Търсене в текстове за 'Благоговение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 46 резултата в 38 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Затова Господ говори: „Понеже тези люде се приближават при мене с устата си и почитат ме с устата си, но сърцето им далеч остава от мене, и благоговението им към мене е според поучения человешки" (Исайя 29:13).
И когато почувстваме силата на неговата благодат, ще се чудим в себе си за това, що е станало, и това що е Господ извършил в нас, като ни е възкресил от мъртвите. И на всяко време трябва да се допитваме, кога вършим нещо важно, за да знаем дали е благоприятно Господу. Другояче ще попаднем в погрешки и ще понесем осъждение. Без да се допитва, казва Бог, от устата ми (Исайя 30:2). Туй беше слабостта на Израил, че вършеше много пъти това, което си искаше, и от това последваше страданието му. Затова Господ говори: „Понеже тези люде се приближават при мене с устата си и почитат ме с устата си, но сърцето им далеч остава от мене, и благоговението им към мене е според поучения человешки" (Исайя 29:13). Затова Господ говори: „Ето, аз ще направя чудно и странно дело, за което ще приказват на бъдещите родове. Ще известят правдата му на люде, които ще се родят, че той е сторил това" (Псалм 22:30). Защото няма мъдрост, няма разум, няма съвет, против Господа. Затова, който пази устата си и езика си, пази душата си от утежнения (Притчи 21:13). От всичко трябва да знаем, че плодът е един.
към текста >>

2. 400–450

Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение.
414 Благодарност. Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. 415 Естественост. Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер. 416 Учение.
към текста >>

3. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Да, има и друго: има места, гдето Ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци.
Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи да се подобрят условията на Земята. Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от Книгата Господня. И този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго: има места, гдето Ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате Знание, богатство, слава и чест - искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На въпрос от С. Драганов г-н Дънов отговори: Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата.
към текста >>

4. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Това - едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всичките заедно.
Молете се даже и за външни - вие ще бъдете, които ще се ползвате от това - благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във Вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. Йод-Хей-Вав-Хей 317 - тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират. Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящото не можа да ги разбере и схване. Затова вие трябва да произнасяте името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони. Това - едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. ПредБогане еправодаосъждаме Църквата - не сме ние, които ще осъдим Църквата, а Христос е, който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото ето - и ние ще работим и работим за нейното повдигане. Православната, Католическата и Протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.
към текста >>

5. Спомени на Елена Иларионова -1905

Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър.
Той беше Бог. Аз му забраних да говори пред хората по тези въпроси. Така може би му се е сторило. — Не можеш да ме разубедиш — ми каза той. — Аз стоях дълго време на двора и го наблюдавах. Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър. Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир. В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо.
към текста >>

6. Спомени на Елена Иларионова - 1907

Ние с благоговение гледахме на него и не смеехме да го смущаваме в работата му.
Така събрани, Учителя ни обясняваше за духовния свят, тълкуваше Библията, прекарвахме в песни и молитви. Разотивахме се весели и доволни. Лятото прекарвахме в колибата. Там идваха много хора, които се интересуваха от него, и той на всички даваше добри съвети и помагаше в болестите им. Повече прекарваше в пост и уединение. Ние с благоговение гледахме на него и не смеехме да го смущаваме в работата му. Веднъж седеше в беседката на лозето и се занимаваше с нещо. Извика ме и ме попита; „Имаш ли някой роднина Иван? “ — Брат ми, отговорих аз. Той се позамисли и каза : „Не.“ Изредих всички, които имахме в рода си с това име. „Бащата на майка ти как се казва?
към текста >>

7. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци.
Тоя път е забутан, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго. Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство, слава и чест; искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори: Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В шест и половина часа подир обед събранието се продължи.
към текста >>

8. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Затова вие трябва да произнасяте Името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони; това – едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте ангелски чина, да работят всичките заедно.
Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни – вие ще бъдете, които ще се ползвате от това; благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме Името на Исуса Христа, за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. „Йот Хей Вав Хей", тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират. Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящето не можа да ги разбере и схване. Затова вие трябва да произнасяте Името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони; това – едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте ангелски чина, да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото, ето, и ние ще работим и работим за нейното повдигане. Православната, католическата и протестантската църкви ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.
към текста >>

9. 1921_8 Спомени на Мария Тодорова

И беше много интересно да гледаш брат Иларионов, да отива и сяда срещу тях, да отваря очи и уста и с благоговение да ги гледа.
А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци „братя Кирил и Методий" започнаха да „кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така бр. Иларионов го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра – за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци. Всички братя и сестри от цялата търновска група за кратко време бяха произведени в чин „светец", както това става в казармата от пълководци. И беше много интересно да гледаш брат Иларионов, да отива и сяда срещу тях, да отваря очи и уста и с благоговение да ги гледа. (...) И тръгнаха приятелите да ги посещават – да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели горния етаж на вилата – там, където ставаха съборите (...) За да бъдат по-убедителни, започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се събират при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: „За лазарките ли?
към текста >>

10. 1921_13 Из Съборната беседа 'Милосърдието' от 23.08.1922г.

Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха.
ИЗ СЪБОРНАТА БЕСЕДА „МИЛОСЪРДИЕТО" ОТ 23.08.1922г. („Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1922 година") Аз имам в Школата двама ученици – ще приведа този пример – двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич помежду си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". „Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всички братя ги считаха светии и ги кръстиха „светии Кирил и Методи".
към текста >>

Този, другият приятел, св.Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа.
И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали, но има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва милосърдие. „Как, казват, Учителю, имаме това милосърдие". Този, другият приятел, св.Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дълбоко вътре милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи. Не е въпросът заради мен, въпросът е заради тях. И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия „св.св.Кирил и Методий". На тия „св.св.Кирил и Методий" аз им казвах: въпроса за женитбата не сте го разрешили още. Сега, аз ще ви кажа символически какво подразбирам под думата „женитба".
към текста >>

11. 1925_2 Спомени на Гена Папазова

На събора многобройните гости пристъпваха с благоговение по зелената морава.
Преди последния събор през 1925 г. знаехме кой ден и в колко часа ще пристигне Учителя. Аз отидох в Дебелец, впрегнах кабриолета и отидох в Търново. Посрещнах Учителя на гарата и го закарах на братската колиба. Бях много щастлива, че имам тази възможност. На събора многобройните гости пристъпваха с благоговение по зелената морава. Всички отивахме на събора с трепет. Учителя казваше: „Като си замина, ще се разпилеете, за да светите навсякъде! " Въпрос: „Сестра Гена, какво представляваше горницата на вилата, вътрешната стая — „Светая светих"? "
към текста >>

12. 032. Послеслов

Не мога да си спомня какви чувства са ме вълнували тогава, но с положителност бих могъл да твърдя, че и най-малко не ми е минавало през ум, че след повече от половин век ще водя незрим разговор с дядо поп Константина, но вече не като дете, а като зрял мъж, разказвайки за неговия живот и дейност, за да получа радостното чувство, че пак съм пред него и че с голямо благоговение целувам десницата му и чакам неговото благословение.
Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора. С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп. Уви, изпълненият ковчег с последните есенни цветя, димитровчетата, го закриваха от погледа ни. И може би по-добре, защото и досега все още го виждам не легнал, безжизнен, в ковчега, а както приживе, приседнал на пейката с блага усмивка да ни дава бонбончета. Не мога да си спомня какви чувства са ме вълнували тогава, но с положителност бих могъл да твърдя, че и най-малко не ми е минавало през ум, че след повече от половин век ще водя незрим разговор с дядо поп Константина, но вече не като дете, а като зрял мъж, разказвайки за неговия живот и дейност, за да получа радостното чувство, че пак съм пред него и че с голямо благоговение целувам десницата му и чакам неговото благословение.
към текста >>

13. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е от тях, заставам с благоговение и благодарност, към онези велики и разумни същества, които създават тези плодове и към усилията за тяхното раждане на Земята.
Колко много усилия и грижи на разумни същества са отишли, за да може да се създаде този тъй хубав плод! Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване! Всичко това показва, че нашата Земя е все пак една напреднала планета от Слънчевото семейство. Разбери това! " Аз слушах с наведена глава, разбрах великото съдържание във всеки плод, във всеки продукт, който Земята ражда. И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е от тях, заставам с благоговение и благодарност, към онези велики и разумни същества, които създават тези плодове и към усилията за тяхното раждане на Земята. Пред Учителя веднъж казах: "Искам да бъда богат и диктатор на 120 милиона народ". Той се усмихна и каза: "Едното ще бъде сега, а другото - другия живот". Едното го постигнах, бях богат човек. Един ден бях в братската градина на Изгрева, помагах на бай Ради, който беше отдал живота си в грижа по тази братска градина. Гледам, че Учителят идва по пътеката към мен.
към текста >>

14. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Връщат се в телата си и Лулчев целува ръката на Учителя с голямо благоговение.
Те не са ти повече необходими. И второ, две седмици на хляб и вода." Лулчев козирувал и казал: "Слушам! " След две седмици идва при Учителя доста смирен и Той го пита: "Готов ли си? " - "Готов съм." Влизат в стаята, Учителят я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат филма на събитията. Лулчев вижда миналото от Соломон до сегашния си живот. Връщат се в телата си и Лулчев целува ръката на Учителя с голямо благоговение. След тази среща брат Лулчев често посещава Учителя и провеждат дълги разговори. След свършване на разговора, Учителят питал Лулчев по кой път ще си отиде. Лулчев Му отговарял, но Учителят му посочвал съвсем друг път от избрания от него. Това се повтаряло повече от 20 пъти и накрая Лулчев научава, че по пътя, по който е искал да мине, е бил застрашен от атентат. Хората, натоварени да извършат атентатите, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не минава оттам, където е чакан, а умело избягвал засадите.
към текста >>

