Търсене в текстове за 'Брашно'

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

А хардалът се правеше тогава със синапено брашно и пшенично брашно, смесени в пропорция едно към едно или две към едно.
След няколко дни белодробното възпаление стихва, Учителят е по-добре, но е много отслабнал. Това се забелязва от мнозина приятели. Учителят се завръща в София на 19 октомври. През ноември здравето Му е значително подобрено. Но към края на месеца получава остри бодежи и поисква да Му се сложи хардал на гърба. А хардалът се правеше тогава със синапено брашно и пшенично брашно, смесени в пропорция едно към едно или две към едно. Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух или кърпа и се полага на гърба така, че тензухът или кърпата е на гърба, върху нея е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа. Тази синапена лапа се държи няколко минути, след което се сваля. После се намазва гърбът със зехтин. Това нещо се прави от онези, които обслужват Учителя, а това са братята и сестрите. Учителят в този момент иска помощ и я получава от приятелите.
към текста >>

2. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Когато всички си тръгват и си вземат сбогом от Учителя, Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете в къщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата." Това го повтаря три пъти.
"Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война" По онова време, всяка година през месец август се осъществява събор на Духовната верига на приятелите и съмишлениците на Учителя. Всеки от членовете на тази така наречена Духовна верига получава лична покана от Учителя с името Му, написано на една малка картичка. На тези събори Учителят държи Своето Слово. Така на събора на Духовната верига през 1912 година в Търново присъствуват всичко седемдесет души. Съборът продължил три дни. Когато всички си тръгват и си вземат сбогом от Учителя, Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете в къщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата." Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, какви дърва и брашно посред лято, когато за това се мисли чак през есента? Накрая запитват: "Защо, Учителю? Война ли ще има? " Учителят отговорил строго: "Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете." Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете си, а след един месец се обявява войната.
към текста >>

Всички са учудени, защото е месец август, какви дърва и брашно посред лято, когато за това се мисли чак през есента?
Всеки от членовете на тази така наречена Духовна верига получава лична покана от Учителя с името Му, написано на една малка картичка. На тези събори Учителят държи Своето Слово. Така на събора на Духовната верига през 1912 година в Търново присъствуват всичко седемдесет души. Съборът продължил три дни. Когато всички си тръгват и си вземат сбогом от Учителя, Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете в къщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата." Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, какви дърва и брашно посред лято, когато за това се мисли чак през есента? Накрая запитват: "Защо, Учителю? Война ли ще има? " Учителят отговорил строго: "Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете." Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете си, а след един месец се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителят е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития.
към текста >>

3. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

Така се мелеше житото и ставаше на брашно.
А какви рекички имаше! За чудо и приказ! Габровци бяха построили по течение на реките воденици и водни стругове. Използуваха водите и чрез тях движеха водни колела, които задвижваха воденични камъни и стругове. Обикновено ставаше така: отбиваха някъде водата, правеха вир, след това я насочваха в дървен улей, а тя задвижваше дървени перки и колелета и под напора на тази сила се задвижваха два тежки воденични камъка. Така се мелеше житото и ставаше на брашно. Това не бе лесна професия. А други хващаха водата и движеха с нея водни стругове, с които работеха и майсторяха чудни неща: гаванки, паници, лъжици и какви ли не неща за бита на човека. Баща ми реши да използува водата, за да движи станове, които щяха да тъкат платове. Извика един инженер, той направи изчисление, после купиха машини от чужбина, докараха ги, сглобиха ги и пуснаха да ги движи водата. Но машините не тръгнаха.
към текста >>

Та, сестра, друг път не наливайте вода в чужда воденица, защото тогава тяхната воденица мели брашно за тях, а ние оставаме без Живата вода на Словото!
Ако има една загубена овца на Израиля, това сте вие, сестра! " Но сестрата не може да разбере още какво й говори Учителя. "Учителю, но аз им проповядвам Вашето Слово и им нося и пея Вашите песни. Аз искам да ги вкарам в пътя." "Сестра, там, където ходите, онези, на които пеете, в онази кошара са си точно на мястото. Тази кошара и тези овце си имат свой овчар и той им е господар. Та, сестра, друг път не наливайте вода в чужда воденица, защото тогава тяхната воденица мели брашно за тях, а ние оставаме без Живата вода на Словото! " Сестрата мълчи. Но нещо не разбира и отново пита: "Учителю, нали трябва да се обединим с останалото човечество? " "Човечеството си е точно на място. Христос дойде само за загубените овце на Израиля. Ти си тази загубена овца.
към текста >>

Брашното, което ще смелите, това са вашите опитности и знание от Школата.
Ние си имаме собствена воденица. Водата, която движи воденичните камъни на тази воденица е Живата вода от Словото на Всемировия Учител. Воденичните камъни представляват: единият от тях - собствения ви живот на земята като ученици на Школата, а другият воденичен камък - вашата съдба. Вие се мелите между тези два воденични камъка. Житните зърна, които трябва да смелите са в Словото на Учителя. Брашното, което ще смелите, това са вашите опитности и знание от Школата. Хлябът, който ще омесите и опечете, това са вашите дела като ученици на Школата. И чак тогава можете да раздадете на гладните от хляба на живота. Това е Божественият Хляб на Словото на Бога, Който е преминал през вас, претворил се е в дела и вие го раздавате с Любов. Затова не наливайте в чужда воденица от Живата вода на Словото на Школата, защото утре жадни ще ходите, гладни ще бъдете и ще си изгубите условията за работа в Школата, защото Небето ще спре крана на Живата вода, която тече от Словото на Учителя у вас. Тогава ще изсъхнете, ще изгорите и ще бъдете непотребни никому.
към текста >>

4. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно.
Аз Му готвех обикновено. И понеже виждах, че с дясната Си ръка не може да си откъсне хляб, аз ще го нарежа хляба на хапчици и ще намажа всяка една хапка с масло. Така Той ги поемаше. Хлябът беше много сух, защото го носехме от София и престояваше повече от десет дни. Освен това, зъбите на Учителя не бяха много в ред след побоя. Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно. Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам. Той приемаше охотно тези пържени филийки, панирани с яйце и брашнена кашичка. Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше. Всички бяхме нащрек. Всички приятели бяха потресени, като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние.
към текста >>

5. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции.
Защото знаеше, че след една седмица ще си замине. Но ни показваше какви трябва да бъдем в живота си - в ред и порядък. Аз не виждах Учителя толкова слаб, колкото ми правеше впечатление, че не е правилна стойката Му и се е свил. Винаги е имал права стойка, а не се прегърбваше и присвиваше, както в отделни моменти Го виждах сега. Сестрите, които Го обслужваха, ми казаха, че освен вендузи, са Му слагали и хардал на гърба. Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции. Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути. После чух, че след тези манипулации излязъл по жилетка на полянката да се поразходи на чист въздух. Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се простуди, след като тялото Му е било затоплено след направените хардали и вендузи. Това беше краят на декември и някои злосторници започнаха да говорят, че по този начин Учителят си е ускорил заминаването. Други злосторници пък говореха, че това се равнявало на самоубийство.
към текста >>

6. 23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ

Жечо смля някаква останала царевица, докара едно чувалче царевично брашно от воденичката и започнаха дните на качамака.
А годината се случи суха, земята бе твърда, а ние не бяхме опитни. Беше тежка и изнурителна работа, но нашия ентусиазъм не отслабваше. Но започнахме да огладняваме. Каквото имаше Жечо, малко житце събрано в хамбара се привърши. Започна големия глад. Жечо смля някаква останала царевица, докара едно чувалче царевично брашно от воденичката и започнаха дните на качамака. Славни дни с песни вечер и топъл качамак и винаги гладен стомах.
към текста >>

7. 26. ЖЪТВАТА

Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем.
Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем. Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне." А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб." Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме. След като смляха емечика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница и под връшника, най-тържествено го разпределихме между гладните събратя. Започнахме да дъвчиме гладни. Яли ли сте ечемичен хляб?
към текста >>

8. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

Гледаме в джозовете, а там има брашно, останало от предишно мелене на житото.
По реката долу слизаме до една воденичка. Селска воденичка, схлупеничка до реката. А няма никой в нея. Бутнахме ние вратата, влезнахме вътре. Огнище има. Гледаме в джозовете, а там има брашно, останало от предишно мелене на житото. Рекох си, една пита ще направим. Накладохме огън, разположихме се. И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка. Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма.
към текста >>

И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка.
Бутнахме ние вратата, влезнахме вътре. Огнище има. Гледаме в джозовете, а там има брашно, останало от предишно мелене на житото. Рекох си, една пита ще направим. Накладохме огън, разположихме се. И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка. Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма. Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме. Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището.
към текста >>

" „Чакай да видя какво сте направили." Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-a, брашното е откраднато.
Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището. Нахранихме се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичаря. Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? " „Никой не ни е разрешил! " „Чакай да видя какво сте направили." Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-a, брашното е откраднато. Откъде имате този хлебец? ", вижда останалото парче от хляба. „Ние си носим брашното." Кой ще ти повярва, че ти носиш брашно, та да месиш и направиш хляб и то в чужда воденица? " Не може да бъде." Не скланя воденичаря. Той се наостря, ще вика и други селяни и ще се стигне до бой.
към текста >>

„Ние си носим брашното." Кой ще ти повярва, че ти носиш брашно, та да месиш и направиш хляб и то в чужда воденица?
Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? " „Никой не ни е разрешил! " „Чакай да видя какво сте направили." Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-a, брашното е откраднато. Откъде имате този хлебец? ", вижда останалото парче от хляба. „Ние си носим брашното." Кой ще ти повярва, че ти носиш брашно, та да месиш и направиш хляб и то в чужда воденица? " Не може да бъде." Не скланя воденичаря. Той се наостря, ще вика и други селяни и ще се стигне до бой. В туй време един от нашите приятели казва: „Виж какво воденичарю, като се приближавахме към воденичката ти, видях един селянин, че бързаше и избяга нататък." Описва точно как е изглеждал. Тогава воденичаря се спря. „Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното." И хукна да го гони.
към текста >>

„Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното." И хукна да го гони.
„Ние си носим брашното." Кой ще ти повярва, че ти носиш брашно, та да месиш и направиш хляб и то в чужда воденица? " Не може да бъде." Не скланя воденичаря. Той се наостря, ще вика и други селяни и ще се стигне до бой. В туй време един от нашите приятели казва: „Виж какво воденичарю, като се приближавахме към воденичката ти, видях един селянин, че бързаше и избяга нататък." Описва точно как е изглеждал. Тогава воденичаря се спря. „Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното." И хукна да го гони. Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото брашно. А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб.
към текста >>

Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото брашно.
" Не може да бъде." Не скланя воденичаря. Той се наостря, ще вика и други селяни и ще се стигне до бой. В туй време един от нашите приятели казва: „Виж какво воденичарю, като се приближавахме към воденичката ти, видях един селянин, че бързаше и избяга нататък." Описва точно как е изглеждал. Тогава воденичаря се спря. „Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното." И хукна да го гони. Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото брашно. А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб. Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията.
към текста >>

А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения.
Той се наостря, ще вика и други селяни и ще се стигне до бой. В туй време един от нашите приятели казва: „Виж какво воденичарю, като се приближавахме към воденичката ти, видях един селянин, че бързаше и избяга нататък." Описва точно как е изглеждал. Тогава воденичаря се спря. „Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното." И хукна да го гони. Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото брашно. А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб. Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията. Последствията от тази екскурзия за нас бяха много тежки, защото по река Камчия имало много маларични комари и те са ни нажулили през нощите, но това тогава не го усетихме и не знаехме.
към текста >>

Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно.
Тогава воденичаря се спря. „Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното." И хукна да го гони. Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото брашно. А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб. Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията. Последствията от тази екскурзия за нас бяха много тежки, защото по река Камчия имало много маларични комари и те са ни нажулили през нощите, но това тогава не го усетихме и не знаехме. Усетихме го и го разбрахме по-късно, но беше вече още по-късно, да се направи нещо.
към текста >>

Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб.
„Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното." И хукна да го гони. Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото брашно. А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб. Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията. Последствията от тази екскурзия за нас бяха много тежки, защото по река Камчия имало много маларични комари и те са ни нажулили през нощите, но това тогава не го усетихме и не знаехме. Усетихме го и го разбрахме по-късно, но беше вече още по-късно, да се направи нещо.
към текста >>

Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията.
Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото брашно. А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб. Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията. Последствията от тази екскурзия за нас бяха много тежки, защото по река Камчия имало много маларични комари и те са ни нажулили през нощите, но това тогава не го усетихме и не знаехме. Усетихме го и го разбрахме по-късно, но беше вече още по-късно, да се направи нещо.
към текста >>

9. 28. ХАРМАНЪТ

Стана едно хубаво брашно.
А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен. Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата. Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка. Смляхме житото, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията. Стана едно хубаво брашно. И като омесихме и опекохме първия хляб, по сладък хляб от този не сме яли. И така много бедно прекарахме в Ачларе. Имахме много интересни опитности в тази комуна. Ако седна да ви разказвам за тях, хем ще се смеете, хем ще плачете. Опитности с голяма поука.
към текста >>

10. 144. ФУРНАТА НА ИЗГРЕВА

Бяхме си закарали един чувал с брашно.
Тази фурна ни служи около десет години. Фурна на Рила не можахме да си направим, но аз бях занесъл един връшник. Палехме огън върху плочите, след това разравяхме жарта, откривахме затоплените плочи и ги забърсвахме с влажен парцал. Слагахме замесената пита, отгоре слагахме връшника, а върху него поставяхме жарта и пепелта. След половин час излизаше чудна пита. Бяхме си закарали един чувал с брашно. Всички ни завиждаха на този връшник, особено каракачаните, които ни носеха мляко. Черпехме ги с топъл хляб, а те само клатеха глава, че нямаха такъв връшник. След свършване на лагера, аз го скривах в клековете за следващата година. Но на третата година те го откриха и го прибраха. А под този връшник аз изпичах питки и ги носех лично на Учителя.
към текста >>

А какво ви струва да си вземете 3-4 пакета брашно и да си омесите питки горе, че ако не е под връшник"; Заровете питката в жарта и пепелта.
Но на третата година те го откриха и го прибраха. А под този връшник аз изпичах питки и ги носех лично на Учителя. Той ядеше с парче сиренце, масло и чубрица. Ако отидете на Рила, направете и вие същото. Днес ламарина има и много лесно се прави връшник от нея. А какво ви струва да си вземете 3-4 пакета брашно и да си омесите питки горе, че ако не е под връшник"; Заровете питката в жарта и пепелта. Не сте яли такова нещо. Но ако хапнете ще се пренесете в нашето време.
към текста >>

11. 200. НОВАТА ЕПОХА

Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно, жито, боб, леща на Учителя.
Когато се разпролети, цъфнаха дръвчетата и се разтвориха първите цветенца, когато дойдоха влажните облаци и топлите ветрове, тогава започнаха да се провеждат по-дълги екскурзии. От Мърчаево има една каменарска пътечка, която води високо в планината, стръмна и мъчна, но по нея се излизаше сравнително лесно по високите поляни на Витоша. Там отивахме често, имахме любими места, където се разполагахме. Запалвахме огньове, туряхме чайниците, те завираха, пиехме топли води и прекарвахме по цял ден на слънце и припек. Храна си носехме и всеки е екипиран за екскурзия. Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно, жито, боб, леща на Учителя. Или пък донасяха когато идваха на гости при Него. Около Учителя винаги имаше изобилие от хора и блага. По-късно екскурзиите станаха по-далечни и отивахме до хижа Острица-Брокс, където имахме също добри дни, в които братския живот се изяви в своята пълнота. Учителят не беше много здрав по това време. Беше доста изтощен, доста угрижен и нямаше апетит.
към текста >>

12. 29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО

(Иглата) Трака, чука във реката, Брашно бълва в торбата.
Що е то? (Ледът) 3. Скоропоговорки: Биволарю, биволарю, като биволарува, биволарува не набиволарува ли се? (Кажете го бърже, ама много бърже) Бодлива крава през плет минава Опашката й отвън остава. Що е това? (Иглата) Трака, чука във реката, Брашно бълва в торбата. Що е то? (Воденицата) 4. Скоропоговорки: Кръстю кръсци кръстосва, Добре кръстосвай Кръстю кръстците.
към текста >>

13. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Той вдига врява, че сме му заприщили малката вадичка, която излизаше и изтичаше от тресавището и му движеше двата камъка на воденичката, за да му мели брашно.
След като слезнахме долу и открихме главата на извора, всички се зарадвахме. Но селото чака да види дали ще има вода, за да излезе нагоре от този трап три метра дълбок, защото първо трябва трапа да се напълни с вода и след това водата да потече навън от трапа и тогава може да се прави чешма. И сега селото чака да види ще има ли чешма или от всичко това ще остане само едно блато. Кръчмарят разбира се е против нас. Воденичарят отдолу с воденичката е против нас. Той вдига врява, че сме му заприщили малката вадичка, която излизаше и изтичаше от тресавището и му движеше двата камъка на воденичката, за да му мели брашно. Аз го успокоявам, че водата не може да се загуби. Но той не вярва и ми казва, че съм затрил воденицата, а цялото село си мели брашното на тази воденица. Излиза, че освен воденичаря и селото е засегнато. Попът също воюва срещу нас, защото не му се пълни църквата, защото към 100 души от селото пълнят братския салон и не стъпват в църква. Тогава аз взех грижата, главата на извора да бъде съвършено изолирана от разни външни води, за да не може нито от дъжд, нито от порой да се смесва с тази вода от извора.
към текста >>

Но той не вярва и ми казва, че съм затрил воденицата, а цялото село си мели брашното на тази воденица.
И сега селото чака да види ще има ли чешма или от всичко това ще остане само едно блато. Кръчмарят разбира се е против нас. Воденичарят отдолу с воденичката е против нас. Той вдига врява, че сме му заприщили малката вадичка, която излизаше и изтичаше от тресавището и му движеше двата камъка на воденичката, за да му мели брашно. Аз го успокоявам, че водата не може да се загуби. Но той не вярва и ми казва, че съм затрил воденицата, а цялото село си мели брашното на тази воденица. Излиза, че освен воденичаря и селото е засегнато. Попът също воюва срещу нас, защото не му се пълни църквата, защото към 100 души от селото пълнят братския салон и не стъпват в църква. Тогава аз взех грижата, главата на извора да бъде съвършено изолирана от разни външни води, за да не може нито от дъжд, нито от порой да се смесва с тази вода от извора. Това го постигнахме с големи усилия, воля и с много сръчност. И така каптирахме водата.
към текста >>

14. 62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА

После си обясних, че той бе селянин, всичко му беше познато, знаеше как се меси хляб, нали той мелеше брашното на воденицата, а жена му го месеше.
Аз бях седнал на същата пейка и чаках по друга работа Учителя. Селянинът сподели патилата си с Учителя и му показа крака и патериците. След малко Учителят каза на сестрите: „Направете му компрес от квас! " Тогава Учителят подробно му обясни как се прави това. Аз за първи път присъствах на едно такова подробно обяснение. После си обясних, че той бе селянин, всичко му беше познато, знаеше как се меси хляб, нали той мелеше брашното на воденицата, а жена му го месеше. Друг път такова обяснение не съм чувал от Учителя. По-късно Той обясняваше в беседите лечебното свойство на кваса, че при него се развиват микроорганизми и при техния бурен растеж се освобождава енергия, която лекува. Каквото и да е обяснението, за нас то е непонятно, но то остава разбираемо за онези, които са го приложили и са имали полза от него. Взима се селски квас и се замесва тесто. Оставя се да втаса.
към текста >>

15. 72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ

- От къде иде това брашно, това масълце?
Това чудо срещаме и при пророк Илия, когато казва на вдовицата Се-репта сидонска: сготви нещо, меси едно хлебче. А тя му казва: Масълцето в делвичката ми почти се свърши, а брашънцето в торбичката ми е на привършване. А той й казва: - меси, готви, нема да се свършат. Тя меси и готви, а бра-шънцето и маслото не се свършват. Човекът на логичната мисъл пита: - Как е възможно това? - От къде иде това брашно, това масълце? - Нарушено е логичното равновесие. Но ние се засрещаме тук с едно качество на материята „Множение". Да се множи, това е в нейното естество. И материята има тайни както и духът. Само Синовете Божии имат власт и сила да предизвикат това качество на материята да се прояви, когато те искат.
към текста >>

16. 35. ЗЛИТЕ КУЧЕТА

Тогава овчарите хранеха кучетата само с вода и царевично брашно като правеха нещо като каша.
Хвърлих и на тях по един комат хляб. Те го изядоха. Изпразних кофата с хляба. После тръгнах към кошарата. А те вървят с мен и махат с опашки. Тогава овчарите хранеха кучетата само с вода и царевично брашно като правеха нещо като каша. Хлябът беше за овчарите. Те се чудеха как така кучетата не ме лаят. Напълних кофите с мляко. Платих им го, а ние си имахме джобни пари. После попитах да ми продадат и онова мляко в тенджерата, съгласиха се и отидох та го изсипах в коритото и извиках кучетата.
към текста >>

17. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 4

Чувал брашно за комуната 57.
Часовникът, който не бе курдисан 52. Колко трябва да бъде висок на ръст Мировият Учител? 53. Длъжност – куриер 54. Одеалото на Гръблашева 55. Михалаки Георгиев и Иван Вазов 56. Чувал брашно за комуната 57. Конят и Никола Гръблев 58. “Не е от нашите? ” 59. Спиритисти на Изгрева 60. Дъщерята Савка и майката Тереза Керемидчиева 61.
към текста >>

18. ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА

ТОМ 4

56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА Всички се учудваха на това, че около Учителя се движеха хора с най-различна професия и образование.
56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА Всички се учудваха на това, че около Учителя се движеха хора с най-различна професия и образование. Тук имаше представители на всички съсловия от обществото. Всеки един бе застъпен и всеки си имаше представител на Изгрева, нещо като своего рода "посланик." Един такъв посланик на действащото офицерство бе Никола Гръблев между двете световни войни, т.е. през цялото времетраене на Школата от 1922-1944 година. Той бе интересна личност и за него ще прочетете от неговите опитности и ще видите какви хора се движеха около Учителя. По онова време младежите от Младежкия Окултен Клас решават да правят комуна и напускат Школата Изгрева.
към текста >>

Започнал да пуска в градска отпуска повече войници и от полагаемата им се храна напълнил няколко чувала: един с брашно, друг с боб, трети с ориз и захар, и ги изпратил.
А по този въпрос Учителят е говорил в беседите си, но кой да ги прочете и кой да ги изпълни. Освен това, никой дори и не Го пита, дали трябва да правят комуни. Решават си сами - правят си сами и накрая искат помощи, за да им се запази комуната. Никола Гръблев е офицер в гарнизона в град Варна. Получил писмо от комунарите и решил да им помогне. Започнал да пуска в градска отпуска повече войници и от полагаемата им се храна напълнил няколко чувала: един с брашно, друг с боб, трети с ориз и захар, и ги изпратил. Спасил от глад комунарите и спасил комуната да не се разтури. Но това траяло само един-два месеца. Отново получава писмо за помощ. Той решава отново да им помогне. Но същият момент получава вест от Учителя, да се яви при Него в София.
към текста >>

19. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

ТОМ 4

Чувал брашно за комуната -157 57.
Колко трябва да бъде висок на ръст Мировия Учител? -153 53. Длъжност - куриер -154 54. Одеалото на Гръблашева -155 55. Михалаки Георгиев и Иван Вазов -156 56. Чувал брашно за комуната -157 57. Конят и Никола Гръблев -159 58. „Не е от нашите? " -160 59. Спиритисти на Изгрева -161 60. Дъщерята Савка и майката Тереза Керемидчиева -162 61.
към текста >>

20. 53. БОЖИЕТО ОКО

Ето така ние минавахме през своите вътрешни опитности и те бяха малки колкото пшеничено зърно, но те се нижеха едно след друго и ето вече десетилетия след това от тези житни зърна може да се смели брашно, да се омеси хляб и този хляб да го представим на следващите поколения като бисери от съкровищницата на Школата.
Веднъж ме среща един възрастен приятел, усмихнат, имаше претенции, че е високо издигнат и всичко може. Среща ме и ме запитва: Сестра, какво става с вас? Имате ли нужда от моята помощ? " Аз спирам и го питам: „Каква помощ мога да получа от вас, та аз току-що бях при Учителя и при Бога". Той ме изгледа с учудване и след това дълго време ме наблюдаваше. Ето така ние минавахме през своите вътрешни опитности и те бяха малки колкото пшеничено зърно, но те се нижеха едно след друго и ето вече десетилетия след това от тези житни зърна може да се смели брашно, да се омеси хляб и този хляб да го представим на следващите поколения като бисери от съкровищницата на Школата. Поради тези неща пред Учителя аз бях много открита. Обикновено си казвах: „Отивам при Учителя. Там в него е Бог. Там е Бог и не скривам нищо от него". Не можех да постъпвам другояче пред него.
към текста >>

21. 72. ГОНЕНИЯ

Той се прави, когато в една тенджера с вряла вода започва да се изсипва царевично брашно и с една дървена голяма лъжица се бърка непрекъснато докато царевичното брашно не уври и стане на каша.
Гледам качамака в подноса, ръцете ми потреперват, гледам Учителя и се чудя защо като поднасям качамака той ми говори съвсем други неща. После се сещам, че качамака съм го правила не за Учителя, а за Борио, преминава някаква мисъл в мене и казвам: „Учителю, това те така мислят, нека остане за тяхна сметка, аз лично проверих и Борис не е дружил със Сийка". Учителят се усмихва и казва: „Това те казват". После се усмихва и продължава: „Качамакът ти излезе през носа" и отново се усмихва. По наше време качамакът беше храна на бедните. Той се прави, когато в една тенджера с вряла вода започва да се изсипва царевично брашно и с една дървена голяма лъжица се бърка непрекъснато докато царевичното брашно не уври и стане на каша. След това се сваля от огъня и той се налага с лъжица в една чиния. С лъжицата се гребва и се нареждат една до друга качамака, а от горе се поставя стопено масло и сирене. Така се нареждат няколко реда и отгоре се настъргва сирене. Такъв бе качамакът, който обичаше Учителя. А непременно качамакът се поднасяше със зелев сок, а ние винаги в една голяма каца есента слагахме зеле и го заливахме със саламура - вода и сол в подходящи пропорции.
към текста >>

22. 101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ

Те имаха повече амбиции отколкото дълбока и разораваща целината мисъл, която да обработва земята, че да посади някакво семе и някаква идея, че да възрасне, че да израсте, да се овършее, да се събере плод, да го смели на брашно, омеси и опече като хляб.
Това беше път на една душа, която трябваше да премине пътя си като ученик. Аз така се чувствах, така се възприемах и се външно държах като ученик. Около мен имаше и сестри, които имаха амбицията да бъдат първи. От къде беше дошло и от къде се беше появило това силно чувство, това непрекъснато желание да бъдат първи, да окупират първите места около Учителя и за другите да няма достъп до него. Силно желание, болезнено до краен предел, невъзможно да се отстрани по външен път и тогава той им даде това първо място и всеки си зае по едно първо място около него и до него и така се успокоиха. Те имаха повече амбиции отколкото дълбока и разораваща целината мисъл, която да обработва земята, че да посади някакво семе и някаква идея, че да възрасне, че да израсте, да се овършее, да се събере плод, да го смели на брашно, омеси и опече като хляб. Ето това е пътят на мисълта, така както тя трябва да работи, защото човек ако се добере до една мисъл, в която има една идея дошла от един по-висок свят то тази идея ако е от Божествения свят то тя се храни от Словото на Бога. Всяко нещо, което правеха онези, които заобикаляха Учителя имаха изисквания, които Учителят трябваше да задоволява. А пък те изискваха от околните, които заобикаляха Учителя да ги признават като големи авторитети, но те нямаха онази дълбочина на мисълта, тя беше загубена някъде, така когато един извор излезе някъде, но после водата му се загуби и взел друга посока, че накрая излезе в някое друго, непознато дере и там си тече. Така беше и с тези приятели, чакащи и търсещи от околните да ги признаят като авторитети около Учителя. Това нещо Го забелязах и в университета където се бях записала по философия и педагогика.
към текста >>

23. 131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА

Аз предпочитам бяло симидче, приготвено от чисто бяло брашно пред цял черен хляб месен от какво и да е брашно.
Някой си даде всичкото богатство за нищо и никакво, а полза - никаква. На един болник каквито яденета и да му даваш все му се виждат безвкусни. Затова ядене се дава на здравия човек. Някому се дава по-малко, защото толкова може да носи, а на някому повече, защото повече може да носи. Пък има и друго нещо - не е важно количеството на хляба, а качеството. Аз предпочитам бяло симидче, приготвено от чисто бяло брашно пред цял черен хляб месен от какво и да е брашно. Важна е чистотата, а тя е средата, в която може да живее човешката душа. Бог може да люби човешката душа само в чистотата и когато се каже „Бог да бъде с теб" това означава Бог да се влее в теб. А да се влее в теб трябва да имаш съд, чист от вътре и от вън. И да станеш съсъд на Бога, т.е. Божественият Дух да се втече в теб и ти да бъдеш ведно с Него."
към текста >>

24. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Преди да ги изпрати им нарежда да се снабдят с дърва и брашно за една година.
През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко й няма да се лишите от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе се ще дойдат". След свършването на събора Учителя Дънов полага ръцете си върху главите на всекиго един от присъстващите преди да напуснат салона. Благославя ги, защото след няколко месеца започва Балканската война, а те това не знаят. Преди да ги изпрати им нарежда да се снабдят с дърва и брашно за една година. Попитали го дали няма да има война и Учителят потвърдил това и им дал съвет да си препишат „Добрата молитва" и 91 псалом и да си ги зашият във военните курки. На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война като България и Гърция обявяват война на Турция, а след два дни Сърбия обявява също война. На 26 октомври 1912 година град Одрин е обсаден от българските войски. При боевете при Чаталджа Турция иска мир, но Фердинанд скрива от съюзниците си и нарежда на българските войски да атакуват турските позиции.
към текста >>

25. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

Това беше все едно да се въртят воденичните камъни вдигнати високо без да има жито и без да се мели брашно.
Беше събрал в себе си големи изречения и високопарни слова от теософия, от окултизъм и не знам какво си още и разбира се ги бе посолил с мисли от Учителя. И всичко това бе опаковано в една проповедническа реч предназначена към нас, но и същевременно да се види, че Белев не е случаен човек и не е кой да е. Обикновено за нас по-младите от моето поколение ни беше чужд този маниер на старите приятели, които все искаха да проповядват, но нямаше кому. Защо ли? Защото ние, младите, не искахме да ни проповядват, защото за нас това беше наливане от пусто в празно и в бъчва без дъно. Това беше все едно да се въртят воденичните камъни вдигнати високо без да има жито и без да се мели брашно. Това беше за нас, а за онези, които имаха воденици, които трябваше да смелят брашното, за тях нещата бяха по-друго яче. За Учителят въпроса стоеше по принцип, че трябва да има свобода и всеки да се изяви такъв какъвто е. Но ние не искахме да го слушаме да ни проповядва. Обикновено някой пък старите приятели ни хващаха и ни караха да им бъдем слушатели и ни разказваха какви ли не неща. Ние намирахме начин да се измъкнем.
към текста >>

Това беше за нас, а за онези, които имаха воденици, които трябваше да смелят брашното, за тях нещата бяха по-друго яче.
И всичко това бе опаковано в една проповедническа реч предназначена към нас, но и същевременно да се види, че Белев не е случаен човек и не е кой да е. Обикновено за нас по-младите от моето поколение ни беше чужд този маниер на старите приятели, които все искаха да проповядват, но нямаше кому. Защо ли? Защото ние, младите, не искахме да ни проповядват, защото за нас това беше наливане от пусто в празно и в бъчва без дъно. Това беше все едно да се въртят воденичните камъни вдигнати високо без да има жито и без да се мели брашно. Това беше за нас, а за онези, които имаха воденици, които трябваше да смелят брашното, за тях нещата бяха по-друго яче. За Учителят въпроса стоеше по принцип, че трябва да има свобода и всеки да се изяви такъв какъвто е. Но ние не искахме да го слушаме да ни проповядва. Обикновено някой пък старите приятели ни хващаха и ни караха да им бъдем слушатели и ни разказваха какви ли не неща. Ние намирахме начин да се измъкнем. Но имаше и случаи когато те ни разказваха живи опитности, които те криеха през онези години от нас и тогава ние с отворени уста и очи ги слушахме.
към текста >>

