Търсене в текстове за 'Брашно'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 79 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото.
И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот. Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота. ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни. То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер. Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето. То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото. Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират житото в хамбара, а плявата изгарят в огън. Царството Божие не ще да дойде с гледане и няма да кажат: „тук е или там е”, защото Царството Божие е в самите нас. То е подобно още и на човек-цар, който отиде да придобие царство и даде на всекиму от подчинените своя работа и на вратаря заповяда да бъде буден. Царството Божие е подобно още на десет девици, които ще посрещат младоженец, но от тях пет са умни и пет глупави; и когато младоженецът се завърнал късно през нощта, умните девици запалили отрано приготвените си светилници и посрещнали младоженеца с чест и радост, а глупавите тогава тръгнали да търсят масло за неприготвените си светилници. Царството Божие не е ядене и пиене, но търпение и Любов; то е мир и радост в Духа Святого.
към текста >>

2. ЖИВАТА НАУКА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато хлебарят опече хляба, може да не му достигат няколко неща: хлябът може да е добре опечен, брашното може да е прясно, но сол може да няма достатъчно.
За да се осъществи разумния живот и да стане достъпен за обикновения човек, той трябва да включва в себе си едновременно и трите положения - възприемане, разбиране и прилагане. Мнозина казват, че разбират всичко. - Всичко разбират, но същевременно страдат. Какво показват страданията? - Те показват, че липсва нещо на хората, не им достига нещо. Когато хлебарят опече хляба, може да не му достигат няколко неща: хлябът може да е добре опечен, брашното може да е прясно, но сол може да няма достатъчно. В друг случай солта може да е достатъчно, но брашното да нагарча малко, вследствие на което и целият хляб да горчи. Ние знаем, че всички стари неща изгубват своята хранителност и започват да горчат. Да възприемеш нещо, значи да го вземеш близо до себе си, да го поемеш вътре в себе си. Например, аз приемам една ябълка, взимам я в ръката си. Разбрани неща пък са тия, които имат отношение до нас.
към текста >>

В друг случай солта може да е достатъчно, но брашното да нагарча малко, вследствие на което и целият хляб да горчи.
Мнозина казват, че разбират всичко. - Всичко разбират, но същевременно страдат. Какво показват страданията? - Те показват, че липсва нещо на хората, не им достига нещо. Когато хлебарят опече хляба, може да не му достигат няколко неща: хлябът може да е добре опечен, брашното може да е прясно, но сол може да няма достатъчно. В друг случай солта може да е достатъчно, но брашното да нагарча малко, вследствие на което и целият хляб да горчи. Ние знаем, че всички стари неща изгубват своята хранителност и започват да горчат. Да възприемеш нещо, значи да го вземеш близо до себе си, да го поемеш вътре в себе си. Например, аз приемам една ябълка, взимам я в ръката си. Разбрани неща пък са тия, които имат отношение до нас. Нямат ли никакво отношение до нас, те не са разбрани и не ни интересуват.
към текста >>

3. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тоя закон е верен не само за течностите, но и за газовете, даже и за твърдите тела, стига те да представляват не компактна сцепена маса, а малки подвижни частички, подобно на брашно или пясък.
Ако потопим мехура във водата и започнем бавно да го сваляме все по-надълбоко, ще видим, че той се свива все повече и повече, сиреч намалява обема си, а това показва, че налягането на водата върху него става все по-голямо. От опит е намерено и лесно е да се докаже, че налягането върху всяка квадратна единица от повърхността на мехура е равно на тежестта на водния стълб, който има височина, равна на дълбочината на потъването и напречно сечение, равно на лицето на повърхността. Например, при дълбочина на потъването около 10 метра, всеки квадратен сантиметър от повърхността на мехура ще изпитва налягане 1 килограм, понеже един воден стълб с височина 10 метра и напречно сечение 1 квадратен сантиметър тежи около 1 килограм. Потопим ли мехура два пъти по-дълбоко, налягането ще стане два пъти по-голямо и т.н., с други думи, налягането е пропорционално на дълбочината на потъването. При това, ако потъващото тяло е съвършено еластично, например, както в случая газ, то ще смалява своя обем също тъй пропорционално на дълбочината и, ако последната расте до безкрайност, обемът ще се смали до нула. Тоя закон е верен не само за течностите, но и за газовете, даже и за твърдите тела, стига те да представляват не компактна сцепена маса, а малки подвижни частички, подобно на брашно или пясък. Следователно, законът е общ за всички състояния на материята. Ако сега потърсим по-висшите форми на отношенията, които тоя механичен закон изразява, като го преведем и приложим по отношение на живите същества, излъчени от първичния живот и навлезли в океана на диференцирания или материалния свят, то той ще получи следния израз : Слиза ли Духът в материята, той изпитва от страна на последната едно налягане, което е пропорционално на дълбочината на слизането; а в резултат на това налягане той изпитва ограничение на съзнанието, което е също тъй в пропорционална зависимост от дълбочината. При безкрайното слизане в материята налягането би се превърнало в безкрайно голямо, а съзнанието би паднало до нула; обаче, животът на Духа никога не слиза до безкрайност и никога съзнанието не пада до нула. И понеже материята не е нищо друго, освен пак божествен живот, слязъл до безкрайно ограничение, то можем да кажем: Не съществува в Природата нищо абсолютно мъртво, всичко е във вечно движение, във вечен живот, извършвайки един неспирен кръгов процес от постоянна смяна на състоянията; следователно, не съществува нищо, което да е абсолютно без съзнание, макар видимо да ни се струва, че такива неща съществуват. Видяхме, как расте в зависимост от дълбочината налягането на течността върху мехура с газ.
към текста >>

4. LAUQUSTE MEASSAGE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Черен е, но е от прясно брашно и като го разчупиш, лъхва те дъха на хлебородната земя.
Тя е всичко. В нея е истинският живот; в нея е смисълът на живота. „Дванадесет баби" от Олга Славчева. Като четеш „Дванадесет баби", изпитваш същото чувство, както кога ядеш пресен, току-що изваден от пещта опечен селски хляб. Наистина този хляб е чер, малко горчив и кората му е тук-там напукана – като ръцете на ония, що са орали земята и посели зърното – да поникне, да порасте и узрее, на хляб да стане, мало и голямо да нахрани. Черен е, но е от прясно брашно и като го разчупиш, лъхва те дъха на хлебородната земя. Ония, които обичат лъскавите отгоре, бели като памук хлябове на градските фурни, надали ще им хареса тоя черен хляб. Но на тия, у които е запазен усетът за здрав хляб, месен от здравите, пъргави ръце на млада невеста – този хляб ще им се услади. „Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия. Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух. „Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената.
към текста >>

5. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Жител от село Тракиец, който лично му разказал случката, отишъл да смеле брашно на една от водениците в края на самото село, която е водна – имала е за двигател хоризонтално колело с вертикална ос, на улей.
Обаче при измиването, една от челюстите пада от ръцете му на плочитe и се счупва на две. Същия ден към обяд той излиза от дома си, за да направи редовната си разходка и слънчева баня близо до линията (София – Горна Баня). Товарен влак минава и го прегазва наполовина. * * * През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с. Тракиец, Хасковско, дето експлоатирал една тамошна мелница, ми разказа следния случай, който ни представя ясна картина за прераждането. Жител от село Тракиец, който лично му разказал случката, отишъл да смеле брашно на една от водениците в края на самото село, която е водна – имала е за двигател хоризонтално колело с вертикална ос, на улей. Той е бил с детенцето си, което е било на около пет години. Последното се било заиграло около воденицата, а той, улисан в работата около мливото, не обърнал внимание къде играе детето и че то било на опасно място до самия улей. Детето, играейки на това място, се хлъзнало и паднало в улея, пълен с вода. То изпищяло, но не могли да му се притекат овреме на помощ и то се удавило Минало време. Същият човек имал дете, което, когато станало на същата възраст, за изненада на родителите му, когато наближили веднъж същата воденица забелязали, че то с предпазливост и страх говори за водата на воденицата, казвайки на баща си: „Тате, аз тук съм падала, давила съм се на това място” сочейки улея.
към текста >>

6. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Брашното се пресява по все по-съвършен начин и така се лишава от най-ценните си съставни части.
Модерният град се състои от чудовищни жилища и тъмни улици, пълни с въздух, замърсен от пушеците, праховете, бензиновите пари и продуктите на горението, оглушени от трясъка на камионите и трамваите и непрекъснато задръстени от голяма тълпа. ясно е, че той не е бил построен за доброто на неговите обитатели. * * * Животът ни е повлиян в твърде голяма степен от вестниците. Вестникарството се създаде в интереса на производителите, но в никакъв случай не на потребителите. Например, публиката бива убеждавана, че белият хляб е по-ценен от черния. Брашното се пресява по все по-съвършен начин и така се лишава от най-ценните си съставни части. Но така то се по-добре запазва и хлябът се по-лесно приготвя. Мелничарите и хлебарите печелят повече пари. Консуматорите ядат, без да подозират това, един долнокачествен продукт. И във всичките страни, където хлябът е най-важната част от храната, населението се изражда. Грамадни суми се изразходват за търговската реклама.
към текста >>

7. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

„И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.).
Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха. А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички. И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си. То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.). В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие". В тях Той по-скоро ни разкрива качествата на тия, „на които е дадено да познават тайните на царството небесно". А те са учениците на Любовта, хората на новото, космическо съзнание, които са се приобщили с Цялата Природа, станали едно с всичко. Тези хора, които носят в себе си „кваса" на Царството Божие, каквото вършат, заквасват всичко. Каквото посеят, става голямо, велико.
към текста >>

8. Du Maitre – LA RECONNAISSANCE Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Любовта е, както нощвите с брашното и делвата с масло на Зарофатската вдовица — от които колкото повече се изваждаше, толкова повече съдържанието им се увеличаваше.
Такъв красив симптом е статията „Не икономисвайте любовта" от Гео Чачаров във в. „Мир", от 19 февруари т г. Ето няколко места от тая статия: „Любовта е онова богатство, от което колкото повече се гребе, черпи и раздава — толкова повече расте, прибавя се и се увеличава. Любовта е единственото действие, в което струва си човек да бъде разточителен. Раздавай я, пръскай я, изливай я, изпразвай джобовете си, изтръсвай кошницата си пред всекиго, обръщай чашата си с устието надолу и утре ти ще имаш любов много повече, отколкото досега си имал. Любовта е, както нощвите с брашното и делвата с масло на Зарофатската вдовица — от които колкото повече се изваждаше, толкова повече съдържанието им се увеличаваше. Ден не позволявайте да ви отмине, без да сте раздали любов. Утрешната зора може да не я посрещнете, и ако тази нощ свърши земният ви живот, вашето последно дело на любов ще бъде мил спомен. Обичате ли този човек пред вас или оня, застаналия там ваш приятел? — Идете тогава и сторете нещо за него, нещо, което би стоплило сърцето му, душата му — най-малкото, кажете му една блага дума". Плиний млади за древните християни Един български историк пише в редакцията ни писмо, в което привежда думите на бележития римски писател Плиний млади до императора Траян.
към текста >>

9. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най-спретнатия фурнаджия.
Човек е извикан на земята като в опитно училище,да изпита характера си, да познае своя ум и сърце, да познае себе си. Като седнеш пред трапезата да се храниш, природата отваря широко очите си и наблюдава, как държиш лъжицата и вилицата, как ядеш, с каква кърпа си служиш, и от всичко това заключава, какво може да стане от тебе. Ако си поканен за втората смяна и ядеш от същата чиния, в която е ял друг някой, мислиш ли, че си човек с висок идеал? Какво прави човекът с висок идеал? Той носи в чантата си чиста чиния, лъжица и вилица, и ако не сменят нечистата чиния с чиста, той казва: Ще ми позволите ли да си послужа със своя чиния, със своя лъжица и вилица.Така трябва да постъпва окултният ученик. Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най-спретнатия фурнаджия. След това ще покриете трапезата с бяла, чиста покривка, и пред всеки гост ще сложите по една чиста чиния и парче прясна пита. В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една круша. Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото лозе, изложено на чисто, добро място. Ябълките и крушите ще бъдат от дървета, отгледани по високия идеал. След това гостите ще насядат тихо и с разположение на трапезата и ще се нахранят.всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият от водата на чистия извор.
към текста >>

10. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Считат бялото брашно за по-превъзходно от черното, скорбялата като храна за по-ценна от триците.
— Въпросът е важен и заслужава вниманието на всички. За никого не е тайна, че днешното училище не може да подготви хора — строители на нов живот. Молим тия, които са мислили и работили в тая насока, да се изкажат. Яжте черен хляб! По едно странно заблуждение, по-скоро поради неведение, днес гражданите предпочитат белия хляб пред черния. Считат бялото брашно за по-превъзходно от черното, скорбялата като храна за по-ценна от триците. Знае се, че за да се добие бяло брашно, трябва златното зърно на нашия чернозем да се прекара през усъвършенствани мелнични камъни, цилиндри, които отнемат горните му пластове и смилат само сърцевината на зърното. А сърцевината на пшеничното зърно е чиста скорбяла, когато горните отнети пластове съдържат живителните вещества за храненето ни — глутенът, фосфатите на зародиша, диастазит и витамините. А тия вещества са ценните, незаменими за нашето здраве, те са нужни за поддържането на нашия живот. Tе съставляват истинското качество на добрия хляб. Tе имат само едно неудобство — правят хляба по-чер, не задоволяват погледа на изтънчените, на деликатните, които са се лишили от небце в устата си.
към текста >>

Знае се, че за да се добие бяло брашно, трябва златното зърно на нашия чернозем да се прекара през усъвършенствани мелнични камъни, цилиндри, които отнемат горните му пластове и смилат само сърцевината на зърното.
За никого не е тайна, че днешното училище не може да подготви хора — строители на нов живот. Молим тия, които са мислили и работили в тая насока, да се изкажат. Яжте черен хляб! По едно странно заблуждение, по-скоро поради неведение, днес гражданите предпочитат белия хляб пред черния. Считат бялото брашно за по-превъзходно от черното, скорбялата като храна за по-ценна от триците. Знае се, че за да се добие бяло брашно, трябва златното зърно на нашия чернозем да се прекара през усъвършенствани мелнични камъни, цилиндри, които отнемат горните му пластове и смилат само сърцевината на зърното. А сърцевината на пшеничното зърно е чиста скорбяла, когато горните отнети пластове съдържат живителните вещества за храненето ни — глутенът, фосфатите на зародиша, диастазит и витамините. А тия вещества са ценните, незаменими за нашето здраве, те са нужни за поддържането на нашия живот. Tе съставляват истинското качество на добрия хляб. Tе имат само едно неудобство — правят хляба по-чер, не задоволяват погледа на изтънчените, на деликатните, които са се лишили от небце в устата си. — Такива могат ли да ядат селски хляб?
към текста >>

От многото и все по-финно мелене на брашното, с отпадъци 35 и 40%, стигаме до там, че на xлебарите даваме брашното, което не съдържа, може да се каже, никакви соли, нито вещества, абсолютно нужни за образуването на костите у децата и — нека не се забравя — за възстановяването на мишците у работниците.
А тия вещества са ценните, незаменими за нашето здраве, те са нужни за поддържането на нашия живот. Tе съставляват истинското качество на добрия хляб. Tе имат само едно неудобство — правят хляба по-чер, не задоволяват погледа на изтънчените, на деликатните, които са се лишили от небце в устата си. — Такива могат ли да ядат селски хляб? Триците — които носят най-енергетичните вещества на зърното — те са за свините, за говедата, за кокошките, а за изтънчения, умния, учения човек — скорбялата, лъскавата скорбяла на пшеничната сърцевина, -която няма вкус, няма глютен, няма диастази и витамини. От многото и все по-финно мелене на брашното, с отпадъци 35 и 40%, стигаме до там, че на xлебарите даваме брашното, което не съдържа, може да се каже, никакви соли, нито вещества, абсолютно нужни за образуването на костите у децата и — нека не се забравя — за възстановяването на мишците у работниците. — О, хубавото бяло хлебче! — възкликва незнаещият — пред хлебарницата с луксозен хляб. — Отрова! — ще му отговори хигиениста. Лъжехляб! Без фосфати.
към текста >>

Хляб който ще мине от единия до другия крак на храносмилателния ви канал, както колата на гладачката, като ви остави един вкус на празнота, на отпадналост, на непобедимо желание за възбудни ястия Да, с белия хляб, човек чувства нужда да се подкрепи с алкохол, вино, силна бира, двойна порция месо, приправки с всички възбудни и скъпи вещества, които се гълтат трескаво, за да заменят живителните вещества, които природата ни дава в пшеничното брашно и които ние премахваме поради глупост, поради привикване към външност, поради мания всичко да приправяме в името на индустрията.
— Отрова! — ще му отговори хигиениста. Лъжехляб! Без фосфати. Такъв хляб разваля зжбите. В него няма усвоими варови соли. Хляб който ще мине от единия до другия крак на храносмилателния ви канал, както колата на гладачката, като ви остави един вкус на празнота, на отпадналост, на непобедимо желание за възбудни ястия Да, с белия хляб, човек чувства нужда да се подкрепи с алкохол, вино, силна бира, двойна порция месо, приправки с всички възбудни и скъпи вещества, които се гълтат трескаво, за да заменят живителните вещества, които природата ни дава в пшеничното брашно и които ние премахваме поради глупост, поради привикване към външност, поради мания всичко да приправяме в името на индустрията. Да се върнем ако не към съвсем тричения хляб, поне към черния хляб, месен от брашно, което съдържа още напълно онова, което прави незаменимо житното зърно. И нито един да не заменя този хляб! Няма човек който да не може да използва хранителните облаги на черния хляб, приготвен както трябва. погрешно се препоръчва белия хляб специално и дори задължително в режима: на някои заболявания на храносмилателните органи. Черния хляб, омесен и изпечен както трябва, е най-здравият от всеки друг хляб, еднакво добър както за здравите, така и за болните.
към текста >>

Да се върнем ако не към съвсем тричения хляб, поне към черния хляб, месен от брашно, което съдържа още напълно онова, което прави незаменимо житното зърно.
— ще му отговори хигиениста. Лъжехляб! Без фосфати. Такъв хляб разваля зжбите. В него няма усвоими варови соли. Хляб който ще мине от единия до другия крак на храносмилателния ви канал, както колата на гладачката, като ви остави един вкус на празнота, на отпадналост, на непобедимо желание за възбудни ястия Да, с белия хляб, човек чувства нужда да се подкрепи с алкохол, вино, силна бира, двойна порция месо, приправки с всички възбудни и скъпи вещества, които се гълтат трескаво, за да заменят живителните вещества, които природата ни дава в пшеничното брашно и които ние премахваме поради глупост, поради привикване към външност, поради мания всичко да приправяме в името на индустрията. Да се върнем ако не към съвсем тричения хляб, поне към черния хляб, месен от брашно, което съдържа още напълно онова, което прави незаменимо житното зърно. И нито един да не заменя този хляб! Няма човек който да не може да използва хранителните облаги на черния хляб, приготвен както трябва. погрешно се препоръчва белия хляб специално и дори задължително в режима: на някои заболявания на храносмилателните органи. Черния хляб, омесен и изпечен както трябва, е най-здравият от всеки друг хляб, еднакво добър както за здравите, така и за болните. Яжте чер хляб!
към текста >>

11. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са като прясна пита, от черничко брашно, но затова пък току що смляно, като прясна пита намазана отгоре с медец — първоток.
Защото дядо Благой не е ни виден някой общественик, ни писател или учен, ни философ. Прост човек е той — човек от народа. А кога приказва, приказва простичко. Думите му не приличат ни на торта, замесена в някоя професорска сладкарница, с разни чужди преправки и подправки, нито на никакви поетически сладкиши, които се топят в устата, преди да ги глътнеш. Нито пък приличат на люта ракия, каквато изобилно се лее по политическите кръчми. Те са като прясна пита, от черничко брашно, но затова пък току що смляно, като прясна пита намазана отгоре с медец — първоток. Като я разчупиш, лъхва те дъхът на родните поля, на нивите хлебородни, на тревите и цветята по ливади и лъки, дето берат мед пчелите. Та ако ви се яде прясна пита и медец, чуйте думите на дядо Благоя. — Думаш ми, синко, за народа. Лош му бил халът, тежка му неволята. Жално ти е, че на главата му се учели да бръснат но сухо.
към текста >>

От близо и далеч да се извървява народа, при вас брашно да мели.
При тая хубава вода, дето имате — да направите една чешма, за чудо и за приказ. Не тия прости чучури. Гледаме и водениците ви. Туй воденици ли са? Ний да ви направим воденици — та мило и голямо да се чуди. От близо и далеч да се извървява народа, при вас брашно да мели. Ами мостове, ами училище, ами църква — не плевни като вашите, а дворци, дворци". „Е, какво да сторим", попитали селяните. „Лесна е тя, само ни послушайте. От вас труда и стоката — от нас ума. Каквото изкарате, ще го пращате на нас — ние сме едри търговци.
към текста >>

Който ще ми прави баница, нека я направи от свое брашно, от свое масло и сирене.
Не се ли впускат и те в такива предприятия, където затриват без жал народното благо, па го вкарват и до гуша в борчове? Та не са ли такива предприятия войните? И не се ли съсипва в тях не само народния имот, ами и-живота на народа? Едно ще ти кажа: Ако е поумнее тоя народ, да не вярва на такива благодетели, които с неговото добро искат божем добро да му правят. Да не вярва на търговци, които ще му разпилеят капитала и ще го докарат до просешка тояга. Който ще ми прави баница, нека я направи от свое брашно, от свое масло и сирене. Не да проси от мене, че с моето да прави. Па и де се е чуло и видяло просяк добро да преви. Които ще идват отсега при народа да бъдат не просяци с празни торби и цигански уста, а царе — с пълни торби и златни уста. Тъй завърши думите си дядо Благой. Р а д и у м Преглед За нашата външна политика.
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Третата седмица ще намери най-хубавото брашно и сам да си замеси хляб в нощви, и ще си направи пещ, в която сам да изпече хляба, и цяла седмица да се храни с този хляб.
А смущава ли ви се умът, това значи, че не знаете, как да мислите. Когато човек не знае да яде, ще се възпитава в това отношение, като си наложи известна диета. За една седмица нека направи следния опит: да си свари оризена супа и сутрин, на обяд и вечер да си взема по три лъжички. Това да му е яденето за една седмица. Втората седмица да вземе един килограм грах и да си направи една чорба, от която да взема по 10 лъжички сутрин, на обяд и вечер. Третата седмица ще намери най-хубавото брашно и сам да си замеси хляб в нощви, и ще си направи пещ, в която сам да изпече хляба, и цяла седмица да се храни с този хляб. Този опит е полезен, за да се възстановят нормалните функции на стомаха. Когато имате тревоги, отправете ума си към Бога и правете дълбоки вдишки. Приемайте въздух през лявата ноздра1, а през дясната ноздра изпущайте въздух, то е слънчевото течение, това, което възприемате след като го обработите, ще го върнете. През лявата ноздра ще вдишвате, а през дясната ще издишвате. По три пъти на ден правете тези упражнения, за да бъдете здрави и всичко в живота да ви върви.
към текста >>

13. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И до като стана да го види, той направи няколко замиращи оборота и спря своя ход, кречеталото млъкна и брашното секна да тече.
Моста се продънил, изгнил, страх до те съвземе кога минеш, пък синковецът вади гредите, катраносва ги за диреци и опъва телта по тях. Дели земята и вика: моя е! А не знае, че ний сме гости тук на земята. Увлечени в тия разговори, те не усетиха как се преполови нощта. Дядо Тихол се сепна, когато дочу забавения ритъм на воденичарския камък. И до като стана да го види, той направи няколко замиращи оборота и спря своя ход, кречеталото млъкна и брашното секна да тече. Що ли стана? си мисли дядо Тихол. Перките скоро поправих! взе фенера и излезе. Студен вятър го лъхна, той изтръпна и се досети за палтото си, но не се върна, а тръгна по водата.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На обществените власти се предоставя да въведат във войската, болниците, училищата, затворите и пр., употребата на хляб, от не много пресеяно брашно и приготвено според правилата на хигиената.
Остана тайна, до като най-после не се добрах до спиритуализма или окултизма и чрез него си обясних всичко това, и се добих до много ценни за мене истини. съобщава В. Хараланов Шумен Черният хляб Френската медицинска академия и заседанието си от 17 юни, м г. е взела единодушно решение да се препоръча на народа употребата на черния хляб, който с триците си заедно съдържа в достатъчно количество минерални соли, белтъчини, тлъстини. витамини и разни ферменти, вън от голямото количество нишесте от средата на житото. На обществените власти се предоставя да въведат във войската, болниците, училищата, затворите и пр., употребата на хляб, от не много пресеяно брашно и приготвено според правилата на хигиената. А другите обществени и частни заведения да улесняват приготовляването и употребяването на такъв хляб, като се наблегне, че от белия хляб са отнети много от хранителните вещества и че той отслабва естествената съпротива на тялото и намалява силата и раждаемостта на расата. Изгрев слънце в Рига 22 март. Първият ден на пролетта, първият ден на любовта, който носи радост и живот. Велик празник на светлината, празник на Слънцето, празник на Белите Братя, празник на Любовта и Новия Живот. Рано през нощта — още в 2 ч.
към текста >>

Събрана и изсушена през лятото, стрита и смляна на брашно, от което ако се слага малко в гозбите, много болести биха се избегнали.
А известно е, че без фосфор, желязо и натрий няма живот за човешкия организъм. Когато натрият се намира в слабо количество в кръвта, организмът става гнездо на разни болести. Като се има пред вид това, нужно е широко използване на копривата. Бере се, когато листата и стъблото са крехки, и от тях се приготовляват най-различни гозби, които, приети в организма, действат засилващо. Отварата от листата и крехките стебла действа за почистване и засилване на кръвта, очиства белите дробове от храчки, спомага за по-скорошното никнене на зъбите, действа за отделяне на повече мляко в кърмещите жени, против жълтеница, падане на косите, хемороиди; действа твърде сполучливо против копривната (обривна) треска, като боледуващият се окъпе няколко пъти с отварата на копривата; ревматизмът се цери, като се шибат болните места с прясна коприва. Събрана и изсушена през лятото, стрита и смляна на брашно, от което ако се слага малко в гозбите, много болести биха се избегнали. А само корените, като се сварят и получената отвара се употребява от болни, но вече оздравяващи лица, способства за по-скорошното оздравяване и засилване на организма. Като изтъкваме всичко това, ние препоръчваме горещо копривата на всички наши читатели. Минко Ненов
към текста >>

15. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Камъните пък подемаха житото и го стриваха на брашно.
Яжте пиперки и пресен зеленчук, за да бъдете здрави, силни, млади! Из в-к „Зора“ Жаба и Дилаф (басня) Воденичния улей силно струеше вода срещу порницата. Тя бързо се въртеше и караше воденичния камък. Върху камъка беше настанено дървеното Кречетало. То бързо подскачаше, та клатеше коритцето, да сипе жито във фунийката на камъните. Камъните пък подемаха житото и го стриваха на брашно. Така всички части на воденицата работеха, ала най-много се чуваше гласа на Кречеталото. То подскачаше, тропаше, крякаше, но вършеше и една много важна работа. Без него не би могло житото постоянно и равномерно да тече. Освен това, крякането на Кречеталото оживяваше воденицата. Негова глас се чуваше, наделеч, което означаваше че тя не седи празна, а мели.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това веднага ще взема от най-хубавото брашно, ще омеся един хубав, топъл хляб, и ще му го предложа.
Настанало е време, когато хората трябва да гледат не кой как се обхожда с тях, но как те се обхождат с другите хора. Аз не гледам как другите хора се обхождат към мен, но гледам как аз се обхождам с хората. Това е важно за мене. Аз не бих желал хората да се обхождат добре с мен, ако аз не се обхождам добре с тях. Ако дадат някому един мухлясал хляб, аз ще взема хляба от ръцете му, и ще кажа: слушай, теб са те излъгали. След това веднага ще взема от най-хубавото брашно, ще омеся един хубав, топъл хляб, и ще му го предложа. Това заслужава той като човек, а не мухлясалия хляб. Това е идейното разбиране на живота. Така трябва да се отнасяме към всички хора. Такава трябва да бъде нашата обхода към другите хора. Ако ние се обхождаме към другите хора така, както бог се отнася вътре и вън от нас, така и другите ще се отнасят към нас.
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Слагам пред вас два самуна хляб, направени от най хубавото пшеничено брашно и пи там: Какви са тия самуни?
Теория и практика И в науката и в религията има ред теории, ред системи, които се силят да докажат своята правота. Обаче силата на теориите и предположенията е в тяхното практическо приложение в живота и в резултатите, които те дават. Ние можем да кажем, че дадена задача може да се разреши по тоя или оня начин, но само с казване тя не е разрешена. Задачата ще бъде разрешена когато пристъпим към действие и опит. Учителя дава много обективен пример за разрешението на тия две положения. „Слагам пред вас два самуна хляб, направени от най хубавото пшеничено брашно и пи там: Какви са тия самуни? Някой отговаря: „Това са самуни хляб, направени от най хубавото пшеничено брашно.“ Казвам: право отговори. Но след като позна, че тия самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Тези самуни са на трапезата и ще ги опиташ; за да видиш дали отговора ти е прав или не. Той сам трябва да опита дали твърдението, което е дал за тези самуни е право или не.“ Та не е достатъчно само да кажем, че тия самуни са напра вени от най хубавото пшеничено брашно, но ние трябва да опитаме това.
към текста >>

Някой отговаря: „Това са самуни хляб, направени от най хубавото пшеничено брашно.“ Казвам: право отговори.
Обаче силата на теориите и предположенията е в тяхното практическо приложение в живота и в резултатите, които те дават. Ние можем да кажем, че дадена задача може да се разреши по тоя или оня начин, но само с казване тя не е разрешена. Задачата ще бъде разрешена когато пристъпим към действие и опит. Учителя дава много обективен пример за разрешението на тия две положения. „Слагам пред вас два самуна хляб, направени от най хубавото пшеничено брашно и пи там: Какви са тия самуни? Някой отговаря: „Това са самуни хляб, направени от най хубавото пшеничено брашно.“ Казвам: право отговори. Но след като позна, че тия самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Тези самуни са на трапезата и ще ги опиташ; за да видиш дали отговора ти е прав или не. Той сам трябва да опита дали твърдението, което е дал за тези самуни е право или не.“ Та не е достатъчно само да кажем, че тия самуни са напра вени от най хубавото пшеничено брашно, но ние трябва да опитаме това. Не е достатъчно да кажем , че любовта е една голяма сила в живота, но ние трябва да опитаме това.
към текста >>

Но след като позна, че тия самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели?
Ние можем да кажем, че дадена задача може да се разреши по тоя или оня начин, но само с казване тя не е разрешена. Задачата ще бъде разрешена когато пристъпим към действие и опит. Учителя дава много обективен пример за разрешението на тия две положения. „Слагам пред вас два самуна хляб, направени от най хубавото пшеничено брашно и пи там: Какви са тия самуни? Някой отговаря: „Това са самуни хляб, направени от най хубавото пшеничено брашно.“ Казвам: право отговори. Но след като позна, че тия самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Тези самуни са на трапезата и ще ги опиташ; за да видиш дали отговора ти е прав или не. Той сам трябва да опита дали твърдението, което е дал за тези самуни е право или не.“ Та не е достатъчно само да кажем, че тия самуни са напра вени от най хубавото пшеничено брашно, но ние трябва да опитаме това. Не е достатъчно да кажем , че любовта е една голяма сила в живота, но ние трябва да опитаме това. Ние трябва да я възприемем чрез волята.
към текста >>

Той сам трябва да опита дали твърдението, което е дал за тези самуни е право или не.“ Та не е достатъчно само да кажем, че тия самуни са напра вени от най хубавото пшеничено брашно, но ние трябва да опитаме това.
„Слагам пред вас два самуна хляб, направени от най хубавото пшеничено брашно и пи там: Какви са тия самуни? Някой отговаря: „Това са самуни хляб, направени от най хубавото пшеничено брашно.“ Казвам: право отговори. Но след като позна, че тия самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Тези самуни са на трапезата и ще ги опиташ; за да видиш дали отговора ти е прав или не. Той сам трябва да опита дали твърдението, което е дал за тези самуни е право или не.“ Та не е достатъчно само да кажем, че тия самуни са напра вени от най хубавото пшеничено брашно, но ние трябва да опитаме това. Не е достатъчно да кажем , че любовта е една голяма сила в живота, но ние трябва да опитаме това. Ние трябва да я възприемем чрез волята. Не е достатъчно също да кажем, че вярата и знанието украсяват живота но ние трябва да опитаме това за да имаме живо знание, нагледен образец. Защото силата на дадена теория и твърдение е в тяхното практическо приложение. Какво ще ни ползва знание, което не можем да приложим и използваме, какво се ползва гладния от хляба, който не може да опита?
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След като се посвари, слагат се малко картофи, нарязани на дребно червени домати, а зимно време сушени или доматен сос, след като се свари се запържва с лук и няколко лъжици брашно и нужния червен пипер.
Затова, като важно общо правило трябва да помним: суровите продукти, тъй както ни ги дава природата, трябва да се предпочитат пред сготвените. Затова именно са особено ценни суровите плодове и зеленчуци, суровото мляко, прясното масло и сирене.“ Истинския привърженик на природосъобразния режим употребява повече близки до естественият им вид храни. Супа борш. Настъргват се моркови, кервиз (целина), пащърнак. Нарязва се на дребно прясно зеле и всичко това се слага в подсолена вряла вода, в която предварително е накълцан лук, сложен да ври. След като се посвари, слагат се малко картофи, нарязани на дребно червени домати, а зимно време сушени или доматен сос, след като се свари се запържва с лук и няколко лъжици брашно и нужния червен пипер. Борша след като се снеме от огъня, по желание може да се застрои и с разбито кисело мляко. Вместо магданоз може да се сложат зелени листо от целина. ЯСТИЯ Мусака с сирене. Опържват се с малко лук няколко чаши ориз без да се мокри. След като се зачерви, слага се малко гореща вода и се остава да се задуши.
към текста >>

19. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дяволът обяснил как воденицата ще стрива житните зърна на брашно и как после от брашното ще се меси и пече хляб.
И намерил тогози ленивеца под върбата. До тогава житните зърна били едри като кокоши яйца и человеците ги яли, както сега ядем ябълките, или ги обварявали, както сега обваряват картофите. Така всички люде яли жито и и били здрави, силни и дълголетни. Никой не знаел що е болест. Дяволът и человекът вървели и се разговаряли. Дяволът обяснил как воденицата ще стрива житните зърна на брашно и как после от брашното ще се меси и пече хляб. И хлябът ще се яде вместо жито. Обяснил още как това ще бъде модно и безподобно, та всички ще искат да го опитат и ще го одобрят. Как, непрекъснато мливари ще идват на воденицата да си мелят жито, от което половината ще острят на стопанина на воденицата. Воденичните хамбари бързо ще се пълнят с жито. за което търговците ще дават злато.
към текста >>

А като турили жито, то се стрило, смляло и потекло брашно като пяна бяло.
за което търговците ще дават злато. Богатство като река ще потече. С такъв разговор Дяволът и человекът отишли при реката и започнали да правят воденицата. Единият казвал, другият чукал, дялал, копал; чукал, дялал, копал, до като същинска воденица склопал. Пуснали водата, перницата шеметно се завъртяла, камъните зафучали. А като турили жито, то се стрило, смляло и потекло брашно като пяна бяло. Воденичарят толкова се зарадвал, та дори заскачал като малко дете пред нова играчка. Отворила се воденицата и за нея почнели да приказват навсякъде. Сипнали се мливари с жито. Една торба мелели за себе си и едни торба сипвали в хамбар на воденичаря. А пити постоянно се месили и пекли в огъня.
към текста >>

След това на една хартия се нарежда брашно, върху което се редят на обикновени форми — топчета за кюфтета.
След като се сварят добре се изцеждат от водата и оставят да изстинат. След това се накълцват на много дребно. Опържва се малко брашнена каша, която се разтваря с малко прясно мляко, но да се внимава да не остане рядка. Оставя се да изстине добре и след това се прибавя към нея нарязаното зеле. Слага се малко чер пипер, магданоз и сол по вкус, омесва се добре. След това на една хартия се нарежда брашно, върху което се редят на обикновени форми — топчета за кюфтета. Пържат се в кипящо олио или шарлан. Когато се пуснат в маслото трябва да се овалят в достатъчно брашно. При правене кюфтето на форма преди да се разгъне на плоска форма се натискат между ръце, за да се не пръскат при пърженето. Поднасят се със салата. Компот от дюли Дюлите се нарязват на тънки форми сваряват се добре с едно парче канела.
към текста >>

Когато се пуснат в маслото трябва да се овалят в достатъчно брашно.
Опържва се малко брашнена каша, която се разтваря с малко прясно мляко, но да се внимава да не остане рядка. Оставя се да изстине добре и след това се прибавя към нея нарязаното зеле. Слага се малко чер пипер, магданоз и сол по вкус, омесва се добре. След това на една хартия се нарежда брашно, върху което се редят на обикновени форми — топчета за кюфтета. Пържат се в кипящо олио или шарлан. Когато се пуснат в маслото трябва да се овалят в достатъчно брашно. При правене кюфтето на форма преди да се разгъне на плоска форма се натискат между ръце, за да се не пръскат при пърженето. Поднасят се със салата. Компот от дюли Дюлите се нарязват на тънки форми сваряват се добре с едно парче канела. След туй се слага нужната захар, а който има мед, то е още по-хубаво. По-горния начин може да се приготви компот от сухи сливи, от ябълки, от сухо грозде, изобщо от всякакви плодове.
към текста >>

20. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Към спанака се прибавя чаша ориз, измит добре; по желание може да се нареже на дребно и 1-2 обелени картофа; всичко това се вари до сваряване на ориза, прибавя се нужната сол, застроява се с кисело мляко, няколко яйца, малко брашно и всичко това се разбива в една тенджерка със студена вода, като се бърка докато се свари добре застройката, след това се изсипва към спаначената супа.
Единствения пресен зеленчук за всеки вегетарианец, това е спанака, който природата ни поднася през цялата зима в прясно състояние. Общоизвестна е голямата хранителна стойност на спанака. Затова нека през зимата употребяваме колко се може повече спанак в нашата всекидневна храна. Супа от спанак Вземаме пресен и хубав спанак и го очистваме добре: след това го измиваме в много вода да плава, за да може добре да се пречисти от пръста. После това нарязваме измития спанак на дребно и го слагаме да ври в предварително приготвената кипяща вода. Към спанака се прибавя чаша ориз, измит добре; по желание може да се нареже на дребно и 1-2 обелени картофа; всичко това се вари до сваряване на ориза, прибавя се нужната сол, застроява се с кисело мляко, няколко яйца, малко брашно и всичко това се разбива в една тенджерка със студена вода, като се бърка докато се свари добре застройката, след това се изсипва към спаначената супа. Който обича, може да подкисели същата супа и с лимон. Също към горната супа, след като се снеме от огъня, може да се натроши и сирене. Така яденето добива по-голяма питателност. В всички спаначени супи се слага краве или овче масло, може и сурово да се сложи в супата или се стопява и се изсипва във врялата супа. Супа спанак с фиде Спанака се приготвя също като по горната супа, само че към него се прибавя и фиде.
към текста >>

След като се свари, слага се нужната сол, запържва се с малко брашно, обикновена домашна запръжка, червен пипер се слага и то само сладък, по желание също се подкиселява с лимон.
Който обича, може да подкисели същата супа и с лимон. Също към горната супа, след като се снеме от огъня, може да се натроши и сирене. Така яденето добива по-голяма питателност. В всички спаначени супи се слага краве или овче масло, може и сурово да се сложи в супата или се стопява и се изсипва във врялата супа. Супа спанак с фиде Спанака се приготвя също като по горната супа, само че към него се прибавя и фиде. След като се свари, слага се нужната сол, запържва се с малко брашно, обикновена домашна запръжка, червен пипер се слага и то само сладък, по желание също се подкиселява с лимон. Салата от спанак Вземаме добре измит спанак. Нарязва се не дребно, към спанака се настъргват малко моркови, малко целина (кервиз), ако има малко пащърнак, само че на по-ситно ренде и една малка главичка лук (кромид). Към тази смес се прибавя лимонов сок. Слага се нужната сол, малко олио, зехтин или шарлан. Всичко това се разбърква леко с една вилица след което вече е готово за сервиране.
към текста >>

21. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След като се свари добре супата, застройва се с яйца, кисело мляко и 1—2 лъжици брашно.
логика и закони са до толкова от значение, до колкото са, да речем, от значение правилата за вътрешния ред на един параход, когото развълнувания океан мята на всички страни . . . (следва) Л. Лулчев Народна вегетарианска кухня Супа Вземат се няколко стръка праз, нарязва се на дребно, слага се до ври в кипяща вода, към него се прибавя чаша измит ориз. По желание може да се сложи и малко чист сок от кисело зеле. След като се свари добре супата, застройва се с яйца, кисело мляко и 1—2 лъжици брашно. Яйцата, млякото и брашното се разбиват в отделна тенджерка със студена вода и тази смес се сварява добре, като се бърка с тел. Когато този сос се сгъсти добре, изсипва се в супата. По желание може да се сложи малко чер пипер и лимон след като се снеме от огъня. Горната супа може да се запържи и с олио, брашно, доматен сос и червен пипер. Кюфтета от леща Взема се хубава леща, която добре увира.
към текста >>

Яйцата, млякото и брашното се разбиват в отделна тенджерка със студена вода и тази смес се сварява добре, като се бърка с тел.
. . (следва) Л. Лулчев Народна вегетарианска кухня Супа Вземат се няколко стръка праз, нарязва се на дребно, слага се до ври в кипяща вода, към него се прибавя чаша измит ориз. По желание може да се сложи и малко чист сок от кисело зеле. След като се свари добре супата, застройва се с яйца, кисело мляко и 1—2 лъжици брашно. Яйцата, млякото и брашното се разбиват в отделна тенджерка със студена вода и тази смес се сварява добре, като се бърка с тел. Когато този сос се сгъсти добре, изсипва се в супата. По желание може да се сложи малко чер пипер и лимон след като се снеме от огъня. Горната супа може да се запържи и с олио, брашно, доматен сос и червен пипер. Кюфтета от леща Взема се хубава леща, която добре увира. Очиства се добре от камъчетата и др.
към текста >>

Горната супа може да се запържи и с олио, брашно, доматен сос и червен пипер.
По желание може да се сложи и малко чист сок от кисело зеле. След като се свари добре супата, застройва се с яйца, кисело мляко и 1—2 лъжици брашно. Яйцата, млякото и брашното се разбиват в отделна тенджерка със студена вода и тази смес се сварява добре, като се бърка с тел. Когато този сос се сгъсти добре, изсипва се в супата. По желание може да се сложи малко чер пипер и лимон след като се снеме от огъня. Горната супа може да се запържи и с олио, брашно, доматен сос и червен пипер. Кюфтета от леща Взема се хубава леща, която добре увира. Очиства се добре от камъчетата и др. примеси, измива се и се сварява в малко вода. След като те свари, лещата се прецежда от водата, разтрива се с дървена лъжица или се прекарва през машинка или преса и се оставя да изстине добре. След това се слага малко суров настърган лук (кромид), настъргват се няколко варени картофи, също изстинали, слага се стрита чубрица, сол, няколко яйца, и всичко това се омесва като хляб.
към текста >>

След това слагаме на една хартия брашно, върху която се разпределят кюфтетата на такива форми, каквито желаем.
Кюфтета от леща Взема се хубава леща, която добре увира. Очиства се добре от камъчетата и др. примеси, измива се и се сварява в малко вода. След като те свари, лещата се прецежда от водата, разтрива се с дървена лъжица или се прекарва през машинка или преса и се оставя да изстине добре. След това се слага малко суров настърган лук (кромид), настъргват се няколко варени картофи, също изстинали, слага се стрита чубрица, сол, няколко яйца, и всичко това се омесва като хляб. След това слагаме на една хартия брашно, върху която се разпределят кюфтетата на такива форми, каквито желаем. Пържат се в олио или шарлан, като винаги се внимава маслото да бъде добре сгорещено, за да не се пръскат кюфтетата при пърженето. За гарнитура на тези кюфтето много отива салата, особено туршия краставички, пиперки, зеле и др. Лук с маслини Нарязваме на дребно лука. Приготовляваме обикновена запръжка с олио или шарлан, доматен сос и червен пипер. Налива се малко вряла вода, слагаме нарязания лук и го разбъркваме добре.
към текста >>

22. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава супата се застройва с кисело мляко, брашно, яйца и малко краве или друго подобно масло.
Първия ден на Пролетта е ден на Любов и Радост! Когато природата се подновява, птичките пеят. В началото на всека Божествени култура човеците пеят! Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Супа от макарони Вземат се по тънки макарони, начупват се на дребно и се слагат да се варят в предварително приготвената вряла вода. Солта се слага веднага с макароните, които се държат на огъня, докато се сварят. Тогава супата се застройва с кисело мляко, брашно, яйца и малко краве или друго подобно масло. Всичко това се разбива в отделна тенджера в малко студена вода, за да може брашното добре да се разбие. Соса се вари във вид на обикновена домашна каша, като през всичкото време се бърка с тел. за да не загори. След като ври 10-15 минути соса е вече готов и се изсипва върху супата, като се разбърква добре. По желание може да се сложи и лимон, магданоз и малко чер пипер.
към текста >>