15. МУЗИКА

Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение.
Аз отправям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Потръпнахме от гласа, от чувството, с което беше изпълнена тази песен. Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя, настана благоговейно мълчание. Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необик- новени. Тази песен ни откри за миг светлището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот.
към текста >>

Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение.
Присъстващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора. Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение. Та горния случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова. Мария Тодорова Имаше един брат Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му.
към текста >>

16. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Учителят имаше едно особено, пълно с уважение и благоговение отношение към изворите и към водата.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА Спомени на ученици Учителят имаше едно особено, пълно с уважение и благоговение отношение към изворите и към водата. Той казва: "Аз не познавам по-голямо лекарство от водата". Първата задача, която Учителят постави, бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е, и с тях да си носят вода от чешмата на Дианабад. Носенето на водата действа здравословно, защото човек приема магнетизма от водата. Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно време, когато трябваше братята и сестрите да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Ще добавим, че като си отидат в бараките, вън в един леген ги чака затоплена слънчева вода.
към текста >>

17. ХРАНЕНЕ

Като ядеш, ще ядеш с всичкото си благоговение, ще знаеш, че Бог ти е дал един урок и че животът от Него минава направо в тебе.
Тогава страданията на растенията и животните са по-голе- ми и хората трябва да изкупват тези жертви. Направете опит за една седмица да се храните по правилото. Каквото ядете, ще прилагате правилото: ще ядете с любов и благодарност. Седнете пред яденето спокоен и тих като че от него ще се оправят всичките ви работи. Христос казва: "Аз съм живия хляб и който ме яде, той ще бъде жив." Значи, чрез яденето ти ще приемеш един урок направо от Бога. Като ядеш, ще ядеш с всичкото си благоговение, ще знаеш, че Бог ти е дал един урок и че животът от Него минава направо в тебе. С този живот ти ще разрешиш всичките си противоречия. Ще мислиш, че яденето е Божие благословение...Мисли, че Бог е в хляба, водата, въздуха, светлината. И като ядеш, и като пиеш вода, ще вдигнеш очите си нагоре към Великия Баща на Истината и ще искаш разрешение да ядеш и пиеш. Не постъпваш ли така, ти се свързваш с лъжата. Когато окултният ученик яде, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога.
към текста >>

18. ПРЕДСКАЗАНИЯ

Аз седнах с благоговение на стола.
Когато дойде моят ред, аз го помолих да ми отдели няколко минути. Знаех, че Той винаги вечеряше преди залез слънце и се чувствах неудобно, задето го задържам. - "Извинете ме моля, но идвам по един важен въпрос." - Казах му накратко причината за моето посещение. Той ме изслуша много внимателно. После затвори очи. Аз седнах с благоговение на стола. След няколко минути Той отвори очи и каза с тих и спокоен глас: "Той е жив. Кажи на близките му, че ще се върне след две години, да не се безпокоят." Преглътнах дъха си. Благодарих му и на следния ден казах невероятната новина на загриженото семейство. Майката, братът и двете сестри на Васил приеха малко резервирано това предсказание, но все пак слаба надежда покълна в тях. Две години по-късно, през 1945 г, Васил се завърна при своето семейство.
към текста >>

19. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

И не само той, но и аз, и другарят ми, когото Учителят излекува, Го гледахме с любов и благоговение.
Аз дълго време стоях като закован и Го гледах." - "Хубаво си видял - казах му аз. - Блажен си, че си видял! " Ординарецът си тръгна дълбоко замислен, а аз си казах, че за този, за когото няма време и пространство, не беше мъчно да бъде цял в светлина. През всичкото това време, докато Учителят престоя у нас, войникът винаги благоговейно, смирено стоеше пред Него. И не само той, но и аз, и другарят ми, когото Учителят излекува, Го гледахме с любов и благоговение. Само Той стоеше тих и неизказано смирен, както и през целия си живот - сякаш не Той правеше Чудото. Сега, когато си спомням за тогава и за всички други случаи, си мисля: "Само Големите могат да бъдат така смирени в своето величие! " Елена Иларионова През есента на 1925 г.
към текста >>

