земята; — че преди раждането си те не са съществували и след смъртта ще престанат да съществуват или пък живота им ще продължи в съвсем друг свят, без да имат възможност да посетят друг път нашата земя. Ако бе така, това би значило, че всяка човешка душа се създава при своето раждане като получава наготово едни или други предразположения, едни или други качества, способности и наклонности. Това вярване е пълно противоречие, пълно отрицание на Божествената Справедливост. Ний знаем, че едни хора се раждат с вродени престъпни наклонности, а други — с възвишен характер и високо морално съвършенство. Знаем, че някои хора се раждат идиоти, сакати, с най различни недостатъци, тъпи, със слаби умствени способности, с хилави тела и т. н., а други още от детинство проявяват гениални способности, имат здрави тела и всички други условия за добър живот. Знаем още че едни още от рождение са поставени в най-благоприятни материални условия, предмет на.най-нежни грижи, а други още от най-ранната си възраст са изложени на мизерия, изоставени, лишени от грижи. Как бихме Могли ний да хармонираме всичко това с Божествената Справедливост?
към текста >>

35. Животът като изкуство - Георги Радев (1900–1940)

Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения.
Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи са израз на вътрешния му свят. Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н. Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на известни предразсъдъци те мислят, че не заслужава да се замисля човек много - много над тия проблеми. „Практичният живот“, с неговите въпиющи нужди, бил най-важен! Наточели между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Каточели между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции. И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота.
към текста >>

36. Има ли днес пророци и светии? - Георги Радев (1900–1940)

И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски.
Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е. Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи.
към текста >>

37. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Общото вярване беше, че тъй като който и да било „просто лагерува за кратко време на земята“ има много по-важни цели за постигане, и неща за правене, отколкото да се приковеш към сгради, издигнати от тухли, камък и бетон.
Единствено Салонът със стаята над него, в която живееше Дънов, както и кухнята, бяха колективна собственост, доколкото бяха построени от братята и сестрите на закупен от братството терен. Никъде не се съхраняваха каквито и да било документи за всичко това, с изключение на нотариалните актове на дарителите на земята. Накратко Бялото братство нямаше собственост на каквото и да било в юридическия смисъл на думата. Дори фондовете му се съхраняваха от негови доверени симпатизанти. Въпреки че братята и сестрите бяха свободни да построят за себе си каквато и да било сграда, бяха издигнати само няколко стабилни къщи. Общото вярване беше, че тъй като който и да било „просто лагерува за кратко време на земята“ има много по-важни цели за постигане, и неща за правене, отколкото да се приковеш към сгради, издигнати от тухли, камък и бетон. Повечето от белите братя живееха в шпертплатови бараки, в сравнение с които кабинета на Хенри Торо в Уолдън щеше да изглежда като дворец. Бараката на съветника на цар Борис - Любомир Лулчев - беше три на три метра: Един прозорец, едно дървено диванче, и микроскопично кухненско ъгълче с една нагревателна плоча. Между другото, за да характеризира Лулчев като разглезен царедворец и да компрометира българския хай-лайф през втората световна война, Иван Пауновски в капиталния си труд за Борис Трети, нарече тази барака „вилата на Лулчев.“ Един от най-уважаваните членове на Братството, Боян Боев, беше нисък, и бараката му се простираше само на два на три метра, без да има каквато и да било кухничка. Изключително преуспялият бизнесмен и собственик на популярното книгоиздателство „Атанасов“, живееше с жена си и двете си дъщери в една двустайна шпертплатова къща. Подобни лагери имаше и в други големи градове.
към текста >>

38. И така ... - Атанас Славов

Точно както от тази страна на Океана бургаският търговски посредник Пеню Киров две години обикаля България надлъж и шир да проповядва по пътни кантони и гари, по пазари и селски дворове, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога, и яде бой под път и над път от кой ли не всезнайко, дето ще ти каже, че тука трябва църква да вкара хората в крак, а не да им се мътят главите с бабини деветини за вярване там в Бога и в дрън-дрън ярина.
Но нещичко от това бях късметлия да зърна в последните му дни... Методистката Барбара Хек живее с мъжа си в най-хубавата част на Ню Йорк. И ето че един спокоен и приятен празничен ден - какво я прихваща! - и взима, че в дома на сънародници ирландци в Манхатън грабва картите от масата, на която играят, хвърля ги пред ужасените им очи в камината; друсва им една реч срещу опасностите от „прекарването на свободното време по безбожен начин“ и начаса заставя домакина Ембъри да събере хора от квартала и „да престане да мълчи, а да им проповядва Божието слово“. И вмъква четири души от улицата, и запяват, и Ембъри им дава първата методистка проповед на първата методистка група в най-големия град на Новия свят - Ню Йорк. Както в най-европейския град на Америка - Бостън - свещеникът Емерсън зарязва униятската църква и започва да проповядва, че нищо не трябва да застава между човека и Бога и че в природността на човека се крие неговата идентичност с Божественото. Както Франсис Ашбъри от оная страна на Океана в продължение на 20 години преминава 5000 мили (8047 км) на кон с Библия в едната дисага и самун хляб в другата да проповядва на висок глас под канадски дъбове и чинари, по сеновали и на открито поле, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога. Точно както от тази страна на Океана бургаският търговски посредник Пеню Киров две години обикаля България надлъж и шир да проповядва по пътни кантони и гари, по пазари и селски дворове, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога, и яде бой под път и над път от кой ли не всезнайко, дето ще ти каже, че тука трябва църква да вкара хората в крак, а не да им се мътят главите с бабини деветини за вярване там в Бога и в дрън-дрън ярина. Както - да вземем само планетарната тръпка на тази странна 1854 година. Излиза книгата на писателя Хенри Торо за това, как обръща гръб на динамичния, просветен, благоустроен, църковен Конкорд и се забива вдън горите на Уолденското езеро да построи сам една барака, дълга колкото от темето до пръстите на краката му, като се протегне, за да спи, да лови риба, да медитира, да се вслушва в гласовете на дърветата и животните и в тях да чува гласа на Бога. Да докаже, че Емерсън е прав. Както точно по това време устовецът поп Константин - вече изпълнил мечтата си да стане учител, задомен, покровителстван от богаташите на деня, които се борят за строежа на църкви и училища в пребогата Варна, усеща ужасната празнота на тези политически и етнически препирни и кавги, на тези интриги и това злословене, в които няма нищо ни божествено, ни свято, и тласнат от импулса да намери Бог, се мята в една гемия в бурното Черно море да търси лек за душата си в Атон, загърбил пари, спокойствие, кариера, годеница, мечтаеща за щерка от него. Да се освободи от вината на народа си, че е изоставил чистата си вяра.
към текста >>

НАГОРЕ

0.47982001304626