Всичко това се разбива в отделна тенджера в малко студена вода, за да може брашното добре да се разбие.
Когато природата се подновява, птичките пеят. В началото на всека Божествени култура човеците пеят! Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Супа от макарони Вземат се по тънки макарони, начупват се на дребно и се слагат да се варят в предварително приготвената вряла вода. Солта се слага веднага с макароните, които се държат на огъня, докато се сварят. Тогава супата се застройва с кисело мляко, брашно, яйца и малко краве или друго подобно масло. Всичко това се разбива в отделна тенджера в малко студена вода, за да може брашното добре да се разбие. Соса се вари във вид на обикновена домашна каша, като през всичкото време се бърка с тел. за да не загори. След като ври 10-15 минути соса е вече готов и се изсипва върху супата, като се разбърква добре. По желание може да се сложи и лимон, магданоз и малко чер пипер. Сервира се топло.
към текста >>

Към него прибавяме малко брашно, което се пържи до зачервяване.
Пюре от спанак Вземаме хубав спанак, измива се добре от пръста и се попарва с подсолена вода. Ако искаме да запази зеления си цвят, слагаме малко хлебна сода. След като се попари, прецеждаме спанака, изстисква се на топчета и се смила на машинката. Там дето нямат машинка може да се накълца на дъска с нож на много ситно. След това слагаме в една тенджера краве или овче масло, а в краен случай и олио. Към него прибавяме малко брашно, което се пържи до зачервяване. След това се слага спанака, позапържва се малко с брашното до де се смели. Към спанака се прибавя прясно вряло мляко и се бърка с тел, докато заври напълно. Спаначното пюре не носи много сол, затуй да се слага по малко. Пюрето не трябва да бъде много рядко нито много гъсто. Яхния от сухи сливи Вземаме хубави сладки сливи, запретваме в олио или обикновен шарлан малко нарязан лук и след като се зачерви слагаме много малко сладък червен пипер, в може и да не се слага.
към текста >>

След това се слага спанака, позапържва се малко с брашното до де се смели.
Ако искаме да запази зеления си цвят, слагаме малко хлебна сода. След като се попари, прецеждаме спанака, изстисква се на топчета и се смила на машинката. Там дето нямат машинка може да се накълца на дъска с нож на много ситно. След това слагаме в една тенджера краве или овче масло, а в краен случай и олио. Към него прибавяме малко брашно, което се пържи до зачервяване. След това се слага спанака, позапържва се малко с брашното до де се смели. Към спанака се прибавя прясно вряло мляко и се бърка с тел, докато заври напълно. Спаначното пюре не носи много сол, затуй да се слага по малко. Пюрето не трябва да бъде много рядко нито много гъсто. Яхния от сухи сливи Вземаме хубави сладки сливи, запретваме в олио или обикновен шарлан малко нарязан лук и след като се зачерви слагаме много малко сладък червен пипер, в може и да не се слага. Наливаме вряла вода, в която слагаме добре измитите сливи, прибавя се 1 парче канела за аромат и се слага много малко сол.
към текста >>

След това слагаме в една чиния малко студена вода, в която разбиваме няколко лъжици брашно.
Спаначното пюре не носи много сол, затуй да се слага по малко. Пюрето не трябва да бъде много рядко нито много гъсто. Яхния от сухи сливи Вземаме хубави сладки сливи, запретваме в олио или обикновен шарлан малко нарязан лук и след като се зачерви слагаме много малко сладък червен пипер, в може и да не се слага. Наливаме вряла вода, в която слагаме добре измитите сливи, прибавя се 1 парче канела за аромат и се слага много малко сол. Като се сварят сливите, прибавя се и малко захар или мед. След това слагаме в една чиния малко студена вода, в която разбиваме няколко лъжици брашно. Като се разбие добре брашното във вид на каша, изсипва се в сливите, разбърква се леко и се оставя да ври на слаб огън 5-10 минути, след което се снема от огъня. Тази яхния от сливи е много впусне,, най добре е да се сервира винаги студена като се внимава да не се държи в некалайдисани медни, съдове. Оса и жаба (басня) Слънцето на изток весело изгряло с пурпур скъпоценен цялото поле постлало, а пък в жабиното блато сипало хиляда крини злато. Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък. Той й служил в ясен ден да се пригрява; обичната си кантата да попява; тъги, скърби да разсява.
към текста >>

Като се разбие добре брашното във вид на каша, изсипва се в сливите, разбърква се леко и се оставя да ври на слаб огън 5-10 минути, след което се снема от огъня.
Пюрето не трябва да бъде много рядко нито много гъсто. Яхния от сухи сливи Вземаме хубави сладки сливи, запретваме в олио или обикновен шарлан малко нарязан лук и след като се зачерви слагаме много малко сладък червен пипер, в може и да не се слага. Наливаме вряла вода, в която слагаме добре измитите сливи, прибавя се 1 парче канела за аромат и се слага много малко сол. Като се сварят сливите, прибавя се и малко захар или мед. След това слагаме в една чиния малко студена вода, в която разбиваме няколко лъжици брашно. Като се разбие добре брашното във вид на каша, изсипва се в сливите, разбърква се леко и се оставя да ври на слаб огън 5-10 минути, след което се снема от огъня. Тази яхния от сливи е много впусне,, най добре е да се сервира винаги студена като се внимава да не се държи в некалайдисани медни, съдове. Оса и жаба (басня) Слънцето на изток весело изгряло с пурпур скъпоценен цялото поле постлало, а пък в жабиното блато сипало хиляда крини злато. Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък. Той й служил в ясен ден да се пригрява; обичната си кантата да попява; тъги, скърби да разсява. А най-важно, че под него имало удобства да се крие в случай, че омразен някой враг налети да я затрие.
към текста >>

23. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вземи 1 литър хладка вода, 1 лъжица сол, 2 лъжици мед и 2 лъжици маслинен зехтин (сусамов шарлан) и бъркай сместа, тури толкова брашно до като тестото стане гъсто за да може да се бърка още с лъжица.
Според годишното време по малко сирене, кафе и чай само малко при храненето. 9. Материалистично ориентираните хора да предпочитат всички местни плодове, а по малко тропическите и полутропическите, освен за лекуване; много салати, сурови, задушени, пържени и печени зеленчуци, сурови и варени зърнени храни; животински продукти в малко количество 100-150 гр. на ден, според годишното време: орехи, лешници, фъстъци. Пития предимно безалкохолни са позволени само преди ядене. Хляб не кисел, от пълно зърно. Вземи 1 литър хладка вода, 1 лъжица сол, 2 лъжици мед и 2 лъжици маслинен зехтин (сусамов шарлан) и бъркай сместа, тури толкова брашно до като тестото стане гъсто за да може да се бърка още с лъжица. Покрий съда с една кърпа и го постави на хладно место. Според времето от 3-6 часа. Преди да се пече, тестото се меси още хубаво до като стани като ластик, при това се прибавя все по малко брашно. Тогава се слага тестото в намазана тавичка така че да има 4-6 пръста свободно да се дига тестото. Хляба се пече 4 часа, в умерена фурна.
към текста >>

Преди да се пече, тестото се меси още хубаво до като стани като ластик, при това се прибавя все по малко брашно.
Пития предимно безалкохолни са позволени само преди ядене. Хляб не кисел, от пълно зърно. Вземи 1 литър хладка вода, 1 лъжица сол, 2 лъжици мед и 2 лъжици маслинен зехтин (сусамов шарлан) и бъркай сместа, тури толкова брашно до като тестото стане гъсто за да може да се бърка още с лъжица. Покрий съда с една кърпа и го постави на хладно место. Според времето от 3-6 часа. Преди да се пече, тестото се меси още хубаво до като стани като ластик, при това се прибавя все по малко брашно. Тогава се слага тестото в намазана тавичка така че да има 4-6 пръста свободно да се дига тестото. Хляба се пече 4 часа, в умерена фурна. Хубаво е да има във фурната със с вода, тогава хубаво се пече хляба. Ястие от пълно зърно. Да се натопи жито 6-12 часа във вода толкова, че да попие житото водата.
към текста >>

Витамина Е се намира в зелени зеленчуци и преди всичко в онези зелени храни, които са бедни от към други витамини, в царевицата, конопеното семена, в полирания ориз, фасуленото брашно, печените орехи, бадеми, моркови, пшеничените зърна, най-изобилно се намира в пшеничените зародиши.
Когато ядем храна бедна, от този витамин заболяваме от скорбут. При 100 градуса варене витамина се разрушава. Витамина Д се намира изобилно в рибеното и кокосово масло, жълтъка, корените на всички зеленчуци, грах, орехи, квас. В млякото и маслото съвсем липсва. Отсъствието му докарва отпадане на мускулатурата, разпадане, израждане на организъма и рахитизъм. Витамина Е се намира в зелени зеленчуци и преди всичко в онези зелени храни, които са бедни от към други витамини, в царевицата, конопеното семена, в полирания ориз, фасуленото брашно, печените орехи, бадеми, моркови, пшеничените зърна, най-изобилно се намира в пшеничените зародиши. Рибеното масло, сланината, ферментационните гъбички са свободни от витамина Е Плъхове хранени с храна на която липсва витамина Е ги прави неспособни да дават поколение. На неговата липса се отдава безплодието на жената. Витамините оказват добро влияние върху туберкулозно болните. От тях теглото им се увеличава, както и издръжливостта в борбата против туберкулозата. Д-р Н.
към текста >>

24. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят.
Но какво става в края на край- щата? —- Скарват се и двамата. Защо? Защото -положението, което те са завзели, е фалшиво в самите основи. Истинската добра женитба не е нещо, което е правено на земята Три вида женитба има: едни, които се извършват на небето, други — на земята, а трети в ада; едните са извършени от Бога, вторите — от хората, а третите — от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще ви донесе любов, мир и радост в дома ви: между мъжа и жената ще има съгласие винаги, лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, Той нарежда всичко добре. Когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за с а м с усъвършенстването, за изглаждането на характера. Когато пък дяволът ви жени — тогава ще има всичко лошо. В всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола.
към текста >>

25. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Напоследък се въвеждат разни типове хляб, на който все още му липсва по нещо, а най-важното — триците все още се отделят от брашното, за да се храни добитъка, като че ли хората още не са достойни да се радват на пълно здраве.
С това ще се отстранят много храносмилателни, нервни и др. телесни разстройства, ще се избегнат много заболявания. А предпазването е по-сигурно и по-евтино от лекуването. Така ще се икономисат и много средства и въпросът за насъщния хляб ще бъде сравнително, най-добре разрешен. Днес една част от населението все още яде черен хляб; друга част яде царевичен или смесен хляб, а в бедните балкански краища хляба, въобще, е недостатъчен. Напоследък се въвеждат разни типове хляб, на който все още му липсва по нещо, а най-важното — триците все още се отделят от брашното, за да се храни добитъка, като че ли хората още не са достойни да се радват на пълно здраве. Ето защо, дълг се налага на лекари, възпитатели и всички напредничави и интелигентни българи да направят всичко необходимо за въвеждането на пълнозърнестия хляб за храна на всички. Въпросът за хляба е основен и неотложен. С правилното му разрешение ще се допринесе твърде много за разумния и здравословен живот на човека. Ю. Беседа на планината (снимка) Есента Върви в полето есента, след нея вятър благодатен; той рони златните листа и плод узрял и ароматен. * Върви по пътя есента, насреща й деца засмени, поели книжните в ръка, стъкмени в новите премени.
към текста >>

26. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя изкарвала, мляла много добре брашното си, житото си.
То е любовта на земята. Не е лоша тази любов. На времето си тя е била на място. Но сега човешката любов не е на мястото Представете си една малка рекичка, която е карала една малка воденичка. При малката воденичка тази рекичка е на мястото си. Тя изкарвала, мляла много добре брашното си, житото си. Но при една голяма воденица от 12 камъка, тази вадичка, тази рекичка не е на мястото си. Голяма река е нужди а. Та сега и ще седим и мислим, как беше едно време. Това едно време го няма вече. Едно време панталонките на малкото дете бяха евтини, защото то беше малко, едва на пет години Тогава тия панталони струваха едва стотина лева.
към текста >>

27. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

**) Под думата вегетариански хляб не разбираме тоя чер виенски хляб, като кал, който за съжаление, е пробил път в нашия живот и причинява неизразимо много разстройства в стомаха на болните и здравите, а този хляб, който е приготвен от брашно със своите си трици, безразлично от кое да е жито.
На нервозния тип подхождат сладките плодове, нежно приятните, сочните: зеленчуците и зарзаватите пресни, суровите салати със сладък и приятен вкус, зехтина, меда, житните храни, вегетарианския хляб**) и др. Яко типа със студен темперамент или магнетичния усвои един режим ма хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-студен, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат. _____________________________ *) Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др. Това месо е пълно с нежелателни материали, токсини и отрови. Една храна, която е само за грабливи животни, без която те не биха живели, а не за човека. **) Под думата вегетариански хляб не разбираме тоя чер виенски хляб, като кал, който за съжаление, е пробил път в нашия живот и причинява неизразимо много разстройства в стомаха на болните и здравите, а този хляб, който е приготвен от брашно със своите си трици, безразлично от кое да е жито.
към текста >>

28. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Зима сурова ли се зададе, той на тая сиромашинка ще стовари един товар дърва, на оная чувал с брашно.
Всички го обичаха, всички го тачеха, а той най много от всичко тачеше Бога. Жито ли ще прибере в хамбара, най първо ще отдели за сиромасите. Лозя ли ще обере, кажи речи, децата от цялото село в неговите широки дворове ще се съберат и ще ядат до насита. А той, като минава край тях, потупва това по рамото, онова по рошавата главица, па ще рече; — — Яжте, дал Господ. Радваха се децата, радваха се и благославяха сиромашките майки, че не ги оставяше дедо Матей. Зима сурова ли се зададе, той на тая сиромашинка ще стовари един товар дърва, на оная чувал с брашно. И само някой да смееше да каже, че дедо Матей му е дал нещо. Разлютяваше се тогава стареца. Ще викне, ще кресне: — Аз. ами аз? Че от где на къде?
към текста >>

29. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На предната страна на роклята му имаше посипано бял прах като брашно.
Добрия пример води след себе си добро, лошият — зло. Добрият и порядъчният живот на майката и бащата дава добър пример на децата и ги подтиква към прогрес и съвършенство. Обаче, ако родителите вървят по наклонената плоскост на живота, децата им също ще ги последвате. Преди години посетих дома на един мой приятел. Влязох в една стая и едно малко момиченце се сви в ъгъла и си закри с ръце лицето. На предната страна на роклята му имаше посипано бял прах като брашно. Веднага се досетих, че то се е пудрило. Намерило тоалетните принадлежности на майка си и се нацапало като маймуна. Начервило си устните и страните, напудрило се като мишка в брашно и мисли, че е станало по-хубаво. Лошото е, че и майката и децата смятат това нещо за добро и подражаемо. И колко много още подобни прояви и примери има!
към текста >>

Начервило си устните и страните, напудрило се като мишка в брашно и мисли, че е станало по-хубаво.
Преди години посетих дома на един мой приятел. Влязох в една стая и едно малко момиченце се сви в ъгъла и си закри с ръце лицето. На предната страна на роклята му имаше посипано бял прах като брашно. Веднага се досетих, че то се е пудрило. Намерило тоалетните принадлежности на майка си и се нацапало като маймуна. Начервило си устните и страните, напудрило се като мишка в брашно и мисли, че е станало по-хубаво. Лошото е, че и майката и децата смятат това нещо за добро и подражаемо. И колко много още подобни прояви и примери има! Родителите пият, пушат, лъжат, децата им подражават. Разумната и добра майка никога не употребява тия илюзорни цапала. Разумният човек търси вътрешната красота.
към текста >>

30. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако запитат колелото на една воденица, защо се въртиш, и то каже, че иска да смели брашното на господаря си, това така ли е?
„И допре го до устните ми и рече“. Всички неща в живота започват с един вътрешен импулс, с един вътрешен стремеж, с едно вътрешно подбуждение. Дълбоките причини на тия подбуди, на тия стремежи на човешката душа, са неизвестни вам и вие не можете да си ги обясните. Искате да бъдете богати, имате силно желание за това и можете да посветите целия си живот, но като ви попитат философски, защо искате да станете богати, вие ще кажете: „Затова, за онова“, но истинската подбудителна причина не е тази. Можете да имате желание да станете философ или учен, и на това си желание да посветите целия си живот, но подбудителните причини са същност скрити за вас. Ако запитат колелото на една воденица, защо се въртиш, и то каже, че иска да смели брашното на господаря си, това така ли е? Чудни са хората! Те, като това колело, казват: „Аз искам да меля брашното на господаря си“. — Ами ако нямаше вода, можеше ли да мелиш? — Не можеше. Следователно, ако ти мелиш , водата те заставя.
към текста >>

Те, като това колело, казват: „Аз искам да меля брашното на господаря си“.
Дълбоките причини на тия подбуди, на тия стремежи на човешката душа, са неизвестни вам и вие не можете да си ги обясните. Искате да бъдете богати, имате силно желание за това и можете да посветите целия си живот, но като ви попитат философски, защо искате да станете богати, вие ще кажете: „Затова, за онова“, но истинската подбудителна причина не е тази. Можете да имате желание да станете философ или учен, и на това си желание да посветите целия си живот, но подбудителните причини са същност скрити за вас. Ако запитат колелото на една воденица, защо се въртиш, и то каже, че иска да смели брашното на господаря си, това така ли е? Чудни са хората! Те, като това колело, казват: „Аз искам да меля брашното на господаря си“. — Ами ако нямаше вода, можеше ли да мелиш? — Не можеше. Следователно, ако ти мелиш , водата те заставя. Но зад тази вода седи друга една причина. Топлината ще му каже „Не зависи от тебе, ако аз не съм, ти не ще можеш да се движиш“.
към текста >>

31. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Запример, ако вземете жито и го смелете на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото?
И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки. много примеси. Следователно, всека Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека, през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после идва до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелете на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? — Не, голяма част от хранителността е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положението на брашно благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес.
към текста >>

Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала.
Следователно, всека Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека, през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после идва до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелете на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? — Не, голяма част от хранителността е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положението на брашно благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то било меко, съдържало е известна сладина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес.
към текста >>

Житото е дошло до положението на брашно благодарение на разбиранията на хората.
Като минава от човек на човек, най-после идва до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелете на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? — Не, голяма част от хранителността е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положението на брашно благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то било меко, съдържало е известна сладина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес. благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос на страна.
към текста >>

32. -

Ако към черния селски хляб, се прибавял, по 20 —30% добре сварени и смачкани картофи би се получил един по-добър и безопасен хляб, въпреки лошото качество на брашното Такъв хляб съхне бавно, запазва се мек по-дълго време.
Тук картофа става твърд, не почернява, но отдава част от витамините и солите в тая вода, затова при готвенето и тя трябва да бъде употребена, а не да се хвърля. 4. Готвенето трябва да става чрез задушаване, яденето да не се бърка, а от време на време да се разклаща, за да не гори. Бъркането на яденето дава възможности на кислорода от въздуха да се съединява с витамините и да ги разрушава Когато варим цели небелени картофи, трябва да ги поставяме във вряла вода, а не в студена, която постепенно ще се загрява защото тогава става разтваряне на соли и витамини, а врялата вода веднага образува една ципица под кожицата и не позволява това разтваряне, обелват се и нарязват тутакси преди поставянето им в маслото. Известно е, че както месото, така и хляба, са богати на белтъчини и при усвояването им от нашия организъм се отделят пуринови вещества, които тровят организъма, а картофите със съдържанието на алкални, предимно калиеви соли, неутрализирал, тия кисели отрови и спасявал, организъма от бавно хранително отравяне. Като така, картофите биха били идеална прибавка в хляба, особено в грубия или така наречен селски хляб, който благодарение на лошите зърна, съдържа много недоброкачествени белтъчини. Ако към черния селски хляб, се прибавял, по 20 —30% добре сварени и смачкани картофи би се получил един по-добър и безопасен хляб, въпреки лошото качество на брашното Такъв хляб съхне бавно, запазва се мек по-дълго време. Вкусът такъв хляб е по-добър и леко сладни. Това прибавяне на картофи в хляба се налага особено в ония области, където картофите виреят добре, за сметка на житото. Независимо от това, картофите със своите калиеви соли предпазвал, организъма от болестите на преклонната възраст. Извън нашия навик да употребяваме картофите в гювеч, яхния, пържени или пюре, ще дадем няколко много интересни начини на готвене, които дават много вкусни, дори и за най-капризните вкусове, яденета. Печени картофи.
към текста >>

33. -

„Като се хранят — казва той — с хляб от несеяно брашно, със зеленчуци и плодове: ябълки, праскови, зарзали, круши и др., непременно ще се изцерят“.
А известно с, че алкохолът е пряко причина на хроническия гастрит. Това става така; месото подържа гастрита с възбуждащото си действие, гастритът възбужда жажда, а жаждата поддържа страстта към вино. И понеже месото се смила само в стомаха, то лесно се обяснява вредното му действие върху болния и отслабнал орган. Д р Джаксон, старши лекар в една болница за алкохолици в Съединените Щати, казва че е невъзможно изцеряването при хранене с месо, и той изисква от пациентите. Пълно въздържане от месо, чай, кафе и тютюн. „Като се хранят — казва той — с хляб от несеяно брашно, със зеленчуци и плодове: ябълки, праскови, зарзали, круши и др., непременно ще се изцерят“. Месото със своето постоянно възбуждане на нервната система оказва голямо влияние и на половата сфера и предизвиква неутолими потребности. Коренната и обща причина на проституцията в големите градове трябва да се дири най-напред в разкоша и невъздържаността на храната и питието на богатите и имотни класи. А употребяването на месото и алкохола, породи лъжливите хигиенически и медицински понятия, се разпространява все повече и повече във всички слоеве на обществото. Ако се премахне месната храна и спътникът алкохол, ще се направи много повече за изкореняването на проституцията, отколкото при всички други мерки при действието на тези две пагубни условия. Хранене на туберкулозните със сурово месо е грубо заблуждение.
към текста >>