26. 22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Петър Камбуров

А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук.
22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ Като се завърнахме в Арбанаси намерихме, че работата не беше придвижена напред. Братята (Христо Христов - офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен комунар) нямат даже елементарни познания от физически труд - специално от земеделие. А ние, Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители. Затова, общо взето работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева. Понеже бяхме вършили парите, че нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на Захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи. Отидох, но не било лесно да се влезе в двора на фабриката!
към текста >>

Понеже бяхме вършили парите, че нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на Захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи.
Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева. Понеже бяхме вършили парите, че нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на Захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи. Отидох, но не било лесно да се влезе в двора на фабриката! На портала застанал като Цербер, вратарят не пропуска пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и влязох. Отидох право в канцеларията на шефа. Тъкмо се канех да почукам, вратата се отвори и отвътре излезе един едър селянин.
към текста >>

27. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

Хората не можеха да се снабдят с брашно, което трябваше да дойде или от гр.
Моето състояние не се променяше. Аз бях все тъй схваната, като парализирана, креех с всеки изминат ден и освен това имах ужасни болки. Цялото тяло ме болеше и костите, и мускулите, всичко и бях все със затворени очи. Мъжът ми край мене се чудеше какво да прави. По него време заваля голям сняг до три метра натрупа. Хората не можеха да се снабдят с брашно, което трябваше да дойде или от гр. Сурдулица или от гр. Трън. Не можеше и шейна да премине, защото имаше посред пътя едно езеро, което беше 14 км дълго и около един км широко. Над него имаше направен още в миналото един насип и мост. Но сега, когато беше навалял снега не можеше да намерят къде е точно моста, за да разкопаят и го открият. 40 души мъже излезли с кирки и лопати, но напразно отишъл трудът им.
към текста >>

Така изкарали до пролетта без брашно и без хляб, с картофи.
Не можеше и шейна да премине, защото имаше посред пътя едно езеро, което беше 14 км дълго и около един км широко. Над него имаше направен още в миналото един насип и мост. Но сега, когато беше навалял снега не можеше да намерят къде е точно моста, за да разкопаят и го открият. 40 души мъже излезли с кирки и лопати, но напразно отишъл трудът им. Един от тях починал и другите захвърлили всичко и се отказали да търсят моста, като казали, че ще изкарат с компюрища (картофи). Така изкарали до пролетта без брашно и без хляб, с картофи. Бяха направили до главната чешма тунели, по които можеха да отиват да си донасят вода. Също и Минко отиваше така за вода от чешмата. И понеже там нямаше лекар, нямаше аптека, нямаше кой да ми помогне, нямаше снабдяване и никаква връзка с други населени места, пощата също не работеше освен телеграфа. Тогава Минко изпрати телеграма до майка ми и баща ми: „Станка е тежко болна, какво да правим? " Майка ми, след получаване на телеграмата отива при Учителя и Му казва: „Учителю, Станка е в Югославия и е много болна".
към текста >>

28. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Ще сложиш в котела вода, ще заври водата, ще пуснеш царевичното брашно и ще го бъркаш с бъркалката.
Но аз бях едно голямо непослушно магаре. Бързах много. Много сили преминаха през мене и не можех да се справя с тях. Не послушах съветите на Учителя. Каза ми веднъж: „Симеоне, сега ще свариш качамак по влашки начин. Ще сложиш в котела вода, ще заври водата, ще пуснеш царевичното брашно и ще го бъркаш с бъркалката. Ще поддържаш огъня отдолу, но непрекъснато ще бъркаш. Спреш ли да бъркаш ще изгори качамака. Като стане готов ще ни извикаш всички и ще ни нагостиш". Така ми каза Учителят. Както ми каза, така премина от едното ухо и оттам през другото и после отлетя и не се видя накъде замина.
към текста >>

29. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

Но два воденични камъка, за да мелят брашното единия от тях трябва да бъде по-остър.
Съпружеството не е лошо, ако две съзнания работят в една посока. Но дребните неща ни пречат. Ако не отговаряме един на другиго по сила и по дух не бихме издържали досега. Той е на 75, а аз на 70 години. Затова много се допълваме и то по различни начини. Но два воденични камъка, за да мелят брашното единия от тях трябва да бъде по-остър. Ако и двата са остри или и двата меки не могат брашно да смелят. Какви воденични камъни бяхме не знам. То ще се види дали сме смелили някакво брашно и какъв хляб сме омесили.
към текста >>

Ако и двата са остри или и двата меки не могат брашно да смелят.
Но дребните неща ни пречат. Ако не отговаряме един на другиго по сила и по дух не бихме издържали досега. Той е на 75, а аз на 70 години. Затова много се допълваме и то по различни начини. Но два воденични камъка, за да мелят брашното единия от тях трябва да бъде по-остър. Ако и двата са остри или и двата меки не могат брашно да смелят. Какви воденични камъни бяхме не знам. То ще се види дали сме смелили някакво брашно и какъв хляб сме омесили.
към текста >>

То ще се види дали сме смелили някакво брашно и какъв хляб сме омесили.
Той е на 75, а аз на 70 години. Затова много се допълваме и то по различни начини. Но два воденични камъка, за да мелят брашното единия от тях трябва да бъде по-остър. Ако и двата са остри или и двата меки не могат брашно да смелят. Какви воденични камъни бяхме не знам. То ще се види дали сме смелили някакво брашно и какъв хляб сме омесили.
към текста >>

30. 2. МЕКИЦИ НА РИЛА

Русава Стойчева

" И тогава си спомням, че баща ми отиде в Кочериново, в Дупница, взе брашно, олио и друго, каквото трябваше, съобщи на майка ми да дойде и след като тя пристигна, наеха коне и с една група заминахме на Рила.
Той говори с някои братя и сестри и накрая успя да отиде при Учителя. Нали тогава съм била малка още, той не е споделял с мене всичко. Но той искаше да уреди нещо във връзка с материалното ни положение, да отидем на рилските езера и да прекараме едно лято с Учителя. Тогава сме имали пари само колкото да отидем до Изгрева в София и то двамата. Какво точно е говорил с Учителя не зная, но накрая Учителят му казал: „Брат, каквото си решил, направи го! " И тогава си спомням, че баща ми отиде в Кочериново, в Дупница, взе брашно, олио и друго, каквото трябваше, съобщи на майка ми да дойде и след като тя пристигна, наеха коне и с една група заминахме на Рила. Там започнахме да правим мекици. Навярно някой му е услужил с пари, за да купи брашно, олио и друго, каквото беше необходимо, както и да изпрати пари на майка ми да дойде в София. Или може би майка ми е взела от други хора в Ямбол в заем, това не ми е известно. Но така или иначе ние бяхме на Рила и започнахме да правим мекици. Братята и сестрите всяка сутрин пристигаха след молитва и гимнастика на закуска с мекици.
към текста >>

Навярно някой му е услужил с пари, за да купи брашно, олио и друго, каквото беше необходимо, както и да изпрати пари на майка ми да дойде в София.
Но той искаше да уреди нещо във връзка с материалното ни положение, да отидем на рилските езера и да прекараме едно лято с Учителя. Тогава сме имали пари само колкото да отидем до Изгрева в София и то двамата. Какво точно е говорил с Учителя не зная, но накрая Учителят му казал: „Брат, каквото си решил, направи го! " И тогава си спомням, че баща ми отиде в Кочериново, в Дупница, взе брашно, олио и друго, каквото трябваше, съобщи на майка ми да дойде и след като тя пристигна, наеха коне и с една група заминахме на Рила. Там започнахме да правим мекици. Навярно някой му е услужил с пари, за да купи брашно, олио и друго, каквото беше необходимо, както и да изпрати пари на майка ми да дойде в София. Или може би майка ми е взела от други хора в Ямбол в заем, това не ми е известно. Но така или иначе ние бяхме на Рила и започнахме да правим мекици. Братята и сестрите всяка сутрин пристигаха след молитва и гимнастика на закуска с мекици. Беше много весело, нали имаше много хора, пък и много чужденци. Всички бяха доволни, пък и баща ми още повече, защото по такъв начин той изкарваше пари, с които ние можехме да прекараме през това време.
към текста >>

31. ПЕНКА КРАЕВА

Дойде си в отпуска, отишъл с каруца да мели брашно на Писанските мелници и на връщане, той беше толкова много благороден, че съжалил конете и вървял пеш с каруцата.
Брат ми Петър Константинов Краев, снаха ми Савка Владимирова Краева. Освен този брат имах и по-голям брат Илия. Той беше първото дете на моите родители. Загина някак трагично. Беше войник в пионерни дружини по поставяне на телеграфни жици и постове. Дойде си в отпуска, отишъл с каруца да мели брашно на Писанските мелници и на връщане, той беше толкова много благороден, че съжалил конете и вървял пеш с каруцата. Но нещо се хвърля на гърба му. Когато се обръща вижда, че това е един вълк бесен. Брат ми са го взели в болницата и след това го изпратили да го лекуват в София, като го излекували и го върнали в Русе той се разболял от дифтерит, изглежда, че там е бил заразен, без да знаят. Така той се разболява от дифтерит и умира в Русе много мъчително. След завършване на прогимназията дойде брат ми Петър и му отвориха бакалски магазин.
към текста >>

32. 15. Мобилизираният войник се освобождава

Георги Йорданов Добрев

и утре ще пътуваш за Бургас, изпращам те там да получиш 24 вагона бяло брашно.“ Вземах си аз каквото е необходимо, имах един войник старши, който е научен на тия работи и другия ден пътувам аз за София и от София влака и за Бургас.
Когато отидох там, тръгнах си, отидох в София, нали първия ден трябваше да отида в казармата и оттам на влака ни качиха и и закараха в Цариброд. И там в гимназията, като щаб мен ме оставиха като един експедитор и приемчик на продукти, на вагони. Изпращане и приемане. Експедитор и приемчик. Като минаха десетина дена и вика ме прекия началник, капитан Асарджиев и казва:“ Добрев, вземи си печата там, бланки за товарителни и пр. и утре ще пътуваш за Бургас, изпращам те там да получиш 24 вагона бяло брашно.“ Вземах си аз каквото е необходимо, имах един войник старши, който е научен на тия работи и другия ден пътувам аз за София и от София влака и за Бургас. Като дойдох в София един неделен ден беше, гледам да прескоча до Мърчаево. Отидох, а там няма никой, няма приятелите, те с Учителя отишли на Витоша, на хижа Острец. В.К.: На хижа Острец, да. Г.Д.: И аз, давай направо, ама хвърча, отидох на Острец. Отидох на Острец, намерих хижа Острец, не бях ходил на нея и намирам Учителя точно по обед, сестрите Катя Грива и други сестри, братя, обядваха.
към текста >>

Астраджиев, който ме пращаше каза така: „Добрев, прати брашното, свободен си колкото искаш да седиш там при вашите“.
И аз си отидох на селото пак, нали сестра Димитра искаше да се върна. В.К.: И ти се връщаш вече! Г.Д.: Виж сега. седях цял месец. Нямаше месец, но 20 дена седях. Астраджиев, който ме пращаше каза така: „Добрев, прати брашното, свободен си колкото искаш да седиш там при вашите“. В.К.: Само изпрати брашното. Г.Д.: Да. Пък аз разбрах слабостта му, той какви цигари пуши и те ми казаха тия, които ме запознаха с работата. Обича еди какви цигари, купи му щото тука няма никакви цигари, купи му каквито обича. Еди кои си цигари.
към текста >>

В.К.: Само изпрати брашното.
В.К.: И ти се връщаш вече! Г.Д.: Виж сега. седях цял месец. Нямаше месец, но 20 дена седях. Астраджиев, който ме пращаше каза така: „Добрев, прати брашното, свободен си колкото искаш да седиш там при вашите“. В.К.: Само изпрати брашното. Г.Д.: Да. Пък аз разбрах слабостта му, той какви цигари пуши и те ми казаха тия, които ме запознаха с работата. Обича еди какви цигари, купи му щото тука няма никакви цигари, купи му каквито обича. Еди кои си цигари. И сега като отидох в селото и седях там, събирахме се, пеехме братски песни.
към текста >>

Попълних там документите, взех печата и пломбирах всички вагони, написах товарителници, изпратих ги и ми дадоха една торбичка голяма с брашно, също и грис една торбичка.
Пък аз разбрах слабостта му, той какви цигари пуши и те ми казаха тия, които ме запознаха с работата. Обича еди какви цигари, купи му щото тука няма никакви цигари, купи му каквито обича. Еди кои си цигари. И сега като отидох в селото и седях там, събирахме се, пеехме братски песни. След една седмица отидох да пусна вагоните. Попълних там документите, взех печата и пломбирах всички вагони, написах товарителници, изпратих ги и ми дадоха една торбичка голяма с брашно, също и грис една торбичка. Тогава брашно нямаше. И аз ги занесох в Айтос. В Айтос имах сестра, най-голямата ми сестра беше там. Отидох в Айтос, там у Георги Куртев, там всъщност ги занесох. Там направиха кифли, козунаци, направиха сума неща.
към текста >>

Тогава брашно нямаше.
Обича еди какви цигари, купи му щото тука няма никакви цигари, купи му каквито обича. Еди кои си цигари. И сега като отидох в селото и седях там, събирахме се, пеехме братски песни. След една седмица отидох да пусна вагоните. Попълних там документите, взех печата и пломбирах всички вагони, написах товарителници, изпратих ги и ми дадоха една торбичка голяма с брашно, също и грис една торбичка. Тогава брашно нямаше. И аз ги занесох в Айтос. В Айтос имах сестра, най-голямата ми сестра беше там. Отидох в Айтос, там у Георги Куртев, там всъщност ги занесох. Там направиха кифли, козунаци, направиха сума неща. Ама време е вече - ще заминаваме за София.
към текста >>

А преди това 24 вагона брашно вземах.
Има войници по две години седят, тебе те освобождават. Каква е тая работа? “ „Капитан Астарджиев, прекия ми началник ме освободи.“ А аз забравих. Втори път ме прати за олио Астарджиев. Втори път ме изпрати в Бургас за два вагона. А преди това 24 вагона брашно вземах. Пък сега докарах два вагона оливия. И като ги докарах тогава пак му занесох от любимите му цигари и ме освободи този. И тогава именно ходих на пазара и като се връщах ме пита колко съм служил. И като се върнах втория път фелдфебела ме викна и ми каза да се освободя. В разговор с моя войник-колега, той ми каза:“ Абе, кап.
към текста >>

33. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Гради Колев Минчв

Вергиев ни е помагал - давал ни е брашно.
В с. Бата на Димитровден, именния ден на брат Димитър Вергиев, съсед на сестра Христина от Симеоново, се събирахме на имен ден доста братя и сестри. В неговата къща, на втория етаж имаше две стаи и помежду им коридор. Понеже едната стая не можеше да побере всички братя и сестри, то отваряха вратите и като имаше в двете стаи народ, а имаше един брат възрастен, Петър, той заставаше в коридора и подаваше като диригент, кога да започнем, за да пеем по-добре. Брат Д. Вергиев ни е помагал - давал ни е брашно. Когато бях свободен, нали бях учил малко дърводелство, почнах да правя кому хомот за добитъка, кому колата поправям, после шкафчета правих, на един бакалин-кръчмар направих десет кошера за пчели. У нас казваха: „За лудо работи, за лудо не седи“. Та аз работех. На бай Пею изработих един гардероб. Той много го хареса.
към текста >>

Даде ни брашно, това добре си го спомням.
Обаче, нали нищо не стана. Отидох на чифлика и занесох поправената част. А пък аз имах долу-горе понятие от вършачка, щото като ученик лятно време помагах на брат Димитър Вергиев, който имаше вършачка, трактор, мелница. Той беше от с. Бата и отначало е помагал на семейството ни. Даде ни брашно, това добре си го спомням. Той беше съсед на сестра Христина, която живее сега в с. Симеоново. Даже веднъж отидохме да орем с трактора и селата там към с. Горица и аз съм се качил на трактора, вече бях понаучил как да карам трактор. Добре,но вместо на преден ход съм дал заден ход и за малко да смачкам брата на сестра Деспа - Георги Попов. (Георги Попов и Стоян Попов - директора ми, бяха братя.) Георги Попов беше голям комунист и хубав човек.
към текста >>

