Търсене в текстове за 'Благоговение'

Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.
Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната, и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.
към текста >>

В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.
Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната. Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо.
към текста >>

2. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Онова благоговение и пълно послушание към Него, онази жива вяра, който не го е напускала нито за момент.
Трудно се проявява любовта и разумността при големите противоречия на земния живот. Брат Георги се е подвизавал в този път и затова смело можем да кажем, че неговият живот на земята е един непрестанен подвиг в Господа. Могат да се приведат много примери, които да характеризират подвига на този живот. Неговите близки, тези, които са били непрекъснато около него, знаят много и много примери. На първо място ще споменем неговата преданост към Учителя. Онова благоговение и пълно послушание към Него, онази жива вяра, който не го е напускала нито за момент. Приятелите от този край знаят за посещението на Учителя тук, около Петровден през 1920 година. Този ден обикновено се е празнувал на Петров връх, където приятелите са се изкачвали. И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен дъжд, който разколебал всички приятели, дошли за празника. В определения час брат Георги станал, излязъл в дъжда и обиколил братята. Всички мислели, че екскурзията няма да се състои.
към текста >>

Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: "Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво.
До този момент брат Георги за мен беше само един добър брат. Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена "градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, почувствувах присъствието на Святия Дух. Това състояние на Святия Дух аз познавах още по времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя Той допускаше братята по десет човека да влизат, за да правят колективна молитва пред една маса, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма. Учителят тук бе свалил Святия Дух и ние, в Негово присъствие и на Святия Дух, принасяхме своите молитви. Това състояние аз го познавам и от стаичката на "Изгрева", където живееше Учителя. Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: "Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво. Позволи ми, брат, да ти целуна ръката." Брат Георги бе ръководител на Братството в Айтовския край. Аз ще кажа: той бе бащата на Айтовския край. Кого не е излекувал? Кого не е подкрепял материално? Неизброими са твоите красиви дела, брат Георги!
към текста >>

3. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение.
Присъствуващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора. Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение. Та горният случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова. Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева". И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение. По тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш!
към текста >>

4. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха.
Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван. Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр. 268, за да си направите съответния извод: "Аз имам в Школата двама ученици - ще приведа този пример - двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". "Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и дружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха светии и ги кръстиха "светии Кирил и Методи".
към текста >>

Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа.
Но има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва милосърдие. - "Как? " Казват: "Учителю, имаме това милосърдие". Този другият приятел, св. Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дълбоко вътре, милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи. Не е въпросът заради мен, въпросът е заради тях. И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия "св. св. Кирил и Методи". На тия "св. св.
към текста >>

5. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И беше много интересно да видиш един брат Иларионов да отива да сяда срещу тях, да отваря очи и уста и с благоговение да ги гледа.
Онези там в Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци "братя Кирил и Методий" започнаха да "кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така Иларион го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра - за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци. Всички братя и сестри от цялата търновска група за кратко време бяха произведени в чин "светец", както това става в казармата от пълководци. И беше много интересно да видиш един брат Иларионов да отива да сяда срещу тях, да отваря очи и уста и с благоговение да ги гледа. И смешно, и тъжно, и трагично. Смешното бе да видиш каква поза заемаха двамата светци и онези новоизлюпените светии,които бяха удостоени с тези звания, как стояха и гледаха своите благодетели с благоговение. Тъжното бе, че дори в присъствието на Учителя, Неговите наставления по отношение на тези двама братя не се възприеха и не се изпълниха. Дори отиват при Учителя някои от търновските братя и Му разказват каква обич имат двамата помежду си, но тази обич бе една актьорска игра, за да се заблудят другите, а едновременно някой от двамата трябваше да спечели спора кой да бъде главнокомандуващ и да владее над другите. Учителят ги изобличи както в този частен разговор, така и на събора през 1922 година.
към текста >>

Смешното бе да видиш каква поза заемаха двамата светци и онези новоизлюпените светии,които бяха удостоени с тези звания, как стояха и гледаха своите благодетели с благоговение.
Така Иларион го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра - за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци. Всички братя и сестри от цялата търновска група за кратко време бяха произведени в чин "светец", както това става в казармата от пълководци. И беше много интересно да видиш един брат Иларионов да отива да сяда срещу тях, да отваря очи и уста и с благоговение да ги гледа. И смешно, и тъжно, и трагично. Смешното бе да видиш каква поза заемаха двамата светци и онези новоизлюпените светии,които бяха удостоени с тези звания, как стояха и гледаха своите благодетели с благоговение. Тъжното бе, че дори в присъствието на Учителя, Неговите наставления по отношение на тези двама братя не се възприеха и не се изпълниха. Дори отиват при Учителя някои от търновските братя и Му разказват каква обич имат двамата помежду си, но тази обич бе една актьорска игра, за да се заблудят другите, а едновременно някой от двамата трябваше да спечели спора кой да бъде главнокомандуващ и да владее над другите. Учителят ги изобличи както в този частен разговор, така и на събора през 1922 година. Той каза: "На тях им липсва милосърдие. И Аз ще ги опитам и ще видите, че това нещо е привидно." И наистина, впоследствие Учителят ги сложи на изпит и видяха много неща не само приятелите в Търново, но и приятелите от другите Братства.
към текста >>

6. 8_01 Песните на Учителя

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Ще Ти служа през цялата Вечност." Като погледне небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и прочее, човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда, хармонията, които царуват в природата и Трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа.
"Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко. Изпращам към Тебе своята любов. Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе. Ще Ти служа през цялата Вечност." Като погледне небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и прочее, човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда, хармонията, които царуват в природата и Трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа. Хубаво е тази формула да се произнася всеки ден.
към текста >>

7. 9_02 Божият огън и Силите Господни

Всички присъствуващи бяха вдъхновени и гледаха с благоговение и любов към Учителя.
"Божият огън и Силите Господни" Определеното време дойде и аз тръгнах от село за младежкия събор на "Изгрева" в София. Младежкият събор се състоя на 25 юли 1925 година. Пристигаме като гости от провинцията и се отправяме на улица "Оборище" 14. Салонът беше нов, чист, приветлив. Всички присъствуващи бяха вдъхновени и гледаха с благоговение и любов към Учителя. Започна беседата. Всичко беше хубаво, а беседата беше отлична. На амвона, на който говореше Учителят, се появи голям огън, нещо като клада, в която са горели някога светиите. Всред кладата, в огъня, сега беше Учителят, обгърнат от пламъците. Това продължи пет-десет минути.
към текста >>

8. 70. СТРАННИК СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ

Борис Николов

ТОМ 2

Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение.
Но Учителят все така с притворени очи запя песента: „Странник съм на този свят, никого не познавам освен Тебе, Ти Господи Боже мой си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе, на Тебе Господи възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе! " Потръпнахме от гласа, от чувството, с което беше изпълнена тази песен. Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя настана благоговейно мълчание. Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необикновени. Тази песен ни откри за миг светилището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот.
към текста >>

9. 62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Аз заварих тези братя когато бяха на възраст, а аз бях млад и виждах и чувах с какво благоговение те разказваха своите опитности.
Този Псалом запази всички и те се върнаха живи и здрави. Никой не бе убит или ранен. Има много опит-ности на първите братя с Учителя от едно време, които показват и доказват Божията закрила върху тези души. Тези примери ще ги намерите и ще ги прочетете. Те са верни и истински. Аз заварих тези братя когато бяха на възраст, а аз бях млад и виждах и чувах с какво благоговение те разказваха своите опитности. Благоговееха пред Духът на Учителя. Бяха Го познали там, на фронта между снарядите и смъртта, бяха Го видяли как се изявява Учителят в нужда и как се проявява в беда. По онези години прочетох в едно писмо на Учителя, в което Той казва, че през времето на Христа учениците Христови с радост са минавали през смъртта, а светът се е радвал на това. Но сега, в тези времена учениците на Христа ще се радват и славословят Бога, а светът ще ридае. Аз видях това и заварих вдовиците на много убити българи от двете войни.
към текста >>

10. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Освен това при връчване на книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината" от Учителя при особени случаи и заслуги, понеже означавало посвещение, те в знак на благоговение на Бога към тях са давали по една жълтица.
23. 176 ЖЪЛТИЦИ Първите приятели даваха десятъка си на Учителя в златни монети. Освен това при връчване на книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината" от Учителя при особени случаи и заслуги, понеже означавало посвещение, те в знак на благоговение на Бога към тях са давали по една жълтица. При описа на финансовия съвет след заминаването на Учителя те са описани и предадени на Манол Иванов за съхранение. Той бе ръководител на Варненското братство, но дойде на Изгрева, купи си място и си построи къща. Той ги пази доста години. Но една нощ той получава сърдечна атака, едва оживява през нощта и сутринта идва при мен и разказва, че го е страх да пази това злато. А той го бил скрил така, че никой не го знае къде е сложено.
към текста >>

11. 64. ИСТИНСКАТА РАБОТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Движете се в Природата като в Храм, с чувство на благоговение и чистота.
Бъдете будни за красотата. Всяка красива проява е израз на Божествения живот. Отдавайте внимание и почитание и на най-малката красота. Тя иде от Единния, Вечния Източник и води към Него. Търсенето на красотата е първата стъпка в духовния път. Движете се в Природата като в Храм, с чувство на благоговение и чистота. Тогава тя ще ви проговори, ще ви се открие и вие ще видите зад външните форми, онзи Разумен Свят, Който работи в нея. Работата над себе си е трудна, защото като работи над себе си, човек работи и върху онези души, с които е свързан. Чрез молитвата човек черпи сили, и търси ръководството на Великия, Разумен Свят в тази трудна работа. Той не познава нейния характер, не знае мъчнотиите, които се срещат в нея. И тъй, истинската работа е тази: Човек да подържа връзката си с Бога, за да има ръководството на Неговия Дух.
към текста >>

12. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Галилей Величков

Всеки от нас спазваше правилото - безшумно да се движим, углъбени в себе си - да се освободим от разновидните противоречия и с благоговение да пристъпим към прага на школата.
По стръмнината на шосето нямаше движение. Единствените пешеходци бяхме ние - учениците на УЧИТЕЛЯ. Ако походката на някой от нас бе бърза, то по пътя застигаше по-бавните. Още отдалеч се познавахме - по силуетите, тихо се поздравявахме и отминавахме. В клас трябва да бъдем навреме. Всеки от нас спазваше правилото - безшумно да се движим, углъбени в себе си - да се освободим от разновидните противоречия и с благоговение да пристъпим към прага на школата. Бяхме размерили силите си, така че преди да е влязъл УЧИТЕЛЯТ да заемем своите места. Приятелите достатъчно добре се бяха опознали и сядаха между тези, с които си хармонираха. Малки правила с добри последствия. Примерна дисциплина, одухотворена от идеята за добро ученичество. Твърде често, наблизо до Изгрева застигахме бележитата двойка - възрастното семейство Белеви.
към текста >>

13. 34. ЛУНЕН ХИМН

Галилей Величков

Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.
УЧИТЕЛЯТ продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето, и то прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение -„Изгрява слънцето", ами - „Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни" на единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен.
към текста >>

В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквото на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.
Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от Луната. Двугласът завърши, за да започне още по-нежно и едвам доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само УЧИТЕЛЯТ можеше да направи. За ухото ми, музиката бе непозната и много странна. Явно, това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквото на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя път между изобилието от хармонични акорди и арпежи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между УЧИТЕЛЯ и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едвам доловимото пианисимо. УЧИТЕЛЯТ освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо.
към текста >>

14. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Бях обладан от едно благоговение към Вечното, Непознатото.
С появяването на Учителя в сърцата им трепна нещо красиво, това се чувстваше в блясъка на техния поглед. Преди да се появи първият лъч на слънцето от далечния хоризонт, те прошепнаха някаква молитва. В този момент в душата ми се разкри дълбоката разлика между мрачната манастирска обител и великия красив Изгрев... Слънцето в това тайнствено настроение изгря величествено! Със своите светли лъчи поднесе животворни дарове на тези копнеещи души за светлина и красота. След молитвата в тази красива обстановка се разнесоха звуците на една прекрасна мелодия... За мен този свят беше като някаква легенда - като някаква непозната вълшебна приказка. Бях обладан от едно благоговение към Вечното, Непознатото. След това Учителят седна и наоколо братята и сестрите чакаха с трепет да чуят Неговия тих глас. Денят беше чуден! Този ден беше един от последните предпролетни дни. С неутолима жажда слушах мъдрите слова на Учителя, както и другите братя и сестри. В съзнанието ми блясна една велика идея - пожелах да построя една палатка и да остана да живея в този неизразимо красив кът!
към текста >>

15. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Имаше голямо чело и едно благоговение към Учителя.
Той беше една от скритите фигури в Школата, но бе разумен и верен приятел. Стоян Русев - дядо Благо. „Същност и задача на новото училище и учител". Бе написал, че един учител, за да може да бъде истински учител и да обучава децата, трябва да има силна връзка с духовния свят. Беше един от незабравимите образи от времето на старите братя. Имаше голямо чело и едно благоговение към Учителя. Надарен детски писател, винаги ентусиаст и винаги неговите отношения към другите бяха наситени с една благост. Не случайно носеше това име - „дядо Благо". Така подписваше своите стихотворения. Беше любимец на Учителя от старите братя, заради своята обхода, която не само поразяваше, но и пленяваше. Притежаваше един особен чар, който се разпространяваше както в неговите писания, така и в неговите отношения с хората.
към текста >>

16. 6.58. БУРНИ АСПЕКТИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Това мълчание събуди в мен едно благоговение към едно Същество, което в такива моменти е потопено в невидимите светове, които за обикновеното човешко съзнание представляват не само загадка, но са недостъпни за него чрез неговите пет сетива.
Аз трябваше да й ги предам. В този момент още повече се издълба в моето съзнание мисълта, че Учителят действително ще напусне своето физическо тяло. В този момент даже си спомних колко много го молих да ми обясни едни Космични цикли и планетни аспекти, които ставаха през месец декември и имаха отношение не само към съдбата на българския народ, но и към цялото човечество. Друг път с голяма охота Той споделяше значението на тези космични явления, но за случая абсолютно нищо не ми говореше. Това Негово мълчание наистина ме много респектираше и аз поех същия курс на мълчание. Това мълчание събуди в мен едно благоговение към едно Същество, което в такива моменти е потопено в невидимите светове, които за обикновеното човешко съзнание представляват не само загадка, но са недостъпни за него чрез неговите пет сетива. В Неговия поглед не виждах някакво страдание, а напротив - как Той поемаше своя път на велико освобождение, за да може по този начин с още по-голяма мощ да направлява съдбините на народите и ги привлече към себе си. За мен Неговото тяло беше израз в миниатюр на цялото човечество. В неговите органи и системи аз виждах народите. За мен Той не представляваше нищо друго, освен онази велика жертва, когато човек се слива с идеалите не на едно общество, не на един народ, не на една раса, а с идеалите на цялото човечество. Тези идеали носят в основата си онази Космичност, която поставя човечеството като един Уд в този организъм на нашия Космос.
към текста >>

17. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

" Благословението понякога се даваше не по заслуга, а по Божието благоговение.
Погледна го и каза; „Рекох, за него това е съвсем естествено, така е устроен, че трябва да гледа нещата от далече, за да ги обобщава". Да, така беше устроен, ако се приближаваше вътре към нещата оставаше и попадаше под чужди влияния и се объркваше и за да се освободи от тях се отдалечаваше в своя свят и от там разглеждаше нещата. Трябваше да ги разглежда отдалече. Но този метод за работа не беше пригоден за земята, не беше пригоден и за Школата с нейната динамика, особено след заминаването на Учителя. За Борис бе съвсем естествено да стои в страни и да гледа, да наблюдава и Учителят трябваше накрая да отиде и да му втикне десницата в устата и да му каже: „На, дръж, вземи и целувай! " Благословението понякога се даваше не по заслуга, а по Божието благоговение. Тук случаят беше такъв. Аз съм при Учителя на разговор. „Трябва да се пази човек да не загуби уважение, т.е. в отношението му животинското да не преминава у него. Материалната близост не е близост.
към текста >>

18. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

Всички ние сме много малки пред величието на Учителя трябва да гледаме към него със смирение, благоговение и преданост.
Учениците, та дори и хората са разделени на две категории: едни у които личността доминира - те проповядват Божественото, за да привлекат хората не към Бога, а към себе си. Те искат чрез Божественото да накарат хората да ги ценят, лично тях като личности и да се възползват от това за ко-ристолюбиви цели. Втората категория са у които стремежът към Бога и Учителят доминира. Те привличат хората, за да ги приобщят към Бога и Учителят и да събудят у тях стремежа не към себе си, а към Бога и Словото на Учителя и да ги въведат в пътя на Словото. Тези хора са малцина и техните дела са праведни. Всички ние сме много малки пред величието на Учителя трябва да гледаме към него със смирение, благоговение и преданост. Учителят - това значи, че в него живее безграничния Божи Дух, който се е самоограничил, за да помогне за духовното издигане на неговите малки братя. Учителят работи с петте Добродетели на Пентаграмата, която той бе дал. В този път всичко му е позволено. Той има свободата да постъпва с учениците си по всички методи, както в даден случай намери за добре. Той прави връзка с учениците си и се самоограничава доброволно като изпълнява по своя воля всички задължения, но са ограничава вътрешно, но всъщност е абсолютно свободен.
към текста >>

19. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

Жената става, сълзи текат от очите й, благодари и леко с благоговение се отдръпва в страни, Учителят става от местото си, приближава се към една сестра и казва: „Рекох, почерпете жената с чай и я нагостете, защото дълъг път я чака".
" „Ами отивам за Рилския манастир, за да запаля една свещ там в олтара на църквата, защото в последно време всички молитви, които отправям към Господа се приемат от Него и аз все получавам помощ, та за помощта рекох да запаля една свещ на Господа". Учителят седи и казва: „Е, рекох, ти вече запали тази свещ". Жената се обръща към него, поглежда го, очите й се отварят, тя вижда Учителят целият в светлина като слънце, пада на колене пред него и извиква: „Господ мой и Бог мой" и започва да целува ръце. Учителят я изчакал и след малко казал: „Не знаеш ли какво е казано, че на мен целуваш ръце? Бог е Дух и тия които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят". Жената става, сълзи текат от очите й, благодари и леко с благоговение се отдръпва в страни, Учителят става от местото си, приближава се към една сестра и казва: „Рекох, почерпете жената с чай и я нагостете, защото дълъг път я чака". Сестрата я подканя, донася чай, сладкиши, започва се разговор и жената дето е тръгнала на поклонение пред Господа разправя целият проведен разговор с Учителя. А пък онази сестра дето поднесе чая и бисквитите беше моя милост. Та пътищата на хората и на човеците са различни. Ето защо Учителят веднъж ми каза: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие". Аз стоях зашеметена: „Защо, Учителю".
към текста >>

20. 165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА

След като е изкачен багажа, към 10-11 часа Янко отива първо при Учителя и с благоговение целуваше ръката му.
Конят спираше да върви, колоната също, коняря Янко заедно с помощниците си оправяха денка и колоната продължаваше нагоре. Но това беше много трудна и опасна работа. Ако се подхлъзне коня можеше да падне, да си счупи крака и да не остане жив. Така благодарение на тази безупречна организация багажът ни се изкачваше, стоварваше се на куп и всеки отиваше, разпознаваше го и се опъваха палатките. Тогава се минаваше с тетрадката и според килограмите всеки си заплащаше таксата за превоза. След като е изкачен багажа, към 10-11 часа Янко отива първо при Учителя и с благоговение целуваше ръката му. А той, Учителят с разположение му я поднасяше. Янко по дух познаваше Учителя и за него най-важното бе да помогне на Учителя и на Братството. След това разтоварваше конете, сваляше самарите и ги пускаше на паша няколко часа и след това ако трябваше да направят още един курс, слизаха и същия ден се качваха отново за втори път. Обикновено се правеха по два курса когато се изкачваха багажите. През 1939 г.
към текста >>

Тогава разбрахме от къде идваше онова благоговение на Янко пред Учителя.
Та от тогава сте познати вие с него. Вие бягахте в пустинята от фараона, а Огненото кълбо нощем ви светеше и водеше, а през деня Стълб ви сочеше пътя. А Той ви караше с керваните вашето имущество. Сега вие сте в Школата и ето той зато -ва се роди тук, отново да помогне и то с кервана, защото пак вижда Огнения стълб за разлика от вас, които не го виждате. То го вижда, а вие не го виждате". Тогава разбрахме от къде идваше онова благоговение на Янко пред Учителя. Другият случай е още по-приказен. Като чудо от приказка. Играехме Паневритмия на поляната до езерото „Бъбрека". Паневритмията завърши и всички заобиколихме Учителя да му целуваме ръка, така както правехме винаги. Докато си чакаме реда, един от нас се оглежда встрани и вижда построени конете на Янко в права линия, наредени по конец на разстояние 10 м един от друг.
към текста >>

21. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

Ние го чакаме с благоговение и трепет.
Всичко е тъй мистично. Наближава да изгрее слънцето. Нареждаме се вън от полянката на източната страна, пред боровете. Няма отпред високи сгради. Просторът е чист, ширнал се чак до Стара планина, от дето ще изгрее то. Ние го чакаме с благоговение и трепет. От там, от него ще ни поздравят, негли, Белите Братя, които също имат събор. Ще ги поздравим и ние малките хора от земята, малките братя на Всемирното Бяло Братство. Небето е кристално чисто. Хоризонтът - златист. Не. Златен - буйна златна река.
към текста >>

22. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Всички пристъпват с някакво благоговение тихо, сякаш да не нарушат нещо свещено, някое свещенодействие - приготвяне за посрещане на дневното светило.
Зов за върха! Скачаш, приготвяш се набързо и тръгваш. И пак тайнственост и мистика. По пътечката нагоре се изкачват сенки на изпреварилите братя и сестри. Други ни застигат. Всички пристъпват с някакво благоговение тихо, сякаш да не нарушат нещо свещено, някое свещенодействие - приготвяне за посрещане на дневното светило. Клековете и те са тайнствени, а птичките - мълчаливи. Пристигаме тихо и насядваме по големите камъни на върха. Учителят вече отдавна е там на своето място. Стенографите са около Него. Те не трябва да пропуснат нито един от бисерите, които ще се отронят от Него тази сутрин.
към текста >>

23. 7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА

Цанка Екимова

Надежда Георгиева Кьосева

Аз примирах с благоговение при звуците, излизащи от струните му.
7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА Дядо ми беше свирил на цигулка. Аз примирах с благоговение при звуците, излизащи от струните му. Искрено пожелах да имам такава цигулка в молитвите си, после в мечтите и накрая, татко ми купи цигулка. Аз започнах с просълзени очи от радост, вълнение и благодарност да уча. Взеха ми учител по цигулка и бях прилежна ученичка. В гимназията в Габрово беше създаден училищен оркестър и аз свирих в него първа цигулка. Явявах се на концерти на читалищната сцена.А това беше голямо събитие в един провинциален град, когато нямаше още радио, нито телевизия, а само един-два грамофона с големи фунии, които се навиваха ръчно и то предимно в богатите семейства и предимно с плочи от популярни шлагери.
към текста >>

24. 7. ГРОЗДЪТ

Марийка Великова Марашлиева

Знаете ли, правилно е впечатление, че тия, които са били свити така, не са смеели да питат Учителя за някои неща, те са имали едно благоговение към тоя Дух вътрешно.
Но ученика трябва да поиска. И понеже аз не съм поискала, а Той не може да изнасилва ученика. И не каза нищо - сега ме е яд, ама много. Аз бях много стеснителна и не смеех, понеже много сестри отиваха да питат Учителя за всяко нещо, даже за някаква дреболия и аз казвах, какво да занимавам Учителя с такива дребни неща. Та сега съжалявам, че не съм Го питала. Знаете ли, правилно е впечатление, че тия, които са били свити така, не са смеели да питат Учителя за някои неща, те са имали едно благоговение към тоя Дух вътрешно. Те са усещали Духът, затова не са смеели. Плодът на Духа - това е Любовта.
към текста >>

25. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

А това послушание се обличаше понякога в страхопочитание, да не се отклони от принципите на Школата, а в други случаи в благоговение към Духа Божий.
Но когато те говореха за тази Божествена Любов, тя минаваше през техните устни, които бяха жадни за ласки и милувки, понеже бяха създадени от плът и кръв. Това създаваше много изкушения и Учителят имаше много неприятности създадени от общественото мнение по повод на изкушенията на Неговите последователи. Някои от старите приятели имаха по-голяма дисциплина и бяха видели Учителя и Неговото истинско проявление като проявление на Божествения Дух чрез опитностите, които имаха с Него. В тези опитности имаше всичко - и изява, и проявление на Божествения Дух. Имаше и послушание на ученика. А това послушание се обличаше понякога в страхопочитание, да не се отклони от принципите на Школата, а в други случаи в благоговение към Духа Божий. Случаят с Велко Петрушев, който бе ръководител на варненското братство, беше малко забавен и предизвикваше усмивките на всички. Но неговото решение бе в духа на онова, което изложихме по-горе. Случаят е следният: Олга Славчева решава да направи посещение във варненското братство, за което в присъствието на няколко човека в една братска среща попита Велко, дали може да му дойде на гости и да му гостува. Въпросът е поставен в присъствието на всички и всички се поглеждат и оглеждат Олга Славчева, а тя цялата е засмяна, весела, слънчева и цветуща. Тя е не само са Божествената Любов, но и за земна любов.
към текста >>

26. 7. Въплътяване

Мария Младенова

ТОМ 7

Той ме погледна с благоговение, особено, като че ли искаше да ми каже нещо, както и ми каза с мисълта си.
В 1934 г. съм заченала, без да зная, горе на Витоша. Учителят слезе преди нас в София. Всички, които останахме на бивака, Го изпращаме и Му целуваме ръка. Аз също Му целувам ръка. Той ме погледна с благоговение, особено, като че ли искаше да ми каже нещо, както и ми каза с мисълта си. Как свързах всичко това в ума си, не мога да разбера и аз, но едно ми беше ясно: този поглед с уважение не беше за мене, а на духа, който щеше да се роди. Това го разбрах по-късно когато слезнах в града, когато окончателно разбрах, че съм бременна. Въплътяването е голямо тайнство и се подчинява на строги окултни закони. Ние ги проверихме.
към текста >>

27. 5. Уважението

ТОМ 7

Чувствуваш вечното, безкрайно великото и неволно изпадаш в молитвено настроение и благоговение.
В неделя има и втора беседа в 10 ч. на полянката сред борчетата при палатката на Учителя. Помолих го повторно да отидем заедно на втората беседа. Той пак отказа и останахме. След обяд го заведох да види красотата на „Езерото на Съзерцанието“, чисто, кристално, мир и тишина, която ни поглъща. Чувствуваш вечното, безкрайно великото и неволно изпадаш в молитвено настроение и благоговение. От това езеро може да се отиде на „Езерото на чистотата“. Път няма и е доста трудно да се изкачиш. Илия почна да търси нов път. Ние чакахме с детето, далеч от него при поточето. Аз наблюдавах работата му.
към текста >>

28. 3. Първата среща с Учителя

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Целунах Му ръка и ме покани да седна срещу Него, погледнах Го със свещен трепет и благоговение.
От втората й стая, която определи за мен имаше малко прозорче, от което виждах и салона, и стаята на Учителя - често поглеждах натам. Казах на сестра Стойна, че искам да видя Учителя. „Не бързай! “ След два дни, в сряда сутринта, при хубав слънчев ден ме прие в приемната си стая Учителят. Аз не бях на земята. Целунах Му ръка и ме покани да седна срещу Него, погледнах Го със свещен трепет и благоговение. Срещу мен седеше Богочовека, Синът Божий, скромно, чисто облечен в светли дрехи. Колко месеци ожидах за тази среща. Каква чистота и святост лъхаше от Него, какво величие. Думите бледнеят. Погледна ме топло.
към текста >>

29. 8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Анализирайки отношението си към Учителя скоро разбрах, каква привързаност, благоговение, почит се е сляло в нещо голямо, сложно, красиво, което изпълни сърцето ми - любовта към Учителя.
Ако нарека това жест, който говори за ревност, за усърдие, за ентусиазъм, трябва да кажа, че той не е останал единствен. По-късно такъв се повтори в друга форма от Берковица, от Русе, където отидох да видя Учителя с цената на две безсънни нощи по влакове, а когато заучителствувах по-близо до София, тия кратки няколкочасови посещения при Учителя, било само за беседа и среща с Него, било за екскурзия или концерт зачестиха. Защото те ми носеха радост, те ми повдигаха духа. Сега вече аз имах опора и вътрешна и външна, знаех че има кой да ме разбира и напътва в живота, комуто да се доверя и без страх да разкрия сърцето си, помислите си, мечтите си. Знаех, че се числя към едно голямо общество, което е моя желана, идейна среда и съзнанието за това подхранваше моята самоувереност и смелост дори. Анализирайки отношението си към Учителя скоро разбрах, каква привързаност, благоговение, почит се е сляло в нещо голямо, сложно, красиво, което изпълни сърцето ми - любовта към Учителя. Тя даваше подем, радост, перспективи, тя разширяваше съзнанието ми, внасяше нещо необикновено - светлината, която излъчваше Словото Му. Същевременно, тази светлина, която постепенно ме озаряваше ме изправяше пред много проблеми и противоречия. Знанието, което получавах, не всякога беше лесно смилаемо, лесно усвоимо, то често влизаше в разрез с нещо вече построено или наследено у мен и поради това, понякога възникваха вътрешни конфликти, които довеждаха до положение да увисна във въздуха, да преживявам съмнения и борби. Много въпроси от живота искаха своето разрешение и докато разбера, че на някои такова изобщо не може да се получи, дълго съм се блъскала, дълго съм недоумявала. Но тази неудовлетворена напълно жажда за знания, тази склонност да се нижат един след друг безчислени въпроси "защо" е присъща струва ми се на всеки сериозен млад човек, който бърза да се ориентира правилно в живота.
към текста >>

