НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
76
резултата в
45
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
4_05 ) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но той откъде ще вземе
брашното
?
Като чешмата! Онзи, който работи за Бога и отгоре се уреждат неговите лични работи, той е ликвидирал със своята карма. На някои хора трябва все още да се плаща, те са буби, а които служат на Вечността, на тях не се плаща. В Новата култура другояче ще се организира светът. Представете си, че ще отидете при един хлебар и ще му кажете: „Любезни приятелю“ и той ще ви даде хляб без пари.
Но той откъде ще вземе
брашното
?
Ще отиде при някой мелничар, ще му каже: „Любезни приятелю“ и той ще му даде брашното. Това значи, че разменната монета ще бъде Любовта. Как ще познаем, че хората служат на Бога? Когато се дойде до служене на Бога в света, хората ще пътуват по железниците безплатно, по театрите ще се отива пак безплатно. И артистите ще играят безплатно, музикантите ще свирят безплатно, но в замяна на това техните слушатели ще ги хранят безплатно с най-чиста и хубава храна.
към текста >>
Ще отиде при някой мелничар, ще му каже: „Любезни приятелю“ и той ще му даде
брашното
.
Онзи, който работи за Бога и отгоре се уреждат неговите лични работи, той е ликвидирал със своята карма. На някои хора трябва все още да се плаща, те са буби, а които служат на Вечността, на тях не се плаща. В Новата култура другояче ще се организира светът. Представете си, че ще отидете при един хлебар и ще му кажете: „Любезни приятелю“ и той ще ви даде хляб без пари. Но той откъде ще вземе брашното?
Ще отиде при някой мелничар, ще му каже: „Любезни приятелю“ и той ще му даде
брашното
.
Това значи, че разменната монета ще бъде Любовта. Как ще познаем, че хората служат на Бога? Когато се дойде до служене на Бога в света, хората ще пътуват по железниците безплатно, по театрите ще се отива пак безплатно. И артистите ще играят безплатно, музикантите ще свирят безплатно, но в замяна на това техните слушатели ще ги хранят безплатно с най-чиста и хубава храна. Когато някой брат е с много енергия, ще го помолим да набере овошки и той ще вложи тази енергия в тях, ще направи мармалад.
към текста >>
2.
14) Възкресение, ангел и синовете Божии
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Хлябът да е чист, не от
брашно
, смляно преди четири-пет месеца, но от прясно
брашно
.
Стана въпрос за храненето. Учителя каза: Когато по отношение на твоя физически и духовен растеж не си имал резултат от храненето, тогава не си ял, а си внасял отрова в организма. Когато ядеш, ще благодариш и ще растеш. Ще ядеш малко, но най-чиста храна.
Хлябът да е чист, не от
брашно
, смляно преди четири-пет месеца, но от прясно
брашно
.
Колко болести идват от храната! Ще платиш повече за хляба, но да бъде от прясно брашно. Една сестра каза: „Учителю, Вие в една от последните лекции казахте, че Любовта носи всички постижения, отваря път за всички възможности“. Човек трябва да стане проводник на Божията Любов. Тя трябва да мине през душата.
към текста >>
Ще платиш повече за хляба, но да бъде от прясно
брашно
.
Когато по отношение на твоя физически и духовен растеж не си имал резултат от храненето, тогава не си ял, а си внасял отрова в организма. Когато ядеш, ще благодариш и ще растеш. Ще ядеш малко, но най-чиста храна. Хлябът да е чист, не от брашно, смляно преди четири-пет месеца, но от прясно брашно. Колко болести идват от храната!
Ще платиш повече за хляба, но да бъде от прясно
брашно
.
Една сестра каза: „Учителю, Вие в една от последните лекции казахте, че Любовта носи всички постижения, отваря път за всички възможности“. Човек трябва да стане проводник на Божията Любов. Тя трябва да мине през душата. Щом се говори за Божията Любов, не мислете, че човек трябва да се отрече от света, да стане калугер. Калугерство, женитба, всичко това трябва да си го минал, че тогава да дойдеш до Божията Любов; тя не е в тези работи.
към текста >>
3.
22) Други болести
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
3.1. Мед,
брашно
и вода се замесват и се поставят на местото, за да изсмучат гнойта.
Например може да се отиде на екскурзия до Мусалла, до Седемте рилски езера и пр. 3. Гноен абсцес Един брат имаше гноен абсцес на крака. Учителя му препоръча млечен компрес. При поставяне на млечния компрес няколко пъти подред абсцесът се проби, гнойта изтече и след това местото се налага със селски квас.
3.1. Мед,
брашно
и вода се замесват и се поставят на местото, за да изсмучат гнойта.
3.2. Царевично брашно ври с мляко и полученото се слага на местото, за да изсмуче гнойта. 4. Екзема Една сестра от Бургас дълги години страдаше от екзема по ръцете си, особено по лактите. Учителя ѝ препоръча: Екземата показва, че кръвта Ви е нечиста и се налага да се пречисти.
към текста >>
3.2. Царевично
брашно
ври с мляко и полученото се слага на местото, за да изсмуче гнойта.
3. Гноен абсцес Един брат имаше гноен абсцес на крака. Учителя му препоръча млечен компрес. При поставяне на млечния компрес няколко пъти подред абсцесът се проби, гнойта изтече и след това местото се налага със селски квас. 3.1. Мед, брашно и вода се замесват и се поставят на местото, за да изсмучат гнойта.
3.2. Царевично
брашно
ври с мляко и полученото се слага на местото, за да изсмуче гнойта.
4. Екзема Една сестра от Бургас дълги години страдаше от екзема по ръцете си, особено по лактите. Учителя ѝ препоръча: Екземата показва, че кръвта Ви е нечиста и се налага да се пречисти. Ще се храните известно време със сурова вегетарианска храна: ябълки, круши, домати, чушки и пр.
към текста >>
Забъркайте
брашно
със зехтин и един жълтък от яйце, омесете питка и я наложете на мястото.
Освен това правете баня на ръката с бъз. Приготвя се отвара от цъфнал бъз. След две седмици местото проби и изтече много гной, започнаха да излизат от раната парчета от стъкло и едно малко назъбено желязно шрапнелче. След това рукна чиста кръв. За да зарасне раната, Учителя препоръча следното:
Забъркайте
брашно
със зехтин и един жълтък от яйце, омесете питка и я наложете на мястото.
7. Гуша Варят се орехови листа и се пие отварата. Предпочитат се млади пролетни орехови листа. Те са леко розови. 8. Бели петна по ноктите
към текста >>
4.
29) Земята е Господня
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато отидеш на гости при една бедна вдовица, която има само един килограм
брашно
, тя ще ти замеси хляб и ще те нагости, защото има вяра и не мисли как ще прекара.
Светът е обезверен, там е всичкото нещастие. Всички хора трябва да имат вяра, понеже ще минават в живота през разни условия, през мъчнотии. Адепт е човек със знание. Има някои неща, които човек трябва да е свършил, преди да дойде до закона на вярата. Хората с вяра се различават по силата си.
Когато отидеш на гости при една бедна вдовица, която има само един килограм
брашно
, тя ще ти замеси хляб и ще те нагости, защото има вяра и не мисли как ще прекара.
А пък благата пак ще дойдат при нея. Невидимият свят те изпитва какво даваш. Ако дадеш съдрани дрехи и обуща, то един ден тях ще ги получиш на едно угощение, което ще ти дадат горе. Не можеш да имаш права мисъл, докато нямаш Любов. Не можеш да мислиш право за един човек, ако не го обичаш.
към текста >>
5.
39) Музиката и възпитанието на детето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Няма по-мъчна работа от това да възпитаваш хората без музика – то е все едно да месиш
брашно
без вода.
На учителите най-първо трябва да се даде нова музика, която да се употреби като възпитателно средство. При новото възпитание човек ще се променя с музика. Сегашното възпитание става без музика. Тя се счита за лукс и възрастният казва, че с такива детински работи не се занимава. Днес запознават децата с музиката, с нотите и начина на пеене, но не са я възприели като възпитателен метод.
Няма по-мъчна работа от това да възпитаваш хората без музика – то е все едно да месиш
брашно
без вода.
В бъдеще учителят няма да се оплаква от немирството на учениците, няма да има нужда да им казва: „Мълчете“, но щом вземе цигулката, ще им засвири, те веднага ще млъкнат и така той ще може да им говори дълго, а те ще го слушат внимателно и задълбочено. Един учител от града все се оплакваше, че учениците му в седми клас са немирни, но той допускаше грешка, като ги нахокваше и ги наричаше, че са много прости и опърничави. Не, той трябваше да им каже нещо друго, от което да спечелят. Откакто започна да им чете стихотворения, учениците му се умириха. Когато децата вкъщи вдигат много шум, майката трябва да отиде при пианото, да изсвири и да изпее: „Мълчете, деца, умирете се!
към текста >>
6.