34. -

Германците сушат и смилат на брашно шипките.
Шипките трябва да се берат сухи след вдигаме на росата и да се избират само здрави, узрели, зачервени плодове. Полузрелите, меките, почернелите и повредените да се изхвърлят. Набраните шипки се събират в кошници и се пазят от слънце още при брането. Те се сушат на сянка, но не в тави или в други металически съдове, а на черги или на дървени подложки (маси, панери, дъски и др.) Освен витамин С шипките са богати с ценни соли, между които фосфорни, калциеви, магнезиеви, калиеви и др. Особено важни са железните соли, едно, защото те се намират в значително количество — близо едно на сто — и друго, защото заедно с витамин С те се усвояват много лесно от червата. Германците сушат и смилат на брашно шипките. От това брашно може да се добива витамин С, или пък до се използва направо, като се прибавя към супите и другите ястия, когото те са вече готови за поднасяне. Слънцето, топлината, въздуха и металните предмети бързо разрушават витамин С. Затова, както казахме, шипките трябва да се сушат на сянка, а мармаладът от шипки да се вари при по-слаб огън (най-добре във вакуумапарат), в емайлиран съд (а не в тава или бакърени тенджери) и да не се бърка много. И така приготвения мармалад все пак съдържа значително по-малко витамин С, отколкото самите шипки. И меленето на шипките не бива да става с металически валцове, а само с камъни.
към текста >>

От това брашно може да се добива витамин С, или пък до се използва направо, като се прибавя към супите и другите ястия, когото те са вече готови за поднасяне.
Полузрелите, меките, почернелите и повредените да се изхвърлят. Набраните шипки се събират в кошници и се пазят от слънце още при брането. Те се сушат на сянка, но не в тави или в други металически съдове, а на черги или на дървени подложки (маси, панери, дъски и др.) Освен витамин С шипките са богати с ценни соли, между които фосфорни, калциеви, магнезиеви, калиеви и др. Особено важни са железните соли, едно, защото те се намират в значително количество — близо едно на сто — и друго, защото заедно с витамин С те се усвояват много лесно от червата. Германците сушат и смилат на брашно шипките. От това брашно може да се добива витамин С, или пък до се използва направо, като се прибавя към супите и другите ястия, когото те са вече готови за поднасяне. Слънцето, топлината, въздуха и металните предмети бързо разрушават витамин С. Затова, както казахме, шипките трябва да се сушат на сянка, а мармаладът от шипки да се вари при по-слаб огън (най-добре във вакуумапарат), в емайлиран съд (а не в тава или бакърени тенджери) и да не се бърка много. И така приготвения мармалад все пак съдържа значително по-малко витамин С, отколкото самите шипки. И меленето на шипките не бива да става с металически валцове, а само с камъни. Ние можем да използваме шипките най-добре под формата отвара, която се приготовлява следния начин: изсушените шипки се измиват в студена вода, турят се в глинено гърне (1 част шипки, 3 — 4 части вода) с обикновена вода и се поставят на огъня.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Да можеха такива телесни части да се фабрикуват и продават, какво дирене щеше да има тогава от страна на всички по-дебели мъже и жени, които, когато слизат от кола, пъшкат, като че са пълни с брашно чували.
“ При едно правилно лекуване пациентът би трябвало заедно с цялата околна среда да бъде въоръжен с мисления образ на здравето срещу страданията. И излекуванията са също тъй заразителни, както заболяванията! И здравето се добива както шарката! Какво биха дали възрастните, за да имат телесни части, тъй пълни с пролет и еластичност, както у момчето на 12 годишна възраст! Да имат ръце и крака, които се катерят по дърветата, вървят и тичат по оградите, тичат, защото обичат тичането, защото не могат другояче, освен да тичат! Да можеха такива телесни части да се фабрикуват и продават, какво дирене щеше да има тогава от страна на всички по-дебели мъже и жени, които, когато слизат от кола, пъшкат, като че са пълни с брашно чували. Коя е причината, дето човечеството тъй се примирява и почти без съпротива посреща още в най-добрите години растящата тежина и отпуснатост, липсата на гъвкавост и еластичност? Изглежда, че ние сключваме компромис с тези понижения и ги наричаме — достойнство! Естествено, един мъж и баща, гражданин и избирател, един стълб на държавата— не трябва да тича, да бие наоколо си и да скача като момче, защото не може! Ние си носим недостатъците като одежди, покуцваме, влечем се и казваме: „нека бъде тъй, понеже другояче не може! “ В природата, по света, в и около човека има все по-вече и по-вече възможности!
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

във воденицата да мели брашно.
На другата вечер баща им отива на воденицата, защото трябвало да вари там ракия от джибри. Там били двамата братя воденичари и баща им. Посред нощ се повторило същото, което станало п през предната нощ. Тогаз баща им много се изплашил и повярвал, че действително има такова нещо. След няколко деня дошло едно лице от село М. във воденицата да мели брашно. Късно вечерта това лице излезли да нагледа воловете си и чуло по вадата от воденицата нагоре към бента овчарски глас, като че ли овчар кара овце и вика, крещи. Като се върнал във воденицата, той разправил това на едного от воденичарите, който е знаел причината на това. но не му се изказ,ал, а само му казал: „някой търговец сигур прекарва овце за село С. на пазар“ (това било в неделя вечерта, а в понеделника. в село С.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човек, гледан от сензитив в тъмна стая, като че ли е обвит с неколко слоя памук или може да се сравни с едра снежна фигура, или като че ли цел е посипан с брашно.
Дърводелецът Форман веднъж с изненада видел да се движи в стаята детето му като светеща фигура. Това, значи, той е констатирал вън от тъмната стая. Обаче, подобни работи постоянно се констатират в тъмната стая. Баронеса Мария фон Август видела Райхенбаха и мъжа си в тъмната стая като два подвижни стълбове. Такива примери Райхенбах привежда още много. Човек, гледан от сензитив в тъмна стая, като че ли е обвит с неколко слоя памук или може да се сравни с едра снежна фигура, или като че ли цел е посипан с брашно. Райхенбах при изложението на тези опити забелязва, че с тяхна помощ могат да се обяснят разказите за явяване на призраци, каквито разкази съществуват у всички народи. После с тях, казва той, могат да се обяснят много места из германската митология, дето се разправя за призраци. Виждане на боите — Поляритети Когато сензитивът влезе в тъмната стая, от начало вижда светлина без бои, но по-после почва да различава и бои. А слабосензитивният се спира на първата фаза.т. е. не вижда боите.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Прочее, това жито, което е нула по отношение на брашното и хляба, приготвени от по-голямата част от жетвата, е надеждата и неизбежната основа за новите жетви.
При все туй, понеже съществува едно съотношение между синтетическия йероглиф на цифрите и тия на нулата, аз ще дам тук формата и тясното обяснение на тоя главен символ, който е тъждествен с елипсата, както се вижда тук. Нулата не е нищото, както мнозина мислители погрешно мислят. Нулата е отпадък или, по-добре казано, част от някое същество, която се отделя от него и му става разнородна, както семето или изверженията. Това изхвърлено произведение може да бъде жизненото начало на нови създания. То е като, например, житното зърно, което земеделецът запазва за бъдещи сеитби. Прочее, това жито, което е нула по отношение на брашното и хляба, приготвени от по-голямата част от жетвата, е надеждата и неизбежната основа за новите жетви. Нула е и фекалната материя, изхвърлена от едно животно, която не го зачита вече, но тя е превъзходен тор, който земеделецът ще използва. Трупат е една нула за душата, която е напуснала тая плътска дреха, понеже й е станала безполезна, но той е жизнено поле за бубулечките, които го разрушават и, след туй, освобождават веществата, които ще послужат за образуване телата на нови същества. Така, нулата е едно нещо, което е станало излишно за живота на съществото, от което произлиза, но това нещо е семето или поне Животворният сътрудник :за нови създания и произведения. Понеже обещах да бъда кратък, аз изтъкнах дотук най-простите и най-лесно възприемливите идеи за всички.Предупреждавам, обаче, че това първо тълкувание изисква някои поправки и разяснения, за които би трябвало да напиша цел том за принципите и тяхното различно приложение. Ако тоя род изследвания биха заслужили интереса на четците, аз ще направя усилия, в по-обемист труд, да изложа всички подробности по този предмет.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нощта около 10—11 часа издаде се рев и вик в къщата, в която бяха поставени домашните на спане, притекохме се на помощ, влязохме вътре и констатирахме, че в къщата бяха разхвърляни разни дрехи и предмети, като по земята посеяно брашно от един чувал.
стражар Което Пенов, който на 21 того като бил дошъл в село Живовци по съдействие, отишли с кметския наместник в дома им, подредили всичкия багаж в къщата на починалата, запечатали вратите, домашните отишли в други дом и при проверката на сутринта, намерили ковчега на починалата отворен, всички дрехи изхвърлени, черга една послана като на трапеза, а вратите си затворени. Вследствие на всичко горе изложено на случаите и за да мога да заловя злонамереника, или животното което прави тия разметания на дрехи и пр. взех следующите мерки: 1. В присъствието на кмет. наместник Петр Попов, полицейските стражари Коста Пенов и Петр Тодоров, войниците от това село Макавей Първанов и Сандо Атанасов и домашните на починалата, вечерта срещу 24 того подредих всички багажи в къщата на починалата, вратите затворихме и запечатихме, домашните отведохме в другата им къща за спане, ние всички останахме за часовой с изключение на кметския наместник. Нощта около 10—11 часа издаде се рев и вик в къщата, в която бяха поставени домашните на спане, притекохме се на помощ, влязохме вътре и констатирахме, че в къщата бяха разхвърляни разни дрехи и предмети, като по земята посеяно брашно от един чувал. Направихме обдир по къщата, собата и тавана не намерихме никакви следи от човешко влизане освен една котка, като едни предмети бяха така поставени като от човешка ръка, щото котка не може да ги постави. Отворихме на сутринта запечатаната къща, вътре нищо не беше барано друго освен една основана вълнена прежда и една нова мантела на починалата, които бяха извлечени и оставени пред къщата, макар че стояхме будни и без отклонение цяла нощ без да забележим кога са измъкнати и от где. 2. Останах и за следующата нощ, като вечерта в присъствието на същите и още някой заинтересовани, подредих всичкия багаж в собата, подредих всички дрехи на починалата в ковчега й, преслях от горе с една сплатена черта, турнах от горе капака на ковчега, заковах едното прозорче на собата, заключих вратата на голямата соба — с други къщните врати, запушихме всяка дупка от която би се вмъкнало някое животно и поставих шест души часовои, като взех ключовете в себе си. Нощта около 10—11 часа отидох с кметския наместник, стражарите, патрула и в присъствието на часовоите намерихме ключовете, вратите и прозорците в същото състояние както са оставени; отворихме вратата и намерихме, че в къщата и голямата соба небарано нищо, отворихме малката соба с багажа и ковчезите намерихме следующето: ковчега на починалата отхлупен — изправен капака на страна въз друг ковчег, чергата с която бях заслал от горе парцаляка, извадена, разплатена и прострена на земята, извадени и още дрехи и поставени върху чергите, другите ковчези и парцаляци изокол не барани никак. Следи от влизане на някое друго животно няма никакви.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

