НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
13
резултата в
9
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Изобщо не се съглежда във вярата освен
вярването
на някои религиозни догми приети без никакъв изпит.
В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои. Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво. Вярата му е дълбока и непоколебима. Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес.
Изобщо не се съглежда във вярата освен
вярването
на някои религиозни догми приети без никакъв изпит.
Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма.
към текста >>
2.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Отде е проникнало това
вярване
, че хората като тръгнат по Божия път ще им се случи нещо зло?
Ние мислим, че ако тръгнем по Божествения път ще се лишим от известни блага. Откъде е проникнало това мнение? Бог е създал всички неща. Някой казва: „Не яж". Бог е създал закона за яденето, закона за движението, закона за светлината и пр.
Отде е проникнало това
вярване
, че хората като тръгнат по Божия път ще им се случи нещо зло?
Кой човек е пострадал от светлината или от топлината? Много хора са пострадали от огъня, от топлината, но от коя топлина - от човешката. Запали се къщата и изгори. Но от слъчевата топлина хората никак не са пострадали. Някои казват: „Има слънчев удар".
към текста >>
3.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Всички ще се силите да имате едно основно
вярване
, т. е.
Това не е самият народ. Тези, с които Исус е имал спор, са били книжниците, най-учените измежду народа. Интересно е следното: Божествените работи с човешко око не могат да се видят и с човешки ум не могат да се познаят. Ако беше възможно, тези учени хора биха познали. Значи има едно вътрешно прозрение.
Всички ще се силите да имате едно основно
вярване
, т. е.
вярване на общите принципи, от които всички да изхождате. Този, общия принцип, от който всички трябва да изхождат, той е принципът на ума, значи в умствено отношение трябва да имате една мярка. Тази мярка ние наричаме абсолютно най-малката величина в света, с която се мерят всички други величини. Сега във вашия ум седи една идея: Как това най-малкото заповядва на всичкото. Когато хората шият с една игла гледат върха да е остър.
към текста >>
вярване
на общите принципи, от които всички да изхождате.
Тези, с които Исус е имал спор, са били книжниците, най-учените измежду народа. Интересно е следното: Божествените работи с човешко око не могат да се видят и с човешки ум не могат да се познаят. Ако беше възможно, тези учени хора биха познали. Значи има едно вътрешно прозрение. Всички ще се силите да имате едно основно вярване, т. е.
вярване
на общите принципи, от които всички да изхождате.
Този, общия принцип, от който всички трябва да изхождат, той е принципът на ума, значи в умствено отношение трябва да имате една мярка. Тази мярка ние наричаме абсолютно най-малката величина в света, с която се мерят всички други величини. Сега във вашия ум седи една идея: Как това най-малкото заповядва на всичкото. Когато хората шият с една игла гледат върха да е остър. Коя е мярката?
към текста >>
4.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
На духовно пробудилия се тя се разкрива не като лишена от живот абстракция, не като мъртво „
вярване
”, а като жива, несъмнена, преживяна и „опитана” действителност.
Истинското съвършенство в знание се постига чрез доближаване до висшата истина и хармонизиране с нея. Висшата истина – това е самият дух на всемирния живот, на съвършеното знание и върховната мъдрост, който дух е истинската реалност на битието. Да постигнем висшата истина, то значи да поставим нашата душа в съгласие с тая реалност, да я „нагласим” да трепти в пълна хармония с нея, да дадем възможност на самата тая реалност да се прояви по-пълно в нас. Висшата истина може да бъде достояние само на ония, които са дорасли до истинския духовен живот. Тя се постига главно чрез интуицията, вътрешното прозрение, свързването с висшето божествено съзнание.
На духовно пробудилия се тя се разкрива не като лишена от живот абстракция, не като мъртво „
вярване
”, а като жива, несъмнена, преживяна и „опитана” действителност.
