Търсене в беседите за 'Брашно'

Вашите молитви са реквизиция за тях, само гледайте, внимавайте, щото тази реквизиция да бъде доброкачествена, добра и чиста, а не като на тези българи, на които, като поискали масло реквизиция, те дали такова само да се отърват, като вместо да напълнят съдините с масло, напълнили ги с брашно и други вещества, а само отгоре поставили пласт масло, твърдейки, че всичко е масло.
Вие се намирате в предверието на една велика епоха – епохата на зазоряването, и можем смело да кажем, че сме в 4 часа след полунощ. Тук сега е една борба между черната ложа и бялата, и сега е епоха на велики неща. Целта на небето е да даде свобода и който може да се ползува – добре, а който не може – ще очаква своето напредване в бъдещето. Тази война ще донесе две изпитания не само материални промени, но още и друга война, която е духовна и за която трябва да сме много готови, защото настоящата война е почти незначителна пред настъпающата. Сега, в тая война ще отидат много души в онзи свят, за което не бива да плачем и да тъжим, защото ще ги смущаваме с това, а трябва да се молим за тях, защото само нашите молитви са храна за тях. Вашите молитви са реквизиция за тях, само гледайте, внимавайте, щото тази реквизиция да бъде доброкачествена, добра и чиста, а не като на тези българи, на които, като поискали масло реквизиция, те дали такова само да се отърват, като вместо да напълнят съдините с масло, напълнили ги с брашно и други вещества, а само отгоре поставили пласт масло, твърдейки, че всичко е масло. Та ако и вашата реквизиция, която ще дадете за преминалите отвъд, е от подобен калибър, ще ви съставят акт в небето. Прочие, истината е у вас, отвътре ще дойде, и никой човек, никоя книга и учебник не е в състояние и не може да ви научи на нея. Тия работи, които стават сега пред очите ви – войната и прочие, да ви не смущават. Те са едно благословение, защото зад всички тях стои нещо по-добро.
към беседата >>

2. Житното зърно

Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб.
Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал! “ Но житното зърно има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история“. Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече“. Не! – като втаса, хайде в пещта вътре, и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха! “ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става?
към беседата >>

3. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга.
Всички казват: Амин. След изчитането на „Отче наш" и изпяването на една песен, се разотидохме, до 5 часа подир пладне. В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския салон. След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-та глава от Първо послание към Коринтяни и каза: – Ще ви говоря върху 28-я стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие.
към беседата >>

Но когато няма брашно, там е мъчнотията.
След изчитането на „Отче наш" и изпяването на една песен, се разотидохме, до 5 часа подир пладне. В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския салон. След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-та глава от Първо послание към Коринтяни и каза: – Ще ви говоря върху 28-я стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите.
към беседата >>

4. Необходимостта да познаваме Бога

Този въпрос има двояк смисъл: аз мога да развия пред вас неговата чисто философска страна, мога да ви обясня неговия биологически произход, неговата физиологическа или психическа проява и т.н., но това няма да ви ползва, тъй както ако на един гладен човек не му дам хляб да яде, а почна да му разправям: как е приготвен хлябът, от какво брашно е направен, коя жена го е замесила, как го е пекла, какви елементи той има, как са ги намерили химиците в лабораторията и т.н.
Христос казва: „Аз съм животът“. По какво се отличава животът от другите сили? Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. В последния стих от главата, която ви прочетох, са важни три думи: „живот“, „познание“ и „Бог“. Животът е целта, към която се стремим, познанието е методът за постигането на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем да черпим тоя живот. Този въпрос има двояк смисъл: аз мога да развия пред вас неговата чисто философска страна, мога да ви обясня неговия биологически произход, неговата физиологическа или психическа проява и т.н., но това няма да ви ползва, тъй както ако на един гладен човек не му дам хляб да яде, а почна да му разправям: как е приготвен хлябът, от какво брашно е направен, коя жена го е замесила, как го е пекла, какви елементи той има, как са ги намерили химиците в лабораторията и т.н. Човекът казва: „Аз съм гладен, дай ми да ям. Че жена го е месила, не ми трябва да знам. Че има такива или онакива елементи, също не искам да зная. Единственото нещо, което ме интересува сега, е да се нахраня, че след това ще мога да те слушам да ми приказваш за тия работи“. Та и ние ще кажем сега на философа: „Не искаме да знаем от какви елементи е съставен животът, как и от какво е той замесен, как е произлязъл; искаме да се нахраним, да ядем от вечния живот, че после можем да разискваме с вас, колкото време щете, върху тия неща; сега искаме да се избавим от тази смърт“.
към беседата >>

5. В начало бе

По същия начин вие вземате брашно и замесвате пита, но Бог ли е определил да я правите?
Казвате, че Господ така е наредил. Знаете ли, че Господ е наредил така? И пияниците могат да кажат: „Господ даде винцето, за да пием”. Дали Той го е създал или ние сме го направили? Господ е създал гроздето, но виното е наше изобретение. По същия начин вие вземате брашно и замесвате пита, но Бог ли е определил да я правите? Не, това е ваше изобретение. Поставяте два камъка, които да мелят зърното, но Бог ли е определил да се смила житото на брашно? Не, такава е вашата воля, защото не можете да смелите в стомаха си житните зрънца. Та когато съвременните хора казват, че това е истина, онова е истина, трябва да ги попитате: „Това Божествена истина ли е или ваша? ” – „Ама аз проповядвам Христа”.
към беседата >>

Поставяте два камъка, които да мелят зърното, но Бог ли е определил да се смила житото на брашно?
И пияниците могат да кажат: „Господ даде винцето, за да пием”. Дали Той го е създал или ние сме го направили? Господ е създал гроздето, но виното е наше изобретение. По същия начин вие вземате брашно и замесвате пита, но Бог ли е определил да я правите? Не, това е ваше изобретение. Поставяте два камъка, които да мелят зърното, но Бог ли е определил да се смила житото на брашно? Не, такава е вашата воля, защото не можете да смелите в стомаха си житните зрънца. Та когато съвременните хора казват, че това е истина, онова е истина, трябва да ги попитате: „Това Божествена истина ли е или ваша? ” – „Ама аз проповядвам Христа”. Ти проповядваш твоя Христос. – „Ама аз проповядвам Бога”.
към беседата >>

6. Божественият Промисъл

Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят.
Скарват се и двамата. Защо? Защото положението, което те са взели, е фалшиво в самите основи. Истинската добра женитба не е нещо, което е направено на земята. Три вида женитби има: едни, които се извършват на Небето, други – на земята, а трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, а човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, всичко добре нарежда; когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за самоусъвършенстването, за изглаждане на характера. Когато пък дяволът ви жени, тогава вкъщи сигурно ще има раздор, разврат – всичко лошо. Във всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Прочее, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските.
към беседата >>

7. Изкушението

Дяволът казва на Христа: „Ако си Син Божи, речи тези камъни да станат хлябове.“ Думата ако предполага едно условие: „Ако си син Божи…“ Но имаше ли нещо грешно, ако Христос можеше да преобърне камъните в брашно?
Всичко, което Христос е преживял в изкушенията, и всеки един от вас ще премине; някои не са достигнали до този стадий, но ще дойде ден и ще го преминат. Затова трябва да се осветлите върху мъчнотиите, които ще срещнете тогава. Не мислете, че лесно може да се добие безсмъртие; който проповядва такова учение, той не проповядва Истината. Когато говорим за безсмъртието, за изпълнението на Волята Божия, ние разбираме друго нещо. Следователно трябва да разбираме тези три велики падания във всяка душа. Дяволът казва на Христа: „Ако си Син Божи, речи тези камъни да станат хлябове.“ Думата ако предполага едно условие: „Ако си син Божи…“ Но имаше ли нещо грешно, ако Христос можеше да преобърне камъните в брашно? Имаше нещо изкусително за дявола в това да можеше да види процеса как Христос преобръща един камък в растение. Но Христос, който разбираше много добре заповедите Божии, знаеше, че всяко нещо има свое предназначение, т.е. че и камъните имат свое предназначение. Сега аз няма да се спра върху езотеричната страна; един ден, когато дойдете до състоянието да бъдете чисти по ум и сърце, само тогава ще ви се разкрие тази Истина. Всеки един ваш изпит доказва колко сте чисти...
към беседата >>

8. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

Туряш житото, смелиш го на брашно, измиеш камъка и отново туряш жито.
Те мечтаят за елементите злато и сребро. Третата категория хора е оная, която има висок идеал. Те искат да се оженят за царския син – за Истината и да родят нещо разумно. Те се подвизават в Божествения път. Първите две категории хора мислят само за ядене, както воденицата мисли само за смилане на житото. Туряш житото, смелиш го на брашно, измиеш камъка и отново туряш жито. Тия хора са недоволни от живота и казват, че животът няма смисъл. – Как да няма смисъл животът? Каквото са пожелали, това са постигнали. Ако искаш живота ти да има смисъл, пожелай да се ожениш за царския син, да му родиш едно добро и разумно дете. Казвам: Човешката душа трябва да се стреми към великото, да се свърже с Бога, да роди нещо разумно.
към беседата >>

А тези, които искат да се наядат, те са една воденица, мели се брашното, измива се камъкът, отново турят житото и т.н. (втори вариант)
Има известни хора в света, които мислят само за хляб, Господ им го дава. Други мислят само за месо, това е пищната храна, Господ им я дава. Що е месо? То е месото на животни, то е месо на елементите злато и сребро. А онази, която искала да се ожени за царя - те са хората, които се подвизават в Божествения живот, те искат да родят нещо. А тези, които искат да се наядат, те са една воденица, мели се брашното, измива се камъкът, отново турят житото и т.н. Тези хора са недоволни от живота, казват, че животът няма смисъл. Как да няма смисъл? Щом са искали това нещо, има смисъл в живота. Ако искаш животът ти да има смисъл, искай да се ожениш за царския син, да му родиш едно умно и добро дете. Трябва нашата душа да има този стремеж - да влезем в съприкосновение с Бога, да родим нещо.
към втори вариант >>

9. Волята Божия

БС

От това брашно, което вие сте дали на Господа, може ли да направите пита?
Ако един човек е лош, има формата на лош човек; ако е подозрителен, има съответна форма – всички форми вървят след човека. Всички се стремят към Небето, всеки се стреми да угоди на Господа. Какви жертви сте дали за Господа, какво сте направили? Вие все казвате, че Бог не ви е дал това или онова. А вие какво сте дали? От това брашно, което вие сте дали на Господа, може ли да направите пита? Трябва да разсъждавате добре. Вие за Любов приказвате. Но Любов, която дава Сила на човешкия дух и ум да понася страданията, тя е Божествена Любов. За да я имате, трябва да замените вашата любов с Божествената. Ако вие ме слушате, ще ви кажа отде може да вземете тази Любов.
към беседата >>

Ще турите на своята мечка по една халка и ще й давате по малко брашно.
Три пъти от мен вземате1, а вие какво ще свършите за мен? Казва Христос: „Не само с хляб ще бъде жив човек, а с всяко Слово, което излиза от Божествената уста”. Ще ми кажете какво искате да направя за вас. – „Ама – ще кажете – ние нито вземаме, нито даваме.” Но тогава няма да бъдете в това Училище. Бог ще покаже един Път само за тези, които имат добрата воля всякога да побеждават в себе си своите мисли и желания. Ще турите на своята мечка по една халка и ще й давате по малко брашно. Мъжът е ядосан и бие жена си; вие постоянно критикувате другите. Аз бих ви попитал дали вие със себе си живеете добре? Опитайте се един месец да нямате никакво смущение, да бъдете тихи и спокойни, за да видите доколко сте добри. Отсега нататък, каквито недоразумения и караници да има между вас, Господ е заповядал: „Вън всяка нечистота! ” Бог не е Бог на гнева, а на Вярата, Надеждата, Любовта, Правдата, Чистотата.
към беседата >>

10. В истия час

Сега вземи от житото и брашното ми, колкото искаш.” Ще кажете, че човек трябва да се осигури, да бъде готов за тежките времена.
Който се е хармонизирал, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, към всички отправя мил поглед. Защо ще гледаш ближния си сърдито и с гняв? Виновен ли е той за твоето неразположение? Ако си богат, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: „Братко, извини ме, че досега не съм влизал в положението ти. Гладувал си, но аз не съм те разбирал. Сега вземи от житото и брашното ми, колкото искаш.” Ще кажете, че човек трябва да се осигури, да бъде готов за тежките времена. На земята човек не може да се осигури. Какво осигуряване е това, при което смъртта следва човека? Осигурен ли е умрелият? Гробищата са пълни с такива осигурени. Освен сухи кости и празни черепи, нищо друго няма там.
към беседата >>

Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ. (втори вариант)
Който се е хармонизиралъ, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, къмъ всички отправя милъ погледъ. Защо ще гледашъ ближния си сърдито и съ гнѣвъ? Виновенъ ли е той за твоето неразположение? Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти. Гладувалъ си, но азъ не съмъ те разбиралъ. Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бѫде готовъ за тежкитѣ времена. На земята човѣкъ не може да се осигури. Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка? Осигуренъ ли е умрѣлиятъ? Гробищата сѫ пълни съ такива осигурени.
към втори вариант >>

11. Двете жени

Ще каже някой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното.
Ако кръвта на нашата земя, т.е. на нашето тяло не тече, колелото на нашата воденица нямаше да се върти. С други думи казано: ако кръвта не се движи по тялото ни, никакъв Живот не може да съществува. Водата, която тече по повърхността на земята и във вътрешността й, това е нейната кръв. Минаването й през тесни процепи наричаме изтичане. Ще каже някой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвта не течеше, нямаше да има брашно. Нека всеки се запита: добре ли мели моята воденица, на мястото си ли е воденичарят? Помнете: всяко нещастие или страдание на земята се превръща в щастие и радост на Небето. Затова казват, че който страда на земята, на Небето се радва. Както ние виждаме добрите плодове от разкопаването, поливането и отглеждането на цветята и на плодовете, така Разумните същества виждат добрите резултати от нашите страдания.
към беседата >>

Така е, но ако кръвта не течеше, нямаше да има брашно.
на нашето тяло не тече, колелото на нашата воденица нямаше да се върти. С други думи казано: ако кръвта не се движи по тялото ни, никакъв Живот не може да съществува. Водата, която тече по повърхността на земята и във вътрешността й, това е нейната кръв. Минаването й през тесни процепи наричаме изтичане. Ще каже някой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвта не течеше, нямаше да има брашно. Нека всеки се запита: добре ли мели моята воденица, на мястото си ли е воденичарят? Помнете: всяко нещастие или страдание на земята се превръща в щастие и радост на Небето. Затова казват, че който страда на земята, на Небето се радва. Както ние виждаме добрите плодове от разкопаването, поливането и отглеждането на цветята и на плодовете, така Разумните същества виждат добрите резултати от нашите страдания. Един ден, като влезете в Разумния свят, ще кажете: "Благодарим, че нашата кръв е изтичала." Болната жена, която страдала дванадесет години от кръвотечение, дванадесет години въртяла колелото на воденицата, докато най-после намерила Христа и се докоснала до дрехата Му.
към беседата >>

Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. (втори вариант)
Ако кръвьта на нашата земя, т. е. на нашето тѣло не тече, колелото на нашата воденица нѣмаше да се върти. Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь. Минаването ѝ презъ тѣсни процепи наричаме изтичане. Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвьта не течеше, нѣмаше да има брашно. Нека всѣки се запита: добре ли мели моята воденица, на мѣстото си ли е воденичарьтъ? Помнете: всѣко нещастие или страдание на земята се превръща въ щастие и радость на небето. Затова казватъ, че който страда на земята, на небето се радва. Както ние виждаме добритѣ плодове отъ разкопаването, поливането и отглеждането на цвѣтята и на плодоветѣ, така разумнитѣ сѫщества виждатъ добритѣ резултати отъ нашитѣ страдания.
към втори вариант >>

Така е, но ако кръвьта не течеше, нѣмаше да има брашно. (втори вариант)
на нашето тѣло не тече, колелото на нашата воденица нѣмаше да се върти. Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь. Минаването ѝ презъ тѣсни процепи наричаме изтичане. Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвьта не течеше, нѣмаше да има брашно. Нека всѣки се запита: добре ли мели моята воденица, на мѣстото си ли е воденичарьтъ? Помнете: всѣко нещастие или страдание на земята се превръща въ щастие и радость на небето. Затова казватъ, че който страда на земята, на небето се радва. Както ние виждаме добритѣ плодове отъ разкопаването, поливането и отглеждането на цвѣтята и на плодоветѣ, така разумнитѣ сѫщества виждатъ добритѣ резултати отъ нашитѣ страдания. Единъ день, като влѣзете въ разумния свѣтъ, ще кажете: Благодаримъ, че нашата кръвь е изтичала.
към втори вариант >>

12. Скритият квас

Христос казва: "Подобно е Царството небесно на квас, който, като го взе жена, скри го в три мери брашно".
Ако гледате на света с ума на рибата, ще го разбирате по рибешки; ако го разглеждате с ума на птицата, ще го разбирате по птичешки; ако го разглеждате с ума на млекопитаещото, ще го разбирате като него. Как трябва да гледате на света: както рибата, птицата, млекопитаещото или човекът? Разбирането на рибата, на птицата, на млекопитаещото не е истинско. И човек още не разбира Живота в неговия абсолютен, истински смисъл. Само онзи разбира Живота правилно, който е минал през великата Школа на Земята. Христос казва: "Подобно е Царството небесно на квас, който, като го взе жена, скри го в три мери брашно". Ще кажете, че думите квас, брашно, жена, замесване са обикновени. Всеки ден жената взема квас, брашно и го замесва. Право е това, майстори сте във всичко. Как се приготвя кваса, знаете; хлябът – също; как се мели житото, знаете. Обаче, важно е какъв смисъл влага Христос в думите: "Подобно е Царството небесно на квас".
към беседата >>

Ще кажете, че думите квас, брашно, жена, замесване са обикновени.
Как трябва да гледате на света: както рибата, птицата, млекопитаещото или човекът? Разбирането на рибата, на птицата, на млекопитаещото не е истинско. И човек още не разбира Живота в неговия абсолютен, истински смисъл. Само онзи разбира Живота правилно, който е минал през великата Школа на Земята. Христос казва: "Подобно е Царството небесно на квас, който, като го взе жена, скри го в три мери брашно". Ще кажете, че думите квас, брашно, жена, замесване са обикновени. Всеки ден жената взема квас, брашно и го замесва. Право е това, майстори сте във всичко. Как се приготвя кваса, знаете; хлябът – също; как се мели житото, знаете. Обаче, важно е какъв смисъл влага Христос в думите: "Подобно е Царството небесно на квас". Квасът, брашното, нощвите, за който говори Христос, подразбират физическия свят, който постепенно се организира.
към беседата >>

Всеки ден жената взема квас, брашно и го замесва.
Разбирането на рибата, на птицата, на млекопитаещото не е истинско. И човек още не разбира Живота в неговия абсолютен, истински смисъл. Само онзи разбира Живота правилно, който е минал през великата Школа на Земята. Христос казва: "Подобно е Царството небесно на квас, който, като го взе жена, скри го в три мери брашно". Ще кажете, че думите квас, брашно, жена, замесване са обикновени. Всеки ден жената взема квас, брашно и го замесва. Право е това, майстори сте във всичко. Как се приготвя кваса, знаете; хлябът – също; как се мели житото, знаете. Обаче, важно е какъв смисъл влага Христос в думите: "Подобно е Царството небесно на квас". Квасът, брашното, нощвите, за който говори Христос, подразбират физическия свят, който постепенно се организира. Със своето организиране, той създава човешкото тяло, за което са нужни няколко елемента: квас, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже.
към беседата >>

Квасът, брашното, нощвите, за който говори Христос, подразбират физическия свят, който постепенно се организира.
Ще кажете, че думите квас, брашно, жена, замесване са обикновени. Всеки ден жената взема квас, брашно и го замесва. Право е това, майстори сте във всичко. Как се приготвя кваса, знаете; хлябът – също; как се мели житото, знаете. Обаче, важно е какъв смисъл влага Христос в думите: "Подобно е Царството небесно на квас". Квасът, брашното, нощвите, за който говори Христос, подразбират физическия свят, който постепенно се организира. Със своето организиране, той създава човешкото тяло, за което са нужни няколко елемента: квас, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже. В това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвите; житото, брашното е онази жизнена материя, от която се формира човешкото тяло; квасът е средата, в която се проявяват условията на Живота. Има два вида квас: хлебен и спиртен, не само във физическия свят, но и в Умствения, и в Чувствения свят. Квасът всякога произвежда две противоположни реакции. Хлебният квас произвежда хляба, от който се нуждаят всички живи същества.
към беседата >>

Със своето организиране, той създава човешкото тяло, за което са нужни няколко елемента: квас, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже.
Всеки ден жената взема квас, брашно и го замесва. Право е това, майстори сте във всичко. Как се приготвя кваса, знаете; хлябът – също; как се мели житото, знаете. Обаче, важно е какъв смисъл влага Христос в думите: "Подобно е Царството небесно на квас". Квасът, брашното, нощвите, за който говори Христос, подразбират физическия свят, който постепенно се организира. Със своето организиране, той създава човешкото тяло, за което са нужни няколко елемента: квас, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже. В това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвите; житото, брашното е онази жизнена материя, от която се формира човешкото тяло; квасът е средата, в която се проявяват условията на Живота. Има два вида квас: хлебен и спиртен, не само във физическия свят, но и в Умствения, и в Чувствения свят. Квасът всякога произвежда две противоположни реакции. Хлебният квас произвежда хляба, от който се нуждаят всички живи същества. Който го яде, той се развива правилно.
към беседата >>

В това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвите; житото, брашното е онази жизнена материя, от която се формира човешкото тяло; квасът е средата, в която се проявяват условията на Живота.
Право е това, майстори сте във всичко. Как се приготвя кваса, знаете; хлябът – също; как се мели житото, знаете. Обаче, важно е какъв смисъл влага Христос в думите: "Подобно е Царството небесно на квас". Квасът, брашното, нощвите, за който говори Христос, подразбират физическия свят, който постепенно се организира. Със своето организиране, той създава човешкото тяло, за което са нужни няколко елемента: квас, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже. В това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвите; житото, брашното е онази жизнена материя, от която се формира човешкото тяло; квасът е средата, в която се проявяват условията на Живота. Има два вида квас: хлебен и спиртен, не само във физическия свят, но и в Умствения, и в Чувствения свят. Квасът всякога произвежда две противоположни реакции. Хлебният квас произвежда хляба, от който се нуждаят всички живи същества. Който го яде, той се развива правилно. Спиртният квас произвежда спиртни питиета, които упояват човека и се отразяват вредно върху нервната му система.
към беседата >>

Квасът, от който е образувано брашното, т.е.
Който го яде, той се развива правилно. Спиртният квас произвежда спиртни питиета, които упояват човека и се отразяват вредно върху нервната му система. Много болести се дължат също така на различни заквасвания. Намерено е, че при създаването на човешкия организъм вземат участие два вида квасни гъбички: едни полуорганизовани(зирани) и други – организовани(зирани) или живи. Всъщност, активно участие в този процес вземат живите организми, които се размножават непрекъснато. Квасът, от който е образувано брашното, т.е. материята на човешкия организъм, е средата, в която попадналите микроби се развиват при благоприятни условия, ту образуват известни съединения, ту се разлагат. Значи, процесите на съединяването и разлагането, които се извършват в организма, не са нищо друго, освен вкисване, т.е. втасване на живата материя. Когато процесите в организма причиняват растене, размножаване, цъфтене и връзване, казваме, че човек живее; когато процесите причиняват разлагане, разрушаване и разединяване, казваме, че човек умира. При месене на хляб с квас, живите ферменти се размножават и живеят, като отделят непотребни вещества.
към беседата >>

"Скри кваса в три мери брашно".
Че си кален, нечист, и това да не те смущава. Новото учение представлява чиста, планинска вода. Ще те туря в тази вода и ще те държа в нея, докато се изчистиш. През тази вода трябва да минат всички мъже, жени и деца, да се изчистят. Кой може, при това положение, да каже, че се е заблудил от идеите на Новото учение? "Скри кваса в три мери брашно". Брашното, за което говори Христос, е материята, от която се създава човешкото тяло. Това става в утробата на майката. Следователно, каже ли някоя мома, че може да стане майка, тя не разбира законите. Преди всичко, тя трябва да пречисти и пресее добре брашното, с което ще работи, и тогава да пристъпи към майчинството. От чистата или нечиста материя, с която майката разполага, зависи какво дете ще роди – светия или престъпник.
към беседата >>

Брашното, за което говори Христос, е материята, от която се създава човешкото тяло.
Новото учение представлява чиста, планинска вода. Ще те туря в тази вода и ще те държа в нея, докато се изчистиш. През тази вода трябва да минат всички мъже, жени и деца, да се изчистят. Кой може, при това положение, да каже, че се е заблудил от идеите на Новото учение? "Скри кваса в три мери брашно". Брашното, за което говори Христос, е материята, от която се създава човешкото тяло. Това става в утробата на майката. Следователно, каже ли някоя мома, че може да стане майка, тя не разбира законите. Преди всичко, тя трябва да пречисти и пресее добре брашното, с което ще работи, и тогава да пристъпи към майчинството. От чистата или нечиста материя, с която майката разполага, зависи какво дете ще роди – светия или престъпник. Ще кажете, че само в добрите деца е вложено Божественото.
към беседата >>

Преди всичко, тя трябва да пречисти и пресее добре брашното, с което ще работи, и тогава да пристъпи към майчинството.
Кой може, при това положение, да каже, че се е заблудил от идеите на Новото учение? "Скри кваса в три мери брашно". Брашното, за което говори Христос, е материята, от която се създава човешкото тяло. Това става в утробата на майката. Следователно, каже ли някоя мома, че може да стане майка, тя не разбира законите. Преди всичко, тя трябва да пречисти и пресее добре брашното, с което ще работи, и тогава да пристъпи към майчинството. От чистата или нечиста материя, с която майката разполага, зависи какво дете ще роди – светия или престъпник. Ще кажете, че само в добрите деца е вложено Божественото. Не е така. В процеса на зачеването и създаването на детето, Божественото още не присъства – това е нисш процес. Божественото в човека иде отпосле, след раждането на детето, когато то се диференцира като материя и Дух.
към беседата >>

Казано е в стиха, че жената замесила кваса в три мери брашно.
Ще кажете, че само в добрите деца е вложено Божественото. Не е така. В процеса на зачеването и създаването на детето, Божественото още не присъства – това е нисш процес. Божественото в човека иде отпосле, след раждането на детето, когато то се диференцира като материя и Дух. Докато е само материя, в него няма нищо възвишено. Казано е в стиха, че жената замесила кваса в три мери брашно. Това показва, че замесването се извършва в трите свята: във физическия, Духовния и Божествения. Ако замесването става правилно на физическия свят, ще се извършва правилно и в другите два свята; ако замесването не е станало правилно на земята, и в другите светове не става правилно. Следователно, растенето и цъфтенето на растенията е в зависимост от почвата, в която са посадени. Доброто жилище се отразява благоприятно върху здравето и разположението на човека. Всяко физическо притеснение, всяко съмнение и колебание се отразяват и върху разположението на душата.
към беседата >>

Турете кваса на Любовта във вашето брашно и очаквайте резултат.
Всяко физическо притеснение, всяко съмнение и колебание се отразяват и върху разположението на душата. Съмнението, подозрението, безверието се дължат на присъствието на бирения квас в човека. Любовта, обичта, Вярата са друг вид квасни ферменти, които наричаме с общо име хлебни. Хората търсят Любовта, но не знаят къде се намира тя. Достатъчно е да се домогнете до кваса на Любовта, за да намерите самата Любов. Турете кваса на Любовта във вашето брашно и очаквайте резултат. Някой туря кваса на омразата в брашното си, а очаква Любов – това е невъзможно. Замесиш ли кваса на Любовта в три мери брашно, скрий го внимателно, да не дойде някой отвън и да тури в него ферменти от друг квас. Стремете се към квасните гъбички на живия хляб, които се намират в житното зърно. Сегашните хора минават през големи мъчнотии и страдания, защото са се отклонили от правия път и са станали двуквасни. Първоначално Бог ги е създал едноквасни.
към беседата >>

Някой туря кваса на омразата в брашното си, а очаква Любов – това е невъзможно.
Съмнението, подозрението, безверието се дължат на присъствието на бирения квас в човека. Любовта, обичта, Вярата са друг вид квасни ферменти, които наричаме с общо име хлебни. Хората търсят Любовта, но не знаят къде се намира тя. Достатъчно е да се домогнете до кваса на Любовта, за да намерите самата Любов. Турете кваса на Любовта във вашето брашно и очаквайте резултат. Някой туря кваса на омразата в брашното си, а очаква Любов – това е невъзможно. Замесиш ли кваса на Любовта в три мери брашно, скрий го внимателно, да не дойде някой отвън и да тури в него ферменти от друг квас. Стремете се към квасните гъбички на живия хляб, които се намират в житното зърно. Сегашните хора минават през големи мъчнотии и страдания, защото са се отклонили от правия път и са станали двуквасни. Първоначално Бог ги е създал едноквасни. Искате ли да се върнете в правия път, да живеете добре, трябва да бъдете едноквасни.
към беседата >>

Замесиш ли кваса на Любовта в три мери брашно, скрий го внимателно, да не дойде някой отвън и да тури в него ферменти от друг квас.
Любовта, обичта, Вярата са друг вид квасни ферменти, които наричаме с общо име хлебни. Хората търсят Любовта, но не знаят къде се намира тя. Достатъчно е да се домогнете до кваса на Любовта, за да намерите самата Любов. Турете кваса на Любовта във вашето брашно и очаквайте резултат. Някой туря кваса на омразата в брашното си, а очаква Любов – това е невъзможно. Замесиш ли кваса на Любовта в три мери брашно, скрий го внимателно, да не дойде някой отвън и да тури в него ферменти от друг квас. Стремете се към квасните гъбички на живия хляб, които се намират в житното зърно. Сегашните хора минават през големи мъчнотии и страдания, защото са се отклонили от правия път и са станали двуквасни. Първоначално Бог ги е създал едноквасни. Искате ли да се върнете в правия път, да живеете добре, трябва да бъдете едноквасни. В това се заключава истинската философия на Живота.
към беседата >>

Като дойде в дома на човека и намери брашно, тя го туря в нощвите и го замесва.
Тя иде на земята, да научи хората как да месят хляб. Тя носи необходимите елементи на Живота. В Писанието е казано, че Духът трябва да слезе върху човека, да го просвети и научи на всичко. Според Христа, Духът не е нищо друго, освен разумната жена, която знае да меси. Тя е свързана с Божията Любов. Като дойде в дома на човека и намери брашно, тя го туря в нощвите и го замесва. Житото се превръща в брашно чрез страдания, т.е. чрез воденицата на живота. Воденицата, заедно с воденичният камък, приготвя материята за образуване на бъдещите човешки тела. Понеже човек ще възкръсне чрез своето тяло, затова то се приготвя в Божествената воденица на страданията. В този смисъл думите воденица и страдание са синоними.
към беседата >>

Житото се превръща в брашно чрез страдания, т.е.
Тя носи необходимите елементи на Живота. В Писанието е казано, че Духът трябва да слезе върху човека, да го просвети и научи на всичко. Според Христа, Духът не е нищо друго, освен разумната жена, която знае да меси. Тя е свързана с Божията Любов. Като дойде в дома на човека и намери брашно, тя го туря в нощвите и го замесва. Житото се превръща в брашно чрез страдания, т.е. чрез воденицата на живота. Воденицата, заедно с воденичният камък, приготвя материята за образуване на бъдещите човешки тела. Понеже човек ще възкръсне чрез своето тяло, затова то се приготвя в Божествената воденица на страданията. В този смисъл думите воденица и страдание са синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно."
към беседата >>

Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно."
Житото се превръща в брашно чрез страдания, т.е. чрез воденицата на живота. Воденицата, заедно с воденичният камък, приготвя материята за образуване на бъдещите човешки тела. Понеже човек ще възкръсне чрез своето тяло, затова то се приготвя в Божествената воденица на страданията. В този смисъл думите воденица и страдание са синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно." Защо идат страданията? За да има брашно за месене на хляб. Когато разумната жена слезе в дома ви, тя ще потърси брашно, квас, нощви, да ви омеси хляб. Като приготвя квас за хляба, тя туря в него малко вода. Какво нещо е водата?
към беседата >>

За да има брашно за месене на хляб.
Воденицата, заедно с воденичният камък, приготвя материята за образуване на бъдещите човешки тела. Понеже човек ще възкръсне чрез своето тяло, затова то се приготвя в Божествената воденица на страданията. В този смисъл думите воденица и страдание са синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно." Защо идат страданията? За да има брашно за месене на хляб. Когато разумната жена слезе в дома ви, тя ще потърси брашно, квас, нощви, да ви омеси хляб. Като приготвя квас за хляба, тя туря в него малко вода. Какво нещо е водата? Тя символизира Живота на земята. Значи, страданията приготвят материал за месене; квасът е Божественото семе, а водата – условие за неговото покълване и растене.
към беседата >>

Когато разумната жена слезе в дома ви, тя ще потърси брашно, квас, нощви, да ви омеси хляб.
Понеже човек ще възкръсне чрез своето тяло, затова то се приготвя в Божествената воденица на страданията. В този смисъл думите воденица и страдание са синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно." Защо идат страданията? За да има брашно за месене на хляб. Когато разумната жена слезе в дома ви, тя ще потърси брашно, квас, нощви, да ви омеси хляб. Като приготвя квас за хляба, тя туря в него малко вода. Какво нещо е водата? Тя символизира Живота на земята. Значи, страданията приготвят материал за месене; квасът е Божественото семе, а водата – условие за неговото покълване и растене. Така трябва да се омеси всеки човек, да стане християнин в пълния смисъл на думата.
към беседата >>

Който няма воденица за мелене на брашното си, не може да си меси хляб.
Като приготвя квас за хляба, тя туря в него малко вода. Какво нещо е водата? Тя символизира Живота на земята. Значи, страданията приготвят материал за месене; квасът е Божественото семе, а водата – условие за неговото покълване и растене. Така трябва да се омеси всеки човек, да стане християнин в пълния смисъл на думата. Който няма воденица за мелене на брашното си, не може да си меси хляб. За да имате брашно, първо трябва да имате жито. Житото представлява Божествената душа, за която малцина имат ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която меси хляба. Хората искат да знаят, ще бъдат ли спасени, ще възкръснат ли. Който има воденица, брашно, квас, нощви и вода, ще възкръсне; нямаш ли тези елементи, не можеш да възкръснеш – ти си ленив човек.
към беседата >>

За да имате брашно, първо трябва да имате жито.
Какво нещо е водата? Тя символизира Живота на земята. Значи, страданията приготвят материал за месене; квасът е Божественото семе, а водата – условие за неговото покълване и растене. Така трябва да се омеси всеки човек, да стане християнин в пълния смисъл на думата. Който няма воденица за мелене на брашното си, не може да си меси хляб. За да имате брашно, първо трябва да имате жито. Житото представлява Божествената душа, за която малцина имат ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която меси хляба. Хората искат да знаят, ще бъдат ли спасени, ще възкръснат ли. Който има воденица, брашно, квас, нощви и вода, ще възкръсне; нямаш ли тези елементи, не можеш да възкръснеш – ти си ленив човек. Какво трябва да направиш, за да възкръснеш?
към беседата >>

Който има воденица, брашно, квас, нощви и вода, ще възкръсне; нямаш ли тези елементи, не можеш да възкръснеш – ти си ленив човек.
Който няма воденица за мелене на брашното си, не може да си меси хляб. За да имате брашно, първо трябва да имате жито. Житото представлява Божествената душа, за която малцина имат ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която меси хляба. Хората искат да знаят, ще бъдат ли спасени, ще възкръснат ли. Който има воденица, брашно, квас, нощви и вода, ще възкръсне; нямаш ли тези елементи, не можеш да възкръснеш – ти си ленив човек. Какво трябва да направиш, за да възкръснеш? Ще се обърнеш към Бога с молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човешката душа.
към беседата >>

Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно.
Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която меси хляба. Хората искат да знаят, ще бъдат ли спасени, ще възкръснат ли. Който има воденица, брашно, квас, нощви и вода, ще възкръсне; нямаш ли тези елементи, не можеш да възкръснеш – ти си ленив човек. Какво трябва да направиш, за да възкръснеш? Ще се обърнеш към Бога с молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човешката душа. Всички воденици трябва да мелят брашно, да приготвят материал за вашите бъдещи тела. Не напускайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождат мишки и плъхове в нея. Някога, в далечното минало, в християнската епоха, имало един голям, богат манастир.
към беседата >>

Всички воденици трябва да мелят брашно, да приготвят материал за вашите бъдещи тела.
Какво трябва да направиш, за да възкръснеш? Ще се обърнеш към Бога с молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човешката душа. Всички воденици трябва да мелят брашно, да приготвят материал за вашите бъдещи тела. Не напускайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождат мишки и плъхове в нея. Някога, в далечното минало, в християнската епоха, имало един голям, богат манастир. Главният игумен обичал да си хапва повече, отколкото трябва, затова често ял и пил с калугерите и забравял задълженията си към Бога и манастира. Ден след ден манастирът се напускал, иконите и книгите потънали в прах, паяжини кръстосвали стаите – манастирът изглеждал пуст и изоставен. Един ден царят на тази страна пожелал да посети манастира, да види как служат калугерите на Бога.
към беседата >>

"И като взе жената кваса, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото".
На третия въпрос, какво мисля за тебе в дадения момент, отговарям: в дадения момент ти мислиш, че говориш с онзи игумен, когото познаваш отпреди една година. Всъщност аз съм друг. И тъй, докато не турите вашия игумен на мястото на магера, вие няма да разрешите трите велики въпроса в Живота. Вашият игумен е ял и пил досега, за нищо не е мислил. Отсега нататък ще го турите в кухнята, да бъде полезен и за другите. "И като взе жената кваса, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото". Турете и вие Божествения квас в ума, в сърцето и във волята си, да ги закваси, да станете нови хора. Ще кажете, че искате да отидете направо при Бога. И това ще постигнете, но след като се изчистите. Какво правят лекарите, когато им предстои някоя важна операция? Първо, те измиват ръцете си с чиста вода, после – с някакво дезинфекционно средство, и най-после си турят чисти, каучукови ръкавици.
към беседата >>

За да стане замесването правилно, нощвите ви трябва да бъдат нови и чисти, брашното и квасът – пресни.
Там не се допуска нечист човек. Какво ще стане с болния, ако някой нечист човек по ум и по сърце го оперира? Той непременно ще се зарази. От чистото излиза пак чисто, от благородното – благородно. Като знаете това, бъдете внимателни едни към други, да не си пакостите. За да стане замесването правилно, нощвите ви трябва да бъдат нови и чисти, брашното и квасът – пресни. Проверявайте по няколко пъти на ден какъв е квасът ви. Ако сте неразположени, проверете какво е състоянието на вашия квас. Щом разположението ви се подобри, и квасът се е подобрил. Проверявайте мислите и чувствата си, за да знаете възходящи ли са, или низходящи. По тях ще познаете кваса, с който сте ги замесили.
към беседата >>

Съвременните хора се нуждаят от нови нощви, в които да турят прясно брашно и пресен квас.
Който има много желания, е пияница; който се удоволства, също е пияница. Всяка ненаситна мисъл, всяко ненаситно чувство в човека го прави пияница. Квасът на пиянството руши, чупи, събаря. Дето и да го турите, всичко развали. Нощвите на всички хора са напукани или счупени. Съвременните хора се нуждаят от нови нощви, в които да турят прясно брашно и пресен квас. Старото брашно трябва да се изхвърли навън, защото се е вгорчило. Иде вече Бог в света. Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави. Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си.
към беседата >>

Старото брашно трябва да се изхвърли навън, защото се е вгорчило.
Всяка ненаситна мисъл, всяко ненаситно чувство в човека го прави пияница. Квасът на пиянството руши, чупи, събаря. Дето и да го турите, всичко развали. Нощвите на всички хора са напукани или счупени. Съвременните хора се нуждаят от нови нощви, в които да турят прясно брашно и пресен квас. Старото брашно трябва да се изхвърли навън, защото се е вгорчило. Иде вече Бог в света. Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави. Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който греши, сам разваля воденицата си.
към беседата >>

Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си.
Съвременните хора се нуждаят от нови нощви, в които да турят прясно брашно и пресен квас. Старото брашно трябва да се изхвърли навън, защото се е вгорчило. Иде вече Бог в света. Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави. Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който греши, сам разваля воденицата си. След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят. Новият воденичар е по-добър и разумен. Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени.
към беседата >>

Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени.
Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който греши, сам разваля воденицата си. След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят. Новият воденичар е по-добър и разумен. Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени. Никой няма право да изменя условията на своя живот. Кой е воденичарят на децата? Техните родители. Те са длъжни да следят какво правят синът и дъщерята. Видят ли, че бягат от условията, в които господарят на воденицата ги е поставил, те им казват: "Тук ще седите.
към беседата >>

Който иска да разбере дълбокия смисъл на Христовото учение, трябва да има квас, брашно, нощви и да знае как да замеси брашното.
Както познавам Слънцето. И вие познавате Слънцето, следователно, познавате и Бога. Като виждате Слънцето, виждате и Бога, но не е нужно да Го виждате толкова голям, колкото Слънцето. Достатъчно е за всеки човек да вижда и да си представя Бога толкова голям, колкото мозъкът му може да Го обхване. Това, върху което днес говоря, е въведение към великата философия на Живота. Който иска да разбере дълбокия смисъл на Христовото учение, трябва да има квас, брашно, нощви и да знае как да замеси брашното. Няма ли тези неща, той ще дойде до обратни резултати на това, което желае. Например, имате дъщеря или син със силни чувствени желания. Обаче, вие искате да го насочите към Бога, там да отправи своята любов. Какво става впоследствие? Вместо да повдигне чувствата си в по-високо поле, той ги понижава.
към беседата >>

Първо си задайте въпроса: има ли този човек воденица и воденичар, брашно, нощви, квас и може ли да замеси хляб.
Какво ще остане от него, ако отнемат изведнъж всичките му удове? Не започвайте с големите величини, за да не свършите с катастрофа. Изучавайте закона на Цялото и закона на частите, за да разберете великия смисъл на Живота. Някои се възхищават от учените, от великите музиканти, художници и поети и ги боготворят. Няма защо да боготворите човека. Първо си задайте въпроса: има ли този човек воденица и воденичар, брашно, нощви, квас и може ли да замеси хляб. Ако няма тези елементи в себе си, не само че не е божество, но стои по-долу от животно. Всеки трябва да се запита, носи ли в себе си добрата жена, която ще го научи да замесва кваса с три мери брашно. Къде можете да намерите добрата жена в живота? Ако сте религиозен, ще я видите в лицето на патриарха; ако сте патриот – в лицето на царя; ако сте добър син – в лицето на майка си и на баща си. Като отидете по домовете си, нека всеки за себе си да изговори думата брашно няколко пъти.
към беседата >>

Всеки трябва да се запита, носи ли в себе си добрата жена, която ще го научи да замесва кваса с три мери брашно.
Изучавайте закона на Цялото и закона на частите, за да разберете великия смисъл на Живота. Някои се възхищават от учените, от великите музиканти, художници и поети и ги боготворят. Няма защо да боготворите човека. Първо си задайте въпроса: има ли този човек воденица и воденичар, брашно, нощви, квас и може ли да замеси хляб. Ако няма тези елементи в себе си, не само че не е божество, но стои по-долу от животно. Всеки трябва да се запита, носи ли в себе си добрата жена, която ще го научи да замесва кваса с три мери брашно. Къде можете да намерите добрата жена в живота? Ако сте религиозен, ще я видите в лицето на патриарха; ако сте патриот – в лицето на царя; ако сте добър син – в лицето на майка си и на баща си. Като отидете по домовете си, нека всеки за себе си да изговори думата брашно няколко пъти. Така ще разберете нейния вътрешен смисъл. Ще кажете, че брашното е скъпо днес, но мъчно се намира; едно време беше евтино, никой не мислеше за него.
към беседата >>

Като отидете по домовете си, нека всеки за себе си да изговори думата брашно няколко пъти.
Първо си задайте въпроса: има ли този човек воденица и воденичар, брашно, нощви, квас и може ли да замеси хляб. Ако няма тези елементи в себе си, не само че не е божество, но стои по-долу от животно. Всеки трябва да се запита, носи ли в себе си добрата жена, която ще го научи да замесва кваса с три мери брашно. Къде можете да намерите добрата жена в живота? Ако сте религиозен, ще я видите в лицето на патриарха; ако сте патриот – в лицето на царя; ако сте добър син – в лицето на майка си и на баща си. Като отидете по домовете си, нека всеки за себе си да изговори думата брашно няколко пъти. Така ще разберете нейния вътрешен смисъл. Ще кажете, че брашното е скъпо днес, но мъчно се намира; едно време беше евтино, никой не мислеше за него. Това е за материалното брашно. Какво ще кажем, обаче, за брашното, за което Христос говори? То не се купува с никакви пари – много е скъпо.
към беседата >>

Ще кажете, че брашното е скъпо днес, но мъчно се намира; едно време беше евтино, никой не мислеше за него.
Всеки трябва да се запита, носи ли в себе си добрата жена, която ще го научи да замесва кваса с три мери брашно. Къде можете да намерите добрата жена в живота? Ако сте религиозен, ще я видите в лицето на патриарха; ако сте патриот – в лицето на царя; ако сте добър син – в лицето на майка си и на баща си. Като отидете по домовете си, нека всеки за себе си да изговори думата брашно няколко пъти. Така ще разберете нейния вътрешен смисъл. Ще кажете, че брашното е скъпо днес, но мъчно се намира; едно време беше евтино, никой не мислеше за него. Това е за материалното брашно. Какво ще кажем, обаче, за брашното, за което Христос говори? То не се купува с никакви пари – много е скъпо. – “Колко струва това брашно? Как можем да си го доставим?
към беседата >>

Това е за материалното брашно.
Къде можете да намерите добрата жена в живота? Ако сте религиозен, ще я видите в лицето на патриарха; ако сте патриот – в лицето на царя; ако сте добър син – в лицето на майка си и на баща си. Като отидете по домовете си, нека всеки за себе си да изговори думата брашно няколко пъти. Така ще разберете нейния вътрешен смисъл. Ще кажете, че брашното е скъпо днес, но мъчно се намира; едно време беше евтино, никой не мислеше за него. Това е за материалното брашно. Какво ще кажем, обаче, за брашното, за което Христос говори? То не се купува с никакви пари – много е скъпо. – “Колко струва това брашно? Как можем да си го доставим? ” – Като дадете всичко, което имате на разположение.
към беседата >>

Какво ще кажем, обаче, за брашното, за което Христос говори?
Ако сте религиозен, ще я видите в лицето на патриарха; ако сте патриот – в лицето на царя; ако сте добър син – в лицето на майка си и на баща си. Като отидете по домовете си, нека всеки за себе си да изговори думата брашно няколко пъти. Така ще разберете нейния вътрешен смисъл. Ще кажете, че брашното е скъпо днес, но мъчно се намира; едно време беше евтино, никой не мислеше за него. Това е за материалното брашно. Какво ще кажем, обаче, за брашното, за което Христос говори? То не се купува с никакви пари – много е скъпо. – “Колко струва това брашно? Как можем да си го доставим? ” – Като дадете всичко, което имате на разположение. С какво можете да откупите вашето тяло?
към беседата >>

– “Колко струва това брашно?
Така ще разберете нейния вътрешен смисъл. Ще кажете, че брашното е скъпо днес, но мъчно се намира; едно време беше евтино, никой не мислеше за него. Това е за материалното брашно. Какво ще кажем, обаче, за брашното, за което Христос говори? То не се купува с никакви пари – много е скъпо. – “Колко струва това брашно? Как можем да си го доставим? ” – Като дадете всичко, което имате на разположение. С какво можете да откупите вашето тяло? С нищо. На физическия свят няма ценност, равна на човешкото тяло.
към беседата >>

“И взе го жената и скри го в три мери брашно.” Как се познава кога разумната жена е в човека?
Какво ще кажете за магарето, което носело на гърба си ценни книги и икони? Хората се кръстели и кланяли на иконите, които носело, но то си останало магаре, нищо не придобило. Защо ви е такова знание? Можете ли да се ползвате от една светла идея, ако я държите вън от себе си, като икона? Тя има смисъл, само когато се приложи. “И взе го жената и скри го в три мери брашно.” Как се познава кога разумната жена е в човека? Когато той е готов да прости на онзи, които му е причинил най-голяма пакост. Нека всеки каже в себе си: "Заради Бога мога да прощавам и на враговете си." Който може да прощава на враговете си, той има Любов в себе си и ще възкръсне. Не е достатъчно да си мислите, че имате Любов, но трябва да проявявате Любовта към родителите си, към своя мъж, към жена си, децата си, приятелите, неприятелите си и т.н. Като роди дете, майката трябва да каже: "Готова съм да направя всичко за това дете." Защо децата на някои майки умират? Защото майките им не са дали за тях такова тесто, което им е било нужно.
към беседата >>

Когато водениците ви започнат да мелят добре житото, когато приготвите нови нощви, и добрата жена слезе отгоре да замеси брашното ви, вие се намирате вече пред новата епоха – пред епохата на Божествения живот.
Нека всеки каже в себе си: "Заради Бога мога да прощавам и на враговете си." Който може да прощава на враговете си, той има Любов в себе си и ще възкръсне. Не е достатъчно да си мислите, че имате Любов, но трябва да проявявате Любовта към родителите си, към своя мъж, към жена си, децата си, приятелите, неприятелите си и т.н. Като роди дете, майката трябва да каже: "Готова съм да направя всичко за това дете." Защо децата на някои майки умират? Защото майките им не са дали за тях такова тесто, което им е било нужно. Мъж и жена, които са живели в Любов и Чистота, раждат здрави деца, жизнеспособни, пълни с Любов. Когато водениците ви започнат да мелят добре житото, когато приготвите нови нощви, и добрата жена слезе отгоре да замеси брашното ви, вие се намирате вече пред новата епоха – пред епохата на Божествения живот. Това, което ви проповядвам, трябва да се опита. Учението, което ви се дава днес, обхваща целия Живот, всички живи същества – от най-малките до най-големите. Това учение може да се проповядва и на рибите, и на птиците, и на млекопитаещите, като се преведе на техен език. Важно е, човек да не гледа на животните като на долни същества; той трябва да зачита живота им. Какво правят сегашните хора?
към беседата >>

Нощвите представляват физическия човек; воденицата представлява страданието, през което човек минава; квасът – човешкия ум; брашното – човешкото сърце, а жената, която ще го замеси, представлява висшето съзнание в човека, т.е.
Той се нуждае от хляб, а не от Любов. Хората говорят за Христа, че е велик човек, възхваляват Го, а същевременно още Го държат разпнат на кръста. Това не е Любов. Не ви упреквам, че не любите, но ви казвам Истината, която ще ви освободи от заблужденията. Помнете символите, които ви дадох днес, за да си служите с тях в Живота. Нощвите представляват физическия човек; воденицата представлява страданието, през което човек минава; квасът – човешкия ум; брашното – човешкото сърце, а жената, която ще го замеси, представлява висшето съзнание в човека, т.е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърцето. Служете си с тези символи, като методи за лекуване, за трансформиране на състоянията. Ако сте гневлив и неразположен, представете си мислено, че пред вас стой нощва с брашно, квас и вода в нея. Замесете кваса и брашното заедно с водата, и пригответе хляб. Извикайте на помощ разумната жена.
към беседата >>

Ако сте гневлив и неразположен, представете си мислено, че пред вас стой нощва с брашно, квас и вода в нея.
Не ви упреквам, че не любите, но ви казвам Истината, която ще ви освободи от заблужденията. Помнете символите, които ви дадох днес, за да си служите с тях в Живота. Нощвите представляват физическия човек; воденицата представлява страданието, през което човек минава; квасът – човешкия ум; брашното – човешкото сърце, а жената, която ще го замеси, представлява висшето съзнание в човека, т.е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърцето. Служете си с тези символи, като методи за лекуване, за трансформиране на състоянията. Ако сте гневлив и неразположен, представете си мислено, че пред вас стой нощва с брашно, квас и вода в нея. Замесете кваса и брашното заедно с водата, и пригответе хляб. Извикайте на помощ разумната жена. Докато месите хляба, неразположението и гневът ще изчезнат. Нека всички мъже, жени и деца месят брашно, за да оправят живота си. Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши някаква работа.
към беседата >>

Замесете кваса и брашното заедно с водата, и пригответе хляб.
Помнете символите, които ви дадох днес, за да си служите с тях в Живота. Нощвите представляват физическия човек; воденицата представлява страданието, през което човек минава; квасът – човешкия ум; брашното – човешкото сърце, а жената, която ще го замеси, представлява висшето съзнание в човека, т.е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърцето. Служете си с тези символи, като методи за лекуване, за трансформиране на състоянията. Ако сте гневлив и неразположен, представете си мислено, че пред вас стой нощва с брашно, квас и вода в нея. Замесете кваса и брашното заедно с водата, и пригответе хляб. Извикайте на помощ разумната жена. Докато месите хляба, неразположението и гневът ще изчезнат. Нека всички мъже, жени и деца месят брашно, за да оправят живота си. Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши някаква работа. Мислите ли така, страданията ви наполовина поне ще се намалят.
към беседата >>

Нека всички мъже, жени и деца месят брашно, за да оправят живота си.
Служете си с тези символи, като методи за лекуване, за трансформиране на състоянията. Ако сте гневлив и неразположен, представете си мислено, че пред вас стой нощва с брашно, квас и вода в нея. Замесете кваса и брашното заедно с водата, и пригответе хляб. Извикайте на помощ разумната жена. Докато месите хляба, неразположението и гневът ще изчезнат. Нека всички мъже, жени и деца месят брашно, за да оправят живота си. Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши някаква работа. Мислите ли така, страданията ви наполовина поне ще се намалят. Като проверявате думите ми на опит, вие се убеждавате в истинността им, а не ги приемате като аксиома. Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мястото, дето е притчата за кваса и за жената, която омесила брашното, и се опитайте да я изтълкувате. Говорете на дъщерите и на синовете си Истината дотолкова, доколкото те могат да ви разбират.
към беседата >>

Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши някаква работа.
Ако сте гневлив и неразположен, представете си мислено, че пред вас стой нощва с брашно, квас и вода в нея. Замесете кваса и брашното заедно с водата, и пригответе хляб. Извикайте на помощ разумната жена. Докато месите хляба, неразположението и гневът ще изчезнат. Нека всички мъже, жени и деца месят брашно, за да оправят живота си. Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши някаква работа. Мислите ли така, страданията ви наполовина поне ще се намалят. Като проверявате думите ми на опит, вие се убеждавате в истинността им, а не ги приемате като аксиома. Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мястото, дето е притчата за кваса и за жената, която омесила брашното, и се опитайте да я изтълкувате. Говорете на дъщерите и на синовете си Истината дотолкова, доколкото те могат да ви разбират. Ако им говорите според степента на тяхното развитие, те ще ви разберат.
към беседата >>

Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мястото, дето е притчата за кваса и за жената, която омесила брашното, и се опитайте да я изтълкувате.
Докато месите хляба, неразположението и гневът ще изчезнат. Нека всички мъже, жени и деца месят брашно, за да оправят живота си. Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши някаква работа. Мислите ли така, страданията ви наполовина поне ще се намалят. Като проверявате думите ми на опит, вие се убеждавате в истинността им, а не ги приемате като аксиома. Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мястото, дето е притчата за кваса и за жената, която омесила брашното, и се опитайте да я изтълкувате. Говорете на дъщерите и на синовете си Истината дотолкова, доколкото те могат да ви разбират. Ако им говорите според степента на тяхното развитие, те ще ви разберат. Не се страхувайте, не мислете, че няма да ви разберат. Какво става днес? Майките се страхуват да говорят Истината пред синовете и дъщерите си, но им търсят подходяща партия – богати или учени.
към беседата >>

Ако те имат нощви, квас, брашно и вода и сами могат да замесят брашното си, ще знаете, че добрата и разумна жена, т.е.
– Ти можеш, Господи, да ги възкресиш. Аз виждам вече как сухите кости се събират под ръцете на добрата жена, и те постепенно оживяват. С други думи казано: Новият живот иде да оформи новите мисли и желания, да изтъче от тях новия човек. Велико дело се твори днес пред цялото Небе и цялата земя. Сега, като се върнете по домовете си, вижте, влязъл ли е Христос в мъжа и в жената ви, в децата и в приятелите ви. Ако те имат нощви, квас, брашно и вода и сами могат да замесят брашното си, ще знаете, че добрата и разумна жена, т.е. Христос е в тях. Благодарете, че на всички са дадени елементите на Живота, за да оживеете и възкръснете. Във всеки човек има нещо добро. Божественото Начало е вложено във всекиго, но то трябва само да се събуди и прояви. Мъртвите ще възкръснат, а живите ще се проявяват.
към беседата >>

За онези, които имат нощви, квас и брашно.
Във всеки човек има нещо добро. Божественото Начало е вложено във всекиго, но то трябва само да се събуди и прояви. Мъртвите ще възкръснат, а живите ще се проявяват. Това ще стане скоро. За кои хора? За онези, които имат нощви, квас и брашно. Остава само едно – да слезе добрата жена отгоре и да замеси брашното им. Време е вече да турите вашия магер на мястото на вашия игумен и да му зададете въпросите: колко струвате вие, за колко време ще обиколите цялата земя и какво мисли царят за вас? На първия въпрос отговорът е даден: вие струвате двайсет и девет сребърника. Като съберете числата 2 + 9 = 11, събирате 1 + 1 = 2. Двойката представлява жената, число на противоречие.
към беседата >>

Остава само едно – да слезе добрата жена отгоре и да замеси брашното им.
Божественото Начало е вложено във всекиго, но то трябва само да се събуди и прояви. Мъртвите ще възкръснат, а живите ще се проявяват. Това ще стане скоро. За кои хора? За онези, които имат нощви, квас и брашно. Остава само едно – да слезе добрата жена отгоре и да замеси брашното им. Време е вече да турите вашия магер на мястото на вашия игумен и да му зададете въпросите: колко струвате вие, за колко време ще обиколите цялата земя и какво мисли царят за вас? На първия въпрос отговорът е даден: вие струвате двайсет и девет сребърника. Като съберете числата 2 + 9 = 11, събирате 1 + 1 = 2. Двойката представлява жената, число на противоречие. Отговорът на втория въпрос е, че можете да обиколите цялата земя за двайсет и четири часа, ако се движите с бързината на светлината.
към беседата >>

Тя означава още разумната жена, която знае да меси брашното.
Като съберете числата 2 + 9 = 11, събирате 1 + 1 = 2. Двойката представлява жената, число на противоречие. Отговорът на втория въпрос е, че можете да обиколите цялата земя за двайсет и четири часа, ако се движите с бързината на светлината. Числото 24 е образувано от 2 + 4 = 6. Шесторката означава закон на движение. Тя означава още разумната жена, която знае да меси брашното. Числото 6 представлява правилен шестоъгълник, на който трите върха са обърнати нагоре, а трите – надолу. Това число означава още слизане и възлизане, т.е. число на вечното движение. Отговорът на третия въпрос: "Ти мислиш сега, че аз съм старият игумен, когото познаваш от по-рано, но се лъжеш, аз съм друг." Това значи: царят трябва да почне да мисли обратно, че не е дошъл на земята да царува, а да слугува. Под думата цар разбираме всеки човек.
към беседата >>

Христосъ казва: „Подобно е Царството небесно на квасъ, който, като го взе жена, скри го въ три мѣри брашно”. (втори вариант)
Ако гледате на свѣта съ ума на рибата, ще го разбирате по рибешки; ако го разглеждате съ ума на птицата, ще го разбирате по птичешки; ако го разглеждате съ ума на млѣкопитаещото, ще го разбирате като него. Какъ трѣбва да гледате на свѣта: както рибата, птицата, млѣкопитаещото или човѣкътъ? Разбирането на рибата, на птицата, на млѣкопитаещото не е истинско. И човѣкъ още не разбира живота въ неговия абсолютенъ, истински смисълъ. Само онзи разбира живота правилно, който е миналъ презъ великата школа на земята. Христосъ казва: „Подобно е Царството небесно на квасъ, който, като го взе жена, скри го въ три мѣри брашно”. Ще кажете, че думитѣ „квасъ, брашно, жена, замѣсване” сѫ обикновени. Всѣки день жената взима квасъ, брашно и го замѣсва. Право е това, майстори сте въ всичко. Какъ се приготвя кваса, знаете; хлѣбътъ — сѫщо; какъ се мели житото, знаете. Обаче, важно е, какъвъ смисълъ влага Христосъ въ думитѣ: „Подобно е Царството небесно на квасъ”.
към втори вариант >>

Ще кажете, че думитѣ „квасъ, брашно, жена, замѣсване” сѫ обикновени. (втори вариант)
Какъ трѣбва да гледате на свѣта: както рибата, птицата, млѣкопитаещото или човѣкътъ? Разбирането на рибата, на птицата, на млѣкопитаещото не е истинско. И човѣкъ още не разбира живота въ неговия абсолютенъ, истински смисълъ. Само онзи разбира живота правилно, който е миналъ презъ великата школа на земята. Христосъ казва: „Подобно е Царството небесно на квасъ, който, като го взе жена, скри го въ три мѣри брашно”. Ще кажете, че думитѣ „квасъ, брашно, жена, замѣсване” сѫ обикновени. Всѣки день жената взима квасъ, брашно и го замѣсва. Право е това, майстори сте въ всичко. Какъ се приготвя кваса, знаете; хлѣбътъ — сѫщо; какъ се мели житото, знаете. Обаче, важно е, какъвъ смисълъ влага Христосъ въ думитѣ: „Подобно е Царството небесно на квасъ”. Квасътъ, брашното, нощвитѣ, за които говори Христосъ, подразбиратъ физическия свѣтъ, който постепенно се организира.
към втори вариант >>

Всѣки день жената взима квасъ, брашно и го замѣсва. (втори вариант)
Разбирането на рибата, на птицата, на млѣкопитаещото не е истинско. И човѣкъ още не разбира живота въ неговия абсолютенъ, истински смисълъ. Само онзи разбира живота правилно, който е миналъ презъ великата школа на земята. Христосъ казва: „Подобно е Царството небесно на квасъ, който, като го взе жена, скри го въ три мѣри брашно”. Ще кажете, че думитѣ „квасъ, брашно, жена, замѣсване” сѫ обикновени. Всѣки день жената взима квасъ, брашно и го замѣсва. Право е това, майстори сте въ всичко. Какъ се приготвя кваса, знаете; хлѣбътъ — сѫщо; какъ се мели житото, знаете. Обаче, важно е, какъвъ смисълъ влага Христосъ въ думитѣ: „Подобно е Царството небесно на квасъ”. Квасътъ, брашното, нощвитѣ, за които говори Христосъ, подразбиратъ физическия свѣтъ, който постепенно се организира. Съ своето организиране, той създава човѣшкото тѣло, за което сѫ нуждни нѣколко елемента: квасъ, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже.
към втори вариант >>