26) Една реалност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пророк Илия, като отишъл при сарептската вдовица и я попитал как е, тя казала, че има малко
брашно
и малко елей, но като взела да меси, не се свършвало
брашното
в нощвите, също – и елеят.
Моисей стоя 40 години в пустинята, догдето научи този закон. Той хвърли тоягата и тя се превърна на змия. Моисей се стресна, но Господ му каза:“Хвани опашката Ă! “ И той като я хвана, тя стана пак на тояга. Много неща се разкриват постепенно на човека – първо се посяват като семе, после поникват, цъфтят и връзват плод.
Пророк Илия, като отишъл при сарептската вдовица и я попитал как е, тя казала, че има малко
брашно
и малко елей, но като взела да меси, не се свършвало
брашното
в нощвите, също – и елеят.
Така че щом някой е пророк, той трябва да увеличава брашното в нощвите и не го ли увеличава, той не е никакъв пророк. Христос казва: „В който град влезете, вашето благословение ще почине върху него.“ Когато човек мисли светски, като го налегне старостта, идва до разочарование, но който има вътрешно просветление, той не може да остарее. И като има знание, от стар може да стане отново млад. Алхимиците са знаели еликсира на живота и са се подмладявали.
към текста >>
Така че щом някой е пророк, той трябва да увеличава
брашното
в нощвите и не го ли увеличава, той не е никакъв пророк.
Той хвърли тоягата и тя се превърна на змия. Моисей се стресна, но Господ му каза:“Хвани опашката Ă! “ И той като я хвана, тя стана пак на тояга. Много неща се разкриват постепенно на човека – първо се посяват като семе, после поникват, цъфтят и връзват плод. Пророк Илия, като отишъл при сарептската вдовица и я попитал как е, тя казала, че има малко брашно и малко елей, но като взела да меси, не се свършвало брашното в нощвите, също – и елеят.
Така че щом някой е пророк, той трябва да увеличава
брашното
в нощвите и не го ли увеличава, той не е никакъв пророк.
Христос казва: „В който град влезете, вашето благословение ще почине върху него.“ Когато човек мисли светски, като го налегне старостта, идва до разочарование, но който има вътрешно просветление, той не може да остарее. И като има знание, от стар може да стане отново млад. Алхимиците са знаели еликсира на живота и са се подмладявали. Старият се изгубва и вече като млад минава под ново име.
към текста >>
7.
12.I.1951 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра казва: „Много Ви благодарим, Учителю, че ни казахте това, та да можем навреме да се приготвим - ще си набавим жито, картофи, фасул, ориз,
брашно
и пр.”
Цъфналите овощни градини правят Изгрева приказно красив. Сутринта рано при изгряващите слънчеви лъчи играем с Учителя паневритмия на полянката. След свършване на паневритмията всички се приближаваме при Учителя, поздравяваме го с новия ден, заобикаляме го и непринудено започва разговор както винаги след паневритмията. По едно време Учителя казва: „Иде глад на земята! Пригответе се, та когато дойде гладът да сте готови.”
Една сестра казва: „Много Ви благодарим, Учителю, че ни казахте това, та да можем навреме да се приготвим - ще си набавим жито, картофи, фасул, ориз,
брашно
и пр.”
Учителя каза: „Не говоря за такъв глад. Иде глад за Словото Божие. Пригответе се за него. Та като дойдат гладните при вас да ги нахраните.” След това разговорът премина на други теми.
към текста >>
8.
Екскурзия на 30 януари 1928 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Хлябът да е чист, не от
брашно
, мляно преди 4-5 месеца, но от прясно
брашно
.
Учителя каза: - Когато не си имал резултат от храненето по отношение на твоя физически и духовен растеж, тогава не си ял, тогава си внасял отрова в организма си. Като ядеш, ще благодариш! Тогава ще растеш. Ще ядеш малко, и то най-чиста храна.
Хлябът да е чист, не от
брашно
, мляно преди 4-5 месеца, но от прясно
брашно
.
Колко болести са от храната! Ще платиш повече за хляба, но да е от прясно брашно. - Учителю, в една от последните лекции вие казахте, че Любовта носи всички постижения, че отваря път за всички възможности. - Човек трябва да стане проводник на Божията Любов. Тя да мине през неговата душа.
към текста >>
Ще платиш повече за хляба, но да е от прясно
брашно
.
Като ядеш, ще благодариш! Тогава ще растеш. Ще ядеш малко, и то най-чиста храна. Хлябът да е чист, не от брашно, мляно преди 4-5 месеца, но от прясно брашно. Колко болести са от храната!
Ще платиш повече за хляба, но да е от прясно
брашно
.
- Учителю, в една от последните лекции вие казахте, че Любовта носи всички постижения, че отваря път за всички възможности. - Човек трябва да стане проводник на Божията Любов. Тя да мине през неговата душа. Щом се говори за Божията Любов, не мислете, че човек трябва да стане калугер. Калугерство, женитба - всичко това трябва да си го минал, че тогава да дойдеш до Божията Любов.
към текста >>
9.
ЯВОРОВИ ПРИСОИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като отидеш на гости при една бедна вдовица, тя има само един килограм
брашно
, но ще ти замеси хляб и ще те нагости.
Светът е обезверен - там е всичкото нещастие. Всички хора трябва да имат вяра, защото ще минават в живота през разни условия, през мъчнотии. Адепт значи човек със знание. Има някои неща, които човек трябва да е свършил, преди да дойде до закона на вярата. Хората с вяра се различават по силата си.
Като отидеш на гости при една бедна вдовица, тя има само един килограм
брашно
, но ще ти замеси хляб и ще те нагости.
Тя има вяра и не мисли как ще прекара. А пък то, пак ще дойдат при нея благата. В такива случаи Невидимият свят те изпитва какво ще дадеш. Ако дадеш съдрани дрехи и обувки, един ден тях ще ти дадат на угощението, което ще направят за теб горе. *
към текста >>
10.
057 СПРАВЕДЛИВОСТТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Абсолютно забранено е да се продава хлябът и
брашното
!
Благата трябва да се разпределят правилно, да има правилно вземане и даване. Така вие ще излезете от постоянната тревога за храненето. Когато Бог създаде хляба, забрани да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. Защо? Защото продавате хляба - най-великото благо в Живота.
Абсолютно забранено е да се продава хлябът и
брашното
!
България трябва да бъде първата държава, която да приложи Божия закон за земята - хляба да се дава даром. Само онзи може да приложи този закон, който е чист и безгрешен. Господ казва: "Нямате право да продавате и да купувате благата, които ви дадох." Тази истина - да дадеш хляба даром - вече трябва да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на братята си. Това влиза в разрешението на социалния въпрос.
към текста >>
11.
135 БЛАГОДАРНОСТТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Направена е от
брашно
.
БЛАГОДАРНОСТТА ''Скромният обяд под големия орех на двора завърши с кратка благословена молитва и няколко песни. Учителят погледна всички, усмихна се и каза:'' - За всичко, което ни донасят, аз съм плащал по невидим път. Като получа баница, разглеждам я от какво е направена.
Направена е от
брашно
.
Свързвам се с онзи, който е сял и жънал житото. Благославям труда на този човек и отминавам. Намеря овцата, от чието мляко е направено сиренето - и на нея благодаря. Намеря кравата, която е дала млякото си за масло - и на нея благодаря. Най- после, благославям и онзи, който е направил баницата.
към текста >>
12.
Живот, посветен на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра каза: „Много ви благодарим Учителю, че ни казахте това, та да можем навреме да се приготвим - да си набавим жито, картофи, фасул, ориз,
брашно
и пр.“
След свършването на паневритмията всички се приближаваме към Учителя, поздравяваме го с новия ден. Заобикаляме го и непринудено започва разговор както винаги след паневритмията. По едно време Учителя каза: Иде глад на земята! Пригответе се, та когато дойде гладът, да сте готови.
Една сестра каза: „Много ви благодарим Учителю, че ни казахте това, та да можем навреме да се приготвим - да си набавим жито, картофи, фасул, ориз,
брашно
и пр.“
Учителя каза: Не говоря за такъв глад. Иде глад за Словото Божие. Пригответе се за него. Та като дойдат гладните при вас, да ги нахраните.
към текста >>
13.
10 КОМУНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Пък и житото, което главно ни служеше за храна, и което мелехме на
брашно
за хляб на трапезата, свърши.
А такова нещо ние не успяхме да направим тук. Ето защо започна да се промъква недоволство в комуната. Перспективата цял живот да се прекара при такива заробващи условия ни обезсърчи и огънят угасна. Самият общ живот не се оказа така хармоничен, както си го представяхме. Явиха се дрязги и търкания.
Пък и житото, което главно ни служеше за храна, и което мелехме на
брашно
за хляб на трапезата, свърши.