20. ХРИСТОС

Когато се чувствате зле и в безизходно положение, произнесете името на Господа Исуса Христа, защото То съдържа равновесие и с произнасянето му съзнателно и с благоговение, повиквате деветте ангелски чина да работят всички заедно.
Божественият глас иде от горната част на главата, от центъра на носа и от лъжичката. Като влезете в духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение - светло и черно и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне. Лошите мисли винаги идат от лявата страна на човека, а добрите - от дясната страна, защото тя не е заинтересована. За да познаете Христа, трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за Него. Виждате, че учениците Христови бяха докрай с Него, но и те се усъмниха в Него. Когато се чувствате зле и в безизходно положение, произнесете името на Господа Исуса Христа, защото То съдържа равновесие и с произнасянето му съзнателно и с благоговение, повиквате деветте ангелски чина да работят всички заедно. Христовият Дух е съединителна нишка на Отец и Бог.
към текста >>

21. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Тая е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит, на уважение.
Когато е слабо развито, казва, че никой нищо не струва. Личните чувства са много силно развити у българите. Ако моралните им чувства са толкова развити, българите щяха да бъдат гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Мястото на това чувство горе на главата на темето е вдлъбнато. Тая е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит, на уважение. Като влезете в някое българско семейство, ще видите, че синът не почита баща си, дъщерята не почита майка си. Това се дължи на отсъствието на религиозно чувство у тях. Има един тип българи, в които религиозното чувство е по-силно развито. Те са остатъци от старите славяни. Тези българи живеят в Родопите, около Стара планина.
към текста >>

22. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Освен това, при връчване на книжката "Завета на цветните лъчи на Светлината" от Учителя, те в знак на благоговение на Бога към тях, са давали по една жълтица.
Всичко това направиха, без да имаме право да се защитим. Постепенно изселваха всички наши съмишленици от Изгрева. Само тези, които имаха частни имоти, получиха апартаменти. Елена Андреева Първите приятели даваха десятъка си на Учителя в златни монети. Освен това, при връчване на книжката "Завета на цветните лъчи на Светлината" от Учителя, те в знак на благоговение на Бога към тях, са давали по една жълтица. При описа на финансовия съвет след заминаването на Учителя, те са описани и предадени на Манол Иванов за съхранение. Той бе ръководител на Варненското братство, но дойде на Изгрева, купи си място и си построи къща. Една нощ получава сърдечна атака и едва оживява. Сутринта идва при мен и разказва, че го е страх да пази това злато. А той го бил скрил така, че никой не го знае къде е сложено и ако си замине, както е могло да стане тази нощ, то никой не би могъл да намери златото и това ще му тежи на съвестта.
към текста >>

23. БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Мълчаливият говор на Вечното буди в душата благоговение и чувство за красота.
Няма място в тази страна, откъдето да не се виждат красивите очертания на върховете и далечните планински вериги, които се губят в хоризонта. Има едно съответствие между душата на един народ и Природата, всред която живее. Безмълвното присъствие на тези едри форми очертава хоризонта и дава на душата определени и ясни впечатления. Те турят в ред целия душевен свят на човека. Светлините се менят по тези високи масиви през всички часове на деня и през всички годишни времена. Мълчаливият говор на Вечното буди в душата благоговение и чувство за красота. Планината възвишава човека, от нея лъха нещо необикновено. Там душата търси начин да се докосне до тайнствения Живот, който изпълва Вселената. Свободолюбиви, горди хора живеят в планините. Те не се примиряват с робството. Те са свикнали да се борят с трудните условия на живота и затова са упорити и силни.
към текста >>

24. УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ

Понеже той ще съгражда бъдещия си живот върху тези свои познания, затова той пристъпва към работата в Школата с благоговение.
Идеята е тази: Вечното, Безграничното не може да се събере в ограниченото. Ученикът трябва да знае мястото си. Има ученици начинаещи, има ученици напреднали. Знанието на първите по отношение знанието на последните е нищожно. Ученикът знае, че върху познанията, които тук придобива, почива неговото щастие. Понеже той ще съгражда бъдещия си живот върху тези свои познания, затова той пристъпва към работата в Школата с благоговение. Друго правило на Божествената Школа гласи: Знанието се придобива по закона на Любовта. Знание, придобито без Любов, не ползва. Божествената Школа отговаря на много въпроси, но не на всички. Всеки въпрос трябва да се разгледа на своето време.
към текста >>

25. ЖИВОТЪТ В ПЛАНИНИТЕ

Душата ти да се изпълни с благоговение.
Тогава ти и тя ставате едно. Тогава ти се потопяваш в изобилния ¢ живот и в един миг научаваш това, що се учи за хилядолетия. А висшият израз на съзвучието е Любовта. Ако обичаш планината, тя те обсипва със своите дарове, понеже тогава душата ти е отворена, за да ги приеме. За да ти проговори планината, иди при нея с трепет на очакване. Душата ти да се изпълни с благоговение. Каква тишина изпълва нейните долини и върхове! Тя е приготвила толкова неща за теб! Когато си отруден и обременен, иди на планината, за да добиеш отново крила, вяра в своя идеал. Когато душата ти е арена на борби, когато тя е раздирана от съмнения и противоречия, когато минаваш през тъмните завои на живота, иди на планината, за да превърнеш всичко това в чуден Мир. Там ще утихнат бурите и ще получиш прояснение и просветление.
към текста >>

26. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Аз хванах и целунах с благоговение ръката, която ме е водила и крепила през всичките дни на живота ми.
Учителя стоеше пред мен тих и спокоен. Тогава едно блажено чувство почна да ме изпълва; една радост на човек, който някога, много отдавна е загубил нещо свято и днес отново го намира. Всички неясни спомени се отдръпнаха настрани. Само светлата радост остана в душата ми. Учителя се усмихна и ми подаде ръка. Аз хванах и целунах с благоговение ръката, която ме е водила и крепила през всичките дни на живота ми. Това чувство никога по- късно не ме е напускало през целия ми живот с Учителя. След време много неща се проясниха. Очертаха се картини и образи. Много неразбрани неща станаха понятни, ала чувството на блаженство от срещата с моя Учител грееше в душата ми като лампада, запалена от невидимата ръка на Бога. При тази първа среща почти нищо не говорихме.
към текста >>

Това ги изпълваше с благодарност и благоговение.
Никога не даваше нещо преждевременно; подготвяше грижливо условията, преди да внесе една нова мисъл, една нова идея. Той подготвяше условията, както градинарят обработва земята грижливо, преди да посее семенцата. Отглеждаше мислите и чувствата в Божествената градина на душата, като гледаше да има необходимата светлина, топлина и влага. Той знаеше кой от какво има нужда и според това му и даваше всяко нещо. Учениците чувстваха благотворната работа на Учителя и чрез нея – подкрепата на цялото Небе. Това ги изпълваше с благодарност и благоговение. Има закони на физическия свят. Нарушаването им създава нещастия. Всички същества от този свят трябва да ги спазват. Има закони на Духовния свят. Тяхното нарушаване води към страдание.
към текста >>

27. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Към Знанието ученикът пристъпва с благоговение.
Той всякога и към всички проявява Своите качества. Като се приближите до Учителя, здравето ви се възстановява, сърцето ви се успокоява, умът ви се прояснява. Ученикът пази свято онези свои чувства, които съставят основата на Живота му – милосърдие, благодарност и състрадание. Ученикът влиза в положението на всички същества, колкото и малки да са, и се стреми да им помага. Разликата между всички същества се заключава в степента на тяхното съзнание, на тяхната интелигентност. Към Знанието ученикът пристъпва с благоговение. То е вътрешно качество на душата. Необходимо е благородство на ума и на сърцето, за да следва ученикът с успех своя път. Благородните хора живеят по Любов. Страхливите хора не познават Любовта. Те са жестоки.
към текста >>

28. ДРУГ МЕТОД ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ЛЮБОВТА Е ДА ВИЖДАМЕ ДОБРОТО У ДРУГИТЕ

За да се разбере същността на този метод, който дава Учителя, трябва да се знае следното: хората на сърцето, на Любовта, хората, разположени да се жертват за другите, да слугуват на слабите, онеправданите, имат една отличителна черта, по която могат да се познаят още от ранно детство – те имат благоговение пред всичко велико, красиво, свято и възвишено в света.
Защото обикновеното, което е в човека, не е същинският човек. Лошото в него е преходно. То само по себе си ще отслабне. Това е въпрос на време. А Доброто в него е трайното, необходимото, което няма да изчезне за в бъдеще, а напротив – ще възрасне, ще разцъфти. За да се разбере същността на този метод, който дава Учителя, трябва да се знае следното: хората на сърцето, на Любовта, хората, разположени да се жертват за другите, да слугуват на слабите, онеправданите, имат една отличителна черта, по която могат да се познаят още от ранно детство – те имат благоговение пред всичко велико, красиво, свято и възвишено в света. У тях това благоговение се проявява и към такива неща, в които другите не виждат нищо особено. И в тия неща хората, предразположени да любят, виждат нещо, достойно за благоговение. Като ученици, вие трябва да развиете в себе си чувството на благоговение, което се изразява във взаимно почитание и уважение. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има развито силно чувство на благоговение. Човек може да каже, че у някого няма нито една добра черта.
към текста >>