34. 16. Екскурзия със зидари

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

От една мелница взехме царевично брашно.
То студено е в сеното. Обръщаме се. Сутринта тръгнахме. Близо до Казанлък има една река Елешница. Оттам по реката стигнахме на хижа Озана. От една мелница взехме царевично брашно. Брат Борис направи много хубави качамаци на хижа Озана. Там мисля, че прекарахме два дена. Оттам тръгнахме и след обед стигнахме в Габрово. По пътя брат Борис ни разправяше, че ще ни развежда да видим Габрово, музеи, на- сам-натам. Добре, но като стигнахме Габрово и почукахме на вратата и насреща ни сестра Цанка (Бог да я прости).
към текста >>

35. 33. Питката

Него ден обаче една сестра е донесла брашно и на Витоша е омесила една питка и когато вече всички са пили гореща вода, използва жаравата образувана от многото изгорели дърва и слага тази питка на огнището в жарта и тя се опича там.
Бай Иван употребяваше руски чай, черен. Това му е останало от живота, който е прекарал съвместно със сестра Паша и сестра Аня, когато е живял у тях. Там се е научил да пие китайски или тъй наречения руски чай и кафе. Кафето е научил преди това, още когато е бил при кафеджия в София, но чая го е научил да го пие така и той си остана до последния ден, че пиеше чай и закусваше с чай, руски чай. И така пристига бай Иван в този горещ летен ден на Бивака и си сипва в канчето гореща вода заедно с чая и пие едно, второ, трето канче и така задоволява, балансира влагата в организма си. Него ден обаче една сестра е донесла брашно и на Витоша е омесила една питка и когато вече всички са пили гореща вода, използва жаравата образувана от многото изгорели дърва и слага тази питка на огнището в жарта и тя се опича там. Той не знае за приготовлението. Изпива горещата вода, а в това време питката се е опекла. Когато бай Иван се е напил достатъчно с горещата вода, на чай, сестрата изважда питката от жарта и бай Иван я вижда и си казал на ума: „Ех, сега да имам половината от тая питка много хубаво ще ми дойде“. Но това той само си го помисля. А сестрата изважда питката и я занася на Учителя.
към текста >>

Учителят тогава му казал: „Аз знаех, че тази питка не е хубава, защото брашното, от което е направена е старо и не е качествено.
“ А бай Иван вика: „О, Учителю, великолепна беше! “ А Учителят му отговаря: „Не бързай да се произнасяш. Фактор за храната не е езика, а стомаха. Ще видим след половин час какво ще каже стомаха ти“. И наистина, бай Иван ми разправяше, че след половин час е имал такива болки в стомаха, такива неприятности, че се наложило да повръща и чак след това се успокоил стомаха му и се наложило пак да пие топла вода и той тогава отива при Учителя и казал резултата от яденето на тая питка. Учителят тогава му казал: „Аз знаех, че тази питка не е хубава, защото брашното, от което е направена е старо и не е качествено. Но понеже ти много силно пожела, аз затова ти дадох да видиш резултата от желанието си“. Това е опитността, която има бай Иван с питката и с Учителя.
към текста >>

36. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

В.: Той докарва хляб, брашно.
В.: Да, а пък трябва да работиш, трябват пари! Трябва да се издържа тоя дом! Все гости, то не става така? Т.: Е и доста продукти докараха от София. Иван Каруцаря с каруца докарваше. В.: Той докарва хляб, брашно. Т.: Брашно - не. )6\яб - не. Продукти докарваха. Брашно имаме, жито и фурна. Другарката ми месеше.
към текста >>

Т.: Брашно - не.
Трябва да се издържа тоя дом! Все гости, то не става така? Т.: Е и доста продукти докараха от София. Иван Каруцаря с каруца докарваше. В.: Той докарва хляб, брашно. Т.: Брашно - не. )6\яб - не. Продукти докарваха. Брашно имаме, жито и фурна. Другарката ми месеше. В.: Тя можеше да меси.
към текста >>

Брашно имаме, жито и фурна.
Иван Каруцаря с каруца докарваше. В.: Той докарва хляб, брашно. Т.: Брашно - не. )6\яб - не. Продукти докарваха. Брашно имаме, жито и фурна. Другарката ми месеше. В.: Тя можеше да меси. Те помагаха и другите, нали? Т.: Пък помагат, разбира се. В.: То е много да месиш и да сготвиш.
към текста >>

37. 7. Истинският хляб

Йотка Василева Младенова

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

“ „Добро утро.“ Имаш ли прясно брашно?
За тази цел решила да стане и да отиде на Драгелевските мелници. Рано, в зори е станала едва. „Ама то вървя ли, то летя, нещо ме вдига, носи, носи, носи и се отзовах пред Драгалевската мелница. И отвънка мелничаря, един старец си седнал. И аз: „Добро утро, дядо! “ „Добро утро.“ Имаш ли прясно брашно? “ „О, току-що е смляно.“ „А, дай ми.“ И взимам аз и пак назад се връщам. Ама то нещо ме носи.“ Отива на ул. „Карл Шведски“, където им е къщата, омесва хляба. А тя ще знаете, че беше по рождение много късогледа, знаете ли как работеше? Така, от такова разстояние 30 см работеше.
към текста >>

38. 7. Първата школа

Кум на сватбата им станал рождения брат на Учителя Дънов, който е имал мелница за брашно.
Там Той се вижда и се запознава с Юрданка. Много я харесва и я поискал за съпруга. Той е бил по-възрастен и разликата между тях е била 21 години. Учителят му казал: „Вземи я, но ще я имаш като сестра, а не като жена“. Те се съгласили на туй положение и така се оженили. Кум на сватбата им станал рождения брат на Учителя Дънов, който е имал мелница за брашно. Той не е споделял убежденията на рождения си брат Петър. А рождената му сестра Мария е била евангелистка, омъжена за евангелист и е посещавала евангелските черкви, но много добре се е разбирала с брат си Петър. Един ден г-н Дънов бил поканен от евангелския пастор във Варна да дойде при тях и да стане Той пастор на тяхната евангелска черква. Г-н Дънов отказал да стане пастор на евангелистите. Казал им: „Аз ще стана Учител.
към текста >>

39. 36. БОМБАРДИРОВКИТЕ И МЪРЧАЕВСКИТЕ НЕСГОДИ

Веднъж ми казва сестра Йорданка, че доктор Жеков купувал хляба, брашното, те там месеха хляба.
Те са печатани в „Заветът на любовта". В.К.: Изобщо какво ще ни кажете за ония времена за живота в Мърчаево? Е.А.: Много бяха лоши условията и за Учителя, много бяха лоши. Малка стая, много хора събрани, дисхармония имаше, да дисхармония имаше между тях, а това за Учителя разбира се трябваше да го търпи. Например нещо което аз не казах на Учителя, само защото не ми беше удобно да Му казвам. Веднъж ми казва сестра Йорданка, че доктор Жеков купувал хляба, брашното, те там месеха хляба. Аз викам: „А-а, щом е така, аз не ща да ходя на стол щом доктора ни храни. Щото отде накъде, аз от Учителя приемам, ама от доктора? " И питам брат Боев: „Брат Боев, как стои въпроса с хляба? " Той каза: „Учителят дава парите, доктора го купува". Аз рабрах, че тя неточно предава.
към текста >>

40. 127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА

Той знаеше, че при мене има всичко, винаги има бяло брашно и че има и зехтин.
Дойде инспектор в училището и той направи анкета и установи, че аз не съм пропагандирала. И като така не могат да ме гонят, но той попа повдигна въпроса срещу мене и едничкия човек за който съм чула Учителят да каже „зъл", то беше за попа. „Той казва е зъл човек". Защото знаете ли, аз с него съм била много коректна. Той идваше за услуги нали месят хлябове и просфори, водосвет правят в църквата. Той знаеше, че при мене има всичко, винаги има бяло брашно и че има и зехтин. Когато не е имал зехтин за маслосвет ще поиска да му услужа, аз му давах. Когато е искал за просфори и хляб и брашно, аз съм му давала да си меси. Е сега, че аз не съм се кръстила, ами, че нали кръстът е свързан със страданието на Христа и с разпятието, сега вече в моето съзнание това нещо беше надживяно някак. Кого да лъжа, себе си ли да лъжа? В.К.: Беше ти дошло времето да те разпънат на кръст.
към текста >>

Когато е искал за просфори и хляб и брашно, аз съм му давала да си меси.
„Той казва е зъл човек". Защото знаете ли, аз с него съм била много коректна. Той идваше за услуги нали месят хлябове и просфори, водосвет правят в църквата. Той знаеше, че при мене има всичко, винаги има бяло брашно и че има и зехтин. Когато не е имал зехтин за маслосвет ще поиска да му услужа, аз му давах. Когато е искал за просфори и хляб и брашно, аз съм му давала да си меси. Е сега, че аз не съм се кръстила, ами, че нали кръстът е свързан със страданието на Христа и с разпятието, сега вече в моето съзнание това нещо беше надживяно някак. Кого да лъжа, себе си ли да лъжа? В.К.: Беше ти дошло времето да те разпънат на кръст. Е.А.: Ами аз друг кръст нося, ха,ха. Но както и да е така беше.
към текста >>

41. 19.Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи

ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА

Винаги съм се отнасяла внимателно с попа, той много пъти е идвал да иска бяло брашно, ако няма да си меси просфорите, също е идвал да иска и зехтин за маслосвет.
Върнах се в село, предадох каквото имаше да предам в училището като учителка, след това уредих някои сметки със селяните, от които бях купувала разни продукти. В това време децата вече бяха разбрали, че съм уволнена и като ходех из селото да си уреждам сметките, голяма група деца вървяха с мене. Изглежда, че децата се бяха привързали и сега по такъв начин си изразяваха вниманието. Като видя попът, че голяма група деца вървят с мене, раздразни се и с много лоши думи, и грубо се нахвърли върху мене, с ругатни и упреци. Аз нищо не му отвърнах, но останах изненадана от поведението му. Винаги съм се отнасяла внимателно с попа, той много пъти е идвал да иска бяло брашно, ако няма да си меси просфорите, също е идвал да иска и зехтин за маслосвет. Винаги съм му услужвала и намирах, че не бях дала никакъв повод да се нахвърли срещу мене така грубо и вулгарно. Затова не се изненадах, когато впоследствие при разговор с Учиетля, той ми каза, че попът е зъл човек. Аз не съм чула Учителя да се произнесе така за друг човек. Докато бях учителка много съм внимавала в обходата си, към учениците, към селяните, да не би да дам лош пример или лошо поведение, което да хвърли сянка върху Учителя. Изглежда, че и селяните бяха оценили това мое поведение, защото след уволнението ми направиха изложение с много подписи, в което искаха връщането ми като учителка.
към текста >>

42. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

Аз движех цялата програма и не желаех на други да им наливам във воденицата вода, та да им се мели брашно, т.е.
на Денят на Учителя, според програмата за издаване на Словото на Учителя Дънов, излезнаха от печат една годишнина „Утринни Слова" от 1941-1942 год. в две книжки със заглавия „Последното добро", том I и „Близо и далеч", том II. За пръв път Жана Иванова ги издаваше от своята фирма, защото предишните годишнини бяха издадени от нея, но от името на „Бяло Братство" и „Урания". А това бяха „Утринни слова" -1942-1943 год. Това стана поради нейното непослушание, защото година преди това бях й обяснил, че не трябва да се занимава с издателство „Бяло Братство", а да издава сама. Аз движех цялата програма и не желаех на други да им наливам във воденицата вода, та да им се мели брашно, т.е. да използват моята програма за користолюбиви цели, както впоследствие се случи. А този момент се съчета и с концертна изява на певеца Симеон Симеонов от Стара Загора в „Дома на земята и хората" от 11 часа. Жана Иванова организира целият концерт, направи покани за концерта, изпращаше ги, раздаваше ги. Направиха афиши. Наемът за концерта бе платен от Симеон Симеонов.
към текста >>

43. СЪДЪРЖАНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ето това е твоето брашно 204.
Едно единствено изключение 199. Комисия по ставането 200. Двете опушени тухли 201. Прокълнатият 202. Как своите се познали 203. Ето това е твоето брашно 204. Когато животът ни е застрашен 205. Овчарят и бурята 206. Как една сестра изпълнила Словото 207. Банкнота от невиделица 208. Брат Киряк и ябълките 209.
към текста >>

44. 09 - 81. КАЖЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ, ЧЕ НИ ТРЯБВАШ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Щом се явих там, получих заповед да замина за Бургас, откъдето да получа за нуждите на войската 20 вагона брашно от Големите български мелници.
Казаха ми, чеУчителят и приятелите са на връх Острец на екскурзия. Упътиха ме и ги намерих на върха в момента, когато беседата току-що бе привършила. Приближих се, целунах ръка на Учителя и му разправих как хубаво прекарваме в село Горица. Казах му още, че има повиквателна заповед за Главното интендантство, като добавих какво бе поръчала сестра Димитра: „Идете, рекох и пак се върнете", каза Учителят. Явих се в Интендантството, а оттам ме изпратиха в частта ми. Щом се явих там, получих заповед да замина за Бургас, откъдето да получа за нуждите на войската 20 вагона брашно от Големите български мелници. Още на следния ден експедирах брашното и съгласно указанията на моя началник мога да отсъствам 1-2 месеца. Ето защо аз се върнах на село. Там продължихме разучаването на песни, както и по-рано. Голяма бе радостта на приятелите. След като изминаха 30-40 дни, аз се явих в частта.
към текста >>

Още на следния ден експедирах брашното и съгласно указанията на моя началник мога да отсъствам 1-2 месеца.
Упътиха ме и ги намерих на върха в момента, когато беседата току-що бе привършила. Приближих се, целунах ръка на Учителя и му разправих как хубаво прекарваме в село Горица. Казах му още, че има повиквателна заповед за Главното интендантство, като добавих какво бе поръчала сестра Димитра: „Идете, рекох и пак се върнете", каза Учителят. Явих се в Интендантството, а оттам ме изпратиха в частта ми. Щом се явих там, получих заповед да замина за Бургас, откъдето да получа за нуждите на войската 20 вагона брашно от Големите български мелници. Още на следния ден експедирах брашното и съгласно указанията на моя началник мога да отсъствам 1-2 месеца. Ето защо аз се върнах на село. Там продължихме разучаването на песни, както и по-рано. Голяма бе радостта на приятелите. След като изминаха 30-40 дни, аз се явих в частта. Тогава моят началник ми каза: „Рано идваш." На следния ден получих нова заповед, пак за Бругас, отдето да получа два вагона олио.
към текста >>

45. 09 - 149. ИДВА ГЛАД

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

И ние много ви благодарим, че ни предупреждавате, за да се погрижим да си набавим по някой чувал брашно." Ние притаихме дъх, за да чуем отговора на този малко наивен въпрос.
Но ето, че дойде време за обяд и ние насядахме край белите еднокраки маси отвън, под открито небе. Слънцето милваше лицата на едни и топлеше гърбовете на други. Обядът привърши. Всички се събрахме около масата на Учителя, за да можем да чуваме разговорите, които се водеха с него. Една нова посетителка се обади: „Учителю, вие в беседата си казахте, че идва голям глад. И ние много ви благодарим, че ни предупреждавате, за да се погрижим да си набавим по някой чувал брашно." Ние притаихме дъх, за да чуем отговора на този малко наивен въпрос. Учителят, след като помълча малко и видя, че думите му не са разбрани, а са взети в буквален смисъл, каза: „Да, голям глад иде на земята. Духовен глад. Глад за Словото Божие." /Из разговорите./
към текста >>

46. 09 - 182. ПОГАЧА ЗА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Омесих от брашното една погача, опекох я и заминах за Русе.
182. ПОГАЧА ЗА УЧИТЕЛЯ на 23 август 1965 година, като се връщахме от Седемте рилски езера, се отбихме на Вада, където сестра Паша с още няколко семейства лагеруваше. При разговор тя ни разказа следната своя опитност; Това беше преди години. Веднъж, като работех върху беседите, дойде такъв момент, че ми се налагаше да питам нещо Учителя, който по това време беше в град Русе. Приготвих се за път, но не ми се отиваше с празни ръце. Исках да му занеса нещо, ето защо купих пет-шест килограма жито, отидох на воденичката в село Драгалевци, смлях го и вече бях готова за път. Омесих от брашното една погача, опекох я и заминах за Русе. Дойде време за вечеря, сложи се масата и всички вече бяхме седнали, но погачата я нямаше на масата, Учителят каза: „Донесете, рекох, погачата, която сестрата носи от София. За тази погача тя сама мля брашното и омеси погачата." След като я донесоха, Учителят я разчупи и раздаде на всички, и вечерята почна след обичайната молитва. Нека не се забравя, че аз не бях му казала за историята на погачата, а ето че той всичко знаеше. Разказала: Паша Тодорова. .
към текста >>

