Търсене в беседите за 'Благоговение'

9 БЛАГОГОВЕНИЕТО – това е центърът на живота – едничката способност да видим Бога на прозореца, през който ще гледаме.
5 Вътрешните блага в человека придобиват всякога и вънкашните – обратното обаче никога не бива. 6 Миналото на человека е неговото тяло, огледай се в себе си и ще се познаеш. За миналото никога да не мислим. 7 Бъдещето се определя от настоящето каквото сега сме турили в нашия живот, това ще бъде и нашето бъдеще, или все едно каквото посеем, това ще жънем. 8 Человек се повдига със самопожертвувание – така Христос направи за спасение на человечеството – да вървим и ний по същия път. 9 БЛАГОГОВЕНИЕТО – това е центърът на живота – едничката способност да видим Бога на прозореца, през който ще гледаме. 10 МИЛОСЪРДИЕТО – това е чистилището За Бога се казва, че е човеколюбив. 11 Плътта, светът и дяволът са учители. Плътта се побеждава с любовта. Светът се побеждава с вярата. И дяволът се побеждава с надеждата.
към беседата >>

2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци.
Тоя път е забутан, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго. Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство, слава и чест; искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори: Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В шест и половина часа подир обед събранието се продължи.
към беседата >>

3. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Затова вие трябва да произнасяте Името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони; това – едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте ангелски чина, да работят всичките заедно.
Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни – вие ще бъдете, които ще се ползвате от това; благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме Името на Исуса Христа, за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. „Йот Хей Вав Хей", тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират. Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящето не можа да ги разбере и схване. Затова вие трябва да произнасяте Името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони; това – едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте ангелски чина, да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото, ето, и ние ще работим и работим за нейното повдигане. Православната, католическата и протестантската църкви ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.
към беседата >>

4. Призваните

Пристъпвайте към него с благоговение и святост.
Животът на Небето и под Небето е пълен с тайни. Природата е пълна с тайни. Сам(ият) човек, неговото тяло е велика тайна. Който е възлюбил Бога и ближния си, който учи и работи, той постепенно се домогва до тайните на Природата, както и на своя организъм. В този смисъл, свято нещо е човешкото тяло. Пристъпвайте към него с благоговение и святост. Силите, необходими за развитието на човека, са скрити в самия него, а условията за проявата им са вън някъде. Във влагата, във водата се крие Божественият живот, в топлината – Любовта, а в светлината – Истината. Ползвайте се от тези условия, за да растете и да се развивате. – "Искаме да бъдем радостни и весели." – И това е възможно. Как? Като отворите сърцата си за Светлината и Топлината на Божията Любов.
към беседата >>

5. Мировата Любов

Към тях трябва да се отнасяме с дълбока почит и благоговение.
И онзи, който туря прегради на Живота, не разбира основните закони на човешката душа и дух. Ако човек само сега се раждаше и умираше, ако пръв път съществуваше, той би бил жалко същество. Човекът, когото виждате пред вас, съществува от милиони години. Бог е работил милиони години върху неговата душа и върху неговия дух. Душата, това е Неговата дъщеря , духът, това е Неговият син. Към тях трябва да се отнасяме с дълбока почит и благоговение. Туй е новото Божествено учение на този свят, което се възвестява и което ще влее Нов Живот в съвременното общество.
към беседата >>

6. Кротостта и смирението

Аз зная три вида хора: едни от тях са кротки и смирени, когато са в обществото, от страх, други – когато са в църква, защото благоговението го изисква, а трети – вкъщи.
И така, тази топка ходи от едно място на друго, докато се върне при човека, от когото е първо излязла. Това, което правите, не е наука. Правилно е да разкажете мъката си само на онзи, който ще влезе в положението ви и ще ви облекчи, или да влезете в размишление и молитва. Така топката ще се махне. Вие започнете да работите – изкуството само по себе ще дойде. Аз зная три вида хора: едни от тях са кротки и смирени, когато са в обществото, от страх, други – когато са в църква, защото благоговението го изисква, а трети – вкъщи. Вкъщи се познава кротостта и смирението. Те поправят всички грешки. Според мене, законът на любовта не може да работи, ако не сте кротки и смирени у дома си. Като влезете в своята стаица, дето никой не ще ви смущава, там ще научите това изкуство. Кроткият и смиреният човек никога не изпъква в света, той заема всякога последно място.
към беседата >>

7. Двата принципа / Съчетание на отношенията

БС

Ако Баща ви употреби тояжката, аз ще седя с всичкото благоговение и ще чета ударите.
Да благодарите, гдето ония не са дошли. Тук не е въпросът за достойнство, а вие сте дошли да се учите. И аз ще дам доклад за вас, както никой не е дал. Ще кажа как се учите, с всички подробности. После ако дойде тоягата, аз не съм отговорен. Ако Баща ви употреби тояжката, аз ще седя с всичкото благоговение и ще чета ударите. Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-достоен от другия. В Бялото Братство всичко върви като в музиката. Ние не пъдим никого и не викаме никого. Бог го повиква, а повиканият сам се изпъжда. Вие сте свободни в туй отношение.
към беседата >>

8. 400 000 форми

Само Божията любов е любов“ ще я произнасяте с благоговение и така да я научите да я произнасяте, че като сте болни, като я произнесете, да оздравеете.
Една душа може да я задигне вятърът и да я носи в пространството като една прашинка. Душите за да се спасят от такива люшкания, предпочитат да се подслонят в тялото на някое животно. Душата на детето, преди да дойде в утробата на майка си, преминава през 400 000 форми. Времето е студено, защото ние сме грешници. Лозинката „Няма любов като Божията любов. Само Божията любов е любов“ ще я произнасяте с благоговение и така да я научите да я произнасяте, че като сте болни, като я произнесете, да оздравеете. Нека са децата бодливи, а езикът малък, а не децата малки, а езикът бодлив. Когато вземате нещо за ядене, преди да го употребявате, поиздухвайте го с уста. Сегашният живот е едно приготовление за бъдещия живот. Сегашният живот е скала, за да се съгради зданието. И скелята се поддържа, докато се съгради зданието окончателно.
към беседата >>

9. Законът на самопожертването

Ние трябва с благоговение да се спрем и да чакаме да видим какво Бог работи.
“ Да не се лъжем – ние не знаем още дълбоките отношения, които съществуват в живота. Не се лъжете от външните прояви на човека. Някой път човек може да направи някои грешки, но не се самоизмамвайте, вие не знаете защо той прави това. Вие не знаете състоянието му в даден момент, не знаете какви са неговите отношения към Бога. Вие това не знаете. Ние трябва с благоговение да се спрем и да чакаме да видим какво Бог работи. Нашето произнасяне за едно, за друго, трябва да бъде правдиво, с любов, защото в бързината Истината не говори. Че сме бързореки, това не е грях, защото и светлината е бърза. И когато казвам да бъдете бавни, разбирам да бъдете бавни в греха, но бързи в Доброто. Бавни в грях, а със светкавична бързина в Добро, в Любов, в Истина, с най-голямата бързина, която може да се тури в действие. Сега аз ще моля ръководителите в градовете да започнат със закона на Любовта.
към беседата >>

10. Първото задължение на учениците / Задължения на ученик

– С благоговение.
За да придобиете обикновеното знание на живота, вие плащате известни такси, а Божественото знание не се откупва и с най-големите такси. Срещу това знание ще заложиш ума и сърцето си, а с волята ще работиш, за да ги откупиш. Затова в Писанието е казано: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Бог иска сърцето на човека не като залог, а като връзка, чрез която да расте и да се развива. Как ще пристъпи ученикът в Божествената школа? – С благоговение. То е вътрешно качество на душата. За да следва с успех, той трябва да прояви всичкото благородство на ума и на сърцето си и върху него да гради своето бъдещо щастие, своя бъдещ живот. Ще кажете: „Не може ли без тези знания? “ Всеки трябва да мине през Божествената школа и да я свърши. Само че някои са влезли без да съзнават, а други съзнателно са влезли в училището.
към беседата >>

– С благоговение.
За да придобиете обикновеното знание на живота, вие плащате известни такси, а Божественото знание не се откупва и с най-големите такси. Срещу това знание ще заложиш ума и сърцето си, а с волята ще работиш, за да ги откупиш. Затова в Писанието е казано: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Бог иска сърцето на човека не като залог, а като връзка, чрез която да расте и да се развива. Как ще пристъпи ученикът в Божествената школа? – С благоговение. То е вътрешно качество на душата. За да следва с успех, той трябва да прояви всичкото благородство на ума и на сърцето си и върху него да гради своето бъдещо щастие, своя бъдещ живот. Ще кажете: „Не може ли без тези знания? “ Всеки трябва да мине през Божествената школа и да я свърши. Само че някои са влезли без да съзнават, а други съзнателно са влезли в училището.
към беседата >>

11. Предназначението на музиката / Силите на мозъка

Поради отсъствието на религиозното чувство, както и на чувството на благоговение, българинът няма голямо уважение и почитание към жената.
“ Хората, у които религиозното чувство е слабо развито, са големи критици. Благоговейното чувство у тях е слабо развито. Тази е причината, поради която те лесно се разочароват. Като правех научни изследвания и измервания на човешкия череп, дойдох и до българина. Религиозното чувство в него е слабо развито, по-добре е милосърдието, а най-добре е твърдостта и упоритостта. Поради отсъствието на религиозното чувство, както и на чувството на благоговение, българинът няма голямо уважение и почитание към жената. И жената-българка няма особено уважение и почитание към мъжа. Който иска да бъде ученик, трябва да се повдигне над обикновения уровен и да забрави, че е мъж или жена. В школата се приемат души, които имат братски отношения помежду си, а не отношения на мъже и жени. Ученикът трябва да бъде образец във всяко отношение. Че някой имал недостатък, това не трябва да ви интересува, не трябва и да го виждате.
към беседата >>

Поради отсъствието на религиозното чувство, както и на чувството на благоговение, българинът няма голямо уважение и почитание към жената.
“ Хората, у които религиозното чувство е слабо развито, са големи критици. Благоговейното чувство у тях е слабо развито. Тази е причината, поради която те лесно се разочароват. Като правех научни изследвания и измервания на човешкия череп, дойдох и до българина. Религиозното чувство в него е слабо развито, по-добре е милосърдието, а най-добре е твърдостта и упоритостта. Поради отсъствието на религиозното чувство, както и на чувството на благоговение, българинът няма голямо уважение и почитание към жената. И жената-българка няма особено уважение и почитание към мъжа. Който иска да бъде ученик, трябва да се повдигне над обикновения уровен и да забрави, че е мъж или жена. В школата се приемат души, които имат братски отношения помежду си, а не отношения на мъже и жени. Ученикът трябва да бъде образец във всяко отношение. Че някой имал недостатък, това не трябва да ви интересува, не трябва и да го виждате.
към беседата >>

12. Прояви на съзнанието

На някои от вас въображението е много слабо развито, на някои от вас разсъдителните способности са слабо застъпени, на някои – вярата, на други – надеждата, в трети – наблюдателността, у четвърти – благоговението е слабо застъпено, в пети – самоуважението, у шести – приятелството е слабо застъпено.
След туй мислите да станете някой велик държавник, все такива идеи, изоставете ги, защото иначе и ума си разпилявате, и чувствата си хабите, и времето си губите. Само на една работа се дръжте. В дадения случай една работа ви трябва. Щом свършите една, захванете втора, после трета, четвърта. Сега върху този въпрос вие всички не можете да мислите еднакво. На някои от вас въображението е много слабо развито, на някои от вас разсъдителните способности са слабо застъпени, на някои – вярата, на други – надеждата, в трети – наблюдателността, у четвърти – благоговението е слабо застъпено, в пети – самоуважението, у шести – приятелството е слабо застъпено. Това са отличителни черти. И когато постъпвате в една окултна школа, за да ви знаем, аз ще измеря челата ви, в една година отгоре да видим с половин милиметър може ли във вашето чело да стане едно изменение в известно направление, или в широчина, или във височина. Ако стане, значи вие сте работили. Или да допуснем, че вие сте работили върху вашата воля. Ще измерим брадата ви и, ако след известно време стане едно микроскопическо изменение във вашата брада, знаем, че сте работили.
към беседата >>