30. 83. МОЛИТВЕНИТЕ СЪБРАНИЯ И БОМБАРДИРОВКИТЕ

" Като погледне на небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и пр., човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда и хармонията, които царуват в природата и, трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа.
Велики са Твоите дела! Велико е Името Ти над всичко! Изпращам към Тебе своята любов! Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе! Ще ти служа през цялата вечност! " Като погледне на небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и пр., човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда и хармонията, които царуват в природата и, трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа. Хубаво е тая формула да се произнася всеки ден.
към текста >>

31. 3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Така благоговейно си свали шапката, и това благоговение мина като че ли през съзнанието на всички ни.
Ама тогава съзнанието ми спеше, на нищо не реагираше и нищо не възприемаше. Много интересно. И на сутринта, беше петък сутринта ставам, обличам се и заедно с Гали тръгвам към върха. Ама не си давам сметка какво правя. Отивам на върха и беше красива сутрин, много красиво утро, чисто, безоблачно небе, когато първите трепети на слънчевите лъчи се показаха на хоризонта, Учителят така красиво стана. Така благоговейно си свали шапката, и това благоговение мина като че ли през съзнанието на всички ни. След това седна Учителят, почна да чете нещо от Библията. Аз не помня какво е чел. Само една мисъл запомних тогава, именно: че трябва да има хармония между мисълта, чувствата и постъпките на човека" и понеже аз тогава бях започнала да чета Гьоте. И у него ми беше харесало това, че той е бил много хармонично развита личност понеже беше за мене авторитет, идеал и една светла личност, чийто характер, добродетели много са ме очаровали и просто тази мисъл ми остана да звучи в главата. Но с Учителят не направих връзка веднага.
към текста >>

32. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Впоследствие разбрах, че тази сестра е съпруга на нашия добър брат зъболекар Михаил Стоицев и майка на добрия ми приятел Филип Стоицев, също зъболекар, но вдъхновен цигулар, който с благоговение и вдъхновение обича да работи и аранжира много от музикалните мотиви дадени ни от Учителя.
Измежду тези работещи братя съзрях фигурата на един благороден старец облечен в светло сив костюм с бяла панамена шапка на главата. Приятелите на брат ми, които аз още не познавах му помогнаха да построи нашата палатка, тъй като всички лагеруващи обитаваха бели палатки настанени край езерото и по околните склонове и полянки. След като влязох да си почина в палатката чух един мил глас и една възрастна сестра влезе в палатката при мене, поднасяйки ми чиния с прясно сварена картофена супа и нежно ми каза: "Сестрице, хапнете си, за да се подкрепите". В: Коя беше тази? Веска: Сестра Стоицева, на Филип Стоицев майка му, Ана Стоицева. Впоследствие разбрах, че тази сестра е съпруга на нашия добър брат зъболекар Михаил Стоицев и майка на добрия ми приятел Филип Стоицев, също зъболекар, но вдъхновен цигулар, който с благоговение и вдъхновение обича да работи и аранжира много от музикалните мотиви дадени ни от Учителя. Аз й благодарих и останах в палатката, а тя беше построена на високо място и от нея се откриваше прекрасна гледка към езерото, върха "Харамията" и отсрещния рид. Вечерта край езерото лумна огън. Сестрите и братята край него пееха песни. Брат ми отиде там, но аз си останах в палатката. В предутринния здрач на следното утро брат ми излезе, но аз продължих да спя.
към текста >>

33. 3. ДЕТСКИ СПОМЕНИ ЗА ИЗГРЕВА

С голям трепет и благоговение бе изпълнено моето сърце и моята душа, когато видях Учителя.
Много добре си спомням, че майка ми много плака в този ден и когато подредиха Учителя в салона за поклонение и всички отиваха там да се поклонят, майка ни ни заведе и нас, децата, както и мене, да идем да се поклоним и целунем десницата Му. Спомням си, че Той беше облечен в бяло, положен на одър в салона. Там имаше много хора. Моята душа беше много смутена, а майка ми ме буташе и казваше: "Иди, иди, целуни ръката Му! " А аз отговорих с голямо почитание в душата си: "Не, Той спи, аз не желая да Го събудя, да Го безпокоя". С голям трепет и благоговение бе изпълнено моето сърце и моята душа, когато видях Учителя. Това много добре си спомням, макар че съм била толкова малка. Това е единственото, което си спомням по отношение на Учителя. Моята майка пееше много хубаво. Беше си създала една своя песен "Бог е Любов", която пееше много хубаво и гласът й ечеше. Взимаше китарата, акомпанираше си и пееше.
към текста >>

34. 6. ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ

Така че този прекрасен брат Галилей Величков, който толкова много уважавах, и така дълбоко в душата си имах просто благоговение пред светостта на този брат, неговата чистота и неговите духовни постижения, всъщност това не му попречи, за да може и той да вземе участие в моята женитба с Данаил Жеков и то участие отрицателно и насочено против мене.
Дори след като се ожени за Еленка и се роди синът им Павел, те всичките трима отидоха да живеят там и до ден днешен използват този апартамент, който бе получен благодарение на малката барачка построена от баща ни на Изгрева. Това беше един прекрасен шанс за Светозар в неговия живот и тука брат Галилей Величков изигра действително една положителна роля, както за Петър, така и за Светозар. Защо разказвам всичко това и погрешките на тези прекрасни братя Петър и Галилей Величков? Защото при Учителя това беше Школа, всички се наричаха ученици на Великия Учител, но всъщност всички в една или друга посока объркваха и се отклоняваха, но важното беше да вървят напред. Това бяха силни и мощни духове от миналото, които разполагаха с голяма сила на своя дух и в дадени моменти те ставаха проводници на тъмните сили. Така че този прекрасен брат Галилей Величков, който толкова много уважавах, и така дълбоко в душата си имах просто благоговение пред светостта на този брат, неговата чистота и неговите духовни постижения, всъщност това не му попречи, за да може и той да вземе участие в моята женитба с Данаил Жеков и то участие отрицателно и насочено против мене. Всъщност той стана приятел с Данаил и с неговия баща Иван Жеков и Данаил отиваше да се грижи, помагаше му като беше болен, посещаваше го в болницата и всъщност Галилей Величков започнал да му дава едни лоши съвети, за да може, когато вече не вървеше нашето семейство с Данаил, за да можел Данаил да вземел детето, да отидел при лекар, да ме изкарат мене болна, ненормална, за да може Данаил да вземе детето. И това били съвети от Галилей Величков към моя предишен съпруг Данаил Жеков. Не желая да критикувам тези толкова добри братя, които така дълбоко уважавах и обичах, но трябва да подчертая, че в дадени моменти и те са допускали грешки, като са си служили с такива отрицателни прийоми. Много бяха ценни за мене примерите на братята и сестрите отразени в \/1-те тома на "Изгревът" и в бъдещия УИ-ми том и аз с голяма радост прочетох техните примери, толкова важни за всички нас, важни и за бъдещите поколения, които ще има да се поучат от нашите погрешки, за да вървя по пътя на делото. Благодарение на тези велики томове "Изгревът", всички можахме да разберем, че братята и сестрите, голяма част от тях са бъркали и не винаги са слушали съветите на Учителя.
към текста >>

35. 21. ПЕСЕНТА ЩЕ СЕ РАЗВЕСЕЛЯ

За да проповядвам годината на благоговението Господне и деня на отмъщението от Бога нашего".
че това пророчество се е изпълнило, заради което евреите го прогонили. Виж: Лука, гл. 4, ст. 16-21. А ето цитат от Исая: "Духът на Господа Иеова е върху мене, защото Господ ме помаза за да благовествувам на смирените. Проводи ме да изцеля съкрушените в сърце, да проповядвам освобождението на пленниците и на затворниците отваряне на тъмница. За да проповядвам годината на благоговението Господне и деня на отмъщението от Бога нашего". Ето, това е епохата, при която идва Учителят Дънов, намира своите ученици и им предава Словото на Живия Бог. Намира и онези, на които предава своите песни. Една от тези е Величка Стойчева. Учителят дава мелодията. А в нея се казва: "Ще се развеселя премного в Господа.
към текста >>

36. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Това са сърдечни и мелодични песнички, от които песента "На Учителя" е станала любима песен на всички сестри и братя, подобно на химнова ода, която се изпълнява с благоговение при тържествени случаи.
Ако разгледаме песните на Учителя по отношение характера им, можем да установим следното: Една част от тези песни са жизнерадостни, от тях блика радост и възторг от величието на природата. Примери: "Мусала", "Зов на планината", "Зората на новия живот", "Ходи, ходи" и пр. В друга група песни преобладава стремежът на ученика за извисяване и победа на духовното начало. Такива песни са: "Напред чада", "Песен за светлия път", "Стари, стани" и др. Няколко песни, написани от ученици на Школата, даже на музиканти, възпяват с текст и музика личността и обаянието на Учителя. Това са сърдечни и мелодични песнички, от които песента "На Учителя" е станала любима песен на всички сестри и братя, подобно на химнова ода, която се изпълнява с благоговение при тържествени случаи. Искам да обърна вниманието ви на четвъртия куплет на тази песен - трети и четвърти стих. Те гласят така: "Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра". Някои наши приятели изменят четвъртия стих и го пеят: "И след Тебе ще вървя". Брат Кирил Икономов, комуто може напълно да се вярва, ми каза, че преди второто отпечатване на песента (1941 г.) изрично е попитал Учителя как да остане този стих, и Учителят е отговорил: "Да остане както си е! Т.е. "и за Тебе ще умра".
към текста >>

В песните "Изгрей ти, мое слънце", "Изгрява Слънцето", "Песен на зората", "Зора на новия живот" е изразено преклонението и благоговението на ученика пред извора на живота на земята - слънцето.
Брат Кирил Икономов, комуто може напълно да се вярва, ми каза, че преди второто отпечатване на песента (1941 г.) изрично е попитал Учителя как да остане този стих, и Учителят е отговорил: "Да остане както си е! Т.е. "и за Тебе ще умра". Аз казвам за онези, които пеят "ще вървя", че като вървят след Учителя, ако не им е угодно, ще кривнат настрана от пътя, което показва, че не са готови да умрат за Учителя си. На Него не му трябва тяхната смърт, нека си живеят, но какви ученици са те, ако не са готови да пожертват и живота си за това велико Учение. Не трябва да се изменя този стих. В песните "Изгрей ти, мое слънце", "Изгрява Слънцето", "Песен на зората", "Зора на новия живот" е изразено преклонението и благоговението на ученика пред извора на живота на земята - слънцето. "Химн на великата душа" е тържествен и величествен химн, а завършекът на тази песен "Велик си Ти, Господи" е повик, който излиза от пробудената човешка душа, изпълва цялото човешко същество с благоговение и умиление, както никоя друга песен. Песента чака своята майсторска разработка, за да стане величествена оратория с неотразимо въздействие. По текст и мелодия тя ми напомня пасажа в операта "Танхойзер" от Вагнер, където също се величае Бог с текста: "Да славим Бог, да славим Бог! " Учителят ни даде една група песни, които наричаме неправилно "санскритски". Езикът, употребяван в тях, Учителят нарича "Ватански", някакъв прастар свещен език.
към текста >>

"Химн на великата душа" е тържествен и величествен химн, а завършекът на тази песен "Велик си Ти, Господи" е повик, който излиза от пробудената човешка душа, изпълва цялото човешко същество с благоговение и умиление, както никоя друга песен.
Т.е. "и за Тебе ще умра". Аз казвам за онези, които пеят "ще вървя", че като вървят след Учителя, ако не им е угодно, ще кривнат настрана от пътя, което показва, че не са готови да умрат за Учителя си. На Него не му трябва тяхната смърт, нека си живеят, но какви ученици са те, ако не са готови да пожертват и живота си за това велико Учение. Не трябва да се изменя този стих. В песните "Изгрей ти, мое слънце", "Изгрява Слънцето", "Песен на зората", "Зора на новия живот" е изразено преклонението и благоговението на ученика пред извора на живота на земята - слънцето. "Химн на великата душа" е тържествен и величествен химн, а завършекът на тази песен "Велик си Ти, Господи" е повик, който излиза от пробудената човешка душа, изпълва цялото човешко същество с благоговение и умиление, както никоя друга песен. Песента чака своята майсторска разработка, за да стане величествена оратория с неотразимо въздействие. По текст и мелодия тя ми напомня пасажа в операта "Танхойзер" от Вагнер, където също се величае Бог с текста: "Да славим Бог, да славим Бог! " Учителят ни даде една група песни, които наричаме неправилно "санскритски". Езикът, употребяван в тях, Учителят нарича "Ватански", някакъв прастар свещен език. За мен тези песни са уникум в световната музикална литература.
към текста >>

37. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

ТОМ 9

Трябва да ценим онова, което Учителят ни дава и с благоговение да използваме по възможност повече от светлината, която той сее.
Братски поздрав: Кръстю Тулешков * * 2 За всички братя и сестри, Работата е единственото условие в живота ни, което ни се постоянно налага в разни видове и посоки. В един вид и посока тя издига в идейно отношение, а в друг вид ни само спъва. Иска ли питане, че ние хора, които познават онова, което може да бъде цел в нашия живот, ще трябва постоянно, съзнателно да направляваме усилията си към истинска работа, която ще ни доведе до тая цел ? Да проявим повече идеен живот! В пътя на духовното растене се върви с жертва и мъдрост. Трябва да ценим онова, което Учителят ни дава и с благоговение да използваме по възможност повече от светлината, която той сее. Лекциите от Младежкия клас III год. са всички излезли от печати струват 120лв. изцяло. Всеки може да си ги купи. Почваме да печатаме IV годишнина. Те всички ще струват също 120 лв.
към текста >>

38. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ

ТОМ 9

Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит, на уважение.
Тъй свършват всички онези, които казват: Господи Боже и след това са се отрекли. Личните чувства са силно развити у българите. Ако моралните му чувства са толкова развити, българите щяха да бъдат гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Мястото на това чувство горе на главата на темето е вдлъбнато. Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит, на уважение. Като влезете в някое българско семейство, ще видите, че синът не почита баща си, дъщерята не почита майка си. Това се дължи на отсъствието на религиозното чувство в тях. Има един тип българи, в които религиозното чувство е по-силно развито. Те са остатъци от старите славяни. Тези българи живеят около Родопите, около Стара планина.
към текста >>