У тях това благоговение се проявява и към такива неща, в които другите не виждат нищо особено.
Лошото в него е преходно. То само по себе си ще отслабне. Това е въпрос на време. А Доброто в него е трайното, необходимото, което няма да изчезне за в бъдеще, а напротив – ще възрасне, ще разцъфти. За да се разбере същността на този метод, който дава Учителя, трябва да се знае следното: хората на сърцето, на Любовта, хората, разположени да се жертват за другите, да слугуват на слабите, онеправданите, имат една отличителна черта, по която могат да се познаят още от ранно детство – те имат благоговение пред всичко велико, красиво, свято и възвишено в света. У тях това благоговение се проявява и към такива неща, в които другите не виждат нищо особено. И в тия неща хората, предразположени да любят, виждат нещо, достойно за благоговение. Като ученици, вие трябва да развиете в себе си чувството на благоговение, което се изразява във взаимно почитание и уважение. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има развито силно чувство на благоговение. Човек може да каже, че у някого няма нито една добра черта. Не, нека потърси по- дълбоко и ще намери поне една добра черта.
към текста >>

И в тия неща хората, предразположени да любят, виждат нещо, достойно за благоговение.
То само по себе си ще отслабне. Това е въпрос на време. А Доброто в него е трайното, необходимото, което няма да изчезне за в бъдеще, а напротив – ще възрасне, ще разцъфти. За да се разбере същността на този метод, който дава Учителя, трябва да се знае следното: хората на сърцето, на Любовта, хората, разположени да се жертват за другите, да слугуват на слабите, онеправданите, имат една отличителна черта, по която могат да се познаят още от ранно детство – те имат благоговение пред всичко велико, красиво, свято и възвишено в света. У тях това благоговение се проявява и към такива неща, в които другите не виждат нищо особено. И в тия неща хората, предразположени да любят, виждат нещо, достойно за благоговение. Като ученици, вие трябва да развиете в себе си чувството на благоговение, което се изразява във взаимно почитание и уважение. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има развито силно чувство на благоговение. Човек може да каже, че у някого няма нито една добра черта. Не, нека потърси по- дълбоко и ще намери поне една добра черта. И ако не може да намери, да каже: “Понеже в него живее Божествен лъч, то последният го прави ценен.
към текста >>

Като ученици, вие трябва да развиете в себе си чувството на благоговение, което се изразява във взаимно почитание и уважение.
Това е въпрос на време. А Доброто в него е трайното, необходимото, което няма да изчезне за в бъдеще, а напротив – ще възрасне, ще разцъфти. За да се разбере същността на този метод, който дава Учителя, трябва да се знае следното: хората на сърцето, на Любовта, хората, разположени да се жертват за другите, да слугуват на слабите, онеправданите, имат една отличителна черта, по която могат да се познаят още от ранно детство – те имат благоговение пред всичко велико, красиво, свято и възвишено в света. У тях това благоговение се проявява и към такива неща, в които другите не виждат нищо особено. И в тия неща хората, предразположени да любят, виждат нещо, достойно за благоговение. Като ученици, вие трябва да развиете в себе си чувството на благоговение, което се изразява във взаимно почитание и уважение. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има развито силно чувство на благоговение. Човек може да каже, че у някого няма нито една добра черта. Не, нека потърси по- дълбоко и ще намери поне една добра черта. И ако не може да намери, да каже: “Понеже в него живее Божествен лъч, то последният го прави ценен. Този лъч е доброто в него.” Учителя казва:
към текста >>

Който е развил в себе си Любов към Бога, той има развито силно чувство на благоговение.
А Доброто в него е трайното, необходимото, което няма да изчезне за в бъдеще, а напротив – ще възрасне, ще разцъфти. За да се разбере същността на този метод, който дава Учителя, трябва да се знае следното: хората на сърцето, на Любовта, хората, разположени да се жертват за другите, да слугуват на слабите, онеправданите, имат една отличителна черта, по която могат да се познаят още от ранно детство – те имат благоговение пред всичко велико, красиво, свято и възвишено в света. У тях това благоговение се проявява и към такива неща, в които другите не виждат нищо особено. И в тия неща хората, предразположени да любят, виждат нещо, достойно за благоговение. Като ученици, вие трябва да развиете в себе си чувството на благоговение, което се изразява във взаимно почитание и уважение. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има развито силно чувство на благоговение. Човек може да каже, че у някого няма нито една добра черта. Не, нека потърси по- дълбоко и ще намери поне една добра черта. И ако не може да намери, да каже: “Понеже в него живее Божествен лъч, то последният го прави ценен. Този лъч е доброто в него.” Учителя казва: Само красивото в човека се обича.
към текста >>

29. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

У него се събужда такова благоговение пред тази проява на Разумната Природа, каквато се събужда, когато гледа хармонията на великия звезден свят!
За нас тя е нещо велико не само в своето устройство, но и поради онази Интелигентност и Разумност, които проявява. Вселената представлява сбор от мислещи Същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят. У ч и т е л я Красота и Мъдрост виждаме и в най-малките прояви на Природата. Удивление и възторг изпълват човека, когато се наведе над някое цветенце и изучава мъдрото устройство и служба на всичките му части. У него се събужда такова благоговение пред тази проява на Разумната Природа, каквато се събужда, когато гледа хармонията на великия звезден свят! Наченки от тази Разумност забелязваме още в минералното царство. В кристалите се проявява волята на веществото да има форма и воля да я съхранява. Значи тази воля се проявява в две направления. Обаче къде се проявява Разумността? У кристалите се забелязва тенденция, стремеж да се приближават към най-устойчивата, най-съвършената форма – сферата.
към текста >>