Стана нужда да мелим ечемик, който беше определен за конете. Пък ние мислехме, че като правим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас. Наивни представи, плод на младежкия ни устрем за подвиг, за похвала, породен от едно подчертано честолюбие. Разочарованието идваше постепенно, но сигурно. Някои почнаха вече открито да съжаляват, че са дошли и подчертаваха грешките.
към текста >>
А преди започването на учебната година от Ачларе се получиха продукти от нашия труд - жито,
брашно
, слънчогледово масло, плодове.
Ние бяхме свикнали с полската работа и работехме добре. Дойде времето за коситба и жътва, имаше 90 дка за косене и 30-40 дка - за жътва. Реколтата беше отлична през тази година. Към стопанството принадлежеше и образцово подреденото лозе на брат Явашев. Русенската комуна завърши благоприятно и ние се завърнахме вече доволни.
А преди започването на учебната година от Ачларе се получиха продукти от нашия труд - жито,
брашно
, слънчогледово масло, плодове.
А и братя Маркови от Русе бяха безкрайно щедри. Тогава Учителя нареди да се храним у Гумнерови, неговите хазаи, на улица "Опълченска" №66. С какъв свещен трепет сядахме на трапезата около Учителя. Там готвеше предимно сестра Янакиева, рядко прилежна и благородна. Помагаха, дежуриха и други сестри и братя.
към текста >>
14.
Пророк Илия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А тя рече: Жив Господ Бог твой, нямам нито една пита, но само една шепа
брашно
в делвата и малко елей в кърчага.
Ето, заповядах там на една вдовица жена да те храни. И стана та отиде в Сарепт. И като отиде при портата на града, ето там една вдовица жена, която събираше дърва. И викна към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода със съда да пия. И като отиде да донесе, викна след нея и рече: донеси ми моля уломък хляб в ръката си.
А тя рече: Жив Господ Бог твой, нямам нито една пита, но само една шепа
брашно
в делвата и малко елей в кърчага.
И ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го направя за мене и за сина ми, та да го изядем и да умрем. А Илия й рече: Не бой се. иди и направи, както рече, но от него направи първо на мен една малка питка, та ми я донеси, и после направи за себе си и за сина си, защото така говори Господ Бог Израилев: делвата с брашното не ще да се изпразни, нито кърчага с елея ще оскудее до деня, в който Господ ще даде дъжд по лицето па земята. И тя отиде и направи според Илиевото Слово. И ядеше тя и той, и домът й много дни: делвата с брашното не се изпразни, нито кърчакът с елея оскудя, според Словото Господне, което говори чрез Илия."
към текста >>
иди и направи, както рече, но от него направи първо на мен една малка питка, та ми я донеси, и после направи за себе си и за сина си, защото така говори Господ Бог Израилев: делвата с
брашното
не ще да се изпразни, нито кърчага с елея ще оскудее до деня, в който Господ ще даде дъжд по лицето па земята.
И викна към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода със съда да пия. И като отиде да донесе, викна след нея и рече: донеси ми моля уломък хляб в ръката си. А тя рече: Жив Господ Бог твой, нямам нито една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко елей в кърчага. И ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го направя за мене и за сина ми, та да го изядем и да умрем. А Илия й рече: Не бой се.
иди и направи, както рече, но от него направи първо на мен една малка питка, та ми я донеси, и после направи за себе си и за сина си, защото така говори Господ Бог Израилев: делвата с
брашното
не ще да се изпразни, нито кърчага с елея ще оскудее до деня, в който Господ ще даде дъжд по лицето па земята.
И тя отиде и направи според Илиевото Слово. И ядеше тя и той, и домът й много дни: делвата с брашното не се изпразни, нито кърчакът с елея оскудя, според Словото Господне, което говори чрез Илия." 3. По-нататък в същата глава се описва как се е разболяло детето на жената и умира. Илия го взема при себе си в горницата и като прави известни операции, извиква към Господа: „Господи, Боже мой, нека се върне душата на това дете в него." И послуша Господ Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и оживя. И взе Илия детето, та го сне от горницата в къщата и даде го на майка му.
към текста >>
И ядеше тя и той, и домът й много дни: делвата с
брашното
не се изпразни, нито кърчакът с елея оскудя, според Словото Господне, което говори чрез Илия."
А тя рече: Жив Господ Бог твой, нямам нито една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко елей в кърчага. И ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го направя за мене и за сина ми, та да го изядем и да умрем. А Илия й рече: Не бой се. иди и направи, както рече, но от него направи първо на мен една малка питка, та ми я донеси, и после направи за себе си и за сина си, защото така говори Господ Бог Израилев: делвата с брашното не ще да се изпразни, нито кърчага с елея ще оскудее до деня, в който Господ ще даде дъжд по лицето па земята. И тя отиде и направи според Илиевото Слово.
И ядеше тя и той, и домът й много дни: делвата с
брашното
не се изпразни, нито кърчакът с елея оскудя, според Словото Господне, което говори чрез Илия."
3. По-нататък в същата глава се описва как се е разболяло детето на жената и умира. Илия го взема при себе си в горницата и като прави известни операции, извиква към Господа: „Господи, Боже мой, нека се върне душата на това дете в него." И послуша Господ Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и оживя. И взе Илия детето, та го сне от горницата в къщата и даде го на майка му. И рече Илия: Виж, жив е син ти. И рече жената на Илия: Сега познавам от това, че си Божи човек и Словото Господне в устата ти е Истина."
към текста >>
15.
Пророк Елисей
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Елисей рекъл: Донесете ми
брашно
, хвърлете го в котела.
И той отива в дома на сунамката и възкресява детето й, като се помолил на Бога и легнал с цялото си тяло върху тялото на детето. След това отишъл в Галгал, където имало голям глад. „И синовете на пророците седяха пред него. Той казал на слугата си да тури голям котел, за да свари вариво за синовете на пророците. Но в котела турили нещо, което било отровно и като хапнали, казали: Тук има смърт.
Елисей рекъл: Донесете ми
брашно
, хвърлете го в котела.
Като направили така, отровата се пресякла и яденето станало вкусно." Там дошъл един човек, който донесъл 20 ечемичени хляба и пресни класове жито. И той казал на слугата си да даде на хората да ядат от тези хлябове. А той с учудване казал, че този хляб не може да стигне за сто души. Но Елисей му казал: Дай на людете да ядат, защото така говори Господ, ще ядат и остатък ще остане. Тогава той турил пред людете хляба и яли и се нахранили и останало остатък според Словото Господне.
към текста >>
16.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е квасът, поставен в трите мери
брашно
, за което споменава Христос.
Затова казваме, че Христовото събитие означава край на инволюцията и начало на еволюцията, т.е. на възхода на човечеството. След като изтъкнах накратко за периодите в проявлението на Логоса, където споменах, че в първия период, Сатурновия, Логосът е действал чрез Принципа на Любовта, проявена като топлина. Във втория период, Слънчевия, Той е действал с Принципа на Истината. В третия период, Лунния, е действал с Принципа на Мъдростта и в четвъртия период, Земния, Логосът действа вече пак с Принципа на Любовта, но като синтез на всички Божествени Принципи, за да формира аза в човека, когото влага като зародиш в трите обвивки.
Това е квасът, поставен в трите мери
брашно
, за което споменава Христос.
Христос казва: Царството Божие е подобно на квас, който го взема жена и го постави в три мери брашно. Това Царство Божие, поставено в трите мери брашно, е именно азът, който е поставен в трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на трите предшестващи периода. Задачата на Земния период е развитието на аза, в когото постепенно трябва да се пробуди висшето Божествено Аз, висшето Божествено съзнание, в което все по-пълно се проявяват Божествените възможности. Това развитие, пробуждането на висшето Аз, става постепенно в течение на цялото земно развитие. Това пробуждане на висшето Аз става на степени.
към текста >>
Христос казва: Царството Божие е подобно на квас, който го взема жена и го постави в три мери
брашно
.
на възхода на човечеството. След като изтъкнах накратко за периодите в проявлението на Логоса, където споменах, че в първия период, Сатурновия, Логосът е действал чрез Принципа на Любовта, проявена като топлина. Във втория период, Слънчевия, Той е действал с Принципа на Истината. В третия период, Лунния, е действал с Принципа на Мъдростта и в четвъртия период, Земния, Логосът действа вече пак с Принципа на Любовта, но като синтез на всички Божествени Принципи, за да формира аза в човека, когото влага като зародиш в трите обвивки. Това е квасът, поставен в трите мери брашно, за което споменава Христос.
Христос казва: Царството Божие е подобно на квас, който го взема жена и го постави в три мери
брашно
.
Това Царство Божие, поставено в трите мери брашно, е именно азът, който е поставен в трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на трите предшестващи периода. Задачата на Земния период е развитието на аза, в когото постепенно трябва да се пробуди висшето Божествено Аз, висшето Божествено съзнание, в което все по-пълно се проявяват Божествените възможности. Това развитие, пробуждането на висшето Аз, става постепенно в течение на цялото земно развитие. Това пробуждане на висшето Аз става на степени. Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана.