се тропа, ходи и правят разни нежелателни издевателства, от невидими причини, като леките и подвижни предмети се събаряли и разхвърляли от местото си, а крехките предмети се трошат от това разхвърляне По външни указания, поставяли тепсии, напълнени с брашно или пепел, загладени равно, за да видят, да ли ще се яви някакъв отпечатък Резултата всякога е бил, че тия съдове бивали надупчени като с пръсти от човешка ръка (във брашното).
Затова им препоръчала да прекъснат сношенията и приятелството си с г-ца X. мирно и безшумно, за да се избегне неминуемата опасност за живота на дъщеря й. За благодарност на това откровение, препоръчал им да дадат помощ. Това сторено, шумът от нея вечер престанал за всегда в къщата им. V. В къщата на Симеон Личов oт Плевен, от началото на 1921 до средата на 1922 г. се тропа, ходи и правят разни нежелателни издевателства, от невидими причини, като леките и подвижни предмети се събаряли и разхвърляли от местото си, а крехките предмети се трошат от това разхвърляне По външни указания, поставяли тепсии, напълнени с брашно или пепел, загладени равно, за да видят, да ли ще се яви някакъв отпечатък Резултата всякога е бил, че тия съдове бивали надупчени като с пръсти от човешка ръка (във брашното). Като не могли да си обяснят тия явления, отнесоха се през април 1921 г. до мен за съвет и упътвания. От обясненията на известни невидими приятели, узнах, че първият съпруг на Личевата жена я ревнувал и не искал да им даде спокойствие за съвместен живот. Настоявах да го вразумят, за да не се занимава със суетни работи, но това било невъзможно, защото амбицията му била голяма и непреклонна. При една скорошна проверка по въпроса, каза ми се, че той се вразумил преди известно време и вече престанал да тревожи живущите във въпросната къща. VI.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Минавайки с колата си, натоварена с 4 чувала брашно, на един кръстопът под един орех, воловете се спрели — слиза той от колата, за да види да не би нещо да се е счупило, защото воловете не могат да потеглят колата.
(ветер. лекар). Опасното дърво. Преди 35 години бях дете, 15 годишен. Отивам на погребението на мой свако. Свършихме погребението и когато сложиха маса да се гощават за „Бог да прости“, разговаряха се тихо и задушевно и разправяха: свако ми се връщал от воденицата нощем около 1 часа. Минавайки с колата си, натоварена с 4 чувала брашно, на един кръстопът под един орех, воловете се спрели — слиза той от колата, за да види да не би нещо да се е счупило, защото воловете не могат да потеглят колата. Обикаля, гледа, нищо не може да забележи. Удря воловете, но не тръгват. Обикаля пак около колата, бие воловете, но не тръгват; мъчи се да отмести колелата, да не би да са се заяли, но и това не помага. Най-после, като че по клонете видял някакви сенки, че му се „хилят“ (смеят) и казвали: „хайде да го пуснем да си иде сега, но ще си го приберем в скоро време“. Седнал на колата, уморен като пребит, и заспал.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Впечатленията от съня обаче, бяха тъй реални, че аз не можах да заспя до зори, а щом пукна утрото, аз намерих каруцар, натоварих два чувала брашно и му поръчах да кара към краищата на града.
Бащината ми къща е голяма и хубава. Татко е имотен. А де е големия ми брат? Освен това, мама не може да е тъй остаряла. Вярно е, че за две години не съм чул за тях (тогава за тях научавах случайно от пътници), но нима такава промяна е възможна в това време? Впечатленията от съня обаче, бяха тъй реални, че аз не можах да заспя до зори, а щом пукна утрото, аз намерих каруцар, натоварих два чувала брашно и му поръчах да кара към краищата на града. Като стигнах близо до една бедна колиба, която наподобяваше тази, в която видях майка си, аз казах на каруцаря да предаде брашното и ако запитат, кой го праща да каже само "Аллах", т.е. Господ. Наградих го добре и все още развълнуван, отидох в къщи и усърдно извиках: "Господи, в какво положение е майка ми, ти знаеш. В този момент аз не мога другояче да й помогна. Брашното заех за Тебе. Ти й го предай, както намериш за добре".
към текста >>

Като стигнах близо до една бедна колиба, която наподобяваше тази, в която видях майка си, аз казах на каруцаря да предаде брашното и ако запитат, кой го праща да каже само "Аллах", т.е. Господ.
Татко е имотен. А де е големия ми брат? Освен това, мама не може да е тъй остаряла. Вярно е, че за две години не съм чул за тях (тогава за тях научавах случайно от пътници), но нима такава промяна е възможна в това време? Впечатленията от съня обаче, бяха тъй реални, че аз не можах да заспя до зори, а щом пукна утрото, аз намерих каруцар, натоварих два чувала брашно и му поръчах да кара към краищата на града. Като стигнах близо до една бедна колиба, която наподобяваше тази, в която видях майка си, аз казах на каруцаря да предаде брашното и ако запитат, кой го праща да каже само "Аллах", т.е. Господ. Наградих го добре и все още развълнуван, отидох в къщи и усърдно извиках: "Господи, в какво положение е майка ми, ти знаеш. В този момент аз не мога другояче да й помогна. Брашното заех за Тебе. Ти й го предай, както намериш за добре". След няколко дни аз заминах за родния си край, да видя какво е станало с нашите.
към текста >>

Брашното заех за Тебе.
Вярно е, че за две години не съм чул за тях (тогава за тях научавах случайно от пътници), но нима такава промяна е възможна в това време? Впечатленията от съня обаче, бяха тъй реални, че аз не можах да заспя до зори, а щом пукна утрото, аз намерих каруцар, натоварих два чувала брашно и му поръчах да кара към краищата на града. Като стигнах близо до една бедна колиба, която наподобяваше тази, в която видях майка си, аз казах на каруцаря да предаде брашното и ако запитат, кой го праща да каже само "Аллах", т.е. Господ. Наградих го добре и все още развълнуван, отидох в къщи и усърдно извиках: "Господи, в какво положение е майка ми, ти знаеш. В този момент аз не мога другояче да й помогна. Брашното заех за Тебе. Ти й го предай, както намериш за добре". След няколко дни аз заминах за родния си край, да видя какво е станало с нашите. Пристигнах там вечер. Излязъл бях от градеца ни малък, та сега никой не ме познаваше. Спрях се с каруцата на хана, а пеша се упътих към бащината ме къща.
към текста >>

От нея каруцарят смъкна два чувала брашно.
Да ти разкажа ли? Ще повярваш ли? - Аз съм предачка. Преди месец тежко се поболях. Изядох спестеното и когато мислех, че ще умра от глад, викнах една вечер отчаяно към него, а на утрото пред врата ми спря каруца. От нея каруцарят смъкна два чувала брашно. Аз му рекох, че сбъркал вратата, а той каза: "Не! Един непознат, добре облечен господин ме доведе тук и каза: тука ще внесеш брашното. Ако те попитат кой го праща, ще кажеш само: "Господ". И досега, господине, не можах да узная, кой ми прати брашното, но в сърцето си едно зная: от Бога е. Той събуди у онзи човек желанието мене, болната да пригледа".
към текста >>

Един непознат, добре облечен господин ме доведе тук и каза: тука ще внесеш брашното.
- Аз съм предачка. Преди месец тежко се поболях. Изядох спестеното и когато мислех, че ще умра от глад, викнах една вечер отчаяно към него, а на утрото пред врата ми спря каруца. От нея каруцарят смъкна два чувала брашно. Аз му рекох, че сбъркал вратата, а той каза: "Не! Един непознат, добре облечен господин ме доведе тук и каза: тука ще внесеш брашното. Ако те попитат кой го праща, ще кажеш само: "Господ". И досега, господине, не можах да узная, кой ми прати брашното, но в сърцето си едно зная: от Бога е. Той събуди у онзи човек желанието мене, болната да пригледа". . . Тука на дядо протекоха сълзи и той се разхълца.
към текста >>

И досега, господине, не можах да узная, кой ми прати брашното, но в сърцето си едно зная: от Бога е.
Изядох спестеното и когато мислех, че ще умра от глад, викнах една вечер отчаяно към него, а на утрото пред врата ми спря каруца. От нея каруцарят смъкна два чувала брашно. Аз му рекох, че сбъркал вратата, а той каза: "Не! Един непознат, добре облечен господин ме доведе тук и каза: тука ще внесеш брашното. Ако те попитат кой го праща, ще кажеш само: "Господ". И досега, господине, не можах да узная, кой ми прати брашното, но в сърцето си едно зная: от Бога е. Той събуди у онзи човек желанието мене, болната да пригледа". . . Тука на дядо протекоха сълзи и той се разхълца. "Дядо, продължи, как се откри на майка си? " Но той помаха с ръка и задавено каза: "Сега си легнете, а утре всичко ще ви доразкажа." Знаехме, че безполезно бе да настояваме, защото, когато дядо каже нещо, то беше последната му дума.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Безквасен хляб, направен с вода, възбудена от тая сила и от чисто брашно, трае много дълго и запазва хранителните си свойства за години.
Тази аксиома е вярна за всяко поле, и тя е дълбоко метафизично твърдение. Нам предстои да правим разлика между формата и жизнената същност на всяко „същество“, с което дойдем в съприкосновение. При обикновените дроги, грубата външна обвивка се взема от пациента, съединява се с неговото физическо тяло като често го отравя, когато жизнената същност е твърде слаба, за да излекува нехармоничните условия в него. Истинското и трайно лекуване трябва винаги да бъде отвътре на вън. Облекчението на външни мъчнотии, които са само симптоми, не е достатъчно, но проясняването на вътрешното напрежение което ги е причинило, и прилагането на една субстанция, която напълно подхожда за случая, като регулира разбърканите вибрации, е от най-голямо значение. Безквасен хляб, направен с вода, възбудена от тая сила и от чисто брашно, трае много дълго и запазва хранителните си свойства за години. Той се нуждае само да бъде на ново намокрен с чиста вода. Такъв беше и първият пресен вкусен английски хляб, който ядяха нашите пленници в Германия, Каменните въглища могат да се направят да не пушат и да не правят прах, да горят със силна топлина и то за много по-дълго време, ако на тях се действа с лъчиста вода. Блясъкът на скъпоценните камъни може значително да се засили, руди да се разлагат и техните скъпоценни вещества да се освобождават пак под действието на тая вода. Твърди скали могат да бъдат превърнати в прах и материалите им да се използват целесъобразно. Прах и пясък могат да се превърнат в силна, неразрушима маса — тайна без ценна при фабрикуването на цимент и асфалт.
към текста >>

А това става или чрез изхвърляне на водата, в която са време зеленчуците или чрез неизползувана на ножицата на овошките и житните храни, Дали хлябът, приготвен от финно брашно, благоприятства кариеса, понеже дава по-малко работа на челюстите, или поради своята бедност на витамини?
Зъбните болести и тяхното лекуване от окултно гледище (Продължение от кн. I). Причините на зъбните болести (зъбният кариес) Какво казва обикновената зъболекарска наука за причините на зъбния кариес? Тук имаме, преди всичко, така наречените предразполагащи причини. Те са: 1) Наследено предразположение вследствие принадлежността към високоразвитото културно човечество. Като вредни влияния, които предразполагат към кариес, се считат: много малко движения и работа на чист въздух, светлина и слънце; вместо това, прекалено пребиваване в затворени помещения, особено в тесни работни, жилищни и спални помещения: след това общите нехигиенични условия, намаление на телесните движения вследствие удобствата и приспособленията на живота в големите градове; после нецелесъобразното хранене, чрез което тялото се лишава от тъй важните за живота витамини, които се съдържат в растителната храна. А това става или чрез изхвърляне на водата, в която са време зеленчуците или чрез неизползувана на ножицата на овошките и житните храни, Дали хлябът, приготвен от финно брашно, благоприятства кариеса, понеже дава по-малко работа на челюстите, или поради своята бедност на витамини? Този въпрос не е още окончателно решен. Вредно е и голямото лакомство, честото ядене, без да се усеща глад или поне обикновена охота. Също е вредно и гълтането на храната, преди да бъде добре сдъвкана. Има още много други причини. 2) Втора причина е Зъбното развитие Началото на зъбното развитие у човека е в първата половина на втория зародишен месец, значи в петата или шестата седмица след зачатието.
към текста >>

НАГОРЕ

0.61311912536621