39. 01 - 77. СЛОВО ЗА ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ ЕДНА ГОДИНА ОТ ЗАМИНАВАНЕТО МУ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Онова благоговение и пълно послушание към Него, онази жива вяра, която не го е напускала нито за момент.
Трудно се проявява любовта и разумността при големите противоречия на земния живот. Брат Георги се е подвизавал в този път и затова смело можем да кажем, че неговият живот на земята е един непрестанен подвиг в Господа. Могат да се приведат много примери, които да характеризират подвига на този живот. Неговите близки, тези, които са били непрекъснато около него, знаят много и много примери. На първо място ще споменем неговата преданост към Учителя. Онова благоговение и пълно послушание към Него, онази жива вяра, която не го е напускала нито за момент. Приятелите от този край знаят за посещението на Учителя тук, около Петровден през 1920 г. Този ден обикновено се е празнувал на Петров връх, където приятелите се изкачвали. И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен дъжд, който разколебал всички приятели, дошли за празника. В определения час брат Георги станал, излязъл в дъжда и обиколил братята. Всички мислели, че екскурзията няма да се състои.
към текста >>

Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: „Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво.
До този момент брат Георги за мен беше само един добър брат. Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена „Градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, аз почувствувах присъствието на Святия Дух. Това състояние на Святия Дух аз го познавах още през времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя, Учителят допускаше братята по десет човека да влизат и да правят колективна молитва пред една маса, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма. Учителят тук бе свалил Святия Дух и ние, в Негово присъствие, и на Святия Дух принасяхме своите молитви. Това състояние аз го познавам и от стаичката на Изгрева, където живееше Учителят. Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: „Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво. Позволи ми, брат, да ти целуна ръката. " Брат Георги бе ръководител на братството в Айтоския край. Аз ще кажа: Той бе бащата на Айтоския край. Кого не е излекувал? Кого не е подкрепял материално?
към текста >>

40. 02 - 03. ПРИСТИГАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В АЙТОС

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Пристигащи и посрещачи разговаряли с мълчаливи усмивки и радост в очите, тъй като душите им били в благоговение към Мировия Учител.
3. ПРИСТИГАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В АЙТОС Много очакваният ден, 11 юли 1920 година, най-после дошъл. Любимият Учител пристигнал с влака от София, придружен от брат Петко Епитропов и бил настанен при семейството на брат Илия Габровски. Някои от братята и сестрите били разквартирувани по домовете, а други чакали в братския салон за тръгване към Паспалата. Времето за тръгване, което уговорили Учителят и брат Куртев, било 3 часа след полунощ. Пристигащи и посрещачи разговаряли с мълчаливи усмивки и радост в очите, тъй като душите им били в благоговение към Мировия Учител.
към текста >>

41. 08 - 37. ИЗ ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ

Като резултат на едно такова съжителство се явяват записките, които той води за историята на братската градина в Айтос, биографията на Георги Куртев, записва опитностите на Георги Куртев, история на чешмата в Тополица, така също и опитности от братския живот в Айтос и в страната, свързани с делото на Учителя, Уважението, което той изпитва към своя тъст, се дължи на онова благоговение, което той има към личността на Георги Куртев, който е израз и образец за един достоен ученик на Учителя.
Като кмет е залагал за просветната дейност на селяните и се застъпвал за социална справедливост. След 9 септември 1944 година работи като инспектор по труда и социалните грижи към Бургаски окръг и се пенсионира през 1961 година. Срещата му с Учителя през 1922 година и присъствието му на събора на Бялото братство в Търново е нова епоха в живота му. Георги Събев сключва граждански брак с Донка, дъщеря на Георги Куртев, през 1936 година и става негов зет. Това обстоятелство го прави по-близък и е допуснат в семейството на Георги Куртев с необходимото доверие. Като резултат на едно такова съжителство се явяват записките, които той води за историята на братската градина в Айтос, биографията на Георги Куртев, записва опитностите на Георги Куртев, история на чешмата в Тополица, така също и опитности от братския живот в Айтос и в страната, свързани с делото на Учителя, Уважението, което той изпитва към своя тъст, се дължи на онова благоговение, което той има към личността на Георги Куртев, който е израз и образец за един достоен ученик на Учителя. Това е причината, че е ценял високо онова, което е виждал и чувал за Георги Куртев. Георги Събев е онзи, който откликва на вътрешните потребности на Духа да запише всичко около братския живот в Айтос, за дейността на Георги Куртев и за опитностите на приятелите в Школата на Учителя. През 1970 г. аз намерих захвърлени в един килер като непотребни неща неговите писания за по-горните заглавия, и то в дома на едного нашего брата, който го имаха за образец на ученик. Това бе Борис Николов.
към текста >>

Само тогава, когато пристъпим към техните спомени с благоговение и трепет, чак тогава ще можем да бъдем допуснати в границите на това царство.
И това Слово се въплоти чрез Дух и Сила, в плът и кръв, чрез живота на приятелите от тези поколения, преминали през Школата на Бялото Братство 1922-1944 година. Словото на Учителя премина през тях като сила и живот и премина в следващите поколения като спомени за онази епоха. Затова тези спомени са спомени от царството на спомените и от царството на Духа. Затова, когато влизаме в царството на спомените, трябва да събуем нозете си, да измием ръцете си, и с чисти сърца и светъл ум да прочетем тези спомени. Защото те са живот и сила на това Божествено слово. Само тогава, когато пристъпим към техните спомени с благоговение и трепет, чак тогава ще можем да бъдем допуснати в границите на това царство. А да станем поданици на това царство на спомените, се изисква дълъг период на изучаване, проучаване на тези спомени и сверяване със Словото наУчителя, за да можем да проверим как Словото наУчителя е станало плът и кръв чрез техния живот на земята. А да станем граждани и поданици на това царство на спомените, ние ще трябва да се свържем с тях, за да може Словото на Учителя да премине през спомените на приятелите и оттам да премине през нас и да даде плод чрез нашия живот на земята. А това означава връзка със Словото наУчителя, връзка с Школата на Учителя и връзка с учениците на тази Школа. Установим ли тази връзка, ние ставаме част от видимата верига на това Братство. Невидимата верига е горе и тя е в Словото на Учителя и в невидимата Школа на Бялото Братство.
към текста >>

42. 14 - 4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО

Надка Боева

Те с благоговение и умиление се събираха и пееха песните му.
Марко Христов - един от старите братя в града, който е скромен свидетел на братския живот в град Айтос. Той дълги години беше ръководител и с благия си характер умееше да движи братските въпроси. Нека Бог му дава живот и здраве. ДИМО ДЖЕДЖЕВ Освен в град Айтос в ония години имаше много брята и сестри в селата и околията. Това бяха хора, които се подвизаваха с идеите на Учителя. Те с благоговение и умиление се събираха и пееха песните му. Особено интензивен живот протичаше в село Тополица. Там живееше и работеше за Божието дело брат Димо Джеджев. По външен вид беше висок, хубав, строен човек, със светло лице и сини очи. Ходеше с бозави шаечни дрехи. Ръцете му бяха загрубели от земеделска работа.
към текста >>

43. 14 - 5. ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО ЗА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

Надка Боева

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

За него винаги ще си спомняме с любов и благоговение.
5. ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО ЗА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ Любезни братя и сестри, Изминаха 120 години от рождението на нашия незабравим брат Георги Куртев. Паметта и споменът ще живеят винаги в душите ни. За него винаги ще си спомняме с любов и благоговение. Неговият живот бележи една епоха за братството в град Айтос. Той е първият окултист, поставил началото на Бялото Братство в този край. Преминал през църковните песнопения, спиритичните сеанси, той стига до връзка с Великия Учител - създател на Великото Всемирно Бяло Братство, което възприема с цялата си Душа и следва всеотдайно до края на живота си. Той е един от първите ученици на Учителя. Да се говори за окултизъм и да се прилага Учението на Учителя в онези времена е било нещо изключително трудно, и въпреки отричането му тогава, нищо не е могло да го принуди да се откаже.
към текста >>

44. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

Душата се изпълва с любов, благодарност, благоговение към Учителя.
Ще споделя само, че около него имаше една аура, специална аура, която се усещаше и след неговото заминаване. Той живя, работи като истински ученик на Учителя и плодовете от неговия живот, отдаден в служба на Великото Дело са налице. Незабравими ще останат и неповторими беседите в айтоския братски салон, посрещането на Нова година, съборните празници на Градината. Когато сутрин рано заставахме на молитва, като че ли цялото небе слизаше при нас. Цареше дълбока, дълбока духовна атмосфера. Душата се изпълва с любов, благодарност, благоговение към Учителя. Лицата на всички братя и сестри са озарени от светлината, която Свещеният Дух изливаше върху нас. А какви прекрасни братя и сестри имахме в Айтоското братство. Какви верни, предани души бяха те към Учителя и неговото Велико Дело. И всичко това се дължеше на живота и дейността на Георги Куртев, който ги бе въвел в това Учение. А когато влизахме на молитва в неговата молитвена стаичка, аз пристъпвах прага с велико благоговение, защото усещах необикновено присъствие в тази малка стая.
към текста >>

А когато влизахме на молитва в неговата молитвена стаичка, аз пристъпвах прага с велико благоговение, защото усещах необикновено присъствие в тази малка стая.
Душата се изпълва с любов, благодарност, благоговение към Учителя. Лицата на всички братя и сестри са озарени от светлината, която Свещеният Дух изливаше върху нас. А какви прекрасни братя и сестри имахме в Айтоското братство. Какви верни, предани души бяха те към Учителя и неговото Велико Дело. И всичко това се дължеше на живота и дейността на Георги Куртев, който ги бе въвел в това Учение. А когато влизахме на молитва в неговата молитвена стаичка, аз пристъпвах прага с велико благоговение, защото усещах необикновено присъствие в тази малка стая. Всяка ваканция (вече бях студентка в София, дядо ми Георги Куртев си беше заминал от този свят), нямах търпение да посетя градината, да влезна първо там, където той живя. Неговата аура все така силно се усещаше. Това са мигове, моменти на човешката душа. които перото не може да отрази. Само тези, посещавали по това време градината, са имали щастието да усетят присъствието на Духа Господен.
към текста >>

45. 22 - 4. ЕДНО ВАЖНО ПРАВИЛО

" - „Нищо ми няма, Учителю, нищо не ме боли вече." Целунах с благоговение десницата му и си излязох, за да не разплача пред него.
Отидох при Учителя с молба за помощ. Бях се свил на стола. Той ме погледа, погледа и каза: „Стани, изправи се! " Протегна дясната си ръка към мен, подвижи леко пръстите си, сви ги и направи движение, като че ли изхвърля нещо. Засмя се и попита: „Е, как се чувстваш сега? " - „Нищо ми няма, Учителю, нищо не ме боли вече." Целунах с благоговение десницата му и си излязох, за да не разплача пред него.
към текста >>

46. I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ

Той се прекръстил и с благоговение я приема и взел със себе си.
Денят за чествуване на Св. Алексей съвпада с деня на Иверската Света Богородица, чийто образ е на лицевата страна на знамето. А той е 12 (25) февруари. Иконата на Св. Алексей била поднесена също. Той се прекръстил и с благоговение я приема и взел със себе си. Същата икона се движи с главнокомандващия непрекъснато по време на цялата война. А 500-годишнината от кончината на Св. Алексей съвпада с 1878 г. - освобождението на България. А Сан-Стефанския договор е подписан от ген.
към текста >>

47. I.03.31.НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА ИСУС ХРИСТОС

Той написал: „Като чух това за тебе, аз си рекох, че ти или си Бог, слязъл от Небето, или син Божий." Цар Авгар оказвал дълбоко благоговение към Неръкотворният образ и заповядал да го поставят в Едеса над градските порти, за да охранява града.
Не останало следа по лицето му. Но после един от 70-тех апостола на име Тадей, пратен в Едеса след Христовото възнесение да проповядва благовещението, е положил ръцете си върху него. Слязал Светият Дух и чрез Него Авгар окончателно оздравял от проказата. Тогава цар Авгар със семейството си се покръстил в името на Исуса Христа, че е син Божий. А той дълбоко вярвал в Него за сторените чудеса, като изпратил писмо до Исуса. Той написал: „Като чух това за тебе, аз си рекох, че ти или си Бог, слязъл от Небето, или син Божий." Цар Авгар оказвал дълбоко благоговение към Неръкотворният образ и заповядал да го поставят в Едеса над градските порти, за да охранява града. През 313 г. император Константин чрез Миланския едикт и по-късно след 324 г. узаконил християнството като държавна религия. През 325 г. в гр.
към текста >>

48. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Нека от благоговение и благодарност пред паметта на този заслужил народен труженик, вдълбаем дълбоко в нашите сърца този светъл негов завет.
Няма почти национално начинание в тази епическа борба на българския народ във Варненско, в която и той да не е участвувал. През цялата негова дейност, отначало докрай, се точат неговите народополезни усилия като дълга червена нишка Неговото име е навеки свързано с възраждането на българския дух в този край. За създаване на днешна българска Варна Константин Дъновски има несъмнени заслуги! Заветът, който ни е оставил Конст. Дъновски чрез своя живот и дейност, е беззаветно служене на дълга към своя народ. Нека от благоговение и благодарност пред паметта на този заслужил народен труженик, вдълбаем дълбоко в нашите сърца този светъл негов завет. Варна XI/1919 год. Д-р П. Ников
към текста >>

49. II.02.09. Общ събор и законник за българското духовенство

Приемете го прочее с благоговение и припознайте за ваш священник и духовний наставник.
И още веднага, същия ден дори, Варненската главна община влязла в изпълнение на своите функции като главна според Законника. Още на същия ден на събора били издадени нареждания за назначение на свещеници по селата на епархията, и то печатни. Ето например как гласи нареждането за селата Аврен и Сулуджа Сарадър: „Духовно Священно Учреждение Почитаеми Старци и вси православни Християне братя Българе, що живеете в селата Аврен и Сулуджа Сарадър. които пренадлежават на Бого-хранимите наши Варненски епархии, да имате молитва и благословение от нашето народно Духовенство във Варна. Чрез настоящето ся известява на всички вас, какво определихме и поверихме вашите села за текущата година на благоговейната священника Отца Захария Христова, за да ви священнодействува в всички религиозни нужди и благославя всйчки вас. Приемете го прочее с благоговение и припознайте за ваш священник и духовний наставник. Обичайте, почитайте го и му ся повинувайте синовно, като му давате доброволно и щедро всичките' негови отрядени обичайни правдини законни, господственний и случайний. Защото Той, като ваш посредник, ще служи в църквата и ся моли Все-вушнему Богу за прощение греховете на всях вас. Варна 1866 г. Август 15. Издадено от Варненско българско духовенство и общество.
към текста >>