Квасътъ, брашното, нощвитѣ, за които говори Христосъ, подразбиратъ физическия свѣтъ, който постепенно се организира. (втори вариант)
Ще кажете, че думитѣ „квасъ, брашно, жена, замѣсване” сѫ обикновени. Всѣки день жената взима квасъ, брашно и го замѣсва. Право е това, майстори сте въ всичко. Какъ се приготвя кваса, знаете; хлѣбътъ — сѫщо; какъ се мели житото, знаете. Обаче, важно е, какъвъ смисълъ влага Христосъ въ думитѣ: „Подобно е Царството небесно на квасъ”. Квасътъ, брашното, нощвитѣ, за които говори Христосъ, подразбиратъ физическия свѣтъ, който постепенно се организира. Съ своето организиране, той създава човѣшкото тѣло, за което сѫ нуждни нѣколко елемента: квасъ, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже. Въ това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвитѣ; житото, брашното е онази жизнена материя, отъ която се формира човѣшкото тѣло; квасътъ е срѣдата, въ която се проявяватъ условията на живота. Има два вида квасъ: хлѣбенъ и спиртенъ, не само въ физическия свѣтъ, но и въ умствения, и въ чувствения свѣтъ. Квасътъ всѣкога произвежда две противоположни реакции. Хлѣбниятъ квасъ произвежда хлѣба, отъ който се нуждаятъ всички живи сѫщества.
към втори вариант >>

Съ своето организиране, той създава човѣшкото тѣло, за което сѫ нуждни нѣколко елемента: квасъ, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже. (втори вариант)
Всѣки день жената взима квасъ, брашно и го замѣсва. Право е това, майстори сте въ всичко. Какъ се приготвя кваса, знаете; хлѣбътъ — сѫщо; какъ се мели житото, знаете. Обаче, важно е, какъвъ смисълъ влага Христосъ въ думитѣ: „Подобно е Царството небесно на квасъ”. Квасътъ, брашното, нощвитѣ, за които говори Христосъ, подразбиратъ физическия свѣтъ, който постепенно се организира. Съ своето организиране, той създава човѣшкото тѣло, за което сѫ нуждни нѣколко елемента: квасъ, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже. Въ това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвитѣ; житото, брашното е онази жизнена материя, отъ която се формира човѣшкото тѣло; квасътъ е срѣдата, въ която се проявяватъ условията на живота. Има два вида квасъ: хлѣбенъ и спиртенъ, не само въ физическия свѣтъ, но и въ умствения, и въ чувствения свѣтъ. Квасътъ всѣкога произвежда две противоположни реакции. Хлѣбниятъ квасъ произвежда хлѣба, отъ който се нуждаятъ всички живи сѫщества. Който го яде, той се развива правилно.
към втори вариант >>

Въ това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвитѣ; житото, брашното е онази жизнена материя, отъ която се формира човѣшкото тѣло; квасътъ е срѣдата, въ която се проявяватъ условията на живота. (втори вариант)
Право е това, майстори сте въ всичко. Какъ се приготвя кваса, знаете; хлѣбътъ — сѫщо; какъ се мели житото, знаете. Обаче, важно е, какъвъ смисълъ влага Христосъ въ думитѣ: „Подобно е Царството небесно на квасъ”. Квасътъ, брашното, нощвитѣ, за които говори Христосъ, подразбиратъ физическия свѣтъ, който постепенно се организира. Съ своето организиране, той създава човѣшкото тѣло, за което сѫ нуждни нѣколко елемента: квасъ, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже. Въ това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвитѣ; житото, брашното е онази жизнена материя, отъ която се формира човѣшкото тѣло; квасътъ е срѣдата, въ която се проявяватъ условията на живота. Има два вида квасъ: хлѣбенъ и спиртенъ, не само въ физическия свѣтъ, но и въ умствения, и въ чувствения свѣтъ. Квасътъ всѣкога произвежда две противоположни реакции. Хлѣбниятъ квасъ произвежда хлѣба, отъ който се нуждаятъ всички живи сѫщества. Който го яде, той се развива правилно. Спиртниятъ квасъ произвежда спиртни питиета, които упояватъ човѣка и се отразяватъ вредно върху нервната му система.
към втори вариант >>

Квасътъ, отъ който е образувано брашното, т. е. (втори вариант)
Който го яде, той се развива правилно. Спиртниятъ квасъ произвежда спиртни питиета, които упояватъ човѣка и се отразяватъ вредно върху нервната му система. Много болести се дължатъ сѫщо така на различни заквасвания. Намѣрено е, че при създаването на човѣшкия организъмъ взиматъ участие два вида квасни гѫбички: едни полуорганизовани и други — организовани или живи. Въ сѫщность, активно участие въ този процесъ взиматъ живитѣ организми, които се размножаватъ непрекѫснато. Квасътъ, отъ който е образувано брашното, т. е. материята на човѣшкия организъмъ, е срѣдата, въ която, попадналитѣ микроби се развиватъ при благоприятни условия, ту образуватъ известни съединения, ту се разлагатъ. Значи, процеситѣ на съединяването и разлагането, които се извършватъ въ организма, не сѫ нищо друго, освенъ вкисване, т. е. втасване на живата материя. Когато процеситѣ въ организма причиняватъ растене, размножаване, цъвтене и връзване, казваме, че човѣкъ живѣе; когато процеситѣ причиняватъ разлагане, разрушаване и разединяване, казваме, че човѣкъ умира. При мѣсене на хлѣбъ съ квасъ, живитѣ ферменти се размножаватъ и живѣятъ, като отдѣлятъ непотрѣбни вещества.
към втори вариант >>

„Скри кваса въ три мѣри брашно”. (втори вариант)
Че си каленъ, нечистъ, и това да не те смущава. Новото учение представя чиста, планинска вода. Ще те туря въ тази вода и ще те държа въ нея, докато се изчистишъ. Презъ тази вода трѣбва да минатъ всички мѫже, жени и деца, да се изчистятъ. Кой може, при това положение, да каже, че се заблудилъ отъ идеитѣ на новото учение? „Скри кваса въ три мѣри брашно”. Брашното, за което говори Христосъ, е материята, отъ която се създава човѣшкото тѣло. Това става въ утробата на майката. Следователно, каже ли нѣкоя мома, че може да стане майка, тя не разбира законитѣ. Преди всичко, тя трѣбва да пречисти и пресѣе добре брашното, съ което ще работи, и тогава да пристѫпи къмъ майчинството. Отъ чистата или нечиста материя, съ която майката разполага, зависи, какво дете ще роди — светия или престѫпникъ.
към втори вариант >>

Брашното, за което говори Христосъ, е материята, отъ която се създава човѣшкото тѣло. (втори вариант)
Новото учение представя чиста, планинска вода. Ще те туря въ тази вода и ще те държа въ нея, докато се изчистишъ. Презъ тази вода трѣбва да минатъ всички мѫже, жени и деца, да се изчистятъ. Кой може, при това положение, да каже, че се заблудилъ отъ идеитѣ на новото учение? „Скри кваса въ три мѣри брашно”. Брашното, за което говори Христосъ, е материята, отъ която се създава човѣшкото тѣло. Това става въ утробата на майката. Следователно, каже ли нѣкоя мома, че може да стане майка, тя не разбира законитѣ. Преди всичко, тя трѣбва да пречисти и пресѣе добре брашното, съ което ще работи, и тогава да пристѫпи къмъ майчинството. Отъ чистата или нечиста материя, съ която майката разполага, зависи, какво дете ще роди — светия или престѫпникъ. Ще кажете, че само въ добритѣ деца е вложено Божественото.
към втори вариант >>

Преди всичко, тя трѣбва да пречисти и пресѣе добре брашното, съ което ще работи, и тогава да пристѫпи къмъ майчинството. (втори вариант)
Кой може, при това положение, да каже, че се заблудилъ отъ идеитѣ на новото учение? „Скри кваса въ три мѣри брашно”. Брашното, за което говори Христосъ, е материята, отъ която се създава човѣшкото тѣло. Това става въ утробата на майката. Следователно, каже ли нѣкоя мома, че може да стане майка, тя не разбира законитѣ. Преди всичко, тя трѣбва да пречисти и пресѣе добре брашното, съ което ще работи, и тогава да пристѫпи къмъ майчинството. Отъ чистата или нечиста материя, съ която майката разполага, зависи, какво дете ще роди — светия или престѫпникъ. Ще кажете, че само въ добритѣ деца е вложено Божественото. Не е така. Въ процеса на зачеването и създаването на детето, Божественото още не присѫтствува. Това е нисшъ процесъ.
към втори вариант >>

Казано е въ стиха, че жената замѣсила кваса въ три мѣри брашно. (втори вариант)
Не е така. Въ процеса на зачеването и създаването на детето, Божественото още не присѫтствува. Това е нисшъ процесъ. Божественото въ човѣка иде отпосле, следъ раждането на детето, когато то се диференцира като материя и духъ. Докато е само материя, въ него нѣма нищо възвишено. Казано е въ стиха, че жената замѣсила кваса въ три мѣри брашно. Това показва, че замѣсването се извършва въ тритѣ свѣта: въ физическия, духовния и Божествения. Ако замѣсването става правилно на физическия свѣтъ, ще се извършва правилно и въ другитѣ два свѣта. Ако замѣсването не е станало правилно на земята, и въ другитѣ свѣтове не става правилно. Следователно, растенето и цъвтенето на растенията е въ зависимость отъ почвата, въ която сѫ посадени. Доброто жилище се отразява благоприятно върху здравето и разположението на човѣка.
към втори вариант >>

Турете кваса на любовьта въ вашето брашно и очаквайте резултатъ. (втори вариант)
Всѣко физическо притѣснение, всѣко съмнение и колебание се отразяватъ и върху разположението на душата. Съмнението, подозрението, безвѣрието се дължатъ на присѫтствието на бирения квасъ въ човѣка. Любовьта, обичьта, вѣрата сѫ другъ видъ квасни ферменти, които наричаме съ общо име „хлѣбни”. Хората търсятъ любовьта, но не знаятъ, кѫде се намира, тя. Достатъчно е да се домогнете до кваса на любовьта, за да намѣрите самата любовь. Турете кваса на любовьта въ вашето брашно и очаквайте резултатъ. Нѣкой туря кваса на омразата въ брашното си, а очаква любовь. Това е невъзможно, Замѣсишъ ли кваса на любовьта въ три мѣри брашно, скрий го внимателно, да не дойде нѣкой отвънъ и да тури въ него ферменти отъ другъ квасъ. Стремете се къмъ кваснитѣ гѫбички на живия хлѣбъ, които се намиратъ въ житното зърно. Сегашнитѣ хора минаватъ презъ голѣми мѫчнотии и страдания, защото се отклонили отъ правия пѫть и станали двуквасни. Първоначално Богъ ги е създалъ едноквасни.
към втори вариант >>

Нѣкой туря кваса на омразата въ брашното си, а очаква любовь. (втори вариант)
Съмнението, подозрението, безвѣрието се дължатъ на присѫтствието на бирения квасъ въ човѣка. Любовьта, обичьта, вѣрата сѫ другъ видъ квасни ферменти, които наричаме съ общо име „хлѣбни”. Хората търсятъ любовьта, но не знаятъ, кѫде се намира, тя. Достатъчно е да се домогнете до кваса на любовьта, за да намѣрите самата любовь. Турете кваса на любовьта въ вашето брашно и очаквайте резултатъ. Нѣкой туря кваса на омразата въ брашното си, а очаква любовь. Това е невъзможно, Замѣсишъ ли кваса на любовьта въ три мѣри брашно, скрий го внимателно, да не дойде нѣкой отвънъ и да тури въ него ферменти отъ другъ квасъ. Стремете се къмъ кваснитѣ гѫбички на живия хлѣбъ, които се намиратъ въ житното зърно. Сегашнитѣ хора минаватъ презъ голѣми мѫчнотии и страдания, защото се отклонили отъ правия пѫть и станали двуквасни. Първоначално Богъ ги е създалъ едноквасни. Искате ли да се върнете въ правия пѫть, да живѣете добре, трѣбва да бѫдете едноквасни.
към втори вариант >>

Това е невъзможно, Замѣсишъ ли кваса на любовьта въ три мѣри брашно, скрий го внимателно, да не дойде нѣкой отвънъ и да тури въ него ферменти отъ другъ квасъ. (втори вариант)
Любовьта, обичьта, вѣрата сѫ другъ видъ квасни ферменти, които наричаме съ общо име „хлѣбни”. Хората търсятъ любовьта, но не знаятъ, кѫде се намира, тя. Достатъчно е да се домогнете до кваса на любовьта, за да намѣрите самата любовь. Турете кваса на любовьта въ вашето брашно и очаквайте резултатъ. Нѣкой туря кваса на омразата въ брашното си, а очаква любовь. Това е невъзможно, Замѣсишъ ли кваса на любовьта въ три мѣри брашно, скрий го внимателно, да не дойде нѣкой отвънъ и да тури въ него ферменти отъ другъ квасъ. Стремете се къмъ кваснитѣ гѫбички на живия хлѣбъ, които се намиратъ въ житното зърно. Сегашнитѣ хора минаватъ презъ голѣми мѫчнотии и страдания, защото се отклонили отъ правия пѫть и станали двуквасни. Първоначално Богъ ги е създалъ едноквасни. Искате ли да се върнете въ правия пѫть, да живѣете добре, трѣбва да бѫдете едноквасни. Въ това се заключава истинската философия на живота.
към втори вариант >>

Като дойде въ дома на човѣка и намѣри брашно, тя го туря въ нощвитѣ и го замѣсва. (втори вариант)
Тя иде на земята, да научи хората, какъ да мѣсятъ хлѣбъ. Тя носи необходимитѣ елементи на живота. Въ Писанието е казано, че Духътъ трѣбва да слѣзе върху човѣка, да го просвѣти и научи на всичко. Споредъ Христа, Духътъ не е нищо друго, освенъ разумната жена, която знае да мѣси. Тя е свързана съ Божията Любовь. Като дойде въ дома на човѣка и намѣри брашно, тя го туря въ нощвитѣ и го замѣсва. Житото се превръща въ брашно чрезъ страдания, т. е. чрезъ воденицата на живота. Воденицата, заедно съ воденичния камъкъ, приготвя материята за образуване на бѫдещитѣ човѣшки тѣла. Понеже човѣкъ ще възкръсне чрезъ своето тѣло, затова то се приготвя въ Божествената воденица на страданията. Въ този смисълъ думитѣ „воденица и страдание” сѫ синоними.
към втори вариант >>

Житото се превръща въ брашно чрезъ страдания, т. е. (втори вариант)
Тя носи необходимитѣ елементи на живота. Въ Писанието е казано, че Духътъ трѣбва да слѣзе върху човѣка, да го просвѣти и научи на всичко. Споредъ Христа, Духътъ не е нищо друго, освенъ разумната жена, която знае да мѣси. Тя е свързана съ Божията Любовь. Като дойде въ дома на човѣка и намѣри брашно, тя го туря въ нощвитѣ и го замѣсва. Житото се превръща въ брашно чрезъ страдания, т. е. чрезъ воденицата на живота. Воденицата, заедно съ воденичния камъкъ, приготвя материята за образуване на бѫдещитѣ човѣшки тѣла. Понеже човѣкъ ще възкръсне чрезъ своето тѣло, затова то се приготвя въ Божествената воденица на страданията. Въ този смисълъ думитѣ „воденица и страдание” сѫ синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: Днесъ моята воденица мели брашно.
към втори вариант >>

Като страдате, не плачете, но си кажете: Днесъ моята воденица мели брашно. (втори вариант)
Житото се превръща въ брашно чрезъ страдания, т. е. чрезъ воденицата на живота. Воденицата, заедно съ воденичния камъкъ, приготвя материята за образуване на бѫдещитѣ човѣшки тѣла. Понеже човѣкъ ще възкръсне чрезъ своето тѣло, затова то се приготвя въ Божествената воденица на страданията. Въ този смисълъ думитѣ „воденица и страдание” сѫ синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: Днесъ моята воденица мели брашно. Защо идатъ страданията? — За да има брашно за мѣсене на хлѣбъ. Когато разумната жена слѣзе въ дома ви, тя ще потърси брашно, квасъ, нощви, да ви омѣси хлѣбъ. Като приготвя квасъ за хлѣба, тя туря въ него малко вода. Какво нѣщо е водата?
към втори вариант >>

— За да има брашно за мѣсене на хлѣбъ. (втори вариант)
Воденицата, заедно съ воденичния камъкъ, приготвя материята за образуване на бѫдещитѣ човѣшки тѣла. Понеже човѣкъ ще възкръсне чрезъ своето тѣло, затова то се приготвя въ Божествената воденица на страданията. Въ този смисълъ думитѣ „воденица и страдание” сѫ синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: Днесъ моята воденица мели брашно. Защо идатъ страданията? — За да има брашно за мѣсене на хлѣбъ. Когато разумната жена слѣзе въ дома ви, тя ще потърси брашно, квасъ, нощви, да ви омѣси хлѣбъ. Като приготвя квасъ за хлѣба, тя туря въ него малко вода. Какво нѣщо е водата? — Тя символизира живота на земята. Значи, страданията приготвятъ материалъ за мѣсене; квасътъ е Божественото сѣме, а водата — условие за неговото покълване и растене.
към втори вариант >>

Когато разумната жена слѣзе въ дома ви, тя ще потърси брашно, квасъ, нощви, да ви омѣси хлѣбъ. (втори вариант)
Понеже човѣкъ ще възкръсне чрезъ своето тѣло, затова то се приготвя въ Божествената воденица на страданията. Въ този смисълъ думитѣ „воденица и страдание” сѫ синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: Днесъ моята воденица мели брашно. Защо идатъ страданията? — За да има брашно за мѣсене на хлѣбъ. Когато разумната жена слѣзе въ дома ви, тя ще потърси брашно, квасъ, нощви, да ви омѣси хлѣбъ. Като приготвя квасъ за хлѣба, тя туря въ него малко вода. Какво нѣщо е водата? — Тя символизира живота на земята. Значи, страданията приготвятъ материалъ за мѣсене; квасътъ е Божественото сѣме, а водата — условие за неговото покълване и растене. Така трѣбва да се омѣси всѣки човѣкъ, да стане християнинъ въ пълния смисълъ на думата.
към втори вариант >>

Който нѣма воденица за мелене на брашното си, не може да си мѣси хлѣбъ. (втори вариант)
Като приготвя квасъ за хлѣба, тя туря въ него малко вода. Какво нѣщо е водата? — Тя символизира живота на земята. Значи, страданията приготвятъ материалъ за мѣсене; квасътъ е Божественото сѣме, а водата — условие за неговото покълване и растене. Така трѣбва да се омѣси всѣки човѣкъ, да стане християнинъ въ пълния смисълъ на думата. Който нѣма воденица за мелене на брашното си, не може да си мѣси хлѣбъ. За да имате брашно, първо трѣбва да имате жито. Житото представя Божествената душа, за която малцина иматъ ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която мѣси хлѣба. Хората искатъ да знаятъ, ще бѫдатъ ли спасени, ще възкръснатъ ли. Който има воденица, брашно, квасъ, нощви и вода, ще възкръсне.
към втори вариант >>

За да имате брашно, първо трѣбва да имате жито. (втори вариант)
Какво нѣщо е водата? — Тя символизира живота на земята. Значи, страданията приготвятъ материалъ за мѣсене; квасътъ е Божественото сѣме, а водата — условие за неговото покълване и растене. Така трѣбва да се омѣси всѣки човѣкъ, да стане християнинъ въ пълния смисълъ на думата. Който нѣма воденица за мелене на брашното си, не може да си мѣси хлѣбъ. За да имате брашно, първо трѣбва да имате жито. Житото представя Божествената душа, за която малцина иматъ ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която мѣси хлѣба. Хората искатъ да знаятъ, ще бѫдатъ ли спасени, ще възкръснатъ ли. Който има воденица, брашно, квасъ, нощви и вода, ще възкръсне. Нѣмашъ ли тѣзи елементи, не можешъ да възкръснешъ, ти си ленивъ човѣкъ.
към втори вариант >>

Който има воденица, брашно, квасъ, нощви и вода, ще възкръсне. (втори вариант)
Който нѣма воденица за мелене на брашното си, не може да си мѣси хлѣбъ. За да имате брашно, първо трѣбва да имате жито. Житото представя Божествената душа, за която малцина иматъ ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която мѣси хлѣба. Хората искатъ да знаятъ, ще бѫдатъ ли спасени, ще възкръснатъ ли. Който има воденица, брашно, квасъ, нощви и вода, ще възкръсне. Нѣмашъ ли тѣзи елементи, не можешъ да възкръснешъ, ти си ленивъ човѣкъ. Какво трѣбва да направишъ, за да възкръснешъ? — Ще се обърнешъ къмъ Бога съ молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица.
към втори вариант >>

Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. (втори вариант)
Хората искатъ да знаятъ, ще бѫдатъ ли спасени, ще възкръснатъ ли. Който има воденица, брашно, квасъ, нощви и вода, ще възкръсне. Нѣмашъ ли тѣзи елементи, не можешъ да възкръснешъ, ти си ленивъ човѣкъ. Какво трѣбва да направишъ, за да възкръснешъ? — Ще се обърнешъ къмъ Бога съ молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човѣшката душа. Всички воденици трѣбва да мелятъ брашно, да приготвятъ материалъ за вашитѣ бѫдещи тѣла. Не напущайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождатъ мишки и плъхове въ нея. Нѣкога, въ далечното минало, въ християнската епоха, имало единъ голѣмъ, богатъ монастиръ.
към втори вариант >>

Всички воденици трѣбва да мелятъ брашно, да приготвятъ материалъ за вашитѣ бѫдещи тѣла. (втори вариант)
Какво трѣбва да направишъ, за да възкръснешъ? — Ще се обърнешъ къмъ Бога съ молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човѣшката душа. Всички воденици трѣбва да мелятъ брашно, да приготвятъ материалъ за вашитѣ бѫдещи тѣла. Не напущайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождатъ мишки и плъхове въ нея. Нѣкога, въ далечното минало, въ християнската епоха, имало единъ голѣмъ, богатъ монастиръ. Главниятъ игуменъ обичалъ да си хапва повече, отколкото трѣбва, затова често ялъ и пилъ съ калугеритѣ и забравялъ задълженията си къмъ Бога и монастира. День следъ день монастирътъ се напущалъ, иконитѣ и книгитѣ потънали въ прахъ, паяжини кръстосвали стаитѣ — монастирътъ изглеждалъ пустъ и изоставенъ. Единъ день царьтъ на тази страна пожелалъ да посети монастира, да види, какь служатъ калугеритѣ на Бога.
към втори вариант >>

„И като взе жената кваса, скри го въ три мѣри брашно, докле вкисне всичкото”. (втори вариант)
На третия въпросъ, какво мисля за тебе въ дадения моментъ, отговарямъ: Въ дадения моментъ ти мислишъ, че говоришъ съ онзи игуменъ, когото познавашъ отпреди една година. Въ сѫщность азъ съмъ другъ. И тъй, докато не турите вашия игуменъ на мѣстото на магера, вие нѣма да разрешите тритѣ велики въпроса въ живота. Вашиятъ игуменъ е ялъ и пилъ досега, за нищо не е мислилъ. Отсега нататъкъ ще го турите въ кухнята, да бѫде полезенъ и за другитѣ. „И като взе жената кваса, скри го въ три мѣри брашно, докле вкисне всичкото”. Турете и вие Божествения квасъ въ ума, въ сърдцето и въ волята си, да ги закваси, да станете нови хора. Ще кажете, че искате да отидете направо при Бога. И това ще постигнете, но следъ като се изчистите. Какво правятъ лѣкаритѣ, когато имъ предстои нѣкоя важна операция? Първо, тѣ измиватъ рѫцетѣ си съ чиста вода, после — съ нѣкакво дезинфекционно срѣдство, и най-после си турятъ чисти, каучукови рѫкавици.
към втори вариант >>

За да стане замѣсването правилно, нощвитѣ ви трѣбва да бѫдатъ нови и чисти, брашното и квасътъ — прѣсни. (втори вариант)
Тамъ не се допуща нечистъ човѣкъ. Какво ще стане съ болния, ако нѣкой нечистъ човѣкъ по умъ и по сърдце го оперира? — Той непремѣнно ще се зарази. Отъ чистото излиза пакъ чисто, отъ благородното — благородно. Като знаете това, бѫдете внимателни едни къмъ други, да не си пакостите. За да стане замѣсването правилно, нощвитѣ ви трѣбва да бѫдатъ нови и чисти, брашното и квасътъ — прѣсни. Провѣрявайте по нѣколко пѫти на день, какъвъ е квасътъ ви. Ако сте неразположени, провѣрете, какво е състоянието на вашия квасъ. Щомъ разположението ви се подобри, и квасътъ се е подобрилъ. Провѣрявайте мислитѣ и чувствата си, да знаете, възходещи ли сѫ, или нисходещи. По тѣхъ ще познаете кваса, съ който сте ги замѣсили.
към втори вариант >>

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови нощви, въ които да турятъ прѣсно брашно и прѣсенъ квасъ. (втори вариант)
Който има много желания, е пияница; който се удоволствува, сѫщо е пияница. Всѣка ненаситна мисъль, всѣко ненаситно чувство въ човѣка го прави пияница. Квасътъ на пиянството руши, чупи, събаря. Дето и да го турите, всичко разваля. Нощвитѣ на всички хора сѫ напукани или счупени. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови нощви, въ които да турятъ прѣсно брашно и прѣсенъ квасъ. Старото брашно трѣбва да се изхвърли навънъ, защото се е вгорчило. Иде вече Богъ въ свѣта. Той самъ ще го оправи, но вие не трѣбва да разваляте това, което Той прави. Ако Богъ работи, а човѣкъ разваля, най- после Той ще го остави да прави, каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава презъ страдания, човѣкъ придобива опитности и се учи, какъ да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си.
към втори вариант >>

Старото брашно трѣбва да се изхвърли навънъ, защото се е вгорчило. (втори вариант)
Всѣка ненаситна мисъль, всѣко ненаситно чувство въ човѣка го прави пияница. Квасътъ на пиянството руши, чупи, събаря. Дето и да го турите, всичко разваля. Нощвитѣ на всички хора сѫ напукани или счупени. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови нощви, въ които да турятъ прѣсно брашно и прѣсенъ квасъ. Старото брашно трѣбва да се изхвърли навънъ, защото се е вгорчило. Иде вече Богъ въ свѣта. Той самъ ще го оправи, но вие не трѣбва да разваляте това, което Той прави. Ако Богъ работи, а човѣкъ разваля, най- после Той ще го остави да прави, каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава презъ страдания, човѣкъ придобива опитности и се учи, какъ да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който грѣши, самъ разваля воденицата си.
към втори вариант >>

Като минава презъ страдания, човѣкъ придобива опитности и се учи, какъ да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. (втори вариант)
Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови нощви, въ които да турятъ прѣсно брашно и прѣсенъ квасъ. Старото брашно трѣбва да се изхвърли навънъ, защото се е вгорчило. Иде вече Богъ въ свѣта. Той самъ ще го оправи, но вие не трѣбва да разваляте това, което Той прави. Ако Богъ работи, а човѣкъ разваля, най- после Той ще го остави да прави, каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава презъ страдания, човѣкъ придобива опитности и се учи, какъ да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който грѣши, самъ разваля воденицата си. Следъ това трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно съ новата воденица се смѣня и воденичарьтъ. Новиятъ воденичарь е по-добъръ и разуменъ. Той знае, че ще мели брашно при условията, които му сѫ дадени.
към втори вариант >>

Той знае, че ще мели брашно при условията, които му сѫ дадени. (втори вариант)
Като минава презъ страдания, човѣкъ придобива опитности и се учи, какъ да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който грѣши, самъ разваля воденицата си. Следъ това трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно съ новата воденица се смѣня и воденичарьтъ. Новиятъ воденичарь е по-добъръ и разуменъ. Той знае, че ще мели брашно при условията, които му сѫ дадени. Никой нѣма право да измѣня условията на своя животъ. Кой е воденичарьтъ на децата? — Тѣхнитѣ родители. Тѣ сѫ длъжни да следятъ, какво правятъ синътъ и дъщерята. Видятъ ли, че бѣгатъ отъ условията, въ които господарьтъ на воденицата ги е поставилъ, тѣ имъ казватъ: Тукъ ще седите.
към втори вариант >>

Който иска да разбере дълбокия смисълъ на Христовото учение, трѣбва да има квасъ, брашно, нощви и да знае, какъ да замѣси брашното. (втори вариант)
— Както познавамъ слънцето. И вие познавате слънцето, следователно, познавате и Бога. Като виждате слънцето, виждате и Бога, но не е нуждно да Го виждате толкова голѣмъ, колкото слънцето. Достатъчно е за всѣки човѣкъ да вижда и да си представя Бога толкова голѣмъ, колкото мозъкътъ му може да Го обхване. Това, върху което днесъ говоря, е въведение къмъ великата философия на живота. Който иска да разбере дълбокия смисълъ на Христовото учение, трѣбва да има квасъ, брашно, нощви и да знае, какъ да замѣси брашното. Нѣма ли тѣзи нѣща, той ще дойде до обратни резултати на това, което желае. Напримѣръ, имате дъщеря или синъ съ силни чувствени желания. Обаче, вие искате да го насочите къмъ Бога, тамъ да отправи своята любовь. Какво става впоследствие? Вмѣсто да повдигне чувствата си въ по-високо поле, той ги понижава.
към втори вариант >>

Първо си задайте въпроса: има ли този човѣкъ воденица и воденичарь, брашно, нощви, квасъ и може ли да замѣси хлѣбъ. (втори вариант)
Какво ще остане отъ него, ако отнематъ изведнъжъ всичкитѣ му удове? Не започвайте съ голѣмитѣ величини, да не свършите съ катастрофа. Изучавайте закона на Цѣлото и закона на частитѣ, за да разберете великия смисълъ на живота. Нѣкои се възхищаватъ отъ ученитѣ, отъ великитѣ музиканти, художници и поети и ги боготворятъ. Нѣма защо да боготворите човѣка. Първо си задайте въпроса: има ли този човѣкъ воденица и воденичарь, брашно, нощви, квасъ и може ли да замѣси хлѣбъ. Ако нѣма тѣзи елементи въ себе си, не само че не е божество, но стои по-долу отъ животно. Всѣки трѣбва да се запита, носи ли въ себе си добрата жена, която ще го научи да замѣсва кваса съ три мѣри брашно. Кѫде можете да намѣрите добрата жена въ живота? Ако сте религиозенъ, ще я видите въ лицето на патриарха; ако сте патриотъ — въ лицето на царя; ако сте добъръ синъ — въ лицето на майка си и на баща си. Като отидете по домоветѣ си, нека всѣки за себе си да изговори думата „брашно” нѣколко пѫти.
към втори вариант >>

Всѣки трѣбва да се запита, носи ли въ себе си добрата жена, която ще го научи да замѣсва кваса съ три мѣри брашно. (втори вариант)
Изучавайте закона на Цѣлото и закона на частитѣ, за да разберете великия смисълъ на живота. Нѣкои се възхищаватъ отъ ученитѣ, отъ великитѣ музиканти, художници и поети и ги боготворятъ. Нѣма защо да боготворите човѣка. Първо си задайте въпроса: има ли този човѣкъ воденица и воденичарь, брашно, нощви, квасъ и може ли да замѣси хлѣбъ. Ако нѣма тѣзи елементи въ себе си, не само че не е божество, но стои по-долу отъ животно. Всѣки трѣбва да се запита, носи ли въ себе си добрата жена, която ще го научи да замѣсва кваса съ три мѣри брашно. Кѫде можете да намѣрите добрата жена въ живота? Ако сте религиозенъ, ще я видите въ лицето на патриарха; ако сте патриотъ — въ лицето на царя; ако сте добъръ синъ — въ лицето на майка си и на баща си. Като отидете по домоветѣ си, нека всѣки за себе си да изговори думата „брашно” нѣколко пѫти. Така ще разберете нейния вѫтрешенъ смисълъ. Ще кажете, че брашното е скѫпо днесъ, но мѫчно се намира.
към втори вариант >>

