Търсене в текстове за 'Благоговение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 160 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_01 ) Разумност в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Ангелът му каза: „Не на мен да се поклониш, а на Бога.“ Без благоговение, с човешки похвати човек не може да влезе в общение с Духовния свят.
Когато Съществата ни говорят, трябва да бъдем отзивчиви. Когато Слънцето изгрява, да го посрещнем, да възприемем това, което то ни праща. Да се ползваме от мислите и чувствата, които идват в нас при съзерцание на слънчевия изгрев. Разумните същества в Природата, които ни помагат, са Служебни духове, които са пратени да служат на тези, които ще наследят Царството Божие. Когато на Йоана се яви Ангел, той падна и се поклони и остана без сила. Ангелът му каза: „Не на мен да се поклониш, а на Бога.“ Без благоговение, с човешки похвати човек не може да влезе в общение с Духовния свят. Разумните същества трябва да знаят състоянието, което имаме, за да помогнат. Животът е велика музика и всички процеси, които стават в Природата, се дирижират от Разумните същества. Те са великите музиканти. Какво трябва да се разбира под израза Жива природа? Живата природа е съвкупност от всички живи, разумни души.
към текста >>

2. 3_15 ) Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Чувството на благоговение към всички, безкрайното уважение към всички, във всички да вижда доброто.
Правил съм хиляди измервания върху главите. Веднъж, като измерих главата на една от първите ясновидки в България, от центъра на съвестта излизаше приятна светлина, но тя обичаше да критикува. Казах ѝ: „Ти си само справедлива, но не и религиозна.“ Тя вижда всичко и минава за религиозна. Ако беше религиозна, щеше да бъде гениална, светица. Кое отличава религиозният? Чувството на благоговение към всички, безкрайното уважение към всички, във всички да вижда доброто. Тази ясновидка беше сприхава. Тя каза веднъж на един човек, че откраднал едно ренде и като го върне, тогава ще му тръгне, защото откакто откраднал това ренде, все назад му вървяло. Винаги, когато ще дойдат известни Възвишени същества, то по-низшите същества се разбягват. При този свой страх те се крият вътре във вас. И страхът, който изпитвате, е тяхното състояние.
към текста >>

3. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато на Йоана се яви един Ангел, той падна, остана без сила и се поклони, а Ангелът му каза: „Не на мен да се поклониш, а на Бога.“ С липса на благоговение, по човешки начин и с човешки похвати не може да се влезе в общение с Духовния свят.
Ние сме се изменили и ни се струва, че Духовният свят се е изменил. Съществата имат вече друго отношение към нас, понеже ние сме се изменили. Бащата изменя своите отношения спрямо детето си, когато то порасне. Когато детето стане по-умно, бащата другояче му говори. Промяната, която правим в нас, такава ще я видим и отвън. Когато на Йоана се яви един Ангел, той падна, остана без сила и се поклони, а Ангелът му каза: „Не на мен да се поклониш, а на Бога.“ С липса на благоговение, по човешки начин и с човешки похвати не може да се влезе в общение с Духовния свят. За влизане в общение с Невидимия свят човек трябва да проучва опитността на хората, които са минали по този път. Това не е нещо, което човек изкуствено може да добие. По механически път това е недостъпно. Човек, като проучва тяхната опитност, постепенно ще се събуди и сам ще добие опитност. Човек трябва да работи и опитността ще дойде.
към текста >>

4. 6_12 ) Растителни инсталации - Боян Боев (1883 – 1963)

С благоговение ще отидеш при цветето, защото трябва да имаш такова чувство към това, което Бог е създал.
Това е редът. И най-после ще дойде човекът и ще ти дадат първия изпит на посвещение. Защо казвам, че не трябва да се късат цветята, а да се има свещено чувство към тях? – Растенията са инсталации, които трябва да пазим, понеже оттам зависи Животът. Може да откъснеш едно цвете, но само ако има много важна причина. С благоговение ще отидеш при цветето, защото трябва да имаш такова чувство към това, което Бог е създал. При това чувство на благоговение към растенията ще влезеш във връзка със Съществата, които работят върху тях. Особено на планината има благоприятни условия за вътрешно изучаване на растенията. Същевременно работете и върху четирите Евангелия в този ред: Лука, Йоана, Матея и Марка. Ще започнете с Евангелието от Лука. При Лука ще изучавате Любовта на хората, които имат стремеж към Бога и гледат нагоре.
към текста >>

При това чувство на благоговение към растенията ще влезеш във връзка със Съществата, които работят върху тях.
И най-после ще дойде човекът и ще ти дадат първия изпит на посвещение. Защо казвам, че не трябва да се късат цветята, а да се има свещено чувство към тях? – Растенията са инсталации, които трябва да пазим, понеже оттам зависи Животът. Може да откъснеш едно цвете, но само ако има много важна причина. С благоговение ще отидеш при цветето, защото трябва да имаш такова чувство към това, което Бог е създал. При това чувство на благоговение към растенията ще влезеш във връзка със Съществата, които работят върху тях. Особено на планината има благоприятни условия за вътрешно изучаване на растенията. Същевременно работете и върху четирите Евангелия в този ред: Лука, Йоана, Матея и Марка. Ще започнете с Евангелието от Лука. При Лука ще изучавате Любовта на хората, които имат стремеж към Бога и гледат нагоре. Ще четете Лука, за да разберете Любовта, която се стреми към Бога.
към текста >>

5. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз го гледам с благоговение.
Някои от тях направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети направляват отделните народи – българския, английския и др.; четвърти направляват водите, пети – растителността в света, и т. н. Според степента на своето развитие и знание всяко Същество е поело съответна служба. И всички хора са заобиколени от тези Разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. Ангелите, когато мислят, мисълта им минава през растенията и плодовете зреят. Приятно ми е да се спра при едно дърво, при един плод; тогава пред мен се отваря една картина на Същества, които мислят. Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз го гледам с благоговение. За мен един плод не е проста работа – едно много разумно Същество е работило, за да го поднесе. Светлината, която иде, е мисълта на Ангелите. Понеже те мислят, затова иде и Светлината. Ангелите разбират динамиката, техниката на Природата. Да въведеш в движение едно такова тяло като Слънцето и после с милиони години да не става нарушение, каква динамика има в това и с какви големи средства разполагат, с какви грандиозни капитали!
към текста >>

6. 15) Голямото Eвангелие - Боян Боев (1883 – 1963)

И като познаем Бога като Любов, ще имаме благоговение към Бога.
Ние Го търсим някъде, а Бог е в светлината, която носи знание, във въздуха, който носи мисълта, във водата, която внася живот, в храната, която носи доброто в света и съгражда материалния свят. Най-разбраното Същество е Бог. Ако майка ти и баща ти те обичат, то Бог е, който те обича чрез тях. Той е Първото Същество, което обича. Бог кара малката птичка да помага на пиленцата си, да им носи храна; Бог е, Който се грижи за тях. И като познаем Бога като Любов, ще имаме благоговение към Бога. Сега хората нямат срам и страх от греха. И ако имаха Любов, не щяха да воюват. Но навсякъде – и в Япония, и в Италия, и във Франция, има наши приятели, съпричастници на идеите на Бялото Братство. Бог е говорил и в Стария Завет, и в Новия Завет, и сега говори. Каквото е говорил, трябва да го приложим.
към текста >>

7. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

В Атлантида посветените са говорили с благоговение и безгранична любов за Великия, Който ще дойде и ще донесе сили за възход.
За идването на Исуса Христа – въплътителя на Син Божи, се е знаело от древни времена, и за да се подготви съзнанието на човечеството, са били дадени различни духовни учения: браманизъм39, маздеизъм40, херметизъм41, орфизъм42, мозаизъм43, будизъм44 и др. Чрез окултните школи човечеството извървява подготвителните стъпала към идеите на Христа. Не е правилно да се смята, че само в мозаизма – в книгите на Стария Завет – се загатва за идването на Христа. Има свидетелства, че още в атлантско време – хиляди години преди Христа – в окултните школи учениците са били подготвяни за великото събитие в земната история – идването на Христа, Който не е обикновен основател на религия, а е Спасител на човечеството, Който донася съвършения закон на вяра и Любов, а от това зависи бъдещата посока на човешката еволюция. След Христовата жертва се дават възможности, условия и сили за възлизане на човешките души. В Атлантида посветените са говорили с благоговение и безгранична любов за Великия, Който ще дойде и ще донесе сили за възход. Наричали са Го с магичната дума Метатрон. А тези, които приеха Христа при идването Му и изиграха голяма роля за разпространението на християнството – апостолите, първите мъченици и светиите, са били подготвяни духовно в течение на много поколения напред и по този начин са имали вътрешна връзка с Христа още преди Неговото идване. Освен това е било необходимо да се подготвят и реални условия за проявата на физическото тяло на Исус от Назарет. Някой може да се запита защо с толкова голямо внимание и с такива подробности се излага родословието на Христа съответно в Евангелието на Матея и в това на Лука. Дали е изнесена само една историческа хроника?
към текста >>

8. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

И това било тъкмо в момента, когато другият мислил за него с любов и благоговение.
Действието на последната не знае преграда. Майката крепи детето с любовта си, пази го, вдъхновява го през пространството. През пространството със своята любов тя работи върху ума, сърцето и волята му. Карин Михаелис описва любовта на двама души. Единият, когато се намирал в най-големи противоречия и мъчнотии почувствал голяма радост, просветление, хармония и вдъхновение. И това било тъкмо в момента, когато другият мислил за него с любов и благоговение. Когато човек обича някого, действително му изпраща реална сила, която го крепи и повдига. Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина. Обмяната между майката и детето е не само по време на бременността. Тя продължава през целия живот. Това е непрекъснат процес.
към текста >>

9. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, което аз само смътно предчувствах, ти ще го изпълниш.” С дълбоко благоговение чела Вера тия редове, написани от изстинала сега ръка.
През целия си живот, бях празен, безполезен мечтател. Ще умра аз, и след мен никаква следа тук на земята няма да остане от моя живот. Но ти, Вера, ти си още млада и силна. Аз зная, аз предчувствам, че ти си повикана за нещо възвишено. Това, за което аз мечтаех, ти ще го осъществиш. Това, което аз само смътно предчувствах, ти ще го изпълниш.” С дълбоко благоговение чела Вера тия редове, написани от изстинала сега ръка. Ней й се струвало, че й говори някой глас от онзи свят. Тя вече не изпитвала страстно и пълно с негодувание отчаяние. Като че чувствала някаква тъмна сянка да прекрачва целия й живот и завинаги да я лишава от възможността на всяко обикновено, егоистично щастие. Тя отива в столицата и там намира как да служи на човечеството. Решава се да отиде в Сибир при заточениците и там да ги утешава, да им служи.
към текста >>

10. МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Художествените образи, тонът и ритъмът, въображението, цялата дейност на детето да будят у него чувство на възторг, милосърдие, благоговение, любов, симпатия, съчувствие и пр.
Тогава естетичните му чувства са в подем. Тогава детето живее в света на ритъма и тона, в света на художествените образи и въображението, в света на хармонията и красотата. Тези страни на неговата природа през този период са в разцвет. Ето защо вторият образователен период трябва да бъде период на изкуството. Заниманията през този период не трябва да бъдат схоластични, без да засягат художествената природа на детето, без да го свързват със света на ритъма и тона, със света на въображението, със света на образите, със света на сърцето. Художествените образи, тонът и ритъмът, въображението, цялата дейност на детето да будят у него чувство на възторг, милосърдие, благоговение, любов, симпатия, съчувствие и пр. Ето защо хубаво е всяко занимание на децата през този период да се свързва с музика, рисуване, ритмична гимнастика, поезия, приказки, разкази и пр. Материалът, приготвен по план за цялата учебна година по разни учебни предмети, трябва да се премине в течение на учебната година, но при известна свобода относно времето на минаването; да има известна еластичност в това отношение, понеже той ще се преминава във връзка с нуждите, задачите и въпросите, които ще възникнат в детския живот при дадени конкретни условия. За да се запази известна система, за да не е разхвърлен материалът по всеки учебен предмет, а да е систематизиран от време на време и накрая на учебната година изминатият материал по всеки учебен предмет се повтаря и систематизира, за да се получи в края на краищата едно трайно и систематизирано знание, което да представя нещо цяло. Ето как учителят А.П., който е проучил педагогическите идеи на Учителя и взема за изходна точка на обучението детския труд сред природата, свързва методичната единица „Круша” с разните учебни предмети: В училищната градина децата работят в ранна пролет: разкопават около крушата, поливат я, чистят я и пр.
към текста >>

11. ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата.
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата. В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното. Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг.
към текста >>

В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното.
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата. В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното. Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея.
към текста >>

Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение.
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата. В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното. Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея. Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот. Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили.
към текста >>

Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим.
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата. В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното. Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея. Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот. Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили. Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа.
към текста >>

Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея.
В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното. Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея. Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот. Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили. Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа. Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление. Учителят дава следните изяснения на това: „Как ще възпитате грубото, невъзпитаното, неразвитото дете на добри и правилни отношения?
към текста >>

Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот.
Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея. Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот. Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили. Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа. Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление. Учителят дава следните изяснения на това: „Как ще възпитате грубото, невъзпитаното, неразвитото дете на добри и правилни отношения? На каквото днес го научите, утре ще го забрави.
към текста >>

Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление.
Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея. Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот. Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили. Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа. Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление. Учителят дава следните изяснения на това: „Как ще възпитате грубото, невъзпитаното, неразвитото дете на добри и правилни отношения? На каквото днес го научите, утре ще го забрави. Това възпитание е дресировка, нищо повече. Това, на което майката учи децата си, те ще го изоставят, няма да го прилагат в живота си. Защо? Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му.
към текста >>

Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони.
- не раздвижват всички детски сили. Те привеждат в активност само някои по-повърхностни сили на детската природа, а глъбините й остават незасегнати. А висшият душевен живот има силата да трансформира, да раздвижи целия човек. Ако мислят с модерни педагогически методи да организират училището на нови основи, но без да приложат методите за събуждане висш душевен живот у детето, в края на краищата ще има големи разочарования. Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот? Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея. Той вижда великата хармония и разумност, които царят в природата, вниква в мъдрото устройство на цветята, дърветата, звездния свят, цени тая красота, хармония и мъдрост, разляни в природата. Това е вече посаждане на висшия душевен живот в него.
към текста >>

Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея.
Ако мислят с модерни педагогически методи да организират училището на нови основи, но без да приложат методите за събуждане висш душевен живот у детето, в края на краищата ще има големи разочарования. Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот? Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея. Той вижда великата хармония и разумност, които царят в природата, вниква в мъдрото устройство на цветята, дърветата, звездния свят, цени тая красота, хармония и мъдрост, разляни в природата. Това е вече посаждане на висшия душевен живот в него. Учителят казва: „Излезте рано сутринта през пролетта, когато природата се събужда, когато цветята цъфтят и се вдълбочете в себе си, за да чуете тихия говор на Безграничния. Ако отидете в гората, ще чуете тихото шумолене на листата, което се излива в нежна приятна мелодия.” Могат да се използват известни аналогии.
към текста >>

12. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Че наистина е така, се вижда от следното: когато учителят прилага в клас метода на съпоставянето, детето всичко разбира, то е във възторг и благоговение; влива се живот в училищната атмосфера.
Методът на съпоставянето или уподоблението трябва да се употребява широко в първоначалното училище. Така ще се внесе висша поезия и красота в детския живот. Тогава учителят е вече художник. Той трябва да бъде художник, поет. И децата по природа са художници и поети. Че наистина е така, се вижда от следното: когато учителят прилага в клас метода на съпоставянето, детето всичко разбира, то е във възторг и благоговение; влива се живот в училищната атмосфера. Образната мисъл, с която си служи законът на съпоставянето, усилва запаметяването, дава храна на творческото въображение, действа дълбоко върху сърцето, чувствата. А всяка идея, която не е предадена на децата образно, ги оставя инертни, пасивни, индиферентни. Тогава урокът е сух, безинтересен и неразбран за тях. Щом даже за момент се напусне методът на съпоставянето, веднага настава в класа мъртвило, скука, умора, блясъкът в детските учи угасва, като че ли слънцето и животът се отдалечават от класната стая. Ще приведа друг пример от същата учителка В: „Идването на пролетта се представя като борба между дядо Мраз и Слънчо.
към текста >>

13. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Детето ще се научи да гледа с благоговение на Великия живот в природата.
Но може да има и на по-ниско място мъхнатост на растенията, пак като средство против силното изпарение. Например, свещицата. Систематични наблюдения над фасула и хмела Децата с учудване ще забележат, че стъблените им върхове правят спираловидни движения във въздуха, докато намерят подпора. И това не може да се обясни с външни влияния: светлината, топлината, влагата и пр., които нямат пръст в тези завивания. Детето ще се научи да гледа с благоговение на Великия живот в природата. Учителят ще му насочи вниманието към обстоятелството, че кореновият връх, когато расте надолу в почвата, извършва също такива спираловидни движения. Ако върхът на корена се допре до препятствие, веднага се извива и расте в противна посока. Ако при самия корен почвата е суха, а настрана близо се намира влага, коренът няма да расте вече надолу, но ще се извие настрани към влагата, и там развива най-много коренови разклонения със смукателни власинки. Превръщане на светлината в топлина в студено място Когато децата се разхождат в гъста, сенчеста гора, могат да срещнат красивите пъстри листа на ботурчето /Cyclamen/, гълъбовото око /Anemone hepatica/, каменоломката /Saxifraga/и пр.
към текста >>

14. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

През първия период детето подражава на всичко, което вижда да се прави около него, а през втория подражава само на това, към което има уважение, благоговение.
Казахме, че през първия период се слага основата на волята, казахме още, че първият период е период предимно на развитието и оформянето на тялото. Значи, в началото на втория период тялото и волята са вече доста укрепени, за да може да се приложи с успех през този период трудовият принцип и то сред природата.[3] Гореказаното определя характера на обучението и възпитанието през целия втори образователен период. * * * Подражателността през втория период продължава да играе роля, само че изменява характера си. През първия период детето подражава на всичко, което вижда да се прави около него, а през втория подражава само на това, към което има уважение, благоговение. Петър Монев изтъква тази разлика в подражателността през първия и втория периоди: „През втория период от развитието подражанието се слага върху друга почва. Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм. Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности. Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето.
към текста >>

Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето.
През първия период детето подражава на всичко, което вижда да се прави около него, а през втория подражава само на това, към което има уважение, благоговение. Петър Монев изтъква тази разлика в подражателността през първия и втория периоди: „През втория период от развитието подражанието се слага върху друга почва. Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм. Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности. Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето. Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните. Тук важи следният закон: „Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне. Ето защо за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство. Григорий Петров разправя за един студент от московския университет, слушател на лекциите по история на проф. Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в една Кавказка област, дето е трябвало да огрубее поради грубата среда, в която бил поставен.
към текста >>

Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните.
Петър Монев изтъква тази разлика в подражателността през първия и втория периоди: „През втория период от развитието подражанието се слага върху друга почва. Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм. Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности. Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето. Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните. Тук важи следният закон: „Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне. Ето защо за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство. Григорий Петров разправя за един студент от московския университет, слушател на лекциите по история на проф. Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в една Кавказка област, дето е трябвало да огрубее поради грубата среда, в която бил поставен. Но благородните думи и характер на проф.
към текста >>

Родителите и другите лица около детето трябва да притежават идеални характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето.
Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в една Кавказка област, дето е трябвало да огрубее поради грубата среда, в която бил поставен. Но благородните думи и характер на проф. Грановски така силно му въздействали, щото той сред тази груба среда с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този образ поддържал у него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски бил и проф. Пирогов. Родителите и другите лица около детето трябва да притежават идеални характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето. Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж. От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие.
към текста >>

От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период.
Грановски така силно му въздействали, щото той сред тази груба среда с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този образ поддържал у него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски бил и проф. Пирогов. Родителите и другите лица около детето трябва да притежават идеални характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето. Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж. От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните.
към текста >>

Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие.
Родителите и другите лица около детето трябва да притежават идеални характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето. Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж. От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня.
към текста >>

Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение.
Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж. От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало.
към текста >>

Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден.
Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество.
към текста >>

Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня.
Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите.
към текста >>

То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение.
През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите. Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите. През този период това чувство може да се развие у детето по следните начини:
към текста >>

Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите.
След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите. Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите. През този период това чувство може да се развие у детето по следните начини: а/ Като вижда то у околните въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие, мъдрост и пр. б/ Като му се разкриват възвишени характери от историята - биографии на велики хора. в/ В приказки, разкази, митове, легенди и пр. да се рисуват възвишени характери, които да будят детското благоговение.
към текста >>

да се рисуват възвишени характери, които да будят детското благоговение.
Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите. През този период това чувство може да се развие у детето по следните начини: а/ Като вижда то у околните въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие, мъдрост и пр. б/ Като му се разкриват възвишени характери от историята - биографии на велики хора. в/ В приказки, разкази, митове, легенди и пр. да се рисуват възвишени характери, които да будят детското благоговение. Има закон в психологията: Това, за което мислиш, то извайва твоя характер, оказва въздействие върху твоя ум, сърце и воля. Като мислим за добрите хора, ние ставаме добри, доброто в нас почва да се развива. Тоя закон трябва да се приложи във възпитанието. Нали примерът е важен възпитателен фактор? Ако учим живота на велики хора, те оживяват за нас.
към текста >>

Тя трябва да бъде не само приятно четиво и да дава храна на въображението, но същевременно трябва да излага такива възвишени характери, които да будят благоговение у децата.
Ще развиете нещо в себе си.” Какво богато поле за работа на възпитателя! Може да се използва грамаден материал от историята и от всемирната литература, както и от нашата. В това отношение детската литература има голяма важност. Тя трябва да е пропита от този дух. Тя трябва да бъде не само приятно четиво и да дава храна на въображението, но същевременно трябва да излага такива възвишени характери, които да будят благоговение у децата. Историята на българския и другите народи са пълни с примери на възвишени характери. Животът им трябва да се изложи пред децата в по-долна възраст във вид на приказки и разкази, а в по-горна във вид на биографии. Например, може да се използва живота на Христофор Колумб, Галилей, Сократ, Хус и пр. От българската история има също много примери Св.Св. Кирил и Методи, Св.
към текста >>

През този период не трябва да се прави нищо пред детето, което пречи за проявата на благоговението у него.
Животът им трябва да се изложи пред децата в по-долна възраст във вид на приказки и разкази, а в по-горна във вид на биографии. Например, може да се използва живота на Христофор Колумб, Галилей, Сократ, Хус и пр. От българската история има също много примери Св.Св. Кирил и Методи, Св. Климент, патриарх Евтимий, отец Паисий, Раковски, Неофит Бозвели, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски и пр. През този период не трябва да се прави нищо пред детето, което пречи за проявата на благоговението у него. Пред него не трябва да се хулят, осмиват, одумват или критикуват други лица. Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в душата му. Това ще прилича на сланата, която попарва нежни растения. Колко се греши в това отношение! Учителят казва: „Да осмеете нещо и да мислите, че по този обратен път ще можете да морализирате хората, това не е възпитание.
към текста >>

Но някой би казал: „Ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него?
Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в душата му. Това ще прилича на сланата, която попарва нежни растения. Колко се греши в това отношение! Учителят казва: „Да осмеете нещо и да мислите, че по този обратен път ще можете да морализирате хората, това не е възпитание. Това не е божествен метод на възпитание.” Той казва още по този въпрос: „Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма.” Но някой би казал: „Ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостойно, зависимо, подчинено на други личности? Не го ли правим само техен спътник? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот? ” Напротив, онзи който има щастието да благоговее през тази възраст, после ще стане една самостойна, свободна личност. Силите на благоговението са лъчи, под чието влияние поникват най-красивите цветя в детската душа.
към текста >>

Силите на благоговението са лъчи, под чието влияние поникват най-красивите цветя в детската душа.
Но някой би казал: „Ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостойно, зависимо, подчинено на други личности? Не го ли правим само техен спътник? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот? ” Напротив, онзи който има щастието да благоговее през тази възраст, после ще стане една самостойна, свободна личност. Силите на благоговението са лъчи, под чието влияние поникват най-красивите цветя в детската душа. * * * През този период не трябва да се развива изкуствено логичното мислене. Това би било пресилено, преждевременно. Разбира се, ако искаме да развием логичното мислене у детето през този период, ще направим голям напредък в това отношение и тогава ще се радваме, че то е постигнало много нещо. Но после горчиво ще се разкайваме, понеже преждевременно развитото дете после ще остане с увяхнали душевни сили - то ще стане апатично, с посредствени умствени способности.
към текста >>

[3] Относно значението на чувствата - благоговение и пр.
[1] Д-р Н.Кръстников – „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот” [2] Хр. Ковачев - сп. „Учителска мисъл”,1923 год. IV год., 4-5 кн. [3] Относно значението на чувствата - благоговение и пр. - и на художествения елемент, най-много се приближават до Учителя, д-р Щайнер и Виолино Примо. [4] „Психология и педагогика на подражанието”, 379 стр. [5] „Лекции по експериментална педагогия”, 152 стр.
към текста >>

15. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

С благоговение трябва да учим уроците, които тя ни дава.
Каква разумност се крие както в строежа на атома, тъй и в дейността на звездните системи! Тя е вечно млада, с неизчерпаем, бликащ живот. Всяко най-малко отклонение от законите й води към страдание. Всяко съгласуване с тях води към сила и радост. Ние сме ученици в нейното велико училище. С благоговение трябва да учим уроците, които тя ни дава. Това важи за всички области на живота. И образователното дело много може да научи от нейните методи. Тя е най-великата учителка, най-великата възпитателка. С голяма любов възпитава своите деца в течение на милиони години и ги води от най-нисшите форми до върховете на съвършенството. Тя работи с търпение, планомерно и систематично.
към текста >>

16. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Такъв фактор е и благоговението.
Затова съществуването на свободата е възможно само при една атмосфера на любовта. Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от любовта. Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта.” При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си. Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя. Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда.
към текста >>

В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя.
Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта.” При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си. Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя. Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина. В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината.
към текста >>

17. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

3. През втория образователен период - периодът на първоначалното училище и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето чувство на благоговение.
Тъй любовта на детето към учителя може да стане изходна точка за разширена любов към всичко. 2. През първия образователен период - предучилищната възраст - това, което се прави от околните, трябва да е пропито от духа на любовта. Това развива любовта у детето. Ето защо околните на детето не трябва да имат действия, които да противоречат на любовта. Това правило важи и за следващите образователни периода. 3. През втория образователен период - периодът на първоначалното училище и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето чувство на благоговение. Благоговението води към любовта. То ще се превърне в любвеобилност, в стремеж да се живее за висок идеал. 4. Общението с природата води към разцъфтяване на любовта у детето. Учителят казва: “Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него! ” Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно общение с природата.
към текста >>

Благоговението води към любовта.
2. През първия образователен период - предучилищната възраст - това, което се прави от околните, трябва да е пропито от духа на любовта. Това развива любовта у детето. Ето защо околните на детето не трябва да имат действия, които да противоречат на любовта. Това правило важи и за следващите образователни периода. 3. През втория образователен период - периодът на първоначалното училище и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето чувство на благоговение. Благоговението води към любовта. То ще се превърне в любвеобилност, в стремеж да се живее за висок идеал. 4. Общението с природата води към разцъфтяване на любовта у детето. Учителят казва: “Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него! ” Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно общение с природата. Това сливане с великия живот, който протича през нея, това възпитание чрез красотата на извори, цветя, гори, полянки, планини и пр.
към текста >>

18. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас.
И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.” Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да препречи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блика отвътре навън. Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична.
към текста >>

19. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Водата представя живота, който излиза от любовта, а градината - това е човешката душа.” „Когато любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: у него се събужда стремеж, разсъдителност, нежност, благоговение, мекота и пр.
Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, бие ще се развивате правилно. Без нея няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат. Водата представя живота, който излиза от любовта, а градината - това е човешката душа.” „Когато любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: у него се събужда стремеж, разсъдителност, нежност, благоговение, мекота и пр. Само любовта дава условия, за да се проявят всички велики добродетели. Без любовта добродетели не може да има.” Любовта е създала всичко в света. Всичко е потопено в нея. Тя движи всичко към слънчеви върхове.
към текста >>

20. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

изпяването на песента „Вдъхновение", всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност, любов, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот!
Когато така изучим природата, тогава получаваме тази наука, която Учителят нарича Жива наука. Тя ще даде нов тласък, голям подем във всички други науки - химия, физика, психология, естествена история и пр. Само тогава ще можем да се ориентираме правилно в живота си и ще положим на нови основи лекуването на болестите. Брат Боев даде като задача за м. март т.г. изпяването на песента „Вдъхновение", всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност, любов, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот! 01.03.1947 г., Изгрев
към текста >>

21. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Следователно към човека ние ще имаме уважение, почитание, голямо внимание и благоговение, понеже той е посланик на една велика държава, на Бога.
Нека вземем друг пример по аналогия. Да кажем, че тук, в София, пристига някой пълномощен министър на някоя държава. С голямо внимание и почести се посреща последният в България. Тези почести заради самия човек ли са или са в чест на държавата, на която той е представител? Всеки човек е посланик на Бога. Следователно към човека ние ще имаме уважение, почитание, голямо внимание и благоговение, понеже той е посланик на една велика държава, на Бога. По този начин ние ще имаме новото отношение между хората. Друг пример. Да кажем, че в този момент бушува голяма буря. Светкавици прорязват небето, гръмотевици се чуват. Из тъмни облаци руква пороен дъжд, придружен с ветрове и голям шум.
към текста >>

22. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Те събуждат благоговение в човека.
"И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина." При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия. Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството. Те събуждат благоговение в човека. Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите богатства, скрити в тях. Тия стихове имат силата да събуждат мистичната природа на ученика. Чрез размишление върху тях, Божественото естество на човека се проявява. И колкото повече ученикът размишлява върху тях, толкоз е по-силно тяхното действие. Човек може да направи опит, за да види тяхното мощно действие върху човешката душа.
към текста >>

23. Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Чувството на благоговение, уважение към всички, във всички вижда доброто.
Казах й: „Ти си само справедлива, но не си религиозна". Тя минава за религиозна. Тя вижда всичко. Ако беше религиозна, щеше да бъде гениална, светица. Кое отличава религиозния човек? Чувството на благоговение, уважение към всички, във всички вижда доброто. Тази ясновидка беше сприхава. Винаги, когато дойдат известни възвишени същества, по-нисшите същества бягат. При този страх на нисшите същества, те се крият вътре в човека. Този страх в нас е тяхното състояние. Тази ясновидка каза веднъж на един човек, че е откраднал нещо - като го върне, ще му тръгне; откак е откраднал, все назад му вървяло.
към текста >>

24. 07. Важно психично условие за дълбокото дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

Тая идея трябва да буди в нас при дишането свещен трепет, благоговение, благодарност и любов към Великата Разумност.
И тия сили изтичат от Любовта на Световното сърце. Ние сме потопени в тая Любов. Цялата Природа е изложба на Разумността и Любовта. Също и въздухът е израз на Любовта на тези Космични сили, които стоят зад всички видими явления. Разумното начало в света ни дава като любовен дар за нашето повдигане въздуха с всички ценни сили, които го проникват. Тая идея трябва да буди в нас при дишането свещен трепет, благоговение, благодарност и любов към Великата Разумност. Това е дишане с Любов! При дишането трябва да съзнаваме, че въздухът е израз на Любовта на Великата мирова майка към нейните деца. Световното сърце е приготвило всички възможности за своите деца и с нежна и любеща ръка ги води към сияйните простори на светлината, свободата и радостта. Когато тая идея живо изпълва съзнанието ни при дишането - това е дишане с Любов. Тогава дишането става свещенодействие.
към текста >>

25. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се докоснеш до тия свещени кътове на душата, ти се изпълваш с благоговение и свещен трепет.
И в сиянието на тая светлина ти виждаш в тях нещо повече, отколкото друг път - ти почваш да ги познаваш! Ти си ги познавал до сега повече външно! Само тогаз познаваш един човек, когато доловиш красивия олтар в глъбините на неговото естество! И тогаз, в минути на прозрение, в чертите на лицето и в проблясъка на очите му, ти виждаш красотата на ангела, който гради и строи отвътре, за да приготви бъдната форма, с която ще се изяви. И когато познаеш човешката душа, ти си познал Безграничния, ти си в кръга на посветените! Когато се докоснеш до тия свещени кътове на душата, ти се изпълваш с благоговение и свещен трепет. Ти си пред нещо неземно и велико, ти си пред лицето на Безграничния! Ти мълчиш и чувствуваш вечните устои на битието и красотата на Реалното зад булото на преходното! Един лъч на Абсолютното те е озарил и ти си близо до свещената тайна! В красивите минути на тия движения ти искаш да простиш на всички, ти искаш да се жертвуваш. Всичко наоколо ти се явява в нов вид и ти говори по нов начин.
към текста >>

26. 59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

А истински религиозният има благоговение, уважение и любов към всеки човек, към всяко същество.
У мнозина вече постепенно се развива шестото чувство, чрез което ще се разшири кръгозорът им. При хилядите си измервания, които правих в своите обиколки в България, срещнах една доста напреднала ясновидка. Видях, че центърът на съвестта е развит на главата ù, но центърът на религиозното чувство не е добре развит. Казах ù: „Ти си много справедлива, но не и религиозна". Тя минава за религиозна, но не е такава, понеже критикува, говори за недостатъците на другите. А истински религиозният има благоговение, уважение и любов към всеки човек, към всяко същество. Той всички обича и във всички вижда нещо хубаво и добро. Ако тя беше религиозна, щеше да бъде гениална и светица. — Защо някои имат страх от бъдещето? — Има много причини за това. Ето една от тях: Някои хора в миналите си пререждания са живели до възраст 15, 20, 30, 80, 120 години.
към текста >>

27. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Те събуждат благоговение в човека.
“И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина.” При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия. Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството. Те събуждат благоговение в човека. Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите богатства, скрити в тях. Тия стихове имат силата да събуждат мистичната природа на ученика. Чрез размишление върху тях, Божественото естество на човека се проявява. И колкото повече ученикът размишлява върху тях, толкоз е по-силно тяхното действие. Човек може да направи опит, за да види тяхното мощно действие върху човешката душа.
към текста >>

28. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Следователно към човека ние ще имаме уважение, почитание, голямо внимание и благоговение, понеже той е посланик на една велика държава, на Бога.
Нека вземем друг пример по аналогия. Да кажем, че тук, в София, пристига някой пълномощен министър на някоя държава. С голямо внимание и почести се посреща последният в България. Тези почести заради самия човек ли са или са в чест на държавата, на която той е представител? Всеки човек е посланик на Бога. Следователно към човека ние ще имаме уважение, почитание, голямо внимание и благоговение, понеже той е посланик на една велика държава, на Бога. По този начин ние ще имаме новото отношение между хората. Друг пример. Да кажем, че в този момент бушува голяма буря. Светкавици прорязват небето, гръмотевици се чуват. Из тъмни облаци руква пороен дъжд, придружен с ветрове и голям шум.
към текста >>

29. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

изпяването на песента „Вдъхновение”, всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност, любов, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот!
Когато така изучим природата, тогава получаваме тази наука, която Учителят нарича Жива наука. Тя ще даде нов тласък, голям подем във всички други науки - химия, физика, психология, естествена история и пр. Само тогава ще можем да се ориентираме правилно в живота си и ще положим на нови основи лекуването на болестите. Брат Боев даде като задача за м. март т.г. изпяването на песента „Вдъхновение”, всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност, любов, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот! 01.03.1947 г., Изгрев
към текста >>

30. 042 СВЕЩЕНОТО ИМЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички трябва да се изпълнят с благоговение и свещен трепет.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] СВЕЩЕНОТО ИМЕ – Свещено е Името Божие. Когато то се спомене, моментално трябва да стане абсолютна тишина в сърцата и душите. Всички трябва да се изпълнят с благоговение и свещен трепет. Вън от Името Божие и Волята Божия, всичко друго е преходно в света. Дръжте Името Божие свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал. В богатство и сиромашия, в здраве и болест, в щастие и нещастие, Той всякога е бдял над вас. Онзи, който не изпълнява Волята Му, ще страда, не поради желанието на Бога, но поради това, че нарушава основните закони на Живота. Който изпълнява Волята Му, представлява желязо, нагорещено до бяла жар.
към текста >>

31. 044 МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно нещо е нужно на човека - да има благоговение към Бога.
Всички мисли и чувства в него са родени от тази мисъл, от това свещено чувство. Когато не живеем добре, това засяга Бога. Той иска да се изправи една погрешка, понеже като живеем в Бога, ние сме проводници на благата, които слизат от Него. А Бог иска едно благо, като излиза от Него, да се предаде. То трябва да се прояви. Едно нещо е нужно на човека - да има благоговение към Бога. Като се свързва с Бога, човек разполага с онова, което Бог има. Няма ли тази връзка, ще бъде обикновен човек, нищо няма да излезе от него. Като видиш Господа, животът ти се подобрява, иначе живота ти се влошава. Това съм опитал, проверил и ви го казвам. Когато човек има връзка с Бога, ще разбира материалния свят, ще се освободи от греха и ще постигне своя идеал.
към текста >>

32. 071 ПИСМО ДО УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Само чрез възвишената поезия и Божествената музика душата ми би могла да изрази своята Любов, благодарност, благоговение към Вас.
Бог е позволил, щото един ден да дойда при Вас. Това ще бъде великолепно. С голямо търпение и с всичката си енергия аз всеки ден работя върху своя напредък. Аз ви се доверявам всецяло. Учителю, аз отварям душата си пред Вас. Само чрез възвишената поезия и Божествената музика душата ми би могла да изрази своята Любов, благодарност, благоговение към Вас. От всичкото си сърце поздравявам всички мои български приятели."
към текста >>

33. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

А ангелът му каза:“Не на мене да се поклониш, а на Бога.“ С липса на благоговение, по човешки начин, с човешки похвати не може да се влезе в общение с духовния свят.
Трябва да разглеждаме цялата природа като проява на дейността им. И по този начин ние влизаме в мистично общение с природата, с нейния вътрешен живот, който е живот на тези напреднали същества, в тях да виждаме изявление на Бога. Друг начин за влизане във връзка с напредналите същества е четенето на Евангелието, четене“Деянията на апостолите“ и на други хубави свещени книги. За напредналите същества Писанието казва:“Те са служебни духове, които са пратени да служат на тези, които ще наследят Царството Божие.“ Когато на Йоана се яви ангел, той падна на земята, остана без сили и се поклони. А ангелът му каза:“Не на мене да се поклониш, а на Бога.“ С липса на благоговение, по човешки начин, с човешки похвати не може да се влезе в общение с духовния свят. За влизане в общение с невидимия свят човек трябва да проучва опитностите на хората, които са минали по този път. Човек, като проучва тяхната опитност, постепенно ще се събуди и сам ще добие опитност. Човек трябва да работи и опитността ще дойде. Христос е казал:“Чакайте в Йерусалим, докато дойде Духът.“ Човек, за да влезе в общение с висшите същества, трябва да е чист.
към текста >>

34. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Интересно е, че всички, които го познаваха като господин Дънов или които го познаваха като Учителя, и тия на утрешния ден, които го приемат също като Учителя, казват:“Това беше една и съща личност, един и същ образ, една и съща въплотена идея, един и същ служител на вечните принципи.“ Към него пристъпваха, посещаваха го, влизаха и излизаха от стаята му с едно и също благоговение. Защо?
Този период е периодът на днешния ден, на настоящето, наречен период на усилена, безкористна и неуморна работа. Така се работеше до годината 1944, 27 декември. От този ден е началото на третия, утрешния ден период на жътва, когато любовта иде да бере своите плодове. Началото на“утрешния ден“ жътвата, е 1944 г., краят не се вижда. Той върви успоредно с вечността, най-дългия период. Интересно е, че всички, които го познаваха като господин Дънов или които го познаваха като Учителя, и тия на утрешния ден, които го приемат също като Учителя, казват:“Това беше една и съща личност, един и същ образ, една и съща въплотена идея, един и същ служител на вечните принципи.“ Към него пристъпваха, посещаваха го, влизаха и излизаха от стаята му с едно и също благоговение. Защо? Дали това не е увлечение? Всеки знае силата и трайността на увлечението. То е слама, която очаква една кибритена клечка да драснеш, да пламне и да изчезне. Спомням си думите на посетители на големите художествени галерии в Москва, Париж, Лондон, Италия да казват:“Влизаме в тези галерии с благоговение, а излизаме с още по-голямо благоговение, защото виждаме художествените картини в оригинал.“ всеки търси оригинала. В оригинала е Божествената искра, в оригинала е Божествената светлина.
към текста >>

Спомням си думите на посетители на големите художествени галерии в Москва, Париж, Лондон, Италия да казват:“Влизаме в тези галерии с благоговение, а излизаме с още по-голямо благоговение, защото виждаме художествените картини в оригинал.“ всеки търси оригинала.
Той върви успоредно с вечността, най-дългия период. Интересно е, че всички, които го познаваха като господин Дънов или които го познаваха като Учителя, и тия на утрешния ден, които го приемат също като Учителя, казват:“Това беше една и съща личност, един и същ образ, една и съща въплотена идея, един и същ служител на вечните принципи.“ Към него пристъпваха, посещаваха го, влизаха и излизаха от стаята му с едно и също благоговение. Защо? Дали това не е увлечение? Всеки знае силата и трайността на увлечението. То е слама, която очаква една кибритена клечка да драснеш, да пламне и да изчезне. Спомням си думите на посетители на големите художествени галерии в Москва, Париж, Лондон, Италия да казват:“Влизаме в тези галерии с благоговение, а излизаме с още по-голямо благоговение, защото виждаме художествените картини в оригинал.“ всеки търси оригинала. В оригинала е Божествената искра, в оригинала е Божествената светлина. Така и ние при Учителя влизахме и излизахме със същото благоговение. Там слушахме в художествено слово да ни се говори за живота в оригинал. Всеки е недоволен от отклонението, което е направил в своя живот. Ние слушахме да ни се говори за живот без примеси, без утайки, за живот като наука и изкуство, като музика и песен, като хармония и мелодия, живот като принцип и сила, живота като съзнателно движение, живота като разумност.
към текста >>

Така и ние при Учителя влизахме и излизахме със същото благоговение.
Дали това не е увлечение? Всеки знае силата и трайността на увлечението. То е слама, която очаква една кибритена клечка да драснеш, да пламне и да изчезне. Спомням си думите на посетители на големите художествени галерии в Москва, Париж, Лондон, Италия да казват:“Влизаме в тези галерии с благоговение, а излизаме с още по-голямо благоговение, защото виждаме художествените картини в оригинал.“ всеки търси оригинала. В оригинала е Божествената искра, в оригинала е Божествената светлина. Така и ние при Учителя влизахме и излизахме със същото благоговение. Там слушахме в художествено слово да ни се говори за живота в оригинал. Всеки е недоволен от отклонението, което е направил в своя живот. Ние слушахме да ни се говори за живот без примеси, без утайки, за живот като наука и изкуство, като музика и песен, като хармония и мелодия, живот като принцип и сила, живота като съзнателно движение, живота като разумност. И още много слушахме за живота в оригинал, всичко чисто, без примеси, без утайки. Не ще ли влезеш с благоговение, не ще ли слушаш с благоговение?
към текста >>

Не ще ли влезеш с благоговение, не ще ли слушаш с благоговение?
Така и ние при Учителя влизахме и излизахме със същото благоговение. Там слушахме в художествено слово да ни се говори за живота в оригинал. Всеки е недоволен от отклонението, което е направил в своя живот. Ние слушахме да ни се говори за живот без примеси, без утайки, за живот като наука и изкуство, като музика и песен, като хармония и мелодия, живот като принцип и сила, живота като съзнателно движение, живота като разумност. И още много слушахме за живота в оригинал, всичко чисто, без примеси, без утайки. Не ще ли влезеш с благоговение, не ще ли слушаш с благоговение? В каква форма се изливаше Словото на Учителя? Съществуват много форми на речта. Учителя не избра формата на пропаганда, която задължава човека. Той не избра и ораторската реч, която стряска човека. Той не избра и философската отвлечена мисъл, която понякога замайва главата на човека.
към текста >>

35. Културата на ангелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз го гледам с благоговение.
Според степента на своето развитие и знание всяко същество изпълнява съответната служба. Всички хора са заобиколени от тези разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. Ангелите, като мислят, при тяхната мисъл зреят плодовете на растенията. Мен ми е приятно, като се спра при едно дърво, при един плод. Пред мен се отваря една картина, на същества, които мислят. Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз го гледам с благоговение. За мене един плод не е проста работа, но много разумно същество е работило, за да сготви това ядене. Светлината иде с мисълта на ангелите, понеже те мислят, затова иде светлината. Ангелите разбират динамиката, техниката на природата така хубаво, че ние даже нямаме понятие. Че да туриш една такава звезда като слънцето в движение, каква динамика има в това! После с какви големи средства разполагат, с какви грандиозни капитали!
към текста >>

36. Плодовете на Божията Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Стоя с благоговение пред едно цветенце.
И в камъните, и в бистрата вода. Във всеки слънчев лъч виждайте Божието присъствие. Във всеки плод виждайте Божието присъствие. Във всеки извор виждайте Божието присъствие. Бог присъствува във всяко благо. Стоя с благоговение пред едно цветенце. Бог е скрит зад цветенцето. Като казваме „Любовта произтича от Бога“ и „Бог е Любов“, това са различни неща. Има разлика между тези две изречения. Любовта у Бога е заставила Бога да изпрати Духа си и заради Любовта Духът слиза и тогава любовта сама се ограничава, за да стане плод на Духа. Като вижда любовта на Бога, Духът излиза и слиза, за да реализира Божията Любов.
към текста >>

37. Формула от Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Като погледне на небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и пр., човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда и хармонията, които царуват в природата и трогнат да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа.
Велики са Твоите дела! Велико е името Ти над всичко! Изпращам към Тебе своята любов! Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе! Ще Ти служа през цялата вечност! Като погледне на небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и пр., човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда и хармонията, които царуват в природата и трогнат да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа. Хубаво е тази формула да се произнася всеки ден.
към текста >>

38. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

През цялото време слушах с голямо внимание и си казах с благоговение: "Само тук ще намеря смисъл на живота, само тук е Истината.
В уречения ден сутринта отидохме на улица "Витоша" №12. Това беше ателието, на Ружа Иванович, предоставено за духовните беседи на Учителя Петър Дънов. Влизам аз в неголяма стая, на малък подиум разположени масичка и стол, а отпреде им наредени столове в няколко реда. Помещението се изпълни от хора, на подиума излезе човек с брада и дълга коса. Той прочете стих от Библията, а след това започна да говори. През цялото време слушах с голямо внимание и си казах с благоговение: "Само тук ще намеря смисъл на живота, само тук е Истината. Най-сетне ще мога да задоволя онази своя вечна жажда към духовното и към възвишеното." Гледах с копнеещата си душа този човек и виждах около Него някаква неземна синкава светлина. От този момент редовно посещавах беседите на Учителя, които се провеждаха на различни места - на улица "Кърниградска", където беше клуба на Радикалната партия; друг път в едно салонче, намиращо се на ъгъла на "Раковска" и "Граф Игнатиев". По това време бушуваше Първата световна война. Властта тогава беше разпоредила да се иска разрешение за правене на събрания от какъвто и да е характер. За своите беседи Учителя не бил взел разрешение.
към текста >>

39. 44 ГОЛЯМАТА ЯГОДА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е плод, заставам с благоговение и благодарност към онези Велики разумни същества, които ги създават и полагат усилия за тяхното раждане на Земята.
Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване! Всичко това показва, че нашата Земя е все пак напреднала планета от Слънчевото семейство. Разбери това! " Аз наведох глава пред великото съдържание на всеки плод, на всеки продукт, които Земята ражда. Учителя се обърна и Си тръгна, а аз продължих да мисля за онова, което чух с другите уши. И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е плод, заставам с благоговение и благодарност към онези Велики разумни същества, които ги създават и полагат усилия за тяхното раждане на Земята.
към текста >>

40. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел.
Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат. Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах – тихо, на английски, брат С.: "Къде е Дънов?
към текста >>

Две са отличителните черти на Белите Братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговение, доверие към Учителя им и братски, любезни обноски помежду си.
Тя не слушаше, а просто пиеше думите на Учителя. Отвреме-навреме, когато някоя мисъл я огряваше особено, тя с изразен и обърнат към мен поглед, възкликваше: "Е, видя ли? Разбра ли? Ти чул ли си някъде другаде такива светли и крилати думи, такива мъдри и дълбоки мисли, такива сияйни и Божествени идеи! " Две са отличителните черти на Белите Братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговение, доверие към Учителя им и братски, любезни обноски помежду си. Първото, по своята голяма сила – изненадва. Втората, по своята морална хубост – пленява. Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни, и че тези именно качества им дадоха победата над всички неприятели от тогавашния свят и култура. Културният, бил той елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общелюдието, изморено от себеубийствени ежби и омраза, при вида на християните, казваше: "Я виж как се любят помежду си!
към текста >>

41. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Вървях напред, потънал в смирение и благоговение пред това, което ми се откриваше.
Тръгването стана някак безшумно. За водач на групата беше определен брат Симеон Симеонов, който бил ходил там и познаваше местата и пътищата из този край много добре. Пристигнахме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и трева. Вървяхме къде по пътеки, къде без тях, брат Симеон умело ни водеше. Изкачвахме се все нагоре, докато почнаха да се показват върхове, величави и импозантни, които се врязаха дълбоко в съзнанието ми. Вървях напред, потънал в смирение и благоговение пред това, което ми се откриваше. Най-после блеснаха пред очите ни езера - чисти и кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи. Те изглеждаха, като олтари на величав храм. Спряхме при Второто от Седемте езера. Там цареше една девствена красота. Езерото бе обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове.
към текста >>

Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви.
В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори.
към текста >>

Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога.
След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъде. Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе. Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот. Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч.
към текста >>

Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода.
За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани.
към текста >>

42. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Гледайки звездния мир, един пробуден човек не може да не изпита благоговение и смирение пред тази импозантна гледка, и не може да не се запита къде е началото и как е произлязло всичко това Учителя казва: „Земята е създадена от една клетка“.
Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. Гледайки звездния мир, един пробуден човек не може да не изпита благоговение и смирение пред тази импозантна гледка, и не може да не се запита къде е началото и как е произлязло всичко това Учителя казва: „Земята е създадена от една клетка“. Наистина, едно по-внимателно проучване на всичко, което ни заобикаля, ще ни убеди по един безспорен начин, че в Природата има закони, които са валидни както за най-малкото, така и за най-голямото. Така например като почнем от кристалите, които са в ръцете ни и стигнем до гигантските слънца във вселената, трепкащи над главите ни, то в нас не може да не се промъкне мисълта, че каквото е началото на един кристал, както той се е образувал, такова е и началото и по същия начин се е образувало всяко небесно тяло. Всички небесни тела са кристали, образувани по същия начин, по който са се образували кристалите преди нас. Как? Там е работата, че учените все още не са разбрали как се образува кристала. Когато човешкият род разбере как започва той и с какво започва, тогава повече от сигурно е, че ще му стане ясно и създаването на небесните тела.
към текста >>

43. 74 РАБИНДРАНАТ ТАГОР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато казах своето впечатление от знаменития човек на доброто, гледах лицето на Учителя, То светеше в един израз на благоговение пред този пратеник на Светлината, дошъл и той да покаже на народите от Европа пътя на спасението от надвисналата го чудовищна беда
В древна мъдрост се казва: „Когато фенера свети, най-тъмното е под него“. На 17 ноември същата година Рабиндранат Тагор дойде и в България. Той изнесе своята беседа в салона на оперетния театър, до паметника на Левски. В този ден всички улици около театъра бяха задръстени от народ, жаден да види и поздрави най-сърдечно високия гост. Аз бях един от многото посетители около театъра и само отдалеко можах да го зърна. Когато казах своето впечатление от знаменития човек на доброто, гледах лицето на Учителя, То светеше в един израз на благоговение пред този пратеник на Светлината, дошъл и той да покаже на народите от Европа пътя на спасението от надвисналата го чудовищна беда
към текста >>

44. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Горната част на главата й е съвсем ниска, слабо изпъкнала, което говори за неразвити морални мозъчни центрове на благоговение, уважение, милосърдие и съвест.
Последната, подстрекавана от своите водачи поради завист, я прогонила от континента. Част от нея дошла в Египет, а друга преминала в Америка, за което, както споменахме, говорят индианските легенди и предания. Тези пришълци в Египет осъществили идеята да се изобрази суровата владетелка на Атлантида, станала причина за изгонването на хората от Първата Раса. Така бил изграден Сфинксът, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно се разгледа образът на Сфинкса от гледище на френологията и науката за израза на лицето, става ясно какъв е бил психичният облик на последната владетелка на Атлантида - царицата Коба. Горната част на главата й е съвсем ниска, слабо изпъкнала, което говори за неразвити морални мозъчни центрове на благоговение, уважение, милосърдие и съвест. Главата е широка - разстоянието между ушните отвори е голямо, а ушите са щръкнали и са по-нависоко от нормалното. Това показва смел, но брутален човек, който с груби средства се налага над околните. Широкото, немного високо чело и големите очи говорят за инициатива, алчност, безогледен стремеж към власт, нетърпимост към всичко, което може да му попречи. Устата са големи, със стиснати устни, което говори за изпълнителност при всяка поставена задача и твърда решителност за нейното постигане. Ето какво още е написано за знанията и възможностите на хората от тази Велика раса в свещената книга "Попул- Вух": " Хората от тази Велика раса имат познания за всичко, което съществува в света.
към текста >>

45. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе.
Полумесец със звезда, като емблема на Исляма, Мохамед е взаимствал също от Саабеизма. Този символ не е нищо друго, освен знак за съвпад на Луната с Венера. Родените при такава констелация са много красиви, мили и приятни хора, а при транзит този аспект носи много щастливи събития, особено за жените. Древните звездобройци, които са боготворели звездите, са ги наричали "Очите на ангелите". И наистина, не са ли възхитителни ясните и топли звездни нощи, особено когато няма Луна; небосводът, осеян с хиляди звезди, които блестят мило и нежно като очите на влюбени! Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе. Саабей и неговите ученици са изучавали не само отделните звезди, но и групировките от по-ярки светила в различни участъци на Небесната сфера, наречени "съзвездия". Наименованията, които те им давали, не били плод на някаква случайност или моментно вдъхновение на поетична фантазия, а са съобразени с естеството на Силите, изтичащи от тях. По решение на Международния астрономически съюз, броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е 88. От тях 47 са описани от древните звездобройци, ученици на Саабей. Останалите 41 са описани от астрономите в по-ново време и на тях са им давани имена, лишени от каквото и да било по-задълбочено съображение.
към текста >>

46. НЕПТУН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Влиянията на тези течения имат отношение към горните слоеве от мозъчни клетки, където са центровете на моралните качества и най-благородните човешки прояви: милосърдие, благоговение и уважение към всичко.
Установено е, че при Нептун също има топлинно излъчване, а ние приемаме, че би трябвало да има и светлинно такова. Приемаме също, че поради много по-голямата си маса, в сравнение с Уран, силовите процеси на Нептун са много по-могъщи, което определя и силата на неговото влияние. За създаването и оформянето на планетата Нептун са взели участие Небесните образувания от Зодиакално съзвездие Риби. То се вижда най-добре от началото на октомври до края на януари, а Слънцето престоява в него е от 22 февруари до 22 март. През ясна и безлунна нощ, в Риби могат да се видят с просто око около 75 звезди, но те са много слаби, защото са много далече и до Земята достигат силовите течения с къси вълни. Влиянията на тези течения имат отношение към горните слоеве от мозъчни клетки, където са центровете на моралните качества и най-благородните човешки прояви: милосърдие, благоговение и уважение към всичко. Саабей е дал на това съзвездие образа на две риби, свързани с дълга и широка лента, която символизира връзката между влюбените. Оставил е и чудна по съдържание и смисъл легенда: "Всяка сутрин, когато първите лъчи на Слънцето позлатявали високите планински върхове и капчиците роса още блестели като брилянти по зелената трева и по цветята, из дълбините на морето излизали една след друга, заловени за ръце, петдесетте дъщери на морския бог. Весело играели и лудували те на Морският бряг. От песните и смеха им утихвал вятърът и бурните вълни на морето, всичко се заглеждало и заслушвало в тях.
към текста >>

47. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на человеческите заповеди, за то ето, ще притуря да направя чудно дело между тези люде.
В 28-ма глава се говори за хората на доволството, че ще претърпят поражение и ще се самоунищожат. След като говори за самохвалството на забравилите се в удоволствие хора. се казва: „И за то така говори Господ Еова, ето полагам в Сион основание, камък избран, скъпоценен, крайъгълен, основание твърдо. Който вярва в Него няма да прибързва да побегне, и ще тури съдбата правило и правдата мерило, и град ще изтреби прибежището на лъжата и водата ще потопи местото на скриването." (16-17 стих) В 29-та глава говори за заблудените в световните пътища, които не познават Господа и в суетата си мислят, че всичко знаят и всичко могат. В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на человеческите заповеди, за то ето, ще притуря да направя чудно дело между тези люде. чудно и странно дело. И мъдростта на мъдрите им ще се изгуби и разумът на разумните им ще се скрие. Горко на тези, които търсят дълбоко място, за да скрият съвестта си от Господа, на които делата са в тъмнината и казват: Кой ни види и кой ни знае? " В 30-та глава говори за отстъпилите от Господа и казва: Горко на отстъпилите чада, говори Господ, които правят съвет, но не от Мене, и които правят договори, но не чрез Духа Ми, за да притурят грях връх грях." След това се казва, че ако се обърнат, ще ги помилва и ще им даде изобилие от блага.
към текста >>

48. Пророк Малахия - Влад Пашов (1902- 1974)

И всеки, който произнася Името Божие без нужното благоговение и страхопочитание, той сам привлича на себе си проклятието.
Във втората глава Бог се обръща към свещениците, които са се отклонили от пътя на правдата и Истината, и главата започва така: „И сега тази заповед се дава вам, свещеници. Ако не послушате и ако не турите това на сърце, за да не дадете слава на Името Ми. говори Господ Бог Саваот, тогаз ще проводя проклятията във вас и ще прокълна благословени- ята ви. Ей. и проклех ги, защото не туриха това па сърце." Тук се прокарва идеята за Светостта и Силата на Името Божие. И всеки, който произнася Името Божие без нужното благоговение и страхопочитание, той сам привлича на себе си проклятието. Защото Името Божие е свързано с мощни сили и когато го произнесем, тези сили се отправят към нас. И ако не намерят поле за работа в нас, те действуват разрушително. От нас зависи, от нашето душевно състояние, тези сили да действуват благотворно. Третата глава е най-важната. Тя е сърцето на книгата му.
към текста >>

49. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името на Господа." Фразата „начало на Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча- ване на Божествените тайни, трябва да има или благоговение към Бога и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си."
„Делата на ръцете Му са Истина и правосъдие. Истинни са всичките Му заповеди... Свято и Страшно е Името Му. Начало на Мъдрост е страх Господен. Всички, които ги правят, имат добър разум, Неговата хвала пребъдва до век." Вече на няколко места казах за Името Божие, защо е Свято и Страшно, и че то е голяма сила. Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името на Господа." Фразата „начало на Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча- ване на Божествените тайни, трябва да има или благоговение към Бога и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си." В 112-ти псалом продължава мисълта и казва: „Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много на заповедите Му..., изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му остава във век. Виделината изгрява в тъмнината за праведните." И по-нататък описва състоянието на благочестивия и праведен човек и на нечестивия. 113-ти псалом е славословие към Господа, славословие на Името Господне, което въздига смирените и им дава благодат. Започва с думите: „Алилуйя! Хвалете, раби Господни, хвалете Името Господне.
към текста >>

50. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога.
Притчи Соломонови В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен. Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога. След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия. В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание. И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея." В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта.
към текста >>

Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание.
Притчи Соломонови В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен. Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога. След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия. В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание. И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея." В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта. И казва: „Блажени са, които държат Мъдростта. С Мъдрост е основана земята, утвърдени с разум небесата. Чрез Неговото знание се отвориха бездните и от облаците капе роса."
към текста >>

51. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло.
За да можем да дадем една обща характеристика на всяко едно от Евангелията, трябва да открием централната Мисъл, централната Идея, около която се движат всички идеи, мисли и събития. И после трябва да знаем, че Христовото Същество не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично Същество. Четирите Евангелия Го описват от четири различни страни. По този въпрос Щайнер казва следното: "Това, което наричаме Същност на Христа, е доколкото е въобще възможно в нашата съвременна епоха едно човешко разбиране на тази Същност. Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление". Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света".
към текста >>

Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем.
И после трябва да знаем, че Христовото Същество не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично Същество. Четирите Евангелия Го описват от четири различни страни. По този въпрос Щайнер казва следното: "Това, което наричаме Същност на Христа, е доколкото е въобще възможно в нашата съвременна епоха едно човешко разбиране на тази Същност. Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление". Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А Светлината е израз на Мъдростта.
към текста >>

52. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В художественото разглеждане има благоговение.
Така че, Евангелията са Божествени произведения на изкуството и трябва да ги разглеждаме първо като цяло и след това в техните подробности. И тогава ще намерим в тяхното подреждане и композиция редът и законите на Духовния свят, който образува живото и велико тяло на Бога в и над сетивния свят. Когато проникнем в Тайната на композицията на Евангелията, ние ще получим един ключ, който е в състояние да ни разкрие неподозираните дълбочини на Евангелията. Обаче, този ключ не работи, когато с него борави един интелект, който днес се нарича "научен". Едно действително художествено разглеждане на едно произведение на изкуството се различава от едно механично "научно" изследване на неговите подробности. В художественото разглеждане има благоговение. Обаче, да се насочи погледът върху композицията на Евангелията, това е работа, която далеч надминава едно художествено разглеждане. При това разглеждане науката и изкуството трябва да се издигнат до религиозното виждане. В едно такова разглеждане на Евангелията са съчетани науката, изкуството и религията. Това е едно окултно разглеждане. Защото в Окултната Наука имаме съчетанието на науката, изкуството и религията в техния първоначален вид.
към текста >>

При едно такова разглеждане ще се разкрият нови и нови дълбочини, които ни водят към благоговение.
Но с разширението на човешкото съзнание, което води човека по-близо до Духовния свят, хората започват да виждат, че Евангелията съдържат много голяма дълбочина в себе си и даже във всяка една дума. Защото те не могат да бъдат изчерпани с едно обикновено научно изследване. Тесногръдието на досегашните изследвания на Библията се показва в това, че религиозно-моралното разбиране винаги клони към догматизъм. Отделните стихове в Евангелията се превръщат в тесногръди закони на човешката мисъл и действие. За едно по-дълбоко разбиране на Библията всяка част от нея трябва да да се разгледа във връзка с Цялото, както една част от една картина се разглежда във връзка с цялата картина, а не сама по себе си. При едно такова разглеждане ще се разкрият нови и нови дълбочини, които ни водят към благоговение. От друга страна досегашното изследване на Библията от учените е повече историческо, научно и схоластично. И както при религиозно моралното разглеждане от отделни места се прави догма, така в историческо научното изследване от тях се прави легенда. Изследвайки този път на изследване, изследователите се стремят да отделят историческите факти от легендата и така се стига до отричането на Евангелията. Евангелията са послания от Духовния свят, който царува над сетивния свят и чрез Христос проникна и се примеси, действайки по особен начин в сетивния свят. Думата Евангелие може и трябва да се преведе приблизително по следния начин: "Вест от Царството на Ангелите".
към текста >>

Следващите раздели изискват повече благоговение и пречистване на душата, отколкото предидущите.
Първото нещо, което произхожда от строежа на Откровението е, че всяка Библейска книга води човешката душа по един път, който върви нагоре на степени. Евангелията не са само книги за четене, те не са само исторически съобщения, които протичат постоянно на едно и също равнище. Те са книги, които искат да напътят човешката душа към едно последователно преобразяване. Всеки раздел от Евангелието, а също така и на другите книги на Новия Завет искат, щото онзи човек, който се приближава до тях, първо да изкачи степените, които вече са изминати дотам. Два раздела на Евангелието не могат да се четат със същото настроение. Следващите раздели изискват повече благоговение и пречистване на душата, отколкото предидущите. Можем да кажем, че Евангелията са книги на Посвещението, в смисъл, че в тях душата е водена по Пътя на Посвещението на степени нагоре. Второто нещо, което следва от строежа на Откровението е това, че в изразяването на посланията, на печатите, на тръбите, на чашите на Гнева, в редуването на земното съзнание, на духовното виждане, на духовното чуване и на духовното общение трябва да познаем един миров ред, който е постоянно същият, когато Пътят за Духовния свят се търси и намира по правилен начин. Духовният свят може да се оприличи на една голяма сграда с три етажа, които се издигат над земното съществуване. Първият от тези етажи е изпълнен с образи, вторият - със слова, а третия - със същества. В Окултната Наука способността за виждане на образи се нарича имагинация.
към текста >>

53. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Най- великите гръцки философи са говорили с благоговение и ентусиазъм за Мистериите.
Посвещението, през което те са минавали, се е наричало "живот, смърт и възкресение". Ученикът е прекарвал три дни в гроба, в един ковчег в Храма. Неговият дух е бил освободен от тялото и е отивал в духовния свят, където под ръководството на своя Учител, е влизал във връзка с възвишените същества, които са му разкривали някои от Тайните на света. На третия ден неговият Учител го извиквал по име и той е слизал от пределите на Вселената и се е връщал в тялото си. С пробуждането си той е бил вече преобразен и новороден, бил е нов човек, бил е истински човек. Най- великите гръцки философи са говорили с благоговение и ентусиазъм за Мистериите. Платон даже казва, че само посветеният заслужава името Човек. Но това Посвещение е ставало в скрити места, далеч от света. Христос изнесе това Посвещение, във всичките му фази, открито пред света. Това, което са виждали и преживявали учениците в древните Мистерии, се осъществило исторически от Христа във физическия свят. Смъртта на посветените в Мистериите е била само частична смърт.
към текста >>

54. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първата степен на това преобразяване е Любовта, втората степен е благоговението, молитвеното вглъбяване.
Мария Магдалина, която помаза Христа с миро, е същата Мария от Витания и сестра й Марта. При помазването Мария Магдалина е движена от Любовта. При случая Марта-Мария, Мария е спокойната и се отдава благоговейно на думите, които Христос казва. До нея е сестра й Марта, която е свръхзаета и роптае срещу неподвижността на Мария Магдалина. Мария Магдалина е станала Мария след нейното изцеление и преминава през степента на преобразяването. Първата степен на това преобразяване е Любовта, втората степен е благоговението, молитвеното вглъбяване. При Любовта тя е още неспокойна. При благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието е превърнато във вътрешен мир. Преобразяването на Мария Магдалина продължава до утрото на Възкресението. Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия. Любовта стана благоговение, молитва.
към текста >>

При благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието е превърнато във вътрешен мир.
При случая Марта-Мария, Мария е спокойната и се отдава благоговейно на думите, които Христос казва. До нея е сестра й Марта, която е свръхзаета и роптае срещу неподвижността на Мария Магдалина. Мария Магдалина е станала Мария след нейното изцеление и преминава през степента на преобразяването. Първата степен на това преобразяване е Любовта, втората степен е благоговението, молитвеното вглъбяване. При Любовта тя е още неспокойна. При благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието е превърнато във вътрешен мир. Преобразяването на Мария Магдалина продължава до утрото на Възкресението. Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия. Любовта стана благоговение, молитва. Благоговението стана виждаща сила на сърцето. Това са преобразявания, през които всяка душа в своя път трябва да мине.
към текста >>

Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия.
Мария Магдалина е станала Мария след нейното изцеление и преминава през степента на преобразяването. Първата степен на това преобразяване е Любовта, втората степен е благоговението, молитвеното вглъбяване. При Любовта тя е още неспокойна. При благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието е превърнато във вътрешен мир. Преобразяването на Мария Магдалина продължава до утрото на Възкресението. Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия. Любовта стана благоговение, молитва. Благоговението стана виждаща сила на сърцето. Това са преобразявания, през които всяка душа в своя път трябва да мине. Според едно предание, Марта е онази жена с кръвотечението, която се допря до дрехата на Исус и оздравя. Тя е сестра на Мария Магдалина, от която са изгонени седем бесове и която минава през преобразяване.
към текста >>

Любовта стана благоговение, молитва.
Първата степен на това преобразяване е Любовта, втората степен е благоговението, молитвеното вглъбяване. При Любовта тя е още неспокойна. При благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието е превърнато във вътрешен мир. Преобразяването на Мария Магдалина продължава до утрото на Възкресението. Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия. Любовта стана благоговение, молитва. Благоговението стана виждаща сила на сърцето. Това са преобразявания, през които всяка душа в своя път трябва да мине. Според едно предание, Марта е онази жена с кръвотечението, която се допря до дрехата на Исус и оздравя. Тя е сестра на Мария Магдалина, от която са изгонени седем бесове и която минава през преобразяване. Непосредствено след сцената с Мария и Марта, Евангелието на Лука ни разказва, как учениците молят Христос да ги научи да се молят и как Той им дава молитвата "Отче наш".
към текста >>

Благоговението стана виждаща сила на сърцето.
При Любовта тя е още неспокойна. При благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието е превърнато във вътрешен мир. Преобразяването на Мария Магдалина продължава до утрото на Възкресението. Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия. Любовта стана благоговение, молитва. Благоговението стана виждаща сила на сърцето. Това са преобразявания, през които всяка душа в своя път трябва да мине. Според едно предание, Марта е онази жена с кръвотечението, която се допря до дрехата на Исус и оздравя. Тя е сестра на Мария Магдалина, от която са изгонени седем бесове и която минава през преобразяване. Непосредствено след сцената с Мария и Марта, Евангелието на Лука ни разказва, как учениците молят Христос да ги научи да се молят и как Той им дава молитвата "Отче наш". Образно казано, правилното поведение в молитвата е показано в образа на Мария, която е противопоставена па образа на Марта.
към текста >>

55. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Нека се пренесем с пълно благоговение - защото така трябва да бъде това - в душата на Исус Христос, Който се старае до последния момент да запази връзката, която се беше създала между Него и апостолите; нека се пренесем, доколкото това е възможно, в душата на Христа.
Но че не стана това, а другото, ние виждаме особено ясно в Евангелието на Марко. Когато хванаха Исус, всички побягнаха, а Петър, който беше обещал да не отстъпва пред нищо, се отрече три пъти от Него, преди петелът да е пропял два пъти. Това е описано по отношение на апостолите. Но как ни се показва, че не така постъпи и самият Христос? " "Нека се пренесем с пълно благоговение - защото така трябва да бъде това - в душата на Исус Христос, Който се старае до последния момент да запази връзката, която се беше създала между Него и апостолите; нека се пренесем, доколкото това е възможно, в душата на Христа. Тази душа можеше много добре да си зададе световно-историческия въпрос: "Мога ли Аз да направя, щото поне душите на най-избраните ученици да се издигнат толкова високо, че да изживеят заедно с Мене всичко, което трябваше да стане до Тайната на Голгота? Пред този въпрос е изправена самата душа на Христа. Това е един величествен момент, когато Петър, Яков и Йоан бяха изведени на Маслинената гора и Христос трябваше да погледне в Себе Си дали може да задържи най-избраните от Своите ученици. И затова Го обзема страх. Може ли някой да мисли, че Христос е бил обзет от страх пред смъртта, пред Тайната на Голгота?
към текста >>

56. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/.
"Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/
към текста >>

57. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,
"Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"."/5;5-6/. "Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин. Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане. Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/.
към текста >>

"Затова, понеже приемаме Царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е Огън, който пояжда."/12;28-29/.
Но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него." /12;11/. "Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена", и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но, напротив, да изцелее." /12;12-13/. "Търсете мир е всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа. И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава и множеството да се зарази от него."/12;14-15/. "Но пристъпихме до хълма Сион, до града на Живия Бог, Небесния Ерусалим и пред десятки хиляди тържествуващи ангели, при Събора на Първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса, Посредника на Новия Завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата." /12;22-24/. "Затова, понеже приемаме Царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е Огън, който пояжда."/12;28-29/. В стихове 22, 23 и 24 на 12-та глава се говори за Бялото Братство. Съборът на Първородните, това са Белите Братя, също и духовете на усъвършенстваните праведници. Апостолът на много места загатва за Белите Братя, но тук е най-ясно казано. "Постоянствайте в братолюбието. Не забравяйте госто- любието; понеже чрез него някои без да знаят, са приели на гости ангели." /13;1-2/.
към текста >>

58. 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се изпълва с любов и благоговение и пада по лице от голямото чувство на благодарност, което го обзема.
Изведнъж ученикът чувствува, че не може повече да понася тази Светлина и започва да изостава. Тогава ръководителят му казва: Почакай тук засега, тази Светлина е непоносима за теб. следи ни от това място. Ученикът внимателно наблюдава от мястото, на което се е спрял, и след известно време му се струва, че сред ослепителната Светлина се очертава човешка фигура. В този момент той изпитва непознато дотогава чувство на радост и щастие. Той се изпълва с любов и благоговение и пада по лице от голямото чувство на благодарност, което го обзема. Когато се съвзема, вижда, че при него са вече двамата - ръководителят и Великият йерофант. Техните лица светят и целият им вид е великолепие и красота. Те не казват и дума върху онова, което са преживяли около Центъра, но са направили то да звучи като чудна музика в сърцето на ученика. В Божествения свят този Аркан символизира Върховното небе. Тук ученикът преминава втория Праг на духовния свят, където се отрича всичко лично и се посвещава в служене на Великото, на Божественото.
към текста >>

59. БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И знае се, че отпосле десет години след ония времена на първо далечно благоговение, кремонския епископ тайно посетил Бояна във Византия и е получил от него магичен жезъл и пръстен.
Той казвал на царица Мария: „Върви си! Не ме доближавай! Иди си! Прегърни по-скоро тези мрамори, те биха те стоплили повече, защото аз съм постуден от тях." Лиутпранд, епископ кремонски, който в своето звание посланик на императора Отон Втори е бил дохождал в Преслав два пъти и няколко пъти във Византия и се силно заинтересувал от личността и делата на Бояна, той ни е оставил две-три думи за него: „... А Вениамин-Боян, беше силен в магия, вълшебство и тайно очарование" — пише той. И знае се, че отпосле десет години след ония времена на първо далечно благоговение, кремонския епископ тайно посетил Бояна във Византия и е получил от него магичен жезъл и пръстен. Лиутпранд, зрял мъж вече, разнася в своята родина ученията на вълшебника и разпратил ученици да основат центрове и да преписват първите легенди за Бояна. Цитираните редове на германския владика изразяват по-скоро възхищение пред магичната мощ на Бояна, но те не ни дават никакви сведения за неговата работа като маг. Каква е работата на този странен младеж, който още на 16 годишната си възраст владеел ключовете на Великото Дело? Знае се, че онзи, който притежава ключовете на Великото Дело, е господар на живота и смъртта. Той е един Велик посветен, на когото са разкрити всички тайни на трите свята.
към текста >>

60. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Привързан към Боян с онова безмерно почитание, което се приближава до благоговение и тайнствен страх, той заслужил скоро доверието му и влязъл между учениците.
Това са богомилските книги, написани от Михаил Унгарец. Наред с Никита Странник във Византия е работил и един малоазиец, наречен Василий Византиец. По занятие той е бил ваятел и мозаист, умел преписвач на ръкописи и е работил при Боян още през времето на неговите школски дни. Преписвал му е ръкописи, които е вземал от императорската библиотека чрез Никита и Николай Мистик. Оттам той бил запознат от интересите на Боян към известен род книжнина и го е питал често по ред въпроси и получавал отговори, които го учудвали по своята дълбочина. Привързан към Боян с онова безмерно почитание, което се приближава до благоговение и тайнствен страх, той заслужил скоро доверието му и влязъл между учениците. Когато тези ученици излезли да разпространяват учението, което трябвало да разрушава и гради едновременно, Василий бил пратен за ръководител на братството в Кипър. Там делото имало нечуван успех между гърците и островяните. Кипърското братство достигнало до високата чест Боян и Богомил на два пъти да го посетят. Дълги години работил Василий Византиец в островите, обикалял повечето Малоазийски брегове, минавал често през Александрия, Крит и Малта, дето имало три братства, ръководени от негови близки ученици. Той не е писал нищо.
към текста >>

61. БОГОМИЛСКАТА ШКОЛА И БОГОМИЛСКОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са подхранвали в сърцето си всички благородни и възвишени чувства на любов към Бога, любов към ближния и към всичко живо, развивали са милосърдие, благоговение, пожертвователност и прочее.
Богомилите не само са чели това Евангелие, но са работили с него като с помагало. Защото там са дадени ред методи, по които ученикът може да работа, за да влезе във връзка с възвишените същества и с Христа. Те са вземали определени стихове от Евангелието и са размишлявали върху него и с четене и размишление върху тези стихове те са организирали астралното си тяло и са изработвали органите в него. Но преди да направят това, те са работили за придобиване на морална чистота, за пречистване на астралното тяло, за която цел са употребявали ред методи. Най-първо те са били вегетарианци — хранели са се с чиста храна, хранели са ума си с чисти мисли и не са допущали в сърцата си нечисти чувства. Те са подхранвали в сърцето си всички благородни и възвишени чувства на любов към Бога, любов към ближния и към всичко живо, развивали са милосърдие, благоговение, пожертвователност и прочее. С това те са постигали това, което се нарича катарзис, пречистване на сърцето или на астралното тяло, откъдето на Запад са наречени катари. След като са пречистили своето сърце и след като са постигнали контрол на мислите си, да не допущат никакви отрицателни мисли в ума си, те са пристъпвали към следващия етап на развитие — медитирали са върху образа на Христа, даден в Евангелието на Йоана и са се стремили този образ да стане жив в тяхното съзнание. Колкото повече този образ е оживявал в тяхното съзнание, толкова по-реално са чувствали те присъствието на Христа в себе си. Когато по този начин са се свързвали с Христа, Неговите сили и енергии, Неговата любов и светлина са прониквали в техните души и са ги издигали по-високо в развитието. По този начин те са намирали Христа в своята душа, а когато Христос влезе в човешката душа, Той я прави безсмъртна.
към текста >>

62. Хилядолистник - Влад Пашов (1902- 1974)

У него е развито благоговението, Любовта към Бога, а с това той работи за развиване на центъра, наречен хилядолистник, който се намира на темето, с който се свързва с Възвишените същества на Космоса.
• 102 • Хилядолистник. Онзи, който критикува, няма развито религиозно чувство. Човек с развито религиозно чувство има почитание към родителите си, почитание към старите и почитание към всичко. У него е развито благоговението, Любовта към Бога, а с това той работи за развиване на центъра, наречен хилядолистник, който се намира на темето, с който се свързва с Възвишените същества на Космоса. Когато наблюдавате синия цвят на небето и мислите, че всичко в света има свой смисъл, ще станете по-възприемчиви за мислите, идващи от Слънцето, за разумните влияния, които идват от Космоса. Така ще се измени вашето състояние.
към текста >>

63. Качества - енергии - органи - Влад Пашов (1902- 1974)

Хилядолистникът се развива чрез Вяра, Надежда и Любов, чрез чувството на благоговение и почитание, Любов към Бога и благосклонност към хората.
Той се намира в горната част на главата. Също така трябва да се развива и благосклонността към всичко. Всеки орган акумулира специална енергия. Хилядолистникът е орган, който възприема и събира Божествената прана на Живота. И ако този орган не е развит, човек усеща слабост. Хилядолистникът се развива чрез Вяра, Надежда и Любов, чрез чувството на благоговение и почитание, Любов към Бога и благосклонност към хората. Така че магнетизмът се придобива чрез развиване на хилядолистника. А той се развива чрез Надеждата, Вярата и Любовта. Надеждата ни свързва с всички хора на Земята, от които черпим енергия. Вярата ни свързва с Ангелите – тя е каналът, чрез който възприемаме енергиите на Ангелите. А Любовта ни свързва с Бога – тя е път за възприемане на Божествените енергии.
към текста >>

64. Образът на Христос - Влад Пашов (1902- 1974)

В такива случаи е хубаво да си представите образа на Христа и да го съзерцавате с Любов и благоговение.
Това не става така лесно. Трябва да се правят упражнения в това направление ред години. Може да концентрирате мисълта си върху известен предмет или идея и да се домогнете до някои истини, които по обикновен начин не могат да се възприемат. За концентрация и размишление може да си послужите със стихове от Свещените Писания и от други свещени книги, от беседите и лекциите, от “Свещени думи на Учителя” и от “Светът на Великите души”. Това може да правите при обикновените медитация и размишления, но при по-висшите форми на концентрация и съзерцание това не е достатъчно, там човек се издига в друга област, за което е нужно да си служи с образи. В такива случаи е хубаво да си представите образа на Христа и да го съзерцавате с Любов и благоговение. Тогава във време на концентрацията човек може да навлезе в един тъмен пояс със съзнанието си, но той не трябва да се страхува. Като го преминете, ще навлезете в областта на една нова Светлина, в която ще изпъкнат нови образи в съзнанието ви.
към текста >>

65. Мислете за тялото си - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно към всички клетки и органи в тялото трябва да гледаме с едно благоговение и да се радваме, че Бог ни е поставил в това тяло.
Те ще кажат: “Нашият господар е направил една реформа в нашия живот, нека му служим добре”. Съвременната Окултна наука доказва това нещо. Постъпват ли хората по този начин, ще продължат живота си колкото искат: с десет, двадесет, сто, двеста години. Най-първо ще мислите за тези малки клетки, от които зависи всичко. И Писанието казва: “Ние сме храм и Бог живее в нас и всичко в нас е живо”. Следователно към всички клетки и органи в тялото трябва да гледаме с едно благоговение и да се радваме, че Бог ни е поставил в това тяло. Да се радваме, че всички тези малки душички, всички тези малки клетки след милиони години ще станат отделни хора като нас. И всяка една малка клетка, станала човек, ще помни своя произход и ще носи в себе си знанието, което е придобила при служенето в даден организъм. И всички хора са клетки в организма на едно по-велико и по-разумно Същество. И някой път, когато станете сутрин и възприемете отнякъде една добра мисъл, тя иде от това Велико същество, в тялото на което вие сте като клетка. Това Същество изпраща своето благословение до вас и казва: “Мир вам.
към текста >>

66. 6-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Който съзнателно изучава окултната наука, той развива в себе си благоговение към Великото, Божественото в света, смелост, решителност, инициатива, трудолюбие, работоспособност.
С това аз не искам да ви наплаша. Страхът е необходим, но не онзи обикновен страх. Ученикът трябва да има благоговейно чувство към Великото, към Божественото в света. Ако това чувство не е развито във вас, то трябва да се замести със страха. При този страх могат да възрастнат всички благородни чувства в човека. Който съзнателно изучава окултната наука, той развива в себе си благоговение към Великото, Божественото в света, смелост, решителност, инициатива, трудолюбие, работоспособност.
към текста >>

67. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Общият израз на лицето ще му подскаже, че стои пред един човек, изпълнен с безгранична благост и милост, човек изпълнен с велико благоговение и преданост към Великото Начало.
82. Ако речем да характеризираме Учителя с няколко думи, можем да кажем: Той имаше сърце чисто като кристал, защото в него живееше Любовта, а Любовта носи чистотата. Той имаше ум светъл като Слънцето, защото в него живееше Мъдростта, а Мъдростта е която дава светлина на Слънцето. Той имаше душа обширна като Вселената, защото в него живееше Истината, а Истината изпълва цялата Вселена. Той имаше Дух мощен като Бога и едно с Бога, защото Бог живееше и се проявяваше в него и чрез него. 83. Ако един физиогномист застанеше пред Учителя, без да го познава, или пред неговия портрет, той би ни го описал по следния начин: "Учителя е човек със силен дух и характер, човек с широка душа, човек със светъл, обширен и всепроникващ ум, човек с любвеобилно и благородно сърце, човек със силна воля и благородни стремежи. Общият израз на лицето ще му подскаже, че стои пред един човек, изпълнен с безгранична благост и милост, човек изпълнен с велико благоговение и преданост към Великото Начало. Също така той ще разбере, че стои пред човек с висок идеал, пред човек, който е готов на всички жертви заради идеала, на който служи. Той ще види в лицето му отразена хармонията на сферите, ще види музиката и естетичното чувство, които живеят в неговата душа, ще види големия музикант - творец и изпълнител, ще види вдъхновения човек, ще види дълбокия мислител и философ, ще види най-после всестранно надарен и развит научен гений, способен да разчита великата книга на Природата и да открива великите закони, които действуват в нея. Ще види един дълбок психолог, който прониква в най-съкровените глъбини на човешката душа и може да разреши всички задачи, поставени пред човешката душа, ум и сърце. Най-после, за изненада на някои, ще прочете в лицето на Учителя делови човек, който може да превърне идеите и мислите в дела и разбира всички потънкости на обществения и социалния живот, и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради наистина свободно и щастливо човешко общество. Учителя еднакво се интересуваше както от най-великите идеи и принципи, легнали в сянката на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек.
към текста >>

68. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Един английски писател казва: "Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва.
Човек почва вече съзнателно да работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тази част на Пентаграма, почва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: "Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва. Чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това". 1. Първа картина: Стълба и удобни стъпала, които водят към една врата Заедно с влизането на човека в Пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи.
към текста >>

69. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

5. Във Великата Окултна Школа ще пристъпите с всичкото си благоговение.
А да бъдете млади, значи да мислите, че сега започвате Великото Божествено Учение. 4. Онези, които влизат в Школата, трябва да знаят, че те са Ученици, а Ученикът трябва да бъде без предубеждение. Той трябва да бъде чист като опрана дреха. Та всеки един от вас трябва да напусне своите предубеждения. И ако от това, което се преподава в Школата, не се постигнат резултати, то всеки сам ще си направи заключението, а именно, че той не е приложил това, което е слушал. 5. Във Великата Окултна Школа ще пристъпите с всичкото си благоговение. То е нещо вътрешно и едно от най-важните качества на Ученика. Няма да ходите разпасани, но като влезете в Школата, трябва да имате всичкото благородство на ума и сърцето, да знаете че това е една от най-великите и най-благородни работи. И върху познанията, които придобиете в Школата, ще почива вашето щастие, понеже вие ще съграждате бъдещия си живот върху познанията, придобити в Школата. Някой ще каже: Без тези знания не може ли? - Не може.
към текста >>

70. ЕДИН СВЕЩЕН ЧАС - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Целунах му ръка и с благоговение излязох.
За Бога няма време и пространство, има само непреривна Живот-реалност, която съгражда и възлиза. Почувствах, че сам Бог говореше през устата на Учителя в този свещен час за онези, които имат уши да слушат. Когато престана да говори, за миг Учителя затвори очите си. След това стана и погледите ни се срещнаха. Никой не произнесе нито дума. Целунах му ръка и с благоговение излязох. Сложих бележника си в чантата и тръгнах към града с чувството, че идвам от някакъв друг свят.
към текста >>

71. ТОЙ ВИЖДАШЕ И НАДАЛЕЧЕ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Аз седнах с благоговение на стола.
- Извинете ме, моля, но идвам по един важен въпрос. - Влез! Казах му накратко причината за моето посещение. Той ме изслуша много внимателно. После затвори очи. Аз седнах с благоговение на стола. След няколко минути той отвори очи и каза с тих, спокоен глас: - Той е жив. Кажи на близките му, че ще се върне след две години, да не се безпокоят. Преглътнах дъха си. Благодарих му и на следния ден казах невероятната истина на загриженото семейство.
към текста >>

72. Рибарската мрежа на Черната ложа - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха.
268, за да си направите съответния извод: "Аз имам в Школата двама ученици - ще приведа този пример - двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". "Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно".
към текста >>

Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам:
има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва милосърдие. - "Как? " Казват: "Учителю, имаме това милосърдие". Този другият приятел, св. Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дълбоко вътре, милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи. Не е въпросът заради мен, въпросът е заради тях. И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия "св. св.
към текста >>

73. Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

благоговение да ги гледа.
Всички братя и сестри от цялата търновска група за кратко време бяха произведени в чин "светец", както това става в казармата от пълководци. И беше много интересно да видиш един брат Иларионов да отива да сяда срещу тях, да отваря очи и уста и с благоговение да ги гледа. И смешно, и тъжно, и трагично. Смешното бе да видиш каква поза заемаха двамата светци и онези новоизлюпените светии, които бяха удостоени с тези звания, как стояха и гледаха своите благодетели с благоговение.
към текста >>

с благоговение.
благоговение да ги гледа. И смешно, и тъжно, и трагично. Смешното бе да видиш каква поза заемаха двамата светци и онези новоизлюпените светии, които бяха удостоени с тези звания, как стояха и гледаха своите благодетели с благоговение. Тъжното бе, че дори в присъствието на Учителя, Неговите наставления по отношение на тези двама братя не се възприеха и не се изпълниха. Дори отиват при Учителя някои от търновските братя и Му разказват каква обич имат двамата помежду си, но тази обич бе една актьорска игра, за да се заблудят другите, а едновременно някой от двамата
към текста >>

74. Сряда, 4 юли - Теофана Савова

Едно благоговение се чете по лицата, една голяма почит и възторг.
Очаква гости. И те пъплят. Вече изкачват полите й и някой нетърпеливо се обръща. Слънцето! Всички се обръщат към изток и снемат почтително шапки. Едно благоговение се чете по лицата, една голяма почит и възторг. Топла благодарствена молитва се излъчва из всяко сърце. Витоша е хубава в полите, хубава е и по склоновете, и по върховете. Но днес тя е по-хубава, защото по нея се изкачва Учителя със своите ученици. Богата Витоша! Богат ден!
към текста >>

75. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Вдъхновени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание.
А сега ще кажа само следното. Най-първо го съгледах пред една от трапезите, около пет метра от мястото, където аз стоях. Дънов заемаше тихо, не демонстративно своя авторитетен трон. Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче (изнесени на момента из някоя палатка - бел.на сестра Теофана), докато ние всички седяхме на тревата или на постлани черджета. Макар безгласен, той бе средоточие на всички погледи и внимание. Вдъхновени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги следи и какво мисли за тях. Според „Църковен вестник" в България има 15 000 дъновисти. Според други - от 40 000 нагоре. Тъй щото подир Светия синод г-н Дънов брои най-много последователи в България и то е авторитет, какъвто синодът никога не е имал. Още по-чудно е, че Дънов е постигнал този чуден патриархат и продължава да го владее без оръжие и стражари, без шарилки и дрънкалки, без анатема и подкупи.
към текста >>

Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един народен генерал, би завидял.
Когато малко подир 4,30 часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други прииждаха едновременно с нас на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни редове, и то без никакъв видим или главен разпоредител; и че там владееше невъобразима за това множество пълна, тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред някое живо божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един народен генерал, би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави стоят отдясно, а жените с пребрадки си поделяха лявата половина на поляната. Всички с лице към изток стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсих с око оня, който е пружина и душа на тоя народ. Затова попитах тихо, на английски брат С.:
към текста >>

76. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Всички казахме кратката, но много съдържателна молитва - тихо, съсредоточено и с благоговение:
Гозбата те подканва да споделиш обяда с всички, но има и нещо по-силно -да бъдеш между добри приятели. Очаквахме всеки миг Учителя да дойде. Присъствието му вече се чувстваше силно, когато някой каза с тих глас: - Учителя! Всички станахме прави и отправихме поглед към него. Той скромно зае своето място и с благ глас подкани всички за молитва. Всички казахме кратката, но много съдържателна молитва - тихо, съсредоточено и с благоговение: - Божията Любов носи изобилния и пълен живот! - Какво са приготвили днес сестрите? - запита Учителя. - Днес братята от провинцията донесоха хубави картофи. Сготвихме ги с пресен лук - обясни една дежурна сестра.
към текста >>

77. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

„ Ухото на живия Господ е толкова чувствително, че ако му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата молитва непременно ще бъде приета."
Така времето мина незабелязано, а Учителя трябваше да се подготви за втората си неделна беседа. Салонът беше препълнен с хора. Тази беседа не бе предназначена единствено за ученици и затова между слушателите се допускаха и гости. „Звездата на Изгрева" също беше между слушателите, но малцина съзнаваха нейното присъствие. Отначало тя се заслуша в ритмичните стъпки на Учителя, после в песента, която прозвуча тържествено и вълнуващо, след което се захласна в красотата на Словото: „ Ухото на живия Господ е толкова чувствително, че ако му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата молитва непременно ще бъде приета." Учителя слезе от катедрата и мина между раздвижилите се слушатели, които му се усмихваха и му правеха път, за да излезе от салона. Скоро стъпките му се чуха отвън, когато изкачваше стълбището към горницата. Той влезе в стаята си, но остана там само няколко минути. Когато се появи отново пред прага на стаята си, няколко сестри го посрещнаха. Те му благодариха за хубавата беседа и му зададоха няколко въпроса, за да получат допълнителни пояснения върху онова, което току-що бяха чули.
към текста >>

78. ИЗГРЕВЧАНИ - Теофана Савова

И в сърцето му прелива от блаженство и радост, от благоговение пред неговия учител.
И с годините ставаше все по-мил, по-работлив и по-отзивчив. С какво хубаво чувство произнасяше Учителя неговото име. - Ради, какво ще посеем в тази нива? - ще го запита той. - Каквото кажете, Учителю - отговаря Ради. И в сърцето му прелива от блаженство и радост, от благоговение пред неговия учител. Щастлив е Ради. Той избра най-доброто служене, което винаги носи вдъхновение - служенето с любов. * Когато дошъл за първи път в София и вървял по улиците на големия непознат град, забелязал, че една жена се суети насам-натам, че търси нещо.
към текста >>

79. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Невидимите архитекти с непостижимо естетическо умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено пеене, с поляни за паневритмия и с един каменен великан - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин учениците очакват с благоговение раждането на деня заедно с милувката на първия слънчев лъч.
Където и да погледнеш от това стъпало, окото ще се зарадва на неописуемата красота, каквато може да предложи само една висока планина. Окото веднага бива грабнато от мълчаливото очарование на циркуса, издълбан от упоритото длето на ледници., когато над нашето полукълбо е царувал страшен мраз. За тези времена ни напомнят късовете снежни преспи, които плуват по бистрите и сладки води на езерата. Здрава, чиста, хармонична и наситена с чиста мисъл и светлина е атмосферата на тези рилски езера. Здравето тук укрепва, душата се вдъхновява, а духът политва, за да достигне творческите извори на битието. Невидимите архитекти с непостижимо естетическо умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено пеене, с поляни за паневритмия и с един каменен великан - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин учениците очакват с благоговение раждането на деня заедно с милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол, е величествена. Далеко пред погледа се простира широка и просторна долина, спокойно притихнала между могъщи склонове, обрасли с елегантната и нежна красота на борови гори. По-далеко напред към хоризонта се редуват една след друга планински вериги и възвишения, които скромно са заели места около величествената Рила. Случва се след редица дни, през които светлината щедро раздава великолепието на своите багри, да дойдат дни, когато плътна завеса от мъгла скрива сътворения свят. Тогава само Молитвеният връх остава скрит и възвисен към небето.
към текста >>

80. Из дневника на сестра Е. И. - Георги Томалевски (1897-1988)

Обрядите и религиозната тържественост на православното богослужение събуждали у нея чувство на благоговение, но основният въпрос все оставал открит.
“, престава да съществува. Нека проникнем в дневника на една сестра от Търново и да се поспрем на някои, написани в него, неща. Още като ученичка в първите класове на гимназията у нея се изправил със съдбоносна сила въпросът дали съществува Бог и дали има други светове освен нашия свят. В гимназията ги възпитавали в религиозен дух. Всяка неделя ги водели в църква. Обрядите и религиозната тържественост на православното богослужение събуждали у нея чувство на благоговение, но основният въпрос все оставал открит. Тя считала за недостатъчно това, че ще запали една свещица, която след няколко минути ще угасне. Какво значи този акт пред лицето на това Велико Същество? Тя не могла да отговори на този въпрос, а и служителите в храма не били в състояние да утвърдят в душата й една несъмнена вяра. Един ден сестра Е. И., чийто дневник сега прелистваме, запитала учителката си по психология госпожа Благоева, дали човешката душа е безсмъртна.
към текста >>

81. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

Благодарният предизвиква щедростта и благоговението на всекиго.
Някои неща не могат да изпреварят стоящите пред тях. Ако нещо е решено да се извърши, а извършването се отлага, отлагат се и следващите след него мисловни процеси. В приемането на новите идеи съществува известен порядък. 21. Закон: Само благодарният подлежи на развитие. Пояснение: Благодарността е много ценно качество. Благодарният предизвиква щедростта и благоговението на всекиго. Благодарният е разтворил душата си като цвят, който получава любовта на слънцето. На благодарния всеки помага. Благодарният най-добре се учи и най-бързо расте. 22. Закон: За всяко добро дело се изисква една малка жертва. Пояснение: Ние нямаме друга мярка, с която бихме могли да измерим добрината на хората, освен големината на жертвата, която те правят, когато искат да ни сторят някакво добро.
към текста >>

82. По пътя на малките съпротивления - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Настрои я и започна да свири много тихо, Божествено... Ние и тримата го слушахме с благоговение.
Изкачи се по стълбата в горната стая, за да си почине. Там се забави не повече от половин час. Аз полегнах върху кушетката, а през това време брат Христо тихичко разговаряше с Венцислав. Дойде и Учителят отгоре. Носеше цигулката си. Настрои я и започна да свири много тихо, Божествено... Ние и тримата го слушахме с благоговение. Постепенно той засилваше свиренето, докато стигна до форте, фортисимо и постепенно започна пак да затихва свиренето си, докато стигна до едва чувано от нас. Той обясни: – Тази песен е "Мирът иде! " Всяка сутрин, невидимите същества така слизат от горе, с първия слънчев лъч. Те идат отгоре, много отдалече и постепенно се приближават и когато Слънцето стигне на зенита си на обяд, това е изразено с фортисимото и постепенно те се отдалечават, когато Слънцето залезе.
към текста >>

83. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Неговият дълбок бас тъй се схождаше с гласа на отец Йероним, че двата гласа се прегръщаха и изпълваха храма с благоговение – като че ли ангели Божии слизаха на Земята!
Тържество! Всяка неделя имаше нов звън. Той идеше непосредствено от душата му, от преживяването на празника. Отец Йероним, който служеше, разбираше този порив на душата му и макар някой път Никѝфор да се увличаше и да звънеше дълго, никога не му правеше забележка. Никѝфор пееше и в манастирската черква. Неговият дълбок бас тъй се схождаше с гласа на отец Йероним, че двата гласа се прегръщаха и изпълваха храма с благоговение – като че ли ангели Божии слизаха на Земята! Това беше повече от проповед. Те си подаваха по време на службата. Понякога Никѝфор се позабравяше, увличаше се, отпускаше гласа си. Тогава прозорците на кубето звъняха и пламъчетата на свещите и кандилата се люлееха. Отец Йероним казваше на шега:
към текста >>

84. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност.
Винаги говори с вътрешната увереност на човек, който е изпитал сам и е напълно сигурен във валидността на тезата, която отстоява. В беседите и личните си разговори той никога не влага изкуствен патос. От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа. На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на човешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели. Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител. За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност. Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя. Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много.
към текста >>

85. ЦЕЛ И ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО - Павел Желязков

Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение."
Така следването в духовния университет има и по-далечни космически измерения. Който е допуснат в тези аудитории има едно мистическо чувство, интуитивно схващане за онази духовна реалност, в която Учителят живее, като проводник на Божесвена сила и знание. Това е особено състояние на радост, на любов и преданост, за което Учителя казва: „Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение." Учителят на Божествената школа вижда ясно в бъдещето и затова, ръководен от безграничната Любов, никога не изоставя учениците си в пътя, по който ги е повел. Той ги покровителства, но винаги е по-строг към най-способните. Въпреки това, когато по различни поводи един ученик избере друг път, отклони се от учението на Учителя си и загуби вътрешната си връзката с него, поради този факт учението му се прекратява. В този случай ученикът сам излиза от школата на Учителя, поради липсата на търпение и желанието по-бързо да се сдобие с големи резултата, която възможност той вижда в други учения. Когато неориентираният младеж все още не е намерил онази философия, която отваря добра перспектива пред него и осмисля неговото призвание, търсенето в една или друга посока е нормално явление, но ако вече се е ангажирал в едно духовно учение, резултатът от промяната на духовната практика са съвършено различни.
към текста >>

86. Съдържание - Крум Въжаров (1908- 1991)