Едно трябва да знаете: колкото и да мислите върху въпросите, всички не можете да имате еднакви резултати, защото в някои въображението е слабо развито, в други - разсъдъкът, в трети - вярата, в четвърти - надеждата, в пети - наблюдателните способности, в шести - благоговението, самоуважението, приятелството и т.н. (втори вариант)
Дадат му нещо или кажат му нещо хубаво, което не трябва да съобщава никому; понеже обича да се хвали, той не може да търпи, ще каже на приятеля си: „Ще ти кажа нещо, но никому да не го съобщаваш"; той пък го каже на друг свой приятел, последният - на свой приятел и така се разчува навсякъде. Кажат ли ви веднъж да не разгласявате нещо, ще мълчите, докато ви позволят да говорите. Друг някой има слабост да желае много неща, вследствие на което става разсеян; той едновременно желае да стане философ, учен, поет, музикант, художник, държавник, но в нищо не успява. Щом имате много желания, оставете ги настрани, заемете се да реализирате само едно от тях; щом реализирате едното, пристъпете към второто, после към третото и т.н. Речете ли да реализирате едновременно всички, ще разпилеете ума си, ще изхабите чувствата си, ще изгубите времето си и нищо няма да постигнете. Едно трябва да знаете: колкото и да мислите върху въпросите, всички не можете да имате еднакви резултати, защото в някои въображението е слабо развито, в други - разсъдъкът, в трети - вярата, в четвърти - надеждата, в пети - наблюдателните способности, в шести - благоговението, самоуважението, приятелството и т.н. Като ученици на тази Школа, добре е да измерите челата си на широчина и височина, носовете си, брадите си и след като работите една година върху умствените си способности или върху брадата си, като изразител на волята, пак ще ги измерите, за да видите има ли поне микроскопично изменение - и най-малкото изменение показва, че сте работили; иначе ще извадите заключение, че нищо не сте работили през цялата година. Добре е всеки от вас да нарисува челото, носа и брадата си в точните им размери и след една година пак да ги измери, за да види какво е придобил. Обаче ако се безпокоите и тревожите, нищо няма да постигнете. За да постигнете нещо, за да имате известни резултати, от вас се изисква концентриране на мисълта; за тази цел вие трябва да изучавате закона на концентрирането, да трансформирате окултните сили, да развивате своите умствени и духовни центрове - само при това положение можете да очаквате известни постижения. Каквито и резултати да имате, не се обезсърчавайте.
към втори вариант >>

13. Милосърдието

Те към мен имаха такова благоговение – с почитание и уважение се приближаваха.
Кой от вас няма стремеж да влезе в Царството Божие, да е близо до Бога, да го обичат? Но това са само копнежи. Само в тази Велика школа на Христа ще намерите ония, истинските методи на Новия живот, в които душата ви да се задоволи. Събират се двама младежи, но и двамата фалират, не могат да се разбират. Аз имам в Школата двама ученици – ще приведа този пример – двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение – с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич помежду си. Един приятел ми казваше: „Те имат голяма обич един към друг.“ – „Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно.“ В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха за светии и ги кръстиха светиите Кирил и Методий. Казваха: „Спасението на България иде вече: имаме св. св. Кирил и Методий.“ Но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една света Евгения.
към беседата >>

Казвам им: „На вас ви липсва милосърдие.“ – „Как – казват, – Учителю, имаме това милосърдие.“ Този, другият приятел, свети Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа.
Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали. Но имаше нещо у тия двама ученици, което им липсваше. Казвам им: „На вас ви липсва милосърдие.“ – „Как – казват, – Учителю, имаме това милосърдие.“ Този, другият приятел, свети Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дълбоко вътре милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи. Не е въпросът за мен, въпросът е за тях. И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия „св. св. Кирил и Методий“. На тия „св. св.
към беседата >>

14. Окултна медицина

Идете на един концерт, ще видите с какво благоговение сяда публиката, какво затишие има!
Първото нещо: ние ще схванем музиката като нещо идейно, възвишено, дето не само нашият ум, а и цялата ни душа трябва да вземе участие. Да се качим някъде и да пеем тъй, както ангелите пеят. Това ще бъде за в бъдеще. И като чуете някой певец, не казвайте, че е светски. Някой път светските певци пеят много хубаво, те туй изкуство учат, у тях има един стремеж и може да се каже, те повече ценят музиката. Идете на един концерт, ще видите с какво благоговение сяда публиката, какво затишие има! Те там седят много по-благоговейно, отколкото вие тук. И когато някой артист свири на пиано, такова затишие има, всички го следят каква идея иска да изрази, всеки иска да разбере. Аз бих желал окултните ученици да вземат един пример; то е съсредоточение на мисълта, следят го каква е идеята. А ние, нашите песни се отличават. За пример: „Бог е Любов“ – пеем, ама не мислим в туй.
към беседата >>

15. Развитие на мозъчните центрове

Вярата, надеждата, милосърдието, благоговението, както и моралните чувства в човека са положителни величини, които имат мястото си в известни центрове, в известни области на мозъка.
И тъй, най-ценното нещо в човешкия организъм е мозъкът. За тази цел човек трябва да владее мозъка си, т.е. да познава законите, които го управляват, за да може разумно да се ползва от неговата енергия. Мозъкът е голямо динамо на сили, на електрическа енергия, която изпраща по целия организъм. Ако знае правилно да се ползва от тази енергия, човек би могъл сам да се лекува. Вярата, надеждата, милосърдието, благоговението, както и моралните чувства в човека са положителни величини, които имат мястото си в известни центрове, в известни области на мозъка. Който знае как да се ползва от тях, той сам ще се увери в тяхното добро въздействие върху човека. Други някои чувства пък, като предпазливост и страх, са отрицателни величини. Освен положителни и отрицателни чувства, в мозъка има още много центрове, някои от които са едновременно и положителни, и отрицателни. Такива са, запример, съвест, самоуважение, общителност и други. Освен споменатите чувства и способности в човешката глава има още много такива: разрушителност, сравнение, съвест и др.
към беседата >>

16. Произход на правите мисли

– „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде.
„Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам! “ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. – „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде. „Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението. Вярата изскочи: „Как? От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра! “ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как? Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“.
към беседата >>

17. Видѣхме Господа / Видяхме Господа

Когато спомена думата царь, на всѣки му настръхва косата, и ти прѣстѫпвашъ съ едно благоговение.
Но какво разбирате вие подъ думата „Синъ Божий? “ Ако подъ Синъ Божий вие разбирате Неговото произхождение, кръвьта на Царския синъ, вие го туряте на низка степень. Запримѣръ вземете царь, поетъ и философъ. Азъ разбирамъ едно, вие разбирате друго. Хората отъ кого се въодушевяватъ – отъ царя или отъ поета, или отъ философа? Когато спомена думата царь, на всѣки му настръхва косата, и ти прѣстѫпвашъ съ едно благоговение. Туй благоговение произтича не отъ нѣкакво убѣждение, но отъ единъ вѫтрѣшенъ страхъ, вѫтрѣшно треперѣне, че може да се случи нещо опасно. Въ притчитѣ се казва. Когато царя те кани на гости и има много ядене на трапезата, тури ножа на гърлото си, да не ядешъ, защото царя като види, че си много лакомъ, може да пострада главата ти. Когато нѣкой поетъ напише нѣкое свое произвѣдѣние, всичкитѣ млади се интересуватъ отъ него. Треперятъ ли тѣ отъ поета?
към беседата >>

Туй благоговение произтича не отъ нѣкакво убѣждение, но отъ единъ вѫтрѣшенъ страхъ, вѫтрѣшно треперѣне, че може да се случи нещо опасно.
“ Ако подъ Синъ Божий вие разбирате Неговото произхождение, кръвьта на Царския синъ, вие го туряте на низка степень. Запримѣръ вземете царь, поетъ и философъ. Азъ разбирамъ едно, вие разбирате друго. Хората отъ кого се въодушевяватъ – отъ царя или отъ поета, или отъ философа? Когато спомена думата царь, на всѣки му настръхва косата, и ти прѣстѫпвашъ съ едно благоговение. Туй благоговение произтича не отъ нѣкакво убѣждение, но отъ единъ вѫтрѣшенъ страхъ, вѫтрѣшно треперѣне, че може да се случи нещо опасно. Въ притчитѣ се казва. Когато царя те кани на гости и има много ядене на трапезата, тури ножа на гърлото си, да не ядешъ, защото царя като види, че си много лакомъ, може да пострада главата ти. Когато нѣкой поетъ напише нѣкое свое произвѣдѣние, всичкитѣ млади се интересуватъ отъ него. Треперятъ ли тѣ отъ поета? Тѣхнитѣ сърдца треперятъ, въодушевяватъ се отъ поезията на поета.
към беседата >>

18. Петимата братя

Ще гледаш на тях с благоговение, няма да допущаш никакви лоши мисли и чувства“.
Неговата торба е малка, той не иска много. Щом започне жената да дава, мъжът казва: „Стига толкова! “ Изобщо Божественото дава от изобилието си, за да задоволи нуждите на всички страдащи. Жената на новата култура трябва да възпитава децата си преди да се родят, още като са в утробата. Тя трябва да каже на сина си: „Синко, като излезеш на бял свят, в лицето на майка си, на сестра си и на жена си ще виждаш Божието лице. Ще гледаш на тях с благоговение, няма да допущаш никакви лоши мисли и чувства“. Какво казва съвременната майка на сина си и на дъщеря си? Тя казва на сина си: „Синко, не вярвай на своята възлюбена. Тя има интерес от тебе, не те обича“. На дъщеря си казва: „Дъще, не вярвай на своя възлюбен. Той ще те излъже“.
към беседата >>

19. Правилно разпределение на енергиите

За пример, ако у някои от вас е чрезмерно развит мозъчният център на благоговение и Любов към Бога, а разсъдъкът му не е развит, за да може да прокара тази енергия в умствения свят, тогава туй чувство ще се изроди във фанатизъм.
У някого се набира повече енергия, която той трябва да обуздава. Най-първо, в него се роди едно желание да вземе парите – взима ги, после ги оставя, пак ги взима, оставя ги, взима ги и най-после казва: „Е, нека Господ да ме прости! “ Нито кражбата, нито взетите пари са някакъв голям грях. Че някой взел парите, това не е един от много големите грехове, но последствията му отпосле са лоши. Освен кражбата има и други пороци. За пример, ако у някои от вас е чрезмерно развит мозъчният център на благоговение и Любов към Бога, а разсъдъкът му не е развит, за да може да прокара тази енергия в умствения свят, тогава туй чувство ще се изроди във фанатизъм. Всеки един фанатик е човек без разсъдък в своите убеждения. Туй чувство инстинктивно се проявява, той мисли, че като неговата Любов към Бога няма друга. Не е тъй. За да бъде Любовта ни към Бога съвършена, човек трябва да пожертва всичко, което има. Не само това, но Любовта към Бога трябва да се изрази в жертвата за цялото човечество – да станеш слуга на човечеството и да му дадеш своето знание.
към беседата >>

20. Речи само реч

Които знаели какво носи, спирали се пред него с благоговение, кръстели се и отминавали.
Христос е вече на земята, между хората. С какво ще Му се похвалите? С каквото и да се хвалите, всичко е чуждо. В това отношение вие приличате на онова магаре, което трябвало да пренесе златните кръстове и икони на една църква от едно място на друго. Така натоварено, то минало през главната улица на града. Които знаели какво носи, спирали се пред него с благоговение, кръстели се и отминавали. Магарето се възгордяло, вдигнало опашката си и започнало да реве от доволство. Господарят му го ударил няколко пъти с камшика си и казал: „Глупаво магаре, не мисли, че тази почит е за тебе. Хората се кланят на иконите и на кръстовете, с които си натоварено.“ И тъй, човек има сила и цена, докато добродетелите са в него. Щом изгуби добродетелите си, той играе роля на четвороного.
към беседата >>

21. Бъдете разумни!

Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо.
В това „ако искаш да ни помогнеш“ не е философията. Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш. В него има култура, поезия има! Поезия ще се учиш. Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето. Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо. И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика. Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива!
към беседата >>

22. Колко пъти да прощаваме?

Пред това същество ние трябва да седим с благоговение.
И после, като ме срещне на небето, ще каже: „Аз те познавам“. – „Как ме познаваш? “ – „Едно време аз бях в щъркел и ти ми помогна в селото Гюлекюр.“ Е, казвам: Това са малките случайности вътре в живота. Ето благородното в нашия живот! Всяко нещо, което Бог е създал и му е вложил живот, вложил му е и своя Дух. Пред това същество ние трябва да седим с благоговение. Да обичаш Бога, то значи да застанеш пред който и да е човек тъй, че да не гледаш на неговата форма. В Божествения свят аз благоговея пред този човек. Бог е вложил своя лъч, аз благоговея пред него. Следователно, като правим добро комуто и да е, ние го правим заради онази велика Любов, която действа у него, заради онази велика Любов, която блика навсякъде. И Петър пита Христа: „По колко пъти, Господи, да прощаваме?
към беседата >>

23. Движение на енергиите. Закон за поляризиране

Следователно към всичко трябва да гледаме с едно благоговение и да се радваме, че Бог ни е поставил в това тяло; да се радваме, че всички тия малки душички, всички тия малки клетки след милиони години ще станат отделни, големи хора като нас.
Съвременната окултна наука доказва това нещо. Постъпват ли хората по този начин, ще продължат живота си с колкото години искат: с 10, 15, 20, 100, 150, 200 години. Ще кажете: Кой има време да се занимава всяка сутрин с тия малки клетчици, да им праща добри мисли? Най-първо ще мислите за тях. Писанието казва: „Ние сме храм и Бог живее в нас, и всичко в нас е живо“. Следователно към всичко трябва да гледаме с едно благоговение и да се радваме, че Бог ни е поставил в това тяло; да се радваме, че всички тия малки душички, всички тия малки клетки след милиони години ще станат отделни, големи хора като нас. Когато ги срещнете, те ще кажат: Аз те познавам. – Отде? – Едно време живеех в тебе. Де? – В главата ти, и съм много добре запознат с реда и порядъка там. Друга клетка ще каже: Едно време живеех в сърцето ти и зная какво чувстваш.
към беседата >>

24. Тъчете мислите си!