50. II.02.14. Писма на митрополит Йоаким

№ 26 С благоговение приключвам прошение на общинарите от Варна, с което изискват учтиво издаването на височайши ферман за въздигане на монастиря при града Св.
Тези свещенодействия се правят и много други работи се вършат от двама прости неграмотни монаси, от двама, тъй да се каже, момчетии. Чудно ми се вижда и непонятно как богочестието на отците от онзи монастир позволява така и такова свещено посланичество на двама млади калугери, които, ако и да носят св. съкровища, не могат да извършат никакво свещенодействие, а изпадат, може би, от незнание, в скандални действия. Варна, 7. ноемврий 1866. № 26 С благоговение приключвам прошение на общинарите от Варна, с което изискват учтиво издаването на височайши ферман за въздигане на монастиря при града Св. Константин, който е много стар и на срутване. Никаква вреда не причинява никому, защото лежи в една гора при морето, твърде далеч от селата и самия град на час и половина, а около нея няма турско село. Като се надявам да се приеме скромната молба на първенците и като призовавам всесветите Ваши молитви и благословии, оставам. Варна, 14. ноемврий 1866.
към текста >>

51. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Да, и друго има: има места, дето и ангелите даже изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци.
Това е алегория, което ви говоря, а на научен език значи: да се подобрят условията на Земята. Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че за много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесен метод. И най-лесният метод: за следване Господа по избраните неща по книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, дето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, и друго има: има места, дето и ангелите даже изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство и чест. Искате ги, защото сте човеци и понеже ги искате, ето те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На Въпроса на Симеон Драганов г-н Дънов отговори: - Страданията това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В 6 часа и половина подир обед събранието продължи.
към текста >>

52. IV.11 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

(Тук Учителят се спусна да обяснява тези разклонения в подробности, но пишущият настоящето не можа да ги схване и разбере.) Затова ние трябва да произнасяме името на Господа Исуса Христа, защото то е, което съдържа равновесие в природните закони - едно; и друго е произнасянето му съзнателно с благоговение - повикваме деветте ангелски чина да работят всички наедно.
Поменика правете непременно веднъж в седмицата, защото като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни - вие ще бъдете, които ще се ползувате от това: благословенията за тях ще дойдат чрез вас. Нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. Йот Хей Вав Хей - тъй се произнасят на еврейски тези принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света. Ако правилно се зачитат и разбират. (Тук Учителят се спусна да обяснява тези разклонения в подробности, но пишущият настоящето не можа да ги схване и разбере.) Затова ние трябва да произнасяме името на Господа Исуса Христа, защото то е, което съдържа равновесие в природните закони - едно; и друго е произнасянето му съзнателно с благоговение - повикваме деветте ангелски чина да работят всички наедно. Към църквата трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата - не сме ние, които ще съдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това ще е, което ще я съди. Към църквата ще имате всички благородни желания,, защото ето и ние ще работим и работим за нейното подигане. Православната, католическата или протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.
към текста >>

53. V.IV.Скрижалите на Духа Беинса Дуно Формули за учениците на Всемирното Велико Бяло Братство ОТ Учителят Петър Дънов -Духът Беинса Дун

човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда и хармонията, които царуват в природата и трогнат да произнесе тая формула с всичкото си сърдце и душа.
Велико е Името Ти над всичко! Изпращам към Тебе своята любов! Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе! Ще Ти служа през цялата вечност! Като погледне на небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и пр. човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда и хармонията, които царуват в природата и трогнат да произнесе тая формула с всичкото си сърдце и душа. Хубаво е тая формула да се произнася всеки ден. * 115 * Забележка на редактора: формулите са извадени от тефтерчетата на първите ученици в Школата на Учителя Дънов. Беше ползуван и ръкопис съставен от Цанка Якимова, което бе ми го връчила още през 1972 година. Всички формули бяха проверявани от различни тефтерчета и оригинални ръкописи. Бяха взети само една малка част по преценка на съставителя Вергилий Кръстев.
към текста >>

54. 19. ДВАТА ПРИНЦИПА

Трети разговор с Учителя:

Ако баща ви употреби тояжката, аз ще седя с всичкото благоговение и ще чета ударите.
“ Спомнете си за онзи цар, които повикал гости на трапезата си - званите като не са дошли, вас, клосните, хромите, ви викам. Да благодарите, гдето ония не са дошли. Тук не е въпросът за достойнство, а вие сте дошли да се учите. И аз ще дам доклад за вас, както никой не е дал. Ще кажа как се учите, с всички подробности, после, ако дойде тоягата, аз не съм отговорен. Ако баща ви употреби тояжката, аз ще седя с всичкото благоговение и ще чета ударите. Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-достоен от другия. В Бялото братство всичко върви като в музиката. Ние не пъдим никого и не викаме никого, Бог го повиква, а повиканият сам се изпъжда. Вие сте свободни в туй отношение, никой не може да ви [ограничи], но и от последствията никой не може да ви избави. Аз желая между всинца ви да се възстанови хармония, живот, но не по буквата.
към текста >>

55. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

„Ангелите само с благоговение гледат как Бог работи, за да изпълни сърцата ни с Любов." * „Първата Добродетел, която е видяла Истината, е Обичта." * 1, 2, 3 от писанието на У.
[Мария Радева]„Любовта разкрива Бога в нас."Н.Д.К.Б.Д.*Добрата Молитва„Сила Жива Изворна Течуща"Отче Наш„Тебе поем"Размишление върху жертвата на Любовта и Божията Милост.Молитва на Свещената ЧистотаЖивата Пентограма Поздравления за Сотирка (общо писмо) Четвърти ден Празникът на Истината ([2]25 октомври 1924 г. събота, 6 часа сутринта) (Савка) Утринна молитва:Размишление върху мототоМолитва за М.Р. [Мария Радева]„Любовта разкрива Бога в нас! " (*1. Свързване с ангелите на Добродетелите, цветовете. „Ангелите само с благоговение гледат как Бог работи, за да изпълни сърцата ни с Любов." * „Първата Добродетел, която е видяла Истината, е Обичта." * 1, 2, 3 от писанието на У. * Ученикът трябва да учи Великите Истини на Божествения живот навреме.Н.И.К.Б.И.*Добрата Молитва„Махар Бену Аба"а) Хванати за ръка, молитва за хармонизирване на петте и дейност във връзка с ангелите на Добродетелите. б) Всяка да влезе във връзка с ангела на Истината (синия цвят), докато изпита едно чувство, докато възприеме една мисъл и докато разбере една волева дейност от ангела на Истината.Молитва на Триединния БогТайна молитва, благодарителна към Бога за нашата Пентограма„Благославяй, душе моя, Господа"Добрата МолитваМото на Добродетелите Пети ден Празникът на Правдата 26 октомври 1924 г., неделя, 6 часа сутринта (Паша) Размишление за мотото Молитва за М.Р. ,Любовта разкрива Бога в нас." (3 пъти)Живата ПентограмаСвързване с всички висши същества, които работят с Правда„Благославяй, душе моя, Господа"Размишление върху послушаниетоМолитва на Свещената ЧистотаТайна молитва, благодарителна молитва към БогаОтче Наш Неделния наряд Гимнастическите [упражнения] Поздравления на Паша.)[3] ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Няма добродетел като Божията Добродетел. [2] Няма истина като Божията Истина. [3] Текстът в скобите от с.
към текста >>

56. 1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ

Боян Боев

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Един английски писател казва: „Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва, чувствувам, че се намирам пред нещо велико.
ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръ- це.Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: „Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва, чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това." Тук има пет стъпки. Всяка стъпка се илюстрира със една картина. Ще ги разгледаме поред. В началото на всяка линия на Пентограма има нарисувана една картина и в продължение на същата линия е написано името на добродетелта. 1. Първа картина - Стълба с удобни стъпала, които водят към една врата.
към текста >>

57. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Тука от ученика се изисква преди всичко Любов към Бога, Любов към ближните, благоговение пред Великата Разумност, преданост, почитание и всеотдайност.
Методите на Любовта. Любовта е съграждащия принцип в битието и живота. В човешкия живот тя има преди всичко като обект човешкото сърце. Затова всички методи, които произтичат от любовта, са насочени към облагородяването и възпитанието на човешкото сърце - превръщането от животинско в човешко и от човешко в ангелско. В тази насока са работили почти всички религии. Тука от ученика се изисква преди всичко Любов към Бога, Любов към ближните, благоговение пред Великата Разумност, преданост, почитание и всеотдайност. По такъв начин енергиите на човешкото сърце, които са локализирани предимно в симпатичната нервна система и оттам в астралното тяло, което е свързано със симпатичната нервна система, се отправят към възходяща посока - към Бога на Любовта, където те се трансформират и се превръщат от обикновен въглен в диамант и от обикновен метал в злато. В центъра на тези методи стои молитвата. Чрез молитвата човек се свързва с Бога на Любовта, от Когото очаква помощ и подкрепа. Чрез молитвата ученикът добива от Бога една вътрешна светлина, която е необходима за неговото духовно развитие. Без тази светлина той не може да прогресира, а тя се добива само чрез молитва.
към текста >>

58. 4. ПСАЛМИТЕ

Тогава Той ми обясни, че Давид е писал псалмите си, под вдъхновението на същества от различните класове на Божествената Йерархия и че при четенето на известен псалом всеки клас, чийто делегат е вдъхновявал псалмопевеца да го напише, се чувствувал ангажиран да докаже, че са верни твърденията в този псалом и затова всеки от неговите членове с готовост оказвал специалната си интервенция по случая, който е накарал молещия се да чете с благоговение, вяра и упование този псалом".
4. ПСАЛМИТЕ „В предговора на книгата ми „Вечните Истини" съм дал мнението на Учителя за псалмите. Цитирам: „През месец август 1911 г. в търновските лозя пред вилата на адвоката Бойнов, аз водих интересен разговор с Учителя на интересни теми из областта на теософията. Между другото стана въпрос и за псалмите. Тогава Той ми обясни, че Давид е писал псалмите си, под вдъхновението на същества от различните класове на Божествената Йерархия и че при четенето на известен псалом всеки клас, чийто делегат е вдъхновявал псалмопевеца да го напише, се чувствувал ангажиран да докаже, че са верни твърденията в този псалом и затова всеки от неговите членове с готовост оказвал специалната си интервенция по случая, който е накарал молещия се да чете с благоговение, вяра и упование този псалом". Това е един ключ, за да си обясним защо водачите на духовното християнско общество са препоръчвали да се четат 1и пеят псалмите. В същия предговор аз съм казал: „За много години ние сме пробвали, изследвали псалмите и констатирахме, че те са много важни постижения, като образци от молитви и хваления криещи в себе си магична сила, а някои техни изрази са същински мантри..." Ние знаем, че Учителят препоръчваше на учениците си псалмите. Неведнъж Той е цитирал от тях. И Исус Христос е правил същото. Няма ученик на Учителя, който да не чете 91 псалом, а също и 133 псалом (който е само от три стиха), защото Учителят ни откри, че чрез четенето на последния се неутрализира фаталността на всяко 13-то число - когато ни се наложи да имаме контакт с такова.
към текста >>

59. 25. ОПИТНОСТИТЕ НА УЧЕНИКА

Стефан Тошев

Ако ученикът цени нашия Учител и като маг, който ни даде доста ценни формули, като ключове за успех, чрез които формули да можем да използуваме известни Божествени закони и да привличаме Божествени сили и енергии - при нужда - ученикът при нужда може да прави опити и да изпробва някои от тези формули - както аз многократно съм правил това, и ще се убеди, че при произнасянето на някоя формула (дори това ако е направено само с мисъл) с голямо благоговение, със свещена мисъл, с духовни трепети в душата си - в този момент той добива връзка с един възвишен, динамичен свят, със същества, които живеят в него и в същия момент ученикът бива проникнат от някаква висша енергия, прилична на електрически ток, която силно раздвижва физическото му тяло.
25. ОПИТНОСТИТЕ НА УЧЕНИКА Дохождам до опитностите, за които е реч в началото тук. Ако ученикът цени нашия Учител и като маг, който ни даде доста ценни формули, като ключове за успех, чрез които формули да можем да използуваме известни Божествени закони и да привличаме Божествени сили и енергии - при нужда - ученикът при нужда може да прави опити и да изпробва някои от тези формули - както аз многократно съм правил това, и ще се убеди, че при произнасянето на някоя формула (дори това ако е направено само с мисъл) с голямо благоговение, със свещена мисъл, с духовни трепети в душата си - в този момент той добива връзка с един възвишен, динамичен свят, със същества, които живеят в него и в същия момент ученикът бива проникнат от някаква висша енергия, прилична на електрически ток, която силно раздвижва физическото му тяло. Това става само за момент, но не остава скрито за присъствуващите. Разбира се, когато ученикът е сам, самотата благоприятствува за този резултат. Но ако той се намира между съвсем близки и духовни хора и в тяхно присъствие е произнесъл, макар и само мислено формулата, казаното разтърсване на тялото мигновено става. Не един път при такива случаи другарката ми е казвала: „Духът те посети! " Казвам го за слава Божия и за благодарност към Учителя, че подобни опитности съм имал много пъти от около преди 25 години до днес.
към текста >>

60. 29. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ

Стефан Тошев

А също да изживявате благоговение.
Хубаво е молитва и размишление да се правят от 2 и половина до 3 и половина часа след полунощ, или от 3 и половина до 4 и и половина, или между 3 и 4 часа. 3.Когато дойде светла мисъл в тебе, едно светло същество те е посетило и ти е оставило едно благословение... Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл в тебе са все дар от тези същества и от Бога. 4.Най-добрият път да се свържете с разумните същества и за свързване с Бога е: Да мислим за разумните същества и да съзнаваме, че те са същества, чрез които се изявява Бог. Друг начин за същото е: Четене на Новия завет и размишление върху прочетеното. А също четене и на други хубави свещени книги. А също да изживявате благоговение. Нужно е и човек да бъде чист. За да стане такъв, той трябва да се моли. За целта много важно условие е човек да прекарва интензивен живот на молитва. Пророк Данаил е получавал среща с арахангелите Гавраил и Михаил след интензивна молитва и съзерцание. VI.Из писмото му с дата 15 декември 1953 г.: 1.За влизането във връзка с възвишените същества важни условия са: а/ Чистотата.
към текста >>

61. 6. ВЕЛИКДЕН

Ако тия мои бележки прочете някой от вас, моля ви се не се смейте на този духовен изблик на радост, на любов към ближния и на особено благоговение към Онзи Велик Баща, към Когото всички се обръщаме в тежки и радостни дни и моменти с думите „Отче наш" - Господнята молитва.
Едно особено чувство и желание да помагам, да услужвам на всички нуждаещи се, без да мисля какви и колко са възможностите ми за това. Никога не съм предполагала, че такъв стремеж към духовен живот ще се пробуди в мене. Къде се е крил той досега? Значи всичко това подхранвало в мене, скрито и за самата мене от времена далечни и близки, зреело е и чакало момента на своето изявление. Нищо не беше чуждо или натрапено отвън. Ако тия мои бележки прочете някой от вас, моля ви се не се смейте на този духовен изблик на радост, на любов към ближния и на особено благоговение към Онзи Велик Баща, към Когото всички се обръщаме в тежки и радостни дни и моменти с думите „Отче наш" - Господнята молитва. Останала съм без баща още като пеленаче, 9-10 месечно, но намерих Великия Баща в Неговото Слово. Играх със столовете и си мислех: Нима цар Давид не игра пред скрижалите и своя народ? И когато неговата жена, Михала - царска дъщеря го упрекна, че се излага пред народа си, той отговори: „Да не играя ли пред Господа? " И аз си казвам: Давид игра пред скрижалите и пред Господа и заради Господа, а аз играя със столовете пак заради Господа за онова Велико Слово, малка част от което се вля в моята душа. Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество.
към текста >>