30. ЖИВАТА НАУКА

В това знание се чувства едно свещено присъствие, което дълбоко докосва душата, събужда в нея благоговение и желание да го опита, както добрия хляб.
Инак тя няма да си губи времето с теб и ще те остави да се занимаваш с външните форми. Учителя ни дава Знанието на тази Жива наука. Това Знание е изобилно. Знанието, което Учителя дава, е като светлината. То разкрива Живота, осветлява всички негови области. В това знание се чувства едно свещено присъствие, което дълбоко докосва душата, събужда в нея благоговение и желание да го опита, както добрия хляб. Това Знание носи Сила и Живот в себе си. Това Знание проявява качествата на самата душа. То я приобщава към Великото цяло, възвръща я към Единния, Вечния живот, от който тя е излязла. Това Знание разкрива законите на Живата Природа. То разкрива правилата и методите на Разумната Природа, които можем да приложим и да изкараме от тях нещо реално, с което да подобрим своето положение.
към текста >>

31. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА РАЗУМНАТА ПРИРОДА

Трябва с благоговение да учим уроците, които тя ни дава.
Природата е великият източник на Знание. Всяко явление в нея кара човека да мисли с възторг за нейното величие. Тя е вечно млада, с неизчерпаем, бликащ Живот. Всяко най-малко отклонение от нейните закони води към страдание. Всяко съгласуване с тях води към Сила, Радост и творчество. Трябва с благоговение да учим уроците, които тя ни дава. Тя е най-великата учителка, най-великата възпитателка. Учителя казва: Изучавайте езика на Природата, защото в този език ще намерите скрити ония велики закони, които трябва да приложите и в своя Живот. Тя е изпитвала и изпробвала методите си в течение на милиони години. Те са сигурни, понеже са пропити от една велика Мъдрост.
към текста >>

32. ПОЗДРАВЪТ

Почувствай благоговение към свещеното, което живее в него.
Поздравиш ли го външно, вътрешно да не бъдеш пасивен, но активен. Учителя казва: Изпрати към него Светлината, която излиза от твоята душа. Тази Светлина да озари неговата душа. В тази Светлина виж Красотата на душата му. Почувствай благоговение към свещеното, което живее в него. Изпрати му тогава своята Любов!
към текста >>

33. НОВИ НАСОКИ НА МИСЪЛТА

Ще отидете при растенията с благоговение и ще мислите най-първо за Бога.
Затова има силово поле около него. И около другите метали също има такова поле. Ако човек вземе един грам самородно злато и го тури в двеста грама вода и остави това на слънцето, тая вода е вече напоена с неговите еманации и може да се употреби за лекуване на известни болести. И среброто може да измени известни сили в човешкия организъм със своята еманация. Може да се влезе във връзка с вътрешния живот на растенията. Ще отидете при растенията с благоговение и ще мислите най-първо за Бога. След това ще разгледате растението, ще мислите за онези сили, които се проявяват чрез него. Ще мислите за съществата, които са изработили тези форми и ще пожелаете те да ви говорят и да ви кажат нещо за това цвете, за неговото значение, за скритите сили, които има в него, за лечебните му свойства и всичко, каквото те намират за необходимо. И тези същества ще ви проговорят отвътре и ще ви кажат нещо за това цвете. Така ще влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения.
към текста >>

34. ХИЛЯДОЛИСТНИКЪТ

– Трябва да развивате чувството на благоговение.
Това пречи на дейността на нервните клетки и тогава се прекъсва мисълта. Човек трябва да регулира чувствата си. Когато се намираме в областта на чувствата страх, тревоги, безпокойства и пр., хората черпят от нас повече енергия; тя се поглъща от тях. Една сестра запита: – Как можем да приемаме енергия, да се обогатяваме с магнетична, жизнена енергия? – Трябва да развивате чувството на благоговение. Трябва да развиете оня център, който се нарича хилядолистник – Любовта към Бога. Той се намира в горната част на главата. Трябва да се развие и благосклонността спрямо всички. Всеки орган е акумулатор на специални енергии. Хилядолистникът е орган, който събира, възприема Божествената прана на живота.
към текста >>