Като отидете по домоветѣ си, нека всѣки за себе си да изговори думата „брашно” нѣколко пѫти. (втори вариант)
Първо си задайте въпроса: има ли този човѣкъ воденица и воденичарь, брашно, нощви, квасъ и може ли да замѣси хлѣбъ. Ако нѣма тѣзи елементи въ себе си, не само че не е божество, но стои по-долу отъ животно. Всѣки трѣбва да се запита, носи ли въ себе си добрата жена, която ще го научи да замѣсва кваса съ три мѣри брашно. Кѫде можете да намѣрите добрата жена въ живота? Ако сте религиозенъ, ще я видите въ лицето на патриарха; ако сте патриотъ — въ лицето на царя; ако сте добъръ синъ — въ лицето на майка си и на баща си. Като отидете по домоветѣ си, нека всѣки за себе си да изговори думата „брашно” нѣколко пѫти. Така ще разберете нейния вѫтрешенъ смисълъ. Ще кажете, че брашното е скѫпо днесъ, но мѫчно се намира. Едно време бѣше евтино, никой не мислѣше за него. Това е за материалното брашно. Какво ще кажемъ, обаче, за брашното, за което Христосъ говори?
към втори вариант >>

Ще кажете, че брашното е скѫпо днесъ, но мѫчно се намира. (втори вариант)
Всѣки трѣбва да се запита, носи ли въ себе си добрата жена, която ще го научи да замѣсва кваса съ три мѣри брашно. Кѫде можете да намѣрите добрата жена въ живота? Ако сте религиозенъ, ще я видите въ лицето на патриарха; ако сте патриотъ — въ лицето на царя; ако сте добъръ синъ — въ лицето на майка си и на баща си. Като отидете по домоветѣ си, нека всѣки за себе си да изговори думата „брашно” нѣколко пѫти. Така ще разберете нейния вѫтрешенъ смисълъ. Ще кажете, че брашното е скѫпо днесъ, но мѫчно се намира. Едно време бѣше евтино, никой не мислѣше за него. Това е за материалното брашно. Какво ще кажемъ, обаче, за брашното, за което Христосъ говори? То не се купува съ никакви пари — много е скѫпо. — Колко струва това брашно?
към втори вариант >>

Това е за материалното брашно. (втори вариант)
Ако сте религиозенъ, ще я видите въ лицето на патриарха; ако сте патриотъ — въ лицето на царя; ако сте добъръ синъ — въ лицето на майка си и на баща си. Като отидете по домоветѣ си, нека всѣки за себе си да изговори думата „брашно” нѣколко пѫти. Така ще разберете нейния вѫтрешенъ смисълъ. Ще кажете, че брашното е скѫпо днесъ, но мѫчно се намира. Едно време бѣше евтино, никой не мислѣше за него. Това е за материалното брашно. Какво ще кажемъ, обаче, за брашното, за което Христосъ говори? То не се купува съ никакви пари — много е скѫпо. — Колко струва това брашно? Какъ можемъ да си го доставимъ? — Като дадете всичко, което имате на разположение.
към втори вариант >>

Какво ще кажемъ, обаче, за брашното, за което Христосъ говори? (втори вариант)
Като отидете по домоветѣ си, нека всѣки за себе си да изговори думата „брашно” нѣколко пѫти. Така ще разберете нейния вѫтрешенъ смисълъ. Ще кажете, че брашното е скѫпо днесъ, но мѫчно се намира. Едно време бѣше евтино, никой не мислѣше за него. Това е за материалното брашно. Какво ще кажемъ, обаче, за брашното, за което Христосъ говори? То не се купува съ никакви пари — много е скѫпо. — Колко струва това брашно? Какъ можемъ да си го доставимъ? — Като дадете всичко, което имате на разположение. Съ какво можете да откупите вашето тѣло?
към втори вариант >>

— Колко струва това брашно? (втори вариант)
Ще кажете, че брашното е скѫпо днесъ, но мѫчно се намира. Едно време бѣше евтино, никой не мислѣше за него. Това е за материалното брашно. Какво ще кажемъ, обаче, за брашното, за което Христосъ говори? То не се купува съ никакви пари — много е скѫпо. — Колко струва това брашно? Какъ можемъ да си го доставимъ? — Като дадете всичко, което имате на разположение. Съ какво можете да откупите вашето тѣло? — Съ нищо. На физическия свѣтъ нѣма ценность, равна на човѣшкото тѣло.
към втори вариант >>

„И взе го жената и скри го въ три мѣри брашно”. (втори вариант)
Какво ще кажете за магарето, което носѣло на гърба си ценни книги и икони? Хората се кръстѣли и кланяли на иконитѣ, които носѣло, но то си останало магаре, нищо не придобило. Защо ви е такова знание? Можете ли да се ползувате отъ една свѣтла идея, ако я държите вънъ отъ себе си, като икона? Тя има смисълъ, само когато се приложи. „И взе го жената и скри го въ три мѣри брашно”. — Какъ се познава, кога разумната жена е въ човѣка? — Когато той е готовъ да прости на онзи, който му е причинилъ най-голѣма пакость. Нека всѣки каже въ себе си: Заради Бога мога да прощавамъ и на враговетѣ си. Който може да прощава на враговетѣ си, той има любовь въ себе си и ще възкръсне. Не е достатъчно да си мислите, че имате любовь, но трѣбва да проявявате любовьта къмъ родителитѣ си, къмъ своя мѫжъ, къмъ жена си, децата си, приятелитѣ, неприятелитѣ си и т. н.
към втори вариант >>

Когато воденицитѣ ви започнатъ да мелятъ добре житото, когато приготвите нови нощви, и добрата жена слѣзе отгоре да замѣси брашното ви, вие се намирате вече предъ новата епоха — предъ епохата на Божествения животъ. (втори вариант)
Не е достатъчно да си мислите, че имате любовь, но трѣбва да проявявате любовьта къмъ родителитѣ си, къмъ своя мѫжъ, къмъ жена си, децата си, приятелитѣ, неприятелитѣ си и т. н. Като роди дете, майката трѣбва да каже: Готова съмъ да направя всичко за това дете. Защо децата на нѣкои майки умиратъ? — Защото майкитѣ имъ не сѫ, дали за тѣхъ такова тѣсто, което имъ е било нуждно. Мѫжъ и жена, които сѫ живѣли въ любовь и чистота, раждатъ здрави деца, жизнеспособни, пълни съ любовь. Когато воденицитѣ ви започнатъ да мелятъ добре житото, когато приготвите нови нощви, и добрата жена слѣзе отгоре да замѣси брашното ви, вие се намирате вече предъ новата епоха — предъ епохата на Божествения животъ. Това, което ви проповѣдвамъ, трѣбва да се опита. Учението, което ви се дава днесъ, обхваща цѣлия животъ, всички живи сѫщества — отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Това учение може да се проповѣдва и на рибитѣ, и на птицитѣ, и на млѣкопитаещитѣ, като се преведе на тѣхенъ езикъ. Важно е, човѣкъ да не гледа на животнитѣ като на долни сѫщества; той трѣбва да зачита живота имъ. Какво правятъ сегашнитѣ хора?
към втори вариант >>

Нощвитѣ представятъ физическия човѣкъ; воденицата представя страданието, презъ което човѣкъ минава; квасътъ — човѣшкия умъ ; брашното — човѣшкото сърдце, а жената, която ще го замѣси, представя висшето съзнание въ човѣка, т. е. (втори вариант)
Той се нуждае отъ хлѣбъ, а не отъ любовь. Хората говорятъ за Христа, че е великъ човѣкъ, възхваляватъ Го, а сѫщевременно още Го държатъ разпнатъ на кръста. Това не е любовь. Не ви упрѣквамъ, че не любите, но ви казвамъ истината, която ще ви освободи отъ заблужденията. Помнете символитѣ, които ви дадохъ днесъ, за да си служите съ тѣхъ въ живота. Нощвитѣ представятъ физическия човѣкъ; воденицата представя страданието, презъ което човѣкъ минава; квасътъ — човѣшкия умъ ; брашното — човѣшкото сърдце, а жената, която ще го замѣси, представя висшето съзнание въ човѣка, т. е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърдцето. Служете си съ тѣзи символи, като методи за лѣкуване, за трансформиране на състоянията. Ако сте гнѣвливъ и неразположенъ, представете си мислено, че предъ васъ стои нощва съ брашно, квасъ и вода въ нея. Замѣсете кваса и брашното заедно съ водата, и пригответе хлѣбъ. Извикайте на помощь разумната жена.
към втори вариант >>

Ако сте гнѣвливъ и неразположенъ, представете си мислено, че предъ васъ стои нощва съ брашно, квасъ и вода въ нея. (втори вариант)
Не ви упрѣквамъ, че не любите, но ви казвамъ истината, която ще ви освободи отъ заблужденията. Помнете символитѣ, които ви дадохъ днесъ, за да си служите съ тѣхъ въ живота. Нощвитѣ представятъ физическия човѣкъ; воденицата представя страданието, презъ което човѣкъ минава; квасътъ — човѣшкия умъ ; брашното — човѣшкото сърдце, а жената, която ще го замѣси, представя висшето съзнание въ човѣка, т. е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърдцето. Служете си съ тѣзи символи, като методи за лѣкуване, за трансформиране на състоянията. Ако сте гнѣвливъ и неразположенъ, представете си мислено, че предъ васъ стои нощва съ брашно, квасъ и вода въ нея. Замѣсете кваса и брашното заедно съ водата, и пригответе хлѣбъ. Извикайте на помощь разумната жена. Докато мѣсите хлѣба, неразположението и гнѣвътъ ще изчезнатъ. Нека всички мѫже, жени и деца мѣсятъ брашно, да оправятъ живота си. Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши нѣкаква работа.
към втори вариант >>

Замѣсете кваса и брашното заедно съ водата, и пригответе хлѣбъ. (втори вариант)
Помнете символитѣ, които ви дадохъ днесъ, за да си служите съ тѣхъ въ живота. Нощвитѣ представятъ физическия човѣкъ; воденицата представя страданието, презъ което човѣкъ минава; квасътъ — човѣшкия умъ ; брашното — човѣшкото сърдце, а жената, която ще го замѣси, представя висшето съзнание въ човѣка, т. е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърдцето. Служете си съ тѣзи символи, като методи за лѣкуване, за трансформиране на състоянията. Ако сте гнѣвливъ и неразположенъ, представете си мислено, че предъ васъ стои нощва съ брашно, квасъ и вода въ нея. Замѣсете кваса и брашното заедно съ водата, и пригответе хлѣбъ. Извикайте на помощь разумната жена. Докато мѣсите хлѣба, неразположението и гнѣвътъ ще изчезнатъ. Нека всички мѫже, жени и деца мѣсятъ брашно, да оправятъ живота си. Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши нѣкаква работа. Мислите ли така, страданията ви наполовина поне ще се намалятъ.
към втори вариант >>

Нека всички мѫже, жени и деца мѣсятъ брашно, да оправятъ живота си. (втори вариант)
Служете си съ тѣзи символи, като методи за лѣкуване, за трансформиране на състоянията. Ако сте гнѣвливъ и неразположенъ, представете си мислено, че предъ васъ стои нощва съ брашно, квасъ и вода въ нея. Замѣсете кваса и брашното заедно съ водата, и пригответе хлѣбъ. Извикайте на помощь разумната жена. Докато мѣсите хлѣба, неразположението и гнѣвътъ ще изчезнатъ. Нека всички мѫже, жени и деца мѣсятъ брашно, да оправятъ живота си. Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши нѣкаква работа. Мислите ли така, страданията ви наполовина поне ще се намалятъ. Като провѣрявате думитѣ ми на опитъ, вие се убеждавате въ истинностьта имъ, а не ги приемате като аксиома. Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мѣстото, дето е притчата за кваса и за жената, която омѣсила брашното, и се опитайте да я изтълкувате. Говорете на дъщеритѣ и на синоветѣ си истината дотолкова, доколкото тѣ могатъ да ви разбиратъ.
към втори вариант >>

Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши нѣкаква работа. (втори вариант)
Ако сте гнѣвливъ и неразположенъ, представете си мислено, че предъ васъ стои нощва съ брашно, квасъ и вода въ нея. Замѣсете кваса и брашното заедно съ водата, и пригответе хлѣбъ. Извикайте на помощь разумната жена. Докато мѣсите хлѣба, неразположението и гнѣвътъ ще изчезнатъ. Нека всички мѫже, жени и деца мѣсятъ брашно, да оправятъ живота си. Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши нѣкаква работа. Мислите ли така, страданията ви наполовина поне ще се намалятъ. Като провѣрявате думитѣ ми на опитъ, вие се убеждавате въ истинностьта имъ, а не ги приемате като аксиома. Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мѣстото, дето е притчата за кваса и за жената, която омѣсила брашното, и се опитайте да я изтълкувате. Говорете на дъщеритѣ и на синоветѣ си истината дотолкова, доколкото тѣ могатъ да ви разбиратъ. Ако имъ говорите споредъ степеньта на тѣхното развитие, тѣ ще ви разбератъ.
към втори вариант >>

Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мѣстото, дето е притчата за кваса и за жената, която омѣсила брашното, и се опитайте да я изтълкувате. (втори вариант)
Докато мѣсите хлѣба, неразположението и гнѣвътъ ще изчезнатъ. Нека всички мѫже, жени и деца мѣсятъ брашно, да оправятъ живота си. Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши нѣкаква работа. Мислите ли така, страданията ви наполовина поне ще се намалятъ. Като провѣрявате думитѣ ми на опитъ, вие се убеждавате въ истинностьта имъ, а не ги приемате като аксиома. Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мѣстото, дето е притчата за кваса и за жената, която омѣсила брашното, и се опитайте да я изтълкувате. Говорете на дъщеритѣ и на синоветѣ си истината дотолкова, доколкото тѣ могатъ да ви разбиратъ. Ако имъ говорите споредъ степеньта на тѣхното развитие, тѣ ще ви разбератъ. Не се страхувайте, не мислете, че нѣма да ви разбератъ. Какво става днесъ? Майкитѣ се страхуватъ да говорятъ истината предъ синоветѣ и дъщеритѣ си, но имъ търсятъ подходяща партия — богати или учени.
към втори вариант >>

Ако тѣ иматъ нощви, квасъ, брашно и вода и сами могатъ да замѣсятъ брашното си, ще знаете, че добрата и разумна жена, т. е. (втори вариант)
” — Ти можешъ, Господи, да ги възкресишъ. Азъ виждамъ вече, какъ сухитѣ кости се събиратъ подъ рѫцетѣ на добрата жена, и тѣ постепенно оживяватъ. Съ други думи казано: Новиятъ животъ иде да оформи новитѣ мисли и желания, да изтъче отъ тѣхъ новия човѣкъ. Велико дѣло се твори днесъ предъ цѣлото небе и цѣлата земя. Сега, като се върнете по домоветѣ си, вижте, влѣзълъ ли е Христосъ въ мѫжа и въ жената ви, въ децата и въ приятелитѣ ви. Ако тѣ иматъ нощви, квасъ, брашно и вода и сами могатъ да замѣсятъ брашното си, ще знаете, че добрата и разумна жена, т. е. Христосъ е въ тѣхъ. Благодарете, че на всички сѫ дадени елементитѣ на живота, за да оживѣете и възкръснете. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо добро. Божественото Начало е вложено въ всѣкиго, но то трѣбва само да се събуди и прояви. Мъртвитѣ ще възкръснатъ, а живитѣ ще се проявяватъ.
към втори вариант >>

За онѣзи, които иматъ нощви, квасъ и брашно. (втори вариант)
Въ всѣки човѣкъ има нѣщо добро. Божественото Начало е вложено въ всѣкиго, но то трѣбва само да се събуди и прояви. Мъртвитѣ ще възкръснатъ, а живитѣ ще се проявяватъ. Това ще стане скоро. За кои хора? За онѣзи, които иматъ нощви, квасъ и брашно. Остава само едно — да слѣзе добрата жена отгоре и да замѣси брашното имъ. Време е вече да турите вашия магеръ на мѣстото на вашия игуменъ и да му зададете въпроситѣ: Колко струвате вие, за колко време ще обиколите цѣлата земя и какво мисли царьтъ за васъ? На първия въпросъ отговорътъ е даденъ: вие струвате 29 сребърника. Като съберете числата 2 + 9 = 11, събирате 1 + 1 = 2. Двойката представя жената, число на противоречие.
към втори вариант >>

Остава само едно — да слѣзе добрата жена отгоре и да замѣси брашното имъ. (втори вариант)
Божественото Начало е вложено въ всѣкиго, но то трѣбва само да се събуди и прояви. Мъртвитѣ ще възкръснатъ, а живитѣ ще се проявяватъ. Това ще стане скоро. За кои хора? За онѣзи, които иматъ нощви, квасъ и брашно. Остава само едно — да слѣзе добрата жена отгоре и да замѣси брашното имъ. Време е вече да турите вашия магеръ на мѣстото на вашия игуменъ и да му зададете въпроситѣ: Колко струвате вие, за колко време ще обиколите цѣлата земя и какво мисли царьтъ за васъ? На първия въпросъ отговорътъ е даденъ: вие струвате 29 сребърника. Като съберете числата 2 + 9 = 11, събирате 1 + 1 = 2. Двойката представя жената, число на противоречие. Отговорътъ на втория въпросъ е, че можете да обиколите цѣлата земя за 24 часа, ако се движите съ бързината на свѣтлината.
към втори вариант >>

Тя означава още разумната жена, която знае да мѣси брашното. (втори вариант)
Като съберете числата 2 + 9 = 11, събирате 1 + 1 = 2. Двойката представя жената, число на противоречие. Отговорътъ на втория въпросъ е, че можете да обиколите цѣлата земя за 24 часа, ако се движите съ бързината на свѣтлината. Числото 24 е образувано отъ 2 + 4 = 6. Шесторката означава законъ на движение. Тя означава още разумната жена, която знае да мѣси брашното. Числото шесть представя правиленъ шестоѫгълникъ, на който тритѣ върха сѫ обърнати нагоре, а тритѣ — надолу. Това число означава още слизане и възлизане, т. е. число на вѣчното движение. Отговорътъ на третия въпросъ: Ти мислишъ сега, че азъ съмъ стариятъ игуменъ, когото познавашъ отъ по-рано, но се лъжешъ, азъ съмъ другъ. Това значи: Царьтъ трѣбва да почне да мисли обратно, че не е дошълъ на земята да царува, а да слугува.
към втори вариант >>

13. Да Го посрещнат

Днес хората се нуждаят от хляб, от брашно, от обувки.
Малък е Исус на земята, но велик е в своите прояви. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърце. Той не гледа на формата и на големината на човека, но на съчетанието на Божествените сили, които се изявяват чрез душата му. Като говорим за посрещането на Исуса, някои не искат да слушат. Защо? Защото намират, че този въпрос не е толкова важен. Днес хората се нуждаят от хляб, от брашно, от обувки. Всичко е скъпо и го няма. Всички искат хляб, брашно. Аз не мисля като вас. Хлябът и житото не са скъпи. Бог дава житото даром, в изобилие, вие сами сте го направили скъпо.
към беседата >>

Всички искат хляб, брашно.
Той не гледа на формата и на големината на човека, но на съчетанието на Божествените сили, които се изявяват чрез душата му. Като говорим за посрещането на Исуса, някои не искат да слушат. Защо? Защото намират, че този въпрос не е толкова важен. Днес хората се нуждаят от хляб, от брашно, от обувки. Всичко е скъпо и го няма. Всички искат хляб, брашно. Аз не мисля като вас. Хлябът и житото не са скъпи. Бог дава житото даром, в изобилие, вие сами сте го направили скъпо. Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си. Един ден ще му се наложи такава глоба, която цял живот не може да изплати.
към беседата >>

Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ обуща. (втори вариант)
Казано е, че Богъ не гледа на лице, но на сърдце. Той не гледа на формата и на голѣмината на човѣка, но на съчетанието на Божественитѣ сили, които се изявяватъ чрезъ душата му. Като говоримъ за посрѣщането на Исуса, нѣкои не искатъ да слушатъ. — Защо? — Защото намиратъ, че този въпросъ не е толкова важенъ. Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ обуща. Всичко е скѫпо и го нѣма. Всички искатъ хлѣбъ, брашно. Азъ не мисля като васъ. Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи. Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо.
към втори вариант >>

Всички искатъ хлѣбъ, брашно. (втори вариант)
Като говоримъ за посрѣщането на Исуса, нѣкои не искатъ да слушатъ. — Защо? — Защото намиратъ, че този въпросъ не е толкова важенъ. Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ обуща. Всичко е скѫпо и го нѣма. Всички искатъ хлѣбъ, брашно. Азъ не мисля като васъ. Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи. Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо. Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си. Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати.
към втори вариант >>

14. Двамата братя

Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева на заем и от адвоката сто лева, с условие да им изпрати срещу тях брашно.
Ако някой сгреши пред вас, поправете погрешката му, без да негодувате. Преди няколко години отидох в дома на един познат адвокат. Там заварих един проповедник. Събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек. Защо ще го дават под съд? Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева на заем и от адвоката сто лева, с условие да им изпрати срещу тях брашно. Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд. Още повече те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари на заем и се оженил. Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек. Исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие. Защо ще развалят работата на младия човек?
към беседата >>

Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд.
Преди няколко години отидох в дома на един познат адвокат. Там заварих един проповедник. Събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек. Защо ще го дават под съд? Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева на заем и от адвоката сто лева, с условие да им изпрати срещу тях брашно. Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд. Още повече те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари на заем и се оженил. Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек. Исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие. Защо ще развалят работата на младия човек? В името на Христа платете дълга на своя ближен.
към беседата >>

на заемъ и отъ адвоката сто лева, съ условие да имъ изпрати срещу тѣхъ брашно. (втори вариант)
Преди нѣколко години отидохъ въ дома на единъ познатъ адвокатъ. Тамъ заварихъ единъ проповѣдникъ. Събрали се двамата, пишатъ едно заявление, съ което искатъ да дадатъ подъ сѫдъ единъ младъ човѣкъ. — Защо ще го даватъ подъ сѫдъ? Преди нѣколко месеца той взелъ отъ проповѣдника 50 лв. на заемъ и отъ адвоката сто лева, съ условие да имъ изпрати срещу тѣхъ брашно. Понеже не получили нито брашно, нито паритѣ, решили да го дадатъ подъ сѫдъ. Още повече тѣ чули, че младиятъ човѣкъ взелъ по сѫщия начинъ отъ нѣколко мѣста пари на заемъ и се оженилъ. Като разбрахъ цѣлата работа, дадохъ 50 лв. на проповѣдника вмѣсто младия човѣкъ. Искахъ да дамъ и на адвоката стотѣ лева, но той не прие.
към втори вариант >>

Понеже не получили нито брашно, нито паритѣ, решили да го дадатъ подъ сѫдъ. (втори вариант)
Тамъ заварихъ единъ проповѣдникъ. Събрали се двамата, пишатъ едно заявление, съ което искатъ да дадатъ подъ сѫдъ единъ младъ човѣкъ. — Защо ще го даватъ подъ сѫдъ? Преди нѣколко месеца той взелъ отъ проповѣдника 50 лв. на заемъ и отъ адвоката сто лева, съ условие да имъ изпрати срещу тѣхъ брашно. Понеже не получили нито брашно, нито паритѣ, решили да го дадатъ подъ сѫдъ. Още повече тѣ чули, че младиятъ човѣкъ взелъ по сѫщия начинъ отъ нѣколко мѣста пари на заемъ и се оженилъ. Като разбрахъ цѣлата работа, дадохъ 50 лв. на проповѣдника вмѣсто младия човѣкъ. Искахъ да дамъ и на адвоката стотѣ лева, но той не прие. Защо ще развалятъ работата на младия човѣкъ?
към втори вариант >>

15. Неизвестното

Сега ще ви дам една формула за разрешение: брашното се пренася от воденицата с кола; колелата, осите на колелата и конете се движат; неподвижни остават само поводите на конете.
Тя е нежна, деликатна, отзивчива. Който не я слуша, той остава сам. Тя се отдалечава от него. Докато Божествената майка е в човека, той има всички благоприятни условия за реализиране на своите желания. Той лесно разрешава задачите си, лесно се справя със своите мъчнотии. Сега ще ви дам една формула за разрешение: брашното се пренася от воденицата с кола; колелата, осите на колелата и конете се движат; неподвижни остават само поводите на конете. Разрешението е следното: каквото е отношението между колелата и осите, между конете и поводите, такова е отношението между Правдата и неправдата от една страна, и между Любовта и Мъдростта от друга страна. Значи, само Любовта и Мъдростта могат да движат колелата на нашия живот. Колелата се движат по крива линия, конете – в права линия, а поводите остават неподвижни. Поводите представляват Правдата, осите – Доброто. Научете се да виждате вътрешната страна на нещата, да разбирате символите, с които си служи разумната Природа.
към беседата >>

Сега ще ви дамъ една формула за разрешение: Брашното се пренася отъ воденицата съ кола. (втори вариант)
Тя е нѣжна, деликатна, отзивчива. Който не я слуша, той остава самъ. Тя се отдалечава отъ него. Докато Божествената майка е въ човѣка, той има всички благоприятни условия за реализиране на своитѣ желания. Той лесно разрешава задачитѣ си, лесно се справя съ своитѣ мѫчнотии. Сега ще ви дамъ една формула за разрешение: Брашното се пренася отъ воденицата съ кола. Колелата, оситѣ на колелата и конетѣ се движатъ; неподвижни оставатъ само поводитѣ на конетѣ. Разрешението е следното: каквото е отношението между колелата и оситѣ, между конетѣ и поводитѣ, такова е отношението между правдата и неправдата отъ една страна, и между любовьта и мѫдростьта отъ друга страна. Значи, само любовьта и мѫдростьта могатъ да движатъ колелата на нашия животъ. Колелата се движатъ по крива линия, конетѣ — въ права линия, а поводитѣ оставатъ неподвижни. Поводитѣ представятъ правдата, оситѣ — доброто.
към втори вариант >>

16. С любов се взима

Аз ще пратя комисия, която да ревизира състоянието на вашите каси и да види какво брашно, масло, маслини, захар и други неща имате в зимниците си.
Разтворете душите си. Вместо да ги разтворите, вие ги счупвате, както някой, като не може да отвори някое шише и го счупва. Всяко нещо си има специален начин за отваряне. Отворете ума и сърцето си и онова, което от хиляди години не сте разбрали, ще го разберете сега. Всички сте много богати, не виждате колко много имате в касите си – отрупани сте с богатства, а гледате колко са богати другите. Аз ще пратя комисия, която да ревизира състоянието на вашите каси и да види какво брашно, масло, маслини, захар и други неща имате в зимниците си. Ревизия ще има, каси ще се отварят! Затуй ви казвам: направете си приятели от богатството на неправдата. Преведено на ваш език, това означава дрехата, която носите и вече ви е неприятна, да я изперете, за да ви стане приятна. В днешните усилни времена хората извадиха захвърлените дрехи от килерите си и ги подновиха. Това значи да си направите приятели от богатството на неправдата.
към беседата >>

17. Господ му рече

Колко пъти ще ви мелят във воденицата, докато излезе от вас чисто, хубаво брашно, Днес сте киселици още.
Когато дойде шестата раса на земята, тогава хората ще подобрят живота си. Дотогава ще минавате от една епоха в друга, от едни условия в други. През колко месене ще минете! През колко сита ще ви пресяват! Колко пъти ще ви съдят и наказват! Колко пъти ще ви мелят във воденицата, докато излезе от вас чисто, хубаво брашно, Днес сте киселици още. Едва след две хиляди години ще станете хубава, доброкачествена ябълка. Казвате, че сте добри хора. Опитайте се и сами си кажете, колко сте добри. Ако дойде в дома ви човек. когото не обичате, как ще постъпите.
към беседата >>

Колко пъти ще ви мелят във воденицата, докато излезе от вас чисто, хубаво брашно! (втори вариант)
Когато дойде шестата раса на земята, тогава хората ще подобрят живота си. Дотогава ще минавате от една епоха в друга, от едни условия в други. През колко месене ще минете! През колко сита ще ви пресяват! Колко пъти ще ви съдят и наказват! Колко пъти ще ви мелят във воденицата, докато излезе от вас чисто, хубаво брашно! Днес сте киселици още. Едва след две хиляди години ще станете хубава, доброкачествена ябълка. Казвате, че сте добри хора. Опитайте се и сами си кажете колко сте добри. Ако дойде в дома ви човек, когото не обичате, как ще постъпите?
към втори вариант >>

18. Нито тържик

Циганките носят кожени тържици, в които турят брашното си.
„Нито тържик за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана.” Тоя стих е малко изтъркан. Сегашните хора страдат все от тържици. Всички сте запознати с устройството на тържиците и ги носите. Циганките носят кожени тържици, в които турят брашното си. Различни тържици има: за леща, за грах, за боб и др. Устата на тържика е всякога отворена. Той има голяма уста. Когато се туря сирене в него, устата му става по-малка. Има и железни тържици.
към беседата >>

Циганките носят кожени тържици, в които турят брашното си. (втори вариант)
„Нито тържик за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана." Тоя стих е малко изтъркан. Сегашните хора страдат все от тържици. Всички сте запознати с устройството на тържиците и ги носите. Циганките носят кожени тържици, в които турят брашното си. Различни тържици има: за леща, за грах, за боб и др. Устата на тържика е всякога отворена. Той има голяма уста. Когато се туря сирене в него, устата му става по-малка. Има и железни тържици.
към втори вариант >>

19. Бог е говорил

Върху основите на тия движения можем да построим една воденица да мели брашно.
Да умрем за отечеството си - Това значи: идете вие на бойното поле, а ние ще бъдем в тила, оттам ще помагаме. Не разбирам, какъв е тоя патриотизъм. Едно време се бореха за Христа, имаше кръстоносни походи. Сега има различни движения: женско движение, кооперативно движение, социално движение. Радвам се на тия движения, те проветряват човешките умове. Върху основите на тия движения можем да построим една воденица да мели брашно. Аз питам сегашните християни, защо не се занимават с Евангелието. Те отговарят: Да видим първо, какво ще се реши на конференцията в Париж, тогава “ще се занимаваме с него. Казвам; Конференцията в Париж няма да реши нещо особено. Ако очаквате само на нея, боси и гладни ще ходите. Тя няма да ви заведе в рая.
към беседата >>

Върху основите на тия движения можем да построим една воденица да мели брашно. (втори вариант)
Да умрем за отечеството си." Това значи: идете вие на бойното поле, а ние ще бъдем в тила, оттам ще помагаме. Не разбирам какъв е тоя патриотизъм. Едно време се бореха за Христа, имаше кръстоносни походи. Сега има различни движения: женско движение, кооперативно движение, социално движение. Радвам се на тия движения, те проветряват човешките умове. Върху основите на тия движения можем да построим една воденица да мели брашно. Аз питам сегашните християни защо не се занимават с Евангелието. Те отговарят: „Да видим първо какво ще се реши на конференцията в Париж, тогава ще се занимаваме с него." Казвам: конференцията в Париж няма да реши нещо особено. Ако очаквате само на нея, боси и гладни ще ходите. Тя няма да ви заведе в рая. Какво се решава в Париж, това не е ваша работа.
към втори вариант >>