Някой път човек направи някакво движение, с което причинява благоговение в другите хора.
“ Тя е проектирана вече. После, ако ви намеря изправни, бих ви обяснил какво означава туй движение; ако не ви намеря изправни, няма да ви обяснявам това движение. Аз наричам туй движение едно от свещените движения. У човека има много движения, които са свещени. Тези движения човек проявава при особени случаи. Някой път човек направи някакво движение, с което причинява благоговение в другите хора. Тези движения са особени и се случват много рядко. Затова аз ги наричам свещени движения у човека. Някой казва на някого: „Този човек ми изпрати веднъж един ангелски поглед. Но един път беше това! “ Някой пък си помръдне само ръката.
към беседата >>

25. Ще го изцеля

Приближил се евреинът до него, погледнал го с благоговение, но турчинът не му обърнал внимание, продължавал да се моли.
Ще ви приведа един случай из живота, станал още в турско време, някъде във варненско. Един евреин пътувал през една гора. Той носел със себе си чанта, пълна със злато. Като вървял, постоянно се оглеждал надясно-наляво, да не излезе от гората разбойник да го обере. По едно време, той настигнал един турчин, който си правел молитвата. Приближил се евреинът до него, погледнал го с благоговение, но турчинът не му обърнал внимание, продължавал да се моли. Евреинът си казал: Ето, Бог ми помогна. Срещнах един религиозен човек, на когото мога да разчитам. Като свършил молитвата си, турчинът се обърнал към евреина и започнали да се разговарят. Евреинът му казал: Радвам се, че срещнах един набожен човек. Аз нося пари в чантата си и се боях да не налетя на разбойници в гората.
към беседата >>

26. Добро и зло

Ще каже: „Този гост е добър, не яде много.“ Тъй, от всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение към Божиите закони.
Христос казва: „Не се грижете какво ще ядете и какво ще пиете.“ И право е, не се грижете. Какво ще се грижите? Който и да е ангел, като ви даде нещо на върха на една иглица, все ще ви нахрани. Дето и да сте, и най-малкото същество, колкото и да е бедно, може да ви нахрани. И то може да ви даде тази малка част, без да почувства, че сте му били на гости. Ще каже: „Този гост е добър, не яде много.“ Тъй, от всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение към Божиите закони. Ние казваме: „Всеки човек, който влиза в морето с лодка или с параход, трябва да знае да плува. На какъвто кораб и да се качи, щом ще минава през вода, той трябва да знае да плува.“ Който идва да живее в този свят, той трябва да знае да плува, а не само да философства. Философията не е знание – философия е например, като вземе човек да разправя, че като влезе във водата, тъй ще си държи ръцете, тъй ще си държи краката, тъй ще си държи тялото. Да, но като влезе той във водата, тази философия не работи. Като влезеш във водата, не се изисква философия, но се иска знание.
към беседата >>

Тъй, отъ всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение къмъ Божиитѣ закони. (втори вариант)
Какво ще се грижите. Който и да е ангелъ, като ви даде нѣщо на върха на една иглица, все ще ви нахрани. Дѣто и да сте, и най-малкото сѫщество, колкото и да е бѣдно, може да ви набрани. И то може да ви даде тази малка часть, безъ да почувствува, че сте му били на гости. Ще каже: този гостъ е добъръ, не яде много. Тъй, отъ всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение къмъ Божиитѣ закони. Ние казваме: всѣки човѣкъ, който влиза въ морето съ лодка, или съ параходъ, трѣбва да знае да плува На какъвто корабъ и да се качи, щомъ ще минава прѣзъ вода, той трѣбва да знае да плува. Който идва да живѣе въ този свѣтъ, той трѣбва да знае да плува, а не само да философствува. Философията не е знание. Философията е запримѣръ, като вземе да разправя, че като влѣзе въ водата, тъй ще си държи рѫцѣтѣ, тъй ще си държи краката, тъй ще си държи тѣлото. Да, но като влѣзе въ водата, тази философия не работи.
към втори вариант >>

27. Правила на разумния живот

Като дойде някой да ми поиска нещо, аз ще погледна палеца си, ще повдигна ръката си и ще кажа: тук живее Волята Божия, аз ще я изпълня с благоговение.
Разбирате ли? Палецът показва Божията воля, показалецът – благородството, възвишеното, средният – справедливостта, безименният – мъдростта, а малкият пръст – разумните човешки обходи. И тъй, само Божествените неща в света имат пръсти, а онези неща, които не са Божествени, нямат пръсти. Като казваме, че имаме ръка и пръсти, подразбираме нещо Божествено в нас. Ако някой погледне палеца си и съзнава, че той е израз на Волята Божия, той е нещо Божествено! Като дойде някой да ми поиска нещо, аз ще погледна палеца си, ще повдигна ръката си и ще кажа: тук живее Волята Божия, аз ще я изпълня с благоговение. И с вас трябва да бъде същото. Вие сте хора на настроенията. Има някои сестри и братя, които ми се сърдят по някой път. Аз имам един маркуч за онези, които ми се сърдят. И бъдете уверени, че аз ще употребя своя маркуч на общо основание и като излязат, те ще бъдат като мокри кокошки.
към беседата >>

Като дойде някой да ми поиска нещо, аз ще погледна палеца си, ще подигна ръката си и ще кажа: тук живее волята Божия, аз ще я изпълня с благоговение. (втори вариант)
Разбирате ли? Палецът показва Божията воля, показалецът - благородството, възвишеното, средният - справедливостта, безименният - Мъдростта, а малкият пръст - разумните човешки обходи. И тъй, само Божествените неща В света имат пръсти, а Онези неща, които не са Божествени, нямат пръсти. Като казваме, че имаме ръка и пръсти, подразбираме нещо Божествено в нас. Ако някой погледне палеца си и съзнава, че той е израз на волята Божия, той е нещо Божествено! Като дойде някой да ми поиска нещо, аз ще погледна палеца си, ще подигна ръката си и ще кажа: тук живее волята Божия, аз ще я изпълня с благоговение. И с вас трябва да бъде същото. Вие сте хора на настроенията. Има някой сестри и братя, които ми се сърдят по някой път. Аз имам един маркуч за онези, които ми се сърдят. И бъдете уверени, че аз ще употребя своя маркуч на общо основание, и като излязат, ще бъдат мокри като кокошки.
към втори вариант >>

28. Раздай всичко!

Майката и бащата стоят в другата стая, а момата очаква с благоговение, кога възлюбеният ще ѝ предложи. (втори вариант)
Но, дойде онзи глас отвътре, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите, ела та ме последвай! “ Някои хора, като се молят, най-напред си държат главата нагоре, казват: Господи, Господи! Но, като чуят този глас, наведат си главата надолу. Колко вярно е туй положение и в живота! Седи възлюбеният момък пред своята възлюбена, която с трепет очаква да ѝ направи предложение, та да се оженят. Майката и бащата стоят в другата стая, а момата очаква с благоговение, кога възлюбеният ще ѝ предложи. Той мълчи, мисли и най-после казва: Не мога да се оженя заради вас, защото условията са такива – и наведе глава. Същото е и с вас. Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме последвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: Господи, ще бъде тъй, както си казал.
към втори вариант >>

29. Чудните предположения

Не трябва да мислите така, но като минавате покрай тия малки неща, спрете се и кажете: „Аз благодаря на всички малки неща – те съставляват основата на моя живот.“ Имаш ли уважение, благоговение и почит към житото, към царевицата и към всички плодове, ти ще можеш да почиташ и всичко около себе си – такъв трябва да бъде новият морал.
Ако той не държеше хляба в ръцете си, щеше ли да ти заповядва? И ако ти нямаше нужда от хляб, щеше ли да го слушаш? Туй и светските хора го знаят. Сега аз искам да ви наведа на мисълта да обръщате внимание на малките неща в живота си. Ние пренебрегваме малките неща – житото, ръжта, въздуха, Слънцето – абстрахираме се от тях, но това не е философия, това е криво разбиране на живота. Не трябва да мислите така, но като минавате покрай тия малки неща, спрете се и кажете: „Аз благодаря на всички малки неща – те съставляват основата на моя живот.“ Имаш ли уважение, благоговение и почит към житото, към царевицата и към всички плодове, ти ще можеш да почиташ и всичко около себе си – такъв трябва да бъде новият морал. Не поставите ли този морал за основа в живота си, от вас нищо няма да стане. Ще бъдете такива, каквито сте и сега. Вие ще се раждате и умирате, а тия малки братчета ще ви разлагат, ще изсмукват соковете ви и ще ви учат на самопожертване. Вие ще минавате от един житен клас на друг и сами ще учите този закон, докато най-после се освободите от тази стара философия. Докато узрее вашата глава, вие ще минавате последователно от живота на растенията в тоя на животните, докато най-после минете в живота на човека.
към беседата >>

30. Подпушване на светлината

Вие с благоговение ще пристъпвате към нея, за да пристъпят с благоговение и към вас.
Пазете се да не правите тези грешни, прибързани заключения. Всеки ден човек се разтваря, всеки ден разгръща по един нов лист от своята душа. Всяка душа е отлична книга, но за външния, физическия свят човек е нещо друго. Когато дойдем до душата, тя е една велика Божествена книга, която постоянно се разкрива. Пристъпите ли към някоя човешка душа, вие ще считате тая душа за свещена. Вие с благоговение ще пристъпвате към нея, за да пристъпят с благоговение и към вас. Когато се отнася до тялото, това е друг въпрос, но пристъпите ли към душата, най-първо, преди да я пипнеш, ще измиеш ръцете си 3-4 пъти със сапун, та като дойде да обърнеш някой лист, да не остане никакво петно върху нея. Внимателно ще пипате! Физическия човек може да го гледаш, както искаш, но онази душа, която е пробудена, виж, тя е проникната от свещеното съзнание и трябва да се пипа внимателно. Тя те погледне, иска да те проникне, да обмени своите хубави мисли и чувства с тебе, но започнеш ли да се предпазваш от нея или да я човъркаш, ще ѝ оставиш много лоши впечатления. Ако не си готов да говориш на тази душа, ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, днес не мога да говоря с тебе, имам всичкото добро желание, но не съм разположен духом.
към беседата >>

31. Голяма радост и малка скръб

Те гледат на радостта с благоговение, пазят я като писано яйце, а скръбта захвърлят вън като непотребна вещ.
Когато невидимият свят ви изпраща големи скърби с малки семенца от плодовете на радостта в тях, вие ги хвърляте по улиците. Гледам по софийските улици има много такива захвърлени скърби. Като посещавам стаите на учениците, около праговете виждам много от тези скърби захвърлени. Самите ученици пък виждам накичени с радости, които трептят над тях. И това са ученици, които посещават школата от 20 години насам. Те гледат на радостта с благоговение, пазят я като писано яйце, а скръбта захвърлят вън като непотребна вещ. Разбиране е това! Обаче на съвременните хора е потребна велика наука, с която да превръщат скърбите в радости. Това е тъй наречената „духовна алхимия". В средните векове още учените са се занимавали с алхимия, т.е. с превръщане на неблагородните метали в благородни.
към беседата >>

32. Каквото става

душата ни трябва да се изпълни с благодарност, с благоговение, че Бог действува навсякъде в света.
Обаче дали съзнаваме, че живеем за Бога, или не съзнаваме, ние пак живеем за Бога. Най-хубавата мисъл, която трябва постоянно да държите в ума си, е следната: каквото и да ви се случи, да знаете, че това е волята Божия. И тогава, ако осиромашеете, нека душата ви се изпълни с вътрешна благодарност към Бога, че Той ви е удостоил с внимание да ви изпрати сиромашията. Той казва някому: „Вземете богатството на този човек." Това значи: „Вземете товара на този човек." Аз благодаря на Бога, виждам, че това е Неговата воля и казвам: „Волята Божия за мене струва повече, отколкото богатството, което ми отнемат." Ако придобия богатство, аз пак благодаря, защото такава е волята Божия. Щом волята Божия е такава? душата ни трябва да се изпълни с благодарност, с благоговение, че Бог действува навсякъде в света. Мислим ли така, само Той може да ни избави от всички противоречия. Само Той може да внесе в душата ни мир и спокойствие. Само Той може да ни даде знание и светлина, свобода и простор, сила и живот. Казвам: От днес се изисква от всички ви да имате положителна мисъл. Кой каквото каже за вас, добро или зло, да знаете, че то е от Бога.
към беседата >>