Тя носи живот и самата е живот – това е и нейният истински критерий. Да се поставим в хармония с висшето битие, да го проявим, това значи преди всичко да оставим да се прояви божествената любов в нас и чрез нас. Защото Бог е любов. Ето защо и пътят към висшето битие, към истината е пътят на любовта. Тази любов е истинският живот, който носи истинската светлина.
към текста >>
5.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 11 май
, 11.05.1938 г.
1. Спомен на Ана Шишкова: Новото
вярване
По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."
1. Спомен на Ана Шишкова: Новото
вярване
Спомен на Ана Шишкова 33. Новото вярване 11 май 1938 год. Любовта седи сам да си доволен от любовта и вярата, да се образуват няколко хиляди градуса топлина. Мъдростта внася светлина.
към текста >>
33. Новото
вярване
Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Новото вярване Спомен на Ана Шишкова
33. Новото
вярване
11 май 1938 год. Любовта седи сам да си доволен от любовта и вярата, да се образуват няколко хиляди градуса топлина. Мъдростта внася светлина. Истината прави хората да оздравят. Синът не може да бъде свободен, ако бащата не е свободен.
към текста >>
Новото
вярване
е: Обичай, който те обича.
Любовта седи сам да си доволен от любовта и вярата, да се образуват няколко хиляди градуса топлина. Мъдростта внася светлина. Истината прави хората да оздравят. Синът не може да бъде свободен, ако бащата не е свободен. Ние вярваме в Господа, Който е свободен и щете направи Той свободен.
Новото
вярване
е: Обичай, който те обича.
Да имаш добро мнение за Оня, Който е имал добро мнение за тебе и Който всякога те е освобождавал. Изгревът - Том 17 33. Новото вярване
към текста >>
33. Новото
вярване
Синът не може да бъде свободен, ако бащата не е свободен. Ние вярваме в Господа, Който е свободен и щете направи Той свободен. Новото вярване е: Обичай, който те обича. Да имаш добро мнение за Оня, Който е имал добро мнение за тебе и Който всякога те е освобождавал. Изгревът - Том 17
33. Новото
вярване
към текста >>
6.
Учителя изнася утринната беседа 'Пред новата епоха' - 11 юни
, 11.06.1939 г.
С вашето настоящо
вярване
не може да минете.
От гората можеш да се избавиш, но оттам не можеш. И най-после, когато минаваш през този голям океан, трябва да имаш голям параход. С лодка не може. Ще направя едно сравнение. Трябва да имате нещо вътре в себе си, за да можете да минете през тези времена.
С вашето настоящо
вярване
не може да минете.
Те са малки лодки. Ако минете с тях през този океан, от убежденията ви нищо няма да остане. Тези убеждения, които сега имате, са палиативни, са парокондета. Та казвам, пророкът тук се намира в трудно положение и казва: „Ще замълчиш ли, ще ни оскърбяваш ли докрай? “ Намира се в трудно положение.
към текста >>
7.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №14
, 01.03.1899 г.
Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни
вярване
, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо. Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост. Това нарочно ти явявам, за да ми кажеш кой е този.
Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни
вярване
, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
От Васил нямаме още писмо. Аз от 21 февруари т.г. постъпих на работа в тукашния Окр[ъжен] съд, с 85 лв. м. заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал.
към текста >>
8.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №34
, 02.05.1900 г.
". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно
вярване
криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля.
Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма отворен път. Взе Бог да го укрепява и ще бъде добър, понеже е усърден. За бр. Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и Докторът не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си. При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те?
". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно
вярване
криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля.
Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли? ". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой". Казва: „Но стани барем".
към текста >>
9.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
Изобщо не се съглежда във вярата освен
вярването
на някои религиозни догми приети без никакъв изпит.
В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои. Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво. Вярата му е дълбока и непоколебима. Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес.
Изобщо не се съглежда във вярата освен
вярването
на някои религиозни догми приети без никакъв изпит.
Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма.
към текста >>
НАГОРЕ