20. Кротостта и смирението

Вие знаете да пресявате брашно, но вече готово, смляно, а не знаете да сеете жито на нивата, нито знаете времето му – кога трябва да се сее.
От гледището на земния живот, вие бихте предпочели да имате 5 лева, а не 2 или 1 лев, но в духовния свят всякога предпочитат единицата: тя има по-голям смисъл, по-голяма стойност, отколкото числото 5. Да допуснем, че баща ви е оставил наследство 5 кила жито в хамбара и 1 кило на нивата посято – кое от двете ще поискате при подялба? Когато мислите за себе си, за своето благо, вие имате 5-те кила в хамбара, а когато мислите и за другите, тогава ще предпочетете едното кило, посято на нивата. Важно е онова, що е посято в нивата. Затова съвременните жени трябва да се научат да сеят. Вие знаете да пресявате брашно, но вече готово, смляно, а не знаете да сеете жито на нивата, нито знаете времето му – кога трябва да се сее. С това ви навеждам на вътрешния велик закон, който е както първата нишка на чорапа. Как учите вашите деца да плетат чорапи? Първо, да направят една примка, после втора, трета, четвърта и т.н., които съединяват и оплитат едно колелце, и така вървят нагоре, като образуват редове един след друг. Плетенето е цяло изкуство. А вие питате, дали има смисъл човек да плете чорап. Да.
към беседата >>

Отношенията ви трябва да бъдат, като на хлебаря, комуто дават брашно първо качество и, според закона, знае се каква тежест, каква чистота трябва да има това брашно, но той взима част от него, скрива го и туря по-просто, а с това разваля хубавия хляб.
Вие сте идвали на земята много пъти; и сега сте дошли да се учите, но, за да се научите, трябва да разбирате основните закони, които Бог е вложил в живота. Ще ви оставя следната основна мисъл: законите няма да се изменят за вашите прищевки, дали знаете, или не. Дали сте богати или бедни, дали сте чули или не; живият закон не извинява никого, за никого той не се изменя. Начинът, по който може да правим добро, е един, той не се изменя. От Божествения свят се изисква, щото отношенията, които имате един към друг, да бъдат чисти – ни повече, ни по-малко. Отношенията ви трябва да бъдат, като на хлебаря, комуто дават брашно първо качество и, според закона, знае се каква тежест, каква чистота трябва да има това брашно, но той взима част от него, скрива го и туря по-просто, а с това разваля хубавия хляб. Туй изкуство вие често практикувате, сир.(сиреч), разваляте хубавите чувства, които Бог ви е дал, примесвате ги с лоши. Но от невидимия свят често ви правят ревизия, и ако видят, че хлябът ви е примесен, глобяват ви безпощадно. Бог е справедлив към всички действия. Когато грешим несъзнателно, той ни извинява, но, когато грешим съзнателно, той ни държи отговорни. Всички искате да се учите, да вършите волята Божия, но питам: защо не започвате?
към беседата >>

21. Труд и мъчение

Ако едно 10-годишно момченце майка му го накара да пренесе 60 кг брашно от едно място на друго, като му казва да го пренесе на няколко пъти по 5 кг, а то, за да спечели време, се натовари с 30 кг и не може да го вдигне, кой му е виновен?
Себе си критикувайте, другите – не. Поправи себе си, ако искаш да поправиш другите хора. Първият закон на труда е да се трудите всички и да бъдете доволни от труда си. Не питайте защо Господ е оставил човека да се труди. Ако се трудите повече, отколкото са силите ви, това е от лукаваго. Ако едно 10-годишно момченце майка му го накара да пренесе 60 кг брашно от едно място на друго, като му казва да го пренесе на няколко пъти по 5 кг, а то, за да спечели време, се натовари с 30 кг и не може да го вдигне, кой му е виновен? Ще трябва да послуша съвета на майка си. Има тежки идеи, които, като ги туря на вашия ум, ще се обезобразите. Вашият мозък не е в състояние да издържи вибрациите на една Божествена идея. Някой казва: „Аз имам такива възвишени идеи! “ – Знам какви възвишени идеи има на земята.
към беседата >>

22. Отиде след Него

Мъжът нрави сметките си, кои полици да плати, колко да даде за захар, за масло, за брашно.
Жената също седи на митарницата, отворила тефтерите си и казва: Мъжът ми нищо не ми с купил, а мене ми трябват 400 лв. за рокля, 300 лв. за обувки, 200 лв. за шапка, 200 лв. за масло, за козунак и т. н. Мъжът нрави сметките си, кои полици да плати, колко да даде за захар, за масло, за брашно. И мъжът, и жената живеят за реализиране на този дълъг поменик. От друга страна, на мъжа се казва: Слушай, длъжнико, гледай навреме да изплатиш старите си полици. Ако не ги изплатиш, нов кредит няма да ти се отпусне. Христос казва на жената: Остави старите тефтери настрана. Те не могат да оправят света.
към беседата >>

23. По предание

Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка.
За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминават шест хиляди километра в час. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате, защо страдате, казвам: Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието. Човек трябва да яде по три пъти на. ден. – Не е верно. Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш, защо страдаш, знай, че страданията ти са резултат на неспазване на 12 дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на земята мъчно се купува нов камък.
към беседата >>

24. Новото човечество

Те ни изпращаха ред години мисионери да проповядват Христовото учение, а във време на войната те продадоха на българите десет милиона килограма брашно по два златни лева за един килограм.
Когато един хирург вземе своя нож, за да направи една операция, той знае как да го употреби, за да изреже само болното месо и да помогне на здравото. Който хирург не е опитен, той не ще знае да направи операцията, макар да минава пред света за съвършен в тази област. И българите трябва да благодарят на болшевиките. Но туй не влиза в моята тема. А какво направиха американците? Те ни изпращаха ред години мисионери да проповядват Христовото учение, а във време на войната те продадоха на българите десет милиона килограма брашно по два златни лева за един килограм. А днес колко струва златният лев? - Десет лева. Значи един килограм брашно струваше двадесет лева. А мислят ли американците, че постъпиха съобразно с Христовото учение? Те изгубиха случая да дадат един добър пример.
към беседата >>

Значи един килограм брашно струваше двадесет лева.
Но туй не влиза в моята тема. А какво направиха американците? Те ни изпращаха ред години мисионери да проповядват Христовото учение, а във време на войната те продадоха на българите десет милиона килограма брашно по два златни лева за един килограм. А днес колко струва златният лев? - Десет лева. Значи един килограм брашно струваше двадесет лева. А мислят ли американците, че постъпиха съобразно с Христовото учение? Те изгубиха случая да дадат един добър пример. Не, това не е християнство! Тъй говори Христос, тъй говорят Светлите Братя! Ако българите мислят да вървят по този път, по който са тръгнали, не ги очаква някакво добро.
към беседата >>

25. Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа

Да допуснем, че ви поканят на гости и ви гощават с отлична баница, но по незнание на домакинята брашното е било малко развалено, маслото и сиренето – също; вие се наяждате добре, а след това ви става тежко на стомаха, започвате да се превивате от болки.
Ако разбирате буквално тази мисъл, трябва да извадите едното си око и да останете само с едно. И като ви попитат защо сторихте това, ще отговорите: „Христос казва да извадим едното си око, ако то ни съблазнява, и ние го извадихме.“ Питам ви сега: след като сте извадили едното си око и съблазънта пак остане, какво сте спечелили? Това показва, че Христовата мисъл не е добре разбрана. Христос казва: „Извади окото си и съблазънта ще изчезне.“ Щом извадиш окото си и съблазънта не изчезне, значи че този метод, който Христос подразбира и предлага, не е употребен правилно. Аз поставям тази Христова мисъл в следната форма, превеждам я в трета степен. Да допуснем, че ви поканят на гости и ви гощават с отлична баница, но по незнание на домакинята брашното е било малко развалено, маслото и сиренето – също; вие се наяждате добре, а след това ви става тежко на стомаха, започвате да се превивате от болки. Казвам: извадете навън тази храна, която ви е съблазнила. Как става това? Чрез очистителни средства. Изхвърляте храната навън и казвате: „Слава Богу, олекна ми! “ И друг път, като ви дадат да ядете такава баница, казвате: „Тази баница е като първата, не ям от нея.“ Ще ви направя превод на тази мисъл и във втората ѝ степен.
към беседата >>

26. Първоначален език

Тя ще очисти хубаво нощвите, да не остане нищо от старото, ще отсее чисто брашно, ще донесе чиста вода от чучура, ще я стопли (баница, със студена вода замесена, аз не ям), па ще вземе прясно масло, прясно сирене, мляко и ще замеси баницата.
Когато отидете нейде на гости, сложат ви хубава баница и вие ядете с услада, ала за да ви задоволят, започват да ви принасят какви ли не неща, та вие ядете и преяждате, и започвате да мислите за претрупания ви стомах. Та вие ще оставите всичко друго и ще гледате само хубавата баница, ще мислите само за Божията Любов. А знаете ли как се прави баница? Преди всичко баница не могат да направят стари хора. Хубава баница ще направи пъргава млада невеста. Тя ще очисти хубаво нощвите, да не остане нищо от старото, ще отсее чисто брашно, ще донесе чиста вода от чучура, ще я стопли (баница, със студена вода замесена, аз не ям), па ще вземе прясно масло, прясно сирене, мляко и ще замеси баницата. Така и вие трябва да се научите да правите хубави баници и като свърна къде вас, ще искам да ме гостите с хубава баница. Вие сте 40 души, значи 40 баници съм осигурил. Сега вам остава вие да се осигурите с баници, като си отидете. Когато говоря за баница, това е образ. Вие ще отбулите символите; като направите превод, ще видите що значат нощвите, брашното, водата, маслото, сиренето, млякото и солта.
към беседата >>

Вие ще отбулите символите; като направите превод, ще видите що значат нощвите, брашното, водата, маслото, сиренето, млякото и солта.
Тя ще очисти хубаво нощвите, да не остане нищо от старото, ще отсее чисто брашно, ще донесе чиста вода от чучура, ще я стопли (баница, със студена вода замесена, аз не ям), па ще вземе прясно масло, прясно сирене, мляко и ще замеси баницата. Така и вие трябва да се научите да правите хубави баници и като свърна къде вас, ще искам да ме гостите с хубава баница. Вие сте 40 души, значи 40 баници съм осигурил. Сега вам остава вие да се осигурите с баници, като си отидете. Когато говоря за баница, това е образ. Вие ще отбулите символите; като направите превод, ще видите що значат нощвите, брашното, водата, маслото, сиренето, млякото и солта. Днес е понеделник, днес на Луната е денят. Това показва, че преди да захванете баницата, ще трябва хубаво да си изчистите нощвите. Все, що е старо и изхабено, да се изхвърли навън. Днес не можете меси баница, а само ще сторите приготовление. Утре е вторник, ден на Марса, значи можете Да месите.
към беседата >>

27. Когато дойде Духът

Повикват ви на гости и ви угощават с баница, но по невнимание на домакинята брашното, маслото, сиренето и пр.
Това, което ние градим, вие го събаряте. Ние ще разрушим всички затвори и болници. В нашата програма е: светът да се напълни с училища. Вие трябва да изучавате Евангелието и Библията, тия методи, които са в живата природа. „Ако окото те съблазнява, извади го.“ Ако разберете в буквален смисъл тези думи, вие ще си извадите всички по едното око, но ако окото се извади и съблазните останат, тогава няма значение вадението на окото. Повикват ви на гости и ви угощават с баница, но по невнимание на домакинята брашното, маслото, сиренето и пр. са развалени. Но щом извадите това, което сте яли, веднага ще ви стане добре, леко. Поканени сте да отидете в църква и там слушате проповедта на някой проповедник, но след като си отидете у дома, чувствувате смущение. Лошият човек не може да произведе в сърцата и душите на хората мир, спокойствие и радост. Всяко нещо, всяка мисъл, която не внася Божествената Любов във вас, оставяте я настрана.
към беседата >>

28. Фарисей и садукей

Ако се окаже, че тия хора нямат пари да си купят хляб, ще им донесеш малко брашно, да си направят нещо, да задоволят глада си.
И двамата не са добре. Човек трябва да бъде естествен. Душата му трябва да е пълна с Любов. Като влезеш в някой дом, трябва да носиш благословение за всички. Ако има болен в тоя дом, ще се впрегнеш на работа: ще изпереш дрехите на всички, ще изчистиш и наредиш къщата. Ако се окаже, че тия хора нямат пари да си купят хляб, ще им донесеш малко брашно, да си направят нещо, да задоволят глада си. – „Мога ли всеки ден да правя това? “ – Ти го направи днес, защото си дежурен, а за утре не мисли. Утре ще дойде друг дежурен, който ще изпълни програмата на деня. Казвате: „Като дойде Христос, тогава ще изпълним каквото се иска от нас. Сега сме още грешни хора, не може да служим на доброто“.
към беседата >>

29. Сеятелят / Сѣятельтъ

– Когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб.
Това се отнася както до отделния човек, така и до всеки народ. Благоденствието на един народ се определя от неговия духовен и морален живот. Това е истина, която трябва да се проповядва мълчаливо, без думи. Само животът може да я проповядва. Кога проповядва житото? – Когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб. И плодовете проповядват мълчаливо. Всяка мълчалива проповед дава добри резултати. Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си. Право учение е това, което се проповядва мълчаливо. Чистота и светост, ето истинската проповед.
към беседата >>

Като го смѣлятъ на брашно и като влѣзе у насъ въ видъ на хлѣбъ, тогава работи, тогава проповѣдва то. (втори вариант)
Положението на единъ народъ всѣкога се опрѣдѣля отъ неговото морално или духовно състояние. Сѫщото е и съ васъ. Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви. Проповѣдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка. Кога проповѣдва житото? Като го смѣлятъ на брашно и като влѣзе у насъ въ видъ на хлѣбъ, тогава работи, тогава проповѣдва то. Какъ проповѣдватъ плодоветѣ? И тѣ мълчаливо. Всички сѫщества, който проповѣдватъ мълчаливо, произвеждатъ най-добри резултати. Всѣко учение, което се проповѣдва мълчаливо или на нашъ езикъ казано: Всѣко учение, което се проповѣдва чрѣзъ животъ, то е силно, то е чисто. Ще кажете: „Възможно ли е това?
към втори вариант >>

30. Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия

Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното.
Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. – Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на двадесети век.
към беседата >>

Че хлябът и брашното се купуват и продават, това не те интересува.
Не внасяйте тая проказа в хляба. Щом си неразположена, помоли съседката ти да омеси хляба вместо тебе. Казваш: „Днес хлябът не е добре омесен и опечен“. – Защо? – Защото си тръгнал да преследваш блудницата и да я наказваш. Че хлябът и брашното се купуват и продават, това не те интересува. Казваш: „Това е в реда на нещата, установен чрез закон“. Всеки трябва да реши тоя въпрос сам за себе си. Ако вие не го разрешите, има други сили, вън от вас, които ще го разрешат. Съществуват разумни, интелигентни сили в света, които имат голяма мощ и активност. Ако доброволно не им се подчините, те ще ви заставят насила.
към беседата >>

Абсолютно забранено е да се продава хлѣба и брашното. (втори вариант)
Добре, свалятъ опашкитѣ си. На другия день дойде хлѣба 8 лева, пакъ опашкитѣ нагорѣ. Защо туряме цѣна на хлѣба при такива разбирания на живота? Когато Господь даде хлѣба на земята, Той забрани да се продава. И най-голѣмото проклятие въ свѣта е, че това велико благо се продава. Абсолютно забранено е да се продава хлѣба и брашното. И слѣдъ това се питаме, защо свѣтътъ билъ лошъ. Първото условие е хлѣбътъ да се дава безъ пари. Нѣма по-голѣмо безчестие отъ това, да отидешъ да си купувашъ хлѣба, да ти се продава хлѣбъ. Бѫдещитѣ хора ще се чудятъ на сегашнитѣ, че сѫ били такива говеда. Говедата на XX векъ сѫ продавали и купували хлѣба.
към втори вариант >>

31. Правилното употребление на ума, сърцето и волята в живота

Той, страхът, е тази вода, която е пусната във воденичното колело, върти го и то мели брашното.
Щом една такава мисъл го владее, той непременно ще се поддаде на едно или друго влияние. Трябва да знаете, че съвременният свят си служи с хипнотизъм. Всички учреждения, като започнете с войската, съдебното ведомство, училищата – навсякъде внушението, хипнотизмът, е едно от най-често прилаганите средства. Някъде той се прилага в по-лека, някъде в по-силна форма. Всички хора вършат днес Божията воля не от съзнание, а от страх. Той, страхът, е тази вода, която е пусната във воденичното колело, върти го и то мели брашното. Тр-тр-тр – мели се брашното. И когато ние се разгневим, по същия начин казваме: „Тр-тр-тр, да знаеш, че аз мога да меля брашно.“ При всички тези случаи ние с нищо не се ползваме. Когато се намираме в хипнотично състояние, окръжаващите ни се ползват от това, а ние плащаме. Следователно в истинското духовно развитие ученикът на Божествената Школа, който иска да развива в себе си правилно всички свои умствени, волеви и сърдечни сили, те трябва да присъстват в тялото му. Тогава може в някого да се появи излишък и от този излишък, но само от него, може да се дава.
към беседата >>

Тр-тр-тр – мели се брашното.
Трябва да знаете, че съвременният свят си служи с хипнотизъм. Всички учреждения, като започнете с войската, съдебното ведомство, училищата – навсякъде внушението, хипнотизмът, е едно от най-често прилаганите средства. Някъде той се прилага в по-лека, някъде в по-силна форма. Всички хора вършат днес Божията воля не от съзнание, а от страх. Той, страхът, е тази вода, която е пусната във воденичното колело, върти го и то мели брашното. Тр-тр-тр – мели се брашното. И когато ние се разгневим, по същия начин казваме: „Тр-тр-тр, да знаеш, че аз мога да меля брашно.“ При всички тези случаи ние с нищо не се ползваме. Когато се намираме в хипнотично състояние, окръжаващите ни се ползват от това, а ние плащаме. Следователно в истинското духовно развитие ученикът на Божествената Школа, който иска да развива в себе си правилно всички свои умствени, волеви и сърдечни сили, те трябва да присъстват в тялото му. Тогава може в някого да се появи излишък и от този излишък, но само от него, може да се дава. Но ние никога нямаме право да пръскаме навън капитала на силите, които Бог е вложил в нас.
към беседата >>

И когато ние се разгневим, по същия начин казваме: „Тр-тр-тр, да знаеш, че аз мога да меля брашно.“ При всички тези случаи ние с нищо не се ползваме.
Всички учреждения, като започнете с войската, съдебното ведомство, училищата – навсякъде внушението, хипнотизмът, е едно от най-често прилаганите средства. Някъде той се прилага в по-лека, някъде в по-силна форма. Всички хора вършат днес Божията воля не от съзнание, а от страх. Той, страхът, е тази вода, която е пусната във воденичното колело, върти го и то мели брашното. Тр-тр-тр – мели се брашното. И когато ние се разгневим, по същия начин казваме: „Тр-тр-тр, да знаеш, че аз мога да меля брашно.“ При всички тези случаи ние с нищо не се ползваме. Когато се намираме в хипнотично състояние, окръжаващите ни се ползват от това, а ние плащаме. Следователно в истинското духовно развитие ученикът на Божествената Школа, който иска да развива в себе си правилно всички свои умствени, волеви и сърдечни сили, те трябва да присъстват в тялото му. Тогава може в някого да се появи излишък и от този излишък, но само от него, може да се дава. Но ние никога нямаме право да пръскаме навън капитала на силите, които Бог е вложил в нас. И всеки, който се опита да заложи навън този капитал, плаща скъпо за тази своя грешка.
към беседата >>

32. Законът на самопожертването

Стопанката на къщата ще извади от най-хубавото пшенично брашно, ще го отсее със ситото си, ще го закваси, сама ще го омеси, ще го опече на своята пещ, сама ще го предложи и с това ще изрази своята любов на физическото поле.
Богатството на човека е скрито в неговото сърце. Тъй е в Духовния свят. Най-после ние слизаме на физическото поле. Когато ни посети някой наш приятел, когото обичаме, какво ще направим? Ще му омесим хляб. Стопанката на къщата ще извади от най-хубавото пшенично брашно, ще го отсее със ситото си, ще го закваси, сама ще го омеси, ще го опече на своята пещ, сама ще го предложи и с това ще изрази своята любов на физическото поле. И като хапне от него, приятелят ще каже: „Много хубав е хлябът ти – отлично е омесен, отлично е изпечен! “ И тъй, ние сме длъжни, от малки до големи, малко да жертваме, но жертвата ни да става от любов. Жертва, в която няма любов, не се приема. Ако някой дойде при мене и ми каже: „Аз искам да изкажа една мисъл, която имам към вас“, аз вътрешно ще го запитам: „От любов ли искаш да кажеш това, или за да ме подкупиш?
към беседата >>

33. Христа разпят

Ако на един човек остане жито от дядо му, нали той трябва да го посее, за да го опита, да го занесе на воденица, да го смели, да опита качеството на брашното?
Аз съм за разумните операции, а не за безумните. За всяко учение и за всяка църква, която прилага своето учение, казвам: Туй учение съгласно ли е с Бога? Ако е съгласно, приложете го. Туй учение опитахте ли го? „Ама то е останало от нашите деди и прадеди.“ Опитахте ли го? Ако на един човек остане жито от дядо му, нали той трябва да го посее, за да го опита, да го занесе на воденица, да го смели, да опита качеството на брашното? А ние го държим като една светиня и кой как дойде, кажем: „Това остана за възпоминание, ще го турим като муска и като идем на бойното поле, ще го носим, и докато е муската с нас, слава Богу, няма никаква опасност“. Обаче един ден смъртта те задигне, въпреки муската. Я ми кажете: кой човек с муска не е умрял? Спасението не е в това. „Решил бях – казва Павел – да не зная нищо друго, освен Христа разпят“, Христос, Който внася живот, радост и веселие в душата, Христос, Който ще ни научи как да живеем, как да се отнасяме.
към беседата >>

34. Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота

Всички сте сели брашно през сито, знаете това изкуство. (втори вариант)
Приложете тези правила в живота си, за да видите доколко са верни. Когато сте свободни, мислете върху тези правила. Когато наблюдавате проявите на хората в Живота или четете някаква философска книга, или изучавате произведенията на някои писатели и поети, поставете всички техни мисли на вашите сита и каквото остане на тях, него задръжте - то е най-ценното, което може да ви ползва, а всичко, което падне долу, не е за вас. Разчитайте на ситото на вашето сърце и на ситото на вашия ум и не се страхувайте! Знаете ли как да сеете? Всички сте сели брашно през сито, знаете това изкуство. Обаче има неща, които минават през вашите сита, а не са полезни за вас - какво ще направите тогава? Ще се наведете, ще ги хванете с волята си като с щипци и ще ги турите настрани. Значи чрез мисълта, чрез чувствата и чрез волята си човек може да пресява полезните от безполезните неща в своя живот. Разбрахте ли всичко, което ви говорих тази вечер? - Разбрахме една десета част от всичко говорено.
към втори вариант >>

35. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика

Най-първо, като брашно, може да го духне вятър, цялата стая ще се напълни с брашно.
Тъй всичко прави един час. Щом се събудите, ще сте бодър и весел, с някоя идея – послушали сте. Щом сте махмурлия, не сте били послушни, ходили сте там, дето не трябва, не сте били в училище, вън от училище сте били. Сега няма да се обезсърчавате. Човек мяза на тесто. Най-първо, като брашно, може да го духне вятър, цялата стая ще се напълни с брашно. Опасно е. Обаче замесват брашното, турят вода, прибавят брашно, после прибират, прибират дълго време го мачкат и тогава го правят на хляб. Човек най-първо мяза на брашно, после като му се тури малко вода, мяза на каша, после постепенно тази каша се събира, еволира, мачкат я, мачкат я, докато всичко се събере и се образуват тия хлябове. Та ако някой път мязате на брашно, ще кажете: Излязох от воденицата. Ако сте в нощви, ще кажете: Сега съм на каша.
към беседата >>

Обаче замесват брашното, турят вода, прибавят брашно, после прибират, прибират дълго време го мачкат и тогава го правят на хляб.
Щом сте махмурлия, не сте били послушни, ходили сте там, дето не трябва, не сте били в училище, вън от училище сте били. Сега няма да се обезсърчавате. Човек мяза на тесто. Най-първо, като брашно, може да го духне вятър, цялата стая ще се напълни с брашно. Опасно е. Обаче замесват брашното, турят вода, прибавят брашно, после прибират, прибират дълго време го мачкат и тогава го правят на хляб. Човек най-първо мяза на брашно, после като му се тури малко вода, мяза на каша, после постепенно тази каша се събира, еволира, мачкат я, мачкат я, докато всичко се събере и се образуват тия хлябове. Та ако някой път мязате на брашно, ще кажете: Излязох от воденицата. Ако сте в нощви, ще кажете: Сега съм на каша. Щом замесят туй тесто, после в пещта. Извадят ви от пещта: Сега съм готов за работа, вече мога да помагам на всички.
към беседата >>

Човек най-първо мяза на брашно, после като му се тури малко вода, мяза на каша, после постепенно тази каша се събира, еволира, мачкат я, мачкат я, докато всичко се събере и се образуват тия хлябове.
Сега няма да се обезсърчавате. Човек мяза на тесто. Най-първо, като брашно, може да го духне вятър, цялата стая ще се напълни с брашно. Опасно е. Обаче замесват брашното, турят вода, прибавят брашно, после прибират, прибират дълго време го мачкат и тогава го правят на хляб. Човек най-първо мяза на брашно, после като му се тури малко вода, мяза на каша, после постепенно тази каша се събира, еволира, мачкат я, мачкат я, докато всичко се събере и се образуват тия хлябове. Та ако някой път мязате на брашно, ще кажете: Излязох от воденицата. Ако сте в нощви, ще кажете: Сега съм на каша. Щом замесят туй тесто, после в пещта. Извадят ви от пещта: Сега съм готов за работа, вече мога да помагам на всички. Сега това са образи, които ще ви наведат към нови мисли и идеи, за да може да имате нови образи.
към беседата >>

Та ако някой път мязате на брашно, ще кажете: Излязох от воденицата.
Човек мяза на тесто. Най-първо, като брашно, може да го духне вятър, цялата стая ще се напълни с брашно. Опасно е. Обаче замесват брашното, турят вода, прибавят брашно, после прибират, прибират дълго време го мачкат и тогава го правят на хляб. Човек най-първо мяза на брашно, после като му се тури малко вода, мяза на каша, после постепенно тази каша се събира, еволира, мачкат я, мачкат я, докато всичко се събере и се образуват тия хлябове. Та ако някой път мязате на брашно, ще кажете: Излязох от воденицата. Ако сте в нощви, ще кажете: Сега съм на каша. Щом замесят туй тесто, после в пещта. Извадят ви от пещта: Сега съм готов за работа, вече мога да помагам на всички. Сега това са образи, които ще ви наведат към нови мисли и идеи, за да може да имате нови образи. Тогава ще нахлуят нови струи, нов подем ще дойде.
към беседата >>

Това не трябва да ви обезсърчава - човек минава през всички фази, през които минава и брашното, докато стане хляб. (втори вариант)
При свободно време искам всеки от вас да систематизира главните мисли от тази лекция, а после всеки да извади за себе си ония важни, основни мисли, които е разбрал най-добре и от които ще може да се ползва. Като казвам, че от ученика се изисква послушание, аз имам предвид послушанието в най-малък размер: от двадесет и четирите часа през денонощието искам да употребите само един час за послушание - половин час денем, когато сте будни, и половин час вечер, когато сте в Астралния свят, но този половин час трябва да бъдете абсолютно послушни - той ще бъде основна мярка за вашето послушание. Значи половин час, или тридесет минути, през деня ще бъдете послушни и през това време ще размишлявате върху послушанието. Този час можете да разпределите на няколко части: сутрин да употребите десет минути за послушание, на обед -десет минути и вечер - десет минути; после - десет минути преди да си легнете, десет минути, като се събудите посред нощ, и десет минути - рано сутринта, преди ставане - всичко един час. Ако се събудите бодри и весели, това показва, че сте били послушни; ако станете уморени, с отпаднал дух, показва, че не сте били послушни, не сте били в училището, но сте били някъде вън. Това не трябва да ви обезсърчава - човек минава през всички фази, през които минава и брашното, докато стане хляб. Брашното е леко и ако го оставите вън, на открито, и най-малкият ветрец е в състояние да го раздуха. Вие вземате топла вода, слагате в нея брашното и образувате каша; досипвате още брашно, докато кашата става все по- гъста, способна за месене, събирате оттук-оттам брашното и започвате да мачкате тази каша. Тя става гъвкава, лесно се меси и вие казвате, че тестото е вече добре омесено; след това го правите на хлябове и го носите на фурната. Значи и човек първо е брашно, после - каша, след това - тесто, а най- после - хляб. Тъй щото ако сте брашно, ще знаете, че едва сте излезли от воденицата; ако сте каша, още сте в нощвите; щом сте тесто, вече ви месят; щом станете хляб, занасят ви на фурната и вие се радвате, че можете да бъдете полезни на човечеството.
към втори вариант >>

Брашното е леко и ако го оставите вън, на открито, и най-малкият ветрец е в състояние да го раздуха. (втори вариант)
Като казвам, че от ученика се изисква послушание, аз имам предвид послушанието в най-малък размер: от двадесет и четирите часа през денонощието искам да употребите само един час за послушание - половин час денем, когато сте будни, и половин час вечер, когато сте в Астралния свят, но този половин час трябва да бъдете абсолютно послушни - той ще бъде основна мярка за вашето послушание. Значи половин час, или тридесет минути, през деня ще бъдете послушни и през това време ще размишлявате върху послушанието. Този час можете да разпределите на няколко части: сутрин да употребите десет минути за послушание, на обед -десет минути и вечер - десет минути; после - десет минути преди да си легнете, десет минути, като се събудите посред нощ, и десет минути - рано сутринта, преди ставане - всичко един час. Ако се събудите бодри и весели, това показва, че сте били послушни; ако станете уморени, с отпаднал дух, показва, че не сте били послушни, не сте били в училището, но сте били някъде вън. Това не трябва да ви обезсърчава - човек минава през всички фази, през които минава и брашното, докато стане хляб. Брашното е леко и ако го оставите вън, на открито, и най-малкият ветрец е в състояние да го раздуха. Вие вземате топла вода, слагате в нея брашното и образувате каша; досипвате още брашно, докато кашата става все по- гъста, способна за месене, събирате оттук-оттам брашното и започвате да мачкате тази каша. Тя става гъвкава, лесно се меси и вие казвате, че тестото е вече добре омесено; след това го правите на хлябове и го носите на фурната. Значи и човек първо е брашно, после - каша, след това - тесто, а най- после - хляб. Тъй щото ако сте брашно, ще знаете, че едва сте излезли от воденицата; ако сте каша, още сте в нощвите; щом сте тесто, вече ви месят; щом станете хляб, занасят ви на фурната и вие се радвате, че можете да бъдете полезни на човечеството. Това са положения, състояния, които човек минава през живота си; тези състояния ще го наведат на нови образи, нови мисли и идеи, които ще му дадат подтик, подем за работа.
към втори вариант >>