33. Домовит човек

Любовта, за която ви говоря, това е една велика сила, това е едно свещено чувство - най-свещеното, най-мощното чувство, Божествено чувство, което твори в света и пред което, ангелите се прекланят с благоговение.
Че в какво седи животът? - Животът седи в разумното съчетание на онези елементи, с които трябва да градиш, да създаваш себе си. Ако от ден на ден ти не ставаш по-здрав, по-умен и по-изобилен с живот, какво разбираш от живота. Аз често ви говоря за Любовта, но не за онази Любов - от картошки, не и за онази Любов - от мамалижена каша. Вие трябва да ме разбирате добре - аз нямам нищо общо с такава любов. Любовта, за която ви говоря, това е една велика сила, това е едно свещено чувство - най-свещеното, най-мощното чувство, Божествено чувство, което твори в света и пред което, ангелите се прекланят с благоговение. Когато Бог заговори на някой човек, той става силен, мощен и никога не отпада. Любовта никога не отпада. Всички слънчеви системи могат да изгаснат, целият космос може да изчезне, всичко може да се измени, но чувството на Любовта остава за вечни времена и от него произтича всичко в света. Не ми говорете за каша, от която хората умират. Има религии, които са направени от просена каша или от картофена каша.
към беседата >>

34. Влияние на цветовете

И тъй, който влезе в областта на Разумната Природа, той трябва да пристъпи към нея със свещен трепет и с благоговение.
– Защото мисълта на всички е съсредоточена към един общ предмет. Обаче ако двама души с две противоречиви мисли се приближават един до друг на разстояние, по-малко от 50 см, те се стълкновяват. Аурите им се преплитат и между тях става неправилна обмяна. Щом почувстват такава дисхармония, те веднага се отдалечават. Не пристъпвайте онази свещена преграда, която Природата е поставила. И тъй, който влезе в областта на Разумната Природа, той трябва да пристъпи към нея със свещен трепет и с благоговение. – „Не съм ли свободен да се движа според законите и наредбите на моя трен? “ – Не, влезеш ли в пътищата на Природата, ще спазваш нейните закони. Тя не обича да преграждате пътя Ă, да поставяте нови прегради. Като не спазват законите на Разумната Природа, хората се стълкновяват едни с други, ожесточават се помежду си и в края на краищата казват: „Човек за човека е вълк.“ – Каква философия има в тази мисъл? За добрия човек обаче не е така.
към беседата >>

35. Ще се наситят

И когато дойдем до свещения закон на правдата, всички трябва да имаме благоговение пред нея.
Казвам: знайте, че и аз съм един дедектив, слязъл от невидимия свят в София. Като ви гледам как живеете, ще кажа на Господа: тия колонисти тук не вършат волята божия, не вършат волята на своето отечество. Ако се върши волята божия, законите трябва да бъдат еднакви за всички. Законът трябва да бъде еднакъв и за царе и за прости. Ние трябва да сме най-последни пред закона. И когато дойдем до свещения закон на правдата, всички трябва да имаме благоговение пред нея. Всяка погрешка е погрешка, от когото е да е направена тя. И простият като направи погрешка, и царят като направи погрешка, пред закона на правдата тя е все погрешка. Достойнството на човека седи в това, да поправи тази своя погрешка. В света и светията прави погрешки, и ангелите правят погрешки. Погрешките са възможни за всички.
към беседата >>

36. Затова се родих

Аз говоря за онази сиромашия, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде великото в света.
Животът, който имаш , е най-голямото богатство. Ти благодари, че си сиромах. Добре ли ще ти бъде, ако имаш голямо богатство и бъдеш в положението на натоварено магаре? Казвам: Сиромашията е най-голямото богатство, най-голямото благо в света. Коя сиромашия? Аз говоря за онази сиромашия, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде великото в света. В това седи смирението на човека. Никой няма право да изтрива хубавите неща! Казвам: Във всяка душа има хубави, богати условия за бъдещето. При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука благодари на Бога за всичко това и си кажи: “Аз ще докажа на Бога, че имам любов към Него.” Ако не можете да носите страданията си, в какво ще покажете вашата младост? Аз наричам “млади хора” тия, които геройски могат да носят най-големи страдания.
към беседата >>

37. Влизане

Ухото на Живия Господ е толкова чувствително, че ако Му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата молитва непременно ще бъде приета.
– В кой Бог? В света има много богове. Още от най-стари времена хората си създавали богове, пред които падали на колене, молили им се, тамян им кадели, но те не ги чували – никакъв отговор не получавали на молитвата си. Днес, същите хора, със своите атавистически мисли, казват: Молим се на Бога, но Той не ни чува. Казвам: Молят се тези хора, но на някой от многото богове, които не са живи. Ухото на Живия Господ е толкова чувствително, че ако Му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата молитва непременно ще бъде приета. Обаче, молите ли се на Бога, а същевременно мислите, как да използвате този-онзи, молитвата ви няма да бъде приета. Това не е човещина; това и животните вършат. Сегашното състояние на човека е резултат на три велики принципа, които са действали някога в миналото, действат в настоящето, ще действат и в бъдещето. Първият принцип е обикновеното човешко съзнание, което работи за смекчаване на твърдия елемент в човека. В това съзнание има само две точки: едната, от която човек излиза и втората, към която отива.
към беседата >>

Не, приятелю, намериш ли се пред такъв извор, ще се спреш при него с благоговение, ще свалиш шапката си, ще измиеш лицето си, ще пиеш от водата му и ще кажеш: Господи, помогни ми да изчистя сърцето си и да просветя ума си, като водата на този извор.
Дигни очите си нагоре към небето, погледни звездите и кажи: Господи, благодаря Ти за всичко, което Си създал! Ако и след това искаш нещо хубаво, обърни внимание на бубулечиците, на птичките, на растенията, на чистите кристални извори и нека в тебе се зароди велико вътрешно желание да се позанимаеш с тях, да научиш, защо са създадени те. От всичко това ти трябва да изпиташ красив трепет на своята душа. Питам: Какво правят съвременните хора? Като се намерят пред някой чист планински извор, изведнъж натопяват вътре калните си обуща, да ги измият. Не, приятелю, намериш ли се пред такъв извор, ще се спреш при него с благоговение, ще свалиш шапката си, ще измиеш лицето си, ще пиеш от водата му и ще кажеш: Господи, помогни ми да изчистя сърцето си и да просветя ума си, като водата на този извор. Изворът е жив. От хиляди години при него седи някой възвишен дух и работи, изпълнява своето предназначение. Затова отидете ли при някой извор, пийте от водата му, измийте се и благодарете. Казвате: Вярно ли е всичко това? Питам: Вярно ли е, че ме слушате сега да ви говоря?
към беседата >>

38. Новата земя

Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат.
Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат. Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат. Така се изреждат всичките четири групи последователно. В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения. Една от групите, например, запитва, какъв е смисълът на страданията, а друга им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека. Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат. Старците си гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия. Съвременните артисти или свирят, или пеят, а източните музиканти едновременно и пеят, и свирят. Изкуство е това! Но и тази музика още не представлява най-великото. Един ден тя ще се преведе в нова, по-съвършена форма от сегашната.
към беседата >>

39. Двама синове

Още отдалеч като ги зърнат, те обикалят, правят големи кръгове и ги поглеждат с благоговение. Защо?
Той коленичи, защото изказва любовта си, но едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота. Движенията имат смисъл, когато човек придобива нещо от тях. Запример, в Индия има факири, които седят неподвижно с ръце нагоре или надолу, като истукани. Така прекарват по цели дни, по цели месеци, без да мърдат. Покрай тях минават тигри, лъвове, змии, кобри, но не ги докосват. Още отдалеч като ги зърнат, те обикалят, правят големи кръгове и ги поглеждат с благоговение. Защо? – Тия факири имат будно съзнание, те са във връзка с Бога. Затова и животните, които ги обикалят, отправят молбата си към тях: молим ви да ни изнесете нагоре към Бога, защото животът ни на земята е много тежък. Питам: какво правят съвременните хора, като видят насреща си някое опасно животно? Те веднага вадят нож или пушка и стрелят. Казвам: нож и точило не могат да спасят света.
към беседата >>

40. Забравената дума

Душите и сърцата на всички хора трябва да се изпълнят с благоговение и свещен трепет.
Значи има един принцип, едно начало: Бог е живот. Зададе ли си въпроса кой е създал Бога, човек вече се намира пред пропаст, в която неизбежно ще потъне. Който се е осмелил да борави с този въпрос, той е опитал дълбочината на тази пропаст. Свещено нещо е Божието име! Когато се спомене името Божие, моментално трябва да настане абсолютна тишина. Душите и сърцата на всички хора трябва да се изпълнят с благоговение и свещен трепет. Когато някой каже за нещо, че такава е волята Божия, всички неразрешени въпроси трябва да се разрешат. Всеки трябва да поддържа името Божие и волята Божия в света! Вън от тия две неща всичко друго е преходно. Някой казва: „Аз имам особено мнение по този въпрос“. – Щом имаш особено мнение, кажи къде ще бъдеш след 10 години, какво ще бъде материалното ти положение, какви промени ще станат в космоса и т.н.
към беседата >>

Сега, като ученици, от вас се изисква да произнасяте името Божие не със страх, но с благоговение, и всеки момент да сте готови да изпълните волята Божия.
Когато хората се карат и сърдят помежду си, те мъчно се примиряват. Някога трябва да минат 10–20 години, за да се примирят. Кой постъпва по-право: кучетата или хората? Хората говорят за Божията Любов, но като дойде до приложението ѝ, постъпват по своему. Не, щом се скарате с някой човек, обърнете се с молба към Бога като Любов, Той да оправи тази работа. Сега, като ученици, от вас се изисква да произнасяте името Божие не със страх, но с благоговение, и всеки момент да сте готови да изпълните волята Божия. Всеки ден правете опити, да видите колко сте готови да служите на Бога. Ако някои от вас не сте в добри отношения помежду си, направете опит, не механичен, но съзнателен, да видите каква е любовта ви към Бога, доколко сте готови в Негово име да се примирите. Дръжте името Божие свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал. И в миналото, и в настоящето вие сте поставени при условия да познаете Великата Божия Любов към вас и да Му благодарите. Здраве, сила, богатство, щастие – Той всичко ви е дал.
към беседата >>

41. Четирите кръга

Тъй щото, когато се говори за търпението на вола, подразбираме една черта на ангел, и затова се отнасяме с благоговение към това негово качество.
Например, Той казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките". Лозата подразбира възвишеното, благородното в човека. Лозата символизира още закон за самопожертване. Волът пък символизира търпение. Търпението е качество на ангелите. Тъй щото, когато се говори за търпението на вола, подразбираме една черта на ангел, и затова се отнасяме с благоговение към това негово качество. Дойдем ли до отрицателните прояви на вола, например, мушкането, ние имаме предвид низшето проявление на вола. Сега, коя е основната мисъл в лекцията? За следния път направете резюме върху това, което говорих тази вечер, като извадите всички нови идеи, всички контрастни положения, които изнесох в лекцията. От това, което говорих, намирам, че сме стигнали до върха, повече не може да се пътува. Ако речем да насилим положението, да турим още една скъпоценност на камилата, гърбът й ще се счупи.
към беседата >>

42. Ще ви се даде

Освен това, той не трябва да бърза да пие от водата му, но да се огледа, да види, какво направление има тази вода, дали тече от изток или запад, дали от север или от юг и като се увери в доброто разположение на този извор, тогава, с благоговение, да се приближи и пие от водата му.
Казвам: от всички растения, от всички извори ние можем да извадим морал. Светът е пълен с образци, които могат да дадат някакъв морал на хората. Като наблюдавам проявите на съвременните хора, казвам: колко много още има да живеят и да се учат хората, докато дойдат до Божествения морал, докато придобият будно съзнание! Колко внимателен трябва да бъде човек, когато отива до някой извор! Той трябва да следи, да не стъпче и най-малкото листенце на цветята около извора. Освен това, той не трябва да бърза да пие от водата му, но да се огледа, да види, какво направление има тази вода, дали тече от изток или запад, дали от север или от юг и като се увери в доброто разположение на този извор, тогава, с благоговение, да се приближи и пие от водата му. Много от болестите на съвременните хора се дължат на това, че като пътуват някъде из планината, изпотени, пият студена вода; или, както са били натоварени с някаква тежка, лоша мисъл, набързо пият студена вода. Пият ли вода в такова състояние, те непременно ще се разболявят, или ще ги сполети някакво голямо нещастие. Пийте вода от извори, които са изложени на юг, а не на север! Южните извори са пълни с живот. Може да се пие вода и от северни извори, но само при специални условия.
към беседата >>

43. Психически анализи

Който е готов да изпълни великите закони на Битието, той е изпълнен с Любов, с благоговение към Бога.
Чрез него той се калява, изработва нещо устойчиво в себе си. Казано е в Писанието: „Страхът от Господа е начало на Мъдростта“. Страх от Бога има само онзи, който е готов да изпълнява Божиите закони. В Писанието думата „страх“ е употребена в друг смисъл, а не в този, който обикновено се разбира. Не може човек да изпълнява Божиите закони от страх. Който е готов да изпълни великите закони на Битието, той е изпълнен с Любов, с благоговение към Бога. Като ученици на живота, вие трябва да работите върху своите мисли, да ги анализирате. Преди да приемете една мисъл, анализирайте я, вижте какво съдържа тя, отде иде и какво иска от вас. Някои мисли понижават човека, а други го въздигат. Приемете и едните, и другите, без да се понижавате или възгордявате. Ако се възгордеете, ще паднете; ако се понижите, ще се повдигнете.
към беседата >>