62. 20. САМОПОКАНА

Благодарих за чая, целунах ръка на Учителя и пълна с радост и благоговение към Великия, помолих Учителя да измия чашите и да прибера всичко на място.
Изпих и втория чай с благодарност - сладко, вкусно, но вече не съм смутена, освободих се от смущението. Мисля си: Колко естествено, колко непринудено Великият, Големият, Необикновеният човек слиза до нивото на обикновения малък човек, а даже и до детето. Как иначе щяхме да имаме мяра за правилни отношения към хората? Как бихме изработили методи за работа въобще? Изпих и трети чай с още по-голяма благодарност. Благодарих за чая, целунах ръка на Учителя и пълна с радост и благоговение към Великия, помолих Учителя да измия чашите и да прибера всичко на място. Направих това, благодарих сърдечно за неочаквания край на моите посещения и крилата, тичешком стигнах до Парахода. Писано на машина саморъчно от Паша Теодорова. София,.7 февруари 1964 г.
към текста >>

63. 3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ

Към него пристъпваха, посещаваха го, влизаха и излизаха от стаята му с едно и също благоговение.
Този период е период на днешния ден, на настоящето, наречен период на усилена, безкористна и неуморна работа. Така се работеше до годината 1944, 27 декември. От този ден иде началото на третия период - утрешния ден - период на жетва, когато любовта иде да събира своите плодове. Началото на „утрешния ден" - жетвата, е 1944 година - краят не се вижда, той върви успоредно с вечността, най-дългият период. Интересно е, че всички, които го познаваха като г-н Дънов или които го познаваха като Учител и тия на утрешния ден, които го възприемат също като Учителя, казват: Това беше една и съща личност, един и същ образ, една и съща въплотена идея, един и същ служител на вечните принципи. Към него пристъпваха, посещаваха го, влизаха и излизаха от стаята му с едно и също благоговение. Питам се: Защо? Дали това не е увлечение? Всеки знае силата и трайността на увлечението. То е слама, която очаква една кибритена клечка да драснеш, да пламне и да изчезне. Спомням си думите на посетители на големите художествени галерии в Москва, Париж, Лондон, Италия, да казват: Влизахме в тия галерии с благоговение и излизахме с по-голямо благоговение, защото виждахме художествените картини в оригинал.
към текста >>

Спомням си думите на посетители на големите художествени галерии в Москва, Париж, Лондон, Италия, да казват: Влизахме в тия галерии с благоговение и излизахме с по-голямо благоговение, защото виждахме художествените картини в оригинал.
Към него пристъпваха, посещаваха го, влизаха и излизаха от стаята му с едно и също благоговение. Питам се: Защо? Дали това не е увлечение? Всеки знае силата и трайността на увлечението. То е слама, която очаква една кибритена клечка да драснеш, да пламне и да изчезне. Спомням си думите на посетители на големите художествени галерии в Москва, Париж, Лондон, Италия, да казват: Влизахме в тия галерии с благоговение и излизахме с по-голямо благоговение, защото виждахме художествените картини в оригинал. Всеки търси оригинала. В оригинала е Божествената искра, в оригинала е Божествената светлина. Така и ние при Учителя влизахме и излизахме със същото благоговение. Там слушахме в художествено слово да ни се говори за живота в оригинал. Всеки е недоволен от отклонението, което е направил в своя живот.
към текста >>

Така и ние при Учителя влизахме и излизахме със същото благоговение.
Всеки знае силата и трайността на увлечението. То е слама, която очаква една кибритена клечка да драснеш, да пламне и да изчезне. Спомням си думите на посетители на големите художествени галерии в Москва, Париж, Лондон, Италия, да казват: Влизахме в тия галерии с благоговение и излизахме с по-голямо благоговение, защото виждахме художествените картини в оригинал. Всеки търси оригинала. В оригинала е Божествената искра, в оригинала е Божествената светлина. Така и ние при Учителя влизахме и излизахме със същото благоговение. Там слушахме в художествено слово да ни се говори за живота в оригинал. Всеки е недоволен от отклонението, което е направил в своя живот. Ние слушахме да ни се говори за живота без примеси, без утайки, за живота като наука и изкуство, като музика и песен, като хармония и мелодия; за живота като разумност. И още много слушахме за живота в оригинал. Ние слушахме за ония истински правилни отношения между хората, пак в оригинал, всичко чисто, без примеси, без утайки.
към текста >>

Как няма да влезеш с благоговение, да не слушаш с благоговение!
Там слушахме в художествено слово да ни се говори за живота в оригинал. Всеки е недоволен от отклонението, което е направил в своя живот. Ние слушахме да ни се говори за живота без примеси, без утайки, за живота като наука и изкуство, като музика и песен, като хармония и мелодия; за живота като разумност. И още много слушахме за живота в оригинал. Ние слушахме за ония истински правилни отношения между хората, пак в оригинал, всичко чисто, без примеси, без утайки. Как няма да влезеш с благоговение, да не слушаш с благоговение! В каква форма се изливаше словото на Учителя? - Съществуват много форми на речта. Учителят не избра формата на пропаганда, която задължава човека. Той не избра и ораторската реч, която стряска човека. Той не избра и философската отвлечена мисъл, която понякога замайва главата на човека.
към текста >>

64. 22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Ученикът пристъпва с благоговение и трепет в този свят.
Тук смърт няма - животът се изявява от свят в свят, във все по-голяма пълнота и съвършенство. Ние сме потопени в Божията Любов. Тя е средата, в която живеем, въздухът, който дишаме, храната, която приемаме. Това е свят чувствителен и отзивчив. Онези, които живеят в него, трябва да бъдат внимателни за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, защото тук живеят онези, които обичаме и които ни обичат. Ученикът пристъпва с благоговение и трепет в този свят. Чистота и Истина трябва да го съпътствуват, за да не наруши съзвучието и мира на този свят. Ученикът на Божествената школа работи, учч и се подготвя да живее в Божията Любов. Молитвата е стремеж на човешката душа да бъде в съгласие с този свят, да работи заедно с онези, които работят там. Затова ученикът започва и свършва деня с молитва. Спомнете си и малката молитва, дадена от Учителя: „Божията Любов носи изобилния и пълен живот." - С нея благодарим преди почване и свършване на ядене.
към текста >>

Ходете в природата с благоговение и свещен трепет.
Промените на времето посрещайте спокойно, без страх. Несгодите и лишенията понасяйте търпеливо и с благодарност. Свикнете да живеете с Големия Живот на природата - той е ваш живот. Не пропускайте да отдадете внимание и на най-малката красота. Срещата с красотата обогатява душата. Ходете в природата с благоговение и свещен трепет. Пазете чистота. Това е училището, в което Бог ни е поставил - тук присъствува Той и Неговите служители. Природата е изявление на Единния Велик Живот, на който и ние принадлежим. В човека виждайте доброто и хубавото - то е Божественото. Не се занимавайте с недостатъците на хората.
към текста >>

65. 1. ЗАКЪСНЯЛАТА СРЕЩА Събка Атанасова

Вяра Христова

С такова благоговение съм го гледала и така съм го почувствала.
Тогава нямаше превозно средство. Пеш, през гората, но нищо не ги спираше. Аз се заинтересувах и тази, която стана причина да дойда в София, ми каза: „Хайде, аз ще те заведа да видиш Дънов." Един неделен ден дойдохме на Паневритмия, гледахме, докато тя свърши. Много ми хареса. Учителят, като че в Неговото лице видях Христа. С такова благоговение съм го гледала и така съм го почувствала. Погледите ни се срещнаха и аз исках след Паневритмията да отидем в салона да слушаме беседа. А тя, тази от петдесятната църква, бивша учителка, се опъна: „А, ще отидем на Дънов глупостите да слушаме! " И не ми даде. И така минаха години. Аз не отидох тогава.
към текста >>

66. ТРОЙКА КИРИЛОВА МИШКОВА 1. БОЛНИЯТ ЗЪБ

Тройка Кирилова Мишкова

Видях Учителя, целият в бяло облечен, с бели коси и брада, изпитвах благоговение - нещо неземно лъхаше от Него.
" Майка отговори, че той е при каруцата. А Той каза строго: „Пратете детето да го повика! " Аз изтичах при каруцата, където оставихме баща ми, превит от болките, и му казах, че Учителят го вика. Татко стана и каза: „Минаха ми болките." Отидохме веднага при другите. Всички застанахме прави за молитва. Видях Учителя, целият в бяло облечен, с бели коси и брада, изпитвах благоговение - нещо неземно лъхаше от Него. Само дето не виждах ореола над главата Му.
към текста >>

67. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

И с това се изразяват чувствата на художника към майка му: благоговение, отношение като към светица. 10.
„При рисуване на портрет, казва Борис Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази." Аз не съм виждал такъв портрет в никоя изложба, в никоя галерия от тези, които съм посетил. 9. „Майката на художника". За да подчертае своите чувства към нея, която обича с най-дълбока любов, той рисува над главата й арки, извити няколко пъти сводообразно и украсени със зеленина. Борис Георгиев казва, че чрез тези арки е искал да даде тържественост и святост на обстановката. Той постига целта си. И с това се изразяват чувствата на художника към майка му: благоговение, отношение като към светица. 10. „Странникът и неговата сестра". Тази картина е нарисувана след смъртта на сестра му, с която живяли в планината. Тая картина представлява автобиография на художника, както се изразява самият той. На предния план е нарисуван самият художник „enface". До него, от дясната му страна е в профил сестра му, но не като плътна, материална форма, а като ефирно същество с извънредна нежност и съсредоточеност на лицето.
към текста >>

68. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 401-450

Савка Керемидчиева

Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. 415.Естественост.
Учителят знае, от какво има нужда ученикът. Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си. 414.Благодарност. Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученикът да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. 415.Естественост. Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер. 416,Учение. Най-важното за този, който е гладен, кое е? Най-важното за ученика е да има непреодолимо желание да се учи. Учението е преди всичко за ученика! Всичко друго е второстепенно заради него.
към текста >>

69. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 681-700

Савка Керемидчиева

699 Някои души влизат във воловете, дегизират се и ще си идат; затова човек с благоговение трябва да гледа на всичко.
Когато този ток над главата се прекъсне, сърцето спира веднага. С електрическа сила се движи сърцето и в хармония, иначе сърцето не е в състояние да прекара кръвта. Гонене. 697 Защото си на светлите, затова черните те гонят. Закрила. 698 Човек, ако няма тази невидима духовна закрила, мъчно може да се живей на земята. Душите влизат. 699 Някои души влизат във воловете, дегизират се и ще си идат; затова човек с благоговение трябва да гледа на всичко. Волът заслужава една целувка, да го погалиш, да му благодариш, че ти работи. Моралът. 700 Който влезе в пътя на живота, много страдания ще има, докато се научи да живее. Аз - това е моята душа, а Божественото, това е висшето, в което аз живея и се движа. Аз не трябва да бъда в разрез със своето битие, нито със средата на Бога, нито със себе си, нито с условията, от които аз черпя всички сили за своето развитие. Но и аз съм едно условие за ближните си.
към текста >>

70. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 741-760

Савка Керемидчиева

Злото е космическа сила, пред която трябва да се пристъпва с благоговение.
Невидимият 753 Бог има безброй видими форми, чрез които се проявява. Когато се казва, че Бог е невидим, това подразбира, че Той е невидим за грешните, които нищо не виждат. За тези хора е казано, че „Бога никой никога не е видял." Ангелите, светиите, праведните и добрите хора виждат Бога. Като казвам, че Бог е видим, това не значи, че може да видите абсолютния безграничния Бог, но може да видите Неговите най-малки проявления в живота. Злото. 754 Злото е мощна сила, пред която цели светове са изчезвали. Злото е космическа сила, пред която трябва да се пристъпва с благоговение. То е поток от лава, пред която нищо не може да направите. Апостол Павел казва: „Побежда- вайте злото с добро." Да познаеш Бога. 755 Да изядеш един плод и да познаеш Бога в него, струва повече от всичката слава и всичкото богатство на земята. Най-красивият момент. 756 Най-красивият момент е изгряването и заля- зването на Слънцето.
към текста >>

71. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

Това нали е едно благоприличие, благоговение към Вас.
Аз не съм намерил хора, които да обичат Бога. Ще търсиш реалността на живота, то е Бог. Оттам ще почнеш да разрешаваш всички въпроси на живота. Аз няма какво да обичам пръста на някой човек, нито тялото му, нито ума му, виж, като дойде до душата му, там има една необятна същина. - Учителю, защо не ми казахте, че хората не са искрени и щом Ви видят, веднага оставят разговора си и сядат мирно. Това нали е едно благоприличие, благоговение към Вас. След като минете, те пак продължават разговора си. - Ако те са добри ученици, аз няма да ги срещна тъй на разговор, а при един болен, помагат му и се разговарят или над някоя книга, мислят нещо, не могат да го разберат и ме питат. Аз съм забелязал у теб отражение, аз кажа една лоша дума или добра и ти я повтаряш същата. Аз зная, то е отражение, същественото не е там. Тъй че няма да говоря ни зло, ни добро.
към текста >>

72. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

Това ни навежда на заключението, че пред Бога заставаме с всичкото благоговение, а самите молитви изказваме съсредоточено, съзнавайки смисъла на това, което казваме пред Бога.
Преди всичко не е нужен посредник, както се практикува другаде, но ние имаме право да се изкажем пред Самого Бога. Тогава идват и няколко думи в следващия текст на молитвата: ,,... И ни дарувай мирът на Твоя Дух". Изповедта пред Бога носи мир в душата на човека, защото преди всичко съвестният ученик дава и обещание, че ще изправи своето поведение към Бога и Неговия закон. Наистина, онова, което най-вече прави впечатление в молитвите ни. е правото да застанем пред Великия, пред Твореца, Промислителя за всичко и да се отнесем към Него като към приятел, готов да ни изслуша и да изпълни разумните ни искания, отнасящи се до правилното ни развитие. Това ни навежда на заключението, че пред Бога заставаме с всичкото благоговение, а самите молитви изказваме съсредоточено, съзнавайки смисъла на това, което казваме пред Бога. Спомням си едно описание на пътешественика Свен Хедин, които пръв от европейските учени е посетил в началото на нашия век Тибет. Между другите интересни неща, тои в книгата си „Покривът на света" описва, как будистките поклоници, са се молили в тяхните свещени места, начинът на моленето е бил само формален. Тои пише: „След два дни, ламаистите трябваше да отпразнуват своя наи-голям празник - новата година. Тогава се стичат поклонници отблизо и далеч към свещения град Ласса. Те носят на шиите си малки иконички, или написани на книга и запазени в калъфчета чудодейни изречения, а много от тях въртяха малки молитвеници, пълни с дълги книжни ивици.
към текста >>