Вие вземате топла вода, слагате в нея брашното и образувате каша; досипвате още брашно, докато кашата става все по- гъста, способна за месене, събирате оттук-оттам брашното и започвате да мачкате тази каша. (втори вариант)
Значи половин час, или тридесет минути, през деня ще бъдете послушни и през това време ще размишлявате върху послушанието. Този час можете да разпределите на няколко части: сутрин да употребите десет минути за послушание, на обед -десет минути и вечер - десет минути; после - десет минути преди да си легнете, десет минути, като се събудите посред нощ, и десет минути - рано сутринта, преди ставане - всичко един час. Ако се събудите бодри и весели, това показва, че сте били послушни; ако станете уморени, с отпаднал дух, показва, че не сте били послушни, не сте били в училището, но сте били някъде вън. Това не трябва да ви обезсърчава - човек минава през всички фази, през които минава и брашното, докато стане хляб. Брашното е леко и ако го оставите вън, на открито, и най-малкият ветрец е в състояние да го раздуха. Вие вземате топла вода, слагате в нея брашното и образувате каша; досипвате още брашно, докато кашата става все по- гъста, способна за месене, събирате оттук-оттам брашното и започвате да мачкате тази каша. Тя става гъвкава, лесно се меси и вие казвате, че тестото е вече добре омесено; след това го правите на хлябове и го носите на фурната. Значи и човек първо е брашно, после - каша, след това - тесто, а най- после - хляб. Тъй щото ако сте брашно, ще знаете, че едва сте излезли от воденицата; ако сте каша, още сте в нощвите; щом сте тесто, вече ви месят; щом станете хляб, занасят ви на фурната и вие се радвате, че можете да бъдете полезни на човечеството. Това са положения, състояния, които човек минава през живота си; тези състояния ще го наведат на нови образи, нови мисли и идеи, които ще му дадат подтик, подем за работа. Старите решения, старите идеи ще заместите с нови, които ще ви подмладят; казано е в Писанието: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови.
към втори вариант >>

Значи и човек първо е брашно, после - каша, след това - тесто, а най- после - хляб. (втори вариант)
Ако се събудите бодри и весели, това показва, че сте били послушни; ако станете уморени, с отпаднал дух, показва, че не сте били послушни, не сте били в училището, но сте били някъде вън. Това не трябва да ви обезсърчава - човек минава през всички фази, през които минава и брашното, докато стане хляб. Брашното е леко и ако го оставите вън, на открито, и най-малкият ветрец е в състояние да го раздуха. Вие вземате топла вода, слагате в нея брашното и образувате каша; досипвате още брашно, докато кашата става все по- гъста, способна за месене, събирате оттук-оттам брашното и започвате да мачкате тази каша. Тя става гъвкава, лесно се меси и вие казвате, че тестото е вече добре омесено; след това го правите на хлябове и го носите на фурната. Значи и човек първо е брашно, после - каша, след това - тесто, а най- после - хляб. Тъй щото ако сте брашно, ще знаете, че едва сте излезли от воденицата; ако сте каша, още сте в нощвите; щом сте тесто, вече ви месят; щом станете хляб, занасят ви на фурната и вие се радвате, че можете да бъдете полезни на човечеството. Това са положения, състояния, които човек минава през живота си; тези състояния ще го наведат на нови образи, нови мисли и идеи, които ще му дадат подтик, подем за работа. Старите решения, старите идеи ще заместите с нови, които ще ви подмладят; казано е в Писанието: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови. Онези, които търсят пътя на Мъдростта, ще подобрят своя път". Да изкарате добро от добрите хора - това не е голямо изкуство, но да изкарате нещо добро от лошите хора - това е изкуство; като знаете това, не се обезсърчавайте, но работете върху себе си смело и решително.
към втори вариант >>

Тъй щото ако сте брашно, ще знаете, че едва сте излезли от воденицата; ако сте каша, още сте в нощвите; щом сте тесто, вече ви месят; щом станете хляб, занасят ви на фурната и вие се радвате, че можете да бъдете полезни на човечеството. (втори вариант)
Това не трябва да ви обезсърчава - човек минава през всички фази, през които минава и брашното, докато стане хляб. Брашното е леко и ако го оставите вън, на открито, и най-малкият ветрец е в състояние да го раздуха. Вие вземате топла вода, слагате в нея брашното и образувате каша; досипвате още брашно, докато кашата става все по- гъста, способна за месене, събирате оттук-оттам брашното и започвате да мачкате тази каша. Тя става гъвкава, лесно се меси и вие казвате, че тестото е вече добре омесено; след това го правите на хлябове и го носите на фурната. Значи и човек първо е брашно, после - каша, след това - тесто, а най- после - хляб. Тъй щото ако сте брашно, ще знаете, че едва сте излезли от воденицата; ако сте каша, още сте в нощвите; щом сте тесто, вече ви месят; щом станете хляб, занасят ви на фурната и вие се радвате, че можете да бъдете полезни на човечеството. Това са положения, състояния, които човек минава през живота си; тези състояния ще го наведат на нови образи, нови мисли и идеи, които ще му дадат подтик, подем за работа. Старите решения, старите идеи ще заместите с нови, които ще ви подмладят; казано е в Писанието: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови. Онези, които търсят пътя на Мъдростта, ще подобрят своя път". Да изкарате добро от добрите хора - това не е голямо изкуство, но да изкарате нещо добро от лошите хора - това е изкуство; като знаете това, не се обезсърчавайте, но работете върху себе си смело и решително. Задачите, които ви се дават, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание; и най-малкото съмнение е спънка: достатъчно е само да помислите, че може и без дадената задача, за да се спънете.
към втори вариант >>

36. Мисъл и действие / Мисъл и действие

Достатъчно е да дадете на гладния, изнемощял пътник парче хляб от най-доброкачествено брашно, за да му възвърне силите и да задоволи глада му.
Аз се застъпвам за него; заедно с мене се застъпват всички разумни и възвишени същества. Щом това учение е Божествено, заслужава човек да се пожертва за него, за да намери своето спасение. Божественото прославя човека, а човешкото отнема всичко добро и възвишено, което е вложено в него, и го подлага на изпитания. Как познавате Божествените неща? – Чрез опит. Достатъчно е да дадете на гладния, изнемощял пътник парче хляб от най-доброкачествено брашно, за да му възвърне силите и да задоволи глада му. Трябва ли след това да доказвате на този човек, че хлябът е доброкачествен? Ако и след първия опит той се съмнява в доброто качество на хляба, може да направи втори, трети, четвърти опит. Ако след десетия опит продължава да се съмнява, този човек не е готов за Божественото. Той трябва да следва още човешкия път, да се обезвери в човешките възможности и тогава да потърси Божественото. На такъв човек казвам: Върви в пътя си и сам си изкарвай прехраната.
към беседата >>

Достатъчно е да дадете на гладния, изнемощял пътник парче хляб от най-доброкачествено брашно, за да му възвърне силите и да задоволи глада му.
Аз се застъпвам за него; заедно с мене се застъпват всички разумни и възвишени същества. Щом това учение е Божествено, заслужава човек да се пожертва за него, за да намери своето спасение. Божественото прославя човека, а човешкото отнема всичко добро и възвишено, което е вложено в него, и го подлага на изпитания. Как познавате Божествените неща? – Чрез опит. Достатъчно е да дадете на гладния, изнемощял пътник парче хляб от най-доброкачествено брашно, за да му възвърне силите и да задоволи глада му. Трябва ли след това да доказвате на този човек, че хлябът е доброкачествен? Ако и след първия опит той се съмнява в доброто качество на хляба, може да направи втори, трети, четвърти опит. Ако след десетия опит продължава да се съмнява, този човек не е готов за Божественото. Той трябва да следва още човешкия път, да се обезвери в човешките възможности и тогава да потърси Божественото. На такъв човек казвам: Върви в пътя си и сам си изкарвай прехраната.
към беседата >>

37. Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки

И тогава вие, учениците, ще се намерите в положението на циганката, която се оженила за царския син, а хлябът й не бил сладък, та взела брашно в една паница, ще го тури на купчинка, че ще ходи от стая в стая да проси, и ще тури да меси една пита.
Ако се бият хората, ако са в недоразумение, това не е един недостатък на Бога. Това е наш недостатък. Ако ние се караме, не се обичаме, това са наши работи, а не са Божии работи. В Бога съществува една абсолютна положителност във всичките неща. Той е всякога благ! И тогава вие, учениците, ще се намерите в положението на циганката, която се оженила за царския син, а хлябът й не бил сладък, та взела брашно в една паница, ще го тури на купчинка, че ще ходи от стая в стая да проси, и ще тури да меси една пита. Това е един навик от миналото. Е, тя осигурява ли се? Тъй сега вие ще тръгнете от стая в стая да просите брашно. Защо го правите? Защото сте бедни.
към беседата >>

Тъй сега вие ще тръгнете от стая в стая да просите брашно.
В Бога съществува една абсолютна положителност във всичките неща. Той е всякога благ! И тогава вие, учениците, ще се намерите в положението на циганката, която се оженила за царския син, а хлябът й не бил сладък, та взела брашно в една паница, ще го тури на купчинка, че ще ходи от стая в стая да проси, и ще тури да меси една пита. Това е един навик от миналото. Е, тя осигурява ли се? Тъй сега вие ще тръгнете от стая в стая да просите брашно. Защо го правите? Защото сте бедни. А, не, вие си представяте, че сте бедни, че сте в миналото положение, преди да се ожените за царския син. В пътя на ученика няма никаква беднотия. Ученикът не може да бъде беден.
към беседата >>

Дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва.
Защо го правите? Защото сте бедни. А, не, вие си представяте, че сте бедни, че сте в миналото положение, преди да се ожените за царския син. В пътя на ученика няма никаква беднотия. Ученикът не може да бъде беден. Дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик! Хлябът му и всичко му е готово. Той трябва да напусне тия дисаги и туй брашно. Понеже сте тръгнали, сега аз ви казвам какво може да се случи на пътя ви, да ви спъне. Сега някои ще кажат: "Дали ние не сме се спрели?
към беседата >>

Той трябва да напусне тия дисаги и туй брашно.
В пътя на ученика няма никаква беднотия. Ученикът не може да бъде беден. Дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик! Хлябът му и всичко му е готово. Той трябва да напусне тия дисаги и туй брашно. Понеже сте тръгнали, сега аз ви казвам какво може да се случи на пътя ви, да ви спъне. Сега някои ще кажат: "Дали ние не сме се спрели? "- Не сте се спрели, тръгнали сте и ви казвам какво може да стане. То може да стане и може да не стане, но има възможност. И когато стане, никакво ухо да не обръщате, няма да се спирате.
към беседата >>

38. Истината

Ами смляното брашно останало ли е там?
Ако изливате тази вода постоянно в един улей, нали ще може да завъртите една воденица? Докога ще се върти тази воденица? Докато има вода. След като се завърти колелото и водата се излее, где ще отиде тя? В морето. Ами смляното брашно останало ли е там? Где е отишло? Значи 10 милиона шишета останаха празни. Енергията е била в шишетата, но шишетата не са самата енергия. И самата вода не е същинската енергия, тя е предала своята енергия, т. е. същинската енергия е преминала в брашното.
към беседата >>

същинската енергия е преминала в брашното.
Ами смляното брашно останало ли е там? Где е отишло? Значи 10 милиона шишета останаха празни. Енергията е била в шишетата, но шишетата не са самата енергия. И самата вода не е същинската енергия, тя е предала своята енергия, т. е. същинската енергия е преминала в брашното. Сега аз ще ви запитам: какви са симптомите на Любовта според вашето схващане? Ами че кажете ми, как тъй хора, които по 40 години са учили в туй училище на Любовта, да не знаят какво нещо е Любов? Вашите първи учители какво са ви казвали, как са ви учили? Вашите бащи, вашите майки какво са ви казвали за Любовта? Аз пак ще ви кажа, че Любовта в своите най-малки изявления – това е физическата Любов.
към беседата >>

После скришом му изпратя няколко чувала брашно.
Има в света такива индивиди! Аз зная, има такъв случай: дойде някой и ми се оплаква, че бил беден, страдащ, бъдеще нямал – иска да му помогна да живее добре. Аз не му казвам, че ще му помогна, опитвам го. Не е хубаво да даваш всякога. Той не знае, аз ще си помисля и ще отида да разплатя всичките негови дългове и ще взема полиците. После скришом му изпратя няколко чувала брашно. Подобри ли се положението му? Такъв човек носи скърбите на други хора, изпразва своята каса. Ще кажете: „Ама като правим така, какво ще стане с нас? “ Като правим така, ще възкръснем, а понеже сега не правим така – умираме. Така, има души, има духове от Невидимия свят, които тайно, горе от Небето, напущат своето положение и помагат.
към беседата >>

39. Предварителни бележки

Тогава ще убедим всички онези, които мелят у него брашно, да не отиват на неговата воденица, и ще го заставим да слезе под дървото долу.
Не, трябва да идем да убедим този воденичар да пусне пак водата. Това е – нищо повече. Тази баба плаче, понеже вода няма. Нищо повече – вода иска. Реплика: Ами ако не се съгласи той да ѝ пусне водата? Тогава ще убедим всички онези, които мелят у него брашно, да не отиват на неговата воденица, и ще го заставим да слезе под дървото долу. Тъй ще бъде. Сега, доколкото ние знаем, бащата и майката между 10-те си деца имат едно дете, което най-много обичат, и то съставлява ядката на всички тия деца. Всички могат да умрат, а то да остане. Всички ако умрат, освен него, майката се утешава, но ако това дете умре, майката остава неутешима. Значи то е детето, което е разбирало майката и я е обичало.
към беседата >>

40. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза

После казва:Дъщеря ми дава брашното на друг, а на мене - триците.
– Трептенията й не са възвишени. Първо, душата трябва да трепти, да внесе трептенията си в целувката. Майката мисли, че е просто нещо да даде една целувка. И дъщерята целува майка си, но и тя остава недоволна, чувствува, че дъщерята обича някого повече от нея и му дава по-гореща целувка. Майката въздъхва, и казва: Затова ли я родих? После казва:Дъщеря ми дава брашното на друг, а на мене - триците. Това са последните целувки. Мислите ли, че може да излъжете човека с последните целувки? Аз не давам на никого последни целувки и не приемам такива. Аз говоря в името на Господа: Той нито дава, нито приема последни целувки. Целуне ли те Господ, ти ще станеш, ще оживееш и ще възкръснеш.
към беседата >>

41. Правила и мерки за избягване на всички погрешки

И тогава вие – учениците, се намирате в положението на циганката, която се оженила за царския син, но хлябът не ѝ бил сладък, та взела скришно брашно в една паница и го изсипала на купчинка, за да си омеси пита.
“ Не, не е криво слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш. Ако се бият хората, ако има недоразумения, това не е недостатък на Бога, а е ваш недостатък. Ако ние се караме, това са наши, а не Божии работи. В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща, Той е всякога благ. И тогава вие – учениците, се намирате в положението на циганката, която се оженила за царския син, но хлябът не ѝ бил сладък, та взела скришно брашно в една паница и го изсипала на купчинка, за да си омеси пита. Това е навик от миналото. Така и вие сега ще тръгнете от стая на стая да просите брашно. Защо го правите? – Защото сме бедни. Не, вие сте в миналото си състояние, преди да се ожените за царския син.
към беседата >>

Така и вие сега ще тръгнете от стая на стая да просите брашно.
Ако се бият хората, ако има недоразумения, това не е недостатък на Бога, а е ваш недостатък. Ако ние се караме, това са наши, а не Божии работи. В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща, Той е всякога благ. И тогава вие – учениците, се намирате в положението на циганката, която се оженила за царския син, но хлябът не ѝ бил сладък, та взела скришно брашно в една паница и го изсипала на купчинка, за да си омеси пита. Това е навик от миналото. Така и вие сега ще тръгнете от стая на стая да просите брашно. Защо го правите? – Защото сме бедни. Не, вие сте в миналото си състояние, преди да се ожените за царския син. В Пътя на ученика няма никаква беднотия! Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва.
към беседата >>

Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва.
Така и вие сега ще тръгнете от стая на стая да просите брашно. Защо го правите? – Защото сме бедни. Не, вие сте в миналото си състояние, преди да се ожените за царския син. В Пътя на ученика няма никаква беднотия! Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик. Хлябът и всичко друго му е предоставено. Той трябва да напусне тези дисаги и това брашно. Понеже сте тръгнали, аз ви казвам какво може да се случи на Пътя и да ви спъне. Някои ще се запитат дали не са се спрели.
към беседата >>

Той трябва да напусне тези дисаги и това брашно.
Не, вие сте в миналото си състояние, преди да се ожените за царския син. В Пътя на ученика няма никаква беднотия! Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик. Хлябът и всичко друго му е предоставено. Той трябва да напусне тези дисаги и това брашно. Понеже сте тръгнали, аз ви казвам какво може да се случи на Пътя и да ви спъне. Някои ще се запитат дали не са се спрели. Не сте спрели, тръгнали сте, но ви казвам какво може да стане. То може да стане, може и да не стане, но съществува като възможност. И когато стане, никакво ухо не му давайте и не се спирайте.
към беседата >>

42. Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете

Не, кажи си истината, че е отпреди пет–шест дни... При друг случай носиш на пазара брашно, което си смлял преди три–четири месеца.
А сега, въпреки че искат да се изправят, всички казват, че светът може и с лъжа. Кога в съвременното общество говорим Истината? Аз ще ви кажа кога да говорите Истината. Например, ти си кравар, издоил си преди пет–шест дни десет килограма мляко, приготвил си от него масло и отиваш в града да го продаваш. Питат те днес ли си приготвил маслото и ти отговаряш, че днес. Не, кажи си истината, че е отпреди пет–шест дни... При друг случай носиш на пазара брашно, което си смлял преди три–четири месеца. Питат те скоро ли си го млял и ти твърдиш, че тези дни си бил на воденицата. Кажи си истината. Защо не признаеш, че преди четири месеца си го смлял? Ученик си, учителят ти задава урок и те пита дали си го научил. Ако си го научил, кажи си истината; ако разбираш задачата е добре, ако ли не – кажи си истината.
към беседата >>

Друг път можеш да залепиш не само пари, а цял чувал брашно или други необходими неща“.
Елате с мене и аз ще ви покажа къде е този Христос! Той е жив, в мнозина бедни хора живее. Някои обичат да залепват пари върху иконите. На тези казвам: „Ела, братко, аз ще ти покажа къде да залепиш парите си. Залепи ги на някоя бедна вдовица, която ще ти благодари, защото има в момента много голяма нужда. Друг път можеш да залепиш не само пари, а цял чувал брашно или други необходими неща“. Сега някои се хвалят, че залепили върху иконата на Свети Йоан двадесет стотинки. Ако днес дойде Христос, какво ще каже за това? „Тогава пак им рече Исус: „Истина, истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците“.“ Когато дойде Христос, всички, които се учат сега, ще бъдат отговорни за делата си. Сега, когато говорим Истината, някои могат да се обидят. Нека се обиждат; ние ще им покажем, че пътят, по който вървят, не е Пътят на Любовта.
към беседата >>

Продаваш брашно. (втори вариант)
Питат те: Прясно ли е маслото? Кога си го приготвил? – Вчера. Всъщност, ти си го приготвил преди пет-шест деня. Защо не кажеш истината? Продаваш брашно. – Прясно ли е брашното? – Прясно е, смлях го преди една седмица. Всъщност, ти си го смлял преди четири-пет месеца. Ученик си. Пита те учителят: Знаеш ли си урока?
към втори вариант >>

– Прясно ли е брашното? (втори вариант)
Кога си го приготвил? – Вчера. Всъщност, ти си го приготвил преди пет-шест деня. Защо не кажеш истината? Продаваш брашно. – Прясно ли е брашното? – Прясно е, смлях го преди една седмица. Всъщност, ти си го смлял преди четири-пет месеца. Ученик си. Пита те учителят: Знаеш ли си урока? – Зная го.
към втори вариант >>

Някога можеш да залепиш на иконата цял чувал брашно, отколкото да лепиш пари. (втори вариант)
Елате с мене, аз ще ви покажа, де е живият Христос. Той живее в домовете на бедни вдовици, сирачета и нещастни хора. Някои обичат да залепват пари на иконите, правят дар за Господа. На тия хора казвам: Елате при мене, аз ще ви кажа, де да залепвате парите си. Залепи ги на челото па бедната вдовица, която ще ти каже: Благодаря ти, братко, че дойде да ми залепиш пари на челото, да посрещна нуждите си. Някога можеш да залепиш на иконата цял чувал брашно, отколкото да лепиш пари. Казваш: Залепих днес на иконата на св. Иван 20 ст. Мислите ли, че св. Иван се задоволява с 20 ст.? Ако днес дойде Христос, какво ще каже за вашата щедрост?
към втори вариант >>

43. Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи

Много от сегашните хора са затворени в хамбарите си, между житото и брашното.
Има друг дух, който казва, че нещата могат да бъдат прави и криви, но той не е категоричен. При това положение, човек се намира под влиянието на ония цигани, които предсказват, че половината ти живот ще върви добре, половината – зле; до 40 годишна възраст, ще имаш девет оки късмет, а след това, ще изгубиш късмета си. Питам: Може ли късметът да се мери с ока? Дойде някоя циганка, да ти врачува, но иска, първо да й дадеш жито. Ти отиваш в хамбара, да й донесеш, а тя те заключва отвън и си взима от къщата, каквото си иска. Много от сегашните хора са затворени в хамбарите си, между житото и брашното. Благодарение на това, те са обрашнени. Едни са влезли в чувала с краката, други с главата и продължават да го пълнят. Има ли смисъл, да пълнят този чувал, който им допринесъл толкова злини и нещастия? „Духът, като дойде, ще ви научи, какво да правите." Днес всички питат, каква работа да започнат. Каквато работа започнат, все лъжа има.
към беседата >>

Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно. (втори вариант)
Божественият Дух носи Светлина. Сега, има и друг дух, който като дойде, казва кое е право, кое е криво и ти изпадаш в положението на пророкуващ циганин. Циганите идват и започват да пророкуват: "Половината от живота си ще прекараш добре, а другата половина - зле. През първата половина ще имаш девет оки[2] късмет, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш късмета си". Късмет може ли с оки да се мери? Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно. Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното. Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават. Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат чувала. Питам, след като този чувал е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа? "Духът като дойде, Той ще ви научи какво трябва да речете"... Съвременният човек се чуди каква работа, какъв занаят да започне.
към втори вариант >>

Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното. (втори вариант)
Сега, има и друг дух, който като дойде, казва кое е право, кое е криво и ти изпадаш в положението на пророкуващ циганин. Циганите идват и започват да пророкуват: "Половината от живота си ще прекараш добре, а другата половина - зле. През първата половина ще имаш девет оки[2] късмет, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш късмета си". Късмет може ли с оки да се мери? Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно. Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното. Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават. Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат чувала. Питам, след като този чувал е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа? "Духът като дойде, Той ще ви научи какво трябва да речете"... Съвременният човек се чуди каква работа, какъв занаят да започне. Ако започне търговия, в нея има лъжа; ако стане свещеник, има лъжа; учител ако стане, пак има лъжа.
към втори вариант >>

44. Правила за Окултната школа

Тъй: брашното е образувано от милиони частици.
„Много мъчно нещо е.“ Ще кажеш: „С Любовта Божия много лесно ще го разреша, много лесно ще го разбера“. Знаете ли как идва знанието? Ще обясня този процес. Аз ще уподобя знанието на месене на хляб. Вие не мислите за месенето на хляба, но аз ще уподобя идването на знанието с месенето на хляба. Тъй: брашното е образувано от милиони частици. Учителят ти казва: „Всички тия милиони частици ще ги вземеш и ще направиш хляб от тях“. „Как ще направя хляб? “ Хляб ще направиш! Хляб иска Учителя, нищо повече. Той ти даде брашното.
към беседата >>

Той ти даде брашното.
Тъй: брашното е образувано от милиони частици. Учителят ти казва: „Всички тия милиони частици ще ги вземеш и ще направиш хляб от тях“. „Как ще направя хляб? “ Хляб ще направиш! Хляб иска Учителя, нищо повече. Той ти даде брашното. Седиш, мислиш, събираш ги, дойде вятър, отвее ги, отиват във въздуха. Ходиш насам, ходиш нататък, пак ти казва Учителя: „Трябва ти топла вода“. Брашно и топла вода. Пак мислиш, почешеш се по главата... „Защо топла вода, бе джанам? “ Брашното вятърът го отвява, а защо е топлата вода?
към беседата >>

Брашно и топла вода.
“ Хляб ще направиш! Хляб иска Учителя, нищо повече. Той ти даде брашното. Седиш, мислиш, събираш ги, дойде вятър, отвее ги, отиват във въздуха. Ходиш насам, ходиш нататък, пак ти казва Учителя: „Трябва ти топла вода“. Брашно и топла вода. Пак мислиш, почешеш се по главата... „Защо топла вода, бе джанам? “ Брашното вятърът го отвява, а защо е топлата вода? Пак Учителят казва: „Ще събереш топлата вода и брашното“. Ти казваш: „Защо ли да събера топлата вода и брашното? “ Най-после, слагаш брашното вътре в топлата вода и се образува много рядка каша – хляб.
към беседата >>

“ Брашното вятърът го отвява, а защо е топлата вода?
Той ти даде брашното. Седиш, мислиш, събираш ги, дойде вятър, отвее ги, отиват във въздуха. Ходиш насам, ходиш нататък, пак ти казва Учителя: „Трябва ти топла вода“. Брашно и топла вода. Пак мислиш, почешеш се по главата... „Защо топла вода, бе джанам? “ Брашното вятърът го отвява, а защо е топлата вода? Пак Учителят казва: „Ще събереш топлата вода и брашното“. Ти казваш: „Защо ли да събера топлата вода и брашното? “ Най-после, слагаш брашното вътре в топлата вода и се образува много рядка каша – хляб. Учителят казва: „Още брашно да туриш“. Слагаш още брашно.
към беседата >>

Пак Учителят казва: „Ще събереш топлата вода и брашното“.
Седиш, мислиш, събираш ги, дойде вятър, отвее ги, отиват във въздуха. Ходиш насам, ходиш нататък, пак ти казва Учителя: „Трябва ти топла вода“. Брашно и топла вода. Пак мислиш, почешеш се по главата... „Защо топла вода, бе джанам? “ Брашното вятърът го отвява, а защо е топлата вода? Пак Учителят казва: „Ще събереш топлата вода и брашното“. Ти казваш: „Защо ли да събера топлата вода и брашното? “ Най-после, слагаш брашното вътре в топлата вода и се образува много рядка каша – хляб. Учителят казва: „Още брашно да туриш“. Слагаш още брашно. Замесваш, замесваш, става твърдо.
към беседата >>

Ти казваш: „Защо ли да събера топлата вода и брашното?
Ходиш насам, ходиш нататък, пак ти казва Учителя: „Трябва ти топла вода“. Брашно и топла вода. Пак мислиш, почешеш се по главата... „Защо топла вода, бе джанам? “ Брашното вятърът го отвява, а защо е топлата вода? Пак Учителят казва: „Ще събереш топлата вода и брашното“. Ти казваш: „Защо ли да събера топлата вода и брашното? “ Най-после, слагаш брашното вътре в топлата вода и се образува много рядка каша – хляб. Учителят казва: „Още брашно да туриш“. Слагаш още брашно. Замесваш, замесваш, става твърдо. „Стига толкова.
към беседата >>

“ Най-после, слагаш брашното вътре в топлата вода и се образува много рядка каша – хляб.
Брашно и топла вода. Пак мислиш, почешеш се по главата... „Защо топла вода, бе джанам? “ Брашното вятърът го отвява, а защо е топлата вода? Пак Учителят казва: „Ще събереш топлата вода и брашното“. Ти казваш: „Защо ли да събера топлата вода и брашното? “ Най-после, слагаш брашното вътре в топлата вода и се образува много рядка каша – хляб. Учителят казва: „Още брашно да туриш“. Слагаш още брашно. Замесваш, замесваш, става твърдо. „Стига толкова. Хайде почни да месиш.“ Сега, всички частици, които по-рано хвърчаха из въздуха, станаха жилави.
към беседата >>

Учителят казва: „Още брашно да туриш“.
Пак мислиш, почешеш се по главата... „Защо топла вода, бе джанам? “ Брашното вятърът го отвява, а защо е топлата вода? Пак Учителят казва: „Ще събереш топлата вода и брашното“. Ти казваш: „Защо ли да събера топлата вода и брашното? “ Най-после, слагаш брашното вътре в топлата вода и се образува много рядка каша – хляб. Учителят казва: „Още брашно да туриш“. Слагаш още брашно. Замесваш, замесваш, става твърдо. „Стига толкова. Хайде почни да месиш.“ Сега, всички частици, които по-рано хвърчаха из въздуха, станаха жилави. Казва Учителя: „Остави туй тесто да постои, отдели едно–две парчета от него, направи ги на самунчета“.
към беседата >>

Слагаш още брашно.
“ Брашното вятърът го отвява, а защо е топлата вода? Пак Учителят казва: „Ще събереш топлата вода и брашното“. Ти казваш: „Защо ли да събера топлата вода и брашното? “ Най-после, слагаш брашното вътре в топлата вода и се образува много рядка каша – хляб. Учителят казва: „Още брашно да туриш“. Слагаш още брашно. Замесваш, замесваш, става твърдо. „Стига толкова. Хайде почни да месиш.“ Сега, всички частици, които по-рано хвърчаха из въздуха, станаха жилави. Казва Учителя: „Остави туй тесто да постои, отдели едно–две парчета от него, направи ги на самунчета“. Ето ти, стана хляб.
към беседата >>

Ако няма топла вода и брашно, хляб не става.
Казва Учителя: „Остави туй тесто да постои, отдели едно–две парчета от него, направи ги на самунчета“. Ето ти, стана хляб. Този прах стана на самун. Туй е знание! Та противоречията, първо, ще дадат знания. Ако няма топла вода и брашно, хляб не става. Любовта и Мъдростта трябва да се съберат, те ще ни покажат истинския път. Та, във всинца ви ще има желание да се учите. И вие ще учите нови работи, а не стари. Вие, като влезете в окултната Школа, ще се намерите в едно противоречие. Представете си сега, че една 50–60-годишна баба иска да се учи.
към беседата >>

45. Добрата земя

После ще ожънат житото, ще го овършеят, смелят на воденица и като направят от брашното топъл, хубав хляб, ще те занесат при адептите.
Намерих вратата затворена. – Не плачи, има само един начин, по който можеш да влезеш в тази света местност. – Какъв е този начин? – Ще си изровиш един гроб и ще легнеш в него. Преди това, ще помолиш да посеят върху гроба жито, което след време ще израсте и ще завърже. После ще ожънат житото, ще го овършеят, смелят на воденица и като направят от брашното топъл, хубав хляб, ще те занесат при адептите. Значи, само като топъл хляб ще влезеш вътре. Друг начин няма. – Не, не искам да влизам в гроб, да гния, да ме засяват отгоре с жито и т. н. Много скъпо ще платя за знанието, което търся. Казвам: Това е символ, в който е скрита истината.
към беседата >>

46. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги

Тия два воденични камъка какво сѫ спечелили, като сѫ смѣлили толкова много брашно?
Не може да се тури никаква култура безъ доброто. Доброто, това сѫ елементи, въ който можемъ да живѣемъ. Тия елементи могатъ да дадатъ ония основни сили за повдигане на нашия умъ. Ако азъ съмъ живѣлъ 60 години и съмъ ялъ по 3 пѫти на день, и нищо друго не съмъ направилъ, какво съмъ придобилъ? Не мязаме ли на онзи водениченъ камъкъ въ нѣкоя мѣлница, който толкова много, съ години мѣли и нищо не придобива? Тия два воденични камъка какво сѫ спечелили, като сѫ смѣлили толкова много брашно? Дойде воденичарьтъ, тури си крака отгорѣ. Камъкътъ мисли, че е придобилъ нѣщо. Нищо, а само се е изхабилъ, и послѣ го смѣнятъ съ другъ. Ще дойде нѣкой проповѣдникъ. Какво е той?
към беседата >>