44. Баща си и майка си

Злото е космическа сила, пред която трябва да се пристъпва с благоговение.
Само така могат да се разрешат въпросите. Затова е казал Христос: „Не противи се на злото! " Няма адепт, няма Учител в света, който да е казал на хората да се борят със злото. Който се е опитал да се бори със злото, той всякога е бил побеждаван. Злото е мощна сила, пред която цели светове са изчезвали. Злото е космическа сила, пред която трябва да се пристъпва с благоговение. То е поток от лава, пред която нищо не можете да направите. Апостол Павел е казал: „Побеждавайте злото с добро! " Съвременните учени искат да убедят хората, че злото може да се ограничи. Днес това е невъзможно.
към беседата >>

45. Практически правила

Дойде ли при вас, ще се отнесете към нея с всичкото си почитание и благоговение.
Никой не е пострадал от любов, на която водите са чисти, кристални. Тази любов носи изобилие в живота, прави хората радостни и весели. Опасно е, когато човек скача, играе и по невнимание може да падне, да си счупи крака. Това не се дължи на любовта, но на неумението на човека да се справя с нейните енергии. Свещено нещо е Любовта. Дойде ли при вас, ще се отнесете към нея с всичкото си почитание и благоговение. Бог е Любов. Следователно, каквото мислите за Бога, такова ще мислите и за Любовта. Задачата на човека е да определи отношенията си към Любовта. Който е постигнал това, знае какво може да иска от нея и как да благодари за всичко, което тя му дава. Тук, именно, се прилага законът: Без Любов нищо не се постига; с Любов всичко се постига.
към беседата >>

46. Плащане и прощаване

Когато Любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: стремеж, нежност, благоговение, мекота, разсъдителност и т.н.
Ако Любовта би се приложила като метод при възпитанието на децата, резултатите щяха коренно да се различават от тия, които имаме сега. Хората говорят за Любов, за свобода, но като не знаят как да приложат Любовта при възпитанието, получават обратни резултати. – Защо? – Защото говорят само, без да изпълняват това, което говорят. Любовта, свободата са достояние на всички живи същества. Когато Любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: стремеж, нежност, благоговение, мекота, разсъдителност и т.н. Покрай тия качества ще се явят и някои отрицателни – страх, ревност и др. Това е в реда на нещата. Това показва, че Любовта е сила, под влиянието на която всичко расте и се развива. Щом е дошъл на земята, човек не може да бъде ангел. По прояви човек може да бъде ангел, но по същество не може още да бъде ангел.
към беседата >>

Това значи да имате особено мнение за него, да се отнасяте към него с голямо благоговение, с голямо уважение.
Ангелите се делят на степени, като офицерите. Между тях редници няма, а от офицерските чинове има само три степени: капитан, полковник и генерал. Всички наредби на земята са взети от невидимия свят, но те са така изопачени, че са създали някаква каша. Степените на ангелите се определят от степента на тяхната любов. Следователно, когато обичате някого, първата ви работа е да го произведете в чин капитан. Това значи да имате особено мнение за него, да се отнасяте към него с голямо благоговение, с голямо уважение. В душата и в духа си да му определите високо място и оттам да го гледате. Както вие се отнасяте към него, така и той ще се отнася към вас. Не можете ли да запазите това отношение, всички усилия, които правите в Любовта си, ще останат напразно. Същите отношения трябва да се спазват и в науката. Ако студентът не обича професора си, той не може да стане учен.
към беседата >>

47. Тънкият конец и дебелото въже

Искате ли да напредвате, работете за развиване на благоговение, на почит към учителите си, към другарите си и към себе си.
В деня на сватбата на дъщеря си бащата предал това дело в ръцете на зета си, да му послужи като зестра. Младият адвокат, зетът, проучил делото и в 2 години го разрешил. Дядото му казал: „Синко, гладен ще ходиш. Аз цял живот прехранвах себе си и семейството си с това дело, а ти го разреши за 2 години. Щом разрешаваш въпросите толкова бързо, ти не можеш да бъдеш адвокат, ще вземеш друга служба“. Искате ли да напредвате, работете за развиване на благоговение, на почит към учителите си, към другарите си и към себе си. Без това чувство никой не може да бъде ученик. После иде вече стремежът към учене. От ученика се изисква първо любов и почит, а после стремеж към знание. Любовта ражда любов към знанието. Почитта към учителя подразбира любов и почит към източника, отдето излиза знанието; почитта към себе си подразбира любов и почит към резервоара, в който се влива знанието; почитта към ближния подразбира умение на ученика да използва външните условия за прилагане на знанието.
към беседата >>

48. Задна стража

Всичко може да критикува човек, но дойде ли до Бога, там трябва да се изпълни със свещен трепет и благоговение, със свещен идеал.
– Човек трябва да държи съзнанието си будно, да не се колебае във вярата си, да не говори лошо за своя Създател. Престъпи ли този закон, двете плесници ще дойдат. За да не дойдат плесниците, вие трябва да се пазите от злото. Не се борете със злото, но го избягвайте. Човек трябва да има една свещена идея в себе си за своя Създател, Който внася в него импулс към знание, към свобода, към истина, към красота, към щастие. Всичко може да критикува човек, но дойде ли до Бога, там трябва да се изпълни със свещен трепет и благоговение, със свещен идеал. По това трябва да се отличавате като ученици. И ученикът някога е бил въглен, но сега е диамант. Той е минал и минава през такова налягане, което е в състояние да превърне въглена в диамант. Ученикът се отличава по това, че може да пречупва светлината, както диаманта, вследствие на което придобива вътрешна стойност. Той е твърд като канара.
към беседата >>

49. Разумни наредби

В Божествения свят красивата дреха се гледа отдалеч, с благоговение.
Щом е красива, тя има по-голяма възможност да се ожени за богат, за учен мъж. Момъкът иска да бъде интелигентен, по-добре да нареди живота си. Значи на физическия свят красотата и интелигентността се използват за користолюбиви цели. В Божествения свят те имат съвършено друго предназначение. На физическия свят всеки гледа да се докосне до красивата дреха на човека, да я пипне, да опита качествата ѝ, вследствие на което тя лесно се цапа. В Божествения свят красивата дреха се гледа отдалеч, с благоговение. На физическия свят всеки иска да се докосне до ума на интелигентния човек. Щом се докосне, все ще го оцапа, ще го развали. В Божествения свят се отнасят особено предпазливо към интелигентността на човека. Като ученици, които сте слезли на земята, от вас се изисква голямо смирение, да не се бъркате в работите на своите ближни, да не се осъждате. Че някой не мисли право – това не е ваша работа.
към беседата >>

50. Правилни изводи

Той затворил шишето и всичките започнали да гледат на Стан- лей с благоговение. (втори вариант)
Бил в едно племе и носил в едно шише много силен амоняк. Казва: "Какво е? " "Имам едно нещо, което действа много ефективно." Най-първо, царят на племето помирисал. Като отворил шишето Станлей, и онзи се прострял на земята, започнали да текат сълзите. Всички, кой как помирисвал, падал на земята. Той затворил шишето и всичките започнали да гледат на Стан- лей с благоговение. А за Станлея това е обикновена работа. Но те гледат, този цар се повалил на земята. Туй е недоволството. Казвам, то е хиляди пъти по-лошо от амоняка.
към втори вариант >>

51. Верни положения

" Ти ще имаш вярата в Господа, като пипнеш дрехата с всичкото благоговение, с всичката вяра, Той ще каже: "Да бъде по вярата ви", а не казва "Ако иска Господ." (втори вариант)
Мен ми е потребно. Ако аз го искам, тогава Той ще ми го даде. Вие казвате: "Господи, ако обичаш, дай ми здраве." Как ще кажеш на Господа, че ви трябва здраве, да ви разбира Той. Онази жена, която страдаше от кръвотечение, казва: "Само до дрехата Му да се допра, и ще оздравея." Христос усети, че сила излезе от Него. Тя не каза: "Господи, мога ли да пипна дрехата? " Ти ще имаш вярата в Господа, като пипнеш дрехата с всичкото благоговение, с всичката вяра, Той ще каже: "Да бъде по вярата ви", а не казва "Ако иска Господ." Ние поставяме въпроса на крива основа. Криво се тълкува Писанието. Не е нахалство, но тази жена имаше вяра. Всичките мъчнотии, които имаше, се махнаха. Мнозина се намирате в мъчнотии, казвате: "Молим се, но Господ не ни слуша." Как може да ви слуша Господ?
към втори вариант >>

52. Първите стъпки / Ден без възли

МС

Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас.
То е мощното в човека. Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него? Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот. Мощно нещо е човекът! Той струва повече от цялата земя. Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас. Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него. Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ! Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори? Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина.
към беседата >>

53. Стотникът

Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност.
Как се вади двойникът на човека, това можете да изучавате от съчиненията на учените. Оттук можем да извадим следното заключение: Красивото, великото в света седи в това, което не се вижда и не може да се определи. Ако стоите пред море или пред океан и не виждате бреговете му, трябва ли да считате, че те не съществуват, или че не са реални? Вие изпитвате особени чувства пред величието на океана и казвате, че той представя особен свят. Такова нещо представя невидимият свят, който се открива на хората отчасти само, според степента на тяхното развитие. Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност. Такова нещо представя Бог. Човек не може да Го види, не може да Го обхване, но може да влезе в съприкосновение с Него. И това, което възприеме от Него, представя реалност, към която той се стреми. Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност. По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо.
към беседата >>

Ако вие се намерите пред едно голямо море или пред един океан и не виждате брега му, вие ще кажете: „Това е един особен свят." При това положение този океан, който ви вдъхва такова голямо благоговение с неговото величие, няма да го разглеждате като нещо отделно, но ще го разгледате като един голям, обширен свят. (втори вариант)
След това турят пред очите на двойника една книга, но той не вижда по физически начин, обаче веднага възприема това, което е написано в книгата, предава го на мозъка на спящия човек и той, в това си сънно състояние, започва да чете и да говори. Как ще си обясните тази работа? Може да си я обясните, както искате, но важното е, че това е факт. Реалността е извън тялото, а не в самото тяло вътре. От този опит аз правя следния извод: хубавото, красивото в света е това, което не може да се определи. Ако вие се намерите пред едно голямо море или пред един океан и не виждате брега му, вие ще кажете: „Това е един особен свят." При това положение този океан, който ви вдъхва такова голямо благоговение с неговото величие, няма да го разглеждате като нещо отделно, но ще го разгледате като един голям, обширен свят. И тогава някой казва: „Аз искам да зная какво нещо е Бог." Ти не можеш да Го видиш, но казвам: това, което не можеш да видиш, не можеш да възприемеш неговата безкрайност, но можеш да дойдеш в съприкосновение с него - това е реалността. Сега от този свят ще минем в друг. Тази реалност си има пътища, чрез които тя се обявява. Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи. И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено същество или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език.
към втори вариант >>

54. Личност и душа

Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви.
Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината. Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината. Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец. Той не е развил в себе си Любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва.
към беседата >>

Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение.
Това значи да говори човек истината. Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината. Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец. Той не е развил в себе си Любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва. Неблагоприятни са условията за новите, Божествени идеи в България.
към беседата >>

Като ученици вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. (втори вариант)
Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината. Някой се укорява с цел да получи някаква похвала, друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината. Като ученици вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец. Той не е развил в себе си любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва.
към втори вариант >>

Който е развил в себе си любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. (втори вариант)
Това значи да говори човек истината. Някой се укорява с цел да получи някаква похвала, друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината. Като ученици вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец. Той не е развил в себе си любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва. Неблагоприятни са условията за новите Божествени идеи в България.
към втори вариант >>

55. Проява на Любовта / Чувството на любовта

Овцете му се спираха да го слушат с благоговение.
Сей на време, за да пожънеш плодовете си на време. Мнозина не успяват в живота си, понеже отлагат реализирането на своите желания за благоприятни времена. Вземете пример от Орфей, безсмъртният певец на вълшебната песен, който със свирката си превръщаше цялата природа в слух. Той не търсеше благоприятни моменти за свирене, но свиреше между овцете. Той пасеше овце и свиреше. Овцете му се спираха да го слушат с благоговение. Следователно, ако със своя живот човек не може да застави овцете да престанат да пасат, лошите хора да се откажат от престъпленията си, а добрите до го последват, той не живее добре. Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало в човека. Всеки човек трябва да извади тази свирка вън от себе си и да започне да свири с нея. Засвири ли веднъж, всички, които чуят това свирене, ще се съберат около него: ще пеят, ще скачат, ще играят. Който гледа как скачат, ще ги нарече луди.
към беседата >>