За тази погача тя сама мля брашното и омеси погачата." След като я донесоха, Учителят я разчупи и раздаде на всички, и вечерята почна след обичайната молитва.
Веднъж, като работех върху беседите, дойде такъв момент, че ми се налагаше да питам нещо Учителя, който по това време беше в град Русе. Приготвих се за път, но не ми се отиваше с празни ръце. Исках да му занеса нещо, ето защо купих пет-шест килограма жито, отидох на воденичката в село Драгалевци, смлях го и вече бях готова за път. Омесих от брашното една погача, опекох я и заминах за Русе. Дойде време за вечеря, сложи се масата и всички вече бяхме седнали, но погачата я нямаше на масата, Учителят каза: „Донесете, рекох, погачата, която сестрата носи от София. За тази погача тя сама мля брашното и омеси погачата." След като я донесоха, Учителят я разчупи и раздаде на всички, и вечерята почна след обичайната молитва. Нека не се забравя, че аз не бях му казала за историята на погачата, а ето че той всичко знаеше. Разказала: Паша Тодорова. .
към текста >>

47. 09 - 203. ЕТО ТОВА Е ТВОЕТО БРАШНО

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

203. ЕТО ТОВА Е ТВОЕТО БРАШНО Една сестра от провинцията си имала едно сандъче с брашно, от което тя все си вземала за каквото й потрябва и не се свършвало.
203. ЕТО ТОВА Е ТВОЕТО БРАШНО Една сестра от провинцията си имала едно сандъче с брашно, от което тя все си вземала за каквото й потрябва и не се свършвало. Като отишла веднъж при сандъчето и го вижда все пълно, казала си мислено: „Какво бе туй брашно, че свършване няма." Ето, едза била изрекла тия думи и брашното пред очите й спаднало - в дъното, като останало едва една-две шепи брашно. Тогава тя чула глас, който й казал: „Ето твоето брашно." Разказал: Панайот Гранчаров „Всяко нещо, дадено с любов, се благославя." Този случай е подобен на горния. Те са за назидание на ония, които търсят истината.
към текста >>

Като отишла веднъж при сандъчето и го вижда все пълно, казала си мислено: „Какво бе туй брашно, че свършване няма." Ето, едза била изрекла тия думи и брашното пред очите й спаднало - в дъното, като останало едва една-две шепи брашно.
203. ЕТО ТОВА Е ТВОЕТО БРАШНО Една сестра от провинцията си имала едно сандъче с брашно, от което тя все си вземала за каквото й потрябва и не се свършвало. Като отишла веднъж при сандъчето и го вижда все пълно, казала си мислено: „Какво бе туй брашно, че свършване няма." Ето, едза била изрекла тия думи и брашното пред очите й спаднало - в дъното, като останало едва една-две шепи брашно. Тогава тя чула глас, който й казал: „Ето твоето брашно." Разказал: Панайот Гранчаров „Всяко нещо, дадено с любов, се благославя." Този случай е подобен на горния. Те са за назидание на ония, които търсят истината.
към текста >>

Тогава тя чула глас, който й казал: „Ето твоето брашно." Разказал: Панайот Гранчаров „Всяко нещо, дадено с любов, се благославя." Този случай е подобен на горния.
203. ЕТО ТОВА Е ТВОЕТО БРАШНО Една сестра от провинцията си имала едно сандъче с брашно, от което тя все си вземала за каквото й потрябва и не се свършвало. Като отишла веднъж при сандъчето и го вижда все пълно, казала си мислено: „Какво бе туй брашно, че свършване няма." Ето, едза била изрекла тия думи и брашното пред очите й спаднало - в дъното, като останало едва една-две шепи брашно. Тогава тя чула глас, който й казал: „Ето твоето брашно." Разказал: Панайот Гранчаров „Всяко нещо, дадено с любов, се благославя." Този случай е подобен на горния. Те са за назидание на ония, които търсят истината.
към текста >>

48. 11 - 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

„Затова искам да ми сложите дюшек на земята и ти да седнеш, на стол да седиш и да държиш Библията." Тъй, както съм си легнала хоризонтално, значи тежко болна, баща ми го няма в този момент в града, защото той лекува, пък с файтон носят храна, имаше фурна изградена, брашно има, но масло, сирене, другите работи носят с файтон.
И ме заведоха. В.К.: Това е втората година. Верка: Втората година. Но като лежах на леглото, казвам: „Мамо, аз искам да седна на земята, да ми сложите един дюшек на земята в стаята." Пък 70 души болни, които баща ми ги лекува. Баща ми ги лекува. „Затова искам да ми сложите дюшек на земята и ти да седнеш, на стол да седиш и да държиш Библията." Тъй, както съм си легнала хоризонтално, значи тежко болна, баща ми го няма в този момент в града, защото той лекува, пък с файтон носят храна, имаше фурна изградена, брашно има, но масло, сирене, другите работи носят с файтон. Дядо Ганчо се казваше и имаше един, тоз Иван Димитров придружил баща ми до градината с файтона. В това време аз съм лежала и казвам: „Мамо, животът ме напуска." И майка ми държи Библията и се моли. В туй време пристигат баща ми с този Иван Димитров, идват там, дядо Ганчо ги пренесъл, беше една баба Дона, една гьркиня, много фина жена, да, така. И така, 3/4 час в безсъзнание, унесена, не съм в безсъзнание, но унесена. Тогава казвам на майка ми: „Животът ме напуска." Баща ми се моли, това момче, и то си прави молитва там, майка ми, слугинята и изведнъж казвам; „Мамо, вашите молитви доведоха Учителя." Аз проговорих, Учителят ми възвърна живота.
към текста >>

49. 12 - 25. ГРИЖОВНОСТ ЗА БЪДЕЩИЯ ЗЕТ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Срещу Нова година ще каже на слугите: „Ще отидете и ще наберете дърва една кола, ще ги занесете у Вълчо Куртев." И татюви като станат - чувал с брашно и една кола дърва струпани.
Събирали се, играели на не знам на какви игри, младежи и така си симпатизирали. А дядо ми бил много добър. Дядо ми Иван, на майка ми. Той богат човек, имали земеделие, правели големи хармани, тогава с хармани вършеели житото, като първия харман, който направи, житото, което се овършее, го смила на воденицата и праща чирака у дома, при дядо ми Вълчо, бил прочут така. Добър човек, но много беден. Срещу Нова година ще каже на слугите: „Ще отидете и ще наберете дърва една кола, ще ги занесете у Вълчо Куртев." И татюви като станат - чувал с брашно и една кола дърва струпани. В.К.: Ама това преди да се оженят. Надка: Преди да се оженят. В.К.: Ха-ха-ха. Надка: Като бедно семейство. В.К.: Поддържа си бъдещия зет. Ха-ха.
към текста >>

50. 12 - 54. ЛЕЧИТЕЛЯТ

Той ще прати чирака при дядо Вълчо Куртев, а той има 3-4 момчета и като спят бабини ми и дядо ми, на пруста, имало тогава вътрешни къщи, отвънка пруст, намират на двора една кола дърва, сложена, и един чувал брашно, смляно, сложено в дома.
И много богат, но тъй с полици на тоз, на оня, дето ставал поръчител така, накрая го завлякоха. И първия харман ще вземе той един, два, три шиника, малък е бил тогава градът, на най-бедните къщи ще занесе, на всички бедни хора от първия харман и сетне, на втори харман вече те мелят - богати. С тенекии мед, с бъчви вино, мазетата пълно и дърва, чираци е имал, дърва у тях пълно. Ще дойде тогава Коледа, не Нова година - не се празнуваше, но Коледата. Другият ми дядо беден, той знае, дядо Вълчо още са нямали те деца и едните, и другите. Той ще прати чирака при дядо Вълчо Куртев, а той има 3-4 момчета и като спят бабини ми и дядо ми, на пруста, имало тогава вътрешни къщи, отвънка пруст, намират на двора една кола дърва, сложена, и един чувал брашно, смляно, сложено в дома. Не само на него, но и на колкото бедни хора има. Това много години го е правил дядо ми. Обаче баба ми вече за следващия харман казала: „Тази година няма да ти дам, ти раздаваш." Последен харман. Минава, зимата идва, дядо ми почива. Свършил се харманът, свърши се всичко.
към текста >>

51. 16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ

Желю Танев Николов

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Пари нямаше за хляб, бях занесъл един чувал брашно, че и то ни помагаше, прекарах голяма беднотия, две години с децата заедно в Бургас, цяло лято работеха в ТКЗС-то с майка си, а на Таню гърба му обелен от чувалите от вършачката и най-после вече от 30 години дойде хубавото и красивото и за децата, и за нас по един чуден случай.
А преди един ден направихме, напарихме варен ечемик, както Учителят препоръчва, да се налагаме, но нищо не минава, нито пот излиза. Това става срещу неделя и към 10 часа отидоха 2-3 сестри с майка ми да си правят молитва и аз застанах на колене на леглото и още като се започна „Добрата молитва" и почна да тече пот, но изобилна, просто не капе, а тече от челото и носа. Веднага очите ми се откриха и поисках вода да пия. После като четох беседата, срещнах Учителят казва: „Когато Бог лекува, той лекува веднага, а не с дни или месеци, както лекарите." Така Учителят ме върна от смъртта. Ами ако бях си заминал, тогава жена ми и децата ми живи бяха погребани в Бургас. Пари нямаше за хляб, бях занесъл един чувал брашно, че и то ни помагаше, прекарах голяма беднотия, две години с децата заедно в Бургас, цяло лято работеха в ТКЗС-то с майка си, а на Таню гърба му обелен от чувалите от вършачката и най-после вече от 30 години дойде хубавото и красивото и за децата, и за нас по един чуден случай. Небето всичко се нареди за всинца ни, да благодарим на Бога хиляди и милиони пъти, че ни дава живот и здраве и озарени от Словото на Учителя ни любим. С Братски поздрав: Желю Танев Николов
към текста >>

52. 23 - 3. СЪБОРЪТ ПРЕДИ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912 ГОДИНА

" Съборът траял три дена и на раздяла им казал: „Когато си отидете, няма да започвате никаква работа, докато не си набавите дърва и брашно за годината." На тръгване той повтори пак същото.
3. СЪБОРЪТ ПРЕДИ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912 ГОДИНА В 1912 година Учителят с писмо извика на събора в Търново Тодор Абаджиев и баща ми, Ради Иванов Дюлгеров. Понеже баща ми имал братовчеди в Плачковица, решили да прекъснат пътуването и да продължат със следващия влак. Отбили се в кръчмата да попитат за роднините, но се оказало, че самият кръчмар е един от роднините, почерпил ги с ракия и те не могли да откажат. Когато пристигнали в Търново, Учителят ги посрещнал, здрависал се с тях и ги попитал: „Хубава ли беше ракийката? " Съборът траял три дена и на раздяла им казал: „Когато си отидете, няма да започвате никаква работа, докато не си набавите дърва и брашно за годината." На тръгване той повтори пак същото. Тогава те го запитали: „Учителю, война ли ще става? " На утвърдителния отговор те го попитали какво ще стане с тях самите. Той отговорил: „Всички ще отидете и ще се върнете." Това той повторил три пъти. Това става на 25 август, а мобилизацията стана в началото на септември. И наистина всички бяха мобилизирани и всички се върнаха.
към текста >>

53. І.01.02. СКИНИЯТА, ЗЕМНОТО СВЕТИЛИЩЕ И НЕГОВОТО ОЧИСТВАНЕ ВЪВ ВЪНШНОТО СВЕТИЛИЩЕ

Хлебното приношение Господу се състои от чисто брашно, да се посипе с елей и с ливан.
Принос жертва за престъпление против Господа. Ако някой е направил престъпление против Господр и не изпълнява Господните заповеди, то той трябва да принесе жертва овен. Поръсва се с кръвта олтаря и се изгаря жертвата, като огънят гори цяла нощ, а пепелта сутринта се изнася навън. Принос безкръвния. Хлебно приношение за грях. Хлебното приношение Господу се състои от чисто брашно, да се посипе с елей и с ливан. Част от него се изгаря, а другата част се взема от свещеника, то бе негово, за да го яде безквасно в Скинията. Тези приноси винаги се придружаваха със сол и вино. Ако се принася хляб, трябва да бъде от чисто брашно, да бъде безквасен хляб. Разчупва се и се посипва с елей. Част се изгаря, а другата част остава за свещеника.
към текста >>

Ако се принася хляб, трябва да бъде от чисто брашно, да бъде безквасен хляб.
Принос безкръвния. Хлебно приношение за грях. Хлебното приношение Господу се състои от чисто брашно, да се посипе с елей и с ливан. Част от него се изгаря, а другата част се взема от свещеника, то бе негово, за да го яде безквасно в Скинията. Тези приноси винаги се придружаваха със сол и вино. Ако се принася хляб, трябва да бъде от чисто брашно, да бъде безквасен хляб. Разчупва се и се посипва с елей. Част се изгаря, а другата част остава за свещеника. Придружава се с вино червено, за да наподобява кръвта на животното, защото тук е безкръвна жертва. Заменянето на греха на грешника с приноса на жертвата се състоеше в ръсенето на кръвта на жертвата върху олтаря и се изливаше пред Господа, за да се означи, че грехът, направен от грешния человек се изчиства. Освен това евреите бяха учени да не се облягат само на жертвата и че без покаяние, без вяра в Господа и изправяне, то всяка жертва е мерзост пред Господа (Притчи, гл.
към текста >>

54. І.01.05. ЮДЕЙСКАТА ПАСХА

Това отговаря на хлебното приношение с хляб и вино, с чисто брашно, месено с елей и вино.
Изобилие и богатство ще има в дома му." После се пее псалом 113: „Алилуя. Хвалете раби Господни, хвалете името Господне. Да бъде името Господне благословено от нине и до века." Тогава, след това пеене, втората чаша се изпивала от всички. Това е възлияние. Това се прави възлияние за благовонно ухание, жертва Господу, за да може това място да се освещава със Славата Му. Това отговаря на хлебното приношение с хляб и вино, с чисто брашно, месено с елей и вино. Това е възлияние към онзи Господ Бог, Който ги извади от Египетската земя, Това е Йехова, Бог ваш. И когато това място ще се освещава със Славата Господня, тогаз Йехова ще се засели между Израилевите синове и ще им бъде Бог. След като се измивали за втори път ръцете, се слагало на трапезата пасхалното опечено агне, над което също се произнасяла благодарност. Поднасяли се горчиви треви, част от безквасния хляб и накрая се раздавала запазената половина от хляба за Ангела Господен, който е трябвало да посети трапезата и да я благослови. През това време външната врата е била отворена, за да дойде Спасителят, Месия.
към текста >>

55. І.02.07. СТЪЛБЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО

Едно агне сутрин, да се принася на олтаря, а едно привечер с чисто брашно, смесено с елей и с вино, жертва благодарение Господу.
Гроздът е бил не само храна, но от него се правело и виното за старозаветната пасха, защото червеното вино е наподобявало кръвта на жертвените животни. По средата има голям езически стълб. На този стълб са правили своите обреди езичниците. „И постави Яков стълб на мястото, гдето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възлия на него елей." (Битие, гл. 35, ст. 14). Едно агне сутрин, да се принася на олтаря, а едно привечер с чисто брашно, смесено с елей и с вино, жертва благодарение Господу. Да се направи възлияние за благовонно ухание, жертва Господа, за да може това място да се освещава със славата му. „И тогаз ще се населя между Израилевите синове и ще им бъда Бог." (Изходигл. 29, ст. 45). Онзи Господ Бог, Който ги изведе от Египетската земя. Това е Йехова, Бог техний." (Изход, гл.
към текста >>

56. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията.
Господ да ви благослови. Всички казват: - Амин. След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне. В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза: - Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие.
към текста >>

57. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията.
Господ да ви благослови. Всички казват: - Амин. След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне. В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „ Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза: - Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие.
към текста >>