Ако той е единъ камъкъ, и публиката, която го слуша, е другиятъ камъкъ, и мѣлятъ брашно, какво става съ това брашно?
Дойде воденичарьтъ, тури си крака отгорѣ. Камъкътъ мисли, че е придобилъ нѣщо. Нищо, а само се е изхабилъ, и послѣ го смѣнятъ съ другъ. Ще дойде нѣкой проповѣдникъ. Какво е той? Ако той е единъ камъкъ, и публиката, която го слуша, е другиятъ камъкъ, и мѣлятъ брашно, какво става съ това брашно? Въ всѣка проповѣдъ трѣбва да има нѣщо живо. Когато ви говоря за Бога, това е нѣщо сѫществено, толкова сѫществено и реално, че всѣкога и навсѣкѫдѣ може да го провѣрите: и въ хората, и въ животнитѣ, и въ дърветата, и въ въздуха, навсѣкѫдѣ. И тъй обектъ на мѫдростьта е свѣтлината. Слѣдователно, въ нашитѣ умове трѣбва да има свѣтлина. Е какъ ще се разберемъ?
към беседата >>

Ще се смели на брашно. (втори вариант)
Ти приличаш на воденичния камък, който с години мели житото, но нищо не придобива. Стотици и хиляди килограми жито е смлял, без да придобие нещо за себе си. Един ден ще дойде проповедникът, ще тури крака си на камъка, и всичко се свършва. Ако той е единият камък, а публиката – другият, заедно ще мелят житото. Какво ще стане с житото? Ще се смели на брашно. Във всяка проповед трябва да намериш нещо живо. Ето защо, като ви говоря за Бога, имам предвид същественото, реалното, което може да се опита навсякъде. Ако търсите Бога, ще Го опитате и в човека, и в животното, и в растението, и във въздуха, и във водата – навсякъде. И тъй, обект на мъдростта е светлината. Тя е в човешките умове.
към втори вариант >>

47. Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не

Нѣкой си младъ момъкъ отива при проповѣдника и му казва: „Имамъ хубаво жито първокачествено брашно, но нѣмамъ пари да го докарамъ.
Отивамъ единъ день въ писалището на единъ мой приятель, адвокатъ: влизамъ вѫтрѣ, при него другъ единъ, и двамата навели се, пишатъ нѣщо, нѣкакво заявление. Казвамъ: „Съ какво се занимавате? “ Единиятъ, който пише заявлението, той е баптически проповѣдникъ. Ще доведатъ нѣкого подъ сѫдъ. Разказватъ ми. Нѣкой си младъ момъкъ отива при проповѣдника и му казва: „Имамъ хубаво жито първокачествено брашно, но нѣмамъ пари да го докарамъ. Дай ми 25 лв., и като дойде житото, ще ти дамъ единъ чувалъ брашно отъ него.“ Изважда той и му дава. Отива слѣдъ това този момъкъ при адвоката и му казва: „Дай ми 100 лв., и на тебе ще дамъ 2–3 чувала брашно“. Отъ тукъ – отъ тамъ, събралъ той нѣколко хиляди лева, и отива този младежъ, и се оженва. Оженва се човѣкътъ. Какъ! Събиратъ се и двамата, пишатъ заявление, ще го даватъ подъ сѫдъ: „Слушайте“, казвамъ имъ, „вие ще викате този човѣкъ подъ сѫдъ, нали тамъ ще трѣбва да се закълне“.
към беседата >>

Дай ми 25 лв., и като дойде житото, ще ти дамъ единъ чувалъ брашно отъ него.“ Изважда той и му дава.
Казвамъ: „Съ какво се занимавате? “ Единиятъ, който пише заявлението, той е баптически проповѣдникъ. Ще доведатъ нѣкого подъ сѫдъ. Разказватъ ми. Нѣкой си младъ момъкъ отива при проповѣдника и му казва: „Имамъ хубаво жито първокачествено брашно, но нѣмамъ пари да го докарамъ. Дай ми 25 лв., и като дойде житото, ще ти дамъ единъ чувалъ брашно отъ него.“ Изважда той и му дава. Отива слѣдъ това този момъкъ при адвоката и му казва: „Дай ми 100 лв., и на тебе ще дамъ 2–3 чувала брашно“. Отъ тукъ – отъ тамъ, събралъ той нѣколко хиляди лева, и отива този младежъ, и се оженва. Оженва се човѣкътъ. Какъ! Събиратъ се и двамата, пишатъ заявление, ще го даватъ подъ сѫдъ: „Слушайте“, казвамъ имъ, „вие ще викате този човѣкъ подъ сѫдъ, нали тамъ ще трѣбва да се закълне“. Питамъ проповѣдника: „Колко ти дължи?
към беседата >>

Отива слѣдъ това този момъкъ при адвоката и му казва: „Дай ми 100 лв., и на тебе ще дамъ 2–3 чувала брашно“.
“ Единиятъ, който пише заявлението, той е баптически проповѣдникъ. Ще доведатъ нѣкого подъ сѫдъ. Разказватъ ми. Нѣкой си младъ момъкъ отива при проповѣдника и му казва: „Имамъ хубаво жито първокачествено брашно, но нѣмамъ пари да го докарамъ. Дай ми 25 лв., и като дойде житото, ще ти дамъ единъ чувалъ брашно отъ него.“ Изважда той и му дава. Отива слѣдъ това този момъкъ при адвоката и му казва: „Дай ми 100 лв., и на тебе ще дамъ 2–3 чувала брашно“. Отъ тукъ – отъ тамъ, събралъ той нѣколко хиляди лева, и отива този младежъ, и се оженва. Оженва се човѣкътъ. Какъ! Събиратъ се и двамата, пишатъ заявление, ще го даватъ подъ сѫдъ: „Слушайте“, казвамъ имъ, „вие ще викате този човѣкъ подъ сѫдъ, нали тамъ ще трѣбва да се закълне“. Питамъ проповѣдника: „Колко ти дължи? “ – 25 лева.
към беседата >>

Младият човек отишъл един ден при проповедника и му казал: Имам първо качество брашно, но нямам пари да го донеса в София. (втори вариант)
Те се бяха навели, пишеха някакво заявление. Значи, събрали се адвокат и баптистки проповедник. Питам ги: Какво е това заявление? – Ще дадем един млад човек под съд. Разказват ми случая. Младият човек отишъл един ден при проповедника и му казал: Имам първо качество брашно, но нямам пари да го донеса в София. Дай ми сто лева. Като го докарам, ще ти дам един чувал брашно. Дадох му сто лева. След това, младият момък отива при адвоката и му казва същото. И адвокатът му дал сто лева.
към втори вариант >>

Като го докарам, ще ти дам един чувал брашно. (втори вариант)
Питам ги: Какво е това заявление? – Ще дадем един млад човек под съд. Разказват ми случая. Младият човек отишъл един ден при проповедника и му казал: Имам първо качество брашно, но нямам пари да го донеса в София. Дай ми сто лева. Като го докарам, ще ти дам един чувал брашно. Дадох му сто лева. След това, младият момък отива при адвоката и му казва същото. И адвокатът му дал сто лева. Оттук-оттам той събрал няколко хиляди лева и се оженил. Та по този случай се събрали двамата в писалището.
към втори вариант >>

48. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня

Ако вие взѣмете просено брашно, ще можете ли отъ него да направите баница?
Туй показва, че разумниятъ законъ дѣйствува въ реалния, въ видимия свѣтъ. Да допуснемъ сега, че въ нѣкой домъ идватъ нещастия едно слѣдъ друго. Едно дѣте се роди – умира; второ дѣте се роди – умира; твоето дѣте се роди – умира. Казватъ: „Такава е сѫдбата му, късметътъ му е такъвъ, или пъкъ урочасало е нещо дѣтето, или пъкъ, майката, като бремѣнна още, като вървѣла нѣкога изъ улицата, уплашила се отъ нещо“. Не, не сѫ тамъ причинитѣ. Ако вие взѣмете просено брашно, ще можете ли отъ него да направите баница? Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може да направи баница? За просеното брашно има дори единъ разказъ. Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“. Просото ги запитало: Баница да ставамъ ли? „Ти хлѣбъ стани, че за баница не мисли!
към беседата >>

Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може да направи баница?
Да допуснемъ сега, че въ нѣкой домъ идватъ нещастия едно слѣдъ друго. Едно дѣте се роди – умира; второ дѣте се роди – умира; твоето дѣте се роди – умира. Казватъ: „Такава е сѫдбата му, късметътъ му е такъвъ, или пъкъ урочасало е нещо дѣтето, или пъкъ, майката, като бремѣнна още, като вървѣла нѣкога изъ улицата, уплашила се отъ нещо“. Не, не сѫ тамъ причинитѣ. Ако вие взѣмете просено брашно, ще можете ли отъ него да направите баница? Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може да направи баница? За просеното брашно има дори единъ разказъ. Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“. Просото ги запитало: Баница да ставамъ ли? „Ти хлѣбъ стани, че за баница не мисли! “ Отъ просото едва хлѣбъ можешъ да направишъ, та и баница!
към беседата >>

За просеното брашно има дори единъ разказъ.
Едно дѣте се роди – умира; второ дѣте се роди – умира; твоето дѣте се роди – умира. Казватъ: „Такава е сѫдбата му, късметътъ му е такъвъ, или пъкъ урочасало е нещо дѣтето, или пъкъ, майката, като бремѣнна още, като вървѣла нѣкога изъ улицата, уплашила се отъ нещо“. Не, не сѫ тамъ причинитѣ. Ако вие взѣмете просено брашно, ще можете ли отъ него да направите баница? Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може да направи баница? За просеното брашно има дори единъ разказъ. Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“. Просото ги запитало: Баница да ставамъ ли? „Ти хлѣбъ стани, че за баница не мисли! “ Отъ просото едва хлѣбъ можешъ да направишъ, та и баница! Сега, ако майката образува тѣлото на дѣтето си отъ просено брашно, никаква баница не може да стане отъ него, даже и хлѣбъ мѫчно става.
към беседата >>

Сега, ако майката образува тѣлото на дѣтето си отъ просено брашно, никаква баница не може да стане отъ него, даже и хлѣбъ мѫчно става.
За просеното брашно има дори единъ разказъ. Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“. Просото ги запитало: Баница да ставамъ ли? „Ти хлѣбъ стани, че за баница не мисли! “ Отъ просото едва хлѣбъ можешъ да направишъ, та и баница! Сега, ако майката образува тѣлото на дѣтето си отъ просено брашно, никаква баница не може да стане отъ него, даже и хлѣбъ мѫчно става. Боза отъ него може да става, даже първокачествена боза, която по пѫтя се продава. И тогава, ако единъ човѣкъ е създаденъ отъ такова брашно, той ще бѫде само съ прѣтенции въ свѣта, че това не е право, онова не е право, и тъй ще мине живота си. Добрѣ, но има единъ основенъ законъ, съ който ние не трѣбва да си играемъ. Той е, че свѣта има абсолютенъ редъ и порѣдъкъ. Това е първото нещо.
към беседата >>

И тогава, ако единъ човѣкъ е създаденъ отъ такова брашно, той ще бѫде само съ прѣтенции въ свѣта, че това не е право, онова не е право, и тъй ще мине живота си.
Просото ги запитало: Баница да ставамъ ли? „Ти хлѣбъ стани, че за баница не мисли! “ Отъ просото едва хлѣбъ можешъ да направишъ, та и баница! Сега, ако майката образува тѣлото на дѣтето си отъ просено брашно, никаква баница не може да стане отъ него, даже и хлѣбъ мѫчно става. Боза отъ него може да става, даже първокачествена боза, която по пѫтя се продава. И тогава, ако единъ човѣкъ е създаденъ отъ такова брашно, той ще бѫде само съ прѣтенции въ свѣта, че това не е право, онова не е право, и тъй ще мине живота си. Добрѣ, но има единъ основенъ законъ, съ който ние не трѣбва да си играемъ. Той е, че свѣта има абсолютенъ редъ и порѣдъкъ. Това е първото нещо. Туй го отричатъ философитѣ. Песимиститѣ казватъ, че този свѣтъ е единъ отъ най-лошитѣ свѣтове.
към беседата >>

Питам: От просено брашно можете ли да направите баница? (втори вариант)
Отивате в един дом, дето нещастията се трупат едно след друго. Имат три деца, и всички умират. Защо умират? Ще кажете, че причината се крие в родителите, или в това, което детето носи в себе си. Не, причината за това е друга. Питам: От просено брашно можете ли да направите баница? В приказката за просото се разказва следното. Някога в света се отворила война. Житото, царевицата, ръжта и ечемикът отишли на бойното поле с воюващите, да им помагат. Те оставили просото да услужва на хората, които не се биели. То ги запитало: На баница да ставам ли?
към втори вариант >>

Какво може да се очаква от дете, направено от просено брашно? (втори вариант)
Те оставили просото да услужва на хората, които не се биели. То ги запитало: На баница да ставам ли? – Ти стани на хляб, че за баница не мисли. Наистина, просото едва става на хляб. За баница то съвсем не е годно. Какво може да се очаква от дете, направено от просено брашно? Ог просено брашно даже, хляб мъчно се прави. Остане ли баница да се прави, нищо не може да излезе. От просото става хубава боза. Какво може да се очаква от човек, направен от просено тесто? Той ще бъде с големи изисквания; ще казва, че това не е право, онова не е право и така ще мине живота си.
към втори вариант >>

Ог просено брашно даже, хляб мъчно се прави. (втори вариант)
То ги запитало: На баница да ставам ли? – Ти стани на хляб, че за баница не мисли. Наистина, просото едва става на хляб. За баница то съвсем не е годно. Какво може да се очаква от дете, направено от просено брашно? Ог просено брашно даже, хляб мъчно се прави. Остане ли баница да се прави, нищо не може да излезе. От просото става хубава боза. Какво може да се очаква от човек, направен от просено тесто? Той ще бъде с големи изисквания; ще казва, че това не е право, онова не е право и така ще мине живота си. Да, но има един основен закон в живота, с който не може да си играете.
към втори вариант >>

49. Високият идеал

Ще заръчам да опекат десет пити от най-хубаво, най-прясно и доброкачествено брашно, фурнаджията, който ще пече питите, ще бъде най-видният, най-чистият, най- благородният човек от всички фурнаджии, които познавам. (втори вариант)
Казвате, трудно е да се спази това правило. Ако ни поканят някъде на гости и ние започнем да вадим своитe чинии, вилици, лъжици и ножове, с това може да обидим домакините. Разумната природа разполага е хиляди начини, по които тя може да приеме и нагости своите поканени. Ако аз бих поканил мои приятели на гости, ще си послужа с един от тия методи. Ето как бих постъпил. Ще заръчам да опекат десет пити от най-хубаво, най-прясно и доброкачествено брашно, фурнаджията, който ще пече питите, ще бъде най-видният, най-чистият, най- благородният човек от всички фурнаджии, които познавам. На трапезата ми няма да има никакви вилици, лъжици, ножове, но само пити и плодове. Аз сам ще отида на лозето си и ще избера най-хубавите гроздове. После ще се кача на най-хубавата ябълка и круша и от високо ще откъсна най-хубавите ябълки и круши. Като насядат всички около трапезата, ще вземам тогава по един грозд, по една ябълка и по една круша и ще ги подавам всекиму направо в ръката. Чиниите ще бъдат вашите ръце.
към втори вариант >>

50. Изпитвайте Писанията!

Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно.
Туй е мярката на онова житно зрънце. Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт. Нагоре, към Бога ще отида сега“. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот. Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ.
към беседата >>

„Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето.
Нагоре, към Бога ще отида сега“. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот. Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение.
към беседата >>

А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило.
Към Бога е спасението, а не в човешкия живот. Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение. Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно?
към беседата >>

Туй брашно отива при царската дъщеря.
Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение. Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата?
към беседата >>

Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ.
Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение. Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата? – Във воденицата. Добре.
към беседата >>

Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“.
Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение. Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата? – Във воденицата. Добре. Сега математически можем да докажем.
към беседата >>

51. Излишък и недоимък в живота

Дойде един приятел, иска да ти услужи, носи една торба с брашно, дава ти я.
Сега нещастието на всинца ви седи в това, че нямате излишък. Казвате: „Нямаме си парици, спестени за черни дни. Брашънце нямаме, това нямаме, онова нямаме.“ Е, мислите ли, че онези, които имат, са осигурени? Аз говоря за излишъка в Природата, но има друго нещо. Ти си гладувал десет дена, нямал си какво да ядеш. Дойде един приятел, иска да ти услужи, носи една торба с брашно, дава ти я. Ти си честен човек, казваш: „Не искам, как ще го взема? “ – Не, ти ще го вземеш, ти си се молил за него. То не е излишък. Това е необходимо за твоя живот. И тъй, вие трябва да изпъдите от вашия ум всяка мисъл на недоволство, всяка мисъл, която внася дисхармония в живота ви, и да бъдете в хармония с великата Любов.
към беседата >>

52. Бог на живите

Има някакво разчувстване понякога у човека, той става като каша, направена от мамулено брашно, качамак го наричат.
Щом двама души си говорим, ние сме живи. Щом сме живи, има вече условия да се прояви Любовта. Има ли подтик на Любовта, има условия за проявяване на знанието. В съвременното общество, в съвременния научен свят, религиозните хора, всички казват, че щом човек се влюби, проявява се любовта, а знанието фалира. Не, те смесват любовта с чувствата. Има някакво разчувстване понякога у човека, той става като каша, направена от мамулено брашно, качамак го наричат. И този качамак минава за любов. Ако това беше любов, както го разбираме, съвременният свят би се превърнал в рай. Дойде някой, казва: „Аз ви обичам“. Да, аз ви обичам като качамак. Някои ще кажат: „Това е подигравка“.
към беседата >>

53. Допреният въглен

“, и то каже, че иска да смели брашното на господаря си, това така ли е?
Дълбоките причини на тия подбуждения, на тия стремежи на човешката душа, в своето съвременно развитие, са неизвестни. Много от вашите състояния са неизвестни вам и вие не можете да си ги обясните. Искате да бъдете богати, имате силно желание за това и можете да посветите целия си живот, но като ви попитат философски, защо искате да станете богати, вие ще кажете: „За това, за онова“, но подбудителната причина не е тази. Можете да имате желание да станете някой философ или някой учен, и на това си желание да посветите целия си живот, то да ви коства всичко, но подбудителните причини всъщност са скрити. Ако запитат колелото в една воденица: „Защо се въртиш? “, и то каже, че иска да смели брашното на господаря си, това така ли е? Чудни са хората! Те, като това колело, казват: „Аз искам да меля брашното на господаря си“. Ами ако нямаше вода, можеше ли да мелиш? – Не можеше. Следователно, ако ти мелиш, водата те заставя.
към беседата >>

Те, като това колело, казват: „Аз искам да меля брашното на господаря си“.
Искате да бъдете богати, имате силно желание за това и можете да посветите целия си живот, но като ви попитат философски, защо искате да станете богати, вие ще кажете: „За това, за онова“, но подбудителната причина не е тази. Можете да имате желание да станете някой философ или някой учен, и на това си желание да посветите целия си живот, то да ви коства всичко, но подбудителните причини всъщност са скрити. Ако запитат колелото в една воденица: „Защо се въртиш? “, и то каже, че иска да смели брашното на господаря си, това така ли е? Чудни са хората! Те, като това колело, казват: „Аз искам да меля брашното на господаря си“. Ами ако нямаше вода, можеше ли да мелиш? – Не можеше. Следователно, ако ти мелиш, водата те заставя. Но зад тази вода седи друга една причина. Топлината ще му каже: „Не зависи от тебе, ако аз не съм, ти не ще можеш да се движиш“.
към беседата >>

54. Колко пъти да прощаваме?

Някой ви пита: „Ако колата, с която ще прекарвам своето брашно и с която отивам на далечен път, се счупи, до колко пъти трябва да я поправям?
Някои го разглеждат по църковному. Ние сме слушали, слушали, казват: „Да си простим! “ Защо ще прощаваме? То е прощаване, без да е простил; извинение, без да е извинил. Това са празни думи. Някой ви пита: „Ако колата, с която ще прекарвам своето брашно и с която отивам на далечен път, се счупи, до колко пъти трябва да я поправям? “ Аз ще кажа: Дотогава, докато ми служи, ще я поправям, защото без нея не може да се кара. Тя е една необходимост. Следователно прощаването, това е поправяне на колата. Счупила се тя. Представете си, че един кон ви ритнал някъде.
към беседата >>

Трябва да му простиш, защото не му ли простиш, твоята каруца е счупена и ти сам ще носиш брашното на гърба си, нищо повече!
Представете си, че един кон ви ритнал някъде. Трябва ли да му счупите краката? – Трябва да му простите, понеже той ви е необходим. Сега някои разглеждат ближния като един посторонен човек. Не, този ближният ти човек е ближен, защото той е една необходимост за тебе, ти трябва да му простиш. Трябва да му простиш, защото не му ли простиш, твоята каруца е счупена и ти сам ще носиш брашното на гърба си, нищо повече! Окултният закон казва, че с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. Това са положения, които трябва да се различават в живота ни, за да стане сносен. Запример, вие може да ме слушате, че трябва да си прощавате, без да разбирате закона. Казвам: Трябва да си прощавате. Казвате: „Може ли?
към беседата >>

Може да се посмеят на такъв човек, но той ще бъде майстор да вземе брашното, сиренцето и масълцето.
“ – Не, никой път досега не съм казал лъжа. Ако някой от вас може да ме научи на туй изкуство, ще му бъда крайно благодарен. Ще взимам уроци от него. Тъй, както вие знаете лъжата, това е едно изкуство вече. Да знаеш как да смахнеш някого, изкуство е това! Може да се посмеят на такъв човек, но той ще бъде майстор да вземе брашното, сиренцето и масълцето. Аз наричам лъжа не това да знаеш какво нещо е лъжата, но да знаеш как да я представиш. Ще ви приведа един пример. Някой среща един свой приятел, който обича да лъже, и му казва: „Я ми кажи една лъжа! “ – „Остави се, аз се отказах, не лъжа вече. Остави това, ами баща ми умря, викат ме на погребение, а нямам нито пет пари.“ Разказва това и четири реда сълзи му текат.
към беседата >>

55. Тъчете мислите си!

Например дойдат ти гости, искаш да ги нагостиш, но нямаш брашно, сиренце, масло и започваш да се извиняваш – усещаш едно стеснително състояние.
Тогава законът се сменя: умът става два пъти по-силен от сърцето. Щом се реализира мисълта, умът отслабва, енергията му се изразходва и той се нуждае от набавяне на нова енергия. Много пъти човек не може да мисли, понеже няма енергия. Някой път човек иска да чувства, но няма енергия. Той знае какво е Любовта, но енергия няма. Например дойдат ти гости, искаш да ги нагостиш, но нямаш брашно, сиренце, масло и започваш да се извиняваш – усещаш едно стеснително състояние. Имаш ли брашно, масло – направиш баница на гостите, радостен си. Сега какво е приложението на закона? Да кажем, че аз зная много добре как се прави баница. Баницата е един символ. Това значи, че аз зная символа, но нямам сирене, масло, брашно, т. е.
към беседата >>

Имаш ли брашно, масло – направиш баница на гостите, радостен си.
Щом се реализира мисълта, умът отслабва, енергията му се изразходва и той се нуждае от набавяне на нова енергия. Много пъти човек не може да мисли, понеже няма енергия. Някой път човек иска да чувства, но няма енергия. Той знае какво е Любовта, но енергия няма. Например дойдат ти гости, искаш да ги нагостиш, но нямаш брашно, сиренце, масло и започваш да се извиняваш – усещаш едно стеснително състояние. Имаш ли брашно, масло – направиш баница на гостите, радостен си. Сега какво е приложението на закона? Да кажем, че аз зная много добре как се прави баница. Баницата е един символ. Това значи, че аз зная символа, но нямам сирене, масло, брашно, т. е. нямам условия, за да приложа символа.
към беседата >>

Това значи, че аз зная символа, но нямам сирене, масло, брашно, т. е.
Например дойдат ти гости, искаш да ги нагостиш, но нямаш брашно, сиренце, масло и започваш да се извиняваш – усещаш едно стеснително състояние. Имаш ли брашно, масло – направиш баница на гостите, радостен си. Сега какво е приложението на закона? Да кажем, че аз зная много добре как се прави баница. Баницата е един символ. Това значи, че аз зная символа, но нямам сирене, масло, брашно, т. е. нямам условия, за да приложа символа. Законът за приложението на тия геометрически формули е следният: всякога, когато имаш условия да проявиш една мисъл или едно желание, но не ги проявиш, ти се спъваш, влизаш в дисхармония с Битието. Дойде ти някой приятел и имаш желание да му направиш една баница – ти трябва да му направиш тази баница, колкото време и да ти коства. Изпълниш ли това свое желание, в теб ще се развие едно благородно качество. Някой ти поиска някаква малка услуга – направи я!
към беседата >>

56. Добрите и лошите

Българите, когато хранят прасета или кучета, замесват им малко кашица от брашно или трици – за тях много готвене не трябва.
Това е цяло изкуство. Вие искате някой път да ме нагостите хубаво. Дойда във вашата къща, вие замесите тесто и го сложите пред мен в паницата и ми кажете: „Заповядайте, ние тъй сме навикнали да ядем тестото – сурово.“ Добре, дойда друг път в къщата ви и вие ми сложите печен хляб, а не суров, както по-рано. Питам: кое е по-разумно сега – сурово тесто ли да ядем, или да го опечем? Кажете ми кой е начинът за ядене в Природата. Българите, когато хранят прасета или кучета, замесват им малко кашица от брашно или трици – за тях много готвене не трябва. Кой е истинският начин за приготвяне на храната? – Всички трябва да се ползваме от методите на Природата. Сега, разбира се, аз не говоря за тази Природа, в която ние сме оставили своите излишъци, не говоря за Природата, която е създадена от мъртвите тела на милиарди и милиарди същества, но говоря за онази жива, Божествена природа. Сегашната Природа е създадена от останките на миналите същества – върху тия мъртви тела растат сега крушите, ябълките и другите плодове. Следователно ние се храним само с мъртви същества.
към беседата >>

57. Малки придобивки в живота

Запример, кремъкът се употребява за вършене при диканите; но когато месиш брашното, ако то стане твърдо като кремък, какво ще правиш?
Ако пък слушате ума, той ще ви направи твърди като кремък. Някой казва: Аз няма да бъда мек като каша. Ами ако бъдеш твърд като кремък, по-добре ли е? Кое е по-добре? Има условия, където кремъкът е на място. Запример, кремъкът се употребява за вършене при диканите; но когато месиш брашното, ако то стане твърдо като кремък, какво ще правиш? Следователно има условия в живота, дето чувствата трябва да имат преимущество, а има условия в живота, дето умът трябва да има преимущество. Ще спазвате следния закон: ако сте неразположени, тогава малко погладете лявата страна на главата си. Съзнателно ще прекарате лявата си ръка по лявата страна на главата, с желание да уравновесите вашето душевно състояние. Щом сте неразположени, направете този опит и кажете: Моето неразположение, като ученик на тази школа, трябва да бъде всякога отлично! И в името на Божията Любов аз имам това разположение!
към беседата >>

58. Новата азбука

Може ли господарят да изисква от слугата си погача от житено брашно, щом му е дал царевично?
До следната година, докато ябълката роди отново. Следователно, ако по този начин отивате на училище и учителите ви са умни, те ще ви дават толкова, колкото и вие давате. Ако храниш една патица с царевица, като я заколиш, тя ще ти даде царевично месо. Ако я храниш с жито и я заколиш, тя ще ти даде житено месо. Храниш ли я с червейчета, тя ще ти даде месо, съответно храната, която е приемала. Може ли господарят да изисква от слугата си погача от житено брашно, щом му е дал царевично? Както и да постъпва с него, както и да го бие, царевичното брашно не може да се превърне в житено и обратно: житеното брашно не може да се превърне в царевично. Щом е така, защо господарят бие слугата си? Синът отива при баща си сърдит, недоволен, а очаква баща му да го посрещне с любов. Това е все едно господарят да изисква от слугата си да му направи погача от житено брашно, след като му е дал царевично. Възможно ли е да дадеш едно нещо, а да изискваш от него да излезе друго?
към беседата >>

Както и да постъпва с него, както и да го бие, царевичното брашно не може да се превърне в житено и обратно: житеното брашно не може да се превърне в царевично.
Следователно, ако по този начин отивате на училище и учителите ви са умни, те ще ви дават толкова, колкото и вие давате. Ако храниш една патица с царевица, като я заколиш, тя ще ти даде царевично месо. Ако я храниш с жито и я заколиш, тя ще ти даде житено месо. Храниш ли я с червейчета, тя ще ти даде месо, съответно храната, която е приемала. Може ли господарят да изисква от слугата си погача от житено брашно, щом му е дал царевично? Както и да постъпва с него, както и да го бие, царевичното брашно не може да се превърне в житено и обратно: житеното брашно не може да се превърне в царевично. Щом е така, защо господарят бие слугата си? Синът отива при баща си сърдит, недоволен, а очаква баща му да го посрещне с любов. Това е все едно господарят да изисква от слугата си да му направи погача от житено брашно, след като му е дал царевично. Възможно ли е да дадеш едно нещо, а да изискваш от него да излезе друго? Права е пословицата: „Каквото посееш, това ще пожънеш“.
към беседата >>

Това е все едно господарят да изисква от слугата си да му направи погача от житено брашно, след като му е дал царевично.
Храниш ли я с червейчета, тя ще ти даде месо, съответно храната, която е приемала. Може ли господарят да изисква от слугата си погача от житено брашно, щом му е дал царевично? Както и да постъпва с него, както и да го бие, царевичното брашно не може да се превърне в житено и обратно: житеното брашно не може да се превърне в царевично. Щом е така, защо господарят бие слугата си? Синът отива при баща си сърдит, недоволен, а очаква баща му да го посрещне с любов. Това е все едно господарят да изисква от слугата си да му направи погача от житено брашно, след като му е дал царевично. Възможно ли е да дадеш едно нещо, а да изискваш от него да излезе друго? Права е пословицата: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Има и друга пословица: „Каквото правиш, това намираш“. Тя е вярна в известни случаи, а не абсолютно. Например господарят, като по-силен, бие слугата си, кара го да меси хляб, да носи вода, да чисти къщата.
към беседата >>

59. Разумният живот

Казвате: „Да занеса някому един чувал брашно.“ Но отлагате да сторите това Добро.
Следователно, когато една точка се движи, това показва, че цялото се движи, цялото действа. Някой може да каже, че една точка или едно тяло се движи в пространството. Не, движението на всяка точка в пространството представлява движението на цялото в себе си. Следователно, ако известна мисъл се явява във вас, в дадения случай тази мисъл е свързана с ред други мисли и по тази точка от линията АВ вие трябва да намерите връзката с всички тия мисли и желания. Например вие замисляте да направите някому едно Добро. Казвате: „Да занеса някому един чувал брашно.“ Но отлагате да сторите това Добро. Туй, което вие намисляте да направите, друг ще го почувства, а трети го извършва. Кой е направил Доброто? – Този, който го извършва. Той казва: „Аз не само че помислих това нещо, не само че го почувствах, но го извърших.“ Значи едни от хората в дадения случай са тия, които замислят Доброто, но не го вършат. Вторите са от тия, които чувстват Доброто, но не го вършат, а третите са от тия, които вършат Доброто, понеже занасят чувала.
към беседата >>

60. Добрата постъпка

На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят?
Някои сте се спрели – колебаете се да продължавате ли, или не. Не се колебайте, работете без колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трябва да се говори, повече да се работи. Например какво може да се говори с един беден човек? На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят? Брашното хубаво ли беше? “ Ето например един разговор. Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш? “ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате. Ще напишете на дъската думата брашно.
към беседата >>