към текста >>
Това Царство Божие, поставено в трите мери
брашно
, е именно азът, който е поставен в трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на трите предшестващи периода.
След като изтъкнах накратко за периодите в проявлението на Логоса, където споменах, че в първия период, Сатурновия, Логосът е действал чрез Принципа на Любовта, проявена като топлина. Във втория период, Слънчевия, Той е действал с Принципа на Истината. В третия период, Лунния, е действал с Принципа на Мъдростта и в четвъртия период, Земния, Логосът действа вече пак с Принципа на Любовта, но като синтез на всички Божествени Принципи, за да формира аза в човека, когото влага като зародиш в трите обвивки. Това е квасът, поставен в трите мери брашно, за което споменава Христос. Христос казва: Царството Божие е подобно на квас, който го взема жена и го постави в три мери брашно.
Това Царство Божие, поставено в трите мери
брашно
, е именно азът, който е поставен в трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на трите предшестващи периода.
Задачата на Земния период е развитието на аза, в когото постепенно трябва да се пробуди висшето Божествено Аз, висшето Божествено съзнание, в което все по-пълно се проявяват Божествените възможности. Това развитие, пробуждането на висшето Аз, става постепенно в течение на цялото земно развитие. Това пробуждане на висшето Аз става на степени. Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана. В шестия стих се казва: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан".
към текста >>
17.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери
брашно
, докле вкисна всичко." (13; 18-21)
Казвам ти: никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последното петаче." (1;57-59) "Каза им, прочее: На какво прилича Божието Царство и на какво ще да го уподобя? Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си. И то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха в клонищата му. И пак каза: На какво да уподобя Божието Царство?
Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери
брашно
, докле вкисна всичко." (13; 18-21)
Някой Му рече: Господи, малцина ли са тези, които ще се спасят? А Той им каза: подвизавайте се да влезете през тясната врата, защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, но не ще могат, след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, прочее ще хлопате и ще казвате: Господи, отвори, а Той в отговор ще ви каже: Не ви зная къде сте. Тогаз ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе. И в нашите улици си поучавал. А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте.
към текста >>
18.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В четвъртата притча се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери
брашно
.
Това е един окултен факт, върху който сега няма да се спирам. До края на века те ще останат заедно. Третата притча е за синаповото зърно. "Царството Божие е подобно на синапово зърно". Царството Божие е Духът, който се пробужда в душата на ученика - това е третата степен.
В четвъртата притча се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери
брашно
.
След като Духът се пробужда в душата на ученика, той се проектира и започва да работи върху трите обвивки - астрално, етерно и физическо тяло. Те са трите мери брашно, които трябва да бъдат проникнати от Духа, от който той ще изгради с течение на времето трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, в които ще се облече. В 34-ти и 35-ти стих на 13-та глава се казва: "И без притчи не им говореше, за да се изпълни реченото от пророка, който казва: Ще отвори устата Си в притчи и ще изкаже скритото още от създаването на света". С тази мисъл ни е показано, че в притчите са скрити дълбоките Тайни на света, които могат да бъдат разкрити само от онзи, който има ключ за разбирането на тези притчи. Това са онези, които имат уши да слушат и очи да виждат, т.е.
към текста >>
Те са трите мери
брашно
, които трябва да бъдат проникнати от Духа, от който той ще изгради с течение на времето трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, в които ще се облече.
Третата притча е за синаповото зърно. "Царството Божие е подобно на синапово зърно". Царството Божие е Духът, който се пробужда в душата на ученика - това е третата степен. В четвъртата притча се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери брашно. След като Духът се пробужда в душата на ученика, той се проектира и започва да работи върху трите обвивки - астрално, етерно и физическо тяло.
Те са трите мери
брашно
, които трябва да бъдат проникнати от Духа, от който той ще изгради с течение на времето трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, в които ще се облече.
В 34-ти и 35-ти стих на 13-та глава се казва: "И без притчи не им говореше, за да се изпълни реченото от пророка, който казва: Ще отвори устата Си в притчи и ще изкаже скритото още от създаването на света". С тази мисъл ни е показано, че в притчите са скрити дълбоките Тайни на света, които могат да бъдат разкрити само от онзи, който има ключ за разбирането на тези притчи. Това са онези, които имат уши да слушат и очи да виждат, т.е. учениците с пробудено съзнание. Петата притча ни говори за имането, скрито в нивата.
към текста >>
19.
6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Третата седмица ще намери най-хубавото
брашно
и сам да си замеси хляб в нощви, и ще си направи пещ, в която сам да изпече хляба, и цяла седмица да се храни с този хляб.
А смущава ли ви се умът, това значи, че не знаете, как да мислите. Когато човек не знае да яде, ще се възпитава в това отношение, като си наложи известна диета. За една седмица нека направи следния опит: да си свари оризена супа и сутрин, на обяд и вечер да си взема по три лъжички. Това да му е яденето за една седмица. Втората седмица да вземе един килограм грах и да си направи една чорба, от която да взема по 10 лъжички сутрин, на обяд и вечер.
Третата седмица ще намери най-хубавото
брашно
и сам да си замеси хляб в нощви, и ще си направи пещ, в която сам да изпече хляба, и цяла седмица да се храни с този хляб.
Този опит е полезен, за да се възстановят нормалните функции на стомаха. Когато имате тревоги, отправете ума си към Бога и правете дълбоки вдишки. Приемайте въздух през лявата ноздра1, а през дясната ноздра изпущайте въздух, то е слънчевото течение, това, което възприемате след като го обработите, ще го върнете. През лявата ноздра ще вдишвате, а през дясната ще издишвате. По три пъти на ден правете тези упражнения, за да бъдете здрави и всичко в живота да ви върви.
към текста >>
20.
ИЗЦЕЛЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
пожертва голяма сума за бедните, да купи за тях дрехи, обуща,
брашно
, дърва?
година и ще го уволнят. Като му съобщили това, той изпаднал в отчаяние. Много лекари го лекували в този промеждутък, но никой не могъл да му помогне. Тогава той помолил сестра Милева да пита Учителя какво да прави при това положение. Учителят поръчал на сестрата да се върне и да запита болния може ли да
пожертва голяма сума за бедните, да купи за тях дрехи, обуща,
брашно
, дърва?
Ако реши да стори това - да го направи и да съобщи на Учителя. Братът отделил доста пари и купил много неща за бедните. Тогава Учителят заръчал да му предадат: „Нека сега вземе черна ряпа, да я настърже на ренде и да изстиска
към текста >>
21.
ПРОРИЦАТЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
работа е да си накупите дърва и
брашно
!
изход за мене и другарите ми." Около седемдесет души присъствали на събора през 1912 година. Там бил и брат Б. Боев. Съборът продължил три дни и когато на тръгване всеки си вземал сбогом с Учителя, той заръчвал: „Като си отидете вкъщи, първата ви
работа е да си накупите дърва и
брашно
!
" Не спирал да повтаря това и братята учудено питали: „Защо, Учителю, война ли ще има? " Учителят им казвал: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете." След един месец била
към текста >>
22.
Размишление върху послушанието
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек минава през всички фази, през които минава и
брашното
преди да стане на хляб.
Този час може да разделите на няколко части: сутрин да употребите по десет минути за послушание, на обед – десет минути и вечер – десет минути. После – десет минути преди да си легнете, десет минути като се събудите през нощта и десет минути рано сутринта преди ставане – всичко един час. Ако се събудите бодри и весели, това показва, че сте били послушни. Ако сте уморени, с отпаднал дух, показва, че не сте били послушни, не сте били в училището, но сте били вън някъде. Това не трябва да ви обезсърчава.
Човек минава през всички фази, през които минава и
брашното
преди да стане на хляб.
към текста >>
23.
За житото
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като се мели на
брашно
и пече в пещ, житото губи от своята хранителност.
• 959 • За житото. Според мен вареното жито е по-хранително от хляба.
Като се мели на
брашно
и пече в пещ, житото губи от своята хранителност.
Щом губи хранителността си, то губи и своята ценност.
към текста >>
24.
41-во писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да замесиш хляб, трябва ти
брашно
и топла вода.
Няма да казвате например, че паметта ви е слаба, а ще си казвате, че паметта ви е добра. Когато си казвате, че паметта ви е слаба, с това вие сами отслабвате паметта си. Затова ще държите мисълта, че паметта ви е добра, че сте добри, че сте способни. Ще вложите в ума си мисълта: всичко можем с Божията Любов, всичко можем с Божията Мъдрост, всичко можем с Божията Истина. 22. Придобиването на знанието е един процес като месенето на хляба.
За да замесиш хляб, трябва ти
брашно
и топла вода.