58. 3. ВОЛЯТА БОЖИЯ

От това брашно, което вие сте дали на Господа, може ли да направи пита?
“ Съмнението показва, че субектът, който се съмнява, не е самостоятелен в работата си. Ако един човек е лош, има формата на един лош човек, ако е подозрителен... Всички форми вървят след човека. Всички се стремят към Небето, всеки се стреми да угоди на Господа. Какви жертви сте дали за Господа, какво сте направили? Вие все казвате, че Бог не ви е дал туй или онуй, а вие какво сте дали? От това брашно, което вие сте дали на Господа, може ли да направи пита? Трябва да разсъждавате добре, все за любов приказвате, но любов, която дава сила на човешкия дух и ум и му дава сила да понася страданията, тя е Божествена любов. За да я имате, трябва да замените вашата любов с Божествената. Ако вие ме слушате, ще ви кажа от где можете да вземете тази любов. Като ви обидят, почнете да се огорчавате - това показва, че вашата любов има граници, отпада, значи не е любов. Павел казва: „Любовта никога не отпада.“ Преди да падне орехът, окапва нещо от него; то не е орехът, то е черупка.
към текста >>

Ще турите на своята мечка по една халка и ще й давате по малко брашно.
„Три пъти на ден вземате от Мене (яденето), а вие какво ще свършите за мене? “ - казва Христос. Не само с хляб ще бъде жив човек, а с всяко Слово, което излиза от Божествената уста. Ще ми кажете какво искате да направя за вас. Ама ще кажете: „Не вземаме, не даваме.“ Но тогава няма да бъдете в това училище и Бог ще покаже един път само за тези, които имат добрата воля да побеждават в себе си всякога своите мисли и желания. Ще турите на своята мечка по една халка и ще й давате по малко брашно. Мъжът ядосан и бие жена си. Вие критикувате все другите. Аз бих ви попитал: „Със себе си живеете ли добре? “ Опитайте се за един месец да нямате никакво смущение, да бъдете тихи и спокойни, да видите доколко сте добри. Отсега нататък, каквито недоразумения имате, караници между вас, Господ е заповядал: „вън всяка нечистота.“ Бог не е Бог на гнева, а на вярата, надеждата, любовта, правдата и чистотата.
към текста >>

59. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

Той ще бъде следният: от 10 души свои приятели аз ще искам по 1 лев и аз ще дам 1 лев, после ще купя малко брашно, сол, ще се върна, ще го пресея, ще го меся, ще наклада огъня и ще опека хляба.
Не се изискват за това големи усилия. Ако аз съм, как ще направя доброто? Дойде някой просяк. Няма да му дам пари аз. Аз ще го подложа на изпит. Той ще бъде следният: от 10 души свои приятели аз ще искам по 1 лев и аз ще дам 1 лев, после ще купя малко брашно, сол, ще се върна, ще го пресея, ще го меся, ще наклада огъня и ще опека хляба. Ще го гледам какво ще прави. После ще му кажа: „Насечете малко дърва, да стане по-скоро.“ После ще купя малко боб, ще го сваря. Ще го уча да чака. Ще го видя дали е беден. Ако той се притеснява, той не е беден.
към текста >>

Като дойде някой беден човек, съберете 10 лева, купете брашно и го замесете, накарайте го да чака.
Ще го видя дали е беден. Ако той се притеснява, той не е беден. Ако седи и взима участие, той се учи с мене и се радва с мене, че му меся хляб, че му варя боб и той взима участие и се радва. Той е беден човек, но ако се мъчи, не е беден човек. Аз зная тогава защо Господ го е направил беден човек. Като дойде някой беден човек, съберете 10 лева, купете брашно и го замесете, накарайте го да чака. Който проси оттук-оттам, той е търговец. Нека чака 3 часа у вас, да се опече питата, да сварите боба и ще видите дали втори път ще дойде у вас. А вие ще имате една реклама. Той на целия град ще разправя, че изгубил от времето 3 часа. Вие ще го опитате.
към текста >>

60. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г

Житото, като стане брашно, остава долу, а пък другото е горе.
А пък страданието произтича от каквото и да е разколебаване в Истината или в Божествената мъдрост. Тогава дойдат страданията да ти покажат, че има Един Който знае. След като страдаш дълго време, ще отидеш при Господа и Той ще ти каже, че страдаш, защото се разколебаваш. Питам сега: Кой от вас не се [е] разколебал? Не че е грях, не че го искали нарочно, но казвам ви, че има един вътрешен закон, един закон има в света както онзи, който посява житото и го туря в решетото. Житото, като стане брашно, остава долу, а пък другото е горе. Не че жената прави разлика. Което остава горе, го туря на една страна, а което е долу, го туря на друго място. Всеки човек все ще дойде на това решето, ще се намериш на Божествената нива посят. Ще минеш през процеса на житното зърно. Ти трябва да намериш процеса да поникнеш, ще претърпиш зимата, вятъра, студа, додето разбереш Божиите пътища.
към текста >>

61. 9. ПРАВИЛА И СЪВЕТИ

22 август - 22 септември 1922 г.

Тогава ще го направя; а ако аз с това ще си уроня престижа, тогава тази постъпка ще я изхвърля.“ (Тази досетливост не е у пчелите.а у този, който им хвърлил брашното.)[4] Трябва да се внесе едно ново решение ( _ ) на туй различие, което съществува.
Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скьрбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: „Какво се постига с тази постъпка? На Бога ще угодя ли, на ангелите, пред добрите хора ще се повдигне ли моето мнение пред тях? Тогава ще го направя; а ако аз с това ще си уроня престижа, тогава тази постъпка ще я изхвърля.“ (Тази досетливост не е у пчелите.а у този, който им хвърлил брашното.)[4] Трябва да се внесе едно ново решение ( _ ) на туй различие, което съществува. Тогава не се карат, погодят се. Счупил нещо, ама донесъл повече, тогава вие това не го считате за [лошо]. Тия отношения съществуват и в духовния свят. Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически. Законът е там: По възможност никой не трябва да причинява вреда съзнателно никому.
към текста >>

62. ПЪРВИ МЕСЕЦ

„Защото безгранично е това, което още не се е проявило." „И подобно е Царството Божие на житено зърно, посадено в добрата земя." „И подобно е на квас, който го взе жена и го турна в три мери чисто брашно... " Защото Царството Божие е това безгранично, което чака да се прояви..." Защото Царството Божие ето вътре във вас е." А кое е Царството Божие?
Вътре в кръга те са две. Вън от кръга - някъде в безкрайността те са една. А може този лъч, който иде от безкрайност, да претърпява хиляди пречупвания и се явява тогава като пъстро многообразие. „В света има само една жена" (29.10.1922г., беседа, неделя) Та задачата на човека седи в надмогване граничното съзнание и заживяване в безграничното. Или заживяване в това, което чака да се прояви. „Защото безгранично е това, което още не се е проявило." „И подобно е Царството Божие на житено зърно, посадено в добрата земя." „И подобно е на квас, който го взе жена и го турна в три мери чисто брашно... " Защото Царството Божие е това безгранично, което чака да се прояви..." Защото Царството Божие ето вътре във вас е." А кое е Царството Божие? То е Любовта. „Ние живеем в безграничната любов" (29.10.1922г., неделя) Нашата цел е да проявим това безгранично. А всяка цел трябва да има плод в себе си. Плодът на нашата цел е добродетелта. Защото Любовта се проявява като Добродетел.
към текста >>

63. 8. БРАКЪТ НА ГЕНА ПАПАЗОВА

Гена Папазова

ТОМ 13

Аз ще внасям 20 лева за обикновените неща - за сол, за олио, брашно, за това ежедневно.
В.К.: Така заплетена карта. Г.П.: Мило, нежно ми е, защото и т.н. Всеки ден е тука, както и да, няма какво да приказвам. Най-нежни хора, най-грижовни за мен. И почваме да домакинствуваме значи аз и Велизар, и стана така за него време. Аз ще внасям 20 лева за обикновените неща - за сол, за олио, брашно, за това ежедневно. Когато ми трябват мои разноски да направя, да направя на някого подарък, да поканя някого, да отида някъде, да си облека дрехи, въобще всичко друго, вън от най-обикновеното - хляб и сирене, всеки си го прави, както си иска, но не пипа тези 20 лева. Сега на Велизар му трябват повече пари и казва: „Чувай, няма 20, ами ще даваш по 30." - „Добре, ама ние не изразходваме тези 20 лева. Твоите 20 и моите 20, това са 40 лева." - „Тогава беше друго." - „Ние, викам, не ги изразходваме, защо трябва да увеличавам? " - „Сега в момента. Аз се отделям!
към текста >>

64. 16. ДИМИТЪР ХРИСТОВ

Гена Папазова

ТОМ 13

Баща ми, вика, отива на пазар и купува, но купува най-лошото брашно, клисаво, черно, не може да се опече хляба." В.К.: Няма пари.
Пращат Христов да отиде при бати си Иван, да вземе мед за болния. „Аз, казва, отидох, но аз мед виждал ли съм? Те ми сипаха, вика, в едно канче, аз, казва, вървях, близах, вървях, близах, вика, и не ми стигна до къщи." В.К.: И за болния не достигна нито капка. Г.П.: Той се свърши. „И вика, той се свърши. Баща ми, вика, отива на пазар и купува, но купува най-лошото брашно, клисаво, черно, не може да се опече хляба." В.К.: Няма пари. Г.П.: Няма пари. Когато казвам, че съм гладен, хляб в крината има. В една крина държат хляба. Хляб в крината има, какво друго търсиш? Христов си е израсъл бос.
към текста >>

65. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1201-1220

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Без Любов, Господ ще смели всички хора, на брашно ще ги направи.
Ние живеем, понеже Бог ни обича. Звездите греят, защото Бог ни обича. Страдаме, защото Бог ни обича. Новата епоха. 1211 Новата епоха, това е Божията Любов. Без Любов, Господ ще смели всички хора, на брашно ще ги направи. Който влезне в Любовта - на нивата ще бъде посят, ще се радва на Слънцето. Желая на всички ви да бъдете на нивата. Дайте път. 1212 Дайте път на Любовта, да се прояви тя чрез вашата мисъл, чрез вашите чувства, чрез вашите постъпки. Зад Любовта седи Божият Дух.
към текста >>

66. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Ако домакинята има хубава вода, хубаво брашно, ако пещта е опалена, право ли е да кажем, че не може да се намеси брашно и да се опече хляб?
Със своята добра мисъл ние трябва да преобразим външните условия. Ти си един орган, един член на Господа. Ние очакваме Господ да направи и ние наготово да дойдем, без да сме работили. Всички трябва да вземете участие в работата на Бога. Ти казваш: „Тази работа няма да стане". Ако домакинята има хубава вода, хубаво брашно, ако пещта е опалена, право ли е да кажем, че не може да се намеси брашно и да се опече хляб? При сегашните условия няма какво да чакате повече. Най-първо на съвременните хора какво трябва да говорите? Кажете на когото и да е в света например следното: „Мислиш ли, че по този път, по който си тръгнал ще завършиш добре? Че те очаква нещо добро? " Само му задай въпроса и ще видиш, че той веднага ще се стресне.
към текста >>

67. 3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ

Всеки месец в къщи се донасяше един чувал с хубаво брашно, от което майка ни месеше два пъти в седмицата хляб.
Тук баща ми пак бе използуван в службата си, да обикаля някои села в Карнобатска околия, да провежда политиката на Земеделската каса; просвещавал е селяните как да ползуват кредити от същата, вместо да плащат високи лихви на лихварите в града. Така баща ни е опознал живота на българските селяни, помагал им е да си запазят имотите. Заради ползата, която са виждали от неговите напътвания и съвети, много са го обикнали. Грижите на майка ни не са били малко. Да отглеждаш къща с четири деца, във време, когато всичко е минавало през ръцете на домакинята. Всеки месец в къщи се донасяше един чувал с хубаво брашно, от което майка ни месеше два пъти в седмицата хляб. Хлябът се занасяше за изпичане в махленската фурна- така ние имахме винаги хубав хляб. Баща ни и доведе за помощница едно момиче от Ачларе - Карнобатска околия; така майка ни насмогваше в шетането. Оставаше и време и да чете ония книги, които тогава се отпечатваха, а това бе нейното любимо занимание през свободното време. Помня, че тогава излизаше на брошури романа „Гарибалди", пълен с приключения; в този роман се описваше живота на италианските революционери и техният водител Гарибалди. Впоследствие и аз открих тези брошури и прочетох увлекателният роман.
към текста >>

68. 5. ТРУДНИ ДНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НИ, ЗА ДА СЕ ОТВОРИ ПЪТ КЪМ НОВИЯ ЖИВОТ

Брашното веднага отиваше на гарата, за да отпътува за Сливен, с това се осигуряваше поне хляб на моите близки в Сливен - майка ни, децата, леля ни.
Бях вече в шестнадесетата си година и ми се възлагаше по- сериозна работа. Моят свако Димитро, от време на време ме изпращаше до близки села, да придружавам две-три талиги, заплащах на селяните закупената храна и като натоварвахме житото, завръщахме се в Стралджа. Имах даже един случай, когато сам докарах една талига жито - това беше важно „кръщение" в работата. Каква беше заплатата ми? Освен че бях при роднините ми на пълна издръжка, но в края на всеки месец ми се отпущаше един чувал жито, което се смилаше на близката моторна мелница. Брашното веднага отиваше на гарата, за да отпътува за Сливен, с това се осигуряваше поне хляб на моите близки в Сливен - майка ни, децата, леля ни. За да се очертае морала на хората от онова време, ще опиша какво се случи с леля ни Анастасия, как се отнесе с нея братът на свако ни Андон. Казваше се Димитър Царев. Той изглежда, че не е гледал със симпатия на леля ми а сега го беше яд, че тя наследява брата му, че тя и майка ми получиха две хиляди лева от застраховката. Така, решава и завежда дело за наследство от имуществото на брата си. Леля ни не се е противила на това, той спечелва делото и взема изпълнителен лист.
към текста >>

69. 23. „ВИЕ ГЛАДНИ НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ

Пекли са се множество такива питки от раздаденото на някой войници брашно и сирене.
Топла е, личи си, че скоро бе извадена от пепелта. Успях да му кажа едно „Благодаря". Казах си „Чакай да видя от какво е тази питка, която ми се предаде". Отчупих един залък да вкуся, а тя не щеш ли оказа се опечена със сирене. Ето какво се е шетало вечерта около огньовете. Пекли са се множество такива питки от раздаденото на някой войници брашно и сирене. А една от тази питки е била предназначена и за мен. Да се изпълни някогашните думи на Учителя „Гладни няма да останете". Друго подобно изпитание нямах в този период. Това е било. Наистина много интересна питка.
към текста >>

70. 34. „ГЛАДНИ НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ ЗАЩОТО СТЕ ПОД ПОКРИВА НА ВСЕВИШНАГО

Ето какво се е шетало миналата вечер край огньовете, пекли са се множество такива питки от раздаденото на някои войници брашно и сирене.
В това време и аз се изравнявам с него, а той, без да ме погледне, току ми бутна в ръцете нещо. Освободи се от тази грижа да пълни раницата, а аз се намерих с една питка в ръце! Топла още, личи си че скоро е извадена от пепелта. Можах само да каже едно „Благодаря" и продължих пътуването. Казах си, чакай да видя каква е тази питка, която ми се предаде - отчупих един залък да я вкуся, а тя, нещеш ли, оказа се замесена и печена със сирене. Ето какво се е шетало миналата вечер край огньовете, пекли са се множество такива питки от раздаденото на някои войници брашно и сирене. А една от тези питки е била предназначена за мен, да се изпълнят някогашните думи на Учителя - „Гладни няма да останете! "
към текста >>

71. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Николай Дойнов

Пък и житото, което главно ни служеше за храна, което мелехме на брашно за хляб се свърши.
А такова нещо тук не е имало. Ето защо в комуната започна де се промъква недоволството. Перспективата, цял живот да се прекара при такива заробващи условия, обезсърчи повече от комунарите и огъня угасна. Самият общ живот не се оказа така хармоничен, както си го представяхме. Явиха се дразги и търкания. Пък и житото, което главно ни служеше за храна, което мелехме на брашно за хляб се свърши. Стана нужда да мелим от ечемика, които беше определен за конете. И тъй вечер като се връщахме от нивите имаше и много домакинска работа. Двете невръстни момиченца на Жеча, какво можеха да направят. Това създаде нови трудности, които изтормозваха още повече. Ние си мислехме, че като направим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас.
към текста >>