Това ни навежда на заключението, че пред Бога ние заставаме с всичкото благоговение, а самите молитви изказваме съсредоточено, съзнавайки смисъла на това, което казваме пред Бога.
Избавлението в случая намираме в онова, което Учителя ни посочва - изповядване тези прегрешения пред Бога. Преди всичко не е нужен посредник, както се практикува другаде, но ние имаме право да се изкажем пред Самого Бога. Тогава идват и няколкото думи в следващия текст на молитвата:.... И ни дарувай мирът на Твоя Дух". Изповедта пред Бога носи мир в душата на човека, защото преди всичко съвестният ученик дава и обещание, че ще изправи своето поведение към Бога и Неговите закони. Наистина, онова, което най-вече прави впечатление в молитвите ни, е правото ни да застанем пред най-Великия, Твореца, Промислителя за всичко и да се отнесем към Него като към приятел, готов да ни послуша и изпълни разумните ни искания, отнасящи се до правилното ни развитие и усъвършенствуване. Това ни навежда на заключението, че пред Бога ние заставаме с всичкото благоговение, а самите молитви изказваме съсредоточено, съзнавайки смисъла на това, което казваме пред Бога. Спомням си едно описание на пътешественика Свен Хадин, който пръв от европейските учени е посетил през 1901 г. Тибет. Между другите интересни неща, той в книгата си „Покривът на света" описва как будистките поклонници са се молили, начинът е бил само формален. „След два дни ламаистите трябваше да отпразнуват своя най-голям празник - новата година. Тогава се стичат поклонници отблизо и далече към свещения град Ласса. Те носят на шиите си малки иконички или написани на книга и запазени в калъфчета чудодейни изречения, а много от тях въртяха малки молитвеници, пълни с дълги книжни ивици.
към текста >>

73. 13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

През цялото време слушах с голямо внимание и благоговение и си казах: „Само тука ще намеря смисъла на живота, само тука е истината.
Там беше ателието на някоя си Ружа Иванович, ателие - курс по шивачество. Помещението беше по-скоро голяма стая. В нея на малък подиум имаше масичка, стол, а пред подиума наредени столове в няколко реда. С влизането си виждам на подиума, седнал на стол пред масичката, човек с брада и дълга коса. Той прочете нещо от Библията, а след това почна да говори. През цялото време слушах с голямо внимание и благоговение и си казах: „Само тука ще намеря смисъла на живота, само тука е истината. Тук само ще мога да задоволя своята жажда към духовното, към възвишеното, за което тъй много копнееше душата ми". Гледах този човек и виждах около него някаква неземна синкава светлина. След това редовно посещавах беседите му, които ставаха на различни места - на ул. „Кърниградска", където беше клуба на Радикалната партия, друг път в някакво салонче намиращо се на ъгъла на ул. „Раковска" и „Граф Игнатиев".
към текста >>

74. 17. ЕКСКУРЗИИТЕ

В тези форми, в тези изяви има и съдържание, което прави мястото и формите на всичко, което има там, да има един неописуем чар, който се схваща от по-събудените, от по-духовните хора, като един трепет, носещ възхищението и благоговението.
Ето защо, това място се е наричало „Железните врати". За тази цел, скалите отпред, като стена, водата, прекрасният извор там, южното разположение на полянката, създават много благоприятни условия за осъществяването на тази задача. Но разбирайки своята несигурност, неудържимост, той оттук през прелеза, между Витоша и Люлин, се насочва към Македония в градовете Мъглен, Преспа, като спира в град Охрид, където основава своята столица. И сега на Ел-Шадай е хубаво. Но красотата в природата не седи само във външните форми, които тя ни предлага. В тези форми, в тези изяви има и съдържание, което прави мястото и формите на всичко, което има там, да има един неописуем чар, който се схваща от по-събудените, от по-духовните хора, като един трепет, носещ възхищението и благоговението. Това в онези времена, този чар на Ел-Шадай го имаше, мястото беше девствено. Едва ли някой, много рядко, да го е посещавал, защото е настрана от местата, където е имало някакво движение на хора и животни. Към този дивен кът на Витоша, нямаше даже и следи от пътеки. Сега идват там много външни хора, без усет и уважение към девствената красота. Замърсяват и се държат грубо и пренебрежително, към всичко и към най-святото.
към текста >>

75. 54. ГОЛЯМАТА ЯГОДА

И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е от тях, заставам с благоговение и благодарност, към онези велики и разумни същества, които създадоха тези плодове и усилията за тяхното раждане на Земята.
Колко много усилия и грижи на разумни същества са отишли, за да може да се създаде този тъй хубав плод! Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване! Всичко това показва, че нашата Земя е все пак една напреднала планета от Слънчевото семейство. Разбери това! " Аз слушах с наведена глава, разбрах великото съдържание във всеки плод, във всеки продукт, който Земята ражда. И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е от тях, заставам с благоговение и благодарност, към онези велики и разумни същества, които създадоха тези плодове и усилията за тяхното раждане на Земята. Учителят се обърна и си отиде, а аз с наведена глава продължавах да мисля за онова, което слушах с други уши.
към текста >>

76. 68. ЛЕТУВАНЕ НА 7-те РИЛСКИ ЕЗЕРА

Тези тъй ярко изразени в мене чувства на красота и благоговение към тази величавост на природата, която се разстилаше пред мене преживявах за първи път с такава сила и затова се врязаха дълбоко в съзнанието ми.
Тръгването стана някак безшумно. За водач на групата беше брат Симеон Симеонов, който бил ходил там и познаваше местата и пътищата на този край много добре. Пристигнахме в село Сепарева Баня и оттам по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре клекове, хвойна и трева. Вървяхме къде по пътеки, къде без тях, но брат Симеон умело ни водеше. Вървяхме все нагоре, докато почнаха да се показват върхове величави и импозантни. Тези тъй ярко изразени в мене чувства на красота и благоговение към тази величавост на природата, която се разстилаше пред мене преживявах за първи път с такава сила и затова се врязаха дълбоко в съзнанието ми. Вървях напред потънал в смирение и благоговение от това, което гледах. Най-после бляснаха пред нас езера чисти, кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи. Те бяха като някакви олтари на величав храм. Спряхме при второто от седемте езера. Една девствена, смайваща със своята импозантност, красота цареше там.
към текста >>

Вървях напред потънал в смирение и благоговение от това, което гледах.
За водач на групата беше брат Симеон Симеонов, който бил ходил там и познаваше местата и пътищата на този край много добре. Пристигнахме в село Сепарева Баня и оттам по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре клекове, хвойна и трева. Вървяхме къде по пътеки, къде без тях, но брат Симеон умело ни водеше. Вървяхме все нагоре, докато почнаха да се показват върхове величави и импозантни. Тези тъй ярко изразени в мене чувства на красота и благоговение към тази величавост на природата, която се разстилаше пред мене преживявах за първи път с такава сила и затова се врязаха дълбоко в съзнанието ми. Вървях напред потънал в смирение и благоговение от това, което гледах. Най-после бляснаха пред нас езера чисти, кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи. Те бяха като някакви олтари на величав храм. Спряхме при второто от седемте езера. Една девствена, смайваща със своята импозантност, красота цареше там. Едно езеро с кристално чиста вода, обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове.
към текста >>

77. 70. ЕДИН ДЕН НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Учителят имаше едно особено, пълно с уважение и благоговение отношение към изворите.
В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. На тези, пълни с очарования и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра, малкият оркестър, който всякога имаше възможност да се създаде тук, заедно с Учителя играехме чудните по своята мелодия и движения Паневритмията. След това, приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девственият релеф пред тебе, да споделяш и да се чувствуваш потопен в едно приятно и хармонично общество, за дълго ни задържаше по тези места, след упражненията. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествен архитект, които като ги гледа човек с едно по- възвишено чувство, те оживяваха, населени с мили разумни същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, отивахме из околноста, където се грижехме доколкото може, да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече чешмички на близките кладенчета и извори. Учителят имаше едно особено, пълно с уважение и благоговение отношение към изворите. Водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство. Продукт, без които животът тук на Земята не може да се прояви, едно съединение пълно със загадка, продукт на някаква висша разумност в природата. Разумност изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии създадени от всички същества, способна да премахне всички пречки на вливащия се в нас живот. Затова нейно качество Учителят казва: .Аз не познавам по-голямо лекарство от водата". Но, разбира се ние още съвсем не я познаваме.
към текста >>

Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения.
Насядали около огъня, ще дойде Учителят, почваше се разговор с Него, пееха се песни, имахме и добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти. А над нас, чудното красиво звездно небе. Звезди, очите на ангелите - както са ги наричали древните мъдреци. Там, поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения. Също и устрема да се изучава този мир, като се търсили смисъла на всичко създадено в него. Защото в природата има едно велико единство, една връзка между всичко, което има в нея. Създава се Астрологията и Астрономията. Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека. Така в един друг свят прекарвахме до късно през нощта.
към текста >>

78. 76. ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

Гледаха със захласт чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази, носеща живота чиста вода.
За екскурзиите Учителят казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно". Освен на Витоша и Рила, Учителят е ходил с приятели и е прекарвал известно време и на Родопите и Стара планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителят събуди и възпита в нас, любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша, някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух. Гледаха със захласт чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази, носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в природата, чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода, е нещо не само приятно, но действува и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани.
към текста >>

79. 87. РАБИНДРАНАТ ТАГОР В СОФИЯ И УЧИТЕЛЯ

Когато и аз изказах своето впечатление, за_знаменития човек на Доброто, гледах лицето на Учителя, то светеше в един израз на благоговение, пред този пратеник на светлината, дошъл и той да покаже на народите от Европа, пътя на спасението от надвисналата го чудовищна беда.
В този ден всички улици около този театър бяха задръстени от народ, жадни да видят и поздравят най-сърдечно в родината ни високия гост. В салона както разбрах, са могли да бъдат и да го слушат само тези, които са имали специални покани. Бях и аз един от многото посетители там около театъра и само отдалеч, можах да видя един човек с ореола на Мъдростта и Добротата. Това събитие естествено се отрази и развълнува Изгрева. Коментирахме оживено в най-благоприятна светлина събитието. Когато и аз изказах своето впечатление, за_знаменития човек на Доброто, гледах лицето на Учителя, то светеше в един израз на благоговение, пред този пратеник на светлината, дошъл и той да покаже на народите от Европа, пътя на спасението от надвисналата го чудовищна беда. Тагор не се срещна с Учителя. А защо? Защото не виждаше и не знаеше, че тук в София е Всемировият Учител. Видяхте ли до къде е стигнал Изтока и къде сме ние от Изгрева? Несравними неща и събития.
към текста >>

80. 107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

Място, където човек има желание, да влезне в досег с по-висшето, с едно благоговение, смирение и почитание.
107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА Животът на Изгрева, след тъй преживяното през тази година, зимната буря през лятото на Рила 1949 г., тръгна по своя път отново, но започна да се чувствува едно все по-голямо и по-голямо затягане. Салонът ни, където Учителят проведе своята дейност и където сега в същия дух провеждахме, не беше нищо повече от един молитвен дом. Място, където човек има желание, да влезне в досег с по-висшето, с едно благоговение, смирение и почитание. Следователно място за обикновени, делнични изяви там нямаше. Такива едни прояви, накърняват, потъпкват, тези висши чувства и са несъвместими с тази възвишена атмосфера, която цари там. И си спомням. След 9 септември 1944 г., когато Учителя току-що беше се прибрал на Изгрева от Мърчаево, Отечествено-фронтовската организация, с Антов като председател на квартала, разпореждат една вечер в нашият салон да се прожектира филм със сцени от войната. Бях до вратата на салона и разбрах как привържениците на Антов, отидоха да поканят Учителя.
към текста >>

81. 16. ЧЕРНИ СЛЪНЦА

Гледайки звездния мир в тихата топла лятна вечер, един по- пробуден човек, не може да не изпита едно благоговение, едно смирение, пред тази величава и импозантна гледка и да се запита къде е началото и как е произлязло това?
Тази поема, написана в тъй отдавнашни времена, от хора с дълбоко прозрение за света, който ни заобикаля, ясно ни посочва съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и черните слънца - светове на смъртта, покоя, светове на крайното вцепенение, светове, които ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината, живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които сега учените наричат, електрони, протони, мезони и ред други подобни имена. Те не са нищо друго, освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. Гледайки звездния мир в тихата топла лятна вечер, един по- пробуден човек, не може да не изпита едно благоговение, едно смирение, пред тази величава и импозантна гледка и да се запита къде е началото и как е произлязло това? Учителят казваше: „Земята е създадена от една клетка". Наистина, едно по-внимателно проучване, на всичко което ни заобикаля ще ни убеди по един безспорен начин, че в природата има закони, които са валидни, както за най-малкото, така и за най-голямото. Така например като почнем от кристалите, които са в ръцете ни и стигнем до гигантските Слънца във Вселената, трепкащи над главите нито в нас не може да не се промъкне мисълта, че каквото е началото на един кристал, както той се е образувал, такова е и началото, и по същият начин е ставало всяко небесно тяло. Всички небесни тела са кристали, образувани по същия начин, по който са образувани и кристалите пред нас. Как? Там е работата, че учените все още не са разбрали, не знаят как се образува един кристал.
към текста >>

82. 18. ЗОДИАКЪТ

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Какво щастие е за човека да може да вижда и да се радва на тази картина и да усеща трепета на едно благоговение и смирение пред тази величавост и могъщество.
18. ЗОДИАКЪТ Отново над нас е звездният мир. Погледът на всички е устремен към тази чудна изява на едно непонятно за нас по своето могъщество творчество, пред което човек може само да мълчи и благоговее. Какво щастие е за човека да може да вижда и да се радва на тази картина и да усеща трепета на едно благоговение и смирение пред тази величавост и могъщество. Учителят казва: - „Когато човек използува влиянието на всички Слънца в Космоса, той дохожда до съвършенство. Задачата на човека се заключава в хармонизиране на силите на неговият организъм и създаване на правилни отношения с всички звезди. Сириус по култура днес стои по-високо от Слънцето. Сириус събужда стремежа към чистотата, към нещо светло и възвишено". - „Зодиакът представлява пътя на физическото развитие на човека.
към текста >>