Ако нямаш брашно и вода, хляб не става. Любовта и Мъдростта трябва да се съберат, те ще ни покажат истинския път. Любовта ще ни даде подтик да проучаваме нещата, а самото проучаване на нещата е процес на придобиване на знание. Затова всички ще имате желание да учите. И ще учите нови работи, а не стари.
към текста >>
Ако нямаш
брашно
и вода, хляб не става.
Когато си казвате, че паметта ви е слаба, с това вие сами отслабвате паметта си. Затова ще държите мисълта, че паметта ви е добра, че сте добри, че сте способни. Ще вложите в ума си мисълта: всичко можем с Божията Любов, всичко можем с Божията Мъдрост, всичко можем с Божията Истина. 22. Придобиването на знанието е един процес като месенето на хляба. За да замесиш хляб, трябва ти брашно и топла вода.
Ако нямаш
брашно
и вода, хляб не става.
Любовта и Мъдростта трябва да се съберат, те ще ни покажат истинския път. Любовта ще ни даде подтик да проучаваме нещата, а самото проучаване на нещата е процес на придобиване на знание. Затова всички ще имате желание да учите. И ще учите нови работи, а не стари. 23. Процесът на Окултното обучение е като изучаването на цигулка.
към текста >>
25.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в
брашно
, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така:
Харно ли сте? “ Като опита мама, тогава ще подбере по същия ред и тетка, и баба Таца, и кака Кирка, и всичките, колкото са на кириша. Докато се питат с една — всичките други мълчат. Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква.
Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в
брашно
, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така:
— Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър.
към текста >>
26.
05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Големият брат на Учителя ни беше кум, той беше търговец на
брашно
и имаше две деца.
Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария
Големият брат на Учителя ни беше кум, той беше търговец на
брашно
и имаше две деца.
Сестрата на Учителя – Мария, също имаше две деца. А третото дете на поп Константин Дъновски е Учителя – вървейки по пътя, Йорданка ми разказваше тези неща. Вървяхме по шосето за Симеоново, стигнахме до една малка портичка вдясно и спряхме. – Тук – каза Йорданка – живеят брат Борис и Мария, има и една сестра възрастна при тях. Като застанахме пред портичката, Йорданка се опита да я отвори, но Борис ни видя и дойде да ни посрещне.
към текста >>
27.
30. Първата школа
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Кум на сватбата им станал рожденият брат на Учителя, който имал мелница за
брашно
.
По-късно към учението на Учителя се присъединява и д-р Жеков, който бил братовчед на г-н Дънов, но не знам по коя линия. Д-р Жеков много често посещавал техния дом, в който вижда и се запознава с Йорданка. Много я харесва и я поисква за съпруга. Той бил значително по-възрастен и разликата между тях е 21 години. Учителя му казал: „Вземи я, но ще я имаш като сестра, а не като жена." Те се съгласили на това положение и така се оженили.
Кум на сватбата им станал рожденият брат на Учителя, който имал мелница за
брашно
.
Той не споделял убежденията на Учителя. Рождената му сестра Мария била евангелистка и посещавала евангелистките църкви, но много добре се разбирала с брат си Петър. Един ден г-н Дънов бил поканен от евангелисткия пастор във Варна да отиде при тях и да стане и той пастор в църквата им. Г-н Дънов отказал с думите: „Аз ще стана Учител! Моето учение е учение за любовта!
към текста >>
28.
58. Пълната кошница
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Та такива бучки имаше поставени в голямата кошница, а освен него имаше яйца и
брашно
.
Те носеха пълна кошница с праскови и няколко буци масло. Навремето маслото се добиваше по съвсем естествен начин: млякото се изсипваше в съд наречен бучка, който представлява цилиндър с диаметър една педя и висок около един метър. В него се поставя едно бутало, на което са издълбани няколко отвора. В бучката се сипва мляко и с буталото то се бие ръчно, докато се отдели маслото. Така избитото масло го събираха и го поставяха в студена вода, като после от него оформяха бучки с каквато искат форма.
Та такива бучки имаше поставени в голямата кошница, а освен него имаше яйца и
брашно
.
Двете сестри влязоха при Учителя и казаха: „Учителю, това е за Вас! " Като излязоха от стаята, аз влизам по работа при Учителя, а той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичко в нея на квартирантите на Темелко! " (В една от стаите на Темелковия дом живееше един руснак с жена си, двете си деца и старата си майка. Той бе дошъл да живее тука вероятно по линия на Владо руснака.) Аз попитах: „Учителю, но всичко ли да му дам? ". - „Да, всичко!
към текста >>
29.
УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
 
- Теофана Савова
Но българите, с право е казано, са скъпи на триците и евтини на
брашното
.
Някои от движенията ми са български. И в говора и в речта си някога виждам българина. * Българите авиатори (има такива авиатори) могат да прелетят на длъж и на шир океана, без да кацнат. А те сега не могат да го минат без кацване.
Но българите, с право е казано, са скъпи на триците и евтини на
брашното
.
Нека си блъскат главите. * Всички се нуждаете от съществено знание. Толкова години ви говоря, толкова години вече изучавам българина и разбрах за какво е способен той. Българинът е трезв и голям философ.
към текста >>
30.
5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Докарани са и разни продукти: чували с ориз, захар,
брашно
и други.
Елате да свалим багажа от камиона! " Никой не го чува. От групата се отделя само Кольо Йорданов, който поема багажа, подаван му от Гради от камиона. Скоро пристига бай Янко с конете, натоварват багажа и го закарват горе на езерата. Гради предвижда, че за построяване на магазина ще му трябва материал и затова взима много дървени капаци, които конете изкачват в лагера.
Докарани са и разни продукти: чували с ориз, захар,
брашно
и други.
Понеже е влажно и често вали, за да не се повредят продуктите, Гради ги слага в кухнята и ги завива с голямо платнище. Започват да идват от София една след друга групи и продуктите, оставени в кухнята, пречат за нормалната работа в нея. Това налага Гради да ги изнесе от кухнята и да направи магазин, но няма кой да му помага. Той отива при групата на Лулчев и иска помощ. Става спречкване между него и Йордан Андреев, който го нахоква, отказва да му помага и се стига чак до бой.
към текста >>
31.
Вечеря у сестра Савка
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Сестра Савка заговори на Учителя за сутрешната беседа, където той уподоби любовта на
брашно
, от което всичко можеш да направиш.
Четох, че Сара тогава е била на 90 години. Учителят каза: — Бог избира благочестиви души, чрез които да се въплътят велики духове, които трябва да слязат на Земята, за да работят за человечеството. Така Бог избра и Дева Мария, за да слезе и Исус Христос. Брат Гали непрекъснато записваше.
Сестра Савка заговори на Учителя за сутрешната беседа, където той уподоби любовта на
брашно
, от което всичко можеш да направиш.
Учителят каза: — На артистите не е лека работата им. Например те поднасят пълна крина с жито на публиката, но някои все ги критикуват и все са недоволни. Или крината не била много пълна, или пък крината била много препълнена. Брат Христо пак заговори за сутрешната Беседа:
към текста >>
32.
ОВЧАРСКИТЕ КУЧЕТА
 
- Борис Николов
– Ами, малко царевично
брашно
с вода, като измием съдовете от млякото; е, и малко мляко им сипваме.
И аз седнах спокойно на едно дърво – трябваше да почакам да издоят овцете. Овчарите ми оказаха изключително внимание и разположение: наляха ми от току-що издоеното мляко, даже ми притуриха малко над мярката. Казвам им: – Лошо си храните кучетата. Какво им давате?
– Ами, малко царевично
брашно
с вода, като измием съдовете от млякото; е, и малко мляко им сипваме.
– Налейте ми още три литра мляко. Разпределих млякото в трите дървени корита пред жадните погледи на кучетата. Нямаше нужда да ги каня, те всичко разбраха. Когато си тръгнах, изпратиха ме до края на кошарите. Оттогава всяка сутрин кучетата ме чакаха там, където за първи път ме срещнаха, точно по времето, когато идвах.
към текста >>
33.
ЙОСИФ
 
- Борис Николов
Караджейката е воденичка с едно камъче, не прегаря
брашното
и хлябът е особено вкусен.
Той назначи отец Матей за домакин и ремонтира манастирските стаи и помещения – около сто. Скоро богатите хора и еснафът от града откриха, че манастирят е отличен курорт. Те почнаха да идват за отдих и стаите се заемаха през лятото. Йосиф организира продоволствието, имаше всичко в изобилие: мляко, яйца, масло, пресен зеленчук и плодове, при това на умерени цени. Поправи воденичките и ги пусна в движение, а също и пекарните.
Караджейката е воденичка с едно камъче, не прегаря
брашното
и хлябът е особено вкусен.
Отец Матей приготовляваше най-хубавия хляб. Като тури ред в манастирското стопанството, Йосиф пристъпи към горите. Там хазяйничеха бракониерите. Той отиде в близкото село, влезе в кръчмата и държа кратко слово: – Който има нужда от дърва или от дървен материал, да се отнесе до отец Матей.