Преди започването на учебната година в София от Ачларе се получиха продукти от нашия труд, жито, брашно, слънчогледово масло, плодове.
Към стопанството принадлежеше и образцово подредено лозе с десертно грозде на брат Явашев. С цялата тази работа, при добра организация и много добро продоволствие, добре нахранени, задоволени във всяко отношение, непретоварени от непосилен труд, както това беше в Ачларе. Ние не само, че се справихме успешно с цялата тази задача, но и резултатите бяха отлични. Русенската комуна завърши благоприятно и ние се завърнахме вече задоволени. Понеже комуната в Русе, беше само през ваканцията, то работата в Университета не пострада. Преди започването на учебната година в София от Ачларе се получиха продукти от нашия труд, жито, брашно, слънчогледово масло, плодове. От Русе също пристигнаха продукти в доста голямо количество. Братя Маркови бяха щедри. Тогава Учителят нареди да се храним у Гумнерови, неговите хазаи на улица „Опълченска" N 66, заедно с Него. С какъв свещен трепет, сядахме на трапезата с Учителя. Там готвеше предимно сестра Янакиева.
към текста >>

Тогава за да им помогне Никола Гръблев, който е бил офицер, спестява брашно от войниците и им изпраща два чувала с брашно.
Този брат, който създаде комуната имаше фабрика за тухли и керемиди. И тя малко време изтрая тази комуна. В село Арбанаси бяха семейство Камбурови и Петър Камбуров, където създадоха също комуна. Там хората не разбираха, че създаването на ценни материални блага за хората са резултат на големи усилия. А отиват хора несвикнали за такава работа и накрая оставаха с оскъдни продукти за прехрана. Тогава за да им помогне Никола Гръблев, който е бил офицер, спестява брашно от войниците и им изпраща два чувала с брашно. Учителят го извиква, скарва му се и му забранява това да прави втори път. Учителят е изказвал недоволство от това, че Изгревът е изпразнен от младите, който го бяха напуснали за комуните. Помагаха и дежуреха сестри и братя. Това беше идеалната комуна. Яденето беше скромно, но обилно и вкусно.
към текста >>

72. 16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ

Николай Дойнов

И аз си спомням как с параходите идваха чувалите напълнени с американско брашно.
Банката дава златото да се купи жито от САЩ и след като се продава житото, идва време парите да се връщат. Тогава начело на правителството е Александър Стамболийски, който отказва да възстанови златото на банка „Гирдап" или стойността в левове и банката фалира". А Учителят в беседа е давал пример с банка „Гирдап": "Ако искаш да си вложиш парите и да фалираш - вложи ги в банка „Гирдап". Тя беше много стабилна банка. Тогава министър-председател беше Стамболийски. И аз си спомням как с параходите идваха чувалите напълнени с американско брашно. В своите беседи Учителят, често засягаше въпроси от Хиромантията, Френологията, науката за израза на лицето, Астрологията и с това беше събудил интереса към тези науки у приятелите. И наистина от анатомията на човека е известно, че най-много нервни окончания имаме на ръцете и лицето, там те са в най-гъста мрежа. Естествено е тогава да се приеме, че всички процеси, които стават в мозъка, зараждането на идеите, характера на мислите, чувствата, а също и подтиците за действие да намират своето отражение, най-много в тази гъста мрежа, от тези най-нежни нервни окончания, което отражение не може да не даде и един външен осезаем отпечатък на ръцете и лицето, който ще отрази характера на психичната дейност у човека. И наистина, ние често казваме, когато разбираме, че човек не казва истината „изчерви се". А когато се изплаши казваме „пребледня", явно е отражението на психиката върху лицето на човека, а това отражение се предава по всички нервни окончания, разбира * Виж „Изгревът" том II, стр.
към текста >>

73. 105. ЖИВОТЪТ НА РИЛА ПРОДЪЛЖАВА

Николай Дойнов

Председателят излезна разбран човек и ми каза, че само хляб „Добруджа", ще може да ни се дава колкото искаме, стига ден преди това да даваме поръчка във фурната, но типов хляб няма възможност да ни се дава, тъй като брашното за този хляб било строго определено и едва ли щяло да стигне за селяните, а те предпочитали него.
Сутринта слезнаха, а на другият ден след обеда късно дойдоха с хляба и продуктите. При среща с мене някак тревожно ми казаха, че сега успяли да вземат хляб, но с известни трудности. Допълниха още, че снабдяването с хляб ще може да става по-добре от селото долу - Сепарева баня, отколкото от Дупница. За тази цел, ще трябва обаче някой да отиде и уреди този въпрос с управлението на селото. Още на другата сутрин слязох в селото, намерих председателя и неговите помощните в Селсъвета, обясних им нашето положение, че там горе са излезнали трудови хора, които използуват своите отпуски за почивка в планината и затова ще трябва да бъдем улеснени, ако не с друго, то поне с хляба от тяхната фурна. Председателят излезна разбран човек и ми каза, че само хляб „Добруджа", ще може да ни се дава колкото искаме, стига ден преди това да даваме поръчка във фурната, но типов хляб няма възможност да ни се дава, тъй като брашното за този хляб било строго определено и едва ли щяло да стигне за селяните, а те предпочитали него. Това разбира се приех с едно вътрешно задоволство, че ще ядем по-хубав хляб. Помолих го да съобщи във фурната за това споразумение, а а з от своя страна отидох там и казах на фурнаджиите, че конярите като слизат, ще им дават поръчката за хляба, а на другият ден като се изкачват ще го вземат. Така въпроса за хляба беше разрешен. С тази задача аз обаче не се задоволих и тръгнах из селото да търся млечни продукти. При един по-богат селянин намерих малко каче с овче масло.
към текста >>

74. 1925 година

След това ходих на мелницата да меля брашно (взетото жито от Петър Иванов).
У дома заварих Г. Събев. Говорихме с него много и понеже има войници патрул из улиците, то Георги остана да преспи у дома. 28.VI.1925 год., неделя Щом станахме, умихме се с Георгя и изпълнихме наряда си. След това посвирих, попях. Свяко дойде да търси Георгя. След това ходих на мелницата да меля брашно (взетото жито от Петър Иванов). Като се върнах от мелницата, посвирих и много си поспах, понеже тези дни съм настинал, задето се къпах уморен. Иван и Боро ходиха в боаза и докараха на вършачката 5 кръстци и 5 снопа ечемик и го овършаха у Кара-Стойкови, извършаха 28 кг ечемик, две за ока. След като го докараха, аз ходих за люцерна на Каранфиликя. После отидохме къде Белия Бряг и отсякохме дирек за плевнята и се завърнахме. Под Белия Бряг четох лекциите първа и втора от първата година и направих резюмето на първата.
към текста >>

В дома след ядене ме пратиха да меля брашно на Куловската воденица.
Пристигнахме у дома и след храна работихме до вечерта на двора. 18.XI.1925., сряда До вечерта покрихме двора и аз отидох на Ковачевец за школа. Прекарахме много весело. До 1 ч след полунощ. 19.XI.1925., четвъртък Станах от сън, умих се и след наряда вземах си сбогом и потеглих за село през какини. В дома след ядене ме пратиха да меля брашно на Куловската воденица. Прекарах цял ден в голямата скука през деня. Тъга пълнеше душата ми, аз се чудя за моя жребий мен, всеки ден си мисля за небето, което бди над мен и се мъча да отгатна това, което то иска от мене. Дали учител ще стана, да изплатя този борч, или друго нещо трябва да стана, да работя. Дали съм вземал този изпит, за който, ако не съм го вземал, ще стана посмешище на хората. Че назначили в нашето село шуменка, а нази отхвърлят.
към текста >>

75. 1929 година

Пречистих стаята хубаво и се заприготвях за дома, че щом привърша занятията си, ще потегля за Водица, за да си взема брашно и масло и липов цвят.
Времето шарено. Топъл вятър задуха от запад. Студът е счупен. Кога лежах, тежко ми бе някак си и не ми се ставаше, но като станах, се промени настроението ми, искаше ми се да пея, да скачам, играя. Измих се хубаво по правилата на миенето и след това започнах най-великото от живота -молитвата. Пречистих стаята хубаво и се заприготвях за дома, че щом привърша занятията си, ще потегля за Водица, за да си взема брашно и масло и липов цвят. Потеглих с Димитър Лазаровски. Почти през всичкото време ми се пееше. Аз се радвах на зимната снежна белина, чистият въздух ме освежаваше и нова жизнена енергия се струеше в тялото и духа. Вечерта останах да спя у сестрата Станка Чернева. Изобщо - стеснително положение, защото всичкият им интерес бе обърнат за оженването на Станка.
към текста >>

76. 1929 година - продължение

Вечерта занесох у Ангелови брашно за хляб.
15.V.1929., сряда Излязох още рано и след молитва, без да правя упражнения, започнах да пиша писмо на Еленка. До 8 ч го написах и слязох да го предам на общината. Писах нещо по отношение мъката ми по тоя край, че реших да се разделя вече с него. И интересния си сън от преди, и ред други хубави работи. През деня работих картичките на Цар Асеновските колеги и ученици. Вечерта занесох у Ангелови брашно за хляб. Свирих докъде 10 1/2 ч и си легнах. 16.V.1929 год., четвъртък Станах рано. (Спомен „о",) Излязох горе. На молитва и упражненията бях добре. Трансформира се състоянието ми.
към текста >>

77. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Тя сготви супа от картофи и фиде и пържени от брашно питки-мекици и аз вземах един хляб, орехи и един лимон и се наобядвахме.
Времето поомекна. Няма голям студ. Снегът се топи полека. Днес ходих у Николина Балтова. Поправих й един брашнян сандък, като му пригодих капак, и на гардероба нещо. Тя сготви супа от картофи и фиде и пържени от брашно питки-мекици и аз вземах един хляб, орехи и един лимон и се наобядвахме. Брат Боев ни каза, че Учителят на обед казал, че война ще има на изток. И че сега ще дойде времето, дето се казва в 9 глава на Откровението, че ще има чудовища като щурци, скакалци, които с опашките си ще повреждат хората - тези, които имат печата на звяра. Еленка днес е цял ден от снощи у Янкова. Тази вечер отидох при Учителя, за да му додам сумата 500 лева, която бе останала да му додавам от десятъка. Той ме запита как върви нашата работа с назначението и аз му отговорих, че Янков дава и храни надежди, че има близки и познати и ще успее да ни възвърне.
към текста >>

78. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Аз му приготвих и той се избани, обаче водата не бе чиста, а примесена с брашно.
1935 год. Този ден си дойдох в София за лятната ваканция. 27.VI.1935 год., София Сън: Нощес сънувах, че с Учителя сме някъде в някой непознат дом. Пътували сме и сега се запряхме в този дом. Учителят поиска да направи баня. Аз му приготвих и той се избани, обаче водата не бе чиста, а примесена с брашно. Отидох на една чешма за вода бистра, та да се изплакне, обаче водата, самият й врелец* , от който извира - затрупан със слама. Аз черпя вода, обаче влиза в съда и ситен осил, та не можах да занеса съвсем чиста вода, за да се изплакне Учителят. След това разговаряхме с Учителя по въпроси, които не съм запомнил. Намерихме се в с. Посабина, Поповско.
към текста >>

Търся къде е мястото, откъдето да го сниша, а не мога да намеря дървото, приспособлението, за да го сниша и започне да се мели брашното.
Насипал съм житото в [...] коша. Водата фучи в улея. Казвам на воденичаря, който като че ли бе дядо Белчо, и при него друго някое момче. Говоря им да пуснат вече камъка, а те не искат, защото били заети с нещо друго. Аз пуснах водата и камъкът почна да се върти, но бе дигнат много. Търся къде е мястото, откъдето да го сниша, а не мога да намеря дървото, приспособлението, за да го сниша и започне да се мели брашното. Ето, влезе във воденицата г-ца Люба Пенева, на даскал Пеня от Ковачевец, Поповско. Тя влезе и взема едно дете, което играеше из воденицата, като че ли то било на Стефан Ненов и си отиде. Аз исках тя да се спре, за да говорим, но тя си отиде.[/b] [b][b]26.ХI.1935 год., вторник, с. Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че сме с брата Иван Петров някъде къде неговото място при Виларовата фабрика в София. Той работи нещо, а аз говорех.
към текста >>

79. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Но сварили само ориз и предложиха ориз и много бял хляб от чисто бяло брашно.
Предстои ни да отиваме на някаква екскурзия до планината. Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам. Пристигнали сме в Габрово вечерта, а на другата сутрин ще потегляме. Заведоха ни в една селска къща на вечеря. Хората - заможни, имотни. Но сварили само ориз и предложиха ориз и много бял хляб от чисто бяло брашно. Насядахме на трапезата много народ, от които аз познавам някои от лятос, които дохождаха с братството на Едигьол. Навечеряхме се. Къщата е някъде на края на града, а тези хора имали и друга къща в центъра. Ние се гласим в къщата, която е в центъра. Обясниха ми, че поради земеделието, тези хора си имали къща и в края.
към текста >>

80. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

брашно и ще ни дадат още по 13 кгр.
Купих 10 кгр. жито. И от София Еленка изпрати. Сега съм купил 60 кгр. пшеница и ще я смеля. Комисарството ни даде по 15 кгр. брашно и ще ни дадат още по 13 кгр. На квартира съм у Косара Чедомирова Моцаспева Тисова. Мъжът й е военнопленник в Германия. Има 5 момичета, от които най-малкото е на 5 години, а най-голямата - на 17 години. По големина, от най-малката, имената им са Зорица, Добрила, Круница, Нада и най-голямата, вече 17-годишна, Славка. Имат и мъжко дете на име Предраг, на 3 години.
към текста >>

Хубави гледки най-разнообразни от разцъфтели ливади и акациеви дървета, камионът се плъзгаше по гладкото шосе и не друсаше, понеже бе натоварен с 2500 кг брашно и десетина войници за охрана заедно с дружинния командир на I дружина - майор Константинов.
Нови пазар, за да мога да обхождам и конете на II рота, която е в с. Длуга поляна - близо до Албанската граница. Та приготвих си багажа и в 7 ч потеглих с камиона. След 25 до 30 минути най-много пътуване из хубава долина по течението на река Новопазарска и Рашка, се озовахме в гр. Нови пазар. Хубави гледки най-разнообразни от разцъфтели ливади и акациеви дървета, камионът се плъзгаше по гладкото шосе и не друсаше, понеже бе натоварен с 2500 кг брашно и десетина войници за охрана заедно с дружинния командир на I дружина - майор Константинов. Командирът заминал за с. Дулга поляна и Есеница - в Италианско. Аз си измих стаята с помощта на войници от III рота, дадени ми от фелдфебела Никола Кръстев. Нови пазар е по-добър град от гр. Рашка. Разположен по долината на реката, минаваща през сред града.
към текста >>

81. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Когато мислиш, само брашно мелиш, а когато чувствуваш, слагаш вода в брашното, но трябва да знаеш колко вода да туриш, за да не стане на каша.
Сила, младост и живот повтаря се два пъти иска човешкият дух. 7. Разговор с Учителя на 22.111.1934 год., петък Силните чувства не са за човека, те са за животните. Всяко цвете със силна миризма не е за човека, не е за мирисане. Ний стесняваме някой закон на природата, но ний понасяме последствията от това. Този, който пуши, носи със себе си огъня и пушека. Когато мислиш, само брашно мелиш, а когато чувствуваш, слагаш вода в брашното, но трябва да знаеш колко вода да туриш, за да не стане на каша. Чувствата трябва да бъдат наполовина на мисълта. И като правиш добро, трябва да икономисваш енергията. Например. Направиш добро, оправиш крака някому -оправете го и не му говорете повече. Направите една погрешка и почнете да мърморите. Благодари, че си видял грешката, поправи я.
към текста >>

82. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

За мен музиката е брашното, от което можеш и хляб, и баница да направиш.
Музикант, който пее, но е невежа, болен или сиромах, аз не вярвам а него. (19.VII.1942 год., неделя) 266. Музикантът е гений. Аз не говоря за музикалните плочи. Аз не вярвам в един философ, който не знае да пее и да живее. За мен музиката е брашното, от което можеш и хляб, и баница да направиш. Бог е турил музиката в главата на човека, над веждите, на границата. Мекото в терците ще намериш, а в квартата има сила. Тя е по-груба. (19.VII.1942 год., неделя) 267. Тоновете на сърцето се изразяват чрез баса.
към текста >>

83. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

Съгледах Стоянка, нейният хазяин имал цели складове черно брашно и търси начин да го унищожи, но не може да намери, нито може да го изгори.
Отидох при Боев, приказвахме. Научавам се, че Учителят напоследък държал по-интимни лекции, пророчески. Аз веднага си помислих: „Ето коя била причината, задето не изпращат резюмета." Намирали сме [се] в крайни времена. Казаха ми, че Учителят спи на креват 2 метра високо над земята. Никак не се допира до земята и никак не ляга на земята. Съгледах Стоянка, нейният хазяин имал цели складове черно брашно и търси начин да го унищожи, но не може да намери, нито може да го изгори. Казаха ми, че черно брашно или хляб от черно брашно никак да не употребяваме и вече братята и сестрите там не употребяват черен хляб. Аз се зарадвах, понеже, без да знам това нареждане, не съм обичала никак черния хляб. На Зти октомврий 1933 г., в с. Равна, в квартирата у дядо Истаткови, вторник срещу сряда, към 3-4 ч след полунощ сънувах следното: Намирам се около Учителя на Изгрев, току-що съм излязла от клас с тетрадка в ръка и добри, доста пълни бележки. Идва при мене Стоянка Илиева, разтревожена, че пропуснала школата.
към текста >>

Казаха ми, че черно брашно или хляб от черно брашно никак да не употребяваме и вече братята и сестрите там не употребяват черен хляб.
Научавам се, че Учителят напоследък държал по-интимни лекции, пророчески. Аз веднага си помислих: „Ето коя била причината, задето не изпращат резюмета." Намирали сме [се] в крайни времена. Казаха ми, че Учителят спи на креват 2 метра високо над земята. Никак не се допира до земята и никак не ляга на земята. Съгледах Стоянка, нейният хазяин имал цели складове черно брашно и търси начин да го унищожи, но не може да намери, нито може да го изгори. Казаха ми, че черно брашно или хляб от черно брашно никак да не употребяваме и вече братята и сестрите там не употребяват черен хляб. Аз се зарадвах, понеже, без да знам това нареждане, не съм обичала никак черния хляб. На Зти октомврий 1933 г., в с. Равна, в квартирата у дядо Истаткови, вторник срещу сряда, към 3-4 ч след полунощ сънувах следното: Намирам се около Учителя на Изгрев, току-що съм излязла от клас с тетрадка в ръка и добри, доста пълни бележки. Идва при мене Стоянка Илиева, разтревожена, че пропуснала школата. Аз я прегърнах с лявата си ръка и й показах тетрадката, че съм вземала почти пълни бележки и много отчетливо е написано, да не се безпокои.
към текста >>

84. 6. Писмо от Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 7.Х. 1941 год.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

И брашно няма още, комисарството ни в Сурдулица е несръчно и фурните стоят затворени.
Селяните сега продават, защото имат нужда, а търговците купуват. Кой знае кога ще ни дадат заплата. Почти всички учители, поканени да станат пунктови, отказаха, защото през лятото, в летния сезон, заплатите трябва да ги теглят от народната банка гр. Враня, а от старите предели на България до Враня 600 до 700 лева трябва да харчи, а нему възнаграждението му е 200 лв. на месец. И брашно няма още, комисарството ни в Сурдулица е несръчно и фурните стоят затворени. Скритом продажбата на жито става много скъпо. Кило жито - от 10 лева нагоре. Газ няма за цяр. Аз имах 5 лв., вече 3 ми останаха. Събуждам се в 1 ч през нощта и се въртя в леглото до съмнало.
към текста >>

А ако дойде брашно на комисарството, ще ни поканят веднага 2 чувала да го платя, а аз нямам пукната пара.
Сливи без пари ям, защото къщата наоколо е заобиколена с натегнали сливи с плодове, та като захар сладки. Едва сега ги вече берат последните. За шкафа от Савка предоставям както ти решиш, не те знам финансово как си. Ето, аз се нуждая от пари, защото заех 200 лв. от Гюзелев, вчера взех от други колега 100 лв., а и не им се дава. А ако дойде брашно на комисарството, ще ни поканят веднага 2 чувала да го платя, а аз нямам пукната пара. Но дано се уреди по-бърже въпросът със заплатата. Ние едва от днес, 7и октомври, започваме да учим. Изглежда, че ще водим дообедни занятия, защото няма достатъчно чинове и общината не разполага със суми, за да закупи чинове, та стаи има за всеки учител, но покъщнина няма и затова ще учим дообедни занятия, а други учители - следобедни. Добре, че съм имал брашно. То сега ме подкрепя.
към текста >>

Добре, че съм имал брашно.
от Гюзелев, вчера взех от други колега 100 лв., а и не им се дава. А ако дойде брашно на комисарството, ще ни поканят веднага 2 чувала да го платя, а аз нямам пукната пара. Но дано се уреди по-бърже въпросът със заплатата. Ние едва от днес, 7и октомври, започваме да учим. Изглежда, че ще водим дообедни занятия, защото няма достатъчно чинове и общината не разполага със суми, за да закупи чинове, та стаи има за всеки учител, но покъщнина няма и затова ще учим дообедни занятия, а други учители - следобедни. Добре, че съм имал брашно. То сега ме подкрепя. Хазяйката меси в цръпни [? ] хлябове и хубаво ги прави. Сладките бяха отлични, но вече 4 останаха, значи няма вече от тях. Прекарах много добър курорт досега.
към текста >>

Сега ако мога да се запася с картофи и брашно, ще съм добре и през зимата.
То сега ме подкрепя. Хазяйката меси в цръпни [? ] хлябове и хубаво ги прави. Сладките бяха отлични, но вече 4 останаха, значи няма вече от тях. Прекарах много добър курорт досега. Сега ако мога да се запася с картофи и брашно, ще съм добре и през зимата. Иначе глад ще има между населението, още сега се чувствува. Всички ходят боси, почти одрипани. Ракия пият без мяра и последствията са разврат до уши и тютюнопушене и от жени. Сръбската държава се е провалила най-вече от тая разпуснатост и разврат. Подкупничеството, рушветлъкът е бил печалбното средство на техните чиновници.
към текста >>

85. 16. Резюме от беседа на Учителя от 14.VIII.1935 г.

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Другата блага ръка ще те вземе [от] хамбара и ще те прекара на воденицата, ще ти каже: „Ти ще минеш под камъка, ще станеш на брашно и тогава ще те продаваме на увеличена цена." Аз предпочитам да си посеян на нивата и да дадеш плод.
Ако някои сте минали по този път, ще знаете, ще проверите, а пък които се приготовляват, имат приготвени условия. Христос казва на Никодима, на такъв един учен човек: „Ако не се родиш изново. не може да влезеш в Царството Божие." Тогава Христос му каза: „Роденото от Духа Дух [е], роденото от плът плът е." Разликата в двата процеса е: Допуснете, че един човек мяза на едно житено зърно; онази, благата ръка, която ще го вземе от хамбара, ще го тури в малка торбичка и ще му каже: „Аз те посявам на нивата. Ти ще имаш малко страдания, ти ще растеш, ще цъфнеш и ще завържеш." Житото ще провери това. Същата ръка ще го пожъне. Другата блага ръка ще те вземе [от] хамбара и ще те прекара на воденицата, ще ти каже: „Ти ще минеш под камъка, ще станеш на брашно и тогава ще те продаваме на увеличена цена." Аз предпочитам да си посеян на нивата и да дадеш плод. То е Божественото, а пък хромелът е човешкият порядък на нещата. Под думата „воденица" разбирам неразбраните неща, които хората са създали. Под „нива" разбирам онова, което Бог е създал, онзи, Божият път, който ние ще минем, за да придобием знание, което Бог ни е определил, за да се роди Духът (и да се образува братството) вътре. И тогава Любовта ще се прояви. Тогава всички хора ще могат да живеят както те искат.
към текста >>

86. 35.Моралът

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Кажи на циганката: „Вземи си две лъжици брашно", тя повече ще вземе и ще каже че 29 кила късмет имаш.
Моралът седи в това: Каквото човек прави, да го прави съзнателно. Присадени сте. Дойдете тука, счупи се присадката и горчивите корени се проявят - дивото. Човек е най-своенравното същество, трябва да се учи. Своенравните хора са много енергични. Кажи на циганката: „Вземи си две лъжици брашно", тя повече ще вземе и ще каже че 29 кила късмет имаш. Във Варненско една циганка бутнала жената в коша, като се навела да й гребне. Земята е хубаво, възпитателно училище, място за изправление, работилница. Някой беден бил е княз, сега е пратен тихо да се учи. И горе има неща, за които да бъде човек недоволен и да го изпъдят. Няма нищо, хубаво е.
към текста >>

87. 38. Знанията

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Да се съединят двама - вода и брашно и третият - пещ.
Има с 5 - квинта нищелки, пастрила има. Религиозният нос на религия мирише. Ученият нос на учение мирише. Новият човек ще има правда, святост, Истина. Не е важно за мене в какво вярва, към коя църква е, но какво прави е за мене важно. Да се съединят двама - вода и брашно и третият - пещ. От тримата души хляб ще стане. Да имат нужда един от друг и цялото става силно. От стряскане умирающият не може да умре. Често постъпваме според маската, а не знаем вътре ревността каква е. Един астролог се оженил за една бедна мома, че имала щастлив хороскоп.
към текста >>

За хляба е потребно брашно, вода, пещ.
Един астролог се оженил за една бедна мома, че имала щастлив хороскоп. Да се обединяваме със слабото, за да е силно цялото. За мене Божията Любов е моя Любов и моята Любов е Божия Любов. Желая Божията Любов да е ваша Любов и вашата Любов да е Божия Любов, за да имаме хармония с Великото в света. За мене е важно не кой какво вярва, какво знае, но какво прави. За хляба е потребно брашно, вода, пещ. Поотделно като са, хляб не става. Да се съединят и цялото става силно.
към текста >>

88. 59. Разговор след обеда

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Любовта ще ти донесе едно кило брашно и ще ти каже да направиш баница.
Всичките спорове стават за нея. Тя всичко примирява. Комуто най-много дават, се нахвърлят върху него. Човек огрубява, като мисли, че любовта е нещо материално и желае да вземе. Тя да си гледа работата и ти си гледай своята работа. Любовта ще ти донесе едно кило брашно и ще ти каже да направиш баница. Като дойде Любовта, човек става гениален, почва да твори - всичко из земята излиза, всичко оживява. Заминава ли Любовта, нищо не остава, всичко изсъхва. Човек никога не трябва да преяда, но да остави кога му се още яде - при най-сладкия залък. В природата всичко е взето пред вид. Човек долу е рязък, качи ли се на Мусала, стане мекичък, нежен.
към текста >>

89. 116. Самоотричане

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Не със стар чувал да носиш брашно.
Смъртта срещал ли си я? Вижте резултатите на смъртта, не нея. Овците умират и без давене на вълка. Ние умираме от непослушание. Бог казва: „Ще се храниш с добродетелите, с Истината, с Правдата, с Милосърдието, с кротост, с въздържание." На стария ред не туряйте нещата. Не със стар чувал да носиш брашно. За всяка нова мисъл ти трябва нова торба; със старата торба ще развалиш житото. Което можете да приложите. Един пример: В една американска църква свободна седи един богаташ, мисли всичко да разсипе. Какво да се моля, никакво добро не си направил. Цялото имане, живота си.
към текста >>

90. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша.
Харно ли сте? “ Като опита мама, тогава ще подбере по същия ред и тетка, и баба Таца, и кака Кирка, и всичките, колкото са на кириша. Докато се питат с една — всичките други мълчат. Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи.
към текста >>

91. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Ако си турил чисто и прясно брашно, ако водата, с която ще месим, е чиста, квасът е пресен, турнато му е сол умерено, то и хлябът ще бъде подреден.
Трябва да познаваме великия закон на любовта и да изпълним майчинството като една велика задача. Едно дете, заченато в пиянство, не може да бъде здраво. Заченатото в насилие и кавги, то не ще излезе добро дете. То ще е своенравно, твърдоглаво, непослушно и ще върши това, което е нему угодно. Детето прилича на омесен хляб. Ако си турил чисто и прясно брашно, ако водата, с която ще месим, е чиста, квасът е пресен, турнато му е сол умерено, то и хлябът ще бъде подреден. Ако ли брашното е старо, горчиво, водата миризлива, квасът кисел, месено с разсеян ум, и хлябът ще бъде такъв. Жената първа играе тази роля. Ако тя е умна и съзнателна, няма да се поддаде на изкушение и разни страстни влечения, а най-първо, в нея ще има определена цел на идея, че тя ще стане майка. Тя ще приеме в утробата си едно скъпо същество, което, след толкова мъки и страдания, то се е очистило от греха и иде тук да донесе чистия небесен живот и да го прояви между хората. Не да дойде да яде, пие, греши и карайки родителите си да крадат за него, за да го изхранят.
към текста >>

Ако ли брашното е старо, горчиво, водата миризлива, квасът кисел, месено с разсеян ум, и хлябът ще бъде такъв.
Едно дете, заченато в пиянство, не може да бъде здраво. Заченатото в насилие и кавги, то не ще излезе добро дете. То ще е своенравно, твърдоглаво, непослушно и ще върши това, което е нему угодно. Детето прилича на омесен хляб. Ако си турил чисто и прясно брашно, ако водата, с която ще месим, е чиста, квасът е пресен, турнато му е сол умерено, то и хлябът ще бъде подреден. Ако ли брашното е старо, горчиво, водата миризлива, квасът кисел, месено с разсеян ум, и хлябът ще бъде такъв. Жената първа играе тази роля. Ако тя е умна и съзнателна, няма да се поддаде на изкушение и разни страстни влечения, а най-първо, в нея ще има определена цел на идея, че тя ще стане майка. Тя ще приеме в утробата си едно скъпо същество, което, след толкова мъки и страдания, то се е очистило от греха и иде тук да донесе чистия небесен живот и да го прояви между хората. Не да дойде да яде, пие, греши и карайки родителите си да крадат за него, за да го изхранят. И след като са пропаднали в греха заради него, родят го на този свят, вместо радост в живота им, то ще им донесе срам и разочарование.
към текста >>

92. 34. Духовният глад. Изказвания на Учителя пред Боян Боев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Олга [Славчева], каквато е експанзивна, рече: - О, ние Ви благодарим, Учителю, защото ни казвате да вземем мерки, да се запасим с жито, брашно, ориз, картофи.
Въпреки всичките ми агитации да го приуча да не се бои от чистия въздух, да се движи, да прави гимнастика, като че не можах да успея да го трогна. Понеже беше добре настроен, а имах време, той разказа някои изказвания на Учителя, на които той е бил свидетел или са били направени лично пред него: 34.1. Една сутрин, след Паневритмията, всички се спуснаха да Го поздравят с новия ден, и, както обичаха, да Му целуват ръката. Започнаха разговори и между другото, като че без връзка с останалото, Той каза: - Ще настъпи страшен глад на земята! Ние оперихме уши. Олга [Славчева], каквато е експанзивна, рече: - О, ние Ви благодарим, Учителю, защото ни казвате да вземем мерки, да се запасим с жито, брашно, ориз, картофи. Той се усмихна. - Не, не такъв глад, а духовен глад, глад за Бога! И за това време вие трябва да се готвите. Всеки един от вас, и да иска, и да не иска, ще стане проповедник. 34.2 - Ще дойде време, когато цяла Русия ще играе Паневритмията!
към текста >>

93. 73. Елена Андреева за Учителя. 73.2. „Аз няма да оставя гроб

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Напоследък тя прилагаше компреси от квас, всяка вечер, за което цел си беше набавила голямо количество брашно.
Но пък затова имаше простор, боров въздух, тишина, изобилие на чиста вода и най-важното - лесно и удобно снабдяване с продукти. Поради тежка артроза на бедрените стави, Елена дълго време беше почти неподвижна. Близо десетгодишното лечение я беше довело до известно подобряване. Сега вече можеше да става, да ходи, да изправя бедрата си, дори да кляка. Но борбата продължаваше. Напоследък тя прилагаше компреси от квас, всяка вечер, за което цел си беше набавила голямо количество брашно. Елена беше добре разположена и можеше да говори свободно за своите преки впечатления от Учителя. - Той никак не беше за чудесата. Всичко около Него си ставаше естествено, непринудено. Той разчиташе мислите на хората, като че беше в самите тях, разкриваше ги, за тяхно учудване, но никога не показваше, че гледа на това като на някакво „чудо". За неговото „чудо" говореха другите, а Той - никога.
към текста >>

94. 21. Не е дошло времето