Овците се спирали с благоговение да го слушат, козите скачали при неговото свирене. (втори вариант)
Желанията ти навреме да станат, не преждевременно, не и след като мине. Ако го постигнеш, тогава ще имаш най-хубавите резултати. Ако твоят идеал в тебе дойде преждевременно, ти нищо няма да постигнеш. Питам, ако един велик певец в света стане говедар, няма кой да го слуша да пее, пее на говедата си, какво ще кажат говедата някой път за този велик певец или поет. Както онзи първия гръцки певец Орфей, той със свирене пасял овците си. Овците се спирали с благоговение да го слушат, козите скачали при неговото свирене. Ако ти със своя си живот не може да заставиш овците, добрите хора престанат да пасат и ако лошите хора не може да накараш да скачат, ти не живееш добре. Срещнеш добрия човек. Като засвириш на Божественото, да го накараш да се замисли, да те слуша. Като срещнеш онзи светския човек, той казва: "Аз толкова да слушам не мога, но аз мога да играя." Единият свири, другият слуша. Защото и българското хоро спазва туй правило.
към втори вариант >>

56. Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)

Тогава считай всичко, което е направено в природата, че е направено от едно велико и съвършено същество и работи с онова благоговение. (втори вариант)
Представете си самата истина в себе си. Защото, ако не си я представите, ще дойде лъжата. Лъжата всякога има обратния резултат върху самия човек. Светът е направен от едно съвършено същество, което помни вечността. Този, който е направил света, той я помни по-добре, отколкото ти като несъвършено същество и който намираш, че светът не е направен както трябва. Тогава считай всичко, което е направено в природата, че е направено от едно велико и съвършено същество и работи с онова благоговение. И се поусмихни малко на този човек, който е създал всичко това. И Господ като те види теб, какъвто и да си, той не те съди. У Бога някой път има тази усмивка. Ти като не разбираш и като разбираш, той се усмихне, не че те съжалява, но той се усмихне. И знаете ли какъв е смисълът на тази усмивка?
към втори вариант >>

57. Стойност на нещата / Постоянна цена

Като погледне към онова, което Бог е създал, мистикът се изпълва с благоговение.
Ще каже някой, че идеите му били мистични. Идеите му били мистични, но остаряват. Щом остаряват, те не са мистични. Мистични идеи са ония, които остават през вечността. Такива са идеите на гениалните хора, на светиите, на Учителите. Като погледне към онова, което Бог е създал, мистикът се изпълва с благоговение. И за него има неща непонятни, които изпълват душата му със свещен трепет и любов към Бога. Ще кажете, че човек трябва да знае всичко. Това е повърхностно заключение. Има неща ,които човек трябва да разбира, но има неща, които не трябва да разбира и знае. Вие имате един приятел, когото обичате.
към беседата >>

Пред него има един живот на учител, но тъй погледнато от живота, в него има само едно вътрешно благоговение. (втори вариант)
Казва, той е мистик. Мистикът е човек, който преживява. Той живее обикновен живот, не живее живота на гениалните хора, на светиите. Светията, мистикът трябва да преживее нещо. Каквото мисли, в него всичко е реално, няма нещо неразрешено. Пред него има един живот на учител, но тъй погледнато от живота, в него има само едно вътрешно благоговение. Туй, което ние не разбираме, тогава се ражда благоговението. Благоговение може да има само към Бога. Като погледнеш това, което не може да изкажеш, не може да схванеш, да го разрешиш. Ти се намираш пред онази вечност. Мистикът благодари, че има нещо, което не може да определи.
към втори вариант >>

Благоговение може да има само към Бога. (втори вариант)
Той живее обикновен живот, не живее живота на гениалните хора, на светиите. Светията, мистикът трябва да преживее нещо. Каквото мисли, в него всичко е реално, няма нещо неразрешено. Пред него има един живот на учител, но тъй погледнато от живота, в него има само едно вътрешно благоговение. Туй, което ние не разбираме, тогава се ражда благоговението. Благоговение може да има само към Бога. Като погледнеш това, което не може да изкажеш, не може да схванеш, да го разрешиш. Ти се намираш пред онази вечност. Мистикът благодари, че има нещо, което не може да определи. Не считайте, че разбирането ще донесе мир на душата. Разбирането някой път може съвсем да те разстрои.
към втори вариант >>

58. Близо е лятото

Достатъчно е да помисли човек за Него, за да трепне душата му с онова велико, свето благоговение на Сина към своя Баща.
Такова е отношението на всички живи същества към Бога. Хората, които мислят, че стоят най-високо в стълбата на животинското царство, имат особена идея за Бога. Те гледат на Него като нещо далечно, отвлечено. Бог е близо и далеч – от човека зависи това. Свещено нещо е Бог. Достатъчно е да помисли човек за Него, за да трепне душата му с онова велико, свето благоговение на Сина към своя Баща. Ако човек изпитва свещен трепет към слънцето – носител на енергия, колко повече трябва да затрепти цялата му душа към Онзи, Който му е дал живот. Ще кажете, че само идеалистите имат свещен трепет към Бога. Според мене, и материалистите, и идеалистите имат свещен трепет. Защо? Казано е, че Бог е Любов. В този смисъл, няма живо същество в света, което да не благоговее пред любовта.
към беседата >>

59. В дома на Симона

Религиозното чувство в него е свързано с чувството на благоговение, на почит и уважение.
Първата задача на човека, е да изучава себе си. Само по този начин той може да работи за развиване на онези чувства и способности, които са в зародишно състояние в него. В българина, например, религиозното чувство е слабо развито. Той има вяра, но религия няма, затова горната част на главата му, дето се намира центърът на религията, е сплесната. Отсъствието на религиозно чувство му създава големи нещастия. Религиозното чувство в него е свързано с чувството на благоговение, на почит и уважение. Съвестта в българина е добре развита, но му липсва мекота. За да развие религиозното си чувство, българинът трябва да намери специфичен научен метод. И американецът не е религиозен. Религиозното чувство е развито добре в германеца, руснака и евреина. Никой народ не пази така религията си, както еврейският.
към беседата >>

60. Разумни промени / Разумно изменение на абсолютното равновесие. Пробуждане на известни сили

Богатият човек в този случай в природата, както съществуват отношенията, той е един учен човек и ще го гледаш с благоговение. (втори вариант)
Богатият трябва да ти стане учител, професор да те учи. Ти трябва да идеш при него. А ти какво правиш? Казваш: Този богатият, изедникът! Това е много просташка работа. Богатият човек в този случай в природата, както съществуват отношенията, той е един учен човек и ще го гледаш с благоговение. Това е богатият, не както казвате „изедникът“, учен човек е той. А сиромахът е друго нещо. Богатият е учен човек, а сиромахът не че е невежа, но той не е учил, не знае; значи ще идеш при богатия, както ние го правим или както когато един ученик иде при някой учител, какво казва? Ученикът не знае, отива да се учи. И каквото му каже учителят, ученикът прави.
към втори вариант >>

61. Денят на доброто

РБ

Разберете ли дълбокия смисъл на този стих, вие ще сложите хляба в устата си с трепет и с благоговение, защото ще знаете, че Божественото влиза във вас.
Ние уподобяваме възвишените мисли с житното зърно, защото в него природата крие своите велики тайни. Житото символизира великата жертва в живота. Защо житото е дошло на земята, това знаят само онези хора, които са завършили своето развитие. Една от задачите на житото е да подобри живота на хората, да им помогне в еволюцията. Ако човек в яденето на хляба не може да разбере и осмисли жертвата, която житото прави за него, той никога не би могъл да разбере думите, които Христос е изказал в стиха: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който ме яде, ще придобие живот в себе си“. Разберете ли дълбокия смисъл на този стих, вие ще сложите хляба в устата си с трепет и с благоговение, защото ще знаете, че Божественото влиза във вас. Какво правят съвременните хора с хляба? Някои хора, като се нахранят, събират трошиците от хляба и ги хвърлят настрана, за кокошките или за други птички; някои пък ги хвърлят на мравките. И това не е лошо, все ще се използват тези трошици. Има хора, които и така не използват трошиците, но ги оставят да се тъпчат по земята. Правилно е, когато човек се нахрани, да събере внимателно трошиците и да измие мястото, където те са паднали.
към беседата >>

62. Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината

РБ

Едно е важно за човека: да има страх и благоговение към Бога.
Ще кажете: „Колко вода е преминала през мен! Колко пари са минали през ръцете ми! “ Питам: от всичко това, остана ли нещо у вас? – „Нищо не остана.“ Един ден магарето се похвалило: „Аз пренесох много икони на Христос“. Да, но това магаре светия не стана, а пак магаре си остана. Едно е важно за човека: да има страх и благоговение към Бога. Съвременните хора се страхуват едни от други: синът се страхува от баща си. Когато синът стане по-силен от баща си, тогава пък бащата се страхува от сина. Дъщерята трепери от майка си, но понякога майката трепери от дъщеря си. Казвам: докато хората се страхуват един от друг, те не вървят в правия път. Христос казва: „Аз съм вратата на овците“.
към беседата >>

63. Най-високото място

” Когато съзерцавате, бъдете така свободни, че никой да не се плаши от вас – заемете положението на светия, та кой как ви види, да застане с благоговение при вас.
Не, този човек е в размишление, той преживява нещо, не го безпокойте. Тъй щото кажат ли, че някоя мома или някой момък е болен, казвам: „Те са ходили някъде на печалба, сега са се върнали у дома си, почиват си, предали са се на съзерцание.” Щом кажат, че са здрави, аз подразбирам, че те отиват пак на печалба, излизат от дома си. Това са картини, които илюстрират положението на хората. Казвам: всеки ден употребявайте по няколко минути за съзерцание, за почивка на тялото – отправяйте ума си към всички Разумни същества, на които работите са напълно уредени. Освободете се от всички грижи и безпокойствия и кажете: „Благодарим на Бога за всичко, което е направил, благодарим, че ни е изпратил в света! ” Когато съзерцавате, бъдете така свободни, че никой да не се плаши от вас – заемете положението на светия, та кой как ви види, да застане с благоговение при вас. Вие можете да седнете на стол, можете да легнете на креват, но каквото положение и да сте заели, никой не трябва да се плаши от вас. Правете това упражнение по три пъти на ден – сутрин, на обед и вечер, по десет минути най-много; размишлявайте върху Божественото, за да се освободите от всички дребнавости. Ако упражнението ви е излязло добре, и вие ще бъдете доволни от себе си. Човек трябва да се вглъбява в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота. Казвам: как ще постигнете това?
към беседата >>

64. Проводници на Любовта / Пътищата на живота. (Кой може да обича.) Проводници на Любовта – светлина, звук и въздух

Като станете светлина, тъй свободни, както ангелите носят светлината, светлина стават, както Христос е казал: "Аз съм виделина на света." Тогава за цяла една седмица с най-голямото благоговение - не да се смее човек, не да си кажете тъй: "От мене, такъв грешник, аз ще стана светлина, че няма да ме види никой." Така не се разсъждава. (втори вариант)
Сега всеки един от вас ще мисли през цялата седмица: мога ли аз да стана светлина и да вляза през очите на някого. Не да се спрете, не като Сара. Нали Господ й каза, че тя ще роди син и тя казала: "На млади години не родих, че сега, на осемдесет и четири години, такава старуха, ще родя дете, че няма да го види никой." И тя се засмяла. Господ й каза: "Защо се засмя? " "А, не се смея." Та първото нещо, една мисъл турете сега в ума си - мога ли да стана светлина. Като станете светлина, тъй свободни, както ангелите носят светлината, светлина стават, както Христос е казал: "Аз съм виделина на света." Тогава за цяла една седмица с най-голямото благоговение - не да се смее човек, не да си кажете тъй: "От мене, такъв грешник, аз ще стана светлина, че няма да ме види никой." Така не се разсъждава. Ти като разсъждаваш, няма да мислиш така. Кой ви е казал, че сте грешник? Че ако дойде някой, че ви нацапа с катран, ще кажете ли "Аз съм катран вече"? Не, ще идете, ще се измиете малко, ще хвърлите катрана и ще останете такъв чист. Едно правило пазете в душата си.
към втори вариант >>

65. След това

Ти ще имаш всичкото уважение към него, като че се намираш пред някой владика; с благоговение ще погледнеш тази станция и ще кажеш: "Моля да благоволите, имам да разрешавам сложен въпрос, какво трябва да се направи в дадения случай?
А пък мен, сърби ли ме носът, след няколко дни получавам една сума. Откъде знае този нос, че парите ще дойдат? Носът е станция; от Разумния свят казват, че сега ще имаш един чек. Питам сега: тази велика, хубава станция, която Господ е поставил на лицето ти, защо ти да не си благоразумен, ами теглиш насам-натам носа си, чоплиш го, дърпаш го - ти нарушаваш един ред. Нямаш право да се държиш невнимателно с носа си! Ти ще имаш всичкото уважение към него, като че се намираш пред някой владика; с благоговение ще погледнеш тази станция и ще кажеш: "Моля да благоволите, имам да разрешавам сложен въпрос, какво трябва да се направи в дадения случай? Ще туриш ръката си на носа, ще я подържиш, и няма да се мине дълго време, и ще дойде великата мисъл, ще ти светне в душата и ти ще си разрешиш въпроса. Ти ходиш този да питаш, онзи да питаш. Попитай носа си! Той ще ти каже по-лесно. Попитай носа си, защото той е свързан с твоя ум.
към беседата >>