към текста >>
34.
БИТКАТА НА МОМИТЕ
 
- Борис Николов
Питките си правеха те сами, смилаха им
брашно
от новото жито – това беше обичай.
Сега всички дойдоха при Скитника, някои от тях го познаваха. Той ги заведе при Дяволската воденица и им показа водата, обясни им защо се чува това хрп – хрп – хрп. Да, и иманярите направиха едно добро дело. После той разпали огъня, все пак сутрин беше хладно. Всяка мома вадеше каквото имаше за ядене, отчупваше от питката коматче и го слагаше пред Скитника.
Питките си правеха те сами, смилаха им
брашно
от новото жито – това беше обичай.
Не знам дали другаде може да се ядат такива питки! На шарената кърпичка пред Скитника се натрупа голяма купчинка, появи се и някое яйце, бучка сиренце или шарена солчица в похлупци. Момите бяха щедри, пък и си отиваха в къщи. Скитника благодареше и прибираше. Момите се готвеха да си тръгват, но по обичая трябваше да се отбият до Момин гроб, наблизо в скалите.
към текста >>
35.
4. Една разходка до воденицата
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Наблюдавахме воденицата, описахме я, казахме защо ни служи — за да мели житото на
брашно
, а от
брашното
месим хляб.
4. Една разходка до воденицата Преди да влезем в стаята спряхме се да се порадваме на свежото слънчево утро. Направихме сутрешните си гимнастики и след малко единодушно, решихме да отидем на разходка до близката воденица. Тръгнахме. С песни и приятни разговори, неусетно стигнахме до определеното място. Починахме си.
Наблюдавахме воденицата, описахме я, казахме защо ни служи — за да мели житото на
брашно
, а от
брашното
месим хляб.
Казахме, къде расте жито, кой го събира, как и пр. Така минахме всичко по-важно за житото и хляба и наблюдавайки воденицата запях: „Вятърната воденица се върти ей тъй, дечица" . . . Седнахме на полянката и повторихме няколко пъти новата песничка. Върнахме се на обяд весели и доволни с нова песничка и много нови познания за житото и хляба (беше сряда и след обяд нямаше училище).
към текста >>
Така, от живота чрез живот, научихме няколко целостни уроци! Например, първо — използувахме хубавото време да се разходим на чист въздух, застъпихме физическо възпитание, второ — научихме много нови неща за
брашното
и хляба; взехме урок по предметно; трето — научихме се къде и как расте житото — естествена история; четвърто — с рисуване и моделиране окръглихме свободно всичко по-характерно и пето — в свободната игра вложихме творчество и действие, чрез което децата неусетно се вживяха и получиха обща представа за всичко ново, което се явява като един доста сложен комплексен урок.
Там мелничаря го мелеше и го продаваше на брашнарите-търговци. Така, играта се разви много интересно и забавно. Всеки ъгъл от стаята беше зает от групичка деца, които най-сериозно и внимателно вършеха своята служба в играта. Всеки ден интересът растеше, играта се разширяваше, а духът на децата се повишаваше. С голяма радост те играха горната игра цели 8—9 дни, като същевременно научиха много ново.
Така, от живота чрез живот, научихме няколко целостни уроци! Например, първо — използувахме хубавото време да се разходим на чист въздух, застъпихме физическо възпитание, второ — научихме много нови неща за
брашното
и хляба; взехме урок по предметно; трето — научихме се къде и как расте житото — естествена история; четвърто — с рисуване и моделиране окръглихме свободно всичко по-характерно и пето — в свободната игра вложихме творчество и действие, чрез което децата неусетно се вживяха и получиха обща представа за всичко ново, което се явява като един доста сложен комплексен урок.
към текста >>
36.
13. Пътуване преди Великден
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Пяха, играха хора на мегдана и след като си накупиха кокошки, петли, яйца и
брашно
, качиха се на влака обратно към София.
Последният не закъсня. Кондукторът изсвири и влакът стигна до село Лакатник. Пътниците слязоха. Разгледаха селото. Селяните ги гостиха на селска трапеза с закуските.
Пяха, играха хора на мегдана и след като си накупиха кокошки, петли, яйца и
брашно
, качиха се на влака обратно към София.
Заедно със софиянците пътуваха към София и група селяни, отивайки в града да си купят платове, захар и др. стоки. Тук имахме случай да споменем за значението на градовете с техните индустрии и фабрики. Във влака между песните и специалните номера пътниците говореха помежду си и кой какво е купил. Съвсем естествено, яйцата и брашното ни доведоха до великденските радости. Взех участие в общия разговор и запях „Весел, весел Великден".
към текста >>
Съвсем естествено, яйцата и
брашното
ни доведоха до великденските радости.
Селяните ги гостиха на селска трапеза с закуските. Пяха, играха хора на мегдана и след като си накупиха кокошки, петли, яйца и брашно, качиха се на влака обратно към София. Заедно със софиянците пътуваха към София и група селяни, отивайки в града да си купят платове, захар и др. стоки. Тук имахме случай да споменем за значението на градовете с техните индустрии и фабрики. Във влака между песните и специалните номера пътниците говореха помежду си и кой какво е купил.
Съвсем естествено, яйцата и
брашното
ни доведоха до великденските радости.
Взех участие в общия разговор и запях „Весел, весел Великден". Най-после стигнахме естествено до целта си — Великден. Дойдохме до навременна работа. За кратко време изживяхме интензивна дейност с много настроение, с много живот и дочакахме естествения развой на играта. Пътувахме още два-три дни, но интересът премина във великденски дух.
към текста >>
37.
Воденичка.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
„Жито мели,
брашно
дава, и от него месим хляба, който на всичките ни трябва“.
ВОДЕНИЧКА Ход на играта. — Децата седят свободно по местата си и запяват: „Вятърната воденица се върти ей тъй, дечица“. „Кога вятър вее , силно, не стои тя никак мирно“. Всички пеят и движат ръцете от китките пред гърдите, като правят кръгове една около друга, без да се допират.
„Жито мели,
брашно
дава, и от него месим хляба, който на всичките ни трябва“.
Всеки слага дланите си една върху друга и бавно ги търка, като воденични камъни, после прави движение с ръцете, като че меси. „Ей тъй бързо воденица, мели, мели ни храница“. Движат ръцете си както при първия куплет, само че много бързо.
към текста >>
38.
Гатанки.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
— гвоздей Ти го биеш тапа-тупа, а то
брашно
куп натрупа.
— боб В прости дрехи като роб, брада има като поп, рога има като вол, сутрин вечер лиже сол. Що е? — козел Бели пчели от високо прилетели, топло слънце ги напекло и умрели. — снежинките Дълъг Димо без кости в облаците на гости. — дим Осман паша в затвора, главата му на двора.
— гвоздей Ти го биеш тапа-тупа, а то
брашно
куп натрупа.
— сито Не изгубила е нищичко Тодора, а пък постоянно дири, рови двора. — кокошка Цаних си вратарче, черно, мургаво татарче, да си стиска устата, да ми пази вратата. — катинар Сиво, сиво свито, със игли набито. — таралеж Голо в огъня играе, а не иска и да знае. — маша Тенжерата й в корема, яденето всеки взема.
към текста >>
39.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
 
- Георги Радев (1900–1940)
„Вятърът, който духа, казва на едно место Камил Фламарион, реките, които се спущат от широките равнини към морето, корабите, които плуват по него с издути платна, житото, което никне в полята, дъждът, който пои замята, воденицата, що смила и превръща в
брашно
плода на нивята, конят, който лети под удара на стремето, перото на писателя, което изразява неговата мисъл, всичко това, за да се обясни, трябва да се сведе към слънцето.
Ония, които схващат живота като сляпа, случайна игра на сили, очевидно никога не са се възмогвали до тия върхове и затова техният кръгозор е така тесен. След тия бегли бележки, ще пристъпя по-пряко към своя предмет. Може би най-светлият извод на съвременната наука е, че всичко е „слънце“ — сгъстено и трансформирано слънце. Централното светило на нашата система е, според съвременните схващания, извор, от който изтича животът и поддържа цялото съществувание на нашата система. Земята дължи целия си живот на слънцето и всичко, което става на нея, се извършва под мощния ритъм на неговата дейност.
„Вятърът, който духа, казва на едно место Камил Фламарион, реките, които се спущат от широките равнини към морето, корабите, които плуват по него с издути платна, житото, което никне в полята, дъждът, който пои замята, воденицата, що смила и превръща в
брашно
плода на нивята, конят, който лети под удара на стремето, перото на писателя, което изразява неговата мисъл, всичко това, за да се обясни, трябва да се сведе към слънцето.