Брашното хубаво ли беше?
Не се колебайте, работете без колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трябва да се говори, повече да се работи. Например какво може да се говори с един беден човек? На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят? Брашното хубаво ли беше? “ Ето например един разговор. Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш? “ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате. Ще напишете на дъската думата брашно. Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш?
към беседата >>

Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш?
По-малко трябва да се говори, повече да се работи. Например какво може да се говори с един беден човек? На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят? Брашното хубаво ли беше? “ Ето например един разговор. Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш? “ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате. Ще напишете на дъската думата брашно. Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш? “ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща. Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате.
към беседата >>

“ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате.
Например какво може да се говори с един беден човек? На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят? Брашното хубаво ли беше? “ Ето например един разговор. Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш? “ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате. Ще напишете на дъската думата брашно. Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш? “ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща. Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение.
към беседата >>

Ще напишете на дъската думата брашно.
На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят? Брашното хубаво ли беше? “ Ето например един разговор. Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш? “ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате. Ще напишете на дъската думата брашно. Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш? “ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща. Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете да се разговаряте!
към беседата >>

Аз не ви казвам да изпратите обуща на едно място, дрехи – на друго, брашно – на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповед, вие вършите престъпление.
Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете да се разговаряте! Така трябва да бъде според Новото учение. Ще извършиш и после ще говориш. А сега, според старото учение, ще се съберат в кáмарата, че ще говорят, ще прокарват закони, ще назначават старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповядват да се отворят сърцата на богатите, че туй, че онуй. Но всичко това трябва да стане без никакви проповеди, без никакви уговаряния, а само на дело. Аз не ви казвам да изпратите обуща на едно място, дрехи – на друго, брашно – на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповед, вие вършите престъпление. Ако е така, аз сам ще ги изпратя. Аз съм достатъчно богат, за да мога да изпратя на всички нуждаещи се по едни обуща. Въпросът не е в това, че аз не мога да ги изпратя, но ако аз ги изпратя, ще стана още по-богат. Аз искам и вие да станете богати, затова казвам: вложете капитала, който имате! Вложете го в Божествената банка!
към беседата >>

61. Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски

Той ги посрѣща много любезно, покланя имъ се до земята и казва на жена си, да замѣси три мѣри брашно и да направи една голѣма погача.
Значи, най-първо тия грѣхове, тия прѣстѫпления сѫ станали горѣ, тамъ сѫ причинитѣ, а послѣдствията сѫ станали въ Содомъ и Гоморъ. Тъй че двата града Содомъ и Гоморъ отговарятъ на падналитѣ ангели. Защо сѫ пропаднали тия градове? Защото въ тѣзи градове е сѫществувалъ нечуванъ, небивалъ развратъ. Отворете Библията да видите, какъ се явяватъ при Аврама трима ангели. Той ги посрѣща много любезно, покланя имъ се до земята и казва на жена си, да замѣси три мѣри брашно и да направи една голѣма погача. Една мѣра брашно се равнява на 7 кгр. брашно, значи погачата ще бѫде отъ 21 кгр. Слѣдъ това Аврамъ се завтича, отива да избере едно отъ най-хубавитѣ, млади телета, закалва го, за да имъ даде угощение. Подиръ това угощение тѣ си тръгватъ, като му казватъ, че отиватъ да погубятъ градоветѣ Содомъ и Гоморъ. Вие не можете да си прѣдставите какъвъ ръстъ сѫ имали тия хора.
към беседата >>

Една мѣра брашно се равнява на 7 кгр.
Тъй че двата града Содомъ и Гоморъ отговарятъ на падналитѣ ангели. Защо сѫ пропаднали тия градове? Защото въ тѣзи градове е сѫществувалъ нечуванъ, небивалъ развратъ. Отворете Библията да видите, какъ се явяватъ при Аврама трима ангели. Той ги посрѣща много любезно, покланя имъ се до земята и казва на жена си, да замѣси три мѣри брашно и да направи една голѣма погача. Една мѣра брашно се равнява на 7 кгр. брашно, значи погачата ще бѫде отъ 21 кгр. Слѣдъ това Аврамъ се завтича, отива да избере едно отъ най-хубавитѣ, млади телета, закалва го, за да имъ даде угощение. Подиръ това угощение тѣ си тръгватъ, като му казватъ, че отиватъ да погубятъ градоветѣ Содомъ и Гоморъ. Вие не можете да си прѣдставите какъвъ ръстъ сѫ имали тия хора. Тѣ не сѫ били тъй хилави, като сегашнитѣ хора.
към беседата >>

брашно, значи погачата ще бѫде отъ 21 кгр.
Защо сѫ пропаднали тия градове? Защото въ тѣзи градове е сѫществувалъ нечуванъ, небивалъ развратъ. Отворете Библията да видите, какъ се явяватъ при Аврама трима ангели. Той ги посрѣща много любезно, покланя имъ се до земята и казва на жена си, да замѣси три мѣри брашно и да направи една голѣма погача. Една мѣра брашно се равнява на 7 кгр. брашно, значи погачата ще бѫде отъ 21 кгр. Слѣдъ това Аврамъ се завтича, отива да избере едно отъ най-хубавитѣ, млади телета, закалва го, за да имъ даде угощение. Подиръ това угощение тѣ си тръгватъ, като му казватъ, че отиватъ да погубятъ градоветѣ Содомъ и Гоморъ. Вие не можете да си прѣдставите какъвъ ръстъ сѫ имали тия хора. Тѣ не сѫ били тъй хилави, като сегашнитѣ хора. Вие още не сте виждали, какво нѣщо е ангелътъ.
към беседата >>

Правятъ Му погача отъ три мѣри брашно, колятъ Му най-младото теле, но сѫщеврѣменно Той иде да накаже свѣта.
Тѣзи градове, Содомъ и Гоморъ, сѫ схващали живота по сѫщия начинъ. И тѣ сѫ имали своитѣ индивидуални разбирания. Между тѣхъ е имало такъвъ развратъ, такова нечувано насилие, за което, именно, сѫ били погубени. Изводътъ отъ всичко това е слѣдниятъ: съврѣменната цивилизация, която върви по пѫтя на индивидуалнитѣ схващания, ще има сѫщитѣ послѣдствия. Днесъ Господь е при Авраама на угощение. Правятъ Му погача отъ три мѣри брашно, колятъ Му най-младото теле, но сѫщеврѣменно Той иде да накаже свѣта. Сега, щомъ се слуша една такава бесѣда, всѣки казва: ами защо трѣбва да се заплашватъ хората така, защо трѣбва да се наказватъ? Добрѣ, тогава азъ питамъ: на какво основание отгорѣ хората трѣбва да се въорѫжаватъ, да се биятъ съ пушкитѣ си и да се убиватъ? На основание на кой Божественъ законъ постѫпватъ така? При това, защо е намѣсена и църквата, и духовенството, и всички други хора? И надъ всичко отгорѣ, всички желаятъ да оправятъ свѣта!
към беседата >>

Той ги посреща много любезно, покланя им се до земята и казва на жена си, да замеси три мери брашно и да направи една голяма погача. (втори вариант)
Значи, най-първо тия грехове, тия престъпления са станали горе, там са причините, а последствията са станали в Содом и Гомор. Тъй че двата града Содом и Гомор отговарят на падналите ангели. Защо са пропаднали тия градове? Защото в тези градове е съществувал нечуван, небивал разврат. Отворете Библията да видите, как се явяват при Аврама трима ангели. Той ги посреща много любезно, покланя им се до земята и казва на жена си, да замеси три мери брашно и да направи една голяма погача. Една мера брашно се равнява на 7 кг. брашно, значи погачата ще бъде от 21 кг. След това Аврам се завтича, отива да избере едно от най-хубавите, млади телета, заколва го, за да им даде угощение. Подир това угощение те си тръгват, като му казват, че отиват да погубят градовете Содом и Гомор. Вие не можете да си представите какъв ръст са имали тия хора.
към втори вариант >>

Една мера брашно се равнява на 7 кг. (втори вариант)
Тъй че двата града Содом и Гомор отговарят на падналите ангели. Защо са пропаднали тия градове? Защото в тези градове е съществувал нечуван, небивал разврат. Отворете Библията да видите, как се явяват при Аврама трима ангели. Той ги посреща много любезно, покланя им се до земята и казва на жена си, да замеси три мери брашно и да направи една голяма погача. Една мера брашно се равнява на 7 кг. брашно, значи погачата ще бъде от 21 кг. След това Аврам се завтича, отива да избере едно от най-хубавите, млади телета, заколва го, за да им даде угощение. Подир това угощение те си тръгват, като му казват, че отиват да погубят градовете Содом и Гомор. Вие не можете да си представите какъв ръст са имали тия хора. Те не са били тъй хилави, като сегашните хора.
към втори вариант >>

брашно, значи погачата ще бъде от 21 кг. (втори вариант)
Защо са пропаднали тия градове? Защото в тези градове е съществувал нечуван, небивал разврат. Отворете Библията да видите, как се явяват при Аврама трима ангели. Той ги посреща много любезно, покланя им се до земята и казва на жена си, да замеси три мери брашно и да направи една голяма погача. Една мера брашно се равнява на 7 кг. брашно, значи погачата ще бъде от 21 кг. След това Аврам се завтича, отива да избере едно от най-хубавите, млади телета, заколва го, за да им даде угощение. Подир това угощение те си тръгват, като му казват, че отиват да погубят градовете Содом и Гомор. Вие не можете да си представите какъв ръст са имали тия хора. Те не са били тъй хилави, като сегашните хора. Вие още не сте виждали, какво нещо е ангелът.
към втори вариант >>

Правят Му погача от три мери брашно, колят Му най-младото теле, но същевременно Той иде да накаже света. (втори вариант)
Тези градове, Содом и Гомор, са схващали живота по същия начин. И те са имали своите индивидуални разбирания. Между тях е имало такъв разврат, такова нечувано насилие, за което, именно, са били погубени. Изводът от всичко това е следният: съвременната цивилизация, която върви по пътя на индивидуалните схващания, ще има същите последствия. Днес Господ е при Аврама на угощение. Правят Му погача от три мери брашно, колят Му най-младото теле, но същевременно Той иде да накаже света. Сега, щом се слуша една такава беседа, всеки казва: Ами защо трябва да се заплашват хората така, защо трябва да се наказват? Добре, тогава аз питам: На какво основание отгоре хората трябва да се въоръжават, да се бият с пушките си и да се убиват? На основание на кой Божествен закон постъпват така? При това, защо е намесена и църквата, и духовенството, и всички други хора? И над всичко отгоре, всички желаят да оправят света!
към втори вариант >>

62. Ти си!

Азъ слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни?
Въ училищата всѣки си има методъ за прѣподаване. Сега, какво означаватъ думитѣ „Исусъ и Христосъ“? – Това сѫ двѣ названия, двѣ имена. Нѣкои казватъ: трѣбва да признаемъ, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий. Много добрѣ, съгласенъ съмъ съ това, но има двѣ положения въ свѣта, въ практическия животъ, които човѣкъ трѣбва да разрѣши. Азъ слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни? Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно. Казвамъ: право отговори. Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели? Ти отговори правилно, но самунитѣ седятъ при мене. Добрѣ, тѣзи самуни сѫ на трапезата, и ще ги опиташъ, да видишъ, дали отговорътъ ти е правъ, или не.
към беседата >>

Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно.
Сега, какво означаватъ думитѣ „Исусъ и Христосъ“? – Това сѫ двѣ названия, двѣ имена. Нѣкои казватъ: трѣбва да признаемъ, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий. Много добрѣ, съгласенъ съмъ съ това, но има двѣ положения въ свѣта, въ практическия животъ, които човѣкъ трѣбва да разрѣши. Азъ слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни? Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно. Казвамъ: право отговори. Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели? Ти отговори правилно, но самунитѣ седятъ при мене. Добрѣ, тѣзи самуни сѫ на трапезата, и ще ги опиташъ, да видишъ, дали отговорътъ ти е правъ, или не. Той самъ трѣбва да опита, дали твърдението, което далъ за тѣзи самуни е право, или не.
към беседата >>

Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели?
Нѣкои казватъ: трѣбва да признаемъ, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий. Много добрѣ, съгласенъ съмъ съ това, но има двѣ положения въ свѣта, въ практическия животъ, които човѣкъ трѣбва да разрѣши. Азъ слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни? Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно. Казвамъ: право отговори. Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели? Ти отговори правилно, но самунитѣ седятъ при мене. Добрѣ, тѣзи самуни сѫ на трапезата, и ще ги опиташъ, да видишъ, дали отговорътъ ти е правъ, или не. Той самъ трѣбва да опита, дали твърдението, което далъ за тѣзи самуни е право, или не. Та въпросътъ има и друга една страна: не е достатъчно човѣкъ само да познае, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий, но и да опита това. Подъ думата „Синъ Божий“, ние прѣвеждаме думитѣ „любовь и животъ“.
към беседата >>

Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: Какви са тези самуни? (втори вариант)
В училищата всеки си има метод за преподаване. Сега, какво означават думите „Исус и Христос“? – Това са две названия, две имена. Някои казват: Трябва да признаем, че Исус Христос е Син Божий. Много добре, съгласен съм с това, но има две положения в света, в практическия живот, които човек трябва да разреши. Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: Какви са тези самуни? Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно. Казвам: Право отговори. Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не.
към втори вариант >>

Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно. (втори вариант)
Сега, какво означават думите „Исус и Христос“? – Това са две названия, две имена. Някои казват: Трябва да признаем, че Исус Христос е Син Божий. Много добре, съгласен съм с това, но има две положения в света, в практическия живот, които човек трябва да разреши. Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: Какви са тези самуни? Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно. Казвам: Право отговори. Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не. Той сам трябва да опита, дали твърдението, което дал за тези самуни е право, или не.
към втори вариант >>

Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? (втори вариант)
Някои казват: Трябва да признаем, че Исус Христос е Син Божий. Много добре, съгласен съм с това, но има две положения в света, в практическия живот, които човек трябва да разреши. Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: Какви са тези самуни? Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно. Казвам: Право отговори. Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не. Той сам трябва да опита, дали твърдението, което дал за тези самуни е право, или не. Та въпросът има и друга една страна: Не е достатъчно човек само да познае, че Исус Христос е Син Божий, но и да опита това. Под думата „Син Божий“, ние превеждаме думите „любов и живот“.
към втори вариант >>

63. Неразбраното

То значи – без брашно да направиш една погача.
– Тук имате единица, умножена четири пъти сама на себе си. Това обаче е и единица, това е и буквата i, която означава въображаемите, имагинерните числа. Да умножим една въображаема единица четири пъти, за да даде една реална единица – това значи от нищо да направиш нещо. Това нещо има ли някакво приложение в живота? – Има, разбира се. То значи – без брашно да направиш една погача. Тази задача представя положението на онази домакиня, която без брашно може да направи погача. Сега това положение може да се вземе и в обратен смисъл. Когато известно положение се тълкува буквално, може да се изпадне в смешни положения. Всяко положение има разумно обяснение на нещата. Аз имам една величина от 500 лева:
към беседата >>

Тази задача представя положението на онази домакиня, която без брашно може да направи погача.
Това обаче е и единица, това е и буквата i, която означава въображаемите, имагинерните числа. Да умножим една въображаема единица четири пъти, за да даде една реална единица – това значи от нищо да направиш нещо. Това нещо има ли някакво приложение в живота? – Има, разбира се. То значи – без брашно да направиш една погача. Тази задача представя положението на онази домакиня, която без брашно може да направи погача. Сега това положение може да се вземе и в обратен смисъл. Когато известно положение се тълкува буквално, може да се изпадне в смешни положения. Всяко положение има разумно обяснение на нещата. Аз имам една величина от 500 лева: + 500 +
към беседата >>

64. Тесният път

Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ си, на еди-коя си улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два чувала брашно, дрѣхи, хлѣбъ.
Питамъ: какво ви ползува този кръстъ въ църквата? Кръстътъ, това е Божествената Свѣтлина, Божествената Любовь на невидимия, на онзи неосѣзаемия животъ, който влиза въ насъ и ни дава веселие и подемъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можешъ да слушашъ Божествения гласъ. Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ си, на еди-коя си улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два чувала брашно, дрѣхи, хлѣбъ. Тя и дѣцата ѝ отъ два дни сѫ гладни, викатъ къмъ менъ; затова, ти изпълни моята воля, и сърдцето ти ще се изпълни съ радость. Ти казвашъ: чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостолъ Павелъ падна отъ коня си, той чу гласъ, но видѣ ли Господа, видѣ ли Христа? \Не, той видѣ само Свѣтлина. А сега, ще ни прѣдставятъ Христа съ малка брадичка, съ сини очички, съ тънки вѣжди, както другитѣ хора.
към беседата >>

Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб. (втори вариант)
Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата? Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем. Някой казва: Аз искам да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можеш да слушаш Божествения глас. Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб. Тя и децата ѝ от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост. Ти казваш: Чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но видя ли Господа, видя ли Христа? Не, той видя само Светлина. А сега, ще ни представят Христа с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора.
към втори вариант >>

65. Азъ Те познахъ / Аз Те познах

Не трѣбва да се прѣкарва житото прѣзъ воденичния камъкъ и тъй да се смила на брашно, а трѣбва да се дъвче сурово.
Майка има нѣкое непослушно дѣте, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъвъ ефектъ ще произведе. Питатъ хората: кога ще се поправи свѣтътъ? Казвамъ: когато всички хора почнатъ да ядатъ сухо жито. Слѣдъ като се поправятъ, нека почнатъ да варятъ житото, а послѣ да го пекатъ на хлѣбъ. Сега процеситѣ въ свѣта сѫ обърнати наопаки. Не трѣбва да се прѣкарва житото прѣзъ воденичния камъкъ и тъй да се смила на брашно, а трѣбва да се дъвче сурово. Само така то ще прѣдаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нѣщо прѣдставлява законътъ на великото самопожертвуване. Дайте на прѣстѫпника да яде отъ това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влѣзе въ него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата? – Научихъ. Е, сега и двамата ще живѣемъ въ миръ и съгласие. Христосъ казва: „Познахъ, че Ти си ме проводилъ“.
към беседата >>

Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. (втори вариант)
Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертване. Дайте на престъпника да яде от това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влезе в него туй жито, ще го пита: Научи ли закона на жертвата? – Научих. Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие.
към втори вариант >>

66. Отворената и затворената чаша

“ – „Земеделецът направи това.“ – „Ти само взе наготово брашното и замеси от него хляб.“ Казваш на сина си: „Ти нямаш признателност, не си благодарен на моя хляб.“ Де е Истината?
Питам: кой кого е отхранил? Някой казва на сина си: „Знаеш ли, че ти си ял хляба ми? “ – „Кой хляб? “ – „Моя хляб.“ – „Ами ти отде го взе? Ти ли се мъчи да изкараш житото? “ – „Земеделецът направи това.“ – „Ти само взе наготово брашното и замеси от него хляб.“ Казваш на сина си: „Ти нямаш признателност, не си благодарен на моя хляб.“ Де е Истината? – Хората още не са яли собствен хляб. Често някои казват: „Аз нося на Учителя от нашия хляб.“ – Да, но аз не съм ял ваш хляб. Аз бих бил щастлив, ако мога да ям ваш хляб, но никъде няма такъв. Знаете ли какво нещо е хлябът? Христос казва: „Аз съм живият хляб.“ – Да, само Христос е живият хляб.
към беседата >>

67. Законътъ на внушението

Затова ще хванете тази вода и ще я впрегнете в колелото на вашата воденица да мели брашно, да върши работа.
Какво говори „Високият идеал“? – Да хванете най-голямата си слабост и да воювате с нея. Само така ще се прояви силата ви. Казвам: всички недъзи, които имате, са богати условия да се прояви силата ви. Те представляват кривата посока, по която е тръгнала водата във вашия живот. Затова ще хванете тази вода и ще я впрегнете в колелото на вашата воденица да мели брашно, да върши работа. При изключения няма да се смущавате, ще си легнете и в единадесет часа, и в дванадесет часа, в колкото ви се налага. Ще знаете, че умният човек се нуждае от по-малко сън, а глупавият – от повече. Умният човек употребява по-малко време за учене; глупавият употребява много време. Паметливият ученик, като прочете веднъж урока си, той го е запомнил вече; ученикът, който има слаба памет, много пъти трябва да чете урока си, да иждивява по три-четири часа, и скоро го забравя. Щом човек има недъзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията от правилния Ă вървеж, поради което, чрез закона на внушението, трябва да я върне в правия Ă път.
към беседата >>

68. Плодътъ на дървото / Плодът на дървото

Майката казва: азъ трѣбва днесъ да прѣсѣя брашното, да омѣся хлѣба.
Взима плочата, пише, изтрива, казва на майка си: наука е това! Буквата „а“ е това! Значи тази буква му отваря вратата за разбиране на живота. Майката се обръща къмъ другитѣ които сѫ около нея, казва имъ: е, нека се радва, дѣте е. Питамъ: ами кое е по-високото за майката въ дадения моментъ? Майката казва: азъ трѣбва днесъ да прѣсѣя брашното, да омѣся хлѣба. Елате тукъ да видите, какъ се мѣси хлѣбъ! И почва тя да проповѣдва. Замѣсва всичкото брашно, покрие го отгорѣ и го оставя да втасва. Най-послѣ запали пещьта си. Взима слѣдъ това едно яйце, разбива само желтъка му и намазва съ него хлѣба, за де се лъсне кората му и казва: това е хлѣбъ!
към беседата >>

Замѣсва всичкото брашно, покрие го отгорѣ и го оставя да втасва.
Майката се обръща къмъ другитѣ които сѫ около нея, казва имъ: е, нека се радва, дѣте е. Питамъ: ами кое е по-високото за майката въ дадения моментъ? Майката казва: азъ трѣбва днесъ да прѣсѣя брашното, да омѣся хлѣба. Елате тукъ да видите, какъ се мѣси хлѣбъ! И почва тя да проповѣдва. Замѣсва всичкото брашно, покрие го отгорѣ и го оставя да втасва. Най-послѣ запали пещьта си. Взима слѣдъ това едно яйце, разбива само желтъка му и намазва съ него хлѣба, за де се лъсне кората му и казва: това е хлѣбъ! Хлѣбътъ е началото на живота. Дѣцата въ кѫщи казватъ: това е хлѣбъ! Учительтъ казва: това е „а“!
към беседата >>

Майката казва: Аз трябва днес да пресея брашното, да омеся хляба. (втори вариант)
Взема плочата, пише, изтрива, казва на майка си: Наука е това! Буквата "а" е това! Значи тази буква му отваря вратата за разбиране на живота. Майката се обръща към другите които са около нея, казва им: Е, нека се радва, дете е. Питам: Ами кое е по-високото за майката в дадения момент? Майката казва: Аз трябва днес да пресея брашното, да омеся хляба. Елате тук да видите, как се меси хляб! И започва тя да проповядва. Замесва всичкото брашно, покрие го отгоре и го оставя да втасва. Най-после запали пещта си. Взема след това едно яйце, разбива само желтъка му и намазва с него хляба, за да се лъсне кората му и казва: Това е хляб!
към втори вариант >>

Замесва всичкото брашно, покрие го отгоре и го оставя да втасва. (втори вариант)
Майката се обръща към другите които са около нея, казва им: Е, нека се радва, дете е. Питам: Ами кое е по-високото за майката в дадения момент? Майката казва: Аз трябва днес да пресея брашното, да омеся хляба. Елате тук да видите, как се меси хляб! И започва тя да проповядва. Замесва всичкото брашно, покрие го отгоре и го оставя да втасва. Най-после запали пещта си. Взема след това едно яйце, разбива само желтъка му и намазва с него хляба, за да се лъсне кората му и казва: Това е хляб! Хлябът е началото на живота. Децата в къщи казват: Това е хляб! Учителят казва: Това е "а"!
към втори вариант >>

69. Земята се върти. Стремеж на душата

Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито.
Понякога у човека се заражда желание да говори. У хората има едно естествено, разумно говорене, но понякога центърът на речта се възбужда толкова силно, че у тия хора се явява желание за чрезмерно говорене. Такива хора и като спят, говорят. Не, ти ще спиш и ще мълчиш! Воденицата не трябва да говори по всяко време. Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито. Иначе говорът е опасен. Ще мълчиш, докато житото дойде. Ако камъните се въртят напразно, те ще се изтрият. После, човек трябва да мисли, когато е време за мислене. Дойдат ли благородни мисли в ума ти, мислù.
към беседата >>

70. Живите образи

“ И гледаш, този, богатият, се смилил за вдовицата, започва да ѝ изпраща брашно, това-онова, и тя казва: „Какъв благодетел!
И аз ще ви кажа защо е по-добре да замине жената, или някой път мъжът, в Невидимия свят. След като замине за онзи свят, у мъжа се събужда силното желание да помогне на жена си. Как? Тя има много богат съсед. Мъжът влиза в кесията на съседа си и го праща при жена си. Казва му: „Вземи кормилото! “ И гледаш, този, богатият, се смилил за вдовицата, започва да ѝ изпраща брашно, това-онова, и тя казва: „Какъв благодетел! Много добър човек е нашият съсед.“ Но това не е съседът ѝ, това е мъжът ѝ. Той е станал слуга на съседа си. Съседът му е поверил всичкото си богатство и току само изпраща помощи на бедната си съседка. Казват: „Този богат човек е отличен, много е добър, как щедро помага на еди-коя си вдовица.“ Да, но за да се създаде този закон, християнството трябваше да роди много мъченици, които, като умряха, влязоха в лошите хора на Земята и по такъв начин ги направиха съмишленици на християнството.
към беседата >>

71. Три вида служене

В кой закон от Божествената книга е писано, че житото трябва да се мели на водениците, а полученото брашно да се меси на хлябове, които после да пекат в пещи?
Дойде ли при вас някой беден човек, дайте му цял хляб, а не едно малко парче. Питам: В кой Божествен кодекс пише, че хлябът трябва да се реже с нож? Писано ли е някъде, че хората трябва да носят ножове? Ножът представлява парче от някое счупено шише. Божественият свят не позволява на хората да си служат с парчета от счупени шишета. В кой закон от Божествената книга е писано, че житото трябва да се мели на водениците, а полученото брашно да се меси на хлябове, които после да пекат в пещи? Казвате: „Понеже нашите деди и прадеди са правили така и ние ще вървим по техния път." Кажете ми кой човек и кой народ за пръв път е млял житото? Камъните, през които минава житото, за да се смели, оставят в полученото брашно своите отрицателни енергии, които се предават на хората. По същия начин и железният нож, с който режат хляба, остава своите отрицателни влияния в хората, които го ядат. Като изучавате живота на светиите, проследете, дали те са употребявали ножове за рязане на хляб. Съвременните хора си служат с ножове, с вилици и минават за културни.
към беседата >>

Камъните, през които минава житото, за да се смели, оставят в полученото брашно своите отрицателни енергии, които се предават на хората.
Писано ли е някъде, че хората трябва да носят ножове? Ножът представлява парче от някое счупено шише. Божественият свят не позволява на хората да си служат с парчета от счупени шишета. В кой закон от Божествената книга е писано, че житото трябва да се мели на водениците, а полученото брашно да се меси на хлябове, които после да пекат в пещи? Казвате: „Понеже нашите деди и прадеди са правили така и ние ще вървим по техния път." Кажете ми кой човек и кой народ за пръв път е млял житото? Камъните, през които минава житото, за да се смели, оставят в полученото брашно своите отрицателни енергии, които се предават на хората. По същия начин и железният нож, с който режат хляба, остава своите отрицателни влияния в хората, които го ядат. Като изучавате живота на светиите, проследете, дали те са употребявали ножове за рязане на хляб. Съвременните хора си служат с ножове, с вилици и минават за културни. Каква култура има в това? Днес хората пипат, бъркат в нечисти работи, вследствие на което те трябва постоянно да измиват ръцете си.
към беседата >>

72. Правила и съвети

КД

(Тази досетливост не е у пчелите, а у този, който им хвърля брашното.)- Трябва да се внесе едно ново решение (= -) на това различие, което съществува.
Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: Какво се постига с тази постъпка - на Бога ще угодя ли, на ангелите, ще се повдигне ли мнението на добрите хора за мен, тогава ще го направя. А ако с това ще си уроня престижа си, тогава тази постъпка ще я изхвърля. (Тази досетливост не е у пчелите, а у този, който им хвърля брашното.)- Трябва да се внесе едно ново решение (= -) на това различие, което съществува. Тогава не се карат, погодяват се. Счупил някой нещо, ама донесъл повече; тогава вие това не го считате за лошо. Тия отношения съществуват и в духовния свят. Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически. Законът е там: По възможност никой на никому не трябва съзнателно да причинява вреда.
към беседата >>

73. Показа им ръцете си

Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора.
Ще ви кажа, как да го направите. В древността, един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня. Обаче, навикът й да проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала. Какво да прави? Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре. Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора. Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно! ” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено. По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път. Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н. Ще кажете: е, такава жена!
към беседата >>

Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно!
В древността, един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня. Обаче, навикът й да проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала. Какво да прави? Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре. Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора. Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно! ” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено. По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път. Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н. Ще кажете: е, такава жена! Не, това е отлично занимание.
към беседата >>

” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено.
Обаче, навикът й да проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала. Какво да прави? Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре. Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора. Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно! ” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено. По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път. Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н. Ще кажете: е, такава жена! Не, това е отлично занимание. Ако един човек може да остави на всеки стол по един лев, той ще може и вън да даде някаква помощ.
към беседата >>

По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път.
Какво да прави? Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре. Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора. Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно! ” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено. По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път. Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н. Ще кажете: е, такава жена! Не, това е отлично занимание. Ако един човек може да остави на всеки стол по един лев, той ще може и вън да даде някаква помощ. Ако не може да остави на стола един лев, той и вън не ще може да даде никаква помощ.
към беседата >>

74. Външни влияния

Когато някоя домакиня прави баница, най-първо тя замесва брашното, после го точи на тънки листа и след това го навива така, че между листата да се образуват гънки, празни места.
Как ще отговорите на въпросите: Защо и за кого Бог създаде сушата? Защо и за кого създаде моретата? Защо и за кого създаде въздуха? И най-после защо и за, кого създаде светлината? Когато някоя домакиня прави баница, най-първо тя замесва брашното, после го точи на тънки листа и след това го навива така, че между листата да се образуват гънки, празни места. Защо листата на баницата се нагъват? Онзи, който е дал идеята за правене на баници, той все ще е имал предвид някакъв закон. Той е нагъвал листата по този начин именно, за да се опече баницата добре. Ако листата й са плътно прилепнали един до друг, тя ще остане сурова. Ще ви задам още един въпрос: Коя и каква е била подбудителната причина, която е заставила ябълката, крушата, черешата, сливата и другите плодни дървета да създават своите плодове по особен начин едно от друго и да вложат нещо особено в тях?
към беседата >>

75. И земята ще се изпълни със знание

Ще отидеш при него, ще му занесеш една кола дърва, един чувал с брашно, малко масълце, това-онова.
Разбирате, че не сте постъпили добре. Какво ще правите? Ще го настигнеш и ще почнеш да му се извиняваш ли? - Не, това е по човешки. Ти ще постъпиш по Божествено. Ще отидеш при него, ще му занесеш една кола дърва, един чувал с брашно, малко масълце, това-онова. Туй е примирение. Това ще направиш не само един път, но девет пъти. При това, не само един път през годината, но девет години наред, ще трябва да правиш това. И той ще каже: да, имало душа у този човек. Той наистина ме нахока, но в него имало и добра страна.
към беседата >>

76. В малкото