66. Приложете Добродетел

” Като чуеш това в тебе ще се зароди едно високо благоговение.
Когато един цигулар влезе в тази музика, ти не мислиш дали право свири или не, но казваш: свири човекът. Като свири, да остане у вас една основна мисъл, едно хубаво, приятно чувство, да се вдъхновите така, че да обикнете всичко. Такава музика има в изгрева на слънцето, такава музика има в звездите, такава музика има в цъфтежа на растенията. Пролетно време, когато растат растенията, може да чуете този пукот. Някой ще каже: „Какво, ако си туря ухото и чуя? ” Като чуеш това в тебе ще се зароди едно високо благоговение. Ще чуеш нещо, което с човешки език никога не може да ти го кажат, и ти никому няма да го кажеш. Има нещо в природата, което и учените хора не са слушали. Има един шепот в канарите, в планините. Лятно време може да отидете да послушате този шепот. И канарите имат един говор.
към беседата >>

67. Верният в малкото

Туй важи за безбожния и за набожния, за вярващия и за невярващия, за младия и за стария, за владици и попове, за проповедници - всички вие, каквито и да сте, имате благоговение пред парите.
Но ако ти даде 3, 4, 5, 6, 10 хиляди лева, веднага ще отидеш. Колкото повече се увеличава златото, толкова повече си готов да служиш на този господар. Коя е причината? Подбудителната причина за твоето служене е онази, грубата материя, която не подозира, в какво седи твоето щастие и нещастие. Ти като видиш такъв господар, въодушевяваш се от него и си готов да му служиш. Туй важи за безбожния и за набожния, за вярващия и за невярващия, за младия и за стария, за владици и попове, за проповедници - всички вие, каквито и да сте, имате благоговение пред парите. И право казват хората: "не може без парици". "Парице, парице, всесилна царице" - казва Славейков. И действително, голяма царица е тя. Сега, не мислете, че мен ме интересува това. Това не е един подбив, защото аз не разбирам думата "подбив".
към беседата >>

68. Възпитание на волята

Хвани ръката на страдащия с благоговение и кажи: Господи, ти си силен и всемогъщ.
Ако той не може да оцени любовта ти, никаква любов не си проявил към него. Оня, който искрено обича, само в пет минути може да премахне скръбта на тоя, когото обича. Ще хване ръката му, ще я подържи пет минути, и скръбта му ще изчезне. Видиш ли, че някой е скръбен, не му говори, но хвани ръката му, погледни го в очите и кажи: Не се смущавай, ще се оправи работата ти, защото си проекция на Бога. Каквото кажеш с любов, ще стане, защото в дадения случай, ти си авторитет, проява на Божията воля. Хвани ръката на страдащия с благоговение и кажи: Господи, ти си силен и всемогъщ. Ако искаш, можеш да освободиш тоя човек от страданието му. Някой казва: Аз искам да служа на Бога. – Преди да бъдеш служител, ти трябва да се научиш да виждаш нещата. Как ще служиш на Бога, ако не виждаш най-малкото, което Той прави за тебе? Влизаш в клас с противоречие в себе си.
към беседата >>

Хвани ръката му и с всичкото благоговение кажи: "Господи, ако искаш, премахни неговите страдания." (втори вариант)
Някои казват: "Помогнете ми." Говориш му, говориш му, не минава. Хвани го за ръката, погледни го малко, кажи му: "Ще се уреди тази работа." Ще се уреди, защото ти си една проекция на Бога. Каквото кажеш, ще стане за неговата слава. Ти си авторитет. Ти си в дадения случай проявление на волята на Бога. Хвани ръката му и с всичкото благоговение кажи: "Господи, ако искаш, премахни неговите страдания." Някой казва: "Искам да работя за Бога." Аз толкова години работя между вас, но вие виждате едната страна на работата. Това, което аз говоря, то не е всичкото. Силата на възпитанието не седи само в това. Аз съм внесъл други работи. Аз съм внесъл даже нещо, което вие не подозирате.
към втори вариант >>

69. Обич и знание

УС

Като чуят Божествена песен, ангелите се спират и с благоговение слушат.
Ако вън е мрачно, бурно, ще изпеете такава песен, която ще подобри времето. Всяка песен съдържа такава енергия, която ви свързва с Божествения свят. Като изпееш една такава песен, и ангелите ще те слушат. Това е музика. Като запееш, всичко разумно да те слуша: земята и небето, звездите и водите, растенията и дърветата, животните и човекът. Като чуят Божествена песен, ангелите се спират и с благоговение слушат. Те се радват, че има същества на земята, които пеят с любов. Казваш: „Толкова години слушам проповеди какво съм научил? “ Ако разсъждавате само и критикувате, вие ще дойдете до положението на пълно неразбиране. Знаете, че чрез всяко движение, чрез говора се изявява разумна енергия. Преведете тези движения правилно, за да се ползвате от тяхната енергия.
към беседата >>

70. Сеятелят

УС

И тогава, като срещнете един художник, ще се отнесете към него с благоговение.
Кой от вас може да рисува така? – „Мъчно е да рисува човек себе си.“ – Искаш, не искаш – ще рисуваш. Човек трябва да работи във всички области. Ще знаеш, че без рисуване, без художество не може. Всички трябва да бъдете художници. И тогава, като срещнете един художник, ще се отнесете към него с благоговение. Той ще ви учи отвън. Отвътре ще имате един учител, а отвън – друг. Мъчно е да бъдеш отвън учител. Досега аз не съм срещал нито един художник, който да е дал онази гениална крива линия на благородството или линията на Любовта, линията на Мъдростта, или линията на Истината. Други линии са дадени, но линиите на добродетелите остават за в бъдеще.
към беседата >>

71. Ще влезе Духът

Онова благоговение, което по-напредналите същества имат към едно същество, което не греши, изгубва се туй благоговение и вече туй същество се излага и на ред страдания.
Въпросът не е там. За един разумен човек законът е да не наруши общата хармония на цялото, а не че той ще страда. Обща хармония да има. Понеже всяко едно престъпление, извършено в какъвто и да е смисъл, лошите постъпки се отразяват на цялото. И тогава всички се заемат да поправят, но хармонията не може да се наруши. Онова благоговение, което по-напредналите същества имат към едно същество, което не греши, изгубва се туй благоговение и вече туй същество се излага и на ред страдания. Сега няма какво да ви доказвам това. Вземете в един народ. Когато някой не изпълни завета на народа, който те имат, всички имат презрение към него – минават се векове. Някой път амнистия може да дойде след 5–10 години, а някой път и след 100 години не идва. Запример воюващите страни каква голяма неприязън имаха.
към беседата >>

Гледам растенията, животните, на всичко туй с благоговение гледам.
Молитвата разбира едно разумно общение с разумните сили в природата. Ние считаме всички нейни наредби за свещени. Аз съм в общение с нея, на всяка стъпка се спирам и благоговея пред нея. Като се спра до един извор, мене ми трепне сърцето. Когато видя тия грамадни скали отгоре казвам – това е великото, което е работило. Гледам растенията, животните, на всичко туй с благоговение гледам. Не търся Бога в някоя външна форма. Най-първо, гледам туй, което съществува около мен. Аз гледам да има ясна представа за самия живот, в който живеем. Ти нямаш ясна представа за себе си, нямаш ясна представа за ръката си, да видиш какво богатство се крие в ръката. На някои хора виждаш, че животът изчезва от тях, на други, като пипнеш ръката, виждаш, че животът тече.
към беседата >>

Гледам растенията, животните също с благоговение. (втори вариант)
Ние считаме всички нейни наредби за свещени. Аз съм в общение с нея. На всяка стъпка се спирам и благоговея пред нея. Като се спра до един извор, трепне ми сърцето. Когато погледна тия грамадни скали, казвам: Това е Великото, което ги е създало. Гледам растенията, животните също с благоговение. Не търся Бога в някоя външна форма. Най-първо гледам това. което съществува около мене. Искам да имам ясна представа за живота, в който живеем. Ти нямаш ясна представа за себе си, нямаш ясна представа за богатството, което се крие в ръката ти.
към втори вариант >>

72. Външна и вътрешна вяра

УС

Като дойда до една скала, аз гледам на нея с благоговение.
Ако не знае, аз мога да ви покажа как да я построите. – Как? – Първо, ще ви покажа как да любите Господа. Ще любите Бога по особен начин, а не както любите своя приятел. Да обичаш Бога, това значи да забравиш себе си, без да изгубиш съзнанието си. Като дойда до една скала, аз гледам на нея с благоговение. Зная, че тя може да падне върху мене и да ме смачка. В дадения случай тя е по-силна от мене. Има едно състояние, от което познавам, че аз съм по-силен от канарата. В този случай, ако тя се наведе към мене, казвам ѝ: Ще стоиш права. Аз заповядвам.
към беседата >>

73. И украсиха светилниците си

Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва.
Яденето е най-нисшият живот на мисълта. Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта. Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта. Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно. Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва. Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва. И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух. Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно. По същия начин трябва да постъпиш и с мисълта, когато трябва да приемеш една мисъл. Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо! “ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам?
към беседата >>

И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух.
Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта. Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта. Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно. Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва. Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва. И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух. Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно. По същия начин трябва да постъпиш и с мисълта, когато трябва да приемеш една мисъл. Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо! “ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам? Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие?
към беседата >>

Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно.
Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта. Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно. Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва. Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва. И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух. Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно. По същия начин трябва да постъпиш и с мисълта, когато трябва да приемеш една мисъл. Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо! “ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам? Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие? Седите и мислите за някоя голяма служба или за последната парижка мода, или за някакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н.
към беседата >>

Ако вие можете да се спрете пред едно парче хляб с благоговение, да го разгледате, да помислите малко, да се съсредоточите в себе си, да се изпълните с благодарност към това, което природата е създала и да кажете: Господи, благодаря Ти за този свят, който си създал и който в момента ще приема в себе си, и в резултата на това, ако вие усетите едно голямо удоволствие, значи, че сте приели тази храна както трябва. (втори вариант)
Яденето е най-нисшият живот на мисълта. Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта! Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта. Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта са свързани тясно. Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре и умът ви ще се развива добре, както трябва. Ако вие можете да се спрете пред едно парче хляб с благоговение, да го разгледате, да помислите малко, да се съсредоточите в себе си, да се изпълните с благодарност към това, което природата е създала и да кажете: Господи, благодаря Ти за този свят, който си създал и който в момента ще приема в себе си, и в резултата на това, ако вие усетите едно голямо удоволствие, значи, че сте приели тази храна както трябва. И ако след това не се спрете с същото благоговение пред въздуха, който приемате и не благодарите, вие не можете да се ползвате както трябва от него. Обаче, ако го приемете с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане във вас правилно. По същия начин трябва да постъпите и с мисълта. Когато трябва да приемете една мисъл, задълбочете се, поразсъждавайте върху нея и тогава я приемете. Ако вие удряте главата си в стената и казвате: Главо, главо!
към втори вариант >>

И ако след това не се спрете с същото благоговение пред въздуха, който приемате и не благодарите, вие не можете да се ползвате както трябва от него. (втори вариант)
Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта! Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта. Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта са свързани тясно. Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре и умът ви ще се развива добре, както трябва. Ако вие можете да се спрете пред едно парче хляб с благоговение, да го разгледате, да помислите малко, да се съсредоточите в себе си, да се изпълните с благодарност към това, което природата е създала и да кажете: Господи, благодаря Ти за този свят, който си създал и който в момента ще приема в себе си, и в резултата на това, ако вие усетите едно голямо удоволствие, значи, че сте приели тази храна както трябва. И ако след това не се спрете с същото благоговение пред въздуха, който приемате и не благодарите, вие не можете да се ползвате както трябва от него. Обаче, ако го приемете с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане във вас правилно. По същия начин трябва да постъпите и с мисълта. Когато трябва да приемете една мисъл, задълбочете се, поразсъждавайте върху нея и тогава я приемете. Ако вие удряте главата си в стената и казвате: Главо, главо! - Кой е виновен за положението ви, главата или вие сам?
към втори вариант >>

Обаче, ако го приемете с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане във вас правилно. (втори вариант)
Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта. Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта са свързани тясно. Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре и умът ви ще се развива добре, както трябва. Ако вие можете да се спрете пред едно парче хляб с благоговение, да го разгледате, да помислите малко, да се съсредоточите в себе си, да се изпълните с благодарност към това, което природата е създала и да кажете: Господи, благодаря Ти за този свят, който си създал и който в момента ще приема в себе си, и в резултата на това, ако вие усетите едно голямо удоволствие, значи, че сте приели тази храна както трябва. И ако след това не се спрете с същото благоговение пред въздуха, който приемате и не благодарите, вие не можете да се ползвате както трябва от него. Обаче, ако го приемете с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане във вас правилно. По същия начин трябва да постъпите и с мисълта. Когато трябва да приемете една мисъл, задълбочете се, поразсъждавайте върху нея и тогава я приемете. Ако вие удряте главата си в стената и казвате: Главо, главо! - Кой е виновен за положението ви, главата или вие сам? Не, като си пипнете челото, кажете: Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.
към втори вариант >>