посвещаваме с благоговение, с много обич и благодарност...
и ни предоставиха тази привилегия да вкусим от него, да черпим с пълни шепи любов, мъдрост, знание, светлина, хармония и мир; на тези скромни, знайни и незнайни братя и сестри, учениците на Учителя, посвещаваме с благоговение, с много обич и благодарност... На тези, които ще дойдат след нас, на тези, които ще познаят Живото Слово, на тези, които ще направят живата връзка, на тези с искрата Божия, които ще продължат пътя на Веригата, посвещаваме с надежда и любов.
към текста >>

87. Предговор - Крум Въжаров (1908- 1991)

За да направим тази връзка, трябва да сме развили съответните качества като смирение, послушание, почит, уважение, благоговение и т.н.
Тя ни свързва с ангелския свят и пряко говори на душите. Чрез нея се осъществява най-непосредственият, непринуден контакт с всички хора. Някои наши музиканти, които от деца са свързани с музиката на Учителя, я изпълняват вдъхновено. Може с радост да се каже, че те успяват да създадат прекрасна духовна атмосфера, която се усеща, преживява и докосва душите на хората. Както във всички духовни школи, така и в школата на Учителя е необходимо да имаме духовно ръководство, да намерим, да познаем своя Учител и да изградим вътрешна връзка с него. За да направим тази връзка, трябва да сме развили съответните качества като смирение, послушание, почит, уважение, благоговение и т.н. Дори в светското училище и в университета има учебници и учители, професори, които преподават, разясняват учебния материал и без свидетелство не можеш да преминеш от един клас в следващия. В духовната школа на Учителя знанието е изложено в свещените книги, но за да се разбере и приложи правилно, трябва да се отворят духовните ни очи. Необходим е Учител, който да ни научи на това. Също така и по- напреднали ученици, които да ни напътстват и да помагат на по-младите, т.е. да следваме указанията на Учителя: Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните, на по-напредналите ученици от тях.
към текста >>

88. Учителят Беинса Дуно (Петър Константинов Дънов) - Крум Въжаров (1908- 1991)

Неговият благ поглед дълбоко прониква и изпълва душата с благоговение.
Уреди и пособия на Учителя Учителят работи близо половин столетие. Той говори за бъдещата епоха и за шестата раса. Работи незабелязано и постепенно изгражда своето дело. Макар и скромен на вид, Учителят Беинса Дуно още от пръв поглед внушава почит и уважение. Неговият благ поглед дълбоко прониква и изпълва душата с благоговение. Учителят е жив пример на Христа в своя живот и работа. При контакта с него душата се изпълва с безгранична любов, състрадание и сила, която повдига и осветява. Той лекува болните с най-прости природни и духовни средства и винаги е отзивчив за нуждите на всички страдащи. Учителят напуска този свят на 27 декември 1944 г. [8] Учителят.
към текста >>

89. Школата на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

С благоговение.
Но това смирение не е като смирението на една овца — като ви набият или счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави! “ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме. “ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: „Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам.“[25] „Как ще пристъпи ученикът в Божествената школа? С благоговение. То е вътрешно качество на душата. За да следва с успех, той трябва да прояви всичкото благородство на ума и на сърцето си и върху него да гради своето бъдещо щастие, своя бъдещ живот.“[26] „Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва, от една страна, да хармонизира силите на своя организъм, а от друга — да се хармонизира с окръжаващите. Да възстановите хармонията помежду си, това значи да имате взаимно почитане един към други, да знаете, че сте разумни души, в които Бог е вложил ум и сърце, с които да работите.“[27] „Който иска да бъде ученик, трябва да се повдигне над обикновения уровен и да забрави, че е мъж или жена.
към текста >>

90. Шапката на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Той я носил с голямо благоговение и обич към Учителя.
Шапката на Учителя Учителят дал своята шапка на Крум Въжаров. Той я носил с голямо благоговение и обич към Учителя. За него това беше важен символ за работата, която трябва да извърши за делото на Учителя.
към текста >>

91. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

За нас беше радост да са сред нас, защото те бяха носителите на това учение, а ние с трепет и благоговение сега навлизахме.
За всички нас беше благословение да бъдем заедно с учениците на Учителя на Рила, да се учим от тях на мъдрост, да усещаме тяхната обич и любов. Всички бяхме заедно. Принципът беше всеки да даде колкото може повече за общото, за този прекрасен живот. Имахме си пълно доверие за всичко, защото нямаше никой, който да взема с корист, всеки даваше от сърце. На възрастните братя и сестри във всичко помагахме. За нас беше радост да са сред нас, защото те бяха носителите на това учение, а ние с трепет и благоговение сега навлизахме. Искахме да учим на живо. Това бяха най-прекрасните мигове в моя живот, изпълнени с много обич, красота и вдъхновение, мир и хармония. Като че ли се пренасяхме в друг свят, в друго измерение. Ние често казвахме „ден-година“, защото дните бяха изпълнени с много интензивни преживявания и ни изглеждаха дълги като годината. Когато веднъж това се опита и преживее, се изработва и ясен критерий за духовния живот.
към текста >>

Сузи Холбич също написа няколко книги, в които с голяма любов, уважение и благоговение разказва за Учителя и неговите ученици.
Той издаде на английски език две книги от Учителя, които Крум Въжаров беше подготвил, и аз му помагах. Първата книга беше за Паневритмията със заглавие „Кръгът на свещения танц“, а втората - „Пророк на нашите времена“, за учението на Учителя. По-късно Дейвид издаде „Молитви и формули“ от Учителя на английски език. Заслуга за превода на тези книги имат Весела Несторова, Весела Илиева и Крум Въжаров. Така много англоговорещи бяха въведени в учението. Сузи Холбич също написа няколко книги, в които с голяма любов, уважение и благоговение разказва за Учителя и неговите ученици. Миша и Галя Левин разпространиха учението в Русия. Те и сега продължават да работят с ентусиазъм и вдъхновение и имат голяма група в Москва. Роза Пронина от Москва представя музиката на Учителя. Марина Смирнова от Санкт Петербург също работи задълбочено в това направление. На Мусаленския лагер бяха още много приятели от Русия, които и сега четат Словото на Учителя и следват учението.
към текста >>

92. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

3) Как да се хранят с благоговение, знаейки, че те приемат нещо от тялото на Бога, как да приготвят храната с любов и разбиране, че вибрацията отива в тялото.
Скъпи Крум, Аз ти благодаря от цялото си сърце и душа за прекрасния начин, по който всички вие се грижехте за мене и за любовта, с която ме приехте във вашето семейство, вашето Братство. Следващата фаза на моя живот е да създам място, където: 1) Да дойдат хора и да научат как да умрат - да разберат какво се случва, така че те да не се страхуват в този момент и да могат да приемат смъртта като едно раждане - и така да си заминат от този свят съзнателно. 2) Където хората да дойдат и да научат как да живеят - в хармония един с друг и с целия живот. Как да поемат отговорност за своя живот и да разберат уроците и школата, в която учат, и да живеят заедно с радост и простота. 3) Как да се хранят с благоговение, знаейки, че те приемат нещо от тялото на Бога, как да приготвят храната с любов и разбиране, че вибрацията отива в тялото. 4) Където възрастни хора могат да дойдат, където млади хора могат да дойдат и да общуват помежду си. На Запад много семейства са разделени, старите от младите, и те имат много да дадат едни на други. 5) Място, където децата да дойдат и да проявят своето творчество чрез изкуство, музика, танци, движения и т.н. 6) Място, където хора, които са уморени или болни, могат да дойдат за възстановяване, релаксация и лекуване. Това е един голям проект.
към текста >>

93. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Първо, горната част на главата под забрадката е съвсем ниска, слабо издута, което говори за неразвитие на онези мозъчни центрове, които придават моралните качества в даден човек - благоговение, уважение, милосърдие, съвест.
В този континент е имало малко общество от тази Първа раса и друга многобройна примитивна раса, която, подстрекавана от своите водачи, го изгонила от континента. Част от хората на Първата раса са отишли в Египет, а другите са преминали в Америка, за което, както споменахме, говорят индианските легенди и предания. Има също едно странно предание, че тези пришълци от Атлантида в Египет са осъществили идеята за изобразяване на суровата владетелка на Атлантида, станала причина за изгонването на хората от Първата раса. Те са изградили сфинкса, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно се разгледа образът на Сфинкса от гледището на Френологията и науката за израза на лицето, то ясно ще разберем какво е представлявала тази последна владетелка на Атлантида - царицата К О Б А, и нейния психически облик. Първо, горната част на главата под забрадката е съвсем ниска, слабо издута, което говори за неразвитие на онези мозъчни центрове, които придават моралните качества в даден човек - благоговение, уважение, милосърдие, съвест. Главата е широка, разстоянието между ушите (ушните отвори) е голямо, а ушите са малко щръкнали и са по-нагоре от общоприетото. Това показва човек, който с груби средства се налага над околните и е смел, но брутален. Широкото и не много високо чело с големи очи говорят за инициатива, лакомия в постигане по безогледен начин на власт нетърпимост към всичко, което може да засенчи този стремеж. Устата са големи, със стиснати устни и говорят за изпълнителност във всяка поставена задача и твърда решителност. Ето какво още е писано за знанията и възможностите на хората от тази велика раса в свещената книга „Попул-Вух“.
към текста >>

Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе! Саабей и неговите ученици са изучавали не само отделните звезди, но и отделните групировки - характерни фигури и образувания от ярки звезди в определен участък от Небесната сфера, наречени съзвездия, на които давали наименования.
Полумесецът със звезда е взет от Мохамед като емблема на Исляма, което не е нищо друго освен съвпад на Луната с Венера. Родените при такъв съвпад са много красиви, мили и приятни хора; съвпадът носи прияти събития и при транзит, особено при жените. Този символ също е взет от Саабеистите. Древните звездобройци и всички, които са боготворели звездите - величавите трепкащи над главите им светила, са ги наричали „Очите на ангелите“. И наистина, не е ли възхитителен в ясните и топли звездни нощи, особено когато няма Луна, осеяният небосвод с хилядите звезди, които блестят като брилянти - мило, нежно, като очите на влюбени? Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе! Саабей и неговите ученици са изучавали не само отделните звезди, но и отделните групировки - характерни фигури и образувания от ярки звезди в определен участък от Небесната сфера, наречени съзвездия, на които давали наименования. Тези имена не са били плод на някаква случайност, не са дадени в момент на вдъхновение от поетична фантазия, а са съобразени с естеството на силите, изтичащи от тях. По решение на Международния астрономически съюз броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е определен на 88. От тях 47 са определени от древните звездобройци - ученици на Саабей, а останалите 41 са определени от астрономите от по-ново време, като са назовавай и без каквото и да било по-задълбочено съображение. Определените от древните 47 съзвездия не са имали линейни геометрични форми. Между тези съзвездия е имало и свободни, незаети пространства.
към текста >>

94. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези течения засягат и имат отношение към горните слоеве мозъчни клетки - там, където са мозъчните центрове, даващи на човека моралните качества, най-благородните негови прояви, милосърдие, състрадание, благоговение, уважение към всичко.
За създаването и оформянето на планетата Нептун са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие РИБИ. Това съзвездие се вижда най-добре от началото на октомври до края на януари. Слънцето престоява в него от 22 февруари до 22 март. В ясна и безлунна нощ в съзвездие Риби могат да се видят с просто око около 75 звезди, но те са много слаби. Тези звезди, както и при други случаи сме изтъквали, в действителност нямат слаба светлина, но са много отдалечени от нас и затова до Земята достигат силовите течения на късите вълни. Тези течения засягат и имат отношение към горните слоеве мозъчни клетки - там, където са мозъчните центрове, даващи на човека моралните качества, най-благородните негови прояви, милосърдие, състрадание, благоговение, уважение към всичко. На това съзвездие Саабей е дал образа на две риби, свързани с дълга и широка лента, символизираща връзката между влюбените. За съзвездието Риби е дадена чудна по своето съдържание и смисъл легенда: всяка сутрин, когато първите лъчи на Слънцето започват да позлатяват високите планински върхове и когато капчиците роса още блестят като брилянти по зелените листа на цветята и тревата, от дълбочините на морето излизат, заловени за ръце, една след друга петдесетте дъщери на морския бог. Весело играели и лудували те на морския бряг. От песните и смеха им утихвал вятърът и бурните вълни на морето, всичко се заглеждало и заслушвало в тях. Една от тези дъщери - най-красивата и прекрасна - ГАЛАТЕЯ, веднъж, като гонила пъстроцветна пеперуда, се отделила от сестрите си.
към текста >>

95. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тогава имаме силно развити центровете на милосърдието, благоговението, съвестността.
В сегашния стадий на човешката еволюция тези центрове не са все още добре организирани и облагородени. Когато те достигнат своето високо, пълно и съвършено развитие, тогава човека ще бъде господар на Силите в Природата и ще борави с психичните Сили, със Силата на Мисълта. Такова е висшето влияние на Планетата Плутон и Хано според Астрологията на Саабей. Линията А - 6 във фиг.25 със своята дължина определя моралните качества на дадения човек. Ако те са развити, то главата в тази област е издута. Тогава имаме силно развити центровете на милосърдието, благоговението, съвестността. Мозъчните центрове в тази област са създадени и оформени от силовите течения на неоткритата още Планета, намираща се между Меркурий и Слънцето, наречена от древните звездобройци Вулкан и планетата Нептун. Милосърдието вдъхва у човека симпатията и разположението да помогне, да се притече на помощ тогава, когато е необходимо на слабите, беззащитните и немощните; подтиква човек към безкористна саможертва за помощ. Тези качества имат отношение към всички хора, независимо от ранг, народност, раса и към всички създания, включително и растения, цветя, т.е. да бъдем крайно милостиви, когато командуваме и осъждаме. Изобщо в дейността си и постъпките си да бъдем благи, деликатни, великодушни, вежливи, благосклонни, обичани от всички.
към текста >>

Благоговението има за задача да създаде в човек чувство на почит, уважение, преклонение към онова или към онези хора, които са се проявили и сме ги приели като нещо по-особено от обикновеното.
Когато тази част на челото му е пълна, изпъкнала и широка, имаме кротки и добри коне. Ако тази част от главата на коня е тясна, вдлъбната, то той упорит, порочен, разположен да хапе и рита. У кучетата този орган се среща в различни степени. При Санбернардските кучета този орган е добре развит и те се отличават с черепи, които се издигат значително над очите и имат доста добра, закръглена и широка корона; затова те са добродушни, готови за помощ и са обичани. У булдога, обратно, главата там е сплесната. Благоговението има за задача да създаде в човек чувство на почит, уважение, преклонение към онова или към онези хора, които са се проявили и сме ги приели като нещо по-особено от обикновеното. Когато този орган е развит, а разумът не е, то благоговението се изразява, без да се има предвид към кого и към какво (фетишизъм). Примитивните народи, при които това чувство е било развито, са се прекланяли пред животни, камъни, разни предмети, приемайки ги за богове. Благоговението не се ограничава само с религията, неговата сфера на влияние обгръща изобщо всички страни на човешкия живот и човешката дейност. На това чувство се дължи почитанието и уважението към авторитетни хора - хора, които носят в себе си нещо много по-друго от обикновеното, от това, което ежедневието носи. Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро.
към текста >>

Когато този орган е развит, а разумът не е, то благоговението се изразява, без да се има предвид към кого и към какво (фетишизъм).
Ако тази част от главата на коня е тясна, вдлъбната, то той упорит, порочен, разположен да хапе и рита. У кучетата този орган се среща в различни степени. При Санбернардските кучета този орган е добре развит и те се отличават с черепи, които се издигат значително над очите и имат доста добра, закръглена и широка корона; затова те са добродушни, готови за помощ и са обичани. У булдога, обратно, главата там е сплесната. Благоговението има за задача да създаде в човек чувство на почит, уважение, преклонение към онова или към онези хора, които са се проявили и сме ги приели като нещо по-особено от обикновеното. Когато този орган е развит, а разумът не е, то благоговението се изразява, без да се има предвид към кого и към какво (фетишизъм). Примитивните народи, при които това чувство е било развито, са се прекланяли пред животни, камъни, разни предмети, приемайки ги за богове. Благоговението не се ограничава само с религията, неговата сфера на влияние обгръща изобщо всички страни на човешкия живот и човешката дейност. На това чувство се дължи почитанието и уважението към авторитетни хора - хора, които носят в себе си нещо много по-друго от обикновеното, от това, което ежедневието носи. Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро. Когато не е развит достатъчно разумът, то развитият орган на благоговението поражда фанатична привързаност към стари обичаи, към неестествени, отживели времето си убеждения.
към текста >>

Благоговението не се ограничава само с религията, неговата сфера на влияние обгръща изобщо всички страни на човешкия живот и човешката дейност.
При Санбернардските кучета този орган е добре развит и те се отличават с черепи, които се издигат значително над очите и имат доста добра, закръглена и широка корона; затова те са добродушни, готови за помощ и са обичани. У булдога, обратно, главата там е сплесната. Благоговението има за задача да създаде в човек чувство на почит, уважение, преклонение към онова или към онези хора, които са се проявили и сме ги приели като нещо по-особено от обикновеното. Когато този орган е развит, а разумът не е, то благоговението се изразява, без да се има предвид към кого и към какво (фетишизъм). Примитивните народи, при които това чувство е било развито, са се прекланяли пред животни, камъни, разни предмети, приемайки ги за богове. Благоговението не се ограничава само с религията, неговата сфера на влияние обгръща изобщо всички страни на човешкия живот и човешката дейност. На това чувство се дължи почитанието и уважението към авторитетни хора - хора, които носят в себе си нещо много по-друго от обикновеното, от това, което ежедневието носи. Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро. Когато не е развит достатъчно разумът, то развитият орган на благоговението поражда фанатична привързаност към стари обичаи, към неестествени, отживели времето си убеждения. Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи. Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма.
към текста >>

Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро.
Благоговението има за задача да създаде в човек чувство на почит, уважение, преклонение към онова или към онези хора, които са се проявили и сме ги приели като нещо по-особено от обикновеното. Когато този орган е развит, а разумът не е, то благоговението се изразява, без да се има предвид към кого и към какво (фетишизъм). Примитивните народи, при които това чувство е било развито, са се прекланяли пред животни, камъни, разни предмети, приемайки ги за богове. Благоговението не се ограничава само с религията, неговата сфера на влияние обгръща изобщо всички страни на човешкия живот и човешката дейност. На това чувство се дължи почитанието и уважението към авторитетни хора - хора, които носят в себе си нещо много по-друго от обикновеното, от това, което ежедневието носи. Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро. Когато не е развит достатъчно разумът, то развитият орган на благоговението поражда фанатична привързаност към стари обичаи, към неестествени, отживели времето си убеждения. Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи. Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма. А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа. Считан е за автор на голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска библиотека, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага устройството на света, т.нар.
към текста >>

Когато не е развит достатъчно разумът, то развитият орган на благоговението поражда фанатична привързаност към стари обичаи, към неестествени, отживели времето си убеждения.
Когато този орган е развит, а разумът не е, то благоговението се изразява, без да се има предвид към кого и към какво (фетишизъм). Примитивните народи, при които това чувство е било развито, са се прекланяли пред животни, камъни, разни предмети, приемайки ги за богове. Благоговението не се ограничава само с религията, неговата сфера на влияние обгръща изобщо всички страни на човешкия живот и човешката дейност. На това чувство се дължи почитанието и уважението към авторитетни хора - хора, които носят в себе си нещо много по-друго от обикновеното, от това, което ежедневието носи. Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро. Когато не е развит достатъчно разумът, то развитият орган на благоговението поражда фанатична привързаност към стари обичаи, към неестествени, отживели времето си убеждения. Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи. Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма. А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа. Считан е за автор на голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска библиотека, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага устройството на света, т.нар. Птоломеева система.
към текста >>

Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи.
Примитивните народи, при които това чувство е било развито, са се прекланяли пред животни, камъни, разни предмети, приемайки ги за богове. Благоговението не се ограничава само с религията, неговата сфера на влияние обгръща изобщо всички страни на човешкия живот и човешката дейност. На това чувство се дължи почитанието и уважението към авторитетни хора - хора, които носят в себе си нещо много по-друго от обикновеното, от това, което ежедневието носи. Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро. Когато не е развит достатъчно разумът, то развитият орган на благоговението поражда фанатична привързаност към стари обичаи, към неестествени, отживели времето си убеждения. Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи. Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма. А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа. Считан е за автор на голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска библиотека, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага устройството на света, т.нар. Птоломеева система. В нея той поставя Земята в центъра на света, като неподвижно тяло.Цялата тази негова ярко изразена и всестранна изява е създала у народите впечатление за човек с изключителни, свръхгениални качества.
към текста >>

Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма.
Благоговението не се ограничава само с религията, неговата сфера на влияние обгръща изобщо всички страни на човешкия живот и човешката дейност. На това чувство се дължи почитанието и уважението към авторитетни хора - хора, които носят в себе си нещо много по-друго от обикновеното, от това, което ежедневието носи. Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро. Когато не е развит достатъчно разумът, то развитият орган на благоговението поражда фанатична привързаност към стари обичаи, към неестествени, отживели времето си убеждения. Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи. Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма. А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа. Считан е за автор на голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска библиотека, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага устройството на света, т.нар. Птоломеева система. В нея той поставя Земята в центъра на света, като неподвижно тяло.Цялата тази негова ярко изразена и всестранна изява е създала у народите впечатление за човек с изключителни, свръхгениални качества. И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата на Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за устройството на света.
към текста >>

А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа.
На това чувство се дължи почитанието и уважението към авторитетни хора - хора, които носят в себе си нещо много по-друго от обикновеното, от това, което ежедневието носи. Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро. Когато не е развит достатъчно разумът, то развитият орган на благоговението поражда фанатична привързаност към стари обичаи, към неестествени, отживели времето си убеждения. Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи. Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма. А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа. Считан е за автор на голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска библиотека, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага устройството на света, т.нар. Птоломеева система. В нея той поставя Земята в центъра на света, като неподвижно тяло.Цялата тази негова ярко изразена и всестранна изява е създала у народите впечатление за човек с изключителни, свръхгениални качества. И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата на Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за устройството на света. Хора със силно развито чувство на благоговение обичат да се молят и изпитват наслада, когато правят това.
към текста >>

Хора със силно развито чувство на благоговение обичат да се молят и изпитват наслада, когато правят това.
А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа. Считан е за автор на голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска библиотека, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага устройството на света, т.нар. Птоломеева система. В нея той поставя Земята в центъра на света, като неподвижно тяло.Цялата тази негова ярко изразена и всестранна изява е създала у народите впечатление за човек с изключителни, свръхгениални качества. И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата на Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за устройството на света. Хора със силно развито чувство на благоговение обичат да се молят и изпитват наслада, когато правят това. Такива хора живеят с чувството за доброто бъдеще, за идването на Царството Небесно тук на Земята. Това крепи и дава наслада на такива хора, като им помага по-лесно да понасят несгодите на настоящия живот. При посещение в Шипченския манастир съм имал възможност да видя една икона на Христа, рисувана от неизвестен древен художник. Иконата е много интересна и е оценена като голяма рядкост. На нея образът на Христа, съзнателно или несъзнателно, е изобразен от художника с глава, на която центровете на милосърдието и благоговението са силно изпъкнали.
към текста >>

На нея образът на Христа, съзнателно или несъзнателно, е изобразен от художника с глава, на която центровете на милосърдието и благоговението са силно изпъкнали.
Хора със силно развито чувство на благоговение обичат да се молят и изпитват наслада, когато правят това. Такива хора живеят с чувството за доброто бъдеще, за идването на Царството Небесно тук на Земята. Това крепи и дава наслада на такива хора, като им помага по-лесно да понасят несгодите на настоящия живот. При посещение в Шипченския манастир съм имал възможност да видя една икона на Христа, рисувана от неизвестен древен художник. Иконата е много интересна и е оценена като голяма рядкост. На нея образът на Христа, съзнателно или несъзнателно, е изобразен от художника с глава, на която центровете на милосърдието и благоговението са силно изпъкнали. Главата там е просто заострена. Между двете хемисфери на главния мозък се намира една жлеза, известна с името пинеална. Сегашните учени все още не са открили нейното предназначение и функция. Самото място на тази жлеза, в прегръдките на най-висшия команден орган в човека, трябва да ни даде основание, че задачите на тази жлеза са от особено важно значение. За нея древните мъдреци са подчертавали, че дава висши сетивни възприятия: интуиция, телепатия, ясновидство.
към текста >>

Те са приемали също, че когато моралните качества, благоговението и съвестността са добре развити и активни в своята дейност, то към тези мозъчни центрове притокът на кръв се активизира, подхранването им става по-обилно.
Главата там е просто заострена. Между двете хемисфери на главния мозък се намира една жлеза, известна с името пинеална. Сегашните учени все още не са открили нейното предназначение и функция. Самото място на тази жлеза, в прегръдките на най-висшия команден орган в човека, трябва да ни даде основание, че задачите на тази жлеза са от особено важно значение. За нея древните мъдреци са подчертавали, че дава висши сетивни възприятия: интуиция, телепатия, ясновидство. Те са приемали също, че когато моралните качества, благоговението и съвестността са добре развити и активни в своята дейност, то към тези мозъчни центрове притокът на кръв се активизира, подхранването им става по-обилно. Същото е и с пинеалната жлеза. Тя се развива, организира, оформя и започва да функционира по-активно, в резултат на което имаме способност за тези висши психични възприятия. Малко встрани от центровете за милосърдие се намират и центровете на съвестта - този орган, чрез който ние познаваме кое е право и кое не е, кое е задължение и в какво се състои то, отговорността, която поемаме за всяка една работа, чувството, което ни шепне своето одобрение, когато постъпката ни е права и ни укорява, когато не постъпваме справедливо. Това е вътрешното чувство, което кара човек инстинктивно да разпознава правдата от неправдата. Човек, у когото този орган е добре развит, е склонен винаги да постъпва справедливо.
към текста >>

Този орган е вездесъщият за нас наставник, които ни шепне: „Внимавай, постъпвай предпазливо!" Малко пред центъра на благоговението - там, където свършва косата в предната част на главата, непосредствено над центровете на разсъдъка, определени от точка 4 на отсечката А-4 във фигура 25, се намират мозъчните центрове, създадени и оформени от планетата УРАН (фиг. 31).
Малко по-надолу от органа на съвестта, точно над ушите, над центровете, създадени и оформени от силовите течения на Марс, се намират мозъчните центрове на предпазливостта (фиг. 31). Този център е създаден и оформен от силовите течения на Луната и Сатурн. Той има за задача да предпазва от прибързани решения, да взема под внимание и пресмята възможните случаи, които биха го поставили при неблагоприятни условия в живота,за да ги избегне или превъзмогне. Такива хора са малко затворени, не обичат да споделят с други онова, което ги вълнува. Повечето от нашите злочестини ни сполетяват поради липса на предпазливост. Този орган е вездесъщият за нас наставник, които ни шепне: „Внимавай, постъпвай предпазливо!" Малко пред центъра на благоговението - там, където свършва косата в предната част на главата, непосредствено над центровете на разсъдъка, определени от точка 4 на отсечката А-4 във фигура 25, се намират мозъчните центрове, създадени и оформени от планетата УРАН (фиг. 31). Планетата Уран има едно рязко изразено различие по отношение на другите Планети от Слънчевото семейство. Докато другите Планети имат оси на въртене, повече или по-малко наклонени по отношение плоскостта на тяхната орбита (като само при Юпитер тази ос е почти перпендикулярна към тази плоскост), то при Уран оста на въртене е не само легнала в тази плоскост, но и нещо повече - сключва осем градуса в повече с нея. Това определя неговото обратно въртене по тази ос. Тази именно особеност създава и оформя в един добре организиран в интелектуално отношение човек център, способен да намира бързо истински и оригинални разрешения на всички въпроси, които го вълнуват, и на всяка задача, пред която е изправен. Такива хора, когато трябва да разрешават някоя задача, намират начин и метод за нейното разрешаване по един нов, оригинален път, като не прибягват до общоприетото при такива случаи.
към текста >>

96. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Много нежни ръце, изпъстрени с линийки, показват финес, благоговение, доброжелателство.
Твърда ръка с добър Венерин хълм и добре изразена сърдечна линия показва любов към ходене, екскурзии и работа на открито. Такива хора имат философска мисъл и са праволинейни, открити в своите съждения. Изобщо твърдата, здрава, стегната ръка говори за работоспособност, деятелност, икономия, внимателно и разумно използуване на средствата за постигане на поставената задача, волевост и твърдост. Ако е обаче дебела, показва егоистичен, себичен, жаден за придобивки човек, а ако е по-груба, жаждата му за придобивки носи елементите на безогледност. Много твърдата ръка, особено ако пръстите са закривени навътре, показва липса на интелигентност, бруталност, скъперничество, човек, поддаващ се на суеверие. Много нежни ръце, изпъстрени с линийки, показват финес, благоговение, доброжелателство. Ако ръцете се отварят добре, като пръстите се отдалечават, показват сърдечност, любвеобилие, естественост в отношенията към хората. Ако върховете на пръстите са извити навътре, показват скъперничество. Криви ръце и пръсти показват човек без морални принципи. Тънки и плоски ръце показват ограничена интелигентност, слабо мислене, липса на дълбочина в характера, липса на енергия и морална сила. Колкото коничните ръце са по-тесни, толкова хората с такива ръце са по-малко годни за физически и механичен труд.
към текста >>

97. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Липса на сърдечна линия показва лицемерие, безсърдечие, безбожие, липса на чувство за благоговение и почит.
Такъв човек е доверчив, лесно се поддава на измама. Ако линията на сърцето и ума са близки и успоредни една на друга, имаме човек състрадателен. Ако линиите на сърцето е прекъсната, има острови, напречни чертички по цялата си дължина или част от нея е във вид на верижка, то всички тези белези показват тревога, сърдечни сътресения и предразположение към сърдечни и бъбречни заболявания. Двойна сърдечна линия говори за изобилни чувства Клонки от сърдечната линия към умствената показват влияние на чувствата в работата на ума. Малки линийки, паралелни със сърдечната линия, показват едно подсилване на емоционалната природа. Липса на сърдечна линия показва лицемерие, безсърдечие, безбожие, липса на чувство за благоговение и почит. Ако линията на сърцето е тънка като конец, без каквито и да било разклонения, показва липса на съчувствие, топлота, сърдечност, оскъдна емоционалност. Ако от началото на сърдечната линия до средата се виждат клонки по посока напред, то имаме влюбчивост - младежко сърце. Ако имаме пречупване или прекъсване на линията на сърцето, това говори за едно органично смущение в бъбреците, а по отношение на преживяванията означава, че роденият ще преживее в живота си силна, мъчителна скръб. Ако това пречупване или прекъсване е под Аполоновия хълм, тази скръб ще дойде от едно нехайство, пренебрежение към добрите условия в живота. Ако това прекъсване или пречупване е под Сатурновия хълм, тази скръб ще дойде от прекален егоизъм и дребни материални сметки.
към текста >>

98. Пътят на звездата - Георги Радев (1900–1940)

Това е чувство на дълбоко благоговение: тримата мъдреци, всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето.
Тя застава точно в определено време в точно определено място: над „пещерата във Витлеем“. Имаме един напълно определен процес, ясен, прецизен, с определени елементи по пространство и време. Той води право към целта, в самата точка. Води безпогрешно. Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по пътя на звездата. Това е чувство на дълбоко благоговение: тримата мъдреци, всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето. Аз няма повече да се докосвам до тая трепетна тайна. Който може да съзерцава геометричната линия на тоя път, той ще определи всичките й съществени свойства: типичните й точки и характерни закривления, и ще ги преведе в качества и добродетели. Този път, достигнал целта, не се връща назад: мъдреците от Изток само веднъж минават през Йерусалим и Ирода, за да хвърлят светлина, във великата си щедрост, върху един тъмен пункт — времето на онова събитие, чието „место“ е приблизително и общо указано в „Книгата на пророка“. Той не се връща назад към „Ирода“, а следва друга линия към „вътрешния Изток“. Вестта за „звездата“, която предвещава раждането на новия цар — на една нова велика идея — и заминаването на мъдреците хвърлят Ирода, „а с него и цял Ерусалимъ“, в голям смут.
към текста >>

99. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

Човек ги следи и в душата му се събужда трепетен възторг и благоговение пред великия майстор на тази притча, който е бил такъв голям художник и мъдрец, та е смогнал в тази мъничка притча да вложи такова богато съдържание.
Нас ни трогва неговото топло участие в съдбата на този човек - той не само че му дава първа помощ, но го настанява на лечение и обещава пак да се върне, да го навиди, па да се наплати и на гостилничаря. Това е съдържанието на притчата. У хората на простата, но жива вяра, които са като децата, тази притча действува непосредствено върху душата. За ония пък, които разбират езика на символите, тази малка притча се превръща в цял свят от идеи. Пред вътрешния им взор се разкриват тънки съотношения, възникват широки картини на човешкия живот и развитие, изпъкват хиляди съответствия. Човек ги следи и в душата му се събужда трепетен възторг и благоговение пред великия майстор на тази притча, който е бил такъв голям художник и мъдрец, та е смогнал в тази мъничка притча да вложи такова богато съдържание. Аз няма да тълкувам тази притча - в течение на две хиляди години, кой знае колко ли тълкувания са се натрупали! Ще нахвърлям само някои и други мисли, които тя естествено събужда. Имате един човек, нападнат от разбойници, ограбен, бит и почти пребит. Този човек може да бъде и аз, и ти, и всеки един, но това е изобщо голяма част от страдащото човечество. И ето - казва се в притчата - първият, който съглежда ранения, но го отминава, без да му помогне, е един свещеник. Би трябвало да се очаква, че този официален представител на религията - най-възвишеният, най-хуманен институт на земята, ще се притече на помощ на пострадалия и по съвест, и по дълъг.
към текста >>

100. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога.
Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога. Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици". Импулсивен, с инстинктивна воля, той може да увлече със своята енергия известни индиферентни типове, които са построени приблизително по схемата на фиг. 1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23938202857971