То е прекият или непряк деец на всички жизнени преобразувания, които стават на планетите— то, чиито мощ и блясък ни заобикалят и проникват, и без което отдавна би престанало да тупа сърцето на земята“. Излишно е да давам тук данните за онова, което съвременната астрономия знае или предполага, че знае за слънцето — ще ги намерите във всяка популярна астрономия. Ще отбележа само, че днешните астрономи и астрофизици, както те сами признават, не знаят почти нищо положително върху истинската същина на слънцето, макар да гадаят за неговия състав чрез своите спектроскопи и фотографически картинки. Те не знаят положително нито височината на слънчевата температура, нито възрастта на слънцето, нито след колко време то ще угасне; те не знаят нищо положително и върху начина, по който топлината се образува в него — един безспорно важен въпрос. Така запример френските учени Pouillet, Vicairen др, приписват на слънцето температура от 1500—20000С, Fizeau — 7500°, Zollner — 102,000°, Secchi — 5,344,8400, С.
към текста >>
40.
Бай Жечо Вълков
 
- Георги Христов
Сега, преди прибирането на новата реколта, когато
брашното
е на свършване, Жечо прави едно оригинално нововъведение.
Той иска с тази похвала да ме накара още по-упорито и по- сръчно да пожъна захванатия чакъм. Разбирам аз душата ти, брате селянино. Какво имаш ти повече от тази земя! Гледам, Жечо се подсмива. Милият! Той се радва, че има жътвари, на които няма да плати, а довечера ще им поднесе киселото мляко, добре разредено, готово да се сърба с големите супени лъжици.“ Ачларе. Летен работен ден.
Сега, преди прибирането на новата реколта, когато
брашното
е на свършване, Жечо прави едно оригинално нововъведение.
За да не останем съвсем без запас от пшеница, той изпрати на воденицата да смелят два чувала ечемик. Към това ечемичено брашно прибавяме и малко от пшениченото и месим хляб. В месенето се редуваме, макар че това би могло да извърши 12-13-годишото момиче на Жечо. Хлябът от това брашно става много твърд и по особен начин клисав. Когато потопиш залъка в чорбата, той не поема нищо от нея, само се намокря и нищо повече.
към текста >>
Към това ечемичено
брашно
прибавяме и малко от пшениченото и месим хляб.
Какво имаш ти повече от тази земя! Гледам, Жечо се подсмива. Милият! Той се радва, че има жътвари, на които няма да плати, а довечера ще им поднесе киселото мляко, добре разредено, готово да се сърба с големите супени лъжици.“ Ачларе. Летен работен ден. Сега, преди прибирането на новата реколта, когато брашното е на свършване, Жечо прави едно оригинално нововъведение. За да не останем съвсем без запас от пшеница, той изпрати на воденицата да смелят два чувала ечемик.
Към това ечемичено
брашно
прибавяме и малко от пшениченото и месим хляб.
В месенето се редуваме, макар че това би могло да извърши 12-13-годишото момиче на Жечо. Хлябът от това брашно става много твърд и по особен начин клисав. Когато потопиш залъка в чорбата, той не поема нищо от нея, само се намокря и нищо повече. Веднъж в нашата комуна бяха дошли трима приятели - гости от Бургас. Седнаха хората заедно с нас около насипаните паници с рядка плакия от зелен фасул и почнахме да обядваме.
към текста >>
Хлябът от това
брашно
става много твърд и по особен начин клисав.
Летен работен ден. Сега, преди прибирането на новата реколта, когато брашното е на свършване, Жечо прави едно оригинално нововъведение. За да не останем съвсем без запас от пшеница, той изпрати на воденицата да смелят два чувала ечемик. Към това ечемичено брашно прибавяме и малко от пшениченото и месим хляб. В месенето се редуваме, макар че това би могло да извърши 12-13-годишото момиче на Жечо.
Хлябът от това
брашно
става много твърд и по особен начин клисав.
Когато потопиш залъка в чорбата, той не поема нищо от нея, само се намокря и нищо повече. Веднъж в нашата комуна бяха дошли трима приятели - гости от Бургас. Седнаха хората заедно с нас около насипаните паници с рядка плакия от зелен фасул и почнахме да обядваме. Гостите ядат и се споглеждат. Става някакво чудо.
към текста >>
41.
Кръстю Тулешков
 
- Георги Христов
Той може да премине, както вече споменах, от вида на човек с рязко решение да изяви своето недоволство и гняв, в друг - наивен, кротък и педантичен изследовател, който няколко минути с детски наивитет и чистота преглежда на светлината тъничката филийка хляб, дали в нея няма крак от хлебарка, муха или връв от чувала, в който е било
брашното
.
С него ме свързват повече подвизи и нещо друго, което лежи извън рамките на тази братска комуна. Кръстю, който прави впечатление, че нищо не гледа, вижда всичко. Той умее да се съобразява мигновено и може да премине от своята миловидна усмивка в буреносен облачен ден. Кръстю за мен е един от много интересните братя. Той се явява в различни гами и се приема винаги със симпатия и абсолютна вяра.
Той може да премине, както вече споменах, от вида на човек с рязко решение да изяви своето недоволство и гняв, в друг - наивен, кротък и педантичен изследовател, който няколко минути с детски наивитет и чистота преглежда на светлината тъничката филийка хляб, дали в нея няма крак от хлебарка, муха или връв от чувала, в който е било
брашното
.
Бос, с яки крака, с дрехи като нашите, с едричка непокорна глава, върху която на различни места стои бяла, случайно спасена от Христо шапка, с Атиловска брадица и с недоверчив взор, Кръстю е най-критичният и, когато потрябва, най- непокорният от всички комунари. Той всякога подлага на анализ и посреща с проверка предложенията на бай Жечо, защото е убеден, че в тях винаги има нещо, което подлежи да се промени. Кръстю се гнуси от нечисти неща, дори се гнуси от гозбата и затова се храни само с хляб и пестил от сливи. Позата на Кръстю е крайно характерна, типично Кръстювска. Той стои винаги привидно чужд на разговора.
към текста >>
42.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
 
- Георги Христов
Жечо смля някаква останала царевица, докара едно чувалче царевично
брашно
от воденичката и започнаха дните на качамака.
А годината се случи суха, земята бе твърда, а ние не бяхме опитни. Беше тежка и изнурителна работа, но нашия ентусиазъм не отслабваше. Но започнахме да огладняваме. Каквото имаше Жечо, малко житце събрано в хамбара, се привърши. Започна големият глад.
Жечо смля някаква останала царевица, докара едно чувалче царевично
брашно
от воденичката и започнаха дните на качамака.
Славни дни с песни вечер и топъл качамак и винаги гладен стомах. Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и весело, пеем песни и сме разположени и весели. Пък те се чудеха, как така, млади хора, дошли от големия град се поробват с такъв тежък труд. Затова гледаха към нас някак си недоверчиво. Какво му провървя на този Жечо, че му дойдоха толкова много помощници.
към текста >>
Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече
брашно
, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете.“ „Ще го ядем.
Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1 -2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим, го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. Отнякъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад.
Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече
брашно
, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете.“ „Ще го ядем.
Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне.“ А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб.“ Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме. След като смляха ечемика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница124 и под връшника125 , най-тържествено го разпределихме между гладните събратя. Започнахме да дъвчим гладни. Яли ли сте ечемичен хляб?
към текста >>
Гледаме в джозовете, а там има
брашно
, останало от предишно мелене на житото.
По реката долу слизаме до една воденичка. Селска воденичка, схлупеничка до реката. А няма никой в нея. Бутнахме ние вратата, влезнахме вътре. Огнище има.
Гледаме в джозовете, а там има
брашно
, останало от предишно мелене на житото.
Рекох си, една пита ще направим. Накладохме огън, разположихме се. И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка. Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма.
към текста >>
И от
брашното
, което ние носихме, направихме си една питка.
Бутнахме ние вратата, влезнахме вътре. Огнище има. Гледаме в джозовете, а там има брашно, останало от предишно мелене на житото. Рекох си, една пита ще направим. Накладохме огън, разположихме се.
И от
брашното
, което ние носихме, направихме си една питка.
Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма. Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме. Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището.
към текста >>
“ „Никой не ни е разрешил!“ „Чакай да видя какво сте направили.“ Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-а,
брашното
е откраднато.
Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме. Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището. Нахранихме се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичарят. Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата?
“ „Никой не ни е разрешил!“ „Чакай да видя какво сте направили.“ Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-а,
брашното
е откраднато.
Откъде имате този хлебец? “, вижда останалото парче от хляба. „Ние си носим брашното.“ Кой ще ти повярва, че ти носиш брашно, та да месиш и направиш хляб и то в чужда воденица? „Не може да бъде.“ Не скланя воденичарят. Той се наостря, ще вика и други селяни и ще се стигне до бой.
към текста >>
„Ние си носим
брашното
.“ Кой ще ти повярва, че ти носиш
брашно
, та да месиш и направиш хляб и то в чужда воденица?
Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? “ „Никой не ни е разрешил!“ „Чакай да видя какво сте направили.“ Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-а, брашното е откраднато. Откъде имате този хлебец? “, вижда останалото парче от хляба.
„Ние си носим
брашното
.“ Кой ще ти повярва, че ти носиш
брашно
, та да месиш и направиш хляб и то в чужда воденица?
„Не може да бъде.“ Не скланя воденичарят. Той се наостря, ще вика и други селяни и ще се стигне до бой. В туй време един от нашите приятели казва: „Виж какво воденичарю, като се приближавахме към воденичката ти, видях един селянин, че бързаше и избяга нататък.“ Описва точно как е изглеждал. Тогава воденичарят се спря. „Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното.“ И хукна да го гони.
към текста >>
„Абе този хайдук и друг път ми е крал
брашното
.“ И хукна да го гони.
„Ние си носим брашното.“ Кой ще ти повярва, че ти носиш брашно, та да месиш и направиш хляб и то в чужда воденица? „Не може да бъде.“ Не скланя воденичарят. Той се наостря, ще вика и други селяни и ще се стигне до бой. В туй време един от нашите приятели казва: „Виж какво воденичарю, като се приближавахме към воденичката ти, видях един селянин, че бързаше и избяга нататък.“ Описва точно как е изглеждал. Тогава воденичарят се спря.
„Абе този хайдук и друг път ми е крал
брашното
.“ И хукна да го гони.
Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото брашно. А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб.
към текста >>
Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото
брашно
.
„Не може да бъде.“ Не скланя воденичарят. Той се наостря, ще вика и други селяни и ще се стигне до бой. В туй време един от нашите приятели казва: „Виж какво воденичарю, като се приближавахме към воденичката ти, видях един селянин, че бързаше и избяга нататък.“ Описва точно как е изглеждал. Тогава воденичарят се спря. „Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното.“ И хукна да го гони.
Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото
брашно
.
А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб. Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията.
към текста >>
А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с
брашното
и да бъдем освободени от обвинения.
Той се наостря, ще вика и други селяни и ще се стигне до бой. В туй време един от нашите приятели казва: „Виж какво воденичарю, като се приближавахме към воденичката ти, видях един селянин, че бързаше и избяга нататък.“ Описва точно как е изглеждал. Тогава воденичарят се спря. „Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното.“ И хукна да го гони. Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото брашно.
А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с
брашното
и да бъдем освободени от обвинения.
После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб. Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията. Последствията от тази екскурзия за нас бяха много тежки, защото по река Камчия имало много маларични комари и те са ни нажулили през нощите, но това тогава не го усетихме и не знаехме.
към текста >>
Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото
брашно
.
Тогава воденичарят се спря. „Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното.“ И хукна да го гони. Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото брашно. А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме.
Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото
брашно
.
Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб. Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията. Последствията от тази екскурзия за нас бяха много тежки, защото по река Камчия имало много маларични комари и те са ни нажулили през нощите, но това тогава не го усетихме и не знаехме. Усетихме го и го разбрахме по-късно, но беше вече още по-късно, да се направи нещо. Харманът Върнахме се в Ачларе, бяха разрешили и открили сезона за пренасяне снопите от полето.
към текста >>
Не беше виждал досега хора да си носят
брашно
, че да си месят и пекат хляб.
„Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното.“ И хукна да го гони. Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото брашно. А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно.
Не беше виждал досега хора да си носят
брашно
, че да си месят и пекат хляб.
Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията. Последствията от тази екскурзия за нас бяха много тежки, защото по река Камчия имало много маларични комари и те са ни нажулили през нощите, но това тогава не го усетихме и не знаехме. Усетихме го и го разбрахме по-късно, но беше вече още по-късно, да се направи нещо. Харманът Върнахме се в Ачларе, бяха разрешили и открили сезона за пренасяне снопите от полето. Харманът си го бяхме направили и всичко бе готово.
към текста >>
Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото
брашно
, и така си продължихме екскурзията.
Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото брашно. А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб.
Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото
брашно
, и така си продължихме екскурзията.
Последствията от тази екскурзия за нас бяха много тежки, защото по река Камчия имало много маларични комари и те са ни нажулили през нощите, но това тогава не го усетихме и не знаехме. Усетихме го и го разбрахме по-късно, но беше вече още по-късно, да се направи нещо. Харманът Върнахме се в Ачларе, бяха разрешили и открили сезона за пренасяне снопите от полето. Харманът си го бяхме направили и всичко бе готово. Имахме две крави, които можеха да се впрягат в диканята и да вършеят, а с други две кобили пренасяхме снопи от полето.
към текста >>
Стана едно хубаво
брашно
.
А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен. Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата. Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка. Смляхме житото, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията.
Стана едно хубаво
брашно
.
И като омесихме и опекохме първия хляб, по-сладък хляб от този не сме яли. И така много бедно прекарахме в Ачларе. Имахме много интересни опитности в тази комуна. Ако седна да ви разказвам за тях, хем ще се смеете, хем ще плачете. Опитности с голяма поука.
към текста >>
43.
3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе
 
- Георги Христов
Пък и житото, което главно ни служеше за храна, което мелехме на
брашно
за хляб, се свърши.
А такова нещо тук не е имало. Ето защо в комуната започна де се промъква недоволството. Перспективата цял живот да се прекара при такива заробващи условия, обезсърчи повечето от комунарите и огънят угасна. Самият общ живот не се оказа така хармоничен, както си го представяхме. Явиха се дразги и търкания.
Пък и житото, което главно ни служеше за храна, което мелехме на
брашно
за хляб, се свърши.
Стана нужда да мелим от ечемика, който беше определен за конете. И тъй вечер, като се връщахме от нивите, имаше и много домакинска работа. Двете невръстни момиченца на Жеча, какво можеха да направят? Това създаде нови трудности, които изтормозваха още повече. Ние си мислехме, че като направим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас.
към текста >>
44.
Трудностите, съпътстващи комунарския живот
 
- Георги Христов
А когато по-късно свърши
брашното
, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук.
Като се завърнахме в Арбанаси намерихме, че работата не беше придвижена напред. Братята (Христо Христов - офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен комунар) нямат даже елементарни познания от физически труд - специално от земеделие. А ние, Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители. Затова, общо взето работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден.
А когато по-късно свърши
брашното
, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук.
Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева. Понеже бяхме свършили парите, че нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на Захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата, според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи. Отидох, но не било лесно да се влезе в двора на фабриката! На портала застанал като цербер, вратарят не пропуска пиле да премине.
към текста >>
Понеже бяхме свършили парите, че нямаше даже и за царевично
брашно
, аз реших да отида при шефа на Захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата, според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи.
Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева.
Понеже бяхме свършили парите, че нямаше даже и за царевично
брашно
, аз реших да отида при шефа на Захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата, според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи.
Отидох, но не било лесно да се влезе в двора на фабриката! На портала застанал като цербер, вратарят не пропуска пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и влязох. Отидох право в канцеларията на шефа. Тъкмо се канех да почукам, вратата се отвори и отвътре излезе един едър селянин. Аз използвах отворената врата и влязох.
към текста >>
45.
2. Николай Дойнов
 
- Георги Христов
2. Николай Дойнов Преди започването на учебната година в София от Ачларе се получиха продукти от нашия труд, жито,
брашно
, слънчогледово масло, плодове.
2. Николай Дойнов Преди започването на учебната година в София от Ачларе се получиха продукти от нашия труд, жито,
брашно
, слънчогледово масло, плодове.
От Русе също пристигнаха продукти в доста голямо количество. Братя Маркови бяха щедри. Тогава Учителя нареди да се храним у Гумнерови, неговите хазаи на улица „Опълченска“ 66, заедно с него. С какъв свещен трепет сядахме на трапезата с Учителя. Там готвеше предимно сестра Янакиева.
към текста >>
Тогава, за да им помогне, Никола Гръблев, който е бил офицер, спестява
брашно
от войниците и им изпраща два чувала с
брашно
.
Този брат, които създаде комуната, имаше фабрика за тухли и керемиди. И тя малко време изтрая тази комуна. В село Арбанаси бяха семейство Камбурови и Петър Камбуров, където създадоха също комуна. Там хората не разбираха, че създаването на ценни материални блага за хората са резултат на големи усилия. А отиват хора, несвикнали за такава работа, и накрая оставаха с оскъдни продукти за прехрана.
Тогава, за да им помогне, Никола Гръблев, който е бил офицер, спестява
брашно
от войниците и им изпраща два чувала с
брашно
.
Учителя го извиква, скарва му се и му забранява това да прави втори път. Учителя е изказвал недоволство от това, че Изгревът е изпразнен от младите, който го бяха напуснали за комуните. При Гумнерови помагаха и дежуреха сестри и братя. Това беше идеалната комуна. Яденето беше скромно, но обилно и вкусно.
към текста >>
НАГОРЕ