74. Човешкият нос / За човешкия нос

Пипай носа си с благоговение и кажи: „Благодаря Ти, Господи, за хубавия нос, който си ми дал“.
Като хващаш носа си, ти се лекуваш с енергията, която излиза от пръстите. Ако е в пълно бездействие, носът ще се атрофира. Така могат да се атрофират и очите, и ушите на човека. Всяко побутване на носа трябва да бъде разумно. Когато пипаш носа си, мисли за Господа и за всичко, което Той е създал. Пипай носа си с благоговение и кажи: „Благодаря Ти, Господи, за хубавия нос, който си ми дал“. И да има някакъв недостатък на носа ви, не се спирайте на това. Не искам да ви утешавам, но казвам как трябва да гледате на това, което ви е дадено от Бога. За ученика, който постъпва в първо отделение, се предполага, че в него са вложени дарби и способности, които очакват своето развитие. Трябва ли такъв ученик да се насърчава? Не, той трябва да учи.
към беседата >>

Бутни носи си с благоговение и кажи: „Благодаря Ти, Господи, за носа, който си ми дал.“ Кажи: „Колко е хубав моят нос! (втори вариант)
И затова човек може да си послужи с енергията, която излиза от неговите пръсти. Ако ти оставиш носа си в пълно бездействие, той ще се атрофира. По същия начин ще се атрофират и очите, ушите, устата на човека, ако се оставят в пълно бездействие. Всяко побутване на носа трябва да бъде разумно. Когато бутате носа си, мислете за Господа, за Божественото, което Той е създал. Бутни носи си с благоговение и кажи: „Благодаря Ти, Господи, за носа, който си ми дал.“ Кажи: „Колко е хубав моят нос! “ Не казвай, че е малък или пък, че има някакъв недостатък. Тези неща не трябва да ви спъват. С това аз не искам да ви утешавам, но казвам, как трябва да гледате на тях. Един ученик, който е постъпил в едно училище, предполага се, че той има всички способности и възможности в себе си и следователно няма какво да се насърдчава, но трябва да учи. Че не може да учи, че не може да помни, че не е пръв ученик в класа, то е друг въпрос, но щом е постъпил в училището, той трябва да помни.
към втори вариант >>

75. Радостта

Всички ще ме гледат с благоговение, на всички ще давам аз и от никого няма да вземам.
Следователно ти оставаш господар да си направиш тяло каквото искаш. Ако искаш да дойдеш на земята, да си избереш такива хора да живееш, каквито искаш. Като слезеш от божествения свят, трябва да избираш хората, между които искаш да живееш. Та казвам сега, като си дошъл отгоре, да слезеш на земята, ти си направил един нов избор. Ако аз съм един хубав извор, който извира от планината, кой ще ми бъде неприятел, ако аз поя всичките: и мечки, и вълци, и хора. Всички ще ме гледат с благоговение, на всички ще давам аз и от никого няма да вземам. Ако ние всички сме такива извори, кой ще ни бъде враг в света? Никой. Единственото реално нещо, което определя човека, то е радостта. Само истината, животът, знанието, само любовта произвежда радост. Там, дето има любов, дето има мъдрост, дето има истина, там е радостта.
към беседата >>

Всички ще ме гледат с благоговение. (втори вариант)
След като умреш и твоят ум остава с тебе. Следователно, ти оставаш господар да си направиш каквото искаш тяло, когато идваш отново на земята, да си избереш такива хора, каквито искаш. Като слезеш от Божествения свят, трябва да избираш хората, между които искаш да живееш. Та казвам сега: като си слязъл на земята, ти си направил един нов избор. Ако аз съм един хубав извор, който извира от планината и поя всички - и мечки, и вълци, и хора, кой ще ми бъде неприятел? Всички ще ме гледат с благоговение. На всички ще давам и от никого няма да вземам. Ако всички ние сме такива извори, кой ще ни бъде враг в света? - Никой. Единственото реално нещо, което определя човека като човек, то е радостта. Само истината, животът, знанието, любовта произвеждат радост.
към втори вариант >>

76. Окото

С благоговение трябва да се приближавате към нея.
Ако нямате по-голям съд, ще вземете чиста стъклена кана. Ще си поливате 3 пъти на едната страна, 3 пъти на другата, след това ще си измиете врата и ушите. С мека кърпа леко ще обършете лицето си. Водата е един от великите проводници. Тя е носителка на живота. С благоговение трябва да се приближавате към нея. Ако ви дам знание за очите и не го използвате, нищо няма да получите от него. Има състояния, които не са ваши. Не давайте израз на такива състояния чрез очите си. Състояния, навици, които имал дядо ти, се предават чрез очите. Не се поддавай на тези състояния.
към беседата >>

С благоговение ще дойдеш до водата. (втори вариант)
Който няма ибрик[3], може да вземе чаша. С чайник не препоръчвам. Ако имате чиста стъклена чаша или друга някоя кана, чиста да бъде, може. Водата играе в дадения случай роля, тя е един от великите проводници. Водата е носителка на живота. С благоговение ще дойдеш до водата. Твоето съзнание при миенето трябва да бъде будно. И като се умиеш 3-4 пъти, ще мигаш, след това с мека кърпа леко ще изчистиш лицето си, а не с натискане. При миенето – три пъти от едната страна и три пъти от другата страна. Един, два, три пъти с водата горе, два пъти отзад към врата, после ушите ще измиеш. Ако ви дам някое знание за очите, няма да спечелите нищо, но ще се влоши работата.
към втори вариант >>

77. Постижимото

Някой човек седи с благоговение към богатия човек.
И заради богатството, което има, иска да го уважаваме и почитаме. Това богатство натрупано, което той има, хиляди хора са работили за него преди него. В това богатство влизат милиони кожи, които са одрани от гърбовете на млекопитаещите. В това богатство влизат милиарди зърна от житото, което е дало своя живот, в това богатство влизат милиони плодове, които са се жертвували. Аз намирам това крайно неразумно. Някой човек седи с благоговение към богатия човек. Казва[м]: Големи страдания има в това богатство, големи жертви. Когато богатият човек започне да мисли, той ще знае как да го употреби. Сиромахът, като дойде до голямата сиромашия, той да започне да мисли и да благодари, че сега ще се пречисти, защото сиромашията е процес на чистене. Когато дойде богатството в света, да се не опетни. То е онзи великият закон в света.
към беседата >>

78. Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли

Като ядеш, ще ядеш с всичкото си благоговение, ще знаеш, че Бог ти е дал един урок и че животът от Него минава направо в тебе.
Това са съгласуващи мисли. Като дойде до яденето, всички трябва да бъдете много внимателни, защото яденето е процес на трансформиране. Като ядете, освободете мисълта си от всички посторонни влияния. Седнете, пред яденето спокоен и тих, като че от него ще се оправят всичките ви работи. Христос казва: „Аз съм живия хляб и който ме яде, той ще бъде жив.“ Значи, чрез яденето ти ще приемеш един урок направо от Бога. Като ядеш, ще ядеш с всичкото си благоговение, ще знаеш, че Бог ти е дал един урок и че животът от Него минава направо в тебе. С този живот ти ще разрешиш всичките противоречия. Най-първо ние гледаме на яденето, а после дохождаме до музиката, до поезията, до философията. И наистина всички тия неща са второстепенни. Яденето, дишането, пиенето на вода, светлината, която придобиваме, аз наричам, че това са Божествени мисли, чувствувания и постъпки, които са най-важни. Те вървят по съвсем друга линия.
към беседата >>

79. Търпелив и добър човек

Някоя сестра, като дойде при мене, седи тъй свита, уж с благоговение, а друга се понадуе.
От вън той е много учтив, външно не може да познаете, кой от коя държава е. Дяволът е много учтив, той е провинен. Той казва: „Много ми е приятно, заповядайте! “ Той ще ви вземе под ръка, като някой кавалер от земята, ще ви хване като някоя дама и ще ви се кланя. Вие се смеете, но като ви наблюдавам и вие сте все такива актьори. Някоя сестра, като дойде при мене, седи тъй свита, уж с благоговение, а друга се понадуе. Аз ги гледам, коя от кое царство е. От вътре е всичко. От вън ще бъдеш такъв, какъвто ще бъдеш от вътре. Сега вие се смеете на външното, но важни са тайните работи, които носите от вътре. Носите едно бреме, но никой не ви плаща за него.
към беседата >>

80. Усилни времена

Като се явиш при него, ще седиш с крайно благоговение.
Като се съединят мъжът и жената заедно, ражда се детето. Мъжът като киселина става лош, значи законът сам по себе си е лош, но щом влезне в съединение, то изменя своето естество. Защо? Защото може да се неутрализира. Основата го неутрализира. Азотът е краен консерватор, той има желание да седи само на едно място. Като се явиш при него, ще седиш с крайно благоговение. Той ще ти покаже какво трябва да правиш. Докато си при него, не трябва да мърдаш, защото той не обича движенията. Той е баща на децата. Щом азотът е баща на елементите, тогава кой елемент е майката? Водородът е майката, а кислородът е синът.
към беседата >>

81. Не живея за себе си

Ти с благоговение да ядеш!
Мислиш ли, че и соковете от тая храна ще идат на място? Не, с тази хапка ти си подписваш присъдата. В дадения случай, като ядеш, ще мислиш за житеното зърно, което тебе ти носи едно благо. Вие не знаете онзи велик живот, който се крие в хляба, който е внесен в хляба. Ние ядем хляба и не знаем за онзи Божествен елемент, скрит вътре в хляба, за Божествения живот, който е скрит вътре в хляба. Ти с благоговение да ядеш! Като вземеш хляба, да считаш, че този хляб е свещен. Като го погледнеш, да знаеш, че в него Божият живот е и да го цениш. Ти вземеш хляба и казваш: „Този хляб не струва, онзи хляб не струва.“ И след като се храниш така ред години, нищо не може да постигнеш. Тогава ние сме взели едно правило: проповядва ни се едно учение, което е много лесно. Казвате: „Човек късмет да има!
към беседата >>

“ И когато тя излиза, той с благоговение я гледа.
Като дойдете, пак ме потупайте.“ Той усеща, че тя е внесла един нов живот. Вие ще кажете: „Това не е благочестиво, това не е според правилата. Какво ще каже жена му? Какво ще кажат старите хора? Тъй да даде на младата мома 2000 долара! “ И когато тя излиза, той с благоговение я гледа. Знаете ли какво разсъждавал този американец? Той казва: „Голям глупец съм бил досега. Аз не съм разбирал любовта. Тази ръка, която ме потупа, струва повече, отколкото богатството, което имам. Дано дойде втори път!
към беседата >>

82. Колко е добър Господ

Ще ви се поклони ниско и с благоговение ще седи пред вас.
И сегашните хора в света, които ръководят, светските хора, те изследват човека. Като влезе при вас един светски човек, който има познания, като ви погледне главата, лицето, той ще намери коя е силната, характерната черта във вас. Например, той ви усеща, че вие сте човек, който обича хората, че искате да бъдете виден, почтен, знатен в света. Той знае, че у вас са развити личните чувства. Той ще каже някоя хубава дума за вашия дядо, прадядо, за баба ви, ще намаже най-първо вашите лични чувства. Ще ви се поклони ниско и с благоговение ще седи пред вас. Той все има известни съображения, за да се държи така, той е префинен в държанието си, както дипломатите и нищо няма да ви даде. Ще влезе при вас някой религиозен човек и понеже мисли, че трябва да говори право, той ще ви каже, че сте лош човек. В какво седи лошавината ви? Не давате на бедните нито пет пари, не знаете какво говорите и прочее. И ако оня, комуто казвате тъй, е сприхав, не може да търпи, ще стане и ще ви удари една плесница, ще ви каже: „Да си знаеш мярката на устата." Вие се връщате при вашите съмишленици и ще кажете: „Аз му казах правото, но той не разбира, той е светски човек." Вие, дето и да отидете при хората, си има известни правила и ако вие не ги спазвате, ще считат, че сте невъзпитан.
към беседата >>

83. С человечески езици

РБ

Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит и уважение.
Значи, мястото на доброто в човека е в горната част на главата, а злото, което го кара да греши, е отзад на главата. Личните чувства са силно развити в българите. Ако и моралните им чувства са толкова силно развити, българите щяха да бъдат почти гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Местото на това чувство е в горната част на главата, на темето, вследствие на което това място на главата им е вглъбнато. Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит и уважение. Като влезете в някое българско семейство, ще видите, че синът не почита бащата, дъщерята не почита майката. Това се дължи на отсъствие на религиозно чувство в тях. Има един тип българи, в които религиозното чувство е по-силно развито. Те са остатъци от старите славяни. Тези българи живеят около Родопите, около Стара - планина.
към беседата >>

84. Свещеното правило

Тя седи с благоговение.
За Бога мисли най-хубавото! Болен си, не мисли за своята болест, а мисли най-хубавото за Бога! Дойде смъртта, остави я, мисли пак за Господа. Не мисли за нея, а мисли за Бога. Докато мислиш за Бога, смъртта не те бута. Тя седи с благоговение. Тя търси като тебе хора. В мига, когато няма да мислиш за Бога, като престанеш да мислиш за Него, тя ще те клъвне. Като мислиш за Бога, тя като онзи апаш ще ти каже: „Изгубих си занаята. По пътя, по който си тръгнал, аз те похвалявам“, и тя ще си отиде. Мисли най-хубавото за Бога.
към беседата >>

85. Цялото и частите