83. 2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

ТОМ 16

Ние с благоговение, със страхопочитание и богоотдание присъствувахме на богослужението.
На страстната седмица, на Великата Сряда, на Велики Четвъртък, на 12-те Евангелия, когато се четяха в църква, ние семейно отивахме на църква. Баща ми за Великата Неделя приготвяше дебели восъчни свещи за всеки член от семейството ни. Вземаше цеви от пищялки, спущаше памучно витло по средата на цевта и го подкрепяше отдолу и горе с клечици, да стои на средата на цевта, разтваряше пчелния восък и го наливаше в цевта и го оставяше перпендикулярно, докато застине. С ножчето се обелва цевта и восъчната свещ е готова за запалване, когато се четяха 12-те Евангелия. С тези дебели и дълги свещи си служехме в църква в четвъртък вечер, в петък сутринта, в събота сутринта и на самия Великден сутринта, на самото Възкресение Христово. Ние с благоговение, със страхопочитание и богоотдание присъствувахме на богослужението. В училище най-обичах да слушам и да стоя мирно при четене на вероучението. На един солук - на един дъх; от солук (тур.) - дъх, дишане. (Бел. М. И.)
към текста >>

84. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

ТОМ 16

Като ядеш, ще ядеш с всичкото си благоговение, ще знаеш, че Бог ти е дал един урок и че животът от Него минава направо в тебе.
Съвършените хора лесно минават от този в другия свят. За тях представлява трудност слизането от онзи свят в този, отколкото качването в оня. Като ядете, освободете мисълта си от всички посторонни мисли. Седнете пред яденето спокоен и тих, като че от него ще се оправят всичките ви работи. Христос казва: „Аз съм живият хляб и който ме яде, той ще бъде жив." Значи, чрез яденето ти ще възприемеш един урок направо от Бога. Като ядеш, ще ядеш с всичкото си благоговение, ще знаеш, че Бог ти е дал един урок и че животът от Него минава направо в тебе. С този живот ти ще разрешиш всички противоречия. Най-първо ние гледаме на яденето, а после дохождаме до музиката, поезията, философията. И наистина всички неща са второстепенни. Яденето, дишането, пиенето на вода, светлината, която придобиваме, аз наричам, че това са Божествени мисли, чувствувания и постъпки, които са най-важни. Те вървят по съвсем друга линия.
към текста >>

85. VI. Учителят за Паневритмията ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ

ТОМ 16

- Благоговение пред величието на природата и поднасяне нашата радост към нея.
10. Летене. - Стремеж за повдигане, чрез възприемане на нови знания за живата природа. 11. Евера. - Движение към истината, към Великата Реалност, която лежи в основата на цялото Битие. 12. Скачане. - Благоговение пред величието на природата и поднасяне нашата радост към нея. 13. Тъкане. - Осъзнаване дейността на съграждащия принцип в природата и внасяне неговия ритъм в новия живот. 14. Мисли. - Възприемане разумността от природата и внедряване на възприетото в нашия живот. 15. Аум.
към текста >>

86. 1. Великият Учител

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Като колос, велик и блестящ, Той седеше на стола, а аз, като прашинка, с благоговение стоях насреща Му.
Дълбоко умислена, аз реших да ида при Него, при моя Учител, да Му заявя, че нещо става в моята душа. Аз вярвам, че Той е мощен да ме укроти и да внесе мир в развълнуваното ми сърце. И реших. На III.й август 1933 г., вторник, сутринта, когато слънцето беше се издигнало и на златните си колесници се носеше по чистото и синьо небе, аз приближих бялата хижичка на Любезния ми Учител и с трепет прекрачих прага на Неговата стаичка. Той ме прие и беше все тъй благ, тих и кротък. Като колос, велик и блестящ, Той седеше на стола, а аз, като прашинка, с благоговение стоях насреща Му. Той ме погледна с кротките Си очи, в които се отразяваше цялото небе. Очите Му, те виждаха всичко. Развълнувана и с треперещ глас, аз Му продумах: „Учителю, отдавна съм Те търсила и ето, аз Те намерих. Ти дойде тъкмо навреме да ни избавиш от греха. Аз, обаче, какво съм направила?
към текста >>

87. 11. Духовна работа. За село Мърчаево

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Спряхме се и с благоговение съзерцавахме великолепието на Бога, което се изразяваше в очарователната зора, що лъхаше преснота и младост, в чистото и ясно небе, което с радост очакваше великият пътник да го прекоси както всеки ден, и в слънцето, което победоносно се издигаше все по-високо и по високо в безкрайните предели на синьото небе.
И те ни бяха мили и ги чувствувахме като част от нашето тяло и душа, затова и те не се лишиха от нашите добри мисли и чувства, които представляваха чист, кристален извор всред оазис на безводна пустиня. И не само за хората, а и за растенията, и за птиците, и за животните, и за всички, които имат живот, нашите мисли и чувства бяха като благодатна майска роса, която им носеше сила, живот и здраве. Току-що се намерихме вън от селото, ний се обърнахме на изток. Видяхме, че завесата, която делеше нощта от новия ден, беше се вдигнала някъде в небесата, или пък потънала в дълбоките недра на земята и широкият хоризонт на изток пламтеше от разноцветни багри, всред които величествено се показваше слънцето. Последното се раждаше като младенец и лежеше в златните си люлки, а живите си и ярки лъчи разпращаше по небесните простори, възвестяваше новия ден и разнасяше скъпи дарове - любов и мъдрост, изпратени от великия Творец за всички твари по вселената, които живеят и растат заради Него. Спряхме се и с благоговение съзерцавахме великолепието на Бога, което се изразяваше в очарователната зора, що лъхаше преснота и младост, в чистото и ясно небе, което с радост очакваше великият пътник да го прекоси както всеки ден, и в слънцето, което победоносно се издигаше все по-високо и по високо в безкрайните предели на синьото небе. Ние вече се къпехме в слънчеви лъчи. По лицата ни се разнесе мек и топъл слънчев лъх. Това беше първата целувка на слънцето. Сърцата ни трепнаха от радост, защото вече бяха в контакт с Великата Любов на Бога, която ни се изпращаше чрез слънцето. И планината, която лежеше като голям бисер, се позлати от слънчеви лъчи.
към текста >>

88. 20. Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.IX.1933 г.

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Мълчание... С благоговение очаквахме Учителя.
Заблещукаха прозорчетата на малките хижички. Раздвижиха се изгревчани. Мълчаливи, те минаваха тесните пътеки и влизаха в големия салон, който блестеше от светлина. Упътих се и аз и за миг се намерих в салона, който беше препълнен. Стотици души, жадни за Словото, бяха дошли да видят и чуят Учителя. Мълчание... С благоговение очаквахме Учителя. В душата ми беше празник. Какво ли ще ни каже Той? - се питах в себе си. Какви ли закони на природата ще ни разкрие? Какви ли нови хоризонти за нов живот ще ни очертае?
към текста >>

89. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

При яденето трябва да имаш благоговение, да мислиш, че нещо възвишено приемаш.
Като видиш една мравя, заобиколи, не ходи по права линия. Турете си за един месец да почернее един косъм, изпращайте му мисъл да почернее, Една мисъл е силна, когато знаем как работят принципите, законите и фактите. Да очистите мисълта си, чувствата си и постъпките. Човек, на когото окото му не е чисто, мисълта не може да очисти. Истината се чисти от устата. Яденето. При яденето трябва да имаш благоговение, да мислиш, че нещо възвишено приемаш. Всичко ще забравиш и с благодарност ще ядеш. Когато мисълта ви не е чиста, каква молитва правите? Повтаряте едни и същи молитви. Любовта не се повтаря, молитвата - също. Ако любиш, веднаж ще любиш, но на свят.
към текста >>

90. 1. Непроявеният Бог

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Насядали пак на масите на двора, хранехме се с благоговение пред Учителя и всички мълчахме.
Друг път, пак на обед, на същото място, при весел разговор някои ученици - братя и сестри - пожелаха да се фотографират с Учителя. Той отговори: - Ако остане да носите Учителя си в джеба си на портрет и да попоглеждате от време на време - не, не! Учителят трябва да е в ума, в сърцето и в душата на ученика, да приложи учението! Друг път, пак на същото място, при мълчание Учителят пръв проговори: - Сиромах Лазар не е бил беден. Той, като гледал другите, казвал: „Това, което вие имате, не ми е потребно." Приятен майски ден. Насядали пак на масите на двора, хранехме се с благоговение пред Учителя и всички мълчахме. Като се нахранихме, Учителят пръв заговори: - Които пишат хубави работи, макар и непризнати поети, като заминат, ще ги срещнат светли същества и ще ги водят на хубави места. Четете си ги често!
към текста >>

91. 2. Разумната хармония

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Аз приближих с благоговение, целунах я и много се зарадвах.
Помислих: да отида да чуя. Като приближих и поздравих, Учителят ми каза: - Сестра, намерихте ли любовта? Аз помислих, че да е в нас, тъй да сме я намерили, и детински отговорих: - Търсим я, Учителю! Сестра Балтова каза: - Е, е, като е останало, та тепърва да я търсите, няма да я намерите! Учителят ни продължи мило, както винаги: - Щом я търсите... - и Си подаде ръката за целуване. Аз приближих с благоговение, целунах я и много се зарадвах. Същото сториха и вървящите след мене сестри. Сестра Катя Грива каза: - Учителю, ами ние какво да правим? Учителят посочи с пръст накъдето живее брат Боев и каза: - Гледайте, гледайте какво прави брат Боев и вие това правете! Всякога ще помня този ден!
към текста >>

92. 52. Разговор с любимия ни Учител на Витоша

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Учителят погледна с благоговение към небето и каза: - Тази сутрин един художник изложил една картина на небето.
Магарицата умряла. Всички отивали на гроба й и се лекували. „Като умре магаренцето, ще ти го дам" - казал той на другия дервишин. Ана (Шишкова) са... (прилича на майка си). У българите суеверието е: като намери петало, пази го, да му върви. Учителят погледна с благоговение към небето и каза: - Тази сутрин един художник изложил една картина на небето. Питах го защо. Той отговори: „Туй, което започва с буря, свършва с тишина. Това е заглавието на картината."
към текста >>

93. 39. Спомени за Учителя от Елена Иларионова от Търново - Бележки из моя живот. 39.1. Запознанството ми с Учителя Петър Дънов

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Обредите, тайнствата, които там се извършваха, събуждаха в моята душа чувство на благоговение към висшето - незнайното.
39. Спомени за Учителя от Елена Иларионова от Търново - Бележки из моя живот 39.1. Запознанството ми с Учителя Петър Дънов Още като ученичка в I клас, в мен се зараждаха въпросите: има ли Бог, има ли друг свят, душата живее ли в този друг свят или всичко се свършва със свършването на физическия живот. От I клас постъпих в Търновския пансион, а и през седмицата ни водеха на църква. Обредите, тайнствата, които там се извършваха, събуждаха в моята душа чувство на благоговение към висшето - незнайното. Но не можах да си обясня каква нужда има това Велико същество от моята малка свещичка, която му запалвах и след няколко минути изгасва. Отговор не можах да си дам, но и от никого такъв не получих, дори и от самите служители на църквата. Един ден запитах учителката - г-жа Благоева, която преподаваше психология в гимназията: душата живее ли или умира? Тя ме по- пипа по рамото, усмихна се зачудено и ми каза: - Дете, никой философ, никой педагог не е могъл да докаже какво нещо е душата. Аз вече не запитах други по този въпрос, защото ми се виждаха странни.
към текста >>

94. 39. Спомени за Учителя от Елена Иларионова от Търново - Бележки из моя живот. 39.6. „Той не е човек

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

И не само той, но и аз, и другарят ми, когото Учителят излекува, Го гледахме с любов и благоговение.
- Аз дълго време стоях като закован и Го гледах. - Хубаво си видял - казах му аз. - Блажен си, че си видял! Ординарецът си тръгна дълбоко замислен, а аз си казах на себе си, че за този, за когото няма време и пространство, не беше мъчно да бъде цял в светлина. През всичкото време, докато Учителят престоя у нас, войникът винаги благоговейно смирено стоеше пред Него. И не само той, но и аз, и другарят ми, когото Учителят излекува, Го гледахме с любов и благоговение. Само Той стоеше тих и неизказано смирен, както и през целия Си живот - сякаш не Той правеше чудото. Сега, когато си спомням за тогава и за всички други случаи, си мисля: Само Големите могат да бъдат така смирени в своето величие! Изгрев, 22.III.1952 г. (Това е записан разказ на Елена Иларионовоа, съпруга на Костадин Иларионов от гр. Търново. Тя е описала собственоръчно своите спомени, но тук са в друга редакция.
към текста >>

95. 60. През съборите. (Каню Величков Христов). 60.3. Салонът на Изгрева

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Със сияйни лица, с благоговение, с отправен поглед очакваха Неговата поява.
Чакат да се появи Учителят. Много от новодошлите с нетърпение искат да Го видят, познавайки Го само от изпращаните им беседи или от някоя снимка. Видях една чудна тишина, гдето никъде не съм видял подобно нещо. Стори ми се, че тази тишина не е от някаква строга дисциплина или от някакъв страх или от някакво очакващо чудо. Това ми се стори, е от самото Учителюво влияние и почит към самия Него. Със сияйни лица, с благоговение, с отправен поглед очакваха Неговата поява. Никаква външна сила не би накарала тук тия хора да дойдат, да жертват средства и време, хора от разни съсловия и народности. Запознавах ги бързо и видях: тук много от стоящите с молив и тетрадка бяха зидари, строители, инженери, прости дърводелци, работници, занаятчии, как преди 3 дена строиха салона, месиха вар, цимент и пясък, нареждаха тухла след тухла, с мисъл и песен. С една мисъл, с една идея, със сърдечна готовност, със своя свещен труд за изграждането на тоя свещен храм, в който Учителят ще ни събира като ученици, като Свои деца, като братя и сестри. И наистина, при изграждането, варта спояваше тухлите, а любовта съединяваше сърцата на тия, що бяха строители, с любовта, що Учителят ни имаше към нас. И наистина, отпосле разбрах, че този салон и храм стана свещено и желано място за всички, които идваха да се учат, от разните краища на България, да се срещаме в него и слушаме Словото Му.
към текста >>

96. 17. Поетите

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

17. Поетите Поезията е съзерцание, благоговение, вдъхновение, възторг, трепет, тиха молитва, проникновение, тежък кръст.
17. Поетите Поезията е съзерцание, благоговение, вдъхновение, възторг, трепет, тиха молитва, проникновение, тежък кръст. Тя опива душите, блика от сърцата, смесва се с въздушната струя, която пълни ноздрите, вслушва се в бърборенето на поточето, в плискането на езерните вълни, вдъхновява се от плясъка на дъжда по разклатената палатка, чува ударите на огромната птица в нейните поли, преживява като живи части от самия човек величието на изгрев слънце, красотата на залеза, величието и смисъла на собственото си страдание. Поезията е неделима част от живота, негова по-висока, свръхземна гама. И ето: аз не познавам нито един истински поет, чието поетическо вдъхновение да не го е довело до религиозно съзерцание. И не познавам нито един истински религиозен човек, който да не е поет. И точно затова тук, около езерата, са се събрали толкова много поети: сякаш е истински събор от поети.
към текста >>

97. 7. Кратки сведения за общество „Бяло Братство, Изгрев - София