Хилядолистникът се развива чрез вяра, надежда и Любов, чрез чувството на благоговение, Любов към Бога и благосклонност към хората.
Той се намира в горната част на главата. Трябва да се развие и благосклонността спрямо всички. Всеки орган е акумулатор на специални енергии. Хилядолистникът е орган, който събира, възприема Божествената прана на живота. Ако у вас този орган не е развит, усещате слабост. Хилядолистникът се развива чрез вяра, надежда и Любов, чрез чувството на благоговение, Любов към Бога и благосклонност към хората. Магнетизъм може да придобиете чрез развитието на хилядолистника. Онези, които не обичате, са точно като вас. Всички мозъчни центрове трябва да турите в съгласие един с друг. Вяра имате. Сега трябва да развивате надеждата.
към текста >>

35. БОЖЕСТВЕНИЯТ МОМЕНТ

Хубаво ли е да си представим вътрешно образа на Христа, да го съзерцаваме с Любов и благоговение.
– Върху какво да се концентрира човек? Може ли да си послужи с някой стих от Свещеното Писание или от други свещени книги? – При обикновеното размишление или медитация може, но при по-висшите форми, на концентрацията и съзерцанието това не е достатъчно; там човек се издига до друга област, за която е нужно да си послужи и с образи. Пак питаха: – Тогава върху какво трябва да се концентрира човек? Хубаво ли е да си представим вътрешно образа на Христа, да го съзерцаваме с Любов и благоговение. – Да, това е хубаво. Във време на концентрация човек може да навлезе в тъмния пояс. Но не трябва да се страхува. Като го премине, ще навлезе в областта на една нова светлина. Концентрация значи да отбираш хубави мисли и образи и на тях да спираш своето съзнание.
към текста >>

36. ЕДИНСТВОТО

У него е развито благоговението, Любовта към Бога.
В личния живот човек туря себе си на първо място. В безличния живот човек туря ближния на първо място. А в Божественото учение човек туря Бога на първо място Бащата трябва да каже на сина си: „Синко, най-първо ще обичаш Бога и после ще обичаш мен и другите.“ Ония, които критикуват, нямат развито религиозно чувство. Човек с развито религиозно чувство има почитание към родителите си, почитание към старите, почитание към всички. У него е развито благоговението, Любовта към Бога. „Да възлюбиш Господа“ – това значи да възлюбиш Голямото в малкото. „Да възлюбиш ближния си“ – това значи да възлюбиш малкото в Голямото. Когато двама души се обичат, в единия действа законът на малкото, в другия – законът на Голямото. После става смяна. Тези два закона се преплитат взаимно и между тях се явява животът.
към текста >>

37. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение на почит и уважение.
Значи, мястото на доброто в човека е в горната част на главата, а злото което го кара да греши, е отзад на главата. Личните чувства са силно развити в българите. Ако и моралните им чувства са толкова силно развити, българите щяха да бъдат почти гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Мястото на това чувство е в горната част на главата, на темето, вследствие на което това място на главата им е вдлъбнато. Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение на почит и уважение. И тъй, изучавайте себе си, изучавайте своя ум и своето сърце изучавайте и своята ръка. Когато искате да внесете в характера си повече мекота, в продължение на цяла година по три пъти на ден сутрин, на обяд и вечер, гладете дланите на ръцете си. Когато искате да предадете повече твърдост смелост, мъжество на характера си, гладете горната част на ръцете си. Някой минава за деликатен човек с мек характер, а гласът му е груб. Мекотата се изразява и в гласа на човека.
към текста >>

38. Паневритмия 1938

Защо е необходимо човѣкъ да изпитва при правене на паневритмичнитѣ упражнения чувство на благоговение, едно свещено чувство, свещенъ трепетъ, за да може да получи нѣщо?
Рухватъ преградитѣ по между имъ, и тѣ чувствуватъ вѣчнитѣ връзки, които ги свързватъ и обединяватъ. Тоя живъ крѫгъ не е ли знамение за красотата на единството, което иде? Красиви мигове, преживѣни при паневритмията! Тѣ внасятъ поезия въ нашия животъ и по-голѣма пълнота. Чрезъ тѣхъ ние се учимъ да виждаме въ всичко около насъ нова красота, която до тогазъ не сме подозирали. Защо е необходимо човѣкъ да изпитва при правене на паневритмичнитѣ упражнения чувство на благоговение, едно свещено чувство, свещенъ трепетъ, за да може да получи нѣщо? Защото въ такъвъ случай съ повдигнатото съзнание, съ своитѣ възвишени мисли и чувства той се акордира съ възвишенитѣ сили на природата и става възприемчивъ къмъ тѣхъ! На края на обикновенитѣ паневритмични упражнения се правятъ и специални дихателни музикални упражнения. Музиката, която ги придружава, е съставена специално за цельта. При дихателнитѣ упражнения всички едновременно пѣятъ. Оня, който знае значението на дихателнитѣ упражнения отъ окултно гледище, може да прецени, какво значение могатъ да иматъ тия дихателни музикални упражнения.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1268949508667